Tag Archives: мнение

Бедна Караянчева, да беше дала килимите в музея на соца!

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bedna-karayancheva/

Преди близо 40 години във фоайето на кърджалийския театър нямаше папрат и филодендрон до бюст на Димитър Димов, както е сега – като в канцелария от соца.

Помня, защото бях 16-годишна и два пъти седмично актьорът Ибиш Орханов водеше курсове по актьорско майсторство. Забавно – голямата сцена беше наша, а Ибиш, този талантлив човек, цар на внезапните превъплъщения, ни учеше на етюди и разни трикове. Имаше дарбата да показва как. Жалко, че освен ролята на Джипси във „Всичко е любов“ и няколко по-незначителни, българското кино и театър го изгубиха. До ден днешен не съм сигурна той ли беше на една сергия на Женския пазар през 90-те…

От театъра обаче взехме прожектори за един спектакъл, който правихме с най-големите навитаци от моя клас. Наричаше се „Обетованата земя на слънчогледите“, по стихове на битниците, Петя Дубарова, Уолт Уитман и музика на „Пинк Флойд“.

Истинският културен център на Кърджали обаче беше Домът на културата – на гласовете на оперетата там се възхищаваше Видин Даскалов, имаше отдадени на изкуството хора като диригента на младежкия струнен оркестър Петър Филипов, на танцовия състав – Тодор Момчилов, Иво Папазов е излязъл оттук… Но от години и Домът на културата, и театърът имат нужда от хора с енергия, от повече средства, от декори. Не и от килими…

Когато отглеждаш верноподаници

… Въпреки това председателката на парламента Цвета Караянчева, за която Кърджали е не просто избирателен район, а и място, където е отраснала и основала ГЕРБ, дари килимите на Театрално-музикалния център по случай 60-годишнината му. Така се нарича театърът, тъй като обединява и куклено изкуство, и музикална сцена. Ако директорът Гълъб Бочуков не ѝ беше благодарил публично за постелките трета употреба, никой нямаше да разбере. Но така става, когато отглеждаш верноподаници, а не граждани. Никога не знаеш дали няма да те лекьосат мазно, когато се наведат ниско.

Директорът на театър „Димитър Димов“ в Кърджали обаче благодари – не иронично, както първоначално се усъмниха някои, а съвсем истински. „Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър“, пише до 44-тия парламент Бочуков.

Актьорът заема поста директор през ноември 2016 г., след няколко конкурса. По онова време Министерството на културата се оглавява от скулптора Вежди Рашидов, родом от Кърджали. (Музикалната сцена носи името на неговата майка – известната изпълнителка на турски фолклор Кадрие Лятифова.) Бочуков явно споделя възгледите на ГЕРБ за изкуството, след като на местните избори през 2011 г. е поставен на 19-то място в общинската листа на партията в Кърджали.

Пошлотията се сгъсти, когато ръководството на театъра, засегнато от коментарите, обясни, че всъщност само̀ е поискало килимите, а Караянчева съдействала. Излиза, че Гълъб Бочуков и компания са замаскирали належащата си нужда като дарителски жест – и публично благодарят за него. Двойна измама. Хем измолили килимчета, хем се подмазали на когото трябва.

bTV показа килимите, тъпкани от хиляди подметки в Министерския съвет и в парламента – с петна, с оръфани ресни, някои от 70-те години на миналия век. Трета употреба за „духа, който властва над материята“ (цитат от Караянчева от поздравителния адрес) е вулгарно. Контрапунктът между високите слова за културата и подаяния във вид на непотребни килими е поразителен. Поне показва къде стои културата в йерархията на потребностите на председателката на българския парламент.

Съдейки по поздравлението – някъде в етера.

… Животът ни е пълен със срещи и сбогувания, със заклинания и откровения, с утопии и мечти. А на сцената те оживяват и узряват, придобиват форма и цвят и изпълват сетивата ни с наслада. Няма друго тайнство, което да ни прави по-добри, по-искрени, по-прозрачни от светлината.

Тези писмена имат висока степен на релевантност към перлите и по-модерния имидж на г-жа Караянчева – къса прическа, елегантни дрехи, но звучат като реклама на холистичен център. Измежду тях е цамбурнат цитат от Ницше, в духа на високите лайфстайл традиции, санким „вие нас за какви ни мислите…“: „Изкуството, според Ницше, ни е дадено, за да не ни убие реалността.“ Всъщност не е реалността, а истината: Wir haben die Kunst, damit wir nicht an der Wahrheit zugrunde gehen. Но така е, когато не се търси оригиналният източник, а се заемат мъдри мисли нейде от интернет.

Да ги осмеем, не да се присмеем

В нормална държава Караянчева и подобните ѝ биха били герои в сатирично шоу – жанр, на който традиционните медии в България са обърнали гръб. Не слагаме в сметката дребните закачки в „Шоуто на Цитиридис“, нито вербалната агресия на някои журналисти, нито езика на омразата в други предавания. Тази липса на остра публицистика на ръба на добрия тон – своенравна, непокорна и критична не по поръчка – запълват карикатуристите, колажите, постовете в социалните мрежи – като на пиар експерта Радослав Бимбалов, посъветвал Караянчева да дари и старите тоалетни чинии от парламента.

(Сещам се, че един таксиметров шофьор ми разказваше как в първите години на Прехода събирал с приятел от Белгия използвани тоалетни чинии и ги продавал тутакси в България. „Качествен фаянс – и добре измити…“)

В творбата си „За простотията“ Радичков пише за едни педя човечета с простотия, голяма колкото черква, но също, че „по-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него“. Хубаво ще гледа, ама дали ще я види.

Точно преди случката с дарените килими се появи видеото от Лом, където Цвета Караянчева по каруцарски – но с перли на врата – кастри от микрофона протестиращите в София: „Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе!“ По-късно се опита да извини поведението си с аргумента, че това е партийна сбирка и всички правят така. България е парламентарна република и Караянчева заема най-високия пост в нея – извинението не се приема. Лидерът на управляващата партия може да си позволи такова поведение, председателят на парламента – не.

Няма обективни критерии, по които да бъде измерен персоналният принос на Караянчева за ниския рейтинг на парламента. Ще се изразим политкоректно – никак не е за подценяване. Проблемът не е в нейната непригодност. Предишните председатели на Народното събрание, излъчени от ГЕРБ – Цецка Цачева и Димитър Главчев, също не се отличаваха с кой знае каква компетентност, стил, интелект, но поне пазеха институцията с поведението си. Няколко случки – и грубата цинична фраза за Караянчева, изречена от началника на ГЕРБ в онзи запис, са достатъчни, за да сринат всеки имидж. След тази фраза, както видяхме, тя избра Партията пред достойнството си.

Ако ГЕРБ обаче са тръгнали да даряват употребяван държавен инвентар, да питаме: а нощните шкафчета от резиденция „Бояна“ кога?

Заглавна снимка: Цвета Караянчева председателства Десетата сесия на 44-тото Народно събрание в новата пленарна зала, 2 септември 2020 г. Източник: parliament.bg

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Жокерът Слави

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/jokerut-slavi/

В началото на седмицата Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи и председател на младежката организация на ГЕРБ, сътвори буря в чаша с вода, като поиска оставката на Иво Христов – депутат от гражданската квота на БСП.

Поводът за скандала беше интервю на Христов пред bTV, в което той определи като „очарователна“ тази черта на българския народ „да гласува за поредния спасител, без да знае какво има вътре като съдържание“. „Както сме го подкарали, нас преди 30 и кусур години ни управляваше Тато, след това дойде Командира, след това Дедо, след това Баце. Следващият пак трябва да бъде някакъв такъв – родителски надзор да осъществява над инфантилното българско население“, коментира той личния рейтинг на шоумена Слави Трифонов и мястото, което социолозите отреждат на неговата партия „Има такъв народ“.

Коментарът на Иво Христов, който в повечето случаи говори публично по-скоро като анализатор, съвсем не е обиден за народа ни, макар да звучи в известна степен политически некоректно от устата на един народен представител. Ще бъде обаче лицемерно и невярно да се твърди, че целокупното българско население има някакво ниво на политическа култура, което му позволява да прави т.нар. информиран избор, когато дойде време да отиде до урните. Обратно, мнозинството избира лидерите си емоционално и само хора с развито гражданско съзнание се интересуват от програмите, идеите и политиките, които предлагат партиите у нас.

Но така се гласува не само в България.

Сигурно за мнозина изборът на милиардера и телевизионен водещ на шоуто „Стажантът“ Доналд Тръмп за президент на САЩ е бил инфантилен. Това трябва ли да обиди нацията със самосъзнанието на най-великата в света? Други биха казали, че преобладаващата част от американците са искали да спрат войните, които САЩ водеше в различни точки по света, затова са предпочели един наглед неуравновесен и неподходящ за Белия дом човек.

В историята има немалко случаи, в които актьори и шоумени влизат в политиката и заемат най-високи постове в държавната йерархия. Преди Тръмп холивудският актьор Роналд Рейгън стана президент на САЩ. През 2016 г. телевизионният комик Джими Моралес беше избран за президент на Гватемала с обещанието да се пребори с корупцията. Към списъка с комици, направили политическа кариера, може да се прибавят имената на Володимир Зеленски – настоящия президент на Украйна, и на Марян Шарец, който не успя да стане президент на Словения през 2017 г., но оглави коалиционен кабинет през 2018 г. Популисткото движение „Пет звезди“ в Италия, участвало в две правителства, също беше създадено от актьор – Бепе Грило, според когото „най-голямата измама на политиката е да ни кара да мислим, че политиците служат за нещо“.

Но да се върнем в България.

Дали очакването на поредния спасител е очарователна черта на народа ни, може да се спори. Но е сигурно, че той търси нови лица на българския политически тезгях – все едно какви, важното е да не са старите партийни муцуни. Затова странното на пръв поглед изключително високо обществено доверие към Слави Трифонов и позиционирането на партията му след ГЕРБ и БСП, отчетени през септември от социологическата агенция „Алфа Рисърч“ като моментни обществени нагласи, може да се окажат тенденция, която да се запази и до изборите, без значение дали ще бъдат предсрочни, или редовни. А обяснението за тази тенденция можем да открием в изявлението на Марян Шарец, направено след първия тур на президентските избори в Словения през 2017 г.: „Ние постигнахме много добър резултат, защото започнахме от нулата.“

„Има такъв народ“ също започна от нулата. Партията на Слави Трифонов беше регистрирана след промяната на първоначалното ѝ име „Няма такава държава“, отхвърлено от съда. Тя не се позиционира в никоя част от политическия спектър, едва ли ще създава структури в страната и ще води организационен живот, подобно на класическите партии.

Нейната трибуна е 7/8 TV,

която прави абсолютно излишни предизборни обиколки из страната и срещи с избиратели, а предавания като „Вечерното шоу на Слави Трифонов“, „Шоуто на сценаристите“, „Студио Хъ“ и техните Facebook страници всъщност заместват традиционната политическа реклама. А един голям концерт на Дългия (стар прякор на Трифонов) и на неговия „Ку-Ку бенд“ на финала на кампанията ще подгрее техните фенове и ще ги екзалтира да отидат до избирателните секции.

Макар и доста поовехтяло към края си, „Шоуто на Слави“ успя да се задържи цели 19 години в ефира на bTV. Неговият създател и водещ обаче остаря в него, поизхаби се и харизмата му залиня. А интервюто му с премиера Борисов в края на ноември 2018 г. може спокойно да се нарече своеобразно политическо харакири, което Трифонов си направи пред очите на многохилядната си публика. Политическо, защото референдумът, проведен заедно с президентските избори през ноември 2016 г. по инициатива на шоумена и сценаристите му, си беше трамплин за политическа кариера. И макар да не успя да прескочи заложената в закона бариера от 51% от имащите право на глас избиратели в България, за да стане вотът задължителен, плебисцитът имаше силен отзвук в обществото.

През трите летни месеца на национални протести срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев

„Има такъв народ“ не бе сред политическите сили, които участваха в организирането и провеждането на всекидневните акции в столицата и страната

и в т.нар. Велики народни въстания. Темата обаче присъстваше – пряко или косвено в различните предавания на 7/8 TV. След обявените резултати на агенция „Алфа Рисърч“ някои медии поискаха да разберат с каква политическа програма и идеи ще се яви партията на Слави Трифонов на предстоящите парламентарни избори.

Пред БНР зам.-председателят на партията Тошко Йорданов коментира, че те няма да отстъпят от своите искания, завени в референдума – за мажоритарни избори в два тура, за намаляване на субсидията на партиите на 1 лв. и за електронно дистанционно гласуване: „Българският народ заяви ясно, че иска да се случат тези неща, затова направихме политическа партия. Отиваме на тези избори, за да реализираме тези три точки от референдума и те да станат закон.“

Според Йорданов „Има такъв народ“ няма да се коалира с трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС и няма да се самоопределя като лява или дясна, защото тази координатна система е остаряла. Той добави, уж в кръга на шегата, че партията им е „отгоре – над всички“. Сценаристът беше лаконичен и ясен и заяви, че в партията вярват само на международни агенции, които измерват обществените нагласи.

Тук следват важни въпроси и те не са към Трифонов и сценаристите му, а към феновете на шоумена, които са заявили готовност да го подкрепят на парламентарните избори:

Струва ли си да се създава партия с толкова кратка политическа перспектива

и какво ще правят от „Има такъв народ“ след изпълнението на тези три искания, залегнали в референдума? И още: дали на някого от многобройните почитатели на комика, който все по-трудно може да разсмее някого, му е минавало през ума, че Трифонов може да се окаже поредният жокер в следващите избори – и на кого му хрумна идеята да хвърли шоумена в политиката?

Заглавна снимка: Стопкадър от концерта на Слави Трифонов и „Ку-Ку Бенд“ „Има такъв народ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Възраждане на руската доктрина за България

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/vuzrazhdane-na-ruskata-doktrina-za-bulgaria/

В България се обсъжда възможността за създаването на нова проруска партия. Новината за политическия проект на Николай Малинов научихме първо от агенция ТАСС в Деня на независимостта, което ѝ придава допълнителен нюанс. А в първите коментари бъдещата партия бе определена като „пропутинска“ и „прокремълска“.

Основания за това, разбира се, има.

Точно преди година лидерът на Движение „Русофили“ бе обвинен от българската прокуратура в шпионаж в полза на Русия, беше му наложена мярка „парична гаранция“ в размер на 50 000 лв. и му беше забранено да напуска страната. Въпреки това през октомври 2019 г. съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов разреши на Малинов да пътува до Русия, за да получи лично от президента Владимир Путин орден „Дружба“ за „принос в укрепване на единството на руската нация“. А руското Външно министерство със заплашителен тон предупреди българските власти да се въздържат от стъпки, които могат да поставят под въпрос положителната динамика на двустранните отношения.

Тогава София преглътна този тон, но реакцията от страна на САЩ не закъсня, при това безпрецедентна. В специално изявление държавният секретар Майк Помпео обяви, че съдия Миталов е първият български служител, санкциониран от Щатите за участие в корупция, въпреки че у нас той никога не е бил разследван за подобни обвинения. Единственият аргумент на Държавния департамент бе, че „в качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България“.

Дали американските служби са разполагали с повече информация за подобно сериозно обвинение? И дали тя е била предоставена на българските партньорски служби?

Шпионската сага с руски дипломати продължава и до днес, а скандалът с Малинов бе коментиран надълго и нашироко в българските медии. Той бе и сред темите, обсъждани по време на посещението на Сотир Цацаров и Иван Гешев през октомври 2019 г. в САЩ. Но и до днес държавното обвинение мълчи за хода на разследването срещу председателя на Движение „Русофили“. Когато скандалът бе във фокуса на медийното внимание, бяха осветени връзките на Малинов с генерал Леонид Решетников и с руския олигарх Константин Малофеев. Отношенията си с тях лидерът на „Русофили“ не само не отрече, а ги определи като приятелски. Пак тогава той обяви как ще изглежда неговият бъдещ политически проект, както и с какви средства ще реализира целите му.

Доклад на Центъра за изследване на демокрацията, представен през януари т.г. във Вашингтон, разкрива механизмите за руско влияние в страни от Централна и Източна Европа след 2014 г. Според анализа

Русия е създала непрозрачна мрежа от икономически и политически връзки с местни олигархично-политически елити в региона,

които Кремъл използва за влияние и пряко вмешателство в националната политика на държавите. И резултатите от завършилите наскоро парламентарни избори в Черна гора са пример за това.

Москва не е спирала да работи за промяна и на евро-атлантическата ориентация на България, но след влизането ни в чакалнята на еврозоната Путин е на път да изгуби геополитическата битка в нашата част от Балканите. За него вече не е достатъчна подкрепата на периферни партии като „Атака“, АБВ или „Възраждане“, нито тази на системни партии като БСП и ДПС, които лансират руските енергийни проекти и икономически интереси в България, но като част от големите политически фракции в Европейския парламент са принудени за защитават прозападната и атлантическата ориентация на страната ни.

Руският президент не може да разчита в онази степен, в която си е представял, и на Румен Радев, който не успя да осуети дори сделката за американските изтребители. Затова е решил да играе с открити карти и да заложи на политическия проект на Николай Малинов, зад който прозират сенките на Решетников, Малофеев и Александър Дугин – идеолога на неоевразийското движение, което събира голяма подкрепа в съвременна Русия.

В ефира на bTV Малинов заяви, че

новата партия ще се нарича „Възраждане на отечеството“. Оказа се обаче, че в Регистъра на политическите партии формация със същото име съществува.

Тя е регистрирана от Софийския градски съд на 11 февруари 2010 г. с фирмено дело 606/2009 г. Най-вероятно Малинов ще използва нейната регистрация, като извърши само промени в устава и ръководството на партията.

Дали тя ще успее да се яви на изборите и да намери място в следващото Народно събрание, е твърде рано да се прогнозира. Но ако този пропутински политически проект е консултиран с важните фигури на българското задкулисие, изглежда вероятно той да бъде успешен. А това ще доведе до преформатиране на политическото пространство и до колизии между партии, които ще се борят за един и същи електорат. Без значение дали се самоопределят като леви, десни, или центристки, те ще трябва да препотвърдят ясно своята позиция по отношение на геополитическата ориентация на България. За някои това може да бъде свързано със загуба на част от идентичността им, а оттам и със загуба на избиратели, за други може да доведе до вътрешни битки.

Освен сред русофилските среди у нас, проруският проект ще търси поддръжници и сред увеличаващите се евроскептици

заради кражбата на милионите от еврофондовете и за това, че България продължава да е най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. Българите са гневни и заради безразличието на ЕК и на лидерите на европейските държави към протестите срещу корумпираната върхушка у нас, олицетворена от Борисов и Гешев.

„Възраждане на отечеството“ ще прокламира славянската идея, близостта в езиците и културата ни, ще разчита на исторически митологеми и особено на православието. Под натиска на руския патриарх, който подхранва избуялите руски имперски амбиции, българският клир ще проповядва близостта на двата православни народа, които трябва да поддържат братските си връзки и чувства.

Ако партията на Николай Малинов стане център на политически формации, гравитиращи около идеята за промяна на геополитическата ориентация на България, то

изглежда логично да има и обединение на партиите, изповядващи евро-атлантическите ценности.

В този контекст заявеното от Цветан Цветанов намерение да обедини дясното в България може да не звучи толкова самонадеяно и в известна степен смехотворно, както днес. Може да се окаже, че САЩ са очаквали подобно развитие на политическия процес у нас и отговарят на проекта на Николай Малинов с проекта на Цветан Цветанов, приел американската доктрина за България. Така че без някой да е подозирал, в следващото Народно събрание може да възникне необходимостта да се създават коалиции по тази разделителна линия.

И тогава няма да бъде изненада за никого, ако се окаже, че „Републиканци за България“, „Демократична България“, ГЕРБ и други партии трябва да си партнират, колкото и абсурдна да изглежда днес тази хипотеза. Защото партиите от другата страна на тази разделителна линия ще се опитат да отворят отново дебати по важни теми като членството ни в НАТО или приемането на еврото, за да ни отклонят от сегашната ни геополитическа орбита с всякакви средства. Това ще постави бъдещето на страната ни на карта. И тогава ще трябва да се направи избор – най-важният за няколко поколения българи напред.

Заглавна снимка: Награждаването на Николай Малинов с орден „Дружба“ от руския президент Владимир Путин, 4 ноември 2019 г. Източник: kremlin.ru / Wikipedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Окопната война на Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/okopnata-voyna-na-borisov/

Окопна война. Изглежда, че в тази фаза навлиза противостоенето между власт и граждани в България: властта се опитва да изрови по-дълбоки траншеи, за да се укрие, а протестиращите не напускат „Триъгълника на властта“ – площада, рамкиран от Президентството, Министерския съвет, а отскоро и Народното събрание. Второто „Велико народно въстание“ се оказа на 64-тия ден от протестите и за разлика от първото „въстание“ на 2 септември, не се окървави, а премина спокойно и без ексцесии, с изпълнен с хора площад.

