Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/80-dni-minaha-shte-chakame-li-800/

Абсолютното мнозинство е най-големият политически лукс. То дава възможност да промениш държавата, без да търсиш оправдания в коалиционни партньори. Затова първите 100 дни са най-добрият тест за истинските намерения на едно управление.

През април двама нови европейски политици спечелиха огромни мнозинства на парламентарни избори. Партия ТИСА взе 138 мандата от 199 (конституционно мнозинство) в унгарския парламент, а „Прогресивна България“ – 131 от 240 в българския. Лидерите на двете формации Петер Мадяр и Румен Радев оглавиха правителства. Първият обяви, че ще разгражда мафиотския модел на Орбан, вторият – олигархичния модел „Борисов–Пеевски“. И тук свършват приликите. 

Три месеца по-късно

Още в първите седмици кабинетът на Петер Мадяр започна да изпълнява предизборните си обещания – демонтаж на институционалната архитектура, изграждана от Виктор Орбан в продължение на 16 години. С конституционни промени мандатите на министър-председателя и депутатите бяха ограничени до два, започна и чистка на политическите назначения на Орбан по върховете на държавата. Създадени бяха нови антикорупционни механизми, а в резултат на административната реформа министерствата на образованието, здравеопазването и околната среда отново станаха самостоятелни. В сферата на образованието започват значими промени, като сред първите са открити конкурси, а не назначавани от властта директори на училищни окръзи.

Преместването на премиерския кабинет от пищния Кармелитски дворец в сграда, близо до парламента, беше ясен знак за дистанциране от разточителното управление на автократа Орбан.

Мадяр извърши и още нещо, което ще се помни дълго в Унгария. След като той дойде на власт, унгарската обществена телевизия (канал M1) поднесе официално извинение за дългогодишната пропаганда. Рупорът на политиката на Орбан излъчи надпис с извинение на черен фон за лъжите си:

Обществените медии не трябва да лъжат. Извиняваме се, че въпреки това сме го правили в продължение на много години! В момента обществените медии се преструктурират, за да станат отново независими и достоверни. Излъчването на новини е временно прекъснато. Моля, останете с нас! 

А в България властта се кани да въведе задължителна учебна дисциплина добродетели и религия от учебната 2027–2028 година, подобно на руския модел за патриотично образование, основано на традиционни ценности, и на Орбановия модел на „християнска демокрация“.

Сравнението с България е показателно.

Румен Радев дойде на власт с обещание да разгради стария модел на властта, но през първите 80 дни по-скоро го пренареди около себе си. Смени политическата реторика и външнополитическия курс, но запази основните механизми на управление – зависимостта на общините от централната власт, кадровото разпределение между познати партийни мрежи и отсъствието на реален удар срещу икономическите и задкулисните центрове на влияние. 

Първите месеци са достатъчни, за да покажат посоката. Най-значимите действия се оказаха бюджет с дефицит 5,7% от БВП, заради който България е поставена в процедура по свръхдефицит, и разрешение за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. eвро. Според плановете на „Прогресивна България“ размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро, или 35,2% от БВП към края на 2028 г. 

Наред с това винетките поскъпват с 30%, минималните осигурителни прагове за част от професиите се увеличават, а максималният осигурителен доход достига 2300 евро. През ноември Европейската комисия ще направи нова оценка на дефицита, тогава ще са ясни и параметрите на новия бюджет за 2027 г. Но Брюксел отново предупреди за ръста на разходите в тазгодишния.

Там, където са най-големите притеснения на хората – ръста на цените, корупцията, здравеопазването, пътната безопасност – промяна няма. „Кошницата с грижа“ (основни храни на по-ниски цени в големите вериги) се оказа обещание, което бързо се изпразни от съдържание. Жертвите по пътищата се увеличават – за първите 6 месеца на годината те са 261, с 33-ма повече от същия период на 2025-та. 

Замислената отпреди четири десетилетия Национална детска болница пак няма да я има, но пък се предприемат действия за нейния „рестарт“. В здравеопазването управляващите не показват намерения да променят системата с приетия бюджет за 2026 г., нито декларират такива намерения за следващия, който ще бъде внесен след три месеца. Увеличеният с 8,5% бюджет на НЗОК (до 5,256 млрд. евро) ще се разпределя така, както си върви от години – в услуга на безконтролното нарастване на болнични легла и с нисък дял публични средства за профилактика.

Това става на фона на разкрития от бивш служител на ДАНС в предаването „Извън ефир“ за схеми за източване на Здравната каса и спрени проверки за милиони. В същото време в годишния си доклад, който трябва да бъде приет от правителството и парламента, българското контраразузнаване отчита като критична зона проблемите със: достъпа и качеството на здравните услуги и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване; дефицитите на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения и неравномерно разпределение; схемите за паралелен износ. 

За 69,2% от българите здравеопазването и спирането на изтичане на средствата в сектора е сред трите най-големи проблема пред управлението и само 14% смятат, че правителството предлага успешни мерки в сектора. Социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за нагласите в навечерието на стоте дни на кабинета „Радев“ показа, че „Прогресивна България“ е все така фаворит и при избори днес ще получи над 40% от гласовете, но обществото вече е критично и се съмнява, че ще се справи с големите проблеми.

Ако във вътрешната политика обаче промените са формални, то във външната настъпиха още през първите седмици. 

Смяна на посоката

Подкрепата за Украйна отдавна не се възприема единствено като солидарност с държава, станала жертва на руската агресия, нито само като въпрос на геополитическа ориентация. Тя се превърна в тест за мястото на всяка страна в новата система за европейска сигурност, която се изгражда след руската инвазия през 2022 г. Подкрепата за Киев е част от тази архитектура – редом с общите европейски програми за превъоръжаване, увеличаването на отбранителните разходи и укрепването на източния фланг на НАТО. 

В Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. подкрепата за Украйна е поставена редом с военната мобилност, увеличаването на производството и преодоляването на критичните дефицити във въоръжението. 

Най-непосредствената и най-належаща заплаха идва от Русия, която след пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. се превърна в основния дестабилизиращ фактор в Европа. Войната в Украйна доведе до стотици хиляди жертви и масово разселване на населението. Русия премина към икономика на военни релси, като 40% от федералния ѝ бюджет (9% от БВП) са насочени към военни разходи. Тя увеличи капацитета на своята военна индустрия и задълбочи отношенията си с авторитарни съюзници като Беларус, Северна Корея и Иран. Все по-често Русия разчита на ядрени заплахи и хибридни стратегии. В същото време последователно допринася за нестабилността по периферията на Европа, особено в Грузия, Молдова, Армения и Западните Балкани.

Joint White Paper for European Defence Readiness 2030

На срещата на върха на НАТО в Анкара съюзниците поеха ангажимент за 70 млрд. евро военна техника, помощ и обучение за Украйна през 2026 г. и за запазване поне на същото равнище през 2027 г. 

Какво направи Радев? Заяви, че България ще помага „според своите възможности“, подчертавайки приоритета да се изграждат собствените отбранителни способности на страната.

На 7 юли, още преди срещата на лидерите, в Анкара се проведе NATO Summit Defence Industry Forum, посветен именно на отбранителната индустрия, инвестициите, производството и новите технологии. България отсъстваше от него.

Най-видимият знак за промяната дойде през юли в Париж. България не участва в срещата на т.нар. Коалиция на желаещите – формата, в който европейски държави координират военната подкрепа за Украйна и обсъждат бъдещите гаранции за сигурност, включително сътрудничество в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана. Въпреки че премиерът Румен Радев получи лична покана от президента Еманюел Макрон, той отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“, защото страната не участва в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна 

Правителството свежда възможната подкрепа до сферата на енергетиката и хуманитарните действия, но без да спира продажбите на оръжие и така да лиши военната индустрия от значителни приходи. За предоставената на Украйна помощ България е получила над 203 млн. евро по различни механизми на ЕС. 

Като премиер Радев продължи с миротворческите призиви, които отправяше и като президент, Европа да смени политиката си спрямо войната.

Решението на този конфликт не е в удължаването му с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която най-накрая ще сложи край на ескалацията.

България изрази резерви и към трима от руските граждани в 21-вия пакет санкции срещу Русия. За да не бъде блокиран целият пакет от евентуално вето, бяха извадени съоснователят и най-голям акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов, руският патриарх Кирил и милиардерът Искандар Махмудов. Управляващите пазеха до последно в тайна олигарха Махмудов, като единствената информация беше, че е „свързан с метрото“. Узбекът е сред акционерите на руската компания „Трансмашхолдинг“, чието дъщерно предприятие „Метровагонмаш“ е доставчик на най-старите влакове на метрото в София (линия 1). Двете компании са под американски санкции, защото произвеждат части за военна техника. 

Въпреки че е избегнал европейски санкции благодарение на България, а преди това – на унгарския премиер Орбан, Махмудов е обект на санкции от САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата за руския режим. 

За всеки от спасените от eвропейски санкции бяха намерени аргументи. За Алекперов – инвестициите в бургаската рафинерия, за Махмудов – метровлаковете, а патриархът (някога агент на руските служби) бил измъкнат, защото „сме едно семейство с Руската църква“.

