Tag Archives: избори

Слонът в стаята и как (не) се говори за него

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/slonut-v-stayata/

Ако имате достъп до средства за масова информация, малко вероятно е да не сте научили за нападението на неонациста Боян Станков – Расате над ЛГБТИ център на 30 октомври. Но да припомним накратко:

Точно преди седмица десетина мъже и жени, предвождани от кандидата за президент Боян Станков, самонарекъл се Расате, нахлуват в общностния център Rainbow Hub, който се намира в центъра на София. Станков удря активистката Глория Филипова, която се опитва да спре нападателите. С викове „Извикайте полиция!“ и хомофобски обиди националистите изпотрошават имуществото на центъра – мебелите, техниката, дори кухненската печка. Накрая, разказва ударената жена, кандидатът за президент вади нож. С него разрязва гумите на електрически скутер.

Това е поредната хомофобска акция за последната година и нещо, но определено най-стряскащата. Защото кандидат за президент, притежаващ имунитет в това си качество, инициира опустошаването на частно пространство. Защо? От омраза. И защото вярва, че омразата му към ЛГБТИ има обществена легитимност. В противен случай не би търсил по подобен начин публично внимание в разгара на предизборната кампания. Да не забравяме, че Rainbow Hub е един от двата общностни центъра на ЛГБТИ хората у нас (и единственият напълно некомерсиален). Ето защо атаката e не просто към тази частна собственост, а към общността като цяло.

„Слонът в стаята“ е, че в 

България се извършват престъпления от омраза към ЛГБТИ хората. Тази омраза придобива все по-внушителни размери.

„Какво е станало всъщност? Две маси и три рафта от IKEA“, коментира Боян Станков нападението в студиото на „Нова телевизия“. Преди водещият Виктор Николаев да го изгони, Боян Станков успя да добави и че е „нормално“ да стават подобни посегателства, защото, един вид, ЛГБТИ хората сами са си виновни.

Защо медии изобщо канят в студиото заподозрян в престъпление, докато нападнатите са интервюирани на улицата, е отделен, макар и немаловажен въпрос. По-важното в случая е свеждането на случилото се до потрошаване на мебели.

Националистическият кандидат-президент всъщност много добре знае какво говори. Той е наясно, че няма да бъде съден за престъпление от омраза, защото

престъпленията от омраза по хомофобски и трансфобски подбуди не са включени в Наказателния кодекс.

Впрочем десетина дни преди „рейда“ в общностния център ЛГБТИ активисти внесоха петиция, подписана от над 8000 души, за включването на този тип престъпления в НК. Докато това предложение не се узакони, извършителите на престъпления срещу ЛГБТИ хората ще бъдат съдени (доколкото изобщо стигат до съд) за повреждане на имущество, за телесна повреда, за убийство… Но мотивът ще бъде „хулигански подбуди“, а не омраза. А съдът няма да се интересува от преживяното от потърпевшите. Както и от останалите ЛГБТИ хора, за които случилото се е ясен сигнал за заплаха. Ще се интересува най-вече от остойностяването на материалните щети, все едно изобщо не става дума за човешки същества. Именно заради това е много важно

как институциите и политическите субекти реагират на случилото се.

Защото от тях зависи престъпленията по хомофобски и трансфобски подбуди да бъдат признати за престъпления от омраза наред с тези по расистки или ксенофобски подбуди. А от това как темата се обговаря в разгара на предизборната кампания, можем да правим хипотези каква ще бъде съдбата ѝ в следващия парламент.

Прави впечатление абсолютната липса на реакция от страна както на служебния кабинет на Стефан Янев, така и на отделните министри. Нито премиерът, нито вътрешният министър Бойко Рашков, нито правосъдният Иван Демерджиев коментираха нападението. Същото важи и за президента Румен Радев. Мълчание запази и Столичната община. Ако човек се информира от институционалните прессъобщения, в първите дни след атаката в Rainbow Hub нямаше как да разбере, че такова нещо се е случило.

Първата институция, която реагира, беше прокуратурата.

За да каже (в лицето на говорителката на главния прокурор Сийка Милева), че Софийската градска прокуратура, която е компетентна по случая, ще реши какво да се прави. Да не помисли човек, че поради централизираната структура на институцията всичко зависи от Иван Гешев. Тази реакция е в пълен контраст с маниера на Гешев лично да се ангажира с локални проблеми, например да посещава ограбени възрастни хора по селата или да се среща с пловдивския продавач на чорапи Митко, ударен от собственик на заведение.

По-късно прокуратурата все пак повдигна обвинение за хулиганство, тоест „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които се отличават с изключителна дързост“. Въпросните непристойни действия са, че Станков и хората с него „започнали да крещят, да събарят мебели и да пръскат стените със спрей“. Дни по-късно към мотивите се добави и причиняване на лека телесна повреда.

Втората институционална реакция беше на Централната избирателна комисия. Тя моментално и единодушно свали кандидатпрезидентския имунитет на Станков, след като получи картбланш от прокуратурата.

Третата реакция беше арестът на Боян Станков. След като от обвинението съобщиха, че не могат да намерят националиста, докато той непрекъснато дефилираше по медиите, полицията успя да го задържи на излизане от Българската национална телевизия, предоставила му трибуна да сее омраза в ефир.

Как (не) реагираха участниците в предизборната надпревара?

Първият коментар на политическа партия дойде от „Продължаваме промяната“. Подчертавайки, че позицията им е официална, от партията квалифицират нападението като вандализъм и заявяват: „Всеки български гражданин, независимо от пол, религия, убеждения, физически или психически ограничения или сексуална ориентация, трябва да бъде защитен и сигурен в своя дом и офис и неговата личност и имущество не могат да бъдат обект на посегателство.“ Исканията на партията са:

Да бъде направено необходимото от българските власти за незабавно снемане на имунитета на предводителя на тази банда!

Да бъдат незабавно арестувани и обществото да бъде публично запознато с действията срещу останалите членове на тази организирана престъпна група!

На пръв поглед позицията изглежда принципна и категорична. При по-внимателно вглеждане се вижда обаче, че сексуалната ориентация се изрежда наред с други дискриминационни признаци, без да стане ясно за какво точно е била атаката. Нито става ясно какъв център е атакуван. А сред исканията липсва криминализиране на престъпленията от омраза по хомофобски и трансфобски подбуди.

Коалицията „Демократична България“ не излезе с обща позиция.

Позицията на „Зелено движение“ обаче включва онова, което в изявлението на „Продължаваме промяната“ липсва – че става дума за престъпление срещу ЛГБТИ общността и че има нужда от законодателна промяна:

Крайно недопустимо е подобен тип хомофобски нападения да продължават да се случват в страна, която е част от Европейския съюз, и за пореден път затвърждава мнението ни, че Наказателният кодекс трябва да се измени и допълни, за да включва той престъпления от омраза по хомофобски и трансфобски мотиви!

Отделно, членове на „Зелено движение“ публикуваха в социалните мрежи собствени коментари, осъждащи атаката. Сред заявилите своята позиция са и двамата съпредседатели на партията, единият от които – Владислав Панев – дори посети Rainbow Hub и дари 1000 лв. за възстановяване на щетите.

За контраст, позицията на „Да, България“ може да се преведе като „как да кажем нещо, без да кажем нищо“. В нея се говори за „ескалираща кампания по планирана агресия“, тормоз, вандализъм и физическо насилие. От кумова срама се споменава и името на общностния център. Но изобщо не става ясно заради какво е въпросната „планирана агресия“ и че тя е срещу ЛГБТИ общността. В социалните мрежи се появиха иронични коментари, че със същите думи от партията могат да осъдят и вандализиране на сладкарница. Отделни членове на „Да, България“, като Теодор МихайловМихаил Паргов, Манол Пейков и други, публикуваха доста по-конкретни коментари. Включи се и гражданската кандидатка на „Демократична България“ Елисавета Белобрадова.

ДСБ очаквано запази мълчание. В лично качество евродепутатът и бивш председател на партията Радан Кънев обаче публикува пост, в който каза всичко важно – определи случилото се като престъпление от омраза, примесено с политическо насилие, подчерта култивирането на нетърпимост в публичното ни пространство и призова за промяна в НК. Неговият съпартиец от Варна Павел Попов също излезе с осъдителна позиция за нападението и добави, че правото на щастие е всеобщо и равно, затова той ще се застъпва за въвеждането на институцията на гражданските съюзи, която да изравни правата на всички двойки. Попов завършва позицията си с препратка към Предизборната декларация на „София прайд“ с надеждата, че броят и разнообразието в политическата принадлежност на подписалите ще се увеличават.

От ГЕРБ не излязоха с официална позиция.

Председателят на партията Бойко Борисов се изказа по темата в първо лице, множествено число: „Осъждаме нападението на офис на ЛГБТ с бито момиче от някакъв кандидат-президент! Недопустимо е да бъдат нападани различни хора и да им се посяга физически! Осъждаме всякакво насилие и виновните трябва да си понесат отговорността.“

Думите на бившия премиер звучат, меко казано, странно от неговата уста. Не само защото под „всякакво насилие“ Борисов очевидно няма предвид побоите над протестиращи, прилагани от собственото му правителство. А защото именно по време на съвместното управление на ГЕРБ и „Патриотите“ хомофобията у нас стана мейнстрийм. За да не се разпадне управляващата коалиция, Борисов допусна кампанията срещу Истанбулската конвенция и всичко, което последва от нея. Освен това още през 2010 г. той показа, че хомофобията не му е чужда, заявявайки: „В ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже.“

Атаката в ЛГБТИ центъра за пореден път изведе наяве сериозни напрежения в БСП.

Ръководството на партията и особено председателката ѝ Корнелия Нинова, както е известно, са яростни врагове на всичко, различно от „традиционното семейство“. Дотолкова, че борбата с „джендър идеологията“ беше обявена за решаващо условие за участието на столетницата в евентуална бъдеща коалиция.

На този фон някои партийни членове излязоха с позиции, осъждащи нападението. Повечето от тях, като Кристиан Вигенин и евродепутата Петър Витанов, вероятно искрено искат БСП да бъде лява партия от европейски тип. Изглежда искрена и позицията на Велислава Дърева, поставяща престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хората в контекста на фашизма и Луковмарш. Присъединяването на бившия зам.-председател на партията Кирил Добрев към тази група обаче буди почуда, като се има предвид, че той е страстен борец срещу „джендър идеологията“, почти колкото Нинова. Възможно е позицията му да е част от откритата война, която води с нея.

От „Има такъв народ“ не коментираха нападението. Нито от ДПС,

макар евродепутатът Илхан Кючюк да е председател на АЛДЕ, партията на европейските либерали.

„Изправи се БГ! Ние идваме!“ също не излезе с позиция по темата, въпреки че Мая Манолова, в качеството си на бивш омбудсман, би следвало да има понятие от човешки права. От коалицията с коментари се разписаха „дежурните заподозрени“ Николай Хаджигенов и Виктор Лилов, чиито позиции в защита на ЛГБТИ хората са ясни от години. А самият Лилов е единственият открито хомосексуален човек у нас, кандидатиращ се за публични длъжности (първо за кмет, после за депутат).

Агресията в Rainbow Hub осъди и общинският съветник от „Спаси София“ Борис Бонев.

От участниците в президентската надпревара отношение към нападението взеха единствено Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе.

По-точно, кандидатката за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе публикува във Facebook спонтанно емоционално есе по темата, което по-късно беше припознато и споделено от Лозан Панов като „нашата позиция, изказана от Мария“. В него освен всичко останало се казва:

Така започва фашизмът, приятели. Със саморазправа с онези, които някой си е определил като „грешка в системата“. Днес е срещу сексуалността. Срещу цвета на кожата. Утре ще е срещу някого, защото е куц, сляп, глух или на инвалидна количка. После ще е срещу жените, които не са родили деца, а след това и срещу жените по принцип. Ще е срещу възрастните, срещу дементните и психично болните. А накрая срещу онези с кафяви или зелени очи, срещу „прекалено“ високите или „прекалено“ ниските, срещу слабите или срещу дебелите…

Нападението имаше и международен отзвук. То беше осъдено от единайсет посолства у нас, както и от комисарката на Съвета на Европа по правата на човека. Темата беше отразена и в чуждестранни медии – като немския вестник Tageszeitung и френския Le Monde.

По-важно обаче е как реагират нашенските институционални и политически субекти. На този етап равносметката е по-скоро песимистична – дори да има обвинение, арест и политически позиции, в мнозинството от реакциите

атаката не се разпознава като престъпление от омраза към ЛГБТИ хората.

Изключенията са една партия – „Зелено движение“, която обаче е част от коалицията „Демократична България“ и в последните два парламента имаше едва по четирима депутати, – отделни политици от различни партии и една кандидатпрезидентска двойка (Панов и Моасе).

Да не забравяме и че тези реакции (или отсъствие на реакции) се появяват в контекста на скорошното Решение на Конституционния съд, че полът е само биологичен, а за транссексуалните лица е най-добре да се отдадат на размножаване, за да борят демографската криза. И докато друго решение на този съд – за гражданството на Кирил Петков – отвори дебата за промяна на Конституцията, то основният ни закон се приема за свещена крава, когато става въпрос за ограничаването на правата на ЛГБТИ хората.

От друга страна, щурмът на Боян Станков имаше и неочаквано позитивен ефект.

„Слонът в стаята“ най-сетне започна да се забелязва.

Видя се, че обществената търпимост към хомофобията и трансфобията все пак има известни граници. И когато те се преминат, все повече медии представят адекватни репортажи по темата. Институциите, които по принцип са почти слепи за този тип престъпления, едва ли биха се задвижили, ако не беше силният обществен отзвук. През последната седмица ЛГБТИ хората у нас срещат непозната досега съпричастност – за броени дни се събраха над 33 500 лв. от дарения за възстановяването на Rainbow Hub.

Като теглим чертата, накрая може да се окаже, че вместо да „извади очи“, Боян Станков е „изписал вежди“.

Заглавна снимка: © Васил Василев

Източник

След изборите

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/sled-izborite/

Кампанията кажи-речи свършва и сме на прага на изборите. Тя преминава основно през медиите, но участниците в нея по-скоро ще откажат гражданите да гласуват, отколкото да събудят у тях интерес към включването във вота. Причините са две. Първата е липсата на политически разговор по основни за обществото ни теми, като справяне с епидемията, връщане към нормалния ритъм на живот и на децата в училище, успокояване на ръста на цените и увеличаване на доходите.

Втората причина е бягството от лидерски сблъсък в телевизионните студиа както за парламентарния, така и за президентския вот. Хората биха искали да видят един срещу друг Бойко Борисов и Кирил Петков или Христо Иванов и Делян Пеевски. Или президентски двубой между Румен Радев и Анастас Герджиков, между Румен Радев и Лозан Панов или между Мустафа Карадайъ и Красимир Каракачанов. Да чуят аргументите им в дискусия и да преценят кой е по-убедителен, за да вземат правилното решение. Но явно това няма да се случи, а оставащата една седмица до вота ще бъде пропиляна в размяна на обвинения през традиционните и социалните медии, в които особено продуктивен е бившият премиер Борисов.

Различните социологически агенции представят сравнително близки резултати от изследванията си през последните два месеца.

Всички дават преднина на ГЕРБ–СДС. Битката за второто място е между БСП и „Продължаваме промяната“, а четвъртото социолозите отреждат на „Има такъв народ“. Коалиция „Демократична България“ намалява с малко резултата си спрямо предишните избори, но прогнозираният драматичен спад на подкрепа заради появата на новата формация на Кирил Петков и Асен Василев не се отчита в изследванията.

Коалицията „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ е с големи шансове да прескочи 4-процентната бариера, а националистически формации като „Възраждане“ могат да намерят място в новия парламент единствено при ниска избирателна активност. Разбира се, не е задължително предварителните сондажи на общественото мнение да уловят силата на една нова електорална вълна, породена от поредния политически проект, който обещава промяна – той може да обърне с главата надолу всяка прогноза.

След провала на две поредни Народни събрания и пропилените шансове за съставяне на широк коалиционен кабинет протестните партии твърдят, че са осъзнали грешките си – и на растежа включително. И че са готови да загърбят не само егоцентризма си, но и някои идеологически различия, ако успеят да постигнат съгласие за обща управленска програма и за приоритетите в нея – като съдебната реформа например.

