Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshevisback.html

Тъй като напоследък реших малко да се поотдръпна от медийното внимание, за да мога да се концентрирам върху работата си и да смажа окончателно компотаджиите, казанджиите, детските центрове и телефонните измамници, някои хора бяха останали с грешното впечатление, че съм се покрил. Може ли да сте толкова наивни, бе!? Нима за тая година и нещо, откакто гледам строго изпод каскета, не доказах, че съм истински достоен християнсоциалист патриот?

Това, че вие, шепа смешни журналистчета и поплювковци из социалните мрежи, не можете да разберете методите ми на работа, изобщо не означава, че не съм флагманът на борбата с престъпността в България. Не искам да се хваля, но всеки може да си направи труда да провери в публикациите на коректните и лоялни към държавността медии колко десетки литра безакцизна ракия, колко стотин незаконни буркани с най-разнообразни плодове, колко заобиколили закона детски пюрета съм заловил…

И какво? Нима след всички тия доказателства за безкомпромисния ми професионализъм се налага да ви убеждавам още? Но, тъй като част от народа ни, пък и някои наши европейски и отвъдокеански партньори продължават да го играят Тома Неверни и да твърдят, че българската прокуратура е една бутафория, чиято единствена функция е да замазва очите на обществото и да покрива престъпниците по високите етажи на властта, реших да завърша годината подобаващо. Да ви докажа, че лозунгът „Работа, работа, работа!“ не важи само за политическата власт у нас, а и за моя милост.

Искате разследване на силните на деня? От месеци мрънкате за записи, кюлчета, пачки, пистолети, нощни шкафчета, ПКП-та, къщи в Барселона? Вие и за други неща надигате глас, неблагодарници, но какъв по-подобаващ начин да ви затворя устата от обнародването на резултатите на разследванията ни срещу най-масивната фигура на българската политическа сцена, откакто депутатът Пеевски не се подвизава на родна територия? Да, за господин премиера говоря.

Не млъквате, че се бавим с разследванията на записите, снимките и документите, свързващи го с предполагаеми престъпления. Макар че престъпление е това, което аз квалифицирам като такова, а не това, което вие си мислите, че е наказуемо съгласно закона, но да не навлизам в ненужни подробности, защото няма обществен интерес. Е, ето, искахте резултатите от разследването срещу премиера, предоставяме ви ги. Ако щете ги приемете като подранил коледен подарък на Прокуратурата за обществото, какъвто те за самия премиер несъмнено са.

Защото след месеци на усилена работа, всевъзможни експертизи, сравняване на версии (тук премиерът ни озори, тъй като в многобройните си изказвания пред различни медии не повтори два пъти една и съща теория за снимките от резиденцията в „Бояна“, но ние натъкмихме нещата; все пак това ни е работата) и умозаключения, можем да излезем пред обществото с категорично становище. А то е, че господин Борисов не е някакъв дерибей, който си прави каквото си пожелае безнаказано, осланяйки се на високия си пост. Напротив. Премиерът, драги сънародници, е жертва.

Жертва е на себеотдадеността си към народните дела. От толкова много работа, работа, работа(!) е занемарил личния си живот и сега изпада в неловки ситуации, принуден да приема в резиденцията си една прекрасна госпожа, изпратена от президента, КГБ или някой друг неизвестен извършител. Можете да си представите колко се е залисал господин Борисов по държавническите си работи, щом дори не е забелязал, че въпросната госпожа носи със себе си дамска чанта колкото брашнен чувал, в която е скрила кюлчета злато, пачки евро и фотоапарат? Явно всичко е подготвено, тоест, сготвено много старателно, защото виждате крайния резултат – човекът спи беззащитно, проснат напреки на кревата, а тия мерзки съзаклятници го снимат. Не мога да проумея как поне мъжете в тази държава не проявяват малко солидарност.

