Tag Archives: анализ

Свърши вече хубавото време на служебната власт

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/svurshi-veche-hubavoto-vreme-na-sluzhebnata-vlast/

Розовият период на служебното управление свърши. Не защото двамата министри с най-висок рейтинг Кирил Петков и Асен Василев напускат по собствено желание, за да се пробват на терена на политическото. Служебният кабинет, който продължава да управлява, остава в почти същия състав – ако не броим и отстранения заради липса на активност в „изчегъртването“ транспортен министър и замяната му с друг. Но задачите са различни, настроенията също – настъпва есента, а не отпускарско лято.

Разкритията, громящи модела на ГЕРБ, и уволненията, предизвикващи аплодисменти, няма да се повторят. Протестите на пътните работници затъмниха порочния, но законов формат на „инхаус“ поръчките и авансовите плащания, стигащи до 100% за определени фирми. Както се разбра, те ще трябва да се платят – защото договорите са си договори.

И при Ангелов, и при Кацаров – провал с ваксинациите

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в речта си „За състоянието на Съюза“ на 15 септември, че темпът на ваксиниране срещу COVID-19 трябва да се ускори, никой в България не откликна. В България чакаха новия служебен кабинет, който да поеме властта за следващите (поне) два месеца. А в този кабинет министърът на здравеопазването си е същият – д-р Стойчо Кацаров.

След като пое поста през май, Кацаров заяви в ефира на bTV, че няма да принуждава никого, няма да агитира за ваксинация: „Само ще информирам хората, че ваксините са безопасни и спасяват човешки живот.“ Въпреки създадената от него организация и логистични центрове, България все така остава последна по ваксинации в Европейския съюз. А в края на август отново беше с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС.

Ваксинационната кампания стартира през януари т.г. В първите четири месеца и половина до 11 май, когато властта бе поета от служебно правителство, този процес беше управляван от правителството на ГЕРБ и неговия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В последващите 4 месеца – и най-вероятно до края на годината – тя е в ръцете на служебния кабинет и д-р Кацаров. Съществени резултати обаче няма нито при ГЕРБ, нито при кабинета, назначен от президента Радев. С малко над 18% напълно ваксинирано население България продължава да е последна при достигнати над 60% в ЕС; Румъния е предпоследна с 27,3%.

Непопулярни мерки? Никога преди избори

Никой не вярва, че служебното правителство ще се осмели да въведе каквито и да било непопулярни мерки, за да насърчи ваксинирането. Първо, предстоят избори. Второ, ще ги остави на редовния кабинет, очакван след вота на 14 ноември. С призива си Европейският съюз да се намеси заради ниския процент ваксинирани срещу COVID-19 в България евродепутатът Радан Кънев („Демократична България“) предизвика и упрекна политиците, че стават заложници на предизборен популизъм.

Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда […], в провеждането на политики, които да насърчат ваксинацията и които да защитят гражданите. Провалят се, защото политическата криза и постоянната предизборна кампания ги превръщат в заложници на страхлив популизъм. […] Така че отговорът е, че правомощията на Европа стигат дотам, докъдето е нужно, ако националните правителства се провалят да защитят нашите граждани.

Повишаване на темповете на ваксинация изобщо не беше споменато от премиера Стефан Янев като една от непосредствените задачи, след като за втори път оглави служебно правителство. Той открои други – подготовката на честни избори, проблемите в енергетиката, където били нужни „фундаментални структурни промени“, и разплащанията в пътния бранш.

Първото обаче си е задължение по закон на служебната власт. В енергетиката служебният кабинет не може да извърши никакви сериозни промени без парламент – например не може да смени членовете на КЕВР, чиито мандати са изтекли отдавна. Странно е, че министърът на енергетиката Андрей Живков запази поста си и във втория служебен кабинет въпреки липсата на активна позиция по който и да било от проблемите в енергийния бранш, в т.ч. енергийните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост и свързаното с тях затваряне на въглищните централи, които неминуемо ще трябва да се спрат. Не е сигурно дали някой все още търси изгубената пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана между българската страна и руската компания „Газпром“ – абсурдно твърдение, че държавната власт не може да открие толкова важен документ, а не може да посочи и виновник за това.

Малка част от разплащанията в пътния бранш се уредиха с гласуваната актуализация на бюджета – общо 320 млн. лв.; за другите 1,2 милиарда ще му мисли следващата власт. Така че за парливите проблеми тази есен служебното правителство няма инструменти за въздействие, но по отношение на ваксинацията има възможности.

Бягство от проблема

Изглежда обаче, че ще се заобикалят каквито и да било опити за задължителна ваксинация за някои професионални гилдии. Българските власти са далеч от решимостта на гръцките. След като през юли т.г. гръцкият парламент задължи медиците да се ваксинират, Атина даде срок до 1 септември на здравните работници да го направят. Въпреки бурните протести, след тази дата 7000 медици бяха уволнени от работа.

През април т.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация и да налагат санкции при отказ, „в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки“. Политическа воля за втвърдяване на мерките в България липсва и заради липсата на активност от страна на почти всички политически партии изобщо по темата.

Протести на собственици на заведения бяха предизвикани от мерките, които влязоха в сила от 7 септември със заповед на здравния министър. Те ограничиха до 30% използвания капацитет на помещения за различни цели, а посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 при спазване на отстояние 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.

Напук на данните

Антиваксърските настроения са превзели българското общество и всякакви фалшиви новини намират добра почва. Освен в социалните мрежи, те се разпространяват и от публични личности като доц. Атанас Мангъров, съобщил в ефира на bTV, че в Инфекциозната болница има починали хора, ваксинирани срещу COVID-19 – впоследствие твърдението е опровергано от лечебното заведение.

Според данни, разпространени от Министерството на здравеопазването за последния 14-дневен период – от 1 до 14 септември, ваксинираните са били 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19. Относителният дял на ваксинираните, постъпили за интензивно лечение, е 0,3% от всички 6488, приети в лечебни заведения с COVID-19. В този период са починали 64 души със завършен ваксинационен курс от общо 9494 – или 0,67%. Въпреки това не бяха отделени повече средства за информационна кампания за ваксиниране и мерки в тази посока, но служебното управление реши НЗОК да заплаща домашното лечение на болни от COVID-19. Изискването е преди това да са преминали през консултация в някоя от 50-те обособени ковид зони по места.

В действителност работата на този служебен кабинет ще се ограничи до организацията на изборите 2 в 1 (първи тур на президентските заедно с парламентарни, чрез машини) – достатъчно голямо предизвикателство; изплащане на компенсации и преговори с едни или други протестиращи за намиране на временни решения на проблеми.

Какво още

Разбира се, очакваме от новия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев да разкрие схемите около Пристанище „Варна“ и участието на бизнес кръгове, свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Предшественикът му Георги Тодоров така и не се осмели да разрови. Това винаги върши работа в предизборна кампания.

Иначе, служебната власт да се моли да не падне сняг през ноември. При неразплатените сметки с пътните фирми въпросът кой ще излезе да чисти, е особено труден.

