Липсващият Пеевски – и възможната турска следа

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/peevski-izbori-2021/

Историята на Движението за права и свободи не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава,

за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.

Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия) журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на одиозния депутат не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него

по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от Посолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна?

И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

Заглавна снимка: © „Тоест“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Отново за детската болница 

Post Syndicated from Колектив original https://toest.bg/otnovo-za-detskata-bolnitsa/

Автори: Анета Василева, Росица Браткова и Кристина Техова

Въвеждащ текст на арх. Анета Василева

Студентските дипломни проекти у нас обичайно стоят в ъглите на уж голямата архитектура. Приемат се за част от чиракуването по пътя към занаята. Така всяка година стотици проекти се мислят с месеци, но остават достъпни за една шепа хора, далеч от осветеното публично пространство. Това, разбира се, е зле и за образованието, и за обществото. За образованието – защото видимостта увеличава отговорността към крайния продукт, а за обществото – защото пропуска онези архитектурни дипломни работи, които искат и всъщност могат да участват в дебатите на времето ни.

Именно един такъв проект ще ви представим сега – проекта на Кристина Техова за нова Национална детска болница в София, защитен в края на януари 2021 г. в Архитектурния факултет на УАСГ.

Когато през май 2020 г. в „Тоест“ излезе текстът ми „За изоставените строежи, новите болници и пропуснатите шансове“, смятах, че отдавна има обществен консенсус за това как трябва да се подходи към проблема. В крайна сметка казусът „Нова детска болница“ беше една от темите на 2019 г. и продължи да е актуален през 2020 г., та чак до днес – тема на много статии, подписки, протести и публикации. Не вярвах някой сериозно да мисли, че изоставеният от 30 години строеж в двора на Александровската болница би могъл да покрие изискванията за съвременна болнична архитектура.

Публичен конкурс, събаряне и нов проект или нов парцел и шанс за истински добра архитектура за деца – това бяха все възможни решения отвъд елементарния инженеринг и поредните милиони, похарчени за глупав ремонт. Няколко седмици по-късно имаше и решение на властта: „Събаряме старата сграда, строим нова“, обеща Борисов на среща с гражданската инициатива „ЗА истинска детска болница“. После дойдоха летните протести срещу правителството, есента с втората вълна на COVID-19… и темата „Нова детска болница“ някак заглъхна.

Това е обичайно свойство на важните дебати у нас – някак заглъхват.

А след време внимателно се активират, тествайки издръжливостта на гражданската енергия (като с един друг прелюбопитен казус – съдбата на т.нар. Къща с ягодите в София). Така още в средата на септември м.г. „24 часа“ подготви публиката за възможен финал на сагата с детската болница. „Още 40 години очакване за детска болница?“, реторично попита вестникът. „Днес е крайно време министър Ангелов и поканените от него на дискусия да решат – чисто нова сграда или ползване на скелето от 1987 г. Със сигурност ще има недоволни, но децата не могат да чакат още 40 години за болница“, завършва храбро статията.

Затова ми се иска да държим дебата отворен, включително и с такива проекти като дипломната работа на Кристина. Иска ми се цялото общество да е наясно, че истинска детска болница в България може да има и тя да изглежда по много и най-различни начини – и в никакъв случай не непременно като болница.


Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница

Росица Браткова, дипломен ръководител

Целта на проекта на Кристина Техова е, на първо място, да се излезе от клишето на функционализма и да се отдаде по-голямо значение на начина, по който архитектурната среда въздейства на обитателите си. Това е толкова по-важно в разглежданата задача, тъй като става въпрос за болни деца, които прекарват значително време в тази среда. Архитектурното решение е резултат и от сериозно проучване на съвременни детски болници в Европа и Северна Америка.

В разработката си Кристина Техова избира павилионната структура на болницата пред коридорната, като основна тема е връзката със заобикалящата природна среда, в това число и контактът с терена. Сградата е комбинация от широкоплощна структура с вътрешни осветителни дворове и павилиони, разделени от по-големи зелени площи. Във всеки павилион се помещава по едно отделение, а топлите връзки между тях и основната сграда са в сутерена и първия етаж. Въпреки голямата обща площ на сградата, мащабът ѝ не превишава допустимото за детското възприятие. За това допринасят разбиването на отделни обеми според функциите, неравномерното разполагане на отворите по фасадите и ажурната дървена облицовка. Покривите са максимално използваеми.

Този учебен проект не бива да се разглежда като реално конкретно предложение за Националната детска болница, а по-скоро като предпоставка за начало на един сериозен обществен дебат за това как трябва да изглежда подобна сграда. Защото при такава мащабна инвестиция, каквато е една съвременна болница, разликата между добрата и посредствената архитектура е финансово пренебрежима (особено като се отчете времевата рамка на целия живот на сградата), но нематериалните ползи от качествения проект са огромни.

Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница

Кристина Техова, дипломант

Искам да представя един различен подход към болничната архитектура, в който основен фокус са пациентите, как те се чувстват на това място и как то може да помогне на оздравителния им процес.

При избирането на подходящо място прецених, че предоставеното по наличното задание има няколко недостатъка:

  1. изграждането на още една голяма болница в карето на Медицинската академия не предполага бърз достъп до нея от и извън града поради тежкия трафик около мястото;
  2. петното, отредено за изграждането ѝ, предвижда високоетажна сграда, където децата няма да имат досег с природата и терена, а ще бъдат затворени по етажите и гледката от тях ще бъде към други стари болнични сгради.

Затова избрах терена на „София Ленд“, където:

  1. има бърз достъп до мястото в града, с автобусни спирки и метростанция, и от други градове – поради близостта с бул. „Цариградско шосе“;
  2. намира се на границата между града и гората – предпоставка за добра връзка и с двете;
  3. теренът е достатъчно голям за изграждане на ниска широкоплощна сграда, която да работи като един организъм;
  4. има предпоставки за обособяване на нов „здравен център“ поради близостта до болница „Токуда“ и офисите, които могат да бъдат давани под наем на фармацевтични компании;
  5. самата история на мястото, отнето от гората за създаването на „София Ленд“, който е предназначен за децата – след години забрава то може да бъде възродено и отново да служи на децата, връщайки дори и природата в себе си.

Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница
Национална детска болница

Намирайки се на границата между гората и града, самата сграда пресъздава мястото, където тези две явления се срещат и навлизат едно в друго. Тя представлява дифузна среда, съставена от обеми, проникващи в гората, и множество зелени зони, разпръскващи се между тях. Коридорите в нея не са дълги и тъмни, а добре осветени, отвеждащи погледа ни към зелени вътрешни дворове, минавайки през общи пространства за изчакване и игра. Големият мащаб, който предполага сградата, е разбит на по-малки обеми с разместени прозорци, които създават един малък детски град. Павилионната структура на отделенията създава чувство за дом у децата, а цветните колони им служат за ориентир и са част от детската игра.

Чрез тези изразни средства е представен един свят, който много лесно се възприема от детската психика. Близостта с природата е здраво свързана с оздравителния процес на децата. Основната цел на проекта е пълното бягство от усещането за болница такава, каквато познаваме, като се акцентира на положителното влияние на архитектурната среда върху състоянието на децата и тяхното здраве.

Заглавно изображение: © Кристина Техова

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Как преподаваме и учим история

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/kak-prepodavame-i-uchim-istoriya/

„Училище на ХХI век“ е съвместна рубрика на „Тоест“ и „Заедно в час“, в която ще ви представим успешните практики в българското образование и ще търсим работещи решения за неговото подобряване.

