Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/naruchnik-za-koalitsii-i-kinzhali/

Коалицията на Промяната се разпадна, а в опит да отложат неизбежните предсрочни избори партиите в 47-мия парламент ще се борят за още малко време. Колко? Зависи кой ще спечели – управляващата (все още) коалиция или ad hoc съдружието в парламента, възникнало след като „Има такъв народ“ напусна кораба на властта. След разрива последва изваждане и събиране на народни представители. Шестима депутати вече си тръгнаха от ИТН, а останалите 19 от парламентарната група се присъединиха към противниковия лагер, съставен от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Засега. Защото поисканият от ГЕРБ вот на недоверие на правителството ще се гласува на 22 юни, а дотогава ИТН може съвсем да оредее.

Ако все пак вотът успее и правителството падне, премиерът Кирил Петков има амбицията отново да състави правителство с първия мандат, който ще получи от президента – когато се завърти рулетката с мандатите. В предаването „Панорама“ по БНТ този петък той обясни, че ще покани отново БСП, „Демократична България“ и отцепилите се от ИТН депутати, но също и други независими – „от всички парламентарни групи“. Но и новият съюз едва ли ще стои със скръстени ръце. Догаждахме се за съществуването му по отделни гласувания в парламента, но публично бе заявен чрез свалянето на председателя на 47-мото Народно събрание Никола Минчев със 125 гласа. Ново мнозинство означава, че вместо предложената от кабинета на Кирил Петков актуализация на бюджета може да се получи предизборен бюджет. Такива заявки вече се чуха и от ДПС, и от ГЕРБ.

Дори и да успеят да си върнат парламентарното мнозинство, управляващите едва ли ще удържат властта още дълго време. Погледите на политици и анализатори са насочени към есенни избори за парламент. Дотогава плановете на „Продължаваме промяната“ включват предложената от тях актуализация на бюджета, промените в Закона за енергетиката, свързани с помощите за бизнеса, и избор на председател на КПКОНПИ. Последното е твърде амбициозно намерение, както и законопроектът за антикорупционната комисия, внесен само с подписите на депутати от ПП.

Краткото съществуване на четворната коалиция, съставена от ПП, ИТН, БСП и „Демократична България“, дава основания за няколко извода.

Първо, разпределението на министерствата е ключово

При конструирането на настоящото управление всички бяха наясно, че темата за ветото на Северна Македония ще е една от ключовите в следващите месеци. Амбициите на френското председателство, нервността в Скопие и Тирана, недоумението и раздразнението в Брюксел бяха известни. Вместо да се борят за МВнР предвид необходимостта от синхронизирана и целенасочена външна политика, от ПП приеха за министър на външните работи да им бъде наложен кадър на президента Радев – чрез квотата на ИТН. Вероятно Кирил Петков е смятал, че някак ще успее да финтира Теодора Генчовска и управляваното от нея МВнР.

Твърде самонадеяно – предвид множеството червени линии, поставени от Договора за добросъседство, декларацията на парламента, позицията на КСНС, и непримиримостта за отстъпление, демонстрирана от двама от бъдещите партньори на преговорите за коалиционно управление – БСП и ИТН. Така в споразумението за управление четирите политически сили не се договориха за промяна. Резултатът беше игра на криеница. А намеренията на Петков за „надграждане“ на двустранните отношения и обещаната пред „Файненшъл Таймс“ през декември м.г. „нова процедура по отношение на Северна Македония – много бърза, с много кратък срок от само 6 месеца“ не се изпълниха. Не само поради български грешки. Работните групи, които трябваше да изготвят решения „по въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“, не показаха напредък след протоколните снимки.

Ентусиазмът, с който тръгна Кирил Петков, бързо се стопи, а светът (и България) беше връхлетян от кризи. Необходима беше отборна игра за намиране на решения за високите енергийни цени и избуялата инфлация, а наред с това Петков беше завидно активен на външнополитическата сцена. Това са изтощителни усилия – множество срещи с европейски лидери и високопоставени лица в ЕС и САЩ, подчинени на нескритото намерение да се постигне бърз напредък и ветото да бъде вдигнато. А не може да разчита на външната си министърка, тъй като не споделя възгледите ѝ – и поради тази причина няма как да си поделят усилията.

