Tag Archives: Хроники на инфодемията

QAnon: Всички пътища водят към световния заговор

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/qanon-vsichki-patishta-vodyat-kam-svetovniya-zagovor/

На 21 септември 2019 г. Facebook потребител с името Гиллар Анастасова Румяна споделя следната информация: „Върховният лидер на Иран Али Хаменей и президентът на САЩ Доналд Тръмп са двама служители на семейството на Ротшилд (сатанински Червен щит)… Много от вас знаят, че е въпрос на публично достояние, че всеки път, когато Доналд Тръмп фалира като бизнесмен, той е бил обезпечен от Ротшилдови.“

Година по-късно същото лице, но паралелно с още два други профила – Rumiana Prokopenko и Румяна Гиллар – е един от най-запалените последователи на конспиративната теория QAnon и президента Тръмп, когото вече не нарочва за част от сатанински заговор, а възхвалява като спасител на човечеството.

Click to view slideshow.

Румяна е изключително активна онлайн. В най-използвания от трите ѝ профила във Facebook преброявамe над 70 поста само на 15 ноември 2020 г. Публикациите ѝ са популярни както в групи като „Българска народна армия – БНА“, така и в други, политически неоцветени и свързани с духовни теми, като „По вектора на времето“ например. Сред тях се среща QAnon съдържание, а има също и анти-COVID постове, в които преобладават познатите наративи за злодея Бил Гейтс и вируса като умишлена стратегия за подчиняване на човечеството. Съдържанието, споделяно от Гиллар/Прокопенко, намират широк отзвук в групи срещу ваксините и семейните политики, включително такива, свързани с протестите срещу Стратегията за детето през 2019 г.

Профилите на Румяна надали са част от зловреден заговор за размиване на обществения дебат, но проследяването им разкрива как фалшивите новини и конспирациите заливат интернет, рециклират се и се променят, така че да отразяват важни настоящи социални проблеми. Антисистемната жилка на QAnon се харчи в групи срещу премиера Бойко Борисов и управлението на ГЕРБ, преплита се с недоволството срещу здравните политики, свързани с коронавируса, и вероятно е доходоносна за множество интернет сайтове, които разчитат на кликове и внимание, за да генерират приходи.

Добрата новина е, че интеракцията с подобно съдържание остава ниска, освен ако не е споделена от известна личност като Мартин Карбовски например. Лошата е в самото количество на подобна информация, която се бълва в социалните мрежи.

Click to view slideshow.

Какво е QAnon

От появяването си през октомври 2017 г. в платформата 4chan, анонимният потребител Q (оттам и името на конспиративната теория QAnon) прави множество гръмки предсказания. Оттогава насам президентът Тръмп винаги е на броени дни от извършването на мащабни арести, свързани с тайните елити педофили от „дълбоката държава“. Макар че бяха предвидени за ноември 2017 г., тези събития все още не са се случили.

Прогнозите, за които твърди, че се базират на секретна информация от високо ниво, се публикуват в т.нар. Q-drops – кратки съобщения. В съобщение #34 от 2 ноември 2017 г. се предупреждава, че „в идните няколко дни без съмнение ще разберете, че ще си върнем великата държава (земята на свободните) от злите тирани, които искат да ни навредят и унищожат“, поради което президентът ще въведе извънредно военно положение срещу гражданското неподчинение в защита на „дълбоката държава“ и ще активира системата за спешни комуникации (EBS), за да се избегнат „фалшивите медии“. Нищо такова не се случва.

В съобщение #647 от 31 януари 2018 г. потребителят Q заявява: „Утре е Денят на Свободата. Утре. Денят на Дните“, отново без да е ясно за какво става дума. В съобщение #796 той предупреждава за терористичен атентат в Лондон около 16 февруари 2018 г. Също като други събития, и това не се сбъдва.

Пандемията: блюдото на Петри за конспирации

Въпреки множеството провалени предсказания, теорията набира популярност в Европа към края на 2019 г., като се адаптира към съответния местен политически контекст. Според доклад на медийните анализатори от NewsGuard, първите френски акаунти, разпространяващи конспирацията, са създадени между март и юни т.г., по време на първия локдаун във Франция. В Италия теорията се появява през лятото на 2019 г., но групите се множат в периода между февруари и май 2020 г., който отново съвпада с пандемията. В Германия (европейската държава, в която конспирацията е най-разпространена) и Великобритания профили с QAnon съдържание съществуват от 2018 г.

„Конспиративният светоглед, който е в ядрото на QAnon – най-вече идеята, че тайни правителства се опитват да наложат нов световен ред, – намира благоприятна почва през последните месеци. Пандемията роди множество подобни теории, включително че здравната криза е част от план, наложен от световните елити – начело с Бил Гейтс, – да бъде ваксинирана по-голямата част от населението“, пише още в доклада на NewsGuard. 

Популяризиране в България

В България теорията също набира сила през пролетта на 2020 г. Едно от първите споменавания на американската конспирация е в статия от 22 април на сайта pogled.info, в която се твърди, че вирусът е създаден от „дълбоката държава“, за да попречи на преизбирането на американския президент Доналд Тръмп. Като автор е посочен Владимир Прохватилов, чието име се открива в проправителствени руски медии като gazeta.ru и fondsk.ru, които често са източник на дезинформация, а преводач е В. Сергеев. Статията представлява мешана скара от новини и вече опровергани твърдения относно пандемията.

QAnon присъства и в инцидента, при който загина журналистът Милен Цветков. Българските медии разпространяват новината, че 22-годишният Кристиян Николов, обвинен за причиняването на катастрофата, е употребявал адренохром. Медиите заемат директно от речника на конспирацията (включително и БНТ). В края на април Lentata.com развива темата за „дрогата на елита“ в пространен текст. Според QAnon „елитите“ участват в „добиването на адренохром“, при което адреналинът се извлича от детска кръв, за да се получи психоактивното вещество. В действителност адреналинът се синтезира в човешкото тяло в надбъбречните жлези, но може да бъде извлечен изцяло изкуствено в лабораторни условия, като получаването на адренохром от него е тривиално, след окисление. Едно потенциално приложение на адренохрома е в производството на медикаменти за кръвоспиране.

През май „Дойче Веле“ разказва за навлизането на QAnon в Германия, а материалът е препубликуван в „Дневник“. Няколко дни по-късно, на 18 май, своя първи материал по темата публикува в „Труд“ и един от основните поддръжници и разпространители на теорията у нас – Борислав Цеков. Към юли голяма част от българските медии отразяват акцията по премахване на конспиративните профили от социалните мрежи.

Твърденията на QAnon са абсурдни за повечето читатели, но предизвикват силни емоции, което пък носи трафик. Пример за това са медии като БЛИЦ, които препубликуват както материала на „Дойче Веле“ (но с подменено заблуждаващо заглавие), така и статиите на Борислав Цеков. Нагледен пример за конспирациите като източник на популярност е хасковската eTV, чиито видеа обичайно събират няколко десетки харесвания, докато клип за коронавируса като план на елитите да подчинят света е споделен над 5100 пъти в социалната мрежа и е гледан над 260 000 пъти към момента на написването на тази статия.

Със стари познайници – нова конспирация

QAnon превзема и обичайните гнезда на конспиративното мислене. Сайтът The Bulgarian Times публикува своя QAnon наръчник“ това лято. На сайта няма информация за собственост, нито етичен кодекс, но се посочва, че макар страницата да се „старае да поддържа вярна, точна и актуална информация“, това „не изключва възможността инцидентно да възникнат обективни несъответствия и пропуски“, като „thebulgariantimes.com не носи отговорност за субективните възприятия и интерпретация на точността, пълнотата и полезността“ на информационните си ресурси.

През юни QAnon теорията се появява и в ufobg.com, свързан с Петър Симеонов и проф. Лъчезар Филипов (чиято оставка от Българската академия на науките е поискана през 2017 г. от научната общност), където оттогава са индексирани 32 публикации, съдържащи думата „кабал“, част от Q-теориите. Материалите за COVID-19 също говорят за елитно съзаклятничество.

Съществува тенденция конспиративните теории да преливат едни в други. Така и QAnon, започнала през 2017 г. като случаен пост в 4chan, се адаптира към здравната криза и намира място в същите платформи, които традиционно разпространяват антиевропейска и антизападна реторика, наред с други безпочвени твърдения.

QAnon публикациите се споделят основно във Facebook групи като: „Укриваните тайни“, „България и Русия – дружба от векове за векове“, „За присъединяване на България към Евразийския съюз и СССР“, „Българи против ваксината“, Национална група „Децата на България“, „Да запазим българското семейство“, „Българска народна армия – БНА“, „Без партии и политици“, „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“, „Против джендър образованието в училищата“ и други.

Click to view slideshow.

Общото между тях е, че служат като форум за изразяване на антисистемни гледища, недоверие към установената институционална власт и медиите и за разпространение на „алтернативни“ теории. QAnon предлага лесен наратив, който представя врага като част от „дълбоката държава“, срещу която просветените – в случая Доналд Тръмп – се борят. В България Бойко Борисов, президентите Плевнелиев и Радев, както и лидерът на опозицията Христо Иванов са представяни като част от „дълбоката държава“.


Координирана дейност? Надали

Макар профилите на Румяна Прокопенко/Гиллар на пръв поглед да носят характеристиките на фалшиви акаунти, наличната ни информация сочи, че случаят не е такъв. Според избирателните списъци г-жа Прокопенко съществува и живее в Силистра, а историята ѝ в социалните мрежи показва, че е отколешна любителка на конспиративни теории. Към момента на публикацията тя не е отговорила на молбата ни за разговор, а допитване до живеещи в града не помогна да разберем с какво се занимава и откъде получава информацията, която разпространява. Единственият ѝ съгражданин, заявил, че я познава, отказа да бъде цитиран в този материал.

Румяна Прокопенко/Гиллар споделя преведени от руски език материали, като преобладават публикации от канала в Telegram „Теория большого шока“ (ТБШ), активен от лятото на тази година, с описание „информация от вътрешни лица, теории и новости, важни новини“. ТБШ публикува основно съдържание, свързано със САЩ, въпреки че YouTube каналът със същото име и лого, регистриран през януари 2020 г. и активен от 6 месеца насам, е базиран в Казахстан. ТБШ разпространява както съдържание, свързано с QAnon, така и теориите за чипирането с ваксини, за коронавируса като контролирана атака и подобни.

Click to view slideshow.

И ако социалните мрежи изобилстват с профили, подобни на този на Румяна, зад които стоят хора, вероятно искрено вярващи и уплашени от информацията, която получават, то едва ли е съвпадение, че въпросното съдържание е проследимо до проруски и рускоезични източници и се радва на внимание основно в групи с такава насоченост. Руската стратегия за експлоатиране на вече съществуващи разделения и слаби звена в държавите, които вижда като идеологически противници, е практика и исторически факт. Най-голямото предимство е очевидно: вярващите разпространяват, добавят и адаптират съдържанието към собствения си контекст напълно безплатно, а медиите и каналите, които публикуват такова съдържание, пък заработват своята печалба успешно в платформи като YouTube или чрез добре известни кликбейт механизми.

Какво е решението?

Един от парадоксите в разследването на дезинформация е, че всяко споменаване на конспирациите ги популяризира. Според проучване на Pew Research в САЩ от март т.г., въпреки че QAnon е теория, популярна сред крайнодесни маргинални кръгове, и е категорично насочена срещу „либералните елити“, демократите са по-запознати с нея от републиканците. Анализът посочва, че е „по-вероятно хората, които се информират за изборите и политиката основно от „Ню Йорк Таймс“ (59%), MSNBC (49%) или NPR (39%), да потвърдят, че са чули или прочели поне нещо за QAnon“.

Проверителите на факти не могат да смогнат с огромното количество информация, която бълват множеството разпръснати източници, макар често пъти тя да е толкова логически неиздържана и абстрактна, че едно търсене в Google да изглежда достатъчно. Но дори това не помага – сайтовете често не посочват собствениците си и конкретни автори, съдържанието се рециклира от множество медии и се легитимира чрез препубликации, а връзката с потребители като Румяна Гиллар и установяването на нейните източници и професионална позиция е трудна задача. Към това се прибавят и психологическата нагласа да търсим съдържание, което потвърждава вече съществуващите ни предразсъдъци, слабата медийна грамотност в България, легитимирането на основните източници на дезинформация от политическата власт, както и алгоритмите на социалните мрежи, които с готовност снабдяват с още от същото.

През 2007 г., малко преди появата на Facebook и шест години след атентатите от 11 септември, група американски учени измерват нагласите към конспиративната теория, че 9/11 е дело на американското правителство и администрацията на Джордж Буш. Профилът на вярващите в конспирации е: по-склонни да четат таблоиди, блогове и форуми; по-бедни и по-вероятно принадлежащи към ниските слоеве на обществото. Основното откритие обаче е, че вярата в конспирацията отразява политическите разделения в САЩ – демократите са по-склонни да обвинят Буш в чудовищен заговор, отколкото републиканците. Учените заключават, че „вярата в конспиративни теории вече е нормална част от политическите конфликти в Съединените щати“. Тринайсет години по-късно практиката е глобализирана.

Ако успеем да погледнем отвъд възмущението и емоцията, разцветът на QAnon в локални условия ни насочва към няколко основни проблема – рекордно ниското доверие в институциите (според „Евробарометър 2020“ 75% от българите не вярват на парламента, а 71% – на правителството); дефицитът на образованието в сфери като медийната грамотност и критичното мислене; нестабилната икономическа, политическа и социална среда, която подхранва такива теории.

В Европа традиционните медии все още се ползват с най-голямо доверие сред обществото, а социалните мрежи – с най-ниско. В България, където традиционните медии се ползват като инструменти за политическа пропаганда, ситуацията е огледална и доверието в интернет е без еквивалент в ЕС, а социалните мрежи са едно от основните места за политическа организация.

Източник: EBU

Докато тези наболели проблеми не бъдат разрешени, всички пътища ще водят към световния заговор. И както в случая със Стратегията за детето – последствията, за разлика от теориите, могат да бъдат съвсем истински.

Заглавна карикатура: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Primum non nocere. За вируса и етиката

Post Syndicated from Иван Радев original https://toest.bg/primum-non-nocere-za-virusa-i-etikata/

В края на миналата седмица Българският лекарски съюз (БЛС) излезе с остра декларация, в която се противопоставя на „подаването на противоречиви сигнали в публичното и медийното пространство, особено от колеги лекари“. В позицията се посочват два цитата:

Няма никакъв смисъл от тези маски, освен психологически. Освен това тези маски създават измамното чувство, че сме защитени…

Коронавирусът е обща вирусна инфекция, която се самоограничава. Излекуваните не са излекувани. Това са хора, на които им е минало.

Въпреки че не се споменава името му, и двете мнения принадлежат на доц. д-р Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозната болница в София. В последните месеци доц. Мангъров се превърна в основния глас, изразяващ различно от общоприетото в медицинските и научните среди мнение по въпросите, свързани с новия коронавирус и с необходимостта от противоепидемични мерки.

Според съсловната организация тези твърдения са „обидни, демотивиращи, лишени от лекарска етика и професионална колегиалност“, на фона на „нечовешките усилия, стоицизъм и себеотдаденост на всички медицински специалисти, работещи с COVID-19“.

Как медиите избират източниците си

Как обаче стои въпросът от гледна точка на медиите? Трябва ли те да дават трибуна на подобни неконвенционални мнения?

Обикновено медиите търсят всички легитимни гледни точки. В случая „легитимни“ е ключово понятие. Всеки има право на мнение, това е основно човешко право. Но за да получи това мнение видимост, осигурявана от медиите, то би трябвало да е подкрепено с факти и да е изразено от някой, който разполага с необходимите знания, за да го изрази. Търсенето на противоположно мнение на всяка цена – похват, доста популярен за българските медии – не е задача на журналистите и не е необходимо условие за осигуряване на плурализъм. Например ако в някое предаване е поканен учен астрофизик, не е необходимо за баланс да бъде поканен и човек, който вярва, че Земята е плоска.

Когато обаче противоположно мнение се изказва от някой, който има необходимата квалификация като лекар и специалист в дадена област, нещата стават по-сложни.

Медиите не би трябвало да ограничават правото на изразяване на подобни експерти само защото мнението им противоречи на съществуващия консенсус. Известно е, че пробивите в дадена област се осъществяват именно от хора, чието мнение е различно от приетото дотогава. Ако се върнем към примера със Земята, прочутото „И все пак тя се върти“ е изречено във време, когато научният консенсус е бил друг и оспорването му е можело да доведе дори до изгаряне на клада.

Днес времената са различни. Медиите и социалните мрежи доведоха до това всяко неинформирано, погрешно или дори нарочно манипулативно мнение, което по някакъв начин успее да съвпадне с емоционалната честота на големи групи хора, да придобие огромна публичност. Така дезинформацията, фалшивите новини и теориите на конспирацията заеха значително място в съвременния обществен живот, като заплашват да подкопаят устоите на демокрацията на много места по света.

Откровени небивалици се повтарят толкова много пъти, че започват да звучат правдоподобно,

или поне много хора си казват: „Щом го чувам толкова пъти, значи има нещо вярно.“ А подплатените с факти мнения се губят в океан от дезинформация. Социални медии като Twitter, Facebook и YouTube започнаха да предприемат действия и да свалят съдържание, което определят като дезинформация.

Тези платформи ограничиха например филма „Пландемия“, в който американската лекарка д-р Джуди Миковиц развива конспиративна теория по отношение на COVID-19. Филмът все пак получи огромна популярност и още може да бъде открит на различни места в интернет. И въпреки че всяко твърдение от него е оборено с факти от други учени и бяха разкрити смущаващи подробности от професионалната биография на д-р Миковиц, които я компрометират като учен, доста хора продължават да смятат, че във филма се казва истината, а официалната наука лъже за вируса.

За разлика от д-р Миковиц, българският символ на алтернативната гледна точка доц. Мангъров има добра професионална биография.

И не е учудващо, че получава трибуна от медиите. Въпросът обаче е в баланса. Дали видимостта, която получават доц. Мангъров и малцината лекари, споделящи неговото мнение, е пропорционална на тази, предоставяна на всички останали специалисти с не по-малко впечатляващи професионални биографии?

„Да погледнем през прозореца“

Ако някой твърди, че навън вали, а друг – че грее слънце, работата на журналиста не е да цитира и двамата, а да погледне през прозореца и да каже кое е вярното. Това казва Джонатан Фостър, преподавател по журналистика в Университета в Шефилд.

Когато става дума за медицина и особено за дебат около нов и непознат вирус обаче, „поглеждането през прозореца“ е много трудно, тъй като на журналистите се налага да бъдат арбитри на терен, който в повечето случаи е твърде отдалечен от професионалната им компетентност, а в конкретния случай човечеството тепърва трупа знания за заболяването.

Проследяването на предишни изказвания на съответните специалисти и каква част от твърденията им са били потвърдени или отхвърлени във времето би помогнало на репортерите при избора на събеседник. Когато става дума за въпроси, от които зависи общественото здраве, журналистът трябва да се опита да направи всичко възможно, за да предупреди своята публика за евентуални противоречия.

Например когато се цитира доц. Мангъров, може да се посочи, че прогнозата му, че коронавирусът ще изчезне до юни, не се е оправдала.

В ситуация на глобална здравна криза даването на контекст и избягването на излишна сензационност и категоричност в твърденията е ключово. По този начин хем няма да бъде ограничено правото на мнение на специалиста, хем читателите, зрителите и слушателите ще могат да преценят доколко да се доверят на нова препоръка, прогноза или мнение.

Друг начин журналистът да „погледне през прозореца“ е да потърси източниците, които даден събеседник цитира. Да се опита да оцени доколко тези източници са надеждни и са цитирани коректно.

