Tag Archives: музика

Съботно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/08/oldies/

По лятному отворени прозорци, лежерност, комшийски фонов шум:

– Съседите слушат стара българска музика.
– Не, това е „Оловният войник“ на Тангра!
– Е, именно, де.
– Стара музика са естрадите на Ирина Чмихова и Леа Иванова, не групи от тийнейджърските ми години…

Нали? Не съм сигурна

ЕС: трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/02/trans/

В Официален вестник на ЕС:

Регламент (ЕС) 2017/1128  за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар

 

Из съображенията:

Безпрепятственият достъп в рамките на Съюза до услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин на потребителите в техните държави членки на пребиваване, е важен за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за ефективното прилагане на принципите на свободно движение на хора и услуги. Тъй като вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, което се основава, inter alia, на свободното движение на хора и услуги, е необходимо да се гарантира, че потребителите могат да използват преносими услуги за онлайн съдържание, които предлагат достъп до съдържание като музика, игри, филми, развлекателни програми или спортни събития, не само на територията на тяхната държава членка на пребиваване, но и когато временно се намират в друга държава членка за цели като развлечения, пътешествия, служебни пътувания или мобилност с учебна цел. Ето защо пречките, които затрудняват достъпа и използването на тези услуги в такива случаи, следва да се премахнат.

Целта на настоящия регламент е да се приспособи хармонизираната правна рамка за авторското право и сродните му права и да се изработи общ подход към предоставянето на услуги за онлайн съдържание на абонатите, които временно се намират в държава от ЕС, различна от тяхната държава  на пребиваване, като се премахнат пречките пред трансграничната преносимост на услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин. Настоящият регламент следва да осигури трансгранична преносимост на услуги за онлайн съдържание във всички засегнати сектори и съответно да предостави на потребителите допълнителни средства за достъп до онлайн съдържание по законосъобразен начин, без да се засяга високото равнище на закрила, осигурено с авторското право и сродните му права в Съюза, без да се променят съществуващите лицензионни модели, като например териториалното лицензиране, и без да се засягат съществуващите финансови механизми.

 

Filed under: EU Law

Спорът БНР – Музикаутор, нова фаза

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/23/cpc-5/

На сайта на КЗК има съобщение, според което

С Определение № 654/15.06.2017 г. Комисията за защита на конкуренцията, на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК,  ПРЕДЯВИ на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“  твърдение за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

В срок от 30 (тридесет) дни адресатът на определението и молителят имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения.

*

През април 2017 СГС прекрати делото, заведено от БНР, поради недопустимост на иска.

През юни 2017 БНР и Музикаутор подписаха договор.

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Достъп до културно и творческо съдържание в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/04/28/access_content_eu/

Изследването Обществени и търговски модели на достъп  е посветено на моделите за достъп до културно и творческо съдържание в ЕС.  Съдържа кратък обзор на производството, разпространението и моделите за потребление на съдържание в цифровото време, като се засягат медийната, музикалната и пр. индустрии. Автори са изследователи от тематичен отдел Структурни политики и политика на сближаване на Европейския парламент.

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

2017-03-30 Alexandra Zerner

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3345

Тия дни Виткур спомена, че се занимава с нов музикален проект – Alexandra Zerner, и един техен запис ми прозвуча добре, та се замъкнах с жената в Joy station да ги чуя на живо.

Като за начало, оказа се, че Joy station е широко, има място де да седят бременни жени, има въздух, звукът им е много добър, като цяло неочаквано хубаво място, особено за в студентски град.

А музиката си беше великолепна. Инструментален метъл, но на коренно различно ниво, интересна, с много техника и много идеи. Някаква представа може да се придобие в youtube, но определено е друго да се чуят на живо. Взех си cd-тата ѝ и ще си ги въртя известно време 🙂

А как точно свири Александра Зернер е трудно да се обясни. Единствения ми паралел беше Чък Шулдинър…

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-2/

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората; втора еволюция на дигиталния свят, информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

Тръмпутинизмът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2018

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

2017-01-09 Учредително събрание на ДА България

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3337

Учредителното събрание на ДА България беше по-интересно, отколкото очаквах, и горе-долу толкова тежко, колкото очаквах.

Не е тривиална задача да се съберат на едно място 1500 човека (мисля, че на други места писаха за огромната опашка и препълнената зала, аз ако не бях от техническия екип не е ясно кога щях да успея да вляза). Още по-малко тривиална е с такова количество хора да се учреди политическа партия (законовият минимум за учредителното събрание е 500 човека, но въпреки това в оня ужасяващ студ хората се бяха вдигнали, явно от притеснение, че може да не съберем кворум).
А да се реализира гласуване с вдигане на ръка на целия устав точка по точка, разни хора и управителни органи и това да се събере в един ден си е постижение. Имам някакви спомени как едно време партии са се учредявали по цяла седмица с конгреси и изказвания, определено е имало причина (особено ако едно гласуване отнема половин час да се преброи). Щях да мрънкам на някой защо нямаме електронно гласуване, ама после се усетих, че ще е перфектното нещо да се заядат в съда и да не приемат регистрацията …

Официален запис ще има по-нататък (хората, които снимаха имат отделно материал от всички камери, а и вероятно ще искат да стабилизират някои моменти), но аз преди това съм изрязал от dump-а интересната за мен час – представянето на членовете на националния съвет, около 100 човека с 30 секунди за всеки (които никой не пресрочи). Правих една разбивка по професии (която не е съвсем точна, явно съм пропуснал няколко човека и трябва да намеря време да го гледам пак), изглежда по следния начин:
18 адвокат
10 ИТ
9 предприемач
7 преподавател
5 юрист
4 икономист
3 студент
3 музикант
3 мениджър
3 маркетинг
3 инженер
3 бизнесмен
2 психолог
2 политолог
2 писател
2 оператор
2 неясен
2 лекар
2 журналист
2 дизайнер
1 фотограф
1 фармацевт
1 социолог
1 реклама
1 математик
1 лесовъд
1 издател
1 еколог
1 директор планинска спасителна служба
1 блогър
1 бивш спортист
1 актьор

(описанието им е ужасно субективно и основно моя работа, не винаги пряко отговарящо на думите им, та ако някой иска нещо по-точно, да види като се появят официалните данни или да гледа сам).

