Introduce the Code Editor into your school

Post Syndicated from Joanne Vincent original https://www.raspberrypi.org/blog/code-editor-for-education/

Since we first launched the Code Editor, a free online tool designed to support young people  as they learn text-based programming, we’ve been excited to hear how educators have been trying it out in their classrooms. 

“I used the Code Editor with my computer science students yesterday and it worked a dream! Students were able to write and run code without any issues.” 

– Head of Computer Science

The Code Editor is designed for learning, rather than for professional use, and is informed by our understanding of pedagogy and computing education. It can be accessed from a web browser without installing any additional software. 

Earlier this year, we announced that we’d be introducing classroom management features and we’re now pleased to confirm that we’ve launched the beta version of Code Editor for Education with school accounts. You can be the first to try out the new features, together with the many schools who have chosen to pre-register their school accounts.

Simple and easy classroom management

We’ve kept the educator interface clean, simple, and easy to use. School owners can invite other teachers to join, add students, organise students into classes, and help students reset their passwords quickly. Educators can create coding projects to share with students and view their work.

Example image of the Raspberry Pi Foundation Code Editor, showcasing its classroom management features.

All features, totally free

We’ve added these classroom management features because one of the key problems we’ve seen educators face over the past months has been the lack of an affordable tool to teach text-based coding in the classroom. We will always provide the Code Editor and all of its features to educators and students for free. 

Safe and private by design

We take safeguarding seriously, providing visibility of student work at all times, as well as features such as the ability to report a concern. In line with best practices protecting children online, we minimise data capture so that we have just enough to keep students safe. 

Future developments 

As the platform is currently in beta, we’d love to hear what you think of the new classroom management features — please send us your feedback. 

We’ll be actively looking to develop new features over the coming months. Such features are set to include an extended set of Python libraries, custom instructions that sit alongside starter code projects and teacher-to-student feedback capabilities. All new developments will be informed by ongoing educator feedback. 

Find out more and register for a free school account.

The post Introduce the Code Editor into your school appeared first on Raspberry Pi Foundation.

Weird Zimbra Vulnerability

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2024/10/weird-zimbra-vulnerability.html

Hackers can execute commands on a remote computer by sending malformed emails to a Zimbra mail server. It’s critical, but difficult to exploit reliably.

In an email sent Wednesday afternoon, Proofpoint researcher Greg Lesnewich seemed to largely concur that the attacks weren’t likely to lead to mass infections that could install ransomware or espionage malware. The researcher provided the following details:

  • While the exploitation attempts we have observed were indiscriminate in targeting, we haven’t seen a large volume of exploitation attempts
  • Based on what we have researched and observed, exploitation of this vulnerability is very easy, but we do not have any information about how reliable the exploitation is
  • Exploitation has remained about the same since we first spotted it on Sept. 28th
  • There is a PoC available, and the exploit attempts appear opportunistic
  • Exploitation is geographically diverse and appears indiscriminate
  • The fact that the attacker is using the same server to send the exploit emails and host second-stage payloads indicates the actor does not have a distributed set of infrastructure to send exploit emails and handle infections after successful exploitation. We would expect the email server and payload servers to be different entities in a more mature operation.
  • Defenders protecting Zimbra appliances should look out for odd CC or To addresses that look malformed or contain suspicious strings, as well as logs from the Zimbra server indicating outbound connections to remote IP addresses.

Несломимата Украйна: „На теб дължа живота си“

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/neslomimata-ukrayna-na-teb-dulzha-zhivota-si/

Несломимата Украйна: „На теб дължа живота си“

Алла връхлита в стаята, в която спя, с две възглавници в ръце. „Ставай“, казва ми рязко, докато поставя възглавниците от вътрешната страна на прозорците. 

Шест и половина сутринта е, 26 август 2024 година. Отново съм в Украйна. Преди два дни пристигнах от Киев във Виница, в дома на Алла. Сирените за противовъздушна тревога виха цяла нощ, но накрая все пак съм се унесла въпреки зловещия им звук. 

Скачам от леглото и хуквам към малкия двор, за да видя какво става. Съвсем съм забравила за всички правила, които ми набиваха в главата и миналата година, и тази – че при обстрел не бива да съм навън, а напротив, трябва да потърся убежище или поне място без прозорци. 

Вместо това седя насред малкия двор на Алла и гледам към облаците. Нищо. Тишина. Сещам се, как Володимир ми разказваше миналата година, че на фронта най-зловещият звук е тишината, защото винаги следва нещо страшно.

От началото на войната през 2022 г. в небето на Украйна съм виждала само птици. Тази сутрин обаче знам, че сред облаците има ракети и дронове. Но не ги виждам. И точно тогава я чувам. Ракетата прелита над главите ни с грохот на голям самолет. Столът потреперва, кафето ми образува малки кафяви вълни в чашата. Докато разбера какво става, в далечината се чува друг грохот. Свалят я. 

Няма думи, които да опишат осъзнаването, че над главата ти летят ракети и дронове, които във всеки един момент могат да изсипят безумния си смъртоносен товар върху теб.

И… край… Само че аз не мисля за края в този момент. Някак си нямаш време да мислиш за края. Толкова е бързо и нереално, че просто седиш вцепенен и приемаш случващото се като сън, от който всеки момент ще се събудиш – или пък не. 

Несломимата Украйна: „На теб дължа живота си“
Несломимата Украйна: „На теб дължа живота си“

Карти, представящи описаните в текста обстрели, свалени от приложение на украинското правителство.

Така започна една от най-мащабните атаки на Русия срещу Украйна през последните две години и половина. След няколко часа чухме сигнала за отбой. Започнаха да валят новини, че по същото време, в което „моята“ ракета мина над главата ми, в почти цяла Украйна е имало обстрели с руски дронове и ракети. Информацията за жертвите и ранените от различни украински градове постоянно се обновяваше. Числата растяха. А усещането ми за хипнотичен сън не изчезваше. Тук съм, преживявам го, ужасена съм и в същото време не ме е страх. Мозъкът ми не иска да приеме, че е възможно насред ХХI век над главата ми да летят военни дронове и ракети, които искат да ме убият.

