Tag Archives: Окото на бивола

Изпитанието Covid-19 Ограниченията падат, но рисковете остават

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-risks-after-lockdown.html

четвъртък 28 май 2020


Светът постепенно излиза от карантината и ние се завръщаме в социалната среда, и към обичайните си занимания. Но рискът от заразяване и и разпространение на коронавируса нараства. Това предизвиква страх от втора вълна на епидемията.
Имунологът доц.д-р Ерин Бромидж от Масачузетския университет в Дартмут обяснява как да намалим опасността от заразяването. Той чете лекции по епидемиология на инфекциозните заболявания и стриктно следи развитието на сегашната пандемия от самото й начало. И е не само експерт по конкретната болест, а и изключителен популяризатор на научните знания.
Около 16 милиона души са прочели блога му за рисковете, свързани с Covid-19. Ето съветите му за това какво да правим, макар частично да се завръщаме към нормалния живот:

Къде можем да пипнем инфекцията?

Д-р Бромидж казва, че мнозинството от хората се заразяват у дома от друг член на семейството, който предава инфекцията на всички останали по време на постоянните контакти.
А извън дома? Не се ли подлагаме на риск по време на всекидневната разходка в парка? Този лекомислен бегач без маска може ли да ми лепне болестта? Едва ли. На открито вирусът се разпръсква във въздуха в неограничен обем. Издишването на човека се разсейва много бързо. Това означава, че вирусната доза по-скоро ще се окаже недостатъчна, за да се заразите.
За да се разболеете, в организма ви трябва да попадне т.нар. инфекционна доза – от порядъка на хиляди частици от вируса SARS-CoV-2. Тази оценка се базира на изследванията на съответни дози, приложени към MERS и SARS. Конкретното число остава все още предмет на дискусии и трябва да бъде потвърдено експериментално, но дава полезна обща картина на това как се заразява човек.
Главното тук е, че вие можете да се сдобиете с необходимата доза по различни пътища. Хиляда вирусни частици за едно вдишване, или по 100 за 10 вдишвания, или по 10 за 100. Всяка от тези ситуации може да доведе до заразяване. Това означава, че при много кратък контакт с инфектиран човек – със същия онзи бегач, който не се съобразява с нуждата от дистанция, вие едва ли ще получите необходимата доза. В какви ситуации трябва да се безпокоим силно?

Хора със симптоми

Кашлицата и кихането наистина разпространяват инфекцията, но много различно.
При едно изкашляне човек изпръсква във въздуха около 3 000 миниатюрни капчици със скорост 80 км/ч. Повечето от тях са достатъчно големи, за да паднат на земята от собствената си тежест, но някои могат да останат във въздуха и до стигнат до отсрещния край на стаята.
Ако човекът в асансьора до вас не кашля, а киха, рискът се увеличава 10 пъти. Една кихавица излъчва около 30 000 частици със скорост 320 км/ч, при това те са далеч по-малки и така лесно долитат дори до най-отдалечения край на помещението.
Ако човек е заразен, при всяко кашляне и кихане отделя 200 милиона вирусни частици. Ако вие разговаряте с него лице в лице и този човек кашля или киха право във вас, ясно е, че можете да получите инфектиращата доза от 1 000 вирусни частици.
Но дори да не сте там в момента на кашлицата и кихането, вие сте в опасност. Някои капчици могат да витаят във въздуха няколко минути и когато влезете в стаята, ще ги вдишате достатъчно.

Безсимптомни разпространители

Знаем, че първите 5 дни след заразяването хората боледуват без симптоми, а у някои те не се проявяват дори и по-късно. Вирусните частици попадат в атмосферата и при обичайното дишане. Но много ли?
При едно издишване се отделят 50 до 5 000 капчици. Повечето от тях се движат бавно и почти веднага падат на земята. Ако човек диша през носа, количеството капки силно намалява. Носът е допълнителен филтър и въздухът се насочва вертикално долу. По този начин числото на отделяните патогени – вирусни частици е сравнително малко. Важно е и това, че при обичайното дишане въздухът излиза без усилия, така вирусните частици от долните дихателни пътища не попадат в него.
Това е важно, тъй като концентрацията на коронавируса в дробовете и трахеята на заразения човек е по-висока от тази в гърлото и устата. Не е известно колко частици от вируса SARS-CoV-2 /сегашният коронавирус, предизвикал Covid-19/ се отделят при дишането. Според някои изследвания при обикновения грип болният разпространява от 3 до 20 вирусни частици в минута.
Ако тези данни са верни и за причинителя на Covid-19, то в присъствието на заразен човек вие трябва да вдишате абсолютно всички отделяни от него частици в продължение на 50 минути, за да получите инфектиращата доза от 1 000 частици /всички данни обаче са оценъчни и приблизителни/.
Така може да се каже, че вероятността да се разболеете, докато се намирате в една стая с носителя на инфекцията, е сравнително малка – ако той не киха и не кашля. Но по-голямата част от заразяванията извън дома вероятно стават в резултат на контакти с безсимптомни болни. Рискът се увеличава 10 пъти, ако вие разговаряте. При пеене и викове количеството на постъпващите в атмосферата капчици се увеличава драстично.
Ако закрещите или запеете, капките започват буквално да обстрелват пространството пред вас, при това те излитат от дълбочините на дробовете, където тъканите са инфектирани по-силно. Всяко усилие при издишването рязко увеличава заразяването на въздуха.

Кои места са особено опасни?

Разбира се, на най-голям риск са изложени тези, които заради професията си имат работа със заразени хора.
Известни са случаи на масово заболяване на хора в определени места. Всички помнят круизните кораби. Но такава е средата и в откритите офисни пространства, спортните и развлекателни прояви, погребения и хорови репетиции.
При всички тях рискът от заразяване е огромен, тъй като хората прекарват значително време в закрито помещение в общността на други хора, сред които може да се окажат носители на инфекцията.
Дори ако конкретен болен се намира на 15 метра от вас, както по време на хорова репетиция или в кол-център и количеството на достигащите до вас вирусни частици да не е голямо, за продължително време вие можете да получите дозата инфекция.
При завръщането на хората на работните места особено безпокойство будят някои професии. Най-големият проблем са откритите офисни пространства с лоша вентилация. В Южна Корея в голямо открито помещение работят 216 служители, а 94 от тях са заболели.
Стоматолозите са в групата под особен риск. В хода на работата им, при пробиване или вадене на зъб и т.н. се образува голямо количество аерозолни вещества. Трябва да се помисли как да се организира работното пространство така, че да се осигури защита – защото опасността е преди всичко за стоматолозите, а не за пациентите.
Друга рискова група са учителите и преподавателите. Те основно са не млади хора, но трябва да бъдат дълго време в едно помещение с младежи. Необходимо е задълбочено да се помисли как тези работни места могат да се обезопасят.

На въздух и в помещение

Сред известните епизоди на масовото заразяване не са много онези, които са станали на открито. Вятърът и пространството разсейват концентрацията на вируса, а слънчевите лъчи, горещината и влажността могат да съкратят времето на живота му. Като спазвате дистанция и съкращавате продължителността на контактите, вие намалявате още повече риска.
Но някои затворени пространства са потенциално много опасни, особено при многолюдни прояви, където струпаните хора разговарят, пеят и крещят, и където спазването на дистанцията е трудно. Проблемни са помещенията с лоша вентилация и климатизация.
Магазините, в крайна сметка, са далеч по-безопасни за купувачите, ако не се застояват по-дълго на едно място.

Оценка на риска

Ограниченията, свързани с коронавируса, постепенно се вдигат, но ние сме длъжни критично да оценяваме степента на опасност на едно или друго занимание.
Ако ще ходите някъде в закрито пространство, преценете кубатурата, броя на едновременно пребиваващите там хора и продължителността на вашия престой там. Ако сте седнали в добре проветрявано помещение с малко хора, рискът не е голям. Ако работите в открит офис, трябва да се оцени обемът му, броят на хората и вентилацията. Ако вашата работа предполага контакти лице в лице, или гръмки разговори и викове, хубавичко си помислете.
Например, за посетител в големия търговски център, който няма да стои дълго там, а хората са малко, рискът не е голям. За складовия работник, който е цял ден там обаче опасността е значително по-голяма.
Инфектирането навън е много по-малко, тъй като заразните капки се разсейват бързо, но не забравяйте за дозата и времето. Досега говорихме за предаването на вируса по въздушно-капков път, но не трябва да забравяме и за повърхностите. Инфектиращите капки се задържат, където им е удобно. Мийте често ръцете и не докосвайте лицето си.
А вероятно ще дойде моментът да се откажем и от духането на свещичките на тортата за рождения ден.

Автор: Ерин Бромидж

Превод от руския сайт на BBC: Екип на Биволъ

Водеща снимка: Gurumed.org

Пионка до пионка, братчед!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D0%B4.html

неделя 24 май 2020


Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

Мою експеримент се състоеше у тва дали ако размениме кой и да било министър с кой и да било друг министър би имàло ква и да е разлика. Я си мислех, че нема да има и правителството ше е същио разграден двор. Не знам дали съм прав. Секи от вазе да си преценева за ньего си:

· Министър Барни – от правосъдие отоди у финанси и пръвата му работа е да намали ДДС-то на сички бели хакери, защото „при повечето престъпления има нарушенее на законо“. Не дирете логика. При министър Барни тва е като да дириш поцинковано кръсче на врато на джихадист.

· Министър Каракачанката моментално заминава от вътрешните на външните работи. Тоа човек нема цел живот да се мъчи с продажбата на тия паспорти на македонци, бесараби, банатци. Нека да му е по-лесно начинанеето. Нали е родолюбиво, все пак?

· Дебил Караниколов кво има да се мъчи с таа икономика? Айде веднъга у туризъмо, да дръпне напливо на гостуващи нагоре, като черпи приходящите с по една-две фурми.

· Съответно, та да не губиме безценнио кадър Ангелкова, ньеа я префръгаме от туризъм у правосъдее и она смазва целата плаха опозицеа със закон, че кой рече да излезне да почива у чужбина е моментално у затворо. Още от граничнио пункт. Десет годиньи. Строг тъмничен. Никво мръданье. Да му е мислѝл, кога е поаждал!

· Влади Горанов ше заебе финансете и ше поеме туризмо, колко му е? Фръга некви балатуме с нарисувани огньове по тех, танцува нестинарски танце и сичко е шес. Осен тва – праща туристете у чужди апартаменте с незаконни тераси и обявева, че маститете мафиоте ше плащат още по-манку ДДС. И сичко си ше си дойде на место. Подпомагаме месната икономика. Ше цъфнеме и ше връжеме! А, забраих! Ше се разбират директно през чато, със спомощетувателството на „девойката“. А Божков ше има крайната дума.

· Кралев моментално отоди от спорто у културата. Слушайте само кво съм измислѝл. Не я де, гадаеньето с бобо:
Представете си три хорà пред Народнио театър. Едното ше го води депутатът (!!!????) Делян Пеевски. Ще се получават леки трусове в Софийската котловина, но аз не мога да предвидя с каква сеизмичност, не съм от БАН. Начело на второто хорце ше тропка баскетболнио корифей Тити Папазов Ревливио. Он ше се раздаде най-млого, я го знам, на живо съм го гледàл кък маа табла. Страшна сила е, като му не връже. И на третото òро – Сираков. С онаа обица с кръсче на десното уше, като от деведесе и четвръта. Млого беше фейсък, гецки, къ сакате му викайте.
Съответно Божков от Дубай ше напрай конферентна връзка и ше журира събитеето у Клюкарнико, та да види колко ора на чия стрънь ше станат, та да даде тия акции най-после и да се млъкне с таа глупус. Ше има и онлайн анкета, не го мислете.

· Господин Дамата с магнолиите се оттегля от премиерското кресло, защото го влече друго, а секи човек требва да следва мечтите си и става шеф на… шеф на… абе, шеф на джипка. Тоест, праиме го министър на транспорта.
Вози разни ора, обяснева им некви работи „Виж тука кво съм направѝл; Построихме пъта, стадиона, заводи ще построиме, интестиции, стабилност, гарантирано! Я кажи сега кво станà с магистралата, с еврофонда, с туризЪма?“. Баце мое да зададе правилните въпроси на секи. Играе го тоа мач към три петилетки. Важното е другите да отговарат сервилно и по възможност да целуват ръка. А, и да си праат деца, та да имаме прираст благодарение на него, че през управлението му от милата му, галена от три папи глава избегаха повече от милион българи, та бая требва да дървиме патките да наваксаме.

· Ананиев, оня ръняк на здравеопазването, се паднà да е прайм министър. Сметайте кво ни чека! Връз мушамата, нали ви казвам. Мою начин да съм нещо подобно на римските авгури, ама без птици и без полети, а с некви бобени зръна. Оно, зарди тва пет джи и птици не останаа. Шантава работа. Съсипаа не дръжавата, а свето.
Вижте колко ше е яко. Премиеро Ананиев издава указ, а на следващио день го отменя, щото некой си рекъл, че не е съгласен. После пак издава друг, съвсем противоположен указ и пак го отменя, щото друг казàл, че не е съгласен. И накраю си измива ръцете, все едно, че го е страх от короМката, казвайки, че е като Пилат Понтийски. Нема обществена подкрепа, затова нема да пипа нищо, другите да се оправят както знаят.

· Обаче така правителството става истинско железо и нема мръданье, затва господин президентът Радев се намесва, за да упражни за пореден път императивната си дикция и да разбие стабилността. Не може вниманието да е отклонено от него и най-вече от Деса. Клетио български народец требва да знаа, че ако он фане властта у ръце само за неколко месеца ше зачезнат и кражби, и сичко. Никви грижи. Ше си живееме като у Едем преди ябълката.

· Каскето е Слънце обаче е още по-ревнив, оти е достатъчно прост, та да мисли, че само он мое да командори, а ич не разбира, че е турен там за пунта мара. Организира акцеа у Поликраище. Показна. Отнети са приблизително 7,8 литра ракия от трима нарушители и шест буркана компот от праскови (Prunus persica). Извършителите на престъплението ще бъдат подведени под отговорност и разследвани с цялата строгост на закона. Междувременно Божков раздава акции от Дубай, което си е ОК, нема проблеми.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




· На Томислав Дончев най-после му писва на … да е част от цялата прекрасна схема и се прибира в родния си край, та да стане кметски наместник в село Зелено дърво, Община Габрово. Заявява намерението си да обяви референдум 1 април да се обяви за Национален празник на Територията.

Лично аз съм напълно съгласен с подобно предложение, има железна логика. Но жената, кък казах, се събуди и побесня, като видя какво съм направил с мушамата, овика ме, размята бобените зърна и така приключи кариерата ми на гледач на фасул. Тъжно. А мислех, че ми е следващото призвание…

Интимни кореспонденции

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8.html

неделя 17 май 2020


– Ало, Ваньо!

– Не е Ваньо, господин премиер…

– Ох, добре бе, Горанов, така е думата, какво го правиш на въпрос? Кажи сега за Божков.

– Ами, какво да ви кажа? Вие знаете всичко.

– Толкова ли нямаш стотина лева, да седнете на някое заведение и да се наприказвате? Чатове ще си пишат като влюбени гълъбчета, миличките! Ти разбираш ли, че стабилността ни е поставена под такава въпросителна че, ако не беше коронавируса, отдавна да сме… нестабилни, да кажем? И сега, заради твоите тракания по клавиатурата, понасям нов удар. Аз цял ден карам джипката из страната, за да консолидирам народната любов и сега получавам нов нож в гърба! Да, гърбината ми е яка, ама вече почва да ми писва!

– Да, но господин Гешев каза, че няма нарушение, не виждам никакъв проблем, господин премиер…

– Не виждаш, защото гледаш от ниско, Горанов! Тия пикльовци по социалните мрежи са ревнали до Началника. Искат отговорност. Как така десетки години властта не е забелязала, че Черепа не внася седемстотин милиона в хазната, а ние се заяждаме с бах Ванчо обущаря от Песочница за двайсет лева данък. И Гешев не го слагай в сметките. Той е поставен на този пост, за да обикаля села и паланки, за да събира по няколко литра незаконна ракия и буркани паприкаш!

– Но, ние не сме използвали имена. Говорихме си с алегории.

– Абе, Горанов, не ми се прави на интересен, че ме дразниш от много време! Казал съм ти още, когато те намерих на кръговото! Тия работи в държавата трябва да се правят по тънкия начин, без информацията да достига до данъкоплатеца. Ако всички вземем да си пишем какви ги вършим по чатовете, ти представяш ли си какво ще стане? Край със стабилността! Даже и работа не знам дали ще си намериш, защото си пълен некадърник!

– Не ме обиждайте, господин премиер! Аз…

– Не ми дръж такъв тон! Не те обиждам, ама изобщо! Казвам обективната истина! Защо си мислиш, че съм те взел? Огледай се на което и да е заседание на Министерски съвет. Ако видиш някой, който може да раздели на две магарета сЕно, обади ми се! Всичките ви събрах от кол и въже само, за да ми ходите по гъза и да си кротувате, а вие какви ги натворихте? Един си строи тераси… Да де, не един, няколко, втори си приказва непредпазливо с разни тулупи, за които целия народ знае от години, че са безнаказани милиардери убийци и не вкарват една стотинка в хазната, а аз трябва да се обяснявам на мисирките, че писмото до Дубай било преведено, пък, че народът трябва да ми е благодарен, че иначе на е изгинал до крак от коронавирус и следва втора вълна наесен, икономиката се срива, но цената на газта не знам кво си, безлихвените кредити важат, ама само за определени хора, а европейските средства за борба с ковида за още по-определени хора. Нещо почна да ми писва, Ваньо!


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 

– Ама, аз съм министър Горанов…

– И Ваньо си мислеше така! Недей да риташ срещу ръжена! Айде, че съм с джипа. Карам да обясня на едни поданици колко добре живеят и как щяха да се гърчат в мизерия и нестабилсност, ако не бях аз! И внимавай, момче!

– Добре, господин премиер!

Копейки да искаш…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kopeykin.html

понеделник 11 май 2020


Когато във вече далечното минало бях възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет си имахме една закачка. Ние, „чистите“ историци се бъзикахме с археолозите, че са копачи на грънци и паници, те се шегуваха с нас, че сме книжни плъхове и че, ако не изровят нещо ние няма какво да анализираме, а всички вкупом се надсмивахме на тия от специалност Балканистика, тъй като ни са риба, ни са рак. Хем историци, хем филолози и накрая нищо.

Разбира се, това си беше абсолютно незлобливо мерене на пишки и ние се уважавахме, събирахме се по кръчми и купони, водехме дълбоко философски диспути на всякакви теми. От Шупилулилума през влиянието на парчетата на империята на Александър Велики за разпространението на християнството до Ньойския договор. И още много други подобни неща, които ни се струваха много смислени. Те наистина се оказаха смислени, защото когато проследяваш развитието на един процес в детайли, можеш да предвидиш изхода му с голяма достоверност.

Коцето беше един от нас. Висок, строен, изпънат, умен, с отличен изказ, приветлив, отзивчив, но сравнително мълчалив. От тия хора, дето ти вдъхват доверие, без да ти се натрапват с празни приказки. Още повече, че пиеше колкото за „наздраве“ и не правеше пиянски скандали из търновските кръчми, което на нас ни беше любимо занимание.

По едно време започнахме да се виждаме по-често, защото младежката организация на ВМРО беше много силна във Великотърновския университет и организираха едни купони в студентския стол, на които се събираха стотици… хмх.. отзивчиви дами и пиянстващи веселяци, които беше грехота да пропуснеш. А Коцето беше неизменна част от тези събития, защото беше сред двигателите на местната партийна организация и бързо израстваше в йерархията й.

Това ми бяха впечатленията от него. Винаги сме си говорили приятно и съм имал усещането, че можеш да му имаш доверие, без да се притесняваш, че е смотан лигльо или нахакано келеме. Сега, не ме разбирайте погрешно – не сме били първи приятели, но не сме били и на „здравей – здрасти“. Познавахме се прилично.

После пътищата ни се разделиха. Аз забегнах по София, ходех в Търново сравнително рядко и за Коце чувах от време на време някакви откъслечни думи. Бил се опитвал да пребори Каракачанов и да вземе властта във ВМРО. На националистите и на комунетата само им дайте да воюват за мандри, не слушайте мен, погледнете развитието им в исторически план.

После чух по някое време, че сменил партията, щото не му се получило надборването и го изгонили от хайдутщината. И после загубих интерес. Ама, наистина. Никога не съм искал да се занимавам с политика. Извинявам се, но това за мен е мръсно дело. Но, пък виждаш едно момче, което изглежда петимно да го прави и си викаш „А, тоя и лично го познавам, може да свърши нещо, умен е, не съм видял един път да си отпие от чужда чаша“.

И какво се получава? Коцето излъгал хиляди хора, че няма да взема субсидия, после пък излъгал, че не може да откаже субсидията, въпреки, че институциите изрично му казали, че няма проблем да не я вземе и тя ще си остане за държавно ползване, ама той все пак си я прибрал и се възродил. Така се случило неговото „Възраждане“, че сега има изглед към варненския залив.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Малко след изборите, дето беше на балотаж с Портних. Защо му викат Копейкин на Коце, аз само мога да предполагам. Това, което знам със сигурност, едно. Партийната субсидия е открадната по добре познатия начин. А аз съм разочарован за пореден път. Никога не бих гласувал за малоумието „Възраждане“. Особено след като гледах няколко предавания по кретенски телевизии, в които Костадин Костадинов ги редеше едни фашистки приказки, дето чак ми се доспиваше на второто изречение.

Разочарован съм от системата, която така скапва умни, образовани, представителни и наистина интелигентни хора, които в началото имат принципи и идеали и ги мята в шезлонги с изглед към Варненския залив. На Трисвинието никога не съм се предоверявал, ама Коцето го познавах едно време, видях, че в джобовете му течат чували с копейки, но си имах сантимент. Няма да пусна сълза, спокойно. Дано да си получи заслуженото.

Science с факт-чек на вирусната конспирация Фалшиви и абсурдни твърдения на Джуди Миковиц опровергани от престижно научно издание

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/mikovits-fakes-debunk-science.html

неделя 10 май 2020


Във видеофилм, който през последните няколко дни разтърси социалните медии, вирусологът Джуди Миковиц твърди, че новият коронавирус е погрешно обвинен за многото смъртни случаи. Тя прави абсурдни твърдения за вируса, при които се почесваш по главата – например, че той се “активира” от маските за лице.

Миковиц обвинява Антъни Фаучи, ръководител на Американския Национален институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID) и ключов член на щаба за борба с коронавируса при Белия дом – тя смята, че той е отговорен за смъртта на милиони в първите години на пандемията на ХИВ/СПИН. Във видеото Миковиц твърди, че е била част от екипа, който открива ХИВ, че прави революция в лечението на ХИВ и че е била в затвора без повдигнато обвинение за научните си позиции.

Изданието „Наука“ /Science/ изследва видеото и подчертава, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Видеото е откъс от предстоящия филм „Plandemic“, който обещава да “изложи научния и политически елит, който управлява измамата, каквато е нашата глобална здравна система”. YouTube, Facebook и други платформи са свалили видеоклипа поради неточности. Той продължава да се разпространява, включително на уебсайта на „Plandemic“, който в “опит да заобиколи преградите за свободното слово”, кани хората да изтеглят видеото и да го репостват.

Но първо, коя е Джуди Миковиц?

Миковиц започва кариерата си като лаборант в Националния онкологичен институт (NCI) през 1988 г. Тя става учен и получава докторска степен по биохимия и молекулярна биология от Университета Джордж Вашингтон през 1991. До 2009 г. е директор на института Уитмор Питърсън (WPI), частен изследователски център в Рино, Невада, но остава до голяма степен непозната на научната общност. Същата година, обаче, тя става съавтор на научен доклад, който разкрива неясен агент, наречен свързан вирус на ксенотропна миша левкемия (XMRV), причинен от синдрома на хроничната умора (CFS).

Причината за CFS, наричан още миалгичен енцефаломиелит, отдавна остава неуловима, а болестта е пренебрегвана от науката. Проучването създаде надежда, че CFS може да стане лечим с антивирусни средства. Някои пациенти дори започнаха да приемат антиретровирусни лекарства, използвани от заразени с ХИВ хора. Но документът също създаде притеснения, че XMRV може да се разпространи чрез кръвоснабдяването.