Не само в България партии от различни европейски семейства правят опит да се обединят срещу десния популизъм в Европа,

създал режими с авторитарен уклон, които управляват повече от едно десетилетие. В Чехия например от властта си тръгна милиардерът популист Андрей Бабиш. Там преговорите за създаване на кабинет без партията на досегашния премиер завършиха с успех и страната ще бъде управлявана от широка либерална коалиция въпреки крехкото ѝ мнозинство в Долната камара на чешкия парламент. Общ опозиционен фронт между леви и десни формации ще се изправи и срещу Виктор Орбан на парламентарните избори в Унгария догодина. И той най-вероятно ще слезе от политическата сцена с мрачната слава на първия европейски лидер, включен от организацията „Репортери без граници“ в годишния ѝ списък на „враговете на свободното слово“ заедно с диктатори като Ким Чен Ун и Башар Асад.

Въпреки политическите заричания, че в 47-мото Народно събрание ще се събере мнозинство, което ще излъчи правителство без участието на ГЕРБ и ДПС, това никак не е сигурно. Още в предишния парламент партиите на протеста не изключваха БСП от коалиционната управленска формула. Но не защото за половин година партията се е променила идейно, отказала се е от комунистическото си минало и наследство и се е превърнала в модерна социалдемократическа партия, а просто защото без нея сметката не излиза.

В предишното Народно събрание „Демократична България“ отказа да преговаря със социалистите, които получиха от президента третия управленски мандат. Но как биха реагирали сега от коалицията, ако тази ситуация се повтори? В края на юли Христо Иванов каза пред БНР, че „на българската политическа класа ѝ се налага да се научи, че живеем в ново време“. И че формулата за базова политическа стабилност е формула на договарянето и съвместяването на легитимни интереси. Ако приемем, че това е дълбоко премислена, а не просто конюнктурна политическа позиция,

означава ли, че ДБ е готова да преодолее идеологическите различия с партията наследница на бившите комунисти?

И да влезе в кабинет с премиер социалист? Или идеологическата чистота ще бламира отново опитите за съставяне на парламентарно мнозинство и кабинет?

Същите въпроси стоят и пред БСП. Биха ли могли Корнелия Нинова и ръководството на партията да преглътнат властовите си амбиции и да се откажат от мандата в името на преобладаващия обществен интерес в ситуация на кризи, които трупат проблем след проблем и изискват поемането на тежка политическа отговорност?

В криза на политическото представителство изборът на идеологически ценности и спорът между лявото и дясното са фиктивни. Затова и създателите на новата формация „Продължаваме промяната“ отказаха твърдата идентификация по отношение на лявото и дясното, която би ограничила техните политически амбиции и действия. Както и защото като поколение нямат лично отношение към комунизма/антикомунизма и собствен разказ за тях, а ценностната им система не е формирана под влиянието на идеологеми.

В следващия парламент мнозинство и кабинет могат да бъдат създадени, без да е необходимо партиите да се откажат от своята идеологическа идентичност. Просто трябва да се споразумеят за обща управленска програма, по-скоро центристка, и за законодателни промени, които да обезсилят олигархичните влияния и зависимости на институциите и да отвоюват държавата от мафията.

Ако не успеят и този път, всички партии на протеста ще се качат доброволно на една шейна, която стремглаво ще ги понесе към пропастта.

Тогава ДПС може да извади етническата карта като коз за пряко участие в управлението на държавата (макар елитът ѝ да не е преставал да консумира всички облаги на властта). И изглеждащата доскоро невъзможна коалиция между трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС може да се състои в името на запазване на гражданския мир и на националното спасение, да речем. Едно такова правителство ще има много общи интереси, най-вече съхраняване на статуквото и недопускане на съдебно преследване на корумпираните лица във властта. То ще бъде с дълга перспектива и ще бетонира фасадната демокрация в България.

Социологът Андрей Райчев потвърди публично мнението на Иван Кръстев, че ако и след изборите на 14 ноември не се сформира кабинет, „това ще бъде колективно самоубийство на българската политическа система“. И отиде още по-далеч в прогнозата се, че тогава обществото може да се радикализира и да поиска президентска република, от която „в началото българинът ще е доволен, но после няма да може да я свали“.

Тази прогноза звучи стряскащо, макар че днес индикации за подобни обществени настроения няма. Но след изборите здравната криза ще изглежда много по-драматично, защото ще отпаднат политическото старание тя да се представя в по-мека светлина. А и сформирането на кабинет ще е най-рано към средата на декември – в началото на зимата, когато към екзистенциалните страхове от ковид заразата и смъртта ще се прибавят и обичайните битови проблеми.

Това прави още по-необходимо постигането на консенсус между партиите на протеста след свикването на новия парламент.

Защото в България не можем да се утешаваме с примери като тези в Белгия или Нидерландия. В Белгия миналата есен седем партии успяха да съставят редовно правителство след 16-месечно управление на служебен кабинет, в чийто мандат през 2020 г. смъртността от COVID-19 в страната беше една от най-високите в света. И в Нидерландия четири партии водят преговори повече от 230 дни за запазване на коалицията на премиера Марк Рюте, управлявала страната до парламентарните избори през март, но са далеч от постигането на съгласие.

Затова пък Германия е добър пример за политическите ни партии. От ноември 2005 г. страната е управлявана от трипартийна коалиция, доминирана от Християндемократическата партия, чиято лидерка Ангела Меркел стана и федерален канцлер. След 16 години Германия отново ще има за канцлер социалдемократ след Герхард Шрьодер, а правителството отново ще бъде коалиционно. Немското списание „Шпигел“ (цитирано от агенция „Фокус“) писа, че изглежда, Меркел по-скоро се радва, че „прехвърлянето на властта е толкова лесно за организиране, а наследникът ѝ е толкова добре интегриран в правителството“.

Но за подобен преход във властта се изисква култура, каквато в нашия географски регион досега не е демонстрирана. Ще покажем ли в България, че и ние можем като германците?

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

България ще бъде различна

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3855

В последната година и половина в България се промениха много неща. Те не са очевидни в ежедневнието, но са значителни и са важно начало. Ще опитам да дам моя „вътрешен“ поглед на ситуацията и по-важното – какво предстои. Смятам, че има четири етапа не тези промени.

До средата на 2020 г. всичко изглеждаше монотонно и предрешено – ГЕРБ щеше да спечели още един мандат, социологията от май месец даваше сравнително високо доверие за Борисов и кабинета, а на хоризонта нямаше алтернатива. Тогава се случи събитие, което „разбърка“ нещата. Росенец.

На Росенец Христо Иванов и съмишленици осветиха преплитането на власт, икономически и лични интереси; осветиха влиянието и безнаказаността на ДПС и демаскираха зависимостите на ГЕРБ. Тогава написах, че Росенец е начало. И макар в момента много хората да опитват да омаловажат това събитие, мисля, че историците след много години ще го анализират и ще му отдадат необходимата важност.

След Росенец последва неизбежния отговор на президента заради подопечната му НСО, в който той атакува ДПС, Доган и Борисов. Последва и контраатака на зависимата от ДПС прокуратура, която влезе в президентството. Двете събития доведоха до протести, които промениха коренно картината и макар да не свалиха Борисов, предвещаха края на управлението му.

Росенец даде началото на първия етап. Вторият етап започна с парламентарните избори през април. До тях много хора все още не вярваха, че ГЕРБ няма да управлява и че няма да бъде отпусната тяхната хватка над властови и икономически влияния. Но изборният резултат и последващата твърдост на „партиите на протеста“ размагьоса избирателите – вече беше ясно, че ерата „Борисов“ свършва. ГЕРБ се сви до едно ядро избиратели, което е много различно от това, което ги държа на власт толкова време. Изборите дадоха начало на отпускането на властовите инструменти от ГЕРБ и ДПС, доведоха до служебно правителство, което разрови доста схеми, за които медии и опозиция говореха отдавна, но те си продължаваха и се разрастваха.

„Партиите на протеста“ станаха „партии на промяната“, но кабинет така и не беше сформиран. Причините са много, но могат да се обобщят с това, че се беше случила важна промяна в политическия пейзаж – вече нямаше един голям, който да определя условията. Това ще бъде трайната политическа ситуация, с която партиите трябва да свикват – ще има 5-6 средни по големина партии, които трябва да се научат на коалиционна култура, за да може да има управление.

Третият етап започва на 14 ноември. След изборите има шанс партиите на промяната да направят коалиционно управление, което да управлява с експертност и приличие; с прозрачност и отговорност; управление, което да реши затлачвани с години проблеми в правосъдие, образование, здравеопазване, инфраструктура, а и на практика всяка сфера. Такова управление не е гарантирано, а заявките, които ГЕРБ, ДПС и БСП дадоха в края на предния парламент за съвместни действия, продължени от действията на техните представители в ЦИК в тази предизборна кампания, са плашеща алтернатива – „още от същото, но дори по-грозно“.

Ако това не се случи и все пак партиите на промяната постигнат достатъчно висок резултат, в средносрочен план предстои четвъртата стъпка – промяна на мисленето. Мисленето, че сме аутсайдери, че нищо не зависи от нас, че е окей да сме последни, че е нормално всичко да е корумпирано. Да спрем да се дърпаме надолу в казана. Да водим, а не да догонваме.

Смятам, че последните година и половина и следващите две-три години са от историческа важност за България. И затова влагам усилията си в политическа кауза, каквато е Да, България и Демократична България. При всички рискове и негативи от това. България ще излезе различна от този период и зависи от всеки едни от нас да е към по-добро.

Материалът България ще бъде различна е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Има нещо гнило в Банкя

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE-%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8F.html

понеделник 1 ноември 2021


Гледайки как се развива предизборната надпревара, оставам с впечатление, че повечето партии, които се обявяват открито срещу банкенския специалист по корелациите между класическите италианска и английска литератури, забравят нещо много…

Защо не трябва да се броят 100% от контролните разписки от машинното гласуване?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3852

Демократична България обжалва решението на ЦИК за 100% преброяване на контролите разписки (по партии/коалиции) и вписването на този резултат в отделни протоколи. Аргументите са изложени в детайли в жалбата, ето „накратко“:

  • ЦИК няма право да дописва така Изборния кодекс. В Изборния кодекс се казва нищо такова, ЦИК си измисля правила. И то същия ЦИК, който преди 2 седмици каза „щом не пише изрично, че може с електронен подпис, значи не може“. Само че разликата в случая с разписките е, че няма общ ред, който да важи.
  • Разписките не са бюлетини – те се броят по-трудно (с по-дребен шрифт са, не се сгъват еднакво, а това допринася за повече грешки. Изначално, идеята за машините е да спестят многото човешки грешки; сега ЦИК иска да ги върне „на стероиди“. Тук има и един друг аспект – бюлетините имат поредни номера и защитни механизми; разписките нямат. Всеки може да фалшифицира разписка и да я пусне заедно със своята. Или вместо своята, ако реши да саботира изборите. Единственият начин да се провери, че една разписка е истинска е чрез QR кода, само че в методическите указания такава проверка липсва, а секционните комисии не са длъжни да имат смартфон с приложение за четене и интерпретиране на тези QR кодове.
  • протоколите от ръчното преброяване не подлежат на проверка с автоматизирани контроли при приемането им в РИК, на каквато подлежат протоколите при броене на хартиени бюлетини. Т.е. нито РИК, нито Информационно обслужване ще проверяват дали не пише пълни глупости в този протокол – просто ще го сканират и ще го качат с грешките.
  • световната практика никога не е да се броят 100% от разписките. Винаги се брои извадка – колко да е тя е отделен въпрос, но е абсолютно безсмислено да се хвърля усилие за 100% с всички рискове, изброени по-горе. Досега винаги (и в България, и на други места, където се гласува с машини), разминаванията с резултата от машината винаги са били заради човешка грешка при броенето.

Освен, че предложението има всички тези проблеми, това, което то се опитва да постигне има доста по-разумни решения. Разписките представляват т.нар. voter-verifiable paper audit trail (VVPAT), или проверима от гласоподавателя хартиена одитна следа. Те могат да бъдат проверявани по няколко начина, така че да гарантират, че машините наистина записват това, което избирателят е искал.

  • извадкова проверка – напр. на 2 или 5 процента от секциите. Ако има компрометирани машини, които дават глаове на една партия, вземайки ги от другите, то при проверка на определен процент секции на случаен принцип, това ще се види. Нужно е да има такова несъответсвие дори само в 1 секция, за да предизвика по-задълбочена проверка. При такова несъответсвие, обаче, трябва да се проверят и QR кодовете на всички разписки. Вместо на случаен принцип, може партиите и коалициите да посочват в кои секции искат да се извърши проверката.
  • броене на общия брой разписки и последващо преброяване на резултатите по партии/коалиции само ако общият брой не излезе.
  • следизборен одит, проведен централизирано, със съответните QR четци.

Мнозинството в ЦИК обаче иска да прехвърли всичко на секционните комисии, които да създадат едни протоколи извън закона, които нямат стойност за изборния резултат, но които могат да бъдат използвани удобно от противниците на машинното гласуване.

Нека ЦИК приеме по-разумни правила за одитиране, така че наистина да има гаранции за работата на машините, а не да създава допълнителен хаос и неясноти. И не на последно място – да позволи експертите от партиите да се включим пълноценно в одита, вкл. с достъп до изходния код.

И нека партиите, чиито представители гласуваха за това решение (ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН) да послушат поне малко експертни аргументи, и особено ГЕРБ да спрат да плашат избирателите с несъществуващи конспирации.

Материалът Защо не трябва да се броят 100% от контролните разписки от машинното гласуване? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Програмите на партиите – лъскавите кули на лицемерието

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/programite-na-partiite/

В България предизборните програми не се четат. В България предизборните програми не се дискутират. В България никой не пита политиците какво пише в предизборните програми на техните политически сили. Затова и биват съчинявани като за булки: нещо ново, нещо старо, нещо назаем. Новото са слоганите, старото – обещанията, другото е плагиатствано от също такива програми.

Фразите, в които думи като „справедлив“, „прозрачен“, „конкурентен“, „равен достъп“, „законосъобразно“ и техните производни са разпилени като пуканки в киносалон. Четейки, човек си мисли, че има наръчник за съставители на политически програми, който указва: употребете 20 пъти думата „справедливост“ и гледайте поне 10 пъти да е в болд; сложете 5–6 пъти „подобряване качеството на живот“, щипка „правова държава“ и непременно повечко „реформи“; „високите доходи и пенсии“ са задължителни, а „борбата с корупцията“ – о, борбата с корупцията трябва да е като „йе, йе“ в припева в песните.

България се промени, програмите – не

Седем месеца след първите парламентарни избори тази година в програмите на политическите сили, участвали в 45-тото и 46-тото и с шанс за 47-тото Народно събрание, не е променена и буква.

А от април насам много неща в България се промениха. Пандемията от COVID-19 излезе извън контрол и смъртността хвръкна нагоре. Изискването за зелени сертификати за работа и свободно време изкара на улицата хиляди. Служебните министри извадиха на бял свят разхищения с публични средства, подпечатани със закони от ГЕРБ – порочните схеми с „инхаус“ поръчките, използването на държавната Българска банка за развитие от малобройна група хора на принципа „Имаш крава, пиеш мляко“, авансово раздадени милиарди на пътностроителни фирми… Планът, който ще обезпечи Четвъртата индустриална революция в България, ще озонира въздуха и позелени енергетиката ни, ще намали бедността и въздигне правовата държава, беше на два пъти поправен и най-сетне изпратен в Брюксел. Европейската комисия е настойчива в искането си България да представи ясен план за закриването на въглищната индустрия и предстоящата неизбежна трансформация на трите района – Перник, Кюстендил, Стара Загора.

Но предизборните програми заобикалят пандемията и необходимото преизграждане на системата на здравеопазване в България. Политиците не искат да се цапат с въглищен прах и също така странят от темата. Нито дума за хората, заети в сектора с изкопаеми горива, и работните им места в бъдеще – едно от най-големите предизвикателства за държава, в която икономически активното население намалява за сметка на пенсионерите. (Трима работещи издържат двама пенсионери.) Заетите пряко в отрасъла са над 40 000, тяхното заплащане е над средното и осигуряване на нов поминък, без да се понижи стандартът им на живот, ще е изпитание за който и да е управляващ.