Хората, които видях там отговарят на моя критерий – изглеждат да може да се върши работа с тях (с някои и съм работил). Има много адвокати и юристи (но не са мнозинство 🙂 ), и вероятно това е партията с най-много ИТ хора в неин орган. Не изглежда и да има заблудени хора, че ей-сега магически ще вземем властта и ще решим всичките проблеми на човечеството, т.е. ясно е че цялото нещо ще е мъчително, бавно и трудно (накратко, като прилична част от ежедневната ми работа:) ).

p.s. търсят се още хора, които имат желание да се включат, подробности има на сайта, който иска може и да ме пита директно.

2016-12-01 видео записи от OpenFest 2016

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3330

Ето качените записи от OpenFest 2016. И тази година пак сме извадили музикалните изпълнения, за който се интересува:

Видео архив:
Първи ден, втори ден, пиано почивките.

youtube:

Общ playlist:
Общ playlist, technical track, advanced technical track, civic hacking, OpenBiz, social, education, music pauses, lightning talks.

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/16/ecj2/

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar  – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че се на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

ЕСПЧ: права на интелектуална собственост

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/06/echr-19/

Решение на Съда за правата на човека по делото Sia Akka / Laa v. Latvia засяга правата на интелектуална собственост. Българският съдия Йонко Грозев участва  в състава.

Решенията на Съда, отнасящи се до права на интелектуална собственост, не са много. Съдът разглежда правата на интелектуална собственост в контекста на член 1 от Протокол № 1  към ЕКПЧ  (защита на собствеността) – макар че  има и интересна втора линия, когато Съдът анализира правата на интелектуална собственост във връзка със защитата на свободата на изразяване  и  достъпа до информация по чл.10 ЕКПЧ – като в Ashby Donald and others v France.  В  Sia Akka /Laa  v Latvia    тези аспекти са засегнати във връзка с обществения интерес от   достъп до музикални произведения.

Организацията, отговорна за управлението на авторските права на музикални произведения на голям брой латвийски и международни автори, не успява да сключи споразумения с няколко радиостанции и телевизии в Латвия. Въпреки това тези медии продължават да   използват защитени музикални произведения.
Организацията подава иск срещу частна радиостанция за нарушение на авторски права. Радиостанцията от своя страна подава насрещен иск с аргумента, че  организацията  злоупотребява с господстващото си положение и определя необосновано високо  възнаграждение.  Съдът в Латвия  установява, че защитени произведения са били излъчвани без валидно свидетелство за продължителен период от време и че тази ситуация се дължи  в известна степен   на ограничената ефективност на организацията за колективно управление  при извършване на преговори с медиите. По силата на закона, даващ право на съда да определя  справедливо възнаграждение, ако няма постигнато съгласие, националният съд определя такова.

Организацията-жалбоподател твърди, че  националният съд с решението си  ограничава свободата да се сключват споразумения за използването на  музикални произведения.

ЕСПЧ приема, че националният съд служи на обществения интерес, по-специално  – медиите да излъчват законно, а  обществото като цяло да има  достъп до музикални произведения.  Освен това Съдът заключава, че латвийските власти са намерили справедлив баланс между правата на лицата, чиито интереси се засягат.

Няма нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Изводите от това решение според kluwercopyrightblog

Filed under: Media Law Tagged: еспч

Неуважаеми патрЕоти…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1958

Това е публикация във Фейсбук от поета Роберт Леви.

Изпреварил ме е – ако имах време да спретна запис тук, бих написал същото. Не съм евреин и потеклото ми е съвсем обикновено, но мисля по точно този начин. Затова ще го цитирам едно към едно.

На кандидатите да избиват русофоби ще кажа – ако (с вашите усилия – когато) руските войски внезапно осъмнат една сутрин в София, както в Крим и Донбас, моля не забравяйте и мен. Русия винаги (преди – под маската на СССР) качва в България на власт изметта ни, така че ще сте сред управляващите. И ще избивате всеки достоен българин, понеже дори съществуването му вече показва кои и какво сте… В такъв момент да бъдеш убит е чест и гордост, а да останеш жив – позор, по-лош от смъртта.

И няма да ви простя, че опозорихте името на Левски. Нищо, че по заповед на „инструктор“ майор от ФСБ няма как иначе. Май Захарий Стоянов беше рекъл още преди почти век и половина – руските копанки рекат ли истината, се изчервяват и заекват. Няма как да не е русофоб – пишете и него в списъка за избиване, нищо че е умрял. Продължава да вдъхновява живите срещу робията и предателството – опасен е.

Имам само една молба. Като ме наредите пред калашниците или на бесилката, сложете ме до „долния чифут“ Роберт Леви.

Неуважаеми патрЕоти,

долният чифут Роберт Леви има в рода си Ботев четник, член на привременното правителство в Панагюрище от 1876, боен пилот от военновъздушните на НЦВ сили. Бихте ли се похвалили с вашите родове, моля?

Освен това представям и помагам на български поети, популяризирал съм историята, природата и културата на България (ама истинската култура, не тази на министъра) навсякъде, където мога, включително като сценарист. Никога не съм вял друго знаме, освен българското. Вие като патриоти защо веете чужди знамена – тайна великая ест.

Искам да ви кажа и за момчетата, които нападнехте – Иван Панчев е програмист, Иво Дошев – бизнесмен. Двамата са допринесли за БВП на България повече от всички вас взети заедно. И да ви споделя под секрет – пребиването на беззащитни хора не е патриотично. То е просто Фашизъм.

Сега да поговорим за русофобите, които трябва да умрат.

