Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/provokatsiyata-peevski/

В сряда Конституционният съд се произнесе с решение за канадското гражданство на Кирил Петков. С мнозинство от 11 гласа съдът обяви президентския указ за назначаването на Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен. Това се случва в разгара на предизборната кампания, в която той и Асен Василев влязоха с амбицията в следващия парламент създадената от тях партия „Продължаваме промяната“ да получи мандат за съставяне на правителство.

Нека припомним как през 2019 г. Върховният административен съд отказа да провери къде е прекарал Делян Пеевски последните шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент и дали има право да участва в тях. Делото беше образувано по жалба на гражданското обединение БОЕЦ срещу решението на ЦИК да допусне депутата от ДПС да бъде кандидат в евроизборите. Единственият мотив за отказа от проверка на ВАС е, че според справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) Пеевски има постоянен и настоящ адрес в България повече от 6 месеца – както изисква законът.

Макар да бе публична тайна, че той от години трайно пребивава в Дубай,

което по своеобразен начин беше потвърдено и от Бойко Борисов в интервю за bTV през 2016 г. с репликата: „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната.“ Проверка на БОЕЦ също доказа, че народният представител не живее в посочения от него хотел „Берлин“, а сайтът „Биволъ“ разкри схемите, които той е използвал при резервации на самолетни билети за полети от и за Дубай с двата си паспорта, за да не може да бъде установено с точност кога и дали е пътувал. Но всички тези преки и косвени доказателства нямаха пред ЦИК и ВАС тежестта на справката от ГРАО.

Връщаме се към 2021 година. Делян Пеевски не участва в парламентарните избори през април и юли – за първи път от 2009 г. насам. Междувременно през юни САЩ му наложиха санкции по Глобалния закон „Магнитски“, а в началото на октомври името му се появи в разкритията по досиетата „Пандора“. Сега обаче олигархът реши да се върне в политиката с нова визия и обещание пред журналистите, че ще го виждаме по-често. Този ход не е нищо друго, освен предизвикателно неглижиране на общественото мнение от страна на Пеевски и на ДПС. Още повече че за първи път партията на Ахмед Доган издига и свой кандидат за най-представителния пост в държавата – президентския. И то не фигурант, а самия председател на ДПС.

Какво преследва със стратегията си ДПС?

Дали единствено мобилизация на вота и постигане на резултат, който да върне на Движението позицията на балансьор в парламента (позиция, която Доган осребряваше успешно през тези 30 години, като използваше картата на етническия мир)? Или преследва амбицията за директно участие във властта, която заяви и публично? Предстои да разберем.

През 2009 г. на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, Ахмед Доган каза, че ДПС не може да не е във властта, защото притежава свойството на бацила. Репликата му „ДПС е бацил – където влезе, не излиза“ медиите забравиха, макар тя да е толкова важна, колкото и тази, че той е „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“.

Още преди 12 години в интервю за БНР Мендерес Кунгюн, политолог и представител на неправителствения сектор на мюсюлманите у нас, предупреди:

… като продукт на държавата в сянка ДПС изобщо не се интересува от правата и свободите на зависимия от него електорат. И не само не е гарант за етническия мир, но има и ресурса за подклаждане на етнически конфликти и рекет на българското общество.

Тази опасност днес изглежда още по-реална в контекста на агресивната предизборна риторика на кандидата за президент Мустафа Карадайъ и на други представители на политическия елит на българските мюсюлмани. Все по-отчетлива става и

опасната перспектива ДПС да се клонира в откровено религиозна партия.

А оттам и опасността развитието на демокрацията ни да се тласне към босненски вариант – опасност, която политици и държавници предпочитат да не артикулират гласно.

Станах неволен свидетел на разказ на баща, който отказва да приеме радикализацията на своите синове и внуци и напуска дома си. Този човек на достолепна възраст, с добра репутация и собствен бизнес, който уважава държавата, нейните закони и ценностите на цивилизацията ни, изживява драма. Защото е истински притеснен, че нацията ни може да бъде разделена, ако уахабизмът продължава да се разпространява в страната ни. И обвинява за това държавата и ДАНС, която сякаш е поставена на командно дишане.

Защо ДПС използват помаците и като своеобразен боен отряд, попитах човек от мюсюлманската общност в Казанлъшко. „Защото им трябват наивни и доверчиви хора, които могат да манипулират лесно“, беше краткият му отговор. По-дългият е по-страшен и ще го спестя.

Повече светлина върху политиката на Ахмед Доган и на ДПС хвърля документалният филм „Държавни тайни“ на Малина Петрова, чиято премиера предстои в края на тази година. В краткия откъс от него лица от общността и бивши кадри от висшия ешелон на етно-религиозната партия разкриват задкусилието в управлението ѝ.

Публичният разказ от юли 2020 г. на Христо Иванов за сараите на Доган в „Росенец“ създаде вълна, която повиши доверието към „Демократична България“ на извънредните парламентарни избори тази година. Но в него отсъстваха някои важни подробности. Като например това, че да пазят своя почетен председател дойдоха не етнически турци от Бургаско, където ДПС има силни структури, а помаци от Родопите и Пиринския край, изсипани на брега, без да знаят къде ги водят и защо, както се разбра по-късно от самите тях.

Активисти на ДПС от помашкия етнос, приближени до Пеевски, стигнаха до върховете на партията. Като Халил Летифов, който като областен лидер на Движението в Стара Загора осигури депутатски мандат от региона за олигарха в 43-тото Народно събрание. А няколко години по-късно стигна и до поста на зам.-председател на партията и в това качество днес е сред най-активните защитници на реномето на Пеевски. Летифов заедно с кмета на Белица Радослав Ревански (също от помашката общност) беше в щаба, който организира т.нар. дарителска кампания на Делян Пеевски в началото на епидемията от COVID-19.