Радев обяви, че България няма да подкрепя санкции, които създават риск за българската икономика. Формално кабинетът не прекъсва общата европейска линия, но ограничава икономическия натиск върху Москва. Стигна се дотам Европейската комисия да изпрати в София българската еврокомисарка Екатерина Захариева, в опит да се изясни позицията на България относно подкрепата за Украйна.

Няма друга област, в която правителството да е толкова последователно, колкото раздалечаването от общата политика на ЕС и НАТО за подкрепа на Украйна. 

Към разнопосочните сигнали се добави и темата за американските военни самолети цистерни и протестите срещу тяхното пребиваване в авиобаза „Безмер“. Правителството не обясни ясно нито характера на мисията, нито ангажиментите на България, оставяйки вакуум, бързо запълнен от страхове и антинатовска реторика. Иран предупреди, че ще държи отговорни държави, които подпомагат действията на САЩ. От информация за телефонен разговор между външната министърка Петрова-Чамова и иранския ѝ колега Абас Аракчи се разбра, че той е използвал остър тон, предупреждавайки България, че съдейства за агресията на Вашингтон.

Объркване възникна и около проекта с „Райнметал“. След първоначалните внушения за ревизия или отказ от джойнтвенчъра за завод за барут и за 155-милиметрови снаряди, впоследствие се оказа, че съвместната работа с германската компания продължава. 

Решения на тъмно 

Не по-малко показателен от самите решения е начинът, по който се вземат. Най-важните външнополитически и енергийни решения остават без публично обсъждане и без комуникация от страна на правителството.

По БНР политологът доц. Огнян Минчев коментира, че „Прогресивна България“ като културен код, кадри и наследство е всъщност бившата БКП и от тази гледна точка „нейното поведение е свързано с опитите на свръхконцентрация на власт“. 

Управленските решения от първите месеци трудно могат да опровергаят подобно впечатление, а комуникацията и публичното говорене на депутати от „Прогресивна България“ звучат доста арогантно и обидно.

Показателен пример е развитието около 13-годишното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“, което също беше сключено на тъмно от служебния кабинет на президента с премиер Гълъб Донев (сега вицепремиер и министър на финансите). Срещу какви обещания от българска страна турският президент Ердоган се е съгласил да замрази двустранните договорености, по които България дължи над 360 млн. долара заради скъпия и неизползван капацитет, за който не се плаща от юли 2024 г.?

Темата е от особено значение за енергийната сигурност на ЕС. Украйна разполага с близо 32 млрд. куб. м подземни газови хранилища – едни от най-големите в света. В условията на отказ от руски тръбен газ те се превръщат в ключов елемент от европейската енергийна сигурност. 

За сравнение, българското газохранилище „Чирен“, чийто проект за разширение стана обект на разследване на Европейската прокуратура, би трябвало да увеличи обема си до 1 млрд. куб. м спрямо сегашните 550 млн.

Причината да се заговори за газ в отношенията България–Украйна са доставките на aмepикaнcки втeчнeн пpиpoдeн гaз (LNG) зa eвpoпeйcкo пoтpeблeниe в yкpaинcкитe xpaнилищa. За да стигне до Украйна, този газ няма как да заобиколи България, а трасето му зависи от това дали танкерите ще пристигат на гръцки терминал, както беше с първите доставки, или на турски (което би включило вече и споразумението с „Боташ“). 

Към решенията, вземани на тъмно, спада и кадровата политика на правителството. Вместо обещаното скъсване с партийния модел, първите назначения показаха добре познатата практика ключовите позиции да се разпределят между хора с политическа лоялност или дългогодишни връзки с някои от управляващите, пък били те ГЕРБ, „Има такъв народ“ или БСП. Вместо да демонстрира нов стандарт на управление, кабинетът пренарежда дялани камъни. В държавните дружества и администрацията започна да се оформя управленски микс от кадри на БСП, хора от служебните кабинети на президента и фигури от предишни управления. 

След като отстрани уличената в неправомерно високи възнаграждения и скандални договори шефка на НДК Андрияна Татарова, министърът на културата Евтим Милошев назначи съпругата на заместник-председателя на Народното събрание от парламентарната група на „Прогресивна България“ Иван Ангелов. С аргумента, че Ия Петкова-Ангелова e с доказан опит и професионализъм. Макар и новоизлюпен политик, университетският преподавател Ангелов се учи бързо и по bTV нарече войната в Украйна „специализирана военна операция“ – така, както я определя официално режимът в Кремъл. 

Цялата тази непрозрачност и подмяна на предизборните обещания с realpolitik се превръща в отличителен белег на първите 80 дни – решенията се обявяват, но мотивите и договорките, поети от името на държавата, остават неизвестни. Правителството продължава да работи без управленска програма, макар че в края на май вицепремиерът Иво Христов обеща да е готова до месец и половина.

Най-голямото мнозинство в най-новата история на България засега произведе най-малко промени в начина на управление. 

* През 2001 г. Симеон Сакскобургготски каза, че му трябват 800 дни, за да „се почувства осезаемо повишение на жизнения стандарт на българина“.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nikoy-ne-haresva-byudzheta-protesti-shte-ima-li/

Какво може да бъде казано за бюджет, който се харесва само от управляващото мнозинство (и от Пеевски)?

Не за първи път лидерът на ДПС се оказва единственият извън официалната власт, който безрезервно подкрепя най-важните ѝ решения. Не защото без него бюджетът не може да мине – мнозинството на Румен Радев си е самодостатъчно със своите 131 депутати. А защото 

подкрепата за бюджета никога не е само аритметика. Тя е политически избор. 

Ако бюджетът е концентрираният израз на приоритетите на едно управление, то подкрепата за него казва много за реалната конфигурация на властта. 

Внесеният от правителството на Румен Радев проект на бюджет за 2026 г. постигна невъзможното до момента – обедини опозицията в лицето на ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Трите политически сили поотделно критикуваха разчетите на правителството и за първи път партията на Бойко Борисов изразява толкова остра позиция срещу управляващите. Досега ГЕРБ използваше тактиката на снишаването.

Какво предлага кабинетът на Румен Радев?

Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро – почти двойно над допустимата по европейските правила граница от 3%. Според разчетите на Министерството на финансите държавата ще събере приходи за 49,6 млрд. евро, а ще похарчи 56,8 млрд., като се очаква бюджетът да се върне под 3% дефицит едва през 2028 г. 

Статистически данни показват, че големи дефицити България е имала при управлението на социалистическото правителство на Жан Виденов през 1995 (5,5%) и 1996 (8,1%), както и през 2014 г. (5,4%), когато действаше бюджетът на кабинета „Орешарски“ (БСП и ДПС).

За покриване на недостига настоящото правителство планира ново увеличение на държавния дълг, като в проектобюджета е заложен таван за поемане на нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заема от 3,2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE за отбранителната индустрия. 

Кабинетът не предлага увеличение на ДДС и плоския данък, но залага на по-високи приходи от други източници. Очаква се те да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход, по-скъпи с 30% винетки от 1 август и по-висок акциз за цигарите, разширяването на толсистемата, по-строг контрол върху укриването на данъци и сивата икономика. 

Запазва се увеличението на пенсиите по швейцарското правило, а кабинетът прогнозира инфлация от 3,6% през 2026 г. и икономически растеж от 3,3%. 

Опозицията настоява за промени

Единственото съгласие, което бюджетът произведе, беше срещу себе си. Критики, освен трите опозиционни формации, отправиха работодатели, синдикати, икономисти, Фискалният съвет. 

Въпреки това никой не призовава за протести.

Бившата финансова министърка Теменужка Петкова (ГЕРБ) го нарече „бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, като сравни проекта с изготвената от нейния екип бюджетна рамка. По думите ѝ, приходите и в двата варианта са сходни, но разходите в бюджета на кабинета „Радев“ са с близо 2,75 млрд. евро по-високи, което увеличава дефицита от планираните от ГЕРБ 3% до 5,7% от БВП, дългът също е по-висок. 

Но именно проектобюджетът на кабинета на Росен Желязков натисна спусъка за многохилядните протести през декември, предизвикали оставката на кабинета на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“,  подкрепен от ДПС.

Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев също атакува разходната част на бюджета: високите капиталови разходи, увеличената с 1,5 млрд. евро издръжка на държавната администрация – за ремонти, автомобили, консумативи и други текущи разходи, което само по себе си формира близо 1% от БВП. 

Василев критикува и отпадането на тавана за компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, като според него това отваря възможност за неограничени разходи без ясен финансов ангажимент на държавата.

От 2021-ва до март 2025 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации заради цените на тока. 

Кабинетът на Росен Желязков въведе таван за достъп до компенсации при цена от 240 лв. за мегаватчас (122,71 евро) за шестмесечен период от 1 юли 2025 г. Това означава, че при по-висока цена на тока държавата компенсира фирмите за разликата. До края на декември 2025 г. този таван не бе достигнат и фирмите не получиха компенсации. А служебният кабинет на Андрей Гюров улесни получаването на енергийните помощи от небитовите потребители с решението си компенсацията да се изчислява всеки месец вместо на 6 месеца, което действа от 1 април.

