Tag Archives: Дезинформация

Псевдонаучните тези и отговорността на медиите

Post Syndicated from Петър Галев original https://toest.bg/psevdonauchnite-tezi-i-otgovornostta-na-mediite/

Един от най-важните козове на поддръжниците на ваксинацията срещу COVID-19 е фактът, че специалистите и въобще научните и медицинските общности са на тяхна страна. Изтъкват се ползите за общественото здраве и колко хора биха били спасени, ако всички, които нямат противопоказания, се ваксинират. Това е световният медицински и научен консенсус по темата.

Тезите в обратната посока се застъпват от силно ограничено малцинство, състоящо се предимно от вече компрометирани „експерти“. В голяма част от света техните мнения не се отразяват от мейнстрийм медиите, понеже се третират като fringe views – гледни точки, които дотолкова лежат на ненаучни фундаменти, че самото им споменаване не носи нищо друго, освен шум и размиване на дебата по важни теми.

Така например си представете, че по темата за формата на Земята трябваше да се дава дума и на хората, които смятат, че тя е плоска. И на тяхното твърдение трябваше да се придава същата тежест, каквато на научния консенсус, че планетата ни е геоид. Част от аргументите на плоскоземците може да звучат изключително логично и дори достоверно – само ако обаче бъдат изолирани от цялото човешко познание в тази област.

Какво става в България

Противно на световната практика, у нас маргиналните теории за ваксините не само намират добра почва в медиите, но и идват от хора, които имат претенция за експертност.

Като най-видни защитници на такива теории в българските медии се изявяват доц. Атанас Мангъров и проф. Андрей Чорбанов. До голяма степен техните позиции са не само срещу провеждането на масова имунизационна кампания в момента (в случая с проф. Чорбанов – срещу ваксини, различни от разработваната от него), но и срещу общото разбиране за сериозността на COVID-19 и опасността, която болестта представлява за общественото здраве. В различни моменти те се обявяват против масовата ваксинация по време на пандемията, против ваксинирането на хора извън рисковите групи, против доказани мерки в световен мащаб (като носене на маски в закрити помещения) или пък поставят под съмнение данните за ефикасността на ваксините.

Примери за маргинална теория е например твърдението на доц. Мангъров, че „хора, които са изкарали по естествен начин който и да е от вариантите на ковид, не се разболяват – нито от Делта, нито от Бета, нито от Алфа“. Това противоречи на данните за случаи на повторни инфекции, макар и броят им все още да не е толкова голям. Налични са и проучвания, че ваксинирането след прекаран COVID-19 намалява значително риска от повторно заразяване.

При проф. Чорбанов може да се посочи негово изказване, че „ваксинираните и прекаралите COVID-19 не трябва да носят маски, защото те не представляват опасност за обществото и не пренасят вируса“. Това твърдение е опровергавано отново и отново от здравни експерти, а тази превантивна мярка заляга и в насоките на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

Тези и други подобни изявления са опасни, защото подкопават доверието в информацията и съветите, давани от огромното множество от медицински специалисти по света. Нещо повече – те бързо се превръщат в оръжиe за дезинформационни кампании, насочени срещу ваксинирането и въобще срещу борбата с пандемията. Допълнителни негативи идват от факта, че българските медии видимо не полагат никакви усилия да проверят подобни твърдения или поне да дадат някакъв контекст около тях.

Медийното отразяване

От януари до септември т.г. 24-те най-влиятелни медии в България са публикували 577 материала, в които доц. Мангъров или проф. Чорбанов са основни действащи лица. В още 436 публикации се споменава мнението на двамата за ваксините, но то не е изведено на преден план. В 90% от тези 577 журналистически материала твърденията на двамата са отразени безкритично, без какъвто и да е анализ или опит за тълкуване.

Данните се основават на анализ на съдържанието на всички статии, в които са отразени мнения на доц. Мангъров или проф. Чорбанов относно ваксините срещу COVID-19. Статиите са събрани чрез системата за медийни анализи на Perceptica посредством специално дефинирани низове за търсене (search strings), а оценката им се основава на начина, по който медиите представят тезите на доц. Мангъров или проф. Чорбанов. Анализът обхваща уеб страниците на двете обществени медии БНР и БНТ и на националните телевизии bTV и „Нова телевизия“, както и 20-те най-популярни новинарски страници според данни от alexa.com, налични в публикация на e-vestnik.bg. Това са все мейнстрийм издания с изключително влияние.

Един от особено притеснителните изводи от анализа е, че обществените медии БНР и БНТ попадат именно сред тези източници, които дават думата на доц. Мангъров и проф. Чорбанов – при това го правят безкритично. В някои от случаите става дума за нарочно организиран „дебат“ между един от тях и друг специалист (форматът е особено популярен в националните телевизии). Това обаче не е реален дебат, защото такъв може да има между равностойни тези, а не от едната страна да стоят реални факти, подкрепени с изключително голям обем от данни, и от другата – неприети от никого по света твърдения. Нещо повече, подобни „дебати“ само дават незаслужена легитимност на маргиналните тези, представяйки ги за едва ли не равностойни на фактите.

Едва 10% от 577-те статии предлагат някаква критика или контекст за твърденията на доц. Мангъров и проф. Чорбанов. Част от публикациите идват от няколко източника, които поначало рядко си позволяват да отразяват позициите на двамата. Някои от тези сайтове имат само по една статия с техни позиции и тя по-скоро представлява анализ на техни изказвания. Интересен е случаят със сайта 24chasa.bg, който до края на август 2021 г. отразяваше мненията на двамата без никакъв допълнителен коментар. От началото на септември обаче политиката на медията се промени и тя започна да пише критични материали по адрес на доц. Мангъров.

Дори и тези материали обаче понякога просто излагат позицията на институция или специалист по отношение на нещо, казано от доц. Мангъров или проф. Чорбанов. Най-видният подобен случай е скандалът с твърдението на доц. Мангъров за починали ваксинирани пациенти, което впоследствие е опровергано от директорите на две големи болници. Също немалък дял от критичните статии всъщност са свързани с политическата обстановка и принадлежността на двамата към определена партия.

Политика по време на пандемия

Тук лоша шега изиграва и състоянието на постоянна предизборна кампания, в което се намира България през 2021 г. От една страна, имаме засилено медийно отразяване на кандидатите, а от друга – кандидатите се стремят да представят мнения, които ще ги отличат и ще привлекат определен електорат. Това дава прекрасна почва за избуяване на всякакви маргинални теории, подхранвани от експерти, които видимо биха направили всичко, за да привлекат вниманието.

Огромен проблем е и липсата на критичен поглед към твърденията и най-вече мненията, изказвани от двамата в медиите. Една обществено отговорна медия би следвало да постави такива думи в контекст – най-вече на това какво смятат всички останали учени по света. Медиите много погрешно интерпретират желанието за представяне на „всички гледни точки“, като се пропуска изключително важният момент, че не всяка гледна точка е равностойна на останалите. Тази безкритичност и отказ да се обясни, че тези твърдения не се подкрепят от научни факти, оставят напълно погрешно впечатление у аудиторията.

Резултатът е объркване и привиден сблъсък на авторитети, който оставя впечатлението, че дори и в научната и медицинската общност няма консенсус по въпроса с ваксините. А такъв всъщност има и се представя от стотици специалисти по имунология, вирусология, биология, статистика и др. На тях обаче, взети заедно, е отделено приблизително толкова място и внимание, колкото и на доц. Мангъров и проф. Чорбанов. Съвсем естествено е това объркване да подсилва общото чувство за несигурност. А несигурността прави хората недоверчиви дори и към най-добронамерените и убедителни опити да бъде обяснена ползата от ваксинацията.

Решения

Логично е решението да се търси в поведението на самите медии и в нуждата те да подхождат отговорно (а не провокативно) към обществото. Да, сензациите продават, а скучните факти – не, но пък продажбата на твърде много сензации в случая индиректно води до това да има по-малко консуматори, на които да се продава в бъдеще. Всяка медия би трябвало да преследва в поне някаква степен обществена мисия, да се стреми да бъде полезна на аудиторията си. Тоест да представя маргиналните теории именно като такива и да не дава еднаква платформа на идеи, които няма как да са равни (не и по критерии като достоверност, проверимост и обществена полза). Напълно погрешно е оправданието на изданията, че „в демокрацията трябва да се чува и различното мнение, за да могат хората да направят информиран избор“.

В този смисъл едно подобно решение би могло да дойде само отвътре, от самите медии или медийната общност като цяло – например под формата на саморегулация. Изключително трудно и неефикасно е да се опитва налагането им със сила отвън. Не и без това да доведе до негативна реакция и основателни обвинения за цензура. Един много по-лесен и за осъществяване, и за възприемане от страна на медиите способ е предлагането на контекст към всяко твърдение със спорна достоверност. То може да приеме формата на обяснителен текст, а в случая с новинарските сайтове – и под формата на линкове и дори графики, илюстриращи реални данни.

Сред лесно оборимите, но изключително популярни твърдения на доц. Мангъров е това, че аутопсии на починали от COVID-19 не се правят. Подобна теза застъпва и съпартиецът му Румен Петков. Тя често се свързва с митична забрана от страна на Световната здравна организация. В действителност аутопсии на пациенти, починали от ковид, се извършват още от началото на пандемията – макар и не при всеки случай. Забрана от страна на СЗО за това няма. Всичко това е изключително лесно за проверка и е достатъчно просто да се потърси мнението на патоанатом или на представител на СЗО. И съответно това да е фокусът на публикацията, в случай че медията държи да публикува мнението на доцента.

Предоставянето на контекст би могло да дойде и под формата на допълнителни, но важни сведения за човека, чието мнение е изложено в статията. Например винаги да се добавя, че дадено мнение е изразено от кандидат-депутат, който в момента води предизборна кампания. Или че въпросната личност разработва собствена ваксина, за която се надява да набере финансиране или да получи одобрение. Подобни уточнения биха информирали аудиторията за евентуалните мотиви зад изказаните мнения и биха спомогнали за приемането им с поне щипка здравословен скептицизъм.

Всичко това е само част от обясненията защо България е една от най-слабо ваксинираните държави в настоящата пандемия. Към тях следва да се добавят невъзможността на социалните платформи да се справят с разпространението на фалшиви новини, слабите умения за критично мислене и разпознаване на достоверните източници на информация, непоследователността на мерките, налагани по различно време от здравните власти в страната, и т.н. Освен всичко друго се откроява и липсата на политическо лидерство още в началото на имунизационната кампания да се заяви твърда и недвусмислена подкрепа за ваксинирането. Подкрепа, която после да се отстоява последователно, като се прилагат данни за ползата от ваксинацията. Именно в този вакуум, създал се при отсъствието на лидерство, избуява все по-видното популистко заиграване с антиваксърските настроения сред част от хората.

Причините за недоверието към ваксините срещу COVID-19 в България са много, но това по никакъв начин не бива да води до отказ от отговорност от страна на медиите. Дори обратното – една промяна в тяхното поведение би спомогнала за повишаване на доверието във ваксинационния процес. Доверие, загубено и заради това, което самите медии правят или не правят в условията на пандемия.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

От местопрестъплението: Facebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/csi-facebook/

Когато в началото на март 2020 г. се установихме по домовете си и (които можaхме) заработихме оттам, първите ни разговори с колеги и клиенти се въртяха около това дали науката е способна бързо да намери ваксина срещу COVID-19 и най-вече дали регулаторите ще бъдат достатъчно бързи с одобрението ѝ. За да можем да си върнем нормалния живот и ежедневие. Никога не бих допуснал, че голяма част от същите тези хора днес още няма да са ваксинирани, а с някои от тях ще спорим ожесточено по темата. Какво се случи през тази година и половина?

Със сигурност локалният контекст е важен. Генерализациите не са полезни, но е трудно да се обори наблюдението, че българите сме недоверчиви по природа. Изчакваме първо някой да похвали нещо, преди да си го купим, или съседите да пробват нов продукт или услуга, преди да се решим да тестваме сами. Вярно е също и че институциите ни не заслужават доверие, а управлението на кризата стартира повоенному – с генералски униформи, заплахи и овикване вместо с научни аргументи и човешки обяснения. Всичко това няма как да не е част от причините за най-ниското ниво на ваксинирани у нас. Но дали е само това?

Всъщност антивакс пропагандата онлайн е поредното проявление на проблем, който пуска все по-дълбоки корени сред обществата ни – по целия свят.

