Post Syndicated from original https://www.toest.bg/kak-vuzstanovitelniyat-podhod-mozhe-da-se-suchetae-s-traditsionnoto-pravosudie/

<< Към част първа

В първия текст – „Възстановителното правосъдие – опит за помирение“, представихме как и защо възниква необходимостта от възстановително правосъдие в съвременните общества и какво по същество представлява тази концепция, разработена от критичната криминология. За да откроим отчетливо основните възстановителни ценности и практики, често ги сравняваме с установените практики в традиционното правосъдие и ги противопоставяме на тях. Но също така всекидневно се убеждаваме, че традиционното правосъдие невинаги е достатъчно, за да се възстановят накърнените социални връзки и да се постигне така необходимото разбиране на станалото.

Една история, която може да се случи навсякъде

В този втори текст ще разкажем историята на един казус от практиката на съдия от районен съд в малък град близо до София. Макар че съдебното дело отдавна е приключило и наказанието е изпълнено, за да бъде защитено правото на личен живот на участниците в наказателното производство, техните имена, названията на населени места и други отличителни особености на случая са променени.

Тази история показва потенциала на възстановителния подход да повиши доверието в традиционното правосъдие, да го направи по-ефективно и да осмисли целите и съдържанието на наказанието. Ясно се вижда, че усилията на съдията, ангажирането на инициативата на кмета и на близките на извършителите и жертвата спомага за изграждането и развитието на местната общност. Своеобразната възстановителна програма, която съдията е приложил по време на изпитателния срок, е довела до насърчаване на толерантността и готовността за лично участие – първоначалното недоверие и сдържаност на участниците постепенно се преодоляват, като в крайна сметка е поставено начало на пълноценна промяна в живота на двамата младежи и на пострадалия от извършеното престъпление.

Става въпрос за двама приятели – Калоян и Никола, които живеели в село, намиращо се в близост до малкия град – седалище на районния съд. Семействата и на двете момчета били бедни, родителите им – безработни, нямали добро образование и трудно намирали препитание в малкия град. Затова родителите на Калоян и Никола напуснали селото в търсене на работа в чужбина или в по-големи градове в страната.

Калоян бил на 24 години, а Никола – на 20 години. И двамата завършили осми клас, трудно се справяли, нямали подкрепа и напуснали училище. Не работели постоянно, тъй като в селото нямало подходяща работа за тях. Разчитали техните близки да им осигуряват подслон и прехрана, както и от време на време да им дават пари, с които си купували основно алкохол и цигари. Калоян живеел при по-големия си брат в селото, защото родителите им работели от дълго време в чужбина. Никола съжителствал с баба си в селото, а неговите родители се преместили в друг отдалечен град, където управлявали неголяма селскостопанска ферма.

Жертвата на престъплението – Георги, бил трудноподвижен възрастен мъж, който живеел сам, а в селото живеели двама от неговите племенници.

Калоян и Никола предварително се уговорили да извършат грабеж от дома на Георги, тъй като имали нужда от пари, за да си купят алкохол и цигари. Те познавали човека, понеже преди време му помогнали при цепенето на дърва за огрев. Било им известно също, че има спестени пари от пенсията си. При сговарянето двамата се разбрали, че ще влязат с взлом в дома на възрастния мъж, за когото знаели, че е безпомощен и беззащитен. При извършване на престъплението младежите повредили външната порта на двора, разбили входната врата на къщата, като счупили стъклата, и влезли в чуждия дом. Грабежът бил извършен на 20 януари 2015 г. в 2 часа през нощта. Двамата взели от възрастния мъж 95 лв.

При нападението Георги не оказал съпротива, бил силно уплашен и молел двете момчета да не го бият, след което сам им посочил къде държи парите си.

Въпреки липсата на съпротива и отправените молби двамата извършители упражнили сила, като нанесли удари с юмруци и ритници по тялото и лицето на възрастния мъж – причинили му разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лицето и тялото, които били установени при проведения впоследствие медицински преглед. Освен че причинили физически травми, двамата младежи заплашвали пострадалия, че ако не им даде парите си, ще го убият. Дълго време след престъплението жертвата Георги изпитвал безпокойство и страх, не излизал от дома си и молел своите близки да се редуват да стоят при него, защото не искал да остава сам, опасявайки се, че ще бъде нападнат отново.

С парите, взети от възрастния човек, двамата младежи си купили цигари и алкохол, които консумирали следващите няколко дни.

Калоян бил осъждан през 2011 г. за множество кражби. Наложено му било наказание лишаване от свобода, като изпълнението на това наказание било отложено с тригодишен изпитателен срок. В този срок Калоян не бил извършил престъпление, поради което настъпила реабилитацията му. Грабежа извършил месец и половина след изтичане на изпитателния срок.

