Tag Archives: Магнитски

Досиетата FinCEN Prevezon Holdings: Колекционерът на черни пари

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/prevezon-holdings-black-money.html

събота 21 ноември 2020


Тази история е потресаваща с бруталността на измамите и паричните суми, с героите в нея и мистериозните врътки на интересите на Русия в американските избори за президент през 2016 г., както и с действията на Доналд Тръмп срещу топ-прокурори. И, разбира се, с руския данъчен съветник Сергей Магнитски, починал през ноември 2009 г. при съмнителни обстоятелства в следствения арест едва на 37 години, обвинен в укриване на данъци – в онова, срещу което се бореше.

Prevezon Holdings Ltd е малка международна компания за инвестиции в недвижими имоти, която оставя необичайно голям отпечатък в истории за глобални престъпления и политика.
Кипърската компания, собственост на руски граждани, е отговорна за най-голямата измама в Русия някога, за която и Сергей Магнитски е подал сигнал за нередности, а неговата смърт в затвора доведе до потъпкване на новите закони за борба с корупцията в САЩ.

Компанията се съгласи да плати близо 6 милиона долара, за да се измъкне от щатските глоби за пране на пари през 2017 г., само за да види един от адвокатите си обвинен във възпрепятстване на правосъдието и заподозрян в работа за Русия, за да повлияе на президентските избори през 2016 г.

Междувременно, двама топ американски прокурори, които се опитаха да преследват компанията и да я подведат под отговорност, бяха уволнени от президента Доналд Тръмп.
Сега банковите документи, получени от OCCRP /Международния консорциум на разследващите журналисти, /част от който е Биволъ/ като част от разследването на досиетата FinCEN, показват, че Prevezon фигурира в пресечната точка на далеч повече измамни действия, отколкото е било известно преди.

Адвокатите на Prevezon твърдят пред окръжен съд на САЩ през 2017 г., че плащанията на компанията, получени от фирма на Британските Вирджински острови – Reaton Ltd., показват, че клиентът им получава пари от легитимен източник, а не от измамата, разкрита от Магнитски.

Адвокатите обаче не споменаха, че самата Reaton е проводник на средства от други измами. Reaton ООД се появява в досиетата FinCEN в доклад за съмнителни дейности, подаден през май 2014 г. от Банката на Ню Йорк Мелон, която засича тази фирма с други компании, участващи в 304 банкови преводи на обща стойност почти 204 милиона долара, „които може да са били замесени в пране на средства, които пък е вероятно да са били приходите от руското правителство, предмет на корупция и присвояване, както и от румънската организирана престъпност“.

Също в този доклад се споменава Nomirex Trading Ltd., компания, използвана в мащабни измами от виетнамска организирана престъпна група, източила над 400 милиона долара от Румъния между 2006 и 2010 г.
Въпреки, че банката коректно идентифицира някои транзакции, които включват Reaton, не е ясно дали някога е разследвала тази компания. За въпросния доклад банката използва резултатите от обобщено търсене в LexisNexis, новинарски и юридически регистър за документи, който насочва към друга компания със същото име, базирана в Латвия.

Възпрепятстване на правосъдието

През 2012 г. OCCRP, Новая газета и Barron идентифицират Prevezon Holdings като бенефициент на пари, произтичащи от една от най-големите кражби на публични средства в Русия – 230 милиона долара данъчна измама, разкрита от Магнитски, данъчен съветник в Москва.
Руските власти са преобърнали фокуса, обвинявайки Магнитски в измамата, която сам е разкрил. Той умира в затвора от предполагаема сърдечна недостатъчност, поне според официалната версия,  и липса на медицински грижи.
Вследствие на разкритията, прокурорите на САЩ започват гражданско дело срещу Prevezon, защото част от парите на компанията са инвестирани в недвижими имоти в Манхатън, които властите конфискуват. Случаят с прането на пари е уреден през 2017 г., след като компанията се съгласи да плати 5, 9 милиона долара.

По-късно американските власти повдигат обвинения в престъпления срещу адвоката на Prevezon, руската гражданка Наталия Веселницкая. Тя е обвинена във възпрепятстване на правосъдието, свързано с работата й по делото за пране на пари в Prevezon. Това обвинение е в ход в щатския районен съд на Южен окръг Найт.

Веселницкая стана световна знаменитост, след като стана известно, че в средата на 2016 г. тя се срещна със сина на кандидат-президента кандидат Доналд Тръмп – Доналд Тръмп- младши, с председателя на предизборната кампания на Тръмп Пол Манафорт и с президентския зет Джаред Къшнър.

Руската адвокатка е поискала среща в Тръмп Тауър, твърдейки, че разполага с мръсни данни за опонентката на Тръмп Хилари Клинтън. Участниците казват, че тя няма какво да предложи, но срещата е подложена на проверка в по-широкото разследване на руските опити за намеса в изборите.
Веселницкая, работила за Prevezon преди месеци, се е опитала да противодейства на обвиненията от американските власти за пране на пари.
Спрямо нея през декември 2018 г. е повдигнато обвинение за възпрепятстване на съдебно разследване, според което тя е работила тайно със старши руски прокурор, близък до Путин, за да изготви онова, което трябваше да бъде независимото руско официално разследване за произхода на парите на Prevezon.

Денис Кацив, снимка OCCRP 

Тя е използвала тези документи, за да твърди, че Prevezon и акционерът Денис Кацив, син на влиятелен руски политик, не са замесени в пране на пари и не са получавали пари от измамата, разкрита от Магнитски.

“Фабрикуването на доказателства – подаване на фалшиви и измамни изявления пред федерален съдия в опит да се повлияе на изхода от висящи съдебни дела не само подкопава целостта на съдебния процес, но заплашва способността на нашите съдилища и нашето правителство да гарантират, че справедливостта е налице“, коментира през януари 2019 г. Джефри С. Бърман, бивш действащ прокурор на САЩ за Южен окръг Ню Йорк, във връзка с обвиненията срещу Веселницкая.

Бърман беше уволнен от Тръмп през юни. Той е вторият топ-прокурор, ангажиран с делото Prevezon, който бе отстранен от администрацията на Тръмп. Преди него през 2017 г. от поста си излетя Прийт Бхарара, прокурорът на САЩ, внесъл делото срещу Prevezon.

Prevezon, Веселницкая и Кацив бяха включени в доклада на Специалния съвет на Робърт Мълър под заглавието „Доклад за разследването на руската намеса в президентските избори през 2016 г.” Докладът описва усилията на Веселницкая да се осуети актът “Магнитски”, закон, уреждащ късното сигнализиране за нередности, който упълномощава правителството на САЩ да санкционира нарушителите на правата на човека, като замрази активите им и им наложи забрана да получат американски визи.

Пресечната точка на измамите

Нови доказателства, получени в OCCRP, показват, че няколко дни след осребряването на сумата от схемата за данъчна измама, разкрита от Магнитски, на швейцарската банкова сметка на Prevezon са преведени пари от Reaton Ltd., компания, свързана с други големи данъкоплатци в Русия.

Според банковите записи от данните на Troika Laundromat на OCCRP, Prevezon е получил повече от 1 милион долара от Reaton на осем вноски между 28 февруари и 20 март 2008 г., всички описани като плащания за “авточасти”, които Prevezon, поне на хартия, е продавала на Reaton.

Но според записите на Troika laundromat, фирмата Reaton има история на необичайни сделки. През годините фирмата на Британските Вирджински острови миксира повече от стотици милиони долари чрез своята сметка само в литовската банка Ukio, в момента неработеща. Повечето от тези пари отиват при неизвестни получатели. Някои от тях произтичат от измами.

Договор за покупка между Reaton Ltd. и Denatock Finance Inc. Сн. OCCRP/

През годините Reaton Ltd. служи като канал за стотици милиони долари, изпратени до различни дестинации. Въпреки че не е част от това, което OCCRP нарича Troika Laundromat /Перачницата Тройка/ – мрежа от компании, създадена от инвестиционната банка “Тройка Диалог“, която изпрати милиарди рубли в офшорки – тя прехвърли милиони долари на една от основните фирми в базата-данни на Перачницата – Industrial Trade Corp. Името й също се появява в редица случаи на измами.

