Tag Archives: анализ

Промяната. Иде ли?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/promyanata-ide-li/

… А през 2025 г. покривите на 18 900 панелни сгради в България ще са покрити с фотоволтаици, Северозападът ще стане нов индустриален център – заради специална инвестиционна програма, в болниците няма да се доплаща, а благодарение на ваучерите за култура обществото ще е културно стимулирано и естетически задоволено. 

Ако реалността се строеше на база политически обещания, горната картинка можеше и да се получи след четири години управление на бъдещия коалиционен кабинет, за което преговарят от „Продължаваме промяната“ заедно с „Има такъв народ“, „Демократична България“ и БСП.

Но българската реалност е плод на политически компромиси и политически услуги.

В коалиционен кабинет от четири формации те няма как да бъдат избегнати, затова е по-добре преговарящите да се фокусират върху цели, за които има реални измерители.

Например в края на мандата средната пенсия в България да не е 35% заместващ доход (и най-ниската в ЕС), както е сега, а поне 50% – в западноевропейските държави е 70%, а в някои скандинавски страни надминава 80%. За това целеполагане стъпките са ангажимент на управляващите – как ще растат осигурителните вноски, как ще работят фондовете, които сега управляват средствата по втория стълб, какви ще са политиките за заетостта и за насърчаване на производства с по-висока добавена стойност, от които зависят средствата в пенсионната система.

Или в края на мандата да няма доплащане в болниците, което сега е от най-високите в ЕС – 50%. Да се намали детската смъртност, показател, по който България е трета в ЕС. Също да се намали делът на децата в риск от бедност и на работещите бедни. Или…

В действителност бедността в най-бедната държава от ЕС изобщо не беше дефинирана като генерален проблем.

Може да се продължи с целеполагането. Все пак в зората на политическия си проект Кирил Петков и Асен Василев (предполагаеми премиер и министър на финансите) обещаха „леви цели с десни средства“, но засега първата част на слогана, изглежда, ще бъде уплътнена с бъдещи назначения на личности, свързани с „Позитано“ 20. Така председателката на БСП Корнелия Нинова ще потуши бунта и опитите за свалянето ѝ от поста, раздавайки порции. А Петков и Василев изглеждат повече като скръм мастъри, макар че за българското дередже ползата ще е от проджект мениджъри.

Вместо преговори ангро, които гледаме тази седмица благодарение на излъчването им на живо, в условията на няколко кризи и липсата на бюджет за 2022 г. партиите трябваше да се споразумеят за пакет краткосрочни мерки с прогнозен ефект, като ги приоритизират. Сега по отношение на пандемията от COVID-19 получаваме добро намерение, че ваксинацията трябва да се ускори и да се направи разяснителна кампания с фокус върху хората с хронични заболявания, малцинствата и възрастните в отдалечени места. Но ще се запази доброволният принцип, твърдото изискване за зелен сертификат ще бъде разхлабено и отново ще има национален кризисен щаб.

Предвид факта, че проектобюджетът е полуподготвен от служебното правителство,

няма как това да е израз на каквито и да било сериозни реформи и нови политики.

Вероятно ще се отразят някои или всички административни промени, свързани с разширяване на обхвата на Министерството на икономиката, като към него се придадат нови структури и финансови инструменти (като иновациите); с изваждане на Изпълнителната агенция по горите и Агенцията по безопасност на храните от Министерството на земеделието; със създаване на ново Министерство на енергетиката, преместване на АПИ от МРРБ към Министерството на транспорта, изваждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР и други такива. Тези промени бяха и сред шумно обсъжданите.

Бездруго големите реформи бяха оставени за след анализ, оценка и/или изобщо без срок, както и за „прецизиране“ от лидерите. А големият лозунг на победителя на изборите претърпя радикална редакция:

от „Нулева корупция“ стана „Нулева търпимост към корупция“.

Публичните преговори за коалиционно споразумение, инициирани от „Продължаваме промяната“, позволиха на всички представени да повторят още веднъж пред камерите предизборните си програми и обещания. Последната част от преговорите – по темите финанси и международни отношения – едва ли ще излезе от тренда. Програмата на бъдещия коалиционен кабинет за 4-годишно управление ще бъде екстракт от изговореното пред камерите и одобреното от лидерите, но вече на закрити врата и след двустранни, тристранни и четиристранни срещи.

Четирите политически сили са единни в лозунгите и разделени в конкретните действия. Всички искат по-ниска корупция, всички искат смяна на главния прокурор (но дали и дълбока съдебна реформа с промени в Конституцията?), всички искат да се помогне на домакинствата и бизнеса заради високите енергийни цени, всички искат държавата да пречи по-малко на бизнеса.

Но при проблем със съгласието се съгласяваха за анализи, оценки и стратегии на проблема.

Преговорите родиха идеи за много такива. Например по парливи теми, които биха разсърдили големи бизнеси (като субсидиите за зърнопроизводителите, които са най-малката част от земеделските производители, но получават лъвския пай – 80% от субсидиите отиват при 2% от производителите) съгласие няма. Но има идея за анализ. Консенсус липсва и по темата за комасацията на земята, има неясно съгласие за таван за директните плащания. Както написа Деница Ватева от „Капитал“, и сега има таван, но няма контрол. Но за затягане на контрола никой не говореше.

Реформата на здравната система, свързана с промяна на механизма на финансиране, също е неясен обект на желанието – и на анализ. До края на 2022 г. трябва да бъде намален броят на болничните легла в България до 5,3 на 1000 души, какъвто е европейският показател. В България той е 7,5 на 1000 (по данни от 2017 г.), което означава, че трябва да се закриват болнични легла в някои от над 340-те лечебни заведения, повече от една трета от които са частни. Няма правителство досега, което да го е правило – точно обратното, остави безконтролно да расте броят им, довело до концентрация в няколко града, а националните здравни карти се правеха… за сведение.

Но все пак някаква конкретика се появи –

до средата на 2022 г. трябва да заработи националната информационна система, за да се контролира потокът от публични средства. По много причини, свързани именно с блокирането на контрола, тя се „работи“ вече двайсетина години. Смяната на финансирането от клинични пътеки към диагностично свързани групи, за което слушаме от десетина години, се отпраща за в бъдеще. Първо ще има пилотни проекти, после – ще видим. За вдигане на здравната вноска пред камерите никой не говори, но и да говорят при закрити врата, за 2022 г. няма да има ръст.

Енергетиката е другата спорна тема. Ще има нова енергийна стратегия, а БЕХ засега няма да се пипа (въпреки обявеното от Петков и Василев в предизборната кампания, че може и без него), нито пък от холдинга ще се вадят мрежовите оператори, като ЕСО и „Булгартрансгаз“. Преговарящите се съгласиха да се изясни финансовото състояние на държавните фирми, което от само себе си се разбира, че трябва да направи всяка нова власт.

Как ще стане подпомагането на домакинствата и бизнеса за високите енергийни цени и за чия сметка,

е въпрос на бъдеща калкулация и механизми. Одобреното поемане на осигуровки от държавата за бизнеси, ограничени заради пандемията или отварящи нови работни места, също е въпрос на пресмятане и пари в бюджета за догодина. Темповете на растеж се забавят, новите безработни от края на декември 2020 г. до 21 ноември 2021 г. надхвърлиха 250 000, инфлацията се ускорява до 6% през октомври на годишна база. Ако се вдигнат разходите на държавата, ще нараснат дългът и дефицитът.

По време на дебатите обаче се изясни нещо съществено – ПП категорично подкрепя запазването на България като държава с ядрена енергетика, тоест ще има нови мощности, вероятно на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Освен това Асен Василев изрази увереност, че предложението на Франция ядрената енергетика да бъде призната за „зелена“, подкрепено от България и няколко държави, ще бъде прието от ЕК. Следователно изграждането на бъдещи ядрени мощности в България може да бъде частично финансирано със средства по Зелената сделка.

Отпаднаха няколко важни предложения.

Няма да има анализ за конструктивното укрепване на панелките, в т.ч. и на асансьорните шахти, както направиха в Германия преди санирането им (може би някакъв пилотен проект). Но независимо от това колко са годни за обитаване, проект за фотоволтаици ще има и „пудренето“ им, както беше наречено санирането от един от преговарящите, ще продължи. И жилищна стратегия ще има, също и премахване на незаконни обекти. ДНСК ще бъде задължена да направи преглед на построеното в защитените територии и да установи дали има нарушение на строителните книжа (забавно ще бъде Дирекцията да проверява сама себе си за евентуални нарушения).

Належащата нужда от ново административно деление на България заради намалялото население – по-малко общини и областни управи, остана дискусионна. Не се хареса главно на БСП. Появи се добрата идея за нов Закон за устройството на територията – настоящият е променян над 130 пъти. Записано бе конкретното предложение на Асен Василев, че общини без одобрен Общ устройствен план до края на 2022 г. няма да получат средства за капиталови разходи за 2023 г. Записано бе и поредното предложение за специална инвестиционна програма за Северозапада, както и за сближаване на регионите.

Политиката спрямо държавните предприятия и фирми ще се промени,

обещаха си преговарящите. Властта на ГЕРБ заобиколи изисквания на ОИСР и еврозоната в тази посока, особено при пререгистрацията на част от тях в акционерни дружества, но бъдещите коалиционни партньори се разбраха да поправят пропуските, както и конкурсите за управление на тези държавни фирми да станат прозрачни, а не уредени от властта.

Обещаха си и грижи за малки, средни и микропредприятия (ако не са загинали от високите енергийни цени, докато се погрижат за тях…). Обещаха и да променят концесионните такси, така че да догонят средноевропейските – според Кирил Петков сега приходите от всички тях на година са над 90 млн. лв. Това означава обаче промяна на договори и не е сигурно дали ще се получи.

Останалото си го знаем от толкова други предизборни платформи.

Икономика на високата добавена стойност, е-управление, „eдно гише“, намаляване на административната тежест, такса „смет“ на база „замърсителят плаща“, качество на образованието, специалисти според нуждите на бизнеса…

Голямото предизвикателство обаче ще бъде новите управляващи да се опазят от наплива кариеристи, „калинки“ и обикновени лапачи, които ще ги налазят, за да получат постове. Административният капацитет на бъдещите управляващи не е висок, а ресурс трябва да намерят. Докато лидерите се разбират за компромисите, изглаждат несъгласията и разпределят креслата, желаещите напират като за шоу на талантите.

Има една библиотека само със стратегии в Министерството на икономиката, каза на една от дискусиите съпредседателят на ПП Кирил Петков. Дано коалиционното споразумение не уплътни някой от рафтовете.

А фотоволтаиците вероятно ще блеснат. Ако не за всичките 2,7 милиона българи, обитаващи панелки – за част от тях.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Продължаваме промяната“

Източник

Вирусът на радикализма. Зависи ли заболеваемостта от ковид от ценностната ориентация?

Post Syndicated from Марина Лякова original https://toest.bg/virusut-na-radikalizma/

През септември т.г. германският министър на здравеопазването Йенс Шпан нарече предстоящата есенно-зимна ковид вълна „пандемия на неваксинираните“. Дали обаче тя не е по-скоро пандемия на радикализираните? И съществува ли връзка между споделянето на екстремни политически нагласи и радикални ценности, от една страна, и заболеваемостта от ковид, от друга? Отговори на тези въпроси търсят в своето изследване социални учени от университетите в Йена и Билефелд и епидемиолози от научния център „Хелмхолц“ в Мюнхен.

Поглед върху картата на Германия показва наличието на съществени регионални различия в степента на заболеваемост. Понастоящем в най-гъсто населената провинция Северен Рейн-Вестфалия, в която на една трета от територията на България живеят около 18 млн. души, заболелите от ковид са 274 на 100 000. Същевременно в източната област Саксония с 4-милионно население заболеваемостта е 1192 на 100 000 души, при все че саксонци живеят в по-малки населени места и са значително по-малко мобилни.

Защо в определени райони на Германия заразата от коронавирус се разпространява много по-масирано, отколкото в други?

Някои изследователи намират отговор в историческото разделение Изток–Запад. Според професорката по руски и източноевропейски изследвания в Пенсилванския университет Кристен Гудси съществува местна специфика, която определя слабото ниво на ваксинация и съответно предпоставя по-високата степен на заразяемост и заболеваемост от ковид. Гудси смята, че недостатъчната имунизация срещу ковид се дължи на недоверието в публичните институции, но и в междучовешките отношения, натрупано в посткомунистическия период. А вероятно и в годините преди него – отпечатък върху поколения източноевропейци оставя аварията в Чернобил, твърде дълго премълчавана от тогавашния режим. Именно този скептицизъм обуславя и бързото и лесно разпространяване на фалшиви новини.

Разглеждайки темата от различна перспектива, авторите на германското изследване проследяват какво е влиянието на политическата ориентация на хората, живеещи в определени региони в Германия, върху степента на разпространение на коронавируса. Анализирани са процесите в 401 окръга и окръжни града по време на първите две вълни на ковид пандемията през 2020 и 2021 г. Изследователите установяват, че

особено често се заразяват с коронавирус подкрепящите една определена политическа сила – „Алтернатива за Германия“.

При това независимо от големината на населеното място, което обитават. В региони с по-висок резултат за тази крайнодясна партия на изборите за Бундестаг през 2017 г. заболеваемостта от ковид е значително по-висока. При гласоподавателите на други политически формации такъв ефект не се установява или той не е толкова значим по обхват.

Нещо повече – изследователите проследяват гласуването за други крайнодесни партии назад във времето, когато „Алтернатива за Германия“ още не е съществувала. И установяват, че подкрепилите тези партии на парламентарните избори през 2005 и 2013 г. също се разболяват по-често от ковид в настоящата пандемия. Следователно не гласуването за една конкретна дясна партия, а определена радикална политическа нагласа обуславя по-лесното разпространение на заразата.

Какви са причините?

Според изследователите избирателите на крайнодесните партии са значително по-скептични спрямо институциите на правовата държава. Те показват висока степен на недоверие към принципите на функциониране на демокрацията и са далеч по-податливи на разпространяваните конспиративни теории. Хората с радикални политически нагласи в по-голяма степен изразяват недоверие по отношение на обществените медии.

В затворения свят от идеология и конспирация място за научни аргументи сякаш няма. По време на пандемията обаче точно научното знание и държавните институции имат водеща роля за овладяване на кризата, а качествената и проверена информация има огромно значение за предпазването от зараза. Ниското доверие към тях означава спад в готовността да се следват техните предписания.

В различни изследвания на общественото мнение избирателите на „Алтернатива за Германия“ са по-често склонни да се съпротивляват срещу мерките, налагани от правителството с цел овладяване на пандемията. В много по-голяма степен те са скептични към ваксинацията и участват в протести срещу носенето на маски и затварянето на заведения и магазини. А именно тези фактори обуславят и по-високата заболеваемост от ковид в райони, в които „Алтернатива за Германия“ е предпочитана политическа сила.

Нещо повече, в изследване на фондация „Фридрих Еберт“, проведено в седем европейски държави, се установява, че радикалните организации печелят от страха и несигурността, нараснали по време на пандемията. Те втвърдяват своите позиции и мобилизират допълнително поддръжниците си.

Има ли и други фактори?

Разбира се, далеч не само афинитетът към определена част от политическия спектър има значение за високата заболеваемост от ковид. Фактори като гъстотата на населеното място, възрастта на хората, разликите между малките села и големите градове, икономическата ситуация, мобилността, инфраструктурата на региона, близостта до държавни граници и международният трафик също оказват влияние. Но според авторите на изследването те далеч не са толкова значими, колкото индивидуалната политическа ориентация.

На редица въпроси обаче проучването не дава отговор. Пример: католическият Югоизток в Германия е значително по-силно засегнат от северозападните протестантски провинции.

Доколко религиозната принадлежност оказва влияние върху разпространението на коронавирусната инфекция?

Въпросът не е без значение, още повече когато религиозните норми вървят ръка за ръка с определени по-либерални или по-консервативни интерпретации. Изследване на екип от Мюнстерския университет показва зависимост между религиозния фундаментализъм и високата заболеваемост от ковид. Религиозният радикализъм, също както и политическият, е свързан с отказ от ваксинация, с капсулиране в един доминиращ светогледа интерпретационен модел и с недоверие в научно проверените факти – перфектните условия за разпространение на зараза. Католически и мюсюлмански фундаменталисти наричат пандемията „божествен план“, според който чрез болестта „неверниците“ са наказвани с мъки.

Наред с политическите и религиозните убеждения, основна роля за високата заболеваемост имат и социалните фактори. Хората с по-високо образование и доходи имат далеч повече възможности да се предпазят от заразяване. Те са по-добре информирани, общото им здравно състояние е по-добро, а и по-често разполагат с възможността да работят от дома си. Социалният статус от своя страна оказва влияние върху афинитета към крайни възгледи – по-ниското образование и доходи благоприятстват по-лесното възприемане на радикални послания.

Заболеваемостта от ковид е доста по-висока и при хората с миграционен бекграунд в Германия.

А те едва ли са сред най-верните гласоподаватели на „Алтернатива за Германия“. Причините са свързани именно със социално-битовите условия – мигрантите разполагат с по-малки възможности от средното ниво в Германия. Поради трудности с владеенето на немски език, особено при новодошлите, получаването на адекватна и проверена информация за пандемията невинаги е възможно. Част от новозаселилите се стават жертва на фалшиви новини, публикувани из социалните мрежи. Възможно е по-ниското ниво на ваксинация сред руските мигранти отчасти да се дължи и на антиваксърските послания, излъчвани от държавната телевизия RT, както и на общия скептицизъм към държавните политики. Освен това много от мигрантите упражняват професии, при които преминаването към работа от дома не е възможно.

Наред с това сред част от мигрантските общности са разпространени и радикални политически позиции, които усилват недоверието в институциите и вероятно имат роля за по-ниското ниво на ваксинация. Така например българската крайнодясна партия „Възраждане“, която официално се обявява срещу ваксинацията и спазването на противоепидемични мерки, се радва на одобрение сред мигрантската ни диаспора. Тя получава 6,15% от вота в чужбина на парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. – с близо 1,3 пункта повече, отколкото е сумарният резултат на партията. На изборите в Турция през 2018 г. дясноекстремистката Партия на националистическото движение спечели 8% от гласовете на турските имигранти в Германия.

Къде сме ние?

Едва ли има лесни обяснения за ниското ниво на ваксинация и съответно високата заболеваемост от ковид в България. Но със сигурност може да бъдат очертани тенденции в контекста на различните изследвания. И в България има партии, които идеологически наподобяват „Алтернатива за Германия“.

Но защо тогава заболеваемостта у нас е толкова висока, включително сред хора, които не са крайнодесни избиратели?

Отговорът отново може да бъде потърсен не толкова във връзката между разпространението на заразата и принадлежността към една конкретна партия, а в споделянето на определен ценностен хоризонт. Той включва недоверие към институциите, слаба държавност, безкритично приемане на конспиративни теории и неспособност да се разграничават сериозни от манипулативни източници на информация. Вероятно в България избирателите с такъв профил се разпределят между различните партии – дори сред тези, които са далеч от радикалния спектър.

Изследване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода между 29 октомври и 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани, показва, че поддръжниците на ваксинирането (хора с една, две или три дози, както и планиращи да се имунизират) преобладават сред симпатизантите на „Демократична България“ (70,3%), ГЕРБ (69%) и „Продължаваме промяната“ (55,6%). При ДПС този дял е 49,3%. Противниците на ваксинирането, от друга страна, доминират сред подкрепящите „Има такъв народ“ (56,6%), БСП (52%), ИБГНИ (55%) и „Възраждане“ (75%). Висок е делът им сред негласуващите и сред колебаещите се дали да гласуват (по 63% при двете категории).

Причините за високата заболеваемост от ковид на отделни социални прослойки са с различен характер и те съвсем не се отнасят само до България или Германия. Връзката между заболеваемостта, отхвърлянето на предпазните мерки, приемането на доверие на конспиративни теории и политическите предпочитания е предмет на изследванията и на екипи от САЩ и Австрия. Радикализмът обаче има множество проявления, като той съвсем не се ограничава в политическото поле. Не по-малко значима е цялостната ценностна ориентация на индивидите, както и социалната им изключеност, обуславяща недоверието в институциите на правовата държава и поставяща под въпрос предлаганите от тях мерки за справяне с пандемията. Обвързването на радикализма единствено с определени партийни предпочитания е израз на известна изследователска едностранчивост, която вероятно има своите основания в идеологическите очевидности на авторите на някои от представените тук проучвания.

Във всеки случай заболяването от ковид далеч не е само медицински проблем.

Социалните фактори и ценностните нагласи на отделните индивиди в голяма степен определят доколко са изложени на риск. А това в крайна сметка предопределя и степента на засегнатост на цялото общество от ковид. Съответно ограничаването на разпространението на пандемията означава да се търси лек не само срещу медицинските симптоми, а дори в много по-голяма степен срещу социалните и ценностните дефицити в отделните общества.

Заглавна снимка: Протест срещу ковид мерките, 28 август 2021 г., Лондон © Craige McGonigle / Unsplash

Източник

Историята се повтаря – и невинаги като фарс

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/istoriyata-se-povtarya-i-nevinagi-kato-fars/

    • На парламентарните избори на 14 ноември в секциите в Турция са подадени близо 59 000 гласа повече спрямо предишните избори. От тях 99,45% са за Движението за права и свободи.
    • Подкрепата за ДПС в Турция се е увеличила над 3,2 пъти спрямо юли и над 4,2 пъти спрямо април 2021 г.

ДПС си възвърна позицията на трета политическа сила в България на последните парламентарни избори. Но не и ролята си на балансьор, особено ако четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – постигнат успех в преговорите за съставяне на редовно правителство, което изглежда напълно реалистично към този момент. Въпросът е

защо партията на Ахмед Доган хвърли толкова огромни ресурси

за постигането на тази цел, след като отново няма хоризонт за участие във властта? Кирил Петков вече заяви публично, че докато ДПС не се очисти от лица като Делян Пеевски, Движението ще остане нежелан партньор за неговата партия. Такава е позицията и на други от евентуалните участници в новия коалиционен кабинет. Нещо повече – със сигурност властови постове в някои ключови министерства и институции, които ДПС досега заемаше нелегитимно, ще бъдат отнети, макар и нелесно. Невъзможно ще бъде това единствено в държавното обвинение, докато главен прокурор е Иван Гешев.

Десет дни преди изборите на 14 ноември служебният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че разполага с информация за тайни договорки между ГЕРБ и ДПС за съставяне на управленска коалиция. Според Рашков на срещата, проведена в курорта Цигов чарк край язовир „Доспат“, е присъствал и един от заместник-председателите на ДПС, който е заявил, че ще управляват в коалиция след изборите – включително с една лява партия. Без да назовава името ѝ, всеки разпозна в нея БСП, още повече че опасността от подобен управленски формат беше очевидна и без това разкритие.