Дезинформация чрез „факти“

Няколко часа след декларацията на БЛС, в „Лице в лице“, едно от най-гледаните предавания на bTV, бе поканена д-р Антония Първанова. Тя е публична личност – лекар със специализации в чужбина, със сериозна политическа кариера в националния и в Европейския парламент. Освен това лично се е сблъскала с COVID-19, като го е преболедувала. Темата на участието ѝ е обявена като

„Нова вълна на COVID-19 – мит или факт?“

По време на интервюто д-р Първанова многократно заявява, че ще се придържа към „факти и данни от научни изследвания“. Позицията ѝ обаче е по-скоро противоположна на официалната, базираща се на относителен научен консенсус. С поредица цитати, съдържащи точни дати и рефериращи към конкретни документи, д-р Първанова се опитва да убеди аудиторията, че всъщност реалността е друга, различна от тази, която властите се опитват да представят в България като мотив за удължаването на извънредната епидемична обстановка.

Първият авторитет, цитиран от д-р Първанова, е Центърът за контрол на заболяванията в Съединените щати (CDC). Около шестата минута от участието си в bTV тя казва: „На 24 август Американският център за контрол на заболяванията излезе със свое указание, че не може да се разчита на PCR тест и той не се препоръчва. И затова не се препоръчва да се правят тестове на здрави хора. Защото те дават грешка.“

CDC без съмнение е водещата държавна институция, когато става дума за борбата срещу коронавируса в Съединените щати, тоест напълно легитимен източник. Оказва се, че на 24 август организацията наистина публикува указание относно тестването – както с PCR, така и с тестове с антитела (станали известни у нас като бързи тестове). Само че във въпросната публикация

никъде не се казва, че не се препоръчва PCR тест, нито пък че на него не може да се разчита.

Всъщност там ясно е показано как правилно да се вземат проби за такива тестове, и се обръща внимание кои хора трябва да бъдат тествани – хората със симптоми, тези, които са били в близък контакт с болен, както и такива, за които здравните власти изискват тест. Накрая се уточнява, че не е необходимо всеки да бъде тестван.

В нито една своя публикация CDC не изразява съмнение относно надеждността на PCR методиката. Напротив, на 18 септември центърът публикува актуализация на същото указание, в която подчертава нуждата да бъдат тествани и хора без симптоми, които са били контактни с носител на заболяването. Това се налага заради значителната честота на асимптоматичното и пресимптоматичното предаване.

Д-р Първанова продължава да надгражда темата за ненадеждността на PCR тестовете със словесна еквилибристика, чиято логика е доста трудно разбираема.

Изключвайки големи групи от населението като носители на вируса, бившата депутатка се опитва да каже, че в общия случай вероятността преди теста някой да е носител на вируса е под 1%, затова при положителен резултат вероятността наистина да разпространява вируса е под 50%. Така стига до заключението, че половината от тестовете са „фалшиви“, имайки предвид, че 50% от положителните резултати са фалшиво положителни. Това заключение няколко пъти е повторено от водещата Цветанка Ризова.

Категоричността на този извод също е притеснителна, особено като се има предвид, че в много страни делът на фалшиво положителните PCR тестове не е известен. Във Великобритания например по първоначални оценки той може да варира между 0,8% и 4%, се казва в статия на престижното британско издание The Lancet.

Безспорно нито един тест не е 100% сигурен и всички тестове може да дадат фалшиво отрицателни и фалшиво положителни резултати.

Трябва да се има предвид обаче, че диагнозата не се поставя само на основата на резултатите от теста. Лекарите вземат предвид и други фактори, като наличие на симптоми, история на контакт с носител на заразата, както и други изследвания. Дали е етично да се прави внушение, че над половината от тестовете дават фалшиво положителни резултати? Подобни изфабрикувани интерпретации създават предпоставки болните да не спазват карантината, което може да е със сериозни последици за живота и здравето на околните, а и за цялото общество.

Посланието си против противоепидемичните мерки д-р Първанова подкрепи и позовавайки се на позиции на световни организации като УНИЦЕФ. Според нея в четири доклада на организацията, цитирани отново с дати, се говори за вредата от противоепидемичните мерки върху благосъстоянието на децата по света. Д-р Първанова използва относително коректно статистика, която действително присъства в публикации на Детския фонд на ООН. Но прави извод, който не може да се открие в нито една публикация на организацията – че виновни за проблемите са мерките.

На въпрос на водещата дали заплахите за децата, за които УНИЦЕФ говори, са заради коронавируса, д-р Първанова е категорична: „Заради мерките, не заради коронавируса.“ Тя дори посочва, че от УНИЦЕФ са стартирали програма, чиято цел е да си представим „свят без мерки“. Това противоречи не само на конкретните документи, но и на цялостната политика на УНИЦЕФ – от техния сайт е видно, че

организацията подкрепя борбата с пандемията и в много държави по света има активни кампании за разясняването и прилагането на мерките,

най-вече по-отношение на децата. Верификацията на тези факти изисква време и едва ли е по силите на водещ по време на предаване на живо. Но подобни изказвания и множество постове във Facebook д-р Първанова има и преди участието си в „Лице в лице“. Това позволява на медиите и журналистите, преди да дадат трибуна на някого, да се опитат да проверят твърденията, на базата на които този човек изгражда тезата си.

Primum non nocere е основен принцип в медицинската етика, извеждан от Хипократовата клетва. Би могъл да се преведе като „Преди всичко не вреди“, или казано по друг начин: „Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди.“ В условията на пандемия, а и не само, от този принцип бихме могли да се ръководим и ние, журналистите – да внимаваме и да не позволяваме дезинформацията, която би могла да коства човешки живот, да си пробива път с наше участие.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Това е просто грип

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://toest.bg/tova-e-prosto-grip/

Тенисистът Григор Димитров, спортният министър Красен Кралев, телевизионният водещ Ути Бъчваров, анестезиологът и радиоводещ Мирослав Ненков, депутатът Хасан Адемов, фолкпевиците Галена и Деси Слава. Това са само част от известните личности у нас, които публично разказаха за боледуването си от COVID-19. Сред тях има различни случаи – хора, боледували тежко и дори лекувани за определен период в реанимация, и други, прекарали заболяването без никакви или с леки симптоми. Общото им послание е, че вирусът не бива да се подценява, а едно от най-честите определения, използвано от възстановилите се от болестта, е, че тя е „странна“.

В световен мащаб, а и у нас обаче продължава да вирее съмнението в сериозността на COVID-19. Има и хора, които все още не вярват, че вирусът съществува.

Новият вирус е като сезонен грип – дезинформация или оптимизъм

Често протичането на COVID-19 се сравнява с това на сезонния грип. В самото начало на пандемията подобни твърдения преобладаваха, а социалните мрежи и форумите изобилстваха от таблици и графики с броя на загиналите от глад, катастрофи, рак и грип. Данните се ползваха като доказателство колко нерелевантни са строгите ограничения, въведени в борбата срещу заразата, и като довод, че няма нужда от паника. Както по света, така и в България, лидери и експерти на най-високо ниво поддържаха тезата, че SARS-CoV-2 причинява обикновен грип и мерките за овладяването му не бива да бъдат по-различни от тези при сезонните епидемии.

Интерактивната графика по-долу илюстрира добре, макар и не докрай прецизно, защо сериозността на болестта не трябва да се подценява.

През януари Световната здравна организация (СЗО) обявява епидемията от COVID-19 за извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване от международно значение. Към тази дата болестта действително е на последно място като причина за смърт сред близо 20 изброени, в които дори не са включени най-масовите „убийци“ на населението на земята – исхемична болест на сърцето, инсулт, хронична обструктивна белодробна болест, алцхаймер. Липсата на пряко усещане за заплаха от новата болест и съвсем реалистичните страхове от по-стари и популярни зарази правят тезата за „обикновеността“ на вируса близка, желана и изглеждаща достоверно. За кратко.

Респираторно заболяване ли е COVID-19

Въпреки първоначалните хипотези, че SARS-CoV-2 е поредният коронавирус, предизвикващ сезонно респираторно заболяване, след значителните проблеми с лечението на тежко болните науката потърси отговорите в други посоки. Поредица от изследвания установиха, че вирусът всъщност може да засегне всеки орган, включително кръвоносната система. Теорията, че COVID-19 е по-скоро възпаление на съдовата система (васкулит), а не респираторно заболяване, беше популяризирана у нас най-вече от пулмолога д-р Александър Симидчиев, чиито медийни изяви по темата получиха широк отзвук. Той и други медицински експерти положиха усилия да изградят представата за болестта като „лека“, „респираторна“ и „сезонна“.

Въпреки всички научни доказателства обаче сравнението със сезонните респираторни заболявания продължава да циркулира като легитимна гледна точка дори в професионалния дебат по темата. Сред основните аргументи на защитниците на тази теза е, че известните досега данни за разпространението и смъртността от това заболяване приличат повече на тези на грипа, отколкото на тежки инфекции като рубеола и морбили например. Един от защитниците на тезата у нас е председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който от самото начало на пандемията акцентира върху несъразмерния според него отговор срещу заразата, който създава по-големи рискове от самата болест.

Специфичното за тази трактовка е, че тя стъпва на верни факти и поставя действията на официалните власти не само у нас, но и в целия свят под въпрос – и така звучи като аргументирана и логична критика. Тази теория, която често предлага превратна интерпретация на числата, пропуска един ключов детайл – в основата на агресивните мерки срещу разпространението на SARS-CoV-2 от самото начало на кризата стои не това, което световната наука знае за вируса, а това, което не знае за него.

„Леталитет“ и „тежко протичане“

Колко от заразените с новия коронавирус се разболяват тежко? А колко умират?

Изчисляването на тези два параметъра e един от факторите, които могат да дадат отговор на въпроса за сериозността на дадено заболяване. Вирусът ебола например буди изключителна тревога, тъй като само тазгодишният епидемичен взрив е убил около половината от засегнатите, а през годините смъртността варира между 25 и 90%.

Все още е трудно да се направят прецизно подобни калкулации за разпространението, тежестта и смъртността на COVID-19, тъй като заболяването е ново. В началото на август СЗО публикува научно писмо, в което подробно обяснява принципа за определяне на смъртността на дадено заболяване. Учените обясняват, че се наблюдават два различни коефициента – IFR (infection fatality ratio), който показва съотношението на броя починали към общия брой заразени, и CFR (case fatality ratio), или леталитет, който отразява броя починали към броя доказани случаи. Заради различията при изчисляването на двата коефициента се говори за „смъртност“ от под 0,1% до над 25%.

От друга страна, самото изчисляване на евентуалния брой заразени е резултат от допускания и предположения, а не точна сметка. За да онагледи този проблем, сайтът Our World in Data публикува диаграма, включваща данни от Съединените щати за доказаните случаи на коронавирус и оценка за истинския брой на заразените според четири от най-използваните математически модели. Вероятността реално заразените да са много повече от доказаните е видима и в четирите модела. По въпроса колко точно са заразените и как болестта се развива във времето обаче, моделите предлагат напълно различни резултати.

В не един научен материал се отбелязва, че трябва да се отчетат значителните разлики на възрастова основа, заради които осредняването на леталитета също би довело до некоректни изводи.

За „тежко протичане“ на COVID-19 може да се говори при определени медицински критерии, разписани от международните професионални организации. Един от най-ясно разпознаваемите от неспециалистите симптоми е дихателната недостатъчност. Все още липсва категоричен научен консенсус по отношение на риска от тежко протичане на заболяването, тъй като освен по възрастови групи, разлики се отчитат и при наличието на други фактори – като съпътстващи заболявания – и дори според държавата.

Въпреки всички условности, в скорошна публикация в медицинското издание The Lancet се прогнозира, че вероятно около 4% от световното население е заплашено от тежко протичане на COVID-19, като при мъжете рискът е два пъти по-висок (6%), отколкото при жените (3%). Делът на уязвимите групи е най-голям в страни със застаряващо население, африкански държави с високо разпространение на ХИВ/СПИН и малки островни държави с широко разпространение на диабет. Ключов фактор при оценката на риска се оказва наличието на диабет и хронични бъбречни, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

На този етап от развитието на пандемията математическите модели не могат да дадат точни отговори. Но изминалите девет месеца от началото на коронакризата бяха достатъчни, за да покажат, че тревогите около новото заболяване може да се окажат дългосрочни.

Свидетелства за боледуване, продължаващо по 10–12 или над 15 седмици, се появяват в различни краища на света. Такива случаи бяха документирани и от световните медии и описани в социалните мрежи. Науката също потвърди някои от дългосрочните усложнения, причинени от COVID-19, и отхвърли други. Въпреки че научихме много за коронавируса от началото на пандемията насам, много от въпросите, засягащи хода на заболяването, все още нямат отговори.

Така наличната към момента информация за дела на смъртните случаи и на хората, които оцеляват след тежко протичане на болестта, може да се окаже недостатъчна за цялостна оценка на тежестта на заболяването. Едно обаче е сигурно – става все по-трудно да впишем COVID-19 в графата „лека настинка“.

Дългосрочните ефекти на COVID-19 и защо е важно

Една от най-престижните болнични вериги в Съединените щати – Mayo Clinic, наскоро публикува статия, в която обобщава на достъпен език най-сериозните доказани към момента дългосрочни усложнения на COVID-19. В материала се посочва, че повечето от боледувалите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици. Но при други – дори такива с леко протичане на заболяването, симптомите не отминават дори след първоначалното възстановяване. Най-често те продължават да страдат от умора, кашлица, задух, главоболие, болки в ставите. Екипът на Mayo Clinic изрежда и кои са уязвимите органи и системи – сърце, бели дробове, мозък, кръвоносна система.

Опровергава се и първоначалното убеждение, че здравите млади хора не са толкова застрашени от заболяването. Изследването на леките случаи е особено предизвикателство за медиците, тъй като много от пациентите съобщават за продължителни прояви на някои симптоми, дълго след официалното си излекуване.

Заради недостатъчната, а на места и липсваща диагностика обаче проследяването и изучаването на усложненията често е възпрепятствано. Например анкета, направена в Холандия, разкрива, че почти три месеца след появата на първите симптоми, 9 от всеки 10 души съобщават, че имат проблеми с извършването на обикновени ежедневни дейности. 1622 души със съмнение за коронавирус са участвали в проучването, но 91% не са били хоспитализирани, а 43% изобщо не са били диагностицирани от лекар.

В изследване на Кралския колеж в Лондон се предполага, че едва 52% от преболедувалите във Великобритания са оздравели за по-малко от 13 дни. Проучването включва както тежки случаи, лекувани в интензивно отделение, така и хора, прекарали заболяването у дома с леки симптоми. Друго английско проучване, публикувано в специализираното издание за неврология Brain, докладва за увреждания на нервната система, причинени от COVID-19, като някои от усложненията не са свързани с това дали болестта е протекла леко, или тежко.

Изследвани са хора, при които болестта не е дала никакви респираторни симптоми, и неврологичните разстройства са били първият и единствен симптом на COVID-19. Документирани са случаите на 43 души на възраст между 16 и 85 години с различни форми на мозъчно увреждане вследствие на прекараната инфекция.

През лятото репортаж на британската телевизия Sky News разказва за болницата в италианския град Бергамо, един от най-засегнатите от заразата райони в световен мащаб. Местните лекари проследяват състоянието на хората, лекувани от COVID-19 в най-тежките седмици на епидемията през март и април. Психоза, безсъние, бъбречна болест, гръбначни инфекции, инсулти, хронична умора и двигателни проблеми са сред най-сериозните усложнения, останали след излекуването на пациентите, споделят италианските лекари пред телевизията. Те подчертават, че според тях става дума за системна инфекция, която засяга всички органи в тялото, а не за респираторно заболяване, както се смяташе в началото на пандемията. Проактивното издирване на пациентите е провокирано от предишно малко проучване, което сочи, че над 87% от пациентите страдат от поне един симптом, който не отминава дори след като болните се смятат за излекувани.

Както всяко друго ново явление, и тази болест формира свой собствен речник. Описаните по-горе случаи получават общото наименование long COVID, или на български – „дългопротичащ ковид“. Понятието възниква спонтанно, тъй като в държавите с масово разпространение, като Великобритания и САЩ, се появяват много пациенти, съобщаващи за продължително неразположение, които много дълго време не са тествани. Понятието е възприето и от медицинската общност, като в началото на септември престижното научно издание British Medical Journal дори организира уебинар за специалисти със съвети как да диагностицират и лекуват пациенти с „дългопротичащ ковид“.

Сериозно, но не безнадеждно

Данните за много пациенти с дългосрочно проявяващи се симптоми в условията на липсващо специализирано лечение мотивират специалистите да търсят алтернативни решения за тези случаи. Репортаж на Си Ен Ен от Международния конгрес на Европейското дружество по белодробни болести съобщава за изследване, което дава надежда за по-бързо възстановяване с помощта на точна двигателна и респираторна рехабилитация. Любопитен детайл е, че рехабилитацията повлиява позитивно дори върху психо-неврологичните симптоми, като депресия и тревожност.

Не трябва да забравяме обаче, че далеч не всички въпроси около COVID-19 са получили своите отговори и не е изключено изследванията по темата отново да променят разбирането на медиците за същността на заболяването, неговия ход и лечение.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пандемия по новозеландски 

Post Syndicated from original https://toest.bg/pandemiya-po-novozelandski/

На фона на тревожните данни за нарастващия брой заразени със SARS-CoV-2, които заливат света през последните месеци, Нова Зеландия отчита друг вид статистика: брой дни без нови случаи на болестта. След над 100 дни без дифузно разпространение (изолирани случаи се появяваха само сред пътуващи от чужбина) в началото на август страната отбеляза най-ниския брой смъртни случаи сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки появата на нови заразени през последните седмици, Нова Зеландия се превърна в световен пример за успешно справяне с болестта, а премиерката Джасинда Ардърн – в един от най-популярните световни лидери.

На какво се дължи този успех? До каква степен доверието в медиите и местните институции допринасят за обществения консенсус при прилагане на взетите мерки? Как новозеландците се отнасят към дезинформацията и конспиративните теории на тема пандемия, които на моменти успяха да заглушат експертната и научна информация по въпроса в други точки на света?

Комбинация от фактори

Географските особености на страната са от ключово значение за постигнатите успехи. Нова Зеландия е отдалечена островна държава в Тихия океан – факт, който в нормално време затруднява лесното пътуване до други места, но по време на пандемия се оказа изключително предимство. За разлика от Европа, където близките разстояния и сухопътните граници между държавите превърнаха ранното овладяване на пандемията в трудна задача, Нова Зеландия имаше стратегическо преимущество. Първо, нейната отдалеченост ѝ даде достатъчно време да се поучи от палитрата от реакции в други страни и да разработи стратегия още през първата половина на март. През втората половина на месеца и Нова Зеландия вече отчита ръст на случаите, но правителството вече обсъжда списък от икономически мерки, съставяне на план за действие и протокол с четири нива на реакция за овладяване на вируса (1 е най-ниското ниво, 4 – с най-много ограничения за движение и контакти).

Ниската гъстота на населението (едва 15 души на км²) дава достатъчно възможности за спазване на физическа дистанция, а липсата на сухопътни граници с други държави и наличието на естествена бариера за придвижване между Северния и Южния остров естествено помагат в борбата срещу вируса. Това позволи на Нова Зеландия да наложи прецизен контрол върху ограничаването на движението и разпространението на заразата – мерки, които са физически невъзможни за повечето държави по света.

Ранните реакции в медиите също са важен фактор при формирането на обществените нагласи. До средата на февруари има под 500 дневни споменавания на вируса в традиционните и социалните медии, а в началото на март темата вече доминира с по няколко хиляди споменавания на ден. В този период правителството стартира координирана информационна кампания, която включва поставяне на билбордове, плакати и информационни материали в населените места и дори електронни табели по пътищата, както и съобщения в традиционните медии и социалните мрежи (включително таргетирани послания в местнaта онлайн платформа Neighbourly, която свързва съседите в отделни квартали).

Отделно от правителствените усилия, самостоятелно и в партньорство с медиите, различни организации, частни компании и университети също регулярно информираха населението за това какви протоколи за сигурност вероятно ще е нужно да се приемат, как да се процедира при различни сценарии – стриктна карантина, частични ограничения, свободно движение – и как стои въпросът с икономическите компенсации, възможностите за работа от вкъщи и достъпа до работни и образователни ресурси от разстояние.