Проектобюджетът предвижда този механизъм за компенсации да отпадне и да остане само новата схема за 334 млн. евро, одобрена от Европейската комисия, но достъпна само за енергоемки отрасли. Според Василев това ще увеличи разходите за останалите компании и ще засили инфлационния натиск. 

Бившият министър на финансите обаче открои една особено важна промяна, зад която прозират политически цели, свързани с местните избори догодина. Инвестиционната програма на общините, разписана сега в приложение към бюджет 2025, отпада. Регионалният министър ще предлага проекти на Министерския съвет, който ще ги одобрява с постановление. 

Така няма да е ясно кои общини какви пари ще получат, и ще се върне моделът „раздаване на пари от джипката“. Сега явно ще е в особено големи размери и ще е „раздаване на пари от самолет“.

От „Демократична България“ поискаха финансовият министър да изтегли проектобюджета и да внесе нов вариант с дефицит до 3%. Според формацията предложеният бюджет е проинфлационен, липсват реформи и се повтаря моделът на безконтролно увеличаване на разходите.

От ДБ предупредиха, че бюджетът на НЗОК, увеличен с 8,5% до 5,256 млрд. евро, запазва „корупционните кранчета“ в системата. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи, че липсват реформи за по-прозрачно разходване на средствата, включително въвеждане на обществени поръчки за частните болници, работещи с публични средства, което според него ще позволи източването на Касата да продължи.

Стотици хиляди български граждани протестираха с много ясни искания, а една от причините за недоволството им бе бюджетът на ГЕРБ и ДПС. Това, което се предлага в момента от новите управляващи, не е много по-различно от бюджета на бившите.

Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“

За икономиста Георги Ганев дефицит от 5,7% в период без икономическа криза е необичаен и означава, че държавата харчи значително повече, отколкото може трайно да си позволи. По думите му, това е изграждане на траен модел на финансиране чрез дълг. 

Все пак Пеевски има възражение

Докато опозиция и експерти отправиха критики към размера на дефицита, дълга и разходната политика, единственото публично възражение на лидера на ДПС Делян Пеевски е срещу предвиденото в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета закриване на Комисията по досиетата. По останалите параметри на бюджета формацията не е заявила несъгласие. 

Единственият начин да бъде предотвратена опасността да се повторят тези мракобесни времена и методите им в днешно време е живата памет за тях. Паметта за агентите и доносниците на Държавна сигурност не трябва да бъде заличена, за да не може да се повторят мракобесните времена на комунистическия режим. 

Водачът на ДПС активно ухажва избирателите мюсюлмани на Движението. Преди две години той обеща „ДПС без ДС“ и „възмездие за Възродителния процес“, но едва този месец парламентарната група внесе пакет законопроекти. 

Те предвиждат заличаване в регистрите на имената, наложени по време на насилствената асимилация, механизъм за възстановяване на имената на починалите жертви на насилственото преименуване, преобразуване на добавката към пенсиите на репресираните в самостоятелна пенсия за репресия. ДПС предлага и промени в Изборния кодекс, свързани с уседналостта и улесняващи упражняването на избирателните права на българските граждани в Турция. 

Срещу закриването на Комисията по досиетата се противопоставиха и от ДБ. От коалицията определят евентуалното прехвърляне на нейната дейност към Държавна агенция „Архиви“ като скрит удар върху прозрачността и опит за заличаване на историческата памет за бившата Държавна сигурност. 

Докато има хора с влияние, зависимости и кариери, свързани с бившите служби, обществото има право да знае,

казват от ДБ.

Аргументът за икономия не издържа. Бюджетът на Комисията за 2025 г. е 5,5 млн. лв. (около 2,8 млн. евро). Освен това прехвърлянето на архива към Държавна агенция „Архиви“ не решава основния въпрос – кой ще изпълнява законовите функции на Комисията по досиетата. Тя не само съхранява документи, а извършва проверки за принадлежност към ДС на кандидати за изборни длъжности, магистрати, висши чиновници, ръководители на държавни органи и други категории лица и обявява резултатите публично. По тази причина, ако тези правомощия не бъдат изрично възложени на друг орган, съществува риск дейността да бъде прекратена. 

Вече не е само вътрешна политика

Довчера подобен бюджет можеше да бъде разглеждан като въпрос на вътрешна политика. За първи път обаче България ще приема бюджет като член на еврозоната и едновременно с това като държава в процедура по свръхдефицит. Затова залогът на този бюджет вече не е само политическото му оцеляване в парламента, а дали София ще убеди европейските си партньори, че може да върне публичните си финанси в рамките на правилата, които прие с влизането си в еврозоната. 

Но с обясненията на управляващите, че са принудени да направят точно такъв бюджет, се промъкват и внушения, че обстоятелствата са такива именно заради еврото. Кабинетът на Румен Радев обяснява необходимостта от толкова висок дефицит с наследени проблеми – неразплатени задължения, авансово събрани приходи и действия на предишни правителства, свързани с изпълнението на критериите за еврозоната. 

Първият голям политически тест пред кабинета не е дали ще приеме бюджета. Това изглежда предрешено. А как ще управлява със собствените си 131 гласа и Пеевски на шията.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/peevski-olekva-ne-suvsem-ne-suvsem/

Поглед от дрон върху българската политика показва, че на повърхността като коркова тапа плува и не потъва Делян Пеевски. Свързаните с него мрежи не му позволяват да потъне. Политиката също има свой Архимедов закон: 

на всяко потопено политическо тяло действа подемна сила, равна на броя хора, които имат интерес то да остане на повърхността.

И санкционираният от САЩ и Великобритания за значима корупция олигарх е все така непотопяем. Той е лидер на парламентарно представена партия – ДПС, председател на парламентарна група, с него се среща външният министър на Турция Хакан Фидан, след като е разговарял с премиер, президент и министри. Независимо дали се харесва на Анкара, или не, но към момента Пеевски е водачът на партия, чиито избиратели са предимно български мюсюлмани, и в Турция отчитат този факт.

Срещата на Фидан с Пеевски ще повлияе и на избора на главен мюфтия, насрочен за 21 юни (неделя). Конкуренцията е между Ахмед Бахадър, известен като кандидата на Пеевски, и Ведат Ахмед, настоящ председател на Висшия мюсюлмански съвет. Спекулациите са, че ще спечели Бахадър и това е обвързвано и с помощта, която получава мюсюлманското вероизповедание от Турция. Ако е в полза на Бахадър, изборът ще подсили позициите на Пеевски.

А политическите страсти около неговата персона поутихват.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не предлагат санитарен кордон около него. Управляващата „Прогресивна България“ и премиерът и неин лидер Румен Радев не споменават разграждането на олигархичния модел, в амнезия са и чии имена носеше въпросният модел. ГЕРБ бездруго не е поставяла под съмнение политическата легитимност на Пеевски, все пак заедно утвърждаваха модела, започнат от НДСВ и БСП. 

Така кръгът се затваря. А плуването продължава.

То ще става все по-уверено след избора на нов Висш съдебен съвет, който пък ще избере нов председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор. След заседанията на парламентарната Правна комисия вече е ясно как ще се филтрират кандидатите – няма да има разширени проверки на имуществото им, нито смесени съдебни състав да разглеждат дисциплинарните и кадрови въпроси. Няма да декларират собственост в недвижими имоти и участие в търговски дружества извън България, както и членства в тайни организации и неформални общества. Тоест без информация за имотите в чужбина и офшорните сметки и принадлежност към масонски ложи. 

Контролираната подмяна, на която сме свидетели, не е съдебна реформа. Тя не налага системен ветинг и реподбор. Всички онези съдии и прокурори, обвързани с хората с прякори (Пепи Еврото, Красьо Черничкия, Мартин Нотариуса), ще продължат безнаказано да изпълняват поръчки и ще ги наричат „правосъдие“.

Пеевски харесва това.

Опасни ли са локалните бунтове? 

Заради отцепване на местни структури от овладяното от Пеевски ДПС се появиха прогнози, че краят е близо – „напускат потъващия кораб“ и т.н. А и ДПС под ръководството на Пеевски постигна най-слабия си резултат досега – 230 693 гласа на последните избори, и получи 21 депутати.

Това е с близо 50 000 гласа по-малко от предишния вот, което се равнява приблизително на гласовете от Кърджалийски район (по традиция най-силният за ДПС).

Но ситуацията се променя.

След година в отбора на Пеевски Общинският съвет на ДПС в кърджалийската община Кирково подаде оставка.

Напускат и шестимата кметове на села в Нови пазар, 26-членното общинско ръководство на партията, в това число и общинските съветници, които се обявяват за независими. Готовност да последват примера на Кирково и Нови пазар има и в други райони. Засега обаче реални стъпки няма.

Дали става дума за вътрешна криза, ускорена от появата на нов политически субект като Радев и неговата формация, или за тенденция на политическо отслабване, е рано да се каже. До местните избори през 2027 г. остават 16 месеца. 

