Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD.html

41-годишният учител по английски и граждански активист от Русия Евгений Сергеевич Чупов почти 1,5 г. се опитва да получи политическо убежище в България. Чупов е доброволец от екипа на Иван Жданов – директор на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални и известен като неговата “дясна ръка”. В екипа на Навални Евгений е събирал подписи за него по време на предизборната кампания за Московската градска дума през 2019 г. Но на 28 май 2019 г. е арестуван от полицията, пребит и заплашен от началника на Центъра за борба с екстремизма към районното МВР на Москва Алексей Маскунов. „В Кавказ биха те убили“, казва полицейският шеф на активиста. Формалният повод за задържането е, че бил спукал гумите на колата на един от офицерите на полицията Игор Шепел, подчинен на Маскунов.

Задържането е станало 2 дни преди да дойде на традиционната си почивка в България, за кято има издадени визи за цялото семейство, заедно със самолетни билети. В България обаче Чупов получава предупреждение, че ако се върне в Русия го чака нов сигурен арест и репресивни действия от страна на властите. Освен това той е получил и заплахи за живота си по мобилно приложение от полицейски шефове в Москва. Поради тази причина руснакът решава да поиска политическо убежище в страната, заедно със семейството си. 

Въпреки абсурдността на обвиненията и опасността за живота на активиста при завръщането му в Русия, Държавната агенция за бежанците (ДАБ) мотае месеци наред семейството на Чупов, а двамата със съпругата му имат четири деца. В ръководството на агенцията с казуса “Чупови” е заето политически-ангажирано лице –  общинският съветник от ГЕРБ Иван Миланов. Той е известен с това, че е гласувал за скандалната продажба на земя на безценица в Божурище, което предизвика арест и обвинение от прокуратурата на кмета Георги Димов през май на 2019 г. Скандалният отказ за убежище е подписан от председателката на ДАБ Петя Първанова, която е и бивш служебен министър на вътрешните работи. 

Снимка: “Биволъ”

Докато световноизвестните медии като Bellingcat, CNN, Spiegel и The Insider Russia се цитират из целия свят след разследването им за осмината агенти на Федералната служба за сигурност ФСБ, отровили Алексей Навални, в София политическо убежище очаква един от доброволците на „Партията на прогреса“ на лидера на руската опозиция, участвал в кампанията за местните избори в Москва през 2019 г.

И това се случва на фона на осъденото от министъра на външните работи Екатерина Захариева отравяне на Алексей Навални, заради което през октомври 2020 г. България наравно с другите страни-членки на ЕС гласува допълнителни санкции срещу Москва.

Причината Евгений Чупов и семейството му да не са екстрадирани към Русия е това, че зад тях застанаха НПО-та като „Гласът на България“, „Българският червен кръст (БЧК), Атлантически съвет – България и руската правозащитна организация „Мемориал“. „Биволъ“ успя да говори с московския адвокат на активиста Владимир Воронин и да посети Евгений Чупов и семейството му, което даде ексклузивно интервю пред камерите на медията ни и предостави копия на цялата си документация по случая.

„Хванахме те!“

На 28 май 2019 г. московчанинът Евгений Чупов води децата си на детска градина. На връщане е задържан и прекарва 12 часа в арест към РПУ към Войковски район на гр. Москва. В интервю за „Биволъ“ той споделя, че задържането му е “без никакво официално обяснение защо”.

Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”

Разследващият му показал някакъв протокол, според който той е нанесъл щети върху гумите на някаква кола „Киа Рио“, която по съвпадение е на сътрудник на същия Център за борба с екстремизма към МВР на Руската федерация.

Въпросният т. нар. Център „Е“ към МВР на Русия тормози от години екипа на Алексей Навални с външно наблюдение, следене преди и след протестите,  и задържане на активисти из цялата страна. Сътрудникът е майор в полицията Игор Шепел.

След като Чупов е заведен в стая без видеонаблюдение, полицаите искат да му отнемат смартфона. Но като отказва да го предостави без съответния протокол според процедурата, е ударен силно в корема.

Оставен е без телефон и без връзка с адвоката си, осигурен му от директора на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални – Иван Жданов.

Началникът на районния отдел за противодействие на екстремизъм Алексей Маскунов започва да преглежда съобщенията в телефона на активиста и контактите му.

Руският полицейски шеф Тимур Валиулин се прости с поста си заради недекларирани имоти в България

„Той ми каза: доброволец си в щаба на Иван Жданов, кандидата (на местните избори за Московската градска дума през лятото на 2019 г. – бел. ред.) на Навални. И сега те хванахме!“, припомня си Евгений.

След това полицейският началник записва и номерата на иззетите от него лични банкови карти.

„Каза ми: Сега ще видим кой те финансира!”

“Сред службите в Русия като КГБ (днес – ФСБ – бел. ред.) има мнение, че след като ние като активисти си защитаваме жилищата, дърветата, парковете, значи всички сме финансирани от Държавния департамент на САЩ“, разказва Чупов.

Маскунов също така го е заплашил, че полицията ще подхвърли наркотици в апартамента му и той ще трябва да лежи с години:

“Нали знаеш как действаме с наркотиците?“.

Обичайна практика на руските полицаи е да „натопяват“ лидерите на опозицията, НПО-та и журналисти с „намерените наркотици“. „Биволъ“ писа през 2019 г. как наркотици са подхвърлени на журналиста Иван Голунов, а това доведе до оставки след публикации на световни медии, които предизвикаха намесата на президента Владимир Путин: вижте материала „Репортерът на „Медуза“ в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за 20 млн. евро“.

Репортерът на “Медуза” – в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за €20 млн.

„Аз съм сигурен, че заплахите към мен са свързани с политическата ми активност, тъй като съм подкрепял кандидата за Московската държавна дума Иван Жданов, който ръководи Фонда за борба с коурпцията на Алексей Навални – тази НПО от години се занимава с разследвания на различни случаи на корупция, законови нарушения и други нередности в Русия“

Освен, че е доброволец по време на изборите през 2019 г., той е основател и координатор на московските квартални НПО-та «Отбрана на Головино», «Отбрана на Левобережни» и «Отбрана на района Аеропорт», които се борят с презастрояването, изсичането на дървета и др. нарушения от страна на общината.

Всичко това се случва само два дни преди ваканцията на Евгений Чупов и семейството му в България.  Те идват в страната ни всяко лято, за да прекарат отпуската си при приятелите им във Варна. Тъй като България не е в Шенген, визите на семейството са обяснението защо след три месеца не искат политическо убежище другаде.

Адвокатът: Ако се върне, го пращат в ареста!

Владимир Воронин (снимка: Twitter)

„Биволъ“ се свърза и с московския адвокат на Евгений Чупов Владимир Воронин, който от години сътрудничи с ФБК на Алексей Навални, за да изясни има ли опасност за активиста и семейството му, ако бъдат принудени да се върнат в Русия.

„Налице е абсолютната реалност, че по престъплението, което според законодателството на Руската федерация се смята за такова с неголяма тежест, наистина могат да го пратят в следствен арест и то за доста дълъг период от време“, коментира адв. Воронин пред медията ни.

„По силата на това, че най-вероятно ще сметнат, че се е укрил от руските власти,  това означава, че спрямо него може да бъде наложена най-строгата мярка за неотклонение – задържане под стража“.

„А след престой в следствения арест никой не става нито по-здрав, нито пък се оказва по-близо до семейството си. Затова разбира се, смятам, че ако се върне, ще бъде задържан под стража и смятам, че това е опасността“, категоричен бе защитникът на Евгений Чупов.

Адвокатът посочи и с какви доказателства разполага защитата за наличие на политическо преследване:

„Доказателствата ни са на базата на това, че Евгений е водил дейност в качеството си на доброволец”.

“Раздавал е флайъри, агитирал е в паркове, многократно е задържан и привличан към административна отговорност. Това, макар по руското законодателство и да не е много сурово подвеждане под отговорност, след това внезапно е задържан, след като е завел детето си до детска градина“.

Той изрази и възмущението си, че много продължително време не го допускали впри подзащитния му в качеството на негов адвокат. „Задържаха го сутринта. Научих това едва по обед. И не по-рано от 6 ч. вечерта бях допуснат при него. През цялото това време той беше без адвокат и какво точно се е случвало с него тогава, не знам“ , казва Владимир Воронин.

„И той ни разказва, че през цялото време с него са водени някакви неразбираеми разговори, които естествено не са предвидени от Процесуалния кодекс на РФ, казвали са му, че могат да му подхвърлят наркотици и да започнат срещу него по-сериозно наказателно преследване“.

„Затова тук виждам ясно, че по отношение на подзащитния е имало оказване на натиск. Той не е можел да се свърже с адвоката си, единственото което той е успял, е да напише на съпругата си, че е задържан. И тя да се свърже с адвоката му. През продължителния период от време не са му викали Спешна помощ, макар че той не се е чувствал добре. Иззели са му всичко, което е имал в себе си“, разказва още адвокатът.

Защитата е писала и съответните жалби с искане да бъдат върнати личните вещи на Евгенин Чупов:

„Мобилният му телефон, камера, още нещо имаше там от вещите му…Досега нищо не е върнато“.

„И когато неотдавна подадох заявление в полицейското районно, получих абсолютно неясен отговор за това, че срещу него е започнало наказателно преследване и това е. Тоест, наборът от всичките тези фактори, според мен, свидетелстват, че това е политически мотивирано дело“, разказа за „Биволъ“ Владимир Воронин.

Срамният отказ на ДАБ

През август 2019 г., вече в България, Евгений Чупов и съпругата му кандидатстват за закрила от Държавната агенция за бежанците по политически причини.

И тук започва сагата им от почти година и половина с безкрайната бюрокрация в България – интервюта, кореспонденция и чакане. Най-сложна е необходимостта от подновяване на личните карти през 3 месеца.

В началото на 2020 г. е привикан в Регистрационно-приемателния център – София в кв. Овча Купел. “Там разбрахме, че ни е отказано убежище“, припомня Чупов. Отказът е подписан лично от председателката на ДАБ Петя Първанова, която е и бивш служебен министър на вътрешните работи в кабинета на Марин Райков през 2013 г.

Руската служба на Радио Свободна Европа – Радио Свобода, публикува част от решението, според което:

СНимка: Николай Марченко, “Биволъ”

„изложената фактическа обстановка не дава основание да се предполага, че заявителят е бил принуден да напусне родината си заради реална опасност от сериозни посегателства като смъртно наказание, мъчения, нечовешко или унизително отношение или наказание“.

В Административния съд – София град са заведени три дела от името на Евгений Чупов, съпругата му с малолетните деца и за непълнолетните. При обжалване казусът трябва да бъде решен окончателно от Върховния административен съд (ВАС).

От ДАБ абсолютно наивно и формално едновременно твърдят, че били отправяли “запитване” до руското МВР с цел да проверят дали е имало случай на “упражнено насилие” над Евгений Чупов при задържането му през 2019 г.

Но били получили отрицателен отговор, че било “направено разследване за превишаване на правомощия на служители”, но то не усановило да е имало такова спрямо активиста. Нима в София са очаквали друг официален отговор от страна на Москва?

