Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-e-lyubimiyat-vi-prezident/

Какви ли щяха да бъдат дебатите между кандидатите за президентския пост, ако щабовете им не знаеха предварително какви въпроси са им подготвени от БНТ – и един към друг? Няма да разберем, защото такива дебати не биха били възможни. Изобщо. Но с подготвени въпроси и спонтанни реплики, дебатът по БНТ между настоящия държавен глава Румен Радев и претендента за поста проф. Анастас Герджиков едва ли e мобилизирал повече гласоподаватели от вече наличните им за балотажа в неделя, 21 ноември.

Радев не изненада с нови позиции по нито една от темите в диспута – и нямаше как да е по-различно. Българските граждани са ги чували многократно от 2016 г. насам, а от 11 май страната се управлява от служебно правителство, назначено от държавния глава, и той е коментирал неговите действия и мерки – срещу купуването на гласове, пандемията от COVID-19, енергийни цени и др. Все пак някои от позициите му бяха леко ревизирани спрямо първите години от мандата му – по отношение на Русия например, а имаше и добавена стойност във връзка със Съединените щати и приноса им за българската демокрация със санкциите по закона „Магнитски“. В тези дебати Радев, който генерира широка обществена подкрепа в края на първия си мандат, вече не е задължен да остане в рамките на теснопартийните послания на номиниралата го през 2016 г. БСП.

Ректорът на Софийския университет също не сюрпризира с гледни точки, различни от тезите на подкрепилите го ГЕРБ и СДС, както и на ДПС, която не отправи директен призив да се гласува за него, но подсказа, че той е обединителят, за когото говори лидерът Мустафа Карадайъ. Избирателите на ДПС разбират от половин дума. Проф. Герджиков излъчваше „напрегната неувереност“ (по израза на коментатор във Facebook), беше нападателен, но това не наля бензин в дискусията, правейки я по-съдържателна и интересна. В действителност и двамата избегнаха силни личностни атаки. Очевидно щабовете им са преценили, че това ще действа като бумеранг предвид високото положение на действащ държавен глава и академична фигура и ректор на най-стария български университет, и заложиха на несъгласия в рамките на добрия тон. В блицанкетата в края на дебата Радев нарече Герджиков кандидат на коалицията „Магнитски“.

Нормалността на дебатите бе отчетена от наблюдателите, както и доброто представяне на проф. Герджиков. Пред БНТ Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“ отчете една допусната грешка от страна на ректора на СУ, опитал се да представи Радев като руски човек, който се сражава с Турция. Това означава само едно нещо – да направиш реклама на съперника си, каза той. Според Симеонов Герджиков е влязъл в президентския дебат като равен с равен с Румен Радев и е показал, че може да е президент на България.

За Русия, Северна Македония, САЩ

След края на продължилите 90 минути дебати социалните мрежи загряха заради репликата на Радев „Крим в момента е руски, какъв да е!“ на въпроса на Герджиков чий е Крим (украинският полуостров беше анексиран от Русия през март 2014 г., б.а.). Де факто Крим е на окупиралата го Русия, де юре – на Украйна според международното право, коментира във Facebook политоложката Ружа Смилова. Но Румен Радев не направи нито едно от тези уточнения. Обвиниха го отново в русофилия, припомниха историята с руския генерал Решетников; други го защитиха заради активността му срещу статуквото на ГЕРБ и задкулисието в българската политика и съдебна система; трети казаха, че ще гласуват с отвращение за него (подобно на Иван Костов за Стефан Софиянски на местните избори през ноември 2003 г.); четвърти – че флиртува с избирателите на „Възраждане“.

Четири години по-рано той направи това разграничение. В интервю за френска телевизия, точно преди да се закълне като президент през януари 2017 г., Радев заяви, че де юре Крим е украински, де факто – руски, и бъдещето на полуострова ще бъде решено от гражданите на Крим (интересно как, предвид доминирания от режима в Москва референдум през 2014 г., непризнат от международната общност). Оттогава има известно надграждане в позициите му спрямо Русия – в началото на първия си мандат той твърдеше, че санкциите срещу Руската федерация, наложени от ЕС заради Украйна, ще бъдат отменени в близко бъдеще; днес казва, че не дават резултат. Днес говори, че е необходим диалог с Москва, и дава пример с нереализираната идея на Меркел и Макрон за среща на върха между ЕС и Русия, както и с американския президент Джо Байдън, който „води диалог с Путин през главата на ЕС“.

