Tag Archives: Водещи

Балчик се готви да хариже улица до морето на Станко с влака-убиец от Хитрино

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/balchik-stanko.html

четвъртък 29 октомври 2020


Общинарите в Балчик трябва да гласуват днес (29 октомври) проект за изменение на ПУП на общинска улица на първа линия до морето, за да стане тя част от имот на фирмата “Бряг” ООД. В нея съсобственик е Станко Станков от “Булмаркет ДМ”, чийто влак се взриви в Хитрино. Документацията обосноваваща този скандален проект разкрива и документната врътка, чрез която “Бряг” ООД се сдобива с общинската собственост до самия бряг.

Предложението за изменение на ПУП на Община Балчик

 

Станко Станков е бивш кмет на Балчик и едноличен собственик на фирмата “Проект ЕС” ЕООД, която държи 50%. от капитала на “Бряг” ООД. Другите 50% са собственост на “Варна Инвестмънт Къмпани” на Димитър Стойков.

В разгара на имотния балон през 2007 г. фирмата “Бряг” ООД придобива от Община Балчик срещу 1,16 милиона лева общински имот на брега на Дамбата.  Тогава “Бряг” е собственост на офшоркu регистрирани в САЩ и Белиз. Имотът е изключително атрактивен, тъй като е на първа линия до морето. Върху него вече има издигнати на груб строеж къщички и други постройки. Те лесно могат да бъдат премахнати, за да се разчисти терена за нов строеж на хотел или ваканционни имоти.

Пред имота на обаче минава общинска улица, опираща в оградата на Двореца. Не е ясно на какво основание Община Балчик през 1995 г. придава към имота част от улицата, която тогава не е дори общинска, а държавна собственост. По принцип такъв акт би трябвало да няма правна стойност и де факто имотът се явява заграбен.

Освен това, ако решението мине през гласуване в Общината, напълно ще бъде отрязан достъпа до лицето на държавния имот на Ботаническата градина към Двореца в Балчик.

Схема от 1995 г.

“Бряг” ООД се възползва умело от ситуацията. През 2015 г. фирмата си изважда констативен нотариален акт, с който бившата общинска улица де факто става частен имот. Така в границите на нейния имот се включва придобитата от общината територия.

Всички тези действия на заинтересованото юридическо лице обаче удрят на камък, тъй като в приетия ПУП на Балчик имотът си остава улица общинска собственост. Ето защо сега Станков и съдружникът му искат от общината да промени ПУП-а, за да им се предостави половината от улицата пред техния имот. В момента на това място има обществен паркинг, който ще бъде орязан наполовина, ако докладната на кмета на Балчик бъде приета.

Кой е Станко Станков?

Припомняме, че Станко Станков беше управител на скандалната фирма “Булмаркет”, чиито цистерни се взривиха в Хитрино. Биволъ има няколко разследвания, които доказват, че към момента на инцидента в Хитрино, собственик на взривилия се влак, който уби седем души, рани 28 и разруши 23 къщи, се явява социално слабият кипърец Георгиус Георгиу. 

По това време същият е собственик и на най-големите ски концесионери в Пирин и Витоша, както и лицето, което стои зад 1.2 млрд. лв. кредити от ПИБ към десетки съмнителни офшорки. След инцидента в Хитрино и нашите публикации, Станков беше засечен от наш репортер да излиза от централния офис на ПИБ, а впоследствие изкупи дяловете на Георгиус.

Също така стана ясно, че сметките на “Булмаркет” в ПИБ са източени, за да се предотврати изплащане на обезщетения на пострадалите. Станков е сключвал полици застраховка-живот за работниците си в полза на самия себе си и в лично качество е инкасирал парите след  злополуки. От “Булмаркет ДМ” уточниха, че застраховки са правени в полза на Станко Станков, за да може той да борави със средствата, ако възникне проблем със застрахователната компания.

В същото време “Булмаркет” не са застраховали влаковите си композиции и камиони така, че полиците да покриват щетите в случай на инциденти, като този в Хитрино.

На този фон Станков очевидно е “застраховал” добре имотните си активи в Балчик.

Очакваното решение на Общинския съвет на града, прославил се с изгнанието на 5G мобилните мрежи, може да затвърди пазарната стойност на имотите на Станков като им придаде голяма част от крайбрежната улица и узакони по този начин нейното фактическо заграбване.

Димитър Стоянов. Редактор Атанас Чобанов

Тук плъх, там плъх, няма плъх… Корабът потъва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BF.html

неделя 25 октомври 2020


За някои народното творчество може да представлява само сбор от бабини деветини, но за нещастие се оказва, че в него наистина се съдържа хилядолетна мъдрост. Плъховете напуснаха кораба точно, когато по всичко си личи, че той едва се крепи на повърхността.

Първо започнаха да бягат по-ситните мишоци. Поне тази част от тях, която оцеля в безмилостните войни помежду си, разбира се. На десетки, ако не и стотици брендовци, галевци и всякакви други властелини на подземния свят им доскуча да чакат някой да се сети да ги вкара в затвора и заминаха за чужбина, за да се отдадат на заслужено харчене на натрупаното чрез контрабанда, рекет, убийства и други не особено богоугодни деяния. Ако обаче изключим някоя и друга крайно предпазлива публикация в медиите, подобни измъквания от закона отдавна не правят впечатление на почти никого.

Схемата си бачка безотказно на принципа „Тука е така!“. И народът не се трогва особено. За обикновените хора това, че някой катил с известен прякор е по чужбините, е просто повод да си отдъхнат. Не е в затвора, ама не се разхожда и по улиците, за да треперят от него. Да не говорим за властта. Тя отдавна е толкова обвързана с подземния свят, че отказът на този или онзи да му бъде раздадено правосъдие не е никаква новина за нея. Дори напротив. Често си затваря очите услужливо, че понякога дори и помага с каквото може на беглеца.

После към чужбина се насочиха хора с не чак толкова криминален облик. Бизнесмени, банкери, финансисти, които също искаха да си харчат парите на спокойствие или просто бяха сгазили лука с някой от ортаците си и предпочетоха носталгията пред преждевременната смърт. Тук също случаите са стотици, но никой не може да бие по популярност, а може би и по икономически резултат Цветан Василев. Разследващи, одитори, държава, медии и градски легенди все още не могат да се консолидират около сума, която е изчезнала от КТБ по времето на Василев. Със сигурност обаче става въпрос за милиарди. И то само под формата на преки вреди за българския данъкоплатец, защото с косвените сумата би нараснала неколкократно.

И отново същата схема като при бягствата на горепосочените откровени мафиотски босове. Никой не забелязва очевидно дълго и старателно подготвяните измъквания от закона, всички са изненадани, когато научат за тях и симулират решимостта на държавата да върне престъпниците на родна земя и да ги изправи пред правосъдието. Разбира се, реалните резултати отсъстват. Времето се използва, за да се заличават доказателства, да се създадат объркани схеми, да се точат съдебни производства с години и в крайна сметка да се изчака скандалът да потъне в преливащото блато на нови и нови примери за беззаконие и да бъде потулен напълно.

Когато обаче и най-едрите плъхове започнат да напускат кораба, положението наистина е сериозно, макар и да изглежда, че нищо не може да ни изтръгне от обзелата ни летаргия. Естествено, първо напусна най-хитрият. Сокола си направи държава в държавата, заживя си в нея честито, охраняван зорко от гвардия, издържана с наши пари. А той хич не е случаен. Според всеки трезвомислещ човек участието му в създаването на сценария на клетия Преход далеч надхвърля една обикновена парламентарно представена партия и няколко обръча от фирми.

След него драсна мамин Делянчо (по думите на главния прокурор „Мисля, че е депутат Делян Пеевски, нали така, не греша?). Аз пък мисля, че тия, които определят Пеевски като официалното лице на българската мафия, не грешат. Той се спаси от непосилния си ангажимент да се явява средно веднъж на мандат в Народното събрание сред пищната зеленина и малко кичозния лукс на пустинния оазис Дубай, където си прави компания с друга могъща фигура от българския преход. Васил Божков – Черепа. Сега, не е сигурно КОЙ от двамата е по-богат, но май си делят първенството в класацията за най-състоятелен българин. И двамата оставиха след себе си истинска каша от въпроси без отговор и имущества, които спокойно си управляват чрез подставени лица. И си живеят спокойно и необезпокоявано, като само от време на време напомнят за съществуването си, за да не се самозабравят тукашните им слуги.

Когато обаче и премиерът ти, лично провъзгласил се неведнъж за капитан на кораба, излезе в нелегалност, вече няма как да не започнеш да се притесняваш, колкото и дебелокож народ да си. Ще кажете „Ама Бойко си е в България“. Вярно е. Тук си е, освен когато не ходи до Брюксел да слуша какво си говорят големите клечки на непознати за него езици, да козирува и да кима разбиращо с глава.

Тук си е, но не е където трябва. Обикаля шосета, църкви, а напоследък и кравеферми. Обикаля чукари, села и паланки, седи по пънове, обявява поляни за бъдещи реактори под проливни дъждове, но не си е на мястото. В Министерски съвет, в Народното събрание за вотове на недоверие и парламентарен контрол, пред недоволните протестиращи против управлението му.

И на практика доброволното му излизане в нелегалност си изглежда точно като подготовка. При все по-ясно очертаващото се неблагоприятно стечение на обстоятелствата той спокойно може да драсне с двеста за Барселона или което и да било друго приказно кътче по белия свят. Още повече, че пачките и кюлчетата от чекмеджетата му излязоха в нелегалност заедно с него, а и ни завеща доволно количество милиарди дългове към банки, международни институции и руснаци, та да си имаме сериозни грижи поне няколко десетилетия напред.

Така, всеки по свой си начин, най-охранените, най-емблематичните и най-хитри плъхове напуснаха и напускат кораба пред очите ни. А нас оставят тук за баласт. Ние пък наистина си го заслужаваме. Защото само гледаме безучастно какво се случва.

Лесни пари: Фалшив Форекс и измамен Балкански кол център

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gal-barak-easy-money.html

събота 24 октомври 2020


От Александър Джорджевич и Милорад Иванович BIRN (БИРН) 19 октомври 2020

Кол центрове никнат като гъби на Балканите. Управлявана от израелци мрежа е била използвана за измами на десетки хиляди, основно възрастни европейци, от които са откраднати около 200 милиона евро.

През декември 2018 г. мъж на име Александър Игнятович се обажда на федералната полиция в германския град Висбаден, близо до Франкфурт, и иска да бъде прехвърлен към ръководителя на отдела за киберпрестъпност.

Игнятович, който е роден в Германия, но е от сръбски произход, съобщава на полицията, че разполага с информация за многомилионна операция свързана с измами, която се извършва от кол центрове в столиците на Сърбия и България – Белград и София – и че е готов да каже всичко в замяна на защита за себе си и семейството си.

Два месеца по-късно той влиза през централния вход на германското посолство в Белград и през юли дава изявление пред полицията в Германия, което в писмен вид е почти 50 страници.

На 11 февруари тази година Игнятович беше намерен мъртъв в хотелска стая в София, само месеци преди да заеме мястото на ключов свидетел на обвинението в процеса срещу израелеца обвинен като създател на измамната схема и в пране на печалбите от нея. Българските власти съобщиха, че Игнятович е починал от сърдечна недостатъчност. Той беше на 34 години.

Показанията му все пак спомогнаха за разкриването на схема, която според разследващите е била използвана за да се измамят десетки хиляди жители в Западна Европа с поне 200 милиона евро, като са били заблудени, че инвестират спестяванията си в изгодна търговия с чуждестранна валута.

През септември тази година съд във Виена призна израелския тартор, 33-годишният Гал Барак, за виновен по обвинения в измами и пране на пари и го осъди на четири години затвор.

Но докато полицията в Австрия и на други места в Западна Европа разследва случая в продължение на няколко години, все още не е ясно дали властите в Сърбия и България са направили същото. Това буди подозрения в някои кръгове, че мащабната операция, включваща десетки кол центрове и стотици служители, се ползва от защитата на държавни институции. Една от най-високопоставените местни служителки на Барак каза пред BIRN, че не е бил търсена от полицията.

„Получаването на разрешителни за подобен род бизнес е толкова стриктно, колкото и откриването на банка,“ каза собственикът на друг кол център в Белград, който говори при условие за анонимност.

Друг запознат със случая каза пред BIRN: „Схема за стотици милиони евро, които са незаконно спечелени пари, не може да бъде извършена без нечия защита. Това е схема, която не може да остане незабелязана.“

Лесни пари

Показание дадено от Александър Игнятович пред германската полиция и записки от бележника му

Кол центровете са процъфтяващ бизнес в Белград, в който работят множество млади, образовани сърби, които говорят английски и са технологично грамотни, но заплатите им са далеч по-ниски от тези в повечето европейски страни.

„Търсех работа“, казва Игнатович пред германската полиция през юли 2019 г., според стенограмата от показанията му, с която BIRN се сдоби. „Един приятел ми се обади и каза:„ Ела, тук можеш да спечелиш лесно.“ Това става в началото на 2018 г..

Всъщност работата изглежда проста – обаждания на произволни телефонни номера на възрастни граждани на Германия, Австрия, Великобритания и други западноевропейски държави, които трябва да бъдат убедени да „инвестират“ във валутни сделки по интернет. Сделките обаче са фиктивни и Барак прибира парите.

Барак открива първия си кол център през 2015 г. недалеч от централата на израелската разузнавателна служба Мосад в Тел Авив.

Когато Израел затяга законодателството си за борба с измамите, Барак насочва вниманието си към Балканите, отваряйки компанията Cactus Marketing (Кактус маркетинг) на четвъртия етаж на белградския хотел Зира през септември 2017 г.. Той наема Катарина Кожич за директор. Това е компанията в която Игнятович започва работа.

„Работата ми беше представена като вид казино, където се губят и печелят пари и се разчита най-вече на човешката алчност,“ каза Кожич пред BIRN.

Кожич обясни, че през годината, когато е била наета от Барак, е имала още пет интервюта за работа в кол центрове.

„В един момент стотици хора в Белград вършеха тази работа. Предимно млади хора, които говореха английски или немски,” казва Кожич. В Cactus Marketing работят 120 души, докато Игнятович казва на полицията, че по това време в Белград оперират приблизително 15 различни кол центъра, законни или незаконни, и десетки в София.

Според показанията на Игнатович пред германската полиция, всички новонаети служители на Cactus Marketing са били задължени да гледат филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ от 2003 г., базиран на мемоарите на нюйоркския борсов посредник Джордан Белфорт, който е осъден за измама.

Всяка сутрин „агентите за убеждаване“ получават списъци с 200-500 души, на които трябва да се обадят, включително техните телефонни номера, имейл адреси и информация за техните хобита и пристрастия събрани от публикации в социалните медии. Онези, които се съгласяват да инвестират се прехвърлят на „агенти за задържане“, които имат задачата да измъкнат парите. Повечето започват с плащания от 250-300 евро, но сумите неизменно нарастват.

Търговската платформа, която се показва на клиентите е фалшива, казват австрийските прокурори, парите се вливат в сметките на фалшиви компании и след това се пренасочват чрез сложна мрежа за пране на пари в цяла Европа.

Агентите по убеждаване в Cactus получават основна заплата от между 560 и 800 евро, което е приблизително двойно повече от средната заплата в Сърбия, но могат да спечелят до 1 000 евро благодарение на бонуси. Агентите за задържане получават фиксирана ставка от 850-1 000 евро, плюс комисионна върху сумите платени от клиентите – от три процента, ако клиентът е платил поне 50 000 евро за месец, до седем процента, ако е платил поне 350 000 евро.

Игнатович започва работа в Кактус, но се премества в друг кол център, също управляван от израелци, където получава основна заплата от 2 000 евро плюс бонуси. Казва на полицията, че някои от колегите му печелят между 20 000 и 40 000 евро на месец.

Според Игнятович агентите за убеждаване, които правят първоначалните обаждания, не знаят, че са замесени в измама, за разлика от агентите за задържане, които получавали заповед да „извличат колкото се може повече пари“. Контактът между двата отдела е бил забранен, докато оплакванията на клиентите се филтрират от отдел за управление на риска в София. Говори се само английски.

„Трябваше да крием откъде се обаждаме“, каза Игнятович. „Клиентите трябваше да мислят, че им се обаждаме от Лондон или Женева.“

Според показанието на Игнатович служителите са получавали по-голямата част от заплатата си в брой в пликове раздавани от Кожич. Кожич потвърди това.

Тя заяви пред BIRN, че е нямала представа, че кол центърът, на който е била директор е бил замесен в измама.

„Абсолютно нищо не знаех за измами,“ каза Кожич. „Ако бях чула такова нещо, нямаше да остана.“

В австрийското обвинение се казва, че най-малко 1 896 австрийски граждани са били измамени с малко над 2,6 милиона евро, но че разследващите разполагат с доказателства за още 1 772 жертви, загубили най-малко един милион евро. Данните, намерени в конфискувани документи дават основание да се предполага, че като цяло в Европа измамате е донесла приходи за организаторите й от общо над 200 милиона евро.

„Досега не е идентифицирана нито една австрийска жертва, която действително е реализирала печалба и на която е изплатена тази печалба“, се казва в обвинението.

Секс, наркотици и алкохол

Cactus Marketing затваря през март 2018 г., седем месеца след откриването му и на служителите са предложени временни позиции в София, в компанията E&G Finances, също управлявана от Барак.

Сръбските служители са настанени в хотел „Драгалевци“, който разполага с плувен басейн, сауна и фитнес център и се намира на около седем километра от офисите на E&G Finances. Игнатович описва живот подобен на този воден от героя на Леонардо Дикаприо във „Вълкът от Уолстрийт“ – пиене, наркотици, секс и измами с големи суми пари.

„И офисите и хотелът бяха като лудница,“ казва Игнятович на германските следователи.

„През цялото време се пускаше силна музика, пиеше се много, вземаха се наркотици, а понякога имаше и проститутки. E&G имаше вътрешен дилър. От него можеше да се купят много неща като кокаин или трева. Той ми каза: ‘Каквото и да ти трябва, ще ти го взема. Най-важното е да работите.‘“

Но едва три месеца по-късно сръбският персонал е преместен обратно в Белград, където Барак отваря компанията My Markets (Моите пазари) в луксозния бизнес център VIG Plaza (ВИП плаза) в Нов Белград, квартал на столицата с високи бетонни сгради. Кожич е назначена отново за директор.

„Там също имаше много алкохол и наркотици,“ казва Игнатович. Заплатите отначало се изплащат в брой, а след това изключително в криптовалута.

Игнятович остава там само няколко седмици преди да се премести в няколко други кол центъра също управлявани от израелци, но без участието на Барак. Една от компаниите е била собственост на израелец, за когото Игнятович казва, че се е наричал „Майкъл“ и го описва го като плешив мъж с къса кафеникава брада, роден в Украйна и владеещ английски, руски и иврит. „Караше златно беемве с немски регистрационни номера,“ казва Игнятович на полицията.

Според проучванията на BIRN, Сърбия не е извършила собствено разследване по случая, защото сред жертвите няма сръбски граждани. Сръбската полиция не отговори на въпроса дали е даден ход на разследване, но Кожич, която е била директор на Cactus Marketing, заяви, че не е била търсена от властите.

„Сръбската полиция не ми зададе нито един въпрос. Никой нищо не ме попита и аз не крия нищо.“

Единствената стъпка, за която се знае, че е предприета от сръбските власти, се случва през април тази година, когато по искане на европейската полицейска агенция Европол полицията арестува петима души работещи за Барак. Те са идентифицирани само с инициали и възраст – 37-годишният З.М., 36-годишният М.Б., 31-годишният Ф.И., 49-годишният С.С. и 26-годишният А.Дж. В същия ден в България са арестувани още четирима служители.

Според австрийското обвинение, освен в Белград и София, Барак е има кол центрове и в столицата на Босна – Сараево, в столицата на Косово – Прищина, в столицата на Грузия – Тбилиси и в украйнската столица Киев.

Септември 2017 г.

Гал Барак отваря кол център Cactus Marketing в Белград

Март 2018 г.

Cactus Marketing затваря, Сръбските служители са преместени в София за да работят за E&G

Юни 2018 г.

Сръбските служители се връщат от София в Белград за работят за нова компания основана от Гал Барак и наречена My Markets

Декември 2018 г.

Игнятович се обажда на германската полиция във Висбаден

Януари 2019 г.

Гал Барак и съдружникът му Уве Ленхоф са арестувани

Февруари 2019 г.

Игнятович се свързва с германското посолство в Белград

Юли 2019 г.

Игнятович дава показания пред германската полиция

Февруари 2020 г.

Игнятович е намерен мъртъв в хотелска статия в София

1-ви септември 2020 г.

Гал Барак е осъден във Виена   

Адвокат: ‘Няма какво да крия’

Основният бизнес сътрудник на Барак е Уве Ленхоф, който се представя за успешен германски бизнесмен занимаващ се със спортни залагания.

Подобно на Барак, Ленхоф е арестуван през януари 2019 г. и екстрадиран в Австрия в края на същата година. Той почива внезапно в ареста през май 2020 г., когато е на 55 години.

Адвокат Марко Вуйошевич се среща с двамата през януари 2017 г. в Белград, където те му казват, че по данъчни причини желаят да преместят бизнеса си от България, която е член на ЕС, в бившите югославски републики Сърбия и Черна гора, които не са в ЕС.

Според австрийското обвинение, фирма от Подгорица, наречена GPS Company и съоснована от Вуйошевич, е прала пари за Барак. Вуйошевич отрича това обвинение и каза следното пред BIRN: „Отворих компанията от името на Гал Барак и Уве Ленхоф. Това правя в 99 процента от случаите, когато клиентът не иска да бъде разкрит, адвокатите създават фирми на свое име.“

Вуйошевич каза, че компанията GPS е спечелила 23 милиона евро за една година, но той не е бил съвсем наясно с бизнеса на Барак и Ленхоф.

„Попитах ги какво правят и те ми обясниха, но все едно да ми бяха казали, че се занимават с космически технологии. Беше ми толкова чуждо. Никога преди не бях чувал за бинарни опции и Форекс.“

Лазар Хопл, приятел на Вуйошевич, който също участва в разглеждането на юридическте дела на Барак и Ленхоф, не отговори на молбата за коментар.

След няколко месеца работа започват да пристигат жалби от клиенти с искания за възстановяване на парите им, обяснява Вуйошевич.

„Хората започнаха да искат да им бъдат върнати средствата, които са платили. Организирах среща в моя офис на 4 декември 2017 г. и открито попитах Барак и Ленхоф дали се занимават с измами“ Вуйошевич каза пред BIRN.

„Опитаха се да ме убедят, че не е така. Тогава им казах, че нямаме причина да не върнем парите на хората и това беше направено, общо няколкостотин хиляди евро. “

Ленхоф е казал на австрийската полиция, че се е срещал с Вуйошевич, докато се опитвал да получи лиценз за спортни залагания в Сърбия тъй като научил от други хора, че адвокатът има добри политически контакти и в съседна Черна гора.

Вуйошевич каза, че е предал „всички документи” на австрийските власти. „Нямам какво да крия,“ каза той пред BIRN. „Нищо в тези документи не ме инкриминира.“

Барак е арестуван на 30 януари 2019 г. с европейска заповед за арест докато се опитва да премине българската граница със Сърбия. Австрийските следователи се занимават доста време със случая, а Игнятович е трябвало да им разкрие значителна вътрешна информация, с която е запознат.

Вернер Боем, който разследва киберпрестъпления и финансови измами за сайта Fintelegram (Финтелеграм), се среща няколко пъти с Вуйошевич и Хопл в Белград. Негови бележки записани след среща на 24 юни през 2019 г., с които BIRN се запозна, описват мерките за сигурност, предприети от адвокатите, които пет месеца след ареста на Барак изглежда продължават да се страхуват за своята безопасност.

„Пристигането им в Белград, срещите и обядите им бяха винаги придружени от двама или трима охранители“, пише Бьом. „В ресторанта хората от охраната седяха на съседната маса и ни придружаваха до вратата на тоалетната.“

Барак не се признава за виновен по обвиненията в измами и пране на пари през юли 2020 г., но е осъден през септември на четири години затвор.

По време на процеса Барак описва бизнеса си като пункт за залагания и твърди, че клиентите знаят в какво участват.

„Търговията е залагане, казва той на следователите, „а залагането е търговия.“

Жертвите

BIRN направи опит да се свърже с повече от 50 жертви споменати в австрийския обвинителен акт, но никой от тях не отговори.

„Тъй като жертвите имат ужасни преживявания и все още са притеснени от произволни телефонни обаждания и имейли, те са много внимателни и не се доверяват на никого,“ каза Елфриде Сикст, съосновател на Инициативата европейски фонд за възстановяване, EFRI, която подкрепя жертвите на киберпрестъпления и измами и се стреми да им върне загубените парит. По-късно EFRI помогна на BIRN да се свърже с няколко жертви.

Джон Потър, пенсионер от британския град Лестър, каза пред BIRN, че е взел заем от 50 000 британски лири през 2018 г., след като някой му се обадил от кол център на Барак и се представил за брокер. Обещал му сигурен начин да увеличи спестяванията си, а Портър бързо загубил всичко.

„Казаха ми, че е имало хакерска атака от Китай и че всички средства са загубени“, каза Потър.

„В момента, в който разбрах, че безвъзвратно съм загубил парите си се почувствах напълно съсипан и безпомощен.“

„Ако сега ме настанят в една стая с тези измамници и ми дадат пистолет, ще ги застрелям без никакви проблеми и с чиста съвест.“

Миа Луси, лондонски психолог, каза, че тя и нейна приятелка също са станали жертва на измамниците.

„Загубих няколко хиляди евро, но когато моята приятелка свурши пари, тя взе кредит, за да плати повече“, каза Луси пред BIRN.

„Мислите, че залагате на падане или покачване на валутите, но всъщност сте постоянно част от една измама и това, което се вижда на екрана ви като сделка е измама и собствениците на платформата контролират всичко – парите, които инвестирате, сковете и увеличенията на цените, всичко.“

„Бяха невероятно умели. Изглеждаха изключително приятелски настроени. ”

Изгубеният бележник на Игнятович

Александър Игнатович, снимката е получена с любезното съдействие на семейството му

Игнятович посещва два пъти германското посолство в Белград през февруари 2019 г. и се среща с офицер за връзка. Показва му бележник, в който е записал важни дати, събития и наблюдения, които могат да се използват като доказателство.

„Той ме попита дали съм готов да дам изявление и дали бих отишал в Германия за тази цел. Казах да,“ казва по-късно Игнатович на разследващите.

Показанията му отнемат цели два дни на германската полиция, 15 и 16 юли 2019 г.. В писмен вид те са от почти 50 страници. На въпрос дали все още притежава бележника, който е показал на германския дипломат, Игнятович отговаря, че е пътувал до София и че когато се е върнал в Белград не е успял да го намери.

Докато показанията на Игнятович не са представени на процеса срещу Барак на 26 август, не е било публично известно, че той е трябвало да бъде главният свидетел на обвинението. По това време той е вече мъртъв, но показанията му пред разследващите остават гръбнакът на делото водено от обвинението.

Игнатович пътува отново до София в края на януари 2020 г. Роднини, които пожелаха да не бъдат назовани, казаха, че преди заминаването е бил изпълнен с оптимизъм и вяра в ново начало.

Безжизненото му тяло е намерено в хотелска стая в София на 11 февруари. Семейството му заяви, че им е показан протоколът от аутопсията, който описва причината за смъртта като сърдечна недостатъчност, но не им е позволено да получат копие.

BIRN се опита да получи този протокол и да разбере дали полицията разследва смъртта на Игнятович, но нито тя, нито прокуратурата реагираха на нашите запитвания.

Водеща снимка: Гал Барак на прием при премиера Бойко Борисов

Превод: Биволъ

Още по темата “Гал Барак” в Биволъ:

Киберизмамници са изпрали стотици милиони през Инвестбанк

Вълкът от София ужилил десетки хиляди европейци за над 100 милиона евро

Разследване от София до Кишинев… Главният прокурор на Молдова се зае с лотарията на Васил Божков

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B5-%D1%81-%D0%BB.html

четвъртък 22 октомври 2020


Васил Божков – Черепа вече не е водещ играч и в тото-пазара на Република Молдова. Сутринта на 22 октомври 2020 г. главният прокурор на Молдова Александър Стояногло обяви на извънреден брифинг, че е започнато разследване срещу „Национална лотария“ заради ощетяване на държавата с около 20 млн. евро в периода 2017 – 2019 г.

Както писа „Биволъ“ през март 2019 г., човек на Васил Божков ръководи водещата фирма-подизпълнител на държавното предприятие “Loteria Moldovei”(„Национална Лотария” на Молдова – НЛМ). Ставаше дума за българския гражданин Пламен Стефанов Миланов, който от 18 години живее в Кишинев. Подсъдимият за фалшифициране на документи българин представлява в Кишинев както National Lottery AD.

Офшорка на Васил Божков e подизпълнител на тотото в Молдова

Българо-молдовският предприемач ръководи най-големия подизпълнител на НЛМ през регистрирана в Дубай фирма. Същевременно шоуто на лотарията се излъчваше всяка неделя по телевизията на реалния властелин на Молдова към онзи момент – олигархът и председател на Демократичната партия (ДПМ) Владимир Плахотнюк, когото главният прокурор се закани да обаяви в международно издирване през Интерпол след като е напуснал Кишинев през юни на 2019 г. след протести в страната.

Статия по темата бе и на корицата на авторитетния вестник за разследваща журналистика Ziarul de Garda (ZdG), като на нея е изобразен Васил Крумов Божков, известен в ъндърграунда като “Черепа”. Разследването на молдовските колеги бе озаглавено: “Бизнесът “Лотария”. 

