Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/izbori-po-shtastlivetsa/
Психолози твърдят, че на избори хората гласуват по-скоро емоционално, отколкото рационално. А социолозите – че една немалка част от избирателите решава за кого да даде своя вот или в края на предизборната кампания, или в самия изборен ден. Това обаче важи за общества, в които хората не се страхуват кого да подкрепят и не се налага да гласуват под натиск, а законът им гарантира тези права…
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B2-%D1%85%D0%B0%D0%BE%D1%81%D0%B0.html
Аз си немам никва представа кво искат тия хора от мене. Пред магнолии се селфирах, картофи ли им казах как се садат, дузпа им вкарах от третия път, правораздавах от…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/stegnete-se-pak-ni-chaka-prehod/
Готови ли сте за една лоша и една добра новина? Очаква ни нов преход. Това е лошата новина. Добрата е, че ни очаква нов преход. И тези новини, които всъщност са една, ще натъжат някои от нас, а други ще зарадват – зависи къде по стълбата ни е оставил предишният преход, колко обрушени сме и колко надежда ни крепи. От промените след 10 ноември 1989 г. се очакваше да налеят основите на демокрацията.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/chisloto-e-121/
Демокрацията се крепи на събиране и изваждане. Освен на стълбове като правова държава, пазарна икономика и свободни медии. Ако СДС бяха спечелили абсолютно мнозинство на изборите през 1991 г., а не 110 депутатски мандата, нямаше да имат нужда от подкрепата на ДПС – и ДПС нямаше да им забият нож в гърба, сваляйки правителството на Филип Димитров. А може би щяха, но щеше да изисква повече усилия.
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/izbori-july2021-glasove-turtsiya/
Почти двойното увеличаване на секциите в чужбина за извънредните парламентарни избори на 11 юли т.г. предизвика бурната реакция на националистите, които се самоопределят като единствените патриоти в България. Но техният гняв не е насочен срещу откриването на 135-те секции във Великобритания или 116-те в Германия, а е фокусиран върху 121-та секции в съседна Турция. На последните редовни избори на 4…
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B3-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8.html
Какво се случва с машините, с които предстои да бъде избран най-висшият властови орган в България – Народно събрание на 11-ти юли 2021 г.? Възможно ли е върху тях да…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/yumrukut-na-prezidenta/
На 9 юли м.г. държавният глава Румен Радев излезе с вдигнат юмрук от Президентството. Единадесет месеца по-късно го стовари. Новата здрава ръка изтрещя като в Стария завет: „… и ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и те ще разберат, че аз съм Господ, когато съм им отмъстил“ (Иез. 25:17). „Нека ги боли ГЕРБ!“, злорадстват политици от почти всички политически сили; хора…
Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2107-zaqvleniq/
Остават още два дни, в които българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване. Срокът е полунощ българско време в края на 15-ти юни. До тогава ще може да попълвате електронно заявление за гласуване на страницата на ЦИК. Няколко важни точки за това, които объркват доста хора:
Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.
Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.
Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.
Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org
Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.
Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.
Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.
В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.
The post Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%86%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A.html
След като на 16 април 2021 г. „Биволъ“ описа как Централната избирателна комисия (ЦИК) начело с представителя на ГЕРБ Александър Андреев разпредели сред медии и рекламни агенции на бившите управляващи…
Post Syndicated from original https://bivol.bg/izbori-borisov-chakali-belgun.html
Ще излезе, че изгражданите повече от десетилетие неофеодални структури по места, които Бойко уж държеше здраво, както кучетата си на разходка, всъщност са глутници чакали. Когато алфа мъжкарят беше силен,…
Post Syndicated from original https://bivol.bg/torlaka-elections-2021.html
От моментните резултатите от изборите може да се направят няколко извода. Един изключително очевиден и два-три други по-ненабиващи се на очи. Ами, да, месиански народ сме си и това си…
Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori-2021-opashki/
На изборите тази неделя стотици хиляди българи зад граница ще имат възможност да гласуват. Доколко тази възможност е чисто теоретична обсъдихме вече. Дори на предходни избори чисто физически и процедурни ограничения не позволяваха на повече от няколко стотин души да гласуват наведнъж. Макар да има рекорден брой секции на този вот, мнозинството са в консулства далеч от големите ни диаспори.
Отказът на ЦИК да въведе гласуване по пощата блокира шансът на повече българи да имат практическа възможност да гласуват. Това щеше да помогне и над 20-те хиляди българи, които се очаква да бъдат диагностицирани в следващите три дни с коронавирус и поставени в изолация. Днес изтича срокът, в който диагностицираните до сега – над 5000 само вчера – могат да поискат мобилна секция. Заради усложнената процедура обаче съобщенията са, че едва едноцифрен процент са могли да го направят. Това блокира десетки хиляди в страната от правото им да гласуват.
ЦИК е създавала пречки пред гласуването в чужбина и преди. Обикновено това са процедурни усложнения и абсурдни промени в последния момент. Този път обаче значително беше засилена практика на подмяна на изборните комисии предложени от местните организации с партийни такива. Огромна част от секциите, особено в най-натоварените региони осъмнаха с непознати членове спуснати по неофициална информация предимно от ГЕРБ и ДПС. Това поражда сериозни притеснения, най-малкото предвид, че се изисква добър опит, за да има стройна организация и бързо протичане на изборния ден. Това и други спънки допълват и без това тежкото положение с пандемията.
