Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-9-14-dekemvri/

Днес е събота, 14-ти. Това означава, че вчера беше петък, 13-ти. Ако сте суеверни, може би виждате някакъв фатализъм в този факт. Ако не, за вас вчерашният ден е бил просто последният работен ден на седмица, която не беше лишена от събития. Отпадна последната бариера пред пълноправното влизане на България и Румъния в Шенген. Прокуратурата поиска и получи имунитета на Кирил Петков заради ареста на Бойко Борисов, Севдалина Арнаудова и Владислав Горанов, разпореден преди повече от две години и половина. Сети се точно когато ПП–ДБ се опитват да прокарат закон, с който да се спре избирането на Борислав Сарафов за главен прокурор. Доналд Тръмп стана личност на годината на списание Time, а Мария Бакалова се появи на корицата на Vogue. И това съвсем не е всичко.

Като стана дума за Тръмп, преизбирането му няма как да не зарадва Румен Радев. В статията си „Кой (не) обича президента?“ Емилия Милчева анализира причините за тази радост. Всъщност Тръмп говори същите неща, които Радев повтаря години наред, а служебните му правителства реализират като политики. И дори от ЕС да продължават да се мръщят на българския държавен глава за проруските му позиции, резултатът от американските избори му придава допълнителна легитимност. А в България президентът назначава все повече свои хора на ключови позиции.

Продължаваме на вълната на вътрешната политика. Помните протестите през 2020 г., а може би и през 2013 г. Някои сме толкова стари, че помним и шествията в началото на 1997-ма. Опитвам се да (си) отговоря на въпроса защо в България вече няма масови протести. Не е да няма причина за такива…

Трудно е обаче да избягаме от реалността. Дори да потърсим убежище във видеоигрите, току-виж се оказало, че и те пресъздават нашия свят. За посткомунистическото във видеоигрите продължават да разговарят Миглена Николчина и Северина Станкева, а към тях се присъединява и Еньо Стоянов. Дали пък създаването на игрови утопии не допринася за развиване на усет към историята, за какъвто така наречената реалност не помага особено?

Познаването на историята може да ни помогне да преосмислим и настоящите си възгледи. Ако за нас например ислямът е по дефиниция хомофобска религия, статията на Атанас Шиников „Той е моя вяра, мой свят, болест моя, лекар мой. Хомосексуалност и ислям“ може сериозно да ни разколебае. Чрез нея се запознаваме с изобилие от прелюбопитни исторически свидетелства на ислямската култура, възпяващи еднополовата любов. Нямам търпение да прочета и продължението на статията.

От миналото (далечно и не толкова) прехождаме към настоящето. Преди четвърт век моя приятелка беше медицинска сестра. Едно от основните ѝ задължения беше да скача върху буйстващи пациенти и да ги връзва, за да им се направи електрошок. После стана болногледачка в старчески дом в Германия. И първото, което научи, беше, че към обитателите на дома трябва да се отнася с уважение, колкото и безпомощни и дементни да са те. И да им благодари, че са ѝ дали възможност да ги обгрижи. Сетих се за тази история, докато четях как Надежда Цекулова разговаря с д-р Неда Бакалова защо е важно българските лекари да се обучават и в чужбина. Не е заради парите, нито само заради модерната техника. А най-вече заради отношението към хората.

Освен в здравеопазването, човешкото отношение е от ключово значение и в образованието. Когато бях ученичка, всички проблеми с ученето се обясняваха с три думи: мързел, глупост и невъзпитаност. Никой не говореше за дефицит на вниманието, дислексия или хиперактивност. Какво е дискалкулия и защо никой не ѝ обръща внимание? – пита Донка Дойчева-Попова. От статията ѝ научаваме, че това състояние означава затруднения дори при елементарни аритметически операции и е официално признато за заболяване. То може да се дължи на генетични нарушения, но също и на училищната среда и семейството. При всички случаи децата с дискалкулия имат нужда от подкрепа, а не от заклеймяване.