Наред с това премиерът подцени настроенията и в България, и в Северна Македония. Необходим беше комуникационен план, за да осъзнае обществото, че националният интерес на България е членството на съседите ни в ЕС. Но точно такива планове не са силната страна на това правителство. В името на голямата цел – не просто да падне ветото, но и българските национални интереси да бъдат защитени, така че България да няма имиджа на инатливо балканско магаре в международен план – премиерът беше длъжен да потърси подкрепа от всички сили в парламента, независимо от техните позиции. Също така да заяви открито този приоритет, вместо непрекъснато да повтаря, че няма да направи нищо без санкция на Народното събрание.

От ИТН още от април го обвиняват, че иска да реши този проблем сам, зад гърба на парламента и обществото. Самоувереност, его, високомерие, неопитност и вероятно още неща си казаха думата. Късно. Избухналият скандал, подготвен от опозицията, към която премина и ИТН, ще си вземе своето.

Точка за противниковия отбор е обявената от Генчовска „паметна записка“ от разговора с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, в който, по думите на министърката в оставка, Петков обещава да вдигне ветото. „Записката“ беше засекретена като класифицирана информация, а парламентът часове спори дали заседанието да е открито, както поискаха от ПП, или закрито. Така се осигури необходимата доза конспиративност и се постигна търсеният пиар ефект – премиерът е готвел нещо нередно зад гърба на народа, гавра с костите на борците в македонските освободителни борби.

В опит да противодейства на сценария, правителството прие всяко предложение в Брюксел, както и всяко действие на България по темата за началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония в ЕС да се обсъжда и решава задължително от парламента. И предложението дойде – френското председателство го изпрати до Комисията по външна политика на 47-мото Народно събрание. В общи линии, след като София и Скопие не успяха да разрешат проблемите помежду си, те стават част от преговорната рамка и Европейската комисия се нагърбва с тях.

В преговорната рамка е включено изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017 г. и Декларацията от София от май 2018 г.

Това е прецедент – за първи път ЕК взема в свои ръце уреждане на двустранни отношения. Досега това е изискване за започване на преговорите, както беше спорът за името между Скопие и Атина.

В управляващата коалиция силите „за“ и „против“ вдигане на ветото бяха изравнени, две на две – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ срещу БСП и ИТН. В 47-мия парламент обаче има още една политическа сила, която неотклонно следваше курс на подкрепа за вдигане на ветото за Северна Македония и Албания – ДПС. Движението има ясна позиция още от българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., а евродепутатът Илхан Кючюк е докладчик на Европарламента по темата. От ДПС предупредиха Петков още през април, че не може да реши този проблем сам. На 8 април в пленарната зала зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев заяви:

Македония е един от важните въпроси. Когато подписваш коалиционно споразумение с два субекта, които предварително са ти казали, че това няма да стане, докато те са в коалицията, и когато разчиташ на опозицията, която хулиш, плюеш и арестуваш – ако е правомерно, е окей, но когато не е, не е окей, – това, как да ви кажа, не е много далновидно.

Затова и ден преди трансформацията на парламентарното мнозинство бившият главен преговарящ с България Владо Бучковски заяви в интервю за македонска медия, че „ако въпросът за вдигане на ветото за преговорите на Република Северна Македония с ЕС стигне до българския парламент, той ще получи подкрепата на част от депутатите от ГЕРБ и ДПС“. В новата ситуация на свободно падане на правителството лидерката на БСП Корнелия Нинова, която самоотвержено подкрепя кабинета, едва ли ще склони за вдигане на ветото – въпреки гаранциите от ЕК.

На 23 юни е срещата на върха на ЕС и лидерите на Западните Балкани. Няма големи надежди, че ветото ще бъде вдигнато. А премиерът на Албания Еди Рама вече съобщи, че ще направи постъпки пред Брюксел страната му да бъде отделена от Северна Македония. Френското председателство обаче не се отказва. В Охрид на т.нар. Преспански форум за диалог македонският президент Стево Пендаровски заяви, че „Република Северна Македония ще иска твърди гаранции и от България, и от ЕС, че включването на българите в Конституцията на страната е последното условие за начало на преговори за членство в ЕС“.