Същият проблем, който направи възможен Брекзит и докара на власт опасен палячо като Доналд Тръмп. Технологиите ни свързват повече от всякога, но донесоха едни от най-ужасните противопоставяния в най-новата история на човечеството.

Брекзит стана факт след минимално числено превъзходство на гласовете за напускане на ЕС, в референдум, който в значителна степен бе манипулиран чрез лъжи и дезинформация в социалните мрежи и най-вече във Facebook. Механизмите вече са до болка известни – набелязване на група колебаещи се гласоподаватели, които биват облъчвани с реклами и съдържание, обострящо техните лични страхове или чувствителност по определени теми. И тъй като няма контролен механизъм какво съдържание вижда всеки на стената си и то е индивидуално подбрано за него, няма как дори това да бъде впоследствие разследвано, оборено или съпоставено с друго.

Технологията, експлоатирана до крайност, е в състояние да създаде в главата на един човек паралелна реалност, която няма допирни точки с тази в главите на останалите. Така британците започнаха да се страхуват от бежанци и имигранти дори където ги няма. Или че Турция ще стане част от ЕС, въпреки че дори не се полагат усилия за това.

Но не са само лъжите. Социалните мрежи и платформи се превърнаха в рупор на страх, омраза и разделение. Срещу заплащане. Без никакъв контрол върху произхода на средствата, източника на дезинформация или дори яснота кой е поръчителят, доколкото той може да се скрие зад друга компания или посредник.

По-лошото е, че невинаги виждаме лъжите, на които са подложени другите, защото често не сме таргетирани.

Виждаме малка част от мащаба, който е далеч по-голям от всичко, което можем да допуснем или да си представим. Същият модел и техники бяха приложени и при избирането на Тръмп за президент на САЩ. Иронично, не без помощта и на други създадени в името на демокрацията и свободното слово проекти – като WikiLeaks. Същото се случва и с пропагандата срещу ваксините. Уви, за част от разпространението ѝ този път дори не се заплаща, защото радикализацията на хората по темата спомага за автозахранването ѝ със съдържание. Днес, благодарение на технологичните гиганти, страх и омраза се леят из интернет напълно безнаказано. А в контекста на отричане на рисковете от COVID-19 и ползите от ваксините това вече пряко причинява смърт.

Живеем в глобален онлайн експеримент, в който сме се самопоставили в ролята на лабораторни мишки, докато съпреживяваме разпада на демокрациите си. След повече от век избирателно законодателство и изстрадани права в световен план всичко това се разрушава от технологиите. Без съпротива от наша страна.

Оказва се, че правителствата са неспособни да контролират адекватно транснационални корпорации.

Отделна е темата дали наистина имат желание да го направят. Бунтът трудно ще започне от потребителите, докато те бавно биват сварявани като жаби в яхнията на дезинформацията. Провалът ни е свързан с приемането на демокрацията за даденост и недостатъчното гражданско образование в посока хуманитаризъм. Нужно е спешно загърбване на индивидуализма, в който бяха възпитани поне три поредни поколения, и поне малко завръщане на мисълта за общото и за принадлежността ни (и в тази връзка ангажиментите ни) като част от него. Нужни са усилия и за завръщане на авторитета на науката. А това няма как да стане, ако непрекъснато противопоставяме на научните факти псевдонаучни концепции и даваме думата на опиянени от себелюбие и жадни за внимание псевдоавторитети, борещи се за лидерство върху някакво мнение.

Разпространението на псевдонаука и лъжи, безплатно или платено с пари с неясен произход, няма нищо общо с демокрацията или свободата на словото. Това е саботаж, подривна дейност. Оръжие в тиха война с драматични последствия. Защото най-страшното не е, че Тръмп спечели президентските избори през 2017 г. или че Великобритания напусна ЕС.

Главният въпрос пред нас е как да съхраним обществения си договор.

Ще можем ли някога отново да проведем честни и свободни избори изобщо? Ще можем ли да върнем доверието помежду си? Ще имаме ли отново свободни медии извън хватката на платформите? Ще оцелеем ли?

Време е за осъзнаване и съпротива. Не можем да си позволим да оставим социалните мрежи да бъдат основният източник на новини и информация на хората. Време е да изискваме поемане на адекватна отговорност, когато се окаже, че технологичните гиганти влияят на установените механизми на демокрацията и посредничат за разрухата на обществата ни. Защото докато си споделяме снимки на котенца, покълналите плевели ще превземат всичко, ако не бъдат изкоренени.

Заглавна снимка: Annie Spratt / Unsplash

Източник

Как работи дезинформацията

Post Syndicated from original https://toest.bg/kak-raboti-dezinformatsiyata/

Зад сложния сюжет на филма „Генезис“ (Inception) има една простичка, но въздействаща идея. Успееш ли незабелязано да посееш зрънце на съмнение (или нова идея), то може да завземе съзнанието и да промени възгледите и поведението на хората. За да подейства истински, е нужно едно: човек да възприеме идеята като своя. Инфодемията действа по много сходен начин. И затова е толкова опасна.

Източник

Как Западът прехвърли на социалните мрежи проблема с дезинформацията за ваксините

Post Syndicated from Ангел Петров original https://toest.bg/kak-zapadut-prehvurli-na-sotsialnite-mrezhi-problema-s-dezinformatsiyata-za-vaksinite/

През последните месеци редица световни лидери и правителства остро разкритикуваха разпространението на дезинформация в социалните мрежи на тема ваксини. В Берлин, Брюксел и Вашингтон технологичните гиганти изглеждат сякаш всесилни и незаинтересовани достоверната информация за ваксините да стига до всички. Така ли е обаче? Надценява ли се дезинформацията онлайн? Може ли борбата с нея да сломи…

Източник

До Чикагото и назад: Как кемтрейлс и конспирациите за коронавируса се сляха в едно

Post Syndicated from Колектив original https://toest.bg/chemtrails-coronavirus/

Автори: Георги Михайлов, Йоана Шопова, Йоанна Елми

В рамките на два дни, между 18 и 20 декември 2020 г., журналисти, ученици и експерти от различни области, разделени в осем отбора, участваха в хакатона „Здраве на прицел“, организиран от „АЕЖ-България“. Те обединиха сили, за да отговорят на въпроса кой стои зад дезинформационните кампании и какъв е пътят им от социалните мрежи до масовите медии. 

Журито на хакатона в състав Росен Босев, Никола Тулечки, Кристина Христова и Мария Черешева отличи разследванията на три отбора, сред които и този на Георги Михайлов, Йоана Шопова и авторката в „Тоест“ Йоанна Елми. Предлагаме ви да прочетете техния материал.

През последните няколко месеца една отдавна позната конспирация срещна темата за коронавируса. Теорията за химическите самолетни линии – кемтрейлс – се появява в края на 90-те години на миналия век, когато американските въздушни сили са обвинени, че използват военни самолети, за да обгазяват населението с мистериозни химикали. Привържениците на конспирацията защитават подозренията си с факта, че самолетите оставят след себе си необичайни бели линии. В действителност това са кондензационни следи, образувани от сблъсъка между горещата водна пара от двигателите на самолетите с хладния въздух в по-горните слоеве на атмосферата. Въпреки че доводите за самолетните следи като световен заговор отдавна са опровергани, теорията намира привърженици и до днес.

В българската информационна сфера с теорията за кемтрейлс се свързва името на Еленко Ангелов. Той се самоопределя като писател и психолог, води собствени семинари и е участвал в редица телевизионни предавания. Едно от първите видеа с него в интернет пространството е именно интервюто с Ангелов в предаването „На кафе“ по „Нова телевизия“ от 29 юни 2010 г. В рамките на сегмента синоптикът от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН Мартин Иванов обяснява причината за белите следи в небето. Еленко представя своите алтернативни доводи, според които Съединените щати се опитват да контролират климата и геоложките процеси на Земята с военните си самолети (в рамките на програмата за високочестотни активни изследвания на полярното сияние HAARP, друга честа мишена на конспиративни теории).

На 15 януари 2020 г. в pan.bg излиза статия, озаглавена „Версия: Опасните кемтрейлс са маркери на климатичното оръжие HAARP“. Текстът е копиран в няколко сайта, включително и в „Блиц“ ден по-късно, макар че pan.bg цитира именно него като източник на статията. Отново в „Блиц“, но през 2018 г. са публикувани статиите „В Италия заснеха на ВИДЕО ясно изразени кемтрейлс“ и „Какво се случва в небето над София?! Мрежата гръмна, развиха се страшни теории!“. Още по-рано, през 2016 г., таблоидът пита: „Тровят ли ни самолетите? Конспирацията кемтрейлс шашка света“, споделена и в pan.bg. Петиция от 2016 г. срещу кемтрейлс събира 161 подписа.

И обвързването на ваксините с кондензационните следи не е новост дори в България. Още през 2016 г. „Блиц“ „предупреждава“, че населението бива пръскано не само с ваксини, но и с литий от самолетите. Макар за някои „откритата биовойна“ да започва едва с началото на пандемията, от „Блиц“ научаваме, че такава война се води от поне четири години.

Фалшивите профили

В България сред активните поддръжници на теорията, че коронавирусът се разпръсква и от самолети, е Facebook потребителят Michael Nikanen. В своя публикация от 11 декември, споделена над 300 пъти, той твърди, че:

1. Няма вирус
2. За да предизвикат „симптомите на к-вид“ пръскат населението с нано-аерозоли
3. Вземат незаконно РНК проби с „тестове“
4. Впоследствие „ваксината“ също ще бъде с РНК (mRNA) и липидни наночастици
5. РНК е транспортна молекула и може да достави нано-частиците до КОНКРЕТЕН АДРЕСАТ – клетка или орган в човешкото тяло. Затова толкова държат на тези тестове.

[Оригиналният правопис е запазен – б.а.]

Профилът е създаден през 2012 г. В него потребителят твърди, че живее във Финландия. В интервал от 8 години (до 18 юли 2020 г.) той публикува само 4 пъти. Първият му пост, свързан с пандемията, е от 29 юли 2020 г. и представлява своеобразно „пророчество“, което предупреждава, че „на 20.09.2020 се предвижда да се затвори почти целия свят“, а хората ще бъдат чипирани и снабдени с ДНК паспорт. В ретроспекция нищо подобно не се случва, дори обратното – България бе системно критикувана за липсата на мерки през есента, а правителството предприе по-сериозни действия едва към края на ноември. В пълен контраст със събитията Michael Nikanen предупреждава, че от 20 септември ще се вземат „задължителни ДНК проби на всички“. От края на юли до момента потребителят публикува единствено дезинформация, свързана с коронавируса, включително еднотипни графични изображения с неверни твърдения, придружени с по една-две снимки.

Изображения с идентичен дизайн и съдържание откриваме и при друг активен по темата потребител – Alexander Traorel / Александър Траоре. Той също твърди, че живее в чужбина – в Обединеното кралство. Подобно на Michael Nikanen, профилът на Alexander Traorel е създаден през 2012 г. и оттогава има няколко поста, свързани основно с футбол. В следващите осем години няма публична активност – до 14 август тази година, когато Alexander Traorel споделя материал от afera.bg, в който се говори за ДНК тестове. От този профил активно се споделят статии от The Bulgarian Times, свързани с пандемията като измама или световен заговор, който цели да зароби човечеството.

Откриваме и трети потребител на име Anita Ivanova, споделящ идентично съдържание. За разлика от първите двама, нейната профилна снимка изглежда истинска, но при търсене установяваме, че е взета от платформа за изображения със свободни права. Акаунтът ѝ е създаден през 2013 г., а като свое местопребиваване посочва Фрайбург, Германия. Няма публична активност до 23 август 2020 г., когато споделя съдържание за събирането на ДНК чрез тестове за коронавирус.

От лятото насам и трите профила публикуват системно единствено дезинформация относно коронавируса.


Мистериозното вещество H9879

На 18 ноември 2020 г. Александър Траоре споделя публикация, в която се твърди, че коронавирусът не съществува. Вместо това населението бива пръскано с веществото H9879, което не успяхме да открием в този контекст в чуждестранни сайтове. Под това каталожно име фармацевтичната компания Merck предлага ензим, участващ в енергийния метаболизъм на клетките. Пет грама от него струват над 200 евро, което означава, че потенциалната му употреба в глобален таен план би била скъпо удоволствие. На някои места конспиративните теории говорят за него като за „химичен елемент“, какъвто просто не съществува.