Като си говорим за човешки неща, комай най-човешкото нещо е културата. „Това (б)е стена“ е дебютната статия на Ина Иванова за „Тоест“. В нея тя ни разказва за инсталацията на Йоанна Елми и Стефан Иванов. Берлинската стена е история, но наследството ѝ не си е отишло – като потребност да поставяме бариери, да се самоопределяме, разграничавайки се от останалите. Все пак обаче можем да живеем и заедно.

Дойде време и за препоръките ми. Чувствате ли се понякога като аутсайдери – било сред колегите си, сред роднините си, сред приятелите или изобщо? Ако да, може би ще се съгласите с мен, че това усещане за невписване много се изостря по празници, когато от нас се очаква да демонстрираме задружност и да изглеждаме преливащи от щастие. Ако описанието ви е познато или пък не, но ви е любопитно „да влезете в обувките“ на някой, който е рядка птица в средата си, от сърце препоръчвам сериала „Някой някъде“ (Somebody Somewhere), чийто трети сезон върви сега по Max.

Сериалът е отчасти автобиографичен за Бриджит Евърет, която играе главната героиня Сам – чудачка на средна възраст, завърнала се в родния Манхатън. Но не този в Ню Йорк, а в Канзас. В центъра на сериала е приятелството на Сам с Джоул (Джеф Хилър) – също чудак, че и гей, а около тях кръжи малка, но задружна група „странни птици“. Макар че „нормалните“ им близки (в лицето основно на сестрата на Сам) все намират за какво да ги упрекват, в един момент се оказва, че и техният живот не е толкова образцов, а по-скоро са живели в заблуда.

Вместо трейлър ми се ще да споделя с вас една сцена от първия сезон, в която Бриджит Евърет и Джеф Хилър изпълняват песента Don’t Give Up на Питър Гейбриъл с участието на Кейт Буш:

Прави ли ви впечатление, че напоследък статиите в „Тоест“ са повече от преди? То е, защото се развиваме. Но пък колкото повече са статиите, толкова по-голяма нужда имаме от вашата подкрепа. Защото при нас трудът – авторски, редакторски, коректорски – се заплаща.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/kakvo-e-diskalkulia-i-zashto-nikoy-ne-i-obrusta-vnimanie/

Добрите умения за смятане са поне толкова важни, колкото и добрите умения за четене. И това далеч не важи само за годините, които прекарваме в училище, а се разпростира върху целия ни живот. Хората, срещащи затруднения при смятането, имат по-трудно ежедневие (при пазаруване, при паркиране и при множество действия в работата и в свободното си време) и същевременно са силно ограничени в избора си на професия.

Какво представлява дискалкулията?

За дискалкулия говорим, когато човек среща затруднения още при първите стъпки в аритметиката – събиране, изваждане, умножение и деление. Това означава, че дискалкулията е стабилно в развитието си разстройство, което в повечето случаи започва много рано, още в детската градина, и остава непроменено до напреднала възраст. 

В Международната класификация на болестите намираме дискалкулията в група F81: Специфични разстройства на училищните умения, F81.2 Специфично разстройство на аритметичните умения. В DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) тя е под номер 315.1 – „С нарушения в математическата грамотност (разбиране на числа, запомняне на аритметични факти, точно или плавно смятане, точни математически разсъждения)“.

От неврокогнитивна гледна точка дори елементарното смятане е сложен процес. За него ни е нужно цифрово познание. Цифровото познание обхваща всички мисловни процеси, които засягат разбирането и преработването на числата (произнесени числа; числа, записани с арабски цифри), както и процеса на смятане (наум или писмено). Цифровото познание (когниция) се различава в множество аспекти от останалите когнитивни процеси и френската изследователка Мари-Паскал Ноел проследява следните три аспекта на числата:

• те представляват определен аспект от реалността – става въпрос за големина, съответно и за сила;
• обект са на специфични мисловни процеси, например смятане, сравняване на големини, равенства и т.н.;
• могат да бъдат представени по различен начин, например числа, написани с арабски цифри; написани с думи; написани с римски цифри и т.н.