Аз познавам и обичам:

Руската поезия – от Ломоносов през Пушкин, Лермонтов, Пастернак, Ходасевич до най-съвременни поети като Дмитрий Пригов;

Руската литература от Повесть временных лет (знаете ли какво е това?), през Гогол (винаги, когато се регистрира в хотел в чужбина, в графата “националност” пише украинец), споменатите Пушкин и Лермонтов, Тургенев, Толстой (впрочем аз познавам трима писатели с тази фамилия – Алексей Константинович, Лев Николаевич и Алексей Николаевич. Вие колко?), Достоевски, Булгаков, Зошченко, Анна Ахматова, Марина Цветаева, та до най-съвременните представители; Впрочем един списък ще ви дам: Сергей Есенин, прекрасен поет. Обесил се на 30 години, защото е ненавиждал социалистическа Русия; Владимир Маяковски – застрелял се на 36, защото престанал да вярва в революцията, на която е отдал целия си живот и талант; Исак Бабел (долен чифут) – разстрелян на 45, последният му роман е унищожен от КГБ; Велемир Хлебников – умира от измръзване на 37. В родната му Русия стиховете му не са издавани половин век; Борис Пастернак (и той долен чифут), нобелов лауреат за литература, дълги години не може да публикува нищо, освен преводи на Шекспир, умира, когато е подложен на всенародно оплюване, именно заради нобеловата награда (хайде кажете за кое произведение); Михаил Булгаков – умира на 49, след като му е забранено да публикува. Главните му произведения, сред които “Майсторът и Маргарита”, са издадени повече от 40 години след смъртта му; Михаил Зошченко, изключен от съюза на писателите, оставен без препитание. Така и не дочаква реабилитация; Осип Манделщам (я, още един чифут – много бе) – умира на 47 в сталински лагер. Последните му стихотворения са публикувани 30 години след смъртта му; Олег Куваев – през 1980 получава голямата награда на СССР за роман, но посмртно – полярният геолог и писател Олег Куваев се застрелва на 40 години. Това, любими мои русофили е мартиролог (ако тази дума е сложна за вас, потърсете в Гугъл, стига да не берете билки. разбира се).

Хайде да си поговорим за кино. Колко филма има Тарковски? А Марк Захаров? Сергей Соловьов? Александър Рогожкин? Андрей Кончаловски? Дори любимият на Путин Никита Михалков – знаете ли за кой филм каква награда е получил?

Няма да ви питам за художника Суриков, няма да ви питам кои са передвижниците, няма да ви питам кой е изрисувал Московското метро, изобщо няма да споменавам Ернст Неизвестни, още по-малко митките.

Аз обичам руската музика (е, Глинка не ми допада особено) – Чайковски, Прокофиев, Рахманинов, Скрябин; да ви кажа, че терминът “Могучая кучка” не означава могъщата кучка, а нещо съвсем друго; винаги съм харесвал и Шостакович (знаете ли, че Сталин се е опитвал да го учи как да прави музика? Сталин – Шостакович. :) ). Но понеже вие класическа музика не слушате, дали да ви питам за руския рок? Ама не за любимата група на Путин Любэ – признавам никога не са ми харесвали, – ще ви питам за Кино (кой е Виктор Цой?), за Аквариум, за Зоопарк, за Популярная механика, ДДТ, Звуки Му, Крематорий, Адо, Машина времени, о, списъкът ми може да е безкраен, ама вие сто на сто знаете само Любэ.

Не, мои мили и неуважаеми – русофил съм аз. Вие сте путинофили. И като такива, макар да не знаете руски, ще ви поздравя с едно стихотворение на великия Михаил Юриевич Лермонтов:

Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.

България

Брекзитни размисли

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1956

Гласуването мина, видяхме резултата.

Би трябвало да се надувам – немалко познати вече се чудят защо бях така уверен още преди два месеца. Само че хич не съм щастлив. Май съм се надявал да не позная…

(Ако някой още се чуди защо бях уверен, че британците ще напуснат – елементарно, Уотсън. И двете кампании заложиха доста на страха, но тази за напускане – повече и по по-мръсен начин, на по-низки човешки чувства. А уви, това обикновено е печелившата стратегия. Тъжно е, гадно е, но е факт – хората се манипулират най-лесно и силно чрез най-отрицателното в тях.)

Отрезвяването

След пиянството на един народ винаги идва махмурлукът на един народ. Гласувалите за напускане масово започват да се интересуват абе какво е това ЕС, дето гласуваха срещу него. Гласувалите за оставане пък тихомълком започват да се интересуват от ирландски паспорти… Мащабите са нищожни. Но каквото правят явно шепа хора в такива случаи го правят тайно доста бизнеси. По-мобилните вече тихомълком обсъждат изнасяне на поне част от дейността си в ЕС. Включително сърцевината на британската икономика – банковият сектор. Пазар от шейсет милиона души е важен, но пазар от четиристотин е по-важен. Особено когато вторият включва Германия с нейните двеста и петдесет милиарда годишен външнотърговски плюс, оставил зад себе си дори този на Китай.

„Минните канарчета“ в такива случаи са финансовите пазари, а те не закъсняха да реагират. Британският паунд падна за няколко часа по-жестоко, отколкото през 1994, когато Сорос принуди Великобритания да излезе от общата валутна платформа на ЕС. (Самият Сорос този път беше заложил на оставането и си го отнесе. Справедливост на съдбата…) И оттогава продължава да пада. Днес Централната банка на Великобритания е наляла над 3 милиарда в британските търговски банки, но въпреки това паундът е 1.335 долара. А преди само пет дни беше 1.50… По борсите пълзи горчивата шега, че паундът е новата рубла. 10% спад в курса на паунда значи около 10% спад на жизнения стандарт на британците.

На този фон още по-ясно си проличава глупавият популизъм на кампанията за напускане. В момента от поддръжниците ѝ буквално валят „нямахме предвид да спрем имиграцията, имахме предвид да я контролираме“, „нямахме предвид че ще пестим от вноските си в ЕС, имахме предвид да финансираме по-добре здравеопазването“ и подобни. Само че Интернет е пълен с техни снимки и записи, на които ясно се вижда и чува какво точно са казвали. Ако масовият британец реално е тръгнал да се опитва да прецени добра ли беше идеята, хора като Борис Джонсън и Найджъл Фарадж ги очаква твърдо приземяване отвисоко.