През 2017 г. компанията NGM Company получава договор за Националната лотария на Молдова в резултат на публично-частното партньорство с Министерството на икономиката на Молдова. Компанията от Кишинев е собственост  на NGM SPC Limited (Дубай, ОАЕ), в която пък сред съучредителите има други две български компании: National Lottery AD и New Games AD на Васил Крумов Божков.

Българинът Пламен Миланов коментира за телевизията Канал 2 на Влад Плахотнюк (Снимка: Publika.md)

„И двете са собственост на един от най-богатите граждани на България Васил Божков“, писаха медиите в Кишинев.

Пред молдовския новинарски сайт Newsmaker.md от пресслужбата на NGM Company коментираха през януари 2020 г., че:

„разследването, което се води в България срещу г-н Васил Божков, няма нищо общо с лотарийния бизнес в Република Молдова“.

„В интерес на трети лица” 

Но този четвъртък главният прокурор Александър Стояногло обяви, че в „интерес на трети лица правителството на Република Молдова е намалило или е изключило данъчни плащания за хазартния бизнес“. Според него прокурорите са пресметнали, че заради това държавата е загубила поне 400 млн. леи (около 20 млн. евро) приходи през 2017 и 2018 г.

 

Молдовските служби подготвят делото от месеци, стана ясно от получената от Биволъ записка

Според молдовския топ-прокурор, задържани са редица длъжностни лица, включително работили в Лицензионната камара и Министерството на икономиката и инфраструктурата на Молдова.

«Прокурорите ни извършват проверка относно траекторията за действия, които са позволили да се нанесат щети за бюджета поради съмнителни схеми на редица чуждестранни компании и монополния контрол върху хазартния бизнес».

Според него по време на кабинета на експремиера Павел Филип (ДПМ) „на ниво правителство и парламент е приета съответната нормативна база“.  “Редица лица във властта са действали в интерес на трети лица, разработили и приели законови поправки, които са позволили да се направи от хазартния бизнес монопол за държавното дружество „Национална лотария на Молдова“, казва той.

Главният прокурор на Република Молдова Александър Стояногло (Снимка: Tribuna.md)

„Министерството на икономиката е „създало“ техническите условия за потенциални партньори, за да се изключат предварително от сектора всички родни компании. Очевидно е, че условията са били нагласени за конкретна компания“.

Сред условията за публично-частното партньорство беше една такава компания да „разполага с подобен бизнес в друга държава“, да „имат опит за работа не по-малко от три години“ и „годишен оборот за последните три години не по-малко от €500 млн.“.

Според Александър Стояногло, след сключването на договор за ПЧП, НЛП трябваше да получава до 75% от печалбата, а частният партньор – останалите 25%.

„Иначе държавата получаваше едва 11,4% от доходите, тъй като НЛМ е покривала разходите в наградния фонд, а частният партньор – останалите 89,6%“.

Според главния прокурор на Молдова между 1 октомври 2018 и май 2019 г. в страната са били продадени лотарийни билети на стойност 325,98 млн. леи. От тях, според сметките на Стояногло,  „39,5 млн. леи е получила НЛМ, а частният партньор – 81,5 млн. леи“.

Генпрокуратура расследует монополизацию игорного бизнеса в Молдове. Кто в этом участвовал?

„Заграбиха ни бизнеса“

„Биволъ“ потърси за коментар Васил Божков по повод започналото в Молдова разследване. „За съжаление, нашите компании вече нямат нищо общо с Молдова“, коментира той за медията ни.   

Прдприемачът твърди, че няма контрол над молдовската лотария „от края на януари 2020 г.“ „Участието ни беше заграбено с помощта на българските служби и прокуратурата. Какво се случва след това нямам информация“, писа Божков.

Бизнесът “Лотария” (в. “Зиарул де Гардъ”)

„Биволъ“ получи и една информативна записка на молдовските служби, в която се цитират данните за водените дела в България като „информация на българските служби“.

„Мисля, че знаете колко са достоверни данните от българското разследване“.

Божков отрича да познава избягалия топ олигарх на Молдова Влад Плахотнюк, който контролираше бившата съветска република еднолично между 2016 и 2019 г.

Именно с телевизиите на медийния магнат беглец Влад Плахотнюк са сключени всички договори за реклама през 2017 г., когато на власт е председателстваната от него ДПМ. Министър на икономиката, отговарял за реформата на лотарийния и хазартен бизнес на Молдова, беше вицепремиерът Октавиан Калмик, от квотата на ДПМ в правителството тогава.

 

От неговото ведомство в работната група за спешното приемане (само за две седмици) на поправките от страна на депутати на ДПМ през 2017 г. беше държавният секретар (зам.-министър) Анжела Сусану.

Васил Божков – Черепа купил дял в грузинската държавна лотария

„Не познавам г-н Плахотнюк, а договорите с телевизиите в Молдова са сключвани на пазарен принцип от местния мениджмънт“, коментира Васил Божков.

Предприемачът твърди, че не познава и българския гражданин Пламен Стефанов Миланов, който от 2017 г. насам ръководи „Националната лотария на Молдова“.

„Естествено, че не съм“, коментира той дали го е назначавал на тази длъжност като представител на дубайските компании-инвеститори.

Кой е ръководил бизнеса в Молдова Васил Божков предпочита да не коментира.

„Не зная. Не съм се занимавал с оперативно наблюдение на тази компания“.

По какъв начин въобще се е озовал в Молдова като инвеститор, също предпочита да не споделя.

Участничката на Евровизия от Молдова Наталия Гордиенко като водеща на “Национална лотария” по тв “Прайм” на Влад Плахотнюк

«Сложно и дълго за разказване, а и не ми е важно».

Според бизнесмена в момента по-важно било за него случващото се в България:

 «Темите, свързани с нея са ми приоритет».

Други подробности по случая бизнесменът отказа да коментира.

Реакцията на евродепутатката Клеър Дейли осветли система на криминално-корупционен терор Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5.html

неделя 18 октомври 2020


Евродепутатката Клеър Дейли пристигна целево в България и в Поморие, за да се запознае с дългогодишен проблем на ирландски граждани, закупили жилища у нас /виж тук/. Хората са принуждавани с рекетьорски методи да плащат огромни ежегодни такси, за “подръжка на общи части”, ток и вода. Отказва им се да си открият индивидуални партиди на жилищата за електро и водоснабдяване. Те свидетелстват, че не са били предварително информирани за това, преди да закупят жилищата си. След като придобият собствеността, става ясно, че са се оказали доживотни жертви на строителните инвеститори и нещо като техни крепостни платци с неадекватно завишени сметки. Липсва нужната отчетност за хилядите евро, които са задължавани да плащат всяка година. Всъщност хората никога не могат да имат пълни права върху собствеността си, защото им се ограничава достъп до жилищата, спира им се токът и водата самоволно и еднолично по каприз на “инвеститора”. Това въпреки, че те се водят пълноправни собственици на жилища по нотариален акт, който обаче не може да им гарантира основните човешки права върху собствеността им.

В последната Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България директно се споменава за криминалното отношение към собственици на апартаменти в Поморие в т. 7-ма от документа, която буквално гласи следното:

7.  изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество.

Освен, че Резолюцията споменава директно 5 тематични разследвания на Биволъ, в нея неслучайно е залегнал и казусът с проблемите, които изпитват собственици на жилища в един от поморийските комплекси “Сън сет Ризорт”. Клеър Дейли беше подготвено нападната от местни медии и твърде агресивно лично от кмета на Поморие, когато дойде лично да се срещне с потърпевшите си сънародници. /виж тук и тук/ Опитите на кмета Иван Алкексиев да представи случая като частен и дори да хвърли, чрез казионни медии, сянка на съмнение, че г-жа Дейли едвали не защитава лични интереси в повдигането на темата, се оказват несъстоятелни.

Кметът Иван Алексиев /вляво/ нападна словесно евродепутатката Клеър Дейли, заради това, че обърна внимание върху изнудването на собственици на жилища в Поморие.

Това ясно става видно от видео интервюта, които Биволъ намери в своя архив и които са заснети преди няколко години. Точно сега обаче те придобиха своята обществена актуалност, след като се разбра, че случаите не са прецедент и не засягат единствено отделни частно-правни спорове, а представляват порочна и криминална практика на изнудване на граждани от всякакъв произход в община Поморие, дръзнали да си купят собственост там. Има основателни сигнали да се счита, че корупционната система е обхванала в своя механизъм строителни фирми, местни власти от различни сфери – изпълнителна и съдебна.

Ако се разследват в дълбочина методите, с които собствениците на апартаменти са принуждавани, заплашвани и изнудвани да плащат насилствено неадекватни постоянни такси на продавачите на жилища, не е изключено да се разкрие една много добре организирана и смазана престъпна схема, с участието на фирми и овластени лица, които с действие или бездействие съучастват на мафиотския метод. С една дума – тичпична “мафиотска” организация с всичките й хатактеристики на сливането на престъпни групировки с властови институции.  Ако в България действително има някаква следа от законност и обществена справедливост, на ред са отговорните национални институции. Защото този скандал не засяга единствено жертвите на измамата и изнудването в Поморие. Той засяга цялото ни общество, симптоматичен е за тежките язви на корупционната действителност у нас и както стана ясно, пряко накърнява националния ни интерес. Поставянето под прожекторите на внимание на Европейския парламент на издевателствата над чужди граждани закупили жилища в Поморие и евентуалните тежки репутационни и инвестиционни щети за България в бъдеще са от общонационално и общоевропейско значение!

При задействие на Прокуратурата и ДАНС по казуса, Биволъ е готов да предостави всички данни, които се пазят в редакцията на разследващите органи, Това се отнася и за европейските институции, които биха се занимали по-подробно и задълбочено със скандала.

За улеснение на нашите читатели, предоставяме в резюме транскрипция на български език на интервютата с руските граждани, потърпевши от изнудвачите да плащат безкритично и вечно произволни такси за безотчетни консумативи:

Биволъ: Михаил, били ли сте заплашвани с такива действия от страна на този собственик?

– Да, ние имахме сериозна конфликтна ситуация. При което, поначало това бяха заплахи. Това бяха заплахи, за които се наложи да пиша (жалба) до полицията. Че собственикът заплашва с някаква физическа разправа…

Но след това той премина към действията, които са просто нещо като възпитателна мярка или принудителна мярка. С които да ме принуди да действам както му се иска като ми спря водоподаването.

Б. Как се казва?

-Собственикът е Христо Кирилов Киров. Ето го конфликта…защото тази мярка по спирането на водата е предизвикана от няколко мои действия. Тоест, аз се отказах да подписвам договор за обслужване на тази кооперация (блок) по очевидно неизгодните за мен условия.

Работата е там, че кооперацията се обслужва само 4 месеца годишно. Като той за тези 4 месеца ми иска заплащане в размер на 500 евро (около 1 000 лв.) Това беше първия момент. Вторият момент е относно водоподаването. Тоест, аз консумирам определен обем вода, а той ми надписва отгоре още съществени количества, които според него били към общите части (на кооперацията). Но в блока живеят буквално трима души. И няма големи разходи на водата. И така нататък…

Б. Всичко е ясно. Не трябва да преразказвате всичко. Но ако мога да Ви помоля да се представите?

-Казвам се Михал Щайн. Аз съм гражданин на Руската Федерация. И живея тук в България вече над 5 години. Разполагам с карта за постоянно пребиваване. Пенсионер съм. Преместих се в България, защото ми харесва тук. И климата в добър, и плодовете са хубави.

И въобще от живота си в България съм изключително доволен. Само ако не беше тази конфликтна ситуация, която ми усложнява живота, аз като цяло имам прекрасно отношение и към хората тук и към тази страна. Ето скромното ми представяне.

Б. Какво сте работили в Русия?

-В Русия аз по едно време съм работил в областта на строителството. Бях главен инженер на строителна организация. Но по редица обстоятелства след време съм се преквалифицирал към финансовата сфера. Работил съм и като консултант по недвижими имоти.

Б. Дали мислите, че проблемът ви е въпрос на корупция?

-Виждате ли, това е цяло кълбо от проблеми. В това число е и въпрос на корупция. От една страна, аз ако сключвам индивидуална партида, както аз си го представям. Това е трябва да е споразумение между ВиК и мен конкретно. Този договор не бива да зависи от никой, както и трябва да бъде. Но когато ВиК-то осигурява водоподаване само до централния водомер. А след това някой все пак трябва да пренася от централния водомер до моя имот, ето този някой започва сам да се разпорежда. Аз, от една страна, не мога да сключа с него договор. А той, от своя страна, имайки такава възможност, ме принуждава да предприемам някакви постъпки, които не искам.

Б. Можем ли да го наречем организирана престъпност в този случай?

-Не, аз не бих го казал така, разбира се, че е организирана престъпност…

Б. Но каква е причината този собственик да получава нужната му подкрепа?

– Аз, виждате ли, в какво е въпроса? Не знам в какво е работатат там…

Б. Общината? И прокуратурата? Осигуряват подкрепа.

-Възможно и да има такава подкрепа. Защото градчето, както сами разбирате, все пак е малко. При всяко положение, за мен също е учудващо, че многократно от 2014 г. насам са подавани сигнали и към Общината, и към Прокуратурата, и в полицията. И дори имаше откази. Дори бяхме подавали искове срещу прокурори в съда. След което той )прокурорът) започваше наново да открива делото и да провежда наново съответните експертизи…За този период е правена експертиза. На няколко пъти бяхме посещавали експерта, при който се е насъбрала ей такава папка от кореспонденция от поне 5 см дебелина.

Но дори веднъж този експерт в нашия апартамент, за да направи тази експертиза не беше идвал. Ето, върви си някаква кореспонденция между прокуратурата и полицията, а ние сме все едно някакви несвързани (чужди) лица. Като цяло, някакъв елемент на корупцията тук разбира се, е налице. Защото 3,5 години един прокурор да провежда всичките тези меропрития е несериозно. Не толкова е зает той с всичките тези дела. За да не обръща никакво внимание какво се прави по съответното дело. Разбира се, аз разбирам, че както ми казано, никакви срокове няма установени по закон. Но има и нормални човешки срокове.

Б. Смятате ли, че сте жертва на тази система?

-Разбира се, в известна степен ние сме жертви на тази система. При нас идват нашите внуци, децата ни, на почивка. И виждат ето такова безобразие. Пълно е с наши познати и колеги, не само от Русия. Имам и от Германия приятели добри приятели тук.

 Б. Как живеете там? Вода с туби ли си носите?

 –Да, ходим до Каменар с кола. Ето и Алексей така до Каменар с туби си ходим. Коли си имаме тук. И си докарваме вода.

Алексей, бихте ли казали и вие няколко думи?

-Казвам се Алексей Альошин. Аз също съм от Русия. Живеем тук от 2011 г. Ето с Михаил се запознахме през 2013 г. Те също са ни комшии. Когато при Михаил се е стигнало до конфликт относно обслужването. Той (собственикът) започна да заплашва, че ако този неприемвлив договор не бъде подписан, по който той нищо не беше правил, а само си събираше парите, то той ще спре водоподаването. Той черно на бяло ни каза на мен и съпругата ми това нещо. Той каза, че той (Михаил) няма да живее тука. Ние бяхме се подписали като свидетели в полицията по повод тези заплахи. Заради което също сме лишени от водоподаване. Тоест, той и на нас просто ни спря водата, за да не се правим на интересни. Ами, ето това е…

Другото като нюанс, че това като система в Поморие предизвиква много тъжни мисли. Тъй като, в началото той се държеше с нас много така…направо като едни…

Б. Ами, кажете директно!

-Лица с бандитска насоченост….така да се каже. Ние имахме случай, когато в апартамента ми се опитваше да нахлуе. Удари съпругата ми.

Б. Сериозно ли?

-Да. Взе ми велосипеда, някои вещи. Ние се обърнахме в полицията. Написахме заявление. Че нали, на руски това се нарича грабеж. Разбойно нападение. Да. И в резултат на това нищо никой не беше направил. А след това прокурорът обяви, че закрива делото с мотива, че нямало състав на престъпление. Нито кражба, нито грабеж полицията не беше видяла в това нещо. Това пак ни навежда на мисълта, че има система, че има прикриване и така нататък…

Ето, само това бих искал да допълня. Той не се притеснява. Директно лице в лице ни казва, ние оттук да се омитаме. Че няма да можем да живеем тук в България. Че ще направи всичко. Вода няма да има никога. И най-страшното е, че неговите предположения се сбъдват. Ние стигаме да извода, че собственикът (стопанинът) на град Поморие си е Христо Киров…Това исках да кажа…

Б. Искате да кажете, че това е престъпна организация?

Ами, ето…Както и да го завъртиш. Навежда на мисълта, че тази система се базира на някаква организация, която не е съвсем законна.

Б. Благодаря ви.

 

 

 

 

 

 

Седмици след репортажа на Rai 2 Ковачки пак гори италианския боклук в ТЕЦ Бобов дол?

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%BA-%D0%B2.html

събота 17 октомври 2020


Кадри с видимо черен пушек от ТЕЦ „Бобов Дол“, свързана с енергийния бос Христо Ковачки, предостави на „Биволъ“ председателката на ПК “Екогласност” за Дупница Даниела Борисова.

Даниела Борисова (Снимка: Екогласност)

Това се случва само седмици след като екипът на „Биволъ“ заедно с журналистите на италианската телевизия Rai 2 посети централата и засне подозрителното складиране на различни бали с отпадъци на територията.

Вижте репортажа на “Биволъ” (и видеото на Rai 2 долу) a от онова посещение на централата: Не ние страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”.

Тогава местни активисти и журналисти алармираха екипите на двете медии, че т.нар. “черен пушек” може да бъде забелязан само нощно време, когато според тях в централата се изгарят складираните отпадъци.

Ковачки забранил смартфоните 

Даниела Борисова също е на мнение, че не става дума за горене на въглища.

Тя предполага, че се изгарят прословутите незаконни отпадъци от Италия, за които „Биволъ“ многократно алармира, че са доставяни в България от италианските ОПГ-та „Ндрангета“ и „Камора“.

„Няма как да го докажем това. Аз съм почти сигурна, но…“,

коментира екоактивистката, с която се свърза екипът на „Биволъ“.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

Христо Ковачки очевидно се притеснява от репортажите на медиите като “Биволъ” и Rai 2 и активността на НПО-тата като “Екогласност” и “Грийнпийс”.

Даниела Борисова обяснява, че работниците в Бобов дол симпатизират на гражданите и еколозите, но не могат да снимат вътре, тъй като смартфоните са забранени на територията на централата.

„Те директно казват: тъкмо да си извадим телефона и си уволнен!“.

Според нея е сложно да се направи „анализ без конкретни факти“.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

„Предвид информационното затъмнение, което е не само над журналисти, а и над неща, които касаят живота и здравето на хората – няма начин да направим анализ, базиран на факти“, казва лидерката на „Екогласност“ в Дупница.

Хората не вярват, че това ще спре 

Тя е подала сигнал за установеното с видео и фото заснемане нарушение, извършено на 17 октомври 2020 г.

„Сигнал днес е подаден на 112, но Прокуратура, РИОСВ, МОСВ не би трябвало да чакат хората да подават сигнали през ден, а би било редно вече да свършат работата си“, категорична бе Даниела Борисова.

По думите й, в региона хората са обезверени заради случващата се екокатастрофа.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

„Показаха ми клипове от миналата година, снимани през нощта, в които се вижда много ясно черния дим“.

„Казват, че редовно усещат миризма и всичко е покрито с прах“, пояснява Борисова.

„Но тъй като са подавали много сигнали и са идвали всякакви хора и всичко продължава, мислят че няма смисъл да правят повече нищо“, обобщава екоактивистката по случая.

По думите й, с проблема около ТЕЦ Бобов дол основно се занимава „Грийнпийс България“.

„Те многократно са подавали сигнали, правили са петиции”.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

Подкрепям напълно работата им, но за съжаление до днес видим резултат няма нито от тяхната работа, нито от опасенията на хората за здравето им, нито от репортажите на телевизиите“, казва лидерката на „Екогласност“ в региона.

„Въпреки това ние няма да спрем да информираме обществото за случващото се там“, каза още тя за „Биволъ“.

Припомняме, че “Биволъ” от години пише по темата. Вижте поредицата с разследвания на медията ни, станала известна в края на 2019 г. като БоклукГейт.

Биволъ призовава отговорните институции, РИОСВ и Прокуратурата незабавно да пратят нови екипи за проверка на наличие на складирани незаконно и горени отпадъци.

Христо Ковачки не иска да спира да обгазява хора с ТЕЦ-овете си (снимка: Терминално)

Такива трябва отново да бъдат проведени не само в ТЕЦ “Бобов дол”, но и в други топлоцентрали, в които Христо Ковачки се води “консултант” като ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Република” и др.

А и гражданите и НПО-тата искат реални резултати – виновните не са да бъдат наказани с глоби, оставки и уволнения, а и практиката да спре, за да може в тези региона на България да се диша една идея по-чист въздух.

 

 

 

 

Строим с европари тръбата на Кремъл? Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%BC%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D0%B5.html

сряда 14 октомври 2020


Компанията, свързвана със сина на бившия член на БКП Пеко Таков – Янчо Таков, партнираща с ДПС и ВМРО, заедно с фалирала пернишка фирма, докарват техниката на строежа на „Турски поток 2“ край с. Макреш. Това се случва 4 дни, след като ГД „БОЕЦ“ и сайтът „Биволъ“ в своите видео-репортажи показват липсата на български работници и тежка техника от български фирми на обекта, като на мястото са само машините от Турция и Сърбия. Фирмата от Перник „Верда 008“ ЕООД, чиито машини снимат НПО-тата по време на масово посещение на площадката на 10 октомври, въобще не е ясно как е спечелила европейски проект за 1,48 млн. лв. през 2017 г. По-рано същата година тя е с наложен запор от страна на колекторска компания, сочат данни в Търговския регистър. Отделно, техниката според данните в ИСУН, е вписана в европроекта като такава за използване само в базата на „Верда 008“ в с. Долно Белотинци (Монтана). На място БОЕЦ обаче намират копмпанията „Каро Трейдинг“, която е бенефициент на Агенция „Пътна инфраструктура“, „Напоителни системи“ и безброй общини за 348 млн. лв. държавни поръчки по общо 170 проекта. „Каро трейдинг“ беше спонсор на ФК ЦСКА и партнираше през годините, както с фирма на брат на бивша зам.-министърка от ДПС, така и с кандидат-депутат от ВМРО. 

Техниката на “Верда 008” е с пресничка боя (Снимка: БОЕЦ)

По време на акцията на ГД „БОЕЦ“ и Биволъ (6 октомври) на строежа на
„Турски поток 2“ край с. Макреш, екипите на сдружението и медията ни забелязахме само техниката от Турция и Сърбия. Но вече след 4 дни, при съботното посещение (10 октомври) на ГД „БОЕЦ“, „Демократична България“, „Зелено движение“, „Граждански мегдан“ и „Обществен контрол“ на място, там са заварени нови тежки машини на пернишка фирма, закупени по европейски проект. 

Както писаха „Биволъ“ и БОЕЦ в своите репортажи от строежа на „Турски поток 2“, в ареала на площадката край с. Макреш (Монтана) са намерени строителните машини с регистрационни табели на Турция и Сърбия, където доскоро сръбската дъщерна компания на „Гапзром – IDC („Ай Ди Си“) беше работила по реализацията на проекта за руския газопровод.

Изведнъж, след само 4 дни, на строителната площадка край Макреш се появяват чисто нови машини със софийска и пернишка регистрация, които БОЕЦ и други НПО-та снимат в своите видеостриймове на живо и запечатват на снимки.

“Това си е направо Потьомкинско село”,

определи тази схема с цел да се създаде видимост един от активистите, дошъл с БОЕЦ на мястото.

Една от машините е Елкар, като според Информационната система за управление и наблюдение на евродрествата в България (ИСУН) “Елкар България” (част от “Елкар Гърция”) е един от доставчиците на проекта на “Верда”. Местата за регистрация на машините пък съвпадат с адресите на седалищата на “Верда” и “Каро”.

Очевидно е, че тези лъскави и нови тежки машини са неизползвани досега, а на площадката се появяват с една единствена цел – обоснованото предположение е, че така се цели да се покаже, че не само има български работници, но има и българска техника на обекта.

Европари за задлъжняла фирма

Европроектът на “Верда 008” (Снимка: БОЕЦ)

Проверка на Биволъ в ИСУН показва, че „Верда 008“ е получила европари – общо 1,48 млн. лв. за закупуване на строителна техника по програмата Енергийна ефективност за малките и средни предприятия. 

В проекта„Енергийна ефективност във Верда 008 ЕООД“ пише, че „дейностите са насочени към разширяване капацитета на съществуващ стопански обект с цел повишаване на енергийната ефективност на производството на фракции от инeртни материали в предприятието“.

С което щели да се реализират „заложените цели в стратегията на предприятието за намаляване на производствените разходи, повишаване на екологосъобразността му и увеличаване на конкурентоспособността“.

„С инвестициите ще се закупят активи, обособяващи технологична линия за разширяване на производството на фракции. Като компонент от технологичната линия ще се изгради система за мониторинг на енергопотреблението, с цел редуциране на разхода на енергия“.

С реализиране на заложените дейности щели да се реализират също и „препоръките от енергийния доклад и ще се постигнат реално измерими резултати, които са в унисон с поетите ангажименти на “Верда 008” ЕООД за съблюдаване на корпоративната политика в цялостното си развитие“.

Машината на “Верда 008” (Снимка: БОЕЦ)

 

Ставало дума за „годишни спестявания на енергия от препоръчания пакет мерки (ГС): 3 209 630 kWh/год“:

– Фактор на енергийни спестявания (ESR) общо: 67,00 %.;

– Опазване на околната среда чрез намаляване на вредните емисии с 1 238,35 т/год;

– Внедряване и сертифициране на Системи за енергийно управление ISO 50001:2011;

– Повишаване на ресурсната ефективност и ефикасност чрез оползотворяване на надситовия материал.

Иначе фирма „ВЕРДА 008“ ЕООД с ЕИК/ПИК 200111593 е доста скромна, според данните за нея в Търговския регистър, за да спечели и управлява успешно проект за около $1 млн. Фирмата е основана на 10 май 2008 г., с правна форма “Еднолично дружество с ограничена отговорност”. Седалището на компанията се намира на адрес: гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник, ТЪРГОВСКА, вх. А, ет. 2, ап. 5.  А началният внесен капитал е в размер на едва 5 000 лева, което едва ли предразполага към реализиране на милионни проекти.

Първото нарушение, което личи от данните за проекта на “Верда” в ИСУН, е че техниката не бива да бъде използвана на други места, освен базата и мините за инертни материали край Долни Белотинци.

“Предвидените за закупуване мини челни товарачи ще работят в рамките на производствената площадка на „Верда 008” ЕООД. Активите са част от технологичния процес за производство на фракции от инертни материали. Мини челните товарачи ще бъдат позиционирани в непосредствена близост до складовите площи, като ще осигуряват ритмичен процес при експедиране на готовата продукция и ще се придвижват само на територията на предприятието”. 

Компания с 350 млн. лв. държавни поръчки

“Каро Трейдинг” се базира в Долни Белотинци (Снимка: БОЕЦ)

Същевременно по време на посещението си в с. Долни Белотинци, екипът на ГД „БОЕЦ“ намира на място база за добив на инеертни материали на едра строителна компания „Каро Трейдинг“ ООД, за което свидетелстват табелите за изпълнение на европейски проекти по същата европейска програма, по която работи и „Верда 008“ ЕООД, информацията за която на място липсва.

„Каро Трейдинг“ обаче е интересна с това, че е подизпълнител не само по европроекти. Според данните на „Биволъ“, излезли в търсачката BIRD, компанията има цели 348 млн. лв. държавни поръчки по общо 170 различни проекта.

Най-много проекти са от общините, сред които са Плевен, Лом, Видин, Бургас и др. Същевременно компанията изпълнява и проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и към една от „хранилките на ГЕРБ“ – общинската „Напоителни системи“ АД, станала скандално известна след задържането на основателя на Института за дясна политика Георги Харизанов, управлявал я като председател на съвета на директорите до 2012 г.

През 2014 г. „Каро трейдинг“ влиза в консорциум с фирма на брат на депутат от ДПС за изграждане на канализация в квартал „Меден Рудник“ в Бургас за общо 16 млн. лв.. „ТехКар“ е Дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), с което не подлежи на регистрация в Търговския регистър.

В консорциума влизат „Техно-енерджи“ ООД и „Каротрейдинг“ ООД. Първата компания е собственост на несебърските бизнесмени – Димитър Хрусафов и Хюсеин Кулов. Последният е известен и с българското си име Юлиян Илиянов. Кулов-Илиянов е брат на ексдепутата от ДПС и бивш зам.-министър Фатме Илияз.

Проектът на “Верда” е за почти 1,5 млн. лв. (Снимка: Биволъ / ИСУН)

Според редица медии, ексдепутаткаа от ДПС и бивш заместник-министър Фатме Илияз е считана за “любимка” на почетния лидер на партията Ахмед Доган.

акцентира тогава и бургаският вестник „Десант“.

Другият участник в консорциума „Каро трейдинг“ ООД не е водещ участник и по-скоро ще извършва съпътстващите дейности по проекта. Бургаският вестник пише за проекта, че разкопаните улици в кв. Черно море по време на Реализирането му през 2017 г., блокират къщи на доста от местните хора.

Според други регионални издания собствениците на „Каро трейдинг“ Красимир Караиванов и Божидар Роев са само проксита, които управляват многобройните компании на Янчо Таков, син на бившия член на Политбюро на БКП Пеко Таков.

