Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ima-li-kriza-v-bulgarskoto-kino/

В „Има ли филм през 2024 г. в българското кино?“ обобщих качествата и проблемите на българските филми в разпространение от ноември 2023 г. до края на 2024 г. Сега ще се фокусирам върху подбора на проектите, финансирани от Националният филмов център (НФЦ).

Не искам да вярвам, че сценариите на излезлите филми са най-добрите, които българските творци са написали. Не мога да приема и че комисиите в НФЦ са подкрепили най-добрите проекти. Ако наистина е така, то проблемът трябва да се сведе до ниво образование. Но и в двата случая е нужна реформа. 

Как е сега? 

Няколко комисии и групи работят от години по промени в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Какъв е резултатът? Работна група, предлагаща промени в Правилника за прилагане на ЗФИ (ППЗФИ) през 2023 г., е издала 37 заповеди и протоколи. Самата тя е съставена от действащи (кандидатстващи по проекти в НФЦ) кинаджии, излъчени от браншовите асоциации. Същите излъчват и участници в подбора на членове на комисиите. Голяма част от тях получават и субсидии за филми. С други думи, участниците в процеса създават предложения за „реформа“ на системата. Това е предпоставка за конфликт на интереси.

В НФЦ има 8 комисии, две от които с по два състава. Те работят здраво, ако се съди по десетките документи, хаотично публикувани онлайн от НФЦ. Сайтът на Центъра заслужава отделен обзор, защото в този си вид по-скоро крие, отколкото предоставя информация.

НФЦ като разпределител на бюджетни средства

НФЦ не успява да е коректив и да подбира добре структурирани сценарии със значими и ясни теми. На такава основа добрата режисура и актьорска игра трудно могат да блеснат. Операторската работа някак се извисява самостоятелно над останалото. Това заключение е тревожно въпреки обявените чудесни резултати. Отчетът на НФЦ за 2023 г. сочи, че при планирани 35 игрални, документални и анимационни филма са произведени 31. „Високата“ цел, която НФЦ си поставя, е общо 100 000 зрители. Това е средно едва по 2850 зрители на филм! Отчетени са четири пъти повече зрители. Звучи като изпълнен план, а всъщност е провал. Дори само слабият творчески, но силен с темата и познаването на аудиторията си „Русалки“ привлича 69 000 зрители, а бюджетът му е на половината на ниския клас бюджети на НФЦ.

Има случаи, в които зрителите на филм с бюджет от около 900 000 лв. не надвишават 5000. НФЦ е дотирал тези филми, гледани от 185 000 зрители, с 6 450 000 лв. Частно финансираните филми струват малко повече, ако включим и 4-милионния бюджет на „Гунди – легенда за любовта“, но привличат десетократно по-голяма аудитория. Това е скандално! 

Има ли в съсловието енергия за реформа?

Кинообщността в България е малка. Повечето работещи в нея са професионалисти, които снимат филм след филм. Благодарение на участието си в чужди продукции, изгубените в Прехода кинаджии започнаха да работят на високо ниво. За тях е важно да имат ангажименти и не успяват да се превърнат в критична маса, радееща за реформа. Рядко първи асистент, осветител или гримьор отказва филм по творчески причини. Много режисьори, след като не успеят да реализират проект, престават да се борят или се присламчват към някоя от компаниите или лобитата, работещи от дотация на дотация. Други снимат реклами и сериали, но проектите им са често неуспешни. Има дистрибутори, които се опитват да направят филми със свой, комерсиален почерк. За тях най-доброто, което се случва, е евтина откупка в някоя от платформите за VOD, като НВО (MAX), Netflix, Neterra, „Гледам“. Професионалните сценаристи са малко и се издържат от сериали.

Закон за филмовата индустрия 

Основният проблем се крие в закона, който бламира опитите на всяко ръководство на НФЦ да бъде съзидателно. В ЗФИ е записано, че комисията, оценяваща проектите, се състои от членове на творчески гилдии, които НФЦ регламентира. Журито се избира с жребий и вотът на членовете му е явен. Достатъчно е един да гласува против, за да потопи даден проект на дъното на класацията. Комисиите не участват в производството на филмите. Дори на теория никой не е отговорен за нищо. Критериите, по които се гласува, на хартия са ясни, но са изключително общи. 

Нали основата все пак е сценарият? Колко от участниците в комисии разбират каква трябва да е неговата структура? Това е специфична материя, която се усвоява дълго. Основните проблеми се коренят тъкмо там, а членовете на комисията оценяват нещо, което явно не разбират. 

Знам, че може да получа критики за тези думи. Но резултатите говорят сами.

Основният носител на идеята и темата е сценаристът. Визионерът, който застава зад дадена тема в точния исторически момент, е продуцентът. Преводачите на темата на киноезик са режисьорът, операторът и актьорският състав. Творците са такива, каквито социалната среда ги е създала. Такъв е капиталът на обществото в тази сфера, в тази епоха. Това, което трябва да се оценява, е дали темата е добре защитена, дали сценарият има професионално изградена структура и дали е добра основа, върху която да твори режисьорът. 