Губят обаче не само британците. По-малко, но губи и ЕС. Британската икономика не само беше втората като размер в него, но и страната беше една от най-пазарно ориентираните, а ЕС има отчаяна нужда от малко повече пазарност. Също, отцепването на британците може да стимулира опити за отцепване и на други страни. Най-сетне, досега ЕС разполагаше с две постоянни места в Съвета за сигурност на ООН – сега вече ще е със само едно. Поне докато Германия и Япония не станат също постоянни членки, а това няма да е скоро. Ако изобщо.

Единственият, който е пил шампанско след гласуването, е без съмнение Путин. Тактиката на заливане на Европа с бежанци от Сирия чрез интензивни бомбардировки там, съчетано с обилно тайно финансиране и снабдяване с разузнавателна информация на европейските националистически партии, даде резултат. Британците с право се подиграват на евродирективите за кривината на бананите и на краставиците, и с още повече право се възмущават от куп други, не толкова безвредни идиотизми на самозабравилата се брюкселска бюрокрация. Но посланието, което наклони истински везните към напускане, беше страхът от мигрантите. Дето ще изядат социалните фондове на Британия, ще я взривят, ще ѝ изнасилят жените и т.н… (Случайно тази опорна точка да ви е позната от нашата реалност? Реален ефект – няма как, у нас мигранти на практика няма. Но и във Великобритания също почти няма мигранти от сирийската вълна, така че е безсмислено да обвиняват Меркел по въпроса – тя си ги запази за себе си. По-скоро нека си направим извод докъде може да доведе моментната глупост и поддаване на маймунското отвътре дори великите нации.)

Кво вадис?

След като гласуваха за излизане, пред британците се изправи тежък проблем: налага се да излязат. Много от тях сигурно съжаляват вече – твърди се, че дори само истинските гласове под петицията за нов референдум са вече над три и половина милиона. Ако обаче се проведе нов, властите там ще станат за смях и срам – няма как да стане. Шансовете са колкото на подписка за преиграване на мача Великобритания – Исландия.

Няма да го допуснат и повечето държави в ЕС, и особено Франция и Германия. В разнобой за всичко останало, те са абсолютно единодушни по въпроса. Който е гласувал да си ходи, ще си ходи. Бързо.

Една от причините е поведението на Великобритания в ЕС. Откакто е приета, тя непрекъснато извива ръцете на околните. Ребатът на Маргарет Татчър. Последните отстъпки на Дейвид Камерън… Няма ЕС страна, на която да не дойдоха до гуша. Анжела Меркел го каза точно – британците винаги са обирали стафидите от кекса. И когато на всичко отгоре се троснат, че кексът не им харесва, е логично да го изгубят. Целия. Без съжаление към тях.

Друга причина е страхът в ЕС от още сепаратизъм. Начинът на Брюксел да го предотврати е прост и ефективен – като покаже, че идеята не е добра. Единственото обяснение, по-нагледно от страха от злите мигранти, е падането на жизнения стандарт на напусналите… На теория Великобритания би могла да договори условия на търговия с ЕС, които да ограничат този спад. Но не и в тези обстоятелства.

Стане ли ясно, че такъв договор няма да има, паундът отново ще потегли надолу – и жизненият стандарт на британците с него. На практика всичките търговски отношения на Великобритания минават през договореностите ѝ в ЕС и чрез ЕС. Ще трябва да ги предоговаря отново, а това ще отнеме не една и две години. И вече и срещу ЕС, и на много места извън него ще е в слабата позиция – договорките вече няма да са така изгодни. Спадането на паунда ще подобри конкурентноспособността на британските стоки, но така ще фиксира понижения жизнен стандарт на британците. Това на свой ред ще направи по-конкурентен труда им, но до връщането на икономическата мощ ще минат десетилетия. А на стандарта – още повече. През това време ЕС няма да стои на едно място.

Значи ли това, че Великобритания ще стане страна от третия свят? Абсолютно не. Тя има прилично развитие в доста икономически отрасли. Има и специално партньорство със САЩ, и добри връзки с държавите от някогашната Британска общност… Но че икономиката ѝ ще понесе тежък удар няма как да се отрече. И влиянието ѝ също. Защото „кво вадис“ в света на реалполитиката зависи от „к’во вадиш“. А към момента Великобритания май няма кой знае к’во за вадене.

Частите и цялото

Англия и Уелс гласуваха за излизане. Шотландия и Северна Ирландия обаче гласуваха за оставане. Гибралтар – също. Накъде така?

Никола Стърджън – шефката на най-голямата партия в Шотландия, Партията за независимост – веднага видя в това възможност. Преди две години партията ѝ изгуби референдума за независимост на Шотландия. Това обаче май я е научило на дипломация. Към момента тя твърди, че Шотландия ще блокира излизането на Великобритания от ЕС. Реално Шотландия няма такива правомощия – може да гласува да го блокира, но решението им е само за сведение на Уестминстър. Ако обаче британците го игнорират, Стърджън ще има отличен коз да форсира нов референдум. Спад на жизнения стандарт плюс игнориране на волята на шотландците да си го запазят нищо чудно този път да ѝ спечелят референдума.

Гибралтарците вече споменават за търсене на някаква форма на двоен съюз – да са хем във Великобритания, хем в Испания. За испанците, които отдавна имат претенции към Скалата, това звучи като музика, и те сигурно ще изпълнят всички прищевки на гибралтарците, за да го случат. Стане ли, ще е остър прецедент – населена предимно с британци територия реално да приеме чужд суверенитет. Ако съм на мястото на Джонсън или Фарадж, ще се погрижа поне няколко дни преди това да съм със сменена самоличност и външност, и на обратния край на света. Кралете на Британия няма да се вдигнат от гроба, за да им отмъстят, но живото население надали ще им прости.

