Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/marsh-na-skok-za-oshte-vlast-za-gerb/

ГЕРБ си гарантира доминация във властта и занапред, овладявайки ключови (ръководни) постове в първата серия промени в регулаторите. Само за седмица, с марш на скок, истинското мнозинство в 51-вия парламент подмени 11 от предвидените за обновление 96 позиции в контролните органи и съдебната власт. С тези темпове до началото на май отново ще са възпроизведени настоящите формули на зависимости, осигуряващи контрола на всички лостове в държавата. Доминирани от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ и с благословията на олигарха и партиен лидер Пеевски, новите назначения затвърждават стария модел на властта. Персоналните промени са фасадата, истинските механизми остават същите. 

Кадрите са на ГЕРБ, БСП и ИТН, но погледнат ли се в огледалото, ще виждат Пеевски. ДПС – ДПС на Ахмед Доган не получи нито едно място, а унизителната ситуация даде повод на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов да отбележи от трибуната „превземането от Пеевски“:

Станахме свидетели на изхвърлянето на ДПС на Доган от коалицията за управление и влизането, вече официално, на ДПС на Пеевски в управлението, което, между другото, видяхме и с гласуванията тук. В тази ситуация би следвало да си задаваме въпроса вече не трябва ли официално да наричаме правителството „правителството на Пеевски“. 

Какъвто и да е хоризонтът на този кабинет, все едно дали БСП и ИТН ще успеят да влязат в 52-рия парламент, те са си осигурили асиметрично на реалната им политическа тежест представителство в структури, които би трябвало да осъществяват независим надзор над бизнес сектори и обществени отношения. Следователно бизнес кръговете им ще са доволни, също и тяснопартийният елит. Тези партии вече имат по двама представители в 5-членната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но истинската власт е в ръцете на ГЕРБ и несъмнено всички ще я споделят и с Пеевски, чиито депутати от ДПС – Ново начало подкрепиха „новата“ селекция.

Дотук резултатът показва, че партията на Бойко Борисов само печели. Нейни са председателите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на КЕВР Васил Големански и Пламен Младеновски. ГЕРБ затвърди монопола си в БНБ с преизбирането на Радослав Миленков за още един мандат като подуправител (нейна номинация е и гуверньорът Димитър Радев). Получи креслото на управител на НЗОК, чийто бюджет за 2025-та надхвърли 9 млрд. лв. и разпределението му ще бъде дирижирано от Петко Стефановски.

Бившият министър на финансите в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков бе уреден с председателския пост на Фискалния съвет, в чийто състав бяха избрани още двама души, номинирани от ГЕРБ – Любомир Дацов и Десислава Калчева, но също и Атанас Атанасов, номиниран от ИТН, и Богомил Манов, номиниран от БСП. Освен тези придобивки, с избора на Орлин Колев в 12-членния Конституционен съд ГЕРБ вече има двама конституционни съдии от общо четиримата парламентарна квота – заедно с избраната по-рано Десислава Атанасова, за която имаше спекулации, че е по-скоро Пеевска, отколкото Бойко-Борисова кандидатура. 

Следващата седмица предстои избор на омбудсман, за чийто пост има най-много желаещи – шестима. Избраникът не просто ще заеме длъжността на обществен защитник, но ще попълни и т.нар. домова книга с ръководители на институции, измежду които ще може да се избира служебен премиер.

Марш на скок

След приемането на бюджета смените в регулаторите се развиха стремглаво. Без оценка на досегашната им работа, без гаранции за интегритета на избраниците, чиито изслушвания минаха бързичко и формално през парламентарните комисии. 

В Правната обаче се състоя същински „народен съд“ над бившия съдия от Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, издигнат от ПП–ДБ за Конституционния съд. Не бе пощадена и кандидатката на ПП–ДБ за КЕВР Меглена Русенова заради бизнес съдружията си с бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Затова пък за член на КЕВР бе избран предложеният от „Позитано“ 20 Таско Ерменков, чиято кариера започва от армията, минава през военното разузнаване, за което има слаба атестация и нито един привлечен сътрудник, и обучение в Москва и стига до депутат от БСП. През 2018 г. със статус във Facebook народният представител Ерменков вся паника с „новината“, че водата в София е отровна. Но сега 69-годишният Ерменков и избраницата на ИТН Александра Богословска с опит като служителка от „Напоителни системи“ стават комисари в КЕВР.

