Tag Archives: обзор

Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-18-22-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

И сега като падне голямото строителство на обявените 100 държавни бензиностанции… защо и „Джи Пи Груп“ да не получи част от тях. Нали строеше такива на „Лукойл“, когато шеф беше Валентин Златев. Може пък с колонките за горива да ѝ се получи по-добре от плочките на „Графа“. 

Бъдещите 100 бензиностанции няма да са играч за подценяване на пазара на горива на дребно. Макар в България да има свръхдостатъчно – 1971, докато в Австрия са 1651, в Чехия – 1201, в Унгария – 995… В момента най-голямата верига бензиностанции в България с над 220 обекта е на руската компания „Лукойл“, която е и производител на горива, държи и над 70% от данъчните складове. Накратко, „Лукойл“ е господар и командир на пазара. (На OMV са 92, на Shell – 102, и т.н.). Държавната петролна компания обаче ще вземе под свое управление базите на Държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни и енергийни продукти, повечето от които сега също държи „Лукойл“.

За какво изобщо ни е КЗК

Защо ѝ трябва на властта да излиза на пазара като икономически субект? „Държавата ще купува горивото, но ще го продава на реални пазарни стойности“, заяви тази седмица министърът на икономиката Емил Караниколов. Излиза, че държавата не е в състояние чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да регулира пазара, за да няма картелни споразумения между големите играчи, обединени в Българската газова и петролна асоциация. Ако КЗК не се справя, най-добре да я закриват. Проверките и налаганите от време на време глоби не вършат работа, а просто имитират дейност.

Ако искаше да разбие доминацията на „Лукойл“, властта можеше да се ограничи до държавния резерв. А и вече увеличи контрола върху руската компания, след като разпореди да отдели и регистрира като отделни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Но разпределението на близо 2 милиарда за саниране се услажда, а Държавната петролна компания ще е къде-къде по-голяма баница. После почва краденето, държавният бензин е като нафтата на БДЖ – общ, следователно пълнете тубите.

Вървят едни лозунги и закачки

Ей така и при социализма всичко беше „общо“. А щом е общо, хората просто си вземаха своето: не е кражба да крадеш от държавата, нали е на всички. Партийната номенклатура – от задгранични дружества и големи строежи, продавачите – от сиренето и салама, готвачите – от продуктите в кухнята, кой откъдето свари… А президентът Румен Радев гарантира, че няма да се краде – ако той ни управлява. И премиерът социалист Жан Виденов не крадеше, но какво от това – кризата през 1996–1997 г. е неразделна от неговото име. Виденов беше най-младият премиер, но дори и кадърът на проф. Александър Лилов не беше лозунгар като Радев. Държавният глава да внимава с тия изявления, че няма да намери партия, която да го подкрепи, ако ще рейдва изпълнителната власт.

Президент и премиер се държат като съпрузи, които са си втръснали, и ядно си подхвърлят през медиите разни изречения. Първият обвини Борисов, че управлението му сее смърт, той пък отговори, че са бебета и не спря дотук. „Имaтe рядък шaнc дa ви упрaвлявaмe c мoитe кoлeги, зaщoтo, aкo ви упрaвлявaшe кoлeгaтa Рaдeв, тoй щeшe дa поcтъпи, кaктo поcтъпихa Путин, Бoриc Джoнcън, щяхa дa измрaт хoрa.“ За COVID-19 или за хунта говори Бойко Борисов?

Паднал ангел или whistleblower

Защото от Дубай хазартният бос Васил Божков заяви, че „България се управлява от хунта“. Допреди 4–5 месеца, когато още имаше офиси, лотария, колекция антики и ФК „Левски“ – и нямаше 11 обвинения, Божков не говореше като аватар на Корнелия Нинова. Предишната позиция на недосегаем му е пречила да види колко несправедлива е съдебната система. Но от базата си на паднал ангел вече говори за мутри в управлението, прокуратура бухалка и Делян Пеевски.

Къде беше Божков на протестите срещу Гешев за единствен кандидат за главен прокурор?! А какво би споделил за ерата „Филчев“… Нищо няма да сподели. Най-много да пусне още някой SMS, анкета – или снимка. Но един министър на финансите на царя, финансиран и от Божков, оцеля въпреки снимка на яхта в Монако с известен контрабандист. При първия кабинет на Борисов бяха „изпуснати“ и серия разговори, но въпреки това той управлява с трето правителство.

Като разобличител Васил Божков не е особено убедителен. След като години наред си живял в сенките на слуховете, на гардовете си и на митовете за персоната си, под светлината на прожекторите никак не е комфортно. Дори и да смениш черната тениска с бяла риза и да си играеш със сърцата на сините фенове – макар че „големият футбол в България отдаде богу дух преди двайсетина години“.

Сега в сапунката, която върви от Дубай през Facebook, Божков обяви левскаря футболист Наско Сираков за получател на акциите на „Левски“. Име, което се подгрява от няколко дни. To be continued… Дали дубайският сериал ще прекъсне за лятна почивка? За новия сезон ще се наложи сценаристите да проявят повече фантазия и да включат повече диалози. През лятото обаче може да се пусне чатбот, който да комуникира с потребителите от името на Божков.

Тенът на премиера – реклама на туризма

Някой в България дали проверява футболните клубове за пране на пари и източване на ДДС? Същият въпрос се отнася и за хотели и заведения. С готвената за одобрение в парламента ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, контролът на данъчните трябва да е като слънцето, въздуха и безплатния шезлонг за всяко живо същество.

Когато си представим тази картинка, до шезлонга, освен данъчен, неизменно изниква и министърката на туризма Николина Ангелкова в блузка на флорални мотиви. Може ли Ангелкова да не рекламира българския туризъм? Премиерът например винаги може да каже пред камери, че тенът му е от родното Черноморие.

Засега предложението на „Патриотите“ да има ваучери за всички на първа линия в борбата с пандемията, които да почиват не само в държавните бази, удря на камък. Местата в държавните бази са около 15 000, а близо 13 700 души, работещи на първа линия, получиха по 1000 лв. Здравните работници ще отидат в почивни бази на Министерството на здравеопазването, полицаите – в тези на МВР, те и сега имат това право, този закон е абсурден, заяви лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Така е – държавата премества едни пари от един джоб в друг. Виж, би имало смисъл, ако базата на Министерския съвет в Евксиноград например се отдели изцяло за хората от първа линия. Но едва ли…

А пчелите умират, хора, пчелите умират. Убиват ги отровите на земеделците и на никого това не пречи.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Градовете след пандемията

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/gradovete-sled-pandemiyata/

През 90-те години на миналия век по Би Би Си се излъчва шоуто „Колата е звездата“ (The Car’s the Star), в което се разказва за емблематични модели класически автомобили, спрени от производство. Разгледано в по-широк контекст, заглавието на предаването отразява култовия статус на една вещ, цялостно преобразила западните общества през втората половина на ХХ век.

Масовото разпространение и конкурентната цена на автомобилите бързо ги превръща в основен начин за придвижване в градовете и дори в културна особеност в държави като САЩ. В забързаното и консуматорско ежедневие удобството и личната независимост се издигат на пиедестал, а предимствата на публичния транспорт остават на заден план. За дълъг период  местните власти погрешно смятат, че претовареният трафик и задръстванията в градовете могат да се решат с мерки като изграждане на по-широки пътища и кръстовища на няколко нива.

Едва през последните години изследователи, политици и архитекти стигат до общо разбиране относно негативните екологични и социални последствия от урбанистичното планиране, моделирано около колите. Масовото шофиране всъщност означава по-мръсен въздух, повече катастрофи с жертви и материални щети, както и увеличени разходи за поддръжка на транспортната инфраструктура. Градските управи по целия свят започват да променят публичните пространства по концептуален начин, който цели създаване на възможности за удобно придвижване, разходка или вършене на ежедневни задачи, без да се ползват автомобили.

Емблематичен е примерът на нидерландски градове като университетския център Гронинген, в който са изградени стотици километри удобни и сигурни велоалеи, ползващи се редовно от 55% от жителите.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Копенхаген пък е известен като най-приспособената за колоездачи европейска столица, в която жителите притежават пет пъти повече велосипеди, отколкото автомобили. Това постижение е плод на дългогодишни последователни усилия, чието начало датира от 1962 г., когато Общината превръща старата главна улица „Стрьогет“ в пешеходна зона с дължина 1,1 км. В емблематичния си труд „Градове за хората“ Ян Геел разказва как в продължение на пет десетилетия свободните от автомобили пространства в Копенхаген се увеличават от 15 000 кв.м на над 100 000 кв.м, което води до процъфтяване на пешеходното движение и градския живот.

Пример за успешна трансформация на публична зона при съобразяване с интересите на местните жители и търговците е реновирането на „Марияхилфер Щрасе“ (Mariahilfer Straße) във Виена, извършено между 2013 г. и 2015 г. Общината в австрийската столица решава, че следва да се преустанови приоритизирането на автомобилния трафик на дългата 1,6 км търговска улица, една от седемте главни артерии в града. Проектът на нидерландското архитектурно студио B+B Urbanism and Landscape залага на забрана за паркиране на автомобили и обособяване на две отделни споделени зони – вътрешна, в която се допуска ограничен трафик, и външна, чието пространство може да се използва едновременно от пешеходци, велосипедисти и превозни средства.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Първоначално собствениците на бизнеси по „Марияхилфер Щрасе“ се възпротивяват на предложените решения, защото се опасяват от намаляване на оборота на магазините. Общинските власти организират широки дискусии, изслушват различните мнения и в крайна сметка 53% от гласувалите на местен референдум, проведен през пролетта на 2014 г., одобряват предложения проект. Само след няколко години извършеното реновиране получава широка подкрепа, защото зоната се превръща в предпочитано място за пазаруване, прекарване на време на открито и срещи за местните жители и за туристите.

С колело срещу вируса

Пандемията от COVID-19 промени функционирането на обществото по неизброими начини, които ще бъдат анализирани от учените в продължениe на години. Здравните, икономическите и социалните аспекти на кризата, повечето от които са с подчертано негативен оттенък, разбираемо ни вълнуват най-силно и непосредствено. В същото време проблеми като необходимостта от спазване на социална дистанция и ограниченията във функционирането на публичния транспорт създават нови възможности.

Ползването на велосипед за стигане до работа или за пазаруване на храна носи сериозни здравни предимства при наложени ограничения на придвижване в града помага за преодоляване на обездвижването и липсата на физическа активност. Още повече, шансът за заразяване при пътуване с колело е минимален в сравнение с 30-минутен престой в градския транспорт със застоял въздух и множество потенциални носители на зараза. Намаляването на автомобилния трафик, когато повече хора работят от вкъщи, означава и по-сигурни улици за велосипедистите.

През последните два месеца градове по целия свят – от мегаполиси като Богота, Мексико сити и Сидни до средно големи населени места като калифорнийския Оукланд, като Будапеща и Уинипег – предприемат разнообразни мерки, с които целят да стимулират хората да карат колело и да се придвижват пеша. Ограничаване на паркирането по улици, които не се използват активно, разширяване на велоалеи чрез временна маркировка и затваряне на ключови градски зони за автомобили са само част от приетите решения. Действието на някои от тези схеми за градска мобилност вероятно ще бъде прекратено след овладяването на коронавируса, но има и местни власти, които отиват крачка напред и започват да чертаят планове за възстановяване, базирани на смели действия.

В Милано, един от най-тежко засегнатите от пандемията европейски градове, ще бъдат трансформирани улици с дължина от 35 км. Приетият от Общината план включва по-широки тротоари за пешеходците, допълнителни велоалеи на мястото на част от автомобилните платна и ограничаване на скоростта до 30 км/ч. Смята се, че по този начин ще се даде повече пространство за открити маси за барове и ресторанти, както и сигурност за всички жители, предпочели да се придвижват без автомобили. Рестартирането на икономиката след седмици тежки ограничения изисква бързи решения, отчитащи и дългосрочни предизвикателства като климатичните промени и неравенството. Милано има възможност да се превърне в лидер в промяната към по-устойчива градска среда, и то в краткосрочен план, а не след години обсъждания и протести за всяка затворена улица или премахнато паркомясто.

Пешеходен Пловдив?

Както северната провинция Ломбардия в Италия, така и София и Пловдив в България страдат от общ проблем със замърсяването на въздуха, което причинява десетки хиляди смъртни случаи годишно и води до сериозно влошаване на качеството на живота. Преобразяването на облика на градовете след пандемията може да даде импулс за развитие на малките бизнеси и в същото време да доведе до подобряване на здравния статус на жителите им. Накратко, повече пешеходни зони и велоалеи се равняват на по-чист въздух, подобрени възможности за движение и по-активни социални контакти.

В този контекст неприятно впечатление оставиха някои първоначални идеи на пловдивския кмет Здравко Димитров за справяне с коронавируса, като затварянето на велоалеите в града. Този план не се изпълни едва след възникване на обществено недоволство и осъзнаване от местната власт на факта, че подобна забрана не е включена в заповедите на здравния министър Кирил Ананиев. Хаотичните действия на управляващите и безкрайните спорове какво точно е разрешено да се прави от гражданите, изхабиха обществената енергия.

На фона на десетките километри улици, отворени за велосипедисти и пешеходци в градове по целия свят, в Пловдив продължава да липсва дебат за необходимостта от промяна в транспортната политика на Общината. Въпреки че бяха изгубени два месеца, все още не е късно да започне обсъждане по ключови теми, като изграждане на по-сигурна и обхващаща всички квартали мрежа от велоалеи, стартиране на публична услуга за наемане на колела и превръщане на зони от центъра в пешеходни пространства. Успешният пример със затварянето за автомобили на части от квартал „Капана“ и около Епископската базилика трябва да се мултиплицира, като един от подходящите райони е улица „Карловска“.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Популяризирането на каузата за промяна на облика на старата занаятчийска улица и обявяването ѝ за недвижимо културно наследство от местна гражданска група съвпадна с епидемията, причинена от новия коронавирус. Бездействието на градската управа по знакови урбанистични проблеми и готовността да се унищожи вековната настилка от павета на улица „Карловска“ провокираха сериозна активност в обществеността и медиите. Общината се принуди да инициира онлайн анкета, с която да се допита до гражданите за бъдещето на квартала.

Все още няма яснота какво ще стане в крайна сметка и дали стерилният асфалт и паркиралите автомобили няма да унищожат мечтата за пешеходна зона на север от река Марица, в която да съжителстват занаятчийски ателиета, кафенета и галерии. Със сигурност обаче бъдещето на градовете няма да бъде така фокусирано около автомобилите, както през изминалите десетилетия и справянето с последствията от пандемията предоставя качествено различни възможности. Жителите на много населени места ще предпочетат да разполагат с повече пространство, свободно от автомобили.

Дали България ще се присъедини към тази глобална общност – колкото и банално да звучи, – зависи от всички нас.

Снимка: Kristoffer Trolle / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Горанов, чао! И сЪботажи

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-11-15-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица не е под знака на COVID-19. Акциите на Васил Божков изместиха коронавируса от първата му позиция в дневния ни ред. Бизнесменът, който е обвинен у нас в 11 престъпления и е на свобода в Обединените арабски емирства, иска да си го върне на властта. Тя му взе хазартния бизнес и уникалната колекция от антики – и за броени дни от могъщ бос го сведе до изгнаник, който никога повече няма да си възстанови предишния статут. Лош съм бил, мафиот съм бил – на̀ ви сега! Мафията е пращала по куриер отрязани уши, пръсти, мъртва риба, писмо с куршум, а Божков праща акции на футболен отбор по куриер – и дава публичност на SMS-и.

Какво излиза от тях

Министърът на финансите на държава членка на ЕС разговаря чрез SMS-и с човек, „пропуснал“ да внесе 700 млн. лв. за 5 години, и му обещава да „инструктира“ шефа на комисия, която би трябвало да регулира и контролира бизнеса му. Това се разбира от скрийншота на чат между два айфона, в който единият събеседник фигурира като Vladi Goranov.

Шеф на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е „девойката“ Мария Филипова, оглавявала ДКХ между 8 февруари 2018 г. и 12 април 2019 г., а сега заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Един от SMS-ите е датиран от този период, а друг – от времето, когато начело на ДХК е Александър Георгиев („Сашо“), освободил поста в началото на февруари т.г. ДКХ е същата тази комисия, чийто шеф и един от нейните членове са лични номинации на министъра на финансите, а през януари 2020 г. Горанов предложи да стане и едноличен орган.

Все пак SMS-ите не са снимка. Сега като тръгнат едни изявления – че са манипулирани, че не е сигурно кой е Vladi Goranov и пр. Дали обаче Божков няма и фотографии в архива си от компромати – как двамата седят на маса, не в кабинет в Министерството на финансите, и си говорят? Като онзи кадър на Горанов с Делян Пеевски…

Иначе същността на съобщенията от айфоните е ясна. „Комисията играе срещу нас. По твоя заповед или го прави на своя глава?“ „Дай указания, нали сме се разбрали!“ и слушкането на Vladi Goranov – за среща, за ценни указания, за каквото и да е. Но историята на политическите скандали в България помни далеч по-пиперливи компромати, като разговори на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Кокинов, на Ваньо Танов, вече покойник, на Симеон Дянков.

Горанов винаги измисля забавни извинения. За снимката с Пеевски, седнали само двамата на маса: „Оказахме се на едно и също място.“ За луксозния апартамент в затворен комплекс: „Живеем в апартамента на кръстника, защото земетресението от 2012 г. стресира децата.“ Сега какво ли ще каже… Отговорникът за приходите и дължимото към хазната заяви, че няма да коментира твърдения на лице с публични задължения от над 700 млн. лв. Божков може да блъфира и да няма други компромати срещу финансовия министър. Ами ако има – от срещата „след ските“ или кой знае, да са се „оказали“ на едно и също място… Горанов обаче може все пак да подаде оставка в знак на несъгласие с „политическото решение“ на Бойко Борисов за 9% ДДС за ресторантьорите. И никой няма да го пита повече за апартамента и хазартните връзки. Край на сЪботажите.

Но държавата също има своите инструменти, а и държи най-близките на Божков хора. Въпреки това за премиера Борисов ще стане още по-сложно. Менда Стоянова – финансов министър? Акциите на задлъжнелия с милиони футболен отбор „Левски“ ще се окажат най-малкият му проблем. Божков постъпи правилно, като ги прехвърли на бащата-на-бащиците-на-футбола. Сега Борисов е хем собственик, хем не е, а се налага да намери решение. За разлика от ромите, на които им прехвърлят дружества с милиони задължения, но хич не им пука. Акциите на „Левски“ са като косите на Апостола, рече баскетболният треньор Тити Папазов, първоначално нарочен от Божков за техен джиритар. (Да не се бърка с главатар.) Е, значи са музейна реликва от българския футбол – защото косите на Дякон Игнатий са такава.

Другото от седмицата

… не е много. След тримесечно прекъсване отново се появи новина за човек, чието име публиката беше забравила. Висшият съдебен съвет е получил чувствителни данни за съдия Андон Миталов, за когото държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че има забрана да влиза на територията на Съединените щати заради „корупционно поведение“. Според председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов САЩ не са изпращали до българските власти никакви конкретни данни за съдията, пуснал в Москва обвинен за шпионаж в полза на Русия.

Но едни други данни вече ще се получават редовно в българската данъчна администрация. За тях се бореше някогашният шеф на митниците в първия кабинет на Борисов – Ваньо Танов, но не получи подкрепа дори от финансовия министър Симеон Дянков. Десетина години по-късно се случи малко чудо – третият кабинет на Борисов предложи, а парламентът одобри по-засилен контрол над „Лукойл“. Какво значи това? Означава повече приходи от акцизи например, защото ще трябва за месец руската компания да лицензира шестте бази като отделни данъчни складове, които сега са един; да надгради системите им за видеонаблюдение и да постави повече измервателни уреди по нефтопровода, които ще подават данни към Агенция „Митници“.

