Tag Archives: Окото на бивола

Вятърът на промяната

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0.html

неделя 10 ноември 2019


Да не почвам като всички с умилителни разкази как съм бил десетгодишен, пък съм слушал Скорпиънс, гледал съм бутането на стената и съм се радвал от сърце на вътрешнопартийния преврат, инсцениран от всевиждащото око на Саурон, позиционирано в кулите на Кремъл. Всеки от нас знае за себе си какво е да си искрено въодушевен, да не схващаш процесите, но да си уверен, че се случва нещо добро. Всъщност, тогава едва ли съм разбирал какво е това „по-добро“, защото съм бил достатъчно невръстен, за да си мисля, че всичко е добре, стига да не занеса вкъщи четворка по математика и да не свърша някоя глупост, за да ми забранят да тичам по топката на поляната пред блока. Нито съм знаел какво е „навън“, нито за лагери, дисиденти, национални фалити, червени куфарчета и един Господ знае още какво. Просто всеобщата еуфория завладяваше всички ни и даже ние, сополанковците, се поведохме по нея.

Сега, дали променихме нещо или само перфидно ни сложиха същата радиоточка в по-лъскава опаковка, оставям на всеки от вас да прецени за себе си. За други неща ми се ще да поразмишлявам, защото хич не мога да ги проумея, макар и на пръв поглед да изглеждат твърде прости.

На първо място вече години наред си блъскам главата в стената и не мога да схвана защо на лидерите на „комунистическия“ режим изобщо им е било нужно да опъват кльонове и граници, да вдигат Берлински стени, да стрелят неблагонадеждните в гръб и изобщо всячески да пречат на бегълците от комунистическия рай. Трийсетте години, последвали 10-и ноември, нагледно показват, че обратната стратегия носи много по-бързи, трайни и безболезнени резултати. Отваряш границите и пускаш всеки да върви кой където иска. И за нула време милиони потенциални контрареволюционери си вземат багателите и забягват барабар с прогресивните си мисли където си щат. Тук остават или тия с прекършените мечти, готовите да преглъщат каквото и да се стовари отгоре им, или другите, дето никога не им е пукало нито за мечти, нито за свободи, нито за права и тем подобни измишльотини. Ако това не е идеалната среда за избуяване на зрелия комунизъм, здраве му кажи! За какво им е било да спират инакомислещите и да си създават проблеми, като просто са могли да се освободят от тях и да им е мирна главата?

Друго, което все не мога да си обясня е защо, като присвоиха каквото можаха преди да падне Тато, не си го натовариха (прсвоеното, не Тато; или най-добре и двете) и не забегнаха на някой слънчев плаж, където да си карат кефа и да се наслаждават на гнилия капитализъм, възползвайки се от плодовете на труда на социалистическия труженик? За какво им беше да остават тук и да се борят със зъби и нокти да не се стига до никаква реална промяна, освен на фасона на държавата? Не бяха откраднали достатъчно ли? Саурон им заповяда да не мърдат никъде, за да отстояват интересите му в Отвъддунайската губерния? Толкова се бяха сраснали с властта, че сърце не им даде да я оставят да изтече между пръстите им?

И накрая, но не на последно място, както гласи клишето. Наистина ли е възможно да са толкова оплетени в лични и задгранични интереси, та за трийсет години не положиха и минимални усилия нещо да се промени? Или пък в действителност са си просто некадърни отвъд всякакви хоризонти?

Въпроси с уклончив отговор колкото искаш. Усещането обаче е едно. Не се случи това, което очаквахме да се случи преди трийсет години. Не знам, най-вероятно причината е, че много повече го чакахме да си дойде само, отколкото се постарахме да си създадем промяната сами. Не бяхме нито решителни, нито последователни, нито поне малко единни, нито пък достатъчно мотивирани да не си търсим извинения. И първоначалното въодушевление се стопи от напорист вятър на промяната до флегматичен полъх на конформизма. Затова и днес е много по-справедливо да отбелязваме 75 години и 62 дена власт на кремълския Саурон по българските земи, отколкото годишнина от една половинчата промяна…

Стоян Николов – Торлака

Като лидер на лидер ти го казвам

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/torlak-filieres.html

неделя 3 ноември 2019


Макроне, Макроне, не става така! Ще започна малко по-отдалече. Поради някакъв международен заговор, целящ да неглижира славната ни история, великите ни постижения като народ и неоценимата ни роля като външна граница на ЕС, вие не ни щете в Шенген. Нищо, че на хартия отговаряме на всички ваши изисквания, громим престъпността, пресичаме контрабандни канали (е, вярно, обикновено на политическо-икономически опоненти или на „преслушали“ бивши съратници), вдигнахме златна на цена ограда, за да спрем стотиците милиони мигранти, които пъплеха към Обетованата земя…

А, също така контрабандата с цигарите смачкахме, пък и затворите ни са образцови – в тях има само дребни престъпници, наричани по стара родна традиция (ние много тачим традициите си) „кокошкари“. Не мислете, че другите, едрите подземни играчи, сме ги оставили на превратностите на съдбата. Те също са на топло. Я в Народното събрание, я в Аруба, я в ЮАР, я на друго уютно местенце, за да се размислят и да минат един катарзис, преди да ги вкараме пак в употреба. Между другото, имаме от тях и на вашата Ривиера, така че не ми се прави на сценарист на оня филм за широко затворените очи, Макроне! Като лидер на лидер ти го казвам!