Но ако социолозите не бяха подвели ГЕРБ, че има преднина от около 8% пред „Продължаваме промяната“,

едва ли щеше да има завера между Борисов и Доган/Пеевски за подредба на управляващо мнозинство и кабинет. Този сценарий обяснява в голяма степен защо ДПС мобилизира изселническия вот в Турция, който му донесе близо 59 000 гласа повече, отколкото на изборите през юли т.г. И все пак общият резултат от близо 341 000 гласа остава далеч от подкрепата на над 610 500 избиратели, която партията получи на парламентарните избори през 2009 г. И дори през 2013 и 2014 г., когато изборните резултати за нея надхвърляха 400 000 гласа.

Обратното броене за ДПС започна през зимата на 2016 г., когато Лютви Местан учреди партия ДОСТ. На коледно тържество предишната година Ахмед Доган неочаквано и скандално нападна своето протеже. А дни по-късно, на рождения му ден на 24 декември, Лютви Местан беше свален от всичките му постове (председател на ДПС и на парламентарната група на Движението) и изключен от партията. И на изборите през март 2017 г. ДПС получи рекордно нисък резултат в Турция – под 12 000 гласа, защото вотът там се раздели и ДОСТ успя да вземе повече от половината от него. Тези над 17 000 гласа се преляха към новата партия само месец след като тя беше създадена.

Ако си припомним събитията отпреди пет години, ще видим, че

ДОСТ получи тази подкрепа с активното съдействие на турската държава.

Тогава отношенията между ДПС и президента Ердоган бяха, меко казано, студени и знак за това беше забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат на територията на Турция. Затова на парламентарните избори Ердоган заложи на политическата коалиция между ДОСТ и Народната партия „Свобода и достойнство“, създадена през 2012 г. от Корман Исмаилов и Касим Дал (чието име според журналиста Илхан Андай фигурира в списък на турското правителство редом с лидери на партии в Македония, Косово и Албания като приятели на Ердоган).

Обединението ДОСТ може би щеше дори да влезе в парламента през 2017 г., ако Лютви Местан, фрустриран от саморазправата с него, не беше прекалил в предизвикателството си към българските националисти. Семих Ялчън, зам.-председател на крайнодясната Партия на националистическото действие в Турция (коалиционен партньор на Ердоган в управлението), в качеството си на гост на учредителната конференция на ДОСТ заяви от трибуната ѝ, че

„където се чува майчиният език, там е и Родината“.

Тази реплика нагнети силно обществено недоволство към новата партия и предизвика реакциите на националистите на Валери Симеонов, които блокираха границата ни с Турция и спряха изборните екскурзии на изселниците. От ДПС – твърдят хора, които познават партията отвътре – са предоставили места в секционни избирателни комисия в Турция на „Атака“, НФСБ и ВМРО с цел те да раздухат кампания срещу ДОСТ.

А когато ЦИК обяви резултатите от изборите, Лютви Местан заяви, че това, което се случи на границата ни, е отворило „тежка рана“, която ще попречи на интегритета и единството на българската нация. Той реагира остро и срещу изказването на професор Михаил Константинов, че в изборите са налети милиони, а купуването на гласове е стигнало чудовищни размери от 100 евро. И поиска изборите да бъдат касирани заради „тоталната репресия“ и разгърнатата „съзнателно планирана агресивна кампания с противозаконни и противоконституционни действия“, между които Местан посочи и указанието на ЦИК гласоподавателите в чужбина да попълват лично и на български език декларации, че няма да гласуват на друго място.

И през 2017 г. имаше напрежение в дипломатическите отношения между България и Турция.

Появяването на турския посланик у нас Сюлейман Гьокче в предизборен клип на ДОСТ провокира ВМРО, която призова да спре излъчването му, а Гьокче да бъде изгонен от България. Тогава той беше привикан във Външното ни министерство, а служебният премиер Огнян Герджиков (назначен от Румен Радев на 27 януари 2017 г.) заяви публично, че се надява да не се стигне до скъсване на дипломатическите ни отношения с Турция.         

И сега, както преди пет години, се стигна до дипломатически конфликт, след като служебното правителство заяви, че има намеса на Анкара във вътрешните ни работи. На пресконференция министър Рашков прочете публикации в турската преса, в които държавни органи и изселнически организации призовават да се гласува за ДПС и за президента с турско име. На разговор във Външното ни министерство посланичката на Турция Айлин Секизкьок е била предупредена държавни институции и официални лица да се въздържат от подобни прояви на балотажа в неделя. Анкара отхвърли обвиненията и в отговор привика посланика ни Ангел Чолаков и му връчи протестна нота.

Бивши политици от ДПС, пожелали анонимност, обясняват резултатите от изборите в южната ни съседка с това, че

Движението дава милиони на лидерите на изселническите ни дружества в Турция.

Една част от парите оставала за тях, другата отивала за мобилизация и организация на вота – като обучение за гласуване с машините или превозването на избирателите например. Същите източници твърдят, че затоплянето на отношенията между Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Доган са в резултат на осъзнаване от страна на турския президент, че почетният председател на ДПС е непоклатим в българската политика и в самата партия. Отделно, през 2023 г. в Турция ще има президентски избори, критични за Ердоган, и на тях той ще разчита и на гласовете на българските турци, макар че те традиционно гласуват не за управляващата, а за Народнорепубликанската партия. Може би поради тази причина и всички опозиционни партии в Турция подкрепиха на тези избори ДПС.

Събитията от седмицата между двата тура на президентските избори несъмнено ще се отразят върху резултатите от балотажа. След дипломатическия скандал е очаквано турската държава да се въздържи от намеса във вота в неделя, пък и вече не е необходимо. Каква тактика ще приложи партията на Доган спрямо изселническата ни общност и дали тя ще гласува така организирано и монолитно, както на 14 ноември, не можем да прогнозираме. Още повече че господарят на сараите публично не е казал и дума в кампанията за тези избори.

Хора от средите на българските мюсюлмани в разговор с мен обаче споделиха, че такива кампании, които разпалват етническа вражда, ги карат да чувстват чужда българската държава. И приемат атаката срещу ДПС като нападки срещу самия етнос, макар да знаят добре, че Ахмед Доган и елитът на партията използват религията и национализма само като витрина, зад която прикриват корпоративните си интереси. Един от тях – Али Качан, съосновател на ДПС и СДС в Казанлъшкия регион – ми каза:

Запали се огън, ама огънят с едно дърво не гори. Ще е трудно да го потушим, но сме длъжни. Защото и Старият завет, и Новият завет, и Коранът ни учат едно и също – да говорим само истината.

Заглавна снимка: Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в началото на юни 2021 г. © Министерството на комуникациите на Република Турция

Източник

Провали ли се социологията?

Post Syndicated from Марина Лякова original https://toest.bg/provali-li-se-sotsiologiyata/

Безспорен факт е, че прогнозите на социолозите за изхода от парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. не бяха точни. Това не се случва за първи път. И става дума за предвижданията на сериозни и уважавани агенции. Макар напоследък разминаванията в прогнозирания и реалния вот да не са само български феномен – такива случаи имаше и на изборите в Германия, и на тези в САЩ, – нека да видим причините. Някои от тях надхвърлят местния контекст:

Инструментариумът. Въпросът е доколко класическите анкети, независимо дали са „с таблет по домовете“, или „по телефона“, са адекватен на новото време подход за изследване на общественото мнение. Във време, в което Google и Facebook знаят кой номер обувки носим, електоралните социолози продължават да ни задават „едно въпросче“. Дали не е време да се потърсят и други начини за прогнозиране на вота на гласоподавателите и как може да изглеждат те – това са теми на дълъг разговор в професионалната общност. Дано той да се проведе скоро.

Промяна в типа избирател. Младите избиратели от възрастовата група между 18 и 30 години все по-малко се чувстват обвързани и лоялни спрямо една партия. Електоралното им поведение е изменчиво и трудно предвидимо. Решенията точно на тези избиратели, взети през последните дни и дори часове преди изборите, няма как да се предвидят с изследване, направено преди повече от седмица от деня на вота. Ако изобщо е възможно да се прогнозират.

„Спиралата на мълчанието“ – този толкова стар, но и толкова актуален феномен несъмнено слага своя отпечатък. Понятието е въведено през 70-те години на миналия век от германската социоложка Елизабет Ньоле-Нойман от Института за изследване на общественото мнение в Аленсбах. Ньоле-Нойман установява, че индивидите, поради страх от изолация и отхвърляне, подкрепят публично онези позиции, които смятат за „добре приети“ в обществото, и премълчават считаните за „неудобни“ мнения. По отношение на електоралното поведение респондентите, особено в малките населени места, отговарят на анкетьорите това, което мислят, че се очаква от тях. В избирателната урна обаче гласът им отива за друга партия. С тази „спирала на мълчанието“ отчасти беше обяснен неочаквано високият вот за Тръмп на изборите през 2015 г. В контекста на българските избори вероятно мнозина не са счели за престижно да посочат „Възраждане“ или „Продължаваме промяната“ като свой избор и са заявили вот за ГЕРБ или БСП.

Наред с тези фактори е важно да се вгледаме и в специфичните местни проблеми:

Недоверието. Електоралните социолози анализират информацията, която анкетираните им подават. В ситуацията на масово и всеобхватно недоверие, в която се намира българското общество, хората са скептични дори и към анкетьора, който влиза в дома им. Резервирани са и към агенцията, която го изпраща, защото след всяко „непознаване“ на резултата имиджът на самите агенции ерозира. Респондентът няма познанието да различи читавите от некадърните или манипулативните агенции. За него всички са „в кюпа“. Резултатът от това недоверие са масови откази за участие в анкети и заменянето на респондентите с други, „по-словоохотливи“. Перфектната предпоставка за изкривяване на резултата от всяко изследване.

Адресните регистрации. В България официално право на глас имат над 6 млн. души – една нереалистично висока „генерална съвкупност“ от избиратели. Част от тези хора са емигрирали трайно и от десетилетия не живеят в страната. Наред с тях мнозина вътрешни мигранти, преселили се от малки към по-големи населени места, се водят регистрирани на „постоянен адрес“, на който не са стъпвали от години, но на който присъстват в избирателните списъци. Наричат ги с грозното „мъртви души“ и все искат да ги „изчистят“ от избирателните списъци, макар проблемът да е на друго място – в хаоса с адресните регистрации. Резултатът – демографската „тежест“ на някои населени места е подценена, а на други – драматично надценена. Факт, който няма начин да не окаже влияние върху качеството на извадките въпреки всички математически „претегляния“ и „преизчисления“.

Промяна в партиите. В българския политически спектър едва ли има сила, на която да приляга определението за класическа партия, отразяваща интересите на определена устойчива социална прослойка. Част от политическите формации, състезаващи се за представителство в парламента, са нови, нямат утвърден вътрешнопартиен живот, структури по места, твърди и предани електорати. Победителите на последните избори „Продължаваме промяната“ дори не разполагат с офис и формално не са регистрирани като партия, а използваха мандатоносители, за да участват във вота. Гласуването за такива политически сили е толкова „устойчиво“, колкото е един лайк във Facebook – въпрос е не на постоянна и твърда подкрепа, а на моментно настроение. На емоция, а не на рационална калкулация. Улавянето на такъв бързо изменчив вот е огромно предизвикателство.

Гласовете от чужбина. На практика е невъзможно, респективно твърде скъпо, вотът извън България да бъде прогнозиран с количествени методи преди изборите. При около 170 000 гласували зад граница през април и юли т.г., значението на този вот досега не е било решаващо. Но при по-ниска избирателна активност в България (около 40%) и при неочаквано високо участие извън страната (над 225 000 гласа), от които над 88 000 в Турция, както стана на изборите миналата неделя, неговото влияние нараства. Неизмерването на този вот също изкривява предвижданията и обяснява защо при очакваната малка разлика в прогнозните резултати на партиите той води до разместване в крайното им класиране. Проблемът с влиянието на гласовете от чужбина ще стане още по-значим при възможно въвеждане на онлайн гласуване или на друга форма на дистанционно участие в избори. Тогава, поне на теория, ще имаме работа с около милион потенциални гласоподаватели, живеещи постоянно извън страната. Колко от тях ще гласуват при новите условия, е напълно неясно. Във всеки случай на този вот ще трябва да се обърне повече внимание. Въпросът е не дали, а как.

Ситуативни фактори и огромно пренасищане. Досадата от зачестилите през годините масови маркетингови проучвания, преброявания, анкети, обаждания от колцентрове също е фактор. Шансът в една малка по население държава да попаднеш в социологическа извадка е много по-голям. Ако изобщо приемат поредната покана да се включат, част от анкетираните отговарят „каквото дойде“. Не без значение са и ситуативните фактори – пандемията, третите избори за една календарна година и късната есен със съответното студено време обуславят отказите от гласуване в последния момент. Ниската избирателна активност обаче увеличава тежестта на гласовете и в крайна сметка – резултата на партиите.

Обществените очаквания. Живеем в общество с рефлекса на дете, което послъгва, но чака родителите да му кажат „какво ще му се случи“. Общество, което сякаш вкарва електоралните социолози в ролята на гадатели, длъжни да предскажат бъдещето ни. Една невъзможна за изпълнение задача. Защото това, което ще „стане“, всъщност го правим всички ние. И защото социолозите са не само изследователи на обществените процеси, а и участници в тях. Може би забравяме, че най-доброто нещо в живота е неговата непредвидимост и че тенденциите са едно, а решенията – понякога съвсем друго нещо.

Медиите. Разбира се, не всички, но достатъчно много от тях често и безкритично разпространяват до широката публика всякакви „резултати“ от „електоралните проучвания“. Социалните мрежи усилват този ефект. Но именно медии, претендиращи за „професионализъм“, лансират в публичното пространство псевдоагенции с по един човек на щат. Те са тези, които години наред канят в телевизионните студиа откровено компрометирани анализатори, многократно давали грешни или обтекаеми прогнози. По този начин равнопоставят добрите професионалисти с манипулаторите и с откровените фалшификатори. С което допринасят за бавно, но систематично подкопаване на авторитета на електоралната социология. И за затваряне на омагьосания кръг „откази за интервю – замени на респондентите – грешни прогнози“.

Критиката е същностна част от журналистическата професия, но заглавия от типа „Социолозите пак се провалиха“ или „Катастрофата на социологията“, освен че не помагат за решаване на проблема, наливат масло в огъня на недоверието. А то е фундаментална част от проблема. Също както и обобщеното говорене за „социолозите“. Защото, погледнато назад във времето, зад неточните прогнози са стояли конкретни лица. Манипулаторите имат имена, съвестните професионалисти – също. В професионалната общност и едните, и другите са добре познати от години.

Заглавна илюстрация: Marco Verch / ccnull.de

Източник

Българският план трябва да върви с пръчка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarskiyat-plan-tryabva-da-vurvi-s-pruchka/

Знаете ли кой е единственият план, който България е изпълнила? Този на Международния валутен фонд. България получи неголяма сума, срещу която се задължи да извърши структурни реформи. Тяхното изпълнение се наблюдаваше всеки месец от мисия на МВФ – тоест парите се даваха срещу свършена работа. Всъщност това бяха осем споразумения, седем от които стендбай – за не повече от 2,6 млрд. долара. Но именно последните три изправиха България на крака след Виденовата зима и кризата през 1997 г. и действаха до 2005 г., когато изтече последното.

Благодарение на реформите, наложени от МВФ, България реформира пенсионното осигуряване по време на кабинета на Иван Костов, въведен бе надзорът на застрахователния пазар, повишиха се акцизите. Но най-важното – осъществи се приватизацията, в т.ч. и на банките, оцелели след масовите фалити преди това. Тези предприятия, които не бяха за раздържавяване, попадаха в черния списък за несъстоятелност и ликвидация – с авиокомпания „Балкан“, „Горубсо“ и „Кремиковци“ начело. По препоръка на МВФ беше създаден и Фондът за гарантиране на влоговете в банките.

Ако не беше МВФ, България фалираше, признаха и Костов, и други политици. Но по-важното е, че държавата беше вкарана в коловоза на пазарните правила и регулации, макар и по болезнен за гражданите начин. При това със сума, която е смешна на фона на днешните заемни споразумения. За сравнение: само тази година Украйна получи приблизително толкова – 2,2 млрд. долара (но не и обещаните 5 милиарда – заради бавния темп на реформите).

България върна заемите до последния цент в годината, в която стана член на ЕС. Вече получаваше пари, гарантирани и безвъзмездни, а Брюксел не беше като „строгата господарка“ МВФ. Наложеният постоянен мониторинг над правосъдието и вътрешния ред се оказа сламено плашило за българските управляващи, все едно кои. Нали парите от ЕК постъпваха, а те ги усвояваха благодарение на схемите, създадени от партийно назначени чиновници, приближени до властта фирми и зависимата съдебна система! Да не забравяме мълчанието на повечето медии, заети да преживят с каквото ги бяха нахранили.

Министър с най-много власт

МВФ измъкна България от руините на кризата, но дали предложеният от служебното правителство План по Механизма за възстановяване и устойчивост ще я извади от настоящото блато и „каскадата от кризи“ (по определението на президента Радев)? Ако реформите, заложени в него, не се изпълняват – пари няма да се получават. За тази част от изискванията към Плана в България не се говореше, наскоро с половин уста го направи вицепремиерът Атанас Пеканов. В случай че България не изпълни поетите с Плана ангажименти и се опита да шикалкави, направените разходи няма да бъдат признати от Европейската комисия.

Както и при споразуменията с МВФ, ролята на Министерството на финансите е най-важната – то следи всички проекти на всички ведомства, описани в Плана, и реформите, предвидени в тях. След като приключи с проверките си и направи авансовите плащания, последната дума е на ЕК – дали да възстанови направените разходи, или не. Така че

постът на финансовия министър в едно бъдещо коалиционно правителство ще е по-важен дори от този на премиера. 

Неслучайно бившият служебен министър Асен Василев, настоящ политик от „Продължаваме промяната“, запитан преди време като какъв се вижда в бъдещо правителство, отговори: „Като финансов министър.“

Само по Плана за възстановяване и устойчивост България очаква 6,6 млрд. евро (7,67 млрд. долара) безвъзмездни средства от ЕС, а би могла да си поиска и кредити за малко над 4 млрд. eвро (4,65 млрд. долара). Отделно за България има предвидени 16,7 млрд. евро по многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021–2027 г.

Така че ако си представим правителство, парцелирано между отделните политически сили, една от които държи позициите премиер и министър на финансите, значи тя ще има цялата власт. Големият въпрос е на кого ще се паднат – по всяка вероятност на партията, която ще получи мандат и ще успее да сглоби правителство. От „нейния“ министър ще зависи дали проектите, които са под опеката на отделните министерства, ще минат.

Но Полша може да се окаже предупреждение за българските и други управляващи. Наскоро председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕК може да наложи санкции на страната заради решението на Конституционния трибунал, с което бе отхвърлено върховенството на европейското право над националното:

Това решение поставя под въпрос основите на Европейския съюз. То е директно оспорване на единството на европейския правен ред.

Последствията за Полша може да бъдат спиране на средства в размер на 210 млрд. евро, част от които са от бюджета на ЕС до 2027 г., част – от Плана за възстановяване на страната.

Политическа воля + визионерство

Стратегическото мислене не е като изчегъртването. За всичките години на Прехода българските управляващи не са създали нито един добър план, който да е бил изпълнен. Единственият стратегически план за българския Преход беше дело на чужденци – американците Ричард Ран и Роналд Ът. Но беше изпълнен друг – на част от бившата партийна номенклатура, свалила Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., и високопоставени служители на Държавна сигурност. А после МВФ трябваше да спасява България…

В изпратения в Брюксел Национален план за възстановяване и устойчивост вече бяха отчетени пропуски по двете най-чувствителни теми – отчетността и отговорността на главния прокурор, включени в целите за съдебна реформа и борба с корупцията в раздела „Справедлива България“, както и ясен план за трансформация на въглищната индустрия и засегнатите райони. Политическата воля на служебното правителство е стигнала, за да вкара бизнес проектите – и е оставила горещите картофи на следващ редовен кабинет.

Времето тече и стигаме до момент, в който Планът трябва да бъде подаден, такова беше и желанието на бизнеса, те поискаха безвъзмездната помощ да дойде възможно най-бързо и да се използва от тях за инвестиции. Такова е мнението и на различни министерства. За някои от проектите 5 години не е много време за реализиране. Затова беше важно с подаването на Плана в Брюксел да фиксираме голямата част от проектите и да останат за изговаряне в официалните преговори на големи теми, като върховенство на закона и енергетиката. По всички други да започне подготовката на тръжни процедури, обществени поръчки…

Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю пред „Дневник“. Какво да се прави, със или без път към справедливо правосъдие и правова държава, бизнесът бърза. Впрочем и българските управляващи бързат – да получат първия аванс по Плана в размер на 1,6 млрд. лв. Толкова бързаха, че дори включиха още неполучената сума в актуализацията на бюджета. Ефектът от това ще е ръст на дефицита, за което депутати от „Има такъв народ“ и ГЕРБ предупредиха още в пленарната зала при обсъждането на законопроекта за актуализация.

По време на двата парламента обаче нито партиите на статуквото, нито тези, от които се очакваше Промяната, инициираха същински дебати по двете чувствителни теми. В преддверието на третите за годината парламентарни избори българските избиратели не знаят какви са намеренията за ясна съдебна реформа на ИТН, БСП, а още по-малко на „Продължаваме промяната“, които все още нямат предизборна програма. И ако за правовата държава някакви възгледи все пак са споделени,

за трансформацията на въглищната индустрия всички са онемели.

Никой не смее да ядоса избирателите, като им признае, че въглищната индустрия ще бъде затворена, а от управленския капацитет – и интегритет – зависи дали засегнатите райони Стара Загора, Кюстендил и Перник няма да се превърнат в новите пустиняци. България повече от всякога се нуждае от визионери, които да мислят поне поколение напред как да бъдат трансформирани икономиката и енергетиката с оглед на предизвикателствата на XXI век. Това означава да поставят националната и европейската сигурност над комисионите по офшорните си сметки.

Способен ли е българският политически елит на такъв подвиг след години на популизъм, корупция и откровени лъжи? Дали сред него има хора с интегритет, необходим, за да не угаждат на приятелски бизнеси? В противен случай е огромна опасността европейските средства по Механизма за устойчивост да бъдат усвоени като европейските фондове – на порции, раздавани от Главния готвач. И вместо Възраждане 2.0 да получим една хубава „българска работа“.

Заглавна снимка: Стефан Янев и Атанас Пеканов представят Националния план за възстановяване и устойчивост © government.bg

Източник

Псевдонаучните тези и отговорността на медиите

Post Syndicated from Петър Галев original https://toest.bg/psevdonauchnite-tezi-i-otgovornostta-na-mediite/

Един от най-важните козове на поддръжниците на ваксинацията срещу COVID-19 е фактът, че специалистите и въобще научните и медицинските общности са на тяхна страна. Изтъкват се ползите за общественото здраве и колко хора биха били спасени, ако всички, които нямат противопоказания, се ваксинират. Това е световният медицински и научен консенсус по темата.

