Tag Archives: протести

Клеър Дейли: „Промяната идва от хората, не от политиците“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/clare-daly-interview/

Read the article in English >>

Преди няколко седмици ирландската евродепутатка Клеър Дейли предизвика сензация в България с критиките си към заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова относно България в рамките на заседанието на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Дейли е сред най-критичните гласове в Европарламента и най-активните ирландски евродепутати.

Разговаряме с нея по-малко от час след речта на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент, която Дейли определя като „лицемерна“ от самото начало:

„Говори за свободни и честни избори в Беларус, за европейски средства, които трябва да бъдат защитени от корупция… Те имат неопровержими доказателства, че именно това се случва в България, и не правят нищо. Цялата реч беше толкова лицемерна, но в контекста на България противоречието в думите ѝ е още по-очевидно.“

За евродепутат – и изобщо за политик – Дейли е приятно директна и не се страхува да сподели точно какво мисли. Тя е член на ирландската социалистическа партия Independents 4 Change, част от европейската група European United Left – Nordic Green Left. Продължаваме да дискутираме речта на Фон дер Лайен, по време на която председателката на ЕК начерта амбициозни планове за бъдещето на Европейския съюз в области като върховенство на закона, външна дипломация и политика и здравеопазване.

„Това е запазената марка на ЕС. Звучеше като пропаганда и съм сигурна, че много европейски граждани го усетиха така. Например италианците, които не видяха никаква европейска солидарност в началото на този хаос, а сега тя говори за хората в Афганистан?“, смее се Дейли невярващо.

Питам я дали речта на Фон дер Лайен е пример за липсата на връзка с реалността и хората, която се изтъква включително и по време на антикорупционните протести в България за оставката на премиера Борисов и главния прокурор Гешев, продължили цяло лято.

На много фронтове думите нямат нищо общо с реалността. И мисля, че единственият начин това да се промени е хората от държавите членки да се организират. Именно затова сега говорим за България. Няма много български представители, които да се борят за каузата на тези протести, и това също обяснява затруднението за дискусия в Брюксел. При другите държави не е така. Мисля, че там има повече политическо разделение, което не ми изглежда да е случаят в България.

Съгласявам се с нея, че за чужденец е трудно да се ориентира в българския политически пейзаж, на което тя отговаря: „Знам много малко за България, но съм готова да се уча. Получих много информация от българските граждани, за което съм благодарна. Не мисля, че трябва да си експерт, за да видиш, че в Европа си затварят очите и единствената причина за това е, че или Комисията е некомпетентна и не знае какво става, или знаят и им изнася поради връзките с Европейската народна партия. Аз мисля, че е второто, защото те наистина са некомпетентни, но не чак толкова. Не им пука, защото касае техния човек [Борисов – б.р.]. Той е достатъчно умен, за да не тормози малцинствата, но това не значи например, че няма дискриминация. Чувам, че коалиционните им партньори са хомофоби и расисти. Но той е достатъчно съобразителен, за да не се бута между шамарите, както правят в Полша и Унгария, малко по-обран е и Комисията е доволна. Според тях той осигурява известна стабилност.“

Подобно на другата евродепутатка, с която разговарях – София ин ът Фелд от „Обнови Европа“, – Дейли говори за клубове и политически фракции. Тя ми казва, че „който не е в клуба, него критикуват“, което фактически разделя важни европейски ценности, като върховенството на закона и свободата на словото по идеологически линии. Дейли гледа на европейските институции от критична, лява позиция и ги определя като неолиберални администрации, които дават предимство на определени свободи – например свободата на пазарите – пред други, като върховенството на закона в областта на човешките права.

Политическата кариера на Клеър Дейли започва още от ученическите ѝ години, когато се бори за правото на аборт в Ирландия. Тя е била част от радикалното крило в ирландската Лейбъристка партия, заради което е изключена от структурите ѝ в края на 80-те. Вероятно това минало и настоящата ѝ политическа позиция доведоха до статии в проправителствени български медии, които я нарекоха „комунистка, която подкрепя Лукашенко“.

Чух, че са казали, че съм комунистка. Тази сутрин ми съобщиха, че е излязла статия как съм била разследвана за конфликт на интереси в Европейския парламент, но момичето, което ми я прати, каза: „Не се притеснявай, трябва да вземеш предвид, че няма независими медии в България.“ Преди няколко дни на една среща някой ми каза, че друг евродепутат ме е нарекъл комунистка, и отвърнах, че никога не съм била член на Комунистическата партия, но знам, че някои от хората на власт в България в момента са започнали кариерата си оттам. В повечето случаи се смея, това не са неочаквани неща. И бих се радвала много да видя падането на Лукашенко, нямам проблем да го заявя. Само че мисля, че това е работа на гражданите на Беларус, не на ЕС, Америка или Русия.

Следващият ми въпрос към нея е за контактите ѝ с българските социалисти, които – поне на теория, ако не в реалността – в момента са в опозиция на българското правителство.

„Когато за пръв път се сблъсках с проблеми на ирландци със собственост в България, след като ме избраха, писах на българските евродепутати, без да избирам по идеология. Не ми пукаше, бих работила с всеки. Само двама ми отговориха, което не е нормално. Един от тях ме препрати към колега в тази област, от когото така и не получих отговор – разказва евродепутатката. – После, когато слушах дебатите за България в ЕП, ми направи впечатление, че никой от България не говореше твърде много, дори опозицията. И честно казано, не мога да си направя преценка за Българската социалистическа партия, какви са тези хора? Не мога да видя разделителната линия, а също чувам, че обвиненията в корупция са точно толкова сериозни и към тях, ако не и повече. После получих огромния отклик от българите след речта ми в Комисията, което беше показателно за вакуума. Ако хората се хващат за това, Господ да им е на помощ! Научих много от тази случка.“

Дейли имала планирано пътуване до България, но член на екипа ѝ е дал положителна проба за коронавирус малко преди уреченото време. Тя се смее и казва, че не очаква визитата ѝ да мине спокойно, когато най-накрая успее да посети България. Питам я защо трябва изобщо да се интересува от България, докато сме насред здравна криза, икономическа несигурност, а освен това ЕС си има много други сериозни проблеми, като защитата на данните, миграцията, финансите…

Като евродепутат представляваш гражданите на Европа. Тук виждам твърде много влияние от страна на едрия бизнес и оръжейните лобита. Виждам и евродепутати, които очевидно са тук за парите или за да работят по някакъв свой сектор, те не се възприемат като европейски законодатели. На всеки пост, на който някога съм била избирана, съм гледала като на платформа, от която да организирам гражданите. Не вярвам, че политиците променят нещата, вярвам, че хората ги променят, а политиците откликват. Моята работа е да използвам платформата, която съм привилегирована да имам, за да дам на хората самочувствието, от което се нуждаят, и така да променят ситуацията сами.

Според евродепутатката източноевропейските страни са били приети някак набързо в ЕС: „В много аспекти Западна Европа го направи, за да изгради буфер между себе си и Русия. Богатите хора в тези страни, много от които произлизат от старите комунистически режими и са се възползвали от приватизацията, бързо влязоха в нова роля и свикнаха с ползите от европейските средства. Гражданите на тези страни са източник на евтина работна ръка за западния бизнес и Западът е доволен от конфигурацията.“

Дейли коментира как за нея е добра новина, че хората в България най-накрая надигат глас. „Интересно е да наблюдавам и политическите процеси тук, защото не е същото разделение ляво–дясно, на което сме свикнали“, казва тя и веднага я питам какво точно има предвид. „Струва ми се, че всички са корумпирани, независимо от идеологията“, отвръща моментално ирландката. Според нея исканията за върховенство на закона се чуват само когато става въпрос за политически противник. Тя казва, че това трябва да се промени, че се нуждаем от конкретни правила, които да се прилагат еднакво за всички.

Отбелязвам, че рисува доста мрачна картина за ЕС. С оглед на надигането на популизма и евроскептицизма решавам да я попитам нещо, което вълнува мнозина: за какво ни е въобще Европейски съюз?

Много хора си задават този въпрос. Италианците, които оставихме сами в началото на пандемията, ирландците също си задаваха този въпрос по време на финансовата криза, когато самотните родители трябваше да платят загубите на банкерите в Мюнхен. Това е и една от причините за Брекзит: не само някакви английски расисти, но и много обикновени хора гласуваха за Брекзит, разочаровани от лейбъристите. Проблемът в момента е, че ЕС функционира в интерес на бизнеса. Разказваме как сме се събрали след войната, и да, така е било в началото, но в момента е огромен бизнес проект за интересите на различни индустрии. Гражданите остават на заден план.

„Бих казала, че нямаме нужда от ЕС така, както е организиран в момента, защото, ако продължим в тази посока, все повече хора ще си тръгнат“, коментира депутатката и добавя: „Но аз искам да виждам обединение в Европа и отвъд. Ние всички имаме общи интереси. Защото този въпрос горе все по-често възниква например докато гледаме хората, които са избрани в ЕП. Или след потресаващата реч от тази сутрин – хората слушат и си казват: Не знам на кого говорите, г-жо Фон дер Лайен, защото Вашият приказен свят не е нашият свят.“

Независимо дали човек е съгласен с острите критики на Дейли, съществува пропаст между думи и действия в Европа, що се отнася до наболели проблеми. Политиката и бюрокрацията, изглежда, надделяват, както стана ясно по време на първите месеци на здравната криза. Последният ми въпрос към нея е дали речите си остават речи, или можем най-накрая да очакваме някакви действия.

„Не всичко е само лошо“, казва тя с присмех при споменаването на речта на Фон дер Лайен. „Ще трябват действия. Погледнете върховенството на закона в Полша и Унгария: макар и бавно, започва някакъв процес по поправяне на механизмите. Виждаме това и в бюджета за коронавируса – малко по-добре от преди, но все пак недостатъчно. Ако отново наложим строги икономически ограничения и накараме европейците да платят сметката, нещата ще експлодират. Но мисля, че и те си дават сметка за това. Промяната е бавна работа, нали знаете. Но се случва. Каквото и да стане в България, нищо вече няма да е същото. Или ще има успешен пробив, или не, но ще може да се надгражда над тези уроци и те да бъдат научени.“

Всички знаят, че българите протестират. Това, че политиците и медиите не го слагат на първа страница, както в случая с Беларус, е от геополитически съображения, не друго. Хората не трябва да се деморализират. В Ирландия казваме така: „Ако се бориш, може да спечелиш; но ако не се бориш, вече си изгубил.“ Протестите със сигурност ще донесат някаква промяна, властта е разтревожена. Дали ще ни игнорират, или ще ни унижават, или ще направят само малки отстъпки – уроците ще се научат за в бъдеще. Мисля, че усещат натиска. 

В края на разговора Клеър Дейли заключава, че е трудно да се предвиди изходът от протестите в България. „Със сигурност спирането на евросредства е далеч, така че може би ще има предупреждения зад кулисите да не се нарушават толкова нагло правилата. Но тази идея, че ЕС е спасител, който ще дойде да оправи положението – това просто няма да стане. Институцията се грижи за себе си. С протеста си може да ги засрамите да свършат нещо. Но справянето с вашето правителство си е ваша работа.“

Заглавна снимка: © Личен архив на Клеър Дейли

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Евродепутатката София ин ът Фелд: „Не мислете, че ЕС не се интересува от България“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/sophia-in-et-veld-interview/

Read the article in English >>

Нидерландката София ин ът Фелд е четвърта сред най-влиятелните евродепутати в сферата на демокрацията и вътрешните работи. Партията ѝ „Демократи 66“ е част от третата по големина група в Европейския парламент (ЕП) „Обнови Европа“ – наследница на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), която се представя като центристка формация и счита за основни свои ценности устойчивото развитие, върховенството на закона и икономическия растеж. Други значими европейски партии от същата група са „Република, напред“ на френския президент Еманюел Макрон и ирландската „Фиана Файл“. Българската етническа партия Движение за права и свободи също е част от това европейско семейство. 

София ин ът Фелд е начело на групата за мониторинг на върховенството на закона в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) от 2018 г. насам и е работила за изграждането на европейски механизъм за измерване на върховенството на закона. По време на изслушване в рамките на LIBE на 10 септември т.г. Ин ът Фелд зададе въпроси на заместник-председателката на Европейската комисия (ЕК) Вера Йоурова относно свободата на медиите в България и липсата на отчетност на главния прокурор. 

Йоанна Елми разговаря с г-жа Ин ът Фелд за това как позицията на Европейския съюз (ЕС) относно протестите в България разкрива ключови проблеми в политическото функциониране на Европа, какво можем да очакваме от новия Доклад за върховенството на закона и дали Брюксел знае какво всъщност се случва в най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. 


Евродепутатка сте от 2004 г. Унгария и Полша се присъединиха към ЕС същата година, а през 2007 г. България ги последва. Спомняте ли си какви бяха тогава очакванията към страните от бившия Източен блок? 

Вероятно мислехме, че икономическите реформи и подготовката за вътрешния пазар на ЕС автоматично ще ги направят демокрации за пример. Мисля, че тези очаквания никога не са били реалистични.

В същото време оставам с впечатлението, че в момента има тенденция да делим Европа на просветен и демократичен Запад, от една страна, и склонни към корупция и авторитаризъм източни държави, от друга. Това не е вярно. Авторитаризмът се надига навсякъде, само погледнете отвъд Океана – Тръмп се държи като много от източноевропейските авторитарни лидери, а и в Европа имаме политически партии със същата корумпирана, авторитарна програма както в източните страни, но те просто нямат мнозинство. Така че това противопоставяне Изток–Запад не отговаря на истината.

В такъв случай как можем да се справим с надигането на тези авторитарни тенденции на европейско ниво? 

Изграждането на политики е невъзможно, когато няма споделени ценности. Грешка е да се мисли, че ЕС е просто вътрешен пазар и ценностите нямат значение. Да вземем за пример регулирането на интернет, личните данни, изкуствения интелект, свободата на изразяване, дезинформацията, сътрудничеството в областта на сигурността – всичко това изисква споделени ценности, правила и стандарти. Например в случая на Полша виждаме изключително лоша ситуация, съдиите в Нидерландия и други държави вече отказват да екстрадират заподозрени в Полша, защото просто не вярват на съдебната система там.

Когато няма правилно функциониращо правосъдие, свободни медии и правила за прозрачност, не можем да преборим корупцията; а когато има корупция, вътрешният пазар не може да работи ефективно. Всичко е свързано.

Click to view slideshow.

Въпросът за ценностите съвсем естествено ни води към България. Членувате в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която наскоро разкритикува заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова относно ситуацията в България, където вече два месеца има протести. Как България стана повод за дебат? 

България и Румъния винаги са били в обсега на радара заради опасенията за корупция, така че тук няма новина. През последните месеци наблюдаваме масовите улични протести и реакцията на властите, която предизвика притеснение. Но ние имаме и много други опасения. Например известното решение на Европейския съд за правата на човека от 2009 г. „Колеви срещу България“, в което се казва, че независимостта и отчетността на главния прокурор трябва да бъдат преразгледани. Научихме, че има тревожни данни за дискриминация спрямо ромите, за реч на омразата, България също така отказва да ратифицира Истанбулската конвенция.

Унгария и Полша са под светлината на прожекторите от известно време, също Малта и Словакия от около две години насам, вече и България. По-късно този месец Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще публикува за първи път в историята си Доклад за върховенството на закона. Той ще бъде циклично, годишно събитие вследствие на законодателна инициатива на ЕП, на която имах удоволствието да бъда докладчик.

В случаите на Полша и Унгария всеки път реагираме на криза, винаги със закъснение и от това произтича конфликт, който пък на свой ред поляризира дебата. И в крайна сметка не успяваме да утвърдим демокрацията и върховенството на закона. Искаме да елиминираме аргументите, зад които се крият авторитарни лидери като Виктор Орбан, които казват: „Ох, защо ние? Защо винаги нарочват Унгария? Това е насочено срещу Източна Европа.“ Така че предложихме този годишен цикъл, по време на който всички държави членки се оценяват според еднакви критерии, включително демокрация, върховенство на закона и основни човешки права.

Предложението на ЕП беше оценката да бъде направена от група независими експерти, но Комисията реши сама да се заеме с това. Имаме много механизми на разположение, като Механизма за сътрудничество и проверка, но твърде често Комисията разчита на информация от членовете на правителствата. Ако гледаме класациите за спазването на върховенството на закона например, Унгария винаги има фантастични резултати… Според моята информация този път Комисията е разговаряла с широк спектър от хора – по техни данни с над 300 души, – така че се надяваме да получим по-независима, пълна и точна картина.

Надеждата достатъчна ли е обаче? Защото през последните години прочетохме множество доклади от Комисията, в които се казваше, че България отбелязва напредък, въпреки че на терен ситуацията се влошава непрекъснато. И сега се намираме в период на безпрецедентни протести. Когато хората чуят, че идва пореден доклад, първият им въпрос е: кога ще има конкретни действия и какви?

На първо време вярвам, че докладът ще бъде положителен фактор, защото държавите, в които има проблеми с корупцията и авторитаризма (двете често вървят заедно), не могат да се крият зад оплакването, че са нарочени. Но също така смятам, че той ще предизвика ефекта на „Евровизия“, както го наричам: всички песни са ужасни, но никой не иска да е на последно място. Така че ще има оплаквания, сочене с пръст, но зад кулисите ще се опитват да подобрят обстановката, както е с Европейския семестър. Изпълняват ли всички държави членки критериите на Семестъра? Не, и ние сме наясно с това. Но поне има дисциплиниращ ефект, който ги побутва в правилната посока.

Вижте, разбирам желанието за действия. Но нямаме армия, която да изпратим на щурм и да свалим правителството. Нещата не стават по този начин. Всичко е много сложно и опира до самата структура на ЕС. ЕК би трябвало да е независима, но в реалността е все още неуверена в директната конфронтация с държавите членки, защото държавите членки са тези, които номинират комисарите. Комисията трябва да свикне с новата си роля. Виждаме и че тя е политизирана, и че държавите членки оказват жестока съпротива, на което станахме свидетели по време на дебатите за бюджета това лято. ЕК остави всичко неясно, както винаги прави, и сега се обръща към ЕП да оправи положението. А това е трудно, освен че има огромно напрежение.

Например моето правителство – нидерландското правителство – държи на клаузата с върховенството на закона, но същевременно им е неудобно. Защото като има среща на Съвета на ЕС и после държавните глави отидат да обядват, г-н Рюте ще седне до г-н Борисов и ще му каже: „Хей, Бойко, ще ми подадеш ли солта, моля те? А и между другото, може ли да не унищожаваш върховенството на закона?“ Винаги давам този пример, защото отразява реалността. Може да сравните с процедурата по импийчмънт в САЩ: много републиканци изпитват неудобство от президента Тръмп, но не могат да гласуват по съвест, защото това е затворен клуб, така работят нещата.

Първоначалното ми предложение беше за автоматичен процес: ако имаме годишен доклад, в който множество критерии не са изпълнени, следват автоматични санкции. То не успя. Но независимо как организираме процеса, предприемането на действия винаги ще бъде политическо решение. Нямаме силна централизирана власт, всичко зависи от държавите членки, а те не искат по-силна Европа. Множество нидерландци гледат към държави като България и питат: „Защо Европа не прави нищо?“ Но когато им кажеш, че за да действа Европа, трябва да ѝ се даде повече власт, те веднага отстъпват – ето я дилемата.

Всичко изглежда доста безперспективно, но мисля, че макар Полша и Унгария да се отклоняват от правия път, ако не бяха членки на ЕС, щеше да бъде много по-зле. Членството има смекчаващ ефект, помага и фактът, че институциите ги е грижа. Разбирам чувството у българите, че никой не се интересува от България – и съм съгласна, че ЕС е тромав в действията си, но това е и поради безпрецедентния характер на ситуацията. Не мислете, че не се обръща внимание. Ще наблюдаваме събитията редовно.

Click to view slideshow.

Бих искала да се върнем малко назад – към изказването Ви, че решенията за действията винаги са политически. България е поставена по-ниско от Унгария и Полша в множество класации, които измерват различни демократични норми. Смятате ли, че мълчанието за случващото се в София се дължи на факта, че управляващата партия ГЕРБ е част от Европейската народна партия (ЕНП)? 

Очевидно. ЕНП е голяма властова машина, която ревностно пази членовете на политическото си семейство. Това важи за всички политически семейства. В моето също сме имали много неприятни братовчеди, с някои от тях сме се разделили, но процесът е труден.

Когато казвам „политическо“ [решение – б.р.], това не означава непременно „партийно“. Ако вземем отново за пример Съвета на ЕС, въпреки различията в партийната принадлежност, членовете му се държат като единно тяло. Разделителните линии могат да бъдат партийни, могат да бъдат Север–Юг, Изток–Запад, малки–големи. Има различни фракции с общия интерес да не дават повече власт на ЕС – те искат Съюзът да си остане междуправителствена организация, защото това е в техен интерес. Те мислят в национална и често националистическа рамка. И ето я дилемата, за която вече говорихме: не може да имаме междуправителствена, слаба Европа и да очакваме тя да се намесва във вътрешните работи на държавите членки.