Пред журналисти съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви:

България е на път абсолютно да пропусне възможността за една добра сделка, която беше изработена от френското председателство. Най-важният параметър на тази сделка е, че ще има ангажимент Европейската комисия да следи за това дали Северна Македония ще вкара българите в Конституцията като другите народи, които са основатели на републиката, не става дума за малцинство. И това ако не се случи, няма да има преговори по първата глава. Това е успех за българската дипломация и не е национално предателство.

В миналия век политики на Великите сили, на Коминтерна и Москва попречиха България и Македония да бъдат една държава. Днес решението България да бъде в една общност със Северна Македония е в ръцете единствено на българския парламент.

Второ, коалиционните преговори – от игла до конец

В коалиционното споразумение зееха сериозни дефицити и за реформи в енергетиката и здравеопазването, и за АЕЦ „Белене“, и за ветото за Северна Македония… Важните проблеми, които се нуждаеха от детайлно разнищване и намиране на конструктивни решения още там, на масата на преговорите, бяха заметени под килима. Оставени за анализ, за лидерски срещи, за експертни съвети и т.н. – все механизми, които не успяха да бъдат смазани по време на шестте месеца управление. За пред камерите останаха усмивките, бонтонът и въодушевлението от аерирането на политическата среда.

Но разумът и политическата логика изискват те да бъдат разрешени именно преди старта на управлението, тъй като минират eфективната работа на коалицията и опасността от поява на плащ и кинжал е перманентна. На лидерските срещи и коалиционните съвети би трябвало да се обсъждат възникнали за разрешаване проблеми – например каква помощ да окаже България на Украйна, как да се помогне на украинските бежанци, каква политика да се предприеме към Русия заради спрените доставки на газ. Така няма да „увисват“ декларациите на ДБ за „депутинизация“, за които изначално е ясно, че няма как да се реализират – и от изпълнителната власт ги подминаха мълчаливо, в т.ч. идеята за оперативен контрол на „Лукойл“. Нещо повече, премиерът дори поиска дерогация за България от европейското вето за руския петрол и я получи до 2024 г., а от ГЕРБ обвиняват вицепремиера Асен Василев в тайни срещи с представители на частната руска компания.

Още преди началото на съвместното управление четирите политически сили трябваше да изяснят и как да действат с наследените от ГЕРБ пътни договори. Ръководеното от Бойко Рашков Министерство на вътрешните работи разкри сериозни нарушения за над 55 млн. лв. за магистрала „Хемус“, теглени в брой и част от тях изнесени към ОАЕ, но нито за разплатените суми по инхаус поръчки, нито за останалите милиони прокуратурата е направила каквото и да било. Това означава, че държавата дължи огромни суми на пътните фирми, независимо от качеството на тяхната работа по пътното строителство, поддръжка и ремонти.

Огромният неразрешен проблем предизвика взаимни обвинения в корупция между министъра на регионалното развитие и благоустройство (вече в оставка) Гроздан Караджов от квотата на ИТН и премиера Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев. Основният въпрос – каква част от тези 3,106 млрд. лв. по над 900 договора, за които претендират пътните фирми, да се разплати – не е решен. А би трябвало да е изяснен още в първия месец на управлението, след като именно Петков и Василев, още като министри в служебния кабинет, удариха камбаната за милиардите, изтекли в тази посока.

Още в края на първите 100 дни се разбра, че написаното в споразумението не се изпълнява, а в края на първите 6 месеца това е съвсем ясно. Не слагаме в сметката закриването на спецправосъдието – недовършено обещание от предишните два парламента, което мина на ръба при гласуването в парламента. Едва наскоро в управляващата коалиция се сетиха, че има нужда от управленска програма. Но вече няма за кога да се пише – предстои да се подготвят предизборни програми.