Застрахователната измама на Южно-американската презастрахователна компания
На 29 февруари 2008 г. Reaton изпраща 150 000 долара в швейцарската сметка на Prevezon – за авточасти. Същия ден Reaton получава голяма инжекция на средства от схема за застрахователна измама.

В сметката са получени1.9 милиона долара, посочени като “за ценни книжа” от Южно-американската презастрахователна компания /SARC/ от Уругвай.

Централата й е близо до президентския дворец в сърцето на уругвайската столица Монтевидео. Руските власти твърдят, че SARC е част от мащабен капиталов полигон и схема за избягване на данъци, организирана от руския гражданин Сергей Тихомиров.

Личната банкова сметка на Тихомиров в Литва също получи милиони долари от SARC.

Обвинен е в сключване на фалшиви договори за услуги с множество руски застрахователни компании, за да оправдае получаването на пари, които руските власти са били прехвърлили през няколко сметки, преди да ги осребри или депозира в чуждестранни сметки. Някои от парите се озоваха редом с други компании в базата-данни на Перачницата Тройка.
Тихомиров не беше открит за коментар.

Нито Веселницкая, нито Кацив отговориха на поканите да коментират трансферите от Reaton за Prevezon.

Получаването на пари от Reaton не е единствената дейност на Prevezon през февруари 2008 г. Само дни преди да получи първата си вноска от Reaton, Prevezon взема пари от случая Магнитски, отбелязани в банковите записи като плащания за „оборудване“. Сумата е изпратена от Bunicon-Impex SRL, молдовско дружество, което получи пари от измамата и накрая е централна част от първоначалното обвинение на Prevezon в САЩ.

Как парите на Магнитски напуснаха Русия, преминаха през Молдова и се озоваха, отчасти в Prevezon. Сн. OCCRP/

През 2012 г. собственикът на Prevezon Кацив заяви пред OCCRP, че е станал акционер едва през април 2009 г. и няма нищо общо с парите от Молдова.

Въпреки това, записите от търговския регистър на Кипър показват, че още през юни 2008 г. той вече е притежавал акции, няколко месеца след прехвърлянето. Тимофей Крит, единствен акционер на Prevezon към момента на прехвърлянето, е бил бизнес-партньор на Кацив и директор на Prevezon.

Запитани от OCCRP през 2013 г. за коментар за трансферите от Bunicon, представителите на Prevezon отрекоха обяснението на транзакцията, посочена в банковите документи, като заявиха: „Prevezon в нито един момент няма преки търговски отношения с Bunicon“.
Компанията предлага алтернативно обяснение, като твърди, че парите са били изпратени в Prevezon от инвеститор, който от своя страна е получил пари от трето лице на име “Г-н Ким”, което планира да му плати чрез Bunicon.
OCCRP не успя да потвърди обяснението или да установи съществуването на “Г-н Ким”.

Автори: Пол Раду, Дмитрий Великовски, Олеся Шмагун – OCCRP
Превод: Биволъ

От редакцията на Биволъ: 

Разследване на Биволъ базирано на Досиетата FinCen разкри, че една от фирмите свързани с Prevezon и уличени в пране на пари – Castlefront е получавала пари от България. Преводите към Castlefront са извършвани от куха фирма със сметка в Инвестбанк – Solidstar Worldwide. В същото време Solidstar е изпратила над 1 милион евро от своя естонска сметка на фирмата “Трансмобил”, собственост на свързвания с ГЕРБ и Делян Пеевски оръжеен бос Добрин Иванов.

Досиетата FinCen: Човек на Пеевски и ГЕРБ в схемата “Магнитски”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-solidstar-castlefront-investbank-magnitski.html

сряда 30 септември 2020


Фирма на оръжейния търговец Добрин Иванов е получила големи суми от офшорка, свързана с пране на пари в схемата “Магнитски”. Това разкриват данни от Досиетата FinCen и разследване на италианската прокуратура по делото “Волонте”. Добрин Иванов е известен с това, че обслужва бизнес-интересите на фирми свързани с депутата и медиен магнат Делян Пеевски и е собственик на “партийната телевизия” на ГЕРБ “ТВ Европа”. 

Три превода за общо 1 096 921 евро постъпват в сметката на българската фирма “Трансмобил” в Инвестбанк за периода януари – юли 2015 г. Те идват от сметка на фирмата Solidstar Worldwide в Danske Bank – Естония.

Solidstar фигурира в разследванията за “Азербайджанската перачница” и е засечена от FinCen да праща пари от България до компания разследвана по делото “Магнитски”.

Докато текат тези пари към “Трансмобил” в България се случват две събития: собственикът на “Трансмобил” придобива акции в “ТВ Европа” и в България е отровен с “Новичок” оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Разследващият сайт Bellingcat разкри, че атаката срещу Гебрев е дело на агенти на ГРУ и свърза “Трансмобил” с този международен скандал. 

Данните за преводите на Solidstar Worldwide към “Трансмобил” са от разследване на италианските власти срещу политика Лука Волонте, свързано със скандала “Азербайджанската перачница”. Те бяха споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) от италианския вестник L’Espresso. Документите са за дейността на клона на Danske Bank в Естония. Биволъ работи върху тях заедно с партньорите от Danish Broadcasting Corporation.

По времето, когато получава преводите, “Трансмобил” е собственост на бизнесмена Добрин Иванов и на бившия директор на оръжейния завод “Дунарит” Пламен Симеонов. В момента Добрин Иванов е едноличен собственик на оръжейната фирма “Трансмобил”, а чрез друга компания, свързвана с интересите на Делян Пеевски, владее “ТВ Европа”.

Но фирмата Solidstar е също така обект на особен интерес от страна на Американското финансово разузнаване разкриват документи на FinCen, които Биволъ изследва заедно с партньори от ICIJ. 

Solidstar попада в докладите на FinCen заради съмнителни доларови преводи. Регистрираната в Британските вирджински острови фирма е засечена да изпраща пари от естонска банка и от българската Инвестбанк към компании, които са разследвани по делото “Магнитски” и са замесени в мащабни схеми за пране на пари.

Кликнете на схемата за увеличение

Руският адвокат Сергей Магнитски пръв разкри схемата за кражби от руския бюджет и изпирането на парите на Запад през офшорни фирми. Той беше арестуван и през 2008 г. умря в ареста в Москва лишен от медицинска помощ. Скандалът предизвика разследване в САЩ и санкции срещу руски бизнесмени и чиновници. На името на “Магнитски” беше кръстен закон срещу корупцията и прането на пари.

И до момента обаче е открита само малка част от изчезналите руски милиони, тъй като те са източени през сложна мрежа от офшорни кухи компании. Разплитане на мрежата продължава и до днес през серия от разкрития известни като “Азербайджанската перачница”, “Перачницата Тройка” и образуваните наказателни преследвания в Европа след тези скандали.  Сега към този масив от данни се добавят и трансакциите описани в секретните доклади на FinCen.

Досиетата FinCen изтекоха към сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Повече от година 400 журналисти от 88 държави работиха над изтеклите 2100 документа, разкриващи как глобални банки улесняват движения на пари свързани с тероризъм, наркотрафик и незаконни операции на олигарси. Българският партньор на Консорциума е Биволъ.

В рамките на журналистическото разследването медиите придобиха и анализираха още над 14 000 документа, част от които са и данните за разследването “Волонте” в Италия. Засичането на данните от различни източници допълва картината на съмнителните трансакции и в конкретния случай ги свързва с висшите сфери на властта в България.  

Добрин Иванов: телевизионер на властта и “прокси” на Пеевски.

От 2015 г. Добрин Иванов чрез фирмата си “ДиПи” е съсобственик в Телевизия “Европа”, която държи твърда пропагандна линия в подкрепа на управляващата партия ГЕРБ. Две години по-късно той изкупи всички акции и в момента еднолично владее “телевизията на властта”. Преди това тя беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов. 

Добрин Иванов влиза в собствеността на Телевизия Европа през 2015 г.

