Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/anatomiya-na-edno-razpadane/
Как залязва една партия в България? Зависи от партията.
БСП го правеше повече от три десетилетия, СДС – три пъти по-бързо. А сега ГЕРБ може да покаже трети модел – как се свива партия, чиято най-силна идеология дълго време беше властта.
При БСП ги задържаше идентичността „Аз съм социалист“, която беше историческа и семейна. Демократичните промени завариха БКП – предшественица на БСП, с близо 1 милион членове (над 11% от населението). Партията можеше да сменя лидери, да губи избори, да се цепи и пак оставаше основание да се гласува за нея.
Затова и разпадът ѝ е твърде продължителен.
При СДС стана обратното: десните останаха, СДС – не. През 90-те синята идея беше начин на самоопределение, но избирателите постепенно се отделиха от организацията. Хората не престанаха непременно да бъдат десни, антикомунисти, прозападни и/или реформатори. Просто СДС престана да им бъде необходима, за да са такива, а мнозина се и разочароваха.
Партията обаче може да умре, без да умрат идеите ѝ.
През 2009 г. се появи Синята коалиция, в която СДС беше заедно с „Демократи за силна България“ (ДСБ) и други три партии, и спечели само 15 депутати. На същите избори изгряващата с подкрепата на германските консерватори дясноцентристка ГЕРБ взе 116.
Днес СДС е в коалиция с ГЕРБ, по-скоро като знак за идентификация, отколкото като дясна същност. Разликата между двете номинално десни политически сили е, че ГЕРБ първоначално получи европейска дясноцентристка рамка и легитимация отвън, включително от Европейската народна партия (ЕНП) и фондации като „Конрад Аденауер“, докато при СДС синята идентичност възникна отдолу – като обществена и политическа идентичност.
Сега на ГЕРБ ще ѝ остане рамката, а на СДС – марката.
Какво е да си гербер през 2026 г.?
При ГЕРБ обаче въпросът е по-сложен: какво остава, когато партия, изградена около способността си да бъде на власт, изгуби властта?
Пет месеца след като ГЕРБ–СДС се сви до 433 755 гласа, лидерът Бойко Борисов обяви, че партията „ще скъса с популизма“ и ще се върне към „дясната си консервативна същност“. Любопитно признание – за да се върнеш някъде, трябва първо да си си тръгнал оттам.
А ГЕРБ дълго време не вървеше нито наляво, нито надясно, единствено към властта.
Докато ГЕРБ беше силна, можеше да си позволи да бъде идеологически всеядна. Сега, когато е отслабена, идентичността влиза в употреба, тъй като е нужна друга основателна причина човек да остане с нея.
Десен? Но ГЕРБ години наред участваше в политики, които самият Борисов сега определя като популистки. Консерватор? Европеец? Борисов винаги е оставял тези послания за евродепутатите си, не и за вътрешнополитическа употреба. За нея беше „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“, после идваха магистралите и „стабилността“.
На вота на 25 октомври обаче партията няма дори собствен кандидат за президент. И може да се окаже, че президентските избори ще са най-интересният стрес тест за бъдещето ѝ – не толкова кой ще спечели гласовете на ГЕРБ, а дали изобщо още съществува единен електорат на ГЕРБ.
„Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) – партия, появила се в момента, в който на България ѝ предстоеше усвояване на европейски фондове като член на ЕС, никога не е имала силна идеологическа връзка с избиратeлите си като старата БСП или СДС от 90-те. В ГЕРБ тази връзка стъпи върху прагматизма – власт, управленска ефективност, достъп до публични ресурси и разпределението им, местна власт и разбира се, Бойко Борисов.
Резултатът е видим. Електоратът на партията на властта е верен, докато вярва, че ГЕРБ ще остане партия на властта.
Стрес тестът
На 8 септември ГЕРБ официално реши да не издига кандидат за президент и вицепрезидент на изборите на 25 октомври. Така 400 000 избиратели на ГЕРБ бяха оставени да гласуват „по съвест“, без име от собствената им доскоро успешна партия.
Къде ще отидат?
Президентският вот е тестът, който ще покаже дали съществува електорат на ГЕРБ, или става дума за различни групи избиратели, които досега са били държани заедно от ГЕРБ. Причините за това задържане са различни и първата несъмнено е Бойко Борисов.
ГЕРБ е партия, изградена около харизматичен лидер, каквато например беше и НДСВ, макар че за разлика от нея успя да създаде силни местни структури. Именно тази мрежа в местната власт я прави по-устойчива от обичайните лидерски проекти, характерни за българската политика. През октомври 2024 г. е последният силен парламентарен резултат на ГЕРБ – 642 973 гласа и 26,39%, което е ръст от 112 315 гласа спрямо юни същата година.
Втората причина е властта и достъпът до нея: кметове и общински съветници, администрация, местен бизнес, партийни структури. Лоялността към партията на властта може да отслабне, когато властта се премести другаде. Това е хипотеза, която следва да се проследи през конкретни преливания на дадени хора и/или цели местни структури, а не да я обявяваме за факт.
Третата е „стабилността“. Част от избирателите не са непременно идеологически гербери, а хора, за които Борисов и ГЕРБ означават предвидимост и управляемост. Един от анализите на изборите през 2024 г. например свързва част от тогавашния ръст на ГЕРБ именно с посланието, че партията може да възстанови политическата стабилност, което беше особено важно за малкия и средния бизнес.