Проверката на „Биволъ“ показа, че в компанията „Хидро Славово“ ООД „Каро Трейдинг“ и Красимир Караиванов са съдружници заедно с Янчо Пеков Таков. Самият Янчо Таков обаче е фалирал една от компаниите си – „Лотос Ай енд Ай“ ООД, която има задължения към НАП от над 27,6 млн. лв. по данни към 28 септември 2020 г. От Търгвския регистър става ясно, че сред заемодателите е гръцката “Пиреосбанк”.

Успешно партньорство с ДПС и ВМРО 

Партньорството на “Каро” с Янчо Таков (Източник: Биволъ / Bird.bg)

През 2013 г. врачанският сайт “Зов Нюз” пише, че Янчо Таков е взел язовир “Дъбника” на безценица от “Напоителни системи” АД, чийто подизпълнител е била и “Каро Трейдинг” ООД, и търгувал със земя наоколо.

Вестниците “Банкеръ” и “Струма”през 2013 г. алармирaха за съдружието на Янчо Таков с управителя на ВиК Благоевград Петър Тунев, за което се сигнализира тогавашният президент Росен Плевнелиев.

Според в. “168 Часа” през март 2017 г. синовете на журналиста Янчо Таков и внуци на Пеко Таков Янчо Таков – младши и Иван Таков се кандидатират за депутати в столицата от две различни партии – БСП и българско национално обединение.

“Каро Трейдинг” е строила и заедно със скандално уволнения шеф на АПИ Светослав Глосов пътя между Сапарева баня и Паничище. Двамата чрез ДЗЗД “Паничище” печелят обществена пъръчка за 5 000 000 лв. Това партньорство с бившия топмениджър към МРРБ е предпоставка за конфликт на интереси, тъй като многобройните проекти на “Каро” включват отсечките, поръчани от АПИ. Скандалът около този пътен проект беше описан от журналиста на Биволъ Димитър Стоянов в материала „Как се краде от селски път“ през 2016 г.

„Селски път от 5 км е финансиран по Програмата за развитие на селските райони с 5 394 108,36 лв. Комисионната за кмета била 40%, твърдят участници в строителството. За да се постигне тази корупционна компонента строежът е извършен некачествено: не са вложени материалите по проект, а други са подменени с по-евтини. И проектантът, и строителния надзор и ДФЗ си затварят очите“, писа тогава медията ни.

Как се краде от селски път

През 2017 г. вестник „Капитал“ пише, че „Каро Трейдинг“ печели проекта за пречиствателната станция на Айтос за 12 млн. лв. В първата позиция печели обединение с участници “Каро трейдинг” и “Аквариус Ен Ди”. Софийската “Каро трейдинг” според изданието тогава отчита приходи от 27, 5 млн. лв. за 2016 г., а за 2015 г. – 70 млн. лв.

Според „Капитал“ „Каро“ е изграждала пречиствателната станция в Кнежа заедно с “Интерпром” и още две компании за 6.6 млн. лв., както и водния цикъл на Кнежа за около 17 млн. лв.

“През 2012 г. “Каро Трейдинг” е била една от фирмите – спонсори на ЦСКА“

„Работят по ВиК проекти предимно в селски райони”, обобщава тогава вестникът.

Според ГД “БОЕЦ” колаборацията между “Верда” и “Каро” може да е с цел източване на европейски фондове.

Може да предположим, че „Верда 008“ ЕООД е куха фирма, през която се източват европейски фондове. „Каро Трейдинг“ има почти същият проект, като те са и собственици на базата посочена в проекта на „Верда“, което говори за връзка между двете фирми. Това трябва да установят компетентните органи и европейските институции, които ще сезираме“, коментира за Биволъ“ лидерът на БОЕЦ Георги Георгиев, посетил в сряда обекта в с. Долни Белотинци.

Но “Каро” работи не само с наследниците на БКП и с ДПС, а също така и с една от управляващите днес политически партии ВМРО. През април 2019 г. изданието “Четвърта власт” пише, че Красимир Караиванов е съдружник на кандидата за евродепутат от ВМРО от гр. Дупница Вергил Кацов.

Янчо Таков – мл. и Янчо Таков (Снимка: “168 часа”)

“Красимир Караиванов и Вергил Кацов купиха имот от държавата за близо 1 000 000 лв. в курорта Паничище, двамата строят най- големия спа-център на Балканите за 35 000 000 лв.”,

информира тогава онлайн-медията.  

Ще живеем така, както можем да мечтаем Революцията срещу мерзостта вече е в ход

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2-%D1%85.html

вторник 13 октомври 2020


от Иво Алексиев*

Революция срещу мерзостта е в ход. В приливната вълна на народното недоволство презряното старо видимо бедства. Едва ли ще намери спасителна сламка. Този път е много вероятно да си замине в дълбините на историята. Какво обаче следва? Как да си го представяме?

Ако обуздаем кариеризма и алчността на простосмъртния, дебнещ от черни овци в партии и групи за натиск (pressuregroups), може и да заживеем така, както ще го измечтаем сега. Този път бунтът си е наш, роден. Ние, българите, сами се престрашихме и въстанахме. Осъзнахме, че не сме рая, че имаме права. На никой отвън не дължим поклон, благодарност или сметка, защото ако приятел в нужда се познава, сегашните ни приятели май така и не разбраха нуждата ни. Докато промяната протича според европейските ценности – от класическия период на ЕС! – в които е концентрирана вековната мъдрост на европейската цивилизация и които народът ни избра за свое нравствено кредо, сме чисти и пред съвестта си, и пред приятелите си. Имаме пълна свобода на мечтите.

Колкото повече мечтаем сега, толкова по-вероятно е в бъдеще да живеем добре. А всичко в света е започнало с мечти. Мечтата е съблазнителна визия за нова действителност. Видение за възможното. Възможното, от което произлизат възможности. Възможности за по-добър живот.

Недопустимо е сега да се стесняваме както да мечтаем, така и да споделяме мечтите си. Времето го изисква!  Ако циници, прагматици, реалисти, утилитаристи, консерватори или други многознайковци със снижена вяра в собствените си възможности ви упрекнат, че си губите времето, ако иронично ви нарекат мечтател или утопист, припомнете им, че всеки процес на стратегическо планиране – било то в бизнеса, политиката, науката или която и да е човешка дейност, започва с генериране на идеи. Най-рационални прагматици са изписали хиляди томове по темата. А какво са стратегическите идеи, дългосрочните визии, ако не мечти, които след процес на реализация се превръщат в реалност?

Дори тези които считат, че всичко е от Бога, трябва да признаят, че по площадите Бог ежедневно показва съгласието си за промяна. Че дава кураж. Иначе би ли стигнала протестната вълна до там, където е днес? Май единствено висшият клир все още не е разчел Божията воля.

Като се говори по площадите за свобода, равноправие, справедливост, почтеност, народовластие, контрол на Суверена над властта, преодоляване на демографската криза, завръщане на прокудените от чужбина и т. н. – давайте СВОИТЕ идеи! Разказвайте своите мечти! Ако трябва, дори ги изкрещете, за да бъдат чути! Не се оставяйте да ви обезкуражат такива, които се перчат, че само те могат, защото толкова отдавна били врели и кипели в политиката. Или такива, които размахват диплома по право и твърдят, че само тя давала право за смислено участие в дебат за държавната уредба. Или тези с многото пари, които ще ви обясняват, че само те знаели как се правят нещата, защото доказателство била сумата в банковата им сметка. Не! Най-ценната идея може да дойде от всякъде и от всекиго.

А като че ли протестът изостри обществените сетива за мечти и идеи. Струва ми се, че в момента има и повече чуваемост, и повече възприемчивост. А ако не са достатъчни – ами да направим така, че чуваемостта още повече да нарасне! Народният бунт вече прави чудеса. Вдъхнови премиера Борисов насред криза да раздаде на населението най-щедрите финансови подаръци, откакто е на власт. Не е ли чудо, ако един десен консерватор и нелесен автократор започне да действа като социалдемократ-хуманист? Та чуваемост за Вашите идеи ли нямало да има?

Някои мечти и идеи, които се раждат сега може да прераснат в национални каузи. От осъществяването им ще почерпим ново самочувствие. Ще ни направят съпричастни и солидарни към общи идеали – нещо, от което недобросъвестни управници ни отучиха. Може дори да се избавим от самотата и цинизма на неолибералната максима „Спасявай се поединично – кой как може!“. Може дори отново да станем сплотено общество и уважаван народ. А ще има ли предизвикателство, което да надвие такъв народ ?

И защо все трябва да копираме, да заимстваме? Защо все трябва да догонваме другите? Така или иначе нерядко се оказва, че в бързината си криво сме разбрали цивилизацията им. Сега – във времето за мечти, не можем ли и ние да измислим нещо, с което да впечатлим Европа? Нещо, което пък тя да вземе от нас и с радост да добави към собствената си цивилизация? Да се помни, че и ний сме дали нещо на европейската демокрация?

Адв. Хаджигенов от Отровното трио вероятно е прав. За лесно – няма да е лесно. ГЕРБ и ОП раздадоха милиарди на клиентелата си и на олигарсите от ДПС. Сега тези милиарди са на разположение на контрареволюцията за запазване на статуквото. Да, ще има подкупни – винаги е имало в историята ни. Ще клекнат, ще се облажат, ще се приспособят. Щастливи от това едва ли ще станат. Поне към момента обаче не изглежда така, че нещо може да спре приливната вълна на народния гняв, която споменах в началото.

А властта не спира да измисля плашила. След като не успя да разколебае масите да искат оставката ѝ, започна да плаши бизнеса и състоятелните хора. Говори за анархо-либерали, леви анархисти, Отечествен фронт и подобни небивалици. Опитва се да изкара народния бунт за морал някакъв вид пролетарска революция. Подтекстът е: „Вие, имащите, помагайте на правителството, защото ще ви одържавят!“ В уплаха си човек и призраци вижда, но едва ли е това. Поради съображения за собствената си сигурност, представители на управляващите на площадите не са забелязвани. Ако можеха да дойдат, както редовно го прави президентът Радев, първо щяха да видят колко несъстоятелни са предположенията им за протестиращи „анархо-тулупи“.  Само след кратък престой на тях самите щеше да им стане неудобно от собствените им внушения, че мирното и демократично въстание срещу тях е пролетарско. А и още нещо. Я попитайте Христо Иванов от Да, България и ген. Атанасов от ДСБ – двама от основните вдъхновители на протеста, дали правят пролетарска революция, та да чуете какво ще ви отговорят…

След аферата „Осемте джуджета“ и репресиите срещу Хиполенд, собствениците в държавата едва ли виждат по-голяма заплаха за собствеността си от правния произвол. Вече и забогателите с помощта на ГЕРБ трябва да са наясно, че имуществото, с което са се сдобили, ще им е сигурно, доколкото в държавата се възстанови правов ред, който без изключения защитава правото на собственост.  Вероятно много от тях от чист прагматизъм ще приветстват смяната на правителството и главния прокурор.

Министър Сачева наскоро сподели, че заговори ли ѝ Христо Иванов ѝ замирисвало на …яхния. А то май не е яхния, а попарата, която тя заедно с колегите си от ГЕРБ е надробила в държавата. Ами Тома Биков? Нямало никаква попара, всичко това били платени инсинуации от страна на чужди медии. “Европейските медии също вземат пари”, мъдро заключава той. Също? Като родните казионници? Даже спонсориращата ГЕРБ фондация на Християн-демократическия съюз на г-жа Меркел се възмути и показа на Биков жълтия картон: “… в сериозните медии в Германия, никой не взима пари, за да прави репортажи – особено за текстове относно България.” На Дани Кирилов премиерът правилно забрани творчество във Фейсбук. Как не се сети да забрани на Биков да говори с медии? Като му тръгне една приказка – все едно коментар от „Работническо дело“. И тогава все класовият враг – „западните империалисти“ и техните медии ни бяха виновни. Протестиращите май пак ще излязат прави, че фасадната ни демокрация все повече започва да се слива със спомена за Народната република.

Как тогава да не мечтаеш и дерзаеш за ново време, което да прекъсне веднъж завинаги пъпната връв с тоталитарната държава?

  • Иво Алексиев е публицист и автор в Биволъ под псевдонима Буни Камик. Сега излиза с истинското си име. Заглавията са на редакцията.

Иво Алексиев

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

Досиетата FinCen: Вицепрезидент на Атлантическия съвет във финансови схеми на Дерипаска и Назарбаев

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincenfiles-mirtchev.html

събота 10 октомври 2020


Българинът Александър Мирчев фигурира в изтеклите досиета на американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ FinCen. Той е докладван за многомилионни трансакции свързани с руския олигарх Олег Дерипаска и с режима на казахстанския лидер Нурсултан Назарбаев. Мирчев, който живее от години в САЩ, е вицепрезидент на Атлантическия съвет, влиятелен консултант, преподавател и специалист по стратегическо планиране и геополитически рискове.

Тази информацията за Мирчев не е нова. През 2008 г. авторитетният Wall Street Journal публикува статия за разследване срещу Дерипаска в САЩ и Великобритания. В нея се споменава името на Александър Мирчев като “част от малка група съветници на Дерипаска във Вашингтон и Лондон, които са му помогнали да се оправи с разследвания и дела свързани с предполагаемите му връзки с организираната престъпност.”

Според вестника Мирчев и още един консултант на име Томас Ондек са разследвани за пране на пари от американските власти.

Global Options Management следва всички закони и разпоредби в юрисдикцията, в която работи. Възприятията, за мен и моята компания от тази статия, дават несправедлива картина на моите бизнес практики и дейности, докато източниците на тази история остават неназовани. Всички начинания, които някога съм предприемал, делови или лични, са извършени законно и етично. ” – отговаря Мирчев в писмо до медията след публикацията.

Но от изтеклите досиета на FinCen става ясно, че източниците на WSJ, макар и анонимни, са били надеждни.

Факт е, че американските служби са проследили данни за конкретни движения на пари между фирми свързани с Дерипаска и Назарбаев и фирми, свързани с Мирчев. Първите преводи засечени от FinCen датират още от далечната 1996 г.

Докладите на американската Мрежа за противодействие на пране на пари FinCen за периода 2011-2017 г. изтекоха най-напред в медията Buzzfeed, която ги сподели с Международния консорциум на разследващи журналисти ICIJ. Става дума за над 2100 документа, основно доклади за съмнителна активност (SAR), изпратени дo FinCen от банки и допълнени с разузнавателна информация от други източници.

Публикациите на Консорциума известни като “Досиетата FinCen” мобилизираха 400 журналисти от 108 медии по цял свят. Те разкриват шокиращи данни за съучастието на големите световни банки във финансирането на олигарси, тероризъм и наркотрафик. Биволъ е партньор на ICIJ в проекта.

Александър Мирчев: от ДКМС и БКП до влиятелен българин в САЩ

Преди година българският сайт Factor.bg посвети подробна публикация на Мирчев /виж тук и тук/, като повод за медийния интерес станаха медийни материали, свързващи Александър Мирчев с разследването на прокурора Мълър за руската намеса в американските избори през 2016 г.

Фактор припомня миналото на Мирчев като секретар на ЦК на ДКМС, зам. завеждащ отдел „Организационен” в ЦК на БКП и пръв говорител на БСП, свързан с Андрей Луканов. Публикувани са снимки от неговото участие в “Кръглата маса” от страната на комунистите. Според изданието Мирчев успява да направи шеметна кариера в САЩ още в началото на 90-те години, като се свързва с влиятелни политици от Републиканската партия.

Докато се развива в САЩ и се сдобива с американско гражданство, Мирчев не отсъства напълно от България. От фирмените регистри се разбира, че от 1990 до 1996 г. той е съдружник със социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев във фирмата “Сова-5”, а от 1994 до 1997 г. е бил член на УС на фалиралата през 2006 г. Търговска банка “Елит”.  След този период името му не се свързва с бизнес в родината му.

От добре поддържания личен сайт на Александър Мирчев разбираме, че той има впечатляваща академична биография като специалист по финанси, стратегическо планиране и риск. Освен това той е мозъкът зад макроикономическата консултантска фирма Krull Corp. и е бил президент на Global Options Management, котирана на NASDAQ. Мирчев се изявява и като експерт по геополитика в престижни медии – Forbes, BBC News, CNBC, Bloomberg и т.н. Той (или някой от негово име), поддържа активен акаунт в Twitter, в който обаче не изразява мнения от първо лице, а препубликува туитове от други автори.

Докладът “Дерипаска” – съмнителни трансакции на Мирчев още от 1996 г.

Биволъ не успя да потвърди твърденията,  че Александър Мирчев е бил обект на интерес от страна на прокурора Мълър и е бил разпитван. Наличните публикации в англоезични сайтове не се позовават на документи или на  сериозни източници. Със сигурност името на Мирчев не фигурира в окончателния доклад представен от Мълър.

Мирчев и фирмите му обаче фигурират в набор от доклади за съмнителна банкова активност и разузнавателен доклад на FinCen от периода 2008-2009 г. В тях се обобщават наличните данни и доклади от предишни периоди и информацията съвпада напълно с твърденията на Wall Street Journal.

Ключовата информация за Мирчев се съдържа в разузнавателен доклад в отговор на запитване от Латвийската служба срещу пране на пари (KDFIU). Тя е поискала от FinCen информация за Олег Дерипаска и две фирми: Brookrange Ltd регистрирана в Гибралтар и Global Options Management. И двете фирми са свързани с Мирчев.

Титулната страница на доклада на FinCen за Дерипаска.

Отговорът на FinCen е доклад от 10 страници, който съдържа информация от предишни доклади за съмнителна банкова активност и детайлни трансакции свързани с тези фирми.

Специалистите на FinCen са открили в архивите два доклада на Bank of New York от 2008 г. Те са конкретно за Мирчев и Brookrange Ltd. като проследяват подозрителни банкови операции още от 1996 г., вероятно свързани с дейността на Мирчев като лобист на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. Сред преводите към Brookrange внимание е привлякъл и трансфер за 200 000 $ от руския милиардер Алишер Усманов.

Но най-важната информация за доклада “Дерипаска” е постъпила от Barklays Bank in New Yorк. Банката реагира на статията на WSJ от септември 2008 г., в която се твърди, че Brookrange е получила в Barklays Bank UK превод от $57,499,987 от QPB INVESTMENT LTD, регистрирана в Белиз и свързана с Дерипаска.

Barklays Bank in New Yorк няма директен достъп до сметките в Barklays Bank UK, но вижда доларовите преводи, които задължително минават през нея. Тя изпраща до FinCen доклад, в който идентифицира превод за 57,5 милиона долара от 6 декември 2007, минал през латвийски клон на руска банка, но в който не личат нито изпращача, нито получателя на парите. Barklays Bank in New Yorк подчертава, че няма достъп до конкретния Swift MT103, но докладва за още един превод от тази дата за сумата от 47 милиона долара.

Разузнавачите на FinCen обаче явно са имали достъп до тези SWIFT документи, тъй като категорично потвърждават информацията в доклада до Латвийската агенция срещу пране на пари.

Преводите докладвани от Barclays Bank of NY

След като получава превода, Brookrange прехвърля 9,75 милиона долара на Global Options Management в Хонг Конг, а Global Options праща 11,5 милиона долара на Krull Corporation в Лондон.

Лицето, посочено като пълномощник на сметките е Калоян Янев Димитров, съдружник на Александър Мирчев в Krull Corporation UK от 1999 до 2004 г. Но Димитров не е единствената връзка към Мирчев. FinCen е засякла и преводите към личните сметки на Мирчев от Global Options Management, Brookrange и Krull Corp. за периода 2000 – 2008 г.

Освен това Мирчев е декларирал пред американското финансово министерство през 2007 г., че има достъп до три сметки на Global Options Management Inc. в банка HSBC в Обединеното кралство.

Мирчев има достъп до сметките на Global Options Management

В разузнавателния доклад изрично е отбелязано, че във FinCen не са идвали данни, че Дерипаска и другите лица, са разследвани към момента в САЩ. Това обаче не означавало, че такива разследвания не се водят от други агенции, уточнява се в бележка под линия.

Биволъ направи няколко неуспешни опита да се свърже с Александър Мирчев, за да коментира тези данни. Изпратихме запитвания с молба за контакт с д-р Мирчев до Атлантическия съвет и до адреса му в университета George Mason, където той преподава. Също така се свързахме по телефона с негов близък в България, чрез който предадохме молбата ни за разговор. До редакционното приключване на статията не получихме обратна връзка по нито един от комуникационните канали.

Парите на Назарбаеви

Brookrange Ltd. на Мирчев обаче не се свързва само с пари от Дерипаска. В друг материал на Wall Street Journal пише, че “хора, познаващи финансите на семейството Назарбаеви вярват, че Brookrange е била използвана да управлява активите на семейството”.

Вестникът се позовава на Рахат Алиев – бивш генерал от казахстанското КГБ и бивш съпруг на Дарига Назарбаева, дъщеря на Нурсултан Назарбаев. През 2007 г. той изпада в немилост пред свекъра си. Алиев е осъден в Казахстан на 40 години затвор за убийството на двама банкови чиновници. Арестуван е Австрия по искане на Астана като австрийските власти го свързват и с операции за пране на пари. Алиев отрича обвиненията и твърди, че те са политически мотивирани. Той умира през 2014 г. в австрийски затвор при съмнителни обстоятелства.

Според дописката на Wall Street Journal Мирчев е бил не само политически съветник на Назарбаеви – официалната му позиция е съветник към суверенния фонд на Казахстан, назначен от правителството в Астана през 2007 г., но също така управлявал техни активи за стотици милиони долари през мрежа от офшорни компании.

Алиев разговаря с кореспондентите на WSJ през 2008 г. и в потвърждение на думите си показва банкови извлечения за преводи към от фирмата World Media Corp. SAL of Beirut. към Krull на обща стойност 4 милиона долара. Зад тази фирма стои бившата му жена Дарига Назарбаева, твърди той.

Превод от свързаната с Назарбаева World Media Corporation към Brookrange

В доклада “Дерипаска” на FinCen също се открива превод от World Media Corporation. Тoй е за 1 милион долара и е за Brookrange Limited. Този превод е докладван като съмнителен от JP Morgan Chase in New York, която е наблюдавала банковата активност на Мирчев и неговите фирми.

Самите SAR изпратени от JP Morgan Chase, които са реферирани в доклада “Дерипаска” обаче не са сред документите изтекли от FinCen. Трябва да се отбележи, че наличните за журналистите 2100 документа представляват незначителна част от всички доклади за съмнителна банкова активност на FinCen или около 0,02%.

Американски съд отказва да образува дело по RICO срещу Мирчев за пране на пари от Казахстан

С твърденията на Рахат Алиев е свързани и съдебен иск срещу Мирчев в САЩ от 2010 г., заведен от двама казахстански бизнесмени – братята Хурани.  Хурани се жалват, че стотици милиони долари са им откраднати от дъщерята на президента на Казахстан и парите са изпрани през Krull Corporation на Мирчев. Те искат съдът да санкционира  Мирчев по Закона RICO. Съдът на окръг Колумбия отхвърля иска с решение от 2013 г., потвърдено от Апелативния съд през 2015 г.

Бизнесмените Хурани са владели активи за стотици милиони в петролния сектор, както и най-голямата медийна група в Казахстан. През 2007 г. те са атакувани от местните служби и принудени да прехвърлят дяловете си в медийната група на Дарига Назарбаева, дъщерята на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев.

Според тях планът за завладяването на медиите от клана Назарбаев е изготвен от самия Мирчев като съветник на президента в меморандум, наречен “Суперхан”. В него Мирчев съветвал Назарбаеви как да консолидират властта на семейството за сметка на водещи бизнесмени в страната.

Хурани завеждат дело в САЩ срещу Мирчев през 2010 г. Те го обвиняват, че се е договорил да помага на Назарбаева да монетизира нейния контрол върху техните активи като депозира сумите от експроприирания им бизнес в западни банки, където те нямало да подлежат на данъци и проучване за произход.

Братята Хурани се позовават на писмо от зам.-главния прокурор на Казахстан Ашхат Даулбаев до посланика на Казахстан в САЩ, в което Мирчев е посочен като водеща фигура в кампания за очерняне на Хурани и експроприация на техните активи. Мирчев и адвокатите му възразяват, че това писмо е фалшификат.

В крайна сметка съдът отхвърля иска на Хурани. В мотивите е записано, че данните за предполагаемото предикатно престъпление – рекет и отнемане на активи в Казахстан, не попадат в обхвата на закона RICO, тъй като това не се е случило на територията на САЩ и няма потърпевши американски лица. Освен това Хурани не успяват да докажат убедително твърденията си за пране на пари.

В прескомюнике от адвокатите на Александър Мирчев се казва, че искът на Хурани е свързан с очерняща кампания срещу Мирчев и Krull от страна на Рахат Алиев.

 

 

Фирми на Путин и Коза Ностра върлуват у нас Лукашенко строи Турски поток в България с европари

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80.html

четвъртък 8 октомври 2020


България рискува санкции не само от страна на САЩ, но и от страна на Европейската комисия (ЕК) заради ударно реализирания проект „Турски поток 2“ (Балкански поток). Проверката на „Биволъ“ и БОЕЦ на строежа в с. Макреш и в офиса в гр. Брусарци установи, че работещите там са предимно руски и беларуски граждани. Оказа се, че те са от държавния концерн „Белтрубопроводстрой“, който е дългодишен подпизпълнител на „Газпром“. А Литва през 2019 г. отстранява беларуския концерн от търга за интерконектор към Полша, тъй като е „заплаха за националната сигурност“. Беларусите са искали 100 млн. евро за тръбата, която литовски компании са предложили да изградят за 80 млн. евро. Същевременно данните, че саудитската „Аркад“(Arkad) и италианската „Бонати“(Bonatti) на ОПГ Коза Ностра са само „европейският“ параван за руската „Ай Ди Си“ (IDC) и наелия го, санкциониран от ЕС и САЩ „Газпром“. Потвърждава го разкритието на BIRD.bg за 9 млн. европари за интерконектор със Сърбия, налети в строежа на забранените на територията на ЕС компании.

Посланикът на България в Минск Георги Василев е връчил нота на Външното министерство на Беларус в четвъртък, с която го уведомява за решението на българското правителство да го отзове за консултации, информира “Свободна Европа”. Новината беше съобщена от външния министър Екатерина Захариева във Фейсбук страницата ѝ, след срещата ѝ с лидера на беларуската опозиция Светлана Цихановская в Братислава. Дали обаче вицепремиерката от ГЕРБ ще има смелостта да действа и срещу подчинената на Лукашенко “Белтрубопроводстрой”?

Надписът “Вход по пропускам” върху портата е сигнал, че Брусарци е поредният анклав на Руската федерация в България, където дори табелите често не са на държавния български език. Но не само  санкционираният заради анексията на Крим и нахлуването в Донбас от страна на Владимир Путин „Газпром“ се чувства свободно и дори фриволно на територията на България, която все още е член на ЕС и НАТО.

Нелегитимният на територията на ЕС и САЩ президент на Република Беларус Александър Лукашенко успешно усвоява  европейски фондове в България. Това се случва през строежа на газопровода „Турски поток 2“, наричан от премиера Бойко Борисов „Балкански поток“, установи „Биволъ“ в партньорство с ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ).

Споменатата пред БОЕЦ от беларуските работници като прекия им работодател „Белтрубопроводстрой“ е държавен концерн, а това означава да е с принципал в лицето на правителството в Минск. Това потвърждава и документ от Търговския регистър на Република Беларус, предоставен на „Биволъ“ от журналиста на опозиционната беларуска телевизия БЕЛСАТ ТВ Стас Ивас.

Същевременно, в сряда партньорското на „Биволъ“ издание Bird.bg публикува в страницата си във Фейсбук информация за над 9 млн. лв. еврофондове,които може да са пренасочени към проекта на руския монополист „Газпром“ в България. Проверката на екипите на „Биволъ“ и БОЕЦ на място в с. Макреш и в база 1 в гр. Брусарци пък показа липсата на български работници по строежите на „Турски поток 2“ край Монтана.

Правителството налива в строежа на Турски поток и европейски средства, алармираха от BIRD.bg. Става дума за средства по проекта „Техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството на междусистемна газова връзка България – Сърбия“.

Най-вероятно става дума за бъдещия интерконектор с Република Сърбия, за каквото настоява ЕК след газовата криза от 2009 г. Но същевременно трасето изведнъж да е “съвпаднало” с Балканския поток, който според “Булгартрансгаз” (БТГ) е просто “разширяване на газопреносната система на България, очевидно “случайно” препокрил с маршрута на “Турски поток 2” към Сърбия и Унгария.

“Дата на сключване на договора/заповедта: 07.10.2020. 9 240 420.00 BGN. Процент на съфинансиране от ЕС 85.00 %”, писа медията.

Същевременно има непотвърдена информация, че италианският клон на “Аркад” за Европа с офис в Милано може да е бил изкупен от руски компании. “Аркад” е топ подизпълнител на саудитския “Газпром” – Saudi Aramco, но журналистът от IRPI Лука Риналди още през 2019 г. коментира за “Биволъ”, че компанията не извършва никаква дейност нито в Италия, нито на територията на Европа.
Изведнъж обаче компанията без един багер на континента, печели търга за изграждане на газопровод в България.
“То не бе заобикаляне на ЗОП през фасадната фирма Аркад /част от договорки между Газпром и Сауди Арамко и по-скоро Путинови договорки, в които Борисов просто игра паж/, не бяха прескачания на разрешения за строителство, екооценки, възлагания на чуждестранни компанни, без да минат разрешителни процедури за работниците и служещите”.
“Да не говорим за надзорници и руски охранителни фирми, които нямат разрешително за тази дейност като фирми и като конкретни лица, които реализират тази дейност”, написа Илиян Василев след посещението на “Биволъ” и БОЕЦ в Брусарци.

