Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/
Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.
Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ–СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.
Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зъл умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.
А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.
Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.
Колокация на манипулацията
Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.
Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.
Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.
Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.
Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.
Най-важните промени – отвън
Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.
Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.
Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.
Причини и последици
Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметката на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.
„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.
Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за Народно събрание и Европарламент те са в пъти по-малко.
ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.
Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.
От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му се нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.