Какво може да ме събуди от този непознат смразяващ сън? Нещо познато и близко – тихото пиукане на телефона: съобщение. Приемам го точно както хората около мен – страхът ми се превръща в гняв. 

Володимир ми пише:

Не знам кога ще успея да дойда на срещата ни. Въпреки отбоя трябва да остана с хората си поне още два часа, в случай че има нови обстрели.

Володимир е началник на един от ПВО отрядите в близост до Виница. Ветеран, но отново мобилизиран. Този път в тила. Звъни ми в късния следобед. Тръгвам към срещата ни нетърпелива.

Всички сме живи, значи можем да се видим и поговорим. 

Несломимата Украйна: „На теб дължа живота си“
Володимир © Личен архив

Виждам го отдалеч, но едва го разпознавам. Високият, засмян мъж в цивилни дрехи от миналата година сега е някак смален във военната си униформа, с раница на гърба. Очите му. Помня ги ясно от миналия август. Бистросини, сериозни, но засмени. Сега плуват във фина паяжина кръвоизливи, синьото е потъмняло и уморено. Протяга ми ръка – суха е и стиска толкова здраво, колкото и преди. Отвръщам му, а той започва да се смее с глас и ме разпитва: „Как спахте тази нощ, как се събудихте?“

Чувството му за хумор ме заразява. През смях му отвръщам, че ми е било малко шумно, но какво пък, ще го преживея. Володимир ме гледа изпитателно и продължава:

О, значи и Вие вече носите в себе си нашето украинско чувство за хумор. Вече умеете да се шегувате със страха.

Не съм сигурна, че знам какво е истински страх, защото все пак до мен не падна ракетата от сутринта, тя не уби мой близък, не разруши дома ми. Да, шегувам се, но какво всъщност съм преживяла? Един ужасен звук и низ от въображаеми ситуации, които той носи след себе си. Казвам му го. Володимир поклаща глава. Разбира, но очите му все още ме гледат с онзи характерен за всички украинци притихнал смях. 

В няколкото секунди, докато се гледаме, имам време да си спомня как през годините Алла премина през различните видове страх от тази война. В началото беше изпълнена с див ужас от летящите ракети, носещи пожари, разруха и смърт. После страхът ѝ от ракетите прерасна в отвращение и омраза към тях. Тази сутрин например беше бясна, че има обстрели над дома и родината ѝ, вследствие на които загиват хора, но докато сервираше обяда, намери сили да се засмее и ми каза:

Добре че те събудих. Щеше да проспиш атаката.

Сега страховете на моята приятелка са много по-дълбоки от мисълта да загубиш живота си, докато руска ракета или дрон летят над теб. Но аз за първи път съм почувствала заплахата толкова близко и тепърва се уча да се шегувам с нея. 

Питам Володимир: на теб ли дължа живота си днес? Той става сериозен. Кимва ми – да!

Пием лимонада, Володимир ми обяснява, че за всеки вид обект – дрон или ракета – е необходимо специфично ПВО, с което да бъде свален. „Само че ние нямаме. Сваляме ги с картечници…“

Гледам го невярващо. Усмивката му е малко изкривена, даже цинична.

От Европа и САЩ не ни дават нужното ПВО, за да защитим всичките си градове. В Киев има по-съвременно, но тук нямаме. Слушаме звука и по него се ориентираме за посоката, скоростта и какво лети. Правим бързи изчисления за траекторията, понякога наум, защото нямаме нужните компютри, и когато наближи достатъчно, започваме да стреляме с картечниците.

Явно съм изглеждала твърде изумена от чутото. Володимир вади телефона си и ми показва снимки. „Ето я моята картечница. С нея ти спасих живота тази сутрин.“ 

Несломимата Украйна: „На теб дължа живота си“
Володимир © Личен архив

Казва го сякаш на шега, но е сериозен. Сред паяжината кръвоизливи в очите му насмешката изчезва. Володимир заговаря нетипично бавно за него. 

Бих искал да поканя всички колебаещи се европейски и американски чиновници да дойдат тук. Няма нужда дори да ходят на фронта. Може да отседнат на 50 километра от огневата линия или дори да дойдат в нашето ПВО гнездо и да се опитат да свалят една руска ракета или един дрон с моята картечница или с тази на приятеля ми до мен. И искам тези „високи гости“ да знаят, че ако не успеят да свалят руския дрон или ракета, в града, който охраняват, ще загинат десетки хора, може би стотици. Дали тогава ще се чудят имаме ли нужда от помощ, дали биха я бавили половин година, както направиха, дали биха довели семействата си да поживеят тук, дали биха се чудили от какво имаме нужда и колко голяма е тя?

В очите на Володимир няма и грам от хумора, с който ме закачаше преди малко. Останали са гняв и неразбиране. 

За пореден път в Украйна ми се налага да мълча, без да знам какво да кажа. Знам обаче, че ме е срам. 

Имаме нужда от всичко. Дори и от стари мобилни телефони, таблети и лаптопи, на които да напиша проклетия си рапорт – колко патрона съм изразходил, за да сваля проклетия руски дрон или ракета. Радваме се на минимални дарения, дори и на стари лаптопи или телефони. Било имало корупция в Украйна. Ами може и да има, но аз знам, че отчитам всеки патрон, който използвам, че пиша доклад за всяка помощ, която получа, колкото и нищожна да е тя. Едва ли нашата корупция е по-голяма от вашата в Европа или от тази в САЩ. Но се питам защо Европа и САЩ си пазят ПВО-то, защо не ни дадат повече, за да охраняваме градовете си? Толкова бихме се радвали да имаме модерна техника за сваляне на ракети и дронове. Нямаш представа какво е да видиш после на радара свалените цели и да си кажеш: е, нищо че е само с картечница, тази е моя… Там долу има спасени деца и въобще хора, които не са виновни за нищо и не бива да умират.

Мълчим. Володимир пали цигара. През това време го питам как преценяват къде да свалят дрона или ракетата.