Други изследователи скоро подлагат на съмнения констатациите и през следващите 2 години твърденията на доклада се разпаднаха. Изследователите показват, че XMRV е създаден случайно в лабораторията по време на експерименти с мишки и може никога да не е инфектирал хора. Авторите първо са изтеглили две цифри и таблица от доклада през октомври 2011 г. По същото време, едно изследване от няколко лаборатории, включително и тази в института Уитмор Питърсън, показват, че констатациите не могат да бъдат потвърдени.

Два месеца по-късно целият научен доклад е отстранен. Миковиц отказва да подпише известието за отписването, но тя участва в още едно голяма разработка. Това проучване за $2.3 милиона, водено от Иън Липкин от Колумбийския университет и финансирано от Националните институти по здравеопазване, е “окончателният отговор”, заяви Миковиц на пресконференция през септември 2012 г., на която резултатите бяха обявени. В задълбоченото проучване се търси XMRV в кръв от почти 300 души, половината от които са имали болестта, и нито един от тях не е имал вирус. “Няма доказателства, че XMRV е човешки патоген”, призна Миковиц.

Отделът за научни новини на Scienc, който работи независимо от редакцията, следва отблизо сагата и публикува подробна реконструкция на фиаското през септември 2011. (Историята печели награда за комуникации от Американското дружество за микробиология.)

По същото време Миковиц преживя взривоопасна раздяла с WPI – института Уитмор Питърсън. Институтът заведе дело срещу нея през ноември 2011г. за предполагаемо премахване на лабораторни дневници и съхраняване на друга патентована информация на личния лаптоп, на флашки и в личен имейл акаунт. Арестувана е в Калифорния по обвинение в престъпление като беглец от правосъдието и е била в затвора няколко дни. Прокурорите в Невада в крайна сметка свалиха наказателните обвинения срещу нея през юни 2012 г.

Миковиц не е публикувала нищо в научната литература от 2012 г. Но скоро отново започва да популяризира хипотезата за ХMRV и атакува изследването на Липкин, че се е съгласил да остави въпроса на пауза. Тя се включва в дебата за аутизма с противоречиви теории за причините и леченията. Нейната дискредитирана работа и правните й патила я направиха мъченик в очите на някои.

Сега идва нова книга с нейно съавторство „Чумата на корупцията: Възстановяване на вярата в обещанието на науката“, таксувана като “задкулисието на въпросите и егото, които ще определят бъдещото здраве на човечеството”, и видеото за вируса, което е разширено интервю с Миковиц.

Изданието Science поиска разговор с Миковиц за тази статия. Тя отговори с празен имейл с прикачен файл копие от новата си книга и PowerPoint на презентация от 2019 г., озаглавена “Преследване и прикриване”.

По-долу са представени някои от основните твърдения във видеоклипа, заедно с проверените факти:

Интервюиращ: Д-р Джуди Миковиц е определена като един от най-изявените учени от нейното поколение.

Тя е автор на 40 научни статии и не е широко известна в научната общност, преди да публикува научния доклад от 2009 г., в който се твърди, че има връзка между новия ретровирус и CFS (синдром на хроничната умора). По-късно докладът е посочен като погрешен и е отречен.

Интервюиращ: Нейната докторска теза от 1991 г. прави революция в лечението на ХИВ/СПИН.

Тезата в доктората на Миковиц “Негативна регулация на ХИВ експресия в моноцитите” видимо не оказа осезаемо влияние върху лечението на ХИВ/СПИН.

Интервюиращ: В разгара на кариерата си д-р Миковиц публикува блокбъстър в списание Science. Спорната статия предизвиква шокови вълни сред научната общност, тъй като тя разкрива, че общата употреба на животински и човешки тъкани е причина за разгръщане на унищожителни язви от хронични заболявания.

Докладът й не разкрива нищо от това, тя само е твърдяла, че показва връзка между едно условие, CFS, и миши ретровирус.

Миковиц: Бях въдворена в затвора, без да имам подвигнати обвинения.

Окръжният прокурор в Невада подаде наказателна жалба срещу Миковиц, като я обвини в незаконно вземане на компютърни данни от WPI – института Уитмор Питърсън. Обвиненията бяха отпаднали, отчасти поради правни проблеми, пред които е бил изправен бившият й работодател.

Миковиц: Ръководителите на целия ни HHS (Департамент по здравеопазване и човешки услуги) забъркаха и унищожиха репутацията ми, и Министерството на правосъдието и ФБР държаха това дело запечатано.

Миковиц не е представила преки доказателства, че ръководителите на HHS са заговорничили срещу нея.

Миковиц: (Фаучи) режисира прикриването. И всъщност, всички останали бяха платени и се платиха много пари, милиони долари се финансираха от Тони Фаучи и … Националния институт по алергии и инфекциозни болести. И до ден днешен тези изследователи, извършили измамата, продължават да получават много от NIAID.

Не е ясно за кои измами и за какво точно говори Миковиц. Няма доказателства, че Фаучи е замесен в прикриване, или че някой е заплатен с финансиране от него или от института му. Никой не е обвинен в измама във връзка с твърденията на Миковиц.

Миковиц: Започна реално, когато бях на 25 години, и бях част от екипа, който изолира ХИВ от слюнката и кръвта на пациентите от Франция, където вирусологът Люк Монтание първоначално изолира вируса. … Фаучи публикува доклада си в продължение на няколко месеца, докато Робърт Гало пише свой собствен и взима всички кредити, и разбира се, с включени патенти. Това забавяне на потвърждението буквално доведе до разпространение на вируса, както знаете, до убийството на милиони.

По време на откриването на ХИВ Миковиц е лабораторен техник в лабораторията на Франсис Русцети в NCI и все още не е получила докторската си титла. Няма доказателства, че е била част от екипа, който е изолирал вируса. Първата й публикация, съавторска с Русцети, е за ХИВ и е публикувана през май 1986 г., 2 години след като Science публикува четири статии, които свързват ХИВ (след това наречен HTLV-III от лабораторията на Гало) със СПИН. Първият доклад на Русцети за ХИВ се появява през август 1985 г. Няма доказателства, че Фаучи е задържал доклада или че това е довело до смъртта на милиони.

Интервюиращ: Ако се наложат задължителни ваксини в световен мащаб, предполагам, че тези хора, които ги притежават, ще направят станат стотици милиарди долари.

Миковиц: И те ще убият милиони, които вече са ваксинирани. Понастоящем няма ваксина по схема за който и да е РНК вирус, която действа.

Ваксините не са убили милиони; те са спасили милиони животи. Много ваксини, които работят срещу РНК вируси, са на пазара, включително за грип, морбили, паротит, рубеола, бяс, жълта треска и ебола.

Интервюиращ: Трябва да те питам, да не си антиваксър?
Миковиц: О, абсолютно не. Всъщност ваксината е имунна терапия, както интерферон алфа е имунна терапия, така че аз не съм антиваксър. Работата ми е да развивам имунни терапии. Това са ваксините.

В друг видеоклип Миковиц носи шапка с надпис VAXXED II, което е продължение на филм, който свързва ваксина срещу морбили, паротит и рубеола с аутизъм, развенчаващо теорията й. Тя също така повтаря няколко твърдения, направени от хора, които ръководят движението срещу ваксините. В презентацията на PowerPoint, която тя изпрати на Science, тя призовава за “незабавен мораториум” на всички ваксини.

Интервюиращ: Смятате ли, че този вирус (SARS-CoV-2) е създаден в лаборатория?
Миковиц: Не бих използвала думата създадена. Но не може да се каже, че е естествено срещнат, ако е било чрез лабораторията. Значи, много е ясно, че вирусът е манипулиран. Това семейство вируси е манипулирано и проучено в лаборатория, където животните са били поставени в лабораторията, и това е това, което е било освободено, независимо дали умишлено или не. Това не може да е естествено. Не някой е бил на пазар и си е купил прилеп, не е било на пазара, вирусът не скача директно върху хората. Не става така. Това е ускорена вирусна еволюция. Ако е било естествено явление, би отнело до 800 години, за да се случи.

Научните оценки показват, че най-близкият вирус до SARS-CoV-2, този, който причинява COVID-19, е прилепов коронавирус, идентифициран от Института по вирусология в Ухан (WIV). “Разстоянието” в еволюционното време до SARS-CoV-2 е около 20 до 80 години. Няма доказателства, че вирусът на прилепа е бил манипулиран.

Интервюиращ: А имате ли някакви идеи за това къде е станало?
Миковиц: О, да, сигурна съм, че е станало между лабораториите на Северна Каролина Форт Детрик, Медицинския институт по инфекциозни болести на армията на САЩ и лабораторията в Ухан.

Няма доказателства, че SARS-CoV-2 е с произход от WIV (Wuhan Institute of Virology). Институтът на Фаучи спря финансирането на американските екипи, които работят с лабораторията на Ухан, това възмути много учени.

Миковиц: Италия има много старо население. Тези хора са много болни от възпалителни заболявания. В началото на 2019 г. те получиха неизпитана нова форма на грипна ваксина, която има четири различни щама грип, включително високо патогенния H1N1. Ваксината е била отгледана в клетъчна линия, в кучешка клетъчна линия. Кучетата имат много коронавируси.

Няма доказателства, че всяка ваксина срещу грип, или кучешки коронавирус са свързани с епидемията от Covid-19 в Италия.

Миковиц: Носенето на маската буквално активира собствения ти вирус. И ако се случи да е SARS-CoV-2, тогава имаш голям проблем.

Не е ясно какво Миковиц обозначава с “коронавирусни изрази”. Няма доказателства, че носенето на маска може да активира вируси и да разболее хората.

Миковиц: Защо ще затваряте плажа? Имате последователности в почвата, в пясъка. Имате лечебни микроби в океана, в солената вода. Това е лудост.
Не е ясно какво означава за Миковиц „последователности“ в пясъка или почвата. Няма доказателства, че микробите в океана могат да лекуват пациенти с COVID-19.

Автори: Мартин Енсеринк, Джон Коен, Science

Превод: Екип на Биволъ

Извънреден брифинг

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B3.html

понеделник 4 май 2020


Вие може и да си лежите по диваните колкото си искате, но ние обикаляхме от брифинг на брифинг два месеца и нещо. Първо ви обяснявахме, че короМката е нищо работа, после започнахмAе да ви облъчваме, че е страшилище, стигна се и до там, та да ви убеждаваме, че от Чернобил ще закъса ситуацията.

Всевъзможни хора на преклонна възраст обявихме за жертви на COVID-19, с пагони се появявахме по телевизорите, очила на върха на носа си закрепяхме, обвинявахме Вселената и всичко останало, ще нещата са трагични и трябва да слагате маски/не трябва да слагате маски, в църквите може, в парковете не може, ама такова, ама онакова, но вие сте виновни, ама Европа се учи от нас какво да прави, за да се пребори със страховитата заплаха…

И вие к‘во!? Започнахте да се подигравате с нас, все едно не сме котило на генерали, а някакви случайни хорица. Като вас, едва ли не.

Ваксина измисляме. Тестваме за заразени. Футболни президенти и депутати лекуваме чудодейно. Купили сме плат и конци за защитни облекла. Даваме 60 на 40 на оядените бизнесмени. Самозаетите и дребните играчи на пазара да го духат! Да не би те да издържат цялата икономика? Ние от икономика не се интересуваме. Ние усвояваме средства. Какво да ни пука за дребните ви левчета, дето трябва да ги мислим как да ги превърнем в незаконни тераси и барЦелонски къщи, като ни чакат стотици милиони?

Сега, вместо да сте благодарни, се появиха и разни долни инсинуации, че няма да разследваме твърде съмнителния летален изход на 43-годишно медицинско лице от Сливен. Ние ще направим вътрешно разследване, но кои сте вие, за да искате да знаете от короМка ли е, не е ли от короМка?

Вие буквално ни обидихте, не, направо накърнихте достойнството ни. Ние навличахме униформите, пагони слагахме, пъхахме ви се в носовете, за да разберете колко е драматична ситуацията…

Един сутрешен, един вечерен, един извънреден, среднощен, брифинг и вие пак не се разбирате! Ами, добре, като не ни чувате, гледайте си работата! Москва не вярва на сълзи, Пекин, Вашингтон и София още по-малко! Да сте живи и здрави, макар и опасността да е голяма, знайте си. Ние на брифинги повече няма да ви уведомяваме.

Такова неуважение към официалните власти не е имало, откакто Волен Сидеров ходи да навиква „Извини се, бе, извини се, бе!“, или господин Борисов искаше да му кажете едно „благодаря“.

Аз не съм вирусолог и никога не съм бил. Но, му стъпихме на врата на короМката. Всичко ни се получи перфектно. Имаме най-малко заразени, най-малко хоспитализирани, най-малко смъртни случаи в Еврозоната, дето още я гледаме през крив макарон…

Ние сме номер едно в целия цивилизован свят и вие не искате да ви го повтаряме по двайсетина пъти на брифинги всеки ден? Добре! Ето, спираме! От утре само пагоните и кафявото на седалищата ни ще гледате, неблагодарници!

НОЩ се оттегля от екрана, но да знаете, че паническата атака не свършва. Нас ни няма, идва Каскета е щастие. Каскета е щастие го няма, връщаме се ние. После господин Борисов ще ви изненада с нещо ново. Народът трябва да бъде държан в психоза. Това е стабилност. Как не го разбирате? Толкова ли е сложно?

Малтретираш ги психически, те се чувстват несигурни, ти ги третираш като стадо, те се държат като стадо, накрая подаваш една стиска трева, те преживят цяла НОЩ и всичко е готово.

Не го е измислил Стоманения Джугашвили. Много по-древно изобретение е. Сега ще ви спрем брифингите. И ще ви го начукаме по друг начин. Вече сме го измислили, не се плашете.The show must go on!

Нова религия в Русия? Армейски храм със светите образи на Путин, Шойгу и Сталин, без патриарха

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/putin-shoigu-stalin.html

понеделник 27 април 2020


Към това пълзят отдавна. Още в началото се промъкна тест-топка във вида на миротворна икона на Путин в църквата „Фотиния Светоносна“ до Нижни Новгород. Тогава това изглеждаше като куриоз, сгъната в поклон съмнителна „матушка“ отшелница, опитваща да създаде секта на вълната на формиращия се култ към новия вожд.

После иконите на Путин се появиха в скъп подаръчен комплект в сувенирния магазин на летище Пулково. Там те вървяха в комплект със Свети Николай Чудотворец, твърде предпочитан от православните. Песков тогава дежурно реагира, че Путин не одобрява особено подобни форми на почит към него. /Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, бел.ред./

И ето сега, когато храмовете са затворени за вярващите и пасхалните служби вървят при закрити врати, е настъпил подходящият момент за презентацията на новата „гражданска религия“ в Русия. По-точно – на новия култ, който ще заимства нещо от православните обреди, но всъщност ще замени със себе си християнството. Тази презентация – новото „откровение“ – намери място не къде да е, а в „главния храм“ на Въоръжените сили на Руската федерация. Което значи, че е обезпечено с всичката им мощ, свързано с Великата Победа, на която всъщност е посветен и храмът, и „мълчаливо“ благословено от патриарха на старата Руска православна църква.

Тъй като е в дълбока самоизолация заради коронавируса, той едва ли ще може да се изкаже по този повод. А и сякаш този патриарх е съгласен вече на всичко.

Много от писалите за храма в подмосковния храм „Патриот“, както християни, така и далеч от религията хора, обърнаха внимание, че всичката тази символика, атрибути и идеология са свързани с бога на войната, с някакъв Марс или Перун. Но не и със смирения Проповедник от Галилея, изрекъл: „Който меч вдига, от меч умира“.

Всички измерения на този храм – на височина и ширина, отразяват по дати войните, дори църковните входове там са изработени от трофейни оръжия. Храмът е боядисан в цвят каки, високите куполи на кулите напомнят за балистични ракети, готови да сразят врага във всеки край на света. Още при първоначалния проект беше ясно доколко всичко това е несъвместимо с православната традиция, с християнството. Но действащ в рамките на „държавническата парадигма“ и сам обладан от „култа към Великата победа“, патриарх Кирил в аванс благослови всички символически експерименти за превръщането на християнството в религия на войната чрез образа на гигантския арт-обект в парка „Патриот“.

Може би подобни експерименти биха имали правото на съществуване, ако не ставаше дума за игра с истински светини – Евхаристията, мощите на светиите, автентичните икони, обрамчени със звезди, сърпове и чукове – символи на богоборчеството. С този наистина се изпълни предупреждението на апостол Павел за Христос и Велиар. /Предупреждение относно езичниците – /Коринтяни, 14: Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака? 15: И как могат да постигнат съгласие Христос и Велиар? Или какво има да споделя вярващият с невярващия? 16: И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място?“, бел.ред./.

Апотеоз на новата религия в Русия станаха мозайките, призвани да увековечат в литургичното пространство на Църквата Владимир Путин, Сергей Шойгу, Вячеслав Володин, Валентина Матвиенко, Николай Патрушев и всички, просияли с тях. Новият рояк нови светии в постправославна и постатеистична Русия.

Мега-храмът на руските въоръжени сили в цвят каки. Снимка: hram.mil.ru

Забележително е, че за патриарх Кирил и йерархията му, съгласна винаги с вяра и истина да обслужи всеки каприз на властта, място по мозайките не се е намерило.

Център на новата религия ще стане не литургията, макар и скопена от компромиси с неправдите, а военният парад, явяването на Путин пред народа, посланията пред Федералното събрание, изстрелването на ракети и прочие сакрални обреди от руско-съветското месианство.

Разбира се, на съседната фреска се е намерило място за великия Сталин с пълководците му, много от които открито са хулили Бога и са изповядвали атеизъм. А за срещата на Сталин с тримата митрополити, положили началото на битието на съвременната РПЦ и Московската патриаршия, място не е отделено. Този сюжет явно е признат за твърде дребен и остарял за новата религия.

Накрая, иконостасът е увенчан от група екзалтирани жени на фона на думите „Крим наш!“. Вероятно тази фраза е призвана да замени също толкова лаконичното „Има Бог!“.

Може да ни възразят, че някога по фреските са изобразявали исторически личности, дори не канонизирани. Това е вярно, но те не са били централни персонажи, а са ги изобразявали като фон на различни свещени събития. Например, благословения от преподобния Сергий Дмитрий Донский.
През 20-ия век в новите гръцки храмове започнаха да се появяват „комерсиални“ фрески, изобразяващи меценати и спонсори, дарители. Руското благочестие не е доживяло подобно нещо. И в главния храм на Въоръжените сили общият замисъл и смисъл на иконографията очевидно е друг – не църквата благодари или благославя някого тук.

Тук църквата изобщо не се вижда, а политическите ръководители на министерството на отбраната конструират необходимия си култ, оформяйки замисленото като православен храм в твърде скъп армейски дворец на културата. Не и нещо повече от това.
А може би ние напразно се възмущаваме и всичко това е логично?

В историческите мащаби 75 години след края на войната са много малък срок. Победата и прочие съветски достижения ставаха в условията на държавния атеизъм, в съветското общество вярващите бяха явление на маргинали и често подлагани на гонения. Има някакви опити за религиозно възраждане на Русия, траяли едва 30 години, а и да ги признаеш за напълно успешни е сложно. Патриарх Кирил е по-скоро дразнител за общественото мнение, политик и бизнесмен, отколкото духовен пастир на заблудения народ. Неговото мълчание и безсилие по време на пандемията са своеобразен мистичен знак.
Колкото и печално да е за вярващите хора, те признават, че не православието и не религията са обединяващият фактор за руското общество.
Така, че може би само този храм, честно казано, е построен в Руската федерация за последните години? Затова ли е така страшно да го погледнеш?
Вярно е, има още един въпрос. Къде ще се дянат фреските с Путин-Шойгу-Матвиенко и подобните им гении в човечеството, когато тяхната епоха приключи? Ще бъдат изнесени заедно с храма? Или оставени за назидание на потомците като Пантеон на националния позор?

***От самото начало този проект е изтъкан от противоречия – религиозни, юридически, символни, които преди завършването му получиха и икономическо изражение. Въпреки обещанията на министерството на отбраната, набирането на необходимата за изграждането на храма сума само от дарения не се получава. Сега малко преди освещаването му недостигащата сума /близо 3 от общо 6 млрд. рубли/ е отделена от бюджета на Москва и Московска област. Федералният бюджет за отбрана, който в Русия е засекретен, не стои встрани от проблема. Той заделя 318 млн.рубли за „продукт с религиозно предназначение“ за храма. Какъв – не се уточнява, в договора са посочени само някакви „изделия от гипс“, ролята на които в богослужението е непонятна. Преди това министерството на отбраната закупи икони, мозайка и мебели. Всичко това е от парите, които парламент и президент разпореждаха за въоръжение и оборудване на армията.

Руското законодателство обаче забранява създаването и дейността на религиозни организации във въоръжените сили. Разбира се, армията не се формира на конфесионален принцип, в нея служат огромен брой мюсюлмани, протестанти, малко будисти и юдаисти, както и съзнателни и стихийни атеисти. Как тогава, от гледна точка на закона и здравия смисъл, да се обясни, че в тази светска армия на светската държава вече ще има православен „главен храм“, а няма да има „главна джамия“, „главна синагога“ или някакво „централно червено ъгълче“ за атеистите?

Автор: Александър Солдатов, „Новая газета“

Превод: Екип Биволъ

Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и сайтът Биволъ.

Бил Гейтс за битката срещу COVID-19 Началото на пътя е тестването. Останалото са иновации и пари

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bill-gates-covid-report.html

понеделник 27 април 2020


Напълно разбираемо е, че националният разговор се обърна към един единствен въпрос: „Кога можем да се върнем към нормалното?“. Замръзването на ритъма причини неизмерима болка заради загубени работни места, изолация на хора и още по-тежка несправедливост. Хората са готови да се завърнат отново.
За съжаление, въпреки че имаме волята, все още нямаме пътя. Преди САЩ и другите страни да се върнат към бизнеса и живота, както обикновено, ще ни трябват някои иновативни и нови инструменти, които да ни помогнат да откриваме, лекуваме и предотвратяваме COVID-19.

Започва се с тестване. Не можем да победим враг, ако не знаем къде е. За да възобновим икономиката, трябва да тестваме достатъчно хора, за да можем бързо да откриваме нововъзникващи горещи точки и да се намесим навреме. Не искаме да чакаме, докато болниците започнат да се пълнят и умират повече хора.

„Друг тест в процес на разработка би работил много добре като теста за бременност у дома“.
Иновациите могат да ни помогнат да съберем цифрите. Настоящите тестове за коронавируса изискват здравните работници да правят назални тампони, което означава, че трябва да сменят защитните си средства преди всяка проба. Но нашата фондация подкрепи изследвания, които показаха, че пациентите сами по себе си дават резултати, които са също толкова точни. Този подход за самостоятелно тампониране е по-бърз и по-безопасен, като регулаторите да могат да одобряват извършването му у дома или на други места, вместо да има риск за хората от допълнителен контакт.

Друг диагностичен тест в процес на разработка би работил много като тест за бременност у дома. Ще си вземеш проба от носа, но вместо да я изпратиш в лаборатория, ще сложиш тампона в течност, която след това изливаш върху ивица хартия, която ще промени цвета си, ако вирусът е наличен. Този тест може да бъде на разположение след няколко месеца.

Имаме нужда от още един напредък в тестването, но той е в социална посока, не техническа: последователни стандарти за това кой може да бъде тестван. Ако в страната не се тестват правилните хора – ключовите работещи, симптоматичните и тези, които са били в контакт с някой, вече бил положителен – тогава ние губим ценен ресурс и потенциално липсват големи резерви от вируса. Асимптоматични хора, които не са в една от тези три групи, не трябва да бъдат тествани, докато няма достатъчно тестове за всички останали.

Втората област, в която се нуждаем от иновации, е проследяването на контактите. Щом някой е с положителен тест, здравните власти трябва да знаят кой друг може да е заразен.