В българското общество липсва консенсус за основни важни исторически периоди – от националния празник до тоталитарния режим между 1944 и 1989 г. Това е една от причините преподаването на история в училищата и изобщо разговорите за историята да бъдат повод за полемики, казва Юлия Мишкова, преподавателка по история в прогимназиално училище и обучителка във Фондация „Заедно в час“. С нея разговаряме два дни преди националния празник.

За Юлия е важно децата да преживяват историята не като предмет, в който се наизустяват дати, събития и имена, а като област, помагаща за откриването на взаимовръзки между факти, епохи и идеи; като наука, която ни разкрива, че случилото се преди много време може да се повтори, и следователно историята е важен ориентир.

Преподаването на историята като наука

В началния етап на основното образование се изучават предмети като околен свят, целящи да създадат по-скоро патриотична нагласа у учениците, от които се очаква да познават историята на своя край, род, да могат да свързват конкретни личности и събития. Когато питам Юлия дали може да говорим за националистически цели в подобен вид преподаване, тя отхвърля идеята и казва, че образованието в началния етап не е историческо, а по-скоро номинално покриване на знания за личности и периоди, които като общество смятаме, че всеки трябва да познава.

Когато говорим за личности като Левски и Ботев или за събития като 6 септември и 3 март, има много акценти, които могат да бъдат изведени на преден план, и зависи от учителя по какъв начин ще ги постави в контекст. Възрастта от първи до четвърти клас не предполага учениците да имат по-развито абстрактно мислене и е трудно да се влага прекалено усилие в изграждане на различни взаимовръзки. 

Има учители, които избират да акцентират върху силните послания от делото на нашите възрожденци: че по същия начин от нас зависи да правим възможно най-доброто за страната ни, от нас зависи да очакваме различни неща от управниците ни – идеи, които са и същината на заветите на тези хора. Но има и друга парадигма, през която върви разговорът за такива личности – акцентира се върху жертвеността на изстрадалия български народ, от който са излезли едни апостоли, поели вековната мъка на хората. 

Ролята на учителя и неговото разбиране са важни. Учебните програми имат логични гледни точки за изграждане на този светоглед. В частта, която по-ясно описва какво се очаква като компетентност и резултати от ученика до четвърти клас, са заложени – поне на ниво програма – европейските ценности и нагласи, познаване на многообразието. И от изпълнението зависи как те ще стигнат до учениците.

За какво ми е да го уча това?

Когато Юлия Мишкова започва да преподава, ѝ прави впечатление, че нейните петокласници вече имат изградена нагласа към предмета, макар и повечето да се сблъскват с него за първи път. На онези, които лесно запаметяват информация, историята им харесва и могат да рецитират факти за тракийската култура и Васил Левски. За другите обаче този предмет е безсмислен, няма какво да вземат от него и питат учителката си за какво им е, като могат да проверят датата с едно търсене в интернет. Въпросът се задава толкова често, че Юлия подготвя цял документ, в който излага своите аргументи.

Голямата цел на обучението по история е създаването на активни и ангажирани граждани, като това е било практика и в преподаването на историята след Освобождението и преди 9 септември. Юлия Мишкова разказва, че винаги се опитва да пречупва ключови идеи в отделните епохи през съвременната призма, която да показва на учениците, че едно събитие е значимо не само в миналото, но че същите ситуации и пречки може да се срещнат и днес.

Според нея е важно да се надскочат заучените фрази, които чуваме от ученици, учители и в обществото по отношение на българската история. Изграждането на национално самосъзнание също е сред аргументите, но учителката подчертава, че не е редно да смесваме исторически факти с други (например литературни) представи за миналото, а трябва да мислим критично за събития и личности, както и да разбираме по-големия свят, изучавайки историята на България редом със световната.

Ако един учител реши да ползва идеи от няколко учебника, така че да направи готин и вдъхновяващ урок за Санстефанския мирен договор, се получава хубаво. Но ако той реши да следва сляпо само единия учебник, с който работи, да мине през познатата за много от нас процедура – 25 минути да диктува план на урока, след което да кара учениците да попълват учебната тетрадка, – най-вероятно няма да се постигнат добрите намерения на ниво програма.

За малката, голямата, световната и близката история

„Всички отлично знаем, че немалко от хората, които преподават и до ден днешен, са обучени в отминалата историческа епоха в България. И има конкретни причини да виждаме един определен прочит на историята. Разбира се, ние надмогваме този прочит след 1989 г., но въпросът е до каква степен хората са готови да приемат нова гледна точка, тотално различна от тази, с която са обучавани и са свикнали да работят“, коментира Юлия Мишкова.

Но „малката“ история, която се преподава в училище, е част от по-голям дебат. За нея има проблем на ниво общество с назоваването на определени епохи – например дали говорим за „османско владичество“, или за „турско робство“, каква е склонността ни да приемаме друго виждане за тези понятия. Тук идва ролята и отговорността на академичната гилдия, която трябва да прокарва такъв тип дебати в обществото; да отчита различните интереси, които фигурират, когато се появи някакъв по-критичен разговор за названията. Това включва и написаното в самите учебници, готовността на авторите на програмите да защитават по-различни и нови гледища. Юлия е категорична, че отговорността пада не само върху учителите.

По този дебат на първо време няма обществен консенсус и не знам доколко е възможно да се постигне такъв. Дори в академичната гилдия въпросът не е изчистен и приключен, периодично виждаме в публичното пространство спорове по подобни теми и ефекта им над учениците. 

Положителната промяна в системата е налице, както е видно например в комбинирането на българската и световната история в по-новите програми. Юлия дава пример със Средновековието, което се изучава както на местно ниво, така и като част от Европейското средновековие. Учениците не гледат на процеси като създаването на българската държава или установяването на византийската власт като на нещо изолирано, а като на европейски феномен.

Тоталитарните години също присъстват и в програмите, и в учебниците. За пръв път децата се сблъскват с концепцията в седми клас, като за Юлия отново е интересно на какво наблягат авторите. Тя казва, че е нужно да се отсеят основните идеи – според нея не е необходимо седмокласници, които не изучават профилирано история, да имат детайлни познания за пленумите на ЦК и през коя година какво решение се е взело.

Множество феномени, които преживяваме и ще преживяваме години наред, можем да проследим през историята – икономически, политически, граждански процеси. Важно е от този период да се изведат максимално всичките уроци, които да учим и осмисляме заедно: Какво означава един човек да взема решенията? Какво означава държавата да подсигурява всичко? А за реализацията на своята идея да унищожиш всичките си политически опоненти? Да се възползваш от властта си? Какво означава обаче и държавата да се грижи и да поощрява определени сектори, като спорт и култура – области, които днес са на заден фон за управляващите поради редица обстоятелства? Трябва да осмислим в дълбочина какво се очаква от нас като граждани, какво можем и следва да правим. 

Особено за близкото минало Юлия Мишкова забелязва, че децата също имат изградена нагласа. Ако Средновековието или Древен Египет са новост за тях, то в изучаването на комунистическата епоха те влизат с мнение и емоция, наследена от родителите – че е било или по-лошо, или пък по-хубаво. Преподавателката разказва, че не е чувала балансирано мнение от своите ученици. Тук тя отново подчертава колко е важна реакцията на учителите – особено на онези, които са живели през този период и имат склонност да обобщават колко по-хубаво и различно е било, или съответно да правят обратните крайни оценки.