Встрани от интереса на медии и анализатори е и въпросът

защо Делян Пеевски се кандидатира за народен представител винаги от региони с помашко население –

като Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, а не от североизточните, които са крепости на етническите турци. Сега оглави листата на ДПС и в старата българска столица Велико Търново, което беше разчетено като съзнателна провокация към общественото мнение. И потърси подкрепа от кметове на общини, срещите с които са представени като интерес към проблемите на хората в тези региони. Естествено, никой не си и помисли, че тази подкрепа ще е безвъзмездна.

Делян Пеевски знае, че почти военната мобилизация на електората на ДПС, каквато беше възможна допреди едно десетилетие, днес е немислима. По много причини, най-важната от които е разочарованието сред българските турци от тяхното политическо представителство. Практиката показа, че е по-лесно да се купят гласове в малките общини и села, особено в Северозапада, където е съсредоточено най-бедното българско и ромско население, отколкото да се агитират етническите турци, объркани и все по-отчуждени от ДПС.

Заглавно изображение: © „Тоест“

Източник

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kak-covid-vulnata-izmesti-fokusa-na-predizbornata-kampaniya/

Предизборната кампания, седмица след началото ѝ, бе удавена от ковид вълната. Същинският политически разговор, който така и не се състоя след провала на първите и вторите извънредни избори, сега е напълно изместен от популистки крясъци и протести. Организират ги партии, които търсят начини да се докопат до парламента, и синдикатите, които съществуват благодарение на хората на наемния труд, особено в някои сектори от постиндустриалната икономика, като въглищния например.

Ситуацията се оказа особено благоприятна за ГЕРБ, които са в немилост след излизането им от властта. Със своите кадри на всякакво управленско ниво и с помощта на големите фирми, които натрупаха огромни печалби от обществени поръчки през 12-годишния цикъл на управление на партията, те нямат проблеми да организират улични протести и дори да бойкотират действията на служебния кабинет. Приемането на Плана за възстановяване и развитие, в който са посочени конкретни дати за закриване на въглищните централи, увеличаването на цените на енергоносителите на световните борси, а оттам – и на всички останали стоки и услуги, дойдоха дюшеш на бившия премиер.

Борисов има опитност за това колко лесно народът променя настроенията и любимците си, и знае, че от „Осанна!“ до „Разпни го!“ крачката е само една. Практиката доказа това отново за кой ли път – първоначално приеман с овации и натоварен с прекомерни очаквания и надежди, днес служебният кабинет е под обстрел и в преносния, и в буквалния смисъл на думата, след като министърът на образованието стана обект на улична агресия.

Последните действия на здравните власти буквално взривиха обществото

и го разделиха още по-видимо и по-драматично по отношение на ваксинацията и на ограничаването на свободите на гражданите. Въвеждането на електронен сертификат на ЕС (т.нар. зелен сертификат) за достъп до определени публични места, както и за практикуването на някои професии предизвика остри граждански и политически реакции. Партии като „Възраждане“ и „Атака“ извадиха отрядите си за бързо реагиране на жълтите павета в столицата, а неправителствени организации като Българския хелзинкски комитет излязоха с декларация, че мерките, наложени със заповедта на здравния министър, са закъснели, недостатъчни и засягат непропорционално определени групи от населението.

Въпреки това за всеки е ясно, че Стойчо Кацаров се намира в положението на заека от вица, в който вълкът го биел и когато е с шапка, и когато е без шапка. В условията на бързо разпространение на вируса, препълнени ковид отделения във всички болници на страната и висока смъртност, всяко действие или бездействие на здравния министър щеше да бъде атакувано – с различни мотиви. Затова за никого не беше изненада, че националистическите партии, на които социолозите не отреждат място в следващия парламент, поискаха оставката му.

По-странно прозвуча това искане от страна на БСП, защото Корнелия Нинова не може да не осъзнава, че нанася имиджови вреди на президента. Зад оставката на здравния министър застанаха и от ГЕРБ – все едно че по време на тяхното управление ковид кризата е била овладяна и под контрол. Или че смъртността е била по-ниска. Или че и тогава не бяхме начело в черната класацията в света.

Румен Радев обаче отказа да смени министър Кацаров, с което даде ясен знак кой дирижира управлението на държавата.

Но Борисов, както знаем, е ненадминат в умението си да превръща дефектите на опонентите си в ефекти за себе си. На специални пресконференции или при всеки повод, когато може да говори пред включени телевизионни камери, той не пропуска да нападне служебния кабинет и президента. И дори премина границите на допустимото политическо говорене, като нарече здравния министър лъжец и измамник. А народа си упрекна, че „сам си е избрал хаоса и юмрука“.

Нервността на Борисов е обяснима. Независимо че социолозите прогнозират отново първо място за партията му, той се чувства като спънат кон преди последното препятствие в състезанието. Защото знае, че само с ДПС не може да направи коалиционен кабинет. И защото не събра смелост да влезе в лична битка с Радев, а изпрати да я води проф. Анастас Герджиков, на когото гледа като на необходимия фигурант, какъвто за него беше и президентът Плевнелиев.