Наред с пряката и редовна комуникация на макро- и микрониво, положителен ефект върху информираността на населението оказа и стратегията на правителството да си сътрудничи с научната общност в страната. Освен настояването на Ашли Блумфийлд, генерален директор на Новозеландската здравна служба, за редовни консултации с научната общност при вземането на стратегически решения, в страната по принцип съществува култура на предаване на научна информация на достъпен за широката публика език. Чудесен пример за това е съвместният проект между илюстратора Тоби Морис и микробиоложката Сузи Уайлс. В сътрудничество с местната медия Spinoff тандемът комбинира занимателни илюстрации със синтезирана епидемиологична информация в серия от статии, комикси и инфографики за пандемията.

Междувременно в началото на пандемията някои преподаватели и учени стартираха собствени инициативи за разясняване на препоръчителните мерки при евентуално разпространение на вируса в страната.

Доверие в институциите, съгражданите и медиите

Комбинацията от споменатите по-горе благоприятни фактори е солидно споена от два основополагащи елемента за новозеландското общество: висока степен на сигурност и обществено доверие. За успешното прилагане на всеобхватни противоепидемични мерки в публичния и частния сектор е необходимо нещо повече от забрани, глоби и наложени отгоре правила, а именно обществен консенсус, доверие в институциите и споделени ценности.

Нова Зеландия успешно съвместява тези условия според различни световни класации през последните две години. Страната е сред 15-те най-развити държави в света според Индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие; в топ 10 на държавите с най-свободни медии според Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“; втората най-малко корумпирана държава в света в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“, на второ място според Индекса за глобален мир и най-свободната държава в света според Индекса за човешка свобода на Института „Фрейзър“.

Важното в случая е не дали в дадена класация страната е на първо, девето или петнайсето място, а в това че в страната има работещи институции, върховенство на закона и свободни медии. Като всяка друга държава, и Нова Зеландия има своите местни проблеми и политически разногласия, но ключов фактор в изграждането на тази стабилна основа е високото обществено доверие на новозеландците в местните институции и в органите на властта.

Изследване на общественото доверие, направено между 2016 г. и 2019 г. от Университета „Виктория“, показва, че новозеландците имат най-голямо доверие на медицинските специалисти, съдиите, полицията, училищата, университетите и малкия бизнес. Доверието в министрите и парламентарните представители е по-ниско (най-вече заради социалното неравенство между потомците на британските заселници и коренното маорско население), но е над средното ниво на скалата, подобно на доверието в медиите.

Тези числа отразяват цялостното отношение на гражданите и разбира се, варират в зависимост от демографските групи и конкретните проблеми и политики. Що се отнася до COVID-19 обаче, дори след пълното затваряне на държавата за повече от месец и скорошните протести срещу задължителното носене на маски, населението остава положително настроено към мерките на правителството. Според проучване на Horizon Research през август 28% от гражданите имат „пълно доверие“ в способността на правителството да се справи с пандемията, 32% „предимно вярват“ и 19% „донякъде вярват“ в тази способност. Едва 7% от отговорилите нямат „никакво доверие“ в мерките.

Международните медии с право разпознават лидерския почерк на премиерката Ардърн, съчетаващ ясна политическа визия и изпълнена с емпатия реторика, като определящ фактор в борбата на Нова Зеландия с пандемията от COVID-19. Истината обаче е, че успехът ѝ се дължи не само на индивидуалните ѝ качества, но и на вече съществуващата социална спойка от чувство за гражданска общност, подкрепа и доверие в съветите на медицинските експерти, учените и институциите в страната. Неслучайно официалната реч, с която министър-председателката обяви въвеждането на строги мерки срещу пандемията, се фокусираше не върху забраните, а върху посланието, че „работейки заедно, ще успеем да се справим и да предотвратим негативните последствия“.

Един „отбор от 5 милиона души“ срещу глобалната атака на конспиративните теории

Нова Зеландия се изправи срещу пандемията с „отбор от 5 милиона души“, както се изрази Ардърн, имайки предвид цялото население на страната. Но до каква степен този отбор е засегнат от глобалната инфодемия и изброените по-горе фактори успяват да тушират влиянието на онлайн вълната от дезинформация?

Анкета, проведена от ежедневника Stuff и Университета „Меси“ и обхващаща над 71 000 респонденти, показва, че 88,4% от населението разчита на традиционните медии като основен източник на новини, а 10% от гражданите се информират предимно от социалните медии. Защо това е важно?

Социалните медии осигуряват безпрецедентно лесен достъп до инструменти за създаване на съдържание, което може да достигне до огромна аудитория, без необходимост от механизми за проверка на фактите – и това ги превръща в идеална среда за разпространение на дезинформация. Наличието на независими традиционни медии, които проверяват достоверността на информацията, може да бъде силен коректив за туширане на слуховете и неверните твърдения от други източници.

Изследване на Кралския колеж в Лондон в партньорство с британската маркетингова компания Ipsos Mori от май тази година показва, че хората, които вярват в конспиративни теории, са по-склонни да се информират предимно от социалните медии. 60% oт анкетираните, които вярват, че коронавирусът е свързан с 5G облъчване, казват, че получават информацията си предимно от YouTube. В глобален план тази тенденция се подкрепя от мащабното допитване на британската социологическа агенция YouGov в 23 държави по света, според което гласоподавателите, склонни да вярват на популистки послания, са също така по-склонни да черпят информацията си от Facebook, Twitter, YouTube и WhatsApp.

В подкрепа на хипотезата, че основният източник на информация влияе върху мнението на аудиторията, мнозинството (87,8%) от новозеландците, които четат новини предимно в традиционните медии, смятат, че вирусът има естествен източник (тоест не е създаден в лаборатория, каквато е една от популярните конспиративни теории в социалните медии). Сред аудиторията, наблягаща на социалните медии, всеки пети вярва, че вирусът е нарочно създаден в лаборатория.

Още по-крайни са мненията сред 1,6% от хората, които черпят информация от уста на уста: там всеки трети смята, че вирусът е нарочно създаден, а 13,5% вярват, че пандемията е създадена от таен елит, който иска да контролира света.

Възможно е сравнително малкият брой на новозеландците, които се информират предимно от социалните медии, да е сред благоприятните фактори за високата степен на обществено доверие в реакцията на правителството: 79% от новозеландците са „за“ за мерките дори след спада, породен от разочарованието от появата на нови случаи през август.

Нова Зеландия отвръща на удара

Въпреки че има скептични реакции сред по-голямата част от населението, основните дезинформационни сюжети, които се разпространяват в Нова Зеландия, са сходни на познатите конспиративни рефрени по света. Призивите за горене на 5G антени, реакциите срещу коварния план на Бил Гейтс и твърденията, че вирусът е нарочно създаден, се срещат често. Борбата срещу тях обаче се води упорито не само от традиционните медии, но и от самите новозеландци.

Преглед на медийното съдържание през последните месеци показва, че както и на много други места по света, водещата конспиративна теория в местните социални медии е предполагаемата връзка между 5G и разпространението на вируса. Окуражаващо е, че новите споменавания в тази насока и по други митове по темата не нарастват (поне в публичния разговор; трудно е да се дадат точни данни какво се случва в лични профили и затворени групи), а същевременно все повече публикации обсъждат конспиративните теории и ги изобличават в местните медии.

Брой споменавания по ключови теми в новозеландските онлайн медии. Източник: TalkWalker, инструмент за следене на медийното съдържание онлайн

Ардърн е главно действащо лице в кампанията срещу дезинформацията, тъй като медиите редовно отразяват пресконференциите, в които премиерката директно критикува конспиративните теории и призовава новозеландците „да се съмняват в политиците“ и „да се вслушат в здравните експерти“. Най-големите медии в страната подкрепят тази позиция и aктивно публикуват информация за инфодемията и формирането на местни групи, споделящи слухове и митове по темата.

Популярно обяснение за склонността да се вярва в конспиративни теории е, че тя произтича от липсата на усещане за контрол над ситуацията. Колкото и да е налудничава, ако една конспиративна теория обяснява неяснотите и въпросите около даден проблем, това създава фалшиво усещане за психологически комфорт и увереност. Макар и неверни, митовете ни убеждават, че „знаем“ точно какво се случва, защото виждаме връзките между събитията (дори когато такива няма), и това намалява тревожността, която изпитваме.

Дълго време конспиративният разговор се водеше по периферията на общественото внимание, сред малки изолирани групи, но за съжаление, той набира скорост с наближаване на местните избори. От него се възползват опортюнистично настроени политици, които търсят подкрепа от определен тип аудитория с високи нива на тревожност. Призивите срещу носенето на маски отекват сред търсещи слава политици и онлайн инфлуенсъри в Австралия и Нова Зеландия, но обществеността все още оказва отпор. Някои от най-популярните Facebook групи в столицата Уелингтън активно споделят стотици коментари в подкрепа на здравните мерки, препоръчани от правителството.

Отпор срещу конспиративните теории оказват не само гражданите, но и политици от всички краища на политическия спектър, писатели, учени и известни личности. От своя страна медии като RNZ и Newshub публикуват ръководства как хората могат да говорят със своите роднини и близки, които са увлечени от конспиративни теории, без да ги засегнат, но и без да позволят допълнително разпространение на фалшивата информация.

Особено внимание се обръща на уязвимото маорско население, тъй като по исторически причини коренните жители на страната имат изградено недоверие към управляващите. По последни проучвания на Департамента по статистика от юни т.г. маорите са и демографската група с най-ниска степен на доверие към традиционните медии и това ги прави особено уязвими за конспиративни послания.

Като цяло по-голямата част от аудиторията засега стои встрани от конспиративните разговори, макар и с течение на времето да се прокрадва нова вълна от опити за дезинформация. Докато доверието в здравните експерти е високо и правителството успешно представя мерките не като ограничения, а като общата кауза на „отбор от 5 милиона души“, инфодемията изглежда овладяна. В дългосрочен план обаче и в Нова Зеландия, и по света все повече нараства нуждата от широк обществен дебат относно това кои източници на информация са надеждни, как да се проверява нейната достоверност и как да се контролира вредата от подвеждащото и конспиративно съдържание.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Под маската на дезинформацията

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://toest.bg/pod-maskata-na-desinformatsiyata/

Въпросът за носенето на предпазни маски стои на дневен ред още от самото начало на пандемията: Да покриваме или не лицето си? При какви обстоятелства? С каква точно маска? Фокусът на дебата обаче се промени на няколко пъти през изминалите месеци и отвори широко вратата за конспиративни теории и невярна информация.

В началото на пандемията светът се сблъска с огромен недостиг на маски. Новините за повишеното търсене, опашките от чакащи пред аптеките, спекулативния скок на цените, кризата в Китай и други засегнати от COVID-19 азиатски държави достигнаха Европа и Северна Америка в първите дни на февруари.

За европейците тази вест дойде след съобщенията за първите случаи на новото заболяване в Европа и след като Световната здравна организация (СЗО) публикува първото си временно ръководство за употребата на предпазни маски. Още в този документ беше подчертано, че „носенето на медицинска маска е една от мерките за превенция на разпространението на определени респираторни заболявания, в това число на 2019-nCoV“.

Препоръката беше маски да носят само хората в най-голям риск –

медицинският персонал, болните и грижещите се за болен вкъщи – с аргумента, че масовото носене на медицински маски може да доведе до ненужни разходи, затруднения в снабдяването и пренебрегване на другите мерки, като миене на ръцете и социална дистанция.

Тази препоръка обаче потъна в тревогата, че епидемията явно няма да се ограничи до Азия, каквито надежди се прокрадваха в началото ѝ. Хората в Италия, Франция, Великобритания и Съединените щати започнаха да се презапасяват. Рискът това да доведе до дефицит и затруднено снабдяване за лекарите, болните и грижещите се за тях роднини се превърна в реалност. Така в края на февруари СЗО публикува нов доклад, озаглавен „Разумна употреба на лични предпазни средства за коронавирусна болест 2019“. В него се критикуваше паническото изкупуване на маските и другите предпазни средства и се отбелязваше, че „за хора без симптоми не се препоръчва носене на маски от какъвто и да е тип“.

Така първоначално официалните насоки имаха за цел да убедят хората да не носят масово маски. Въпреки уточнението, че аргументите за това са свързани с недостига им, в тази кризисна комуникация бяха включени множество факти, известни на науката към онзи момент: че неправилното носене на маски може да компрометира ефективността им; че масовата им употреба може да повлияе негативно на спазването на останалите мерки; че маските от плат не са толкова ефективни, колкото медицинските – и всички тези фактори в съвкупност може да доведат дотам, че вместо да намали разпространението на вируса, масовото носене на маски да го стимулира.

И все пак през март правителствата в някои държави въведоха задължително носене на маски

на закрити публични места, в градския транспорт, супермаркетите и аптеките. Сред първите в света бяха Венесуела и Виетнам, а в Европа – Чехия и Словакия. В България на 30 март също беше направен опит за въвеждане на задължителното носене на маски, но заповедта за това беше отменена по-малко от 24 часа след публикуването ѝ.

Месец по-късно Европейският център за превенция и контрол на заболяванията и аналогичната структура в САЩ публикуваха официални препоръки за масово носене на маски на публични места. И двете ръководства препоръчваха маските за многократна употреба, ушити от памучна материя, и подчертаваха предполагаемата полза от носенето им, за да се предотврати разпространението на COVID-19 дори от болни, които нямат симптоми.

И в двата документа коректно се отбелязваше, че няма изследвания, с които тази полза да бъде категорично доказана, но има достатъчно косвени данни за нея. В същото време СЗО публикува обновените си препоръки за носене на маски, където изрично се подчертаваше, че няма доказателства, че „носенето на маски (без значение медицински или от друг вид) от здрави хора […] може да ги предпазва от заразяване с респираторни вируси, включително COVID-19“.

Разминаванията предизвикаха научен скандал, но дискусията не доведе до по-ясни и еднозначни послания към хората.

Напротив. Месеци по-късно все още липсва универсално послание по отношение на носенето на маски. Междувременно противоречивата информация, идваща от СЗО, и самите спорове в научната сфера дадоха допълнителен заряд на съмненията дали институциите знаят какво правят, препоръчвайки едно или друго ограничение в името на общественото здраве, и допълнително подхраниха конспиративните теории по темата.

Дезинформацията като големия печеливш

Естественият резултат от сблъсъка между разнопосочните послания на публични личности, експерти и организации беше взрив от конспиративни теории и подвеждащи новини, свързани с носенето на маски. Обичайните източници на фалшиви новини пренастроиха радарите си към актуалната тревожност на обществата и започнаха да генерират лесни отговори и да сочат обичайни „виновници“.

Като аргумент срещу задължителното носене на маски беше посочен рискът от натравяне с въглероден диоксид, главоболие, световъртеж, дори бактериална пневмония и легионелоза – вид инфекциозна болест, която причинява тежка пневмония. Социалните мрежи хиперболизираха противоречивите послания относно ефективността на маските до категорични твърдения, че те не предпазват от заболяването. Изследване на Кеймбриджкия университет показва, че

хората, които се информират предимно от социалните мрежи, са по-склонни да вярват в конспиративни теории

и да пренебрегват мерките за предпазване от вируса. Именно платформи като Facebook и YouTube помогнаха за масовото разпространение на мита, че въвеждането на задължително носене на предпазни маски всъщност има за цел да улесни подчиняването на личността. Тази конспирация се оказа удобен начин за постигане на бърза печалба от „обичайните заподозрени“ в генерирането на фалшиви новини – псевдомедии, използващи социалните мрежи за мълниеносно разпространение на подобен тип съдържание.

Слухът, че задължителното покриване на лицето е умишлен план за ограничаване на човешките права и установените свободи в демократичните общества, беше използван и за извличане на политически дивиденти. В Съединените щати например партийните пристрастия на някои американци бяха пряко свързани с готовността им да носят маска и дори с вярата им в съществуването на вируса.

От друга страна пък, месеци наред липсваше категоричен политически ангажимент за утвърждаване на маските като важен и сравнително лесно приложим инструмент в борбата с разпространението на COVID-19. Много световни лидери се появяваха на публични места без маски и открито изразяваха съмнение в ползата от тях, като американския президент Доналд Тръмп например. Други, като германската канцлерка Ангела Меркел, станаха обект на неверни слухове, че не носят маска по време на публичните си изяви.

Дезинформационните кампании срещу маските се превърнаха и в предпоставка за масови протести срещу мерките за овладяване на епидемията

в държави, традиционно сочени като образци за рационалност и дисциплина, каквато например е Германия. На 1 август в столицата Берлин се проведе демонстрация, в която участваха привържениците на крайнодясната немска партия „Алтернатива за Германия“ и противници на ваксините. По официални данни около 20 000 души са шествали по берлинските улици с настояване за сваляне на противоепидемичните мерки. Един от скандираните лозунги беше „Маските ни превръщат в роби“. Големи протести със сходен профил се проведоха и в други германски градове, а също и в Обединеното кралство, САЩ и Канада.

По света и у нас

Пандемията от COVID-19, случила се във времена на технологична революция и безпрецедентна в досегашната история на човечеството свобода на движение на информация, хора, стоки и капитали, даде възможност светът да „свери часовника си“.

Без изненади и логично следвайки ниските нива на доверие в медиите и институциите, установени в последните години, България се оказа сред държавите, в които дезинформацията се разпространява лесно, бързо и масово. Проучване от юни показва, че над 40% от запитаните вярват, че SARS-CoV-2 е изкуствено създадена зараза, дори вид биологично оръжие. Почти една четвърт от анкетираните декларират убедеността си, че вирусът не съществува.

Противоречивите послания „за“ и „против“ носенето на маски по целия свят намериха своето естествено продължение в националния дебат относно справянето с епидемията от COVID-19 и нейните последици. Нещо повече – България вероятно е единствената държава в света, която в рамките на 24 часа успя да въведе задължително носене на маски на всички публични места, включително и на открито, след това да обяви гратисен период за влизане в сила на мярката и накрая да я отмени, за да я въведе отново след 11 дни. Този объркващ за хората нормотворчески процес беше съчетан с непрекъснати публични изяви на политици и експерти, които

или не носеха маски, или ги носеха неправилно, или ги пипаха, нагласяваха и сваляха пред камерите, в пълно противоречие с анонсираните препоръки.

Емблематичен стана случаят, в който един от радетелите на най-строгите ограничения – председателят на Националния оперативен щаб (НОЩ) ген. проф. Венцислав Мутафчийски – свали маската си, за да целуне икона, по време на среща с представители на Светия синод на Българската православна църква.

Социалните мрежи пък бяха залети със снимки, показващи разнообразните начини за „нестандартно“ носене на маска от страна на премиера Бойко Борисов. През юли, по време на първата присъствена среща на европейските лидери от началото на пандемията насам, неправилно поставената маска на българския министър-председател привлече вниманието и на международната преса. Снимката на агенция „Асошиейтед Прес“, уловила жеста на германската канцлерка Ангела Меркел, която сочи непокрития от маската нос на Борисов, обиколи света и дори стана чело на американския вестник „Уолстрийт Джърнъл“.

У нас всеобщото объркване дали хората трябва да носят маска, или не, допълнително се задълбочи след поредицата от противоречиви твърдения, отправени от враждуващите експертни лагери. В опозиция на Оперативния щаб, който въпреки цитираните вариации по-скоро се придържаше към твърдия тон и промотирането на строгите мерки, от самото начало застана съществувалият за кратко Медицински експертен съвет. Сред членовете му с цветистия си изказ и медийна активност се открои инфекционистът доц. Атанас Мангъров. Той подчертаваше в не едно свое интервю, че за 38 години в инфекциозна болница никога не е носил маска.

Пресконференция на ГЕРБ на 17 юни 2020 г. Нито един от присъстващите политици в залата, начело с премиера Борисов, не спазва дистанция и не носи маска

Изявите на политиците не дадоха по-ясен сигнал. В нарушение на мерките, включително тези, изискващи носене на маски, беше уловен не само премиерът, но и редица други министри и депутати. Освен Борисов не е ясно дали други държавни служители са били глобени за извършените нарушения, което до голяма степен влияе и върху начина, по който мерките се възприемат от останалите граждани – като някакво неубедително задължение, от спазването на което никой не се интересува.