Желанието на Северна Ирландия да се цепи от Англия не е толкова силно – но и там е понеже британският жизнен стандарт е по-висок от ирландския. В момента обаче Ирландия успешно се превръща във високотехнологичен център на Европа. Английски език, работна ръка на приемливи цени и ниска корупция привличат инвеститори отвсякъде. Ще е доста трудно стандартът на Ирландия да мине британския, но не е напълно невъзможно. Ако се случи, няма да е невъзможно и Северна Ирландия да почне да търси „политическо решение“, иначе казано обединение. Религиозните различия ще са пречка, но за добро или зло стомахът има силен глас. Особено ако вече Гибралтар е създал прецедент…

Случването на тези трите, или някое от тях, не е задължително – но е възможно. Много сили са против него – всички европейски държави с териториални малцинства, като начало. Вероятно е обаче френско-германската ос да го подкрепи, а финансовата мощ и здраве на Германия в момента я правят играч от категорията на Русия и САЩ. Русия е вероятно също да играе в тази посока: териториалното разпокъсване на Великобритания ще е в известна степен и икономическо и военно елиминиране. По същата причина САЩ пък могат да играят за избягване на отцепванията, особено на това на Шотландия, и да окажат чрез НАТО натиск върху Франция и Германия… Играта там е сложна и неясна. И някои от развитията ѝ могат да бъдат и много опасни.

А не е изключено и Великобритания като цяло да осъзнае цялата глупост на излизането и да направи един референдум за обратно влизане, колкото и да не е приятно това на политиците ѝ. Ако масовият британец ги обвини за спада на стандарта си, им се пише лошо, а ще е прав. Но поиска ли влизане, ще трябва да каже сбогом на обирането на стафидите. И това също ще е немалък урок за който иска да излиза, така че ще е много по вкуса на Германия.

Поуките

По тази тема в истински накиснато положение е Великобритания. Да си извади поука от случилото се значи да си плюе на физиономията – как? Боя се, че британците ги очакват интересни времена. В смисъла от китайската пословица. Едно е сигурно – ще разберат нагледно, че в днешния свят е по-добре да си част от голям и силен блок. Пък дали от ЕС, САЩ или Китай – те да си решават.

Истински тежка и сериозна поука обаче трябва да си извлече ЕС. Ако брюкселските бюрократи не се държаха като руски царе, референдум за напускане най-вероятно изобщо нямаше да има. Ако се бяха научили да си държат ушите отворени за гласа на народите. Ако управляваха открито и прозрачно. Ако не правеха отчаяни глупости, скрити зад анонимната си безотговорност…

За съжаление, засега такива признаци няма. Вместо това Франция и Германия се опитват да наложат по-тесен политически съюз, по същество Европейски съединени щати. Принципно идеята е смислена и добра, но с такъв управленски орган на главата, с такива създали се порядки в него – не, благодаря. Едно е да ти е цар някой от европейските монарси, друго – някой съвременен Клавдий. За съжаление Брюксел е много по-близо до втория вариант. И докато не се въведат закони, които да гарантират пълната прозрачност и отговорност в брюкселската бюрокрация и висшите органи на ЕС, рискът от нови референдуми за отцепване – и успехи на тях – само ще расте.

„Apple ми откраднаха музиката. Наистина.“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1943


Оригиналът на този запис е в блога Vellum Atlanta.

Не зная как да реагирам. От една страна, моят блог е един от тези, които публикуваха записа „2018“ – и често съм предупреждавал, че ако не пазим правата си, един ден той може да стане реалност. От друга страна, нещо в мен упорито е отказвало да приеме, че е възможно това да се случи реално. А сега чета нещо отвъд и свръх това!…

За щастие, записът има продължение, което разсейва някои от страховете. Засега. И дано наистина да се е оказал просто заблуда. (Или може би зле премислено корпоративно решение, което поредната капка в чашата е преляла и отмила към канализацията. Кой знае?) Дори така обаче е добре да сме нащрек и да мислим за информационната си самостоятелност и самоподсигуреност.

– Софтуерът функционира както е предвидено – отговори Амбър.

– Чакайте малко – попитах аз. – Предвидено е да изтрие личните ми файлове от вградения ми харддиск, без да ме попита за разрешение?

– Да – отвърна тя.

Току-що бях обяснил на Амбър, че 122 гигабайта музика са изчезнали от лаптопа ми. Разказах как бях посетил онлайн форума, където обаче не открих помощ. Няколко души бяха описали проблеми, подобни на моя, но бяха осмени от снизходителни „гурута“, които казваха, че сигурно сме си преместили файловете по погрешка другаде (размерът на празното място на диска ми доказваше, че не е така), или че трябва да сме си изтрили файловете сами (не бяхме). Амбър ми обясни, че трябва да не обръщам внимание на тези обезкуражаващи предлагани онлайн „решения“, тъй като служителите на Apple официално не използват форумите. Очевидно тази чест е запазена за отчаяни и разтревожени хора като мен, и (поне в този случай) всезнайковци които по-скоро ще ни сметнат за некомпетентни или лъжци, отколкото да приемат грозната истина, че Apple са прекрачили границата наистина юнашки.

Обяснението на Амбър беше точно това, от което се боях: през абонамента за Apple Music, който си бях направил, Apple сега изтриват файловете от компютрите на потребителите. Когато се абонирах за Apple Music, iTunes беше проверило огромната ми колекция от MP3 и WAV файлове, беше претърсило базата на Apple за каквото то сметне за съответствия, и беше премахнало оригиналните файлове от компютъра ми. Беше ги ПРЕМАХНАЛО. Изтрило. Ако Apple Music попадне на файл, който не му е познат – което се беше случвало често, тъй като съм композитор на свободна практика и имам много музикални файлове, които съм създал сам – то ги изпращаше в базата данни на Apple, изтриваше ги от харддиска ми и след това ми ги стриймваше обратно когато искам да ги чуя. Точно както и всичката друга музика, която беше изтрило.