Засега САЩ могат да следват примера на Германия: интервю с всеки, който е с положителна проба, и да използват база данни, за да се уверят, че някой проследява всичките си контакти. Този подход далеч не е перфектен, защото разчита на заразения човек да докладва контактите си точно и изисква много персонал, който да се свърже с всички хора. Но това би било подобрение по отношение на спорадичния начин, по който проследяването на контактите се извършва в САЩ сега.

Дори по-добро решение би било широкото, доброволно приемане на дигитални инструменти. Например, има приложения, които ще ви помогнат да запомните къде сте били; ако някога се окажете с положителна проба, можете да прегледате историята или да я споделите с този, който идва да ви интервюира за контактите ви. И някои хора са позволили на телефоните си да откриват други телефони, които са близо до тях чрез използване на Bluetooth и излъчващи звуци, които другите не могат да чуят. Ако някой е положителен, телефонът му ще изпрати съобщение до другите телефони и собствениците им могат да бъдат тествани. Ако повечето хора са избрали да инсталират този вид приложение, това вероятно ще помогне на някого.

Естествено, всеки, който се окаже положителен, веднага ще поиска да знае за възможностите за лечение. Но в момента няма лечение за COVID-19. Хидроксихлорохин, който действа чрез промяна на начина, по който човешкото тяло реагира на вируса, получи особено внимание. Нашата фондация финансира клинично изследване, което ще даде индикация дали действа срещу COVID-19 до края на май, и изглежда, че ползите в най-добрия случай ще бъдат скромни.

Но на хоризонта има повече обещаващи варианти. Единият включва извличане на кръв от пациенти, които са се възстановили от COVID-19, а след като се уверите, че тя е свободна от коронавируса и други инфекции, плазмата с антителата, които съдържа, се дава на болните хора. Няколко големи компании работят заедно, за да видят дали това ще успее.

Друг вид медикамент включва идентифициране на антитела, които са най-ефективни срещу новия коронавирус, и следва производството им в лаборатория. Ако това работи, то все още не е ясно колко дози могат да бъдат произведени, зависи от това колко материал с антитела е необходим на доза. През 2021 г. ще могат да се лекуват 100 000 или милиони души.

Ако след една година хората тръгнат на големи публични събития – игри или концерти на стадион, това ще се случи благодарение на изследователите, открили изключително ефективно лечение, което ще кара всички да се чувстват сигурни да излязат отново. За съжаление, въз основа на доказателствата, които съм виждал, те вероятно ще намерят добро лечение, но не и такова, което на практика гарантира, че болният ще се възстанови.

Ето защо трябва да инвестираме в четвъртата зона на иновациите – да създадем ваксина. Всеки допълнителен месец, през който е необходимо да се произвежда ваксина, е месец, в който икономиката не може да се върне напълно към нормалното.

„РНК ваксина превръща тялото ви в собствен производител на ваксина“.
Новият подход, който най-много ме развълнува, е известен като РНК ваксина. /Първата ваксина срещу COVID-19, която започва да се прави при хора, е РНК ваксина/. За разлика от ваксината срещу грип, която съдържа фрагменти от грипния вирус, така че имунната ви система да може да се научи да ги атакува, РНК ваксината дава на тялото генетичния код, необходим за производството на вирусни фрагменти самостоятелно. Когато имунната система види тези фрагменти, тя се научава как да ги атакува. РНК превръща тялото в собствен производител на ваксината.

Има още поне пет други варианти, които изглеждат обещаващи. Но тъй като никой не знае кой подход ще работи, някои от тях трябва да бъдат финансирани, за да могат всички да се справят с пълна скорост и едновременно.

Дори преди да е налице безопасна и ефективна ваксина, правителствата трябва да изработят план за разпространяването й. Страните, които предоставят финансирането, тези, в които се провеждат опитите, както и най-тежко засегнатите, ще имат добър аргумент, че трябва да са приоритетните. В идеалния случай ще има глобално споразумение кой трябва пръв да получи ваксината, но предвид конкуриращите се интереси, това е малко вероятно да се случи. Който реши този проблем, ще направи голям пробив.

Втората световна война беше определящ момент за поколението на родителите ми. По същия начин коронавирусната пандемия – първата от века – ще определи тази ера. Но има една голяма разлика между световната война и пандемията: цялото човечество може да работи заедно, за да проучи болестта и да развие способността да се бори с нея. С подходящите инструменти в ръка и интелигентно изпълнение, ние в крайна сметка ще можем да обявим край на тази пандемия – и да насочим вниманието си към това как да предотвратим и ограничим следващата.

Предложихме ви съкратения вариант на аналитичния доклад на Бил Гейтс, публикуван в сайта му и във Washington Post

Подробния можете да прочетете тук:

Екип на Биволъ

Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC.html

понеделник 27 април 2020


Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Боеко, искам да ти благодаря за много повече неща, но нека ги ограничим до десет, за да имам все някакъв шанс да разпростра енергията си, докато свърши принудителното ни заточение.

1. Благодаря ти как, в ролята си на главен секретар, излови всички свои приятели, които ходеха с бухалки и събираха пари от хората, които правеха бизнес, както могат. Днес курсът на валутата е такъв, утре друг. Само за да могат едни гъзари да се стрелят по кръчмите и булевардите на столицата, а и по села и паланки. Твои съмишленици и съратници, с които сте правили застрахователен (застрелятелен) бизнес заедно. Нито един, ама нито един от тях не попадна в затвора. Ти просто ги учеше каква е йерархията.

2. Благодаря ти и за това как, като кмет на София, „усвои“. Само кажи, как да не съм ти благодарен, че едни милиони потъваха във фирми на твои дружки, а ти набара мекото на хлèба и се затича да го извадиш от фурната, преди да е спрял да пари, даже.

3. Благодаря ти и че за към дузина години, откакто си във властта ни срина на майната си във всички смислени сектори, които може да има една държава. Образование. Култура. Здравеопазване. Медии. И, за това, че ни го нахендри за десетилетия напред, за да не можем да се възстановим от твоята „стабилност“ ти благодаря.

4. Благодаря ти, че скапа десетки хиляди фирми. Голяма част от тях подари на свои приятели, които ти дават отчисления, защото си им подарил готов, разработен бизнес, създаден от хора, които са си скъсали гъза, за да създадат от нищото – нещо, а ти си го дал на дружките си с ролс ройсите, дето сега не ги били давали, а се оплаквали, че били обеднели.

5. Благодаря и че си подготвил пари за тия, дето са ти удобни, за да ги подкрепиш в кризата. Избраните. То е ясно. Ония с ролс ройсите. Защо да дадеш на някой си, дето държи селското магазинче? Просто ще му изпратиш някой от ония 880 000 човека на хранилката и всичко е наред. Ще има отчисления за теб, за хранилката, за всички кръвосмучещи. Както и на митниците, както и с еврофондовете, както и с данъците…

6. Благодаря ти за милиардите в оня гьол до Белене. Благодаря ти и за северната, южната, не знам ква си тангента, за пътя до Своге, за магистрала „Хемус“, за „Ало, Ваньо“, за стабилността…

7. Благодаря и за къщата в БарЦелона. Как да не ти благодаря? Добър си, пич, даваш ни нови идеи как на си го вадим насам-натам, да плащаме с чужди пари, че даже и да се размножаваме и да доживеем старините си на топло, в приятна компания, за да не ни докопа артрит.

8. Благодаря ти и за това, че България вече е съседка на Малта и на Кипър ти благодаря. Изненадах се, наистина. Не знаех, че си като Симеон I и Иван Асен II, а даже и над тях и си разширил стабилната ни държава на повече от три морета. Голем си, баце, не може да ти се отрече.

9. Благодаря ти, за магнолиите, за втората дузпа, за мисирките, които те молят да те пипнат по бицепса, за Мишо Бирата, за това, че искаш да ти благодарим.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




10. Но, най-много ти благодаря за друго. Отне ми всички шибани илюзии за политическата система, която съществува в момента. Щом ти може да си начело на държава на 1339 години (официално), която е членка на Европейския съюз, значи светът трябва да се движи в друга посока.

P.S. И няма да е причината короМката, помни ми думата…

Проф. Кенаров: Болни от COVID-19 може да се лекуват с терапевтична афереза

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-kenarov.html

четвъртък 23 април 2020


Биволъ публикува статия и интервю с проф. д-р. Пламен Кенаров, Началник на отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания в Университетска болница Царица Иоанна – ИСУЛ, София. 

Как да лекуваме заразените с COVID-19? През последните няколко седмици се изписа толкова много по темата, появи се толкова обемна и често противоречива информация за всевъзможни видове лечение, че настана объркване не само в обществото, но и сред лекарите и вирусолозите, занимаващи се с темата. Механизмът на разпространение на заразата е вече относително ясен, както и мерките, чрез които да се предпазим от заразяване, но методите на лечение все още са обгърнати в мъгла и носят множество въпросителни. Анекдотичното се смесва с научното до такава степен, че вече е много трудно да различим едното от другото.

Така дългоочакваната ваксина за COVID-19 е разбира се едно генерално решение на проблема, но дори и такава да бъде създадена, клиничните тестове, сертифициране, масово производство и глобално разпространение ще отнемат много месеци, а най-вероятно години. Засега единствено преболедувалите COVID-19 имат вероятна (но не сигурна) защита, тъй като организмът им е създал нужните антитела срещу вируса (така наречения имуноглоболин G).

На този етап, в очакване на ваксината, това което можем да направим като лекари е да опитаме да приложим достатъчно ефикасни методи за лечение на хората, развили средни и тежки форми на заболяването. Тъй като голяма част от тях развиват белодробни усложнения – най-често пневмонии и остър респираторен дистрес синдром (ОРДС/ARDS), както и тежък остър респираторен синдром (ТОРС/SARS) – усилията ни за лечение трябва да бъдат насочени основно в посока на тези състояния.

Терапевтична афереза е един засега малко известен метод на лечение, който обаче има потенциал да даде изключително благоприятни резултати при болни с ОРДС/ARDS предизвикан от COVID-19. Съвсем накратко, аферезата (хемофилтрация, плазмафереза, онкофереза, плазмена обмяна и др.) представлява цялостна филтрация на кръвта през специална наномембрана (нано порите и нано каналите са с размери около 50 – 100 нанометъра. Един нанометър е равен на една милиардна част от метъра (1 nm = 10-9 m)). През такава мембрана се отделя кръвната плазма от кръвните клетки. С отделянето на плазмата премахваме от кръвообъщението редица антигени и антитела, както и патогенни белтъци от разпаднали се клетки, бактерии и вируси.

Голямата група от автоимунни заболявания, включително множествена склероза, хепатит С и някои ракови заболявания се лекуват успешно по този начин. Резултатите са нагледно описани в рецензирани международни научни списания (виж линковете).

Веднага след провеждане на плазмаферезата настъпва подобряване в клиничното състояние на болния. Тук е важно е да се отбележи, че аферезата не е и не може да бъде панацея, и не лекува първопричината на съответната болест. Тя има главно лечебен ефект, като чисто физически филтрира и премахва вредни белтъци и други токсични натрупвания в кръвта и тъканите, така че организмът да има възможност да се възстанови. Аферезата е лечение, което дава допълнително време за оздравяване на болния, но времето понякога е най-ценният ресурс в медицината.

Важното в настоящата ситуация е, че аферезата може да бъде успешно приложена не само при автоимунни, но и при вирусни заболявания. Нанотехнологичният филтър, през който преминава кръвта по време на процедура, позволява отделянето и на най-микроскопичните организми, включително и вируси от рода на COVID-19, хепетит С и др. По този начин аферезата спомага за значително намаляване на количеството и концентрацията на вируси в тялото на пациента, което пък от своя страна подобрява цялостното му състояние. Това може да даде ценно време на организма да възстанови имунните си функции и в крайна сметка да се окаже животоспасяващо, включително и при хора развили ARDS/SARS.

Трябва също така да се отбележи, че аферезата по принцип може да се осъществи по минимално инвазивен начин (при използване на една или две периферни вени на ръката, а не централен венозен катетър), което я прави изключително нискорискова процедура, без съпътстващи странични ефекти.

Плазмафереза върху пациенти с COVID-19 вече се извършва в САЩ, Япония, Китай и Русия и първоначалните резултати са много обнадеждаващи, както отбелязват реномирани списания за реанимация и интензивно лечение като „Critical Care”. В Испания съвсем наскоро беше одобрен държавен проект за лечение на COVID-19 с гранулоцитоафереза (вариант на терапевтичната афереза). Провеждането на плазмафереза на оздравели от COVID-19 предоставя също така човешка плазма с високо съдържание на специфично антитяло (имуноглобулин G). Така получената плазма се ползва за пасивна имунизация при пациенти все още боледуващи от  COVID-19. В Канада, както и в други страни опитите в тази насока продължават. През този месец се появиха неофициални публикации, в които се съобщава, че министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън е получил човешка плазма от оздравели от вируса хора.

В България апаратура за терапевтична афереза има във Военно-медицинска академия София, Университетската болница в Пловдив „Св. Георги”, както и на други места, но за съжаление на този етап процедури се осъществяват само епизодично, поради липса на добре обучен персонал и адекватно финансиране. Трудностите не са непреодолими за това засега единствено патогенетично лечение на SARS/ARDS предизвикани от COVID-19.

Важно е Министерство на здравеопазването и Националната здравно осигурителна каса да имат ясна политика по въпроса. На този етап, докато чакаме откриването на ваксина, приложението на терапевтична афереза може да се окаже един от основните и най-успешни методи за лечение на пациенти със средни и тежки форми на заболяването. При достатъчно политическа воля и желание, България има шанс да стане един от прогресивните лидери в борбата с COVID-19.

===

Във връзка със статията и предложенията на проф. Кенаров, редакцията му изпрати въпроси, на които той отговори по електронната поща.

1.  Колко плазмофорези (плазмаферези) биха били нужни за един пациент с Ковид-19 и колко време биха отнели те? 
Могат да се приложат от 1 до 5 плазмаферезни (от 15-20 % от обема на циркулиращата плазма в тялото) процедури на един болен (ежедневно или през един ден) в зависимост от неговото клинично състояние, което се оценява от лекар, който е специалист в тази област. В тази ситуация ние връщаме в обема на циркулиращата кръв само физиологичен разтвор. Ако приложим метода “плазменна обмяна” на цялото количество на циркулираща в кръвообръщението човешка плазма, тогава 1 до 2 процедури са достатъчни. В този случай е задължително да инжектираме венозно същото количество прясно замразена плазма получерна от дарители на кръв,но белтъците на тази дарителска плазма са генетично различни.
Една процедура плазмафереза отнема от 2-4 часа (зависи от метода, който екипът от лекари познава) или около 8 часа при “плазменна обмяна” .
2. Каква е цената на един курс лечение (общата цена за плазмофорезите,колкото са нужни)? 
Цената на една процедура е от 3000 лв до 7000 лв. (1500 – 3500 евро) Тя е зависима от метода (центрофуга или мембрана), който се използва. Най-реалната цена за лечение с плазмафереза на един болен с COVID-19 е около 6000 лв.(3000 евро за две процедури). Броят на процедурите зависи от съпътствуващите заболявания на конкретния болен.
3.  Налага ли се пациентът да доплаща за такова лечение? 
За съжаление днес в България отговорът е да. В периода 2015 -2018 г. това лечение се заплащане напълно от Министерство на здравеопазването в размер на 3 500 000 за цялата страна. Болните не заплащаха нито една стотинка. Това беше държавна политика! Терапевтичната афереза беше включена в Методиката за финансиране на дейности извън обхвата на НЗОК, която има обем на 82 000 000. След идването на новия министър на здравеопазването Кирил Ананиев и Председател на Надзорния съвет на НЗОК, зам министър Жени Начева, плазмаферезата беше премахната като държавна дейност през 2018-та година и оставена в ръцете на болния да плаща. Може да погледните Методиката на МЗ за 2016 година на сайта на МЗ.
4.  Колко болни биха могли да се лекуват едновременно с плазмофореза в България?
Отговор –  Подготвени лекари за лечение с плазмафереза в България по този проблем има само в София и Пловдив. Всеки ден могат да се лекуват в средно тежка и тежка форма на заболяването с ARDS/SARS около 10 болни общо за България на 24 часа.
5. Дали сте предложили на НОЩ, на експертния съвет и на МЗ да включат плазмофорезата в протокола за лечение на болни от Ковид-19?
В НОЩ и МЗ имат информация, но не са подготвени за плазмаферезата. На този етап е тишина. Нямат необходимото знание и политическо усещане за проблема.

* Проф. д-р Пламен Кенаров, д.м. е Началник на отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания в Университетска болница Царица Иоанна – ИСУЛ, София.

Той е лекар –  реаниматор с 43 години стаж в интензивното лечение на болните.

Защитил е дисертация за лечението на болни с ARDS. Лицензиран е за високо специализирана дейност по терапевтична афереза от университета в Санкт Петербург (Русия) и Медицински университет, София. През 1986 г. е участвал в първата за България плазмафереза и лимфоцито плазмафереза на болен заразен с вирус от групата „Коксаки В” (също RNK вирус), развил ARDS и след афереза напълно излекуван. Написал е монографии и статии, които са публикувани в България, САЩ, Испания, Русия, Япония и Южна Корея. Има признати изобретения и патенти свързани с ARDS и плазмаферезата. Повече информация може да намерите на сайта Nanopher.com

За Лудата гора, Шибанякът и Мисирките

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/shibanyak.html

понеделник 20 април 2020


Собственикът на Крейзи Форестър искал диктатура и дал за пример Чили. Аз за диктатура в Чили се сещам само за оная хунта на дивизионен генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте.

Нали се отърва от короМката за рекордно кратко време бе, пичага? Цяло отделение на болница затвориха заради теб, а ти си тръгнал да умуваш сега, вместо да си каранитизиран! Ама знаеш ли защо е така?

Много е просто. Всички наследници на оня режим сте еднакви. И нямате спирка. Като всеки силен вЕтър. Какъв ти е проблемът, точно, гелосан усвоител на милиони държавни и европейски средства? Да поразсъждаваме, а?

Президент? Генерал! Премиер? Генерал! Ръководител на кризисен щаб? Генерал! Та ние сме си чиста хунта, какво искаш Луд Горянино!?

Да не говорим и за хилядите доказателства, че сме в диктатура, без дори да се обаждаш ти, незнайно поради каква причина имащ се за меродавен. Да, позволиха ти да усвоиш средства, за да си направиш стадиона, да с развиеш бизнеса, да загладиш лицето и да залижеш прическата, в това няма никакъв спор. Но, нещо смислено? Ей така, със собствени сили. Без любезната подкрепа на ДС? Съмнявам се. Но, да сменим темата, макар и да оставаме на същата тема.

Българското национално радио, институция, която ние издържаме с данъците си, които не знаем как ще плащаме, тъй като не можем да работим нормално, изкарва своя репортерка да се извинява, че била обидила единия от генералите. Оня с магнолиите. Не на 111-о. На 86459-о място по свобода на словото трябва да сме.

Жената била казала някаква си дума и националната медия, която е финансирана от нас, тоест, част от обществения договор, измислен още от Лок, Хобс и Кант и реализиран на практика в редица държави, без военна хунта начело. Но от петилетки тази медия е присвоена от компартията и от нейните наследници. Спомняте ли си случаите с няколко истински журналисти, които бяха изгонени оттам? Смяната на шефове? И не само там. И в БНТ, което също издържаме дружно, е същото.

Как ще си директор на регионално подразделение на националното ни радио и ще караш твой служител да се извинява, че е нарекъл някого „шибаняк“!? Добре, да кажем че не го е казала по адрес на премиера, тъй като някой я бил пляснал по дупето, или пък го е казала по негов адрес. На премиера.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Това е извън работен процес. Той казва, че благодари и тръгва за Банско. Защо момичето не може да се засмее, да се обърне към колегите си и да каже „шибаняк“? Ако някой иска да ме съди, няма да се извинявам.

Всички кадри на ДС, подобни на Домусчиев и Борисов, са шибаняци. Хунта не ни трябва. Достатъчно важно разхождащи се по няколко брифинги генерали си имаме. Тая от БНР искрено го уважавала и съжалявала за думите си. Ами аз не го уважавам и не съжалявам за думите й. Шибаняк!

Ако се наложи да се извинявам, ще отида до ОАЕ за няколко фурми.

Коронавирусни размишления

Post Syndicated from Георги Маринов original https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html

неделя 19 април 2020


От Георги К. Маринов, Department of Genetics, Stanford University, Stanford, California 94305, USA

Със започването на втория месец от коронавирусната карантина, кога и как животът, и най-вече икономиката ще може да се завърнат към “нормалното” става все по-тежък проблем. Това е разбираемо – към момента нещата вървят към нива на безработица достигащи, ако не и задминаващи тези от Голямата Депресия, а ако карантинните мерки продължат дълго време, цялостен дългосрочен икономически спад, съизмерим със случилото се през 1930-те, е много вероятен. Като това е потенциално по-малкият проблем, тъй като не е ясно какво ще стане с обществения ред ако голям брой хора останат без никакви доходи и спестявания и бъдат принудени буквално да гладуват, ситуация, каквато също може да се очаква да се създаде в поне някои държави. Съответно не е изненадващо, че световните медии са заляти от планове и предложения относно как точно това може да стане, граничещи от откровено геноцидни до наглед научно издържани, хуманни такива.

В началото на епидемията, преди труповете да започнат да се множат с по хиляди на ден и в западните държави, мненията от първата категория бяха сякаш по-гласовити. Когато борсовите пазари се сриваха в началото на март, един небезизвестен коментатор по американския бизнес канал CNBC заяви в ефир, че е най-добре всички да бъдат умишлено заразени и да се свърши с цялата работа за един месец за да могат да се успокоят пазарите (любопитното е, че след като се сринаха с 30-40% в началото на пандемията, в последните две седмици, след като започна безконтролно наливане на пари в тях, пазарите тръгнаха нагоре – миналите две седмици бяха най-добрите в историята на Уол Стрийт от времената на Голямата Депресия насам, въпреки че в момента от коронавируса в САЩ умират по няколко хиляди души на ден, и че за един месец са загубени над 22 милиона работни места; но абсурдността на това положение е отделна дълга тема).

Няколко правителства (като например британското) първоначално възприеха стратегията на “стадния имунитет”, т.е. оставяме вируса да се разпространява и който умре, умре, с презумпцията, че оцелелите ще се имунизирани. Когато стана широко достояние, че това означава смърт за няколко процента от населението, което в абсолютни измерения е неудобно голямо число, подходът беше сменен с карантина.

Редица икономисти започнаха да пресмятат колко точно струва един човешки живот [1] . Според изчисления на американски икономисти, стойността на една година “качествен” живот се равнява на $129,000, а общата стойност на един човешки живот е около $9.5 милиона [2] . Само че тъй като повечето жертви на вируса са възрастни хора, загубата в парично измерение от COVID-19 е много по-малка. В крайна сметка излиза, че ако (това в рамките на САЩ) БВП намалее с около $2 трилиона, то, от икономическа гледна точка, е по-добре да не се затваря икономиката стига жертвите да са по-малко от половин милион. Откъдето следва да се предполага, че ако ударът по БВП е на стойност, примерно $10 трилиона, приемлиевият брой жертви в САШ нараства до 2.5 милиона.

По-хуманните предложения за излизане от карантината се базират на масово изследване на популацията със серологични тестове, които да установят кой вече е боледувал и (да се надяваме) е имунизиран, и съответно може да се върне на работа. Такива схеми често включват издаване на имунизационни паспорти и набират популярност в последните няколко седмици, включително и в България, ако и да не става ясно как точно имунизираните и уязвимите ще бъдат държани отделени един от друг.

И, разбира се, всичко това се основава на презумпцията, че ваксина и/или лекарство ще бъдат разработени бързо, и че преболедувалите наистина ще бъдат имунизирани.

SARS-2

На темата защо това са до голяма степен фантазии ще се върнем по-нататък, но първо няколко думи за самия вирус. За него вече са се изляли безброй тонове виртуално мастило, и част от това, което следва е добре известно, но въпреки това редица жизненоважни факти все още не са влезли в общественото съзнание и трябва да се кажат ясно.

Първо трябва да се разбере, че няма нито заболяване, наречено “коронавирус”, нито отделен такъв вирусен щам. Коронавирусите са голяма група едноверижни позитивни РНК вируси (“позитивни” в смисъл, че РНК геномът функционира директно като информационна РНК и трябва да се конвертира в такава от RdRP полимерази само с цел репликация).