В една от първите публикации на Александър Траоре, в която се споменава въпросното вещество, виждаме снимка на сигнал до главния прокурор. Сигналът е подаден от лице на име Венцислав Атанасов Ангелов, от чието заличено ЕГН е видима единствено цифрата 6, а като адрес за кореспонденция е посочена ул. „Петко Каравелов“ 8. Търсене на имената и адреса води до „Народна партия истината и само истината“ на Венцислав Ангелов – Чикагото. Името на Ангелов се свързва с участието и подготовката на международен канал за наркотрафик – обвинение, по което е признат за виновен, след като се укрива в продължение на няколко години.

Първото споменаване на въпросното вещество H9879, изглежда, е именно в профила на Венцислав Ангелов – Чикагото, който прави своите „разкрития“ в публикация във Facebook, без да посочва източници на информацията си. Ангелов се обръща към последователите си за финансова помощ и предоставя номер на банкова сметка, твърдейки, че се нуждае от средства за отпечатването на листовки, с които да предупреждава българите за „опасността“.

След публикациите на Чикагото от 14, 15 и 16 ноември 2020 г., на 17 ноември потребителят Michael Nikanen също споделя съдържание, свързано с мистериозната субстанция H9879. От средата на ноември насам на този профил почти ежедневно има нови публикации, често с еднакво съдържание, в които се споменават веществото H9879, пръскано от самолети, и коронавирусът заедно. На 23 ноември The Bulgarian Times за пръв път отпечатва новина, свързана с H9879, и тази новина – също както твърденията на Венцислав Ангелов – се разпространява експоненциално из социалните мрежи.



От средата на ноември насам съединението H9879, за което се твърди, че е разпръсквано от самолетите и така причинява коронавирус, присъства и в трите профила, описани по-горе, в публикации с идентично визуално и текстово съдържание. Между 11 и 14 декември например и тримата публикуват еднаква снимка с текст „Мистерията е разкрита! Няма вирус! Пръскат с нано аерозоли!“, която към момента на писането на текста е споделена общо над 500 пъти, включително в групи като „Обединени за справяне с манипулацията Соvid 19“, „Аз подкрепям доцент Мангъров“ и антисистемни групи срещу правителството, като „Цяла България срещу Бойко Борисов и ГЕРБ“. Голяма част от споделянията нямат висока степен на взаимодействие, тоест основно насищат пространството с информационен „боклук“ и бял шум, спомагайки за цялостното объркване съвместно с друго подобно съдържание.

Друг такъв пример е скрийншот, използван и в статията на The Bulgarian Times, описана по-горе, в който се споменава за коронавируса и аерозолите, както и за мистериозното вещество H9879/H-9879. И трите профила качват изображението между 22 и 28 ноември, като към момента то е споделено над 100 пъти, отново в групи със сходна тематика, сред които фигурират „Измамата Ковид-19“, „ДА ЗАЩИТИМ БЪЛГАРИЯ. (МУТРИ ВЪН)“, „Патриотична група“ и „НАРОДЕН СБОР ЗА БЪЛГАРИЯ“.

Рециклирана дезинформация

Има ли данни теорията да води началото си от чужбина? Материал в „Офнюз“ от пролетта споменава кемтрейлс като причинител на пандемията сред митовете около здравната криза, обобщавайки заключения на Европейската служба за външна дейност. Британският „Гардиън“ съобщава за конспирация в Мексико, която свързва кемтрейлс и коронавируса още през май. Тази теория обаче не се радва на такъв успех в чуждестранните среди, с какъвто може да се похвали възраждането на теорията за чипирането и сливането ѝ с пандемията. В България смесването на кемтрейлс и коронавирус се популяризира през последния месец без еквивалент в англоезичните страни или в Европа. Макар да има няколко публикации на английски език, в които присъства веществото, те са дело на профили, които публикуват и на български.

С оглед на това сценариите може да бъдат два – или има закъснение в конспиративната „мода“ и е трябвало да научим за кемтрейлс и пандемията още през пролетта, или за пръв път сме новатори, прибавили свой злокобен план към световното конспиративно богатство. Остава да разберем.

Този материал е създаден в рамките на хакатона за проверка на фактите „Здраве на прицел“. Другите две отличени от журито разследвания са „От Истанбулската конвенция, та на Измамата ковид-19“ и „Лъжите идват по-бързо от ваксините“. Специалната награда отиде при отбора на Стефка Златарева, учителка по български език и литература, и нейните ученици Ивайло Груев и Виктория Венчева от ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Пловдив, които на практика подготвиха урок, посветен на дезинформацията.
Заглавна снимка: Ria Sopala / Pixabay

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Защо братовчед ми вярва в конспирации

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/zashto-bratovched-mi-vyarva-v-konspiratsii/

„Защо роднината ми Х вярва в конспирации?“ беше една от най-актуалните празнични дискусии в социалните мрежи. Чуждестранни и български медии даже публикуваха своеобразни наръчници за комуникиране с подобни наши близки и роднини. Както самите конспирации, така и нуждата от конструктивен разговор около тях няма да остареят в скоро време. И въпреки че последните проучвания в областта на комуникациите не са единодушни относно ефективността на проверката на факти, а консенсус около правилната стратегия за адресиране на „инфодемията“ липсва, има подходи, които може да ни помогнат ако не да преодолеем различията, то поне да ги разберем.

Като за начало – предразсъдъци долу! Науката е категорична, че голяма част от хората вярват в поне една конспиративна теория, независимо от политическата си принадлежност, като в много редки случаи става въпрос за екстремисти или маргинални личности. Определящи фактори като образованието не са категорични, понеже се влияят от множество други променливи. Конспирациите са ефективни именно защото провокират не разума, а емоциите, експлоатирайки слабите места в човешката природа и мислене, които са еднакви за всички.

Разбирането на тези механизми е важно, тъй като подобен тип дезинформация има все по-очевидни обществени последствия, а според науката „излагането на конспиративни теории редуцира намерението на индивида да бъде активен в политиката, да намали въглеродния си отпечатък, да се ваксинира и да спазва добри здравни практики. В допълнение, вярата в заговори се асоциира с рискови сексуални практики и поведение сред определени групи с по-негативно отношение към равноправието, с расистки възгледи и политическо насилие“.

Добре де, в крайна сметка – защо роднината ми вярва в конспирации?

Според изследванията вярващите в тайни съзаклятия изпитват по-висока степен на недоверие към властта, по-цинични са към политиката, имат по-ниско самочувствие и често вярват в паранормални явления. Този профил със сигурност е широко разпространен в България, макар сериозните изследвания в областта у нас все още да са оскъдни. Изброяването на тези зависимости обаче не отговаря на основния въпрос: защо дезинформацията поглъща някои, а други – не, независимо от социален статус или политическа принадлежност. Може да бъдат разграничени три групи фактори: психологически/емоционални, социални и свързани с аналитичното мислене.

Преди да разгледаме всеки от тях поотделно, е редно да отбележим две неща: първо, човешките същества са сложно устроени и еднозначни, прости отговори за даден феномен няма. Второ, дигиталната среда добавя пореден елемент в картината: скоростта на публикуване и количеството информация, която циркулира онлайн, затрудняват и често подвеждат повечето потребители. На повечето от нас се е случвало да споделим снимка от събитие например, за която после се оказва, че е правена на друго място и в друго време. Проследяването на изображения и клипове отнема много повече време, отколкото краткотрайното усилие за тяхното публикуване. Често умишлено емоционалният характер на публикациите, целящи да ни провокират, води до експоненциално разпространение, с което сухите факти не могат да се конкурират. С оглед на това технологичната грамотност на потребителя играе роля в способността му да разпознава определено съдържание, да потвърждава неговия произход и да го сравнява с друга, легитимна информация.

Въпрос на психика

Именно огромното количество информация в социалните мрежи може да доведе до измислянето на множество хипотези, изграждане на връзки там, където те не съществуват, и залитане към конспиративни теории, сочат изследвания. Повишените нива на стрес пък провокират тенденция да се търси значение, ред или опит за контрол там, където често имаме просто случайни събития. Стресовият фактор е особено висок в контекста на глобални събития, като природни бедствия или терористични атаки. В подобни случаи науката говори за състояние на „свръхбдителност“, при което възбудата и стресът пораждат нужда от отговори и информация относно причините за даден феномен. В своето проучване за конспирациите, свързани с COVID-19, австралийски учени подчертават, че „някои хора са по-склонни да търсят структури, връзки или смисъл в несвързани помежду си събития като реакция на сложни събития, които преживяват в стресови обстоятелства“. Именно в този контекст социалните медии наливат масло в огъня.

Друга съставка в коктейла е склонността за потвърждаване, или инстинктът ни да търсим и приемаме информация, която отговаря на възгледите ни. Феноменът е изследван в края на 70-те години на миналия век в рамките на експеримент, в който на участници са представени аргументи за и против смъртната присъда. Не само че хората са по-склонни да запомнят аргументи, които подкрепят вече съществуващата им теза, но и често представянето на други факти води до още по-силно затвърждаване на първоначалната позиция.

Изправени пред нова криза или нови доказателства, вярващите в конспиративни теории се опитват да ги напаснат към вече съществуващите хипотези и логически системи. Универсалният отговор е, че самите факти са част от заговора и винаги има нещо скрито и неизказано или някой, който извлича полза от дадено събитие. Именно поради това се смята, че вярващите в дадена конспиративна теория са по-предразположени да вярват в конспиративните теории като цяло. Ако се върнем в контекста на България, упованието в народната медицина, паранормалното, астрологията и подобни е широко разпространено, легитимирано от масови медии и политици от десетилетия. Информационната епидемия покрай коронавируса не е нищо повече от покълването на отдавна посято семе.

В рамките на конкретното проучване ефектът на образованието върху вярата в конспиративни теории за коронавируса е слаб, а по принцип тя се влияе от други психологически и социални фактори. Нещо повече – образованието не предотвратява наличието на „когнитивни слепи петна“, или иначе казано, на склонността ни да виждаме сламката в окото на другия, но не и гредата в своето. Напротив, по-силните когнитивни способности се свързват с по-силна вероятност за подобни слепи петна.

Не пипай котлона, ще се изгориш

През 1966 г. американският психолог Джон Бреъм пита „Защо детето понякога прави обратното на това, което му се казва?“ в увода на развитието на теорията за психологическото реактивно съпротивление. Така се нарича склонността ни да правим противоположното на очакваното от нас. В свой обзор на научната литература върху реактивното съпротивление учени от Австрия и САЩ обясняват, че хората са убедени в наличието на определени свои свободи, с които разполагат в тъй нареченото си свободно поведение. За намеса в тези свободи може да се приеме всичко – от реклама, която ни насажда да купим определен продукт, до забрана да ползваме телефона си в киносалон. Именно в тези ситуации се проявява реактивното съпротивление, чиято цел е възстановяването на тези свободи.

От комуникационна гледна точка послания, които съдържат думи като „трябва“, „нужно е“ и „задължително“, предизвикват силно реактивно съпротивление, за разлика от по-слабите откъм контрол „възможно е“, „вероятно“ и „бихте ли могли“. Излишно е да обсъждаме комуникационната стратегия на българските власти от март месец насам във времена, когато множество лични свободи са силно ограничени в името на общественото здраве – такава просто няма, а последствията са налице.

Важно е да споменем и връзката между вярата в конспиративни теории и уязвимостта към логическата грешка „заблуда на комбинацията“, която се състои в погрешното вярване, че едно събитие е по-вероятно от друго или че е по-вероятно няколко събития да се случат едновременно и да са свързани. Има и по-голяма вероятност феновете на заговори да правят фундаментални атрибутивни грешки, тоест да обясняват феномен с личните качества на даден човек вместо с оглед на събитията и външни фактори. Според друго изследване е възможно конспирациите да са продукт на евристични грешки, например склонността да приемаме обяснения за събитията, които ни изглеждат равносилни на техните последствия: нещо толкова страшно и пагубно като пандемия например не би могло да е просто мутация на вирус някъде в Китай.

Ключово в тази категория е и противопоставянето на аналитичното и интуитивното мислене, като вторият тип се свързва със склонността ни да вярваме в конспирации. Повечето от нас мислят интуитивно в ежедневието си, тоест разчитаме на емоционални инструменти, с които си служим за вземане на решения и комуникация. Пример е поръчването на ястие в ресторант – избираме си вечеря на базата на това каква храна обичаме или искаме, а не калкулираме прецизно и с часове най-изгодния и най-рационален от всяка гледна точка избор. Именно тази внимателна пресметливост, която свързваме и с научния метод, е аналитичното мислене.