„Белтрубопроводствой“ – заплаха за националната сигурност на Литва

През 2019 г. Министерството на енергетиката на Литва внесе съдебна жалба срещу „Белтрубопроводстрой“, с която пледира за 10,2 млн. евро неустойки при реализиране на проект.

Беларуският концерн бе изключен от конкурса за държавна поръчка заедно с партньорската компания KRS (Каунас, Литва). Двете претендираха да строят полско-литовския газов интерконектор Gas Interconnector Poland – Lithuania (GIPL).

Причината за изключването от конкурса бе, че дружеството на Лукашенко представлява

«заплаха за националната сигурност на Литовската Република».

Стойността на проекта GIPL бе оценена от беларуския концерн на около 100 млн. евро. Същевременно консорциумът между литовските компании Alvora и Siauliu dujotiekio statyba е предложил почти 30% по-ниска цена от 79,8 млн. евро, с което са спестени парите на местните данъкоплатци.

Литовските служби препоръчаха на правителството във Вилнюс да отстранят участника в конкурса от Беларус, тъй като е била налице

„информация за контакти с предизвикващи риск лица“

 

Комисията за надзор върху сделките от стратегически дружества установи, че „основните клиенти на „Белтрубопроводстрой“ са руски и беларуски предприятия, включително руският „Газпром“, от които са постъпващите приходи“.

Литовският аналог на ДАНС – Департамент за държавна сигурност, е изготвил доклад, маркиран с „Конфиденциално“ за дейността на „Белтрубопроводстрой“:

 „Такава сделка би представлявала заплаха за националната сигурност на Литовската Република“.

Сред клиентите на БТС са не само „Газпром“, но и „Стройтрансгаз“ на двамата приятели на Путин братята Ротенберг, „Роснефтегазстрой“ и др. БТС участва в проекта за изграждане на газопровода „Ямал – Европа“, писа тогава DELFI.lt. 

„Рисковете от участието им в проекта надвишават риска от преразпределянето на ресурсите и забавянето на проекта за газопровод Литва – Полша“

Литовското контраразузнаване не е пропуснало активността на руските и беларуските служби при изграждането на газопроводи на място, което може да обясни и „секретността“ на обекта в Брусарци.

„Руските и беларуските служби отделят внимание при проучването на инфраструктурата, която е важна за осигуряване на националната сигурност на Литва, руското разузнаване проявява активен интерес към енергийния сектор на страната ни“.

Руски ботуш срещу 10 стотинки на квадрат?

База 1 в Брусарци е офис за поне 50 рускоговорящи служители и склад за десетки контейнери и пелети с оборудване. И е на територията на общинския пазар, а според документите на БОЕЦ, сред които списък на гласувалите в Общинския съвет на града, те са отдали територията на „Ай Ди Си“ срещу смешните 10 стотинки за квадрат като наем.

Но линейният метър тръбопровод, за който плаща „Булгартрангаз“ като компания в рамките на държавния Български енергиен холдинг с принципал министър на икономиката, струва много повече.

„В същото време от документите, с които БОЕЦ разполагаме става ясно, че същата руска фирма, която прибира по 10 000 лв., за да зарови метър тръба,

“плаща” на община Брусарци по десет стотинки за квадратен метър наем за своята база, разположена на територията на общинския пазар в градчето!

Решението е взето единодушно от ОбС, доминиран от ГЕРБ и кметицата на ГЕРБ“, информираха от гражданското сдружение.

За сметката на това, имаше работници на „Белтрубопроводстрой“ и руската компания „Ай Ди Си“, която е изградила сръбския участък от „Турски поток 2“. Техниката и автопаркът на мястото са докарани от  Турция, Сърбия, а някои от колите на „Ай Ди Си“ пък бяха с румънска регистрация.

Единствените български компании на обектите в Макреш и Брусарци, които засече проверката на БОЕЦ и „Биволъ“, бяха заети с обслужващи дейности. Става дума за автобусната компания „Юнион Ивкони“, охранителната фирма „СОТ 161“ и спедиторския оператор „Фрилайн“ ООД.

Контейнерите с оборудването за газопровода, засечени от „Биволъ“ в базата на „Ай Ди Си“ и „Аркад“ в Брусарци, са с маркировка на гръцки, както и със стикерите на българската Free Line . „Фрилайн ООД е създадена през 2004 г., като според сайта й работи с групажна база в Гърция. Регистрирана е на адрес: гр. София, бул. Илиянци 92Г.

Компанията твърди, че като цяло е

„ориентирана към индивидуалните желания на клиента“,

какъвто в случая е съдружието „Аркад“ – „Ай Ди Си“. Дружеството акцентира, че „е асоцииран член на Националното Сдружение на Българските Спедитори (НСБС) и на най-голямата спедиторска мрежа в света – WCA, с 4783 офиса в 188 страни“.

„Юнион Ивкони“ е една от най-влиятелните с лобито си компании в сектора. Собственикът й Ивайло Константинов бе в ръководството на Асоциацията на автобусните превозвачи на България, който, според някои данни, е зет на бившия депутат от ДПС Рамадан Аталай, заседавал много години в Комисията по транспорта в Народното събрание.

Семки за…6 млн. лв.

„А на такъв обект няма ли, как мислите?“, бе отговорът на единия от охранителите на базата на „Аркад“ и „Ай Ди Си“ в Брусарци, запитан има ли руски военни или охранители там.

След като репортерът на „Биволъ“ и лидерът на БОЕЦ бяха изблъскани със сила извън бариерата, на мястото пристигна първо полицейска патрулка, а след това и шефът на Полицейското управление в Брусарци ст. инспектор Данаил Дончев.

Но нападателят „изчезна“: облеченият с военна униформа на Руската федерация без отличителни знаци служител на „Ай Ди Си“ не бе изведен извън офиса, а личността му не бе „установена“. Охранителят от „СОТ 161“, според който това бил „руски колега“, също забрави, че се познава с руснака: „Мога ли да помня имена на 100 души?“.

Бъбривите охранители на „СОТ 161“, които вместо да пресичат конфликти, оставят руски служители, представени като „охрана“, да блъскат представители на „Биволъ“ и БОЕЦ, възмутиха мнозина, гледали стриймовете ни във Фейсбук. Охранителите през цялото време люпят семки, снимат с телефоните, подхвърлят коментари за социално-политическото състояние на държавата и се молят „Биволъ“ и БОЕЦ да не ги докарат до уволнение.

Семките им обаче вече струват 6 млн. лв. на българските данъкоплатци, тъй като толкова са държавните поръчки, според търсачката на „Биволъ“ BIRD, прибрани от собствениците на „СОТ 161“. Формалният собственик е инж. Иван Виденов, който представлява дружеството на официално ниво.

През 2017 г. в. „Капитал“ обяви „СОТ 161“ за най-голямото охранително дружество и „лидер на пазара“, след като компанията изкупи конкурента си „Секюрити холдинг“ в сделка с британската G4S.

Според изданието, само в София, където е съсредоточена дейността й в областта на техническата охрана на обекти, “СОТ 161” има над 60 000 обекта, като на смяна в столицата работят по 47 патрула. “Общият брой на охраняваните обекти в страната пък надхвърля 90 хиляди. По оценки на КЗК това дава на дружеството пазарен дял в сегмента от порядъка на 10-20%“, писа „Капитал“ тогава.

По данни за 2015 г. приходите на “СОТ 161” са малко под 64 млн. лв. Печалбата за годината е 8 млн. лв. Иван Виденов твърди тогава пред „Капитал“, че

„значителна част от тях идват от сегмента на физическата охрана“,

макар и да не уточнява каква точно и кого така изгодно охранява дружеството му.

Въпроси без отговори

Единственият въпрос към ДАНС е защо компаниите, които са санкционирани на територията на ЕС като „Газпром“ и „Белтрубопроводстрой“ свободно работят и си докарват служители в България.

Същият въпрос може да бъде отправен и към Сърбия, след като властите в Белград начело с президента Александър Вучич настояват за влизане в ЕС.

Към прокуратурата остава въпросът защо италианската „Бонати“, за която Investigative Reporting Project Italy (IRPI)„Биволъ“ и „Капитал“ многократно писаха, че е свързвана с италианската ОПГ „Коза Ностра“, не е проверена и отстранена като участник в търга за газопровода през 2019 г.

На всичкото отгоре, след като италианският клон на „Аркад“ с офис в Милано печели проекта, „Бонати“ от конкурент бързо се „преквалифицира“ на „подизпълнител“.

А въпросът защо руските охранители се разпореждат върху общинските обекти на държава – членка на НАТО И ЕС, използвайки сила срещу медии и НПО-та, остана без отговор.

„Не коментираме…“, заяви пред „Биволъ“ шефът на полицията в Брусарци Данаил Дончев.

Същевременно БОЕЦ обявиха нова акция “Турски поток – новият Росенец”, с която призоваха гражданите сами да спрат скъпоструващия проект на последните европейски диктатори Реджеп Тайип Ердоган, Владимир Путин и Александър Лукашенко. Идеята е в 13 ч. в събота гражданите да посетят Брусарци, където да кажат “не” на реализацията на газопровода.

 

В Европейския съюз, ама не баш…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D1%88.html

сряда 7 октомври 2020


„Господа управляващи, бели и зелени, сини и червени, и гербери, знаете ли, как се живее в с. Х, лягаш – спира водата, ставаш – няма ток? Знаете ли, колко поздрави пратих на милите ви майчици? Няма кой да ни види и чуе, Бог високо, цар далеко!“.

Качвам този цитат от публикация във Фейсбук не, за да кажа нещо ново. Села като Х в България да искаш, затова и съм спестил истинското му име. Хиляди са. Общо взето всички, които не са в хинтерланда на някои от големите градове или не са популярни туристически дестинации кретат по гореописания начин. Въпреки обезлюдяването на малките населени места, това все още значи милиони хора, поставени в подобни условия през ХХI век, в толкова хваления рай на земята, наречен Европейски съюз.

Тези хора не се интересуват от гръмки декларации, стратегии, обещания и други празни приказки. Те искат да видят елементарни неща и са се наслушали на грандиозни фантасмагории. Не ги интересуват европейски политически семейства, разлики между леви и десни политики, революционни и еволюционни подходи… Интересува ги да имат елементарни условия за живот, някой най-после да спре натоварените догоре с дърва камиони, които разбиват и без това негодните им за нищо пътища, друг пък да си вкара таралеж в гащите и да открие някакво предприятие наблизо, за да имат препитание. Разбира се, не са рядкост и тези, които мислят по-глобално, но така или иначе злободневното си е приоритет номер едно за всеки от нас.

Цели региони на България на практика никога не са влизали в Европейския съюз. Нито някой е инвестирал там, нито са реализирани инфраструктурни проекти, нито законите са започнали да важат повече за недосегаемите или хората са усетили по някакъв друг начин, че са европейци. На такъв човек не можеш да му обясниш практически защо България трябва да е част от Европейския, а не от Евразийския съюз, да речем. Той разсъждава прагматично. Чул е големите обещания на политиците как всичко ще се оправи като влезем в Европата, а вижда как вече повече от десет години нищо не се случва. Знае, че в същата тази Европа всички говорят за свобода, демокрация, борба с корупцията, граждански права. Все неща, които в неговия мъничък свят нито са съществували, нито съществуват.

За сметка на това, всичко е толкова объркано. В Европейския съюз явно не е така розово, както се говори. Отгоре на всичко някой бил казал, че щели да забраняват кривите краставици. Политиците се надпреварват да обещават рай, гласуваш за тях, а те моментално започват да те крадат. Не по-малко, че дори и повече от предишните и по-предишните. Някакви си там протестират срещу правителството. Искат да сменят управляващите и да променят законите, за да има повече правосъдие. Да, ама по телевизията казват, че даже и Европейският парламент не е съгласен да се сваля правителството с протести. Други пък крещят да сме излизали от Европата и да се приютим отново в скута на Майка Русия…

Наистина е объркано. А жителите на село Х не щат да се занимават с объркани неща. Искат просто ток, вода, никой да не изсича поголовно горите, за да няма я наводнения, я безводие и камионите да не им доразрушават пътищата. За тях големите приказки са далечни и никак не ги разбират. Дори и когато политиците обикалят предизборно села и паланки, за да раздават кебапчета и празни думи, селяните отиват на площада само, защото това е повод да се съберат с другите, да се преброят, да научат някоя клюка, да видят гълчавата.

А политиците, не само българските, а и европейските, май все по-малко забелязват колко са далече от устойчивия прагматизъм на жителите на село Х. И просто се опитват да замажат положението с неясни фрази и далечни перспективи. Така че никой не бива да се учудва, че когато сутрин си без ток, а вечер – без вода, в теб постепенно се надига искреното желание да поздравиш „милите майчици“ на всички в София и Брюксел. Без значение от цвят, политическо семейство, ръст и тегло. И бавно, но сигурно се превръщаш в евроскептик.

Сега ония са заети с дребните си боричкания в града на пикаещото момченце и не го забелязват. Но съвсем скоро и това ще стане. Дано само да не е прекалено късно, защото на кого му пука дали седи без ток и вода в Европейския съюз или извън Европейския съюз?

ГЕРБ отрича конфликта на интереси Директор в ББР номинира Александър Андреев за шеф на ЦИК

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/cik-bbr-andreev-gunchev.html

петък 2 октомври 2020


Федерация на независимите студентски дружества (ФНСД) е единствената организация номинирала Александър Андреев за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Нейният лидер Тодор Гунчев е назначен в топмениджмънта на държавната Българска банка за развитие (ББР) на 27 май 2020 г. Това установи „Биволъ“ от справки в Търговския регистър. ГЕРБ обаче отричат наличието на какъвто и да било конфликт на интереси, тъй като нямало как да има “частен интерес” при назначаването на говорителя на ЦИК начело на ключовата за изборния процес държавна институция. Самият Александър Андреев пък коментира за “Биволъ”, че е дал съгласието си за номинацията, но всяка друго НПО в Обществения съвет на ЦИК можела и да не го подкрепи. 

„Говорителят на ЦИК Александър Андреев е номинацията на ГЕРБ за председател на комисията“, обяви пред медиите в Народното събрание лидерът на ПГ на управляващата партия Даниела Дариткова в сряда, 30 септември.

Декларацията на Гунчев при назначаването му в ББР

Топ-депутатката на ГЕРБ твърди, че номинацията на говорителя на ЦИК имала “широка обществена подкрепа”.

“Тази кандидатура на Федерацията на независимите студентски дружества беше припозната от народните представители от ГЕРБ и днес внасяме това предложение в рамките на установения срок”, каза тя.

Даниела Дариткова не поясни, а и медиите не особено я питаха как така “широката подкрепа” за единствения кандидат на властта се представлява само от една “студентска” НПО.  Останалите представители на неправителствения сектор в ОС на ЦИК са 11 на брой, но няма информация дали те подкрепят или не номинацията на председателя на Съвета.

 

Александър Андреев е член на ЦИК от 2007 г. насам, а вече няколко мандата е и говорител. Той e от квотата на ГЕРБ, но в предишен мандат е бил от квотата на БСП. Александър Aндpeeв е юpиcт и дoĸтop пo пpaвo, имa 20 гoдини юpидичecĸи cтaж.  Πpoцeдypaтa изиcĸвa той дa бъдe изcлyшaн oт Koмиcиятa пo пpaвни въпpocи, a ĸaндидaтypaтa мy дa бъдe oĸoнчaтeлнo oдoбpeнa cлeд глacyвaнe в плeнapнa зaлa.

Депутатите от Комисията по правни въпроси в 42-то Народно събрание от управлявалата тогава БСП на 13 март 2014 г. внасят предложение за Александър Андреев за член на ЦИК, става ясно от документ на сайта на парламента, открит от „Биволъ“. Подписите тогава собственоръчно са положени от Мая Манолова, Сергей Станишев, Атанас Мерджанов, Петър Курумбашев и още трима техни колеги (вижте долу). Приложена е справката за съдимост, издадена ден по-рано за Александър Андреев Андреев, както и дипломата му от СУ и други документи начело с „мотивите“ на ПГ на БСП.

Aleksandar Andreev

ББР доскоро бе оглавявана от бившия депутат от ГЕРБ и експредседател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, вписан и в борда на “ББР Факторинг”. А през юли 2020 г. скандално придобива дял от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), както писа “Биволъ” в материала “КЗК остави ББР да купи дела в ПИБ над пазарната цена”.  

„Независимите“ студенти на СДС и ГЕРБ 

ФНСД е ръководена от 2001 г. насам от Тодор Христов Гунчев, който е и председател на Обществения съвет (ОС) на ЦИК, става ясно от сайта на комисията. Мнозина се възмутиха в социалните мрежи, защо тази НПО няма сайт или страници във Фейсбук и други платформи, като не е ясно и дали извършва реална дейност.

 

ФСНД обаче е НПО с история, като е създадена веднага след промените с активното участие на (скандално избрания за генерален директор на БНТ) Емил Кошлуков. Така първото Независимо студентско сдружение (НСД) към СУ се създава още на 14 ноември 1989 г. Учредители са Стелиян Стойчев, Димитър Ганчев, Емил Кошлуков, Станка Желева и др.

ФСНД е оглавявана в периода януари – март 1990 г. от Емил Кошлуков. Като ФСНД на 7 декември 1990 г. като НПО е сред учредителите на СДС, върху което обърна внимание пред „Биволъ“ и самият „кандидат“ на ГЕРБ Александър Андреев (виж долу).

“Вечните студенти” са надеждният кадрови ресурс на властта

Тодор Гунчев е 46-годишен и очевидно от години не е възпитаник на ВУЗ, освен ако не е „вечен студент“ от УНСС, какъвто образ има и в своята професионална автобиография (виж долу), където безкрайните магистратури и специализации заемат основно място.

Но по-голямата част от кариерата на Тодор Гунчев след оглавяването на ФСНД през 2001 г. е свързана с държавните дружества. И така, според неговото CV, през 2004 – 2005 г. е член на Съвета на директорите на „Столична компания за градски транспорт” ЕАД. А от 2009 г., когато ГЕРБ идва на власт, кариерата му е основно в държавния сектор и върви „по мед и масло“. През 2009 – 2010 г. е главен специалист по международна дейност, европейски програми и проекти на Областната администрация София-област.

От 2010 до 2012 г. вече е директор на Дирекция „Следприватизационен контрол“ в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). От 2013 от 2015 е главен секретар на Областната администрация София-град. През 2015 е временно държавен инспектор в Инспектората на Министерството на младежта и спорта. А от април 2015 г. е директор на дирекция „Административно, правно и стопанско обслужване”, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.

Също през 2015 г. Гунчев влиза като лидер на ФНСД в СО към ЦИК, а през 2017 г. го оглавява като председател.  В края на май 2020 г. обаче изведнъж Гунчев става член на борда на директорите на „ББР Факторинг“ ЕАД, която няма как да не е замесена в скандала със 75-те млн. субсидия за коронавируса за частна колекторска фирма, тъй като точно това дружество отговаря за вземанията по кредитите на ББР.

CV_TGunchev_BG-1

Както писа тогава “Капитал”, кредитополучателят “Свети Георги груп” е свързан с “С. Г. груп” – лидер на колекторския пазар, който в края на 2019 г. пласира голяма емисия облигации за 236 млн. лв., за да придобие 538 млн. лв. лоши кредити от ПИБ.

“Студенти”, които бдят за изборите 

Само два дни преди местните избори от 27 октомври 2019 г., бившата председателка на ЦИК Стефка Стоева и действащата секретар на ЦИК Севинч Солакова се подписват под едно странно решение № 1527-МИ от 25.10.2019 г. (ОТНОСНО: регистрация на наблюдатели от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“ за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.).

Постъпило е заявлениe с вх. № 3 (3-4) от 24.10.2019 г. от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“, подписано от представляващия Тодор Христов Гунчев, регистрирана с Решение на ЦИК № 1283-МИ от 03.10.2019 г. българска неправителствена организация за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.

Решението е уникално вече с това, че 3 дни преди изборите, на 24 октомври „независимите“ студенти искат 30 души да са наблюдатели и за по-малко от един работен ден такава мащабна държавна институция като ЦИК не само успява да провери внушителния набор от документи и данните на представителите, но и да издаде писмено решение.

Проверката на лицата от приложения към заявлението списък установява, че към датата на регистрацията 30 лица отговарят на изискванията на Изборния кодекс и на Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. на ЦИК.

Като взе предвид, че са представени всички изискуеми документи, както и резултатите от проверката, на основание чл. 57, ал. 1, т. 14, чл. 112, ал. 1, т. 1, ал. 2 – 4, ал. 7 и 8, чл. 115 от Изборния кодекс и Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. Централната избирателна комисия

Р Е Ш И: 

РЕГИСТРИРА като наблюдатели 30 (тридесет) упълномощени представители на сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“

На регистрираните наблюдатели да се издадат удостоверения. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му

Председател: Стефка Стоева

Секретар: Севинч Солакова

* Публикувано на 25.10.2019 в 14:42 часа

Стефка Стоева и Александър Андреев

Както е известно, ГЕРБ спечели за пореден път местните избори, като поне 30 от „независимите наблюдатели“ са изникнали неизвестно откъде 3 дена преди вота.

Секретарят на ЦИК Севинч Солакова коментира за „Биволъ“, че в тази си длъжност тя подписва всички официални решения на Комисията наред с председателя. Според нея да са одобрени за наблюдатели на изборите представителите на ФНСД е било законно.

„Това по никакъв начин не е свързано с номинирането на г-н Андреев, какви са отношенията на федерацията с политическа партия ГЕРБ трябва да питате ГЕРБ“, категорична беше Солакова.

Александър Андреев не знаел за конфликта на интереси

Самият говорител на ЦИК Александър Андреев на 1 октомври 2020 г. беше в отпуска. Но той върна обаждане на „Биволъ“ и коментира номинирането си. „Аз съм дал своето съгласие да бъда номиниран“, каза той за медията ни.

„Отношения на партия ГЕРБ с ФСНД…не мога да ви кажа, защото не съм член на ГЕРБ, но за това нещо можете да зададете въпроса на ГЕРБ. Иначе ФСНД, която е една от учредителките на СДС е член на Обществения съвет на ЦИК“.

Александър Андреев също така твърди, че не е бил запознат дали лидерът на ФСНД е същевременно държавен служител на ръководна позиция.

„Ами, аз не мога да кажа каква е връзката, но при всички случаи неправителствените организации, които са членки на ОС, но и отделно от това и извън него, това както беше обявено по правилата, могат да номинират…”

“И след което, при всички случаи номинираният, той става кандидат в момента, когато е припознат от някоя от политическите сили“, каза той по телефона.

„Ами, аз не мога да кажа дали други ще се включат или не“, допълни той на въпроса дали очаква подкрепа и от останалите НПО-та в ОС на ЦИК.

„А дали приемам номинацията, аз съм дал моето съгласие, аз съм съгласен да бъда номиниран за председател и с това нещо“.

Според него обаче в ОС на ЦИК имало „доста НПО-та“: „И мисля, че всичките те, нали, биха могли да подкрепят или да не подкрепят дадена кандидатура“.

„При изслушване ще има възможност да бъдат задавани от тях въпроси“, увери Александър Андреев.

Той твърди, че не разполага с информация дали друг и НПО-та от Обществения съвет на ЦИК са готови да го подкрепят за тази длъжност: „За момента нямам, не мога да ви кажа“, каза той.

Според коментара на шефа на пресцентъра на ГЕРБ Никола Николов за “Биволъ”, Андреев не бил издигнат от „студентите“ пред управляващата партия:

„Доколкото съм информиран, тази кандидатура е номинирана пред парламента“.

Никола Николов (снимка: bTV)

Колкото до изказването на Даниела Дариткова, според Николов, „точният цитат“ бил, че „ГЕРБ ще припознае кандидатурата и ще я внесе“.

На въпроса за това как Тодор Гунчев като шеф на ФНСД се е озовал в съвета на директорите на „ББР Факторинг“ обаче топ пиарът на ГЕРБ отказа да коментира с думите:

„Не съм запознат по темата…“.

ГЕРБ: Със студентите „нямаме частен интерес“ в ЦИК

Впоследствие „Биволъ“ получи писмена позиция на ГЕРБ, която напомня коментара на Фонда на фондовете (ФнФ) към Министерство на финансите, за който медията ни писа това лято (виж: “Фонд за финансови облаги в България”). В борда и администрацията на ФнФ е пълно с бивши служители на Столична община и министерствата от трите кабинета на ГЕРБ. Всички те са си направили кариера, откакто Бойко Борисов влиза в голямата политика като кмет на Столична Община през 2005 г. и след това като премиер се настанява на Дондуков 1 през 2009 г.

Тогава от ФнФ също отговориха, че служителите им не били длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, понеже нямало такова задължение за тяхното дружество по Закона за конфликт на интереси (ЗПКОНПИ). Следователно, като няма подадени декларации, дори и да има подозрения, че има назначени лица с политически протекции или “с връзки”, нямало и никакъв “конфликт на интереси”.

Съгласно действащите разпоредби на ИК, НПО могат да правят предложения за назначаване на ръководство и членове на ЦИК до народните представители и парламентарни групи.

Предложението на Федерацията на независимите студентски сдружения в случая е адресирано до всички парламентарни групи и отговаря на всички изисквания на Кодекса.

Освен това членовете на управителните органи на НПО не попадат в кръга на задължените лица по действащия ЗПКОНПИ, които трябва да подават декларации – включително и за конфликт на интереси. Поради това с действията си те не могат да попаднат в хипотезите, предвидени в глава 8 от ЗПКОНПИ, която регламентира случаите на възникване на конфликт на интереси, какво е частен интерес и др.“.

Което касае шефа на НПО в СО на ЦИК, според ГЕРБ той нямало как да има интерес или изгода от своята работа в топмениджмънта и във ФНСД.

Цитираният от Вас Тодор Гунчев като член на управителен орган на държавно дружество няма как да осъществи съставите, предвидени в главата „Конфликт на интереси“ според действащия закон, доколкото неговото действие да предложи кандидат за председател на ЦИК представлява действие, което е извън неговите служебни правомощия като член на борда на държавното дружество.

Също така според публично достъпна информация, г-н Гунчев е председател на НПО много преди да встъпи като член на управителния орган на държавното дружество.

Ето защо не намираме никаква връзка между предложението му за председател на ЦИК и качеството му на член на управителен орган на държавно дружество, за която длъжност той не получава възнаграждение. В съответствие с горепосочените разпоредби на действащия закон няма как да е налице конфликт на интереси, тъй като не са налични предпоставките, посочени в него“.

Нямало как „вечният студент“ и да оказва влияние върху държавните институции, нищо че е хем държавен служител, хем лидер на НПО, тясно свързано с ЦИК.

Бойко Борисов пред актива на партията (Снимка: Свободна Европа)

За да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес“.

Нямало как и да има „облаги“ от своите длъжности, според позицията на ГЕРБ.

Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързаното с него лице, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по – ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие, а конкретния случай не може по никакъв начин да се осъществят тези облаги“.

На всичкото отгоре, ГЕРБ са категорични, че „независимите студенти“ не били предлагали Александър Андреев на управляващите, а го предлагали на Народното събрание като институция.

В заключение отново обръщаме внимание, че неправителствената организация е предложила кандидат за председател на ЦИК до всички парламентарно представени партии и няма как да знае в конкретния случай коя точно партия ще внесе кандидатурата“.  

А и ГЕРБ, според юристите им, нямали никакъв „частен интерес“ от своя човек начело на ЦИК.

С оглед на всички факти и обстоятелства отсъства всякакво правно основание да се твърди наличие на конфликт на интереси при предложената кандидатура на Александър Андреев от Федерацията на независимите студентски сдружения, защото е видно, че нито г-н Гунчев, нито ПГ на ГЕРБ имат частен интерес, който да повлияе на обективността и законосъобразността на процедурата“.

Напоителните системи на властта 

Божидар Василев също е “студент” с минало в държавни дружества

Студентският лидер Тодор Гунчев обаче няма как да не е стар познайник на ГЕРБ и според редица други данни. През 2018 г. според Търговския регистър в управителното тяло на ФНСД влиза бивш изпълнителен директор в една от “хранилките” на партията на властта, скандалноизвестното общинско дружество “Напоителни системи” ЕАДБожидар Йорданов Василев.

Заедно с Божидар Василев тогава като председател на борда на директорите работи свързваният с ГЕРБ (като председател на Института за дясна политика и директор на ТВ “Европа”) “анализатор” Георги Харизанов, който е задържан по подозрение в злоупотреби в “Напоителни системи” през 2013 г. заедно с други двама души от ръководството.

Обвинени са за загубите при продажба за скрап на тръбите. Георги Харизанов дори беше “заключен”, но съдът го освободи срещу гаранция от едва 7 000 лв., като медиите писаха тогава, че само ръчният му часовник е на стойност 29 000 евро.

Самият Божидар Василев бе подсъдим за това, че съгласно договор за възлагане на управлението “присвоил 13 361.03 лв.”, когато заема длъьността си през 2013 г. Бившият директор също така бе обвинен и в “присвояване на два преносими компютъра” на “Напоителни системи”, единият на стойност 1756,66 лв., а другият – за 3 200 лв.

Според огласените тогава от следствието данни, той е

“издал неоснователна заповед компютрите да се бракуват”.

Георги Харизанов (снимка: Блумбърг Тв България)

Компютрите били “снети от отчет и преминали във владение” на финансовата директорка Н.Ж. и изпълнителния директор Д.М.

Какво обаче прави днес компрометираният Божидар Василев в управата на политически активните “независими студенти”  остава само да гадаем.