Конкретният вирус, причиняващ COVID-19, е SARS-CoV-2, който се нарича така, тъй като е най-близкородствен до SARS-CoV, причинителят на SARS епидемията от 2002-2004. Тук трябва ясно да се каже, че името на вируса изигра силно негативна роля в развитието на пандемията. SARS беше наистина страшно заболяване – 10% от заболелите умираха, нямаше леки случаи, а дори и сред тези, които оцеляваха, мнозина останаха инвалиди за цял живот в резултат на необратимите поражения върху белите им дробове, нанесени от пулмонарната фиброза, развиваща се в резултат от заболяването, както и други увреждание на вътрешни органи. Най-подходящото име за COVID-19 беше “SARS-2”, тъй като става дума именно за SARS вирус, със същия механизъм на действие. И ако човек погледне наличните вътрешни комуникации между китайските доктори от декември месец, те говорят именно за SARS, защото тежките пневмонии, които са се появили в Ухан тогава, са били точно от такъв тип. Само че когато беше официално обявен в началото на януари, вирусът не беше наречен “SARS-CoV-2”, а временно обозначен “nCov-2019”, и асоциираното заболяването беше наречено “пovel coгoпаviгus diseаse” (“ново коронавирусно заболяване”), не “SARS-2”. В началото на февруари бяха дадени официални имена, и докато вирусът си получи правилното име “SARS-Cov-2”, заболяването не беше наречено “SARS-2”, а “COVID-19”. Това изигра съвсем не незначителна роля – ако от самото начало беше ясно казано, че става дума за нов SARS щам, който е с като цяло по-лека симптоматика (при SARS-1 почти нямаше леки случаи), но за сметка но това се разпространява асимптоматично и пресимптоматично (което реално го прави много по-опасен, тъй като е на практика невъзможен за спиране с мерки като мерене на температура по летища и граници), може би светът щеше да се стресне подобаващо. Думата “SARS” все още всява ужас, и с право, докато “nCov-2019” звучи някак си невинно. Впрочем през февруари китайски учени от Ухан пратиха протестно писмо до журнала Lancet, в което изразиха именно позицията, че вирусът не трябва да се казва SARS-Cov-2 за да не се всявала паника [3]. А точно това беше нужно – да се всее сериозна паника и да се спре разпространението му навреме. Тези лингвистични трикове от страна на китайците също позволиха и на много хора да отхвърлят заплахата с аргументи от типа на “това е просто един грип”, на изобилие от които бяхме подложени както от американския президент, така и от дълъг списък български “експерти”.

А основанията за паника са съвсем реални.

SARS-Cov-2 е седмият известен коронавирус, който е в състояние да инфектира хората. Четири от тях – HCoV-OC43, HCoV-229E, HCoV-NL63 и HCoV-HKU1 – причиняват обикновени настинки (като последните два бяха открити през последните две десетилетия).

Гореспоменатият SARS-1 се появи през 2002, а след него в Близкия изток през 2012 г. се появи и MERS-Cov-2 коронавирусът, който причинява MERS (“Middle Eаst Respiгаtoгy Syпdгoшe”), което е дори още по-тежко заболяване, със смъртност около 35%, но за щастие не се предава добре от човек на човек.

Прилепите са основен резервоар на коронавируси, и повечето от тези седем вируса са прескочили върху хората именно от прилепни популации. За това по-подробно по-долу.

Вече известните свойства на тези добре познати коронавируси, както и на коронавирусите при прилепите, са единствения източник на информация, който имаме относно определени свойства на SARS-Cov-2, които са от ключове значение за бъдещето развитие на пандемията. Но, за съжаление, се наблюдава масов упорит отказ от научаване на тези уроци.

Първо, в ранните етапни на пандемията, мнозина се успокояваха, че като се стопли времето, епидемията ще стихне. На какво се основаваше това не беше ясно – тук става дума за вирус, чието любимо място за размножаване e долната част на респираторната система, където температурата e 37°C, и който произхожда от прилепи, чиято телесна температура по време на полет достига 40-42°C. Топлото време само по себе си няма как да убие такъв вирус. Да, то донякъде възпрепятства разпространението, тъй като аерозолизирани частици се задържат по-дълго във въздуха на студено и сухо време отколкото при топло и влажно такова. Но вече от няколко седмици сериозни епидемии се наблюдават в редица тропически държави като Бразилия и Индонезия, и съответно спря да се говори за топлото време катo решение на проблема.

Второ, в момента се взимат сериозни политически решения на база асумпцията, че веднъж преболедувал от SARS-2, човек след това ще бъде имунизиран трайно. Не е ясно на какво се основава това предположение – да, това е така за някои вируси, но далеч не за всички, и точно при коронавирусите то въобще не е вярно. Спрямо коронавирусите, които причиняват обикновени настинки, неутрализиращи антитела не се наблюдават дългосрочно и траен имунитет не се развива [4] [5] . Реинфекции се получават отново и отново. Това не е сериозен проблем що се отнася до една обикновена настинка, но ще е огромен проблем ако е така и със SARS-2.

Никой не е преболедувал SARS-1 два пъти, тъй като епидемията беше овладяна навреме, а за SARS-2 е все още рано за такива наблюдения. Така че не се знае как точно стоят нещата, но наличните данни са повече от тревожни. Изследванията на пациенти по време на първата SARS епидемия показаха, че неутрализиращите IgG антитела срещу вируса намаляват значително в рамките на 2-3 години от инфекцията, и че не е ясно доколко те осигуряват протекция срещу реинфекция [6] [7] А първоначалните данни за SARS-Cov-2 от Китай са дори още по-необнадеждаващи [8] – около една трета от оздравелите пациенти не генерират никакви неутрализиращи антитела, и нивата на такива антитела са значително по-ниски сред по-младите пациенти.

Очевидно много по-мащабни изследвания са нужни, и те ще бъдат проведени, но на този етап да се вземат важни политически решения на база сляпата вяра, че доживотен имунитет ще се развие след всяко сравнително леко преболедуване от SARS-2, може да се окаже трагична грешка.

Трето, същото се отнася и до ваксините. Опитите да се създаде ваксина срещу SARS-1 не бяха успешни, а наскоро излязоха резултатите от първоначалните тестове на първата MERS ваксина, и те също не са кой знае колко позитивни [9]

За което си има и по-дълбоки биологически основания. Тези вируси са еволюирали в борба с хуморалния имунитет на разнообразни видове прилепи в продължение на стотици хиляди, може би милиони години. А S-протеините по повърхността им съдържат голям брой места за гликозилация, което е стратегия, често използвана от вирусите за да избягнат имунната система, и е една от причините да е толкова трудно да се разработи ваксина срещу вируси като грипа и ХИВ.

Ваксините – надежди и реалността

Така че едва ли следва да се очаква лесно и бързо разработване на ваксина срещу SARS-2, и развитие на дълготраен имунитет срещу вируса.

По принцип що се отнася до ваксините в общественото пространство няма яснота как точно се разработва една ваксина, колко време отнема това и какви трудности може да се очакват. Няколко биотехнологични компании вече обявиха, че започват да тестват ваксини, а общо има над 100 ваксини в процес на разработка, което създава неосновано успокоение, тъй като не се разбира какви точно ваксини се тестват и колко вероятно е те да проработят.

Има няколко различни подхода към разработването на ваксини, като колкото по-лесни са те за прилагане толкова по-малки са шансовете за успех.

Първият класически подход, който води началото си от зората на ерата на ваксинациите преди повече от 200 години, е да се използва жив атенуиран вирусен щам, който е в състояние да причини инфекция, но не и сериозни симптоми. Ваксините срещу различните типове шарки са от този тип и са сред най-ефективните, разработвани до момента. Проблемът е в разработването на такива щамове, което е много бавен процес.

Втората категория ваксини са тези, които използват инактивирани вируси, най-често чрез третиране с химически дезинфектанти. Проблемът е, че процесът на инактивация може да доведе до промяна на антигенната конформация и да не индуцира имунитет срещу живия вирус. Съответно обикновено се налага да се мине през дълъг процес на проба и грешка и много тестване преди да се стигне до успешна ваксина.

Следващият подход е да се синтезират рекомбинатнтни вирусни протеини, които да се инжектират за да индуцират имунитет. Предимството е, че това е лесно и бързо за осъществяване, но за сметка на това се появяват редица нови проблеми – не е ясно дали само един такъв протеин е достатъчен за да стимулира достатъчно силна имунна реакция, а ако вирусът е обект на екстензивни посттранслационни модификации (което е точно така в случая със SARS-Cov-2), рекомбинантният протеин не е точна репрезентация на реалния вирусен такъв, което прави ваксината неефективна.

Четвъртият и петият подход са да се инжектират или ДНК плазмиди, или директно информационни РНК-и, от които да се експресират вирусни протеини в клетките на пациента. Добрите новини в случая са, че тези протеини се очаква да бъдат обект на всички посттранслационни модификации, на които е подложен и живия вирус, че дизайнът на такива ваксини е много бърз, и че те могат да бъдат произведени в огромни количества без особени усилия. Проблемът е, че до момента нито една такава ваксина не е била разработена успешно, т.е. въобще не е ясно дали този подход някога ще проработи.

Ваксината на Modeгпа, за която се шумя доста в последния месец, е именно РНК ваксина, и много от другите ваксините, за които се твърди, че са в напреднала фаза на разработка/тестване, са също РНК, ДНК или рекомбинантни такива, т.е. точно класовете ваксини, от които следва най-малко да се очаква процент успех. А типовете ваксини, които са с по-голям шанс да проработят, ще отнемат много по-дълго да се разработят.

Също така трябва да се отбележи, че стана популярно да се повтаря как ваксината ще дойде най-рано след 12-18 месеца. Това е минималното технологическо време за разработване и най-вече тестване, но реално нито една ваксина в историята на ваксините не е била разработена толкова бързо. Обикновено това отнема по-скоро десет години, рекордът е ваксината срещу Ебола, която отне пет.

Като се има предвид мащабът на усилията, насочени в тази посока, ваксина най-вероятно ще бъде разработена успешно някой ден, но никой не бива да очаква това да стане скоро.

Не бива да се очаква и да се разработят бързо антивирусни лекарства. Исторически това винаги е било изключително трудно. Антибиотиците са магически лекарства, убиващи най-разнообразни бактерии с удивителна ефективност. Еквивалентно ефективни антивирусни препарати до момента не са разработени, а единиците примери за сравнително успешни такива (например срещу хепатит С и ХИВ) са плод на многогодишни мащабни усилия.

Краят на епидемиологичния комфорт

Ако наистина този сценарий се реализира, това ще има много неприятни последици.

Повечето хора, живеещи днес, нямат спомен от времената, в които човек е можел да умре от нищото, в рамките на нормалния си живот и без някакво съпътстващо хронично заболяване, в резултат на бактериална инфекция или друго заразно заболяване. Благодарение на масовите ваксинации и антибиотиците, след Втората световна война това са общо взето забравени проблеми (или поне това е така извън Третия свят). Това блажено състояние на нещата беше от няколко десетилетия насам явно застрашено от появата на все по-упорити щамове бактерии, резистентни към все по-широк кръг антибиотици, съчетана с липсата на инвестиции в разработването на нови класове антибиотици. Резистентността към антибиотиците си остава все същия проблем като преди, но епидемиологичният комфорт можеше да бъде разрушен и по друг начин – чрез появата на нов патоген, който да се разпространи широко, да е силно заразен, и да е много труден за елиминиране.

Има голяма вероятност SARS-2 да се окаже точно такова събитие, и затова беше толкова важно вирусът да бъде спрян докато все още това беше възможно.

Уви, сега вече е късно. Към момента на написването на тези думи, случаи не са регистрирани само в Лесото и Таджикистан на основните континентални маси, както и по някои отдалечени океански острови (в Туркменистан и Северна Корея никога няма да си признаят за реалното положение на нещата там). Това означава, че вирусът е навсякъде из Третия свят и е на практика невъзможен за елиминиране глобално.

Досега в историята само два патогена са били напълно елиминирани – едрата шарка по хората през 1977 г. и чумата по говедата през 2011 г. И в двата случая това стана благодарение на наличието на високоефективни ваксини и успешното прилагане на масово ваксиниране навсякъде по света.

Програмата за елиминиране на детския паралич беше много близо до успех, но се провали през последното десетилетие – бяха останали две огнища, едно в североизточна Нигерия и друго по границата между Афганистан и Пакистан, и там програмата се сблъска с непреодолими пречки, тъй като в тези беззаконни и хаотични райони здравните работници, обикалящи по селата за да ваксинират, бяха нападани и убивани от религиозни фанатици, което доведе до големи дупки във ваксинационното покритие. И логично в последните години броят на регистрираните случаи расте.

В изминалото десетилетие броят на териториите, в които държавността се е разпаднала напълно, се увеличи значително (Либия, Йемен и пр.), съответно не е реалистично да се очакват нови успешни кампании за елиминиране на заразни заболявания като SARS-2, дори и да се разработи ефикасна ваксина.

Oтсега нататък вирусът ще циркулира из човешката популация и дори да бъде преборен временно в отделни държави, той ще бъде постоянно внасян отвън отново и отново.

Ако траен доживотен имунитет не се развива, най-положителното развитие, на което можем да се надяваме, е временен стаден имунитет, т.е. вирусът минава през популацията веднъж, в резултат на което примерно 70% от хората са имунизирани за две-три години. Но това ще е с цената на смъртта на няколко процента от населението, след което ще има нова вълна няколко години след това, която ще убие още няколко процента, и т.н. Това не са успокояващи мисли.

Други надежди за подобряване на положението по естествен път, като например, че вирусът ще еволюира в посока на по-ниска леталност, също не са оправдани. Да, наистина патогените имат такава тенденция по принцип, тъй като естественият отбор селектира тези генотипи, които се възпроизвеждат по-успешно. Което означава, че не е в “еволюционния интерес” на един вирус да убива гостоприемника си твърде бързо, тъй като това ограничава възможностите за разпространение. И наистина, редица човешки патогени са изминали точно тази траектория исторически – от силно вирулентни и смъртоноснони към сравнително безобидни. И всичкото главозамайващо разнообразие на вируси при прилепите съществува точно в такова състояние – дори и когато пренасят Ебола, Марбург, Нипа и пр. най-страшни за хората вируси, на прилепите им няма нищо. При тях процесът на коадаптация е далеч в миналото. Само че свойствата на SARS-2 са такива, че не следва да се очаква такъв ефект да се прояви бързо, тъй като вирусът се разпространява асимптоматично и пресимптоматично и инфекцията така или иначе протича леко у мнозина, т.е. няма силен селективен натиск към по-лека симптоматика. А освен това коронавирусите са, в сравнение с много други вируси, бавно еволюиращи – в пресата вече има (и ще има още много такива) репортажи за това как вирусът бил “мутирал”, но това са почти изцяло синонимни мутации без функционално значение.

Не бива и да се очаква, че вирусът непременно магически ще изчезне от популацията, по аналогия с например чумата през 14-и век, която помита Европа в първата си вълна, и после се връща отново и отново като по-малки локални епидемии, но между тях почти изчезва. Тук не става дума за патоген, чиито резервоар са други животни като плъховете и бълхите, нито пък става дума за латентен вирус. Следва да се очакват много по-чести вълни на реинфекция.

Завръщането към “нормалността”

В ситуацията няма почти нищо положително, за което да се хванем като надежда. И пак трябва да се повтори – не бива да се обръща внимание на често недостоверната позитивна информация по медиите, дори и когато тя идва от иначе официални източници. Много от които тотално се дискредитираха в хода на кризата (СЗО, редица правителства и пр.).

Но всичко това не означава, че следва да се предаваме, да отворим икономиката, пък който оцелее. Точно обратното.

SARS-Cov-2 не е латентен вирус, т.е. ако не се предаде на друг човек в рамките на няколко седмици, той умира. Нито пък той може да трае кой знае колко дълго във външната среда. Това не са антраксови спори. Съответно с достатъчно сериозни и дълготрайни карантинни мерки е възможно веригата на предаване да бъде прекъсната и вирусът да бъде елиминиран от популацията, поне на ниво отделни държави. Но колкото повече се разпространява вирусът, толкова по-трудно става това да се постигне.

Като трябва да се разбере, че дори и геноцидният подход, за който призовават икономистите, цитирани по-горе, няма да постигне чисто икономическите си цели.

В момента правителствата са изправени пред следните две опции.

Първата възможност е карантинните мерки да продължат толкова дълго, колкото е необходимо това от чисто научна гледна точка за да се елиминира вируса от местната популация, след което да се премине към отваряне на икономиката и отваряне на границите, но със стриктен контрол върху влизащите на територията на страната за да се предотврати реинтродукцията му. Ако се следва този път, общият брой жертви в глобален мащаб може да остане в рамките на стотици хиляди (към момента той е официално 150,000).

Но тъй като ефективна карантина не беше наложена навреме (и все още не е наложена на много места) и вирусът е вече навсякъде, това означава дълги месеци на такива мерки, което е най-вероятно неприемливо от икономическа гледна точка, тъй като то почти гарантира нова Голяма Депресия. А за да се избегне разпадът на социалния ред, ще са необходими мерки като универсален базов доход, суспендиране на наеми, ипотеки и пр. дългови плащания, национализация на приватизираните компоненти на здравните системи и на редица други ключови производства, централизиран правителствен контрол върху производството и разпространението на храна, и т.н. Има редица примери за държави, вече въвели някои от тези мерки, но като цяло те са анатема в рамките на доминиращата в последните десетилетия политикономическа идеология, а и те решават проблема само с физическото оцеляване, не и с драстичната икономическа контракция.

Така че е по-вероятно да видим поемане по втория път, който включва отваряне на икономиката без вирусът да е елиминиран от популацията преди това. Не е ясно защо продължава да има хора, които си мислят, че това ще реши икономическия проблем.

Много се изписа по въпроса каква точно е смъртността, асоциирана с SARS-Cov-2. Мнозина, очевидно мотивирани именно от желанието да се отвори икономиката колкото се може по-бързо, се опитват да убеждават, че тя е много по-ниска от посоченото в официалните данни, т.е. че има огромни маси асимптоматични (и, по презумпция, вече имунизирани) случаи, които просто не са тествани. Още на 23-и януари, когато в Китай взеха екстремни мерки като струпването на огромни камари пръст с цел барикадиране на пътищата към Ухан, запечатването на всички домове и дори заваряването на входни врати на блокове с цел да не излиза никой от тях, трябваше да е ясно, че тук не става дума за безобиден вирус, но въпреки това продължаваме да виждаме такива теории. А те стават все по-несъстоятелни.

Двете големи държави с най-екстензивно тестване са Германия и Южна Корея. В началото на епидемията и на двете места т.нар CFR (Cаse Fаtаlity Rаte, т.е. процентът заразени, които са умрели) беше много нисък, примерно 1 умрял от 1,000. Но това беше защото отнема до две седмици за да се стигне от заразяване до проявяване на симптоми, а след това отнема още седмица, две, три, че и повече за да се стигне до фаталния край. И наистина, в момента в Южна Корея наблюдаваме CFR 2.1%, в Германия той е вече 3%, като и двете стойности продължават да растат.

Да, в държави като Италия, Испания, Франция и пр. се тестват само симптоматичните случаи, което обяснява отчасти защо официалният CFR там е над 10% – леките случаи просто не са тествани.

Но от друга страна навсякъде, където такъв анализ е направен до момента, се оказва, че общият брой умрели е два, че и повече пъти повече от официално регистрираните, на база на сравнението между това колко общо хора в даден район са умрели за същия период време в предишни години и сега – т.е. броят на умрелите по домовете си, без тестване, е много голям. Впрочем това ще е единственият метод, по който общият брой умрели от пандемията ще стане известен, и то след години просто физически не е възможно толкова много хора да бъдат тествани, особено в по-бедните държави.

Така че към момента е малко вероятно CFR да е под 2%. За страна като България това означава, при примерно 70% инфектирани, около 100,000 жертви, но реално трябва да се очакват повече поради неблагоприятна възрастова структура и много лошото здравно състояние на населението. А за света като цяло говорим за над 100 милиона жертви (и това е може би оптимистично, тъй като не е ясно какво ще се случи при второ, трето и пр. заразяване на един и същ човек).

Отделно ще има огромен брой инвалидизирани в резултат на развиването на пулмонарна фиброза, бъбречна и сърдечна недостатъчност и пр. много сериозни трайни увреждания.

Отварянето на икономиката преждевременно ще доведе до масова вълна от нови инфекции, на който етап ще трябва или да се въведат наново строги карантин- ни мерки, или просто най-коравосърдечно да се оставят толкова много хора да умрат.

Но това няма да спаси икономиката. Нека си представим какво точно ще стане при нейното отваряне – в първите няколко седмици ще се наблюдава масово юрване на неразумните и невежите, държани по домовете си седмици и месеци наред, към ресторанти, нощни клубове, кина, молове, както и ще има масово струпване на хора по работните им места. Няколко седмици след това работници в хазмат костюми ще започнат да събират трупове от улиците и да ги погребват в масови гробове, което ще убеди дори най-твърдоглавите и неразумни, че може би не е толкова добра идея да се излиза навън. След което ресторантите и фризьорските салони ще си затворят сами поради липса на клиенти, дори и без да им се нарежда. И икономиката пак ще се срине.

Т.е изборът е между стотици хиляди жертви и нова Голяма Депресия от една страна, и принасянето на милиони в безполезно жертвоприношение на олтара на БВП и борсовите пазари без това да предотврати депресията, от друга.

Липсващият бутон “пауза”

Което ни води до по-дълбокия въпрос защо това трябва да се единствените два избора.

Защо живеем в социоикономическа система, която може да съществува само и единствено в състояние на бясно препускане напред и нагоре, и за която е невъзможно да паузира за известно време?

Да, в момента имаме сериозен епидемиологичен проблем, но всички произтичащи социални и икономически проблеми са самопричинени и няма абсолютно никаква рационална причина те да съществуват. Икономиката ще се срине тъй като тя се базира на гигантска хиперкомплексна, постоянно растяща мрежа от навързани дългови взаимоотношения, която ще се сгромоляса с гръм и трясък, когато наемите и ипотеките спрат да се плащат, а милиони в момента се изправени пред съвсем реалната възможност да гладуват, тъй като единствените им източници на доходи са отрязани. Доходи, които и до момента са били толкова малки, че те нямат никакви спестявания, а дори и когато това не е така, по правило всички усилия биват полагани да се убеди населението да харчи колкото се може повече, за да се “стимулира икономикара”, това убеждаване често работи, и дори и много хора с иначе прилични доходи, нямат спестявания.

Но това не следва да е истински проблем, тъй като говорим за цифри по екрани и знаци по хартийки, не за реална физическа криза. С реални проблеми започваме да се сблъскваме когато земеделската реколта е неуспешна и когато се стигне до недостиг на критично важни ресури (например фосилни горива) – тогава вече говорим за срив на животоподдържащите системи на обществото. И двете ще се случат с абсолютна сигурност в по-далечното бъдеще в резултат на глобалното затопляне и изчерпването на невъзобновимите минерални ресурси. Но това е в бъдещето. В момента все още сме в състояние да осигурим физическото оцеляване на всички (с изключение може би на безпрецедентното за последния век нашествие на скакалци в източна Африка и Близкия изток, което тече в момента).

Но ние сме доброволно изградили система, която е толкова крехка, че се срива катастрофално, когато от нея се иска просто да паузира за известно време.

Това само по себе си автоматично означава, че това е неработеща система, която трябва да бъде радикално реорганизирана колкото се може по-бързо. SARS-Cov-2 просто разобличи тази несъстоятелност.

Зоонотичните зарази – минало, настояще и бъдеще

Ако това не е вече очевидно, нека припомним забравения/неосъзнат факт, че това не е първата и няма да бъде последната пандемия.

COVID-19 е първата толкова значима пандемия след Испанския грип от 1918 г. Поради комбинация от обстоятелства – войната, цензурата, и природата на икономиката тогава – пандемията от 1918 г. е до голяма степен забравена и не оставя трайни социоикономически последствия (дълбоката рецесия от 1919-1920 в САЩ и пълният хаос в Европа в следвоенните години са почти изцяло следствие на войната), въпреки че умират десетки милиони.