Тезите в обратната посока се застъпват от силно ограничено малцинство, състоящо се предимно от вече компрометирани „експерти“. В голяма част от света техните мнения не се отразяват от мейнстрийм медиите, понеже се третират като fringe views – гледни точки, които дотолкова лежат на ненаучни фундаменти, че самото им споменаване не носи нищо друго, освен шум и размиване на дебата по важни теми.

Така например си представете, че по темата за формата на Земята трябваше да се дава дума и на хората, които смятат, че тя е плоска. И на тяхното твърдение трябваше да се придава същата тежест, каквато на научния консенсус, че планетата ни е геоид. Част от аргументите на плоскоземците може да звучат изключително логично и дори достоверно – само ако обаче бъдат изолирани от цялото човешко познание в тази област.

Какво става в България

Противно на световната практика, у нас маргиналните теории за ваксините не само намират добра почва в медиите, но и идват от хора, които имат претенция за експертност.

Като най-видни защитници на такива теории в българските медии се изявяват доц. Атанас Мангъров и проф. Андрей Чорбанов. До голяма степен техните позиции са не само срещу провеждането на масова имунизационна кампания в момента (в случая с проф. Чорбанов – срещу ваксини, различни от разработваната от него), но и срещу общото разбиране за сериозността на COVID-19 и опасността, която болестта представлява за общественото здраве. В различни моменти те се обявяват против масовата ваксинация по време на пандемията, против ваксинирането на хора извън рисковите групи, против доказани мерки в световен мащаб (като носене на маски в закрити помещения) или пък поставят под съмнение данните за ефикасността на ваксините.

Примери за маргинална теория е например твърдението на доц. Мангъров, че „хора, които са изкарали по естествен начин който и да е от вариантите на ковид, не се разболяват – нито от Делта, нито от Бета, нито от Алфа“. Това противоречи на данните за случаи на повторни инфекции, макар и броят им все още да не е толкова голям. Налични са и проучвания, че ваксинирането след прекаран COVID-19 намалява значително риска от повторно заразяване.

При проф. Чорбанов може да се посочи негово изказване, че „ваксинираните и прекаралите COVID-19 не трябва да носят маски, защото те не представляват опасност за обществото и не пренасят вируса“. Това твърдение е опровергавано отново и отново от здравни експерти, а тази превантивна мярка заляга и в насоките на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

Тези и други подобни изявления са опасни, защото подкопават доверието в информацията и съветите, давани от огромното множество от медицински специалисти по света. Нещо повече – те бързо се превръщат в оръжиe за дезинформационни кампании, насочени срещу ваксинирането и въобще срещу борбата с пандемията. Допълнителни негативи идват от факта, че българските медии видимо не полагат никакви усилия да проверят подобни твърдения или поне да дадат някакъв контекст около тях.

Медийното отразяване

От януари до септември т.г. 24-те най-влиятелни медии в България са публикували 577 материала, в които доц. Мангъров или проф. Чорбанов са основни действащи лица. В още 436 публикации се споменава мнението на двамата за ваксините, но то не е изведено на преден план. В 90% от тези 577 журналистически материала твърденията на двамата са отразени безкритично, без какъвто и да е анализ или опит за тълкуване.

Данните се основават на анализ на съдържанието на всички статии, в които са отразени мнения на доц. Мангъров или проф. Чорбанов относно ваксините срещу COVID-19. Статиите са събрани чрез системата за медийни анализи на Perceptica посредством специално дефинирани низове за търсене (search strings), а оценката им се основава на начина, по който медиите представят тезите на доц. Мангъров или проф. Чорбанов. Анализът обхваща уеб страниците на двете обществени медии БНР и БНТ и на националните телевизии bTV и „Нова телевизия“, както и 20-те най-популярни новинарски страници според данни от alexa.com, налични в публикация на e-vestnik.bg. Това са все мейнстрийм издания с изключително влияние.

Един от особено притеснителните изводи от анализа е, че обществените медии БНР и БНТ попадат именно сред тези източници, които дават думата на доц. Мангъров и проф. Чорбанов – при това го правят безкритично. В някои от случаите става дума за нарочно организиран „дебат“ между един от тях и друг специалист (форматът е особено популярен в националните телевизии). Това обаче не е реален дебат, защото такъв може да има между равностойни тези, а не от едната страна да стоят реални факти, подкрепени с изключително голям обем от данни, и от другата – неприети от никого по света твърдения. Нещо повече, подобни „дебати“ само дават незаслужена легитимност на маргиналните тези, представяйки ги за едва ли не равностойни на фактите.

Едва 10% от 577-те статии предлагат някаква критика или контекст за твърденията на доц. Мангъров и проф. Чорбанов. Част от публикациите идват от няколко източника, които поначало рядко си позволяват да отразяват позициите на двамата. Някои от тези сайтове имат само по една статия с техни позиции и тя по-скоро представлява анализ на техни изказвания. Интересен е случаят със сайта 24chasa.bg, който до края на август 2021 г. отразяваше мненията на двамата без никакъв допълнителен коментар. От началото на септември обаче политиката на медията се промени и тя започна да пише критични материали по адрес на доц. Мангъров.

Дори и тези материали обаче понякога просто излагат позицията на институция или специалист по отношение на нещо, казано от доц. Мангъров или проф. Чорбанов. Най-видният подобен случай е скандалът с твърдението на доц. Мангъров за починали ваксинирани пациенти, което впоследствие е опровергано от директорите на две големи болници. Също немалък дял от критичните статии всъщност са свързани с политическата обстановка и принадлежността на двамата към определена партия.

Политика по време на пандемия

Тук лоша шега изиграва и състоянието на постоянна предизборна кампания, в което се намира България през 2021 г. От една страна, имаме засилено медийно отразяване на кандидатите, а от друга – кандидатите се стремят да представят мнения, които ще ги отличат и ще привлекат определен електорат. Това дава прекрасна почва за избуяване на всякакви маргинални теории, подхранвани от експерти, които видимо биха направили всичко, за да привлекат вниманието.

Огромен проблем е и липсата на критичен поглед към твърденията и най-вече мненията, изказвани от двамата в медиите. Една обществено отговорна медия би следвало да постави такива думи в контекст – най-вече на това какво смятат всички останали учени по света. Медиите много погрешно интерпретират желанието за представяне на „всички гледни точки“, като се пропуска изключително важният момент, че не всяка гледна точка е равностойна на останалите. Тази безкритичност и отказ да се обясни, че тези твърдения не се подкрепят от научни факти, оставят напълно погрешно впечатление у аудиторията.

Резултатът е объркване и привиден сблъсък на авторитети, който оставя впечатлението, че дори и в научната и медицинската общност няма консенсус по въпроса с ваксините. А такъв всъщност има и се представя от стотици специалисти по имунология, вирусология, биология, статистика и др. На тях обаче, взети заедно, е отделено приблизително толкова място и внимание, колкото и на доц. Мангъров и проф. Чорбанов. Съвсем естествено е това объркване да подсилва общото чувство за несигурност. А несигурността прави хората недоверчиви дори и към най-добронамерените и убедителни опити да бъде обяснена ползата от ваксинацията.

Решения

Логично е решението да се търси в поведението на самите медии и в нуждата те да подхождат отговорно (а не провокативно) към обществото. Да, сензациите продават, а скучните факти – не, но пък продажбата на твърде много сензации в случая индиректно води до това да има по-малко консуматори, на които да се продава в бъдеще. Всяка медия би трябвало да преследва в поне някаква степен обществена мисия, да се стреми да бъде полезна на аудиторията си. Тоест да представя маргиналните теории именно като такива и да не дава еднаква платформа на идеи, които няма как да са равни (не и по критерии като достоверност, проверимост и обществена полза). Напълно погрешно е оправданието на изданията, че „в демокрацията трябва да се чува и различното мнение, за да могат хората да направят информиран избор“.

В този смисъл едно подобно решение би могло да дойде само отвътре, от самите медии или медийната общност като цяло – например под формата на саморегулация. Изключително трудно и неефикасно е да се опитва налагането им със сила отвън. Не и без това да доведе до негативна реакция и основателни обвинения за цензура. Един много по-лесен и за осъществяване, и за възприемане от страна на медиите способ е предлагането на контекст към всяко твърдение със спорна достоверност. То може да приеме формата на обяснителен текст, а в случая с новинарските сайтове – и под формата на линкове и дори графики, илюстриращи реални данни.

Сред лесно оборимите, но изключително популярни твърдения на доц. Мангъров е това, че аутопсии на починали от COVID-19 не се правят. Подобна теза застъпва и съпартиецът му Румен Петков. Тя често се свързва с митична забрана от страна на Световната здравна организация. В действителност аутопсии на пациенти, починали от ковид, се извършват още от началото на пандемията – макар и не при всеки случай. Забрана от страна на СЗО за това няма. Всичко това е изключително лесно за проверка и е достатъчно просто да се потърси мнението на патоанатом или на представител на СЗО. И съответно това да е фокусът на публикацията, в случай че медията държи да публикува мнението на доцента.

Предоставянето на контекст би могло да дойде и под формата на допълнителни, но важни сведения за човека, чието мнение е изложено в статията. Например винаги да се добавя, че дадено мнение е изразено от кандидат-депутат, който в момента води предизборна кампания. Или че въпросната личност разработва собствена ваксина, за която се надява да набере финансиране или да получи одобрение. Подобни уточнения биха информирали аудиторията за евентуалните мотиви зад изказаните мнения и биха спомогнали за приемането им с поне щипка здравословен скептицизъм.

Всичко това е само част от обясненията защо България е една от най-слабо ваксинираните държави в настоящата пандемия. Към тях следва да се добавят невъзможността на социалните платформи да се справят с разпространението на фалшиви новини, слабите умения за критично мислене и разпознаване на достоверните източници на информация, непоследователността на мерките, налагани по различно време от здравните власти в страната, и т.н. Освен всичко друго се откроява и липсата на политическо лидерство още в началото на имунизационната кампания да се заяви твърда и недвусмислена подкрепа за ваксинирането. Подкрепа, която после да се отстоява последователно, като се прилагат данни за ползата от ваксинацията. Именно в този вакуум, създал се при отсъствието на лидерство, избуява все по-видното популистко заиграване с антиваксърските настроения сред част от хората.

Причините за недоверието към ваксините срещу COVID-19 в България са много, но това по никакъв начин не бива да води до отказ от отговорност от страна на медиите. Дори обратното – една промяна в тяхното поведение би спомогнала за повишаване на доверието във ваксинационния процес. Доверие, загубено и заради това, което самите медии правят или не правят в условията на пандемия.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

2 в 1. Ноемврийски валентинки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/2-v-1-noemvriyski-valentinki/

Месец преди изборите 2 в 1 перманентното предизборно състояние, в което се намира България от миналото лято, започна да екзалтира.

Наслагват се две кампании – за президент и парламент, говоренето на политиците по медиите достига нива, които са опасни за психичното здраве на нацията, отприщват се протести. Излизат пътни работници със скъпата техника, накупена от собствениците на фирми благодарение на солидните аванси и щедрост на поръчките от ГЕРБ. Излизат миньори и енергетици, водени от синдикатите, които не пресираха ГЕРБ и Бойко Борисов за бъдещето на Маришкия басейн, но са избрали да го направят точно сега. Излизат и медицинските сестри, които от десетина години искат едно и също – нормално заплащане и нормални условия на труд, защото намаляват, остаряват, напускат, заминават. Ако затегнат мерките срещу COVID-19, и от заведенията ще напълнят площад „Независимост“.

Как влизат в тази кампания шестте политически сили, на които социологическите проучвания дават шанс за представителство в 47-мия парламент?

ГЕРБ – коравите пичове

Управлявалата в последното десетилетие партия на Бойко Борисов успя да се окопити, за което допринесе и провалът на „партиите на промяната“ (при цялата условност на това понятие) да произведат правителство. ГЕРБ са амбицирани не просто да са първи след изборите на 14 ноември, но и да съставят кабинет въпреки акция „Изчегъртване“ и изолацията, в която изпаднаха в последните два парламента.

Към момента социологическите проучвания им отреждат отново първото място, при това без да са особено застрашени от изместване. Според последните социологически проучвания („Алфа Рисърч“, „Екзакта“) голямата борба ще е не за първото, а за второто място, което си оспорват БСП, „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ – победител на изборите през юли.

За утвърждаване на стремлението на ГЕРБ да са първи, работи и лошото време, в буквален и преносен смисъл. Служебният кабинет попадна в ситуацията на играч по ръгби, който е затиснал топката, но всички останали са върху му. Служебните министри не успяха да се справят ефективно нито с перманентни кризи, като пандемията от COVID-19 и слабата ваксинация, нито с „черни лебеди“, като засядането на натоварения с азотeн тор кораб „Вера Су“ край Камен бряг. Данни на националната статистика за умиранията през 2020 г. и първите девет месеца на 2021 г. ясно показват, че през тази година броят на смъртните случаи в България във всеки от деветте месеца е по-висок от миналата (с изключение на две седмици, когато е имало незначително завишение през 2020 г.). В момент, в който Световната здравна организация съобщава, че смъртността от COVID-19 e спаднала до най-ниски нива от близо година, в България, държавата с най-малко ваксинирани в ЕС, тя е във възход.

Спиралата на цените на тока, отоплението, водата, храните, жилищата плаши хората и ги кара да бъдат песимистични и несигурни за бъдещето си. Ако започнат снеговалежи и разплащанията с фирмите за ремонт и поддръжка на пътищата не са уредени, един блокаж на пътищата ще качи проценти на ГЕРБ – и ще смъкне от други. Тежката зима, която предвещават енергетици и икономисти, се подсилва от действия на „Булгаргаз“, които в писмо обявиха, че заради задлъжнялостта на „Топлофикация София“ и ценовата политика не могат да се разплащат за газа от Русия и Азербайджан и настояват за ново откупуване от БЕХ на задължения на столичната „Топлофикация“ за 130,6 млн. лв.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подклажда страховете с изявления, че цената на тока ще стигне 500 лв. за мегаватчас, след като надхвърли 300 лв. преди месец. А държавната енергетика, която дирижира предлагането на енергийната борса, продължава да е контролирана от утвърдените от ГЕРБ кадри – там дори епителът не бе изчегъртан.

На този фон в оборот пак се пуска версията за стабилността, която Бойко Борисов олицетворява – по Тома Биков. (Не и за високия корупционен индекс на държавата, която остави след себе си, 111-тото място по медийна свобода три години поред и стъпканото върховенство на правото). С подкрепата си за кандидатурата за президент на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков ГЕРБ се борят също така за мястото на „Дондуков“ 2 – и с помощ от приятелите от ДПС. Този път няма номер с предварително обречен кандидат като Цецка Цачева на вота през 2016 г. Този път играят за победа и подборът на Герджиков и вицето му – Невяна Митева, бивша плувкиня, полковник от ВВС и съпруга на генерал, майка на три деца, с перфектна визия, го доказва.

Много се говори за обвързаности на Герджиков с Пеевски и ДПС, а като публично доказателство се споменава фактът за някогашното участие на Герджиков в партия „Новото време“ („ДПС в НДСВ“, както припомни тези дни бившият премиер Иван Костов пред bTV; нейният бивш председател Емил Кошлуков днес е начело на БНТ). Позицията на Герджиков за най-младия олигарх Делян Пеевски е недвусмислена: „Не бива да се вторачваме в личности.“ Освен това смята, че Лозан Панов е бил „подведен“, когато го обяви за пряк път на ДПС към президентството.

БСП – сцени от един семеен живот

БСП влиза в кампанията разединена и заредена с напрежение – и това не е новина, защото при Корнелия Нинова такава е традицията. Този път противоборството е по оста „за“ и „против“ президента Румен Радев, макар че публично лидерката на социалистите обяви подкрепата на партията за втория му мандат.

Въпреки че Радев дължи своята сегашна президентска позиция на избора на Нинова и гласовете на социалистите, пет години по-късно местата са разменени. Сега той е този, от когото БСП черпи влияние и енергия за кампанията си. Тази зависимост изнервя партийната лидерка, но тя не може да си позволи публични разногласия с президента. Причината е една – нарича се власт, която и кръгът на Нинова, и кръгът на Кирил Добрев, и президентският кръг очакват от твърде дълго време. Това е и единственият начин противниците на Нинова да загърбят идеята за отстраняването ѝ. Поне за известно време.

БСП или „Продължаваме промяната“ ще се пребори за второто място? Партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е близка до президента и областните управи работят за нея, казват социалисти, които смятат, че потенциалът на новия проект е по-голям от този на социалистическата партия.

След изборите отново Радев, ако спечели втория мандат, ще е мостът на БСП към евентуално управление. Но има и уловка: ако „Позитано“ 20 се утвърди на второто място, ще е ухажван партньор за коалиция – и от ГЕРБ и ДПС, и от тези, които искат промяна.

„Продължаваме промяната“ – ах, тези харвардци

От момента, в който усмивката на Кирил Петков огря българската политика, нищо вече не беше същото. Ще стигне ли тази усмивка за цялата кампания, в която „Продължаваме промяната“ влиза без предизборна програма и с послание за битка с корупцията, така втръснало ни? Различното от посланията на другите сили, от които чакаме промяна, е, че те казват: „Нали видяхте, че ние това го можем!“ Видяхме, че казаха за едни големи кредити от Българската банка за развитие, после смениха ръководството и промениха начина на финансиране на проекти. Но ония големи кредити си остават, те са барикадирани с договори, чудесни гратисни условия, така че – кой взел, взел.

Може да нямат програма (и да не е известно кога ще имат), може да са доста противоречиви в публичните си изявления, но амбицията е налице – Асен Василев се вижда като министър на финансите в следващо правителство, а Кирил Петков може би като премиер, след като сподели коя партия какъв пост може да поеме. Към „Продължаваме промяната“ вече поеха хора от „Демократична България“, а с тях – и избиратели. Назначеният от служебния кабинет шеф на Агенцията по горите – зеленият Александър Дунчев, вече е водач на листа на новата партия.

Освен от ДБ в проекта на двамата бивши служебни министри прииждат и разочаровани избиратели от доскорошния фаворит „Има такъв народ“. Василев и Петков са самоуверени, с шлифован от маркетинга стил на изразяване, в духа на TED лекциите. Макар да избягват конкретика за бъдещи политики, обещаха, че ще запазят данъците на сегашните нива. Едва ли има политическа сила, която да каже обратното.

„Има такъв народ“ – къде се дяна ти, любов народна

Партията на Слави Трифонов трудно ще си върне тази толкова изменчива народна любов. Според социолозите тя ще се бори в най-добрия случай за третото или четвъртото място. Из медиите продължава да се търкаля историята с Петър Илиев, уволнен от Софийския университет заради заключението на етичната комисия, че е плагиатствал в дисертацията си, а сега и адвокатската колегия в София също го проверява. И докато този скандал не угасне съвсем, винаги ще се припомня, че Илиев е бил кандидат за правосъден и за вътрешен министър в двата проектокабинета на „Има такъв народ“.

През август, когато политическият проект на двамата служебни министри още не беше факт, проучвания показваха, че ИТН спада до трето място, а второто се заема от „Дeмократична България“. Никакви оправдания постфактум, направени в куп медии от ръководството на ИТН, не успяха да постигнат ефект и да убедят обществото, че партията на Трифонов няма вина за това, че не е било излъчено правителство.

Сигналите, които излъчва ИТН, този път не са в стила на алфа-мъжкарството. Лицата, които сега говорят публично, показват склонност към диалогичност, така дефицитна при първоначалното натрупване на политическия им опит. Какво ще произлезе от това – отсега е трудно да се прогнозира. В опит за идейна реанимация лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че партията ще влезе в бъдеща управленска коалиция, при условие че е поет ангажимент за електронно дистанционно гласуване. Къде, по дяволите, отиде мажоритарният вот…

„Демократична България“ – време е да вдигне котва от Росенец

За „Демократична България“ дебаркирането на Росенец миналото лято се оказа истински вододел в политическата ѝ история. В интервю за „24 часа“ Ивайло Мирчев заяви, че след това събитие „Да, България“ е удвоила броя на членовете си.

Но „Демократична България“ се оказа твърде дълго закотвена към пристана на Ахмед Доган. Толкова, че когато се появи проектът „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев, започнали своя политически път именно от „Да, България“ – една от партиите в коалицията, ДБ се оказа в позиция първо да настоява за общо явяване, а след отхвърлената оферта мина в обяснителен режим дали са повече конкуренция, или повече съмишленици, или… Времето до началото на кампанията така и не бе оползотворено за лансиране на идеи за нови политики, свързани с болезнените проблеми тази есен – високи енергийни цени, Зелена сделка и въглищна индустрия и др.

В навечерието на напрегнатата изборна битка пък гръмна и скандалът, произведен от доскорошния председател на групата столични общински съветници на ДБ и бивш съдия Методи Лалов. Той обвини ръководството на „Да, България“ в недемократично управление и поиска оставките на Христо Иванов, Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев. Наред с това той обясни, че ръководството е нелегитимно, тъй като още преди три години е трябвало да се проведе Национална конференция. На фона на нееднозначната подкрепа вътре в ДБ за кандидатпрезидентската двойка Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе този скандал всява допълнително напрежение и разфокусира енергията.

Решението на ЦИК да не приеме за регистрация листата на обединението в Стара Загора заради представени документи без ръчни подписи, а само със сигнатури на електронен подпис, е още един препъникамък за вота на 14 ноември. Проблемът ще бъде отнесен до Административния съд в Стара Загора, а се проверяват листи и за други райони. Решението на изборната администрация беше коментирано от съпредседателя на ДБ Христо Иванов като опит на ГЕРБ и ДПС да елиминират служебно обединението от изборни райони. В ЦИК, която е с нов състав, двете партии нямат мнозинство, а решението е било подкрепено от представителите на всички политически сили, с изключение на ДБ – ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН и ИБГНИ.

Връщането на Делян Пеевски в листите на ДПС – и в публичната политика – раздвижи ДБ. Срещу него във Велико Търново ще се изправи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов вместо адвоката Калоян Янков, който беше и председател на парламентарната комисия за Росенец в 46-тия парламент. При регистрацията на листата в Районната избирателна комисия Христо Иванов предложи дебат с Пеевски и добави:

… смятаме, че това ще бъде в някакъв смисъл централната, символната битка на тези избори. Пеевски прави заявка, че щял да бъде активен и да говори. Това показва намерението на Движението да премине в рамките на демократичните средства към нещо като терористична акция срещу българската демокрация. 

През един жълт сайт Пеевски отговори, че не иска дебат с Иванов, а с Иво Прокопиев (бизнесмен и съиздател на „Дневник“ и „Капитал“), който „му е началник“. Ако ДБ разчита да раздвижи кампанията с подобно противопоставяне, няма да е достатъчно. Вече не.