Заглавна снимка: Първото заседание на новия служебен кабинет на 16 септември 2021 г. Източник: government.bg

Източник

Поредните спасители

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/porednite-spasiteli/

Кирил Петков и Асен Василев влизат в политиката. Тази новина, предизвестена и очаквана, разпали страсти и коментари още преди двамата министри от служебния кабинет на президента Радев да обявят своето намерение. Как ще изглежда бъдещата партия, още не знаем, обаче чухме от конструкторите ѝ малко, но важни неща.

Според Петков тя няма да се позиционира по оста „ляво–дясно“, защото с десни инструменти в политиката можело да се постигат и леви цели. Хората в нея щели да бъдат избирани по нивото си на почтеност, кариера и успешно битие извън политиката. Финансова помощ от „едни политически инвеститори, които после очакват инвестираните средства да им бъдат върнати през обществени поръчки“, няма да бъде приемана. Бившият икономически министър се зарече да не играят по този начин и да прекратят порочния модел, който винаги ражда корупция.

Асен Василев беше още по-лаконичен: „България не е бедна държава, но е безобразно крадена!“

Да се опитаме да разчетем първите послания.

Новата партия няма да има идеология

Без идеология обаче е невъзможно целеполагането, което е основна функция на всяко управление. Идеологията съдържа идеи за формата на едно управление, за неговата политика по отношение на икономиката, здравеопазването, съдебната система и пр. Като твърдят, че с десни инструменти е възможно постигането на леви цели, Петков и Василев трябва да посочат и примери – поне от тяхната кратка управленска практика, защото всеки политолог ще каже, че подобно твърдение е най-малкото нелепо.

За почтеността в политиката

Това морално качество е задължително условие за всеки, който иска да става политик, но рядко постижимо не само в българската политическа среда. И юпитата в царската партия също се завърнаха от чужбина, където имаха кариера и успешно битие извън политиката. Само че почтеността на мнозина от тях не издържа на изпитанията на времето и на съблазните на властта.

И още: ако човек поиска да влезе в новата партия (все още безименна и безформена), но има опитност в политиката, това ще бъде ли пречка за неговото членство? Защото как се създава политически проект без политически опит? Не е ли тъкмо той най-ценен в една многопартийна система, каквато е демокрацията? Или става дума просто за популистка заигравка с общественото мнение, което преобладаващо смята, че политиката е мръсна работа и че всички политици са маскари…

Очаквания и цели

Огромните очаквания към новата формация на двамата бивши министри са прибързани и може дори да доведат до неприятни изненади. Една от публичните групи във Facebook, която издига Кирил Петков за министър-председател, има вече над 110 000 членове. Ако всички те отидат до избирателните секции на 14 ноември, мястото на бъдещата партия в следващия парламент е гарантирано.

Само че заветната цел на Петков и Василев не е просто прескачането на 4-процентната бариера и създаването на малка парламентарна група с влияние, която ще седне на задните редици в Народното събрание – някои вече им предрекоха такава съдба. Тяхната цел вероятно е много по-голяма и амбициозна от това да бъдат партньор в една бъдеща управленска коалиция. Те искат партията им да се превърне в двигател на промените, за които гражданите месеци наред скандираха по улици и площади. Но за това трябва да овладеят разпиляната енергия на протестиращите през лятото на 2020 г.

Прогнози за отношенията на новата формация с партиите на статуквото и на протеста

Според вече появили се коментари новият политически проект на Петков и Василев ще води битка за лидерство в пространството на център–лявото, където се настани доста комфортно популистката партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Но след провалите на шоумена и неговите сценаристи, шумните им скандали с партиите на протеста и очевидната идеологическа несъстоятелност на обявилата се за антисистемна партия ИТН, шансовете ѝ да получи първия мандат за съставяне на кабинет в следващото Народно събрание силно намаляха. Още повече в съперничеството с новата, още неродена партия, която заплашва да отнеме част от избирателите им.

ИТН реагира остро, когато служебният кабинет спря пари по обществени поръчки към фирми, свързани с ГЕРБ и ДПС, с което даде лош сигнал към симпатизантите си. Какви ще са отношенията обаче между партията на Слави Трифонов и новата формация, е твърде рано да се прогнозира.

Видимо изнервени изглеждат и от БСП. Социалистите посрещнаха враждебно още идеята за нов политически проект и заподозряха, че президентът е негов вдъхновител и идеолог. Затова поискаха Румен Радев да препотвърди своята лоялност към тях. А Георги Свиленски заканително напомни, че през годините всички опити да се правят политически проекти на гърба на партията им или покрай нея са се проваляли.

Но истината е, че БСП панически се страхува от перспективата на една модерна европейска социалдемократическа партия, която би я маргинализирала и избутала в политическата периферия. Защото и без конкуренция доскоро вляво, подкрепата за социалистите бавно се стопяваше. И причината не е в лидера, както се опитват да внушат опонентите на Корнелия Нинова, а в нежеланието на столетницата да се откаже от комунистическото си минало и наследство, в неспособността ѝ да предложи ясна и адекватна на времето програма за развитието на държавата и в шизофренното ѝ раздвоение по отношение на евро-атлантическата ориентация на страната ни.

Основания за безпокойство от проекта на Петков–Василев е логично да има и в средите на коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“, на която социолозите не гарантират присъствие в следващия парламент. На предстоящите избори тя може да се яви „под вънкашност чужда и под име ново“, а някои от досегашните партньори в нея може да си опитат късмета с партии, които ще им донесат по-богата зестра – практика, позната в българската политика.

Чисто хипотетично поддръжници на „Демократична България“ може да се изкушат да гласуват за новата партия, но това е малко вероятно и е възможно да се случи с избиратели от периферията, а не от твърдото ядро на ДБ. Първо, защото става дума за хора с последователни и трайни убеждения, а в случая няма нито една сериозна причина, заради която да ги променят. Второ, те не могат да възприемат Кирил Петков и Асен Василев като ренегати, защото двамата бивши министри се самоопределят като десни хора и дават ясни знаци за възможно сътрудничество в бъдещия парламент с бившите си съмишленици.

По-скоро определени среди се опитват да вбият клин между лидерите на ДБ и на създателите на новата политическа партия. Както правеха досега с внушението, че единственият виновник за провала на усилията да се създаде кабинет в двата последни парламента, е Христо Иванов. Интересно как винаги виновниците за проваления Преход и несъстоялата се демокрация в България са все лидери на партии вдясно и в центъра – като почнем от началото на Прехода и Филип Димитров, минем през Иван Костов и стигнем днес до Христо Иванов.

От ДПС както винаги не бързат с оценки и реакции. Мустафа Карадайъ каза само, че „Движението за права и свободи не би се притеснило от каквито и да е политически проекти“, както и че плурализмът е защитен в една парламентарна република, каквато все още е България. Така на практика изрази подозрение, че президентът Радев е вдъхновител на новия политически проект, замислен с цел да се търси конституционно мнозинство за промяна на формата на управление на държавата.