Та, само да завърша за Шенген. Вие, „старите“ европейци, казахте, че не ви трябваме в Шенген, без да осъзнавате, че ние сме горди българи и няма да ви се молим за членство, та ако ще турска, руска или каквато и чужда власт да настане у нас!

Е, помните какво ви отговорих – на нас пък не ни трябва вашия Шенген. Като лидер на лидер ти го казвам, Макроне, можем да си говорим откровено, и без това достатъчно мозъци и хора във фертилна възраст, които можеха с наивните си идеи за по-добър живот да се опълчат срещу мен, забегнаха в шенгенските държави. Така че, щом ситуацията е „България не е в Шенген“, всичко е наред и за вас, и за нас. Тоест, и за вас, и за мен и съратниците ми. Да, има и недоволни от това българи, но къде няма недоволни?

Ето, вземи себе си. За възрастта на жена ти ли не те обвиняваха, за погромите из Париж ли, какво ли не беше… Мрънкачи ще има винаги. На мен знаеш ли от колко години журналистка не ми е пипала бицепса пред камера в ефир? Трудни времена настанаха за нас, лидерите.

Но, айде малко по-сериозно! Тук вече позицията ми е твърда като бицепса преди няколко петилетки. Не ми оставяш друг избор и ще ти пусна една протестна нота чрез Външно относно последното ти интервю. Да си знаеш! Как може така да се изкажеш по наш адрес? Уж си французин, пък вие сте традиционно фини, деликатни хора.

Предпочитал си африканските гастърбайтери пред българските и украинските. Честно казано, нямам думи. И само не ми се измъквай, че не си казал точно това! Какво, като в интервюто се споменават само българските и украинските нелегални каналджии и трафиканти, без да се казва и дума за законно пребиваващите и трудещи се на ваша територия? Нима си мислиш, че ние нямаме национална гордост и не можем единно да се изправим срещу скандалните ти послания?

Смяташ, че например един българин, работещ в международна високотехнологична корпорация в Париж, който си плаща всички данъци, сметки и не нарушава никакви закони на страната ви, няма да се застъпи за сънародниците си, които ви внасят различни плътски, психотропни или пък расови ценности? Добре… Може и да си прав, законните работяги също не харесват имиджа, който хайманите създават на страната ни на Запад (отново ти го казвам доверително; като лидер на лидер). Но, това не означава, че няма да извъртя нещата така, че според думите на Външно да излезе, че искаш да пъдиш всички българи от Франция и да ги замениш с представители на бившите ви колонии. Аз умея да се заигравам с общественото мнение. Доказал съм го неведнъж.

В политиката не се прави така. За Шенген се дръпнах, запазвайки достойнство. Но, тук вече ми засягаш пряко националните интереси. За теб български и украински бандити, за мен с колегите от Киев – икономически благодетели, които си плащат когато и където трябва. Това е, меко казано, неприемливо.

Виж, ситуацията е деликатна. Не може ли някак си да приравниш каналджиите и бандюгите, които обикалят из държавата ти с достойните ѝ граждани от български произход? Какво толкова? В България дори първите ги поставяме на пиедестал, а честно трудещите се балъци експлоатираме без еврогейщина. Докато избягат при вас. Не ни ги връщайте, че те гласуват неправилно. Повярвай ми – три папи са ме галили по главата, разбирам ги тия неща…

Поздрави на мадам Макрон!

ГешеФТизация по сталински модел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheftizacia.html

неделя 27 октомври 2019


Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…

Искаме достъп до СРС-та по делото за “Недосегаемите” Биволъ отговаря на Прокуратурата за Гешев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3.html

четвъртък 24 октомври 2019


В свое прессъобщение от днес 24.10. публикувано на сайта на Прокуратурата, от институцията заявяват във връзка с публикация в Биволъ на 23.10. със заглавие “ЗАПИСИ: КОЛАБОРИРАЛ ЛИ Е ИВАН ГЕШЕВ С ОПГ ПО “НЕДОСЕГАЕМИТЕ”?, че по наличните ВДС от експлоатирани СРС “в самите разговори между подсъдимите не са обсъждани магистрати и служители от съдебната система”. На базата на това твърдение, се прави извод в края на изявлението: “В тази връзка изложените факти в статия, публикувана в сайт „Биволъ“ на 22.10.2019г. късно вечерта, не отговарят на истината.”