Процесите в Европа се движат бавно, но веднъж задвижат ли се, не спират. Проблемът с върховенството на закона бързо навлезе в политическия дневен ред. Предстоящият доклад ще даде и повече власт на ЕК, защото тя ще има по-добри основания за намеса. Дали ще разрешим всички проблеми? Не. Но ще бъде ли това още един инструмент? Да. Това не е крайното решение, но помага.

Друго, което би могло да помогне (според някои), е спирането на европейските фондове. Смятате ли, че това също е ефективен инструмент? Трябва ли европарите да бъдат обвързани с върховенството на закона? 

Да. Това е режимът на условност на бюджета, който също не е финално решение. Идеята се зароди в Съвета на ЕС заради проблема, наречен Виктор Орбан, от който им стана неудобно, защото докато всички си седят на масата, им се иска да избягват вземането на решения един за друг. И го измислиха: „Ето сега, ако знаем, че има режим на условност за бюджета, някой анонимен бюрократ от ЕК ще направи оценката, ще сложи отметки в кутийките и ще спрем средствата.“ Разбира се, това е илюзия, защото това никога не може да бъде предприето от анонимен служител в Комисията – спирането на фондовете винаги ще бъде политическо решение. Така че не може да се бяга от отговорност.

Ефектът от режима на условност няма да бъде еднакъв за всички държави членки. Вземете например Австрия, където имаме проблем с крайнодясното и корупцията. Но Австрия не разчита на европари в такава степен и какво правим в този случай? Това не е еднакъв инструмент за всички, просто един от многото в кутията, но сам по себе си не би решил проблема.

Обмисляме „интелигентен режим на условност“, защото не искаме авторитарни лидери като Виктор Орбан да се облагодетелстват от евросредства, но същевременно нямаме желание да наказваме гражданите. „Интелигентен режим на условност“ означава, че ако имаме авторитарен и корумпиран режим, Комисията може да поеме управлението на фондовете, така че те да отиват директно към бенефициерите, вместо да минават през националните власти. Това ни дава възможност да следим парите.

Звучи трудно постижимо. 

Нищо не е лесно [смее се].

Искам да попитам и за „неприятните братовчеди“ в политическите семейства. Има ли механизми за санкциониране на членове на семействата, които не спазват общите ценности? По-рано през лятото на председателя на Вашето политическо семейство – Дачиан Чолош – бе представена невярна информация от страна на ДПС относно протестите в България. Чолош призна, че е бил подведен, и се извини. Как се справяте с подобни случаи? 

На практика е трудно, но от време на време има подобни случаи. Орбан е пример. Имахме подобно преживяване и с Австрия. Зависи – ако си на власт, е по-трудно. Ако не си част от управлението в държавата членка, е лесно. Властовите структури са силни.

В такъв случай имат ли евродепутатите достъп до независима, проверена информация за събитията в държавите членки? Или трябва да разчитат на политиците, които често са въвлечени в националните събития и им дават предимство пред европейските въпроси? 

Естествено. Например като председател на групата за мониторинг получавам много имейли от граждани, също и от национални неправителствени организации, изпращаме въпросници до правителствата, разговаряме с тях и ги каним на изслушвания, разговаряме със Съвета на Европа, Венецианската комисия, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията… Има толкова организации, безкрайно много източници. Нищо не може да се пази в тайна, 2020 г. сме. Събитията са проследими в реално време.

И не става въпрос само за познаване на фактите, но и за тяхната интерпретация. В случая с държави като България се срещаш с множество евродепутати от различни политически групи, които ти разказват различни, взаимно противоречащи си версии за събитията. Аз не мога да съдя кое е истина, но знам едно: в подобни ситуации, когато има толкова големи вариации в интерпретацията на фактите и толкова много объркване, това е проблем само по себе си. Означава, че хората нямат доверие на властите, без значение коя версия е вярната.

Ние подкрепяме всички българи и граждани на всички европейски страни, борещи се за прозрачно и ефективно управление, което работи за хората. И ако сте български граждани, то вие сте европейски граждани и такова управление ви се полага по право. Не бива да създаваме илюзията, че ЕС като външна сила може да разреши всеки проблем, но винаги ще подкрепяме онези, които искат добро управление, прозрачност, борят се срещу корупцията и за върховенството на закона и основните човешки права.

Заглавна снимка: © Stephanie leCocq / EPA

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Помолих да се легитимират и получих удар по главата.“ За полицейското насилие на 2 септември

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/politseyskoto-nasilie-na-2-septemvri/

„Ще те изнасиля и ще ти отрежа опашката!“ Понеже съм с дълга коса, това ми казаха, след като им повторих, че не съм направил нищо. Заканиха ми се: „Сега ще видиш колко си невинен!“

Това преживява студентът в Софийския университет Мартин Томов в нощта на 2 септември. Разговаряме с него и с друг протестиращ, станал жертва на полицейско насилие – Никола Борисов, и разказите им съвпадат с показанията на десетки други граждани пред журналисти и в социалните мрежи. Към 10 септември повечето от задържаните протестиращи са пуснати поради липса на доказателства. Делото срещу Никола Борисов е отложено по същата причина.

След кървавите сцени, разиграли се в нощта на „Великото народно въстание“, позицията на властта кристализира в няколко основни аргумента, всичките свързани с опазването на законността и обществения ред. Според старши комисар Георги Хаджиев, директор на СДВР, „цената на постигнатия граждански мир е 80 ранени полицаи“.

Полиция под обстрел

Мартин се присъединява след работа към протеста през входа откъм „Сердика“, където не е проверен от полицията, за разлика от много други протестиращи. Завърта се край трибуната, среща се с няколко групи познати. Определя протеста като събитие със силна енергия, събрало разнородни хора. С напредването на вечерта обстановката се нажежава, полицията е под обстрел.

Видя се много добре кои са хората, които мятаха бомбичките. Млади момчета с маски тип „нинджа“, според мен бяха футболни фенове, имаха си стандартните атрибути – анцузи, шапки… Тази групичка се събираше на едно място, после всеки отиваше в различен край, мяташе нещо по полицията и отиваше малко по-настрани, после се връщаше отново и пак. Това не беше спонтанен процес. Бях шокиран как полицията стоеше като мишена и не предприемаше никакви действия.

Наблюденията на Никола Борисов са сходни. Той е на 32 години, занимава се с производство на мебели и е категоричен, че не подкрепя нито един от организаторите на протеста. Никола е със своя позната на протеста от обяд, с малки прекъсвания. Потвърждава, че напрежението ескалира вечерта:

Дойдоха момчетата, за които всички знаят, че са ултраси. Започнаха да хвърлят бомби. Те се разпознават лесно – с качулки, крият си лицата, стоят отзад, хвърлят, изчезват, връщат се с нови предмети за хвърляне. Смятам, че това не е редно да се случва, и затова се отдръпнахме назад. Не знам защо полицаите един час го търпяха това, чак някъде към 11 без нещо полицията започна да настъпва. Момчетата с качулките вече бяха изчезнали от площада.

Задържане

В един момент се оказах отпред до Археологическия [музей – б.р.], крещях да се спре с хвърлянето на бутилки. Не знам, полицаите явно очакваха ние сами да се справим с провокаторите, а може би в един момент щеше да се наложи.

Така продължава разказът на Никола. Когато полицията настъпва, той успява да каже на своята приятелка да бяга, преди да бъде спънат, повален на земята и четирима жандармеристи да се озоват отгоре му. При задържането е удрян с палки и два или три пъти с ръка, ритан е в главата.




Мартин също се разграничава от провокациите. С негов познат се спречкват с протестиращ, който хвърля павета, и успяват да го озаптят. След сблъсъка вземат решение да се отдръпнат от протеста и се насочват към Народния театър. Прекарват известно време там.

Изведнъж полицията тръгна с бясна скорост към събралите се около Народния театър протестиращи. Видяхме в една от уличките как полицаите налагат момче, което е на земята, и креснахме да не го бият. Те явно ме чуха, защото се обърнаха към мен. Вдигнах ръце и отстъпих назад, но те ме удариха с палка, а след като паднах на земята, ме затиснаха с коляно върху главата и ми казаха: „Давай ръцете, боклук!“

Според закона полицията може да използва физическа сила и т.нар. помощни средства единствено при абсолютна необходимост. Според чл. 85, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи това може да стане при нападение срещу граждани и полицейски органи. Няма доказателства Никола или Мартин да са извършили подобни действия.

Освен това задържаното лице трябва незабавно да бъде запознато с основанието за задържане и предвидената отговорност за това, както и с правата му да обжалва, да получи адвокатска защита, медицинска помощ и да се обади по телефона. И Никола, и Мартин отричат полицаите да са им обяснили защо са задържани, или да са им предложили помощта, която им се полага по закон.

Закараха ме до Партийния дом отзад, на „Дондуков“, където имаше около 30 човека, всички набити като мен – разказва Никола. – Димитър Кенаров беше наблизо и крещеше, че е журналист, срещу което получаваше заяждане от един от полицаите. Познатата ми ме почисти от кръвта и може би за да не ме снимат, бързо ме качиха в един от бусовете и ме закараха в Първо РПУ.

Питах защо ме арестуват, казах им, че не съм направил нищо – споделя Мартин. – След всяко ново подобно изказване единият от полицаите ме удряше в гърба, другият му нареждаше какво да прави. По едно време ги помолих да се легитимират, при което получих удар по главата. След това отново им казвах, че съм невинен, те отговориха, че ще видя колко съм невинен, заплашиха ме с изнасилване и ме обиждаха през цялото време.

В ареста

Мартин не се отказва въпреки обидите.

Продължих да викам, но те ми наведоха главата надолу и ми се подиграваха, единият от двамата каза: „Тука никой няма да ти помогне, само полицаи сме.“ Тогава пак почнаха да ме удрят в гърба и в кръста. Стана ми лошо, свлякох се на земята и ги помолих да изчакат, те ме наричаха боклук и ми казаха да ставам. Влачиха ме от градинката на Народния до Партийния дом.

От интервюто с двамата задържани протестиращи става ясно, че не само вероятно са нарушени техни основни права, но и че им е оказван натиск или полицията се е възползвала от тяхното непознаване на същите права. Никола споделя, че само един от задържаните с него протестиращи е поискал адвокат. По думите му, той самият е сметнал, че не е нужно да търси адвокат за 24-часово задържане.

За разлика от Никола, Мартин е отведен в Девето РПУ, тъй като, по негови думи, в Първо районно не е имало място за задържаните. „Много съжалявам, че не поисках адвокат тогава, защото те ме убеждаваха, че много време ще се бави всичко, ако поискам адвокат. Мислех, че по-лесно ще станат нещата“, казва той. Вкаран е на разпит с четирима полицаи, които снемат показанията му. Към един от тях останалите се обръщат с „началник“.

Началникът пишеше и по едно време стигнахме до момента, в който описвах побоя, казах за заплахите и видях, че началникът записваше „използваха физическа сила“. Аз настоях да се напише това, което бях казал. Той отвърна: „Ми нали го пиша?“, а после каза, че може и да си измислям. Но нали уж вземаха моите показания? Той се ядоса, нарече ме боклук, попита ме дали спазвам закона, каза ми, че заради такива като мен са замервали полицаите, които са хора и също имат деца, наричаха ме боклук, престъпник… Той напусна стаята и след него дойде друг. Повтори се същата случка, той също се ядоса и ми каза: „Ей, момче, аз сега тук ако искам, ще напиша, че си ме изнасилил.“ Другият полицай се обади: „Аз съм му свидетел“, после допълниха да пиша каквото ми казват, иначе ще ми се случи нещо.

Мартин се съгласява да напише каквото му е казано, след което един от полицаите му казва, че не знае какво е бой, и скоро ще види. Макар че е сериозно уплашен, се разминава само със заплахи, преди да бъде пуснат от ареста.


На Никола е предложена медицинска помощ в Първо РПУ, която той приема, но не получава никакъв документ, въпреки че такъв е обещан от страна на следователя на всички задържани. Той има основание да смята, че докато е бил в ареста, телефонът му е бил отключван и преровен. При молба на един от другите задържани да си прочетат обвиненията, отговорът на полицаите на място е, че няма време: „Подписваш или не подписваш.“

Законът – политически лозунг

„Никога не съм толерирал и няма да толерирам превишаването на правомощия и пределите на полицейска сила. Когато има конкретни сигнали, следват проверки и виновните си понасят отговорността.“ Това заяви главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Иванов, който поздрави полицията за действията в нощта на 2 септември. Дали множеството свидетелства за злоупотреби ще бъдат разследвани, остава да видим. Опитът дотук сочи в обратна посока: СДВР отказа информация на Българския хелзинкски комитет относно това дали са наложени дисциплинарни наказания на полицаи, превишили правомощията си на 10 юли т.г.

България остава една от страните с най-много нарушения по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, като „приблизително всяко пето решение на ЕСПЧ, според което България носи отговорност за нарушения на правата на човека, е за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или липса на разследване по случаи с подобни оплаквания“. Това гласи изследване от 2017 г. на полицейското насилие в седем страни от ЕС, в т.ч. и в България. В доклада се посочват същите проблеми, които Никола и Мартин са изпитали на гърба си в нощта на 2-ри срещу 3-ти септември – ограничаване на достъпа до законните им права и редица процесуални нарушения при задържането и престоя им в ареста.

И ако опазването на обществения ред е безспорно силен аргумент, а върховенството на закона не подлежи на дискусия, важно е да помислим кой задава дефинициите и от каква позиция. Към момента протестите в България се характеризират като мирни в сравнение с европейските протести като цяло, а върховенството на закона у нас е по-скоро политически лозунг, отколкото практика. Или казано по оруелски, някои свине винаги са по-равни от други.

Съдейки по показанията на десетки очевидци, полицията и протестиращите са противопоставени в момент, в който гражданите изразяват демократичното си право на протест и несъгласие с една власт, която на свой ред отвръща с епитети вместо с адекватни решения. Ако това е част от политическата стратегия на кабинета „Борисов“, то говори достатъчно само за себе си.

Засечени бяха нарушения и несъответствия в униформите на полицаите, охранявали протестите. Изпратихме запитване до СДВР и МВР дали е имало наета частна охрана за протестите, ако да – с кои фирми са сключени договори и на каква стойност. На 9 септември, по време на брифинг пред журналисти, началникът на отдел „Охранителна полиция“ в СДВР Радослав Стойчев отрече подобни твърдения.

Опитахме се да разговаряме с представители на полицията, присъствали на протеста на 2 септември. Единият от запитаните полицаи категорично отказа дори при гаранция за пълна анонимност. Другият първоначално се съгласи, но впоследствие получихме информация, че от служителите на реда е било изискано да подпишат декларация да не разпространяват информация за протестите извън изнесеното в официалните брифинги на МВР. Заради риска от дисциплинарно наказание и уволнение, разговорът ни не се състоя.

Заглавна снимка: Протестът през деня на 2 септември 2020 г., София © Свилен Желев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Окопната война на Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/okopnata-voyna-na-borisov/

Окопна война. Изглежда, че в тази фаза навлиза противостоенето между власт и граждани в България: властта се опитва да изрови по-дълбоки траншеи, за да се укрие, а протестиращите не напускат „Триъгълника на властта“ – площада, рамкиран от Президентството, Министерския съвет, а отскоро и Народното събрание. Второто „Велико народно въстание“ се оказа на 64-тия ден от протестите и за разлика от първото „въстание“ на 2 септември, не се окървави, а премина спокойно и без ексцесии, с изпълнен с хора площад.

Въстанията – известно е от историята – не приключват за ден.

А „авторитарните режими не се предават без кръв и бой“, както пише политологът Арцьом Шрайбман в анализ за Беларус, публикуван от Московския център „Карнеги“. Манипулациите и репресиите, извършени от режима на беларуския президент Александър Лукашенко преди изборите с цел сплашване на опонентите и победа, както и „затварянето на всички клапани, през които да излезе протестната енергия“, в един момент я накараха „да излезе със силата на взрив“, коментира Шрайбман.

Европейският дневен ред

България не е Беларус. И ако протестите там са сред най-значимите (по определения на анализатори) събития в постсъветското пространство и дори влязоха в дневния ред на ЕС, българските не успяха. Европейски дипломати дори изразиха подкрепа за протестиращите беларуси, посещавайки носителката на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич в дома ѝ. Независимо че Беларус не е член на Общността. Независимо и че продължаващите трети месец протести в България с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев бяха отразени от авторитетни западни медии, разкривайки причините за недоволството –

ширеща се корупция, олигархични зависимости в съдебната система, овладени медии.

И в последната оценка на инвестиционния климат в България, изготвена от Държавния департамент на САЩ, се акцентира върху ендемичната корупция (особено в инфраструктурата и енергийния сектор), проблемите с върховенството на правото, бюрокрацията. Европейските фондове, от които България се възползва от 2007 г. насам, са послужили за облагодетелстване на една определена клика, но не и за съществено подобряване на условията и качеството на живот на българските граждани, за да ги доближат до средните нива в ЕС. Те все така са най-бедните, а нацията – най-бързо топящата се.

В Брюксел са напрегнати от растящото напрежение между Турция и Гърция заради газовите сондажи в Средиземноморието, тема и на Срещата на върха на ЕС на 24–25 септември. Но дори и да не бяха, едва ли публично биха коментирали протестите в България. Благоразположението към Борисов, освен на принадлежността му към управляващото политическо семейство на ЕНП, се дължи и на

възможността да се използват добрите му контакти с турския президент Ердоган.

(Освен всичко на територията на Турция все така се намират над 3 милиона мигранти, макар че за първите 6 месеца на тази година броят на преминаващите турско-сирийската граница е намалял почти двойно спрямо същия период на миналата – от 19 812 на 10 257.)

„Следим внимателно…“

Но да припомним, че Брюксел не се намеси и когато в центъра на Прага миналото лято се събраха над 250 000 души с искане за оставка на чешкия премиер Андрей Бабиш заради обвинения в корупция. Нито пък при протестите в Унгария през юли, когато авторитарният режим на Виктор Орбан превзе и последната независима медия. Независимо че управления като тези на Бабиш, Борисов и Орбан разрушават ценности, базови за ЕС – свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, зачитане на човешкото достойнство и правата на човека. (На практика същото прави и режимът на Путин в Москва.)

Тези ценности имат основополагащото значение, но Съюзът не е предвидил ефективни процедури за действие при нарушаването им,

въпреки заложените в чл. 7 от Договора за ЕС. Примерите с Унгария и Полша го показаха. Дори и след твърде дългата процедура да бъде констатирано, че правовата държава е застрашена, налагането на санкции за която и да е страна членка на ЕС изисква единодушното решение на останалите. Подобен консенсус в ЕС, чиято консолидация днес е крехка и по-скоро ситуационна, не е възможен.

Разбира се, Европейската комисия „следи внимателно“ (типичен евробюрократски израз) процесите в страните членки. Така както следи от години и корупцията по високите етажи на властта в България, и безотчетността и безконтролността на главния прокурор. И продължава да следи, както се разбра от изявлението тази седмица на еврокомисарката по ценностите и прозрачността Вера Йоурова, бивша зам.-председателка на партията на Бабиш – АНО („Акция на недоволните граждани“).

„Европейската комисия не може да направи много, ако демокрацията не функционира добре нито „отгоре надолу“, нито „отдолу нагоре“.

Демонстрациите от последните месеци показват колко важно е за хората доброто управление, и ЕК следи внимателно случващото се“, заяви Йоурова на заседание на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Евродепутати социалисти и политически съперници на ЕНП я обвиниха в зависимости от Борисов заради „връзките му с част от влиятелните групи в този парламент и в ЕС изобщо“. Йоурова отхвърли обвиненията и заяви, че ЕК не е конституционен съд, не е прокурор, нито може да влезе в ролята на арбитър във вътрешнополитически план.

Бялото знаме

Въпросът за 1 милион долара, който си задават всички в България, е: ще успее ли Борисов да се задържи на власт, за да проведе и изборите? Срещу исканията за оставка, честни избори, работещи институции, нормалност и правов ред той вади проект за конституция, уволнява палячовци, които сам е назначил за (поредните) министри, и раздава парите на данъкоплатците. Обяви протестиращите за „мафия“, осигурявайки си алиби да не преговаря с тях. След като не показва желание за диалог, значи не се чувства слаб – така би могло да се тълкува поведението му. Но винаги съществува хипотезата, че когато се реши на такъв, ситуацията може да е променена и вече никой да не иска да преговаря с него.

Обяснимо е, че Бойко Борисов не иска да вдигне бялото знаме. От една страна, това ще навреди на ГЕРБ на следващите избори – и имиджово, и ако с организацията им се заеме служебно правителство. От друга, би било силен удар по егото му – да си отиде свален и низвергнат, вместо да обира лаврите като човека, управлявал най-дълго след кумира си Тодор Живков. Това упорство може да му струва скъпо. Ако „внимателните наблюдатели“ от ЕК решат, че Борисов вече вреди повече, отколкото помага. До този извод могат да стигнат и „наблюдатели“ в България, макар и поради други причинно-следствени връзки.

С кои от протестиращите обаче би могъл да влезе в диалог Борисов?