Както и SARS-Cov-2, така и H1N1 щамът от 1918 г. е прескочил върху хората от диви животни, в този случай птици (грипните вируси по принцип са основни с птичи произход).

Същото важи за мнозинството заразни заболявания по хората – те са със зоонотичен произход, т.е. идват от други видове, най-често бозайници или птици. Преходът на Нomo sapiens от номадство към заседнал живот по села и градове променя изначално епидемиологичната ситуация.

Първо, отглеждането на домашни животни води до прескачането на редица вируси от тях към хората поради дългия близък контакт между видовете, който се създава по този начин. Много от традиционните заразни заболявания са с именно такива произход – например морбили вирусът (MeV) произлиза от RPV вирусът, причиняващ чумата по говедата.

Второ, става възможно такива заразни заболявания да се установят в човешката популация, което преди това е било много по трудно. Когато хората са живеели в малки племенно-родови групи, откъснати една от друга, дори и ако тежка заразна болест да се появи в една такава група, поради редуцирания контакт между отделните групи, тя или е избивала всички, или оцелелите са оздравявали, и в двата случая преди те да успеят да разпространят вируса по-широко. Появата на градове с десетки и стотици хиляди обитатели в древността създава условия за трайно установяване на най- разнообразни патогени в популацията, за което преди това на са били налице нужните условия.

Същият ефект се наблюдава в природата като цяло – видовете, живеещи поединично, обикновено носят много по-малко вируси от организмите, живеещи на големи колонии.

Което е и една от причините прилепите, които живеят именно в огромни колонии, плътно долепени един до друг, да съдържат такова огромно разнообразие на вируси. Другите причини са, че чисто и просто има огромен брой видове прилепи и съответно много вируси, които да ги инфектират, както и някои особености на тяхната физиология и метаболизъм. Подобни ефекти обясняват и защо другите два основни източника на зоонотични зарази са гризачите и птиците.

Прилепите обаче не са били чак такъв значим източник на зарази в исторически мащаб, това е по-скоро ново явление, и е сериозна причина за тревога.

Такива по-екзотични трансфери трансфери на нови вируси от диви животни върху хора със сигурност са ставали и в миналото. Едрата шарка най-вероятно произлиза от диви гризачи някъде в Западна Африка (10) , а за Yersinia pestis, причинителя на бубонната чума, е добре известно, че резервоарът са степните мармоти в централна Азия. Също така в древността има редица мистериозни заболявания, чиято симптоматика, така както е описана от историческите хроники, се обяснява най-добре ако предположим, че става дума за вирусни хеморагични трески. Такива има и днес в Южна и Централна Америка, с източник различни видове гризачи, и това може ми обяснява епидемиите там през средните векове и през 16-и век (11) . Възможно е и епидемията в древна Атина по време на Пелопонеската война да е била причинена от филовирус от типа на Ебола (12) (който трябва по някакъв начин да е стигнал до там от централна Африка надолу по течението на Нил).

Но прилепите станаха наистина сериозен обект на внимание едва след появата на Ебола и Марбург вирусите през през 1960-те и 1970-те. Оттогава насам след-ните зоонотични зарази са с такъв произход:

    1. Филовирусите, причиняващи тежки хеморагични трески, с източник основно плодоядни прилепи. Списъкът включва четири различни Ебола вируса плюс два вируса от тип Марбург. Ебола е добре известна като наистина страшно заболяване, със CFR между 50% и 80%; епидемиите от Марбург вирус досега са по-ограничени и съответно точни оценки е трудно да се направят, но Марбург може да е дори по-летален, със CFR около 90%.
    2. Коронавирусите, на които вече се спряхме – SARS, MERS, SARS-2, и т.н.
    3. Хенипавируси, отново с източник плодоядни при- лепи. Хендравирусът се появи в Австралия през 1990-те, където най-често той се предава от прилепи на коне, при които причинява фатално заболяване. А от конете в няколко случая заразата е прескачала и върху хора, със около 60% CFR. Но поне в този случай вирусът не се предава лесно от човек на човек. Положението с Нипа вирусът е значително по-неприятно – той причинява летален енцефалит, но също и тежко белодробно заболяване, и вече имаше няколко епидемии в Малазия, Бангладеш и Индия, при които вирусът се предаваше от човек на човек. CFR е между 50% и 75%. Като трябва да се отбележи, че Нипа вирусът е парамиксовирус, какъвто е и дребната шарка, която е най-заразния вирус, известен до момента, така че потенциалът за появата на още по-заразен щам (по аналогия със SARS-Cov-1 и SARS-Cov-2) е налице.
    4. Нов тип лисавирус, причиняващ бяс (със 100%-ова леталност), и пр.

Това е съвсем малка част от разнообразието на ви- руси при прилепите, което почти не е изследвано.

И е част от обща по-мащабна тенденция – в последните десетилетия честотата на поява на нови зоонотични зарази се увеличава драстично (13).

Допълнителни примери, несвързани с прилепи, са ХИВ вирусът, който произлиза от SIV вируси по шимпанзетата и други маймуни, и добре известния “птичи грип” H5N1. Има и още дузини по-малко известни вируси, появили се в последните години, но останали локализирани в рамките на единични случаи дълбоко в тропиците, съответно все още не се знае много за тях и не са набрали популярност.

Покрай H5N1 се създаде не малка истерия преди десетина години, но с право – и в този случай ставаше дума за CFR над 50%. Единственото, което ни спасява до този момент, е, че H5N1 не се предава от човек на човек (всяка година няколко десетки до стотици хора умират от него в Източна и Югоизточна Азия, но това е в резултат на директен контакт с птици). Което доведе до успокоение у обществото, че винаги ще ни се разминава, но реалността е, че само няколко мутации (които впрочем са известни) делят вируса от придобиването на такава способност, и това може да стане във всеки момент.

Накратко, точно както епидемията от SARS-Cov-2 беше, в ретроспекция, неизбежна и очаквана, и ни хвана неподготвени единствено и само понеже не обърнахме внимание на многобройните предупреждения, в бъдещето е неизбежно да се появи друг нов патоген, който да е силно заразен и с много висока смъртност. Дали ще е грипен щам като H5N1, дали ще е нов вариант на Нипа вируса, дали ще е екзотична хеморагична треска с дълъг инкубационен период (Ебола и Марбург са, за наше голямо щастие, толкова тежки заболявания, че асимптоматични преносители няма и съответно е сравнително лесно да бъдат контролирани чрез изолация и проследяване на контакти), или нещо друго от необятната вирусна вселена, все още неизвестно, не е от чак такова значение.

В дългосрочен план такова събитие е гарантирано да се случи. Какво правим тогава?

Мерките са спиране на една такава бъдеща пандемия ще са абсолютно същите като и тези, които сега трябва да се приложат спрямо SARS-Cov-2 – стриктна карантина и прекъсване на веригата на предаване на заразата докато или вирусът бъде елиминиран от популацията, или се появи ваксина/лекарство.

И икономическите поражения ще са още по-жестоки. Ако сега обаче не е никак трудно да се намерят хора, които открито да заявяват “Един човешки живот струва толкова в парично измерение, а тези на възрастните

хора са значително по-евтини, така че нека да убием сто милиона тъй като сметката показва, че това ще е по-евтино от контракция на БВП с 10 процента”, то едва ли ще има такива гласове когато става дума за вирус, убиващ над половината от заразените.

Отново, такава епидемия е гарантирана в бъдещето. Системните фактори, които доведоха до COVID-19, ще се засилват в бъдещето. Те са нарастването на световното население, особено в Третия свят, и продължаващият процес на масова урбанизация. Това води до все повече лов на диви животни за храна (т.нар “bushшeаt” в Африка, основен механизъм на започване на Ебола епидемии, но и не само в Африка – тропическите гори се изпразват от диви животни с бясна скорост навсякъде по света, а и сегашната епидемия изглежда е започнала по такъв начин), ДО все повече свинеферми, разположени дълбоко в доскоро залесени области, до все по-малко недокосната дива тропическа гора, което принуждава плодоядните прилепи да нападат комерсиалните плодови плантации. И до възможности за започване и бързо разпространение на епидемии, каквито преди е имало много по-малко. Повечето тежки зоонотични епидемии в миналото са възниквали в отдалечени села, някъде дълбоко в тропиците, след което цялото село е умирало и разпространението е спирало (едва ли някога ще узнаем колко пъти това се е случило в Африканската джугнла през вековете без да остане и следа). Обаче когато живи диви животни се продават за храна в десетмилионни мегаполиси с международни летища, ситуацията е съвсем различна.

“Да не навредим на икномиката”, или как стигнахме дотук

Така че дори и ако/след като се справим със SARS- Cov-2, в бъдеще, и то много вероятно не кой знае колко далечно бъдеще, ще бъдем изправени пред подобни, че и много по-тежки ситуации.

Оттук следва, че фокусът в момента не трябва да е върху това как да се отвори икономиката на всяка цена, а да се мисли как да се преструктурира социоикономическата система така че обществото да не се срива тотално ако трябва да паузираме за известно време.

Също така трябва дебело да се подчертае, че именно този инстинкт – “да не се вреди на икономиката” – ни докара до това положение. Нека проследим хода на събитията.

Първо, в Ухан се появяват тежки атипични пневмонии в края на ноември/началото на декември. В Китай има изградена огромна система за следене точно за такива неща, в резултат на опита със SARS-1, но въпреки това на местно ниво решават, че ще се оправят сами и няма да докладват нагоре по веригата. Понеже очакват, че ако докладват ще бъдат сложени под карантина, което ще им навреди икономически. Гезултатът е масово заразяване в Ухан и Хубей и начално разпространение на вируса из Китай като цяло. Колко точно едва ли някога ще узнаем, но на базата на вече двумесечния опит в редица други държави е трудно за вярване, че само 82,000 са се заразили и само 3,300 са умрели в целия Китай.

Второ, информацията най-накрая достига до централно ниво около Нова година. Какво точно се е знаело тогава също едва ли някога ще узнаем, но фактът е, че Ухан бива поставен под карантина едва на 23-и януари. Отново за да не се срине икономиката, но този път на национално ниво. Да, когато карантина беше наложена, тя беше наложена както трябва, но това стана твърде, твърде късно.

Трето, вместо да се спре всякакво пътуване от Китай към други държави още януари месец, това не беше направено. Отново, за да не се навреди на икономиката като се нарушат международната търговия и пътуването. От СЗО упорито продължаваха да съветват срещу затварянето на границите до края на февруари. Някои правителства взеха половинчати мерки, но реално всички международни полети трябваше да бъдат спрени още някъде около 15-и януари, най-късно около 25-и януари след затварянето на Ухан. Това не беше направено и вирусът беше изпуснат от Китай в посока десетки държави.

И все пак все още имаше възможност да бъде спряно разпространението му, на местно ниво, чрез налагане на тотална карантина колкото се може по-рано на ниво отделни държави. Но и това не беше направено, и то най-открито точно по икономически причини. Карантината беше затягана постепенно вместо да бъде наложена драконовска такава от самото начало, както беше направено в Китай. И до какво доведе това? В крайна сметка драконовска карантина така или иначе беше въведена (и то не навсякъде, все още има държави, където реални сериозни мерки не са взети), но милиони се заразиха и стотици хиляди вече умряха. Информативно е например да се проследи последователността на затягането на карантинните мерки в Италия и Испания.

Виждаме, че на всяка една стъпка от процеса сериозните мерки, които така или иначе трябваше да бъдат взети, не бяха взети, с цел да се избегнат икономическите щети, но точно това доведе до налагането, от бързото разпространението на вируса, на вземането на точно такива мерки.

Гъководенето от икономически съображения ни докара дотук – и икономиката е съсипана, и вирусът е навсякъде, и едва ли скоро ще се отървем от него.

На какво оснавание някои вярват, че вдигането на карантината по икономически съборажения ще доведе до нещо различно? Няма никакви причини да се мисли така на база досегашния опит. Самата дефиниция на безумие е да вършиш същото нещо и да очакваш различни резултати.

Полезен ход в рамките на сегашната ортодоксална мисъл просто няма.

Повод за размисъл

Което ни връща на въпроса защо живеем в социоикономическа система, за която е толкова невъзможно да паузира за известно време.

Повърхостните отговори са добре известни. Понеже системата се базира на постоянно растящи като обем дългови взаимоотношения, и ако дълговите плащания спрат, цялото кълбо почва да се разплита и всичко се разпада. И понеже растежът на БВП е най-висшата цел, на която се основава вземането на всички макроикономически и политически решения.

Ако икономиката затвори, частният бизнес остава без доходи, не може да плаща задълженията си и уволнява служителите си, те от своя страна не могат да си плащат наема, ипотеките и другите дългове, всичко това причинява каскада от неплащания нагоре по веригата, и т.н. И понеже всичко е “оптимизирано” така че да се плаща на работниците само толкова колкото да могат да живеят, но не и да натрупат спестявания, и понеже самите бизнеси също нямат резерви, ако това продължи твърде дълго, където “твърде дълго” означава само 2- 3 месеца в много случаи, бизнесите затварят завинаги, а работниците остават без средства дори да си купят храна. До какво ще доведе това последното остава да видим.

Както казах по-горе, всичко това е безумие, тъй като няма разумна причина то да се случва ако се произвежда достатъчно храна и енергетиката, водопреносните и канализационните системи работят. Геален физически проблем, който да доведе до пълен разпад на системата, в момента няма. Ако системата се разпадне, това е изцяло поради дълбоки дефекти в самата система, и ситуацията в момента трябва да е повод за реорганизация на системата, не за отчаяни опити тя да бъде спасена, тъй като е очевидно, че тя е изначално неработеща.

Впрочем това е така дори и ако нямаше пандемии. Чисто физически е невъзможно да има безкраен растеж в рамките на ограничена физическа система, но социоикономическата ни система се базира фундаментално именно на обратното предположение. Ако БВП не расте постоянно, тя се срива. Но няма как БВП да расте до безкрай – всяка една икономическа транзакция се основава на извършването на определено количество физическа работа, съответно не е възможно БВП да нараства без това да е придружено с нарастващо потребление на физически ресури и разход на енергия. И наистина, графиката между потреблението на енергия и БВП през годините в глобален мащаб е права линия. Само че планетата Земя е една съвсем определено крайна сфера, със съвсем определено крайни запаси на енергийни и други минерални невъзобновими ресурси, с ограничен енергиен поток, идващ от слънцето, и с ограничени възобновими ресурси (много от които стават ефективно невъзобновими ако се използват твърде интензивно). Икономистите обичат да говорят за т.нар “decoupliпg” между употребата на физически ресурси и растежа на БВП, но както казах по-горе, това е физически невъзможно и на практика се наблюдава само и едиствено като изкуствен локален ефект на изнасянето на енергоемки производства в други държави, но не и в глобален мащаб. Дори и от чисто икономическа гледна точка това е нелепо – ако БВП можеше да расте без нарастващо потребление на ресурси, то тогава относителната цена на ресурсите в дългосрочен план ще падне асимптоматично до нула, което е просто абсурдно.

Дори да нямаше пандемии и други бедствия, траекторията на човешката цивилизация е към тотално самоунищожение в рамките на следващите едно-две столетия поради комбинацията от разрушаване на околната среда и изчерпване на жизненоважни ресурси, до която социоикономическите системи, основаващи се на непрекъснат растеж, неизбежно водят.

Който фундаментален дефект е общ за всички такива системи, изпробвани на практика през 20-и век – безкрайният растеж беше цел и на комунистическите режими и на капиталистическите такива.

Но пандемията изважда на показ доплънителните дефекти, които се изостриха и добавиха към системата в последните четири десетилетия в резултат на възхода на неолиберализма и пазарния фундаментализъм до позиция на всеобщо доминираща, неподлежаща на съмнение идеология.

В България поне имаме привилегията да сме живели сравнително неотдавна в друга система и да имаме база за сравнение. Нека си представим какво би станало ако трябваше да се води борба с епидемия през 1970-те в някоя от държавите от бившия Източен блок. Впрочем не е нужно да си го представяме тъй като има реален такъв пример – през 1972 в бившата Югославия избухва последната епидемия от едра шарка в Европа (тогава вирусът е пренесен от косовки мюсюлманин, завръщащ се от поклонение в Ирак). Геакцията е светкавична – военно положение, затваряне на граници, блокиране на пътища, масови санитарни кордони, и т.н., и епидемията е овладяна в рамките на два месеца. Газбира се, в онзи случай е имало ваксина, което помага много, но важното в случая е, че не е имало никакво колебание да се вземат навременни такива мерки от икономически съображения.

В непазарна икономика, в каквато и ние живеехме допреди 30 години, дори и по-дълга карантина не е проблем. Повечето хора са собственици на жилищата си, тези, които плащат наем, го плащат най-често на държавата. Дребен и среден “бизнес”, който да се срине и да остави персонала си без никакво препитание, също няма, нито има борсови пазари, които да се срутят и да унищожат спестяванията за пенсия на хората, принудени да инвестират в тях поради липсата на истинска пенсионна система. Производството и разпространението на храна е централизирано и контролирано от държавата, както са и всички останали животоподдържащи системи, което е огромно предимство в такава ситуация. Реален проблем да се спре и изчака колкото е необходимо общо взето няма – хората се затварят по домовете си наистина сериозно, армията раздава храна по домовете (съответно карантината би била много по- ефективна), селата се изолирват максимално за да се предотврати заразяването им и възникването на проблеми със земедеската реколта, и т.н. Да, петилетката няма да бъде изпълнена, но какво от това, само по себе си това не води да автоматично сриване на системата и до масов глад и безредици.

Да, такава система е “неефективна” в много отношения от конвенционална икономическа гледна точка, и това е една от основните причини тя вече да не съществува. Но дали е толкова добра идея да се издига “ефективността” в култ? Една перфектно ефективна система е по дефиниция напълно неустойчива, тъй като в нея няма никакви буфери, които да абсорбират външни шокове, каквито в дългосрочен план са неминуеми. “Ефективността” се постига чрез елиминиране на тези буфери. Система, която се основава на предположението, че всичко ще е наред завинаги в бъдещето, е обречена.

Затова и в момента сме изпревани пред колапс, докато последната пандемия през 1918 г. е минала почти незабелязано – пазарният фундаментализъм ни доведе до положение, в което системата е толкова крехка и не- устойчива, че и един сравнително лек шок е в състояние да я срине. Възможно е да видим социални последствия, надминаващи тези от която и да е епидемия след тази от бубонната чума през 14-и век, която, да напомним, е изтребила между една трета и половината от населението на Европа. SARS-CoV-2 е много неприятен вирус, но въпреки това е много далеч от Yersinia pestis откъм леталност.

По-горното са абстрактни разсъждения, нека да се спрем върху някои конкретни примери.

Донякъде изненадващо, ходът на епидемията в България до момента беше сравнително плавен (но ако данните от последните няколко дни са индикатор, това скоро ще се промени). Мерки бяха взети по-сериозни и по-рано от очакваното. Но далеч не достатъчно сериозни и достатъчно рано, което означава, че едва ли ще ни се размине. Обаче в резултат на това, че в рамките на вече почти шест седмици нямаше истинска експлозия, сякаш спря да се говори за това колко неподготвена е здравната система за справяне с кризата. А тя е почти също толкова неподготвена сега колкото беше и в началото на март, защото това не са проблеми, които могат да се решат за няколко седмици.

Дори и да се намерят достатъчно защитни облекла и предпазни средства за мединския персонал, инфекциозни, интензивни и спешни отделения и най-вече, добре обучени доктори и медицински сестри, които да се грижат за болните в тях, няма как да се появят от нищото за такова кратко време. А такива са останали много малко. Защо е така е добре известно, но по някаква причина е негласно табу да се говори за произхода на проблема. Дори и преди да се появи коронавируса, тежкото състояние на здравната система беше постоянна тема на обществена дискусия, но по правило за него се говореше все едно системата винаги е била такаква, каквато е сега. А това не е така. Тя се създаде в сегашната си форма чрез здравната реформа през 1998 г., когато се премина от старата съветска система към такава, основана на пазарни правила, постави се т.нар “Джи Пи” като бариера между пациентите и получаването на реална лекарска помощ, и се въведоха гениалните изобретения, наречени “клинични пътеки” и “здравна каса”, и с тях безкрайни възможности за корупция в големи мащаби и пролиферация на дисфункция.

И най-важното – болниците се превърнаха в търговски дружества и печалбата стана основен водещ принцип в организацията на здравната системата, система, в която той няма никакво място. В здравеопазването нито има пазар – за какъв пазарен избор можем да говори, когато те карат в безсъзнание към спешното? Нито дори и да приеме, че има такъв, условията за работещ пазар, които се изброяват в учебниците по икономика са изпълнение, като например това всички участници в него в него да имат еднакъв достъп до информация (доколко възрастните хора от селата са достатъчно наясно със съвременните медицински технологии за да “избират” каквото и да било?).

Резултатите са печални и на макро и на микро ниво. Нароиха се купища частни болници, които източват огромна част от обествения ресурс, но които нямат никакъв стимул да бъдат цялостно функционални болнични заведения, тъй като спешни, интензивни, заразни и пр. отделения не носят печалба. Съответно такива почти няма. Интересът на частните болници е да поемат леките случаи, от които може да се спечели най-много, и да прехвърлят тежките на държавните и общински болници.

Но тъй като дори и държавните, и общинските болници са търговски дружества, и те масово започнаха да затварят тези отделения. Резултатът е тоталната неподготвеност за справяне със сериозна епидемия, която се осъзнава едва сега.

Не е прието да се говори и за поведението на голяма част от лекарското съсловие, които се превърнаха, отново поради приватизацията на системата и поставянето на всичко на пазарни начала, в откровени рекетьори и измамници, чиято основна цел е да извлекат максимално количество пари от пациентите си, не да ги лекуват. Което се проявява в практики като официално нелегалното изнудване на пациенти за пари под масата, официално легалното, но също толкова неморално искане на “доплащания”, извършването на ненужни инвазивни процедури за да се приберат пари от касата, без значение дали това застрашава здравето на пациентите, и пр. Разбира се, не всички доктори са забравили, че са държали хипократова клетва, но прекалено много определно са. И всичко това доведе до още един дълбоко негативен ефект – доверието на хората в лекарското съсловие беше напълно разрушено. Което е пагубно в ситуация като сегашната, в която е жизненоважно населението да се вслуша в лекарските съвети и да ги следва дисциплинирано.

Някои от тези явления (като искането на пари на ръка) се проявяваха още в средата на 90-те, в резултат на липсата на финансиране на болниците, но те добиха наистина гротескни измерения след здравната реформа от края на 90-те.

Сега дойде време да си платим за всичко това. Как точно един личен доктор ще бъде чисто физически в състояние да следи здравното състояние на няколко хиляди пациенти (на които той/тя не им помни имената дори и след като те са били негови пациенти дълги години) никога не беше обяснено, а какво става в ситуация на масова епидемия? Нови интензивни отделения няма да изникнат току-така на магия. А сега се създава и парадоксалната ситуация, в която болниците са пред фалит, понеже поради епидемията всички неживотоспасяващи процедури са спрени, и с тях и финансирането по клиничните пътеки. Но така се получава когато парите на болниците са обвързани с броя пациенти – дори и да няма пандемия, един разумен човек би си помислил, че целта на обществото като цяло би трябвало да бъде на хората да се налага колкото се може по-малко да ходят по болниците. Но пазарната логика не работи в обществения интерес…

Разбира се, реформата не беше чисто наше изобретение, ние следвахме светли западни примери, но тъй като положението в други държави масово не е известно у нас, и беше дори още по-неизвестно преди интернет ерата, реформата мина безпрепятствано. А ако у нас е зле и не сме подготвени, ситуацията в тези държави в момента е просто катастрофална.

Всеки един компонент на американската здравна система оперира с цел максимизация на печалбата, като дори няма и здравна каса, финансирането е на ниво индивидуални здравни застраховки. Болници, отделни доктори, линейки, застрахователи, фармацевтични и биотехнологични компании, и пр. елементи от веригата работят с една единствена цел – извличането на колкото се може повече пари – и тъй като повечето от тях са в монополистични или олигополистични позиции, резултатът е тотално дифункционална, геноцидна спрямо долните слоеве на населението, система.

