Tag Archives: Прогресивна България

Йотова ли спечели, или Гюров загуби?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/yotova-li-specheli-ili-gyurov-zagubi/

Йотова ли спечели, или Гюров загуби?

На избори обикновено се състезават обещания за по-добро бъдеще, но на балотажа за президент в България победи обещанието да не стане по-лошо. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов години наред печелеше избори с предупреждения за хаоса, който ще настъпи без него. Румен Радев усъвършенства тази политическа технология, като прибави и страха от война към страха от нестабилност. На президентските избори технологията отново проработи, а премиерът (и президент почти два мандата) си приписа заслугите за победата на Илияна Йотова. Същевременно опозицията им не успя да убеди достатъчно избиратели, че промяната не е поредната заплаха.

За джендъра на машините, или за активните мероприятия

Ако нещо изглежда като активно мероприятие, постига цели като активно мероприятие и отшумява лека-полека – точно както правят активните мероприятия, то по всяка вероятност е активно мероприятие. Безпомощни ли сме пред активните мероприятия, или не съвсем? От Светла Енчева.

Колко страх събра „Ганьо отива на война“?

Да си прав за агресията на Русия срещу Украйна, за европейския избор на България и за опасностите от политическото заиграване с Кремъл не означава непременно да печелиш избори. 

Правотата не е политическа стратегия, нито моралното превъзходство е заместител на доверието. 

Властта успя да превърне войната на Русия срещу Украйна в риск, който уж произтича от противниците на управлението на страната. В държава членка на НАТО, на чиято територия са разследвани (руски) саботажи и която е мишена на дезинформационни и хибридни операции, управляващите представят не Русия, а политическите си противници като заплаха, по-голяма от режима на Путин. Така агресорът остана на заден план, а опасността беше приписана на онези, които му се противопоставят.

Балотажът, както е добре известно, не се печели само със собствените избиратели. Между двата тура кандидатите трябваше да търсят подкрепа извън твърдите ядра и симпатизантите си. 

Резервоарът на гласове за Йотова беше гарантиран още на първия тур от кандидатпрезидентските двойки на „Възраждане“, „Величие“ и дори МЕЧ (независимо от призива на лидера Радостин Василев да се гласува за Гюров). Третите на 25 октомври – „Възраждане“ с лидера си Костадин Костадинов и евродепутата Петър Волгин, спечелиха близо 191 000 гласа. Част от тях преминаха на втория тур към Йотова поради липса на българска Алис Вайдел. Но и наративът на Йотова и подкрепящите я е също като на лидерката на „Алтернатива за Германия“.

Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“

Крайната десница печели там, където демокрацията не успява да даде нито убедителни отговори, нито визия за бъдещето. Светла Енчева разглежда възхода на АзГ в Източна Германия и проследява как усещането за изоставеност, носталгията и страхът се превръщат в политическа сила.

Неслучайни съвпадения

Противопоставянето „мир или война“ в кампанията за президент в България не е изолиран феномен. В Европа, не без помощта на Кремъл, се оформя нов политически речник, в който капитулацията се нарича мир, съпротивата – ескалация, а солидарността с нападнатия – подстрекателство към война. 

В интервю за The Economist Алис Вайдел говори с добре познати и на българското общество тези, които се налагат от управляващата „Прогресивна България“, от говорители като Явор Дачков и Мартин Карбовски, от някои социолози и анализатори, от Йотова–Вълчев, Костадинов–Волгин, „Величие“, МЕЧ и Радостин Василев. Един твърде шумен и многолик, но единогласен хор.

Украйна вече е загубила войната. Подкрепата за Украйна е опасност от разширяване на войната и Германия може да стане мишена. 

На въпрос за предполагаем руски опит за атака с дронове на летището в Лайпциг Вайдел заявява, че не е видяла доказателства за руска отговорност. Също като българските управляващи, които упорито отказват да посочат Русия като стояща зад атаките с дронове по търговски кораби в Черно море. 

Когато питат Вайдел за отговорността на Путин, тя измества разговора към президента на Украйна Зеленски. Оказва се, че нападнатата страна трябва да доказва, че иска мир. Така лидерката на германските крайнодесни се измъква от неудобни въпроси, като обръща посоката им. По същия начин действа с въпроса за дроновете – насочва разговора към предполагаемата украинска роля във взривовете на газопроводите „Северен поток“. 

„Джудо“ в комуникацията

В бойното изкуство джудо силата на противника се използва срещу самия него. На този принцип се основава и т.нар. вербално джудо – комуникационна техника, популяризирана от американеца Джордж Томпсън, бивш преподавател и полицай. Нейната цел е да овладява конфликти чрез пренасочване на разговора, без агресия и насилие. 

В политиката обаче подобен подход може да се използва и за манипулация. Тази тактика напомня на т.нар. DARVO (от английските Deny, Attack, Reverse Victim and Offender), при която обвиненият отрича, атакува обвиняващия и разменя ролите на жертва и извършител. Вместо да отговориш на неудобния въпрос, обръщаш го срещу онзи, който го задава. Атакуваш, вместо да се защитаваш. И докато противникът се опитва да опровергае обвиненията, никой вече не помни въпроса.

Съвпадения с пропагандния речник на Кремъл се откриват в наративите на различни европейски политици. На 21 октомври The Insider разкри документи и вътрешна кореспонденция за руската операция за влияние „Допелгенгер“. От тях става ясно, че още през април 2022 г. Сергей Кириенко – първи заместник-ръководител на президентската администрация в Русия, който отговаря за вътрешнополитическите процеси, и един от най-влиятелните хора в Кремъл, поставя пред пропагандистите три задачи: да създадат „ядрена психоза“, да водят „война в името на мира“ и да преувеличават всичко. През март 2024 г. при опасения от нарастваща подкрепа за Зеленски във Франция са предложени посланията „чужда война“ и „Европа има нужда от мир“. 

А днес опити за всяване на страх от ядрена катастрофа и обещания за мир звучат и от най-високите трибуни в България.

Месец преди балотажа премиерът Румен Радев извади ядрената карта. На форум на Euronews в Брюксел на 30 септември той предупреди, че Русия може да прибегне до ядрено оръжие, ако бъде отслабена или притисната. Попита защо никой не оценява риска от опитите за конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, и настоя да бъдат чути тревогите и на двете страни. Така заплахата, отправяна от Москва, се превърна в аргумент за сдържаност на Запада.

След първия тур Радев вече не говореше за хипотетична ядрена ескалация, а за избор между мир и война. На 26 октомври той обяви, че политическите му противници не биха се поколебали да въвлекат България във войната. За месец опасността смени адреса си: от руския ядрен арсенал към българската опозиция.

В телевизионния дебат Йотова продължи тази линия. Според нея наливането на повече средства и по-модерни оръжия в Украйна води единствено до нови разрушения и човешки жертви. Тя напомни, че загиват хора от двете страни – славяни и православни християни. Общата религия и произход се оказаха по-важни за аргумента ѝ от разликата между агресор и нападнат. А подписаното от Гюров споразумение с Украйна беше използвано, за да бъде внушена опасността от изпращане на български войници, въпреки че това може да реши единствено българският парламент.

Така войната, започната от Путин, беше превърната в предизборно обвинение срещу противниците на Радев. Докато те трябваше да доказват, че няма да изпращат българите на фронта, управляващите си присвоиха правото да говорят от името на мира.

Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание?

В последната част на поредицата Йоанна Елми изследва кога и защо се разпространява манипулативното съдържание из онлайн пространството. В текста проследяваме кризите в обществото (политически…

Технологията на внушенията беше използвана и срещу Андрей Гюров. Анализ на компанията Identrics проследява как твърдение за негов спонсор, свързан с производството на дронове в Украйна, преминава през сайтове, социални мрежи и политически говорители, докато се превърне в обвинение, че кандидатът е финансово обвързан с военната индустрия. Според анализа Мартин Карбовски също разпространява твърдението във Facebook, повтаря го на среща с граждани във Велико Търново и Илияна Йотова.

Според публикация в сайта „Гласове“ на Явор Дачков, чиято съпруга Йотова назначи за съветник в Президентството, Данчев е най-големият дарител на „Продължаваме промяната“ през 2025 г., а за президентската кампания на Андрей Гюров е предоставил общо 150 000 евро. 

Калоян Данчев притежава българската „Дженерал Чери интернешънъл“, в чийто съвет на директорите е Кирил Петков. През юни се появяват публикации за намерения двамата да развиват производство на дронове по украински лиценз. 

На 29 октомври „Гласове“ публикува данни от естонски регистри, според които Петков е участвал в срещи с отбранителни институции като представител на делегация на украинския производител на бойни дронове General Cherry. Тези обстоятелства не доказват, че дарението му обвързва Гюров с военния бизнес или с каквато и да било политика на въвличане на България във войната.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, но това не означава, че може еднолично да изпраща български войници на война. Той назначава и освобождава висшия команден състав по предложение на Министерския съвет, а решението за изпращане на български войски извън страната принадлежи на Народното събрание.

Градската десница и изкуството да губиш избори

Първият тур на президентските избори показа, че Йотова може да бъде победена: разликата с Гюров беше под 3% и почти 43 000 гласа. Вторият тур разби надеждите. 

За Илияна Йотова гласуваха 57,6% от отишлите до урните, а за Андрей Гюров, подкрепен от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и други формации от демократичната общност – 39,5%. В гласове разликата надхвърли 300 000.

Утешението е, че Гюров получи близо 750 000 гласа, една част от които са дошли от ГЕРБ. Все пак вотът е сериозен политически капитал за човек, станал широко разпознаваем благодарение на 78-те си дни като служебен премиер и обявил кандидатурата си само два месеца преди изборите. Така беше пропуснато ценно време не само за утвърждаването му като кандидат, но и за достигане до избиратели извън традиционните среди на ПП, ДБ и подкрепящите ги формации. (За сравнение, на парламентарните избори на 19 април коалицията ПП–ДБ получи 408 846 гласа, впоследствие се разпадна на двете си съставни части.)

Кампанията показваше Гюров как цепи дърва, лови риба и меси питка, но твърде малко от това какъв президент възнамерява да бъде. Вместо да разширява представата за политическите му възможности, тази кампания сякаш се опитваше да го направи симпатичен на хора, които бездруго бяха готови да гласуват за него.

Градската десница от години се сблъсква с един и същ проблем: знае срещу кого се бори, но трудно убеждава избирателите за какво се бори. Борбата с корупцията, съдебната реформа, европейската ориентация на България са важни каузи. Но те не са достатъчни, ако остават политически език, разбираем и убедителен предимно за хората, които така или иначе споделят тези убеждения.

Гюров трябваше да бъде кандидат не само на онези, които не искат Радев и Йотова, а и на хората, които нямат доверие нито на управляващите, нито на техните противници. За тях въпросът не е единствено кой е по-европейски настроен, кой е по-последователен в подкрепата за Украйна или кой има правилна позиция за съдебната власт. А защо и как един различен от управляващите президент би помогнал животът им, държавата им и бъдещето на децата им да станат по-сигурни.

Вместо да постави управляващите в положение да обясняват собствените си решения, по време на кампанията си Гюров твърде често трябваше да отговаря на техните обвинения. Така се състезаваше на терена, избран от противника. Докато единият кандидат обещаваше мир, другият трябваше да доказва, че не иска война.

Гюров не беше безмълвен пред властта. След ударите с дронове по кораби в Черно море той обвини Йотова, че е превърнала президентската институция в ехо на правителството. В телевизионния дебат с нея говори за бюджета, инфлацията, свободата на медиите и президентското вето. Но тези позиции не успяха да определят дневния ред на кампанията. Вместо да се превърне в разговор за отговорността на управляващите, предизборният спор отново и отново се връщаше към въпроса дали Гюров няма да въвлече България във война.

Разбира се, президентът не управлява икономиката, не разпределя бюджета, не се занимава с данъците. Но има право на вето, назначава служебно правителство при определените от Конституцията условия, участва във формирането на ключови институции и може да задава политически дневен ред. Кампанията даваше възможност да се покаже как държавният глава може да бъде коректив на властта. Румен Радев го правеше непрекъснато през двата си мандата, както и чрез служебните правителства.

Но има и още нещо: колко пъти демократичната общност може да обяснява изборните си поражения с пропагандата, зависимите медии, купения вот и страховете на избирателите, без да потърси причините и в себе си? Всички тези фактори имат значение. Не обясняват обаче защо политическите ѝ послания толкова трудно прекрачват границите на собствения ѝ електорат.

А какво следва за Андрей Гюров? Близо 750 000 гласа му дават политическа тежест, но не и автоматично политическо бъдеще. Ще остане ли лице на демократичната общност, ще потърси ли собствено място в партийния живот, или ще се оттегли отново от първата линия? 

Разпадането на коалицията ПП–ДБ прави този избор още по-сложен. Гюров получи подкрепа, която надхвърля електората на двете формации, но тепърва трябва да покаже дали може да я превърне в трайно политическо доверие и за каква цел. 

Иначе тези гласове ще останат само статистика от един загубен балотаж.

Ако прави собствена партия, ще откъсне живо месо от двете сили – типичното за общността самоизяждане, един изчерпан вече модел на политическо роене. Трудно е и да бъде издигнат за кандидат за кмет на София предвид намерението, макар и незаявено публично, на Васил Терзиев за втори мандат. В случай че се мисли в тази посока, от ПП и ДБ се очаква да направят оценка на работата на столичния кмет и да обяснят публично защо не биха го подкрепили за втори мандат.

В интервю за „Дневник“ съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев посочва, че демократичната общност се разширява и Гюров, който е допринесъл за това, има място в нея. Чудесно, но как? Създаването на нови политически конструкции, които пренареждат едни и същи избиратели, не привлича нови.

Дълголетието на политика Йотова

През януари 2027 г. Илияна Йотова ще се закълне като седмия президент и първата жена на този пост, след като изкара 9 години като вицепрезидентка и една като действащ държавен глава. Предстои ѝ петгодишен мандат, след който Конституцията дава шанс да се пробва и за втори. 

Илияна Йотова ще се сдобие с политическо дълголетие на висок пост, по-голямо от това на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като трикратен премиер. Тя е единственият политик от БСП, чиято кариера, започнала още през 90-те, неизменно е била във възходящо движение – между пресцентъра на „Позитано“ 20 и позицията ѝ на „Дондуков“ 2 тя премина през столичната организация на БСП, беше депутатка и евродепутатка. Избирателите на БСП съвсем оредяха, но структурите останаха и работиха енергично за кампанията ѝ. 

Така партията се оказа в парадоксалното положение да остане извън парламента, но да има свой политик за президент – разбира се, с подкрепата на управляващата „Прогресивна България“. 

Йотова си осигури още пет години политическо бъдеще, като превърна бъдещето на България в повод за страх. Ще успее ли да предложи нещо повече?

Кой иска какѝ форевър*?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/koy-iska-kaki-forever/

Добър вечер, другарки и другари! Днес генералният секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет другарят Тодор Живков…

Кой иска какѝ форевър*?

Така започваха новините по времето на социализма. След изреждането на всички титли на партийния и държавен ръководител се съобщаваше къде и какво точно събитие се е състояло, а ако са присъствали други важни лица, примерно гости от други братски социалистически страни – кои са били те… И когато всички протоколни подробности са изчерпани, другарките и другарите (които в по-неформални медийни ситуации, като например развлекателни предавания, биваха наричани и „драги зрители“) получаваха възможност да разберат какво точно се е случило. А то в повечето случаи беше нещо официозно без практическо значение.

Припомням тези неща най-вече заради формулировката „генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет“. Защото тя изразява

сливането на партията и държавата.

Държавният съвет беше институция, съществувала до 1990 г., стояща над правителството и парламента. Тоест Тодор Живков беше едновременно шеф на БКП и на държавата. Ръководната роля (както се казваше навремето) на БКП беше бетонирана в чл. 1 на Конституцията. Затова едно от основните искания на протестите след 10 ноември 1989 г. беше премахването на алинея 2 и 3 от този член, в които се казваше, че БКП е „ръководната сила в обществото и държавата“ и че тя ръководи „в тясно братско сътрудничество“ с БЗНС. Тези алинеи бяха отменени още през януари 1990 г., което даде възможност в България да се установи многопартийна система.

Думата е реваншизъм

Политическият плурализъм, който съществува в България вече 36 години, отдавна се възприема като даденост по подразбиране – та той е два пъти по-стар от най-младите граждани с право на глас. Избирателите са склонни да забелязват най-вече несъвършенствата му – нестабилно управление, необходимост да се правят компромиси, невъзможност да се постига консенсус и т.н. 

Нестабилното управление обаче означава, че гражданите по-лесно могат да контролират политиците; компромисите – че по-трудно се изпада в крайности; а липсата на консенсус – че е възможно изразяването на различни мнения.

Политическият плурализъм е едно от основните условия за демокрация. За да се възприема той предимно в негативни краски, принос имат онези, които след 1989 г. загубиха привилегированите си позиции – представителите на социалистическата номенклатура и техните наследници. Както беше казала преди време тогавашната председателка на БСП Корнелия Нинова, „демокрацията ни отне много“.