 

Досиетата FinCen: Човек на Пеевски и ГЕРБ в схемата “Магнитски”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-solidstar-castlefront-investbank-magnitski.html

сряда 30 септември 2020


Фирма на оръжейния търговец Добрин Иванов е получила големи суми от офшорка, свързана с пране на пари в схемата “Магнитски”. Това разкриват данни от Досиетата FinCen и разследване на италианската прокуратура по делото “Волонте”. Добрин Иванов е известен с това, че обслужва бизнес-интересите на фирми свързани с депутата и медиен магнат Делян Пеевски и е собственик на “партийната телевизия” на ГЕРБ “ТВ Европа”. 

Три превода за общо 1 096 921 евро постъпват в сметката на българската фирма “Трансмобил” в Инвестбанк за периода януари – юли 2015 г. Те идват от сметка на фирмата Solidstar Worldwide в Danske Bank – Естония.

Solidstar фигурира в разследванията за “Азербайджанската перачница” и е засечена от FinCen да праща пари от България до компания разследвана по делото “Магнитски”.

Докато текат тези пари към “Трансмобил” в България се случват две събития: собственикът на “Трансмобил” придобива акции в “ТВ Европа” и в България е отровен с “Новичок” оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Разследващият сайт Bellingcat разкри, че атаката срещу Гебрев е дело на агенти на ГРУ и свърза “Трансмобил” с този международен скандал. 

Данните за преводите на Solidstar Worldwide към “Трансмобил” са от разследване на италианските власти срещу политика Лука Волонте, свързано със скандала “Азербайджанската перачница”. Те бяха споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) от италианския вестник L’Espresso. Документите са за дейността на клона на Danske Bank в Естония. Биволъ работи върху тях заедно с партньорите от Danish Broadcasting Corporation.

По времето, когато получава преводите, “Трансмобил” е собственост на бизнесмена Добрин Иванов и на бившия директор на оръжейния завод “Дунарит” Пламен Симеонов. В момента Добрин Иванов е едноличен собственик на оръжейната фирма “Трансмобил”, а чрез друга компания, свързвана с интересите на Делян Пеевски, владее “ТВ Европа”.

Но фирмата Solidstar е също така обект на особен интерес от страна на Американското финансово разузнаване разкриват документи на FinCen, които Биволъ изследва заедно с партньори от ICIJ. 

Solidstar попада в докладите на FinCen заради съмнителни доларови преводи. Регистрираната в Британските вирджински острови фирма е засечена да изпраща пари от естонска банка и от българската Инвестбанк към компании, които са разследвани по делото “Магнитски” и са замесени в мащабни схеми за пране на пари.

Кликнете на схемата за увеличение

Руският адвокат Сергей Магнитски пръв разкри схемата за кражби от руския бюджет и изпирането на парите на Запад през офшорни фирми. Той беше арестуван и през 2008 г. умря в ареста в Москва лишен от медицинска помощ. Скандалът предизвика разследване в САЩ и санкции срещу руски бизнесмени и чиновници. На името на “Магнитски” беше кръстен закон срещу корупцията и прането на пари.

И до момента обаче е открита само малка част от изчезналите руски милиони, тъй като те са източени през сложна мрежа от офшорни кухи компании. Разплитане на мрежата продължава и до днес през серия от разкрития известни като “Азербайджанската перачница”, “Перачницата Тройка” и образуваните наказателни преследвания в Европа след тези скандали.  Сега към този масив от данни се добавят и трансакциите описани в секретните доклади на FinCen.

Досиетата FinCen изтекоха към сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Повече от година 400 журналисти от 88 държави работиха над изтеклите 2100 документа, разкриващи как глобални банки улесняват движения на пари свързани с тероризъм, наркотрафик и незаконни операции на олигарси. Българският партньор на Консорциума е Биволъ.

В рамките на журналистическото разследването медиите придобиха и анализираха още над 14 000 документа, част от които са и данните за разследването “Волонте” в Италия. Засичането на данните от различни източници допълва картината на съмнителните трансакции и в конкретния случай ги свързва с висшите сфери на властта в България.  

Добрин Иванов: телевизионер на властта и “прокси” на Пеевски.

От 2015 г. Добрин Иванов чрез фирмата си “ДиПи” е съсобственик в Телевизия “Европа”, която държи твърда пропагандна линия в подкрепа на управляващата партия ГЕРБ. Две години по-късно той изкупи всички акции и в момента еднолично владее “телевизията на властта”. Преди това тя беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов. 

Добрин Иванов влиза в собствеността на Телевизия Европа през 2015 г.

Иванов не обича публичността и в общественото пространство няма негова снимка. Публично лице на телевизията е Георги Харизанов. Той е изпълнителен директор и представител на борда на “Телевизия Европа” АД, в който влиза и Добрин Иванов. В първия мандат на ГЕРБ Харизанов беше назначен за шеф в “Напоителни системи” и отстранен след като излезе скандалната информация, че е разследван за кражба в особено големи размери, а в миналото е имал и присъда за рекет. Сега освен като телевизионен шеф Харизанов се изявява и като политолог, неизменно защитаващ опорните точки на правителството.

Появата на Добрин Иванов като акционер в Телевизия “Европа” чрез “Дипи” съвпада с времевия интервал, в който “Трансмобил” получава преводите от Solidstar Worldwide. 

Според разследване на Капитал, същата фирма “Дипи” координира действия с офшорката “Виафот” за отнемане на собствеността на оръжейния завод “Дунарит” от Емилиян Гебрев. Тя е посредник във верига цесии, чрез които вземане за близо 47 млн. лв. от “Дунарит” премина във “Виафот”. За “награда” дъщерна фирма на “ДиПи” получава от синдиците на КТБ необслужвани вземания и обезпечения от недвижими имоти, които лесно са реализирани. След като “Дипи Инвестмънт” става собственик на най-апетитните имоти на бившата банка, тя преминава в ръцете на Irida Ltd., регистрирана в свободната зона Аджман в ОАЕ.

Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност. 

Паспортът на адв. Сашо Ангелов и негови декларации за собствеността на Виафот. Източник: Панамските документи

В пресата от тези години се отбелязва топлата връзка на Параскевов с престъпната групировка СИК. Добрин Иванов също има бизнес връзки със знакови фигури от бившето бандитско формирование, около което е гравитирал и премиерът Бойко Борисов. Той е съдружник със сикаджията Славян Теофилов в компания, скандално известна със застрояването на Иракли.

Биволъ направи няколко опита да се свърже с “Трансмобил” и Добрин Иванов. Изпратиме въпроси на имейла на фирмата и многократно звъняхме на телефона за връзка посочен в сайта transmobile.eu, на който се включва автоматичен телефонен секретар. Оставихме гласово съобщение с контакти за обратна връзка, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи. Изпратихме запитване и до Телевизия “Европа” с молба да ни свържат с Иванов, на което също не се получи отговор.

“Български съучастник” на отровителите от ГРУ?

“Трансмобил” привлече и вниманието на международната разследваща група Bellingcat, която разкри руските отровители на Емилиян Гебрев. Според нея преди атаката с вещество от класа “Новичок” срещу Гебрев е имало фалшифициране на нота на МВнР до Азербайджанското посолство за износ на оръжие. В нотата като износител е била посочена фирмата “Емко” на Емилиян Гебрев, а впоследствие е била коригирана с реалните износители “Трансмобил” и “Алгънс”. 

Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев – отбелязва Bellingcat. От сайта не публикуват документ с името на “Емко” и не посочват източник на информацията, но нотата КО 194-45-1/30.04.2015 г. е реална и се съдържа в масив от данни от Азербайджанското посолство в София публикуван от анонимни хакери.

Посочвайки тази връзка, от Емко поискаха още в началото на годината прокуратурата да разследва и “български съучастник” на отравянето на Гебрев. 

“Така например, от особено значение е изясняването на фалшификацията съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението. Има сериозни основания да се счита, че следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници.” – пише в позицията на Емко, изпратена до медиите.

Фирмите на Добрин Иванов са свързани с интересите на Делян Пеевски и казуса с отравянето на Гебрев.

След отравянето на руския опозиционен лидер Навални Емилиян Гебрев поднови през септември т.г. апела си да бъдат “потърсени  българските съучастници” на отровителството в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, президента Радев и посланиците на ЕС и НАТО.

Датата на цитираната по-горе дипломатическа нота и двата опита за отравянето на Гебрев на 28 април 2015 г. и в края на май 2015 попадат във времевия интервал на преводите от Solidstar Worldwide към “Трансмобил” – януари – юли 2015 г. Преводи са засечени на следните дати:

08 януари 2015 – 278 921 евро, Ref 1501085104068866 

10 март 2015 – 714 000 евро, Ref 1503105101094508

09 юли 2015 – 104 000 евро, Ref 1507095105983343

За всички преводи е посочен като мотив “Споразумение за комисионна от 25.08.12, Частично плащане за AZ/STI-017”. 

Тези данни не са изчерпателни и не може да се твърди, че това е цялата сума получена от “Трансмобил”, нито, че парите са постъпвали от Solidstar само през този период и само от тази сметка.

Но самият факт, че към фирмата текат пари от офшорка свързана с пране на пари от руския бюджет точно във времето, когато “Трансмобил” е замесена в съмнителна манипулация на официални документи, набеждаващи Гебрев за определени оръжейни доставки, заслужава особеното внимание на разследващите. 

Припомняме, че “Алгънс”, която е партньор на “Трансмобил” в азербайджанската сделка за оръжие също беше осветена в Досиетата FinCen като бенефициар на превод от 30 милиона долара от фирма със съмнителна репутация, получен по нейна сметка в Българската банка за развитие. 

“Алгънс” е свързана с българската организирана престъпност. Нейният собственик Александър Димитров е бил протеже на известния гангстер Боян Петракиев – Барона, който твърди, че го препоръчал на “влиятелни хора”, за да влезе в оръжейния бизнес.

100 000 $ от Инвестбанк за офшорка от скандала “Магнитски”, разследвана за пране на пари в САЩ

Банковата активност на Solidstar Worldwide е докладвана като съмнителна на американското финансово разузнаване от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon), тъй като е засечен превод на 100 000 долара от Инвестбанк България към фирмата Castlеfront LLP в чешка банка.

Castlеfront е една от важните кухи фирми идентифицирани в разследването по делото “Магнитски” в САЩ.  

През 2013 г. Министерството на правосъдието на САЩ инициира дело за отнемане на граждански активи срещу Prevezon Holdings, компания, собственост на руснака Денис Кацив, син на бивш министър на руското правителство. Prevezon контраатакува с дело срещу правителството на САЩ, известно като “Превезон срещу САЩ”, чието съдържание е публично.

Кухи фирми свързани с Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка и казуса Магнитски банкират през Инвестбанк.

Castlefront LLP е описана в това дело като куха компания, през която са минали трансфери от Русия.

„Сложната измама срещу руската хазна доведе до изплащане на приблизително 5,4 милиарда рубли на три компании, които са били незаконно присвоени от Фонда„ Ермитаж “, чуждестранен инвестиционен фонд“, се казва в декларацията на Министерството на правосъдието на САЩ пред съда.

„След като бяха платени 5,4 милиарда рубли, мрежа от кухи компании във и извън Русия изпира тези приходи. Някои от тези трансфери са преминали през Съединените щати, или по пътя към ответника Prevezon Holdings, или по пътя към две други кухи компании, Castlefront и Megacom Transit. Четири трансфера на обща стойност около 2,75 милиона щатски долара бяха насочени към и извън Съединените щати по този начин. Те представляват международен трафик на откраднато имущество в нарушение на 18 U.S.C. § 2314 “ – пише в делото.

„По-нататъшното пране на Megacom и Castlefront, изпращането на средства чрез друга компания до Prevezon и от Prevezon, инвестирането на средствата първо в Европа, а след това в недвижими имоти в Ню Йорк, представлява пране на пари“ – категорично е правителството на САЩ. 

Делото “Превезон” и твърденията на американската държава са широко отразени в медиите още от 2015 г. Tо  приключва през 2017 г. със споразумение, съгласно което “Превезон” плаща 6 млн. долара на американската държава. Оказва се, че въпреки скандалната репутация на Castlefront, тя е продължила необезпокоявано да оперира със сметките си в Европа. 

Фирмата е поддържала сметка в чешка банка собственост на милиардера Петр Келнер, разкриха партньорите ни от чешкия разследващ портал Investigaze. Келнер e считан за най-богатия чех и през последните години има сериозни бизнес интереси у нас като собственик на Теленор и кандидат да купи бТВ.

Досиетата FinCen разкриват, че на 28 април 2017 г. Castefront е получила безпрепятствено 100 000 долара от България от сметка на Solidstar Worldwide в Инвестбанк, собственост на Петя Славова. Трансакцията е докладвана от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon).

Част от доклада SAR за Castlefront и Solidstar Worldwide. Източнии: Досиетата FinCen

Биволъ изпрати въпроси на Инвестбанк откога офшорката Solidstar Worldwide има сметка в банката, колко пари са минали през нея и дали трансакциите са били докладвани на българското финансово разузнаване. 

От банката отговориха, че “към днешна дата посоченото дружество не е клиент на „Инвестбанк“ АД и няма сметки в банката.”

От изпратеното становище става ясно, че банката смята за напълно изряден превода от Solidstar към Castlefront:

“За разследването на евентуални престъпления и тяхното доказване са оправомощени други органи и институции, а задълженията на банките са да информират тези органи в случаите, при които имат основателни съмнения за недоказан произход на средствата при извършваните от клиентите парични трансфери. При забавяне в изпълнението/ неизпълнение на паричен трансфер, при който съпровождащата го документация е напълно изрядна, се поражда много висок риск за банките, поради факта, че клиентът има право и може да предяви съдебни искове, произтичащи от ЗПУПС /Закона за платежните услуги и платежните сметки/”

Освен това от “Инвестбанк” АД твърдят, че банката “стриктно прилага изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и изпълнява своите задължения съгласно тази нормативна уредба спрямо всички свои клиенти”.

От банката не отговориха на конкретните ни въпроси кога е отворена сметката на Solidstar, кое лице е декларирано като бенефициар, колко пари са минали през нея и кога точно е затворена. Не получихме отговор и на въпросите ни за сметките на “Трансмобил” и трансакциите към тях от естонските сметки на Solidstar Worldwide.

В становището изпратено от Инвестбанк се казва, че търсената информация “включва факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която може да бъде разкривана само при изпълнение на специфичните изисквания на закона. Едновременно с това, нямаме право да предоставяме имена и други лични данни на действителни собственици/оправомощени лица за разпореждане със сметките на клиенти на банката към трети страни без тяхното изрично и конкретно съгласие в съответствие с изискванията на Регламент 679/2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни.”

Това не е първият случай когато Инвестбанк се замесва в съмнителни операции. В момента там са запорирани сметки с над 158 млн. долара заради съмнения, че това са мръсни пари на венецуелския диктатор Мадуро. По-рано Биволъ разкри, че банката поддържа офшорни сметки на фирми свързани с обвиняемия за мащабни финансови измами Гал Барак, който беше екстрадиран от България и сега е подсъдим в Австрия.

Банката е спомената и в доклада на посланик Джон Байърли за “гнилите ябълки” в българската банкова система, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност.

“Азербайджанската перачница” и “Перачницата Тройка”

Solidstar и Castlefront фигурират и в друго дело за пране на пари, започнало в Италия след скандалните разкрития за “Азербайджанската перачница” – журналистическо разследване на OCCRP, в които Биволъ беше партньор. Данните от това дело се потвърждават от Досиетата FinCen. 

От “Азербайджанската перачница” стана ясно, че през естонския клон на Данске Банк са минали милиарди през кухи фирми. С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, луксозни стоки и са се обогатявали висши азербайджански чиновници и политици.

Така например, Solidstar е получавала пари от Jetfield Networks Limited, засечена в “Азербайджанската перачница” за преводи към италианския политик Лука Волонте – пише в същия доклад, който разглежда преводите на Solidstar от Инвестбанк към Castelfront. И двете фирми фигурират в италианското разследването срещу Волонте. Jetfield е считана за ключова фирма в системата, позволила изпирането на 2,9 милиарда евро свързани с режима в Баку.

От Досиетата FinCen се вижда, че банката BNYM е идентифицирала като краен собственик на Solidstar и Jetfield футболистът Джавид Хюсеинов. Той най-вероятно е просто подставено лице, тъй като фирмите са отворили сметки в московската банка International Financial Club OJSC през август 2015. Това става две седмици след като Хюсеинов е арестуван по подозрения за убийство на друг футболист. 

BNMY идентифицира като краен собственик на Solidstar футболистът Джавид Хюсеинов, очевидно подставено лице. Източник: Досиетата FinCen

Сред бенефициарите на преводи от “Азербайджанската перачница” се открои българинът Калин Митрев, представител на България в EBRD и съпруг на тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. 

От 2012 до 2014 г. Митрев получава няколко превода на обща стойност 345 000 евро от фирмите Metastar Invest LLP, Polux Management LP и Hilux Services LP. Тези три фирми, заедно с Jetfield, са в сърцето на системата “Азербайджанска перачница” 

Съпругът на Ирина Бокова лъсна от Азърбайджанската перачница

Митрев заяви, че парите били за консултантски услуги по амелиорационни проекти в Азербайджан. Българската прокуратура образува проверка, която заключи, че всичко е законно. 

Фирмите, правили преводи към Митрев, също фигурират в италианското дело “Волонте”.

Биволъ и партньорите от ICIJ се запознаха с документите по делото, предоставени от L’Expresso. От тях става ясно, че банковите операции от Solidstar Worldwide в Естония към “Трансмобил” в България са привлекли вниманието и на отдела срещу пране на пари в Данске банк.

Част от офшорните фирми засечени в “Азербайджанската перачница” се появяват и в разследването “Перачницата Тройка”, разкриващо как над 200 милиарда долара са източени от Русия през естонския клон на Данске банк.

Сред тях е и Castefront от делото “Магнитски”, за която има данни, че е прехвърлила през сметките си близо 400 милиона долара. От същите документи се вижда, че през сметките на Solidstar Worldwide са минали 23 милиона долара.

Но от Досиетата FinCen става ясно, че фокусирането върху сметките на фирмите в естонския клон на Данске банк не е достатъчно, за да се разкрие пълната картина и мащабите на тези перачници, както и на аферата “Магнитски”.

Само от няколко документа с откъслечни данни се вижда, че Castelfront банкира в Чехия, а Solidstar Worldwide в България. В същото време към оръжейна фирма свързана едновременно с българската управляваща партия, с българския олигарх Пеевски и с огромния скандал на  убийствата с “Новичок”, текат комисионни със съмнителен произход.

Сглобяването на мозайката минава през вдигане на банковата тайна и агресивни действия на разследващите в други европейски държави. 

Прогнозата за успех на такова разследване в България обаче е песимистична заради силната обвързаност на замесените лица с управляващите, както и с фигури от сенчестата паралелна власт, която е прието да наричаме “Задкулисие”.

Ще ходим пеша, ако искаме. А вие ще си ходите, дори и да не искате!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%89%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D0%B4.html

вторник 29 септември 2020


„Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат „Ама те не стават!“. Ми, що не ги направихте вие, като не стават? Що не ги направихте, а сега критикувате?

Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението!

И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим.“

На пръв поглед нищо притеснително, невиждано или скандално. Подобни приказки човек може да чуе във всяка квартална кръчма или от всеки свой приятел, с когото си пие ракията, докато гледа новини. Когато обаче подобни слова излизат от устата на председателя на Народното събрание на държава, имаща претенциите да е демократична, европейска, древна, велика и т.н., си заслужава да им обърнем малко внимание. Не, че можем да кажем нещо ново, но все пак…

Госпожо ПКП, с изказванията си напоследък не само засенчихте безапелационно ексминистър Барни, но уверено скъсявате и дистанцията до самия Пожарникар-слънце. Няма да се учудя, ако в скоро време заслужите повишение по псевдоним и станете ПНП, където „Н“ означава „национална“.

Къде ви се привиждат магистрали на Борисов? Вие май живеете в Средновековието, когато народът си има поставен от Бога цар и той е персонификация на всичко в държавата. Съмнявам се, че премиерът може да сглоби замък от лего, да не говорим за маса от ИКЕА. Какви магистрали, какви пет (милиарда) лева? Вие, той, всички политици, сте служители на народа и е крайно време да проумеете значението на думата „служител“.

Всичко, което е направил Борисов, е да вземе наши пари, да „усвои“ сериозна част от тях, а останалите да раздаде на определени фирми чрез предварително уредени обществени поръчки. И да, срещу тези наши пари въпросните фирми изграждат нещо, което поради липсата на друга дума наричаме „магистрала“, а то започва да се руши няколко месеца по-късно. Затова хората казват, че не стават. Защото не стават, а те са си платили данъците и винетките, тоест, осигурили са пари на премиера като техен служител, за да осигури изграждането на качествени пътища. И той очевидно не се е справил.

В случая обаче това не е важно. Важното е, че няма никакви магистрали на Борисов. Магистралите са на България, платени са на неприлично високи цени от народа ѝ и са изпълнени некачествено от фирми, избрани от премиера ѝ. За което в нормална страна той е заплашен да понесе съдебна отговорност, а не да бъде възвеличаван.

И притеснителните неща в тази малка част от изказването ви, която сме цитирали в началото, не свършват до магистралите, госпожо ПКП. За ваше съжаление и наше огромно щастие и метрото не е на Бойко. Изграждането му е започнато далеч преди той да огрее столичани от кметското кресло, а после да се изправи в същинския си блясък пред целокупния български народ от премиерския пост. Да, по негово време метро се строи, но парите отново са на българския и европейския данъкоплатец, а не на премиера. Неговите заслуги се заключават в няколко първи копки, още толкова прерязани лентички и безброй самохвални изказвания по медиите.

Какво да кажем за призива към протестиращите срещу самодържеца, пък после прибиращи се с неговото метро вкъщи? Ходи пеша, бе! Ясно, ПКП не схваща, че не Борисов е владетел на магистрали и метро, но чак пък да не разбира, че това е обществена услуга, която можеш да използваш спокойно, стига да си платиш билета или картата… Дори управляващите все още не са се сетили да вкарат в Народното събрание проектозакон, според който метрото е само за гербаджии. Да, ходенето пеша определено е полезно за здравето. Но това важи и за служителите на народа, които чудно защо не ходят пеша, а са си накупували с негови пари лъскави служебни автомобили и влизат в метрото само с пропагандна цел.

Последното послание, което май изпълнява и функциите на заключение, лично според мен е най-покъртително. Защото ПКП закрива темата с гаднярите, критикуващи, но ползващи магистралите и метрото на Борисов, по съвсем неочакван за непредубедения слушател начин.

ГЕРБ нямало да подават оставка тъкмо затова. Защото са отговорни ПО това, което правят.

По тази логика всички правителства на света трябва да са пожизнени, защото никой политик няма да признае, че не е отговорен към това, което прави, колкото и народът му да му показва по всякакви възможни начини, че не го ще, защото е некадърен, корумпиран и отдавна се е самозабравил.

А дано подобни изказвания на хората, заемащи най-важните постове в държавата, да са продиктувани просто от желание да се манипулира общественото мнение и да се закрепи още някой и друг месец правото на Бойко Борисов да упражнява фиктивно функцията на премиер, запазвайки правата си да тегли нови и нови заеми, да се разкарва с Жипката надлъж и нашир и да става жертва на много прекрасни госпожи, които снимат несметните богатства на спалнята му. Но, едва ли…

Защото управляващите отдавна са забравили кой е суверенът, какво е разделение на властите и колко е допустимо да си отварят устите. За тях не само магистралите и метрото са лична собственост на силния на деня. Цялата държава е феодално владение, в което или слушкаш и мълчиш, или ходиш пеша, дишайки праха на някоя Жипка. И искрено вярват в това, не само на думи.

Разследване на Зюддойче Цайтунг: Досиетата FinCen: Изчезналата кралица

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ruja-fincen.html

неделя 27 септември 2020


Всеки може да забогатее, обеща Ружа Игнатова, адвокат от Шварцвалд.

Милиони хора инвестираха в нейната цифрова валута. Но това беше огромна измама – и от „Криптокралицата“ няма и следа.

Царството

Революционерката организира тържество в бялата си вила на Черно море. Поканени са само няколко десетки души в елегантни рокли и смокинги, седят на кръгли маси в градината, шампанското е изстудено до басейна. Домакинята се забелязва, тъй като през тази лятна нощ в Созопол, България, тя е облечена в рокля с блестящи камъни и с тъмно лилаво червило. Последователите й с благоговение я наричат „Д-р Ружа“ или „Криптокралица“. Тя е кралицата на своя собствен свят.

Ружа Игнатова, тогава на 37 години, управлява създадената от нея дигитална валута, която би трябвало да разруши силата на банките.

Обещанието е, че хората трябва да получат обратно контрола върху парите. С „Onecoin“ всеки трябва да може да забогатее, а не само елитът на финансовия свят. От гледна точка на техните последователи, самата Криптокралица е най-доброто доказателство, че това може да работи.

На снимка, която беше публично оповестена от партито през юли 2017 г., Ружа Игнатова може да бъде видяна да танцува сама на сцената в 4:58 сутринта, с протегнати ръце и затворени очи. Сякаш готова за излитане. И до днес това е последният запис на Криптокралица – ръководител на една от най-големите мрежи за измами в света, която все още не е разбита.

Компанията все още съществува, поне на хартия.

Луксозният фон на празника е нейна собственост, имотът включва вила, басейн, лозе и триетажен частен хотел.

Изглежда тя сама е изградила всичко. Като младо момиче се премества с родителите си и по-малкия си брат от България в Германия, в Шварцвалд, където баща й изкарва прехраната си от търговия с автомобилни гуми. Игнатова учи право, получава германско гражданство и в крайна сметка се връща в България, за да влезе в международния финансов свят от София. Тогава милиони хора вярваха в успеха на Криптокралицата. Милиони хора инвестират в Onecoin.

Докато слънцето залязва, гостите на партито танцуват под песните на специално поканената от САЩ поп-певица Биби Рекса, над морето горят фойерверки, посред нощ започва да вали сняг, защото служител току-що е изстрелял снежно оръдие . Всичко изглежда възможно. „Алиса в страната на чудесата“ е мотото на партито, с което Ружа Игнатова празнува кръщенето на дъщеря си тази вечер.

По-малко от три месеца по-късно Криптокралицата ще изчезне.

Според ФБР тя се качва на самолет на Ryanair до Атина на летище София около 25 октомври 2017 г., очевидно с нищо повече от чанта като багаж. След това следата й се губи и не само ФБР, но и няколко прокурори по целия свят я търсят. Германски следователи също.

Защото Игнатова и нейните съучастници само се преструваха, че са изградили истинска, надеждна криптовалута – и то с шеметен успех.

Според изтекли фирмени документи от Onecoin, с които разполага SZ, мрежата на Игнатова е откраднала поне 5 милиарда евро. Самата компания отказва коментари на твърденията.

За изчезването на Игнатова се носят всякакви слухове. Дали е избягала, защото е усещала дъха на ФБР и се е страхувала да не бъде разкрита? Банките ли я отвлякоха, както вярват поддръжниците й? „Д-р Ружа“ винаги е имала поне двама телохранители със себе си, когато е карала из София брониран Лексус, защото, както се казва, е имала работа с опасни хора? Хора, човешкият живот на които не струва много.

В Досиетата FinCEN и други изтекли документи, за които SZ, NDR, WDR и Buzzfeed News съобщават от тази седмица, има редица статии, върху които се появява нейното име. Те дават възможност да се тръгне по следите на изчезналите милиарди и да се възстанови по-точно как се е стигнало до гигантската измама.

Обещанието

Всичко започва през юли 2014 г. Повече от 3 години преди изчезването на Криптокралицата, първата публикация на компанията се появи във Facebook. На снимки, които Onecoin публикува няколко месеца по-късно, основателката на компанията седи в 4-звезден хотел в Хелзинки на маса с много мъже, с пастет от сьомга и дива патица.

На пръв поглед Onecoin изглежда като една от безбройните стартиращи финансови технологии, много от които бяха създадени по това време. През 2008 г., в разгара на финансовата криза, разработчик на софтуер с псевдоним Сатоши Накамото – зад който може да се крие екип, който все още не знаем със сигурност – изобретява Биткойн, първата крипто-валута. Така дигиталните пари са извън банковата система. През 2014 г. започват да се разпространяват истории, че хората са станали невероятно богати с тези пари. Но това е само началото, вашата крипто-валута ще създаде много повече богатство, обещава Ружа Игнатова.

Новите Onecoins са подобни на Bitcoin, но уж решават техния основен проблем: едва ли някой разбира как да използва цифровите пари, камо ли как работят. Onecoin, от друга страна, казва Игнатова от сцените по
целия свят, най-после е крипто-валутата за масовия пазар – удобна за използване, сигурна, лесна за разбиране, без непредсказуеми колебания на обменния курс. Една монета за всички. Onecoin.

Ако искате да инвестирате, трябва да закупите така наречения пакет за обучение. Тези пакети струват между няколкостотин и десетки хиляди евро, най-скъпите в даден момент дори 118 000 евро и дори те все още
намират купувачи. Пакетите съдържат подходящото количество Onecoin, както и указания, които обясняват какво представляват криптовалутите и как функционират финансовите пазари.

Класическите пари, например еврото, получават стойността си от централната банка. Тя решава колко пари се отпечатват и колкото повече се отпечатват, толкова повече стойността на парите, които вече са в обращение, пада. Това дава на централната банка значителна власт. Гражданите трябва да се доверят, че не просто ще включат пресата, за да помогнат на банките и компаниите да спечелят повече пари – и по този начин рискуват монетите и банкнотите в обращение да стават все по-малко ценни.

Няма централна банка за криптовалути.

Хората не разчитат на държавна институция, а на други инвеститори, с които са свързани в компютърна мрежа.

Те се доверяват, че подобно на златото останалите членове ще купуват своите крипто-монети от тях на същата или дори по-висока цена.

