Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4210

Гледам, че пак се правят опити за дискредитиране на машинното гласуване дори когато машините не отичтат резултат. Както обикновено, зад бомбастични твърдения като „откраднати гласове“, „масова фалшификация“, „не се знае кой печели“ и „липсващи флашки“ стои (в добрия случай) некомпетентност и (в лошия случай) политическа злонамереност. Затова нека обърна внимание на някои детайли:

На първо място трябва да подчертаем за пореден път, че след последните промени, машините не броят. Броят хората. Машината може да се ползва, за да се установят евентуални проблеми при броенето от хората в комисиите.

Това, което експертизата е установила (четох я преди заседанието на съда), е че има нищожни разминавания (200 гласа при 300 секции) между хартиените протоколи и данните на флашките. Нещо, което винаги го е имало, винаги се е оказвало, че е или човешка грешка при броенето или еднократен проблем с принтера и хартията. Именно заради тези разминавания настоявахме флашките да останат в изборния кодекс, настоявахме да се използват в РИК при приемане на протоколите. РИК не прави това сравнение, но флашките останаха именно заради настояването на ППДБ. За да могат да се правят такива сравнения. Но чували не са отваряни и бюлетини не са броени. Т.е. в момента отчитаме разликата между отчетеното от машината и отчетеното от секционната комисия, без да го броим повторно. Съответно всякакви твърдения кое е „вярно“ са несъстоятелни.

Разликите винаги са били нищожни и не са променяли резултата. Аз направих такова сравнение на парламетнарните избори и го публикувах. И тогава разминаванията не променяха резултата, и сега не го правят – кумулативно 200 гласа при 10% от протоколите значат, че дори да се запази това съотношение, при 100% сравнение ще има 1000 гласа разлика. При победа на Терзиев с около 5000 гласа. Трябва да отбележим, че на флашката има повече гласове и за двамата кандидати. Отчасти заради проблеми с ролката и хартията, отчасти заради човешки грешки при броенето.

Има твърдения, че протоколите не са подписани с квалифициран електронен подпис. Първо, по закон това не се изисква. Защото квалифицираният електронен подпис е на физическо лице, а ключовете (и картите) с които се подписват протоколите са на „секционна комисия“, т.е. законово те няма как да бъдат КЕП. Но технически са именно такива – смарткарта, частен ключ, удостоверителна верига и то (по стечение на обстоятелствата) от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, т.е. с опит в тази сфера (Информационно обслужване). Подписите могат да се проверят от всеки и гарантират, че е нямало подмяна на файлове (по моя препоръка ЦИК публикува публичните ключове на смарткартите преди изборния ден, за да може да се установи дали подписите са направени с правилните карти, а не с други). (Твърдението за подписването е оттеглено в съдебното заседание от вещото лице след несъгласие от страна на нашите адвокати)

Липсващите 15 флашки (според експертизата) всъщност са проблем на организацията при предоставяне на материалите. Първоначално не е била предоставена нито една флашка (пак според експертизата). Данните от флашките, заедно с подписите към тях, са налични на сайта на ЦИК – проверих тези секции. Вещите лица е можело също да ги вземат от там и да ги сравнят, оставяйки все пак забележката, че не са дошли на флашка (аз сравних 4 от тях, няма нищо по-различно от останалите – +/- един глас)

Действително, в допълнение на човешките грешки, заради проблемите с хартията и принтерите (за което помните, че сигнализирахме както при приемането на промените в Изборния кодекс, така и преди последните избори), разминаванията са в много секции. С по 1-2 гласа, разбира се, но самият процент секции звучи стряскащо. Поради което ще продължим да настояваме тези сравнения да се правят в РИК, а не пост-фактум, защото разликите в числата са незначителни, но политическите ефекти от злонамереното им използване може да са значителни.

В заключение, няма откраднати гласове, няма липсващи данни, няма възможност за манипулация на машинни протоколи и няма фалшификации. Има, обаче, политици, които искат да оправдаят неуспехите си с изборната технология. И призивът ми към анализаторите е да не им се връзват, а да погледнат детайлите внимателно.