И премиерът е човек, има си мъжки нужди. Заситил ги е и, прекалено уморен от работа, го е оборил тежък сън. Какво толкова странно има? Нима не ви се е случвало? Но, като се замисля, най-вероятно не е. Вие нито работите толкова, че да сте така изтощени, нито обитавате резиденции, в които да ви изпращат прекрасни госпожи, нито пък нощното ви шкафче е претъпкано с кюлчета и пачки. Но премиерът го прави и резултатът, за съжаление, е на лице. Един отруден у ползу роду, предоверил се на прекрасна госпожа мъж е спипан по гащи. Човешко е. И е проява на лош вкус да продължаваме да ровим под завивките му. Именно затова и Прокуратурата, като институция с несъмнен висок морал, отказва да повдига обвинения. Ние не сме южноамериканска матрона от някой сериал, за да пищим за глупости. Всеки човек има нужда от личен живот и лично пространство, така че нека проявим разбиране и да не се бъркаме на премиера.

Преслушахме и записите, дето премиерът уж говорил обидно за председателят на Народното събрание и високопоставени европейски политици. Какво да ви кажа, нелепи обвинения. Та то с просто ухо се чува, че това не е гласът на премиера Борисов. Но, дори и да предположим, че е, вие как си представяте той да използва такъв речник? Та той е министър-председател на държава, която е част от Европейския съюз! Това, че понякога си изпуска нервите и сее наляво и надясно епитети като „тюфлеци“, „мисирки“ и „лош човешки материал“, е съвсем оправдано, но не означава, че достоен мъж като него ще си позволи да използва неуважителен тон по отношение на една дама или на видни международни държавници. Някои хора вече стават смешни в стремежа си да открият теле под вола.

За казуса с Барселона изобщо не ми се коментира. Това е в Испания. Да се оправят. Нямаме ли си ние достатъчно работа, че да вършим и тяхната? Някой имал къщи, любовници с хубави дупета, извънбрачни деца… Нали вече казах? Прокуратурата не е бавачка или самотна лелка с морализаторски наклонности. Според мен, ако премиерът изобщо има нещо общо, то това е поредното проявление на липсата на време да обърне внимание на самия себе си и на личния си живот.

Както, впрочем и доста завишеното му напоследък лично тегло, заради което му се подиграват толкова много дребни душици. Неговата работа е да е премиер, а не Аполон. Макар и преди години според много дами на средна възраст да успяваше да съвмести двете неща. Нима не виждате, че господин Борисов е постоянно в движение с джипа си, обикаля страната, открива тук отсечка от магистрала, там природни красоти, вози министри, говори с обикновения човек… Кога да му остане време за спорт и правилно хранене ми кажете?

За съжаление се оказва, че елементарната човещина е неприсъща на много сънародници. Оставете човека на мира! Не се занимавайте с личния му живот, както не го правим и ние от Прокуратурата! Или какво? Да не искате да се сезираме и за наднорменото му тегло? Как се храните с душевните и физически болки на другите само…

Весели празници на вас и на семействата ви и се пазете! Не само от вируса. Пазете се и от нас, защото ние ще стоварим цялата строгост на закона върху (почти) всеки нарушител!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alyo-velikova.html

Май единствената способност, която успяват да придобият българските държавни мъже, битуващи с десетилетия в политическия живот на страната, е да се самозабравят. От селския кмет, та чак до евродепутата. Те наистина губят всякаква връзка с реалността и заживяват в собствен свят, в който важат само и единствено техните си правила. И горко му на този, който посмее да ги наруши.

БНР е държавна медия, а евродепутатът Александър Йорданов – държавен служител. Не, че ако ставаше въпрос за частна медия разликата е кой знае каква, но в случая законът и логиката предполагат, че и двете страни трябва да работят в полза на обществото. Журналистите от БНР като задават въпроси, важни за суверена, тоест за народа, а политиците – като отговарят обективно на тези въпроси. Може би така трябваше да протече и гостуването на Александър Йорданов в предаването „Политически НЕкоректно“ ако живеехме в някоя друга държава, която не е на 111-о място по свобода на словото.

