Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-noemvri-2-dekemvri/

Ето ни в седмицата, в която Делян Пеевски се самопредложи за премиер, защото смята, че ще е по-добър от Денков, Хенри Кисинджър почина на 100 години, а Илон Мъск покани рекламодателите, изтеглили се от Х, да вървят на майната си. 

Ако Пеевски поеме управлението, може би най-накрая няма да има за какво да се тревожим, защото всичко ще фалира като едно целокупно КТБ и можем да се разотиваме спокойно. Смъртта на Кисинджър стана още един повод да си припомним защо Америка никога не се извинява за външнополитическите си постъпки и какво следва от това. А изказването на Мъск разнообрази заглавията с поредния епизод от сагата „Илон Мъск срещу всичко“ и остави света в чудене какво ще прави Х без рекламодатели.

Ние в „Тоест“ нямаме такива притеснения, защото нямаме и рекламодатели. Медията ни се издържа изцяло от месечните дарения от вас, нашите най-верни и будни читатели. Има още един начин много сладък начин да ни помогнете да поддържаме съдържанието, което харесвате, и да търсим нови посоки за развитие – като купите кутия с 6 занаятчийски шоколада от серията „Гайо & Тоест“, а 20 лв. от цената на всяка кутия ще постъпят в бюджета на „Тоест“. Кампанията ще продължи до Коледа или до изчерпване на количествата.

Да се върнем към седмицата… По отношение на Кисинджър и Мъск нямаме кой знае какво да кажем. Но за Делян Пеевски и политическата ситуация в страната със сигурност имаме. Прави го Емилия Милчева в текста си „ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно“, в който разглежда възможностите за съществуването на лидерските партии без лидерите им. Ще пенсионират ли Борисов? Ще се опълчат ли срещу Доган недоволните в ДПС? Ще видим ли чисто нови хора начело на двете формации и по какъв начин това ще се отрази на цялата страна? Само бъдещето ще покаже.

Пак на него разчитаме да ни посочи как ще управлява София Васил Терзиев. И по-точно каква София иска да управлява новият кмет. В текста си „Вандализъм ли са графитите и как Васил Терзиев ще се бори с тях“ Светла Енчева разглежда бъдещото управление на града през отношението на неговия кмет към едно от нещата, които правят всеки град автентичен – графитите. Защото не всичко, което е вандализъм, е графити, и не всичко, което е графити, е вандализъм. Градското изкуство разказва истории и някак ни пази от студеното удобство на стерилната среда.

С разказването и пазенето на миналото са се заели и няколко млади жени, обединени в проекта „Пазителки на истории“. Идеята е на Кристина Сантана, Полин Донахю, Диляна Симеонова и Катерина Василева, които искат да запазят непознатите истории на възрастни жени в България. Със създателките на проекта разговаря Йоанна Елми.

В този брой на „Тоест“ Йоанна има още един материал, с който всъщност започнахме седмицата. „Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда“ е много важен текст, който се радваме, че имахме възможността да публикуваме благодарение на подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+. В него Йоанна подробно разказва как една информация може да е достоверна и пак да се използва за поднасяне на манипулативно съдържание. 

С достоверността на информацията и с начините за поднасяне на миналото по някакъв начин е свързан и текстът на Анета Василева, в който се представят архитектурните тенденции в съвременните музеи. Анета обръща внимание, че на българските музеи им липсват самочувствие, разнообразие и добър дизайн и че сякаш сме несигурни как да разкажем най-новата си история, затова тя просто липсва сред музейните експонати.

В книгата, представена тази седмица от Антония Апостолова в рубриката „На второ четене“, няма съмнение как да бъде разказана историята, защото това се прави от един от най-големите израелски писатели Давид Гросман. 

„Необичайно е, когато един евреин разказва толкова съкрушителна история за другите лагери – не за нацистките, а за комунистическите, не в Европа на Хитлер, а в Югославия на Тито“, пише Антония и вещо ни въвлича в сюжета на романа „Повече, отколкото обичам живота си“, базиран на истинската история на Ева Панич-Нахир.