Масовото носене на маски е ключово за ефективността на мярката, а отхвърлянето ѝ вече е толкова широко разпространено, че в английския език се появи понятието anti-masker (противник на маските).

Какво следва

След месеци на несигурност, в момента препоръките на международните организации са относително синхронизирани. При все че СЗО е една от водещите организации в борбата с коронавируса по света, едва в началото на юни тя последна промени своите указания и макар и предпазливо, препоръча носенето на немедицински маски от здрави хора навсякъде, където няма възможност да се спазва социална дистанция.

Препоръката към хората в уязвими групи, към болните, грижещите се за болни и към медицинските лица да носят медицинска маска остава непроменена.

В края на юни в България беше върнато задължителното носене на маски на закрити обществени места. Това ще се изисква и от учениците в общите и преходните помещения на училищата. Този ход не е прецедент. Напротив, задължителните маски присъстват все по-масово в европейските правила за „новото нормално“. В Германия една от най-обсъжданите теми е как се справят училищата с наложеното правило децата да носят маски. В Париж маските отново са задължителни за всички над 11 години дори на някои открити места, където спазването на дистанция е невъзможно. Същото е положението в Мадрид, а в Брюксел, Рим и Атина маските са задължителни на закрити обществени места.

Носенето на предпазна маска остава една от „най-меките“ мерки в усилията за ограничаване на разпространението на COVID-19, наред с редовното миене на ръцете и спазването на дистанция. Към момента изглежда твърде вероятно да се сбъдне прогнозата на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев от края на май, че маските ще останат задълго в живота ни.

Какви маски да носим

На този фон изглежда все по-важно да се говори за това кои са най-ефективните многократни маски, и да се акцентира върху правилното им ползване. Сред малкото съвети, които от началото досега остават непроменени, е, че носенето на маска не се препоръчва за малки деца. В официалните изисквания в различните държави възрастта варира от 2 до 12-годишна възраст.

Не е без значение също от каква материя е направена маската. В изследване на Кеймбриджкия университет от 2013 г. се тестват различни материи, от които може да се направи маска в домашни условия. Тестовете са проведени с два вида вирусни частици – едните са десет пъти по-големи от настоящия коронавирус, а другите – пет пъти по-малки. Резултатите показват, че най-ефективни и в двата случая са хирургическите маски. Следващата най-непропусклива материя е тази на торбичките за прахосмукачка.

С 10% по-малко надеждни са памучните тъкани, от които най-ефективна все пак е кухненската кърпа от твърд памук, следвана от тъканите за тениски и калъфки за възглавници. Кухненските кърпи имат и предимството, че предпазната им функция се повишава, когато пластовете са два. Това не важи за тъканите, от които се шият тениски и калъфки за възглавници. Обратно на платнените маски, тези с филтър за издишане имат висока ефективност при предпазването на носещия ги, но не и на хората около него. Огромната им популярност стана повод в последната актуализация на препоръките за носене на маски в САЩ изрично да бъде записано, че „тези маски не предпазват от това човекът, носещ маската, да разпространи вируса към околните“.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато дезинформацията се превърне в политика 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/kogato-dezinformatsiyata-se-prevurne-v-politika/

Най-потресаващите лъжи са за COVID-19. Всички лъжат. Центърът за контрол и превенция на заболяванията, медиите, демократите, лекарите, не всички, но повечето, на които ни казват да вярваме. Мисля, че е заради изборите и за да не се възстанови икономиката, което пак е заради изборите. Писна ми.

Туитът на самопровъзгласилия се за „холивудски консерватор“ Чък Уолъри бе споделен не от друг, а от американския президент Доналд Тръмп. На фона на стотици хиляди загинали от новия коронавирус, множество свидетелства за борбата на медиците с болестта и кадри от претоварени болници по цял свят, подобни твърдения изглеждат абсурдни. Но доказателствата нямат значение – всички те са част от световния заговор. Именно там е силата на конспиративните теории, превзели общественото пространство в Съединените щати.

На 22 януари Тръмп увери американското общество, че „всичко ще бъде наред“, а администрацията държи положението под контрол. Той повтори същото твърдение в края на месеца, а през февруари обеща, че идването на пролетта ще сложи край на вируса. На 27 февруари президентът обяви: „И един ден, като по чудо, [вирусът] ще изчезне!“

Към днешна дата броят на починалите от коронавирус в САЩ е близо 170 000. Публикации в медиите подчертават, че новият коронавирус е взел повече жертви, отколкото войната във Виетнам, атентатите на 11 септември и всички масови престрелки в страната, взети заедно. Данните сочат, че

броят на фаталните случаи щеше да е по-малко, ако САЩ бяха предприели ефективни мерки навреме.

След четири години на власт управленските похватите на Тръмп не са тайна за никого: той ръководи една от най-развитите икономики и демокрации в света в стил „риалити шоу“, бълвайки едно скандално изказване след друго, в люта борба с традиционните медии, които отразяват критично работата му. На свой ред американската общественост и светът са по-запознати с поредната ексцентричност на президента, отколкото с ключови политически машинации или важни законови промени.

Конспиративните теории в Съединените щати от години са неделима част от политическата стратегия за размиване на дебата и сериозно увреждат демокрацията и институциите – факт, който епидемията извади наяве. В случая последствията от дезинформацията бяха незабавни, тъй като вирусът покоси наравно вярващи и невярващи в болестта. Такъв е примерът с Брайън Хичънс от Флорида, който смятал, че епидемията е „фалшива криза“, докато сам не се разболял тежко.

Дезинформацията има последствия

Американският Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съобщава, че сигналите за отравяне с почистващи препарати и дезинфектанти са се увеличили от началото на епидемията. Кандидат-президентът на демократите Джо Байдън заяви в реч на 9 юли 2020 г., че Доналд Тръмп е посъветвал гражданите да пият белина. Макар и Тръмп да намеква за използването на белина и ултравиолетовата светлина за лекуването на COVID-19, това изказване на практика не е вярно.

Една от техниките на бившия шоумен е, че той никога не заявява своите теории в прав текст, и именно такъв е случаят с дезинфектантите. На 23 април т.г. той спекулира по време на пресконференция, че трябва да се провери дали дезинфектанти могат да бъдат „инжектирани“ в тялото, например в белите дробове. Повечето му постове в Twitter, които разпространяват дезинформация, залагат на същия спекулативен език, който лесно освобождава от отговорност или може да бъде интерпретиран дори като невинна шега: „Не е ли интересно, че…“, „Някои хора мислят, че…“, „Чувал съм, че…“, „А дали не е възможно…“ и т.н. Президентът понякога споделя и изказвания, направени от други личности, без коментар към тях, или определени становища на любимите си медии, без теориите да издържат проверката на фактите.

Междувременно един на всеки трима души в САЩ е ползвал химикали или дезинфектанти, подлагайки на риск здравето си,

в опит да се предпази от коронавируса. Около 20% от запитаните американци са мили плодовете и зеленчуците си с белина и са използвали препарати за почистване, за да дезинфекцират ръцете или кожата си. Под 10% са пили или са си правили гаргара с почистващи препарати, сапунена вода или белина. От CDC подчертават, че е нужна единна стратегия за комуникация с обществото относно безопасното използване на дезинфектанти срещу SARS-CoV-2. Превенцията на заразата, се допълва в становището, трябва да бъде базирана на научни доказателства и координирана на национално, щатско и местно ниво.

Вирусите не се интересуват от политика

Подобна единна и координирана кампания изглежда трудно осъществима на фона на настоящия политически климат в САЩ. За броени месеци носенето на маска и самото съществуване на коронавируса бяха сведени до убеждения по партийна линия: едва 35% от консервативните избиратели се притесняват от вируса, в сравнение с 68% от либералите. Тези резултати са в противоречие с проучванията, които показват, че привържениците на републиканците са традиционно по-чувствителни към феномени, възприемани като заплаха. Президентът Тръмп не е в основата на тези тенденции, а е по-скоро техен продукт.

Както навсякъде по света, здравната криза ускори или извади наяве вече съществуващи проблеми. В своето мащабно проучване върху манипулацията и дезинформацията в САЩ харвардските учени Йохай Бенклър, Робърт Фарис и Хал Робъртс подчертават, че настоящата токсичност на американския дебат се дължи на натрупвания от последните десетилетия. От 80-те години насам дерегулацията на кабелните телевизии и отпадането на правилата за представяне на различни гледни точки по обществено важни проблеми в електронните медии създават ниша за предлагане на идеологически обагрено новинарско съдържание и постепенно водят до формирането на различни, конкуриращи се една с друга медийни реалности. Консолидацията на мрежата за разпространение е особено силна при десните медии, а изследването сочи, че

тази медийна екосистема е изключително склонна да разпространява дезинформация, включително идваща от чуждестранни източници.

Последствията от идеологическата интерпретация на истината обаче не са толкова видими в политиката, колкото когато става въпрос за наука – вирусите просто не се интересуват кой в какво вярва. Това вероятно е и една от причините платформи като Fox News кардинално да променят редакционната си линия през март – от отричане на сериозността на заразата и сравняване на COVID-19 с грип до това да наричат пандемията „здравна криза“.

Разривът между науката и политиката е най-видим в отношенията между президента Тръмп и един от най-изявените американски експерти в областта на инфекциозните болести – д-р Антъни Фаучи. Д-р Фаучи е член на американския Щаб за борба с коронавируса, сформиран в края на януари, и бързо попадна под светлината на прожекторите. Имунолог, завършил медицина в Университета „Корнел“, д-р Фаучи е носител на множество награди и има зад гърба си над 50- годишен опит в областта на здравеопазването.

Отношенията между д-р Фаучи и президента се влошават бързо през март и април, след като експертът отказва да подкрепи поредица противоречиви изказвания на Тръмп, сред които е настояването мерките да бъдат премахнати възможно най-бързо. На 12 април д-р Фаучи казва, че по-ранна реакция е щяла да спаси живота на много хора. На следващия ден Тръмп споделя чужд туит, който съдържа #FireFauci („уволнете Фаучи“ – б.а.), а в края на месеца открито заявява, че не е съгласен със становищата на специалиста. Два месеца по-късно пропастта между двамата е огромна: докато д-р Фаучи предупреждава, че се наблюдава „притеснителен ръст“ на заразени, Тръмп продължава да твърди, че „вирусът си отива“. На 7 юли президентът отново подчертава своето несъгласие с прогнозите на д-р Фаучи, че случаите в САЩ може да стигнат до 100 000 дневно. За първата половина на август среднодневният брой на новозаразените е над 52 000 души.

Дезинформационна зараза

„Анализ на над 25,5 млн. туита в рамките на 10 дни идентифицира 5572 акаунта, които действат координирано 6559 пъти, за да разпространяват дезинформация относно коронавируса за търговски или политически цели. В по-голямата си част политически мотивираната активност е в полза на десни правителства или партии“, се съобщава в австралийско изследване. Конспирацията, че вирусът е китайско биологично оръжие, е генерирала над 5 млн. импресии в Twitter и е координирано разпространявана предимно от профили в социалната мрежа, които подкрепят Тръмп, републиканците и друга конспиративна теория – QAnon, създадена през 2017 г. в платформата 4chan, според която съществува „дълбока държава“ с основна цел да саботира Тръмп.

Примерите обхващат целия свят – от Турция, през Саудитска Арабия, до Испания. Политическите публикации в социалната мрежа свързват вируса с крайнолеви или крайнодесни идеологии, но според проучването тези конспирации рядко напускат маргиналните кръгове, в които се разпространяват. За това обаче помагат традиционните медии. Таблоидните издания например споделят сензационни, но неверни слухове с цел привличане на читатели и по този начин предоставят платформа на конспиративните твърдения дори когато искат да ги осмеят.

Американският президент също споделя всякакви теории, защото това му носи популярност сред твърдия му електорат,

макар и последните данни да сочат, че (не)справянето с кризата води до сериозен спад в доверието към него. Това едва ли е изненада, след като Тръмп промотира хидроксихлорохина като лекарство срещу COVID-19, въпреки че неговата ефективност е под въпрос, а приемането му може да има опасни странични ефекти. Той се позовава на пасторка и лекарка, която вярва, че кистите на яйчниците са резултат от сънища, включващи полов акт с демони и вещици.

Когато дезинформацията се легитимира на толкова високо ниво, резултатите не закъсняват. Проучвания сочат, че американците, които се информират основно от Тръмп, са по-склонни да определят епидемията като „преувеличена“. За тази група е по-вероятно да е чувала за използването на хидроксихлорохин за лечение, а девет от десет души, които разчитат на Белия дом за новини относно коронавируса, са републиканци. Те са и най-враждебно настроени към медиите.

Нещо повече – дезинформацията изисква опровержение, което води до нейното повтаряне и последващо разпространение от легитимни медийни източници. Следователно приблизително еднакъв процент американци са получили информация от различни източници за противоречиви твърдения – за лечение с витамин С, изчезването на вируса през лятото или връзката между 5G мрежите и коронавируса.

Нищо ново на дезинформационния фронт

Изключително важна за разбирането на феномена остава историческата перспектива: конспиративните теории са неделима част от американската култура, а тъй като английският е универсален език, те се разпространяват по света. Заговорниците срещу Съединените щати се менят през вековете – от илюминатите в края на XVIII в., през убежденията, че австрийският император ще изпрати католици в протестантската република с цел да я превземе, или че британците са в икономически заговор срещу американците. В сюжета на подобни небивалици се променят само героите, но наративът си остава същият: „ние“ срещу „тях“; доброто, което трябва да се защити от злата сила.

Вторият важен фактор са социалните и икономическите условия. Общото между конспиративните теории и политиците е, че хората търсят в тях стабилност и решения за наболели обществени проблеми. Президентът Тръмп, който е типичен пример за харизматичен лидер, бе избран в момент на дълбока институционална криза и избирателите му го виждат като единствен спасител на държавата.

Колкото до конспиративните теории, според психолозите те предлагат прости обяснения на сложни явления,

предизвикващи безпокойство, гняв и други силни емоции. Тяхното предимството е, че говорят за действия, които са предполагаемо скрити от обществото, никой не ги е виждал и следователно няма доказателства, само слухове и спекулации. Тук на помощ идва и класическата логическа грешка, че „макар да няма доказателства, че е така, няма доказателства и че не е така“. Митовете гарантират устойчивост на тезата ядро (например коронавирусът е план да бъдем чипирани), тъй като всички доказателства и логически аргументи могат да бъдат отхвърлени като продукт на прикриването на самата конспирация.

Изброените характеристики на конспирациите ги правят отличен политически инструмент: ако вирусът е машинация на демократите, която цели да съсипе икономиката на САЩ и президента, няма как той да бъде обвинен, че не се е справил добре като лидер и е влошил ситуацията допълнително. Пропагандата предлага бягство от политическа отговорност и непробиваем щит за идеологически убеждения. От това би се възползвал всеки недотам добронамерен политик, който търси лична изгода.

Страшното в случая е, че няма как да знаем колко жертви на коронавируса са жертви и на инфодемията. Със сигурност обаче можем да кажем, че когато дезинформацията се превърне в политика по време на криза, рано или късно всички губят.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пандемията промени света. Случайност? Не и според българите

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/covid-19-spored-bulgarite/

Една трета от хората у нас се плашат от черни котки, счупени огледала и петък, 13-ти, сочи проучване на социологическата агенция „Тренд“ от 2018 г. Анкетата разкри някои очаквани притеснения сред българите, но основният страх на респондентите няма нищо общо с народните поверия. 66% от хората вярват, че ги дебне далеч по-голяма опасност под формата на изкуствено създадени болести с цел продажба на лекарства.

Две години по-късно, в разгара на пандемията от COVID-19, мнозина не крият съмненията си, че има нещо гнило в световната паника около коронавируса. През март тази година проучване във връзка с COVID-19, проведено в 28 страни от „Галъп интернешънъл“, потвърждава склонността на българите да вярват в конспиративни теории – 58% от хората у нас смятат, че някой стои зад разпространението на вируса, а 72% – че опасността от пандемията е преувеличена.

България съвсем не е единствената държава, където се наблюдава утвърден скептицизъм относно истинския произход на COVID-19. Експертите, с които разговаряхме обаче, смятат, че родната публика не е обикновен пример за влиянието на конспирациите в модерното ежедневие. Според тях уповаването на някаква скрита истина се дължи на конкретни социокултурни особености и исторически събития, белязали отношенията между гражданите и техните лидери. Докато световната здравна криза се задълбочава, тази липса на доверие в официалните институции може да се окаже поредната пречка по пътя към овладяването на пандемията.

Вирус. Какъв вирус?

Конспирациите, свързани с COVID-19, трудно могат да бъдат анализирани накуп. Сред разнообразието от спекулации през последните пет месеца някои от най-известните теории дори се изключват взаимно. Ако се съди по данните от скорошни анкети, в българското общество са се оформили две основни подозрения. Едното е, че коронавирусът е бил изкуствено създаден. А според второто заразата изобщо не съществува и пандемията всъщност е грандиозна измама.

В началото на здравната криза в България бяха въведени твърди мерки срещу разпространението на COVID-19. В онзи период хипотезата, че вирусът е измислица, можеше отчасти да бъде обяснена с ниския брой заразени и жертви. За целия месец след първия регистриран случай на заразата у нас – между 8 март и 8 април – бяха регистрирани общо 581 пациенти и 23 смъртни случая. В първата седмица на юни обаче, когато „Тренд“ отново изследва нагласите на българите към конспиративните теории, жертвите вече достигат 160 души, почти седем пъти повече спрямо първия месец. Въпреки това 23% от българите продължават да смятат, че коронавирусът не съществува.

Междувременно в друга част от обществото постепенно се затвърждава усещането, че заразата съществува, но е била произведена или разпространявана нарочно. Всеки втори у нас подкрепя подобна теория, показва допитването на „Галъп интернешънъл“, направено през март. Сходна тенденция отчита и анкетата на „Тренд“ през юни – 43% от респондентите казват, че болестта е била изкуствено създадена.

Въпреки че Първан Симеонов, изпълнителен директор на българското представителството на „Галъп интернешънъл“, отчита субективността на подобни допитвания, според него убеждението, че коронавирусът е бил изобретен от някоя по-развита държава, е израз на обществена наивност. „Това прави света по-лесен за разбиране и по-уютен. Винаги е по-лесно да си мислиш, че има ясна причина и ти я знаеш. И че можеш да обвиниш някой друг, а отговорността не е върху теб – казва социологът. – Понякога обаче няма лесни решения. Понякога няма ясен отговорник, на когото да издърпаш ухото.“

През есента „Галъп интернешънъл“ вероятно ще повтори изследването. Според Симеонов голяма част от българите ще продължат да вярват, че коронавирусът е нечие дело. Зад апетита към конспирации вероятно се крият по-дълбоки социални явления: „Оказа се, че ние тук устойчиво вярваме, че има нещо гнило в цялата работа. Но това не е функция на недоразвитост на обществото. Може би е функция на социокултурни особености, исторически наслоявания, местни вярвания и текуща политическа ситуация.“

Истината е някъде там

Според социолози вярата в конспиративни теории около COVID-19 не е прецедент. Пандемията е просто поредната причина българите да потърсят някаква скрита истина. „В България имаме малко по-скептично съзнание – казва Симеонов. – Малко повече бой сме яли в историята. Винаги се озъртаме дали някой няма да ни направи нещо лошо. На това място сме развили здрав балкански скептицизъм, който ни кара да се съмняваме във всичко.“

За разпространението на подобни вярвания спомага и реториката на управляващите. В ранните етапи на епидемията българският министър-председател Бойко Борисов каза, че „надали ще научим кой гад това го свърши“, намеквайки, че вирусът е създаден изкуствено. Ако се съди по резултатите от социологическите проучвания, много българи са склонни да се съгласят с премиера. Този факт е парадоксален. От една страна, избирателите силно се съмняват в компетентността и честността на властимащите. От друга обаче, те споделят сходни мнения за произхода на коронавируса, вероятно търсейки конкретен виновник за тази безпрецедентна здравна и икономическа криза.