Редно е децата и учителите да знаят, че историята може да развие безкрайно много умения. Когато Юлия преподава, тя се старае децата да участват заедно в проекти, да преговарят знанията си чрез игри, които измислят сами, да правят макети. Разказва например, че когато са учили древна история, с учениците ѝ са направили възстановка на атинската Агора и са вземали различни решения в нея. Това са занимания, които разпалват интереса на децата към учебния предмет, свързват миналото с настоящето и водят до хубави преживявания.





Училищни проекти по история © „Заедно в час“

В прогимназиалното образование се развиват и умения, свързани с четивната грамотност (способността да разбираме какво четем, и да отсяваме най-важното, да различаваме факт от мнение, да предаваме информация със свои думи, а не с повтаряне и рецитиране) и критичното мислене, включително и развиване на меки умения. Децата работят в екип, изготвят макети на културно-исторически паметници, посещават музеи.

Човек се учи да отсява важното и да се ориентира в текста, независимо дали е медиен, или друг. Историята развива умението да анализираме, да оценяваме различните гледни точки, да подбираме аргументи и да знаем дали те са силни, или не. В контекста на приближаващите избори например да се ориентираме за кого да гласуваме, да видим дали предложенията на политиците са реалистични. Защото знаем, че често нещо ни се обещава, но то е невъзможно.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Заедно в час“
Юлия Мишкова е завършила специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“ в СУ „Св. Климент Охридски“, по-късно се включва в програмата „Заедно в час“ и три години преподава история в столично училище. Опитът, който натрупва като учител, както и академичните ѝ интереси я убеждават, че образованието е най-смислената инвестиция за развитието на обществото. В последните години е съавторка на помагала за гражданска активност и медийна грамотност, насочени към учители, както и на цялостната методика за измерване на дигитално-медийни компетентности сред гимназисти в България. Работила е като мултимедиен редактор на електронни учебници по история, а в момента отговаря за обученията на учителите първа година в „Заедно в час“.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На второ четене: „Литературен обяд и други разкази“

Post Syndicated from Севда Семер original https://toest.bg/literaturen-obyad-i-drugi-razkazi/

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Литературен обяд и други разкази“ от Ейлиш ни Гуивна

превод Димитър Камбуров, изд. ICU, 2019

Как този сборник с разкази се появява на български е цяла история. Не че ирландската писателка, носителка на ПЕН и с номинация за престижната награда Women’s Prize for Fiction (тогава Orange Prize), има нужда от допълнителен повод, за да бъде превеждана. Такъв все пак се е появил. Тя е посещавала курса на Димитър Камбуров в Дъблин, който ѝ преподава български, а после и я превежда като прощален жест към Ирландия. А защо самата тя учи този език – за да може да разговаря със снаха си и внучето си на техния език.

Случайностите се появяват и в сборника ѝ горе-долу толкова често, колкото и в живота. Рядко са така сантиментални и мили, колкото е историята с ученето на български. По-често хората се научават как да използват нож, отколкото език.

Писателката е майстор в това да описва съвсем обикновени личности, с които се случва нещо необикновено. Тя вярва, също като друг писател от разказа, дал име на сборника, че пистолетът не трябва да бъде на масата още в първия акт, за да гръмне в третия. Не става така в живота – пистолетът е скрит, докато някой не реши внезапно да го извади. Така е и в разказите ѝ.

Впрочем страхотно е писателите да пишат за писатели, особено когато притежават чувството за ирония на Ейлиш ни Гуивна. Тънкият ѝ хумор описва и литераторите, отдадени на разточителен обяд в доволството от успеха си и членството в престижен клуб, и онзи техен колега, който набързо яде евтин сандвич с риба тон, докато си повтаря, че е по-добър от всички други (с неговата „мрачно мъжествена иронична проза с нюанси на l’écriture féminine“).

В друг разказ със същите герои прилежна секретарка е направила списък на творбите, които кандидатстват за финансиране: 20% са спомени от детството, 15% се отнасят за ракови заболявания, 20% са исторически романи, третиращи Големия глад или Първата световна война, и 20% са първолични наративи, разказани от слабоумни люде със смешни диалектни навици.

Почти такава е разбивката и при самата писателка, която пише за детството, за загуба и скръб, за хора с диалектен говор и дори за исторически личности и Големия глад. В сюжетите се появява забраната за аборти в Ирландия по начина, по който се е появявала и в самия живот на хората – като нещо, в което те са твърде неопитни, за да се справят. И в крайна сметка – като повод да се роди едно непоискано дете.

Харуки Мураками, друг писател, който също пише и романи, и разкази, казва, че разликата между двете е като между гора и градина. В градината няма как да се изгубиш, но пък докато я разглеждаш, се възхищаваш на мисълта, която е подредила всичко и е отгледала плодове от семе. В този сборник дребните детайли разкриват цели характери. За една героиня е ужасно да прилича в лице на леля си, от която я е срам заради умствената ѝ изостаналост – и в крайна сметка това се оказва толкова мощна тема, че отеква в целия живот на разказвачката. Друга героиня ни се разкрива внезапно, щом научаваме какъв е цветът на косата ѝ.

„Когато се почувствам завладяна в процеса, ми се иска да продължа да пиша възможно най-дълго, да не спирам“, сподели ми авторката в интервю през 2019 г. Когато четеш разказите ѝ, личи наистина колко е завладяна от процеса. Харесва ѝ да жонглира с думите. Затова е интересна тук работата на преводача, която той описва и защитава в увода си (който може би е по-мъдро да се прочете накрая, за да се влезе при разказите с по-малко очаквания).

Ни Гуивна поне донякъде черпи от собствените си преживявания. Не че е необходимо да познавате биографията ѝ – и с просто око се забелязва къде години опит или обич се побират в няколко изречения. Тя дълго време е кураторка на Националната библиотека на Ирландия, а нейна героиня се влюбва именно на такова място, след като се сблъсква с почти митична стара копирна машина (и с едно „хармонично деловито жужене, музиката на четенето и воденето на записки. Още малко и ще чуеш как мозъците си приказват с текстовете“). Пък и няма как ей така да се напишат тези изречения за чужденка, която се влюбва в българско село:

Би могъл да се влюбиш в мястото, ако се доверяваш на външния вид и пренебрегнеш постоянното дуднене колко безнадеждно е всичко в тази страна, какъв провал е икономиката и колко корумпирано е правителството ѝ, каква заплаха са циганите и как всичко е тръгнало на провала. Можеш да пренебрегнеш това и да се заслушаш във веселото цвърчене на птичетата, в мързеливия лай на някое куче, в жуженето на лятото в малиновите храсти. Можеш да си затвориш ушите за неуморния ропот относно престъпност, корупция и емиграция и да се отдадеш на мириса на розите и на гледката на хиляди слънчогледи. (Може ли страна, която отглежда рози и слънчогледи като продукция за износ, да е дотам корумпирана?)

И все пак нейният поглед, също като на чужденка в друга държава, по правило остава външен (понеже е писателски). Рядко обаче погледът отвън е едновременно честен и емпатичен, какъвто е нейният. А още по-рядко е тази оценка да бъде гарнирана с такава тъничка ирония, която не прекрачва към злостно наблюдение. Всичко това също допринася за фантастично изненадващите ѝ разкази.

Заглавна илюстрация: © Елена и Лина Кривошиеви

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Нещата, които не знаем

Post Syndicated from Нева Мичева original https://toest.bg/neshtata-koito-ne-znaem/

Моята тема е „Какъв е смисълът да съм жив?“.