А през февруари инж. Иван Миланов, който е директор “Международна дейност” към ДАБ, пише доста странна 8-странична “справка” за ситуацията с правата на човека в Руската федерация, която е почти изцяло копипейст от руски медии. “Документът” съдържа доста повърхнoстен “анализ”, без да има достатъчно подробности за атаките срещу екипа на Алексей Навални, подложени на следене, обиски, задържания, блокиране на банкови карти и дори отвличания или арести.

Инж. Миланов отделя на темата едва един абзац, предпочитайки да разсъждава върху наличието на парламентарна “опозиция” в руската Държавна дума като партията ЛДПР на Владимир Жириновски, който самият от години не крие, че е управляван от Кремъл наравно с останалите формации в законодателния орган.

Общинският съветник в Божурище и директор в ДАБ Иван Миланов

Иван Миланов обаче няма как да не е ясно за какъв сериозен казус става дума, след като се представя за човек с “дипломатическа кариера” и е политически ангажирано лице. А именно – общински съветник от управляващата партия ГЕРБ.

Ето и как определя себе си в партийната листовка по време на кампанията, публикувана на уебстраницата на тогава все още кандидат-кмет на Божурище от ГЕРБ Георги Димов:

“Решителна и динамична личност съм. Силно позитивен, спортен характер, обичащ литературата, музиката и технологиите. На мен може да се разчита не само, когато сме добре…Имам изключително ниско ниво на компромис по отношение на лъжа и неправда”.

През лятото на 2019 г. при задържането на кмета на Божурище Георги Димов, общинският съветник Иван Миланов се оправдава пред bTV заради гласа си за сскандалната продажба на земя под пазарната, довела до арест на местния градоначалник:

“Подкрепих го, защото това е земя ливада”.

“Тя е таква земя, не може да бъде по-скъпа…”, коментира тогава “решителният” гербаджия Иван Миланов за мащабната измама в Община Божурище. Той обаче не се споменава сред задържаните или свидетели, продължавайки с “дипломатическата” си кариера в ръководството на ДАБ, където изготвя “справки” за случаите като този на семейство Чупови.

Медийният ефект 

Но въпреки мощната “аналитика” на ДАБ, медиите и НПО-тата се оказват далеч по-професионални и по-ефективни. През септември 2020 г. за отказа на ДАБ няколко пъти писа „Свободна Европа“. Известната в Русия правозащитна организация “Мемориал” предостави своето препоръчително писмо на Евгений Чупов, в което се опитва да увери властите в София, че за него е опасно да се връща в Русия.

“Заплахите, с които Евгений Чупов ще се сблъска или би могъл да се сблъска в случай, че се върне в Русия, могат да бъдат окачествени като преследвания поради признака за принадлежност към определени политически убеждения”.

“Съответните заплахи могат да бъдат окачествени като “преследване” по смисъла на чл.1 на Конвенцията “За статута на бежанците” от 1951 г. и според допълнителния протокол към документа от 1967 г.”, гласи писмото на “Мемориал”, с което “Биволъ” разполага.

Публично изрази възмущението си и „Атлантическият съвет на България“, според който „българската държава трябва не с думи, а с конкретни действия и дела да доказва ежедневно, че е свободна, европейска, демократична и правова държава. 

„Със съжаление научаваме, че все още не е уреден статутът на г-н Евгений Чупов. Отново ставаме свидетели на липсата на устойчиво справедливо решение. Атлантическият съвет на България настоява за незабавно решение на случая и предоставяне на политическо убежище на г-н Евгений Чупов. Вече има достатъчно публично оповестени сведения за упражнен в Русия полицейски натиск и насилие върху г-н Евгений Чупов заради това, че е бил част от доброволците, помагали в предизборната кампания на кандидат от екипа на руския опозиционен лидер Алексей Навални“.  

Едва ли има в страната друг човек, който като Евгений Чупов да се чувства благодарен на българските медии. След публикациите на Каспаров.ру, Радио Свобода, сайтовете „Свободна Европа“,  Фактор.бг и становището на сайта на Атлантическия съвет – София, изведнъж на 25 септември 2020 г. ДАБ оттегля решението си. Това стана ясно от определението на Софийския административен съд (САД), който прекрати прекрати делото, заведено от Евгений Чупов с цел оспорване отказа на ДАБ за политическо убежище.

Агенцията на ЕС за основните права не може да помогне…

Оказа се, че ДАБ е оттеглила решението, с което отказва да даде закрила на Чупови. “Поради оттеглянето на оспорваното по делото решение, съдебното производство по делото е процесуално недопустимо”, пише в определението на съда. При обжалване казусът ще бъде решен окончателно от Върховния административен съд.

На 4 декеври 2020 г. Агенцията на ЕС за основните права (FRA) отговаря на Евгений Чупов, че няма как да му помогне по казуса му в България.

Със съжаление Ви уведомяваме, че мандатът на FRA не й дава правомощия да разглежда отделни случаи или жалби. Освен това агенцията няма правомощия да наблюдава държавите-членки на ЕС за наличие на нарушения на човешките права. Следователно, ние не можем да предложим никакъв съвет или помощ по Вашия случай.

Че напрактика не могат да въздействат върху властите в София отговарят на Евгений Чупов и от Европарламента.

Европарламентът нямало как да помогне…

„Биволъ“ се опита да се свърже с ръководството на ДАБ и нейния председател Петя Първанова. Тъй като не е била на работното място според секретарката й, се наложи да бъде проведен разговор с ръководителката на „Връзки с обществеността“ Калина Йотова.

„Не, официални позиции ние конкретно по казуси нямаме, тъй като когато се касае за граждани, които пред нас търсят международна закрила и са настанени при нас, ние нямаме и по принцип не даваме информация за такива хора“.

„Вижте, агенцията не се оправдава. Агенцията, когато предоставя информация, това е информацията на самите чужденци, на тези, за които се работи по техния статут, и на трети страни. И съответно ние нямаме практика, международното право не позволява да се дава такава информация, съответно да се коментират на съда решенията не е наша работа като институция, нали ме разбирате?“, каза тя.

Според нея колегите й в ДАБ, написали абсурдната „справка“ за ситуацията в Русия „си вършат съвестно работата“:

„Не ми е работата да им давам оценка на колегите си“.

На писмените въпроси от ДАБ щели да реагират „в обичайния срок, в който отговаряме“.

Петя Първанова с бившия главен прокурор Сотир Цацаров (Снимка: “Утро Русе”)

Занимаващата се със случая на Чупови началник на отдел „Производство за международна защита“ в РПЦ в Овча купел към ДАБ Елеонора Йорданова отказа да коментира ситуацията пред „Биволъ“ с мотива, че „не е упълномощена“.

Това не попречи на същата служителка през 2016 г. да търси оправдания от името на ДАБ пред Нова ТВ по повод пуснатия да живее на квартири в София “терорист от Анбах” Мохамед Далел, сириец, извършил атентат в германския град. Тогава тя твърди пред телевизията, че е бил “абсолютно уравновесен човек”. И допълва тогава също, че честите интервюта с очакващите убежище се провеждали тогава, когато се подготвял отказ за такова.

Официалният писмен отговор на пресслужбата на ДАБ от името на Петя Първанова също не носи каквато и да било сериозна информация, освен, че в институцията държат на дискретността и не искат никаква прозрачност по казусите като този на Евгений Чупов.

„В отговор на Вашето запитване, получено по електронната поща на 16 декември 2020 г., Ви информирам, че в момента лицето, от което се интересувате е в производство за международна закрила. Изследват се всички факти и обстоятелства, свързани с молбата му за международна закрила. В законоустановените срокове ще бъде постановено решение”.

Не става ясно и защо са толкова много провежданите интервюта, без да има яснота за бъдещето на семейството в България.

“С оглед спецификата на работата на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) и законовите актове, свързани с личните данни, ДАБ при МС не обсъжда конкретни казуси с трети лица. В рамките на производството търсещите закрила получават пълна информация за своите права и задължения, като могат да ангажират адвокати, които да ги представляват по време на процедурата и да защитават техните права“.

Докато отказва на едно семейство от Москва в правото да се настани в България, самата Петя Ангелова Първанова през 2019 г. се сдобива с къща с двор (реалната застроена площа – 105  кв. м) в с. Шипочане в Самоков срещу 56 хил. лв. Това показва данъчната й декларация за 2020 г., която може да се види в търсачката на “Биволъ” и сайта Bird.bg “Български политически лица”, според която ексминистърката от години трупа влогове в лева, евро и и британски лири по сметките си в банка ДСК и в ПИБ.

На 15 декември 2020 г. Евгений Чупов уведомява „Биволъ“, че е поканен на поредно интервю в центъра в Овча купел. „Преди малко ми се обадиха от агенцията, ново интервю е насрочено за понеделник в 10 ч.“, съобщи активистът.

Дали обаче ще получи дългоочакваното решение за политическо убежище, остава да гадаем, тъй като икономическите облаги от страна на Кремъл като проекта за газопровод „Турски поток 2“ са основният приоритет за правителството на Бойко Борисов. Добрата новина е, че санкциите на САЩ след встъпването в длъжност на избрания президент Джо Байдън през януари 2021 г., са въпрос на време.

Дотогава източноевропейските лидери като Бойко Борисов, Александър Вучич и Виктор Орбан ще се стараят да задоволят егото на руския държавен глава Владимир Путин, имитирайки „довършването“ на корупционния проект и създавайки всякакъв вид пречки за тези, които се борят срещу режима в Москва.

Запитан от „Биволъ“ какво би казал на премиера Бойко Борисов, Евгений Чупов бе непреклонен:

„Мисля, че българският министър-председател е наясно с това, което се случва в Руската федерация“.

Снимка: “Биволъ”

„Бих му казал: Отворете си очите! Ако сте подписали Женевската конвенция, си я спазвайте, ако сте приели съответното законодателство, спазвайте го!“.

Оказа се, че Чупови не са единствените руснаци, които бягат от Русия и безуспешно търсят закрила от ДАБ. Флора Ахметова и синът й Даниил от Санкт Петербург са получили от агенцията отказ за убежище, въпреки че семейството е заплашено от престъпните групировки в Русия. А в края на февруари те трябва да напуснат общежитието за бежанци в столичния квартал „Овча купел“, писа Faktor.bg, уведомен от Евгений Чупов за казуса на сънародничката му.

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/wastegate-year.html

Последната година екипът на Биволъ проведе няколко много успешни разследвания. Сред тях са източването на язовир “Студена”, скандалният безполезен водопровод за Перник, лечебните фурми дошли от Емиратите, “златните” китайски респиратори, бояджийски маски на цени за медицински и други злоупотреби свързани с COVID-19. Разследването за фурмите от ОАЕ дори оглави класация за разследвания, свързани с пандемията. Но през цялото това време темата за злоупотребите с негодни за рециклиране отпадъци остана актуална. 

В края на септември 2020 италианската телевизионна мрежа RAI излъчи репортажи за разследването на Биволъ за вноса на RDF от Италия. Международният отзвук  свидетелства, че усилията, които положихме да разследваме изгарянето на италиански боклук в няколкото топлоцентрали, свързвани с олигарха Христо Ковачки не са напразни. 