С „Отровното трио“, Мая Манолова, отец Дионисий, АБВ, Евролевицата и т.н.? БОЕЦ, „Демократична България“? Или с президента, който би могъл да е домакинът на такива преговори, не и страна по тях? Защото опитите на Румен Радев да бъде представен като Водача на „народа“, на „борците срещу мафията“, не са от полза за институционалността. С поведението си президентът не съдейства за излизане от настоящата криза на доверие към управляващите, а за нейната ескалация.

Очевидно е, че протестите предоставят сгоден случай на Радев хем да отмъсти за ударите, които понесе – разследвани съветници, подслушвани телефонни разговори, – хем да налее основите на предизборната си кампания догодина. Заради новия образ е жертвана, както изглежда, и „първата дама“. Дори когато излезе сред протестиращите с вдигнат юмрук, до него беше вицепрезидентката Илияна Йотова. Тишината около роклите на Десислава Радева, оттеглянето ѝ от активна дейност в социалните мрежи и публични прояви я направи невидима – на фона на енергичността ѝ в предишните години.

Ролята на Радев, откакто протестите влязоха в дневния ред на обществото, е дискусионна, освен че е хибридна.

Той хем играе действащ политик, хем обединител на отвратените от политическото. От една страна, изпълнява конституционните си задължения – налага вето на закони, договаря посланици, подписва укази, в т.ч. и за назначението на Иван Гешев за главен прокурор, от друга – нарича управляващите „мафия“ и с призива „Мутри, вън!“ иска оставките им, което не му е работа.

Известно е, че окопната война носи главно жертви, независимо колко смели са войниците, призовани да изскачат в атака от окопите. Борисов разчита на умората и изтощението на протестиращите, но копаейки траншеите си, да не вземе да се закопае сам.

Заглавна снимка: Стопкадър от последното излъчване на живо във Facebook профила на премиера Борисов. „Докато другите само говорят, ние работим“, казва той по време на инспекцията на строителната дейност на автомагистрала „Европа“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Моля ви, не ме бийте!“ Разказ от нощта на 2 септември

Post Syndicated from original https://toest.bg/protest-02-09-2020/

„Запазете спокойствие! Запазете спокойствие! Освободете периметъра! Не нападайте полицията!“

Тези призиви звучат от платформата пред Президентството в нощта на 2 септември. Хора с черни маски на лицата и качулки на главите хвърлят пиратки, бомбички, павета и бутилки по полицаите пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

На площада сякаш има два различни протеста. Пред БНБ българските знамена се веят над усмихнати лица. Протестиращите обсъждат какво би станало, ако правителството все пак не подаде оставка; защо ДПС предлагат експертен кабинет; какво ще стане с протестите в следващите дни… От страната на Народното събрание и Министерския съвет хора с черни маски и качулки ходят нервно между протестиращите. Събират се на групи. После внезапно тръгват в някаква посока.

В подножието на платформата към един от организаторите на протеста се приближава жена:

– Спрете ги! Да не хвърлят повече бомби и павета по полицаите.
– Как да ги спрем? От сутринта мислим. Не можем да сложим пропускателни пунктове на протеста. Агитките и провокаторите влизат безпрепятствено! Може да ги спре само полицията, ако ги проверява, когато идват на площада.

Click to view slideshow.

Друг човек казва: „Мен ме провериха полицаите – искаха ми личната карта и ми пребъркаха раницата, когато влизах на площада, записаха ми дори данните. Интересно е как тези с маските са внесли бомбите при такива проверки. Освен ако полицаите са знаели защо тези хора влизат на протеста, и въпреки агресивния им вид просто не са ги спирали. Изниква въпросът: кого и как пазят полицаите?“

Чуват се гърмежи от бомби, но зад платформата на ораторите на протеста не се вижда добре какво се случва на предна линия. Жената казва: „Тези провокатори цял ден нападат полицаите, но после се дърпат назад и пред тях остават другите протестиращи. Затова сутринта имаше толкова много обгазени невинни хора. Полицията също се опитва да си върши работата. Те също са хора и имат праг на търпимост. Цял ден ги обиждат и хвърлят по тях какво ли не. Все едно част от протестиращите си го търсеха.“

В този момент от платформата някой извиква: „Бягайте! Идва водното оръдие! Полицията настъпва!“ Чува се нещо като корабна сирена. Хората хукват към фонтана и близкото заведение пред Президентството. Движим се под натиска на тълпата. Избутват ме към кафенето. Мъж казва: „Ако използват водно оръдие, това ще е новост за Борисов, с която ще влезе първо в карикатурите, после в историята.“

Полицаите се подреждат на ъгъла на ул. „Съборна“ и ул. „Леге“. Една част от тях са разположени покрай стената на жилищна кооперация.

Някой отваря прозорец, развява българското знаме, след това излива вода върху полицаите.

Протестиращите са разделени на две групи в тази част на протеста. Едните са до градинката на Народния театър, другите изпълват ул. „Леге“. Хората с качулките и маските излизат пред останалите протестиращи и започват отново да хвърлят бутилки и бомби по полицаите. Обиждат ги. Чува се команда по радиостанциите и полицаите подгонват протестиращите към градинката на Народния театър. Събарят тичащ мъж до едно дърво. Свит е на топка. Те са върху него. Той им говори нещо, но е заглушен от телата им.

Продължавам да вървя покрай стената на една от сградите. Полицаите настигат и мен. Виждат журналистическата ми карта. Един ми нарежда: „Стойте зад нас, за да не ви ударят с нещо, и пазете дистанция.“ Спирам зад полицаите. По гърбовете на някои от тях има размазани и засъхнали следи от яйца.

Протестиращите са изблъскани в градинката. Скандират и свирят с тромби от тъмното. Полицаите са срещу тях. Прегрупират се и образуват „костенурка“ с щитове над главите си. Дели ги тясна улица.

Към полицаите отново политат обиди, бутилки и бомби. Около 60 души са. Един от тях издава заповедите и крещи: „Бутилка! Щит отпред!“ – и всички вдигат щитовете. „Бомба! Залегни!“ – всички полицаи клякат под щитовете. В краката ми се пръскат хиляди стъкла. Въздухът мирише на барут. Гърмежите са оглушителни.

Полицаите атакуват градинката, от която летят бомбите и бутилките. Внезапно всичко утихва. Седя под навеса на една сграда и чакам. Минути по-късно полицаите започват да излизат от тъмната градинка с арестувани хора, които държат под мишниците. Нито един от арестуваните не беше с черна маска и качулка на главата.

Едно момче умолително крещи: „Нищо не съм направил. Дори не бях на протеста.“ Друг: „Моля ви, не ме бийте!“

 

 

Около 10 арестувани с белезници зад гърба са принудително седнали с кръстосани крака до стената на БНБ. Полицаите правят плътен щит с телата си около тях. Не ги бият. След малко ги изправят и повеждат нанякъде. До мен е застанала полицайка. Питам я дали не се притеснява от това, което вижда и прави. „Притеснявам се. И аз съм човек. Нямам право да говоря с Вас.“

Връщам се на ъгъла на улиците „Леге“ и „Съборна“. Среща ме клошар, който тегли два куфара на колела, пълни с бутилки. „Ултрасите ли биха?“ Не знам какво да му отговоря, а бях там.

Полицията е изградила две редици, които преграждат пътя към Президентството. Хората с маските и паветата ги няма. Протестиращите са се доближили до полицаите и се опитват да говорят с тях.

Казват им, че протестират срещу корупцията и мафията в България и нямат нищо против органите на реда. Полицаите мълчат.

Приближава ме Нестор Арсенов, астрофизикът, когото биха на конференцията на ГЕРБ. Наметнал е на раменете си българското знаме. Обут е в сандали, единият му пръст е наранен. Питам го не се ли страхува пак да ходи на протестите след предишния побой. Казва ми: „Трябва да съм тук. Дори бих повикал още малко: „Оставка!“

– А ако те набият пак?
– Възможно е, но ако добие гласност, си струва, защото трябва да се знае какво става тук.
– Какво става?
– Маргарет Тачър е казала: „Общество не съществува, а само личностни интереси.“ Когато го чух, ми се стори много тъпо, но все повече започвам да го вярвам. Тъжно е, че протестираме за благото си и за бъдещето на България, а се оказва, че дори между протестиращите няма единство.

До нас е застанал друг мъж. Слуша ни и казва:

Освен личностни интереси съществуват и организирани интереси. Има общества, които успяват да балансират между личностните и организираните интереси. Нашата надежда е в това, че имаме политическо представителство, иначе кой би прокарал личния интерес на хората тук.

Проблемът е в това, че властта позволяват на хора като Пеевски, Домусчиеви и т.н. да са похлупакът над държавата. Това трябва да постигнем – хора като тях да не успяват да налагат дневния ред на всички нас, както става сега, и то силово чрез държавата. С обществения ни договор с държавата ние ѝ даваме правомощия да не позволява такива неща, но тя го позволява. За съжаление, успехът ни никак не е гарантиран.

Кой, мислите, даваше заповеди на полицаите да атакуват? Те търпяха цял ден и бомбите, и бутилките. В един момент тръгнаха срещу провокаторите и другите протестиращи. Бил ги ръководел шефът на МВР. А на него кой му даваше командите по телефона? Кой реши в кой точно момент полицаите да атакуват протестиращите?

Никой не може да ме убеди, че това не са политически решения. Защото да тръгнеш срещу хората и да ги вкараш в тъмните градинки без камери не е решение на точно този полицейски началник.

На друг е решението, но той се крие от хората вече дни.

Заглавна снимка: Протестът през деня на 2 септември 2020 г., София © Свилен Желев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Не протестите ще съборят Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ne-protestite-shte-suboryat-borisov/

Кой хвърли ултраси срещу полицаи на 2 септември? Възможните отговори са само два: поръчали са ги тези, които са искали да компрометират протеста и протестиращите, като отвратят хората с агресията им, или тези, които са вярвали, че така „Великото народно въстание“ ще победи. Трета хипотеза – дошли са сами – не може да има, предвид публично известното за тези групи:

че са използвани като наказателни отряди заради крайната агресия и насилие, на които са способни.

Към момента всяко от първите две твърдения е вярно, докато не се появят безспорни аргументи за отхвърлянето на едното или другото. „Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.“ (Лука 8:17)

Тишина откъм футболните клубове

Показателно е, че три дни след 2 септември и ареста на десетина ултраси на големия протест, полицията още не е съобщила привърженици на кой футболен клуб са задържаните – „Левски“, ЦСКА или друг, а и никой от футболните клубове не се е разграничил публично от тях. Публикации в социалните мрежи обаче сочат, че е имало призиви към фенове на синия отбор да се включат във „въстанието“.

Но лидерите на професионалните фенклубове едва ли ще признаят за поръчките.

От агресията и насилието се разграничиха инициатори на протестите и подкрепящите ги, както и управляващите, посочени от първите като поръчители на провокациите. МВР пък се опита да защити служителите си, чийто отпор бе определен като „пасивен“ и „щадящ“. „Това, което се случва тук, е страшна свинщина. Не сме тук за това, опитваме се да го спрем“, цитират медии адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“, което е един от инициаторите на протеста.

Изявление направи и президентът Румен Радев: „… властта режисира провокации, които дадоха повод за масово и несъразмерно полицейско насилие над протестиращите и журналисти.“ Подобна теза изказаха и от БСП, а депутати от ГЕРБ я определиха като абсурдна, обявявайки, че „агитките са пратени от Васил Божков“.

Едно нещо е факт: от МВР публично обявиха, че са били наясно с готвените провокации.

Следователно е можело да ги предотвратят – или намалят до минимум, след като през януари т.г. успяха да го направят, привиквайки на „профилактична беседа“ шефове на „Левски-запад“. Така не се стигна до хвърляне на агитките срещу властта като реакция на тогавашния им собственик Васил Божков, на чийто хазартен бизнес беше сложен край.

Превенция сега очевидно не е имало. Стотина отявлени агресори, в т.ч. и с черни тениски на проруската партия „Възраждане“, „опаковаха“ медийния образ на протеста в деня, който трябваше да стане преломна точка.

Борисов – симптом на синдром

Парадоксално на пръв поглед, но не протестите ще съборят властта на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Борисов вече е паднал от власт и само астролози вярват в пълния му мандат. Протестиращите в чужбина българи и част от тези, които излизат по улиците на България обаче, искат не просто той да подаде оставка. Те искат нормалност на демокрацията, което означава

независими институции, свободни медии и върховенство на правото.

Означава също да не бъдат допуснати нови бойкоборисовци в управлението и други от харема на задкулисието. „Борисов–Пеевски–Доган“ или „Станишев–Пеевски–Доган“, това са все симптоми на един и същ синдром, една и съща патогенеза.

Този болестотворен процес позволява пред очите ни управляващи да купуват подкрепа за един или друг закон – дори подкрепа за промени в Конституцията на цената на плажна концесия, прокуратурата и МВР да работят като частни звена за поръчки, институциите да се лашкат между летаргия и принуда – и всички да остават ненаказани за тези деяния. Позволява на властта да накаже чрез акции на данъчните компания като „Хиполенд“, чийто собственик изрази подкрепа за протестите.

Фукляване и доминация на парвенюта, които налагат своята „оптимистична теория“ за просперитет и оцеляване, неизменно обвързана с тези-на-власт –

слугинажът не може да е стратегия и национален модел.

На този принцип обаче е подчинена и селекцията на кадри на високо и средно ниво в институциите. Лицата на протеста, които харесахме у нас и в чужбина, носят друг заряд и неговият смисъл е за рестарт на демокрацията, а не отново да бъдат приложени „ченгеджийските номера“ с подмяната ѝ от 1990 г. Това съвсем не е травматична памет за Прехода, това е реалността.

Големият въпрос е колко от българите в България са готови да гласуват и работят за система, която се основава не на „мой човек“, на прищевки, угодничество и зависимости, а на конкурентна среда и правов ред? Политическото представителство в един следващ парламент ще даде отговора.

Капацитетът (на) Радев

Внушенията, че служебен кабинет, назначен от президента Радев, е заплаха, нямат кой знае какви сериозни основания. Предвид ситуацията, в която ще действа, такъв кабинет ще е обект на особено внимание, а служебен кабинет на Радев не попречи на ГЕРБ да спечели изборите през 2017 г. Дали защото ДПС помогна на Радев да спечели президентските избори, дали защото половината министри са били на „Шиши“, както каза това лято премиерът Борисов…

Впрочем, ако предстои широк дебат за промени в Конституцията, защо да не се помисли за

нов прочит на институцията на президентството и евентуално отпадане на назначаваното от него служебно правителство

за 3 месеца? Ролята и мястото на президента с оглед на подобряване на качеството на българската демокрация не е въпрос за пренебрегване. Едва ли някой смята, че ролята на държавния глава трябва да се определя от степента на противопоставянето му на изпълнителната власт, както е сега. Политическата действителност в България показва също, че президентът често има фалшива самооценка за тази си роля.

В рамките на настоящия парламент обаче такъв дебат е неосъществим. Не само защото с отказите си БСП и ДПС торпилираха заветните 160 гласа, необходими за приемането на промените, внесени от ГЕРБ. (Но пък от ВМРО отново артикулираха увеличение на правомощията на президента, макар и не в широкия смисъл на президентска република, за каквато настояват от десетина години.) Предлаганият от ДПС вариант с „eкспертен кабинет“ също няма да се осъществи – както помним от Берово време, неговата експертност се свежда до осигуряване на порции на кръгове с мултиапетити.

Доверието е изчерпано, измериха го достатъчно социологически агенции. Не са измерили омразата, която става все по-силна, колкото повече властта втвърдява отпора. Това няма да доведе до нищо добро, смята социологът Андрей Райчев в коментар за БНР.

Така че протестите са успели. Нямат нужда от павета, винкели и пиротехника.

Нямат нужда и от бели дрехи, за което призоваха от „Отровното трио“ – тая режисура е за спортните мероприятия от соцвремена. (В бяло се обличат последователите на „Бялото братство“, когато играят паневритмия.) Нямат нужда и от военнолюбива реторика и радикални възгласи като „Ще ги пометем!“, „Да ги изметем!“ и пр.

Стига само хората да са наясно какво искат – и кого не искат.

Заглавна снимка: © Свилен Желев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кому е нужен „сламен“ кабинет

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/komu-e-nuzhen-slamen-kabinet/

Протестът на 2 септември, наречен „Великото народно въстание“, не успя да събори „Борисов 3“. От ГЕРБ заявиха, че престават да говорят за оставка на кабинета. И остават. Във властта. С „убедителния“ мотив, че в противен случай всяко следващо правителство може да бъде свалено с метеж, организиран от криминалния свят.

А „Великото народно въстание“ не успя по същите причини, по които не успя и Априлското – защото българите винаги са предпочитали сигурността пред свободата и спокойствието пред риска да изгубят я главата си, я хляба. Историята потвърди, че 150 години не стигат за промяна в особеностите на българския характер. Иначе 135-годишнината от Съединението на България можеше да посрещнем в друга атмосфера, а двойният празник да даде основание за нови изблици на гордост и самочувствие. Можеше, но вместо това

в нощта на 2 срещу 3 септември се оказахме на ръба на гражданска война,

а сблъсъците и окървавяването на протеста привлече вниманието на Европа към случващото се у нас.

Така е било и през 1876 г. Но ако тогава личности като Макгахан, Гладстоун, Уайлд и други са повдигнали за света завесата на зверствата, извършени с българското население, днес медиите предават събитията в реално време, а корупционните схеми, чрез които управляващите ограбват европейските фондове и българския бюджет и унищожават природата ни, са отдавна разкрити. Не може вечно да очакваме някой да ни се притече на помощ, но изпращането на писмо до Ангела Меркел от българските студенти в Германия е достатъчно показателен пример, че отново очакваме някой отвън да оправи държавата ни.

В навечерието на 6 септември на българските парламентаристи им се стори овехтяла и малка заседателната зала в Народното събрание, върху чиято фасада стои девизът „Съединението прави силата“, и избраха да законодателстват в бившия партиен дом. Каква ирония на съдбата! 30 години след началото на Прехода депутатите предпочетоха сградата, която емрачен символ на тоталитарния режим, запалена и опожарена през лятото на 1990 г.

Този избор издава истинското лице на това авторитарно управление, прикрито зад фасадна демокрация.

Чисто символично първото заседание в тази зала протече и приключи по начин, който не би могъл да се приема за добро орисване, макар и отсега да е ясно, че съставът на следващото Народно събрание ще бъде силно фрагментиран, а работата му – трудна и неефективна. Но дотогава ще станем свидетели на още много безпринципни договаряния, като тези за събирането на 120-те гласа за внасянето в парламента на проекта за нова конституция на България. От тях стана ясно, както казва народът, „кой кум, кой сват, кой на булката брат“ и лъсна политическото измекярство на партийни лидери, които бързо изтъргуваха подписите си, преди историята да ги прати в забвение.

Два месеца обществото е разфокусирано и объркано относно участието на определени олигарси в организирането на протестите срещу Борисов и Гешев, както и за това чии геостратегически интереси би обслужила една политическа дестабилизация на държавата половин година преди редовните парламентарни избори. Безспорно по-важният въпрос е вторият.

През май т.г., при традиционното поклонение в концлагера на остров Белене, Рамадан Рунтов(Куруджу), най-възрастният жив политически затворник с две присъди от комунистическия режим у нас заради съпротивата му срещу смяната на имената на мюсюлманите и резидент на турското разузнаване в онези години, заявява:

Ахмед Доган е руски агент. Още от едно време си го знаем. После го прикриха, нарочно го вкараха в затвора за един-два месеца там, колко стоя в затвора, за да получи доверие от хората, за да стане там днеска… И днеска си води руската политика.

Няколкоминутен запис от интервюто е качен в YouTube точно преди откриването на есенната сесия на Народното събрание и „Великото народно въстание“. Със сигурност съвпадението не е случайно и потвърждава отдавнашните съмнения на българите, че почетният председател на ДПС не е обикновен агент на Държавна сигурност. Пред други свои сънародници от Гоце-Делчевския край Рамадан Рунтов е споделял, че дори надзирателите в Старозагорския затвор са изпитвали неприязън към Доган, който не криел своята агентурна принадлежност и се държал надменно с тях по време на краткия си престой в отделението за политически затворници.

Ако приемем, че ДПС е троянски кон на Русия в България, някои акценти от речта на председателя на партията при откриването на новия парламентарен сезон заслужават внимание. Мустафа Карадайъ поиска от трибуната на Народното събрание оставките и на премиера Борисов, и на президента Радев. Като ги пакетира в едно и лансира идеята за антикризисно експертно правителство,

Доган всъщност предлага формула за смяна на кабинета „Борисов 3“ с друг по подобие на кабинета „Беров“, създаден от същата агентура.

През следващите почти две години управление на „сламения човек“, както наричаха проф. Любен Беров заради неговата зависимост от „Мултигруп“, корпорацията, свързана с руските интереси в страната, го използваше като параван за реализацията на корупционни схеми. ДПС и БСП си преразпределиха обществения ресурс, в страната настъпи хаос и се развихри гангстерска война между „застрахователи“, мутри и групировки, а населението обедня.