Това водеше до четири непосредствени проблема:

1. Ако моята музика ми я стриймва Apple, това означава, че когато нямам Интернет достъп, не мога да си я слушам. Когато казвам „моята музика“, нямам предвид просто музиката, която за последните 20 години (още отпреди да съществува iTunes) съм старателно импортирал от хилядите си CD-та и съм записал на харддиска си. Имам предвид също собствената си музика, която съм изпълнил и записал на компютъра си. Вече Apple и достъпът ми до Интернет решават какво, къде и кога мога да слушам.

2. Неща, за които Apple решава че са „същите“, често не са. Рядката ми ранна версия на “I’ll Do The Driving” от Fountains of Wayne, обозначена с това име? Пак си е под същото име, само дето е заменена с по-късната, по-широко известна версия на песента. Демонстрацията на пиано на “Sister Jack”, която свалих пряко от сайта на Spoon преди десет години? Заменена с другата, по-честа демо версия на песента. Тоест това означава, че Apple изработват бъдеще, в което редките или специфични миксове и версии на песни няма да съществуват, освен ако Apple не го одобри. Въпросните алтернативни версии ще бъдат заменени с най-популярната версия, въпреки че имат оригиналните си, верни някога заглавия, етикети и съдържания на файловете.

3. Мога да цъкна малката иконка с облачето до заглавието на всяка песен и да си ги „взема обратно“ от Apple, но сървърите им не са достатъчно бързи, за да бъде това лесна задача. Би ми отнело към трийсет часа, за да си върна музиката обратно. И дори тогава…

4. Избера ли да си върна песните чрез сваляне, файловете, които ще получа, няма непременно да са същите като оригиналните ми файлове. Като композитор записвам композициите си на WAV, а не на MP3 файлове. WAV файловете имат около десет пъти повече сампъли, така че звучат по-добре. Тъй като Apple Music не поддържа WAV файлове, докато са крадяли композициите ми и са ги записвали на сървърите си, освен това са ги и конвертирали към MP3 и AAC. Така че не само вече се налага да си плащам, за да имам достъп до собствената си музика, но освен това се налага да слушам и по-нискокачествени версии от тези, които съм създал.

Разбира се, проблемите не са само тези. Apple се сблъскват непрекъснато с оплаквания от Apple Music заради показване на погрешни обложки на албуми, съсипани информации за файлове и че „гениите“ от персонала им не са информирани по темата, така че не предлагат реални решения.

Ако се чудите защо Apple още не са дадени под съд – причината е, че лицензът на iTunes споменава мъгляво нещо по темата, след което освобождава от отговорност Apple и забранява да бъдат съдени от потребителите, които са одръстили:

„Музикалната библиотека в iCloud се включва автоматично, когато направите абонамента си за Apple Music… Когато абонаментът ви за Apple Music свърши… вие ще изгубите достъп до всички песни, записани във вашата музикална библиотека в iCloud.

Вие изрично потвърждавате, че вашето използване на услугата Apple Music, или неспособността ви да я използвате, е единствено ваш риск. Услугата Apple Music и всички продукти и услуги, доставяни ви чрез услугата Apple Music, са (освен където Apple изрично указват другояче) ви се предлагат във вида, в който са и в който са достъпни, без никакви изрични или подразбирани гаранции за каквото и да е.

При никакви положения Apple, техните директори, мениджъри, служители, свързани с тях лица, агенти, контрактори или лицензори, няма да бъдат отговорни за каквито и да е преки, косвени, случайни, наказателни, специални или произтичащи от други вреди, последвали от вашето използване на услугата Apple Music, или пък за каквито и да било други ваши претенции, свързани по какъвто и да е начин с вашето използване на услугата Apple Music, включително, но не само всякакви грешки или пропуски в каквото и да е съдържание на продуктите на Apple Music, или каквито и да било загуби от какъвто и да е тип, понесени като резултат от употребата на каквото и да било съдържание или продукти на Apple Music, получени, прехвърлени или направени достъпни по какъвто и да е друг начин чрез услугата Apple Music, дори ако сте предупредили за подобна възможност.”

Успях да възстановя оригиналните си музикални файлове единствено като прибягнах към резервно копие, направено няколко седмици по-рано. Много хора обаче не правят резервни копия толкова често, колкото би трябвало, така че нямат този вариант. Амбър ми предаде, че ѝ се е налагало да понесе немалко обаждания от хора, които са си прекратили абонамента за Apple Music след началните безплатни три месеца, и са открили че всичките им музикални файлове са изтрити и нямат как да си ги върнат.

Моите файлове бяха възстановени засега. Според Амбър обаче единственият начин да попреча това да се случи отново е да прекратя абонамента си за Apple Music (който тя не използва поради описаните по-горе причини) и да се погрижа настройките ми са iCloud да не включват съхраняване на копия от музика.

Вече от десет години предупреждавам хората – пазете си носителите. Ще дойде ден да не можете да си купите филм. Ще купувате правото да гледате филм, който ще ви бъде стриймван. Ако фирмите, които стриймват филмите, не искат да го видите, или искат да сменят нещо в него, ще имат властта да го направят. Те ще могат да променят историята и ще могат да ви накарат да плащате отново и отново за неща, които преди просто сте можели да купите. Информацията ще бъде услуга, а не стока. Дори информацията, която сте създали сами, ще изисква непрекъснати периодични плащания, за да можете да имате достъп до нея.

Докато правех предупрежденията си обаче, дори в най-оруеловско параноичните си моменти не съм допускал, че доставчици на съдържание като Apple ще бръкват в компютъра ви и ще изтриват това, което имате. Ако Netfix предлага „Шофьор на такси“, те няма да дойдат у вас и да ви откраднат DVD-то с филма, което имате. Натам обаче сме тръгнали. И в музиката Apple вече са там.