С победата на „Прогресивна България“ на парламентарните избори с пълно мнозинство номенклатурата най-сетне получава възможност за реванш.

И постепенно започват да се установяват практики, присъщи по-скоро на диктатури, отколкото на демократични общества. Кулминацията им (към редакционното приключване на тази статия) е позицията на Правителствената информационна служба, в която на медиите де факто се казва, че работата им е да отразяват думите на премиера едно към едно – без интерпретации и без съкращения.

Антидемократичен чеклист

Началото на края на демокрацията няма да бъде поставено с идващи танкове. Един вид, ако чакате „танковете да дойдат“, няма да стане. Ще има „по-малко пречки“, „повече ефективност“ и много заглушени теми. За червените лампички, които мигат, преди демокрацията да изгасне – от Светла Енчева.

Тази позиция пък е реакция на многобройните прояви на възмущение и сигнали към ЦИК, след като на сайта на Министерския съвет беше публикуван призивът на премиера Румен Радев да се гласува за Илияна Йотова на втория тур на президентските избори. В този призив се съдържат и критики срещу конкурента на Йотова Андрей Гюров, а партиите, които го подкрепят, са квалифицирани с думата „сглобкаджиите“. ЦИК не видя нарушение в това.

Използването на официални държавни канали за партийна пропаганда означава сливане между партията и държавата.

Разбира се, премиерът има право да изразява политическите си убеждения, но в демократичните страни държавните институции би трябвало да служат на всички граждани. От последвалата позиция на сайта на Министерския съвет обаче става ясно, че това не е проблем за управляващите, а напротив – партийната позиция е неприкосновена.

Този диктаторски маниер се изразява и в отказа на властта да бъде контролирана, да реагира на критики и изобщо – да влиза в диалог.

Възможностите за контрол върху властта бяха ограничени още с промяната на Правилника на Народното събрание, с които полето на действие на опозицията беше силно стеснено. Управляващите систематично провалят опитите ѝ да предизвика парламентарен контрол по теми от сериозно обществено значение. Например поради липса на кворум три пъти бяха проваляни заседанията, на които трябваше да бъде изслушана Илияна Йотова във връзка със случаите на помилване на наркотрафиканти.

Защо външната политика е и вътрешна

От тленните останки на Самуил, през „заплашваната“ кирилица, здрависванията с Путин пред знамето и „миролюбието“, та чак до геополитическия завой, който патриотизмът все по-удобно обслужва. Как, докато се опитваме уж да си върнем България (откъде – не е ясно), може и да я изгубим – от Светла Енчева

Самата Йотова не е свикнала да отговаря на въпроси, ако не си е подготвила отговорите.

Дотолкова, че за да не допусне грешка по време на предизборната кампания, отказа поканите за интервю на големи международни медии. За разлика от Андрей Гюров, тя не се съгласи да отговаря на въпроси на CNN. По информация на „24 часа“ е отклонила и втора покана от CNN, както и от 10 чуждестранни медии. Един уверен кандидат-президент би използвал тези възможности, за да увеличи популярността си, но Йотова може да вирее само в среда, в която не ѝ се налага да се справя с потенциално критично отношение.

Това, което е правила през целия си професионален живот, е да възпроизвежда гледната точка на партията си (БСП). Тя работи в БНТ по време, когато политическите позиции на партията са силни. Директорите на телевизията през този период, с изключение само на кратко задържалия се на поста Асен Агов, са или партийни функционери, или бивши агенти на ДС. Когато правителството на Жан Виденов пада от власт и политическият климат се променя, Йотова застава начело на пресцентъра на Висшия съвет на БСП. Оттогава постепенно расте в политическата йерархия – влиза в ръководството на партията, после в Народното събрание, след това става евродепутатка, вицепрезидентка, а сега се е запътила към президентския пост.

Йотова се изкачва от позиция на позиция без паузи между отделните етапи. С изключение на шест дни – между 16 януари 2017 г., когато напуска Европарламента, и 22 януари, когато встъпва в длъжността вицепрезидент.

Опитомяване на медиите

В България предизвикателствата пред медийната свобода са сериозни от десетилетия, но управлението на ПБ е поело курс към нов етап на несвобода на словото, или по-точно към връщане на тоталитарните порядки и в медиите. Израз на това е вече споменатата правителствена позиция как те трябва да възпроизвеждат думите на властта едно към едно.

В разстояние на три месеца пострадаха две журналистки, защото не са се държали „както трябва“.

Тук не обсъждаме дали пострадалите са „истински“ или „добри“ журналистки, или са влогърка активистка и ноторна с неумереното си поведение представителка на ПИК – важното е, че са пострадали, опитвайки се да получат информация.

В края на август 2026 г. в Струмяни беше арестувана активистката Гергана Петрова, която е полагала доброволчески труд след наводнението в селото, защото е искала да снима Румен Радев. Впоследствие от ПБ обвиниха Петрова, че нарочно се е конфронтирала с полицията и Националната служба за охрана (НСО).

Два дни преди първия тур на президентските избори пък охранител от НСО нокаутира Соня Колтуклиева от ПИК, след като тя отвори вратата на автомобила на председателката на парламента Михаела Доцова, за да ѝ зададе въпрос (отделен проблем е как изобщо НСО допуска някой да се добере до автомобила на охранявано лице). Нито служителят на НСО, нито колегите му, нито Доцова, нито присъстващите политици от ПБ обърнаха внимание на жената, лежаща в безпомощно състояние на земята.

Впоследствие председателката на парламента отишла в болницата да се оправдава пред Колтуклиева с аргумента, че е била стресирана. Илияна Йотова поиска оставката на ръководителя на НСО, но Радев блокира оставката. Междувременно се намери бивша журналистка, днес депутатка от ПБ, която да каже, че Колтуклиева сама си е виновна, и да постави под въпрос нанесените ѝ травми.

България в епохата на автократите

Важно е да знаем за какво си говорим, докато все още можем: АВТОКРА̀Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. 2. Автократор. От гр. αὐτοκρατής ‘имащ неограничена власт; самовластен’. Коментар от Валентин Вълканов.

Друг прийом за опитомяване на медиите е укриването на неудобна информация и/или подаването ѝ в удобен вид.

В деня след първия тур на президентските избори на сайта на държавното обвинение се появи информация със следното заглавие: „Софийска районна прокуратура ръководи разследване във връзка със смъртта на магистрат“.

Акцентът в заглавието пада върху това, че СРП ръководи разследване, без да става ясно нито кога е починал въпросният магистрат, нито какъв е бил. От витиеватия текст на съобщението може да се извлече информация, че на 23.10.2026 г. е открит мъртъв прокурор, който най-вероятно се е самоубил, и че той е бил командирован във Върховната касационна прокуратура (ВКП). И че прокуратурата не би си направила труда да съобщи това, ако междувременно историята не се е била разчула и не са постъпили „множество запитвания от медиите“. Мъртвият си има и име, но институцията, в която е работил, не намира за нужно да го спомене – Георги Герасимов.

Датата 23 октомври е важна по две причини. Първо, тя е два дни преди първия тур на президентските избори. Властта няма как да прикрие убийството на Слави Бинев ден по-късно, но информацията за смъртта на висшия прокурор е отложена за след изборите. Второ, на 24 и 25 октомври Общото събрание на прокурорите гласува в два тура за попълване на професионалната си квота във Висшия съдебен съвет. Смъртта на представител на гилдията, командирован във ВКП, само ден по-рано повдига логичния въпрос за евентуален натиск.

Ден преди изборите беше направен опит за спестяване и на друга трагедия, която няма особено политическо значение, но все пак би могла да предизвика негативни емоции у избирателите. БТА разпространи новината, че е преустановено движението на влакове през столичната Централна гара, а по-късно съобщи, че след четири часа движението е възстановено. Съответно много медии възпроизведоха информацията от БТА едно към едно.

Аз разбрах какво се е случило, от мой познат локомотивен машинист, който реагира възмутено във Facebook на новината, публикувана на сайта на bTV:

„Повредата е в системата! Да почива в мир колегата! Когато на простолюдието представят новина за загинал локомотивен машинист по този начин, значи пак сме си в шибаното „Бай-Тошово време“.

Така научих, че колега на моя познат е загубил живота си в резултат на токов удар, опитвайки се да оправи проблем с локомотива си. Впоследствие служители на БДЖ се свързват с медиите, за да разкажат какво точно се е случило, и така информацията бива отразена и от bTV. Но ако търсите информация за загиналия машинист в БТА, няма да намерите. Защото БТА информира, ако използвам думите на моя познат, като в „Бай-Тошово време“.

Като стана дума за БТА,

кандидатът за вицепрезидент на Илияна Йотова Кирил Вълчев от 2021 г. оглавява държавната информационна агенция. Под неговото ръководство БТА не само продължава да произвежда официозна информация на институционален език, както и преди, а и играе решаваща роля в опитите да се заличи светската държава.

Православна държава ли е България?

Ако достатъчно дълго повтаряш нещо, хората започват да го приемат за истина. Дори когато Конституцията казва друго. От „православната държава“ до защитата на патриарх Кирил – текст на Светла Енчева за политическите внушения, които се маскират като факти. И какво излиза, когато проверим фактите.

Анализ на сайта „За истината“ хвърля светлина върху систематичните усилия на Вълчев да превърне БТА в бюлетин на Българската православна църква. Репортери на агенцията по места са изпращани да отразяват неделни проповеди, дописките за които изобилстват от религиозни изрази като „света литургия“, „спасението на душата“, „Царство Божие“, „надежда за възкресение“ и т.н.

Заличаването на светската държава в България се осъществява по руски образец. По времето на социализма практикуването на религия се преследваше, но по-късно реваншистките сили си взеха бележка – по-добре религията да е оръжие на властта, отколкото източник на съпротива срещу нея.

Какѝ форевър

В България сме свикнали да се отнасяме към управляващите като към бърза мода – когато престанат да ни харесват, сменяме ги. Малко са правителствата след 1989 г., успели да изкарат пълен мандат. А само от 2021 г. са се сменили 12, повечето от които служебни, и 8 пъти са проведени парламентарни избори.

Представете си обаче, че си купувате дрехи в зелено какѝ, защото в момента е на мода. Но когато промените предпочитанията си, се оказва, че няма откъде да си купите други дрехи. И трябва да носите само какѝ поне четири години. След като те изтекат, осъзнавате, че какѝто вече се е сраснало с кожата ви и съвсем не можете да го свалите.

Това прилича на сюжет на пародийна антиутопия, но политическите перспективи не са толкова забавни.

Първият тур на президентските избори показа, че близо две трети от избирателите, подкрепили „Прогресивна България“ в парламентарния вот, или около 900 000 души, не са дали гласа си за Илияна Йотова. Това вероятно са основно хора, които бързо са се разочаровали от политическия проект на Румен Радев, както и такива, които не смятат президентските избори за важни. Повечето от тях са си останали вкъщи, което обяснява и ниската избирателна активност.

Само че ПБ има пълно мнозинство в парламента и освен ако не се разпадне вътрешно, трудно ще сдаде властта. А е малко вероятно да се разпадне – наследниците на социалистическата номенклатура тъкмо са получили шанс да овладеят държавата и едва ли ще го проиграят с лека ръка. Когато четиригодишният мандат изтече, няма гаранция, че междувременно изборните правила няма да са променени, за да бетонират статуквото.

Ако Илияна Йотова стане президент, няма да има нито една институция, която да оказва дори само символна съпротива на властта и да припомня, че държавата може да бъде и друга.

Резултатите от първия тур на президентските избори показаха, че демократично настроената част от населението притежава потенциал да расте отвъд гласоподавателите на ПП и ДБ. И тъй като контролиран вот този път нямаше, ниската избирателна активност по изключение беше от полза на демократичната общност.

Нека обаче не се залъгваме: за Йотова са пуснали бюлетина 34,76% от гласувалите, а за Гюров – 31,95%, но това отговаря на съответно около 8% и 7% от имащите право на глас. Съвсем малко е нужно, за да затвърди Йотова преднината си на втория тур. Едва ли някой храни илюзии, че политически договорки не се правят и натиск не се упражнява. Ето, Костадин Костадинов например, вместо да продължи линията си единствен да обира радикалния евроскептичен и проруски вот, пожертва шанса да позакрепи рейтинга си в името на верността към Русия, като де факто подкрепи Йотова.

Разбира се, възможно е и Андрей Гюров и Георги Кандев да привлекат още повече избиратели между двата тура. Кампанията им показа, че стига да има кой да отправя демократични послания, има кой и да ги чува, и да се припознава в тях. Проблемът е, че от доста време демократичните послания не бяха на дневен ред. Значението на демокрацията започва да се осъзнава чак когато започва да става ясно, че сме на път да я загубим.

* В духа на похода на Илияна Йотова в защита на кирилицата от неизвестни врагове и призива на Кирил Вълчев „да не си говорим с арабски цифри, а да си говорим с българските букви“, изписвам „форевър“ на кирилица.

За София, Брюксел и трептенето на пеперудите

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/za-sofiya-bryuxel-i-trepteneto-na-peperudite/

За София, Брюксел и трептенето на пеперудите

Светът е едно голямо село, в което всички сме свързани и си взаимодействаме. И когато пеперуда потрепне с крилете си в единия край на планетата, може да причини цунами от другата страна на земното кълбо. Това не е мантра от древноизточно учение, а онагледяване на мястото на всяка държава в системата от международни отношения. Както и на рисковете, които поемаме, когато сами си избираме ролята на подвижния храст или заемаме неясна, разкрачена позиция между две воюващи страни, маскирайки я като неутралитет,

а светът ни удостоява с презрение на квадрат.

През изминалите две седмици България съвсем основателно беше включена в дневния ред на европейските институции заради ударите, извършени от Русия над кораби в Черно море, а българската външна политика се намести в кампанията за президентските избори. Европейският съвет, а после и Европейският парламент (ЕП) обсъдиха и съвсем категорично осъдиха руските атаки в Черно море, докато в България на държавно ниво все още хипотетично обсъждаха „неизвестния извършител“.

По време на срещата на 15–16 октомври в Брюксел Европейският съвет директно обвини Русия в нарушаване на международното и морското право. Седмица по-късно ЕП включи темата в дневния ред на пленарното заседание в Страсбург с участието на върховната представителка за външна политика Кая Калас и гласува резолюция, критикуваща липсата на адекватна реакция от страна на българското правителство.

В резолюцията, подготвена от пет политически групи и подкрепена с 432 гласа, евродепутатите изразяват

загриженост относно неясния отговор на българското правителство във връзка с руската заплаха,

съжаление относно слабата дипломатическа реакция на българското правителство спрямо Руската федерация

и призовават българския министър-председател Румен Радев да

съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия.

Евродепутатите също изразяват съжаление във връзка със забавеното участие на България в инициативата на НАТО за противодействие на дронове и настоятелно призовават българското правителство да не отлага допълнително, а официално да потвърди до 30 октомври 2026 г. участието си в нея. Прави впечатление и колко пъти в резолюцията е споменат румънският президент Никушор Дан като осъждащ „агресивната незаконна война“ на Русия и как това контрастира с липсата на адекватна българска реакция.

Радев срещу Европарламента

Българска реакция след резолюцията имаше, но тя не ни представи в по-добра светлина. В открито обръщение към политическите групи в ЕП и председателката му Роберта Мецола министър-председателят Румен Радев остро разкритикува институцията, която според него

се използва като инструмент от български евродепутати с ограничена политическа легитимност в собствената им страна,

и омаловажи резолюцията като нямаща „правна стойност“. Според българския министър-председател ЕП – който е всъщност най-демократичната европейска институция, тъй като депутатите са пряко избрани от европейските граждани – е станал жертва на българските евродепутати, които подвеждат своите колеги, „за да водят обречена предизборна кампания на национално равнище“ в навечерието на президентските избори.

Така гневът на Радев излезе извън пределите на страната и беше отбелязан нов етап в отношенията между София и Брюксел, който е безпрецедентен за последните двайсет години, откакто България е член на ЕС. Първо, имаме национална позиция по отношение на външнополитическа тема, която е в пълен разрез с европейската линия. Второ, поставяме под съмнение институционалното функциониране, политическите инструменти (каквито са резолюциите) и разума на 720 депутати от 27 европейски държави, като ги обявяваме за заблудени.

Страдателният залог на генерал-премиера

„Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“ продължава да потапя кораби в Черно море. Междувременно Румъния сваля дронове и укрепва отбраната си, а ние търсим доказателства и призоваваме безадресно за мораториуми. Колко струва снишаването, когато войната вече е на брега ни? От Емилия Милчева.

Как се пишат резолюции?

Как всъщност една тема влиза в дневния ред на ЕП и какво се случва с една резолюция, преди да бъде предложена за гласуване?

Резолюцията е политически текст, чрез който ЕП изразява позиция по даден актуален въпрос. Резолюциите нямат правен характер, но значението им е символно и политическо. Когато засягат външнополитически теми, резолюциите са гласът на Европа в света. Те могат да осъждат определени действия, да призовават за мерки, да отправят препоръки към други институции или да изискват политически отговор. Процедурата за приемане на една резолюция зависи от вида ѝ. В случая с резолюцията за Черно море тя беше свързана с пленарния дебат по същата тема два дни по-рано с участието на Кая Калас. По време на двучасовите дискусии евродепутатите дискутираха темата и разбира се, българските избраници бяха много активни. Още тогава обаче ясно се очерта разделителната линия между тях, която пролича и по време на гласуването.