Работата по тази тема се вписа съвсем естествено в портфолиото на екипа ни,  в което разобличаването на престъпленията срещу природата са приоритетни и има особена тежест. През  последните години хиляди хектари вековни гори бяха изсечени при съмнителни обстоятелства. Изпразниха се десетки язовири и на различни места в страната настъпи водна криза. Паралелно с тези катастрофи България се превърна в сметището на Европа. Промишлени предприятия, като Червена могила днес приличат на пунктове за вторични суровини. Бяха създадени и множество депа за съхраняване на чуждестранни отпадъци, предназначени за изгаряне. 

Огромен проблем за живота и здравето на българските граждани се оказа желанието на определени бизнесмени да горят боклук както намерят за добре. В предходните 2 години горенето се случваше и в топлоцентрали, строени в зората на социализма. Там се изгаряха битови и технологични отпадъци, без да се спазват добрите европейски практики и без централите да са оборудвани с нужните им филтри за фурани и диоксини. 

Как тези централи се превърнаха в своеобразен монополист сред енергопроизводителите, при изгарянето на RDF? Ковачки е неслучаен бизнесмен с традиционни топли връзки в ДПС. Бизнесите му са кредитирани основно от Първа Инвестиционна Банка, която след фалита на КТБ финансира свързани със знаковия олигарх Делян Пеевски икономически субекти. Банката е свързана с множество криминални скандали. Единият от собствениците й – Ивайло Мутафчиев е кум на Ковачки. 

Експертите считат, че котлите на пернишкия ТЕЦ-Република, в ТЕЦ-Бобов Дол, ТЕЦ-Брикел в Гълъбово и ТЕЦ-Сливен горят с доста по-ниска температура на горене от нужната за безопасно изгаряне на RDF. И без нужните филтри! Но тези ТЕЦ-ове, освен циментовите заводи, чийто пещи поддържат много висока температура и изгарянето на боклук там е уредено през европейското законодателство, RDF до скоро горят активно роден и вносен боклук. И до един свързани с Ковачки. 

Макар да е очевидно неекологично, електричеството което централите произвеждат се купува като зелена енергия от държавата. На практика данъкоплатецът плаща изключително високи преференциални цени за електричеството, което централите произвеждат, докато населението в районите, в които те функционират е изложено на обгазяване с фурани и диоксини. За да е още по-противоречива практиката, централата в Бобов дол реализира когенерация, но не осигурява топлоснабдяване на близките населени места. ТЕЦ-ът подава отопление само към фирми, за които има подозрения, че са скрита собственост на Христо Ковачки, като оранжерии, които се помещават в пределите на ТЕЦ-а. В Сливен, където ТЕЦ-ът вече подава топлоенергия за целия град, също има оранжерии в близост. И те са топлоснабдени. Остава обаче въпросът какво е качеството на зеленчуците, които растат в близост до комините на топлоцентрали, които имат разрешително да горят RDF.

Екипът ни започна работа по темата с боклука за горене още в края на 2018 след сигнал от румънски колеги, че към България пътуват отпадъци, които са спрени от техните власти. Докато подготвяхме първата си публикация по темата посетихме много от ТЕЦ-овете. Появата ни не остана незабелязана за охраната. И край ТЕЦ Бобов дол, и край площадката на “Траш юнивърс” – фирмата получила разрешително да складира милиони тонове боклук – охранителите, се отнасяха с нас с открита неприязън и никой не пожела да разговаря с нас цивилизовано като с журналисти. При проучването край Бобов дол дадохме и “скъпа жертва”. Дронът ни DJI Phantom, който се разби над централата.

Трафиканти на отпадъци от Италия доставят боклук за Ковачки

През август 2019 публикувахме първия си материал, който вкара темата с горенето на боклука в центъра на публичното внимание. Ключово стана разкритието, че разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез компанията си Ecoexport сериозна част от боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с Ковачки. Данните подадени от нашите партньори в мрежата за разследване на корупцията OCCRP са повече от красноречиви: През юли 2010 Гозза е бил задържан заедно с други 16 заподозрени при операция на прокурори от Неапол и Анкона. Групата е обвинена във фалшифициране на лабораторни резултати за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. Според обвинението, задържаните са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига, защото делото е прекратено по давност. 

Серджио Гозза, снимка от профила му във Facebook Credit: OCCRP

След този инцидент Гозза пренасочва бизнеса си към Източна Европа. Преди няколко години институциите спират дейността му в Румъния, но в България през 2018 и 2019 г. той не среща проблеми. RDF горивото му влиза в България през пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев и заминава към топлоцентралите свързвани с Ковачки, разкри нашето разследване. 

От запитване до Агенция “Митници” стана ясно, че над 500 фирми у нас внасят боклук от държави извън ЕС, но техният списък беше и остана една от най-големите тайни в държавата.

Митниците: Над 500 фирми внасят у нас отпадъци от държави извън ЕС, но за обществото не е интересно кои са те

Тези първи разкрития предизвикаха лениво размърдване на прокуратурата, тогава под командването на Сотир Цацаров и назначаване на проверки. От тях обаче обаче не последва нищо и темата заглъха до декември 2019. Тогава италианските медии съобщиха, че при разследване срещу Ндрангетата в Италия е задържана влакова композиция с над 800 тона отпадък. И то точно преди да потегли за България. Обявени като пластмаса, отпадъците се оказаха несепарирана маса. 

В началото на 2020 г. избухна нов скандал с боклуци открити при проверки на ДАНС на пристанище Варна. Биволъ тутакси разкри, че собственикът на фирмата “Дентиче Пантелеоне”, която ги е доставила, е бил задържан през 2009 в Италия като член на ОПГ за незаконно изгаряне на токсични отпадъци. 

Доставчикът на боклука открит във Варна и Бургас е бил арестуван в Италия за горене на токсични отпадъци

Ключово обаче се оказа публикуването на видео от процеса на смесване на отпадъците с въглища в Бобов Дол на което се вижда добре, че се горят парцали и несепариран отпадък, а не RDF.

Няколко дни след тази публикация прокуратурата влезе в централите свързвани с Ковачки. Което потвърди предположение е, че доставката до Варна е била предназначена именно за тях.

При проверките в Бобов Дол главният прокурор Иван Гешев обяви, че там вероятно незаконно се гори боклук, който видимо не отговаря на показателите за RDF. Кой обаче гори и кому е изгодно? На хартия централите свързвани с  принадлежат на “сламени хора”.  Крайният собственик на Брикел се оказа 81 годишен британски гражданин от графство Йоркшир. И никакъв Ковачки не се вижда никъде в собствеността на централите. Гешев дори го нарече „безработен консултант“, макар че би трябвало да е наясно за кого става дума. Най-малкото защото жената до него, Детелина Ханчева, е работила като юрисконсулт на Ковачки, преди да се впише като адвокат – разкри Биволъ. 

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

След медийните акции на прокуратурата все пак трябваше да гръмне някакъв бушон. Това стана седмица след визитата на главния прокурор в Бобов Дол. Беше задържан директора на ТЕЦ-а и обвинен в нарушения при управлението на отпадъците. 

И докато Ковачки все се изплъзваше от фокуса на внимание на Гешев, прокуратурата положи значителни усилия да подмени темата, изваждайки на преден план незаконното складиране на отпадъци, а не тяхното незаконно изгаряне. В крайна сметка държавното обвинение стовари цялата си мощ върху… братя Бобокови, които според нея складирали незаконно акумулатори на площадка в Плевен и на други места. Парадоксът е, че Биволъ работи подробно по тази тема преди прокуратурата. Още в началото на януари т.г. наше разследване установи, че боклукът от площадката в Плевен е доставен от италианската фирма Vibeco, която е във фокуса на разследване за трафик на боклук организиран от Камората. Но за разлика от ТЕЦ-овете, в Плевен боклукът не се гори, а се рециклира и от него се правеха строителни материали.

Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата са доставили 9000 тона боклук за България

И до днес “безработният консултант” си остава недосегаем. От офиса му твърдят, че никоя от централите, на които той официално е консултант, вече не гори отпадъци. Балите с боклук бяха изнесени първо и засега единствено от ТЕЦ Република, а централата премина на газ. Предполага се, че част от тях са складирани в завода Червена могила, но институциите отричат.  Струпаните по другите централи бали с боклук се извозвали за изгаряне към циментовите заводи – твърдят консултираните ТЕЦ-ове. Съмненията обаче остават. 

На свой ред олигархът Ковачки заведе съдебно дело срещу Биволъ за разследвания и публикации, свързани с Боклукгейт

Исковата молба на Христо Ковачки срещу Биволъ

Факт е, че заради обществения натиск, дори централата Брикел, която разполага с разрешително се отказа да гори RDF. С което значително се подобриха условията на живот за жителите в районите на ТЕЦ-овете.

През 2019 г. се коментираше възможността и други свързани с Ковачки топлоцентрали в Плевен, Враца, Русе и Бургас също да започнат да горят боклук. Разследването на Биволъ ограничи до известна степен тези планове. Въпреки всичко МОСВ издаде комплексни разрешителни, с които разреши изгаряне на отпадъчни продукти. Само за един от най-замърсените атмосферно градове – Бургас официално разрешеното количество от МОСВ е 21600 т годишно. Около 25000 РДФ и отпадъци е разрешено да се изгарят и в ТЕЦ Сливен. Спазването на екологичните изисквания е под всякакво съмнение, поради корупционните практики в българските проверяващи и санкциониращи институции и защото централите свързвани с Ковачки си остават едни от крупните многократни нарушители на екологичното законодателство в България. 

Автор: Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alyo-velikova.html

Май единствената способност, която успяват да придобият българските държавни мъже, битуващи с десетилетия в политическия живот на страната, е да се самозабравят. От селския кмет, та чак до евродепутата. Те наистина губят всякаква връзка с реалността и заживяват в собствен свят, в който важат само и единствено техните си правила. И горко му на този, който посмее да ги наруши.

БНР е държавна медия, а евродепутатът Александър Йорданов – държавен служител. Не, че ако ставаше въпрос за частна медия разликата е кой знае каква, но в случая законът и логиката предполагат, че и двете страни трябва да работят в полза на обществото. Журналистите от БНР като задават въпроси, важни за суверена, тоест за народа, а политиците – като отговарят обективно на тези въпроси. Може би така трябваше да протече и гостуването на Александър Йорданов в предаването „Политически НЕкоректно“ ако живеехме в някоя друга държава, която не е на 111-о място по свобода на словото.