Такъв беше „Тоест“ тази седмица. Приятно четене!

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4172

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код.

На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим).

Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация.

Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление.

При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре.

Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти, през липсата на напредък по невидимите, но важни второстепенни задачи, без които не може, и стигнем до тормоза на служители с постоянни проверки на инспектората и съответното напускане на служители (видно от отговори на други парламентарни въпроси).

Срещата, която с Кирил Петков проведохме с министъра в началото на октомври беше именно с оглед на това – за да работим по-добре съвместно и за да е сигурен министърът, че има политическа подкрепа (ако в турбулентния период се е зародило някакво съмнение за това). За съжаление месец след срещата, министърът явно беше решил, че това не е било даване на подкрепа, а заплаха.

В светлината на горните проблеми все по-малко смятам, че МЕУ ще се справи със задачите и с очакванията, които всички имаме към него. Това, разбира се, не освобождава МВР от отговорност за електронната идентификация, но то е само част от картината. Длъжен съм да предупредя за тези рискове.

Искам да благодаря на служителите в министерството на електронното управление, които продължават съвестно да изпълняват задълженията си въпреки дисциплинарния произвол и хаоса.

Ще продължавам да работя за електронизация на процесите в държавата и да подкрепям и взаимодействам с изпълнителната власт. Защото тази цел, която включва повече ефективност, прозрачност и удобство, е над политическите интриги.

А по темата с електронната идентификация – разчитам на експертите в МВР да защитят обществения интерес, да изискат спазването на закона и въвеждането на съвременни функционалности. Иначе рискуваме да стигнем до същия казус като с тол-системата и да се чудим „къде е кодът“. Или дори по-лошо – никой да не търси кода, защото системата не се ползва.

За да се върнем в правилния път, предлагам (най-малко) следното:

1. МЕУ и МВР да определят съвместно какво трябва да получат гражданите от електронната идентификация – според мен това трябва да е мобилно приложение, с което да могат да се идентифицират без непременно нужда от нов личен документ, с ниво на осигуреност „средно“ по подразбиране, и „високо“ при регистрация с нова лична карта или след посещение на място.

2. Да бъдат наваксани забавянията по проектите по плана за възстановяване и устойчивост.

3. МЕУ и МФ да приемат изменения в наредбата за СЕБРА за регулярен експорт на данни за плащанията от държавата чрез СЕБРА (оставих проект за такова изменение още миналата година).

4. МЕУ да съдейства на МОН и МЗ за въвеждане на възможност за извинение на отсъствия по преценка на родител до определен брой дни, както и да се работи по доклада, който подготвехме преди година и половина, за отпадане на всякакви бележки и хартийки в системата на образованието.

5. МЕУ да координира въвеждането в продукционна среда адаптерите за обмен на данни с новия ТЕЛК-регистър и нови адаптери за регистрите на Агенция по вписванията (нещо, по което беше начертан план преди година и половина)

6. С проекта на устройствен правилник на МЕУ да не бъдат заличавани функциите, свързани с дезинформация,  хибридни заплахи и стратегически комуникации.

7. Да бъде извършен анализ на подзаконовата нормативна уредба, която противоречи на последните изменения в Закона за електронното управление.

8. Да бъде приета подзаконова уредба и съответните правила за използване на държавния облак, държавната мрежа и защитения интернет възел – особено облакът в момента почти не се използва заради липсата на подходящ процес.

9. Да бъде спрян тормоза над служители чрез инспектората на министерството, защото това драстично намалява капацитета за продуктивна работа на министерството.

Въпреки абсурдната ситуация съм конструктивен и се надявам критиките и притесненията ми да бъдат възприети именно така. Без промяна в подхода няма да бъдат постигнати целите, които всички сме си поставили за по-ефективен и прозрачен публичен сектор.

Материалът Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.