Златото обаче има един недостатък – твърде е грозно да се плаща с него в пекарната. Това е възможно при крипто-валутите – при условие, че в определен момент хлебарят се доверява и на стойността на тези монети. Така че цялата схема крие висок риск.

Onecoin дори приема аналогията на крипто-валутите и златото буквално. Игнатова хвърля златна монета от сцената на рекламно шоу в хотел в Дубай през май 2015 г.
Тя съобщава на английски, с частично немски, отчасти източноевропейски акцент, че Onecoin сега, за разлика от Bitcoin, е подплатена със злато. То ще бъде скрито под морето. Толкова тайно, че самата тя никога не го е виждала.

По това време брокерите на компанията викаха в микрофоните си във все повече и повече държави, казвайки им колко бързо човек може да забогатее с Onecoin. На едно от първите събития в САЩ гигант на име “Д-р Пробив” троши тухли с ръка на сцената, докато развеселява публиката. „Ще имате финансов пробив!“ – бам! – “ще
разбиете финансовите си проблеми!” – бам! „Беше като инцидент“, казва експерт по криптовалута, който е бил там. – Просто не можете да отклоните поглед. Такива шоута се провеждат и в германските градове, като „Супер събота“ в хотел в Мюнхен.

Всеки, който се присъединява към Onecoin по това време, получава звучното название „Независим маркетингов сътрудник“ и комисионна за набиране на допълнителни инвеститори. Когато тези нови членове
въвеждат на свой ред нови хора в мрежата, получават част от техните комисионни и т.н. Така че има голям стимул за набиране на все повече сътрудници. Класическа пирамидална схема.

Обещанието за новата валута пълзи навсякъде. Обикновено приятели или познати ви разказват за Onecoin, убеждават ви да дойдете в някое от шоутата. Частният и бизнес микс, доверието в продукта и в продавача. Идеята за внезапна измама е толкова ужасна, че инвеститорите трябва да потушават възникващите съмнения. Мнозина се оттеглят в паралелен свят в Интернет, където са сред себеподобните си. Последователите на Onecoin имат свои собствени поп-песни, езикови кодове и дори собствени сигнали за ръце, по които се разпознават – О, образувано от показалеца и палеца.

Крипто-кралете и тяхното кралско домакинство насърчават тази изолация през годините, като обявяват предупрежденията за измама за „фалшиви новини“, разпръснати от ревниви „хейтъри“, или от
„биткойнъри“, или от банките. Инвеститорите стават фанатици. Някои изгубват вяра в Onecoin само когато вече са загубили всичко останало. 

Изобретателката на Onecoin нагло твърди, че е доказала, че е решила почти всички технически проблеми на крипто-валутите, но дори не предполага как това е трябвало да успее. Понякога си противоречи. Следователно хората, които са запознати с крипто-валутите, не възприемат сериозно клонирането на биткойни дълго време. Медиите съобщават много малко, в редакциите вероятно намират темата за твърде специфична или не знаят достатъчно, за да вдигнат аларма. Очевидно никой не се чувства отговорен – и Onecoin става все по-голям и по-голям. Наистина голям.

През юни 2016 г. Ружа Игнатова ще се появи на една от най-големите сцени в Европа, в лондонската  Арена Уембли. Все още можете да видите изпълнението в YouTube днес. Песента “Това момиче гори” ги приповдига, искри пръскат от пода на сцената.

Тогава тя стои там, както винаги в такива случаи, в блестяща рокля, за да вдигне в приветствие хиляди последователи. „Обичам те“, крещи един.

Две години след старта във Facebook, тя твърди, че Onecoin вече е №2 в криптовалутите. Скоро биткойн също ще бъде надминат. И тогава, “един ден”, “Глобалната борса” ще бъде включена, тогава всеки ще може да обменя своите Onecoins във всяка валута. Но въпреки успеха, тя многократно е обвинявана в нарушаване на философията на крипто-валутите.

Защото всъщност крипто-валутите обещават анонимност: ако няма централна банка, която да води отчет за всичко, никой не обръща внимание кой на кого изпраща пари.

Onecoin обаче нарушава това правило. Компанията рекламира “централизиран подход”, уж за предотвратяване на пране на пари, финансови измами и финансиране на тероризма. „Хората, които трябва да извършват анонимни плащания, не влизат в нашата мрежа“, казва Игнатова на своите приветстващи я поддръжници.

Колкото повече хора се доверяват на Onecoin, толкова по-тясна става мрежата от лични отношения. “Момчета, ние сме по-голямата общност!”, казва Игнатова. “Ние решаваме каква е философията на криптовалутите!”

Мрежата става толкова голяма, толкова объркваща, че вече не изглежда като да има централен орган, който поддържа общ преглед и контрол – а сякаш Onecoin е безплатна, независима мрежа. Като истинска крипто-валута.

Миналото

По време на появата си на Арена Уембли Ружа Игнатова живее в двуетажен мезонет в луксозния лондонски квартал Кенсингтън, пълен със скъпи произведения на изкуството. Тя притежава и апартамент в Дубай, който струва около 2,5 милиона евро. Тя носи бижута и изключително скъпи вечерни рокли, дори когато просто седи в офиса и пише имейли, както казва бивш служител на Onecoin.

Тази показност разкрива много за младата жена, каквато е била Ружа Игнатова, преди да се превърне в Криптокралица.

През 1990 г. семейството й се премества от България в Шрамберг в Шварцвалд, сънлив град с разрушен замък. Там тя живее, заобиколена от южногермански полуфабрикати, „в тясна къща“, както си спомня един от местните хора. Ружа Игнатова бързо напредва в училище, дори прескача трети клас, въпреки че трябва да учи езика отново.

В оценка за стипендия учител в гимназията се възхищава от хитростта на „топ-ученичката“ Ружа Игнатова. Нейните ролеви изпълнения, които тя ще използва широко в по-късния си живот, са „обмислени, стимулиращи и понякога направо страстни“.

Младата жена с черна коса обича да носи високи токчета, ярко червило и екстравагантни рокли, съобщават бивши съученици от Neue Rottweiler Zeitung.

Игнатова се смята за ексцентрик. Според книгата й „Abitur“, тя предвижда бъдещия си живот по следния начин: „Ще уча право в Хайделберг, тогава ще бъда невероятно успешен адвокат, ще се омъжа за богат човек, ще имам деца и ще прекарам пенсионните си години в един от неговите (моите!) Карибски острови“.

Тя прави докторска степен по право, работи в консултантската компания за управление McKinsey и след това се премества в управителния съвет на българска компания за управление на активи.

Шефката й се казва Цветелина Бориславова, една от най-богатите жени в страната и бивша любовница на днешния премиер Бойко Борисов. Според информацията на ЦРУ Бориславова е изпирала парите от престъпния бизнес чрез Българската американска кредитна банка, която тя притежава: Нелегални сделки с нефт. Търговия с метамфетамин. Това е светът, в който Ружа Игнатова сега навлиза на 29-годишна възраст. Свят, в който има много пари, които трябва да се вземат.

(Тук Зюддойче Цайтунг цитира следния параграф от грамата на посланик Байърли от 1996 г. изтекла в Wikileaks и първо публикувана от Биволъ. “13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”.” По това време банката на Цветелина Бориславова е СИБАНК, която тя впоследствие продава, преди да придобие БАКБ, Б.прев.)

Нито Бориславова, нито Борисов коментираха твърденията от доклада на ЦРУ по искане на SZ. Кабинетът на Борисов просто заявява, че всеки опит за установяване на връзка между министър-председателя и Onecoin или Игнатова е “манипулация”. Кои контакти Игнатова е осъществила по време на управлението на активите, остава неясно. Адвокатката оставя своя отпечатък едва, когато се появява отново в Германия през 2010 година.

По това време тя купува леярна за стомана в Алгой, Валтенхофен в Бавария. Тя отговаря за финансите, баща й е начело като инженер, майка й работи в офиса. Семеен бизнес.

Само след 2 години Игнатова е препродала компанията и 4 дни след това новият собственик подава молба за временен фалит – имало ли е грешни баланси? Вестник „Кемптен“ цитира новия управител за банкрута му, според който производствените мощности са демонтирани и транспортирани в България малко преди продажбата. Член на IG Metall си спомня, че парите също са изтекли преди сделката. Документите, лаптопите и твърдите дискове са унищожени за една нощ и файловете изведнъж изчезват. Няма и следа от собственика им.

Ружа Игнатова е изчезнала. Точно както тя ще направи отново няколко години по-късно.

Малко се знае за времето преди да се появи отново като Криптокралицата през 2014 г. Във всеки случай измамата в Алгой има последствия. През април 2016 г. Аугсбургският окръжен съд призна Игнатова за виновна за умишлено нарушаване на задълженията в случай на несъстоятелност, за измама в 23 дела и за нарушаване на счетоводни задължения.

Два месеца преди появата си на лондонската  Арена Уембли Криптокралицата е осъдена на година и два месеца лишаване от свобода – присъдата обаче е отложена, „защото са налице условията за благоприятна социална прогноза“. Прокуратурата в Аугсбург изглежда по някакъв начин е избегнала факта, че по това време подсъдимата отдавна е била лице на компания, която рекламира нова световна валута със злато, скрито под морето. В отговор на въпрос оттам казват, че не е възможно да се провеждат интензивни разследвания на текущото финансово състояние на обвиняемия във всяко наказателно производство преди основното заседание.
Преписките не разкриват никакви индикации, които „биха предложили преглед на информацията, предоставена от обвиняемия в главното заседание“.

Откритието

През октомври 2016 г., половин година след осъждането на Игнатова и 4 месеца след нейното представяне в Лондон, телефонът на Бьорн Бьерке звъни. Норвежецът е признат експерт по блокчейн технологията, на която се базират крипто-валутите. Той си спомня разговора много добре и днес: обаждащият се казва, че предлага 250 000 евро годишно, включително апартаменти и коли в Лондон и София. Той работи за компания за криптовалута и иска да наеме Бьерке за разработване на блокчейн.

Криптовалутна компания без блокчейн? За да разбере защо Бьерке става скептичен, когато чува това, човек трябва да знае защо това не може да работи.

Да предположим, че притежавате биткойн. Какво ви пречи просто да го копирате и да го похарчите няколко пъти? Блокчейнът. С прости думи, всяка монета в крипто-валута има свой собствен цифров подпис. Блокчейнът е дълга верига от числа, в която се съхраняват подписите на всички монети в обращение.

Ако някъде се появят нови пари, чийто произход не може да бъде проследен чрез този низ от числа, системата автоматично отказва да плаща. Това предотвратява контрабандата на фалшиви пари – и не позволява на някой да пуска нови пари в обращение на воля, както централните банки правят с традиционните пари.

Тогава Бьерке е поискал да знае името на компанията, за която трябва да разработи блокчейна. Така си спомня днес. Обаждащият се казва само, че „засега няма мандат да разкрие това“. Само при второ
телефонно обаждане той му казва името: Onecoin.

Програмистът иска време да помисли за това. Той не възнамерява да приеме офертата и вместо това прави кратка оценка на компанията онлайн: „Тази луда нова крипто-валута вероятно изобщо няма блокчейн“. Това са само няколко реда, но когато международно известен експерт като него напише нещо подобно, тогава това има значение. Крипто-валута без блокчейн теоретично може да бъде произведена от всеки, който е в състояние да въведе числа в таблица. Тогава някой би бил централната банка на собствената си валута – и богат, колкото му харесва, с едно натискане на бутон.

Към този момент през октомври 2016 г. в Onecoin вече са се влели около 3,5 милиарда евро от повече от 2 милиона членове по целия свят, включително 56 948 от Германия. Дори от Антарктида, където малко хора живеят в изследователски станции, са направени три инвестиции. Това пише в изтекли документи от Onecoin.

Десет минути, след като разработчикът на блокчейн Бьерке публикува коментара в интернет, той получава съобщение. Така го разказва днес. Германските следователи искат да говорят с него. Много се интересуват от разработчика, резервиран е полет за него. Цивилни служители посрещат Бьерке на летището в Дюселдорф и го отвеждат в охранявана сграда с кола със затъмнени прозорци, през много защитени врати към стая за разпити. Това е Държавната служба на криминалната полиция в Северен Рейн-Вестфалия, Отдел за организирана престъпност.
Днес там потвърждават, че е разпитан „човек от Скандинавия“, за да предостави доказателства за измамата. Почти година по-рано спестовна банка подава жалба в Дюселдорф, след като в рамките на два дни по сметка, принадлежаща на Onecoin, са получени 705 транзакции на обща стойност 2,5 милиона евро. Банкерите определят процеса за съмнителен.

От октомври 2016 г. досега текат производства срещу 9 германски уанкойнъри, които са помогнали за създаването на пирамидалната схема в тази страна. Става въпрос за подозрения за групова бандитска измама, пране на пари, прогресивно придобиване на клиенти и предоставяне на финансови услуги без разрешение. Защото всеки, който предлага финансови услуги в Германия, всъщност се нуждае от разрешение. Onecoin няма такова.

Разследващите ме попитаха дали мога да докажа, че Onecoin няма блокчейн, казва Бьорн Бьерке днес. Отговорил е: да. Той разглежда по-задълбочено предполагаемия блокчейн от Onecoin в Държавната служба на криминалната полиция. След няколко теста му става ясно, че това е компютърен трик. Симулация.

Когато Бьерке се връща у дома, в интернет той публикува видеоклиповете, в които посочва техническите противоречия. Можете да ги видите и днес. Програмистът от Норвегия почти не подозира, че животът му ще се промени от този ден нататък.

Във видео-връзка той каза, че е бил тормозен от адвокати с искове за милиони и е получавал заплахи за смърт. Наложило се да смени жилището два пъти. Изглежда унил и обезсърчен. “Мислех, че са някакви малки мошеници, които правят 20, 30 милиона, след което продължават, за да започнат следващата измама. Не мислех, че ще видя оръжия“, казва програмистът.

Публично видео на страницата на уанкойнъри във Facebook показва как мъж стреля с картечница на стрелбище във Виетнам. След това изпраща съобщение до „хейтърите“. “Оставете ни да живеем!
Или ще умрете”, призовава той пред камерата. Той споменава само един от „хейтърите“ по име: “Бьорн, бъдете наясно, бъдете много наясно!”

След това Бьерке започва да разследва. Той иска да знае по-точно кого си е направил враг. Това, което открива, го тревожи. “Наистина лоши хора” са замесени в измамата, казва той във видео-разговора. Кои са те? Той не иска да каже нищо за това. Но има начин да се разбере. Трябва да следвате следите на изгубените пари.

Досиетата FinCEN помагат за това.

Парите на инвеститорите в Onecoin текат във всички посоки по цялата планета, чрез почти неуправляема мрежа от компании и сметки, върху която Ружа Игнатова и нейният кръг тъкат от години. Пътуването започва, например, в Гревен близо до Мюнстер, в International Marketing Services GmbH. Германските инвеститори в onecoin са превели парите си там. Следващата спирка е корпоративна мрежа, базирана на Британските Вирджински острови. След това се оказва във фонд в Обединените арабски емирства. Или в банка на Каймановите острови. Или в Ирландия.

След това парите изтичат от тези пощенски кутии, например в недвижими имоти в стария град София. Или сделка за петролно поле в Мадагаскар. За да подпечатат покупката му, Ружа Игнатова, китайски милиардер и бизнесменът Нийл Буш, брат на бившия президент на САЩ Джордж Буш, се срещат в Хонконг през август 2016 г.

Буш е заместник-председател на съвета на директорите на енергийната компания, която трябва да управлява бизнеса. Твърди се, че той е получил 300 000 долара “надбавка за разходи” за срещата, според окръжния прокурор на Ню Йорк. Буш остави поканата от SZ за среща без отговор. В сделката участва и адвокат от Мюнхен, който също не отговаря на покана за разговор. Очевидно Игнатова го е използвала, за да не се появи името й във вестниците. По причини, които могат да се предположат – по-късно прокурорът ще нарече цялата сделка пране на пари. Съгласно споразумение, голяма част от покупната цена от 340 милиона щатски долара за нефтеното находище трябва да бъде платена в Onecoin – пари, които Игнатова може да генерира с натискането на един бутон.

Прокуратурата в Ню Йорк вече подозира какви хора може да привлече подобно обещание за пари с един клик на бутон. Според констатациите на разследващите, в Onecoin работи зловещ шеф по сигурността, за когото се твърди, че е „международен наркодилър в голям мащаб“.

Това би подхождало на Христофорос “Таки” Аманатидис, известен като наркобос и лидер на бруталната “Банда на чуковете”. Парите на Onecoin текат през сметките на приятелката му, бивш български модел, в бизнес с недвижими имоти, както научи в. „Капитал“ в България. Аманатидис, който избяга от властите в Дубай през 2012 г. и се твърди, че управлява бизнеса си оттам, не може да бъде открит за покана за среща от SZ.

Американски адвокат, който организира част от системата за пране на пари за Onecoin, пише на приятелката си чрез Whatsapp от София, че постепенно свиква с охраната: „Те не могат да носят оръжията си на колана, но имат вид изискана мъжка чанта с дръжка през рамо. Всички знаят. Дори полицията е учтива. Лол“.

Наследникът

Когато една година по-късно Игнатова изчезва внезапно, през есента на 2017 г. нейният брат Константин заема мястото й. По това време Onecoin е една от най-силните български компании по отношение на оборота, централата е в София. Братът получава офис на „Светая светих“, четвъртия етаж, припомня бивш служител. Точно в съседство, в кабинета на сестра му, щорите бяха спуснати и никога повече не се повдигаха. 

Константин е с 6 години по-млад и съвсем различен тип от елегантната си сестра: Неговият стил е бейзболни шапки и татуировки. Преди да започне в Onecoin, той е работил в Porsche Logistik близо до Щутгарт като шофьор на мотокар. „Консти Кекс“, както понякога се нарича във Facebook, обича да се будалка, на Бъдни вечер лежи на масата в коледен пуловер и го документира с усмивка в Instagram.

Малкият брат на Криптокралицата става лицето на особено грозната втора фаза на измамата. Докато мозъкът вече не може да бъде открит, по света все повече и повече страни предприемат правни действия срещу лидерите на мрежата. Много органи за финансов надзор забраниха търговията с Onecoin, включително германската Bafin. Все още има страни в онези части на света, където много хора нямат достъп до банки, а националните валути са слаби. Такива страни се възползват най-много от крипто-пари, проповядваше Игнатова при изявите си.

Изтекли документи на Onecoin показват, че в средата на юни 2017 г. броят на членовете е нараснал особено силно в Латинска Америка, на Индийския субконтинент и в Африка. В този момент се говори за около 3,1 милиона членове по целия свят.

Когато Константин Игнатов посещава Уганда в Източна Африка, една от най-бедните страни в света, е придружаван от полицейски ескорт и той бива аплодиран от ученици на пътя като чужд държавен гост. Това може да се види в публично видео във Facebook. По-късно ще бъде попитан в съда в Ню Йорк дали може да си спомни екскурзията. Можеше ли да си спомни, че хора от цял континент са пътували там с автобуси дни наред, за да го чуят? Мислил ли е, че ограбва тези хора? Константин Игнатов винаги казва: да. Просто да. Той оставя заявката на SZ за среща без отговор.

През март 2019 г. той беше арестуван от агенти на ФБР на летището в Лос Анджелис и тази история получи внезапен решаващ обрат: Игнатов сключи сделка с прокурора. Той става ключов свидетел срещу империята на сестра си. 

Константин Игнатов ползва същия адвокат като световноизвестния наркобарон Хоакин “Ел Чапо” Гусман или Джон Готи, кръстник на американската Коза Ностра. Сега Джефри Лихтман защитава “Консти Кекс” от Шрамберг.

На 5 ноември 2019 г. той се явява като свидетел в синьо затворническо облекло пред съда на южния район на Ню Йорк, за да даде показания под клетва срещу адвокат, който е прал пари за Onecoin.

Сестра ми Ружа, Крипто-кралицата, знаеше, че властите и вероятно други хора – са по горещи следи на стъпките й, казва той. Тя е получила информацията за разследването й от ФБР, от бивш шеф на оперативния отдел на Люксембургската тайна служба.

Според съобщения в пресата, незабележимият мъж с очила е замесен във всякакви скандали на тайните служби, включващи и тогавашния министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер, а за Onecoin се твърди, че е управлявал един вид частна тайна служба. Той оставя заявката за среща със SZ без отговор. Чрез този човек, казва Константин Игнатов пред съда, сестра му е разбрала кой я е предал.

Игнатова е омъжена за адвокат от Франкфурт и има дъщеря от него, чието кръщение отпразнува на екстравагантното парти край басейна. Но има и друг мъж – предприемач, който също е съден в САЩ за съучастие в измамата с Onecoin и за пране на пари. В телефонно обаждане, записано от американски следователи, Игнатова може да се чуе притеснена, че трябва да внимава и да използва само криптирани комуникации. “Можем да получим достъп до имейла ви за 24 часа. Не можете да предотвратите тези глупости”. Тя може да получи всичко, което пожелае, в рамките на 24 часа. “И ако мога да направя това, всеки може.” Тя няма представа на какво са способни „тези руски момчета“.

Двамата са искали да напуснат съпрузите си, да се оженят и да имат деца, казва Игнатов в съда, като цитира сестра си. Но тя не била сигурна дали любовникът й казва истината, дали чувствата й наистина ще бъдат отплатени. Затова тя помолила своя човек от тайните служби от Люксембург да влезе в апартамента на любовника й. Купен е апартамент под неговия и в тавана е пробита дупка за поставяне на микрофон в спалнята му.

Това, което Игнатова трябваше да чуе, надмина най-лошите й очаквания, казва брат й. Той съобщава за среща със сестра си малко преди бягството й през октомври 2017 г. „Тя беше на предела на нервите си. Нейният любовник и съпругата му откраднали парите й. Щяха да й се подиграят. И мъжът, за когото тя искаше да се омъжи, я
предаде“, казва Константин. В съдебната зала се възпроизвежда телефонен запис, който звучи като последно прощално телефонно обаждане. „Никога не съм мислила, че ще бъдеш такъв безгръбначен задник“, казва Игнатова.

Жената, която излъга милиони хора напълно открито, казва, че не може да приеме, ако я излъжете.

Половин година след бягството на Ружа през октомври 2017 г., Константин Игнатов казва на съда, че един човек му се е обадил. Той се е представил като високопоставен член на рок бандата Hell’s Angels и го е повикал в Цюрих. Там в един хотел в устата му е пъхнат пистолет: “Казаха ми, че всяко обещание, което им е дадено, трябва да бъде изпълнено. И те ми казаха, че парите, които инвестират във фирмата, струват много повече от живота ми.”

Ами ако престъпниците са по-бързи от властите? Ами ако първо намерят сестра му?

Информатор от компанията докладва на SZ за разговор с шефа на тайната служба на Люксембург Onecoin година след изчезването на Игнатова. Според този мъж, съобщава подателят на сигнала, тя е била видяна малко след бягството си в Солун, където се е качила на микробус на Porsche с петима силни на вид мъже. След това вече няма признаци на живот, няма онлайн активност, нищо. Това е много необичайно.

Той подозира, че Криптокралицата е мъртва.

Но има и други теории. Според информация на Би Би Си Игнатова е била видяна в ресторант в Атина, сервитьор я е разпознал в центъра на антуража й. Наистина ли беше тя? Или може би е отишла в нелегалност в Русия, под закрилата на „могъщ човек“, за когото брат й казва, че се е запознала преди да изчезне?

Търсенето на Криптокралицата е като преследване на фантом. Веднага щом се приближите, той се разсейва. И не само Игнатова изчезна, но и по-голямата част от плячкосаните пари. Константин Игнатов разказа пред съда за “касовите стаи” в няколко държави – апартаменти, в които стотици милиони са били складирани в брой. Трикратни милионни суми са откраднати няколко пъти. Сумите, които са я изкачили на върха на пирамидата, все още трябва да са астрономически.

Бъдещето

В края на 2019 г. централата на Onecoin в София ще бъде опразнена и съдържанието на офисите ще бъде заредено в ръждясал руски камион. На хартия бивш охранител се използва като управител. Важен ръководител на измамата е арестуван в Тайланд, екстрадиран в САЩ и обвинен там. Прокуратурата в Билефелд съобщи, че никой от деветте германски обвиняеми все още не е официално арестуван. Основният обвиняем и до днес се смята за беглец.

Бьорн Бьерке, норвежкият разработчик на блокчейн, сега изяснява жертвите на измамата, той знае техните истории. На семейства, които се разпадат. На продадени къщи. На мисли за самоубийство. Бьерке изглежда измъчен пред камерата, в дървената си къща някъде в Норвегия, скрита от Onecoin. “Гадно е, че не мога да помогна на жертвите“, казва той. Не всички от тях обаче виждат себе си като жертви.

Бизнесът е свършен, но мрежата около виртуалните монети е жива. Някои привърженици биха могли да ме малтретират, опасява се за себе си Бьерке. Защо е оставил балонът да се спука, питат те, всичко можеше да продължи така, “отдавна бяхме милионери”. В Германия също около 3700 членове на група за чат в Telegram обменят информация за предполагаемата „криптонизация“. Те отхвърлят всички съобщения за измамата като фалшиви новини, контролирани от банковата система или от „хейтъри“. Точно както им каза Игнатова. Някои от тях все още се надяват, че един ден Криптокралицата ще се върне.

Може би ще го направи. Може би Ружа Игнатова просто се е придържа към собствения си план. ФБР намери стар имейл от 2014 г., когато всичко е започнало. В него тя изброява какво да прави, ако нейният бизнес модел някога трябва да бъде разкрит. Най-отгоре пише: „Вземете парите и бягайте“.

Автор: Филип Боверман, илюстрации: Верена Гериг и Кристиан Тонсман

Превод: Биволъ

Илюстрация: Разследването за Ружа Игнатова е на заглавната страница на “Зюддойче Цайтунг” от събота, 27 септември 2020 г.

Част 2: “Зет” на кмета на Котел усвоява евросубсидии след като е санкциониран за нередности

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/gerbonomics-kotel-2.html

петък 25 септември 2020


Георги Нуков, който живее на семейни начала с дъщерята на Коста Каранашев, печели европейски проекти и усвоява субсидии през фирмата си “Мелиса 78”, въпреки че е санкциониран като земеделски производител през 2018 г. Информацията за санкциите е потвърдена от ДФЗ. Фирмата на “зетя” се урежда с европари по съмнителен начин и върти имотни сделки с дружества, свързани с общината и министър Танева – показва разследването на Биволъ.

Както разказахме в началото на септември, от Държавен фонд „Земеделие“ са констатирали измама с евро средства, свързана със семейство Каранашев и по-конкретно с Коста Каранашев – баща на децата на агроминистъра Десислава Танева и кмет на община Котел. Това се случва през 2013 година.  Обвинение е повдигнато само на Мирослав Тодоров Дончев, заподозрян от експертите на ДФЗ, че е подставено лице на Каранашев. Разследването се води за престъпление по чл. 248 а ал. 2 от НК и преминава през всички фази. Въпросният текст в гласи, че онзи, който представи неверни сведения, за да бъдат получени средства от еврофондове, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Съдът обаче заменя наказателната отговорност с административно наказателна и налага на Мирослав Тодоров Дончев глоба в размер на 1000 лв. Според данните изтекли в НАПЛийкс, към 2010 г. Дончев е бил осигуряван от „Напоителни системи“, в качеството на техен служител. Коста Каранашев пък на два пъти е управител на „Напоителни системи“ – Сливен. Първия път в периода от 2009-та до 2013 г. и после за кратко през 2015 г.

Гербономика на малкия град – роднини, свързани лица и източване на еврофондове

Така във времето, когато Мирослав Дончев е служител на „Напоителни системи“, а Каранашев управлява дружеството, служителя е разследван, като “прокси” на директора. Макар и санкциониран за злоупотреба с европейски средства, Дончев започва работа в Община Котел. По една случайност това става след като Каранашев става кмет.

Санкции и за “зетя”

Оказва се обаче, че ДФЗ налага санкции не само покрай дейността на Коста Каранашев, но и покрай тези на неговия проектозет. Връзката между Зоя Каранашева и Георги Костов Нуков е безспорна и потвърдена от самия Коста Караншев. Кметът отрече двамата да живеят на семейни начала, но според запознати връзката между младите хора е в много напреднала фаза.

Нуков е едноличен собственик на Мелиса 78 ЕООД,  регистрирана в гр. Котел. Той е родом от Речица – предградие на Сливен. Мъжът е регистриран земеделски производител от април 2015 г. В отговор до Биволъ  ДФЗ съобщава, че за въпросната година той е усвоил под 3000 лв. в следващата 2016 г. сумата нараства до около 13 000 лв. през 2017 – 14 400 лв. През 2018 г. Нуков обаче е санкциониран. Вероятно това се е случило след упражнен дистанционен контрол през сателит. Констатирано е, че не е обработвал заявените за подпомагане площи. В момента, в който Нуков има забрана да усвоява субсидии, той регистрира юридическото лице “Мелиса 78” ЕООД. За същата 2018 г., в която мъжът е санкциониран, като земеделски производител, фирмата му усвоява на 55 000 лв., а за следващата над 57 000 лв. “Мелиса 78” заявява и 14 – 17 говеда за периода.

Хиляди декари земя от МЗХ за “зетя” и техника от еврофондовете

Като земеделски производител Нуков не е заявявал за субсидии животни. “Мелиса 78” е съвсем млад компания, но това не е препятствие да вземе хиляди декари земи под аренда от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от Община Котел от 2018 г. насам. Земите са в района на Котел, Нейково, Жеравна и Медвен.