Противно на клишето, няма хора, които да са в едната или в другата категория – способни сме и на двата вида размишление. Но интуитивното мислене е ежедневие и инстинкт, докато аналитичната мисъл трябва да бъде тренирана и в много редки случаи идва даром. Способността да се мисли аналитично намалява вероятността да вярваме в конспирации и вероятно е причината хора с по-висока степен на образование да имат по-добри шансове да устоят на дезинформацията – добрата академична среда предполага активно изграждане на аналитично мислене в продължение на години. Но както споменахме по-горе, образованието не е еднозначен и сигурен фактор.

Решението се крие в общността

Невъзможно е да изброим всички променливи, които влияят на вярата в конспирации. Но определени социални фактори, за които носим както колективна, така и индивидуална отговорност, остават проблемни в България. Не е необходимо образованието да бъде с висока степен например, ако ефективно изгражда критична и аналитична мисъл, както и осъзнатост за психологическите аспекти, които ни правят склонни към реакция и податливи на манипулация. Следват фактори като качеството на живот, достъпът до различни източници на култура и информация, както и нивото на медийна и технологична грамотност.

Медийната среда е от основно значение. Когато ролята на медиите е не да бъдат стожери на истината и фактите, а рупори на властта, която с радост легитимира дезинформацията, когато е в нейна полза, няма как да искаме от обществото да има доверие в официална информация от какъвто и да е характер. Човешките същества разчитат на опит, а опитът на българина с официалните институции и медии е горчив. Опростачването на ефира, гоненето на сензации, подвеждащото представяне на данни и статистика, както и даването на трибуна на всякакви псевдоексперти и псевдоанализатори имат по-голям принос за общественото недоверие в контекста на здравната криза, отколкото която и да е отделна личност. Журналистите носят професионална отговорност да „преведат“ научния и политическия дискурс на достъпен за масовия зрител език.

Именно недоверието в институциите и властта е сред основните предпоставки за вяра в алтернативни теории и откровени лъжи, които са заплаха за общественото здраве не отскоро – подобни кризи е имало не само с ваксинацията като цяло, но и с епидемии от СПИН например. Тоест нямаме нови феномени, нито уникална за България ситуация; настоящата пандемия по-скоро катализира количествени натрупвания, игнорирани през годините. Но слабата способност на властта в България да предлага разумни решения не дава надежда за позитивна промяна, каквато виждаме на други места: щатите Арканзас, Орегон, Вашингтон и Калифорния разрешават отказ от ваксина например, но само ако родителите преминат през административен процес с ясна отговорност за действията си, плюс обучение по темата.

В такъв случай остава действието на индивидуално ниво. Тъй като у нас дезинформацията е мейнстрийм, ще трябва рано или късно да се научим да разговаряме един с друг и да търсим работещи решения в името на общото добруване. Подигравките и възмущението не са солидна стратегия в справянето с конспиративното мислене: именно хора, които се възприемат като маргинализирани или заплашени от обществото, са по-склонни да вярват в заговори. Вярата в суеверия и конспиративни теории играе ролята на механизъм, чрез който личността си обяснява чувството на изключване и изолация, сочат проучвания. По-уязвими са и членове на групи или социални прослойки, които се възприемат като хора с по-нисък статус поради етническия си произход или финансовото си състояние; също и хора, които виждат себе си като губещи от политическото или социалното статукво.

Вярата в конспиративни теории е изключително устойчива и не се поддава на корекция лесно. Към момента изследванията сочат, че изреждането на факти и аргументи не е достатъчно. Но послания, концентрирани директно върху дадено невярно твърдение, са по-ефективни от абстрактна оборка на теорията или представяне на съвсем нови контрааргументи. Разпространяването на добри практики и проверени твърдения би спомогнало повече за борбата с дезинформацията, отколкото подигравките. Друга алтернатива е стимулиране на аналитичното мислене с въпроси и ресурси, представени в рамките на приятелски разговор например.

Но най-ефективната стратегия остава превенцията. Експеримент показва, че участниците, на които са представени доказателства преди излагането им на дадена конспиративна теория, са по-малко склонни да ѝ повярват. „Когато хората нямат възможност да изградят защита срещу заблуждаващата информация, тя е по-убедителна“, заключават учените. Част от начините за изграждане на тази защита или поне за редуциране на поляризиращия ефект, който имат конспиративните теории, е спокойният разговор, свободен от предразсъдъци. Защото в крайна сметка всичко е въпрос на психология – дори масовата психоза.

Заглавна снимка: GoToVan / Flickr

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

2020: Сблъсък на дезинформацията с живота и здравето

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3677

Започна ваксинирането срещу COVID-19. И това е чудесно, защото има реален шанс след половин година да се върнем към нормален живот. За съжаление, както около самия COVID-19, така и около ваксините, има още една пандемия – пандемията от дезинформация.

Няма да опитвам да оборвам всички измислици относно COVID-19 ваксините – това вече са го правили много хора с по-подходяща квалификация от мен (биолози, лекари). Накратко – не, във ваксината няма чипове. Не, не се умира от нея. Не, не ни променя ДНК-то. Не, не е направено „много бързо“ (а е стъпила на години изследвания на предишната епидемия с коронавирус в Азия – SARS-CoV-1, както и на MERS в близкия изток). Не, хората, които си слагат ваксина по телевизията не си инжектират водя или глюкоза. И т.н.

Докато доскоро дезинформацията имаше по-невидими и „подводни“ ефекти, сега вече тя директно се сблъсква с живота и здравето ни. Всички конспиративни теории относно COVID-19 и ваксините повишават риска за всички нас. Ниски нива на ваксиниране ще остави хората, които не могат да се ваксинират по една или друга причина (здравословни) в доста неприятно положение. Други ще умрат, заради привиден „личен избор“, който обаче е тласнат от конспирации и дезинформация. В България извънредната смъртност е рекордна, отчасти заради сложното взаимодействие на политика и конспиративни теории – хем правителството няма доверие, хем напролет трябва да получи гласове от облъчени с конспирации гласоподаватели.

Винаги е имало слухове, невярващи хора, както и такива, податливи на конспирации. И това е било основно техен проблем. В момента, обаче, мнозинството от хората са бомбардирани и заринати с дезинформация онлайн. А на десетото виждане на поредния абсурд, това става част от информационния фон.

По аналогия с вируса – дезинформацията е заразна. Колкото повече хора облъчи и те я споделят/коментират/харесат/препратят, толкова повече хора са изложени на нея. И ако преди 20 години същите тези хора биха се ваксинирали, защото това е научен прогрес, има десетки хиляди тестове и научен консенсус, то днес те ще са видели 5 различни фалшиви новини, повторени по 5 пъти и мозъкът им ще направи връзки, каквито не съществуват.

Доколкото знам, конспиративността на човешкия мозък е еволюционен страничен ефект – възможността да виждаме опасности дори там, където ги няма, защото в противен случай рискуваме да не ги видим там, където ги има (това в тъмното мечка ли е или просто храст, който се движи от вятъра – по-добре да свържа точките и да видя мечка, за да мога да избягам навреме).

Днес обаче има един фактор, който изостря и злоупотребява с тези естествени тенденции в човешкия мозък – социалните мрежи. Те са средството за разпространение на дезинформация, конспирации, фалшиви новини. За да засилят този естествен процес, някои държави (да, Русия) целенасочено „слагат пръст в раната“ и създават мрежи за фалшиви новини и фалшиви профили – тяхната цел е да има хаос, който да отслаби стратегическия им враг – западния свят.

Хората не са свикнали да отсяват такъв поток от информация и съответно той директно влияе не възприятието им за света. А кой се грижи за отсяването на информацията? Социалните мрежи. Фейсбук, Гугъл (YouTube), Туитър. Техните алгоритми промотират или ограничават разпространението на дадено съдържание – на новина, на статус, на снимка.

И тук идва фундаменталният проблем – бизнес моделът на социалните мрежи са базира на максимизиране на времето, прекарано в тях, за да може да показват повече реклами и да получават повече пари от рекламодателите. За целта съдържанието се промотира така, че да генерира максимален престой и максимално участие. А кое генерира най-голям интерес и активност? Да, конспирациите. Има редица изследвания, които показват, че социалните мрежи (в т.ч. за видеосподеляне) диспропорционално промотират конспиративни теории.

Това алгоритмично „бутане напред“ на всякакви глупости разединява обществата, създава и възобновява конфликти, а напоследък и директно влияе върху живота и здравето ни. Може да звучи пресилено, но бизнес моделът за привличане на внимание на социалните мрежи изглежда несъвместим с едно здраво общество.

Времето за меки мерки срещу това беше проспано, за съжаление. Време е за по-твърди регулации и наказания. Трудно е, спорно е, но е необходимо.

И тук трябва да направим няколко важни уточнения. Първо, Фейсбук не е Хайд парк. Свободата на словото не значи алгоритъм да слага вашето мнение пред очите на стотици хиляди, защото те ще се възмутят. Свободата на словото не значи мегафон, управляван от конкретен комерсиален интерес. А и мегафон, използван като оръжие.

Второ, не предлагам модериране и цензура. Това вече се прави и то не особено успешно. Води до блокиране на политически активисти в някои диктатури, води до превръщането на Фейсбук (и другите социални мрежи) в арбитър кое е вярно и кое не. Никой не им е гласувал това право. Извън най-фрапантните случаи на призиви към насилие, и без ясно дефинирани механизми за обжалване на решения на социалните мрежи, модерирането се превръща в проблем, вместо в решение.

Но нека абсурдните, „лудите“, конспиративните, крещящите глупости, да си останат в малкото си ъгълче, където всеки ги заобикаля. Това, което предлагам е регулиране на алгоритмите. Компании над определен размер и онлайн влияние, да са длъжни да се впишат в някакви технологични рамки за промотиране на съдържание. С цел проверка, да са длъжни да отворят кода си, в частта му за препоръчване и промотиране на съдържание (включително изграждането на модели за машинно самообучение). И този код да подлежи на независима проверка – и от регулатори, и от научната и технологичната общност. Те са достатъчни монополисти, а кодът все пак е защитен от авторско право, така че аргументът, с който ще започнат – че това е търговска тайна, не би надделял над обществения интерес.

И да, Фейсбук не е единственият виновен. Има политически и медийни опортюнисти, които разгарят пожара. Но в основата му стои механизма на разпространение на дезинформация. Никой политик или анализатор няма интерес да говори абсурди. Но ако вече абсурдите са натикани в очите на милиони хора, ще се намерят хора, които да се възползват.

Да започнем с регулирането на промотирането на съдържание в социалните мрежи. Бързо. Ще има важни детайли, които да се уточнят, но нещата ескалират прекалено и стават все по-опасни. Дезинформацията, дали такава, измислена от някой „болен мозък в мазето“ или поради геополитически интереси, се излива върху нас, докато някой прави много пари от това и се оправдава, че е „само платформа“.

Тези действия може да предприемат единствено федералното правителство на САЩ и Европейската комисия. Всяко усилие с по-малък мащаб ще е неуспешно. А тяхното бездействие сега е бягане от отговорност, която ще ни струва в дългосрочен план.

Материалът 2020: Сблъсък на дезинформацията с живота и здравето е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

QAnon: Всички пътища водят към световния заговор

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/qanon-vsichki-patishta-vodyat-kam-svetovniya-zagovor/

На 21 септември 2019 г. Facebook потребител с името Гиллар Анастасова Румяна споделя следната информация: „Върховният лидер на Иран Али Хаменей и президентът на САЩ Доналд Тръмп са двама служители на семейството на Ротшилд (сатанински Червен щит)… Много от вас знаят, че е въпрос на публично достояние, че всеки път, когато Доналд Тръмп фалира като бизнесмен, той е бил обезпечен от Ротшилдови.“

Година по-късно същото лице, но паралелно с още два други профила – Rumiana Prokopenko и Румяна Гиллар – е един от най-запалените последователи на конспиративната теория QAnon и президента Тръмп, когото вече не нарочва за част от сатанински заговор, а възхвалява като спасител на човечеството.

Click to view slideshow.