Половината български евродепутати – осем от общо седемнайсет, подкрепиха резолюцията: Андрей Ковачев, Илия Лазаров, Ева Майдел, Андрей Новаков, Емил Радев (ГЕРБ), Танер Кабилов (ДПС), Илхан Кючюк (АПС) и Христо Петров („Продължаваме промяната“). Двама депутати от „Възраждане“ бяха против (Станислав Стоянов и Рада Лайкова). Двамата от БСП (Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова) и един от ДПС (Елена Йончева) се въздържаха. Четирима (Радан Кънев, Петър Волгин, Никола Минчев и Ивайло Вълчев) отсъстваха по време на гласуването, но Минчев („Продължаваме промяната“) участва в дебата.

Изказванията на българските депутати в пленарната зала отразяваха партийните им позиции на национално ниво, но бяха съобразени и с европейските политически групи, в които членуват. Така евродепутатите от ГЕРБ и от „Продължаваме промяната“ настояваха за европейска солидарност срещу руските атаки в съзвучие с позициите на Европейската народна партия (ЕНП) и „Обнови Европа“, а „Възраждане“ беше в тон с проруските убеждения на „Европа на суверенните нации“. Единственото разминаване дойде от страна на представителите на БСП, които се доближиха повече до крайната десница, настоявайки за мирни преговори и премълчавайки ролята на Русия като агресор в разрез с позициите на Групата на социалистите и демократите (СиД), в която БСП членува и която открито се противопоставя на Москва.

Разликите в позициите между различните групи проличаха и по време на преговорите по текста на резолюцията.

Първоначално бяха внесени седем различни предложения от различните политически групи. На основата на тези текстове се водиха преговори и се търсиха компромисни формулировки, за да се стигне накрая до едно консолидирано общо предложение, внесено от пет групи – Зелените, ЕНП, „Обнови Европа“, „Европа на консерваторите и реформистите“ и СиД. Параграфът, критикуващ слабата дипломатическа реакция на българското правителство и липсата на конкретни действия, е предложен от немския евродепутат Сергей Ягодински от Групата на Зелените, в която не членуват български евродепутати. Финалната подкрепа, която резолюцията получи от 60% от гласувалите, показва, че документът не изразява гледната точка на един депутат или една политическа група, а се превръща в официална и легитимна позиция на целия Европарламент. Тя е постигната след задълбочени и продължителни преговори и не може да бъде резултат от злонамерените действия на шепа депутати в опозиция, колкото и обиграни политици да са те.

Факт е, че партията на Радев „Прогресивна България“ (ПБ) няма свои представители в Брюксел, тъй като все още не съществуваше, когато се проведоха последните евроизбори през 2024 г. В момента всички български евродепутати (може би с изключение на тези от БСП) представляват опозиционни партии и това може да създаде допълнително напрежение в отношенията между София и Брюксел. Но дори сега да се състояха нови евроизбори, не би било ясно как ПБ би се позиционирала в ЕП, към коя политическа група би се присъединила и чии европейски политики би разпознала като свои. Двама от близките сподвижници на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 г. до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов са членували в Групата на социалистите и демократите в ЕП, но засега няма индикации, че те използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена.

За Радев и таралежите

Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.

От друга страна, скорошният конфликт по повод резолюцията за Черно море и поведението на левите евродепутати Кристиян Вигенин и Цветелина Петкова от БСП, както и на Елена Йончева (първо от БСП, а после от ДПС на Пеевски) демонстрират ясно подкрепата на БСП от Брюксел за ПБ. Макар че именно партията на Радев ускори парламентарната смърт на БСП, като изтегли много от членовете ѝ в своите редици и впоследствие столетницата дори не прескочи 4-процентовата бариера, за да влезе в парламента на последните избори. Разбира се, в контекста на президентските избори тази подкрепа е свързана и с кандидатурата на Илияна Йотова, която остава своеобразна топла връзка между БСП и ПБ, колкото и неясни да са отношенията между двете партии.

От създалата се ситуация може да се направят няколко извода.

Първо, мнозинството български евродепутати вече са схванали логиката на функциониране на ЕП и имат добро сътрудничество с европейските си колеги, които могат да мобилизират, за да защитават заедно европейските (вкл. българските) интереси. Това пролича непосредствено след ударите на кораби в Черно море, когато представители на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ се бяха задействали в рамките на политическите си групи и реагираха веднага там, където събитията ги завариха. Андрей Новаков и Емил Радев събраха колеги от ЕНП, която провеждаше в този момент външното си заседание в Италия, и обявиха, че организират посещение на делегация от Комисията по сигурност и отбрана на ЕП във Варна и София. Асен Василев и Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ се солидаризираха с румънските си либерални колеги от „Съюз за спасението на Румъния“ и с подкрепата и подписа на Валери Айер, лидерка на „Обнови Европа“ в ЕП, изпратиха писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, в което настояват за мерки за засилване на сигурността в Черно море. Така те показаха нагледно не само че имат влияние в европейските политически семейства, към които принадлежат, а и че защитаването на българския национален интерес според тях съвпада с европейските политики по сигурността и отбраната.

Второ, дори в България да има правителство със силно парламентарно мнозинство, когато то води непопулярна външна политика в разрез с европейските си партньори, поставя страната в риск от международна изолация и значителни репутационни щети, без да споменаваме рисковете за сигурността и отбраната в случай на нападение.

Трето, когато българският министър-председател не познава механизмите на функциониране на институциите, в които страната ни членува от двайсет години, и не е в състояние да им засвидетелства поне минимално уважение, няма как да очакваме да изгради добро сътрудничество и да заема достойно място в тях. В този контекст разкрачената поза не е от най-далновидните и едва ли ще ни позволи навреме да видим дали сме от страната на пеперудите, или от тази на бързо приближаващото цунами.


Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

80 дни минаха. Ще чакаме ли 800*?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/80-dni-minaha-shte-chakame-li-800/

80 дни минаха. Ще чакаме ли 800*?

Абсолютното мнозинство е най-големият политически лукс. То дава възможност да промениш държавата, без да търсиш оправдания в коалиционни партньори. Затова първите 100 дни са най-добрият тест за истинските намерения на едно управление.

През април двама нови европейски политици спечелиха огромни мнозинства на парламентарни избори. Партия ТИСА взе 138 мандата от 199 (конституционно мнозинство) в унгарския парламент, а „Прогресивна България“ – 131 от 240 в българския. Лидерите на двете формации Петер Мадяр и Румен Радев оглавиха правителства. Първият обяви, че ще разгражда мафиотския модел на Орбан, вторият – олигархичния модел „Борисов–Пеевски“. И тук свършват приликите. 

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.

Три месеца по-късно

Още в първите седмици кабинетът на Петер Мадяр започна да изпълнява предизборните си обещания – демонтаж на институционалната архитектура, изграждана от Виктор Орбан в продължение на 16 години. С конституционни промени мандатите на министър-председателя и депутатите бяха ограничени до два, започна и чистка на политическите назначения на Орбан по върховете на държавата. Създадени бяха нови антикорупционни механизми, а в резултат на административната реформа министерствата на образованието, здравеопазването и околната среда отново станаха самостоятелни. В сферата на образованието започват значими промени, като сред първите са открити конкурси, а не назначавани от властта директори на училищни окръзи.

Преместването на премиерския кабинет от пищния Кармелитски дворец в сграда, близо до парламента, беше ясен знак за дистанциране от разточителното управление на автократа Орбан.

Мадяр извърши и още нещо, което ще се помни дълго в Унгария. След като той дойде на власт, унгарската обществена телевизия (канал M1) поднесе официално извинение за дългогодишната пропаганда. Рупорът на политиката на Орбан излъчи надпис с извинение на черен фон за лъжите си:

Обществените медии не трябва да лъжат. Извиняваме се, че въпреки това сме го правили в продължение на много години! В момента обществените медии се преструктурират, за да станат отново независими и достоверни. Излъчването на новини е временно прекъснато. Моля, останете с нас! 

А в България властта се кани да въведе задължителна учебна дисциплина добродетели и религия от учебната 2027–2028 година, подобно на руския модел за патриотично образование, основано на традиционни ценности, и на Орбановия модел на „християнска демокрация“.

Сравнението с България е показателно.

Румен Радев дойде на власт с обещание да разгради стария модел на властта, но през първите 80 дни по-скоро го пренареди около себе си. Смени политическата реторика и външнополитическия курс, но запази основните механизми на управление – зависимостта на общините от централната власт, кадровото разпределение между познати партийни мрежи и отсъствието на реален удар срещу икономическите и задкулисните центрове на влияние. 

Първите месеци са достатъчни, за да покажат посоката. Най-значимите действия се оказаха бюджет с дефицит 5,7% от БВП, заради който България е поставена в процедура по свръхдефицит, и разрешение за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. eвро. Според плановете на „Прогресивна България“ размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро, или 35,2% от БВП към края на 2028 г. 

Никой не харесва бюджета. Протести ще има ли?

Бюджетът е лош, но какво от това?! Радев има 131 депутати и цяло лято, в което се надява никой да не иска да протестира, защото всички са изпълнени с празнина и желаят само да гледат в точка от някой бряг или връх, пък после да му мислят. Но то пък после няма да има нужда… От Емилия Милчева.

Наред с това винетките поскъпват с 30%, минималните осигурителни прагове за част от професиите се увеличават, а максималният осигурителен доход достига 2300 евро. През ноември Европейската комисия ще направи нова оценка на дефицита, тогава ще са ясни и параметрите на новия бюджет за 2027 г. Но Брюксел отново предупреди за ръста на разходите в тазгодишния.

Там, където са най-големите притеснения на хората – ръста на цените, корупцията, здравеопазването, пътната безопасност – промяна няма. „Кошницата с грижа“ (основни храни на по-ниски цени в големите вериги) се оказа обещание, което бързо се изпразни от съдържание. Жертвите по пътищата се увеличават – за първите 6 месеца на годината те са 261, с 33-ма повече от същия период на 2025-та. 

Замислената отпреди четири десетилетия Национална детска болница пак няма да я има, но пък се предприемат действия за нейния „рестарт“. В здравеопазването управляващите не показват намерения да променят системата с приетия бюджет за 2026 г., нито декларират такива намерения за следващия, който ще бъде внесен след три месеца. Увеличеният с 8,5% бюджет на НЗОК (до 5,256 млрд. евро) ще се разпределя така, както си върви от години – в услуга на безконтролното нарастване на болнични легла и с нисък дял публични средства за профилактика.

Това става на фона на разкрития от бивш служител на ДАНС в предаването „Извън ефир“ за схеми за източване на Здравната каса и спрени проверки за милиони. В същото време в годишния си доклад, който трябва да бъде приет от правителството и парламента, българското контраразузнаване отчита като критична зона проблемите със: достъпа и качеството на здравните услуги и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване; дефицитите на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения и неравномерно разпределение; схемите за паралелен износ. 

Прогресът на Радев тръгва с остеритет

Първият месец на управлението на Радев мина под знака на дефицити, неразплатени сметки и обещания за реформи. И това поставя кабинета пред труден избор: да лекува причините за кризата или просто да управлява последствията ѝ. Коментар от Емилия Милчева.

За 69,2% от българите здравеопазването и спирането на изтичане на средствата в сектора е сред трите най-големи проблема пред управлението и само 14% смятат, че правителството предлага успешни мерки в сектора. Социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за нагласите в навечерието на стоте дни на кабинета „Радев“ показа, че „Прогресивна България“ е все така фаворит и при избори днес ще получи над 40% от гласовете, но обществото вече е критично и се съмнява, че ще се справи с големите проблеми.

Ако във вътрешната политика обаче промените са формални, то във външната настъпиха още през първите седмици. 

Смяна на посоката

Подкрепата за Украйна отдавна не се възприема единствено като солидарност с държава, станала жертва на руската агресия, нито само като въпрос на геополитическа ориентация. Тя се превърна в тест за мястото на всяка страна в новата система за европейска сигурност, която се изгражда след руската инвазия през 2022 г. Подкрепата за Киев е част от тази архитектура – редом с общите европейски програми за превъоръжаване, увеличаването на отбранителните разходи и укрепването на източния фланг на НАТО. 

В Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. подкрепата за Украйна е поставена редом с военната мобилност, увеличаването на производството и преодоляването на критичните дефицити във въоръжението. 

Най-непосредствената и най-належаща заплаха идва от Русия, която след пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. се превърна в основния дестабилизиращ фактор в Европа. Войната в Украйна доведе до стотици хиляди жертви и масово разселване на населението. Русия премина към икономика на военни релси, като 40% от федералния ѝ бюджет (9% от БВП) са насочени към военни разходи. Тя увеличи капацитета на своята военна индустрия и задълбочи отношенията си с авторитарни съюзници като Беларус, Северна Корея и Иран. Все по-често Русия разчита на ядрени заплахи и хибридни стратегии. В същото време последователно допринася за нестабилността по периферията на Европа, особено в Грузия, Молдова, Армения и Западните Балкани.

Joint White Paper for European Defence Readiness 2030

На срещата на върха на НАТО в Анкара съюзниците поеха ангажимент за 70 млрд. евро военна техника, помощ и обучение за Украйна през 2026 г. и за запазване поне на същото равнище през 2027 г. 

Какво направи Радев? Заяви, че България ще помага „според своите възможности“, подчертавайки приоритета да се изграждат собствените отбранителни способности на страната.

На 7 юли, още преди срещата на лидерите, в Анкара се проведе NATO Summit Defence Industry Forum, посветен именно на отбранителната индустрия, инвестициите, производството и новите технологии. България отсъстваше от него.

Плавен преход срещу шокова терапия. Римейк

Политическата памет се оказва най-късата памет. В случай че не помните, а ако сте по-млади – и не знаете, че това вече сме го живели, Светла Енчева връща лентата към началото на Прехода и към думи, които отново летят из политическото пространство и звучат подозрително познато.

Най-видимият знак за промяната дойде през юли в Париж. България не участва в срещата на т.нар. Коалиция на желаещите – формата, в който европейски държави координират военната подкрепа за Украйна и обсъждат бъдещите гаранции за сигурност, включително сътрудничество в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана. Въпреки че премиерът Румен Радев получи лична покана от президента Еманюел Макрон, той отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“, защото страната не участва в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна 

Правителството свежда възможната подкрепа до сферата на енергетиката и хуманитарните действия, но без да спира продажбите на оръжие и така да лиши военната индустрия от значителни приходи. За предоставената на Украйна помощ България е получила над 203 млн. евро по различни механизми на ЕС. 

Като премиер Радев продължи с миротворческите призиви, които отправяше и като президент, Европа да смени политиката си спрямо войната.

Решението на този конфликт не е в удължаването му с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която най-накрая ще сложи край на ескалацията.

България изрази резерви и към трима от руските граждани в 21-вия пакет санкции срещу Русия. За да не бъде блокиран целият пакет от евентуално вето, бяха извадени съоснователят и най-голям акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов, руският патриарх Кирил и милиардерът Искандар Махмудов. Управляващите пазеха до последно в тайна олигарха Махмудов, като единствената информация беше, че е „свързан с метрото“. Узбекът е сред акционерите на руската компания „Трансмашхолдинг“, чието дъщерно предприятие „Метровагонмаш“ е доставчик на най-старите влакове на метрото в София (линия 1). Двете компании са под американски санкции, защото произвеждат части за военна техника. 

Въпреки че е избегнал европейски санкции благодарение на България, а преди това – на унгарския премиер Орбан, Махмудов е обект на санкции от САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата за руския режим. 

За всеки от спасените от eвропейски санкции бяха намерени аргументи. За Алекперов – инвестициите в бургаската рафинерия, за Махмудов – метровлаковете, а патриархът (някога агент на руските служби) бил измъкнат, защото „сме едно семейство с Руската църква“.

Не, националният ни интерес не сочи към Москва

Какво казват Конституцията, Стратегията за национална сигурност и последните три десетилетия от българската външна политика за националния ни интерес? Александър Малинов търси отговора през действията на Румен Радев, войната в Украйна и отношенията на България с ЕС и НАТО.

Радев обяви, че България няма да подкрепя санкции, които създават риск за българската икономика. Формално кабинетът не прекъсва общата европейска линия, но ограничава икономическия натиск върху Москва. Стигна се дотам Европейската комисия да изпрати в София българската еврокомисарка Екатерина Захариева, в опит да се изясни позицията на България относно подкрепата за Украйна.

Няма друга област, в която правителството да е толкова последователно, колкото раздалечаването от общата политика на ЕС и НАТО за подкрепа на Украйна. 

Към разнопосочните сигнали се добави и темата за американските военни самолети цистерни и протестите срещу тяхното пребиваване в авиобаза „Безмер“. Правителството не обясни ясно нито характера на мисията, нито ангажиментите на България, оставяйки вакуум, бързо запълнен от страхове и антинатовска реторика. Иран предупреди, че ще държи отговорни държави, които подпомагат действията на САЩ. От информация за телефонен разговор между външната министърка Петрова-Чамова и иранския ѝ колега Абас Аракчи се разбра, че той е използвал остър тон, предупреждавайки България, че съдейства за агресията на Вашингтон.