Въстанията – известно е от историята – не приключват за ден.

А „авторитарните режими не се предават без кръв и бой“, както пише политологът Арцьом Шрайбман в анализ за Беларус, публикуван от Московския център „Карнеги“. Манипулациите и репресиите, извършени от режима на беларуския президент Александър Лукашенко преди изборите с цел сплашване на опонентите и победа, както и „затварянето на всички клапани, през които да излезе протестната енергия“, в един момент я накараха „да излезе със силата на взрив“, коментира Шрайбман.

Европейският дневен ред

България не е Беларус. И ако протестите там са сред най-значимите (по определения на анализатори) събития в постсъветското пространство и дори влязоха в дневния ред на ЕС, българските не успяха. Европейски дипломати дори изразиха подкрепа за протестиращите беларуси, посещавайки носителката на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич в дома ѝ. Независимо че Беларус не е член на Общността. Независимо и че продължаващите трети месец протести в България с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев бяха отразени от авторитетни западни медии, разкривайки причините за недоволството –

ширеща се корупция, олигархични зависимости в съдебната система, овладени медии.

И в последната оценка на инвестиционния климат в България, изготвена от Държавния департамент на САЩ, се акцентира върху ендемичната корупция (особено в инфраструктурата и енергийния сектор), проблемите с върховенството на правото, бюрокрацията. Европейските фондове, от които България се възползва от 2007 г. насам, са послужили за облагодетелстване на една определена клика, но не и за съществено подобряване на условията и качеството на живот на българските граждани, за да ги доближат до средните нива в ЕС. Те все така са най-бедните, а нацията – най-бързо топящата се.

В Брюксел са напрегнати от растящото напрежение между Турция и Гърция заради газовите сондажи в Средиземноморието, тема и на Срещата на върха на ЕС на 24–25 септември. Но дори и да не бяха, едва ли публично биха коментирали протестите в България. Благоразположението към Борисов, освен на принадлежността му към управляващото политическо семейство на ЕНП, се дължи и на

възможността да се използват добрите му контакти с турския президент Ердоган.

(Освен всичко на територията на Турция все така се намират над 3 милиона мигранти, макар че за първите 6 месеца на тази година броят на преминаващите турско-сирийската граница е намалял почти двойно спрямо същия период на миналата – от 19 812 на 10 257.)

„Следим внимателно…“

Но да припомним, че Брюксел не се намеси и когато в центъра на Прага миналото лято се събраха над 250 000 души с искане за оставка на чешкия премиер Андрей Бабиш заради обвинения в корупция. Нито пък при протестите в Унгария през юли, когато авторитарният режим на Виктор Орбан превзе и последната независима медия. Независимо че управления като тези на Бабиш, Борисов и Орбан разрушават ценности, базови за ЕС – свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, зачитане на човешкото достойнство и правата на човека. (На практика същото прави и режимът на Путин в Москва.)

Тези ценности имат основополагащото значение, но Съюзът не е предвидил ефективни процедури за действие при нарушаването им,

въпреки заложените в чл. 7 от Договора за ЕС. Примерите с Унгария и Полша го показаха. Дори и след твърде дългата процедура да бъде констатирано, че правовата държава е застрашена, налагането на санкции за която и да е страна членка на ЕС изисква единодушното решение на останалите. Подобен консенсус в ЕС, чиято консолидация днес е крехка и по-скоро ситуационна, не е възможен.

Разбира се, Европейската комисия „следи внимателно“ (типичен евробюрократски израз) процесите в страните членки. Така както следи от години и корупцията по високите етажи на властта в България, и безотчетността и безконтролността на главния прокурор. И продължава да следи, както се разбра от изявлението тази седмица на еврокомисарката по ценностите и прозрачността Вера Йоурова, бивша зам.-председателка на партията на Бабиш – АНО („Акция на недоволните граждани“).

„Европейската комисия не може да направи много, ако демокрацията не функционира добре нито „отгоре надолу“, нито „отдолу нагоре“.

Демонстрациите от последните месеци показват колко важно е за хората доброто управление, и ЕК следи внимателно случващото се“, заяви Йоурова на заседание на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Евродепутати социалисти и политически съперници на ЕНП я обвиниха в зависимости от Борисов заради „връзките му с част от влиятелните групи в този парламент и в ЕС изобщо“. Йоурова отхвърли обвиненията и заяви, че ЕК не е конституционен съд, не е прокурор, нито може да влезе в ролята на арбитър във вътрешнополитически план.

Бялото знаме

Въпросът за 1 милион долара, който си задават всички в България, е: ще успее ли Борисов да се задържи на власт, за да проведе и изборите? Срещу исканията за оставка, честни избори, работещи институции, нормалност и правов ред той вади проект за конституция, уволнява палячовци, които сам е назначил за (поредните) министри, и раздава парите на данъкоплатците. Обяви протестиращите за „мафия“, осигурявайки си алиби да не преговаря с тях. След като не показва желание за диалог, значи не се чувства слаб – така би могло да се тълкува поведението му. Но винаги съществува хипотезата, че когато се реши на такъв, ситуацията може да е променена и вече никой да не иска да преговаря с него.

Обяснимо е, че Бойко Борисов не иска да вдигне бялото знаме. От една страна, това ще навреди на ГЕРБ на следващите избори – и имиджово, и ако с организацията им се заеме служебно правителство. От друга, би било силен удар по егото му – да си отиде свален и низвергнат, вместо да обира лаврите като човека, управлявал най-дълго след кумира си Тодор Живков. Това упорство може да му струва скъпо. Ако „внимателните наблюдатели“ от ЕК решат, че Борисов вече вреди повече, отколкото помага. До този извод могат да стигнат и „наблюдатели“ в България, макар и поради други причинно-следствени връзки.

С кои от протестиращите обаче би могъл да влезе в диалог Борисов?

С „Отровното трио“, Мая Манолова, отец Дионисий, АБВ, Евролевицата и т.н.? БОЕЦ, „Демократична България“? Или с президента, който би могъл да е домакинът на такива преговори, не и страна по тях? Защото опитите на Румен Радев да бъде представен като Водача на „народа“, на „борците срещу мафията“, не са от полза за институционалността. С поведението си президентът не съдейства за излизане от настоящата криза на доверие към управляващите, а за нейната ескалация.

Очевидно е, че протестите предоставят сгоден случай на Радев хем да отмъсти за ударите, които понесе – разследвани съветници, подслушвани телефонни разговори, – хем да налее основите на предизборната си кампания догодина. Заради новия образ е жертвана, както изглежда, и „първата дама“. Дори когато излезе сред протестиращите с вдигнат юмрук, до него беше вицепрезидентката Илияна Йотова. Тишината около роклите на Десислава Радева, оттеглянето ѝ от активна дейност в социалните мрежи и публични прояви я направи невидима – на фона на енергичността ѝ в предишните години.

Ролята на Радев, откакто протестите влязоха в дневния ред на обществото, е дискусионна, освен че е хибридна.

Той хем играе действащ политик, хем обединител на отвратените от политическото. От една страна, изпълнява конституционните си задължения – налага вето на закони, договаря посланици, подписва укази, в т.ч. и за назначението на Иван Гешев за главен прокурор, от друга – нарича управляващите „мафия“ и с призива „Мутри, вън!“ иска оставките им, което не му е работа.

Известно е, че окопната война носи главно жертви, независимо колко смели са войниците, призовани да изскачат в атака от окопите. Борисов разчита на умората и изтощението на протестиращите, но копаейки траншеите си, да не вземе да се закопае сам.

Заглавна снимка: Стопкадър от последното излъчване на живо във Facebook профила на премиера Борисов. „Докато другите само говорят, ние работим“, казва той по време на инспекцията на строителната дейност на автомагистрала „Европа“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Не протестите ще съборят Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ne-protestite-shte-suboryat-borisov/

Кой хвърли ултраси срещу полицаи на 2 септември? Възможните отговори са само два: поръчали са ги тези, които са искали да компрометират протеста и протестиращите, като отвратят хората с агресията им, или тези, които са вярвали, че така „Великото народно въстание“ ще победи. Трета хипотеза – дошли са сами – не може да има, предвид публично известното за тези групи:

че са използвани като наказателни отряди заради крайната агресия и насилие, на които са способни.

Към момента всяко от първите две твърдения е вярно, докато не се появят безспорни аргументи за отхвърлянето на едното или другото. „Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.“ (Лука 8:17)

Тишина откъм футболните клубове

Показателно е, че три дни след 2 септември и ареста на десетина ултраси на големия протест, полицията още не е съобщила привърженици на кой футболен клуб са задържаните – „Левски“, ЦСКА или друг, а и никой от футболните клубове не се е разграничил публично от тях. Публикации в социалните мрежи обаче сочат, че е имало призиви към фенове на синия отбор да се включат във „въстанието“.

Но лидерите на професионалните фенклубове едва ли ще признаят за поръчките.

От агресията и насилието се разграничиха инициатори на протестите и подкрепящите ги, както и управляващите, посочени от първите като поръчители на провокациите. МВР пък се опита да защити служителите си, чийто отпор бе определен като „пасивен“ и „щадящ“. „Това, което се случва тук, е страшна свинщина. Не сме тук за това, опитваме се да го спрем“, цитират медии адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“, което е един от инициаторите на протеста.

Изявление направи и президентът Румен Радев: „… властта режисира провокации, които дадоха повод за масово и несъразмерно полицейско насилие над протестиращите и журналисти.“ Подобна теза изказаха и от БСП, а депутати от ГЕРБ я определиха като абсурдна, обявявайки, че „агитките са пратени от Васил Божков“.

Едно нещо е факт: от МВР публично обявиха, че са били наясно с готвените провокации.

Следователно е можело да ги предотвратят – или намалят до минимум, след като през януари т.г. успяха да го направят, привиквайки на „профилактична беседа“ шефове на „Левски-запад“. Така не се стигна до хвърляне на агитките срещу властта като реакция на тогавашния им собственик Васил Божков, на чийто хазартен бизнес беше сложен край.

Превенция сега очевидно не е имало. Стотина отявлени агресори, в т.ч. и с черни тениски на проруската партия „Възраждане“, „опаковаха“ медийния образ на протеста в деня, който трябваше да стане преломна точка.

Борисов – симптом на синдром

Парадоксално на пръв поглед, но не протестите ще съборят властта на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Борисов вече е паднал от власт и само астролози вярват в пълния му мандат. Протестиращите в чужбина българи и част от тези, които излизат по улиците на България обаче, искат не просто той да подаде оставка. Те искат нормалност на демокрацията, което означава

независими институции, свободни медии и върховенство на правото.

Означава също да не бъдат допуснати нови бойкоборисовци в управлението и други от харема на задкулисието. „Борисов–Пеевски–Доган“ или „Станишев–Пеевски–Доган“, това са все симптоми на един и същ синдром, една и съща патогенеза.

Този болестотворен процес позволява пред очите ни управляващи да купуват подкрепа за един или друг закон – дори подкрепа за промени в Конституцията на цената на плажна концесия, прокуратурата и МВР да работят като частни звена за поръчки, институциите да се лашкат между летаргия и принуда – и всички да остават ненаказани за тези деяния. Позволява на властта да накаже чрез акции на данъчните компания като „Хиполенд“, чийто собственик изрази подкрепа за протестите.

Фукляване и доминация на парвенюта, които налагат своята „оптимистична теория“ за просперитет и оцеляване, неизменно обвързана с тези-на-власт –

слугинажът не може да е стратегия и национален модел.

На този принцип обаче е подчинена и селекцията на кадри на високо и средно ниво в институциите. Лицата на протеста, които харесахме у нас и в чужбина, носят друг заряд и неговият смисъл е за рестарт на демокрацията, а не отново да бъдат приложени „ченгеджийските номера“ с подмяната ѝ от 1990 г. Това съвсем не е травматична памет за Прехода, това е реалността.

Големият въпрос е колко от българите в България са готови да гласуват и работят за система, която се основава не на „мой човек“, на прищевки, угодничество и зависимости, а на конкурентна среда и правов ред? Политическото представителство в един следващ парламент ще даде отговора.

Капацитетът (на) Радев

Внушенията, че служебен кабинет, назначен от президента Радев, е заплаха, нямат кой знае какви сериозни основания. Предвид ситуацията, в която ще действа, такъв кабинет ще е обект на особено внимание, а служебен кабинет на Радев не попречи на ГЕРБ да спечели изборите през 2017 г. Дали защото ДПС помогна на Радев да спечели президентските избори, дали защото половината министри са били на „Шиши“, както каза това лято премиерът Борисов…

Впрочем, ако предстои широк дебат за промени в Конституцията, защо да не се помисли за

нов прочит на институцията на президентството и евентуално отпадане на назначаваното от него служебно правителство

за 3 месеца? Ролята и мястото на президента с оглед на подобряване на качеството на българската демокрация не е въпрос за пренебрегване. Едва ли някой смята, че ролята на държавния глава трябва да се определя от степента на противопоставянето му на изпълнителната власт, както е сега. Политическата действителност в България показва също, че президентът често има фалшива самооценка за тази си роля.

В рамките на настоящия парламент обаче такъв дебат е неосъществим. Не само защото с отказите си БСП и ДПС торпилираха заветните 160 гласа, необходими за приемането на промените, внесени от ГЕРБ. (Но пък от ВМРО отново артикулираха увеличение на правомощията на президента, макар и не в широкия смисъл на президентска република, за каквато настояват от десетина години.) Предлаганият от ДПС вариант с „eкспертен кабинет“ също няма да се осъществи – както помним от Берово време, неговата експертност се свежда до осигуряване на порции на кръгове с мултиапетити.

Доверието е изчерпано, измериха го достатъчно социологически агенции. Не са измерили омразата, която става все по-силна, колкото повече властта втвърдява отпора. Това няма да доведе до нищо добро, смята социологът Андрей Райчев в коментар за БНР.

Така че протестите са успели. Нямат нужда от павета, винкели и пиротехника.

Нямат нужда и от бели дрехи, за което призоваха от „Отровното трио“ – тая режисура е за спортните мероприятия от соцвремена. (В бяло се обличат последователите на „Бялото братство“, когато играят паневритмия.) Нямат нужда и от военнолюбива реторика и радикални възгласи като „Ще ги пометем!“, „Да ги изметем!“ и пр.

Стига само хората да са наясно какво искат – и кого не искат.

Заглавна снимка: © Свилен Желев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кому е нужен „сламен“ кабинет

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/komu-e-nuzhen-slamen-kabinet/

Протестът на 2 септември, наречен „Великото народно въстание“, не успя да събори „Борисов 3“. От ГЕРБ заявиха, че престават да говорят за оставка на кабинета. И остават. Във властта. С „убедителния“ мотив, че в противен случай всяко следващо правителство може да бъде свалено с метеж, организиран от криминалния свят.

А „Великото народно въстание“ не успя по същите причини, по които не успя и Априлското – защото българите винаги са предпочитали сигурността пред свободата и спокойствието пред риска да изгубят я главата си, я хляба. Историята потвърди, че 150 години не стигат за промяна в особеностите на българския характер. Иначе 135-годишнината от Съединението на България можеше да посрещнем в друга атмосфера, а двойният празник да даде основание за нови изблици на гордост и самочувствие. Можеше, но вместо това

в нощта на 2 срещу 3 септември се оказахме на ръба на гражданска война,

а сблъсъците и окървавяването на протеста привлече вниманието на Европа към случващото се у нас.

Така е било и през 1876 г. Но ако тогава личности като Макгахан, Гладстоун, Уайлд и други са повдигнали за света завесата на зверствата, извършени с българското население, днес медиите предават събитията в реално време, а корупционните схеми, чрез които управляващите ограбват европейските фондове и българския бюджет и унищожават природата ни, са отдавна разкрити. Не може вечно да очакваме някой да ни се притече на помощ, но изпращането на писмо до Ангела Меркел от българските студенти в Германия е достатъчно показателен пример, че отново очакваме някой отвън да оправи държавата ни.

В навечерието на 6 септември на българските парламентаристи им се стори овехтяла и малка заседателната зала в Народното събрание, върху чиято фасада стои девизът „Съединението прави силата“, и избраха да законодателстват в бившия партиен дом. Каква ирония на съдбата! 30 години след началото на Прехода депутатите предпочетоха сградата, която емрачен символ на тоталитарния режим, запалена и опожарена през лятото на 1990 г.

Този избор издава истинското лице на това авторитарно управление, прикрито зад фасадна демокрация.

Чисто символично първото заседание в тази зала протече и приключи по начин, който не би могъл да се приема за добро орисване, макар и отсега да е ясно, че съставът на следващото Народно събрание ще бъде силно фрагментиран, а работата му – трудна и неефективна. Но дотогава ще станем свидетели на още много безпринципни договаряния, като тези за събирането на 120-те гласа за внасянето в парламента на проекта за нова конституция на България. От тях стана ясно, както казва народът, „кой кум, кой сват, кой на булката брат“ и лъсна политическото измекярство на партийни лидери, които бързо изтъргуваха подписите си, преди историята да ги прати в забвение.

Два месеца обществото е разфокусирано и объркано относно участието на определени олигарси в организирането на протестите срещу Борисов и Гешев, както и за това чии геостратегически интереси би обслужила една политическа дестабилизация на държавата половин година преди редовните парламентарни избори. Безспорно по-важният въпрос е вторият.

През май т.г., при традиционното поклонение в концлагера на остров Белене, Рамадан Рунтов(Куруджу), най-възрастният жив политически затворник с две присъди от комунистическия режим у нас заради съпротивата му срещу смяната на имената на мюсюлманите и резидент на турското разузнаване в онези години, заявява:

Ахмед Доган е руски агент. Още от едно време си го знаем. После го прикриха, нарочно го вкараха в затвора за един-два месеца там, колко стоя в затвора, за да получи доверие от хората, за да стане там днеска… И днеска си води руската политика.

Няколкоминутен запис от интервюто е качен в YouTube точно преди откриването на есенната сесия на Народното събрание и „Великото народно въстание“. Със сигурност съвпадението не е случайно и потвърждава отдавнашните съмнения на българите, че почетният председател на ДПС не е обикновен агент на Държавна сигурност. Пред други свои сънародници от Гоце-Делчевския край Рамадан Рунтов е споделял, че дори надзирателите в Старозагорския затвор са изпитвали неприязън към Доган, който не криел своята агентурна принадлежност и се държал надменно с тях по време на краткия си престой в отделението за политически затворници.

Ако приемем, че ДПС е троянски кон на Русия в България, някои акценти от речта на председателя на партията при откриването на новия парламентарен сезон заслужават внимание. Мустафа Карадайъ поиска от трибуната на Народното събрание оставките и на премиера Борисов, и на президента Радев. Като ги пакетира в едно и лансира идеята за антикризисно експертно правителство,

Доган всъщност предлага формула за смяна на кабинета „Борисов 3“ с друг по подобие на кабинета „Беров“, създаден от същата агентура.

През следващите почти две години управление на „сламения човек“, както наричаха проф. Любен Беров заради неговата зависимост от „Мултигруп“, корпорацията, свързана с руските интереси в страната, го използваше като параван за реализацията на корупционни схеми. ДПС и БСП си преразпределиха обществения ресурс, в страната настъпи хаос и се развихри гангстерска война между „застрахователи“, мутри и групировки, а населението обедня.

И днес, 26 години по-късно, ДПС се опитва да даде „зелена светлина“ за изпълнението на сценарий, свързан с руските енергийни проекти в региона. За Русия е изключително важно да бъде завършен газовия проект „Турски поток“ и да започне строителството на АЕЦ „Белене“, макар че за краткия период от половин година това ще бъде задача, невъзможна за изпълнение.

Един експертен кабинет обаче може да се опита да ускори работата по тези проекти,

които Борисов уж хем подкрепя, хем се ослушва как реагира Брюксел и дали няма да му спрат кранчето с парите.

Идеята за експертен кабинет като най-добър изход от политическата криза и кризата на легитимността лансира пред една национална телевизия в петък политоложката Румяна Коларова, а медиите на Делян Пеевски веднага я цитираха.

Ден по-рано в ефира на друга голяма телевизия Андрей Райчев заяви, че политиците все още имат един полезен ход, който в близко бъдеще ще е невъзможен. Според социолога става дума за избор на служебен/експертен премиер, който да е еднакво приемлив и за Борисов, и за президента Радев, за да му се доверят да организира следващите парламентарни избори по всички правила.