За да се вкорени във властта, „Прогресивна България“ ще трябва да измести монополистите в местното управление – ГЕРБ и ДПС. Този процес неизбежно преминава през смяна на едни лагери с други – защото всеки кмет върви със своята бизнес клиентела, а зад него е и съответната партийна структура.

Отливът на няколко дребни структури все още не е лавина. Отприщването на лавина зависи от тежестта на Пеевски и дали ще се появи политическа воля да бъдат демонтирани механизмите, които превръщат влиянието му в траен фактор в политиката. Но и от това дали българските турци, които десетилетия наред свикнаха да мислят политическото през етноса, ще се влеят в другите партии, или ще предпочетат „своята“ си.

Така че на ход са Румен Радев и неговото мнозинство.

Отговорът на Пеевски срещу локалните бунтове идва с промяна в ръководството на партията и с пакет законодателни промени. За да не остави впечатление за колебание, Централният съвет на ДПС смени заместник-председателите Йордан Цонев и Станислав Анастасов, а Хамид Хамид и Байрам Байрам изпаднаха от Централното оперативно бюро (ЦОБ). Всеки от тях е знаково лице. Цонев e неизменно в парламента, където влезе през 1997 г. от ОДС, но продължи като верен на ДПС и Ахмед Доган, а с появата на Пеевски пренасочи лоялността си. Байрам и Хамид станаха известни с арогантното си поведение.

На мястото на изпадналите в ЦОБ влязоха Айтен Сабри и Атидже Алиева-Вели – лидерът започва да лансира повече жени при новата власт още от началото на 52-рия парламент, непосредствено след слабия резултат на изборите.

За лидерски партии като ДПС това е очаквана първа реакция при пробив. И Пеевски, и Борисов никога не са имали проблем да жертват най-близки съратници, ако им носят негативи и не контролират достатъчно структурите.

Заради видимото електорално олекване Пеевски се опитва да обедини ДПС. Депутатите му внасят пакет от промени в Закона за гражданската регистрация, в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица и в Изборния кодекс, които засягат теми с дълбок емоционален и исторически заряд за турската и мюсюлманската общност. Те изглеждат като опит да бъдат върнати разколебаните избиратели след най-слабия резултат в историята на ДПС. 

Особено важни са предложенията за Закона за гражданската регистрация. Те предвиждат имената, насилствено наложени по време на т.нар. Възродителен процес, да бъдат окончателно заличени от регистрите на ЕСГРАОН и да бъде въведена изрична забрана държавни служители да изискват от гражданите данни за тези имена. Законопроектът предлага също механизъм за възстановяване на имената на починали български граждани, станали жертва на насилственото преименуване. В отделен законопроект ДПС настоява добавката към пенсията на репресираните да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия, с което да се подчертае специалният статут на пострадалите от комунистическия режим.

Паралелно с това ДПС предлага отпадане на изискването за уседналост при местните избори и изборите за Европейски парламент, както и премахване на езиковите ограничения за граждани на ЕС, които не са български граждани. Това е най-важната промяна и тя не се обсъжда за първи път.

Ако бъде приета, означава, че за местни избори отпада изискването за 6 месеца адресна регистрация в дадено населено място, за да може да гласува там. Срещу отпадането на 6-месечния срок винаги са стояли възраженията, че е бариера срещу т.нар. изборен туризъм – практиката партии да регистрират (купуват) голям брой хора на един адрес точно преди вота, за да манипулират резултатите.

Но тази законодателна активност на Пеевски не е само възстановяване на историческа справедливост, а и целенасочен опит да бъдат мобилизирани нови и стари избиратели в момент, когато влиянието на ДПС започва да се пропуква. 

В зоната на здрача

Случващото се в ДПС подсказва възможната стратегия на Румен Радев и „Прогресивна България“ в смесените райони. Спекулациите, че в партийното строителство на новата формация участва и Цветан Цветанов, някогашният Втори в ГЕРБ, насочват именно към подобен сценарий. 

Благодарение на него преди години ГЕРБ успя да направи пробив в населени места, доминирани от ДПС. Принципът беше прост: няма значение дали Иван, или Хасан е начело на листа, важното е местният лидер, активът и зависимостите около него да преминат към новия политически център. След тях – и избирателите. В българската политика електоратите може и да изглеждат относително устойчиви, но в някои региони местните мрежи са подвижни. 

Два индикатора ще покажат дали отдръпването от ДПС на Пеевски е процес: ще напуснат ли областни лидери и къде ще бъдат привлечени разочарованите кадри.

Впрочем седмица преди заседанието на Централния съвет Пеевски отстрани Ерджан Ебатин като областен председател на ДПС във Варна заради скандала с мащабното незаконно строителство в местността Баба Алино. Под носа на местната и изпълнителната власт за три години там изникна селище с над 100 постройки, част от които вече и обитавани. Ебатин е дългогодишен директор на РИОСВ – Варна, запазил поста си при куп правителства и отстранен при кабинета на Румен Радев. Неговото име беше замесено в издаването на разрешителни документи за проекта, дело на украинеца Олег Невзоров.

В отговор Ебатин се врече във вярност на Пеевски с пост в социалните мрежи.

Да се знае – аз няма да предам човека, който ми подаде ръка преди няколко години и придаде смисъл на работата на организацията, на която посветих живота си. Този човек се казва Делян Пеевски – оставете ме да го познавам по-добре от всички, които се упражняват на негов гръб. Никой не е идеален, идеален е само Бог.

Коя е политическата алтернатива за тези доскорошни елити на ДПС, които със сигурност не искат да изгубят ползваните от тях привилегии? По традиция ДПС се „приобщава“ към властта и това проличава в подкрепата, която оказва на мнозинството на „Прогресивна България“ в парламента.

На изборите на 19 април формацията на Румен Радев спечели второто място в Кърджалийския избирателен район с 18 853 гласа (24,327%) и взе един мандат, както и „Възраждане“. Така два от петте мандата от района не отидоха в ДПС. Макар парламентарните и местните избори да са различни, този резултат е сигнал, че на Пеевски ще му е трудно да запази доминацията си в Кърджали и в останалите общини от областта.

За заместник областен управител на Кърджали кабинетът назначи Ерол Хадживейсал, който беше на седма позиция в листата на „Прогресивна България“ за парламентарния вот. Назначението трудно може да се мисли само като кадрово решение – то изглежда и като ранно позициониране на възможен кандидат за кмет на Кърджали или поне на ключова фигура в битката за властта в областта. 

Засега Пеевски продължава да плува върху мрежите на влияние, които години наред го държат на повърхността. Но за първи път вниманието не е насочено към това колко власт печели, а дали започва да губи.

Пеевски олеква. 

Недостатъчно, за да потъне. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-se-dresira-opozitsiya/

Най-сетне, 20 години след създаването си, ГЕРБ има шанса да бъде истинска опозиция. Но нито иска, нито знае как. Групата от 39 депутати на партията на Бойко Борисов и коалиционният ѝ придатък СДС е най-малката в парламентарната история на „Граждани за европейско развитие на България“.

Могъществото на Румен Радев и неговата „Прогресивна България“ (ПБ) е потискащо за Борисов. Но проблемът на партията е по-дълбок от едно смачкано его, било то и лидерско. ГЕРБ така и не се научи да бъде опозиция, защото никога истински не е била извън управлението. 

Дори когато не управлява пряко, ГЕРБ остава вградена във властта – монополист е в местното управление, с влияние в регулатори и съдебна власт. Партия, свикнала да бъде част от държавата, трудно влиза в ролята на неин коректив.

За ГЕРБ опозицията никога не е била политическа идентичност, а временен режим.

Ако човек не знае, че в 52-рия парламент има парламентарна група на ГЕРБ–СДС, трудно би го разбрал по поведението ѝ. Новото мнозинство управлява по начин, болезнено познат от годините на Борисов – с концентрация на власт около премиера и автоматизирано парламентарно мнозинство. Само че ГЕРБ изглежда необичайно кротка. 

Така моделът оцелява дори когато участниците в него се сменят. 

А Румен Радев не просто се възползва от слабостта на ГЕРБ. Той случи и на раздробена и снишена опозиция, чийто общ сбор народни представители е по-малък от неговите 131 депутати. 

Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

След новата власт тръгна цялата държава в строй – прокурори се оттеглят, бизнесмени сменят роли, охрани падат, институции внезапно проработват, а доскорошни врагове козируват в синхрон. Само цените отказват да се подчинят на командата „Равнис!“. Там ще е първият тест. Коментар на Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Изобщо, изборите произведоха странна картина в 52-рия парламент – комфортно мнозинство срещу едновременно шумна и немощна опозиция. Именно ГЕРБ–СДС и ДПС („Ново начало“) – партиите на модела, срещу който бяха последните големи протести – днес са особено кон-струк-тив-ни.

Консолидиране на властта

ДПС продължава с тактиката публичните говорители да са предимно жени, а Атидже Вели очевидно влиза в тази роля. Партията демонстрира готовност за ситуативни мнозинства и внимателно избягва челни сблъсъци с новата власт.

Самият Пеевски е минал в режим на дистанционно управление през Facebook постове. Борисов пък все повече заприличва на разказвач за доброто старо време пред партийния актив и е с интонацията на човек, който още не може да приеме, че губи властта – след държавната охрана.

