Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/pravoslavna-durzhava-li-e-bulgariya/
„Ние сме православна държава“. Това заяви президентката Илияна Йотова по повод решението на правителството България да не подкрепи новия пакет санкции на ЕС срещу Русия, ако те включват и руския патриарх Кирил. Тя каза това, след като външната министърка Велислава Петрова-Чамова анонсира правителствената позиция с аргумента, че България „не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил“, а премиерът Румен Радев отсече:
Времето на кръстоносните походи свърши.
Ако нещо непрекъснато се повтаря и ако държавата се държи, сякаш то е факт, е много вероятно хората да повярват, че то наистина е факт, и да забравят каква всъщност е реалността. Затова в тази статия ще става дума само за факти (и малко логика) – защото подмяната на фактите и абсурдните от логическа гледна точка аргументи са изпитана рецепта за манипулиране на общественото мнение.
Православна ли е България според Конституцията и законите?
Една държава е православна, ако православието е държавна религия. Така е например в Гърция. Какво казва обаче Конституцията на Република България по темата?
Православието се споменава в Основния закон само веднъж – в чл. 13, ал. 3, която гласи:
Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
Традиционна обаче не означава официална или държавна.
В същия член 13 се казва и че религиозните институции са отделени от държавата (ал. 2, получерният шрифт тук и по-нататък е мой – б.а.) и че те, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели (чл. 4).
В ал. 1 на чл. 13 се подчертава, че вероизповеданията са свободни. Тази идея се доразвива и в чл. 37, според който свободата „на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними“, а държавата „съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“. Втората алинея на чл. 37 постановява, че свободата „на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани“.
Същите принципи, макар и леко отслабени в последно време, се застъпват и в Закона за вероизповеданията.
В него се подчертава ролята на Българската православна църква (БПЦ). В преамбюла се изтъква „традиционната роля“ на БПЦ „в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура“. През 2025 г. в чл. 10 е включено, че източното православие „има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот“ и че негов единствен изразител и представител е БПЦ.
В същото време още в преамбюла на закона се говори и за „правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения“. Изразява се „уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии“ и се призовава към взаимно разбирателство и търпимост.
Въпреки „традиционната“ и „историческа“ роля на православието, в чл. 4, ал. 1 се повтаря това, което пише и в Конституцията – че религиозните институции са отделени от държавата. Текстове от Основния закон се възпроизвеждат и в чл. 7, в който са посочени границите на религиозната свобода. Тя не може да е насочена „срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица“, нито да се ползва „за политически цели“.
Извод:
Православието не е държавна религия, т.е. българската държава не е православна. Конституцията и Законът за вероизповеданията ясно разграничават религията от политиката.
Православно ли е да се подкрепя руският патриарх Кирил?
Нека се върнем към думите на Илияна Йотова. След като заявява, че България е православна държава, тя допълва:
Ние искаме българските вярващи да не бъдат разделени по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история, че по тази линия не ми се иска да има конфликт.
Тоест според Йотова, понеже православието е вкоренено в историята ни, всички православни християни би следвало да подкрепят руския патриарх, а ако България подкрепи санкциите срещу него, това би внесло разделение между тях. От думите ѝ човек остава с впечатлението, че цялото православие е на страната на патриарх Кирил, както и всички православни християни.
Ала така ли е в действителност?
Кой е патриарх Кирил, когото ЕС иска да санкционира?
Макар Румен Радев да е против санкциите срещу него, защото времето на кръстоносните походи е приключило, Кирил, чието гражданско име е Владимир Гундяев, е привърженик на войните в името на вярата и смята, че за тях една от основните Божии заповеди – не убивай – не важи. Татяна Ваксберг обобщава важни факти за него в статия за „Свободна точка“:
- Според руския патриарх войната в Сирия е „свещена“, а на руснаците, биещи се срещу Украйна (в която впрочем православието е преобладаващата религия), Бог „ще измие всички грехове“ и ще им даде „вечен живот“. По повод на войната в Грузия през 2008 г. той казва, че готовността на войниците да умрат е „висша проява на жертвената християнска любов“.
- Не само войнолюбството (казано по Румен Радев) е отличителна черта на Кирил, която би повдигнала въпроси у някой непредубеден православен християнин. Руският патриарх е и почитател на Йосиф Сталин и дори нарежда да го изографисат в катедрала (ликът на Сталин по-късно е заличен, защото той е бил враг на църквата). Кирил е имал и тесни връзки с КГБ и се смята, че притежава към 2,7 млн. евро.
- Един от най-противоречащите на православните канони факти, свързани с руския патриарх, е, че той от половин век има жена (с която не е сключил брак). Тя се казва Лидия Леонова, живее с него и го придружава навсякъде. Да припомним, че според православието патриарсите са част от монашеството и са дали обет за безбрачие.
Отношението на вселенския патриарх Вартоломей към патриарх Кирил
Най-висшият представител на православната църква е вселенският патриарх, макар да няма ръководни функции като католическия папа, а да се смята за „пръв между равни“. От 1991 г. на този пост е Вартоломей.
През 2018 г. вселенският патриарх призна независимостта на Украинската православна църква, а в началото на следващата година подписа томос (декрет), с който ѝ се предоставя автокефалия. Според Кирил „подписването на томоса е нищожно от канонична гледна точка и е трагично за Вартоломей“. Руската православна църква реагира, като прекрати отношенията си с Вселенската патриаршия.