След като били заловени от полицията, двамата младежи се признали за виновни и изразили съгласие наказателното дело да приключи със споразумение. За да може да се реши наказателното дело по този начин, е необходимо да се възстановят на жертвата отнетите насила пари. Поради това бащата на Калоян възстановил на Георги отнетата сума от 95 лв.

Прокурорът и защитниците на двете момчета постигнали споразумение за решаване на наказателното дело, в което предвидили всеки от тях да получи минимално наказание: Калоян – пет месеца, а Никола – три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за три години.

Съдията обяснил на адвокатите и подсъдимите, че определените наказания са занижени и не отговарят на тежестта на престъплението, включително на болките и страданията, които е претърпял пострадалият. Според закона за престъплението, което са извършили Калоян и Никола, се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. При сключване на споразумение законът позволява наказанието да бъде определено и под минимума от три години – това е своеобразен стимул за подсъдимите да признаят вината си и така да се постигне бързина на правосъдието, защото известно е, че скъсената дистанция между престъплението и наказанието спомага за ефективността на наказателната политика и за възстановяване на общественото спокойствие.

По правило в това съдебно производство съдът има за задача да осъществи контрол върху решените със споразумението въпроси и ако не открие противоречие със закона и морала, едва тогава да го одобри. Смисълът на тази процедура е, че одобреното от съда споразумение има същата правна стойност като влязла в сила присъда. При споразумението подсъдимите се признават за виновни и така спестяват на държавата време и средства за постигане на окончателна присъда. Същевременно съдът следи за това законът да бъде правилно приложен и да не се стигне до несправедлив резултат, включително да не се злепоставят интересите на подсъдимите, жертвата и обществото.

След като се съобразили с дадените от съдията указания, защитниците и прокурорът предложили споразумение, според което Калоян и Никола се признавали за виновни, че са извършили престъплението грабеж, отнемайки със сила 95 лв. от Георги, за което Калоян приел да изтърпи три години, а Никола – една година лишаване от свобода. И за двамата подсъдими съдът постановил изпълнението на наказанията да се отложи за изпитателен срок – пет години за Калоян и четири години за Никола. В случай че в така определения изпитателен срок подсъдимите извършат друго умишлено престъпление, те при определени условия трябва да изтърпят и отложените наказания.

Смисълът на възпитателната грижа

По-същественото в случая е, че законът дава възможност в този изпитателен срок да се упражнява възпитателна грижа спрямо осъдените лица. Смисълът на възпитателната грижа е да се предложи на извършителя на престъплението подходяща за неговите нужди образователна програма, да му се помогне да си намери работа, да бъдат осигурени подходящи здравни и психологически услуги.

Възпитателните грижи може да включват и различни по вид възстановителни програми – най-общо да се предложи на извършителя и жертвата начин да се срещнат и да разговорят за причините и последиците от престъплението. Тази възстановителна среща (или поредица от срещи) трябва да бъде добре подготвена от трето лице – може да го наречем помирител, – който да предпази както жертвата, така и извършителя от задълбочаване на проблема и да им помогне сами да стигнат до приемливо и за двете страни решение. В нашия случай, доколкото законът предвижда прилагане на възпитателни грижи за условно осъдените, съдът предвидил със споразумението организирането на грижите за осъдените да се възложи на кмета на селото, в което живеели Калоян, Никола и жертвата Георги.

Една седмица след одобряване на споразумението съдията организирал среща в кметството на селото, на която освен кметът присъствали двамата осъдени – Калоян и Никола, жертвата Георги, бащата и братът на Калоян, майката и бащата на Никола, двамата племенници на Георги, полицейският инспектор на селото. Преди срещата съдията провел отделен разговор с осъдените и жертвата. Никола и Калоян изразили готовност да участват, докато Георги имал опасения и се страхувал да се изправи очи в очи отново със своите нападатели. След няколко дни възрастният мъж склонил да участва в срещата, но пожелал да присъстват и двамата му племенници.

На тази първа среща осъдените получили възможност да говорят за причините за престъплението. Те обяснили, че съжаляват за нанесените материални и морални вреди на Георги, че не са искали да го наранят, че са постъпили лекомислено и никога няма да повторят извършеното. Двамата се извинили на пострадалия и изразили намерение да поправят счупената врата и повредената ограда, както и да помагат на Георги в грижите за домакинството му.