Здравната застраховка струва десетки хиляди долари годишно, като по-евтините такива планове идват с доплащания от страна на пациента в размер на хиляди долари преди застраховката да започне да изплаща каквото и да било. Това в държава, в която повечето семейства нямат никакви спестявания. Като застраховката не важи във всички болници и дори не важи изцяло в рамките на една и съща болница, тъй като, точно както и в България, американските болници са осъзнали, че поддръжката на спешни и интензивни отделения струва много пари, и така вече в много случаи в тях работят външни контрактори, които не винаги се в рамките на същата мрежа на покритие. Гезултатът от което е, че човек отива в болницата с идеята, че има покритие, след което получава изненадваща сметка за десетки хиляди долари.

Логично хората отлагат ходенето в болница колкото се може по-дълго, което води до влошаване на състоянието им и често ненужно фатален край (има огромно значение кога точно бива открит един тумор и колко бързо започва неговото лечение). И десетки и стотици хиляди всяка година умират без да получат лекарска помощ, тъй като не могат да си платят.

Дефектите на системата лъснаха ярко на показ и в контекста на COVID-19 – когато тестването струва няколко хиляди долара, а лечението струва десетки хиляди, разбираемо е, че много хора решиха да поемат риска и да го изкарат на крак, разпространявайки го навсякъде.

Освен това в САЩ няма федерално изискване работодателите да осигуряват платени болнични и работникът може да бъде уволнен ако не се появи на работа. И отново, в държава, в която повечето хора нямат никакви спестявания и са на улицата в рамките на месец-два ако не могат да си платят наема или ипотеката, това води до хиляди заразени с COVID-19, които продължават да ходят на работа и да разпространяват вируса.

И в такава крехка икономическа система, карантината е горчиво, много трудно за преглъщане хапче, поради което и не беше наложена навреме (и все още не е, все още има пет щата, които не са въвели никакви ограничения). Така се стига до вече 700,000 официално регистрирани случая, незнайно колко повече нерегистрирани, десетки хиляди жертви, и неминуемо още много пъти по толкова в идните седмици и месеци.

Пазарният фундаментализъм доведе и до трагична тотална неспособност за справяне с кризата след нейното възникване, и до редица скандални ситуации, илюстриращи това всеобщо разложение.

Почти няма болници, които да са започнали да се запасяват със защитни облекла в края на януари/началото на февруари, когато беше последният момент, когато това трябваше да започне. Причината е проста – това струва пари и намалява печалбите, а болниците най-често се управляват от хора, завършили бизнес админстрация и мениджмънт, на които е трудно да се обясни, че пандемията е неизбежна месеци преди да избухне сериозно, или пък как точно тя ще протече. В момента, в който епидемията удари сериозно, вече беше късно да се търсят предпазни средства.

Така се стигна до множество репортажи за това как сестри биват изпращани да се грижат за SARS-2 пациенти, носейки една и съща N95 маска в продължение на цяла седмица, че и дори без маски. Това при положение, че адекватното защитно облекло са цялостните хазмат костюми. И още по-ужасяващата практика да се забранява на медицинския персонал да носи собствени предпазни средства, отчасти за да не се всява паника среди общите пациенти в болниците, отчасти защото се работи на прицнипа, че ако няма адекватни предпазни средства за всички, то на никого няма да бъде позволено да носи такива.

Предпазното облекло разкри и несъстоятелността на комбинацията от глобализация и пазарен фундаментализъм, както и на идеологията, че държавата трябва да бъде колкото се може по-малка и безпомощна. В САЩ вече десетилетия наред тече процес на изнасяне на всевъзможни производства в Китай и други държави с евтина работна ръка, което бива съпътствано с тотално унищожение на стандарта на живот на американския работник, чиято добре платена стабилна работа в производствения сектор бива заменена с несигурна почасова работа без осигуровки в заведения за бързо хранене, супермаркети и пр. Когато на полуробски труд в Китай се плаща десетки пъти по-малко за същатаа работа, това означава огромни печалби за корпорациите, изнесли производството си там. Но ето че идва SARS-2 и се оказва, че има огромно значение къде точно се намират физически производствените мощности.

Огромното мнозинство медицински ръкавици се произвеждат в Малайзия и в Китай, и още в края на февруари започна да става много трудно да се намери откъде да се купят. А прословутите N95 маски се произвеждат от редица производители в Китай, както и от 3М корпорацията. Която по някакво чудо е изнесла само половината от производството в Китай, останалата част все още се намира в Америка. Но какво се случи? Първо, естествено китайското правителство спря износа на предпазни облекла, включително и на производстото на фабриките на 3М в Китай (без значение, че 3М е американска фирма). Второ, Тръмп активира т.нар Defeпse Pгoductioп Act, датиращ от времето на Втората световна война, който дава право на американското правителство да контролира производствените мощности на американските компании в момент на криза, и нареди на 3М да спре износа от американските си фабрики за Канада и Латинска Америка. От 3М любезно отказаха да го направят (14) . В друга ера това сигурно би било последвано от арести на висшия мениджмънт на 3М, но след десетилетия на бавно разрушаване на управленския капацитет на държавните структури сме стигнали до ситуация, в която 3М изглежда има повече реална власт от американското правителство.

Националната сигурност и суверенитет не могат да бъдат включени в математическите модели на мeйнстрийм икономистите, съответно в мисленето на пазарния фундаменталист за тях място няма.

А подготвеността за криза, която се случва веднъж на няколко десетилетия, е цена, която не може да бъде оправдана ако решенията се вземат на тримесечна база…

Това последното е и причината да сме неподготвени с ваксина. Че SARS e сериозен проблем, с който пак ще се сблъскаме, се знаеше от предишната епидемия. Но след като тя беше овладяна, финансирането на разработването на ваксини срещу SARS-1 спря. Защо да се влагат средства в това при положение, че няма болни? Да, една такава работеща ваксина сама по себе си и най-вече чрез наученото в процеса на нейното разработване би ни подготвила за появяата на нов коронавирус. Но печалба в краткосрочен план от това няма, съответно никой не инвестира в такива изследвания.

Което е много по-мащабен проблем от коронавирусите.

По принцип в инфекциозните заболявания сериозни пари няма. Човек се разболява от нещо такова, пие няколко хапчета, оздравява, и дотам. Единственото изключение е ХИВ – там става дума за латентен вирус, който не може да се излекува, но може да бъде контролиран. И медикаментите трябва да се взимат постоянно, до края на живота на заразения.

Което илюстрира водещия принцип на съвременните фармацевтични и биотехнологични компании. Те предпочитат да влагат всичките си ресурси в хроничните заболявания – диабет, високо кръвно налягане, и т.н. – тъй като там става дума за лекарства, които пациентите трябва да взимат цял живот. Там са сериозните печалби.

В инфекциозните заболявания печалба просто няма.

Това е една от причините от десетилетия насам да няма нови разработени антибиотици. Тя не е единствената причина – това е обективно изключително труден научен проблем, но като се има предвид каква заплаха за бъдещето е бактериалната резистентност, то би следвало да се инвестират огромни средства в тази област, именно защото проблемът е толкова сложен. Но това не е така.

И докато разработването на лекарства и терапии се ръководи от такива принципи, ще бъдем хващани неподготвени отново и отново в бъдеще.

Уроците от сингапурския опит

В заключение, нека погледнем какво стана в Сингапур. Сингапур, заедно с Тайван, Южна Корея и Хонг Конг, е най-подготвената страна в света за справяне със SARS-2. Това е така както благодарение на уроците от SARS- 1 и 15 години подготовка след това за нова епидемия, така и на това, че по принцип става дума за високотехнологично, добре организирано, силно дисциплинирано общество.

Както можеше и да се очаква предвид близките връзки с Китай, Сингапур беше една от държавите, където вирусът се появи най-рано. Първият случай беше регистриран на 23-и януари. Взеха се сериозни мерки – мащабно тестване, масово носене на маски, създаване на система на следене на контакти и движение чрез мобилните телефони, локална карантина и т.н. До тотално затваряне на всичко не се прибегна. Дълго време нещата бяха под контрол – на 23-и февруари случаите бяха 90, на 13-и март те бяха все още само 200, на 23-и март те бяха 500.

Но в крайна сметка експлозията дойде и днес те са над 5,000, което вече налага сериозни карантинни мерки.

Ако в Сингапур, с всичката си перфектна организация, високи технологии и дисплинирано население, не може да се справи с вируса без карантина, защо следва да се надяваме, че е възможно всичко да бъде отворено наново без никакви проблеми в много по-неблагоприятни условия за ограничаване на разпространението?

Но по всичко изглежда, че вместо да се решат по- дълбоките проблеми, довели ни дотук, водени от отчаянието, такива опити ще бъдат направени, с предвидими последици.

В заключение

И все пак не е невъзможно епидемията да бъде спряна на местно ниво. Да, глобално това е безнадеждно поради пълния организационен хаос в толкова много държави. Но следните мерки могат да елиминират вируса в рамките на отделни територии и да предотвратят разпада на социалния ред:

    1. Наистина сериозна карантина, като колкото по- драконовски са мерките, толкова по-кратко ще се наложи тя да продължава. Ако базовото репродуктивно число R(т.е. на колко други хора средно един заразен предава вируса) бъде сведено под R0 = 1, вирусът ще изчезне, и колкото по-ниска е тази стойност, толкова по-бързо ще стане това. Ясно трябва да се разбере, че тук не говорим за седмици. Когато в Африка има епидемии от Ебола, обикновено се чака 42 дена без да има нови случаи преди да се обяви край на епидемията, и за това си има много добра причина – в момента епидемия от Ебола тече вече втора година в източно Конго, в края на февруари изглеждаше сякаш вече нямаше нови случаи, но миналата седмица изникна ново огнище. А по-всичко изглежда, че коронавирусът е значително по-упорит и може да се “крие” много дълго в асимптоматични преносители. Съответно на практика всеки ще трябва да бъде тестван, и то чрез PCR, не със серологични тестове, за което на много места просто няма капацитет (България е от тези места). Не бива да се разчита на бързо разработване на ваксини и лекарства. Това не е невъзможно, но е много малко вероятно да стане, и не бива да се вземат управленски решения на база такива нереалистични предположения.
    2. Да, това означава пълен колапс на икономиката от конвенционална икономическа гледна точка, но това така или иначе ще стане. Което от своя страна налага взимането на радикални социални мерки. На първо място, при такава дълга карантина няма как да се мине без някакъв еквивалент на универсален базов доход докато кризата не премине.
    3. Но дори и той да се въведе, планината от абсолютно невъзможни за изплащане дългове пак ще се сгромоляса. Съответно единственият начин това да се избегне е те да се отменят. Това е било честа практика в древността, когато е имало ясно рационално разбиране на простите истини, че никой не може да пребори експоненциалния растеж, и че дългове, които е невъзможно да бъдат изплатени, няма да бъдат изплатени. Поради ко- ето периодично дълговете са се отменяли и се е започвало на чисто (т.нар “дългов юбилей”).
    4. Поставяне на ключови отрасли под директен държавен контрол, за да могат те да работят в обществения интерес, а не с цел извличане на печалба от кризата. Но за това е нужен управленски капацитет, който не е ясно дали е налице.
    5. Би било много добре ако имаше централизирана система за разпространение на храна по домовете, за да не се налага хората да излизат навън. За това обаче е може би късно, отново поради липса на такава инфраструктура, дори и там, където някога я е имало.
    6. Нещо изключително важно, за което в момента не се говори и липсата на такова говорене е откровено плашеща – нужна е максимална изолация на работещите в животоподдържащите сектори (земеделие, енергетика, водоснабдяване и т.н) за да се осигури тяхното нормално функциониране. В момента продоволствена криза няма, но ако вирусът плъзне по селата и това доведе до проблеми със сеитбата, обработката на земеделските култури и прибирането на реколтата, такава криза ще се появи. Същото важи и за преработващите предприятия. В САЩ и Канада в момента върви вълна от затваряне на месопреработвателни комбинати поради възникване на епидемии в тях (това са места, където се работи плътно рамо до рамо, и където предпазни облека явно не се раздавани тъй като това струва пари). Което се очаква до няколко седмици да доведе до физически недостиг на продукти в магазините. В България по принцип е възможно селата и малките градове да бъдат изолирани и опазени, но тъй като не се наблюдава осъзнаване на проблема, едва ли ще се предприеме нещо по въпроса.

Това са краткосрочните мерки. В дългосрочен план, по-много по-дълбоки от коронавируса причини, трябва да се премине към икономическа система, която да не е зависима от безкрайния растеж и която да не се срива моментално от такива шокове. Но това е отделна дълга тема.

На практика обаче е много по-вероятно кризата да се използва от добре позиционирани частни интереси за да заграбят още повече политическа и икономическа власт. В България от елита едва ли може да се очаква друго. А в САЩ миналия месец вече беше извършено най-гигантското престъпление спрямо обикновения човек в историята им – дадоха се минимални еднократни суми пари плюс помощи за безработица за по-малко от четири месеца плюс като цяло крайно недостатъчни суми пари за дребните бизнеси. И трилиони долари за Уол Стрийт и големия бизнес. Които трилиони бяха раздадени най-вероятно с идеята да се използват, за да се изкупят на безценица всички активи точно в момента, когато цената им е най-ниска, и съответно те да се концентрират в ръцете на един много малък кръг хора. Това ще върне обществото обратно в ерата от края на 19-и век, даже може да започнем сериозно да си говорим за неофеодализация в недалечното бъдеще. И всичко това въпреки, че коронавирусът показа ясно до какви точно поражения спрямо националната сигурност води тази концентрация на власт в ръцете на финансистите. Адекватни мерки да се спре разпространението на вируса така и не бяха взети, и е много вероятно да се прибърза с “отварянето” на икономиката. До какво ще доведе това остава да видим.

Георги К. Маринов, Postdoctoral Fellow
Greenleaf Lab & Kundaje Lab
Department of Genetics
Stanford University School of Medicine 

Интервю с автора в сайта на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки

Водеща снимка: Карнавалът в Дюселдорф © Ina Fassbender, AFP


Бележки под линия

[1] The world simply can’t aford China-style coronavirus lockdowns. South China Morning Post, March 26th 2020 https://www.scmp.com/ comment/opinion/article/3077055/world-simply-cant-afford-china-style-coronavirus-lockdowns

[2] Shutdown Spotlights Economic Cost ot Saving Lives. The New York Times, Martch 24 2020 https://www.nytimes.com/2020/03/24/ business/economy/coronavirus-economy.html

[3] Jiang S, Shi Z, Shu У, Song J, Gao GF, Tan W, Guo D. 2020. A distinct name is needed tor the new coronavirus. Lancet 395(10228):949.

[4] Gorse GJ, Donovan MM, Patel GB. 2020. Antibodies to coronaviruses are higher in older compared with younger adults and binding antibodies are more sensitive than neutralizing antibodies in identitying coronavirus-associated illnesses. J Med Virol 92(5):512-517.

[5] Callow КA, Parry НF, Sergeant M, Tyrrell DA. 1990. The time course ot the immune response to experimental coronavirus intection ot man. Epidemiol lnfect 105(2):435-446.

[6] Mo Н, Zeng G, Ren Х, Li Н, Кe C, Tan У, Cai C, Lai К, Chen R, Chan-Уeung M, Zhong N. 2006. Longitudinal profile ot antibodies against SARS-coronavirus in SARS patients and their clinical significance. Respirology 11(1):49-53.

[7] Liu L, Хie J, Sun J, Нan У, Zhang C, Fan Н, Liu Z, Qiu Z, Нe У, Li T. 2011. Longitudinal profiles ot immunoglobulin G antibodies against severe acute respiratory syndrome coronavirus components and neutralizing activities in recovered patients. Scand J lnfect Dis 43(6-7):515-521.

[8] Wu F, Wang A, Liu M, Wang Q, Chen J, Хia S, Ling У, Zhang У, Хun J, Lu L, Jiang S, Lu Н, Wen У, Нuang J. 2020. Neutralizing antibody responses to SARS-CoV-2 in a COVID-19 recovered patient cohort and their implications medRxiv 2020.03.30.20047365

[9] Modjarrad К, Roberts CC, Mills КT, Castellano AR, Paolino К, Muthumani К, Reuschel EL, Robb ML, Racine T, Oh MD, Lamarre C, Zaidi FI, Boyer J, Кudchodkar SB, Jeong M, Darden JM, Park УК, Scott PT, Remigio C, Parikh AP, Wise MC, Patel A, Duperret EК, Кim КУ, Choi Н, White S, Bagarazzi M, May JM, Кane D, Lee Н, Кobinger G, Michael NL, Weiner DB, Thomas SJ, Maslow JN. 2019. Satety and immunogenicity ot an anti-Middle East respiratory syndrome coronavirus DNA vaccine: a phase 1, open-label, single-arm, dose-escalation trial. Lancet lnfect Dis 19(9):1013-1022.

[10] Esposito JJ, Sammons SA, Frace AM, Osborne JD, Olsen-Rasmussen M, Zhang M, Govil D, Damon IК, Кline R, Laker M, Li У, Smith GL, Meyer Н, Leduc JW, Wohlhueter RM. 2006. Genome sequence diversity and clues to the evolution ot variola (smallpox) virus. Science 313(5788):807-812.

[11] Marr JS, Кiracote JB. 2000. Was the huey cocoliztli a haemorrhagic tever? Med Hist 44(3):341-362

[12] Кazanjian P. 2015. Ebola in Antiquity? Clin lnfect Dis 61(6):963-968.

[13] Jones КE, Patel NG, Levy MA, Storeygard A, Balk D, Gittleman JL, Daszak P. 2008. Global trends in emerging intectious diseases. Nature 451(7181):990-993

[14] https://news.3m.com/press-release/company-english/3m-response-defense-production-act-order

 

Time: Италиански лекар лекува успешно болни от коронавирус по домовете им

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/italy-coronavirus-patients-treating-home.html

събота 18 април 2020


През последния месец Джовани Сартори изгуби чувството си за време.
Той не помни точно кога по-малкият му брат, силен и здрав 53-годишен мъж, вдига висока температура и получава проблеми с дишането. Казва, че след около седмица в това състояние с лечението с предписания от личния му лекар парацетамол, е бил отведен в болницата. Десет дни по-късно той е мъртъв.
Шейсетгодишният Сартори остава сам с 90-годишната си майка в Кастана ди Прадело, село в Емилия Романя, Италия, където има повече крави и овце, отколкото хора. Домът им е на повече от 5 мили от най-близките аптека и магазин за хранителни стоки, и на 30 мили от болницата в Кодоньо, където е регистрирано първото огнище на COVID-19 в Италия. Майката на Сартори е със симптомите на вируса. “Тя беше така няколко седмици и не искаше да постъпи в болница. За щастие д-р Кавана дойде у нас един ден. Когато го видях да влиза, се почувствах прероден“, казва той в телефонно интервю.

Луиджи Кавана е ръководител на онкологичното отделение в близката болница в Пиаченца. През втората седмица на март, когато Италия влиза в локдаун, той си дава сметка, че твърде много тежко болни пациенти с COVID-19 пристигат в спешното отделение, докато повечето от тях е можело да бъдат лекувани у дома по-рано, преди симптомите им да станат твърде тежки.
Затова заедно с няколко колеги всеки ден пътува из районите около Пиаченца всеки ден. Неговите три екипа са посетили повече от 300 души със симптомите на COVID-19. Те носят лекарства за пациентите и устройство, което следи нивата на кислорода в кръвта, което се връща след възстановяването им. За по-критичните случаи д-р Кавана оставя резервоари с кислород и, както на майката на Сартори, торбички с хранителни течности за вливане. „Майка ми вече е по-добре. Да си в своето леглото, а не в претъпкана болница е това, което е от значение“, казва Сартори.

“Когато разбрах, че спешното отделение е препълнено с хора, които вече са в сериозно състояние, знаех, че нещо не е наред. Това не е удар или инфаркт, а вирус, който може да удари по различни начини и да следва курса си. Трябва да се опитаме да го спрем, преди да увреди белите дробове по начин, който понякога е необратим“, казва д-р Кавана. Според данните, които е събрал през първия месец, по-малко от 10% от пациентите, които той лекува у дома, се влошават до степен, в която трябва да бъдат хоспитализирани.

До миналата седмица Кавана е давал на повечето от пациентите си Хидроксихлороквин /използван често при малария и някои възпалителни заболявания като ревматоиден артрит/ и антивирусен медикамент, който обикновено се предписва за HIV. Тогава AIFA, еквивалент на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, излиза с препоръката за много внимателно предписване на двата препарата заедно. Така, че сега, освен в редки случаи, той прилага Хидроксихлороквина самостоятелно. Въпреки, че лекарството не е тествано за коронавируса, той казва, че това е „най-ефективното лечение засега“.

Белият дом също ентусиазирано препоръчва лекарството за лечение на коронавирус, президентът Доналд Тръмп го описва като „чудодеен лек“. Кавана подчертава важността на това, че когато лекар го предписва, трябва да следи бдително за въздействието му. „Всеки ден получавам десетки телефонни обаждания и отговарям на всички тях. Предпочитам да отговарям на телефона в 2 ч. следобед“, уточнява той.

Сега, когато процентът на заразените с коронавируса в Италия расте, медиците анализират какво работи и какво не – и все повече се обръщат към нови инициативи като тази, която е създадена от Кавана. Местни администрации в други региони и организации с нестопанска цел като Лекари без граници организират медицински екипи, за да предоставят грижа у дома и в най-рисковите места, като например старческите домове.

„Ние допуснахме грешка, особено в Ломбардия. Бяхме изцяло фокусирани върху увеличаването на броя на леглата в отделенията за интензивно лечение, без да имаме достатъчно анестезиолози“, обяснява Иван Кавичи, професор по социология на здравеопазването в университета Тор Вергата в Рим. И допълва, че „в такива ситуации укрепването на цялата система е от съществено значение, само тогава болниците могат да функционират правилно“.
Според него, вместо това общопрактикуващите лекари и екипите за първична медицинска помощ са били “изоставени” и “оставени без защита”. Досега близо 100 лекари са загинали в Италия, около половината от тях са общопрактикуващи.

Кавана и неговите екипи могат да влизат в домовете на пациентите, защото разполагат с необходимите предпазни средства, осигурени както от болницата, където работят, така и от частни донори. По време на посещенията си те обличат защитен костюм, който д-р Кавана шеговито описва като скафандрите на пилотите от филмите. Освен това, при всяко посещение те носят допълнителен халат за еднократна употреба, както шлемове, две маски, два чифта ръкавици, две шапки и покривала за обувките.

Властите също се опитват да подготвят мерки за евентуално възраждане на коронавируса. „Освен да реорганизираме болниците, трябва да реорганизираме медицинските кабинети в целия регион“, обяснява Пиер Луиджи Бартолети, заместник-секретар на FIMMG, италианската федерация на семейните лекари. Бартолети и неговите сътрудници вече мислят за следващата зима, когато в най-лошия случай вирусът може да удари отново със сила.

„Още през октомври чакалните пред лекарските кабинети трябва да бъдат преустроени, с отделни коридори за тези с грипни симптоми. Освен това, ние трябва да предложим на лекарите защитни средства и да ги обучим да ги използват правилно, заедно с подходящи инструменти за диагностика“, уточнява той. Бартолети работи с лекари в болницата Спаландзани в Рим, за да създадат методика, която да позволи бързо тестване за COVID-19, като се използва само капка кръв, взета от пръста.

Днес тестовете за коронавирус отнемат 4 или дори 5 дни, за да се получи резултат. Това е твърде дълго, ако се следват превантивните стратегии. Вместо да чака тестовете, д-р Кавана използва устройство с размера на мобилен телефон за ултразвукови скенери на гърдите. „Знаем, че в тази засегната област хората с признаци на бронхит или пневмония са почти сигурно положителни. Пазя тампона в случай на съмнение или за последващо лечение, за да се уверя, че след като се излекуват, не носят заразата“, казва той.

Лекарите и експертите са наясно, че пандемията е била като отварачка за очи – не само за италианците, но и за останалата част от света – по отношение на силните и слабите страни на различните здравни системи. Но никоя система не е доказала, че е достатъчно добре подготвена и оборудвана да се справи с изключителна ситуация като сегашната пандемия.

