Post Syndicated from Стефан Иванов original https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-rodoslovno-durvo/
„Родословно дърво“ от Мария Роса Лохо

превод от испански Елица Колева, София: изд. „ЖАР-Жанет Аргирова“, 2020
Това на пръв поглед е роман, който изглежда като семейна хроника, но постепенно се оказва нещо далеч по-сложно. Това е литературен опит да се мисли за паметта, идентичността и историята чрез фигурата на рода. В основата му стои простият, почти антропологичен въпрос доколко човек принадлежи на себе си и доколко е резултат от една верига от предходни животи, истории и митове. Още в началото разказвачката поставя този въпрос като своеобразна програма на текста. Родът не е единственото дърво, а цяла вселена от съдби, които се преплитат, отразяват и повтарят.
В този смисъл романът се движи по една граница, позната от големите семейни епоси на световната литература. Неговият генетичен код може да бъде проследен едновременно в европейската традиция на родовата хроника и в латиноамериканския магически реализъм. От европейската страна стои моделът на романи като „Буденброкови“ на Томас Ман, мащабна история на семейство, в която времето постепенно разрушава социалните и моралните структури на рода. При Ман родът е икономическа и културна институция, която се разпада под натиска на модерността. При Лохо обаче родът не се разпада толкова, колкото се разклонява и митологизира. Той не е буржоазна институция, а почти природен феномен, нещо като биологична джунгла от характери, странности и съдби.
Тук се появява и другият важен литературен паралел, традицията на латиноамериканската фамилна сага, чийто най-емблематичен пример е „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. В романа на Маркес родът Буендия живее в пространство, където историята, митът и магията са почти неразличими. Подобна атмосфера се усеща и при Лохо, макар и в по-тиха и по-иронична форма. Историите за предците, за урочасани жени, мистични свещеници и своенравни матриарси звучат едновременно като семейни анекдоти и като фолклорни легенди. В тях реалността постоянно се плъзга към фантастичното. Например разказът за Маруха може да бъде прочетен и като история за психическо страдание, и като легенда за магическо проклятие.
Тази двусмисленост е една от най-интересните стратегии на романа. Той не се опитва да обясни света рационално, но и не настоява на магическото. Вместо това оставя читателя в едно пространство на колебание, където суеверието, религията и психологията съществуват едновременно. В този смисъл романът се родее и с творчеството на Уилям Фокнър, където историята на рода също се разказва чрез фрагменти, слухове и полузабравени истории. И при Фокнър, и при Лохо
родовата памет се оказва ненадежден архив, нещо средно между документ и мит.
Особено силна линия в романа е образът на жените, които се оказват истинските носители на родовата енергия. Докато официалната история обикновено поставя мъжете в центъра и те са войници, свещеници, политически фигури, то семейната история на Лохо постепенно разкрива, че именно жените са архитектите на рода. Прапрабабата Мария Антония е почти легендарна фигура, дребна, но властна жена, която управлява имота си с твърда ръка, стреля по бирници и раздава жито на бедните.
Този образ може да бъде поставен в интересен диалог с други литературни матриарси. Той напомня например на Урсула от „Сто години самота“, но и на героините на Федерико Гарсия Лорка, особено в „Къщата на Бернарда Алба“. При Лорка женската власт е едновременно трагична и жестока, тя съществува в рамките на патриархалния ред, но често се превръща в негово най-строго продължение. Подобно напрежение се усеща и в романа на Лохо. Жените са подчинени на социалните правила, но същевременно са тези, които ги налагат и поддържат.

Повествователната структура на книгата също е показателна за нейния постмодерен характер. Разказвачката постоянно напомня, че много от историите са непълни, откъслечни или предадени чрез слухове. Родът е архив на устната традиция, която се променя с всяко ново поколение. Тук романът влиза в диалог с писатели като Хорхе Луис Борхес и В. Г. Зебалд, които също превръщат паметта в литературен лабиринт. При Борхес миналото често се оказва мрежа от въображаеми текстове, а при Зебалд е архив от отломки, снимки и полуизчезнали истории. „Родословно дърво“ използва сходна техника и семейната памет се превръща в своеобразна библиотека от призрачни разкази.
В исторически план романът проследява и миграцията, един от големите процеси на модерността. Галисийците, които напускат Испания и се отправят към Южна Америка, са част от огромна вълна от европейски емигранти в края на XIX и началото на XX век. За тях Аржентина е обещание за нов живот, но и пространство, в което старата идентичност постепенно се размива. В този аспект книгата може да бъде сравнена с литературата на изгнанието, например с творчеството на Владимир Набоков или Милан Кундера, макар контекстът да е различен. И при тях миграцията създава чувство за раздвоена принадлежност, човек никога не е напълно у дома си нито в старата, нито в новата страна.
Тази тема има особено силен отзвук, ако се опитаме да прочетем романа през перспективата на съвременността. В началото на XXI век идеята за родословие преживява своеобразен ренесанс благодарение на генетичните тестове, дигиталните архиви и социалните мрежи. Хиляди хора по света се опитват да реконструират семейната си история чрез ДНК анализи и генеалогични бази данни. Романът на Лохо обаче подсказва нещо, което тези технологии често забравят.
Произходът е разказ. Гените могат да покажат откъде идват телата ни, но не могат да възстановят историите, които са изградили нашата идентичност.
Тук се появява и един любопитен паралел с българската действителност. Галисийският свят, описан в романа – суров, селски, белязан от бедност и силни семейни структури – изненадващо напомня на българското село от началото на XX век. И в двата случая виждаме общество, в което религиозните вярвания, суеверията и семейната солидарност играят решаваща роля. Болестите се обясняват чрез магия или проклятие, а социалният ред се поддържа чрез авторитета на рода.
Разликата е, че за галисийците голямото бягство е към Америка, докато за българите през последните десетилетия посоката е към Западна Европа. Но логиката е сходна. Икономическата периферия изтласква хората навън, а семейните истории се разкъсват между различни континенти. В този смисъл романът на Лохо може да бъде прочетен и като своеобразно огледало на съвременната демографска съдба на България – страна, в която милиони семейни истории също са разделени между различни държави.
Най-ироничният и може би най-философски момент в книгата е начинът, по който тя се отнася към самата идея за родословие. От една страна, родът е представен като мощна сила, нещо, което определя характера, съдбата и дори странностите на героите. От друга страна, самият разказ показва колко хаотична и случайна е тази система. Родословното дърво се оказва борхесов лабиринт от истории, в който всяко поколение се опитва да открие някакъв смисъл.
Така книгата постепенно се превръща в роман не толкова за миналото, колкото за нашия начин да го разказваме. Родът е литературна конструкция, история, която постоянно се пренаписва. И ако книгата оставя някакъв философски извод, той също е леко ироничен. Човек може да търси корените си безкрайно, но накрая неизбежно открива, че
всяко родословно дърво е съставено от паднали клони, пропуснати истории и няколко упорити легенди, които семейството отказва да забрави.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. За нея медията „Тоест“ е отличена с Националната награда „Христо Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга.
Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, благодарение на която активните дарители на „Тоест“ получават 20% отстъпка от коричната цена на всички книги на включените издателства. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите Стефан Иванов, Севда Семер и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как да се разходите с тях в книжарницата.






AWS has reached its 20th anniversary! With a steady pace of innovation, AWS has grown to offer over 240 comprehensive cloud services and continues to launch thousands of new features annually for millions of customers. During this time, over 4,700 posts have been published on this blog—more than double the number since 












