Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Всъщност се случва всяка година и ще се случва повече. Спомням си за едно подобно в Добрич преди години, а чета се случва идентично в момента пак там.
Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.
На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.
Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.
На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.
Манастирски ливади между бул. Черни връх и България
Кв. Витоша между Черни връх и Симеоновско шосе
Симеоновско шосе при Г.М. Димитров и зоопарка
Новият квартал до Горубляне
Дианабад под зеления ринг
Черни връх между мол Парадайс и зоопарка
Младост при Южната дъга и новия Бизнес парк
Централна част при кулите на Т.Александров и бул. Иван Иванов
Горната част на кв. Княжево
По протежението на бул. Цар Борис
Овча купел по бул. През. Линкълн
Кв. Симеоново, Витоша и Малинова долина
Северната част на Западен парк
Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи.
Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.
За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.
Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.
Миналата седмица писах за законопроект на ИТН, който цели да вдигне възможната височина на строителство в София на места на 125 метра. Законопроектът е едно изречение и въвежда много странно изключение (на изключението) за имоти по Цариградско шосе. Всъщност, става дума за доста конкретни имоти и така формулирано предложението ме накара да се зачудя кои са те. Именно тях показах в предишната си статия. Както обещах, разгледах и останалите из София, макар там височината да се вдига „само“ с 25%.
За подробно описание какво предлага предложението на тримата депутати ще намерите в предишната ми статия. Най-общо обаче текстът, който искат да променят сега позволява 100 метра височина в Смф зоните (в сиво) на 400 метра от метростанции (в зелено) изключвайки централната част и четири района (в червено). Тук съм добавил бъдещите метростанции и съм махнал тези изцяло в изключените райони. Те вдигат 100 на 125 и добавят няколко имота в Младост по Цариградско. Ако ви изглежда крайно специфично, това е защото е. Практическата липса на аргументация, това че тримата депутати нямат нищо общо със София и как е формулиран законопроектът ме накара да се разровя.
Първо, ще добавя двете карти, които направих. Те са по подобие на другите ми за държавните имоти за продажба от списъка на Желязков и 3D картата на застрояването на София. Те показват имотите отговарящи на горните критерии, които открих. Изключих общинските и държавните имоти, въпреки че, както се разбра, може да бъдат продадени без много шум. Изключих най-малките под 500 кв. макар би могло да се обединят с други по-големи, за да се застоят високо. Махнах метростанциите, около които няма Смф или не намерих имоти. Остават тези на картата. Възможно е да съм пропуснал някои предвид, че данните за собствеността в КАИС и iSofMap не са непременно актуални все още. Ако натиснете върху парцелите ще намерите последните данни за вид и предназначение според КАИС.
Тази карта показва същите данни, но само с парцелите в обемен вид. В някои от откритите парцели вече има построени сгради и повечето надали ще бъдат съборени, за да се възползва някой от новата височина. Тук виждате състоянието на застрояването до преди две години, тъй като тогава последно е 3D заснемането, което използва. Повече за това тук.
Отделно, размерът на имота и съседните има значение, защото има редица други изисквания като отстояние и разгърната площ. Те могат да се преценят при предложен проект, какъвто сега няма или нямам достъп за всеки от тези имоти. Затова маркирам само онези, които са засегнати по този един параметър обсъждан във внесеното предложение.
Може да отворите двете карти на цял екран тук и тук.
Засегнати райони из цяла София
Първо, в близост до горната част на Цариградско виждаме голям участък, който попада в хипотезата на този законопроект. Тези имоти се намират точно на границата на район Младост. Този най-вляво промени проекта си поне веднъж, а преди месец беше на комисия в НАГ с други предложения. Вдясно виждаме доста отделни сгради и към настоящия момент някои от празните парцели вече са запълнени. Получих дост сигнали за озеленяването там и колко е бутафорно.
Друг интересен парцел е този до районната община в Слатина. Той също попада в описаните критерии и е още на виза за проектиране. Има проект до 75 метра. Над това, както и при другите такива, трябва гласуване в СОС. Спорно е обаче колко има желание да се спират такива проекти, както и дали няма гласуване за подобни сгради да бъде из търгувано за подкрепа за други проекти, в парламента или просто за асансьори. Виждали сме и от трите. Не бих могъл да твърдя такова нещо за конкретния парцел. Давам просто пример за такава възможност след промените. Докато за 8 етажа повече може би не биха се занимавали, за 16 или 50 метра отгоре – биха.
Следващите имоти са малки, но показателни. Един от тях се вижда вече застроен – NV Tower. При нея имаше един интересен казус преди години – осветяваше целия квартал като дискотека нощем. После се оказа, че според отговор на ДНСК артистичното осветление беше незаконно и спряха. Съседният парцел е изцяло жилищна сграда в Смф (уж смесен) имот. Питайте Здравков защо. До тях се виждат няколко частни имота, които са отредени към този момент за многоетажен гараж. Попадат в хипотезата за 125 метра небостъргачи и предвид местоположението изглежда отстоянията им ще достатъчни.
На това кръстовище се вижда метростанцията Г.М. Димитров и това показва ключов проблем с този законопроект. Интересен факт тук е, че сградата отсреща на обсъжданите парцели е построена от инвеститорска компания с едноименна поправка предшестваща и наподобяваща обсъждания законопроект. Живущи в сградата на горни етажи се оплакват отдавна от неприятни вибрации и клатене когато минава метрото. При това говорим са само 50 метрова сграда. Този ефект ще е значително по-голям при по-високо строителство. От това следва, че би трябвало да се намалява етажността, а не да се уличава. Имало е, разбира се, ограничения за т.н. „вибрационна зона“ около метрото, както и изисквания за луфтове и конкретни елементи. За съжаление, според архитекти, доста от тези са отпаднали незнайно как в голяма част от града. Резултатът е видим, както казваше един партиен лозунг.
Продължаваме на юг с незастроени парцели до Студентски парк и Симеоновско шосе. Отново – на границата на районите с ограничения. Някои от тях са застроени, а други се подготвят за това и нямат започната процедура. Тук е полезно да се отбележи скандалната кула, която ще бъде забучена по очертанията на парцела на автокъщата в Студентски парк. Изискванията по ЗУТ и ЗУЗСО са специфично направени, за да са възможни такива опасни неща. А са опасни, защото тази отсечка от пътя е навярно най-опасната в Студентски град. Затова ще бъде отрязано още от парка, за да се направи нов булевард – специално за тази 60 метрова сграда. Очакваме същото за други подобни засегнати от този законопроект, независимо, че вносителите настояват, че промените им не пречат и не засягат никого и няма да има допълнителна тежест или разходи за общината.
Доколкото Черни връх е изключен от списъка, там има други проблеми, включително 215 метровата кула и стената от сгради по горната част от булеварда, някои от които според главния архитект незаконно са настроили етажи, но това е било прието от Здравков и ДНСК. Има обаче няколко парцела от другата страна, където сега има складове и един магазин Фантастико. Някой ден някой може да реши да инвестира там и тази промяна ги засяга.
На запад из Овча купел има няколко парцела, но ще обърна внимание на тези по булевард Цар Борис. Някои са застроени, а други – не. Това ще стане възможно с планираните спирки на метрото стигащи Южната дъга.
В северната част на София има доста имоти, особено до Надежда в индустриалните части. Правят впечатление обаче имотите до и зад гарата. Особени тези от северната част на линията. Там вече има застроени масивни комплекси, но ще има още много. Отстоянията няма да са им проблем и отново ще могат да стигнат 125 метра с малко машинации в СОС.
Новото метро донася този проблем този проблем и в квартал Левски. Някои от отбелязаните парцели са вече застроени, други не са и дори нямат виза за проектиране.
Какво следва?
