Post Syndicated from Веселин Златков original https://www.toest.bg/6-razduvki-za-varnenskoto-lyato-2026/

През лятото край морето има много надуваеми елементи – пояси, дюшеци, топки, лодки и т.н. Затова си позволявам да определя жанра на наблюденията и разсъжденията си за отминалия туристически сезон във Варна като „раздувка“. Думата беше популярна едно време, преди всички да заговорят за наратива. Раздувките ми нямат претенции да са прецизен анализ, а и така се случи, че това не беше най-активното ми лято, но все пак някои детайли от този ключов сезон за варненския живот си заслужава да бъдат изтъкнати. 

1. Нямаше туристи 

Е как да има?! Вече всеки си е купил апартамент във Варна, нормално е хотелите да останат празни. Нормално е и ресторантите да останат празни, защото е по-лесно и по-евтино, като имаш кухня, да си сготвиш нещо лятно и свежо там, вместо да рискуваш с непроверени откъм обслужване и меню заведения. 

Разбира се, този довод е по-скоро шега, но в нея има доза истина, особено ако говорим за родните туристи, както и за чужденците, които са инвестирали в имот край морето ни. А последните не са никак малко.

Истината е, че в началото на лятото Варна изглеждаше поразително пуста, каквато не сме я виждали от много време. В края на сезона министърът на туризма, т.нар. представители на бранша и всички, чиято задача е да внасят спокойствие в обстановката, заявяват, че първоначалният кошмарен спад е компенсиран и резултатите са в крайна сметка като през миналата година. 

Спирането на чартърните полети от Германия, за което така и не стана ясно как е допуснато и по чия вина се е стигнало до него, лиши курортите ни от около 120 000 германци, които винаги са били гръбнакът на сезона.

Отсега се водят преговори за възстановяване и гарантиране на тази ключова транспортна връзка за следващото лято. Проблемът обаче трябва да отвори дебат за алтернативни варианти на системата, по която работи туризмът ни вече десетилетия. Големите групи от германски пенсионери, които прииждаха край Варна още от май, преди дори да се е стоплило морето, вече са минало. Туризмът ни трябва да се модернизира, но това, изглежда, не става твърде бързо.

2. Храната

Последното издание на кулинарното риалити MasterChef преди две години беше спечелено от варненката Марианна Александрова. Както се оказа, тя не искаше просто телевизионна слава, а си беше поставила по-амбициозна цел – да изгражда специфична варненска кулинарна идентичност. Александрова е преподавателка в Колежа по туризъм, изследва стари готварски традиции и намира рецепта за паста с миди във вестник от 1896 г. Според нея тъкмо това ястие може да стане хит на оригиналната „варненска“ кухня.

В колко варненски ресторанти се предлага паста с миди ала XIX век, признавам си, не знам. Но едва ли са много. На теория цялата идея да има варненско ястие, което да е като запазена марка за града, е супер.

На практика обаче храната започва да се превръща в ахилесовата пета на преживяването „почивка във Варна“.

 Доста хора се възмутиха от цените на един обяд или на една вечеря край морето, но според мен това не е основният проблем. Проблемът е в качеството както на продуктите, така и на приготвянето им. И дори не е необходимо да опитвате – достатъчно е да помиришете.

Над пристанището и покрай Морските бани във Варна и това лято доминираше една миризма – не на море и водорасли, а на прегоряло олио и непочистени скари. Това е положението, това е реалната кулинарна варненска идентичност, колкото и да не ни се иска.

3. Боклукът

Варна никога не е била толкова мръсна, колкото това лято. Вярно е, че всяка година, когато градът се напълни с туристи, контейнерите започват да преливат. Този път обаче не беше само това. Метачките изчезнаха от улиците на града през юни и се появиха пак едва в края на август, без ясна причина за липсата им. За миене на улиците изобщо не говорим – такава дейност нямаше. Между плочките на тротоарите и покрай бордюрите поникнаха всякакви бурени, които никой не се погрижи поне веднъж да бъдат разчистени. Изобщо, да ходиш с джапанки или със сандали по варненските улици това лято си беше предизвикателство, защото не знаеш какво ще настъпиш.