Объркване възникна и около проекта с „Райнметал“. След първоначалните внушения за ревизия или отказ от джойнтвенчъра за завод за барут и за 155-милиметрови снаряди, впоследствие се оказа, че съвместната работа с германската компания продължава. 

Решения на тъмно 

Не по-малко показателен от самите решения е начинът, по който се вземат. Най-важните външнополитически и енергийни решения остават без публично обсъждане и без комуникация от страна на правителството.

По БНР политологът доц. Огнян Минчев коментира, че „Прогресивна България“ като културен код, кадри и наследство е всъщност бившата БКП и от тази гледна точка „нейното поведение е свързано с опитите на свръхконцентрация на власт“. 

Управленските решения от първите месеци трудно могат да опровергаят подобно впечатление, а комуникацията и публичното говорене на депутати от „Прогресивна България“ звучат доста арогантно и обидно.

Показателен пример е развитието около 13-годишното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“, което също беше сключено на тъмно от служебния кабинет на президента с премиер Гълъб Донев (сега вицепремиер и министър на финансите). Срещу какви обещания от българска страна турският президент Ердоган се е съгласил да замрази двустранните договорености, по които България дължи над 360 млн. долара заради скъпия и неизползван капацитет, за който не се плаща от юли 2024 г.?

Машаллах, българи!

Как едно неизгодно за България споразумение се превръща в инструмент за по-голямо турско влияние и изведнъж всичко става много изгодно за всички. Анкара се опитва да затвърди ролята си на мост между Азия и Европа – а нашите политици ще съдействат ли? От Емилия Милчева.

Темата е от особено значение за енергийната сигурност на ЕС. Украйна разполага с близо 32 млрд. куб. м подземни газови хранилища – едни от най-големите в света. В условията на отказ от руски тръбен газ те се превръщат в ключов елемент от европейската енергийна сигурност. 

За сравнение, българското газохранилище „Чирен“, чийто проект за разширение стана обект на разследване на Европейската прокуратура, би трябвало да увеличи обема си до 1 млрд. куб. м спрямо сегашните 550 млн.

Причината да се заговори за газ в отношенията България–Украйна са доставките на aмepикaнcки втeчнeн пpиpoдeн гaз (LNG) зa eвpoпeйcкo пoтpeблeниe в yкpaинcкитe xpaнилищa. За да стигне до Украйна, този газ няма как да заобиколи България, а трасето му зависи от това дали танкерите ще пристигат на гръцки терминал, както беше с първите доставки, или на турски (което би включило вече и споразумението с „Боташ“). 

Към решенията, вземани на тъмно, спада и кадровата политика на правителството. Вместо обещаното скъсване с партийния модел, първите назначения показаха добре познатата практика ключовите позиции да се разпределят между хора с политическа лоялност или дългогодишни връзки с някои от управляващите, пък били те ГЕРБ, „Има такъв народ“ или БСП. Вместо да демонстрира нов стандарт на управление, кабинетът пренарежда дялани камъни. В държавните дружества и администрацията започна да се оформя управленски микс от кадри на БСП, хора от служебните кабинети на президента и фигури от предишни управления. 

След като отстрани уличената в неправомерно високи възнаграждения и скандални договори шефка на НДК Андрияна Татарова, министърът на културата Евтим Милошев назначи съпругата на заместник-председателя на Народното събрание от парламентарната група на „Прогресивна България“ Иван Ангелов. С аргумента, че Ия Петкова-Ангелова e с доказан опит и професионализъм. Макар и новоизлюпен политик, университетският преподавател Ангелов се учи бързо и по bTV нарече войната в Украйна „специализирана военна операция“ – така, както я определя официално режимът в Кремъл. 

Цялата тази непрозрачност и подмяна на предизборните обещания с realpolitik се превръща в отличителен белег на първите 80 дни – решенията се обявяват, но мотивите и договорките, поети от името на държавата, остават неизвестни. Правителството продължава да работи без управленска програма, макар че в края на май вицепремиерът Иво Христов обеща да е готова до месец и половина.

Най-голямото мнозинство в най-новата история на България засега произведе най-малко промени в начина на управление. 


* През 2001 г. Симеон Сакскобургготски каза, че му трябват 800 дни, за да „се почувства осезаемо повишение на жизнения стандарт на българина“.

Не, националният ни интерес не сочи към Москва

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ne-natsionalniyat-ni-interes-ne-sochi-kum-moskva/

Не, националният ни интерес не сочи към Москва

Според премиера Румен Радев България не бива да подкрепя поредния пакет европейски санкции срещу Русия, защото това щяло да навреди на националния ни интерес. Подобно твърдение е толкова абсурдно, че човек си задава въпроса чий национален интерес има предвид премиерът – българския или руския. И дали слага знак за равенство между двата? 

Тук следва да преговорим някои факти от най-новата история на страната ни, които сами отговарят на друг въпрос: 

извършва ли Румен Радев държавна измяна, работейки за интересите на най-опасния враг на България? 

Преди да преминем обаче към същината на темата, нека повторим и няколко факта за продължаващата вече пета година руска агресия срещу Украйна:

Кой е българският национален интерес?

Причините страната ни да не желае Северна Македония да стане част от ЕС са многообразни, а акцентите в тях – променливи. Светла Енчева минава през някои от популярните „опорни точки“…

Законът, глупако

С пълномащабната си и непредизвикана агресия срещу Украйна Русия на Путин нарушава общочовешките ценности мир, хуманизъм и справедливост (така са дефинирани и в Конституцията на Република България). Този факт признава дори самият Румен Радев след началото на войната. Законите на страната пределно ясно чертаят къде стои българският национален интерес. Преамбюлът и член 24 от Конституцията на България ни определят като правова нация, чиято външна политика се гради върху принципите на международното право и зачитането на суверенитета. Кремълската агресия срещу Украйна е явно отрицание на всеки от тези конституционни принципи. 

Нещо повече, в действащата Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България изрично се дефинира националният интерес през пълноценната ни интеграция в Европейския съюз и НАТО, както и чрез постигането на пълна енергийна и икономическа независимост от монополни външни фактори. Всяко действие на Москва от 2014 г. насам – от незаконната анексия на Крим, през спирането на газовите доставки, до хибридните атаки и дезинформационните кампании срещу цяла Европа – е насочено директно срещу стратегическите стълбове на българската държава. 

В този контекст всякакви опити на Румен Радев да оправдае руските интереси и да блокира съюзническата помощ под предлог, че брани „националния интерес“, са в крещящо противоречие с фундаментите на българската държавност. Да работиш за умишленото изолиране на България от нейните съюзници в ЕС и НАТО в полза на агресора не е прагматизъм, а съзнателно прокарване на вражеска политика, която цели да превърне страната ни в уязвима и безгласна територия, неспособна да защитава собствения си интерес.

Как Радев постави България на картата

В края на първата година от започването на войната в Украйна вече е ясно кой от коя страна на историята стои. Това не важи за България, защото тук все още не можем да преглътнем факта, че „национален“ е различно от „руски“ интерес. Как президентът участва във всичко това – анализ на Емилия Милчева.

Когато Радев каже „прагматизъм“, разбирайте „слугинаж на Москва“

Българската външна политика от края на комунизма насам е зациклила в лутане, белязано от тежки стратегически грешки. Процесът започва в средата на 90-те години, по време на управлението на БСП – пагубен опит на тогавашното социалистическо правителство начело с Жан Виденов да лавира между Запада и Изтока, което вместо дивиденти донесе на страната пълна международна изолация и икономически колапс. Този урок бе временно научен в края на десетилетието, когато България категорично заяви цивилизационния си избор, довел до историческото приемане в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 г. Въпреки това завоюваната позиция бързо бе размита от десетилетия на половинчата интеграция, недовършени реформи, икономическо снишаване пред руските енергийни монополи и военно снишаване пред Путин.

Проблемът ескалира след незаконната анексия на Крим през 2014 г. и последвалата пълномащабна руска агресия срещу Украйна. Вместо да затвърди позицията си на лоялен съюзник на предната линия на свободния свят в новите реалности на радикално пренареждащ се световен ред, България отново започна да работи срещу собствения си национален интерес. Тази динамика беше циментирана по време на управлението на ГЕРБ, когато лично премиерът Борисов блокира инициатива на НАТО за обща мисия в Черно море. Чрез светкавичното построяване на газопровода „Турски поток“, завършен през 2019 г., България пък практически помогна на Путин да заобиколи енергийно Украйна и да премахне последните пречки преди нападението срещу Киев през февруари 2022 г. 

Именно това дългогодишно саботиране на националния интерес от страна на ГЕРБ, маскирано като „балансиране“, създаде перфектната почва за днешната радикална проруска линия на Румен Радев, чрез която България открито капитулира пред Кремъл и се превръща де факто в руски васал. След 2019 г. като президент Румен Радев състави няколко служебни кабинета, които възродиха същата онази призрачна реторика на „неутралитет“ и „прагматизъм“, започната от Виденов и наложена от Борисов. България в лицето на Румен Радев се координираше с режима на Виктор Орбан, най-близкия до Москва европейски политик. 

Радев и Орбан на практика действаха в синхрон като проводници на руските интереси в рамките на ЕС и НАТО чрез системно бламиране на общите европейски санкции, блокиране на военната помощ за Киев и легитимиране на реториката на Путин под паравана на „защита на националния суверенитет“. Тази политика позиционира България като несигурен, двуличен и пробит партньор в ЕС и НАТО. Така три десетилетия след края на комунизма, вместо България да действа като независима страна в международните процеси, правителството на Радев я превръща в „троянски кон“ и поема щафетата от вече бившия унгарски премиер, за да продължи разбиването на европейското единство пред лицето на руската агресия.

Българо-унгарската ос: Съюзниците на Путин в ЕС и НАТО

Радев в България и Орбан в Унгария си подават топката по демаркационната линия между ЕС и Русия. Твърде често тази топка минава в полето на Русия, където удобно я отиграва Путин. Този мач сме го гледали. Въпросът е има ли съдия и къде са му червените картони.

Сред разгарящи се световни конфликти България на Радев ще бъде лесна жертва

2025-та беше годината с най-много активни военни конфликти от Втората световна война насам. Заради фактори като политическа нестабилност, икономически кризи и климатични промени тази опасна динамика ще продължава и ще се разраства. И докато най-развитите държави в света, притежаващи най-модерни армии, се надпреварват за сътрудничество с Украйна, кабинетът на Радев тласка България в обратната посока. САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, скандинавските и балтийските държави, страни от Близкия изток и Япония са сред тези, които активно си взаимодействат с Украйна в сферата на сигурността. По този начин те максимално бързо усвояват съвременния украински боен опит и внедряват най-високи технологии, като дронове и изкуствен интелект, за укрепване на собствената си сигурност.

България също сключи споразумение с Киев в началото на 2026 г. То беше остро разкритикувано от Радев, който малко преди това беше подал оставка като президент. Аргументите му тогава бяха достойни за роман на Джордж Оруел. Според Радев действията за модернизация на българската армия по най-високи стандарти представляват „дългосрочни ангажименти, които покачват рисковете за националната сигурност“. Такава логика би била вярна, ако Радев има предвид сигурността на режима на Путин, а не тази на България.

Как Русия унищожава българската идентичност в окупираните територии на Украйна

В България почти не се говори за десетките хиляди българи под руска окупация в Южна Украйна. Междувременно обаче се затварят училища, изчезват културни центрове, а една вековна общност живее под натиск и в несигурност. От Александър Малинов.

Пред страната ни в момента има два пътя: или да защитава националния си интерес, като последва примера на изброените по-горе страни, и да разчита на сътрудничество с Киев за модернизиране на отбранителните си способности; или по заповед на Москва да бъде просто територия без собствена защита, превръщайки се по този начин в лесна жертва за всяка задаваща се хибридна или конвенционална агресия. 

Като блокира обмена на технологии и съвместните учения с Украйна, Румен Радев обрича българската армия на пълно и фатално технологично и тактическо изоставане. 

Този процес вече тече, а само след няколко години пропастта между съвременните военни доктрини и нашите остарели, наследени от комунизма концепции ще стане непреодолима.

Къде е опозицията?

Обречена ли е обаче България със зависими от Русия политици начело? Не, все още не. Но докато путинистите на власт теглят страната към Москва, т.нар. проевропейски партии дължат на обществото и на избирателите си поне някакво противодействие срещу предателската политика на кабинета „Радев“. Дотук не сме видели такова. Все пак „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ са идейни наследници на онези политически сили, които поведоха борбата срещу зависимостта на България от Москва през 1990 г., спасиха страната от икономическа катастрофа през 1997 г. и направиха нужните реформи, за да бъдем днес част от ЕС и НАТО. 

Защо, след като поведоха най-големите протести в България през XXI век, лидерите на проевропейските партии мълчат точно сега, когато опасностите пред България са огромни и страната има най-голяма нужда от тяхната активност? Има ли кой да отговори на този въпрос навреме, или ще трябва да си го задаваме един на друг, докато не стане прекалено късно?

Никой не харесва бюджета. Протести ще има ли?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nikoy-ne-haresva-byudzheta-protesti-shte-ima-li/

Никой не харесва бюджета. Протести ще има ли?

Какво може да бъде казано за бюджет, който се харесва само от управляващото мнозинство (и от Пеевски)?

Не за първи път лидерът на ДПС се оказва единственият извън официалната власт, който безрезервно подкрепя най-важните ѝ решения. Не защото без него бюджетът не може да мине – мнозинството на Румен Радев си е самодостатъчно със своите 131 депутати. А защото 

подкрепата за бюджета никога не е само аритметика. Тя е политически избор. 

Ако бюджетът е концентрираният израз на приоритетите на едно управление, то подкрепата за него казва много за реалната конфигурация на властта. 

Внесеният от правителството на Румен Радев проект на бюджет за 2026 г. постигна невъзможното до момента – обедини опозицията в лицето на ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Трите политически сили поотделно критикуваха разчетите на правителството и за първи път партията на Бойко Борисов изразява толкова остра позиция срещу управляващите. Досега ГЕРБ използваше тактиката на снишаването.

Какво предлага кабинетът на Румен Радев?

Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро – почти двойно над допустимата по европейските правила граница от 3%. Според разчетите на Министерството на финансите държавата ще събере приходи за 49,6 млрд. евро, а ще похарчи 56,8 млрд., като се очаква бюджетът да се върне под 3% дефицит едва през 2028 г. 

Статистически данни показват, че големи дефицити България е имала при управлението на социалистическото правителство на Жан Виденов през 1995 (5,5%) и 1996 (8,1%), както и през 2014 г. (5,4%), когато действаше бюджетът на кабинета „Орешарски“ (БСП и ДПС).

За покриване на недостига настоящото правителство планира ново увеличение на държавния дълг, като в проектобюджета е заложен таван за поемане на нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заема от 3,2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE за отбранителната индустрия. 

Кабинетът не предлага увеличение на ДДС и плоския данък, но залага на по-високи приходи от други източници. Очаква се те да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход, по-скъпи с 30% винетки от 1 август и по-висок акциз за цигарите, разширяването на толсистемата, по-строг контрол върху укриването на данъци и сивата икономика. 

Запазва се увеличението на пенсиите по швейцарското правило, а кабинетът прогнозира инфлация от 3,6% през 2026 г. и икономически растеж от 3,3%. 

Опозицията настоява за промени

Единственото съгласие, което бюджетът произведе, беше срещу себе си. Критики, освен трите опозиционни формации, отправиха работодатели, синдикати, икономисти, Фискалният съвет. 

Въпреки това никой не призовава за протести.

Бившата финансова министърка Теменужка Петкова (ГЕРБ) го нарече „бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, като сравни проекта с изготвената от нейния екип бюджетна рамка. По думите ѝ, приходите и в двата варианта са сходни, но разходите в бюджета на кабинета „Радев“ са с близо 2,75 млрд. евро по-високи, което увеличава дефицита от планираните от ГЕРБ 3% до 5,7% от БВП, дългът също е по-висок. 

Но именно проектобюджетът на кабинета на Росен Желязков натисна спусъка за многохилядните протести през декември, предизвикали оставката на кабинета на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“,  подкрепен от ДПС.

Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев също атакува разходната част на бюджета: високите капиталови разходи, увеличената с 1,5 млрд. евро издръжка на държавната администрация – за ремонти, автомобили, консумативи и други текущи разходи, което само по себе си формира близо 1% от БВП. 

Василев критикува и отпадането на тавана за компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, като според него това отваря възможност за неограничени разходи без ясен финансов ангажимент на държавата.

От 2021-ва до март 2025 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации заради цените на тока. 

Кабинетът на Росен Желязков въведе таван за достъп до компенсации при цена от 240 лв. за мегаватчас (122,71 евро) за шестмесечен период от 1 юли 2025 г. Това означава, че при по-висока цена на тока държавата компенсира фирмите за разликата. До края на декември 2025 г. този таван не бе достигнат и фирмите не получиха компенсации. А служебният кабинет на Андрей Гюров улесни получаването на енергийните помощи от небитовите потребители с решението си компенсацията да се изчислява всеки месец вместо на 6 месеца, което действа от 1 април.