Борисов и ГЕРБ от защитна доскоро позиция преминаха в атака и политическата конюнктура работи за тях. Но и опонентите им в кампанията не успяват да притиснат бившите управляващи с конкретни факти за огромните злоупотреби с публични средства в първата година от епидемията от COVID-19 в България. А такива има достатъчно, например поръчката на 4,5 млн. дози от ваксината на „Астра Зенека“ в началото на 2021 г., още преди европейската служба ЕМА да я бе одобрила за употреба в ЕС. От тях до средата на това лято според министър Кацаров са били използвани едва 450 000 – и заради търговската война срещу „Астра Зенека“ впоследствие, и заради пълната липса на адекватна информационна кампания в полза на ваксините.

Този и други примери, свързани с управлението на ковид кризата, могат да демаскират Борисов и партията му като единствено способните да въведат ред в хаоса (според реториката на бившия премиер). Защото обществото ни е уморено от празнословие и обещания за изчегъртване и възмездие. Вместо това партиите се опитват да сърфират върху високата вълна на пандемията и да търсят краткосрочния политически ефект от позиционирането си спрямо мерките на служебния кабинет.

Но не казват как биха овладели кризата, ако утре се наложи те да управляват.

Сякаш след изборите през ноември ще се събудим като от лош сън и ще продължим живота си както преди, а вирусът ще е изчезнал магически.

Тази кампания изглежда налудничаво с предизборната логорея на фона на мрачната близка перспектива за българите. И понеже хората отдавна са спрели да вярват на обещанията на политиците за светло бъдеще, никой никого не слуша в това надприказване. А то и няма нищо смислено за чуване. Защото досега в кампанията не се състоя нито един смислен дебат за това как трябва да се развива икономиката ни; как да се повишат доходите; как да се реформира здравната система; как да се справим с демографската криза; каква да е външната ни политика в перспективата на една нова студена война, в която светът влиза след кризата между Русия и НАТО; как да посрещнем предизвикателствата, пред които ни поставя новата бежанска вълна, и пр. При този дефицит на идеи и лидери визионери, политиката у нас се превърна в поприще предимно за посредствени кариеристи.

В интервю за портал „Култура“ през 2012 г. политологът Иван Кръстев казва:

Петата революция е резултат от важните открития на неврологията, според която най-важните политически решения не се вземат на рационално равнище. Така политическите консултанти, които са сред най-активните консуматори на тези открития, предефинираха политическата игра и от съревнование на идеи я превърнаха в управление на емоциите.

Тази теза е доказана на практика в България през последните 20 години, през които изборите печелеха не партии с добри програми за управление, а популисти, които успяха да завладеят емоционално избирателите. Такива популисти бяха Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов. На последните предсрочни избори Слави Трифонов успя да увлече масите, но разпиля емоциите им, защото му липсват лидерски качества за това. Според социолога Първан Симеонов сега се наблюдава обществено влюбване в Кирил Петков и Асен Василев и ако се получи магия между тях и избирателите, няма да е изненада със своя политически проект „Продължаваме промяната“ те да получат силна електорална подкрепа и да се преборят за второто място на парламентарните избори през ноември.

Но дотогава има още три седмици, през които не се знае как може да се променят електоралните нагласи след пика на четвъртата ковид вълна. Затова предимство в кампанията ще имат онези партии и кандидати, които, освен да броят жертвите на вируса, могат да предложат конкретни и консенсусни политики за овладяване на кризата и излизане от нея.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на в. „Марица“

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/2-v-1-noemvriyski-valentinki/

Месец преди изборите 2 в 1 перманентното предизборно състояние, в което се намира България от миналото лято, започна да екзалтира.

Наслагват се две кампании – за президент и парламент, говоренето на политиците по медиите достига нива, които са опасни за психичното здраве на нацията, отприщват се протести. Излизат пътни работници със скъпата техника, накупена от собствениците на фирми благодарение на солидните аванси и щедрост на поръчките от ГЕРБ. Излизат миньори и енергетици, водени от синдикатите, които не пресираха ГЕРБ и Бойко Борисов за бъдещето на Маришкия басейн, но са избрали да го направят точно сега. Излизат и медицинските сестри, които от десетина години искат едно и също – нормално заплащане и нормални условия на труд, защото намаляват, остаряват, напускат, заминават. Ако затегнат мерките срещу COVID-19, и от заведенията ще напълнят площад „Независимост“.

Как влизат в тази кампания шестте политически сили, на които социологическите проучвания дават шанс за представителство в 47-мия парламент?

ГЕРБ – коравите пичове

Управлявалата в последното десетилетие партия на Бойко Борисов успя да се окопити, за което допринесе и провалът на „партиите на промяната“ (при цялата условност на това понятие) да произведат правителство. ГЕРБ са амбицирани не просто да са първи след изборите на 14 ноември, но и да съставят кабинет въпреки акция „Изчегъртване“ и изолацията, в която изпаднаха в последните два парламента.

Към момента социологическите проучвания им отреждат отново първото място, при това без да са особено застрашени от изместване. Според последните социологически проучвания („Алфа Рисърч“, „Екзакта“) голямата борба ще е не за първото, а за второто място, което си оспорват БСП, „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ – победител на изборите през юли.

За утвърждаване на стремлението на ГЕРБ да са първи, работи и лошото време, в буквален и преносен смисъл. Служебният кабинет попадна в ситуацията на играч по ръгби, който е затиснал топката, но всички останали са върху му. Служебните министри не успяха да се справят ефективно нито с перманентни кризи, като пандемията от COVID-19 и слабата ваксинация, нито с „черни лебеди“, като засядането на натоварения с азотeн тор кораб „Вера Су“ край Камен бряг. Данни на националната статистика за умиранията през 2020 г. и първите девет месеца на 2021 г. ясно показват, че през тази година броят на смъртните случаи в България във всеки от деветте месеца е по-висок от миналата (с изключение на две седмици, когато е имало незначително завишение през 2020 г.). В момент, в който Световната здравна организация съобщава, че смъртността от COVID-19 e спаднала до най-ниски нива от близо година, в България, държавата с най-малко ваксинирани в ЕС, тя е във възход.