Иванов не обича публичността и в общественото пространство няма негова снимка. Публично лице на телевизията е Георги Харизанов. Той е изпълнителен директор и представител на борда на “Телевизия Европа” АД, в който влиза и Добрин Иванов. В първия мандат на ГЕРБ Харизанов беше назначен за шеф в “Напоителни системи” и отстранен след като излезе скандалната информация, че е разследван за кражба в особено големи размери, а в миналото е имал и присъда за рекет. Сега освен като телевизионен шеф Харизанов се изявява и като политолог, неизменно защитаващ опорните точки на правителството.

Появата на Добрин Иванов като акционер в Телевизия “Европа” чрез “Дипи” съвпада с времевия интервал, в който “Трансмобил” получава преводите от Solidstar Worldwide. 

Според разследване на Капитал, същата фирма “Дипи” координира действия с офшорката “Виафот” за отнемане на собствеността на оръжейния завод “Дунарит” от Емилиян Гебрев. Тя е посредник във верига цесии, чрез които вземане за близо 47 млн. лв. от “Дунарит” премина във “Виафот”. За “награда” дъщерна фирма на “ДиПи” получава от синдиците на КТБ необслужвани вземания и обезпечения от недвижими имоти, които лесно са реализирани. След като “Дипи Инвестмънт” става собственик на най-апетитните имоти на бившата банка, тя преминава в ръцете на Irida Ltd., регистрирана в свободната зона Аджман в ОАЕ.

Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност. 

Паспортът на адв. Сашо Ангелов и негови декларации за собствеността на Виафот. Източник: Панамските документи

В пресата от тези години се отбелязва топлата връзка на Параскевов с престъпната групировка СИК. Добрин Иванов също има бизнес връзки със знакови фигури от бившето бандитско формирование, около което е гравитирал и премиерът Бойко Борисов. Той е съдружник със сикаджията Славян Теофилов в компания, скандално известна със застрояването на Иракли.

Биволъ направи няколко опита да се свърже с “Трансмобил” и Добрин Иванов. Изпратиме въпроси на имейла на фирмата и многократно звъняхме на телефона за връзка посочен в сайта transmobile.eu, на който се включва автоматичен телефонен секретар. Оставихме гласово съобщение с контакти за обратна връзка, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи. Изпратихме запитване и до Телевизия “Европа” с молба да ни свържат с Иванов, на което също не се получи отговор.

“Български съучастник” на отровителите от ГРУ?

“Трансмобил” привлече и вниманието на международната разследваща група Bellingcat, която разкри руските отровители на Емилиян Гебрев. Според нея преди атаката с вещество от класа “Новичок” срещу Гебрев е имало фалшифициране на нота на МВнР до Азербайджанското посолство за износ на оръжие. В нотата като износител е била посочена фирмата “Емко” на Емилиян Гебрев, а впоследствие е била коригирана с реалните износители “Трансмобил” и “Алгънс”. 

Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев – отбелязва Bellingcat. От сайта не публикуват документ с името на “Емко” и не посочват източник на информацията, но нотата КО 194-45-1/30.04.2015 г. е реална и се съдържа в масив от данни от Азербайджанското посолство в София публикуван от анонимни хакери.

Посочвайки тази връзка, от Емко поискаха още в началото на годината прокуратурата да разследва и “български съучастник” на отравянето на Гебрев. 

“Така например, от особено значение е изясняването на фалшификацията съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението. Има сериозни основания да се счита, че следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници.” – пише в позицията на Емко, изпратена до медиите.

Фирмите на Добрин Иванов са свързани с интересите на Делян Пеевски и казуса с отравянето на Гебрев.

След отравянето на руския опозиционен лидер Навални Емилиян Гебрев поднови през септември т.г. апела си да бъдат “потърсени  българските съучастници” на отровителството в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, президента Радев и посланиците на ЕС и НАТО.

Датата на цитираната по-горе дипломатическа нота и двата опита за отравянето на Гебрев на 28 април 2015 г. и в края на май 2015 попадат във времевия интервал на преводите от Solidstar Worldwide към “Трансмобил” – януари – юли 2015 г. Преводи са засечени на следните дати:

08 януари 2015 – 278 921 евро, Ref 1501085104068866 

10 март 2015 – 714 000 евро, Ref 1503105101094508

09 юли 2015 – 104 000 евро, Ref 1507095105983343

За всички преводи е посочен като мотив “Споразумение за комисионна от 25.08.12, Частично плащане за AZ/STI-017”. 

Тези данни не са изчерпателни и не може да се твърди, че това е цялата сума получена от “Трансмобил”, нито, че парите са постъпвали от Solidstar само през този период и само от тази сметка.

Но самият факт, че към фирмата текат пари от офшорка свързана с пране на пари от руския бюджет точно във времето, когато “Трансмобил” е замесена в съмнителна манипулация на официални документи, набеждаващи Гебрев за определени оръжейни доставки, заслужава особеното внимание на разследващите. 

Припомняме, че “Алгънс”, която е партньор на “Трансмобил” в азербайджанската сделка за оръжие също беше осветена в Досиетата FinCen като бенефициар на превод от 30 милиона долара от фирма със съмнителна репутация, получен по нейна сметка в Българската банка за развитие. 

“Алгънс” е свързана с българската организирана престъпност. Нейният собственик Александър Димитров е бил протеже на известния гангстер Боян Петракиев – Барона, който твърди, че го препоръчал на “влиятелни хора”, за да влезе в оръжейния бизнес.

100 000 $ от Инвестбанк за офшорка от скандала “Магнитски”, разследвана за пране на пари в САЩ

Банковата активност на Solidstar Worldwide е докладвана като съмнителна на американското финансово разузнаване от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon), тъй като е засечен превод на 100 000 долара от Инвестбанк България към фирмата Castlеfront LLP в чешка банка.

Castlеfront е една от важните кухи фирми идентифицирани в разследването по делото “Магнитски” в САЩ.  

През 2013 г. Министерството на правосъдието на САЩ инициира дело за отнемане на граждански активи срещу Prevezon Holdings, компания, собственост на руснака Денис Кацив, син на бивш министър на руското правителство. Prevezon контраатакува с дело срещу правителството на САЩ, известно като “Превезон срещу САЩ”, чието съдържание е публично.

Кухи фирми свързани с Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка и казуса Магнитски банкират през Инвестбанк.

Castlefront LLP е описана в това дело като куха компания, през която са минали трансфери от Русия.

„Сложната измама срещу руската хазна доведе до изплащане на приблизително 5,4 милиарда рубли на три компании, които са били незаконно присвоени от Фонда„ Ермитаж “, чуждестранен инвестиционен фонд“, се казва в декларацията на Министерството на правосъдието на САЩ пред съда.

„След като бяха платени 5,4 милиарда рубли, мрежа от кухи компании във и извън Русия изпира тези приходи. Някои от тези трансфери са преминали през Съединените щати, или по пътя към ответника Prevezon Holdings, или по пътя към две други кухи компании, Castlefront и Megacom Transit. Четири трансфера на обща стойност около 2,75 милиона щатски долара бяха насочени към и извън Съединените щати по този начин. Те представляват международен трафик на откраднато имущество в нарушение на 18 U.S.C. § 2314 “ – пише в делото.

„По-нататъшното пране на Megacom и Castlefront, изпращането на средства чрез друга компания до Prevezon и от Prevezon, инвестирането на средствата първо в Европа, а след това в недвижими имоти в Ню Йорк, представлява пране на пари“ – категорично е правителството на САЩ. 

Делото “Превезон” и твърденията на американската държава са широко отразени в медиите още от 2015 г. Tо  приключва през 2017 г. със споразумение, съгласно което “Превезон” плаща 6 млн. долара на американската държава. Оказва се, че въпреки скандалната репутация на Castlefront, тя е продължила необезпокоявано да оперира със сметките си в Европа. 

Фирмата е поддържала сметка в чешка банка собственост на милиардера Петр Келнер, разкриха партньорите ни от чешкия разследващ портал Investigaze. Келнер e считан за най-богатия чех и през последните години има сериозни бизнес интереси у нас като собственик на Теленор и кандидат да купи бТВ.

Досиетата FinCen разкриват, че на 28 април 2017 г. Castefront е получила безпрепятствено 100 000 долара от България от сметка на Solidstar Worldwide в Инвестбанк, собственост на Петя Славова. Трансакцията е докладвана от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon).