Новата власт вече подменя втория управленски ешелон с ускорени темпове. Сред сменените изпъкват шефовете на митниците, ДАНС, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“. Любопитното е, че точно в енергетиката някои ключови фигури остават непокътнати – като изпълнителните директори на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ Владимир Малинов, свързван с разширението на газохранилището „Чирен“ и неизгодния договор с „Боташ“, и Веселин Синабов. 

Новината обаче е, че енергийната министърка Ива Петрова ще преговаря по условията на 13-годишната сделка с „Боташ“, която носи огромни загуби за България и беше сключена от служебен кабинет на Радев като президент. България не плаща дължимите по нея 500 000 долара на ден за достъп до втечнен газ от Турция, който не използва, защото е много скъп.

Показателен за стила на новото управление е случаят с особения управител на активите на „Лукойл“ в България Румен Спецов. Скоро ще се разбере дали назначеният на 14 ноември 2025 г. бивш директор на НАП ще бъде сменен, за което съобщиха най-напред депутати от ПБ. 

Със законови промени управляващите обаче ограничават правомощията на особения управител, а контролът върху действията му се премества от парламента към изпълнителната власт. Временната бюджетна комисия реши той да се отчита всеки месец пред министъра на икономиката вместо пред парламентарната Комисия по икономика. 

Най-сетне ще бъде наложен съдебен контрол върху действията на особения управител, тъй като в момента те са необжалваеми. Поправките предвиждат финансови задължения извън обичайното управление да бъдат нищожни, ако не са предварително одобрени от Министерския съвет. Ограничават се и разпоредителните сделки с акции и дялове без пазарна оценка и разрешение от правителството.

Освен срещу дружеството, искове ще могат да се предявяват и срещу държавата и особения търговски управител, за да се осигури защита… на интересите на държавата. Появиха се обаче съмнения, че така се улесняват руските собственици, които вече заплашиха с арбитражен иск България. 

В същото време кабинетът превръща мерките за контрол на цените в една от основните си публични кампании въпреки съмнителния им ефект и не бърза да вади скелети от гардеробите на предишните правителства. Макар че такива са обещани след проверките на цялостното състояние на министерствата. 

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев говори за икономии, но те се оказват политически селективни. Идеята е да спрат автоматичните увеличения на заплатите и да се орежат с 10% разходите в публичния сектор. Но армията, МВР, службите, Националната служба за охрана, учителите и лекарите остават защитени. Вдига се и максималният осигурителен доход – на 2300 евро. 

Обещани са съкращения на незаетите 5729 бройки в държавната администрация. Броят им е константен от няколко години и благодарение на него на всеки 3 месеца се раздават „допълнителни материални стимули“.

Лимит за опозицията

Правителството се опитва да овладее растящите разходи, включително като изземва 100-процентово дивидента на държавните дружества – практика, въведена от Асен Василев през 2023 г. В парламента депутатите на ПБ осигуряват на правителството и нещо не по-малко важно – репутационен комфорт. 

Правилникът за работа на 52-рото Народно събрание е променен така, че министрите могат да се измъкват от парламентарен контрол колкото пъти поискат. Премахнат беше досегашният им лимит за максимум две отсъствия, както и задължението им да дават лични обяснения при отговори, забавени до 10 дни. 

Този замисъл е продиктуван от тактически съображения: голямата група на „Прогресивна България“ е пълна с нови депутати, които тепърва навлизат в парламентарната рутина. Колкото по-строго е режисиран процесът, толкова по-малък е рискът от неприятни изненади.

Затова и Правилникът започва да прилича на инструмент за управление на „другите“ – чрез ограничаване на изказванията, времето за реакции и възможностите за временни комисии. Някои от тези ограничения са разумни, защото намаляват процедурните хватки. 

Срещу ограничаването на възможностите за парламентарен контрол този път възразиха и от ГЕРБ, освен от ДБ, ПП и „Възраждане“. ДПС отново бяха въздържани.

По идея на ПБ председателят на парламента ще предлага точки в дневния ред, без да са консултирани на председателски съвет. Eдна от най-сериозните промени е свързана с временните комисии. За създаването им вече ще са нужни 48 депутати – брой, с който не разполага нито една опозиционна формация сама по себе си. 

Прагът е същият като за вот на недоверие или сезиране на Конституционния съд. ГЕРБ–СДС разполагат с 39 депутати, ДБ – с 25, ДПС наброяват 21, ПП – 12, „Възраждане“ са представени също с 12 депутати. Ако някоя от опозиционните парламентарни групи настоява за временна комисия, ще се наложи да преговаря с останалите.

Ако темата е значима, то тя трябва да намери изражение в по-голямо мнозинство.

Петър Витанов, председател на ПГ на „Прогресивна България“

Парламентът не е просто място, в което мнозинството само преброява гласовете си. То е мястото, където властта трябва да бъде питана и да дава отговори. Ако тук няма реален контрол, демокрацията се изпразва от съдържание.

Надежда Йорданова, съпредседателка на ПГ на „Демократична България“

Дори Бойко Борисов и Делян Пеевски не са се опитвали да ограничат така правата на опозицията.

Николай Денков, председател на ПГ на „Продължаваме промяната“

Всяка първа сряда от месеца, когато е денят на опозицията и се правят предложения за дневен ред, няма да се изслушват министри. Така излиза, че министрите ще се явяват предимно когато собственото им мнозинство „прецени“. Или когато е медийно комфортно.

Всичко това може да изглежда процедурно. Но всъщност парламентът постепенно се пренастройва така, че да създава по-малко шум, по-малко риск и по-малко неудобства за мнозинството. Неслучайно дори времето за запознаване със законопроектите беше орязано от 72 на 24 часа.

Същинският проблем

Истинският проблем не е, че опозицията е слаба. А че е раздробена и неспособна да произведе усещане за алтернатива. Това оставя управлението на Румен Радев почти без сериозен политически натиск – освен ако не се самовзриви. 

А механизмите за обещаното от Радев разграждане на олигархичния модел все още изглеждат неясни. Дали ще има реален демонтаж на тази система, тепърва ще се вижда в съдебната власт и в новите антикорупционни механизми. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Както се разбра тази седмица, вот за нов състав на Висшия съдебен съвет от професионалната квота ще има в края на октомври. Първи тест ще бъде формирането на новата антикорупционна комисия, след като предишната беше закрита от парламента. За първо четене вече е одобрен законопроектът за новата комисия, подготвен от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Нейният състав ще е петчленен – с по един представител на парламента, Президентството, общите събрания на съдиите от върховните съдилища и на Висшия адвокатски съвет. 

Именно при конструирането на бъдещата антикорупционна комисия ще стане ясно дали системата се променя, или просто сменя центъра на тежестта. 

Когато властта се консолидира без особена съпротива, безалтернативността постепенно започва да изглежда естествена. И онзи вдигнат юмрук се превръща в новата нормалност.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komanda-ravnis-smeni-vyatura-na-promyanata/

Всичко тече, всичко се променя, само скоростта, с която в България всички се конвертират в поданици на новата власт, остава една и съща. 

Така новите управляващи започват да изглеждат като страхотни реформатори, защото онова, за което са настоявали от години някои партии, за което са протестирали граждани и за което някои са плащали политическа цена, се случва от раз. Като по команда.

В режим на васалщина

Парадът на престрояването започна на третия ден след изборите с оттеглянето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от кабинета. Вече беше ясно, че Румен Радев и „Прогресивна България“ (ПБ) печелят власт, която няма да споделят с никого. 

Сарафов обаче не излезе от прокуратурата. Причината е, че прокурорската колегия на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл отдавна мандат не образува дисциплинарно производство срещу него. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов поиска уволнението на Сарафов на 31 март. Колегите на Сарафов си намериха основания да отхвърлят две от нарушенията на и.ф. главен прокурор с аргумент за изтекли давностни срокове и други като недоказани, макар и да не са проверени.

Министърът на правосъдието Николай Найденов, бивш главен секретар на Антикорупционната комисия и на ВСС в ерата на Сотир Цацаров като главен прокурор, не се ангажира дали ще атакува решението за Сарафов пред Върховния административен съд. 

Националната служба за охрана свали охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и на санкционирания за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Това беше сред исканията на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), но се осъществи при новото мнозинство, обявило го като „начало на процеса на нормализация в България“.

Пеевски и Борисов изгубиха специалния си статус да влизат скрито в парламента – с автомобил през вътрешния двор. Но мнозинството отхвърли предложението на ДБ за временна парламентарна комисия, която да разследва имуществото на лидера на ДПС. Самият той вече не е острие на групата си, а се подвизава като кротуващ на първия ред лидер, който изригва от време на време чрез социалните мрежи в някоя от придворните си медии… срещу ПП–ДБ (така ги вижда, с тире, макар да са официално разделени). А вместо него се изявяват депутатки от парламентарната група, същинска еманципация предвид предишните говорители.

Борисов също се е концентрирал върху Facebook комуникацията и по повод снетата охрана коментира в профила си:

Радвам се, че в българските служби вече няма данни за вътрешни и външни заплахи срещу мен. Радвам се, че от днес съм сигурен и свободен български гражданин.