Силвия Великова успя да му зададе няколко въпроса, които вълнуват обществото. Или поне ония няколко милиона балъци, които преди повече от четвърт век повярваха, че СДС може да е носител на някаква промяна, а после останаха жестоко излъгани именно от Александър Йорданов и други подобни нему дълбоко инсталирани комундели, които напуснаха потъващия кораб, оставяйки желаещите промяна с пръст в гъз. Бившият председател на Народното събрание, дипломат, а сега и незнайно как докопал се до евродепутатско място обаче съвсем не беше на мнението на водещата и поведе разговора в някакви назубрени до втръсване посоки, отрече смъртта на СДС, обвиненията си срещу Бойко Борисов, че е премиер – мимикрия само месеци, преди да се сдружи с него, разпищоли се и иззе функциите и на водещ, и на гост. Явно с няколкото си съвсем нормални въпроса Силвия Великова е успяла да го разпени дотолкова, че светлият демократ не е успял да се успокои дори след края на забележителното си интервю и я донахока и в социалните мрежи, наричайки я „махленска клюкарка“, а въпросите ѝ „тъпи“ и „опорни точици“.

Сега, някой ще каже „Вие не виждате ли какво се случва всеки ден в държавата, та сте тръгнали с подобни дреболии да се занимавате?“. Така е, но подобно поведение не бива да се толерира ни най-малко, защото медиите ни наистина са се превърнали в посмешище и малкото журналисти, които все още се осмеляват да надигнат глас, заслужават цялата подкрепа и защита на обществото. След като някой може да извърви дългия път от литературен критик до нагъл, самооправстващ дерибей, значи нещата наистина отдавна са  излезли от контрол. Впрочем, не е трудно да си спомним, че само преди два-три месеца Александър Йорданов нарече протестиращите, които са част от народа, тоест са му работодател, „лумпени“ и „простаци“.

Никой не твърди, че Българското национално радио е медия, която символизира свободата на словото у нас. Помним скорошните чистки там. Не може обаче да се отрече, че в БНР работят и част от малкото все още обективни журналисти в България. И ако във всяка нормална държава подобно поведение на близък до управлението евродепутат би предизвикало политически скандал и оставки, у нас на Александър Йорданов му се размина с изтриване на публикацията в социалните мрежи, след като беше висяла там близо денонощие, декларация на редколегията на БНР в подкрепа на Силвия Великова и няколко текста в две-три медии.

Очевидно е, че обществото ни отдавна е загубило избирателната си пропускливост и приема напълно недопустимо поведение за нещо нормално.  Именно тази летаргия позволява на откровени предатели на идеите, за чиито защитници са се обявявали, да продължават да обитават безнаказано българското политическо пространство десетилетия наред, въпреки че са основните виновници за рухването на надеждите на милиони да заживеят в нормална държава. Някой съмнява ли се, че Александър Йорданов е един от тях?

Снимка на “Господари на ефира”: Александър Йорданов инспектира с пръсти остатъците от обяда си преди да нападне словесно главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов в кулоарите на Европарламента. 

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0.html

Знаете ли защо е невъзможно да се намери здравомислещ човек, който да подкрепи исканията на полицаите за увеличаване на заплатите им? Не, защото хората искат в България да няма ред и законност. Тъкмо обратното. Много ни се ще да има, ама такива не съществуват. И служителите на реда носят пряка отговорност за това. Обикновените хора пък не са склонни да им го простят.

Не може във всяка една пробита каца в България безкрайно да се изсипват нови и нови пари. Служителите на МВР искали увеличение. И негодували срещу лошите условия на труд. Кой е виновен, че толкова години се оплаквате и искате още и още? Нима самите вие не знаете колко голям процент от личния състав на министерството са абсолютно безполезни поръчкови назначения, стоящи на топло, в името на едната заплата, няколкото премии и десетките привилегии? Толкова ли е трудно да се досетите, че, ако системата се реформира и тия търтеи изчезнат от нея, ще има повече пари? И за заплати, и за оборудване.

Разбира се, че се досещате. Просто не ви стиска да се изправите срещу безполезните служители и да кажете какъв е проблемът, защото знаете, че зад тях стои могъщ звяр, който вие не трябва да разярявате, а напротив – да пазите от народната любов. Раздутият щат служи за изпълнение на политически поръчки и упражняване на натиск върху малцината, които смеят да надигнат опозиционен глас. Вие го знаете. И не само приемате това безропотно, защото „то тука е така“, но и излизате срещу народа с палки и ритници всеки път, когато той, суверенът, поиска да промени нещо в тази държава.