Спиралата на цените на тока, отоплението, водата, храните, жилищата плаши хората и ги кара да бъдат песимистични и несигурни за бъдещето си. Ако започнат снеговалежи и разплащанията с фирмите за ремонт и поддръжка на пътищата не са уредени, един блокаж на пътищата ще качи проценти на ГЕРБ – и ще смъкне от други. Тежката зима, която предвещават енергетици и икономисти, се подсилва от действия на „Булгаргаз“, които в писмо обявиха, че заради задлъжнялостта на „Топлофикация София“ и ценовата политика не могат да се разплащат за газа от Русия и Азербайджан и настояват за ново откупуване от БЕХ на задължения на столичната „Топлофикация“ за 130,6 млн. лв.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подклажда страховете с изявления, че цената на тока ще стигне 500 лв. за мегаватчас, след като надхвърли 300 лв. преди месец. А държавната енергетика, която дирижира предлагането на енергийната борса, продължава да е контролирана от утвърдените от ГЕРБ кадри – там дори епителът не бе изчегъртан.

На този фон в оборот пак се пуска версията за стабилността, която Бойко Борисов олицетворява – по Тома Биков. (Не и за високия корупционен индекс на държавата, която остави след себе си, 111-тото място по медийна свобода три години поред и стъпканото върховенство на правото). С подкрепата си за кандидатурата за президент на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков ГЕРБ се борят също така за мястото на „Дондуков“ 2 – и с помощ от приятелите от ДПС. Този път няма номер с предварително обречен кандидат като Цецка Цачева на вота през 2016 г. Този път играят за победа и подборът на Герджиков и вицето му – Невяна Митева, бивша плувкиня, полковник от ВВС и съпруга на генерал, майка на три деца, с перфектна визия, го доказва.

Много се говори за обвързаности на Герджиков с Пеевски и ДПС, а като публично доказателство се споменава фактът за някогашното участие на Герджиков в партия „Новото време“ („ДПС в НДСВ“, както припомни тези дни бившият премиер Иван Костов пред bTV; нейният бивш председател Емил Кошлуков днес е начело на БНТ). Позицията на Герджиков за най-младия олигарх Делян Пеевски е недвусмислена: „Не бива да се вторачваме в личности.“ Освен това смята, че Лозан Панов е бил „подведен“, когато го обяви за пряк път на ДПС към президентството.

БСП – сцени от един семеен живот

БСП влиза в кампанията разединена и заредена с напрежение – и това не е новина, защото при Корнелия Нинова такава е традицията. Този път противоборството е по оста „за“ и „против“ президента Румен Радев, макар че публично лидерката на социалистите обяви подкрепата на партията за втория му мандат.

Въпреки че Радев дължи своята сегашна президентска позиция на избора на Нинова и гласовете на социалистите, пет години по-късно местата са разменени. Сега той е този, от когото БСП черпи влияние и енергия за кампанията си. Тази зависимост изнервя партийната лидерка, но тя не може да си позволи публични разногласия с президента. Причината е една – нарича се власт, която и кръгът на Нинова, и кръгът на Кирил Добрев, и президентският кръг очакват от твърде дълго време. Това е и единственият начин противниците на Нинова да загърбят идеята за отстраняването ѝ. Поне за известно време.

БСП или „Продължаваме промяната“ ще се пребори за второто място? Партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е близка до президента и областните управи работят за нея, казват социалисти, които смятат, че потенциалът на новия проект е по-голям от този на социалистическата партия.

След изборите отново Радев, ако спечели втория мандат, ще е мостът на БСП към евентуално управление. Но има и уловка: ако „Позитано“ 20 се утвърди на второто място, ще е ухажван партньор за коалиция – и от ГЕРБ и ДПС, и от тези, които искат промяна.

„Продължаваме промяната“ – ах, тези харвардци

От момента, в който усмивката на Кирил Петков огря българската политика, нищо вече не беше същото. Ще стигне ли тази усмивка за цялата кампания, в която „Продължаваме промяната“ влиза без предизборна програма и с послание за битка с корупцията, така втръснало ни? Различното от посланията на другите сили, от които чакаме промяна, е, че те казват: „Нали видяхте, че ние това го можем!“ Видяхме, че казаха за едни големи кредити от Българската банка за развитие, после смениха ръководството и промениха начина на финансиране на проекти. Но ония големи кредити си остават, те са барикадирани с договори, чудесни гратисни условия, така че – кой взел, взел.

Може да нямат програма (и да не е известно кога ще имат), може да са доста противоречиви в публичните си изявления, но амбицията е налице – Асен Василев се вижда като министър на финансите в следващо правителство, а Кирил Петков може би като премиер, след като сподели коя партия какъв пост може да поеме. Към „Продължаваме промяната“ вече поеха хора от „Демократична България“, а с тях – и избиратели. Назначеният от служебния кабинет шеф на Агенцията по горите – зеленият Александър Дунчев, вече е водач на листа на новата партия.

Освен от ДБ в проекта на двамата бивши служебни министри прииждат и разочаровани избиратели от доскорошния фаворит „Има такъв народ“. Василев и Петков са самоуверени, с шлифован от маркетинга стил на изразяване, в духа на TED лекциите. Макар да избягват конкретика за бъдещи политики, обещаха, че ще запазят данъците на сегашните нива. Едва ли има политическа сила, която да каже обратното.