Eдинствено доволни от появата на новия играч на политическия терен са май в ГЕРБ. Борисов, който не обича да тича по игрището, а само чака мързеливо да му подадат топка пред вратата на съперника, сега се чувства в удобна позиция. Партията на тандема Петков–Василев ще доведе до още по-голямо фрагментиране на новия парламент, в който не е изключено място да намери и „Възраждане“. За Борисов няма особено значение гласове от кои партии ще се прелеят към бъдещата формация, която за него също е безспорно президентска. Важното е да се консолидира вотът за ГЕРБ, а това ще се случи.

В изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено в първите дни на септември, партията на бившия премиер е първа политическа сила, а „Има такъв народ“ се нарежда едва на четвърто място. Проучването не измерва електоралните нагласи спрямо бъдещата политическа формация на двамата служебни министри, която навярно би променила сегашната класация на агенцията. Но и без помощта на социологията е ясно, че ГЕРБ ще защитават не Борисов, а собствените си места във всички нива на централната и местната администрация от заканата да бъдат „изчегъртани“ заедно с техния лидер и неговата клика.

Влизането на новата политическа формация в предизборната надпревара за парламент ще обърка сметките на всички играчи.

Президентският вот е мажоритарен, но ще активизира и парламентарния, защото посланията на един силен кандидат за държавен глава ще донесат гласове и за партията, която го номинира. Това придава още по-голяма тежест на президентските избори, особено в ситуация като сегашната, в която доверието към партиите и парламента е толкова ниско.

Днес Румен Радев се оказва в най-силна позиция при предварително заявена подкрепа от три партии, макар че вероятно има избиратели и сред останалите. Все пак основният ресурс на бившия пилот на изтребител е в БСП. Ако Корнелия Нинова и нейните подгласници сред социалистите, водени от реваншистки настроения, решат да издигнат друг кандидат за държавен глава, те не само ще изгубят драматично президентските избори, но ще свият рязко и електоралната си подкрепа за парламентарните. А това току-виж свършило добра работа на Румен Радев, който ще се освободи от задушаващата го прегръдка на Нинова. И ще отвори път на бъдещата партия на Петков и Василев да заеме лидерската позиция в център-лявото политическо пространство. Както се казва, с един куршум – два заека!

Заглавен колаж: „Тоест“. Източник снимки: government.bg

Източник

Ние според преброяването

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/nie-spored-prebroyavaneto/

На 7 септември започна 18-тото поред преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията у нас водят началото си от 1881 г. – отпреди 140 години. За новосъздадената българска държава е било от съществено значение да е наясно колко и какви хора живеят на нейната територия. През годините въпросите, включени в анкетните карти за преброяването, са се променяли в съответствие с държавните приоритети, юридическите норми, спецификата на човешките отношения и господстващите идеологии.

Какво включват въпросите в преброяването, как са структурирани те и дали изобщо да има преброяване, зависи от множество фактори. В Германия например от десетилетия преброяването не включва цялото население, а е комбинация между интегриране на данни, събирани от различни институции, и доброволна извадка от населението.

Как нашата държава (в лицето на Националния статистически институт) възприема хората, които живеят в България през 2021 г.? Каква е представата за човека и човешките отношения, въплътена в актуалната анкетна карта за преброяване на населението?

Отделният човек е не на първо, а на последно място във въпросника.

Въпреки че въпросът колко хора живеят в България е далеч по-важен от въпроса в колко сгради се разпределят те, структурата на анкетната карта се разгръща от общото към частното. Мястото на хората идва след описанието на сградите, жилищата и домакинствата. Логиката на въпросника (и съответно софтуерът на онлайн варианта му) изисква такъв подход: има сгради, в тях – жилища, в жилищата – домакинства, в домакинствата – хора.

Тази подредба може да се възприеме и като чисто формална, но е показателна за светогледа в една държава, за която е естествено в ценностно отношение да поставя човека на последно място – след институциите и формалните правила. У нас училището е по-важно от учениците, клиничните пътеки – от болните, семейството – от членовете му и т.н.

Като плюс може да се отбележи, че НСИ все пак взема под внимание в анкетата съществуването на бездомни хора. Също и на хора с увреждания – в анкетата са включени въпроси, свързани с достъпната среда до жилището.

Тъй като ни интересува как е представен човекът във въпросника, ще преминем директно към раздела „Домакинства“. В самото му начало се набива на очи инструкция към преброителите, онагледена с лазещо бебе:

Ако не беше акцентът, човек би могъл да си помисли, че смисълът на това предупреждение е да не се вписват в картата бебета, родени след 6 септември 2021 г. Ала не, идеята е просто да не се забравят децата и бебетата. Може би такава инструкция не е излишна в общество, в което децата не се смятат за „истински“ хора, следователно е логично просто да бъдат пропуснати – като несъществени подробности. Да си припомним, че кампанията, довела до отмяната на Стратегията за детето, изхождаше от предпоставката, че детето не е личност и няма права.

Най-важно е обаче в какъв ред се броят членовете на домакинството. Задължително е да се започне от неговият „глава“. Въпреки че като домакинство се дефинират хората, които живеят заедно и споделят общи разходи, независимо дали са юридическо/фактическо семейство, или не. Ако съквартиранти решат да поделят помежду си разходите си за храна и средства от първа необходимост, те пак се водят домакинство и трябва да изберат кой от тях е главата. Ако пък човек живее сам, трябва да посочи себе си като глава на едночленното си домакинство.

Без глава не може.

Кой е „главата на домакинството“? Тук от НСИ дават два възможни отговора, които не е задължително да съвпадат: това е или „лицето, което членовете на домакинството определят за такова“, или „което осигурява основните средства за съществуване“. Ако например дъщерята носи най-много пари вкъщи, това не я прави автоматично „глава“.

НСИ обаче очевидно изхожда от патриархални стереотипи, затова си представя нещата простичко и ги обяснява с картинка: ако Иван е мъжът в семейството, Мария е неговата съпруга, а Анна – общата им дъщеря, от само себе си е ясно, че Иван е главата на домакинството.

Може би официалната ни статистика наследява „главата на домакинството“ от времето, когато жените в България не са имали право да гласуват. Метафората за главата всъщност идва от Библията. В Посланията си към коринтяните и ефесяните апостол Павел скицира своеобразна йерархия на главите – мъжът е главата на жената, Христос е главата на мъжа, Бог-Отец е главата на Христос. Жената не само не е глава на никого, а трябва да покрива (поне с косата си) и собствената си глава.

В съвременното българско право няма антропоморфни метафори като глави, вратове и други телесни части – нито на домакинствата, нито на семействата, нито на жените. Нещо повече – според Конституцията „съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството“ (чл. 46, ал. 2). Така че докато Конституционният съд търси аргументи да отговори на въпроса дали само биологичният пол е конституционен, много по-лесно е да се докаже, че

изискването на НСИ за глава на домакинството е противоконституционно.

Ако сте сключили в чужбина брак с лице от същия пол, не може да отбележите това в анкетната карта. Преброяващите се електронно виждат съобщение, че в България бракът е само между мъж и жена. Възможно е обаче да впишете еднополово партньорство, ако живеете с партньора си. Тъй като това е засега единственият начин поне част от ЛГБТИ хората у нас официално да се заявят като такива, Фондация GLAS разработи сайт и засне клип, посредством които да убеждава съжителстващите с хора от същия пол да посочат връзките си.