Как така всички знаем кои са престъпниците в махалата, града, държавата, а вие не знаете? Всъщност, знаете. Но ги държите на свобода. И тук не става въпрос за кусурите на прокуратура и съдебна система. Вие ги знаете. И си мълчите. Приемате доброволно да сте част от омертата и да си кротувате. Защото всички си кротуват. Тук даже не става въпрос за висши ценности. Елементарните ви служебни задължения не са изпълнени. По ваша воля. Заради мълчанието ви. Защото предпочитате да скланяте глави и да се правите на приятно разсеяни, докато бдите над спокойствието на „богоизбраните“ и нехаете за обикновените хора. Ония, които работят и плащат заплатите ви.

Вие тях ги оставяте на милостта на истинските си господари. Ония, на които сте охрана. И при всеки удобен повод искате от същите тези господари повече пари. Защото знаете, че ще ви дадат. Все пак те раздават парите на народа, не своите. А народът няма как да се възпротиви. Та нали, ако дръзне да протестира, вие тутакси ще излезете на първа линия срещу него?

Първа линия. Това беше един от основните ви доводи за увеличение на заплатите. Били сте на първа линия като учителите, лекарите и другите държавни служители, техните заплати били увеличени, а вашите – не. Несправедливо било. Да, може и така да е. Откъде накъде няма да ви увеличат заплатите, като вие толкова съвестно бяхте на „първа линия“, когато трябваше някой да млати и арестува протестиращи, защото положението на правителството беше повече от сложно? Това вече със сигурност е несправедливо.

А народът има избор да плаща и да си мълчи или да не отнесе някоя палка. Били сте повече от предани на властта, в момента има пандемия, а и се задават избори. Е, кога по-подходящ момент, за да надигнете глас за повече пари? Правителството разпределя, народът плаща и всичко е готово.

Така излиза. Но, май забравяте, че правителствата идват и си отиват, а народът остава. И вече не е чак толкова овчедушен, колкото си мислите. Позата на суровия блюстител на реда, който не се колебае да се хвърли срещу лошите с риск за живота си, към която се стремите, отдавна отстъпи място на грозната действителност. Алчна, бездушна машина за гнет на обикновените хора в полза на ония с властта и парите. Без значение кой прав, кой крив.

Да, пари ще получите. Ония, които ги разпределят, имат голяма нужда от вас, за да си крадат на спокойствие. Уважение обаче не искайте. Вие сами не уважавате пагона, какво очаквате от нас. И не излизайте с приказките за многото свестни хора в системата. Ако бяха такива, щяха да излязат и да кажат истината. Без да се страхуват за себе си и за последствията.

Ако го направят няколко, няколко десетки или стотици човека, всичко ще се промени и порочната система ще, не ще, ще се промени. Ние ще имаме повече усещане за сигурност, вие ще работите в по-модерна среда и ще получавате уважение и по-високи заплати, а дерибеите ще имат едно наум, че не сте им послушни кученца. Дотогава, нито се учудвайте, нито се възмущавайте на подигравките и пренебрежението. Напълно заслужени са.

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BF.html

За някои народното творчество може да представлява само сбор от бабини деветини, но за нещастие се оказва, че в него наистина се съдържа хилядолетна мъдрост. Плъховете напуснаха кораба точно, когато по всичко си личи, че той едва се крепи на повърхността.

Първо започнаха да бягат по-ситните мишоци. Поне тази част от тях, която оцеля в безмилостните войни помежду си, разбира се. На десетки, ако не и стотици брендовци, галевци и всякакви други властелини на подземния свят им доскуча да чакат някой да се сети да ги вкара в затвора и заминаха за чужбина, за да се отдадат на заслужено харчене на натрупаното чрез контрабанда, рекет, убийства и други не особено богоугодни деяния. Ако обаче изключим някоя и друга крайно предпазлива публикация в медиите, подобни измъквания от закона отдавна не правят впечатление на почти никого.

Схемата си бачка безотказно на принципа „Тука е така!“. И народът не се трогва особено. За обикновените хора това, че някой катил с известен прякор е по чужбините, е просто повод да си отдъхнат. Не е в затвора, ама не се разхожда и по улиците, за да треперят от него. Да не говорим за властта. Тя отдавна е толкова обвързана с подземния свят, че отказът на този или онзи да му бъде раздадено правосъдие не е никаква новина за нея. Дори напротив. Често си затваря очите услужливо, че понякога дори и помага с каквото може на беглеца.