Румяна е изключително активна онлайн. В най-използвания от трите ѝ профила във Facebook преброявамe над 70 поста само на 15 ноември 2020 г. Публикациите ѝ са популярни както в групи като „Българска народна армия – БНА“, така и в други, политически неоцветени и свързани с духовни теми, като „По вектора на времето“ например. Сред тях се среща QAnon съдържание, а има също и анти-COVID постове, в които преобладават познатите наративи за злодея Бил Гейтс и вируса като умишлена стратегия за подчиняване на човечеството. Съдържанието, споделяно от Гиллар/Прокопенко, намират широк отзвук в групи срещу ваксините и семейните политики, включително такива, свързани с протестите срещу Стратегията за детето през 2019 г.

Профилите на Румяна надали са част от зловреден заговор за размиване на обществения дебат, но проследяването им разкрива как фалшивите новини и конспирациите заливат интернет, рециклират се и се променят, така че да отразяват важни настоящи социални проблеми. Антисистемната жилка на QAnon се харчи в групи срещу премиера Бойко Борисов и управлението на ГЕРБ, преплита се с недоволството срещу здравните политики, свързани с коронавируса, и вероятно е доходоносна за множество интернет сайтове, които разчитат на кликове и внимание, за да генерират приходи.

Добрата новина е, че интеракцията с подобно съдържание остава ниска, освен ако не е споделена от известна личност като Мартин Карбовски например. Лошата е в самото количество на подобна информация, която се бълва в социалните мрежи.

Click to view slideshow.

Какво е QAnon

От появяването си през октомври 2017 г. в платформата 4chan, анонимният потребител Q (оттам и името на конспиративната теория QAnon) прави множество гръмки предсказания. Оттогава насам президентът Тръмп винаги е на броени дни от извършването на мащабни арести, свързани с тайните елити педофили от „дълбоката държава“. Макар че бяха предвидени за ноември 2017 г., тези събития все още не са се случили.

Прогнозите, за които твърди, че се базират на секретна информация от високо ниво, се публикуват в т.нар. Q-drops – кратки съобщения. В съобщение #34 от 2 ноември 2017 г. се предупреждава, че „в идните няколко дни без съмнение ще разберете, че ще си върнем великата държава (земята на свободните) от злите тирани, които искат да ни навредят и унищожат“, поради което президентът ще въведе извънредно военно положение срещу гражданското неподчинение в защита на „дълбоката държава“ и ще активира системата за спешни комуникации (EBS), за да се избегнат „фалшивите медии“. Нищо такова не се случва.

В съобщение #647 от 31 януари 2018 г. потребителят Q заявява: „Утре е Денят на Свободата. Утре. Денят на Дните“, отново без да е ясно за какво става дума. В съобщение #796 той предупреждава за терористичен атентат в Лондон около 16 февруари 2018 г. Също като други събития, и това не се сбъдва.

Пандемията: блюдото на Петри за конспирации

Въпреки множеството провалени предсказания, теорията набира популярност в Европа към края на 2019 г., като се адаптира към съответния местен политически контекст. Според доклад на медийните анализатори от NewsGuard, първите френски акаунти, разпространяващи конспирацията, са създадени между март и юни т.г., по време на първия локдаун във Франция. В Италия теорията се появява през лятото на 2019 г., но групите се множат в периода между февруари и май 2020 г., който отново съвпада с пандемията. В Германия (европейската държава, в която конспирацията е най-разпространена) и Великобритания профили с QAnon съдържание съществуват от 2018 г.

„Конспиративният светоглед, който е в ядрото на QAnon – най-вече идеята, че тайни правителства се опитват да наложат нов световен ред, – намира благоприятна почва през последните месеци. Пандемията роди множество подобни теории, включително че здравната криза е част от план, наложен от световните елити – начело с Бил Гейтс, – да бъде ваксинирана по-голямата част от населението“, пише още в доклада на NewsGuard. 

Популяризиране в България

В България теорията също набира сила през пролетта на 2020 г. Едно от първите споменавания на американската конспирация е в статия от 22 април на сайта pogled.info, в която се твърди, че вирусът е създаден от „дълбоката държава“, за да попречи на преизбирането на американския президент Доналд Тръмп. Като автор е посочен Владимир Прохватилов, чието име се открива в проправителствени руски медии като gazeta.ru и fondsk.ru, които често са източник на дезинформация, а преводач е В. Сергеев. Статията представлява мешана скара от новини и вече опровергани твърдения относно пандемията.

QAnon присъства и в инцидента, при който загина журналистът Милен Цветков. Българските медии разпространяват новината, че 22-годишният Кристиян Николов, обвинен за причиняването на катастрофата, е употребявал адренохром. Медиите заемат директно от речника на конспирацията (включително и БНТ). В края на април Lentata.com развива темата за „дрогата на елита“ в пространен текст. Според QAnon „елитите“ участват в „добиването на адренохром“, при което адреналинът се извлича от детска кръв, за да се получи психоактивното вещество. В действителност адреналинът се синтезира в човешкото тяло в надбъбречните жлези, но може да бъде извлечен изцяло изкуствено в лабораторни условия, като получаването на адренохром от него е тривиално, след окисление. Едно потенциално приложение на адренохрома е в производството на медикаменти за кръвоспиране.

През май „Дойче Веле“ разказва за навлизането на QAnon в Германия, а материалът е препубликуван в „Дневник“. Няколко дни по-късно, на 18 май, своя първи материал по темата публикува в „Труд“ и един от основните поддръжници и разпространители на теорията у нас – Борислав Цеков. Към юли голяма част от българските медии отразяват акцията по премахване на конспиративните профили от социалните мрежи.

Твърденията на QAnon са абсурдни за повечето читатели, но предизвикват силни емоции, което пък носи трафик. Пример за това са медии като БЛИЦ, които препубликуват както материала на „Дойче Веле“ (но с подменено заблуждаващо заглавие), така и статиите на Борислав Цеков. Нагледен пример за конспирациите като източник на популярност е хасковската eTV, чиито видеа обичайно събират няколко десетки харесвания, докато клип за коронавируса като план на елитите да подчинят света е споделен над 5100 пъти в социалната мрежа и е гледан над 260 000 пъти към момента на написването на тази статия.

Със стари познайници – нова конспирация

QAnon превзема и обичайните гнезда на конспиративното мислене. Сайтът The Bulgarian Times публикува своя „QAnon наръчник“ това лято. На сайта няма информация за собственост, нито етичен кодекс, но се посочва, че макар страницата да се „старае да поддържа вярна, точна и актуална информация“, това „не изключва възможността инцидентно да възникнат обективни несъответствия и пропуски“, като „thebulgariantimes.com не носи отговорност за субективните възприятия и интерпретация на точността, пълнотата и полезността“ на информационните си ресурси.

През юни QAnon теорията се появява и в ufobg.com, свързан с Петър Симеонов и проф. Лъчезар Филипов (чиято оставка от Българската академия на науките е поискана през 2017 г. от научната общност), където оттогава са индексирани 32 публикации, съдържащи думата „кабал“, част от Q-теориите. Материалите за COVID-19 също говорят за елитно съзаклятничество.

Съществува тенденция конспиративните теории да преливат едни в други. Така и QAnon, започнала през 2017 г. като случаен пост в 4chan, се адаптира към здравната криза и намира място в същите платформи, които традиционно разпространяват антиевропейска и антизападна реторика, наред с други безпочвени твърдения.

QAnon публикациите се споделят основно във Facebook групи като: „Укриваните тайни“, „България и Русия – дружба от векове за векове“, „За присъединяване на България към Евразийския съюз и СССР“, „Българи против ваксината“, Национална група „Децата на България“, „Да запазим българското семейство“, „Българска народна армия – БНА“, „Без партии и политици“, „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“, „Против джендър образованието в училищата“ и други.

Click to view slideshow.

Общото между тях е, че служат като форум за изразяване на антисистемни гледища, недоверие към установената институционална власт и медиите и за разпространение на „алтернативни“ теории. QAnon предлага лесен наратив, който представя врага като част от „дълбоката държава“, срещу която просветените – в случая Доналд Тръмп – се борят. В България Бойко Борисов, президентите Плевнелиев и Радев, както и лидерът на опозицията Христо Иванов са представяни като част от „дълбоката държава“.


Координирана дейност? Надали

Макар профилите на Румяна Прокопенко/Гиллар на пръв поглед да носят характеристиките на фалшиви акаунти, наличната ни информация сочи, че случаят не е такъв. Според избирателните списъци г-жа Прокопенко съществува и живее в Силистра, а историята ѝ в социалните мрежи показва, че е отколешна любителка на конспиративни теории. Към момента на публикацията тя не е отговорила на молбата ни за разговор, а допитване до живеещи в града не помогна да разберем с какво се занимава и откъде получава информацията, която разпространява. Единственият ѝ съгражданин, заявил, че я познава, отказа да бъде цитиран в този материал.

Румяна Прокопенко/Гиллар споделя преведени от руски език материали, като преобладават публикации от канала в Telegram „Теория большого шока“ (ТБШ), активен от лятото на тази година, с описание „информация от вътрешни лица, теории и новости, важни новини“. ТБШ публикува основно съдържание, свързано със САЩ, въпреки че YouTube каналът със същото име и лого, регистриран през януари 2020 г. и активен от 6 месеца насам, е базиран в Казахстан. ТБШ разпространява както съдържание, свързано с QAnon, така и теориите за чипирането с ваксини, за коронавируса като контролирана атака и подобни.

Click to view slideshow.

И ако социалните мрежи изобилстват с профили, подобни на този на Румяна, зад които стоят хора, вероятно искрено вярващи и уплашени от информацията, която получават, то едва ли е съвпадение, че въпросното съдържание е проследимо до проруски и рускоезични източници и се радва на внимание основно в групи с такава насоченост. Руската стратегия за експлоатиране на вече съществуващи разделения и слаби звена в държавите, които вижда като идеологически противници, е практика и исторически факт. Най-голямото предимство е очевидно: вярващите разпространяват, добавят и адаптират съдържанието към собствения си контекст напълно безплатно, а медиите и каналите, които публикуват такова съдържание, пък заработват своята печалба успешно в платформи като YouTube или чрез добре известни кликбейт механизми.

Какво е решението?

Един от парадоксите в разследването на дезинформация е, че всяко споменаване на конспирациите ги популяризира. Според проучване на Pew Research в САЩ от март т.г., въпреки че QAnon е теория, популярна сред крайнодесни маргинални кръгове, и е категорично насочена срещу „либералните елити“, демократите са по-запознати с нея от републиканците. Анализът посочва, че е „по-вероятно хората, които се информират за изборите и политиката основно от „Ню Йорк Таймс“ (59%), MSNBC (49%) или NPR (39%), да потвърдят, че са чули или прочели поне нещо за QAnon“.

Проверителите на факти не могат да смогнат с огромното количество информация, която бълват множеството разпръснати източници, макар често пъти тя да е толкова логически неиздържана и абстрактна, че едно търсене в Google да изглежда достатъчно. Но дори това не помага – сайтовете често не посочват собствениците си и конкретни автори, съдържанието се рециклира от множество медии и се легитимира чрез препубликации, а връзката с потребители като Румяна Гиллар и установяването на нейните източници и професионална позиция е трудна задача. Към това се прибавят и психологическата нагласа да търсим съдържание, което потвърждава вече съществуващите ни предразсъдъци, слабата медийна грамотност в България, легитимирането на основните източници на дезинформация от политическата власт, както и алгоритмите на социалните мрежи, които с готовност снабдяват с още от същото.

През 2007 г., малко преди появата на Facebook и шест години след атентатите от 11 септември, група американски учени измерват нагласите към конспиративната теория, че 9/11 е дело на американското правителство и администрацията на Джордж Буш. Профилът на вярващите в конспирации е: по-склонни да четат таблоиди, блогове и форуми; по-бедни и по-вероятно принадлежащи към ниските слоеве на обществото. Основното откритие обаче е, че вярата в конспирацията отразява политическите разделения в САЩ – демократите са по-склонни да обвинят Буш в чудовищен заговор, отколкото републиканците. Учените заключават, че „вярата в конспиративни теории вече е нормална част от политическите конфликти в Съединените щати“. Тринайсет години по-късно практиката е глобализирана.

Ако успеем да погледнем отвъд възмущението и емоцията, разцветът на QAnon в локални условия ни насочва към няколко основни проблема – рекордно ниското доверие в институциите (според „Евробарометър 2020“ 75% от българите не вярват на парламента, а 71% – на правителството); дефицитът на образованието в сфери като медийната грамотност и критичното мислене; нестабилната икономическа, политическа и социална среда, която подхранва такива теории.