ДПС се качва на кантара

Решението на ДПС да издигне лидера си Мустафа Карадайъ за кандидат за президент в комбинация с евродепутатката Искра Михайлова е опит да се претегли. Колко гласа тежи ДПС, сиреч колко ще даде на ГЕРБ–СДС за кандидатпрезидентската им двойка проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева, и какво ще договори при рулетката с мандатите. Наистина колко тежи ДПС – под 300 000, колкото изкара на последните избори, малко над 400 000 или близо 600 000, спечелени за първи и последен път през лятото на 2009 г.? Зависи колко безпощадно ще е към купувачите на гласове ръководеното от Бойко Рашков МВР. Зависи и от ресурса, който ще бъде вложен в кампания, в която отново ще участва Делян Пеевски, подгонен от санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ и яростно защитаван от партия (чийто член никога не е бил) и в София, и в политическото ѝ семейство в Брюксел.

Инициативата с кандидатпрезидентската двойка на ДПС няма да обърка избирателите, тъй като регистрираните в двата вота партии и коалиции ще фигурират в двете бюлетини под един и същи номер. (Не и тези, издигнати от инициативен комитет.)

Ами ако гласовете за ДПС отново са под 400 000? Тогава кандидат-президентът Карадайъ ще трябва да понесе отговорността за слабия резултат и за мястото му ще се търси нов лидер. При наличието на почетния председател Ахмед Доган няма да е трудно.

„Изправи се.БГ! Ние идваме!“, къде сте?

Къде сте наистина?

Заглавна снимка: Markus Winkler / Unsplash

Източник

Има сделка, няма сделка

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ima-sdelka-nyama-sdelka/

Националният план за възстановяване и устойчивост, променен и допълнен и от служебния кабинет, най-сетне заминава за одобрение в Европейската комисия. След огромно закъснение и множество редакции. И на фона на енергийна криза и увеличаване на цената на енергоносителите. В Плана има две възможни дати за затваряне на въглищните централи – първоначално беше записана 2038 г., но след натиск от синдикатите беше добавена и 2040 г.

Според Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства,

посочената дата за затваряне на въглищните централи в България е индикативна

и подлежи на одобрение от парламента. Но вече зададена, тя става част от националния план за декарбонизация и дава увереност, че ще получим компенсаторни механизми, както и спокойствие на хората от въглищните региони в страната, че ще им бъде предложена алтернативна заетост.

Във финалния вариант на Плана са включени 59 проекта – с 13 повече, отколкото в априлската версия, и 46 реформи. Добавена от служебния кабинет реформа е създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“ в Източномаришкия басейн. Основната му задача ще бъде рекултивация на земите около въглищните мини и подготовка за реализацията на нови проекти. За преминаване към икономика без въглеродни емисии и за откриване на нови работни места в региона са предвидени 1,7 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход. Но плащанията са свързани с реализация на заложените в плана реформи. Има реформи – има пари, няма реформи – няма пари.

Вицепремиерът Пеканов обяви, че се очаква тези общо 12,9 млрд. лв. евросредства от Зелената сделка да генерират още над 8,1 млрд. лв. инвестиции. Служебното правителство започва веднага преговори и дискусии с ЕК по параметрите на Плана и стъпките, които трябва да се направят в следващите 10 години.

На финалната права, още преди Националният план да бъде изпратен в Брюксел, федерациите на миньорите и енергетиците

от КНСБ и КТ „Подкрепа“ в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ организираха протест в столицата.

Те поискаха от кабинета гаранции, че държавните мини и централа ще продължат да работят най-малко до 2040 г., а най-добре – до изчерпване на количествата от въглищни запаси в басейна. Само че такива гаранции няма кой да им даде, тъй като въглища в комплекса има за още 50–60 години при добив до 30 млн. тона годишно.

Пред „Тоест“ инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“, обяви, че са готови да посрещнат зимата и да доставят на централите въглища без ограничения. За деветте месеца от 2021 г. дружеството е завършило с печалба от 9 млн. лв. и без нито лев задължения към държавата и към фирмите.

Не в същата кондиция е държавната централа ТЕЦ „Марица-изток 2“, която завърши 2020 г. с финансова загуба от 340 млн. лв. преди данъци – със 132 млн. повече, отколкото през 2019 г., и с намаление на продажбите от 2,521 млн. мегаватчаса, или 43,6%. Към средата на на тази година централата излезе на минус с още 247 млн. лв., а задълженията ѝ се увеличиха с още 200 млн. лв. и вече надвишават 1,5 млрд. лв.

Вярно е, че тя се намира в неравнопоставено положение спрямо останалите две големи централи в комплекса „Марица-изток“. Според клаузи в договорите си с тях държавата изкупува цялото им произведено количество електроенергия на преференциални цени и поема разходите за въглеродните емисии. А тяхната цена на международните пазари продължава да расте и заплашва с фалит единствената държавна въглищна топлоелектроцентрала в България. Анализатори обясняват това движение на цената нагоре със спекулативни покупки, а стремежът към зелени политики и поставените цели пред индустриите в страните от ЕС прави парниковите квоти привлекателен пазарен актив. Което означава, че

въглеродните квоти ще продължават да бъдат търсени, а цената им ще расте.

И ще направи електроенергията от въглища непосилно скъпа както за индустрията, така и за бита. Затова на проведената в сряда онлайн среща с представители на четири дирекции от ЕК председателят на миньорската федерация на КТ „Подкрепа“ Владимир Топалов е поискал (поне през зимата) да се наложи мораториум върху плащането на квотите, които сега се търгуват по 67 евро за тон. Пред „Тоест“ синдикалистът обясни, че тази мярка ще укроти ръста на цените на електроенергията и на природния газ. В противен случай съществува реален риск централите на въглища и на газ в Европа да спрат работа. А това ще доведе до фалити на фирми, безработица и големи социални вълнения, тъй като освен бизнеса ще пострадат и много хора, които няма да могат да си платят сметките за ток и парно.

По време на срещата синдикалистът посочил още, че дата и мерки за затваряне на предприятията от въглищната индустрията трябва да се запишат в Националния план за климат и енергетика, а не в Плана за възстановяване и развитие. Топалов поискал да получи от ЕК и Докладите на агенцията за икономически анализи „Прайсуотърхаус Купърс“, която консултира българското правителството при изготвянето на териториалните планове за четирите области в България с конкретни мерки за развитието им след затваряне на въглищната индустрия. От Брюксел отказали да предоставят договорите, тъй като те са сключени с частна фирма, на която ЕК плаща за експертните съвети. И посъветвали синдикалния лидер да ги поиска от правителството ни, когато плановете бъдат одобрени.

Владимир Топалов не разбира защо в тази крайно неблагоприятна политическа конюнктура министър Пеканов бърза с предаването на Плана за възстановяване и развитие, който и без това е закъснял много. Според него не трябва да се поемат ангажименти, свързани със затварянето на мините и централите, а

да се преговаря за максимално отлагане във времето.

„Аз не знам много ли са, или са малко парите, които ще получат засегнатите региони в България. За Старозагорския регион са предвидени 1,7 млрд. лв. Ще Ви дам само един пример – за една година с около 27 млн. тона въглища, добити в „Мини Марица-изток“ централите в енергийния комплекс произвеждат общо 17 млн. мегаватчаса електроенергия, а приходите от тях са 1,7 млрд. евро при цена от 100 евро/мегаватчас. А към днешна дата тази цена е 200 евро/мегаватчас“, коментира Владимир Топалов и припомня, че от 2022 г. постепенно и битовите абонати ще трябва да се включат в либерализирания пазар на електроенергия.

Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ гледа по друг начин на средствата, които ще получи страната и регионите ни от ЕК по Зелената сделка. Те са за диверсификация на икономиката и ако бъдат използвани добре, ще подпомогнат справедливия преход. Но ако оставим централите в Източномаришкия басейн да продължат да работят както досега, няма да е далеч моментът, в който електроенергията, произвеждана от тях, ще стане непродаваема, коментира тя пред „Тоест“. Антонова прогнозира, че следващата пролет цените на енергоносителите ще се нормализират и тогава ТЕЦ „Марица-изток 2“ отново ще трябва да намали максимално мощностите си. Защото

централата може да продава на печалба единствено в екстремни ситуации като сегашната,

но те са по-скоро изключение на пазара. Не трябва да се забравя, че до 2026 г. ще изтекат и договорите на т.нар. американски централи в Източномаришкия басейн и тогава те също няма да издържат на натиска на високите цени на въглеродните квоти. Зад гърба им обаче няма да е държавата, която подпомага по различни схеми ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Чисто икономически цената на възобновяемата енергия е много по-ниска, затова не трябва да се губи повече време, а да се мисли за алтернативи и нови технологии, които да заменят въглищните. У нас отдавна няма търгове за възобновяеми енергийни източници, а законодателството не облекчава инсталирането на мощности в индустрията и бита. Не действа и пазарен принцип за инвестиране в мощности, които произвеждат електроенергия на по-ниска цена, коментира ръководителката на кампаниите в екологичната организация.

„Грийнпийс“ не е променила и отношението си към изграждането на нова ядрена централа в България, защото инвестицията е огромна, а нямаме нужда от такава огромна мощност, която при това трябва да работи постоянно. Според Антонова е далеч по-добре да се инвестира в гъвкавост, в съхранение на енергията. Бъдещето е в това да има много и малки мощности, които да обират пиковете и да създават баланс в енергийната ни система.

Франс Тимерманс, вицепрезидентът на ЕК, който отговаря за Зеления пакт, заяви в интервю пред bTV в петък, че най-важно е да се осъществи справедливият преход и да се предложи по-добро бъдеще на хората и регионите. По думите му, и България, и Нидерландия, която също се забави с представянето на своя национален план за възстановяване и развитие, са в сходна ситуация – със служебни правителства и преди избори. Той отново припомни, че

в България около 10 000 души годишно умират заради мръсния въздух.

Зам.-председателят на ЕК не вижда заплаха България да бъде лишена от средствата, предвидени в Зелената сделка. Комисията ще анализира много внимателно всяко предложение в българския план за преминаване от високовъглеродна към зелена икономика, а датата едва ли ще стане препъникамък в преговорите със следващото правителство.

Тимерманс пристигна рано сутринта в петък в страната ни, за да участва в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организирана от сайтовете Dir.bg и 3e News. И беше посрещнат от синдикатите с негови снимки, плакати с надписи като „Кой не иска да сме енергийно независими?“ и запалени свещи – намек какво очаква страната ни след закриването на въглищните централи. В този час, по ирония на съдбата, на много места в столицата не е имало ток.

По време на конференцията премиерът Стефан Янев предупреди, че с концепцията си за зелен преход Европа си поставя много високи цели, които надхвърлят възможностите на страната ни. А при сегашните цени на електроенергията на световния пазар 2038 г. не е окончателна за закриване на въглищния сектор. Тимерманс, с когото по-късно служебният премиер обсъди Плана за възстановяване и развитие, заяви пред участниците в конференцията: „Ангажирам се, че никой да не бъде изоставен и забравен.“

При старта на кампанията си в петък президентът Румен Радев заяви: „При всички положения ще защитаваме нашите въглищни централи, които в момента България няма с какво да замени. Ще направим така, че енергийният комплекс „Марица-изток“ не само да не затвори, а да се развива като енергийното сърце на България.“ Но понеже няма как правителството да изпрати националния ни план в Брюксел, без поне да информира Румен Радев за крайното си решение,

трябва да приемем думите му единствено като предизборно обещание към миньори и енергетици.

Отново в петък БНР съобщи в новините си, че през седмицата служители на ДАНС са били на проверка в двете държавни дружества – „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. От ръководството на държавната централа са заявили пред националното радио, че става дума за регулярна проверка в обекти със значение за националната сигурност; същото каза пред медията ни и изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов. Но според източниците на БНР проверката е свързана с цените на тока и сключваните договори.

В ситуацията на политическа криза и на предстоящата кампания за парламентарни и президентски избори съвсем не е изключено ръководни кадри на всякакви нива в енергийния сектор – най-корумпирания в държавата – да изпълняват поръчки на бившия премиер, с които да саботират работата на служебното правителство. И много от протестите изглеждат провокирани и организирани от собственици на бизнеси, близки до ГЕРБ, които разчитат единствено на обществените поръчки. В битката за милиардите от Зелената сделка в държава като нашата са възможни всякакви сценарии, дори най-мрачните.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов

Източник

Не ваксините, а вирусът може да доведе до репродуктивни проблеми

Post Syndicated from Лора Филева original https://toest.bg/virusyt-a-ne-vaksinite-mogat-da-dovedat-reproduktivni-problemi/

Кети* е на 35 години, има дъщеря на три години и половина. Разболява се от COVID-19 през март 2021 г., след като се заразява от детето си. Майката прекарва вируса леко, но впоследствие няколко месеца има сърцебиене.

Кети спазва основните противоепидемични мерки и смята, че възрастните хора трябва да се ваксинират, за да бъдат защитени. Сестра ѝ живее в Англия и не я е виждала от близо две години. Все още не е известно кога ще успее да пътува. На въпроса дали се е ваксинирала, Кети отговаря:

Не. Защото искам да имам второ детенце. А и лекарката така ме посъветва.

Кети, както и много други млади жени и мъже в България са изправени пред вълна от информация, която много често е пълна с полуистини и факти, примесени с митове. Тезата, че ваксината може да причини проблеми на репродуктивните органи на мъжа и на жената, е част от антиваксърската реторика не само в България, но и по света от самото начало на ваксинационната кампания.

Британско проучване от март 2021 г., цитирано от Euronews, показва, че около една четвърт от младите жени не искат да се имунизират, защото се притесняват за плодовитостта си. През юли 2021 г. търсенията в Google за безплодие, свързано с ваксините срещу COVID-19, са се увеличили с 34 900 процента.

И личната лекарка на Кети я съветва да изчака с ваксината, особено ако иска да има още деца. Обяснението – имало данни, че ваксината може да се отрази на работата на яйчниците.

В България информацията по темата е оскъдна

и поне на сайтовете на официалните институции, свързани с борбата с коронавируса, няма ясна препоръка или научно базирано становище.

В началото на август националистическата формация „Възраждане“, известна и със своята позиция срещу ваксините, публикува видео на Facebook страницата на организацията във Велико Търново. В него Елена Терзиева, която по образование е социолог, но се представя като нутриционист, цитира следната история от „редицата подадени сигнали“ от привърженици на партията:

„Млада двойка с репродуктивни проблеми, която дълго време търси път да се сдобие с детенце, отива в чуждестранна клиника да търсят решение на своите проблеми. Тъй като им се налага често да пътуват през граница, те решават да си поставят антиковид ваксина, за да не се занимават всеки път с провеждане на тестове. Когато отиват на поредното изследване, специалистите в клиниката им казват, че всичките им полови клетки са увредени и те трябва да изчакат една година, за да могат да възстановят опитите си за дете.“

Терзиева прави заключение, че ваксините все още не са изследвани достатъчно и не е ясно какъв ефект имат върху репродуктивните способности на мъжа и на жената. Видеото има над 2800 гледания.

В началото на 2021 г. Експертният съвет по акушерство и гинекология към Министерството на здравеопазването публикува кратки препоръки, според които бременните или жените, които искат да забременеят, не трябва да се ваксинират поне шест месеца преди настъпването на бременността. Краткият текст на становището не беше подкрепен с никаква референтна литература, научни източници или данни от изследване.

В същото време редица световни акушеро-гинекологични организации публикуваха препоръки точно в обратния смисъл – че на бременните и желаещите да имат деца не трябва да им бъде отказана ваксина. Повече по темата може да прочетете в анализа на Надежда Цекулова от 19 август.

Ваксините не могат да доведат до инфертилитет или стерилитет. Но вирусът, който причинява COVID-19 – SARS-CoV-2, създава проблеми не само на лигавицата на горните дихателни пътища и храносмилателната система, но засяга силно и репродуктивната система. Той атакува тестисите, води до намаляване на нивата на тестостерон, потиска със сигурност репродуктивните функции при мъжа.

Това казва имуноложката Цветелина Великова. Тя обяснява, че вирусът може да атакува яйчниците, защото там има рецептори за него, и може да потисне овулацията. „Влиянието на самия вирус върху органите е доказан. Има редица научни статии, потвърждаващи, че вирусът води до потискане на репродуктивните способности за месеци напред. Все още не се знае за колко дълго време. Истината е, че вирусът потиска репродуктивните способности на хората, а не ваксините“, допълва д-р Великова.

В свой подкаст Световната здравна организация обясни, че няма доказателства ваксините срещу COVID-19 да могат да повлияят на плодовитостта при жените и мъжете. И според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) – една от най-авторитетните медицински организации, няма никакви данни, че имунизацията може да доведе до проблеми с репродуктивните органи. В насоки на CDC от 11 август т.г. е записано, че ваксинацията срещу COVID-19 се препоръчва за всички на възраст над 12 години, включително за жени, които се опитват да забременеят сега или може да забременеят в бъдеще, както и за техните партньори.

„Понастоящем няма доказателства, че която и да е ваксина, включително ваксината срещу COVID-19, причинява проблеми с фертилитета при жените или мъжете. Ако забременеете след първата инжекция с ваксина COVID-19, която изисква две дози (например ваксина на „Пфайзер“ или на „Модерна“), трябва да си направите втора инжекция, за да получите възможно най-голяма защита“, пише още на сайта на организацията. Тя се позовава на ​​професионални медицински организации, обслужващи хора в репродуктивна възраст, включително юноши. Според тези организации ваксинацията на жени, които биха могли да забременеят в бъдеще, е препоръчителна.

Д-р Марк Тролис, специалист по репродуктивни проблеми и професор по акушерство и гинекология в Университета на Централна Флорида, разказва в статия за медицинския сайт MDedge в края на август т.г. откъде е тръгнало твърдението, че ваксините могат да доведат до безплодие:

В същия месец на издаване на разрешението на Европейския съюз за ваксината на „Пфайзер“ (началото на 2021 г.) германският лекар Волфганг Водарг, специалист по белодробни заболявания, и британският фармаколог Майкъл Йедън, бивш научен ръководител на „Пфайзер“ и ръководител на изследванията на дихателните пътища, подават петиция до европейския здравен регулатор – Европейската агенция по лекарствата, за спиране на клиничните изпитвания и одобрението на ваксината на „Пфайзер/Байонтех“. Двамата се позовават на необосновани твърдения за стерилизация на жени, публикувани в онлайн блог, който междувременно е премахнат. Твърдението им беше, че ваксината ще предизвика образуването на антитела срещу протеин, наречен синцитин-1, който участва в образуването на плацентата при бременните, и ще доведе до безплодие.

Въпреки че синцитин-1 е важен за образуването на плацентата, той няма никаква прилика с протеина на SARS-CoV-2, с изключение на много малка аминокиселинна последователност. Експертите са единодушни, че тази прилика не е достатъчна, за да предизвика имунен отговор, водещ до женско безплодие.

В научната си статия д-р Тролис уточнява, че има ограничени данни за влошено репродуктивно здраве и плодовитост при мъжете след инфекция с вируса на COVID-19.

Няма данни ваксините да влияят негативно и на мъжкия фертилитет и качеството на спермата. Проучване на Университета в Маями сред група здрави мъже, изследвани след поставяне на първа и втора доза иРНК ваксина, показва, че няма намаляване на нито един параметър на спермата. „Тъй като ваксините съдържат иРНК, а не жив вирус, е малко вероятно ваксината да повлияе на параметрите на спермата“, се констатира в анализа.

Друг мит, част от вълната от дезинформация, е, че бременните може да се заразят от ваксината и да предадат вируса на плода си.

„Тази логика не е вярна, защото нито една от ваксините, които са на европейския пазар в момента, не съдържа жив вирус. Те съдържат само спайкпротеин, който не може да се свърже с репродуктивните органи. Това е малка част от ваксината, която остава на мястото на убождането и стига само до имунните клетки, за да развие имунен отговор“, обяснява д-р Цветелина Великова. По думите ѝ, няма никаква теоретична обосновка да се смята, че ваксините и имунният отговор, който предизвикват, ще атакуват плацентата или бебето в утробата на майката.

Последните данни от Великобритания сочат, че един от всеки шест пациенти в критично състояние, настанени в болница в страната, е бременна неваксинирана жена. Затова от Националната здравна служба на Великобритания отново отправят препоръка бременните, както и тези, които планират бременност, да се имунизират.

„Медицинският консенсус е категоричен – бременните трябва да бъдат ваксинирани. Няма никакъв риск за плода или за тях. Единственият риск е свързан с повишение на температурата в първия триместър до 12-тата седмица, но това се случва рядко и е разрешено при такива проблеми да се приема парацетамол“, завява д-р Цветелина Великова.

Тя цитира данни, според които няма повишение на случаите на неблагоприятни странични ефекти върху бременността при ваксинирани жени. Няма повишение на процента на бременностите, които не завършват благополучно вследствие на ваксинация, а напротив – тези жени са предпазени от COVID-19. „По този начин те предпазват и бебето. То остава с антитела до шест месеца след раждане, което е много голям плюс“, казва имуноложката. По думите ѝ, кърмата не може да осигури такъв брой антитела, както ваксинирането на бременната в някой от триместрите:

Антителата през кърмата се предават в ограничена степен, което оказва влияние върху носоглътката и устата на бебето и го защитават на това ниво. Но антителата, които са преминали през плацентата към бебето по време на бременността, защитават целия му организъм през първите шест месеца. Кърмата има своята роля, разбира се, но по-малка. За една жена е по-добре да се ваксинира бременна, отколкото след като роди.

* Името е променено от редакцията. Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

Източник

Новите тимуровчета

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/novite-timurovcheta/

Отрасналите през социализма помнят т.нар. тимуровски команди, вдъхновени от книгата от 1940 г. на съветския писател Аркадий Гайдар „Тимур и неговата команда“. В романа се разказва за Тимур и приятелчетата му, които много искат да се бият на фронта. Но понеже са още деца, компенсират невъзможността да се включат във войната с вършене на добри дела за хората от града – например пренасяне на покъщнина и цепене на дърва. В България тимуровските команди, макар и незадължителни, бяха проява на политическа правилност. „Тимуровчетата“ ходеха да си говорят със самотни възрастни хора или пък почистваха междублоковите пространства.

В наши дни в страната ни също има форми на самоорганизация на деца.

За разлика от тимуровските команди, те не са инспирирани отгоре. Поне не съзнателно. И все пак са израз на официалните ценности, в които биват възпитавани младите хора. Учебните програми по литература и история, една от основните задачи на които е да формират светогледа на учениците, възпроизвеждат идеалите от националноосвободителните борби в края на ХIХ век. Тези идеали са станали толкова естествени за много поколения, че дори не се замисляме за посланията на ключови произведения. Във Вазовия текст на „Тих бял Дунав“ например Христо Ботев заплашва „с гол в ръката нож“ капитана на кораба „Радецки“. Капитанът просто си върши работата, но за един революционер от ХIХ век е достойна постъпка да заплаши невинен човек с оръжие, за да постигне целта си. И дори да го убие, както постъпва например Македонски от „Немили-недраги“ (отново на „класика на българската литература“ Иван Вазов) с един влах.