Материалът Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-22-27-yanuari/

Нов разказ за бъдещето е все по-болезнено нужен както на ЕС, така и на България, особено на тази част от нея, която иска да гледа напред, а не назад. Този разказ е все по-спешен на фона на преизпълнената с избори година – и отвъд, и отсам океана. Според Емилия Милчева е важно проевропейските сили у нас да положат сериозни усилия за нов достоверен комплект от мечти за бъдещето преди изборите за Европейски парламент през лятото на тази година. Аргументите ѝ може да прочетете в нейния анализ, озаглавен „Българският казан и ЕС“.

Иначе – в рамките на едва няколко дни – на два пъти твърде грубо пролича как бели петна в опита и професионалната репутация може да се компенсират с политически гръб и лоби. Най-напред спорната кандидатура на Десислава Атанасова за конституционен съдия все пак беше одобрена от Народното събрание, а в сряда вечерта стана известно и че омбудсманът Диана Ковачева ще бъде новият български съдия в Страсбург. Последното предполага активности отвъд политическите дувари на родината. Ако не сте следили детайлите по тези теми, прегледайте двата последни линка – струва си да им отделите нужното време, наистина!

Но да поогледаме още малко детайли от темата за новите лица в Конституционния съд. Този път ще се вторачим повече в уж по-безкомпромисната кандидатура – на съдия Борислав Белазелков. Светла Енчева обръща внимание на някои от възгледите му, споделени по време на изслушванията, които заслужава да отбележим с едно наум. Прочетете повече в статията ѝ „Бракът – тайнство, сделка или съюз? България – светска или не?“.

За жалост, напоследък привикнахме да четем и следим военните хроники. Но това, че свикнахме, не означава, че е лесно, нито пък че не нараняват съзнанието и отношенията ни, дори отдалече. По тази тема е и статията „Снимките от войните и пораженията върху въображението“ – една много ценна дискусия за използването на образите като оръжия. Еми Барух разговаря с поета, есеист и културолог Кирил Василев и с философа, писател и преподавател Тодор П. Тодоров. Интервюто е важно и излиза далеч извън рамката на заглавието си.

Темата за войните около нас продължава и Зорница Христова с избора си да представи дистопичния роман на Линор Горалик „Всички, способни да си поемат дъх“ в редовната си рубрика за нови книги „По буквите“. Предвид че писателката е родена в Украйна, а живее в Израел, е лесно да допуснем, че книгата е провокирана от събитията там, но романът е фантастичен и всъщност е написан, преди актуалните днес военни действия да са започнали. Той показва колко обречена е идеята за „изолирания конфликт“ в глобалния свят, пише Зорница.

„Грехът на цветовете“ пък е заглавието на стихотворението, което нашият екип избра за вас този месец. То е на португалския поет и преподавател от Университета на Порто Жоао Луиш Барето Гимарайш. Негова стихосбирка очакваме скоро и в превод на български, направен от Сони Бохосян.

Вероятно вече знаете, че изкуствен интелект, сглобка и времеубежище са думите на 2023 година за България. А няма как да не знаете, че Павлина Върбанова от „Как се пише?“ е езиков редактор и коректор на „Тоест“ от самото начало на нашия проект – вече почти шест години. Всеки материал, който някога сме публикували, задължително е минавал финално и през нея. Но тя никога не е писала за „Тоест“. Е, от тази седмица това вече не е така. Може да прочетете личния ѝ анализ на тазгодишната кампания „Думи на годината“. И това не е всичко. Текстът поставя началото на нейна редовна рубрика в „Тоест“, която се казва „Порция език“.

Дошло е време е и за нова порция „Научни новини“ от Михаил Ангелов. Този път той ни разказва за циклични явления, които имат потенциала да увеличават мащаба и въздействието си, и обяснява как застудяване може да бъде причинено от затопляне. Ако пък ви е интересно как насекомите са се сдобили с криле и имат ли нещо общо с хрилете, ще научите някои любопитни нови изследвания по темата в новия му материал.

И накрая: през седмицата Google анонсира старта на своя новинарски продукт News Showcase за България. Така ползвателите на смартфони с Android (а и на iOS, ако си инсталират допълнително приложението Google News), могат да четат курирано новинарско съдържание от предпочитани източници. Още по-добрата опция е, че всеки може да си настрои и забранителен списък с медии, които не би искал да чете, което със сигурност поне засега позиционира Google News като по-удачен инструмент за консумиране на новини вместо социалните мрежи. И разбира се, може да откриете и съдържанието на „Тоест“ там и да ни добавите в списъка на предпочитаните си медии.