Част от доклада SAR за Castlefront и Solidstar Worldwide. Източнии: Досиетата FinCen

Биволъ изпрати въпроси на Инвестбанк откога офшорката Solidstar Worldwide има сметка в банката, колко пари са минали през нея и дали трансакциите са били докладвани на българското финансово разузнаване. 

От банката отговориха, че “към днешна дата посоченото дружество не е клиент на „Инвестбанк“ АД и няма сметки в банката.”

От изпратеното становище става ясно, че банката смята за напълно изряден превода от Solidstar към Castlefront:

“За разследването на евентуални престъпления и тяхното доказване са оправомощени други органи и институции, а задълженията на банките са да информират тези органи в случаите, при които имат основателни съмнения за недоказан произход на средствата при извършваните от клиентите парични трансфери. При забавяне в изпълнението/ неизпълнение на паричен трансфер, при който съпровождащата го документация е напълно изрядна, се поражда много висок риск за банките, поради факта, че клиентът има право и може да предяви съдебни искове, произтичащи от ЗПУПС /Закона за платежните услуги и платежните сметки/”

Освен това от “Инвестбанк” АД твърдят, че банката “стриктно прилага изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и изпълнява своите задължения съгласно тази нормативна уредба спрямо всички свои клиенти”.

От банката не отговориха на конкретните ни въпроси кога е отворена сметката на Solidstar, кое лице е декларирано като бенефициар, колко пари са минали през нея и кога точно е затворена. Не получихме отговор и на въпросите ни за сметките на “Трансмобил” и трансакциите към тях от естонските сметки на Solidstar Worldwide.

В становището изпратено от Инвестбанк се казва, че търсената информация “включва факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която може да бъде разкривана само при изпълнение на специфичните изисквания на закона. Едновременно с това, нямаме право да предоставяме имена и други лични данни на действителни собственици/оправомощени лица за разпореждане със сметките на клиенти на банката към трети страни без тяхното изрично и конкретно съгласие в съответствие с изискванията на Регламент 679/2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни.”

Това не е първият случай когато Инвестбанк се замесва в съмнителни операции. В момента там са запорирани сметки с над 158 млн. долара заради съмнения, че това са мръсни пари на венецуелския диктатор Мадуро. По-рано Биволъ разкри, че банката поддържа офшорни сметки на фирми свързани с обвиняемия за мащабни финансови измами Гал Барак, който беше екстрадиран от България и сега е подсъдим в Австрия.

Банката е спомената и в доклада на посланик Джон Байърли за “гнилите ябълки” в българската банкова система, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност.

“Азербайджанската перачница” и “Перачницата Тройка”

Solidstar и Castlefront фигурират и в друго дело за пране на пари, започнало в Италия след скандалните разкрития за “Азербайджанската перачница” – журналистическо разследване на OCCRP, в които Биволъ беше партньор. Данните от това дело се потвърждават от Досиетата FinCen. 

От “Азербайджанската перачница” стана ясно, че през естонския клон на Данске Банк са минали милиарди през кухи фирми. С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, луксозни стоки и са се обогатявали висши азербайджански чиновници и политици.

Така например, Solidstar е получавала пари от Jetfield Networks Limited, засечена в “Азербайджанската перачница” за преводи към италианския политик Лука Волонте – пише в същия доклад, който разглежда преводите на Solidstar от Инвестбанк към Castelfront. И двете фирми фигурират в италианското разследването срещу Волонте. Jetfield е считана за ключова фирма в системата, позволила изпирането на 2,9 милиарда евро свързани с режима в Баку.

От Досиетата FinCen се вижда, че банката BNYM е идентифицирала като краен собственик на Solidstar и Jetfield футболистът Джавид Хюсеинов. Той най-вероятно е просто подставено лице, тъй като фирмите са отворили сметки в московската банка International Financial Club OJSC през август 2015. Това става две седмици след като Хюсеинов е арестуван по подозрения за убийство на друг футболист. 

BNMY идентифицира като краен собственик на Solidstar футболистът Джавид Хюсеинов, очевидно подставено лице. Източник: Досиетата FinCen

Сред бенефициарите на преводи от “Азербайджанската перачница” се открои българинът Калин Митрев, представител на България в EBRD и съпруг на тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. 

От 2012 до 2014 г. Митрев получава няколко превода на обща стойност 345 000 евро от фирмите Metastar Invest LLP, Polux Management LP и Hilux Services LP. Тези три фирми, заедно с Jetfield, са в сърцето на системата “Азербайджанска перачница” 

Съпругът на Ирина Бокова лъсна от Азърбайджанската перачница

Митрев заяви, че парите били за консултантски услуги по амелиорационни проекти в Азербайджан. Българската прокуратура образува проверка, която заключи, че всичко е законно. 

Фирмите, правили преводи към Митрев, също фигурират в италианското дело “Волонте”.

Биволъ и партньорите от ICIJ се запознаха с документите по делото, предоставени от L’Expresso. От тях става ясно, че банковите операции от Solidstar Worldwide в Естония към “Трансмобил” в България са привлекли вниманието и на отдела срещу пране на пари в Данске банк.

Част от офшорните фирми засечени в “Азербайджанската перачница” се появяват и в разследването “Перачницата Тройка”, разкриващо как над 200 милиарда долара са източени от Русия през естонския клон на Данске банк.

Сред тях е и Castefront от делото “Магнитски”, за която има данни, че е прехвърлила през сметките си близо 400 милиона долара. От същите документи се вижда, че през сметките на Solidstar Worldwide са минали 23 милиона долара.

Но от Досиетата FinCen става ясно, че фокусирането върху сметките на фирмите в естонския клон на Данске банк не е достатъчно, за да се разкрие пълната картина и мащабите на тези перачници, както и на аферата “Магнитски”.

Само от няколко документа с откъслечни данни се вижда, че Castelfront банкира в Чехия, а Solidstar Worldwide в България. В същото време към оръжейна фирма свързана едновременно с българската управляваща партия, с българския олигарх Пеевски и с огромния скандал на  убийствата с “Новичок”, текат комисионни със съмнителен произход.

Сглобяването на мозайката минава през вдигане на банковата тайна и агресивни действия на разследващите в други европейски държави. 

Прогнозата за успех на такова разследване в България обаче е песимистична заради силната обвързаност на замесените лица с управляващите, както и с фигури от сенчестата паралелна власт, която е прието да наричаме “Задкулисие”.

За кожата на един прокурор и паметта на убития адвокат Магнитски Швейцарският главен прокурор пред импийчмънт заради руска връзка на негов съветник

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/schnell-lauber-russia.html

понеделник 18 май 2020


Безпрецедентно – на 20 май в парламентарната съдебна комисия в Швейцария ще се състои изслушване по обявяването на импийчмънт на прокурора на Конфедерацията Михаел Лаубер /аналог на българския главен прокурор Иван Гешев, бел. ред./ Това става за пръв път в историята на страната с многовековна парламентарна традиция.

Ако парламентът приеме обвиненията срещу него, те могат да предизвикат предсрочна и позорна оставка. Лаубер /на водещата снимка вляво/ може да се прости с поста си заради неофициалните контакти на своя подчинен – „експерта по Русия“ с бившия зам.-генерален прокурор на Русия Саак Карапетян /загинал в самолетна катастрофа/ и скандално известната адвокатка Наталия Веселницкая, която бе разследвана за възможна руска намеса в изборите в САЩ.

Кой е експертът по Русия

В швейцарските медии той фигурира само с условното си име „Виктор К.“ поради изискването в швейцарския закон. Истинското му име, по наши сведения, в медиите на други страни също не се споменава. „Новая газета“ обаче сега ще го назове и ще публикува негова снимка.

Швейцарците се опитват да изяснят наистина ли подчиненият на Лаубер е пътувал в Русия, за да се подготви за агресивния разпит на Андреас Грос, назначен от Съвета на Европа за докладчик по делото на загиналия руски адвокат Сергей Магнитски, разкрил механизма на разхищенията на средства от руския бюджет. И събирани ли са в Русия „контрааргументи“, представляващи по същността си позицията на мъчителите на Магнитски, по служебна задача или нечия лична инициатива? А и същевременно да се разбере защо в Швейцария се провалиха наказателните дела срещу бившия министър Елена Скринник, срещу сина на бившия генерален прокурор Юрий Чайка и комплексът от наказателни дела, свързани с вероятни подкупи във ФИФА.