Имаше обаче и друго явление, доста гнусно и срамно – празни контейнери и разпилени около тях отпадъци.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показа причината за това безобразие. На него се вижда как мъж с жълта жилетка, който не просто оставя торба с отпадъци до контейнера вместо в него, а изсипва отпадъците на улицата. Напълно съзнателно. А при въпрос защо го прави, той обяснява, че така му е наредено от някой си „Мишо от „Хепи“. Всичко това – в самия център на града, до емблематичния хотел „Черно море“.

Привърженици на кмета Благомир Коцев твърдят, че подобни саботажи се правят най-редовно, буквално от първия ден на мандата му. Честно казано, не вярвах да е вярно, докато не видях въпросните кадри. Колко трябва да мразиш кмета, за да замърсяваш съзнателно града си с цел да злепоставиш Коцев? Нямам отговор на този въпрос. И не вярвам, че някой може да има разумен довод за тази свинщина. По-лошото е, че не личи по нищо органите на реда да им пука за това, да не говорим да установят и накажат виновните.

4. Фестивалите

Когато слизате към морето по централното стълбище към Морските бани, попадате на тераса, на която е написано „1926“. Това е годината, в които баните са завършени и Варна по същество става истински курорт – пет години след официалното обявяване. В същата година започват и Народните летни музикални тържества – първият български фестивал, днес познат като Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Почитателите на класическата музика коментират, че тази година изданието му е било подобаващо за 100-годишнината. Но колко привлекателна е класическата музика за един съвременен турист?

Въпреки че през лятото във Варна постоянно има някакви събития с фестивален характер, мнозина твърдят, че културният календар на града е твърде рехав. Това може да звучи парадоксално, но всъщност показва една очевидна липса – на голям поп или рок фестивал като тези в Пловдив.

Варна остана и това лято без световни звезди, което навява усещане за провинциалност. 

На този фон неуспешната кандидатура на града за домакин на „Евровизия“ не трябва да изненадва никого. От самото начало се знаеше, че Варна няма зала за 10 000 души – основно изискване за прословутия конкурс. Какво решение ще получи този проблем, е въпрос, на който трябва да отговори държавата – подобен обект не може да бъде изграден само с местни усилия.

5. Нож за украинците

Да се върнем към надуваемите летни предмети, с които започнах тези „раздувки“. Малко неочаквано това лято в морето на Офицерския плаж се появи аквапарк. Казвам „неочаквано“, защото да разположиш съоръжение за деца точно на мястото, където пробите за чистотата на водата са все на ръба на допустимото, не е много логично. Но след като концесионери, наематели, контролни органи и в крайна сметка клиентите на атракциона не виждат проблем в това, няма какво да коментираме. 

Големият проблем с надуваемия аквапарк се оказа друг – че се управлява от украинци.

Антиукраинските настроения във Варна са дълга и сложна тема, но този път грозните изстъпления в социалните мрежи бяха надминати от нещо още по-грозно. В средата на август елементи от аквапарка бяха срязани и се наложи да бъде затворен, за да се отстранят щетите от вандалския акт. 

Екипът на аквапарка съобщи това във Facebook със съжаление и откровено учудване от случилото се. Вместо някакво съчувствие и нормално осъждане на вандализма, съобщението беше последвано от масов хейт и откровена ксенофобия. Коментари от типа „Махайте се, отивайте си в Украйна“, „Вземете си аквапарка и си го закарайте в Одеса“ бяха най-меките. 

Честно казано, като варненец изпитах истински срам от тази реакция. Почти толкова, колкото от кадрите със съзнателното изсипване на боклук до контейнерите. И този път органите на реда не показаха някаква амбиция да разследват, да установят извършителя и евентуалния поръчител на безобразието и да го накажат.

6. Син кит

В самия край на лятото, в топлото начало на септември (най-хубавото време да си варненец или да посетиш града), на входа на Морската градина се появи огромен син кит в реални размери – 28 метра дължина. Надуваемото животно стана сензация буквално за часове. Оказа се, че поставянето му е част от форум на морски експерти, чиято тема беше избягването на инциденти между големите морски бозайници и корабите. 