Тоест търси се нов „сламен“ човек, който да гарантира сигурността на руските енергийни интереси и разпределянето на европейските фондове към приближените до власттафирми.

Усвояването на фондовете беше опорна теза в изказването на Мустафа Карадайъ пред народните представители в сряда и акцент, който не остана незабелязан не само за анализаторите, но и за обикновената публика. Защото за Ахмед Доган и Делян Пеевски, които управляват ДПС като корпорация, най-важното е да не пресъхнат паричните потоци.

Създаването на един такъв кабинет означава сделка, потвърди и Румяна Коларова. Сделка между ГЕРБ и ДПС с определени договорености. Антикризисното експертно правителство би могло да бъде избрано и с мандата на ГЕРБ, но при твърди гаранции за изпълнение на поставените условия. Всичко това отново показва, че ДПС продължава да е политическата сила, без чиято подкрепа – явна или задкулисна – трудно един кабинет би могъл да се задържи във властта.

Ако сега бъде сглобена някаква марионетка конфигурация от министри със „сламен“ премиер начело, това ще отдалечи агонията на Борисов, но няма да го спаси.

А може би това е целта? Или просто премиерът няма избор, затова се държи „с нокти и зъби“ за властта? Ако наистина е време да бъде пожертван, защото вече е употребен, каква е гаранцията, че утре няма да стане клиент на Гешев?

Ако енергията на протестите не се увеличи, а намалее, България няма шанс да се измъкне от пипалата на октопода. А ако Гешев остане главен прокурор, това ще означава чадър над мафията и олигархията. И няма да има никакво значение как ще изглежда основният закон на страната или как ще се нарича следващият премиер и президент! Нито коя партия ще състави следващото правителство.

Заглавна снимка: parliament.bg

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Меко или твърдо падане за Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/meko-ili-tvurdo-padane-za-borisov/

Меко или твърдо падане? Това е алтернативата пред Бойко Борисов, но не е сигурно, че изборът ще е негов.

Колкото новата отговорничка за туризма ще спаси туризма с бахур и пататник, толкова ще има правителство без Борисов в мандат на Борисов. Каквото и да говореше премиерът пред стоварените в „София Тех Парк“ активисти на управляващата трети мандат партия ГЕРБ. Макар там те да бяха само фон и повод, но не и причина лидерът на ГЕРБ и министър-председател да каже, че над България ще мръкне, ако дойде служебен кабинет; че не му е толкоз важно да е премиер; че „партията на народа“, каквато е ГЕРБ, трябва да се върне при корените си.

Бездарно изпълнение, лош мизансцен и 30-градусови температури. Същото Борисов можеше да каже и на брифинг в Министерския съвет, но щеше да му се наложи да отговоря на въпроси и нямаше да има режисирани, но вяли възгласи „Бойко, Бойко!“.

Преди народа – да си върне партията

Протестите продължават близо месец и няма изгледи скоро да спрат, а вече две социологически агенции констатираха срив на доверието към управляващите. Упорството на премиера да бави оставката си може да се обясни с последни поръчки (като плавателния път до пристанището на Ахмед Доган), но и с липса на стратегия.

Борисов никога не се е славил като стратег; виж, тактик, играч по инстинкт – да. Сега обаче инстинктът му изневерява, действа паникьорски, а след като се отърва от Цветан Цветанов преди година, вече няма и на кого в партията да се осланя. Обградил се е със слаби политически фигури и фигуранти. Заместниците му в партията – кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, както и заместниците му в правителството Томислав Дончев и Екатерина Захариева не личи да са подбирани по капацитет, целеустременост, организаторски качества и харизма на лидери.

В ситуации като днешната само лоялност не стига, а и не е ясно докога ще е гарантирана.

На ГЕРБ му трябва пълководец, а разполага единствено с… началник. И по началнически Борисов прати най-верния си човек – пиарката си Севделина Арнаудова, да се разпорежда в партията. Но дори тя да успее да въдвори някакъв ред, единството е непостижима цел. В лидерска партия като ГЕРБ достатъчно е Човекът-на-върха да даде знак за колебание и отстъпление – и палубата на кораба майка ще се разтресе от топуркането на хиляди миши крака. Точно когато Борисов обяви завръщане към корените, защото „ние сме партия, създадена от народа… и нашата сила са хората“.

Наред с това Бойко Борисов си създаде достатъчно врагове и сред тези, които прокуди и от ГЕРБ, и от политиката, и от бизнеса. Ще му отмъстят при първа възможност. Реалността е пълна с юди, предали „своите“ не просто за 30 сребърника, а за място в друга политическа сила или за недосегаемост.

ГЕРБ също си пазаруваха такива.

Мирисът на поражение е във въздуха. Това вече личи и в медиите, свързвани с Пеевски, където Борисов все по-често е критикуван, а панегириците са за главния прокурор (чиято оставка протестиращите също настояват да получат). Очаква се и част от бизнесмените да мигрират от ГЕРБ, така както изоставиха БСП след краха на тройната коалиция през 2009 г.

Увеличените с 30% заплати на половината държавна администрация, петдесетачките за пенсионерите, окончателното одобрение на законопроекта, предвиждащ да се заплаща извънредният труд на полицаите, са законни подкупи, но едва ли ще дадат резултат в урните както преди. Причината е, че много от тези хора дължат работното си място, кариерата си на някого от ГЕРБ и страхът да ги загубят е по-голям от дължимата бюлетина.

Дилемата на Хайнц

Нееднородните политически предпочитания на протестиращите – предвестник на бъдеща нестабилност, не могат да бъдат плашило, нито аргумент да не се подават оставки. Колкото по-дълго властта се упражнява чрез настоящия modus operandi, толкова повече се уврежда държавността. Но да се обсъжда дали протестите ще „счупят“ държавата (по Борисов), е като дилемата на Хайнц – правилно ли е постъпил мъжът, разбил аптека, тъй като не успял да събере цялата сума за лекарството, с което да спаси тежко болната си жена.

„Маса от обвиненията към нас са прави“, призна Борисов в „София Тех Парк“ тази седмица. Но на няколко пъти е намеквал, че не е отговорен за избора на настоящия главен прокурор. ГЕРБ не издигна кандидат за главен прокурор, каза премиерът, не моят подпис стои под указа за назначаването му (визирайки президента). Борисов не излъга, но точно тази истина опровергава твърдението му „с ДПС не сме правили коалиция никога“. Eто го резултата от коалицията, а последствията ще са за ГЕРБ.

Изглежда, че Сараите и техният главен прокурор „страхуват“ Борисов повече от протестите.

А те се опитват да формират и следващата управляваща върхушка, за да запазят доминацията си. Подобна мутация в условията на продължаващ мандат на главния прокурор Гешев не просто ще отнеме гражданска енергия. Сбъдване на прогнозата, че може да се смени фасадата, но не и системата, би убило надеждите за промяна и на хилядите българи в чужбина, които за първи път показаха подкрепа от такъв мащаб – на три континента.

ДПС винаги са показвали повратливост при избора на партньори за сенчестата държава. След като тройната коалиция, но главно БСП като водеща партия се посрами с корупция, партията на Доган незабавно я смени с ГЕРБ и дори им помогна да спечелят изборите.

А сега кого подготвят? И дали опитите на Борисов да си купи още малко време не са, за да укрепне избраникът?

Факт е, че не всички от новоизгряващите партии припознават Сараите и техния главен прокурор за вредни за правовата държава.

Тези дни вицепремиерът Томислав Дончев обяви по „Нова телевизия“, че има вариант за оставка на правителството в края на септември. Таймингът съвпада с очаквания още по-голям ръст на заразени с коронавирус и вероятността от извънредни противоепидемични мерки. Изглежда като че ли властта се опитва да се задържи над водата благодарение на COVID-19. Поради тази причина сега управляващите се въздържат от драстични ограничения, въпреки плашещите данни за България.

Затова едно непланирано твърдо падане на Борисов ще разбърка картите,

а и би послужило за превенция на следващите – независимо кои. Да им държи влага, че ако не си вършат работата, за която сме ги назначили, ще бъдат наказани по същия начин.

Ще бъде здравословно за правовата държава ГЕРБ да останат за известно време извън властта. Ще бъде здравословно и за самите Граждани за европейско развитие на България – получават шанс да преустроят в партия настоящия картел. Ще бъде здравословно за дясното, окупирано сега от ерзац десницата ГЕРБ. Но за това е нужна не само енергията на протеста.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозаписа на Националната конференция на ГЕРБ на 5 август 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Поредното лято на нашето недоволство

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/porednoto-lyato-na-nasheto-nedovolstvo/

Пословично търпеливите българи отново избухнаха. Чашата на търпението им преля, а основанието им да излязат на улиците и площадите в страната е моралното им отвращение от начина, по който се консумира властта в България, от корупцията и арогантния стил на управление, от мафиотизирането на институциите и използването на прокуратурата за разчистване на сметки между политици и бизнесмени.

За една седмица протестът се разви и разшири и показа най-важното – че гражданското общество у нас е живо.

Младите хора на България бяха „възпалени“, по израза на Борисов, и излязоха да защитят правото си да останат да живеят тук със своите деца, но не в тази отровна среда, която бавно ще ги убие. Обаче ако протестът им бъде обезсилен и не успее, и те ще си тръгнат, както направиха няколко поколения преди тях през тези 30 години, наречени Преход.

Този протест е многолик, но с много ясен фокус на исканията. Да, младите хора знаят срещу какво са се изправили, знаят и какво искат – законът да е равен за всички и никой да не може да се поставя над него само защото има власт, пари или и двете.

И ако в началото протестиращите скандираха за оставка на Борисов и Гешев, в последните дни отново изплува лицето на депутата от ДПС Делян Пеевски като събирателен образ на всичко, което днес улицата отрицава – и като синоним на мафията в България. С името му започнаха да се замерят премиер и президент, а подозрението, че трима министри в кабинета са свързани с одиозния народен представител, накараха Борисов да поиска оставките им – какъв фарс! В агонията си управляващите са готови да се отрекат от скритата си (само за нежелаещите да виждат) зависимост от този човек.

Обаче съществува голяма опасност протестите и този път да не успеят да осветят лицата, скрити в сянката на задкулисието.

Това са лицата на онези, които създават политически проекти и им дават живот, колкото е необходимо; на онези, които изграждат конструкции във властта; на онези, които са крайните бенефициери на европейските субсидии, на обществените поръчки за милиарди, на мръсните пари от наркотрафика и други дейности извън закона.

Само обществената енергия за войната с мафията не стига. В цял свят тя се води не изобщо и само от прокуратурата, а от прокурори като Джовани Фалконе и Паоло Борселино, за които тази битка беше каузата на живота им. След тяхната смърт италианците извикаха „Баста!“ и стотици хиляди излязоха на улицата с настояване за промяна. Последваха законодателни промени и операцията „Чисти ръце“ – политически мотивиран „кръстоносен поход“ срещу мафията в Италия, нанесъл тежки удари на организираната престъпност и корупцията на Апенините. Тогава главен прокурор на Италия е Франческо Борели, който през 2002 г., в реч по повод своето излизане в пенсия, призова магистратите „да се съпротивяват, да се съпротивяват, да се съпротивяват“.

В България Иван Гешев, чието име се превърна в синоним на мафиотската обвързаност на държавното обвинение с паралелната власт и престъпния свят, се бори да подчини целия Висш съдебен съвет, в който отделни магистрати се съпротивяваха както на избора му за главен прокурор, така и на стила, който наложи в прокуратурата. Той успя да принуди преди няколко дни Пленума на ВСС да гласува декларация в негова защита, за да демонстрира своето надмощие в този най-висш орган на съдебната ни система.

Декларацията беше и знак на обвинител №1 в държавата към протестиращите, че те не са заплаха за статута му.

Затова основен акцент в националния граждански изблик на нетърпимост към корумпираната система и управляващата върхушка трябва да остане неотложното свикване на Велико народно събрание, промяна на Конституцията и реформиране на прокуратурата, последната останала в ЕС от съветско-сталинистки тип, с неограничени пълномощия на главния прокурор. В противен случай смяната на персоните в изпълнителната власт ще има минимален и краткотраен ефект, а мафията ще остане недосегаема.

Но за подобни промени е необходим политически консенсус, който за мнозина днес изглежда труднопостижим. Както изглежда утопично на една нова Кръгла маса да седнат представители на старите системни партии и на протестиращите, които настояват за принципно нова политическа конструкция.

Изводът е, че не можем да очакваме от протестиращите млади българи да ни дадат формула как да бъдат постигнати техните искания. Това е морално задължение на бащите към техните синове, които сами ги обрекоха на перманентно емигрантство или на вътрешно духовно емигрантство. Апропо, голяма част от бащите, които не можаха да се преборят със системата, също станаха част от маргиналната общност на вътрешните емигранти.

Днес част от бащите (също като синовете си) не знаят „как“, но заявяват, че повече така не може. И че Борисов не бива да остава и ден повече във властта.

Докато улицата седем дни скандира срещу това управление, премиерът запъна крака и заяви след подкрепа от коалиционните си партньори, че кабинетът няма да подава оставка. Въпреки че откровено се страхува от протести и е готов да плати с министерски глави потушаването им, сега завършването на мандата сякаш се е превърнало във фикс идея за премиера. Освен това, дори и да не е чувал, че историята често се повтаря като фарс, той знае, че едва ли номерът с оставката му ще мине за трети път. И макар социологията да не измерва драматичен обрат в електоралната подкрепа за ГЕРБ, все пак тези, които искат край на авторитарното управление на Борисов изглеждат мнозинство.

В същото време на хоризонта са милиардите евро, които България трябва да получи от новия бюджет на ЕС, а премиерът има нос на хрътка, когато надуши следата на пари. Сред страните членки липсва консенсус относно въпроса дали върховенството на закона трябва да остане условие за получаването на бюджетните средства. Няма постигнато съгласие и за намаляване на размера на вноските на някои от клуба на богатите, както и дали във фонда за икономическо възстановяване трябва да бъдат насочени 750 млрд. евро.

Затова първоначално премиерът беше категоричен, че ще заяви окончателната си позиция за бъдещето на кабинета след двудневното заседание на Европейския съвет в Брюксел в края на седмицата. Но после някак се разколеба. Може би след телефонни разговори с някои от лидерите на ЕС, а може би достатъчно основание да се почувства стабилен във властта му е дала и заявената публично подкрепа от председателя на фракцията на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер.

Колко дълго ще издържи на натиска на протестите кабинетът, зависи от не едно и две обстоятелства. Интересен факт е, че

в основата на всички протести срещу властта от 2013 г. досега виждаме един и същи образ – този на депутата Делян Пеевски.

На среща на премиера с българската общност в Лондон през 2016 г. един от емигрантите попита Борисов: „Като четете неговите медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива… започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?“ С този въпрос започна агонията на кабинета „Борисов 2“, който падна, след като Румен Радев спечели президентските избори срещу кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева.

Тогава Борисов заяви, че свикването на Велико народно събрание е задължително, но дали премиерът помни думите си? И дали и днес застава зад тях? Първото еднопартийно правителство на Бойко Борисов с малцинство на ГЕРБ в Народното събрание падна на 11-тия ден от антимонополните протести, а преди да депозира оставката си, премиерът заяви пред народните представители: „Не мога да гледам окървавен „Орлов мост“. Всяка капчица кръв за нас е петно. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа.“

Днес Борисов отново заявява, че властта не е самоцел за него и партията му.

Но действията обезсилват думите му. Те вече нямат тежест за никого – нито за народа му, нито за света. Затова най-доброто, което може да направи Брюксел за България, е да не се намесва във вътрешната ни политика, защото така може само да опетни проевропейските партии заради отвратителната политика на българските им членове, заявява Димитър Бечев пред европейското издание на „Политико“. Според него „борбата за душата на Европа отново се води в периферията на Европа“.

Брюксел трябва да внимава с изказванията си за събитията у нас, защото с тях може да усили антиевропейската риторика и настроения в България, за което ще се погрижат и от Кремъл след влизането ни в чакалнята на еврозоната. Политическата участ на Борисов и на неговата партия е поставена в зависимост от геополитически интереси, които се пресичат на територията на страната ни. Още повече когато в посолства на западни държави притежават уличаващи доказателства за миналото на българския премиер.

Позицията на САЩ към събитията у нас беше качена на официалната интернет страница на Посолството от посланичката Херо Мустафа. А предупреждението на държавния секретар Майк Помпео, че „компании, подпомагащи и насърчаващи зловредно руско влияние, няма да бъдат толерирани“, което се отнася за строителството в България на втора газова тръба от Русия за Европа, внася още яснота в тази позиция.

Колкото повече продължава агонията на кабинета, толкова повече ще се стопява електоралната подкрепа за Борисов и ГЕРБ за следващите парламентарни избори – предсрочни или редовни. Само в хипотезата на един сценарий за разпалване на конфликт на етническа и верска основа премиерът има шансове да поиска обединение на всички национално отговорни партии в името на запазването на мира и гражданските права и свободи. Но този сценарий, поне към днешна дата, е с минимални шансове. Затова най-важното е протестите да продължат, без да ескалират омраза и да нагнетяват напрежение между участниците в тях и органите на реда.

Досега протестите показаха високо ниво на гражданска култура.

За първи път участниците направиха кордон между полицаите и провокаторите, готови да предизвикат безредици на всяка цена. За първи път видяхме и как униформените свалят предпазните си щитове на земята и застават срещу протестиращите без никаква защита срещу евентуална агресия.

Тези жестове заслужават внимание и показват, че по площадите и улиците в страната не е „тинята на обществото“, както се изрази Тома Биков от ГЕРБ от трибуната на Народното събрание. Протестиращите не се поддадоха на стадните страсти и емоции и не се превърнаха в тълпа, управлявана дистанционно, както очакваше олигархът от Дубай Васил Божков. Който след тези свои думи трябва да се откаже от всякакви мераци да прави политически проекти.

Днес всяка прогноза за бъдещето на един кабинет с непредсказуем и емоционално нестабилен премиер рискува да бъде невярна. Единствено важно е обществената енергия за промяна да не изтече някъде по трасето.

Заглавна снимка: © Огнян Цветков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Колко доказателства се побират на върха на един гигабайт

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kolko-dokazatelstva-se-pobirat/

В началото на юли главният прокурор Иван Гешев подхвана нова законотворческа инициатива. По време на своя отчет пред парламента за дейността на прокуратурата той обяви, че в следващия месец ще предложи на депутатите промени в наказателното право, целта на които е

обвинителните актове да станат по-кратки и да се намали тежестта на доказателствената част.

Новината мина и замина, но предложението, чието подготвяне е възложено на екип от Върховната касационна прокуратура, тепърва ще стане факт. Нито един народен представител не зададе на главния прокурор въпрос за законодателните му идеи (както впрочем и за отчета му). Това обаче не пречи да поразсъждаваме върху смисъла им и възможните последствия от тях.

Работа на прокуратурата ли е да дава законодателни предложения, и то за такива промени, които биха облекчили собствената ѝ работа? Парламентът е законодателна власт, а прокуратурата – съдебна, и то тази част от съдебната власт, която се занимава с обвинението. Но да си припомним, че според главния прокурор разделението на властите е „виждане“ на „десни екстремисти“, което той не споделя.

Иван Гешев анонсира предложението си с аргумента, че Наказателният кодекс е морално остарял,

защото са възникнали нови обществени отношения, които той не регулира (изслушайте цялото му изказване). На това не би могъл да възрази дори недолюбваният от главния прокурор Български хелзинкски комитет.

В годишния си доклад за 2019 г. БХК обръща внимание например, че НК „продължава да третира домашното насилие като частен проблем“, защото жертвите сами трябва да търсят правата си в съда. В него омразата, телесните повреди и убийствата на основата на сексуална ориентация и джендър идентичност не се отчитат като мотив за извършване на престъпление. Предпоставя се, че само жените могат да бъдат изнасилвани, и то само при „стандартен“ полов акт между мъж и жена. От правозащитната организация препоръчват осъвременяване на НК в тези и в други отношения.

Коментирайки неадекватността на НК за съвременните обществени отношения, главният прокурор обаче не дава подобни примери, а предлага ново правно регулиране на престъпления като подкупа в частния сектор, корупцията, прането на пари.

Доказателства, мерки и теглилки. И „Война и мир“

От предпоставката за моралната остарялост на НК главният обвинител някак стига до заключението, че има сериозен проблем в стандартите за доказване на престъпленията. Според него стандартът за доказване в Наказателно-процесуалния кодекс е „най-високият в целия Европейски съюз. […] Ако в България се иска една единица доказателства, в повечето страни от ЕС се иска 0,1% доказателства“, аргументира се той.

Дотук разбираме, че „в повечето страни от ЕС“ от обвинението се изисква хиляда пъти по-малка доказателствена част, отколкото в България (0,1% от 1 е равно на 0,001).