Впрочем, швейцарците още не знаят, че подчиненият на Лаубер е продължил пътуванията си до Русия и след като бе изгонен от прокуратурата. „Новая газета“ разполага с ексклузивна информация за преместванията на бившия експерт от швейцарската прокуратура.

Философ и полицай

Винсенц Шнел /на водещата снимка вдясно/ е славист и философ от университета в Берн, през 1991 г. защитил дисертацията „Прозата на Татяна Толстая и постмодернизмът“. От края на 90-те г. е работил под ръководството на бъдещия прокурор на Швейцарската Конфедерация Лаубер във Федералната наказателна полиция. По-нататък техните пътища формално се разделят: Лаубер работи в адвокатурата, после се занимава с борбата срещу прането на пари в Лихтенщайн, а от 2011 г. е избран за федерален прокурор на Швейцария.
Шнел остава да работи в наказателното разследване. Но много е искал да работи в прокуратурата. И той е бил необходим на прокуратурата – като познавач на руската реалност.

Свързани с Русия дела са образувани в Швейцария сравнително много. Швейцарците са наричали обвиняемите „трите М – мафиоти, милиардери, министри“.

В прокуратурата обаче е нямало вакантно място и експертът по руските работи Шнел е бил командирован към това ведомство от полицията, така е получил работно място, но не и длъжност. Когато срокът на командировката му изтича, прекият му началник не се заинтересувал с какво точно е зает – всички са знаели, че той работи с ръководството на Федералната прокуратура, ангажиран с особено важни руски дела.
Същевременно в прокуратурата са разбрали, че Шнел им е потребен неофициално, в частност поради съображения за сигурност, тъй като той е свързан с деликатни дела, в това число и с делото на Магнитски. В случай на всякакъв скандал или изтичане на информация, прокуратурата би могла винаги деликатно да се изплъзне встрани.
Поради това полицейските началници просто са изпълнявали формалната функция – подписвали са му отпуските и командировките. После в съда ще се изясни, че сякаш никой не е знаел кой е формалният шеф на Шнел. В Русия той се е представял като съветник на федералния прокурор на Швейцария.

Според показания на служители в прокуратурата, запазени в швейцарските съдебни протоколи, Шнел е бил незаменим по въпросите на международната правна помощ между Русия и Швейцария. Такава помощ двете страни са длъжни да си предоставят взаимно по силата на международните договорености. Скептиците в Швейцария, впрочем, отбелязват /в това число и в съдебните документи/, че тази помощ е осъществявана като правило в едностранен порядък – Швейцария перфектно е предоставяла материалите си от разследванията, докато от Русия не е пристигало нищо значимо.

Към възложената му организация на международната правна помощ Шнел е подхождал творчески и нестандартно. Както сочат показанията в швейцарските съдилища, ръководството му е разпореждало да отчита националните и културните особености на контрагентите. И той поставил нещата на нова основа. Опитвал се да откаже швейцарците от неприемливите за руснаците навици – например, да се наливат точно 100 мл вино по време на дегустация. Както той признава публично, едва не изгорял от срам, когато швейцарците повели делегацията руски прокурори в приземието с виното и им го давали стриктно по мярката.
Ръководството на Шнел при разпити в съда е подчертавало, че това е обща практика с всички страни – така успели да разкрият тайнствената душа на испанските прокурори едва, след като швейцарските колеги ги поканили на ски. И само германските прокурори били изключение – само с тази страна е работило правилото „изпращате факс в Берлин – получавате оттам отговор“.

Работата на служителя в наказателното разследване Винценц Шнел е била и опасна, и трудна – той се е срещал с руските гости в ресторантите на Швейцария. Началството на Шнел упорства, че тази практика е общо разпространена и позволява да се получава информация в неформална обстановка. Особено незаменим бил той, както се твърди, при разследването на делото за пране на пари, което е разследвал адвокатът Магнитски.
Същевременно гръмките дела, свързани с прането на руски пари, не са разследвани, а и все са се проваляли.

– Отказано е образуване на дело срещу сина на генералния прокурор Юрий Чайка след разследването на „Новая газета“ и Алексей Навални.
– Изтекла е давността по делото на министър Елена Скринник за изпирането на 70 милиона долара през швейцарски банки – двама от съучастниците се отървават с малки глоби, а главните герои си отиват безнаказано.
– Но най-важното: дълги години никъде не се е придвижило делото срещу онези, които загиналият в московския следствен изолатор Магнитски е изобличил в пране на пари – във връзка с това, че по-голямата част от откраднатите от руската хазна средства е преминала през Швейцария.

Шнел все по-често се включва в състава на прокурорските делегации в Русия. През 2014 г. той, прекият му началник Патрик Ламон и ръководителят на швейцарската федерална прокуратура Михаел Лаубер посещават прокурорска конференция в Иркутск – родното място на тогавашния генерален прокурор Юрий Чайка. Радушните домакини поканили швейцарските гости да се повозят на параход по Байкал.

Разходката провокира скандал в швейцарските медии – публикувана е фотография на швейцарските правоохранители и началника на Главното управление за международното правно сътрудничество на Генералната прокуратура Саак Карапетян /същият, който после ще загине в самолетна катастрофа по време на незаконен лов/. За снимката федералният прокурор е бил принуден да клекне на коляно, за да влезе в кадъра.
А швейцарските вестници се изпъстрили със заглавия като „Коленопреклонението на Лаубер в Русия“.
Случвало се е швейцарски прокурори и да летят до Русия в самолета на руската генерална прокуратура след срещата с Чайка на форума в Давос през септември 2015 г. Скоро след това „Новая газета“ и Навални публикуват съвместно разследване за това как синовете на генералния прокурор инвестират пари в швейцарски недвижими имоти. А през 2016 г. швейцарската прокуратура приема постановление за отказ от образуване на наказателно дело срещу Чайка-младши.

Става като в анекдот – през 2017 г. Лаубер получава от руските домакинстващи прокурори толкова огромен сервиз, че се наложило да го оставят на съхранение в швейцарското посолство и няколко месеца не можело да бъде изнесен.

През 2014 и 2015 г. Ламон, Шнел и служителката в прокуратурата Анна-Клод Шайдеггер отпътували за Москва на преговори с руската Генерална прокуратура. Два пъти Саак Карапетян, отговарящ за взаимодействието с чуждестранните правоохранителни служби, ги е канил в ресторанти и по време на дружеското хапване ги подканвал да останат за почивните дни и да отидат на лов. Ламон намирал благовидни оправдания и винаги отказвал. Но ето Шнел се съгласил. Два пъти пътуванията за лов са били с еднакъв сценарий: след излитането на останалите швейцарци в петък вечер Саак Карапетян вземал Шнел в автомобил със синя лампа и сирена в покрайнините на града. /Тук съдията отбелязва, че „в Москва е сложно в петък вечер за разумно време да напуснеш града“/. Там се прекачвали на други коли и пътували до Ярославска област в ловджийски хижи, собственост на арменец олигарх, депутат в областния парламент, чието име остава засекретено. Но описанието му съвпада само с това на Тигран Казарян.

Казарян е натрупал състоянието си в партньорство с милиардера Самвел Карапетян и корпорацията му „Ташир“. По думите на Шнел, държавните горски масиви в Ярославска област са собственост на олигарха.
Според показанията на Шнел в съдилищата, той е искал разрешение от началника си Ламон, който го е съветвал да отиде на лов, за да добие потенциално полезна информация. Ламон обаче в показанията си твърди, че никой никакви разрешения не е искал от него. Във всеки случай и двата пъти Шнел е ходил с Карапетян в Ярославска област, където е отстрелвал глигани. Шнел казва, че никога не е обичал лова и не искал да убива животни, поради това нарочно стрелял встрани от дивите руски свине.

Шнел не е крил особено от колегите приключенията си и в Швейцария разказвал за тези пътувания, дори по време на оперативките в наказателното разследване понеделник.

Ламон не е обяснил пред съда как при завръщането си в Швейцария е мотивирал отсъствието на един от членовете на делегацията.