И ако тази законодателна промяна заслужава хвала, друга една очаквано е обявена за дискриминационна. Квотите в супермаркетите, въведени от България за български стоки, са нарушение на европейското законодателство – и до месец да ги няма! Това казва Европейската комисия. Какво ще каже земеделската министърка Десислава Танева на едни близки до властта фирми за млечни продукти – си е неин проблем. Само да не им пише SMS-и.

Софийски улици се разтопиха и автомобили на стотици столичани се нацапаха с битум. Столичната община се прочу с калпави ремонти, а кметицата Фандъкова пак извади дежурното обяснение, че ще има санкция за извършителите на ремонта. Впрочем фирми, свързани с Божков, работят по проекти на Столичната община, а правеха и ремонти на уличната мрежа в столицата, на пътища и др. По съвпадение бизнесът на арестуваната негова… позната – Лиляна Деянова (ЛиЛана) – също е свързан с пътищата.

Иначе – отварят моловете. Очаквано, след като разрешиха на ресторантите, кафенетата, парковете и дори басейните да работят. Ген. Венцислав Мутафчийски сложи лятната военна униформа. Тити Папазов пак ще се разплаче. Обявен е конкурс за най-добър политически виц, първа награда – 25 години*. Съботажи.

Предпоследното изречение е съветски виц.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

По буквите: Лиу, Роденбах, Хандке

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/liu-rodenbach-handke/

От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Всеки месец Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.

„Трите тела“ от Лиу Цъсин

първи том от трилогията „Земното минало“, превод от китайски Стефан Русинов, София: изд. „Колибри“, 2020

Повече научна или повече фантастика? Не знам. Науката през последните дни звучи с нарастваща невероятност. И очевидно знаем все по-малко от необходимото, за да осигурим оцеляването си. Или знанията ни са просто нулирани, както се случва с физическите закони в този прочут китайски роман.

По време на пандемия да четеш „Трите тела“ е много особено занятие. И бездруго първите страници, посветени на Културната революция, ни връщат в настоящето. Да, живеем в епоха на непредвидимост: знаем каква ще бъде траекторията на две частици в пространство без гравитация. Но ако прибавим трета частица, прогнозите стават невъзможни. Трителната цивилизация, която измисля Лиу Цъсин (измисля ли я изобщо?), разполага с три слънца. И тази цивилизация е враждебна към Земята. Те вече пътуват към нас. Ще се опитат да ни унищожат. Как да реагираме?

Лиу Цъсин пише: „Щом се разчуе за бъдещото нашествие, в душата си всеки човек ще стане нов човек и светът също ще стане нов свят. Все си мисля какво щеше да бъде, ако преди две хиляди или още повече години човечеството беше разбрало, че след няколко хилядолетия ще бъде нападнато от извънземна флотилия, какво щеше да представлява човешката цивилизация в момента?“

А прихванатото послание на трителяните към хората е „Вие сте буболечки“. Затова предлагам игра. Игра, каквато ще му се хареса на Лиу Цъсин. Ще сменя буболечките в последните страници на „Трите тела“ с коронавирус:

„Вижте коронавирусите. Технологично те са много по-назад от нас, отколкото ние от трителната цивилизация. Как не сме се опитвали да ги изтребим: залагали сме им отрови, пръскали сме ги от самолети, внасяли сме им естествени врагове, унищожавали сме яйцата им, стерилизирали сме ги чрез генна модификация, палили сме ги, давили сме ги, във всеки дом има спрейове срещу тях, под всяко бюро има тупалка за мухи или друго оръжие срещу тях… Тази предълга война е съпътствала цяла човешка цивилизация. И до момента битката е на кантар.“

С други думи: за мен Лиу Цъсин е пророк. И гений. Една книга ни обяснява това, което се случва точно сега. Един роман на научните идеи, страха и невъзможното, станало изведнъж възможно. Просто първи том от катастрофата.

В свое есе Лиу Цъсин казва:

„Невинното и добронамерено отношение на хората към Вселената разкрива един странен парадокс: на Земята можем най-безцеремонно да стъпим на друг континент и да изтребим себеподобна цивилизация, например с война или зараза, докато в същото време отправяме топли погледи към небето, убедени, че ако съществува извънземен разум, той също ще е изградил цивилизацията си върху универсални и възвишени морални задръжки, както и че зачитането и обичта към различните живи същества е подразбиращ се принцип на поведение във Вселената.

Според мен трябва да е точно обратното – добронамереността си да изместим от Космоса към себеподобните си на Земята, за да изградим доверие и разбиране между различните народи и цивилизации, а към Космоса отвъд Слънчевата система да сме нащрек и да не се свеним да предполагаме възможно най-лошото за евентуалните „други“ там. За крехка цивилизация като нашата това несъмнено е най-отговорното поведение.“ (Превод от китайски Стефан Русинов.)

Не само гениален фантаст, но и истински добър човек, казах ви.

„Музей на бегинки“ от Жорж Роденбах

превод от френски Красимир Кавалджиев, София: изд. СОНМ, 2020

Меланхолният Роденбах е отдавна известен у нас. „Мъртвият Брюке“, най-известното произведение на белгийския писател, излиза в България през 1919 г. в превод от френски на Гео Милев. Във въпросното издание на библиотека „Везни“ той още е Роденбак. Едва през 2000 г. Дружество „Гражданин“ издаде в превод на Красимир Кавалджиев и с много приложения „Мъртвата Брюге“. Оттогава насам познаваме на български и още творби на Роденбах: „Звънарят“, „Колелото на мъглите“, „Изкуството в изгнание“, от съвсем скоро – и „Призванието“.

Защо обаче отделям специално внимание на „Музей на бегинки“?

Роденбах е израснал в майчините сенки на фламандските бегинажи – онези самостоятелни женски религиозни общности от XIII век насам, които обаче имат много по-либерални правила за общежитие от манастирите. Как изглеждат те? Бегинажите се изграждат около вътрешен двор, отделени са с високи стени от града и дори с ровове с вода. Бегинките живеят по една-две в къща, заедно със слугинята си. Повечето са неомъжени жени или вдовици, които не искат или не могат да разчитат на близките си. Те не са принудени да дарят имотите си на бегинажа. Бегинките са възпитавали сираци, грижили са се за бедни и болни, извезвали са дантели.

Напълно подобаващо на темата, и историите за бегинките също са като дантели. Изящни, тъжовни, преливащи от красота. Преливащи от спокойствие, при което всеки детайл присветва като бисер. Точно такива истории, каквито са се харесвали на приятелите на Роденбах – Емил Верхарн и Морис Метерлинк. Или на парижките му приятели, които са го имали за повече французин от самите себе си.

Докато четях филигранните текстове в книгата, през цялото време си представях сестра Пулхерия или сестра Годлийва да покриват смутено лицето си с ръка, изумени как изобщо могат да бъдат достойни някой да се занимава с тях, камо ли да станат предмет на художествено изображение.

У дома спазваме традицията на Бъдни вечер всеки член на семейството да чете история, която го е поразила през изтичащата година. За невероятната 2020-та вече съм готов със своя избор – „Яслата“, последната, девета история от книгата.

Сестра Моника разбира, че сестриното ѝ дете е починало – и разстроена, тя се спъва и потрошава восъчна фигура на новородения Исус, с която трябва да украси яслата в църквата. След множество терзания Роденбах ни води до следния параграф, вие ще прецените дали е зловещо, или не:

„Работата е там, че коледният Иисус не беше друг, а малкият ѝ кръщелник, починалото тази сутрин дете, което тя бе донесла по мръкнало и нежно бе положила там със съгласието на майка му. Интрига на съдбата! Ясно изразена Божия воля: детето бе починало в такъв ден само с чудодейната цел за замести Иисус в яслата.“

Човек много трябва да внимава какво точно пише. Роденбах умира на 43 години на 25 декември 1898 г. А след ред политически перипетии с управата на Брюге/Брюж негов паметник е поставен в Гент, в близост до бегинажа, край който са преминали момчешките му години.

„Нечакано нещастие“ от Петер Хандке

разказ, превод от немски Владко Мурдаров, София: изд. Black Flamingo Publishing, 2020 

През 2019 г. австрийският писател Петер Хандке получи Нобеловата награда за литература. Тя му бе присъдена, след като в Шведската академия имаше поредица от скандали по повод неприемливо поведение на нейни членове и техни близки. Последва обаче нов скандал: веднага в обращение бе вкарано знаковото присъствие на Хандке на погребението на Слободан Милошевич и репликата му: „Щастлив съм да бъда близо до Милошевич, той защити сръбския народ и затова е различен от мнозинството от останалия свят.“

Хандке, разбира се, никога не е отричал или омаловажавал масовите убийства по време на войната в бивша Югославия между 1991 и 1995 г. Той обаче твърди, че Милошевич никога не е знаел за сръбското клане на босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. През 1972 г., когато писателят публикува своя разказ „Нечакано нещастие“, той е на 30 години. Предполагам, че в този момент изобщо не е подозирал за съществуването на 29-годишния Слободан Милошевич, който наскоро се е дипломирал по право и тепърва ще оглави „Техногаз“, а после – Београдска банка.

По това време Хандке си има други грижи: на 20 ноември 1971 г., след употреба на антидепресанти и болкоуспокояващи, на 51-годишна възраст се самоубива Мария Хандке, неговата майка. И писателят пише „Нечакано нещастие“, за да разбере защо. „В рубриката „Разни“ в неделния брой на каринтския „Вестник за народа“ пишеше следното: „През нощта срещу събота една 51-годишна домакиня от А. (община Г.) се е самоубила, като е взела свръхдоза приспивателни.“ Хандке пише своя разказ, за да се противопостави на хладното хроникално съобщение във вестника.

И тук веднага искам да скоча твърде напред във времето – в 2006 г. Тогава „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ се опитва да си обясни поведението на Хандке спрямо диктатора Милошевич: „С времето разпадаща се Югославия се превърна за писателя в нещо като Австро-Унгарската империя за късния Йозеф Рот. Една утопия. Идеята за страна, където цари мир и разбирателство между народите, последно укрепление срещу фашизма и претенциите на модерността.“ Свръхкритичният Хандке вижда авторитаризма в целия останал свят, но не и у авторитарния Милошевич…

Всъщност моето разбиране за разказа „Нечакано нещастие“ е, че в съзнанието или в подсъзнанието на Хандке майка му и Милошевич своеобразно съвпадат… Още повече че сърдечният удар на сръбския политик продължава да предизвиква въпроси. Може би тази интерпретация е твърде смела, но намирам основания за нея и в биографията на Хандке от Ханс Хьолер: крайният страх за майката и нейната смърт водят до безпрецедентно до този момент у Хандке осмисляне на социално-политическите, ако щете, класови причини за един житейски крах.

За мен по-важно обаче е твърдението на австрийския есеист Жан Амери (лагерник от Аушвиц, Бухенвалд и Берген-Белзен, който ще се самоубие няколко години по-късно), че смелият син разказвач превръща историята за живота и смъртта на своята майка в история как да се преживее всичко и как да се продължи да се живее… Словенката Мария Хандке срещу целия останал свят. Слободан Милошевич срещу целия останал свят. Мария в Слободан. Кой знае…

Може би всичко се връзва през годините, колкото и в „Нечакано нещастие“ логиката на паметта постоянно да се развързва, особено в последните страници на този удивителен разказ. Разказ, който завършва с „По-късно ще пиша по-подробно за всичко това.“ В превода си на биографията от Ханс Хьолер проф. Мурдаров дава това изречение по друг начин: „По-късно ще пиша за всичко по-точно.“ По-подробно или по-точно: това са двата бряга, в които се блъска нещастието.

По отношение на заблудата или твърдоглавието, или безумието на Хандке относно Милошевич обаче нобелистът Гюнтер Грас казва нещо много важно: „Той се заблуждава. Но по тази тема и до днес има наложени редица табута. Например вината на европейските държави за катастрофата в Югославия. Никой от политиците не се осмелява да посочи отговорността на Германия, тогава управлявана от Кол и Геншер.“ Разбира се, най-лесно е да изгори Хандке, особено ако не сме го чели. Прочее, така изгоря по-късно и Грас (или се самоизгори), но това е друга тема…

Или пък не.

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Божков ft. Горанов, кеф в пандемия, камери за „Лукойл“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-4-8-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Инфодемията COVID-19 бе нарушена от интервюто на хазартния бос Васил Божков пред bTV от Дубай, с което той обяви, че държи силна покер ръка и може да я покаже: „Само с Влади Горанов (министъра на финансите – б.р.) съм си говорил… Естествено, че (сме имали) лични контакти и срещи, също разговори по телефона, SMS-и. Да не би г-н Горанов да твърди, че не се е срещал с мен многократно? Не вярвам.“

Не, финансовият министър призна за срещи – обсъждали закона за хазарта, не виждал проблем. Един вътрешен министър преди време, Румен Петков (АБВ), така твърдеше, че се е срещнал с братя Галеви не заради пазара на дрога, а за да му… докладват за трафик на наркотици. Макар че първоначално отричаше.

Божков – по пътя на Цветан Василев

Да не би Васил Божков да блъфира? Едва ли. Божков прави същото, което и друг виден беглец преди него – собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. И Василев започна с изявления, че може да направи публично големи разкрития за връзки с управляващите, че все пак ги е направил – но ги запечатал в каси като застраховка „Живот“. И Божков, както и банкерът беглец обвиняват трети олигарх – Делян Пеевски, който „дърпа конците в сянка“.

Божков, който е с 11 обвинения, на свой ред обвини властта, че била „хунта“. По време на целия Преход той живееше и богатееше необезпокояван от никоя власт, в т.ч. и от тази, която нарече „хунта“. Със съучастието на много власти Василев създаде, разви и изгуби банката си. И двамата днес се намират в чужбина – банкерът е в Сърбия, хазартният бос – в Обединените арабски емирства (ОАЕ), а исканията за екстрадиция на българската прокуратура си отлежават. Дават по някое интервю на избрани от тях медии, по нещо разкриват и разбира се, кроят как да отмъстят на тези, които ги прецакаха.

Цветан Василев например съобщи през 2015 г., че бившият вече управител на БНБ Иван Искров има тайни сметки в банка в Танзания. Божков пък стигна до министъра на финансите, с когото консултирал бизнеса си. И двамата бегълци имат в запас доказателства и за други срещи, а хазартният бос обещава да снабди медиите с нови разкрития… Може и да координират усилия с банкера. В очакване на кулминация и епилог сме.

А премиерът мери мускули с вируса

След няколкомесечно съжителство COVID-19 започна да ни става банален – не колкото джипката на Борисов, но и за това си има време. Вирус и премиер си мерят мускулите в ежедневните новинарски емисии, защото кой може да се справи със заразата, ако не Бойко Борисов. Социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл“ тази седмица му отреди 55% одобрение, а според същия сондаж тревожността в българското общество заради пандемията намалява.

Европейските проучвания обаче не са така благосклонни за настроенията в България. Според изследване, направено сред 85 000 европейци и публикувано от агенция „Ройтерс“, българите и гърците са най-недоволни от живота си в условията на ограничения, наложени заради вируса.

Стига тулупи пред телевизорите, плувайте за здраве

И въпреки че Борисов и подчинените му повтарят и повтарят как мерките у нас са най-леки в сравнение с много европейски държави, решиха да се погрижат за психиката на българите – и ги пуснаха навън. Стига са клечали пред телевизорите, бездруго генерал професор доктор Венцислав Мутафчийски ще се явява там вече само веднъж седмично. Затова премахнаха КПП-тата в полунощ на 6 май, отвориха музеите, парковете и планините – и дори басейните (но не и фитнесите). Но най-важното – разрешиха на заведенията, които имат маси на открито, да работят. Лобизмът помогна и разстоянието между масите се запазва, каквото е в момента – 1,5 м, тъй като собствениците на заведения се ядосаха на изискването за дистанция от 2,5 м.

При над 100 заразени на ден връщаме мерките, закани се публично Борисов. Това е по-скоро послание към Мутафчийски и Националния оперативен щаб (НОЩ) – да внимават с тестовете и с бройките. Че тулупите по диваните само това чакат – да се събудят в пет следобед и да почнат да питат Бойко Борисов. Медийната любов е по-изменчива от плеймейтка – едно време журналистки му носеха баници в Банкя и оди за него пишеха, а днес даже го и питат… Но „в пламъка на любовта се крият / нагар или фитил, и те ще я затрият“ („Хамлет“). Ако Борисов обаче го няма, дали пък някои журналистки няма да получат абстинентен синдром?

Фитил има, въпроси няма

А въпроси е важно да се задават. Например как под носа на НОЩ областни болници една по една излизат извън строя. Как видинската болница стана огнище на зараза след първия пациент с COVID-19, приет на 2 април. Болницата в Ямбол – също, а повечето от заразените с коронавирус и настанени за лечение в нея са от ромската махала „Райна княгиня“. И от двете лечебни заведения отправят призиви за помощ, за персонал, от Видин молят армията за дезинфекция. Област Пазарджик остана временно без реанимация, след като шефът, медицинска сестра и санитарка са с коронавирус. ОРАИЛ на МБАЛ – Пазарджик е „единственото напълно оборудвано отделение по реанимация в областта и в него се лекуват най-тежките случаи от града и региона“. А след като и инфекциозното отделение се запълни, някои частни болници в Пазарджишко склониха най-сетне да поемат… общо трима с коронавирус.

Но ген. Мутафчийски успокоява, че огнищата засега били изолирани и здравната система ще издържи. Болници, старчески и социални домове и гурбетчии, които се връщат от чужбина, са източници на зараза. Да му вярваме ли – или да пием кафе на слънце, на евтин или безплатен шезлонг?

Купони за кеф – и малко фурми

Трудови хора на България пътуват към Черно море. При пристигането им ги чакат журналистки с камери и микрофони, за да ги попитат дали са доволни. Все пак правителствените инициативи се нуждаят от ретранслация. А докато народът почива, Борисов и министрите работят без заплати.

Тази картинка засега е… картинка. Зависи как и кога ще се реализира половинмилиардната идея за ваучери, които бюджетът, сиреч ние, да платим за около три милиона работещи, тоест – за себе си. В добавка – и безплатни шезлонги, за които държавата ще плати на концесионерите отново с нашите пари. Но има съществена подробност – част от тези три милиона българи със сигурност не искат да почиват на Българското Черноморие. Някои може и да искат, но не и на хотел.

Този пандемиен кеф е платен с нашите пари. Те ще бъдат раздадени от управляващите на тези, на които разрешиха да бетонират Черноморието и които продължават да го правят.

Същите тези управляващи, които здраво се посрамиха, представяйки бартер между частни фирми като хуманитарна помощ. За фурмите е думата. 32 тона храни от България са изпратили фирмите „Интръст“ на Делян Пеевски и „Градус“, която е имала бизнес отношения със земеделската министърка Десислава Танева. Фурмите пък е пратила инженеринговата компания „Пал Технолоджи“ от Абу Даби, разкри Антикорупционният фонд. Шокирани от пратката, управляващите прехвърлиха фурмите на БЧК. А можеха да ги продадат на някой винпром за ракия, вместо да ги тъпчат в складовете. Оттам и да ги изнесат, няма кой да разбере.

На бас, че…

Но на акцизните складове държавата изведнъж реши да затегне контрола – ускорява се монтирането на камери за 24-часово видеонаблюдение. А наред с това и една особено съществена промяна – „Лукойл България“ ще трябва да отдели и лицензира като отделни данъчни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Сега те се водят като един данъчен склад. Всеки от тях трябва да има отделна банкова гаранция, както и да бъде снабден с измервателни уреди и видеонаблюдение. „Лукойл“, то се знай, не иска.

