Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/porednite-posledni-izbori-v-izrael/
Краят на периода на големите еврейски празници в Израел отбеляза началото на финалния етап от предизборната кампания – пета за последните три години и половина. Социологическите агенции все още не са в състояние да предскажат със сигурност кой ще е победителят в това поредно нелеко политическо състезание. Засега се очертава дясноцентристката коалиция да успее да вземе 61 места в Кнесета, което ѝ осигурява крехко мнозинство с един глас. В момента всичко зависи от това какъв ще е процентът на гласуващите граждани и кои ще са последните послания на партиите в дните преди изборите на 1 ноември.
Към момента партиите в Израел могат да разчитат само на своите т.нар. твърди ядра. Процентът на гражданите, които още се колебаят или вече са решили, че няма да гласуват, е значителен. Това по същество означава, че и след изборите политическата криза ще продължи, което само по себе си след периода на управление на правителството „Бенет–Лапид“ и годините на пандемия неминуемо ще окаже влияние върху израелската икономика и политика.
Минималното надмощие на десните партии почти им гарантира съставяне на кабинет начело с Бенямин Нетаняху. За разлика от активната кампания на най-дълго управлявалия министър-председател в историята на Израел, левите и лявоцентристките партии остават в плен на идеологемата „Никога с Нетаняху“, което в настоящите условия в Израел и в региона не им печели повече подкрепа. Както и на предишните избори, цената на победата ще бъде способността на политическите субекти да генерират колкото може повече подкрепа сред колебаещите се, но от значение ще бъде и кои партии няма да успеят да влязат в Кнесета.
До момента изборната кампания не успява да привлече интереса на публиката, а данните за умората в обществото преди петите подред избори от 2019 г. насам, както и за настроенията след големите религиозни празници сочат, че няма преобладаващо мнение относно вота на 1 ноември. Поради това и повечето партии запазват своите най-важни аргументи и послания за последните дни преди тази дата. Какво именно ще кажат партиите и към какво ще насочат вниманието на избирателите, е и най-важното в настоящата кампания.
Дясноцентристите са представени от „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху и Религиозната ционистка партия на Безалел Смотрич и Итамар Бен Гвир. Бившият премиер разполагаше с повече време да се подготви за кампанията, която съвпадна с излизането на неговата книга и така допълнително привлече вниманието на медиите. Нетаняху обещава мерки срещу повишаването на цената на живота и безплатно образование за децата до три години. Той обръща специално внимание на сферата на сигурността и критикува споразумението с Ливан, постигнато преди дни от премиера Яир Лапид.
Бенямин Нетаняху е особено активен, работейки за спечелването на подкрепата на гласоподавателите. Той увеличава и броя на своите сътрудници, които директно да разговарят с хората, агитирайки по техните домове. Особено внимание се обръща на възрастните избиратели, които не са така достъпни чрез социалните медии. За бъдещите си планове Нетаняху обяви, че няма да се коалира с Бени Ганц и Яир Лапид и ще се стреми към мнозинство, активизирайки поддръжниците на „Ликуд“ и опитвайки се да убеди подкрепящите партията „Еврейски дом“, че тя няма да премине границата и да влезе в парламента.
От своя страна партията на ционистите на Безалел Смотрич и Бен Гвир, която трудно може да се различи в някои от посланията си от „Ликуд“, се намира в негласна коалиция с формацията на Нетаняху. Итамар Бен Гвир и Бенямин Нетаняху не се атакуват публично, но все пак бившият премиер е внимателен в това да заяви подкрепа за бъдещия си коалиционен партньор. Преди дни той отклони поканата да участва заедно с Бен Гвир в предизборно събитие, което доведе до настойчивата покана крайнодесният политик да слезе от сцената. По-късно Бен Гвир изрази съжаление за случилото се, но посочи, че самият Нетаняху е бил „недобре посъветван от сътрудниците си“.
Другият кандидат на ционистите – Смотрич, обяви кампанията си за законодателна реформа за намаляване на правомощията на съдебната система. Планът включва да отпаднат от израелския наказателен закон обвиненията в злоупотреба с доверие, които са в основата и на две от обвиненията срещу Нетаняху. И докато кандидатите за депутати на „Ликуд“ обещават, че подобни промени няма да важат със задна дата за самия Нетаняху, то представителите на Религиозната ционистка партия твърдят, че ще искат новите правила да бъдат приложени и към делото на бившия премиер.