Живеейки в „най-корумпираната страна в Европейския съюз“, някои българи имат подобно усещане за значението си в контекста на световната политика, казва Симеонов. Ако хората са убедени, че правителството работи срещу тях, и в същото време се съмняват в етиката на медиите, подозренията им предизвикват цялостна ерозия на доверието в традиционните информационни канали. А това може да има пагубни последици за общественото здраве.

„След като вярваш, че има някаква конспирация, ти спираш да вярваш на официалната информация – казва Симеонов. – И колкото по-малко вярваш на официалната информация, толкова повече търсиш алтернативни източници. Така става от трън, та на глог. В търсене на истината обществото отива към по-големи лъжи.“

За Симеонов изглежда по-малко вероятно конспиративни теории за пандемията да се прокрадват на дълбоко ниво в утвърдени западни демокрации. Това усещане донякъде се потвърждава от международното проучване на агенцията. То показва, че за разлика от българския народ, в страни като Съединените щати, Италия, Германия и Великобритания повечето хора не виждат причина да се съмняват в съществуването на пандемията.

Но вълната от популистко политическо говорене по темата не подмина и Вашингтон. Американският президент Доналд Тръмп първо подцени заплахата от COVID-19, като заяви, че коронавирусът „просто ще изчезне“, а после неколкократно обвини Китай за световната здравна криза.

Ваксина за ума

Когато преди година и половина в ефира на Българската национална телевизия изненадващо се появи продукция с името „Новото познание“, решението на обществената медия да даде трибуна на „предаване за мистика, наука и конспиративни теории“ стъписа съществена част от аудиторията ѝ. Медийни експерти разкритикуваха телевизията, че позволява на водещия и продуцент Стойчо Керев да разпространява заблуждаващи хипотези по всевъзможни теми.

БНТ обаче не се отказа от предаването, което все още присъства в програмата ѝ. Междувременно работата на Керев предизвиква огромен интерес в интернет. В началото на август неговият канал в YouTube (с над 134 000 последователи) попада сред стоте с най-много абонати в България. Големината на публиката му е поредният сигнал за афинитета на родния зрител към конспирациите. А „Новото познание“ бързо се присъедини към вълната от спекулации относно произхода на коронавируса.

През февруари, когато заразата все още не беше ударила Европа, Керев публикува епизод, посветен на разрастващото се огнище в Китай. Да коментира здравната заплаха е поканен преподавателят по икономика и финанси Красимир Петров. Въпреки че не подценява опасността от COVID-19, в рамките на предаването Петров прави поредица от противоречиви изказвания относно произхода на коронавируса, за които няма никакви доказателства. Едно от тях е, че той е разработван в лаборатория в канадския град Уинипег, откъдето впоследствие е изнесен от китайски служители. Според проверка на канадската обществена медия CBC News този слух е категорично грешен.

Петров твърди също, че пандемията е била предвидена в роман от 80-те години на миналия век, разказващ за вирус, произведен в лаборатория в китайския град Ухан. Тази теория също беше разбита на пух и прах от сайта Snopes. Керев обаче в нито един момент не противоречи на госта си, а епизодът към момента е събрал над половин милион гледания.

„Новото познание“ е само една от популярните медийни продукции, засилващи съмненията относно съществуването на коронавируса чрез разпространяването на непроверени факти. Друг пример е видеото със заглавие Plandemic, в което дискредитираната американска изследователка Джуди Миковиц твърди, че тайно елитно общество планира да използва вируса и евентуалната ваксина срещу него като инструмент за придобиване на пари и власт. Английската версия на видеото натрупа десетки милиони гледания, преди да бъде свалена от социални мрежи като Facebook, YouTube, Vimeo и Twitter. Но части от интервюто ѝ, преведени на други езици, продължават да се намират на някои от тези платформи, където провокират нови спорове. В една от българските страници във Facebook коментарът ѝ все още е достъпен, като е бил гледан над 760 000 пъти.

Въпреки усилията на здравни и медийни организации да предпазят обществото от конспиративни теории за COVID-19, интересът към „Новото познание“ и интервюто на Миковиц показва, че българските потребители редовно стават жертви на облъчване с дезинформация във виртуалния свят. Повечето от тях не са подготвени да устоят на постоянните опити за манипулация.

„Технологиите се развиха прекалено бързо, за да могат да бъдат догонени от голяма част от населението“, казва Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет. Според него ерата, в която хората са получавали информация от традиционните медии, спазващи журналистически стандарти, е отминала. „Тогава ние можехме да се доверим. Знаехме, че някой тази информация я е проверил за нас – казва Апостолов. – Сега много хора черпят информация от социалните мрежи и онлайн източници, които не проверяват фактите.“

По думите на Апостолов, още една причина българите да вярват в конспиративни теории повече от средностатистическия потребител се крие именно в липсата на информационна хигиена, както и в незадоволителното качество на образованието. От създаването си през 2005 г. Центърът за безопасен интернет работи с деца, родители и учители за развиване на критично мислене. Но Апостолов подчертава, че усилията на екипа му са „капка в морето“. Според него е нужна дългосрочна стратегия, изготвена в синхрон с държавните институции.

През миналата учебна година Министерството на образованието за първи път предвиди специални часове, в които учениците да оценяват и анализират медийно съдържание. Експертите от Центъра са скептични към този подход. „Тези умения трябва да се развиват постоянно в съответствие с възрастта на децата – казва Апостолов. – И тогава можем да се надяваме, че ще излизат млади хора, които могат да се ориентират по-добре и няма да бъдат лесна плячка на създателите на фалшиви новини.“

Освен за децата, подвеждащите материали са препъникамък и за много възрастни, които в забързаното си ежедневие рядко се замислят дали да проверят автора или източника на дадена новина. „Младите хора на собствен гръб и по метода проба–грешка, се научиха, че не трябва да се вярва на всичко в интернет – подчертава Апостолов. – Най-уязвимата за мен група е тази на родителите. Когато самите родители нямат критично мислене, приемат информацията за даденост и са привърженици на конспиративни теории, това се отразява и на децата.“

Докато децата и работещото население постепенно опознават тъмните страни на интернет, дезинформацията може да се окаже пагубна за хората в напреднала възраст. Американско проучване наскоро установи, че хората над 65 години са почти седем пъти по-склонни да споделят фалшиви новини във Facebook в сравнение с младите читатели. Именно тази възрастова група продължава да е и най-застрашена от COVID-19, сочи анализ на Kaiser Family Foundation.

Дял на хората над 65-годишна възраст, починали от COVID-19 в САЩ към 22 юли 2020 г. Източник: KFF

Сензационни материали за недоказани лекове срещу заразата редовно обикалят мрежата от самото начало на пандемията. Някои от рекламираните медикаменти не просто не противодействат на вируса, а вредят на организма. В стремежа си да се предпазят от болестта привържениците на конспиративни теории и на спорни съвети за лечение могат несъзнателно да влошат здравето си. Този риск само потвърждава колко важно е да подбираме внимателно източниците на информация, които ползваме.

И докато учени от различни страни се надпреварват в разработването на ваксина срещу коронавируса, най-добрата защита, на която обществото може да разчита към момента, е да спазва препоръките на здравните власти и да приема критично вълната от дезинформация, която ни залива.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

С народни лекове срещу коронавируса

Post Syndicated from Петър Стоянов original https://toest.bg/s-narodni-lekove-sreshtu-coronavirus/

Mного хора смятат SARS-CoV-2 за поредния вирус. А щом е поредният, значи старите бабини илачи би трябвало да работят, нали?

Народната медицина на теория не изключва вещества, които може да са полезни при вирусни заболявания. Класическите рецепти при простуди често включват мед, лимон, а напоследък и джинджифил. Т.нар. настинка понякога се причинява от отдавна познати на човечеството патогени от групата на коронавирусите, които обаче не трябва да се бъркат със SARS-CoV-2. Въпреки това мнозина решиха, че е логично да приложат и подобна схема на лечение, което доведе до краткосрочен дефицит на тези продукти и сериозен скок в цените им на местния пазар в началото на епидемията.

Съветите на „лечители“ за подсилване на имунната система също допринесоха немалко за тази пазарна треска. А някои сайтове не се поколебаха да разпространят небивалици, че „отвара от джинджифил и куркума“ лекува COVID-19 – болестта, причинена от новия коронавирус.

Всъщност защо точно тези съставки? Медът има хилядолетна слава на естествено средство с локално антимикробно и антивирусно действие. Лимонът е най-разпознаваемият източник на витамин C, a джинджифилът притежава предполагаеми имуноукрепващи свойства. Поне според общоприетите вярвания.

По отношение на ефективността им срещу SARS-CoV-2 веднага може да изключим джинджифила. Консумирането на растението – яденето на корена му, пиенето му под формата на чай или капсули, дори смъркането или добавянето му като подправка към храната – няма да ви предпази или да ви помогне да преборите COVID-19твърдят от Американската академия на науките. Ефектът няма да е по-добър, ако го смесите с мед, чай, чесън или оцет, уточняват от организацията. Вирусните инфекции се разпространяват в тялото ни чрез проникване в клетките и копиране, а джинджифилът не може да прекъсне нито един етап от този процес.

Безспорно витамин C е полезен за организма елемент, който е нужно да си доставяме чрез правилна диета, тъй като не се произвежда от тялото ни. Доколко той е ефективен срещу различни инфекции, е въпрос на сериозна митологизация. Много от твърденията на американския химик Лайнъс Полинг в миналото за действието витамин С бяха развенчани след продължителни и задълбочени изследвания.

По отношение на превенцията в последното десетилетие се правят експерименти с високи дози от витамина, равняващи се на непосилните за естествен прием около 15 кг лимони на ден (в 100 г лимон се съдържат около 53 мг витамин C). А дали ще има полза от това? Дори да съществува такава, тя ще е минимална, убедени са лекарите.

Медът евентуално помага за облекчаване на симптомите на кашлицата и възпаленото гърло при настинка. Последните изследвания на пораженията от SARS-CoV-2 върху тялото на тежко болните обаче не предполагат, че премахването на тези оплаквания е особено важно за изхода на заболяването. Въпреки това в ситуацията, в която медицината все още няма категоричен лек или ваксина за болестта, хората прибягват до какво ли не в отчаянието си. Съществуват екзотични клинични проучвания и относно меда. Дори в тях обаче не се твърди, че той лекува COVID-19. Всъщност на страницата на Американската академия на науките директно се посочва, че „не съществуват храни, напитки и добавки, които ще ви предпазят от COVID-19“.

Твърдението им включва и чесъна – друг народен лек, разбира се. Световната здравна организация (СЗО) уточнява, че чесънът е здравословна храна с някои антимикробни свойства, но все пак липсват каквито и да е доказателства, че е полезен срещу новия вирус.

Между безсмисленото и опасното

Първите седмици на епидемията в България всъщност изобилстваха с екзотични съвети как да се предпазим от заразата с природни средства. Сред най-разпространените заблуждаващи информации беше тази, че японски учени съветват да поддържаме гърлото си влажно и да пием вода на всеки 15 минути, защото по този начин вирусът ще попадне в стомаха, където стомашната киселина ще го унищожи. Информацията е измислена. Японските власти никога не са давали подобен здравен съвет. Това обаче не попречи тя да стане част от информационни кампании дори на големи медии у нас, като тази на „Нова телевизия“ например.

Същото се случи и с аналогичен съвет, разпространяван в България от името на италианската лекарка Лидия Рота Вендер. Според твърдението, което се позовава на информация от неназован „млад китайски изследовател“, вирусът не издържал на температури, по-високи от 26–27°C. Затова се препоръчва пиенето на горещи напитки. Информацията, разбира се, е грешна. Доказано е, че SARS-CoV-2 издържа до 15 мин на температури от 65°C, които са крайно непрепоръчителни както за гърлото ви, така и за кожата ви (СЗО е развенчала и свързан мит за ползата от вземане на горещ душ).

Съветът да стоим на слънце, защото това убивало вируса, също се оказа подвеждаща информация. Въпреки че учените все още проучват дали ултравиолетовата светлина на слънцето унищожава вируса, нищо не спря редица български сайтове да обявят това за факт с бомбастични заглавия. Разпространението на новия коронавирус по света до момента показва, че макар на теория по-ниската влажност и високата температура да могат да ограничат разпространението на вирусните частици във въздуха, генерално климатът, влажността и слънцегреенето не са решаващите фактори, които определят дали една държава ще се справи по-добре с епидемията.

Смях през сълзи

„Когато разместите буквите на Ковид-19, се получава 19 водки.“ Tози анекдот също се появи в интернет след първоначалното осъзнаване, че България няма да бъде подмината от епидемията. Отдалечеността (преди да се разрази кризата в Италия) и липсата на ясна представа за мащаба на опасността караха хората да я посрещат с цинизъм и насмешка. Някъде по същото време се появи и добилият още по-широка популярност мийм с „рикията“ под формата на мускулест суперзлодей, който посреща с разперени ръце новия коронавирус по нашите земи, изобразен като мъж, облечен в розово трико.

Мачизмът и шегите с дъх на алкохол (като тазитази и тази) едва ли са изненада за някого на Балканите. Всъщност подобни хумористични интерпретации се появиха в цяла Източна Европа. Освен че ракията е любимо питие на много хора в региона, зад обявяването ѝ за панацея се крие и известно научно обяснение. Тя съдържа етанол, което – според традициите на народната медицина – автоматично я превръща в естествен дезинфектант. Вследствие на това много хора възприемат ракията и спирта за взаимозаменяеми при дезинфекция.

Вероятно поради липса на достъп до истинско здравеопазване в миналото, домашно направените високоалкохолни напитки са се използвали за промиване, за разтриване, а в някои случаи – и за дезинфекция на гърлото. Това вярване някак си се пренася сляпо върху всякакъв друг вид алкохолни съединения. Излишно е да се споменава, че пиенето на алкохол или спирт няма да убие вирус, който вече е навлязъл в организма ви. Обикновено се пропуска и следната важна подробност: за да унищожи SARS-CoV-2 дори при външна употреба, съдържанието на етанол трябва да е поне 60%.

В същото време, научно погледнато, алкохолът е всичко друго, но не и полезен при прекомерна консумация. Напиването не само няма да унищожи вируса, но ще увеличи здравните рискове, ако употребяващият е болен. „Алкохолът (в концентрация поне 60%) работи като дезинфектант върху кожата ви, но няма такъв ефект върху организма ви при приемане“, се казва в официални указания на СЗО по въпроса. „Консумацията на алкохол няма да убие вируса във вдишания въздух, няма да дезинфекцира устата и гърлото ви и няма да ви даде никаква защита срещу COVID-19.“

Не само това – експертите на СЗО посочват, че алкохолът оказва краткосрочно и дългосрочно негативно влияние на почти всеки човешки орган и система, а рискът от увреждане на здравето се увеличава с всяка следваща чашка. Най-важното в случая е, че алкохолът, особено злоупотребата с него, доказано отслабва имунната система и ограничава способностите на тялото ви да се справи с инфекциозни заболявания.

Времето на знахарите

По време на пандемия, когато липсата на достатъчно информация за новия коронавирус засилва чувството на страх и несигурност, народната медицина като че ли печели нови последователи.

„Всеобщо е усещането, че все повече наши сънародници, а и не само, търсят чудодейни лекове и неочаквано здравословно избавление от източници, които почти бяха забравени благодарение на бума на съвременната медицина – казва д-р Стефан Марков от Института по философия и социология към БАН. – Тук традиционната медицина се вклинява здраво в битието ни.“

Влечението към народните илачи и езотериката далеч не е само български патент. В Мадагаскар президентът на държавата промотираше недоказана билкова напитка за борба с коронавируса. В началото на юли столицата Антананариву отново беше поставена под карантина, а двама от поне 25 заразени депутати са починали.

Известният в миналото руски екстрасенс Анатолий Кашпировски пък се появи в „оздравителен“ онлайн сеанс. Това не попречи Русия да е сред най-засегнатите държави в света по брой заразени.

Популярният влогър Джордън Садър, който често лансира конспиративни теории и противоречиви слухове, твърдеше, че „чудотворен минерален разтвор“ (Miracle Mineral Supplement, или MMSлекува рак и коронавирус. Оказа се, че магическата добавка не е нищо повече от отровния хлорен диоксид, който се използва за дезинфекция, и се наложи няколко държави да пуснат официални предупреждения за вредата от неговата консумация.

Въпреки това много хора не само вярват на подобни псевдолекове, но и ги „изпробват“ върху себе си, вместо да се вслушат в гласа на разума или на лекарите. Д-р Марков вижда „войната срещу науката“ и „антиинтелектуализма“ сред важните фактори, които оказват влияние върху недоверието към класическите медицински методи. Той начертава пряка връзка с „развенчаването на елитите“ сред хората, които не вярват на експертите: „Повечето хора предпочитат да се осланят на алтернативни лечебни методи именно защото интелектуалният елит и специалистите препоръчват друго. Един бунт, с който сякаш ни казват: Всичко е по-добро от онова, което ни рекламирате.“

На практика много от съвременните лекарства са извлечени от флората или фауната. Дори при увеличената популярност на синтетичните медикаменти заради по-ниската им производствена себестойност, по-кратко време за извличане, по-добър качествен контрол и т.н., все още 80% от населението в развиващия се свят разчита на натурални медикаменти. Дори в началото на ХХI век 11% от т.нар. основни лекарства на СЗО са само от растителен произход.

Природата ще продължи да бъде важен източник на вдъхновение за нови медикаменти. СЗО официално анонсира, че подкрепя научно доказаните традиционни лечебни методи по отношение на настоящата пандемия. „Ключово тук е определението научно доказани – посочва д-р Стефан Марков. „Разбира се, това обикновено е в разрез с общите социални настроения, особено в момента, когато науката е в слаба позиция и не разполага с еднозначно ефективни медикаменти или ваксина за COVID-19.“

Като че ли точно тази несигурност, тази липса на лек и решение ни карат да посягаме сляпо към всичко, което вече е налично, вместо да се вслушаме в опита на медицината.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Лек или отрова

Post Syndicated from Велина Барова original https://toest.bg/lek-ili-otrova/

В ситуация на световна здравна криза, сравнявана с война, светът със светкавична бързина се опитва да разбере възможно най-много за непознатия си враг – новия коронавирус. Десетки хиляди научни материали, свързани с COVID-19, са излезли от началото на пандемията. Набързо публикувана и с важни детайли, останали между редовете, поредната нова порция научна информация намира място в медиите. Лек или отрова е тя?

И докато медиците през цялото време казваха на хората, че за новия коронавирус знаят само онова, което науката е открила, медиите започнаха да вкарват аудиторията в „някаква медицинска лаборатория на научни институти“, по думите на доц. Жана Попова, преподавателка по журналистика в Софийския университет: „Прекалено голяма отговорност е да се съобщават всички тези версии на проучвания и да бъде оставено на аудиторията сама да прецени кое е вярно.“

Според Попова науката буди силен читателски интерес, защото по време на извънредна ситуация като пандемията „ние търсим упование в учените да ни кажат как ще се спасим“. Тя смята, че хората по принцип възприемат научните открития като окончателни. „Те не са приемани като дадена стъпка, а като нещо, след което изучаването на конкретния проблем едва ли не приключва. Това не е така.“

Сред множеството предварителни научни данни, за които пресата съобщи – от това как коронавирусът влияе върху организма, през изграждането на имунитет, до въздействието на хидроксихлорохина при лечение на COVID-19, – две проучвания приковаха медийното и читателското внимание повече от други: ще ни предпази ли никотинът и опасен ли е ибупрофенът при COVID-19? Макар и много различни – ибупрофенът е лекарствен продукт, а никотинът, който се съдържа в цигарите, е силно пристрастяващо и вредно вещество, – тези два сюжета се отличиха особено ярко в пресата с противоречиви послания, множество дискусии, сензационни заглавия и изфабрикувани новини.

Не пийте ибупрофен

В началото на юни 2020 г. Би Би Си съобщи, че екип от британски учени провежда изследване, за да разберe дали ибупрофенът може да помогне на пациенти, болни от COVID-19. Два месеца и половина по-рано болкоуспокояващото беше обект на медиен интерес и неспирни обществени дискусии, но не като потенциално евтино лекарство, а точно обратното.