Проектобюджетът предвижда този механизъм за компенсации да отпадне и да остане само новата схема за 334 млн. евро, одобрена от Европейската комисия, но достъпна само за енергоемки отрасли. Според Василев това ще увеличи разходите за останалите компании и ще засили инфлационния натиск. 

Бившият министър на финансите обаче открои една особено важна промяна, зад която прозират политически цели, свързани с местните избори догодина. Инвестиционната програма на общините, разписана сега в приложение към бюджет 2025, отпада. Регионалният министър ще предлага проекти на Министерския съвет, който ще ги одобрява с постановление. 

Така няма да е ясно кои общини какви пари ще получат, и ще се върне моделът „раздаване на пари от джипката“. Сега явно ще е в особено големи размери и ще е „раздаване на пари от самолет“.

От „Демократична България“ поискаха финансовият министър да изтегли проектобюджета и да внесе нов вариант с дефицит до 3%. Според формацията предложеният бюджет е проинфлационен, липсват реформи и се повтаря моделът на безконтролно увеличаване на разходите.

От ДБ предупредиха, че бюджетът на НЗОК, увеличен с 8,5% до 5,256 млрд. евро, запазва „корупционните кранчета“ в системата. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи, че липсват реформи за по-прозрачно разходване на средствата, включително въвеждане на обществени поръчки за частните болници, работещи с публични средства, което според него ще позволи източването на Касата да продължи.

Стотици хиляди български граждани протестираха с много ясни искания, а една от причините за недоволството им бе бюджетът на ГЕРБ и ДПС. Това, което се предлага в момента от новите управляващи, не е много по-различно от бюджета на бившите.

Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“

За икономиста Георги Ганев дефицит от 5,7% в период без икономическа криза е необичаен и означава, че държавата харчи значително повече, отколкото може трайно да си позволи. По думите му, това е изграждане на траен модел на финансиране чрез дълг. 

Все пак Пеевски има възражение

Докато опозиция и експерти отправиха критики към размера на дефицита, дълга и разходната политика, единственото публично възражение на лидера на ДПС Делян Пеевски е срещу предвиденото в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета закриване на Комисията по досиетата. По останалите параметри на бюджета формацията не е заявила несъгласие. 

Единственият начин да бъде предотвратена опасността да се повторят тези мракобесни времена и методите им в днешно време е живата памет за тях. Паметта за агентите и доносниците на Държавна сигурност не трябва да бъде заличена, за да не може да се повторят мракобесните времена на комунистическия режим. 

Водачът на ДПС активно ухажва избирателите мюсюлмани на Движението. Преди две години той обеща „ДПС без ДС“ и „възмездие за Възродителния процес“, но едва този месец парламентарната група внесе пакет законопроекти. 

Пеевски олеква. Не съвсем, не съвсем

Пеевски изглежда непоклатим, но под повърхността се виждат първите пукнатини. Отцепления в ДПС, битка за смесените райони и амбициите на Радев очертават възможно пренареждане на политическите мрежи, които години наред крепят едни и същи играчи на власт. Но нека не бързаме… От Емилия Милчева.

Те предвиждат заличаване в регистрите на имената, наложени по време на насилствената асимилация, механизъм за възстановяване на имената на починалите жертви на насилственото преименуване, преобразуване на добавката към пенсиите на репресираните в самостоятелна пенсия за репресия. ДПС предлага и промени в Изборния кодекс, свързани с уседналостта и улесняващи упражняването на избирателните права на българските граждани в Турция. 

Срещу закриването на Комисията по досиетата се противопоставиха и от ДБ. От коалицията определят евентуалното прехвърляне на нейната дейност към Държавна агенция „Архиви“ като скрит удар върху прозрачността и опит за заличаване на историческата памет за бившата Държавна сигурност. 

Докато има хора с влияние, зависимости и кариери, свързани с бившите служби, обществото има право да знае,

казват от ДБ.

Аргументът за икономия не издържа. Бюджетът на Комисията за 2025 г. е 5,5 млн. лв. (около 2,8 млн. евро). Освен това прехвърлянето на архива към Държавна агенция „Архиви“ не решава основния въпрос – кой ще изпълнява законовите функции на Комисията по досиетата. Тя не само съхранява документи, а извършва проверки за принадлежност към ДС на кандидати за изборни длъжности, магистрати, висши чиновници, ръководители на държавни органи и други категории лица и обявява резултатите публично. По тази причина, ако тези правомощия не бъдат изрично възложени на друг орган, съществува риск дейността да бъде прекратена. 

Вече не е само вътрешна политика

Довчера подобен бюджет можеше да бъде разглеждан като въпрос на вътрешна политика. За първи път обаче България ще приема бюджет като член на еврозоната и едновременно с това като държава в процедура по свръхдефицит. Затова залогът на този бюджет вече не е само политическото му оцеляване в парламента, а дали София ще убеди европейските си партньори, че може да върне публичните си финанси в рамките на правилата, които прие с влизането си в еврозоната. 

Но с обясненията на управляващите, че са принудени да направят точно такъв бюджет, се промъкват и внушения, че обстоятелствата са такива именно заради еврото. Кабинетът на Румен Радев обяснява необходимостта от толкова висок дефицит с наследени проблеми – неразплатени задължения, авансово събрани приходи и действия на предишни правителства, свързани с изпълнението на критериите за еврозоната. 

Първият голям политически тест пред кабинета не е дали ще приеме бюджета. Това изглежда предрешено. А как ще управлява със собствените си 131 гласа и Пеевски на шията.

Пеевски олеква. Не съвсем, не съвсем

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/peevski-olekva-ne-suvsem-ne-suvsem/

Пеевски олеква. Не съвсем, не съвсем

Поглед от дрон върху българската политика показва, че на повърхността като коркова тапа плува и не потъва Делян Пеевски. Свързаните с него мрежи не му позволяват да потъне. Политиката също има свой Архимедов закон: 

на всяко потопено политическо тяло действа подемна сила, равна на броя хора, които имат интерес то да остане на повърхността.

И санкционираният от САЩ и Великобритания за значима корупция олигарх е все така непотопяем. Той е лидер на парламентарно представена партия – ДПС, председател на парламентарна група, с него се среща външният министър на Турция Хакан Фидан, след като е разговарял с премиер, президент и министри. Независимо дали се харесва на Анкара, или не, но към момента Пеевски е водачът на партия, чиито избиратели са предимно български мюсюлмани, и в Турция отчитат този факт.

Срещата на Фидан с Пеевски ще повлияе и на избора на главен мюфтия, насрочен за 21 юни (неделя). Конкуренцията е между Ахмед Бахадър, известен като кандидата на Пеевски, и Ведат Ахмед, настоящ председател на Висшия мюсюлмански съвет. Спекулациите са, че ще спечели Бахадър и това е обвързвано и с помощта, която получава мюсюлманското вероизповедание от Турция. Ако е в полза на Бахадър, изборът ще подсили позициите на Пеевски.

А политическите страсти около неговата персона поутихват.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не предлагат санитарен кордон около него. Управляващата „Прогресивна България“ и премиерът и неин лидер Румен Радев не споменават разграждането на олигархичния модел, в амнезия са и чии имена носеше въпросният модел. ГЕРБ бездруго не е поставяла под съмнение политическата легитимност на Пеевски, все пак заедно утвърждаваха модела, започнат от НДСВ и БСП. 

Така кръгът се затваря. А плуването продължава.

То ще става все по-уверено след избора на нов Висш съдебен съвет, който пък ще избере нов председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор. След заседанията на парламентарната Правна комисия вече е ясно как ще се филтрират кандидатите – няма да има разширени проверки на имуществото им, нито смесени съдебни състав да разглеждат дисциплинарните и кадрови въпроси. Няма да декларират собственост в недвижими имоти и участие в търговски дружества извън България, както и членства в тайни организации и неформални общества. Тоест без информация за имотите в чужбина и офшорните сметки и принадлежност към масонски ложи. 

Контролираната подмяна, на която сме свидетели, не е съдебна реформа. Тя не налага системен ветинг и реподбор. Всички онези съдии и прокурори, обвързани с хората с прякори (Пепи Еврото, Красьо Черничкия, Мартин Нотариуса), ще продължат безнаказано да изпълняват поръчки и ще ги наричат „правосъдие“.

Пеевски харесва това.

Паразитите

Живеем в държава, проядена от паразити, които навличат обществената тъкан като наметало и докато уж работят „за хората“, работят предимно за себе си и за сложните мрежи от зависимости, които плетат и в които са оплетени те самите. Анализ от Емилия Милчева.

Опасни ли са локалните бунтове? 

Заради отцепване на местни структури от овладяното от Пеевски ДПС се появиха прогнози, че краят е близо – „напускат потъващия кораб“ и т.н. А и ДПС под ръководството на Пеевски постигна най-слабия си резултат досега – 230 693 гласа на последните избори, и получи 21 депутати.

Това е с близо 50 000 гласа по-малко от предишния вот, което се равнява приблизително на гласовете от Кърджалийски район (по традиция най-силният за ДПС).

Но ситуацията се променя.

След година в отбора на Пеевски Общинският съвет на ДПС в кърджалийската община Кирково подаде оставка.

Напускат и шестимата кметове на села в Нови пазар, 26-членното общинско ръководство на партията, в това число и общинските съветници, които се обявяват за независими. Готовност да последват примера на Кирково и Нови пазар има и в други райони. Засега обаче реални стъпки няма.

Дали става дума за вътрешна криза, ускорена от появата на нов политически субект като Радев и неговата формация, или за тенденция на политическо отслабване, е рано да се каже. До местните избори през 2027 г. остават 16 месеца. 

За да се вкорени във властта, „Прогресивна България“ ще трябва да измести монополистите в местното управление – ГЕРБ и ДПС. Този процес неизбежно преминава през смяна на едни лагери с други – защото всеки кмет върви със своята бизнес клиентела, а зад него е и съответната партийна структура.

Отливът на няколко дребни структури все още не е лавина. Отприщването на лавина зависи от тежестта на Пеевски и дали ще се появи политическа воля да бъдат демонтирани механизмите, които превръщат влиянието му в траен фактор в политиката. Но и от това дали българските турци, които десетилетия наред свикнаха да мислят политическото през етноса, ще се влеят в другите партии, или ще предпочетат „своята“ си.

Така че на ход са Румен Радев и неговото мнозинство.

Отговорът на Пеевски срещу локалните бунтове идва с промяна в ръководството на партията и с пакет законодателни промени. За да не остави впечатление за колебание, Централният съвет на ДПС смени заместник-председателите Йордан Цонев и Станислав Анастасов, а Хамид Хамид и Байрам Байрам изпаднаха от Централното оперативно бюро (ЦОБ). Всеки от тях е знаково лице. Цонев e неизменно в парламента, където влезе през 1997 г. от ОДС, но продължи като верен на ДПС и Ахмед Доган, а с появата на Пеевски пренасочи лоялността си. Байрам и Хамид станаха известни с арогантното си поведение.

На мястото на изпадналите в ЦОБ влязоха Айтен Сабри и Атидже Алиева-Вели – лидерът започва да лансира повече жени при новата власт още от началото на 52-рия парламент, непосредствено след слабия резултат на изборите.

За лидерски партии като ДПС това е очаквана първа реакция при пробив. И Пеевски, и Борисов никога не са имали проблем да жертват най-близки съратници, ако им носят негативи и не контролират достатъчно структурите.

Когато па-, когато паднеее…

„… не искам аааз да съм отдолууу, за да не падне върху мен!“ Ще пада ли някой и кога да се дръпнем, за да не се сгромолясат колоси и животни върху ни? Анализ на Емилия Милчева.

Заради видимото електорално олекване Пеевски се опитва да обедини ДПС. Депутатите му внасят пакет от промени в Закона за гражданската регистрация, в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица и в Изборния кодекс, които засягат теми с дълбок емоционален и исторически заряд за турската и мюсюлманската общност. Те изглеждат като опит да бъдат върнати разколебаните избиратели след най-слабия резултат в историята на ДПС. 

Особено важни са предложенията за Закона за гражданската регистрация. Те предвиждат имената, насилствено наложени по време на т.нар. Възродителен процес, да бъдат окончателно заличени от регистрите на ЕСГРАОН и да бъде въведена изрична забрана държавни служители да изискват от гражданите данни за тези имена. Законопроектът предлага също механизъм за възстановяване на имената на починали български граждани, станали жертва на насилственото преименуване. В отделен законопроект ДПС настоява добавката към пенсията на репресираните да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия, с което да се подчертае специалният статут на пострадалите от комунистическия режим.

Паралелно с това ДПС предлага отпадане на изискването за уседналост при местните избори и изборите за Европейски парламент, както и премахване на езиковите ограничения за граждани на ЕС, които не са български граждани. Това е най-важната промяна и тя не се обсъжда за първи път.

Ако бъде приета, означава, че за местни избори отпада изискването за 6 месеца адресна регистрация в дадено населено място, за да може да гласува там. Срещу отпадането на 6-месечния срок винаги са стояли възраженията, че е бариера срещу т.нар. изборен туризъм – практиката партии да регистрират (купуват) голям брой хора на един адрес точно преди вота, за да манипулират резултатите.

Но тази законодателна активност на Пеевски не е само възстановяване на историческа справедливост, а и целенасочен опит да бъдат мобилизирани нови и стари избиратели в момент, когато влиянието на ДПС започва да се пропуква. 

В зоната на здрача

Случващото се в ДПС подсказва възможната стратегия на Румен Радев и „Прогресивна България“ в смесените райони. Спекулациите, че в партийното строителство на новата формация участва и Цветан Цветанов, някогашният Втори в ГЕРБ, насочват именно към подобен сценарий. 

Благодарение на него преди години ГЕРБ успя да направи пробив в населени места, доминирани от ДПС. Принципът беше прост: няма значение дали Иван, или Хасан е начело на листа, важното е местният лидер, активът и зависимостите около него да преминат към новия политически център. След тях – и избирателите. В българската политика електоратите може и да изглеждат относително устойчиви, но в някои региони местните мрежи са подвижни. 

Два индикатора ще покажат дали отдръпването от ДПС на Пеевски е процес: ще напуснат ли областни лидери и къде ще бъдат привлечени разочарованите кадри.

Д. Анатомия на властта

Буквата „д“, особено главната, става все по-важна в нашата държава. Дали да не предложим референдум азбуката да започва с нея? Д като държава, Д като дизайн на властта, Д като Делян. От Емилия Милчева.

Впрочем седмица преди заседанието на Централния съвет Пеевски отстрани Ерджан Ебатин като областен председател на ДПС във Варна заради скандала с мащабното незаконно строителство в местността Баба Алино. Под носа на местната и изпълнителната власт за три години там изникна селище с над 100 постройки, част от които вече и обитавани. Ебатин е дългогодишен директор на РИОСВ – Варна, запазил поста си при куп правителства и отстранен при кабинета на Румен Радев. Неговото име беше замесено в издаването на разрешителни документи за проекта, дело на украинеца Олег Невзоров.

В отговор Ебатин се врече във вярност на Пеевски с пост в социалните мрежи.

Да се знае – аз няма да предам човека, който ми подаде ръка преди няколко години и придаде смисъл на работата на организацията, на която посветих живота си. Този човек се казва Делян Пеевски – оставете ме да го познавам по-добре от всички, които се упражняват на негов гръб. Никой не е идеален, идеален е само Бог.

Коя е политическата алтернатива за тези доскорошни елити на ДПС, които със сигурност не искат да изгубят ползваните от тях привилегии? По традиция ДПС се „приобщава“ към властта и това проличава в подкрепата, която оказва на мнозинството на „Прогресивна България“ в парламента.

На изборите на 19 април формацията на Румен Радев спечели второто място в Кърджалийския избирателен район с 18 853 гласа (24,327%) и взе един мандат, както и „Възраждане“. Така два от петте мандата от района не отидоха в ДПС. Макар парламентарните и местните избори да са различни, този резултат е сигнал, че на Пеевски ще му е трудно да запази доминацията си в Кърджали и в останалите общини от областта.

За заместник областен управител на Кърджали кабинетът назначи Ерол Хадживейсал, който беше на седма позиция в листата на „Прогресивна България“ за парламентарния вот. Назначението трудно може да се мисли само като кадрово решение – то изглежда и като ранно позициониране на възможен кандидат за кмет на Кърджали или поне на ключова фигура в битката за властта в областта. 

Засега Пеевски продължава да плува върху мрежите на влияние, които години наред го държат на повърхността. Но за първи път вниманието не е насочено към това колко власт печели, а дали започва да губи.

Пеевски олеква. 

Недостатъчно, за да потъне. 

Добре дошли в държавния регрес!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/dobre-doshli-v-durzhavniya-regres/

Добре дошли в държавния регрес!

България навлиза в нов етап на отношение към човешките права и демокрацията. Повод за тази констатация е поведението на държавата спрямо Шествието за семейството – събитие, чиято основна мисия е отрицанието на „София прайд“. Тази теза може да изглежда пресилена, но отношението на една власт към ЛГБТИ+ хората е лакмус за отношението ѝ към демократичните ценности изобщо. Виждаме го в Русия, виждаме го в САЩ, виждаме го и в Унгария, където новото проевропейско правителство на Петер Мадяр премахна забраната на прайда, наложена от предшественика му Виктор Орбан.