После към чужбина се насочиха хора с не чак толкова криминален облик. Бизнесмени, банкери, финансисти, които също искаха да си харчат парите на спокойствие или просто бяха сгазили лука с някой от ортаците си и предпочетоха носталгията пред преждевременната смърт. Тук също случаите са стотици, но никой не може да бие по популярност, а може би и по икономически резултат Цветан Василев. Разследващи, одитори, държава, медии и градски легенди все още не могат да се консолидират около сума, която е изчезнала от КТБ по времето на Василев. Със сигурност обаче става въпрос за милиарди. И то само под формата на преки вреди за българския данъкоплатец, защото с косвените сумата би нараснала неколкократно.

И отново същата схема като при бягствата на горепосочените откровени мафиотски босове. Никой не забелязва очевидно дълго и старателно подготвяните измъквания от закона, всички са изненадани, когато научат за тях и симулират решимостта на държавата да върне престъпниците на родна земя и да ги изправи пред правосъдието. Разбира се, реалните резултати отсъстват. Времето се използва, за да се заличават доказателства, да се създадат объркани схеми, да се точат съдебни производства с години и в крайна сметка да се изчака скандалът да потъне в преливащото блато на нови и нови примери за беззаконие и да бъде потулен напълно.

Когато обаче и най-едрите плъхове започнат да напускат кораба, положението наистина е сериозно, макар и да изглежда, че нищо не може да ни изтръгне от обзелата ни летаргия. Естествено, първо напусна най-хитрият. Сокола си направи държава в държавата, заживя си в нея честито, охраняван зорко от гвардия, издържана с наши пари. А той хич не е случаен. Според всеки трезвомислещ човек участието му в създаването на сценария на клетия Преход далеч надхвърля една обикновена парламентарно представена партия и няколко обръча от фирми.

След него драсна мамин Делянчо (по думите на главния прокурор „Мисля, че е депутат Делян Пеевски, нали така, не греша?). Аз пък мисля, че тия, които определят Пеевски като официалното лице на българската мафия, не грешат. Той се спаси от непосилния си ангажимент да се явява средно веднъж на мандат в Народното събрание сред пищната зеленина и малко кичозния лукс на пустинния оазис Дубай, където си прави компания с друга могъща фигура от българския преход. Васил Божков – Черепа. Сега, не е сигурно КОЙ от двамата е по-богат, но май си делят първенството в класацията за най-състоятелен българин. И двамата оставиха след себе си истинска каша от въпроси без отговор и имущества, които спокойно си управляват чрез подставени лица. И си живеят спокойно и необезпокоявано, като само от време на време напомнят за съществуването си, за да не се самозабравят тукашните им слуги.

Когато обаче и премиерът ти, лично провъзгласил се неведнъж за капитан на кораба, излезе в нелегалност, вече няма как да не започнеш да се притесняваш, колкото и дебелокож народ да си. Ще кажете „Ама Бойко си е в България“. Вярно е. Тук си е, освен когато не ходи до Брюксел да слуша какво си говорят големите клечки на непознати за него езици, да козирува и да кима разбиращо с глава.

Тук си е, но не е където трябва. Обикаля шосета, църкви, а напоследък и кравеферми. Обикаля чукари, села и паланки, седи по пънове, обявява поляни за бъдещи реактори под проливни дъждове, но не си е на мястото. В Министерски съвет, в Народното събрание за вотове на недоверие и парламентарен контрол, пред недоволните протестиращи против управлението му.

И на практика доброволното му излизане в нелегалност си изглежда точно като подготовка. При все по-ясно очертаващото се неблагоприятно стечение на обстоятелствата той спокойно може да драсне с двеста за Барселона или което и да било друго приказно кътче по белия свят. Още повече, че пачките и кюлчетата от чекмеджетата му излязоха в нелегалност заедно с него, а и ни завеща доволно количество милиарди дългове към банки, международни институции и руснаци, та да си имаме сериозни грижи поне няколко десетилетия напред.

Така, всеки по свой си начин, най-охранените, най-емблематичните и най-хитри плъхове напуснаха и напускат кораба пред очите ни. А нас оставят тук за баласт. Ние пък наистина си го заслужаваме. Защото само гледаме безучастно какво се случва.

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2-%D1%85.html

от Иво Алексиев*

Революция срещу мерзостта е в ход. В приливната вълна на народното недоволство презряното старо видимо бедства. Едва ли ще намери спасителна сламка. Този път е много вероятно да си замине в дълбините на историята. Какво обаче следва? Как да си го представяме?

Ако обуздаем кариеризма и алчността на простосмъртния, дебнещ от черни овци в партии и групи за натиск (pressuregroups), може и да заживеем така, както ще го измечтаем сега. Този път бунтът си е наш, роден. Ние, българите, сами се престрашихме и въстанахме. Осъзнахме, че не сме рая, че имаме права. На никой отвън не дължим поклон, благодарност или сметка, защото ако приятел в нужда се познава, сегашните ни приятели май така и не разбраха нуждата ни. Докато промяната протича според европейските ценности – от класическия период на ЕС! – в които е концентрирана вековната мъдрост на европейската цивилизация и които народът ни избра за свое нравствено кредо, сме чисти и пред съвестта си, и пред приятелите си. Имаме пълна свобода на мечтите.

Колкото повече мечтаем сега, толкова по-вероятно е в бъдеще да живеем добре. А всичко в света е започнало с мечти. Мечтата е съблазнителна визия за нова действителност. Видение за възможното. Възможното, от което произлизат възможности. Възможности за по-добър живот.

Недопустимо е сега да се стесняваме както да мечтаем, така и да споделяме мечтите си. Времето го изисква!  Ако циници, прагматици, реалисти, утилитаристи, консерватори или други многознайковци със снижена вяра в собствените си възможности ви упрекнат, че си губите времето, ако иронично ви нарекат мечтател или утопист, припомнете им, че всеки процес на стратегическо планиране – било то в бизнеса, политиката, науката или която и да е човешка дейност, започва с генериране на идеи. Най-рационални прагматици са изписали хиляди томове по темата. А какво са стратегическите идеи, дългосрочните визии, ако не мечти, които след процес на реализация се превръщат в реалност?

Дори тези които считат, че всичко е от Бога, трябва да признаят, че по площадите Бог ежедневно показва съгласието си за промяна. Че дава кураж. Иначе би ли стигнала протестната вълна до там, където е днес? Май единствено висшият клир все още не е разчел Божията воля.

Като се говори по площадите за свобода, равноправие, справедливост, почтеност, народовластие, контрол на Суверена над властта, преодоляване на демографската криза, завръщане на прокудените от чужбина и т. н. – давайте СВОИТЕ идеи! Разказвайте своите мечти! Ако трябва, дори ги изкрещете, за да бъдат чути! Не се оставяйте да ви обезкуражат такива, които се перчат, че само те могат, защото толкова отдавна били врели и кипели в политиката. Или такива, които размахват диплома по право и твърдят, че само тя давала право за смислено участие в дебат за държавната уредба. Или тези с многото пари, които ще ви обясняват, че само те знаели как се правят нещата, защото доказателство била сумата в банковата им сметка. Не! Най-ценната идея може да дойде от всякъде и от всекиго.

А като че ли протестът изостри обществените сетива за мечти и идеи. Струва ми се, че в момента има и повече чуваемост, и повече възприемчивост. А ако не са достатъчни – ами да направим така, че чуваемостта още повече да нарасне! Народният бунт вече прави чудеса. Вдъхнови премиера Борисов насред криза да раздаде на населението най-щедрите финансови подаръци, откакто е на власт. Не е ли чудо, ако един десен консерватор и нелесен автократор започне да действа като социалдемократ-хуманист? Та чуваемост за Вашите идеи ли нямало да има?

Някои мечти и идеи, които се раждат сега може да прераснат в национални каузи. От осъществяването им ще почерпим ново самочувствие. Ще ни направят съпричастни и солидарни към общи идеали – нещо, от което недобросъвестни управници ни отучиха. Може дори да се избавим от самотата и цинизма на неолибералната максима „Спасявай се поединично – кой как може!“. Може дори отново да станем сплотено общество и уважаван народ. А ще има ли предизвикателство, което да надвие такъв народ ?

И защо все трябва да копираме, да заимстваме? Защо все трябва да догонваме другите? Така или иначе нерядко се оказва, че в бързината си криво сме разбрали цивилизацията им. Сега – във времето за мечти, не можем ли и ние да измислим нещо, с което да впечатлим Европа? Нещо, което пък тя да вземе от нас и с радост да добави към собствената си цивилизация? Да се помни, че и ний сме дали нещо на европейската демокрация?

Адв. Хаджигенов от Отровното трио вероятно е прав. За лесно – няма да е лесно. ГЕРБ и ОП раздадоха милиарди на клиентелата си и на олигарсите от ДПС. Сега тези милиарди са на разположение на контрареволюцията за запазване на статуквото. Да, ще има подкупни – винаги е имало в историята ни. Ще клекнат, ще се облажат, ще се приспособят. Щастливи от това едва ли ще станат. Поне към момента обаче не изглежда така, че нещо може да спре приливната вълна на народния гняв, която споменах в началото.

А властта не спира да измисля плашила. След като не успя да разколебае масите да искат оставката ѝ, започна да плаши бизнеса и състоятелните хора. Говори за анархо-либерали, леви анархисти, Отечествен фронт и подобни небивалици. Опитва се да изкара народния бунт за морал някакъв вид пролетарска революция. Подтекстът е: „Вие, имащите, помагайте на правителството, защото ще ви одържавят!“ В уплаха си човек и призраци вижда, но едва ли е това. Поради съображения за собствената си сигурност, представители на управляващите на площадите не са забелязвани. Ако можеха да дойдат, както редовно го прави президентът Радев, първо щяха да видят колко несъстоятелни са предположенията им за протестиращи „анархо-тулупи“.  Само след кратък престой на тях самите щеше да им стане неудобно от собствените им внушения, че мирното и демократично въстание срещу тях е пролетарско. А и още нещо. Я попитайте Христо Иванов от Да, България и ген. Атанасов от ДСБ – двама от основните вдъхновители на протеста, дали правят пролетарска революция, та да чуете какво ще ви отговорят…

След аферата „Осемте джуджета“ и репресиите срещу Хиполенд, собствениците в държавата едва ли виждат по-голяма заплаха за собствеността си от правния произвол. Вече и забогателите с помощта на ГЕРБ трябва да са наясно, че имуществото, с което са се сдобили, ще им е сигурно, доколкото в държавата се възстанови правов ред, който без изключения защитава правото на собственост.  Вероятно много от тях от чист прагматизъм ще приветстват смяната на правителството и главния прокурор.

Министър Сачева наскоро сподели, че заговори ли ѝ Христо Иванов ѝ замирисвало на …яхния. А то май не е яхния, а попарата, която тя заедно с колегите си от ГЕРБ е надробила в държавата. Ами Тома Биков? Нямало никаква попара, всичко това били платени инсинуации от страна на чужди медии. “Европейските медии също вземат пари”, мъдро заключава той. Също? Като родните казионници? Даже спонсориращата ГЕРБ фондация на Християн-демократическия съюз на г-жа Меркел се възмути и показа на Биков жълтия картон: “… в сериозните медии в Германия, никой не взима пари, за да прави репортажи – особено за текстове относно България.” На Дани Кирилов премиерът правилно забрани творчество във Фейсбук. Как не се сети да забрани на Биков да говори с медии? Като му тръгне една приказка – все едно коментар от „Работническо дело“. И тогава все класовият враг – „западните империалисти“ и техните медии ни бяха виновни. Протестиращите май пак ще излязат прави, че фасадната ни демокрация все повече започва да се слива със спомена за Народната република.

Как тогава да не мечтаеш и дерзаеш за ново време, което да прекъсне веднъж завинаги пъпната връв с тоталитарната държава?

• Иво Алексиев е публицист и автор в Биволъ под псевдонима Буни Камик. Сега излиза с истинското си име. Заглавията са на редакцията.