В нормалните държави е различно

Подобно мълчание и разхищение на захарен памук не е характерно за развитите демокрации. Там предизборните програми се обсъждат, а политиците залагат в тях визията си за промени и развитие на държавата. И в съседна Гърция предизборните програми са предмет на обсъждане. Понякога бурно, както бяха 10-те мерки, които вече бившият премиер на Гърция Алексис Ципрас обяви от името на СИРИЗА преди спечелените от него избори през 2015 г. Голямата здравна реформа на американския президент Барак Обама също стана достояние на избирателите преди изборите като част от предизборната програма. Както и конкретните мерки за средната класа – от намаляване на данъците на домакинствата с 1000 долара до защита на семейния дом от възбрана и реформа на законодателството за фалитите.

В Германия например Християндемократическият съюз и канцлерката Ангела Меркел, която се оттегля от политиката след парламентарните избори на 26 септември 2021 г., представиха предизборната си програма три месеца преди вота заедно с коалиционния партньор Хорст Зеехофер от баварския Християнсоциален съюз. В документа от 120 страници бяха записани съвсем конкретни предложения, например да не се допуска никакво съвместно поемане на публичния дълг на правителства от еврозоната чрез т.нар. еврооблигации, за които призоваваше Германската социалдемократическа партия. Предвидени бяха финансови бонуси за семействата, по-високи пенсии за майките и др. Също така ХДС и ХСС се обявиха за „близко стратегическо сътрудничество между Турция и ЕС“, но смятат, че ЕС ще се „претовари“, ако Анкара се присъедини към Общността.

Програмата на ХДС, управлявал 16 години Германия, се обсъжда най-напред между ръководството и партийните членове. Впоследствие се представя и публично и става предмет на дискусии, като се налага и канцлерката да я защитава.

В България партиите качиха предизборните си програми на сайтовете и някои от тях дори не направиха събитие от това. А „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев обяви своята десетина дни след началото на предизборната кампания.

Нова политическа оферта

Като формация, явяваща се за пръв път на избори (за разлика от останалите политически сили, за които вотът на 14 ноември е третият поред тази година), „Продължаваме промяната“ има повече енергия. В програмата на партията обаче не се предлагат някакви чудодейни решения – и както при останалите, тук също имаме комбинация от нещо ново, нещо старо и нещо назаем.

Например от партията предлагат доизграждане на магистралите „Хемус“ и „Струма“, също като ГЕРБ, но и наддават: ГЕРБ отдавна говори за два тунела под Стара планина, ПП – за три. Бойко Борисов настояваше за два нови моста на Дунав, ПП – за четири и един над варненския канал, та стават пет. В едни по-стари програми на ГЕРБ се говореше за изгpaждaнe нa магистрала „Чepнo мope“ чрез публично-частно партньорство. Е, сега ПП я вкарва в програмата – макар още миналата година да се разбра, че проектът ще кандидатства за финансиране от инвестиционния фонд „Три морета“, както и разширението на газохранилището в Чирен, което също е в програмата на „Продължаваме промяната“.

Има и за Маришкия басейн, но звучи така: „Приоритетно реализиране на инвестиционни програми и проекти на територията на комплекс „Марица Изток“, насочени към развитие на региона като модерен индустриален и енергиен център, с което ще се гарантира запазването на работните места и справедливи доходи на заетите.“ Със същия успех можеха и нищо да не запишат. За трите района, в които ще се закрива въглищната индустрия, са предвидени 1,3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход – почти колкото преките чуждестранни инвестиции в България за 2020 г.

Според двамата лидери Кирил Петков и Асен Василев с предлаганите решения в програмата, чийто лайтмотив е „Нулева корупция“, ще бъдат освободени 8 млрд. лв. Не бе пояснено къде се крият тези милиарди. По същия начин лидерката на БСП Корнелия Нинова беше обявила миналата година, че 10 млрд. изчезват чрез корупция, докато през 2019 г. беше назовала друга сума – 6 млрд.

Впрочем милиардите, за които Петков като служебен министър на икономиката и колежката му от МРРБ Виолета Комитова обясняваха как са изплащани авансово на пътните фирми, пак ще се дадат за 2022 г. Но не по „схемата на ГЕРБ“ – записва се малка сума в бюджета, сключват се договори за три пъти повече пари, които накрая се изплащат от излишъците. Сега Комитова обеща, че ще предложи в бюджет 2022 да се предвидят 1,5 млрд. лв. за поддръжка и ремонт на пътища. Тя установила, че от 2018 г. насам по толкова се дават за тези дейности, но проблемът бил, че нямало санкция на парламента. Само че по-рано министър Комитова и министър Петков твърдяха друго – как са завишени цените на строителни материали, купувана е скъпа техника и са предплащани огромни аванси. Сега пък се оказа, че толкова пари си трябвали за дейностите…

Така или иначе, каквото и да бъде написано в предизборните програми, повечето българи така и няма да ги прочетат. Те не харесват политиците – харесват спасителите.

Заглавна снимка: © Севда Семер

Източник

Провокацията Пеевски

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/provokatsiyata-peevski/

В сряда Конституционният съд се произнесе с решение за канадското гражданство на Кирил Петков. С мнозинство от 11 гласа съдът обяви президентския указ за назначаването на Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен. Това се случва в разгара на предизборната кампания, в която той и Асен Василев влязоха с амбицията в следващия парламент създадената от тях партия „Продължаваме промяната“ да получи мандат за съставяне на правителство.

Нека припомним как през 2019 г. Върховният административен съд отказа да провери къде е прекарал Делян Пеевски последните шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент и дали има право да участва в тях. Делото беше образувано по жалба на гражданското обединение БОЕЦ срещу решението на ЦИК да допусне депутата от ДПС да бъде кандидат в евроизборите. Единственият мотив за отказа от проверка на ВАС е, че според справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) Пеевски има постоянен и настоящ адрес в България повече от 6 месеца – както изисква законът.

Макар да бе публична тайна, че той от години трайно пребивава в Дубай,

което по своеобразен начин беше потвърдено и от Бойко Борисов в интервю за bTV през 2016 г. с репликата: „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната.“ Проверка на БОЕЦ също доказа, че народният представител не живее в посочения от него хотел „Берлин“, а сайтът „Биволъ“ разкри схемите, които той е използвал при резервации на самолетни билети за полети от и за Дубай с двата си паспорта, за да не може да бъде установено с точност кога и дали е пътувал. Но всички тези преки и косвени доказателства нямаха пред ЦИК и ВАС тежестта на справката от ГРАО.

Връщаме се към 2021 година. Делян Пеевски не участва в парламентарните избори през април и юли – за първи път от 2009 г. насам. Междувременно през юни САЩ му наложиха санкции по Глобалния закон „Магнитски“, а в началото на октомври името му се появи в разкритията по досиетата „Пандора“. Сега обаче олигархът реши да се върне в политиката с нова визия и обещание пред журналистите, че ще го виждаме по-често. Този ход не е нищо друго, освен предизвикателно неглижиране на общественото мнение от страна на Пеевски и на ДПС. Още повече че за първи път партията на Ахмед Доган издига и свой кандидат за най-представителния пост в държавата – президентския. И то не фигурант, а самия председател на ДПС.

Какво преследва със стратегията си ДПС?

Дали единствено мобилизация на вота и постигане на резултат, който да върне на Движението позицията на балансьор в парламента (позиция, която Доган осребряваше успешно през тези 30 години, като използваше картата на етническия мир)? Или преследва амбицията за директно участие във властта, която заяви и публично? Предстои да разберем.

През 2009 г. на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, Ахмед Доган каза, че ДПС не може да не е във властта, защото притежава свойството на бацила. Репликата му „ДПС е бацил – където влезе, не излиза“ медиите забравиха, макар тя да е толкова важна, колкото и тази, че той е „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“.

Още преди 12 години в интервю за БНР Мендерес Кунгюн, политолог и представител на неправителствения сектор на мюсюлманите у нас, предупреди:

като продукт на държавата в сянка ДПС изобщо не се интересува от правата и свободите на зависимия от него електорат. И не само не е гарант за етническия мир, но има и ресурса за подклаждане на етнически конфликти и рекет на българското общество.

Тази опасност днес изглежда още по-реална в контекста на агресивната предизборна риторика на кандидата за президент Мустафа Карадайъ и на други представители на политическия елит на българските мюсюлмани. Все по-отчетлива става и

опасната перспектива ДПС да се клонира в откровено религиозна партия.

А оттам и опасността развитието на демокрацията ни да се тласне към босненски вариант – опасност, която политици и държавници предпочитат да не артикулират гласно.

Станах неволен свидетел на разказ на баща, който отказва да приеме радикализацията на своите синове и внуци и напуска дома си. Този човек на достолепна възраст, с добра репутация и собствен бизнес, който уважава държавата, нейните закони и ценностите на цивилизацията ни, изживява драма. Защото е истински притеснен, че нацията ни може да бъде разделена, ако уахабизмът продължава да се разпространява в страната ни. И обвинява за това държавата и ДАНС, която сякаш е поставена на командно дишане.

Защо ДПС използват помаците и като своеобразен боен отряд, попитах човек от мюсюлманската общност в Казанлъшко. „Защото им трябват наивни и доверчиви хора, които могат да манипулират лесно“, беше краткият му отговор. По-дългият е по-страшен и ще го спестя.

Повече светлина върху политиката на Ахмед Доган и на ДПС хвърля документалният филм „Държавни тайни“ на Малина Петрова, чиято премиера предстои в края на тази година. В краткия откъс от него лица от общността и бивши кадри от висшия ешелон на етно-религиозната партия разкриват задкусилието в управлението ѝ.

Публичният разказ от юли 2020 г. на Христо Иванов за сараите на Доган в „Росенец“ създаде вълна, която повиши доверието към „Демократична България“ на извънредните парламентарни избори тази година. Но в него отсъстваха някои важни подробности. Като например това, че да пазят своя почетен председател дойдоха не етнически турци от Бургаско, където ДПС има силни структури, а помаци от Родопите и Пиринския край, изсипани на брега, без да знаят къде ги водят и защо, както се разбра по-късно от самите тях.

Активисти на ДПС от помашкия етнос, приближени до Пеевски, стигнаха до върховете на партията. Като Халил Летифов, който като областен лидер на Движението в Стара Загора осигури депутатски мандат от региона за олигарха в 43-тото Народно събрание. А няколко години по-късно стигна и до поста на зам.-председател на партията и в това качество днес е сред най-активните защитници на реномето на Пеевски. Летифов заедно с кмета на Белица Радослав Ревански (също от помашката общност) беше в щаба, който организира т.нар. дарителска кампания на Делян Пеевски в началото на епидемията от COVID-19.

Встрани от интереса на медии и анализатори е и въпросът

защо Делян Пеевски се кандидатира за народен представител винаги от региони с помашко население –

като Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, а не от североизточните, които са крепости на етническите турци. Сега оглави листата на ДПС и в старата българска столица Велико Търново, което беше разчетено като съзнателна провокация към общественото мнение. И потърси подкрепа от кметове на общини, срещите с които са представени като интерес към проблемите на хората в тези региони. Естествено, никой не си и помисли, че тази подкрепа ще е безвъзмездна.

Делян Пеевски знае, че почти военната мобилизация на електората на ДПС, каквато беше възможна допреди едно десетилетие, днес е немислима. По много причини, най-важната от които е разочарованието сред българските турци от тяхното политическо представителство. Практиката показа, че е по-лесно да се купят гласове в малките общини и села, особено в Северозапада, където е съсредоточено най-бедното българско и ромско население, отколкото да се агитират етническите турци, объркани и все по-отчуждени от ДПС.

Заглавно изображение: © „Тоест“

Източник

Как ковид вълната измести фокуса на предизборната кампания

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kak-covid-vulnata-izmesti-fokusa-na-predizbornata-kampaniya/

Предизборната кампания, седмица след началото ѝ, бе удавена от ковид вълната. Същинският политически разговор, който така и не се състоя след провала на първите и вторите извънредни избори, сега е напълно изместен от популистки крясъци и протести. Организират ги партии, които търсят начини да се докопат до парламента, и синдикатите, които съществуват благодарение на хората на наемния труд, особено в някои сектори от постиндустриалната икономика, като въглищния например.

Ситуацията се оказа особено благоприятна за ГЕРБ, които са в немилост след излизането им от властта. Със своите кадри на всякакво управленско ниво и с помощта на големите фирми, които натрупаха огромни печалби от обществени поръчки през 12-годишния цикъл на управление на партията, те нямат проблеми да организират улични протести и дори да бойкотират действията на служебния кабинет. Приемането на Плана за възстановяване и развитие, в който са посочени конкретни дати за закриване на въглищните централи, увеличаването на цените на енергоносителите на световните борси, а оттам – и на всички останали стоки и услуги, дойдоха дюшеш на бившия премиер.

Борисов има опитност за това колко лесно народът променя настроенията и любимците си, и знае, че от „Осанна!“ до „Разпни го!“ крачката е само една. Практиката доказа това отново за кой ли път – първоначално приеман с овации и натоварен с прекомерни очаквания и надежди, днес служебният кабинет е под обстрел и в преносния, и в буквалния смисъл на думата, след като министърът на образованието стана обект на улична агресия.

Последните действия на здравните власти буквално взривиха обществото

и го разделиха още по-видимо и по-драматично по отношение на ваксинацията и на ограничаването на свободите на гражданите. Въвеждането на електронен сертификат на ЕС (т.нар. зелен сертификат) за достъп до определени публични места, както и за практикуването на някои професии предизвика остри граждански и политически реакции. Партии като „Възраждане“ и „Атака“ извадиха отрядите си за бързо реагиране на жълтите павета в столицата, а неправителствени организации като Българския хелзинкски комитет излязоха с декларация, че мерките, наложени със заповедта на здравния министър, са закъснели, недостатъчни и засягат непропорционално определени групи от населението.

Въпреки това за всеки е ясно, че Стойчо Кацаров се намира в положението на заека от вица, в който вълкът го биел и когато е с шапка, и когато е без шапка. В условията на бързо разпространение на вируса, препълнени ковид отделения във всички болници на страната и висока смъртност, всяко действие или бездействие на здравния министър щеше да бъде атакувано – с различни мотиви. Затова за никого не беше изненада, че националистическите партии, на които социолозите не отреждат място в следващия парламент, поискаха оставката му.

По-странно прозвуча това искане от страна на БСП, защото Корнелия Нинова не може да не осъзнава, че нанася имиджови вреди на президента. Зад оставката на здравния министър застанаха и от ГЕРБ – все едно че по време на тяхното управление ковид кризата е била овладяна и под контрол. Или че смъртността е била по-ниска. Или че и тогава не бяхме начело в черната класацията в света.

Румен Радев обаче отказа да смени министър Кацаров, с което даде ясен знак кой дирижира управлението на държавата.

Но Борисов, както знаем, е ненадминат в умението си да превръща дефектите на опонентите си в ефекти за себе си. На специални пресконференции или при всеки повод, когато може да говори пред включени телевизионни камери, той не пропуска да нападне служебния кабинет и президента. И дори премина границите на допустимото политическо говорене, като нарече здравния министър лъжец и измамник. А народа си упрекна, че „сам си е избрал хаоса и юмрука“.

Нервността на Борисов е обяснима. Независимо че социолозите прогнозират отново първо място за партията му, той се чувства като спънат кон преди последното препятствие в състезанието. Защото знае, че само с ДПС не може да направи коалиционен кабинет. И защото не събра смелост да влезе в лична битка с Радев, а изпрати да я води проф. Анастас Герджиков, на когото гледа като на необходимия фигурант, какъвто за него беше и президентът Плевнелиев.

Борисов и ГЕРБ от защитна доскоро позиция преминаха в атака и политическата конюнктура работи за тях. Но и опонентите им в кампанията не успяват да притиснат бившите управляващи с конкретни факти за огромните злоупотреби с публични средства в първата година от епидемията от COVID-19 в България. А такива има достатъчно, например поръчката на 4,5 млн. дози от ваксината на „Астра Зенека“ в началото на 2021 г., още преди европейската служба ЕМА да я бе одобрила за употреба в ЕС. От тях до средата на това лято според министър Кацаров са били използвани едва 450 000 – и заради търговската война срещу „Астра Зенека“ впоследствие, и заради пълната липса на адекватна информационна кампания в полза на ваксините.