Как обаче може да се измери коя доказателствена част е по-голяма и коя – по-малка?

За да си го представим, Иван Гешев дава пример с обвинителен акт за пране на пари в Англия (която междувременно вече не е част от ЕС): „Да, това е друга правна система. Не е континенталната, към която ние принадлежим. Този обвинителен акт се състоеше от две странички. И тези страници даже не бяха гъсто изписани, имаше 10–15 абзаца. Български обвинителен акт за пране на пари щеше да е минимум оттук до Съдебната палата.“

Да оставим настрана, че в този пример се сравняват страници и отстояния между градски обекти. От размера на обвинителния акт не можем да съдим на какви доказателства се основава той и дали те не запълват няколко папки.

В други случаи обаче главният прокурор придава особена доказателствена тежест на количеството. По повод на кореспонденцията между бизнесмена Пламен Бобоков и президента Румен Радев той заяви: „Анализът на експертизата само на мобилните устройства – телефони и айпади – е над 260 гигабайта. И за да разберете какво Ви казвам – „Война и мир“ е около 5 гигабайта.“

Изказването на Гешев беше направено пред журналисти, ала никой от тях не го попита за какви формати и други специфики на файловете става дума.

Във формат TXT двата тома на класическото произведение на Толстой са общо малко над 5 мегабайта, тоест 1000 пъти по-малко, отколкото казва главният прокурор. „Война и мир“ може да стане 5 гигабайта, ако 1225-те страници на книгата се сканират със сравнително висока резолюция, така че всяка страница да е около 4 мегабайта. Ако страниците се заснемат в RAW формат с добър съвременен фотоапарат, обемът може да набъбне многократно. А зад 260-те гигабайта експертиза на мобилните устройства нямаме представа какво се крие.

Това уточнение е важно, за да се покаже, че количеството страници, метри, литри, тонове, мегабайти, децибели и т.н. на събраните доказателства не ни казва нищо особено за самите доказателства.

Същото се отнася и за дължината на обвинителните актове. Иван Гешев, който беше прокурор по делото за КТБ, от собствен опит знае, че ако един обвинителен акт е умонепостижимо дълъг, това може повече да попречи на работата на съда, отколкото да доведе до адекватни осъдителни присъди. Да си припомним, че обвинителният акт по делото срещу КТБ беше около 15 000 страници, а заедно с материалите по него, връчени на 18-те обвиняеми, набъбна до 210 000. (За сравнение – материалите по делата от Нюрнбергския процес са 18 000 страници.)

След като за девет месеца в съда изнемогващи прокурори прочетоха 7760 страници от обвинението, докато всички в съдебната зала бяха докарани до пълно изтощение, парламентът прие законодателни промени, според които може да се прочете и само доклад, резюмиращ обвинителния акт. И така представянето на 15-те хиляди страници се сведе до 3 минути.

Гешев и тогава направи сравнение с „Война и мир“ (която, изглежда, му е любима книга, поне що се отнася до сравненията): „Едва ли някой си мисли, че сме мазохисти и сме искали няколко пъти да напишем „Война и мир“. Българските граждани имат право да знаят какво се случи с тези милиарди.“

Тук главният прокурор категорично е прав. Не е добра идея да се пишат обвинителни актове като неговия за КТБ,

в който е излято такова количество насипна информация, тъй щото нито съдът, нито защитата, нито пък медиите да могат да се ориентират във фактите. И резултатът е, че продължават да са на свобода хората, които са източили парите на вложителите в банката, влагайки ги в поръчкови медии, популистки политически проекти и прочее. А българските граждани все още не знаят „какво се случи с тези милиарди“.

Ето защо има смисъл не от безкрайно дълги обвинения, а от истински доказателства – такива, които доказват. И ако това е, което иска Иван Гешев след неуспехите си с делото срещу КТБ, можем само да го поздравим, че е преживял катарзис.

Дано, ама надали, както се казваше в стария виц. Инициативата на главния прокурор за по-кратки обвинителни актове по-скоро е свързана с желанието му съдът да приема доказателства, които… не доказват.

„Най-вероятно“

Пред Народното събрание той мотивира идеите си за законодателни промени така: „Аз съм чел осъдителни присъди на испански съд, на немски съд, на френски съд, в които има термини „най-вероятно“, „при анализ на събраните доказателства няма друг извод, освен че най-вероятно“ еди-какво си. Това са осъдителни присъди, и то доста сериозни. В мотивите на българската съдебна присъда това ще означава оправдателна присъда. И казвам това категорично.“

Следователно недоволството на главния обвинител от „стандартите на доказване“ се отнася не само до количествената им част, а и до качествената. Защото „най-вероятно“ е твърде разтегливо понятие.

В една прецизна юридическа система „най-вероятно“ ще рече „няма друг извод, освен“. А за много хора „най-вероятното“ е това, което те искат да е най-вероятно. И ако такива хора са в съдебната система, а в нея няма прецизни и спазващи се правила, които да ограничават полета на въображението им, надеждата за справедлив процес и презумпцията за невинност отиват „на кино“.

Такива примери около нас има немалко.

Десислава Иванчева например беше обвинена, че е взела подкуп на ръка. След като маркиращо вещество от банкнотите беше открито не по ръцете, а по носа ѝ, за това беше обвинен дъждът, а прокурорът рече, че подкупът може да е бил платен и по банков път. Защо тогава тя и Биляна Петрова бяха подложени на 7-часов зрелищен арест и защо първоначално се твърдеше, че „светят като крушки“ от маркиращото вещество, остава неясно.

На главния прокурор издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев му изглежда „най-вероятно“ престъпник. Затова цялата мощ на прокуратурата е впрегната, за да докаже, че той е такъв. Въпреки че, както постанови съдът на първа инстанция, да изразиш мнение по време на официално заседание няма как да е престъпление. Но има и втора инстанция, както и много други неща, в които Прокопиев да бъде обявен от прокуратурата за „най-вероятно“ виновен.

Австралиецът Джок Полфрийман „най-вероятно“ не е бил нападнат и не е действал в състояние на неизбежна отбрана. Основното доказателство, което би могло да потвърди обратното, мистериозно изчезва, а останалите доказателства просто не се разглеждат от съда. Дори след като искането на прокуратурата за възстановяване на делото за предсрочното му условно освобождаване беше отхвърлено от съда, той продължава да не може да се прибере в родината си, без за това да има ясно правно основание.

За главния прокурор „най-вероятно“ доказателства са SMS-ите и записите, които прокуратурата огласява пред медиите,

упражнявайки по този начин натиск върху съда чрез манипулиране на общественото мнение. Прокуратурата е склонна да се самосезира по публикации на точно определени медии, независимо дали съдържанието в тях е в стил „една жена каза“. SMS-и, снимки, записи, документи и други доказателства, огласени не от „правилните“ лица и медии, прокуратурата смята „най-вероятно“ за несериозни, а Иван Гешев ги коментира с присмех:

„Прокуратурата не се притеснява да проверява всичко, което фигурира в медиите – независимо дали са 8 джуджета, 10 малки негърчета, някакви други комикси – всичко проверяваме с еднакъв стандарт.“

А за съобщенията между Васил Божков и Владислав Горанов главният прокурор рече: „Не си причиних това да чета тези SMS-и. Разбрах, че има публикувани някакви SMS-и. Колегите, които ги четоха, казаха, че в тях не виждат причина за някаква наказателноправна реакция.“

Примерите могат да станат колкото „Война и мир“, но не е това целта.

А да се покаже принципът на избирателно правосъдие в стил „най-вероятно“, който прокуратурата и сега, без промени в наказателното законодателство, практикува. Но понякога усилията ѝ се сблъскват в остатъците от независим съд. Законодателната инициатива на Гешев впрочем е подета броени дни след като съдът оправда Иво Прокопиев, Трайчо Трайков и Симеон Дянков.

А какъв да е обемът на доказателствата, зависи само от това колко е достатъчно, за да се докаже нещо. Да пресмятаме тежестта им в страници и гигабайти не е по-различно от схоластичния спор за това колко дявола се побират на върха на една игла. Представете си как ще реагират математиците, ако със закон се постанови определен обем на доказателствата на математически теореми. Някои теореми могат да се докажат в няколко реда и от ученици в основното училище. С други и най-модерните суперкомпютри не могат да се справят. По същия начин някои престъпления се доказват лесно, други – по-трудно, а трети така и си остават недоказани.

В правото обаче, за разлика от математиката, всеки е невинен до доказване на противното.

Това е едно от основните човешки права. Ето защо заиграването на прокуратурата с тежестта на доказателствата е опасно. И ако се приеме, то ще бъде поредното нещо, което ни отдалечава от демократичния свят.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Български националотговорни капиталисти

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarski-natsionalotgovorni-kapitalisti/

Когато през 90-те години на миналия век мутрите с бухалките принуждаваха малките току-що създадени бизнеси да им плащат – или „закриваха“ други, държавата я нямаше. Властта беше заета да порционира държавните активи на България и едновременно с това да забави максимално реформите.

Две-три десетилетия по-късно държавата се превърна в същинска мутра. „Ще ми се отваряш, а“, казва тя със силата на институциите си на нечий изкласил бизнес само защото го е харесал някой, за когото управляващите са приятели по маса, пура, карти, а понякога и споделени секс игри. „Ще ми се отваряш, а“, казват полицаи, които спират по тъмно коли и търсят за какво да се хванат, включително и за забравена лична карта, защото тая нощ са решили да изкарат кеш.

Източните бухалки

В държави, където бедността е голяма, институциите – неукрепени, обективните медии – заглушавани, а върховенството на правото – компрометирано, пиратството на бизнеси е факт. Не става въпрос за „поглъщане“ на компания в рамките на закона, когато например корпоративни рейдъри се опитват да се доберат до контролния пакет акции. Става въпрос за насилствено придобиване на бизнеси с помощта на политици, органи на реда и сигурността, съдии, нотариуси – всички те включени в схемите на шантаж и/или принуда на акционери. Източният блок изобилства от такива примери.

В Украйна ежегодно се извършват над 400 рейдърски атаки над бизнеси, а от 2014 г., когато започнаха протестите, свален бе президентът Виктор Янукович и страната бе дестабилизирана, броят им расте. Един от най-известните примери е „завземането“ на най-големия пазар в Източна Европа – „Барабашово“ в Харков.

Според анализатори на процеса в Русия първата вълна на рейдърство е при масовата приватизация на държавни предприятия през 90-те години на ХХ век, когато на тезгяха е ¾ от цялата промишленост и липсва какъвто и да е контрол над пазара. Сливанията и поглъщанията тогава стават чрез „груби противозаконни методи, подставени лица и фирми, финансиращи сделките“ (според сравнителен анализ на руската компания „Еврофинанси“).

Българската следа

В България никой не отваря дума за такава статистика. Макар че по време на приватизацията в някои предприятия да се случваха остри сблъсъци на конкурентни работническо-мениджърски дружества (РМД, които по закон ползваха големи преференции при сделка: 10% плащане кеш, останалите – разсрочено, в компенсаторни записи и др.).

През 2014 г. един чужд дипломат извади на повърхността случай на рейдване на бизнес с помощта на български съдия, за чието приключване на българското правосъдие му трябваха няколко години. „Навсякъде има гнили ябълки в българската съдебна система“, каза тогава френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Шест години по-късно съдът окончателно потвърди уволнението на съдия Румяна Ченалова. Но изземването на бизнеси продължава.

Къде по-шумно, къде по-тихо, в страна членка на ЕС повече от 10 години, бизнеси сменят собствениците си, защото някой от приятелския олигархичен кръг (или приятел на приятел от приятелски олигархичен кръг) си е харесал нечия успешна фирма. Каква е приликата с национализацията на частни фабрики и банки през декември 1947 г. с тази ситуация? Че и в онази, и в тази конфискация на бизнеси участва държавата, вкл. хора от МВР и съдебната система. Следователно застрашените не могат да разчитат на надеждна защита. Какво правят? Някои се изнасят в чужбина; други се предават – имат семейства, близки; трети търсят друг „приятел“ във властта, който да помогне срещу рейдъра; четвърти стават клиенти на прокуратурата.

„Еди-кой си Х много ти е харесал веригата бръснарници.“ „Ти що не дадеш мажоритарен дял на Y – ще се вдигнеш, ще вземеш едни обществени поръчки.“ Искаш да ремонтираш пътища? „Добре, ама тия фирми що не ги прехвърлиш тука на едни наши хора?“ Искаш да развиваш ИТ бизнес? „Абе ти знаеш ли, че един наш човек е хвърлил око на фирмата ти?“ Посланието е: „Или ще правиш бизнес с нас, или чрез нас. Иначе изобщо няма да правиш, нито да застрашаваш бизнеса на нашите приятели.“ Искаш да внасяш самолетно гориво? Конкурираш компания с господстващо положение на пазара. Значи – данъчни проверки до дупка.

Затова и някои предприемачи се „шегуват“, че не е добре да порастват прекалено много. Когато бизнесът ти е малък, не те забелязват. Но станеш ли видим, току-виж някой те „поискал“ – и нито МВР, нито прокуратурата, нито съдът ще може да те защити. Изкривена среда като тази потиска естествения стремеж на бизнеса да се развива, да растат активите, печалбата на компанията, работните места.

В името на партията – в името на народа

Наскоро чух за случай, при който завърнал се от чужбина млад българин създал малък успешен бизнес в също така малкия си роден град. Един ден при него дошъл местен функционер от управляващата партия и му казал: „Абе, момче, виждаме те, развиваш се, що не станеш наш член?“ Публична тайна е, че партийното членство за бизнесмени върви и с определена вноска. Партиите се отличават само по размера ѝ. Предприемачът отказал – и институционалният терор започнал. Проверка след проверка… докато не затворил. Напуснал градчето, напуснал и България. Знае ли Партията, не знае ли – не е важно. (И Бойко Борисов не знаеше, че от негово име се събират тонове еленски суджук.) Но в нейно име се вършат тези безобразия от местните ѝ васали феодали.

Черното рейдърство се случва и между хищници. Но няма как да стане без държавна помощ. В своя блог дъщерята на бившия собственик на КТБ Цветан Василев – Радосвета Василева, пише как през 2014 г. „г-н Делян Пеевски, чрез адвоката си г-н Ангелов, е поискал (от Цветан Василев, б.р.) да му прехвърли активи на КТБ безвъзмездно. Баща ми, разбира се, е отказал. Тогава започна нашият кошмар. Последва класическа „рейдърска атака“ – изфабрикувани обвинения, очерняща кампания в медии, контролирани или близки до г-н Пеевски, опит да убият баща ми, нередовно призоваване, злоупотреба с право…“

Eто това е резултатът, когато някой от хищниците има по-големи „контакти“ на власт. „Хората ми са по-големи от хората ти“, ако перифразираме една песен на Ицо Хазарта. Няма нужда да препрочитаме факсимилетата от изчезналото вече тефтерче на Филип Златанов, безличния шеф на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), днешна КПКОНПИ, за да знаем, че има и ще има „опраскани“ по нареждане от високите властови позиции.

Случаят „Осемте джуджета“, огласен на 23 юни т.г. от Антикорупционния фонд, отново показва схема на рейдърство, в който печелившата компания за асансьорно оборудване „Изамет“ е превзета с помощта на схема, при която се купува влияние в съдебната система. „Специализирана престъпна група“, както я нарича потърпевшият собственик Илия Златанов, потърсил да си „купи“ влияние в прокуратурата, тъй като не е виждал законен начин да си върне бизнеса. (Софийската градска прокуратура се самосезира за случая и обещава да провери всички твърдения, изнесени в интервюто на Златанов. Не бива обаче да се възлагат големи надежди.)

А иначе „човек в прокуратурата“ е като асо в ръкава. В едни SMS-и бизнесменът и един от собствениците на „Приста Ойл“ Пламен Бобоков търси съдействие, за да уреди прокурора Николай Николов да оглави Окръжна прокуратура – Русе, където е част от бизнеса му.

Неофициално се разбра, че и чешкият милиардер Петр Келнер е станал обект на натиск от най-високо ниво при опита за покупка на „Нова телевизия“ преди година – натиск да има съдружник, удобен и харесван от властта. Отказал… и „Нова телевизия“ му бе „отказана“ от Комисията за защита на конкуренцията.

В завладяната държава институциите и независимите регулатори са контролирани от управляващите, все едно кои. Почтеност, бизнес интегритет – вятър и мъгла. В такава сива среда важни са асата в ръкава; и да имаш хора при данъчните, в прокуратурата, в парламента. Всеки чуждестранен инвеститор е предупреден за схемите за политическо влияние и за евентуалната заплаха някой от клановете на ГЕРБ, на ДПС или на приятели с упоменатите да хареса бизнеса му и да потърси помощ от „приятелите“ си да го „прибере“.

Европа помни примери на държавно рейдърство от Втората световна война – политиката на Хитлер спрямо съветските предприятия, за които през юли 1941 г. разпорежда да се дадат под „аренда“ на германски фирми. Дотогава е действала практиката да „опекунстват“ над заводи и цели отрасли, както Mannesman над металургичния комбинат в Таганрог например. Но в XXI век да изземеш труда на предприемач, инвестирал средства, усилия, безсъници, за да отгледа бизнеса си, е по-лошо от рекета на мутрите, които искат (само) той да плаща, за да му го „пазят“.

С охота обаче се обгрижват бизнес съдружията с властта – „националотговорните“ капиталисти. „Всеки път, когато беше назначаван нов министър, хората обикновено се питаха на кой олигарх той (или тя) принадлежи. Депутатите освен това създадоха здрава мрежа около олигарсите, на които служеха.“ Този разказ, отбелязан в доклад на ОИСР, може да се отнася за българския парламент, но всъщност е за украинската Рада.

Защо българският преход не стана българското възраждане

„Национално отговорен капитал.“ Тази формулировка, измислена от БКП идеолози на нежната демократична революция, изтрива въпросите за генезиса на създалия се през Прехода капитал, получил активите (си) благодарение на конкретна властова констелация. Контролираното обогатяване в стихийния на пръв поглед преход смени контролираното равенство. В така създадената бизнес среда всеки, който реши да „плува“ без политически протекции и откупуване, бива удрян. Набезите върху чужд бизнес в България корелират с високите нива на корупция. Известна е връзката на по-високия брутен вътрешен продукт на глава от населението с по-ниските нива на корупция – и обратно.

„Националотговорният капитал“ обаче така и не роди национални цели и каузи. Неговият мантатилет и светоусещане е далеч от този на индустриалеца и филантроп Евлоги Георгиев, който преди повече от век се допитал до обществеността в Карлово за развитието на града. Така се стигнало до построяването на фабрика за вълнен текстил, която по-късно той дарил на карловци – за да отиват приходите от предприятието за издръжка на болницата и училищата. Никой обаче не е „подарил“ на Евлоги и Христо Георгиеви търговския бизнес, а и не само поради тази причина трудно може да се намери връзка между първите български капиталисти и днешните им съвременници.

За „националотговорен капитал“ се провъзгласиха и членовете на бизнес клуб „Възраждане“ навремето, но предвид… заслугите им към нацията, няма как да бъдат признати за такъв.

Кой тогава е „националотговорният капитал“? Управляващите казват. Това, разбира се, не е атестат за България, в която не е известно властта да спазва строгите норми на върховенството на правото. Затова и никой бизнес не е застрахован от наказателно производство с цел рейдването му или изнудване/натиск на собственика му. В Русия за този тип производства има и специален израз – „заказные уголовные дела“ (наказателни дела по поръчка). В България държавата си приписва заслугите.

Заглавна снимка: Roman Synkevych

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Мътен порой от скандали

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/muten-poroy-ot-skandali/

Имаме си суперактивен главен прокурор. През седмицата той направи поредната заявка, че няма кой да го спре да разследва и обвинява дори тези от най-високите етажи на властта в България. И да, Иван Гешев арестува министри и олигарси; образува дела срещу най-богатите хора в държавата, изградили своите бизнес империи в началото на Прехода; оповестява компрометиращи данни за обвързаности между политици и бизнесмени и за търговия с влияние – поне според неговите публични изявления.

Странно защо обаче действията на обвинител №1 не срещат силно одобрение и подкрепа в обществото, особено сред най-критичната ѝ част, макар социолозите да отчитат лек ръст на доверието към него. В същото време представителите на съдебната система у нас са в ступор от действията на Иван Гешев, страхуват се да разговарят по телефона, някои дори блокират достъпа на обаждания от непознати номера. Защо? Защото са корумпирани и са в паника да не бъдат разобличени? Или защото виждат зад образа на Гешев сянката на мафията, оплела в мрежите си държавата и нейните институции?