Децата подскачаха и се радваха, възрастните снимаха, та снимаха с телефоните, а в социалните мрежи… Е, там пак беше касапница! „Това ли измислихте?! От това ли има нужда Варна? Позор!“ – такъв беше основният тон на коментарите, буквално стотици, може би хиляди. 

И тук вече престанах да се срамувам и възмущавам от масовия хейт и просто се натъжих. Какво се случва с варненци, моите мили съграждани? Наистина ли такова е масовото им мнение, или става въпрос за някаква целенасочена тролска атака? 

Ако китът беше червен, розов или кафяв, щяха ли да му се зарадват? Или щяха да го нарежат, ако някой беше пуснал слуха, че китът е украински? 

Варна преминава през период на криза, която няма да завърши с края на този летен сезон – това е очевидно. Ясно е също, че без отговорността и съзнателните усилия на гражданите си т.нар. Морска перла няма да стане по-приветливо и приятно място. Но изглежда, варненци напоследък са ангажирани предимно с това да не харесват. Да не харесват и да не правят нищо, бих добавил. 

Post Syndicated from Атанас Шиников original https://www.toest.bg/gospodut-na-svetovete-izvunzemni-i-islyam-produlzhenie/

<< Към първа част

Средновековните извори, особено от външни нам култури, имат особена динамика. На пръв поглед изглеждат непроницаеми, езикът е тежък, сух, често са сложни, витиевати, с множество скрити препратки, особено към текстове, които читателите следва да знаят по подразбиране. Няма бележки под линия, няма обяснения. Но с това се свиква и носи особено удоволствие, почти като да чоплиш тиквени или слънчогледови семки. За непосветените изглежда скучна повторяема дейност. Ала за нейните адепти носи огромно удовлетворение както веднага, така и с натрупването в дългосрочен план. И често пъти, особено когато става въпрос за Корана и Сунната, изворите осмислят събития от съвремието. Тъй де, откъде иначе човек може да разбере защо вече споменатата в предишната част ИДИЛ нарича списанието си „Дабик“?

Съвременните възгледи също не са еднозначни. Ето този любопитен читател отправя запитване към портала за фетви на катарското Министерство на религиозните дарения и работи: „Искам да Ви запитам относно въпроса за извънземните.“ Има ли ги споменати в Корана и Сунната? Ако не, откъде идвал тоя израз „извънземни същества“, което на арабски тук е буквално „космически същества“ (ка’инат фада’ийа). Запитването става още по-интересно: какво мислят религиозните авторитети за твърденията, че извънземните са създали човека подобен на тях чрез ДНК технологии, че те са помагали на фараоните да построят пирамидите, че те са силата, довела до съществуването на човека, и в крайна сметка как изглеждат? Дали изображенията, които намираме по мрежата, са истински, или са изфантазирани, за да убедят хората, че извънземни съществуват?

Мисля, че питането е достойно за едновремешния вестник „Психо“ или сходния му днес „Феномен“, който често си купувам, за да си сверя конспиративно-окултния часовник. Но както обичам да казвам, в мюсюлманското право и богословие срамен въпрос няма. Все пак става дума за съвършения Свещен закон на Всевишния. Там трябва да има отговор на всичко.

Отговорът е изненадващо разкрепостен, още повече че това е катарското министерство. Онзи, който е създал човека, и го е изваял че после му е и вдъхнал живот – тоест самият Аллах, – е способен да създаде и извънземни. Свещеният Коран е посочил, че има същества, които не са били известни на човечеството по времето на Пророка, ролята на научните открития, както и че за всяко нещо има определено време, което ще настъпи. Аргументът е вече цитираният от мен текст в Коран 16:8: „[Сътвори] и конете, и мулетата, и магаретата – за да ги яздите и за украса. И сътвори Той каквото не знаете“; „Всяка вест си има определено време и ще узнаете“ (6:67), и вече известното ни знамение за „небесните добичета“ (42:29), където, пояснява богословът, терминът дабба според някои религиозни учени обозначава създания, различни от ангелите, тъй като Всевишният прави разлика между онова, което е дабба, тук „твар“, и ангелите в самия Коран: „На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите – без да се големеят“ (16:49).