Силвия Великова успя да му зададе няколко въпроса, които вълнуват обществото. Или поне ония няколко милиона балъци, които преди повече от четвърт век повярваха, че СДС може да е носител на някаква промяна, а после останаха жестоко излъгани именно от Александър Йорданов и други подобни нему дълбоко инсталирани комундели, които напуснаха потъващия кораб, оставяйки желаещите промяна с пръст в гъз. Бившият председател на Народното събрание, дипломат, а сега и незнайно как докопал се до евродепутатско място обаче съвсем не беше на мнението на водещата и поведе разговора в някакви назубрени до втръсване посоки, отрече смъртта на СДС, обвиненията си срещу Бойко Борисов, че е премиер – мимикрия само месеци, преди да се сдружи с него, разпищоли се и иззе функциите и на водещ, и на гост. Явно с няколкото си съвсем нормални въпроса Силвия Великова е успяла да го разпени дотолкова, че светлият демократ не е успял да се успокои дори след края на забележителното си интервю и я донахока и в социалните мрежи, наричайки я „махленска клюкарка“, а въпросите ѝ „тъпи“ и „опорни точици“.

Сега, някой ще каже „Вие не виждате ли какво се случва всеки ден в държавата, та сте тръгнали с подобни дреболии да се занимавате?“. Така е, но подобно поведение не бива да се толерира ни най-малко, защото медиите ни наистина са се превърнали в посмешище и малкото журналисти, които все още се осмеляват да надигнат глас, заслужават цялата подкрепа и защита на обществото. След като някой може да извърви дългия път от литературен критик до нагъл, самооправстващ дерибей, значи нещата наистина отдавна са  излезли от контрол. Впрочем, не е трудно да си спомним, че само преди два-три месеца Александър Йорданов нарече протестиращите, които са част от народа, тоест са му работодател, „лумпени“ и „простаци“.

Никой не твърди, че Българското национално радио е медия, която символизира свободата на словото у нас. Помним скорошните чистки там. Не може обаче да се отрече, че в БНР работят и част от малкото все още обективни журналисти в България. И ако във всяка нормална държава подобно поведение на близък до управлението евродепутат би предизвикало политически скандал и оставки, у нас на Александър Йорданов му се размина с изтриване на публикацията в социалните мрежи, след като беше висяла там близо денонощие, декларация на редколегията на БНР в подкрепа на Силвия Великова и няколко текста в две-три медии.

Очевидно е, че обществото ни отдавна е загубило избирателната си пропускливост и приема напълно недопустимо поведение за нещо нормално.  Именно тази летаргия позволява на откровени предатели на идеите, за чиито защитници са се обявявали, да продължават да обитават безнаказано българското политическо пространство десетилетия наред, въпреки че са основните виновници за рухването на надеждите на милиони да заживеят в нормална държава. Някой съмнява ли се, че Александър Йорданов е един от тях?

Снимка на “Господари на ефира”: Александър Йорданов инспектира с пръсти остатъците от обяда си преди да нападне словесно главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов в кулоарите на Европарламента. 

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/putin-krivonogih-proekt-media.html

В Санкт Петербург живее тайнствената мултимилионерка Светлана Кривоногих. Тя получава шикарни подаръци от приятелите на Владимир Путин, а дъщеря й изключително много прилича на държавния глава. Тази история разкрива на кого реално принадлежи банката “Россия”.

Каменният остров е не особено популярна за туристите точка на картата на Санкт Петербург. Но местните знаят, че няма да по-елитно място за живот в града. Наоколо е вода, поддържан парк, не много дореволюционни къщи, познати от съветските филми за Шерлок Холмс, и държавни резиденции със загадъчните названия от типа “К-2”.

Комплексът на Брезовата алея е сред най-елитните в Петербург. Сн. Проект Медиа

В началото на 2000-е години двадесетина петербургци са изпълнили мечтата на много граждани, като се заселват на каменния остров. Това са хора не от числото на обикновените жители на втората столица, това са основно хора от близкия кръг на ранния президент Владимир Путин. Те стават собственици на апартаменти в жилищния комплекс на Брезова алея-2. Комплексът, построен в стила на петербургските къщи от 19 век, е затворен както физически – с ограда и ров с вода, така и символично: да отидеш просто така в офиса на строителя и да се сдобиеш с апартамент е било невъзможно. Тези апартаменти са се предлагали само сред познати.
Впоследствие на Брезова алея се заселват спаринг-партньорите на Путин по джудо Василий Шестаков и Аркадий Ротенберг, приятелите на президента по вилния кооператив “Озеро” Юрий Ковалчук, Сергей Фурсенко, Виктор Мячин и Николай Шамалов, и още редица хора, свързани с руския управник по един или друг начин.

Вероятно най-незабележимият участник в това приятелство се оказва жена, името и фамилията на която нищо не говорят на широката публика. Дори двама от съседите й на Каменния остров махват с ръка в отговор на въпроса на “Проект”: чували сме фамилията й, но никога не сме я виждали и не искаме да знаем.

Непознатата се казва Светлана Кривоногих.

Снимка от профила на Светлана Кривоногих в WhatsApp

Сегашната обитателка на Каменния остров в детството си е живяла в комуналка (квартира, в която живее повече от едно семейство) на ул. “Гороховая”. А наоколо – типичният “бандитски Петербург”. Съседът по стълбищна площадка и брат на една от приятелките й е бил свързан с криминалната престъпност, а в съседния двор е щаб-квартирата на охранителната компания “Балтик Ескорт”. Тя е създадена в трескавите 90-е години от героя на предишния ни материал Роман Цепов, тясно свързан с петербургския криминален свят. Едва ли Цепов е идвал в тази комуналка, но както ще покаже по-нататък разказът, той не би могъл да не знае коя е Светлана Кривоногих.

Както обикновено в комуналката бившето величие на дореволюционната фасада е съпътствано от мизерния бит на обитателите. Старинната, но износена врата на квартирата, в която е живяла Кривоногих, и досега е украсена с пет стари звънеца – според броя на семействата, които някога са си поделяли кухнята, тоалетната и банята. Родителите на Кривоногих са пристигнали в Ленинград от провинцията – майката от Ярославска област, бащата от Саратовска. До раждането на дъщеря им през 1975 г. те са живели в друг район, но после получават разрешение да се заселят на “Гороховая” или, както тогава се е казвала улицата “Дзержински”. Майката е работела като бояджийка в бригада за ремонти на жилища. За бащата на Светлана един съсед помни само, че е бил пияница и доволно рано е умрял.

“Тя беше много обикновена”, спомня си за Кривоногих приятелка от детството. Пари в семейството не е имало. В началото на 90-е Светлана е зрелостничка и започва работа като чистачка в магазин наблизо. После записва международни икономически отношения в университета по икономика и финанси. Но при молба да разкажат за нея, състудентите й само вдигат рамене. “Не помня тя да е идвала на лекции, не я помня и при връчването на дипломите”, казва един от тях.

Университетската си диплома Кривоногих получава през 2000 г., но явно в този период нещо фундаментално се е променило в живота й. Заедно с майка си тя напуска комуналката на “Гороховая” и става собственичка на най-елитното жилище, за каквото петербуржец може само да мечтае, а сега по данни на “Проект” семейството на Кривоногих притежава жилищни имоти в Петербург, Москва и Сочи на стойност почти 1, 1 млрд. рубли. В отговор на въпрос за източниците на неочакваното богатство на Кривоногих двама съседи от “Гороховая” си спомнят, че през 90-те при Светлана се появява заможен мъж. Един от тях казва, че той е бил “чиновник от управата на Петербург”, а другият обидно го нарича “татенце”.

Россиянката

В публичните документи отговор на въпроса за мъжа до Светлана Кривоногих, естествено, няма. Но в тях могат да се намерят източниците на внезапно стоварилото се върху нея богатство. В началото на 2000-е г. довчерашната студентка влиза в капитала на няколко компании, сред които изпъква бързо развиващата се петербургска банка “Россия”.

Тя започва работа в самата банка поне през 2001 г., а после става и акционер в нея. През 2001 г. Кривоногих регистрира в Петербург фирма с игривото название “Релакс”, на която впоследствие се записва делът й в банката. Кога точно “Релакс” се сдобива с част от “Россия”, не става ясно от публичните документи – за пръв път информация за такъв акционер с дял от 3, 6% се появява в банковите документи през 2007 г. Но в началото на 2019 г. Кривоногих е притежавала доста по-малко – около 2, 8%, или близо 800 млн. рубли, според пазарната стойност на банката.

“Россия” е банка, литнала при президента Путин и благодарение на него. Създадена от ленинградски партийни функционери в края на перестройката, до 2000-а г. тя работи предимно в Северо-Запада и открива офис в столицата едва след избора на Путин за президент. След това банката започва да прелива от активи, доставяни от държавната компания “Газпром”.

В началото е фактическата приватизация на застрахователната група “Согаз”, която владее газовия монопол. След президентските избори през 2004 г. За “Согаз” е прието окончателно решение – да се потвърди продажбата на групата на стратегически инвеститор. Путин казва “Банка “Россия” и това е”, спомня си бившият зам.-министър на енергетиката Владимир Милов в интервю за Forbes. Вече 2, 5 г. след покупката “Согаз” донася на акционерите в “Россия” 7, 5 млрд. чиста печалба. “Согаз” е последвана от компанията “Лидер”, чрез която “Россия” става съсобственик на още два от активите на “Газпром” – Газпромбанк и пенсионния фонд “Газфонд”.

Ексклузивният достъп до държавните активи де факто гарантира този ръст, благодарение на който “Россия” влиза в 20-те най-големи банки в страната. През 2014 г., веднага след присъединяването на Крим, банката попада под санкции заради близостта си с Путин. Но президентът мигом я подкрепя с обещанието, че ще си открие сметка в нея и там ще съхранява заплатата си. “Още повече, че според мен, банката има такова звучно и символично име. Тя така и се казва – Русия”, каза той тогава.

“Россия” не случайно излетя в путинска Русия – сред акционерите й няма случайни хора, почти всички са свързани с президента. Основният собственик на банката, според документите, е съседът на Путин в “Озеро” Юрий Ковалчук, който притежава близо 40% от акциите. Но историята на Светлана Кривоногих ще покаже кой е истинският притежател на “Россия”.

Стопанката на планината

В края на януари 2011 г. в планинския ски-курорт “Игора” в северната част на Ленинградска област временно е закрито едно от трасетата. Сред пързалящите се бързо се разнася слухът, че Путин е в планината. Към онзи момент той е министър-председател и като истински вожд по време на спусканията е придружаван от трима охранители, един от които едва не се е претрепал от престараване. Путин наистина обича “Игора”, разположен на 40 км от вилния кооператив “Озеро” – той е пристигнал за откриването на комплекса в началото на 2006 г., там през 2013 г. е отпразнувана сватбата на дъщеря му Катерина и сина на приятеля му Кирил Шамалов.

Този любим на президента курорт принадлежи на същата тази Светлана Кривоногих. Сега тя държи 75% в компанията “Озон”, която управлява “Игора”, владее земята и търговската марка. Юрий Ковалчук и съпругата му притежават едва 25%, макар, че именно собствената му банка бе ключов инвеститор в курорта, печалбата на който през 2019 г. надхвърли половин милиард рубли.

С подкрепата на “Россия” Кривоногих става собственик на още един обект – “Ленинград центр” в Таврическия парк в Петербург. През съветското време “Ленинград” бе кино-театър с панорамен екран, но в началото на 2000-е г. е закрит. По-късно сградата е купена от Ковалчук и започва дълга реконструкция – в началото там намерението е било да се изгради спортен център с трасе за картинг, после кабаре по френски маниер, но впоследствие към 2014 г. се получава културно пространство, в което вървят изложби, спектакли и където награждават местните журналисти със “Златно перо”.