Днес всеки в тази държава може да бъде обвинен като участник в организирана престъпна група. Достатъчно условие за това е той да е едно от три или повече лица, за които може да се докаже, че са били в пряк или телефонен контакт и са заявили някакво общо намерение – например желание да убият някого. В този случай, както се изрази един юрист, не става дума за престъпление, а просто за завера.

Когато обаче прокуратурата превърне едно намерение във виновно поведение и обяви участниците в заверата за организирана престъпна група въз основа на някой чат, да речем, възможност за което дава витиеватата формулировка в чл. 93, т. 20 от НК на понятието „организирана престъпна група“, кутията на Пандора е вече отворена.

После делата за ОПГ-та отиват в Специализирания наказателен съд, който заедно със Специализираната прокуратура беше създаден, за да се хвърли прах в очите на Брюксел, че държавата ни има политическа воля да се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Но вместо да осигурят ефективен и справедлив процес за корумпираните управници в България, тези институции (според юристи като доц. Атанас Славов) започнаха да проявяват тежнения към извънредно правосъдие, забранено от Конституцията.

Овластеният със 7-годишен безконтролен мандат главен прокурор се хвали, че прокуратурата показва на българските граждани „мрежата от зависимости между едър бизнес и политика, оформена на всички нива“. А ревизията на приватизационните сделки даде възможност на Гешев да „удари“ свои врагове и критици, както и такива на управляващата шайка.

По едно такова дело – за приватизацията на 33% държавeн дял в електроразпределителното дружество „ЕВН България“, в неделя трябва да се произнесе Специализираният съд. Сред шестимата обвинени са и бизнесменът и издател Иво Прокопиев, както и бившите министри Симеон Дянков (на финансите) и Трайчо Трайков (на енергетиката). Обвиненията срещу тях, нарушеният ритъм на процеса и форсирането на неговия край в съдебно заседание, продължило 14 часа до полунощ – изобщо цялата тази извънредност и припряност говори за всичко друго, но не и за справедлив изход от това дело.

Разбира се, Иван Гешев очаква ефективни присъди по него. А желанието му за мъст срещу изданията на Прокопиев, които отразяваха критично цялата процедура по издигането и избирането му за главен прокурор, както и гражданските протести срещу него, прозира през публичните му изказвания. Той търси реванш там, където е силен – в полето на един съдебен процес със спорни, дори абсурдни доказателства за вина на обвиняемите, сред които основна фигура е издателят на „вражеските медии“ на властта.

Още преди да бъде избран за главен прокурор, Гешев се обяви против разделението на властите и сред тези, които нарушават стабилността и реда в обществото, посочи с пръст „Прокопиев и кръга негови медии“, като ги нарече „болшевики“ и „десни екстремисти“. И ако имаше възможност, не би се поколебал да ги забрани веднага. С нескрито удоволствие би обявил извън закона и активни граждански организации, които се борят за справедливо и прозрачно правораздаване, както стори генералният прокурор на СССР Андрей Вишински през 30-те години на ХХ век, когато ликвидира много обществени организации в страната.

В държава, в която легитимната и паралелната власт са в топла връзка и имат общи интереси, не можем да очакваме справедливо правосъдие. Още по-малко, когато олигарсите, които Гешев твърди, че преследва, „държат на къса каишка“ прокуратурата.

Всекидневно най-богатият обвиняем в държавата, Васил Божков – Черепа, публикува във Facebook профила си чатове, SMS кореспонденции, снимки и банкови извлечения, директно обвиняващи в корупция премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и други лица от най-близкото обкръжение на властта. А в едно издание се появиха и скандални снимки от спалнята на премиера.

В интервю за предаването „Алтернативата“ банкерът Цветан Василев посочи от Белград, че съглашателството между центъра на Борисов и центъра на Пеевски, довело до фалита на КТБ, датира от 2013 г., а превземането на бизнеси в България се е извършвало по схеми, в които участват прокуратурата, НАП, КПКОНПИ и други репресивни органи. А Минчо Спасов в интервю за „Сега“ нарече премиера „вълк в кошарата, който, вместо да пази агнетата, си ги дели с останалите вълци“.

Как „глутницата“ съсипва един бизнесмен и заграбва неговия бизнес, показва първата част от разследването на Антикорупционния фонд, наречено „Осемте джуджета – една история за магистрати с прякори, бизнес за милиони и един багажник със злато“. Разказът на Илия Златанов, съсобственик в „Изамет“ – най-големия производител на асансьори в България, пред журналиста Николай Стайков звучи зловещо, макар че тонът е спокоен, а героите от тази история – добре познати на публиката.

От разследването изскачат имената на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров с прякор Еврото, чийто брат Емил Петров (един от двамата обвинители по делото за приватизацията на държавните дялове на „ЕВН България“) в началото на тази година бе назначен от прокурорската колегия на ВСС за заместник апелативен прокурор на София; на съпругата на Петьо Еврото – Любена Петрова, организирала протестите през 2015 г. срещу Христо Иванов, тогава министър на правосъдието; на вътрешния министър Младен Маринов и неговия брат, който, по думите на Златанов, бил полицай и личен шофьор на Еврото; на бившия ръководител на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек и на Борислав Сарафов – шефа на Националната следствена служба; на двама адвокати и на олигарха Делян Пеевски, харесал бизнеса на Златанов, през който може да усвои 4 млрд. евро от ЕС за цялостната подмяна на старите асансьори в България и заради когото бе задействана цялата тази престъпна схема.

Скандалите не подминаха и държавния глава. Злопаметният главен прокурор няма да му прости за това, че върна избора му през ноември м.г., и ще използва всеки случай да го удари и злепостави. Последният скандал, в който е намесено името на държавния глава, е образуваното дело за търговия с влияние, свързано с неговия съветник по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов.

Предишната атака беше директно насочена срещу президента – въпреки че КПКОНПИ не установи конфликт на интереси на Румен Радев като шеф на ВВС, в началото на тази година Гешев огласи събрани от прокуратурата специални разузнавателни средства, за да провокира съмнения в обществото за извършено престъпление, и дори поиска специално тълкувание от Конституционния съд на състава на чл. 95 от НК за „държавна измяна“, квалифициран като престъпление срещу Републиката.

В четвъртък пък обвиненият в 18 престъпления Васил Божков публикува снимки на прокурора от Специализираната прокуратура Ангел Кънев с коментар, че в последните месеци прокуратурата оказва непрекъснат натиск върху служители на НАП по инструкции на #КОЙ. „Резултатът е десетки нарушения на законите. Заплахи. Рекет.“ Прокурорската колегия на ВСС реагира светкавично с декларация до ЕК, посолствата на страните членки на ЕС, на САЩ и на Великобритания, в която квалифицира действията на олигарха като недопустим натиск върху държавното обвинение, прераснал вече „и в криминален“.

Докато държавата ври и кипи, Борисов се прави на „умряла лисица“ и чака снишен бурята да отмине, по съветите на своя учител Тодор Живков. А Румен Радев, с рефлекса си на военен, привика ръководствата на службите в Президентството, за да обсъди с тях състоянието на националната сигурност и рисковете пред управлението на страната.

Ако приемем, че основната опасност за държавата и нейната вътрешна и външна сигурност е обвързаността между институциите, олигарсите и престъпния свят, то най-логично следва въпросът дали президентът е поискал досега обяснение от шефа на Националната служба за охрана на какво основание в кръга на охраняваните държавни лица попадат Ахмед Доган и Делян Пеевски – единият е бивш председател на партия, другият – депутат, който не стъпва в Народното събрание. И ако знае отговора, защо мълчи? Иначе с какъв кураж си позволява да влиза в ролята на морален коректив на корупмираната върхушка?

Президентът е длъжен да проведе и дълго отлаганата дискусия за съдебната реформа. В противен случай олигарси като Делян Пеевски ще продължават да кадруват в прокуратурата, а тя ще продължава да бъде „инструмент на определени кръгове, които могат да унищожат всичко и всеки […], но не и орган по надзор за законност“, както коментира следователят Бойко Атанасов пред „Фрогнюз“.

Скандалите, които ни заливат всеки ден като мътен порой, са един от друг по-мръсни и по-грозни. Те разбулват картини от родния обществено-политически пейзаж – абсолютно неприемливи за нормалната човешка представа за базисна почтеност на политици, държавници, бизнесмени и магистрати. Тези скандали свалят маски и показват озъбените гримаси на парвенюта, освирепели от алчност и желание да господарстват.

На фона на тази ужасна война за пари и власт, шансовете ни да не потънем окончателно в тресавището, в което ни тикат от десетилетия различни правителства – едно от друго по-продажни и по-некадърни – стават все по-оскъдни. А надеждите да ни „оправи“ Европа или Лаура Кьовеши, или поредният популист, който изгрява на хоризонта, са илюзорни и фалшиви. И ще ни потопят окончателно в блатото.

Заглавна снимка: Paweł Czerwiński

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Геополитическият контекст на българските скандали във властта

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/geopoliticheskiyat-kontekst-na-bulgarskite-skandali-vuv-vlastta/

Скандалите, свързани с публични лица от най-високите нива на властта у нас, се застъпват – преди един да е отшумял, идва друг. Ориентирането в тях е трудно, особено за публиката, която не търси анализ на фактите и обстоятелствата, а само се забавлява с комикси, аудиозаписи и снимки, в които основен персонаж е премиерът на републиката и все още любимец на една част от народонаселението.

Доскоро Бойко Борисов твърдеше, че също се забавлява с „компроматите срещу него“,

каквито нарича SMS кореспонденцията му с обвиняеми олигарси, дискредитиращите го записи, снимки и пр. Но на извънредна пресконференция, свикана панически в сряда, Борисов обяви, че вече се страхува и за физическото си оцеляване. Откъде идват страховете му, той знае сам най-добре, но едва ли истинската причината за тях е „дронът на президента“, който го кара да изпада в параноя. Премиерът съвсем неслучайно постави скандалите в геополитически контекст и заяви, че те се появяват преди решението за приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната (което се очаква да стане през юли), след сделката за закупуването на американските изтребители и след напредъка на енергийните проекти.

В същия ден, в който на един сайт се появиха снимките на премиера от неговата спалня в резиденция „Бояна“, Васил Божков публикува извлечения от банковите си сметки, а бившата дясна ръка на Борисов в ГЕРБ Цветан Цветанов подаде заявление за напускане на партията и обяви, че скоро ще може да представи новия си политически проект.

На пръв поглед между тези събития няма видима връзка, но така ли е всъщност?

От Обединените арабски емирства Васил Божков няколко пъти попита Борисов къде са милионите, които олигархът е изтеглил и по негови думи, са били предназначени за върхушката на „хунтата“, както нарича управляващите най-богатият човек в държавата с 18 обвинения от прокуратурата. Но това е само една от версиите, при това без особена тежест – по разбираеми причини. С достоверна информация трябва да разполага финансовото разузнаване на ДАНС, защото, както потвърди и пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян, докладите за всяка транзакция над 30 000 лв. се генерират автоматично и няма как теглените от Божков суми да бъдат скрити. Нито пък следите им да бъдат заличени. Въпросът е как службите са използвали тази информация и стигнала ли е тя до когото трябва.

Цветан Цветанов – бившият „сив кардинал“ в ГЕРБ, заяви, че напуска партията, с думите: „Не искам да виждам как граденото и с моите усилия отива по дяволите и как в партията постепенно намират място страх, подмазвачество, интригантство и посредственост.“ Още повече че бил от хората с „енергия и хъс да изграждат“. Затова очакваме да видим и новия политически проект на бившия Втори в управляващата партия, който дълго време живя в сянката на лидера, но не криеше, че тази роля не му е присърце.

Не закъсняха и новините, свързани с напредъка на енергийните проекти.

В четвъртък в Народното събрание министърката на енергетиката Теменужка Петкова съобщи извън дневния ред на парламентарния контрол, че руската компания „Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“ са подписали меморандум и ще участват с обща оферта в процедурата за избор на изпълнител на изграждането на АЕЦ „Белене“ в състезание с две други азиатски компании – Китайската национална ядрена корпорация и Корейската хидроядрена корпорация. Само че „радостната“ новина бе изчетена от Теменужка Петкова с посърнал вид и неоптимистичен тон, защото всеки знае, че съдбата на този проект зависи от Европейската комисия, която трябва да му даде зелена светлина. Ама надали.

Без всякакво съмнение енергийните проекти, които България изпълнява и възнамерява да изпълни с участието на Русия – газопроводът „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, – засягат пряко интересите на САЩ в региона. От друга страна, приемането ни в чакалнята на еврозоната ще отдалечи страната ни от руската орбита на влияние и ще обърка плановете на Кремъл и Путин за Югоизточна Европа. За този геополитически конфликт намекна и Борисов на пресконференцията с недомлъвки.

В подобна на своя български приятел ситуация е и президентът Реджеп Тайип Ердоган,

който също изгражда стратегически енергийни проекти с Русия. Единият от тях е газопроводът „Турски поток“, а в началото на април 2018 г. Ердоган и Путин дадоха символичен старт и на най-голямата руска инвестиция в южната ни съседка – строежа на ядрената централа в Аккую. Тя ще бъде с четири блока, първоначалната ѝ цена е 20 млрд. долара, а 99,2% от акциите са собственост на руската компания „Росатом“.

През 2019 г. Турция приключи и доставката на своя територия на руските ракетни отбранителни системи S-400. Вашингтон не успя да спре тази сделка, с което Ердоган си навлече гнева на Белия дом и предизвика напрежение в НАТО. От този конфликт произлезе риск Анкара да остане и без поръчаните сто американски изтребителя F-35 от пето поколение, а на заплахата турският военен министър Хулуси Акар отговори, че страната му може да започне производството на собствени военни самолети.

Масло в огъня на отношенията между Анкара и Вашингтон наля и гласуваният от турския парламент едногодишен мандат за разполагане на войници в Либия, който накара Тръмп да предупреди своя турски колега, че всяка чужда военна намеса там е нежелана.

На фона на тези събития в южната ни съседка

двама бивши съпартийци на Ердоган напуснаха управляващата Партия на справедливостта и развитието

и обявиха началото на два нови политически проекта. Учредител на първия е 52-годишният Али Бабаджан – бивш икономически вицепремиер, който се оттегли от управляващата ислямско-консервативна партия и заяви, че „има остра нужда да се създаде една по-просперираща и жизнена Турция, а това е невъзможно при сегашното политическо състояние, […] защото управляващата партия е започнала да върши неща, които противоречат на основополагащите ѝ принципи“. Втори фронт срещу Ердоган отвори бившият външен министър – ислямистът Ахмет Давутоглу, който в края на миналата година регистрира опозиционната Партия на бъдещето.

Засега социологическите агенции не отчитат висока подкрепа за тези две нови политически формации. Но тяхната цел е да ерозират бавно влиянието на управляващата партия, която с политиката си засегна американските геостратегически интереси в региона – и е въпрос на време тази цел да бъде изпълнена.

И в България любимият на задкулисието политически инженеринг също е в ход.

Един след друг заявки за участие в битката за властта на следващите парламентарни избори направиха Слави Трифонов, Мая Манолова и Васил Божков. Сред тях се нареди и Цветан Цветанов. Това са новите играчи, но само засега, защото до изборите през март 2021 г. има още време, а залозите – очакваните милиарди евро от Европейския съюз – са изключително високи, ако използваме хазартния термин.

Въпреки скандалите, които не престават да тресат държавата и да омерзяват обществото с падението на политическата класа, социолозите не отчитат партия, която да повишава доверието на избирателите към нея и да трупа шансове да измъкне каруцата на властта от калта, в която е затънала.

Очевидно е, че Борисов се провали. Морално и лидерски.

Оплетен в корупционни скандали, той не може да бъде спасен, независимо от клетвите на ГЕРБ, че ще го бранят до последно. Защото същите тези, които днес му се вричат във вярност, утре, когато пробойните в кораба на управляващите станат големи и той започне да потъва, първи ще избягат от палубата му.

Провалиха се и лидерските амбиции на премиера да бъде основен фактор за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. С последния аудиозапис, в който се споменават в унизителен контекст и имена на премиери на държави от ЕС, Борисов изгуби и доверието на партньорите ни от Брюксел, ако някога изобщо го е имал. Провалиха се и опитите му да балансира между регионалните интереси на Москва и Вашингтон, защото за това се изисква много дипломатичност и интелект – интуицията в тази игра не стига.

По тези причини българският премиер е вече бита карта за много посолства в София, които вероятно мислят за това кой ще го замести, каква ще е бъдещата конфигурация в Народното събрание и как би изглеждала следващата управляваща коалиция.

А че ще е коалиция, спор няма.

Защото дори и е да е отново първа политическа сила, ГЕРБ ще е с намалена електорална подкрепа, а следващият парламент – още по-фрагментиран. Затова може да очакваме и бъдещата управленска коалиция да е далеч по-безпринципна от досегашната между ГЕРБ, „Патриотите“ и ДПС зад паравана.

Всеки от новите политически играчи, направили заявка за участие в изборите, има потенциал да преодолее 4-процентната граница за влизане в Народното събрание. Едва ли ще има проблем за това и олигархът от Дубай. По простата причина, че на хората толкова много са им омръзнала физиономиите от телевизора, особено една конкретна, че биха гласували без угризения да сменят един бандит с друг. Като „най-печално известния гангстер в България“, както го нарече бившият временно изпълняващ длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик, Божков ще може да участва в задкулисни договорки в парламента, но едва ли партията с мандат да състави кабинет би го поканила официално за партньор, дори и някой друг да е начело на неговия политически проект.

Колко са възможните писти, които могат да изстрелят един или друг към върха на изпълнителната власт, можем само да гадаем. Както и какъв порочен договор за усвояването на големите пари от Европа могат да сключат бъдещите партии в парламента, някои от които са дори без ясен профил. Пък и както се вижда от тенденцията в последните години, традиционното разделение дясно–център–ляво няма особено значение за избирателите, както са без тежест идейните послания и програмите на партиите, когато трябва да си избират партньори във властта.

По-интересно е чии геополитически интереси биха защитавали новите партии, ако получат представителство в следващия парламент, независимо че всички ще се кълнат в евро-атлантическите ценности и в избрания от България европейски път на развитие. Ако позиционирането на Цветанов, чийто политически проект вероятно е съгласуван с презокеанските ни партньори, е предвидимо, не можем да кажем същото за Божков или Трифонов, които познаваме в друго качество, не и като политици. Особено важно е и дали ДПС ще запази ролята си на балансьор и досегашните си порции от властта, както и дали Пеевски ще овладее окончателно партията на Доган. Но най-обезкуражаващото за избирателите е, че вероятността политическите партии да се еманципират от паралелната власт изглежда нищожна. Поне към днешна дата.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Шеф Борисов готви порциите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/chef-borisov-gotvi-portsiite/

Какво са избори без подаръци? Все едно коледна елха без играчки. Ако не сте разбрали, ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов вече работят за избори. В този случай българската традиция повелява да се разпуснат разходите, да се наложи вето на повишенията на данъци и цени и да се обещава. Личният принос на Борисов към тези политически скрижали са „инспекциите“ из страната – яхнал джип и натоварил няколко министри на задната седалка. После via Facebook, знаете…

Пандемията на COVID-19 затихва, маските падат, театрите отварят. Вече не се говори за смърт, а за пари. Какво от това, че през април властта прогнозира брутният вътрешен продукт да се свие с 6 млрд. лв. при очаквани 126,8 млрд. лева тази година. (Нищо че тази седмица Борисов се беше поувлякъл да обяснява как БВП гонел 130 милиарда, а наоколо му гълтаха тия премудрости както мисирки – царевица.)

Всички си чакат подаръците

Не тениска с партийно лого, запалка или платнена торбичка (с брашно, захар и олио), а обществени поръчки, повишения на заплати – такива работи… В постковидния свят обаче ще е трудно. За големите световни икономики се задава рецесия тази година, а Международният валутен фонд описа спада на растежа като „най-лошия след Голямата депресия“.

През април българският парламент одобри първата за годината на пандемия актуализация на бюджет 2020. Вече е планиран дефицит от 3,5 млрд. лв., а лимитът за нов дълг бе вдигнат до 10 млрд. лв. Министерството на финансите съобщи, че по предварителните данни за май има спад в приходите от всички основни видове данъци и изчислява минуса на 352,8 млн. лв.

Забележително е, че при тези обстоятелства, вместо да се стреми да прибере всеки лев в хазната, правителството изпуска някои… субекти. Докато през 2019 г. Министерският съвет е решил държавните предприятия да внесат 50% от печалбата си в бюджета, а Българската банка за развитие (ББР) – 80%, то в решението си от тази седмица ББР е изключена. Оправданието е именно „ситуацията с коронавируса“.