Идейната нехомогенност никога не е била сред причините за разпада на коалицията. И до днес не е ясна идеологията на основната политическа сила в нея – „Продължаваме промяната“, независимо от желанието ѝ да се присъедини към политическото семейство на европейските либерали. (Въпреки че все още не е партия – няма съдебна регистрация, макар учредителното събрание да беше на 15 април.) Също в идейната мъгла е/беше ИТН – с типична проява на партия, за която един социолог коментира, че има „фенска маса, а не избиратели“. А и какво от това, че БСП се именува „социалистическа“ – отдавна е партия, овладяна от олигарси.

Пролича неподготвеността за управление, въпреки вливането във властта на умни и млади хора с добра кариера и дипломи от елитни университети. В „Лице в лице“ по bTV началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова призна като грешка незнанието как функционира администрацията и твърде многото фронтове, които си е отворило правителството.

Несериозно е обаче премиерът Петков да изважда като довод за подкрепа за властта необходимостта да бъдат приети 22 закона, за да получи България първите средства от ЕС по Плана си за възстановяване и устойчивост. Голяма част от законопроектите са за изменения в други закони и работата по тях можеше да започне отрано – но не започна. Този парламент ще се запомни с най-слабите законодателни усилия. Планът предвижда и реформи в определени сфери, които правителството така и не намери време (или желание) да комуникира публично.

Кирил Петков смята, че в коалицията всичко си е било наред – с изключение на ИТН, защото на коалиционните съвети са се вземали „главните решения“, но „докато знаехме кой отговаря за ДБ, за БСП, нямахме идея кой отговаря за ИТН – дали е Тошко Йорданов, Слави Трифонов, или някой друг“.

Трето, проактивна комуникация

Липсата на умения за комуникация е другият дефицит на управлението. „Не успяхме да разкажем успехите си“, каза наскоро по bTV премиерът. Нямаше особено много за разказване, независимо че управляващите – като всички преди тях – имаха на разположение ефира на всички големи телевизии по няколко пъти седмично.

Разединението в коалицията и липсата на отборен дух повлия на комуникацията, която е най-видимата част от управлението. След като в самото коалиционно споразумение не беше предвиден механизъм за комуникация – съвет на лидерите на партиите, не задействаха и ония 18 ресорни съвета, които изобщо не бяха заседавали в първите сто дни, а повечето от тях – и след това. В последните седмици лидерите се събират, за да разпръснат някакво напрежение – не и за да осъществят контрол върху самото функциониране на коалицията. Така например напрежението заради действията на БСП в горския сектор, критикувани публично от депутата от ПП Александър Дунчев, завърши с победа за Корнелия Нинова и назначените партийни функционери. Всички публично отрекоха да има напрежение, след като беше съвсем ясно, че има. А Агенцията по горите така и не беше изведена от Министерството на земеделието…

Вътрешнокоалиционните отношения се обтегнаха и заради спора дали разрешенията по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) да се оспорват само на една съдебна инстанция, както е сега, или на две. Втората инстанция беше премахната от ГЕРБ през 2017 г. с промени в Закона за околната среда. Много големи инвестиционни проекти зависят от това решение и в крайна сметка мнозинството отложи промените да влязат в сила чак от 1 юли 2024 г.

Пролича липсата на „център“, който да осъществява координацията между медийните изяви на министрите – всеки от тях следваше опорните точки на политическата сила, която го е излъчила. Вече е забравено обещанието, което премиерът Кирил Петков даде в края на декември м.г. – за информационна кампания в името на по-активна ваксинация срещу COVID-19. Такава нямаше.

На заден план останаха и местните политики – ако изобщо са били в някакъв план. А коалицията и по-скоро ПП очевидно няма да реализира намерението си за ограничаване на мандатите на кметовете и общинските съветници до два.

Изобщо много неща няма да се случат. Промяната се отлага – засега. Бавно и неумолимо навлизаме в предизборна кампания, пак с „Мафията вън“ на уста. Кирил Петков очаква „президентът да се върне при народа, защото тази промяна не е завършена“. Но този път Румен Радев ще стои зад вратите на Президентството.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на БТА от митинга в подкрепа на Никола Минчев на 16 юни 2022 г.

Източник