Към онзи момент основен собственик на “Ленинград центр” става Кривоногих с дял от 75%. Четвъртинка, както и в случая с “Игора”, остава за Ковалчук. Впрочем, от идеята за кабарето до края не са се отказали – например, през ноември 2020 г. Там е представен спектакълът “Love Sick”, позициониран като “най-предизвикателното и откровено шоу”.

В залата има маси, сервитьори разнасят безплатно шампанско, цената на билета започва от 25 000 рубли. На сцената – еротично шоу с елементи на акробатика, танци на полугол сатир и девойки в пеньоари на кревата. “Всяка част е като оголен нерв, изградена на контрасти, където имат място сексът и рокендролът”, се посочва в описанието на шоуто. Годишната печалба от секса, рокендрола и изложбите на съвременно изкуство възлиза на малко над 100 млн. рубли.

По принцип, ако вестниците пишат за тези активи, те споменават Кривоногих без акцент, само като лице, приближено до Юрий Ковалчук. Но “Проект” разкри, че Светлана би могла да бъде далеч по-близка до президента, отколкото дори самият Ковалчук.

Приятелката

Вечерта на 4 януари 1999 г. от Пулково към Москва излита поредният самолет. На местата 5а и 5б седят тогавашният директор на ФСБ Владимир Путин и неговият познат служебно от Смолни Виктор Золотов. Пред тях на 1б се е разположила Светлана Кривоногих. Съвпадение или не, но тя е купила билета си 7-8 минути преди Золотов и Путин.

Кривоногих изобщо често е можело да бъде видяна по самолетите, летящи между Петербург и Москва. Нейна постоянна спътничка е девойка с името Дина Цилевич. Не става дума за случайни съвпадения – те явно са си били приятелки, купували си билетите заедно и са сядали една до друга. Най-малко два пъти ги е придружавал Золотов.

Снимка от профила на Светлана Кривоногих в Телеграм

При кого и защо са летели двете дружки? За героинята от първата част на това разследване Цилевич е известно, че в края на 90-те и в началото на 2000-е тя е била близка със Золотов. Това е бил интересен период от живота на настоящия ръководител на Росгвардията. Първоначално той вероятно е работил в онази фирма “Балтик Ескорт” при Роман Цепов, а още когато Путин става държавен глава, Золотов отива в Москва и оглавява президентската охрана. Именно в този момент животът на Кривоногих и Цилевич става почти огледален – те заедно летят до Москва и обратно, заедно стават собственички на бизнеси, почти едновременно стават майки. Цилевич потвърди пред “Проект”, че отдавна се познава с Кривоногих.

Двама души, които са наясно с приятелките, посочиха причината за полета на Кривоногих – тя е била близка с президента Путин. Познанството им е започнало още през 90-те, преди избирането на Путин за президент и е продължило в началото на 2000-е. Към края на миналото десетилетие тези отношения, по данните на “Проект”, по-скоро са приключили. Двама познати на Путин от 90-те на въпрос за Кривоногих реагираха многозначително – не отрекоха, че знаят за кого става дума, но категорично отказаха да говорят за нея: “Може и да съм чувал, но няма да говоря” и “По тази тема аз няма да говоря”.

Причината за тази тайнственост може да се състои в това, че Кривоногих има дъщеря, родена през 2003 г., в периода, когато Путин започва подготовката за първото в кариерата си преизбиране. В копията на документите, с които се запозна “Проект”, бащата на Елизавета Кривоногих не е посочен, известно е само презимето й – Владимировна.

а предизборната кампания през 2003 г. Владимир Путин се появи в компанията на съпругата си Людмила. През 2013 г. Те обявиха развода си. Снимка: kremlin.ru

Вече няколко години Елизавета живее под друга фамилия и акаунтите й в социалните мрежи са с измислени имена. Съдейки по портретните й снимки, с които “Проект” разполага, тя феноменално прилича на руския президент. До този извод стигна професор Хассан Угайл, директор на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд, Великобритания. Извършеният от него компютърен анализ показа, че приликите на Путин и Кривоногих-младша са 70, 44%, като сходството над 75% означава, че на снимките е един и същи човек. “От това може да се направи изводът за възможно роднинство между тях”, се посочва в заключението на анализа, направен по поръчка на редакцията.

Част от заключението на директора на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд Хассан Угайл за сходствата между Путин и дъщерята на Кривоногих. Снимка: Проект Медиа

“Проект” не публикува портрета на непълнолетната дъщеря на Кривоногих по етични съображения. След като Светлана Кривоногих получи въпросите на редакцията, дъщеря й изтри от акаунта си повече от снимките, на които лицето й може да бъде разгледано.

Дъщерята на Светлана Кривоногих в бизнес-джет. Снимка от акаунта й в Instagram

Потокът от активи и собствености, продължаващ да се излива към семейството на Кривоногих, само потвърждава версията, че тези хора са много важни за президента.

Всеобщата любимка

Кривоногих е закупила огромното си жилище на Каменния остров през 2004 г. от компания, която, естествено, е била свързана с банка “Россия”.

Сградата дом на Кривоногих. Снимка: Проект Медиа

Семейство Кривоногих е подпомогнато с друго жилище от Владимир Литвиненко – несменяемият ректор на Планинския университет (Горный университет с насоченост към устойчивото развитие на минерално-суровинния сектор на икономиката, бел.ред.), под ръководството на когото Путин е защитил дисертация. В структурата на университета влизат няколко общежития на Васильовския остров, включително и на улицата с необичайното име Шкиперский проток. В сградата в стил “сталински ампир” живеят не само студенти. В началото на 2000-е г. свързаната с този университет компания става собственик на редица помещения, а после ги продава като апартаменти. Част от тях са предоставени на преподаватели, а друга – на разни “не обикновени” граждани, като семейството на Роман Цепов или майката на Светлана Кривоногих.

Малко по-късно се появява още един благодетел, сега вече покойник, собственикът на “Балтийска медийна група” Олег Руднов. Някога той бе директор на петербургския “Пети канал”, където се сближава с Путин по времето на изборната кампания на Анатолий Собчак през 1996 г. Семейство Руднови е изпълнявало и изпълнява деликатни поръчки в интерес на президента: Руднов облагородява гроба на дядото на Путин в Подмосковието и купува родния дом на президента в Тверска област, а синът на Руднов притежава къща до Виборг, където вероятно е отдъхвал президентът.

През 2006 г. Руднов-старши купува 200 квадрата жилище и нежилищно помещение в най-известния район на Петербург – в самото начало на Болшая Морская улица, редом с изхода към Дворцовия площад. Двата обекта към 2008 г. са придобити от Кривоногих, като в нежилищното помещение тя после открива ресторант “Холст масло”.

На Светлана Кривоногих е помагал и друг приятел на Путин – виолончелистът, кръстник на дъщеря му Мария и миноритарен акционер в банка “Россия” Сергей Ролдугин. От “Панамските досиета” е известно, че през 2011 г. свързаната с виолончелиста фирма от Британските Вирджински острови е превела на управляващата “Игора” компания два заема на стойност около 200 млн. рубли с годишна супер-лихва от 1%. Към онзи момент собственикът на основния дял в “Игора” е бил укрит в анонимна кипърска офшорка, но по-скоро той е имал отношение към Кривоногих. Въпросът е в това, че чрез тази офшорка Светлана става собственик на 37-метровата яхта Al’doga, която поне веднъж е засичана да е акостирала в яхт-клуба “Лагуна” на Юрий Ковалчук на Ладожкото езеро. Сега такава яхта струва около 5, 4 млн. долара.

Всичкото имущество и бизнес-активите на семейство Кривоногих, открито от “Проект”, може да бъде оценено на 7, 7 млрд. рубли или около 100 млн. долара.
Когато кореспондентът на “Проект” позвъни на Кривоногих, тя каза, че не може да говори, като се оправда, че пътува с влак. После обеща да върне обаждане по-късно, но повече не вдигна слушалката и не отговаряше на съобщенията. Прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков заяви, че за пръв път чува името на Светлана Кривоногих.

Понякога семейство Кривоногих плават с яхтата и по Нева. Но до дома им на Каменния остров яхтата не може да стигне заради задръстването по марината, макар там да има собствен пристан за неголемите плавателни съдове. Да попаднат на този пристан имат само избраните – пътят към сушата е преграден от портичка с верига и катинар. “Входът е затворен”, пише на портата, оставен е телефон за контакт с охранителната компания, свързана с банка “Россия”.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин – “Проект Медиа”
Превод: Биволъ

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-151-%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%80.html

Информацията на гражданското движение “България Обединена с Една Цел” (БОЕЦ) и сайта за разследваща журналистика “Биволъ” за многобройните нарушения и неспазване на нормите за труда на газопровода “Турски поток 2” получи и официално потвърждение. След над месец кореспонденция с ключовите институции и неспазване на сроковете по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), две от тях информираха медията ни по същество. Над 150 са само регистрираните нарушения от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.

Сред тях най-скандалните са два случая за трудови злополуки, довели до разследване на инцидентите. Освен това, работниците от трети страни, сред които най-вероятно и тези, засечени от БОЕЦ и “Биволъ” на обектите – от Беларус, Руската федерация и Сърбия, са взимали по-високи заплати от българските им колеги на сходни длъжности. Скандално е и признанието на НАП, че идентифицираните от БОЕЦ и Биволъ строителни гиганти, докарали тежка техника по европроекти на газопровода, не са проверявани в последните 5 години. Както не са проверявани и дъщерните компании на изпълнителите “Аркад”, “Ай Ди Си” и “Белтрубопроводстрой”, сързвани с любимата “касичка” на руския държавен глава Владимир Путин – енергийния монополист “Газпром”.

151 нарушения на трудовото законодателство по време на реализацията на газопровода «Турски поток 2» в България е регистрирала Изпълнителната агенция «Държавна инспекция по труда». Това става ясно от официалния отговор на изпълнителния директор на агенцията Екатерина Михайлова след запитване по ЗДОИ на името на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.

Ресорни министри крият информация за Турски поток

Според подчинените на социалната министърка, над 30 пъти за годината е било проверено как се спазва трудовото законодателство при реализация на мащабния енергиен проект.

«За периода от 01.01.2020 до момента контролните органи на ИА «Главна инспекция по труда» са извършили общо 33 бр. проверки за спазване на трудовото законодателство на обекта, включително на посочените от заявителя дружества”, пише в решението.

“Обекта” в трудовата инспекция го споменават със сложното “противосанкционно” наименование, сменило скъпите за сърцето на премиера Бойко Борисов “Турски поток 2″ и Балкански поток” – а именно канцеларското:

“Разширение на газопреносната инфраструктура на «Булгартрансгаз» ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”

Признава се и за наличието на сериозни трудови инцидента, довели до допълнителни проверки на строежа:

 «Две от извършените проверки са по повод разследване на трудови злополуки».