Другото, което членовете на комисията следва да решат, е дали темата не противоречи на основни ценности, зад които обществото ни застава. И тук не е нужно кинаджии да описват тази ценностна система. Списъкът от желаещи да оценяват включва 274 кандидати. Силно се съмнявам, че толкова хора в България могат да направят професионален анализ на киносценарий. 

Идеи за реформа на НФЦ

В световната киноиндустрия съществуват т.нар. film bonding компании – това са гаранти пред финансиращите фирми или институции, че бюджетът на един проект ще бъде инвестиран разумно. При провал проектът става тяхна собственост и те могат да го завършат, както сметнат за добре. Добре би било НФЦ да възприеме елементи от тази практика.

Добре е финансирането на филми да става след няколко нива на оценяване. Понякога добрите сценарии може да са придружени от недотам добри проекти за осъществяване, и обратното. Нужен е фонд под егидата на НФЦ със сценарии и лаборатория за такива с добри идеи, но имащи нужда от още работа. Текстовете, които постъпват в конкурсите на НФЦ, са съкровищница. Повечето от тях са написани неумело, липсват им структура, ясна тема и конфликт. Но в тях се съдържа това, която вълнува българските творци. Дори несъвършен, всеки от тях е документ на времето си. 

След няколко отказа обаче сценариите умират.

Така си отиват идеите и темите, заложени в тях. Ако НФЦ направи банка за най-добрите отхвърлени идеи, комисиите ще могат да се връщат към тях. В такъв случай проектите могат да се класират от професионални сценарни консултанти още преди на сцената да се появи продуцентът. Структурата им е ясна материя, тя се журира по ясни правила, като се започне с професионално форматиране. Така ще отпадне значителен брой некачествени проекти, а същият филтър следва да се приложи и към оценяващите.

Продуцентите ще могат да избират от вече оценени и професионално отсети проекти. Сценариите, запазени във фонд, биха могли да се предлагат на други режисьори и продуценти. Време е българският продуцент да не се възприема само като директор, разпределящ парите. Той е носител на темата, която трябва да резонира в публиката, и следва да носи отговорност не само за успехите, а и за провалите си и би следвало да има възможност за банков заем за филм с гарант НФЦ.

Необходимо е НФЦ да участва в процеса на създаване на всеки филм. Разбирам, че проектите за една конкурсна сесия са много – само за 2024 г. са регистрирани 52-ма нови продуценти. Но идеята, че количеството води до качество, е грешна. Напротив – качеството води до повече качество. Затова е необходимо да има отговорност за всеки сценарий, който е допуснат за по-нататъшно оценяване на творческия подход на режисьора, оператора, монтажиста и актьорския екип. Много важен критерий е как продуцентът ще произведе добрия сценарий.

Финансиране

Системата за финансиране на българското кино се нуждае от децентрализация. Може да се създадат различни фондове, които да допринасят за съставянето на бюджет за филм. Добре е да има такива не само на национално, но и на местно ниво. И сега общините имат някакви нищожни средства за кино. Една кинопродукция би донесла приходи в областен град и разбирането за това следва да е заложено в по-обща визия за филмово финансиране. 

Киното се конкурира с останалите форми на забавление – концерти, театрални постановки, дори кръчми, ресторанти и дискотеки. Хората имат нужда от емоция и са склонни да плащат за това. Колкото повече пари за кино, толкова по-добре. Но те трябва да се увеличат след реформа на системата и ЗФИ, която да е предпоставка киното да стане конвертируем продукт. Крайно време е финансирането на предподготовка на проект да отпадне по същия начин, както ненадейно се появи. С подробното представяне на бюджетите биха се избегнали спекулациите.

Забелязва се тенденция на главоломно увеличаване на финансирането на българско миноритарно участие в микробюджетни чужди копродукции. За последните две години са сключени 34 договора за общо 5 435 050 лв. Би било добре НФЦ да се стреми към по-високобюджетни копродукции и мажоритарно участие, вместо да залага на количество. Мястото и на тези филми е в българските салони. В момента те са невидими.

Конфликти на интереси 

НФЦ трябва да премахне участието на действащи кинотворци в оценяването на проекти на колеги, което е основен проблем в закона в сегашния му вид. Това е прикрит конфликт на интереси, един омагьосан кръг, който мнозина „работещи“ кинаджии бранят с цената на всичко. Тази система убива вярата на младите, че с талант и труд могат да осъществят идеите си. След няколко години гонене на химери и борба с вятърни мелници дебютантите започват да се присламчват към някое лоби, приспособило се към системата. Разговорите между участващи и журиращи са непредотвратими, което създава „чудесна“ корупционна среда. 