Този въпрос ми задава баща ми, след като претърпя злополука и сега е на инвалиден стол – зависим, покорен. Аз, разбира се, измислям много смисли, с които някак да му вдъхна кураж, но уви, улавям се, че и аз самата, няколко дни преди четиридесет и третия си рожден ден, си задавам същия въпрос. И не, не че нямам стойност в живота си, стойност, която е неоспорима, но пак си мисля – какъв е смисълът да си жив, когато животът ти не „кликва“ в стандарта, когато нищо не е спрямо общите, дори либерални очаквания? Когато усещаш, че не допринасяш с нищо съществено на близките, приятелите, колегите, когато си леснозаменим?

Така се случва, че животът често ме среща с хора в подобни дилеми, затова, Нева, питам Ви – какъв е смисълът да си жив?

Сърдечни благопожелания,
Валерия

Не помня стихотворения наизуст. Не помня имената на 30 от 40-тимата си колеги от магистратурата по журналистика. Не помня дори дума от съдържанието на първата повест, която преведох от италиански. Обаче помня следното: преди години в една много богата страна един човек, пришълец като мен, ми разправи как работи в барчето към фитнес клуб за подбрани посетители, където веднъж един от гостите си поръчал портокалов сок и като получил отговор, че няма, се разплакал. Истината е, че не помня също и къде и кога чух този анекдот, нито от кого, но помня, че се засмяхме и укорително поклатихме глави – виж, значи, какви са разглезени тези западняци.

Допускам, че не съм забравила комбинацията от портокали и сълзи както защото ме е озадачила, така и защото знам, че съм реагирала неадекватно на нея. Може човекът да е заплакал, защото нещо в акцента на онзи насреща му е напомнило за акцента на любимата му баба. Може в джоба му да е бипнал телефон, на който цял ден е чакал от ветеринаря вест за смъртта на старото си куче. Може в същия момент да е видял часовника над главата на бармана и да е осъзнал, че е пропуснал първата изява на дъщеря си на пролетното тържество в детската градина. Може „портокалов сок“ да е било парола, чието оставане без отзив означава за питащия – международен шпионин – предстоящото му елиминиране…

Мила Валерия, първият ми импулс беше да започна да привеждам смисли (като Вас) и да цитирам оцелели от Холокоста, жертви на страшни лични трагедии, исторически икони на борби за справедливост от всякакъв вид. За жалост, трагедиите и несправедливостите изобилстват, така че препратките са безброй и всякакви, някои от които със сигурност приложими и извън специфичните си контексти. Но глупаво и упорито тази случка, която дори не е случка и около която съм изтрила почти всичко, се връщаше в главата ми и помиташе всичко.

Може би защото животът е твърде разнообразен и на първо гледане рядко е прозрачен. Може би защото често не сме в състояние да разтълкуваме и най-семплия детайл, камо ли сложна ситуация с разклонения във всички части на битието ни. Може би защото смисълът на думата „смисъл“ се мени според фона си като кожа на хамелеон (логика, предназначение, стойност и какво ли още не). Може би защото на едно голямо преодоляване на бариери на този свят се падат милион незрелищни или разсрочени пропълзявания под тях и соченето на чуждия пример, вместо да помага, сякаш вменява вина…

Валерия, много съжалявам за злополуката, която е внесла болка и смут в живота на баща Ви и на онези, които държите на него. Свикналият на определена самостоятелност може много да страда от отсъствието ѝ, особено ако то е настъпило внезапно и за постоянно. А чувството, че няма как да помогнеш на страдащия си близък, е унищожително. Цялото бъдеще, каквото е било възможно и желано, рухва и на негово място се появява ново, недефинирано чуждо пространство, където изградените навици и разбирания не важат, а опитът трябва да се рестартира от А и Б, и то при сериозна съпротива на средата (в България за всички, които не са в бойна форма и с голям късмет, справянето е трудно). Съзнавам го и съчувствам.

Но няма начин да е само това. Смисълът, както често сме говорили и тук, се създава, а не съществува като външна даденост – той е инструмент, не същина. И постоянно се мени в съотношение с всичко, което сме, знаем и ни е необходимо. В една неразгадана още ситуация, в която предишните смисли спират да важат, със сигурност има други смисли, които могат да се извлекат или наложат. Неизвестната територия има неизвестни отговори на въпросите, които са ни важни, и преди да сме се постарали да ги избистрим, чисто и просто не знаем кое и колко си заслужава. Вашият баща е личност със свой път и облик и е обичан, нужен. Това е ясната част. Ако оттам нататък е неясно, вероятно трябва да се разучи.

Какъв е смисълът да се привързваме към каквото и да било, при положение че срокът на всичко изтича толкова скоро? Какъв е смисълът на приятното: красивата фраза, шарената птичка, вкусната храна, обаждането на приятел, новото знание, финия аромат на цвете? Какъв е смисълът да мислим дали има смисъл да сме родени, щом сме родени? Бива ли значимостта на отделния човек да се обвързва със дееспособността на тялото му? Не страдат ли от чувство за непригодност повечето мислещи хора? Иска ми се да Ви пиша по тези въпроси, но отговорите ми на тях варират толкова, че не стават за свързано изречение. Ако позволите обаче, ще ги заместя с нещо, което ме разсмя днес. От „София Филм Фест“ са пуснали реклама с еднорог за новото си издание и слоганът е „Щом го виждаш, има го“.

Никога на двама души, на които им се случва едно и също, не им се случва едно и също. Ако в два съседни офиса на една горяща сграда двама души на еднаква възраст, с еднакво образование и еднакви физически данни се чудят дали да хукнат по стълбите, или да скочат от петия етаж, те пак не са в едно и също положение. Колко драматично и (не)поправимо ще им се види всичко и как ще действат, ще зависи от куп предпоставки: дали са свикнали да правят бързи избори, вярват ли си достатъчно, кой ги чака вкъщи, обичани ли са се чувствали в детството си и т.н., и т.н.

Фактът, че всички хора имат проблеми, нито решава нечий проблем, нито приравнява всички хора. Никога не сме съвсем наясно какво им е на другите и никога не сме в идентична позиция с тях. Но и никога не сме съвсем извън картината. Някой вече е там по своя си начин, друг е минал, трети пристига. Не сме сами. Има някой, който може и иска да помогне. И някой, който се нуждае от помощ. Пътят понякога минава през мъчителни участъци, в които единственият ни шанс е да искаме, да вземаме, да питаме, да викаме – само и само да се ориентираме. Много вярвам, че нещата, които още не знаем, крият и хубави изненади. Светът е богат, а стига да имаме поне малък марж за лично действие, възможностите за изпитване и предизвикване на радост, както и възможностите за смисъл са константа, дори да не се виждат веднага.

Мисля си, мила Валерия, че в момента най-настойчиво ми се ще да Ви кажа: не бъдете стоици. Стоицизмът върши работа, когато врагът те изтезава, а ти не искаш да издадеш другарите си. Но в мирния делник на държава като нашата, където често спасението ни са другите, няма нищо по-безпочвено и безплодно от срама, че си се оказал с проблем, или от гузността да го изречеш. Трудностите са за преодоляване, не за отглеждане. А преодоляването е най-осъществимо чрез групово усилие. Говорете със специалисти, приятели, добронамерени познати и непознати. Търсете разбиране. Търсете съвети от опит. Търсете експертно мнение. Търсете си правата. Ако ви идва да сте героични, бъдете, а ако не ви идва, не се измъчвайте – почакайте и пробвайте малко по малко.