В тази ситуация властта залага на няколко лоста за печелене на одобрение:

1. Данъчен популизъм. Вече е факт. Освен ресторантьорските услуги и книгите, храните за деца до 3 г. и памперсите също ще са с намалена на 9% ставка по ДДС по предложение на ДПС. Алкохолът, в т.ч. и бирата обаче, не попадна в този обхват. Засега – защото пленарната зала току-виж решила друго следващата седмица. Намеренията на властта са от 1 юли новото облагане да действа, за да включи летния сезон. И макар че шефката на Бюджетната комисия Менда Стоянова да бе категорична, че цените на пюретата и памперсите няма да намалеят, всички останали подкрепиха предложението, внесено от Делян Пеевски и Йордан Цонев. Предвижда се намалените ставки да действат до края на 2021-ва – годината, в която ще има и парламентарни, и президентски избори.

2. Малко кеш. Еднократната помощ от 250 лв. за осмокласниците от бедни семейства бе определена като „предизборен ход“ от депутата от БСП Румен Гечев. Разбира се, че е такава. (Не че социалистите не водеха пенсионери на море с пари на данъкоплатците в предизборната година – обявено като двугодишна програма за субсидирани почивки „Активно стареене“.) Но за осмокласниците по-знаменателен е фактът, че такава помощ ще получат 44 000 от общо 67 000 деца. Излиза, че почти 66% са от социално слаби семейства!

3. Строителство. Не, санирането не е мъртво, да живей стиропорът. Програмата, за която бяха изхарчени близо 2 млрд. лв. във втория мандат на ГЕРБ, отново ще бъде рестартирана. С нови заеми за 1,6 млрд. лв. – само да се намерят такива. Строителният бизнес ще бъде „захранен“ и с поръчки по строителството на стоте държавни бензиностанции – или поне на повечето от тях, също с кредитни средства.

4. Цените. В оставащите десетина месеца до следващите парламентарни избори цените – обект на регулация от страна на държавни комисии, са чувствителна тема. Пример за това са обявените от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени за топлоенергия, повишени с 22% спрямо сегашните, но с 14% по-ниски от зимните. Борисов изригна със закана да смени членовете на регулатора, чийто мандат е изтекъл още на 2 април, в т.ч. и на шефа на КЕВР Иван Иванов. От 1 юли средно с 0,55% ще поевтинее токът за бита, въпреки че електроразпределителните дружества поискаха увеличение. За да тушира първоначалното напрежение покрай анонсите на КЕВР, наложи се премиерът да обяви, че в понеделник се връщат „на хората 201 милиона надвзети от „Газпром“ пари“.

5. Милиарди от ЕС за справяне с коронакризата. 13 млрд. евро – според вицепремиера Томислав Дончев, 15 млрд. евро – според евродепутата Емил Радев. Над 3 млрд. евро от тях ще се изплащат за поне 30 години. Това е голям залог, по-сладък и по-голям от няколко бюджетни излишъка накуп. Колко са тези пари? Най-добре личи при сравнение с бюджетните разходи за 2020 г. – 46,8 млрд. лв. по консолидираната фискална програма (около 24 млрд. евро), впоследствие увеличени заради актуализацията. Оказва се, че това си е половин бюджет. Засега европейските средства са само проект, докато фондът за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ не бъде одобрен на срещата на европейските лидери по-късно през юни. Но дори и да бъдат намалени, в някои политически централи вече правят сметки на тези пари.

6. Пропаганда. И покрай евромилиардите Томислав Дончев удари тъпана с шлагера за „реиндустриализация и пътни връзки в Северозапада“. Най-бедният и най-изостанал район в най-бедната държава в ЕС, сиреч – и в целия ЕС, се „реиндустриализира“ от поне три правителства насам. Министърът на икономиката в социалистическо-депесарското правителство на Орешарски – Драгомир Стойнев, обяви тогава едни мерки за „реиндустриализация“ – например държавата да си купи пак „Химко“. С тази песен на уста БСП водеше и предизборна кампания – лидерът Станишев обясняваше как готвят „оперативна програма за Северозапада“. А сега кадър от висшия ешелон на ГЕРБ прави реинкарнация на „реиндустриализацията“…

Толкова ли са го закъсали в ГЕРБ, че да повтарят опорни точки на социалистите? Все пак има няколко обекта, които още дълго могат да се инспектират: тунелът под Шипка – оня ден Борисов провери обходния път до него; магистрала „Хемус“ – другата седмица ще е на инспекция там; магистрала „Eвропа“ още от 2010 г.например е в устата на Борисов, а все не е готова. Втората линия на „Турски поток“, известна у нас като „Балкански поток“, трябваше да е готова до края на май – в частта до сръбската граница, но сега ще се забави до края на 2020 г. (Премиерът пак ли ще се извинява и оправдава пред руския президент Путин, който веднъж вече укори българската страна в бавене на газопровода…)

Изглежда, че порции ще има. Въпреки кризата след COVID-19. И никой не противостои на схемите, по които ще се разпределят. Социалистите изглеждат особено заети със себе си и с предстоящите си избори за лидер. Тяхното въздействие върху най-голямата опозиционна партия, каквато се води БСП, е такова, че дори няма нужда политическите конкуренти да извършват диверсия в тила ѝ.

Добре е Борисов и ГЕРБ да си спомнят края на тройната коалиция, която също раздаваше с черпаци. Едно видео от изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган в родопското село Кочан през юни 2009 г. обаче особено допринесе за изборната победа на ГЕРБ. Към днешна дата може да се допусне хипотезата, че пускането му е резултат от договорка между двете политически сили. Последвалите събития – и мандати на ГЕРБ, не накърниха властомощията на ДПС…

Предстоящите избори са тройно предизвикателство за ГЕРБ и Бойко Борисов – кризата след COVID-19; за първи път роене и бунтовници в управляващата и допреди година монолитна партия; атаки от чужбина на двама олигарси с по няколко обвинения у нас.

Едната е сериозна – твърдения на хазартния бос Васил Божков от Дубай, че е предал на „директно“ на министъра на финансите Владислав Горанов и на Борисов над 60 милиона лева в периода 2017-2019 г. и е готов да предостави на прокуратурата пълни свидетелски показания и веществени доказателства – в т.ч. документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки. За първи път богат и влиятелен човек като Божков е готов да разкрие корупция на най-високо ниво. Ако наистина се случи, ще събори властта – но няма да върне хазартния бос от Дубай, нито бизнеса и влиянието му.
„Една стотинка не ми е дал на мен и на партията“, обяви премиерът в профила си във Facebook. Повтори го и в „Панорама“ по БНТ и се закле във всичко свято като „много вярващ човек“, че не е вземал „една стотинка, един лев, едно евро“. „От времето, когато бях главен секретар на МВР, не се обяснявам на хора с обвинения“, заяви министър-председателят, припомняйки, че Божков има 18.

Сигурно заради всичко това Борисов започва да готви отрано порциите. И в случай че наесен има втора вълна от заразата, следователно – възобновени извънредни мерки, никой няма да му се бърка.

Заглавна снимка: Бойко Борисов на среща на ЕНП в Брюксел, декември 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Али Баба или shaikata – кой кого

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ali-baba-ili-shaikata-koy-kogo/

В България в мандата на новия главен прокурор се разиграва сериалът „Държавата срещу мафията“. И случаят с обвинения за множество тежки престъпления бизнесмен Васил Божков е само един епизод от него. Уж е издирван от Интерпол, но името му не е сред обявените за арест с червена бюлетина български граждани, като Иво Масларов, Евелин Банев, братята Галеви или банкера Цветан Василев.

В същото време е смехотворно и бутафорно да се издирва лице, за което се знае, че пребивава в Дубай,

с отнет от тамошните власти паспорт след задържането му в края на януари и краткия му престой в затвора – и след като българската държава е подала официално искане до Обединените арабски емирства за екстрадицията му.

Докато прокуратурата у нас повдига нова серия от обвинения към хазартния бос със страховития прякор Черепа, от Дубай той всекидневно сюрпризира публиката с публикации от личните си профили в социалните мрежи. Започна с SMS кореспонденцията си с финансовия министър Владислав Горанов, мина през комикс, създаден по приказката „Али Баба и 40-те разбойници“ с герои от висшия управленски ешелон на властта, които нарече shaika, добави и банкови извлечения за изтеглени милиони левове от авоарите му, дадени на същите „разбойници“ като „съпорт“.

А в петък публикува и инфографика във Facebook, която разкрива схемата на одържавяването на частния лотариен бизнес, след като отказал да предостави безвъзмездно мажоритарния си дял от него на посочен от комикс героите субект (според някои медийни публикации претенции да се настани в този бизнес имал Делян Пеевски).

„Анимациите, комиксите и другите забавни неща са за социалните мрежи и за тези, които ги разбират. Сигналът, който подадох до Прокуратурата от друга страна, е съвсем сериозен. В него хронологично и доказуемо е обяснено как рекетът от управляващата #хунта се превърна в противоконституционен грабеж на частен бизнес“, пише Божков в последната си публикация във Facebook. Сигналът до главния прокурор е изпратен, след като Иван Гешев обяви публично, че „няма да си причини“ да чете SMS-ите между Божков и Горанов, и отказа да образува досъдебно производство по случая. А би трябвало, защото чл. 208, т. 2 от НПК му дава достатъчно основания за това.

В писмото си до главния прокурор Божков твърди: „За период от по-малко от три години, от 2017 г. до края на 2019 г. съм предал директно на министър Владислав Горанов и на министър-председателя Бойко Борисов над 60 милиона лева по тяхно директно искане и разпореждане. В тази връзка имам готовност да предоставя на Прокуратурата пълни свидетелски показания по отношение на гореспоменатите събития, подкрепени от веществени доказателства, включително документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки…“

Късно в петък вечерта пред bTV премиер Борисов категорично отрече твърденията на бизнесмена с думите: „Да пукна, ако един лев съм взел! Васил Божков ме е черпил една пура. […] Аз отговарям за себе си! Към мене и към партията той една стотинка не е дал! Повтарям – към мене и към партията нито стотинка! Всеки друг си носи отговорност – Горанов, Менда Стоянова. Аз им вярвам, но… Не съм аз.“ А накрая добави: „И от един месец не пуша. За да не може да ме почерпи и пура повече!“

Особено важни са публичните признания на Божков, че е плащал години наред подкупи в особено големи размери на длъжностни лица, които чрез законодателни хватки са гарантирали процъфтяването на хазартния му бизнес. От отворената специално за него вратичка в закона той е спечелил милиарди, без да изплати данъците върху печалбите, и с това е ощетил държавния бюджет със стотици милиони левове. Очевидно след разкритията на братята Найденови, чийто баща е с агентурно минало в Шесто управление на ДС, Божков не вижда по-полезен ход от този да признае данъчната афера и да продължи с нейното разплитане и с разобличаването на високопоставените персони от властта. Като покер играч, по думите на Тихомир Безлов,

Божков може да има карти, които да разиграе добре, а може и да блъфира.

Още повече че разполага с време да бави играта, тъй като възможността да бъде върнат и съден в България на този етап изглежда малко вероятна. „Най-печално известният гангстер на България“ едва ли ще преглътне просто така нарушаването на омертата, отнемането на хазартния му бизнес и конфискуването на колекцията му от антични артефакти и картини. Ако той възприема себе си в ролята на Али Баба, тогава в продължението на сюжета трябва да има жертви сред разбойниците. Но това ще разберем, когато му дойде времето, както се изразяваше един бивш цар премиер.

Колкото и хазартният бос да не е надежден източник на обвиненията за корупция по високите етажи на властта, разказаната от него история в комикса изглежда достоверна. Оставяме настрана загубите на хилядите продавачи на билети от „Национална лотария“ и изгорелите с печалбите си след обявяването на фалит от фирмата „Ню Геймс“ и поправките в Закона за хазарта, които свалиха всяка отговорност от държавата за закриването на частните лотарии.

Големият въпрос в този сюжет е политическият.

Мафиотът с неизменната пура в уста нарече управляващите в България хунта, а прокуратурата – тяхна бухалка, но това не предизвика очаквани реакции на възмущение нито в обществото, нито сред партиите. Публиката се забавлява и лайква комиксите и писанията му във Facebook, управляващите мълчат гузно или говорят по темата с недомлъвки, а от опозицията се чува тук-там по някой самотен глас. И само отделни политици и анализатори си позволяват да коментират шумния скандал.

Мълчат и посолствата на държавите от НАТО и ЕС, които от години чакат присъди за корупция на висши държавни служители в България. Въпреки търпимостта и дори безразличието към очевидната симбиоза между държава и мафия, има и граждански движения като БОЕЦ, което подаде сигнал до прокуратурата и до европейския главен прокурор Лаура Кьовеши срещу премиера Борисов, финансовия министър Горанов, председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и обвинения Васил Божков. Сигналът е базиран на твърденията на самия хазартен бос, че са му поискани 20% от печалбата от лотарийния му бизнес в замяна на създаденото за него удобно законодателство.

В Ябланица Иван Гешев, който продължава да се изживява като шериф, потвърди пред медиите сигналите и коментира, че подсъдими олигарси с медийно влияние се съюзяват срещу прокуратурата.

Ударът срещу Божков е част от поредицата арести на известни представители на бизнеса,

някои от тях назначени в началото на Прехода за новите капиталисти на България. А след хазартния бос на мушката на прокуратурата попаднаха и братята Бобокови, собственици на „Приста Ойл“. Те бяха задържани и обвинени за участие в организирана престъпна група за търговия с боклуци. Но въпреки че арестуването на бизнесмени със съмнителна репутация и биография среща обществено одобрение, остават въпросите дали прокуратурата изпълнява поръчки – и чии. Зададе ги в отворено писмо и Илиян Василев, адвокат на Атанас Бобоков, според когото „през ХХI век в страна от ЕС специализираните прокуратура и съд арестуват невинен човек и унищожават законен бизнес“.

Докато продължава разследването на обвинените богати българи, остават и подозренията за процес на отнемане и преразпределение на бизнеси в България, с който трябва да приключи и продължилият три десетилетия Преход. Причините за това са тема за отделен анализ. Но тези събития ще рефлектират и върху финансирането на опозиционни партии и проекти като „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова, за чиято кандидат-кметска кампания Валери Симеонов твърди, че е платена от Васил Божков.

Показните арести имат ясно послание към всеки, който иска да запази бизнеса и имотите си в тази държава. И понеже отново влизаме в предизборна ситуация, скандалните обвинения на Васил Божков, независимо дали прокуратурата ще ги провери и ще образува по тях досъдебни производства, са крайно неудобни за Борисов. Ако не изневери на стила си, той най-вероятно ще се опита да излезе от ситуацията чист, като пожертва Горанов, както направи преди това с Цветан Цветанов.

Само че финансовият министър е кадър на ДПС още от студентските си години и близък с Делян Пеевски, когото и Цветан Василев, и Васил Божков посочват като основна фигура на паралелната власт, като „паяка, който дърпа конците“ и… изяжда жертвите си. Затова смяната на ковчежника на държавата не изглежда толкова лесна, а Борисов ще трябва да плати за нея висока цена.

Има и друг сценарий, според който пожертваният може да бъде самият премиер.

И не е изключено подготовката за отстраняването му от властта вече да се обсъжда в Евро-атлантическия център за сигурност между Цветанов и Пеевски, с чиято протекция Вторият в ГЕРБ беше оневинен от прокуратурата в аферата „Апартаментгейт“. Миналата година Цветанов посрещна гости от Международния републикански институт на САЩ, а във Вашингтон се срещна с представители на Националния демократически институт, с бившия помощник държавен секретар Даниел Фрийд и с бившия заместник-секретар по вътрешна сигурност на САЩ Алън Бързин. С презокеанска подкрепа един подобен сценарий може и да бъде реализиран успешно.

Да си спомним, че Борисов отдавна говори за плановете си след края на този мандат да се оттегли в Банкя и да се занимава само с партията си. Обаче сега, когато на хоризонта се появиха 30 милиарда евро, не е изключено да е променил намеренията си. Освен ако не му кажат директно, че времето му е изтекло и оставането му начело на държавата е невъзможно. И вредно. Във всеки друг случай Борисов ще си осигури необходимите му 800–900 000 гласа и те ще дойдат от армията на чиновниците, която расте всяка година. Защото тя, заедно с клиентелисткия бизнес, възпроизвежда това корумпирано управление вече десет години. Не стигат ли?

Заглавно изображение: Из комикса „Истинската приказка“, публикуван от Васил Божков във Facebook

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

111 нюанса кафяво

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/111-nyuansa-kafyavo/

В България независимите медии са обект на съдебен тормоз, а критичните журналисти стават жертва на кампании за очерняне и дори на насилие.

Това пише в доклада на „Репортери без граници“, в който България за поредна година е класирана на 111-то място по свобода на медиите и е последна от всички страни в ЕС.

В края на миналата седмица „медии бухалки“ от орбитата на вечно приближения до властта бизнесмен и депутат Делян Пеевски грозно атакуваха журналистката Венелина Попова, с която имаме честта да работим почти от самото начало на „Тоест“. Дългогодишен кореспондент на Българското национално радио от Стара Загора и репортер в програма „Хоризонт“, тя днес работи на свободна практика при нас, при колегите от „За истината“ и където другаде реши. Венелина е била притискана два пъти през своята кариера със съдебни процеси, които приключват с оправдателни за нея решения. Носителка е на наградата „Паница“ за гражданска доблест. И ние изписваме всички тези факти във визитката ѝ, която стои под всеки неин текст в нашия сайт – с гордост, че е част от екипа ни.

Венелина бе атакувана след публикуването в сайта „За истината“ на първата част на свое разследване относно популярните напоследък дарения на депутата Делян Пеевски.

Това, разбира се, не ѝ попречи да публикува и втората част преди броени дни. Препоръчваме да прочетете материалите – най-малкото защото реакцията на „бухалките“ е пряко признание за засегнатите интереси на техните покровители. Публикациите повдигат много важни въпроси, част от които следва да провокират проверки от съответните държавни институции – ако те, разбира се, все още приемат, че имат задължения към гражданите си, освен да изчеткват пърхота от раменете на овластените.

Не сме наивни. Синхронът между „бухалките“ и институциите не е от вчера. И не е в полза нито на обществото, нито на тези, които жертват личния си комфорт, за да узнае същото това общество парченце от нечистоплътната истина под повърхността на блатото. Междувременно журналисти биват сваляни от ефир, клеветени, проверявани от данъчните, притискани, глобявани и заплашвани. Целта е всичко да стане кафяво. Без критерии, без еталони, без авторитети.

Проблемът е, че без критична журналистика ще трябва да се сбогуваме и с демокрацията.

Не сме наивни и спрямо тези, които работят в т.нар. „медии“ от кръга на Пеевски. Хора, които да творят лъжи и клевети за другите, винаги са се намирали достатъчно у нас и са се купували евтино. Знаем, че такива хора умеят добре да приспиват съвестта си, но все пак… все остава детското ни любопитство:

Спите ли спокойно вечер?

Заглавна снимка: Elijah O’Donnell

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Доброто е тук 

Post Syndicated from Севда Семер original https://toest.bg/dobroto-e-tuk/

На всички се е случвало – насред лична трагедия се оглеждаш и си направо изумен, че светът просто продължава да съществува. Днес обаче сме в ситуация на пандемия и се срещаме за пръв път с непознатото усещане целият свят да е до такава степен обединен около общ проблем. Гледаш намалелия поток пешеходци през прозореца и знаеш, че с всеки от тях днес поне за момент сте се притеснявали за едно и също.

Известно време прехвърчаха мнения, че това ще раздели хората, но напротив –

изглежда, че ги обединява.

Естествено, ситуацията става богата почва и за фалшиви новини или продаване на псевдонаука, но много хора се организират, даряват, подкрепят, разпространяват проверени данни. Нека погледнем към тази част от новините – защото ги има, а и защото в момента всички се нуждаем от ободряване.

Впрочем именно новините са особено важни: информацията е спасителна, когато е чиста – и опасна в противен случай. Затова да започнем оттам, че в сайта covidresource-bg.org доброволци превеждат на български научни статии за коронавируса в помощ на специалисти и широка публика.

Културните институции пък реагираха на затварянето на физическите си адреси с отваряне на онлайн достъп.

Още в неделя, на 8 март, когато Министерският съвет обяви забрана на културни събития, от Софийската филхармония изпратиха прессъобщение, че ще излъчват концертите си онлайн. Правят го и в момента. Световните сцени също отварят достъпа: от Metropolitan Opera в Ню Йорк стриймват безплатно представленията си след регистрация на сайта им.