Дали става дума за споменатите от ГД «БОЕЦ» случаи, при които е имало двама загинали работници, не става ясно, но очевидно случаите са достатъчно тежки, щом са били разследвани.

Само 14 акта при…151 нарушения?! 

Под 10% от нарушенията на изпълнителите на «Турски поток 2» в областта на трудовото законодателство обаче са санкционирани, според данните на «Главна инспекция по труда» към МТСП.

«Установените нарушения в горецитирания обект са общо 151 бр., за отстраняване на които са приложени принудителни административни мерки», пише в отговора на шефката на трудовата инспекция.

В решението по ЗДОИ се твърди, че по време на тези проверки имало санкции като:

«са съставени общо 14 бр. актове за установяване на административни нарушения, като е потърсена административно-назакателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство».

Нарушенията при десетките и стотиците големи и малки фирми на обекта обаче се извършвали от единици, според твърдението на трудовата инспекция. Ставало дума за нередности при «общо 4 бр. юридически лица». Какви точно са нарушенията, довели до санкциониране и за кои дружества става дума, в решението не се споменава.

Но пък става ясно, че съмненията на гражданското движение «България Обединена с Една Цел» (БОЕЦ) и «Биволъ» при посещенията на площадките на «Турски поток» в областите Монтана и Видин не са безпочвени.

Потвърждава се косвено неофициалната информация за случили се злополуки на строителните обекти по газопровода, в т.ч. и за това, че се полагал неправомерен нощен труд предвид огромните закъснения по реализацията на проекта.

«В резултат на осъществения контрол контролните органи на ИА «Главна инспекция по труда» са установили нарушения, касаещи неспазване на установени изисквания за здравословни и безопасни условия на труд».

Техника по еврпроекти е засечена от БОЕЦ на строежа край с. Макреш (Снимка: БулФото)

Инспекцията потвърждава косвено и, че условията за труд на гражданите от трети страни като тези от Руската Федерация, Беларус, Сърбия, Турция, Саудитска Арабия и др. са по-добри от тези на работниците от България.

В решението се споменават «нарушения на реда за полагане на труд на граждани от трети държави».

«В т.ч. командировани или изпратени работници и служители от трети държави, както и неравно третиране на български работници и служители в областта на заплащането на труда и др.».

«Нарушенията са отстранени след намесата на контролния орган», твърди в писмения отговор Екатерина Михайлова.

Колкото до злополуките по ареала на газопровода, то агенцията отказа всякаква информация за тях, понеже представлявала едва ли не се класифицирана информация.

«Не уважава искането за предоставяне на копията от документацията, свързана с проверките за спазване на трудово законодателство във връзка с регистрирани злополуки на строителните обекти, сключените договори и анексите към тях, тъй като същата е защитена от закона тайна, като информацията не е обществена», пише още в решението.

НАП – с чадър върху чуждестранните подизпълнители

Националната агенция за приходите (НАП) с принципал в лицето на министъра на финансите пък изобщо нито веднъж не е сметнала за нужно да провери дъщерните компании на световноизвестните подизпълнители на «Газпром» и «Булгартрансгаз», реализирали «Турски поток 2» в България.

Очевидно, енергийният проект с бюджет между 3 и 4 млрд. лв. не е представлявал интерес за данъчните, които са изброили само проверките на «Булгартрансгаз» и «Главболгарстрой», проведени в периода 2015 – 2020 г.

Най-скандална обаче е информацията, че засечените по време на проверките на ГД «БОЕЦ», както и от медиите Bird.bg и „Биволъ“ компании, доставили тежката си техника край село Макреш (област Монтана), за която установихме, че е закупена по европейски програми и не е била използвана от две години, не са били обект на контрол на НАП в последните 5 години.

Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток

Това става ясно от таблицата „СПРАВКА“ на НАП в същото решение на изпълнителния й директор Галя Димитрова, предоставена в отговора й до сайта „Биволъ“ по ЗДОИ. Така, компаниите „Турбо Машина България“ ЕООД и „Нова Строй Тийм“ ЕООД са посочени с пояснението:

„Няма извършени проверки и ревизии по осигурителното законодателство“.

„По отношение исканата информация – в частта относно начина на изплащане на осигуровки от горепосочените юридически лица се установи, че по данни от информационната система на НАП, актуални към 12.11.2020 г. следните дружества нямат задължения за дължими здравно осигурителни вноски: „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД; „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ” АД; „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД; „ТУРБО МАШИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД”; „НОВА СТРОЙ ТИЙМ” ЕООД; „БОНАТИ С.П.А.“ – клон България; „КОМПЛИШЪНС ДИВЕЛЪПМЪНТ С.А.Р.Л“ – клон България”; „АРКАД ЕНДЖИНИЪРИНГ ЕНД КОНСТРАКШЪН КАМПЪНИ“ – клон България,;

-„АРКАД С.П.А.“ – клон България; „ОАО БЕЛТРУБОПРОВОДСТРОЙ“ – клон България; ИНФРАСТРЪКЧЪР ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕНД КЪНСТРАКШЪН – КЛОН БЪЛГАРИЯ“.

Новите машини край Турски поток са по европроекти (Снимка: БОЕЦ)

„С изключения на „СТРИМОНА СТРОЙ” ЕООД, ЕИК 121545581, която към момента на проверка има задължения“. Това обаче не пречи „Стримона Строй“, както писа „Биволъ“,  също да разполага с регистрирана държавна поръчка – за 200 000 лв.

Няма „извършени проверки и ревизии по осигурителното законодателство“ и при клоновете на чуждестранните подизпълнители на „Газпром“ и „Булгартрансгаз“ у нас, които изпълняват проект на стойност между 1,5 и 2 млрд. евро.

Според таблицата няма такива за саудитската „АРКАД ЕНДЖИНИЪРИНГ ЕНД КОНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ – клон България и беларуската „ОАО БЕЛТРУБОПРОВОДСТРОЙ“ – клон България.

Решение_ЗА ИЗПРАЩАНЕ_04-00-37_19.11.2020 г.

По-интересното е защо обаче подобни проверки липсват и за засечената от руските и сръбските медии като дъщерна компания („през мрежа от юридически лица“) на „Газпром“ IDC, формално регистрираното в Белград дружество. В таблицата пише, че не е проверявана „ИНФРАСТРЪКЧЪР ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕНД КЪНСТРАКШЪН – КЛОН БЪЛГАРИЯ“.

Българските работници взимали по-малко преди “проверките” на трудовата инспекция…(Снимка: БулФото)

Не по-малко скандално звучи, година и половина след разследването  на „Биволъ“ и Investigative Reporting Project Italy (IRPI) , да не е била поне веднъж проверена и италианската компания „БОНАТИ С.П.А. – Клон България“, която от състезател за изпълнение на проекта се е превърнала изведнъж в подизпълнител на „Аркад“.

За тази фирма „Биволъ“ в партньорство с италианските колеги разкрива, че в миналото е свързвана с легендарната криминална групировка „Коза Ностра“, като дружеството не само е изграждало инфраструктурни обекти в Сицилия, но и в последните години е подизпълнител на Трансадриатическия (TAP) и Трансанадолски (TANAP) газопроводи на територията на Гърция и Италия.

Лукашенко строи Турски поток в България с европари

Същевременно подчинените институции към трима министри все още отказват или бавят над един месец информация по ЗДОИ, поискана от “Биволъ” в края на октомври 2020 г. Все още не са отговорили “Булгартрансгаз” след наше заявление по ЗДОИ до енергийния министър Теменужка Петкова, Министерство на здравеопазването на д-р Костадин Ангелов и ДНСК към Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) на Петя Аврамова.

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0.html

Знаете ли защо е невъзможно да се намери здравомислещ човек, който да подкрепи исканията на полицаите за увеличаване на заплатите им? Не, защото хората искат в България да няма ред и законност. Тъкмо обратното. Много ни се ще да има, ама такива не съществуват. И служителите на реда носят пряка отговорност за това. Обикновените хора пък не са склонни да им го простят.

Не може във всяка една пробита каца в България безкрайно да се изсипват нови и нови пари. Служителите на МВР искали увеличение. И негодували срещу лошите условия на труд. Кой е виновен, че толкова години се оплаквате и искате още и още? Нима самите вие не знаете колко голям процент от личния състав на министерството са абсолютно безполезни поръчкови назначения, стоящи на топло, в името на едната заплата, няколкото премии и десетките привилегии? Толкова ли е трудно да се досетите, че, ако системата се реформира и тия търтеи изчезнат от нея, ще има повече пари? И за заплати, и за оборудване.

Разбира се, че се досещате. Просто не ви стиска да се изправите срещу безполезните служители и да кажете какъв е проблемът, защото знаете, че зад тях стои могъщ звяр, който вие не трябва да разярявате, а напротив – да пазите от народната любов. Раздутият щат служи за изпълнение на политически поръчки и упражняване на натиск върху малцината, които смеят да надигнат опозиционен глас. Вие го знаете. И не само приемате това безропотно, защото „то тука е така“, но и излизате срещу народа с палки и ритници всеки път, когато той, суверенът, поиска да промени нещо в тази държава.

Как така всички знаем кои са престъпниците в махалата, града, държавата, а вие не знаете? Всъщност, знаете. Но ги държите на свобода. И тук не става въпрос за кусурите на прокуратура и съдебна система. Вие ги знаете. И си мълчите. Приемате доброволно да сте част от омертата и да си кротувате. Защото всички си кротуват. Тук даже не става въпрос за висши ценности. Елементарните ви служебни задължения не са изпълнени. По ваша воля. Заради мълчанието ви. Защото предпочитате да скланяте глави и да се правите на приятно разсеяни, докато бдите над спокойствието на „богоизбраните“ и нехаете за обикновените хора. Ония, които работят и плащат заплатите ви.

Вие тях ги оставяте на милостта на истинските си господари. Ония, на които сте охрана. И при всеки удобен повод искате от същите тези господари повече пари. Защото знаете, че ще ви дадат. Все пак те раздават парите на народа, не своите. А народът няма как да се възпротиви. Та нали, ако дръзне да протестира, вие тутакси ще излезете на първа линия срещу него?

Първа линия. Това беше един от основните ви доводи за увеличение на заплатите. Били сте на първа линия като учителите, лекарите и другите държавни служители, техните заплати били увеличени, а вашите – не. Несправедливо било. Да, може и така да е. Откъде накъде няма да ви увеличат заплатите, като вие толкова съвестно бяхте на „първа линия“, когато трябваше някой да млати и арестува протестиращи, защото положението на правителството беше повече от сложно? Това вече със сигурност е несправедливо.

А народът има избор да плаща и да си мълчи или да не отнесе някоя палка. Били сте повече от предани на властта, в момента има пандемия, а и се задават избори. Е, кога по-подходящ момент, за да надигнете глас за повече пари? Правителството разпределя, народът плаща и всичко е готово.

Така излиза. Но, май забравяте, че правителствата идват и си отиват, а народът остава. И вече не е чак толкова овчедушен, колкото си мислите. Позата на суровия блюстител на реда, който не се колебае да се хвърли срещу лошите с риск за живота си, към която се стремите, отдавна отстъпи място на грозната действителност. Алчна, бездушна машина за гнет на обикновените хора в полза на ония с властта и парите. Без значение кой прав, кой крив.