Битката ще се реши в парламента – при обсъждането на текстовете в комисии и при гласуването им в пленарната зала. Помагачи „Лукойл“ ще намери лесно. Съпругът на лидерката на социалистите е техен служител, а и да не се забравя на чия земя е построен летният сарай на Доган. Ако този текст мине през парламента… Да бъдем реалисти. Празникът на храбростта – Гергьовден, вече мина. В петък на първо четене в парламента мина и новото законодателство за борба с пандемията, където е и текстът, който нарушава интересите на „Лукойл“. Никой в пленарна зала не отвори дума за това. Да видим какво ще се случи на заседанията на комисиите при подготовката за второ четене.

От „Лукойл“ заплашиха със спиране на работа. Какво следва – среща с премиера?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

О, Шипка, вече ще имаш тунел

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-27-april-1-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Рожденият ден на министъра на финансите мина, но България още не е в чакалнята на еврозоната, както си беше пожелал Владислав Горанов за тазгодишния 30 април. За поредното отлагане обаче все пак бяхме подготвени от премиера Борисов още през февруари. Тия дни той произведе събитие, в което беше упомената и въпросната „чакалня“, както наричаме Механизма на обменните курсове (ERM II). Министър-председателят разговарял по телефона с френския президент Еманюел Макрон, обсъдили кризата, предизвикана от COVID-19, мерките за справяне, донорската конференция на 4 май и някъде в последните абзаци на правителственото прессъобщение се мъдри изречението: „Разчитаме на подкрепата Ви за ERM II и днес, след като сме подали официално документи към Европейската централна банка (ЕЦБ)“.

И ето ти недоразумение вместо новина. Нали заявката за ERM II е дадена от по-рано? Наложи се Министерството на финансите (МФ) да поясни, че става въпрос за писмо до ЕЦБ заради „процеса по установяване на тясно сътрудничество с Банковия съюз“. За разлика от досегашния процес на присъединяване към европейската валута, към България бе поставено и условието за присъединяване към Банковия съюз. Макар именно Борисов преди 3 седмици да заяви, че до 30 април България ще кандидатства за чакалнята на еврозоната.

Процесът очевидно върви – властта се надява да сме на скамейката в чакалнята през юли. Тази седмица гуверньорът на БНБ Димитър Радев отново го потвърди, уверявайки, че е изключено левът да се обезцени.

И докато охотно обясняват за еврозоната, управляващите пропуснаха да кажат, че на 4 май България ще пусне емисия външен дълг за 2 млрд. евро. Засега няма подробности за матуритета на книжата и други подробности, но в МФ със сигурност са наясно с неприятната новина, че е поскъпнало обслужването на 10-годишни български облигации. А това означава, че новият дълг вероятно ще струва още по-скъпо на българските данъкоплатци.

Защо се случи? Според някои суаповата линия, която БНБ сключи с ЕЦБ за 2 млрд. евро, е изплашила инвеститорите. ЕЦБ вече има такива линии с Швеция, Швейцария, Великобритания и с още няколко държави, повечето от които не са в еврозоната. Управителят на БНБ и премиерът, в хор с много други, обаче тълкуват тази „пухена възглавничка“ в полза на почти сигурно членство в ERM II.

Правителството едва ли е избрало удачния момент да щурмува антрето на еврозоната. Но на други пандемията от COVID-19 не им пречи. Никак даже.

Филията винаги пада от намазаната страна…

… но в чинията на когото трябва. „Децата ни ядат филии с не знам какво си“, беше казал през септември 2010 г. първият земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов. Е, сега ядат само не-знам-какво-си. За изминалите от ония кулинарни представления 10 години в схемите за училищно хранене бяха наместени определени фирми, но храната, както констатират родители, не е добра. Просто земеделските министри спряха да обикалят и да я вкусват пред камерите.

Кое предизвика родителския гняв тази седмица? От една страна, получените 300 грама кашкавал за двата месеца извънредно положение, от друга – желанието на някои семейства да дарят получената храна, но липсата на организация ги обезкуражи. Млечните продукти са дадени на семействата на малките ученици по схемите „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, които се финансират основно с европейски средства. За учебната 2019–2020 г. бюджетът на „Училищен плод“ е около 14 млн. лв., а на „Училищно мляко“ – около 16 млн. лв. и към момента изпълнението по двете схеми е близо 70%. Селекцията на фирмите в двете схеми е на Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“, който изплаща средствата.

Пред БНР училищният директор от Враца Румен Петков казва, че зад тези половин милион пакета, които се подготвят по схемите, стоят много сериозни интереси. „Това, че тези хора по време на криза искат да вземат тези пари, които са договорили, не е ощетяване, а нахалство“, заявява той.

Добре е някой да занесе пакет и в кабинета на земеделския министър Десислава Танева, да закуси с 30-те грама кашкавал и краставица вместо плод и да каже стават ли за консумация. Защото изглежда, че държавата храни по-добре няколко фирми, отколкото половин милион български деца.

Под прикритието, че помага на българския бизнес, Танева направи възможното да уреди предимства за някои фирми за млечни продукти в търговските вериги. Тази седмица се усети, че е направила гаф – постановлението на Министерския съвет ги задължава да продават 90% млечни продукти, произведени 100% от българско мляко. Само че толкова крави, овце и кози в България няма, затова производителите забъркват сухо мляко и други съставки в сирената и кашкавала. Така че процентът ще бъде сериозно намален.

Не, г-жа Ангелкова не е виновна за вируса

И докато едни броят евро, а други лапат филии, министърът на туризма недоумява защо браншът иска оставката ѝ. „Оставка се иска, когато си виновен за нещо конкретно, не си направил нещо конкретно… В момента ситуацията е такава, че буквално секторът не функционира и напрежението е огромно. Аз ли съм виновна за това, че има зараза от коронавирус? Аз ли съм буквално разпространила тази зараза?“, пита Николина Ангелкова.

Буквално не. Но какво конкретно е направила освен призивите към българите да изберат българското море? Съгласна е да отпаднат визите за руснаци, а не знае, че това не зависи от България. А и не казва какви комплименти ще получат българите, ако изберат Черноморието – залежала храна, замърсени води, джебчии или например шезлонг и бира за по петарка.

„Патриотизмът е хубаво нещо, но човек не е длъжен да е патриот с риск да бъде набит, нае…, а дори и отровен. Да го подмятат мутрите на плажа, да му взимат пари и за слънцето, дето грее…“, пише д-р Тони Филипов в „Редута“.

Може би генерал Мутафчийски, а не Ангелкова трябва да е рекламното лице за българския туризъм за българи. Смеем ли да откажем покана за родното море от най-одобряваната личност в България? Но този рейтинг не е само тукашен феномен. Американският „Мутафчийски“, д-р Антъни Фаучи, се ползва от 78% одобрение и само 7% неодобрение – и вече е бранд. Лицето му е на отварачки, чаши за кафе, стикери In Dr. Fauci We Trust (по аналогия с In God We Trust), съобщават американски издания.

Ние в Ангелкова не вярваме. Нито в схемите 60/40, съдейки по възползвалите се от тях – луксозни хотели, собственост на офшорки, „Лудогорец“, едно от големите казина, най-голямата столична общинска фирма „Център за градска мобилност“ (ЦГМ) и др. ЦГМ, собственост на община с бюджет от 1,729 млрд. лв. за 2020 г., ще получи 364 000 лв. за мартенските заплати. А за участието си в три борда 31 столични общински съветници получават близо четири пъти повече от тази сума на месец – 1,2 млн. лв., по 4000 лв. на човек. Не за да вземат някакви особено важни решения за столичната приватизация – за 2018 г. приходите от продажби са малко над 52 млн. лв., 45 милиона от които от приватизацията на Общинската банка. А за да мълчат – което и най-добре правят.

Те знаят печелившите числа

Така се мълчи и за проектите за еврофондовете. Прокурорска акция освети някои от печелившите – Лиляна Деянова (ЛиЛана), както и нейния брат Александър Деянов, бенефициер на близо 400 000 лв. за разработване на иновативна „Платформа за бийтбокс обучение и музикална бийтбокс транскрипция – BTL“. Имаш крава – пиеш мляко, знаем. Да де, ама за едни държавата е крава, а за останалите – Сирия.

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е под опеката на Министерството на икономиката, а за еврофондовете като цяло отговаря вицепремиерът Томислав Дончев. Дали смятат да проверят и други проекти по вече затворената заради пандемията програма? За периода 2014–2020 г. договорените за България средства по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са за около 2,6 млрд. лв. Сключени са договори за близо 2,2 млрд. лв. – в т.ч. и за упоменатата платформа. А останалите средства, както обясни наскоро Дончев, ще се насочат към Българската банка за развитие „в подкрепа на най-засегнатите сектори на икономиката“. И тук мъглата пада.

Но голямата новина от седмицата е друга – ще се пробива Стара планина, за да се направи най-сетне тунел под Шипка. Така една идея, одобрена още през 1897 г. от Деветото народно събрание, е на път да се сбъдне срещу повече от 267 млн. лв. (без ДДС). Дааа, „само премиерът работи; кой друг, освен да говори, работи“, избоботи в един сутрешен блок тази седмица депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Дааа, само че толкова много говори, че е чудно кога изобщо успява и да работи.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Уловени в кехлибара на момента

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-20-24-april-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Всеки един ден, повече от месец, Националният оперативен щаб (НОЩ) съобщава за смърт. Но когато мощен джип, управляван от дрогиран младеж, уби журналиста Милен Цветков, смъртта вече не беше статистика. За няколко дни пандемията от COVID-19, заедно с растящия брой заразени в България – и граждани, и медици – стана фон, на който различни хора прожектираха гняв, конспиративни теории, нравоучения, даже присъди.

Съдът остави в ареста обвинения за случилото се 22-годишен К.Н., а двамата му спътници са пуснати под гаранция от по 10 000 лв. Неговата майка се оказа съдружничка на бизнесмена Миню Стайков, който е в ареста вече 14-ти месец, обвинен като лидер на престъпна група и за укриване на данъци. За мнозина това стана утежняващо вината обстоятелство, преди съдът да е произнесъл присъдата си… А бащата на единия спътник – депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, побърза да признае публично, че синът му бил в джипа, но депутатът няма нищо общо с него. Някой се уплашил да не бъде оцапан ГЕРБ, пък то цяло леке стана.

Какво показа тази трагедия – че има наркомани, но няма борба с наркотиците; че заради политическата си кариера родител може да „прегази“ детето си, с което почти не се вижда; че властта пак се готви да поправя в движение Наказателния кодекс, за да угоди на желанието за мъст и справедливост. Ще има увеличение на наказанията за престъпления на пътя, а пияните или дрогирани шофьори ще изтърпяват първата година от присъдата си в „психиатричен затвор“.

Мащабна безсмислица – българските власти смятат да лекуват в затворнически условия пристрастени към дрога, макар в затворите да е също толкова лесно да се снабдиш с дрога. Тоест не си болен от зависимости, докато не извършиш престъпление. Винаги е уместно да се припомня Кърт Вонегът. „Навсякъде и винаги – пише той – правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства – а други правителства няма – да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора.“

По черно дантелено бельо в храма на Темида

Докато правните мозъчета на властта съчинителстват, в храма на Темида – Съдебната палата, са влезли по черно дантелено бельо. Не, никой не е поръчвал проститутки, в случай че това ви хрумва. Срещу 800 лв. там е бил сниман клип на песента „Йерба“, в която се призовава за легализиране на марихуаната.

„Символът на Темида не може да бъде декор на пошла чалга, еротични танци“, обявиха членове на Висшия съдебен съвет на заседание, на което решиха следващата седмица да отнемат от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов стопанисването на Съдебната палата.

Клипът, изглежда, е излязъл твърде евтино – виж, ако беше сниман от Министерството на туризма, щеше да удари няколко десетки хиляди, щом за сайт Министерството плаща 70 000. Според ИТ експерти същият може да се направи и за 24 долара. Според министър Николина Ангелкова – не може. А защо Министерството ѝ не ползва другия, направен за 5 млн. лв. през 2011 г. с пари от Оперативна програма „Регионално развитие“? Не ставал. В ГЕРБ не се скъпят за тия работи: земеделският министър в първия кабинет на Борисов – Мирослав Найденов, похарчи едни 100 хиляди лева за акаунти в безплатните социални мрежи и поддържането им. Първите 50 000 спечели красива млада пиарка.

Що се отнася до ведомството на Ангелкова, един екскурзовод от Бургас го каза най-добре пред bTV: „Министерството на туризма много добре си върши работата, така че никой да не разбере какво точно върши.“

Денят започва с Мутафчийски – и свършва с Борисов

Важното е всички да знаем какво върши премиерът Бойко Борисов – грижи се да сме добре информирани. За тази цел, освен него, НОЩ и чрезвичайно по някой министър, никой друг не се явява в телевизионен ефир по всяко време на денонощието, няколко пъти седмично. Така, ако денят започва с Мутафчийски, приключва с Борисов.

Брифингът в 23 часа на 20 април обаче, за който бе съобщено половин час по-рано, надмина всички пропагандни похвати на бойковистите. На него ни съобщиха, че няма нищо тревожно в радиационния фон в резултат на пожари край чернобилската АЕЦ в Украйна, избухнали на 4 април и окончателно загасени на 17 април. Изявленията разтревожиха всички, макар обявената цел да бе, че късната комуникация е в името на спокойствието и отпора на фалшивите новини в социалните мрежи. Но пожарът и опасността от радиация не беше тренд нито в социалните, нито в конвенционалните медии, а мнозина дори не бяха разбрали за него.

Защо беше свикана тази пресконференция и излъчвана пряко от телевизиите, радиата и онлайн, след като няма нищо тревожно? Новината би могла да се съобщи във вечерните емисии. Но по този начин се генерират ирационални страхове, които в крайна сметка канализират доверието единствено към говорещите глави на брифинга. Те се грижат за нас, те работят за нас, те не спят заради нас. Тези внушения тушират всяко недоволство. Няма да е задълго, господа.

Караниколов, кажи си за фурмите, ще те разберем

Със сигурност няма да е за по-дълго от срока на годност на фурмите, докарани от министъра на икономиката Емил Караниколов със самолет от Обединените арабски емирства. НОЩ и неговият генерал, така словоохотливи по темата радиация, замълчаха за фурмите и не казаха нищо по същество. Преди ден Караниколов обяви, че сушените плодове ще бъдат насочени към нуждаещи се българи.

А може би и към деца все пак? Половин милион пакета по схемата „Училищен плод и мляко“ чакат да бъдат раздадени, а годността на някои храни в тях изтича. Вместо плодове пък в пакетите слагат краставици. Важното е ДФ „Земеделие“ да разпредели парите на тези, които са в схемата. Пък после дали пакетите ще стигнат до децата, дали храната в тях ще е годна за консумация – никой не се вълнува.

Премиерът обаче е развълнуван – не от това краставици или фурми ще има в пакетите, а от поздравлението на шефа на МВФ Кристалина Георгиева заради суаповата линия за 2 млрд. евро между БНБ и Европейската централна банка. „Снощи ми се обади Кристалина Георгиева, след като беше чула за суапа с ЕЦБ. И вика: „Бойко, тази вечер на мека, пухена възглавничка сладък сън ще спиш. Спокоен! Милиарди евра имаш, вързал си се за…“ Викам: Криси, Христос воскресе, и ти да си жива и здрава!“, разказва Борисов пред камерите и на народа, който го слуша в четвъртък вечер. Разчита това да е знак, че България може да влезе в чакалнята за еврото заедно с Хърватия през юли. Засега по-добре да си гушка възглавничката.

А НОЩ да вземе да даде пресконференция по тема, която толкова вълнува милиони в социалните мрежи, почти убедени, че има някаква връзка с коронавируса. А именно: пази ли шапка от алуминиево фолио от влиянието на 5G мрежата? И нека отговорите бъдат по същество.

Пандемията няма да свърши скоро, в самото начало сме, предупреди Ангела Меркел, която заедно с Еманюел Макрон обявява знаменателна инициатива за противодействие на COVID-19 чрез лекарства, тестове и ваксини. (Ако ви се гледа стендъп комик, пуснете си Тръмп за ефектите на белината – но не вярвайте на американския президент, четете етикетите.)

Затова стига с въпросите защо точно сега, защо точно човечеството, защо е това божие наказание и прочие. Вонегът и това е обяснил:

– Защо точно аз?
– Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате г-н Пилгрим. Защо вие? А защо тогава ние? Защо каквото и да е? Просто защото моментът
е. Виждали ли сте някога буболечки, попаднали в кехлибар?
– Да.
– И ето ни и нас, г-н Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата „защо“ не съществува. 

„Кланица 5“ (1969)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Непротивомутафчийствайте. Юруш на доматите родни

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-6-10-april-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Непротивомутафчийствайте. Останете си вкъщи. Ако ви е писнало, прочетете 10 съвета как да разнообразите сексуалния си живот, 5 съвета как да направите вкусни веган пасти или 7 съвета за изолацията и обсесията да пазарувате онлайн. Обърнете се към себе си и ако не ви хареса тишината там, пуснете си някоя пресконференция на Националния щаб, на премиера Борисов или и двете заедно.

За цигарата на Боил Банов

Така седмицата ще премине по-лесно, а докато преминава, се случват разни неща. Някои съществени, други недотам – като пушещия в кабинета си министър на културата Боил Банов. От няколко милиона зрители, гледали репортажите за действията на министрите по време на пандемията от COVID-19, само Стойчо Стойчев от Добрич се впечатлил и възмутил от цигарата на Банов. Подал сигнал онлайн и получил отговор от Районната здравна инспекция в София, че министърът ще бъде санкциониран по Закона за здравето. Дали? Може да се вярва само ако видим акта за административно нарушение.

За доминацията на българския домат

Но има къде-къде по-интересни неща от Боил-Бановото тютюнопушене. Например как министрите се борят за българския домат и реинкарнират идея на социалистите. През 2016 г., 2017 г. и 2018 г. БСП последователно предлагаше проектозакон, който да задължи големите търговски вериги в България да продават фиксиран процент български стоки – над 70% за вино и млечни продукти, над 50% за плодове и зеленчуци и между 50 и 25% за месо; разплащане с доставчици за 10 дни вместо за 45 дни и др. Парламентът отхвърли на първо четене проекта за квотите, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) го определи като антипазарен и допусна, че може да има наказателна процедура от ЕС.

Сега земеделският министър Десислава Танева готви постановление, с което да разпореди половината от площта в магазините да бъде за български храни. Целта е да бъдат подпомогнати българските производители на зеленчуци. Търговските вериги представиха 19 основателни аргумента срещу подобна идея, в т.ч.: самите производители ще трябва да направят допълнителни инвестиции, за да си осигурят сертификати за качеството на храните; що е то продукт, произведен в България, ако в него са вложени вносни суровини – сирене с палмово масло български продукт ли е; нуждата от допълнително оборудване ще повиши крайните цени; има риск от невъзможност да се покрият количествата и др. Танева е твърда – няма да отстъпят.

А вицепремиерът Красимир Каракачанов и неговата ВМРО дори искат да се забрани временно вносът на плодове и зеленчуци. Сиреч да ни обрече на глад и ответни мерки и така да платим заради евтин и глупав популизъм. Този път КЗК сигурно ще замълчи или ще намери извинение с пандемията за патриотичния напън на властта. Да живей българският домат! Венсеремос!

Разбира се, управляващите могат да помислят за нов тип правене на земеделска политика. За начало да се започне с намаляване на субсидиите за най-дотираната култура в България – зърното, и да се помисли за зеленчукопроизводството. Точно това обаче няма да направят.

За свещите и Синода

Няма да ограничат и посещенията на богослуженията по великденските празници. Църквите ще останат отворени, но службите ще бъдат изнесени пред тях, а полицията ще следи да няма струпвания на хора. На специален брифинг след среща с патриарх Неофит и Синода премиерът Борисов и ловчанският митрополит Гавриил съобщиха, че богомолците трябва да са с маски/шалове, да спазват дистанция и в храмовете да има дезинфектанти.