Ракетите ги чакаме да слязат ниско, за да влязат в обсега на картечницата. Това е сериозен риск, но нямаме с какво друго да им противодействаме. С дроновете е по-лесно. Гледаме да ги прихванем и свалим извън града, защото за мен и колегите ми най-важно е да запазим цивилното население долу. Ако свалим дрон или ракета над града, осколките могат да убият много цивилни хора. Децата загиват от техните обстрели всеки ден. Колко още може да продължи това?

Обикновено уравновесеният, спокоен глас на Володимир сега звучи ядосано и някак тъжно. Той е войник, видял е всякакви ужаси на фронта, но мисълта, че загиват невинни хора от руските обстрели, сякаш не му дава мира.

Когато говорим за цивилното население и щетите, които то понася от тази война на Путин срещу Украйна, стигам в мислите си още по-далеч. Ако Украйна загуби и се предаде, и Русия се настани тук, ще следват много лоши времена за всички. Цялото ни младо поколение, тези, които сега са деца на десет-дванайсет годинки, ще бъдат подложени на страховита пропагандна обработка, докато не повярват на руските твърдения. Тогава, може би след десетина години, Русия ще има нова армия от млади украински деца с промити мозъци, които ще тръгнат към Европа, биейки се за Русия. Абсолютно убеден съм. Това според мен е много по-страшно от загубите на фронта сега, много по-страшно е от войната сега. Като казвам, че Украйна спира Русия и че Путин няма да се откаже от Европа, това имам предвид. Затова ни трябват оръжия. 

Заглеждам се в униформата на Володимир. На лявото му рамо има малка нашивка на частта, в която служи. Той улавя погледа ми, отлепя я и ми я подава.

Това е подарък за теб, за да помниш деня, в който едни момчета с картечници спасиха живота на стотици хора в едно украинско градче, докато руски дронове и ракети летяха с една-единствена цел – да сеят смърт. 

Разделяме се без обещание да се видим отново. „Пази се“ беше единственото, което си казахме, преди Володимир да потъне сред тълпата. 

Тръгваме към дома на Алла. Минаваме покрай красивото езеро във Виница, съвсем близо до реката. В него от сутринта плува голям, уродлив руски дрон. Мястото е отцепено. Искат да извадят дрона, без да го взривят.

В дома на Алла е тъмно. Тъмно е и навсякъде в квартала. Съпругът ѝ ни посреща с новината, че в Украйна е въведен режим на тока, тъй като голяма част от инфраструктурата, доставяща ток, е поразена от руските атаки. В Киев седем часа няма ток – два часа има.

Във Виница ще се радваме на три часа ток след четири часа тъмнина. Това, разбира се, не позволява на помпите да работят и вода също няма. Не можем да заредим и използваме телефоните или лаптопите си. Но засега градът може да се опита да заспи поне за няколко минути, преди сирените да започнат да вият отново.

Все пак батерията ми стига, за да се опитам да се свържа с хора, с които искам да се срещна през следващите дни в Лвов. Телефонът явно е зает, защото точно както преди една година операторът ми казва:

Моля, изчакайте! Абонатът говори за победата!

Има ли душа отборът?

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ima-li-dusha-otborut/

Има ли душа отборът?

Поводът за размишленията в тази статия е едно тълкувание в рубриката „Въпрос на деня“, което прочетох в сайта БЕРОН и което силно ме озадачи:

Коя форма – кой или кого, е правилно да се употреби в следното изречение, когато се отнася до отбор: Срещу кой/кого се изправя „Левски“ тази вечер?

Правилно е да се употреби формата кой: Срещу кой се изправя „Левски“ тази вечер?, тъй като местоимението се отнася до думата отбор. Формата кого се употребява за означаване само за лица от мъжки пол, а думата отбор не означава лице.¹

В първия момент езиковото ми чувство възропта срещу това, че формата кой е правилна, а аз винаги се вслушвам в езиковото си чувство, така както специалистите се вслушват в професионалната си интуиция. Още преди да сме осмислили на рационално ниво дадено становище, резултат, аргумент, ние чувстваме, че има нещо смущаващо, нещо което заслужава най-малкото да бъде проверено.

Да подходим така и да подложим на проверка отговора на специалистите от ИБЕ на БАН: наистина ли е правилен техният вариант?

Граматичното правило гласи:

Употребата на местоименните форми за м.р. ед.ч. кого, когото, някого, никого е задължителна в писмен текст. Те се отнасят за лица и изпълняват служба на допълнение в изречението.

На пръв поглед правилото е спазено, тъй като в нашия пример кой се отнася не за лице (човек), а за футболен отбор. Думи като отбор, екип, колектив назовават групи от хора и ако трябва, да речем, да приложим друго граматично правило – за бройната форма, – ще ги третираме като означаващи нелица: няколко отбора, три екипа (а не: няколко отбори, три екипи).

Защо тогава тези от нас, които владеят книжовната норма и имат усет за употребата на кой/кого, са смутени от варианта Срещу кой се изправя „Левски“ тази вечер? Ето някои предварителни разяснения.

В българските граматики обикновено се прави разграничение между самостойната и несамостойната употреба на въпросителното местоимение кой.

В първия случай то е близко до съществителните имена, само в мъжки род единствено число е и може да има форма кого: Кой издаде тайната?/На кого издаде тайната?

Във втория случай местоимението е близко до прилагателните, променя се по род и число и не може да има форма кого: На кой приятел/коя приятелка/кои приятели се доверяваш?²

Нас ни интересува само първият случай и е необходимо да подчертаем, че когато казваме или пишем кой, това представлява не някакво езиково съкращение, което правим в съзнанието си точно преди да зададем въпроса (например на кой човек, кой отбор), а абстракция, която все пак има някакви параметри. Ето какво пише проф. Руселина Ницолова:

Всеки въпрос съдържа три вида информация: 1. че говорещият нещо знае; 2. че говорещият нещо не знае; 3. че говорещият иска да научи нещо. Въпросителните местоимения означават, от една страна, това, което говорещият вече знае, т.е. към кой род обекти принадлежи референтът на местоимението – неговите категориални признаци, а от друга страна, това, което говорещият не знае и желае да научи от адресата на въпроса, е идентификацията на референта, свързана с неговите индивидуални признаци.³

Нека да го онагледим с два примера.