Приятно четене!

Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-klimatichni-izmeneniya-fotosinteza/

Застудяване, причинено от затопляне

В началото на годината северните географски ширини бяха изложени на студена вълна, която доведе до нарушения в транспорта, затваряне на мостове и спиране на работата на редица институции. В северното шведско село Квикьок отчетоха –43,6°C – температура, която не е измервана през януари в последните 25 години. Застудяването не беше ограничено до скандинавските страни. В по-северните части на Европа температурите също паднаха осезаемо – в Москва температурата достигна –30°C, а в Санкт Петербург беше обявен оранжев код за опасно време. Сходна ситуация се наблюдаваше и в Северна Америка с няколко счупени рекорда за ниски температури в Канада. Междувременно във Великобритания, Франция и Германия имаше наводнения и силни ветрове, които нанесоха щети на инфраструктурата и наложиха евакуация на хора.

Тази ситуация може да ни изглежда нехарактерна и дори да бъде причина за изказване на съмнения относно промените в климата. Субективно обяснение за случващото се е, че зимите вече са по-топли от обичайното и ние сме отвикнали от студеното време, което в крайна сметка е характерно за сезона. Но феноменът на внезапното застудяване има и научна основа.

Северните полярни вихри са силни въздушни течения над Северния полюс, локализирани в тропосферата, най-долния слой на атмосферата, който обитаваме, и в стратосферата, слоя над тропосферата. Въпреки че полярните вихри в различните слоеве са две отделни явления, те често взаимодействат и влияят върху климата. Тропосферният полярен вихър се характеризира с ветрове, наричани джетстрийм, или струйно течение, които оформят граница между по-студения северен и по-топлия южен въздух над северните ширини на Европа, Азия и Северна Америка. Стратосферният полярен вихър е концентриран над полюса и представлява кръгообразен поток. Той е най-силен през зимата и с въртенето си задържа студения въздух там, за да не се спусне на юг.

Но понякога двата потока се смесват – щом тропосферният вихър се затопли повече от обичайното, въздухът преминава към стратосферата и нарушава движението на стратосферния вихър. Ако смущението не е голямо, системата успява да компенсира и да се върне към равновесие. В други случаи настъпва т.нар. внезапно стратосферно затопляне, при което полярният вихър в стратосферата се забавя много и вместо един силен централен поток образува няколко по-малки и по-слаби потока. Това нарушава формата на полярния джетстрийм и води до образуването на въздушни меандри от студен арктичен въздух, които се разпростират далеч на юг.

Това е ключова причина и за изключително студения февруари през 2021 г., когато арктичният въздух стигна чак до Тексас и причини смъртта на поне 700 души и щети за над 200 млрд. долара. 

За съжаление, този феномен най-вероятно ще започне да става по-чест поради затоплянето на полюсите. Покачването на температурите в региона на Арктика е почти четири пъти по-високо от това в глобален мащаб за периода 1979–2021 г. В някои региони на Баренцово море затоплянето е още по-рязко и надвишава между пет и седем пъти глобалното за периода 1981–2020 г.

Климатът на планетата е сложна система, съставена от множество елементи, които работят в синхрон. При нарушаване на някой от тях (полярни вихри, Ел Ниньо, снежната покривка и количеството лед по полюсите) смущението не се отразява само на конкретния феномен, а се предава и към останалите, което води до самоподхранваща се каскада.

Дали процесът ще бъде наричан „глобално затопляне“, или „глобални климатични промени“, може би е по-скоро обект на лексикологията, отколкото на климатологията. Но както и да го дефинираме, той ще продължава и ще носи все по-непредвидимо време – било то резки застудявания, рекордни жеги, ураганни ветрове или наводнения.

Промените в климата променят хранителните мрежи, което влияе на климата – и така до безкрай

Със затоплянето на планетата пермафростът (вечно замръзналата почва, покриваща немалка част от земната повърхност) започва да се топи. Това е причина за освобождаване на големи количества от въглерода, запазен в него, което допринася за задълбочаването на проблема със затоплянето. Наред с това самият пермафрост започва да гние. Тази разлагаща се материя е нов източник на въглерод в хранителните мрежи, както и в новата размразена среда, в която вече може да се развива живот, но и над земята.