Впрочем парламентарната група на ПБ в специална декларация се обърна към колегите си „отдясно“, за да каже, че „ние ще поправим това, което вие развалихте, и ще свършим онова, което вие не успяхте“.

Ние наистина работим в интерес на хората.

Неуспялата кандидат-депутатка на ДПС и бивша председателка на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова връчи на избраната да оглави БОК Весела Лечева пълномощно да управлява до приключване на съдебните процедури. Всички искови молби срещу проведеното на 19 март 2025 г. общо събрание на БОК, които възпрепятстваха управлението на Лечева, са оттеглени.

Блокираният повече от година институционален конфликт в БОК пък внезапно се „разреши“, когато политическите пластове се пренаредиха. Но едва ли може да се очаква ревизия на извършеното от Костадинова за 19-те години нейно управление.

Даже ПФК „Левски“ изведнъж си намери нов собственик при новата власт – Атанас Бостанджиев, създател и управител на инвестиционната компания Gemcorp. През 2022 г. правителството на Кирил Петков (ПП) подписа меморандум с дружество, регистрирано от компанията Gemcorp Holdings Ltd.

Кой проверява скъпоценните инвеститори

Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Кой стои зад двете чуждестранни…

ТоестЕмилия Милчева

Няколко месеца по-късно, след разразилия се скандал заради опасения в институционална непрозрачност, кабинетът „Петков“ в оставка прекрати споразумението, което беше в областта на енергетиката. Самият Бостанджиев твърди, че взел решението за „Левски“ за секунди.

В парламента ДПС подкрепя законопроекти на ПБ, но се въздържа при законодателни предложения на ПП и ДБ. Групата на Пеевски подкрепи предложението на ПБ за изменения на Закона за съдебната власт, свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и особено с избора на нов ВСС. На първо четене 52-рият парламент одобри мораториума върху назначенията в съдебната власт, при това без пререкания и в спокоен тон: ВСС с изтекъл мандат не можe да избира ръководители в съдебната система. Освен тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища – съдебните кадровици няма да могат да избират и ръководители на районно и окръжно ниво. 

Временната забрана идва, след като съдийската колегия на ВСС откри процедури за избор на председатели на 26 съдилища. Амбициите са до края на лятото, най-късно до есента, да има нов ВСС.

ДПС, но и ГЕРБ подкрепиха и двата законопроекта на ПБ за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. 

Много от тези действия обаче не преминават отвъд показната васалщина. 

Цените не могат да козируват

Прокурори могат да се оттеглят, държавна охрана може да бъде сваляна, олигарси могат да се пренареждат, футболни клубове – да сменят собственици… Само цените отказват да изпълнят команда „Равнис!“. Защото икономиката не козирува, а когато го прави, следва национална катастрофа. 

Пустите „несправедливи цени“ развалят имиджа, че държавата потегля към прогреса.

Гражданите очакват от новото управление да се справи с повишението на цените на хранителните стоки и услугите, но още не са проумели, че очакванията им са непосилни за изпълнение. 

Какво направиха кабинетът и мнозинството на ПБ? Една дискусия, два законопроекта и обещание за спецзвено за цените, в което ще участват контролни и регулаторни органи.

ПБ предлага законодателни промени, с които държавата да удължи с още година режима срещу „необоснованото“ повишаване на цените и едновременно с това значително да разшири правомощията на регулаторите. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може много по-лесно да разследва търговци за „прекомерно високи“ цени и „съвместно господстващо положение“, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) – да налага двойно по-високи санкции. В законите вече влизат и нови понятия, например „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, като държавата ще определя ориентир кое е допустима печалба и кое е потенциална спекула.

Под лозунга за „борба със спекулата“ управляващите на практика изграждат механизъм за постоянен контрол върху търговските вериги и цените. КЗК ще следи десетки нови „нелоялни практики“, а веригите ще подават ежедневно информация за цените на над 100 хранителни стоки. 

В бъдеще държавата планира и пълна проследимост на храните – от производителя до щанда. Формално това се представя като защита на потребителите, но в действителност се разширява значително държавната намеса в пазара и се прехвърля все повече власт към регулатори, които ще решават коя цена е „справедлива“ и коя – подозрителна.

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но административният натиск върху „необосновано повишени цени“ води до още по-голямо изкривяване на пазара, който в България не е истински конкурентен, а олигополен. В ключови сектори, като горива, лекарства, някои хранителни стоки, мобилни услуги, пазарът е доминиран от малко на брой големи играчи. Така че дори държавата временно да потисне крайната цена, без повече конкуренция, по-добра логистика и по-къса верига между производител и магазин проблемът остава.

Идеята за „справедлива цена“ работи само ако има прозрачни разходи, силен контрол, бързо правосъдие и независими регулатори. 

В България институции като КЗК и КЗП, чиито ръководства включват политически подбрани лоялни фигури, често са критикувани за бавни процедури и слаб контрол върху картелни споразумения. В такава среда, каквито и законодателни изменения да се приемат, законът няма да доведе до по-ниски цени, а до селективен натиск върху неудобни фирми и до чиновнически произвол, което ще създаде и корупционен риск. 

Засега обаче правителството забавя темпото за мерките срещу високите цени – „за да се калибрират самите мерки“, както обясни вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Той ще отговаря вече и за Българската банка за развитие (ББР), която се прехвърля под негова опека от Министерството на финансите. ББР разработва и инструмент за преференциални кредити за земеделски производители.

Кога и дали изобщо ще се усети ефектът от тези мерки, е трудно да се прогнозира. Законите още не са приети, а и никое правителство не може да контролира бъдещи енергийни шокове. 

Разнопосочни сигнали

Въпреки реториката срещу еврото, която явно е служила за мотивиране на избиратели, ПБ подкрепи ратификацията на договора за присъединяване към Европейския механизъм за стабилност (ESM). На заседанието на парламентарната Бюджетна комисия срещу нея се възпротивиха само от „Възраждане“. 

ESM е спасителният фонд на еврозоната, който предоставя нисколихвени заеми на държави във финансова криза. Гърция беше първата, която се възползва. Механизмът набира евтин ресурс от международните пазари и го отпуска при по-благоприятни условия от стандартното пазарно финансиране или от заемите от Международния валутен фонд. Срещу помощта държавите поемат ангажимент за реформи и по-строга фискална политика. 

След присъединяването си България ще може да разчита на такова финансиране при евентуална криза, но едновременно с това ще участва в гарантирането на заемите за останалите страни от еврозоната. 

Делът на България в капитала на Механизма ще бъде 8,68 млрд. евро, макар реалната вноска да е значително по-малка – близо 992 млн. евро, разсрочени за 12 години. Срещу това страната получава достъп до ESM, чийто общ капитал надхвърля 709 млрд. евро. 

И така, България постепенно влиза в стария си политически режим на бързо пренареждане около новия център на властта. 

А Румен Радев замина на първото си посещение като премиер, което беше в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц. Берлин е избран като първа голяма външнополитическа спирка на новата власт. На въпрос какво е посланието на България с тази визита, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова отговори: 

Ясно затвърждаване на силна европейския позиция и работа в рамките на Съюза. Искаме да виждаме Съюза все по-силен и по-силен.

Тези декларации обаче влизат в известно противоречие с действия на новата власт. На регионалната натовска среща на върха „Букурещката деветка“ (B9), на която присъстваха президентите на страните от Източния фланг на НАТО, България е представена от посланика си в Алианса Николай Милков (назначение на Румен Радев при един от служебните му кабинети). Другата държава, представена на такова ниско ниво, е била Унгария. Декларацията, приета на срещата на върха в Букурещ, съдържа ангажимент за продължаваща подкрепа за Украйна и увеличаване на средствата за отбрана от страните от НАТО. 

За Радев и таралежите

Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.

ТоестАнахит Хачикян

Към подкрепата за Украйна Радев изразяваше определени резерви като президент, а два дни преди изборите на 19 април коментира в интервю за bTV:

През 2023 г. беше предложена инициатива ЕС да предостави един милион снаряда на Украйна и по това време, на ниво Съвет на ЕС, заявих, че България няма да се намесва в помощта на партньорите си за Украйна, но няма да участва в този процес. Същото важи и за въпроса за финансирането: който иска, може да плати. Ние няма да се намесваме или да налагаме вето, но не виждам смисъл ние да плащаме за тази помощ.

Новата власт изглежда силна, дисциплинирана и самоуверено налага дневния ред. Истинският тест ще дойде с решенията за бюджета за 2026 г. и съдебната система, цените и външнополитическите избори. Засега обаче прогресът прилича повече на добре изпълнена команда „Равнис!“, отколкото на нов политически курс. 

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/za-radev-i-taralezhite/

В неделя вечер, 19 април, докато всички следяха с изненада изборните резултати и се опитваха да разберат какво се случва, аз се чудех как ще обясня на следващия ден на чуждестранните си колеги в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел кой точно е Румен Радев и къде се позиционира „Прогресивна България“ в европейския политически пейзаж.