В кампанията си Смотрич и Бен Гвир насочват атаките си към друг крайнодесен политик – бившата министърка на вътрешните работи Аелет Шакед, като се опитват да привлекат и подкрепа от средите на поддръжниците на Бени Ганц. В основното им послание се подчертават шансовете на тяхната партия да бъде трета политическа сила, като се акцентира, че колкото по-нагоре в стълбицата се изкачи партията, толкова по-малки са шансовете Нетаняху да склони на коалиция с настоящия министър на отбраната Ганц за сметка на ционистите. Сценарий, при който Нетаняху и Ганц „намират общи допирни точки“, не е изключен, ако „Ликуд“ не успее да получи 61 места.
Религиозните партии в лицето на „Шас“ и „Обединена тора юдаизъм“ (ОТЮ) се радват на стабилна подкрепа от страна на поддръжниците си, които, по думите на политически наблюдател в Израел, нарастват с всеки следващи избори на чисто демографски принцип. Така или иначе, и „Шас“, и ОТЮ все пак се сблъскват с агресивната конкуренция на ционистите. Това накара „Шас“ да започне кампания под надслов „Троен Шас“, в която формацията се представя като единствената еврейска, дясна и социална партия. До края на кампанията „Шас“ ще продължи да се фокусира върху социалните проблеми и цената на живота, обещавайки огромни субсидии под формата на купони за храна за нуждаещите се. ОТЮ в своята стратегия обвинява настоящите управляващи в подкопаване на еврейската идентичност на Израел, като също говори за социалната цена, особено сред общността на религиозните евреи харедим.
„Еврейски дом“ на Аелет Шакед е за момента единствената дясна партия, която е на ръба да не успее да влезе в Кнесета. Това заплашва възможността Нетаняху да събере мнозинство от 61 гласа единствено с подкрепата на десните формации. Въпреки това бившият премиер като че ли прави малко, за да укрепи позициите на някогашната си съюзница. Самата Шакед прекрати опитите си да търси път към политически компромис с бившия си премиер. Загубата на доверие в партията „Еврейски дом“ се дължи на непоследователните послания на Шакед дали ще подкрепи, или не коалиция с Нетаняху, както и на решението на Нафтали Бенет да се оттегли от политиката.
Сред лявоцентристките партии челна позиция заема партията на Яир Лапид „Йеш Атид“. По време на кампанията Лапид се възползва максимално от вниманието на медиите и от това, че беше действащ министър-председател. Немалка част от вниманието по време на кампанията е отделена и на успешното споразумение с Ливан, което според мнозина има доста по-голямо значение за Израел от мирните договори с редица арабски държави. Най-сетне стратегическият враг „Хизбулла“ е поставен в контекст на взаимно сдържане и интерес, по думите на наблюдател в Израел. Лапид акцентира и върху успехите си в Газа за запазване на мира, като по този начин подсказа, че именно той има заслуга за успешния край на кризата през август т.г. с „Ислямски джихад“, а не посредниците от ООН и Египет и министърът на отбраната Бени Ганц.
Две седмици преди изборите Яир Лапид драстично намали международните си изяви, като не замина за САЩ, а на срещата в Брюксел на Съвета за асоцииране ЕС–Израел участва онлайн. Основна тактическа задача пред Лапид е да осигури успеха на малките партии в своята коалиция на изборите, което ще му позволи да разчита на техните гласове. От друга страна, премиерът трябва да успее и да намали противоречията си с „Ликуд“, което би му дало възможност да се коалира с Нетаняху, ако това се наложи, без да бъде обвиняван в загуба на политическа идентичност. Той не може да постигне това за сметка на същите тези малки партии, рискувайки тяхната лоялност.
Либералните формации „Мерец“ и „Авода“, както и арабските партии са изправени пред опасността да не влязат в Кнесета. В опит да противодейства Лапид активно работи с арабската общност, като тази седмица посети Назарет, срещна се с местни лидери и говори пред арабските медии. По-рано пред медиите той вече обяви, че няма да допусне еврейски поклонници на „Ал-Акса“ и гарантира правата на мюсюлманите. Яир Лапид обещава да промени и Закона за нацията, който дискриминира гражданите на Израел от арабски произход. Не на последно място, премиерът насочва вниманието си и към украинските бежанци. Той се надява, че подкрепата на правителството му за Украйна ще даде отражение върху украинската еврейска общност, което ще остави негативен отпечатък върху партията на рускоезичните евреи „Наш дом Израел“ на Авигдор Либерман.
Обединението на министъра на отбраната Бени Ганц и министъра на правосъдието Гидеон Саар се стреми на убеди избирателите, че именно Ганц е най-подходящ за премиер и е политикът, който може да победи Нетаняху. С надслова „Бени Ганц – министър-председател на сигурността“ министърът на отбраната подсказва и това, че за разлика от Лапид, той има значителен военен опит. Ганц твърди, че само той би могъл да разбие възможната дясна коалиция. Партията му се стреми към подкрепата на религиозните ционисти, които смятат, че Бен Гвир е твърде краен. Бени Ганц се опитва да извлече полза и от включването на Гади Айзенкот (бивш началник на Генералния щаб на Израелската армия) в политиката, който готви план за обществената сигурност на Йерусалим.