Когато през 2022 г. Кирил заяви, че руските войници, загинали в Украйна, са се жертвали като Христос и греховете им са простени, Вартоломей изрази силно неодобрение. Той каза, че идеята, че убитите във войната стават мъченици, „не съответства на православното учение“, и нарече войната на Русия срещу Украйна „дяволска и нечестива“.
Отношението към Кирил на патриарсите на другите страни от ЕС с преобладаващо православно население
Въпреки че според външната министърка има и друга държава членка, която изразява резерви за включването в санкциите на „всякакъв вид политически лица и лица, които са в обществения живот в Русия“, без да споменава коя е тази държава, към момента България е единствената страна в ЕС, която се противопоставя на включването на руския патриарх в 21-вия пакет санкции. България обаче не е единствената държава с преобладаващо православно население в Съюза – такива са още Гърция, Румъния и Кипър. Какво е отношението на патриарсите на тези държави към главата на Руската православна църква?
Гръцкият патриарх Йероним II е в разрив с Кирил, въпреки че в миналото двамата духовници са поддържали добри отношения. Поводът за това е признаването на независимостта на Украинската православна църква от Гръцката патриаршия.
Кипърският патриарх Георгий III встъпва в длъжност през 2023 г. – след като Кипър, също като Гърция, подкрепя решението на вселенския патриарх да даде независимост на Украинската църква по времето на предишния патриарх – Хризостом II. Съответно Руската църква скъсва отношения и с кипърската. По повод на войната на Русия срещу Украйна Хризостом II остро критикува руския президент:
Как може г-н Путин да ходи на църква, да се покайва, да държи високо кръста си и да се причестява, докато в същото време убива? Това ли е неговото православие?
Отношението на румънския патриарх, който също като българския е приел името Даниил, е по-меко, но също критично. Той осъжда войната на Русия срещу Украйна, но Румънската патриаршия не е признала независимостта на Украинската църква, поради което и руската не е прекъснала отношения с нея. От друга страна, през 2024 г. Светият синод в Букурещ на своя глава одобри създаването на Румънска православна църква в Украйна, която да обедини енориите, където преобладават етнически румънци.
Извод:
Православието не е идентично с подкрепата за руския патриарх Кирил. Никой патриарх на страна от ЕС с преобладаващо православно население освен България не го подкрепя. Това важи и за вселенския патриарх. Руската патриаршия от своя страна е скъсала отношения с вселенската.
Православие, политика и логика
Вече стана ясно, че православното християнство не означава автоматично подкрепа за руския патриарх. Още повече че той е в конфликт с Вселенската патриаршия, а покрай нея – с всички православни църкви, подкрепили независимостта на украинската. Сега да проследим аргументацията на Румен Радев, с която той обосновава решението България да се противопостави на санкциите срещу Кирил:
Мен не ме интересува руският патриарх, мен ме интересува, че той е предстоятел на Руската православна църква, която е източноправославна като нашата църква. […] защото руското православие има принос за нашето освобождение от петвековно османско робство. Мен ме интересува цялото руско общество, което има тази църква, […] ние сме от едно семейство. Тук трябва да има мнение и Българската православна църква, когато говорим за такъв тип санкции.
Тъй като в тази статия разглеждам само достоверността на факти и твърдения, няма да влизам в исторически интерпретации какви са били целите на Русия и на Руската православна църква по отношение на Османската империя и т.н. Вместо това ще проследя аргументацията на премиера, за да се види какво точно той твърди и как издържа то на фактологична проверка.
Радев всъщност казва две неща:
- Държавата има такава позиция заради Църквата, а Църквата трябва да каже каква да е позицията на държавата.
- Русия е помагала на България и с нея сме от едно семейство, затова е права и трябва да сме на нейна страна.
Първата теза представлява това, което в логиката се нарича порочен кръг (circulus vitiosus на латински). Ето пример за порочен кръг: Православието е правилната християнска религия, защото това казва православният канон, а канонът не греши, защото православието е правилната религия. Порочният кръг не може да бъде фактологично проверен.
Втората теза също представлява порочен кръг – Русия е добра, защото ни помага, а ни помага, защото е добра. Ако излезем от мисловната въртележка, в която ни вкарва Радев, може да си зададем логичен въпрос:
Дори Русия съвсем безкористно да е помагала на България и никога да не я е окупирала, ако някой ти е помагал и ако сте от едно семейство, това означава ли, че е прав? С подобни аргументи се защитава мафията. И олигархията, която „Прогресивна България“ обещаваше да демонтира в предизборната си програма.
Но да не влизаме в полето на коментарите, а в обобщение да се върнем към основните факти:
По Конституция:
- в България религиозните институции са отделени от държавата;
- православието не е официална, нито държавна религия;
- религията не може да се използва за политически цели.
В православната църква:
- вселенският патриарх е „пръв между равни“;
- руският патриарх не е глава на православната църква;
- руският патриарх бойкотира Вселенската патриаршия, както и патриаршиите, които подкрепят независимостта на Украинската православна църква.
България е единствената страна от ЕС с преобладаващо православно население, която се противопоставя на санкциите срещу руския патриарх Кирил.
И за финал – понеже рационалният спор с новата „прогресивна“ власт е невъзможен, да припомним думите на Христос (Мат 5:37):
Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