Този и други примери, свързани с управлението на ковид кризата, могат да демаскират Борисов и партията му като единствено способните да въведат ред в хаоса (според реториката на бившия премиер). Защото обществото ни е уморено от празнословие и обещания за изчегъртване и възмездие. Вместо това партиите се опитват да сърфират върху високата вълна на пандемията и да търсят краткосрочния политически ефект от позиционирането си спрямо мерките на служебния кабинет.

Но не казват как биха овладели кризата, ако утре се наложи те да управляват.

Сякаш след изборите през ноември ще се събудим като от лош сън и ще продължим живота си както преди, а вирусът ще е изчезнал магически.

Тази кампания изглежда налудничаво с предизборната логорея на фона на мрачната близка перспектива за българите. И понеже хората отдавна са спрели да вярват на обещанията на политиците за светло бъдеще, никой никого не слуша в това надприказване. А то и няма нищо смислено за чуване. Защото досега в кампанията не се състоя нито един смислен дебат за това как трябва да се развива икономиката ни; как да се повишат доходите; как да се реформира здравната система; как да се справим с демографската криза; каква да е външната ни политика в перспективата на една нова студена война, в която светът влиза след кризата между Русия и НАТО; как да посрещнем предизвикателствата, пред които ни поставя новата бежанска вълна, и пр. При този дефицит на идеи и лидери визионери, политиката у нас се превърна в поприще предимно за посредствени кариеристи.

В интервю за портал „Култура“ през 2012 г. политологът Иван Кръстев казва:

Петата революция е резултат от важните открития на неврологията, според която най-важните политически решения не се вземат на рационално равнище. Така политическите консултанти, които са сред най-активните консуматори на тези открития, предефинираха политическата игра и от съревнование на идеи я превърнаха в управление на емоциите.

Тази теза е доказана на практика в България през последните 20 години, през които изборите печелеха не партии с добри програми за управление, а популисти, които успяха да завладеят емоционално избирателите. Такива популисти бяха Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов. На последните предсрочни избори Слави Трифонов успя да увлече масите, но разпиля емоциите им, защото му липсват лидерски качества за това. Според социолога Първан Симеонов сега се наблюдава обществено влюбване в Кирил Петков и Асен Василев и ако се получи магия между тях и избирателите, няма да е изненада със своя политически проект „Продължаваме промяната“ те да получат силна електорална подкрепа и да се преборят за второто място на парламентарните избори през ноември.

Но дотогава има още три седмици, през които не се знае как може да се променят електоралните нагласи след пика на четвъртата ковид вълна. Затова предимство в кампанията ще имат онези партии и кандидати, които, освен да броят жертвите на вируса, могат да предложат конкретни и консенсусни политики за овладяване на кризата и излизане от нея.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на в. „Марица“

Източник

2 в 1. Ноемврийски валентинки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/2-v-1-noemvriyski-valentinki/

Месец преди изборите 2 в 1 перманентното предизборно състояние, в което се намира България от миналото лято, започна да екзалтира.

Наслагват се две кампании – за президент и парламент, говоренето на политиците по медиите достига нива, които са опасни за психичното здраве на нацията, отприщват се протести. Излизат пътни работници със скъпата техника, накупена от собствениците на фирми благодарение на солидните аванси и щедрост на поръчките от ГЕРБ. Излизат миньори и енергетици, водени от синдикатите, които не пресираха ГЕРБ и Бойко Борисов за бъдещето на Маришкия басейн, но са избрали да го направят точно сега. Излизат и медицинските сестри, които от десетина години искат едно и също – нормално заплащане и нормални условия на труд, защото намаляват, остаряват, напускат, заминават. Ако затегнат мерките срещу COVID-19, и от заведенията ще напълнят площад „Независимост“.

Как влизат в тази кампания шестте политически сили, на които социологическите проучвания дават шанс за представителство в 47-мия парламент?

ГЕРБ – коравите пичове

Управлявалата в последното десетилетие партия на Бойко Борисов успя да се окопити, за което допринесе и провалът на „партиите на промяната“ (при цялата условност на това понятие) да произведат правителство. ГЕРБ са амбицирани не просто да са първи след изборите на 14 ноември, но и да съставят кабинет въпреки акция „Изчегъртване“ и изолацията, в която изпаднаха в последните два парламента.

Към момента социологическите проучвания им отреждат отново първото място, при това без да са особено застрашени от изместване. Според последните социологически проучвания („Алфа Рисърч“, „Екзакта“) голямата борба ще е не за първото, а за второто място, което си оспорват БСП, „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ – победител на изборите през юли.

За утвърждаване на стремлението на ГЕРБ да са първи, работи и лошото време, в буквален и преносен смисъл. Служебният кабинет попадна в ситуацията на играч по ръгби, който е затиснал топката, но всички останали са върху му. Служебните министри не успяха да се справят ефективно нито с перманентни кризи, като пандемията от COVID-19 и слабата ваксинация, нито с „черни лебеди“, като засядането на натоварения с азотeн тор кораб „Вера Су“ край Камен бряг. Данни на националната статистика за умиранията през 2020 г. и първите девет месеца на 2021 г. ясно показват, че през тази година броят на смъртните случаи в България във всеки от деветте месеца е по-висок от миналата (с изключение на две седмици, когато е имало незначително завишение през 2020 г.). В момент, в който Световната здравна организация съобщава, че смъртността от COVID-19 e спаднала до най-ниски нива от близо година, в България, държавата с най-малко ваксинирани в ЕС, тя е във възход.

Спиралата на цените на тока, отоплението, водата, храните, жилищата плаши хората и ги кара да бъдат песимистични и несигурни за бъдещето си. Ако започнат снеговалежи и разплащанията с фирмите за ремонт и поддръжка на пътищата не са уредени, един блокаж на пътищата ще качи проценти на ГЕРБ – и ще смъкне от други. Тежката зима, която предвещават енергетици и икономисти, се подсилва от действия на „Булгаргаз“, които в писмо обявиха, че заради задлъжнялостта на „Топлофикация София“ и ценовата политика не могат да се разплащат за газа от Русия и Азербайджан и настояват за ново откупуване от БЕХ на задължения на столичната „Топлофикация“ за 130,6 млн. лв.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подклажда страховете с изявления, че цената на тока ще стигне 500 лв. за мегаватчас, след като надхвърли 300 лв. преди месец. А държавната енергетика, която дирижира предлагането на енергийната борса, продължава да е контролирана от утвърдените от ГЕРБ кадри – там дори епителът не бе изчегъртан.

На този фон в оборот пак се пуска версията за стабилността, която Бойко Борисов олицетворява – по Тома Биков. (Не и за високия корупционен индекс на държавата, която остави след себе си, 111-тото място по медийна свобода три години поред и стъпканото върховенство на правото). С подкрепата си за кандидатурата за президент на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков ГЕРБ се борят също така за мястото на „Дондуков“ 2 – и с помощ от приятелите от ДПС. Този път няма номер с предварително обречен кандидат като Цецка Цачева на вота през 2016 г. Този път играят за победа и подборът на Герджиков и вицето му – Невяна Митева, бивша плувкиня, полковник от ВВС и съпруга на генерал, майка на три деца, с перфектна визия, го доказва.

Много се говори за обвързаности на Герджиков с Пеевски и ДПС, а като публично доказателство се споменава фактът за някогашното участие на Герджиков в партия „Новото време“ („ДПС в НДСВ“, както припомни тези дни бившият премиер Иван Костов пред bTV; нейният бивш председател Емил Кошлуков днес е начело на БНТ). Позицията на Герджиков за най-младия олигарх Делян Пеевски е недвусмислена: „Не бива да се вторачваме в личности.“ Освен това смята, че Лозан Панов е бил „подведен“, когато го обяви за пряк път на ДПС към президентството.

БСП – сцени от един семеен живот

БСП влиза в кампанията разединена и заредена с напрежение – и това не е новина, защото при Корнелия Нинова такава е традицията. Този път противоборството е по оста „за“ и „против“ президента Румен Радев, макар че публично лидерката на социалистите обяви подкрепата на партията за втория му мандат.

Въпреки че Радев дължи своята сегашна президентска позиция на избора на Нинова и гласовете на социалистите, пет години по-късно местата са разменени. Сега той е този, от когото БСП черпи влияние и енергия за кампанията си. Тази зависимост изнервя партийната лидерка, но тя не може да си позволи публични разногласия с президента. Причината е една – нарича се власт, която и кръгът на Нинова, и кръгът на Кирил Добрев, и президентският кръг очакват от твърде дълго време. Това е и единственият начин противниците на Нинова да загърбят идеята за отстраняването ѝ. Поне за известно време.

БСП или „Продължаваме промяната“ ще се пребори за второто място? Партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е близка до президента и областните управи работят за нея, казват социалисти, които смятат, че потенциалът на новия проект е по-голям от този на социалистическата партия.

След изборите отново Радев, ако спечели втория мандат, ще е мостът на БСП към евентуално управление. Но има и уловка: ако „Позитано“ 20 се утвърди на второто място, ще е ухажван партньор за коалиция – и от ГЕРБ и ДПС, и от тези, които искат промяна.

„Продължаваме промяната“ – ах, тези харвардци

От момента, в който усмивката на Кирил Петков огря българската политика, нищо вече не беше същото. Ще стигне ли тази усмивка за цялата кампания, в която „Продължаваме промяната“ влиза без предизборна програма и с послание за битка с корупцията, така втръснало ни? Различното от посланията на другите сили, от които чакаме промяна, е, че те казват: „Нали видяхте, че ние това го можем!“ Видяхме, че казаха за едни големи кредити от Българската банка за развитие, после смениха ръководството и промениха начина на финансиране на проекти. Но ония големи кредити си остават, те са барикадирани с договори, чудесни гратисни условия, така че – кой взел, взел.

Може да нямат програма (и да не е известно кога ще имат), може да са доста противоречиви в публичните си изявления, но амбицията е налице – Асен Василев се вижда като министър на финансите в следващо правителство, а Кирил Петков може би като премиер, след като сподели коя партия какъв пост може да поеме. Към „Продължаваме промяната“ вече поеха хора от „Демократична България“, а с тях – и избиратели. Назначеният от служебния кабинет шеф на Агенцията по горите – зеленият Александър Дунчев, вече е водач на листа на новата партия.

Освен от ДБ в проекта на двамата бивши служебни министри прииждат и разочаровани избиратели от доскорошния фаворит „Има такъв народ“. Василев и Петков са самоуверени, с шлифован от маркетинга стил на изразяване, в духа на TED лекциите. Макар да избягват конкретика за бъдещи политики, обещаха, че ще запазят данъците на сегашните нива. Едва ли има политическа сила, която да каже обратното.

„Има такъв народ“ – къде се дяна ти, любов народна

Партията на Слави Трифонов трудно ще си върне тази толкова изменчива народна любов. Според социолозите тя ще се бори в най-добрия случай за третото или четвъртото място. Из медиите продължава да се търкаля историята с Петър Илиев, уволнен от Софийския университет заради заключението на етичната комисия, че е плагиатствал в дисертацията си, а сега и адвокатската колегия в София също го проверява. И докато този скандал не угасне съвсем, винаги ще се припомня, че Илиев е бил кандидат за правосъден и за вътрешен министър в двата проектокабинета на „Има такъв народ“.

През август, когато политическият проект на двамата служебни министри още не беше факт, проучвания показваха, че ИТН спада до трето място, а второто се заема от „Дeмократична България“. Никакви оправдания постфактум, направени в куп медии от ръководството на ИТН, не успяха да постигнат ефект и да убедят обществото, че партията на Трифонов няма вина за това, че не е било излъчено правителство.

Сигналите, които излъчва ИТН, този път не са в стила на алфа-мъжкарството. Лицата, които сега говорят публично, показват склонност към диалогичност, така дефицитна при първоначалното натрупване на политическия им опит. Какво ще произлезе от това – отсега е трудно да се прогнозира. В опит за идейна реанимация лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че партията ще влезе в бъдеща управленска коалиция, при условие че е поет ангажимент за електронно дистанционно гласуване. Къде, по дяволите, отиде мажоритарният вот…

„Демократична България“ – време е да вдигне котва от Росенец

За „Демократична България“ дебаркирането на Росенец миналото лято се оказа истински вододел в политическата ѝ история. В интервю за „24 часа“ Ивайло Мирчев заяви, че след това събитие „Да, България“ е удвоила броя на членовете си.

Но „Демократична България“ се оказа твърде дълго закотвена към пристана на Ахмед Доган. Толкова, че когато се появи проектът „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев, започнали своя политически път именно от „Да, България“ – една от партиите в коалицията, ДБ се оказа в позиция първо да настоява за общо явяване, а след отхвърлената оферта мина в обяснителен режим дали са повече конкуренция, или повече съмишленици, или… Времето до началото на кампанията така и не бе оползотворено за лансиране на идеи за нови политики, свързани с болезнените проблеми тази есен – високи енергийни цени, Зелена сделка и въглищна индустрия и др.

В навечерието на напрегнатата изборна битка пък гръмна и скандалът, произведен от доскорошния председател на групата столични общински съветници на ДБ и бивш съдия Методи Лалов. Той обвини ръководството на „Да, България“ в недемократично управление и поиска оставките на Христо Иванов, Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев. Наред с това той обясни, че ръководството е нелегитимно, тъй като още преди три години е трябвало да се проведе Национална конференция. На фона на нееднозначната подкрепа вътре в ДБ за кандидатпрезидентската двойка Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе този скандал всява допълнително напрежение и разфокусира енергията.

Решението на ЦИК да не приеме за регистрация листата на обединението в Стара Загора заради представени документи без ръчни подписи, а само със сигнатури на електронен подпис, е още един препъникамък за вота на 14 ноември. Проблемът ще бъде отнесен до Административния съд в Стара Загора, а се проверяват листи и за други райони. Решението на изборната администрация беше коментирано от съпредседателя на ДБ Христо Иванов като опит на ГЕРБ и ДПС да елиминират служебно обединението от изборни райони. В ЦИК, която е с нов състав, двете партии нямат мнозинство, а решението е било подкрепено от представителите на всички политически сили, с изключение на ДБ – ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН и ИБГНИ.

Връщането на Делян Пеевски в листите на ДПС – и в публичната политика – раздвижи ДБ. Срещу него във Велико Търново ще се изправи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов вместо адвоката Калоян Янков, който беше и председател на парламентарната комисия за Росенец в 46-тия парламент. При регистрацията на листата в Районната избирателна комисия Христо Иванов предложи дебат с Пеевски и добави:

… смятаме, че това ще бъде в някакъв смисъл централната, символната битка на тези избори. Пеевски прави заявка, че щял да бъде активен и да говори. Това показва намерението на Движението да премине в рамките на демократичните средства към нещо като терористична акция срещу българската демокрация. 

През един жълт сайт Пеевски отговори, че не иска дебат с Иванов, а с Иво Прокопиев (бизнесмен и съиздател на „Дневник“ и „Капитал“), който „му е началник“. Ако ДБ разчита да раздвижи кампанията с подобно противопоставяне, няма да е достатъчно. Вече не.

ДПС се качва на кантара

Решението на ДПС да издигне лидера си Мустафа Карадайъ за кандидат за президент в комбинация с евродепутатката Искра Михайлова е опит да се претегли. Колко гласа тежи ДПС, сиреч колко ще даде на ГЕРБ–СДС за кандидатпрезидентската им двойка проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева, и какво ще договори при рулетката с мандатите. Наистина колко тежи ДПС – под 300 000, колкото изкара на последните избори, малко над 400 000 или близо 600 000, спечелени за първи и последен път през лятото на 2009 г.? Зависи колко безпощадно ще е към купувачите на гласове ръководеното от Бойко Рашков МВР. Зависи и от ресурса, който ще бъде вложен в кампания, в която отново ще участва Делян Пеевски, подгонен от санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ и яростно защитаван от партия (чийто член никога не е бил) и в София, и в политическото ѝ семейство в Брюксел.

Инициативата с кандидатпрезидентската двойка на ДПС няма да обърка избирателите, тъй като регистрираните в двата вота партии и коалиции ще фигурират в двете бюлетини под един и същи номер. (Не и тези, издигнати от инициативен комитет.)

Ами ако гласовете за ДПС отново са под 400 000? Тогава кандидат-президентът Карадайъ ще трябва да понесе отговорността за слабия резултат и за мястото му ще се търси нов лидер. При наличието на почетния председател Ахмед Доган няма да е трудно.