Проблемът не е в самите произведения – те носят духа на своето време. Нито в историческите събития. А в канонизираните им интерпретации, които са напълно неадекватни на съвремието. Ако сте подрастващ човек в България, какво виждате? От една страна, има минало с герои, които са проливали кръв и са жертвали живота си. От друга – настояще с нестабилна политическа система, институции, на които не може да се разчита, престъпност, която нерядко остава безнаказана. Към това се прибавят политически и медийни послания, демонизиращи едно или друго малцинство – ромите, ЛГБТИ хората, „джендъра“, бежанците, хората с психични проблеми…

И ако искате да бъдете полезни на обществото, следващата крачка е да започнете сами да раздавате справедливост.

Независимо дали действията ви са законни, или не. Та нали ако революционерите ни се бяха придържали към закона, нямаше да има националноосвободителни борби? А ако получавате и публични похвали за действията си, вместо да ви се обясни, че те са нередни, давате пример на други деца и тийнейджъри да раздават справедливост, тъй както я разбират.

През септември „Нова телевизия“ излъчи абсолютно безкритичен репортаж за едни нови „тимуровчета“, поставили си за цел… да ловят предполагаеми педофили. 17-годишният „Тимур“ кръщава инициативата си „Педофилските животи нямат значение“. Заигравката с името на движението „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter) едва ли е случаен – пред сайта „Война и мир“ младежът с бръсната глава споделя, че се идентифицира като националист. Той представя правилните според него прояви на национализъм така:

Прояви на национализъм са почитането на българските герои, почистването на улици, доброволното записване в армията и отиването на фронта, ловът на педофили и даже спортуването, четенето на книги и абстиненцията от алкохол, цигари и наркотици – всичко, което по един или друг начин води до усъвършенстването на нацията, обществото и неговите единици, тоест индивидът като биологично същество и личност.

Дейността на групата „Педофилските животи нямат значение“ е да се примамват в сайтове за запознанства възрастни от уж 13-годишни деца. Когато отидат на среща с въпросните деца и се запътят с тях към място, където биха могли да извършат сексуални действия, се появява водачът на групата, който поставя заподозрения в педофилия „на мястото му“. Как? Като го разпитва и го подлага на разнообразни унижения, например – залива го с жълтеникава течност (може би урина), бръсне му главата… Всичко това се снима с камера и се излъчва в социални мрежи.

Пред „Нова телевизия“ младежът споделя, че целта му не е физическото унищожение на педофилите, а съсипването на живота им – публичното им дискредитиране, разбиването на семействата им. Той твърди също, че от полицията са го съветвали да пребива заловените, тъй като органите на реда били безсилни. Защото според Наказателния кодекс се санкционират само вече извършени сексуални престъпления с деца, а не намерението за тяхното извършване.

Репортажът показва младежите като герои, компенсиращи безсилието на институциите.

Не се търси мнението на експерти, като юристи, специалисти по наказателно право или правозащитници. А проблем има. И според Всеобщата декларация за правата на човека, и според Конституцията на България никой не може да бъде подлаган на унижение. А Наказателният кодекс, макар и несъвършен, се основава на определени принципи, например че не може да бъдеш наказан просто защото си мислил да направиш нещо. Склоняването на малолетни към сексуални действия, разбира се, е проблем, но криминализирането му би следвало да стане в резултат на сериозен професионален дебат, а не кампанийно, както беше с „неизбежната отбрана“.

Не след дълго медиите разпространиха похвална информация за група непълнолетни младежи от Стара Загора. Момчетата, също с бръснати глави, са заловили заподозрян в извършването на катастрофа, причинила смъртта на моторист. За тази цел те са разчитали на мрежа от познати, чрез която са стигнали до бивш собственик на колата, блъснала моториста. Той им дал координатите на човека, на когото е продал автомобила си, който пък им дал телефона на следващия собственик, тоест заподозрения. Младежите предали този номер на КАТ, след което се обадили на заподозрения. Разказват, че той сам им е казал къде се крие. Тогава събрали хайка от десетина души, заловили го и се обадили на полицията.

Всяка стъпка от тази история буди въпроси. Как хора, които продават автомобилите си, предоставят личните данни на купувачите на ученици вместо на полицията? Защо учениците решават сами да заловят заподозрения, вместо да оставят това на органите на реда? Как така заловеният първо си е признал всичко и е казал на момчетата къде се крие, а после е бягал от тях и е отричал?

Защо полицията разчита на тийнейджърски самоинициативи, вместо да си свърши работата?

Вместо това старши комисар Николай Колев, ръководител на МВР – Стара Загора, хвали момчетата и им обещава награда: „Постъпката е изключително достойна. Аз се радвам, че в нашия град расте едно поколение от младежи, които проявяват такива добродетели. Използвам случая да им благодаря за съобразителността, смелостта. […] Така че наградата, поемам ангажимент, ще бъде осигурена от министерството, което представлявам.“

Всъщност момчетата дори не са търсили медийно внимание, просто са искали да направят нещо, което смятат за правилно и полезно. Вместо добронамерено да им се покаже обаче, че в действията им има проблем, те биват героизирани. Репортерката на bTV ги нарича герои и ги пита дали се смятат за такива. Посланието на репортажа е, че такива младежи трябва да служат за пример.

Защо обаче има проблем?

Дори и несъвършено, законодателството на една демократична страна, каквато (въпреки кусурите ѝ) е България, поставя рамка на това, което бива да се прави, и го отделя от онова, което не бива. Къде е границата на чувството за справедливост, ако законите не се спазват? Кога тя прераства в омраза и саморазправа?

Ако деца и младежи подлагат на унижения и сами ловят „лошите“, за което получават похвали и награди, не е ли логично да започнат да линчуват и да екзекутират? Все в името на справедливостта. Да не забравяме, че и терористичните актове се извършват от чувство за справедливост – от сляпа вяра в някоя идеология и от убеждението, че тя стои над законите и правилата, над човешкото достойнство и човешкия живот.

Впрочем линчуването и екзекутирането от страна на младежи в името на собственото им разбиране за справедливост се практикува у нас.

Да си припомним децата, решили да прочистят пловдивския парк от връстници, които „им приличат“ на хомосексуални. Преди 13 години в София пък беше убит студентът по медицина Михаил Стоянов, а младите извършители посочили като легитимна причина за нападението срещу него това, че им е заприличал на гей.

Да се върнем отново към последните седмици. Пак в Пловдив ученик е пребит, след като е отказал да си купи от съученици учебници, защото вече си има. Аргументът за побоя над него бил, че говори „с глас на обратен“. Според побойниците е справедливо, значи, да пребиеш някого, защото от гласа му можеш да направиш предположение за сексуалната му ориентация.

Може би пак чувството за справедливост е причина за друга случка, ангажирала вниманието на медиите напоследък: първокласник е бил пет дни в кома след побой, нанесен му от седмокласничка. Като причина за агресията се сочи, че малчуганът по погрешка влязъл в женската училищна тоалетна вместо в мъжката. В дискутирането на случая от плевенското село Бреница, наречен от bTV „нелеп инцидент“, се намесват какви ли не аргументи.

Бащата на първокласника е бил уговарян от общината да не дава публичност на побоя, защото сме в предизборна кампания.

Ръководството на училището го упреква, че руши авторитета на образователната институция. Бащата бива обвиняван дори че търси справедливост, след като не живее с детето си, защото с майка му са разведени. За избягване на следващи подобни случаи се предлага първокласниците да ходят до тоалетната, която се намира в училищния двор, само с придружител.

В цялата тази говорилня на заден план остава най-важното – какви са мотивите за побоя. Седмокласничката и първокласникът са съседи, растели са и са играели заедно. Ако действително причината за неочакваната агресия от страна на тийнейджърката е влизането на момчето в женската тоалетна, вероятно според нея то е нарушило едно табу. И е решила да му даде урок… само че не си е преценила силите.

Демонизирането на мъжете, влизащи в женски тоалетни, е основен елемент от трансфобската реторика – че ако позволим на биологични мъже да се идентифицират като жени, те ще влизат в дамските тоалетни, за да тормозят сексуално „истинските жени“. Подобни аргументи се развяваха в публичното пространство покрай кампанията срещу Истанбулската конвенция. Такива послания стигат до младите хора и може да доведат до агресия, от която накрая всички да са изненадани.

Ето защо героизирането на саморазправящи се деца и тийнейджъри е изключително опасно.

Вместо да ги дават за пример, медиите, институциите, учителите, специалистите трябва да покажат защо раздаването на справедливост по собствено усмотрение е недопустимо. А с младежите трябва да се работи и да се говори – с разбиране и с търпение. Да се говори защо е важно да се спазват правилата, макар и несъвършени. Какво означава човешкото достойнство и защо всеки го притежава, включително и „лошите“. Защо не е страшно, че хората са различни, изглеждат, говорят, мислят или обичат различно. Защо насилието не е решение.

По традиция у нас причините за детската и младежката агресия се търсят в семейството. Това безспорно е по-лесно от вглеждането в проблематичността на публичните послания, които достигат до младите хора. Нямаме право да вменяваме на децата мисията да решават проблемите, с които ние, възрастните, не се справяме. И учудването и възмущението, когато го правят по начин, който е отвъд границите ни на допустимост, не ни оправдава. Никак.

Заглавна снимка: Кадър от филма „Тимур и неговата команда“ (1940)

Източник

За кого играе БСП

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-kogo-igrae-bsp/

Когато Стоил Рошкев, журналист от телевизията на БСП, наскоро призова зрителите да гласуват за БСП и да не гласуват за президента Румен Радев на 14 ноември, със сигурност това не е била непозволена волност. Това е правата линия.

Шокиращо, но в действителност разломът между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 е по-голям от всякога. След като загуби избиратели на вота на 4 април и заради неизречената подкрепа за Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова официално обяви такава две седмици по-късно. Въпреки това „нашият президент“ вече не е дотам „наш“ за ръководството на партията, издигнала го за първия мандат.

Избирателите на социалистите – същите, които гласуваха за Нинова на първите преки избори за партиен лидер, харесват Радев. Дилемата „Нинова или Радев“ ще е разрушителна за изборните резултати на БСП, паднали под 400 000 след вота на 11 юли (на 4 април бяха 480 136). Съвсем реалистично е третото място да се изплъзне на БСП, а в настоящия формат за него ще се борят още поне две политически сили – „Демократична България“ и „Има такъв народ“.

Появата на политическия проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, ползващ се с протекциите на президентската институция, разджурка рейтингите. Привличайки според проучванията на социолозите избиратели от ИТН и ДБ, но също и от останалите политически сили, „Продължаваме промяната“ изтласка формацията на Слави Трифонов и засега е фаворит за първото място – освен ГЕРБ.

След като изгуби статуса на втора политическа сила, БСП изпадна до

„една от партиите, подкрепящи президента“, 

като в този формат вече води „Продължаваме промяната“. Въпреки това тези близо 400 000 гласа, които социалистическата партия носи със себе си, са важни – а и са повече като тежест от приноса, който се кани да даде ДПС на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ–СДС. (На последните избори партията на Ахмед Доган спадна до 292 514 гласа, сега ще се опита да „извади“ повече гласове от Турция заради репликата на Радев към лидера на ДПС Мустафа Карадайъ „Коя е Вашата родина майка?“.).

Победата на Румен Радев, доскоро в кърпа вързана, вече не изглежда така предопределена след номинацията на Лозан Панов, подкрепян от ДБ, и на проф. Герджиков. Освен това не е сигурно колко от избирателите на ИТН (първа обявила подкрепа за Радев) ще гласуват за него, както не е сигурно, че всички от ДБ ще застанат зад председателя на Върховния касационен съд.

Така че в ситуация, в която и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, също подкрепяща настоящия президент, е на ръба да влезе в бъдещия парламент, единението в БСП е важно за Румен Радев, борещ се за втори мандат. Затова в тази студена война и Нинова – първият лидер на БСП, избран чрез пряк вот, и Радев – мажоритарно избран с над два милиона гласа, спазват формално приличие. Нуждаят се един от друг.

Невъзможно е Корнелия Нинова да се съизмерва с най-одобрявания политик в България, чийто рейтинг надмина 60%. Но подкрепяна от Калоян Методиев, с когото се знаят от СДС, Нинова, изглежда, не отчита последиците от тази битка за самата партия. (Методиев е директор на неправителствената организация Институт „Рего“ и за кратко началник на кабинета на президента Радев, отстранен от поста през септември 2020 г.) Според бивши депутати от левицата Нинова е подразнена от „американизирането“ на Радев, особено от неговата подкрепа за инициативата „Три морета“ и критиките му към газопровода „Турски поток 2“ заради похарчените 3 млрд. лв., които „никога няма да си върнем“.

В БСП проруските позиции са на почит и дори евродепутатите, излъчени от партията, не се отклоняват от тях. 

Последният пример е гласуване в Европарламента през септември, когато петимата представители на БСП единствени в групата на социалистите в ЕП гласуваха против резолюция, призоваваща за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия.

Документът разграничава руския народ от режима на президента Путин. В него са отбелязани обвиненията срещу агенти на ГРУ в опита за убийство на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев и още двама души; изтъква се, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руския газ, петрол и други суровини поне докато Путин е на власт; настоява се България и Малта да се откажат от режимите на „златни паспорти“.

Освен това се настоява и Русия да върне трофейни архиви, сред които и изнесените от Червената армия български архиви на царската канцелария, на Министерството на войната, на МВР, лични архиви на български политици след 9 септември 1944 г., които нито едно българско правителство не си е поставило за цел да получи обратно.

Президентът Радев също лансира тезата за нов подход спрямо Русия, 

„отвъд санкциите“, като внимателно подбира думите спрямо Москва и избягва да критикува. Например след Европейския съвет през юни той заяви, че ЕС гледа под микроскоп Русия за корупция, а не е обръщал внимание на България.

А зрителят, обадил се в телевизията на БСП, за да каже, че Радев е „предател“, беше подразнен как се променил президентът, смятан в началото за руски човек: „Той питал ли е Нинова дали да назначава тези хора в служебния кабинет? Не мисля. Той се обяви и против братска Русия. Не мога да гласувам за такъв човек.“ Президентът не е питал лидерката на БСП за първия ешелон в служебното правителство, но е искал предложения за втория, каквито така и не е получил. А и вече не обича да му припомнят кому дължи първия си мандат. Затова и на 1 февруари т.г., когато сам се номинира, той ясно очерта намеренията си да излезе извън тяснопартийното:

„Издигaнeтo нa ĸaндидaтypaтa, зaявявaнeтo зa втopи мaндaт, caмо пo ceбe cи e пoлитичecĸи пpoeĸт, ĸoйтo мoжe дa oбeдини мнoгo бългapи. C г-жa Йoтoвa oчaĸвaмe, чe щe бъдeм зaeднo c бългapcĸитe coциaлиcти, c xилядитe xopa oтлявo, ĸoитo ca нaшeтo пoлитичecĸo ceмeйcтвo, ĸaĸтo и c вcичĸи пoчтeни бългapи.“

Осем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев издигнаха призива за „коалицията на почтените“ и „десни инструменти за леви цели“…

Двойна игра

Как ще се чувства Корнелия Нинова в такава коалиция, в която БСП няма да свири първа цигулка (макар да смята, че ѝ се полага по право)? Тя отдавна е подозирана в двойна игра – хем иска БСП да я броят за част от „коалицията на промяната“, хем се договаря с ГЕРБ и ДПС за „коалиция на статуквото“.

В предишния 46-ти парламент БСП не показваше активност, когато ставаше въпрос за главния прокурор Иван Гешев – нито по време на изслушванията му в парламентарната комисия, нито при събиране на подписи за извънредно заседание заради отнемането на Бюрото за защита на свидетели от опеката на обвинител №1, нито при дискусии в пленарната зала. Но все пак подкрепи с гласуване промените в Закона за защита на свидетелите, които прехвърлиха службата към Министерството на правосъдието.

Неясната позиция на Нинова и сие по отношение на съдебната реформа и фигурата на главния прокурор подхранва прогнозите за

възможна коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП – 

ако партията на Бойко Борисов се пребори за първото място и съответно получи първия мандат за съставяне на правителство.

Един от малкото депутати от БСП, които се осмеляват да изразяват категорична и принципна позиция относно съдебната реформа и мястото на БСП до партиите на протеста, е Крум Зарков (неговата майка – известната журналистка Анна Заркова, е един от тримата съпредседатели на инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори мандат). Той също е изолиран от Нинова, след като поиска оставката ѝ заради лошия изборен резултат – в края на май по нейно предложение Зарков и Янаки Стоилов (също поискал тя да поеме отговорност заради провала на вота) бяха отстранени от Изпълнителното бюро. Две седмици по-рано Стоилов бе назначен за министър на правосъдието в служебния кабинет на Радев.

Воден от своята прагматичност и желание за втори мандат, Румен Радев се еманципира от БСП, за да завземе по-голяма електорална територия. Още при преполовяването на мандата му се видя, че неговият висок рейтинг не се прехвърля към БСП и следователно може да се опита да изгради фундамент на надпартиен. Освен това ГЕРБ и Борисов низвергнаха Нинова, припознавайки Румен Радев за свой основен противник – и така го легитимираха допълнително.

На няколко пъти Корнелия Нинова се отърва от исканията за оставката ѝ. Къде ще се озове след 14 ноември, зависи от изборния резултат на коалицията на социалистите. И няма да е изненадващо, ако за президента Радев гласуват повече социалисти, отколкото за листите на БСП.

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

Коалиция „Нашият президент“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koalitsiya-nashiyat-prezident/

Петима кандидати за президент на Българския футболен съюз. А нито един, който да затрудни Румен Радев за втория му президентски мандат. Конкуренция като певицата Луна, журналистката Цвета Кирилова, политика Александър Томов (Лупи), русофилите Николай Малинов, Костадин Костадинов и Волен Сидеров само балканизират демократичния процес (като по Костурица), без да допринасят за качеството му. На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид.

За една двусмислена позиция

Като че ли всички обичат Радев – не го обичат само лошите от ГЕРБ и ДПС, но за всички, спрягани в бъдещо коалиционно управление, той е „нашият президент“. За „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и… Не, още не за „Демократична България“, докато ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“ не се разберат да имат ли, или да нямат кандидат-президент. Сигналите оттам са двусмислени, посланията – мъгляви.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов е категоричен в публични изявления, че ДБ ще издигне кандидатпрезидентска двойка. В предаването на БНТ „Референдум“ тази седмица го потвърди и съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев. В същия ден обаче съпредседателят на ДБ Христо Иванов даде интервю за „Свободна Европа“, в което е уклончив, увърта и представя най-различни доводи за липса на решение – сложността на ситуацията, колективните органи, които още не са взели решение, проблем с финансирането на толкова много избори в една година. (Изследване на Института за развитие на публичната среда показа, че ДБ са имали най-големи разходи в предизборния месец юни – 1 611 510 лв., като над 1,18 млн. са били за медийни услуги.)

Той (Румен Радев – б.р.) е поставен пред огромно изкушение – свръхконцентрация на власт. Проектът „Продължаваме промяната“ се явява като екстензия на служебното правителство. Рискът е да получим концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него. Не съм сигурен, че това е най-добрият заместител на Борисовата концентрация на власт. Мисля, че трябва да останем настрани от този процес. Трябва да имаме силно присъствие в парламента като контрапункт на тази свръхконцентрация на власт. 

Как този „контрапункт“ се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ, „Продължаваме промяната“ и ИБГНИ (разширена и към партията на Слави Трифонов, и към БСП)? Хем ще противостоят, хем смятат да управляват заедно… ДБ са в трудна позиция. Да не се намесват в прекия двубой между Радев и подкрепения от ГЕРБ–СДС (най-вероятно и от ДПС) ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков или да издигнат кандидат, който трудно ще бъде промотиран – част от привържениците им няма да приемат първото решение, второто също няма да се радва на бурна подкрепа. И в двата случая ще изгубят гласове, важното е да изчислят коя загуба ще е по-малка.

Междувременно късно в петък от „Медияпул“ съобщиха, че има вероятност Лозан Панов да бъде издигнат от граждански инициативен комитет, а неговата кандидатура да бъде подкрепена от „Демократична България“. Преди това обаче той трябва да мине през процедурата за предсрочно освобождаване от настоящата му длъжност на председател на Върховния касационен съд.

„Важно е, че подкрепяме заедно кандидатпрезидентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова. Кандидатурата на президента, издигната от инициативен комитет, може да стане модел на следващото мнозинство – и като политическа ориентация и различни социални прослойки“, заяви по БНТ Мая Манолова (ИБГНИ). Но тази „заедност“ в подкрепата не стигна за спояване, така че да се създаде правителство в 45-тия и 46-тия парламент. Сега обаче, когато се появи „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, президентът вече изразява увереност, че правителство в следващото Народно събрание ще има – а неуспехът на партиите на промяната да съставят правителство той смята за „етапен провал“. (Манолова го нарича „лош сън“…)

Стига ли, че е противник на Борисов и Гешев

Със сигурност част от избирателите на т.нар. градска десница припознаха Радев като ракета носител на Промяната единствено заради противопоставянето му на ГЕРБ, в известна степен и на ДПС (подкрепило го за първия мандат). За тях тази негова активност е напълно достатъчна, за да го подкрепят за втори президентски мандат. Вдигнатият юмрук и схватката с прокуратурата изтри началото на неговата политическа кариера, стартирана от лидера на БСП и един руски генерал от разузнаването.

Тежката корупция и задкулисие, характерни за българската политика, бяха затвърдени при десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали срещу процесите, или срещу политическата сила е борец президентът – трудно е да се разграничи.

Преди седмица Христо Иванов заяви, че президентът Радев „не е изчистил позицията си спрямо Русия“, без да обясни какво точно има предвид. На Европейския съвет през май държавният глава призова да се търси „баланс и диалог“, както и нови инструменти за постигане на цели, свързани с Русия, тъй като санкциите не работят. Когато е коментирал разкритията за руски шпиони в България, отравянето на Гебрев или строителството на „Турски поток 2“, той е заострял изявленията си спрямо управлението на Борисов, но без да квалифицира действията или политиката на Москва. Не са известни позициите по тези и по други въпроси, свързани с евро-атлантическите проекти за сигурност, и на политическите сили, за които Радев е „нашият президент“. Предизборните кампании са добър повод да ги научим.

Общи цели, не общи врагове

В политиката трайното и ефективно обединение почива на общи ценности и цели, не на общи врагове (както е по време на война), нито на васална преданост. Когато враговете биват победени, съюзът се разпада. Така че нито „нашият президент“, нито стремежът да бъдат оставени извън властта Борисов и Доган и да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев могат да бъдат средство за трайно сплавяне на „коалиция на почтените“, която да роди „правителството на промяната“.

Следователно не е необходимо партиите да сключват предварително споразумение, че ще създадат коалиция в следващия парламент, преди да са ясни целите, към които се стремят, а също и как ги приоритизират. И е честно преди това да известят избирателите си за тях.