„Бяхме изненадани в момент, когато се чувствахме безсмъртни, но сега е ясно на всички, че това не е така. Ако повторим същите грешки, вината ще е и наша“, казва Пиер Луиджи Бартолети.

Автор: Франческа Берарди, Италия, за в. „Тайм
Превод: Екип на Биволъ, Снимка: Gabriele Micalizzi—Cesura

Надежда: френски лекари създадоха действаща методика за лечение на коронавируса

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-19-gastaldi-erbstein-vansteenberghe.html

петък 17 април 2020


Трима обикновени френски общопрактикуващи лекари разработиха методика за лечение на COVID-19, която дава чудесни резултати, пише френския Le Parisien, цитиран от рускоезичното издание BFM.RU

Най-стъписващото е, че те живеят в различни градове и са се открили през специализирана лекарска група във Фейсбук. Медиците обменяли помежду си и с други колеги практически наблюдения от лечението на заболелите от коронавирус, и в резултат са разработили собствена методика.

Схемата им е основана на изследвания на методиката на професор Дидие Раул от университетската клиника в Марсилия, който разработи комбинирана терапия на базата на противо-маларийния препарат Хидроксихлороквин и антибиотика Азитромицин. Този метод обаче провокира бурни дискусии във Франция. Инфекционистът Раул има както поддръжници, така и противници.

Емпирично, от “Дивана на доктора”

Авторите Дени Гасталди, Жан-Жак Ербщайн и Оливия Ванстенберге са общопрактикуващи лекари в различни градове в департаментите Мозел и Нор. Те се срещат и общуват виртуално чрез Фейсбук групата  “Дивана на доктора” (Le Divan du Medecin), в която членуват 13 600 техни колеги.

Тримата лекари говорят предпазливо за методиката, но ѝ възлагат големи надежди. Доктор Гасталди уверява Parisien-Aujourd’hui en France че са тествали лечението върху няколкостотин пациента и то е много ефикасно.

“Много е емпирично”, обяснява д-р Гасталди. “Разменихме мисли върху възможните лечения. Тъй като не можехме да използваме Хидроксихлороквина от протокола на проф. Раул, (общопрактикуващите лекари нямат право да прилагат такъв препарат със силно действие), се запитахме дали Азитромицинът не би могъл да е базата за лечението. Той има предимството да е антибиотик, но също има въздействие върху вирусите и противовъзпалително действие върху белодробния паренхим.”

Белодробният паренхим е най-уязвим в случай на развитие на цитокинна буря /цитокинова каскада, хиперцитокинемия – това е неконтролируемо възпаление, което води до увреждане на собствените тъкани на организма. В борбата с вируса имунните клетки отделят особени вещества – цитокини, към тях се отнасят интерфероните, интерлевкините, хемокините, факторите за некроза на отоците и т.н., бел.ред./.

Именно този процес, а не самият вирус, повече от всичко заплашва живота на заболелия в тежките случаи. Поради това лекарите добавят към Азитромицина и някои други препарати.

“Разсъждавахме кое може да усили ефекта от този медикамент. Цинкът е много ефикасен за това. Добавихме две хапчета цинков глюконат (Effizinc) в протокола. Също емпирично добавихме Singular, използван при астматични пациенти, заради противовъзпалителната му роля върху белодробните тъкани. При тежките случаи добавихме и малка доза Хепарин, за да предотвратим тромбозите, флебитите и белодробните емболии, които често се срещат при коронавируса. Едно от задължителните условия е лечението да започне при първите симптоми и да не се чака да се стигне до реанимация.” – продължава д-р Гасталди. Нито един от неговите 200 пациента, върху които е приложил това лечение, не е починал.

Радио BFM.ru се свързва с руски специалисти, които да коментират методиката:

Д-р Владимир Болибок, имунолог:

„Практиката – това е критерий за истината. Самата методика е много интересна, тя следва стъпките на патогенезата на самото заболяване. Единият противовъзпалителен препарат засилва действието си за сметка на друг такъв, после и за сметка на третия, а механизмът и на трите препарата за въздействие върху основното възпаление е различен. Ако говорим за цинковия глюконат, този препарат насища левкоцитите с цинк, а това е важно, за да могат те да изработват повече ферменти, които убиват бактериите и по-малко от т.нар. цитокини“.
За засилването на действието на Азитромицина френските лекари са решили да добавят в лечебния протокол и цинковия глюконат. Той се прилага при лечението на кожни възпаления – на първо място, баналното акне, много е евтин и се продава без рецепта. Освен това, по емпиричен път в „коктейла“ е добавен Сингулар, прилаган за спиране на бронхоспазъма при астматични пристъпи, както и като противовъзпалително средство. Ако състоянието на болния стане тежко, в курса на лечението се прибавят неголеми дози Хепарин – за профилактика на тромбоза, флебит и трембоемболия на дробовете, които често се развиват при заболяване от коронавируса.
Всички тези препарати са отдавна известни и защо сега се решиха да ги прилагат, е съвсем ясно. Но въпреки всичко, да се твърди, че прилагането на подобна схема е оправдано, е твърде преждевременно, смята генералният директор на научно-изследователска компания Николай Крючков.

Ето какво казва Крючков:
„Вече е налице схемата Хидроксихлороквин плюс Азитромицин, но това все още е хипотеза, а не окончателен извод. Сега е ясно, че при тежко развитие на ситуацията пациентите с COVID-19 развиват дисектичен интраваскуларен синдром на кръвосъсирването. Хепаринът като елемент на подобна терапия може да бъде използван. Широко обследваната схема на Хидроксихлороквин и Азитромицин не рядко предизвиква странични явления, най-вече свързани с развитието на сърдечна аритмия, и изключването на Хидроксихлороквина от тази схема потенциално увеличава безопасността. Обяснимо е, че сега много лекари се стремят да разберат кое работи и кое не. Това е забележително, но нивото на доказуема информация, получена по такива подходи, е твърде ниско“.

Критиците на методиката се съмняват в етичността на подхода и припомнят, че медицинската история е пълна с примери, когато клиничните изпитвания са разкривали опасността от определени методи на лечение, първоначално изглеждали като напълно логични. Да, методиката е чисто емпирична, казват нейните автори, но твърдят, че никой от техните стотици пациенти още не е попадал в реанимацията. Те подчертават, че не се интересуват от това да получат Нобелова награда за медицина, а само от живота на болните и поради това искат да споделят опита си с колегите. „Изследванията, които ще дадат резултати след половин година, когато епидемията ще е свършила, мен не ме интересува“, казва един от авторите на методиката Дени Гасталди.

По материали от Le Parisien и BFM.ru

Как ще бъде устроен светът след края на ограниченията: аргументите на икономиста Това ли ни чака: безработица, неравенство и тотален контрол

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-the-world-after-novaya-gazeta.html

четвъртък 16 април 2020


Историята със затворените под карантина големи градове предизвика дискусии за бъдещето на онлайн-бизнеса и осъзнатото потребление. За да утешат гражданите, заключени в жилищата си, пред доброволните затворници оптимистите рисуват чудесен нов свят, който може би ще дочакат онези, които ще преживеят избухването на инфекцията. Но в действителността няма да бъде точно така – просто трябва да се види цялостната картина.

Невъзможните мечти

Коронавирусът е на практика шанс, с усмивка твърдят оптимистите. Тоталната карантина в крайна сметка ще даде окончателен тласък на внедряването на онлайн-технологиите на труд и живот. По принцип всичко необходимо за дистанционния труд вече е измислено, трябва само малко да се стегнат бизнес-процесите и техниката. Досега просто не е имало повод толкова много служители в офисите да се окажат у дома.
Вкъщи – на работа – вкъщи и освен това половин ден в задръстванията, това живот ли е? Затова сега компаниите, работещи дистанционно, ще открият, че тяхната производителност е запазила приемливо ниво и няма да върнат персонала си в офисите. Това означава, че вие ще спестите средства за транспорт и наеми за градски жилища, ще можете да живеете в уютни вили в екологично чисти селища. А и сега не ви трябва теснотията на мегаполиса, където изобилстват инфекциите, жилищата са скъпи и губите маса време в метрото. Не пътувате – а това е по-малка натовареност на транспортната мрежа, а и по-малко инфекции и аварии. Пък и самите офиси ще поевтинеят, тъй като компаниите няма да се нуждаят от тях.

И всички апартаменти в градовете трябва да поевтинеят. Защо е толкова скъпо да купиш или да наемеш жилище в столицата? Защото търсенето надвишава предлагането. Именно в столиците са съсредоточени най-добрите обръчи за офисните „катерици“, а пространството за строителство е ограничено. Ако компаниите започнат масово да преминават на дистанционна работа, тогава и търсенето на жилища в градовете ще падне, а това ще доведе до понижаване на цените.

Затова пък как ще разгърне висшето образование! Сега обучението в престижен университет означава големи разходи. Дори ако сте такъв гений, който лесно може да постъпи в Московския физико-технологичен институт или в Харвард, само престоят в кампуса е скъпо удоволствие. Но пълноценното въвеждане на онлайн-обучението ще ви даде възможност да слушате най-добрите лекции на най-добрите професори, при това достъпът до такива лекции ще бъде по джоба на всеки за сметка на ефекта от мащаба.

А и как ще се облекчи взаимодействието с държавата! Накрая всички правителствени учреждения ще преминат на дигитално общуване с гражданите и всички тези безкрайни справки, удостоверения, номера и цифрови печати и подписи ще може да се поръчват онлайн, както пицата. Пък и там началниците ще се захванат с оптимизиране на апарата си, като уволнят всички излишни служители и ще се икономисва от държавния бюджет.

Най-голямата радост ще очаква поклонниците на Грета Тунберг. Като си стоят у дома, хората ще разберат до каква степен животът им е бил управляван от маркетолозите. Всички ще видят, че повечето от покупките им са били обусловени не от гореща потребност, а само заради желанието да изглеждат по-добре в очите на съседите. Всички тези „чанти според обувките“, дрехи според сезона, стотици модели смартфони – за какво са му на човека, който излиза само до близкия магазин или да изхвърли боклука. И козметиката не е нужна, ако лицето е постоянно скрито под маска. А спестените по този начин пари може да се оставят за „черни дни“. Или просто не работиш, но прекарваш повече време със семейството си.

Елои и Морлоки /по Хърбърт Уелс/

Не бързайте да се разнежвате. Срещу всяко от тези предложения аз ще намеря сериозни възражения. Да започнем с това, че дистанционната работа, ако тя добие масов характер, още няма да означава преселение на гражданите от малките жилища в комфортни мезонети. Собственият дом е скъпо удоволствие, особено за офисния служител с минимална работна заплата. И тази заплата никой няма да тръгне да я увеличава, дори и ако компаниите си спестят издръжката за офисите. Ще ви се наложи да се конкурирате с тези, които преди не са можели да ви заменят, защото живеете твърде далеч от потенциалното работно място.

Затова следва извеждане на служителите от офисите в градския център. Но този, който не може да отдели кабинет за пълноценна работа в собственото жилище, ще бъде принуден да наеме такъв в небостъргачите и бизнес-комплексите.
Там всеки ще има бюро, компютър, холова гарнитура и програма, контролираща трудовата му активност. Ако преди за вашето работно място в центъра на града е плащала компанията, от сега за такова място близо до дома в предградията ще си плащате вие. И вас ще ви уволняват безпощадно и безжалостно – просто един ден ще откриете, че корпоративният ви акаунт е блокиран.

С образованието също никак не е просто. Да, супер-преподавателите ще бъдат предпочитани, заплатите им ще растат, тъй като аудиторията на такива професори ще бъде съпоставима с тази на футболните мачове. Затова пък на онези, които не попаднат в този тесен кръг, ще им бъде зле – никой няма да слуша техните лекции и следователно никой няма да им плаща.

Но не мислете, че онлайн-абсолвентите от най-добрите университети ще ги чака кариерно щастие. Дипломата от престижния институт може да бъде ключ към успешна кариера не, защото вие сте получили особени знания. Работодателят наема този, чиято супер-диплома свидетелства не само за знания, а за това, че притежателят й принадлежи към осигурено семейство, обзавел се е с добри връзки, или е преминал жестоката селекция, изпреварвайки много себеподобни.

В условията на масовото онлайн-обучение дори най-добрата диплома ще доказва само търпението и постоянството, и способностите за решаване на различни учебни задачи. Но нищо повече.

Значи, на работа ще се вземат не заради дипломата, а заради някакви други качества. Впрочем, този, на когото не му провърви да бъде постоянно пред очите на началството, не може да се надява на кариера. Ще му се наложи до старост да си стои на позицията младши администратор, а и автоматично ще бъде изпращан в минимална пенсия – според датата на раждането, съответна на пенсионната възраст, после компютърът няма да го пусне в корпоративната мрежа.

Аз не разчитам и на облекчаването на взаимодействието с държавата. По-скоро държавата чрез онлайн-системите ще изисква от вас такова поведение, че и режимът на дисциплинарните батальони ще ви се стори като порядките в санаториум. Получаването на достъп до електронните услуги е лесно да бъде натоварено с толкова много ограничения, че липсата на наказание ще ви се струва поощрение. А всички дребни държавни хорица наистина могат да бъде уволнени – за да попълнят редиците на безработните и да засилят конкуренцията на трудовия пазар, принуждавайки хората буквално да се сражават за минималната си заплата.

„Осъзнатото потребление“ на първо място ще означава масови уволнения.
Ако вие нямате нужда от вещи, съответно вие не се нуждаете и от онези, които ги произвеждат.
Пък и самото потребление може да бъде оптимизирано по стария анекдот: „Вярно ли, че при комунизма ще може по телефона да се поръчват продукти? Истина е. А ще ги раздават по телевизора!“.
За какво му е на човека, изолиран в стая с компютър, да се харчи за брандове, нови модели, разнообразни опаковки? Разработчиците на компютърни игри и създателите на виртуална реалност ще бъдат добре, но голямата част от представителите на креативните професии ще хванат гората. И ще е добре, ако изберат офис в бизнес-сградите или модела на уеб-камерата, вместо да се окажат куриери за доставки по домовете или берачи на домати. Нали в обществото има твърде много ръчен труд, който трудно може да се механизира, а и не е необходимо – дизайнери, маркетолози, бранд-мениджъри в оставка ще се радват на екологичните плантации.

Преди 125 години Хърбърт Уелс публикува гениалната „Машина на времето“, в която предсказа разделението на човечеството на две раси, съжителстващи в своеобразна симбиоза. Повърхността на Земята в „екологично чиста среда“ ще бъде обитавана от Елоите, ангажирани с разни приятни неща, а в подземните пещери ще останат да се трудят Морлоките, осигуряващи на първите всичко необходимо. Факт е, че Уелс е предсказал, че по нощите Морлоките ще напускат гнездата си, за да похапнат от заплеснатите Елои.

Но в онлайн-цивилизацията „дистанционните Морлоки“ няма да получат електронен достъп за пътуване из града, за да не могат те да се доберат до своите началници-Елои. И ще бъдат принудени да се изяждат взаимно един друг в своите „самоизолирани“ жилища.

Автор: Дмитрий Прокофиев, „Новая газета
Превод: Екип на Биволъ

***Авторът Дмитрий Прокофиев в момента е преподавател в Международния Банков институт. През 1997 г. е специализирал „Икономика на летищата“ и „Транспортна политика“ в университетите в Амстердам и Лайден. Защитил е дипломна работа на тема „Маркетингова политика в организацията на търговията на дребно по летищата“. През 1999 г. е завършил обучение по президентската Програма за подготовка на управленски кадри за организациите на народното стопанство във Института по финанси и икономика в Санкт Петербург и бизнес-школата в университета Wolwerhampton /Великобритания/.
Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и Биволъ.

Предвеликденско Свети Баце уби и змея!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%8F.html

неделя 12 април 2020


mavrodiev

Адаш, що не казваш бе, пич!? Щях да кандидатствам, да отнеса едни 75 милиона и всичко да е наред. И за теб, и за мен.

И без това от един бивш ежедневник ме уволниха, защото бяха бесни, че съм писал за това, как се направи на приятно разсеян за източването на няколко милиарда от КТБ. Толкова ли ти беше трудно да ми дръннеш един телефон? Така или иначе в „Биволъ“ няма някого, чиито разговори да не следите, та номерът ми няма как да не го знаете. И да ми кажеш „Ей, давам по70-80 милиона кредит на всяка фирма, дето има към два бона оборот за миналата година. Ако искаш, ела, кандидатствай, заповядай, добре си ни дошъл

Все пак сме Българска банка за развитие и трябва да подпомагаме дребния и средния бизнес с пари от джоба на данъкоплатеца. Ти среден бизнес определено нямаш, но виж, за дребен ставаш. Подай документите, вземай тия 75 милиона и заминавай! Ние на колекторски фирми, дето заплашват и бият хора, за да събират изкупени дългове, даваме по толкова, камо ли на теб? Още повече, че те имат 2000 лева оборот за миналата година, а твоето пикливо издателство даже е декларирало повече.“.

Вместо това, ти ме държиш на празни ясли в един доста деликатен момент, в който короМката и карантината ни разказаха играта на всички. Най-вече на тия, дето се занимаваме с култура.

Ако бях наясно, че така с лека ръка мяташ десетки милиони на пикливи фирми, изобщо нямаше да се притеснявам за бъдещето си. Щях да знам, че във всеки един момент мога да се възползвам от щедростта ти и да изляза на горница, без да ми се налага да полагам каквито и да било усилия. Сега, ако може, да кажа и няколко по-сериозни думи.

Знам, че те използват като бушон и хич не те съжалявам, макар и да харесвам новата ти прическа. Малко приличаш на Гай Юлий Цезар. Имам предвид по прическа, ако не си разбрал. По нищо друго не мязаш на каквото и да било, освен на фекалия. Изгоряха ти трийсет и шестте бона месечна заплата. Щях да се гордея, ако имах съименник, който изкарва толкова пари с честен труд. Но, не е така. Поне не знам за такъв, макар и да познавам няколко Стоян-овци, които си скъсват задниците, за да се трудят здравата и да издържат семействата си, стискайки зъби пред предизвикателствата на живота.

Някой от тях имат дългове, защото са искали да разполагат с жилище и да останат в Родината си. В същата държава, в която ти раздаваш с лека ръка милиони на гнусни мутри, тормозещи и дори биещи хора, опитващи се да живеят тук и да създават принаден продукт.

Адаш, знам, че твоите ментори ще изчакат да мине бурята покрай тоя кредит и ще те покрият на удобен пост, като те заменят с твой образ и подобие. Ти си нагаждач и все някак ще успееш да излезеш сух от водата.

Само, ако ми позволиш, да ти кажа нещо любопитно, по време на тия християнски празници. Не съм запознат със „Свети Георги Груп“ отблизо. За щастие. Не ми се запознава с такива „хора“. Е, веднъж се запознах. Нямаше как.

Бях без работа. Точно, преди да ме уволнят от оня ежедневник, с който почнах приказката си. Теглих бърз кредит. Смешна сума, но наистина нямах доходи и закъснях с два дена (събота и неделя). Обади ми се някакъв батка, който ми каза, че трябва да върна веднага, защото знаел къде живея, къде ходели на детска малките и къде работела жена ми.

Бил пред входа. Попитах го, за да съм сигурен, че съм разбрал правилно, дали наистина е пред входа на блока ни. Той потвърди. Не си спомням дали не изхвърчах по боксерки, но все пак мисля, че успях пътьом да си обуя един анцуг. Както и да е. Знаеш ли, адаш, натопорчен батка, който очаква да му се молят и извиняват, колко бързо може да бяга, когато го гонят с ритници? Много, ама много бързо. И пресича булеварди на спринт. Със скорост сто метра за девет секунди.

Така че, затвори си очите за няколко милиарда от КТБ, давал си им по 75 милиона на тия лайнари, гласувал си си заплата 36 000 на месец, сега те покриха отново. Не си първият. Но се надявам хората да се събудят, да излязат от 75-годишната карантина и да си последният. Или поне един от последните долни рекетьори. Всички трябва да вземате сто метра за десет секунди, за да не отнесете шутове по крадливите задници!

Сърдечни поздрави, адаш! Дано има ад за крадливи копелета като теб!

Три причини да се пие и една да останеш жив Карантината в Русия: от какво се страхуват алкохолиците

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russia-covid-lockdown-alcoholics.html

неделя 12 април 2020


За алкохолиците сега е много по-трудно, отколкото за останалите. И то не, защото е невъзможно да се купи концентрат или че нямат пари. Магазините са отворени, пий, залей се, ако щеш. А пари за алкохол се намират отнякъде дори в най-безнадеждното време. Няма пари за храна, за дрехи, няма за наема, но за водка винаги стигат. Копейка по копейка, без ресто.

„Трябва строго да си даваш сметка защо да не пиеш“, писа класикът на алкохолната митология Владимир Шинкарьов. А причини да пиеш и, значи, да умреш от запой, язва, сърдечен пристъп, отравяне или от същия този коронавирус – има ги в пъти повече.

Причина 1 – паниката

Алкохоликът се страхува много. Пандемията и за обикновения човек е стрес, а за алкохолика стресът е двоен. Неговите нерви са изопнати. Депресии, паник-атаки, истерика – всичко това е нормално. Страховете и така са много – губиш паспорта си, ключовете, прибират те в полицията, пребиват те, падаш на улицата и измръзваш… Да изброяваме ли още? А сега цяла една пандемия.

Приятелят ми Витя взе да се паникьосва още през март. „Аз ще полудея. Аз няма да има с кого да пия. Ще изляза на улицата да се разходя след бутилка коняк и ще ме задържи патрул. И никога повече няма да ме пуснат“, казваше той. И пак: „Аз ще полудея!“.

Последните пъти ние с него пихме от различни бутилки, за да не се заразим. А преди пускахме една за групата, но сега всеки си купува отделна. Само ви се струва, че на пияния морето му е до коляно. Всъщност, най-малката опасност хвърля алкохолика в ужас.

Аз съм виждал странни неща. Гледал съм как пият през маската. После по нея остават мокри петна и по тях е лесно да разпознаеш пиещия.

Виждал съм как с коняк дезинфекцират ръцете си. Това за алкохолика е ненормално. Иначе, в нормална ситуация ние треперим за всяка капка.

Паркът, където пиехме ние, е затворен. Докато още можеше, ние кръжахме из района. Пиехме и разговаряхме. Някой ще каже, това са глезотии, прищевки. Не, това е необходимост. Когато човек има паническа атака, той се нуждае от разходка и общуване, иначе ужасът ще се стовари върху него. Да пие също е необходимо. Представете си, че вас са ви лишили от храна или сън. Водката за алкохолика е също такава базова потребност. Без нея той не може да живее.

Той /Витя/ се паникьосва седмица и после реши да избяга. Купи цял багажник водка, още пет дни пи, а при петия опит все пак успя да замине, упорит човек. Сега е на село, разхожда се активно, пие умерено и видът му, съдейки по снимките, е щастлив. Поради някаква причина лицата на всички, успели да заминат, са щастливи. И някакво недоумение – как по-рано не съм се сетил?

На Витя му провървя. Това e рядък случай, когато коронавирусът спаси човека. Точно тук той /вирусът/ издъхна.

Причина 2 – коронавирусът

Прозаикът Сечин написа във фейсбука си: „Събудих се. Сухота в устата. Кашлица. Температура. Тялото ме кърши. Това е махмурлук“.

Това наистина е махмурлук, а не COVID, но симптомите си приличат, има от какво да се плашиш.

Алкохолиците са много мнителни. Те ревностно следят здравето си, онова, което е останало от него. Някои даже се отказват от бутилката. Временно. Логиката тук е следната: не пий, за да пиеш. Не пиеш, затова после отново пиеш. Всичко е подчинено на една цел.

Но страховете са оправдани – алкохолиците са в рисковата група, при това в първите й редове. Вирусът поразява хората със слаб имунитет, а аз още не съм виждал алкохолик със силен имунитет. При всеки 3-и или 4-и починал от вируса сред съпътстващите заболявания са панкреатит, възпаление на подстомашната жлеза. Типичната болест за алкохолика. От нея масово са умирали преди всяка пандемия, а сега шансовете се увеличиха многократно.