„Изправи се.БГ! Ние идваме!“, къде сте?

Къде сте наистина?

Заглавна снимка: Markus Winkler / Unsplash

Източник

Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori-nov21-risk/

На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани независимо къде се намират. Възможност да гласуват… е, това за пореден път остава сложно.

Срокът за подаване на заявление за гласуване в чужбина изтича в полунощ българско време на вторник 19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявления по този начин тази година, но е важно да се разбере, че всеки път трябва да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този етап:

  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 14-ти ноември сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 17)
  • Вече са одобрени почти 700 секции в чужбина, където в последните 5 години е имало над 100 подадени гласове. Все пак, това не означава, че на тези места местните общости ще имат възможност или разрешение от приемащата страна да организират секции. Затова се свържете с местната си общност, за да научите къде всъщност се организират такива. Изискването за една секция вече е намалено от 60 на 40 заявления.
  • Отпадна изискването за максимум 35 секции в страни извън ЕС. Това означава, че в САЩ и Великобритания, които бяха най-засегнати на предишния вот, ще има възможност за много такива. Отново, потърсете секция наблизо, за да я подкрепите
  • В Германия се очаква проблем, тъй като германските власти са ограничили секциите до 40 места извън консулствата
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както знаем, основна роля в организацията на изборния процес в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В голяма степен това са активни българи, които от години се занимава с това, което всъщност следва ЦИК и МВнР да свършат. На всеки вот информираме, призоваваме, изясняваме, намираме помещения, попълваме комисии и нужди.

През годините тази роля рядко е разпознавана, а понякога дори блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да призовава българи в чужбина на разпит заради разследване за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или съмнения в документацията, използваха за пореден път писания в жълти медии като повод за сериозна кампания. Той включваше дори задържане на границата за разпит на хора, които не са били уведомени по никакъв начин за това, че са търсени. Обвинения липсваха – прокурорите само им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара доста да се откажат не само да помагат с изборите, но и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, включително на хора в ЦИК е, че целта на прокуратурата е именно била такава – деморализация на активните българи най-вече в западна Европа.

Независимо от това доста хора продължиха да се занимават, донякъде напук. Резултатът беше рекорден брой заявления за изборите през април. След още един вот и серия от спънки от ЦИК явно на много им е писнало и сега има своеобразен бойкот на изборите. Целта е да има формално споразумение и ефективна съвместна работа между ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се настоява от над десетилетие, но така и не получихме някакъв отговор. Тази умора и бойкот поставя пред реален риск изборите в чужбина, защото е практически невъзможно консулствата ни с крайно недостатъчния им персонал и ресурси да организират дори част от секциите.

Тъй като ЦИК далеч не се слави с разум и трезва преценка, може да очакваме сериозни проблеми в следващия месец. Независимо, че 700 секции са принципно одобрени независимо от заявленията, надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател.

Всичко това, както и умората от поредния вот, обяснява намаленият брой заявления този път. За април събрахме 85815 заявления. За юли – 70960. Ако поддържаме сегашната тенденция сега ще има около 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, макар не основна, е времето на събиране. Докато периода за подаване на заявления в началото на годината беше 29 дни, сега е едва 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявления по дни от откриването на електронния формуляр.

Следейки активността по дни към този етап на кампанията по събиране виждаме, че средният брой заявления на ден е останал относително същия в САЩ и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Великобритания е паднал повече от половина. Ако моделираме активността от предишните вотове ще очакваме сериозен спад с между 30 и 50% навсякъде.

Както споменах по-горе, това няма да се отрази непременно на броя на секциите – основен риск за това е отказа на ЦИК да говори с хората, които всъщност им вършат работата зад граница. Липсата на заявления обаче ще остави списъците празни, което ще забави допълнително изборния ден.

Както и предишни години, може да следите активността на подаването на заявления в реално време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще публикувам картата със секциите, когато станат известни и официално потвърдени.

The post Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск first appeared on Блогът на Юруков.

ТОЙ се върна на бяла камила

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0.html

понеделник 11 октомври 2021


peevski

Не знам за вас, но лично аз съм изненадан от издигането на Делян Славчев Пеевски за водач на депутатската листа на ДПС за Велико Търново. Не съм изненадан, че е…

За кого играе БСП

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-kogo-igrae-bsp/

Когато Стоил Рошкев, журналист от телевизията на БСП, наскоро призова зрителите да гласуват за БСП и да не гласуват за президента Румен Радев на 14 ноември, със сигурност това не е била непозволена волност. Това е правата линия.

Шокиращо, но в действителност разломът между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 е по-голям от всякога. След като загуби избиратели на вота на 4 април и заради неизречената подкрепа за Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова официално обяви такава две седмици по-късно. Въпреки това „нашият президент“ вече не е дотам „наш“ за ръководството на партията, издигнала го за първия мандат.

Избирателите на социалистите – същите, които гласуваха за Нинова на първите преки избори за партиен лидер, харесват Радев. Дилемата „Нинова или Радев“ ще е разрушителна за изборните резултати на БСП, паднали под 400 000 след вота на 11 юли (на 4 април бяха 480 136). Съвсем реалистично е третото място да се изплъзне на БСП, а в настоящия формат за него ще се борят още поне две политически сили – „Демократична България“ и „Има такъв народ“.

Появата на политическия проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, ползващ се с протекциите на президентската институция, разджурка рейтингите. Привличайки според проучванията на социолозите избиратели от ИТН и ДБ, но също и от останалите политически сили, „Продължаваме промяната“ изтласка формацията на Слави Трифонов и засега е фаворит за първото място – освен ГЕРБ.

След като изгуби статуса на втора политическа сила, БСП изпадна до

„една от партиите, подкрепящи президента“, 

като в този формат вече води „Продължаваме промяната“. Въпреки това тези близо 400 000 гласа, които социалистическата партия носи със себе си, са важни – а и са повече като тежест от приноса, който се кани да даде ДПС на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ–СДС. (На последните избори партията на Ахмед Доган спадна до 292 514 гласа, сега ще се опита да „извади“ повече гласове от Турция заради репликата на Радев към лидера на ДПС Мустафа Карадайъ „Коя е Вашата родина майка?“.).

Победата на Румен Радев, доскоро в кърпа вързана, вече не изглежда така предопределена след номинацията на Лозан Панов, подкрепян от ДБ, и на проф. Герджиков. Освен това не е сигурно колко от избирателите на ИТН (първа обявила подкрепа за Радев) ще гласуват за него, както не е сигурно, че всички от ДБ ще застанат зад председателя на Върховния касационен съд.

Така че в ситуация, в която и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, също подкрепяща настоящия президент, е на ръба да влезе в бъдещия парламент, единението в БСП е важно за Румен Радев, борещ се за втори мандат. Затова в тази студена война и Нинова – първият лидер на БСП, избран чрез пряк вот, и Радев – мажоритарно избран с над два милиона гласа, спазват формално приличие. Нуждаят се един от друг.

Невъзможно е Корнелия Нинова да се съизмерва с най-одобрявания политик в България, чийто рейтинг надмина 60%. Но подкрепяна от Калоян Методиев, с когото се знаят от СДС, Нинова, изглежда, не отчита последиците от тази битка за самата партия. (Методиев е директор на неправителствената организация Институт „Рего“ и за кратко началник на кабинета на президента Радев, отстранен от поста през септември 2020 г.) Според бивши депутати от левицата Нинова е подразнена от „американизирането“ на Радев, особено от неговата подкрепа за инициативата „Три морета“ и критиките му към газопровода „Турски поток 2“ заради похарчените 3 млрд. лв., които „никога няма да си върнем“.

В БСП проруските позиции са на почит и дори евродепутатите, излъчени от партията, не се отклоняват от тях. 

Последният пример е гласуване в Европарламента през септември, когато петимата представители на БСП единствени в групата на социалистите в ЕП гласуваха против резолюция, призоваваща за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия.

Документът разграничава руския народ от режима на президента Путин. В него са отбелязани обвиненията срещу агенти на ГРУ в опита за убийство на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев и още двама души; изтъква се, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руския газ, петрол и други суровини поне докато Путин е на власт; настоява се България и Малта да се откажат от режимите на „златни паспорти“.

Освен това се настоява и Русия да върне трофейни архиви, сред които и изнесените от Червената армия български архиви на царската канцелария, на Министерството на войната, на МВР, лични архиви на български политици след 9 септември 1944 г., които нито едно българско правителство не си е поставило за цел да получи обратно.

Президентът Радев също лансира тезата за нов подход спрямо Русия, 

„отвъд санкциите“, като внимателно подбира думите спрямо Москва и избягва да критикува. Например след Европейския съвет през юни той заяви, че ЕС гледа под микроскоп Русия за корупция, а не е обръщал внимание на България.

А зрителят, обадил се в телевизията на БСП, за да каже, че Радев е „предател“, беше подразнен как се променил президентът, смятан в началото за руски човек: „Той питал ли е Нинова дали да назначава тези хора в служебния кабинет? Не мисля. Той се обяви и против братска Русия. Не мога да гласувам за такъв човек.“ Президентът не е питал лидерката на БСП за първия ешелон в служебното правителство, но е искал предложения за втория, каквито така и не е получил. А и вече не обича да му припомнят кому дължи първия си мандат. Затова и на 1 февруари т.г., когато сам се номинира, той ясно очерта намеренията си да излезе извън тяснопартийното:

„Издигaнeтo нa ĸaндидaтypaтa, зaявявaнeтo зa втopи мaндaт, caмо пo ceбe cи e пoлитичecĸи пpoeĸт, ĸoйтo мoжe дa oбeдини мнoгo бългapи. C г-жa Йoтoвa oчaĸвaмe, чe щe бъдeм зaeднo c бългapcĸитe coциaлиcти, c xилядитe xopa oтлявo, ĸoитo ca нaшeтo пoлитичecĸo ceмeйcтвo, ĸaĸтo и c вcичĸи пoчтeни бългapи.“

Осем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев издигнаха призива за „коалицията на почтените“ и „десни инструменти за леви цели“…

Двойна игра

Как ще се чувства Корнелия Нинова в такава коалиция, в която БСП няма да свири първа цигулка (макар да смята, че ѝ се полага по право)? Тя отдавна е подозирана в двойна игра – хем иска БСП да я броят за част от „коалицията на промяната“, хем се договаря с ГЕРБ и ДПС за „коалиция на статуквото“.

В предишния 46-ти парламент БСП не показваше активност, когато ставаше въпрос за главния прокурор Иван Гешев – нито по време на изслушванията му в парламентарната комисия, нито при събиране на подписи за извънредно заседание заради отнемането на Бюрото за защита на свидетели от опеката на обвинител №1, нито при дискусии в пленарната зала. Но все пак подкрепи с гласуване промените в Закона за защита на свидетелите, които прехвърлиха службата към Министерството на правосъдието.

Неясната позиция на Нинова и сие по отношение на съдебната реформа и фигурата на главния прокурор подхранва прогнозите за

възможна коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП – 

ако партията на Бойко Борисов се пребори за първото място и съответно получи първия мандат за съставяне на правителство.

Един от малкото депутати от БСП, които се осмеляват да изразяват категорична и принципна позиция относно съдебната реформа и мястото на БСП до партиите на протеста, е Крум Зарков (неговата майка – известната журналистка Анна Заркова, е един от тримата съпредседатели на инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори мандат). Той също е изолиран от Нинова, след като поиска оставката ѝ заради лошия изборен резултат – в края на май по нейно предложение Зарков и Янаки Стоилов (също поискал тя да поеме отговорност заради провала на вота) бяха отстранени от Изпълнителното бюро. Две седмици по-рано Стоилов бе назначен за министър на правосъдието в служебния кабинет на Радев.

Воден от своята прагматичност и желание за втори мандат, Румен Радев се еманципира от БСП, за да завземе по-голяма електорална територия. Още при преполовяването на мандата му се видя, че неговият висок рейтинг не се прехвърля към БСП и следователно може да се опита да изгради фундамент на надпартиен. Освен това ГЕРБ и Борисов низвергнаха Нинова, припознавайки Румен Радев за свой основен противник – и така го легитимираха допълнително.

На няколко пъти Корнелия Нинова се отърва от исканията за оставката ѝ. Къде ще се озове след 14 ноември, зависи от изборния резултат на коалицията на социалистите. И няма да е изненадващо, ако за президента Радев гласуват повече социалисти, отколкото за листите на БСП.

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

Ирак пред избори. Възможна ли е промяната?

Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/iraqi-elections-2021/

На 10 октомври т.г., в шести поред парламентарни избори след падането на режима на Саддам Хюсеин, Ирак ще избира членовете на бъдещия си парламент (Събрание на представителите). Държавата, която само преди няколко години беше на ръба на своето фактическо оцеляване, намирайки се под ударите на ИДИЛ, днес е изправена пред редица проблеми, които в не по-малка степен представляват пречка пред бъдещето ѝ.

От 2014 г. насам Ирак се намира в непрекъсната институционална криза.

Правителствата на Хайдер ал Абади и на настоящия премиер Мустафа ал Кадеми остават неспособни да наложат контрол и да внесат ред в ключови сектори – като тези на сигурността и финансите. Ирак не се справи добре и с кризата, свързана с COVID-19, което допълнително задълбочи критиките. В областта на енергетиката някогашният първенец в рамките на ОПЕК изпитва сериозен недостиг на петрол, оставайки зависим от вноса на преработен нефт и петролни продукти.

Дни след падането на Мосул през юни 2014 г. Ирак стана свидетел на повторната поява на паравоенните шиитски формирования, или т.нар. милиции. С фетва (религиозен указ) върховният лидер на шиитските мюсюлмани великият аятолах Али ал Систани призова населението на Ирак да застане редом до своите въоръжени сили и да защити страната. Това отвори вратата религиозният постулат да бъде интерпретиран в полза на милициите и доведе до тяхното повторно появяване след гражданската война през 2006 г. Хиляди млади мъже напуснаха въоръжените сили на Ирак и се записаха в редиците на различни милиции.

Опитите на няколко поредни иракски правителства от 2014 г. до днес да внесат ред във взаимоотношенията между официален Багдад и милициите, поддържани в немалка степен от Иран, остават напразни. Представляващи на практика паралелна военна сила, по примера на други държави и в частност Ливан, милициите имат дестабилизиращ ефект и често служат в борбата между основните шиитски политически сили, излизайки извън рамките на чисто политическите методи.

Неуспехите в сектор „Сигурност“ не са единствените,

които накараха хиляди иракчани да излязат по улиците на големите градове на страната през есента на 2019-та и почти цялата 2020 година. Масово недоволство от липсата на електроенергия, която Ирак внася в недостатъчни количества основно от Иран, в условията на растяща криза в здравеопазването доведоха до безредици, сблъсъци с полицията, но и накараха мнозина открито да заявят, че Ирак не може повече да бъде управляван от политически и религиозни кланове. От това се възползваха политически лидери, известни със способността си да „усещат пулса на улицата“, сред които особено важен е Муктада ас Садр, чиято партия е основен претендент за мнозинството в парламента.

Иракският парламент гласува новия национален бюджет с три месеца закъснение – едва през март т.г. Веднага след неговото обнародване стана ясно, че той не отговаря на очакванията на основни политически сили и на населението като цяло. След трудни и продължителни дебати между правителството, кабинета на президента и Събранието на представителите, едва през юни измененията и допълненията на закона бяха приети от парламента. Тежките различия се запазиха.

Бюджетът според критиците му не предвижда реформи в публичния сектор, води до допълнително обезценяване на националната валута и не стабилизира икономиката. Той предвижда 89,7 млрд. долара разходи при очаквани приходи от 69,9 млрд. и прогнозна цена за барел от 45 долара. Ирак ще изнесе 3 250 000 барела за текущата година. Съотношението между разходите и инвестициите е 77,6% : 22,4% което оставя открити всички основни проблеми пред страната – качеството на живот, заплатите в държавния сектор, липсата на инвестиции в здравеопазването и енергийната инфраструктура, ръста на безработицата.