Георги първоначално бил много резервиран и уплашен, не искал да говори, но впоследствие разказал как е преживял нападението – за изпитания страх, ужас и несигурност. Най-шокиращо за него било това, че той познавал двете момчета и не очаквал от тях да проявят такава непредизвикана агресия и насилие спрямо него. Племенниците на пострадалия били загрижени за здравето и сигурността на своя чичо и настояли той да не бъде притесняван повече.

Общ(ностен) контрол

След проведения разговор участниците се обединили около няколко решения, които да спомогнат за поправяне на вредите от престъплението, за възстановяване на нарушеното спокойствие в селото, както и за подпомагане на личното развитие на двете момчета.

Кметът на селото поел задължение да осигури работа на Калоян в полза на общността на селото и за поправяне на причинените на Георги материални щети, както и да помогне за индивидуалното му обучение. Братът на Калоян се съгласил да му предостави подслон и грижа в дома си в същото село. Родителите на Никола обещали да упражняват надзор и да полагат грижи за сина си, както и да му гарантират работа в управляваната от тях селскостопанска ферма. Присъстващият на срещата съдия поел задължение да осъществява общия контрол за изпълнение на взетите на срещата решения.

При проведената среща между извършителите и жертвата на престъплението съдията е приложил познатата възстановителна практика на фамилната конференция, за която споменахме в първия текст. Разликата е, че при възстановителните срещи по дефиниция не трябва да присъстват овластени лица – съдия, кмет, полицейски инспектор, а самите участници в конфликта и техните близки да бъдат подпомагани само от непрофесионален помирител.

В нашето законодателство все още не е предвидена възможност непрофесионални помирители да участват в помирителни срещи извършител–жертва или във фамилни и училищни конференции. Организираната от съдията среща е добър пример за изпълване с ново съдържание на съществуващо от десетилетия в нашия наказателен закон задължение на районния съдия по местоживеене на извършителите да осъществява общия контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените. Срещата е показателна и за възможностите на възстановителния подход да хуманизира и обогатява практиките на традиционното правосъдие.

След един месец в сградата на районния съд се провела втора среща, на която присъствали Калоян и Никола, както и бащите на двете момчета, кметът на селото и полицейският инспектор. След като обсъдили изпълнението на решенията от първата среща, участниците разговаряли за промяната на част от обстоятелствата в живота на младежите, което налагало да се предвидят нови мерки.

Поради това, че братът на Калоян, в чийто дом той живеел, заминал в чужбина, Калоян поел задължение да се грижи за домашните животни в неговото стопанство. Той обещал да изпраща на полицейския инспектор на селото всяка сутрин няколко бутилки мляко от кравите, за които щял да се грижи, а инспекторът да ги доставя в дома на Георги. Полицейският инспектор поел задължение да разговаря с племенниците на Георги и да им гарантира, че Калоян по никакъв начин няма да представлява заплаха за техния чичо, а те съответно да проявят толерантност и да му дадат шанс за промяна.

Кметът на селото се ангажирал да предостави възможност на Калоян един ден от седмицата да помага на общинските служители за почистване на гробищния парк в селото. Кметът намерил възможност и да го подпомогне за продължаване на образованието му, като разговарял с пенсиониран учител от селото, който доброволно да преподава на момчето по български език, литература и география.

Никола продължавал да работи във фермата на родителите си. По време на срещата се разбрало, че ще замине с родителите си в чужбина, където те си намерили работа. Баща му обещал всеки месец да изпраща писмо, в което да разказва какво се случва със сина му – дали работи и най-общо как се развива животът му.

В следващите няколко години съдията продължил през няколко месеца да организира срещи, в които участвали Калоян и неговият баща, а бащата на Никола изпращал редовно писма. По време на срещите се обсъждали актуалните нужди на двете момчета, а кметът на селото помагал на Калоян при намиране на работа и за повишаване на образованието му.

В продължение на няколко месеца Калоян предоставял на Георги бутилки прясно краве мляко, като използвал посредничеството на полицейския инспектор на селото. Освен това Калоян с помощта на брат си поправил повредената ограда и входна врата на къщата на Георги. С помощта на кмета на селото се включил в почистването на гробищния парк и редовно посещавал уроците, провеждани от пенсионирания учител.

При изтичането на изпитателния срок се установило, че Калоян и Никола не са извършили нарушения на закона – и двамата работели, издържали се сами, а пострадалият Георги не ги възприемал повече като заплаха за живота и имуществото си.

Примерът от практиката на съдията трябва да ни окуражи да създаваме различни по вид възстановителни програми, които да стимулират на свой ред развитието на социални услуги в полза на извършителите и жертвите на престъпления, а това е добра алтернатива за оздравяване на разкъсваната от противопоставяне и разделения обществена тъкан.

