Post Syndicated from original https://www.toest.bg/nvo-endgame/

Съвсем скоро всичко ще свърши. Текат последните дни преди третото класиране след националното външно оценяване (НВО) в VII клас. Всички ще отдъхнат. Не защото е минало добре, а просто защото е свършило. Горко̀ им на тези с повече деца, които трябва да преживеят отново адския VII клас след време. Защото шансове за промяна не са видими на хоризонта.
На 30 юни тази година Министерството на образованието и науката (МОН) отново се потупа само по гърба, подреди едни числа в една статистика и я остави да прашасва при всички статистики от минали години.
Средният резултат от НВО в края на VII клас се запазва в диапазона от предходната година – 55,26 т. (с около половин точка по-надолу от 2025 г., но по-висок от 2024 г.),
пишат от МОН. Значи всичко е наред?
Кратка хронология на последните месеци
През май присъствах на среща с настоящия министър на образованието проф. Вълчев, зам. министърката д-р Таня Панчева и експерти от Министерството. Всички те бяха на мнение, че няма нужда предстоящият изпит по математика за седмокласниците да бъде разясняван допълнително, въпреки че включва голям брой задачи, за които нито учители, нито ученици знаеха как ще изглеждат и какво ще съдържат. Така на 19 юни седмокласниците бяха първите, които видяха в какво се състои изпитът им. И се опитаха да направят най-доброто, на което са способни.
Средният резултат по български език и литература е 55,26 точки (за сравнение, през 2025 г. – 55,91), което отбелязва спад от 0,65 точки. По математика средният резултат е 38,45 точки спрямо 42,74 от миналата година – спад от 4,29 точки.
Средният български ученик е с тройка по математика и с четворка по български език и литература.
Когато средният успех е едва 38,45 точки, не може да бъде прилагано класическото изискване за 50% успеваемост за оценка среден 3. Според него над 60% от всички явили се би трябвало да са скъсани, а това би било статистическа аномалия, показваща дефект в теста, а не в учениците.
Уви, при нас дефекти в теста не се търсят.
Визуализациите на резултатите от изпита по математика, публикувани от Георги Стоев – макроикономист, председател на trakia.tech и водещ на подкаста Ex Ante, в профила му във Facebook представят всички тези числа нагледно. Националното разпределение на 51 162 ученици показва концентрация на слабите резултати. Данните не включват областите Шумен (няма публикувани данни) и Враца (публикувани със закъснение и в машинно нечетим вид).

Кой не може да смята?
Любопитно е как изпитът по български език и литература търпи минимални промени във времето, а изпитът по математика е обект на всевъзможни експерименти почти всяка учебна година. Тоест по български може да е едно и също, но по математика явно се притесняваме, че учениците може да заучат формата и ще се справят прекалено добре.
Може би в МОН все още не разбират как функционира всичко в математиката?
Всъщност това Министерството си го призна тази година, като подари точки за „частично овладяване на проверяваните знания и умения“. Въпреки обжалването на внезапните промени в изпитните формати по математика МОН публикува на 21 юли 2026 г. Проект на заповед за определяне на учебните предмети, които ще участват интегрирано в НВО по математика и природни науки и по български език и литература в края на Х клас през… следващата учебна година.
Ако този проект бъде приет, учениците отново ще са изправени пред безумието изпитът да е променен преди промяна на учебния материал, която следва да е по-скоро качествена – да се види какви са взаимовръзките между отделните предмети, а не толкова количествена, под формата на нов материал. Кога в Министерството ще чуят учителите, родителите и самите ученици, да не говорим за експерти от България и света, че подготовката предшества изпита? Ако всичко се правеше по този начин, можеше например да се явяваме на шофьорски изпит, а после да се учим да караме.
Георги Стоев прави и една извадка за четирите най-големи града в България. В поста си той казва:
Вчера публикувах следното некоректно твърдение относно резултатите от НВО по математика след 7 клас: „среден ученик не съществува в София“. Това технически не е вярно; разбира се има деца по средата. Но важно ми се струва, че средната [средата – б.р.] (52 т.) не описва типичния случай за града. Това важи и за Пловдив, Варна и Русе. В София специално средни ученици съществуват (~32% от всички), но не са типичните. Типичен в София е ученикът при единия от двата пика: или слаб (~12 т.) или силен (~82 т.). Ученик с резултат около средната (52 т.) е по-рядък от всеки от тях.