За да разбере повече за новосъздадените връзки, екип от учени се спира на няколко представители на фауната, обитаваща размразяващите се области на Аляска – два вида полевки, един вид земеровки и един вид паяци. Целта на изследването е да се определи дали има промяна в източника на въглерод в диетата на животните, дефиниран от авторите като „зелен“ – от растителни източници, или „кафяв“ – от микробиален произход (бактерии и почвени гъби).

Тъй като проследяването на хранителните навици на малките животни е изключително трудна задача, учените прилагат хитър подход – изследват специфичния изотопен състав на незаменимите им аминокиселини. Това са аминокиселини, които се синтезират от растения и микроорганизми, но не и от животните, поради което те трябва да ги приемат чрез храната си. Тази биохимична особеност помага за проследяването на движението на въглерода в хранителните мрежи.

За установяване на дълготрайните ефекти е анализиран колаген на земеровки и полевки. Пробите са събрани през 1991 и 2021 г. Краткотрайното влияние на затоплянето е наблюдавано върху две групи арктически паяци вълци: едната – в контролни условия, а другата – в специално устроена среда (мезокосмос) в която температурата е с 2°C по-висока.

Резултатите са впечатляващи – хищните паяци, хранещи се в по-топла среда, заменят около 27% от въглерода, който приемат, от растителен на такъв от гъбни хранителни мрежи, а процентът бактериен въглерод остава непроменен. При бозайниците се наблюдава сходно преминаване от растителен към гъбен произход. При всеядните червено-сиви горски полевки тази промяна е над 30%, а при хищните земеровки – над 40%. Това показва, че промяната в климата влияе на екосистемите и чрез реорганизиране на хранителните мрежи в тях, създавайки нови трофични пътища.

В случая разлагащата се материя в почвата дава храна за почвените гъби, които превръщат въглерода от недостъпни форми (лигнин, целулоза) в по-лесно усвоими, както и в други полезни вещества, например протеини. Те биват изядени от различни малки животни, като членестоноги и червеи, които са храна за други, и така древният въглерод, заключен в пермафроста, се връща в модерните хранителни мрежи, ставайки още един допълнителен източник, захранващ промените в климата.

По следите на фотосинтезата

Фотосинтезата е най-важният биологичен процес, протичащ на земята, и е в основата на всички хранителни мрежи. Способността да улавят енергия от слънчевата светлина, като я превръщат във форма, достъпна за други същества, прави фотосинтезиращите организми ключови за съществуването на богатото биоразнообразие и изобщо за живот на планетата.

Освен източник на енергия тя отключва и натрупването на кислород – фактор, без който развитието на сложни многоклетъчни организми би било невъзможно. Преди възникването на фотосинтезата, в атмосферата на планетата на практика е отсъствал свободен кислород. Предполага се, че съставът ѝ е бил основно от азот и въглероден диоксид с малки количества други газове (метан, водни пари и др.). Тъй като установяването на нивата на кислород е доста сложно и повишаването им е станало поетапно, е трудно да се определи точният първоначален момент. 

За осезаемото повишаване на концентрацията на кислород в околната среда е било нужно известно време, но настъпва момент, в който тя става токсична за анаеробните организми. Това събитие понякога се нарича кислородна катастрофа, тъй като се оказва пагубно за над 80% от живите организми, населяващи планетата по онова време. Към момента се предполага, че събитието е настъпило преди около 2,4 млрд. години, което се подкрепя от генетичните вариации в различните видове днес – метод, известен като молекулярен часовник. Според него фотосинтезата е възникнала преди около 3 млрд. години, което съвпада с появата на цианобактериите – свободно живеещи прокариоти, част от които продължават да съществуват независимо, а друга част стават ендосимбионти в клетките на микроскопични водорасли преди около 1–2 млрд. години, превръщайки се в добре познатите ни хлоропласти в съвременните фотосинтезиращи еукариоти. 

Въпреки че молекулярното датиране се приема за точно, липсата на преки доказателства за съществуването на фотосинтезиращи организми от този период донякъде поставя под въпрос доколко може да му се вярва в този случай. До момента само няколко микрофосила са определени като цианобактерии, повечето на базата на косвени доказателства. Само един – P. filiformis – със сигурност спада към тази група бактерии и е датиран на 1 млрд. години.