Освен това местната инициативна група (МИГ) Котел, Сунгурларе, Върбица решава, че може да финансира кметския проектозет с пари за земеделска техника – над 82 000 лв. Решението на МИГ Котел, Сунгурларе, Върбица е  обжалвано от “МП Ленд ” ЕООД пред съда. Към момента административният съд в Сливен се е произнесъл в полза на МИГ-а, но предстои решението на ВАС. От протоколите става ясно, че МИГ-а са постъпили 8 заявления. Основно се кандидатства за закупуване на трактори и друга земеделска техника. И от тези 8 заявления в МИГ „Котел“ са избрали две – „Мелиса 78” ЕООД на “зетя” и земеделския производител Х. Д. М. Въпросният земеделски производител е Хатче Джелилова Мустафова – майка на кмета на Соколарци – Мустафа Джелилов Мустафов. Факт, който самият Мустафов потвърди. Той също е излъчен от ГЕРБ, като Коста Каранашев и според запознати има съществени заслуги за изборната победа на партията в община Котел.

Кметът Мустафов участва и в управата на общинския футболен клуб, заедно с директора на музея “Захари Стоянов”, за когото ви разказахме в първата част на това разследване. Управителят и собственик в “МП Ленд ” ЕООД – Мартин Марчев разказа, че при приема неговата фирма е била с най-много събрани точки, но впоследствие нещата се променили. Първоначално мярката, по която са кандидатствали, не е изисквала становище за ОВОС което в случая се издава от РИОСВ Бургас. Той изрази вътрешна убеденост, че всички проекти които са подавани пред МИГ-а са типови, а в района на Сливен и Ямбол масово се e ползвала една консултантска фирма, която работела успешно. Според него нито една от фирмите не е представила изрично становище от РИОСВ. Това се оказало проблем. Именно поради тази липса техният проект не бил финансиран от МИГ-а.

„Имам дълбоки съмнения, че фирмите които са спечелили финансиране и конкретно “Мелиса 78” на много по-късен етап от датата на заявяване и входиране е предоставила такова изрично становище, издадено от РИОСВ Бургас.“ подозира Марчев.

Пред Биволъ земеделецът изрази мнение, че в Котел и региона е публична тайна, че Каранашев е силния човек и ръководството на МИГ-а се съобразява с него и желанията му, макар формално той да няма отношение към дейността на инициативната група. Марчев сподели още и впечатлението си, че финансиране от МИГ-а се печелили редовно от свързани с Каранашев лица. След първия прием останали средства и на втория те били разпределени отново между фирми свързани с Каранашев.

Когато потърсихме становище от Петя Шиварова, изпълнителен директор на „Местна инициативна група Котел, Сунгурларе, Върбица, тя побърза да обяви, че “Мелиса 78” все още няма сключен договор, въпреки че има одобрен проект. От ДФЗ в отговор няколко дни по-късно ни отговориха, че е сключен тристранен договор № BG06RDNP001-19.063-0002-C01 от 14.07.2020 г. между ДФ „Земеделие“, Местна инициативна група „Котел, Сунгурларе и Върбица“ и „Мелиса 78“ ЕООД. От Фонда обясниха, че забавянето не е поради някакви съмнения, а защото администрацията е претрупана. Проектите на МИГ-овете, които подлежат на окончателна оценка за допустимост и се разглеждат от оперативните отдели “Договориране по частни мерки” и “Договориране по публични мерки”, към настоящия момент са над 220 броя.

Когато попитахме директора на МИГ-а за делото в сливенския Административен съд срещу проведената процедура, Шиварова заяви, че не знае за такова. „Не се води дело, за първи път го чуваме това, направо ме „шокирвате“ честно да ви кажа!“ Впоследствие ни беше обяснено, че не разбираме от дейността на МИГ-а и че процедурата е била обжалвана и от “МП ленд” и от “Мелиса 78”, но ДФЗ се било произнесло в полза на проведената процедура. Ще оставим без коментар факта, че ДФЗ не може да се произнася по съдебни казуси, а единствено е евентуална страна по тях.

Шиварова заяви, че е невъзможно ОВОС да е бил искан на по-късен етап от администрацията на МИГ-а. „ОВОС е трябвало да се представи на етап кандидатстване, никой от кандидатите, които са отпаднали не са представили ОВОС, ние им го изискахме, даден им е 7 дневен срок и тъй-като те не го представиха, отпаднаха. Това са бенефициенти на територията на община Котел, която 90% е в Натура 2000 и ОВОС-а е задължителен.“  От ДФЗ потвърдиха, че за да отговарят на условията за помощ, инвестиционните операции на кандидатите трябва да бъдат предхождани от оценка за очакваното въздействие върху околната среда. От фонда изтъкнаха също, че МИГ-овете са сдружения с нестопанска цел, които имат собствен устав, съгласно който взимат съответните решения и издават собствени условия за кандидатстване. „Има становище на МОСВ, в което се казва, че по преценка на МИГ или ДФЗ при проектите за земеделска техника да се изискат доказателства за липсата на обстоятелства, които биха накърнили Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда или Закона за водите. Не всеки индивидуален случай е от компетенцията на независимите оценители по проектите.“ казват още от фонда. Тезата на ищеца е диаметрално противоположна – че при липса на строително-монтажни работи ОВОС не е задължителен. Последната дума по случая остава на ВАС, който са съдебната инстанция, пред която се гледа делото на “МП ленд” към днешна дата.

През март 2019 г. била стартирана повторна процедура от МИГ-а, заради неусвоените средства и тогава се появили много кандидати с изрядни документи, разказва Шиварова. От “МП ленд” обаче не подновили проектното си предложение. Екипът ни провери кои точно са тези изрядни кандидати. Сред тях е Елиф Ибрямова Джамалова. Тя е съпруга на Кемал Джемал Вейс – бивш директор на Държавно горско стопанство Тича. Макар да е официално кадър на ДПС и да е осветен като агент на ДС, той успешно работи няколко години в мандата на ГЕРБ. След като е освободен от Тича, работи в горското в Котел, но според запознати и там е хванат в нередности и днес е извън системата. Явно спорната му репутация дава допълнителни „точки“ към проекта на съпругата му представен пред МИГ-а.

Другият финансиран проект – този на Милица Радостинова Русева също е свързан с местната администрация и ГЕРБ в община Котел. Иначе от МИГ-а, казаха че конфликт на интереси при финансирането на “Мелиса 78” няма, защото от една страна между собственика на фирмата и Зоя – сестрата на Каранашев няма сключен брак. От друга страна пък Коста Каранашев не в управителния съвет или на общото събрание на МИГ-а. На финала Петя Шиварова ни каза, че не държи да се чуваме повторно, което определено не беше в духа на добрия тон, но пък показа че сме на вярна следа.

Санкциите като бонус за ново финансиране?

Естествено не може да не буди недоумение факта, че земеделски производител, който е санкциониран от ДФЗ усвоява субсидии чрез своето ЕООД. Нещо повече, с него той печели и проект за земеделска техника, финансиран с европейски средства. От ДФЗ коментираха, че при извършен контрол за надеждност на „Мелиса 78″ ЕООД не са били установени сигнали за извършени нередности, които имат отношение към изпълнение на проектното предложение, в случая покупка на земеделска техника.

„Съгласно извършена справка в регистър “Лоши вземания” кандидатът няма изискуеми и ликвидни задължения към ДФ „Земеделие”, както и задължения по смисъла чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ това обявиха от фонда, потвърждавайки иначе в два последователни отговора до Биволъ, че на Нуков са му наложени санкции. Но те били за това, че не поддържа замята в добро земеделско и агроекологично състояние и са наложени по схемите на Директните плащания. Това не превръщало Нуков в недопустим кандидат по Програмата, по която ЕООД-то му е одобрено за финансиране.

От писмото на ДФЗ можем да направим извода, че всеки, който се е компрометирал, като земеделски производител, може да продължи да усвоява субсидии и да печели европейски проекти с еднолично дружество с ограничена отговорност. Явно това е своеобразна форма на реабилитация пред Земеделското ведомство и ДФЗ. Разбира се любопитен въпрос е дали подобна „реабилитация“ би била възможна за някого, който не зет на Коста Каранашев и респективно на Десислава Танева или на друг отговорен фактор в ГЕРБ.

Фиктивни картофи и реални имоти

Фирмите “Амалтея” и “Мелиса 78” се специализират и в отглеждането на картофи. Проектът спечелен от втората е с наименование „Закупуване на земеделска техника за отглеждане на картофи и производство на сено“. Скандален момент в сигнала на семейство Илиеви – земеделците от Нейково е, че на част от площите, отредени за нуждите на животновъдите им е бил изменен статута и там са се сеели картофи, но реколтата не се прибирала.

„Те се сеят на общинска земя, която е арендувана. Предни години и тя беше пасище, но и се смени статута, за да може да бъде разработена. Там се сеят близо 150 декара с 2-3 тона картоф. Сее се през ред или през 5, тук-там, говоря фиктивно. На есен изваждат една ГАЗ-ка за семе и другото се вади от хора от село, които нямат картофи, но и много остава.“ – разказват Илиеви.

Никой не събирал реколта, нито пък се извършвали някакви технически мероприятия, след засяването, като пръскане например. Но явно се прибирали субсидиите, защото това продължавало вече 4 години по думите на очевидците. Подобна информация за утвърдени порочни практики при производството на картофи, беше споделена и от Георги Василев от „Българска чушка“. В този случай обаче Илиеви сочат, като заподозрени в тази порочна практика фирми, зад които вероятно стои Коста Каранашев.

Фирмата “Мелиса 78” изпъква и с няколко  специфични имотни сделки. На 27 март 2019 г. фирмата “Гео Кри” продава на “Мелиса” апетитен имот в Котел, който е придобит от компанията през 2017 г. Имотът е обявен на търг от областната управа на гр. Сливен. Татяна Минчева Петкова – тогава областен управител го обявява на търг и “Гео Кри” печели тайното наддаване с предложение от 10 065 лв. без ДДС. “Гео Кри” печели 5 обществени поръчки на стойност 3 627 507, 15 лв. в Сливен и Ямбол по времето, когато и двете общини са управлявани от ГЕРБ. Собственик на “Гео Кри” е Станка Георгиева Георгиева. Тя е майка на Мартин Стефанов – бивш собственик и управител на “Бул-Гейт”. Фирмата придоби публична известност покрай водния цикъл на Сливен и дори осъди общината.

Към днешна дата Мартин Стефанов е собственик и управител на “Гео Кри”. Преди това да се случи обаче, през 2019 г. компанията продава на “Мелиса 78” имота си в Котел. От справка в Агенцията по вписванията става ясно, че в историята си “Гео Кри” има 2 сделки с имоти. Първо купува имота в Котел от областната управа, после го продава на фирмата на зетя на Каранашев. До Биволъ достигна сигнал, че след като имота става собственост на фирмата на зетя на Караншев там се настанява „Югоизточното държавно предприятие“ ДП – Сливен – териториално подразделение ДГС Котел, със склад за продажба на дърва. Тази информация беше категорично отречена от кмета Каранашев. За сметка на това обаче стана ясно, че “Гео Кри” е сред кандидатите желаещи да участват в изграждането на водния цикъл на община Котел. АкоГео Кри” бъде избрана за реализира участъците от водопреносната мрежа на селата Нейково и Тича, определени ще е налице конфликтна ситуация, тъй-като тя има сделки с “Мелиса 78”, чийто собственик е във връзка със сестрата на кмета.

Впечатление прави и сделката между “Мелиса 78” и свързаната с “Мел Инвест Холдинг” фирма “Енигма инвест”. “Мел Инвест” е фирмата, в която Десислава Танева прави бизнес кариера преди да влезе в политиката. Въпросният парцел от 3 декара е в регулация и е предвиден за ниско застрояване. “Мелиса 78” изкупува имота от 8 частни лица през февруари 2019 и броени дни по късно по продава на свързаното с “Мел Инвест” акционерно дружество. Парцелът е съседен на “Хънтинг клуб Котел”, който е собственост на акционерното дружество “Хънтинг клуб България” АД, където акционер е “Енигма инвест”. Сред управителите на “Хънтинг клуб” е Иван Алексиев – брат на Алекси Алексиев – бивш началник на  сектор „Противодействие на организираната и тежка престъпност” в ОД на МВР Сливен и бивш началник на РЗ БОП в града. Известно време той е сред най близките хора на Чавдар Божурски – бивш директор на ОД МВР Сливен и настоящ областен управител. До преди Апартаментгейт Божурски е спряган като много близък на Цветан Цветанов и Десислава Танева. След като се пенсионира от системата на МВР, Алекси Алексиева намира реализация в държавната компания “Монтажи” ЕАД.

Тези две сделки допълнително обосновават хипотезата, че вероятно Коста Каранашев оперира реално с “Мелиса 78”. Хипотеза, която кметът отхвърли в разговор с нас. И все пак от една страна ЕООД-то се сдобива с имот от областната управа на Сливен през фирма – фаворит за обществени поръчки на общини, управлявани от ГЕРБ. От друга страна помага на компания, вързана с “Мел Инвест” да окрупни масивите си в Котел. В същата тази компания работят роднини на хора, които са се ползвали с репутация на „преторианци“ на ГЕРБ във времето на Цветан Цветанов.

Община Котел силно напомня мрежа от лица, свързани по силата на роднинство или принадлежност към ГЕРБ, в краен случай ДПС. Вероятно това е ситуацията в много от по-малките общини у нас, но това не помага тя да  изглежда по-малко порочна. Точно такива казуси обосновават новата европейска политика за обвързване на  върховенството на закона и усвояването на европейски средства. Дали е възможно обаче отвързването на европарите от паяжините на формални и неформални роднински и партийни връзки предстои да видим.

Досиетата FinCen: Държавната ББР обслужва сметки свързани с бандитизма и оръжия за Ислямска държава

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-bbr.html

сряда 23 септември 2020


Офшорна фирма със сметка в Пощенска банка плаща 31 милиона долара на друга офшорна фирма със сметка в държавната Българска Банка за Развитие (ББР). Първата офшорка е на лице, свързано с трафик на оръжия за Ислямска държава, а другата е на печално известен български оръжеен търговец, партньор на Боян Петракиев – “Барона”. Тези данни се откриват в Досиетата FinCen – изтекли топ-секретни доклади за съмнителни финансови трансакции, събирани от американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ.

Въпросният превод е извършен на 1 ноември 2016 г. Фирмата със сметка в Пощенска банка се казва Heptagon Global Trading и е регистрирана в Дубай. Тя изпраща 31 милиона долара по сметка на сейшелската фирма Osiris Global Trade, която е в Българска банка за развитие. Тъй като преводът е в долари, той е минал през кореспондентската банка The Bank of New York Mellon. Тя е докладвала за съмнителния превод на FinCen месец и половина по-късно в началото на 2017 г.

Частта от доклада SAR, в който е описан превода за 31 милиона долара между две български банки.

В подробния доклад за сделката е отбелязано, че Heptagon Global Trading е регистирана в Дубай и има уеб сайт, който обаче не дава информация за собственика. За Osiris Global Trade, регистрирана на Сейшелите се предполага, че е куха фирма. Не са открити данни за собствениците.

Проучване на Биволъ съвместно с партньори от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) успя да установи кой стои зад тези две фирми.

От търговец на оръжия, попаднали в Ислямска държава…

Heptagon Global Trading е на американския оръжеен търговец Хелмут Г. Мертенс. Тя е имала филиал в САЩ, който е закрит през септември 2017 г.

Хелмут Мертенс. Снимка от публичния му профил в WhatsApp

Хелмут Мертенс има интересна биография. Той е син на немския есесовец Герхард Мертенс, който през 1943 г. участва в акцията на нацистките командоси на Отто Скорцени, освободили от плен Бенито Мусолини. След войната Мертенс-баща е вербуван от ЦРУ заедно с Отто Скорцени и двамата основават фирмата за търговия с оръжия Merex AG, използвана за тайни доставки на немско оръжие с благословията на немските служби. Бившият шеф на разузнаването на Чили Мануел Контрерас твърди в мемоарите си, че Мертенс  снабдявал режима на Пиночет с оръжия и хеликоптери.

Мертенс – баща почива през 1993 г. във Флорида. Неговият син Хелмут Мертенс наследява бизнеса с оръжие и също е замесен в скандални доставки. Неговата фирма United International Supplies, основана още през 1987 г. търгува с оръжия от Източна Европа. Доклад на изследователската група Conflict Armament Research от 2017 г. (финансиран от ЕС) идентифицира румънски гранатомети закупени от тази фирма през 2003 г. и впоследствие използвани от Ислямска държава.

Телефонният номер на Мертенс може да бъде открит в публични регистри и той поддържа профил в приложението WhatsApp. Опитите на Биволъ да се свърже с него и да му задада въпроси за българската сделка бяха неуспешни. От Пощенска банка, където е отворена сметката на Heptagon Global Trading отговориха на нашите въпроси лаконично: “фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметки, представляват банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции и такава информация може да бъде разкрита само при изпълнение на специфичните изисквания на закона.

Факт е, че в България няма законово ограничение да се откриват сметки на чуждестранни фирми регистрирани в офшорни дестинации. Но във всички случаи фирма с такъв предмет на дейност, оперираща с десетки милиони долари и със собственик свързван с трафик на оръжие, би трябвало да бъде сериозно проучена както от банката, така и от нашите служби.

…за търговец на оръжия свързан с “Барона”

Фирмата Osiris Global Trade, която е получила 31 милиона долара от Мертенс е със сметка в Българска банка за развитие и е собственост на Александър Любомиров Димитров.

До края на 2019 г. “Осирис Глобъл Трейд Лимитид” е собственик на българската фирма “Оро Инвестмънтс”. В декларацията за действителните собственици на това дружество е посочен Александър Димитров.

Същият Александър Димитров е собственик и на фирмата “Алгънс”, която има лиценз за търговия с оръжие. Специалитетът на “Алгънс” е да изкупува залежали партиди оръжия и муниции съветски модел и да ги пласира на международния пазар. Този бизнес процъфтява покрай програмата на Пентагона за въоръжаване на сирийските бунтовници.

България е един от големите доставчици на оръжия по програмата на Командването за специални операции към Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM), както показа разследването “Убийствен удар“, получило няколко международни награди за разследваща журналистика.

Но през юни 2015 г. една от гранатите доставени от “Алгънс” се взривява на полигона в Анево, нает от фирмата. Взривът убива американския инструктор Франсис Норвило от Тексас, баща на две деца.

Тръгвайки по следите на този инцидент американският сайт Buzzfeed разкри, че “Алгънс” е партньор на американската фирма Purple Shovel, получила американски обществени поръчки за 26.7 милиона щатски долара за доставка на оръжия за Сирия.

Но също така разследването разкрива, че Димитров има връзка с Боян Петракиев – „Барона“, едно от знаковите лица на организираната престъпност у нас. Преди да се захване с оръжейния бизнес, Димитров е съдружник с Барона във фирмата “СИБ Метал”, която изкупува скрап.

 

 

Изданието се спира подробно на връзката между “Барона” и Димитров и повдига въпроса защо американската държава харчи бюджетни средства за сделки със съмнителни лица, и за оръжия със съмнително качество.

Пред Buzzfeed Петракиев разказал, че той е бил този, който е запознал Димитров с „влиятелни хора“, и че точно неговите връзки са помогнали на Димитров да се превърне в успешен оръжеен бизнесмен.

„Преди да му помогна Димитров беше нищо,“ – Боян Петракиев – Барона.

„Петракиев е известен престъпник с дълго криминално досие, което датира от десетилетия,“ коментира за Buzzfeed комисар Явор Колев, началник на отдел Трансгранична организирана престъпност към българското Министерство на вътрешните работи . „ В средите на правоприлагането той се счита за прочут представител на организираната престъпност в България.“

В схемата с оръжията плащани от Пентагона се появява и Osiris Global Trade, както показва съдебен документ от дело заведено в САЩ. От него се разбира, че Purple Shovel има дългове за милиони долари както към “Алгънс”, така и към Osiris Global Trade.

 

Скандалът със загиналия американец и публикациите в американската преса от 2015 г. очевидно не смущават бизнеса на Димитров. В края на 2016 той получава 31 милиона долара от друг американски търговец на оръжие.

Биволъ се опита да се свърже с Александър Димитров, но въпросите изпратени на фирмения имейл на “Алгънс” останаха без отговор.

Наш репортер посети и адреса, на който са регистрирани “Алгънс” и “Оро Инвестмънтс” на ул. Поп Богомил 6, етаж 1, апартамент 3. Сградата е скромна и там няма обозначен офис на нито една от фирмите. Самият Димитров отсъстваше, но стана ясно, че съседите често го виждат там. Шефът на успешната оръжейна фирма не е инвестирал в представителен офис, но се придвижва с луксозно “Мазерати”.

Очевидно е от огромен обществен интерес фактът, че в държавната банка, която трябва да насърчава малкия и средния бизнес, се въртят десетки милиони долари на фирми с нееднозначна репутация. От Българска банка за развитие обаче не отговориха на въпросите ни изпратени по електронна поща.

В търсене на отговори Биволъ се свърза директно с пиара на Министерството на финансите, което е принципал на ББР. Но всички опити да получим информация как е възможно офшорна фирма като Osiris Global Trade да има доларова сметка в държавната банка бяха неуспешни. По това време финансов министър е Владислав Горанов.

Банков превод от близо 50 милиона лева едва ли остава незабелязан за службите, отговарящи за националната сигурност, още повече в строго регламентирания и наблюдаван бизнес с оръжия. Но въпросите ни изпратени до ДАНС и конкретно адресирани до Дирекцията “Финансово разузнаване” останаха без отговор.

Дали тази дискретност се дължи на „влиятелните хора“, които стоят зад Димитров, и на които той е бил препоръчан не от кого да е, а от знаково лице на българската организирана престъпност? Които и да са те, явно влиянието им стига до върховете на държавата, след като на ортака на “Барона” му е дадена възможност да банкира в Българска банка за развитие. И разбира се, важно е да се разбере колко още такива офшорки и съмнителни субекти въртят доларови преводи за милиони през държавната банка.

Авторът Атанас Чобанов е част от групата от 400 журналисти от 88 държави, които в продължение на 16 месеца работиха над секретните документи на FinCen, предоставени на сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).

Досиетата FinCen: Украйна, JPMorgan и клептократите

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/icij-fincen-files-2.html

вторник 22 септември 2020


от International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ, Международен консорциум на разследващите журналисти) Вижте също Досиетата FinCen: Глобални банки обслужват олигарси, наркодилъри и терористи

Двадесет и една годишната Олесия Жуковска е простреляна от куршум по време на протест срещу корупцията в Украйна.

В края на 2013 г., когато в сърцето на украйнската столицата Киев избухват протести, Жуковска работи като медицинска сестра в Западна Украйна. Милиарди долари са изнесени контрабандно от страната по време на режима на президента Виктор Янукович чрез канали свързани със сметки в някои от най-големите глобални банки в далечни за Украйна страни.

Демонстрантите протестират срещу обвързаността на украйнските политици с Русия и срещу корупцията по високите етажи на властта, която руши икономиката на страната, образованието и здравеопазването. Украинците умират, твърдят представители на пациентски организации, тъй като парите предназначени за животоспасяващи лекарства и оборудване са откраднати от лица вътре в системата.

Жуковска казва, че не е могла да си позволи подкупа от 3000 долара необходим за да бъде назначена в градска болница. Вместо това работи в селски здравен център без отопление и без лекарства. „Нямаше нищо,“ казва тя. Сградата „приличаше на стара руина“.

През декември 2013 г. тя се присъединява към нарастващите антиправителствени протести в Киев за да лекува доброволно демонстранти пострадали от жестоките удари на полицейските палки защитаващи правителството.

Куршум на снайперист я уцелва във врата докато сортира превръзки на 20 февруари 2014 г.. Изтрелът минава на по-малко от сантиметър от сънната й артерия, казва тя.

Докато линейка я откарва в болницата, тя пише в Туитър „Умирам“.

Този ден е запомнен като „снайперисткото клане“. Когато той приключва, Жуковска все пак оцелява, но десетки други са убити от снайперисти на полицията, които сипят огън върху протестиращите от покривите на съседни сгради.

Историята на Жуковска за борбата и болката е подобна на историята на всички обикновени хора по света, които страдат докато корумпирани политици и техни приближени в Украйна и извън нея се обогатяват с помощта на глобално значими банки.

Докато младата медицинска сестра все още се лекува в болница в началото на 2014 г., президентът Янукович бяга от страната. Това прави и най-близкият му съветник, началникът на кабинета Андрей Клюев, който се оказва омразното лице поръчало репресиите.

И двамата се озовават в изгнание в Русия. И двамата се издирват от украинските власти и от санкциите на САЩ по обвинения в присвояване на публични средства и подриване на украинската демокрация.

Последващо разследване установява, че компанията за слънчева енергия управлявана от семейството на Клюев, Актив Солар (Activ Solar,) се е измъкнала със стотици милиони долари за които се твърди, че са заеми от държавни банки. Активите й са били насочени към мрежа от офшорни компании контролирани от членове на семейство Клюев, според доклад на украинското финансово разузнаване.

Аферата Актив Солар е част от вихрещата се корупция по времето на Янукович, която включва и мрежа от компании свързани с брата на Клюев, Сергей, който купува за „жълти стотинки“ украинския президентски дворец, имението Межихирия, където живее Янукович. Дворецът, който има дори зоопарк с щрауси и копие на испански галеон използван за круизи по река Днепър се превърна в символ на корупцията на режима.

Печалбите от корупция винаги се нуждаят от сигурно скривалище. Пътят на повечето минава през Долен Манхатън.

Бельо и ботуши над коляното

През януари 2010 г., по времето, когато Янукович печели първия кръг на президентските избори в Украйна, някой вписва нова компания в търговския регистър на Обединеното кралство познат като „Къщата на компаниите“, (Companies House). Регистърът е правителствена служба критикувана от доста време за предоставяне на легитимност на компании с неясни собственици.

Новата компания, NoviRex Sales LLP (НовиРекс Сейлс), заявява, че се занимава с бизнес с домакински уреди, но документите й предполагат нещо друго.

Тя посочва за официален адрес адреса на малък магазин в Кардиф, Уелс. В момента там се намира салон за маникюр, а същият адрес се използва от стотици други компании, регистрирани в търговския регистър на Обединеното кралство.

Вписаните собственици на NoviRex са две други компании и двете регистрирани на Британските Вирджински острови, но собствениците и на двете са неясни. Същите две компании от Британските Вирджински острови са вписани в търговския регистър на Обединеното кралство и като „собственици“ на още хиляди компании, много от които са регистрирани в същия магазин в Кардиф.

Документите показват, че двете компании собственици на NoviRex са притежавали и компании свързвани в медийни репортажи със съмнения за фалшифициране на оферти за публични поръчки и други корупционни действия, голяма част от тях в Украйна.

Досиетата FinCEN разкриват, че скоро след вписването NoviRex започва да прави удивителни по размер и честота плащания. NoviRex посочва някои странни за бизнес с битови електроуреди причини за плащанията като 200000 долара за „бельо“ от британска компания от Вирджинските острови, 34000 долара за „стикери за клавиатура“ от хонконгска фирма или почти 400000 долара за „ботуши над коляното“ от друга хонконгска компания.

Но докато NoviRex прехвърля милиони долари през глобалната банкова система, неговите финансови отчети, които са достъпни онлайн чрез търговския регистър на Обединеното кралство, показват, че това е замиращ бизнес, който харчи по-малко от 2500 щатски долара годишно.

NoviRex изпраща всичките си плащания от банки в прословути центрове за пране на пари, включително латвийската ABLV Bank (ЕйБиЕлВи Банк).

Но за да придвижва долари в международен план, NoviRex се нуждае от нещо повече от повратливи латвийски банки. Тя се нужда от глобална институция с достъп до банкови сметки в нюйоркския клон на системата на Федералния резерв на САЩ.

NoviRex се нуждае от JPMorgan Chase (ДжейПи Морган Чейс).

Посредникът

С корени датиращи от времето на Американската революция и нейните герои Арън Бър и Александър Хамилтън, глобалният банков гигант предоставя на ABLV сметка в щатски долари в Ню Йорк, което позволява на латвийската банка да предлага доларови сметки на своите клиенти, включително NoviRex.

В началото на двайсет и първи век, точно когато Патриотичният закон на САЩ от 2001 г. налага на банките нови задължения за внимателна проверка на чуждестранните им банкови партньори, JPMorgan увеличава бизнеса с предоставяне на сметки в щатски долари на чуждестранни банки. В периода до 2003 г. тя се превръща в глобален лидер в „кореспондентското банкиране“, обработвайки повече от 2 трилиона долара на ден за клиенти на 3500 чуждестранни банки в 46 държави, включително в Източна Европа, където върховенството на закона е слабо, а корупцията се вихри с всичка сила.

През 2004 г. FinCEN издава предупреждение до световните банки за банките от Източна Европа и техните клиенти кухи фирми, съобщавайки, че от 1996 г. са били докладвани подозрителни транзакции на стойност 4 милиарда долара.

През 2005 г., годината през която Джейми Димон е назначен за главен изпълнителен директор на JPMorgan, FinCEN предупреждава, че латвийските банки и тяхната „значителна“ не-латвийска клиентска база „продължават да представляват значителен риск за пране на пари“. FinCEN казва, че „много от латвийските институции изглежда не обслужват латвийската общност, а подозрителни чуждестранни частни кухи фирми“. Спорд FinCEN, 23-те банки в Латвия държат по това време около 5 милиарда долара в депозити на чужди граждани, главно от Русия и други части на бившия Съветски съюз.

Това е пазарът на JPMorgan.

При разрешаването на превод дори в най-баналната ситуация банката кореспондент приспада сумата от сметката на изпращащата банка и прави депозит в сметката на банката получател, като взема такса за това. В някои случаи JPMorgan преобразува плащанията извършени от сметка в местна валута, например украинска гривна, в долари, преди да бъдат изпратени към сметката на банката получател. Това генерира повече такси за JPMorgan.