Номинациите показаха късата скамейка на партиите, а също и нежеланието им да се противопоставят на предрешени избори. Големански например беше единственият кандидат за председател на КФН. Позицията е с мандат 6 години и функцията ѝ е да надзирава пазар за милиарди – капиталовия, частните пенсионни фондове и застрахователите. Големански сменя на поста друг кадър на ГЕРБ – Бойко Атанасов, бивш шеф на НАП, получавайки подкрепа от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружества и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Новият председател на КЕВР Младеновски работи в регулатора от 2016 г., оглавяваше дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и веднъж вече беше предложен от ГЕРБ и оттеглен. Единствената кандидатура, която ДПС–ДПС на Доган подкрепи, бе неговата, при това като оттегли своя кандидат за член на КЕВР Ремзи Осман. 

Игнорирането на най-малкия съдружник в управляващата коалиция накара председателя на групата Джевдет Чакъров да съобщи публично, че на 1 април ще обявят дали оттеглят подкрепата си. Причината – новото неписано управленско мнозинство, което е овладял Пеевски. Партньорите им от ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН разчетоха заплахата като извиване на ръце за постове (каквито не получават). Но депесарски шут като през 1992 г. не е възможен, освен че значимостта на новия „стабилизатор“ на властта в лицето на Пеевски ще нарасне. Той безочливо се самопровъзгласи за стабилизатор, а управляващите безропотно понасят публичните му инструкции, както го правеше и сглобката.

И ако през юли 2024 г. по лицето на Борисов се изписа облекчение, когато ДПС се разцепи и предложеното от ГЕРБ правителство с премиер Росен Желязков не мина, то днес демонстрира стоицизъм. Пеевски му отнема ролята на стабилизатор, Желязков – на премиер, и какво остана от могъществото на лидера на най-голямата българска партия и трикратен министър-председател?! Унизително някак.

Разногледата опозиция

Управляващите са случили на разединена опозиция. Едната част от нея – „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ – иска вот на недоверие заради външната политика на правителството, провокиран от смъртта на български гражданин, служител на ООН, в ивицата Газа. Световната организация съобщи, че българинът е загинал при удар от израелски танков снаряд, което Израел отрича. Вотът е обречен, но ще даде трибуна за атаки срещу правителството и ще укрепи позициите на опозиционните партии сред антисистемните избиратели. И трите формации са евроскептични, срещу еврото и с открити или завоалирани симпатии към Москва. Лидерите им се обявяват за врагове на Борисов и Пеевски, а с тази реторика са досущ като друга част от опозицията ПП–ДБ, на които все им се напомня, че допреди известно време са били в колаборация със същия този Пеевски (заради злополучните конституционни промени). А неговото ДПС – Ново начало е номинална опозиция – защото подкрепя кабинета.

Президентът Румен Радев играе същата игра като парламентарната тройка с гръмки имена. Призова правителството за „ясна и проактивна позиция“ по случая със загиналия в Газа Марин Маринов, с което на практика подкрепя вота на недоверие:

[…] аз очаквам от правителството да има една достойна позиция и да изисква такава информация. Ние не можем, особено това – първата позиция на правителството – да разчитаме на информации само от една страна, и то страна, която е част от този конфликт.

… и също насочи огъня към тандема на неволята Борисов–Пеевски:

Стабилността на правителството зависи от архитектите на мнозинството. Това са г-н Борисов и г-н Пеевски, зависи от диалога между тях, от разбирателството между тях двамата, защото те са кадровиците на правителството, те са и хората, които решават накъде да върви.

При толкова гласовита и единна опозиция в лицето на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, съвпадащи си и във вътрешно-, и във външнополитическите възгледи, за ПП–ДБ е трудно да изпъкнат като алтернатива. А те декларират цел, идентична с тази на управляващите – приемането на еврото. Освен това двете политически сили все по-често започват да се явяват поотделно за публични изявления, с различни позиции и предложения, в това число и по бюджета. ПП–ДБ са в изключително неизгодна политическа позиция, тъй като не могат да бъдат в един лагер нито с опозицията, макар да са опозиция, нито с управляващите въпреки общата цел. Ако не изградят ясен и убедителен политически разказ, който да надхвърли фокуса върху Пеевски, рискуват да се обезличат и да загубят влияние.

„Ставаш европрокурор и това е“

Докато се разпределят постовете в регулаторите, се разрази скандалът с българската европрокурорка Теодора Георгиева. Дали тя е пешка в обръча на зависимости, държан от търговците на правосъдие, като Пепи Еврото (в неизвестност) и Мартин Нотариуса (застрелян), или е жертва? А може би и двете. 