Биволъ счита, че изводът на Прокуратурата е повече от необективен, прибързан и неаргументиран. Той не се основава на никакви конкретни доказателства и не коментира разследването ни по случая “Недосегаемите” по същество. Подобно изявление е пристрастно и поради факта, че е направено от институция, чийто заместник-началник е обект на журналистическото разследване. Изявлението има една положителна страна, а тя е че се обяснява подробно движението на делата, които визираме в публикацията си. Потвърждава се, че по делата “Недосегаемите” има нарушения и доста несвършена добре работа, за да бъдат протестирани и в крайна сметка върнати за доразследване. Тази информация е от особено значение за съдържанието на публикацията в Биволъ, засягаща работата на прокурор Иван Гешев като наблюдаващ прокурор по придобилите публична известност случаи за източване на държавния бюджет в колосални размери! 

В статията ние цитираме свое предварително официално питане до Специализирания съд и последвалия отказ да получим каквато и да било конкретна информация или достъп до визираните ВДС от СРС, които са били присъединени по делото. Липсата на подобна информация и нейното неоповестяване пред медиите и обществеността, както и отказът да бъде предоставен достъп, въпреки надделяващия обществен интерес, не могат да се оправдаят с никакви “административни” причини, защото г-н Гешев е единствен кандидат за изключително важния пост Главен Прокурор на Република България. Действителното опровергаване на информацията, че има данни от СРС за конкетни суми, с които той и /или/ негови колеги да бъдат облагодетелствани, може да стане единствено след като въпросните ВДС бъдат предоставени, както ние предварително бяхме поискали. Апелираме това да бъде направено, ако действително тази информация не отговаря на истината, както заявява прокуратурата. Ако все пак тези материали продължават да се прикриват, то това би означавало единствено, че в тях се съдържат истини, които са най-малкото нелицеприятни за самата институция и съзнателно се прикриват от погледа на обществеността и останалите власти в държавата. Тогава въпросителните, които сме задали ние – остават да висят и се потвърждават с пълна сила! Апелираме и други институции и лица ангажирани с казуса да предоставят търсената информация, ако разполагат с нея, изпълнявайки своя морален и граждански дълг!

Категорично не сме съгласни, че в публикацията на Биволъ фактите “не отговарят на истината”, защото:

  • Не са разгледани и коментирани споменатите факти и обстоятелства за скандалните сделки между Прокурор Гешев с обвиняемите лица и начина, по който те са били сключени.
  • Какво е компетентното мнение на прокуратурата за изнесените доказателства /звукови записи/ в публикацията за водените “пазарлъци” на Гешев с обвиняемите лица, маскирани като “разпити”? Ще бъде ли извършена проверка на тези факти и кога? 
  • Не е била извършена компетентна проверка на изложените пред прокуратурата основания да се счита, че прокурорите по делото “Недосегаемите 1” Гешев и Кръстева са извършили закононарушение в качеството си на наблюдаващи прокурори и не са защитили интересите на държаватa и обществото в работата си по доказване и обвинения за извършените престъпления от ОПГ. 
  • Няма никакъв коментар и становище от страна прокуратурата, дали институцията счита за адекватни и справедливи исканите и получени от обвиняемите лица присъди за кражба на данъчни средства в особено големи размери, а именно 145 754 820 лв. установени в хода на досъдебното производство. Това също ли е факт от публикацията, който не отговаря на истината?
  • Прокуратурата не коментира, че финансовите щети  за бюджета, според събраните доказателства и при съвместна работа с разследващото звено на НАП и ВКП се определя на над …..5 000 000 000 лева!
  • ЗАЩО сумата по  нанесените щети от ОПГ не е нанесена  в обвиненията, за да бъде възможно да бъде  сключено споразумение от наблюдаващия прокурор Иван Гешев с групата? При  изписване в обвинението на щетите съдът не би одобрил споразумение без да са възстановени вредите.
  • ЗАЩО в протокола за споразуменията  Иван Гешев е изписал, че не са  причинени вреди? Ако това беше направено от наблюдаващия прокурор, съдът не би одобрил споразумение, без възстановяване на вредите!
  • Верно ли е, че до ден днешен вредите не са възстановени!? 
  • Отговаря ли на истината изнесеното в публикацията на Биволъ, че насреща имаме една организирана престъпна група която извършва колосални данъчни престъпления, но според прокурор Иван Гешев няма вреди! 
  • Счита ли прокуратурата за нормално прекратяване на делото при подобна “обвинителна” теза, като чрез споразумението и прекратяването на делото се заличават следите и така се прикрива  огромната кражба от бюджета на Република България, ощетяваща всички сфери на обществения ни живот и всеки един гражданин на страната в частност?
  • Обществеността очаква адекватен отговор от прокуратурата по въпросите ЗАЩО прокурор Гешев е отказал да поддържа обвинението срещу обединени в ОПГ лица, които умишлено и съзнателно са ощетили държавния бюджет със стотици милиони лева, а наказателното производство срещу тях е осуетено и прекратено? ЗАЩО вследствие действията на прокурорите, на лидера на ОПГ е дадена присъда от едва 2 години, която се е кумулирала със срока на задържането му под стража и домашен арест, след което той е бил освободен. На 4-ма участници в бандата са дадени само условни присъди, а един от членовете е бил директно оневинен от Гешев, вседствие “пазарлъци” с престъпниците. 
  • Истина ли е, че по делото “Недосегаемите” водено от Иван Гешев, престъпната група реално не е понесла никакви санкции да възстанови нанесените на държавния бюджет щети? 
  • Верно ли е, че “Недосегаемите 1 и 2” са свързани с общи лица и фирми, които са използвани и от двете престъпни групи?
  • Има ли сведения в прокуратурата за опити да бъдат подкупени и корумпирани магистрати, за да бъдат прикрити и осуетени обвинения по досъдебните производства срещу тези мафиотски структури? Извършени ли са вътрешни проверки и разследвания по тези сигнали? Биволъ разполага с доказателства, че прокуратурата е била уведомявана за подобни опити.
  • Защо делата поети от Иван Гешев по тези изключително скандални случаи на ОПГ са опорочени така, че събраната доказателствена част е пропаднала буквално като купчина произволно събрана хартия и събраните с огромен труд от предходния състав около 150 чувала оригинална счетоводна документация са наречени от Иван Гешев “вторични суровини”? 