Все пак, добрата новина е, че все пак има немалко увеличение на секциите. Изключение прави Великобритания, където отново управляващата коалиция отказа да отмени ограничението от 35 секции. Затова е толкова по-важно да се разпределят гласоподавателите равномерно между секциите, за да не става струпване на онези, за които традиционно се знае, че отварят. Същото е полезно и в страни като Германия и Испания, където също наблюдавахме опашки пред някои секции предишни години и малка активност на съседни техни.
Затова на картата на Glasuvam.org добавихме нова функция, с която всеки от нас може да съобщи колко време е чакал, за да гласува. Когато изберете секцията, в която ще гласувате, в деня на вота ще видите няколко бутона с време. Може да въведете и свое точно време отнело ви да упражните правото си на глас. Може да препоръчате на излизащите да го направят или да ги питате колко са чакали и да подадете от тяхно име.
Обратната връзка се събира и ще бъде публикувана както в социалните мрежи, така под адреса на всяка секция. Така ще може да се уведомяват търсещите къде да гласуват къде вече има опашки, за да преценят дали да отидат в близки алтернативи. В Лондон и около Франкфурт, например, има няколко секции, измежду които ще може да избирате.
До тогава ви призовавам да разгледате картата и да намерите най-близката до вас секция. Нов мейл до над 2400-те абонирани за новини за секциите ще бъде изпратен утре и ще съдържа адресите на трите най-близки до избрания от тях град.
Съвети относно правата ви за гласуване ще намерите в предишната ми статия. За съжаление нито ЦИК, нито Външно публикуваха единен списък с адресите на всички секции зад граница. Може да разгледате все пак заповедите за откриване.
Ето така ще изглеждат маркерите на секциите и информацията при отварянето им. В зелено са тези, в които някой е отбелязал, че е чакал по-малко от половин час. В червено са отбелязани онези, в които е чакано над час и половина. Средната стойности в информацията за секцията се изчислява на база скорошни съобщения от хора гласували в секцията. Ако няма цветен маркер и информация под адреса, значи никой още не е отбелязал колко време му е отнело да гласува.
Разбира се, по това дали някой е чакал 20 минути не може да се прецени дали като пристигнете в тази секция няма да има вече опашка. Ще даде обаче някаква представа за натовареността и идея къде има алтернативи. Напомням, че може да гласувате в която си искате секция. Препоръчвам обаче да го сторите възможно най-рано сутринта и да носите вече попълнена със син химикал декларация 22.
The post Избори 2021: къде да гласуваме в чужбина по-бързо first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3718
В петък в Панорама Христо Иванов показа три папки, пълни със законопроекти. В едната – за съдебна реформа (вкл. изменение на конституцията), реформа на регулаторите и лустрация. Във втората – за промени в изборните правила, за да не гледаме пак този хаос, който се развива в момента. И третата – за модернизация и електронно управление.
Демократична България ще внесе тези законопроекти на първия ден на следващото народно събрание. Без забавяне, без „да видим“, без „експертите трябва да кажат“. Експертите вече са казали – експертите са в листите и са подготвили тези законопроекти.
Участвал съм в подготовката на някои от тях и ще споделя малко повече информация. Те са директно следствие от предизборната програма и са един от инструментите за нейното реализиране.
Предлагаме изменения, с които:
Това са част от нещата, които са готови за внасяне на първия ден. Няма да са единствените, но ако една политическа сила има ясна представа как иска да управлява и какви реформи да прави, трябва да има такава готовност. Другото са общи приказки.
И пак ще кажа – електронното управление е само инструмент за това всички сектори да станат по-ефективни, по-прозрачни, по-малко корумпирани. И затова е един от стълбовете, една от папките.
Изборните правила – дистанционно гласуване, район „чужбина“, гласуване по настоящ адрес по подразбиране, одит и прозрачност на машинното, видеонаблюдение и т.н. са с цел всички промени, прокарвани от следващи парламенти, да се позлват с доверие. Защото доверието в изборния процес се отразява върху доверието в институциите и съответно върху тяхната легитимност.
Конституционните изменения за реформа на прокуратурата, обаче, са най-важни – от тях зависи дали в България ще се упражнява власт, произтичаща от гласа на обществото, а не както досега – произтичаща от „едни други сгради“. А това променя нещата коренно.
Пътят ще е дълъг, но започва на 4-ти април. С номер 11.
Материалът За трите папки – съдебна реформа, изборна реформа, модернизация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5.html
Ей, значи, скъсаха се от мрънкане тия опозиционери! Ти му казваш, че не става да се гласува електронно, то мрънка, че не сме в каменната ера. Ти се опитваш като…
Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3714
Много хора изпитват затруднение да гласуват, защото не живеят на постоянния си адрес. Изисква се заявление до общината. Някои не живеят и на настоящия си, защото не са го променили. Но в COVID ситуация, под карантина, не могат и да се приберат, а не могат да заявят мобилна секция. Доста хора все пак пътуват, за да гласуват.
Всичко това не са проблеми само на Изборния кодекс, но и на гражданска регистрация. Но всъщност произтичат (частично) от изборните правила.
Трудно и неприятно е да си смениш настоящия адрес, когато отидеш в друг град и живееш под наем. Трябва да ходиш в общината, с хазяина, или пък да вземеш нотариално заверено пълномощно. Окей, не е чак толкова трудно – правил съм го – но явно не е достатъчно безпроблемно. Или хората не знаят, че имат такова задължение, защото няма почти никакъв контрол (а и как да има..)