Ако трябва да бъда донякъде критичен, тук нашият превод ми се вижда излишно рестриктивен и прокарва определено тълкувание. Защото арабският оригинал не ни казва точно „всичко на небесата и всяка твар на земята“, а по-скоро „всяка твар на небесата и земята“ (ма фи с-самауат уа-ма фи л-ард мин дабба). А пък суджуд, както е известно в мюсюлманската ритуална практика, е покланянето с чело до пода и ако бях един средновековен богослов като Ибн Таймия от XIII век например, щях да разсъждавам върху това как небесните твари, които не са ангели, а очевидно са нещо друго, свеждат чело до земята, какво тяло имат, колко и какви крайници, стави, имат ли глава, дали е повече от една, въобще как се извършва този жест на ритуално поклонение от чисто механична гледна точка.

Но да оставим тази спекулация за друг път и да продължим с катарската фетва на Министерството. Нали е важно какво казва религиозният истаблишмънт. На базата на тези текстове, твърди богословът, „хората на знанието“, тоест религиозните учени, или поне някои от тях, твърдят, че няма пречки да съществуват други „вселени“ или „светове“, без да е напълно сигурно, доколкото свещените текстове подлежат на тълкуване. Ала не си мислете, че това разкрепостено тълкуване се простира благосклонно върху окултно-конспиративните теории за сътворението на човека от извънземен разум чрез ДНК манипулация. Това допускане е откровена безсмислица. Та не е ли самият Аллах създател на човека според писаното „Сътворихме Ние човека от подбрана глина“ и т.н. (Коран 23:12)? За фараоните и извънземните позицията е по-мека, била тя и скептична – няма категорично доказателство за подобно, хм, строително сътрудничество (по мое четене), та и е правилно мюсюлманите да не се вдават много-много в разсъждения в тая посока.

Подобни позиции, с много сходна коранична основа, се застъпват и от други популярни богослови, ето например един Ясир Кади, богослов от САЩ, в онлайн канала му. Той преповтаря почти буквално старите аргументи, че и се опира на вече споменатия Ибн Таймия, който пък разсъждава върху възможностите за безкрайни творчески актове на Аллах, които, разбира се, включват и други светове. А ако това е така, логично е мюсюлманите да се вълнуват от съвременни дискусии, свързани с доказателства за извънземни, мислени през феномена на неидентифицираните летящи обекти.

И тук се натъкваме на една от пресечните точки между американската администрация и религиозните мюсюлмани. Защото, както видяхме, няма религиозно противоречие ходжата или всеки един религиозен мюсюлманин да допускат, че в произшествието в Розуел, САЩ, от 1947 г. например има зрънце истина. Сигурно и от гледна точка на вярата „няма лошо“, както се казва на арабски (ла ба’с), да се мисли и за нашенската Царичина дупка от 1990 г., когато български военни копаят в търсене на извънземни край София по указанията на екстрасенси. Не съм попадал обаче на тукашно мюсюлманско размишление по въпроса. Търсенето ми онлайн на комбинация от „извънземни“ и „Главно мюфтийство“ ме препраща към Отдел „Външни отношения“ на Мюсюлманското вероизповедание. Но не външни на Земята, или поне засега. Сигурно някой ден може да е другояче, ако тълкувателите на Корана в полза на космическите пришълци се окажат прави.

През 2017 г. излязоха данни, че Пентагонът използва десетки милиони долари „черни пари“ от военния бюджет за проучване на свидетелства за НЛО в рамките на програма за идентифициране на заплахи за въздушното пространство. Както отбелязва и Sapience, американски мюсюлмански институт за проучване на връзката между религията и науката, тези разкрития наливат наново вода в мелницата на интереса към извънземните. Според института

може да се прокара връзка между наблюдаваните прояви на НЛО и споменатите в ислямската традиция джинове.

Тези паралели вървят по няколко линии. На първо място, характеристиките при описанията на двата феномена – странни същества, които променят формата си, летящи, неестествено движещи се обекти. Второ, измамата като основна тема и в двата случая. И в разказите за НЛО, и в старите истории за джинове имаме елемент на заблуда и оптически илюзии. Трето, разказите за отвличания. И накрая, сходствата при случаи, свързани с обладаване, т.нар. стопаджийски ефект (hitchhiker effect) – след отвличане и посещение на извънземни човек носи остатъчни ефекти от него. След като веднъж срещнеш съществата от друг пласт на реалността, те оставят следа върху теб. Не се ли загатва и същото в текста на Корана: „Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост“ (2:275), където се допуска възможността дяволът да доведе някого до безумие?