Когато стигаме до описанието на конкретните лица в раздела „Население“ обаче, става ясно, че хората са или мъже, или жени. Не се допуска дори възможността да се затрудняват да отговорят. Ако се преброявате електронно и вече сте посочили ЕГН-то си, не може да се впишете с пол, различен от този по документи – системата отправя предупреждение, че полът не отговаря на ЕГН-то ви.

Семейното положение според анкетната карта бива юридическо и фактическо. И докато юридическото е ясно, фактическото буди въпроси. Възможните варианти са: да не сте в брак или в съжителство, да сте в брак или да сте в съжителство без брак. Няма опция обаче да сте във връзка с човек, с когото не съжителствате.

Бракът си е брак обаче, независимо дали брачният ви партньор примерно работи в чужбина, или пък сте фактически разделени. Така че целта на описването на „фактическото семейно положение“ остава неясна. Ако става дума за съжителство, то вече е описано в частта за домакинството. Но ако от НСИ се опитват да установят действителния статус на обвързаност на преброяваните, предложените алтернативи са крайно недостатъчни.

Патриархалните стереотипи на авторите на анкетната карта проличават и в това, че

въпросът „Имате ли живородени и/или осиновени деца?“ се задава само на жени.

Вероятно целта на този въпрос е да се проследи най-вече раждаемостта на жените. Но дори не се допуска възможността (която поне на теория в България съществува, макар на практика рядко да се допуска) мъж да осинови дете или сам да отглежда осиновено дете. (Възможността трансмъж да роди е твърде екзотична идея за нашите ширини, която едва ли би хрумнала на екипа на НСИ, работил по анкетната карта.) Другият любопитен детайл в този въпрос е, че той се отнася само за жени на 12 и повече години. Ако момиче под 12 години има живородено дете, защо статистиката да не отчете този факт?

Въпросите, свързани с етническата принадлежност и майчиния език, допускат само един вариант за отговор. От какъв етнос са децата, чиито родители имат различна етническа принадлежност? В анкетната карта се уточнява: „Етническата група е общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.“ Това обаче не ти помага да определиш етноса си, ако си примерно с баща етнически българин и майка нигерийка. Същият е проблемът с майчиния език. В България има не само деца от етнически смесени връзки, но и деца от традиционни за страната ни етнически общности, които проговарят едновременно и български, и езика на другата етническа група.

Във вариантите за отговор на въпросите за етноса и майчиния език, както и в тези за религията, се забелязва една на пръв поглед козметична, но всъщност много съществена промяна – опцията „не се самоопределям“ е заменена с „не мога да определя“.

Възможно е човек да не се самоопредели не защото не може, а защото не иска. Който например е агностик, съзнателно не определя дали е религиозен, или не. Ала според логиката на въпросника самоопределението очевидно не съществува – има еднозначни обективни факти за всеки човек, които той може или не може да определи.

На въпроса за грамотността дори няма вариант „не мога да определя“, макар че в конкретния случай не би било излишно. В хартиената карта не се дава дефиниция за грамотност, но онлайн анкетата обяснява пространно:

Грамотен е всеки, който може да пише, да чете текст и да извършва прости аритметически операции – събиране, изваждане, умножение и деление.

За неграмотно се счита лице, което не може да чете и да разбира смисъла на написаното и не може да напише кратко изложение на ежедневните си дейности. Лице, което умее да чете и пише само цифри и собственото си име, трябва да се счита за неграмотно. Също така неграмотно е лице, което умее да чете, но не може да пише, и лице, което умее да прочете и напише само няколко заучени фрази.

При такава формулировка някои преброявани биха се запитали дали самите те са грамотни, ако не схващат изцяло смисъла на разяснението на този въпрос или ако не могат да разделят наум 23569 на 27. Отделен въпрос е, че така и хората с дислексия се приравняват с неграмотните.

Начинът, по който се установява миграционното поведение на преброяваните, също не е безвъпросен.

Според анкетната карта временно присъстващи лица са тези, които пребивават в жилището, където са преброени, по-малко от една година. С такъв изследователски инструментариум няма как да се „уловят“ хората, завърнали се в България, докато трае пандемията, защото са имали възможност да работят онлайн. За много от тях това е продължило повече от година, което не означава, че няма да се върнат в момента, в който от тях се поиска да упражняват професията си присъствено. Не могат да се „уловят“ и онези, които са се прибрали за постоянно, но преди по-малко от година. Също и работещите и учещите в България за няколко години, след което ще се върнат в родната си страна (същото важи и за българи в чужбина).

През септември и в началото на октомври, когато се провежда преброяването, много сезонни работници не са се прибрали и съответно няма да могат да бъдат преброени. Както и хора, които са извън страната поради командировка, гостуване и т.н. Те не могат да се преброят и електронно, защото това е възможно само от България. Затруднение представлява и кодът от електронното преброяване, който физически трябва да се предаде на преброителите – още едно „чудо“ на електронното ни управление.

Да обобщим.

Според въпросника за преброяването през 2021 г. човек е или мъж, или жена дори ако е интерсекс, тоест ако биологичният му пол не може да се определи еднозначно. Мъжът е главата на домакинството, но пък децата са си на жената. Мъжете не осиновяват, а момичетата под 12-годишна възраст не могат да раждат. Детето е нещо, което е лесно да бъде пропуснато в качеството му на част от населението. Не съществуват хора със смесена етническа принадлежност, нито билингви (хора с два първи езика). Самоопределение не съществува – ако не се определяте еднозначно, значи не сте способни да схванете обективната истина за себе си. Ако по-малко от една година живеете някъде, значи сте „временно присъстващи“, а ако периодът е повече от година, сте за постоянно.

Некоректно формулираните въпроси и варианти за отговор неизбежно ще доведат до неточни резултати. И след преброяването пак няма да сме наясно от колко и какви хора се състои населението на България. По-сериозният проблем е, че на базата на тези резултати ще се правят анализи, ще се изработват политики и ще се вземат решения, от които ще има практически последствия. А накрая ще се чудим откъде ни е дошло.

Източник

Криворазбраната демокрация

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/krivorazbranata-demokratisiya/

Марийка: Но тази днес цивилизация аз май… не разбирам накъде стои.

Димитраки (като я тупка по рамото): Не бой са, аз ще ти дам да я разбереш, стига да вярваш на мене като на твой брат… да, като на твой брат; защото аз та обичам като сестра и искам да та запозная с цивилизацията.

Марийка: Благодаря, но мене ма някак страх от тази цивилизация.

Из „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников 

Хагската конвенция. Хартата за основните права. Конвенцията за защита на правата на човека. Дискриминация, равенство, свобода. Това са само част от понятията, които се използват в дискусиите за ваксинирането срещу COVID-19 като начин да се овладее една вече предотвратима здравна криза и да се върнем към сравнително нормален живот. В по-прозаичен вариант може да ги срещнем като „всеки сам си преценя(ва)“ и „всеки има право на мнение“. Това означава, разбира се, че всеки сам упражнява свободата си, независимо от последствията за останалите. В крайна сметка обаче нито той е свободен, нито останалите. Как е възможно? Демокрация, отговарят отсреща.