Ново е също така, че Радев говори за проблеми, свързани с „хибридни заплахи“ от Русия, споменава отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, но заобикаля директния коментар за шпионския скандал. „Русия не може да ни бъде модел за развитие, но не може да ни бъде и враг. В паметта на българите Русия е освободител на българския народ“, заяви Радев, който се обяви за прагматичен подход и каза, че Русия е фактор в борбата срещу тероризма.

И проф. Герджиков се съгласи с прагматизма в отношенията с Русия, спомена за ежедневните хибридни заплахи, но и да не се делим на русофили и русофоби. „Крим е украински, какъв флаг се вее над него няма значение, защото е анексирана територия“, заяви ректорът, прочел „половината Достоевски на руски“.

Проф. Герджиков също избяга от директен коментар по друга тема – американските санкции по Глобалния закон „Магнитски“, ударили по персони, свързани с ГЕРБ, ДПС и ВМРО. „Колкото до случая с „Магнитски“, това е различен случай, трябва сами да си хващаме проблемите, сами да си решаваме проблемите с корупцията“, каза ректорът и спомена досиетата „Панама“ в този контекст.

За разлика от него, Радев припомни видеоконферентна връзка на президентите от форма̀та Б9 с американския президент, на която той е посочил корупцията като проблем за българската демокрация. За президента санкциите по „Магнитски“ са „решителен и практически акт в подкрепа на българската демокрация“, подкана към ЕС да погледне проблема. За Герджиков обаче проблемът си е български, съюзниците няма какво толкова да ровят в него.

Темата „Русия“ вървеше като червена нишка в целия дебат, включително и с въпроса за военноморските бази на НАТО в Румъния и България, появил се в изявление на руския външен министър Лавров. Сходства и в двата отговора. Витиеват отговор на Герджиков – хем имаме отговорности като съюзници и не трябва да бягаме от тях, хем трябва да бъдем много предпазливи заради „ключовото място, което заемаме“, но тази тема е въпрос на разговори в бъдеще. Радев смята, че не трябва да се допуска свръхмилитаризация на Черно море и диалогът трябва да се завърне в името на деескалация на напрежението.

Двамата съперници на балотажа в неделя нямат различия и по темата за Северна Македония. „Текат спекулации, че ще допусна компромис. Няма да го допусна, преди да сме получили ясни и необратими гаранции за спазването на човешките права, да спре системната дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата“, каза Радев. „От Северна Македония българската държава иска да се спазва Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество“, заяви опонентът му, според когото има подмяна на тази позиция, за да се откажем в името на нещо друго – да се признае българското малцинство или да се разглеждат икономически въпроси (намек към изразената позиция от „Продължаваме промяната“, които заявиха, че е необходима защита на правата на българите в Северна Македония, но без да се променя македонската Конституция).

Европейският съвет и Европейската комисия не приемат да станат гаранти по чл. 35 (от преговорите за присъединяване) за изпълнението на договорите, това е проблемът, обясни Румен Радев.

На последната за годината среща на върха на Европейския съвет на 14 декември още не е ясно кой ще представлява България – Радев или бъдещият премиер Кирил Петков, ако вече има редовно правителство. Скопие и ЕС очакват ясна позиция и ако България ще бъде представлявана от Петков, тази позиция трябва да присъства и в подготвяното коалиционно споразумение между четирите формации, които преговарят за кабинет – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП.

За съдебната реформа – всичко е ясно

Разделителната линия между Радев и Герджиков обаче пролича най-силно във възгледите им за съдебната реформа и темата за отчетността и контрола на главния прокурор. За Герджиков има прекалено фокусиране във фигурата на Иван Гешев, проблемът бил в съдиите, няма нужда от промени в Конституцията – знаел десет начина да бъде намалена властта на главния прокурор или тя да бъде контролирана.

Иначе Гешев и шефът на КПКОНПИ Сотир Цацаров си работели прилично. „Ако главният прокурор арестува 50 души и ги прати на съд, но в съда не успяваме да ги осъдим, това няма ли да е проблем? Трябва цялостно да сменим правилата, включително за подбор на съдии на всички нива“, обяви Герджиков ден по-рано в интервю пред „Нова телевизия“. Но на дебата в неделя не обясни нито един от своите десет начина.