Същевременно, когато говорим за числа, според Станислас Деан имаме предвид различни видове кодиране:

• аналогово представяне на величини: сравняване на големини, поредност, преценяване, симултанно разбиране;
• визуална арабска форма на числото: четене и писане на числа, многоцифрени операции, равенства;
• вербално-фонологична форма на числото: писмена и вербална входяща и изходяща информация, броене, събиране, умножение и т.н.

Това показва, че дори само едно липсващо звено в необходимите за смятането взаимовръзки може да причини трайно спиране на процеса на разбиране на математическите действия. 

Любопитен пример от действителността

Б. е във втори клас и е с диагностицирана дискалкулия. Вече сме имали няколко срещи, но още не мога да разбера основната причина да не може да борави с числата над 10. Използваме специални материали (познати от Монтесори), в които единиците са кубчета, а десетиците са пръчица от десет кубчета. Показвам количеството за 11 и построявам кубче върху пръчица, казвайки – „Виж, направих думата – един-на-десет – единадесет!“. 

Б. се ококорва и след кратък размисъл признава: 

Аз не знаех, че тази дума означава това! Може ли да пробваме и с другите думи?

Така установих, че детето е научило думите за числата от 11 до 19 като думи на чужд език, без да е разбрало значението им и без да може да си ги представя количествено. Доверието, което бяхме създали в предишните ни срещи, помогна на Б. да сподели с мен нещо, от което се е срамувал, защото е виждал, че съучениците му се справят, и за което не би се сетил, дори да попита. Защото как питаме за неща, които не знаем, че съществуват?

Откъде (може да) идва дискалкулията?

Причините за дискалкулия са доста разнообразни. Тя може да се дължи на невробиологични предпоставки, например заболявания, доказани като генетични нарушения – спина бифида, синдром на Уилямс, хромозомни дефекти, засягащи Х хромозомата. 

Все още са малко, но съществуват изследвания, които доказват различната структура на мозъка при хора с дискалкулия. При тях са намалени нервните пътеки, които свързват париеталните дялове помежду им и със задната част на слепоочния дял (темпорален), която участва във възприемането на визуално представени обекти и написани думи. Доказана е намалена активност на теменните дялове (особено на интрапариеталната бразда) при задачи за сравнение на големини, сравняване на числа и при смятане. Доказано е също, че сивото вещество в интрапариеталната бразда и околните области е с по-ниска плътност при диагностицирана дискалкулия.

Интересен е и генетичният компонент на това разстройство. При еднояйчните близнаци има 12 пъти по-висок риск, ако единият от близнаците е с дискалкулия. При двуяйчните този риск е 8 пъти по-висок. При братя и сестри, от които само един е засегнат, има 5 до 10 пъти по-висок риск и някое от другите деца да покаже същия дефицит. Това говори изцяло в подкрепа на невробиологичните причини за дискалкулията. 

И все пак никое проучване не може да даде един-единствен правилен отговор на въпроса откъде идва дискалкулията, защото тя е хетерогенно разстройство. Рисковите фактори за нейната поява се крият в три основни полета.

Първото е на индивидуалните особености, които включват липсата на концентрация, нарушено внимание, памет, мотивация, вродени слухови нарушения и др. Децата със синдром на дефицит на вниманието (и хиперактивност) – СДВ(Х), например имат 2,5 пъти по-голяма предразположеност към дискалкулия – тук бихме потърсили причината първо в концентрацията и паметта.

Второто поле е училищната среда. Огромно значение тук имат методите на преподаване, личността на учителя, учебниците и помагалата, съучениците. 

Третата важна част е социокултурната и семейната среда, които, освен че влияят пряко върху психологическите компоненти от първото поле – на индивидуалните способности, – включват в себе си езиковото развитие, стимулите за учене, помощните средства и много други. 

Тези три полета се влияят взаимно и са силно зависими едно от друго. Ето толкова сложна е плетеницата, свързана с произхода на дискалкулията.

На всички гореизброени фактори обаче не трябва да се гледа като на предпоставки за дискалкулия, а като вероятност, като на рискови фактори, които биха могли да улеснят появата ѝ, но не водят непременно до нея.