Предоставяйки достъп на чуждестранни банки до щатски долари, JPMorgan отваря вратите на системата за своите клиенти, включително анонимни кухи фирми като NoviRex.

В замяна на тази власт върху достъпа и на таксите, които тя генерира, американското законодателство изисква от JPMorgan и други банки като нея да следят всяка транзакция направена по инструкции на чуждестранни банки и да проверяват в детайл чуждестранните банки с които правят бизнес.

Последващо разследване ще установи, че 90% от клиентите на ABLV са били смятани за „високорискови“ от самата ABLV, най-вече защото са били кухи фирми регистрирани в офшорни юрисдикции.

Някои от тези кухи фирми движат милиарди долари чиято следа по-късно ще стигне до корупцията в Украйна. Американските регулатори правят заключението, че ABLV е институционализирала прането на пари като „основен стълб на своите бизнес практики“, агресивно е предлагала схеми за пране на пари на клиентите си и е изготвяла фалшива документация от „най-високо качество“ в подкрепа на тези схеми като през цялото време е подкупвала латвийски служители за да се защити от всякакви заплахи спрямо този бизнес модел.

Двама експерти по финансови престъпления, които разгледаха сделките на NoviRex по искане на Международния консорциум на разследващите журналисти, заявиха, че белезите за наличие на пране на пари са повече от ясни. NoviRex се е държала по начин по който никой легитимен бизнес не би се държал.

„Ако бях в JPMorgan и бях видял това, щях да си помисля, че ‚е ужасно‘,“ каза един от експертите, бившият детектив от британската полиция Мартин Уудс. „Коя нормална компания купува компютри, бельо и кофи?“

NoviRex е преместила над 188 милиона долара до началото на 2014 г., когато гражданите се изсипват по улиците в знак на протест срещу Янукович, Клюев и други правителствени ръководители.

Оттегляне

Междувременно JPMorgan продължава напред.

До края на 2014 г. тя прекратява кореспондентски сметки на около 500 чуждестранни банки, включително, според представител на латвийската банкова търговска група, и банки в Латвия.

В доклад за акционерите от декември 2014 г. банката признава „допуснатите грешки и извлечените поуки от нашия опит в чуждестранното кореспондентско банкиране“.

„Всяка компания допуска грешки (и ние сме направили редица от тях), но това, което тя прави в отговор на грешките си е отличителният белег на всяка страхотна компания,“, Димон, изпълнителният директор, пише в мотивационното писмо към доклада. Той не споменава Украйна или Латвия, нито ABLV или NoviRex.

Освен това Димон забравя да спомене, че малко преди оттеглянето от бизнеса с кореспондентските сметки, американските регулатори са дали силно негативна оценка на гаранциите на JPMorgan срещу пране на пари и са разпоредили на банката да преразгледа кореспондентски си практики.

По това време обаче хазната на Украйна вече е разграбена, а таксите са в джоба на JPMorgan. Групата за финансови ​​услуги на JPMorgan, компанията майка на кореспондентския й банков бизнес, отчита 4.13 милиарда долара приходи през 2013 г.. Димон получава общо 20 милиона долара през 2014 г..

Историята с NoviRex може би щеше да приключи тук.

Но през ноември 2016 г., Доналд Тръмп е избран за 45-тия президент на САЩ. Скоро след това Министерството на правосъдието на САЩ назначава Робърт Мълър за специален прокурор, който да разследва намесата на Русия в изборите и други въпроси свързани с Тръмп и неговите сътрудници.

Един от тези сътрудници е Пол Манафорт, бивш председател на предизборния щаб на Тръмп.

Смъртно наказание

Манафорт е бил и консултант и лобист на бившия президент на Украйна Янукович. Досиетата FinCEN показват, че служители от отдела на JPMorgan за наблюдение на спазването на закона в Кълъмбъс, Охайо, са били притеснени от информация в украйнската преса за тайни плащания към контролирани от Манафорт компании маскирани като плащания за компютърно оборудване.

Банката отбелязва, че извършител на плащанията е NoviRex.

Тъй като контролът върху чуждестранните сделки на Манафорт се засилва, според изтеклите документи на FinCEN, JPMorgan започва да подава нови доклади за подозрителна дейност, в които подробно описва години след като това действително се е случило плащания за милиони долари към консултанта Манафорт, неговите сътрудници и техния бизнес.

По време на процеса срещу Манафорт през 2018 г. името на NoviRex изплува като една от няколкото кухи фирми използвани от украинските олигарси за насочване на плащания за политическо лобиране към кухите фирми на самия Манафорт.

NoviRex е платила тайно общо 4 милиона и 190 хиляди долара на Манафорт от името на Партията на регионите на Янукович.

В крайна сметка Манафорт е осъден за банкови измами, укриване на чуждестранна банкова сметка и други престъпления.

По време на един от процесите срещу Манафорт, бившият му бизнес партньор Рик Гейтс най-накрая разкрива лицето стоящо зад NoviRex – Клюев, дясната ръка на Янукович.

Помощта, която JPMorgan е оказала на компанията на Клюев така и не се споменава по време на процеса.

Според досиетата FinCEN, JPMorgan е придвижила общо 706 транзакции на обща стойност поне 230 милиона долара за NoviRex от 2010 до 2015 г.. По голямата част от тази сума отива към компании регистрирани в офшорни зони.

През 2018 г. FinCEN обявява ABLV за „истински концерн за пране на пари“, който е придвижил „милиарди долари“ за украински магнати обвинени в грабеж на държавни активи. FinCEN забранява на американските банки да предоставят на ABLV достъп до кореспондентски сметки в САЩ, стъпка известна във финансовите кръгове като „смъртно наказание“. В момента банката е в ликвидация, а някои от банкерите й са арестувани от латвийските власти.

Говорител на ABLV заяви в отговор на въпроси от Консорциума, че по време на ликвидацията одитор извършва преглед на бившите клиенти на банката и техните транзакции.
„Не можем да коментираме публично конкретни юридически или физически лица,“ добави тя.

„ВРЪТКИ И ХВАТКИ”: ГОЛЕМИТЕ САНКЦИИ НЕ СПИРАТ БАНКИТЕ ДА ПРИДВИЖВАТ МРЪСНИ ПАРИ

Парични потоци са текли от Калифорния, Перу, Боливия, Китай и други места, където семейства с ниски доходи са били склонни да вложат скромните си спестявания от 2000, 5000, и 10,000 долара в инвестиционен фонд с надеждата, че това ще промени живота им.

С един клик парите на инвеститорите се насочват към глобалния банков гигант HSBC (ЕйчЕсБиСи) в Ню Йорк. След това се прехвърлят на другия край на света, в сметки в просторните офиси на HSBC в Хонконг

Подобно на други подмамени от това, което по-късно става известно като Понци схемата за Световния капиталов пазар (World Capital Market, WCM), Рейналдо Пачеко, 44-годишен баща от Санта Роза, Калифорния, рекламира сделката пред семейството и познатите си. Когато схемата наречена Световен капиталов пазар започва да се разплита, един от пострадалите инвеститори, който е бил насърчен от Пачеко да вложи пари в сделката, решава да го убие.

Трима мъже го отвличат и го удрят с камъни по главата. Захвърлен е мъртъв в поток със завързани зад гърба с тиксо и една от връзките му за обувки ръце.

Хиляди жертви губят около 80 милиона долара от схемата.

Досиетата FinCEN показват, че HSBC продължава да прехвърля пари от схемата дори по времето когато властите в три държави провеждат разследване на компанията, надзорните органи на самата банка са знаели, че това е вероятна Понци схема и въпреки обещанията на банката от 2012 г. при сключване на споразумение за отложено наказателно преследване, че ще работи усилено за да предотврати промъкването на мръсни пари през нейните системи.

Сметката на Световния капиталов пазар в HSBC остава активна дори след като Комисията на САЩ по ценни книжа и борси получава ограничителна заповед за замразяване на активите на компанията. Според съдебни документи подадени по-късно от адвокати с цел търсене на компенсации за жертвите на схемата, Световният капиталов пазар е източил над 7 милиона долара от  тази сметка през седмицата след издаване на заповедта и балансът му става нулев.

Световният капиталов пазар не е единствената компания свързана с престъпна дейност, която прехвърля пари чрез HSBC по време на петгодишната пробация на банката, която е част от споразумението за отложено наказателно преследване за 1,9 милиарда долара. Например, офисът на банката в Хонг Конг обработва транзакции за над 900 милиона долара за кухи фирми свързвани в съдебни протоколи и медийни репортажи с предполагаеми престъпни мрежи, установи анализ на Концорциума.

Американски прокурори и други служители хвалят подобни споразумения за отложено наказателно преследване и други видове договорки свързани с прането на пари като ефективни инструменти за гарантиране, че големите банки следват закона и спират да обслужват престъпници. Когато властите обявяват отложеното наказателно преследване на Standard Chartered (Стандарт Чартърд) през 2012 г., служител на ФБР заявява: „Ню Йорк е световна финансова столица и международен банков център и трябва да играете според правилата за да правите бизнес тук“.

Разследването на Консорциума показва, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – JPMorgan (ДжейПи Морган), HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да превъртат пари в брой за подозрителни хора и фирми и след споразуменията за отложено наказателно преследване и други сериозни принудителни действия срещу прането на пари.

Четири от тези банки са подписали такива споразумения през последните 15 години във връзка с прането на пари. Единствената от петте банки, която не е сключвала споразумение за отложено или неотложено наказателно преследване е Deutsche Bank. Вместо това тя сключва през 2015 г. гражданско споразумение за 258 милиона долара в отговор на разследване на американски и нюйоркски банкови регулатори, което установява, че банката е превъртяла близо 11 милиарда долара от името на ирански, либийски, сирийски, бирмански и судански финансови институции и други субекти санкционирани от САЩ.

Четири от петте банки са били обект на множество принудителни действия срещу прането на пари от държавни или федерални агенции в САЩ. Една от тези банки – Bank of New York Mellon – е била на прицела на американските власти със сериозни принудителни действия само веднъж за последните 15 години.

През 2005 г., две години преди сливането си с Mellon Financial (Мелън Файненшъл), Bank of New York плаща 38 милиона долара и подписва споразумение за отмяна на наказателно преследване след като федерално разследване стига до заключението, че е изпрала незаконни руски пари на стойност 7 милиарда долара. Медиите съобщават, че следователите смятат, че Могилевич, предполагаемият „Бос на босовете“ на руската мафия, стои зад някои от сделките.

Но въпреки че през последното десетилетие и даже по-дълго Bank of New York Mellon успява се избегне сериозни принудителни действия, тя продължава да прави бизнес с подозрителни субекти, разкриват Досиетата FinCEN.

Например, изтеклите документи показват, че между 1997 г. и 2016 г. Bank of New York Mellon е прехвърлила над 1,3 милиарда долара под формата на транзакции свързани с Олег Дерипаска, руски милиардер и дългогодишен доверен човек на руския президент Владимир Путин.

Дерипаска е обект на медийни обвинения за връзки с организирана престъпност още от 2008 г.. Когато през 2018 г. американските власти обявяват санкции срещу него те заявяват, че преди това е бил обвиняван в заплахи за живота на бизнес конкуренти, подкуп на руски държавен служител и поръчване на убийството на бизнесмен.

Дерипаска отрича участие в пране на пари или извършването на финансови престъпления и съди правителството на САЩ в опит да отмени санкциите.

„Bank of New York Mellon гледа сериозно на ролята си за защитата на целостта на глобалната финансова система, включително подаването на доклади за съмнителни дейности,“ се казва в изявление на банката. „Като уважаван член на международната банкова общност, ние се съобразяваме изцяло с всички приложими закони и разпоредби и помагаме на властите във важната работа, която вършат.“

Предупредителни знаци

Анализът на Концорсиума на изтеклите документи разкрива поразителната готовност на множество банки да обработват транзакции за едни и същи рискови клиенти.

Дерипаска, руският олигарх, не е имал за помощник само и единствено Bank of New York Mellon. Секретните доклади показват, че Deutsche Bank е придвижила транзакции за над 11 милиарда долара между 2003 и 2017 г. за компании контролирани от него.

Документите показват още, че Deutsche Bank, Bank of New York Mellon, JPMorgan, HSBC и Standard Chartered са сред 20-те банки, които са помогнали на Odebrecht SA (Одербрехт) латиноамериканска строителна фирма в това, което американските прокурори нарекоха най-голямото дело за подкуп в чужбина в историята, а именно придвижването на 677 милиона долара от 2010 г. от 2016 г. Deutsche Bank участва в транзакции за над 560 милиона долара от тази сума.

В документите се появява и Дмитро Фирташ, украински олигарх, който се издирва с наказателни обвинения от САЩ.

През 2014 г. американски прокурори направиха обществено достояние обвинителен акт, който обвинява Фирташ в подкуп на служители в Индия в опит да си осигури минна сделка. От края на 2019 г., американските новинарски агенции непрекъснато съобщават за твърдения, че Фирташ е изиграл роля в усилията на президента Тръмп да изрови дискредитираща информация в Украйна за Джо Байдън, съперникът му в президентската надпревара през 2020 г..

Фирташ, който твърди, че е поставил началото на успешния си бизнес с търговия на украинско мляко на прах за узбекски памук след падането на Съветския съюз, живее в изгнание в имение във Виена със забрана да напуска Австрия, но остава защитен от опитите да бъде екстрадиран. Вилата му в стил сецесион има домашно кино и безкраен басейн, а в профила му от 2017 г. агенция Блумбърг го нарича „Олигархът в позлатената клетка“.

Що се отнася до банковото дело, той и свързаните с него компании се радват на гостоприемството на много от големите институции в бранша.

Изтеклите документи показват, че четири от големите банки в анализа на Концорциума – JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon – са се занимавали с транзакции за контролирани от Фирташ компании. Освен това всички пет одобрени транзакции свързани с Фирташ се случват след като американските власти са принудили банките да плащат глоби и да се ангажират да работят по-усилено при проверките на подозрителни клиенти.

Файловете показват, че от тези банки JPMorgan е превъртяла най-много пари за контролирани от Фирташ компании, като е придвижила стотици транзакции на обща стойност 1,9 милиарда долара между 2003 и 2014 г..

JPMorgan и другите банки е трябвало да са били наясно със съмнителната биография на Фирташ още през 2010 г., когато изтекла американска дипломатическа грама го свързва с Могилевич.

След това, дело заведено от бившия украински министър-председател Юлия Тимошенко в Манхатън през 2011 г. дава на петте банки още по-важни предупредителни знаци, като дори назовава конкретни сметки в четири от банките, за които искът твърди, че се използват от Фирташ за пране на пари.

Искът обвинява Фирташ, Могилевич и бъдещия шеф на предизборния щаб на Тръмп, Пол Манафорт, в пране на незаконни средства от Украйна чрез банки и инвестиционни сделки в САЩ.

В исковата молба се твърди, че сметки в нюйоркските офиси на JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon са се използвали за пране на пари, при което пари откраднати от Украйна са прехвърляни в САЩ, а след изпирането им са се връщали обратно в Украйна.

Въпреки тези твърдения, четирите банки продължават да обработват транзакции за компании контролирани от Фирташ, като някои от тях са обработени от Deutsche Bank дори и през 2017 г..

Делото е отхвърлено през 2013 г., отчасти защото Тимошенко и нейните адвокати не са били в състояние да предоставят достатъчно подробности за транзакциите свързани с предполагаемата схема.

Фирташ отрича участие в неправомерни действия, заявявайки пред Блумбърг Бизнесуик (Bloomberg Businessweek), че е жертва на „специална машина за пропаганда, организирана срещу мен“, и че Тимошенко „греши във всичко. Тя лъже през цялото време. За да переш пари, трябва като начало да имаш мръсни пари. Винаги съм имал само чисти пари.“

Адвокат на Фирташ каза в изявление пред Консорциума, че клиентът му „никога не е имал партньорство или друга бизнес асоциация със Семьон Могилевич“. Адвокатът заяви, че Фирташ няма да отговаря на въпроси на Консорциума, защото тези въпроси произтичат от „от незаконното и престъпно разкриване“ на доклади за съмнителни дейности.

Търсене на отговорност от банкерите

Защо привидно огромните финансови санкции не успяват да направят повече за да променят поведението на банките?

Джон Касера, експерт по финансови престъпления, който е работил като специален агент на FinCEN от 1996 до 2002 г., казва, че размерът на санкциите плащани от HSBC и други банкови институции може да изглежда голям на пръв поглед, но те са много малка част от печалбите на банките. При това парите не се плащат от банкерите, които трябва да носят отговорност, каза той, те се плащат от акционерите.

Най-голямата френска банка BNP Paribas получи най-голямата досега глоба през 2014 г., когато беше принудена да плати 8,9 милиарда долара заради наличието на много сериозни доказателства, че е помогнала за прехвърлянето на милиарди долари през финансовата система на САЩ от името на судански, ирански и кубински субекти подложени на американски санкции.

За разлика от споразуменията с HSBC и други банки, това не беше отложено наказателно преследване. Банката се съгласи на наказателна присъда и уволни 13 служители.

Но за френската банка приоритет при преговорите за договаряне беше гаранцията, че лицензът й за обработка на доларови транзакции в САЩ няма да бъде отнет за постоянно. Вместо това американските регулатори забраниха на BNP Paribas участие в подобни дейности в продължение на една година.

Цената на акциите на банката се качи с 4% след обявяването на сделката.

Джеймс С. Хенри, икономист от Ню Йорк, адвокат и автор, който разследва света на мръсните пари от 70-те години на миналия век, казва, че действията на американското правоприлагане през последните две десетилетия са оказали известно влияние върху поведението на големите банки, поне в сравнение с всеки един по-ранен период, когато тези банки са действали почти без ограничения.

Според него, обаче, ще е необходима повече „прокурорска воля“, за да има истински промени в отношенията между банките и незаконните парични потоци. Това означава да се търси отговорност от банкерите, а не само от банките и техните акционери.

„Трябва да изложим на риск някои висши ръководители, които отговарят за тези неща“, каза Хенри. „А това означава глоби и/или затвор.“

Аквариум за акули

Звучи като история от шпионски роман.

Служители на Deutsche Bank са инструктирали клиенти от Иран и други горещи точки да слагат кодови думи в съобщенията си за плащане, които да предизвикат специална обработка. Един изпълнителен директор призова персонала да използва „врътки и хватки“ за да избегне разкриването на такива плащания от американските власти.

Тези хватки стават ясни от съобщение от 4 ноември 2015 г. от банковите регулатори в Ню Йорк. Държавните служители казват, че Deutsche Bank е била заловена в прехвърлянето на близо 11 милиарда долара между 1999 и 2006 г. от името на Иран, Сирия и други страни под санкциите на САЩ.

В рамките на споразумение за 258 милиона долара с държавата и Федералния резерв, Deutsche Bank се съгласява да реформира практиките си и да уволни служители участващи в операцията за заобикаляне на санкциите.

В свое изявление Deutsche Bank определя сделката като стара новина. „Поведението е прекратено преди няколко години и оттогава сме спрели целия бизнес със субекти от споменатите държави.“

Докато договарянето се разиграва публично, Deutsche Bank работи зад кулисите за прехвърлянето на пари за Ихор Коломойски, украински милиардер, който, както ще твърдят по-късно американските прокурори, участва в мащабна схема за пране на пари чрез насочването им към Средния Запад на САЩ.

Коломойски е заобиколен от мистика сякаш извадена от шпионски трилър. Американските прокурори казват, че той отдавна е известен с прояви на „жестокост и дори насилие“ в бизнес сделки и дават за пример наемането на „въоръжени главорези“, които да завземат офисите на държавна петролна компания. Сътрудник си спомня среща с Коломойски при която е наблюдавал как олигархът няколко пъти натиска дистанционно, което пуска месо от раци в аквариум с гладни акули в офиса му.

Изтеклите документи показват, че Deutsche Bank е преместила 240 милиона долара от декември 2015 г. до май 2016 г. за куха фирма регистрирана на Британските Вирджински острови, която, както твърдят съдебни дела в САЩ, е била контролирана от Коломойски и негов бизнес партньор.

Съдебно дело, заведено миналата година в щатски съд в Делауеър твърди, че Коломойски е използвал кухата фирма Claresholm Marketing Ltd. (Клейрсхолм Маркетинг) за да осъществи „поредица от нагли измамни схеми“ чрез ПриватБанк (PrivatBank), украинска финансова институция, която Коломойски и партньорът му контролират до края на 2016. Новите собственици на банката твърдят, че Коломойски и съучастниците му са източили милиарди долари от нея чрез фиктивни заеми и след това са ги изпрали чрез инвестиции в САЩ

През юли миналата година регулаторите в Ню Йорк постигнаха ново споразумение за пране на пари с Deutsche Bank. Този път банката се съгласи да плати 150 милиона долара за санкции свързани със сделки на осъдения за сексуални престъпления Джефри Епщайн и с две банки извън САЩ замесени в скандали с пране на пари.

Месец по-късно американски прокурори подадават във федерален съд жалби за гражданско отнемане с обвинения подобни на тези от делото в Делауеър.

Прокурорите твърдят, че голяма част от парите за които се предполага, че са били откраднати от ПриватБанк между 2008 г. и 2016 г. са се превърнали в инвестиции в САЩ, включително търговски площи в Тексас и Охайо, стоманодобивни заводи в Кентъки, Западна Вирджиния и Мичиган и фабрика за мобилни телефони в Илинойс.

Коломойски не отговори на въпроси на Косорциума. Негов адвокат каза през август: „Г-н Коломойски категорично отрича твърденията в исковете подадени от Министерството на правосъдието. ”

По делото на щатския съд в Делауеър адвокатите на компаниите на Коломойски заявяват, че исковата молба не съдъжа нарушения на законите за рекет или други закони. От своя страна, Коломойски е завел иск за клевета срещу ПриватБанк в Украйна, твърдейки, че обвиненията на банката в измами и други неправомерни действия са фалшиви.

Deutsche Bank отказа да отговори на въпроси за сделките си с Коломойски, като заяви, че има законово ограничение да коментира клиенти или транзакции. Банката каза на Консорциума, че е признала „минали слабости“ и „се е поучила от грешките си“. Тя заяви, че „се е борила системно“ с тези проблеми.

„Вече сме различна банка“, се казва в изявлението.

С участието на:
Майкъл Хъдсън, Дийн Старкмън, Саймън Боуърс, Емилия Диаз-Стрък, Таня Козирева, Уил Фитцгибън, Саша Чавкин, Спенсър Удмън, Бен Халмън, Фъргъс Шийл, Ричард Х.П. Сия, Том Стейтс, Джо Хилхаус, Делфин Ройтер, Кира Гърни, Агустин Армендариз, Марго Уилямс, Кари Кехоу, Ейми Уилсън-Чапман, Хамиш Боланд Рудър, Антонио Кучо, Жерар Райл, Маго Торес, Мириам Пенсак, Йелена Косич, Мигел Фиандор, Майкъл Сала

Анна Мацоне от Tg2 (Rai2) „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

понеделник 21 септември 2020


Със съд заплаши ТЕЦ „Бобов дол” италианската новинарска телевизия Telegiornale 2 (Tg2), част от Rai 2 към обществената Radiotelevisione Italiana (Rai). Екипът на Rai в партньорство с „Биволъ” успя да проведе снимки на място в Бобов Дол. Както сподели в интервюто си за „ЗовНюз” репортерът ни Димитър Стоянов, той вдигна дрон, кадри от който показа италианската телевизия. В събота репортажът на репортерката Анна Мацоне и оператора Доменико ди Руоко излезе в праймтайма в предаването Dossier, където прозвуча името на енергийния магнат Христо Ковачки до тези на “Ндрангета” и “Камора”. „Биволъ” успя да поговори с репортерката и редакторката на Tg2/Rai2 Анна Мацоне, която отрази не само протестите в България, но и темата с горенето на отпадъците в Бобов дол.

Екипът на Rai2 на жп линията край ТЕЦ “Бобов дол” (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Те са свободни да правят каквото си искат”, гласи коментарът й за “Биволъ” относно „опровержението” от страна на ръководството на ТЕЦ-а, обвинил италианската медия в „тенденциозност”.

“Направихме снимки пред централата „Бобов дол”, която работеше, въпреки решението на властите Ви”, гласи позицията на Анна Мацоне, която вече се е прибрала в Рим след командировката си в България.

„Имаме заснети кадри и стендъп на фона на функционираща централа, ясно видима зад гърба ми”.

Ние не бяхме използвали архивни кадри или изображения и можем да си го докажем без никакъв проблем. Също така заснехме машината, която събира отпадъци на територията на централата и ясно чухме звука, който демонстрира, че в ТЕЦ-а се разфасоват отпадъци”, казва Анна Мацоне.

Изцяло потвърждава това, което е видяла: „Каквото сме заснели и каквото чухме…”. „Затова не се страхувам от нищо. Върша си работата, както обикновено”, коментира журналистката.

„Не ме е страх от мафията”

Доменико ди Руоко снима балите с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Може би, аз не съм достатъчно съзнателна, но не се чувствам в опасност или да се страхувам да бъда заплашена. Нито се чувствам като герой. Като Вас, само си върша работата си”, казва журналистката.

„Не мисля за това, че някой ще побеснее, гледайки репортажите ми”.

Според нея по-важнотo e това как да информира добре хората, които я гледат: „Да го правя коректно и на време”. „Това е нашият дълг, тъй като наравно с правото за публично мнение е и това да бъде информиран, без информацията да се засенчва”, коментира Анна Мацоне.

Решила е да се фокусира върху темата с трафика на отпадъците, тъй като според думите й България „се е превърнала в получател и склад на боклука”.

“Трафикът се менажира от екомафиите от Европа начело с италианските ОПГ-та „Ндрангета” и „Камора”.

Италианската телевизионерка припомня, че има информация за разследвания и спецоперации, които са започнати от италианските магистрати и българската полиция. „Ние си помислихме, че също е важно да говорим за тези тайни връзки между двете ни страни”, казва Мацоне.

„България е залята с хиляди и хиляди тонове отпадъци, които се внасят от Италия”.

И тези според доставки доставки според журналистката се ръководят предимно от компаниите, които са разследвани по подозрение за това, че в качеството си на юридически лица са „проксита” на организациите като „Ндрангета” и „Камора”.

Бали с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„От няколко години насам прокурорът на Катанцаро Никола Гратери беше проследявал операциите на екомафиите, които незаконно извозват боклука към България и други балкански държави”, казва Анна.

Припомня и че, в началото на тази година около 9,000 тона нелегални отпадъци са били задържани в пристанището на гр. Варна. „Спецоперацията “Rinascita-Scott”, която започна със серията блицове през 2019 г., доведе до разследване на 334 души заради евентуалните им връзки с мафията”, обобщава Мацоне.

За „физиката” на българския протест

Журналистката oт RAI сподели и защо е решила да отрази протестите в София, като на пръв поглед може да изглежда, че е логистично решение.

„Решихме да говорим за България по редица причини. RAI разполага с кореспондент в Москва, който вече следи отблизо ситуацията в Беларус. Освен това, президентът Александър Лукашенко е наложил забрана за влизане в страната за чуждестранните журналисти”.

„Фокусирахме се върху България, защото малцина предават какво се случва при вас”

На протеста (Сн.: Николай Марченко)

Според Анна Мацоне са я заинтересували антиправителствените протести, които продължават над два месеца. Както и „корупцията за която алармира гражданското общество”. „Пълна тишина е около ситуацията в България, при положение, че за разлика от Беларус, е част от Европейския съюз”, казва репортерката.

Тя даде и мнението си за медиите ни, с чиито представители успя да се запознае: „В България срещнах много журналисти, които са много добре подготвени и добри в работата си”.

„Историите, които разказват, са базирани на фактологични доказателства”

„Вярвам, че във всяка демократична и дори недемократична държава, ролята на журналистите е фундаментална”, категорична е Мацоне.

Тя я вижда в това да се осветлява щателно укриваната от хората информация. „Нашият дълг е да информираме, винаги и по всяко време, вярвам, че българските журналисти, с които успях да се запозная, вършат работата си по изключителен и смел начин”.

По време на мирните протести на площада, е успяла да срещне не само обикновени хора, но и редица интелектуалци, сред които писателят Георги Господинов.

„Видях, че той протестираше с дъщеря си за по-добрата държава”.

Анна Мацоне си спомня думите на българския писател, който й е споделил, че „физиката на протестите” е като процеса в едноименната му книга „Физика на тъгата”: тя се е проявила поради едни и същи нужди.

„А именно, да се осветлят скритите процеси, да се излезе от тази болка и да се стигне до промяна. Да се обърне енергията в нещо позитивно, за самите нас и за другите. Вярвам, че Георги беше прав в това, което каза”, споделя журналистката.

Работното  посещение в България по думите й е било кратко, но „много интензивно и интересно”: „Заедно с оператора Доменико Ди Руоко ние успяхме да се задълбочим в реалността, която не познавахме”.

„Надяваме се пак да имаме възможност да разкажем за това, което се случва в България”

„И ще се стараем да държим италианците добре информирани за историите Ви, които така тясно се преплитат с нашите”, казва Анна.

Към настоящия момент все още обаче нямало обратна връзка от страна на италианските политици и прокурори: „Но ние получаваме позитивни коментари от мнозина наши колеги и зрители, които ни поздравяват за това, че се захващаме с толкова сложни теми”.

Които според журналистката иначе само накратко се споменават в мейнстрийм медиите.

Ще продължим да го правим.

Анна Мацоне увери, че и директорът на Tg2 Дженаро Санджулиано също е известен с това, че “не се страхува да разказва за укриваните от обществото факти”. “И аз мисля в тези категории. Затова се радвам да работя с него”, обобщи тя.