Ако попитаме Кой издаде тайната?, ние знаем, че някой е извършил определено действие – издал е конкретна тайна. Като употребяваме местоимението кой, със сигурност имаме предвид някакво лице (човек), но не можем да го идентифицираме и затова искаме информация от нашия събеседник. Ако зададем въпроса Колко пари ти трябват?, това означава, че сме наясно с финансовите нужди на човека отсреща, и с местоимението колко очакваме да разберем какво е количеството на парите, което ще ги покрие.

Да припомним отново нашия пример и да видим какво знаем и какво не знаем, когато питаме Срещу кой/кого се изправя „Левски“ тази вечер?

Първо, знаем, че действието ще се извърши от „Левски“ – футболен отбор, състоящ се от 11 играчи плюс резервите. Второ, на „Левски“ му предстои да се изправи срещу определен обект. Трето, това ще стане тази вечер. Не знаем обаче кой е обектът на действието, и с кой/кого искаме да го идентифицираме.

Големият въпрос за нас е каква представа, каква концепция имаме за противника на „Левски“, когато използваме местоимението – лице ли е той, или нелице?

Първо е добре да разберем дали изобщо е възможно да употребим кой самостойно, като съществително име, и да имаме предвид нелице? Според някои български граматики в тези случаи местоимението означава „лице, без оглед на пола и числото му“⁴, а според други „въпросителните местоимения за лица и предмети могат да се употребяват самостойно“⁵. Ако има нещо ясно, то е, че липсва единно становище и в случаи като нашия сме в една мъглява зона, в която лицата и нелицата губят контурите си.

Моето становище е, че когато употребяваме самостойно местоимението кой, в съзнанието си ние имаме представата за лице. В повечето случаи тя е категорична и непоклатима, а в някои – както в нашия пример – представата за лице надделява над представата за нелице. Ще се опитам да се аргументирам, без да степенувам доводите си по важност:

1. Ако смятахме, че футболният отбор ще се изправи срещу нелице, тогава щеше да е по-логично да употребим местоимението какво. И действително бихме казали така, в случай че си мислехме не за конкретен противник, а за нещо, което бихме означили с абстрактно съществително име: Срещу какво се изправя „Левски“ тази вечер? Отговорът би могъл да бъде: Срещу неизвестността; Срещу опасността да загуби; Срещу лошите атмосферни условия; Срещу извънземна атака и прочее...

2. Да си припомним как ни учеха в училище да откриваме подлога и допълнението – съответно с въпросите Кой? Какво? и Кого? Какво? Да, това са помощни средства за ориентиране в синтаксиса, но всъщност са естествени въпроси и показват как функционира езикът на практика. В никой учебник не се препоръчва допълнението да се открива с Кой?, в случай че думата не означава лице, и това не е пропуск, защото,

когато искаме да разберем нещо, питаме по определен начин, който ще доведе до конкретен полезен за нас отговор.

3. Вече споменахме, че „Левски“ е футболен отбор, съставен от хора, и като питаме за неговия противник, ние имаме предвид друг футболен отбор, съставен също от хора. Да, обаче все пак не сме употребили самата дума в изречението и това позволява известен полет на въображението. Може да предполагаме, че си мислим за отбор, когато задаваме онзи въпрос, обаче може да имаме предвид и противник, съперник, а тези думи по-лесно се асоциират с лице.

Отделно от това

е възможно да мислим за целия отбор като за няколко лица,

макар и обединени, а когато е употребено самостойно, местоимението кой означава „лице, без оглед на пола и числото му“ (повтарям цитата, защото е важен и показва немалка степен на абстракция). Например ако търсим помощ и се обръщаме към по-широка аудитория, питаме Кой ще ме подкрепи? с очакването това да направят повече хора. Впрочем, допитвайки се до мои близки и познати, получих немалко обяснения, че те схващат „Левски“ и отбора, който е негов съперник, като „сбор от лица“, „нещо одушевено“ и затова биха употребили срещу кого, а не срещу кой.

Тук отварям скоба за все по-често срещащото се съгласуване от типа подлог в ед.ч. – сказуемо в мн.ч.: „Възраждане“ са предложили…; ПП заявиха…; „Ливърпул“ спечелиха… Това са несъмнени доказателства, че съществителни собствени имена, означаващи група от хора, могат да се схващат не като единно цяло, а като разчленимо множество.

4. Допускам, че и глаголът, употребен в изречението, не е без значение. Когато кажем „се изправя“, имаме ясна и жива представа за двама противници, влизащи в схватка, или пък за хора, които се съревновават на терена, вкарват голове, спорят със съдията и т.н., а не за безлични субекти. Способността ни да одухотворяваме и да вдъхваме нов живот на различни реалии е безкрайна. Нека да дам един актуален пример: С кого воюва Русия? Отговорът в момента е С Украйна, която не е лице, а държава. Мисля, че за повечето българи, придържащи се към книжовноезиковите правила, въпросът в този вид е естествен и те не биха попитали С кой воюва Русия?

За себе си съм сигурна, че не бих се съобразила с тълкуванието на правилото от ИБЕ на БАН.

Силно се съмнявам, че изобщо има случай, в който в писмената книжовна реч бих употребила кой, на кой, срещу кой, за кой и т.н. в позицията на пряко или непряко допълнение.

Позволявам си да не се съобразявам и с други официални постановки: не пиша четиресет, напът и не поставям затваряща запетая на да-изречение . Така изразявам личния си протест срещу правила и решения, с които категорично не съм съгласна.

Дали други начетени хора, придържащи се към граматичната норма, се осмеляват да не зачетат дадена постановка, когато изпитват силна вътрешна съпротива, е немаловажен въпрос. Важно е кодификаторът да има коректив не само в лицето на тесните специалисти, но и сред другите интелигентни носители на българския език.

Някои от разсъжденията в статията ми бяха подсказани от коментиращите проблема на страницата на „Как се пише?“ във Facebook, за което им благодаря.

1 Този текст беше публикуван на 19.09.2024 г. на началната страница на БЕРОН и в момента не е достъпен.

2 Към несамостойните употреби на местоимението спадат и случаите от типа Кой е най-близкият ти приятел?/Коя е най-близката ти приятелка?