Не беше конкретен и Радев за своя проект за промени в Конституцията, който най-сетне е решил да внесе в 47-мия парламент. Но обясни, че става дума за разширяване на правата на гражданите, правомощията на Висшия съдебен съвет и основния въпрос за прокуратурата – висша инстанция, която да разследва главния прокурор.

По останалите теми от дебата нямаше изненади – Радев смята, че служебният кабинет се справя с пандемията, Герджиков е на противното мнение и дава пример със зеления сертификат, който бил принуда и мярка, взета в 12 без 5. Радев хвали мерките за компенсация на бизнеса заради високите енергийни цени, Герджиков опонира, че те още не са получени и ако трябва, да се спре износът на ток (за последното очевидно посъветван некомпетентно от щаба си, тъй като проблемът не е в недостига на електроенергия).

В темата за сигурността проф. Герджиков открои добрите отношения със съседите (разбирай Турция, макар да не я назовава), които да спират мигрантите. Радев смята, че като държава на първа линия България не може да ги приема, „защото рискът за нас е много по-голям от [риска за] другите държави“. Действащият президент е за оперативен план, в който да бъдат ангажирани всички държави на ЕС при криза и заплаха за външните граници на Общността.

Всичко останало беше декорация. Кой какъв филм/театрална постановка е гледал, кой каква книга е чел, цитиране на Аристотел от Радев, макар Герджиков да е преводач на „Политика“ от Аристотел. Също и кой е любимият им президент: Радев посочи социалдемократа Петър Дертлиев, спрян от надпреварата за държавен глава, Герджиков – десния Петър Стоянов.

Кой ви е любимият президент…

Заглавен колаж: © Лина Кривошиева

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kak-se-prospa-vuzhodut-na-vuzrazhdane/

„Възраждане“ влиза, нали? Този въпрос ми зададе в лично съобщение приятелка журналистка няколко дни преди последните избори. Тъкмо беше излязъл последният предизборен сондаж на „Алфа Рисърч“, в който на партията на Костадин Костадинов се отреждаха 3,8%. С приятелката журналистка явно бяхме мислили в една посока. „Възраждане“ получава доста гласове от чужбина и с тях е лесно 4-процентната бариера да се прескочи. Освен това е типично за избиратели на антисистемни партии да не споделят с агенциите за кого ще гласуват, защото им нямат доверие.

Ала и без резултата от това изследване имаше достатъчно индикации, че „Възраждане“ може да влезе в парламента. Това е единствената от националистическите партии, гласовете за която бележат плавен, но устойчив ръст от 2017 г. насам.

Освен това от 2005 г., когато „Атака“ влезе в парламента, в него винаги е имало националисти (с изключение на двете твърде кратки 45-то и 46-то НС). А от 2014 г. нататък различни националистически партии имаха неизменна роля в управлението – било като „златния пръст“ на Волен Сидеров, на който се държеше управлението на Пламен Орешарски, било като част от третото правителство на Бойко Борисов.

Потенциалът на партията на Костадинов беше предмет на статии на „Тоест“ още от началото на 2019 г., както и от юли т.г., когато предупредихме, че няма достатъчно основания да смятаме, че сме се отървали от национализма. Но този потенциал, на фона на упадъка на другите националистически партии, не беше взет под внимание нито от огромната част от медиите, нито от анализаторите, нито от политическите субекти. С малки изключения (като например журналиста на „Дневник“ и „Капитал“ от Варна Спас Спасов),

всички бяха изненадани от резултата на „Възраждане“,

както първият сняг изненадва всяка година отговорните за почистването му. Темата изцяло отсъстваше от предизборния дебат. Липсваха хипотези какво би се случило, ако „Възраждане“ влезе в парламента. Нито някоя партия или коалиция даде да се разбере какво би било отношението ѝ към евентуална бъдеща парламентарна група на актуалните пропутински националисти. Или каква би била позицията, ако от тях зависи дали ще може да се сформира кабинет. А подобно развитие не е невъзможно, като се имат предвид непредвидимостта на „Има такъв народ“, непоносимостта между „Демократична България“ и БСП и неуспехът на „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Вместо това основната предизборна мантра беше „всички без ГЕРБ и ДПС“, а основните чудения – дали „партиите на промяната“ ще имат повече гласове от „партиите на статуквото“, с кого всъщност ще играят БСП и ИТН и ще се прежали ли ДБ да влезе в едно правителство с БСП.