Греъм Рийд: Правата на ЛГБТ хората са барометър за бъдещето на човешките права

Разговор на Боян Константинов с Греъм Рийд, независимият експерт на ООН по защита от насилие и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и джендърната идентичност. От интервюто става ясно, че защитата на правата на ЛГБТ хората е важна не само за тях, а за демокрацията изобщо.

Още от началото си през 2008 г. „София прайд“ е съпътстван от антипрояви.

През първите години те представляваха основно опити за физическа агресия (възпирани от многото жандармеристи по време на самия прайд, но успешни в малките улички, докато участниците се разотиваха).

После дойде времето на организираните антишествия. През 2018 г. се проведе първият Поход за семейството. По-късно между организаторите му настъпи разкол и в резултат през 2021 г. възникна още една антипроява – Шествие за семейството. Двата антипрайда се провеждаха паралелно до 2026 г., когато ресурсите се концентрираха в Шествието, а Походът развя бяло знаме.

За първи път обаче през 2026 г. Шествието за семейството се ползва с държавна подкрепа и е под егидата на Българската православна църква (БПЦ). А давайки заявка, че от догодина БПЦ ще поеме изцяло организацията на събитието, патриарх Даниил го измъкна изпод краката на досегашните организатори (основно евангелисти), както те навремето постъпиха с Поход за семейството.

По прайда ще ги познаете

Да забраниш нещо и така да го направиш още по-популярно си е талант. Виктор Орбан успя да стори точно това със забраната на прайда в Будапеща, на който са присъствали „само“ около 200 000 души – много повече от обикновено. Защо се случи така? От Светла Енчева.

Три етапа на отношението към равните права

Трансформациите на мобилизацията срещу „София прайд“ са израз на три етапа в отношението към равните права в посттоталитарна България. Тук ще скицирам основните им характеристики, но отделни елементи от всеки етап може да се видят и в останалите. Важното обаче са водещите признаци и общият дух на всеки от етапите.

Първи етап. Демократи сме, но се правим на разсеяни

След 1989 г. България, поне на декларативно равнище, се стреми да стане част от общността на демократичните държави. Още в края на следващата година Великото народно събрание приема решения (публикувани в бр. 3 на Държавен вестник от 11 януари 1991 г.), че страната иска да стане пълноправен член на Европейските общности, както и да приеме основополагащи документи на европейското законодателство, включително Европейската конвенция за правата на човека. От 2000 г. България води преговори за членство в ЕС, а от 2007 г. става част от Съюза.

Тези процеси са съпътствани и от необходими – с оглед на целите на страната – промени в законодателството. През 2004 г. например влиза в сила Законът за защита от дискриминация (ЗЗД), а през следващата година в него са включени и признаците на дискриминация, между които е и сексуалната ориентация. През 2015 г. и промяната на пола влиза като защитен признак в заключителните разпоредби на ЗЗД. Изобщо, изглежда, че неизбежното развитие на страната е в посока към повече равни права.

В същото време защитата на представителите на уязвими и дискриминирани групи остава предимно на хартия. Нито сегрегацията на ромите е премахната, нито се осигуряват достъпна среда и нужната подкрепа за хората с увреждания, нито институциите разпознават хомофобията и защитават пострадалите от нея.

Не се приемат и закони, които реално да са стъпка в посока към равни права (например регистрирано партньорство за ЛГБТИ+ хората). Широко разпространено е схващането, че равните права са всъщност „привилегии“ за малцинствените групи.

Трансът на Върховния касационен съд

28 съдии от ВКС забраниха възможността за юридическа смяна на пола и на практика предопределиха изхода от десетки дела, чакащи решение. Не че хората нямат право да водят подобни дела, просто е ясно, че няма да завършат в тяхна полза. Какво още ни казва решението на ВКС – от Светла Енчева.

Втори етап. „Традиционните ценности“ превземат правото

Началото на втория етап бележи дезинформационната кампания срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, от края на 2017 и началото на 2018 г. Тази кампания беше юридически скрепена от най-висшите съдилища в България.

През 2018 г. Конституционният съд (КС) постанови, че съществуват само два пола, биологичният пол е конституционен, а единствената социална роля на жената е да бъде майка.

През 2021 г. пък КС отсъди, че полът според Конституцията има само биологичен смисъл и няма социално изражение. В решението точно 30 пъти става дума за традиционно и традиции, макар в Основния закон традиционното да се споменава само веднъж – когато се казва, че традиционната религия в България е източноправославното вероизповедание.

През 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение, с което де факто забрани юридическата смяна на пола на транс хората. По-точно, въпреки че хора в България са променяли юридическия си пол в продължение на няколко десетилетия, ВКС каза, че българското право не предвижда такава възможност.

И така, в период от няколко години най-важното нещо в българското право се оказаха традиционните ценности, за които не пише нищичко в Конституцията, и бракът между мъж и жена.

Постепенно самото българско право някак започна да се възприема като традиционно (каквото то няма как да бъде). Така например забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда в училище беше аргументирана с някаква несъществуваща „българска правна традиция“.

Въпреки тежненията към традиционното обаче, през втория етап не се поставят под съмнение геополитическата и ценностната ориентация на България. Затова този етап е междинен.

Трети етап. Църквата и държавата са едно, а модерното е лошо

В третия етап, в който навлиза България в момента, „традиционните ценности“ са превзели властта и открито се противопоставят на демокрацията. Засега това все още изглежда парадоксално, така че много хора си задават рационални въпроси:

  • Защо държавата подкрепя едно хомофобско шествие?
  • Защо оркестърът на гвардейците (които са част от българската армия) участва в хомофобското шествие, след като според собствените си правила не трябва да е там?
  • Защо военният министър изпълнява желанието на патриарх Даниил оркестърът да участва в шествието, след като България е светска държава?
  • Защо хора, които са се развеждали (например Румен Радев), и такива, които не са се женили и нямат деца (например Слави Василев и Пламен Мирянов-син), са толкова ревностни радетели на семейните ценности?
  • Защо се говори за традиционни семейства от майка, баща и децата им, след като истинските традиционни семейства са нещо много по-различно – те включват целия род, а семейството само от родители и децата им датира от буржоазната епоха?
  • Какво включват т.нар. традиционни ценности, освен че хора от един и същи пол не трябва да се женят и че полът е само биологичен?

Само че тези въпроси са доста закъснели. Почвата за това, което наблюдаваме, се подготвя отдавна. Чрез постепенното навлизане на БПЦ в държавата, въпреки че според Конституцията България е светска, чрез параклисите в училищата, въпреки че и образованието по закон е светско, чрез решенията на КС и ВКС, чрез умилителния език на мейнстрийм медиите, когато става въпрос за православни празници, ритуали и инициативи.

И не на последно място – чрез липсата на съпротива.

Защо Истанбулската конвенция отново е на дневен ред

Европейският парламент ратифицира Истанбулската конвенция. Какво точно означава това и какво следва за България от тази ратификация? Светла Енчева обяснява.

Една програмна позиция

За да стане по-ясна същността на новия етап в отношението към равните права и демокрацията, е добре да обърнем внимание на изказването на Слави Василев в парламента по повод Шествието за семейството. Защото то изразява позицията на управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ) – не само по конкретната тема, а и за посоката, в която трябва да върви България.

В декларацията се казва, че

съхраняването на традиционното семейство не е просто въпрос на личен избор, а стълб на националната ни сигурност.

Защо? Защото сме „във времена на ценностна дезориентация, социална фрагментация и тежка демографска криза“. Новата власт, значи, ще ориентира ценностно интимния ни живот в името на националната сигурност. И трябва да се сбогуваме с личния избор.

Спрямо какво ще се извърши ценностното ни преориентиране? Според Василев съществува „огромно множество“ българи, отстояващо традиционните ценности и семейството. То обаче е мълчаливо и не получава трибуна (дори на вас и мен да ни изглежда, че позицията му е доминираща в публичното говорене). Ценностите на малцинствата, значи, трябва да бъдат напаснати към мнозинството, както и българското и международното законодателство трябва да отстъпят пред него. Такова мнозинство, каквото си го представя ПБ (докато реалното мнозинство в България прави деца нетрадиционно – без брак).

В същото време, макар че в началото на декларацията личният избор е заклеймен, после в нея се казва, че ПБ

застава зад правото на всички български родители да възпитават децата си в съответствие със своите морални, религиозни, философски убеждения без външен идеологически натиск.

Тук под „всички български родители“ не трябва да се разбират действително всички, а само онези, които са част от мълчаливото, според управляващите, мнозинство – за да няма ценностна дезориентация. Тоест родителите „имат право“ да възпитават децата си в съответствие само с правилните според ПБ убеждения. В противен случай стават заплаха за националната сигурност.

В декларацията два пъти се заклеймява модерното.

В нея се казва, че да се „деконструират традициите, семейството и вярата“ е „модерно напоследък“, както и че бъдещето на България „не се кове в модерните за текущия момент идеологически течения“.

Какво означава „напоследък“ и кой е „текущият момент“? Изобщо, откога демократичните страни се развиват според тези либерални ценности, които консервативният обрат, част от който е ПБ, отрича?

Да помислим. Преди 36 години, през 1990 г., Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на заболяванията и може да се каже, че през следващите три десетилетия либералните ценности са доминиращи. През 1990 г. Слави Василев е бил на шест годинки. Още по-рано – към края на 60-те години на ХХ в. – настъпва сексуалната революция. Тогава Василев още не е бил роден. Борбата на жените за равни права пък датира от още по-рано – тя е на повече от век.

ПБ анихилира цяла епоха, свеждайки я до „напоследък“ и „текущия момент“, в името на идеята за една традиционност, каквато никога не е съществувала.

Педофилията, срещу която се протестира, и педофилията, за която се мълчи

Гражданският гняв, изразяващ се в протести срещу насилието над деца и срещу неработещата държава, е абсолютно оправдан. Но е важно, когато си отваряме очите за едно, да не ги затваряме за друго. От Светла Енчева.

Какво да очакваме?

Декларацията на политическата сила, именувала се „Прогресивна България“, задава ясна посока към консервативен традиционализъм в стил Русия на Путин. Няма смисъл да търсим логика и да спорим с аргументи – щом „прогресивното“ е регресивно, всичко останало ще е също толкова абсурдно. А и на ценности не може да се възразява рационално – особено ако никой не ни казва кои са те точно, освен че са „традиционни“ и „семейни“.

Така смисленият обществен дебат става невъзможен. От нас се иска да вярваме, да сме послушни, да сме слепи за лицемерието и да не задаваме въпроси.

А ако патриархът си е пожелал гвардейски оркестър на хомофобско шествие и го е получил, какво друго би могъл да поиска той и да му се даде? На първо място – задължително обучение по религия в училище, разбира се. Но и какво ли още не. Например забрана на „София прайд“. Или на небогоугодните НПО-та. Или на абортите. Или затвор за „накърняване на религиозните чувства“ – като в Русия. Или премахване на онзи досаден текст от Конституцията, според който религията е отделена от държавата. И т.н.

Впрочем дори не е нужно патриарх Даниил да пожелае някои от тези неща, за да се изпълнят. Ако дневният ред на ПБ е България да се отдалечи от демократичния свят, който понастоящем се олицетворява основно от ЕС, това ще е посоката на развитие.

Освен ако новата власт не срещне решителен отпор. Но такъв засега не се очертава.

Смятащите се за демократични партии са в конформистки ступор. „Да, България“ дори оттегли предложението си за премахване на забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда в училище.

Гражданите – критичното мнозинство от тях – смята, че сериозната борба е срещу корупцията и олигархията, а не за свободата им. Когато ограничаването на права стигне и до тях – а то ще стигне, ако се върви в зададената от ПБ посока, – може вече да е късно. А за да се оправят нещата, ако това изобщо е възможно, може би ще се наложи първо съвсем да се объркат, та да стане непоносимо за всички.

По-късо майчинство? Защо не по-дълго бащинство?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/maichistvo/

bTV смениха свое заглавие, когато на Радевите хора им стана неудобно как изглеждат нещата. Става въпрос за статия към интервюто им с Владимир Николов, който вече е депутат от партията на Радев. Оригиналното заглавие е за по-късо платено майчинство и по обед са го сменили със сравнение с Гърция, което впрочем е само по себе си дори грешно. Кой ли се е обадил на кого, за да стане така? Или редакторите сами са се сетили? Някак си второто е по-лошо.

Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Как се дресира опозиция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-se-dresira-opozitsiya/

Как се дресира опозиция

Най-сетне, 20 години след създаването си, ГЕРБ има шанса да бъде истинска опозиция. Но нито иска, нито знае как. Групата от 39 депутати на партията на Бойко Борисов и коалиционният ѝ придатък СДС е най-малката в парламентарната история на „Граждани за европейско развитие на България“.

Могъществото на Румен Радев и неговата „Прогресивна България“ (ПБ) е потискащо за Борисов. Но проблемът на партията е по-дълбок от едно смачкано его, било то и лидерско. ГЕРБ така и не се научи да бъде опозиция, защото никога истински не е била извън управлението. 

Дори когато не управлява пряко, ГЕРБ остава вградена във властта – монополист е в местното управление, с влияние в регулатори и съдебна власт. Партия, свикнала да бъде част от държавата, трудно влиза в ролята на неин коректив.

За ГЕРБ опозицията никога не е била политическа идентичност, а временен режим.

Ако човек не знае, че в 52-рия парламент има парламентарна група на ГЕРБ–СДС, трудно би го разбрал по поведението ѝ. Новото мнозинство управлява по начин, болезнено познат от годините на Борисов – с концентрация на власт около премиера и автоматизирано парламентарно мнозинство. Само че ГЕРБ изглежда необичайно кротка. 

Така моделът оцелява дори когато участниците в него се сменят. 

А Румен Радев не просто се възползва от слабостта на ГЕРБ. Той случи и на раздробена и снишена опозиция, чийто общ сбор народни представители е по-малък от неговите 131 депутати. 

Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната
След новата власт тръгна цялата държава в строй – прокурори се оттеглят, бизнесмени сменят роли, охрани падат, институции внезапно проработват, а доскорошни врагове козируват в синхрон. Само цените отказват да се подчинят на командата „Равнис!“. Там ще е първият тест. Коментар на Емилия Милчева.
Как се дресира опозиция

Изобщо, изборите произведоха странна картина в 52-рия парламент – комфортно мнозинство срещу едновременно шумна и немощна опозиция. Именно ГЕРБ–СДС и ДПС („Ново начало“) – партиите на модела, срещу който бяха последните големи протести – днес са особено кон-струк-тив-ни.

Консолидиране на властта

ДПС продължава с тактиката публичните говорители да са предимно жени, а Атидже Вели очевидно влиза в тази роля. Партията демонстрира готовност за ситуативни мнозинства и внимателно избягва челни сблъсъци с новата власт.

Самият Пеевски е минал в режим на дистанционно управление през Facebook постове. Борисов пък все повече заприличва на разказвач за доброто старо време пред партийния актив и е с интонацията на човек, който още не може да приеме, че губи властта – след държавната охрана.

Новата власт вече подменя втория управленски ешелон с ускорени темпове. Сред сменените изпъкват шефовете на митниците, ДАНС, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“. Любопитното е, че точно в енергетиката някои ключови фигури остават непокътнати – като изпълнителните директори на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ Владимир Малинов, свързван с разширението на газохранилището „Чирен“ и неизгодния договор с „Боташ“, и Веселин Синабов. 

Новината обаче е, че енергийната министърка Ива Петрова ще преговаря по условията на 13-годишната сделка с „Боташ“, която носи огромни загуби за България и беше сключена от служебен кабинет на Радев като президент. България не плаща дължимите по нея 500 000 долара на ден за достъп до втечнен газ от Турция, който не използва, защото е много скъп.

Показателен за стила на новото управление е случаят с особения управител на активите на „Лукойл“ в България Румен Спецов. Скоро ще се разбере дали назначеният на 14 ноември 2025 г. бивш директор на НАП ще бъде сменен, за което съобщиха най-напред депутати от ПБ. 

Със законови промени управляващите обаче ограничават правомощията на особения управител, а контролът върху действията му се премества от парламента към изпълнителната власт. Временната бюджетна комисия реши той да се отчита всеки месец пред министъра на икономиката вместо пред парламентарната Комисия по икономика. 

Най-сетне ще бъде наложен съдебен контрол върху действията на особения управител, тъй като в момента те са необжалваеми. Поправките предвиждат финансови задължения извън обичайното управление да бъдат нищожни, ако не са предварително одобрени от Министерския съвет. Ограничават се и разпоредителните сделки с акции и дялове без пазарна оценка и разрешение от правителството.

Освен срещу дружеството, искове ще могат да се предявяват и срещу държавата и особения търговски управител, за да се осигури защита… на интересите на държавата. Появиха се обаче съмнения, че така се улесняват руските собственици, които вече заплашиха с арбитражен иск България. 