Знаем ли какво всъщност е демокрация?

Направете си експеримент: затворете очи (не сега, след края на изречението) и помислете дали можете да разкажете историята на демокрацията кратичко и да обясните защо организираме обществата си именно така – с разделение на властите, свободни медии, разделение между църквата и държавата и т.н. Думичката „демокрация“ и идеалите, свързани с нея – свобода, равенство и пр., са като всички други ежедневни неща, с които сме свикнали: говорим за тях, познаваме ги, но много рядко можем да отговорим защо са такива, каквито са, и как всъщност работят.

Вероятно сте се сетили за Древна Гърция. Макар да я наричаме „люлката на демокрацията“, страните, които днес се определят като демократични, имат малко общо с древногръцката идея. В древната форма на демокрацията много малка част от населението изобщо е имала право на глас (основно богати мъже), робството се е смятало за напълно естествена практика, а всички налични исторически източници сочат, че е било доста трудно всеки гражданин сам да си преценява, без да го грози прокуждане или поставяне на репички в ануса, каквото например е било наказанието за изневяра или промискуитет (по Аристофан).

Съвременната демокрация дължи произхода си на комбинация от (скучни) фактори в контекста на Западна Европа и Северна Америка: обособяването на европейските монархии и обществото от хватката на Църквата, борбите за религиозна свобода, упадъка на европейските империи, философските идеи на Просвещението и процъфтяването на икономиката вследствие на колонизацията. След като новата търговска класа се превръща в основен двигател на икономическия прогрес за сметка на короната и аристокрацията, пред гражданите стои въпросът как по-добре да управляват обществото си в новата реалност. Идеите на четирима ключови философи – Лок, Русо, Хобс и Монтескьо, са в основата на съвременната демокрация.

В своя „Първи трактат“ от 1689 г. английският философ Джон Лок пише, че в абсолютната си свобода, дадена по природа, човекът има право да се разпорежда със себе си и вещите си така, както прецени, без да иска разрешение и да зависи от волята на друг. Това звучи чудесно и съвсем по вкуса на възмутените граждани, които споменахме по-горе.

Но възможно ли е хората да съществуват в състояние на абсолютна свобода, без интересите им постоянно да влизат в конфликт с интересите на другите?

Според философите на ранната демокрация (и всеки, който се е редил на опашка в супермаркет или е пътувал в градския транспорт в час пик) това е невъзможно. Именно поради тази причина, казва Лок, хората дават съгласието си да се лишат от нея в името на едно мирно общество. Плюсовете са много – общността предлага не само компания и обмен на ресурси, но и ред и защита. Също така се живее по-приятно, когато си спокоен, че никой няма да те убие или да ти вземе къщата просто защото има абсолютната свобода и желание да го направи.

В този ред на мисли философът Томас Хобс е доста по-мрачен относно човешката природа. За него естественото състояние на човека е да бъде във война с всеки и да се ръководи от собствения си разум. В състояние на абсолютна свобода имаме права над каквото си пожелаем – включително над тялото на друг. Тоест ако всеки има право на всичко, никой не може да има сигурност (независимо колко е мъдър или силен). Поради това човекът търси съюзници и мирно съществуване със споделени ресурси в общество.

От всичко дотук следва, че демокрацията като форма на организация на обществото означава не пълна свобода, а компромис между хората. Това е и т.нар. обществен договор, залегнал в основата на модерната демокрация.

За човека и правата интимно

Демокрацията почива именно на съгласието на гражданите да бъдат водени от общи правила, определяни и налагани от държавата. Томас Хобс използва метафората на митичното чудовище Левиатан и върху корицата на книгата му със същото име суверенът се извисява като великан, съставен от множеството свои поданици. Да, макар думичката „суверен“ да е позната на българския читател и гражданин в друг смисъл, всъщност това означава избраният лидер, на когото е делегирана властта да управлява във и от името на обществото.

Оригиналната корица на книгата „Левиатан“ на Томас Хобс, издадена през 1651 г. Източник: Wikimedia

Всички тези идеи невероятно се харесват на някои французи и най-вече на новоизлюпената френска буржоазия, която пък, за разлика от английската, не успява хитро да се разбере с краля, благородниците и църквата кой всъщност трябва да управлява и мирно и тихо да си поделят богатствата. На фона на блясъка на Версай повечето хора са недоволни от високите данъци, лошата реколта, продължителните войни, глада и епидемиите, което спомага за разпространението на новите идеи сред населението. Останалото е история.

Разбира се, с края на монархията и установяването на демокрацията нищо не се променя кой знае колко – суверенът отново е богат възрастен мъж, просто не е със синя кръв или посочен от Бога. Съвременната демокрация е плод на десетилетни битки (понякога кървави) за придобиване на множество права, които днес приемаме за даденост. Добавяме това, че държавите съседки на Франция изобщо не приемат тези промени добре и им отнема около стотина години и много войни след Революцията, за да посвикнат.

Междувременно в бъдещите САЩ (както винаги) текат пререкания за пари. Американските поданици дотолкова не харесват английския крал, че обявяват независимост от Английската империя през 1776 г. и с Устава на конфедерацията създават държава, която се сгромолясва незабавно, тъй като централизираната власт е плачевно слаба и не може дори да събира данъци. Така дори най-свободните хора на света (по техни думи) разбират, че ефективната централна власт е необходима, когато човек иска да има функциониращо общество. Затова решават да организират Конституционния конвент, който уж трябва да попромени ужасния Устав на конфедерацията, но всъщност решава, че просто няма смисъл, и написва нова конституция, чиито знакови първи думи днес се печатат върху тениски, анцузи и калъфи за телефони в най-различни азиатски страни.

Основното притеснение на американските бащи на нацията е, че силна централизирана власт ще доведе до авторитарна власт. И поради това малко след Конституцията се появяват и конституционните поправки. Простичко казано, ако Конституцията урежда правата на държавата, то поправките уреждат правата на гражданина. Иронично, поправките са базирани на британския Закон за правата. Така се постига баланс между държава и граждани, който гарантира известна свобода и на двете страни. Този баланс е под постоянно напрежение и подлежи на промяна – особено в наши дни, когато свободният американски гражданин живее в държава, в която има повече пушки, отколкото хора.

Не всички права са равни

Към днешна дата повечето държави разполагат с конституция и някакъв вид официално уреждане на граждански права по подобие на гореописаните исторически документи. Какво се случва обаче, ако едно гарантирано право противоречи на друго? Пример за такъв случай е решението на Върховния съд на САЩ от 1905 г., в което се отсъжда, че ограничаването на работния ден до 10 часа дневно и 60 часа седмично противоречи на правото за свободно сключване на договори. Макар това решение да е отхвърлено отдавна, конкретното право се използва и в наши дни като аргумент срещу законодателни мерки, които определят минимална работна заплата или целят да предотвратят монополите и концентрацията на капитали.