По-интересното е, че нямаше коментари дори непосредствено след като стана ясно, че партията на Костадинов влиза в парламента. Вече със самочувствието на победители Кирил Петков и Асен Василев продължиха да твърдят, че са отворени за преговори с всички, освен с ГЕРБ и ДПС, и подчертаха позицията си против главния прокурор. Ами „Възраждане“ не са ГЕРБ, нито ДПС. И участваха активно в протестите против главния прокурор. В този контекст легитимните предизборни лозунги „всички без ГЕРБ и ДПС и против главния прокурор“ вече придобиват друг смисъл – може да се интерпретират като намек за отворена вратичка към ултранационалистическата партия.

От лидерите на парламентарно представените формации първа коментира влизането на „Възраждане“ в НС председателката на БСП Корнелия Нинова:

Очевидно и „Възраждане“ влизат според временните резултати, което прави парламента още по-фрагментиран и изисква от всички ни още по-голяма мъдрост. 

От тези думи човек може да предположи, че призивът за мъдрост е насочен и към „Възраждане“ в качеството им на част от „всички ни“. Което не би било съвсем лишено от основание, като се има предвид, че Костадинов и Нинова са били рамо до рамо не само в протеста срещу продажбата на ЧЕЗ, а и в позициите си против Истанбулската конвенция и за политиката на Путин.

И докато още никой от политическите субекти не беше изразил позиция по отношение на „Възраждане“, вечерта след изборния ден Костадинов побърза пръв да отреже всички, заявявайки пред bTV, че партията му не може да подкрепи правителство, което няма да премахне всички мерки за ограничаване на пандемията. А подобно условие е, разбира се, неизпълнимо.

Чак след това от „Продължаваме промяната“ се сетиха да кажат, че не биха включили в преговорите „Възраждане“ заради антиевропейските и антинатовските ѝ позиции. Това обаче беше изречено някак между другото и при преглед на медиите е изключително трудно да се установи кой точно и в какъв контекст го е казал. А Даниел Лорер от ПП заяви пред БНР, че новата политическа формация не приема условието на Костадинов. И в двата случая обаче тези позиции не бяха съобщени от основните лица на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев.

На пресконференция на 16 ноември Костадинов повтори позицията си от изборната вечер. Така затвърди впечатлението, че не победителите на изборите и другите парламентарно представени формации, а неговата партия определя дали ще влезе в коалиция, или не.

Костадинов успя да си осигури парламентарно представителство след десетилетия систематични усилия и причудливи мимикрии.

Политическата кариера на варненския националист започва в края на 90-те години във ВМРО, а през 2011 г. е арестуван в разгара на конфликта в Катуница в опит да поведе „айнзац група“ от неонацисти към ромската махала на Варна, припомня Полина Паунова от „Свободна Европа“. Костадинов мени политически принадлежности, послания и дори идентичности, за да бъде в унисон с определени популистки обществени очаквания. Той се представя ту в амплоато си на директор на Регионалния исторически музей в Добрич (какъвто е до 2017 г.), ту като обикновен баща, възмутен от учебниците по родинознание на сина си, ту като патриотичен издател на учебник по родинознание. Обявява се срещу партийните субсидии, а по-късно обвини ГЕРБ и „Воля“, че искали да ги намалят.

По същия начин следва да се интерпретира и отношението на Костадинов към пандемията. Множество медии припомниха (за съжаление, едва след изборите) позицията му за ваксините, изразена в личния му блог през 2017 г. В нея той нарича антиваксърството „новото Средновековие“ и аргументира ползите от масовото ваксиниране. Днес публичната му позиция по темата е тъкмо противоположна, а „Възраждане“ успява да се позиционира като

единствената напълно антиваксърска и невярваща в коронавируса парламентарно представена партия.

Варненският журналист Спас Спасов припомня в изборното студио на „Свободна Европа“, че от Варна започват кариерата си в парламента и други известни политически популисти – като Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Веселин Марешки. Според него на морския град трябва да се гледа не само като на „провален град, а и като на опитно поле“, защото случващото се там е показателно за онова, което предстои да стане в национален мащаб. Самият лидер на „Възраждане“ Спасов коментира така:

Той се движеше на гребена на вълната, когато тя беше ксенофобска. Той се движеше на гребена на вълната, когато тя беше хомофобска. Той се движеше на гребена на вълната, когато тя беше ултрадекоративно патриотична. Сега Костадинов просто отигра идеално топката на ситуацията с мерките, наложени срещу разпространението на коронавируса.