Биволъ отправя тези въпроси към Прокуратурата на Република България и към ВСС от името на цялата аудитория, като очаква освен достъп до цитираните ВДС на СРС, но и конкретни отговори по същество с ясни и точни аргументи, а не кризисни комюникета за голословно опровержение на публикация, която осветява пригодността, надеждността и независимостта на единствения  кандидат за Главен прокурор. С подобни необосновани и дори тенденциозни изявления Прокуратурата не демонстрира образ на независима и обективна съдебна институция, призвана с висшата мисия да следи и защитава спазването на законността и интересите на българските държава и общество! 

За хиляда пробити рубли

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8.html

понеделник 21 октомври 2019


Братчедът Ставри ми звъни оня ден. Всяка година по това време е все така. В зависимост от атмосферните условия де, но превали ли средата на октомври, и първо за мен се сеща. Преди се опитваше и други от родата и от махалата да търси, но бързо разбра, че няма да му мине номерът. Всеки си има извинение. Я жена му била болна и нямало кой да гледа децата, я точно в тоя ден бил на смяна, я собственото си лозе още не бил сколасал да обере, пък камо ли да помага на братчедa Ставри за неговото.

Аз обаче извинения нямам. Ни жена, ни деца, ни работа, пък камо ли лозе. Разчитам само на социални помощи и твърдо вярвам, че истината за добруването на този грешен свят е в съзерцанието, а не в инициативността. Злите езици твърдят, че съм бил чисто и просто един философстващ мързеливец, но аз ги подминавам с мълчание. Ами, че те и Буда не са го приемали на сериозно дълго време, ама после милиони са се вслушали в думите му. Не нашия Буда, оня, индийския, макар и нашия да събра много доверие и въодушевление с бръщолевения, не може да му се отрече.

Така че, нямайки какво да измисля, трябваше за пореден път да пристана на акъла на братчеда Ставри. Не, не мислете, че съм чак толкова слабохарактерен, но всяка година по гроздобер се случва така, че му вися с някой и друг лев, взет назаем, за да покрия неотложните си битийни нужди и няма как да го отсвиря, защото знам, че следващия път, когато опра до него, няма да ми се отвори парашута и ще стоя гладен. Вече не ми дават на вересия в нито един от магазините в селото. Търговци. По-скоро търгаши. Само за печалба мислят. Как да очакваш от тях да оценят една възвишена философия и да са съпричастни на житейското ми кредо?

Когато влязох в двора на братчеда Ставри и се насочих към голямата асма, под която той си беше устроил малка механичка, от която излизаше само в краен случай, не само се заковах на едно място от изненада, но дори изпуснах лозарската ножица.

–          Какво е това бе, братчед? – успях да смотолевя с неудържимо трепереща долна челюст.

–          Сядай, сядай, братчед! – подкани ме той с жест, а когато се наведох да взема ножиците добави. – Остави това! Днес няма да ни трябва.

–          Какви са тия пари? Откъде са? – послушно седнах, без да мога да откъсна поглед от тлъстите пачки, които братчедът Ставри размяташе разсеяно из дланите си, все едно жонглираше с тях.

–          Какво значение има? – изсумтя той, надигна се от мястото си, облегна се на кокалчетата на пръстите си и се наведе над мен. Чак усещах спиртосания му дъх. – Важното е, братчед, че можеш да получиш част от тях.

–          Какво трябва да направя? – нещо в поведението, най-вече в погледа му, ме накара наистина да се смутя. – Това са много пари.

–          Не всички са за теб – братчедът Ставри отново се отпусна назад. – Трябват ми и други съмишленици.

–          За какво? – продължавах да недоумявам, но той просто се усмихна, отвори кутия с хубави цигари и я протегна към мен. Запалих с треперещи ръце. Наистина бях изпаднал в неведение.