Изследването на отношението между разобличението, наказанието и защитата на обществената сигурност, включително чрез насърчаване на извършителя на престъпление с подходящи средства да развие ресурса си за законосъобразен начин на живот, за да не представлява опасност за обществото, показва областите на възможното и полезно съвместяване на възстановителния подход и възстановителните практики с нормативно уредения процесуален ред за реализиране на наказателната отговорност и за изпълнение на наказанието.

Post Syndicated from Владимир Вълков original https://www.toest.bg/mediatsiyata-na-praktika/

Кой не се чувства поне малко неловко при работата по неговите собствени социални конфликти, ако знае, че там, на тази маса, присъства експерт по този специален въпрос.¹ (проф. Нилс Кристи)

<< Към част първа

Как протича медиацията?

При съгласие за участие в процедура по медиация се срещаме на място, определено от медиатора, а при задължителната първа среща – в съдебен център или в сградата на районен съд. Често се практикува и медиаторите да са двама.

Медиаторът обяснява какво представлява процедурата – каква е неговата роля и какво можем ние, страните. Когато се съгласим да участваме, подписваме споразумение за ангажиране с процедурата и декларация за поверителност.

След тази подготвителна част започва обсъждането на проблема. Двете страни споделят своята гледна точка. Ако се наложи, медиаторът може да се срещне и поотделно с тях. В индивидуалната среща медиаторът подпомага всяка страна да открие и заяви важното за нея в случая – актуалната ѝ потребност, и да формулира приемливи за нея и обективно постижими варианти за изход от нежеланата ситуация. След това страните отново се срещат и обсъждат различните варианти. Ако никой вариант не удовлетворява и двете страни и сме опитали всичко, което е по силите ни, явно имаме нужда някой да реши спора ни.

Какво е необходимо за пълноценна медиация?

Понеже изходът от процедурата по медиация зависи от нас като участници, наложително е да имаме самочувствие да признаем съществуването на проблема, да поемем контрола върху него и върху ситуацията, да преодоляваме стереотипи и притеснения („с него/нея не може да се говори“ или „защо да се излагам пред чужди хора“ и т.н.).

Другата значима опора на успешната процедура е ангажираността ни с процеса, с решението и с неговите последици. Удовлетворението от преживяването в значителна степен зависи от това да сме честни със себе си и с другата страна и същевременно открито да споделяме своите потребности и да зачитаме чуждите.

Съчетанието от увереност да се включим в управлението на спорната ситуация и ангажираност с този процес при структурирана и контролирана процедура от неутрален и безпристрастен медиатор гарантира целенасочен разговор, който сам по себе си укрепва както увереността в собствените ни сили, така и нашето доверие към насрещната страна. Това от своя страна стимулира сътрудничество и гарантира осъзнато поемане на ангажимент.

Защо се въвежда задължение при доброволност на процедурата по медиация?

Въведеното задължение е ограничено до сериозен разговор за перспективите вече повдигнат пред съд спор да бъде разрешен от страните. Исковата молба е знак, че ищецът не може да се справи сам със значим за него проблем. Възниква въпросът дали наложеното решение е единственият начин да бъде прекратен спорът.

Съдебното решение е винаги възможно, но то предполага допълнителни, понякога значителни усилия, а при спорове между страни в трайни отношения този подход задълбочава кризата помежду им, което често провокира и нови спорове. Освен това съдебното решение е постижимо след практически непредвидимо време и влагане на допълнителни ресурси както от страните по спора, така и от съдебната институция.

Въпреки посочените недостатъци на съдебната процедура и многобройните ползи от процедурата по медиация, тя продължава да е неразпозната. По-малко от 1% от съдебните спорове в Софийския районен съд и Софийския градски съд стигат до Центъра за спогодби и медиация към тези съдилища. От личен опит смея да твърдя, че това се дължи както на непознаване на процедурата, така и на липса на увереност у страните, че могат сами да намерят решение на своя спор. Очаквам, че структуриран разговор на основата на конкретните отношения между повече страни по предявен пред съд спор ще допринесе за осъзнаване, че медиацията е не само алтернатива, но и значително по-подходяща процедура за управление на конфликтни отношения и трайно разрешаване на проблеми.

Тук ще цитирам дъщеря ми, която на шест години интуитивно идентифицира същинската работа на съдиите – да разрешават споровете, когато хората не могат да го направят сами. Непосредственият ангажимент на държавата е да осигури бързо и справедливо решение, което предполага съсредоточаване в съдилищата предимно на спорове, чието разрешаване е непосилно за страните.