Част от успеха на „Възраждане“ се дължи и на това, че партията взе активно участие в протестите след акцията на „Да, България“ в Росенец, без никой от останалите протестиращи да се разграничи от ултранационалистите. Успешна е кампанията на Костадинов и сред българите в чужбина, тъй като той позиционира партията си като ревностен защитник на правото им на глас. По този начин успява да привлече националистически настроените от тях, без да забравяме антиваксърите, каквито има и в чужбина.

Предизборната програма на „Възраждане“ също е издържана в стил „за всеки го по нещо“.

В нея може да се прочетат учудващо модерни идеи за реформа на образователната система, тъй щото да се постави ученикът в центъра на образователната система. И тъкмо читателят да се зачуди как подобна партия има толкова либерално звучащи идеи за възпитанието на младежта, става ясно, че идеологическото ѝ формиране ще се осъществява чрез тотален контрол върху медиите. Тяхното бъдеще „Възраждане“ си представя като „единна информационна среда за възпитаване на подрастващите, превенции на зависимостите, насърчаване на майчинството и родителството, утвърждаване на семейните ценности“.

Програмата на „Възраждане“ се обявява срещу „медицинския фашизъм“. Тя е хем в защита на „основните права и свободи“, хем поддържа тезата, че толерантността се е превърнала в недостатък, и се обявява против всички политики на малцинствен или етнически признак, които интерпретира като „привилегии“ и предпоставка за сегрегация.

В програмата изобщо не се споменават хората с увреждания, а от „Възраждане“ се бяха присламчили и към протеста на майките на деца със специални потребности. Ако съдим от програмата обаче, специалните потребности може да минат единствено под рубриката на малцинствените признаци. Тоест рампите за инвалидни колички са „привилегии“ и предпоставка за сегрегация.

На няколко места в програмата се споменава „хедонизмът“,

на който „трябва да се даде идеологически отпор и да се поощрят младежите да създават семейство в подходяща възраст“, за да борят демографската криза. На друго място се споменава „идеологически отпор на хедонизма и джендъризма“, на трето пише за „противопоставяне на идеологията на хедонизма и джендърбендъризма“. Накратко – никакъв секс за удоволствие, нито хетеросексуален, нито хомосексуален. Може секс само с цел размножаване в името на нацията и борбата с демографската криза.

Освободената от хедонизма сексуална енергия пък може да се трансформира в масова военна подготовка – идеалът на „Възраждане“ е армия, преструктурирана като „въоръжен народ, желаещ да се защитава“. Всенародното въоръжение пък е следствие от отричането на НАТО и ЕС. В програмата Македония се нарича „втората българска държава на Балканския полуостров“ и се предлага обединение „на двете български формации“. Не се споменава връщането на смъртното наказание, в защита на което се е изказвал Костадинов, но се подчертава, че наказанията за престъпниците са твърде леки.

Като се имат предвид обаче безкрайните трансформации на Костадинов, нищо от написаното или ненаписаното в програмата на „Възраждане“ няма особено значение. Единственото, което има значение, е, че „Възраждане“ вече е в парламента и партията тепърва има потенциал за растеж. Тя успя да „изсмуче“ огромна част от гласовете на останалите националистически партии у нас, но те не представляват целия възможен националистически вот.

Свикнали сме да си представяме, че негласуващите са все демократично настроени хора, поради което гледаме на високата избирателна активност като на панацея. Немалка част от радикалните националисти обаче също не гласуват, защото са разочаровани от участието на националистите във властта. Така че „Възраждане“ напълно стратегически в самото начало отхвърля варианта да участва в коалиционно управление. В парламента партията на Костадинов хем ще има далеч по-голяма видимост и тежест от преди, хем ще се позиционира като антисистемна, за да привлече част от негласуващите.

От години в България е популярно едно доста особено схващане за същността на политиката – че не са важни ценностите, а целите. Тази философия се застъпва например от „Да, България“ в частност и от коалицията „Демократична България“ като цяло, понеже в тях съжителстват ценностно хетерогенни групи, обединени от общата цел за правосъдна реформа. Отвъд ценностите се позиционира и „Има такъв народ“, поставяйки си за основна цел реформа в избирателната система. По същия път тръгнаха и от „Продължаваме промяната“. Те си поставят за цел прекратяване на влиянието на ГЕРБ и ДПС в политиката и икономиката (тоест в икономиката чрез политиката), спиране на кражбите, реформа на правосъдната система.