Безочливо. Нахално. Налудничаво. Това са само някои от прилагателните, които използвах в разговора си с Амбър. Тя всъщност ме попита какво смятам да правя оттук нататък, прехвърляйки задачата да намеря решение на мен. Разбирам защо – тя е точно така безсилна, както и аз. Бих обожавал Apple да си понесат публичното отхвърляне и финансовите последствия за посегателството им върху клиентите по толкова нагъл и неетичен анализ, но за момента като че ли са недостижими. Наложи се да сменя трима техни представители, преди да стигна до някой, който изобщо може да разбере за какво му говоря. И дори когато тя призна за престъпната практика на Apple, не можеше да ми предложи друго решение освен „не използвайте продукта“. Когато обаче собствените ни данни бъдат превърнати в платена услуга, „просто не използвайте продукта“ ще престане да е опция. Apple ще ни държи под контрола си, превръщайки тяхната прочута реклама „1984“ в отрицанието ѝ – смазваща, подтискаща ирония.

За щастие или нещастие, одисеята не свършва тук. Ето съдържанието на последващия запис на Джеймс:

Само часове след като записът за премеждията ми с Apple Music стана популярен, получих телефонно обаждане от Джон, представител на Apple. Изслушах го предпазливо.

За да изчерпа темата, Джон ни свърза към Дейв, техник от Apple. Въпреки уверенията на Амбър, Дейв заяви, че изтриването на оригиналните файлове не трябва да се случва. Очевидно съм предпазлив, тъй като Apple ми дават два противоречащи си отговора, но се надявам Дейв да е прав. Алтернативата е мрачна като Робокоп 2.

Иска ми се да вярвам в бъдеще, което е по-малко Ready Player One и повече Bill and Ted’s Excellent Adventure. Поговорих си с Дейв за какво точно е станало и отговорих най-старателно на всичките му въпроси. Той изяснява в момента проблема и обещавам да се погрижа да пусна тук ъпдейт ако или когато постигнем някакъв напредък. Междувременно използвам Swinsian като алтернатива на iTunes, и засега наистина ме радва колко гладко и интуитивно работи. Не, нямам техни акции. Засега.

Предишният ми запис беше предупреждение, насочено да помогне на другите да избегнат подобна ситуация. Но ако Амбър не е права и Apple Music не се предполага да изтрива музикалните файлове на потребителите си, това е голямо облекчение за мен. То означава, че всички, които сме пострадали от това, сме жертви на обикновен бъг, а не на злонамереност.

Ще видим. Или може би никога няма да разберем. А междувременно, както е казал Ейбрахам Линкълн, нека бъдем безупречни един към друг.

Съд на ЕС: отговорност за извършени от потребител нарушения на авторски права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/17/wifi_liability/

Стана известно Заключението  на Генералния адвокат  Szpunar  по дело C-484/14 Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH.
Лице, което стопанисва магазин, бар или хотел и предоставя безплатно на хората Wi-Fi мрежа, не носи отговорност за извършени от потребител нарушения на авторските права.
 Г-н Mc Fadden извършва търговска дейност, в рамките на която продава и отдава под наем осветителна и звукова техника за различни прояви.  Той е притежател на интернет връзка, която поддържа чрез Wi-Fi мрежа. Посредством тази връзка незаконно е било предложено за изтегляне музикално произведение.  Sony Music  предупреждава г-н Mc Fadden да преустанови нарушението на неговите права.  Г-н Mc Fadden отговаря, че в рамките на своето предприятие той поддържа Wi-Fi мрежа, която е достъпна за всички потребители и върху която той не упражнява никакъв контрол. Той съзнателно не я е защитил с парола, за да предоставя на хората пряк публичен достъп до интернет – и не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа. Съдът  постановява съдебна забрана спрямо г-н Mc Fadden на основание на неговата пряка отговорност за разглежданото нарушение и го осъжда да заплати обезщетение за вреди, разходите по отправяне на предупреждението, както и съдебните разноски.    Г-н Mc Fadden обжалва  – като поддържа по‑специално, че неговата отговорност е изключена по силата на разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31.
 
Генералният адвокат – като се позовава  на решения на Съда

Scarlet Extended (дело C-70/10: правото на Съюза не допуска разпореждане, прието от национална юрисдикция, да се наложи на доставчик на интернет услуги да въведе система за филтриране, за да се предотврати незаконното изтегляне на файлове s), от 16 февруари 2012 г.,
Sabam (дело C-360/10: дружеството, което поддържа социална мрежа онлайн, не може да бъде задължено да въведе система за общо филтриране по отношение на всички ползватели на социалната мрежа, за да се предотврати незаконното използване на музикални и аудио-визуални произведения
UPC Telekabel Wien (дело C-314/12: на доставчик на достъп до интернет може да се разпореди да блокира достъпа на клиентите си до уебсайт, който нарушава авторското право)

приема следното:
Директивата за ел. търговия  ограничава отговорността на доставчиците на междинни услуги за извършена незаконна дейност от трето лице, когато предлаганата от тях услуга се състои в „обикновен пренос (mere conduit)“ на информация (кумулативно изпълнени три условия : 1) доставчикът не трябва да започва пренасянето на информация, 2) той не трябва да подбира получателя на пренесената информация 3) той не трябва да подбира или променя информацията, която се пренася.)
Ограничаването на отговорността се прилага и към лице като г-н Mc Fadden, което като допълнение към основната си икономическа дейност поддържа безплатна публично достъпна Wi-Fi мрежа.
Директивата не допуска съдебна забрана спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа публично достъпна Wi-Fi мрежа, когато, за да се съобрази със забраната, нейният адресат трябва: 1) да изключи връзката с интернет, или 2) да я защити с парола, или 3) да проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да провери дали съответното защитено от авторско право произведение не е отново незаконосъобразно пренесено.
Налагането на задължение за защита на достъпа до Wi-Fi мрежа като метод за защита на авторското право в интернет не отговаря на изискването за справедливо равновесие между, от една страна, защитата на правото върху интелектуална собственост, от която се ползват притежателите на авторски права, и от друга страна, защитата на свободата на стопанската инициатива, от която се ползват доставчиците на съответните услуги. Ограничавайки достъпа до законната комуникация, тази мярка включва освен това ограничаване на свободата на изразяване и на свободата на информация. В по-общ план, евентуалното въвеждане на общо задължение за защита на Wi-Fi мрежите като метод за защита на авторското право в интернет би могло да доведе до неблагоприятни последици за обществото като цяло, които биха могли да надхвърлят потенциалната полза от него за носителите на тези права.Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