И днес, 26 години по-късно, ДПС се опитва да даде „зелена светлина“ за изпълнението на сценарий, свързан с руските енергийни проекти в региона. За Русия е изключително важно да бъде завършен газовия проект „Турски поток“ и да започне строителството на АЕЦ „Белене“, макар че за краткия период от половин година това ще бъде задача, невъзможна за изпълнение.

Един експертен кабинет обаче може да се опита да ускори работата по тези проекти,

които Борисов уж хем подкрепя, хем се ослушва как реагира Брюксел и дали няма да му спрат кранчето с парите.

Идеята за експертен кабинет като най-добър изход от политическата криза и кризата на легитимността лансира пред една национална телевизия в петък политоложката Румяна Коларова, а медиите на Делян Пеевски веднага я цитираха.

Ден по-рано в ефира на друга голяма телевизия Андрей Райчев заяви, че политиците все още имат един полезен ход, който в близко бъдеще ще е невъзможен. Според социолога става дума за избор на служебен/експертен премиер, който да е еднакво приемлив и за Борисов, и за президента Радев, за да му се доверят да организира следващите парламентарни избори по всички правила.

Тоест търси се нов „сламен“ човек, който да гарантира сигурността на руските енергийни интереси и разпределянето на европейските фондове към приближените до власттафирми.

Усвояването на фондовете беше опорна теза в изказването на Мустафа Карадайъ пред народните представители в сряда и акцент, който не остана незабелязан не само за анализаторите, но и за обикновената публика. Защото за Ахмед Доган и Делян Пеевски, които управляват ДПС като корпорация, най-важното е да не пресъхнат паричните потоци.

Създаването на един такъв кабинет означава сделка, потвърди и Румяна Коларова. Сделка между ГЕРБ и ДПС с определени договорености. Антикризисното експертно правителство би могло да бъде избрано и с мандата на ГЕРБ, но при твърди гаранции за изпълнение на поставените условия. Всичко това отново показва, че ДПС продължава да е политическата сила, без чиято подкрепа – явна или задкулисна – трудно един кабинет би могъл да се задържи във властта.

Ако сега бъде сглобена някаква марионетка конфигурация от министри със „сламен“ премиер начело, това ще отдалечи агонията на Борисов, но няма да го спаси.

А може би това е целта? Или просто премиерът няма избор, затова се държи „с нокти и зъби“ за властта? Ако наистина е време да бъде пожертван, защото вече е употребен, каква е гаранцията, че утре няма да стане клиент на Гешев?

Ако енергията на протестите не се увеличи, а намалее, България няма шанс да се измъкне от пипалата на октопода. А ако Гешев остане главен прокурор, това ще означава чадър над мафията и олигархията. И няма да има никакво значение как ще изглежда основният закон на страната или как ще се нарича следващият премиер и президент! Нито коя партия ще състави следващото правителство.

Заглавна снимка: parliament.bg

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кире, пиши К…онституция и да си бегаме!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B5.html

събота 15 август 2020


Не само аз и Кирето. Целият екип сме в затруднено положение. Айде, аз пърпоря с жипката надлъж и нашир страната, опознавам Родината, обиквам я, виждам стари приятели тулупи, запознавам се с местните, говоря им просто, което за разлика от пустия английски, ми се удава с лекота, създавам потенциален електорат. Все пак официалната причина за воаяжите ми е, че инспектирам пътища, строежи и други инструменти за усвояване на еврофондове и на пари от държавния (разбирай моя личен) бюджет. Та мисълта ми беше, че аз, улисан в служебни задължения из цялата страна, малко изклинчвам от среща с народната любов в цялото ѝ великолепие.

Гешефт, който както знаете е мой колега милиционер, е избрал подобен подход, само дето той не инспектира пътища и строежи, а търси незаконни биберони, както и конфискува компоти и домашна ракия. А, доколкото схванах за тоя един месец, народната любов иска да се изсипе с пълна сила именно върху нашите глави под формата на кафява субстанция, която може да бъде открита по цялото ни Черноморие, но в особено големи размери във Варненския залив.

Но така е във войната и политиката. Истинските лидери не си играят на дребно. Защо да стоя аз в София и да целят мен с яйца и домати, при положение, че положих толкова усилия да подбера отбор нагли, посредствени и надути като пуяци юнаци? Дълго време почти не им давах да имат медийни изяви и поемах тази тежка отговорност върху собствените си плещи. Дори на Дани бой му бях забранил и във Фейсбук да пише. Ето, ръце ми целуваха, г*за ми лизаха, само и само да станат министри. Ами добре, ама то да си министър не е лесна работа. Трябва хем да угаждаш на разни хора, които ти шепнат зад кулисите какво да направиш, без оглед дали е законно или не, а ти нямаш избор да не се съгласиш, защото знаеш какво те чака, хем пред уважаемия гласоподавател е нужно да изглеждаш чист като утринна роса.

Помислих си, че някой домат, някое яйце, някое сако за химическо чистене ще са достатъчни да изпуснат парата на народната любов, както става винаги. Този път обаче кОр, кОр и половина, близо два. Ония изнесли саксии и кофи за боклук и не мърдат от площадите и кръстовищата. Чакат мен, чакат Гешефт. Затова си рекох, че е време да предприема решителни мерки.

Прибрах се с жипката по тъмна доба и подготвих изказване, което да им замаже очите. Сега, ако трябва да съм откровен, не съм го подготвил, а дръпнах някоя идейка от Дългия, някоя от Ицо Корсара, дето превзема Догансарай, поумешах ги, добавих няколко подводни камъка от себе си е готово. И като набичих една пресконференция ви казвам! За чудо и приказ! Размахвах пръст, удрях по банката, за да видя колко е здрава, навиквах по народа като учителка в последна група в детска градина… Мисля, че се получи и може и да докарам мандата докрай и да имам време да изтегля още няколко десетки милиарда заем, а хазната да я оставя опоскана. Както се казва с трън да минеш през нея да няма какво да закачиш.

Мале, тоя Ковид колко добре ми дойде… От една страна като ме питат защо сме толкова зле, веднага контрирам „Целият свят е зле“. Като някой види какви страхотии от разходи правя, викам „От живота по-ценно няма, борим се с короМката, пари трябват“. Затова за по сигурно си ги държа в нощното шкафче. Но да се върнем на пресконференцията.

Единственото смислено нещо, което казах, е, че искам да намаля мандата на главния прокурор на пет години. Сигурен съм обаче, че Гешефт не се е притеснил, защото си ме знае. Разбира се, че няма да го направя. Иначе, това за свикване на Велико народно събрание си беше чиста парлама, между нас казано. Само да ми даде време да си доизкарам мандата. Не познавам особено добре законите, но ми казаха, че първо повече от половината депутати трябва да гласуват „за“ обсъждане на въпроса в пленарна зала. И тука вече идва невъзможно хубавото. Хубаво, защото даже и да се одобри предложението за разисквания, трябва да минат между три и пет месеца, докато се стигне до реалното гласуване. И то ще дойде време за избори, които ще организирам аз. Познайте от три пъти кой ще ги спечели?

И друго ми кажете – кой ще издържи толкова време по площадите? А и да издържат, за свикването на ВНС трябва със „за“ да са гласували две трети от народните представители. Да не мислите, че Корнелка с нейните седемдесет и няколко ще ми уйдиса на акъла. Е, и без нея би могло да мине, но залата трябва да е пълна и всички да гласуват в подкрепа на предложението ми. А това с от 240 на 120 депутата е виц. Маяма още преди седем години се погрижи да го превърне в невъзможно. Така че съм си опекъл работата.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Надявам се само ония на площадите да ми се вържат, че искам да рестартирам държавата. Ако се разотидат по домовете си сега, ще ми спестят толкова главоболия. Почват да ме дразнят, честно да си кажа. Ако беше доброто старо време, щях да прошепна като другаря Младенов „По-добре танковете да дойдат“. И сега си имам коз в ръкава. На Дани Кирилов може да съм му забранил да пише във Фейсбук, ама Конституция не съм му забранявал да пише, нали така? В списъка за бързо набиране ми е, за да го спирам като заговори глупости по телевизията.

– Конституцийка, казвате, шефе… Ами, колко му е, ще спретна една, имам компетенцията. Джуркаш ония алинеи и готово.

– Докога ще си готов?

– Довечера късно ли е?

– Не. Пиши К…онституция и да бегаме, Дани бой!

Карикатура: Чавдар Николов, Прас Прес

Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0.html

петък 14 август 2020


Скандалният римски император Гай Цезар Германик или Калигула, наричан още лудия, бил известен с жестокото си отношение към всичко, но обожавал коня си Инцитат. Абсолютният владетел провъзгласил любимото чифтокопитно за римски сенатор /според друга версия той само е планирал да го назначи на длъжността „консул”, но бил убит в коридора на Сената, преди да успее да го направи/.

Калигула крадял пари от строителни проекти – от стратегическите обекти като аквадуктите и пристанищата, от инвестициите в театри и храмове. Всеки противник на чудовищните му идеи намирал смъртта си. Той заповядвал да се конфискуват имуществата на богати граждани, а те били екзекутирани или пращани в заточение по обвинение в измяна.

В разказите на римските летописци Катул и Дион Касий се съдържат още много страховити твърдения за епичния злодей, по-късно отричани от историците. Дали наистина Калигула е бил толкова луд, та да поиска любимецът му Инцитат да участва в работата на сената, едва ли може да се докаже. Но че е изпитвал садистичното удоволствие от това да унижава сенаторите и целия елит, може да е вярно.

Някой ден историографите ще описват хрониките от управлението на премиера Бойко Борисов според съответната поръчка и личната си нагласа. Няма как да се предвиди кой как ще посочи „Калигула“ или кой как припозна народните избраници в свои фаворити и ги прати в луксозната конюшня на Инцитат. Но пък ще разполагат с много и драматични примери за неразгаданата народна любов от нашето време, и за ексцентричните избори на министри/справка: поне последните три състава на Народното събрание и трите правителства на ГЕРБ/.

Вчера управляващото мнозинство ни сервира пълното си фиаско, като категорично бламира институцията парламент в парламентарната република. Отказът на групата на ГЕРБ да влезе в пленарната зала бе обяснен с „пълно малоумие на точките от дневния ред“ /по Александър Ненков/. А за патриотите се оказа недостойно да се занимават с щенията на Корнелия Нинова за власт, докато самите те са поседнали в нея. Премиерът Борисов трябваше да бъде изслушан за насилието и агресията спрямо журналисти и граждани по време на странната извънредна конференция, но и той се укри. Нали нямаме съмнения по чия прищявка и политическа премъдрост се случи това?

 

Така се оказа, че за управляващите правовият ред, защитата на човешкия живот и здраве, и свободата на словото не са тема, и че поругаването им е твърдо подкрепено от светата тройка на върха и подопечните й от плажовете.

И още, че от обещанията за тежки решения на разнежения дядо с внуците от онази снимка остана само „време за усмивки“. И за грозна очерняща кампания срещу протестите и лицата им. Димитър Ламбовски, бивш депутат от НДСВ и собственик на частно гробище, изпусна или нарочно подхвърли името на Маджо и мигом бе задействана фабриката за тролове на такива обороти, че и руският й конкурент Евгений Пригожин би завидял.
Очернянето на Христо Иванов се превърна в първостепенна грижа на партията /на трите в коалицията/ и в хляба насъщен за онези, които не познават други вкусове, а и не са любопитни. Че какво по-лесно за мързеливия ум, освен да драще спуснати наготово опорки, без дори минимален напън за мисъл. Толкова куха страст, че ти се иска Земята да спре, та да слезеш.

Канонадата обаче бе спряна в момента, в който протече името на Стоян Мавродиев – основател на ГЕРБ, поради което и шеф на КФН, ББР. Така става, като не внимаваш с оръжието – гръмваш се я в коляното, я в слабините.

Творческата констипация и цинизъм достигнаха невиждани върхове с бисерите, изпаднали от пръстите на класиците Даниела Дариткова и Красен Кралев в коментари в партиен сайт /не този на ГЕРБ, разбира се/. Няма да ги цитираме от уважение към аудиторията.

От евродепутата Асим Адемов пък узнахме, че акцията на Росенец била съвместна на Христо Иванов и Ахмед Доган, тъй като сценаристите били заменили Атака с Да, България, за да вдигнат рейтинга и на ДПС, и на Иванов. Някои сайтове услужливо тиражираха тази фантастика от нов тип. Освен това разбрахме, че установените /от най-после прогледналите институции/ закононарушения при крайморските палати са лична победа на НФСБ и Валери Симеонов. Пък него не го видяхме на Чукалята.

В България е така, ние тук можем силно да любим и още по-силно да мразим. Парадоксът е в това, че мразещите, слепите и глухите за другото мнение, за различните гласове, обвиняват другите в собствения си грях.

„Най-тежката ви битка ще бъде с манталитета, с начина на мислене – битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната“, каза Лаура Кьовеши преди три години в София на конференцията, организирана от Правосъдие за всеки. 

И като стана дума за битката с манталитети, ето: “Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, “Фейсбук” пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам“, написа в официалния си профил във Фейсбук Деница Сачева. Тя е министър на труда и социалните грижи – този пост е поредният й гастрол в политиката и не изпитва никакъв срам от пируетите си. Нито пък си дава сметка, че самата е блестяща илюстрация за провали.

„Грижата“ й в случая е насочена към хилядите протестиращи. Сред тях доминират младите хора с добро образование и кариера, както и критични към властта интелектуалци, професори от Софийския университет, учени от БАН. Като доказателство за обичта си към хората, както и тази на правителството към нас, тя изрежда милионите левове, с които персонално сме одарени…

„А едни неблагодарници, тулупи, банда наркомани пречат на хората да се придвижват“, се чува от вечния шофьор на правителствената джипка, седящ с гръб към оператора на филма и към публиката съответно. Едва ли има някой от правителството, който да даде смислено обяснение каква е причината за постоянните екскурзии на премиера из страната и нощувките му в горски и морски хижи. Той и самият Борисов не може да обясни защо бяга, така се е срастнал с волана. Но там си знаят защо така рязко се изсипа рогът на изобилието – така се купуват избори. И докато правителството ни будалка с едни пари, свързана с ВИС фирма получи 20-годишна концесия на плаж в Обзор, правилните чиновници от “първата линия” в битката с коронавируса 30% над заплатите, а правилните фирми още повече.

Така е, Борисов винаги мисли за своите. Защото е наясно, че не палатките ще му счупят държавата, а именно неговите момчета от близкото му минало, налични и в настоящето.

И той е длъжен да отговори за всичките си обвързаности с Маджо, Пашата, Вълка и подобните мутри. За пачките евро в чекмеджето, за записите, за досиетата „Буда“, за швейцарския доклад за криминалното му сиви. Ако не го е страх.

Борисов дължи твърде много отговори за цялостната корупция във всички нива на властта и за собственото си затъване в нейното блато, и трябва да бъде разследван. Ако има прокурор, а не фигурант, изживяващ се като „инструмент в ръцете на Господ“.

И няма никакъв смисъл да кръжи с джипката да се прави на инспектор по пътно строителство – с надеждата енергията на протестите да се спихне. Недоволството ще ескалира и ако той продължава да бяга от отговорите, то няма да запази културните си мирни рамки, а може да избухне неконтролируемо. Вместо да търчи по пътищата на родината, бива да спре и да почете малко, поне социологическите проучвания – подкрепата за протестите е около 60%, а 50% искат оставката на кабинета и предсрочни избори. А рейтингът му се сгромолясва.

Борисов и кохортата му клиентелисти са длъжни да чуят и видят хората от блокадите и шествията. Без да ни внушават личната си параноя, че ако Борисов не е премиер, държавата ще се разпадне. Тя няма накъде повече да се разпада. Защото когато той и те ни говорят за демокрация, се сещаме за чекмеджета, незаконни палати, къщи за гости и тъщи, и разхищение на еврофондове. Ако това е новото нормално…

А палатките ще останат, докато джипката цепи мрака без фарове в насрещното срещу българите. Обикновено стават тежки катастрофи.

Водеща снимка: Вилдан Байрамова

“24 часа” лъже за софийските протести със снимка от Монреал

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/sofia-montreal-24chasa.html

петък 14 август 2020


Проправителственият вестник “24 часа” е пуснал снимка от Монреал с твърдението, че това е снимка от софийските протести, която била манипулирана, за да показва повече протестиращи от реалното. Лъжата е подета и от кафяви медии присъдружни на властта.

Като източник на снимката в публикацията на “24 часа” е посочена някоя си Катя Кенарова, която публикувала статус във Facebook със снимката без източник. На нея са оградени повтарящи се фигури на протестиращи на улицата.

Заглавието на вестника обаче е категорично  – Манипулирана снимка от протестите в София показва двойно повече протестиращи.

Скрийншот от публикацията в “24 часа”

Според вестника така се разобличавала манипулация на бройката на протестиращите.

Нерде София, нерде Монреал?

Съвсем очевидно е, че в София няма сгради с такава архитектура. Проверка на наш читател показа, че става дума за снимка от Монреал, Провинция Квебек, Канада.

Приблизителните координати на мястото в Google Maps са 45°30’30.1″N 73°34’16.7″W , като с използване на услугата Google Street View там ясно се виждат точно същите сгради от снимката.

Нещо повече – снимката не за пръв път е използвана с цел да се манипулира общественото мнение за броя на протестиращите, а авторът на снимката Edouard Guay дори е написал Tweet във връзка с обработения ѝ вариант:

Нерде журналистика, нерде пропаганда?

Манипулацията на часовия вестник заслужава вниманието на Етичната комисия на българските медии, доколкото “24 часа” се е подписал под Етичния кодекс, в който изрично се казва: “Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.”

Участието в обществения разговор е част от длъжностната характеристика на учения

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dimitar-iliev-interview-pismo-prepodavateli/

Димитър Илиев е доктор по старогръцки език и главен асистент във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е също така автор и инициатор на отвореното писмо на университетските преподаватели, които подкрепят исканията на протеста за оставка на кабинета „Борисов 3“. С него разговаря Венелина Попова.


Оригиналното писмо на преподавателите

Миналия петък 30-ина университетски преподаватели стартирахте подписка за оставка на правителството. За няколко дни се присъединиха още над 90 Ваши колеги, а сега вече има и нова подписка – на над 230 учени и специалисти от БАН, които в своето отворено писмо правят дисекция на корумпираното управление. Ще бъде ли пресилено, ако наречем тази реакция на академичната общност в България бунт срещу автократично-мутренския стил на управление? И как ще обясните този своеобразен феномен?

Да, списъкът на подкрепилите писмото преподаватели се актуализира постоянно с нови имена от различни институции. Към момента на нашия разговор подписите са вече над 120. Освен представители на различни български висши училища (СУ, НБУ, УАСГ, УНСС, МУ – София, НАТФИЗ, МУ – Варна, ПУ и др.), отвореното ни писмо подкрепиха и преподаватели от Университета на Северна Каролина, Университета на Торонто и Университета по приложни науки в Хамбург. А появата на сходна позиция, подкрепена от колегите от БАН, показва, че в нашата прослойка има сравнително широка подкрепа за исканията на протеста, и това е окуражаващо.

Въпреки това има хора, които дори принципно да подкрепят изразената в двете писма позиция, не биха се ангажирали с активно присъединяване към нея по различни причини – от притеснение да заявят публично мнение до скептицизъм относно ползата и смисъла от такива жестове. Но според мен смисъл винаги има, независимо колко масов е откликът. Когато интелигенцията в едно общество е политически активна и изразява открито своята позиция, това е добре за обществото като цяло. Не разбирам защо у нас някак през годините се оформи виждането, че хората на мисълта би следвало да са аполитични и да обитават някакви стерилни селения на духа отвъд злобата на деня, която е недостойна за вниманието им.

Тази погрешна нагласа, от една страна, маргинализира допълнително представителите на тези прослойки у нас, които и бездруго като че ли не се радват на толкова голям публичен престиж, колкото би трябвало, и не са приоритет в политиката на нито едно управление. От друга страна, изключването на учените, интелектуалците и артистите от обществения разговор с нищо не помага за подобряването на неговото качество и адекватност. А участието в този диалог и формулирането на кохерентен разказ какво се случва в обществото и накъде трябва да върви то, според мен влиза, така да се каже, в длъжностната характеристика на учения.

Мисля, че през целия Преход за първи път университетски преподаватели се изправят открито с имената си срещу властта – жест, който трябва да бъде аплодиран. Сред тях виждаме личности, които и досега са изразявали публично своите позиции. Но как мислите – има ли риск за бъдещото кариерно развитие на участниците в подписката?

Не за пръв път университетски преподаватели протестират и открито искат оставката на властта – това се случи и при управлението на кабинета „Орешарски“, случвало се е и в началото на т.нар. Преход, да не се връщаме към дисидентството на учени и интелектуалци по времето на режима преди 10 ноември 1989 г. В историята му все още има недостатъчно проучени и неизвестни на широката публика страни, макар и, за съжаление, България никога да не е била като Чехословакия на Лудвиг Вацулик и Вацлав Хавел.