Първоначалните съмнения предизвика писмо от 11 март, изпратено до редакцията на специализираното медицинско списание Lancet Respiratory Medicine. Авторите му изказват хипотезата, че употребата на нестероидните противовъзпалителни лекарства повишава концентрацията на ензима ACE2, който позволява на новия коронавирус да проникне в клетките, и това може да влоши симптомите на COVID-19.

На 14 март френското Министерство на здравеопазването публикува препоръки, свързани с COVID-19, включително съвет за употреба на парацетамол в случай на висока температура или болка и при съмнения за COVID-19. Ден по-късно френският здравен министър Оливие Веран предупреди в Twitter, че „употребата на противовъзпалителни лекарства (ибупрофен, кортизон и др.) може да бъде фактор за влошаване на инфекцията“. „Ако имате треска, вземете парацетамол. Ако вече приемате противовъзпалителни лекарства или се колебаете, обърнете се към своя лекар за съвет.“

На 17 март списание The Lancet уточнява в Twitter за вече особено популярното писмо: „Има сведения (поне едно), че лекарствата, описани в тази кореспонденция, влияят на синтеза или действието на ACE2. Авторите НЕ твърдят, че тези лекарства, включително ибупрофен, влошават COVID-19.

На същата дата, след предупрежденията на френските власти, Световната здравна организация (СЗО) препоръча хората със симптоми на COVID-19 да избягват приема на ибупрофен. Говорителят на СЗО Кристиан Линдмайер каза, че експерти на организацията проучват информацията, публикувана в The Lancet. „Междувременно препоръчваме да използвате парацетамол и да не използвате ибупрофен за самолечение. Това е много важно.“ На следващия ден на страницата си в Twitter организацията уточни, че „СЗО не съветва да не се употребява ибупрофен“.

У нас тези твърдения бяха приети критично от експертите на Националния оперативен щаб, но въпреки това намериха водещо място в информационния поток.

Вълната от понякога объркващи съобщения от официални източници беше подробно отразена от журналистите. Невинаги обаче материалите успяваха да обяснят фактите и противоречията ясно и разбираемо. Някои издания поднасяха поредната информация по темата с изумителна бързина под формата на новини, без да включват коментари от български или чуждестранни експерти, които да „преведат“ научните данни на достъпен език. Не липсваха и сензационни заглавия и твърдения без цитиране и отпратка към източник. Всичко това би могло да засенчи иначе важни послания поради съмнения коя информация изобщо е достоверна.

На 15 март в някои български медии се появи твърдението, че профилът на здравния министър на Франция е бил хакнат, а „информацията на „Фигаро“ и „Франс Прес“, че лекарствата, съдържащи нестероидни противовъзпалителни средства, като например ибупрофен и кортизон, могат да влошат състоянието на болните с коронавирус, се оказа недостоверна“, както предаде „Нова телевизия“. Вестник „Стандарт“ препубликува новината и се позова на телевизията с още по-сензационно заглавие – „Ибупрофен и кортизон помагат! Другото е лъжа“. „Фалшива новина за ибупрофена обиколи света“, писа и онлайн изданието „Медиапул“.

Тези материали обаче не посочват източник, който да потвърждава, че профилът на Оливие Веран наистина е бил хакнат. Към днешна дата първоначалната му публикация в Twitter все още стои, не е изтрита, нито опровергана от министъра. Във френската преса липсва новина за хакването на неговия профил.

В задълбочен доклад от 29 март на Института за изследване на престъпността и сигурността към Университета на Кардиф (CSRI) се прави преглед на слуховете за ефективността на ибупрофена и парацетамола при лечение на COVID-19. В анализа се посочва, че в туита на Веран не се споменава източник на твърденията му, както и че след това няма други публикации от него по темата в социалната мрежа.

Ден по-късно – отбелязва се в доклада на CSRI – българският новинарски сайт Novinite.com написа, че неговият профил е бил хакнат, в статия, озаглавена „Фалшива новина: ибупрофен и кортизон може да влошат състоянието ви, ако сте заразени с COVID-19“. На следващия ден заглавието на статията е променено на „Не е фалшива новина: ибупрофен и кортизон може да влошат състоянието ви, ако сте заразени с COVID-19 – ОБНОВЕНА“.

Докато в двете български версии на материала се посочва, че хакването на профила на Веран не е вярно, то текстовете на английски продължават да съдържат твърдението: „Оказа се, че профилът на министъра е бил хакнат и разпространената информация е некоректна. Невярната информация беше отразена от в. „Фигаро“ и бързо разпространена чрез медиите.“

Дискусиите около въздействието на ибупрофена бяха подхранени и от опити за дезинформация чрез директни съобщения до отделни хора. На 14 март германският вестник „Ди Велт“ пише за разпространението на гласово съобщение, в което жена твърди, че е говорила по телефона със своя приятелка, работеща в Университетската болница във Виена. Според нея тестове, направени в лабораторията на университета, показали, че лекарства с ибупрофен влошават състоянието при COVID-19.

От Университетската болница още същия ден опровергаха слуховете с публикация във Facebook: „Бихме искали изрично да отбележим, че това е фалшива новина, която няма нищо общо с Виенската университетска болница!“

Може ли пушенето да ни предпази от коронавирус?

Друг силно обсъждан въпрос през последните четири месеца беше свързан с въздействието на никотина – и съответно на тютюнопушенето – върху COVID-19. А медийното отразяване на темата се променяше в рамките на дни.

Силен начален тласък на тази поредица даде изследване от февруари 2020 г. на колектив от китайски учени, в което се изучават клиничните характеристики на 140 пациенти с COVID-19. Според резултатите 3,4% от пациентите в тежко състояние са пушачи, а 6,9% – бивши пушачи. При заболелите в по-лека форма нито един не е любител на цигарите, а 3,7% са бивши пушачи.

В резултатите на изследването се казва: „Връзката между пушенето и коронавирусната инфекция е все още неясна и точните причини за по-ниската честота на COVID-19 при настоящите пушачи все още не са известни […] Въпреки че нашето изследване установи, че за хората с хронична обструктивна белодробна болест и за пушачите е по-малко вероятно да се заразят със SARS-CoV-2, последствията от заразяването със SARS-CoV-2 при пушачите могат да бъдат по-тежки.“

При представянето на данните от китайското изследване у нас някои медии си позволиха доста по-свободна интерпретация на сухите числа. „Невероятно: Коронавирусът не лови пушачите“, пише в. „Марица“ в публикация от 12 март. „Невероятно, но факт – тютюнът може да се окаже полезен! За пушачите рискът да се заразят с коронавирус е 20 пъти по-малък, отколкото при непушачите“, се казва в материала, който се позовава на руския сайт Vazhno.Ru, който пък цитира „Федерал пресс“. Почти идентично е съдържанието на новина в „Дунав мост“, озаглавена „Учени: Коронавирусът избягва пушачите“, която директно се позовава на руския „Федерал пресс“. „Сензация от Ухан: Коронавирусът не заразява пушачите!“, „затвърждава“ информацията и сайтът „Блиц“.

Пулмоложката д-р София Ангелова, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести, гледа критично на изводите от китайското изследване, като обръща внимание, че не се отбелязва възрастта на заболелите. „Известно е, че в Китай 52% от мъжете и 2,6% от жените са пушачи. Освен това е известно, че пушачите в Китай са най-многобройни във възрастта от 40 до 59 години. А по-голям брой тежко болни са били във възрастта от 70 до 80 години, където е най-малък броят на пушачите“, коментира специалистката за поредицата „Хроники на инфодемията“.

Д-р Ангелова обръща внимание на данни от метаанализ на пет проучвания от Китай, според които пушачите са били 1,4 пъти по-склонни да развият тежки симптоми на болестта, а 2,4 пъти по-голям е бил рискът да бъдат приети в интензивни отделения, с което се повишава и рискът от фатален край.

Другото изследване, което породи дискусии около потенциално полезния ефект на никотина в борбата срещу COVID-19, дойде от Франция през април. В изследването на колектив от френски учени са участвали пациенти, заразени с COVID-19. При 343 хоспитализирани на средна възраст от 65 години делът на пушачите е 4,4%, а от 139 амбулаторно лекувани на средна възраст от 44 години пушачите са 5,3%. В проучването се прави предположението, че за пушачите е много по-малко вероятно да развият лека или тежка инфекция от SARS-CoV-2 в сравнение с общото население.

Д-р Ангелова изрази съмнение в методологията на изследването. „Броят на заболелите от двете групи са сравнени с тези на пушачите в общото население на Франция през 2018 г., което ми прозвуча несериозно“, коментира тя. Пулмоложката изразява съмнение към хипотезата на френските учени, че никотинът може да попречи на молекулите на вируса да се прикрепят към рецепторите в човешкото тяло, едната от които е ACE2. Тя цитира данни от проучване в Канада, в което се прави сравнение между броя на ACE2 рецепторите при пушачи, бивши пушачи и непушачи. По думите ѝ, ясно се вижда, че експозицията на рецепторите е най-висока при пушачите в сравнение с непушачите и бившите пушачи. Заключението на авторите е, че „отказването от цигарите ще помогне на пушачите да не боледуват от COVID-19“, допълва д-р Ангелова.

Резултатите от френското проучване обаче също не бяха отразени само с предпазливи заглавия. COVID-19 не заразява пушачите, обявиха френски учени и обясниха защо“, пише „Блиц“, като се позовава на „Франс Прес“ и информация за предстоящи тестове с никотинови лепенки върху пациенти и лекари на първа линия. „Сега френски учени дадоха ясно да се разбере, че никотинът има защитен ефект срещу заразяване с COVID-19“.

Генералният директор на френската национална здравна служба Жером Саломон коментира, че на този етап връзката между никотина и сериозността на симптомите на COVID-19 е само недоказана хипотеза, и предупреди, че тютюнопушенето „остава убиец №1 във Франция, където 75 000 души умират всяка година от усложнения, свързани с него“.

В становище от 11 май СЗО подчерта, че няма достатъчно информация, която да потвърди връзката между тютюна или никотина и превенцията или лечението на COVID-19. СЗО призова изследователите, учените и медиите да са предпазливи относно разпространението на недоказани твърдения.

Противоречивата информация от научните издания и публикациите в медиите оказва влияние и върху възприятията на хората. Д-р Ангелова казва, че в периода на физическата изолация, когато в публичното пространство излязоха двете публикации, „които насърчаваха хората да пушат, за да не боледуват от COVID-19“, тя е получила много телефонни обаждания от пациенти със запитване дали тютюнопушенето наистина предпазва от болестта.

Сензационните заглавия и липсата на експертност при отразяването на двата казуса показват колко важна е ролята на журналистиката в ситуация на пандемия. Според доц. Жана Попова „гладът на медиите“ за отразяване на научни изследвания е резултат от дълъг процес на превръщане на научните открития в сензация. Тя обръща внимание на два основни проблема при отразяването им в медиите: как експертната информация от тях се превежда на достъпен за аудиторията език и как се комуникира огромното количество от налична научна информация.

Попова вижда и нещо положително в новините за научни открития, а именно че „аудиторията в крайна сметка трябва да свикне, че е нужно търпение“, когато става дума за малко познат вирус, а научните заключения по темата се оказват предпоследни, предизвикват противоречиви интерпретации или загатват за хипотези, които тепърва трябва да се доказват. Отговорността на медиите обаче е ключова.

„В науката няма проблем да има дискусия. Но когато всичко това се превърне в публично знание с категоричното „това е лекарството“ или „това ще ни спаси“, тогава вече се появява проблемът, защото е обещание“, казва тя.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пандемия в епруветка

Post Syndicated from Петър Стоянов original https://toest.bg/pandemiya-v-epruvetka/

11 март тази година. Световната здравна организация (СЗО) обявява официално пандемия от вируса SARS-CoV-2, а България я делят само дни от началото на извънредното положение. Потвърдените случаи на COVID-19 в страната са едва шест и въпреки че страхът от неизвестното се увеличава, повечето граждани едва ли си представят какво ще последва в световен мащаб.

Информацията все още е хаотична, защото вирусът е сравнително непознат, а кризата в Европа тепърва предстои. Това обаче не пречи на премиера Бойко Борисов да изкаже публично следните разсъждения относно произхода на новия коронавирус по време на извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет: „Години наред сме гледали холивудските продукции. На филми точно това са ни го показвали… Навсякъде само за вируси говорят. И все някоя гад ги е произвел и… ги изпуснал, и след това цял свят страда. Надали ще научим коя гад това го свърши някога, но във всички случаи сега берем последствия“ (аудиозапис на изказването, цитат след 15’08“).

„Изпусната“ конспирация

Българският министър-председател в случая не споделя нищо оригинално. Инфодемията около COVID-19 е огромна, пропорционална по размер с безпрецедентния интерес към темата в световен мащаб. Невиждана по размерите и въздействието си за последния век, здравната криза прикова вниманието на огромна част от жителите на планетата. На този фон теорията за лабораторно създадения вирус спечели поддръжници още в началото на епидемията – от политически играчи до обикновени любители на конспиративните теории.

Версиите бяха различни – от вражеска биологична атака от страна на различни държави (или дори тайни общества в тях) до случайна грешка, причинена от крайна небрежност. Вирусът може би е измислен за контрол над популацията или за справяне с враговете на Америка, за спиране на китайския възход? В Иран и арабския свят политизирането на темата бе съпроводено от пропаганда, която идентифицира Израел като виновника за разработването на патогена. В Индия пък най-голямото мюсюлманско малцинство се оказва обект на атаки и насилие, след като събитие на общността в нарушение на противоепидемичните мерки се превръща в огнище на COVID-19, което впоследствие води до обвинения в нарочното разпространение на вируса.

За първи път от поколения насам се изправяме пред подобна всеобща заплаха и фактът, че не можем да се справим бързо с нея – заради всичките условности за дългия инкубационен период, безсимптомното предаване, липсата на лечение и ваксини, – оставя хората толкова шокирани и уплашени, че някои са по-склонни да повярват в злоумишлена намеса.

Подвеждащата информационна кампания не пропусна и произхода на вируса. Географската близост между т.нар. мокър животински пазар в Ухан, който първоначално бе посочен като гнездото на заразата, и Уханския институт по вирусология „вдъхнови“ вълна от конспирации по темата. Фактът, че това е първият и единствен изследователски център в Китай с най-високо ниво на биологична сигурност – лабораторията изследва патогени, които се смятат за особено опасни (като ебола и треската ласа), – бе използван като изобличаващо потвърждение на много от тези наративи. Към момента няма никакви доказателства в подкрепа на тази теория, а учените смятат, че най-вероятният източник на вируса е пазарът в Ухан.

Заразата на политизирането

За политиците научнофантастичният сценарий, че вирусът е създаден от човешка ръка, изглежда, бе начин да се освободят от отговорност за ненавременно предприетите мерки или да отговорят на реципрочните обвинения от други страни, което само по себе си разпали още повече въображението на хората.

Говорител на китайското Външно министерство бе сред първите, които възпламениха тази дискусия на високо ниво с предположението си в социалните медии, че вирусът може да е донесен месеци преди официалното избухване на епидемията в Китай от американски военни, които са гостували за Световните военни игри точно в Ухан през октомври 2019 г. Дипломатът даже стигна дотам задочно да попита американските си колеги къде е „нулевият“ пациент, позовавайки се само на предположения от американската администрация, че първите болни от COVID-19 в САЩ са се появили по-рано от първоначално обявеното.

След като учени доказаха, че всичките познати разновидности на вируса в онзи момент са свързани по някакъв начин с първоначалната епидемия в провинция Хубей, тонът леко се промени – редица китайски дипломати признаха, че вирусът се е разпространил по света от Китай, но започнаха да твърдят, че това не означава непременно, че страната е източникът на заразата.

През първите три месеца на годината Белият дом също бе активен участник в разпространението на неистини. При мрачната реалност в пика на здравната криза в Ню Йорк американският президент Доналд Тръмп започна да нарича заразата „китайския вирус“ и настояваше да се търси отговорност от Китай. Майк Помпео, държавният секретар на Щатите, пък често използваше определението „ухански вирус“. Точно той бе един от най-убедените поддръжници на версията, че SARS-CoV-2 е продукт на уханската лаборатория. В началото на май той говори за „огромни доказателства“ в подкрепа на своята теория, но без да представи нито едно пред медиите. А американското разузнаване реши да обяви публично, че започва разследване на тази версия.

В унисон с позицията, консервативни медии в САЩ обърнаха сериозно внимание на възможността вирусът да е бил изкуствено създаден и „изпуснат“ от Уханския институт по вирусология. Темата намери отзвук и във френските медии, където се притесниха заради оказаното съдействие от страна точно на Франция в създаването на първата китайска лаборатория от този клас.

СЗО побърза да опровергае тези теории, наричайки ги спекулативни, а източници от т.нар. „Пет очи“ (неформалното обединение на разузнавателните мрежи на САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада) също отрекоха да разполагат с каквито и да е доказателства, че вирусът e „изтекъл“ от лабораторията в Ухан.

С оглед на високопоставеността на източниците на информацията обаче цялата тази размяна на обвинения беше отразена широко от медиите, което вероятно е повлияло при формирането на общественото мнение. В края на март 23% от американците и 17% от французите заявяват, че вирусът е създаден изкуствено, в лаборатория, сочат данните от проучване на Френския институт за изследване на общественото мнение.

Обичайните заподозрени

Разпространението на подвеждаща информация не се ограничава само до източници от двете най-големи икономики – САЩ и Китай, чиито политически и икономически отношения се изостриха през последните години. В средата на март британският вестник „Гардиън“ съобщава, че според доклад на Европейския съюз (ЕС) прокремълски медии разпространяват дезинформация с цел усилване на кризата в общественото здравеопазване на Запад. Отделът за борба с дезинформацията към ЕС е разпознал 80 различни подобни примера за двата месеца преди 16 март (към средата на май те вече са близо 500 според сайта EUvsDisinfo).

В една от конспиративните теории, която прозвучава от ефира на радио „Спутник“, се прави паралел между Опиумните войни от ХIХ век и коронавируса, като се намеква, че Англия и неназовани „международни организации“ се опитват да се месят в китайските вътрешни дела, точно както Британската империя е принудила Китай да отвори пазарите си и да отстъпи територии под дулата на оръдията преди векове. Руската телевизия РЕН пък показва видео, в което необосновано се твърди, че вирусът може да е биологично оръжие, разпръснато от специални части на САЩ в Китай.

Специалистите от Института за изследване на престъпността и сигурността към Университета на Кардиф, които са провели проучване съвместно с Европейската комисия, твърдят, че се наблюдава еволюция в тактиката на прокремълските източници. Вместо да измислят свои теории, те усилват конспирациите, които вече са разпространени от други източници, като Китай, Иран и крайнодесни организации в САЩ. „Тази тактика им помага да избегнат обвиненията в създаване на подвеждаща информация, твърдейки вместо това, че те просто съобщават каквото казват останалите“, се посочва в доклада на ЕС, цитиран от вестник „Гардиън“.

Русия решително отхвърли тези обвинения. „Говорим отново за необосновани твърдения, които в сегашната ситуация вероятно са резултат от антируска мания“, казва Дмитрий Песков, говорител на руския президент Владимир Путин.

Българското огледало

Безпочвени теории от руски източници по традиция често попадат и в българското медийно пространство и ситуацията с тази пандемия не прави изключение. Сайтът NewsFront, регистриран в Русия, публикува през март и април серия от статии, в които пряко се твърди или се намеква за ключова американска роля в разпространението на вируса. Изданието разисква теории, че съществуват исторически традиции в използването на биологични оръжия в „агресивния империализъм“ на САЩ. Стига се дотам да се прави паралел със заразяването на коренното население на Америка с шарка посредством замърсени с вируса одеяла, предоставени от новите заселници.