–          За да помогнем на най-достойния кандидат за кмет на общината да спечели изборите. – отвърна братчедът Ставри и заби изпитателен поглед в мен. Явно очакваше да реагирам по някакъв начин, но след като не го направих, продължи. – Е, той така или иначе ще спечели, но трябва да сме сигурни, защото се навъдиха разни самозванци. Тук били учили, там били направили успешна кариера, на трето място се били доказали… Измишльотини.

–          И кой е най-достойният кандидат? – попитах, без да схващам точно какво говори.

–          Нима има някакво значение, братчед? – усмихна се широко той, но лицето му за миг стана сериозно и сбърчи вежди. – Не ми ли вярваш? Това, което се иска от теб, е да вземеш тия пари, да задраскаш в изборната стаичка номера, който ще ти напиша и да убедиш колкото се може повече хора от селото да постъпят по същия начин.

–          Но… Това не е ли незаконно? – тръпки ме побиха. Никога не бях участвал в нищо извън закона, но, странно защо, не можех да отделя поглед от пачките, които братчедът Ставри все още премяташе из ръцете си.

–          Че кое е законно в тази държава!? – той дълго се смя на глас, преди да продължи – Само ти ли ще си балък и ще се съобразяваш с правилата? Погледни се само! Та ти нямаш пари дори за свястна храна.

–          Не знам… – почувствах се като аутсайдер, какъвто си и бях, но все още имах искрица съмнение в душата си.

–          Ти няма да караш никого насила – продължи брачедът Ставри, вече равно и спокойно. – Просто ще подпиташ този и онзи, пък който се съгласи, също ще бъде възнаграден подобаващо. Тук съм ти подготвил едно списъче с хора, които според мен биха били склонни да станат част от каузата ни.

–          Ами, ако откажа? – погледнах листчето, което ми побутна. Имаше поне двайсетина имена, което за малко село като нашето си е доста, съгласете се. – Или ако някой от тях откаже?

–          Няма проблем, братчед – по гласа му личеше, че определено има проблем. – Ще се наложи да помоля и теб, и всеки друг, който не е на моя страна, да си ми върне парите и да не пристъпва никога през прага ми с каквато и да е молба. Или сме задружни, или не. Това е. Когато сте поискали нещо от мен, аз съм откликвал. Очаквам същото от вас. Иначе ще съм много разочарован.

–          Колко? – главата ми се въртеше. Повече от всичко исках това да не се случва, а да ме беше викнал просто за гроздобера.

–          Хиляда за глас. Твоят и на останалите – братчедът Ставри извади една банкнота от пачката. – И по петстотин за всеки друг глас, които ми осигуриш.

–          Хиляда лева за глас!? – ахнах.

–          Не, братчед! – той пак се разсмя, ама тоя път май веселието му беше искрено. – Ние плащаме в рубли. Такава е политиката ни.

–          Колко е курса? – попитах машинално.

–          Не знам, провери – той побутна пачките към мен. – Във всеки случай сделката си я бива. Чу ли как товариш Путин заяви на американците, че ще срине долара? Някога да не си е държал на думата? Той е мъжкар. Бъди и ти мъжкар и ще бъдеш богато възнаграден. А сега тръгвай, че съм зает. Успех, братчед. И да не забравяш да отмяташ с чавка в списъка всеки, който е обещал да гласува и си е взел парсата. Номерът на нашия кандидат е отзад на листа.

Набутах пачките в пазвата си, защото джобовете на панталона ми отдавна бяха скъсани и побързах да се махна оттук. На дворната врата се сетих, че лозарските ми ножици все още са на пътеката, където ги изпуснах. Не се върнах.

Драги Харалд V…

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dear-harald.html

вторник 15 октомври 2019


Драги Харалд V, пиша ти по конкретен повод. Знам, че си зает човек, цяла Норвегия ти е на главата. Кой знае колко писма получаваш на ден. Но все пак си крал, та реших да изразя позицията си на гражданин на света и да те призова да бъдеш мъж и да спреш да крадеш нашите деца. С други думи, к‘вото си крал – крал си. Спри се вече, кака се ожени! И щерката се ожени на единайсет, пък на дванайсет ни зарадва и с внучета, но това е съвсем друга тема.

Поводът да притеснявам един крал може и да ти се стори битиен, но за мен не е точно така. Знаеш, жените постоянно мрънкат за нещо и всеки истински мъж трябва да се научи да кима с глава и да пуска думите им покрай ушите си, докато си пие ракията пред телевизора. Е, това се научава с времето, но лошото е, че същевременно е въпрос на време. Виж каква игра на думи спретнах, а? Да не си помислиш, че съм някакъв си прост индобългарин от град на ветрове, сини камъни и войводи, я!

Та, известно време успявах да запазя душевното си равновесие, поддържайки ежедневна форма с високоалкохолни напитки, закупени посредством социални помощи и детски надбавки, та премълчавах бръщолевенето на Асенка. С другите женици от махалата били чули, че имало някакъв закон, та вие, норвежците, сте можели да ни вземете децата. Даже сте били започнали да ги вземате. Така поне твърдят жените, не знам.

