Post Syndicated from Атанас Шиников original https://www.toest.bg/gospodut-na-svetovete-izvunzemni-i-islyam-produlzhenie/
Средновековните извори, особено от външни нам култури, имат особена динамика. На пръв поглед изглеждат непроницаеми, езикът е тежък, сух, често са сложни, витиевати, с множество скрити препратки, особено към текстове, които читателите следва да знаят по подразбиране. Няма бележки под линия, няма обяснения. Но с това се свиква и носи особено удоволствие, почти като да чоплиш тиквени или слънчогледови семки. За непосветените изглежда скучна повторяема дейност. Ала за нейните адепти носи огромно удовлетворение както веднага, така и с натрупването в дългосрочен план. И често пъти, особено когато става въпрос за Корана и Сунната, изворите осмислят събития от съвремието. Тъй де, откъде иначе човек може да разбере защо вече споменатата в предишната част ИДИЛ нарича списанието си „Дабик“?
Съвременните възгледи също не са еднозначни. Ето този любопитен читател отправя запитване към портала за фетви на катарското Министерство на религиозните дарения и работи: „Искам да Ви запитам относно въпроса за извънземните.“ Има ли ги споменати в Корана и Сунната? Ако не, откъде идвал тоя израз „извънземни същества“, което на арабски тук е буквално „космически същества“ (ка’инат фада’ийа). Запитването става още по-интересно: какво мислят религиозните авторитети за твърденията, че извънземните са създали човека подобен на тях чрез ДНК технологии, че те са помагали на фараоните да построят пирамидите, че те са силата, довела до съществуването на човека, и в крайна сметка как изглеждат? Дали изображенията, които намираме по мрежата, са истински, или са изфантазирани, за да убедят хората, че извънземни съществуват?
Мисля, че питането е достойно за едновремешния вестник „Психо“ или сходния му днес „Феномен“, който често си купувам, за да си сверя конспиративно-окултния часовник. Но както обичам да казвам, в мюсюлманското право и богословие срамен въпрос няма. Все пак става дума за съвършения Свещен закон на Всевишния. Там трябва да има отговор на всичко.
Отговорът е изненадващо разкрепостен, още повече че това е катарското министерство. Онзи, който е създал човека, и го е изваял че после му е и вдъхнал живот – тоест самият Аллах, – е способен да създаде и извънземни. Свещеният Коран е посочил, че има същества, които не са били известни на човечеството по времето на Пророка, ролята на научните открития, както и че за всяко нещо има определено време, което ще настъпи. Аргументът е вече цитираният от мен текст в Коран 16:8: „[Сътвори] и конете, и мулетата, и магаретата – за да ги яздите и за украса. И сътвори Той каквото не знаете“; „Всяка вест си има определено време и ще узнаете“ (6:67), и вече известното ни знамение за „небесните добичета“ (42:29), където, пояснява богословът, терминът дабба според някои религиозни учени обозначава създания, различни от ангелите, тъй като Всевишният прави разлика между онова, което е дабба, тук „твар“, и ангелите в самия Коран: „На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите – без да се големеят“ (16:49).
Ако трябва да бъда донякъде критичен, тук нашият превод ми се вижда излишно рестриктивен и прокарва определено тълкувание. Защото арабският оригинал не ни казва точно „всичко на небесата и всяка твар на земята“, а по-скоро „всяка твар на небесата и земята“ (ма фи с-самауат уа-ма фи л-ард мин дабба). А пък суджуд, както е известно в мюсюлманската ритуална практика, е покланянето с чело до пода и ако бях един средновековен богослов като Ибн Таймия от XIII век например, щях да разсъждавам върху това как небесните твари, които не са ангели, а очевидно са нещо друго, свеждат чело до земята, какво тяло имат, колко и какви крайници, стави, имат ли глава, дали е повече от една, въобще как се извършва този жест на ритуално поклонение от чисто механична гледна точка.
Но да оставим тази спекулация за друг път и да продължим с катарската фетва на Министерството. Нали е важно какво казва религиозният истаблишмънт. На базата на тези текстове, твърди богословът, „хората на знанието“, тоест религиозните учени, или поне някои от тях, твърдят, че няма пречки да съществуват други „вселени“ или „светове“, без да е напълно сигурно, доколкото свещените текстове подлежат на тълкуване. Ала не си мислете, че това разкрепостено тълкуване се простира благосклонно върху окултно-конспиративните теории за сътворението на човека от извънземен разум чрез ДНК манипулация. Това допускане е откровена безсмислица. Та не е ли самият Аллах създател на човека според писаното „Сътворихме Ние човека от подбрана глина“ и т.н. (Коран 23:12)? За фараоните и извънземните позицията е по-мека, била тя и скептична – няма категорично доказателство за подобно, хм, строително сътрудничество (по мое четене), та и е правилно мюсюлманите да не се вдават много-много в разсъждения в тая посока.
Подобни позиции, с много сходна коранична основа, се застъпват и от други популярни богослови, ето например един Ясир Кади, богослов от САЩ, в онлайн канала му. Той преповтаря почти буквално старите аргументи, че и се опира на вече споменатия Ибн Таймия, който пък разсъждава върху възможностите за безкрайни творчески актове на Аллах, които, разбира се, включват и други светове. А ако това е така, логично е мюсюлманите да се вълнуват от съвременни дискусии, свързани с доказателства за извънземни, мислени през феномена на неидентифицираните летящи обекти.