В същото време кабинетът превръща мерките за контрол на цените в една от основните си публични кампании въпреки съмнителния им ефект и не бърза да вади скелети от гардеробите на предишните правителства. Макар че такива са обещани след проверките на цялостното състояние на министерствата. 

Пирамидата
Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.
Как се дресира опозиция

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев говори за икономии, но те се оказват политически селективни. Идеята е да спрат автоматичните увеличения на заплатите и да се орежат с 10% разходите в публичния сектор. Но армията, МВР, службите, Националната служба за охрана, учителите и лекарите остават защитени. Вдига се и максималният осигурителен доход – на 2300 евро. 

Обещани са съкращения на незаетите 5729 бройки в държавната администрация. Броят им е константен от няколко години и благодарение на него на всеки 3 месеца се раздават „допълнителни материални стимули“.

Лимит за опозицията

Правителството се опитва да овладее растящите разходи, включително като изземва 100-процентово дивидента на държавните дружества – практика, въведена от Асен Василев през 2023 г. В парламента депутатите на ПБ осигуряват на правителството и нещо не по-малко важно – репутационен комфорт. 

Правилникът за работа на 52-рото Народно събрание е променен така, че министрите могат да се измъкват от парламентарен контрол колкото пъти поискат. Премахнат беше досегашният им лимит за максимум две отсъствия, както и задължението им да дават лични обяснения при отговори, забавени до 10 дни. 

Този замисъл е продиктуван от тактически съображения: голямата група на „Прогресивна България“ е пълна с нови депутати, които тепърва навлизат в парламентарната рутина. Колкото по-строго е режисиран процесът, толкова по-малък е рискът от неприятни изненади.

Затова и Правилникът започва да прилича на инструмент за управление на „другите“ – чрез ограничаване на изказванията, времето за реакции и възможностите за временни комисии. Някои от тези ограничения са разумни, защото намаляват процедурните хватки. 

Срещу ограничаването на възможностите за парламентарен контрол този път възразиха и от ГЕРБ, освен от ДБ, ПП и „Възраждане“. ДПС отново бяха въздържани.

По идея на ПБ председателят на парламента ще предлага точки в дневния ред, без да са консултирани на председателски съвет. Eдна от най-сериозните промени е свързана с временните комисии. За създаването им вече ще са нужни 48 депутати – брой, с който не разполага нито една опозиционна формация сама по себе си. 

Прагът е същият като за вот на недоверие или сезиране на Конституционния съд. ГЕРБ–СДС разполагат с 39 депутати, ДБ – с 25, ДПС наброяват 21, ПП – 12, „Възраждане“ са представени също с 12 депутати. Ако някоя от опозиционните парламентарни групи настоява за временна комисия, ще се наложи да преговаря с останалите.

Ако темата е значима, то тя трябва да намери изражение в по-голямо мнозинство.

Петър Витанов, председател на ПГ на „Прогресивна България“

Парламентът не е просто място, в което мнозинството само преброява гласовете си. То е мястото, където властта трябва да бъде питана и да дава отговори. Ако тук няма реален контрол, демокрацията се изпразва от съдържание.

Надежда Йорданова, съпредседателка на ПГ на „Демократична България“

Дори Бойко Борисов и Делян Пеевски не са се опитвали да ограничат така правата на опозицията.

Николай Денков, председател на ПГ на „Продължаваме промяната“

Всяка първа сряда от месеца, когато е денят на опозицията и се правят предложения за дневен ред, няма да се изслушват министри. Така излиза, че министрите ще се явяват предимно когато собственото им мнозинство „прецени“. Или когато е медийно комфортно.

Всичко това може да изглежда процедурно. Но всъщност парламентът постепенно се пренастройва така, че да създава по-малко шум, по-малко риск и по-малко неудобства за мнозинството. Неслучайно дори времето за запознаване със законопроектите беше орязано от 72 на 24 часа.

Същинският проблем

Истинският проблем не е, че опозицията е слаба. А че е раздробена и неспособна да произведе усещане за алтернатива. Това оставя управлението на Румен Радев почти без сериозен политически натиск – освен ако не се самовзриви. 

А механизмите за обещаното от Радев разграждане на олигархичния модел все още изглеждат неясни. Дали ще има реален демонтаж на тази система, тепърва ще се вижда в съдебната власт и в новите антикорупционни механизми. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?
Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.
Как се дресира опозиция

Както се разбра тази седмица, вот за нов състав на Висшия съдебен съвет от професионалната квота ще има в края на октомври. Първи тест ще бъде формирането на новата антикорупционна комисия, след като предишната беше закрита от парламента. За първо четене вече е одобрен законопроектът за новата комисия, подготвен от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Нейният състав ще е петчленен – с по един представител на парламента, Президентството, общите събрания на съдиите от върховните съдилища и на Висшия адвокатски съвет. 

Именно при конструирането на бъдещата антикорупционна комисия ще стане ясно дали системата се променя, или просто сменя центъра на тежестта. 

Когато властта се консолидира без особена съпротива, безалтернативността постепенно започва да изглежда естествена. И онзи вдигнат юмрук се превръща в новата нормалност.

Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komanda-ravnis-smeni-vyatura-na-promyanata/

Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

Всичко тече, всичко се променя, само скоростта, с която в България всички се конвертират в поданици на новата власт, остава една и съща. 

Така новите управляващи започват да изглеждат като страхотни реформатори, защото онова, за което са настоявали от години някои партии, за което са протестирали граждани и за което някои са плащали политическа цена, се случва от раз. Като по команда.

В режим на васалщина

Парадът на престрояването започна на третия ден след изборите с оттеглянето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от кабинета. Вече беше ясно, че Румен Радев и „Прогресивна България“ (ПБ) печелят власт, която няма да споделят с никого. 

Сарафов обаче не излезе от прокуратурата. Причината е, че прокурорската колегия на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл отдавна мандат не образува дисциплинарно производство срещу него. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов поиска уволнението на Сарафов на 31 март. Колегите на Сарафов си намериха основания да отхвърлят две от нарушенията на и.ф. главен прокурор с аргумент за изтекли давностни срокове и други като недоказани, макар и да не са проверени.

Министърът на правосъдието Николай Найденов, бивш главен секретар на Антикорупционната комисия и на ВСС в ерата на Сотир Цацаров като главен прокурор, не се ангажира дали ще атакува решението за Сарафов пред Върховния административен съд. 

Националната служба за охрана свали охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и на санкционирания за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Това беше сред исканията на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), но се осъществи при новото мнозинство, обявило го като „начало на процеса на нормализация в България“.

Пеевски и Борисов изгубиха специалния си статус да влизат скрито в парламента – с автомобил през вътрешния двор. Но мнозинството отхвърли предложението на ДБ за временна парламентарна комисия, която да разследва имуществото на лидера на ДПС. Самият той вече не е острие на групата си, а се подвизава като кротуващ на първия ред лидер, който изригва от време на време чрез социалните мрежи в някоя от придворните си медии… срещу ПП–ДБ (така ги вижда, с тире, макар да са официално разделени). А вместо него се изявяват депутатки от парламентарната група, същинска еманципация предвид предишните говорители.

Борисов също се е концентрирал върху Facebook комуникацията и по повод снетата охрана коментира в профила си:

Радвам се, че в българските служби вече няма данни за вътрешни и външни заплахи срещу мен. Радвам се, че от днес съм сигурен и свободен български гражданин.

Впрочем парламентарната група на ПБ в специална декларация се обърна към колегите си „отдясно“, за да каже, че „ние ще поправим това, което вие развалихте, и ще свършим онова, което вие не успяхте“.

Ние наистина работим в интерес на хората.

Неуспялата кандидат-депутатка на ДПС и бивша председателка на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова връчи на избраната да оглави БОК Весела Лечева пълномощно да управлява до приключване на съдебните процедури. Всички искови молби срещу проведеното на 19 март 2025 г. общо събрание на БОК, които възпрепятстваха управлението на Лечева, са оттеглени.

Блокираният повече от година институционален конфликт в БОК пък внезапно се „разреши“, когато политическите пластове се пренаредиха. Но едва ли може да се очаква ревизия на извършеното от Костадинова за 19-те години нейно управление.

Даже ПФК „Левски“ изведнъж си намери нов собственик при новата власт – Атанас Бостанджиев, създател и управител на инвестиционната компания Gemcorp. През 2022 г. правителството на Кирил Петков (ПП) подписа меморандум с дружество, регистрирано от компанията Gemcorp Holdings Ltd.

Кой проверява скъпоценните инвеститори
Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Кой стои зад двете чуждестранни…
Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

Няколко месеца по-късно, след разразилия се скандал заради опасения в институционална непрозрачност, кабинетът „Петков“ в оставка прекрати споразумението, което беше в областта на енергетиката. Самият Бостанджиев твърди, че взел решението за „Левски“ за секунди.

В парламента ДПС подкрепя законопроекти на ПБ, но се въздържа при законодателни предложения на ПП и ДБ. Групата на Пеевски подкрепи предложението на ПБ за изменения на Закона за съдебната власт, свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и особено с избора на нов ВСС. На първо четене 52-рият парламент одобри мораториума върху назначенията в съдебната власт, при това без пререкания и в спокоен тон: ВСС с изтекъл мандат не можe да избира ръководители в съдебната система. Освен тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища – съдебните кадровици няма да могат да избират и ръководители на районно и окръжно ниво. 

Временната забрана идва, след като съдийската колегия на ВСС откри процедури за избор на председатели на 26 съдилища. Амбициите са до края на лятото, най-късно до есента, да има нов ВСС.

ДПС, но и ГЕРБ подкрепиха и двата законопроекта на ПБ за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. 

Много от тези действия обаче не преминават отвъд показната васалщина. 

Цените не могат да козируват

Прокурори могат да се оттеглят, държавна охрана може да бъде сваляна, олигарси могат да се пренареждат, футболни клубове – да сменят собственици… Само цените отказват да изпълнят команда „Равнис!“. Защото икономиката не козирува, а когато го прави, следва национална катастрофа. 

Пустите „несправедливи цени“ развалят имиджа, че държавата потегля към прогреса.

Гражданите очакват от новото управление да се справи с повишението на цените на хранителните стоки и услугите, но още не са проумели, че очакванията им са непосилни за изпълнение. 

Какво направиха кабинетът и мнозинството на ПБ? Една дискусия, два законопроекта и обещание за спецзвено за цените, в което ще участват контролни и регулаторни органи.

ПБ предлага законодателни промени, с които държавата да удължи с още година режима срещу „необоснованото“ повишаване на цените и едновременно с това значително да разшири правомощията на регулаторите. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може много по-лесно да разследва търговци за „прекомерно високи“ цени и „съвместно господстващо положение“, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) – да налага двойно по-високи санкции. В законите вече влизат и нови понятия, например „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, като държавата ще определя ориентир кое е допустима печалба и кое е потенциална спекула.

Под лозунга за „борба със спекулата“ управляващите на практика изграждат механизъм за постоянен контрол върху търговските вериги и цените. КЗК ще следи десетки нови „нелоялни практики“, а веригите ще подават ежедневно информация за цените на над 100 хранителни стоки. 

В бъдеще държавата планира и пълна проследимост на храните – от производителя до щанда. Формално това се представя като защита на потребителите, но в действителност се разширява значително държавната намеса в пазара и се прехвърля все повече власт към регулатори, които ще решават коя цена е „справедлива“ и коя – подозрителна.

Пирамидата
Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.
Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

Но административният натиск върху „необосновано повишени цени“ води до още по-голямо изкривяване на пазара, който в България не е истински конкурентен, а олигополен. В ключови сектори, като горива, лекарства, някои хранителни стоки, мобилни услуги, пазарът е доминиран от малко на брой големи играчи. Така че дори държавата временно да потисне крайната цена, без повече конкуренция, по-добра логистика и по-къса верига между производител и магазин проблемът остава.

Идеята за „справедлива цена“ работи само ако има прозрачни разходи, силен контрол, бързо правосъдие и независими регулатори. 

В България институции като КЗК и КЗП, чиито ръководства включват политически подбрани лоялни фигури, често са критикувани за бавни процедури и слаб контрол върху картелни споразумения. В такава среда, каквито и законодателни изменения да се приемат, законът няма да доведе до по-ниски цени, а до селективен натиск върху неудобни фирми и до чиновнически произвол, което ще създаде и корупционен риск. 

Засега обаче правителството забавя темпото за мерките срещу високите цени – „за да се калибрират самите мерки“, както обясни вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Той ще отговаря вече и за Българската банка за развитие (ББР), която се прехвърля под негова опека от Министерството на финансите. ББР разработва и инструмент за преференциални кредити за земеделски производители.

Кога и дали изобщо ще се усети ефектът от тези мерки, е трудно да се прогнозира. Законите още не са приети, а и никое правителство не може да контролира бъдещи енергийни шокове. 

Разнопосочни сигнали

Въпреки реториката срещу еврото, която явно е служила за мотивиране на избиратели, ПБ подкрепи ратификацията на договора за присъединяване към Европейския механизъм за стабилност (ESM). На заседанието на парламентарната Бюджетна комисия срещу нея се възпротивиха само от „Възраждане“. 

ESM е спасителният фонд на еврозоната, който предоставя нисколихвени заеми на държави във финансова криза. Гърция беше първата, която се възползва. Механизмът набира евтин ресурс от международните пазари и го отпуска при по-благоприятни условия от стандартното пазарно финансиране или от заемите от Международния валутен фонд. Срещу помощта държавите поемат ангажимент за реформи и по-строга фискална политика. 

След присъединяването си България ще може да разчита на такова финансиране при евентуална криза, но едновременно с това ще участва в гарантирането на заемите за останалите страни от еврозоната. 

Делът на България в капитала на Механизма ще бъде 8,68 млрд. евро, макар реалната вноска да е значително по-малка – близо 992 млн. евро, разсрочени за 12 години. Срещу това страната получава достъп до ESM, чийто общ капитал надхвърля 709 млрд. евро. 

И така, България постепенно влиза в стария си политически режим на бързо пренареждане около новия център на властта. 

А Румен Радев замина на първото си посещение като премиер, което беше в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц. Берлин е избран като първа голяма външнополитическа спирка на новата власт. На въпрос какво е посланието на България с тази визита, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова отговори: 

Ясно затвърждаване на силна европейския позиция и работа в рамките на Съюза. Искаме да виждаме Съюза все по-силен и по-силен.

Тези декларации обаче влизат в известно противоречие с действия на новата власт. На регионалната натовска среща на върха „Букурещката деветка“ (B9), на която присъстваха президентите на страните от Източния фланг на НАТО, България е представена от посланика си в Алианса Николай Милков (назначение на Румен Радев при един от служебните му кабинети). Другата държава, представена на такова ниско ниво, е била Унгария. Декларацията, приета на срещата на върха в Букурещ, съдържа ангажимент за продължаваща подкрепа за Украйна и увеличаване на средствата за отбрана от страните от НАТО. 

За Радев и таралежите
Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.
Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

Към подкрепата за Украйна Радев изразяваше определени резерви като президент, а два дни преди изборите на 19 април коментира в интервю за bTV:

През 2023 г. беше предложена инициатива ЕС да предостави един милион снаряда на Украйна и по това време, на ниво Съвет на ЕС, заявих, че България няма да се намесва в помощта на партньорите си за Украйна, но няма да участва в този процес. Същото важи и за въпроса за финансирането: който иска, може да плати. Ние няма да се намесваме или да налагаме вето, но не виждам смисъл ние да плащаме за тази помощ.

Новата власт изглежда силна, дисциплинирана и самоуверено налага дневния ред. Истинският тест ще дойде с решенията за бюджета за 2026 г. и съдебната система, цените и външнополитическите избори. Засега обаче прогресът прилича повече на добре изпълнена команда „Равнис!“, отколкото на нов политически курс. 

За Радев и таралежите

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/za-radev-i-taralezhite/

За Радев и таралежите

В неделя вечер, 19 април, докато всички следяха с изненада изборните резултати и се опитваха да разберат какво се случва, аз се чудех как ще обясня на следващия ден на чуждестранните си колеги в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел кой точно е Румен Радев и къде се позиционира „Прогресивна България“ в европейския политически пейзаж.

От името ѝ просветеният западноевропеец, който се интересува от политика, може да остане с впечатлението, че става дума за лява партия. В ЕП третата по големина група се казва „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ и обединява леви европейски партии, сред които и БСП. Сред мандатоносителите на „Прогресивна България“ са Политическо движение „Социалдемократи“ и Социалдемократическата партия. Тази информация не фигурира на сайта на „Прогресивна България“, но допринася за възприемането на политическия проект като ляв. В идеологическо отношение прогресивните идеи за промяна и напредък се противопоставят на консервативните идеи за запазване на статуквото, които са представлявани от традиционната десница. Какво му е прогресивното на Радев обаче? 

Ако попитаме ChatGPT къде ще позиционира „Прогресивна България“

въз основа на политическата ѝ програма, публикувана на сайта на партията, приложението за изкуствен интелект я оценява като сравнително обща: „много лозунги, малко конкретика“. Платформата комбинира социалдемократическа база, силна държава и антисистемна реторика. Социалдемократическата база идва от заявките за преодоляване на бедността (стр. 5), регулирането на монополи и картели (стр. 8), намаляването на неравенството и по-справедливо разпределение на благата (стр. 13). Ако обаче погледнем данъчната политика (плосък данък – стр. 20), пробизнес ориентацията (стр. 21) и фискалната дисциплина (ограничаване на бюджетния дефицит и контрол на дълга – стр. 20), това са десни и консервативни политики.