През 2016 г. след посещение в Швейцария Карапетян внезапно поканил Шнел в Русия да половуват за седмица. Шнел взема отпуск и заминава за Русия. Помислил, че отново ще отидат в Ярославска област да отстрелват глигани, но много се учудил, когато Карапетян и ярославският му приятел олигарх го взели от хотела и не тръгнали към познатите места, а го качили на самолет за Камчатка. Там в рамките на седмица Шнел ловил риба и изобщо ловувал, в това число с хеликоптер – като пак според него, той се постарал да не простреля приготвения за него мечок, но тъй като този звяр е опасен, явно руските прокурори са го гръмнали.

Шнел се е снимал до мъртвата мечка, фотографията е приобщена към материалите на швейцарския съд.

Пазарната стойност на пътуването до Камчатка и убийството на мечока е оценена от швейцарския съд на 10 000 франка. Като описва Камчатка с думите на Шнел, швейцарският съдия си е позволил да разчупи скучния канцеларски език и в присъдата е попаднала бележката „а реките там са пълни с риба“.

По-късно в съда Шнел ще каже, че е заминал за Русия на лов не, за да почива. По думите му, той е отишъл да събира информация, която би му помогнала на атакува парламентарния представител Андреас Грос, ангажиран от съвета на Европа да изготви доклад за смъртта на Магнитски.

През ноември 2016 г. Грос е извикан на разпит в швейцарската прокуратура. Шнел го е разпитвал цял ден. Както пояснява пред пресата тогава вече бившият депутат Грос, той се е опитвал да каже на Шнел, че някои хора в руската Генерална прокуратура са част от организираната престъпност. Пред съда Шнел е обяснил, че наказателното дело срещу съучастниците в убийството на Магнитски отдавна е трябвало да бъде прекратено, но за това щяло да се наложи докладът на Грос да бъде „лишен от авторитет“ и „маската му да бъде свалена“.

Главният прокурор Лаубер не отрече и не потвърди, че „падането на маските“ е ставало по преките му указания. И лаубер, и Шнел потвърждават, че винаги са били в тесни професионални отношения.

В навечерието на Рождество в края на 2016 г. Шнел е потърсен по телефона от зам.-генералния прокурор на Русия Карапетян, който го вика спешно на конфиденциален разговор. Пред съда Шнел обяснява как тогава решил, че Генералната прокуратура най-после е получила някакъв документ, отдавна очакван от швейцарците и че е ставало дума за документи, които биха помогнали делото срещу министър Скринник да не се провали окончателно. Срокът на давността по това дело е изтичал в началото на 2017 г. Прокурорът Ленар Окснер, който е водил делото, няколко пъти е казвал на Шнел, че директно трябва да се узнае от руснаците защо не отговарят на запитванията за правна помощ по това дело. Но Шнел получава отказ за тази командировка от формалния си началник в полицията Робер Клеман с мотива, че има твърде много извънредна работа и неизползван отпуск.

Тогава Шнел, без да пита никого, както сам твърди, купува билет за Москва за 27 декември 2016 г. за собствена сметка с дипломатически паспорт. Преди отпътуването си Шнел казва на Окснер, че ще му прати документите за Скринник в края на декември – началото на януари, без да обясни, че смята да лети за Москва през почивните дни за своя сметка. Престоят на Шнел в Москва е платен от руската Генерална прокуратура /което е предвидено в международния договор за официалните делегации, но не за частни лица/.

В съда Шнел казва, че се е срещнал с Карапетян с очакването да получи ценен компромат за Скринник.
Но Карапетян пояснил: не, няма да има документи за Скринник – така решиха горе. И вместо да проучват документи, карапетян го води на среща с адвокат Наталия Веселницкая, която тогава е представител на интересите на мъчителите на Магнитски.

Шнел подчертава, че това за него е било неочаквано.

Припомняме, че юристът на англо-американския инвеститор Бил Браудър Сергей Магнитски е информирал Следствения комитет /в Русия/ за схема за отклоняване на средства от хазната, в която участват корумпирани съдии, данъчни и руски правоохранители. Като цяло от бюджета на Русия за откраднати и пренесени в чуждестранни, в това число и швейцарски сметки, над 230 милиона долара. Със заграбените с измама от хазната пари въпросните са си закупили имоти в Ню Йорк, Дубай и Черна гора. Участниците в тази схема не са наказани в Русия, напротив, получили са повишения в длъжност и награди.
Магнитски бе преместен в затвора и убит там. Единственият служител в Генералната прокуратура, който е опитвал да изясни делото за смъртта на Магнитски, е уволнен с „вълчи билет“.

С усилията на Бил Браудър в редица юрисдикции са повдигнати наказателни дела срещу някои персонажи от делото „Магнитски“. В САЩ е разследван Денис Кацив, който е внасял пари чрез фирмата Prevezon Holdings и купувал имоти в Ню Йорк. Наталия Веселницкая е била негов адвокат. Тя става особено известна след срещата си със сина и зетя на Тръмп по време на предизборната кампания от 2016 г. Тръмп се интересувал от компромати за политическите му противници, Веселницкая му ги обещала, но нищо не му е предала. А и му пуска въдицата с предложението да отмени „Акта Магнитски“. Видно е, че след неологизмите krysha и siloviki, твърдо влезли в английския речник, ред е на razvodka.

Според показанията на Шнел в швейцарския съд, с Карапетян той е обсъждал три наказателни дела, в това число и делото срещу мъчителите на Магнитски. В хода на заседанието съдията саркастично отбелязва, че международната юридическа помощ обикновено се осъществява в доста по-формални рамки.

На 29 декември Шнел се завръща.

На 29 декември 2016 г. е датирано писмо от Генералната прокуратура до Швейцария, в което се съобщава за липсата на достатъчни основания за подозрения за съучастниците на Скринник, които, според швейцарското постановление за прекратяване на наказателното дело, са й помогнали да изпере около 70 милиона рубли. Исканата от Швейцария правна помощ е отказана. Необходимо изискване за състава на престъплението пране на пари е криминалният им произход. За швейцарския съд доказването на това би било възможно само при представяне на показания на руски свидетели и руски документи – парите Скринник е получавала в Русия, а в Швейцария само ги е легализирала като сделки /с несъществуващ/ имот.

Именно отказът на руските правоохранители да разпитат свидетели, да представят документи става основание за прекратяване на наказателното дело срещу министър Скринник.

При завръщането си Шнел докладва устно за проведените разговори на своя шеф от прокуратурата Ламон.
Полицията изпада в ярост, след като узнава за неразрешеното пътуване с дипломатически паспорт и прочие творчества.

В съда Шнел казва, че е бил уверен, че проблемът с полицията би могъл да се реши на нивото на Лаубер. Очевидно, въпросът не е решен. Полицията в кантона Берн обискира офиса на служителя във федералната наказателна полиция Шнел и на 8 февруари 2017 г. внася в прокуратурата заявление за престъпление по няколко текста:

– Превишаване на правомощията
– Злоупотреба със служебното положение
– Нарушаване на служебната тайна
– Получаване на подкуп.

Прокуратурата образува наказателно дело срещу Шнел. Той е уволнен от работа на 15 февруари 2017 г. Гражданският му иск за възстановяване на длъжност не печели. Същевременно прокурорите разследват делото и се отказват от всички обвинения, като оставят само едно:

Vorteilsannahme – получаване на недължими материални блага във връзка със служебната дейност.

Това е много по-слаб текст, отколкото руския за подкупите: според руското законодателство рушветът винаги е „за“ нещо – конкретно действие, бездействие, общо покровителство по служба. Текстът, по който Винценц е осъден, предполага в качеството на обективната страна на престъплението само получаване на някакви неотчетни средства покрай заплатата във връзка със служебната работа, без това да се отнася до онзи, който дава тези блага. Смисълът на този състав на престъплението се разбира от швейцарските прависти като „подготовка за подкуп“. По този текст в обвинителното заключение има 4 епизода: два с руски глигани, един с мечка и един с Веселницкая.

Прокуратурата не е съумяла или не е поискала да доказва, че Шнел без задължителните пълномощия е водил преговори от името на федералната прокуратура на Швейцария, че той е издал на руснаците важни секретни сведения.