От името ѝ просветеният западноевропеец, който се интересува от политика, може да остане с впечатлението, че става дума за лява партия. В ЕП третата по големина група се казва „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ и обединява леви европейски партии, сред които и БСП. Сред мандатоносителите на „Прогресивна България“ са Политическо движение „Социалдемократи“ и Социалдемократическата партия. Тази информация не фигурира на сайта на „Прогресивна България“, но допринася за възприемането на политическия проект като ляв. В идеологическо отношение прогресивните идеи за промяна и напредък се противопоставят на консервативните идеи за запазване на статуквото, които са представлявани от традиционната десница. Какво му е прогресивното на Радев обаче? 

Ако попитаме ChatGPT къде ще позиционира „Прогресивна България“

въз основа на политическата ѝ програма, публикувана на сайта на партията, приложението за изкуствен интелект я оценява като сравнително обща: „много лозунги, малко конкретика“. Платформата комбинира социалдемократическа база, силна държава и антисистемна реторика. Социалдемократическата база идва от заявките за преодоляване на бедността (стр. 5), регулирането на монополи и картели (стр. 8), намаляването на неравенството и по-справедливо разпределение на благата (стр. 13). Ако обаче погледнем данъчната политика (плосък данък – стр. 20), пробизнес ориентацията (стр. 21) и фискалната дисциплина (ограничаване на бюджетния дефицит и контрол на дълга – стр. 20), това са десни и консервативни политики.

В задачата се пита: как леви цели ще бъдат изпълнявани с десни инструменти? За намаляване на неравенствата и преодоляване на бедността в най-бедната държава от Европейския съюз от влизането ѝ в ЕС досега ще се изискват допълнителни средства. Ако няма модел на солидарност – една от основните ценности в лявата политика – и по-високо облагане на по-високите доходи, как ще бъде намалена пропастта между хората с най-ниски доходи и тези с най-високи? Може ли „Прогресивна България“ да претендира, че е лява партия, ако не залага на обществената солидарност?

Идеята за постигане на леви цели с десни политики съвсем не е нова в България. Още през 2021 г. „Продължаваме промяната“ използва този лайтмотив, като идеята е, че ако се спрат злоупотребите в държавата и с парите от данъци се финансират социални политики, това ще бъде достатъчно, за да се повиши жизненият стандарт и да се пребори бедността. В случая всъщност нито „Прогресивна България“, нито „Продължаваме промяната“ се заявяват като леви или десни партии. Вместо това застават зад прилагането на базисните принципи на правовата държава, която събира данъци и ги инвестира в политики. Запазването на данъците ще се хареса на десните избиратели, а социалните политики – на левите и така спектърът на потенциални гласоподаватели и от двете страни се увеличава.

Като за капак, за да стане объркването между ляво и дясно при „Прогресивна България“ още по-голямо,

антисистемната реторика, посочена като характерен елемент на партията на Радев от ChatGPT, е основна характеристика на крайнодесните и крайнолевите движения в Европа. Те разчитат на противопоставянето на злите елити и онеправданото мнозинство и смятат, че единственото решение е разрушаването на съществуващата система и изграждането на нов ред, в който ще цари сигурност и правда, защото доброто най-накрая ще победи. В случая с „Прогресивна България“ тази реторика е особено печеливша заради хроничните проблеми с корупцията в България и натрупаното недоволство от предишните правителства. Прилагателното „справедлив“ например е използвано 17 пъти в програмата в най-различен контекст – от здравеопазването, през законодателството, ценовия пазар и ВиК услугите, до мира с Украйна.

Какво е справедливо обаче и от чия гледна точка? Справедливостта е морална категория и като такава може да има различно съдържание за представителите на различни социални групи, партии или държави. Това, което е справедливо за Украйна, едва ли ще бъде справедливо за Русия и обратното. Самият Радев още с влизането си в политиката през януари обвини Европа, че се е превърнала в „заложник на своята амбиция за морално лидерство“, а непосредствено след изборната си победа препоръча „прагматизъм“, тоест отхвърли моралните принципи като водещи във външната политика. Но замяната на международното право, което се основава на базисни морални ценности, и спазването на законите с понятия като прагматизъм или справедливост

плаши европейските партньори и те не знаят какво точно да очакват от новото правителство в България.

Председателката на групата „Обнови Европа“ в ЕП Валери Айер беше единственият лидер на политическа група в ЕП, която направи официално изявление след изборите в България:

Ние сме за България, която е надежден, ценностно ориентиран партньор в рамките на Европейския съюз, а не източник на нестабилност или демократично отстъпление […] България е важна. Тя не е в периферията, а в сърцето на отбранителната архитектура на ЕС – на външната граница, тя е стратегически разположена на фронтовата линия на Европа. България е важен производител на боеприпаси, помагащ на Украйна. Радев вероятно ще представлява риск за тези доставки…

Активността на Айер по отношение на България не е нова – евродепутатката беше на посещение в България преди изборите, за да подкрепи българските си партньори от „Продължаваме промяната“, които членуват в „Обнови Европа“. В качеството си на председателка на групата на либералите в ЕП Валери Айер следи отблизо темите, свързани с върховенството на закона в България, и беше неуморима застъпничка за незабавното освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев по време на неправомерното му задържане. Тя е единственият лидер на политическа група в ЕП, който заема активна позиция по вътрешнополитически въпроси в България, изхождайки от възгледа, че корупцията в една държава членка на ЕС е не само национален, а и европейски проблем.

Другите политически групи в ЕП засега не са правили официални изявления, но отделни депутати също изразиха скептицизъм – от загриженост не толкова за България, колкото за Украйна. След края на изборния ден Андреас Шидер (Група на социалистите, Австрия) например изрази опасения, че

празните обещания на Радев няма да променят нищо. Днешният резултат не само обещава по-нататъшно влошаване на политическата ситуация в страната и в живота на българите, но и тласка Европа назад. С Радев следващият съюзник на Путин вероятно ще влезе в Съвета, а Орбан просто предава щафетата.

От десния политически спектър колегата му Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия) сподели сходни притеснения:

В момент, когато Украйна се бори не само за собствената си свобода, но и за сигурността на цяла Европа, не можем да игнорираме посоката, която поемат някои държави членки на ЕС. Днес Европа е изправена не само пред икономически или социални предизвикателства. Тя е изправена пред фундаментален въпрос: ще защитим ли ценностите, върху които е изградена? Това не е само за България. Това засяга всички нас.

Реакциите на европейските партньори в ЕП не дават никакви индикации за потенциално бъдещо сътрудничество с „Прогресивна България“. Факт е, че двама от кандидатите в листите на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов членуват в Групата на социалистите и демократите в ЕП. Предстои да видим дали те ще използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена – в съзвучие с името ѝ, макар и идеологическите разминавания да са големи. Европейските социалисти от своя страна трябва да се примирят с тоталното поражение на БСП, която и без това често им създаваше неудобства, например като се противопоставяше на ратификацията на Истанбулската конвенция в България или като заемаше открити анти-ЛГБТ позиции, все в разрез с линията и ценностите на групата. Готови ли са европейските социалисти на още идеологически компромиси с нов български партньор, или ще изчакат да видят развитието на проекта „Радев“, преди да си сложат нов таралеж в гащите?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/piramidata/

От „завладяна държава“ 1.0 България минава към версия 2.0, сменяйки модела на концентрация на власт. Абсолютното мнозинство от 131 депутати около Румен Радев предполага стабилност и бързо съставяне на правителство. Радев обеща това да стане до 15 май, по-малко от месец след изборите. Само правителството на БСП–ДПС през 2013 г. беше сформирано за по-кратко време – за 17 дни. 

Вместо мрежи на влияние, подчинени на олигархична фигура, която държи за заложници лидери и партии, сега се очертава модел на централизирано политическо мнозинство по армейски образец. Новите политици обещават да разградят обвързаностите от миналото, но по-вероятно е само да опростят каналите за влияние.

Няма кой да им противостои. Срещу тях е една раздробена опозиция в лицето на ГЕРБ–СДС, разделилите се ден преди старта на новия парламент „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Номинално и ДПС – Ново начало е в този лагер. Никоя от изброените партии не може да се превърне в ядро, около което да се обединят останалите при ерозия на бездруго отслабената демокрация. 

Избирателите оставиха България без имунна система срещу заплахата от автокрация, а егото на партийни лидери и калкулациите за колаборация довършиха останалото. 

А на страната на Румен Радев е туитът на американския президент Тръмп: 

Този, който спасява държавата си, не нарушава никакъв закон. 

Тоест всяко беззаконие и всеки съюзник могат да бъдат оправдани с висока цел, например демонтаж на „олигархичния модел“. 

Правителство до 15 май

Погледите са вперени в изгряващата звезда на „Прогресивна България“ и в бъдещия премиер. До конституирането на 52-рия парламент Радев беше потънал в мълчание, ограничавайки публичната си комуникация до постове в социалните мрежи. Кой главнокомандващ предварително съобщава на войниците за плановете си? Те са длъжни да го следват и да изпълняват заповедите му. 

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но на входа на парламента, заобиколен от надвикващи се журналисти, Радев не беше така енигматичен – „ще стабилизираме финансите, които са в катастрофално състояние“, „няма да правим министерство на културизма (сливане на министерствата на културата и на туризма – б.а.)“. 