В задачата се пита: как леви цели ще бъдат изпълнявани с десни инструменти? За намаляване на неравенствата и преодоляване на бедността в най-бедната държава от Европейския съюз от влизането ѝ в ЕС досега ще се изискват допълнителни средства. Ако няма модел на солидарност – една от основните ценности в лявата политика – и по-високо облагане на по-високите доходи, как ще бъде намалена пропастта между хората с най-ниски доходи и тези с най-високи? Може ли „Прогресивна България“ да претендира, че е лява партия, ако не залага на обществената солидарност?

Идеята за постигане на леви цели с десни политики съвсем не е нова в България. Още през 2021 г. „Продължаваме промяната“ използва този лайтмотив, като идеята е, че ако се спрат злоупотребите в държавата и с парите от данъци се финансират социални политики, това ще бъде достатъчно, за да се повиши жизненият стандарт и да се пребори бедността. В случая всъщност нито „Прогресивна България“, нито „Продължаваме промяната“ се заявяват като леви или десни партии. Вместо това застават зад прилагането на базисните принципи на правовата държава, която събира данъци и ги инвестира в политики. Запазването на данъците ще се хареса на десните избиратели, а социалните политики – на левите и така спектърът на потенциални гласоподаватели и от двете страни се увеличава.

Като за капак, за да стане объркването между ляво и дясно при „Прогресивна България“ още по-голямо,

антисистемната реторика, посочена като характерен елемент на партията на Радев от ChatGPT, е основна характеристика на крайнодесните и крайнолевите движения в Европа. Те разчитат на противопоставянето на злите елити и онеправданото мнозинство и смятат, че единственото решение е разрушаването на съществуващата система и изграждането на нов ред, в който ще цари сигурност и правда, защото доброто най-накрая ще победи. В случая с „Прогресивна България“ тази реторика е особено печеливша заради хроничните проблеми с корупцията в България и натрупаното недоволство от предишните правителства. Прилагателното „справедлив“ например е използвано 17 пъти в програмата в най-различен контекст – от здравеопазването, през законодателството, ценовия пазар и ВиК услугите, до мира с Украйна.

Какво е справедливо обаче и от чия гледна точка? Справедливостта е морална категория и като такава може да има различно съдържание за представителите на различни социални групи, партии или държави. Това, което е справедливо за Украйна, едва ли ще бъде справедливо за Русия и обратното. Самият Радев още с влизането си в политиката през януари обвини Европа, че се е превърнала в „заложник на своята амбиция за морално лидерство“, а непосредствено след изборната си победа препоръча „прагматизъм“, тоест отхвърли моралните принципи като водещи във външната политика. Но замяната на международното право, което се основава на базисни морални ценности, и спазването на законите с понятия като прагматизъм или справедливост

плаши европейските партньори и те не знаят какво точно да очакват от новото правителство в България.

Председателката на групата „Обнови Европа“ в ЕП Валери Айер беше единственият лидер на политическа група в ЕП, която направи официално изявление след изборите в България:

Ние сме за България, която е надежден, ценностно ориентиран партньор в рамките на Европейския съюз, а не източник на нестабилност или демократично отстъпление […] България е важна. Тя не е в периферията, а в сърцето на отбранителната архитектура на ЕС – на външната граница, тя е стратегически разположена на фронтовата линия на Европа. България е важен производител на боеприпаси, помагащ на Украйна. Радев вероятно ще представлява риск за тези доставки…

Активността на Айер по отношение на България не е нова – евродепутатката беше на посещение в България преди изборите, за да подкрепи българските си партньори от „Продължаваме промяната“, които членуват в „Обнови Европа“. В качеството си на председателка на групата на либералите в ЕП Валери Айер следи отблизо темите, свързани с върховенството на закона в България, и беше неуморима застъпничка за незабавното освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев по време на неправомерното му задържане. Тя е единственият лидер на политическа група в ЕП, който заема активна позиция по вътрешнополитически въпроси в България, изхождайки от възгледа, че корупцията в една държава членка на ЕС е не само национален, а и европейски проблем.

Другите политически групи в ЕП засега не са правили официални изявления, но отделни депутати също изразиха скептицизъм – от загриженост не толкова за България, колкото за Украйна. След края на изборния ден Андреас Шидер (Група на социалистите, Австрия) например изрази опасения, че

празните обещания на Радев няма да променят нищо. Днешният резултат не само обещава по-нататъшно влошаване на политическата ситуация в страната и в живота на българите, но и тласка Европа назад. С Радев следващият съюзник на Путин вероятно ще влезе в Съвета, а Орбан просто предава щафетата.

От десния политически спектър колегата му Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия) сподели сходни притеснения:

В момент, когато Украйна се бори не само за собствената си свобода, но и за сигурността на цяла Европа, не можем да игнорираме посоката, която поемат някои държави членки на ЕС. Днес Европа е изправена не само пред икономически или социални предизвикателства. Тя е изправена пред фундаментален въпрос: ще защитим ли ценностите, върху които е изградена? Това не е само за България. Това засяга всички нас.

Реакциите на европейските партньори в ЕП не дават никакви индикации за потенциално бъдещо сътрудничество с „Прогресивна България“. Факт е, че двама от кандидатите в листите на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов членуват в Групата на социалистите и демократите в ЕП. Предстои да видим дали те ще използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена – в съзвучие с името ѝ, макар и идеологическите разминавания да са големи. Европейските социалисти от своя страна трябва да се примирят с тоталното поражение на БСП, която и без това често им създаваше неудобства, например като се противопоставяше на ратификацията на Истанбулската конвенция в България или като заемаше открити анти-ЛГБТ позиции, все в разрез с линията и ценностите на групата. Готови ли са европейските социалисти на още идеологически компромиси с нов български партньор, или ще изчакат да видят развитието на проекта „Радев“, преди да си сложат нов таралеж в гащите?


Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Пирамидата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/piramidata/

Пирамидата

От „завладяна държава“ 1.0 България минава към версия 2.0, сменяйки модела на концентрация на власт. Абсолютното мнозинство от 131 депутати около Румен Радев предполага стабилност и бързо съставяне на правителство. Радев обеща това да стане до 15 май, по-малко от месец след изборите. Само правителството на БСП–ДПС през 2013 г. беше сформирано за по-кратко време – за 17 дни. 

Вместо мрежи на влияние, подчинени на олигархична фигура, която държи за заложници лидери и партии, сега се очертава модел на централизирано политическо мнозинство по армейски образец. Новите политици обещават да разградят обвързаностите от миналото, но по-вероятно е само да опростят каналите за влияние.

Няма кой да им противостои. Срещу тях е една раздробена опозиция в лицето на ГЕРБ–СДС, разделилите се ден преди старта на новия парламент „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Номинално и ДПС – Ново начало е в този лагер. Никоя от изброените партии не може да се превърне в ядро, около което да се обединят останалите при ерозия на бездруго отслабената демокрация. 

Избирателите оставиха България без имунна система срещу заплахата от автокрация, а егото на партийни лидери и калкулациите за колаборация довършиха останалото. 

А на страната на Румен Радев е туитът на американския президент Тръмп: 

Този, който спасява държавата си, не нарушава никакъв закон. 

Тоест всяко беззаконие и всеки съюзник могат да бъдат оправдани с висока цел, например демонтаж на „олигархичния модел“. 

Правителство до 15 май

Погледите са вперени в изгряващата звезда на „Прогресивна България“ и в бъдещия премиер. До конституирането на 52-рия парламент Радев беше потънал в мълчание, ограничавайки публичната си комуникация до постове в социалните мрежи. Кой главнокомандващ предварително съобщава на войниците за плановете си? Те са длъжни да го следват и да изпълняват заповедите му. 

Мълчанието на Радев струва злато
Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.
Пирамидата

Но на входа на парламента, заобиколен от надвикващи се журналисти, Радев не беше така енигматичен – „ще стабилизираме финансите, които са в катастрофално състояние“, „няма да правим министерство на културизма (сливане на министерствата на културата и на туризма – б.а.)“. 

За председател на парламента бе избрана 41-годишната юристка от „Прогресивна България“ Михаела Доцова, която ръководеше кабинета на екоминистъра Манол Генов (БСП).

Очаква се още в първите 100 дни от управлението Радев да демонстрира сила и контрол, защото сам каза, че „хората очакват бързи промени“. Смените в регулатори, служби, митници, НАП, държавни фирми и предприятия няма да се отлагат, но ще вървят паралелно със заявените приоритети: бюджет за 2026 г., подготовка на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС. 

Механизмите, по които ще се извърши подборът на кандидатите за ВСС, ще покажат дали Радев търси верни „въшки“, по израза на Йордан Стоев от настоящия ВСС за колегите му, или почтени професионалисти. 

Освен бюджета и политиките за разходи, които ще заложи, от значение са законопроектите по ПВУ. „Имаме свои идеи“, отговори Радев на въпрос дали ще използва разработени предложения от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Става въпрос за нов антикорупционен закон и съставяне на антикорупционен орган, за които Европейската комисия е поставила срок – 4 май, който вероятно ще бъде предоговорен. Заради неизпълнението на тази реформа са замразени над 360 млн. евро по второто и третото плащане. 

Янкулов предлага нов антикорупционен закон, с който отново да бъде създадена Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Идеята е да се гарантира политическа неутралност. Проектът му предвижда КПК да е петчленна, за разлика от предишната тричленка – с по един представител на Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет; с петгодишен мандат, без право на преизбиране.

Заради неизпълнени ангажименти в енергетиката по ПВУ – закон, свързан с ВЕИ сектора, и преструктурирането на БЕХ, за да бъдат извадени от холдинга „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ България може да загуби други над 440 млн. евро. Остава несигурността за миньорите в Маришкия басейн, които не искат съкращения, а настояват да получават настоящите си възнаграждения. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?
Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.
Пирамидата

(Не)възможната съпротива

Проблемът не е в абсолютното мнозинство – такава е волята на суверена, а в липсата на работещи институции и механизми на българската парламентарна демокрация. Ако управлението на Радев залитне към евразийски модели, не е сигурно дали ще предизвика силен протестен отпор.

Показателни в това отношение са няколко сценария. Например ако ПБ реши да одобри законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, насочен срещу неправителствени организации и лица, получаващи финансиране от чужбина. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов упорства и го внася в няколко поредни парламента. Подобен закон действа и в Русия.

Или ако депутатите на ПБ отменят споразумението с Украйна в сферата на сигурността, сключено от служебното правителство на Андрей Гюров. Такъв опит беше направен в разгара на предизборната кампания и получи подкрепата на всички формации в 51-вия парламент без ПП–ДБ, но липсата на кворум накрая попречи на гласуването. 

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?
Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.
Пирамидата

Още в първия ден на парламента обаче председателят на групата на ПБ Петър Витанов, бивш евродепутат от ПЕС/БСП, атакува кабинета на Гюров заради споразумението. А избраният от президента Радев конституционен съдия проф. Янаки Стоилов шокира мнозина със забележката си в БНТ дали не е време да променят дизайна на студиото, където преобладават цветовете на Украйна – синьо и жълто. В същото студио той обаче постави и съществен въпрос:

Имаме ли нужда от постоянен Висш съдебен съвет? Вместо това да осигури по-голямо самоуправление и независимост на съдебната власт, доведе до откъсване на тези, които управляват съдебната власт, от хората, които са адресати на управлението. Дори допълнително овластяване, защото ВСС е замислен преди всичко като кадрови орган, а не просто като една система за управление на всякакви въпроси на съдебната власт.

Снишаване и смълчаване

От лагера на опозицията се чува единствено как ръмжат един срещу друг ПП и ДБ. Също и шумът от натискане на копчетата, когато ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подкрепиха Доцова за председател на парламента заедно с партията на Радев.

ГЕРБ се топи, а Бойко Борисов се страхува. Зает е да охранява остатъка от онова-което-има-като-партия, тъй като и кметове, и „клиенти“, и бизнес се изплъзват към Радев. Напускането на ръководството на ГЕРБ от знакова фигура – кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който кара четвърти мандат, е знак за ерозия. С наближаването на местните избори догодина нейният мащаб ще става все по-видим. От парламента се отказа и друг политик от ГЕРБ – бившият правосъден министър и бивш председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който е избрал адвокатската кантора, макар да имаше нескрити амбиции в политиката. 

Делян Пеевски се е смълчал, за да не бие на очи. След периода си на медийна доминация санкционираният за корупция олигарх се появи в първия ден на новия парламент на първия ред, демонстрирайки добро настроение. 

За онази част от ДПС, която остана вярна на Ахмед Доган, обаче се очаква да получи позиции в изпълнителната власт. Радев направи пробив в относително монолитния, макар и спадащ през годините етнически вот, въпреки наратива си за „турското робство“ в свое изявление три дни преди вота.

Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката „родолюбие“ и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите, и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния. Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук ние, българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин.

На изборите на 19 април „Прогресивна България“ е трета в Турция със 17,3% от гласовете, след ДПС (53,1%) и Алианса за права и свободи (21,1%). В 9-ти МИР Кърджали, където ДПС обикновено печели и петте мандата, ПБ и „Възраждане“ взеха по един.

В България ДПС и АПС заедно събират малко над 280 000 гласа – твърде слаб резултат, който показва, че старите механизми на етнически вот, нагласени в началото на Прехода, вече ръждясват. Самият вот намалява, а все повече български граждани от турски произход избират други партии извън капсулата ДПС. 

Междувременно във „Възраждане“ са разбрали, че танцът им в политиката е към края си. Но поне се записаха с едно-две прости изречения в историята: „Не на еврото!“, „Не на подкрепата за Украйна!“. Основните им послания обаче се изчерпаха, а антисистемният играч на терена ги помете. Би могло да се нарече и еволюция.

Еволюция?

Раздялата на ПП с ДБ и обособяването им в две отделни парламентарни групи непосредствено след като се класираха за 52-рото Народно събрание като коалиция, разкриха, че под скандалите за депутатските мандати тлеят сериозни противоречия. Съюзът, формиран през 2022 г., няма коалиционно споразумение, нито е бил обединен досега от общи кампании, общ щаб, общи послания. 

В опит да стопират разделянето, слухове за което вървяха в последните дни, от „Да, България“ предложиха коалиционно споразумение. По-късно се даде и идеята с тригодишна давност „за единен политически субект център–дясно“ между ПП и ДБ, макар никой да не храни илюзии, че това е възможно.

Въпреки настойчивите опити на ДБ да запази целостта на общата парламентарна група, в крайна сметка тя се счупи.

В България има нова ситуация. Избирателите натовариха със свръхвласт първата политическа сила. Тогава, когато има концентрация на власт, особена отговорност е на опозицията да бъде единна и ефективна, за да може да гарантира демократичния ред в страната, така че за нас нито една математика, нито едно техническо средство не може да бъде оправдание за нереализирането на тази голяма политическа цел.

Надежда Йорданова, ДБ

Двете политически сили обаче се договориха да издигнат заедно кандидат за президент на изборите през есента на 2026 г. – фаворит е Гюров, и да се явят заедно на изборите за кмет на столичния район „Средец“, където отново ще се кандидатира Трайчо Трайков. Партиите няма да се разделят в общинските съвети, където имат общи групи.

Но ранното изявление на Николай Денков (ПП), че служебният премиер е обсъждан за кандидат за президент в ПП, не е добра услуга за Гюров. Анонсът изпревари процеса и превърна все още неформалния консенсус в тема за вътрешнопартийни съмнения и съревнование. 

Лидерът на ПП Асен Василев обоснова раздялата идеологически, тъй като „Промяната“ била центристка партия, а не дясна. Така на петата година от създаването ѝ и онази фраза за постигане на „леви цели с десни мерки“, доктриналните различия се оказаха препъникамък в съвместното съществуване. Василев не казва „леви“, макар че лявото политическо гнездо в България отдавна е опразнено и още никой не е снесъл яйце там.

Евродепутатът Никола Минчев единствен от Националния съвет на ПП определи като „дълбоко погрешно“ решението за разделянето. В социалните мрежи той написа, че е важно коалицията да остане сплотена предвид абсолютното мнозинство на Румен Радев и предстоящите избори за президент. 

Пред bTV обаче лидерът на ПП Асен Василев определи момента като еволюционен:

На всички хора стана ясно, че големите задачи – влизането в еврозоната и Шенген, и Борисов и Пеевски с под 80 депутати – са изпълнени. Сега на дневен ред идва следващата голяма задача, която е българските граждани да живеят по-добре и България да стане по-богата държава. Това е икономическият и социалният модел на страната, а там с „Демократична България“ имаме различни визии, различни икономически философии. Така че това е естествен преход и еволюция напред. 

Но еволюцията не е прогрес за всички, тя без колебание изтрива онези, които не се приспособяват. В природата се нарича естествен отбор, а в политиката минава за „стратегическо решение“. Следващите месеци ще покажат кои ще бъдат динозаврите.