„Наш дом Израел“ на Авигдор Либерман разчита на успешния мандат на своя лидер като министър на финансите. Кампанията на Либерман е под надслов „Свободна икономика – свободна страна“ и се придържа към по-скоро либерален наратив. За разлика от Ганц и Лапид, които са подчертано внимателни, когато стане дума за консервативната еврейска общност на харедим, Либерман открито говори за ясна граница между религията и държавата и подкрепя предложението за работещ обществен транспорт на шабат.
Авигдор Либерман, чиито корени са в бившия СССР, доскоро се ползваше с подкрепата на рускоезичната общност в Израел. Към днешна дата обаче той все по-трудно намира път към сърцата на своите традиционни избиратели, опитвайки се да балансира в изказванията си по отношение на войната на Русия срещу Украйна. Всяка проява на подкрепа за едната или другата страна може да му коства подкрепата на руската или украинската еврейска общност.
Въпреки натиска от страна на лявоцентристките среди и на самия премиер Яир Лапид, „Авода“ и „Мерец“ отказват да се обединят. Лидерката на „Авода“ Мерав Михаели поддържа тезата, че обединението би довело до отслабване на двете партии. От своя страна председателката на „Мерец“ Зехава Галон прави всички възможни опити да убеди своя партньор в обратното. След години на политическа изолация Галон не иска да бъде обвинявана в съпричастност за края на „Мерец“.
„Авода“ планира мащабно събитие три дни преди изборите, на което да отбележи 20-тата годишнина от убийството на бившия премиер Ицхак Рабин. За първи път тази година събитието, което досега винаги се обявяваше като проява на обществена ангажираност и не се свързваше с политически партии, ще бъде част от кампанията на „Авода“ – партията на покойния Рабин. Митингът ще добави някои допълнителни елементи към кампанията на Михаели, която се концентрира върху граждански и обществени свободи (тя също смята, че на шабат общественият транспорт следва да работи). Самата Мерав Михаели често споменава, че се смята за наследница на Рабин.
„Мерец“ ще се опита да убеди своите избиратели, че тяхната подкрепа е и подкрепа за самия Яир Лапид. Най-малката партия в колодата на лявоцентристите се стреми да избегне кампания, подчинена на принципа „Помогнете ни“, и иска да докаже, че е в състояние и сама да генерира подкрепа.
На последно място, кампанията сред арабските партии е не по-малко интензивна. На тези избори те ще бъдат три – „Раам“, „Хадаш-Таал“ и „Балад“. Фактът, че и трите играят поотделно, би трябвало да окуражи избирателите им да излязат и да подкрепят своите партии, като по този начин предотвратят някоя от трите да не влезе в Кнесета. Очаква се „Хадаш-Таал“ на традиционните политици Айман Оде и Ахмад Тиби остро да критикува Лапид заради политиката му спрямо израелската арабска общност и действията на полицията в комплекса на джамията „Ал-Акса“. Оде и Тиби се стремят да привлекат гласове за сметка на „Балад“.
Изборите за Кнесет в Израел този път имат за цел да представят формула за управление на страната, която да бъде значително по-надеждна от тази на отиващото си коалиционно правителство. Докато преди година за съставянето на правителство бе достатъчно да се твърди, че всички средства са позволени, само и само Бенямин Нетаняху да не се върне във властта, сега немалко от неговите противници правят своите сметки, че при определени условия коалиция с „токсичния“ бивш премиер не е изключена. Не само заради нуждата Израел да бъде управляван надеждно в сложната вътрешно- и външнополитическа среда, но и заради все по-трудната за прогнозиране международна обстановка. В крайна сметка за много от онези, на които предстои да влязат в бъдещия Кнесет, подобен шанс може да се окаже и последен, ако не се прояви необходимата доза здрав политически разум и чувство за самосъхранение.
Каква ирония: обичайно за борците за свобода се говори най-несвободно. Почитта към тях е като почитта към светците – саможертва в името на идеята, канонизация, сакралност. За съжаление, това подчинява говоренето за тях на едни правила, в които страхът от светотатство и следването на „сигурни“ формулировки често изместват реалния човек и неговото дело, а и със сигурност – възможността за реално предаване на опита. Дори най-естествената детска реакция – да подражаваш на героя, да видиш у себе си нещо от него – често е недопустима в училище. Как смееш?