Диагностицирането на дискалкулията е особено необходимо, защото специализираните тестове могат много точно да покажат дали е само временно, или трайно затруднение, към което трябва да се подходи индивидуално и специфично. Те също така помагат по-бързо и ефективно да се установят точните слаби места, към които да се насочи помощта. 

За съжаление, най-често дискалкулията остава скрита до IV–V клас, когато заради рязкото повишаване на трудността математиката става непостижима за децата, които по някакъв начин само са избягвали срещаните затруднения. Често родителите казват, че проблемът се е появил едва в V клас, а преди това детето е смятало съвсем добре. Това обаче не е така, защото детето не е разбрало или не умее да прилага техники и логика, които не е усвоило поради една или друга причина. Всеки учител и родител може да бъде нащрек за ранните признаци на дискалкулия, а някои от тях са следните:

• затруднения при класифициране – детето не може да намери общ признак и на основата на него да групира предмети;
• затруднения при серийност – невъзможност за времево проследяване на процеси, неумение да подрежда по височина, брой и т.н.
• липсващо разбиране за вариации – при разделянето на количество (например 5 камъчета се разделят на група от 2 и група от 3, но детето не разпознава, че количеството остава същото);
• несигурност или грешки при броене (62, 61, 60, 79);
• неяснота при пространствени, времеви и количествени изрази;
• затруднения в пространственото ориентиране;
• неразбиране на взаимовръзки (ако 6+2=8, то 8–2=6);
• липси при стойност и позиция (От какво се състои 10? Отговорът често е „едно и нула“.)

Какво да правим, ако сме учители на деца с дискалкулия?

Опитваме се да осигурим възможно най-позитивната учебна среда. Старайте се да не сравнявате децата едно с друго. Дайте им възможност да ви се доверят в личен разговор и да се почувстват разбрани. Дайте им да „пипнат“ числата – използвайте топчета, камъчета, разделяйте ги на групи и ги събирайте пак. 

Много важно е да визуализирате числата с позицията им на числовата ос. Опитайте се да създадете представа за отделните едноцифрени числа в главата на всяко от децата. Имайте предвид, че във всеки клас има поне няколко ученици с дефицит в математическите умения, и бъдете нащрек за тях. Тези деца се нуждаят от повече време за същото количество работа, затова се постарайте да го осигурявате при контролни и класни работи, а също и при външни оценявания. Не задавайте въпроса „Какво толкова не му разбираш, нали го обясних?“.

Какво правим, ако сме родители на дете с дискалкулия?

Подкрепяме и разбираме детето. Не го наричаме мързеливо или неставащо за математика. Защото, макар и да ни изглежда така (детето не иска да пише домашните си по математика или е избягало от час, боли го корем в деня на контролното и т.н.), това е единствената защита, която познава. То вече е научило, че дори да се старае, пак не се получава, затова се опитва всячески да заобиколи следващото неизбежно разочарование под формата на лоша оценка. Детето е развило вече коморбидно разстройство – освен че се затруднява, то има и страх от математиката, защото е натрупало негативен опит с множество неуспехи. 

Математиката, четенето, писането в детска възраст се асоциират с образователни постижения, водещи до по-добри оценки и съответно до по-добро образование (избор на учебно заведение). Доказано е, че в зряла възраст този избор има пряка връзка със социалния ни статус. 

Често казваме за някого или за себе си, че не ни бива в математиката, и така незабелязано създаваме впечатлението, че няма какво да се направи по въпроса. А това изобщо не е така. Дискалкулията не пречи да имаме съвсем нормален, дори успешен живот. Защото математиката далеч не е всичко, от което се нуждаем, но поне част от нея е неизбежна, за да сме пълноценни първо за себе си, а после и за света около нас.

Ясно ни е, че всички някак преминават през образователната система и излизат рано или късно от нея. Въпреки множеството доказателства, че затруднения от типа на дискалкулията имат пряко влияние върху бъдещия социален статус на засегнатия, както и върху професионалната му реализация, икономическия му статус, кредитната му репутация, включително и върху здравния му статус, то е наистина учудващо защо все още в България затруднения като дискалкулията са абсолютно непознати, но за сметка на това продължаваме да говорим за мързеливи деца.