Слухът за това, че водката представлява антивирусно средство е всъщност само слух, колкото и да ласкае самолюбието на алкохолика, и да доказва, че той е умният, а всички непиещи наоколо са глупаци. Да, действително се счита, че вирусите умират при температура над 60 градуса. Но, първо, за това е нужно нещо по-силно от водката. А, второ, защо да пиеш? Просто трябва да изплакнеш гърлото.

Вече ми разказваха за антивирусна настойка, препоръчана в интернет от някакви митични белоруси. Рецептата е проста: разрязваме глава чесън и я пускаме в бутилката с водката. Полезно ли е това? Като профилактика – напълно възможно. Но само 50 грама на ден. Изобщо не е задължително да се изпият две шишета.

Причина 3 – структура на потреблението

Въпреки статистиката /ръст на продажбите с 31% в сравнение със същия период на 2019 г./ в магазин „Ароматен свят“ е пусто. Алкохолици спазват дистанцията, дисциплинирано чакат до касата, говорят тихо.

Така се държат в църква.

„Наистина много взеха да пият, станаха повече, но само тези, които действително пият. Има и случайни купувачи.“, казва продавачът. Край магазина са два големи университета – Руски държавен университет за хуманитарни науки /РГГУ/ и Менделеевският. Допреди карантината тук се тълпяха студентите. Купуваха бира, енергийни напитки и прочее щуротии. Вдигаха врява, псуваха, нарушаваха атмосферата на сериозното учреждение. Сега висшите училища са затворени, няма студенти и всичко си дойде на местата. На тези, които идват тук, не им до шеги. Едните внимателно четат етикета и мърдат устни. Ето коняк, ето ром, ето ликьор – с някакакъв замислен вид. Музеите също са затворени, а тук имаш възможност да се приобщиш към прекрасното. Другите грабват веднага и много. Защото не е известно кога ще можеш да се измъкнеш от вкъщи.
Най-добре да не показваш излишно носа си на улицата, дори с маска. Така, че дайте ми 5, не, 7 и тази от промоцията.

Преди такова количество би стигнало за дълго. Изпил си – излизаш и отиваш да купиш следващата. А сега пият веднага. Че какво, да стои ли? Алкохолът за алкохолика не е продукт за дълго хранене.

Оттук е и ръстът на продажбите. Кафенетата са затворени, а то там и никой особено не се е напивал – ще викнат полиция, скъпо излиза, трябва и до вкъщи да се добереш. Бутлегерите /места, където се продават спиртни напитки през нощта, в района имахме две/ прекъснаха пиратската си дейност. Снабдяваме се от магазинната мрежа. Като за последно. Никой не знае какво ще бъде по-нататък.

А какво може да бъде по-нататък?

Алкохолен колапс. Взрив на домашното насилие, пряко свързан с пиянството. Алкохолни смърти. В някои нарко-клиники вече има приток на пациенти – на нивото на новогодишните празници. Т.е. много висок.

Но и до клиниката трябва да стигнеш. Трябва да имаш и пари да заплатиш.

Как да се борим с това? В Забайкалието, например, въведоха сух режим. Той издържа точно четири дни. Защото това не е метод. Не трябва алкохолиците да бъдат считани за идиоти. Те този проблем ще го решат – с непоправими щети за личното си здраве, но непременно ще го решат. В Крим, в Оренбургската и Липецката области забраниха продажбата на наливна бира. Изобщо това е детско бърборене. Бира без водка означава пари на вятъра, но не чак дотолкова. Аз знам най-малко три начина да засилиш действието на водката, без да прибягваш до бирата. А народните рецепти за това са далеч повече.

Да събориш вълната на народния алкохолизъм може само по един начин – с нещо да ни ангажират всичките. Това е главната причина – сутринта няма да тръгваш за работа, затова и пием в такива огромни количества. Социалните спирачки излетяха. Никакви други задължения. А човек не е длъжен за нищо на себе си.

Затова пием в самота /което е много по-опасно, отколкото в компания/ или по интернет, за да не останем сами с бутилката. Съвременните средства позволяват на трима да пият отдалечено.

В Скайп направих конферентна връзка и – всичко е като в живота: наздравици, разговори, може с монитора да се чукнеш.

Понякога това изглежда така: на екрана две празни стаи. Двамата събутилници са под масата, извън обхвата на камерата. Мъчат се да станат и не могат.Но и това е все някакъв начин за общуване, което сега на всички ни не достига.

…Самият аз пия малко. По-малко, отколкото в мирно време. И рядко. Измислих си обяснение, ноу-хау, мога да го споделя с желаещите. За мен алкохолът е начин да сваля стреса, да понеса пренатоварването, да залича обида и неуспех. А всичко това са социални фактори, от които самоизолацията ме освободи. Как да отнеса тази мисъл до хората? Всичко е наред. Ние сме у дома. Ние се върнахме към себе си. Не трябва повече суетничене, подмазване дявол знае пред кого, унижение, оправдания, доказателства, че ти не си по-лош от другите. Ей сега ще настъпи истинският живот, а преди беше страшен съд. Звучи като тост, нали?

Автор: Ян Шенкман, „Новая газета“. Илюстрация Петр Саруханов, „Новая газета

Превод: Екип на Биволъ

*** Предложихме ви една друга гледна точка – отвъд мрачната статистика на пандемията, но съвсем в „окото на бурята“. Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, където е и сайтът Биволъ.

Как Русия се разправя с „неверните“ данни за коронавируса

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/russia-coronavirus-fakenews-bill.html

сряда 8 април 2020


Централата на Следствения комитет в Русия образува наказателно дело за разпространение на фейк-информация за коронавируса, каквото представлявало видео в Туитър, съобщава сайтът на ведомството.

Делото е заведено по законов текст за публично разпространение на невярна информация за обстоятелства, представляващи заплаха за живота и сигурността на гражданите. В съобщението се посочва, че потребител е публикувал в Туитър видеозапис, в който се твърди, че коронавирусът е създаден в държавния център по вирусология „Вектор“ /село Колцово, Новосибирска област/, „след което чрез експлозия е умишлено разпространен на територията на Русия и Китай“.

Център „Вектор“ произвежда тестове за коронавирус. На 16 септември 2019 г. там избухна газов балон и последва пожар.

В рамките на наказателното дело се установява самоличността на потребителя на социалната мрежа и се събират доказателства.

Според изданието „Медиазона“ става дума за сатиричен клип, осмиващ конспиративните теории за произхода на коронавируса. Той е публикуван в Туитър от потребителя AlexanderThorn. „Приятели, срещу мен е заведено наказателно дело за вчерашния хумористичен запис, в който осмивам теорията за заговор за произхода на коронавируса от руска лаборатория“, е написал въпросният потребител.

В записа той казва, че център „Вектор“ е „взривен умишлено с цел вирусът да попадне във въздуха“, а горските масиви в Сибир също „са подпалени специално“, за да може димът от пожарите да отнесе вируса в Китай. „Това е операция на световното правителство в сянка, на масоните, надявам се, разбирате това. За да започнат всички да говорят за коронавируса, а понеже Земята не е кръгла, истината престана да се разпространява“, шегува се авторът.

Първото дело по същия законов текст е образувано в Петербург заради пост в мрежата „ВКонтакте“ от 2 април в групата „Сестрорецкий актив“. В публикацията се твърди, че от местната клиника в Сестрорецк /територия в състава на курортния район на Петербург/ е изписан и пратен у дома болен от коронавирус. И че той е трябвало да бъде пратен в болница №40, но там не е бил приет заради положителна проба. На 3 април в дома на активистката Анна Шушпанова е извършен обиск, тя е разпитвана в полицията и призована като свидетел.
Вчера бе съобщено и за третото дело в страната, заведено от Следствения комитет в Ленинградска област. Мотив за него е, че неизвестно лице е публикувало в интернет информация за „разгърната бронетехника с оръжия на границата на град Волхов в Ленинградска област във връзка с приетите мерки за борба с коронавируса. Издирва се авторът на съобщението.

Преди седмица изданието „Говори Магадан“ се сдоби с втори полицейски протокол заради публикация за недостига на предпазни маски. В нея се казва: „Първи последствия от модернизацията на здравеопазването в Магадан – лекари от детската инфекциозна болница си купуват защитни костюми от магазините за авто-части сами си шият маски“. За юридически лица глобата по закона е от 200 до 500 000 рубли.
Главната прокуратура цитира главния лекар на магаданската областна болница, според когото всички лекари разполагат със защитни средства в пълен обем. Още на следващия ден Роскомнадзор блокира публикацията, но тя е достъпна в кеша на Гугъл. В края на март същото издание получи полицейски протокол заради публикация за местен жител, приет в болницата с подозрения за коронавирус и по-късно починал. Главната прокуратура бе убедена, че в материала се посочва като причина за смъртта коронавирусът, но в текста няма подобно твърдение.

На 2 април главният редактор на сайта „Ехото на Москва“ Виталий Рувинский съобщи, че главната прокуратура в Оренбург е разпоредила да бъде премахнат текстът на правозащитника Владимир Осечкин за „избухналото неизвестно заболяване в наказателна колония №8“. От ведомството отричат информацията.

„Този идиотски закон за суровите наказания за разпространение на фейк-новини за епидемията отразява паниката на самите власти, тяхното разбиране, че построената от тях система не дава реална представа за мащабите на нещастието“, пише във Фейсбук политологът Кирил Рогов.

„И това не е само руски проблем. Тази епидемия е устроена така, че реалната ситуация на нещата става ясна само в момента, когато вече кризата е настъпила. Същественото е как властите реагират на това. А те реагират според нагласите за реакция на социално-политическата система. В Русия тя е настроена за репресии против гражданите – да контролира всички, да даде колкото е възможно по-малко, при възможност да отнеме нещо и някой да бъде затворен зад решетки за „разпространение на недостоверни сведения“. Реалният проблем обаче е в недостоверността на сведенията за мащаба на проблема, с които разполагат самите власти.
Особено важно е, че укриването на информацията за локалните кризисни взривове е от обществена значимост и несравнимо по-опасно от преувеличената представа за мащабите на епидемията. И разпространението на данните за реалното състояние на нещата е полезно за обществото, дори ако в някои случаи се окаже преувеличено. От това никой няма да умре“, коментира политологът.

Водачът на Фонда за борба с корупцията Алексей Навални публикува фотография на медицинската сестра Анастасия Василиева, която е в ареста на полицията. Тя е превозвала маски, респиратори и ръкавици, закупени с дарения, в болница, в която всичко това липсва. „Престъплението й било толкова голямо, а властта твърде вбесена заради тази самонадеяност на независимия профсъюз, дотолкова, че самият зам.-шеф на областното МВР е отишъл да я арестува, а тя е задържана. Въпреки законодателната норма, според която майките на непълнолетни деца не могат да бъдат задържани и подлагани на административен арест, това се спазва дори в Москва“, пише в блога си Навални.

Медицинската сестра Анастасия Василиева, арестувана заради превоз на защитни средства от дарения. Снимката е от блога на Алексей Навални.

„Независимият Алианс на лекарите е събрал 3, 5 милиона рубли за закупуване на средства за индивидуална защита, а до момента за похарчени под 300 000 рубли. Което означава, че подобни пътувания за доставки ще има най-малко 10 пъти и с ваша помощ ще осигурим такива средства за не по-малко от 20 болници“, съобщават от профсъюза в Туитър.

Алексей Навални подлага на остра критика властите в Русия, които отказват да решат проблема с дефицита на защитни средства и публикува копия на докладни по въпроса от различни региони.

„В целия свят радикално е увеличено производството на защитни средства и ние можем да купим. Но всички вие виждате сами – не купуват. До момента за това не са предвидени средства. Не съществува и общонационална програма за подобно производство.

Това изглежда абсурдно и непонятно, но ако помислим, то рационалният мотив в действията на властите е очевиден. Те не искат да решат проблема, защото тогава ще се наложи да признаят, че съществува. Да кажем, че 20 години „стабилност и богатства“ доведоха до факта, че в болниците в Астраханска област няма средства.
Ако Алиансът на лекарите превозва до новгородската болница защитни средства за клетите 300 000 рубли, какво излиза? Значи, огромната нефтена държава не е могла да даде тези клети 300 000, но е купила на губернатора Никитин голям черен автомобил за няколко милиона рубли? Пътуването на Алианса за доставките от обществено-полезно действие се превръща в радикално-опозиционно. Значи, трябва да бъде прихванато по трасето, задържано и пребито“, пише още в блога си Навални.

Коронавирусът ще предизвика още повече наказателни дела след появата на законовия текст за наказателно преследване за разпространение на фейк-новини, предупреди изданието „Медуза“.
На 31 март т.г. депутатите приеха на второ и трето четене пакет законопроекти, налагащи административно наказание за нарушаване на карантината и за разпространение на невярна информация за коронавируса, както и углавни наказания за разпространението на фейк-новини и нарушения на санитарно-епидемиологичните правила.
Под наказателна отговорност за фейкове за коронавируса ще бъдат привличани и обикновени граждани. Предвижда се лишаване от свобода до 3 години за разпространението на невярна информация, „причинила тежки последствия“ и до 5 години, ако заради фейковете почине човек.

По материали от руския печат. Превод Биволъ

Водеща снимка: Държавен център по вирусология, Новосибирск, където миналата година избухна взрив. Снимката е от сайта на областния губернатор.

Пуста Алена, ще вземе да излезе права

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alena-aura-corona.html

неделя 5 април 2020


Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

Военният кореспондент Рено Жирар: Франция не трябва да умира изцелена

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/france-covid-chloroquine.html

понеделник 30 март 2020


Последствията от мерките не трябва да са по-вредни отколкото самата пандемия, смята военният кореспондент Рено Жирар. Той призовава Франция да премине в настъпление и да разгърне амбициозна стратегия, основните линии на която очертава в интервю за в. Фигаро.

FIGAROVOX: Какъв е вашият анализ за актуалната криза с COVID-19 във Франция?

Рено Жирар: Изправено пред експоненциален растеж на броя на французите, заразени с вируса на COVID-19 и  конкретен риск от претоварване на болниците, правителството реши да ограничи цялото население. Това е разбираемо решение, защото вирусът е изключително заразен и може да причини пневмония, изискваща интензивни грижи в болница. Тази стратегия обаче не може да бъде устойчива.

За колко време можем да спрем цяла държава?

– Нека не се поддаваме нито на паниката, нито на диктатурата на емоциите, това не води до никъде. Трябва да имаме глобална гледна точка върху настоящата криза и да включим всички параметри (здравни, икономически …). Твърде дългите ограничения ще имат пагубно икономическо, социално и психологическо въздействие. Ще излязат на дневен ред проблеми с бунтове в затворите, в чувствителните квартали, самоубийства поради самота или семейно насилие. Но най-вече, ужасната финансова и икономическа криза от 2008 г. няма да бъде нищо в сравнение с кризата, която ни заплашва, ако дейността не се възобнови. Икономическа криза като тази може да унищожи десетки хиляди предприятия и също да причини човешки жертви (самоубийства на безработни работници поради рецесията или на предприемачи, съсипани търговци и фермери …). Продължителното прекратяване на дейността би означавало експлозия на публичния дълг. От една страна, държавата трябва да направи непредвидени и мащабни разходи за субсидиране на спрялата икономика. От друга страна, пълното отсъствие на дейност и затварянето на магазините означава липса на данъчни постъпления за държавата (ДДС…). Бихме могли да станем свидетели на фалит и финансов крах на държавата. Ако държавата е в несъстоятелност, това означава, че полицията, военните и медицинския персонал вече няма да получават заплащане и нашата болнична система ще бъде унищожена. Днес има ограничения, за да не претоварим нашата болнична система. Много добре. Но твърде дълго задържане на мерките рискува да предизвика финансова и икономическа криза, която ще унищожи здравната ни система много по-дълбоко. Лекът (на ограниченията) в крайна сметка може да бъде много по-лош от болестта (COVID-19). Би било абсурдно.

Лекарството (ограниченията) може в крайна сметка да е много по-зле от болестта (COVID-19).

В социален план Франция често е на ръба на изригването, както показаха бунтовете в предградията през 2005 г., кризата с “жълтите жилетки” и движението срещу пенсионната реформа. Твърде дълги ограничения може да причинят след вдигането им гигантска експлозия на социален гняв, с безпрецедентен мащаб. Това, което изобщо не ни е нужно в този момент.

Франция не трябва да умира изцелена.

Нищо ли не трябва да правим срещу COVID-19?

Определено не! Напротив, трябва да действаме решително.

Президентът говори за „война“ срещу COVID-19. В професията ми на военен репортер имам конкретен опит от войните през последните тридесет и пет години. Като практикуващ на война, мисля, че основната точка на всяка война е адаптирана стратегия. Физическата изолация обаче е спешна реакция и не трябва да трае вечно. Тя е необходима, за да се предотврати задушаването на болничната система и да се забави разпространението на
епидемията. Но, това не трябва да продължава вечно. Изправени пред вируса, трябва да поемем инициативата:
да предприемем нападателна и целенасочена стратегия.

Статичните, пасивните и изчакващите стратегии имат малък шанс за успех.

Както показа линията Мажино през 1940 г., статичните, пасивни стратегии на изчакване имат малък шанс за успех. Тази неизбежна офанзива ще изисква разузнаване (използване на личните медицински досиета на здравноосигурените, което ще насочи към тези, които са най-изложени на риск); комуникация с цивилните (информирайте французите, че не трябва да приемат противовъзпалителни лекарства, защото тези
лекарства влошават заболяването); пехотинци (личните лекари, които трябва да мобилизираме); защитни средства за пехотата (маски за медицинския персонал); инженеринг (реквизиране на частни клиники, техния персонал и вентилатори, създаване на полеви болници от армията, създаване на екипи за дезинфекция на обществените места, на обществения транспорт и супермаркетите по южнокорейския модел); боеприпаси (масивни скринингови тестове, включително чрез самостоятелно вземане на проби); иновативни операции на командоси (изолиране на епидемични „клъстери“ и положително тествани хора); бронетехника и тежка артилерия (лечение с хлорохин, комбинирано с приемане на антибиотици). Тези военни усилия ще трябва да бъдат подкрепени от ЕЦБ по същия начин, както централните банки подкрепиха военните усилия по време на двете световни войни.

Преди всичко във военно време трябва да изоставим конформистката логика на мирното време, която събитията обезсилват. Току-що обявихме, например, стартирането на голямо проучване (“Discovery”) за тестване на средства срещу COVID-19. Това проучване обаче ще докладва своите открития чак след шест до осем седмици! Дотогава епидемията може да е отмине от само себе си. И най-вече хиляди хора ще бъдат мъртви и европейските спестявания ще са унищожени. Този вид проучване е добре да се води в мирно време като авангардна наука. Но тук не става въпрос за напредък на науката, а за реагиране на спешен случай. Да изоставим ритуализма и бюрократичните процедури. През 2008 г. Никола Саркози успя да се справи прекрасно с кризата, защото прояви дързост, бързина и лидерство, освобождавайки се от обикновените протоколи.

Противниците на Дидие Раул нямат сценарий за прекратяване на кризата.

Проф. Дидие Раул. Снимка: профил в Туитър https://twitter.com/raoult_didier

Дидие Раул е един от най-големите специалисти по заразни болести в света. Професор в Марсилия, той е открил 400 микроба (20% от микробите, способни да заразят хората). Два вируса са кръстени на негово име. Той излекува няколко хиляди пациенти с хлорохин, лекарство, в което е експерт.  Ако къщата ви гори и ако признат по цял свят експерт-пожарникар идва да ви спаси, не можете да откажете помощта на основание на това, че стълбата му не е сертифицирана. Още повече, че противниците на Дидие Раул не предлагат сценарий за край на кризата.

Ето какво трябва да се направи: масово и възможно най-бързо да се разшири протокола за лечение препоръчан от доктор Раул, тъй като нямаме какво по-добро да предложим. Успоредно с това, нека продължим програмата Discovery. Ако след шест седмици хлорохинът не се е доказал като ефективен на терен, ако друго лекарството има доказана по-добра ефективност като част от програмата Discovery и ако епидемията не е отшумяла, тогава ще се откажем от хлорохина и ще приемем това друго лекарство без колебание. Трябва да разсъждаваме с понятията на реализма, прагматизма и ефективността.

Хлорохинът съществува от около 70 години. Той е евтин и лесен за производство. Страничните му ефекти са отлично познати и овладени. Стотици милиони хора по света са го вземали в продължение на години. В САЩ Администрация по лекарствата (FDA), която е изключително внимателна, утвърди решението на Тръмп да следва протокола на д-р Раул. До януари 2020 г. хлорохинът дори беше в свободна продажба. И лабораторията Sanofi предлага да ни достави 300 000 безплатни дози.

Хлорохинът е като облога на Паскал, тоест облог, при който има какво да спечелите и нищо за губене.

Или лечението работи, и ние печелим, измъкваме се от кризата. Или лечението не работи и не сме загубили нищо. Защото и в момента ние нищо не правим.

Ако лечението работи и ние не го използваме, ще сме пропуснали решението и това ще бъде огромен политически и здравен скандал. Ако не работи, ние не можем да обвиняваме онези, които са го използвали, защото не е имало нищо по-добро под ръка. Всичко, което може да бъде опитано, за да се спасят животи, да се облекчат болниците и да се излезе от кризата, трябва да бъде опитано възможно най-бързо. Принципът на предпазливостта, ако го разбираме добре, е точно в това да изберем хлорохина. Нямаме нищо за губене.

Мислите ли, че тестването е сърцето на една ефикасна стратегия?

Да.

Първо, масовият скрининг е единствената стратегия, която е в съответствие с медицинската етика. Мисията на лекаря, в съответствие с клетвата на Хипократ, е да диагностицира и лекува. Някои пациенти имат малко или никакви симптоми в началото на болестта и не се тестват. Но те всъщност имат сериозно увреждане на белите дробове, за чието съществуване не знаят. След няколко дни изпитват тежки затруднения с дишането и трябва да бъдат хоспитализирани. Скринингът ще предотврати този тип ситуации. Поразителен е фактът, че някои регионални здравни агенции (включително тази на Марсилия) призовават да се откажем от масов скрининг. Би било по-добре да кажете истината на французите: Във Франция има остра липса на тестове!

Второ, масовият скрининг би ни позволил да имаме по-ясен статистически поглед. В момента нямаме видимост и плаваме на сляпо. Всъщност не знаем реалните нива на заразяване и смъртност. Например в Италия процентът на обявената смъртност (8,5%) е проблемен, тъй като много малко хора са тествани и това са случаи със силна симптоматика. Ако знаехме истинския брой на заразените във Франция, щяхме да знаем точния процент на смъртност, който със сигурност е много по-нисък от обявените числа.

Трето, масовият скрининг е модерна техника, доказала се като ефективна. СЗО го препоръчва с лозунга: “Тестове! Тестове! И пак тестове! ” Хонг Конг, Тайван, Сингапур и Южна Корея успяха да контролират болестта благодарение на политиката на масово тестване. При това без да се прибягва до ограничения. Резултатите при тях са впечатляващи. Няма починали в Сингапур към момента, само един в Тайван, в Корея намаляват броя на случаите и
има ниска смъртност.

Във Франция няма да бъдете тестван, дори и да имате всички симптоми. В Корея ще бъдете тестван, дори ако нямате симптоми. В Корея, ако сте тестван положително, ще ви поискат списък на всички хора, които сте срещнали
през последните 72 часа и ще ги тестват и тях.  Ако някои от тях също са положителни, тогава същия процес започва отново. Израел също започна масов скрининг, включително на паркинги, където хората се тестват в колите си.

Еманюел Макрон често възхвалява достойнствата на “стартъп нацията”. Ето един модерен метод, достоен за истинска стартъп нация, това е масовият скрининг. По този въпрос Дидие Раул показва компетентност и хладнокръвие, които го квалифицират да бъде главен експерт на Еманюел Макрон. С право този изключителен
доктор се запита защо Франция е двадесета в света по броя на тестове на глава от населението…

Със съкращения. Превод Биволъ. Интервюто на Жан-Лу Бонами с Рено Жирар във в. Фигаро е публикувано на 27.03.2020. Снимка Jean-Christophe MARMARA/Le Figaro