И тук се натъкваме на една от пресечните точки между американската администрация и религиозните мюсюлмани. Защото, както видяхме, няма религиозно противоречие ходжата или всеки един религиозен мюсюлманин да допускат, че в произшествието в Розуел, САЩ, от 1947 г. например има зрънце истина. Сигурно и от гледна точка на вярата „няма лошо“, както се казва на арабски (ла ба’с), да се мисли и за нашенската Царичина дупка от 1990 г., когато български военни копаят в търсене на извънземни край София по указанията на екстрасенси. Не съм попадал обаче на тукашно мюсюлманско размишление по въпроса. Търсенето ми онлайн на комбинация от „извънземни“ и „Главно мюфтийство“ ме препраща към Отдел „Външни отношения“ на Мюсюлманското вероизповедание. Но не външни на Земята, или поне засега. Сигурно някой ден може да е другояче, ако тълкувателите на Корана в полза на космическите пришълци се окажат прави.
През 2017 г. излязоха данни, че Пентагонът използва десетки милиони долари „черни пари“ от военния бюджет за проучване на свидетелства за НЛО в рамките на програма за идентифициране на заплахи за въздушното пространство. Както отбелязва и Sapience, американски мюсюлмански институт за проучване на връзката между религията и науката, тези разкрития наливат наново вода в мелницата на интереса към извънземните. Според института
може да се прокара връзка между наблюдаваните прояви на НЛО и споменатите в ислямската традиция джинове.
Тези паралели вървят по няколко линии. На първо място, характеристиките при описанията на двата феномена – странни същества, които променят формата си, летящи, неестествено движещи се обекти. Второ, измамата като основна тема и в двата случая. И в разказите за НЛО, и в старите истории за джинове имаме елемент на заблуда и оптически илюзии. Трето, разказите за отвличания. И накрая, сходствата при случаи, свързани с обладаване, т.нар. стопаджийски ефект (hitchhiker effect) – след отвличане и посещение на извънземни човек носи остатъчни ефекти от него. След като веднъж срещнеш съществата от друг пласт на реалността, те оставят следа върху теб. Не се ли загатва и същото в текста на Корана: „Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост“ (2:275), където се допуска възможността дяволът да доведе някого до безумие?
Тук трябва да направим и важно терминологично уточнение. Вместо „извънземен“ (extraterrestrial) някои учени използват термина „криптоземен“ или „скритоземен“ (cryptoterrestrial), доколкото той обозначава не живот, придошъл от пространства извън Земята, а по-скоро феномен, наличен на Земята, но със скрит произход. И това, твърди авторът на статията, веднага напомня за света на джиновете. Защото едно от значенията на арабския корен дж-н-н, от който идва думата, е свързано със скриване, укриване, покриване. Честно казано, ако бях мюсюлманин, и аз веднага щях да припозная джиновете като основни виновници за НЛО феномените. Не ми трябват „зелени човечета“. Е, ако може, да не изхвърляме и „небесните добичета“ с неясни атрибути от небесата.
Арабският онлайн инфлуенсър Manetho The Writer посвещава почти четиричасово предаване на „черните пари“ на Пентагона, обсъжданията на НЛО в американската администрация и връзката с възможни срещи с извънземни. Епизодът се нарича „От Конгреса до джамията: мюсюлманското право за извънземните“ и представлява подкаст с различни участници и материали. Има всичко – от протоколи на изтеклите документи от Пентагона и записки на Конгреса в САЩ, през детайлни описания на наблюдавани НЛО, споменаване на Розуел и други подобни събития, та чак до богословски обяснения по някоя от по-горните линии на разсъждение, текстове от Корана и Сунната и пространни разсъждения относно приложимостта на ислямското право относно възможните извънземни.
Докато слушам смесицата от арабски диалекти и книжовен кораничен език, от чисто любопитство се питам друго. Свързано е с визуалното възприятие на извънземните. Клишираният образ на извънземното на Запад е известен – голяма, удължена, яйцевидна глава, големи очи, тънко тяло, високо или ниско, фини крайници, нещо като известните „сиви същества“. Но историческите изображения на джинове в старите мюсюлмански ръкописи нямат нищо общо с това. Обикновено ги изобразяват мускулести, с човешка или животинска глава, често пъти с рога, зъбати, понякога имат крила. Това не са падналите ангели от християнството. В исляма такива няма. Даже архизлодеят на Корана – Иблис, е джин, пише го в Коран 18:50: „И когато рекохме на ангелите: „Сведете чела пред Адам!“, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете…“ Вижте ги например тук в стари ръкописи… Та, чудя се, дали има истории за среща на съвременни мюсюлмани с извънземни, които да пресичат културните граници. Например да ги отвличат не зъбати и крилати джинове, а хуманоиди с яйцевидни глави. Е, да не насилваме историческите и културните особености. Пък и да не забравяме, че ако има „небесни твари“, които са разумни и от време на време избират да се явят на хората, те могат или да приемат различна форма, или съответните култури да ги възприемат според собствените им понятийни условности.
Но докато дослушвам подкаста, един от участниците изплюва камъчето. Колкото и да се спекулира около възможните обязаности на обитателите на Космоса – например как се женят, как извършват ритуално умиване и прочее (покрай всичко зачудвам се и как ли се обрязват), – се стига до признание. Мюсюлманската ритуалност в Свещения закон е изградена около идеята за централна роля на човечеството. Няма мърдане. И Коранът, и Сунната, и мюсюлманското право важат най-вече за него. Тоест продължавам същата нишка на разсъждение. Ако си нарушил „границите на Аллах“ (Коран 4:13) и ти се полага наказание свише, което никой не може да промени – като отрязването на ръката на крадеца, пребиване с камъни за прелюбодейство, камшици за алкохол например, – няма голямо значение дали другите разумни същества във вселените на „Господа на световете“ подлежат на същото. Свещеният закон може да е всеобхватен, но не е безогледен. В него си има приоритети. И извършеното от хора в сферата на човешкото безспорно е един от тях.
В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.