Разследването е водено от прокурора Карло Булетти, който някога е бил съсед по офис на Шнел. Прокуратурата е наложила на Шнел глоба в размер на 20 000 франка.

Винценц би могъл да се съгласи с тази глоба и с това всичко би приключило. Но той я оспорва в административния съд, както и уволнението си, поради което постановлението на глобата се превръща в обвинително заключение и отива в наказателния съд. Като свидетели за призовани Лаубер и Ламон.

В съда Шнел патетично казва, че е действал в името на интересите на швейцарската правна система. Освен това за свое оправдание заявява, че след като не е служител във федералната прокуратура, той не би могъл да повлияе на хода на разследването, поради което чисто технически не е можал да получи подкупа.

Лаубер и Ламон се надпреварват да го хвалят като най-ценния служител. При това Ламон демонстрира смешни пропадъци в паметта, а липсата на официални отчети от него за пътуванията на Шнел в Москва обяснява с дислексия, т.е. с неумението да чете. По време на процеса, който се води на немски, Ламон, който е завършил право в двуезичния кантон Фрайбург, внезапно забравя немския език и иска за себе си преводач от френски.

Ламон се оплита в показанията си – ту казва, че за лова на мечки е научил от вестниците, ту че швейцарската наказателна полиция го е уведомила.

Накрая Винценц е осъден да плати незначителната по швейцарските мерки глоба от 9 000 франка, при това условно, ако не извърши аналогични престъпления в рамките на следващите 2 години. Присъдата е само по единия епизод – този с мечката. За свинете и за Веселницкая съдът не вменява вина на Винценц и го оправдава по тези епизоди.

Процесът срещу Шнел привлече вниманието на швейцарската публика. Покровителят му Лаубер вече светна с частни срещи в ресторантите с ръководителя на ФИФА Джани Инфантино и то във времето, когато вървеше мащабното разследване за многомилионния подкуп при организирането на световния шампионат в Германия през 2006 г. Впоследствие наказателното дело във Федералния съд пропадна поради изтекла давност. А сега Лаубер страда от амнезия за тези срещи с Инфантино, не може да си спомни детайли от разговорите и даже имената на участниците.

Вече започнаха да се чуват обвинения по адрес на цялата Федерална прокуратура за това, че фактически тя се е солидаризирала с мъчителите на Магнитски. Свързаното с тях дело за пране на пари, както по всичко личи, има всички шансове за провал. От друга страна, предаването от руска страна на конфиденциални сведения, които биха имали място по времето на дейността на Шнел, може да е в полза на тези, които искат в Москва да се устрои „лов на вещици“ като пореден смешен процес, който има за цел не да установи злодеите, а да ги избели.

След уволнението на Шнел в Берн почука Москва с искането швейцарците да предоставят протоколите от разпитите на колегите на Магнитски, разпитвани за обстоятелствата около смъртта му. При аналогични ситуации други западни страни са отговаряли с отказ на руснаците във връзка с това, че в сегашна Русия е невъзможно каквото и да е обективно разследване на делото „Магнитски“ и причините са политически.

Сега политическото бъдеще на главата на прокуратурата на Швейцарската Конфедерация е под голям въпрос. Според показанията на Ламон в съда, той е бил първоначално много доволен от пътуването на Шнел, в хода на което не е получил никакви документи, но пък е приказвал с Веселницкая.
По заповед на Кремъл ли Федералната прокуратура на Швейцария е изпълнила „свалянето на маската“ от депутата Грос?

Едновременно с процеса по импийчмънта върви разглеждане на делото на Шнел на втора инстанция. Той се опитва изцяло да докаже своята невиновност, като мотивира пътуванията със служебна необходимост.

Но главната загадка в тази история остават пътуванията на Шнел до Москва след отстраняването му. В съда той постоянно твърди, че е ходил на лов с руснаците така, както и на работа, т.е. по силата на служебния дълг, и ако има за какво да се разкайва, то е само в излишния устрем да услужи на швейцарското право, дори и с нарушаване на формалната субординация. Обвинителното заключение по делото си Шнел определя като „удар с нож в гърба“ – ето колко много сили изразходвал, толкова нужна информация е добил, а пък животът му е разрушен.

Добре, но какво изобщо е правил в Москва? Ако не е имал повече правото да представлява интересите на швейцарската прокуратура?

Автор: Андрей Заякин, съосновател на „Диссернет“, редактор в data-отдела на „Новая газета“
Превод: Екип на Биволъ. Заглавието е на Биволъ

***“Новая газета“ е част от международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и сайтът Биволъ.

Службите с коронен номер – разпити заради изразено мнение

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/corona-dictatorship.html

понеделник 30 март 2020


Приехме извънредното положение с всичките му ограничения и се подчинихме безусловно в името на здравето и живота.
Приемаме всекидневните дози паника, с които ни облъчват от щаба, правителството и неговият лидер, както и репортери с микрофони. Примиряваме се с всичко и се страхуваме повече от всякога – за здравето и живота. Преглътнахме, че сега „не е моментът да си говорим за демокрация“, както увери пред БНР финансовият министър Владислав Горанов. Съгласихме се, че строгите мерки са свързани с това „да създадем предпоставка за не добро разпространение на коронавируса, а не да създаваме ограничения“. И се затворихме по къщите. Онова за маргиналите и етимологичното тълкувание влезе в графата „политически фолклор“.

Забравихме и за къщата в Барселона, за побоя над журналиста Слави Ангелов, за водопровода на Перник, за екоминистъра Нено Димов, поставен „под карантина“ в ареста. Главният прокурор Иван Гешев удобно изпадна в амнезия и тръгна да иска „почти военно положение“. И както върви, като нищо ще си го получи, а ние ще се подчиним. Пък и никой не пита – извънредните брифинги са строго тематични, резултатът им ви е известен.

Зад завесите на извънредното положение

Там върви една мрачна драматургия от типа театър на абсурда. Най-преследваният и подслушван следовател в републиката Бойко Атанасов бе привикан в Инспектората към ВКП да даде обяснения. На 25 март той трябваше да каже защо е участвал в предаване на тв Евроком на 19 февруари, както и защо миналата година през юли е пратил до Окръжния съд на Ню Йорк лична декларация в подкрепа на иска на банкера Цветан Василев „по Глобалния акт „Магнитски“. С присъствието и с думите си в телевизионното студио Бойко Атанасов е погазил кодекса за етичното поведение на българските магистрати и с това си действие е накърнил престижа на съдебната власт, става ясно от „поканата“ да се яви на живо пред прокурора Емил Иванов.

Авторите на сигнала по втория драматургичен сюжет обаче са се объркали – личната декларация на Атанасов не е за готовността му да свидетелства по акта „Магнитски“, а по закона RICO, по който един от обвиняемите се казва Делян Пеевски. Въпросният сигнал е подаден от безименен творец от в.“Монитор“, издател на който е корпулентният депутат от ДПС. Че как няма да се задейства прокуратурата в такъв случай. Документа, по силата на който следователят трябваше да се яви за обяснения пред прокурора, той публикува в страницата си във Фейсбук с многозначителния анонс „Ще става забавно“.

А утре Атанасов трябва да предаде писмените си обяснения на същия прокурор – и това след опознавателната разходка в условията на карантината. Обвинителят го е информирал, че всъщност сигналите са два и са приобщени. Вторият бил от Звездомира Мастагаркова от агенция ПИК, знаете за този официоз. Атанасов не е получил копие от въпросната книжнина, нито разговорът е бил записан или протоколиран и така на практика той е нямало под какво да се подпише. А само две седмици преди това пак е давал обяснения по друга преписка срещу него, но там прокурор Стелиана Кожухарова е изписала 10 страници и той се е подписал.

По време на последната среща за обяснения Атанасов е бил питан кои са хората или фирмите по делото RICO в Ню Йорк, какво точно пише в личната му декларация по него, кой му е помогнал да я напише. А прокурор Емил Иванов му прочел какво пише в „Монитор“. Сега следователят очаква срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство, за да му попречат да свидетелства в американския съд, а и да бъдат осветени другите участници в процеса. Натискът очевидно се планира да бъде тотален – върху всички, щом е наличен такъв интерес, допуска Атанасов. А уж прокуратурата замрази всякакви подобни инициативи и активности заради пандемията. Съдилищата не работят, парламентът също, но последният по-добре да не се напъва, защото продукцията му е отчайваща. Няма друг такъв парламент.