Някои хазяи отказват да регистрират наемателите, защото искат да избягват плащането на данъци (не че регистрацията автоматично значи данък, но ги излага на риск).
Българите в чужбина също са в подобна ситуация – не са обявили настоящ адрес в чужбина, защото като емигрираш, последното, за което си мислиш, е как да уведомиш общината къде отиваш.
Регистрациите по настоящ адрес имат разни ограничения, които произтичат пък от изборни манипулации – преди години бяхме правили анализ и се оказа, че много хора биват ‘премествани’ в малки общини 6 месеца преди местни избори, за да наклонят везните за определени партии. Тогава прокуратурата трябваше да св заеме с кметовете, които са разрешили нарушения (регистриране на много хора на един адрес), но най-много да са останали дела на трупчета за бъдещ шантаж.
В същото време (на практика) пък липсва процедура за отписване на хора, когато някога са били регистрирани в твой имот. Хора не могат да регистрират децата си, защото някой наемател от преди десет години не се е дерегистрирал от същия адрес.
Дори да оставим настрана по-радикалната ми идея постоянният адрес изобщо да отпадне и да остане само настоящият (а в личната карта да не пише адрес, както е в много европейски държави), нещо трябва да се направи за гражданската регистрация. Ето няколко мерки, които биха помогнали:
Гражданската регистрация е важна за избирателните права, но и за доста други неща. А електронното управление и тук е инструмент за подобряване на картината.
Разбира се, това минава през вкарване на адекватни хора в парламента. На 4-ти април с #11.
Материалът Избирателния права и гражданска регистрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/parl2021-krajba/
Снощи получих сигнал за нещо интересно. Републиканци за България са направили карта на секциите в чужбина с точни адреси и координати. Разпространяват я от няколко дни и настояват, че е тяхна и не им е известно да има друга такава. Прилича съмнително много на тази на Glasuvam.org създадена по инцииатива на Демократична България.
Наистина, чисто визуално картите изглеждат подобни, но това не е трудно, предвид, че секциите ще са на едни и същи места, а адресите са обявени от Външно. Дори групирането на маркерите не е рядко срещан начин за представяне на толкова много данни, а явно от хората на Цветанов са избрали да използват стандартните настройки на библиотеката.
Интересно започва да става, когато се погледне съдържанието и кода. Първото, което се вижда е, че данните са еднакви. При това дословно еднакви. Дори формата на картата на „РзБ“ е еднакъв с този, който използвам от години в Glasuvam.org. Докато адресите е нормално да са еднакви, координатите са идентични с точност до 10 см. Оставили са дори последната колона, която дава индикация дали адресът е сигурен или не. В началото виждате идентификационни номера на секциите. Причината да започват от 868 е, че в базата ми данни толкова секции са събрани за изборите в последните години.
Виждаме идентични неща и в самият код на страницата – границите на региони са копирани дословно, макар да не ги използват. В картата подготвена от Демократична България те помагат да се фокусира върху определени страни и региони. Зареждането на данните и обработването им е също копирано, което е очаквано, предвид, че самите данни са взети дословно.
Все пак има малки разлики в данните. Няколко адреса се различават. Пример за това е Баку в Азербайджан. Той беше коригиран на 20-ти март в 9:30 и беше обновен на Glasuvam.org. На база това, както и други разлики може да се каже, че са копирали последно данните от Glasuvam.org вечерта на 19-ти или рано сутринта на 20-ти март. След това имаше редица малки и големи поправки, включително обновени адреси където сме разбрали, че поради динамичната ситуация е имало промяна.
Тук всъщност е големият проблем с това, което Републиканци за България са направили. Това, че са копирали моят сайт почти дословно не е голяма работа – хубаво е да се информират хората и нищо от това, което съм написал като код не е защитено с авторско право. Оставаме настрана и юридическия им проблем, че не са включили задължителните упоменавания за библиотеките и картата, която използват – същата като моята е и аз съм споделил лиценза долу вляво, а те го крият. Провалът им е морален, тъй като настояват, че това е тяхно усилие и че го правят в помощ на българите в чужбина докато всъщност крадат труда именно на последните.
Данните в Glasuvam.org са събрани и изчистени с огромната помощ на доброволци от чужбина. Същите тези доброволци са именно онези, които по места от месеци организират зали, комисии и заявления, за да има секция при тях. И го правят от години, също както аз от години поддържам Glasuvam.org. Още когато същия този Цветанов охотно саботираше възможността на българите зад граница да гласуват ефективно.
Адресите и точните координати се събират чрез споделена таблица, в която всички тези дейни българи зад граница могат да обменят информация за промени в последния момент. Често информация, която Външно още не е публикувала, а ЦИК явно няма и намерение да опише. Във всички статии и постове в социалните мрежи посочвам изрично и благодаря на тези доброволци за съвместната работа и давам ясно да се разбере от къде са събрани тези детайли. Републиканци за България не го правят и настояват, че всичко е тяхно лично усилие.
Това далеч не е първият такъв случай. Наскоро стана ясно, че са откраднали друга инициатива на българите в чужбина – една прекрасна надпартийна кампания за убеждаване на повече от сънародниците ни да гласуват. Казва се Имаш право и техни плакати бяха „взаимствани“ в рекламни плакати на РзБ.