По-големия video setup на OpenFest 2015

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3290

(това съм го написал преди няколко месеца и тотално съм забравил да го кача)
Тази година направихме доста по-сериозен setup за видео-записа. За малко начална информация, може да видите схемите за зала “България”, камерна зала и студио “Музика”.
(или доста по-артистично нарисуваните от Guru схеми за зала “България” и камерната зала)
Изискванията ни тази година бяха доста по-високи от предишните:
– Възможност за гледане на камерата или директно на сигнала от лектора, за всички зали;
– За двете по-големи зали, възможност да се снима задаващия въпроса от публиката;
– Пак за двете по-големи зали, контрол от видео-миксера какво излиза на изхода на проектора;
– Поне 720p разделителна способност на записа;
– Full HD (1080p) stream от зала “България”;
– Стерео-запис и стерео-звук от зала “България” (които не се използваха, защото лекцията, на която се очакваше да трябват отпадна в последния момент);
– Запис на случващото се на сцената (свирещите музиканти) в зала “България”;
– WebM stream (което отпадна, поради липса на време и мощност за encode-ване).
Всичките ни setup-и имат следните общи идеи:
– Всичкият звук се събира в един аудио пулт, от него се изважда звук до озвучаването на залата и до една от камерите (която маркираме като primary камера). Това се прави, за да сме сигурни в синхронизацията на звука и видеото (иначе има шанс да се получи един-два кадъра разсинхронизация на звука и видеото, което е доста дразнещо);
– На primary камерата се държеше memory карта, на която се правеше backup запис;
– В зала “България” през миксера минаваше и intercom-а, чрез който се комуникираше с операторите;
– По принцип в залите разполагахме камера за близък план (да снима лектора), общ план и към публиката (т.е. към задаващите въпроси);
– Всичките видео източници – видео камери, лаптоп на лектора и т.н. – се настройват да изваждат същата разделителна способност на същия refresh rate, и се вкарват в един видео миксер (някакъв ATEM), по SDI или HDMI (за по-близките). За целта камерите се настройват на същото нещо, а за лектора на лаптопа се слага scaler, който да може да приеме различните входове и да сгъне сигнала.
– От видео-миксера се изважда сигнал за запис (основно на atomos ninja или нещо подобно), сигнал за restreaming, в две от залите – сигнал до проектора.
– Streaming-а се изпращаше до един сървър, към който се закачаха reencoder-и, за да изкарват stream-овете с различните качества.
Зала “България” беше на 1080i60 (t.e. 1920×1080, 60Hz), другите две зали на 720p60 (1280×720, 60Hz). Честотата се подбира така, че да не се получава мигане, ако камерата вижда екрана (което миналата година беше сериозен проблем в записите). Разделителната способност беше такава, понеже в двете по-малки зали scaler-а можеше да изважда 1080p или 720p, а видео-миксерите не поддържа 1080p като вход.
Тази година за setup-а имаше доста улеснения, които си направихме по време на подготовката:
– Макари с навити кабели, които лесно да могат да се разпънат (и после съберат);
– Готово dolly за камера, така че сравнително лесно да може да се мести;
– Изтестван и лесен интерком до камерите;
За съжаление имахме доста проблеми при setup-а и се наложи да откараме до около 1:30 на място, за да ги изчистим. Доста от техниката ни пристигна след 9, имаше концерт в камерната зала, имахме на няколко пъти проблеми с тока от различни фази на съседни контакти, и имаше няколко сложни неща, които се наложи да правим (включващи катерене по стълби и инсталация на техника по тавана в едната зала).

2016-02-18 още записи от OpenFest 2015

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3287

Има нов set видеа от openfest 2015, които могат да се намерят в youtube или в нашия архив. Нещата са от първия ден на феста от зала България, като имаме отделно музиката, която се свири в главната зала (youtube или нашия архив).
Остават още 11 лекции, и има проблеми с още 2, за които ще видим дали можем да направим нещо. Извинявам се за забавянето (което си е съвсем по моя вина).

La petita rambla del Poble Sec

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original http://yovko.net/la-petita-rambla-del-poble-sec/

Няколко приятели вече ме попитаха дали Барселона няма да ми липсва. И единственият възможен отговор е: „Разбира се“. Вероятно точно както ти липсва всяко място, където ти е било уютно. Но пък със сигурност ще се връщаме често насам, даже първото вече е планирано. Затова днес – седмица преди заминаването – споделям една песен вместо довиждане.
Cesk Freixas е музикант с позиция и мисия. От тези, които днес са тъжно малко. Такива, които творят заради посланията в музиката и думите, с които да събудят останалите. Творци-знамена. Затова избрах именно негова песен за довиждане, въпреки че не споделям особено политическите му възгледи. Тя е от албума му „La Mà Dels Qui T’esperen“ – може да се намери в Apple Music, вероятно и в Google Play. Така се случи, че с тази песен започнахме преди време обучението си по català.
Песента се казва „La petita rambla del Poble Sec“ и в превод означава нещо като „Малката уличка в Поблa Сек“. Poble Sec е квартал в Барселона, близо до пристанището, а името на уличката, възпята в текста е Blai – която всъщност е една пешеходна алея с много чаровни заведения по нея.
Песента е типична за т.нар. стил rumba catalana, който е смесица от фламенко, рокендрол и кубински вокални влияния. Създаден е в един друг емблематичен квартал на Барселона – Gràcia – от местните роми през петдесетте години на миналия век.

Опитах да направя един нескопосан превод на текста, но… домашното Grammar Nazi не го одобри и се възползва от правото си на президентско вето, затова комуто е любопитно за какво иде реч в песента ще трябва да се задоволи с този горе-долу читав превод на английски.
А ето го и самият бар La Bohème – той си се казва точно така и си е там – накрая на улица Blai, точно както започва песента…
DSCF5822