Няма да се ходи до Йерусалим за Благодатния огън, няма да се раздават върбови клонки на Цветница, няма да се минава под масата на Разпети петък – под плащаница ще е. Важното е обаче, че ще се купуват и палят свещи. Най-големите приходи за Българската православна църква – и особено за Светия синод – идват от продажбата на свещи. Затова бяха и големите баталии за свещоливницата в началото на Прехода, когато имахме два синода и разкол в клира.

„По никакъв начин никога не се е предавала и разширявала зараза в църкви, където се извършват тайнства! Никога не е имало епидемии в църквата. Те са прекратявали своето действие“, заяви ловчанският митрополит Гавриил преди месец пред БНР.

Това е като откровението на сръбския патриарх Ириней, който беше осенен през 2014 г. от просветлението, че „наводненията в Средна Европа са наказание заради избирането на австрийския травестит Кончита Вурст за победител в „Евровизия“.

За ипостаса – и президента Радев

Президентът Румен Радев също реши да се изкаже (отново) за природата на нещата. Всъщност – за да обясни, че не е контра на мерките на властта. Понеже в момент като този опозиционното говорене само сваля рейтинга. Така че той се яви по bTV, за да каже за всичко по нещо, а в действителност от същото.

„Премиерът е много опитен и обигран политик и не хвърля думи на вятъра. Не приемам да се гради образът на спасител върху страха, който той сам раздухва – с трупове, морги, масови гробове, ад, който слиза тук“, посочи Радев. От комуникационна гледна точка този твърде дълъг разговор от час, при това без особен фокус, не е голям позитив. Няма да му препоръчваме трудовете на древноиндийския философ Бхартрихари за метафизичната философия на езика и как езиковата форма се трансформира в ментално съдържание. Но може да поработи върху повече експресивност.

Иначе го разбрахме – хем подкрепя усилията на правителството, хем критикува какви ги вършат. Така че вземете пример от президента. Непротивомутафчийствайте. Щабът и властта са протагонистите. Антагонистите са капитан Хук, Черния лорд Волдемор, Биг Брадър…

Но това, което ще пребъде завинаги, ще е опиянението от властта. Това, което никога няма да умре, ще бъде тръпката от победата, от гаврата с безпомощния труп на победения враг. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице.

О’Брайън към Уинстън след поредното изтезание,
„1984“, Джордж Оруел

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новият универсален език

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/noviyat-universalen-ezik/

Човечеството е самотно. Медийно клише или не, една трета от света е под ключ. Броячът на загиналите и заразените от вируса не спира, а трагичните истории за семейства, които не могат дори да оплачат близките си, са ежедневие.

Важни са обаче и другите истории – онези за добрите примери, за новия поглед към ежедневието, за победата над самотата. В опит да преодолеем физическата изолация и глада за път, реших да тръгна на обиколка по континентите с помощта на хора от най-различни националности и професии, за да разкажа някои от тези истории. Започваме от Европа.

Далеч от семейството

От петимата европейци, с които разговарях, две млади жени – Лориан Лабурел и Катрин Олиен, са имигрантки. Лориан живее в Прага, където работи във Френското посолство и отговаря за френско-чешките отношения в областта на науките; Катрин е американка, преместила се в Париж преди няколко години, понастоящем работи в Американската библиотека. Макар и да са свикнали да живеят далеч от семействата си, и двете споделят, че се притесняват за тях, а едно от най-трудните предизвикателства е неизвестността кога ще могат да ги видят отново.

„Трябваше да се прибера в Лион миналата седмица, за да видя родителите си, брат си и сестра си, която наскоро роди. Сега нямам идея колко дълго границите ще бъдат затворени тук, в Чехия.“ Лориан споделя, че в чешкия парламент са обсъждали затваряне на границите за период от една или две години. „Притеснявам се за баба си, която е ужасно упорита и продължава да излиза ежедневно, и то в Източна Франция, където болестта е най-разпространена“, довършва тя.

Катрин също се тревожи, че възрастните ѝ родители може да се разболеят. Чувството, че нямаме контрол над болестта, и фрустрацията, която това поражда, са споделени от всички ни.

Италианката Микол Алесандри, която живее в Милано – в сърцето на един от най-тежко засегнатите региони в Европа, – казва, че ѝ е най-трудно да бъде далеч от сестрите си и новородените си племенници. „Със сигурност пандемията ме научи да ценя семейството си повече.“

Клаудия ван Дaйк, която прекъсва стажа си в ЮНЕСКО в Париж, за да се прибере у дома в Хага, има обратния проблем: „Когато споделяш дома си с петима души и всеки учи или работи, е трудно да се напаснете. Бях свикнала да живея сама през последните няколко години и липсата на лично пространство се усеща.“ Клаудия и приятелят ѝ – българин, имат връзка от разстояние и пътуват често, за да се видят. „Вчера беше годишнината ни и ни е тежко, че не можем да я отпразнуваме заедно.“

Клаудия и Илия отбелязват първата си годишнина с романтична вечеря от разстояние
© Клаудия ван Дайк

Живот между рутина и несигурност

Пол Суейша, румънец от град Себеш, е единственият от интервюираните европейци, който все още ходи физически на работа. Обичайният персонал от 15 души е намален на 4–5 и той споделя, че пространството и дистанцията между него и колегите му го успокоява. „Чувствам се едновременно притеснен и в мир със себе си. Мъчно ми е, когато искам да се видя с приятели или да отида на риба. Но се успокоявам, като върша къщна работа или поправям нещо, останало от изминалите години.“

В Прага, Париж и Милано основната максима е „поддържане на рутината“ и „самодисциплина“. Лориан споделя, че се облича точно така, както би се облякла за работа, спазва обичайния си работен график и дори си взема обедна почивка – макар че има по-малко работа от обикновено. Клаудия прилага подобна стратегия, балансирайки между продуктивно ежедневие и почивка. Опитва се да присъства на 1–2 онлайн срещи дневно и да чете документи. Микол е загубила работата си, тъй като работи с деца и е била засегната още с първите мерки, наложени в Италия. Тревожи я това, че в момента разчита на спестяванията си, които се изчерпват, но се старае да запази спокойствие. Избира да се съсредоточи върху ученето и разходките с кучето си, чиято компания ѝ помага да не се чувства самотна.

Физическите упражнения са друг способ за справяне със ситуацията. Всеки е намерил някакъв начин да изразходва енергията си. Катрин, която спортува активно, следва обичайния си фитнес режим – повечето от сесиите вече се провеждат онлайн. Клаудия също прави упражнения и се разхожда в близкия парк, тъй като в Нидерландия това все още е позволено, за разлика от Франция, където парковете са забранена зона. Тя обаче избягва да излиза през уикенда, отново по съвет на властите.

„Макар и да ми е трудно да се лиша от пролетна Прага, не ми е скучно и не се чувствам нещастна у дома, дните минават бързо: посвещавам повече време на четене, наслаждавам се на безплатните представления на балет, театър и симфонични концерти от цял свят, слушам всичките подкасти, които съм си запазвала за когато имам време – разказва ми Лориан. – Разговарям повече от всякога с приятелите и семейството си и всеки път, когато се почувствам зле, се опитвам да насоча мисълта си към всички онези хора, които се борят за живота ни. Това бързо променя настроението ми.“



Пазаруването, доскоро банална дейност, е източник на напрежение за всички. До магазина се ходи не повече от веднъж седмично, а Катрин успява да разреди посещенията в супермаркета до веднъж на две седмици. „Чувствам се постоянно наблюдавана от другите, все едно че търсят симптоми“, казва тя. Пол пазарува не само за себе си, но и за възрастните си съседи. С негов съсед, който ходи в различен ден, купуват продукти един за друг. Така и двамата успяват да се снабдяват по два пъти седмично. „Не мисля, че съм в безопасност, когато пазарувам, въпреки че нося ръкавици и маска. Чувствам се като лесна мишена за хора, които не вземат ситуацията насериозно“, казва той. Лориан издава, че нейни познати често си ходят на гости – една от основните забрани по време на изолацията.

В предпочитания от Клаудия супермаркет дезинфекцират количките и контролират строго броя пазаруващи. Цветарските магазини и книжарниците в Нидерландия продължават да са отворени, но спазват строги правила. Пари в брой почти не се използват, а таванът за безконтактни плащания дневно е увеличен на 50 евро. Според Клаудия хората обръщат внимание на заобикалящия ги свят повече от обикновено – какво докосват, как се движат и къде се намират спрямо околните. В Милано влизането в супермаркет е цял процес – на входа се мери дори температурата на клиентите, казва Микол. Температура мерят и в румънските административни сгради, като всеки случай над 37,5℃ се съобщава на властите.

Политика

„Одобрявам мерките. Но не мога да повярвам, че дори в такива времена политиците разпространяват дезинформация и вдигат махленски свади“, казва Пол.

„Марк Руте нарича нашата версия на карантината „интелигентна изолация“, с което има предвид, че мерките не са толкова стриктни, колкото в други държави. Акцентът е върху социалното дистанциране на метър и половина, стоене у дома колкото е възможно, и от края на март – забрана за ходене в групи по улиците, освен ако не живеете в едно жилище. Глобите стигат до 400 евро. Затвориха баровете и ресторантите, но повечето магазини са отворени“, така Клаудия обобщава нидерландската политика. Подобно на Франция, и Нидерландия е създала онлайн портал, в който бизнесът може да кандидатства за помощи. В Чехия държавата също изплаща помощи на работници, принудени да прекратят дейността си – особено в автомобилния сектор.

Освен опасността от претоварване на болниците, която е сходна във всички страни, в Нидерландия се сблъскват и с друг проблем – отделенията, където се лекуват всички останали пациенти, са празни. Лекарите се опасяват, че хората със здравословни проблеми се страхуват да отидат в болницата или се притесняват, че медицинският персонал няма да има време да им обърне внимание. Отвъд дискусията за капацитета на болниците, лекарите повтарят постоянно на населението да търси медицинска помощ, ако се нуждае от нея.

Според Клаудия кризата е извадила на показ колко подценявани са здравните работници и учителите в страната. Местната болница в Себеш, Румъния, получава много дарения, но Пол добавя, че е достатъчно човек да пусне новините, за да види поредното здравно заведение, станало епицентър на катастрофа за броени дни. В Милано покрит пазар е превърнат в лечебница, а самата Микол живее в близост до болницата „Луджи Сако“, която е сред горещите точки на пандемията в Италия.

Една от най-обсъжданите теми е комуникацията по отношение на маските. Чешките власти от самото начало съветват носът и устата да се покриват при излизане навън. Катрин е особено разочарована от политиката на френските власти в това отношение, макар да разбира, че вероятно е било важно тези материали да бъдат запазени за хората, които са на първа линия и имат най-голяма нужда от тях. „Но можеше да ни кажат, за да ни дадат време да си направим сами маски например.“ Пол носи маска отскоро, но само когато пазарува. Катрин залага на латексови ръкавици.




Солидарност и добрина

„Виетнамската общност в Прага усилено започна да шие маски, които после раздава безплатно. Много чехи и имигранти започнаха да правят същото напълно безвъзмездно или на минимална цена. Веднъж, както си ходех по улицата с шал върху лицето и носа, видях, че една жена ми маха и тича към мен. Беше забелязала, че нямам маска, и ме заведе в малката си аптека, където прави маски и ги раздава безплатно. Този жест дълбоко ме развълнува“, разказва Лориан.

„Кризата ни научи, че хората могат да бъдат страшно креативни в помощта си един към друг в тези трудни времена – добавя Клаудия. – Работниците в цветната индустрия например, които кризата удари особено тежко, не могат да продават цветята си, но ги даряват на здравни работници; ресторантите, които са принудени да затворят, готвят за медиците; в интернет хора предлагат тренировки, събират се и свирят заедно, общуват повече през видеочат. Една възрастна дама започна да качва видеа в YouTube, в които чете книги на децата, докато родителите им работят. Общината в Хага, където живея, нае млади хора от бедни общности и малцинства, които да купуват храна от пазарите и да я доставят на нидерландските хранителни банки, като в замяна получават финансова подкрепа за образованието си след кризата. Надявам се, че ще запомним тези инициативи и всеобщото чувство на солидарност и за в бъдеще.“

Много румънски производители и фермери намират решение на затворените магазини, като продават стоката си във Facebook групи и предлагат доставка до домовете. Повечето интервюирани споделят, че се стараят да подкрепят местните търговци.

Какво ще стане утре?

Тревогата и надеждата са новият универсален език, убеждавам се след всеки разговор.

„Мисля често за нещата, които колективно сме смятали за толкова важни, и за онези, от които всъщност имаме нужда. Например всички тези срещи, които очевидно можем да провеждаме онлайн – не виждам нуждата да скачаме на самолета за всяко събрание; това би помогнало и на природата. Нито пък имаме нужда от екзотични ваканции в далечни земи, за да бъдем щастливи. Осъзнавам, че можем да помогнем един на друг и да си върнем онова усещане за сплотена общност в кварталите например. Надявам се, че ще запомним тези уроци. И че хората няма да позволят на политиците да лъжат, че не можем да променим нищо, че не можем да организираме другояче обществата си: ето ясното доказателство, че това е възможно. Въпрос на приоритети“, казва Лориан.

Клаудия споделя същото усещане, когато я питам за страховете и надеждите за бъдещето: „Изключително съм благодарна за простичките неща – разходка, добро здраве и финансова стабилност за момента; оценявам повече простичкото кафе с приятел, какво е да отидеш на плаж или да прегърнеш някого.“ Според нея подобни здравни кризи ще зачестяват в бъдеще. Остава и въпросът дали ще успее да си намери работа след пандемията.

„Притеснявам се за последствията върху икономиката – потвърждава и Катрин. – За това, че по света бедните и средната класа ще трябва да изнесат бремето на тази криза, заплатите им ще бъдат изцяло или частично орязани, а богатите ще се измъкнат с няколко драскотини, с изключение на изгубеното на борсата. Мисля си, че това е репетиция за бедствията, пред които ще се изправяме в контекста на климатичните промени, и ме тревожи, че не виждам особена солидарност в ЕС или в САЩ. Нямам впечатлението, че се справяме с тази криза, изобщо. Климатичните предизвикателства ще бъдат много по-страшни от тази пандемия.“

Но Катрин споделя, че чувства повече благодарност от преди. „Това преживяване ме научи да забавям темпото и да се фокусирам върху простички удоволствия, почти инстинктивни потребности от топлина, уют, пълен стомах, добра тренировка, слънчева светлина и любов към семейството.“

„В Румъния поколението, което свали комунистите през 89-та, се нарича „пожертваното поколение“, тоест хората, които са имали труден живот, за да могат децата им да живеят по-добре. В ума ми най-песимистичният сценарий е, че ние сме втората версия на това поколение – разсъждава Пол. – Но засега се надявам само хората да разберат, че да бъдем заедно означава да спазваме дистанция.“

Заглавна снимка: „Останете здрави, 1,5 метра дистанция!“ – надпис с тебешир на тераса в Хага, Нидерландия © Клаудия ван Дайк

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Великденът на коронавируса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-23-27-march-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Не е много ясно кое е провокирало човека да започне да се движи изправен – експлозии на свръхнови, забързали еволюцията му, или Вселенски разум, но днешната пандемия застопори съвременния човек в дома му. Без особена двигателна активност, освен до хладилника и по клавиатурата на компютъра. През ноември м.г. Световната здравна организация предупреди в доклад, че повечето подрастващи не спортуват, не се движат особено и липсата на физическа активност вреди на здравето им. Днешната пандемия от COVID-19 обездвижи милиони хора по света, които все пак комуникират благодарение на дигиталния век и достъпните технологии.

Поставените под принудителна карантина са като онези, дето са ги пуснали с мярка за неотклонение „домашен арест“. И понеже не може да им сложат електронна гривна (от средата на м.г. вече се използват и в България), в Закона за извънредното положение разрешиха на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за нарушителите на карантината. Освен „законодателната немарливост“ при подготовката на текстовете, ИТ специалистът Божидар Божанов констатира и още нещо: „Процесите се изпълняват от хора, а хората имат началници, страхове, слабости. В ситуация на млада демокрация, след тоталитарен режим, без изградени традиции, изкушенията за злоупотреби с най-разнообразни цели, в т.ч. политически, не са малки.“

В България има достатъчно примери за изкушили се да злоупотребят с власт. Особено власт, дадена на кариеристи. Какво да се прави, както казва Радичков, „Бог е благословил мухата с безкрайно нахалство“. А мярката за трафичните данни дори не е временна.

Временно е само спирането на парламентарната дейност. 44-тото Народно събрание реши да заседава само при необходимост. От БСП, единствените несъгласни с това, извадиха патетиката, като лидерката Корнелия Нинова заяви: „Парламентарната република временно се отменя и се суспендира Конституцията на България.“ Всъщност за известно време социалистите се лишават от трибуна и опозиционни изяви, но какво пък – нали си имат телевизия. Ето, и Парламентът на Обединеното кралство се разпуска дори за повече – 4 седмици, а вигите и телевизия си нямат.

Премиерът Бойко Борисов съжали, че Народното събрание не е взело решение да мине в онлайн режим, както работят Европарламентът, Европейският съвет, правителството. БСП не се съгласиха – те могат да пазят демокрацията само от трибуната в пленарната зала… Е, президентът ще я пази дори когато БСП не могат. Впрочем една от темите, по които нападаха властта, вече не е актуална. Вода от водосбора на язовир „Белмекен“ потече тази седмица в Перник и облекчи водния режим, който остава само за през нощта.

Операция „Жива вода“ се подготвя и за част от бизнеса под формата на схемата 60/40 – ще рече, че държавата ще поеме за максимум 3 месеца 60% от заплатите на служителите на засегнатите фирми, а работодателят се задължава да изплати останалите 40% и осигуровките. За целта са приготвени над 1 млрд. лв., а кои бизнеси и професии ще получат помощ и по какъв механизъм, решава Тристранният съвет. Очаква се над 1 млн. работници от близо 100 000 фирми да бъдат подпомогнати. Ако това е истина, ще се възползват малко по-малко от половината наети на трудов договор в България, които по данни на националната статистика за 2019 г. са 2,2 млн.

Мярката е предвидена в Закона за извънредното положение, публикуван вече в Държавен вестник и претърпял известна редакция тази седмица след президентското вето. От него отпаднаха два текста – за фиксиране на цените и наказателно преследване за невярна информация. По повод първия, предложен от БСП, бившият министър на финансите Милен Велчев заяви, че ако не е замислен като лобистка поправка в интерес на търговците на горива, наистина „чупи тъпомера“. Много щеше да ги облагодетелства точно тях фиксирането на стоките на цени, равни на средноаритметичните, на които са предлагали същите продукти през последните три месеца преди въвеждането на извънредното положение. Тоест вместо горивата да поевтинеят заради сриването на цената на петрола под 30 долара за барел, щяха със закон да си стоят заковани над 2 лв. на литър. Е, вече започнаха да спадат. Тази добра новина дойде в момент, в който пътуванията са само в краен случай.

Други „добрини“ си намериха говорители. Като споменатите поименно дарители тази седмица – в началото ѝ шефът на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски назова поименно депутата Делян Пеевски като голям дарител, осигурил към оня момент общо 800 000 лв. за борбата с коронавируса. Ден преди това премиерът съобщи за дарените от бизнесмена Кирил Домусчиев лекарства. Днес вече списъците на тези, дали лични или служебни средства за борба с епидемията, са публикувани в няколко медии.

Единствено дарителите знаят истинските подбуди, поради които даряват. Едни – заради гузна съвест и страстното желание да се „откупят“, други – поради добрата реклама, необходима им за самите тях или компаниите, трети „перат“ имидж и нищо не е по-добро за целта от кауза за доброто. Мнозина обаче го правят, защото наистина вярват, че помагат и така трябва – сред тях и деца, дарили спестени пари, и добротворци, останали анонимни.