Но най-ранните сигурни данни за протичане на фотосинтеза доскоро бяха от фосили на 550 млн. години. В тях са открити характерните структури на тилакоидните мембрани. Тилакоидите се откриват в някои цианобактерии и в хлоропластите на растенията. Те представляват дискове, подредени в стълбчета (като монети), и увеличават площта на мембраните, върху които се разполагат комплексите от протеини, извършващи фотосинтезата.

Този сигурен белег за извършване на фотосинтеза е открит в новоописани микрофосили на цианобактерии от Канада и Австралия. След специална процедура за извличането им от каменния субстрат и нарязването им на много тънки срезове те са анализирани с помощта на електронен микроскоп, който е разкрил характерните слоеве на тилакоидите. Канадските фосили са датирани на около 1 млрд., а австралийските – на 1,7 млрд. години. Това измества най-ранното пряко доказателство за протичане на фотосинтеза с 1,2 млрд. години и ни доближава значително до началото на процеса.

Откритието, освен че е интересно само по себе си, дава информация и за момента, в който от общия предшественик са се обособили два вида цианобактерии – със и без тилакоиди. Според молекулярните данни това се е случило по-рано, така че търсенето на преходни фосили ще продължи. Точният момент е интересен за учените, защото една от хипотезите е, че появата на тилакоидите е направила процеса на фотосинтеза много по-ефективен, водейки до стремглавото покачване на нивата на кислород на планетата. Авторите предлагат методът да се използва за анализ и на фосили на водорасли и растения, за да се стесни предполагаемият период, в който се е състояла ендосимбиозата на фотосинтезиращите прокариоти.

Хриле или криле, крака или крила

Друга загадка на еволюцията е появата на крилата при насекомите – въпрос, по който се води дългогодишна научна полемика. Летящите насекоми са били първите животни, разпространили се в широки ареали, което им дало достъп до повече хранителни ресурси. Основните хипотези са за „летящата катерица“ и за „летящата риба“, в зависимост от това къде вероятно са живеели първите летящи насекоми – на сушата или във водата. Според първата хипотеза крилата произхождат от видоизменени крака, а според втората са възникнали от трахейните хриле, които са изходни отверстия на дихателната система при водните насекоми и имат малки образувания, подобни на крила. Сравнително нова „хибридна“ хипотеза е, че всъщност крилата са се развили от структура, образувана от сливането на крайници и хриле.

В подкрепа на всяка от трите (както и на техни алтернативи) може да се цитират много публикации, но едно от последните геномни изследвания показва връзка в развитието на крилата и хрилете при представител на разред Еднодневки. Заедно с водните кончета те имат морфология, много сходна с древните им предци, а освен това нимфите им живеят във водата, което налага наличието на трахейни хриле в началото на живота им. При анализа на данните се установява, че набор от гени, свързани с крилата, е много добре запазен при представителите на крилатите насекоми.

Интригуващо е и откритието, че транскриптомната програма (наборът от гени и последователността, в която се активират за провеждането на биологичен процес), отговорна за крилата, се състои от гени, които са част от други генни мрежи. Ако се групират по органи, най-близко са хрилете, споделящи 43% от гените, активни при формирането на крилата. При сравняване на тези общи гени с аналозите им в плодовите мушици (Drosophila melanogaster; класически моделен организъм) почти половината от тях имат ясна роля в развитието на крилата.

А в скорошна публикация на базата на фосили чешки учени показват как може да се е стигнало до образуването на крилата при вид, живял преди 300 млн. години. Находката е много интересна, защото са открити запазени следи от различни стадии на развитието на насекомото, което е позволило да се направи пряко сравнение между тях. Ларвите, приличащи малко на трилобити, имат структури, подобни на трахейни хриле, по периферията на тялото си, което предполага, че са живеели във водата. На трите сегмента, разположени най-близо до главата, се наблюдават сходни образувания, които при възрастните се превръщат в крила. Според авторите това е силен аргумент, че еволюционният произход на крилата е от протоструктури на хриле.

Не е ясно дали ще получим отговор на въпроса как са се появили крилата при насекомите, но е напълно възможно той да бъде съвършено различен от сегашните хипотези или да е странна комбинация между тях. Еволюционните процеси понякога са криволичещи и са истинско предизвикателство за учените, които се опитват да ги разберат.