Лично аз не съм видял нито едно индобългарче от махалата да е изчезнало, но не мога да съм меродавен, защото излизам от дома си рядко. Само за да закача куката за жицата, когато ония от Енергото минат, та да я свалят съвсем неправомерно, щото съм бил крал ток (сякаш е по-лошо да крадеш електричество, отколкото деца), да си взема социалните помощи на уречената дата или да закупя лекарство против абстиненция от магазина на бат‘ Весо Тартора.

Може и да не съм видял да изчезват съседски деца, ама като жената постоянно ми дудне, започнах да се замислям, че не може всички в махалата да приказват едно и също, пък да не е вярно. Не знам как е на норвежки, но при нас има приказка, че дим без огън няма. Капакът на всичко беше, когато и по телевизора казаха, че имало някаква там конфекция ли, сентрегия ли, не знам точно и вие наистина ще ни вземате децата и ще ги водите в Норвегия, за да ги възпитавате, че нямало мъжко и женско. Всичко е едно. Едно – друг път! Не знам  при вас как е, ама в махалата козата си сака пръч, пръчът без коза не може.

След като изгледах предаването, се извиних на жената, че малко я бях шамаросал предишния ден дето ми надуваше главата с тия отнемания на деца. Щом и по телевизора го казваха, значи не е шега работа. Викнах и мъничките индобългарчета, та им казах с половин уста, че няма да ги бия повече и ще им давам пари поне за една баничка на два дена. С уговорката, че ще го правя, докато завършат трети клас. После да се оправят сами. Все пак са седем без омъжената щерка, аз да не съм им длъжен нещо. Рекох и че няма да им подпалвам вратовете за щяло и нещяло всеки път, когато са ми под ръка.

И други неща обещах. Знам, че няма да ги изпълня, но ако ме наклеветят в Общината и вие, норвежците, ми ги вземете, животът ми свършва. Няма помощи, няма детски надбавки. Представяш ли си, Драги Харалд V, че ще ми се наложи да се хвана на работа!? А вече съм на трийсет и четири, не съм първа младост. Ти ще ме разбереш, все пак работиш крал цял живот. Някои хора са родени за това, не сме длъжни да опъваме като волове.

Та, молбата ми е да издадеш указ да не ни вземате децата. И за нас по-добре, и за вас по-добре. Ти не можеш да си представиш, Драги Харалд V, какви зверчета са нашите индобългарчета. Сигурен съм, че само да припарят на норвежка територия, ще ви свият сармите за нула време и със сълзи на очи ще ни се молите да си ги приберем обратно. Сега, плеснал съм Кирчо няколко пъти, защото си скъсал учебника по математика и даскалицата рекла на жената, че трябвало да му купим друг… Ти на мое място не би ли постъпил така? Само не ми минавай с номера, че на твоя престолонаследник Хокон не му е играла шамарената фабрика, когато е преслушвал като малко норвегоскандинавче! Гледал съм оня сериал за викингите по телевизора и ви знам аз що за стока сте. Колите, грабите, изнасилвате наред. В кръвчицата си ви е, нищо че сега ми се правите на много хрисими.

Оставете ни децата на мира, че ще ида при Весо Тартора и ще му кажа да подаде молба където трябва, за да ни дават по едно ваше дете в замяна на едно наше! Долу ръцете от индобългарчетата! Ако трябва, ще ги спрем от училище и ще се барикадираме вкъщи, за да не можете да ги пипнете! Ето, жената вече излезе да ги прибере от школото. Само да си дойдат, такова възпитание ще им дръпна, че северно сияние ще им се завие.

А вие мръзнете там из фиордите си и долу ръцете от отрочетата ни, Драги Харалд V! Може и да ги бием, но това е, защото си ги обичаме!

Год блес дъ конунг или там както те поздравяват, не знам!

Стоян Николов – Торлака

Няма такива месии

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8.html

понеделник 7 октомври 2019


Лошото е, че има. И то в собствената (!!!) си „държава“.

Какъвто и противник на теорията на конспирацията да е човек, едва ли би могъл да отрече, че някъде там, в дън горите ДеСейски, има една люпилня. Ефективна, последователна и прецизна като лазерен скалпел.

Иначе по какъв друг начин да си обясним появата на дългата поредица от всякакви самозванци на политическата сцена в България? Хора, които през годините на пишман Прехода се заселиха къде трайно, къде не чак толкова на върховете на това, което поради липса на друго определение наричаме „държава“. Или защо пък не „Няма такава държава“?

Не ми се ще да изреждам, а и няма да ми стигне нито времето, нито търпението да го направя. Като се почне от най-малкото селце и се стигне до Народното събрание, което фиктивно по Конституция се води най-висшия орган на властта в Няма Такава Държава (за краткост НТД), месии само да искаш.