За председател на парламента бе избрана 41-годишната юристка от „Прогресивна България“ Михаела Доцова, която ръководеше кабинета на екоминистъра Манол Генов (БСП).

Очаква се още в първите 100 дни от управлението Радев да демонстрира сила и контрол, защото сам каза, че „хората очакват бързи промени“. Смените в регулатори, служби, митници, НАП, държавни фирми и предприятия няма да се отлагат, но ще вървят паралелно със заявените приоритети: бюджет за 2026 г., подготовка на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС. 

Механизмите, по които ще се извърши подборът на кандидатите за ВСС, ще покажат дали Радев търси верни „въшки“, по израза на Йордан Стоев от настоящия ВСС за колегите му, или почтени професионалисти. 

Освен бюджета и политиките за разходи, които ще заложи, от значение са законопроектите по ПВУ. „Имаме свои идеи“, отговори Радев на въпрос дали ще използва разработени предложения от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Става въпрос за нов антикорупционен закон и съставяне на антикорупционен орган, за които Европейската комисия е поставила срок – 4 май, който вероятно ще бъде предоговорен. Заради неизпълнението на тази реформа са замразени над 360 млн. евро по второто и третото плащане. 

Янкулов предлага нов антикорупционен закон, с който отново да бъде създадена Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Идеята е да се гарантира политическа неутралност. Проектът му предвижда КПК да е петчленна, за разлика от предишната тричленка – с по един представител на Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет; с петгодишен мандат, без право на преизбиране.

Заради неизпълнени ангажименти в енергетиката по ПВУ – закон, свързан с ВЕИ сектора, и преструктурирането на БЕХ, за да бъдат извадени от холдинга „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ България може да загуби други над 440 млн. евро. Остава несигурността за миньорите в Маришкия басейн, които не искат съкращения, а настояват да получават настоящите си възнаграждения. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

(Не)възможната съпротива

Проблемът не е в абсолютното мнозинство – такава е волята на суверена, а в липсата на работещи институции и механизми на българската парламентарна демокрация. Ако управлението на Радев залитне към евразийски модели, не е сигурно дали ще предизвика силен протестен отпор.

Показателни в това отношение са няколко сценария. Например ако ПБ реши да одобри законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, насочен срещу неправителствени организации и лица, получаващи финансиране от чужбина. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов упорства и го внася в няколко поредни парламента. Подобен закон действа и в Русия.

Или ако депутатите на ПБ отменят споразумението с Украйна в сферата на сигурността, сключено от служебното правителство на Андрей Гюров. Такъв опит беше направен в разгара на предизборната кампания и получи подкрепата на всички формации в 51-вия парламент без ПП–ДБ, но липсата на кворум накрая попречи на гласуването. 

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

Още в първия ден на парламента обаче председателят на групата на ПБ Петър Витанов, бивш евродепутат от ПЕС/БСП, атакува кабинета на Гюров заради споразумението. А избраният от президента Радев конституционен съдия проф. Янаки Стоилов шокира мнозина със забележката си в БНТ дали не е време да променят дизайна на студиото, където преобладават цветовете на Украйна – синьо и жълто. В същото студио той обаче постави и съществен въпрос:

Имаме ли нужда от постоянен Висш съдебен съвет? Вместо това да осигури по-голямо самоуправление и независимост на съдебната власт, доведе до откъсване на тези, които управляват съдебната власт, от хората, които са адресати на управлението. Дори допълнително овластяване, защото ВСС е замислен преди всичко като кадрови орган, а не просто като една система за управление на всякакви въпроси на съдебната власт.

Снишаване и смълчаване

От лагера на опозицията се чува единствено как ръмжат един срещу друг ПП и ДБ. Също и шумът от натискане на копчетата, когато ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подкрепиха Доцова за председател на парламента заедно с партията на Радев.

ГЕРБ се топи, а Бойко Борисов се страхува. Зает е да охранява остатъка от онова-което-има-като-партия, тъй като и кметове, и „клиенти“, и бизнес се изплъзват към Радев. Напускането на ръководството на ГЕРБ от знакова фигура – кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който кара четвърти мандат, е знак за ерозия. С наближаването на местните избори догодина нейният мащаб ще става все по-видим. От парламента се отказа и друг политик от ГЕРБ – бившият правосъден министър и бивш председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който е избрал адвокатската кантора, макар да имаше нескрити амбиции в политиката. 

Делян Пеевски се е смълчал, за да не бие на очи. След периода си на медийна доминация санкционираният за корупция олигарх се появи в първия ден на новия парламент на първия ред, демонстрирайки добро настроение. 

За онази част от ДПС, която остана вярна на Ахмед Доган, обаче се очаква да получи позиции в изпълнителната власт. Радев направи пробив в относително монолитния, макар и спадащ през годините етнически вот, въпреки наратива си за „турското робство“ в свое изявление три дни преди вота.

Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката „родолюбие“ и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите, и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния. Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук ние, българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин.

На изборите на 19 април „Прогресивна България“ е трета в Турция със 17,3% от гласовете, след ДПС (53,1%) и Алианса за права и свободи (21,1%). В 9-ти МИР Кърджали, където ДПС обикновено печели и петте мандата, ПБ и „Възраждане“ взеха по един.

В България ДПС и АПС заедно събират малко над 280 000 гласа – твърде слаб резултат, който показва, че старите механизми на етнически вот, нагласени в началото на Прехода, вече ръждясват. Самият вот намалява, а все повече български граждани от турски произход избират други партии извън капсулата ДПС. 

Междувременно във „Възраждане“ са разбрали, че танцът им в политиката е към края си. Но поне се записаха с едно-две прости изречения в историята: „Не на еврото!“, „Не на подкрепата за Украйна!“. Основните им послания обаче се изчерпаха, а антисистемният играч на терена ги помете. Би могло да се нарече и еволюция.

Еволюция?

Раздялата на ПП с ДБ и обособяването им в две отделни парламентарни групи непосредствено след като се класираха за 52-рото Народно събрание като коалиция, разкриха, че под скандалите за депутатските мандати тлеят сериозни противоречия. Съюзът, формиран през 2022 г., няма коалиционно споразумение, нито е бил обединен досега от общи кампании, общ щаб, общи послания. 

В опит да стопират разделянето, слухове за което вървяха в последните дни, от „Да, България“ предложиха коалиционно споразумение. По-късно се даде и идеята с тригодишна давност „за единен политически субект център–дясно“ между ПП и ДБ, макар никой да не храни илюзии, че това е възможно.

Въпреки настойчивите опити на ДБ да запази целостта на общата парламентарна група, в крайна сметка тя се счупи.

В България има нова ситуация. Избирателите натовариха със свръхвласт първата политическа сила. Тогава, когато има концентрация на власт, особена отговорност е на опозицията да бъде единна и ефективна, за да може да гарантира демократичния ред в страната, така че за нас нито една математика, нито едно техническо средство не може да бъде оправдание за нереализирането на тази голяма политическа цел.

Надежда Йорданова, ДБ

Двете политически сили обаче се договориха да издигнат заедно кандидат за президент на изборите през есента на 2026 г. – фаворит е Гюров, и да се явят заедно на изборите за кмет на столичния район „Средец“, където отново ще се кандидатира Трайчо Трайков. Партиите няма да се разделят в общинските съвети, където имат общи групи.

Но ранното изявление на Николай Денков (ПП), че служебният премиер е обсъждан за кандидат за президент в ПП, не е добра услуга за Гюров. Анонсът изпревари процеса и превърна все още неформалния консенсус в тема за вътрешнопартийни съмнения и съревнование. 

Лидерът на ПП Асен Василев обоснова раздялата идеологически, тъй като „Промяната“ била центристка партия, а не дясна. Така на петата година от създаването ѝ и онази фраза за постигане на „леви цели с десни мерки“, доктриналните различия се оказаха препъникамък в съвместното съществуване. Василев не казва „леви“, макар че лявото политическо гнездо в България отдавна е опразнено и още никой не е снесъл яйце там.

Евродепутатът Никола Минчев единствен от Националния съвет на ПП определи като „дълбоко погрешно“ решението за разделянето. В социалните мрежи той написа, че е важно коалицията да остане сплотена предвид абсолютното мнозинство на Румен Радев и предстоящите избори за президент. 

Пред bTV обаче лидерът на ПП Асен Василев определи момента като еволюционен:

На всички хора стана ясно, че големите задачи – влизането в еврозоната и Шенген, и Борисов и Пеевски с под 80 депутати – са изпълнени. Сега на дневен ред идва следващата голяма задача, която е българските граждани да живеят по-добре и България да стане по-богата държава. Това е икономическият и социалният модел на страната, а там с „Демократична България“ имаме различни визии, различни икономически философии. Така че това е естествен преход и еволюция напред. 

Но еволюцията не е прогрес за всички, тя без колебание изтрива онези, които не се приспособяват. В природата се нарича естествен отбор, а в политиката минава за „стратегическо решение“. Следващите месеци ще покажат кои ще бъдат динозаврите.