Четвъртата причина е реалният десен електорат, привлечен от ниски данъци и евроатлантическа ориентация. И антикомунисти. Точно на него очевидно се опитва да говори Борисов, когато обявява връщането към „силна дясна консервативна партия“ и признава греха в популизъм.
Не трябва да забравяме и навика. След близо две десетилетия ГЕРБ вече има собствен твърд електорат. Това не е непременно свързано с идеология като при старата социалистическа или синя идентичност, но продължителното гласуване за една партия само по себе си създава партийна лоялност. Анализ на Gallup от 2025 г. говори именно за установено „твърдо ядро“ на ГЕРБ.
Рентгенът за избиратели
Първият тур на президентските избори ще покаже колко от електората на ГЕРБ е твърдо ядро и колко – подвижна периферия, която идва при партията, когато я възприема като силна, и си тръгва, когато вече не я вижда така. Ако гласовете се разпръснат между различни кандидати и негласуващи, ще стане ясно какъв е и съставът на избирателите на Борисов.
Истинският тест обаче ще дойде на балотажа. Ако до него стигнат Илияна Йотова – Кирил Вълчев и Андрей Гюров – Георги Кандев, както към момента очакват част от наблюдателите, ще е интересно да се проследи накъде ще тръгнат избирателите на една от най-големите партии, която обаче изобщо няма кандидат.
Йотова би могла да предизвика интерес сред избирателите на кандидати със сходни политически нагласи, които формално се конкурират с нея, като например лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който влиза в президентската надпревара с евродепутата Петър Волгин като кандидат за вицепрезидент. Те оглавяват кавалкадата от претенденти за „Дондуков“ 2, които, макар и съперници, са от един и същи политически лагер. Разликата е единствено в коя част на спектъра се намират.
Освен Костадинов–Волгин тук са Волен Сидеров – Славчо Велков; Румяна Ченалова – Георги Георгиев; Георги Димов – Димитър Шивиков; Нако Стефанов – Нина Ламбова; Пламен Пасков – Светозар Съев. Към този лагер принадлежи и двойката Ивелин Михайлов – Юлиана Матеева.
Всички те имат електорално припокриване с гласоподавателите за Йотова по оста Русия – войната в Украйна и „мира“ – националния суверенитет и критиката към евроатлантическия мейнстрийм. Най-вероятно значителна част от подкрепящите ги са гласували за Радев и неговата „Прогресивна България“ (ПБ) на 19 април. Сега ПБ официално застана зад Йотова–Вълчев.
А соченият за втори участник на балотажа Гюров влиза в битката с подкрепата на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и с неясен резервоар от избиратели. И тук ролята на ГЕРБ би могла да е значима. Защото може да се окаже, че за втория тур не ДПС, а ГЕРБ държи свободен пакет гласове и така въпреки отказа си от битката за Президентството може да се окаже решаваща за балотажа.
А прогнозите накъде ще тръгнат герберите вече се разминават – към Гюров според едни, към Йотова според други. По bTV Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ прогнозира, че много от симпатизантите на ГЕРБ ще послушат лидера си и няма да подкрепят никого преди втория тур на изборите. А политици от ГЕРБ като Делян Добрев твърдят, че никога не биха подкрепили Гюров. Това ще превърне президентския вот в рентген за партията.
Междувременно Борисов играе двойна игра. Първо на няколко пъти протегна ръка за „обединение вдясно“ срещу Йотова, а след появата на Гюров обяви, че „непоискана подкрепа не дава“ – сиреч кандидатът трябва сам да я поиска.
В същото време евродепутатът на ГЕРБ Емил Радев, бившият министър Вежди Рашидов и кметове, свързани с партията, влязоха в инициативния комитет на Йотова – някои от тях уведомили предварително Борисов.
Разломът вече е видим и извън инициативния комитет: кметът на Стара Загора Живко Тодоров, който кара своя четвърти мандат, обяви, че при балотаж между Йотова и Гюров би подкрепил Йотова, а ГЕРБ се нуждае от „сериозно прераждане“.
В Илияна Йотова съм усетил човешкото. Тя винаги се е отнасяла с разбиране към проблемите. Познавам я от 15 години. Нямам колебания в моя избор.
Тодоров, който е от влиятелните фигури в ГЕРБ и напусна по-рано Изпълнителната комисия, казва и нещо съществено: че би гласувал за десен кандидат, „ако имаше стойностна кандидатура“.
А Борисов обяви Йотова за свой „идеологически противник“ и заяви, че няма да гласува за нея.
Със сигурност няма да гласувам за Йотова… Илияна Йотова е моят идеологически противник. Създал съм ГЕРБ, за да победя БСП.
Иронията е, че докато Борисов се опитва да върне идеологията на партията си, победителят от последните избори засега може да си позволи да няма такава.
Спечелилата абсолютно мнозинство в 52-рия парламент партия e без ясна политическа самоличност.
Разбиването на олигархичния модел не е идеология, а цел.
Но мнозинството на Радев може да си го позволи, тъй като е във възходяща фаза на жизнения си цикъл. „Прогресивна България“ събира под един покрив плосък данък и по-малко регулации за бизнеса, силна социална държава, борба с неравенствата и данък върху свръхпечалбите.
Това обаче е привилегия на възхода. ГЕРБ също дълго можеше да бъде всичко за всички, докато печелеше. Когато победите свършат, идеологията внезапно става необходима.
Ако Борисов призове избирателите си да направят eдно или друго, президентските избори ще направят най-важната проверка за ГЕРБ – дали четиристотинте хиляди, които още гласуват за партията, продължават да гласуват и по команда на нейния лидер.