Нарочно не публикувам един пасаж от Вашето писмо, който се отнасяше лично до мен. Искам да Ви кажа, че той ме извади от момент на тъмнина и чувство за пълна ненужност. Напоследък всички сме изтощени, повярвайте ми, всички, без оглед на това кой колко възрастен, енергичен, богат и просветен е. Пандемията вкара твърде много трагичност и несигурност в ежедневието на целия свят и това ни се отразява. Чувам от иначе динамични и ясномислещи хора от къде ли не, че се будят без мотивация и си лягат без надежда; че ги е срам да имат съвсем сносен живот и въпреки това да се чувстват изстискани; че ги нагазват неочаквани тъги. Нормално е. До време е. Уморени сме да крачим през мъгливи обстоятелства към неясна цел, и то под угроза. Бъдете търпелива със себе си. И не спирайте да разговаряте и да търсите варианти, защото така пораждате добро – за другите, но и за Вас, убедена съм.

Преди няколко дни моята приятелка Аня ми прати снимката, която виждате горе. Това синьо ми подейства толкова добре, че попитах Аня може ли да Ви я препратя в рубриката, и тя с удоволствие се съгласи. Ето какво разказа:

Това е Касторферзее в Североизточна Германия. Тук през 70-те дядо ми и още няколко ентусиазирани рибари си построили барачки на брега – за такъмите и за лодките (гребни, понеже в езерото е забранено моторизираното придвижване). Дядо обичаше това място и го навещаваше почти ежедневно, когато се пенсионира в началото на 80-те. Аз карах много от ваканциите си у тях и той често ме водеше там, имам прекрасни детски спомени… Бараката и досега е на нашите. Мирно, тихо местенце – под стряхата гнездят лястовици. Много други птици живеят и се множат из околностите: гъски, патици, орли… В езерото има остров с къща на него. Била построена от някакъв херцог, чиято дъщеря боледувала от туберкулоза – да ходи лете там, да диша. Тя, за съжаление, не оздравяла и починала на 17. Днес къщата принадлежи на една природозащитна организация…

Заглавно изображение: Езерото Касторферзее © Anja Kootz
„Говори с Нева“ е рубрика за писма от читатели. Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Случка, върху която да поразсъждаваме, чуденка, която да разчепкаме още малко, наблюдение, към което да добавя друго. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (1–5 март)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-1-5-march-2021/

Емилия Милчева

Първичен бульон. Така според Емилия Милчева изглежда българската политическа действителност в началото на предизборната кампания, погледната отвисоко. Надълбоко засега е трудно да се гмурнем – вероятно заради отсъствието на всякакви дълбочини. За добро или лошо, изглежда, че ни очаква донякъде предизвестена кампания. И все пак Емилия има какво да каже за великолепната шесторка и техните ахилесови пети.

Венелина Попова

Отсъствието на Делян Пеевски от листите на ДПС звучи повече като закачка, отколкото като голяма изненада. Единствената загадка зад този ход е дали това се е случило под някакъв натиск, или е просто стратегическо разместване на фигурки по шахматната дъска. Венелина Попова коментира в малко по-различен от очевидния контекст в статията си „Липсващият Пеевски – и възможната турска следа“.

„Отново за детската болница“ е съвместен текст на Анета Василева, Росица Браткова и Кристина Техова, с който припомняме една от горещите теми през 2020 г. Този път гледната точка към нея е пречупена през призмата на идеите, вложени в един студентски дипломен проект, защитен в края на януари т.г. в Архитектурния факултет на УАСГ.

„Иска ми се цялото общество да е наясно, че истинска детска болница в България може да има и тя да изглежда по много и най-различни начини – и в никакъв случай не непременно като болница“, пише арх. Василева. Благодарение на нея имаме възможност да се запознаем с великолепните идеи в тази дипломна работа, която иначе би стояла „в ъглите на уж голямата архитектура“.

Йоанна Елми

Продължаваме съвместната си рубрика със „Заедно в час“ за добрите практики в образованието с нов материал на Йоанна Елми, който този път е посветен на преподаването на история. За малката, голямата, световната и близката история, за историята като наука, за преплитането на фактите с литературните образи от миналото Йоанна разговаря с Юлия Мишкова, преподавателка по история в прогимназиално училище и обучителка във Фондация „Заедно в час“.

Севда Семер

В редовната ни рубрика „На второ четене“ Севда Семер този път ни препоръчва един много разнолик сборник с разкази от ирландската писателка и носителка на наградата ПЕН Ейлиш ни Гуивна. „Писателката е майстор в това да описва съвсем обикновени личности, с които се случва нещо необикновено – пише Севда в препоръката си за „Литературен обяд и други разкази“. – Тя вярва, че пистолетът не трябва да бъде на масата още в първия акт, за да гръмне в третия. Не става така в живота – пистолетът е скрит, докато някой не реши внезапно да го извади. Така е и в разказите ѝ.“

Нева Мичева

„Какъв е смисълът да съм жив?“ е един от най-трудните въпроси, на които може да се наложи да търсим отговор. Нева Мичева се захваща точно с тази нелека задача в най-новия си текст от рубриката ни „Говори с Нева“, озаглавен „Нещата, които не знаем“. Нека завършим тазседмичния ни брой с тези две нейни изречения:

… в мирния делник на държава като нашата, където често единственото ни спасение са другите, няма нищо по-безпочвено и по-безплодно от срама, че си се оказал с проблем, или от гузността да го изречеш. Трудностите са за преодоляване, не за отглеждане.

Приятно четене!

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Умиранията в България 2010-2021 г.

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/smartnost-2021/

Това е просто нова версия на интерактивната графика, която направих през ноември миналата година, но с обновени данни за 2021-ва. Повече подробности как я направих ще намерите в предишната ми статия.

Показва общата смъртност през последните дванадесет години. Дава добра представа за измеренията на втората вълна от коронавирус и жертвите, които донесе със себе си. Полезна е, защото може да се разглеждат различни възрастови групи и пол, както и да се сравнява спрямо населението и в абсолютни стойности.

Разликата с тогавашната е, че данните след 2015-та са взети от новата таблица в Инфостат на НСИ. Тези между 2010-та и 2015-та са все още Евростат. Разликата между двете е, че докато тази на Евростат показва смъртните случаи на българи и чужденци на територията на страната, тези на НСИ показват всички смъртни случаи на българи независимо къде се намират. Разликата между двете е минимална обаче и отклонението не е голямо в предишни години, за да се забележи на графиката.

Имаше критика защо не направят годините да са оцветени различни, за да се вижда по-ясно. Ранна версия на графиката позволяваше това първо с цвят, а после и с прогресивно изсветляване на цветовете. Технически това обаче не позволяваше анимация, както и динамична промяна на представянето. Отделно предпочитах да има градиент показват къде е средното ниво и къде смъртността става голяма. Крайната цел на това представяне не е да даде точни числа, а подобно на първата ми карта с българчетата родени в чужбина да даде обща представа как се развива смъртността в сравнение с предишни години.

Впрочем, може да са ви интересни и графиките, които Reuters пусна на аналогични данни. Използвали са същия принцип като тази горе, но взимат само прекомерната смъртност през 2020-та в сравнение с предишните години. Взели са и по-стари данни, тъй като декември липсва при повечето.

The post Умиранията в България 2010-2021 г. first appeared on Блогът на Юруков.