Може и да греша, но местните избори, в съчетание с тайнственото учредяване на новата партия, за което всички знаеха, ама уж не знаеха, е идеалният момент да се огледаме пак и да стигнем до популярния рекламен слогън „Къде сбъркахме?“. Въпрос, който в НТД е без конкретен отговор.

Причините може и да са комплексни, да се коренят чак в средата на миналия век или дори в първата половина на предходното хилядолетие, но резултатите са налице. С всеки следващ избор на местно ниво голият задник на политическата ни класа лъсва все по-натрапчиво. Един бегъл преглед на кандидатите за кметове (за общинските съветници ситуацията е „олеле майко!“) може да накара всеки що-годе амбициозен сервитьор, автомонтьор, коафьор или бакалавър по Социална педагогика да си помисли „А защо не аз?“. И с пълно право.

Нямам никакво намерение да обиждам сервитьорите, автомонтьорите, коафьорите, камо ли пък бакалаврите от някой си там свободен университет. Нека да си се кандидатират, тяхна и на партиите, които са го издигнали, воля. Нали сме демократична държава, всеки има право да мечтае за секундите си слава. Идеята ми обаче е съвсем различна.

Направих си труда да разгледам разни предизборни листи, дялкани с тъпото на теслата през последните шест петилетки. Може и да греша, но изводът ми е, че в тях с всяка следваща предизборна кампания влизат все по-неадекватни за постовете, за които се кандидатират, субекти.

Гражданското ни общество, колкото и да е рехаво, реагира със справедлив сарказъм, но керванът си върви и му дреме на оная работа. Такива като Чоков, Бат‘ Сали, Дудука, Баракова и хиляди знайни и незнайни утайки ще се позиционират в „каймака“ на „държавността“ ни с лекота. Пред учудено-пренебрежителните ни погледи. И ще формират съдбите ни. Според собствените си закони, съобразно интересите на кукловодите си, които имат изгода точно подобни пионки да си вярват, че са велики и са в правото си да си позволяват всичко.

Та, какво има за чудене, че един хлипащ в ефир за разстреляни мафиоти телевизионен водещ с еклектичен имидж на чалгар, рокер, човек от народа, звезда с брониран джип и какво ли още не излиза на сцената на политическата ни извратения? Особено при положение, че е очевидно, че Пожарникаря-слънце вече не е месията на месиите, какъвто беше доскоро и май възнамерява постепенно да се насочи към писането на мемоари. Е, след като построи магистрала „Хемус“, разбира се.

Просто е. Из люпилнята в дън горите ДеСейски се дърпа за ушите нов заек и право от цилиндъра на фокусника  в Народното събрание. С любезното съдействие на нас самите. Гласоподавателите, които уж имаме свободата да градим по-доброто си бъдеще.

Гледайки реакциите на голяма част от електората, новият месия ни е в кърпа вързан. Още на следващите избори. Защото свободата и мисловният процес за по-голяма част от нас не представляват нищичко пред panem et circenses, драги ми Смехурко…

Боклукгейт: „Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/air-is-everywhere.html

неделя 22 септември 2019


Седнали сме в кръчмата и си приказваме. Както винаги, основните теми се въртят покрай положението на родна територия и само в краен случай се стига до обсъждане на глобални проблеми. В конкретния момент обаче благото на нас, жителите на Крайно Безхаберово, и останала част от човечеството като никога май съвпадаха до голяма степен. Но, нека да съм по-конкретен, за да разберете къде се корени болката ни.

Преди години у наше село се нанесе нов жител. Нено. Макар и да не беше много възрастен, бързо започнахме да го наричаме бай Нено. От уважение. Първо, защото беше загърбил големия град, за да се засели в Крайно Безхаберово и второ, тъй като беше много представителен мъж. Винаги спретнати, добре сресани сребристи кичури, едва набола брада (нали сега така е модерно), изпънат, с костюм и вратовръзка, излъчващ достолепие и говорещ бавно, тежко, със заучени фрази, като ония от телевизора.

Бай Нено се засели в една къща в махалата на Димовците и докато да видиш, си направи основен ремонт на къщата, обрамчи я отвсякъде с тераси. Междувременно купи изоставената мина в другия край на селото на безценица и построи някаква си сграда. Дълго време из Крайно Безхаберово се носеха всякакви слухове за предназначението ѝ, но бай Нено от Димовците деликатно отклоняваше настойчивите ни въпроси, колкото и упорити да бяха те. Всъщност, той не ги отклоняваше, а почваше да ни затрупва с разни неразбираеми термини докато, в крайна сметка, ни отказваше да разпитваме повече.

И така до преди една година, когато една сутрин бай Нено докара отнякъде един автобус момчета с оранжеви гащеризони, настани ги във бунгала до постройката си и запоглежда часовника си нетърпеливо. Когато по очукания ни път се затътрузиха три камиона, той се усмихна широко и нареди а затворят портите зад димящите им ауспуси.

Така и не можехме да утолим любопитството си за случващото се, но и това беше само въпрос на време. След няма и половин седмица комините на сградата започнаха да бълват такъв смрадлив гъст черен дим, че и гумите, дето бай Пешо гори на площада на всяка олелия, ни се видяха приемливи.