Няма средно положение, няма и две крайности, които да се „бият“. Има срив и концентрация на слаби оценки. Единствено в София от цяла България се наблюдава едва забележим превес на оценките във високия сегмент.
МОН казва: „Регионалните резултати от НВО показват устойчиво представяне на отделните изпити и в годините“, а всъщност те като огромен червен светофар осветяват единствено и само
нуждата от незабавни и адекватни мерки за повишаване на качеството на учебния процес, за изясняване на целите на външното оценяване, за реални последици до последната брънка на образователната верига и за поемане на отговорност.
През май на срещата в МОН получих гръмкото обещание, че резултатите ще бъдат обстойно анализирани и ще бъдат предприети мерки. Започвам да чакам.
Мерене на точки
И започнало едно мерене на балове… Ако беше приказка, така щяхме да я разказваме. Но не е приказка, а просто изкривена реалност, в която усещането е, като да плуваш в желе.
Според различния профил в отделните гимназии балът се изчислява по различен начин. Математическите гимназии утрояват точките от изпита по математика и вземат еднократно точките от изпита по български език. Хуманитарните гимназии утрояват българския език и броят математиката само веднъж. Повечето гимназии удвояват точките от двата изпита.
И въпреки това разнообразие в балообразуването всяка година има съревнование къде влизат учениците с най-висок бал. В театъра, в който се развива действието, от ложата на статистиците се разнасят въздишки на досада и пляскане по челото.
Училищата също започнаха да се „кичат“ с отличници. Никога няма да разберем обаче дали тези отличници са плод на труда на учителите в училището, от което излизат, или на школи и частни уроци, или на произход, или на талант, или на среда, или…
И в някакъв момент трябва да помислим за страшните проценти, които се наблюдават във всяка една област в България.

Това са седмокласниците, които имат под 30 точки, тоест слаба оценка. Почти 30% в София, почти 50% в Пловдив, почти 40% във Варна и Бургас от набор 2012 вече са капитулирали по математика. А са само на 14 години. Поради недостатъчна подкрепа при учебни затруднения? Поради недостатъчна езикова подготовка? Поради социален статус, който не позволява допълнителна подготовка или излизане извън него по някаква причина? Може би никога няма да разберем.
Но всички тези деца са оставени сами. И няма да го „израснат“.
Подредете си областите наум, помислете за развитието им, за управлението им и тези резултати ще ви се сторят съвсем логични. И ще ви изниква все един и същ въпрос: ще предприеме ли МОН каквото и да било?
„Избрахме възможно най-отдалечената гимназия от нашия блок!“, иронизира в скеча си Здрава Каменова – актриса и драматург, чиито клипове на тема образование често бъркат директно в раната на неадекватната образователна система. Да, защото, ако има нещо, което все пак работи, то е сегрегацията. „Елитните“ vs. кварталните училища. Кварталното училище е краен вариант, независимо от профилите, които предлага. Квартално е синоним на сбирщайн, на баберек.
И така, ние имаме модерно, безплатно и адекватно образование на хартия. Експертите в МОН живеят с широко затворени очи, министърът приказва за мерки, за изговаряне на проблеми, документите се роят, учителите ходят на обучения под строй и получават образователни кредити неизвестно за какво.
Да са живи и здрави родителите да плащат за частни уроци, както и онази част от учителите, които от нищо правят нещо. А децата, все така разделени на добри и лоши ученици, ще растат. И ще станат добри и лоши възрастни. Но те пък, като станат възрастни, няма да са грижа на МОН, да се оправят следващите.