„Има такъв народ“ – къде се дяна ти, любов народна

Партията на Слави Трифонов трудно ще си върне тази толкова изменчива народна любов. Според социолозите тя ще се бори в най-добрия случай за третото или четвъртото място. Из медиите продължава да се търкаля историята с Петър Илиев, уволнен от Софийския университет заради заключението на етичната комисия, че е плагиатствал в дисертацията си, а сега и адвокатската колегия в София също го проверява. И докато този скандал не угасне съвсем, винаги ще се припомня, че Илиев е бил кандидат за правосъден и за вътрешен министър в двата проектокабинета на „Има такъв народ“.

През август, когато политическият проект на двамата служебни министри още не беше факт, проучвания показваха, че ИТН спада до трето място, а второто се заема от „Дeмократична България“. Никакви оправдания постфактум, направени в куп медии от ръководството на ИТН, не успяха да постигнат ефект и да убедят обществото, че партията на Трифонов няма вина за това, че не е било излъчено правителство.

Сигналите, които излъчва ИТН, този път не са в стила на алфа-мъжкарството. Лицата, които сега говорят публично, показват склонност към диалогичност, така дефицитна при първоначалното натрупване на политическия им опит. Какво ще произлезе от това – отсега е трудно да се прогнозира. В опит за идейна реанимация лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че партията ще влезе в бъдеща управленска коалиция, при условие че е поет ангажимент за електронно дистанционно гласуване. Къде, по дяволите, отиде мажоритарният вот…

„Демократична България“ – време е да вдигне котва от Росенец

За „Демократична България“ дебаркирането на Росенец миналото лято се оказа истински вододел в политическата ѝ история. В интервю за „24 часа“ Ивайло Мирчев заяви, че след това събитие „Да, България“ е удвоила броя на членовете си.

Но „Демократична България“ се оказа твърде дълго закотвена към пристана на Ахмед Доган. Толкова, че когато се появи проектът „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев, започнали своя политически път именно от „Да, България“ – една от партиите в коалицията, ДБ се оказа в позиция първо да настоява за общо явяване, а след отхвърлената оферта мина в обяснителен режим дали са повече конкуренция, или повече съмишленици, или… Времето до началото на кампанията така и не бе оползотворено за лансиране на идеи за нови политики, свързани с болезнените проблеми тази есен – високи енергийни цени, Зелена сделка и въглищна индустрия и др.

В навечерието на напрегнатата изборна битка пък гръмна и скандалът, произведен от доскорошния председател на групата столични общински съветници на ДБ и бивш съдия Методи Лалов. Той обвини ръководството на „Да, България“ в недемократично управление и поиска оставките на Христо Иванов, Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев. Наред с това той обясни, че ръководството е нелегитимно, тъй като още преди три години е трябвало да се проведе Национална конференция. На фона на нееднозначната подкрепа вътре в ДБ за кандидатпрезидентската двойка Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе този скандал всява допълнително напрежение и разфокусира енергията.

Решението на ЦИК да не приеме за регистрация листата на обединението в Стара Загора заради представени документи без ръчни подписи, а само със сигнатури на електронен подпис, е още един препъникамък за вота на 14 ноември. Проблемът ще бъде отнесен до Административния съд в Стара Загора, а се проверяват листи и за други райони. Решението на изборната администрация беше коментирано от съпредседателя на ДБ Христо Иванов като опит на ГЕРБ и ДПС да елиминират служебно обединението от изборни райони. В ЦИК, която е с нов състав, двете партии нямат мнозинство, а решението е било подкрепено от представителите на всички политически сили, с изключение на ДБ – ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН и ИБГНИ.

Връщането на Делян Пеевски в листите на ДПС – и в публичната политика – раздвижи ДБ. Срещу него във Велико Търново ще се изправи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов вместо адвоката Калоян Янков, който беше и председател на парламентарната комисия за Росенец в 46-тия парламент. При регистрацията на листата в Районната избирателна комисия Христо Иванов предложи дебат с Пеевски и добави:

… смятаме, че това ще бъде в някакъв смисъл централната, символната битка на тези избори. Пеевски прави заявка, че щял да бъде активен и да говори. Това показва намерението на Движението да премине в рамките на демократичните средства към нещо като терористична акция срещу българската демокрация. 

През един жълт сайт Пеевски отговори, че не иска дебат с Иванов, а с Иво Прокопиев (бизнесмен и съиздател на „Дневник“ и „Капитал“), който „му е началник“. Ако ДБ разчита да раздвижи кампанията с подобно противопоставяне, няма да е достатъчно. Вече не.

ДПС се качва на кантара

Решението на ДПС да издигне лидера си Мустафа Карадайъ за кандидат за президент в комбинация с евродепутатката Искра Михайлова е опит да се претегли. Колко гласа тежи ДПС, сиреч колко ще даде на ГЕРБ–СДС за кандидатпрезидентската им двойка проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева, и какво ще договори при рулетката с мандатите. Наистина колко тежи ДПС – под 300 000, колкото изкара на последните избори, малко над 400 000 или близо 600 000, спечелени за първи и последен път през лятото на 2009 г.? Зависи колко безпощадно ще е към купувачите на гласове ръководеното от Бойко Рашков МВР. Зависи и от ресурса, който ще бъде вложен в кампания, в която отново ще участва Делян Пеевски, подгонен от санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ и яростно защитаван от партия (чийто член никога не е бил) и в София, и в политическото ѝ семейство в Брюксел.