Metasploit Wrap-Up

Post Syndicated from Spencer McIntyre original https://blog.rapid7.com/2021/03/05/metasploit-wrap-up-101/

FortiOS Path Traversal

Metasploit Wrap-Up

Returning community contributor mekhalleh submitted a module targeting a path traversal vulnerability within the SSL VPN web portal in multiple versions of FortiOS. The flaw is leveraged to read the usernames and passwords of currently logged in users which are stored in plaintext on the file system. This vulnerability is identified as CVE-2018-13379 and can be reliably exploited remotely, without any authentication. Despite the fact that the vulnerability is several years old, CVE-2018-13379 is still known to be exploited in the wild, including in state-sponsored attacks targeting U.S. government agencies and infrastructure.

Additional Module Updates

Two modules received improvements to their targeting capabilities. The ever-popular exploit for MS17-010 was updated by zerosum0x0 (one of the original authors) with an updated fingerprint for properly targeting Windows Storage Server 2008. This allows the exploit module to be used against affected versions of that Server 2008 variant. Additionally, a KarjaSoft Sami FTP exploit was updated by long-time community contributor bcoles who made a number of improvements to it but notably updated the exploit to only rely on an offset within a DLL that is distributed with the vulnerable software. When memory corruption exploits need the address of a POP, POP, RET instruction (as this one does for the SEH overwrite), they are more reliable when referencing one that is distributed with the software and won’t change, unlike libraries that come with the host operating system and are regularly updated.

New Modules (1)

  • FortiOS Path Traversal Credential Gatherer by lynx (Carlos Vieira) and mekhalleh (RAMELLA Sébastien), which exploits a directory traversal vulnerability (CVE-2018-13379) in the SSL VPN web portal of FortiOS 5.4.6 to 5.4.12, FortiOS 5.6.3 to 5.6.7 and FortiOS 6.0.0 to 6.0.4 to grab the /dev/cmdb/sslvpn_websession file, containing the plaintext list of currently connected usernames and their associated passwords. These credentials can then be saved to the creds database for use in future attacks.

Enhancements and features

  • #14783 from bcoles The KarjaSoft Sami FTP Server v2.0.2 USER Overflow module has been updated with documentation, RuboCop updates, support for the AutoCheck mixin to automatically check if a target is vulnerable, an updated list of authors, as well as improvements to its exploit strategy that allow it to use only one offset within a DLL shipped with the target for exploitation, instead of relying on an Windows OS DLL whose offsets could change as the OS was updated.
  • #14838 from zerosum0x0 The psexec_ms17_010.rb library has been updated to support additionally fingerprinting Windows Storage Server 2008 R2 targets as potentially exploitable targets, thereby allowing users to exploit Windows Storage Server 2008 R2 targets vulnerable to MS17-010.

Bugs Fixed

  • #14816 from dwelch-r7 Ensures that the Faker library is always available for use within modules when generating fake data for bypassing WAF etc.
  • #14821 from space-r7 The search command within Meterpreter has had its logic updated to support searches that start at the root directory, aka /. These types of searches were previously not returning any results due to a logic bug within the code, which has now been fixed.
  • #14840 from dwelch-r7 Removes require rex/ui statement that prevented execution of msfrpc.
  • #14843 from dwelch-r7 With the upgrade to zeitwerk in Metasploit, PseudoShell was not being picked up appropriately, resulting in some modules and tools not being able to load it when needed. A fix has now been applied to make sure that PseudoShell can be appropriately loaded by zeitwerk to prevent missing dependency issues.
  • #14853 from adfoster-r7 Fixes an edge case when upgrading from an older version of Metasploit to Metasploit 6.0.32 when using the Mac Metasploit Omnibus installer directly or indirectly via Brew

Get it

As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate
and you can get more details on the changes since the last blog post from
GitHub:

If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest.
To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the
binary installers (which also include the commercial edition).

No, RSA Is Not Broken

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2021/03/no-rsa-is-not-broken.html

I have been seeing this paper by cryptographer Peter Schnorr making the rounds: “Fast Factoring Integers by SVP Algorithms.” It describes a new factoring method, and its abstract ends with the provocative sentence: “This destroys the RSA cryptosystem.”

It does not. At best, it’s an improvement in factoring — and I’m not sure it’s even that. The paper is a preprint: it hasn’t been peer reviewed. Be careful taking its claims at face value.

Some discussion here.

I’ll append more analysis links to this post when I find them.

MSP360 and Backblaze: When Two Panes Are Greater Than One

Post Syndicated from Molly Clancy original https://www.backblaze.com/blog/msp360-and-backblaze-when-two-panes-are-greater-than-one/

IT departments are tasked with managing an ever-expanding suite of services and vendors. With all that, a solution that offers a “single pane of glass” can sound like sweet relief. Everything in one place! Think of the time savings! Easy access. Consolidated user management. Centralized reporting. In short, one solution to rule them all.

But solutions that wrangle your tech stack into one comprehensive dashboard risk adding unnecessary levels of complexity in the name of convenience and adding fees for functions you don’t need. That “single pane of glass” might have you reaching for the Windex come implementation day.

While it feels counterintuitive, pairing two different services that each do one thing and do it very well can offer an easier, low-touch solution in the long term. This post highlights how one managed service provider (MSP) configured a multi-pane solution to manage backups for 6,000+ endpoints on 500+ servers at more than 450 dental and doctor’s offices in the mid-Atlantic region.

The Trouble With a “Single Pane of Glass”

Nate Smith, Technical Project Manager, DTC.

Nate Smith, Technical Project Manager for DTC, formerly known as Dental Technology Center, had a data dilemma on his hands. From 2016 to 2020, DTC almost doubled their client base, and the expense of storing all their customers’ data was cutting into their budget for improvements.

“If we want to become more profitable, let’s cut down this $8,000 per month AWS S3 bill,” Nate reasoned.

In researching AWS alternatives, Nate thought he found the golden ticket—a provider offering both object and compute storage in that proverbial “single pane of glass.” At $0.01/GB, it was more expensive than standard object storage, but the anticipated time savings of managing resources with a single vendor was worth the extra cost for Nate—until it wasn’t.

DTC successfully tested the integrated service with a small number of endpoints, but the trouble started when they attempted migrating more than 75-80 endpoints. Then, the failures began rolling in every night—backups would time out, jobs would retry and fail. There were time sync issues, foreign key errors, remote socket errors, and not enough spindles—a whole host of problems.

How to Recover When the “Single Pane of Glass” Shatters

Nate worked with the provider’s support team, but after much back and forth, it turned out the solution he needed would take a year and a half of development. He gave the service one more shot with the same result. After spending 75 hours trying to make it work, he decided to start looking for another option.

Evaluate Your Cloud Landscape and Needs

Nate and the DTC team decided to keep the integrated provider for compute storage. “We’re happy to use them for infrastructure as a service over something like AWS or Azure. They’re very cost-effective in that regard,” he explained. He just needed object storage that would work with MSP360—their preferred backup software—and help them increase margins.

Knowing he might need an out should the integrated provider fail, he had two alternatives in his back pocket—Backblaze and Wasabi.

Do the Math to Compare Cloud Providers

At first glance, Wasabi looked more economical based on the pricing they highlight, but after some intense number crunching, Nate estimated that Wasabi’s 90-day minimum storage retention policy potentially added up to $0.015/GB given DTC’s 30-day retention policy.

Egress wasn’t the only scenario Nate tested. He also ran total loss scenarios for 10 clients comparing AWS, Backblaze B2 Cloud Storage, and Wasabi. He even doubled the biggest average data set size to 4TB just to overestimate. “Backblaze B2 won out every single time,” he said.