Всички публично нанесени обиди и разкрития между политическите сили, от които българските граждани очакваха промяна, ерозираха добрия тон и доверието помежду им. Как биха работили в коалиция „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ след казаното от Тошко Йорданов по адрес на Асен Василев и питането от Димитър Гърдев за канадското гражданство на Кирил Петков? Конкуренцията в предстоящата предизборна кампания ще заздрави ли съюза между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?

В подкаста на „Капитал“ Асен Василев заяви: „Ти, ако си наплюл един човек, много трудно после може да работите заедно… Но във всички партии има конструктивни хора.“ По БНР пък каза:

Това, че съдя Тошко Йорданов, не пречи да говорим. Той е казал едни неща, които са неверни. Съдът ще прецени – най-вероятно, че са неверни, той ще си плати глобите, че ме е оклеветил. С това казусът ще бъде приключен. Ако сме толкова тънкообидни, за да не можем да си решим проблемите по нормален начин, значи политиката не е поприще за нас.

Звучи джентълменски, но политиците са хора – и също плачат… Пред „Нова телевизия“ обаче и от ИТН показаха, че не са злопаметни. Бившият депутат Любомир Каримански заяви, че биха работили с всички политически сили, които искат промяна, включително и с „Продължаваме промяната“. И той е убеден, че този път ще има правителство.

Иначе е предизвикателство как коалицията на „нашия президент“ ще управлява в мандата на „нашия президент“. Едно е да искаш смяна на Гешев, но съвсем друго е изборът по какъв механизъм да стане това. Едно е да говориш за еврозоната, друго – да следваш пътя към еврото, трето – да избереш гуверньор на БНБ, който да споделя същата цел.

А какъв президент да очакваме в следващите пет години? Да започнем оттук, че в словото си пред инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за втори президентски мандат, Радев каза: „Мое кредо през последните 5 години е да бъда с народа си.“ Не каза „нацията“.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на учредителното събрание на инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори президентски мандат

Източник

Предизборно плашене с хиперинфлация

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/predizborno-plashene-s-hiperinflatsiya/

През един септемврийски ден с почуда осъзнавате, че ваши възрастни близки са започнали панически да се презапасяват. Купуват трайни хранителни стоки, като консерви, олио, захар, ориз, боб, брашно. Настояват да ви дадат поне няколко опаковки макарони и консерви с домати, дори да не обичате нито едното, нито другото. Защото можело да ви потрябват. На учуденото ви питане на какво се дължи това странно поведение, отговарят с контравъпрос – как не сте забелязали, че цените се вдигат непрекъснато? Всеки ден хлябът е с нова цена. Всичко поскъпва, ще стане страшно! Ще се повтори Виденовата зима!

Чудите се дали на близките си да вярвате, или на собствения си опит. Да, някои неща действително поскъпват – например пресните плодове и зеленчуци, но така е от години. След локдауните поради пандемията от COVID-19 чувствително са се повишили цените в заведенията. Но любимото ви кисело мляко например си е с една и съща цена от години, освен когато се предлага с намаление. Както други стоки, които си купувате редовно. Може би с възрастните ви близки просто си купувате различни неща?

Или някой предизборно манипулира хората и се опитва да всява паника?

С тези чудения в главата сядате да гледате новините по телевизията. И що да видите – ВМРО е изпълзяло от забвението си и организира протест. Този път не срещу бежанците или гей хората, а срещу… високите цени. И не щеш ли, скоро след това попадате и на думите на бившия премиер Бойко Борисов, че ако Румен Радев отново стане президент, ни чака нова Виденова зима, която „сега ще е Румен-Радевата“. Брей, казвате, си, хипотезата, че става дума за политическа манипулация, може и да излезе вярна.

Да припомним накратко. Като „Виденовата зима“ е известен периодът в края на 1996 и началото на 1997 г. По онова време премиер беше Жан Виденов от БСП. България влезе в спирала на неконтролируема хиперинфлация. Ако не си бяхте купили нещо сутринта, вечерта то струваше двойно. Заплатата на професор в Софийския университет стана около 7 (седем) щатски долара. Фалираха банки, раздавали „лоши кредити“, единици станаха „кредитни милионери“, а голяма част от хората в България не можеха да си позволят стоки от първа необходимост. След масови протести правителството на Жан Виденов падна. Беше въведен валутен борд с цел налагане на финансова дисциплина, като левът беше „вързан“ за германската марка. Бордът продължава и до ден днешен, но марки вече няма, така че левът е зависим от еврото.

Отвъд субективността на личните впечатления, вдигат ли се цените?

Да, някои цени се повишават, като започнем от тези на горивата и електричеството. Ситуацията е такава не само в България, а в целия Европейски съюз и е свързана с прехода на ЕС към екологична енергия (т.нар. Зелена сделка) и повишаването на таксите за въглеродните емисии. Към това се прибавя и недостигът на газ, който Русия отказва да доставя на ЕС през Украйна, по всяка вероятност за да принуди Европа да приеме газопровода „Северен поток“. В България рекордно поскъпва токът за бизнеса и индустрията, което очаквано ще доведе и до повишаване на цените на редица стоки и услуги. Твърде вероятно е и електричеството за бита да стане по-скъпо.

Освен това много бизнеси, пострадали в периода на пандемията, повишават цените, за да компенсират поне отчасти загубите. Това се усеща особено силно в сферата на услугите и на местата, където има повече търсене – например в големите градове и курортите. Ако в някое обезлюдено и не особено популярно за туристите градче все още може да хапнете навън „на народни цени“, сметката в средностатистически софийски ресторант би излязла горе-долу колкото в някой от по-скъпите за живеене немски градове. А в случайно заведение в Несебър може да се „изръсите“ почти колкото на аналогично място в Швейцария (като изключим, че в Швейцария бихте случили на друго ниво на хигиена и обслужване).

Едно от последствията от пандемията е и глобалният недостиг на чипове. До него се стигна, след като значителна част от световното население премина към онлайн образование или работа, което доведе до купуването на огромно количество електроника (предимно лаптопи и таблети) в рамките на доста кратък период. Производителите на електроника обаче не бяха в състояние да осигуряват толкова големи количества, които да задоволят търсенето, още повече че и нормалната работа на индустрията беше затруднена от пандемията. В резултат покупката на евтин компютър с прилични характеристики стана почти невъзможна задача. Недостигът на чипове засяга дори производството на автомобили. И макар пикът му вече да е поотминал, ако не е спешно да си купувате компютър, по-добре е да поизчакате поне година.

Известна инфлация е неизбежна и поради огромното количество средства, които ЕС отделя за борба с последствията от пандемията.

„Наливането“ на пари логично води до това, че те започват да струват по-малко от преди, тоест с тях може да си позволите по-малко неща. Но в подобна ситуация на криза това се оказва най-безболезненият начин да се спасят не само цели икономики, а и животът на много хора, които иначе биха изпаднали в крайна бедност и безизходица.

Специално за България, освен европейските средства за справяне с пандемията, бяха повишени и редица социални разходи. Започна се с добавките от 50 лв. за пенсионерите, които правителството на Бойко Борисов въведе като антикризисна мярка. Мярката всъщност беше популистка и предизборна. Въпреки че като цяло пенсиите у нас са нечовешки ниски, пенсионерите не са социална група, която търпи преки икономически загуби от пандемията. За сметка на това обаче съставляват голяма част от избирателите. В ситуация на избори след избори никое управление не би рискувало да премахне тази мярка. Служебното правителство на Румен Радев и 46-тото Народно събрание успяха да стигнат до по-устойчиво решение за повишаването на пенсиите, така че минималната пенсия за трудов стаж да надхвърля официалния за България праг на бедността. Покрай това предизборно се повишиха и други социални разходи, например за втората година на майчинството.

Водят ли всички тези фактори до инфлация? Да. Има ли обаче риск от хиперинфлация? Не.

Повечето от причините за повишаването на цените не са вътрешни, а са било на европейско, било на световно равнище. Повишаването на социалните разходи у нас със сигурност има най-малък дял в това. Да, България можеше да положи повече усилия за преминаване към зелена енергия и осигуряване на алтернативи за заетите в неекологичните производства. Но това са проблеми, които в една или друга степен се наблюдават в цяла Европа и решаването на които отнема не една и две години. Да, страната ни можеше да предложи по-адекватни компенсации на засегнатите от пандемията бизнеси и домакинства, вместо средствата за това да потънат в избрани джобове. Всичко това обаче не омаловажава факта, че настоящият период на инфлация, която е вероятно тепърва да се усеща повече, е на наднационално равнище. Парите ни се обезценяват в известна степен не просто защото цените в България растат, а най-вече защото има аналогични процеси в ЕС, а левът, както знаем, е „вързан“ за еврото.

Поради същата причина обаче опасността инфлацията да прерасне в хиперинфлация клони към нула. За разлика от 90-те години, България вече не е сама, а е част от ЕС, а и валутата ѝ не е независима. БНБ няма правото да печата толкова пари, колкото управляващите пожелаят. За да се стигне до хиперинфлация, тя трябва да обхване целия ЕС, а това едва ли ще се случи. ЕС разполага с достатъчно механизми, за да не допусне финансовата ситуация напълно да излезе от контрол, което буквално би го взривило. Да, по всяка вероятност излизането от кризата няма да е лесно и бързо. Но поне ще е в определени граници на поносимост.

Виденовата зима обаче е травматично място в колективната памет на българското общество.

Бившите коалиционни партньори в лицето на ГЕРБ и „Патриотите“ много добре знаят това. Ето защо Бойко Борисов прави внушения, че може да се повтори зимата на 1996–1997 г. Години след това БСП беше символ на хиперинфлация. Част от тези внушения включват факта, че Жан Виденов беше от БСП, а президентът Румен Радев, който е съставител на служебното правителство, е избран с подкрепата на „столетницата“. Борисов нееднократно е заявявал, че служебното правителство е еднолична диктатура на президента. Подчертавайки връзката му с БСП, той представя хиперинфлацията като нещо неизбежно, ако Радев бъде преизбран. Макар днес ситуацията да е коренно различна от тази преди четвърт век.

Предизборните инсинуации обаче изобщо не са невинни, защото влияят не само на електоралното, а и на икономическото поведение на избирателите. Всяването на страх, че се задава хиперинфлация, може да доведе до реална паника. А тя – до дефицити на определени стоки в магазините и с немалка вероятност – до вдигането на цените поне на някои от тях. След като в първата фаза на пандемията и уж разумните германци изкупиха тоалетната хартия, дезинфектантите, по-евтините консерви и някои други стоки, с което предизвикаха сериозен дефицит, какво остава за доста по-лесно поддаващото се на пропаганда българско население?

Свикнали сме у нас предизборните кампании да се провеждат на гърба на определени уязвими групи – ромите, бежанците, ЛГБТИ хората, децата и т.н. Затова често не забелязваме, че те се провеждат и на гърба на мнозинството, експлоатирайки неговите уязвимости. А после всички теглим последствията. Плашенето с хиперинфлация прекрасно показва как сме използвани за политически цели, като се паразитира върху травмите и страховете ни. Предизборната кампания ще свърши след ноември, а ние трябва да положим усилия да продължим да живеем и след това – с възможно по-малко поражения.

Заглавна снимка: Moscow-Live / Flickr

Източник

Дясното отиде „у лево“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник

Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла

Post Syndicated from Радослав Русев original https://toest.bg/optimistichno-za-vik-otrasula/

Има един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини. По-рядко дори от енергетиката, здравеопазването и образованието, където проблемите са наистина дълбоки. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК, като в тази абревиатура влиза и все по-важният (и скъп) компонент „пречистване на отпадъчните води“.

В бранша често цитираме две неприятни азбучни истини: 1) хората се сещат за ВиК-то най-вече когато водата спре, и 2) никой не знае как точно се сформира месечната му сметка за вода, но знае, че е „много висока“ и че „сега пак щели да увеличават цената“.

Ако потребителските нагласи са само една от гледните точки, то нека чуем какво казват и „отговорните институции“. Тук преобладаващите термини са „усвояване“, „съответствие“ и „поносимост“:

„Усвояването“ е процентът от средствата по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), тоест колко сме прибрали от ЕС спрямо заложения бюджет, без особено значение за какво сме ги похарчили…

„Съответствието“ е процентът изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в градове над 2000 души – нищо че вече имаме областни градове с трайно нарушено питейно водоснабдяване, тоест обективно по-значими инвестиционни приоритети. „Тука водата от чешмата пиете ли я?“ е чест въпрос по тези места.

А „поносимостта“ е съотношението между сметката за вода на едно домакинство и нетния му разполагаем доход за същия период.

И не че тези неща нямат значение (особено последното), но вторачени в клишетата, като че ли забравяме базовите неща – да има вода, тя да става за пиене, да строим качествени тръбопроводи и резервоари с дълъг живот, да прилагаме съвременните технологии и секторът като цяло да е интересен и смислен за 20-те хиляди души (и още поне толкова подизпълнители), пряко ангажирани в него.

Настоящият момент

Нека погледнем и по-тясната конюнктура – какво става във ВиК сектора в края на 2021 г.

Регулаторът (КЕВР) разглежда бизнес планове и тарифи за следващия регулаторен период 2022–2026 г., тоест предложения за инвестиции и нови тарифи.

Навлизаме в новия 7-годишен рамков период на ЕС (2021–2027), но във ВиК отрасъла големите инвестиции по ОПОС за периода 2014–2020 г. тепърва ще се осъществяват заради закъснели подготвителни дейности.

Трети пореден за годината нов парламент ще предлага законодателни промени, като „цената на водата“ е обичаен сюжет за парламентарна активност. Пример: за краткия живот на последния парламент по темата бяха направени три различни законодателни предложения от различни парламентарни групи.

Междувременно рязко повишените цени на електроенергията буквално обричат на фалит част от дружествата, които имат висока консумация на електричество (Добрич, Шумен, Разград, Сливен и други, в някои от които тя може да достигне 50% от всички месечни разходи).

В тази ситуация е логично ВиК отрасълът да не генерира особено положителни новини.

Защо дяволът не е толкова черен

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Ницше

Че пред отрасъла има пропаст, има. Но дали е толкова черна и дълбока, до голяма степен зависи и от аршина на взиращия се. Наскоро говорих с външен за сектора чуждестранен експерт, който смело обобщи: „Абе, не че нямате проблеми, ама какво толкова мрънкате – вода имате (като ресурс в природата), повечето ви големи градове даже си имат язовири, скъпите съоръжения (сондажи, резервоари, станции, довеждащи водопроводи) са изградени, инженерите ви ги знаят по цял свят.“ И е доста прав…

Несъмнено и двете позиции (песимистичната и оптимистичната) имат своите основания. Ако си управител на ВиК дружество и на бюрото ти има непосилна сметка за електроенергия, чийто падеж наближава, логично е да виждаш пропаст. Ако си ВиК консултант или проектен ръководител, който се прибира от Северна Африка или Близкия изток, е лесно да кажеш, че „това не са сериозни проблеми“.

Както обикновено, истината е някъде между двете крайни позиции, но не непременно по средата. Личната ми позиция е, че реалното положение е много по-близко до розовата част на спектъра, поне в сравнение с наистина проблемните сектори в икономиката и обществения живот в България. И ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби.

Какво може – и защо сега

Дори за най-черногледите ни сънародници е ясно, че в момента България има шанс да направи крачки в положителна посока, при това в различни области на обществения живот и икономиката. Бавно и от третия път, но вероятно по Коледа ще имаме ново правителство – и то натоварено със справедливи очаквания за промени.

Във ВиК отрасъла, както навсякъде другаде, е хубаво да внимаваме какво си пожелаваме, защото най-често то се сбъдва. И ако си пожелаем повече „усвояване“, да сме наясно, че това е нещо различно от „чиста вода за пиене“. Някъде тук е време тази статия да завие към няколко предложения. Без претенции, че това са най-важните (или пък спешни) приоритети пред сектора, но те ще ни отклонят от опасното и излишно вторачване в бездната.

  • Да свържем отрасъла с големите теми

От поне десетина години всевъзможни класации (например ежегодната класация на World Economic Forum) поставят водата в топ 3 на световните рискове. Отскоро обаче започват да се виждат някои интересни възможности, които надхвърлят секторната тематика, тоест идентифицират се ВиК решения на проблеми от други сфери на живота. Няколко конкретни примера:

Анализ на отпадъчните води с цел откриване на вируси и бактерии (т.нар. epidemiological surveillance). Тази тема придоби огромна популярност около многобройните проекти за проследяване на разпространението на новия коронавирус и неговите мутации. Истината е, че от години е разпространена технологията за откриване на огнища на други вируси и патогени (причиняващи хепатит, полиомиелит и др.), на прекомерна употреба на опиоиди и антибиотици, и други. Редица страни – Австрия, Холандия, Португалия, Великобритания – въведоха наблюдението на отпадъчни води като основен елемент в националните си планове за управление на пандемията. Вероятно променената Директива за пречистване на градските отпадъчни води (в момента тече обществена консултация) ще наложи подобен мониторинг като задължителен стандарт за страните членки на ЕС.

Гъвкаво управление на консумацията на електричество. Особено в условията на рязко поскъпнала електроенергия ВиК дружествата гледат на доставчиците (включително на т.нар. балансиращи групи) като на основна заплаха. Част от истината е обаче, че ВиК операторите и техните контролни зали могат да бъдат най-добрият приятел на енергийните търговци, като предоставят частична възможност за гъвкаво управление на консумацията. Повечето ВиК дружества разполагат с резервоари, които играят ролята на буфери, тоест потреблението на електричество от сондажи и помпени станции може да бъде интелигентно премествано поне с няколко часа, което да помогне на търговците на електроенергия да управляват своите баланси – ситуация, от която и двете страни могат да спечелят.

Използване на пречистени отпадъчни води за напояване. Идеята не е нова и се прилага в страни със сух климат, включително в Южна Европа (Испания, Португалия и др.). Технологично изглежда просто, но както обикновено, дяволът е в детайлите – да се оставят ли полезни елементи (фосфор и азот) във водата при пречистването, каква дезинфекция да се използва, какви са другите рискове, подходящите поливни култури и т.н. Посоката обаче е ясна и постепенно отпадъчните води (а и утайките) ще стават все по-ценен ресурс за селското стопанство.

Посочените примери са установени практики в редица страни. В ограничен формат подобни пилотни проекти са изпълнявани и у нас, като голяма част от необходимата експертност е налична. Тези примери показват как ВиК секторът помага за попълването на сериозни дефицити в сферата на общественото здраве, енергетиката и селското стопанство, а междувременно решава свои проблеми и генерира приходи. Едно побутване от страна на държавата или браншовите организации – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Български ВиК холдинг“, Българската асоциация по водите, Съюза на ВиК операторите – ще даде необходимия начален тласък.

  • ВиК секторът като среда за развитие на високи технологии

Водоснабдяването и канализацията са известни като отрасъл с критично ниско, бавно и неадекватно навлизане на технологиите. В по-широката рамка на т.нар. ютилити индустрия експертите в бранша обикновено се шегуваме, че технологиите най-напред навлизат в комуникациите, десетина години след това – в енергетиката, а евентуално след още десет – и при нас.

Тезата е особено вярна в България, но точно сега имаме добър шанс секторът да се превърне в среда за създаване и развиване на високи технологии, а не само да бъде поле за прилагането им. Два са основните фактори за тази възможност: 1) наличието на активна и растяща екосистема от ИТ компании, които жадуват за възможността да прилагат т.нар. интернет на нещата (IoT), анализ на големи масиви данни (big data) и други високотехнологични решения в реална среда, и 2) обективното наличие на огромни масиви неизползвани до момента данни във ВиК отрасъла – за клиенти, активи и процеси.

Накратко: ВиК дружествата са перфектната среда за пилотни проекти на иновативни компании или единични изследователи. Интерес съществува, успешни примери също не липсват, но една заявена държавна подкрепа (или поне позволение) може много да помогне – при това без излишно субсидиране, а изцяло на пазарен принцип. И сега български компании предлагат в чужбина ВиК решения (системи за мониторинг, софтуер, аналитични модули), базирани на пилотни проекти в България. Този прохождащ модел може да стане норма на работа.

  • Повече свобода за експертите

Предвид пословично консервативния сектор с презюмирано високо ниво на корупция, не е пресилено да се каже, че организационната среда в отрасъла е токсична. Чак е учудващо как млади инженери, химици и биолози продължават да постъпват на работа в провинциални ВиК дружества за заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. Но го правят. Било за стаж, било от младежки идеализъм.

Представете си обаче, че институционалната шапка над всички ВиК дружества – „Български ВиК Холдинг“ – създаде програма (не инцидентен проект), в рамките на която ежегодно се одобряват и финансират по няколко десетки предложения, идентифицирани и управлявани от вътрешни за системата кадри. Представете си, че всеки районен началник, главен енергетик или старши лаборант може да предлага решения, с които да се подобри и оптимизира експлоатацията, да се спестят разходи и да се постигне широка полезност за обществото. Именно така ще се задържат в сектора младите инженери, химици и биолози – та дори при заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. (И именно подобни проекти биха им проправили пътя и към по-високи заплати.)

ВиК отрасълът в България може много повече. Първата ни задача обаче е да си го поискаме това много повече. Да си го представим, да го нарисуваме, да го обсъдим помежду си. Политическото и оперативното ръководство на сектора, регулаторът и браншовите организации, както и цялата широка общественост са част от този дебат.

Заглавна снимка: Manki Kim / Unsplash

Източник

Свърши вече хубавото време на служебната власт

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/svurshi-veche-hubavoto-vreme-na-sluzhebnata-vlast/

Розовият период на служебното управление свърши. Не защото двамата министри с най-висок рейтинг Кирил Петков и Асен Василев напускат по собствено желание, за да се пробват на терена на политическото. Служебният кабинет, който продължава да управлява, остава в почти същия състав – ако не броим и отстранения заради липса на активност в „изчегъртването“ транспортен министър и замяната му с друг. Но задачите са различни, настроенията също – настъпва есента, а не отпускарско лято.

Разкритията, громящи модела на ГЕРБ, и уволненията, предизвикващи аплодисменти, няма да се повторят. Протестите на пътните работници затъмниха порочния, но законов формат на „инхаус“ поръчките и авансовите плащания, стигащи до 100% за определени фирми. Както се разбра, те ще трябва да се платят – защото договорите са си договори.

И при Ангелов, и при Кацаров – провал с ваксинациите

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в речта си „За състоянието на Съюза“ на 15 септември, че темпът на ваксиниране срещу COVID-19 трябва да се ускори, никой в България не откликна. В България чакаха новия служебен кабинет, който да поеме властта за следващите (поне) два месеца. А в този кабинет министърът на здравеопазването си е същият – д-р Стойчо Кацаров.

След като пое поста през май, Кацаров заяви в ефира на bTV, че няма да принуждава никого, няма да агитира за ваксинация: „Само ще информирам хората, че ваксините са безопасни и спасяват човешки живот.“ Въпреки създадената от него организация и логистични центрове, България все така остава последна по ваксинации в Европейския съюз. А в края на август отново беше с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС.