Инициативата с кандидатпрезидентската двойка на ДПС няма да обърка избирателите, тъй като регистрираните в двата вота партии и коалиции ще фигурират в двете бюлетини под един и същи номер. (Не и тези, издигнати от инициативен комитет.)

Ами ако гласовете за ДПС отново са под 400 000? Тогава кандидат-президентът Карадайъ ще трябва да понесе отговорността за слабия резултат и за мястото му ще се търси нов лидер. При наличието на почетния председател Ахмед Доган няма да е трудно.

„Изправи се.БГ! Ние идваме!“, къде сте?

Къде сте наистина?

Заглавна снимка: Markus Winkler / Unsplash

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-kogo-igrae-bsp/

Когато Стоил Рошкев, журналист от телевизията на БСП, наскоро призова зрителите да гласуват за БСП и да не гласуват за президента Румен Радев на 14 ноември, със сигурност това не е била непозволена волност. Това е правата линия.

Шокиращо, но в действителност разломът между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 е по-голям от всякога. След като загуби избиратели на вота на 4 април и заради неизречената подкрепа за Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова официално обяви такава две седмици по-късно. Въпреки това „нашият президент“ вече не е дотам „наш“ за ръководството на партията, издигнала го за първия мандат.

Избирателите на социалистите – същите, които гласуваха за Нинова на първите преки избори за партиен лидер, харесват Радев. Дилемата „Нинова или Радев“ ще е разрушителна за изборните резултати на БСП, паднали под 400 000 след вота на 11 юли (на 4 април бяха 480 136). Съвсем реалистично е третото място да се изплъзне на БСП, а в настоящия формат за него ще се борят още поне две политически сили – „Демократична България“ и „Има такъв народ“.

Появата на политическия проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, ползващ се с протекциите на президентската институция, разджурка рейтингите. Привличайки според проучванията на социолозите избиратели от ИТН и ДБ, но също и от останалите политически сили, „Продължаваме промяната“ изтласка формацията на Слави Трифонов и засега е фаворит за първото място – освен ГЕРБ.

След като изгуби статуса на втора политическа сила, БСП изпадна до

„една от партиите, подкрепящи президента“, 

като в този формат вече води „Продължаваме промяната“. Въпреки това тези близо 400 000 гласа, които социалистическата партия носи със себе си, са важни – а и са повече като тежест от приноса, който се кани да даде ДПС на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ–СДС. (На последните избори партията на Ахмед Доган спадна до 292 514 гласа, сега ще се опита да „извади“ повече гласове от Турция заради репликата на Радев към лидера на ДПС Мустафа Карадайъ „Коя е Вашата родина майка?“.).

Победата на Румен Радев, доскоро в кърпа вързана, вече не изглежда така предопределена след номинацията на Лозан Панов, подкрепян от ДБ, и на проф. Герджиков. Освен това не е сигурно колко от избирателите на ИТН (първа обявила подкрепа за Радев) ще гласуват за него, както не е сигурно, че всички от ДБ ще застанат зад председателя на Върховния касационен съд.

Така че в ситуация, в която и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, също подкрепяща настоящия президент, е на ръба да влезе в бъдещия парламент, единението в БСП е важно за Румен Радев, борещ се за втори мандат. Затова в тази студена война и Нинова – първият лидер на БСП, избран чрез пряк вот, и Радев – мажоритарно избран с над два милиона гласа, спазват формално приличие. Нуждаят се един от друг.

Невъзможно е Корнелия Нинова да се съизмерва с най-одобрявания политик в България, чийто рейтинг надмина 60%. Но подкрепяна от Калоян Методиев, с когото се знаят от СДС, Нинова, изглежда, не отчита последиците от тази битка за самата партия. (Методиев е директор на неправителствената организация Институт „Рего“ и за кратко началник на кабинета на президента Радев, отстранен от поста през септември 2020 г.) Според бивши депутати от левицата Нинова е подразнена от „американизирането“ на Радев, особено от неговата подкрепа за инициативата „Три морета“ и критиките му към газопровода „Турски поток 2“ заради похарчените 3 млрд. лв., които „никога няма да си върнем“.

В БСП проруските позиции са на почит и дори евродепутатите, излъчени от партията, не се отклоняват от тях. 

Последният пример е гласуване в Европарламента през септември, когато петимата представители на БСП единствени в групата на социалистите в ЕП гласуваха против резолюция, призоваваща за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия.

Документът разграничава руския народ от режима на президента Путин. В него са отбелязани обвиненията срещу агенти на ГРУ в опита за убийство на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев и още двама души; изтъква се, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руския газ, петрол и други суровини поне докато Путин е на власт; настоява се България и Малта да се откажат от режимите на „златни паспорти“.

Освен това се настоява и Русия да върне трофейни архиви, сред които и изнесените от Червената армия български архиви на царската канцелария, на Министерството на войната, на МВР, лични архиви на български политици след 9 септември 1944 г., които нито едно българско правителство не си е поставило за цел да получи обратно.

Президентът Радев също лансира тезата за нов подход спрямо Русия, 

„отвъд санкциите“, като внимателно подбира думите спрямо Москва и избягва да критикува. Например след Европейския съвет през юни той заяви, че ЕС гледа под микроскоп Русия за корупция, а не е обръщал внимание на България.