Ограничаването на правото на личен живот е мислимо, възможно, но при спазването на определени критерии. Тези ограничения трябва да са законоустановени, пропорционални и да преследват легитимна цел.

Това заяви неотдавна специалистката по медицинско право д-р Мария Шаркова пред „Капитал“. Правата ни не съществуват като абсолютна стойност или във вакуум, а в процес на постоянно взаимодействие не само едно с друго, а и със задълженията ни. Те не бива да се ограничават с лека ръка, но и не може да се използват за налагане над другия в негов ущърб.

Просвещението, в което се корени демокрацията, съдържа и друг ключов принцип – съществуване според разума и логиката, отвъд човешката емоционална първосигналност. Или преход от вендетата към справедливия процес, от вярата в магии към емпирично обясняване на природните процеси.

Демокрацията, с две думи, произлиза от усилията ни през последните двеста и нещо години да живеем в мир, ред и сговор, чрез логика отвъд емоциите. През това време понякога сме се справяли добре, а понякога – не чак толкова. Най-големите си колективни провали сме преживявали, когато сме забравяли, че демокрацията е изкуството да постигнеш свобода, спазвайки задълженията си към другите. Че Левиатанът на демокрацията всъщност е съставен от всеки от нас и от разбирането ни за правилата, които споделяме.

От едно общество зависи дали и в кой момент ще постави правото на живот над правото на собственост, или правото на сдружаване над правото на свобода от дискриминация. Дали ще се води от факти, или от емоции. Как ще се проведе този разговор, е въпрос на колективно възпитание. Но когато колективното възпитание и други неща – като образование и здрава информационна среда – липсват, всеки сам ще си преценява. За сметка на всички, включително на себе си.

Заглавна снимка: „Криворазбраната цивилизация“, постановка на Станчо Станчев в Драматичния театър „Васил Друмев“ в Шумен през 1958–1959 г. Източник: Архивите на режисьора Станчо Станчев

Източник

Театър „София“ и битката за ново архитектурно наследство

Post Syndicated from Анета Василева original https://toest.bg/teatur-sofia-i-bitkata-za-novo-arhitekturno-nasledstvo/

На 9 септември 2021 г. неправителствената организация „Спаси София“, активни критици на Йорданка Фандъкова, алармираха, че Столичната община възнамерява „да съсипе“ емблематичния театър „София“ в парка „Заимов“ за 10 млн. лв., като замени варовика от фасадата с пресован ламинат (HPL). Сигналът беше илюстриран със сочен колаж, който показваше характерната фасада на театъра, облепена с вестници, на фона на фойерверки и една усмихната Фандъкова под ръка със заместник-кмета по културата Мирослав Боршош.

Постът бързо стана вайръл, беше препубликуван стотици пъти както в социалните мрежи, така и в стандартни медии. Ден по-късно Столичната община опроверга информацията и обясни, че всички детайли и елементи по фасадата на театъра ще бъдат запазени, а „орнаментите и барелефите ще бъдат основно почистени, не заменени“.

Медийната престрелка се ожесточи. На 13 септември „Спаси София“ обори Столичната община с извадка от идеен архитектурен проект, при която чрез цветна легенда на материалите е показано как сериозна част от настоящата каменна облицовка на театъра действително се заменя с HPL. В обясненията се включиха и националните медии. Разбра се, че въпреки запазването на фасадните орнаменти се налага сградата да бъде цялостно топлоизолирана, а това ще стане след сваляне на лепения камък и връщането му обратно (с неясен детайл).

Гражданското общество, поне в един определен балон, избухна възмутено.

Казусът

Всъщност идеята за ремонт на театъра е отдавнашна. Още през 2019 г. Столичната община обяви намеренията си за цялостна реконструкция на сградата, илюстрирани със същия този проект с HPL фасадите, предвиждащ енергоспестяващи мерки и цялостно преустройство. Оказа се, че проектът е от 2015 г., изменян и допълван през 2019 и 2020 г. В началото на юни 2021 г. Комисията по образование и култура към СОС одобри финансиране на ремонта с дългосрочен заем от Фонда за градско развитие.

В понеделник пък (20 септември) изтича срокът на обявената на 23 август обществена поръчка за основен ремонт/реконструкция на театър „София“. Вероятно именно този срок е предизвикал реакцията на „Спаси София“, която извади темата от незабележими съобщения в по-специализирани медии и я направи достояние на шумното публично пространство.

Реакцията е логична. И макар и закъсняла, не е редно да заглъхва. Театър „София“ е истински забележителна сграда и въпросът не е само във фасадата.

Първо, интересна е историята

Театър „София“ е най-старият и най-голям общински театър в столицата. Проектът е резултат от конкурс, спечелен през 1969 г. от архитект Жеко Жеков. Строителството продължава до 1977 г., когато театърът е официално открит като нова сграда на бившия „Театър на поезията и естрадата“ в София.



Важно е да се подчертае, че нуждата от подобна сграда и от такъв театър биха били немислими преди Априлското размразяване (1956) и са част от културната ситуация през 60-те години на ХХ в. у нас. Тогава се създава мрежа от нови театри в София, алтернативни на официалната сцена на Народния театър „Иван Вазов“ – Сатиричният театър (1957), Театър „199“ (1965), Театър „Сълза и смях“ (1967) и др. В тези театрални пространства става възможно да се експериментира с нови театрални форми и актьорски техники.

Именно част от тази алтернативна мрежа е и общинският „Театър на поезията и естрадата“, създаден през 1965 г. и преименуван на Театър „София“ през 1969 г. Трупата е с пръв художествен ръководител Андрей Чапразов и режисьор Леон Даниел и започва да прави експериментални спектакли, в които актьорите рецитират, танцуват, пеят рок песни. Съответно новата сграда на театър „София“ е проектирана да отговори на търсенията на времето си. 




Много важна в общата композиция е ролята на главната зала за 520 места и нейната сцена. Залата е решена с малка дълбочина и по-голяма широчина с оглед на изискванията и спецификата на алтернативните театрални форми. При покриване на оркестрината актьорите могат да осъществяват близък контакт с публиката на широк фронт. Самата сцена е много дълбока и висока, със сложна механизация и възможност да се трансформира в рампа.

Архитектурният образ също е ключова част от експеримента.

Театър „София“ е сложна асиметрична композиция, сглобена от различни по мащаб ортогонални каменни обеми. Да се оприличава просто на „средновековна крепост“ е твърде елементарно.

Сградата само привидно е разположена в надлъжната ос на симетрия на парка „Заимов“. Обемно тя деконструира и нарушава оста, създавайки поредица от разнообразни модули, обеми, както и протичащи, преливащи се публични пространства – фоайета, вътрешен двор, коридори, които дават възможност за движение в непрекъсната връзка с околната паркова среда.



Сложната обемна структура на театър „София“ е обединена екстериорно от използването на един материал – варовикови каменни облицовки плюс последователно приложена система от декоративни релефни пластики с разнообразна форма, сюжети и фактура. Автори на пластиките са Благой Илиев, Емилия Николова-Байер и Аглика Илиева. С тази скулптурна намеса са решени както високите тела на театралната сграда, така и ниски стени, маркиращи входове, промяна на формата или преливане на пространствата.