Ваксинационната кампания стартира през януари т.г. В първите четири месеца и половина до 11 май, когато властта бе поета от служебно правителство, този процес беше управляван от правителството на ГЕРБ и неговия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В последващите 4 месеца – и най-вероятно до края на годината – тя е в ръцете на служебния кабинет и д-р Кацаров. Съществени резултати обаче няма нито при ГЕРБ, нито при кабинета, назначен от президента Радев. С малко над 18% напълно ваксинирано население България продължава да е последна при достигнати над 60% в ЕС; Румъния е предпоследна с 27,3%.

Непопулярни мерки? Никога преди избори

Никой не вярва, че служебното правителство ще се осмели да въведе каквито и да било непопулярни мерки, за да насърчи ваксинирането. Първо, предстоят избори. Второ, ще ги остави на редовния кабинет, очакван след вота на 14 ноември. С призива си Европейският съюз да се намеси заради ниския процент ваксинирани срещу COVID-19 в България евродепутатът Радан Кънев („Демократична България“) предизвика и упрекна политиците, че стават заложници на предизборен популизъм.

Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда […], в провеждането на политики, които да насърчат ваксинацията и които да защитят гражданите. Провалят се, защото политическата криза и постоянната предизборна кампания ги превръщат в заложници на страхлив популизъм. […] Така че отговорът е, че правомощията на Европа стигат дотам, докъдето е нужно, ако националните правителства се провалят да защитят нашите граждани.

Повишаване на темповете на ваксинация изобщо не беше споменато от премиера Стефан Янев като една от непосредствените задачи, след като за втори път оглави служебно правителство. Той открои други – подготовката на честни избори, проблемите в енергетиката, където били нужни „фундаментални структурни промени“, и разплащанията в пътния бранш.

Първото обаче си е задължение по закон на служебната власт. В енергетиката служебният кабинет не може да извърши никакви сериозни промени без парламент – например не може да смени членовете на КЕВР, чиито мандати са изтекли отдавна. Странно е, че министърът на енергетиката Андрей Живков запази поста си и във втория служебен кабинет въпреки липсата на активна позиция по който и да било от проблемите в енергийния бранш, в т.ч. енергийните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост и свързаното с тях затваряне на въглищните централи, които неминуемо ще трябва да се спрат. Не е сигурно дали някой все още търси изгубената пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана между българската страна и руската компания „Газпром“ – абсурдно твърдение, че държавната власт не може да открие толкова важен документ, а не може да посочи и виновник за това.

Малка част от разплащанията в пътния бранш се уредиха с гласуваната актуализация на бюджета – общо 320 млн. лв.; за другите 1,2 милиарда ще му мисли следващата власт. Така че за парливите проблеми тази есен служебното правителство няма инструменти за въздействие, но по отношение на ваксинацията има възможности.

Бягство от проблема

Изглежда обаче, че ще се заобикалят каквито и да било опити за задължителна ваксинация за някои професионални гилдии. Българските власти са далеч от решимостта на гръцките. След като през юли т.г. гръцкият парламент задължи медиците да се ваксинират, Атина даде срок до 1 септември на здравните работници да го направят. Въпреки бурните протести, след тази дата 7000 медици бяха уволнени от работа.

През април т.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация и да налагат санкции при отказ, „в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки“. Политическа воля за втвърдяване на мерките в България липсва и заради липсата на активност от страна на почти всички политически партии изобщо по темата.

Протести на собственици на заведения бяха предизвикани от мерките, които влязоха в сила от 7 септември със заповед на здравния министър. Те ограничиха до 30% използвания капацитет на помещения за различни цели, а посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 при спазване на отстояние 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.

Напук на данните

Антиваксърските настроения са превзели българското общество и всякакви фалшиви новини намират добра почва. Освен в социалните мрежи, те се разпространяват и от публични личности като доц. Атанас Мангъров, съобщил в ефира на bTV, че в Инфекциозната болница има починали хора, ваксинирани срещу COVID-19 – впоследствие твърдението е опровергано от лечебното заведение.

Според данни, разпространени от Министерството на здравеопазването за последния 14-дневен период – от 1 до 14 септември, ваксинираните са били 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19. Относителният дял на ваксинираните, постъпили за интензивно лечение, е 0,3% от всички 6488, приети в лечебни заведения с COVID-19. В този период са починали 64 души със завършен ваксинационен курс от общо 9494 – или 0,67%. Въпреки това не бяха отделени повече средства за информационна кампания за ваксиниране и мерки в тази посока, но служебното управление реши НЗОК да заплаща домашното лечение на болни от COVID-19. Изискването е преди това да са преминали през консултация в някоя от 50-те обособени ковид зони по места.

В действителност работата на този служебен кабинет ще се ограничи до организацията на изборите 2 в 1 (първи тур на президентските заедно с парламентарни, чрез машини) – достатъчно голямо предизвикателство; изплащане на компенсации и преговори с едни или други протестиращи за намиране на временни решения на проблеми.

Какво още

Разбира се, очакваме от новия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев да разкрие схемите около Пристанище „Варна“ и участието на бизнес кръгове, свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Предшественикът му Георги Тодоров така и не се осмели да разрови. Това винаги върши работа в предизборна кампания.

Иначе, служебната власт да се моли да не падне сняг през ноември. При неразплатените сметки с пътните фирми въпросът кой ще излезе да чисти, е особено труден.

Заглавна снимка: Първото заседание на новия служебен кабинет на 16 септември 2021 г. Източник: government.bg

Източник

Поредните спасители

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/porednite-spasiteli/

Кирил Петков и Асен Василев влизат в политиката. Тази новина, предизвестена и очаквана, разпали страсти и коментари още преди двамата министри от служебния кабинет на президента Радев да обявят своето намерение. Как ще изглежда бъдещата партия, още не знаем, обаче чухме от конструкторите ѝ малко, но важни неща.

Според Петков тя няма да се позиционира по оста „ляво–дясно“, защото с десни инструменти в политиката можело да се постигат и леви цели. Хората в нея щели да бъдат избирани по нивото си на почтеност, кариера и успешно битие извън политиката. Финансова помощ от „едни политически инвеститори, които после очакват инвестираните средства да им бъдат върнати през обществени поръчки“, няма да бъде приемана. Бившият икономически министър се зарече да не играят по този начин и да прекратят порочния модел, който винаги ражда корупция.

Асен Василев беше още по-лаконичен: „България не е бедна държава, но е безобразно крадена!“

Да се опитаме да разчетем първите послания.

Новата партия няма да има идеология

Без идеология обаче е невъзможно целеполагането, което е основна функция на всяко управление. Идеологията съдържа идеи за формата на едно управление, за неговата политика по отношение на икономиката, здравеопазването, съдебната система и пр. Като твърдят, че с десни инструменти е възможно постигането на леви цели, Петков и Василев трябва да посочат и примери – поне от тяхната кратка управленска практика, защото всеки политолог ще каже, че подобно твърдение е най-малкото нелепо.

За почтеността в политиката

Това морално качество е задължително условие за всеки, който иска да става политик, но рядко постижимо не само в българската политическа среда. И юпитата в царската партия също се завърнаха от чужбина, където имаха кариера и успешно битие извън политиката. Само че почтеността на мнозина от тях не издържа на изпитанията на времето и на съблазните на властта.

И още: ако човек поиска да влезе в новата партия (все още безименна и безформена), но има опитност в политиката, това ще бъде ли пречка за неговото членство? Защото как се създава политически проект без политически опит? Не е ли тъкмо той най-ценен в една многопартийна система, каквато е демокрацията? Или става дума просто за популистка заигравка с общественото мнение, което преобладаващо смята, че политиката е мръсна работа и че всички политици са маскари…

Очаквания и цели

Огромните очаквания към новата формация на двамата бивши министри са прибързани и може дори да доведат до неприятни изненади. Една от публичните групи във Facebook, която издига Кирил Петков за министър-председател, има вече над 110 000 членове. Ако всички те отидат до избирателните секции на 14 ноември, мястото на бъдещата партия в следващия парламент е гарантирано.

Само че заветната цел на Петков и Василев не е просто прескачането на 4-процентната бариера и създаването на малка парламентарна група с влияние, която ще седне на задните редици в Народното събрание – някои вече им предрекоха такава съдба. Тяхната цел вероятно е много по-голяма и амбициозна от това да бъдат партньор в една бъдеща управленска коалиция. Те искат партията им да се превърне в двигател на промените, за които гражданите месеци наред скандираха по улици и площади. Но за това трябва да овладеят разпиляната енергия на протестиращите през лятото на 2020 г.

Прогнози за отношенията на новата формация с партиите на статуквото и на протеста

Според вече появили се коментари новият политически проект на Петков и Василев ще води битка за лидерство в пространството на център–лявото, където се настани доста комфортно популистката партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Но след провалите на шоумена и неговите сценаристи, шумните им скандали с партиите на протеста и очевидната идеологическа несъстоятелност на обявилата се за антисистемна партия ИТН, шансовете ѝ да получи първия мандат за съставяне на кабинет в следващото Народно събрание силно намаляха. Още повече в съперничеството с новата, още неродена партия, която заплашва да отнеме част от избирателите им.

ИТН реагира остро, когато служебният кабинет спря пари по обществени поръчки към фирми, свързани с ГЕРБ и ДПС, с което даде лош сигнал към симпатизантите си. Какви ще са отношенията обаче между партията на Слави Трифонов и новата формация, е твърде рано да се прогнозира.

Видимо изнервени изглеждат и от БСП. Социалистите посрещнаха враждебно още идеята за нов политически проект и заподозряха, че президентът е негов вдъхновител и идеолог. Затова поискаха Румен Радев да препотвърди своята лоялност към тях. А Георги Свиленски заканително напомни, че през годините всички опити да се правят политически проекти на гърба на партията им или покрай нея са се проваляли.

Но истината е, че БСП панически се страхува от перспективата на една модерна европейска социалдемократическа партия, която би я маргинализирала и избутала в политическата периферия. Защото и без конкуренция доскоро вляво, подкрепата за социалистите бавно се стопяваше. И причината не е в лидера, както се опитват да внушат опонентите на Корнелия Нинова, а в нежеланието на столетницата да се откаже от комунистическото си минало и наследство, в неспособността ѝ да предложи ясна и адекватна на времето програма за развитието на държавата и в шизофренното ѝ раздвоение по отношение на евро-атлантическата ориентация на страната ни.

Основания за безпокойство от проекта на Петков–Василев е логично да има и в средите на коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“, на която социолозите не гарантират присъствие в следващия парламент. На предстоящите избори тя може да се яви „под вънкашност чужда и под име ново“, а някои от досегашните партньори в нея може да си опитат късмета с партии, които ще им донесат по-богата зестра – практика, позната в българската политика.

Чисто хипотетично поддръжници на „Демократична България“ може да се изкушат да гласуват за новата партия, но това е малко вероятно и е възможно да се случи с избиратели от периферията, а не от твърдото ядро на ДБ. Първо, защото става дума за хора с последователни и трайни убеждения, а в случая няма нито една сериозна причина, заради която да ги променят. Второ, те не могат да възприемат Кирил Петков и Асен Василев като ренегати, защото двамата бивши министри се самоопределят като десни хора и дават ясни знаци за възможно сътрудничество в бъдещия парламент с бившите си съмишленици.

По-скоро определени среди се опитват да вбият клин между лидерите на ДБ и на създателите на новата политическа партия. Както правеха досега с внушението, че единственият виновник за провала на усилията да се създаде кабинет в двата последни парламента, е Христо Иванов. Интересно как винаги виновниците за проваления Преход и несъстоялата се демокрация в България са все лидери на партии вдясно и в центъра – като почнем от началото на Прехода и Филип Димитров, минем през Иван Костов и стигнем днес до Христо Иванов.

От ДПС както винаги не бързат с оценки и реакции. Мустафа Карадайъ каза само, че „Движението за права и свободи не би се притеснило от каквито и да е политически проекти“, както и че плурализмът е защитен в една парламентарна република, каквато все още е България. Така на практика изрази подозрение, че президентът Радев е вдъхновител на новия политически проект, замислен с цел да се търси конституционно мнозинство за промяна на формата на управление на държавата.

Eдинствено доволни от появата на новия играч на политическия терен са май в ГЕРБ. Борисов, който не обича да тича по игрището, а само чака мързеливо да му подадат топка пред вратата на съперника, сега се чувства в удобна позиция. Партията на тандема Петков–Василев ще доведе до още по-голямо фрагментиране на новия парламент, в който не е изключено място да намери и „Възраждане“. За Борисов няма особено значение гласове от кои партии ще се прелеят към бъдещата формация, която за него също е безспорно президентска. Важното е да се консолидира вотът за ГЕРБ, а това ще се случи.

В изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено в първите дни на септември, партията на бившия премиер е първа политическа сила, а „Има такъв народ“ се нарежда едва на четвърто място. Проучването не измерва електоралните нагласи спрямо бъдещата политическа формация на двамата служебни министри, която навярно би променила сегашната класация на агенцията. Но и без помощта на социологията е ясно, че ГЕРБ ще защитават не Борисов, а собствените си места във всички нива на централната и местната администрация от заканата да бъдат „изчегъртани“ заедно с техния лидер и неговата клика.

Влизането на новата политическа формация в предизборната надпревара за парламент ще обърка сметките на всички играчи.

Президентският вот е мажоритарен, но ще активизира и парламентарния, защото посланията на един силен кандидат за държавен глава ще донесат гласове и за партията, която го номинира. Това придава още по-голяма тежест на президентските избори, особено в ситуация като сегашната, в която доверието към партиите и парламента е толкова ниско.

Днес Румен Радев се оказва в най-силна позиция при предварително заявена подкрепа от три партии, макар че вероятно има избиратели и сред останалите. Все пак основният ресурс на бившия пилот на изтребител е в БСП. Ако Корнелия Нинова и нейните подгласници сред социалистите, водени от реваншистки настроения, решат да издигнат друг кандидат за държавен глава, те не само ще изгубят драматично президентските избори, но ще свият рязко и електоралната си подкрепа за парламентарните. А това току-виж свършило добра работа на Румен Радев, който ще се освободи от задушаващата го прегръдка на Нинова. И ще отвори път на бъдещата партия на Петков и Василев да заеме лидерската позиция в център-лявото политическо пространство. Както се казва, с един куршум – два заека!

Заглавен колаж: „Тоест“. Източник снимки: government.bg

Източник

Ние според преброяването

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/nie-spored-prebroyavaneto/

На 7 септември започна 18-тото поред преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията у нас водят началото си от 1881 г. – отпреди 140 години. За новосъздадената българска държава е било от съществено значение да е наясно колко и какви хора живеят на нейната територия. През годините въпросите, включени в анкетните карти за преброяването, са се променяли в съответствие с държавните приоритети, юридическите норми, спецификата на човешките отношения и господстващите идеологии.

Какво включват въпросите в преброяването, как са структурирани те и дали изобщо да има преброяване, зависи от множество фактори. В Германия например от десетилетия преброяването не включва цялото население, а е комбинация между интегриране на данни, събирани от различни институции, и доброволна извадка от населението.

Как нашата държава (в лицето на Националния статистически институт) възприема хората, които живеят в България през 2021 г.? Каква е представата за човека и човешките отношения, въплътена в актуалната анкетна карта за преброяване на населението?

Отделният човек е не на първо, а на последно място във въпросника.

Въпреки че въпросът колко хора живеят в България е далеч по-важен от въпроса в колко сгради се разпределят те, структурата на анкетната карта се разгръща от общото към частното. Мястото на хората идва след описанието на сградите, жилищата и домакинствата. Логиката на въпросника (и съответно софтуерът на онлайн варианта му) изисква такъв подход: има сгради, в тях – жилища, в жилищата – домакинства, в домакинствата – хора.

Тази подредба може да се възприеме и като чисто формална, но е показателна за светогледа в една държава, за която е естествено в ценностно отношение да поставя човека на последно място – след институциите и формалните правила. У нас училището е по-важно от учениците, клиничните пътеки – от болните, семейството – от членовете му и т.н.

Като плюс може да се отбележи, че НСИ все пак взема под внимание в анкетата съществуването на бездомни хора. Също и на хора с увреждания – в анкетата са включени въпроси, свързани с достъпната среда до жилището.

Тъй като ни интересува как е представен човекът във въпросника, ще преминем директно към раздела „Домакинства“. В самото му начало се набива на очи инструкция към преброителите, онагледена с лазещо бебе:

Ако не беше акцентът, човек би могъл да си помисли, че смисълът на това предупреждение е да не се вписват в картата бебета, родени след 6 септември 2021 г. Ала не, идеята е просто да не се забравят децата и бебетата. Може би такава инструкция не е излишна в общество, в което децата не се смятат за „истински“ хора, следователно е логично просто да бъдат пропуснати – като несъществени подробности. Да си припомним, че кампанията, довела до отмяната на Стратегията за детето, изхождаше от предпоставката, че детето не е личност и няма права.

Най-важно е обаче в какъв ред се броят членовете на домакинството. Задължително е да се започне от неговият „глава“. Въпреки че като домакинство се дефинират хората, които живеят заедно и споделят общи разходи, независимо дали са юридическо/фактическо семейство, или не. Ако съквартиранти решат да поделят помежду си разходите си за храна и средства от първа необходимост, те пак се водят домакинство и трябва да изберат кой от тях е главата. Ако пък човек живее сам, трябва да посочи себе си като глава на едночленното си домакинство.

Без глава не може.

Кой е „главата на домакинството“? Тук от НСИ дават два възможни отговора, които не е задължително да съвпадат: това е или „лицето, което членовете на домакинството определят за такова“, или „което осигурява основните средства за съществуване“. Ако например дъщерята носи най-много пари вкъщи, това не я прави автоматично „глава“.

НСИ обаче очевидно изхожда от патриархални стереотипи, затова си представя нещата простичко и ги обяснява с картинка: ако Иван е мъжът в семейството, Мария е неговата съпруга, а Анна – общата им дъщеря, от само себе си е ясно, че Иван е главата на домакинството.

Може би официалната ни статистика наследява „главата на домакинството“ от времето, когато жените в България не са имали право да гласуват. Метафората за главата всъщност идва от Библията. В Посланията си към коринтяните и ефесяните апостол Павел скицира своеобразна йерархия на главите – мъжът е главата на жената, Христос е главата на мъжа, Бог-Отец е главата на Христос. Жената не само не е глава на никого, а трябва да покрива (поне с косата си) и собствената си глава.

В съвременното българско право няма антропоморфни метафори като глави, вратове и други телесни части – нито на домакинствата, нито на семействата, нито на жените. Нещо повече – според Конституцията „съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството“ (чл. 46, ал. 2). Така че докато Конституционният съд търси аргументи да отговори на въпроса дали само биологичният пол е конституционен, много по-лесно е да се докаже, че

изискването на НСИ за глава на домакинството е противоконституционно.

Ако сте сключили в чужбина брак с лице от същия пол, не може да отбележите това в анкетната карта. Преброяващите се електронно виждат съобщение, че в България бракът е само между мъж и жена. Възможно е обаче да впишете еднополово партньорство, ако живеете с партньора си. Тъй като това е засега единственият начин поне част от ЛГБТИ хората у нас официално да се заявят като такива, Фондация GLAS разработи сайт и засне клип, посредством които да убеждава съжителстващите с хора от същия пол да посочат връзките си.

Когато стигаме до описанието на конкретните лица в раздела „Население“ обаче, става ясно, че хората са или мъже, или жени. Не се допуска дори възможността да се затрудняват да отговорят. Ако се преброявате електронно и вече сте посочили ЕГН-то си, не може да се впишете с пол, различен от този по документи – системата отправя предупреждение, че полът не отговаря на ЕГН-то ви.

Семейното положение според анкетната карта бива юридическо и фактическо. И докато юридическото е ясно, фактическото буди въпроси. Възможните варианти са: да не сте в брак или в съжителство, да сте в брак или да сте в съжителство без брак. Няма опция обаче да сте във връзка с човек, с когото не съжителствате.

Бракът си е брак обаче, независимо дали брачният ви партньор примерно работи в чужбина, или пък сте фактически разделени. Така че целта на описването на „фактическото семейно положение“ остава неясна. Ако става дума за съжителство, то вече е описано в частта за домакинството. Но ако от НСИ се опитват да установят действителния статус на обвързаност на преброяваните, предложените алтернативи са крайно недостатъчни.

Патриархалните стереотипи на авторите на анкетната карта проличават и в това, че

въпросът „Имате ли живородени и/или осиновени деца?“ се задава само на жени.

Вероятно целта на този въпрос е да се проследи най-вече раждаемостта на жените. Но дори не се допуска възможността (която поне на теория в България съществува, макар на практика рядко да се допуска) мъж да осинови дете или сам да отглежда осиновено дете. (Възможността трансмъж да роди е твърде екзотична идея за нашите ширини, която едва ли би хрумнала на екипа на НСИ, работил по анкетната карта.) Другият любопитен детайл в този въпрос е, че той се отнася само за жени на 12 и повече години. Ако момиче под 12 години има живородено дете, защо статистиката да не отчете този факт?

Въпросите, свързани с етническата принадлежност и майчиния език, допускат само един вариант за отговор. От какъв етнос са децата, чиито родители имат различна етническа принадлежност? В анкетната карта се уточнява: „Етническата група е общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.“ Това обаче не ти помага да определиш етноса си, ако си примерно с баща етнически българин и майка нигерийка. Същият е проблемът с майчиния език. В България има не само деца от етнически смесени връзки, но и деца от традиционни за страната ни етнически общности, които проговарят едновременно и български, и езика на другата етническа група.

Във вариантите за отговор на въпросите за етноса и майчиния език, както и в тези за религията, се забелязва една на пръв поглед козметична, но всъщност много съществена промяна – опцията „не се самоопределям“ е заменена с „не мога да определя“.

Възможно е човек да не се самоопредели не защото не може, а защото не иска. Който например е агностик, съзнателно не определя дали е религиозен, или не. Ала според логиката на въпросника самоопределението очевидно не съществува – има еднозначни обективни факти за всеки човек, които той може или не може да определи.

На въпроса за грамотността дори няма вариант „не мога да определя“, макар че в конкретния случай не би било излишно. В хартиената карта не се дава дефиниция за грамотност, но онлайн анкетата обяснява пространно:

Грамотен е всеки, който може да пише, да чете текст и да извършва прости аритметически операции – събиране, изваждане, умножение и деление.

За неграмотно се счита лице, което не може да чете и да разбира смисъла на написаното и не може да напише кратко изложение на ежедневните си дейности. Лице, което умее да чете и пише само цифри и собственото си име, трябва да се счита за неграмотно. Също така неграмотно е лице, което умее да чете, но не може да пише, и лице, което умее да прочете и напише само няколко заучени фрази.

При такава формулировка някои преброявани биха се запитали дали самите те са грамотни, ако не схващат изцяло смисъла на разяснението на този въпрос или ако не могат да разделят наум 23569 на 27. Отделен въпрос е, че така и хората с дислексия се приравняват с неграмотните.

Начинът, по който се установява миграционното поведение на преброяваните, също не е безвъпросен.