Важен открит проблем е и този за отношенията между Багдад и Ербил. Централното правителство се опитва да закрепи силната си позиция спрямо кюрдите в Ирак и тяхната автономия. След неуспешния референдум за независимост през 2017 г. кюрдите загубиха голяма част от възможността си да налагат позициите си пред Багдад. Независимо от това обаче, техните права и редът, по който се развиват отношенията им с централното правителство, са закрепени в Конституцията. Един от нерешените въпроси се отнася до т.нар. дискусионни територии, начело с Киркук – основен център на петролната промишленост, който през 2014 г. Ербил постави под свой контрол, но който след 2017 г. Багдад си върна обратно и отказва да обсъжда.

Само часове преди изборите на 10 октомври основните политически сили в Ирак остават несигурни за бъдещето.

Т.нар. шиитски партии се намират далеч от единството. Тези партии представляват интересите на шиитите в Ирак, които са над 60% от населението на страната, а тяхното политическо представителство и място са гарантирани от Конституцията от 2005 г. Спорещи за своята идентичност на национални партии срещу такива, които не крият връзките си с Иран, шиитските партии и коалиции са непредвидими в поведението си при съставянето на бъдещото правителство. А с това и бъдещето на самата държава е непредсказуемо.

Формално начело сред шиитите е т.нар. политически блок „Сайрун“ на Муктада ас Садр. През 2018 г. Ас Садр имаше 56 от общо 329 места в Събранието на представителите. От 2014 г. насам той заявява себе си като основен защитник на иракското население и гражданските права. Ас Садр страни от явни връзки с Иран, като се позиционира в лагера на националистите. Популярността на лидера се дължи на неговата фамилия. Семейството му е сред най-влиятелните религиозни и политически сили в страната и неговото влияние надминава далеч просто границите на Ирак. Баща му, великият аятолах Мухаммад Садек ас Садр, има статута на култова фигура в Ирак. Убит от режима на Саддам Хюсеин, аятолах Ас Садр се радва на огромна популярност сред шиитите в Ирак заради своята роля в борбата срещу Багдад и религиозната си отдаденост в името на населението.

На второ място след „Сайрун“ на Ас Садр е коалицията на Хади Амр – „Фатах“. Амр има славата на един от най-влиятелните военни лидери в страната. Човек с огромна популярност сред шиитите заради ролята си във войната между Иран и Ирак, от 1980 г. до нейния край той воюва на страната на Техеран. Загубил над 17 членове на семейството си при режима на Саддам Хюсеин, Амр си спечели още слава, играейки основна роля в борбата срещу ИДИЛ заедно с убития през 2020 г. Абу Махди ал Мохандес. Основа на коалицията „Фатах“ са движението „Бадр“ на Хади Амр, което носи и името на най-голямата и влиятелна милиция в страната, и политическото крило на друга внушителна военна сила – „Асаиб ал Ахл ал Хак“ на шейх Каис ал Хазали.

Наред с тази коалиция, която не крие близките си връзки с Иран, сред кандидатите за парламента е и партията „Хукуук“, зад която стои още една влиятелна милиция – „Катаеб Хизбулла“. До изброените политически сили, черпещи сили от средите на милициите, се нареждат още партии и коалиции на няколко много влиятелни политици – като съюза на бившия премиер Хайдер ал Абади и най-старата шиитска партия „Дауа“ начело с Нури ал Малики. Съюзник на Абади е и представител на много известна религиозна фамилия с роля в историята на Ирак – Аммар ал Хаким.

В сунитския лагер основните политически претенденти

са настоящият председател на парламента Мухаммад ал Халбуси, срещу когото се изправя шейх Хамис ал Ханджар. Меценат милионер, живеещ в ОАЕ и с връзки в Катар и Турция, Ал Ханджар е свързван основателно с редица лидери на т.нар. сунитска въоръжена опозиция, която имаше своята роля в кризата с ИДИЛ през 2014 г. и кръвопролитията срещу шиитското население. През 2018 г., сякаш за да докаже, че иракският политически живот никога няма да ни лиши от изненадата на политическата мимикрия, Ал Ханджар се съюзи с Хади Амр по време на тогавашните парламентарни избори. Доскорошните яростни противници намериха общ език.

Шансовете на сунитите, които остават силно разединени, не са големи. Освен Халбуси и Ханджар отсъстват основни лица – като бившия говорител и лидер на Ислямската партия (лицето на „Братя мюсюлмани“ в Ирак) Салим ал Джебури или братята Осама и Атил ал Нуджейфи. Една от причините за това е непоследователната роля на сунитските лидери в кризата с ИДИЛ и тяхната доста закъсняла позиция на страната на кого ще застанат – дали на ИДИЛ, или в подкрепа на официалната власт. Не на последно място, влияние върху популярността им имат и съмненията за тежка корупция. Така например в качеството си на бивш губернатор на Мосул в навечерието на падането на града под контрола на ИДИЛ Атил ал Нуджейфи напуска града, а с него – според слуховете – изчезват и няколкостотин милиона долара от градската банка.

В Ербил и Сюлеймания – или в средите на кюрдския политически елит – традиционно се конкурират две партии: Демократичната партия на Кюрдистан, доминирана от фамилията Барзани, срещу Патриотичния съюз на Кюрдистан на Талабани. През 2018 г. общият брой на кюрдските депутати бе 58, като не се очаква този брой да се промени значително и сега.

По думите на човек, намиращ се в Багдад и участващ непосредствено в предизборния процес, изходът от тези избори е крайно неясен.

Възможни са всякакви коалиции и договорки, като няма поставени „червени линии“. След масовите протести на населението от Басра до Кюрдистан, очевидната неспособност на властта да се справи с епидемията от COVID-19 и задълбочаващата се икономическа и финансова нестабилност, тези избори следва да дадат отговор на въпроса: след като обяви победа над ИДИЛ, ще може ли Ирак да обяви победа и над вътрешните си тежки противоречия с цената на прагматичен компромис в името на своето бъдеще?

Заглавна снимка: Стопкадър от видеорепортаж на „Ал Джазира“ от март 2021 г. относно дебатите в иракския парламент за бюджета и икономическата криза

Източник

Продължаваме промяната или Продължаваме подмяната?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/prodalzhavame-promyanata.html

неделя 3 октомври 2021


Възпитаници на престижни университети. Млади, успели, богати. Свежи, усмихнати, непринудени, симпатични. Доказали се не само като мениджъри на компании, а и като държавни администратори, успявайки за някакви си четири месеца…

Коалиция „Нашият президент“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koalitsiya-nashiyat-prezident/

Петима кандидати за президент на Българския футболен съюз. А нито един, който да затрудни Румен Радев за втория му президентски мандат. Конкуренция като певицата Луна, журналистката Цвета Кирилова, политика Александър Томов (Лупи), русофилите Николай Малинов, Костадин Костадинов и Волен Сидеров само балканизират демократичния процес (като по Костурица), без да допринасят за качеството му. На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид.

За една двусмислена позиция

Като че ли всички обичат Радев – не го обичат само лошите от ГЕРБ и ДПС, но за всички, спрягани в бъдещо коалиционно управление, той е „нашият президент“. За „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и… Не, още не за „Демократична България“, докато ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“ не се разберат да имат ли, или да нямат кандидат-президент. Сигналите оттам са двусмислени, посланията – мъгляви.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов е категоричен в публични изявления, че ДБ ще издигне кандидатпрезидентска двойка. В предаването на БНТ „Референдум“ тази седмица го потвърди и съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев. В същия ден обаче съпредседателят на ДБ Христо Иванов даде интервю за „Свободна Европа“, в което е уклончив, увърта и представя най-различни доводи за липса на решение – сложността на ситуацията, колективните органи, които още не са взели решение, проблем с финансирането на толкова много избори в една година. (Изследване на Института за развитие на публичната среда показа, че ДБ са имали най-големи разходи в предизборния месец юни – 1 611 510 лв., като над 1,18 млн. са били за медийни услуги.)

Той (Румен Радев – б.р.) е поставен пред огромно изкушение – свръхконцентрация на власт. Проектът „Продължаваме промяната“ се явява като екстензия на служебното правителство. Рискът е да получим концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него. Не съм сигурен, че това е най-добрият заместител на Борисовата концентрация на власт. Мисля, че трябва да останем настрани от този процес. Трябва да имаме силно присъствие в парламента като контрапункт на тази свръхконцентрация на власт. 

Как този „контрапункт“ се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ, „Продължаваме промяната“ и ИБГНИ (разширена и към партията на Слави Трифонов, и към БСП)? Хем ще противостоят, хем смятат да управляват заедно… ДБ са в трудна позиция. Да не се намесват в прекия двубой между Радев и подкрепения от ГЕРБ–СДС (най-вероятно и от ДПС) ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков или да издигнат кандидат, който трудно ще бъде промотиран – част от привържениците им няма да приемат първото решение, второто също няма да се радва на бурна подкрепа. И в двата случая ще изгубят гласове, важното е да изчислят коя загуба ще е по-малка.

Междувременно късно в петък от „Медияпул“ съобщиха, че има вероятност Лозан Панов да бъде издигнат от граждански инициативен комитет, а неговата кандидатура да бъде подкрепена от „Демократична България“. Преди това обаче той трябва да мине през процедурата за предсрочно освобождаване от настоящата му длъжност на председател на Върховния касационен съд.

„Важно е, че подкрепяме заедно кандидатпрезидентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова. Кандидатурата на президента, издигната от инициативен комитет, може да стане модел на следващото мнозинство – и като политическа ориентация и различни социални прослойки“, заяви по БНТ Мая Манолова (ИБГНИ). Но тази „заедност“ в подкрепата не стигна за спояване, така че да се създаде правителство в 45-тия и 46-тия парламент. Сега обаче, когато се появи „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, президентът вече изразява увереност, че правителство в следващото Народно събрание ще има – а неуспехът на партиите на промяната да съставят правителство той смята за „етапен провал“. (Манолова го нарича „лош сън“…)

Стига ли, че е противник на Борисов и Гешев

Със сигурност част от избирателите на т.нар. градска десница припознаха Радев като ракета носител на Промяната единствено заради противопоставянето му на ГЕРБ, в известна степен и на ДПС (подкрепило го за първия мандат). За тях тази негова активност е напълно достатъчна, за да го подкрепят за втори президентски мандат. Вдигнатият юмрук и схватката с прокуратурата изтри началото на неговата политическа кариера, стартирана от лидера на БСП и един руски генерал от разузнаването.

Тежката корупция и задкулисие, характерни за българската политика, бяха затвърдени при десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали срещу процесите, или срещу политическата сила е борец президентът – трудно е да се разграничи.

Преди седмица Христо Иванов заяви, че президентът Радев „не е изчистил позицията си спрямо Русия“, без да обясни какво точно има предвид. На Европейския съвет през май държавният глава призова да се търси „баланс и диалог“, както и нови инструменти за постигане на цели, свързани с Русия, тъй като санкциите не работят. Когато е коментирал разкритията за руски шпиони в България, отравянето на Гебрев или строителството на „Турски поток 2“, той е заострял изявленията си спрямо управлението на Борисов, но без да квалифицира действията или политиката на Москва. Не са известни позициите по тези и по други въпроси, свързани с евро-атлантическите проекти за сигурност, и на политическите сили, за които Радев е „нашият президент“. Предизборните кампании са добър повод да ги научим.

Общи цели, не общи врагове

В политиката трайното и ефективно обединение почива на общи ценности и цели, не на общи врагове (както е по време на война), нито на васална преданост. Когато враговете биват победени, съюзът се разпада. Така че нито „нашият президент“, нито стремежът да бъдат оставени извън властта Борисов и Доган и да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев могат да бъдат средство за трайно сплавяне на „коалиция на почтените“, която да роди „правителството на промяната“.

Следователно не е необходимо партиите да сключват предварително споразумение, че ще създадат коалиция в следващия парламент, преди да са ясни целите, към които се стремят, а също и как ги приоритизират. И е честно преди това да известят избирателите си за тях.

Всички публично нанесени обиди и разкрития между политическите сили, от които българските граждани очакваха промяна, ерозираха добрия тон и доверието помежду им. Как биха работили в коалиция „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ след казаното от Тошко Йорданов по адрес на Асен Василев и питането от Димитър Гърдев за канадското гражданство на Кирил Петков? Конкуренцията в предстоящата предизборна кампания ще заздрави ли съюза между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?

В подкаста на „Капитал“ Асен Василев заяви: „Ти, ако си наплюл един човек, много трудно после може да работите заедно… Но във всички партии има конструктивни хора.“ По БНР пък каза:

Това, че съдя Тошко Йорданов, не пречи да говорим. Той е казал едни неща, които са неверни. Съдът ще прецени – най-вероятно, че са неверни, той ще си плати глобите, че ме е оклеветил. С това казусът ще бъде приключен. Ако сме толкова тънкообидни, за да не можем да си решим проблемите по нормален начин, значи политиката не е поприще за нас.

Звучи джентълменски, но политиците са хора – и също плачат… Пред „Нова телевизия“ обаче и от ИТН показаха, че не са злопаметни. Бившият депутат Любомир Каримански заяви, че биха работили с всички политически сили, които искат промяна, включително и с „Продължаваме промяната“. И той е убеден, че този път ще има правителство.

Иначе е предизвикателство как коалицията на „нашия президент“ ще управлява в мандата на „нашия президент“. Едно е да искаш смяна на Гешев, но съвсем друго е изборът по какъв механизъм да стане това. Едно е да говориш за еврозоната, друго – да следваш пътя към еврото, трето – да избереш гуверньор на БНБ, който да споделя същата цел.

А какъв президент да очакваме в следващите пет години? Да започнем оттук, че в словото си пред инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за втори президентски мандат, Радев каза: „Мое кредо през последните 5 години е да бъда с народа си.“ Не каза „нацията“.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на учредителното събрание на инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори президентски мандат

Източник

Партиите и битката между пагона и тогата

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/partiite-i-bitkata-mezhdu-pagona-i-togata/

Изборите на 14 ноември обещават да бъдат много интересни. Защото за първи път в най-новата ни история ще избираме едновременно президент и парламент. Вотът за президент е мажоритарен, този за Народното събрание – пропорционален и на пръв поглед между тях не би трябвало да има пряка зависимост. Поне не и в една държава с нормално взаимодействащи си власти. В условията обаче на политическа и институционална криза, в каквато се намира България в момента, след провалилите се опити за съставяне на правителство в предишните два парламента, картината изглежда различно. И тъй като в тази среда единствената запазила устойчивост институция е президентската, по всичко изглежда, че

изборите за държавен глава ще катализират и по-голям интерес към парламентарния вот и ще окажат влияние върху него.

Последните социологически проучвания също показват подобни нагласи в обществото: 50% от анкетираните заявяват, че ще гласуват, други 20% – че са по-скоро склонни да го направят. Така на 14 ноември на практика може да се окаже, че от това с какви кандидати ще влязат партиите в президентската надпревара, ще зависят и резултатите им от парламентарните избори.

До четвъртък Румен Радев изглеждаше като предизвестен победител срещу опоненти като Александър Томов, Волен Сидеров и попфолк певицата Луна. Действащият президент беше припознат от различни партии като техния кандидат бързо след публичната му заявка за втори мандат.

Първи зад Радев застанаха Слави Трифонов, Мая Манолова, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов – лидерите на т.нар. протестни партии. Те обявиха подкрепата си още преди редовните парламентарни избори през април и преди драмите между тях в двата парламента с бурен и кратък живот. Корнелия Нинова дълго отлага оповестяването на официалната позиция на БСП, за да ѝ придаде повече тежест и да покаже жълт картон на Радев, който си позволи да акушира на нов политически проект – или поне така мислят в част от партията. Но в действителност той се нуждае от БСП толкова, колкото и партията от него. И друг по-печеливш кандидат на социалистите за тези избори е невъобразим.

Бившите управляващи от ГЕРБ дълго мълчаха за това кого ще издигнат за държавен глава, а Борисов заяви, че ще пази името му в тайна до последния възможен момент, за да не бъде предварително омаскарено. До този четвъртък, когато в медиите „изтече“ информация, че ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков влиза в битката за „Дондуков“ 2 като независим кандидат. Часове по-късно от ГЕРБ признаха, че професорът е „техният човек“. Новината дойде, след като стана ясно, че Борисов няма да приеме подхвърлената му от Радев ръкавица и да се впусне в президентски дуел, който вероятно би изгубил.