И журналисти на кладата

През изтеклата седмица стана ясно, че целият екип на предаването „Делници“ по Евроком с водещ Николай Колев са привикани да дават обяснения…защо са били на работа. И защо в студиото е дадена трибуна на наистина спорния политик Костадин Костадинов, лидер на партия Възраждане, известен още като Костя Копейкин, втораченият в евразийското бъдеще на България. Николай Колев каза в ефир, че и тонрежисьорите, просто целият екип от апаратната, също е принуден да се обяснява за същото. След връчени призовки, но това, според МВР, било част от процедурата.

От коя? От тази, която трябва да запуши свободата на словото, да превърне медиите в ехо на управляващите и в сватбарски уредби на прессъобщенията им? Или от другата – онази, след която неудобните медии изчезват и се установява новговорът на властта, и всички го повтарят като чипирани в главите?

Фактът, че срещу Николай Колев и екипа му няма повдигнати обвинения, не е успокоителен. Напротив, той е сигнал, че всичко се следи под лупа, че съгледвачи на заплата дебнат кой къде какво пише и говори. Било по телевизия и радио, било в социалните мрежи. И ако в българския Фейсбук има някакви абсурдни стандарти на общността, то сегашната власт има собствени и тя не допуска мнения анти, и задейства всичките си задкулисни лостове да ги притисне и елиминира.

А, впрочем, намери се кой да извие глас, че в сегашната пандемия ще погинат мърцина и медии – вип-пациентът в СофияМед и собственик на Нова телевизия Кирил Домусчиев. Там, както е известно, мнения анти няма как да пробият, селекцията на журналисти, събеседници и новини е прецизирана според неговите интереси и щения. Обаче трябват пари и се налага правителството да извади рога на изобилието. Другите нека пищят за свободата на словото и хората на изкуството да се молят като пред икона за подкрепа и милостиня.

Блокаж за вечните неудобни

Лидерът на Сдружение БОЕЦ Георги Георгиев алармира, че профилът му за пореден път е блокиран за 30 дни. Защото: „Докладвани са постове за БарселонаГейт и материал, разобличаващ фалшивите и неадекватни “мерки” на управляващата ни мафия за “подкрепа” на бизнеса. В условията на криза и извънредно положение, Борисов и бандата му въвеждат мракобесни законодателни промени, с които погазват човешките свободи и права на гражданите! Следене, подслушване, репресии и ограничаване на свободата на словото, това са характеристиките на всяка диктатура! БОЕЦ сезирахме ЕК и Лаура Кьовеши за промените в Наказателния кодекс и други закони, които превръщат гражданите в престъпници и дават право на мафията и нейните институции-бухалки без съдебна санкция да следят нашите трафични данни, кой къде ходи, къде се намира и с кого разговаря по мобилния си телефон. Промените са така формулирани, че да останат да действат и след кризата. Мафията използва страховете и притесненията на хората, за да налага своята диктатура и да закрепи прогнилата си власт“. Няма боец – няма диктатура.

Политици на прицел

Прокуратурата явно работи с ексцентричен подход и вместо Гешев да изпълни заклинанията си, че щял да преследва и разследва всеки, забъркал се в корупционен скандал, независимо колко нависоко е във властта, се обостри пак телевизионно. Днес на разпит трябва да се яви и лидерът на Възраждане Костадин Костадинов – той живее във Варна и трябва да пропътува 450 километра до столицата в условията на извънредното положение, наложено с цел ограничаване на заразната вълна. Очаква се да му бъде предявено обвинение и евентуално да бъде задържан. Очаква се и протестна акция на активистите – във време на забрани за струпване на много хора на едно място. Поне това става ясно от профилите му във Фейсбук.

На 13 март бе обявено извънредното положение у нас, същия ден той даде интервюто си в предаването „Делници“ на Евроком с водещ Николай Колев. Костадинов се възползва от студиото и отприщи словесната си лавина, сякаш бе не събеседник, а оратор на предизборен митинг и все едно масите мигом трябваше да го последват. Пък водещият едва се вреждаше да зададе въпросите си. И доста непосилно беше за слушане и гледане, но така е в случаите на облъчване с неконтролируем нарцисизъм. Съвсем друг е въпросът за последователите на такъв лидер, там е друга патология, но пък има свобода на избора и всеки може да е болен, щом иска – демокрация е.

И ценностите й се ползват по предназначение: „На 14 март в София се проведе Народно събрание на граждани и представители на обществени организация от цяла България. На него се прие Декларация за независимост на българския народ, с която т.нар. “българско правителство” се обяви за свалено. Веднага щом се прекрати извънредното положение в страната ще предприемем следващите действия за премахване на престъпния режим!“, е написал в единия от профилите си Костадинов. Ние още не сме свидетели на „сваленото правителство“, макар да е обявено вече. Вероятно това е поводът на службите да го привикат на изповед, но как ще обуздават логореята му, си е техен проблем. Щом това им е приоритет.

И очевидно с това се занимават – лидерът на столичната структура на Възраждане Николай Дренчев е бил посетен в събота, за да му се връчи призовка да се яви на разпит в ГДБОП за разпит. Онова, което там имат като основание, е статус във Фейсбук, става ясно от личния му профил. Няма да го цитираме.

Проблемът е правен и става дума за правата ни – онези, които Европейската конвенция за правата на човека ни гарантира. И които правосъдният ни министър иска да блокира /дерогира/ с писмо до генералния секретар на Съвета на Европа.

Къде е писмото, министър Кирилов?

В сайта на ведомството го няма, не ровете. Парламентът не беше уведомен, нямаше и обсъждане в комисия или в зала. Чухме за него в интервю по телевизия! Да сте чули за реакция на депутатите, и ние не сме. Само БСП опита, но без успех. Явно извънредното положение дава благодатна почва за развихряне на институционална самодейност, вместо за самобичуване. Няма такъв жанр.

Иначе до редакциите бе пуснато прессъобщение, според което „Нотификацията до Генералния секретар на Съвета на Европа не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ“. И още: „Народното събрание прие Закон за извънредното положение, тоест държавата дерогира фактически от някои разпоредби на Конвенцията. Сега държавата трябва да изпълни международното си задължение по Конвенцията /чл. 15, ал. 3/ и да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за това ограничаване на правата… България ще изпрати на Съвета на Европа текста на закона с обяснение какво налага неговото приемане и ще посочи срока на действие на ограниченията, конкретно правото на придвижване, правото на сдружаване /има забрана за събиране на хора на едно място/“, се казва в съобщението.
Посочваше се още, че „министърът на правосъдието е изпратил писмо до МВнР в подобен смисъл, като се очаква вземане на политическо решение в тази връзка“. Няма такова решение.

И други коронни номера

Сега разбрахте ли защо законът за електронните съобщения беше променен по спешност, а е възможна скоростна редакция и на този за СРС-тата? И защо полицията получи завинаги безконтролен достъп до всички телефони? Ченгетата вече могат абсолютно безконтролно да искат и получават справки от мобилните оператори за локацията на всекиго, кой къде ходи, с кого и какво говори. Това става ясно от публикувания в Държавен вестник Закон за мерките и действията по време на извънредно положение. А преди беше нужно разрешение от съда, който в момента е аут в карантината. И преди извънредната ера подобни справки бяха възможни само за тежки престъпления, за които се полагат над 5 години затвор. Сега всички нас Биг брадър ни следва и гледа.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Вярвате ли, че липсата на съдебен контрол няма да отвърже полицейски произвол и че разговорите ви са само между вас и отсрещния? И че утре няма да ви привикат да се обяснявате за статус в социалната мрежа? Или че извънредните рестрикции няма да се имплантират в поведението на властите и подчинените и после, след финала на „домашния арест“ ? Не е за вярване. Никак.

Херо Мустафа, у нас е тъмно, елате да светнете лампата!

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/herro-mustafa-turn-on-the-lights.html

вторник 11 февруари 2020


Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.

И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.

Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.

Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората  да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.

Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…

Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.

А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.

То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г. 

Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.

А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.

Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.

Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.

Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.

Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.

Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.

И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?

Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.

Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.

Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.

Снимка: Булфото®