Според анкетната карта временно присъстващи лица са тези, които пребивават в жилището, където са преброени, по-малко от една година. С такъв изследователски инструментариум няма как да се „уловят“ хората, завърнали се в България, докато трае пандемията, защото са имали възможност да работят онлайн. За много от тях това е продължило повече от година, което не означава, че няма да се върнат в момента, в който от тях се поиска да упражняват професията си присъствено. Не могат да се „уловят“ и онези, които са се прибрали за постоянно, но преди по-малко от година. Също и работещите и учещите в България за няколко години, след което ще се върнат в родната си страна (същото важи и за българи в чужбина).

През септември и в началото на октомври, когато се провежда преброяването, много сезонни работници не са се прибрали и съответно няма да могат да бъдат преброени. Както и хора, които са извън страната поради командировка, гостуване и т.н. Те не могат да се преброят и електронно, защото това е възможно само от България. Затруднение представлява и кодът от електронното преброяване, който физически трябва да се предаде на преброителите – още едно „чудо“ на електронното ни управление.

Да обобщим.

Според въпросника за преброяването през 2021 г. човек е или мъж, или жена дори ако е интерсекс, тоест ако биологичният му пол не може да се определи еднозначно. Мъжът е главата на домакинството, но пък децата са си на жената. Мъжете не осиновяват, а момичетата под 12-годишна възраст не могат да раждат. Детето е нещо, което е лесно да бъде пропуснато в качеството му на част от населението. Не съществуват хора със смесена етническа принадлежност, нито билингви (хора с два първи езика). Самоопределение не съществува – ако не се определяте еднозначно, значи не сте способни да схванете обективната истина за себе си. Ако по-малко от една година живеете някъде, значи сте „временно присъстващи“, а ако периодът е повече от година, сте за постоянно.

Некоректно формулираните въпроси и варианти за отговор неизбежно ще доведат до неточни резултати. И след преброяването пак няма да сме наясно от колко и какви хора се състои населението на България. По-сериозният проблем е, че на базата на тези резултати ще се правят анализи, ще се изработват политики и ще се вземат решения, от които ще има практически последствия. А накрая ще се чудим откъде ни е дошло.

Източник

Криворазбраната демокрация

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/krivorazbranata-demokratisiya/

Марийка: Но тази днес цивилизация аз май… не разбирам накъде стои.

Димитраки (като я тупка по рамото): Не бой са, аз ще ти дам да я разбереш, стига да вярваш на мене като на твой брат… да, като на твой брат; защото аз та обичам като сестра и искам да та запозная с цивилизацията.

Марийка: Благодаря, но мене ма някак страх от тази цивилизация.

Из „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников 

Хагската конвенция. Хартата за основните права. Конвенцията за защита на правата на човека. Дискриминация, равенство, свобода. Това са само част от понятията, които се използват в дискусиите за ваксинирането срещу COVID-19 като начин да се овладее една вече предотвратима здравна криза и да се върнем към сравнително нормален живот. В по-прозаичен вариант може да ги срещнем като „всеки сам си преценя(ва)“ и „всеки има право на мнение“. Това означава, разбира се, че всеки сам упражнява свободата си, независимо от последствията за останалите. В крайна сметка обаче нито той е свободен, нито останалите. Как е възможно? Демокрация, отговарят отсреща.

Знаем ли какво всъщност е демокрация?

Направете си експеримент: затворете очи (не сега, след края на изречението) и помислете дали можете да разкажете историята на демокрацията кратичко и да обясните защо организираме обществата си именно така – с разделение на властите, свободни медии, разделение между църквата и държавата и т.н. Думичката „демокрация“ и идеалите, свързани с нея – свобода, равенство и пр., са като всички други ежедневни неща, с които сме свикнали: говорим за тях, познаваме ги, но много рядко можем да отговорим защо са такива, каквито са, и как всъщност работят.

Вероятно сте се сетили за Древна Гърция. Макар да я наричаме „люлката на демокрацията“, страните, които днес се определят като демократични, имат малко общо с древногръцката идея. В древната форма на демокрацията много малка част от населението изобщо е имала право на глас (основно богати мъже), робството се е смятало за напълно естествена практика, а всички налични исторически източници сочат, че е било доста трудно всеки гражданин сам да си преценява, без да го грози прокуждане или поставяне на репички в ануса, каквото например е било наказанието за изневяра или промискуитет (по Аристофан).

Съвременната демокрация дължи произхода си на комбинация от (скучни) фактори в контекста на Западна Европа и Северна Америка: обособяването на европейските монархии и обществото от хватката на Църквата, борбите за религиозна свобода, упадъка на европейските империи, философските идеи на Просвещението и процъфтяването на икономиката вследствие на колонизацията. След като новата търговска класа се превръща в основен двигател на икономическия прогрес за сметка на короната и аристокрацията, пред гражданите стои въпросът как по-добре да управляват обществото си в новата реалност. Идеите на четирима ключови философи – Лок, Русо, Хобс и Монтескьо, са в основата на съвременната демокрация.

В своя „Първи трактат“ от 1689 г. английският философ Джон Лок пише, че в абсолютната си свобода, дадена по природа, човекът има право да се разпорежда със себе си и вещите си така, както прецени, без да иска разрешение и да зависи от волята на друг. Това звучи чудесно и съвсем по вкуса на възмутените граждани, които споменахме по-горе.

Но възможно ли е хората да съществуват в състояние на абсолютна свобода, без интересите им постоянно да влизат в конфликт с интересите на другите?

Според философите на ранната демокрация (и всеки, който се е редил на опашка в супермаркет или е пътувал в градския транспорт в час пик) това е невъзможно. Именно поради тази причина, казва Лок, хората дават съгласието си да се лишат от нея в името на едно мирно общество. Плюсовете са много – общността предлага не само компания и обмен на ресурси, но и ред и защита. Също така се живее по-приятно, когато си спокоен, че никой няма да те убие или да ти вземе къщата просто защото има абсолютната свобода и желание да го направи.

В този ред на мисли философът Томас Хобс е доста по-мрачен относно човешката природа. За него естественото състояние на човека е да бъде във война с всеки и да се ръководи от собствения си разум. В състояние на абсолютна свобода имаме права над каквото си пожелаем – включително над тялото на друг. Тоест ако всеки има право на всичко, никой не може да има сигурност (независимо колко е мъдър или силен). Поради това човекът търси съюзници и мирно съществуване със споделени ресурси в общество.

От всичко дотук следва, че демокрацията като форма на организация на обществото означава не пълна свобода, а компромис между хората. Това е и т.нар. обществен договор, залегнал в основата на модерната демокрация.

За човека и правата интимно

Демокрацията почива именно на съгласието на гражданите да бъдат водени от общи правила, определяни и налагани от държавата. Томас Хобс използва метафората на митичното чудовище Левиатан и върху корицата на книгата му със същото име суверенът се извисява като великан, съставен от множеството свои поданици. Да, макар думичката „суверен“ да е позната на българския читател и гражданин в друг смисъл, всъщност това означава избраният лидер, на когото е делегирана властта да управлява във и от името на обществото.

Оригиналната корица на книгата „Левиатан“ на Томас Хобс, издадена през 1651 г. Източник: Wikimedia

Всички тези идеи невероятно се харесват на някои французи и най-вече на новоизлюпената френска буржоазия, която пък, за разлика от английската, не успява хитро да се разбере с краля, благородниците и църквата кой всъщност трябва да управлява и мирно и тихо да си поделят богатствата. На фона на блясъка на Версай повечето хора са недоволни от високите данъци, лошата реколта, продължителните войни, глада и епидемиите, което спомага за разпространението на новите идеи сред населението. Останалото е история.

Разбира се, с края на монархията и установяването на демокрацията нищо не се променя кой знае колко – суверенът отново е богат възрастен мъж, просто не е със синя кръв или посочен от Бога. Съвременната демокрация е плод на десетилетни битки (понякога кървави) за придобиване на множество права, които днес приемаме за даденост. Добавяме това, че държавите съседки на Франция изобщо не приемат тези промени добре и им отнема около стотина години и много войни след Революцията, за да посвикнат.

Междувременно в бъдещите САЩ (както винаги) текат пререкания за пари. Американските поданици дотолкова не харесват английския крал, че обявяват независимост от Английската империя през 1776 г. и с Устава на конфедерацията създават държава, която се сгромолясва незабавно, тъй като централизираната власт е плачевно слаба и не може дори да събира данъци. Така дори най-свободните хора на света (по техни думи) разбират, че ефективната централна власт е необходима, когато човек иска да има функциониращо общество. Затова решават да организират Конституционния конвент, който уж трябва да попромени ужасния Устав на конфедерацията, но всъщност решава, че просто няма смисъл, и написва нова конституция, чиито знакови първи думи днес се печатат върху тениски, анцузи и калъфи за телефони в най-различни азиатски страни.

Основното притеснение на американските бащи на нацията е, че силна централизирана власт ще доведе до авторитарна власт. И поради това малко след Конституцията се появяват и конституционните поправки. Простичко казано, ако Конституцията урежда правата на държавата, то поправките уреждат правата на гражданина. Иронично, поправките са базирани на британския Закон за правата. Така се постига баланс между държава и граждани, който гарантира известна свобода и на двете страни. Този баланс е под постоянно напрежение и подлежи на промяна – особено в наши дни, когато свободният американски гражданин живее в държава, в която има повече пушки, отколкото хора.

Не всички права са равни

Към днешна дата повечето държави разполагат с конституция и някакъв вид официално уреждане на граждански права по подобие на гореописаните исторически документи. Какво се случва обаче, ако едно гарантирано право противоречи на друго? Пример за такъв случай е решението на Върховния съд на САЩ от 1905 г., в което се отсъжда, че ограничаването на работния ден до 10 часа дневно и 60 часа седмично противоречи на правото за свободно сключване на договори. Макар това решение да е отхвърлено отдавна, конкретното право се използва и в наши дни като аргумент срещу законодателни мерки, които определят минимална работна заплата или целят да предотвратят монополите и концентрацията на капитали.

Ограничаването на правото на личен живот е мислимо, възможно, но при спазването на определени критерии. Тези ограничения трябва да са законоустановени, пропорционални и да преследват легитимна цел.

Това заяви неотдавна специалистката по медицинско право д-р Мария Шаркова пред „Капитал“. Правата ни не съществуват като абсолютна стойност или във вакуум, а в процес на постоянно взаимодействие не само едно с друго, а и със задълженията ни. Те не бива да се ограничават с лека ръка, но и не може да се използват за налагане над другия в негов ущърб.

Просвещението, в което се корени демокрацията, съдържа и друг ключов принцип – съществуване според разума и логиката, отвъд човешката емоционална първосигналност. Или преход от вендетата към справедливия процес, от вярата в магии към емпирично обясняване на природните процеси.

Демокрацията, с две думи, произлиза от усилията ни през последните двеста и нещо години да живеем в мир, ред и сговор, чрез логика отвъд емоциите. През това време понякога сме се справяли добре, а понякога – не чак толкова. Най-големите си колективни провали сме преживявали, когато сме забравяли, че демокрацията е изкуството да постигнеш свобода, спазвайки задълженията си към другите. Че Левиатанът на демокрацията всъщност е съставен от всеки от нас и от разбирането ни за правилата, които споделяме.

От едно общество зависи дали и в кой момент ще постави правото на живот над правото на собственост, или правото на сдружаване над правото на свобода от дискриминация. Дали ще се води от факти, или от емоции. Как ще се проведе този разговор, е въпрос на колективно възпитание. Но когато колективното възпитание и други неща – като образование и здрава информационна среда – липсват, всеки сам ще си преценява. За сметка на всички, включително на себе си.

Заглавна снимка: „Криворазбраната цивилизация“, постановка на Станчо Станчев в Драматичния театър „Васил Друмев“ в Шумен през 1958–1959 г. Източник: Архивите на режисьора Станчо Станчев

Източник

Театър „София“ и битката за ново архитектурно наследство

Post Syndicated from Анета Василева original https://toest.bg/teatur-sofia-i-bitkata-za-novo-arhitekturno-nasledstvo/

На 9 септември 2021 г. неправителствената организация „Спаси София“, активни критици на Йорданка Фандъкова, алармираха, че Столичната община възнамерява „да съсипе“ емблематичния театър „София“ в парка „Заимов“ за 10 млн. лв., като замени варовика от фасадата с пресован ламинат (HPL). Сигналът беше илюстриран със сочен колаж, който показваше характерната фасада на театъра, облепена с вестници, на фона на фойерверки и една усмихната Фандъкова под ръка със заместник-кмета по културата Мирослав Боршош.

Постът бързо стана вайръл, беше препубликуван стотици пъти както в социалните мрежи, така и в стандартни медии. Ден по-късно Столичната община опроверга информацията и обясни, че всички детайли и елементи по фасадата на театъра ще бъдат запазени, а „орнаментите и барелефите ще бъдат основно почистени, не заменени“.

Медийната престрелка се ожесточи. На 13 септември „Спаси София“ обори Столичната община с извадка от идеен архитектурен проект, при която чрез цветна легенда на материалите е показано как сериозна част от настоящата каменна облицовка на театъра действително се заменя с HPL. В обясненията се включиха и националните медии. Разбра се, че въпреки запазването на фасадните орнаменти се налага сградата да бъде цялостно топлоизолирана, а това ще стане след сваляне на лепения камък и връщането му обратно (с неясен детайл).

Гражданското общество, поне в един определен балон, избухна възмутено.

Казусът

Всъщност идеята за ремонт на театъра е отдавнашна. Още през 2019 г. Столичната община обяви намеренията си за цялостна реконструкция на сградата, илюстрирани със същия този проект с HPL фасадите, предвиждащ енергоспестяващи мерки и цялостно преустройство. Оказа се, че проектът е от 2015 г., изменян и допълван през 2019 и 2020 г. В началото на юни 2021 г. Комисията по образование и култура към СОС одобри финансиране на ремонта с дългосрочен заем от Фонда за градско развитие.

В понеделник пък (20 септември) изтича срокът на обявената на 23 август обществена поръчка за основен ремонт/реконструкция на театър „София“. Вероятно именно този срок е предизвикал реакцията на „Спаси София“, която извади темата от незабележими съобщения в по-специализирани медии и я направи достояние на шумното публично пространство.

Реакцията е логична. И макар и закъсняла, не е редно да заглъхва. Театър „София“ е истински забележителна сграда и въпросът не е само във фасадата.

Първо, интересна е историята

Театър „София“ е най-старият и най-голям общински театър в столицата. Проектът е резултат от конкурс, спечелен през 1969 г. от архитект Жеко Жеков. Строителството продължава до 1977 г., когато театърът е официално открит като нова сграда на бившия „Театър на поезията и естрадата“ в София.



Важно е да се подчертае, че нуждата от подобна сграда и от такъв театър биха били немислими преди Априлското размразяване (1956) и са част от културната ситуация през 60-те години на ХХ в. у нас. Тогава се създава мрежа от нови театри в София, алтернативни на официалната сцена на Народния театър „Иван Вазов“ – Сатиричният театър (1957), Театър „199“ (1965), Театър „Сълза и смях“ (1967) и др. В тези театрални пространства става възможно да се експериментира с нови театрални форми и актьорски техники.

Именно част от тази алтернативна мрежа е и общинският „Театър на поезията и естрадата“, създаден през 1965 г. и преименуван на Театър „София“ през 1969 г. Трупата е с пръв художествен ръководител Андрей Чапразов и режисьор Леон Даниел и започва да прави експериментални спектакли, в които актьорите рецитират, танцуват, пеят рок песни. Съответно новата сграда на театър „София“ е проектирана да отговори на търсенията на времето си. 




Много важна в общата композиция е ролята на главната зала за 520 места и нейната сцена. Залата е решена с малка дълбочина и по-голяма широчина с оглед на изискванията и спецификата на алтернативните театрални форми. При покриване на оркестрината актьорите могат да осъществяват близък контакт с публиката на широк фронт. Самата сцена е много дълбока и висока, със сложна механизация и възможност да се трансформира в рампа.

Архитектурният образ също е ключова част от експеримента.

Театър „София“ е сложна асиметрична композиция, сглобена от различни по мащаб ортогонални каменни обеми. Да се оприличава просто на „средновековна крепост“ е твърде елементарно.

Сградата само привидно е разположена в надлъжната ос на симетрия на парка „Заимов“. Обемно тя деконструира и нарушава оста, създавайки поредица от разнообразни модули, обеми, както и протичащи, преливащи се публични пространства – фоайета, вътрешен двор, коридори, които дават възможност за движение в непрекъсната връзка с околната паркова среда.



Сложната обемна структура на театър „София“ е обединена екстериорно от използването на един материал – варовикови каменни облицовки плюс последователно приложена система от декоративни релефни пластики с разнообразна форма, сюжети и фактура. Автори на пластиките са Благой Илиев, Емилия Николова-Байер и Аглика Илиева. С тази скулптурна намеса са решени както високите тела на театралната сграда, така и ниски стени, маркиращи входове, промяна на формата или преливане на пространствата.

В резултат сградата стои забележително добре в парковата среда. Голяма е, но не дразни. Замислена е да се обикаля и възприема от всички страни – подобно на кой да е монумент в градското пространство. Така със своите драматични обеми, с визуално обединяващата роля на светлата каменна облицовка, както и с фасадните пластики, театър „София“ въздейства по-скоро като монументално изкуство в публичната среда, отколкото като външно привнесено и чуждо архитектурно тяло.

С две думи: това е сграда, която има отчетлива архитектурна ценност и със сигурност не е редно да бъде подлагана просто на „ремонт“. Такава сграда трябва да бъде внимателно анализирана и осмислена и чак след това – променяна. С предлагания в момента ремонт именно нейната комплексна архитектурна ценност е застрашена от заличаване.

Ето защо обществените реакции са важни.

Галерията в Търново, площадът в Карлово, летището в Русе

Обществото впрочем се скъсва да реагира при куп подобни случаи. Ето няколко само от последната една година – все на сгради и ансамбли, строени след 1944 г., които нямат официално статут като културно наследство.

През декември 2020 г. ремонтът на Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново възмути хората, когато осъзнаха, че оригиналната дървена дограма на сградата се сменя с бяло PVC по проект за енергийна ефективност. Сградата е една от важните реконструкции на късния соц, правена от архитект Никола Николов и открита в средата на 80-те години. Направиха се петиция и обществени дискусии, местната власт влезе в обяснения, но в крайна сметка ремонтът беше успешно приключен в началото на септември т.г. Дограмата, разбира се, беше сменена, но поне камъкът по фасадата на търновската галерия остана (в интерес на истината, ремонтът тук изобщо не предвиждаше поставяне на външна топлоизолация – за разлика от проекта за театър „София“).

В средата на юли 2021 г. граждани в Карлово протестираха срещу планираната реконструкция на централния площад „20 юли“, открит в края на 80-те години на ХХ век. Те оспорваха събарянето на сцената, както и подмяната на оригиналната каменна настилка с бетонна.

От януари 2021 г. архитекти и експертни организации, като „ДОКОМОМО България“ (част от международната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение), се опитват да спасят приемната сграда на летището в с. Щръклево до Русе от събаряне или пагубен ремонт. Сградата е ярък пример за български следвоенен модернизъм, дело на местния архитект Йордан Бояджиев.



Още примери от Видин, Кюстендил и Варна

Какво може да се направи и как, ако винаги вече е късно и винаги има задействана някоя обществена поръчка за инженеринг, финансирана по европейска програма и защитена от куп процедури? Посоката, разбира се, е една.

Ново архитектурно наследство

Театър „София“ е един от 20-те финални обекта в проекта „Ново архитектурно наследство“, чието начало беше поставено от общинското предприятие „Софияплан“ през 2020 г. в партньорство с Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ и „ИКОМОС България“. Проектът цели да открои ценни образци на българската архитектура, построени в София след Втората световна война и притежаващи потенциал за културно наследство.

Първоначалният дълъг списък с потенциални „кандидати“ за статут надвишаваше 120 обекта, които след прилагане на система от критерии за селекция бяха редуцирани до 20. Театър „София“ е класиран на челното трето място, веднага след резиденция „Бояна“ и хотел „Витоша“ („Ню Отани“, впоследствие „Кемпински“ и „Маринела“). Именно тези 20 обекта са предложени за конкретна защита като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство.

Дали статутът за културно наследство ще спаси тези сгради – тепърва предстои да видим. Но това е най-големият масив от фишове за защита на образци от най-новата ни архитектурна история, внасян някога в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).





Трябва да се има предвид едно. Периодът на централизирано строителство променя драстично голяма част от българската обитаема среда. Така именно архитектурата от периода на социализма формира облика на повечето публични пространства в България и произвежда сериозна част от застроената среда и до днес. Всички тези музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и

някак си все още далеч от патината на „истинското“ наследство –

като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например. Ето защо, бидейки „по-нови“, те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени от необратими реконструкции. През последните години, с усилията за масово усвояване на евросредства и принципно резонния устрем към енергоефективни решения и достъпна среда, те са подложени на безжалостни ремонти, които унищожават естествени материали, модернистични пространства, ценни детайли и ги унифицират с един и същ набор от евтини системни ремонтни решения.

За финал

„Новият европейски Баухаус“ е набираща популярност инициатива на Европейския съюз, която цели да предложи модел на устойчиво архитектурно бъдеще, съчетаващо иновативност, отговорност към околната среда, социална ангажираност и локално занаятчийство. Какво общо има тази лъскава и все още неясна европейска инициатива със столичния театър „София?

Проблемът на всички гореспоменати сгради и пространства, в т.ч. и на театър „София“, е, че не притежават този официален статут на културно наследство, който да върви заедно с анализ на ценността, предписания и режими за опазване, ограничаващи неадекватни съвременни намеси. Във времена на климатични промени и нови приоритети нормално е архитектурата да се промени. Неуместни стават огромните сгради с бетонни конструкции и чутовен въглероден отпечатък. Но също толкова неуместно става и събарянето им.

Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. И всички трябва да сме наясно, че, да, за съжаление, повече няма да можем да правим сгради от видим бетон, сгради с огромни, трудни за отопляване вътрешни пространства или сгради – „пространствени експерименти“, които не отговарят на нито един от съвременните стандарти за енергоефективност. Затова толкова по-важно е да пазим, докато е време, онези, които вече са построени и си струват. Те са част от една друга цивилизация.

А за здания като театър „София“ трябва да се правят проекти за консервация и реставрация. Не за ремонт.

Забележка: Авторката е ангажирана от години в изучаването и опазването на българската архитектура след Втората световна война, съответно е пределно наясно със своята пристрастност. Тя е част от екипа на проекта „Ново архитектурно наследство“, член и секретар е на „ДОКОМОМО България“ и преподава история на българската следвоенна архитектура в УАСГ. В този текст са използвани данни от предварителната оценка за предоставяне на статут на недвижима културна ценност за обект театър „София“, с автори Анета Василева, Емилия Кълева, Виктория Димитрова и Ива Хасъмска, изготвен в рамките на проекта „Ново архитектурно наследство“.
Заглавна снимка: © Арх. Виктория Димитрова

Източник