Подкрепата на страните при разрешими от тях спорове да намерят най-доброто решение за актуалните си потребности освобождава време за съдията да се съсредоточи върху споровете, разчитащи единствено на съдебно решение. Показателен в тази насока е и опитът в други европейски държави. Това именно провокира намесата на законодателя. Така е на концептуално ниво. От всички нас – страни, съдии, медиатори – зависи да оползотворим осигурената възможност за ползотворен разговор.

Законодателната промяна утвърждава безусловно задължение за разговор за медиацията като алтернатива на съдебния процес по спорове, при които съдът не дава защита на право, а регламентира отношения между страните (спорове между съсобственици как да управляват обща вещ, когато не могат да я ползват едновременно, или как да прекратят нежелана съсобственост; между етажни собственици – как да съчетаят индивидуалния с общия интерес, и др.). В съдебната зала разговорът е невъзможен, а нагнетеното от съдебната битка напрежение допълнително влошава микроклимата в общността.

Задължителният разговор е въведен и при уреждане на спорове за имуществената отговорност на управител или контрольор на търговско дружество и изплащане на дял при прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Като цяло броят на тези дела е нисък, но споровете са емоционално натоварени. Често и отношенията се нуждаят от дискретност, непостижими при конкурентната съдебна процедура. Очертаните предимства на процедурата по медиация предпоставят реална допълнителна полза за страните и по такива видове дела.

Законодателят прецени за по-удачно съдия да определя дали да препраща семейните спорове към сериозния разговор за приложимост на процедурата по медиация. Съдът може да задължи да участват в такъв разговор и страни по имуществен спор (най-общо казано) при интерес до 25 000 лв., по трудови спорове, при защита на членствени права в търговски дружества, кооперации и сдружения с нестопанска цел, по спорове за собственост и владение или за право на интелектуална собственост.

Ефективността на предвидения разговор зависи изключително от нагласата, с която страните ще влязат в него – дали го възприемат като пречка пред желан сблъсък в съдебна зала, или като възможност да намерят оптимално разрешение за своя проблем. Лично аз не виждам никакъв риск за страните. Възприемам предвиденото задължение те да отделят поне един, но не повече от три часа като реална подкрепа за тях да разберат какво им осигурява процедурата по медиация, и с помощта на медиатора да преценят нейната приложимост в техния случай. Вярвам, че тази нагласа ще допринесе за информиран избор на най-подходящия път за възстановяване на социалния мир в техните отношения – посредством споразумение или чрез респекта на съдебното решение.

Защо задължителна медиация по висящи дела?

Подобно на лекарите, които се грижат за физическото и психическото ни здраве, на нас, юристите, е поверен елемент от социалното здраве на хората. Когато ни боли нещо, отиваме на лекар, но той ни подлага на интервенция само след като се увери, че това се налага. Ако организмът ни има нужда от подкрепа, за да се възстанови, лекарят не ни предписва антибиотик, а дава витамини.

Аналогично виждам нещата и при задължителния разговор за медиация по висящо дело. Независимо дали медиацията е призната като по-добрата възможност със закон, или съдия прецени случая като притежаващ потенциал за успешен изход чрез такава процедура, срещата с медиатор е нужната подкрепа, за да поемем контрол над тази част от своя живот. За разлика от вирусите или бактериите, справянето с които минава през омаломощаването или унищожаването им, насрещната страна в спора е човек, по правило способен да комуникира, а и да действа разумно.

Както при лечението антибиотикът е на разположение и колкото по-рядко прибягваме до него, толкова по-бърза и по-ефективна е неговата намеса (ако се наложи), така е логично и да осмислим съдебната процедура като крайно средство за разрешаване на правни спорове. Ако очертаният в исковата молба проблем се окаже непосилен за неговите собственици, съдебният процес продължава. Подобно на ситуация, при която организмът, подкрепен с витамини, не успява сам да се справи със ситуацията, съдът е на разположение, за да сложи край на спора.

Същевременно ние, съдиите, сме в състояние да подкрепим страните при формиране на увереност, че като собственици на конфликта, както нарича участниците в него проф. Нилс Кристи, могат да поемат управлението му. Затова е сериозна отговорността на съдиите, разглеждащи дела от списъка на условно задължителната медиация. До голяма степен от нас зависи да подкрепим страните да преодолеят притеснения или стереотипи, да разпознаят потенциала на процедурата по медиация, за да могат да извлекат максимална полза от нея.

От друга страна, прекият ангажимент на съда при въвеждане на елемента задължителност осигурява известна гаранция за качество и достъпност на процедурата. Освен това открива възможност за разработване на модел, който в бъдеще да осигури провеждане на сериозния разговор за подходящия път за разрешаване на висящ спор преди съдебната процедура.