В Европа традиционните медии все още се ползват с най-голямо доверие сред обществото, а социалните мрежи – с най-ниско. В България, където традиционните медии се ползват като инструменти за политическа пропаганда, ситуацията е огледална и доверието в интернет е без еквивалент в ЕС, а социалните мрежи са едно от основните места за политическа организация.

Източник: EBU

Докато тези наболели проблеми не бъдат разрешени, всички пътища ще водят към световния заговор. И както в случая със Стратегията за детето – последствията, за разлика от теориите, могат да бъдат съвсем истински.

Заглавна карикатура: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Primum non nocere. За вируса и етиката

Post Syndicated from Иван Радев original https://toest.bg/primum-non-nocere-za-virusa-i-etikata/

В края на миналата седмица Българският лекарски съюз (БЛС) излезе с остра декларация, в която се противопоставя на „подаването на противоречиви сигнали в публичното и медийното пространство, особено от колеги лекари“. В позицията се посочват два цитата:

Няма никакъв смисъл от тези маски, освен психологически. Освен това тези маски създават измамното чувство, че сме защитени…

Коронавирусът е обща вирусна инфекция, която се самоограничава. Излекуваните не са излекувани. Това са хора, на които им е минало.

Въпреки че не се споменава името му, и двете мнения принадлежат на доц. д-р Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозната болница в София. В последните месеци доц. Мангъров се превърна в основния глас, изразяващ различно от общоприетото в медицинските и научните среди мнение по въпросите, свързани с новия коронавирус и с необходимостта от противоепидемични мерки.

Според съсловната организация тези твърдения са „обидни, демотивиращи, лишени от лекарска етика и професионална колегиалност“, на фона на „нечовешките усилия, стоицизъм и себеотдаденост на всички медицински специалисти, работещи с COVID-19“.

Как медиите избират източниците си

Как обаче стои въпросът от гледна точка на медиите? Трябва ли те да дават трибуна на подобни неконвенционални мнения?

Обикновено медиите търсят всички легитимни гледни точки. В случая „легитимни“ е ключово понятие. Всеки има право на мнение, това е основно човешко право. Но за да получи това мнение видимост, осигурявана от медиите, то би трябвало да е подкрепено с факти и да е изразено от някой, който разполага с необходимите знания, за да го изрази. Търсенето на противоположно мнение на всяка цена – похват, доста популярен за българските медии – не е задача на журналистите и не е необходимо условие за осигуряване на плурализъм. Например ако в някое предаване е поканен учен астрофизик, не е необходимо за баланс да бъде поканен и човек, който вярва, че Земята е плоска.

Когато обаче противоположно мнение се изказва от някой, който има необходимата квалификация като лекар и специалист в дадена област, нещата стават по-сложни.

Медиите не би трябвало да ограничават правото на изразяване на подобни експерти само защото мнението им противоречи на съществуващия консенсус. Известно е, че пробивите в дадена област се осъществяват именно от хора, чието мнение е различно от приетото дотогава. Ако се върнем към примера със Земята, прочутото „И все пак тя се върти“ е изречено във време, когато научният консенсус е бил друг и оспорването му е можело да доведе дори до изгаряне на клада.

Днес времената са различни. Медиите и социалните мрежи доведоха до това всяко неинформирано, погрешно или дори нарочно манипулативно мнение, което по някакъв начин успее да съвпадне с емоционалната честота на големи групи хора, да придобие огромна публичност. Така дезинформацията, фалшивите новини и теориите на конспирацията заеха значително място в съвременния обществен живот, като заплашват да подкопаят устоите на демокрацията на много места по света.

Откровени небивалици се повтарят толкова много пъти, че започват да звучат правдоподобно,

или поне много хора си казват: „Щом го чувам толкова пъти, значи има нещо вярно.“ А подплатените с факти мнения се губят в океан от дезинформация. Социални медии като Twitter, Facebook и YouTube започнаха да предприемат действия и да свалят съдържание, което определят като дезинформация.

Тези платформи ограничиха например филма „Пландемия“, в който американската лекарка д-р Джуди Миковиц развива конспиративна теория по отношение на COVID-19. Филмът все пак получи огромна популярност и още може да бъде открит на различни места в интернет. И въпреки че всяко твърдение от него е оборено с факти от други учени и бяха разкрити смущаващи подробности от професионалната биография на д-р Миковиц, които я компрометират като учен, доста хора продължават да смятат, че във филма се казва истината, а официалната наука лъже за вируса.

За разлика от д-р Миковиц, българският символ на алтернативната гледна точка доц. Мангъров има добра професионална биография.

И не е учудващо, че получава трибуна от медиите. Въпросът обаче е в баланса. Дали видимостта, която получават доц. Мангъров и малцината лекари, споделящи неговото мнение, е пропорционална на тази, предоставяна на всички останали специалисти с не по-малко впечатляващи професионални биографии?

„Да погледнем през прозореца“

Ако някой твърди, че навън вали, а друг – че грее слънце, работата на журналиста не е да цитира и двамата, а да погледне през прозореца и да каже кое е вярното. Това казва Джонатан Фостър, преподавател по журналистика в Университета в Шефилд.

Когато става дума за медицина и особено за дебат около нов и непознат вирус обаче, „поглеждането през прозореца“ е много трудно, тъй като на журналистите се налага да бъдат арбитри на терен, който в повечето случаи е твърде отдалечен от професионалната им компетентност, а в конкретния случай човечеството тепърва трупа знания за заболяването.

Проследяването на предишни изказвания на съответните специалисти и каква част от твърденията им са били потвърдени или отхвърлени във времето би помогнало на репортерите при избора на събеседник. Когато става дума за въпроси, от които зависи общественото здраве, журналистът трябва да се опита да направи всичко възможно, за да предупреди своята публика за евентуални противоречия.

Например когато се цитира доц. Мангъров, може да се посочи, че прогнозата му, че коронавирусът ще изчезне до юни, не се е оправдала.

В ситуация на глобална здравна криза даването на контекст и избягването на излишна сензационност и категоричност в твърденията е ключово. По този начин хем няма да бъде ограничено правото на мнение на специалиста, хем читателите, зрителите и слушателите ще могат да преценят доколко да се доверят на нова препоръка, прогноза или мнение.

Друг начин журналистът да „погледне през прозореца“ е да потърси източниците, които даден събеседник цитира. Да се опита да оцени доколко тези източници са надеждни и са цитирани коректно.

Дезинформация чрез „факти“

Няколко часа след декларацията на БЛС, в „Лице в лице“, едно от най-гледаните предавания на bTV, бе поканена д-р Антония Първанова. Тя е публична личност – лекар със специализации в чужбина, със сериозна политическа кариера в националния и в Европейския парламент. Освен това лично се е сблъскала с COVID-19, като го е преболедувала. Темата на участието ѝ е обявена като

„Нова вълна на COVID-19 – мит или факт?“

По време на интервюто д-р Първанова многократно заявява, че ще се придържа към „факти и данни от научни изследвания“. Позицията ѝ обаче е по-скоро противоположна на официалната, базираща се на относителен научен консенсус. С поредица цитати, съдържащи точни дати и рефериращи към конкретни документи, д-р Първанова се опитва да убеди аудиторията, че всъщност реалността е друга, различна от тази, която властите се опитват да представят в България като мотив за удължаването на извънредната епидемична обстановка.

Първият авторитет, цитиран от д-р Първанова, е Центърът за контрол на заболяванията в Съединените щати (CDC). Около шестата минута от участието си в bTV тя казва: „На 24 август Американският център за контрол на заболяванията излезе със свое указание, че не може да се разчита на PCR тест и той не се препоръчва. И затова не се препоръчва да се правят тестове на здрави хора. Защото те дават грешка.“

CDC без съмнение е водещата държавна институция, когато става дума за борбата срещу коронавируса в Съединените щати, тоест напълно легитимен източник. Оказва се, че на 24 август организацията наистина публикува указание относно тестването – както с PCR, така и с тестове с антитела (станали известни у нас като бързи тестове). Само че във въпросната публикация

никъде не се казва, че не се препоръчва PCR тест, нито пък че на него не може да се разчита.

Всъщност там ясно е показано как правилно да се вземат проби за такива тестове, и се обръща внимание кои хора трябва да бъдат тествани – хората със симптоми, тези, които са били в близък контакт с болен, както и такива, за които здравните власти изискват тест. Накрая се уточнява, че не е необходимо всеки да бъде тестван.

В нито една своя публикация CDC не изразява съмнение относно надеждността на PCR методиката. Напротив, на 18 септември центърът публикува актуализация на същото указание, в която подчертава нуждата да бъдат тествани и хора без симптоми, които са били контактни с носител на заболяването. Това се налага заради значителната честота на асимптоматичното и пресимптоматичното предаване.

Д-р Първанова продължава да надгражда темата за ненадеждността на PCR тестовете със словесна еквилибристика, чиято логика е доста трудно разбираема.

Изключвайки големи групи от населението като носители на вируса, бившата депутатка се опитва да каже, че в общия случай вероятността преди теста някой да е носител на вируса е под 1%, затова при положителен резултат вероятността наистина да разпространява вируса е под 50%. Така стига до заключението, че половината от тестовете са „фалшиви“, имайки предвид, че 50% от положителните резултати са фалшиво положителни. Това заключение няколко пъти е повторено от водещата Цветанка Ризова.

Категоричността на този извод също е притеснителна, особено като се има предвид, че в много страни делът на фалшиво положителните PCR тестове не е известен. Във Великобритания например по първоначални оценки той може да варира между 0,8% и 4%, се казва в статия на престижното британско издание The Lancet.

Безспорно нито един тест не е 100% сигурен и всички тестове може да дадат фалшиво отрицателни и фалшиво положителни резултати.

Трябва да се има предвид обаче, че диагнозата не се поставя само на основата на резултатите от теста. Лекарите вземат предвид и други фактори, като наличие на симптоми, история на контакт с носител на заразата, както и други изследвания. Дали е етично да се прави внушение, че над половината от тестовете дават фалшиво положителни резултати? Подобни изфабрикувани интерпретации създават предпоставки болните да не спазват карантината, което може да е със сериозни последици за живота и здравето на околните, а и за цялото общество.

Посланието си против противоепидемичните мерки д-р Първанова подкрепи и позовавайки се на позиции на световни организации като УНИЦЕФ. Според нея в четири доклада на организацията, цитирани отново с дати, се говори за вредата от противоепидемичните мерки върху благосъстоянието на децата по света. Д-р Първанова използва относително коректно статистика, която действително присъства в публикации на Детския фонд на ООН. Но прави извод, който не може да се открие в нито една публикация на организацията – че виновни за проблемите са мерките.

На въпрос на водещата дали заплахите за децата, за които УНИЦЕФ говори, са заради коронавируса, д-р Първанова е категорична: „Заради мерките, не заради коронавируса.“ Тя дори посочва, че от УНИЦЕФ са стартирали програма, чиято цел е да си представим „свят без мерки“. Това противоречи не само на конкретните документи, но и на цялостната политика на УНИЦЕФ – от техния сайт е видно, че

организацията подкрепя борбата с пандемията и в много държави по света има активни кампании за разясняването и прилагането на мерките,

най-вече по-отношение на децата. Верификацията на тези факти изисква време и едва ли е по силите на водещ по време на предаване на живо. Но подобни изказвания и множество постове във Facebook д-р Първанова има и преди участието си в „Лице в лице“. Това позволява на медиите и журналистите, преди да дадат трибуна на някого, да се опитат да проверят твърденията, на базата на които този човек изгражда тезата си.

Primum non nocere е основен принцип в медицинската етика, извеждан от Хипократовата клетва. Би могъл да се преведе като „Преди всичко не вреди“, или казано по друг начин: „Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди.“ В условията на пандемия, а и не само, от този принцип бихме могли да се ръководим и ние, журналистите – да внимаваме и да не позволяваме дезинформацията, която би могла да коства човешки живот, да си пробива път с наше участие.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Това е просто грип

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://toest.bg/tova-e-prosto-grip/

Тенисистът Григор Димитров, спортният министър Красен Кралев, телевизионният водещ Ути Бъчваров, анестезиологът и радиоводещ Мирослав Ненков, депутатът Хасан Адемов, фолкпевиците Галена и Деси Слава. Това са само част от известните личности у нас, които публично разказаха за боледуването си от COVID-19. Сред тях има различни случаи – хора, боледували тежко и дори лекувани за определен период в реанимация, и други, прекарали заболяването без никакви или с леки симптоми. Общото им послание е, че вирусът не бива да се подценява, а едно от най-честите определения, използвано от възстановилите се от болестта, е, че тя е „странна“.