Появата на първия сериозен опонент на действащия президент

идва в момент, в който той е убеден, че цялата протестна енергия срещу мафиотизираната държава работи в негова полза. Герджиков е антипод на Радев и за някои е избор „в десетката“, но това ще проличи най-добре в хода на кампанията. Президентът изглежда самоуверен, дори прекалено, но и на професора не му липсва самочувствието, че притежава необходимите качества, за да олицетворява единството на нацията в тежък момент на разделение и противопоставяне.

Въпросът е каква подкрепа би събрал ректорът на СУ, зад когото казват, че стояла академичната общност, а не ГЕРБ. Защото тази общност със сигурност помни скандала в Алма матер отпреди две години заради сключен граждански договор на стойност 9000 лв. между университета и майката на ректора – проф. Мария Герджикова. Договор, който според юристи поставя ректора в сериозен конфликт на интереси.

Академичната общност вероятно помни и разследването на двамата студенти Симеон Георгиев и Стефан Радов от 2017 г. Те разкриха, че само в рамките на предходната година ръководството на СУ е раздало на определени служители и преподаватели 19,5 млн. лв. допълнително над техните заплати – под формата на еднократни възнаграждения, хонорари за часове над норматива, за участия в журита, доплащане за изпълнение на ръководни функции и пр. В същото време други служители и преподаватели не са получили и лев над основната си заплата. Критериите за разпределението на тези суми остават неясни. За предоставяне на информацията по ЗДОИ студентите са чакали месеци наред, докато накрая не потърсили съдействие от Агенцията за държавна финансова инспекция и полицията. Най-вероятно двамата студенти са получили сигнал за тези тежки злоупотреби от колеги на ректора, които не са имали смелостта да се изправят срещу него.

Без тези скандали, които стоят като петна на ректорската му тога, професорът би бил подходящ кандидат на новия играч в политическия сезон, защото от „Продължаваме промяната“ залагат на образованието и технологиите като най-значима инвестиция в бъдещето. Но Кирил Петков и Асен Василев използваха служебния кабинет на Румен Радев като трамплин за бързата си политическа кариера и би изглеждало непочтено да не застанат зад него, още повече че се заявиха като конструктори на бъдещо мнозинство на почтеността в Народното събрание. Пък и президентският вот не е във фокуса на създателите на новия мрежов политически проект, които са концентрирали енергията си в събирането на най-широка подкрепа на парламентарните избори.

Ако своеобразното обществено влюбване в „Продължаваме промяната“ се превърне в магия, не е изключено тя да предизвика електорална вълна и битка за първото място, прогнозира социологът Първан Симеонов. А с подкрепата си за Румен Радев двамата бивши министри имат шансове да вземат част от вота на традиционно левите избиратели.

Само от „Демократична България“ и ДПС не са обявили категорично кандидатите си за държавен глава.

„Демократична България“ я грози заплаха „Продължаваме промяната“ да отнеме част от гласоподавателите ѝ, които успя да привлече на последните редовни и извънредни парламентарни избори като участник в протестите. Ако не излъчи собствен кандидат за президент, това няма да е катастрофа за коалицията, но в известна степен би я дискредитирало като политическо представителство на интелигентните и високообразовани избиратели от големите градове. Но от тези среди Радев вече има опонент за най-високата представителна позиция в държавата, макар и да не е безупречен. В новата ситуация „Демократична България“, ако вече няма постигнат консенсус за кандидат, трябва да го избира с профил, различен от този на проф. Герджиков.

Късно в петък се появиха публикации в „Медияпул“ и „Дневник“, според които в президентската битка влиза и Лозан Панов. Но докато това не бъде потвърдено категорично, приемаме, че все още не става дума за новина, а за отдавнашен слух в публичното пространство, може би разпространен с очакването надеждата да се превърне в реалност. Председателят на Върховния касационен съд, също като Румен Радев и Анастас Герджиков, щял да бъде издигнат от инициативен комитет по идея на „Правосъдие за всеки“ и да бъде подкрепен от „Демократична България“. Лозан Панов е най-критичният глас във ВСС и един от малцината висши магистрати, които се противопоставят на статуквото в съдебната система и на последните двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Затова е и възможно най-подходящият кандидат за президент, който ДБ би подкрепила. За съжаление, перспективата е за разпиляване на десния вот, докато Румен Радев ще консолидира вече заявената за него подкрепа от основни участници в парламентарните избори.

От партията на Ахмед Доган заявиха много категорично, че няма да подкрепят Румен Радев за втори мандат. Формалният повод бе въпросът коя е родината майка на Мустафа Карадайъ, зададен му в упор от президента по време на консултациите за съставяне на правителство в предишния парламент. Въпросът заседна като кост от риба в гърлото на председателя на ДПС, който не можа да я преглътне и церемониално напусна срещата в Президентството.

Всъщност решението дойде като отговор на действията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който използва ресурса на МВР за разкриване на схеми за търговия с гласове в страната и по този начин „респектира“ малцинствените групи, склонни да продават вота си. Тези действия се отразиха на резултатите, които Движението получи на 11 юли. И въпреки че органите на реда не нарушиха закона и избирателните права на гражданите, от ДПС реагираха остро и сезираха органите на ЕС за погазване на Конституцията и включване на силовия министър в предизборната кампания с методи на комунистическия режим.

Доган и протежетата му бавно подготвят отмъщението си, мотивирани от факта, че досега държавен глава без гласовете на българските мюсюлмани не е избиран. Не можем да гадаем дали Движението ще издигне свой кандидат за поста с единствената цел да отклони няколкостотин хиляди гласа от Радев. Но не е изключено то да обяви подкрепа за Анастас Герджиков, който заяви, че „не е политик, не мисли и не говори като политик и очаква подкрепа от всички партии и български граждани“. Това послание само по себе си не казва нищо, освен че отрича политическото. Но изглежда умерено и би се приело добре от електората на ДПС, маргинализиран съзнателно през целия Преход от Доган и марионетната върхушка на етническата партия. За това помогнаха и останалите системни партии, които не застанаха очи в очи с проблемите на тази общност и не се опитаха да решат поне част от тях.

Месец и половина преди изборите

всички протестни формации декларират, че са узрели да направят крачката към съставянето на парламентарно мнозинство.

Според Кирил Петков и Асен Василев то трябва да е мнозинство на почтеността, макар че политиката е последно убежище за почтените, каквото и да означава за всеки това понятие. Христо Иванов заяви, че партньорствата в следващото Народно събрание ще се формират на базата на целите, и посочи ДБ като единствената формация, която може да гарантира съставянето на демократично мнозинство с ясни политически цели. Защото, по думите му, „политиката на мътни води… различни лични проекти, спасители, месии и други такива фигури – те доведоха България дотук“.

БСП претендират, че не са част от статуквото, и предупреждават, че без тях такова мнозинство не може да бъде създадено. От „Има такъв народ“ са сдържани, особено след оповестяването на резултати от социологически проучвания, които им отреждат трето или четвърто място в бъдещия парламент, а от ДПС говорят за „реформаторско мнозинство“ с надеждата, че могат да бъдат част от него. Само ГЕРБ очакват пореден провал в опитите за съставяне на кабинет, за да бъдат реабилитирани от обществото като партия, но вече без Бойко Борисов.

Официалната предизборна кампания за президентските и парламентарните избори още не е започнала, затова и всяка прогноза може да бъде спекулативна и погрешна. Въпросът е кой от участниците в надпреварата ще успее да запази самообладание и на кого задкулисието ще реши „да му скрои кюляф“. Пред бъдещото правителство и новия държавен глава обаче стоят големи предизвикателства, които изискват постигането на институционално съгласие в името на националните цели.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Източник

Предизборно плашене с хиперинфлация

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/predizborno-plashene-s-hiperinflatsiya/

През един септемврийски ден с почуда осъзнавате, че ваши възрастни близки са започнали панически да се презапасяват. Купуват трайни хранителни стоки, като консерви, олио, захар, ориз, боб, брашно. Настояват да ви дадат поне няколко опаковки макарони и консерви с домати, дори да не обичате нито едното, нито другото. Защото можело да ви потрябват. На учуденото ви питане на какво се дължи това странно поведение, отговарят с контравъпрос – как не сте забелязали, че цените се вдигат непрекъснато? Всеки ден хлябът е с нова цена. Всичко поскъпва, ще стане страшно! Ще се повтори Виденовата зима!

Чудите се дали на близките си да вярвате, или на собствения си опит. Да, някои неща действително поскъпват – например пресните плодове и зеленчуци, но така е от години. След локдауните поради пандемията от COVID-19 чувствително са се повишили цените в заведенията. Но любимото ви кисело мляко например си е с една и съща цена от години, освен когато се предлага с намаление. Както други стоки, които си купувате редовно. Може би с възрастните ви близки просто си купувате различни неща?

Или някой предизборно манипулира хората и се опитва да всява паника?

С тези чудения в главата сядате да гледате новините по телевизията. И що да видите – ВМРО е изпълзяло от забвението си и организира протест. Този път не срещу бежанците или гей хората, а срещу… високите цени. И не щеш ли, скоро след това попадате и на думите на бившия премиер Бойко Борисов, че ако Румен Радев отново стане президент, ни чака нова Виденова зима, която „сега ще е Румен-Радевата“. Брей, казвате, си, хипотезата, че става дума за политическа манипулация, може и да излезе вярна.

Да припомним накратко. Като „Виденовата зима“ е известен периодът в края на 1996 и началото на 1997 г. По онова време премиер беше Жан Виденов от БСП. България влезе в спирала на неконтролируема хиперинфлация. Ако не си бяхте купили нещо сутринта, вечерта то струваше двойно. Заплатата на професор в Софийския университет стана около 7 (седем) щатски долара. Фалираха банки, раздавали „лоши кредити“, единици станаха „кредитни милионери“, а голяма част от хората в България не можеха да си позволят стоки от първа необходимост. След масови протести правителството на Жан Виденов падна. Беше въведен валутен борд с цел налагане на финансова дисциплина, като левът беше „вързан“ за германската марка. Бордът продължава и до ден днешен, но марки вече няма, така че левът е зависим от еврото.

Отвъд субективността на личните впечатления, вдигат ли се цените?

Да, някои цени се повишават, като започнем от тези на горивата и електричеството. Ситуацията е такава не само в България, а в целия Европейски съюз и е свързана с прехода на ЕС към екологична енергия (т.нар. Зелена сделка) и повишаването на таксите за въглеродните емисии. Към това се прибавя и недостигът на газ, който Русия отказва да доставя на ЕС през Украйна, по всяка вероятност за да принуди Европа да приеме газопровода „Северен поток“. В България рекордно поскъпва токът за бизнеса и индустрията, което очаквано ще доведе и до повишаване на цените на редица стоки и услуги. Твърде вероятно е и електричеството за бита да стане по-скъпо.

Освен това много бизнеси, пострадали в периода на пандемията, повишават цените, за да компенсират поне отчасти загубите. Това се усеща особено силно в сферата на услугите и на местата, където има повече търсене – например в големите градове и курортите. Ако в някое обезлюдено и не особено популярно за туристите градче все още може да хапнете навън „на народни цени“, сметката в средностатистически софийски ресторант би излязла горе-долу колкото в някой от по-скъпите за живеене немски градове. А в случайно заведение в Несебър може да се „изръсите“ почти колкото на аналогично място в Швейцария (като изключим, че в Швейцария бихте случили на друго ниво на хигиена и обслужване).

Едно от последствията от пандемията е и глобалният недостиг на чипове. До него се стигна, след като значителна част от световното население премина към онлайн образование или работа, което доведе до купуването на огромно количество електроника (предимно лаптопи и таблети) в рамките на доста кратък период. Производителите на електроника обаче не бяха в състояние да осигуряват толкова големи количества, които да задоволят търсенето, още повече че и нормалната работа на индустрията беше затруднена от пандемията. В резултат покупката на евтин компютър с прилични характеристики стана почти невъзможна задача. Недостигът на чипове засяга дори производството на автомобили. И макар пикът му вече да е поотминал, ако не е спешно да си купувате компютър, по-добре е да поизчакате поне година.

Известна инфлация е неизбежна и поради огромното количество средства, които ЕС отделя за борба с последствията от пандемията.

„Наливането“ на пари логично води до това, че те започват да струват по-малко от преди, тоест с тях може да си позволите по-малко неща. Но в подобна ситуация на криза това се оказва най-безболезненият начин да се спасят не само цели икономики, а и животът на много хора, които иначе биха изпаднали в крайна бедност и безизходица.

Специално за България, освен европейските средства за справяне с пандемията, бяха повишени и редица социални разходи. Започна се с добавките от 50 лв. за пенсионерите, които правителството на Бойко Борисов въведе като антикризисна мярка. Мярката всъщност беше популистка и предизборна. Въпреки че като цяло пенсиите у нас са нечовешки ниски, пенсионерите не са социална група, която търпи преки икономически загуби от пандемията. За сметка на това обаче съставляват голяма част от избирателите. В ситуация на избори след избори никое управление не би рискувало да премахне тази мярка. Служебното правителство на Румен Радев и 46-тото Народно събрание успяха да стигнат до по-устойчиво решение за повишаването на пенсиите, така че минималната пенсия за трудов стаж да надхвърля официалния за България праг на бедността. Покрай това предизборно се повишиха и други социални разходи, например за втората година на майчинството.

Водят ли всички тези фактори до инфлация? Да. Има ли обаче риск от хиперинфлация? Не.

Повечето от причините за повишаването на цените не са вътрешни, а са било на европейско, било на световно равнище. Повишаването на социалните разходи у нас със сигурност има най-малък дял в това. Да, България можеше да положи повече усилия за преминаване към зелена енергия и осигуряване на алтернативи за заетите в неекологичните производства. Но това са проблеми, които в една или друга степен се наблюдават в цяла Европа и решаването на които отнема не една и две години. Да, страната ни можеше да предложи по-адекватни компенсации на засегнатите от пандемията бизнеси и домакинства, вместо средствата за това да потънат в избрани джобове. Всичко това обаче не омаловажава факта, че настоящият период на инфлация, която е вероятно тепърва да се усеща повече, е на наднационално равнище. Парите ни се обезценяват в известна степен не просто защото цените в България растат, а най-вече защото има аналогични процеси в ЕС, а левът, както знаем, е „вързан“ за еврото.

Поради същата причина обаче опасността инфлацията да прерасне в хиперинфлация клони към нула. За разлика от 90-те години, България вече не е сама, а е част от ЕС, а и валутата ѝ не е независима. БНБ няма правото да печата толкова пари, колкото управляващите пожелаят. За да се стигне до хиперинфлация, тя трябва да обхване целия ЕС, а това едва ли ще се случи. ЕС разполага с достатъчно механизми, за да не допусне финансовата ситуация напълно да излезе от контрол, което буквално би го взривило. Да, по всяка вероятност излизането от кризата няма да е лесно и бързо. Но поне ще е в определени граници на поносимост.

Виденовата зима обаче е травматично място в колективната памет на българското общество.

Бившите коалиционни партньори в лицето на ГЕРБ и „Патриотите“ много добре знаят това. Ето защо Бойко Борисов прави внушения, че може да се повтори зимата на 1996–1997 г. Години след това БСП беше символ на хиперинфлация. Част от тези внушения включват факта, че Жан Виденов беше от БСП, а президентът Румен Радев, който е съставител на служебното правителство, е избран с подкрепата на „столетницата“. Борисов нееднократно е заявявал, че служебното правителство е еднолична диктатура на президента. Подчертавайки връзката му с БСП, той представя хиперинфлацията като нещо неизбежно, ако Радев бъде преизбран. Макар днес ситуацията да е коренно различна от тази преди четвърт век.

Предизборните инсинуации обаче изобщо не са невинни, защото влияят не само на електоралното, а и на икономическото поведение на избирателите. Всяването на страх, че се задава хиперинфлация, може да доведе до реална паника. А тя – до дефицити на определени стоки в магазините и с немалка вероятност – до вдигането на цените поне на някои от тях. След като в първата фаза на пандемията и уж разумните германци изкупиха тоалетната хартия, дезинфектантите, по-евтините консерви и някои други стоки, с което предизвикаха сериозен дефицит, какво остава за доста по-лесно поддаващото се на пропаганда българско население?

Свикнали сме у нас предизборните кампании да се провеждат на гърба на определени уязвими групи – ромите, бежанците, ЛГБТИ хората, децата и т.н. Затова често не забелязваме, че те се провеждат и на гърба на мнозинството, експлоатирайки неговите уязвимости. А после всички теглим последствията. Плашенето с хиперинфлация прекрасно показва как сме използвани за политически цели, като се паразитира върху травмите и страховете ни. Предизборната кампания ще свърши след ноември, а ние трябва да положим усилия да продължим да живеем и след това – с възможно по-малко поражения.