Да, пари ще получите. Ония, които ги разпределят, имат голяма нужда от вас, за да си крадат на спокойствие. Уважение обаче не искайте. Вие сами не уважавате пагона, какво очаквате от нас. И не излизайте с приказките за многото свестни хора в системата. Ако бяха такива, щяха да излязат и да кажат истината. Без да се страхуват за себе си и за последствията.

Ако го направят няколко, няколко десетки или стотици човека, всичко ще се промени и порочната система ще, не ще, ще се промени. Ние ще имаме повече усещане за сигурност, вие ще работите в по-модерна среда и ще получавате уважение и по-високи заплати, а дерибеите ще имат едно наум, че не сте им послушни кученца. Дотогава, нито се учудвайте, нито се възмущавайте на подигравките и пренебрежението. Напълно заслужени са.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0.html

Ключовите министри в правителството на Бойко Борисов, в чиито компетенции влиза реализацията на проекта за газопровод „Турски поток 2“, от седмици отказват всякаква информация по проекта на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Докато очакваме отговори за договорите с руски компании, за статута на беларуски и руски работници по ареала на газопровода, ТАСС изведнъж съобщава, че изграждането на тръбата е приключило с прекарването й до сръбската граница. Посолството на САЩ пък също поне две седмици с мълчание отвръща на „Биволъ“ за потенциалните санкции и американската компания, доставила турбини за компресорната станция край с. Расово.  Обоснованото подозрение е, че целта на това „мотане“ бе с цел проектът да бъде реализиран. И това е така, въпреки протестите на НПО-та начело с гражданското движение „България обединена с една цел“ (БОЕЦ) и политическите сили като „Да, България“ и „Зелено движение“.

Бойко Борисов, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Александър Вучич пускат Турски поток

В края на месец октомври 2020 г. „Биволъ“ се обърна към министрите Теменужка Петкова, Деница Сачева и Петя Ставрева с въпроси за условията, по които се реализира т.нар. „Балкански поток“ на територията на Република България.

„Биволъ“ изпрати по надлежен ред писмата си на името на тези министри съгласно Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). По изтичането на двуседмичния законов срок обаче нито едно от трите ведомства не отговори по същество на поставените от медията ни въпроси.

Оказа се, че тримата министри използват типичната бюрократична „хватка“, използвана успешно от прокуратурата на България – т.нар.

„препращане по компетентност“.

И едно е да препращат на подчинените си институции в качеството си на принципал, както направиха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, които препратиха запитването до „Булгартрансгаз“.

Друго е, когато министърът на регионалното развитие препраща заявлението по ЗДОИ не само на подчинените си в Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а и към колегите в МТСП и Министерството на здравеопазването (МЗ).

Министри си прехвърлят топката 

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова нямала информация по Турски поток

Въпросите до Теменужка Петкова са от нейната компетентност, тъй като касят ключовия енергиен проект, реализиран от „Булгартрансгаз“ като дружество на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) с принципал в лицето на министър на енергетиката. Ето какво написа “Биволъ”:

    “ Уважаема Г–жо Министър,

 молим да ни бъде предоставена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по договорите на „Булгартрансгаз“ ЕАД с компаниите: “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “Аркад” С.П.А., ДЗЗД “Газово развитие и разширение в България“, “Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. – Клон България“, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction)и ОАО „Белтрубопроводстрой“ относно изграждането на разширението на българската газопреносна мрежа до сръбската граница. Съответно копията на договорите, анексите към тях със заличени данни по GDPR”.

Едва на 10 ноември 2020 г. от пресцентъра на МЕ информират репортера на „Биволъ“ по телефона какво се случва или по-скоро не се случва с преписката по случая. Още на 30 октомври екипът трябваше да е получил на мейла си придружаващото писмо на Жечо Станков и Теменужка Петкова до ръководството на „Булгартрансгаз“, което да даде отговори в законосъобразните срокове.

Очевидно „в министерството липсва информация“ относно договорите на БТГ с компаниите, изпълнители на „Турски поток 2“. Понеже такова писмо така и не постъпва, деловодството им все пак го препраща и до „Биволъ“ повторно на 10 ноември 2020 г. след съответното обаждане до пресцентъра на МЕ. Писмото е препратено до изпълнителния директор на БТГ Александър Малинов (на главната снимка с премиера Бойко Борисов).

МТСП пък получава заявлението на „Биволъ“ по ЗДОИ на 28 октомври 2020 г. и почти десет дни го държи в своето деловодство. Съдържанието е същото и със същите въпроси:

Деница Сачева не коментира трудовите злополуки на Турски поток

     Уважаема Г–жо Министър,

молим да ни бъде предоставена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно наличието на проверки и контрол върху сключените трудови договори, изплащаните осигуровки (пенсионно и здравно осигуряване) от българските компании: „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Главболгарстрой“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД „Стримона строй“, „Турбо Машина България ЕООД“, „Нова строй Тийм“ ЕООД.

Интересува ни как се спазва трудовото законодателство на Република България предвид хилядите работници от чуждестранни компании, които се намират в ареала на изграждането на разширението на българската газопреносна мрежа до сръбската граница.

По какъв начин се изплащат здравните осигуровки и обезщетенията при трудовите злополуки, при автомобилни катастрофи с работници от съответния строеж и при случаи на масово заразяване с Ковид 19 и необходимото изолиране на работници.

Включително такива извън страните на ЕС (Руска Федерация, Република Беларус, Република Сърбия, Република Турция, Саудитска Арабия, Украйна и др.) Става дума за юридическите лица, регистрирани в България за изпълнението на енергийния проект: „Бонатти С.П.А“, „Макс Щрайхер С.П.А“,  „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България“, “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “Аркад” С.П.А.,, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction), ОАО „Белтрубопроводстрой“.

Съответно изискваме копията на документацията, свързана с проверките за спазване на трудово законодателство след регистрираните злополуки на строителните обекти на този енергиен проект, сключените договори, изплащането на осигуровки и обезщетения при злополуки, анексите към тях със заличени данни по GDPR.

Писмо на Теменужка Петкова до изпълнителния директор на “Булгартрансгаз”

Следва препращане на 6 ноември „по компетентност“ до изпълнителния директор на ИА „Главна Инспекция по труда“ Румяна Михайлова, до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова и до управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов:

„УВАЖАЕМИ  ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

В Министерството на труда и социалната политика е постъпило заявление с вх. № АУ-2-22 от 28.10.2020 г. от г-н Николай Сергеев Марченко, журналист в сайта „БИВОЛЪ“. Получено е и заявление, с вх. № АУ-2-24 от 06.11.2020 г., препратено по компетентност от Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с идентично съдържание, подадено от същия заявител.

Информирам Ви, че Министерството на труда и социалната политика не администрира поисканата с горепосочените заявления информация.

На основание чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, приложено препращам Ви по компетентност, постъпилите в Министерството на труда и социалната политика, заявления за достъп до обществена информация“.

Подписът под писмото е на главния секретар на ведомството на Деница Сачева – Милена Петрова.

Аналогично постъпват и във ведомството, ръководено от регионалния министър Петя Ставрева, към която “Биволъ” също се обърна със заявление по ЗДОИ:

“Уважаема Г–жо Министър,

молим да ни бъде предоставена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно наличието на проверки и контрол върху строителната дейност на българските компании и чуждестранни компании, които се намират в качеството си на изпълнители и подизпълнители в ареала на изграждането на разширението на българската газопреносна мрежа до сръбската граница.

Става дума за: „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Главболгарстрой“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД „Стримона строй“, „Турбо Машина България ЕООД“, „Нова строй Тийм“ ЕООД.  Включително такива извън страните на ЕС (Руска Федерация, Република Беларус, Република Сърбия, Република Турция, Саудитска Арабия, Украйна и др.) Става дума за юридическите лица, регистрирани в България за изпълнението на енергийния проект: „Бонатти С.П.А“, „Макс Щрайхер С.П.А“,  „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България“, “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “Аркад” С.П.А.,, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction), ОАО „Белтрубопроводстрой“.

Регионалната министърка Петя Ставрева ни препрати…към здравния министър

Интересува ни как се спазва строителното законодателство на Република България и ЕС предвид хилядите работници от чуждестранни компании.  

По какъв начин се осъществява строителният контрол предвид наличието на информация за нерегламентиран нощен труд, предизвикани трудови злополуки, автомобилни катастрофи с работници и случаи на масово заразяване с Ковид 19 с изолиране на десетки работници.

Съответно изискваме копията на документацията, свързана с наличие на строителен контрол / надзор над площадките и строителните обекти на този енергиен проект, законосъобразността на сключените договори и анексите към тях със заличени данни по GDPR.“.

Там отговорът е с подписа на директора Дирекция „Правна“ на МРРБ Боянка Георгиева, препратила “по компетентност” заявлението извън ведомството:

„УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На основание чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, приложено Ви изпращаме по компетентност постъпилото заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-99/28.10.2020 г., подадено от Николай Марченко, журналист в сайта „Биволъ“.

Писмото ни се препраща не само на сезираното от нас вече МТСП, но и до Министерство на здравеопазването и до подчинената на МРРБ контролна институция – ДНСК.

Вашингтон не бърза със санкциите 

Интересното е, че и посланикът на Съединените Американски Щати в България Херо Мустафа не бърза да отговаря на поставените от „Биволъ“ въпроси относно реализирането на газопровода с участие на американски компании, доставяли не само тежка строителна техника, но и турбини за компресорната станция „Расово“.

Официалното запитване на „Биволъ“ е изпратено на 30 октомври 2020 г. със съответната информация, препратки към разследванията на медията ни и няколкото общи въпроса относно позицията и плановете на САЩ за реакция при реализирането на проекта:

Посланичката на САЩ Херо Мустафа не бърза да коментира щекотливата тема

„Ваше Превъзходителство,

молим да ни бъде предоставена информация относно плановете на САЩ за включване в санкционния списък на изпълнителите на проекта за газопровод „Турски поток 2“.  

Обръщаме вниманието Ви на факта, че разследванията на „Биволъ“ и ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ) установиха, че държавният концерн  „Булгартрансгаз“ ЕАД има договори с европейския клон на компания Solar Turbines (САЩ) –

“Солар Търбайнс Юръп С.А.“ – Белгия, доставила в с. Расово три компресора за Компресорната станция „Расово“ за нуждите на Турски поток 2. Заснети са с дрон от ГД „БОЕЦ“.

 Установихме също така на линейната част на газопровода край с. Макреш (Област Монтана) наличие на тежка техника на американската Caterpillar, брандирана от официалния дистрибутор за Гърция и България Eltrak Group (вижте: Dubious Bulgarian Companies Provide Cover Up Construction-Equipment for Turkstream 2). Според Информационната система за управление и наблюдение на евросрествата в България (ИСУН) “Елтрак България” е доставчик по европроект на фирмата “Верда 008” OOД, чиято техника американско производство може да се види по строежите на газопровода.