Утре, 17-ти септември ще има обсъждане на законопроектът в комисия в парламента. Един от вносителите в заместник председател на ИТН в тази комисия. С липсата на аргументи на този проект не виждам как може да мине. В сегашната политическа среда и изтъргуване на лобистки поправки срещу подкрепа за други гласувания – като вето на недоверие – не изключвам да мине през гласуването доста бързо и необезпокоявано.
Ще следим какво ще се случи на комисията утре. Би трябвало да се излъчва на живо и ще разберем дали ще бъдат изнесени някакви аргументи и обяснена липсата на такива към законопроекта или ще бъде задушена всякаква дискусия и критика по темата.
На 7-ми септември в. Сега писа за законопроект на трима депутати от ИТН, с което се вдига ограничението на височина на застрояване на конкретни части в София. Предложението е внесено на 5-ти септември от Венцислав Асенов, Христинка Иванова и Танер Тюркоглу. Първият се бори активно в последно време с „меренето на средната скорост“ видимо като част от лобизма срещу мярката. Втората стана известна със скандали и изтекли записи показващи разцепването на партията. Третият се споменава с това, че има спорни бизнес връзки с други в партията и дъщеря му има задължения към НАП. Тримата искат да се изключат от ограниченията за височина урегулираните поземлени имоти с лице към Цариградско шосе и позволената височина да се вдигне на 125 метра. Законопроектът е едно изречение, но с голям ефект.
Сегашното положение на ЗУЗСО посочва в точка 5.3 на приложението към чл. 3, ал. 2, че в урегулирани поземлени имоти в СМФ зони с лице към голяма улица и които са на 400 м. от метроспирка може да се застрояват до 100 метра. Има обаче изключение изрично за райони Триадица, Лозенец, Младост и Изгрев, където ограничението е както във всички други СМФ зони – 75 метра. Затова кулите на Артекс, тази на 4-ти км. на Булфарма със огромния билборд със спорна законност, както и останалите в Младост, по булевардите Симеоновско, Черни връх и България са до 75 метра. Визуализация на тези зони и колко високо стигат над сегашните сгради може да видите на картата с ПУП-овете на Столична община. Натиснете бутонът с картата вляво, за да смените изгледа.
Какво точно се променя и къде?
Първо, предложението на ИТН е объркано – искат да променят точка 5.1 от приложението, а там не се споменава Младост. Т.е. в този си вид дори да се приеме няма да може да се приложи. Ако се споразумеят с НН ГЕРБ/ДПС да мине в зала, лесно може да го коригират като техническа грешка. Първо ще влиза в комисия с председател от ГЕРБ и където Асенов сам е зам. председател. Не изглежда да е бил обсъждан на заседанието на 10-ти септември.
По-важното обаче е, че освен да вдига от 100 на 125 метра ограничението за тези СМФ зони около метро спирки, маха от изключението конкретни имоти с лице към Цариградско шосе. С други думи, в цяла Младост ще може до 75 метра, но за определени имоти ще може до 125. Стана ми интересно кои са те и кой ги държи. Открих 46 имоти, които са частни, в регулация, с лице към Цариградско, в Младост (в зелено), на 400 метра от метроспирка (в синьо) и в СМФ зона. Отбелязал съм ги в червено. Има един в светло червено, който е собственост на БАН. Не е в списъка с имотите на Желязков за продаване, но от опита с паркове и градини на други места в София може да съдим, че институтът борави с държавната собственост повече като строителна компания, отколкото като средище за науката.
Тук виждате същата карта, но със сателитна снимка. Около метро спирката на арена София от страната на Младост има само държавни и общински имоти.
Кои са облагодетелстваните?
Фокусирайки се върху конкретните имоти виждаме, че повечето са малки или вече имат построени сгради. На спирка ИЕЦ/Цариградско се виждат няколко парцела, които с малко въображение и овладяване на СОС може да се прокарат изключения за разгърната площ и да се стигнат 125 метра. Това обаче е малко вероятно. Единствено първият вляво има по-голям шанс и е подал документи за ОВОС за собствен водоизточник описвайки сграда с подземни гаражи. Разбира се, имотът където се намира Метро има най-голям потенциал за комплекс с множество сгради от 125 метра. Макар да не стигат така височината на Скай Форд, ще уплътнят значително пейзажа с подобни на Капитал Форт. Няма индикации за такова желание към този момент, но промяната ще го направи напълно възможна.
Сред имотите до новата спирка след 4-ти километър попада The Mall и офис сградите около него, Бриколаж и складовете наоколо. Не се забелязват планове за по-сериозни строежи там, с изключение на една кула до паркинга на мола.
Тук попадаме на най-големия печеливш от тази схема – новият жилищен и търговски комплекс на мястото на ИПК Родина. Той беше от първите, които добавих на картата ми със застрояването още когато беше в пилотна фаза преди почти две години. Повече за него и историята му свързана с Пеевски, източването на КТБ и прочие може да прочетете в Капитал, които споделят визуализацията ми. Виждате го отново на втората снимка с височината му до 75 метра – колкото и другия проект на собствениците Булфарма отсреща на булеварда. Доколкото не може да твърдим, че има връзка между тях и законопроектът на ИТН, безспорно от всички имоти, които видях, те се облагодетелстват най-много в краткосрочен план. Достатъчно е само да изчакат да излезе в Държавен вестник и да внесат промени по проекта, които НАГ няма да може да откаже поради волята на законодателя. По принцип по каналния ред не могат да увеличат застроената площ от вече прекомерната заложената още през 2017, но дори само вдигането на височината увеличава печалбата на кв.м. драстично.
В горните снимки се фокусирам върху имотите около Цариградско шосе, защото в едното изречение на законопроекта личи, че там се целят. Тази промяна ще вдигне максималната височина и за строителство в Люлин, Надежда, Левски, Овча купел, Дружба, около летището и дори на отделни места в Слатина. В СМФ зоните там обаче вече е разрешено до 100 метра и промяната не е толкова драстична като обсъжданите горе. Все пак, ще се опитам да разглеждам и другите райони дали ще изскочи нещо.
Защо се прави това и какво да направим?
Законопроектът на тримата от ИТН е без реална аргументация. Според тях не влияе на околните, не предвижда „разходи за държавата и гражданите“ или административна тежест. Разбира се, не споменават тежестта на община София за инфраструктура и драстичното сваляне на цената на околните имоти. Доколкото естетиката е въпрос на лично мнение, в комбинация с останалата част от нормативната уредба ще доведе до влошаване на градската среда.
Всъщност, опитват се да изтъкнат, че бъдещите сгради щели да бъдат естествена преграда за шумовото и праховото замърсяване на Цариградско. Това не е подкрепено с каквито и да е източници. Най-малкото логиката говори за точно обратното – ако иска някой преграда, трябва да има ниски и дълги сгради, които да създават стена по продължението на булеварда. Също както виждаме в момента да се случва по Черни връх, където се позволиха долепена поредица от сгради с надвишени параметри благодарение на решения на Фандъкова, ГЕРБ в СОС и тогавашния главен архитект Здравков сега наместен в софийската РДНСК да контролира собствените си заповеди и да одобрява проектите, които е уредил. Има сведения обаче, че шумово и прахово замърсяване се намалява със зелени площи и особено гъста дървесна растителност. В проекта си обаче ИТН не увеличава тези изисквания за много конкретно подбраните имоти. Така или иначе контролирането на изпълнението и поддържането на задължителното озеленяване страда сериозно.
В аргументите им многократно се обяснява, че нечестно се ограничавали „възможностите“ на тези имоти. На база думите им, съмнения изтъкнати в медиите години наред за търговия с постове и влияние на партията им и така типичната за нас българите циничност, лесно може да се направи извод за реалните цели на предложението. Със сигурност един конкретен инвеститор ще спечели и от това определено няма да се намали замърсяването на булеварда. Предвид сигналите, че не е изпълнил дори задължителното озеленяване на другата си кула отсреща, надали може да разчитаме на нещо различно и тук.