Даренията вървят, но и първите големи съкращения – също. Оръжейната компания „Арсенал“ съкращава близо 2000 от общо 9-те хиляди работещи. Най-големият работодател в производството на автомобилни компоненти – „Язаки България“, временно спира работата и на трите си завода с над 5600 работници. Това е само началото. Стотици хиляди гастарбайтери и други без постоянна работа се завърнаха и този път ще останат, поне на първо време. Терминал 2 стана вход, а доскоро беше изход. Страхуват ли се хората и колко далеч може да ги отведе страхът им? Но за демоскопите е по-удобно да мерят не опасенията, а възхитата от генералите. Мутафчийски се радва на по-голямо доверие от Борисов – 89% срещу 73 на сто.

Генералът се справя по-добре и с обяснението на различията между трите вида тестове, които се използват в пандемията – PCR тестовете, тези, при които се търси антиген, и известните като бързи тестове. Разбра се, че държавата се подготвя за масов скрининг на населението, който ще се прави на няколко етапа.

„Епидемията в България още не е започнала. Ще имаме такъв Великден тази година, че ще го запомним“, предрече ген. Венцислав Мутафчийски.

Наясно сме, генерале, наясно сме.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Извънредните мерки и тънката линия на човешките права

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/tunkata-linia-na-choveshkite-prava/

Борбата с пандемията от новия коронавирус е свързана с ограничаване на немалка част от човешките ни права – такива, каквито сме свикнали да имаме. Сред засегнатите ни права са тези на личен и семеен живот, на свободно придвижване и събиране с други хора, на труд, медицинско обслужване, културен живот. В различните държави ограниченията на правата са с различен обем и строгост. Разликите зависят не само от тежестта на епидемията, но и от местното законодателство, политическите традиции и характеристиките на обществото в съответната страна.

Неотдавна Европейската комисия призова усилията за овладяване на пандемията да се полагат при спазване на човешките права. Дни преди това правосъдният министър Данаил Кирилов лансира идеята за времето на извънредното положение да се дерогира (тоест да не се прилага) Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). До момента това са поискали още Армения, Грузия, Латвия, Молдова и Румъния. На този етап страната ни не е внесла официално искане за дерогация на ЕКПЧ. Юристи обръщат внимание, че ангажиментите на България относно човешките права са заложени и в Конституцията, но тя не е променена или отменена с оглед на извънредното положение.

И така, без претенции за изчерпателност – ето някои от правата ни, които в по-голяма или по-малка степен са ограничени в името на овладяването на пандемията.

Правото на живот е най-основното човешко право. Всички рестрикции, налагани, за да се ограничи и забави пандемията, целят именно запазването на живота на възможно най-много хора. Но колкото и парадоксално да изглежда, понякога в името на живота се отнема и се жертва живот. На някои места в Китай например хората, отклонили се от карантината или неспазващи наложените санитарни мерки, бяха заплашени със смъртно наказание. В Италия, поради претовареността на здравната система, по-възрастни пациенти масово са обречени на смърт, за да имат шанс по-младите. Подобни са перспективите и за България при нарастване на броя на заразените в тежко състояние.

Гарантирането на правото на живот е свързано и с правото на защита от дискриминация. Представителите на дискриминирани и маргинализирани социални групи имат по-ниски шансове да бъдат адекватно предпазени и лекувани. Освен по възраст, пандемията предизвиква пряка или непряка дискриминация и по други признаци.

Пряка дискриминация по етнически признак е например завардването на ромските махали с контролно-пропускателни пунктове, определени от прокуратурата като „населени с лица от различна етническа принадлежност“. Посланието на тази мярка е: те не са равноценни човешки същества, на дисциплината им не може да се разчита, затова нека се заразяват помежду си, но да не заразяват нас. Междувременно не само в много от гетата се спазват мерките за сигурност, доколкото това е възможно при лоши битови условия и бедност, а на места ромите се самоорганизират, за да защитят своето здраве и това на други хора.

Шансовете за защита на правото на живот на изпадналите в крайна бедност и бездомност принципно не са високи, но по време на пандемията те намаляват още повече. Едно, защото тези хора имат по-малки възможности да се защитят от заразяване. Второ, защото грижата за тях рязко секва. Ако за повечето хора да се хранят навън е удоволствие, което временно са загубили, най-бедните и бездомните разчитат изключително на социалните и на солидарните кухни. А те също нямат право да функционират, както и заведенията за хранене. По този начин абсолютната забрана на общественото хранене се явява непряка дискриминация на тази група хора.

Мерките за ограничаване на заразата засягат пряко и правото на личен живот, което се оказва в силна връзка с правото на свободно придвижване. В условията на принудителна изолация много хора нямат възможност да бъдат с членове на семейството си, с партньори, близки и приятели. Не само почивките и екскурзиите в чужбина вече изглеждат мираж, ами в редица държави е на практика невъзможно да се придвижиш от една част на страната до друга.

В Китай рестрикциите бяха доведени до крайност, като имаше множество семейства, членовете на които със седмици не са могли да се съберат, защото са били в различни квартали в момента на блокиране на съответните райони. В Индия е наложена пълна забрана за излизане за 3 седмици – за цялото 1,3-милионно население.

В страни като Италия и България излизането от вкъщи е забранено освен при строго определени поводи. У нас те са сведени основно до отиването на работа и до хранителния магазин или аптеката, както и разхождането на кучето.

Във Франция разходките и индивидуалният спорт на открито бяха ограничени до един час на ден и един километър отдалеченост от дома.

В свое обръщение по телевизията германската канцлерка Ангела Меркел подчерта, че чистият въздух е необходимост. Затова разходките в Германия не са забранени и парковете не са затворени. Трябва обаче да се спазва определена дистанция между минувачите. Хората, които живеят заедно, имат право и да излизат заедно. Ако не – има ограничение да бъдат максимум по двама.

Неприкосновеността на личния живот е важен аспект от правото на личен живот. Ако се заразим от коронавирус обаче, личният ни живот изведнъж престава да е толкова неприкосновен. От нас се изисква да дадем информация за хората, с които сме се срещали, и за местата, на които сме били. Това не е особен проблем за хората, които нямат какво да крият. Но онези, които имат тайни, са пред моралната дилема да избират между неприкосновеността на личните си отношения и общественото здраве.

Проследяването на местоположението ни също е намеса в неприкосновеността на личния ни живот. В България е допустимо без съдебно решение МВР да изисква от мобилните оператори данни за местоположението на лица, които са нарушили карантината. Подобна е ситуацията и във Франция. В Китай и редица азиатски страни, както и в Израел контролът на местоположението по време на епидемията обхваща на практика всички. В Полша се използва и лицево разпознаване. В Германия, Австрия и САЩ локализирането на местоположението се използва единствено за статистически цели и е анонимизирано. Немският институт „Робърт Кох“, предоставящ официалните данни за разпространението на вируса в Германия, дава гаранции както за анонимизирането на данните, така и за ограничения срок на проследяването.

Особено са засегнати правото на труд и възнаграждение на труда. В настоящия период цели професии изчезват за времето на мерките на ограничаване на епидемията. Засегнати са всякакви бизнеси – както огромни концерни, така и малки фирми и хора със свободни професии. Сред първите пострадали бяха фирмите за круизни пътувания. Огромни загуби търпят туристическата и транспортната индустрия, заведенията, фризьорските и козметичните салони, цели сектори от търговията, производството и множество други сфери. Милиони хора са в принудителен неплатен отпуск, а безработицата рязко нараства. Различните правителства предлагат различни по обем и форма мерки за подкрепа на засегнатите хора и фирми. В настоящата ситуация обаче няма как те да бъдат достатъчни, а и често са закъснели.

Поради претовареността на здравните системи, както и поради високия риск от заразяване в лечебните заведения е силно ограничено и правото на достъп до здравеопазване. В редица страни, включително и България, достъп до медицинска помощ имат почти единствено спешните случаи. Ако раждаме или има риск да умрем или да загубим орган, състоянието ни е спешно. Ала ако имаме силна болка в зъба например, за нас ситуацията е спешна, но от гледна точка на закона не е. И е спорно доколко в условията на извънредно положение ни се полага помощ.

Съществуват редица медицински състояния, които не са спешни, но са свързани с болка и/или страдание, а някои и с влошаване, ако не се лекуват. Сред тях са множество хронични заболявания. Срокът на протоколите и рецептите на хронично болните беше удължен, но немалко от тях имат нужда от редовно проследяване, а някои – от започване на лечение или от корекцията му. Липсата на профилактични прегледи увеличава риска от развиване на редица социалнозначими заболявания.

Някои страни ограничават и правото на изразяване и информация по теми, свързани с коронавируса. Ли Уън-лян, първият лекар в Китай, съобщил публично за новия вирус, е принуден да подпише писмо, че „разпространява фалшива информация, която сериозно нарушава обществения ред“. Не след дълго самият медик умира от COVID-19. В Пловдив студент по медицина от Бангладеш беше арестуван, а областната прокуратура образува досъдебно производство срещу двама лекари – все за всяване на „паника“, „тревога“ и разпространяване на „фалшиви новини“ във връзка с коронавируса. „Прегрешението“ на лекарите е, че са казали, че болницата им няма готовност да лекува пациенти с COVID-19 и работещите в нея не разполагат с предпазни средства. А икономистът Владимир Каролев е с обвинение не само за нарушаването на карантината си, но и за „заблуждаващи публикации в социалните мрежи“, в които изразява съмнение в ефективността на мерките срещу заразата.

Покрай тези казуси ВМРО за пореден път лансира идеята си за криминализиране на „фалшивите новини“. Предложението не успя да влезе в закона за извънредното положение заради ветото на президента Румен Радев. ВМРО обаче не се отказва и се опитва да прокара идеята си чрез промяна в Закона за радиото и телевизията. Ако предложението бъде прието, държавата ще има контрол върху всички медии и интернет сайтове, и то не само за срока на извънредното положение. И Съветът за електронни медии ще бъде абсолютната инстанция, която ще решава коя информация е истинна и коя – фалшива.

Усилията за овладяване на епидемията у нас възпрепятстват и правото на справедлив процес. Съдилищата в България са затворени за периода на извънредното положение (който е много вероятно да бъде удължен). Отлагат се почти всички дела – административни, граждански и наказателни. Прави се изключение единствено за „неотложните“, ала кое дело е неотложно, е сложно за дефиниране. Междувременно едни хора например не могат да се разведат, други са в ареста в очакване да бъдат осъдени или оправдани, трети не получават разрешение на имотни, служебни или други спорове.

Отлагането на делата нямаше да бъде такъв проблем, ако прокуратурата не проявяваше хиперактивност. Само досъдебните производства срещу нарушители на карантината са повече от 120. Обвинените за „фалшиви новини“, за които вече споменахме, са трима. Досъдебните производства „валят“ отвсякъде. Включително точно насред извънредното положение прокуратурата внесе обвинителен акт срещу ученик, който в началото на миналата година е убил баща си, за да спаси майка си от него.

Така, при отсъствието на съд, пред който адвокатурата да защитава клиентите си, се нарушава правото на всеки човек да бъде смятан за невинен до доказване на противното. Защото съдебната система на практика се свежда до прокуратурата. Което е особено притеснително с оглед на факта, че прокуратурата демонстрира и намеса в законодателната (предлагайки законови промени и съветвайки депутатите как да гласуват) и изпълнителната власт. Медиите и обществото бързо свикнаха, че е нормално не полицията, а прокуратурата да арестува. А вече не са рядкост и медийните внушения, че тя завежда съдебни дела, въпреки че реално става дума за досъдебните производства. Ако прокуратурата започне да издава и присъди, кръгът ще се затвори.

Човек има право и да не бъде подлаган на изтезание, както и на нечовешко и унизително отношение. Въпрос на тълкуване е дали и доколко ограниченията заради коронавируса в различни страни водят до нарушаване на тези права. Ако медиите тиражират информация, че срещу някого е повдигнато обвинение, а този човек няма възможност да се защити и да получи справедлив процес, това унизително отношение ли е? Ако например семейства, в които има скандали и насилие, са затворени в домовете си със седмици и месеци, това изтезание ли е? Ако някой изпитва непоносимо физическо или психическо страдание, но няма достъп до медицинска помощ или лекарства, това нечовешко ли е? Къде е тънката граница, отвъд която мерките за опазване на живота ни могат да подкопаят основните принципи, върху които се крепи човешкото ни достойнство?

След овладяването на епидемията светът ни няма да е същият. Не само защото ще са нужни години на икономиката да се възстанови. А защото вече ще знаем, че нямаме по подразбиране много неща, които за поколения наред са били даденост. Да отидеш на среща. Да се видиш с приятели, да изпиеш едно кафе навън или просто да вървиш по улиците, гледайки минувачи и витрини на отворени магазини. Да отидеш на лекар или зъболекар. Да пътуваш. Да се качиш в претъпкано средство на градския транспорт. Да докосваш други хора.

А може би ще сме свикнали с някои липси и ограничения и вече ще ги смятаме за правилни или естествени. Това би означавало, че неусетно сме приели да живеем в диктатура. Дали ще се установят диктатури, зависи от силата на отделните граждански общества. От хората в тях зависи да не забравят кои са базовите права и свободи, които имат.

Какво не трябва да изпускаме от поглед в България:

Кои законови промени, приети заради извънредното положение, ще продължат да действат и след отмяната му? Засега такива са например измененията в Наказателния кодекс, налагащи по-строги наказания за отклонилите се от карантина. Такива биха били, ако се приемат, и промените в Закона за радио и телевизия, криминализиращи разпространяването на „фалшиви новини“. Както и много други законови изменения, прокарани уж между другото.

Най-важното обаче, за което трябва да държим очите си отворени, е дали ще сме свидетели на масово бягство от свободата и дали диктатурата няма да се е оказала по-уютна от човешките права.

Заглавна снимка: Dimitri Karastelev

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Вместо коронавирус: КОБРА, бащи и синове и асиметрични услуги

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-9-13-march-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Какво се случва тази седмица ли? Важни неща.

Имаме – или по-скоро ще имаме КОБРА; имаме обявено извънредно положение; имаме попълнени от Националната агенция по приходите данъчни декларации; имаме пуснат под гаранция от 1 млн. лв. Божков-син и оставена за постоянно в ареста Божкова секретарка. Имаме и очаквания за по-евтини стоки заради силния спад на цените на петрола на международните пазари, но по-вероятно е да се намери ваксина за коронавируса, отколкото да поевтинеят храните.

Няма да има камери в акцизните складове обаче.

КОБРА ли

КОБРА е COBRA и е абревиатура (Cabinet Office Briefing Room) – така във Великобритания наричат правителствения комитет за спешни случаи, който заседава при извънредни ситуации. Присъстват министри, шефове от полицията, разузнавателните служби и всички онези, чието присъствие е необходимо – според премиера. Конкретният състав на комитета се определя според случая.

Нещо подобно се канят да направят и в България, но все пак различно – с конкретен състав и при конкретно упомената спешност, каквато е заплахата от тероризъм. С промяна в Закона за противодействие на тероризма се предлага създаването на междуведомствено контратерористично звено, в което да участват органи и структури на прокуратурата, МВР, контраразузнаването, както и цивилната и военната разузнавателна служба (Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ – ДАР, Служба „Военна информация“), както и Министерството на отбраната и Агенция „Митници“.

Редно е да има и представители на Националната служба за охрана – предвид факта, че НСО охранява и „лица, свързани с националната сигурност“. Противодействието на терористични, хибридни атаки и асиметрични заплахи (с последните допълват дейностите на ДАР) е свързано с националната сигурност. Но така или иначе, държавните гардове не са включени. Тях ги оставят да свалят медицински сестри от первазите. Макар че един от клиентите им – почетният председател на ДПС Ахмед Доган, има какво да каже за асиметриите.

Дали българската КОБРА ще заседава и заради коронавируса? Това си е извънредна ситуация, заради която вече сме в извънредно положение – засега за един месец, до 13 април. Извънредното положение означава ограничения, на първо време – на свободата на придвижване и пътуване. Наред с това полицията и жандармерията ще могат да отвеждат принудително в изолирани здравни заведения всеки, комуто бъде наложена карантина. Предвидена е и глоба от 5000 лв. за нарушителите на карантината. И какво от това? Чл. 355 от Наказателния кодекс предвижда година затвор или пробация за такъв тип нарушения при епидемия със смъртни случаи. Само дето не се намират органите, дето да го приложат.

Синът отговаря ли за бащата?

Преди 85 години, през декември 1935 г., Сталин произнася фразата: „Сын за отца не отвечает“. Това се случва на среща на съветското партийно ръководство с изявени с трудовите си успехи комбайнери. Един от тези хора става и казва: „Аз съм син на кулак, но ще се боря за делото на работниците и селяните, за построяването на социализма“. След което Първият отговаря с тази прочута впоследствие реплика.

Тази седмица Апелативният специализиран съд прие, че няма доказателства синът на Васил Божков – Антон, да е участвал в организираната престъпна група, ръководена от баща му, а само е помагал за изпирането на пари. Предоставените доказателства са… извлечения от имотния и търговския регистър, според които той е управител и съсобственик наравно с баща си в „Инфра холдинг“ АД, а капиталът на дружеството е формиран от кредитиране и вземания със свързани фирми, собственост на Васил Божков.

Историята на най-успелия млад мъж в България, по-успял от Антон Божков, показва такива връзки и между майка и син, но на една друга прокуратура това не се стори престъпно.

Евтини горива, а цените – същите

Ето това е асиметричен подход. Петролът спадна под 40 долара за барел – чак до 34–35 долара, руският газ за България поевтинява със задна дата от 5 август 2019 г., а стоки и услуги си седят на същите цени. Тъкмо анализатори се зарадваха на евтиния газ и прогнозираха растеж – и пандемията изтри всички надежди. Валят обещания – до края на март с 10–15 стотинки на литър може и да поевтинеят бензинът и дизелът. Може. За по-евтиния газ още не са се разбрали в изпълнителната и законодателната власт как би могла да се осъществи компенсацията на потребителите. Засега мислят.

Тази задача (както и мисленето) е особено трудна за столичната „Топлофикация“. От една страна – тя е най-големият потребител на природен газ в България, над 36% от доставяния руски природен газ. От друга – дружеството е най-големият длъжник на „Булгаргаз“ – с 200,5 млн. лв.

И докато текат мисловните процеси, ГЕРБ отложи монтирането на видеокамери в складовете за горива, алкохол и цигари. Изведнъж управляващите се сетиха, че мярката трябва да се съгласува с Европейската комисия. Заради което депутати от ГЕРБ внесоха поправка в Закона за акцизите и данъчните складове. Така на практика управляващите тупат топката и бавят въвеждането им поне с година – след като законът бъде приет, Министерството на финансите ще трябва да изчака отговора от ЕК, после има два месеца, за да определи в правилник към закона как ще се събира информацията от камерите.

Чий е монополът в акцизните складове? Преди време дойде отговорът на този въпрос. „Официално „Лукойл“ притежава 40% от бензина в акцизните складове, но с подставени лица този процент достига до 85–90 на сто“, заяви енергийният експерт Васко Начев по БНТ през 2018 г. Година по-рано, благодарение на упорството на двама бивши депутати от Реформаторския блок – Мартин Димитров и Петър Славов, отговорът стана известен. Общо 92% от собствеността на данъчните складове за горива в България са концентрирани при „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Първоначално Министерството на финансите отказа да отговори, но двамата заведоха дело и го спечелиха на последна инстанция във Върховния административен съд.

Време е Борисов и ГЕРБ да спрат с обслужването на „Лукойл“. Впрочем тия услуги симетрични или асиметрични са?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Който търка, не пИчели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-2-6-march-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Частната „Национална лотария“ на Васил Божков е поискала да бъде обявена в несъстоятелност. Дружеството „Ню геймс“, основен организатор на моментни лотарийни игри, дължи близо 300 млн. лв. на държавата. А какво бъдеще се чертаеше! През 2017 г. се говореше дори за обща българо-македонска лотария. Явно по-лесно щяхме да го докараме до общи талончета за търкане, отколкото до общи чествания на празници и разрешаване на въпроса на въпросите: „Чий е Гоце Делчев?“ Но и до талончета не се стигна. „Златните пирамиди“ се срутиха, но „Аладинова ламба“ свети.

А сгромолясването на „Пирамидите“ затрупа дребен бизнес. В петиция до премиера тази седмица близо 1000 собственици на павилиони за продажба на цигари, вестници и лотарийни билети от 270 населени места настояват държавата да намери начин и да им изплати около 50 млн. лв. за купени, но непродадени талони. Причината е, че двете големи частни лотарии са давали на консигнация талоните само на централните си дистрибутори. Останалите ги купували предварително с отстъпка 5–7%. Знаят ли предприемачите, че съществува търговски риск, а сред факторите за възникването му има и политически рискове (освен природно-климатичните и стопанските)?

Частните лотарии са мъртви, да живее държавната! Макар на нея никой да не ѝ се радва, освен „Левски“ – другите футболни клубове си имат по „бащица“, а „Левски“ се уреди с „майчица“. Обикновено Бойко Борисов успява да убеди някой български бизнесмен да издържа някой клуб. Този път реши да задържи „Левски“ по-близо до сърцето си. Освен това двама бивши футболисти на „сините“ са в ръководството на спонсора на „Левски“ – Българския спортен тотализатор.

Но „Левски“ е вторият с „майчица“. Първият е „Берое“ (Стара Загора), собственост на държавните ТЕЦ „Марица-изток“ 2 и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Същата тази „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна електроцентрала в България, която не може да работи, ако БЕХ не помага, като плаща необходимите ѝ въглеродни емисии. И БЕХ помага – с кредит от близо 400 млн. лв., който трябва да се плати до 30 юни 2024 г. За капак парламентът гарантира издръжката на „Берое“ за дълго, дълго време, след като задължи правителството да спаси „Марица-изток 2“ – независимо от решението на Европейската комисия.

Изобщо голямо осиновяване пада. ФК „Берое“ – осиновен от „Марица-изток 2“, а ТЕЦ „Марица-изток 2“ – осиновен от БЕХ. И въпреки че става въпрос за търговски дружества, те все пак са държавни, а никой не е питал нито ръководствата им, нито данъкоплатците искат ли милиони да потъват за калпав футбол и нагласени мачове.

Но както е добре известно, в България всички разбират от футбол и политика. Или почти всички. Достатъчно е да погледнем биографиите на министрите – бивши и настоящи, и ръководството на футболните клубове. Например административен директор на ПФК „Левски“ е било едно много доверено лице – секретарката на Васил Божков в продължение на 11 години Йоана Чолакова. Днес тя е в ареста, обвинена като участник в престъпна група, ръководена от избягалия в ОАЕ хазартен бос. Секретарката на Божков е като шофьора на Цветан Василев – впрегнати в бизнеса от шефовете си. Съдът остави в ареста секретарката, но пусна под парична гаранция от 1 млн. лв. сина на Божков. Абу Даби обаче още не казва ще екстрадира ли в България Васил Божков.

Но пък дойде един друг отговор, чакан от години. „Газпром“, да се чете Русия, намалява цената на природния газ за България с 40,3% със задна дата – от 5 август 2019 г. Намалението е заради антимонополното разследване на Европейската комисия срещу „Газпром“ – след приключването му Брюксел задължи руската компания да намали цените в седем източноевропейски страни, в т.ч. и България, където не само е продавала скъпо газа, но и е възпрепятствала появата на конкуренция. България последна се възползва от правото си да получи по-евтино синьо гориво. Дали това ще поевтини и парното, продавано от столичната „Топлофикация“, на която се пада близо 36% от консумирания в страната природен газ? Едва ли.

Дали само и единствено бившият вече генерален директор на БНР Светослав Костов е виновен за спирането на „Хоризонт“ на 13 септември м.г.? Такова е заключението в доклада на временната парламентарна комисия, която проучваше спирането на „Хоризонт“ и твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от националното радио. Въпросът за политическия натиск остава. Костов, кажи си – истината освобождава. Но Костов не иска да бъде (о)свободен. Той иска заплата, за да си храни децата.

Един друг бивш вече шеф обаче не надава такива вопли, макар да има три деца. Вместо това бившият Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов активно обикаля страната, повече от Борисов и джипката му, твърдейки, че е за „дейности, свързани с евро-атлантическите ценности“. Нали ръководи Евро-атлантически център за сигурност. На 19 април няма да правя партия, казва Цветанов, но не отрича, че може да се появи някоя нова формация вдясно: „… няма да скрия, че са много хората, които желаят да се направи нов политически проект, който действително да бъде на една по-здрава основа, за реални политики и за политики, с които действително да бъдат защитавани интересите на малкия и средния бизнес“.

Човекът, пазил някога гърба на Борисов, назовава темата „къщата в Барселона“, но нищо повече. Главният прокурор Иван Гешев пък заяви, че е изискана информация от испанските власти и ще бъдат разпитани всички засегнати, включително и премиерът Бойко Борисов. Гешев обеща и скорошни резултати от проверките на първите сто приватизирани предприятия. Ще връща на обществото чувството за справедливост. А обществото ще си разплете чорапите…

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Живот по време на коронавирус

Post Syndicated from Стефан Русинов original https://toest.bg/zhivot-po-vreme-na-coronavirus/

На 27 януари, четири дни след затварянето на Ухан, моята добра приятелка и състудентка от магистърските години Жо-джу отговаря на загрижените ми въпроси, че се чувства като в дълга ваканция – по цял ден седи вкъщи и си цъка на телефона, което така или иначе обича да прави. Месец по-късно отговорите ѝ са все така ведри и пълни с ухилени емотикони.

Уханската писателка Фан Фан, която от началото на епидемията води онлайн дневник, пише в попълнението си от 17 февруари, че ѝ е доста лесно да спазва забраната за излизане от домовете. На старото ѝ куче в двора – също.

Съ-тин, моя колежка от уханската книжарница, в която доброволствах в продължение на една година, на 29 февруари ми пише, че не е излизала от дома си вече единайсет дни.

Всичкото това стоене вкъщи с апокалиптично-банален оттенък ми се струва много литературно, доколкото показва

какво се случва с голяма група хора, когато бъде премахната някоя от релсите на човешката им композиция.

Демонстрира ни какво сме научили като общност, доколко сме запазили и култивирали способността да се справяме извън утъпканите пътеки, какви изобщо сме.

И въпреки че кисненето вкъщи и за мен е естествена дейност, все пак ми е любопитно как се осъществява този масов застой и какво означава това на съвсем базисно битово ниво. Какво ядат? Откъде го вземат? Стигат ли им парите? Как се организират? Как се информират? Какво не достига? Какво чувстват?

Освен любопитни, отговорите на тези въпроси биха могли да се окажат и прагматични. След последните новини за тенденция към стихване на вирусното огнище в Китай и разпростиране на заразата в Европа може да е полезно да погледнем и отвъд големите статистики, за да научим как коронавирусът е променил живота в Китай. И както каза Жо-джу, да се поучим от опита на „по-старшите“.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Организация по време на обърквация

Очевидно не само властите реагират късно срещу вируса, но може би тъкмо заради това забавяне

не са малко хората, които не вземат ситуацията на сериозно

дори след разгласяването на новината и затварянето на няколко града в провинция Хубей. Писателят Дън Ан-цин, който живее в Пекин, но по азиатската Нова година е на гости на родителите си в градчето У-сюе, където е заклещен и до момента, пише в онлайн дневника си на 28 януари как баща му излиза от дома им без маска, леля му изобщо не вярва, че новината е истина, и няма да позволи на някакъв вирус да ѝ развали ходенето до храма, а след два-три дни затишие хората от улицата им съвсем свалят гарда и започват да излизат и да се събират постарому.

Подобни истории разказват и други автори, както и моята приятелка Уън-чан, която научи за вируса няколко дни преди сватбата си и се наложи да отмени церемонията, въпреки че част от гостите ѝ все пак пристигнали. Разказа ми как единствено тя се била запасила с маски, които в началото никой от близките ѝ не искал, а на следващия ден, когато вече станало ясно, че ситуацията е сериозна, ги разграбили.

Затова и новината за затварянето на градовете е посрещната с облекчение

(и дори с недоволство заради забавянето) от много хора, за които това е най-добрият начин за овладяване на вируса. „Най-после!“, пише в своя статия Чъ Ли, може би най-известната уханска писателка, и отрано предлага модел на снабдяване: поръчките на храна да се извършват колективно по жилищни комплекси и да се доставят от упълномощени служители до разпределителна площадка, откъдето семействата да ги получават едно по едно.

В момента този модел се прилага масово след пълната забрана за излизане от домовете. Преди нея хората продължавали да пазаруват от супермаркети, снабдявани с продукти по така наречените „зелени коридори“. Има и вариации на метода, например – както разказва Фан Фан в дневника си на 28 февруари – получаване на провизиите в спусната през балкона кофа.

По информация от Жо-джу продукти се намират, при това на съвсем нормални цени. Съдейки по снимките, които Съ-тин ми изпраща, нейното семейство също се храни добре. Нещо друго обаче ми казва Уън-чан, която не е в Ухан, а в Чандзян, където първоначално се разчита само на местната земеделска продукция, а след отслабването на първоначалните строги мерки доставката на липсващото в селото им месо излиза сравнително скъпо. Разказва ми още как при опита ѝ да излезе за малко от къщата веднага някой я навикал да се прибира, а за скорошното ѝ посещение при гинеколог е трябвало да се сдобие с три различни разрешителни и да мине през поне петнайсет пропускателни пункта, където всеки път я дезинфекцирали.

В Пекин положението се възвръща към нормалното, но в Ухан ще е нужен поне още месец.

Жо-джу все още не ходи на работа, но работодателят ѝ продължава да ѝ плаща минимална заплата.

На въпроса ми докога фирмата ѝ ще издържи така, тя отговаря в типичния си стил: „Докогато – дотогава.“ Понеже нямам капацитет за макроикономически разсъждения, опитвам се да си представя само загубите на киноиндустрията през този месец – според някои изчисления ще са над един милиард долара. Цялостният ефект върху икономиката ще е повече от забележим, макар и засега катастрофа да не се предвижда. Приятелите ми гледат на всичко това трезво, като на природно бедствие, с щетите от което все някак трябва да се справим.

Надписът гласи: „Стой си вкъщи далеч от болестта, даже гаджето пъди от дома“ © Шън Съ-тин

Нов начин за редене на опашка – с отстояние, което е лукс в Китай © Шън Съ-тин

Информация по време на агитация

Добрата организация по снабдяването Фан Фан приписва изцяло на онлайн търговците, като в публикацията в дневника си от 17 февруари тя отбелязва, че правителството следва да се поучи от тяхната адаптивност – една от многото критични забележки, заради които част от оригиналните ѝ публикации са свалени от цензорите.

Стриктното контролиране на онлайн публикациите, каквото принципно се извършва в Китай, навярно помага за възпирането на дезинформацията, но заглушава и гласовете, които отправят важни въпроси и търсят отговорност. Макар че свободата на словото е вписана в китайската Конституция, видимо по-висш принцип през последните години е забраната за „подриване на държавната власт“ и изобщо нарушаването на стабилността – не особено ясни формулировки, които служат като удобно оправдание за потулване на всякакво инакомислие.

Медийната стратегия да се показват добри примери и да се предава положителна енергия може да е полезна за общия дух, но когато се бълват само истории за героизъм и саможертва по изпитано неработещия модел от Културната революция,

резултатът е идеалистично насилие върху реалността.

Показателно е, че никой от познатите ми не чете официалните медии – вместо това всички се информират от публикации в социалните мрежи „Уейбо“ и „Уичат“, от някои неправителствени (но все така регулирани) медии и от блоговете на обикновени хора. Дневникът на Фан Фан например е изключително популярен, особено с актуалната информация за вируса, получавана от неин приятел лекар. А когато една медия опитва да създаде положителен противовес на нейните публикации, като събира позитивни изказвания на десетина други китайски писатели, коментарите под статията са опустошителни – особено в такива моменти на никого не му се четат „кухи, превъзнесени простотии“.

Все пак Хън-син, друга моя приятелка от Ухан, която в момента живее в Шанхай, ми казва, че поради исторически причини хората в Китай подкрепят правителството. Временно пренебрегвам обобщението и оставям за по-спокойни времена въпроса за какви точно исторически причини става дума. Но е интересно, че

при част от китайците явно илюзията за стабилно единство е успешно наложена.

Дори след лавината от недоволни гласове след 6 февруари, когато умира д-р Ли Уън-лян, човекът, който пръв заговаря за вируса в Ухан, но бива смълчан от местните власти и принуден да подпише, че повече няма да разпространява „слухове“.

Дори след подписаното от редица китайски интелектуалци отворено писмо с призив да се спазва член 35 от Конституцията, който гарантира свободата на изразяване, и 6 февруари да бъде обявен за Национален ден на свободата на словото.

Дори след поредната дълга статия на проф. Сю Джан-жун, в която той отправя остри критики към управлението на Си Дзин-пин и заради която вече му е забранен достъпът до интернет.

Дори след онлайн лекцията на Йен Лиен-къ, в която призовава студентите си от Хонконгския научно-технологичен университет да говорят като д-р Ли Уън-лян; ако не могат да говорят, да се вслушват; а ако не могат да се вслушват, да помнят.

Тепърва предстои да видим дали новият коронавирус ще има и някакъв политически, освен неизбежния икономически ефект.

На 5 март сутринта питам Жо-джу как ще прекара рождения си ден. Тя отговаря, че ще си лежи вкъщи. За да засили усещането за празник – ще си измие косата. И понеже вече не се продават храни, които не могат да се обработят термично, сама си нарисува торта.

© Чън Жо-джу

Заглавна снимка: Безлюден Ухан © Шън Съ-тин

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

По буквите: Агамбен, Брен и Юрдал, Сендак

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/agamben-breen-jordahl-sendak/

От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Всеки месец Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.

„Идеята за проза“ на Джорджо Агамбен

превод от италиански Валентин Калинов, София: изд. „КХ – Критика и хуманизъм“, 2020

Това е сбор от малки есета относно различни посоки на човешкото. Към тях са прибавени изображения, които още повече усложняват цялото. Дали изобщо са есета? Неопределимото определено си играе с нас през мисълта на Джорджо Агамбен, един от най-значимите живи философи в света.

„Идеята за проза“ е произволно заглавие, което книгата дължи на един от текстовете в себе си. С други думи, по имената на своите части книгата би могла да се нарича и „Идеята за любов“, „Идеята за име“, „Идеята за власт“, „Идеята за срам“… Но „Идеята за проза“ за мен е много находчив избор на Агамбен, защото при докосването си до много от тези текстове, независимо от заглавията, имах усещането за превъзходна поезия, не и за академична проза. И все пак що е то поезия и що е то проза? На стр. 27 Агамбен пише: „… никоя дефиниция на поезията не е напълно удовлетворителна, освен ако не утвърждава идентичността ѝ спрямо прозата, позовавайки се на възможността за анжамбман.“

Ха така! Анжамбман не е непристойна дума, нито интелектуална превземка. Тя според тълковния речник означава „пренасяне на част от фразата от един стих в началото на следващия, при което се получава краестишна ритмическа пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението“. С други думи, искам да заявя, че не съм срещал по-бляскаво определение що е поезия, от това на Агамбен. В крайна сметка не бих очаквал нищо по-малко от човек, който е другарувал с прозаици като Итало Калвино, Алберто Моравия и Елза Моранте. И с поетеса от ранга на Ингеборг Бахман.

Прочее, ето един анжамбман от поезията на Паул Целан, който също се появява в „Идеята за проза“ – вземам примера от новия му превод на български:

… няма
глас – един
късен звук, чужд на часове, на твоите
мисли подарен, тук, най-сетне…

Не един, цели три анжамбмана дотук – а стихотворението продължава с още от този базисен според Агамбен троп. На друго място в необичайната си книга Агамбен припомня репликата на Целан, еврейския поет, пишещ на немски и израснал в Буковина: „… на чужд език поетът лъже.“

Джорджо Агамбен е особено чувствителен към лъжата и справедливостта. Той е юрист по образование, но постепенно преминава към философията. Колосалната му творба Homo Sacer изследва съвременното общество като концлагер, изследва гражданската война и извънредното положение. И разбира се, възможността човек да бъде убит безнаказано и без да бъде жертва в религиозен ритуал.

И все пак поезия или проза съдържа този цитат от „Идеята за справедливост“: „Забравеното е единственото наследство, което всеки неотменимо получава. Всъщност тъкмо от това, че Забравеното се изплъзва от езика на знаците и от паметта се ражда справедливостта – от човека и единствено за човека.“ (Да не забравяме, че младият Агамбен изиграва ролята на апостол Филип в „Евангелието по Матея“ на режисьора Пиер Паоло Пазолини. И познава връзката между справедливостта и чудесата. А поезията на истината му е роден език.)

„Битките на жените. 150 години борба за свобода и равенство“ с думи на Марта Брен и рисунки на Йени Юрдал

превод от норвежки Мария Николова, София: изд. „Прозорец“, 2020

Битките на жените са ясни: за правото им да получат образование, професия и възможност сами да печелят парите си; да гласуват на политически избори; да вземат решения за собственото си тяло. По силата на обстоятелствата приемам тези права за безусловни и самопонятни, макар да си давам сметка, че те трябва да бъдат отстоявани всеки ден – и сега много повече, било и чрез културата на комикса, отколкото в началото на 90-те години на ХХ век.

На мен по-скоро са ми интересни явните и тайните битки между самите жени за отстояването на тези права. Какво – благодарение на Марта Брен и Йени Юрдал – имам предвид? Когато през XIX век белите жени се борят с белите мъже за правото да гласуват, дали те отчитат не само правото на цветнокожите мъже също да гласуват, но и на цветнокожите жени? Когато суфражетките – радикално настроени дами от висшата класа с достатъчно свободно време, но и учителки, медицински сестри и работнички – през 1912–1913 г. извършват няколкостотин палежа и атентата, привързват се с вериги за огради, палят пощенски кутии и разбиват витрини на магазини, дали тези действия са еднозначно приети от всички боркини за женски права? Или ключови по това време феминистки ги смятат за политически инфантилизъм – колкото и взривовете и палежите да са били в опразнени здания…

Тук трябва да добавим, че първата страна в Европа, която въвежда правото на глас без ограничения за жените, е Финландия – през 1906 г. (Но нашият континент изостава – първа в света все пак е Нова Зеландия – през 1893 г.) Никак не е случайно, че тази книга идва от Норвегия – там правото на глас за жените е от 1913 г. Другата важна книга през последните месеци – „Плодът на познанието“ от Лив Стрьомквист‎, издание на „Жанет 45“ – идва от Швеция. Марта Брен е родена през 1976 г., Йени Юрдал през – 1989 г., а Стрьомквист – през 1978 г. До тези книги на книжарския рафт стои „Аз съм българка“ с куриозните си, меко казано, текстове.

И като сме на родна земя, справката сочи, че първата българска конституция формулира всеобщо избирателно право за всички граждани, но дефиницията на гражданин остава двусмислена и реално жените нямат право на глас. Продължаваме да четем в Уикипедия: „През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех, като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“. Това не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.“ Чак през 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в 26-тото обикновено Народно събрание са избрани първите 16 жени за депутати.