Всичко това дава добра представа как действа Цветанов и хората му. Не, че някой би се учудил предвид историята му, но такива примери показват още по-ясно колко празни са заявките му за грижа за българите в чужбина и интересите на всички наши сънародници където и да се намират.
The post Републиканци за България откровено крадат труда на българите в чужбина и Демократична България first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/gergov-solak.html
Членът на Надзорния съвет на бТВ Красимир Гергов и новият собственик на Нова ТВ Драган Шолак са в имотни отношения през люксембургска фирма, показва анализът на документи от OpenLux. Става…
Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-rekorden-broi-zaqvleniq/
Снощи в полунощ свърши кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина. Пуснати бяха рекорден брой заявления – 87750. За сравнение, на предишния парламентарен вот бяха подадени около 45 хиляди заявления или почти наполовина. Събрани са достатъчно заявления за 427 секции извън дипломатическите представителства. Под 8% от подадените заявления са останали в места, където няма достатъчно събрани за секция.
Забелязва се голяма промяна и в активността. За разлика от всички предходни кампании имаше голям брой подадени в самото начало. Причините за това описах в предишната си статия. В графиката долу съм показал цялата активност в сравнение с тази през 2017-та в светло синьо. Забелязва се, че кампанията тогава е била точно 5 дни по-малко. Дори взимайки това предвид, дори със същия срок виждаме почти 79% увеличение в активността.
Общо сега е отнело 13.6 дни да се задминат заявленията от изборите през 2017-та. В Германия този срок е бил само 2 дни и 4 часа. За Великобритания е отнело 4 дни и 20 часа. За Испания и САЩ са били въответно 8 и 12 дни. В Турция са събрали колкото предишните парламентарни за почти 28 дни или само ден и половина преди крайния срок. Очаква се обаче, че са подадени там доста писмени заявления, които ще видим попълнени в следващите дни.
Макар да са събрани заявления за толкова много секции, някои от тях няма да могат да бъдат отворени по няколко причини. Основната е ограничението за секции извън ЕС – 35 на държава. Това ще засегне най-много Великобритания, където от възможни 87 секции ще отпаднат 52. Дори преди Брексит, когато броят на секциите беше значително по-голям от 35 и нямаше пандемия имаше огромни опашки за гласуване. В Турция пък това ограничение ще засегне само 6 секции.
Друга причина е огранизацията по места. Макар на повечето секции български организации и доброволци вече са намерили помещения и комисии, на други просто са подадени заявления без местна организация. В някои случаи няма и позволение на приемащата страна. Германия е пример за това, където 7 от секциите ще отпаднат. Важен аспект тук е и пандемията – макар без съмнение ограниченията в различни държави ще забави гласуването и ще създаде проблеми с опашките и местните власти, затруднява сериозно самата логистика по организацията. Пример за това са книжата и отговорните лица, които трябва да присъстват във всяка секция.
Добрата новина е, че Германия позволи рекорден брой секции тази година. Днес са добавили разрешение за още една и така стават 63. Аналогични разрешения са получени вече за повечето държави, където това е наложително.
Дори с този рекорден брой секции обаче, не може да очакваме броя на гласувалите в чужбина да е значително по-голям. На първо място колкото и секции да има, те имат ограничен капацитет за гласуване, който допълнително се намалява в условията на пандемия. Не по-малко важно е това, което илюстрирах за Германия – дори с рекорден брой секции и желание на съгражданите ни да пътуват по два часа и още поне толкова да се редят на опашка, трудно може да се покрие голяма част от желаещите да гласуват в чужбина. Затова е толкова важно гласуването по пощата и през интернет – за да имат възможност всички българи да упражнят правото си на глас независимо къде се намират по принцип, конкретно в неделния ден и какви физически и здравословни ограничения имат. Пример за последното са бизнес пътувания, невъзможност за излизане от дома или ограничения заради контакт с болни от корона. Особено при последното виждаме как абсурдните решения на ЦИК ще спрат поне 10 хиляди да гласуват в деня на вота.
Окончателният списък с градовете и конкретните адреси, където ще има секции ще бъде обявен от ЦИК в следващите две седмици. Междувременно по зелените точки на настоящата карта може да се ориентирате къде ще бъдат. Картата със самите секции, точните им координати и адреси ще бъде създадена в рамките на следващата седмица. Първоначално точките ще бъдат с адресите от предишни избори и ще бъде отбелязано, когато не са потвърдени от ЦИК. Ще бъде обновявана и довършвана с всяка нова информация от ЦИК.
Подобните карти от предишни години ще намерите в Glasuvam.org. Когато са ясни точните адреси ще разпратя индивидуални мейли на всички 2300 абонирали се за бюлетина, в който се показват трите най-близки до тях секции. Преди това ще пратя и разяснителен текст за гласуването в чужбина, който ще пусна и тук в блога. Отново, ако имате желание да помогнете с вота, моля свържете се с местното консулство по мейл или телефон, за да изразите желание да сте част от комисия или доброволец в организацията. Посочете име и телефон за връзка.
The post Избори 2021: рекорден брой заявления и секции в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/velikolepnata-shestorka-i-tehnite-ahilesovi-peti/
Първичен бульон. Така изглежда в момента българската политическа действителност, гледана от дрон. Кандидат-депутатите, снимките им, слоганите, флаерите, билбордовете, щабовете, пиарите и комуникационните екипи, тайните преговори, сделките за продажба на гласове – всичко кипи и бълбука.