Fully loaded costs from AWS totalled nearly $100,000 per year. With Backblaze B2, their yearly spend looked more like $32,000. “I highly recommend anyone choosing a provider get detailed in the math,” he advised—sage words from someone who’s seen it all when it comes to finding reliable object storage.

Try Cloud Storage Before You Buy (to Your Best Ability)

Building the infrastructure for testing in a local environment can be costly and time-consuming. Nate noted that DTC tested 10 endpoints simultaneously back when they were trying out the integrated provider’s solution, and it worked well. The trouble started when they reached higher volumes.

Another option would have been running tests in a virtual environment. Testing in the cloud gives you the ability to scale up resources when needed without investing in the infrastructure to simulate thousands of users. If you have more than 10GB, we can work with you to test a proof of concept.

For Nate, because MSP360 easily integrates with Backblaze B2, he “didn’t have to change a thing” to get it up and running.

Phase Your Data Migration

Nate planned on phasing from the beginning. Working with Backblaze, he developed a region-by-region schedule, splitting any region with more than 250TB into smaller portions. The reason? “You’re going to hit a point where there’s so much data that incremental backups are going to take longer than a day, which is a problem for a 24/7 operation. I would parse it out around 125TB per batch if anyone is doing a massive migration,” he explained.

DTC migrated all its 450 clients—nearly 575TB of data—over the course of four weeks using Backblaze’s high speed data transfer solution. According to Nate, it sped up the project tenfold.

An Easy Multi-Pane Approach to Cloud Storage

Using Backblaze B2 for object storage, MSP360 for backup management, and another provider for compute storage means Nate lost his “single pane” but killed a lot of pain in the process. He’s not just confident in Backblaze B2’s reliability, he can prove it with MSP360’s consistency checks. The results? Zero failures.

The benefits of an “out of the box” solution that requires little to no interfacing with the provider, is easy to deploy, and just plain works can outweigh the efficiencies a “single pane of glass” might offer:

  • No need to reconfigure infrastructure. As Nate attested, “If a provider can’t handle the volume, it’s a problem. My lesson learned is that I’m not going to spend 75 hours again trying to reconfigure our entire platform to meet the object storage needs.”
  • No lengthy issue resolution with support to configure systems.
  • No need to learn a complicated new interface. When comparing Backblaze’s interface to AWS, Nate noted that “Backblaze just tells you how many objects you have and how much data is there. Simplicity is a time saver, and time is money.”

Many MSPs and small to medium-sized IT teams are giving up on the idea of a “single pane of glass” altogether. Read more about how DTC saved $68,000 per year and sped up implementation time by 55% by prioritizing effective, simple, user-friendly solutions.

The post MSP360 and Backblaze: When Two Panes Are Greater Than One appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.

Security updates for Friday

Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/848416/rss

Security updates have been issued by Fedora (389-ds-base, dogtag-pki, dpdk, freeipa, isync, openvswitch, pki-core, and screen), Mageia (bind, chromium-browser-stable, gnome-autoar, jasper, openldap, openssl and compat-openssl10, screen, webkit2, and xpdf), Oracle (grub2), Red Hat (java-1.7.1-ibm, java-1.8.0-ibm, nodejs:10, and nodejs:12), SUSE (freeradius-server), and Ubuntu (wpa).

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

Post Syndicated from Alice Bracchi original https://blog.cloudflare.com/the-teams-dashboard-finding-a-product-voice/

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

My name is Alice Bracchi, and I’m the technical and UX writer for Cloudflare for Teams, Cloudflare’s Zero Trust and Secure Web Gateway solution.

Today I want to talk about product voice — what it is, why it matters, and how I set out to find a product voice for Cloudflare for Teams.

On the Cloudflare for Teams Dashboard (or as we informally call it, “the Teams Dash”), our customers have full control over the security of their network. Administrators can replace their VPN with a solution that runs on Zero Trust rules, turning Cloudflare’s network into their secure corporate network. Customers can secure all traffic by configuring L7 firewall rules and DNS filtering policies, and organizations have the ability to isolate web browsing to suspicious sites.

All in one place.

As you can see, a lot of action takes place on the Teams Dash. As an interface, it grows and changes at a rapid pace. This poses a lot of interesting challenges from a design point of view — in our early days, because we were focused on solving problems fast, many of our experiences ended up feeling a bit disjointed. Sure, users were able to follow paths within any given feature, but those features did not always work across the Dash in a seamless way.

Early this week we talked about how we’re leaving our “solution pollution” days behind and moving towards a design-led approach. To me, as the writer on the team, this means it’s time to step up our UX writing game and find our own product voice — a unique voice that reflects our product identity and speaks to our users in a recognizable “Teams way”.

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

But what exactly is a product voice?

As users, we love experiences and products we recognize. We’re loyal to them. It’s all about consistency, and the sense of familiarity that comes with it. When design and copy work hand in hand to convey a consistent feel, we soon learn to recognize the personality of an interface. Because every little detail has been curated for us, we’re rarely caught by surprise  — our experience just feels smooth.

Think about it in terms of human interactions. When picking up a call from a friend, we immediately recognize their voice. We don’t think about the why or how — we just unconsciously do, and start chatting away. However, imagine that friend suddenly uttered a sentence in a completely different voiceprint (spooky, right?). Imagine they started using words or expressions that never belonged in their vocabulary. We would notice right away.

Interactions through UX writing work in a similar way. Users notice right away when a piece of copy doesn’t sound as it should. So when working on copy for our interface, we need a consistent, recognizable product voice. A product voice is a set of principles and guidelines that standardize how we sound to our users. It will determine whether we put exclamation marks in our greetings (“Welcome!”), whether we include interjections in our error messages (“Uh-oh!”), whether we address the user with “you” or prefer a more impersonal approach. It will show our personality and shape what users can expect from us.

And the Teams dashboard needed just that — to find its own voice.

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

Hundreds of sticky notes

A voice isn’t going to be very successful for a product if it only sounds right to the writer crafting it, I reasoned. It needs to ring true to the people who build and breathe the product every day — our product managers, our designers, our engineers. In the end, a product voice will truly shine only if it’s aligned with product principles. And as a product team, we’d been so caught up shipping features and solving problems that we’d never sat down to brainstorm on our principles.

So the path was clear to me.

  1. First, we needed to define our product principles.
  2. From our principles, we would derive a product voice that matched our core values.
  3. Last but not least, we would draft UX writing guidelines on how to write in our newly found product voice.

My idea was for this process to be as collaborative as possible, so I set up a series of brainstorming sessions with my teammates. I met with the product managers first, then with designers, engineers, and finally the marketing/go-to-market team. Each group gathered around a virtual board, and received the same prompts from me. I asked participants to focus on the ideal product they wanted Teams to grow into. Everyone worked independently on their own corner of the board — I was interested in every participant’s uninfluenced inputs.

Here are the prompts I gave:

  1. List all the words you associate with Teams.
    We called this question the “brain dump.” I gave people two minutes and a half to be  instinctive, creative, and give me all the words they could think of.
  2. Teams helps users by _______.
    With this question, I wanted people to focus on our everyday life. What do we do for our customers? Which problems are we trying to solve?
  3. In terms of experience, I’d love users to associate Teams with ____ (brand).
    Again, I was after instinctive associations. Ideally, I wanted a list of websites I could later explore to see whether we could draw inspiration from them in terms of content.
  4. Teams is unique because [it’s] ________.
    I asked people to focus on the qualities that set us apart in the market. What makes the product stand out?