Прочее, спомням си как Пейо Яворов пише за Ана Карима, радетелка за равнопоставеността между мъжете и жените в България: „… българка, която има твърдо намерение да се прочуе.“ Сам д-р Кръстьо Кръстев в същата книжка на сп. „Мисъл“, в която Яворов издевателства над Карима, отбелязва:

Онова, което в 95, за да не кажем в 99 на сто случая кара жената да „ламти“ за висше образование, е страхът от евентуално незадомяване.

Годината е 1907 г. Толкова за вожда на българския модернизъм… А и тези дни видяхме, че 113 години по-късно темата за сексуалното образование в България пак е табу. Равнопоставеността прави крачки назад не само в арабския свят, но и в стара Европа: ето, тук-там за правото на аборт отново започват дискусии.

Аз пък съм склонен да дискутирам с авторките на страхотния комикс лесбийка ли е Сафо. Защото нейната преводачка Яна Букова неведнъж доказа, че данните за древногръцката поетеса са непренебрежимо малко за каквито и да било заключения, че съвременната ни представа за автентичност ни подвежда да смятаме, че тя пише от свое име, а Сафо всъщност възпява от името на младоженеца, че всяка епоха има потребност от своя Сафо: от мъжемелачка, през дева, до лесбийка…

Фактът обаче, че през Втората световна война над милион хомосексуални германци са включени в списъците на Гестапо и мнозина от тях загиват в концентрационните лагери, си остава неопровержим. Няма как да бъде опровергано, че и днес много момичета биват омъжвани още като деца, че биват обрязвани, че сексуалното насилие на работното място се приема с подсмихване…

В какво нашите баби и майки успяха? Кои битки може би ще продължат дъщерите ни? И къде сме самите ние, съвременните мъже и жени? Заедно ли сме?

„При дивите неща“ с думи и рисунки на Морис Сендак

превод от английски Стефан Русинов, София: изд. „Лист“, 2020

Това не е редова книга. Нито е само за деца. Нейната поява у нас е събитие. Много издания, налични днес в книжарниците и в списъците на наградените, на практика са отгласи от „При дивите неща“, публикувана в далечната 1963 година. Днес под това заглавие познаваме късометражен анимационен и пълнометражен филм, видеоигра, дори опера… Но най-после разполагаме с прекрасно издание на български.

Всъщност и заглавието, като на всяка важна творба, е проблематично за превод: досега у нас го познавахме като „Където бродят дивите неща“, Стефан Русинов е предпочел да го скъси, а в руския превод „дивите неща“ са станали направо „чудовища“.

Какво се случва при диванетата? И как тези 338 английски думи промениха света? Всъщност това е първата авторска книга на Морис Сендак, който до работата си по нея се занимава с илюстриране на чужди произведения. Първоначално никакви „диви неща“ не съществували – на тяхно място са били коне, но издателите преценили, че Сендак не го бива много-много в техните рисунки.

Смяната на благородните коне с дивите неща предизвиква истинска революция. Революция, която търпи всевъзможни интерпретации в тематичен план: от психоаналитични до постколониални. Психоаналитичните са най-меродавни (дори заради това, че 50 години Сендак дискретно споделя дните и нощите си с психоаналитика Юджин Глин), но не бива да отхвърляме и историческите податки: неговите родители са евреи, преселили се в Бруклин от Полша и Русия, а много роднини на великия творец загиват в Холокоста. Когато „При дивите неща“ преминава на терена на операта, Сендак назовава въпросните неща (а някои виждат в тях дори тигрите на Блейк) с имената на свои близки – Моше, Арон, Ципи и пр. В неговата памет завинаги са врязани репликите им: „Толкова си сладък, ей сега ще те изпапкам.“ Затова поглъщането и гладът са ключови за книгата.

Каква е историята? Макс се е маскирал като вълк и безобразничи вкъщи – дотам, че майка му го нарича „диво нещо такова“, а той я заплашва, че ще я изяде. В резултат е изпратен да си легне без вечеря. В стаята си хлапакът започва да фантазира как около него израства вълшебна гора, той се качва на лодка, с която плава дни и нощи, докато достигне мястото, където живеят дивите неща. Един вид, стига при самия себе си. Нещо повече, той ги укротява, затова те го наричат „най-дивото от всички неща“. И започват да танцуват. Докато Макс ги прати да си легнат без вечеря. „И на Макс, царя на дивите неща, му стана самотно и му се щеше да е някъде, където някой го обича най-много от всичко.“ Тук дивите неща се възпротивяват: те така са го обичали, щели да го изядат. Но Макс не им се дава и се връща в своята стая, където го чака още топлата вечеря.

Много объркваща игра между питомно и диво, нали? Между проекция и интроекция. И не само. Веднага ви става ясно защо книгата на Сендак две-три години след публикуването си не е била допускана в библиотеките: как така ще изобразява скандал между майка и син, че и синът да заплашва майка си… Сега вече много съжалявам, че в разговора си с Дейв Егърс, един от най-острите писатели на нашето време, съм пропуснал да го попитам за работата му със Спайк Джоунз по сценария за филма им „Където бродят дивите неща“ от 2009 г. За Сендак е трябвало да говорим, не за Тръмп. Но може би когато сме обсъждали Google, точно за дивите неща е ставало дума:

Родителите обаче трябва да кажат на децата си, че […] могат да имат едно лично пространство, което да обживяват по друг начин, а не да бъдат изцяло онлайн.

Хайде, потегляйте с Макс към ужасното ръмжене и ужасните зъби, за да можете да се върнете…

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Арести има. Коронавирус още няма

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-24-28-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Седмицата може да се обобщи и в три изречения. Арестите продължават. Болни от коронавирус в България още няма. Превозвачите настъпиха и властта отстъпи за толсистемата.

Жената до Васил Божков – Елена Динева, остава в ареста по решение на Апелативния специализиран съд, който отмени гаранцията ѝ от 1,5 млн. лв., и тя беше задържана още в съдебната зала. Мъжът до нея все така пребивава в Обединените арабски емирства, където тази седмица на визита бяха двама български прокурори, за да проучат ще я бъде ли екстрадицията. Формалната причина за посещението е обсъждане на възможности за подписване на Меморандум за сътрудничество между прокуратурите на двете държави. „Големите бандити са на топло! В топлите страни…“, казва главният прокурор Иван Гешев, но не на журналистите, а в карикатура от новия брой на в. „Стършел“.

Вероятно само новината, че ОАЕ ни връща хазартния бос и колекционер, който остана без хазарт и без колекция, би изместила на заден план паниката заради коронавируса. Или нахлуване на сирийски бежанци откъм границата с Турция. Мигранти се струпват край Одрин, премиерът Борисов ще говори с президента Ердоган. Така външните новини за военния конфликт в Идлиб стават вътрешни.

Два страха – от бежанци и от коронавирус, ще ни дойдат в повече. След опразването на магазини за хранителни стоки вече е ясно, че паникатаките са поразили повече от допустимия брой хора за страна, където все още няма заразен от коронавируса. Ежедневните сутрешни брифинги на шефа на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски са като военни комюникета, хората чуват единствено: „Няма положителен резултат за коронавирус у нас“. Сигурно така чумата, донесена от гризачи, е плашила средновековна Европа. Коронавирусът тръгна от животински пазар в Ухан. Все едно, страхът от смъртта е еднакво силен и у средновековния европеец, и у този от дигиталната ера.

За управляващите страхът е да не се срути осигурителната система, която така и така се дотира всяка година с още едно „КТБ“ – тоест поне 4 млрд. лв. на данъкоплатците, тъй като парите от осигуровки не стигат. „Притеснено ми е колко ще издържат системите на НОИ при една разрастваща се епидемия от коронавируса“, каза премиерът Борисов в парламента. Притеснително си е. В началото на този век дефицитът в НОИ беше около 200 млн. лв., двайсет години по-късно е почти 40 пъти по-висок. Безработицата е ниска. Но България я напускат твърде много хора, а работят твърде малко, и то за твърде малко пари, върху които се плащат осигуровки. Макар статистиката да отчита повишение на средната заплата.

Така се стигна до разнобой между управляващи и лекари за какво да се издават болнични и кой да ги плаща. Хем Кодексът за социално осигуряване урежда въпроса с болничните при карантина – за тези със социални осигуровки, хем министърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че човек под карантина ще излиза в отпуск (платен или неплатен). Маските в аптеките изчезнаха или се продават една на цената на цяла кутия допреди два месеца.

Накрая хвърлиха всичко върху личните лекари. Те обаче заявиха, че не могат да издават болнични за доброволна карантина – първо трябва да се промени Наредбата за борба със заразните заболявания, тъй като новият коронавирус не е включен в нея. Един от тях публично обясни и какво следва да се направи още – да се изяснят критериите, по които ще се определя кой е рисков като заразоносител и кой – не, а хората, които се връщат от места, където има болни от COVID-19 (болестта, причинена от коронавируса), да не отиват при личните си лекари, а вкъщи за 14-дневна карантина.

В това време превозвачите не стояха със скръстени ръце. Васил Божков може и да е имал парламентарни групи, но тези имат половин парламент, а може би и повече. След протести три дни преди старта на толсистемата, с преговори и заплахи извоюваха каквото си искаха. Резултата обяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков: от планирани 10 000 км пътища, вече малко над 3000 ще са „толувани“; от планирани 1 млрд. лв. приходи, вече стават близо 450 млн. лв.

Междувременно се разбра, че държавата се завръща и на пазара на разпространението на печатни издания, след като „Лафка“ затвори.

А новият собственик на bTV се сблъска с американски обструкции – сенаторът републиканец Марко Рубио поиска от Белия дом да се разгледат последиците за националната сигурност от планираната продажба на мажоритарния дял от Централноевропейската медийна група (CME) – в т.ч. българската телевизия bTV – на чешкия холдинг PPF. Според Рубио чешкият холдинг е „действал като изпълнител на интересите на Китай в Чешката република“ и освен това телекомите, собственост на PPF, работят с китайската компания „Хуауей“ за развитието на 5G мрежи. „Теленор“ е една от тях. В крайна сметка собственикът на PPF Петър Келнер получи съгласието на акционерите за сделката. А кога и честоти за 5G мрежи? Комисията за регулиране на съобщенията ги обеща до средата на тази година. Вече е с попълнен състав, макар и след скандал в коалицията, и може да работи с пълна пара.

В Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в Пловдив имаше втора полицейска акция в рамките на седмица заради сигнали за корупция. Този път полицаите не бяха с маски, нито тежковъоръжени, сякаш ще освобождават заложници, а не идват да арестуват чиновници. Арестуваната по-рано шефка на ведомството Цветелина Кънева бе освободена, но пак арестувана и обвинена за безстопанственост. Главният прокурор Гешев поиска да се разберем със себе си на чия страна сме – на олигарсите и престъпниците или на законността.

„Казах много ясно: има една разграничителна линия, от едната страна са интересите на българските граждани, от другата – на престъпниците и олигарсите. Всеки да реши на коя страна да застане. Аз и прокуратурата сме решили…“

Решили сме и ние. Въпросът е искаме ли тази прокуратура да е от нашата страна.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Едно бесило, една спалня, една къща в Барселона – и много патетика

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-17-21-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Две шествия – едно бесило. Така изглеждаше 19 февруари 2020 г., когато всички българи би трябвало да помълчим за 147-годишнината от обесването на Апостола. Президентът Румен Радев, вицепрезидентката Илияна Йотова и лидерката на БСП Корнелия Нинова застанаха начело на шествие от 300–400 души, развяващо трикольори и скандиращо „Мафия!“ пред Паметника на Левски. Там, където е бил обесен, в пазарен ден, за да видят всички трупа. „Стоял на въже до пладне. Публика нямало…“

На мястото на обесването Радев доведе ударната група, организирана от Общобългарския комитет „Васил Левски“, в която личаха соцдепутати и известни протестаджии. Президентът пробва да е острие на опозицията – и на „всенародното недоволство“ от управлението на ГЕРБ. „Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме: това ли е чистата и свята република на Дякона?“, заяви в речта си държавният глава.

Не е – и никога не е била. Чистата и святата република е идеал. Време е някой да обясни на Радев да бъде повече прагматичен и по-малко патетичен. Посъветваха го също „да не преиграва с ритуалите и честванията, които са с национално значение“. Но в парламента на следващия ден и ГЕРБ отвърнаха с патос – президентът е поругал паметта на Левски и трябва да се извини. Борисов беше далеч по-уместен, като каза, че няма проблем партия като ГЕРБ да изкара стотина души да освиркват, а „обединителят на нацията да преценява с кои хора се сдружава“.

А ние се чудим кой от тия хора може да гради „чиста и свята република“. Та те само зайчарници правят – и къщи в чужбина. Нищо че се обиждат един друг на владетели на зайчарници. Например тази седмица президентът, продължавайки с тараните – че Борисов е наредил на службите да го подслушват, заяви, че премиерът се опитва да прехвърли отговорността – „ако може, да скрие и този скандал в зайчарника“. В зайчарника нищо не може да скриеш – клетки, трева, дългоухи хрупат и мърдат с уши. Виж, в тунелите на заешката дупка е друга работа.

Какво правят зайците в българския зайчарник? „Мрънкали под мустак, разказвали си истории за зарзават, живеели сред огризки и барабонки и… чакали своя пореден спасител, който да им изчисти и подреди зайчарника“.

Ама наистина има много огризки.

След репликата за „зайчарника“, председателката на парламента Цвета Караянчева рече, че президентът вижда сянката на службите да наднича в спалнята му – заради „битовия казус около кариерното развитие на съпругата му“. Развълнува се и съпругата. Последва статус във Facebook. „Малко се засегнах, като стана дума за спални вчера. Иска ми се да уточня, че има случаи, в които и службите са безсилни… 😉 Love conquers all ❤.“ Човек може да си помисли, че е писано от плеймейтка за 14 февруари.

Иначе „кариерно развитие“ и „спалня“ може да бъдат и синоними, но не и когато любовта побеждава всичко, разбира се. Напоследък обаче интернет побеждава всичко – и службите, и любовта, както в случая с Бенжамен Гриво, кандидат на партията на президента Макрон за кмет на Париж. Той се оттегли от предизборната надпревара заради видео, в което мастурбира и което изпратил на 27-годишна жена преди две години. Клипът беше пуснат онлайн, а коментатори от целия политически спектър „се оплакаха, че спокойното и лежерно отношение, което Франция имаше към сексуалния живот на политиците си, се измества от жестоките „сгащих те“ правила на социалните медии и интернет“. Напомня ли на случая с публикуваните от един сайт снимки със сексуално съдържание, за да дискредитират кандидат-кмет на София чрез неговата приятелка? Животът онлайн доминира над живота офлайн.

Само в някои случаи. В други, като една къща в Барселона и един бивш модел – Борислава Йовчева, нещата офлайн изглеждат доста по-сериозни. Полицията на Каталуния и Прокуратурата за борба с корупцията в Мадрид разследват дали българският премиер Бойко Борисов е свързан с „международна схема за пране на пари“, чиято крайна цел е била Барселона. Тази история излезе на бял свят в България миналата година, разкрита от Елена Йончева, тогава народна представителка от БСП, днес евродепутатка от ПЕС, която внесе сигнал в прокуратурата. Но по-рано бе спомената от Владимира Янева, бившата вече шефка на Софийския градски съд, в записите, известни като „Яневагейт“.

Луксозната къща с басейн се намира в района Esplugues de Llobregat,  оборудвана с „частна охрана и модерна система за наблюдение“. Купена е през 2013 г. за 3 милиона евро на името на Numin Invest SL чрез съмнителни преводи от офшорки. Тази компания първоначално е управлявана от Борислава Йовчева, а после от нейния баща. Йовчева, която живее там с 6-годишната си дъщеря, карала луксозно бяло порше „Макан“, въпреки че компанията ѝ била почти фалирала. Доскоро сигналът за „къщата в Барселона“ изглеждаше потънал в забвение. Намесата на каталунските правоохранителни органи обаче не просто го извади на повърхността, но и изглежда като началото с предизвестен край за третия мандат на Бойко Борисов. Любовта обаче побеждава всичко.

На български терен арестите продължават. Този път е задържан директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ Емил Христов и няма съмнение, че е заради горенето на отпадъци. При горенето на боклук в тецовете се отделят повече канцерогенни вещества, а в България една-единствена инсталация за горене на боклуци отговаряла на всички изисквания – тази в Пещера. Става въпрос за инсталацията на завод „Биовет“, собственост на братя Домусчиеви. Срещу нея имаше протести, а местните хора настояват за референдум за съществуването ѝ заради качеството на въздуха. Там също се горят отпадъци от Италия, вероятно не тези, които българските власти реекспортират. А на пристанище „Варна“ тази седмица задържаха контейнер с радиоактивен вносен скрап. Дали някой вече е сигнализирал на прокуратурата, толкова натоварена напоследък?

Главният прокурор Иван Гешев и тази седмица повтори, че проверката на приватизацията ще обхване всички сделки. Едни анализатори го похвалиха, „че се опитва да изгради и да стабилизира авторитета на прокуратурата“, други – че е младият император Комод от филма „Гладиатор“, рестартирал гладиаторските игри, след като узурпирал властта. За шоумена Слави Трифонов, учредил тази седмица партията с новото име „Има такъв народ“, „когато се появи прокурор, който решава да действа по закон и е твърде активен, на нас ни изглежда странно“.

И активният Гешев не спира. Прокуратурата и МВР продължават да вадят артефакти от „пещерата на Аладин“ – офисите на забегналия в ОАЕ хазартен бос Васил Божков. Попаднаха и на оригинален документ за криминална регистрация на Божков, издаден от социалистическото МВР, който би трябвало да е в архивите на МВР, но е в касата на боса. А босът е с 11 обвинения в момента – за данъчни престъпления, изнудване, търговия с влияние и др.

Какво каза Гешев по повод документа: „Това обяснява и отговаря на въпроса, който вие, журналистите, задавате: „Защо сега?“ Първият отговор, най-лесният: защото сега съм главен прокурор, защото сега има политическа воля, а другия отговор дава тази справка. Това показва, че едно лице, регистрирано преди 89-та година, осъдено е два пъти, но в един момент е почувствало, че е по-силно от държавата и си е оставило трофей. Това е станало.“

Дали когато Гешев арестува всички олигарси, ще мине към политиците и откъде ще е политическата воля за това? Защото лявата ръка винаги знае какво прави дясната – и обратно. Към момента са стартирали само две дела – срещу арестуваните от ерата „Цацаров“ Николай и Евгения Баневи и Ветко и Маринела Арабаджиеви. Дали ще му стигне 7-годишният мандат на Гешев, за да види развоя и приключването на останалите?

Докато главният прокурор арестува, премиерът назидава. Гневен и раздразнен, Бойко Борисов не само чете конско на шефа на Агенция „Пътна инфраструктура“, задето са се полакомили да печелят от винетки от жителите на софийски села, но то стана и публично достояние. Въпреки това в Нови Искър пак протестираха, а юристи основателно запитаха защо жителите на Столичната община са привилегировани спрямо останалите български граждани. Наложи се регионалната министърка Петя Аврамова да се появи в национален ефир, за да обясни какво ще се прави, но излезе, че проблемите са по-големи и тепърва ще има защо да се излива още гняв.

Ако Борисов се прави на протестоукротител обаче, как ще се справи с нестихналото недоволство на медицинските сестри – на 1 март пред „Пирогов“ те отново се канят да излязат. Този път протестът е безсрочен и отново за същото – достойно заплащане и по-добри условия на труд. Властта така и не е изпълнила обещанието си от 1 януари основните заплати да стигнат 950 лв. (Но пък 10-процентното увеличение на бюджетните служители е факт.)

Намира се обаче и наполовина добра новина. Наполовина, защото същинското изпълнение ще отнеме поне година. България най-сетне ще закупи два медицински хеликоптера с 20 млн. лв., осигурени от европейските оперативни програми. България единствена в ЕС няма такива. В петицията, подписана от хиляди граждани, се настояваше за поне четири, но и два е по-добре от нищо. Досега се разчиташе за спасителни акции на военните хеликоптери – и разбира се, на доброто сърце на Борисов, който разпореждаше операции по спасяване.