Врящите в супата жаждат за победа, защото, както e известно, краят увенчава делото – и крият колкото могат ахилесовите си пети. За предстоящите на 4 април парламентарни избори нито една от „старите“ партии не е в добра форма, вече са обременени с твърде много товар. На някои от новите пък, както при Чешърския котарак, виждаме само усмивките.
В навечерието на предизборната кампания обаче се случи нещо безпрецедентно в най-новата ни демократична история. Американски сенатори – републиканци и демократи – предупредиха в публично изявление, че отношенията между САЩ и България са изправени пред сериозни предизвикателства предвид предстоящите избори. Това е второ подобно изявление на американска институция след казаното от юридическата съветничка към Американското посолство Джесика Ким за ендемичната корупция в България, която не се лекува с обикновена ваксинация.
Политиците от Вашингтон заявяват, че биха искали да видят по-силни отношения с източноевропейската държава, включително по въпросите на сигурността и енергетиката. Въпреки това „неотслабващата корупция, намаляващата свобода на медиите, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България“, се казва в изявлението на председателя на Комисията по външни отношения на Сената Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и един от членовете ѝ – Джим Риш (републиканец от Айдахо).
С наближаването на парламентарните избори през април е наложително правителството на България да защити тези ценности.
Кой може да защити тези ценности?
Дори наметнати със сакото на Бойко Борисов, на ГЕРБ пак им личи колко са натежали от пачки, шкембета и патлаци. Ако ще лидерът премиер да нашари страната с инспекции като оверлог, все тая. „Бате Бойко“ го няма. Изпарила се е надеждата от лятото на 2009 г., че идва алтернативата на крадливата тройна коалиция, че идва Голямата промяна. Останал е само етикетът на сакото – че са членове на европейските десни, част от ЕНП. Но като такива те получиха облагите, а гражданите – обрания отново бостан.
За десетилетието, в което управляваше Бойко Борисов, благосъстоянието на българите не отбеляза осезаем прогрес и сме все така последни от всички в ЕС, даже и след последната присъединила се към Общността Хърватия. Потвърждават го статистическите данни за фактическото индивидуално потребление (ФИП), което измерва материалното благосъстояние на домакинствата. През 2019 г. за България този индекс е 58% от средното за ЕС, за Румъния обаче е 78%. За сметка на гражданите се награбиха олигарси и партийната номенклатура на ГЕРБ по примера на Тодор-Живковото БКП.
Сега вече нищо друго не остава на ГЕРБ и Борисов като предизвестени първи, освен да продължат да демонстрират наглост и мускули като батка в чалга клуб. Слабостта им личи в усилието, с което тръбачите им надуват тромпетите си. „Другите говорят, ние работим“, обича да казва Вождът, сочейки багер, фадрома, работник или министър Костадин Ангелов. Борисов вече никого не може да вдъхнови или излъже – но за съжаление, мнозина може да купи. Въпреки това за четвърти мандат няма да му стигнат.
Разбира се, БСП лесно може да бъде уподобена на зелка – или на глава лук, от която се откъсват нови и нови люспи, и накрая Корнелия Нинова плаче. Може да се получи чудно мокюментари, без да стигне славата на „Борат 2“, защото Мария Бакалова няма роля в него. Но работата е там, че преди изборите на 4 април социалистите са оскандалени и напускани от мнозина свои. Подредбата на листите, както и в други партии, взриви страстите, а в БСП доведе до отлив на жива сила по места – правят се отводи от листи за народни представители, напускат дългогодишни членове.
Председателката на социалистите е известна не с диалогичността си, а с твърдостта и склонността си към битки. Но един лидер, който освен с чуждите се бие и със своите като ММА боец, не печели много ходове напред. Разчиствайки партията от несъгласните с нея, Нинова оставя край себе си само верните – досущ като средновековен владетел, обграден с пажове, шутове и виночерпци.
А социалистите се умориха да чакат за място край масата с порциите. Ако и този път БСП остане извън властта, другарите ще накажат своята предводителка, лошо ще я накажат – и за люспенето, а главно за празните ясли.
Слави ръга чушки в боба – в случай че някой пита. Това правят Трифонов и компания с кампанията на партията си, наречена „Има такъв народ“. („Ръгай чушки в боба“ се казваше първият студиен албум на „Ку-Ку бенд“ от 1993 г., когато го нямаше „Шоуто на Слави“, а имаше куп талантливи млади хора, които се забавляваха и забавляваха и нас.)
Слави прави партията си така, както ръководи бизнеса си – еднолично и с твърда ръка. Социолози почнаха вече да му предричат бърз разпад поради известни сходства с партията на Царя. НДСВ също „теглеше“ привърженици от всички политически сили с появата си, в това число и от твърдо негласуващите, и след това също така бързо се самозаличи. Царя си остана в двореца „Врана“. А някои от царските юпита направиха бизнес съдружия с Пеевски и Сарайския кръг.
Със сигурност значителна част от кандидатите в листите на „Има такъв народ“ са там не заради принципите на пряката демокрация, заложени в референдума по инициатива на екипа на Трифонов, а заради участие във властта. Вече се появиха писма на гневни координатори на „Има такъв народ“, напускащи точно заради нарушаване на тези принципи.