Заглавна снимка: Moscow-Live / Flickr

Източник

Дясното отиде „у лево“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник

Парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“ – реалност или блян

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/parlamentarno-mnozinstvo-okolo-produlzhavame-promyanata/

Кирил Петков и Асен Василев, архитектите на проекта „Продължаваме промяната“, са в своя романтичен период – така се изрази публично Корнелия Нинова, която очаква да се срещне с тях на сериозния политически терен след „отрезвяването“ им. Бившите вече министри от предишния служебен кабинет на президента Радев наистина изглеждат опиянени от новите си роли, защото те им дават възможност да изявят своите лидерски качества и потенциал. А как точно ще ги реализират – мнозина са нетърпеливите да видят.

Въодушевление е обхванало и първите сподвижници на Петков и Василев, избрани от екипите на министерствата, които двамата ръководиха близо четири месеца. При първата си публична поява тези мъже и жени изглеждаха по-скоро корпоративно – млади, позитивни, целеустремени, самоуверени, знаещи какво искат и как да го постигнат. И това е обяснимо, защото всички идват от средите на бизнеса или на публичната администрация.

Не знаем дали Петков и Василев следват определена пиар стратегия, но очевидно поведението и посланията им имат ефект. По принцип хората харесват претенденти за властта, които излъчват увереност и самочувствие на победители дори още преди да са станали такива. Но докато Бойко Борисов през цялата си управленска кариера демонстрираше превъзходството на своята физика, политическа интуиция, пъргав ум и селски тарикатлък, който му помагаше да излиза сух от всяка ситуация,

Кирил Петков е чаровен, симпатично самонадеян и не престава да се усмихва като успелите мъже отвъд Океана.

За разлика от силно комплексирания шоумен Слави Трифонов, който вече като лидер на партия гледа строго и не спира да се мръщи, колчем се покаже пред камери. И ако в Борисов и Трифонов хората виждат типични, макар и не най-добрите черти от националния ни манталитет, в Петков и Василев откриват една друга култура, изграждана далеч от нашия бит и нрави. Тя може и да не докосва мнозина, други е възможно дори да плаши, но със сигурност печели симпатии, особено в средите на образованите и успели българи у нас и по света. Поне засега.

Кирил Петков – още преди да е регистрирана коалицията в ЦИК, преди да е представила програмата си и преди социолозите да измерят тежестта на новия политически проект – заяви, че очакват да получат 30% от вота на избирателите през есента. Това прозвуча прекалено самоуверено и предизвика усмивки. Проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на bTV, обаче показва, че новата формация на Петков и Василев се нарежда в класацията едва на пето място с 11% подкрепа. Този резултат кореспондира с предварителните прогнози на социолозите, че

бъдещата партия няма да създаде висока електорална вълна, която да промени изцяло българския политически пейзаж.

Както се случи през 2001 г., когато НДСВ спечели изборите. Тогава Симеон Сакскобурготски декларира, че ще основе „едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора“. И поиска да му „верваме“. Голяма част от българите застанаха зад него – заради честта на царската корона и идеализирания образ, който си бяха създали за монарха в изгнание. Двайсет години по-късно призивите на царя за нов морал в политиката изглеждат карикатурно. Той не само не успя да оправи държавата за 800 дни, но за времето, в което пребивава във властта, успя бавно и подмолно да ерозира доверието в политическите партии – гръбнак на всяка парламентарна демокрация.

В представянето на своя проект Кирил Петков и Асен Василев издигнаха почтеността на пиедестал. Заявката им за „коалиция на почтените“ предизвика оживена дискусия в традиционните и социалните медии, а социалният антрополог Харалан Александров нарече новия проект „професионално маркетиран стартъп, роден в инкубатора на служебното правителство и продуциран от президента“, който проект обаче създава ново политическо разделение на почтени и непочтени.

„Аз вярвам, че в следващия парламент с „Продължаваме промяната“ ще имаме над 121 депутати от коалиция на почтените“,

заяви Кирил Петков при обявяването на новия политически проект на 19 септември и допълни, че в следващите седмици ще се види кои ще бъдат включени в тази коалиция. Ден по-късно Петков и Василев обявиха, че ще се явяват на изборите с регистрациите на партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“, с което двамата нови политически играчи детронираха почтеността като базисно изискване към хората, с които ще „продължат промяната“.

Партия „Волт“ е на бившия депутат от „Реформаторски блок“ Настимир Ананиев и до миналата седмица беше част от коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“. До учредяването на партията си през август 2018 г. Ананиев беше член на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. По-рано оглавяваше Транспортната комисия в парламента, а през 2014 г. регистрира на свое има марката „Реформаторски блок“.

„Средна европейска класа“ участва в различни коалиции на национални избори, в т.ч. и в „Обединени патриоти“ през 2017-а. Тази година ЦИК на два пъти заличи партията за участие в парламентарните избори – и през април, и през юли. Името на доскорошния ѝ лидер Георги Манев се свързва с Бенчо Бенчев (станал известен с казуса за суджуците и арестуван в началото на август 2018 г. заедно с Димитър Желязков – Митьо Очите). Само три дни преди да бъде обявено съвместното явяване на изборите на неговата партия с „Продължаваме промяната“, Манев изненадващо заяви, че се оттегля от политиката, а начело на партията му застана неговият заместник и общински съветник в Бургас Константин Бачийски.

На този етап изглежда непосилна амбицията на Петков и Василев да намерят 121 депутати за мнозинство в следващия парламент.

Ясен знак за готовност да си сътрудничат с „Продължаваме промяната“ дойде от „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Но от двете формации призоваха да се явят на изборите заедно, обединени в предизборна коалиция. Според евродепутата от ДБ/ЕНП Радан Кънев за първи път от 1997 г. има шанс реформаторските сили обединени да спечелят изборите и да получат първи мандат за съставяне на кабинет. „Аз не бих пропуснал този шанс. Не мисля, че скоро ще се повтори. Отделното явяване означава първо място за Борисов, второ – за Слави Трифонов“, заяви Кънев пред БНР.

Арман Бабикян от ИБГНИ, също в коментар пред националното радио, изрази съмненията си, че добре „излъсканите харвардски обувки“ могат да преминат през блатото, в което се намираме, сами да се справят с мафията и да изградят една модерна икономика.

Към момента в подреждането на политическия пасианс „Има такъв народ“ не фигурира. Трифонов и сценаристите му предпочитат засега да запазят мълчание. Но и без помощта на социологическите агенции те не могат да не си дават сметка, че Петков и Василев, които им отказаха да станат министри в техния проектокабинет, ги изместиха елегантно от лидерската им позиция сред протестните партии.

Истината е, че участието в предизборна коалиция с ИБГНИ и ДБ би калкулирало загуби за новия политически проект на Петков и Василев.

Защото той ще трябва да поеме всички натрупани стари грехове и провали на партньорите. Освен това двамата дебютанти в политиката искат да бъдат лидери в коалицията не само в предизборната кампания. Те вече заявиха категорично, че тяхната група ще бъде център на бъдещото парламентарно мнозинство, тоест те ще водят преговорите с партиите и коалициите, тяхна ще е санкцията кои ще станат част от него. Петков и Василев най-вероятно ще имат претенцията да съставят персонално и новия кабинет.

Създаването на предизборна коалиция е невъзможно и поради други причини – като разминаването в позициите на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“ относно затварянето на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ например. Но най-важната причина е, че Петков и Василев заявиха подкрепа за втори мандат на президента Румен Радев, който ги избра и назначи за министри в служебния си кабинет. А ДБ ще се яви на изборите за държавен глава със свой кандидат, чието име още не знаем. Тогава как ще гласуват с една бюлетина за парламентарния вот и с две различни за президентския? И как после биха имали единна позиция относно дейността на държавния глава?

Сформирането на управленско мнозинство в новия парламент е с все повече въпросителни.

Защото резултатите от последните социологически проучвания показват, че без участието на някоя от системните партии – ГЕРБ, БСП, ДПС – заветните 121 депутати не могат да бъдат събрани. С това Петков и Василев са наясно, затова „обърнаха плочата“ и заговориха, че няма леви и десни, важното е да се събере мнозинство. Но в един парламент, избран пропорционално, това е възможно само ако цяла една група се присъедини за образуването на такова мнозинство. То трябва да извърши реформите, да се пребори с мафията, да свали главния прокурор, да възстанови парламентаризма, да укрепи институционално държавата и да намали нивата на корупция.

Коя от партиите на статуквото биха поканили протестните партии? И как биха постигнали консенсус дали това да е БСП, или ДПС (ако приемем, че ГЕРБ е невъзможен партньор)? Как би работила например „Демократична България“ с ДПС, след като цялата ѝ предизборна кампания беше изградена върху отричането на партията на Ахмед Доган? Какво ще натежи при избора и ще има ли значение почтеността?

Най-важният въпрос остава дали ще има достатъчно политическа воля и разум да се предотврати нова парламентарна криза, или накрая системните партии ще използват ситуацията, за да прекрачат червените граници помежду си и да направят „правителство на националното спасение“ – хипотеза, която довчера всички отхвърляха.

Заглавна снимка: government.bg

Източник

Свърши вече хубавото време на служебната власт

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/svurshi-veche-hubavoto-vreme-na-sluzhebnata-vlast/

Розовият период на служебното управление свърши. Не защото двамата министри с най-висок рейтинг Кирил Петков и Асен Василев напускат по собствено желание, за да се пробват на терена на политическото. Служебният кабинет, който продължава да управлява, остава в почти същия състав – ако не броим и отстранения заради липса на активност в „изчегъртването“ транспортен министър и замяната му с друг. Но задачите са различни, настроенията също – настъпва есента, а не отпускарско лято.

Разкритията, громящи модела на ГЕРБ, и уволненията, предизвикващи аплодисменти, няма да се повторят. Протестите на пътните работници затъмниха порочния, но законов формат на „инхаус“ поръчките и авансовите плащания, стигащи до 100% за определени фирми. Както се разбра, те ще трябва да се платят – защото договорите са си договори.

И при Ангелов, и при Кацаров – провал с ваксинациите

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в речта си „За състоянието на Съюза“ на 15 септември, че темпът на ваксиниране срещу COVID-19 трябва да се ускори, никой в България не откликна. В България чакаха новия служебен кабинет, който да поеме властта за следващите (поне) два месеца. А в този кабинет министърът на здравеопазването си е същият – д-р Стойчо Кацаров.

След като пое поста през май, Кацаров заяви в ефира на bTV, че няма да принуждава никого, няма да агитира за ваксинация: „Само ще информирам хората, че ваксините са безопасни и спасяват човешки живот.“ Въпреки създадената от него организация и логистични центрове, България все така остава последна по ваксинации в Европейския съюз. А в края на август отново беше с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС.

Ваксинационната кампания стартира през януари т.г. В първите четири месеца и половина до 11 май, когато властта бе поета от служебно правителство, този процес беше управляван от правителството на ГЕРБ и неговия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В последващите 4 месеца – и най-вероятно до края на годината – тя е в ръцете на служебния кабинет и д-р Кацаров. Съществени резултати обаче няма нито при ГЕРБ, нито при кабинета, назначен от президента Радев. С малко над 18% напълно ваксинирано население България продължава да е последна при достигнати над 60% в ЕС; Румъния е предпоследна с 27,3%.

Непопулярни мерки? Никога преди избори

Никой не вярва, че служебното правителство ще се осмели да въведе каквито и да било непопулярни мерки, за да насърчи ваксинирането. Първо, предстоят избори. Второ, ще ги остави на редовния кабинет, очакван след вота на 14 ноември. С призива си Европейският съюз да се намеси заради ниския процент ваксинирани срещу COVID-19 в България евродепутатът Радан Кънев („Демократична България“) предизвика и упрекна политиците, че стават заложници на предизборен популизъм.

Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда […], в провеждането на политики, които да насърчат ваксинацията и които да защитят гражданите. Провалят се, защото политическата криза и постоянната предизборна кампания ги превръщат в заложници на страхлив популизъм. […] Така че отговорът е, че правомощията на Европа стигат дотам, докъдето е нужно, ако националните правителства се провалят да защитят нашите граждани.

Повишаване на темповете на ваксинация изобщо не беше споменато от премиера Стефан Янев като една от непосредствените задачи, след като за втори път оглави служебно правителство. Той открои други – подготовката на честни избори, проблемите в енергетиката, където били нужни „фундаментални структурни промени“, и разплащанията в пътния бранш.

Първото обаче си е задължение по закон на служебната власт. В енергетиката служебният кабинет не може да извърши никакви сериозни промени без парламент – например не може да смени членовете на КЕВР, чиито мандати са изтекли отдавна. Странно е, че министърът на енергетиката Андрей Живков запази поста си и във втория служебен кабинет въпреки липсата на активна позиция по който и да било от проблемите в енергийния бранш, в т.ч. енергийните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост и свързаното с тях затваряне на въглищните централи, които неминуемо ще трябва да се спрат. Не е сигурно дали някой все още търси изгубената пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана между българската страна и руската компания „Газпром“ – абсурдно твърдение, че държавната власт не може да открие толкова важен документ, а не може да посочи и виновник за това.

Малка част от разплащанията в пътния бранш се уредиха с гласуваната актуализация на бюджета – общо 320 млн. лв.; за другите 1,2 милиарда ще му мисли следващата власт. Така че за парливите проблеми тази есен служебното правителство няма инструменти за въздействие, но по отношение на ваксинацията има възможности.

Бягство от проблема

Изглежда обаче, че ще се заобикалят каквито и да било опити за задължителна ваксинация за някои професионални гилдии. Българските власти са далеч от решимостта на гръцките. След като през юли т.г. гръцкият парламент задължи медиците да се ваксинират, Атина даде срок до 1 септември на здравните работници да го направят. Въпреки бурните протести, след тази дата 7000 медици бяха уволнени от работа.

През април т.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация и да налагат санкции при отказ, „в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки“. Политическа воля за втвърдяване на мерките в България липсва и заради липсата на активност от страна на почти всички политически партии изобщо по темата.

Протести на собственици на заведения бяха предизвикани от мерките, които влязоха в сила от 7 септември със заповед на здравния министър. Те ограничиха до 30% използвания капацитет на помещения за различни цели, а посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 при спазване на отстояние 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.

Напук на данните

Антиваксърските настроения са превзели българското общество и всякакви фалшиви новини намират добра почва. Освен в социалните мрежи, те се разпространяват и от публични личности като доц. Атанас Мангъров, съобщил в ефира на bTV, че в Инфекциозната болница има починали хора, ваксинирани срещу COVID-19 – впоследствие твърдението е опровергано от лечебното заведение.

Според данни, разпространени от Министерството на здравеопазването за последния 14-дневен период – от 1 до 14 септември, ваксинираните са били 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19. Относителният дял на ваксинираните, постъпили за интензивно лечение, е 0,3% от всички 6488, приети в лечебни заведения с COVID-19. В този период са починали 64 души със завършен ваксинационен курс от общо 9494 – или 0,67%. Въпреки това не бяха отделени повече средства за информационна кампания за ваксиниране и мерки в тази посока, но служебното управление реши НЗОК да заплаща домашното лечение на болни от COVID-19. Изискването е преди това да са преминали през консултация в някоя от 50-те обособени ковид зони по места.

В действителност работата на този служебен кабинет ще се ограничи до организацията на изборите 2 в 1 (първи тур на президентските заедно с парламентарни, чрез машини) – достатъчно голямо предизвикателство; изплащане на компенсации и преговори с едни или други протестиращи за намиране на временни решения на проблеми.

Какво още

Разбира се, очакваме от новия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев да разкрие схемите около Пристанище „Варна“ и участието на бизнес кръгове, свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Предшественикът му Георги Тодоров така и не се осмели да разрови. Това винаги върши работа в предизборна кампания.

Иначе, служебната власт да се моли да не падне сняг през ноември. При неразплатените сметки с пътните фирми въпросът кой ще излезе да чисти, е особено труден.

Заглавна снимка: Първото заседание на новия служебен кабинет на 16 септември 2021 г. Източник: government.bg

Източник