Междувременно театрите „Възраждане“ и „Алма Алтер“ играят пред камера и можеш да ги посетиш безплатно онлайн. „Сфумато“ погледнаха в друга посока – към архивите си. Започнаха с „Апокриф“ от 1997 г. и ще продължават да качват по едно представление със свободен достъп всяка седмица. Софийската опера също пуска линкове към свои минали представления. Онлайн се включват и театрите например във Варна и Казанлък.

Подобни институции имат архиви, в които е просто жалко, че не може да се зарови всеки. Мисля си и за колекциите на галериите: отдавна например Tate дават възможност да разгледаш онлайн богатия им списък с произведения и дори да направиш уговорка да видиш нещо на живо. Дано след като шумът се върне по улиците и събитията започнат да осветяват залите, да видим подобна щедрост от архивите и на тукашни институции.

Впрочем колкото и да сте щастливи, че има как да „отидете“ от дивана на постановка или концерт, си представям колко несравнимо по-радостни са тези, които от години стоят вкъщи – например хората с увреждания.

А технологиите ги има. Нищо ново не е открито сега с кризата, освен желанието и нуждата да се използват.

Кой друг се учуди колко бързо организираха онлайн обучение за учениците в страната? Интересно дали системата ще остане и по време на бъдещите грипни ваканции? А как безпроблемно се оказа, че може да се работи от вкъщи при куп бизнеси, които преди това са държали служителите им да скролват Facebook задължително в офиса, понеже най-важното е да си седиш на бюрото? За някои неща сме вече достатъчно пораснали.

Ако имате активен профил в социалната мрежа за книги Goodreads, вероятно сте получавали съобщения с въпрос дали искате да прочетете безплатно е-книга, обикновено самиздат, срещу честното си ревю. Много хора вярват, че в това има голям търговски смисъл. Сега издателство „Артлайн“ предлага безплатни електронни книги (без да ви пита за ревю); от „Нике“ пък подготвиха свободен за сваляне сборник от разкази на Йордан Радичков с красива корица.

Куп спортни инструктори пуснаха безплатни тренировки – на български следете програмата на BB Team; лондонските Psycle осигуряват цели класове на живо. В социалните мрежи се намират и още уроци за тяло, но в различна посока – готвачите Джун и Рене Йошида обявиха, че ще правят готварско шоу за лесно домашно готвене.

Стигаме до нещо, което може и да не е свръхизобретателно, но винаги ще има смисъл – хората даряват.

Докато някои поставят условия, а други вдигат цени, се намират и такива, които виждат възможност да помогнат истински. В една история например се случва щастливо домино с дарения: когато Мартина Радева решава да даде безвъзмездно дезинфектанти на болници, фирмите за доставки и транспорт ги закарват, без самите те да искат да им се плати. „Доброто е заразно“, както казва тя.

Доброто се разпространява бързо и в други браншове: шивашки фирми произвеждат и даряват маски. Във Facebook страницата си „Ейнджъл Бейби“, които иначе произвеждат детски чувалчета и дрехи, разказаха за десетте си работни дни, в които ушиват и даряват 2920 предпазни маски.

Ако докато четете, ви застига енергията да се включите, започнете например оттук: „Свободна Европа“ пусна списък, който лесно свързва доброволци с нуждаещи се. TimeHeroes подават плакат, който помага да бъдеш съсед герой на възрастните хора в блока.

Да гледаш през прозореца и да знаеш, че с минувача пред теб имате нещо общо, е преобръщащо съзнанието ти усещане. Всички тези неща, добрите новини, създаването на нов вид онлайн общност, възможността да помагаш – носят силен заряд и енергия. Търсете го.

Заглавна снимка: Castells, или човешки кули – стара каталунска традиция, символ на силата на обединението. Източник: Община Сабадел

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Православен фундаментализъм по време на пандемия

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/pravoslaven-fundamentalizum-po-vreme-na-pandemiya/

„Светът, който познавахме, рязко стана светът от вчера…“ Така писателят Георги Господинов резюмира новата ситуация, в която основната и почти единствена световна тема е новият коронавирус. А централният въпрос е как да организираме живота си в условия на извънредно положение и ограничения от всякакво естество, каквито само допреди месец-два не можехме да си представим.

Ситуацията на пандемия не само преобръща всекидневието, а и ограничава редица човешки права, и то – без (голяма част от) правозащитниците да възразяват срещу това. Освен, разбира се, когато се извършват злоупотреби и ограниченията се използват за цели, различни от опазването на общественото здраве, или когато са непропорционални на риска.

Днес не можем да се позоваваме безусловно не само на правото си на публично събиране или на свободно придвижване, а дори на правото на личен и семеен живот. Ако член на семейството ни е в болница, не можем да му отидем на свиждане. Ако сме в карантина, близките ни не могат да ни посетят. В момента на много места по света хората не могат и да сключат брак.

Правозащитният адвокат Михаил Екимджиев обърна внимание, че според Конституцията правото на личен живот не може да бъде ограничавано дори с извънредно положение. Чл. 32 от основния ни закон определя личния живот като „неприкосновен“. Затова Екимджиев твърди, че налагането на санкции в тази посока трябва да е предшествано от конституционни промени. Ограниченията и санкциите обаче вече са факт и без такива промени.

На фона на всички ограничения и самоограничения рязко контрастира поведението на Българската православна църква (БПЦ).

На 10 март ловчанският митрополит Гавраил заяви, че великденските служби у нас ще се провеждат така, както всяка друга година. Защо? Защото за разлика от другите видове събрания, църковните богослужения и литургии са тайнства. Това за митрополита е достатъчно основание, че по време на тях човек не може да се зарази с коронавирус:

„По никакъв начин, никога не се е предавала и разширявала зараза в църкви, където се извършват тайнства! Никога не е имало епидемии в църквата. Те са прекратявали своето действие“, рече митрополит Гавраил, според когото най-вероятно въпросът за доказателството на това твърдение би бил свидетелство за липсата на вяра. А вярата е най-важна, ако не искаш да се заразиш:

Специално за това, че се причестяваме с една лъжичка, за мен няма никаква опасност. За това говори историята на Църквата. При най-страшни епидемии хората са се причестявали и никога по този начин не се е разпространявала никаква епидемия и зараза. Затова няма нужда да се опасяваме, когато ходим на богослужение. Там никога зарази няма да се предават. Сега, ако на някой човек вярата му е слаба, това е друго нещо.“

Уви, тези твърдения не са лично мнение на духовника, а се поддържат от БПЦ, поради което не само великденските служби, а и обичайните богослужения се провеждат както досега – с целуване на икони и вземане на причастие от една и съща сребърна лъжичка без дезинфекция. На места иконите се забърсват с препарат. Или поне тези икони, които няма да се повредят от дезинфекцията.

И при все че мерките за сигурност се затягат почти всекидневно, Църквата пребивава в безвремие. Единствено русенският митрополит Наум призова за повече съзнателност от страна на миряните и свещениците и за избягване на прекия контакт, като целуване на ръце и икони и вземане на причастие от обща лъжица в църквите. Имунизиращата сила на вярата защити и депутатът от ДПС Йордан Цонев, който заяви:

„Не е опасно, защото ние, вярващите, знаем, че светите тайнства, които ще поемем днес, са свети тайнства и в тях не може да има вирус и няма как да се предава зараза. Празна е вярата ни, ако не вярваме в Светото причастие и че то може да бъде източник на зараза. Аз ще се причастя днес с общата лъжичка, защото искрено вярвам, че това е за спасение.“

Дори авторитетният професор по културология Калин Янакиев, чийто анализ на Истанбулската конвенция беше противоположен на позицията БПЦ по темата, се включи в общия хор от защитници на силата на вярата:

Онези, които смятат, че причастието със светите тайни е с тялото и кръвта Христови, за тях е безумно, че нафората и виното, както и съсъдите, в които се съхраняват, могат да пренасят зарази. Подчертавам, че това се отнася за вярващите.“

Според проф. Янакиев на богослуженията могат да се заразят онези, които имат малка или никаква вяра. По тази логика 46-те членове на Протестантската църква в Южна Корея, заразени с новия коронавирус по време на служба, са имали проблеми с вярата. Също и над 1000 души, разболели се след четиридневно мюсюлманско поклонение в Малайзия. Или „грешката“ им е, че не са били православни.

Светият синод все пак се почувства длъжен да направи нещо във връзка с пандемията. Той публикува на сайта си окръжно писмо, съдържащо… молитви „при зарази и епидемии от особено заразни и смъртоносни болести“, които да се четат по време на богослуженията. Така вярващите бяха „имунизирани“ с помощта Света Проскомидия, Великата Ектения и Сугубата Ектения.

Междувременно дори Ватиканът отмени публичните богослужения. В България това направиха протестантските и католическите църкви, както и джамиите, а от Главното мюфтийство изрично призоваха възрастните и болните хора да не ходят на джамия. Православната църква на съседна Гърция отложи за неопределено време всички служби и ритуали, при които има събирания на хора, включително сватбите и кръщенията. Няколко дни по-късно и вселенският патриарх призова църквите по света да спрат богослуженията. Ала БПЦ упорства и се уповава на вярата, както беларуският диктатор Лукашенко – на водката и карането на трактор. Единственото смекчаване на позицията е, че пловдивският митрополит Николай освободи вярващите от епархията от „задължението“ да ходят на литургия и призова най-възрастните да не посещават богослужения.

Безотговорното поведение на Светия синод е всъщност по-малкият проблем. Сериозният проблем е, че

публичните институции допускат мерките за сигурност при пандемия да не се прилагат от БПЦ.

Към вярата на хората следва да се подхожда с респект, не с присмех. Вярата на папата и на вселенския патриарх обаче едва ли е по-слаба от тази на Светия синод. Ако участващите в богослужения живееха на самотен остров, нямаше да е проблем да изпитват силата на вярата си с вземане на причастие от обща лъжица и изобщо – както намерят за добре. Евентуалните случаи на зараза и смърт биха могли да се интерпретират със слабата вяра на жертвите. Но доколкото посещаващите православни служби споделят общ свят с всички останали, Църквата носи отговорност и за невярващите. Грижата за другите е не само важен християнски постулат – тя е същината на превенцията. Именно поради това държавата е длъжна да изиска БПЦ да спазва същите предпазни мерки, както и останалата част от обществото.

Би могло да се възрази, че подобно ограничаване на Църквата е противоконституционно. Като доказателство биха могли да се приведат чл. 13 от Конституцията, според който вероизповеданията са свободни и религиозните институции са отделени от държавата, както и чл. 37, ал. 1: „Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.“

Да се сложи временна забрана на определени дейности обаче не означава да се пречи на свободата и избора на вероизповедание.

А и неслучайно започнахме с човешките права и ограничаването на правото на личен живот, което също е конституционно гарантирано.

В ал. 2 на чл. 37 от основния закон изрично се конкретизира: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.“ В този смисъл публичните служби по време на пандемия определено могат да се интерпретират като заплаха за общественото здраве.

Гражданската активистка Десислава Христова иска мерките против разпространението на вируса да се прилагат и от БПЦ.

Затова на 15 март тя подава сигнал до Столичната районна здравна инспекция (РЗИ), като използва електронния формуляр за сигнали на сайта. В сигнала си тя прилага линк към репортаж на bTV за службите в църквата „Св. Александър Невски“ след обявяването на извънредното положение у нас.

„В понеделник, 16 март, около 11 часа, се свързаха с мен от РЗИ и казаха, че са се опитали да говорят с БПЦ, […] опитали са по всякакъв начин да обяснят ситуацията, но от БПЦ са решили да не се съобразят“, разказа тя пред „Тоест“. „Ние нищо не можем да направим“, казала служителката и е отговорила положително на въпроса на Христова дали решението да се спрат църковните служби е политическо.

Десислава Христова не спира дотук: „Затова се консултирах с различни познати и реших, че въпреки дефицитите все още живеем в светска държава и тя трябва да се намеси. Наистина вярвам, че всеки е добре да може да намери упование в каквото намери за добре в тези времена, но не може да се връщаме във времената на Средновековието и да поставяме религията над мерките, предписани от експерти, лекари, Световната здравна организация и т.н.“ Христова подчертава, че

социологическите проучвания показват високо доверие към Църквата, поради което тя носи отговорност пред обществото.

Ето защо активистката инициира отворено писмо, адресирано до президента Румен Радев, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателя Бойко Борисов, председателя на Националния оперативен щаб и началник на Военномедицинска академия Венцислав Мутафчийски, патриарх Неофит и кметицата на София Йорданка Фандъкова.

В писмото, подкрепено от 200 лекари, експерти, граждани и активисти, се призовава за използване на всички инструменти на светската държава, за да се преустанови присъствието на миряни на богослуженията. Ето част от него:

„Във времена на изпитание, в каквото се намираме в момента, религиозните институции трябва да предложат упование, сила и вяра в предприетите мерки и да подпомогнат усилията на светската държава в борбата с пандемията. Наместо това поведението на Българската православна църква директно уронва престижа, подкопава доверието в институциите и саботира предприетите безпрецедентни действия.

Посещението на църковни служби, особено от възрастни наши сънародници, би ги изложило на риск, който може да се окаже фатален, и сме дълбоко притеснени, че представители на БПЦ не признават този факт.“

Каква е реакцията на институциите по отношение на отвореното писмо? Никаква.

Сред адресатите на писмото има трима генерали, но очевидно на никого не му се влиза в конфронтация с БПЦ. Междувременно главният прокурор Иван Гешев нарежда ареста на студент от Бангладеш и гражданин от Варна за разпространение на непотвърдена информация за заразени от коронавируса, но не вижда „фалшиви новини“ в твърденията, че сребърните лъжички не пренасят вируси и че който вярва колкото и както трябва, не се заразява.

В ситуация на все по-затягащи се извънредни мерки – има часове за пазаруване за хора в различни възрасти, забраняват се разходките в парковете и се говори за вечерен час – демонстрирането на заучена безпомощност по отношение на БПЦ изглежда необяснимо. На въпрос на журналисти докога ще работят храмовете в България, ген. Мутафчийски отговори, че към ръководителите на Църквата се отправят „вербални послания“, но не може да има намеса в работата ѝ.

Слепотата на институциите ни за опасното и безотговорно поведение на БПЦ повдига въпроса:

Ако БПЦ е независима от държавата, това означава ли, че и държавата е независима от нея?

Все повече факти свидетелстват за отрицателен отговор на този въпрос. Преди години журналистката Татяна Ваксберг обърна внимание, че макар България да се води светска държава, от 2001 г. насам патриархът присъства на първите заседания на всеки нов парламент, а Румен Радев е третият поред президент, който се заклева в негово присъствие. Позицията на БПЦ се взема предвид, когато Църквата възразява срещу Конвенцията на ООН против насилието над жени и домашното насилие, Стратегията за детето, Закона за социалните услуги, както и срещу сексуалното образование например.

В началото на годината Светият синод внесе в МОН свои учебници, по които да се преподава вероучение в училищата. Нищо че по закон образованието е светско. Държавата не се сеща, че образованието е светско и когато се строят параклиси в дворовете на училища и университети.

Така, бавно и неусетно,

БПЦ, която ревностно отстоява независимостта си от държавата, я завзема все повече и повече.

И когато последствията от това излизат от контрол, държавата с цялата си репресивна мощ няма куража да реагира.

А предстои период, наситен с църковни ритуали, събиращи много хора. На Цветница се освещават върбови клонки, което изглежда сравнително безопасно. На Разпети петък обаче се целуват последователно плащаница, символизираща тялото на Христос, евангелие и кръст. После се лази под масата. След това има литийно шествие, по време на което събралите се обикалят църквата. Всеки един от тези ритуали носи висок риск от зараза. В нощта на Великден в църквите се събират големи множества от хора. Великден и Гергьовден освен това са свързани с клане на агнета и курбани, общи трапези и общи съдове. Все ситуации, благоприятни за обостряне на пандемията. Макар те да са след обявения край на извънредното положение, вирусологичната ситуация в страната едва ли ще е станала много по-оптимистична.

Религиозният фундаментализъм се различава от нормалната религиозност по това, че не познава граници и иска всичко да е под негов контрол. Проникването на БПЦ в държавата вече е опасно за живота. В буквалния смисъл на думата. Ако не се вземат мерки, цената ще се измерва в човешки жертви.

Заглавна снимка: Ralf Steinberger / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Марш, марш, с генерала наш…*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/marsh-s-generala-nash/

И ето че му предрекоха политическа кариера на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Изглежда, основанията на врачуващите почиват на следните фактори: а) явява се всеки ден по телевизора, често повече от един път; б) генерал е; в) отговаря за справянето с най-голямата криза, в която е изпаднала България (а и светът) в най-новата ни история – сиреч герой по подразбиране. Освен това е участвал във военни мисии в Ирак, Афганистан, Македония, спасил като хирург живота на много хора. Започне ли да расте обаче броят на жертвите, този рейтинг едва ли ще остане на същата висота – въпреки че мерките срещу коронавируса не са само негова грижа.

Не че някой е питал генерала, преди да му предсказва бъдеще в политиката. Но бабавангите явно са сметнали, че ако си от медийно прочулите се, с генералски лампази, си гарантираш всенародно облюбване. Защо – ами защото „мъжете в униформа“ внушават респект, мъжественост, власт, храброст.

Героизъм = голямо потомство

Атрактивността на мъже във военни униформи има свое научно обяснение. Проучване на Университета на Саутхемптън, въз основа на еволюционните теории за избора на партньор, развива хипотезата, че мъжете доказват своята годност, проявявайки героизъм в битка. Така че подобно привличане има атавистични корени – още от пещерните времена на човечеството. В академичния труд са представени интересни факти от изследвания върху ветерани от Втората световна война. Установено е, че героите от този най-голям засега военен конфликт в историята на човечеството са създали по-голямо потомство от обикновените ветерани. Това според проучването предполага връзка между героизма и успешното чифтосване.

Но изборът кого да овластим на избори би следвало да почива не върху желанието за „здрава ръка“, така осезаемо във времена на криза и глобални заплахи. Светът след пандемията няма да изисква „мъже в униформи“. А ако това се случи, то значи хаосът, страхът и изобщо стихиите на ирационалността са надделели, има много рискови криминогенни фактори и конституционно установеният ред е застрашен. Вече има такива опасения – че фалиралите бизнеси, повишената безработица, намалелите приходи в бюджета, напрежението в здравната и социалната система и несигурността не просто ще се пропукат, но ще разтрошат стабилността, строена за нас от ГЕРБ.

Дали това ще се случи утре, зависи от решенията днес. Наскоро министър-председателят Борисов заяви: „Не е честно към следващо, каквото и да е правителство, тъй като остава сравнително малко време до следващите избори (редовните са след година – б.р.), да се вземат решения и лесно мнозинството да похарчи пари.“ За феърплей ли става дума, за изчакване на последствия, или просто Борисов се грижи за ГЕРБ, ако отново е първа политическа сила? Ако от решенията на Националния оперативен щаб и на ген. Мутафчийски зависи да ограничат разпространението на коронавируса, от мерките, които ще предприеме или няма да предприеме правителството, зависи бъдещето на България – тази година, догодина, вероятно и в средносрочен план.

Засега тези мерки са твърде неубедителни. Освен ако третият кабинет на Борисов не смята да подаде оставка след края на българската битка с COVID-19.

Господар и командир ли търсим – или предводител

Как се справят генералите извън сраженията си? Едни стават лидери, други – генерали от резерва. На един корсиканец, станал генерал от френската армия на 25 години – Наполеон, Европа дължи Гражданския кодекс. Друг, предвождал армия в Американската война за независимост – Джордж Вашингтон, е първият президент на САЩ, „баща на нацията“.

Румен Радев, известен като голям професионалист в средите на ВВС, изконсумира „генералския ефект“ в първата половина на президентския си мандат и все още му е трудно на политическия терен. Генералските еполети на Бойко Борисов не го правят генерал, макар в такъв да го произведе указът на държавния глава Петър Стоянов. Но не униформата му спечели първия, втория, че и третия управленски мандат.

Макар историята да познава случаи на лидери като Уинстън Чърчил, който не е избиран за министър-председател на Великобритания, а наследява поста след оставката на Невил Чембърлейн през май 1940 г. Но „най-великият британец“ постъпва прагматично, отказвайки се от колониите по искане на американския президент Рузвелт – и така САЩ влизат във Втората световна война.

Днешните лидери управляват свят, в който преобладават войните с невидими противници – тероризъм, хибридни войни, киберзаплахи, пандемии. Все по-често им се налага да се съобразяват и справят с ефектите, предизвикани от глобалната интеграция на този свят. Трябват ли им униформи за това? Първите два урока от COVID-19 са, че капацитетът на здравните системи поддаде, а дори големите икономики разчитат на китайските фабрики за елементарни медицински изделия като предпазните маски.