3 Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 190.

4 Пак там, с. 191. Вж. също Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София: Изток-Запад, ИК „Петър Берон“, 1999, с. 337.

5 Пашов, П. Практическа българска граматика. София: ДИ „Народна просвета“, 1989, с. 95. Същото мнение се застъпва и в Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София: Издателство на БАН, 1983, с. 200.

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.

[$] Inkscape 1.4 coming soon

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/991732/

The open-source vector-graphics editor, Inkscape, is expected to release version 1.4
in October. The release represents an evolutionary step for the program, which
brings new features, user-interface improvements, new and improved
file-format support, and important changes to the code base. The changes in
this release should improve the user experience for both casual and
professional designers, and make Inkscape more compatible with proprietary
vector-graphics software, including Adobe Illustrator and Affinity
Designer.

Deprecation of Lake Formation’s Governed Tables Feature

Post Syndicated from Mert Hocanin original https://aws.amazon.com/blogs/big-data/deprecation-of-lake-formations-governed-tables-feature/

After careful consideration, we have made the decision to end support for Governed Tables, effective December 31, 2024, to focus on open source transactional table formats such as Apache Iceberg, Apache Hudi, and Linux Foundation Delta Lake. This decision stems from customer preference for these open source solutions, which offer ACID-compliant transactions, compaction, time travel, and other features previously provided by Governed Tables. Amazon Web Services (AWS) has enhanced our support for these formats across various analytics services, including Amazon Athena, Amazon EMR (Elastic MapReduce), AWS Glue, and Amazon Redshift, with features that include automatic compaction support for Apache Iceberg, retention and snapshot expiration and orphan file deletion for Apache Iceberg, enhancements to AWS Glue Data Catalog CreateTable API to create Apache Iceberg tables, and AWS Glue Crawlers schema detection support across Apache Iceberg, Apache Hudi, and Linux Foundation Delta Lake. Customers can now use these open source formats to achieve ACID-compliant transactions with Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) backed data, benefiting from their rich features and wide compatibility.

After December 31, 2024, customers will no longer be able to create Governed Tables transactions (lakeformation:StartTransaction), write to Governed Tables (lakeformation:UpdateTableObjects), or query your Governed Tables using Amazon Athena. Customers will still be able to access their table state information by calling the lakeformation:GetTableObjects and transaction information by calling lakeformation:ListTransactions until February 17, 2025. After February 17, 2025, all Governed Table APIs will start to fail. Governed Tables metadata will continue to exist within the AWS Glue Data Catalog, and the Governed Tables data will remain in your S3 buckets. No other table types will be affected by this change, including Hive (Apache Parquet, CSV, ORC, and so on), Iceberg, Hudi, and Delta Lake tables.

Migrating your Governed Tables

Customers can migrate their tables from Governed Tables to one of the open source formats by copying their governed table data directly to Apache Iceberg using Amazon Athena. To migrate data to Iceberg, you can use the Amazon Athena CREATE TABLE AS (CTAS) statement, as shown in the following code example.

CREATE TABLE my_iceberg_table WITH ( 
    table_type = 'ICEBERG',
    is_external = false,
    location = 's3://mybucket/myicebergdata/'
) AS 
SELECT * FROM my_governed_table

You can specify additional table-level properties, which are listed in the Amazon Athena User Guide. If you specify partitions or buckets as part of the Apache Iceberg table definition, then you may run into the 100 partition per bucket limitation. In this case, refer to Use CTAS and INSERT INTO to work around the 100 partition limit.

If you require any assistance migrating your tables, or have any questions, reach out to us at [email protected].

About the author

Mert Hocanin is a Principal Big Data Architect with AWS Lake Formation.

The Cloud Storage Playbook: 4 Best Practices for Sports Teams

Post Syndicated from Laquie Campbell original https://www.backblaze.com/blog/the-cloud-storage-playbook-4-best-practices-for-sports-teams/

A decorative image showing a cloud icon surrounded by media icons.

Video and data are the lifeblood of sports teams and leagues, fueling everything from fan engagement to game analysis. 

To keep operations running smoothly, sports teams need to ensure that assets are stored securely, managed cost effectively, and kept ready for quick access. Cloud storage is increasingly part of sports teams’ data management playbooks, integrating with existing workflows and media tools so that teams can stay sharp and keep fans engaged. 

Let’s break down what’s driving data growth in the sports market, use cases for cloud storage, and four best practices you can use to adopt cloud storage in a hybrid approach.

What’s driving data growth for sports teams?

During a given game, teams typically capture multiple camera angles, including sideline and aerial views, along with player-specific footage. Inside the stadium, teams use video and data to create an immersive fan experience, with big-screen displays and other screens showing player profiles, replays, real-time stats, and more. The action doesn’t stop there. Live feeds and exclusive content delivered on mobile devices add interactivity, bringing the game closer to the audience. 

Sports teams generate a massive amount of video and image data during a game. As an example, a given professional sports game may involve around 10–12 cameras, and each can generate several terabytes of high-definition (high-def) footage over the course of the game.

High-def video files can range from 1–3GB per minute of footage, meaning a two to three hour game with multiple cameras might produce dozens of terabytes. On top of that, teams use high speed cameras for slow motion analysis, which further increases the data volume. When considering still images from different angles and high-resolution (hi-res) formats, the overall image and video data generated per game can easily reach 10–20TB or more, depending on the resolution and frame rates used.

How sports organizations take advantage of cloud storage: Key use cases

Given the massive data growth in sports organizations, many teams rely on cloud storage to help them store, manage, and use that data effectively. Here’s how they do it.

Replacing aging on-premises systems

Professional sports teams have long relied on on-premises storage like LTO tape systems or servers to keep their game footage, player performance data, and other critical content safe. But as time goes on, these systems become harder to maintain, prone to breakdowns, and outmatched by the growing volume of data. As media and data continue to pile up, teams need storage that can scale fast without requiring a major investment in new infrastructure.

By using cloud storage—typically through a hybrid infrastructure that utilizes both cloud and on-premises systems—sports organizations can off-load some of the hassle of maintaining and upgrading aging physical systems. Cloud storage eliminates the need for constant hardware replacements, freeing up IT teams to focus on more strategic plays.