Досега Слави подиграваше политиците, а сега какво, ще ги имитира ли? Не може да му се отрече, че играе на дълга писта и притежава издръжливостта на маратонец. От лятото на 2015-та насам, когато обяви, че започва събиране на подписи за референдум, в центъра на който бе мажоритарният вот, изминаха близо 6 години. Без да е политик, Слави Трифонов участваше в политиката и сега му предстои да тества дали може да получи част от онези над 2,5 млн. гласа, с които бяха подкрепени исканията му за пряка демокрация. Те, както отбелязва Даниела Божинова от Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, са „най-голямото национално усилие за пряка демокрация в България до момента“, а „подобно политическо мнозинство е заставало само зад кандидатурата на Желю Желев за президент“.
Медийната политика на Слави е мълчание – и говорене по даден от него знак единствено на оторизираните пак от него (сценаристи, които са и водачи на листи). Почти като еднопосочната комуникация, която тече от джипката на Борисов. В парламента обаче това може да изиграе лоша шега на Трифонов, защото някои все пак ще се разприказват и без позволение.
Цялата работа с партията не прилича на познатите нам партийни проекти – не само защото няма етикети дали ще е център, ляво, или дясно. Всъщност вече е все едно кой гледа и кой не гледа това шоу, то се пренася в парламента.
От разни високоговорители се чува как ДПС са в суперформа, как ДПС ще са „в много силна поза“ за изборите. На пръв поглед, самосбъдващо се пророчество. Само на пръв поглед. Създадената от Ахмед Доган партия е известна със способността си за мобилизация и регенерация, и с (както го определи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов) ограбване на езика на противника с мотото им „Рестарт на държавността“. Но макар да се отърва от Делян Пеевски, зад чиято фигура се криеше и използваше за различни схеми на влияние (в т.ч. и с Борисов), на ДПС това няма да му помогне особено пред избирателите – макар че Пеевски контролираше райони в Югозападна България, населени с помаци. Под вътрешен и външен натиск обаче той се оттегли.
На миналите избори, през 2017 г., партията ДОСТ на Лютви Местан откъсна от Движението 100 479 гласа. Така ДПС получи близо 316 000 гласа, втория най-слаб резултат от 1994 г. насам, когато взе едва 282 711. Самият Местан на тези избори призова своите поддръжници да дадат гласовете си за „Демократична България“.
Сега срещу ДПС се изправят обединени бивши депесари – Мехмед Дикме, бивш земеделски министър в кабинета на Сакскобургготски; Гюнер Тахир, пробвал още при правителството на Костов да разбие монопола на гласовете на българските турци; Орхан Исмаилов, участвал с НПСД в Реформаторския блок; Нуридин Исмаил, кмет на пострадалото от дерайлирала влакова композиция село Хитрино. Колкото и гласове да откъснат от ДПС, ще е удар – дори и да са наполовина на гласовете, които спечели ДОСТ на предишните парламентарни избори. Всъщност толкова е целта – 55 000 гласа, – която сега ДПС си поставя за Кърджали („крепостта на Доган“), където на изборите през 2017 г. беше първа политическа сила, но с едва 38 940 гласа – доста слаб резултат в сравнение с 2014-та, когато получи 59 881.
Новото обединение „Движение за единство на народа“ (ДЕН) си намери партньор в лицето на ГЕРБ броени дни преди началото на кампанията, след като не успя да се споразумее с други политически сили. За българската демокрация това не е добре, тъй като отново капсулира етнически вот, но от друга страна, показва, че сред самия турски етнос в България настроенията отдавна не са еднозначно в полза на Доган. И този процес вече е необратим.
Тази необратимост обаче се дължи и на акцията на „Да, България“ на пристанище „Росенец“, показала лятната резиденция на Доган. Ако хилядите избиратели на ДПС, докарани там, за да пазят като пауни султанлъка, не са задали гласно един въпрос, насаме са се запитали: „Как така нашият председател е толкова приказно богат и държавата го пази не само от покушение, но пази и имането му, макар да не е във властта, а за нас не прави нищо?“
Иначе, обединението на либерали и десни, известни в обществото под наименованието „градска десница“, не става лесно. Но за съюза на „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ предстоящите парламентарни избори са все пак трети пореден вот – след европейските и местните, на които те направиха пробив. Получиха един евродепутатски мандат, своя група съветници в най-голямата община в България – Столичната, както и осем районни кметове.
Изборите на 4 април обаче са голямото предизвикателство, защото ще осигурят очакваното представителство в парламента. Това ще е изпитание за лидерите на трите политически сили в обединението, които за първи път ще тестват синергията си чрез прокарване на определени политики и законопроекти. А на самите избори ще проверят и докъде в гражданството се простира връщането на държавата.
Къде се дяна ти, любов народна, може и да се питат участниците в тази коалиция на погражданени политици след 4 април. А може и да не се питат. Засега социолозите ги позиционират с единия крак вътре, с другия – вън от 45-тото Народно събрание.
Какво е лепилото за това обединение, освен обещание, че „ГЕРБ и ДПС повече няма да управляват“? Казват ни, че „Изправи се! Мутри вън!“ е „платформа за политическо представителство на обикновените хора“, има и План за неотложна подкрепа на същите тези обикновени хора. А начело на листи са ветерани в политиката като Мая Манолова, Татяна Дончева, Мария Капон и разбира се, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от известното от протестите „Отровно трио“.