Колкото до риска за професионалното развитие – наистина не искам да мисля, че в ХХI век в страна от Европейския съюз можем да си позволим да мислим в такива категории. Ако сме стигнали дотам – или по-точно сме се върнали пак там, където вече сме били, – това означава, че нуждата от активна съпротива е още по-належаща. Съществува ли опасност за кариерата ти на учен по съображения, различни от научните, значи борбата срещу това е въпрос на самосъхранение и трябва да се мисли като единственото разумно поведение, а не като извънреден акт на героизъм.

Освен това не обичам героичната патетика, придружаваща настоящите и всички предишни протести у нас през последните години. Правилната нагласа според мен е, че протестираш, защото не можеш да не протестираш – просто ти си такъв и ситуацията, в която си поставен, е такава. Но не защото очакваш от това да произтече нещо за теб – било то награда или мъченичество. Една малка щипка отрезвяващ здравословен цинизъм винаги е добре дошла в такива моменти, понеже героиката бързо изхабява, а това е маратонско бягане, не кратък спринт с мигновена победа.

Като човек, който се занимава с Античността, не гледате ли с ирония на постоянното повтаряне на историята?

Иронията може да бъде спасителна в напрегнати моменти като настоящия. Няма как историята в някаква степен да не се повтаря, но човешката природа, откакто имаме писмени свидетелства и те ни дават да разберем какво са мислили и чувствали хората в отдавна отминали епохи, очевидно не е претърпяла съществено развитие през хилядолетията.

Най-ироничното за мен обаче не е връщането много назад в историята, а сравнението с предишната протестна вълна от 2013 г. Недоволните тогава понесохме много критики, че работим за връщането на Бойко Борисов на власт. Днес ситуацията е сходна, но позициите на политическите играчи са разменени и други критици се опитват да вкарат протестиращите в оправдателен режим, че не работят за интересите на БСП, Мая Манолова или евентуален политически проект на Румен Радев.

Моята лична цел е: ако може, да излезем от това зацикляне между двете неизбежни политически алтернативи в лицето на настоящото голямо българско „дясно“, което не е особено дясно, и казионното българско „ляво“, което също не е никак ляво.

Вие сте представител на едно поколение, израснало на границата на две епохи в България, което сега е в най-креативния период от живота си – все още сте млади, много от вас са високообразовани, не ви липсва и житейски опит. Готови ли сте да поемете управлението на страната в свои ръце?

Неизбежно е представители на моето поколение рано или късно да започнат да влизат във властта и това всъщност вече се случва. Дали ще се справим с управлението на държавата по-добре, или по-зле от поколенията, които вече са отминали зенита си, ми е трудно да прогнозирам. Тъкмо фактът, че сме израснали на границата на две епохи, може би ни дава ценно предимство – знаем достатъчно добре какво е да живееш в тоталитарен режим, видяхме как се разместват обществените пластове в периода на т.нар. Преход, преживявали сме глад и недоимък, лъгани сме достатъчно много. А днес сме в състояние да се възползваме пълноценно от предимствата на новите технологии и информационното общество, защото времето, в което израснахме, ни даде възможност да придобием достатъчно дигитална грамотност.

Лошото е, че част от предимствата, които изброих по-горе, могат да бъдат разчетени и като травми. По-младите все още нямат нашия опит, но не са и обременени с нашите травми. От друга страна, те имат пред себе си достатъчно време да развият свои собствени травматични симптоми, защото времето, в което са израсли, на пръв поглед по-спокойно и благополучно от нашето, също крие своите тъмни страни, които може би ние не разбираме достатъчно добре.

За разлика от 20-годишните, които отрицават партиите изобщо, Вие знаете, че няма друг легитимен начин да се участва в избори. Не Ви ли притесняват, да не кажа отчайват социологически проучвания, които дават преднина на партии като тази на Слави Трифонов –поредния политически популистки проект еднодневка?

Не съм много сигурен доколко политическият скептицизъм е изключителна отличителна черта само на днешните 20-годишни. Дефицитите в публичния дебат, отчасти свързани и с ниското ниво на медийна свобода у нас, водят до залитане в лесни, но изцяло погрешни посоки. Има много какво да се желае от гражданската и политическата култура на всички поколения. Както интелигенцията, така и политиците, които претендират да са автентична опозиция на статуквото и изразител на протестната енергия, дължат на обществото формулирането на достатъчно смели и същевременно достатъчно осъществими антисистемни, но не популистки решения.

Слави Трифонов е поредният проект, създаден да отвлича и канализира протестен вот и да бъде патерица в някое бъдещо коалиционно управление на някоя от големите партии на статуквото. Но той е само върхът на айсберга. Повече ме притеснява това, че много хора виждат изход от създалото се положение в неща като намаляване на броя на депутатите, премахване на партийните субсидии, ново Велико народно събрание и подобни. Днес изразител на подобни спорни идеи е Слави, утре за такъв може да бъде назначен някой друг.

Не е ли неизбежно след следващите избори, независимо дали ще са предсрочни или редовни, да влезем в една спирала от избори, докато се създадат нови политически субекти, които не са свързани със старите системни партии и могат да предложат нови идеи и нов политически хоризонт за България?

Това е развитие на нещата, което ми се искаше да беше станало реалност още след оставката на Пламен Орешарски през 2014 г. За съжаление, протестната енергия се уталожи, част от недоволните припознаха в Реформаторския блок своето представителство и започнаха да чакат неговите депутати и министри да убедят Бойко Борисов в належащата необходимост от реформи. Заради тази наивност изгубихме време, но по-добре нещата да се случат късно, отколкото никога. Процесът трябва да се катализира, докато автентичното гражданско представителство с нагласа за дълбоки реформи не получи решаваща подкрепа на избори. Дотогава продължавам да твърдя, че всяко управление у нас е заченато в грях и протестите срещу него по дефиниция и по подразбиране са правилни и заслужаващи подкрепа, независимо от тактическите и стратегическите подробности (защо еди-кои си протестират рамо до рамо с вас, какво ще стане после и прочее).

Има ли риск енергията на този протест да бъде изразходвана напразно или да бъде насочена в грешна посока?

Такъв риск винаги има във всеки протест, но съществува и възможността протестният натиск да доведе до действия на властта, които да го подхранят отново. Тактиката на управляващите доскоро беше да се опитат да оставят протеста да се изчерпи от само себе си. Но видимо изнервени, те започнаха да реагират и действат неособено адекватно. Това окончателно делегитимира настоящата коалиционна конфигурация и оставките оттук насетне са само въпрос на време. Дали те ще дойдат като пряко следствие от протестните действия, или от други събития, които тези действия косвено са провокирали – предстои да видим.

Заглавна снимка: © Димитър Цанков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Спрете финансирането на нашата мафия.“ Протест пред посолството на Германия в София

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/protest-pred-germanskoto-posolstvo/

На 12 август, 35-тия ден от началото на антиправителствените протести в България, се проведе акция пред посолството на Германия в София под надслов „Масово затваряне на очи“.

Click to view slideshow.

Комикс „Мащехата и Винету“ / Борисов: „Шефовете ми от Кремъл и българските ДС олигарси Ви благодарят за подарените милиарди. Парите свършиха, ще има ли още?“ / Меркел: „Ще има още много, Бойко! Но внимавай мигрантите все така да стоят далече и да тече повече руски газ към Европа. Иначе ми е все тая какви ги вършите там долу!“ © Тихомира Методиева – Тихич

Протестиращите се събраха пред германското представителство у нас, за да попитат „защо вече едно десетилетие една от водещите сили в Европейския съюз толерира очевидната организирана престъпност в нашата управленска класа в лицето на Бойко Борисов и неговите правителства, както и на свързаните с тях структури в съдебната система“. В описанието във Facebook събитието също се казва:

Искаме да знаем как се съвместяват претенциите за върховенството на закона, които съпътстват всяка европейска директива към България, с широко затворените очи на европейския политически елит за техните „партньори“ от ГЕРБ.

„Спрете финансирането на нашата мафия“ © Тихомира Методиева – Тихич
„Политическата корупция е ненакърнима. Да бъде уважавана и пазена е задължение на цялата власт на държавата“ (заигравка с чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Германия – в оригиналния текст вместо „политическа корупция“ е „човешкото достойнство“) © Тихомира Методиева – Тихич
„Изцяло сте вътре, а не просто зрители“ (от популярен през 90-те години рекламен слоган на спортния канал DSF) © Тихомира Методиева – Тихич
„Надяваме се, че няма да ни спрете европейските средства, ако не е вашето момче“ © Тихомира Методиева – Тихич

Организаторите изрично подчертават, че протестната акция се разграничава от противниците на Европейския съюз. „Ние искаме да подкрепим пълноценното израстване на България в демократичните ценности на Европа и очакваме от европейските лидери да заемат критична позиция и да поемат отговорност.“

© Тихомира Методиева – Тихич

По-рано в сряда временно управляващият посолството на Германия у нас Йорк Шуграф заяви по повод обявения протест, че е „напълно естествено гражданите в Европейския съюз да се възползват от правото си на свобода на изразяване и мирен протест“, но „решенията за политическото бъдеще на България се вземат само в България“.

Фотогалерия: © Тихомира Методиева – Тихич. Превод от немски: Донка и Чило Попови

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-democracy.html

четвъртък 6 август 2020


Все-още-премиерът на България Бойко Борисов ни поднесе поредния си пошъл спектакъл и си осигури аплодисментите на партийния елит. Защото други няма – месец вече страната клокочи от протести, а недоволните скандират името му, гарнирано с, меко казано, пълно отрицание. Но лошата актьорска игра не печели ръкопляскания, само „неговата“ партия му ги дарява. Друг е въпросът кой му я основа и после с отвращение се махна.

А Борисов патологично се нуждае от хорската любов и одобрение, за да погали личното си гърмящо его. Знаете: „аз дадох толкова милиони“, „аз построих магистрали, метро и заводи“, „аз и моите партньори в коалицията“… И неговите хора му я засвидетелстваха под жаркото слънце на Тех-парка, които той събра „нарочно в обедната почивка“, защото имали много работа за вършене. Нищо, че близо 4 000 души от цялата страна си зарязаха пасиансите на служебните компютри и пропътуваха стотици километри, за да се потопят в харизмата му.
За нея с изумителен патос и плам говори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, забравил предишния си тотем, когато беше депутат от ДПС. Да прибира разни видове партийни номади и да ги прави свои „остриета“ е типично за стила на ГЕРБ и лидера им. Излишно е да се припомнят идеологическите трансформации на Тома Биков, Антон Тодоров, огризките от СДС и подобните им, както и изконното БКП-начало на другия пълнеж. И нещата изглеждат като онези думи на покойния вече поет „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“.

Но защо изобщо беше този извънреден форум?

От Борисов се очакваше все пак изрече нещо смислено, да пусне инструктажа, така да се каже. Краткото му слово предъвка онези вече втръснали на всички хвалби за магистралите, супер-компютрите и стабилността, истината за които всички, или поне незаслепените от харизмата му, знаем. А публиката му изтръпнала следеше мисълта му – ще дава ли оставка или не. Защото от това зависи оцеляването й по канцелариите тук и там. Заради това оставане на хранилката бяха и бурните възгласи „Бойко, Бойко!“ и „Неее!“ при словесното му упражнение на тема оставка.
Това обаче е правото на личен избор на всекиго и никой няма правото да го оспорва и отрича, независимо от естетическите си норми.
Борисов това искаше чуе. Партийният елит и партньорите му да потвърдят заклинателно, че незаменимият, безалтернативният, най-успешният и кадърният е той. Че без него държавата ще се счупи. А в това се съдържа и целият смисъл на служебната разходка от провинциите до столицата.
В нищоговоренето си той прочете от листове какво не може да прави служебното правителство при неработещ парламент и подчерта, че не го е страх от такъв вариант. Сплашването с възможен апокалипсис в „идващите много тежки месеци заради пандемията“ без ГЕРБ на върха на държавата е вече дежурен рефрен, който ни се „набива с 200“ от всичките му говорители. И отново се наложи да чуем, че партията му е най-успешната и няма никаква друга алтернатива за страната, освен ГЕРБ да управлява. Нещо, с което протестите не се примиряват, а и според социологически проучвания подкрепата за тях е 60%.

Стана ясно, че нищо не е ясно

Единственото, което стана ясно е, че не е ясно какво точно смята да прави Борисов. Не, че не каза, че може винаги да се оттегли от премиерския пост и да си стяга партията за изборите. То е като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. Борисов няма да се оттегли от властта. Той не може да изостави ласкателната си среда и подчинението в погледите на онези, които си е назначил не да мислят, а да го слушат безусловно и да не могат да вземат никакви самостоятелни решения. Той не диша без аплодисментите на озарените от неговата харизма. Нарцисизмът е вид личностно разстройство и е в други компетенции и експертност да поразсъждават върху това.

Дори и формално да се оттегли от премиерстването, /което би поставило патриотите-партньори в кататонен ступор/, Борисов ще дърпа конците на корупцията от партийната централа и ще разпорежда раздаването на милионите оттам. А сламеният човек на мястото му, когото пак той ще посочи и мнозинството в парламента ще подкрепи, независимо дали ще е Деница Сачева или Томислав Дончев, ще се подчинява така, както и преди. Всичките, по навик и от душа.

Да се състави експертен кабинет е химера. Ако в „широката си кадрова скамейка“ ГЕРБ разполагаше с необходимите експерти, нямаше да сме свидетели и потърпевши от управлението му, а световният печат да ни нарича „държава като кочина“, „прогнила от корупция“, „най-бедната в ЕС“. Да си ги внесе, както някога Кобургготски ни дари с юпитата? – помним какво направиха в онзи мандат в компанията на ДПС и БСП, и как си отидоха.
Дори Борисов да не е премиер и да остави Обединените патриоти и ГЕРБ да сформират новото правителство, то пак ще е зависимо от парламентарното мнозинство в работещия парламент. Което не е никаква промяна.
Той пак ще дирижира всички решения и ще се уж консултира с явния си коалиционен партньор. Но повече с неофициалния – да не забравяме, че ключови „постижения“ на Народното събрание бяха покорени с подкрепата на депутатите от ДПС, където основен фактор е не лидерът Мустафа Карадайъ, а вечно липсващият Делян Пеевски и знаете още кой от Сараите. Мераците за пряко и явно участие на партията на Ахмед Доган във властта заедно с ГЕРБ не са новина, а и Йордан Цонев, известен като Ментата, ги дефинира отчетливо и публично.

Борисов обаче се врече, че коалиция с ДПС никога нямало да направи. Колко може да се вярва на държавник, който сутрин, обед и вечер си сменя позициите, е много сложен въпрос. И отново на личен избор. Факт е, че той няма намерение да чуе гласа на недоволните от палатките и площадите. Той чува само аплодисментите и шума на пачките в чекмеджето. За последните няма прокуратура. Вместо това разполагаме с един човек с каскет, който броди из територията и громи битовата престъпност, не, че не е приоритет, но в България криминални приоритети да искаш и то във властта.

А помните ли аферата с танкера „Бадр“? Е, вчера премиерът косвено ни я припомни, като се обърна към евродепутата Емил Радев, пряко замесен в нея, според публикация на Биволъ. Прокуратура и тук няма, има инструмент, който удря селективно.

А чували ли сте позиция от ДПС?

Няма и да се чуе. Снишили са се така, както навремето Тодор Живков призова и после неговите хора го свалиха от пиедестала. Видяхме отбраната, мобилизирана в защита на почетния председател Ахмед Доган на Росенец. Защита от кого? И в ДПС, както и в ГЕРБ, явно им се привиждат вампири и канибали у всекиго, който не е с тях и е скочил срещу светините им.
Едно време, когато още имаше писателски десанти из страната, а Живков беше още много жив, сатирикът Генчо Узунов възкликна: „Тоа па кога го канонизираха за светец!“. В едно от помещенията на светата обител, /девически манастир с игуменка бивша комсомолска лидерка от Пловдив тогава/ висеше портрет в рамка на Тодор Живков редом до иконите на Св. Николай Мирликийски /бях там, видях и чух/.
Та така е и в тези партии, имат си по една икона и си я бранят с нокти и зъби, сякаш друга религиозна деноминация настъпва в териториите им. Нищо, че копират стария модел на култа към личността. Защото иначе животът им губи смисъл, те и не могат друго да сътворят. Обаче не е нищо.

Не е нищо благодарственото стълпотворение около лидера, който и сред своите се движи с пет души охрана. Не е нищо и преклонението пред един почетен, каквото и да значи това, председател на етническа партия, обитаващ сараи, за каквито поклонниците му не са и мечтали, и не могат да имат.
Може би е някакъв вид позиция или по-скоро намек за такава на ДПС това, което ден преди партийното парти на ГЕРБ лидерът Мустафа Карадайъ възкреси в статус във Фейсбук:
„д-р Ахмед Доган – 08.06.2009г.
За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!
“ … моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос.”
Е, ами стана така, че знаем кой и защо създаде ДПС от „неясен проект“ и кой как се възползва от него. И хайде „сега обяснете на целия български народ за какво става въпрос“, къде сте и с кого сте. Защото дължите много отговори. И за къщите за тъщи също, а да беше само това.

Агресията спрямо журналисти

Тя не е само в позорните сцени от вчера с колегата от „Свободна Европа“ Полина Паунова и с другите, блъскани, поваляни на земята и ритани журналисти и протестиращи, с изтръгвани и захвърляни с насилие телефони, изобщо не е. Щях да добавя личен опит с пиян до козирката полицай по време на работа, но няма.

Въпреки, че от ГЕРБ побързаха да се застраховат, че нямат нищо общо с въпросните биячи, оборудвани със стикери на ГЕРБ, няма кой да повярва на очистителната им декларация. Онези препарати за очистване на стомашно-чревния тракт знаете какво предизвикват. Същото е. И до какво водят овчето търпение на дивана и подчинението също знаете.

ГЕРБ и ДПС ненавиждат журналистите не само, когато задават въпроси, но и изобщо. За тях те са зловредна прослойка или „мисирки“. Затова са избягвани като проказа някаква, или се допускат само удобните, а те са много и са си техни. Кога Борисов е заставал очи в очи с медиите? Неотдавна на извънреден брифинг след онези снимки с пачките евро. Кога Карадайъ е отговарял на въпроси? Преди година с колега от Париж със скандал преодоляхме бронята на новия партиен пиар на ДПС, който с крясък ни препоръча да четем…сайта на ДПС и да си мълчим. Не позна.

Арогантното зачеркване на диалога с обществото, медиатор на което са именно независимите медии, означава само едно – обществото не ни е нужно, важен е твърдият електорат, когото омагьосваме с кухи обещания. А за много питащите – бой и после мъгляви оправдания.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Това насилие вчера достойно отбеляза и друго – на 5 август 1998 г. почина Тодор Живков, партийният и държавен ръководител на онази, другата България. Която днешните млади от протестите не познават, но се страхуват от реставрацията й. Съвпадение с извънредния форум на бившия му охранител? Не, бе, в никакъв случай. Няма изтръгване от началната закваска. И когато точно Борисов говори за демокрация, ослушвайте се, тя е в опасност.

Десет аргумента срещу протеста – и защо са несъстоятелни

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/10-argumenta-sreshtu-protesta-i-zashto-sa-nesustoyatelni/

1. Протестът е малоброен

Всеки път, когато Франция е блокирана в разгара на пореден ожесточен протест, французите се шегуват, че винаги има две различни числа за броя на стачкуващите – едно на полицията и едно на синдикатите. Това важи за повечето протести, разбира се: организаторите твърдят, че се събират хиляди, а онези, срещу които са насочени недоволствата – че са няколкостотин. Някои организатори ангажират доброволци, които да броят преминаващите протестиращи. Не ни е известно обаче това да е правено до момента в България.

От „Свободна Европа“ се запитаха как точно се броят протестиращи, затова се свързаха с английския професор и експерт по управление на тълпи Кийт Стил. Пред медията той представи подробно разяснение на методиката на преброяване. По негова сметка на 16 юли само в София са протестирали между 20 000 и 30 000 души.

2. Протестът няма ясни искания и не предлага алтернатива

Към момента протестиращите искат оставката на премиера Бойко Борисов, на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. Поради широкия спектър от нагласи, които протестът събира ведно, има и други, индивидуални искания.

Конкретна алтернатива и мерки предложи извънпарламентарната коалиция „Демократична България“. За мнозинството от протестиращите алтернативата е не смяна на управляващата партия, а реформа на целия модел, който позволява съществуването на порочни практики, независимо кой от хомогенната управляваща политическа класа е формално на власт. Водещи са исканията за съдебна реформа и отчетност на главния прокурор, както и сериозни мерки за борба с корупцията.

3. Протестът е организиран и платен

Потвърждения за организирани протести безспорно има, например митингът на ГЕРБ в подкрепа на властта, на който хора бяха привикани и докарани с автобуси от цялата страна. „Задължително е присъствието на народни представители, общински съветници и общински координатори“ и „Квотата за Самоков е 80 човека!“, гласят съобщенията към местните клубове на партията.