А зрителят, обадил се в телевизията на БСП, за да каже, че Радев е „предател“, беше подразнен как се променил президентът, смятан в началото за руски човек: „Той питал ли е Нинова дали да назначава тези хора в служебния кабинет? Не мисля. Той се обяви и против братска Русия. Не мога да гласувам за такъв човек.“ Президентът не е питал лидерката на БСП за първия ешелон в служебното правителство, но е искал предложения за втория, каквито така и не е получил. А и вече не обича да му припомнят кому дължи първия си мандат. Затова и на 1 февруари т.г., когато сам се номинира, той ясно очерта намеренията си да излезе извън тяснопартийното:

„Издигaнeтo нa ĸaндидaтypaтa, зaявявaнeтo зa втopи мaндaт, caмо пo ceбe cи e пoлитичecĸи пpoeĸт, ĸoйтo мoжe дa oбeдини мнoгo бългapи. C г-жa Йoтoвa oчaĸвaмe, чe щe бъдeм зaeднo c бългapcĸитe coциaлиcти, c xилядитe xopa oтлявo, ĸoитo ca нaшeтo пoлитичecĸo ceмeйcтвo, ĸaĸтo и c вcичĸи пoчтeни бългapи.“

Осем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев издигнаха призива за „коалицията на почтените“ и „десни инструменти за леви цели“…

Двойна игра

Как ще се чувства Корнелия Нинова в такава коалиция, в която БСП няма да свири първа цигулка (макар да смята, че ѝ се полага по право)? Тя отдавна е подозирана в двойна игра – хем иска БСП да я броят за част от „коалицията на промяната“, хем се договаря с ГЕРБ и ДПС за „коалиция на статуквото“.

В предишния 46-ти парламент БСП не показваше активност, когато ставаше въпрос за главния прокурор Иван Гешев – нито по време на изслушванията му в парламентарната комисия, нито при събиране на подписи за извънредно заседание заради отнемането на Бюрото за защита на свидетели от опеката на обвинител №1, нито при дискусии в пленарната зала. Но все пак подкрепи с гласуване промените в Закона за защита на свидетелите, които прехвърлиха службата към Министерството на правосъдието.

Неясната позиция на Нинова и сие по отношение на съдебната реформа и фигурата на главния прокурор подхранва прогнозите за

възможна коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП – 

ако партията на Бойко Борисов се пребори за първото място и съответно получи първия мандат за съставяне на правителство.

Един от малкото депутати от БСП, които се осмеляват да изразяват категорична и принципна позиция относно съдебната реформа и мястото на БСП до партиите на протеста, е Крум Зарков (неговата майка – известната журналистка Анна Заркова, е един от тримата съпредседатели на инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори мандат). Той също е изолиран от Нинова, след като поиска оставката ѝ заради лошия изборен резултат – в края на май по нейно предложение Зарков и Янаки Стоилов (също поискал тя да поеме отговорност заради провала на вота) бяха отстранени от Изпълнителното бюро. Две седмици по-рано Стоилов бе назначен за министър на правосъдието в служебния кабинет на Радев.

Воден от своята прагматичност и желание за втори мандат, Румен Радев се еманципира от БСП, за да завземе по-голяма електорална територия. Още при преполовяването на мандата му се видя, че неговият висок рейтинг не се прехвърля към БСП и следователно може да се опита да изгради фундамент на надпартиен. Освен това ГЕРБ и Борисов низвергнаха Нинова, припознавайки Румен Радев за свой основен противник – и така го легитимираха допълнително.

На няколко пъти Корнелия Нинова се отърва от исканията за оставката ѝ. Къде ще се озове след 14 ноември, зависи от изборния резултат на коалицията на социалистите. И няма да е изненадващо, ако за президента Радев гласуват повече социалисти, отколкото за листите на БСП.

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koalitsiya-nashiyat-prezident/

Петима кандидати за президент на Българския футболен съюз. А нито един, който да затрудни Румен Радев за втория му президентски мандат. Конкуренция като певицата Луна, журналистката Цвета Кирилова, политика Александър Томов (Лупи), русофилите Николай Малинов, Костадин Костадинов и Волен Сидеров само балканизират демократичния процес (като по Костурица), без да допринасят за качеството му. На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид.

За една двусмислена позиция

Като че ли всички обичат Радев – не го обичат само лошите от ГЕРБ и ДПС, но за всички, спрягани в бъдещо коалиционно управление, той е „нашият президент“. За „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и… Не, още не за „Демократична България“, докато ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“ не се разберат да имат ли, или да нямат кандидат-президент. Сигналите оттам са двусмислени, посланията – мъгляви.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов е категоричен в публични изявления, че ДБ ще издигне кандидатпрезидентска двойка. В предаването на БНТ „Референдум“ тази седмица го потвърди и съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев. В същия ден обаче съпредседателят на ДБ Христо Иванов даде интервю за „Свободна Европа“, в което е уклончив, увърта и представя най-различни доводи за липса на решение – сложността на ситуацията, колективните органи, които още не са взели решение, проблем с финансирането на толкова много избори в една година. (Изследване на Института за развитие на публичната среда показа, че ДБ са имали най-големи разходи в предизборния месец юни – 1 611 510 лв., като над 1,18 млн. са били за медийни услуги.)

Той (Румен Радев – б.р.) е поставен пред огромно изкушение – свръхконцентрация на власт. Проектът „Продължаваме промяната“ се явява като екстензия на служебното правителство. Рискът е да получим концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него. Не съм сигурен, че това е най-добрият заместител на Борисовата концентрация на власт. Мисля, че трябва да останем настрани от този процес. Трябва да имаме силно присъствие в парламента като контрапункт на тази свръхконцентрация на власт. 