Иво Алексиев

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D1%88.html

„Господа управляващи, бели и зелени, сини и червени, и гербери, знаете ли, как се живее в с. Х, лягаш – спира водата, ставаш – няма ток? Знаете ли, колко поздрави пратих на милите ви майчици? Няма кой да ни види и чуе, Бог високо, цар далеко!“.

Качвам този цитат от публикация във Фейсбук не, за да кажа нещо ново. Села като Х в България да искаш, затова и съм спестил истинското му име. Хиляди са. Общо взето всички, които не са в хинтерланда на някои от големите градове или не са популярни туристически дестинации кретат по гореописания начин. Въпреки обезлюдяването на малките населени места, това все още значи милиони хора, поставени в подобни условия през ХХI век, в толкова хваления рай на земята, наречен Европейски съюз.

Тези хора не се интересуват от гръмки декларации, стратегии, обещания и други празни приказки. Те искат да видят елементарни неща и са се наслушали на грандиозни фантасмагории. Не ги интересуват европейски политически семейства, разлики между леви и десни политики, революционни и еволюционни подходи… Интересува ги да имат елементарни условия за живот, някой най-после да спре натоварените догоре с дърва камиони, които разбиват и без това негодните им за нищо пътища, друг пък да си вкара таралеж в гащите и да открие някакво предприятие наблизо, за да имат препитание. Разбира се, не са рядкост и тези, които мислят по-глобално, но така или иначе злободневното си е приоритет номер едно за всеки от нас.

Цели региони на България на практика никога не са влизали в Европейския съюз. Нито някой е инвестирал там, нито са реализирани инфраструктурни проекти, нито законите са започнали да важат повече за недосегаемите или хората са усетили по някакъв друг начин, че са европейци. На такъв човек не можеш да му обясниш практически защо България трябва да е част от Европейския, а не от Евразийския съюз, да речем. Той разсъждава прагматично. Чул е големите обещания на политиците как всичко ще се оправи като влезем в Европата, а вижда как вече повече от десет години нищо не се случва. Знае, че в същата тази Европа всички говорят за свобода, демокрация, борба с корупцията, граждански права. Все неща, които в неговия мъничък свят нито са съществували, нито съществуват.

За сметка на това, всичко е толкова объркано. В Европейския съюз явно не е така розово, както се говори. Отгоре на всичко някой бил казал, че щели да забраняват кривите краставици. Политиците се надпреварват да обещават рай, гласуваш за тях, а те моментално започват да те крадат. Не по-малко, че дори и повече от предишните и по-предишните. Някакви си там протестират срещу правителството. Искат да сменят управляващите и да променят законите, за да има повече правосъдие. Да, ама по телевизията казват, че даже и Европейският парламент не е съгласен да се сваля правителството с протести. Други пък крещят да сме излизали от Европата и да се приютим отново в скута на Майка Русия…

Наистина е объркано. А жителите на село Х не щат да се занимават с объркани неща. Искат просто ток, вода, никой да не изсича поголовно горите, за да няма я наводнения, я безводие и камионите да не им доразрушават пътищата. За тях големите приказки са далечни и никак не ги разбират. Дори и когато политиците обикалят предизборно села и паланки, за да раздават кебапчета и празни думи, селяните отиват на площада само, защото това е повод да се съберат с другите, да се преброят, да научат някоя клюка, да видят гълчавата.

А политиците, не само българските, а и европейските, май все по-малко забелязват колко са далече от устойчивия прагматизъм на жителите на село Х. И просто се опитват да замажат положението с неясни фрази и далечни перспективи. Така че никой не бива да се учудва, че когато сутрин си без ток, а вечер – без вода, в теб постепенно се надига искреното желание да поздравиш „милите майчици“ на всички в София и Брюксел. Без значение от цвят, политическо семейство, ръст и тегло. И бавно, но сигурно се превръщаш в евроскептик.

Сега ония са заети с дребните си боричкания в града на пикаещото момченце и не го забелязват. Но съвсем скоро и това ще стане. Дано само да не е прекалено късно, защото на кого му пука дали седи без ток и вода в Европейския съюз или извън Европейския съюз?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ostavka-2020.html

Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.

Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели  и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.

Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?

Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.

Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.

Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.

Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.

В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.

Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!

Снимка: Тихомира Методиева – Тихич, Булфото ©