Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/siedmitsata-2-7-yuni/

На 4 юни България най-сетне получи зелена светлина за пълна интеграция с ЕС. След като паднаха шенгенските бариери, по всяка вероятност от началото на 2026 г. ще сме част от еврозоната. Друг въпрос е, че европейските ценности няма да се въдворят автоматично с еврото. И че ще продължаваме да сме на кръстопът между демократичния свят и Русия, а вероятността България да завие към Путин никак не е за подценяване.

Доналд Тръмп и Илън Мъск (очаквано) се скараха. Щетите от откритата война между най-богатия човек в света и президента на (поне до неотдавна) най-могъщата държава едва ли ще са по-големи, отколкото вредите, които нанесе доскорошната им симбиоза. Вадя пуканките в очакване на следващите им удари под кръста.

„Разрив в рая“. Така нарича Йоанна Елми раздора между Тръмп и Мъск във втория брой на отвъдокеанския си бюлетин „Гласовете на Америка“, за който може да се абонирате, като кликнете на линка в края му. Междувременно цените на яйцата в САЩ продължават да се вдигат, макар американският президент да твърди обратното; не е ясно (ще) има ли мита, или не; войната в Украйна е далеч от приключване.

А у нас за пореден път сме пред цивилизационен избор, констатира Емилия Милчева. Тя поставя въпроса ще успеят ли „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се споразумеят за общ кандидат за президент. Засега в коалицията има по-скоро напрежение, отколкото съгласие. Докато от ДБ призовават за проевропейски и демократичен президент, ПП, изглежда, повече се интересуват от вот на недоверие на кабинета „Желязков“. А часовникът тиктака.

Ако ситуацията в международен, национален и особено в личен план ви докарва тревожни и депресивни мисли, знайте, че не сте сами. Александър Драганов пише от първо лице за (не)познатия дявол на тревожността и депресията. Важно е да се говори за психичното здраве – много хора в България не търсят помощ, защото смятат, че тя е само за „лудите“. Този предразсъдък засяга повече мъжете. А те умират по рано и се самоубиват по-успешно, което ги прави – заедно с ЛГБТИ хората – рискова група. Затова благодаря на Александър, че бидейки мъж, разчупва табуто.

Тазгодишният „София прайд“ е на 14 юни. Нева Мичева и Ан Фам ни разказват за „София Прайд Филм Фест 2025“, който се провежда от 3 до 12 юни. Тазгодишното му издание е посветено на Марко Марков, който реши да напусне земния свят в края на февруари и на когото в най-голяма степен се дължи създаването на фестивала. Филмите, представени от Нева и Ан, са биографичният „Сали“ – за първата американска астронавтка, бразилският „Физика на невидимото“ – шарен спомен за детството и аржентинският „Любовници в космоса“.

От филмите преминаваме към книгите. Стефан Иванов ни връща към „Пътувания из Украйна и Русия“ от Йозеф Рот, който скита из Украйна и Русия преди един век и по думите на Стефан, измерва не граници, а чувства, не документи, а самота. А това, което вижда, звучи някак плашещо актуално днес.

Мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг представи книгата си „Морската градина“ в България. Еми Барух разговаря с нея и описа впечатленията си в статията „Дървената сабя на Бетко от Варна“. За нашата си Варна става дума, защото в рода на писателката има и българска следа. Софи Бехарано де Голдберг е събирала спомените на баща си в продължение на стотици часове разговори, за да напише мемоарния текст за него.

Дойде време и за препоръките ми.

Много харесвам стари индустриални сгради, възродени за нов живот, и ме боли за Захарна фабрика, тютюневите складове в Пловдив, заводите и т.н., които биват събаряни, подпалвани или оставяни да се саморазрушат. Дори не знаех, че Сточна гара имала чакалня, докато не научих за инициативата на „Градоскоп“ да я съживят и да я превърнат в пространство за култура и събития.

Ралица Фичева обобщава и разобличава с факти десетте най-разпространени лъжи за еврото и еврозоната в сайта Factcheck.bg. Не че читателите на „Тоест“ се водят по евтина пропаганда, но със сигурност познавате хора, на които тази публикация може да е от полза.

А ако искате да продължавате да ни четете, защо не ни ударите едно рамо?