Влизането на „Възраждане“ в парламента следва да послужи като напомняне, че политиката все пак се основава на ценности.

И че тъкмо на тях би трябвало да стъпват целите. Защото политически субекти със спорни ценности могат да трупат дивиденти от прилепването си към легитимни цели. И ако никой не им се противопостави навреме, може да дойде момент, в който те да определят и целите, и ценностите.

Заглавна снимка: Костадин Костадинов и Корнелия Нинова на протест срещу третия кабинет на Бойко Борисов през март 2018 г. © Барикада

Източник

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/istoriyata-se-povtarya-i-nevinagi-kato-fars/

ДПС си възвърна позицията на трета политическа сила в България на последните парламентарни избори. Но не и ролята си на балансьор, особено ако четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – постигнат успех в преговорите за съставяне на редовно правителство, което изглежда напълно реалистично към този момент. Въпросът е

защо партията на Ахмед Доган хвърли толкова огромни ресурси

за постигането на тази цел, след като отново няма хоризонт за участие във властта? Кирил Петков вече заяви публично, че докато ДПС не се очисти от лица като Делян Пеевски, Движението ще остане нежелан партньор за неговата партия. Такава е позицията и на други от евентуалните участници в новия коалиционен кабинет. Нещо повече – със сигурност властови постове в някои ключови министерства и институции, които ДПС досега заемаше нелегитимно, ще бъдат отнети, макар и нелесно. Невъзможно ще бъде това единствено в държавното обвинение, докато главен прокурор е Иван Гешев.

Десет дни преди изборите на 14 ноември служебният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че разполага с информация за тайни договорки между ГЕРБ и ДПС за съставяне на управленска коалиция. Според Рашков на срещата, проведена в курорта Цигов чарк край язовир „Доспат“, е присъствал и един от заместник-председателите на ДПС, който е заявил, че ще управляват в коалиция след изборите – включително с една лява партия. Без да назовава името ѝ, всеки разпозна в нея БСП, още повече че опасността от подобен управленски формат беше очевидна и без това разкритие.

Но ако социолозите не бяха подвели ГЕРБ, че има преднина от около 8% пред „Продължаваме промяната“,

едва ли щеше да има завера между Борисов и Доган/Пеевски за подредба на управляващо мнозинство и кабинет. Този сценарий обяснява в голяма степен защо ДПС мобилизира изселническия вот в Турция, който му донесе близо 59 000 гласа повече, отколкото на изборите през юли т.г. И все пак общият резултат от близо 341 000 гласа остава далеч от подкрепата на над 610 500 избиратели, която партията получи на парламентарните избори през 2009 г. И дори през 2013 и 2014 г., когато изборните резултати за нея надхвърляха 400 000 гласа.

Обратното броене за ДПС започна през зимата на 2016 г., когато Лютви Местан учреди партия ДОСТ. На коледно тържество предишната година Ахмед Доган неочаквано и скандално нападна своето протеже. А дни по-късно, на рождения му ден на 24 декември, Лютви Местан беше свален от всичките му постове (председател на ДПС и на парламентарната група на Движението) и изключен от партията. И на изборите през март 2017 г. ДПС получи рекордно нисък резултат в Турция – под 12 000 гласа, защото вотът там се раздели и ДОСТ успя да вземе повече от половината от него. Тези над 17 000 гласа се преляха към новата партия само месец след като тя беше създадена.

Ако си припомним събитията отпреди пет години, ще видим, че

ДОСТ получи тази подкрепа с активното съдействие на турската държава.

Тогава отношенията между ДПС и президента Ердоган бяха, меко казано, студени и знак за това беше забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат на територията на Турция. Затова на парламентарните избори Ердоган заложи на политическата коалиция между ДОСТ и Народната партия „Свобода и достойнство“, създадена през 2012 г. от Корман Исмаилов и Касим Дал (чието име според журналиста Илхан Андай фигурира в списък на турското правителство редом с лидери на партии в Македония, Косово и Албания като приятели на Ердоган).

Обединението ДОСТ може би щеше дори да влезе в парламента през 2017 г., ако Лютви Местан, фрустриран от саморазправата с него, не беше прекалил в предизвикателството си към българските националисти. Семих Ялчън, зам.-председател на крайнодясната Партия на националистическото действие в Турция (коалиционен партньор на Ердоган в управлението), в качеството си на гост на учредителната конференция на ДОСТ заяви от трибуната ѝ, че

„където се чува майчиният език, там е и Родината“.