Eagles retire LTO, drafting up an active cloud archive

With multiple championships behind them, the Philadelphia Eagles had decades of incredible content to mine and protect, but they needed to draft and train up some new technical assets to stay in contention. They retired their LTO-6 system and shifted hundreds of terabytes off of their storage area network (SAN) to a true cloud archive in Backblaze B2 Cloud Storage. Check out their game plan for protecting data and improving media workflows in the cloud.

Enhancing video management and distribution

By implementing cloud storage for hot archives, a league or team can store all video content in a centralized repository that offers instant access from anywhere, especially when paired with cloud-friendly media asset management (MAM) tools. 

Cloud storage simplifies the process of sharing large video files with players, broadcasters, and media outlets, boosting an organization’s ability to monetize its content. 

Backblaze B2 Live Read changes the game

Advanced services like Live Read give teams the ability to access, edit, and transform media as it’s uploaded. This speeds up content retrieval for analysis, editing, and distribution, making it especially useful on game days, when quick access to video and analytics can influence real-time decisions and help create up-to-the-minute content.

Business continuity and disaster recovery

Keeping sensitive data and high value media safe is nonnegotiable for sports organizations. A natural disaster, cyberattack, data breach, or other threat to stored data and media can cause days or weeks of downtime, making critical assets inaccessible and leading to significant operational disruptions. 

Teams are using cloud storage to create geographic redundancy that ensures that data stays secure and recoverable even in the event of a local disaster. Tools like Object Lock add an extra layer of protection, making sure that data can’t be tampered with or deleted.

Integrating AI capabilities

AI is employed by sports teams to automate video analysis and content tagging, create highlight reels almost instantly, and scale personalization efforts. 

Using the cloud to implement AI for sports media makes sense thanks to its scalability, processing power, and accessibility. Cloud platforms can handle vast amounts of video data and provide the computational resources necessary for AI-driven tasks like real-time analysis, high-speed editing, and video rendering. The cloud also enables collaboration across multiple locations, allowing teams, coaches, and analysts to access and process data seamlessly. Cloud-based AI is cost efficient, as teams only pay for the resources they use, avoiding the high costs of maintaining dedicated on-premises AI infrastructure.

Leverage video understanding with Twelve Labs

Twelve Labs’ video understanding platform allows you to build AI functionality into your workflows, giving you the ability to automate metadata tagging and search video archives with natural language. Check out how it integrates with cloud storage in Backblaze B2.

Optimizing costs

As traditional storage systems scale up, they can become prohibitively expensive—not only in direct costs, but also in ongoing maintenance and management. Cloud storage is inherently scalable, capable of handling growing volumes of content and data without breaking the bank. 

Cloud storage helps sports teams optimize data storage costs by offering scalable, flexible pricing models that align with their data needs. Depending on their needs, teams can choose to pay for the exact amount of storage they use or to leverage capacity-based storage plans, but in either case, they’ll avoid the need for expensive on-premises hardware that often requires over-provisioning. 

With cloud storage, teams can dynamically scale storage up or down based on their requirements—like during the season when video data surges—though it’s essential to consider things like egress fees in cost calculations. Backblaze, for example, includes 3x free egress, which can reduce costs significantly. 

Hybrid cloud storage for sports teams

Many organizations take a phased approach in embracing cloud storage, or choose to continue leveraging on-premises storage infrastructure along with new cloud storage resources in a hybrid model. As with any deployment of new technology, this process is best undertaken with a thoughtful game plan.

Four best practices for adopting hybrid cloud storage

1. Assess your current infrastructure

Begin by auditing the on-premises storage systems you currently rely on to maintain team footage and data. Knowing where your storage infrastructure falls short, you can set clear objectives for a hybrid solution, such as increased accessibility or more cost-effective scaling options, and then map out your shift to the cloud. Evaluate capacity, performance, and scalability limits to help identify pain points (e.g., slow access to media files, high costs) and inform prioritization of the data or content that should move to the cloud. 

2. Prioritize media for migration

Depending on your goals, you’ll prioritize different media for a cloud migration. For example, if your goal is to modernize your archive and make it more accessible for monetization, it makes sense to move archives off LTO to an active cloud archive. On the other hand, if your goal is streamlining remote workflows, your production data is likely first up for a cloud migration while you can maintain on-premises solutions for your archives as long as they’re serving your needs. 

3. Leverage hybrid storage as a transition stage

With a cloud storage platform that integrates smoothly with existing on-prem storage and applications, you are well positioned to implement a hybrid cloud solution. A hybrid storage model allows you to shift operations to the cloud gradually, without the need for an abrupt overhaul. As you navigate this transition, your team can begin to take advantage of cloud scalability and flexibility without abandoning familiar workflows or compromising performance.

4. Establish clear data management policies

Structured data management helps prevent inefficiencies, such as duplicated or misplaced files, and ensures that storage solutions align with operational needs. Create clear policies for where media and data are stored (on-prem or cloud), when and how each should be moved, and which users have access (and at what level).

Preparing for the future

As sports organizations continue to generate and rely on massive amounts of video and data, cloud storage is increasingly becoming a strategic necessity. By embracing cloud storage, teams and leagues can increase their efficiency, improve fan engagement, enhance performance analysis, and ensure operational continuity—all while optimizing costs and future-proofing their infrastructure. The result? More streamlined, secure, and scalable storage that supports long-term success on and off the field.

The post The Cloud Storage Playbook: 4 Best Practices for Sports Teams appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup

Enhancing data privacy with layered authorization for Amazon Bedrock Agents

Post Syndicated from Jeremy Ware original https://aws.amazon.com/blogs/security/enhancing-data-privacy-with-layered-authorization-for-amazon-bedrock-agents/

Customers are finding several advantages to using generative AI within their applications. However, using generative AI adds new considerations when reviewing the threat model of an application, whether you’re using it to improve the customer experience for operational efficiency, to generate more tailored or specific results, or for other reasons.