Естествено като съвестни граждани ние първо отидохме при бай Нено и му казахме, че тая работа трябва да се спре, защото не може да дишаме, по цял ден и цяла нощ кашляме, а дрехите на простора ни стават като на добиващи антрацитни въглища миньори. Той обаче за първи път изглеждаше ядосан, изпъчи се намръщено, извади едни листове и ги заразмахва пред физиономиите ни. Имал разрешителни за такава дейност, всичко е законно, точка по въпроса. Докато се усетим, бай Нено пална колата си и право при кмета. Какво са си говорили не знам. Само знам, че бай Нено след няма и седмица заключи голямата си къща и замина да живее някъде другаде, оставяйки ни камионите и неизменната димна завеса.

Кметът пък ни сбра в кръчмата с още по-сърдита физиономия от онази на бай Нено и ни дръпна една назидателна реч как сме искали да спрем прогреса, как в цяла Европа горели отпадъци (едва сега разбрахме какво се случва) и че замърсяването е в нормите, само ни се струва, че нещо се е влошило. Тогава вече избухнахме, щото всичко може, ама да ни правят чак пък толкова на луди не става. Кметът се сепна и се барикадира с столовата на училището. Излезе оттам чак по тъмно и се прибра по странични улички. След няколко дни си докара отнякъде чисто нова кола и започна ремонт на къщата си. Май всички се досетихме откъде са парите…

След няколко месеца непрестанен тормоз отново обградихме Кметството, но той само се показа на терасата предпазливо и заяви, че да, имало замърсяване на въздуха, но от там някаква институция били казали, че ние сами сме си виновни и пушекът е следствие от това, че се отопляваме на дърва. Тук вече се разпсувахме яката, даже няколко от нас щяха да изкъртят вратата на Кметството, ако не се беше появил селският полицай и не ни беше разгонил.

Умувахме, умувахме и решихме да пишем до няколко екоорганизации. Повече от половината ни питаха к‘ва е далаверата, но другите откликнаха на проблема ни и дойдоха на място. Като се запознаха със ситуацията, викат да спретнем един протест. Изсипахме се половината село пред оградата на оная сграда с пушещите комини и заедно с природозащитниците започнахме да скандираме против това безобразие.

Скоро ни надушиха и няколко журналисти, та дойдоха и снимаха какво се случва в Крайно Безхаберие. И, о чудо! След ден-два на място се появи с лъскавата си кола лично бай Нено. Когато журналистите го нападнаха, първоначално се опита да върти и суче както правеше с нас, когато го питахме нещо, но няколко репортери се оказаха по-упорити и не му се хванаха на въртелите. Нито че нямало замърсяване, нито че във всички страни е така, нито че има всички разрешителни и гори много по-малко от капацитета на завода си.

Бай Нено обаче не загуби самообладание.

– Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа – рече спокойно той.

Ние, простите селяни, естествено онемяхме. Само че беше странно, че и журналистите сякаш онемяха, въпреки че уж бяха професионалисти. Докато стояхме с увиснали ченета, бай Нено се качи обратно в автомобила си и отпраши нанякъде. Журналистите пиха по едно бързо в кръчмата и също палнаха двигателите. Единствено екозащитниците останаха, но на следващия ден и те се спогледаха и духнаха нанякъде.

Та, така. Седнали сме в кръчмата и си приказваме. А комините си бълват черен дим.

Нувел Обсерватьор: Атанас Чобанов – журналистът, който разтърсва властта в България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/nouvelobs-tchobanov.html

вторник 17 септември 2019


С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.

Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

Кибертероризъм

В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.

Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…

Тайна на източниците

Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.

Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.

Апартаментгейт

Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.

Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…

Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.

Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие
Превод от френски: Марияна Широва-Симандре

(Линковете в текста са от редакцията)

Националноосвободително движение „Норвежки торбалан“ ще спаси децата на България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html

неделя 8 септември 2019


Баце и „Хемус“ – скачените съдове на новия Татовизъм

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html

неделя 1 септември 2019


Някак ми е киберсигурно

Post Syndicated from original https://bivol.bg/cybersecurity-torlak.html

вторник 27 август 2019


БДЖ 18+

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B4%D0%B6-18.html

вторник 20 август 2019


Тия гадни две-три медии

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8.html

неделя 11 август 2019


Пръскачки на павета

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

сряда 7 август 2019


Нищо не е по-голямо от гешефта

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheft.html

вторник 30 юли 2019


Герганке, Герганке, Герганке мая!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%8F.html

неделя 28 юли 2019


Щели да ми гласуват машинно те!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/machine-vote.html

понеделник 15 юли 2019


Данчо Белия хакер

Post Syndicated from original https://bivol.bg/whitehat.html

неделя 7 юли 2019


Протестна нота от черноморски хотелиер

Post Syndicated from original https://bivol.bg/black-sea-hotel-owner-protest.html

неделя 30 юни 2019