Тази реплика нагнети силно обществено недоволство към новата партия и предизвика реакциите на националистите на Валери Симеонов, които блокираха границата ни с Турция и спряха изборните екскурзии на изселниците. От ДПС – твърдят хора, които познават партията отвътре – са предоставили места в секционни избирателни комисия в Турция на „Атака“, НФСБ и ВМРО с цел те да раздухат кампания срещу ДОСТ.

А когато ЦИК обяви резултатите от изборите, Лютви Местан заяви, че това, което се случи на границата ни, е отворило „тежка рана“, която ще попречи на интегритета и единството на българската нация. Той реагира остро и срещу изказването на професор Михаил Константинов, че в изборите са налети милиони, а купуването на гласове е стигнало чудовищни размери от 100 евро. И поиска изборите да бъдат касирани заради „тоталната репресия“ и разгърнатата „съзнателно планирана агресивна кампания с противозаконни и противоконституционни действия“, между които Местан посочи и указанието на ЦИК гласоподавателите в чужбина да попълват лично и на български език декларации, че няма да гласуват на друго място.

И през 2017 г. имаше напрежение в дипломатическите отношения между България и Турция.

Появяването на турския посланик у нас Сюлейман Гьокче в предизборен клип на ДОСТ провокира ВМРО, която призова да спре излъчването му, а Гьокче да бъде изгонен от България. Тогава той беше привикан във Външното ни министерство, а служебният премиер Огнян Герджиков (назначен от Румен Радев на 27 януари 2017 г.) заяви публично, че се надява да не се стигне до скъсване на дипломатическите ни отношения с Турция.         

И сега, както преди пет години, се стигна до дипломатически конфликт, след като служебното правителство заяви, че има намеса на Анкара във вътрешните ни работи. На пресконференция министър Рашков прочете публикации в турската преса, в които държавни органи и изселнически организации призовават да се гласува за ДПС и за президента с турско име. На разговор във Външното ни министерство посланичката на Турция Айлин Секизкьок е била предупредена държавни институции и официални лица да се въздържат от подобни прояви на балотажа в неделя. Анкара отхвърли обвиненията и в отговор привика посланика ни Ангел Чолаков и му връчи протестна нота.

Бивши политици от ДПС, пожелали анонимност, обясняват резултатите от изборите в южната ни съседка с това, че

Движението дава милиони на лидерите на изселническите ни дружества в Турция.

Една част от парите оставала за тях, другата отивала за мобилизация и организация на вота – като обучение за гласуване с машините или превозването на избирателите например. Същите източници твърдят, че затоплянето на отношенията между Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Доган са в резултат на осъзнаване от страна на турския президент, че почетният председател на ДПС е непоклатим в българската политика и в самата партия. Отделно, през 2023 г. в Турция ще има президентски избори, критични за Ердоган, и на тях той ще разчита и на гласовете на българските турци, макар че те традиционно гласуват не за управляващата, а за Народнорепубликанската партия. Може би поради тази причина и всички опозиционни партии в Турция подкрепиха на тези избори ДПС.

Събитията от седмицата между двата тура на президентските избори несъмнено ще се отразят върху резултатите от балотажа. След дипломатическия скандал е очаквано турската държава да се въздържи от намеса във вота в неделя, пък и вече не е необходимо. Каква тактика ще приложи партията на Доган спрямо изселническата ни общност и дали тя ще гласува така организирано и монолитно, както на 14 ноември, не можем да прогнозираме. Още повече че господарят на сараите публично не е казал и дума в кампанията за тези избори.

Хора от средите на българските мюсюлмани в разговор с мен обаче споделиха, че такива кампании, които разпалват етническа вражда, ги карат да чувстват чужда българската държава. И приемат атаката срещу ДПС като нападки срещу самия етнос, макар да знаят добре, че Ахмед Доган и елитът на партията използват религията и национализма само като витрина, зад която прикриват корпоративните си интереси. Един от тях – Али Качан, съосновател на ДПС и СДС в Казанлъшкия регион – ми каза:

Запали се огън, ама огънят с едно дърво не гори. Ще е трудно да го потушим, но сме длъжни. Защото и Старият завет, и Новият завет, и Коранът ни учат едно и също – да говорим само истината.

Заглавна снимка: Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в началото на юни 2021 г. © Министерството на комуникациите на Република Турция

Източник