Друга от конспиративните теории, които се застъпват, е, че вирусът е генетично модифициран, за да засяга само определен етнос (към момента на излизане на публикацията заразените са основно в Китай). NewsFront е сред сайтовете, разпространяващи фалшиви новини в България, според Европейската служба за външна дейност. Разследване на „Дневник“ показа, че сайтът е свързан с руската държава, а журналисти от „Информационната агенция на Новорусия“ вероятно имат връзка с опита за преврат в Черна гора от 2016 г.

Намеците за човешка намеса в създаването на новия коронавирус обаче си проправят път и до традиционните медии. В пространно интервю за БТА руският професор Дмитрий Еделев отговаря на въпрос дали това е „синтетично измислен вирус“, по следния начин: „Редица учени в световен мащаб и водещи вирусолози на Великобритания, както и на Русия, официално заявяват, че това е изкуствено създаден вирус. Той има всичките признаци на абсолютно биологическо оръжие, при това изключително добро качество биологическо оръжие.“ Интервюто е препубликувано от bTV, „Дарик Нюз“ и други български сайтове.

Тези примери още веднъж показват колко важна е ролята на журналистите при подбора на източниците и проверката на информацията. Когато тези основни правила не са спазени, медиите могат лесно да се окажат в неудобното положение да предоставят трибуна на събеседници, които от своя страна лансират спорни и недоказани теории.

Защо вирусът не е изкуствено създаден

В крайна сметка Китай продължава да дължи на света повече разяснения и да осигури допълнителна прозрачност за периода на начално разпространение на SARS-CoV-2. Но въпреки това можем да твърдим с голяма достоверност, че вирусът не е изкуствено създаден, тъй като науката е достатъчно развита да определи това, без да се влияе от политически мотивирани спекулации.

Резултатите от анализа на генома на новия човешки коронавирус са ясни: той е 96% идентичен с този на RaTG13 коронавируса, изолиран от прилепи в провинция Хубей. Структурата на шиповия протеин, чрез който вирусът се захваща и прониква в човешките клетки, обаче е различна. В същото време тя е 99% сходна с тази на коронавирус, изолиран от панголини – вид бозайници, разпространени в Азия. Това води до обосновано предположение, че SARS-CoV-2 е рекомбинация от двата животински вируса. Механизмът, по който това се случва при коронавирусите, вече е наблюдаван и описан в миналото, а сравнението с естествено налични зоонози, инфекции и болести, които се предават от животни на хора, се приема за достоверен начин за проследяване на произхода на нововъзникващи щамове.

Още повече, съществуват безспорни научни методи, с които могат да се откриват генетични модификации. Генното инженерство като клон на науката е в начална фаза на развитие и манипулациите на системите, които се използват за промяна, са ясно видими. При SARS-CoV-2 такива точни „срязвания“ липсват, което кара учените да заключат, че вирусът е резултат от естествена селекция.

Но хората продължават да вярват

Парадоксално, веднъж придобила широка популярност, подвеждащата информация трудно се изличава от съзнанието на хората дори при предоставяне на неопровержими доказателства за противното. „Конспирациите са лесно обяснение на сложни процеси“, обяснява пред Bloomberg TV Bulgaria Евелина Славкова от Изследователския център „Тренд“. Според проучване на социологическата агенция, въпреки изнесените доказателства в обратна посока, към втората половина на април 53% от българите вярват, че коронавирусът е биологично оръжие, а 46% смятат, че COVID-19 е изкуствено създадена болест за облагодетелстване на фармацевтичните компании.

„Успехът на конспиративните теории около COVID-19 демонстрира нашата интуитивна нужда да убедим себе си, като измисляме простички обяснения за ужасяващите природни феномени“, посочва в свой анализ Ерик Мюрай, биолог и имунолог от Фонда за научни изследвания към Брюкселския свободен университет.

Мюрай дава и интересна препратка към т.нар. чайник на Ръсел. Аналогията на философа Бъртранд Ръсел илюстрира защо тежестта на доказване трябва да пада върху този, който изказва научно неопровержими твърдения, а не да се прехвърля върху опонента. Ръсел го обяснява така: ако той твърди, че чайник обикаля в орбита около Слънцето някъде между Земята и Марс, би било безсмислено да очаква хората да му повярват само защото не могат да му докажат, че твърдението му е невярно.

В случая на SARS-CoV-2 няма никакви факти, които да подкрепят хипотезата, че вирусът е създаден нарочно в лаборатория. Конспиративните теории се основават само на косвени съвпадения, като например факта, че съществува биоразвоен институт от най-висок клас в същия град.

Мюрай поставя интересен въпрос: коя хипотеза е по-непоносима – тази за луди учени, спонсорирани от чужда сила, които атакуват модерното ни общество, или алтернативната, че новите епидемии възникват заради все по-активната човешка дейност и последващото разрушаване на екосистемите. „В първия случай ще е лесно да спрем кошмара. Във втория обаче трябва да променим нашия начин на живот и икономическа система“, посочва изследователят.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Виновникът Бил Гейтс

Post Syndicated from original https://toest.bg/vinovnikat-bill-gates/

Пандемията от COVID-19 роди няколко емблематични конспиративни сюжета. Една от най-известните теории обвърза изграждането на 5G мрежите с разпространението на вируса. Американският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, който често е обект и на други конспиративни сценарии – от това, че се опитва да свали правителството на Виктор Орбан в родната Унгария и стои зад бежанската вълна към Европа, до това, че организира и плаща за протестите срещу полицейското насилие над афроамериканци в Щатите, – пък бе нарочен като създател на новия коронавирус, който уби близо 500 000 души по целия свят.

През последните месеци обаче не друг, а милиардерът Бил Гейтс се превърна в главен герой на дезинформационна кампания, която го обвинява в разработване на механизъм за глобално господство. Въпреки че основателят на „Майкрософт“ дарява милиарди долари за борба с бедността и глада и за подобряване на достъпа до здравеопазване и образование в развиващите се страни, той стана любимият злодей на конспиратори от цял свят. Според тях, воден от желанието си да забогатее от продажбата на ваксини и лекарства, Гейтс нарочно предизвикал пандемията от COVID-19.

Социалните мрежи – благоприятна среда за дезинформация и пропаганда – станаха основен проводник на разпространение на фалшивите твърдения по адрес на Гейтс, които набраха скорост още в самото начало на епидемията от коронавирус. Обработени снимки със специално нанесени корекции по тях и изфабрикувани новинарски статии на различни езици, споделени хиляди пъти в социалните мрежи и в приложения за съобщения, титулуваха Бил Гейтс като „бащата на епидемията“. Стигна се дотам, че създателят на Facebook Марк Зукърбърг обеща платформата да вземе мерки във връзка с разпространението на фалшиви новини.

Според един от слуховете Гейтс ръководи елити, чиято цел е да наложат нов световен ред и да превърнат населението на Земята в „опитни мишки и роби“. Според други сценарии, за чиято креативност биха завидели и най-талантливите холивудски режисьори, той целенасочено се опитва да унищожи населението на света, да направи ваксините задължителни и така да имплантира микрочипове в хората, за да ги подчини.

Не друг, а световноизвестният руски режисьор Никита Михалков също се присъедини към хора на конспираторите. В предаването си „Бесогон“ по една от руските телевизии той директно обвини Гейтс, че се стреми да наложи контрол върху населението на Земята чрез чипиране на хората и за тази цел работи по създаване на ваксина срещу COVID-19.

Откъде започва всичко

Всъщност Бил Гейтс е сред хората, които от години обосновано и аналитично предупреждават за това, което преживяваме днес.

В забележителна реч, произнесена на конференцията TED през 2015 г., той казва нещо, което впоследствие предизвика смущение у много хора: „Като дете се страхувах от ядрена война. Днес знам, че ако нещо може да убие десетки милиони души през следващите десетилетия, това най-вероятно ще е силно заразен вирус, а не война. Не ракети, а микроби.“ Докато той предупреждава, че вирусите представляват сериозна заплаха за човечеството, видеостената зад него показва 3D изображение на гигантски грипен вирус, който доста наподобява външния вид на вече добре познатия ни SARS-CoV-2.

Изводът на Гейтс не е изненадващ. Всеки, който реши да се поинтересува от работата на инфекционистите и потърси данни за нивото на заболеваемост от инфекциозни болести, лесно ще попадне на статистика, която показва постоянен ръст през последните години. Достатъчно е например да посетите сайта на Европейската комисия, на който се поддържа система за наблюдение на заразните болести, и може да разгледате справки по години на всички видове вирусни инфекции и ръста на заболелите от тях.

Учени от цял свят много отдавна предупреждават за опасността от пандемии, но за хората е трудно да разберат колко сериозна е тя. И така до днес, когато светът е обхванат от здравна криза, причинена от COVID-19. Епидемиите наистина зачестяват през последните десетилетия, сочи и доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Гейтс също се опитва да повиши осведомеността по темата. Той от години подготвя статии, публикува видеообръщения и участва в научни форуми по цял свят, опитвайки се да привлече вниманието към опасността от пандемии. Затова и фондацията, основана от него и съпругата му Мелинда – Bill and Melinda Gates Foundation, прави дарения от милиарди долари за подобряване на достъпа до здравеопазване, за разработка на ваксини и в полза на СЗО.

През октомври 2019 г. фондацията на Гейтс в партньорство с Johns Hopkins Center for Health Security прави симулация на хипотетична пандемия с коронавирус, от която стана ясно, че институциите навсякъде по света не са готови да се справят с подобен проблем. Когато по-рано тази година светът действително се сблъска с пандемия, този експеримент обаче стана повод за разпространяване на поредната порция от конспиративни теории – че военните и секретни лаборатории стоят в основата на всичко.

Подобни необосновани интерпретации се срещат и по време на епидемиите от СПИН, SARS, MERS и т.н. На организациите дори им се налага да излязат с официално становище, в което обясняват, че тяхното пандемично упражнение не представлява прогноза за хода на настоящата пандемия, а просто симулация, чиято цел е да обърне внимание на мерките, които трябва да се вземат за справянето с подобна здравна криза.

Междувременно в интернет вече се роят теории, които свързват Гейтс и фондацията му със създаването и разпространението на вируса. В края на януари в Twitter популярност набира теория, че организацията на Бил и Мелинда Гейтс не само е проектирала новия коронавирус, но и го е патентовала. Причина за тези неверни нападки става фактът, че фондацията е предоставила финансиране на английски изследователски институт, който, от своя страна, също е обвиняван, че е причинил настоящата пандемия.

В началото теорията се разпространява най-вече от антиваксърски групи, както и от сайтове за конспиративни теории и на крайнодесни активисти. Разбира се, нито центърът в Англия, нито Гейтс имат нещо общо със създаването на новия корoнaвирус. Лабораторията, специализирана в проучванията на животински вируси и заболявания, действително притежава патент на коронавирус, но такъв, който поразява пилета и няма общо със SARS-CoV-2.

По време на протест срещу мерките в борбата срещу COVID-19 в Германия името на Гейтс и пъкленият му план да направи ваксинирането задължително се споменават заедно със заговор на елитите да използват пандемията, за да реорганизират световния ред. Тези конспиративни идеи са добре дошли за националистически партии като „Алтернатива за Германия“, която умело експлоатира страховете на хората, за да спечели симпатизанти.

В публикация в блога си от 19 март т.г., озаглавена „31 въпроса и отговора за COVID-19“, Гейтс пише следното: „Въпросът кои бизнеси трябва да продължат да работят, е много труден. Снабдяването с храни и здравните системи – със сигурност. Имаме нужда още от вода, електричество и интернет. Снабдяването с ключови продукти трябва да бъде подсигурено. Отделните държави обмислят все още какво трябва да продължи да работи. Един ден ще имаме и някакви дигитални сертификати, от които ще се разбира кой е оздравял, кой наскоро е бил подложен на тест, и когато бъде открита ваксина – кой е бил ваксиниран.“

Филантропът говори за осигуряването на стоки и услуги от първа необходимост и използване на електронни сертификати за здравния статус на хората, но това не спира интернет троловете да използват цитата извън контекста и да припишат планове за поставяне на микрочипове на хората, с които те да бъдат превърнати в марионетки.

Както повечето успешни примери за дезинформация, и в този случай всички измислени и подвеждащи информации по адрес на Бил Гейтс се основават на зрънце истина, което е интерпретирано в тотално погрешна светлина и „подкрепено“ с извадени от контекст цитати и преувеличени констатации, които граничат с фантастичното.

Анализ на вестник „Ню Йорк Таймс“ установява, че във Facebook има над 16 000 статуса за Бил Гейтс и вируса, които са предизвикали около един милион реакции и коментари, а десетте най-популярни видеа, разпространяващи дезинформация за Гейтс, са гледани от милиони в платформата YouTube.

Реалността е доста по-различна от конспиративните наративи, които циркулират онлайн. Вместо да преследва световно господство, през февруари – малко след избухването на епидемията в Китай – семейство Гейтс дарява 100 млн. долара (през април той обяви, че ще увеличи сумата на 250 млн. долара) за проучвания за ваксина срещу COVID-19 и за лечение на заразените. Парите са част от кампанията на СЗО за събирането на 675 млн. долара в глобален мащаб за борба със здравната криза, писа списание „Форбс“.

На сайта на фондацията на семейство Гейтс, където може да се намери подробна информация за даренията и дейността на организацията, е публикувана официална информация от 15 април 2020 г. за допълнителни 150 млн. долара, които ще бъдат предназначени за проучвания в сферата на диагностиката, терапията и ваксините, както и за защита на населението в Африка и Южна Азия.

Всеки пети българин вярва, че Гейтс стои зад пандемията

България също не остава изолиран остров и фалшивите новини за Гейтс проникват и в главите на българите. 21% от хората у нас са убедени, че Гейтс е злодеят, виновен за пандемията, а чрез ваксина за коронавирус – която в момента дори все още не е открита – в хората ще се поставят чипове, за да бъдат контролирани чрез тях. Това показва проучване на изследователска агенция „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, проведено между 1 и 7 юни 2020 г. чрез интервюта „лице в лице“ сред 1008 пълнолетни граждани.

В България сред разпространителите на конспиративни теории са основно жълти сайтове – като „Блиц“, където статията „Ваксините на Бил Гейтс целят сериозно намаляване на населението на Земята“ например е видяна от близо 21 000 души според брояча на самия сайт. Групата във Facebook „Човекът и вселената“, с 3456 последователи, също разпространява дезинформация за Бил Гейтс и коронавируса.

През април в YouTube канала „Голата истина“ е публикувано видео на руски език с български субтитри, озаглавено „Откъде се появява Coronavirus. Бил Гейтс, 5G и Китай“. Петнайсетминутното видео има над 11 000 гледания. То е с изцяло конспиративен характер и има за цел да убеди гледащите го, че Бил Гейтс и редица други влиятелни личности, като Джордж Сорос и собственика на Си Ен Ен Тед Търнър, стоят зад изобретяването на коронавируса, за да бъде намален броят на хората, тъй като планетата била пренаселена. Авторите на заблуждаващото видео твърдят, че на конференцията TED Бил Гейтс е заявил как „ваксинацията може да съкрати населението с 15%“. Удивително е, че според материала Гейтс играе ролята „на доброто и лошото ченге“, като хем прогнозира появата на коронавирусната инфекция, хем дава пари за създаването на ваксина.

В началото на юни във Facebook профила на издателство „Распер“, което има малко над 9000 последователи в социалната мрежа, е публикувано съобщение, в което Гейтс е наречен „антихрист“ и „необходимият грешник“. Текстът се спира подробно на пагубните за човешкото здраве вреди от всички ваксини, за които фондацията на Бил Гейтс е отпуснала финансиране – твърдения, за които няма никакви доказателства. Наред с поста за Гейтс, профилът на издателството често обръща внимание и на други неистини, като вредата от носенето на маски и преекспонирането на заплахата от пандемията.

Сайтът „Поглед“ използва противоречиво изказване на члена на Камарата на депутатите на Италия Сара Куниал, за да залее читателите с поредица от изфабрикувани твърдения за заговор между Гейтс и СЗО, „действителната причина“ за „забраната“ на аутопсии на болни от COVID-19 (такава забрана никога не е имало) и стремежа на Гейтс да „отслаби имунитета на хората“ чрез ваксини. Очевидно българският сайт е искал да акцентира върху изопачаването на фактите, така както са направили други медии – любители на конспиративни теории.

Според „Поглед“ Куниал предлага „Международният наказателен съд за престъпления срещу човечеството да повдигне обвинение срещу Бил Гейтс“. Италианският вестник La Repubblica отбелязва, че изказването на Куниал от 14 май т.г. е коментар към премиера на страната Джузепе Конте и гласи: „Следващия път, когато филантропът Бил Гейтс Ви се обади, насочете го направо към Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството.“ Според популярното италианско издание речта на Куниал е предизвикала неодобрителна реакция на някои членове на парламента.

Тези примери са красноречиво доказателство за това откъде тръгват корените на дезинформация сред българските граждани и как някои издания и социалните мрежи влияят върху формиране на мнението, за да се стигне до резултатите от проучването на агенция „Тренд“.

Историята с Бил Гейтс може да се приеме като пример за известната максима, че нито едно добро дело не остава ненаказано. Звучи невероятно, че толкова голяма част от населението вярва в теории, за които при елементарен критичен поглед става ясно, че са съшити с бели конци, и които представят като архизлодей и създател на вируса човек, който всъщност посвещава средства и ресурси точно за борба с пандемията.

И тази тенденция никак не е безобидна, тъй като освен всички познати щети, които дезинформацията нанася, е възможно тя сериозно да разколебае желанието за дарителство. Следващия път, когато успешен предприемач реши да дарява средства за справянето със сериозен проблем, може да се замисли дали самото захващане с този проблем няма да му донесе рискове вместо репутационни ползи и няма да се окаже в позицията на Гейтс – демонизиран от мащабна конспиративна теория с милиони последователи.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

В разгара на инфодемията: Русия и Китай като „новите спасители“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/rusiya-i-kitay-kato-novite-spasiteli/

В края на април европейски доклад нарисува мрачна (дез)информационна картина: проруски и китайски източници водят кампания, целяща да подкопае доверието в европейските институции и справянето им с кризата, както и да отклони вниманието от китайските грешки. Самото му появяване бе предшествано от скандал. След медийни публикации, че документът е бил смекчен заради натиск от страна на Китай, и след първоначално отричане на тези твърдения от европейските власти, в крайна сметка Брюксел публично призна, че Пекин е „изразил безпокойство“, и се принуди да публикува доклада.

Редактиран или не, крайната версия на доклада е достатъчно притеснителна.

Според него целта на дезинформацията е „европейските партньори да се представят като неефективни, разделени и цинични“ в справянето с кризата, причинена от COVID-19. Друг аспект е разпространението на невярна информация, свързана със здравните мерки – от фалшиви лекове до антиваксърски тези. Според анализа подобни дезинформационни материали достигат до милиони потребители в социалните мрежи и интернет.

През юни Европейската комисия направи рязък дипломатически завой и за първи път посочи Пекин като един от основните източници на дезинформация в рамките на Европейския съюз. Заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова открито заяви, че Китай е запълнил информационния вакуум, оставен от европейските институции, а Комисията положи основите на план за борба с дезинформацията.

България не е изключение от тази тенденция.

Преди да посочим конкретните примери, е важно да уточним, че:

• В българския контекст дезинформацията около коронавируса, особено що се отнася до политическото ѝ измерение, се намества във вече съществуващи наративи и кампании, частично изложени в доклада „Антидемократичната пропаганда в България“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания от 2017 г.

След избухването на епидемията Китай (доскоро сравнително странична тема) често се „прикачва“ към Русия в споменатите и проучени за целите на този анализ материали, съдържащи дезинформация. Вече съществуващите основни теми в българското пространство, като разделенията Изток–Запад и Русия–САЩ, съответно се трансформират в Китай срещу САЩ, както и Русия плюс Китай срещу Европа.

• Макар идеологическата пристрастност в изброените материали да е очевидна, в настоящия анализ е редно да се концентрираме по-скоро върху конкретните практики, които авторите или платформите прилагат при писането на материалите си, за да постигнат определен ефект. Тези практики включват, но не се изчерпват със: подвеждащи заглавия, избирателно цитиране, смесване на потвърдена, легитимна информация с непотвърдени или неверни данни и твърдения, както и тенденциозно интерпретиране на факти.