Както казва за протеста един бизнесмен, изявяващ се като жертва на системата, която доскоро хранеше: „Всеки иска да го яхне.“ Доколкото можем да вярваме на записите, разпространени от прокуратурата, Васил Божков е сред яхащите. Други политически лица – като Мая Манолова и дори Корнелия Нинова, която „докара“ Бузлуджа на жълтите павета – се опитаха да се превърнат в лица на протеста. Имаше и опити за провокации, на които протестиращите не се поддадоха.

Голяма част от лозунгите на протеста категорично сочат за осъзнаване на властовите обвързаности в държавата и за отказа на протестиращия българин да се превръща в техен инструмент. А да се спекулира, че протестиращите са платени от тъмна задкулисна сила, не е нещо ново. Това е част от всеки протест и реплика на всеки политик, изправен срещу обществено недоволство. През 2013 г. именно Мая Манолова (тогава от БСП) заяви, че протестът е „нова форма на временна заетост“, за която плащат „едни други хора“.

Политическите машинации и опитите за инсталиране на провокатори в протеста също са неделима част от политическите игри. Но както показват журналистите Миролюба Бенатова и Иво Божков в репортажите си на живо, не е трудно да се различи автентично протестиращият от човека, докаран на манифестация.

И накрая, но не на последно място, заклеймяването на десетки хиляди протестиращи като платени, без да се посочват каквито и да е доказателства, е класически пример за логическа грешка: безспорно съществуват зайци и безспорно някои зайци са черни, но това не може да служи като аргумент, че всички зайци са черни.

4. Протестът иска да върне комунистите на власт

Премиерът Бойко Борисов е бивш член на БКП, отказал да напусне партията след промените. Също така е бил и телохранител на Тодор Живков. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов е бивш сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност. Депутати с агентурно минало има във всички политически формации в управлението.

Но само миналото не е аргумент. Показателни са и настоящите политики на ГЕРБ: от връщането на плана за АЕЦ „Белене“ до държавните бензиностанции и ВиК, национализация на разпространението на вестници и на хазарта – списъкът е дълъг. Приликите между БСП и ГЕРБ – много.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Освен примера по-горе за организирани митинги в подкрепа на властта, налице са и практики, които подхождат повече на Северна Корея, отколкото на държава членка на ЕС. Преди броени дни Бойко Борисов посети новооткрит завод край Враца, където бе посрещнат с ръкопляскания и благодарности. За посещението са били уведомени само привърженици от местните структури на ГЕРБ. Не само че на журналистите бе отказан достъп до завода, за да отразят визитата, но по-късно критичният репортаж на „ТВ Враца“ е свален от сайта и YouTube канала на медията.

Иначе казано: няма как да се върне онова, което никога не си е отивало.

5. Протестът е в подкрепа на президента

Всеки масов протест събира хора с различни гледища и политически симпатии. Характерното за настоящият е, че е „шарен“ – виждаме представители на т.нар. градска десница, на гражданския сектор, на леви формации, подкрепящи Мая Манолова или Румен Радев…

Въпреки това голяма част от протестиращите се разграничиха от личността на президента. Несъгласието на гражданите е принципно и е насочено към грубото противоправно погазване на президентската институция от страна на главния прокурор Иван Гешев.

© Мария Бабикян

6. Протестират само „жълтопаветниците“ в София

Според проучване на „Галъп“ към 30 юли 59% от българите подкрепят исканията за оставка на премиера и на главния прокурор. Протести има в множество градове в страната – като Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора. Съвсем логично е протестите да са най-интензивни в градовете, особено в столицата, където живеят най-много хора и се намират ключовите институции. В големите градове са концентрирани икономически, човешки и политически фактори, които си взаимодействат и играят основна роля във формулирането на граждански искания. Единственият подходящ отговор на опорката, че протестират само граждани, е:

Всеки е гражданин, независимо от местоживеенето и социалния си статус, а протестът е изконно право на всеки активен член на обществото.

© Огнян Цветков

7. Протестът противопоставя „елита“ срещу „народа“

Опорката за „жълтопаветниците“ и „елитите“ болезнено прилича на аргумента за „умните и красивите“ протестиращи, създаден от журналистката Велислава Дърева в статията ѝ за в. „Дума“ от 2013 г. по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. През 2020 г. защитниците на ГЕРБ впрягат същата реторика.

Настоящият протест обединява хора с всякакви политически пристрастия, цели и искания, от всички възрасти и сфери. Общото между тях е непоносимостта към модела, който корумпира всяка власт, без значение каква е нейната номинална идеологическа принадлежност. Исканията на протестиращите за равнопоставеност, справедливост и правова държава по никакъв начин не са елитарни – те се споделят от всеки българин, независимо от неговата политическа, етническа или социална принадлежност. И ако бъдат изпълнени, всички ще живеят по-добре.

Изкуственото създаване на подобно противопоставяне не е новост: всяка властова структура разчита на разделението между хора със сходни проблеми, които биха представлявали заплаха, ако се обединят. Може би една от най-страшните прояви на този феномен е Народният съд след 9 септември 1944 г., а Георги Марков описва делението на „наши“ и „ваши“ подробно в своите „Задочни репортажи за България“.

8. В криза сме, идва зима, оставете ги да работят, без това редовните избори са след 7–8 месеца

Обективно погледнато, световната ситуация действително е тежка: изправени сме пред глобална здравна и икономическа криза, която няма прецедент в съвремието. Но също толкова обективно погледнато, България продължава да няма никакъв план за справяне с тази криза във всичките ѝ измерения. Европейските помощи бяха получени без конкретни планове за тяхната инвестиция; парите в държавата продължават да се раздават „на порции“ и най-вече на думи. От изказванията на премиера се разбира, че мерките се изработват и предлагат в рамките на един уикенд. За подкрепящите властта, които казват, че в случай на оставка България ще рухне, въпросът е само един: „А какъв е планът сега?“ Конкретен отговор няма.

Още преди протестите България изведнъж отхлаби всички мерки срещу разпространението на новия коронавирус, което доведе до скок на заразените. Едно от оправданията бе да бъде спасен българският туризъм, но това така и не се осъществи поради липса на цялостна стратегия. Редица държави въведоха отново карантина за пристигащите от България, а фактът, че страната ни е сред рисковите места в Европа, едва ли предразполага чуждестранните туристи към ваканция на Черноморието.

Бъдещето ще е тежко за България, така или иначе. Но наистина ли изход от кризата може да намери единствено властта, която влоши ситуацията с коронавируса, пословично строи с дефекти, системно злоупотребява с еврофондове, от години отказва да извърши здравна реформа и т.н., и т.н.? Да, ако питате самата власт.

9. Протестират лумпени, които създават анархия

Остроумните лозунги, усмихнатите млади и стари лица, креативните начини за изразяване на гражданско несъгласие, отказът за участие в провокации, забележки сред самите протестиращи относно езика на омразата и дискусиите как точно трябва да протече протестът – нищо от това не влиза в дефиницията за анархия. Още по-малко протестиращи, които, вместо да рушат – чистят.

Участниците в протеста методично не се поддават на провокации и не проявяват агресия към органите на реда. Или както каза аниматорът Теодор Ушев:

В последните години, по чиста случайност, се озовавах на места, където хората отстояваха човешките си права. Каталуня, протестите на „жълтите жилетки“, BLM. Сега в София. Искам да кажа, че българските протестиращи са най-кротките и възпитани протестиращи в света. Както и това, че българската полиция са най-търпеливите, любезни и добронамерени полицаи в света. Всичко това – напук на провокациите, езика на омразата и епитетите, с които управляващите постоянно нагнетяват напрежението. Насилието е в речника на политиците, не по улиците.

10. Протестите пречат на движението по улиците и на останалите работещи граждани

Целта на всяко протестно действие е смущение на обичайния обществен ред. Това смущение може да е от по-лек характер, например чрез организиране на пърформанси, флашмоб и подобни техники за привличане на вниманието; или чрез демонстрации и евентуално блокиране на ключови транспортни възли, така че общественото внимание да се насочи към каузата. Целта на протеста не е да създава положителни емоции, а да провокира информирана дискусия и качествени промени, които често са трудни, когато става въпрос за властови игри.

Идеята е, че когато един обществен проблем стане особено наболял, ежедневното спокойствие в краткосрочен план отстъпва пред риска от влошаването на обществения живот в дългосрочен план. И малко дискомфорт сега ще ни извоюва едно по-комфортно бъдеще утре.

Какво би се случило, ако българските протестиращи бяха толкова решителни, колкото са в Западна Европа и САЩ например? Във Франция „жълтите жилетки“ обсаждаха ключови пътни възли, а стачките на железниците миналата зима блокираха цялата страна в продължение на повече от месец. През 2016 г. хиляди жени в Полша отказаха да работят в знак на протест срещу абортите. През 2019 г. 40 000 германски фермери докараха тракторите си пред Бранденбургската врата заради промени в земеделската политика на правителството, блокирайки Берлин. Още примери има от Лондон, САЩ, Унгария

В демократичните държави протестите не са новост. Не е и новост опитът на властта да насъска българите помежду им с аргумента, че едните пречат на другите. Защото ако всички заедно поискат нормалност, правителството и целият властови апарат вероятно ще трябва да си отидат. Не за друго, а защото именно те май пречат.

Заглавна снимка: © Димитър Цанков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Уволненият началник отдел преди това сигнализирал и за фирма с руски връзки, конкурираща аеропорта в продажбите на билети Летище София уволни служител за коментар „Оставка!” под лайв стрийм на Борисов

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/sofia-airport-hristov.html

понеделник 27 юли 2020


Държавното Летище „София” е уволнило нелоялен към правителството служител за коментар “Оставка” под пост на премиера Борисов. Това стана ясно от сигнал на Михаел Христов до „Биволъ”. До неотдавна той е бил ръководител на отдел „Пътническа агенция” и е уволнен по чл. 328 ал. 2 от Трудовия кодекс (избор на екип от нов ръководител).

Според него обаче причината е, че е написал в коментар “Оставка” под лайв стрийм на Борисов в социалната мрежа Facebook. Христов многократно е сигнализирал и за нелоялна конкуренция на летището от фирма свързана с руски интереси.

В събота, на 11 юли, Михаел (на водещата снимка) пише „Оставка!” под видеообръщението на министър-председателя Бойко Борисов на официалната му страница в социалната мрежа Facebook.

На 13 юли, понеделник, му се обажда директора на Дирекция „Човешки ресурси” Анета Лукова и го кани да се яви в кабинета ѝ.

Там тя се извинява, че „е изключително притеснително” за нея, че трябва да го освободи по съответния член. Обяснено му е, че тъй като изпълнителният директор Владимир Рапонджиев отново подновява договора си за топмениджър, има право да смени част от ръководния екип на летището.

Пряк шеф на Христов е директорът „Наземно обслужване” Даниела Андреева, но тя не е била уведомена. Михаил Христов няма нито едно регистрирано писмено или устно дисциплинарно наказание, забележка, провинение или дори закъснение за последните пет години работа в държавното дружество.

Преди това Михаел Христов е работил в Летище „София” като експерт „Реклама” и експерт „Договори за наземно обслужване”. Заемал е тези позиции, тъй като има опит за работа в бранша от световноизвестната авиокомпания Emirates и във веригата хотели Hilton.

След това познати от системата на МТИТС намекват на Михаел, че ако е споделял постингите за оставка на правителството или други. критични материали в социалните мрежи, то най-вероятно някой от транспортното ведомство го е видял. Сред колегите, които работят в летището или в МТИТС поне 20 души са „приятели” с Михаел във Фейсбук, но той си няма представа кой от тях е можел да „докладва” на началството му за тази му „протестна” активност на стената.

Уволнен за политически възгледи?

Христов твърди, че не е нарушил нито веднъж членовете по длъжностната характеристика към трудовия си договор, по която няма право да злепоставя работодателя си – летището и МТИТС. Единствената му активност е споделяне на постинги на медии като „Господари на уеба”, „Биволъ” и др., в които се съдържа критична към кабинета „Борисов” информация. Ходил е на протестите „Системата ги убива!”, защото със съпругата си имат бебе, навършило годинка миналата седмица.

Доскорошният началник отдел е категоричен, че политическите му възгледи не са служебно нарушение. „Аз от позициите си няма да се откажа!”, каза Христов пред „Биволъ”. Въпреки че би могъл, той не пожела да изтрие своите постинги и коментара „Оставка” под клипчетото на премиера.

Биволъ се свърза по телефона с пиара на Летище София, но той отказа да коментира казуса по телефона и поиска писмени въпроси.

От МТИТС обещаха да излязат с писмена позиция, която очакваме да изпратят. По телефона разясниха, че началник отделите също попадали в член 328 ал. 2 за избор на екип на нов ръководител и не виждали проблем в уволнението конкретно на Михаил Христов.

Фирма свързана с „Аерофлот” краде пътници на летището

Михаел Христов разказва, че за годините си в летище София (2009 – 2010 и 2015 – 2020) поне три пъти е уведомявал ръководството си за потенциално източване през съмнителна фирма.

Става дума за компанията „Аеротур ММ” ООД според него няма дори брендиране на своето гише на „Летище София”. За да продава билети тя има само една табелка „Аеротур”, която слага когато пожелае.

Според Михаел „Аеротур” търгува с билети за международни полети. Със същите продажби се занимава и неговият (бивш) отдел в Летище „София”. На няколко пъти той е докладвал, че по този начин компанията „извършва нелоялна търговкса конкуренция” на държавния аеропорт, но от това не е последвала никаква реакция.

Проверка на сайта „Биволъ” в Търговския регистър показа, че централният офис на „Аеротур ММ” ООД и „Аеротур Груп” ЕООД е в сградата на Руския културно-информационен център (РКИЦ) на ул. „Шипка”, 34. РКИЦ не е подчинен на Министерството на културата на Руската федерация (РФ), а е част от държавната корпорация „Россострудничество” към МВнР на Сергей Лавров и се управлява от културното аташе към Посолството на РФ в София.

Наскоро двама служители на „Россотруднчество” към културния център на РФ в Прага бяха експулсирани от властите на Чешката Република заради несъвместимат с дипломатическата дейност. Те бяха заподозрени, че работят за руските спецслужби и са помогнали в превоза на отровни вещества тип „Новичок” с цел елиминиране на кмета на Прага и кмета на района, където бе премахнат паметник на „освободителя” на чехословашката столица през 1945 г. маршал Конев.

„Аеротур ММ” е получила държавни поръчки за над 16 млн. лв. от МТИТС, Министерството на финансите и Сдружение Българска федерация по волейбол в периода 2017 – 2020 г. Годините съвпадат с „повишаването” на бившия шеф „Сигурност” на летището и ексофицер на НСО Владимир Рапонджиев до изпълнителен директор.

Съдружници на “Ганди”

„Аеротур ММ” ООД, „Аеротур ММ” ЕООД и „Аеротур ММ” ЕООД имат общ собственик – Мария Благоева Ангелова, на която през годините останалите партньори си продават дяловете. Тя е съдружник с „легендарния” предприемач Пламен Тимев Василев, известен с прякора си “Ганди” в дружеството „В.Р.Б. Експорт-Импорт” ЕООД.

Както показа разследване на Биволъ, Ганди и бившият руски посланик Анатолий Потапов са съдружници в бизнес с импорт на водка от Русия.

Пламен Тимев “Ганди” е описан в дипломатически доклад на бившия американски посланик Джеймс Пардю като един от най-влиятелните членове на ВИС 2. През 2007 г. “Ганди” е арестуван и обвинен в финансови злоупотреби, но не е осъден.

Друг интересен съдруженик е Йордан Иванов Йорданов, който е съсобственик на дружеството „Друзья” ЕООД с адрес: ул. Христо Белчев, 8. Едноличният собственик на капитала е „Глоря фуудс” ЕООД, чийто собственик и управител е Калин Стефанов Спасов, съдружник в „Глория Мар Ресторанти” ООД.

В „Глория фуудс” АД той е съдружник пак с Йордан Йорданов. Не е тайна за никого, че в сградата на РКИЦ лявото й крило заема руският ресторант наименованието „Друзья”.

Като „представляващ” дружеството „Друзья” ЕООД е регистрирана рускинята Татяна Николаевна Дворяшина, която е мениджър в дружествата с партньорско участие на Йордан Йорданов като „Болкан Констракшън” АД, „Германея Рерма” ЕООД, „Скай Ланд Пропъртис” ЕООД, „Ивент Нетъурк” ЕООД, „Скай Аква” ЕООД.

Уволненият шеф на АПИ и руснаци „ресторантьори”

Ресторантьорите с дружеските отношения с Москва през РКИЦ може да са имали „чадър” в топ ръководството на ресорното строително министерство.

Сред съдружниците на Йорданов и Дворяшина в компанията „Болкан Констракшън” АД е скандалният бивш чиновник Светослав Глосов, показа справка на „Биволъ”. Той е уволнен на 9 януари 2019 г. от поста на председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

„Председателят на УС на АПИ Светослав Глосов подаде оставка. Тя била поискана от премиера Бойко Борисов на среща в МС с ръководството на АПИ и на МРРБ”, информира тогава БНТ. Според медията, „Глосов посочи, че е било наложително да се поеме отговорност за проблемите с електронните винетки”.

„Аз мисля, че каквото съм могъл съм направил за тази агенция. Оставам с добри чувства и към екипа, с който до сега съм работил, с екипа на Министерството на регионалното развитие. Нищо лошо към премиера – напротив бил е справедлив”, заяви тогава уволненият топ чиновник.

Глосов очевидно не е просто бивш чиновник. Според Търговския регистър е собственик, съдружник в поне 8 строителни дружества и свързаните с имотен бизнес компании: „Биад-С” ООД, „Банкя Юропън Резорт” ЕООД, „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНТ ЕНД ПРОПЪРТИС” ЕООД, „БОЛКАН КЪНСТРАКШЪН” АД, „КОНСОРЦИУМ СТРОИТЕЛСТВО” ООД, „ГЛОСОВ ГРУП” ООД, „ГЛОСА” ЕООД, „ТС БЪЛГАРИЯ” – ЕООД.

Това, че Светослав Глосов е крупен строителен предприемач означава, че при заемането му на най-високата ръководна позиция в АПИ към строителното министерство както наричат МРРБ, е трябвало бъде проверен за потенциално наличие на конфликт на интереси и да подава съответна декларация по Закона за конфликт на интереси.

Министърът не е разпореждал никакви уволнения

От пресцентъра на МТИТС съобщиха специално за “Биволъ”, че от ведомството не са оказвали никакъв натиск върху ръководството на летище “София” за който и да било служител на държавното дружество.

“Министър Росен Желязков не е разпореждал пряко или косвено и не е информиран някой служител на министерството, независимо в какво качество, да е давал препоръки, указания или разпореждания за прекратяване на трудово-правни отношения на служители на летище София. Такива указания не следват и от подписания концесионен договор.

Ако Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бъде сезирано с жалба, подкрепена с факти за твърденията, за неправомерно прекратени трудово-правни отношения на служители на летище София, ще бъде назначена проверка. При установяване на нарушения виновните лица ще бъдат санкционирани.

В следващите дни на сайта на концесията на летище София (concession-sof.bg) ще бъде активирана рубрика за въпроси и сигнали, свързани с преходния период на концесията на летище София. Същите ще бъдат поставяни на вниманието и разглеждани от съвместния комитет, създаден съгласно концесионния договор”.

Допълнено: 17:20, 27.07.2020 г.

 

 

 

Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/noeviyat-kovcheg-na-vlastta/

Дали пък премиерът Бойко Борисов не си мисли, че корабът на властта като същински Ноев ковчег ще се носи по вълните на гражданското неподчинение – и когато стихне, той и „герберите“ Му ще слязат на твърда земя? За да правят избори…

Едва ли такъв ще е краят на историята. Не само защото протестите няма да спрат – още повече след ремонта на кабинета, който им вля бензин. Но и заради отмъщението на ДПС, което няма да закъснее.

ДПС едва ли ще простят

За първи път в най-новата история бива отнета порция от раздадените на ДПС и почетния му председател Ахмед Доган. (Разрушаването на барбекюто през март 2011 г. не се брои.) Това се случва под натиска на протестите и на извънпарламентарни политически сили, публично и с одобрението и на представените в парламента партии, в т.ч. и на управлявалата с ДПС Българска социалистическа партия.

Става въпрос за отнемането на т.нар. студен резерв,

благодарение на който Доган получава законно милиони приходи. Преди година той изкупи 70% от дяловете във фирмата на Данаил Папазов „Сигда“ и така стана собственик на ТЕЦ „Варна“. А после централата (сиреч той) бе уредена със сделка за студен резерв.

Протестите срещу управлението и акциите на извънпарламентарната „Да, България“ извадиха на преден план обвързаностите (и) на тази власт с ДПС. След разпореждане на Борисов, което беше потвърдено чрез законови промени, одобрени от парламента тази седмица, за студен резерв ще се ползва само държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Решението предизвика гнева на ДПС – Рамадан Аталай го определи като действие от омраза.