В световен мащаб, а и у нас обаче продължава да вирее съмнението в сериозността на COVID-19. Има и хора, които все още не вярват, че вирусът съществува.

Новият вирус е като сезонен грип – дезинформация или оптимизъм

Често протичането на COVID-19 се сравнява с това на сезонния грип. В самото начало на пандемията подобни твърдения преобладаваха, а социалните мрежи и форумите изобилстваха от таблици и графики с броя на загиналите от глад, катастрофи, рак и грип. Данните се ползваха като доказателство колко нерелевантни са строгите ограничения, въведени в борбата срещу заразата, и като довод, че няма нужда от паника. Както по света, така и в България, лидери и експерти на най-високо ниво поддържаха тезата, че SARS-CoV-2 причинява обикновен грип и мерките за овладяването му не бива да бъдат по-различни от тези при сезонните епидемии.

Интерактивната графика по-долу илюстрира добре, макар и не докрай прецизно, защо сериозността на болестта не трябва да се подценява.

През януари Световната здравна организация (СЗО) обявява епидемията от COVID-19 за извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване от международно значение. Към тази дата болестта действително е на последно място като причина за смърт сред близо 20 изброени, в които дори не са включени най-масовите „убийци“ на населението на земята – исхемична болест на сърцето, инсулт, хронична обструктивна белодробна болест, алцхаймер. Липсата на пряко усещане за заплаха от новата болест и съвсем реалистичните страхове от по-стари и популярни зарази правят тезата за „обикновеността“ на вируса близка, желана и изглеждаща достоверно. За кратко.

Респираторно заболяване ли е COVID-19

Въпреки първоначалните хипотези, че SARS-CoV-2 е поредният коронавирус, предизвикващ сезонно респираторно заболяване, след значителните проблеми с лечението на тежко болните науката потърси отговорите в други посоки. Поредица от изследвания установиха, че вирусът всъщност може да засегне всеки орган, включително кръвоносната система. Теорията, че COVID-19 е по-скоро възпаление на съдовата система (васкулит), а не респираторно заболяване, беше популяризирана у нас най-вече от пулмолога д-р Александър Симидчиев, чиито медийни изяви по темата получиха широк отзвук. Той и други медицински експерти положиха усилия да изградят представата за болестта като „лека“, „респираторна“ и „сезонна“.

Въпреки всички научни доказателства обаче сравнението със сезонните респираторни заболявания продължава да циркулира като легитимна гледна точка дори в професионалния дебат по темата. Сред основните аргументи на защитниците на тази теза е, че известните досега данни за разпространението и смъртността от това заболяване приличат повече на тези на грипа, отколкото на тежки инфекции като рубеола и морбили например. Един от защитниците на тезата у нас е председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който от самото начало на пандемията акцентира върху несъразмерния според него отговор срещу заразата, който създава по-големи рискове от самата болест.

Специфичното за тази трактовка е, че тя стъпва на верни факти и поставя действията на официалните власти не само у нас, но и в целия свят под въпрос – и така звучи като аргументирана и логична критика. Тази теория, която често предлага превратна интерпретация на числата, пропуска един ключов детайл – в основата на агресивните мерки срещу разпространението на SARS-CoV-2 от самото начало на кризата стои не това, което световната наука знае за вируса, а това, което не знае за него.

„Леталитет“ и „тежко протичане“

Колко от заразените с новия коронавирус се разболяват тежко? А колко умират?

Изчисляването на тези два параметъра e един от факторите, които могат да дадат отговор на въпроса за сериозността на дадено заболяване. Вирусът ебола например буди изключителна тревога, тъй като само тазгодишният епидемичен взрив е убил около половината от засегнатите, а през годините смъртността варира между 25 и 90%.

Все още е трудно да се направят прецизно подобни калкулации за разпространението, тежестта и смъртността на COVID-19, тъй като заболяването е ново. В началото на август СЗО публикува научно писмо, в което подробно обяснява принципа за определяне на смъртността на дадено заболяване. Учените обясняват, че се наблюдават два различни коефициента – IFR (infection fatality ratio), който показва съотношението на броя починали към общия брой заразени, и CFR (case fatality ratio), или леталитет, който отразява броя починали към броя доказани случаи. Заради различията при изчисляването на двата коефициента се говори за „смъртност“ от под 0,1% до над 25%.

От друга страна, самото изчисляване на евентуалния брой заразени е резултат от допускания и предположения, а не точна сметка. За да онагледи този проблем, сайтът Our World in Data публикува диаграма, включваща данни от Съединените щати за доказаните случаи на коронавирус и оценка за истинския брой на заразените според четири от най-използваните математически модели. Вероятността реално заразените да са много повече от доказаните е видима и в четирите модела. По въпроса колко точно са заразените и как болестта се развива във времето обаче, моделите предлагат напълно различни резултати.

В не един научен материал се отбелязва, че трябва да се отчетат значителните разлики на възрастова основа, заради които осредняването на леталитета също би довело до некоректни изводи.

За „тежко протичане“ на COVID-19 може да се говори при определени медицински критерии, разписани от международните професионални организации. Един от най-ясно разпознаваемите от неспециалистите симптоми е дихателната недостатъчност. Все още липсва категоричен научен консенсус по отношение на риска от тежко протичане на заболяването, тъй като освен по възрастови групи, разлики се отчитат и при наличието на други фактори – като съпътстващи заболявания – и дори според държавата.

Въпреки всички условности, в скорошна публикация в медицинското издание The Lancet се прогнозира, че вероятно около 4% от световното население е заплашено от тежко протичане на COVID-19, като при мъжете рискът е два пъти по-висок (6%), отколкото при жените (3%). Делът на уязвимите групи е най-голям в страни със застаряващо население, африкански държави с високо разпространение на ХИВ/СПИН и малки островни държави с широко разпространение на диабет. Ключов фактор при оценката на риска се оказва наличието на диабет и хронични бъбречни, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

На този етап от развитието на пандемията математическите модели не могат да дадат точни отговори. Но изминалите девет месеца от началото на коронакризата бяха достатъчни, за да покажат, че тревогите около новото заболяване може да се окажат дългосрочни.

Свидетелства за боледуване, продължаващо по 10–12 или над 15 седмици, се появяват в различни краища на света. Такива случаи бяха документирани и от световните медии и описани в социалните мрежи. Науката също потвърди някои от дългосрочните усложнения, причинени от COVID-19, и отхвърли други. Въпреки че научихме много за коронавируса от началото на пандемията насам, много от въпросите, засягащи хода на заболяването, все още нямат отговори.

Така наличната към момента информация за дела на смъртните случаи и на хората, които оцеляват след тежко протичане на болестта, може да се окаже недостатъчна за цялостна оценка на тежестта на заболяването. Едно обаче е сигурно – става все по-трудно да впишем COVID-19 в графата „лека настинка“.

Дългосрочните ефекти на COVID-19 и защо е важно

Една от най-престижните болнични вериги в Съединените щати – Mayo Clinic, наскоро публикува статия, в която обобщава на достъпен език най-сериозните доказани към момента дългосрочни усложнения на COVID-19. В материала се посочва, че повечето от боледувалите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици. Но при други – дори такива с леко протичане на заболяването, симптомите не отминават дори след първоначалното възстановяване. Най-често те продължават да страдат от умора, кашлица, задух, главоболие, болки в ставите. Екипът на Mayo Clinic изрежда и кои са уязвимите органи и системи – сърце, бели дробове, мозък, кръвоносна система.

Опровергава се и първоначалното убеждение, че здравите млади хора не са толкова застрашени от заболяването. Изследването на леките случаи е особено предизвикателство за медиците, тъй като много от пациентите съобщават за продължителни прояви на някои симптоми, дълго след официалното си излекуване.

Заради недостатъчната, а на места и липсваща диагностика обаче проследяването и изучаването на усложненията често е възпрепятствано. Например анкета, направена в Холандия, разкрива, че почти три месеца след появата на първите симптоми, 9 от всеки 10 души съобщават, че имат проблеми с извършването на обикновени ежедневни дейности. 1622 души със съмнение за коронавирус са участвали в проучването, но 91% не са били хоспитализирани, а 43% изобщо не са били диагностицирани от лекар.

В изследване на Кралския колеж в Лондон се предполага, че едва 52% от преболедувалите във Великобритания са оздравели за по-малко от 13 дни. Проучването включва както тежки случаи, лекувани в интензивно отделение, така и хора, прекарали заболяването у дома с леки симптоми. Друго английско проучване, публикувано в специализираното издание за неврология Brain, докладва за увреждания на нервната система, причинени от COVID-19, като някои от усложненията не са свързани с това дали болестта е протекла леко, или тежко.

Изследвани са хора, при които болестта не е дала никакви респираторни симптоми, и неврологичните разстройства са били първият и единствен симптом на COVID-19. Документирани са случаите на 43 души на възраст между 16 и 85 години с различни форми на мозъчно увреждане вследствие на прекараната инфекция.

През лятото репортаж на британската телевизия Sky News разказва за болницата в италианския град Бергамо, един от най-засегнатите от заразата райони в световен мащаб. Местните лекари проследяват състоянието на хората, лекувани от COVID-19 в най-тежките седмици на епидемията през март и април. Психоза, безсъние, бъбречна болест, гръбначни инфекции, инсулти, хронична умора и двигателни проблеми са сред най-сериозните усложнения, останали след излекуването на пациентите, споделят италианските лекари пред телевизията. Те подчертават, че според тях става дума за системна инфекция, която засяга всички органи в тялото, а не за респираторно заболяване, както се смяташе в началото на пандемията. Проактивното издирване на пациентите е провокирано от предишно малко проучване, което сочи, че над 87% от пациентите страдат от поне един симптом, който не отминава дори след като болните се смятат за излекувани.

Както всяко друго ново явление, и тази болест формира свой собствен речник. Описаните по-горе случаи получават общото наименование long COVID, или на български – „дългопротичащ ковид“. Понятието възниква спонтанно, тъй като в държавите с масово разпространение, като Великобритания и САЩ, се появяват много пациенти, съобщаващи за продължително неразположение, които много дълго време не са тествани. Понятието е възприето и от медицинската общност, като в началото на септември престижното научно издание British Medical Journal дори организира уебинар за специалисти със съвети как да диагностицират и лекуват пациенти с „дългопротичащ ковид“.

Сериозно, но не безнадеждно

Данните за много пациенти с дългосрочно проявяващи се симптоми в условията на липсващо специализирано лечение мотивират специалистите да търсят алтернативни решения за тези случаи. Репортаж на Си Ен Ен от Международния конгрес на Европейското дружество по белодробни болести съобщава за изследване, което дава надежда за по-бързо възстановяване с помощта на точна двигателна и респираторна рехабилитация. Любопитен детайл е, че рехабилитацията повлиява позитивно дори върху психо-неврологичните симптоми, като депресия и тревожност.

Не трябва да забравяме обаче, че далеч не всички въпроси около COVID-19 са получили своите отговори и не е изключено изследванията по темата отново да променят разбирането на медиците за същността на заболяването, неговия ход и лечение.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пандемия по новозеландски 

Post Syndicated from original https://toest.bg/pandemiya-po-novozelandski/

На фона на тревожните данни за нарастващия брой заразени със SARS-CoV-2, които заливат света през последните месеци, Нова Зеландия отчита друг вид статистика: брой дни без нови случаи на болестта. След над 100 дни без дифузно разпространение (изолирани случаи се появяваха само сред пътуващи от чужбина) в началото на август страната отбеляза най-ниския брой смъртни случаи сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки появата на нови заразени през последните седмици, Нова Зеландия се превърна в световен пример за успешно справяне с болестта, а премиерката Джасинда Ардърн – в един от най-популярните световни лидери.

На какво се дължи този успех? До каква степен доверието в медиите и местните институции допринасят за обществения консенсус при прилагане на взетите мерки? Как новозеландците се отнасят към дезинформацията и конспиративните теории на тема пандемия, които на моменти успяха да заглушат експертната и научна информация по въпроса в други точки на света?