Капитализирането на обществения гняв не се случва за първи път. Проблемът е, че при тези политически по своята същност процеси често става така, че едни хора натрупват капитали, а други стават още по-гневни. След толкова парене белким знаем да духаме…
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/selektsiya-2021-yurush-na-periferiite/
„Политиците и пелените трябва да се сменят често – поради една и съща причина.“ Доста разумен съвет от Марк Твен. Тазгодишната селекция за 45-тия парламент, изготвена от 23 партии и 8 коалиции, заявява определени амбиции. Макар обявеното „проветряване“ да не е точно глътката свеж въздух (или чист памперс) за политическата перспектива.
Да не възлагаме прекомерни надежди на листите, след като дотук сме констатирали фундаменталната неспособност на управляващата класа да работи за интересите на обществото. Не че в списъците с кандидат-депутати не се намират и читави хора с капацитет и стратегическо мислене. Шансовете им да надделеят над партийната целесъобразност по съществени теми обаче никак не са големи.
Но какво показва информацията за една или друга листа, която се появява в медиите – големите системни партии са предприели походи за избиратели в нови ловни полета. На езика на политолозите означава, че се борят за перифериите, защото са се свили до твърдите си ядра. На езика на гражданите – напинят се за повече гласове в урните. „Периферията“ е доста обемно понятие. В периферията има всякакви, но главно огромен брой негласуващи: някои – поради отвратеност от политическото и затова алиенирани от процеса; други – гласували за различни партии в различно време; млади хора, които не се интересуват от политика.
Не е лесно да се привличат избиратели от „периферията“, след като там „ловуват“ и други политически сили. Поради ноторно известния факт, че не се четат предизборни програми, а повечето хора гласуват емоционално, партиите разтварят ветрилото на листите. БСП дори ги и подмлади в опит да излезе извън поколенческата си обремененост от избиратели в „третата възраст“ – и заради осъщественото от председателката Корнелия Нинова вътрешно „проветряване“ на „Позитано“ 20.
Само ДПС не пробва с „граждани“, те разчитат на твърдите ядра – и в краен случай ще натаманят с ромски гласове. Впрочем в първоначалната информация за водачите на листи прави впечатление, че гражданина Пеевски го няма – в Пазарджик, запазения му район, води евродепутатката Искра Михайлова.
Изглежда, че любимата рецепта на политическите централи за омесване на листите е партийни функционери начело, политически номади и просто известни – в различни пропорции. Лекари и преподаватели са особено търсени, актьори, както и величини в спорта (бивши и настоящи), и непременно бизнесмени (плащат добре за местата си и могат да издържат партийни офиси). Както се вижда от информацията за листите, всички специалисти в здравеопазването, станали известни покрай пандемията от COVID-19 – било като критици на правителствената политика, било като нейни изпълнители, са намерили място в листите. Коронавирусът е наистина големият политически играч…
Макар най-често сменяните министри на Борисов да са в здравеопазването, ГЕРБ са атрактивни за известни имена от лекарското съсловие. В Плевен партията слага начело „граждански водач“ – известния с роботизираните си операции проф. Георги Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен и шеф на местна болница. Горчев участваше и в инициативния комитет за създаването на партията на Георги Първанов – АБВ, а беше и негов съветник. С пари от излишъка през 2007 г. (му) беше купен и медицинският робот „Да Винчи“, с който той беше сертифициран да оперира.
Във Велико Търново ще води министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Как ще бъде употребен шефът на Националния оперативен щаб генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, засега не се знае. (На местните избори с листата на ГЕРБ в столичния общински съвет влезе известният кардиолог проф. Иво Петров.)
Популярността си на публични личности, придобита покрай пандемията от COVID-19, ще оползотворят и други лекари – доц. Атанас Мангъров сe оказа водач на софийска листа от гражданската квота на АБВ, а кандидат за народен представител от засега неназована политическа сила (може би ГЕРБ?) е и пулмологът д-р Александър Симидчиев.
БСП също включи в гражданската си квота известен медик – бившия директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Димитър Раденовски. За втори депутатски мандат начело на листата в Благоевград е проф. Георги Михайлов, бивш шеф на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.
Както прогнозирахме, Слави и компания уцелиха момента да излязат на сцената точно когато ръкоплясканията на публиката станаха френетични, а мълчанието им почна да тежи. Трифонов представи всичко накуп, стегнато и ясно – не водачи, а екипи, не приоритети, а политиките с хората, които смята, че ще ги изпълняват.
От гледна точка на комуникацията това е добър ход, защото е изпреварващ – никоя политическа сила още не е представила идеите си за политики, освен на парче. Началото на предизборната кампания е 5 март, регистрацията на листите приключва дни преди това. А лидерът на „Има такъв народ“ показа всичките си хора, част от които са достатъчно известни. И разбираемо за пандемична ситуация, започна най-напред с имена от здравеопазването: уролога и бивш шеф на Александровска болница д-р Силви Кирилов, кардиолога д-р Николай Драгнев, проф. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН, д-р Ивайло Христов – хирург, специалист по болничен мениджмънт, участник в мисията в Афганистан.
Други известни имена са бившият директор на НЕК Иван Хиновски, световната шампионка по шахмат Антоанета Стефанова, Мика Зайкова – бивш експерт към КНСБ, и др.