Ако брифингите бяха прессъобщения

И накрая, нека за миг си представим, че вместо ежедневните брифинги, предавани пряко от медиите, Националният оперативен щаб общуваше с гражданството чрез прессъобщения. Те ще бъдат препредавани и „оцветявани“ от интонацията на водещите, от уменията, неуменията и пристрастията на редакторите.

Въпреки че има критики към преките излъчвания като пресилена и плашеща комуникация, за мнозина точно тя е работещата. Гледайки редовните пресконференции на щаба с генерал-майор Мутафчийски, изправен в униформа, и сериозните изражения на хората зад гърба му, гражданите вярват, че на властта ѝ пука, че държавата е загрижена за нацията. (Поради същите причини и премиерът излъчва „пряко от джипката“.)

По същия начин, дори многократно повече, са вярвали и американците на президента Рузвелт през март 1933 г., чувайки по радиото първата от поредица беседи край камината, когато САЩ са на дъното след Голямата депресия. Франклин Делано Рузвелт не носи униформа, поради заболяването от полиомиелит е парализиран от кръста надолу, но това не пречи да е избиран четири пъти за президент на Съединените щати. Той превежда нацията през тежките времена на икономически упадък и на Втората световна война. Хората могат да вървят и след инвалидна количка, стига да разпознаят лидера.

* Заглавието е от военния марш и за известно време химн „Шуми Марица“
Заглавна снимка: Стопкадър от брифинг на ген. Мутафчийски

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Картичка от червената зона

Post Syndicated from Мартина Паренти original https://toest.bg/kartichka-ot-chervenata-zona/

Най-лесно се помнят трудните думи – колкото по-странни, толкова по-незабравими. Една от първите, които научих на италиански, беше untore. Идва от глагола „мажа“ и означава човек, който мацва зловредна смес на нечия врата и с това му докарва чумата… Така поне вярват в Милано през 1630 г., когато славният ломбардски град е връхлетян от епидемията – четвърт от населението му се прощава с живота си и обвинението в „мазане“ става достатъчно основание за смъртно наказание. Четири века по-късно Милано отново осъмна под карантина. С тази разлика, че в днешните трудни времена ­– с разбираема неувереност в началото и все повече решимост сега – се търси не мистичен виновник за черната смърт, а конкретен способ за груповото оцеляване.

Да обобщим: от момента, когато в китайския град Ухан се заговори за непознат „грип“, който заразява бързо, удря в дробовете и е особено опасен за хора на възраст или с вече разклатено здраве, до 11 март, когато СЗО обяви плъзналата из 114 страни болест за пандемия, минаха малко повече от два месеца. Първият установен случай на коронавирус в Европа беше във Франция, но дотук най-тежко пострадаха италианците: месец и нещо след първото засичане на болестта у двама китайски туристи в Рим заразените са вече над 15 000, починалите – над 1000. За да спре бурното разпространение на вируса, Италия обяви всичко в пределите си за „червена зона“ и от тази седмица си самоналожи специална дисциплина.

Учебните заведения са във ваканция до 3 април. Ресторантите, басейните, дискотеките, панаирите, турнирите и всички места/събития с публика или навалици се затварят/отменят (църковните също, включително сватбите и погребенията). Хората са призовани да си стоят вкъщи (и задължени, ако имат висока температура или дихателни затруднения) – излизанията трябва да са само за продукти, лекарства и нетърпяща прекъсване работа. Изискването е домът, кварталът, градът, провинцията и държавата да се напускат само по форсмажорни причини. Полицията проверява, глобите са до 206 евро, арестът – до 3 месеца. Да, може да си разхождаш кучето. Не, не бива да вечеряш у приятели.

Помолих Мартина Паренти, приятелка от Милано, да ни разкаже какво минава през ума ѝ в тези особени дни.

Нева Мичева

 

Интерактивна карта на коронавируса
13 март 2020 г., положението с коронавируса в Европа на интерактивната карта на света, изработена в университета „Джонс Хопкинс“

„Новака го различаваш веднага, защото в часа на открито препуска насам-натам по цялото каре. Тича, все едно се бори с ледения вятър, все едно, ако остане на място, ще се вкамени, ей тъй изведнъж ще замръзне по средата на двора. Старите обаче, дето са в затвора от години, крачат бавно – знаят, че имат да избутват дълги часове и е най-добре да я карат полека, без излишна възбуда.“

Това ми каза един стар затворник преди години, посред напеченото от слънцето каре във Волтера, след представлението на Трупата от Крепостта, в която всички актьори са с присъди, а затворът е театралната сцена със своите килийни сценографии, залостени метални порти и пареща през лятото циментова настилка. Цяла година очакват срещата си с публиката – няколко часа, в които външният свят прекъсва изолацията им…

Е, в така наречената „червена зона“, която обхвана цяла Италия, май всеки се оказа новак. Рязко откъснат от приятели, роднини, познати. Затворен между четири стени. На 23 февруари правителството преустанови дейността на училища, театри и кина. На 7 март Милано – жизнен, благодатен град, щедър на култура, фестивали и всякакви световноизвестни събития – беше „запечатан“. На 10 март нов декрет блокира и страната.

Казаха ни просто да си стоим вкъщи.

Наредиха ни да не излизаме, освен ако не е за храна или до аптеката. Всъщност в момента малцина ходят на работа – снабдени с удостоверение, което да оправдава придвижването им дотам. Мнозина направиха нужното, за да работят в уединението на домашния си „офис“, от разстояние и защо не по пижама. Този вирус поразява общностите, значи най-важното е да спрем да се срещаме. Край на прегръдките, happy hours, ръкостисканията и потупванията по рамото. Разделяме се за поне три седмици.

И изведнъж възбудата на един народ, свикнал да жонглира с работни ангажименти, семейни задължения и вечерни срещи с приятели, попада в плен. Отначало нещо шетаме от една стая в друга, за да се чувстваме все още активни. След известно време обаче сме принудени да забавим темпото. Защото изведнъж вече няма закъде да бързаме и няма неотложни срокове. По-добре да се насладим на прехода от спалнята до хола, да се задържим пред картините по стените, да послушаме музика или да се отдадем на дребните детайли – да изпразним чекмеджето от джунджурии; да сменим батериите на любимата говореща кукла на детето.

Дори радиостанциите скоро ще ни напуснат и ще минат на стари записи. А списъкът с нещата, които трябва или не трябва да се правят, всеки ден се удължава с нови забрани и ограничения. Остават само виртуалните мегдани, пълни с предложения и съвети как да убием цялото това нежелано „свободно“ време. Един записва подкаст по „Декамерон“, друг се опитва да прави театър в YouTube, трети ритмично подава идеи как да занимаваме най-малките, защото вече и в парка не може да се ходи.

Навсякъде из градовете и по прозорците изникват съобщения – от лепящи се листчета до цели транспаранти, – на които се чете:

„Всичко ще бъде наред.“

Те са изненадващо ободрителни. Въпреки своя патос в духа на Yes We Can, ни карат да усещаме, че все още сме заедно, макар и да не се виждаме. Че светът все още съществува, макар и да е под домашен арест. Защото най-трудното е да овладеем тревогата си. В подобни моменти имаме един полезен ход: да сме добре. Болниците са пред колапс и е важно освен телата, главите ни също да са в ред. Социалните мрежи са двуостър инструмент за поддържането му – да, отлични са за компания, но и преливат от псевдоновини, фалшиви аларми и покъртителни апокалиптични видения.

Бележка с надпис „Всичко ще бъде наред“
© Вероника Питеа

Сред най-полезните предложения са сякаш тези за четива – реалността понякога невероятно се доближава до литературната измислица и определени книги внезапно добиват ново значение. „Декамерон“ е начело на класациите. Всички се чувстваме малко като групата младежи, оттеглили се на село да си разправят истории, докато навън върлува бубонната чума. Истината е, че случващото се в момента има страхотен литературен потенциал. Даже по-скоро вече по някакъв начин е написано или разказано. Озовали сме се в сюжет. Трябва само да изберем какъв да е. Мисълта, че сме част от по-голямо повествование, може да ни помогне да се ориентираме към завършек. Щастлив по възможност, разбира се.

Жозе Сарамаго навярно най-добре пасва на даденостите.

Откакто не бива да се събираме, за да си разправяме истории, Бокачо не е това, което беше: десетима в едно помещение вече не е вариант, дори да отстоим на по два метра. Останахме насаме със съжителите си. И „Слепота“ е идеалната книга за случая: свят, в който лека-полека всички мистериозно започват да виждат само млечна белота и биват изолирани в нещо като лазарет, където старите социални динамики скоро се възобновяват, жестоко изострени от факта, че всичко е наедно – жертви и палачи, командващи и командвани, правила и нарушения.

Броят на болните расте главоломно, по същия начин деградират обстоятелствата навън. Страхът от заразата предизвиква непремерени, даже налудни действия. Всеки ден в този своеобразен затвор пристигат нови попълнения. Докато накрая надзирателите не напускат лагера или сами не губят зрението си: портите се отварят и пускат всички на свобода. Когато държавата се срива, рухват и бариерите, делящи болните от здравите, престъпниците от почтените граждани. Накрая, без причина, всички оздравяват и се връщат към предишния си живот. Така, както е дошла, болестта си и отива.

„Мисля, че не сме ослепели – казва на финала един от главните герои, – мисля, че сме слепи. Слепи, които виждат. Слепи, които виждайки, не виждат.“ И в устата остава горчилка. Когато мнозинството се сблъсква с епидемията, у него се обажда не доброто, а тъкмо обратното, развилнява се злото. Инстинктът за самосъхранение надделява над всяка форма на алтруизъм и съчувствие. Паниката ражда чудовища. И когато извънредното положение се превръща в делник, чудовищата не изчезват, а се организират. Но ние още не сме чак там, за щастие. Това е просто роман.

А коронавирусът не е чума. Може да се прояви в лека форма. Да мине без симптоми. Да отшуми незабелязано. И все пак хората взеха да дават признаци на униние. Затворниците се бунтуват; купувачи щурмуват супермаркетите, при все че няма недостиг на провизии; магазини пускат кепенците. Все по-трудно ни е да не мислим, че ще стане по-зле, че още не сме стигнали дъното. Че проблемът не е вирусът сам по себе си, а всичко, което отприщва.

Страхът от болестта е по-лош от самата болест.

И дори най-разумните рискуват да се отчаят от нарастващите трудности и притеснителните новини.

Едно е сигурно: от това преживяване няма да излезем по-добри. Нито по-мъдри. Веднъж щом оздравеем, ще се върнем към старите си привички и редовните си грешки в тъпия, лишен от самосъзнание подтик да се повтаряме. Винаги сме били слепи, но никога не сме си давали сметка за това. И няма как да не изглежда, че тази зараза сякаш е възмездие. Не е нужно да навлизаме в божествени провидения и наказания, достатъчно е да отчетем крехкостта на идентичността и убежденията си, на начина си на живот и мястото си в света.

Поетесата Марианджела Гуалтиери в стихотворение, посветено на сегашната ситуация, пише:

Ето какво ще ти кажа –
трябваше да се спрем.
Знаехме си, че трябва. Чувствахме
как неистови искаме да са
дните ни. Вечно в едно и в друго.
Всичките вън от себе си.
Всеки час да изстискаме.
Трябваше да се спрем,
само че не успявахме.

Може пък този гигантски СТОП, изписан с огромни букви, да не е кулминацията на едно бедствие, а валът, удържащ лавината, която от доста време се е юрнала надолу?

Превод от италиански: Нева Мичева
Заглавна снимка: „Всичко ще бъде наред“ – листче, залепено пред миланския театър „Фонтана“. Надписът на плаката отдолу гласи: Chiamata alle arti – игра на думи, която замества „оръжия“ (armi) с „изкуства“ (arti) и вместо „призовка за война“ изпраща „призовка за изкуства“ © Надя Фиорио

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Да не дойде чичо доктор!“ Смазването на неродената детска болница

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/natsionalna-detska-bolnitsa/

Вече месеци наред медицински специалисти, архитекти, родители, правозащитници и активисти се борят за съвременна детска болница. Те искат новата национална детска болница да се изгради според актуалните стандарти на педиатрията. Това ще рече на първо място да се поставят интересите на малките пациенти. Болницата да е светло, приветливо и модерно място, в което към децата да се отнасят като към хора. Да е предвидено легло за родител до леглото на детето, да има помещения за учене и за игра, зала за културни събития.

Участниците в инициативата са категорично против в национална педиатрия да се превърне строежът в двора на Александровската болница, започнат през 1980 г., изоставен от десетилетия и определен за събаряне през 2011 г. Аргументите им са много: сградата е опасна, както твърдят и от Камарата на архитектите, в нея няма предвидени аварийни изходи, архитектурата ѝ е отпреди 40 години и не отговаря на днешните стандарти за болница. А заданието за реконструкцията ѝ възпроизвежда системните проблеми на настоящите педиатрични отделения (има и ключови отделения, които в проекта дори не са предвидени), вместо да предложи модерно и цялостно решение за лечението на деца.

Въпреки активната кампания в социалните мрежи и въпреки че за съвременна детска болница са се подписали вече над 11 500 души, идеята не среща широк обществен отзвук и до неотдавна проблемът беше де факто невидим за повечето медии. И то дълго преди коронавирусът практически да измести всички други теми. Протестът против адаптирането на разрушаващия се строеж получи все пак медийно отразяване, а министър Ананиев изрази готовност да се срещне с представители на протестиращите. За самата среща съобщи комай само БНР.

„Не ни е важно да ни е светличко и красивичко“

От разказа, публикуван на Facebook страницата на протестиращите, може да се съди, че отношението към тях на срещата с представители на Министерството на здравеопазването (МЗ) е било пренебрежително. Въпреки че в инициативата има лекари и архитекти, позицията е била, че те са представители на „общественото мнение“, тоест „не са експерти“. Били са прекъсвани с реплики като „Кои сте вие, бе?“ и „Ти що се обаждаш?“.

Подобно институционално високомерие изглежда странно с оглед на поведението на правителството във връзка с всевъзможни протести против „джендъра“, Стратегията за детето и Закона за социалните услуги, в които съвсем реално не участват експерти. Наскоро цяла програма за сексуално образование беше временно спряна единствено поради твърденията на една жена, чието дете дори не е включено в програмата. В тези случаи институциите реагират по начин, по който да удовлетвори протестиращите именно заради важността на „общественото мнение“.

Ако се замислим обаче, можем да открием логика в реакцията на МЗ. Протестите на „разтревожени родители“ срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, искащи по същество ограничаване на правата на жените и децата, са върхът на айсберга на организирана кампания. У нас те имат политическа подкрепа в лицето на коалиционния партньор ВМРО.

А искащите съвременна детска болница си нямат „гръб“.

Напротив – те се противопоставят на съществуващи финансово-политически интереси. Понеже единствено с такива интереси може да се обясни упорството да се реконструира остарелият строеж, което би било финансово по-неизгодно от изграждането на изцяло нова сграда. И макар сред протестиращите да има педиатри и архитекти, те не са „правилните“ педиатри и архитекти, поради което експертността им се принизява до „обществено мнение“.

Още един елемент от срещата в МЗ заслужава специално внимание. От екипа на министъра са подчертали, че „не ни е важно да ни е светличко и красивичко“, и са упрекнали представителите на инициативния комитет, че искат детска болница „като във Франция и Англия“. Че какво лошо има в желанието за такава болница?

Не можем да отговорим на този въпрос, без да имаме яснота каква е социалната роля на болницата у нас.

Болницата като травма и като дисциплинираща институция

На Facebook страницата ЗА истинска детска болница са публикувани редица разкази на хора за драматичните им преживявания в болница, когато са били деца. Ето какво споделя журналистката и поетеса Яна Пункина:

„Когато се свестявам, е нощ. В стаята мирише на напикано […] Опитвам се да стана от леглото, но се оказвам завързана. Минава ми мисълта, че ако се опитам да викна сестра, ще събудя другите деца в стаята и ще ми се карат. Криво-ляво се отвързвам, ставам и тръгвам към тоалетната. Куцам. […] Основно рева, защото докторите са ме излъгали и родителите ми не са били с мен, когато съм се събудила. Не знам колко съм спала на пода в коридора и не помня някой да ми е обяснявал в какво състояние ще се събудя след упойката.“

Разказът на живеещата в Лондон Мария Спирова също не се различава особено от филм на ужасите, а има и други публикувани истории в този дух.

Не мога да се „похваля“ с травматични детски болнични спомени – когато лекарите са ме тръскали надолу с главата, защото не съм давала признаци на живот, съм била твърде малка, за да помня. Бях на три-четири годинки обаче, когато родителите ми прекратиха опитите си да ме пращат на логопед. Щом пристъпех в кабинета, започвах да плача неудържимо. Кабинетът с многото си шарени картинки всъщност ми харесваше, логопедката беше мила. Надавах рев единствено поради… бялата ѝ престилка – символ на всичко най-страшно за мен. С неизбежността на древногръцка трагедия белотата ѝ кулминираше в ужаса от нощните ми кошмари – спринцовката. Заради бялата престилка на логопедката и до днес не мога да произнасям правилно р и л.

„Ако не слушаш, ще дойде чичо доктор с голямата спринцовка!“

Така възпитаваха децата от моето поколение. По този начин родители, баби и дядовци възпроизвеждаха идеята на големия френски философ и социален мислител Мишел Фуко за болницата като дисциплинираща институция, редом с училището и затвора. От болницата по дефиниция се очакваше да е място, където да е страшно и гадно, но да трябва да търпиш.

Фуко умира през 1984 г. – четири години след началото на строежа в двора на Александровската болница, който днес властта иска да превърне в национална педиатрия. Оттогава насам отношението на световната медицина към болестта и болниците значително се променя. Пациентът се схваща вече не като пасивен обект на манипулация (думата „пациент“ идва тъкмо от „пасивен“, „понасящ“), а като личност, чието достойнство стои на първо място. Болниците следва да бъдат пространства, в които пациентът е човек.

Девет години след началото на строежа в София – в края на 1989 г. – е приета Конвенцията на ООН за правата на детето. Съвременните стандарти за лечение на деца отчитат важността на правата на малките пациенти да бъдат с най-близките си и да учат. В тях влиза и възможността децата да могат да играят и да се лекуват на място, където да се чувстват добре. Не само от уважение към личността им, а защото и това има значение за оздравяването.

Четири десетилетия след 1980 г. представата за болниците у нас обаче не се е променила особено.

А съответно с нея не са се променили и болниците – с малки изключения. Много от тях са в състояние на физически полуразпад. Банята и тоалетната към всяка стая понякога са лукс, а в други случаи са такива, че е по-добре да ги няма. В отделението по изгаряния в „Пирогов“ например на цял етаж няма баня, а единствено тоалетни и мивки в коридора. Предполага се, че ако си си изгорил крака, не ти трябва да си миеш главата.

Дори там, където материалните условия са добри, няма гаранция за зачитане на достойнството на пациентите. Човещината не е рядкост в болниците ни, но тя е нещо, което зависи от личността на медицинските специалисти, а не е въпрос на стандарт. И макар че тази ситуация нагнетява напрежение между лекари и пациенти, нерядко стигащо и до физическа агресия, до промяна на цялостната концепция за това що е болница и що е пациент, у нас не се стига.

Защото „тука е така“.

За голяма част от населението да ти е гадно в болницата е нещо в реда на нещата. Защо тогава на децата да им строим болница, в която да им е „светличко и красивичко“? Това изглежда като някакъв излишен лукс. Или като да се борим да построим летяща чиния.

Подобно е отношението и към инициативата за съвременна родилна грижа, която си поставя за цел жените да не бъдат подлагани на изтезание по време на раждането. Да не бъдат обиждани, натискани по корема, принуждавани да раждат в поза, която не им е удобна, и т.н., а вместо това да се следват съвременните акушерски стандарти. За много жени е в реда на нещата раждането да е ужасно преживяване, за което по-късно да разказват с гордост и умиление, както мъжете разказват за казармата.

Докато възпроизвеждаме мантрата „тука е така“ обаче, ще продължаваме да се отнасяме към себе си и към децата си като към втора категория хора. „Светличкото“, „красивичкото“, хуманното и съвременното ще е някъде другаде, не и при нас. Не защото нямаме пари да го осъществим, а защото сме с нагласата, че не ни се полага. Не ни се полага да се отнасят към нас като към хора, не ни се полага да сме в добри условия, а щом не се полага на нас, не се полага и на децата ни. Които деца не само заради липсата на добри финансови перспективи ще заминат от България, когато пораснат. А за да живеят някъде, където ще бъдат приемани за много повече от пасивни обекти, подлежащи на дисциплиниране.

Заглавна снимка: Старият строеж в двора на Александровската болница © „Свободна Европа“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.