Generative AI models are inherently non-deterministic, meaning that even when given the same input, the output they generate can vary because of the probabilistic nature of the models. When using managed services such as Amazon Bedrock in your workloads, there are additional security considerations to help ensure protection of data that’s accessed by Amazon Bedrock.

In this blog post, we discuss the current challenges that you may face regarding data controls when using generative AI services and how to overcome them using native solutions within Amazon Bedrock and layered authorization.

Definitions

Before we get started, let’s review some definitions.

Amazon Bedrock Agents: You can use Amazon Bedrock Agents to autonomously complete multistep tasks across company systems and data sources. Agents can be used to enrich entry data to provide more accurate results or to automate repetitive tasks. Generative AI agents can make decisions based on input and the environmental data they have access to.

Layered authorization: Layered authorization is the practice of implementing multiple authorization checks between the application components beyond the initial point of ingress. This includes service-to-service authorization, carrying the true end-user identity through application components, and adding end-user authorization for each operation in addition to the service authorization.

Trusted identity propagation: Trusted identity propagation provides more simply defined, granted, and logged user access to AWS resources. Trusted identity propagation is built on the OAuth 2.0 authorization framework, which allows applications to access and share user data securely without the need to share passwords.

Amazon Verified Permissions: Amazon Verified Permissions is a fully managed authorization service that uses the provably correct Cedar policy language, so you can build more secure applications.

Challenge

As you build on AWS, there are several services and features that you can use to help ensure your data or your customers’ data is secure. This might include encryption at-rest with Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) default encryption or AWS Key Management Service (AWS KMS) keys, or the use of prefixes in Amazon S3 or partition keys in Amazon DynamoDB to separate tenants’ data. These mechanisms are great for dealing with data at-rest and separation of data partitions, but after a generative AI powered application enables customers to access a variety of data (different sensitivity types of data, multiple tenants’ data, and so on) based on user input, the risk of disclosure of sensitive data increases (see the data privacy FAQ for more information about data privacy at AWS). This is because access to data is now being passed to an untrusted identity (the model) within the workload operating on behalf of the calling principal.

Many customers are using Amazon Bedrock Agents in their architecture to augment user input with additional information to improve responses. Agents might also be used to automate repetitive tasks and streamline workflows. For example, chatbots can be useful tools for improving user experiences, such as summarizing patient test results for healthcare providers. However, it’s important to understand the potential security risks and mitigation strategies when implementing chatbot solutions.

A common architecture involves invoking a chatbot agent through an Amazon API Gateway. The API gateway validates the API call using an Amazon Cognito or AWS Lambda authorizer and then passes the request to the chatbot agent to perform its function.

A potential risk arises when users can provide input prompts to the chatbot agent. This input could lead to prompt injection (OWASP LLM:01) or sensitive data disclosure (OWASP LLM:06) vulnerabilities. The root cause is that the chatbot agent often requires broad access permissions through an AWS Identity and Access Management (IAM) service role with access to various data stores (such as S3 buckets or databases), to fulfill its function. Without proper security controls, a threat actor from one tenant could potentially access or manipulate data belonging to another tenant.

Solution

While there is no single solution that can mitigate all risks, having a proper threat model of your consumer application to identify risks (such unauthorized access to data) is critical. AWS offers several generative AI security strategies to assist you in generating appropriate threat models. In this post, we focus on layered authorization throughout the application, focusing on a solution to support a consumer application.

Note: This can also be accomplished using Trusted identity propagation (TIP) and Amazon S3 Access Grants for a workforce application.

By using a strong authentication process such as an OpenID Connect (OIDC) identity provider (IdP) for your consumers enhanced with multi-factor authentication (MFA), you can govern access to invoke the agents at the API gateway. We recommend that you also pass custom parameters to the agent—as shown in Figure 1, using the JWT token from the header of the request. With such a configuration, the agent will evaluate an isAuthorized request with Amazon Verified Permissions to confirm that the calling user has access to the data requested prior to the agent running its described function. This architecture is shown in Figure 1:

Figure 1: Authorization architecture

Figure 1: Authorization architecture

The steps of the architecture are as follows:

  1. The client connects to the application frontend.
  2. The client is redirected to the Amazon Cognito user pool UI for authentication.
  3. The client receives a JWT token from Amazon Cognito.
  4. The application frontend uses the JWT token presented by the client to authorize a request to the Amazon Bedrock agent. The application frontend adds the JWT token to the InvokeAgent API call.
  5. The agent reviews the request, calls the knowledge base if required, and calls the Lambda function. The agent includes the JWT token provided by the application frontend into the Lambda invocation context.
  6. The Lambda function uses the JWT token details to authorize subsequent calls to DynamoDB tables using Verified Permissions (6a), and calls the DynamoDB table only if the call is authorized (6b).

Deep dive

When you design an application behind an API gateway that triggers Amazon Bedrock agents, you must create an IAM service role for your agent with a trust policy that grants AssumeRole access to Amazon Bedrock. This role should allow Amazon Bedrock to get the OpenAPI schema for your agent Action Group Lambda function from the S3 bucket and allow for the bedrock:InvokeModel action to the specified model. If you did not select the default KMS key to encrypt your agent session data, you must grant access in the IAM service role to access the customer managed KMS key. Example policies and trust relationship are shown in the following examples.

The following policy grants permission to invoke an Amazon Bedrock model. This will be granted to the agent. In the resource, we are specifically targeting an approved foundational model (FM).

{
"Version": "2012-10-17",
"Statement": [
    { 
        "Sid": "AmazonBedrockAgentBedrockFoundationModelPolicy",
        "Effect": "Allow",
        "Action": "bedrock:InvokeModel",
        "Resource": [
            "arn:aws:bedrock:us-west-2::foundation-model/your_chosen_model"
            ]
        }
    ]
}

Next, we add a policy statement that allows the Amazon Bedrock agent access to S3:GetObject and targets a specific S3 bucket with a condition that the account number matches one within our organization.

{
"Version": "2012-10-17",
"Statement": [
    { 
        "Sid": "AmazonBedrockAgentDataStorePolicy",
        "Effect": "Allow",
        "Action": [
        "s3:GetObject"
        ],
        "Resource": [
            "arn:aws:s3:::S3BucketName/*"
        ],
        "Condition": {
            "StringEquals": {
                "aws:ResourceAccount": "Account_Number"
                }
            }
        }
    ]
}

Finally, we add a trust policy that grants Amazon Bedrock permissions to assume the defined role. We have also added conditional statements to make sure that the service is calling on behalf of our account to help prevent the confused deputy problem.