Once I had all the answers, I classified sticky notes by lexical and conceptual association. Some patterns emerged. We had sticky notes describing who we are, who we’re not, what we do, our features, our technology, and what we care about. Once every sticky note had been grouped, I had a pretty good idea of the themes I could work with to draft our product principles.

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

The words behind our product principles

I labeled each theme/principle with an adjective that could represent it and that could answer the question: what kind of product do we want to be for our users?

  1. Reassuring. This was the first principle I worked on. Semantically, it reflects the core purpose of Teams — we’re a network security product, so our job is to protect. Under this principle I gathered all the words pertaining to the concepts of security, protection, and reassurance. People even used metaphors to express this concept: we’re a bodyguard. An armored truck.
  2. Transparent. Another popular theme was our extensive analytics features, and the visibility they give to our admin users. This principle groups words whose root is in one way or another connected to the sense of sight: observing, monitoring, visibility, keeping an eye on. Interestingly enough, other words were more oriented towards the semantics of forensics: investigate, find, detect. For the main descriptor, I finally settled on transparent, because our product is a pane of glass (another metaphor that was used) that the admin can see through and know instantly whether something needs investigating.
  3. Easy to use. This is a very ambitious principle for us. Network security is not an easy topic — it is our job to make it easy. All groups I brainstormed with gave huge importance to simplicity in one shape or another. Many stated our interface needs to be clean, accessible, approachable, digestible, direct. But we also vow to be inclusive, helpful and guiding, and never to assume knowledge.
  4. Trailblazing. There was a clear theme around Teams being new on the market, but already showing the way. Modern recurred in most brainstorming sessions. Closely related descriptors, but stronger, were visionary and trailblazing, which I ended up choosing as the title of this principle, because it conveys the energy of a product that’s energetic and fresh.
  5. Frictionless. This principle is all about a product that just works. Some words I’ve grouped under this principle describe two ways in which Teams aims at removing friction. First, Teams should aim at integrating with other systems. Second, Teams should be invisible. Our product is designed to be hardly noticeable by end users, and works behind the scenes.
  6. Adaptive. This principle has two sides to it. The first is represented by resilience and Teams’ ability to adapt to circumstances (think concepts like adaptable, ready to change, and built in 2020). The second side is more about our ability to adapt to user needs. Here’s where our user-centered nature comes out: we let user needs shape our evolution as a product.

What about our voice?

I went back to my sticky notes, this time to find and group words that could help us define the product’s personality, or more specifically, its attitude towards communication. Out of those groups, I chose five descriptors:

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice
  1. Straightforward. We know the value of effective and concise language. We give the right amount of information at the right time.
  2. Helpful. We offer tips and guidance, and we ensure users are never left to figure things out by themselves.
  3. Friendly. We’re happy our users are around. We empathize with them. We’re the warm and welcoming ones.
  4. Fresh.  We’re a new, informal, geeky product. We address the user as if they were sitting beside us. We’re like a nerdy friend offering to fix your computer.
  5. Controlled. We’re in control. No panic, no crazy excitement. We do not overreact.

As a next step, I crafted a voice matrix, slightly adapting Torrey Podmajersky’s approach in Strategic Writing for UX. I assigned a column to each voice trait and defined what each of them entails in terms of content, vocabulary, syntax, grammar, punctuation, and capitalization choices. This voice matrix summarizes the dos and don’ts of UX writing for the Teams Dashboard.

As I was filling out this chart, I noticed that most guidelines I came up with for the friendly trait also worked well for the fresh voice trait. Ultimately, I thought, it all boils down to a certain feeling of warmth in our communication — a feeling made possible both by our friendly nature and by our fresh, informal approach. In the end, I decided to merge those traits into the friendly principle.

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

What I learned

This project has been an incredible journey to the heart of the product. I cherish the many creative conversations I had with my teammates about Teams. It was a chance for us to hit pause for a second, forget about deadlines and our everyday tasks, take a step back and focus on why we’re building what we’re building. It feels really good to have our principles written down, and we want to publish them soon on our product page for you to explore them.

Naturally, the project has also helped my writing tremendously. Every time I sit down to write a line of UX copy, I don’t just refer back to these four voice descriptors and their guidelines — I also write with the six product principles firmly in the back of my mind.

I’ve bookmarked the board with our sticky notes in my browser. It’s always there for me, and it contains the raw material I fall back on whenever I need inspiration.

The Teams Dashboard: Finding a Product Voice

What’s next

This is just the beginning and the high-level structure of our strategy. In time and with iteration, we’ll build out these principles to become full-fledged UX writing guidelines, as well as a set of patterns that will allow us to achieve true consistency throughout the Teams Dashboard. Keep an eye on copy changes and see if you can hear our new voice take shape.

Next week we’ll introduce our Design team and their vision. Stay tuned!

Raspberry Pi thermal camera

Post Syndicated from Ashley Whittaker original https://www.raspberrypi.org/blog/raspberry-pi-thermal-camera/

It has been a cold winter for Tom Shaffner, and since he is working from home and leaving the heating on all day, he decided it was finally time to see where his house’s insulation could be improved.

camera attached to raspberry pi in a case
Tom’s setup inside a case with a cooling fan; the camera is taped on bottom right

An affordable solution

His first thought was to get a thermal IR (infrared) camera, but he found the price hasn’t yet come down as much as he’d hoped. They range from several thousand dollars down to a few hundred, with a $50 option just to rent one from a hardware store for 24 hours.

When he saw the $50 option, he realised he could just buy the $60 (£54) MLX90640 Thermal Camera from Pimoroni and attach it to a Raspberry Pi. Tom used a Raspberry Pi 4 for this project. Problem affordably solved.

A joint open source effort

Once Tom’s hardware arrived, he took advantage of the opportunity to combine elements of several other projects that had caught his eye into a single, consolidated Python library that can be downloaded via pip and run both locally and as a web server. Tom thanks Валерий Курышев, Joshua Hrisko, and Adrian Rosebrock for their work, on which this solution was partly based.

heat map image showing laptop and computer screen in red with surroundings in bluw
The heat image on the right shows that Tom’s computer and laptop screens are the hottest parts of the room

Tom has also published everything on GitHub for further open source development by any enterprising individuals who are interested in taking this even further.

Quality images

The big question, though, was whether the image quality would be good enough to be of real use. A few years back, the best cheap thermal IR camera had only an 8×8 resolution – not great. The magic of the MLX90640 Thermal Camera is that for the same price the resolution jumps to 24×32, giving each frame 768 different temperature readings.

heat map image showing window in blue and lamp in red
Thermal image showing heat generated by a ceiling lamp but lost through windows

Add a bit of interpolation and image enlargement and the end result gets the job done nicely. Stream the video over your local wireless network, and you can hold the camera in one hand and your phone in the other to use as a screen.

Bonus security feature

Bonus: If you leave the web server running when you’re finished thermal imaging, you’ve got yourself an affordable infrared security camera.

video showing the thermal camera cycling through interpolation and color modes and varying view
Live camera cycling through interpolation and colour modes and varying view

Documentation on the setup, installation, and results are all available on Tom’s GitHub, along with more pictures of what you can expect.

And you can connect with Tom on LinkedIn if you’d like to learn more about this “technically savvy mathematical modeller”.

The post Raspberry Pi thermal camera appeared first on Raspberry Pi.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close