Някои партии като ВМРО пък се стремят да комасират националистическия вот. Така можем да си обясним прехвърлянето на бившия дипломат, бивш разузнавач и вече и бивш член на БСП Боян Чуков в листата на ВМРО в Сливен (на трето място). Друг негов съпартиец – изключеният от БСП с обвинение заради побой над съпартиец депутат Иван Иванов – също е присламчен като „гражданин“ в листата на ВМРО във Варна. Нещо като „Националисти от сите партии – обединявайте се при нас!“
Лидерът на партията и министър на отбраната Красимир Каракачанов съобщи, че 105 души в листите им са от т.нар. гражданска квота – това е почти половината от всички кандидати. В тях се оказа и актрисата Ернестина Шинова (съпруга на режисьора Андрей Слабаков, който стана евродепутат именно от ВМРО), но и ръководителят на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров и Давид Александров от сдружение РОД, многодетен баща и активист срещу Истанбулската конвенция.
Една силно притоплена яхния от патриотизъм и българщина – и „силна ръка“, разбира се, в лицето на бивши антимафиоти и антитерористи като Арлин Антонов (бивш шеф на контраразузнаването и политик от изтлелия Бизнес блок на Жорж Ганчев), ген. Кирил Радев (начело на НСБОП по времето на Иван Костов), Христо Смоленов, който беше и кандидат за евродепутат от ВМРО. Пак в тази квота е и бившият депутат от партията на Яне Янев „Ред, законност, справедливост“ Димитър Чукарски.
Сред „гражданите“ на Каракачанов се появи и човек, когото очаквахме да видим сред „гражданите“ на Борисов – Кузман Илиев, бивш водещ на предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по „Нова телевизия“, лансиран в кариерата си от Института за дясна политика. Явно в листите на ГЕРБ се е намерило място само за колегата му от същото предаване Владимир Сиркаров. И двамата са млади, обучени, с развити комуникативни умения и добра визия.
Част от хората в листите са политически номади, слизали от една партия и възкачвали се на друга с непосилна лекота. Добрите комуникатори сред тях винаги намират аргументи, с които да обяснят защо са суингъри в политиката: „Оставам в същия политически спектър“, „Коригираха неприемливите за мен политики“, „Това, което предлагат, е по-близо до моите разбирания“ – или просто нищо не обясняват. Политическото номадство е характерно за незрели или дефектни демокрации; може да го срещнете, освен на Балканите, и в африкански държави.
В годините преди Борисов такива типажи бяха рядкост. Като Христо Бисеров и Йордан Цонев например, изключени от СДС през 2001 г. заради корупция – както обясни тогава Иван Костов, и появили се по-късно в ДПС. Цонев се издигна и до зам.-председател. А председателят на Движението Ахмед Доган преди време обясни трансфера с визията си за ДПС да се превърне в партия, в която съотношението „мюсюлмани–християни“ да е „фифти-фифти“, до ден днешен непостигната мечта.
В десетилетието на Бойко Борисов политическото номадство се превърна в практика. С морков и тояга от първия мандат насам лидерът на ГЕРБ прикотка, опитоми и подкупи доста свои критици. Някои от тях споделиха съдбата на памперсите, като Яне Янев например, на други им предстои. Разбира се, рекрутват се и други. Например Любен Дилов-син, известен някога заради Движение „Гергьовден“, по едно време водещ в телевизията на КТБ – TV7, вече фалирала, ще води листата на ГЕРБ в Бургас – сигурно защото е любител водолаз…
Сега активисти на ГЕРБ – кметове и местни координатори, дори и депутати, вече прескочиха при бившия си съпартиец Цветан Цветанов и неговите „Републиканци за България“. Броят ли се за изменници? Какво толкоз – ако не си при единия шеф, си при другия.
Всички тези хора, с които партиите са нашарили листите си, имат една-единствена цел – да убедят колкото може повече граждани да им дадат своя глас. Водач на листа на проруската „Възраждане“ в Кюстендил е бившата съдийка Румяна Ченалова, известна от скандала „Двете каки“ и онова изявление на бившия френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан за „гнилите ябълки“ в съдебната система. Актьорът Веселин Плачков е начело на листата на АБВ в Пловдив.
БСП засега държи първенството, вкарвайки футболни легенди от „Левски“ и ЦСКА в една и съща листа, отбелязано дори в прессъобщението на „Позитано“ 20 по темата „граждански листи“. Изглежда, че в БСП припознават като гражданин и един от верните си съратници, член на инициативния комитет на Георги Първанов при издигането му за втори президентски мандат – издателя Иван Гранитски.
Въпрос за милион е какви граждани ще доминират в най-гражданската от всички политически сили – родената в „Триъгълника на властта“ коалиция на „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“. Преди време оттам обещаха най-малко 70% от местата в листите им да са за граждани, не за политици. С интерес се очакват листите и на обединението „Демократична България“, в които гражданските активисти преобладават, както и на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.
Ако с нещо са важни тези избори за България, то е, че пандемията от COVID-19 приближи твърде бързо човечеството до вододела, отвъд който едни държави ще успеят в модернизацията, в структурирането на постковид икономика, други ще изостанат безнадеждно. Дали хората, които ни се предлагат, могат да преведат държавата по верния път, или са поредните еднакви плоскоглави човечета, скрити зад високоговорител (помните „Магьосникът от Оз“)?
А граждани в парламента няма, всички са политици.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.