Ако искате да спрете тази откровена злоупотреба, свържете се с депутатът, за който сте гласували във вашия район. Свържете се най-вече с депутатите от ИТН, чиито колети са пуснали този проект, да ги питате как е позволено това. Обърнете внимание и на темата с продажбата на държавни имоти – тя също ще се гласува скоро в парламента и ще има значение и в този контекст.
Накъде отива София заедно с една трета България в нея? В политически план това е въпрос на живот и смърт за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, чието разрешаване ще повлияе и на разпределението на силите в българската политика. Защото който загуби София, губи не само най-големия електорат, а и легитимност като алтернатива. А когато „промяната“ започне да губи в собствения си двор, другите вече се подреждат край масата, на първо време – за да предизвикат нови кметски избори в София.
Тон даде излизането на Борис Бонев и „Спаси София“ (СС) от коалицията зад кмета Васил Терзиев, което наруши крехката стабилност. (По съдебен път кметският пост също се атакува – с делото за касиране на изборите през 2023 г. заради допуснати нарушения. Наскоро то бе отменено от Върховния административен съд (ВАС) и върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – София-град.)
Със своя позиция заради случващото се вече излязоха общинските съветници от „Синя България“, които подкрепят ГЕРБ–СДС, но отдавна търсят път и към ДБ (без ПП).
Предлагаме обединение за дясно управление на Столична община не около някого, а в името на съгласие за провеждане на комплекс от десни политики в интерес на софиянци. Общинският съвет трябва да прояви волята си и да наложи посока за развитие на общината като алтернатива на хаотичното управление на администрацията на кмета и разпада и скандалите между партиите в Общинския съвет.
Управлението на столицата от Терзиев, подкрепата за когото намаля с излизането на СС от издигналата го коалиция, е от значение за ръста или спада на избирателите на ПП–ДБ. В средата на мандата бездруго липсващото мнозинство зад него в Столичния общински съвет (СОС) отъня до 14 души, след като осемте общински съветници на СС се отделиха в самостоятелна група. Бонев свали доверието си от коалицията с ПП–ДБ и я напусна.
Според Терзиев – започнали са предизборна кампания. Според Бонев – защото в Столичната община (СО) действа втори властови център, „паралелна община“ от мрежа от съветници и консултанти на кмета“, които вземат важните решения. Още в началото на април той постави пет маркера, по които ще преценят дали да продължат да поддържат кмета: конкурса за главен архитект; ревизия на управлението на ГЕРБ; новите договори за почистване; бюджета на София за 2025 г.; новата структура на СО, която още не е приета, макар да беше обещана преди повече от година.
За управление с гръб са необходими 31 съветници от 61-членния СОС, каквито и преди ПП–ДБ–СС нямаха – затова и не държат икономическата власт в СО. ГЕРБ взеха ключовите пет от общо 14 комисии в СОС, сред които бюджетната, антикорупционната и тази по сигурността, докато ПП–ДБ получиха само две – за младежта и спорта и за международно сътрудничество и европейски проекти.
Който държи СОС, той управлява
ГЕРБ – партията, управлявалата София дълги години, си осигури монопол върху решенията на СОС още в началото на управлението на Терзиев, групирайки се заедно с БСП и формирайки гръбнака на „икономическото мнозинство“ (както го нарекоха ПП–ДБ): ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и отцепниците от „Възраждане“ (заедно с Карлос Контрера от ВМРО). Това обезсили кмета и реализирането на определени промени спрямо неговите виждания, но също се оказа удобно – бяха продължени и реализирани проекти, заложени от управлението на ГЕРБ, защото… ами няма как.
Васил Терзиев не се и опита да потърси тематични мнозинства, както правят в 51-вия парламент. Сега обаче ще му се наложи, ако иска да прокара и най-обикновено предложение. А предстоят съществени решения – бюджетът на столицата за 2025 г. с разходи, доближаващи 3 млрд. лв., тепърва ще влезе в СОС. Още по-значимо заради силните икономически интереси в него е сметосъбирането, за което са заложени над 1 млрд. лв. за следващите четири години (само за 2025 г. сумата надхвърля 302 млн. лв.).
Договорите с фирмите, чистили София години наред, изтичат (а значи и един от сигурните бизнеси на Румен Гайтански – Вълка). Екипът на Терзиев наскоро освети схема за източване на пари от събирането на боклук. Амбициите на СО са да избере нови фирми, но предвид загубата на подкрепа не е сигурно дали ще осъществи намерението си.
„Благодарение“ на мнозинството в СОС, вместо постепенно да бъде разграждан обраслият с корупционни зависимости предишен модел, той продължи безпроблемното си съществуване. Затова и критиките към СС и към нейния лидер Борис Бонев, че от напускането им печели ГЕРБ, изглеждат повече като политически послания.
През юли 2024 г. „икономическото мнозинство“ успя да наложи без конкурси свои избраници в управлението на шест ключови общински дружества в София: „Топлофикация София“, Центъра за градска мобилност, „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“, „Метрополитен“ и „Софинвест“. Тогава Стоян Братоев беше запазен като директор на „Метрополитен“ благодарение на политическа сделка – за да подкрепи Ваня Григорова (БСП) рокадите в общинските дружества. Борис Бонев обяви, че постигнатото е победа за „икономическото мнозинство“, но каза и още нещо:
Това е войната за преразпределяне на влиянието в общинските фирми между Орлин Алексиев (бивш общински съветник от ГЕРБ, 12 години шеф на бюджетната комисия в СОС, със славата на разпределител на обществени поръчки в СО – б.а.) и Красьо Черния (Красимир Георгиев, известен брокер в съдебната система със своето прословуто тефтерче – б.а.). Сега се наместват хората на втория.
Терзиев се опита да върне доклада за избора на ръководство на дружествата, но областната управа отмени изцяло акта му, обявявайки го за нищожен. Сега отново са вдигнали мерника на Братоев, а Терзиев се опитва да го спаси от отстраняване, в основата на което стои обществена поръчка за 8 метровлака за над 140 млн. лв. без ДДС, прекратена заради това, че имаше един участник.
Епилогът за софийското метро беше тази седмица, когато Съветът на директорите на „Метрополитен“ все пак отстрани Братоев, чиито заслуги при строителството на подземната железница са безспорни, но той остава като член на борда. Мотивите за свалянето му бяха „влошено здравословно състояние“. СС се опитаха да осуетят избора на нов директор, но неуспешно.
Изпълняват се проекти от Фандъкова
Новият столичен кмет така и не ревизира наследството на ГЕРБ и управлявалата няколко мандата Йорданка Фандъкова, макар да критикува централизирания модел, фаворизирането на определени фирми, както и липсата на прозрачност в управлението на София.
Нещо повече – като временен главен архитект Богдана Панайотова (вече избрана за титуляр на поста) продължи проблемни строителни проекти, наследени от ГЕРБ. Такава е бъдещата 6-етажна офис сграда с подземен гараж на две нива до ресторант „Синия лъв“. Нейният устройствен план и планът за застрояване са одобрени от арх. Панайотова на 5 декември 2024 г. Тя беше дала и разрешение за строеж на мястото на стара къща на ул. „Стара планина“ 9, в която е живял Кемал Ататюрк, докато е пребивавал в България. След обществен натиск разрешението беше отменено, но още не е сигурно дали къщата е спасена. Нова 60-метрова кула ще се вдигне при кръстовището на бул. „Филип Кутев“ и „Симеоновско шосе“ благодарение на издаденото разрешение за строеж. На път е да бъде разрешено още високо строителство.