В резултат сградата стои забележително добре в парковата среда. Голяма е, но не дразни. Замислена е да се обикаля и възприема от всички страни – подобно на кой да е монумент в градското пространство. Така със своите драматични обеми, с визуално обединяващата роля на светлата каменна облицовка, както и с фасадните пластики, театър „София“ въздейства по-скоро като монументално изкуство в публичната среда, отколкото като външно привнесено и чуждо архитектурно тяло.

С две думи: това е сграда, която има отчетлива архитектурна ценност и със сигурност не е редно да бъде подлагана просто на „ремонт“. Такава сграда трябва да бъде внимателно анализирана и осмислена и чак след това – променяна. С предлагания в момента ремонт именно нейната комплексна архитектурна ценност е застрашена от заличаване.

Ето защо обществените реакции са важни.

Галерията в Търново, площадът в Карлово, летището в Русе

Обществото впрочем се скъсва да реагира при куп подобни случаи. Ето няколко само от последната една година – все на сгради и ансамбли, строени след 1944 г., които нямат официално статут като културно наследство.

През декември 2020 г. ремонтът на Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново възмути хората, когато осъзнаха, че оригиналната дървена дограма на сградата се сменя с бяло PVC по проект за енергийна ефективност. Сградата е една от важните реконструкции на късния соц, правена от архитект Никола Николов и открита в средата на 80-те години. Направиха се петиция и обществени дискусии, местната власт влезе в обяснения, но в крайна сметка ремонтът беше успешно приключен в началото на септември т.г. Дограмата, разбира се, беше сменена, но поне камъкът по фасадата на търновската галерия остана (в интерес на истината, ремонтът тук изобщо не предвиждаше поставяне на външна топлоизолация – за разлика от проекта за театър „София“).

В средата на юли 2021 г. граждани в Карлово протестираха срещу планираната реконструкция на централния площад „20 юли“, открит в края на 80-те години на ХХ век. Те оспорваха събарянето на сцената, както и подмяната на оригиналната каменна настилка с бетонна.

От януари 2021 г. архитекти и експертни организации, като „ДОКОМОМО България“ (част от международната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение), се опитват да спасят приемната сграда на летището в с. Щръклево до Русе от събаряне или пагубен ремонт. Сградата е ярък пример за български следвоенен модернизъм, дело на местния архитект Йордан Бояджиев.



Още примери от Видин, Кюстендил и Варна

Какво може да се направи и как, ако винаги вече е късно и винаги има задействана някоя обществена поръчка за инженеринг, финансирана по европейска програма и защитена от куп процедури? Посоката, разбира се, е една.

Ново архитектурно наследство

Театър „София“ е един от 20-те финални обекта в проекта „Ново архитектурно наследство“, чието начало беше поставено от общинското предприятие „Софияплан“ през 2020 г. в партньорство с Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ и „ИКОМОС България“. Проектът цели да открои ценни образци на българската архитектура, построени в София след Втората световна война и притежаващи потенциал за културно наследство.

Първоначалният дълъг списък с потенциални „кандидати“ за статут надвишаваше 120 обекта, които след прилагане на система от критерии за селекция бяха редуцирани до 20. Театър „София“ е класиран на челното трето място, веднага след резиденция „Бояна“ и хотел „Витоша“ („Ню Отани“, впоследствие „Кемпински“ и „Маринела“). Именно тези 20 обекта са предложени за конкретна защита като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство.

Дали статутът за културно наследство ще спаси тези сгради – тепърва предстои да видим. Но това е най-големият масив от фишове за защита на образци от най-новата ни архитектурна история, внасян някога в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).





Трябва да се има предвид едно. Периодът на централизирано строителство променя драстично голяма част от българската обитаема среда. Така именно архитектурата от периода на социализма формира облика на повечето публични пространства в България и произвежда сериозна част от застроената среда и до днес. Всички тези музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и

някак си все още далеч от патината на „истинското“ наследство –

като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например. Ето защо, бидейки „по-нови“, те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени от необратими реконструкции. През последните години, с усилията за масово усвояване на евросредства и принципно резонния устрем към енергоефективни решения и достъпна среда, те са подложени на безжалостни ремонти, които унищожават естествени материали, модернистични пространства, ценни детайли и ги унифицират с един и същ набор от евтини системни ремонтни решения.

За финал

„Новият европейски Баухаус“ е набираща популярност инициатива на Европейския съюз, която цели да предложи модел на устойчиво архитектурно бъдеще, съчетаващо иновативност, отговорност към околната среда, социална ангажираност и локално занаятчийство. Какво общо има тази лъскава и все още неясна европейска инициатива със столичния театър „София?

Проблемът на всички гореспоменати сгради и пространства, в т.ч. и на театър „София“, е, че не притежават този официален статут на културно наследство, който да върви заедно с анализ на ценността, предписания и режими за опазване, ограничаващи неадекватни съвременни намеси. Във времена на климатични промени и нови приоритети нормално е архитектурата да се промени. Неуместни стават огромните сгради с бетонни конструкции и чутовен въглероден отпечатък. Но също толкова неуместно става и събарянето им.

Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. И всички трябва да сме наясно, че, да, за съжаление, повече няма да можем да правим сгради от видим бетон, сгради с огромни, трудни за отопляване вътрешни пространства или сгради – „пространствени експерименти“, които не отговарят на нито един от съвременните стандарти за енергоефективност. Затова толкова по-важно е да пазим, докато е време, онези, които вече са построени и си струват. Те са част от една друга цивилизация.

А за здания като театър „София“ трябва да се правят проекти за консервация и реставрация. Не за ремонт.

Забележка: Авторката е ангажирана от години в изучаването и опазването на българската архитектура след Втората световна война, съответно е пределно наясно със своята пристрастност. Тя е част от екипа на проекта „Ново архитектурно наследство“, член и секретар е на „ДОКОМОМО България“ и преподава история на българската следвоенна архитектура в УАСГ. В този текст са използвани данни от предварителната оценка за предоставяне на статут на недвижима културна ценност за обект театър „София“, с автори Анета Василева, Емилия Кълева, Виктория Димитрова и Ива Хасъмска, изготвен в рамките на проекта „Ново архитектурно наследство“.
Заглавна снимка: © Арх. Виктория Димитрова

Източник

Защо толкова малко ваксинирани? Пет хипотези

Post Syndicated from Станислав Додов original https://toest.bg/zashto-tolkova-malko-vaksinirani-pet-hipotezi/

През последните месеци ваксините срещу COVID-19 вероятно могат да се класират като обществена тема номер едно в България. Въпросите за това при какви условия, колко и кои хора искат или не искат, трябва или не трябва да се ваксинират, тънат в жесток хаос от мнения, провокации и противоречива информация. Традиционно доверието във ваксините в Европа е по-ниско спрямо това в други части на света…

Източник

Как работи дезинформацията

Post Syndicated from original https://toest.bg/kak-raboti-dezinformatsiyata/

Зад сложния сюжет на филма „Генезис“ (Inception) има една простичка, но въздействаща идея. Успееш ли незабелязано да посееш зрънце на съмнение (или нова идея), то може да завземе съзнанието и да промени възгледите и поведението на хората. За да подейства истински, е нужно едно: човек да възприеме идеята като своя. Инфодемията действа по много сходен начин. И затова е толкова опасна.