През последните години група продуценти и режисьори, които се въртят в световната фестивална мрежа, успяха да въведат служебна оценка на продуцента и режисьора, взети заедно, с тежест от максимум 12 точки. Комисията дава останалите 88 точки и така един проект може да събере най-много 100 точки. Според методологията на служебната оценка по 0,40 точки получава и филм, гледан от 7500 зрители, и филм, гледан от 750 000 зрители, а не трябва да е така. Към същата служебна оценка може да се добавят до 8 точки за богат фестивален живот на предишни филми на продуцента и режисьора, дори тези продукции да не са стъпвали в нашите кина. В България, а и навън филмите са гледани от незначителен брой зрители, за да имат културно въздействие. Това е грешно. Идеята драстично да се добавят точки при по висок праг на гледаемост е добра, но и опасна при небалансиран подход. 

Основният проблем е, че в ЗФИ няма визия как да се създава добро, но и гледаемо кино –

в него цари хаос, а текстовете са твърде общи. Това даде възможност за десетилетното му натъкмяване чрез лобистки допълнения и тълкувания с наредби, указания, заповеди и правилници за приложение. Там е нужна основна промяна, която да реформира начина на финансиране.

Един от начините за избягване на конфликтите на интереси е мандатността да се превърне в основен принцип. Добре е всяка конкурсна сесия да се ръководи от отделен продуцент, който с екипа си да наблюдава процеса на създаване на филмите до премиерата им. След първите пет или десет седмици от боксофиса той може да кандидатства за следваща сесия. Тези продуценти могат да бъдат класирани по обективни, но и балансирани критерии – боксофис, фестивали и пр. Вярната посока е създаване на разнообразно кинематографично портфолио от български филми за всякакъв тип зрители. 

Бюджетите за маркетинг и реклама трябва да станат част от бюджета на филма.

Зрителят е спечелен. А след това?

След като се произведе боксофис хит, би било полезно да има фонд, от който да се финансира директно част от всеки следващ проект на авторите на успешните филми. Това е основа за устойчиво развитие на продуцентите и ще им позволи да имат бизнес план. Добре е НФЦ да разполага със собствени зали или с верига от киносалони, с които да работи на преференциални цени. Това обаче зависи от държавата и от нейната данъчна политика спрямо собственици и дистрибутори.

Тук искам да направя уточнение: не финансовият успех следва да е водещ за подкрепата на евентуален следващ проект, а сценарият. В Испания например отделен фонд предоставя автоматично – до изчерпването си – субсидия за следващия филм на най-добре представилите се продуценти в боксофис класацията. Това не е основно финансиране, а предпоставка за устойчиво развитие на продуцента и база за формиране на следващ бюджет.

Филмовите теми, властта и прозрачността 

Ако НФЦ започне да продуцира публично финансирани филми, това не означава, че НФЦ трябва да прокарва идеите на властта. Темите и артикулирането им са въпрос на творческа автономия, те следва да са забранена територия за политици и чиновници. Не трябва да залагаме какъв тип или жанр филми да се произвеждат, а да създадем предпоставки да бъдат поощрявани добрите проекти. Един сценарий е добър не ако на оценяващия му харесва, а когато е добре построен и има четлива тема, която не накърнява основни морални ценности. Кои ще бъдат филмите ни, следва да зависи не от личността на членове на комисията, а от творците, каквито ги създава обществото ни. 

В момента членовете на комисии точкуват, сякаш четат книга, която или им допада, или не; харесват или не харесват вносителя на проекта или обкръжението му. Така имат по-голям шанс за финансиране „творците“, яхнали моментната конюнктура, шанс за финансиране, а не добрите проекти.

Сайтът на НФЦ трябва да предлага леснодостъпна информация. В момента е кошмар да работиш със статистиката за боксофиса – тя не само е в екселски файлове, а в имената им има разминавания. Няма бърз достъп до данни за гледаемостта на прожекциите със заглавията на филмите – така информацията по-скоро се крие, отколкото е достъпна.

Българското кинопроизводство през 2050 г.

ЗФИ е обнародван през 2003 г. Член 10, който регламентира каква да е художествената комисия, оценяваща филмите, е изменен веднъж през 2007. В него се коренят раздорите – как се осъществява подборът на проекти за финансиране. Нужен е нов ЗФИ, защото в сегашния му вид в него има стотици намеси на подзаконово ниво, които го правят тромав и неработещ. 

Този закон се променя веднъж на две поколения. Обществените нагласи обаче също се променят. Няма гаранция, че ако днес българската публика иска да гледа филм, в който актьорите дерат ризи и крещят „Аз тези хора няма да ги предам“, след няколко години няма да имат други естетически потребности. Един добър закон е ориентиран към бъдещето. Затова е нужен поглед на визионер, който да остави моментните конюнктурни желания на една или друга група от съсловието настрана и да помисли за идните творци. 

Една сериозна реформа в киното ни ще размести пластовете. Много от сега снимащите колеги ще трябва да се нагодят към обективно оценяване на проектите им. Смисълът е да се върне надеждата в младите, за да повярват, че не с приспособленчество, а с талант и лични усилия могат да осъществят идеите си. С такава промяна киното ни ще е във възход. Имаме нужда от нов ЗФИ с поглед в 2050 г.