Затова и чашата преля, когато за главен архитект на София беше избрана Панайотова, участвала в изготвянето на правилата за провеждане на самия конкурс. Дори ПП изрази загриженост от решението на Терзиев заради „досегашната ѝ професионална история, която не дава достатъчно основания за доверие“:
София има нужда от управление, което поставя публичния интерес над всичко. Ние ще продължим да настояваме именно за такъв подход.
За капак Борис Бонев съобщи по bTV, че като временно изпълняваща длъжността Панайотова се е срещала нерегламентирано с инвеститорите на 215-метровия небостъргач на бул. „Черни връх“, чието строителство е замразено от 7 години, и обвини ръководството на СО в нерегламентирани срещи с Пеевски и Христофор Аманатидис – Таки. Срещата на Панайотова е документирана със снимки, предадени на столичния кмет Васил Терзиев, който пък в коментар по темата обяви, че я е пратил на полиграф. Строежът на небостъргача до мол „Парадайс“ е уреден с решение на СОС през 2017 г., с което се прокарва това изключение от Общия устройствен план на София.
Тестът с полиграф не е убедително доказателство за честност и почтеност, особено в контекста на досегашните спорни решения на арх. Панайотова. Но за да бъдат предотвратени още репутационни щети, тя отказа да издаде разрешение за строежа на 215-метровия небостъргач, който щеше да е най-високата сграда в България. Според съобщение на СО експерти проверяват законосъобразно ли е било решението на СОС от 2017 г., с което се изменя устройственият план на мястото. Вероятно спорът ще се разреши по съдебен път.
Само преди месец столичният кмет заяви по БНТ, че „Столична община няма законови механизми да спре небостъргача“ и че строителството му е едва ли не предопределено. Сега се оказва, че някакви механизми все пак има.
Последиците
Трусът с напускането на СС ще се отрази и на местното управление в София, и на националното. Партията има силна гражданска база, особено сред младите, активни и критично мислещи избиратели. Тяхното отдръпване изпраща сигнал, че Терзиев (а и ПП–ДБ) не изпълнява собствените си обещания. Това ще рефлектира на следващи (парламентарни) избори, които ще се проведат преди местните през 2027 г. Но кой знае…
Васил Терзиев, който се намира в пресата между изпълнителната власт и „икономическото мнозинство“ в СОС, ще бъде ежедневно блокиран в работата си, докато ГЕРБ кресливо ще го обвиняват в застой.
Дошъл като символ на новото, на промяната за София, в средата на мандата си бившият предприемач е по-скоро безличен. Той избягва директните срещи – и с граждани, и с журналисти (телевизионните интервюта не се броят) – и трудно може да бъде наречен лидер, камо ли да продължи в голямата политика, както му предричаха. Кметският пост в столицата е добър трамплин – за Бойко Борисов се оказа даже катапулт, който го изстреля на премиерския пост.
Терзиев е непартиен технократ и бизнесмен, продал компанията, на която е съосновател, за над 262 млн. долара. Той и екипът му предпочитат да вземат сами решенията си, включително и за назначения. Но ако те са лоши и неефективни, загуби калкулира именно ПП–ДБ. За обединението този ефект е допълнителна щета наред с критиките, които още търпи заради сглобката, в която участваше и Делян Пеевски. Освен това лидерът на СС разясни в социалните мрежи, че е имало одобрен механизъм за назначения в СО преди изборите.
Имаше номинационна комисия с представители на партиите и кмета за избор на всички длъжности. Имаше предложения за всички позиции спрямо коалиционното споразумение, с които кметът не се съобрази.
„Решенията са мои – и добрите, и лошите – и до момента си заставам зад тях“, казва кметът на София. Ако беше чисто партийна кандидатура, политическата сила би могла да му повлияе за едно или за друго решение, както и за публичния му образ, но сега това е невъзможно.
Управлението на Васил Терзиев от възможност за еманципация на ПП–ДБ се превърна в бреме, което направи още по-прозрачна липсата на коалиционна спойка, лидерство и реална реформа. Ако София отиде на нови избори и Терзиев падне (предишната победа я спечели трудно, с преднина от 5000 гласа), той ще изгуби само поста си. Но ПП–ДБ рискуват много повече – не просто да загубят столицата, а и амбицията за алтернатива на национално ниво.
Пролетна ваканция. Хотелче. Сауна. Жега. Опитваш се да абстрахираш от липсата на хигиенни навици у хората и шумните им разговори сякаш няма никой наоколо. Някои обаче правят трудно това абстрахиране – както от хигиената им, така и от разговорите.
Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.
Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.
Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.
Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.
Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.
Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.
В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.
Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.
Картата е неразбираема
Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.
Картата не се зарежда въобще
Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.
Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.
Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.
Има сграда в червено, която вече се строи или е построена
Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.
Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано
Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.
На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено
Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.
Няма връзка към документите за въведена сграда с червено
За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.
Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда
Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .
Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи
Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.
Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.
Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.
Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.
Отстоянията не отговарят на изискванията или документите
Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.
Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени
На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.
Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.
Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура
Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.
Картата се фокусира върху височината на сградите
Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.
Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи
Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.
Картата показва само данни за София
Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.
В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.
Картата подвежда, че ще се застрои цялата София
Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.
Картата създава излишна паника за бъдещето на София
Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.
В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата
Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори
Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.
Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.
Картата не помага на хората да разберат процесите
Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.
Картата няма практическа стойност за градоустройството
Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.
Картата е излишна
Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.
Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.
В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.
Повече по темата
Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:
Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.
Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.
Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.
Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.
При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.
След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.
Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.
Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.
Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.
Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.
В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.
Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.
Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.
Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.
България е поделена – страната е за Делян Пеевски, София е за Бойко Борисов. Това заяви общинският съветник в Столичния общински съвет (СОС) и лидер на партията „Спаси София“ Борис…
През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.
От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.
Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП
Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.
Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.
Условностите на данните
Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.
Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.
Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.
Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.
Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.
Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.
Изглед към горната част на бул. Черни връх
Бъдещото строителство в София
В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.
От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.
Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.
Изглед към бул. Тодор Александров.
В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.
Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.
От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.
Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.
Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.
На 22 юни „София прайд“ ще се проведе за 17-та поредна година. Както винаги досега, най-голямото събитие в защита на правата на ЛГБТИ+ хората в България е съпроводено с дискусии „за“ и „против“. Отново има антипарад. Даже два, понеже в редиците на основното от години насам „антисъбитие“ настъпи разкол. В резултат т.нар. „Поход за семейството“ поосиротя и се проведе седмица преди прайда. В деня на „София прайд“ ще се състои „Шествие за семейството“, което се очаква да привлече повече участници и на което е обещала да пее бившата пънк икона Милена Славова.
Под семейство и „Походът“, и „Шествието“ разбират хетеросексуалното семейство от мъж, жена и техните деца. Според организаторите това е „традиционното семейство“, за което хомосексуалните връзки – и по-общо ЛГБТИ+ хората – са заплаха.
Тази година обаче публичната активност около прайда надхвърля обичайните безплодни спорове „за“ и „против“. Едно събитие в Столичния общински съвет (СОС) не се превърна във водеща новина, но е важен прецедент за ЛГБТИ+ хората. Този прецедент е станал възможен, защото почти незабелязано е настъпил друг, и то двоен прецедент. За какво става дума?
Две декларации. И рецепта за розови еднорози
„Рецепта за розови еднорози“ е песен на групата Cool Den. Няколко групи в СОС също забъркаха рецепта, увенчана с голям плюшен розов еднорог, настанил се на стола на един общински съветник.
На 7 май „Синя България“ разпространи декларация във Facebook в подкрепа на „Шествието за семейството“ и призова симпатизантите си да се включат в него. В декларацията се казва, че коалицията застава „зад каузата на семейството, вярата и борбата с демографската криза“, защото е „дясноконсервативна формация“. Също и че „няма по-голям проблем за България от демографската криза и борбата с нея трябва да бъде приоритет на всяко бъдещо управление“.