{
    "Version": "2012-10-17",
    "Statement": [
        {
            "Sid": "AmazonBedrockAgentTrustPolicy",
            "Effect": "Allow",
            "Principal": {
                "Service": "bedrock.amazonaws.com"
            },
            "Action": "sts:AssumeRole",
            "Condition": {
                "StringEquals": {
                    "aws:SourceAccount": "Account_Number"
                },
                "ArnLike": {
                    "aws:SourceArn": "arn:aws:bedrock:us-west-2:Account_Number:agent/*"
                }
            }
        }
    ]
}

Amazon Bedrock agents use a service role and don’t propagate the consumer’s identity natively. This is where the underlying problem of protecting tenants’ data might exist. If the agent is accessing unclassified data, then there’s no need to add layered authorization because there’s no additional segregation of access needed based on the authorization caller. But if the application has access to sensitive data, you must carry authorization into processing the agent’s function.

You can do this by adding an additional layer to the Lambda function triggered by invoking the agent. First, initialize the agent to make an isAuthorized call to Verified Permissions. Only upon an Allow response will the agent perform the rest of its function. If the response from Verified Permissions is Deny, then the agent should return a status 403 or a friendly error message to the user.

Verified Permissions must have pre-built policies to dictate how authorization should occur when data is being accessed. For example, you might have a policy like the following to grant access to patient records if the calling principal is a doctor.

permit(
  principal in Group::"doctor", 
  action == Action::"view", 
  resource
 )
 when {
 resource.fileType == Sensitive &&
 resource.patient == doctor.patient
};

In this example, the authorization logic to handle this decision is within the agent Lambda. To do so, the Lambda function first builds the entities structure by decoding the JWT passed as a custom parameter to the Amazon Bedrock agent to assess the calling principal’s access. The requested data should also be included in the isAuthorized call. After this data is passed to Verified Permissions, it will assess the access decision based on the context provided and the policies within the policy store. As a policy decision point (PDP), it’s important to note that the allow or deny decision must be enforced at the application level. Based on this decision, access to the data will be allowed or denied. The resources being accessed should be categorized to help the application evaluate access control. For example, if the data is stored in DynamoDB, then patients might be separated by partition keys that are defined in the Verified Permissions schema and referenced in a hierarchal sense.

Conclusion

In this post, you learned how you can improve data protection by using AWS native services to enforce layered authorization throughout a consumer application that uses Amazon Bedrock Agents. This post has shown you the steps to improve enforcement of access controls through identity processes. This can help you build applications using Amazon Bedrock Agents and maintain strong isolation of data to mitigate unintended sensitive data disclosure.

We recommend the Secure Generative AI Solutions using OWASP Framework workshop to learn more about using Verified Permissions and Amazon Bedrock Agents to enforce layered authorization throughout an application.

 
If you have feedback about this post, submit comments in the Comments section below. If you have questions about this post, contact AWS Support.
 

Jeremy Ware
Jeremy Ware

Jeremy is a Senior Security Specialist Solutions Architect with a focus in identity and access management and security for generative AI workloads. Jeremy and his team help AWS customers implement sophisticated, scalable, secure workloads to solve business challenges. Jeremy has spent many years improving the security maturity at numerous global enterprises. In his free time, Jeremy enjoys the outdoors with his family.
Yuri Duchovny
Yuri Duchovny

Yuri is a New York-based Principal Solutions Architect specializing in cloud security, identity, and compliance. He supports cloud transformations at large enterprises, helping them make optimal technology and organizational decisions. Prior to his AWS role, Yuri’s areas of focus included application and networking security, DoS, and fraud protection. Outside of work, he enjoys skiing, sailing, and traveling the world.
Jason Garman
Jason Garman

Jason is a principal security specialist solutions architect at AWS, based in northern Virginia. Jason helps the world’s largest organizations solve critical security challenges. Before joining AWS, Jason had a variety of roles in the cybersecurity industry including startups, government contractors and private sector companies. He is a published author, holds patents on cybersecurity technologies, and loves to travel with his family.

[$] BTF, Rust, and the kernel toolchain

Post Syndicated from daroc original https://lwn.net/Articles/991719/


BPF Type Format (BTF),
BPF’s debugging information format, has undergone rapid evolution to match
the evolving needs of BPF programs. José Marchesi spoke at Kangrejos about some
of that work — and how it could impact Rust, specifically. He discussed debug
information, kernel-specific relocations, and the planned changes to kernel
stack unwinding. Each of these will require some amount of work to fully
support in Rust, but preliminary signs look promising.

Manjaro 24.1 released

Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/992660/

Version
24.1 of the Arch-based Manjaro
distribution is now available with the 6.10 Linux kernel,
GNOME 46.5, KDE Plasma 6.1 and KDE Gear 24.08:

Plasma 6.1 on Wayland now has a feature that “remembers” what you were
doing in your last session like it did under X11. Although this is
still work in progress, If you log off and shut down your computer
with a dozen open windows, Plasma will now open them for you the next
time you power up your desktop, making it faster and easier to get
back to what you were doing. At Manjaro we are still defaulting to
X11, however switching to Wayland can be done easily by selecting the
wanted session in your display manager.

The project also offers minimal install images with the 6.6 LTS and
6.1 LTS kernels to support older hardware as needed.

Security updates for Wednesday

Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/992650/

Security updates have been issued by AlmaLinux (grafana), Fedora (cjson and php), Oracle (389-ds-base, freeradius, grafana, kernel, and krb5), Slackware (cryfs, cups, and mozilla), SUSE (OpenIPMI, openssl-3, openvpn, thunderbird, and tomcat), and Ubuntu (cups, cups-filters, knot-resolver, linux-raspi, linux-raspi-5.4, orc, php7.4, php8.1, php8.3, python-asyncssh, ruby-devise-two-factor, and vim).

The collective thoughts of the interwebz