Източник

Президент на всички българи. Парламентарно представен

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezident-na-vsichki-bulgari-parlamentarno-predstaven/

Всички обичат Румен Радев. Или почти всички. В навечерието на почти безалтернативните президентски избори изглежда, че настоящият държавен глава ще спечели втория си мандат по-лесно от игра на белот. Срещу него ще играе съперникът му от партия ГЕРБ (негови противници) – „няма да е политическа фигура и ще е мъж“. „Демократична България“ (негови съмишленици) също ще издигнат кандидат – недотам…

Източник

„Бременните не трябва да бъдат ваксинирани.“ Така ли е в действителност?

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://toest.bg/bremennite-ne-tryabva-da-budat-vaksinirani-taka-li-e/

Бременните не трябва да бъдат ваксинирани. Жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността. Това гласят препоръките на Експертния съвет по акушерство и гинекология към Министерството на здравеопазването от 18 февруари до 13 август 2021 г. Извадките не са лаконични – цялата препоръка се състои от три точки и точно четири изречения.

Източник

Тънкият лед на преговорите се напука

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tunkiyat-led-na-pregovorite-se-napuka/

Лятната жега e почти 40-градусова. Откъм полето на политиката чуваме как се напуква тънкият лед на преговорите за правителство. В това представление първите редове вече са откупени от Бойко Борисов и ГЕРБ, които чакат в процепите да изпопадат преговарящо-разговарящите – и тогава бурно да ръкопляскат. Случи ли се, в ледените води ще се сгромолясат и трите „партии на промяната“ – победителката на…

Източник

Големият разговор не е за Гешев

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/golemiyat-razgovor-ne-e-za-geshev/

Какво да се прави с каскета на Иван Гешев и човека под него, не е въпрос на правосъдната система. Политически въпрос е, с всички произтичащи от това споразумения, в т.ч. и исторически компромис, който може да се наложи. В новия парламент има реални шансове най-сетне да се случи истинска, а не половинчата, като онази от 2015 г., съдебна реформа. Изглеждаше химера, но всъщност ѝ дойде времето.

Източник

Илинденско-Преображенско правителство

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ilindensko-preobrazhensko-pravitelstvo/

Единственото сигурно за новото правителство е, че ще го има. Още не знаем кога – и кой ще е министър-председателят, но ще го научим в първите дни на август. Няма да е партиен лидер. Никой не предсказва „дълъг живот“ на бъдещия кабинет, но и не врачуват колко ще е къс. Независимо обаче дали ще управлява няколко месеца, година или повече, коефициентът на полезно действие на 98-мото българско…

Източник

Как (не) се боледува и умира по клинична пътека

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kak-ne-se-boleduva-i-umira-po-klinichna-pateka/

Скандалът между служебния здравен министър Стойчо Кацаров и лекари от болницата за спешна помощ „Пирогов“ раздели общественото мнение на две. Да припомним накратко за какво става дума. Здравният министър уволни директора на „Пирогов“ Асен Балтов малко повече от месец след като Министерството на здравеопазването изнесе информация за стотици „фалшиви хоспитализации“. Става дума за пациенти…

Източник

Бъдещето на Пловдив – между бетонни кутийки и град за хората

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/budeshteto-na-plovdiv/

Повечето хора нямат представа какво е значението на термина „общ устройствен план“ (ОУП) и по какъв начин този стратегически документ влияе върху развитието на дадено населено място. По подобен начин въпросът дали е разумно Общината да тегли заем, за да финансира инфраструктурни, социални или културни инициативи, и по какви критерии да бъдат избрани обектите, остава извън полезрението на…

Източник

Жътва е сега. Дей Караджата…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/zhutva-e-sega-dey-karadzhata/

Когато всички в България, гласували и негласували, очакват Промяна от победителя в изборите, недопустимо е кандидатът за премиер да е бил министър в две бивши правителства. Не само от имиджова гледна точка, но и от тази на политическата логика е необходим нов човек, който да символизира тази промяна, да бъде неин флагман. Така, както с енергичните си действия по вадене на скелети от управлението…

Източник

Наистина ли се отървахме от национализма?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/naistina-li-se-oturvahme-ot-natsionalizma/

След предсрочните избори на 11 юли мнозина въздъхнаха с облекчение – във втори пореден парламент няма да има националистически партии. Дори животът на 46-тото Народно събрание да се окаже не по-дълъг от този на 45-тото, на пръв поглед резултатите очертават поне три важни тенденции. Първата е, че за крайнодесните ни партии две плюс две очевидно е по-малко от четири. С други думи…

Източник

Големите губещи на последните избори

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/golemite-gubeshti-na-poslednite-izbori/

България е в политическа криза, която имаше риск се задълбочи, ако Слави Трифонов беше внесъл проекта си за кабинет с премиер Николай Василев в новото Народно събрание. С начина, по който го обяви – в първия ден след изборите, още преди ЦИК да се е произнесла окончателно кой е победителят с първо право да състави правителство – лидерът на „Има такъв народ“ принизи политиката до шоу.

Източник

Единствени в ЕС българските лидери не са обявили дали са ваксинирани срещу COVID-19

Post Syndicated from Иван Радев original https://toest.bg/bg-leaders-vaccine-covid-19/

За шест месеца – от декември 2020 г. до юни 2021 г. – лидерите на всички страни от Европейския съюз обявиха, че са се ваксинирали срещу COVID-19. На всички без една. България. За разлика от европейските си колеги, президентът Румен Радев още не се е решил да предприеме тази стъпка. Поне не публично. Същото важи и за бившия министър-председател Бойко Борисов, както и за служебния премиер Стефан…

Източник

Числото е 121

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/chisloto-e-121/

Демокрацията се крепи на събиране и изваждане. Освен на стълбове като правова държава, пазарна икономика и свободни медии. Ако СДС бяха спечелили абсолютно мнозинство на изборите през 1991 г., а не 110 депутатски мандата, нямаше да имат нужда от подкрепата на ДПС – и ДПС нямаше да им забият нож в гърба, сваляйки правителството на Филип Димитров. А може би щяха, но щеше да изисква повече усилия.

Източник

Мантрата за 120 000 гласа за ДПС от Турция

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/izbori-july2021-glasove-turtsiya/

Почти двойното увеличаване на секциите в чужбина за извънредните парламентарни избори на 11 юли т.г. предизвика бурната реакция на националистите, които се самоопределят като единствените патриоти в България. Но техният гняв не е насочен срещу откриването на 135-те секции във Великобритания или 116-те в Германия, а е фокусиран върху 121-та секции в съседна Турция. На последните редовни избори на 4…

Източник