Макар и в неизвестност, обвиненият бивш следовател Петьо Петров (или някой от негово име) разпраща уличаващи видеа до медии. (Пред)последното, с дължина 4:20 минути от 13 януари 2020 г., е от офиса на Еврото в ресторант „Осемте джуджета“, на чието име е наречено разследването на Антикорупционния фонд. Във видеото жена, чийто глас е като на Теодора Георгиева, но се вижда в гръб, обяснява на Пепи Еврото процедурите за избор на европрокурор. Той пък се интересува как могат да се откажат другите две конкурентки (Светлана Шопова-Колева и Десислава Пиронева – б.а.) Накрая се чува гласът му:

Ставаш европрокурор и това е.

В своя защита Георгиева се оправда с натиск от Пеевски върху нея заради разследвания за злоупотреби на големи обществени поръчки в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и за разширението на депото в Чирен (от последното тя си е направила отвод). В скорошно интервю пред „Капитал“ Георгиева съобщи за корупционни схеми и за умишлен саботаж от МВР по разследвания, водени от Европрокуратурата. 

Това не е първият сигнал от „подземието“ срещу Георгиева. В другия се твърдеше, че Еврото ѝ е давал по 10 000 лв. всеки месец, за да оказва натиск по дела, наредени от него. Обещават се и още разкрития от неуловимия „отмъстител“.

А за първи път в историята си Европейската прокуратура започна проверка срещу свой – срещу българската европрокурорка, която е временно отстранена от поста ѝ. Според Георгиева проверката е заради отвода ѝ по делото „Чирен“, а не заради записите. Но записите също трябва да бъдат проверени. 

Колко такива още пази архивът на Еврото? Част от него е иззет и се съхранява нейде в прокуратурата, другата е неизвестно къде. Записите обаче може да се окажат върхът на айсберга, който заплашва не само кариерата на Георгиева, но и интегритета на Европейската прокуратура.

В лаконичните си публични изявления по скандала Георгиева не отговаря на най-съществения въпрос – тя ли е жената от записа и ако да, какво е правила в офиса на Еврото в „Осемте джуджета“. Обясненията с натиска от Пеевски и твърдението ѝ, че е искал 20 млн. лв. от изпълнителите на обществената поръчка за разширението на „Чирен“, както и че се чувства застрашена от него, не са достатъчни. От значение е какви доказателства ще представи. Самият Пеевски съобщи, че ще подаде сигнал до прокуратурата заради думите ѝ, и я обвини в тесни връзки с „Продължаваме промяната“.

Пред „Сега“ журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, разкрил аферата „Осемте джуджета“, потвърждава, че съдебната система се управлява оттам, а с изчезването на Пепи Еврото някой контролира архива му:

Всеки, който е ходил в „Осемте джуджета“, вече знае какво го чака, ако не слуша. Докато са в системата, всички хора, които са минали оттам, ще са зависими. Това е най-опасното нещо, което може да се случи на изключително сринатото като авторитет и ефективност правосъдие.

Проектът за разширение на единственото газохранилище в България „Чирен“ има за цел да увеличи капацитета му. Планира се активният обем на съхранявания газ да достигне 1 млрд. куб.м – почти една трета от годишната консумация на България, а дневните капацитети за нагнетяване и добив да се увеличат до 8–10 млн. куб.м. Сега максималният му капацитет е наполовина.

През юни 2022 г. „Булгартрансгаз“ подписа грантово споразумение с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) за безвъзмездно финансиране на проекта в размер на 77,9 млн. евро по Механизма за свързване на Европа.

Трите обществени поръчки за проекта бяха спечелени от консорциуми, във всеки един от които водеща е известната строителна компания „Главболгарстрой“. Преди спирането на проекта заради съмнения за корупция авансово бяха изплатени над 178 млн. лв. без ДДС.

Докъде ще стигнат?

Поредният скандал се развива на фона на неясните намерения на мнозинството + Пеевски за назначенията – ще съумее ли да избере политическата квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) и членовете на Инспектората, за които е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 депутатски гласа, или не. Пред новия състав на ВСС стои задачата да избере и нов главен прокурор.

Каква ще е процедурата този път? През февруари парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси прие правилата за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушването и избора на членове за съдийската и прокурорската колегия на ВСС. Но засега няма яснота кога ще започне същинският процес, за който анализаторът от Института по пазарна икономика Иван Брегов прогнозира, че пак ще е предизвестен:

Реалистично би било да кажем, че това са поредните процедури и избори без особен смисъл. Те пораждат следното – във ВСС да има твърдо малцинство, което полага усилия да изпълнява задълженията си, но твърдото политически и икономически зависимо мнозинство си назначава когото където поиска – от редови прокурори до главни, от удобни до откровено амбулантни председатели на съдилища.

Този предстоящ избор обаче има потенциала да разпадне управляващото мнозинство въпреки хватката на Делян Пеевски, който не позволява „дестабилизация“. Стига ГЕРБ да реши да напусне кораба.