Все пак премиерът е наясно: спасяването на едни е спасение за други. Макар че Левски не сме го спасили и „тре`а да ни е срам, включително“. Никого не го е срам. Портрети на Левски висят в министерски и президентски кабинети, а политиците обесиха Левски още веднъж – на клупа на партийната пропаганда. През това време други оставиха цветя на паметника, без камери, без селфита, без глупави приказки и приповдигнати речи – заради химерата „чиста и свята република“, в името на която някои умират без публика.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Г-н Вълчев, я кажи кой прави децата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-10-14-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

В мишето училище мишката Тютю и къртът Диди Нойман са най-добрите целувачи. В детската книжка на Янош „Мамо, мамо, я кажи кой прави децата“, на пазара от над двайсет години, има и други работи. И полови органи има. ВМРО не са надали патриотичен вой срещу тоя „войнстващ джендъризъм“, както направиха с програмата за сексуално образование на четвъртокласници в Перник. Единственото обяснение е, че не са я чели на своите вемереойчета. Но Министерството на образованието и науката може да я поръча за децата от предучилищна възраст. Така ще си спести срама ту да спира, ту да пуска програми за просвещение в XXI век. Срам ни е от вас.

Но това беше реплика на една ентусиазирана преди двайсетина години новачка в политиката – Любка Качакова, която след това стана зам.-министър в правителството на Сакскобургготски, а после излезе от политиката. А нас и от НДСВ ни досрамя. И от Министерството на културата ни е срам – заради безкултурието му. Договорената преди години изложба „Изкуство и култури в България – XVI–XVIII век“, която трябваше да гостува в парижкия музей Лувър през лятото, бе окончателно отменена.

Светият синод не позволи там да бъдат експонирани икони и богослужебни книги, които се съхраняват в Бачковския манастир, в Националния църковен историко-археологически музей и в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Причината – че това ще стане в зоната за ислямско изкуство на Лувъра. Едно изкуство ще съжителства, в името на естетическата наслада, с друго изкуство. Изкуствата не покоряват с ятаган, не воюват, изкуствата се взаимопроникват. Но за пенетрация в България, както вече стана ясно, не се говори – традиционните ценности ще пострадат.

Любовта към Русия е такава традиционна ценност, се оказа според проучване на авторитетите от изследователския център „Пю“. Няма други в Европа, които така да любят не само Русия, но и президента Путин. Като че ли България наистина е била 16-тата република на Съветите. Повечето изразители на тази… обич били хора над 50. Затова са ни нужни младите, които напускат – те обичат Европа. А оставащите тук са привързани към традиционните (си) ценности, които им висят като камък на шията вместо котва.

Впрочем намери се едно доказателство и за руска любов. „Газпром“ ще намали цената на газа за България с над 50%. На пръв поглед от любов, на втори – по принуда, иначе „троянският кон“ се разпада на трески и съчки.

А американската посланичка Херо Мустафа рецитира дядо Вазова: „Де е България“. Наистина, де е?

Главният прокурор Иван Гешев продължава да продуцира сериала „Добрият, лошите и злите“. Сега ни обещава рекапитулация на приватизацията, проверка на около 10 000 преписки за приватизационния и следприватизационния процес. Тоя некролог сме го прочели много преди Гешев. Нищо де, друго си е прокуратурата да каже последно сбогом.

Само да не каже сбогом и на Недосегаем №1, който да замине за Русия право от ареста в Абу Даби. Руснаци се застъпили пред властите в Обединените арабски емирства за хазартния бос Васил Божков, обвиненията срещу когото вече наброяват десетина. Впечатляващо застъпничество за гражданин на чужда държава, досущ като за Цветан Василев в Белград.

И докато търси закрилата на Кремъл като същи Сноудън, в България Божков остана без лотарии и без колекцията си от ритони. „Нова телевизия“ свали от програмата си „Националната лотария“. Ей така за нула време се свърши с тоя бизнес – а министърът на финансите обяви, че имало нарушения и при други видове хазарт. Значи можело, вместо да видиотяват народа. Стотици хиляди българи си купуваха всеки ден хляб, кисело мляко, цигари и талонче от лотарията. А психиатриите не стигат да излекуват всички, пренаселени са – и за три пъти хранене на ден се отпускат общо 1,92 лева.

Какво ще правят с напечатаните талони? Най-добре да ги изгорят в четирите теца, които не-са-на-Ковачки-но-са-на-Ковачки и горят отпадъци. За първи път от петилетки самият той се яви по телевизия, за да обясни, че няма нищо общо с вноса и горенето на боклук от Италия; че не спекулира с тока на борсата, както твърдят работодатели, просто прави бизнес; че токът не е скъп, просто няма вятър; че който иска да си купи ток от Германия и да си го докара в България, може да го консултира как да стане – безплатно. Ами ако някой иска да си прехвърли фирма на Сейшелите, може ли още една безплатна консултация? Но Ковачки няма да отговори, ще се скрие отново, докато прокуратурата, МОСВ и МВР проверяват централите, които той… консултира. Преди да се оправят нещата, трябва хубаво да се объркат, каза в Бобов дол главният прокурор. Толкова са объркани, че власт и бизнес са оплетени като свински черва. Гешев дали знае в чий търбух бърка?

Други без свян бръкнаха в чужд джоб. Не професионални крадци, а професионални ченгета свили печеливш фиш на възрастна жена. Тя се оплакала в софийско районно, че ѝ откраднали портмонето и в него имало фиш, печелещ 12 000 лева от тотото. И две шефчета в МВР веднага влезли в комбина как да ѝ вземат печалбата. За целта откраднали фиша от крадците. Как точно – това е най-интересната част от историята, засега неизвестна.

Иначе за децата е ясно кой ги прави. Но кой, по дяволите, прави тия калпави българи?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пазачите на лева, „Смърт на боклуците“ и камери на язовирите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-27-31-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Какво ще направите, като научите, че парламентът е назначил за пазачи на фиксинга лев–евро тъкмо Министерството на финансите и БНБ? Припомняйки си КТБ, на човек му иде да обърне парите си в евро и да хвърля сол през лявото си рамо, за да ослепеят демоните. Нали точно заради тази „охрана“ КТБ ни струва над 4 млрд. лв. …

Сега българските граждани пак ще разчитат на тях. Понеже парламентът задължи финансовия министър и управителя на БНБ да бранят курса от 1,95583 лв. за 1 евро пред финансовите министри на еврозоната и Европейската централна банка по време на  преговорите за присъединяването на България към еврото. В случай че курсът трябва да бъде променен, отказваме да влезем в еврозоната. Абе може и да бранят – ако им дадат процент от „браненето“, но истината е, че МФ и БНБ не могат да опазят нищо, ако нямат пазачи. Особено десетичната запетая във фиксинга.

И с боклуците е така. Премиерите на България и Италия – Бойко Борисов и Джузепе Конте, обещаха да се справят с нелегалния трафик на боклук. „Буквално да ги смажем (трафикантите – б.р.)“, рече Борисов. Накъдето се обърне човек, все италиански боклуци открива, последните – в бивш военен завод в Батак, вдигнаха местните хора накрак. Тази пица, ако си спомним израза на Симеон Дянков, изглежда, е за мафията и не е никак постна.

Иначе, нищо нелегално няма – само се сменят кодовете в документите, а съдържанието на контейнерите с отпадъци няма нищо общо с тях. Например балите, стоварени от месеци на площадка в Плевен и пълни с опасни вещества от Италия, са описани като неопасни. Само за 2019 г. е имало пет проверки на площадката и всички те са установили, че… няма проблем с този боклук. За други 102 контейнера от Италия, пратени пак от „Дентиче пантелоне“ на регистрираната в София от македонци „Блацион“, пише, че в тях има пластмаса и каучук – оказват се боклуци от текстил, дърво и стъкло.

Едно е сигурно – има отработен канал, в който участват митничари и служители на МОСВ, както и законодателство, снабдено с отворени вратички.

„Блацион“, регистрирана в София, е собственост на македонските граждани Блаже Игнатов и Горан Ангелов, който бил доскоро директор на най-голямото депо в Скопие. След избухването на този скандал го уволнили. Дали тези двамата имат български паспорти? Защото Специализираната прокуратура е приключила разследването срещу председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), главния секретар на Агенцията и още двама души, обвинени в участие в организирана престъпна група за искане и получаване на подкупи, търговия с влияние и документни престъпления. Арестуваха ги през есента на 2018 г., а ВМРО тутакси се разграничи от кадъра си – шефа на ДАБЧ Петър Харалампиев. Но пък си запази Агенцията. А въпреки заключението, че издаваното от ДАБЧ удостоверение за български произход създава корупционни практики, то така и не е премахнато.

И водният режим в Перник скоро няма да бъде премахнат. Какво от това, че Столичният общински съвет oдобри вода от язовир „Белмекен“ да минава за Перник през водопроводната мрежа на София? Кметицата на столицата Йорданка Фандъкова дава гаранции, че няма да пострада подаването на вода за софиянци. И на нея не вярваме. Тя така обещаваше и за детските градини, и за мръсния въздух, но и с двата проблема Столичната община не се е справила.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството да вземе да пусне един канал в YouTube, за да следят перничани как върви строителството на инфраструктурата, която ще им докара малко вода – пречиствателна станция и водопровод от 13,5 км от Мало Бучино до кв. „Изток“. Ето, китайци следят на живо строителството на двете болници в Ухан. Населението на град Ухан е по-голямо от това на държавата България, близо 10 милиона, и ще расте, докато България отдавна е спаднала под 7 милиона. Но пиарите на властта едва ли имат такъв полет на фантазията. А и защо? Гражданите трябва да вярват не на очите си, а на онова, което им каже премиерът Борисов от джипката. Отдавна не е имало включвания на живо от джипа през Facebook, последното беше преди около месец от трасето на газопровода „Турски поток“.

А камери, които да излъчват в реално време на сайтовете на министерства и агенции, най-добре да има навсякъде – на язовирите за питейна вода, на магистралите, които се строят. Оказа се, че ВиК операторите не отчитат колко вода вземат от язовирите с питейна вода, за да крият загубите по мрежата. Но освен загубите крият и водата за вецовете. Така през 2018 г. от язовир „Студена“ неизвестно къде са изтекли 10 милиона кубика – и други 4,2 милиона за първите 6 месеца на 2019 г.

Тази вода, която не се отчита, минала през ВЕЦ „Студена“ и се вляла в крайна сметка в язовир „Пчелина“, за да гарантира печалбите на друга водна централа, собственост на бивш министър от ДПС, установи „Биволъ“.

А перничани си ходят жадни.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Двойното дъно на властовите привилегии

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dvoynoto-duno-na-vlastovite-privilegii/

Премиерът на България реши, че е добре властта отново да има своя болница.

И то само година след като поиска болница „Лозенец“ да не се нарича правителствена, защото това го дразнело. Да, но раздразнението му явно вече е преминало и той е размислил – видите ли, било напълно в реда на нещата здравето на най-важните хора в държавата да бъде отново в специален режим на обгрижване. Но въпросното действие трябва да бъде законово регламентирано и съответно финансирано. Затова в бъдеще лечебното заведение за властта ще се определя от Министерския съвет по предложение на здравния министър и ще получава допълнително финансиране от държавата. Но ще бъде от списъка на държавните болници.

Дали „Лозенец“, която неуспешно искаха да превърнат в детска болница, ще си върне статута на правителствена, или ще изберат друга – Военномедицинската академия например, няма особено значение. Проблемът не е коя болница ще бъде избрана, нито дори в това, че държавата ще налива допълнително пари в нея, освен средствата от НЗОК, за да осигури комфорт и високоспециализирана медицинска помощ за висшия ешелон на властта.

Проблемът е, че държавният и политически елит намира това за нормално, а гражданите – за омерзително.

Съвсем пресен е случаят с контузията на Цвета Караянчева по време на пътен инцидент – заради счупена ключица председателката на Народното събрание бе транспортирана до столицата с правителствения хеликоптер, сякаш е душа беряла. Тези хора – от президента и премиера до останалите надолу в йерархията на привилегированите – имат всички възможности да се лекуват, като изберат най-добрата болница, специалисти и медикаменти. И не само у нас. Но това не им стига. Те искат да бъдат едва ли не кастово отделени от „простолюдието“.

В същото време всяка година стотици деца умират от различни редки и тежки заболявания, защото родителите им нямат средства да ги лекуват в чужбина; стотици хора угасват с надежда да получат шанс за живот чрез трансплантация на органи; домове за деца и възрастни с умствени увреждания приличат на концлагери; болници източват касата със скъпи медикаменти, а цените на някои от тях са по-високи, отколкото в други страни по света. Затова приходите на участниците във фармацевтичния пазар от публичния и частния сектор в България достигат милиарди левове (през 2017 г. само продажбите на лекарства по цени на едро, без аптечните надценки от около 15–20%, възлизат на 3,164 млрд. лв.), а разходите за фармацевтични продукти и изделия у нас са 43% от публичните средства за здравеопазване – доста над средното за Европейския съюз.

Хората от властта винаги са получавали специално внимание и грижи не само в правителствената болница. Но такова лечение може да има и всеки простосмъртен, който може да си го плати. Защото здравеопазването в България е превърнато със закон в търговска дейност и никой, поне на този етап, не възнамерява да промени това положение, независимо от недоволството и на пациентите, и на голяма част от лекарското съсловие. Нещо повече – в дните между Коледа и Нова година Министерският съвет е приел поправки, които след гласуването им в парламента ще узаконят доплащанията за болнично лечение. Така ще свалят и последните кожи на недоубитите от болести пациенти.

И понеже разговорът е за привилегиите на властта, особено внимание заслужава „забележителният“ проект на ДПС за промени в Закона за Националната служба по охрана (НСО).

Поправките предвиждат началникът на службата да предлага нови имена в ограничения списък на лицата, които могат да бъдат пазени от държавата, а министърът на финансите да разпише тарифа, по която клиентите на НСО да заплащат охраната си. Тоест сме свидетели на опит да се наложи моделът на публично-частно партньорство в специфичната и важна сфера на националната сигурност.

В края на миналата година бригаден генерал Красимир Станчев, шеф на НСО, също постави въпроса за необходимостта от промени в закона, приет само преди пет години, и посочи, че много от подчинените му служители са демотивирани и обезкуражени – заради възнагражденията, материално-техническото осигуряване и липсата на достатъчно обществена подкрепа за работата им.

Истина е, че НСО не се ползва с високо обществено доверие, въпреки добрите оценки, които службата получава за обезпечаването на сигурността по време на посещения в страната – например това на папата или на държавните глави по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Но за това си има причини. Гражданите нямат информация за качеството на кадрите, за техния функционален капацитет и култура и единствените случаи, в които вижда резултатите от работата им, са множеството инциденти по пътищата, които никога не са по вина на държавните охранители. Тяхното арогантно поведение, използваната често без причина звукова и светлинна сигнализация на автомобилите на НСО, притискането и безцеремонното отнемане на предимствата на останалите участници в движението – всичко това създава негативни нагласи на хората към охранителите на властта.

Но най-голямо недоумение и възмущение предизвиква държавната охрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Мотивите, че посегателството спрямо тях като лица, свързани с националната сигурност, би подронило, отслабило или създало затруднения на властта, са описани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната служба за охрана. Въпроси за това кой застрашава живота и сигурността на двамата поставят не само гражданите, но и представители на управляващите, като Валери Симеонов. Само че междуведомствената комисия, която решава кои извън определените от закона лица имат право на охрана, не отговори напълно на въпросите на вече бившия вицепремиер. Тя посочи само, че охраната на почетния председател на ДПС датира от 2009 г. Всяка друга информация „би улеснила планирането или извършването на опити за терористични действия или друго посегателство“, се казва в отговора на НСО.

В обществената дискусия сега се включиха и президентът Румен Радев, и бившият шеф на службата ген. Димитър Владимиров – и двамата изразиха категорично мнение, че Ахмед Доган и Делян Пеевски не трябва да имат държавна охрана. Защо тогава управляващите нагнетяват допълнително напрежение и недоволство срещу себе си, като разрешават НСО да охранява един от най-спорните политици на Прехода, както и най-одиозния депутат в Народното събрание? Защо освен частните им охранители, и държавата е впрегнала ресурс да не падне и косъм от главите им? Най-баналният и най-лесен отговор, внушаван и от почетния председател на ДПС, е, че тази прекомерна защита е свързана със запазването на етническия мир в страната, чийто гарант се явява той.

Но Пеевски? Гарант на какво е той и как евентуално посегателство срещу него би застрашило националната ни сигурност?

И дали това не доказва подозренията, че Ахмед Доган и Делян Пеевски са част от руската резидентура в България, която изигра важна роля в прехвърлянето на властта и промяната на собствеността у нас след падането на комунистическия режим?

В началото на Прехода тази резидентура заедно с Държавна сигурност съдейства националното ни богатство да премине в ръцете на няколко десетки комунистически фамилии, а процесът бе съпроводен от кървави показни убийства, включително и политически. А чрез масовата приватизация част от руските активи у нас бяха прехвърлени в компании, управлявани от български мениджъри. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията делът на руските инвестиции в България към 2014 г. е около 10% – инвестиции в стратегически компании, като големите рафинерии, мрежите за продажби и разпространение на горива, газопреносните мрежи и газохранилища и телекомуникационни дружества, тоест говорим за управлението на милиарди левове.

За прокарване на своите геополитически интереси в България резидентурата на Москва не можеше да заложи само на БСП. Затова създаде ДПС като пета колона у нас и като балансьор в българския политически живот. А освен това във всеки момент може да извади етническата карта и да предизвика политическа и управленска криза.

Покушението срещу Ахмед Доган с пистолета играчка бе повод той да бъде отстранен като лидер на ДПС заради изхабяването му и загубата на влияние сред турско-мюсюлманския електорат. А властовият център в партията се премести към офисите на Делян Пеевски, който започна да я управлява като корпорация дори и по време на избори. Задкулисието се погрижи да запази ореола на Доган като философ и политик, който не се занимава със злободневните теми, а прогнозира дългосрочно. Затова всяка година в речите му се вторачват и ги коментират доксан-докус анализатори, политолози и журналисти. Заедно с това почетният председател на ДПС получи и апетитни порции от държавната пица, за която преди години се хвалеше, че раздава.

Доган и Пеевски са видимата част от паралелната власт, която става все по-силна от официалната.

Господарите им очакват от тях да им осигуряват свежи капитали от държавния бюджет и европейските фондове – чрез обществени поръчки, в които участват техни фирми; чрез подаръци от държавата като десетките милиони, които взема тецът на Доган за т.нар. „студен резерв“; чрез големи енергийни проекти и т.н.

За миналото и настоящето на Доган и Пеевски знаят и в Европа, и в САЩ, и в Турция. Неслучайно Турция наложи забрана за влизане на двамата в страната заради заетата от тях „проруска“ позиция, след като Анкара свали руски изтребител, навлязъл във въздушното ѝ пространство. Това бе само поводът, а всъщност Ердоган предприе този ход тъкмо заради зависимостта на Доган и Пеевски от Москва и връзките им с олигархичния руски капитал, който се опита чрез контрабандата на цигари в Турция да разпростре пипалата си и там.

Ето затова Борисов ще пази Доган и Пеевски. И не атентати срещу тях ще разклатят националната ни сигурност, а ако бъде успешен опитът им да овладеят НСО чрез предлаганите от ДПС поправки в закона. Тогава всеки може да се досети какви възможности ще отвори това пред руската резидентура, която води хибридна война от години в България. И далеч не само в България.

Заглавна снимка: Стопкадър от видео на Николай Стайков от 2013 г. 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.