Прекратяването на сделката за студения резерв идва след серия от действия, които изострят отношенията между доскорошните партньори в конкубината – и всички те се случват за първи път. Сваляне на охраната на НСО от Доган и Пеевски, отстраняване на „министри на ДПС“, установяване като незаконни на кея и няколко сгради в лятното имение на Доган в парк „Росенец“, които и прокуратурата „видя“…

Това са не просто опити за раздалечаване –

те подронват мита за могъществото на ДПС и всесилието на Доган пред избирателите в ключов момент преди избори. „Нахлуването“ на активисти на „Да, България“ с гумена лодка във води и територия – официално държавни, неофициално Доганови – беляза началото на края на мита за недосегаемостта на Доган и мълчанието на всяка власт за неговите придобивки.

Дали „наказанието“ няма да дойде от прокуратурата? Главният прокурор Иван Гешев неколкократно е казвал, че няма недосегаеми. През юни Софийската градска прокуратура се самосезира и започна проверка на първия разпространен запис с глас като на министър-председателя. Така – според лидера на „Да, България“ Христо Иванов – Бойко Борисов е „на трупчета“ в прокуратурата. Излиза, че сега премиерът би следвало да е на страната на протестиращите, които настояват за оставката на главния прокурор и въвеждане на механизъм за контрол – за да се предпази от същия този кръг, от който се опитва да се раздалечи. Но ако ДПС участват в „разобличаването“ му, те от „добрите“ ли ще са?

В края на третия си мандат Борисов си отвори твърде много фронтове, за да успее да се справи.

Смрази се с ДПС, чиито интереси от времето на Иван Костов никой не беше накърнявал. В същинска битка е с държавния глава Румен Радев – след разбирателството, което имаше с президента Георги Първанов, и комфортната сговорчивост на Росен Плевнелиев. Надигна се недоволство и ропот в собствената му партия заради отстраняването на Цветан Цветанов и полезни за партийното благоденствие партийни номенклатури.

Вече са врагове с фигури от задкулисието, с които е бил в съглашателство. Настрои срещу себе си бизнеси, подкрепяли го в първия мандат. С БСП са политически противници по подразбиране, както се казва. Наред с това на Борисов, както и на всички управленци по света, му се налага да се справи с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея – на никой друг преди него не му се е случвало подобно зло.

Основният му фронт обаче е гражданското общество, което му показва изхода с гнева си, и извънпарламентарни политически сили, които оспорват неговото „дясно“, неговата „стабилност“, неговия държавен ред. Борисов не е от воините – неговият номер е да пробва да надхитри противниците.

Дългото сбогуване с властта

Без съмнение новите рокади в третото му правителство – общо 15 от началото на мандата, са печелене на време чрез отстъпление пред исканията на протестиращите. „Искате отстраняване на министрите, свързани със Сараите (Доган–Пеевски)? Ето, правя го“, гласят субтитрите на тази късометражка.

Биографиите на новоназначените, които трябва да удържат последния кабинет на Борисов в последните му месеци, показват съществен професионален опит. Но това няма да произведе никакво въздействие върху ефективността на системите, които ще управляват – независимо от протръбения от проправителствени анализатори рестарт.

Дори и да ги нямаше протестите, няма власт, която да е начевала реформи в последната година от мандата си.

Министърът на вътрешните работи Младен Маринов бе заменен от друг полицай – шефа на Главна дирекция „Национална полиция“ Христо Терзийски, с 24 години опит в системата. Лъчезар Борисов, чиято кариера в Министерството на икономиката е започнала преди двайсетина години, се издига от заместник на доскорошния първи във ведомството Емил Караниколов до министър.

На мястото на министъра на финансите Владислав Горанов идва Кирил Ананиев, допреди ден здравен министър. В действителност Ананиев, който беше компромисно назначение в Министерството на здравеопазването (МЗ), се връща пак в Министерството на финансите, където е прекарал над 30 години, част от тях – в изготвяне на бюджети. А начело на Министерството на здравеопазването отново е лекар – проф. Костадин Ангелов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, който е и член на Националния оперативен щаб за борба с COVID-19.

Макар и за кратко, малкият коалиционен партньор – НФСБ на Валери Симеонов, най-сетне се сдоби с портфейл и най-сетне – с туризма. Марияна Николова, бивша шефка на политическия кабинет на Валери Симеонов, сменила го на вицепремиерския пост след оставката му в края на 2018 г., сега поема туризма. Тя е и изключението от професионалистите, тъй като е политическо лице. Николина Ангелкова, чийто конфликт със Симеонов е известен, е в групата на сменените министри. Така всички вече ще научат името на Марияна Николова – и че има такъв вицепремиер.

Защо чак сега, г-н Борисов

Обявявайки основанията за оставките им, Борисов не спомена ДПС. В действителност, когато ги съобщи за първи път преди седмица, хвърли отговорността върху областните координатори на ГЕРБ, заявявайки как те поискали „да се опровергаят внушенията, че [тримата министри] са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“. Излиза, че никой от тях преди това не си е позволил да сподели съмненията си с Лидера – или пък ръцете им са били заети да топят в соса от порциите…

„Горанов постигна много, но и аз не можах да си отговоря на въпроса защо контролът върху Комисията по хазарта е бил занижен в продължение на 5 години“, каза премиерът. Чак сега Горанов разбра за неплатените такси за 700 млн. лв. от хазартния бизнес на Васил Божков, чак сега Борисов се запита за никаквия контрол? Никой не вярва на тази комедия дел арте.

„Разместване на столовете на палубата на Титаник

Така определи ремонта лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. „Единственият политически факт е, че Борисов призна зависимостта на кабинета си от Пеевски“, каза той.

„Имитация на промяна. Сменят се министри, но мафиотският модел на управление остава“, заяви и председателката на БСП Корнелия Нинова.

По един ироничен начин краят на ерата „Борисов“ напомня падането на режима на Тодор Живков: старата власт се опитва да компенсира пороците си чрез социално-икономически отстъпки, всички са срещу БКП, част от тях – организирани от политическо задкулисие, и искат пътна карта на бъдещите промени. Тогава ДПС като че ли защитаваше права. Днес брани порции.

Заглавна снимка: Росенец, 11 юли 2020 г. © Димитър Цанков 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Бащице, не се давай на протестърите!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

неделя 19 юли 2020


Имах кошмарна нощ, ставах четири пъти да ходя да пикая. Нещо май са ми намръзнали бъбреците. То тая година се сбърка цялата. Нямаше зима, няма лято, а каквото остана от всичкото, ти го съсипа със скапаната карантина.

И тъкмо се бях закротил след изгрев, почва да млати камбаната. Преди да се сетя, че е неделя и православните, начело с Волен, който ги тества доколко са правоверни, ще ходят да се кръстят, изпаднах в истинско притеснение, истина ти казвам.

Викам си „Край! Тия смотаняци отбелязват края на политическата кариера на бащицата Боеко! Как могат да се държат толкова нагло и дори безобразно!?“. Цели две минути ми трябваха, за да си върна душевното равновесие и да разсъдя, че теб още не са те свалили от власт, бащице, и стабилността не се е разклатила. И Росенец си е там, и ония са си в Дубай, и другия си е в БеОград… Министър Барни вече няма да пише във Фейсбук, трима други са уволнени, ама не баш…

Какво има да ги мислиш тия дронове, бащице? Снимали, снимали. Имаш си пистолет, пачки, кюлчета. Че кой бивш застраховател на магазинчета и автомобили не го иска? Не се притеснявай, няма какво да ти направят. Кой ще те разследва, като Каскетът е радост е на твоя страна. Е, той нещо май се еманципира, ама ще му дойде акъл под пискюла, няма да е все така.

А пък за протестиращите. Няколко десетки хиляди били. Ама те си нямат партия. Тия за какви се мислят? Били млади, искали цялостна промяна и да не се обвързват партийно. Идиоти! Или имаш мандра, или обираш мандра. Така работи политическата система. Какви са тия посредствени ситуации. Това ми бие на еврогейщина, ако трябва да съм честен.

Те го питат по телевизора за какво протестира и той отговаря, че не иска нищо за себе си, просто да се промени цялата политическа система в страната, да има лустрация и да се появят изцяло нови лица на сцената, за да имали хората свободен избор, без да сменят различните крила на БКП/ДС. За какъв се мислиш ти бе, гольо!? Откъде накъде ще решаваш какво да се случва!? Тая система е градена три четвърти век върху кръвта на хиляди невинни, ти и тия пикльовци покрай тебе ли сте тръгнали да я сривате?

Та, бащице, ние знаем колко си построил, каква стабилност си изградил, какви връзки с европейските партньори, как обикаляш с джипа страната надлъж и нашир. Не се притеснявай, ще направим контрапротести, ще уволняваме протестиращи, ще водим държавни служители с рейсове в работно време да покажат нестихващата народна любов към теб. Няма да те оставим сам. Иначе самите ние сме загубени.

Тия били млади, искали да живеят в европейска държава. Ами, заврете си плакатите с исканията отзад и заминавайте, бе! Колко европейски държави, вие искате и нашия рай да превръщате в европейска държава. Айде, у лево! През Дунав мост и накъдето ви видят очите!

Не знам, бащице, направо ти се възхищавам на търпението. Как може да заповядаш само да ги влачат зад колоните и да ги бият? Ами „Белене“ за какво е? Да ходят там да млатят камъняк като в Бедрок. Ако не знаеш какво е това, министър Барни ще ти разкаже, той е наясно.

Ами, друго не знам какво да кажа. Само те съветвам да проявиш повечко воля и да накажеш тия, които са надигнали глави с цялата строгост на беззаконието. Само така се печели уважение, когато не притежаваш абсолютно никакви качества. А ти не притежаваш, бащице, и си го знаеш. Така че, ако искаш поне тоя мандат да добуташ до края, не бива да се свениш. Бий наред, никаква пощада! Или си лъв или си агне! Средно положение няма!

Ще те оставям, защото отивам да пикая… дееба тия бъбреции, дееба! А после имам социален ангажимент. Ще ходя да пляскам белот в кръчмата. Много сме добри. Трябва някой път да дойдеш и ти. Айде, сполай ти!

Поредното лято на нашето недоволство

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/porednoto-lyato-na-nasheto-nedovolstvo/

Пословично търпеливите българи отново избухнаха. Чашата на търпението им преля, а основанието им да излязат на улиците и площадите в страната е моралното им отвращение от начина, по който се консумира властта в България, от корупцията и арогантния стил на управление, от мафиотизирането на институциите и използването на прокуратурата за разчистване на сметки между политици и бизнесмени.

За една седмица протестът се разви и разшири и показа най-важното – че гражданското общество у нас е живо.

Младите хора на България бяха „възпалени“, по израза на Борисов, и излязоха да защитят правото си да останат да живеят тук със своите деца, но не в тази отровна среда, която бавно ще ги убие. Обаче ако протестът им бъде обезсилен и не успее, и те ще си тръгнат, както направиха няколко поколения преди тях през тези 30 години, наречени Преход.

Този протест е многолик, но с много ясен фокус на исканията. Да, младите хора знаят срещу какво са се изправили, знаят и какво искат – законът да е равен за всички и никой да не може да се поставя над него само защото има власт, пари или и двете.

И ако в началото протестиращите скандираха за оставка на Борисов и Гешев, в последните дни отново изплува лицето на депутата от ДПС Делян Пеевски като събирателен образ на всичко, което днес улицата отрицава – и като синоним на мафията в България. С името му започнаха да се замерят премиер и президент, а подозрението, че трима министри в кабинета са свързани с одиозния народен представител, накараха Борисов да поиска оставките им – какъв фарс! В агонията си управляващите са готови да се отрекат от скритата си (само за нежелаещите да виждат) зависимост от този човек.

Обаче съществува голяма опасност протестите и този път да не успеят да осветят лицата, скрити в сянката на задкулисието.

Това са лицата на онези, които създават политически проекти и им дават живот, колкото е необходимо; на онези, които изграждат конструкции във властта; на онези, които са крайните бенефициери на европейските субсидии, на обществените поръчки за милиарди, на мръсните пари от наркотрафика и други дейности извън закона.

Само обществената енергия за войната с мафията не стига. В цял свят тя се води не изобщо и само от прокуратурата, а от прокурори като Джовани Фалконе и Паоло Борселино, за които тази битка беше каузата на живота им. След тяхната смърт италианците извикаха „Баста!“ и стотици хиляди излязоха на улицата с настояване за промяна. Последваха законодателни промени и операцията „Чисти ръце“ – политически мотивиран „кръстоносен поход“ срещу мафията в Италия, нанесъл тежки удари на организираната престъпност и корупцията на Апенините. Тогава главен прокурор на Италия е Франческо Борели, който през 2002 г., в реч по повод своето излизане в пенсия, призова магистратите „да се съпротивяват, да се съпротивяват, да се съпротивяват“.

В България Иван Гешев, чието име се превърна в синоним на мафиотската обвързаност на държавното обвинение с паралелната власт и престъпния свят, се бори да подчини целия Висш съдебен съвет, в който отделни магистрати се съпротивяваха както на избора му за главен прокурор, така и на стила, който наложи в прокуратурата. Той успя да принуди преди няколко дни Пленума на ВСС да гласува декларация в негова защита, за да демонстрира своето надмощие в този най-висш орган на съдебната ни система.

Декларацията беше и знак на обвинител №1 в държавата към протестиращите, че те не са заплаха за статута му.

Затова основен акцент в националния граждански изблик на нетърпимост към корумпираната система и управляващата върхушка трябва да остане неотложното свикване на Велико народно събрание, промяна на Конституцията и реформиране на прокуратурата, последната останала в ЕС от съветско-сталинистки тип, с неограничени пълномощия на главния прокурор. В противен случай смяната на персоните в изпълнителната власт ще има минимален и краткотраен ефект, а мафията ще остане недосегаема.

Но за подобни промени е необходим политически консенсус, който за мнозина днес изглежда труднопостижим. Както изглежда утопично на една нова Кръгла маса да седнат представители на старите системни партии и на протестиращите, които настояват за принципно нова политическа конструкция.

Изводът е, че не можем да очакваме от протестиращите млади българи да ни дадат формула как да бъдат постигнати техните искания. Това е морално задължение на бащите към техните синове, които сами ги обрекоха на перманентно емигрантство или на вътрешно духовно емигрантство. Апропо, голяма част от бащите, които не можаха да се преборят със системата, също станаха част от маргиналната общност на вътрешните емигранти.

Днес част от бащите (също като синовете си) не знаят „как“, но заявяват, че повече така не може. И че Борисов не бива да остава и ден повече във властта.

Докато улицата седем дни скандира срещу това управление, премиерът запъна крака и заяви след подкрепа от коалиционните си партньори, че кабинетът няма да подава оставка. Въпреки че откровено се страхува от протести и е готов да плати с министерски глави потушаването им, сега завършването на мандата сякаш се е превърнало във фикс идея за премиера. Освен това, дори и да не е чувал, че историята често се повтаря като фарс, той знае, че едва ли номерът с оставката му ще мине за трети път. И макар социологията да не измерва драматичен обрат в електоралната подкрепа за ГЕРБ, все пак тези, които искат край на авторитарното управление на Борисов изглеждат мнозинство.

В същото време на хоризонта са милиардите евро, които България трябва да получи от новия бюджет на ЕС, а премиерът има нос на хрътка, когато надуши следата на пари. Сред страните членки липсва консенсус относно въпроса дали върховенството на закона трябва да остане условие за получаването на бюджетните средства. Няма постигнато съгласие и за намаляване на размера на вноските на някои от клуба на богатите, както и дали във фонда за икономическо възстановяване трябва да бъдат насочени 750 млрд. евро.

Затова първоначално премиерът беше категоричен, че ще заяви окончателната си позиция за бъдещето на кабинета след двудневното заседание на Европейския съвет в Брюксел в края на седмицата. Но после някак се разколеба. Може би след телефонни разговори с някои от лидерите на ЕС, а може би достатъчно основание да се почувства стабилен във властта му е дала и заявената публично подкрепа от председателя на фракцията на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер.

Колко дълго ще издържи на натиска на протестите кабинетът, зависи от не едно и две обстоятелства. Интересен факт е, че

в основата на всички протести срещу властта от 2013 г. досега виждаме един и същи образ – този на депутата Делян Пеевски.

На среща на премиера с българската общност в Лондон през 2016 г. един от емигрантите попита Борисов: „Като четете неговите медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива… започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?“ С този въпрос започна агонията на кабинета „Борисов 2“, който падна, след като Румен Радев спечели президентските избори срещу кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева.

Тогава Борисов заяви, че свикването на Велико народно събрание е задължително, но дали премиерът помни думите си? И дали и днес застава зад тях? Първото еднопартийно правителство на Бойко Борисов с малцинство на ГЕРБ в Народното събрание падна на 11-тия ден от антимонополните протести, а преди да депозира оставката си, премиерът заяви пред народните представители: „Не мога да гледам окървавен „Орлов мост“. Всяка капчица кръв за нас е петно. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа.“

Днес Борисов отново заявява, че властта не е самоцел за него и партията му.

Но действията обезсилват думите му. Те вече нямат тежест за никого – нито за народа му, нито за света. Затова най-доброто, което може да направи Брюксел за България, е да не се намесва във вътрешната ни политика, защото така може само да опетни проевропейските партии заради отвратителната политика на българските им членове, заявява Димитър Бечев пред европейското издание на „Политико“. Според него „борбата за душата на Европа отново се води в периферията на Европа“.

Брюксел трябва да внимава с изказванията си за събитията у нас, защото с тях може да усили антиевропейската риторика и настроения в България, за което ще се погрижат и от Кремъл след влизането ни в чакалнята на еврозоната. Политическата участ на Борисов и на неговата партия е поставена в зависимост от геополитически интереси, които се пресичат на територията на страната ни. Още повече когато в посолства на западни държави притежават уличаващи доказателства за миналото на българския премиер.

Позицията на САЩ към събитията у нас беше качена на официалната интернет страница на Посолството от посланичката Херо Мустафа. А предупреждението на държавния секретар Майк Помпео, че „компании, подпомагащи и насърчаващи зловредно руско влияние, няма да бъдат толерирани“, което се отнася за строителството в България на втора газова тръба от Русия за Европа, внася още яснота в тази позиция.

Колкото повече продължава агонията на кабинета, толкова повече ще се стопява електоралната подкрепа за Борисов и ГЕРБ за следващите парламентарни избори – предсрочни или редовни. Само в хипотезата на един сценарий за разпалване на конфликт на етническа и верска основа премиерът има шансове да поиска обединение на всички национално отговорни партии в името на запазването на мира и гражданските права и свободи. Но този сценарий, поне към днешна дата, е с минимални шансове. Затова най-важното е протестите да продължат, без да ескалират омраза и да нагнетяват напрежение между участниците в тях и органите на реда.

Досега протестите показаха високо ниво на гражданска култура.

За първи път участниците направиха кордон между полицаите и провокаторите, готови да предизвикат безредици на всяка цена. За първи път видяхме и как униформените свалят предпазните си щитове на земята и застават срещу протестиращите без никаква защита срещу евентуална агресия.

Тези жестове заслужават внимание и показват, че по площадите и улиците в страната не е „тинята на обществото“, както се изрази Тома Биков от ГЕРБ от трибуната на Народното събрание. Протестиращите не се поддадоха на стадните страсти и емоции и не се превърнаха в тълпа, управлявана дистанционно, както очакваше олигархът от Дубай Васил Божков. Който след тези свои думи трябва да се откаже от всякакви мераци да прави политически проекти.

Днес всяка прогноза за бъдещето на един кабинет с непредсказуем и емоционално нестабилен премиер рискува да бъде невярна. Единствено важно е обществената енергия за промяна да не изтече някъде по трасето.

Заглавна снимка: © Огнян Цветков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Подводните камъни на протеста

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/podvodnite-kamuni-na-protesta/

Случи се. На плажа в „Росенец“. Протестиращи етнически българи защитиха етнически турци, изправени срещу тях, от провокатори, които се опитваха да предизвикат бой между първите и вторите. По-късно, седнали заедно на една маса, активистите от ДПС почерпиха тези от „Да, България“ с минерална вода. Дребните жестове на хора от „двете страни на барикадата“ представляват

едно от най-сериозните пропуквания във враждебния към малцинствата национализъм,

грижливо отглеждан у нас още от 60-те години на миналия век. Можем само да гадаем дали събитията щяха да се развият по същия начин, ако на мястото на българските турци имаше роми.

На „Росенец“ (защитена зона „Отманли“) използването на електората на ДПС като плашило и щит, което партията практикува вече три десетилетия, придоби физически измерения. Блокирани часове наред в жегата, изнемогващи от жажда и осъзнаващи, че не са там, за да се видят с Ахмед Доган, немалко от присъстващите активисти са наясно, че са употребени.

И без перспективата да се споминат от слънчев удар, използвани като буфер поради липсата на гардове от НСО, наясно с това са и немалко от представителите на етнически малцинства у нас. Ромският активист Огнян Исаев например твърди във Facebook: „А българският етнически модел на толерантността е един провал, защото авторът му продължава да върти всичко около себе си, а не около благоденствието на хората, чиито свободи и права заявява, че е защитавал и защитава.