Резултатите не закъсняват: според проучване, цитирано от „Свободна Европа“, дезинформацията е особено популярна у нас.

Пътят на дезинформацията се проследява трудно. За разлика от легитимните новини и публицистиката, манипулативните текстове често са анонимни, маскирани като преводни текстове без посочен източник или с източник, който не се придържа към прозрачни и етични практики.

Конкретен пример от самото начало на епидемията даде Красимир Гаджоков, създател на инструмента „Медийно око“.

Текст, според който коронавирусът е спонсориран от Бил Гейтс, е публикуван в края на януари в анонимно руско издание – на немски език. След това друго руско издание превежда този първоначален материал и публикува „своя статия“. Няколко дни по-късно българско издание препечатва материала и го публикува.

Няколко български онлайн портала следват същия процес, цитирайки първата публикация на български език като източник. В средата на март, или близо два месеца след първоначалната поява на руски език, същият текст се публикува в друга българска платформа, а като източници се посочват препечаталите го преди това български сайтове. Междувременно обаче първото българско издание, публикувало информацията в края на януари, я изтрива и така затруднява още повече нейното проследяване.

Прилагането на тази практика е улеснено от факта, че съвременният потребител често няма време да търси източника на информацията, която получава. В допълнение, публикуващият се „застрахова“, посочвайки някакъв източник, макар и едно бързо търсене да е достатъчно, за да се види, че и той е ненадежден. Цитирайки се взаимно, подобни издания постигат ефект не само на амплификация на съдържанието, но и създават илюзия за легитимно съдържание.

Друга стратегия откриваме в материал със заглавие „SkyNews: Русия и Китай са спасителите на Европа, не НАТО“,

публикуван в NewsFront – сайт, регистриран в Русия, в който се разпространява невярно или силно предубедено съдържание. Статията е базирана на репортаж на британската телевизия SkyNews, в който се предупреждава, че ако НАТО не предприеме по-сериозни мерки за подпомагане на съюзниците, други страни могат да се възползват и да експлоатират настоящата криза.

В материала на български език е направен избирателен и сравнително свободен превод на казаното от SkyNews, като се акцентира върху критиките към НАТО. Същинският репортаж обаче започва с кадри за помощ от Турция, изпратена на Великобритания в рамките на НАТО – това не е упоменато в българския материал. Нещо повече – никъде в репортажа на SkyNews не се споменава, че „Русия и Китай са спасителите на Европа, не НАТО“, както се опитва да ни убеди заглавието.

Избирателното цитиране на легитимни източници в комбинация с неверни или изкривени твърдения се среща често в подобен тип материали. Нещо повече – чуждестранното съдържание предполага потребителите да владеят достатъчно добре чуждия език, за да могат да проверят сами съдържанието. Това съществено ограничава останалите български читатели, които трябва да се доверят на превода.

Понякога пък цитираното чуждестранно съдържание дори не е предоставено на читателя.

Пример е материал в сайта „Поглед Инфо“ със заглавие „Несравнимо!!! Помощта за Сърбия от страна на Запада, Китай и Русия – някои сравнения“, с автор руснака Алексей Топоров, преведен, без да е посочен източник. Топоров пише в руски, както и в проруски украински издания, често замесени и обвинявани в разпространяване на неистини. Текстът се позовава на материал на британския вестник „Гардиън“, чието заглавие и автор не са упоменати. Оригиналната статия на английски език е публикувана няколко седмици преди българския материал.

При сравнение е видно, че българската преводна статия (с автор Топоров) изобилства от неточности и невярна информация. В материала например се посочва, че авторът (неназованият от „Поглед Инфо“ Шон Уокър) е написал в оригиналния материал, че „единствено“ руската страна е изпратила екип военни специалисти по дезинфекция и свързаното с тях оборудване, които в Белград са били посрещнати с „фанфари“. Такива твърдения няма в оригиналния текст, а помощта е описана като съпроводена от „голям медиен шум“ и „впечатление, че шумът около помощите надминава тяхната полезност“.

„Гардиън“ цитира становище на експерт, че ЕС не би могъл да има същата „бързина и степен на интервенция“ поради спецификите на режимите в Китай и Русия. Това изказване е преведено като „ЕС не може да бъде толкова бърз и деен, колкото Китай и Русия“.

Подобна подмяна на езика използва оригинално съдържание и го претворява в идеологически оцветена информация.

Такъв е и случаят с помощта от страна на Китай за Европа, която е отразена в споменатия вече тип платформи и обрисува западните страни и ЕС в негативни краски. В подобен вид материали се наблюдава и друга тенденция – умишлено изваждане на новината или информацията от нейния контекст. Така например китайската помощ за Европа често е представяна като слабост на Европа, без да се споменава например европейската помощ за Китай, изпратена през февруари, или многобройните случаи на дефектни или неизползваеми материали, получени от Китай.

С подобни материали се експлоатират и реални политически и социални проблеми с цел конструиране на пропаганда. Пример за това са противоречивите стратегии на американското правителство и механизмите за реагиране на Европейския съюз. Разликата със сериозната журналистика и публицистика е, че дезинформацията не предлага анализ и конкретика, нито цялостна картина на тези проблеми, а цели да наложи двуполюсно мислене от типа „злодей срещу герой“ и да провокира силна и негативна емоционална реакция, често служейки си с изкривени или неверни твърдения.

Не липсва и информация, която може да се определи като откровено конспиративна.

Подобен тип съдържание включва изброените дотук практики, но поставя критиките към Китай за справянето с епидемията в контекста на „световен заговор“. Такъв пример е отново преводна статия без посочен източник, в която са цитирани избирателно и манипулативно различни материали на медии като „Лос Анджелис Таймс“ и „Ройтерс“. Макар и без някаква връзка помежду си, тези материали са използвани като „доказателство“, че Съединените щати водят информационна война срещу Китай.

Други реални проблеми – като например антиазиатския расизъм – се интерпретират тенденциозно с цел създаване на опростен прокитайски и антизападен наратив. Макар подобно съдържание да е най-провокативно, то е и най-лесно за опровергаване, тъй като при по-дълбок прочит се разпада на съставните си части поради липса на логически връзки, а проверката на фактите е сравнително лесна както за професионалния журналист, така и за информирания читател.

Именно превратното тълкуване на фактите, изваждането им от контекста, размесването им с полуистини или невярна информация, за да се постигне определено внушение, е една от печелившите рецепти за дезинформация и пропаганда. В случая базисният факт, че Китай оказва помощ на европейски държави като Италия, служи за прокарването на спекулацията, че подкрепата от Китай непременно означава, че Европа не само не помага, но и се проваля в борбата с COVID-19.

Разпространяването на подобен тип манипулиране на фактите обикновено обслужва определена идеологическа цел, но невинаги е координирано.

Редно е да се избягват големите обобщения, както и приравняването на всеки потребител, споделящ подобни материали, с т.нар. тролове. Нужни са проучвания в дълбочина, които системно да установяват същинския произход на масивните количества дезинформация, нейния трафик и модели на разпространение. Положителното на настоящата криза е, че вероятно все повече журналисти и проверители на факти ще изработват и прилагат подобни инструменти в работата си. Но дотогава зоркото следене, както и разбирането на гореизброените практики също е от първостепенно значение.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Конспирация от пето поколение: как социалните мрежи превърнаха 5G в невидима заплаха

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/konspiratsiya-ot-peto-pokolenie/

В средата на май видеоклип с провокативно послание предизвика поредната вихрушка в социалните мрежи. Едноминутният запис показва мъж в предпазно облекло, застанал непосредствено до телекомуникационна кула. Мъжът се представя за инженер и разказва, че през последните седмици се е занимавал с инсталиране на 5G оборудване на места във Великобритания.

После авторът на клипа прави наглед сензационно разкритие. Мъжът обръща камерата към ръката си, в която държи платка с гравиран надпис в горния ъгъл.

„Вижте, това е част от 5G оборудването – казва той. – И върху него пише COV-19.“

Материалът мигновено привлече вниманието на потребители не само на Острова, а и в цяла Европа. Видеото събра десетки хиляди гледания в платформи като YouTube и Instagram. В разкритието някои видяха неоспоримо доказателство за връзката между 5G технологията и пандемията от COVID-19.

Впоследствие обаче привържениците на тази теория отново бяха разочаровани. Платката в ръцете на мъжа не е част от комплект за инсталиране на 5G мрежа. Според „Ройтерс“ тя е била взета от стара телевизионна кутия. Гравираният надпис също не е автентичен, заключава агенцията. Развенчаването на поредната атрактивна фалшива новина обаче не сложи край на една от най-известните конспирации след началото на световната здравна криза.

От поне четири месеца в интернет обикаля твърдението, че поетапното изграждане на 5G мрежи в Европа, Азия, Австралия и Съединените щати допринася за разпространението на COVID-19 – заболяването, засегнало над 7,5 млн. души и отнело живота на повече от 420 000 (данни към петък, 12 юни). Някои противници на тази технология вярват не просто че тя е ускорила разрастването на пандемията, отслабвайки човешката имунна система, а и че 5G всъщност пренася коронавируса във въздуха.

Въпреки усилията на правителства, здравни експерти и медии да потушат подобни митове, общественото недоверие към 5G мрежите продължава да растe, a необоснованите слухове за вредите от тях предизвикаха протести, скандали и палежи на антени на мобилни оператори.

Какво е 5G и застрашава ли здравето ни?

Петото поколение на мобилната клетъчна мрежа, накратко 5G, пристигна с обещанието да ускори цифровата революция и внедряването на разнообразие от „умни“ устройства в ежедневието. В сравнение с 4G наследникът ѝ предлага съществено по-бърз обмен на данни. В дългосрочен план високата скорост вероятно ще окаже ефект върху развитието на иновации като автономните автомобили, както и модернизацията на градската среда, здравеопазването и други ключови сектори. Това са някои от основните аргументи в полза на 5G от гледна точка на бизнеса и крайния потребител, който скоро би могъл да свали пълнометражен филм или цял сезон на любимия си сериал в рамките на минута.

Изграждането на 5G инфраструктура в различни градове по света тече от няколко години насам. Водещи мобилни оператори и производители на телефони започнаха да предлагат услугата още през 2019 г. Но мрежата е далеч от завършения си вид. На този етап 5G продължава да бъде лукс вместо широко достъпно удобство. Междувременно обсъжданията на технологията в медийното пространство оставят аудиторията с повече въпроси, отколкото отговори. Дълго преди появата на новия коронавирус това объркване прерасна в притеснение, че 5G крие животозастрашаващи рискове.

Един от първите митове за вредата от 5G се роди в края на 2018 г., когато създателката на блога Health Nut News Ерин Елизабет обвини технологията за мистериозната смърт на 300 птици в Хага, Нидерландия. Елизабет спекулира, че птиците са загинали вследствие на тестове на 5G антена в същия регион, каквито всъщност изобщо не са били провеждани в периода около инцидента. Авторката се позовава на поредица от публикации на холандския „изследовател на извънземни“ Джон Кюлс, важна фигура в международното движение против 5G и основател на вече несъществуващата Facebook група Stop5G.

Тази и други конспиративни теории на Кюлс са били разобличавани от сайтове за проверка на факти, като Snopes. Слуховете за смъртоносния ефект от безжичните технологии съвсем не са ново явление – те съпътстваха надграждането на всяко предишно поколение мобилни мрежи от 2G насам. 5G прави скок напред по отношение на честотите, които използва – от 3,5 GHz до 26 GHz и нагоре. Колкото по-висока честота има вълната, толкова по-малка е нейната дължина. А колкото по-къса е вълната, толкова повече нейната енергия се поглъща по пътя ѝ и тя затихва на по-кратки разстояния. Заради това осигуряването на качествено и надеждно 5G покритие изисква инсталирането на много повече антени в сравнение с предишните поколения.

Тези характеристики на 5G технологията разпалиха страховете на нейните противници. Множество изследвания обаче не са открили негативен ефект от безжичните технологии върху човешкото здраве, обявиха от Световната здравна организация (СЗО). Вярно е, че много малко от опитите включват 5G, но учените нямат причина да очакват различен резултат. Позицията на СЗО беше потвърдена и от Международния комитет за защита от нейонизиращи лъчения (МКЗНЛ), който наскоро обнови препоръчителните си лимити в съответствие с 5G.

И все пак в интернет продължават да циркулират слухове, че технологията може да причини редица тежки заболявания, включително рак, аутизъм, алцхаймер и стерилност. В началото на годината към този списък се присъедини и коронавирусът.

Слухове по време на пандемия

През януари, месец преди COVID-19 да застигне Запада, белгийският вестник Het Laatste Nieuws публикува интервю с общопрактикуващия лекар Крис ван Керкховен. В материала, озаглавен „5G застрашава живота и никой не го знае“, Ван Керкховен не просто твърди, че технологията е опасна, а я свързва с новия вирус. Според „Гардиън“ това е първият официален случай на спекулация, че 5G може да влоши пандемията. Вестникът сваля интервюто, но слухът бързо се разпространява, превръщайки се в двигател на истинска буря от дезинформация.

Дори преди интервюто на Ван Керкховен в интернет вече циркулират епизодични догадки, че 5G има нещо общо със заразата. Основната причина за това е, че както коронавирусът, така и технологията могат да бъдат проследени обратно до Китай. Американската компания за анализ на онлайн съдържание Zignal Labs съобщава за публикация в Twitter от 19 януари, три дни преди изявлението на белгийския доктор, която свързва COVID-19 с постепенното изграждане на 5G мрежа в Ухан.

Именно Ухан е предполагаемото първо огнище на заразата. Това съвпадение моментално беше използвано от противниците на 5G за всяване на паника. Но Ухан съвсем не е единственият китайски град с 5G покритие. Още през есента на 2019 г. „Ройтерс“ съобщи, че Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Ханджоу също са част от мрежата и се очаква оборудването да бъде инсталирано в още 50 града до края на годината. Този факт обаче няма да прибере конспирацията обратно в бутилката.

Теориите за „конкретна“ връзка между пандемията и 5G са разнообразни. Според един от най-известните слухове 5G помага на коронавируса да проникне в организма, като повишава температурата на тялото и отслабва имунната система. Други членове на движението против 5G вярват, че облъчването с радиовълни предизвиква суха кашлица, умора, мускулни болки, загуба на обоняние и други симптоми на COVID-19. Нито едно от тези твърдения не е вярно. Контактът с безжични технологии би могъл да затопли кожата при определени условия, но не и при обичайна употреба. А за катастрофален ефект върху здравето на потребителите не може да става и дума.

Някои скептици дори отиват по-далеч в предположенията си. Според тях коронавирусът се свързва с 5G сигнала и го използва като средство, чрез което да се разпространява по света. В това схващане няма абсолютно никаква логика, при положение че подобно взаимодействие между биологично явление и радиовълни е на практика невъзможно. Както отбелязва Том Уорън от американското издание Verge, съществува само един тип вируси, които се предават по този начин – компютърните. Мобилните устройства наистина могат да пренасят COVID-19, ако не са дезинфекцирани и потребителят ги доближи до лицето си. По това обаче те не се различават от всяка друга физическа повърхност.

В рамките на няколко седмици асоциациите между коронавируса и 5G проникнаха във всеки ъгъл на виртуалния свят. Според проучването на Zignal Labs, цитирано от онлайн изданието Vox, в средата на април това е била втората най-популярна спекулация за COVID-19 в социалните мрежи, изпреварена единствено от слуха, че Бил Гейтс собственоръчно е създал вируса.

Именно тези платформи са били основният проводник на дезинформация според ново изследване на публикации в Twitter, обхващащо едноседмичен период от края на март до началото на април. „Произходът на тази теория демонстрира транснационалните измерения на новия медиен пейзаж и начина, по който пътуват фалшивите новини и теории на конспирацията“, пишат авторите на изследването, публикувано в Journal of Medical Internet Research.

Да не останем по-назад

На този фон България очаквано също беше засегната от паниката, разпалена от глобалния преход към 5G, въпреки че изграждането на подобна мрежа в страната все още е в начален етап. В средата на пролетта в българския ефир тръгна предаването „Питай БНТ“. С новия си проект обществената телевизия обеща на зрителите активна роля в обсъждането на актуални теми. Аудиторията получи възможност да изпраща въпроси, на които експерти да отговарят в студиото. Още във втория епизод на предаването водеща тема беше дали 5G застрашава здравето. Във Facebook някои потребители изразиха притесненията си, че радиочестотната радиация убива птици, други критикуваха прибързаното въвеждане на технологията, а трети попитаха кому изобщо е нужно 5G, ако носи толкова много рискове. Гостите в студиото – журналистът Асен Григоров и радиологът д-р Марин Петков, се постараха да успокоят подобни тревоги, подчертавайки, че нейонизиращите лъчения не са опасни за здравето. Експертността им обаче се оказа недостатъчна да разсее съмненията на скептичните зрители.

Месец по-късно дискусията за следващото поколение мобилна мрежа остава една от най-разгорещените в кратката история на „Питай БНТ“. Силният интерес към този проблем и появата му в национален ефир са доказателства за отпечатъка на международното движение против 5G върху значителна част от българското общество. Спекулациите за вредите от технологията се засилват, въпреки че у нас дори няма работеща 5G мрежа, съобщиха от „Свободна Европа“.

Ключова фигура в българския протест срещу нововъведението е Facebook групата Stop5G Bulgaria. Създадена през април 2019 г., тази група е част от цяла верига общности в различни държави, обединени от едно и също искане. У нас тя вече има над 78 000 членове. Администраторите на групата препращат потребителите към петиция, изискваща „незабавно спиране на процедурата по изграждане на 5G мрежата и официално становище от независими експерти, изследвали в детайли негативните ефекти от 5G радиовълните“. Текстът към петицията е наситен с необосновани твърдения за фаталното влияние на радиочестотната радиация върху здравето на хора и животни. Петицията вече е събрала почти 28 000 подписа.

В аргументите на съпротивата срещу 5G в България не се споменава предполагаемата връзка на технологията с коронавируса. У нас коментарите в подкрепа на тази конспиративна теория са рядкост в сравнение с наглед основната тревога на потребителите, че облъчването с радиовълни отслабва имунната система и може да причини ракови заболявания. Но движението използва пандемията, за да насочи вниманието към каузата си.

С действията си Stop5G Bulgaria привлече вниманието на омбудсмана Диана Ковачева и кмета на община Русе Пенчо Милков. И двамата заявиха, че подкрепят обществено обсъждане на последиците от въвеждането на 5G. Милков дори съобщи, че е изпратил запитване до ръководствата на трите мобилни оператора „Виваком“, „А1“ и „Теленор“ дали в региона се изгражда такава мрежа. Някои възприеха този ход като работа в интерес на гражданите. Други обаче разкритикуваха Милков, че се възползва от неоснователните притеснения на русенци, за да подобри репутацията си, а самият той демонстрира невежество. Междувременно Министерството на транспорта също се намеси в разговора. От ведомството увериха гражданите, че у нас се прилагат „едни от най-високите изисквания в Европа към потенциалните вредни излъчвания“.

За разлика от други европейски страни, в България недоволството от 5G се изразява основно в интернет и не е прераснало във вандалски прояви, каквито досега имаше във Великобритания, Нидерландия, Ирландия, Кипър и още няколко европейски държави. С приближаването на прехода към 5G обаче не са изключени подобни инциденти и у нас, ако дезинформацията продължи да предизвиква напрежение.

В началото на юни граждани в София и Русе излязоха на протести срещу прибързаното въвеждане на технологията. За разлика от оплакванията им във Facebook обаче, броят на участниците в тези демонстрации беше пренебрежимо малък.

Телекомуникационните оператори споделят, че скоро не се очаква напредък по изграждането на мрежа от пето поколение у нас. Това обаче не спира някои българи да смятат, че „заплахата“ е непосредствена, и да предприемат онлайн или офлайн действия, за да ѝ се противопоставят. Тази безпочвена паника не само отклонява гражданската енергия и обществения дебат извън сферата на рационалното, но дава основания да се превърне в поредната тема за политическа употреба и заиграване с човешките страхове.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на пандемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.