„Синя България“ е коалиция от седем партии, опитала се (безуспешно) да разшири на национално равнище успеха на „Синя София“, която е част от коалицията на местните избори. В СОС „Синя София“ е представена от трима общински съветници – Вили Лилков, Иван Сотиров и Ивайло Йонков. Декларацията е разпространена в последния предизборен ден, в който политическата агитация е разрешена.
На 13 юни групата общински съветници от „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ излезе със своя декларация по повод „Шествието за семейството“ и „София прайд“. Прочете я адв. Христо Копаранов, който заедно с Гергин Борисов (и двамата от „Спаси София“) е неин инициатор и вносител. Това е първият път, когато най-голямата група в СОС се обявява в подкрепа на „София прайд“ и по-общо – на правата на ЛГБТИ+ хората.
В декларацията противопоставянето на прайда и „Шествието за семейството“ се нарича „фалшива дилема“, защото „семейството не е математическа формула“ от майка, баща и техните деца – самотните родители и децата им, както партньорите без деца например също са семейства. И „всеки заслужава достоен живот“.
„Затова, когато години наред хиляди граждани излизат, за да ни кажат, че се чувстват онеправдани, че живеят в страх, че са лишени от права, ние сме длъжни да ги чуем“, се казва в декларацията и се споменават случаи на хомофобско насилие. В нея се подчертава и че прайдът не е само за ЛГБТИ+ хората, а за „утвърждаване правата и достойнството на всеки, който е различен от мнозинството – било то расово, етнически или по какъвто и да е друг признак“.
Всички семейства са ценни. Всички имаме семейства – някои сме родени в тях, други ги избираме, трети ги създаваме,
завършва декларацията.
Докато Копаранов чете от трибуната, от групата на БСП слагат на мястото му плюшен еднорог. Човек би могъл да възприеме този жест и като подигравка и да се обиди, но адвокатът предпочита да реагира позитивно. Той публикува селфи с еднорога, като благодари на колегите си „за милия подарък“. Копаранов го тълкува като знак, че „БСП най-накрая се позиционираха като европейска лява партия“ и че „резултатите им на последните избори са довели до катарзис“.
Двойният прецедент
Инициаторите на декларацията Христо Копаранов и Гергин Борисов са застъпници за правата на ЛГБТИ+ хората от години. Затова „Тоест“ разговаря с тях.
Копаранов е ядрото на изследователския екип, който през 2018 г. публикува юридически анализ на 70 закона. Според проучването българската държава лишава еднополовите двойки от около 300 права, защото не признава партньорството им. Неотдавна Борисов припомни свой пост от 2021 г., в който разказва измислена, но възможна и плашещо реалистична история на мъж, чийто партньор умира в болница, а той не може нито да получи информация за състоянието му, нито да продължи да живее в дома, който са градили двамата.
„Откакто пуснах онзи си пост с историята за болницата, хората, които ми казаха, че напускат [България], са поне 10. 10 човека за 3 години. Повечето бяха специалисти със заплати над 5000 лева месечно“, споделя Гергин Борисов и пресмята в духа на скорошното изследване на Института за пазарна икономика за икономическата цена на хомофобията: „1,8 милиона лева икономическа активност изчезна… защото е важно да се правят референдуми против джендър идеологията.“
„Жалко е, че подобна декларация трябва да бъде четена. Страшно е, че живеем във време, в което да кажеш, че всички семейства са важни и ценни може да бъде тема, по която не всички да са съгласни“, казва Борисов и допълва, че иска да живее в нормална държава и затова се опитва да я промени.
Искам познатите ми, които се отказаха да чакат, да имат повод да се върнат – защото виждат, че става по-добро, по-толерантно и по-европейско място за живот.
„Отбягването на темата за правата на ЛГБТ хората от страна на много политици е естествена последица от токсичната среда в българската политика и сред избирателите“, смята Христо Копаранов. Според него е разбираемо, но „тази предпазливост води до това, че във всеки един момент „не е сега моментът“. И моментът да се заговори за темата никога не идва“. А същевременно хомофобските гласове стават все по-силни.
На въпроса защо продължава да говори по темата, след като вече е общински съветник, той отговаря, че връзката в питането всъщност трябва да е обратна:
Влизането в Общинския съвет не трябва да е повод да престане да се говори по темата, а точно обратното – повод да се говори още повече. Като член на Общинския съвет един съветник трябва да формира насоките, в които да се развива неговият град, да създава визията за него. Затова […] искаме да създадем сигурен и приемащ град, в който всеки да може да бъде себе си с достойнство.
Според Гергин Борисов „Спаси София“ е партия, която „не мери теми по това какво е популярно, а по това кое е важно“. А е важно София да е „град за всички и това включва ЛГБТИ+ общността“. Борисов допълва: „Аз продължавам да говоря по темата, защото съм част от тази общност и стремежът за равноправие е и мой.“ На учудването, че човек на изборна публична длъжност в България може да каже това, отговаря с усмивка:
„Аз съм открит от години и няма сила на планетата, която да ме набута обратно в килера“.
„Откритото говорене без страх е много важно, но още по-важно е предприемането на реални мерки“, смята Христо Копаранов, на когото също като Борисов не му се налага да разкрива сексуалната си ориентация, понеже не я и крие. Той има опит с говоренето без страх, знае и каква е цената му. „Например след последните ми публикации и декларацията, прочетена в Общинския съвет, аз станах обект на сериозна хомофобска реакция, включително съм получавал заплахи за живота си.“
Конкретно тази заплаха той е изпратил на прокуратурата:
А в лични съобщения адвокатът получава и ето такива „пожелания“:
Копаранов си търси правата, но в същото време не престава да реагира с добродушна ирония на подигравките и слуховете по свой адрес. „Защото ако няма смели политици, които да говорят, и ако обществото проявява толерираща търпимост към ответната хомофобска реакция, мълчанието ще продължи завинаги.“
Знаейки, че жълто-кафявите медии разнасят клюки по негов адрес, той публикува във Facebook актуална снимка, на която е с мъж до себе си – „да си обновят архива, че ми писна да качват стари наши снимки, когато решат да правят интриги“.
Без да дават признаци, че осъзнават колко голям прецедент са, Христо Копаранов и Гергин Борисов са комай първите хора на изборна публична длъжност в България, които са открити за сексуалната си ориентация.
Веднъж на десетина години
В България се появява открито хомосексуален политик веднъж на десетина години. Малко артефакти са оцелели във виртуалното пространство от далечната 2004 година, когато 27-годишният тогава член на БСП Ивелин Йорданов разкрива сексуалната си ориентация пред медиите. Той е бил учредител на куиър организация и изглежда, е вярвал, че Столетницата може да стане лява партия от европейски тип.
Според активистите Моника Писанкънева и Станимир Панайотов, отразили случая тогава, с разкриването на младия социалист мълчанието по темата за ЛГБТИ+ хората е „веднъж завинаги разклатено“. Но БСП, изглежда, се опитва да заглуши случая, като не изпраща Йорданов на форум по темата. А партийният орган – вестник „Дума“ – му дава право на отговор, след което обявява „своята задача в обсъждането на сложния проблем на хомосексуалността за приключена“. И „веднъж завинаги разклатеното мълчание“ се завръща.
11 години по-късно – през 2015 г. – Виктор Лилов, който тогава беше кандидат за кмет от малката либерална партия ДЕОС – се разкри като хомосексуален в интервю на вече покойния Емил Коен за сайта „Маргиналия“. Татяна Ваксберг отбеляза, че в България за първи път се случва някой, който се кандидатира за изборен пост, да декларира нехетеросексуалната си ориентация.
Случаят имаше широк обществен отзвук, а в продължение на години сексуалността на Лилов беше почти единственото нещо, с което беше асоцииран. Тя беше и една от причините за настроенията срещу него в ДЕОС. Две години след разкриването на Лилов партията, чийто председател беше станал междувременно, го изключи по скалъпени обвинения. Малко по-късно ДЕОС се самозакри, оставайки куха регистрация, която евентуално да бъде използвана за целите на някой нов политически проект. А Виктор Лилов опита да влезе в политиката и чрез други формации – без успех.
Девет години по-късно, през 2024 г., Гергин Борисов и Христо Копаранов са избрани за членове на СОС. Без да се крият, но и без скандал. Като нещо най-нормално, каквото всъщност е. И също като нещо най-нормално, те се опитват да впрегнат своята група и целия Общински съвет в работа за равни права.
Чувал съм за много случаи, когато [депутати] са гласували по определен начин, защото еди-кой си разполага с касетка, снимка и т.н. След 1990 г. групичка хора определяха съдбата на България, но не знам дали сами решаваха, или ръководени от други съображения заради скритата си сексуална ориентация.
Тези думи са напълно актуални днес (само дето вече няма касетки, а флашки, социални мрежи, приложения и лични съобщения), но са изречени от Ивелин Йорданов при разкриването му през 2004 г. Не само за доста политици, а и за журналисти и други публични личности, разкриването на сексуалната им ориентация е равносилно на публичен линч. Макар ориентацията на някои от тях да е обществена тайна, те продължават да търпят натиск и унижения, без да са в състояние да си позволят да се разкрият.
Може би Христо Копаранов и Гергин Борисов, които разполагат с мандат от четири години да говорят от публична трибуна, най-сетне „веднъж завинаги“ ще катурнат мълчанието, за което говорят преди 20 години Моника Писанкънева и Станимир Панайотов. И ще спомогнат да изгрее дъгата, под която всеки може да бъде себе си. Възможно е обаче и стигмата да заглуши гласовете им. След още 20 години със сигурност ще знаем отговора.
Реорганизация на движението по три улици в центъра на София стана повод за спорове и протести, които не стихват вече близо две седмици. На булевардите „Патриарх Евтимий“, „Фритьоф Нансен“ и „Витоша“ велосипедните алеи бяха свалени от тротоарите на пътното платно. По „Патриарх Евтимий“ се обособиха бус ленти и се намалиха местата за паркиране. „Фритьоф Нансен“ стана двупосочен и там пространството за спрели автомобили също намаля. По „Витоша“ паркоместата се увеличиха, но пък колите вече трябва да паркират диагонално и на заден ход.
Идеята и критиките
Промените, одобрени от кмета Васил Терзиев, бяха предложени от „Спаси София“. Според представителите ѝ те са крачка напред в превръщането на София в „град на хората“, както казва известният датски урбанист Ян Геел. В книгата си „Градове за хората“ Геел защитава тезата, че хората са по-щастливи в градове, изградени по човешка мяра, които радват окото и в които им е удобно да се придвижват пеша и с велосипеди. А многото автомобили нито радват окото, нито правят придвижването приятно.
През 2017 г. Столичната община възложи (и плати) на Геел да направи анализ какво може да се подобри в центъра на София. Ръководеният от урбаниста екип представи доклад от 100 страници, с чиито препоръки управлението на Йорданка Фандъкова изобщо не се съобрази. Нововъведенията от началото на май следват някои от тези препоръки, а именно:
по-привлекателна пешеходна среда;
свободни от препятствия улици, достъпни за всички;
изграждане на безопасна и гладка велосипедна мрежа;
по-добри условия за велосипедистите;
намаляване на трафика в центъра.
Промените обаче срещнаха остра съпротива както от страна на живеещи, така и на неживеещи в района шофьори. Те протестират срещу намалените места за паркиране и промяната на позициите им, което за някои от живеещите в района означава по-дълъг път от колата до дома им. Също и срещу стесняването на някои от пътните платна и новата система за паркиране по бул. „Витоша“ – промени, които според тях са предпоставки за повече задръствания. Причина за недоволството е и че промените са извършени без дебат с гражданите.
Журналист от „24 часа“ направи две експериментални обиколки по новите участъци: първата – по обяд, втората – в час пик, малко преди 18 часа. И двата пъти не попадна в задръстване и не се натъкна на сериозен проблем.
Снимки: „Спаси София“
Защо има толкова много автомобили
Към 2023 г. регистрираните автомобили в София са около 1 милион. Към тях се прибавят около 100 000 коли на ден, които са регистрирани в други населени места, но влизат в града. Същевременно паркоместата са крайно недостатъчни. Шофьорите паркират, където е възможно, поради което много тротоари в кварталните улички са практически непроходими.
Предпоставките за огромното количество автомобили са комплексни. По времето на социализма се чакаше доста години, за да си купи човек кола. Затова притежанието ѝ е сбъдната мечта. След падането на режима автомобилът става достъпен веднага за всеки, който може да си го позволи финансово. А коли втора ръка могат да се намерят за (почти) всеки джоб.
Същевременно развитието на обществения транспорт силно изостава от увеличаването на мобилността. София е милионен град и макар вече да има метро, придвижването от и до някои райони без автомобил е дълго и неудобно. Освен това много ученици не учат близо до домовете си (което пък е следствие от образователното неравенство и различното качество в училищата), а родителите не могат да смогнат хем да закарат децата си на училище с градски транспорт, хем после да отидат на работа.
Тъй като не навсякъде има обособени трасета за автобусите, тролеите и трамваите, а на някои места наличните бус ленти се „завземат“ от автомобили, става омагьосан кръг – хората се опитват да се справят със задръстванията от коли с… още повече коли.
Общественият транспорт не само в столицата, а и в цялата страна не е добре развит. Пътуването с влак се превръща във все по-голям риск, освен това до много населени места (включително морските курорти, като изключим големите градове – Бургас и Варна) няма влакови линии. Междуградските автобуси са с разнообразно качество, като обикновено нямат тоалетни и пътниците чакат с часове, докато шофьорът спре до някое крайпътно кръчме, където да се облекчат срещу заплащане. А до редица културни и исторически забележителности може да се стигне само с кола.
След 1989 г. инфраструктурните решения, когато изобщо има такива, по-скоро следват стихийните тенденции, отколкото са плод на осъзната политика за градско и регионално развитие. При управлението на ГЕРБ властването на автомобила се превръща във върховна политика. Затова се строят (колко бързо и качествено, е друг въпрос) магистрали, булеварди, кръгови кръстовища – все неща, които улесняват шофьорите.
Дълбоките предпоставки за недоволството от промените
Недоразвитият обществен транспорт в София и буквално занемареният междуградски са само едно от измеренията на пренебрежителното отношение към общите пространства в България.
По време на социализма общото (общественото, колективното, държавното) е издигнато на пиедестал, докато частният интерес е заклеймен като егоистичен. Ако човек каже, че не е колективист, а индивидуалист, може да си има сериозни неприятности. В същото време на всекидневно равнище обществената собственост масово се възприема като ничия. Да крадеш по мъничко от продукцията, която произвеждаш, си е почти в реда на нещата. Стига да не те хванат.
След падането на режима частният интерес вече е легитимиран. Но пък общият е детрониран. Така е и на всекидневно равнище, и на политическо. Пример за политика, фаворизираща частния интерес за сметка на общия, е реституцията „в реални граници“. Така много публични пространства, между които части от паркове, улици и т.н., изведнъж се оказаха частна собственост – проблем, който не е решен и до днес. Той е и една от причините за безразборното презастрояване.
Липсваше политика и за поддръжка на жилищните сгради. И още липсва, като изключим програмата за саниране на блокове, която не е безпроблемна и достъпът до която често е невъзможен. Затова хората и до днес масово си санират фасадите според личните си възможности и естетически разбирания. Същото важи и за ремонта на жилищата – балкона ще го „усвоим“, тези стени ще ги бутнем, ще преместим кухнята в разширената дневна, а освободеното помещение ще бъде детска стая. Независимо дали от толкова реконструкции не се компрометира структурата на цялата сграда.
За сравнение, в Германия например не може дори да си сложите дограма по свой вкус, независимо че сте собственици на апартамента, в който живеете. Защото по този начин бихте променили фасадата на цялата сграда. Да не говорим за бутане на стени и „усвояване“ на балкони. В Италия също фасадите се приемат за част от общественото пространство и всякакви своеволни промени в тях са забранени.
Културните специфики също са сред дълбоките предпоставки за недоволството от промените. Анализирайки концепцията на Ян Геел, архитектката Анета Василева отбелязва, че тя се реализира най-успешно в северноевропейските градове, докато хората в Южна Европа са доста по-привързани към колите си и трудно биха ги заменили за велосипед.
Законът на джунглата
Когато реалността е изградена на принципа „всеки се оправя сам“, печелят най-силните. А измежду участниците в движението най-силни са автомобилите. Сред автомобилите пък най-силни са мощните коли с водачи, които смятат, че правилата не важат за тях, защото многократно са ги нарушавали без последствия. Като Георги Семерджиев.
Най-незащитени са хората с увреждания, затова и в България не сме свикнали да ги виждаме често по тротоарите, придвижването по които и без помощни средства често си е приключение. Пешеходците и велосипедистите са в постоянен риск. Трудно да се изброят трагедиите в София със загинали хора, които са пресичали на пешеходна пътека или дори са били на тротоара. На 8 май например, когато недоволството срещу новата организация на движението беше във вихъра си, се навърши една година от смъртта на годениците Ани и Явор, които бяха блъснати на пешеходна пътека.
От протестите срещу допускането на подобни трагедии обаче не изкристализира масово осъзнаване на необходимостта от промяна на силите между участниците в движението. Искат се по-тежки наказания, камери за наблюдение, по-добра пътна маркировка. При тези мерки обаче се запазва доминантната позиция на автомобилите.
В среда, в която печелят най-силните, е трудно да се води дебат за въвеждането на непопулярни мерки, които са от полза на не толкова силните и не толкова гласовитите участници в движението. Това обаче не е оправдание за липсата на дискусии. Трудно може да се приеме една промяна, колкото и за добро да е тя, ако повечето хора не виждат смисъл в нея. Ако не се научим да си говорим, няма как да се научим и да се уважаваме, споделяйки общи публични пространства.
Все се говори за прозрачност и отчетност, но донякъде иронично остават доста мъгляви понятия. Писал съм за това доста през годините, например за фонда за лечение на деца, връзките на лекари с фарма компании и размислите на Радев дали е нужна прозрачност въобще. Тук опивам три малки примера какво се научава и какво можеш да направиш, ако имаш достъп, достъпност и поставени в контекст данни.
Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За съжаление, за София конкретно, тъй като във всички останали градове почти липсва информация.
В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Преди 5 години някой подава сигнал, констатира се нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и дирекции в общината докато накрая потъва. Сега имат нов сигнал за същото и отговорът от район Изгрев е общо взето „тогава строителен контрол каза, че няма нарушение и оставихме случая“. Обаче, ако някой намери стария сигнал и прочете какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.
Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че аналогични сигнали от различни хора от квартала има 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин открили нарушение и е дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храстчета, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.
Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето бяха предупредени от район Изгрев и не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвиден проекта и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.
Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство. Това включва подкупи за получаване на становище за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.
Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:
isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.
Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.
Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.
В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.
Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.
За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.
Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.
Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.
Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.
Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.
Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.
Може да видите интерактивна версия тук:
На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.
Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.
Един от проблемите в предизборната кампания на Васил Терзиев беше, че той често говореше с общи фрази, вместо да споделя конкретни идеи за развитието на столицата. Сред малкото конкретни намерения, които заяви, беше да поведе борба с графитите в София. Между двата тура на местните избори например Терзиев каза пред Нова телевизия: „Графитите са една много голяма тема, защото те ни карат да изглеждаме като гето. И това ще бъде една много голяма борба на всички ни да се спре – с всички възможни инструменти.“ Бъдещият кмет допълни, че смята графитите за „престъпление“, защото те са посегателство върху чужда собственост и „струва много пари да се почисти една сграда“. Според него съществуващите глоби за графити са едва 250 лв. „и почти безнаказано ти можеш да вандалстваш“.
„Полагане на началото“ или „откриване на топлата вода“?
Че борбата с графитите не е само предизборна дъвка, а искрена амбиция, пролича веднага след като новият кмет встъпи в длъжност. В деня, в който положи клетвата си, Васил Терзиев потвърди заявеното в кампанията намерение с пост във Facebook: „Ще поставим началото на битката с вандализма и неправомерното драскане върху фасадите на сгради, за да може градът ни в най-кратки срокове да стане по-чист и приветлив.“ Тази тема той постави на трето място сред приоритетите си – след бюджета на София и освобождаването на паркинга пред църквата „Света Неделя“.
Само че Терзиев не е първият, който си поставя за цел да се справи с графитите в столицата. Такива опити са правени и по време на управлението на ГЕРБ. Последният от тях е от лятото на 2023 г., когато са премахнати множество рисунки по фасадите в центъра на София. Противно на това, което новият кмет мисли, глобите за „нерегламентирано рисуване“ по фасадите са между 300 и 2000 лв. За разлика от съоснователя на „Телерик“ обаче, при всичките си кусури и „ремонти на ремонта“ доскорошното управление не приравнява всички графити с вандализма. Предвидени са процедури за разрешение за уличното изкуство, както и определени фасади и стени, върху които може да се рисува.
Не всичко, което е вандализъм, е графити
Речникът на чуждите думи в българския език определя вандализма като „варварско и безогледно разрушаване и ограбване на културни ценности и на ценни исторически предмети“. Да изчегърташ името си на стената на Колизея, както направи един британец с български произход, е вандалска проява в чист вид. В по-широк смисъл думата се използва и когато се руши обществено или лично имущество, което не е непременно културна ценност. За особено осъдително се смята, когато разрушеното притежава силна символна или емоционална натовареност, например гробища.
Едва-що встъпил в длъжност, Васил Терзиев преживя челен сблъсък с вандализма, и то съвсем не под формата на графити. На безредиците по време на протеста срещу ръководството на Българския футболен съюз на 16 ноември имаше изкъртени павета и тротоарни колчета, счупени коли и витрини на магазини, запалени кофи за боклук и полицейски микробус, повредена обшивка на тавана в подлеза на „Орлов мост“. Според новоизбрания кмет щетите възлизат на повече от 42 000 лв.
Не всичко, което е графити, е вандализъм
Може ли да поставяме всяко „драскане по фасадите“, ако използваме думите на Терзиев, под един и същи знаменател? Едно е да напишеш „к*р“ или да изобразиш същия като буквата „добро“ от глаголицата с чертичка по средата, или да надраскаш „Гошо беше тук“. Но ако някоя сутрин изненадващо осъмнем с произведение на известния анонимен уличен художник Банкси в София, и то ли да бъде премахнато, понеже е „форма на вандализъм“? С подобно действие Столичната община би се простреляла в крака, образно казано.
Строго погледнато, произведенията на Банкси не са графити, а стенсили. Но поради наличието на сериозен проблем – липсата на разграничаване между графити и вандализъм у хора с власт – в тази статия не се прави разлика между графити, стенсили, колажи и прочее форми на визуално улично изкуство. Защото важното в случая е отношението към уличното изкуство като цяло, а не неговите стилове.
Банкси е може би най-известният уличен артист. Името му е намерило място дори в сайта на „Енциклопедия Британика“. Ала и в България има предостатъчно графитисти и други представители на уличното изкуство, получили заслужено признание. Да споменем само някои от тях – bozko(Божидар Симеонов), Nasimo(Станислав Трифонов, да не се бърка с бившия шоумен и настоящ политик със същото име), ХРОМЕ, Станислав Беловски и много други.
Когато уличното изкуство облагородява градската среда
Има редица случаи, когато графитите не просто не загрозяват градската среда, а я облагородяват. Това се случва както в центъра на града, така и в панелните квартали, където радващите окото визуални елементи са рядкост.
През 2013 г. стартира инициативата „ПОдЛЕЗНО“, която превръща подлези и други занемарени пространства в произведения на изкуството. През 2020 г. друг екип изрисува подлеза на Централната автогара, и то с европейско финансиране.
Екипът на „София графити тур“ пък организира не само туристически обиколки из местата в София, където уличното изкуство вече се е превърнало в своеобразна културна забележителност, а и работилници. В тях желаещите могат да усвоят основни техники на това улично изкуство с помощта на опитни графити артисти.
Самата Столична община подкрепя финансово както споменатите, така и други инициативи, свързани с уличното изкуство.
Унищожаването на графити като форма на вандализъм
В края на 2015 г. работници, облагородяващи зелените площи около НДК, видели едно надраскано парче стена. И прилежно го замазали със сива боя, защото графитите им се видели грозни. Само че това било… парче от Берлинската стена, подарено на София през 2006 г. от тогавашния кмет на германската столица Клаус Воверайт. Така, в желанието си да се борят с вандализма, работниците са проявили чиста проба вандализъм. Тоест унищожили са културна ценност.
Ала ако Берлинската стена има утвърдена културна стойност, творчеството на голяма част от уличните артисти няма. Но това не означава, че сред тях няма такива, които след време ще бъдат признати за велики творци. Редица велики художници, чиито картини днес се продават за милиони, не са били признати приживе. Ван Гог например едва е свързвал двата края. „Почистването“ на парчето от Берлинската стена е осъдено веднага, но унищожаването на други произведения на уличното изкуство ще бъде съдено от историята.
Като стана дума за Берлинската стена, да си представим как би изглеждал Берлин без графити. Не само върху остатъците от Берлинската стена (част от която дори е превърната в открита галерия; там е и известната рисунка с целувката между Брежнев и Хонекер), а и квартали като „Кройцберг“, „Шьонеберг“ и много други. Трудно можем да си представим и Любляна без графити. В словенската столица уличното изкуство е на почит. То е превзело бившия военен район „Метелкова“, но съвсем не е ограничено само там.
Как да разграничаваме уличното изкуство от вандализма?
Въпросът как една общинска власт да прецени кое е вандализъм и кое улично изкуство, изглежда лесен. Ала проблемът е, че той няма еднозначен и категоричен отговор. Между свастиките и „к*р“, за които е ясно, че нямат място на фасадите, от една страна, и Банкси, от друга, има цял спектър от ъндърграунд произведения, чиято стойност не е толкова лесно да се прецени с просто око.
Управлението на ГЕРБ в столицата беше изработило прост метод – правят се конкурси, дават се разрешения, отпускат се определени места за рисуване. Всичко извън това е нелегално и подлежи на заличаване. Само че от този подход лъха на тоталитаризъм. Той напомня за комисиите от времето на социализма, които определяха кое рок парче да види бял свят.
Рок музиката и уличното изкуство си приличат по това, че в същността си са форма на протест. Затова съобразяването с бюрократски критерии е сигурна рецепта за кич. Представете си официални места за улично изкуство, пълни с графити, изобразяващи възрожденски герои, хубави моми в народни носии и цветя в косите. И много шевици.
Уважението към уличните артисти, от една страна, и към градската среда, от друга, изисква внимателна преценка във всеки отделен случай. Но тя трудно може да се прави единствено от общински служители, ако те не работят в екип с утвърдени улични артисти, изкуствоведи, урбанисти и др.
Къде се пука теорията на счупените прозорци?
Васил Терзиев, изглежда, е повлиян – съзнателно или не – от теорията на счупените прозорци. Сещате се – ако има един счупен прозорец, те ще станат повече. Ако по улиците се виждат графити, просяци и пр., това създава благодатна среда за престъпления. Ако прозорците се поправят, графитите се изтрият, просяците се разкарат от улицата, престъпността ще намалее. Тази теория се прилага на практика в някои градове, включително в Ню Йорк по време на управлението на Рудолф Джулиани, и престъпността действително намалява.
Като всички теории обаче, и тази на счупените прозорци има своите граници. Тя е като симптоматичното лечение, което се бори с проявите на заболяването, не и с причините му. Ако просто изгоним просяците, няма да решим проблема с изпадането им от обществото и с липсата на алтернатива. Ако изтрием графитите или ако ги официализираме, няма да премахнем потребността от подобни форми на изразяване. Просто ще направим града по-стерилен.
Една от характеристиките на големите градове е съчетаването на многообразни стилове на живот и субкултури. Борбата срещу графитите е борба на официалното срещу субкултурното. Трудно е да си представим демократично общество без субкултури. Но е лесно да си представим диктатура, в която е забранено да бъдеш или да правиш нещо различно от разрешеното.
В разказа на аржентинския писател Хулио Кортасар „Графити“ става дума за невъзможната любов между момче и момиче в град, в който графитите и протестите са забранени. В който дори послание като „мен също ме боли“ е неприемливо, а уличните артисти рискуват да бъдат обезобразени от бой в ареста. Ако Васил Терзиев прочете този разказ, може би ще си зададе въпроса какъв град иска да управлява.
Доста снимки в мрежата видяхме за паднали дървета в София. Още повече съобщения за спиране на тока в последните два дни. Видяхме и репортажи в медиите и за двете и дискусии какво се прави и какво следва да се прави по въпроса. За да илюстрирам както мащаба на проблема, така и колко е полезно да гледаме на тези неща с данни, извадих две справки от последните 48 час.
Паднало дърво в София снощи.
Първата справка е директно от базата ми с данни от сигнали до столична община – CallSofia. Писах за това колко непрегледен е сайтът им и как трудно се намират стари сигнали. Затова направих удобен инструмент, с който да се преглеждат. В тези данни извадих справка за всички сигнали за проблеми със зелена система подадени на 25 и 26 ноември. Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130.
Разбира се, това далеч не са всички такива случаи, а само онези, за които е подаден сигнал. Такива обикновено са онези блокиращи пътното платно. Дори като се обезопасят дърветата, най-често се оставят на тротоара – също както снегът, който се избутва от пътя, където явно пречи най-много. Ще забележите също, че почти липсват сигнали за парковете, където несъмнено ще има доста повече. Въобще пешеходните зони са винаги второстепенни и по-скоро място за складиране.
Втората справка е на база данни, които така и не ми е останало време да визуализирам по правилен начин. Преди време започнах да тегля всички аварии на ток, вода и парно в София. За тока всъщност събирам данни за целият регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия.
В последните два дни сайтът особено на ЕРМ падаше доста често. Затова имам доста дупки в данните. Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни за всички. Става въпрос за 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 мин.
2.4% са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа. 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин. Тук ще видите конкретно София:
Новоизбраният кмет на София Васил Терзиев бе почетен гост на представянето на книгата на одитора и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) Йордан Карабинов “Система за превенция на корупция и измами”…
Бивш депутат и член на националния съвет на една от партиите в управляващата коалиция е регистрирал като адвокат фирма на ръководителя на шпионската група от петимата арестувани чужди граждани за…
“Ще се разпищят ли твоите гласоподаватели, ако им спрем топлия обяд?” “Ти знаеш ли дали са мои гласоподаватели? Чу ли се с всичките?”. Това е чат между кмета на район…
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