Комбинация от фактори

Географските особености на страната са от ключово значение за постигнатите успехи. Нова Зеландия е отдалечена островна държава в Тихия океан – факт, който в нормално време затруднява лесното пътуване до други места, но по време на пандемия се оказа изключително предимство. За разлика от Европа, където близките разстояния и сухопътните граници между държавите превърнаха ранното овладяване на пандемията в трудна задача, Нова Зеландия имаше стратегическо преимущество. Първо, нейната отдалеченост ѝ даде достатъчно време да се поучи от палитрата от реакции в други страни и да разработи стратегия още през първата половина на март. През втората половина на месеца и Нова Зеландия вече отчита ръст на случаите, но правителството вече обсъжда списък от икономически мерки, съставяне на план за действие и протокол с четири нива на реакция за овладяване на вируса (1 е най-ниското ниво, 4 – с най-много ограничения за движение и контакти).

Ниската гъстота на населението (едва 15 души на км²) дава достатъчно възможности за спазване на физическа дистанция, а липсата на сухопътни граници с други държави и наличието на естествена бариера за придвижване между Северния и Южния остров естествено помагат в борбата срещу вируса. Това позволи на Нова Зеландия да наложи прецизен контрол върху ограничаването на движението и разпространението на заразата – мерки, които са физически невъзможни за повечето държави по света.

Ранните реакции в медиите също са важен фактор при формирането на обществените нагласи. До средата на февруари има под 500 дневни споменавания на вируса в традиционните и социалните медии, а в началото на март темата вече доминира с по няколко хиляди споменавания на ден. В този период правителството стартира координирана информационна кампания, която включва поставяне на билбордове, плакати и информационни материали в населените места и дори електронни табели по пътищата, както и съобщения в традиционните медии и социалните мрежи (включително таргетирани послания в местнaта онлайн платформа Neighbourly, която свързва съседите в отделни квартали).

Отделно от правителствените усилия, самостоятелно и в партньорство с медиите, различни организации, частни компании и университети също регулярно информираха населението за това какви протоколи за сигурност вероятно ще е нужно да се приемат, как да се процедира при различни сценарии – стриктна карантина, частични ограничения, свободно движение – и как стои въпросът с икономическите компенсации, възможностите за работа от вкъщи и достъпа до работни и образователни ресурси от разстояние.

Наред с пряката и редовна комуникация на макро- и микрониво, положителен ефект върху информираността на населението оказа и стратегията на правителството да си сътрудничи с научната общност в страната. Освен настояването на Ашли Блумфийлд, генерален директор на Новозеландската здравна служба, за редовни консултации с научната общност при вземането на стратегически решения, в страната по принцип съществува култура на предаване на научна информация на достъпен за широката публика език. Чудесен пример за това е съвместният проект между илюстратора Тоби Морис и микробиоложката Сузи Уайлс. В сътрудничество с местната медия Spinoff тандемът комбинира занимателни илюстрации със синтезирана епидемиологична информация в серия от статии, комикси и инфографики за пандемията.

Междувременно в началото на пандемията някои преподаватели и учени стартираха собствени инициативи за разясняване на препоръчителните мерки при евентуално разпространение на вируса в страната.

Доверие в институциите, съгражданите и медиите

Комбинацията от споменатите по-горе благоприятни фактори е солидно споена от два основополагащи елемента за новозеландското общество: висока степен на сигурност и обществено доверие. За успешното прилагане на всеобхватни противоепидемични мерки в публичния и частния сектор е необходимо нещо повече от забрани, глоби и наложени отгоре правила, а именно обществен консенсус, доверие в институциите и споделени ценности.

Нова Зеландия успешно съвместява тези условия според различни световни класации през последните две години. Страната е сред 15-те най-развити държави в света според Индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие; в топ 10 на държавите с най-свободни медии според Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“; втората най-малко корумпирана държава в света в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“, на второ място според Индекса за глобален мир и най-свободната държава в света според Индекса за човешка свобода на Института „Фрейзър“.

Важното в случая е не дали в дадена класация страната е на първо, девето или петнайсето място, а в това че в страната има работещи институции, върховенство на закона и свободни медии. Като всяка друга държава, и Нова Зеландия има своите местни проблеми и политически разногласия, но ключов фактор в изграждането на тази стабилна основа е високото обществено доверие на новозеландците в местните институции и в органите на властта.

Изследване на общественото доверие, направено между 2016 г. и 2019 г. от Университета „Виктория“, показва, че новозеландците имат най-голямо доверие на медицинските специалисти, съдиите, полицията, училищата, университетите и малкия бизнес. Доверието в министрите и парламентарните представители е по-ниско (най-вече заради социалното неравенство между потомците на британските заселници и коренното маорско население), но е над средното ниво на скалата, подобно на доверието в медиите.

Тези числа отразяват цялостното отношение на гражданите и разбира се, варират в зависимост от демографските групи и конкретните проблеми и политики. Що се отнася до COVID-19 обаче, дори след пълното затваряне на държавата за повече от месец и скорошните протести срещу задължителното носене на маски, населението остава положително настроено към мерките на правителството. Според проучване на Horizon Research през август 28% от гражданите имат „пълно доверие“ в способността на правителството да се справи с пандемията, 32% „предимно вярват“ и 19% „донякъде вярват“ в тази способност. Едва 7% от отговорилите нямат „никакво доверие“ в мерките.

Международните медии с право разпознават лидерския почерк на премиерката Ардърн, съчетаващ ясна политическа визия и изпълнена с емпатия реторика, като определящ фактор в борбата на Нова Зеландия с пандемията от COVID-19. Истината обаче е, че успехът ѝ се дължи не само на индивидуалните ѝ качества, но и на вече съществуващата социална спойка от чувство за гражданска общност, подкрепа и доверие в съветите на медицинските експерти, учените и институциите в страната. Неслучайно официалната реч, с която министър-председателката обяви въвеждането на строги мерки срещу пандемията, се фокусираше не върху забраните, а върху посланието, че „работейки заедно, ще успеем да се справим и да предотвратим негативните последствия“.

Един „отбор от 5 милиона души“ срещу глобалната атака на конспиративните теории

Нова Зеландия се изправи срещу пандемията с „отбор от 5 милиона души“, както се изрази Ардърн, имайки предвид цялото население на страната. Но до каква степен този отбор е засегнат от глобалната инфодемия и изброените по-горе фактори успяват да тушират влиянието на онлайн вълната от дезинформация?

Анкета, проведена от ежедневника Stuff и Университета „Меси“ и обхващаща над 71 000 респонденти, показва, че 88,4% от населението разчита на традиционните медии като основен източник на новини, а 10% от гражданите се информират предимно от социалните медии. Защо това е важно?

Социалните медии осигуряват безпрецедентно лесен достъп до инструменти за създаване на съдържание, което може да достигне до огромна аудитория, без необходимост от механизми за проверка на фактите – и това ги превръща в идеална среда за разпространение на дезинформация. Наличието на независими традиционни медии, които проверяват достоверността на информацията, може да бъде силен коректив за туширане на слуховете и неверните твърдения от други източници.

Изследване на Кралския колеж в Лондон в партньорство с британската маркетингова компания Ipsos Mori от май тази година показва, че хората, които вярват в конспиративни теории, са по-склонни да се информират предимно от социалните медии. 60% oт анкетираните, които вярват, че коронавирусът е свързан с 5G облъчване, казват, че получават информацията си предимно от YouTube. В глобален план тази тенденция се подкрепя от мащабното допитване на британската социологическа агенция YouGov в 23 държави по света, според което гласоподавателите, склонни да вярват на популистки послания, са също така по-склонни да черпят информацията си от Facebook, Twitter, YouTube и WhatsApp.

В подкрепа на хипотезата, че основният източник на информация влияе върху мнението на аудиторията, мнозинството (87,8%) от новозеландците, които четат новини предимно в традиционните медии, смятат, че вирусът има естествен източник (тоест не е създаден в лаборатория, каквато е една от популярните конспиративни теории в социалните медии). Сред аудиторията, наблягаща на социалните медии, всеки пети вярва, че вирусът е нарочно създаден в лаборатория.

Още по-крайни са мненията сред 1,6% от хората, които черпят информация от уста на уста: там всеки трети смята, че вирусът е нарочно създаден, а 13,5% вярват, че пандемията е създадена от таен елит, който иска да контролира света.

Възможно е сравнително малкият брой на новозеландците, които се информират предимно от социалните медии, да е сред благоприятните фактори за високата степен на обществено доверие в реакцията на правителството: 79% от новозеландците са „за“ за мерките дори след спада, породен от разочарованието от появата на нови случаи през август.

Нова Зеландия отвръща на удара

Въпреки че има скептични реакции сред по-голямата част от населението, основните дезинформационни сюжети, които се разпространяват в Нова Зеландия, са сходни на познатите конспиративни рефрени по света. Призивите за горене на 5G антени, реакциите срещу коварния план на Бил Гейтс и твърденията, че вирусът е нарочно създаден, се срещат често. Борбата срещу тях обаче се води упорито не само от традиционните медии, но и от самите новозеландци.

Преглед на медийното съдържание през последните месеци показва, че както и на много други места по света, водещата конспиративна теория в местните социални медии е предполагаемата връзка между 5G и разпространението на вируса. Окуражаващо е, че новите споменавания в тази насока и по други митове по темата не нарастват (поне в публичния разговор; трудно е да се дадат точни данни какво се случва в лични профили и затворени групи), а същевременно все повече публикации обсъждат конспиративните теории и ги изобличават в местните медии.

Брой споменавания по ключови теми в новозеландските онлайн медии. Източник: TalkWalker, инструмент за следене на медийното съдържание онлайн

Ардърн е главно действащо лице в кампанията срещу дезинформацията, тъй като медиите редовно отразяват пресконференциите, в които премиерката директно критикува конспиративните теории и призовава новозеландците „да се съмняват в политиците“ и „да се вслушат в здравните експерти“. Най-големите медии в страната подкрепят тази позиция и aктивно публикуват информация за инфодемията и формирането на местни групи, споделящи слухове и митове по темата.

Популярно обяснение за склонността да се вярва в конспиративни теории е, че тя произтича от липсата на усещане за контрол над ситуацията. Колкото и да е налудничава, ако една конспиративна теория обяснява неяснотите и въпросите около даден проблем, това създава фалшиво усещане за психологически комфорт и увереност. Макар и неверни, митовете ни убеждават, че „знаем“ точно какво се случва, защото виждаме връзките между събитията (дори когато такива няма), и това намалява тревожността, която изпитваме.

Дълго време конспиративният разговор се водеше по периферията на общественото внимание, сред малки изолирани групи, но за съжаление, той набира скорост с наближаване на местните избори. От него се възползват опортюнистично настроени политици, които търсят подкрепа от определен тип аудитория с високи нива на тревожност. Призивите срещу носенето на маски отекват сред търсещи слава политици и онлайн инфлуенсъри в Австралия и Нова Зеландия, но обществеността все още оказва отпор. Някои от най-популярните Facebook групи в столицата Уелингтън активно споделят стотици коментари в подкрепа на здравните мерки, препоръчани от правителството.

Отпор срещу конспиративните теории оказват не само гражданите, но и политици от всички краища на политическия спектър, писатели, учени и известни личности. От своя страна медии като RNZ и Newshub публикуват ръководства как хората могат да говорят със своите роднини и близки, които са увлечени от конспиративни теории, без да ги засегнат, но и без да позволят допълнително разпространение на фалшивата информация.

Особено внимание се обръща на уязвимото маорско население, тъй като по исторически причини коренните жители на страната имат изградено недоверие към управляващите. По последни проучвания на Департамента по статистика от юни т.г. маорите са и демографската група с най-ниска степен на доверие към традиционните медии и това ги прави особено уязвими за конспиративни послания.

Като цяло по-голямата част от аудиторията засега стои встрани от конспиративните разговори, макар и с течение на времето да се прокрадва нова вълна от опити за дезинформация. Докато доверието в здравните експерти е високо и правителството успешно представя мерките не като ограничения, а като общата кауза на „отбор от 5 милиона души“, инфодемията изглежда овладяна. В дългосрочен план обаче и в Нова Зеландия, и по света все повече нараства нуждата от широк обществен дебат относно това кои източници на информация са надеждни, как да се проверява нейната достоверност и как да се контролира вредата от подвеждащото и конспиративно съдържание.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.