Тук трябва да направим и важно терминологично уточнение. Вместо „извънземен“ (extraterrestrial) някои учени използват термина „криптоземен“ или „скритоземен“ (cryptoterrestrial), доколкото той обозначава не живот, придошъл от пространства извън Земята, а по-скоро феномен, наличен на Земята, но със скрит произход. И това, твърди авторът на статията, веднага напомня за света на джиновете. Защото едно от значенията на арабския корен дж-н-н, от който идва думата, е свързано със скриване, укриване, покриване. Честно казано, ако бях мюсюлманин, и аз веднага щях да припозная джиновете като основни виновници за НЛО феномените. Не ми трябват „зелени човечета“. Е, ако може, да не изхвърляме и „небесните добичета“ с неясни атрибути от небесата.

Арабският онлайн инфлуенсър Manetho The Writer посвещава почти четиричасово предаване на „черните пари“ на Пентагона, обсъжданията на НЛО в американската администрация и връзката с възможни срещи с извънземни. Епизодът се нарича „От Конгреса до джамията: мюсюлманското право за извънземните“ и представлява подкаст с различни участници и материали. Има всичко – от протоколи на изтеклите документи от Пентагона и записки на Конгреса в САЩ, през детайлни описания на наблюдавани НЛО, споменаване на Розуел и други подобни събития, та чак до богословски обяснения по някоя от по-горните линии на разсъждение, текстове от Корана и Сунната и пространни разсъждения относно приложимостта на ислямското право относно възможните извънземни.

Докато слушам смесицата от арабски диалекти и книжовен кораничен език, от чисто любопитство се питам друго. Свързано е с визуалното възприятие на извънземните. Клишираният образ на извънземното на Запад е известен – голяма, удължена, яйцевидна глава, големи очи, тънко тяло, високо или ниско, фини крайници, нещо като известните „сиви същества“. Но историческите изображения на джинове в старите мюсюлмански ръкописи нямат нищо общо с това. Обикновено ги изобразяват мускулести, с човешка или животинска глава, често пъти с рога, зъбати, понякога имат крила. Това не са падналите ангели от християнството. В исляма такива няма. Даже архизлодеят на Корана – Иблис, е джин, пише го в Коран 18:50: „И когато рекохме на ангелите: „Сведете чела пред Адам!“, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете…“ Вижте ги например тук в стари ръкописи… Та, чудя се, дали има истории за среща на съвременни мюсюлмани с извънземни, които да пресичат културните граници. Например да ги отвличат не зъбати и крилати джинове, а хуманоиди с яйцевидни глави. Е, да не насилваме историческите и културните особености. Пък и да не забравяме, че ако има „небесни твари“, които са разумни и от време на време избират да се явят на хората, те могат или да приемат различна форма, или съответните култури да ги възприемат според собствените им понятийни условности.

Но докато дослушвам подкаста, един от участниците изплюва камъчето. Колкото и да се спекулира около възможните обязаности на обитателите на Космоса – например как се женят, как извършват ритуално умиване и прочее (покрай всичко зачудвам се и как ли се обрязват), – се стига до признание. Мюсюлманската ритуалност в Свещения закон е изградена около идеята за централна роля на човечеството. Няма мърдане. И Коранът, и Сунната, и мюсюлманското право важат най-вече за него. Тоест продължавам същата нишка на разсъждение. Ако си нарушил „границите на Аллах“ (Коран 4:13) и ти се полага наказание свише, което никой не може да промени – като отрязването на ръката на крадеца, пребиване с камъни за прелюбодейство, камшици за алкохол например, – няма голямо значение дали другите разумни същества във вселените на „Господа на световете“ подлежат на същото. Свещеният закон може да е всеобхватен, но не е безогледен. В него си има приоритети. И извършеното от хора в сферата на човешкото безспорно е един от тях.

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.