Как този „контрапункт“ се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ, „Продължаваме промяната“ и ИБГНИ (разширена и към партията на Слави Трифонов, и към БСП)? Хем ще противостоят, хем смятат да управляват заедно… ДБ са в трудна позиция. Да не се намесват в прекия двубой между Радев и подкрепения от ГЕРБ–СДС (най-вероятно и от ДПС) ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков или да издигнат кандидат, който трудно ще бъде промотиран – част от привържениците им няма да приемат първото решение, второто също няма да се радва на бурна подкрепа. И в двата случая ще изгубят гласове, важното е да изчислят коя загуба ще е по-малка.

Междувременно късно в петък от „Медияпул“ съобщиха, че има вероятност Лозан Панов да бъде издигнат от граждански инициативен комитет, а неговата кандидатура да бъде подкрепена от „Демократична България“. Преди това обаче той трябва да мине през процедурата за предсрочно освобождаване от настоящата му длъжност на председател на Върховния касационен съд.

„Важно е, че подкрепяме заедно кандидатпрезидентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова. Кандидатурата на президента, издигната от инициативен комитет, може да стане модел на следващото мнозинство – и като политическа ориентация и различни социални прослойки“, заяви по БНТ Мая Манолова (ИБГНИ). Но тази „заедност“ в подкрепата не стигна за спояване, така че да се създаде правителство в 45-тия и 46-тия парламент. Сега обаче, когато се появи „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, президентът вече изразява увереност, че правителство в следващото Народно събрание ще има – а неуспехът на партиите на промяната да съставят правителство той смята за „етапен провал“. (Манолова го нарича „лош сън“…)

Стига ли, че е противник на Борисов и Гешев

Със сигурност част от избирателите на т.нар. градска десница припознаха Радев като ракета носител на Промяната единствено заради противопоставянето му на ГЕРБ, в известна степен и на ДПС (подкрепило го за първия мандат). За тях тази негова активност е напълно достатъчна, за да го подкрепят за втори президентски мандат. Вдигнатият юмрук и схватката с прокуратурата изтри началото на неговата политическа кариера, стартирана от лидера на БСП и един руски генерал от разузнаването.

Тежката корупция и задкулисие, характерни за българската политика, бяха затвърдени при десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали срещу процесите, или срещу политическата сила е борец президентът – трудно е да се разграничи.

Преди седмица Христо Иванов заяви, че президентът Радев „не е изчистил позицията си спрямо Русия“, без да обясни какво точно има предвид. На Европейския съвет през май държавният глава призова да се търси „баланс и диалог“, както и нови инструменти за постигане на цели, свързани с Русия, тъй като санкциите не работят. Когато е коментирал разкритията за руски шпиони в България, отравянето на Гебрев или строителството на „Турски поток 2“, той е заострял изявленията си спрямо управлението на Борисов, но без да квалифицира действията или политиката на Москва. Не са известни позициите по тези и по други въпроси, свързани с евро-атлантическите проекти за сигурност, и на политическите сили, за които Радев е „нашият президент“. Предизборните кампании са добър повод да ги научим.

Общи цели, не общи врагове

В политиката трайното и ефективно обединение почива на общи ценности и цели, не на общи врагове (както е по време на война), нито на васална преданост. Когато враговете биват победени, съюзът се разпада. Така че нито „нашият президент“, нито стремежът да бъдат оставени извън властта Борисов и Доган и да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев могат да бъдат средство за трайно сплавяне на „коалиция на почтените“, която да роди „правителството на промяната“.

Следователно не е необходимо партиите да сключват предварително споразумение, че ще създадат коалиция в следващия парламент, преди да са ясни целите, към които се стремят, а също и как ги приоритизират. И е честно преди това да известят избирателите си за тях.

Всички публично нанесени обиди и разкрития между политическите сили, от които българските граждани очакваха промяна, ерозираха добрия тон и доверието помежду им. Как биха работили в коалиция „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ след казаното от Тошко Йорданов по адрес на Асен Василев и питането от Димитър Гърдев за канадското гражданство на Кирил Петков? Конкуренцията в предстоящата предизборна кампания ще заздрави ли съюза между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?

В подкаста на „Капитал“ Асен Василев заяви: „Ти, ако си наплюл един човек, много трудно после може да работите заедно… Но във всички партии има конструктивни хора.“ По БНР пък каза:

Това, че съдя Тошко Йорданов, не пречи да говорим. Той е казал едни неща, които са неверни. Съдът ще прецени – най-вероятно, че са неверни, той ще си плати глобите, че ме е оклеветил. С това казусът ще бъде приключен. Ако сме толкова тънкообидни, за да не можем да си решим проблемите по нормален начин, значи политиката не е поприще за нас.

Звучи джентълменски, но политиците са хора – и също плачат… Пред „Нова телевизия“ обаче и от ИТН показаха, че не са злопаметни. Бившият депутат Любомир Каримански заяви, че биха работили с всички политически сили, които искат промяна, включително и с „Продължаваме промяната“. И той е убеден, че този път ще има правителство.

Иначе е предизвикателство как коалицията на „нашия президент“ ще управлява в мандата на „нашия президент“. Едно е да искаш смяна на Гешев, но съвсем друго е изборът по какъв механизъм да стане това. Едно е да говориш за еврозоната, друго – да следваш пътя към еврото, трето – да избереш гуверньор на БНБ, който да споделя същата цел.

А какъв президент да очакваме в следващите пет години? Да започнем оттук, че в словото си пред инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за втори президентски мандат, Радев каза: „Мое кредо през последните 5 години е да бъда с народа си.“ Не каза „нацията“.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на учредителното събрание на инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори президентски мандат

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник