Вчера служебният кабинет на Гюров взе решение да оттегли искането до Народното събрание за одобряване на Програмата за упражняване правата върху имоти – държавна собственост. Припомням, че след като темата нашумя, ГЕРБ и кабинета Желязков твърдяха, че спират продажбите докато парламента не потвърди приетата програма. В действителност се възползваха от отпуската на народните представители, за да потушат скандала. Преди това бяха казали, че само анализират и няма течащи продажби. В през август показах, че това не е вярно и че само дни след изказването на Желязков има насрочени търгове. В края на август спряха платформата за търгове на АППК. През декември показах, че след пик на активните търгове през юни до август има голяма пауза на активните търгове.
Правителството оттегли предложението до Народното събрание на Република България за одобряване на Програмата за упражняване правата върху имоти – държавна собственост, и върху имоти – собственост на държавни публични предприятия, и отмени решения на Министерския съвет.
Към Програмата е проявен значителен обществен и медиен интерес. По тази причина с Решение № 536 от 7 август 2025 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и одобри Програмата, както и да приеме решение, с което до одобряването й да не се извършват разпоредителни действия с държавни недвижими имоти в полза на трети лица, освен за нуждите на държавни органи, агенции и комисии, общини и публични предприятия.
Към настоящия момент предложението не е разгледано и прието от 51-то Народно събрание.
Целта на проекта е да се осигури възможност за бъдещото редовно правителство да направи анализ на предложението до 52-то Народно събрание и при преценка да се предложат промени, съобразно провежданата държавна политика и програмата на правителството за управление на страната в областта на държавната собственост.
Това не значи, че програмата е спряна или има повече яснота или прозрачност какво се случва. Означава, че оставят за следващия кабинет да реши какво ще прави с плана, дали ще го прекроява, ще пита отново НС или ще търси други решение. Най-важното в случая е да променят практиката на ГЕРБ и ДПС НН за пълна липса на прозрачност и да вземат пример от служебния кабинет, който сякаш отвори повече данни за няколко месеца, отколкото всички кабинети за много години назад.
Какво се случи с онези 4400 имота всъщност?
През изминалата година от решението на кабинета Желязков няма обновен списък с „ненужни“ имоти, няма отговори как е съставен първият, последващи действа или каквото и да е свързано с темата. Дори оригиналният списък изчезна и повече не е публикуван.
Реших да обновя статистиката на търговете на АППК от декември и да видим какво се случило до сега. Виждаме ясно, че след спирането на портала през септември броят на активните търгове силно намалява и остава нисък. Към началото на март е имало 6 активни търга, а към днешна дата само един – имот на ББР в Разград, с който се надяват да получат поне 1.3 млн. евро.
Равносметката за тази година е, че от регистъра на електронните търгове в АППК, където и както са длъжни да продават всички дружества, научаваме за 92 обявени търгове. От тях 27 са прекратени предварително, а 22 са изтрити. Последното според отговор на агенцията е, защото са оттеглени. Най-много търгове за последната година е провела Земинвест ЕАД – 21, следвани от ББР и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД по 16.
16 от търговете са успешни, т.е. някой ги е спечелил. От тях 6 се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Общата сума предполагаемо спечелена така за държавата е не повече от 730 хиляди евро. Казвам предполагаемо, защото това, че е спечелен търг не значи, че сделката е била финализирана, имота прехвърлен и цената платена. Попадал съм на няколко търга за идентични имоти след като за същото е имало успешен търг по-рано.
Продадените имоти са в Тръстеник, с. Голяма Железна, Пловдив и Драгоево. Търговете в Трявна и Бургас се отнасят до повече от един обект от списъка на Желязков и са имало поне два неуспешни търга преди някой да бъде спечелен. Две от тези успешни продажби са направени през юли 2025-та, когато осветлих списъка. Една през септември, една през октомври и още две през ноември. Т.е. поне четири имота от списъка са имали успешни търгове след като кабинета на ГЕРБ и ДПС НН обявиха, че спират с продажбите. За нито един от тези имоти няма публична аргументация защо са ненужни, струват ли пари на държавата или нещо от останалото обещано лично от Желязков.
Всички търгове на АППК, както и данните от оригиналния списък на Желязков и ГЕРБ ще намерите на картата, която пуснах миналата година. Под първата ми статия следяща темата ще намерите списък с всички текстове от поредицата.
Добре скритите публични търгове
Проблемът с тези данни е, че изглежда не обхващат всички търгове с държавни имоти. Както казах, държавните предприятия са длъжни да използват само АППК за прозрачни и електронни търгове. Единствено Министерството на отбраната имаше специален режим и изключения, но и това беше променено. Въпреки това, откриваме, че е имало доста такива продажби.
Пример за това е Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ). Директна собственост е на министерството на транспорта. Няма нито един търг в АППК и такива липсват на страницата с търгове на собственият им сайт. Проверка в интернет архива или търсене по ключови думи на страницата им обаче показват, че е имало поне 15 търга за продажба на държавни имоти в последните 12 месеца. Липсва всякаква прозрачност дали тези търгове са спечелени, от кого и за каква сума. Скриват се от страницата за продажби или наеми след като приключат. НКЖИ има 448 имота в списъка на Желязков и не е известно колко са продали междувременно. Същото важи за стотиците други държавни компании.
Затова засегнах в началото колко важна е прозрачността и отворените данни що се отнася до действията на институциите. Не само за проследимост и възстановяването на доверие, но и в случая за постигане на най-добри продажни цени предвид, че не се крият фиктивни търгове за предварително съгласувани облагодетелствани.
Пиша за демографията и статистиката свързана с нея отдавна и в началото на всяка година критикувам журналисти и политици за сензационни твърдения хващайки се за първото налично число без да разбират какво всъщност значи. В следващата си статия ще опиша подробно петте числа, които имаме за ражданията в България. Сега искам да се спра по-подробно на едно от тях.
През годините винаги съм настоявал да се чака края на април, когато излизат данните на НСИ. Причината е, че за останалите нямаме методология или някакво обяснение какво показват. Това, което ще опиша тук, не променя това ми становище, а внася яснота какво виждаме.
НСИ и европейският регламент за статистиката
Заради значителното разминаване – с три до шест хиляди деца – между данните на НСИ и първо на регистъра на ражданията, а в последно време с тези на НЦОЗА и НЗИС, през годините многократно съм търсил информация и питал за детайлите около процеса и източника на данните. В публикуваната методология на НСИ е описано, че данните се регистрират чрез формуляр „Съобщение за раждане“ в ЕСГРАОН. Такъв формуляр се издава само в България от болниците регистриращи ражданията. Т.е. ражданията в България.
За съжаление, това не е цялата история и го научих едва наскоро след като зададох тези въпроси отново. Има добри причини за това и е важно да ги разберем.
От обяснението им става ясно, че имат задължение да съблюдават Регламент 2025/2458 на ЕП и Съвета. Там изискването е цялата статистика се води спрямо мястото на обичайното пребиваване на лицата. Това е логично, но създава трудности на практика. Трябва да знаем не само приблизително колко души пребивават предимно в България, а кои хора конкретно, в случай че им се роди дете. Както описах в статията ми за данните на диаспората ни в Германия, това е трудна задача дори за германската статистическа служба, която разчита на изключително стриктна адресна регистрация, но пак вижда разминаване между различните оценки за броя българи с до 19.2% или 70 хиляди души, а през 2022-ра направиха корекция надолу в преброяването с 10.18%. Аналогично, в България при преброяването имаше ревизия на населението с 9.47% надолу.
Какво общо има това с ражданията? Освен съобщенията за ражданията идващи от болниците, в ЕСГРАОН се вписват и деца родени в извън България на база актове за раждане от чужбина. Това означава, че поне някои от ражданията регистрирани от НСИ са се случили в чужбина. Това се прави за онези жени – или мъже когато майката не е българка – които не само имат настоящ адрес в страната, но и според данните събрани от МВР, НАП, НОИ, МВР и други източници няма информация, че са извън страната. Доколкото често при местене в друга държава не сменяме настоящия си адрес, останалите източници помагат да се допълнят тези данни.
Все пак, има немалко българи, за които няма данни, че са постоянно в чужбина. Част от тях имат деца, а част от тези ги регистрират в България, за да имат документи. Това създава няколко проблема.
Проблемът с „обичайно пребиваване“
Първо, НСИ са длъжни по европейски регламент да броят раждането към родната статистика независимо къде се е случило, тъй като няма надеждни сведения за друго постоянно пребиваване. Възможно е, например, детето да е родено в клиника по репродукция другаде или по време на пътуване. НСИ няма право да предполага според европейския регламент. Липсва и механизъм за обмен на информация между държавите в ЕС за регистрацията и пребиваването на граждани на други страни. Същите правила важат за всички статистически агенции в ЕС.
Вторият проблем е, че НСИ взима от ЕСГРАОН данните за децата родени в чужбина между февруари и април в календарната година. Както описах в последната ми статия с данните между 1990 и 2018-та, доста от тях се регистрират месеци и дори години по-късно. При това поради редица фактори дялът на регистрираните деца родени в чужбина не е постоянен във времето. Влияе се от отпуски, празници, проблеми с пътуването и прочие.
Към февруари 2025-та, например, само 8 хиляди деца родени в чужбина са били регистрирани в ЕСГРАОН с година на раждане 2024-та. Към същия момент обаче 15 хиляди са въведени на база акт за раждане в чужбина и година на раждане 2023-та. Скоро ще публикувам последните данни до този момент и оценка на тенденцията.
Всичко това значи, че НСИ отчита предимно децата, които са бързо регистрирани в България от родителите, за които няма данни, че са в чужбина въпреки, че не са променили настоящия си адрес. Това всъщност подобрява оценката, тъй като ако живеят обичайно в България, много по-вероятно е да регистрират детето си скоро след раждането. В такъв случай по-рестриктивен подход би помогнал още – да се гледа не само година на раждане, но и дали ЕГН-то е издадено до 3 месеца след чуждестранния акт.
Третият проблем е, че по този начин се отчитат само живородените, но не е мъртвородените. Няма механизъм за съобщаване на последните, а и няма акт за състояние или някакъв смисъл за родителите в такъв труден момент да взаимодействат с българската администрация. Това е очаквано и разбираемо. Ефектът обаче е, че така растат живородените и ражданията като цяло докато съотношението на мъртвородените стои нисък. Така виждаме известно изкривяване в статистиката на последните.
Родените на територията на България и още разминавания
Поисках от НСИ данните им за броят раждания в България и тези в чужбина, които са длъжни да включат по регламента. За 2024-та казаха, че имат информация за 49714 родени на територията на България и 3714 – в чужбина по критериите описани горе. През 2023-та – 51127 в България и 6070 – в чужбина. За последните 10 години дялът на тези в чужбина варира широко между 6 и 10% от ражданията в официалната статистика. Като дял от всички деца родени в чужбина и в последствие регистрирани в България, тези взети от НСИ са средно около 20-25%. За това може да има много фактори, както описах горе.
Тези числа не потвърждават данните на НЦОЗА и НЗИС и не оправдават вариациите в тях. Отклонението помежду им варира в граници от 1500 деца, което пак е много. През 2020 и 2022-ра НЦОЗА на база данните на НЗОК отчита съответно 225 и 478 живородени по-малко от НСИ, които грубо казано гледат издадени ЕГН-та. През 2018 и 2023-та пък отчита с 1082 и 1332 повече. Разликата с НЗИС за 2023 и 2024-та е съответно 263 и 603.
Тези отклонения достигащи 2.5% са достатъчни, за да продължим да се съмняваме в данните на НЗОК гледаща само фактурите и НЗИС разчитаща на съвеста на болниците да въвеждат информация своевременно. Непостоянството през времето неизменно ще води до грешни изводи. Поставят също сериозни въпроси относно качеството на здравната ни статистика отгоре на вече известните проблеми с данните по причини за смъртност, особено тези свързани с бременността, данните за вътрешноболничните инфекции и диагностиката.
Доколкото точното число на броя раждания може да не е от значение за някои, всъщност е важен компонент от демографията. Причината защо тази нова информация, че се включват някои раждания от чужбина, да не променя позицията ми спрямо данните на НСИ е, че няма как по друг начин да изчислим коефициенти като раждаемост и фертилност.
Защо е неизбежно и не променя ключовите демографски параметри?
Раждаемостта често се бърка като термин с броя раждания. В действителност показва броя живородени деца на всеки 1000 души население. Заедно с фертилността – или по-точно коефициента на плодовитост – са ключови показатели за посоката, в която се движи населението на станата и колко бързо. Ако фертилността е под 2.1, както е случая с цяла Европа и почти целия свят, няма заместване на населението. България е под това ниво, но все пак едно от най-високите в Европа – над 1.7.
Тези коефициенти се изчисляват на база население за първия и жени по възрастови групи за втория, за които се знае, че пребивават в България. Отново – следва се стриктно европейския регламент. Докато може да знаем, че едно раждане на жена на 28 години се е случило извън страната, то далеч не може да знаем дали още 100 жени на 28 години не са в действителност в България. Ако изключим това раждане от статистиката на НСИ въпреки, че нямаме никакви данни, че майката живее постоянно в чужбина, то тогава изкуствено ще влошим статистиката за раждаемостта и фертилността. С други думи – с настоящия си подход НСИ не само отговарят на статистическите стандарти, но и съпоставят сравними неща – брой раждания от родители, за които нямаме данни, че са в чужбина спрямо цялата оценка за населението, за което нямаме данни, че е в чужбина.
Така получаваме коефициент на плодовитост 1.72 за 2024-та и 1.81 през 2023-та. Преди две години обясних защо са толкова високи числата и защо имаше привиден скок преди това. Причината беше, че с преброяването НСИ обнови базата си данни и оценката за населението надолу. От там доста повече хора бяха маркирани като живеещи извън страната, отколкото деца регистрирани на база чуждестранен акт за раждане. Това нямаше да е възможно, ако не се използваше тази методология и не се правеше ревизия на населението.
Разбираема е критиката, че тези няколко хиляди бебета може би никога не биха се върнали в България със семействата си и следователно не бива да ги броим така. Навярно е така, но от друга страна поне в момента се оказва, че доста се връщат. По данни на имиграционните в Германия, само от там за 2025 с 10 хиляди български граждани повече са се изнесли, отколкото са се нанесли. Данните на двете статистически служби до сега сочат, че мнозинството са се насочили към България. По-важното е, че в този метод на статистика има коректив – при преброяването се прави ревизия на старите данни и предположения, които не са могли да бъдат проверени към настоящия момент.
Утре ще излязат демографските данни за 2025-та на НСИ и ще обясня по-подробно как се различават методологиите на различните източници.
Предишни статии за ражданията в България
Това са част от текстовете по темата, които съм писал до сега:
От над десетилетие следя данните за диаспората ни в Германия. Разглеждал съм различни аспекти като защо имаме няколко различни числа за броя им, колко деца се раждат на българи в Германия, както и социалните, образователните и икономическите показатели. В края на този текст ще пусна списък с всичките ми статии по темата.
Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.
Българите в Германия намаляват
През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.
През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.
На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.
Карта на българите по общини
В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.
Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.
Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.
Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.
На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.
На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.
Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.
В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.
Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.
94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.
В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани имат двойно гражданство според германските институции.
Социални аспекти
Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.
39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.
12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.
Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).
58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.
По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.
32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.
Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.
Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.
На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.
В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.
При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.
Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.
Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.
Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.
Предишни статии за българите в Германия
Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.
Вчера излезе решение на ЦИК за броя секции в чужбина. След промените в Изборния кодекс приети в последния момент, секциите този път ще са рекордно малко – 493 секции на 443 места по света. За сравнение, през октомври 2024-та имаше 719 секции, през юни – 769 секции, през 2023-та – 737 секции, а през ноември 2021-ва – 806 секции на 702 места по света.
Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.
Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.
Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.
Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.
За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.
От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.
Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.
Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.
В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.
На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.
Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.
Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.
Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.
Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.
Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.
Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.
Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.
Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.
Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.
Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.
Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.
Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).
За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.
Предварителен спрямо окончателен списък
Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.
В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.
Данните на ГРАО
Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.
Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.
Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.
Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.
Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.
С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.
Данните на НСИ и президентството
Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.
Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.
Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.
Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.
Моята интерпретация
Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.
4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.
При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.
Проблем има, дебат – не
Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.
Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.
Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.
Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.
Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.
Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.
ЦИК са публикували адресите и броя гласоподавали за изборите през април. Очаквам да започнат спекулации по темата, затова ще опиша това, което виждам в таблиците на ГРАО предоставени на ЦИК. В следващата ми статия ще се заровя по-подробно в демографските данни.
По списъците има 6641768 гласоподавателя, което е увеличение от 1385 спрямо списъка от октомври 2024-та. Напомням, че в това число се включват всички българи в чужбина независимо кога са напуснали страната или дали са родени там. Те имат ЕГН и лични документи и затова са в списъците, но НСИ не ги брои към населението в страната, защото в последната година не са в България.
Най-голямо увеличение на гласоподавателите има в София – 19714 повече. Увеличение има и в областите Благоевград – 4156, Кърджали – 3143, Варна – 1775 и Бургас – 1451. Най-голямо намаление има в Перник – 3006, следван от Вража, Русе и Велико Търново с малко над 2000.
Има увеличение на секциите, в които ще се гласува в страната – общо 16. По области обаче се забелязва, че в София увеличават с 10 секции, в Пловдив – с 9, а в Бургас – с 2. В Софийска област намаляват с 4, а в Перник, Ловеч, Видин и Смолян – с 1 или 2 секции. Това показва обаче само броят секции. В София на едно място има средно по 5.2 секции, а в Пловдив, Варна и Сливен – по 2 до 2.3. Средното за всички останали е 1.37.
Местата също варират много. Общо 58 места или 0.81% от всички със секции в тях се променят спрямо миналия вот. Макар това да значи едно на всеки 123 места за гласуване да е променено, все пак е добра идея да проверите дали точно вас засяга, особено ако живеете в град. Може лесно да го сторите на страницата на ГРАО с име и ЕГН. (Страницата им ще бъде активна малко преди изборите)
Например, в Благоевградска област. Добавят секция в Благоевград в 2-ро ОУ Димитър Благоев, но махат секции в Петрич на три места – детските градини на ул. Солунска и Цар Симеон и сградата на социално подпомагане на ул. Славянска.
Макар в национален мащаб да има 16 повече секции, общо на 8 по-малко места ще има избори. Единствено в Хасково, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил и Габрово изглежда няма да има промени. Най-много места Закриват във Варна и Перник – 9 и 8 съответно. Най-много откриват в София – 7 и в Търговище и Велико Търново – по 3.
Като гласоподаватели на секция, най-много има в София – 774, следван от Разград – 708, Пазарджик – 668 и Варна – 646. Най-малко има във Видин – 343. Средно, без да броим София, има 522 гласоподавателя на секция в страната. Ако вземем предвид активността по области през октомври 2024-та, грубо казано 192 души са гласували средно на секция. За сравнение в чужбина средният брой е 178.
Разбира се, всичко това е ужасно трудно да се проследи, тъй като за поредна година ЦИК и ГРАО не публикуват географски координати на секциите независимо, че ги имат. Налични са само адреси, които не са особено полезни, ако не познаваш добре мястото. За адреси на 580 места със секции е отбелязано само „кметството“. 228 – читалището. 140 – клуб на пенсионера. 290 – в някаква вариация на училище Христо Ботев.
Трябва да благодаря на НСИ, че ми предоставиха справка за броя жени и живородени деца по възрасти за последните 65 години. Имах по възрастови групи, но за това тук и други данни, които разглеждам ми трябваха с по-голяма точност. Може да свалите справките, които ми предоставиха тук и тук, в случай че може да са ви от полза.
Тук се опитвам да покажа сравнение между това колко деца са се родили спрямо броя жени във всяка възраст от 15 до 49 г. от 1960 до сега. Максимумът е бил сред 21 годишните през 1978-ма – на всеки 1000 жени от тази възраст са се родили 229 деца във въпросната година. Доколкото е имало близнати и тризнаци, те са малко и това означава, че над 22% от жените на 21 години са родили в рамките на година. През 2024-та най-много деца са родили жените навършили 28 години – 105 на всеки 1000. Виждаме свиването през 90-те и повишаването на ражданията след 2000 година, макар и с изместена възсрастова група.
Много се говори за тези числа, за демографската криза, за индивудуалните решения на двойките и последствията им за цялото общество. Има много аргументи и интерпретации. За съжаление, виждам, че почти винаги всички се спират точно преди да стане дума за един от корените на проблема – липсата на адекватно участие, поемане на отговорност и роля в дългосрочната сигурност в бъдещето на семейството и всеки един член от него от страна на нас бащите. Огромна част от останалото – включително косвения дългосрочен ефект, който виждаме на графиката – е следствие в контекста на променяща се икономическа и най-вече социална среда през последните няколко поколения при слабо променени очаквания и отговорност на бащите.
За тези и други аспекти по темата съм писал в миналото:
Събирам данни за диаспората ни в Германия от над десетилетие и не можех да не забележа статията на Диляна Димитрова във в. Сега от тази сутрин. Прегледах числата с интерес и ме учудиха – не защото смятам, че тезата в текста е грешна, а защото не намирам числата, на които се основата.
Първото, което трябва да отметмен, е че статията беше препечатана веднага с грешни или подвеждащи заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.
Няколко числа, които не съвпадат
В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от ноември 2024-та до октомври 2025-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.
Тук идва объркването ми. В статията на в. Сега се говори за 58450 българи напуснали Германия за обсъждания период и нетна емиграция от 11930 души. Сравнявайки с таблицата в Destatis за български граждани виждаме 53428 напуснали Германия и 11290 нетна емиграция. Т.е. 11290 повече български граждани напуснали Германия, отколкото са се нанесли. Числата са близки, но различни, което ме учудва, защото не изглежда това да е източникът цитиран в статията. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България.
Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 52606 напуснали и нетна емиграция от 12728 души. Т.е. почти 13 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.
Колко са българите в Германия?
По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.
Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.
С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.
За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.
Важно ли е точното число?
Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.
Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.
Изброеното също не значи, че няма хиляди българи, които напускат страната – виждаме го и в данните. Ранните сведения обаче говорят, че връщащите са повече. Не значи също, че тези процеси са равномерни през социалния, образователен и етнически спектър на емиграцията ни. Преброяването потвърди, че непропорционално голяма част от ромското насление е емигрирало заради лоши социални условия, сегрегация, достъп до образования, задравеопазване и възможности. Покрай пандемията и инфлационната криза след това голяма част от нископлатените служители се оказаха в невъзможност да се издържат. Спадът на немската икономика не помогна. Има индикации и че високо образовани и добре платени кадри също напускат по финансови и социални причини. Това са все тези, които би било прибързано да приписваме на наблюдавания сега спад без данни от следващите няколко години.
Част от тези вече обявих в социалките, но в последните няколко месеца добавих нови източници на данни, които се отнасят по един или друг начин за градоустройството в София. Някои като решенията на МС и обществените поръчки добавят данни и към Пловдив и Благоевград. Всички изброени се обновяват всеки ден с нови точки, документи, събития, дневен ред на бъдещи заседания и протоколи.
Документи и заседания от експертни съвети в НАГ
Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.
Обществени поръчки
Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.
Решения на Министерски съвет
Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.
Заседания на Столичен общински съвет
Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.
Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.
Доста от нещата, които ви показвам започват с прост въпрос, който ме занимава. Случва се за отговора да е нужна бърза справка. По-често се налага да свалям таблици и да правя графики, както направих днес с данните за сигналите за нередности в София. Понякога обаче се изисква нещо доста по-сложно.
Може да прескочите направо към секциите с изводите и картата, но препоръчвам да прочетете как са изготвени.
Питах се това заради една от трите опорни точки, които строителни предприемачи, брокери и инфлуенсъри най-често повтарят – че нямало празни жилища в новите блокове, а такива в старите, в които никой не иска да живее. Аргументът е общо взето, че семейства търсят по-големи и по-хубави жилища изоставяйки старите си панелки и това движи основно търсенето на ново строителство. Това предполага, че панелките са по-малки, както и че стоят празни, защото никой не ги иска.
Затова исках да знам, дали наистина никой не иска да купи панелките и именно те стоят празни докато семействата се нанасят в новите си жилища когато и ако изобщо бъдат завършени. На този въпрос би се отговорило лесно, ако имахме работеща адресна регистрация, където всеки съвестно си сменяше настоящия адрес. Има и алтернативни начини, за които обаче компании като Електрохолд отказват да съдействат с анонимизирани данни.
Затова се обърнах към продажбите. Описах преди време колко ненадеждни са данните от обявите за цените и движението на пазара въобще. Непотребни са и в този случай. Нямаме достъп и до данните в имотния регистър по начин, по който да направим такава справка, а кабинетът Желязков и най-вече правосъдния Георгиев свиха още повече прозрачността в тази насока.
Остават данните от кадастъра. Споделих в началото на миналата година как отвориха данните си. Те включват и такива за собствеността с анонимизирани записи за частни лица. Целият анализ, който ще видите тук, се базира на сравнение на техните данни между януари 2025 и януари 2026.
Методология
Бях описал за проблемите с данните в кадастъра – най-вече липсващи имоти и неактуални записи за собственост. Доста от тези са оправени през годината. Все пак, не всичко изглежда се регистрира при тях. Новото строителство се вписва, но въпреки споразумението им с Агенцията по вписванията не са пренесли всички данни. Все още обаче аналогично на Имотния регистър липсват данни за много имоти с неизвестна собственост. Това е когато няма промени в собствеността им от началото на регистъра. Забелязах непостоянство в изписването на имена на фирми, грешки в идентификаторите на същите, различно изписване на ключови думи като актове, липсващи или сгрешени кадастрални идентификатори. Доста от тези успях да оправя или изключих от анализа.
Концентрирах се върху 2025-та г. и сравних промяната в собствеността между двата архива на данните на кадастъра, които пазя. Много имоти – пацели и самостоятелни обекти – липсваха в по-стари данни и бяха отбелязани като въвеждани за пръв път през 2025-та. Това често е заради продажба, но е възможно и да е по-други причини, включително подготовка за продажба или подялба или просто вписване на стар нотариален акт. Затова включих в анализа единствено обектите, за които е имало данни за собствеността преди.
За да засека промяна в собствеността сравних имената и идентификаторите на собствениците. В рамките на миналата година промениха начина за анонимизиране на последните при физическите лица, затова прибегнах до комбинация на сравнение на дължината на частите от името и сравнение на детайлите на акта, с който е обявена собствеността. В някои случаи ставаше дума за прехвърляне на имоти от една държавна или общинска фирма или институция на друга. Тези изключих, защото реално няма продажба, поне докато не започнат пак да продават държавни имоти от ония списък. Оставих обаче прехвърлянето на имоти от държавни имоти на общината както стана със стадион Георги Аспарухов.
Стадионът Георги Аспарухов и прилежащите му терени
Събирайки данните за анализа включих не само апартаменти, а всякакви имоти, тъй като усилието беше същото. Няма категория „апартамент“, а самостоятелен обект. Тези могат също да бъдат гаражи, в които не може да се живее. Немалко са студия, където формално също не може да се живее, но се използват масово от строителите за заобикаляне на изискването за паркоместа. За да изключа гаражите включих единствено обекти над 30 кв.м. Възможно е самостоятелните обекти да са магазини и да са над 40 кв. Липсва структурирана информация за предназначението на обектите и не мога да ги разгранича. За целите на анализа ми тези случаи ще натежат в полза на обектите извън панелни жилища, тъй като подобни има почти изцяло в новото строителство.
Отделно има случаи, в които апартаменти се превръщат в офиси, складове и магазини дори без да се промени предназначението им. Тези съвсем няма как да се засекат, също както не може, а и няма смисъл да се определя дали в цялото жилище се живее или едната стая е офис само за работа. Някъде трябва да се сложи чертата на точността, с която работим и на база достъпните данни и качеството им изключвам тези хипотези от анализа.
Доколкото е трудно да се определи причината за промяна в собствеността, бележките ни дават някои сведения. Най-честата презумпция е продажба, но има наследство, дарение и прехвърляне. Има съдебни дела, констативни протоколи и прочие хипотези. За съжаление, има порочни практики, където не се прехвърля имот, а фирмата, която го притежава. Това е с цел данъчни измами и укриване на корупция, каквито примери бяха разкрити тази година. Тези не могат да се видят в данните на кадастъра. В този анализ се опитвам да установя интерес към един или друг вид обекти фокусирайки се максимално върху частна активност. Затова изключих всички актове и хипотези, които предполагат друго.
Някои от записите за собственост сочат към несъществуващи кадастрални идентификатори. Потърсих в архивите си, но не ги открих, от което си правя извод, че става въпрос за грешка. Изключих ги от справката. Намерих около 10-тина сгради и обекти, които имат идентификатори различни от поземления имот, върху който се намират. Първите три числа трябва да съвпадат по конвенция. Става въпрос вероятно за грешка в кадастъра и вписването на сградите или при промяна очертанията, сливане или разделяне на парцели. Поправих ги и ще пиша по-късно на НАГ.
Поглед над Люлин
Трябваше да определя коя сграда е панелка и коя не. Учудващо нямаме публичен източник за това. Поне аз не намерих. За целта разширих картата описана по-долу и на ръка отбелязах всички парцели, върху които има само панелни блокове. Отне ми около час и половина. Така категоризирах записите, които се отнасят до панелки и кои – не.
Фокусирам се върху София, защото има най-динамичния пазар и често споровете за презастрояване и празни апартаменти се отнасят именно до този град. Бургас, Варна и Пловдив страдат от същата болест и се вижда ясно по движението, липсващата инфраструктура и хаотичното планиране. Би било интересно да направя същия анализ за тях, но исках да тествам метода си с града, който наблюдавам най-много в последните години. От София гледам само границата на града – екатте 68134 – защото ми беше по-лесно за справките и е най-големият в страната.
Числата
За обсъждания район кадастъра има записи за собственост на 497701 поземлени имота, 101468 сгради и 894194 самостоятелни обекта. Един запис може да бъде собственост на цял имот или дял от него. Например, апартамент на съпрузи купен след брака се води на два равни дяла, т.е. два записа. Още два, ако имат дял от земята. Промени през 2025-та открих в 26596 такива записа. Те се отнасяха до една или повече сгради и обекти в 11471 поземлени имота.
След прилагане на описания горе алгоритъм на сравнение на стари и нови собственици получих 17088 записа отнасящи се до 6095 самостоятелни обекта и 669 сгради намиращи се на 4132 поземлени имота. На база описаните данни мога да кажа с голяма доза сигурност, че става дума за продажба и в сравнително редки случаи друга форма на прехвърляне между лица.
От тези 1566 апартамента са в панелки и са сменили собствеността си през 2025-та. Самостоятелните обекти извън панелките, които са предимно апартаменти, но може да включват гаражи, магазини и офиси, са 4529. Това означава, че поне 25% от всички обекти продадени през миналата година са били в панелки. Ако включим само апартаментите най-вероятно този дял ще скочи значително. Изводът е, че далеч не е вярна тезата, че пазарът се движи от хора изнасящи се от панелките си и трябват повече нови сгради.
От апартаментите извън панелки виждаме 26 сгради с продадени 20 и повече обекта – апартаменти и гаражи. Това видимо е ново строителство, което е влязло в експлоатация. Събирайки тези получаваме 953 обекта или 21%. Иначе казано, 26 сгради в София отговарят за 21% от всички обекти продадени миналата година извън панелните блокове.
Панелните апартаменти са в 864 сгради или средно по 1.8 апартамента на блок. Тези извън панелките са в 1677 сгради или средно по 2.7. При последните включваме и апартаменти и етажи от къщи. Когато цялата сграда като къща е сменила собствеността си, е в друга категория и не се води за самостоятелен обект.
Моята интерпретация
Поне 25% ми говори, че интересът към панелните жилища е сериозен. Това, което видях в данните, не подкрепя тезата, че се изоставят за сметка на по-ново, хубаво и широко строителство – теза, с която напоително ни облъчват за състоянието на пазара.
По-горе споменах, че са три опорките – другите две са, че 1. цените ще паднат, ако се строи много повече и затова трябва да застрояваме градинки, училища и паркове и че 2. не било вярно, че имотният пазар бил пълен с черни капитали, а в действителност движел икономиката, която щяла да колабира без него. За тези двете ще пиша друг път.
Обяснения защо не виждаме сведения за обсъжданата сега теза има няколко. Първото е липса на зелени площи, достъпност и понякога дори връзка със света в новото строителство. Доколкото самите сгради имат (някакви) градинки, хубави асансьори и сами по-себе си превъзхождат значително панелките (особено с абсурдните им полуетажи) стъпвайки извън границите на строежа липсва тротоар, парк или детска площадка, училище и детска градина. Много софиянци се оправят катерейки се на колата, но нерядко дори липсва път. Доколкото всички смятаме, че вина носи общината – и исторически това наистина е така – най-вече е функция на презастрояването и корупционното начало на голяма част от проектите.
Всичко това се вижда ясно дори от сателит. Когато маркирах на ръка панелките, неизменно новото строителство беше със странни форми, бетонирани изцяло и без всякаква видима зеленина. Панелите се разпознаваха лесно по „шареното“ състояние на покривите им, но също големите общински имоти под тях, пътеки, паркчета, много дървета и детски площадки.
Друга причина е цената. Новото строителство струва почти двойно на панелните жилища. Доколкото може да спорим дали това е заради по-добрите материали, качествено строителство, цена на земята, спекула или пазарна логика, факт е, че ако сте младо семейство със средни доходи едно жилище в нова сграда въобще няма да е по джоба ви. Това, всъщност, се оказва сериозен проблем за демографията. Именно недостатъчно пространство и градската среда се сочи като една от водещите причини за нерешителност на двойки да имат деца.
Тук трябва да се отбележи, че панелните апартаменти, макар идващи с много други проблеми, всъщност имат по-добро разпределение и квадратура от новите, които излизат на пазара в момента. По това отношение са по-добри дори от апартаменти с двойна цена. От гледна точка на качеството като пукнатини, течове и прочие мисля, че всеки може да каже доста от свой опит за новото строителство. Разходите са понякога по-големи за вътрешни ремонти, но значително по-малки за поддържането на самата сграда.
Доста се говори за оставащия живот на панелките. Аз също смятах, че съвсем скоро ще имаме огромен социален проблем с тях. Санирането трябваше да удължи значително живота им. Вместо това – както много други евро- и бюджетни програми – се превърна в схема за точене, а сградите бяха просто изолирани и то не особено добре. Дори така мнението на архитекти е, че повечето панелки имат поне 20-30 г. живот. При земетресение, например, биха били по-безопасни от всичко строено през 90-те. Динамиката на пазара през изминалата година показва, че хората нямат притеснения по този показател.
Карта на продажбите в София през 2025
Както споменах по-горе, в събирането на данни за анализа не се ограничих само до самостоятелните обекти, а всички промени в собствеността. Това ми позволи да направя карта на всички включени данни. Показва само поземлените имоти, в рамките на които е открита промяна в собствеността. Цветовете показват къде има най-много такива.
Когато натиснете на един имот ще видите обяснение – колко обекта, колко дяла, между кои дати са промените, както и какво лице е новия собственик. Показал съм и какви видове лица притежават по данни на кадастъра дялове или обекти в рамките на този поземлен имот. Това може да са например апартаменти, някои от които да са на физически, юридически лица или държавата.
Разбира се, предвид обемът на обработената информация, проблемите в нея и това, че немалка част трябваше да чистя на ръка, възможно е да има грешки. Ако забележите такива или имате идеи за подобрения, ще се радвам да ги споделите в коментарите.
Може да ви е интересно също да погледнете и картата ми за собствеността на имотите в страната. Целта ми с нея беше да създам инструмент, с който да проверяваме дали градинката пред блока или парка до вас не са се „оказали“ изведнъж частни и неизменно ще бъдат застроени.
През март 2019-та небезизвестният Фонд за лечение на деца в чужбина беше иззет като функции от НЗОК. Това трябваше да се случи много по-рано и самото съществуване на фонда винаги беше временна мярка. НЗОК обаче така и не беше готово. За пръв път разгледах публичните данни на фонда преди почти 10 години покрай скандали с обвинения и арести.
В последствие при прехвърлянето към НЗОК направих анализ на същите и показах, че всъщност почти са спрели с решения за финансиране, забавят много други, не обновяват регистъра и информацията за родителите и цялостно процесът не работи независимо, че времето е от критична важност за много от тези деца. Последва размяна на отговори с НЗОК, в които се оправдаваха, обновяваха, поправяха и заличаваха записи от регистъра, обещаваха публичност, а аз отговарях отново със същите тези данни, които ще видите тук. Четири години по-късно ситуацията не се беше променила особено.
Под тази статия ще намерите списък с всички текстове, които съм изписал между 2016 и 2022 по темата, включително за набирането на средства през платформи и „търговците на надежда“, както аз ги наричам, които експлоатират мъката на родителните на деца с нелечими болести. Тук искам да покажа последните данни на НЗОК за лечението на тежко болни деца. Както винаги, ще опиша от къде са данните, какви са условностите, какво съм сравнявал, какво липсва и какво не може да разберем от тях.
Регистър и липсата на прозрачност
Фондът за лечение на деца имаше един регистър, който позволяваше да се проверява статуса на заявлението по номер и дата на подаване. От фонда и в последствие НЗОК изтъкваха, че полетата в регистъра не отразяват подходящо работата им и затова много информация се съдържа в коментари. Истината беше, че дори така много от заявленията не бяха обновявани, бяха сгрешени дати или процедури. Още от самото начало обещаха, че ще има нов регистър с повече позрачност и в полза на родителите. За поне три години това не се случи.
В последните три години обаче направиха все пак такъв. Самата страница изглежда по същия начин, но съдържанието е различни. Позволява повече информация за експерти и комисии, искания от заявител и лечебно заведение, дали се търси оферта в чужбина от НЗОК или от заявителя, колко е заплатено и какъв е резултатът. Тоест, макар със забавяне, все пак нещо са променили. Белег, че пасва по-добре на процеса ще видите в графиките по-долу – почти няма заявление без обновен статус, та дори и да е прекратено.
Това, което виждаме обаче е, че много от полетата продължават да не се попълват. Например, това за резултатът от лечението е попълнено само за 5% от одобрените лечения. От тях 89% са „с подобрение“, 10% са без промяна, 5 случая са с влошаване и 2 – с летален изход. На база тази информация обаче не може да се направи извод за каквото и да е от останалите случаи предвид, че липсва за повечето. Отделно, че нерядко полето се използва за несвързани коментари по воденето на преписката. Аналогично в полето за изплатените суми не се съдържа никаква информация по темата – единствено номера на изходящи документи, а на места дори бележки, че има благодарствени писма от родители. Подобни неща виждаме и в други полета, както и се продължава с основно писане в бележките отдолу.
Доколкото тази информация е основно за родителите, показва, че няма особена разлика в практиката на конкретните чиновници. Разбира се, отново отбелязвам положителното, че почти всички са със обновен статус. Това обаче може да е също някаква автоматична функция, която да ги обновява като прекратени след време.
Липсва обаче почти изцяло публичност на данните и статуса на заявките. Самите заявления не съдържат каквито и да е лични данни, документи, епикризи или нещо, което да даде причина да не бъдат публични по подразбиране. Единстветното, което получаваме са справки от НЗОК няколко пъти на година. Там се споменава единствено статистика за брой получени и одобрени заяеляния, но и изплатени суми, за какво е плащано и за къде. Броят заявления може да ги потвърдим чрез данните в регистъра, но нищо от останалото не можем нямаме изходните данни.
От тях разбираме, че е имало само 191 одобрени лечения в чужбина за първите 9 месеца на 2025-а или 8.5%. Разбираме, че са изплатени 55.6 млн. лв. на болници. Половината на СБАЛДБ проф. Иван Митев следвана от 12 млн. за университетската в Пловдив. От тези пари 8 млн. са за лекарства като половината са отишли за болницата Токуда без да има някакво лечение там. Има всъщност още доста детайли, включително детайли какви лекарства за закупени като кодове. Липсват обаче количества и връзка с конкретни случаи и начин да се проверят защо и кога.
Методология
Данните, които разглеждам са заредени от регистъра и не съдържат идентифицираща информация за отделните случаи. С огледа на изписаното до тук не може да съдим по тях дали и колко пари са изплатени на кого, както и каква е успеваемостта на различните лечения, трансплантации и други процедури в България и в чужбина. Доколкото има някои индикации за разпределението на пациентите от справките, за да знаем какво се случва следва НЗОК да предостави всички документи за изследване без да са публични. Има механизми за това и такава роля е имал обществения съвет преди години. НЗОК се слави като черна дупка за информация по принцип, та дори потвърждението на публикуваната статистика е трудна.
Друга особеност на обновения регистър е, че съдържа информация само от 2022-ра насам. Всички стари данни от 2016-та насам са изтрити. Аз обаче ги пазя и съпоставих. В справките долу включвам, например, заявленията, които са подадени през 2021-ва и решени през 2022-ра. Тях не може да открием вече.
Доколкото структурата на данните е различна, успях да съпоставя ключови метрики, които следях преди – дата на подаване и решаване, как е решен, колко експертни становища са искали, кога и колко време са изготвяни. На база на тях съм изготвил долните графики и това позволява да сравнявам с предишни периоди – от 2016-та до сега. В графиките долу виждате повечето сравнения от края на 2017-та заради особености в справките. За повече подробности и стари сравнения погледнете предходните статии от серията в линковете в края на тази.
Какво показват данните?
Графиките долу показват различни аспекти от данните на НЗОК за лечението на децата. Групират данните по дни или месеци на подаване или решаване на заявленията. В сиво съм маркирал периода на стария Фонд. Периода между март 2019 и декември 2021-ва са архивираните ми данни от регистъра преди обновяването. След януари е от новата му версия допълнени както е описано горе.
Първата графика показва колко заявления са подадени през даден месец и до какво решение са стигали. Преди 2022-ра виждаме доста без или с неизвестно решение. След обновяването на регистъра се вижда, че доста са прекратени. Тук може да предположим, че предишните „неизвестни“ са били всъщност прекратени, но това не е отразено или е било невъзможно да бъде отразено в регистъра.
Виждаме значително увеличение на подадените заявления в последните три годни. През последните няколко месеца дори заявленията надвишават натрупания куп случаи при предаването на функциите на НЗОК през март 2019-та. Виждат се двойно повече откази, макар да не може да сме сигурни, тъй като има съмнение за качеството на данните преди това. Много нерешени случаи през ноември 2025-та са тъй като данните са свалени в началото на декември.
Няма ясно обяснение защо има практически двойно увеличение на заявленията за финансиране. Бихме могли да знаем единствено като се вгледаме в конкретните досиета и сравним с тези преди това. Може да спекулираме, че е имало спънки пред подаването на заявления преди, а сега ги няма. Възможно е да има повече лекарства, които вече не се покриват от касата или променена практика на болници и лекари да ги прави недостъпни. Също, че има иновативни лекарства и лечения, които както е известно НЗОК, министерството и законодателя традиционно с голямо закъснение поемат от касата. Поради липсата на възможност да идентифицираме отделни случаи, възможно е да има многократно и допълващо искане за финансиране за едно и също дете и състояние. Нищо от тези неща не стават ясни от наличните данни.
На следващата графика виждате същите данни, но като дял от подадените през месеца. Така виждате по-добре какъв е процентът на одобрените.
Повечето случаи горе дават идея, че е възможно да има подобрение на капацитета и процесът за обработка на заявления. За това може да съдим по средното време на обработка на всеки случай. Въпреки драстичното увеличение в последните три години, виждаме всъщност по-бърза обработка на заявленията. След забавяне през 2022-ра, виждаме постепенен спад най-вече във времето, което прекарват исканията в комисия. Това време изключва чакането на експерти (в червено), но включва чакането на допълнителни документи, оферти от болници и самото решение на комисията.
В миналото критиката към работата на НЗОК бяха именно, че връщат много родителите за документи, които следва да изискат по служебен път или да имат вече, че бавят много писма и становища и прочие. Дори с тази привидно по-бърза работа, виждаме, че едва в началото на тази година НЗОК тепърва се доближава надеждно към ефективността на работата на фонда преди прехвърлянето му в касата. Всичко това – повтарям отново – не ни казва нищо за ефективността на самото лечение, правилното назначаване на лечения, успеваемостта на операциите у нас спрямо тези в чужбина и като цяло изходът за самите деца. Не показва и колко качествено се работи, т.е. дали се питат правилните хора, дали се иска цялата информация и разглеждат всички важни аспекти. Показва само колко застояват папките на бюрата на НЗОК докато децата чакат лечение.
Следващата графика разглежда случаите от друг ъгъл. Колко решения са взети през всеки месец. Няма значение кога са били подадени, а колко комисията е обработила. Виждаме отново стабилно увеличение през последните години, което говори за увеличение на капацитета на касата и подоряване на процесите им. Забелязва се значително увеличено отказване на финансиране в края на 2022-ра и началото на 2023-та, за което не виждам обяснение в самите случаи. Тези числа обаче подкрепят впечатленията от по-горе за подобрена администрация поне от гледна точка на бързина.
Тази графика е може би по-важна от предишните. Показва отново колко се застояват случаите, но разпределени по време на взимане на решението. С други думи, може да кажем от нея колко средно са чакали децата за решенията взети през даден месец. Показва по-добре натрупването на работа през времето. През ноември 2025-та например около 250 решения са били чакани средно 26 дни, 6 от които са били при чакане на експерти. Тук виждаме отново тректория надолу, особено в последните години и отново изравняване с нивата между 2016 и 2019.
Следващия изглед показва разновидност на предишната графика. Докато там гледахме каква е средната стойност, тук виждаме каква е вариацията в рамките на самите случаи. Т.е. от решените в даден месец, колко са чакали седмица, колко под месец и колко над месец. Виждаме отново увеличението на броя решени случаи от графиката по-горе. Виждаме обаче относително намаление на случаите, които чакат над месец. Тези под седмица не се променят особено. Типично се чака между седмица и месец.
Последната графика отговаря на въпроса колко заявления са престоявали по папки на бюрата на фонда и в последствие НЗОК през всеки един ден от годината. Тоест броят решения, които в даден ден са вече подадени в миналото, но очакват решение. В червено виждате решения, за които няма информация за решаване. Присъстват в графиката максимално 30 дни след последното действие по тях – например становище на експерт.
Заради подобреното обновяване на случаите виждаме много малко такива след 2022-ра. В последните няколко месеца има повече предвид средното време за решаване, което обсъдих по-горе. Виждаме значително натоварване със случаи, което изглежда относително постоянно. През втората половина на 2022-ра е имало някакъв рекорд от средно 280 активни случая на ден. Не изглежда да е заради особено забавяне в обработката. Няма и голям пик в подаването на искания. Вероятно е комбинация от тези и административно забавяне.
Какво от това?
Както казах нееднократно, тези данни говорят не за отделни случаи на лечение, а за ефективността на една администрация. Многократно съм казвал, че публичните данни, качеството, белите петна в тях и дори какво се отказва като информация говори за самата администрация, работата ѝ и понякога злоупотребите. В случая виждаме именно това.
Поне от видяното до тук изглежда, че има по-добра организация и заявленията се придвижват по-бързо. Остава отворен въпроса за качеството на процеса, ефективността на изразходването на средставата и най-вече до каква степен това води до по-добри резултати за децата. В миналото обществения съвет правеше такива анализи предвид, че имаха данни, разбирането за тях и даваше съвети. Сега такава прозрачност няма. Дори това, което ви показвам е на база добре скрити данни в регистър направен дори по-труден за навигиране.
Справките на НЗОК колкото и подробни не подлежат на проверка, не дават данни за успехите и неуспехите, доколкото 55-те милиона за български болници помагат на пациентите, а не предимно на самите болници и ръковоството им, защо 8-те милиона за скъпи лекарства минават основно през частни болници като Токуда и защо леченията в чужбина са намалели толкова значително за последните 6 години.
Въпреки обновяването си регистърът също не дава такава информация. Би трябвало НЦОЗА или агенцията за одит да прави такива анализи, но това не се случва. На данните на първите не бих разчитал особено така или иначе. Научно изследване на оригиналните документи и данни при запазване на лична и търговска тайна е напълно възможен вариант. НЗОК, както многократно съм изтъквал, е черна дупка за данни и особено в случаи като този, когато финансови интереси на огромни болници и доставчици на услуги и лекарства са засегнати.
Бих се радвал да покажат със сурови данни и документи, че не съм прав. Последният път, когато се опитаха през 2019-та постигнаха точно обратния ефект – сами подкрепиха изводите ми.
В началото на май правителството на Желязков реши, че ще продава хиляди имоти с отпаднала необходимост. Обеща прозрачност кои са имотите, защо, както и на процеса на продажба. След като дълго време не публикува списък, го изисквах и в края на юни – почти два месеца след решението – пуснах карта предстаяща по достъпен начин имотите, които обмислят да продават. Цялата хронология ще намерите в края на въпросната статия с линкове към другите текстове.
Много се изговори по темата. Желязков настояваше, че нямало да разпродават имотите и че щяло да има подробен анализ. След това скри списъка и обеща да пуснат нов. Това така и не стана и отказва да го предостави при няколко запитвания по ЗДОИ, защото не бил готов. Не бяха публикувани никакви анализи или аргументация за продажба на имоти от първоначалния списък. Желязков на няколко пъти отрече да текат търгове, което оборих. За капак на всичко се оказа, че районни администрации и дори други министерства имат нужда от част от имотите и в някои случаи се опитват от години да ги плучат за различни инфраструктурни проекти. Имаше няколко решения на МС за прехвърляне, но предимно на кметове свързани пряко или косвено с Пеевски. Решението обаче не значи реално прехвърляне, както се видя в София, където така застояват с години аналогични решения блокирайки изцяло или частично проекти като за линейния парк в Изгрев и Слатина.
В крайна сметка Желязков обяви, че ще прати искане за решение в парламента, но го направи докато бяха в отпуска и това не блокира течащи продажби. Гласуване по искането така и нямаше до сега, а междувременно системата за интернет търгове за въпросните имоти беше свалена за около месец без реално обяснение защо и какво го налага.
От решението на МС минаха седем месеца. От разкритието ми кои са имотите – пет месеца. От спирането на платформата за месец – три месеца. Реших да видя какво се случва междувременно.
От края на август няма нова информация на МС, няма нов списък, няма публикувани анализи. В края на октомври мълчаливо отказаха да ми предоставят работния списък, а на журналисти са отказвали с аргумента, че не пазят такава информация и нов списък няма. От пускането на платформата в средата на септември са публикувани 23 търга, от които 12 са изтрити ден по-късно заради установени технически грешки. От останалите 5 търга са били успешни, а 4 от тях са от списъка с 4400-те имота на Желязков.
Вгледах се в броя търгове през времето в платформата на АППК. Графиката показва колко са били активни в началото на всеки месец от пускането на платформата през 2020-та до сега.
Вижда се, че няма много нови търгове след решението през май, макар няколко да са били за имоти от списъка. През юли обаче рязко обявяват продажба на повече имоти и това продъжава до края на август. Междувременно има търгове, които са затворени като успешни, отменени или изтрити заради грешки и нови, които са били обявени. След спирането на платформата обаче активните търгове намаляват на под 20. На 1-ви декември активните бяха 4. Днес те са вече 3, като единият е бил отменен.
Няма информация за причините за това. Възможно е институциите да са решили да спрат продажбите до завършване на заветните анализи. Възможно е да ги продават в противовес на собствените си правила извън платформата на АППК. В края на август отрекоха да планират такова нещо. Възможно е АППК да са стегнали изискванията за приемане и обявяване на търгове и това да забавя новите. Възможно е предвид повишената видимост и пряко волята им – подобрена прозрачност да са променили стратегията и да бързат да прехвърлят имотите на удобни общини, където ще е далеч по лесно да бъдат продадени без конкурс и прозрачност. Вероятно затова Пеевски и Борисов блокираха в парламента предложението на Да, България търговете на общини и общински фирми да минава през същата тази платформа на АППК. Възможно е също просто да има управленски и административен вакуум, който да блокира процесите.
Не вярвам да получим отговор, особено предвид исканията за оставка. Виждаме редовни опити за блокиране на прозрачност и разследвания. Виждаме влошаване на практиките за отговаряне по ЗДОИ и комуникация в медиите. Виждаме как са готови да върнат Виденовото време като управление на финанси и ефект върху икономиката само и само да могат да обслужат интересите на Таки и Пеевски. Виждаме машинациите на не/изпълняващия длъжността главен прокурор и вече готвеното наместване на негов наследник пак близък до Пеевски.
В този контекст едни два декара гора или поле край някое село надали е най-големият проблем занимаващ всички. Занимава обаче хората от района, защото от там може да минава питейната им вода, пътя за селото, да е гора, природен парк или да е отредено за инфраструктура, която чакат от десетилетие. Затова трябва да ни пука, а и най-малкото е емблематично как работи шайката на Пеевски заграбвайки обществен ресурс. Затова и направих картата за собствеността на земята в България – за придобием представа какво се случва.
Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.
С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър
Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.
Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.
За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.
Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.
Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.
Източници на данни
Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.
Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.
Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.
За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.
На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.
След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.
Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.
Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.
Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.
Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.
Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.
Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.
Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.
Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.
Техническо изпълнение
Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.
В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.
Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.
Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.
Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.
При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.
При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.
Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.
При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.
Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.
Конкретни казуси
Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.
Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.
Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.
На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.
На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901
Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.
Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.
Защо е важно и какво трябва да се случи?
Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.
Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.
Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.
Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.
Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.
Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.
Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.
Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявамк милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.
Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.
Имаше и твърдения за спряни проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чехмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.
Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е станно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.
Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:
Като се сдобия с някакви данни, често отнема доста време докато разбера какво гледам и подредя. Обикновено започвам със статистика и извадки за първите неща, които ми правя впечатление.
Има едно такова нещо като ЕПИП – електронни съдебни дела. Порталът е доста добър, бърз и позволява преглед на воденето на повечето дела заедно с документите, разпределението и прочие. Проблемът е, че не може да се търси по ключови думи, страни, а нямат и отворени данни.
В порталът има данни за 4.5 млн. дела. Най-ранните от тях са заведени пред 1970-та г. Ето малко статистика за тях:
На първата снимка виждате делата по месеци от последните 15 години. Вижда се рязко увеличение между 2016-та до 2021-ва, което може да се обясни по-скоро с качването на данни в системата и липсата на повечето дела преди 2016-та, отколкото друго.
Втората графика показва часът, в който са заведени делата в последните пет години, когато този час е упоменат. Известен е часът за 58% от делата. Вероятно конкретни съдилища не публикуват тази информация, а само дата. Сред останалите се забелязва обедната почивка и края на работния ден. Вижда се обаче интересен феномен за завеждане да 1% от делата с известен част между 1 и 4 часа след полунощ.
Най-много дела сред публичните в системата са на Топлофикация София – почти 100 хиляди. Третата графика ги показва. Сред завеждащите десетки хиляди дела са телекоми, банки, фирми за събиране на задължения, ВИК дружества.
Прокуратурите на България са завели 432 хиляди дела сред публичните такива. Четвъртата графика ги показва. 12% от всички дела на прокурори в последните 5 години са заведени от Районна прокуратура – София.
Липсата на дела от СРП и редица други институции преди 2021-ва сочи към това, че липсват все още много дела в системата. Не е ясно дали просто не ги дават или са в процес на качване. Така обаче трудно може да преценим дали има увеличение на делата от някоя прокуратура или от определена компания като Топлофикация София. Друг проблем е различното изписване на институциите. Докато фирмите се преименуват, а редовните преструктурирания на съдебната система и обвинението водят до объркване, дори изписването на една и съща прокуратура или компания в същата година се различават значително.
На горната графика съм представил статистика на наличните дела в портала по съдилища. Може би това ще ни даде представа кои не са въвели стара информация или е изгубена в предшестващите им структури Вижда се ясно, че Административен съд – София-град не е представил никакви дела преди 2019-та, а е основан 2007-ма. Висшия административен съд има дела едва след 2021-ва. Висшия касационен съд са публикували за по-дълъг период, но имат дупка между 2017 и 2019-та, както и доста данни преди 2008-ма. Софийски районен съд и СГС не са публикували дела преди 2017-та, както и голяма част от данните на районни, окръжни и административни съдилища извън София. Последните обаче се вижда, че не са публикували и доста дела преди 2021-ва.
На следващата графика виждате същите данни като процент от всички налични дела в системата. Отново, това не означава, че един или друг съд е нямал дела предходни години, а че просто не са налични в електронния портал, както са задължени.
Всичко това е важно, защото с тези данни бихме могли и следва да проследяваме работата на прокурорите и съдилищата. До тук видяхте няколко бързи справки на база основните данни, които се виждат в заглавната страница на портала. Има около терабайт от структурирани данни и документи, които могат да се обработят и покажат значително повече.
Дори по-важно е да се дигирализира съдебното производство, каквото предложение вкара Божидар Божанов. Доколкото то очевидно няма да е публично, мярката ще запази доказателствата, проследимостта и ще лиши прокуратурата от редица оправдания, а всичко по веригата от възможността да затриват доказателства и да мотаят процеса. В публична част може да се изважда статистика в реално време колко преписки на каква фаза се намират и в коя институция. Сега това е статистика, която дори вътре в съдебната власт е практически невъзможна, а и съдейки по отказите по ЗДОИ – ревниво пазена тайна.
Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.
Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там.
Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.
Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.
Загуба на гори
В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.
Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.
Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.
От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.
През май Мартин пусна картата Черна писта, която показва нагледно данни получени по ЗДОИ от МВР за катастрофите в България с информация за местоположение, време, ситуация и жертви. Данните покриваха периода от 1-ви януари 2021 до 13-ти април 2025. Това прави 162.3 средно на ден. Съдържаха 253674 записа от които 75929 или 30% нямат известно местоположение. Пуснах анализ на тези данни показващи недостатъци в методологията на МВР като например координатите на инцидентите.
Два месеца по-късно Мартин писа, че получава отказ от МВР за последните данни. Малко по-късно сподели комуникацията с тях. Накратко МВР отказва да изпрати същата справка от последните месеци, тъй като работила върху собствена карта. Тази карта виждате долу. Представлява табло, което дава статистика и информация с последните случаи. Има филтри за райони, видове ПТП-та и периоди.
Таблото не е лошо и като плюс има отворени данни като линк долу вдясно. Това е важно, защото както съм изтъквал многократно, трябват ни суровите данни, а не интерпретация или статистика подбрана от институцията създаваща данните. Това създава риск от изкривяване на фактите и предотвратява възможността да проверяваме твърденията им и да си вадим изводи за работата. Спира ни да задаваме и въпроси, като например защо част от данните липсват или ПТП-та се намират в средата на парк или море.
Настоящите данни на МВР може да свалим са под формата на SHP файл, който е труден за използване от повечето хора. Отделно самият сайт предотвратява автоматичното сваляне, а гео сървърът им е затворен, което спира доста интерактивни приложения.
Затова направих скрипт, който всеки ден да сваля данните и да ги обръща в нещо по-използваемо. Може да ги свалите на този линк. Техния архив се обновява ежедневно и съдържа данни от началото на 2024-та. Към този момент съдържа 64255 записа между 1-ви януари 2024 и 4-ти ноември 2025. Това прави 95.5 на ден. От тях 3992 или 6.2% са без известно местоположение.
Тъй като и двете справки покриват цялата 2024-та г. може да направим бързо сравнение. Докато данните получени от Мартин и налични в Черна писта съдържат 63183 записа от които 58051 или почти 92% са с известно местоположение. За сравнение, наличните катастрофи на картата на МВР и отворените им данни са 34664 или почти наполовина по-малко. От тях 31541 или 91% са с известно местоположение.
Това означава, че по някаква причина отворените сега данни от МВР съдържат доста по-малко случаи от тези, които са предоставили на Мартин. Подробно вглеждане в разликите би помогнало да се разбере какво липсва, дали е имало дублиране преди или просто са изчистили грешки. Положителното поне е, че данните на МВР съдържат повече параметри и са публикували описание на номенклатурите и какво означават. Липсва номенклатура за crashtype, но съм я извадил от кода им във файла METADATA. Данните на Черна писта са публикувани на страницата. Ако някой открие различията и има обяснение кои катастрофи липсват и защо, ще се радвам да сподели в коментарите.
Покачващите се цени на имотите са основен елемент в няколко взаимносвързани обществени теми – има ли имотен балон, има ли презастрояване, финансова култура и инвестиции на домакинствата, демографска политика, сиви капитали и пране на пари. Описал съм позицията си, че имотния пазар не работи на пазарен принцип и защо въобще се говори за презастрояване макар да няма формална дефиниция.
Днес ще засегна друг аспект – статистиката за цените на имотите. Разделям я от данните за брой жилища пуснати на пазара, жилищна площ и отпуснати ипотеки. За тях препоръчвам да погледнете скорошната статия на Капитал и суровите данни от НСИ. Тук искам да погледнем това, което според мен е основен фактор в ценообразуването в сектора – следенето на т.н. „пазарни цени“.
Новини за покачването им навсякъде в България виждаме постоянно. Наскоро беше обявено, че България е сред рекордьорите по това отношение. Достатъчни са данните на Евростат, които ни поставят на 7-мо място по ръст за последните 15 години. 8-мо, ако включим Исландия. Тук ще намерите суровите данни по тримесечия.
За това, разбира се, има много фактори включително финансова култура, несигурност на инвестициите, влошен бизнес климат и липса на върховенство на закона, вътрешна миграция, пране на пари, ръст на доходите на част от населението та дори и обратна миграция от диаспорите.
Тезата ми обаче е, че има твърде много променливи в източниците на данни за цените на имотите, за които е практически невъзможно да контролираме и изчистим. Така според мен няма нито една оценка за пазара, която да може да твърди, че е вярна или дори, че може да следи динамика през времето. Разделям причините в четири категории.
Некоректни практики на брокери
Често изследвания и статистики за цените на имотите, особено що се отнася до разбивка по квартали, използват извадки от текущи обяви от сайтовете за имоти. Някои, включително най-известният imot.bg, включват дори историческа справка за избрания район. Взимайки квадратурата и параметрите на жилището лесно може да се изчисли средна цена на кв.м.
Проблемът с този подход е, че огромна част от обявите са фалшиви. Според брокери половината обяви, с които се свързват, се оказват на несъществуващи имоти и служат само като въдица за привличане на интерес след което се представят други жилища и сгради. Дори когато са истински оказва се, че параметри като квадратура, брой стаи, наличие на паркоместа и дори района на сградата са подменени.
Такива нелоялни практики са масови и затова много брокери призовават за регулиране на сектора. Като пример се дава Франция, където след 2-3 подобни измамни обяви или нарушения на кодекс лицето получава забрана да упражнява професията за дадено време. Доколкото искането за внасяне на ред се подкрепя от много фирми за недвижими имоти, брокери са ми споделяли, че най-големите и известни само формално са зад тази идея, но лобират да не види бял свят.
Друг източник на данни са самите комисионни на брокерите. Те знаят много добре кои обяви стигат до сделки, на каква цена се изповядват и колко реално е платено. В края на краищата на база именно платените пари получават комисионна. Тази информация обаче надали ще види бял свят, но дори да я получим, не може да се очаква, че ще е надеждна през времето, а и агенциите не покриват целия пазар на имоти – има много сделки директно със строител или без посредник.
Дори да изключим последното и дори оценката за 50% фалшиви обяви да е завишена, достатъчно е да са само една трета, за да прави тази вариация абсолютно неизползваеми публичните данни от подобни сайтове за оценка цената на жилищата.
Разлики в параметри на жилищата
Дори да можем да отсеем реалните обяви от публично достъпните, има разлики в самите имоти. Най-очевидна е квадратурата. Докато старите жилища се мерят по т.н. светла част или само видимия под на апартамент, например, при новите се броят вътрешни стени и целите балкони. Отделно на места включват общите части и понякога по различен начин. Когато се върнах от Германия се наложи в рамките на две седмици да огледам десетки апартаменти. Това ми даде възможност да сравня в кратък отрязък разликите между обявите и реалността. Квадратурата се разминаваше понякога с 50% от реалната жилищна площ.
Това непостоянство на това как се мери квадратурата означава, че не може да се сравняват имоти и цената им на кв.м. Тъй като в един район често се среща различни агенции да имат повече или по-малко обяви в зависимост от периода значи, че „динамиката“ на описанията се разминава и през времето и съвсем не може да сравняваме тримесечие за тримесечие или година.
Дори по-голям ефект има степента на завършване на сградата и жилището. Често сделки за жилища се правят на зелено, отделни обяви за които не се публикуват в сайтовете за имоти и не минават през агенции, т.н. там няма данни за тях. Цената им принципно е по-малка, но предвид, че жилището може да е готово след 2, 5 или 10 г. в зависимост от това колко е читав строителят, тези сделки не може да се слагат в една графа с препродажбата на жилища. В тази връзка, дори да получим данни за и да вкараме сделките на зелено в статистиката, нелоялни бизнес практики като късане на договор и прекомерни индексации означават, че за същото жилище получаваме две цени в различни години без дори да е предадено. Индексацията е параметър, за който също не научаваме и реално завишава значително платеното за едно жилище. Дори да научим за него кога го броим към статистиката – към годината на договора, кога се прехвърли или към годината на акт 16? А ако така и не получи такъв?
Доколкото агенциите за недвижими имоти и сайтовете с обяви посочват дали едно жилище е завършено, на мазилка или за ремонт, всеки търсил жилище знае, че тези също подвеждат силно и варират в широки граници. Покачващата се цена на майстори и материали именно заради огромния брой празни жилища и масовото вливане на пари в сектора води до допълнителен разход от 10 до 30% от цената на къща или апартамент за ремонт и обзавеждане. Оскъпяването на жилището след това е дори по-голямо.
Изброените широки граници са невъзможни да се изчистят в данните без да се посети всеки отделен апартамент и оцени по единни стандарти, което е практически невъзможно, но и не би било допуснато от самите брокери и продаващи.
Данъчни измами, сделки на сиво и други схеми
Тук може би може да се изпише най-много и затова ще гледам да маркирам основните. Най-очевидната е подписване на договор на занижени цени и даване на остатъка на ръка. Така се избягва от една страна плащането на данък, а от друга помага да се изперат незаконни или просто недекларирани пред НАП пари. По същия начин, но без доплащане на ръка, е документирано да се осъществява корупция, в които апартаменти (с и без асансьори) практически се подаряват на депутати, общински съветници, висши магистрати и техни роднини.
Така се зачерква друг източник на данни за сключените сделки – имотния регистър и нотариалните актове. Доколкото реалната цена на сделката е различна независимо дали се доплаща в кеш, в натура, с прокаран закон или с отсъждане по дело, няма как да я установим с точност. В някои случаи има вписани ипотеки, което помага. Тези обаче са едва една трета от сделките в последните тримесечия. Също така не гарантират, че няма пари или услуги под масата, защото често нотариуси и банки си затварят очите за подобни практики.
Не трябва да забравяме, че има немалко жилища в сгради без акт 16 или дори разрешения за строеж. Колко точно са всъщност никой не знае. Оказва се, че документите са пръснати между няколко институции в зависимост от типа сграда и почти никоя от тях не иска да ги дава или дори да сподели справка. Все още работя по това. ДНСК поне започна да сканира и публикува всички разрешения за строеж. Става бавно и е трудно да намери точно каквото му трябва човек, но може би ще се случи. Известни са обаче сгради, които имат тези проблеми и при оглед с неохота го признават, ако се сетите да питате. В такива случаи жилищата са обикновено с по-ниски цени, но следва ли да се включват в индексите при условие, че там не следва да живее никой и дори трябва да бъдат разрушени?
Вече стана дума за схемите с късане на договори на зелено и препродажба. Друга практика е да не се продава самият апартамент, а фирма, която държи собствеността и всеки купувач взима дялове в дружеството. Останалото се урежда с вътрешни договорки. Така реално продажба на имот няма, а от там се спестяват куп данъци. НАП санкционира Артекс преди години именно за това посочвайки очевидното, че сделките са фиктивни с цел избягване на данъци. Административният съд обаче взе страната на небезизвестният строител и дори отсъди да им платим от данъците си обезщетение. Това след като им опростиха 20 млн. лв. данъци, но преди според медиите ключови политици да получат евтини апартаменти. Идентична схема нашумя наскоро във връзка със Сарафов, където придобиване на имот на нелогично ниска цена беше разкрита и връзка с нелегалната фабрика за цигари свързана с Таки и Пеевски.
Доколкото изброеното и много други нелоялни и откровено незаконни практики прикриват други незаконни действия, за целите на статистиката за имотния пазар обезсмислят данните от държавни институции, официални документи или вътрешни извадки на самите агенции за имоти. В случая цените може да се занижават, но не може да се твърди дали и до колко това компенсира спекулативното завишаване от други фактори, както и че е постоянно през времето, което да позволява сравнението, което четем в медиите.
Вторичен пазар на имоти и ценообразуване
Тук се комбинират ефектите от няколко фактора, но като психологически ефект. Публичните данни и щедрите обещания на брокерите създават очаквания у продаващите и те съвсем очаквано залагат завишени цени.
Всъщност, нерядко се случва имоти да се слагат на неразумно висока цена въпреки предупрежденията дори на агенциите. Виждаме такива да престояват и да се публикуват отново и отново с месеци. Причината е, че собствениците нямат нужда от парите веднага, но оставят жилището „на пазара“ в случай, че някой се подлъже и получат цена доста над очакваното. В друг сектор би се нарекло limit sell order. Резултат е от „паркираните“ в имотите пари и неразумните очаквания към пазара. Вторичният ефект е още по-надута статистика от обявите за даден район.
Тук голямо влияние имат оценителите на имоти, за които ще стане дума след малко. Те се вглеждат по-дълбоко в състоянието на имота, сградата и обзавеждането, но в крайна сметка се влияят и придържат към същите метрики и изначално грешни източници за цени. Оценките се използват също като индикативни цени при препродажба или при пускане на нови жилища на зелено. Това затваря цикъла захранвайки същата мелница на фалшиви, неравномерно завишени, неправилно отчетени или неосъществени продажби.
Липса на данни, регулация и прозрачност
Тук някой би отправил критика, че привидно голяма част от тезата ми се базира на наблюдения върху пазара на имоти, обявите, разговори с архитекти и брокери, както и от собственото ми търсене на жилище. Този някой може би имал право доколкото не излизам с точни числа (или карти) на отклонение на цени, разминавания на оферти и сключени сделки. Същността на тази теза обаче е, че това са добре известни фактори и проблеми, за които се говори отдавна, но са проблем именно, защото не са измерими, предвидими и най-вече са непостоянни в ефекта си върху пазара.
Аналогично, когато писах за абортите в България, изписах надълго и широко защо не може да се вярва на данните на НЦОЗА. Разликата там обаче е, че освен, че са единственият наличен официален източник на информация, става дума за що-горе едно число с малко демографски променливи, които от своя страна са добре документирани и ясно определени – раждаемост, брой жени по възрастови групи и прочие. Не това е положението при данните за цените на имотите. Като антипример често давам данните на НЗОК за ражданията, които не само са неясни като методология, но и отчетливо непостоянни като неточност през времето.
За да имаме по-добри данни за имотите, трябват три неща. Първо, както стана дума по-рано, трябва да се регулира сектора на посредниците. Брокерите да носят отговорност за фалшиви или силно подвеждащи обяви. Трябва да има единна методология за описване, измерване и публикуване на имотите, за да не подвеждат и да може да се сравнява. Трябва всички документи покрай строителството и цени на вписване на имоти да бъдат публични, лесно и безплатно достъпни. Това ще заличи огромна част от несигурността, която описах до тук. Несигурност, която за пореден път твърдя, че прави практически всички сензационни заглавия в медии, оценки на агенции за недвижими имоти и индекси за цените на пазара най-малкото безпредметни.
Защо има значение отвъд заглавията?
Правилно е да се запитаме на този етап дали нещо от това има значение. Все пак, хората купуват и продават постоянно жилища на тези цени, видимо има търсене, което се среща с това предлагане. Идеята на пазарът все пак е именно тази и в самото начало започнах с това, че има рекорден брой сделки и ипотеки.
Първият проблем е, че има хора на пазара, които нямат особен избор. Задомяват се, раждат им се деца, връщат се от чужбина или си намират нова работа в друг град. Тогава въпросът е не дали да се вземе жилище, а какво и къде могат да си позволят и какъв дял от дохода им в следващите 20 години ще отделят. Изкуствено завишените цени на имотите означават, че ще ограничат финансовата си сигурност и икономическа активност в бъдеще, ще ограничат района, в който ще е удобно да търсят работа, градина и училище и в най-лошия според мен случай – ще повлияе на решението им да имат повече деца заради недостатъчно място. Именно жилищното пространство е сред основните рискови фактори, които се посочват от изследващите демографската криза в съвременния свят и има ясни белези за това от индустриалната революция до сега.
Стана въпрос обаче вече за оценителите и там се крие риск за банковата и застрахователната система. Зачетете се по-подробно в стандарта за оценка на сайта на Камарата на независимите оценители в България или дори в оценката на собствения си имот, ако имате такава. Ще откриете, че използват именно данните изброени до тук с всичките условности и неконтролируеми и измерими променили, които им влияят. С други думи, доколкото те се вглеждат по-добре в състоянието на жилището, в крайна сметка отново разчитат на поне 30% фалшиви обяви, други с нереалистични цени при сключени сделки на доста по-ниски цени, пари под масата или в магистратска натура.
Доколкото тези оценки влияят например на вноската ви за често задължителната застраховка живот към ипотеката води до оскъпяване за вас. Системно обаче те имат потенциално пагубен ефект върху активите на банките и дейността на застрахователните дружества. По всичко личи, че рисковите отдели на същите са съвсем наясно с този проблем, но предвид другите им практики, злоупотреби, проблеми с регулатори и дори съмнения за съдействие при пране на пари, надали трябва да ни учудва. Разчитат на видимо надути оценки в един откровено надут балон, за да не трябва да отписват активи и да покажат реалното състояние, до което нерентабилното отпускане на ипотеки ги е докарало.
Какво следва?
Ако вярваме на НСИ – още стотици хиляди кв. м. жилищна площ всяка година. Вече са разрешени милиони още за застрояване из страната. Националната асоциация на строителните предприемачи освен да настоява, че няма такова нещо като презастрояване, твърди, че решението за високите цени е леенето на много повече бетон. Т.е. повече предлагане. Предвид обсъденото вече ценообразуване, нелоялни практики и индексация, това бързо се разпознава като поредната подмяна.
Казах, че имотният пазар не работи на пазарен принцип, защото не е основан на нужда за дадената стока – в случая жилище, което да се обитава по един или друг начин, а на спекулативната му стойност. Доколкото има несъмнено много хора търсещи жилище, в което да живеят, вече между 20 и 40% в зависимост от града остават празни. Така същите разбираемо могат да се определят като нищо повече от бетонно крипто.
Постоянно се пита дали и кога ще се спука балонът. Истината е, че никой не знае. Това не значи, че междувременно щетата върху икономиката, прането на пари, финансовото състояние на населението и дори демографската криза не е истинска. В няколко интервюта наскоро споделих мнението си, че ще видим срив едва когато има значително намаление на доходите и свободните капитали най-вече в два сектора на обществото. Първият е IT индустрията, където сериозен и най-важното продължителен спад в позициите на IT специалисти ще накара много да се освобождават от инвестиции в такива имоти. Вторият е спиране на еврофондове и/или работеща прокуратура и регулаторни органи, които по един или друг начин спират краденето на обществен ресурс и изпирането му. И в двата случая пазарът ще бъде залят от до сега високо оценени жилища и ще се види липсата на търсене отвъд базовата жилищна нужда. Тогава вече ще имаме редица други проблеми в допълнение на тези, които природата ни донася.
Съгласни ли се с тезата ми? Ако не, ще се радвам да споделите в коментарите кои източници на данни за цените на имотите смятате за надеждни, защо и как се контролира за променливите и условностите, които изброих.
Преди няколко седмици си сложих ваксина срещу COVID-19. До две седмици ще си сложа противогрипна. Първите са безплатни за всички, а вторите – безплатни за хора над 65 г. Беше ми трудно обаче да се ориентирам къде има имунизационни центрове за тези за COVID-19, защото страниците на РЗИ-тата са шарени и трудни за навигиране. Затова направих тази карта с информацията към днешна дата.
Целият списък с места ще намерите на информационния портал за задължителни и препоръчителни имунизации на Министерството на здравеопазването Плюс мен. Препоръчвам ви да го разгледате, защото е изготвен с помощта на имунолози и епидемиолози и за разлика от други ресурси в мрежата, съдържа информация базирана на факти, данни и изследвания.
Списъкът води обаче към отделни страници и файлове на РЗИ-тата, които са разнородни и невинаги разбираеми. Подобно на РДВР-тата и горските стопанства, всяко РЗИ си е държава в държавата и липсва особена координация, носене на отговорност или последователност в усилията, комуникацията или дори практиките. В София има най-много и по таблицата ми беше трудно да се ориентирам къде е най-удобният за мен имунизационен център. Когато си поставих ваксината открих грешки в публикуваните таблици – две болници настояваха, че нямат такива центрове при позвъняване – затова не направих картата по-рано. Виждам обаче, че в края на септември с началото на кампанията са обновили списъците навсякъде и затова реших, че ще е полезно.
Доста РЗИ-та съобщават, че всеки от нас има възможност да поиска личния му лекар да поръча ваксина и да си сложи там. Доколкото някои не знаят, не искат или няма голям интерес, т.е. отварянето на една доза за 1-2-ма души е безсмислено, често се случва да насочват всички към РЗИ-тата. Също така, доста РЗИ-та говорят за мобилни екипи, с които може да се ваксинират трудноподвижни хора или такива в отдалечени райони. На страниците им и на картата са поместени контактите.
На някои места е посочено, че няма нужда от предварително запазване на час, но на повечето изрично казват, че трябва – навярно, за да се групират повече хора в един ден, за да не се прахосват флаконите ваксини. Има доста центрове за имунизиране на деца. Ваксината може да се поставя още от 6 месечна възраст, но не на всякъде е отбелязано, че слагат на деца. Като правило над 12 годишна възраст може да сложат навсякъде.
Припомням също, че пенсионери над 65 години имат право на безплатна ваксина срещу грип. Ако не ви е звъннал вече личния лекар, свържете се, за да поръча ваксина. Останалите трябва да си набавим сами от аптеките. Вече са налични, макар заради огромното търсене да свършват бързо. В някои аптеки има даже списъци на чакащи. Може да ги поставите при личните лекари или в същите имунизационни центрове на картата. Няма проблем да се поставя заедно с ваксината срещу COVID-19.
Може да отворите картата на цял екран тук. Данните в нея са актуални към 18-ти октомври 2025. Непременно сверявайте в страниците на РЗИ-тата и по телефона последното състояние, защото е възможно да променят местата на кабинетите, работното време и други условия. Ако забележите някаква такава промяна или неточност в картата, моля коментирайте под тази статия, за да обърна внимание.
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