Не е проблем личността на Доган, а превръщането ѝ в идеология.“

Исаев смята, че „само безскрупулни хора могат да организират протести срещу естествения граждански порив за справедливост. И най-безсрамно да го нарекат етническо напрежение“. В социалната мрежа се разпространява и следният коментар: „Ето защо българите ще ни мразят. Не защото сме турци, а защото сме защитници на мафията. Доган ни води към морална гибел.“

Поставят ли събитията край лятната резиденция на почетния председател на ДПС обаче началото на края на олицетворявания от Доган „български етнически модел“? Ще се ориентират ли най-сетне етническите турци и ромите към политически сили, които не паразитират върху тях, а действително защитават интересите им? За да отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг:

Кой у нас защитава интересите на етническите малцинства и би ги представлявал адекватно?

Има ли представител на институция или политическа формация с ясна заявка, че не етносът те прави български гражданин и че малцинствата заслужават равни права, уважение и приемане?

Живеещият в Белгия ромски активист Орхан Тахир насочва критиките си към президента, който трупа позитиви от протестите: „Аз бих искал да попитам г-н Радев защо мълча, когато министърът на отбраната обяви антихуманната си концепция срещу ромите в България? Защо мълча, когато го призовавахме от площадите на Брюксел, Гент, Хага, Скарбек да излезе с позиция като държавен глава? Още по-важно, защо мълчи в момента, когато сме се обърнали към него с писмо, в което има данни за противоконституционна и противозаконна дейност на ВМРО, от естество да застраши националната сигурност и гражданския мир? Какво демонстрира г-н Радев с това?“

За „Тоест“ Тахир уточни, че два пъти се е обаждал в Президентството по повод изпратеното до институцията писмо на „Граждани за демократична и правова държава“. Авторите му призовават Румен Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди дали участието на ВМРО във властта е заплаха за гражданския мир, сигурността и правата на българските граждани. От президентската администрация са казали, че не знаят кога и дали ще има отговор на писмото.

„Когато българският президент започне да ни уважава, и ние ще започнем да го уважаваме.

На онези, които вдигнаха табелките Roma are equal [„Ромите са равни“ – б.р.], аз казвам: Practice what you preach! [„Практикувай това, което проповядваш“ – б.р.]“, обобщава активистът.

Огнян Исаев също иска да знае позицията на президента за малцинствата, но и тази на „Демократична България“. Според него избягването на темата ще води до възпроизвеждане на един и същи проблем:

„Президентът Радев е длъжник на малцинствата, защото досега не сме го чули какво мисли. Христо Иванов, Радан Кънев и „Зелено движение“ (Владислав Панев го прави) също трябва да заявят позициите си. ГЕРБ и БСП е ясно какво мислят. Ако заявилите се като алтернатива не тръгнат да тичат по този коридор, винаги ще трябва да се справят с „етнически напрежения“ и да търсят съглашение в някой сарай. Трябва всеки ясно да каже къде и как вижда малцинствата в България, да им върне достойнството, за да може те да се изправят и да разберат, че има и друг пристан за тях и че не са харизани на една или друга партия.“

Деликатният послевкус на ксенофобията в езика на протеста

Въпреки че опитът за провокиране на етнически сблъсък в „Росенец“ беше предотвратен, акцията в близост до лятната резиденция на Доган имаше, макар и деликатен, националистически оттенък. Вероятно това е била цената, която „Да, България“ е платила, за да получат посланията ѝ най-сетне отзвук извън София. Защото говоренето за корупция и правосъдна реформа казва нещо на един много тесен слой от хора, които живеят предимно в столицата.

Реториката за „приватизирането“ на държавна собственост пък звучи ляво. Но когато се каже как един „сарай“ е завзел „българска територия“, и когато се прави опит на плажа да се забие българският флаг, патриотичното чувство, което образователната ни система възпитава у поколения наред, се пробужда. От тази гледна точка акцията на акостирането на плажа беше изключително успешно таргетирана. Проблемът е обаче, че този успех има и обратна страна.

Според Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет обществото ни е толкова пропито от расизъм и ксенофобия, че сме склонни да ги възпроизвеждаме, без да се усетим. „Актуалният казус с имението на Доган на „Росенец“ е пример за това как 

расизмът и ксенофобията могат да бъдат и неосъзнати и да се възпроизвеждат без зъл умисъл.

Едно от най-коварните средства за това са устойчивите речеви практики на одругостяването – отбелязването и отчуждаването на другия и другостта. Така цялата лексика около събитията е изпълнена съвсем тенденциозно с турцизми, повече, отколкото срещаме в обичайната си ежедневна реч: именията на Доган непрестанно са наричани сараи, а полицаите понякога – заптиета и башибозук.“

Към това може да добавим и че към охранителите от НСО на плажа имаше упреци, че са „еничари“.

„Ако не ставаше въпрос за човек от турски произход, тази лексика или въобще нямаше да се употребява, или щеше да се употребява инцидентно и разговорно. В настоящия случай обаче я намираме в новинарски заглавия и политически изявления. И всичко това (независимо от принципното отсъствие на съзнание за етнизиране на проблема) етнизира проблема. Това са езикови ключове, които пасват на определени ключалки в съзнанието на тези, у които има плодородна почва за предразсъдъци. Тези ключове могат да отключват врати, които бихме искали да останат затворени“, предупреждава Стоянов и призовава: „Ето защо употребата на такава лексика трябва да спре, а нашите сънародници от турски произход да получат повече от всякога потвърждение, че са част от нас и това не е нападение срещу тях, а път към освобождение.“

Огнян Исаев смята, че етническите малцинства у нас несъзнателно възприемат негативните образи, които мнозинството им приписва. Някои български турци например се чувстват виновни заради това, което е ДПС, въпреки че не гласуват за тази партия. И решават, че отношението към тях е заслужено – като цитирания човек по-горе, който казва „затова българите ще ни мразят“. В разговора си пред „Тоест“ Исаев нарече този феномен

„интернализиран расизъм“.

Този интернализиран расизъм, това вменено чувство на вина, че си такъв, какъвто си се родил, се намества на мястото на травмите от т.нар. Възродителен процес. На спомена отпреди 10 години, когато последователи на „Атака“, протестиращи срещу новините на турски език, подпалиха джамията в София. На последствията от училищното образование, възпитаващо в омраза към турците. И на цялата антитурска реторика, за която говори Радослав Стоянов.

Признаване на другия и политическо представителство. И последствия от липсата им

Огнян Исаев казва нещо, което от гледна точка на малцинствата изглежда повече от естествено, но за представителите на малцинството е трудно постижимо. В думите му обаче се крие ключът към успеха на ДПС: „На обикновения етнически българин бих казал да не забелязва произхода на помаците, турците и ромите, които някой хвърля на пангара. Така както никой не забеляза произхода на българите от НСО преди няколко дни на същия бряг.

А и само ДПС им казват – къде от интерес, къде по принуда, че са хора и имат право на това и онова. Никой друг.

Вижте листите с кандидати по време на избори и ще се уверите.“

Така стигаме до точката, от която започнахме: етническите малцинства у нас имат нужда от адекватно политическо представителство. Това означава най-малко две неща. Първото е признаване, че представителите на етническите малцинства у нас са равноценни на етническите българи и не бива да бъдат преценявани според произхода си. Второто е практическо потвърждение на първото – включване на представители на малцинствата в политическите структури на партиите, които реално, а не декларативно искат да отслабят ДПС. И то на избираеми места. Защо помаци, турци и роми не станат водачи на листи, предлага Исаев.

Да, тази тема може да донесе политически негативи. Затова партиите у нас упорито я избягват и предпочитат вместо това да акцентират върху патриотизма, слагащ приоритет върху „българското“. Следствието от това обаче е, че

негативите се стоварват на по-късен етап.

Да вземем например акцията на „Да, България“ в „Росенец“, катализирала масови протести на много места в страната. Опит да си присвоят протестите направиха и президентът Румен Радев, и БСП, и Мая Манолова, и партията на Слави Трифонов, че и заточеният в Дубай Васил Божков. И ако значителна част от протестиращите ги припознават като „чуждо тяло“ и издигат плакати, с които се разграничават от тях, не така стои въпросът с ултранационалистическата партия на Костадин Костадинов – „Възраждане“.

В столицата тази партия и лидерът ѝ все още не са особено разпознаваеми, във Варна обаче Костадинов стигна до балотаж за кметския пост миналата есен. На много места в страната „Възраждане“ полага систематични усилия да оглави протеста. В Пловдив засега не ѝ се получава особено, но във Варна, Стара Загора и Русе например има сериозни успехи, като в някои градове партията е и официалният организатор на протестите. И голяма част от участниците в тях идентифицират борбата срещу корупцията, задкулисната власт на ДПС и главния прокурор Иван Гешев не с Христо Иванов, Иво Мирчев, „Да, България“ и „Демократична България“, а с „Възраждане“ и Костадин Костадинов.

„Възраждане“ обаче е новата „Атака“ –

пропутинска партия, която използва агресивен расистки и хомофобски език, за да обере националистическия вот. И има немалки шансове, защото харизмата на Волен Сидеров вече е в небитието, а „Обединените патриоти“ губят доста от аурата си заради участието си в управлението на ГЕРБ, чиято зависимост от ДПС вече излезе наяве. При евентуално бъдещо управление на БСП „Възраждане“ ще бъде желан коалиционен партньор, играещ същата роля, която „Атака“ изигра в правителството на Орешарски.

Е, очевидно не затова „ручаха жабетата“ в „Росенец“ Христо Иванов и Иво Мирчев. Не заради това организира протести „отровното трио“ – Николай Хаджигенов, Велислав Минеков и Арман Бабикян. Не заради това младежи бяха пребити от полицаи. И не заради това хиляди хора излизат всяка вечер на улицата.

„Не срещу етнос, а срещу мафията“,

гласеше един от плакатите в „Росенец“. Омагьосаният кръг на смяна на популистки правителства, съюзени с националистически партии, които са скрито зависими от ДПС, ще се възпроизвежда, докато с представителите на различни етнически групи у нас не започнем да говорим помежду си. И докато малцинствата не получат реално признание.

Важно е да им се каже, че България е и тяхна, убеден е Огнян Исаев. И добавя: „Труден процес, защото знаем, че десетилетия, може би повече от век, българската държава се прави, че тези хора ги няма, и е подхранвала с изкуствена враждебност и отрова отношенията между хората. Но е възможно. Без този разговор България ще си остане същата. Изборът е ваш. Наш.“

Заглавна снимка: © Гергана Манолова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Дни на гняв. И на пренареждане по острия ръб на бръснача

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/protests2020.html

неделя 12 юли 2020


Carthago delenda est – Картаген трябва да бъде разрушен. Крилатата фраза ни е завещал Марк Порций Катон Стари още от 184 г. пр.н.е., с нея той винаги завършвал брилянтната си реторика пред Римския сенат. А римляните наистина разрушили Картаген след края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. И не, че сега туристите в Тунис могат да видят нещо по-различно от руини, но поне им се изправят косите от силата на омразата, с която Катон надъхвал римските политици. И да се зареждат с идеята, че всеки има своя Картаген, който трябва да бъде разрушен.

В България няма политик от началото на прехода, а той все още се точи, който да не повтаря настойчиво, че корупцията и задкулисието трябва да бъдат сринати до основи, но думите им си останаха кухи откъм реални и решителни действия. Допреди дни и мислещите с главите си хора, твърдо убедени в тази необходимост, сякаш бяха малко, а гласовете им – слаби или заглушавани от забранителни списъци в медиите.

Нещо малко /а то се оказа доста голямо/ е трябвало да се направи, та горчивата чаша да прелее, завесата да се вдигне с трясък и гневът да кипне по площадите. На 7 юли лидерът на “Да България” Христо Иванов и активистът Ивайло Мирчев, и общински съветник от Бургас опитаха да слязат на брега на Росенец и с българско знаме да припомнят на всички, че брегът е български и плажът принадлежи на българите. Но там, където държавата отдавна я няма, те се сблъскаха с извратеното лице на нейната Национална служба за охрана. Видът на гардовете дори не заслужава коментар – всеки техен европейски колега би им се изсмял на шортите и сандалите. И във всяка бяла държава насилието, което те си позволиха, не би останало без съд и наказание. Още по-малко поруганото знаме.

Тримата души в лодката бяха възприети от властите като провокатори, шефът на НСО в оставка шикалкави и не призна, че това престъпление е дело на хора от личния му състав, а премиерът Борисов вмени отговорността на президента Радев. После мелачката се завъртя на бързи обороти – Радев официално съобщи принадлежността им към списъка с офицерите от службата. Ден след това главният прокурор Иван Гешев поръча обиски и арести в президентството – за пръв път в историята ни институцията на единствения недосегаем /по Гешев/ беше буквално бастисана и тарашена, а арестуваните станаха шестима.

Безчинствата в институцията на главнокомандващия дадоха причина на известните като „Отровното трио“ проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар-експертът Арман Бабикян да призоват в социалните мрежи за протест. И той се състоя – без предварителна организация и без спонсори, каквито тези дни се привиждат на премиера и вицетата му.

Този отклик на хиляди хора ясно показа, че място за компромиси повече няма, че търпението на всички отдавна е свършило и че е време „Картаген да бъде разрушен“. Така в триъгълника на властта се струпаха хора, които преди беше немислимо да видим едни до други – сини, червени, светли и тъмни от всякакви възрасти, а доминираха младите. Кои се възползваха, като се пришиха към всеобщото недоволство, знаете – онези политически фигури, които и до момента не смеят да назоват с имената им Гешев, Доган и Пеевски, но с умиление аплодират посланията на президента. Но бяха стъписващо тихи, когато в края на януари Гешев внесе писмено питане в Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван при данни за престъпление, а площадите бяха оглушително тихи и пусти.

Сега обаче всички те ще дърпат дивиденти в собствена полза от народния гняв, за искрата на който нямат минимум принос. Ако Радев не беше слязъл при протестиращите с вдигнат юмрук /език на тялото, впрочем, присъщ на други времена и по-различни събития/, едва ли Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Костадинов и прочие леви щяха са налични в обсадата на президентството. Лесно е да яхнеш вълната, ако друг те оттласне към нея, но си трябват умения да се задържиш на гребена й, а това не става само с пламенни речи от парламентарната или партийната трибуна.

Но изглежда, че не само те, но и медиите не разбраха, че протестите са не в подкрепа на президента, а срещу прогнилата от корупция властова система, срещу все по-изгряващите й зависимости от човека в Сараите и неговия аватар Делян Пеевски. И срещу инструмента на същите, който се изживява като „инструмент в ръцете на Господ“. Но де факто е трионът, който реже бизнеси, заплашва всички, обаче удря само точно определени мишени по поръчка и никога тези, които отдавна ни взривяват сетивата.

Ако Гешев беше инструмент в механизма на върховенството на закона, щеше наистина да бъде „на страната на народа“, /както се закле в Туитър/, а не за всяко разследване да се укрива зад гърба на съответния наблюдаващ прокурор, щото, нали, той сам бил решавал всичко. Ако той беше на висотата на американските и европейските си колеги, нямаше да играе на жмичка пред чекмеджето с парите и пищова отгоре, Барселона-гейт отдавна е отсвирен и пак наблюдаващият прокурор е отговорен, нито пред „административната сграда в строеж“ и „поземления имот“ – марина за яхти на Чукалята непосредствено до петролните резервоари на „Лукойл“. Нито да се прави на „дръж ми каскета“ пред законовата възможност да разпита Черепа и Цветан Василев във видео-конферентна връзка и още, и още болезнени циреи.

Останалото, на което сме свидетели и потърпевши, е насилие и агресия. Защото произволът изобщо не е само прокурорски или полицейски, той е всеинституционален. А площадите скандират „Мафия!“, за което главният обвинител остава глух и не вижда мотив да си свърши работата.

Вместо да докаже, че подшефната му институция е напълно независима от другите власти, той е ангажиран да ги обслужва с бездействията си и да гони „олигарсите, които ограбват народа“. Сякаш другите, на които е подчинен, с честен труд и кървава пот на челото са си спастрили имуществата и сметките. Пролетарската му класово-ненавистническа стилистика обаче бързо отврати същия този народ, в чиято защита той на приказки се зарича, а и на младите хора от протестите тя им звучи досадно архаична и дори непозната. Иначе разправя, че за прокуратурата недосегаеми няма, даже всички от най-високите нива на властта можело да се окажат досегаеми. Искаме да видим това с очите си.
Ако беше така, нямаше сега спешно да се назначават проверки на книжата за лятното имение на Ахмед Доган. И ако и преди имаше държава, разбира се. Наложителна е проверка и на произхода на парите, с които почетният председател на ДПС Ахмед Доган придобива имоти и имущества, в това число и част от изключителната държавна собственост, каквато е парк „Росенец“.

Някой знае ли какъв е бизнесът на Доган, или всичко е благодарение на даровете на властта в името на етническия мир, а по-точно в името на дълбоки схеми, върхът на които не се вижда от нашего брата обитателя на територията? Как изобщо стана възможно и кой позволи част от държавната граница да се окаже частна собственост на политически лидер в сянка?

Това е точно работа за главен прокурор на европейска държава. Липсват обаче и двете понятия с плътното им съдържание. Защото в България крещящо отсъства най-главното – върховенството на закона. За каква Европа говорим тогава, какви „бели държави“ витаят в главата на премиера Борисов в радостта му от влизането ни в чакалнята на Еврозоната, която пък така и не докосна бушуващите на площада? В коя „бяла държава“ управляващите организират бели автобуси в собствена подкрепа, за да си осигурят овациите на чиновниците от собствените си администрации, вместо да отидат при протестиращите срещу тях?

Тези дни на гняв провокират твърде много въпроси и един от тях е защо Борисов размаха етническата карта. Видяхме я на Росенец – тя се оказа менте. Не, че не подсказа /а може би се договориха с Доган/ конфронтация и конфликт. Което е престъпно внушение, но няма кой да се сезира или поне трогне.

Вчера „бащата на етническия мир“, за какъвто е обявен Ахмед Доган, свика отбранителен щит от хиляди партийни активисти около сарая си, а полиция и жандармерия отблъскваха „нашественика-враг“, тръгнал да стъпи на принадлежащата му плажна ивица. Въпреки крясъците на формалния лидер Мустафа Карадайъ, че акваторията е частна собственост, което е повече от скандално и абсурдно. Въпреки инспирираното от премиера етническо напрежение. Това е ходене по ръба на бръснача, но Борисов не го осъзнава, макар да има спомени и опит от битността си на командирован в Каолиново пожарникар по времето на „възродителния процес“.

За социалния статус на живия щит около имението е неудобно да се говори. Особено като се знае, че от всяка къща има поне един гурбетчия на Запад, понеже ДПС им осигури поминък и благоденствие, каквито са обещанията по всички избори. Както и за мотивацията на всички тези хора, накацали пред замък с екстри, каквито не са и сънували, не да притежават. Но пък най-надъханите бяха с тениски с щампиран фотошоп на лицето Делян Пеевски. Идолопоклонничество, достойно за психологически анализ, но всеки е свободен да има свои икони. Демокрация е, както твърди премиерът на страната.

Въпреки всички ексцесии, етническата карта беше заровена в камънака на плажа, групите се омешаха, пяха заедно химна и пиха бира после. А Борисов панически се включи с нощно видеообръщение през Фейсбука си /някой го снимаше с разлюлени ръце пред икона, а той с ръце в джобовете, знаменателно!/, за да ни каже, че само отговорността го задържа на власт. Отговорността пред кого, че не стана много ясно?

Изводи и очаквания:
-Властта в ръцете на зависими от сенките и парите е непотребна, тя е вредна и опасна за всички повече от пандемията. Дълбоката държава не е нашата държава.
-Да България и „Отровното трио“ успяха. Запалиха невиждан гняв и единение, каквито досега не сме виждали. И никой няма моралното право да ги обяздва и да търси съюз с тях, нито пък те – да се потапят и да се оставят да бъдат погълнати от всевъзможните левичари. Това би означавало фиаско на каузата.
-Националният консенсус срещу корупцията, срещу бруталната липса на държава и върховенство на закона е факт, и съдействието на европейските институции е наложително. Но ние сме длъжни сами да си отвоюваме държавата от мафията, проникнала във всички нива на властта. Стига винаги сме очаквали спасение отвън.
-Протестите трябва да продължат и няма значение кой на какъв политически вожд е поклонник. Но целта е една – Картаген на корупцията в България трябва да бъде разрушен. Защото младите хора искат това и затова са на площадите. А Иван Гешев да се откаже от лексиката на наемен отмъстител и да си спомни длъжностната характеристика за поста, или да го напусне в името на народа. Ще бъде достойно от негова страна и достойно уважено от всички.
-Останалото е въпрос на политическа култура, стратегии и мисъл. Ако ги има, и България ще я има на картата на Европа като равностоен член в семейството. Другото е да си висим в чакалнята на мечтите. Или да настръхваме при мисълта за нова Сребреница. Която е в главите на политици със съмнителни и опасни качества, но това е ходене с боси пети по острия бръснач на разделението. 

Бръсначът е за самоубийците, но те още не знаят, че са такива. И е добре да избягват стъпките с него по вените. Нали, г-н премиер и присъдружни подгласници?

Снимка: Андрей Михайлов Булфото©