От българската страна подизпълнители са „Главболгарстрой“ АД и  „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД в консорциум ДЗЗД „ФЕРОЩАЛ БАЛКАНГАЗ“ с „Ферощал Индустрианлаген ГмбХ – Германия“. Сред декларираните от тях подизпълнители са: “Турбо Машина България” ЕООД и “Химкомплект Инженеринг” АД.

Обръщаме вниманието Ви на факта, че „Турбо Машина България“ ЕООД има едни и същи собственици с фирмата „Брайт Инженеринг ООД“ – Варна, която през 2007, 2010, 2012 и 2016 г. е

подизпълнител на двата ТЕЦА-а, собственост на компании от САЩ: „Ей и Ес – 3С Марица изток I” ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД.

Биволъ: Александър Лукашенко строи Турски поток с европари

Иначе компаниите извън ЕС и НАТО на Турски поток 2 са: “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън” (Саудитска Арабия), “Аркад” С.П.А.(Милано, Италия), контрол върху които според данните ни е минал в ръцете на компании с краен собственик ОАО „Газпром“ (Руска Федерация).

 Също на обекта работи ДЗЗД “Газово развитие и разширение в България – ГРРБ“ с участие на Консорцио Варна 1 („Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“). Относно италианската Bonatti установихме (вижте Company Suspected of Ties with Cosa-nostra Wants to Build Turkstream 2 in Bulgaria) в партньорство с Investigative Reporting Project Italy (IRPI), че е свързана със сицилианската ОПГ Коза Ностра и е подизпълнител на територията на Италия и Гърция на подкрепените от САЩ и ЕС проекти за Трансадриатически и Трансанадолски газопроводи.

За компанията IDC – Infrastructure Development and Construction (Белград, Сърбия) е установено, че през мрежа от сръбски и офшорни юридически лица е собственост на „Газпром“, който отдавна е под санкциите на САЩ и ЕС. Беларуският държавен концерн ОАО „Белтрубопроводстрой“ (вижте: Lukashenko is Building Tturkstream in bulgaria with European Money) е дългогодишен подизпълнител на „Газпром“ и е изключен от Литовската държавна агенция за сигурност от проекта за газов интерконектор „Полша – Литва“ заради потенциалните си връзки с беларуски и руски специални служби. 

Наличието на американски доставчици, оборудване и тежка техника означава ли, че Вашингтон не е против компании от САЩ да участват в проектите на „Газпром“? Заобиколила ли е Solar Turbines през белгийския си клон обявените от Държавния департамент санкции за Северен поток 2 и Турски поток 2?

Ще бъде ли извършена проверка за законосъобразността на сътрудничеството на американски компании с „Булгартрансгаз“ и подизпълнители на подсанкционния в САЩ и ЕС „Газпром“?

Могат ли да бъдат наложени санкции върху българските компании като „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД и др., които реализират спорния за интересите на ЕС и НАТО Турски поток 2? Нарушава ли Република България Договора си за членство в НАТО, след като допуска представители на руски служби да охраняват офиса/базата на IDC и Arkad в гр. Брусарци, използвали физическа сила срещу Биволъ и ГД БОЕЦ при заснемане на обекта?

Каква е позицията на Посолството относно реализирания проект, подлага ли се той вече на санкции наред със Северен поток 2 или това предстои да бъде решено в обявения 30-дневен срок?“  

На 30 октомври специалистът „Информация“ в Посолството на САЩ Раиса Йорданова отговаря на медията ни, че запитването ни е получено.

„Опитваме се да намерим човек, който да отговори на въпросите Ви“, гласи имейлът от пресслужбата на Херо Мустафа.

На 2 ноември Раиса Йорданова не коментира дали и в какви срокове може да се очаква някакъв официален отговор от страна на американската дипломатическа мисия у нас:

„За съжаление, не мога да дам конкретен отговор на въпроса Ви“.

По време на проведения телефонен разговор на 10 ноември на екипа ни пак е отговорено, че не се знае кога могат да очакват отговора на посланик Херо Мустафа относно евентуалните санкции за „Турски поток 2“.

Биволъ за строителната техника по площадките на газопровода

Дали тази липса на официална позиция е в резултат на несигурността с резултатите на изборите в САЩ, където действащият държавен глава Доналд Тръмп по първоначални данни губи битката за Белия дом?

Или е свързано с желанието на напускащия поста президент и неговия държавен секретар Майк Помпео да не си развалят отношенията с руския президент Владимир Путин заради и без това достроената тръба?

А и всеки президент и държавен секретар има право да си смени посланиците след встъпването в длъжност. Затова и Херо Мустафа може да бъде сменена след януари 2021 г., ако Джо Байдън заеме поста на президент, а бившата съветничка на Барак Обама по международна политика Сюзан Райс стане държавен секретар на САЩ.

И в този случай американската дипломатка по разбираеми причини може да няма желание да си разваля отношенията с руския си колега в София Анатолий Макаров, за когото реализирането на ребрандирания „Южен поток“ под формата на „Турски поток 2“ може да се окаже повод за повишение в дипломатическата му кариера.

Тръбата е готова, отговорите – липсват

Докато тече тази безкрайна официална кореспонденция, на 9 ноември 2020 г. изведнъж главната руска държавна информационна агенция информира, че газопроводът през България вече е готов.

„Строителството на „Балкански поток“ де факто е завършено, а българският участък от газопровода е свързан с този в Сърбия. Това съобщи пред ТАСС информиран източник, участващ в изграждането на газопровода“, писа в. „Сега“, както и редица други национални медии.

Оказа се, че властта и изпълнителите са най-обезпокоени не дали ще бъде пуснат в експлоатация предвид риска от санкциите на САЩ, а дали ще има пищен банкет по повод приключилата работа.

Бойко Борисов и Теменужка Петкова “строят” Турски поток 2

„Балкански поток” е завършен, свързан е с газопровод в Сърбия, няма официални събития във връзка с завършването на газопровода поради пандемията на коронавируса, а церемонията вероятно ще се състои по-късно “.

Това е казал пред агенция ТАСС неназованият източник в София.

През октомври министър-председателят Бойко Борисов обяви, че строителството на газопровода “Балкански поток” в страната „е почти приключило“.

Тогава премиерът отново подчерта пред, че “с изпълнението на проекта “Балкански поток” България щяла

„да се превърне в регионален стратегически газоразпределителен център и ще гарантира диверсификация на доставките на газ”.

Всъщност, „Балкански поток“ е продължение на газопровода „Турски поток“ през територията на България, а за Държавния департамент на САЩ това е един и същи газопровод. В официалните документи се нарича „обект на разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията „Булгартрансгаз “паралелно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница“.

Първият участък на „Турски поток“ беше пуснат на 8 януари 2020 г. тръбата минава по дъното на Черно море от Русия до бреговете на Турция. Това вече ощети БТГ откъм транзитните такси, тъй като Турция в качеството на най-голям потребител от години беше получавала своето синьо гориво през стария Трансбалкански газопровод, който е с маршрут за пренос по линията: Русия – Украйна – Молдова – Румъния – България.

Но от началото на 2020 г. Анкара вече получава основните си количества от „Газпром“ през морската част на „Турски поток“. Така Москва успява да накаже не само Украйна, но и страните по маршрута с орязването до минимум на транзитните такси, които оттук нататък България получава само за пренос към малките енергийни потребители като Сърбия и Северна Македония.

Ресорните вицепремиери пазят мълчание по темата “Турски поток” (Снимка: Дир.бг)

“Биволъ” поиска позиция по проекта и от ресорните вицепремиери по еврофондовете Томислав Дончев и по икономическата политика Мариана Николова  

дали според тях е нормално да се използва строителната техника, закупена по еврофондове на площадките за “Турски поток 2”.

И дали правителството е готово при наличие на рискове от санкции на САЩ да пусне газопровода в експлоатация.

Двамата ресорни зам.-министър-председатели очаквано игнорираха поставените от медията ни въпроси.

Същевременно сръбската дъщерна компания на “Газпром” IDC е подала сигнал към Районното полицейско управление на гр. Брусарци заради навлизането на “неустановени лица” на “нейната територия” след акцията на БОЕЦ и Биволъ пред офиса на дружеството в началото на октомври т.г.

Районният прокурор на Лом пък все още разглежда подадените тогава от екипите на Биволъ и БОЕЦ жалби за към ПУ Брусарци заради прилагане на физическа сила от неизвестни рускоезични служители на IDC, опитали да ни изведат извън бариерата на общинския терен, използван от тях за база.

На 9 ноември от ГД “БОЕЦ” са внесли и и официален сигнал до ДНСК към МРРБ с искане да бъде спряна работата по газопровода поради липсата на адекватен строителен контрол и евентуалните нарушения по трасето:

“На основание чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ, БОЕЦ изискваме от ДНСК образуването на проверка и да пристъпи към незабавно спиране на строителните дейности на компресорната станция до с. Расово, област Монтана”.

“Както и по трасето на „Турски поток” до приключване на проверката и премахване на установените нередности”, гласи сигналът на гражданското НПО.

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ec-eufunds-control.html

Покрай всички протести и изказвания на европейски депутати срещу корупцията и за върховенството на закона, абсолютно никой не спомена ролята на самата Европейска комисия в създалата се ситуация. Тази роля е ключова, тъй като Комисията не е пасивен наблюдател и фабрика за доклади, а пазител на договорите за създаването на ЕС. Липсва обаче контрол и противодействие на реалните нарушения, водещи до санкции на конкретни субекти, източвали европарите. Вместо това решенията за санкции са политически и удрят също така изрядните бенефициари. Дали нещо ще се промени с новия механизъм на обвързване на върховенството на закона с еврофондовете? На първо четене – не.

Комисията с помощта на подчинената ѝ ОЛАФ осъществява пряк контрол върху разходването на европейските фондове. Така, например, към ЕК функционира дирекция “Верификация и одит – Развитие на селските райони”, подчинена на генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони”. Тази дирекция всяка година осъществява одит, като проверява във всяка страна-членка извадка от конкретни проекти. При констатирани нарушения се налага финансова корекция на съответния проект. След края на одита страната приема всички мерки по прекратяването на констатираните нарушения, тъй като при следващото им появяване със 100% сигурност отново ще бъде наложена финансова корекция, а при системно проява на нарушението се налага плоска корекция върху всички проекти, дори и на тези без нарушения.

Така именно от работата на Комисията зависи, дали една схема за източване на фондовете ще функционира или не.

Доказателство за това, че когато комисията си върши работата, има реални последици, е спирането през 2012 г. на порочната схема за уреждане на обществени поръчки чрез избирането на изпълнител, предложил нереален гаранционен срок от рода на 50-100 г. Веднага след като комисията констатира това нарушение, всички процедури за възлагане на обществени поръчки започнаха да ограничават оферирания гаранционен срок до максимум три пъти минималния гаранционен срок чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. Следва да се отбележи, че това стана без да се налага да бъде нормативно регламентирано в нито един закон или наредба. Достатъчно беше възложителите да знаят, че при това нарушение ще им бъдат орязани парите.

Конкретен пример са къщите за гости

За съжаление, това е единственият пример за реално извършен контрол от страна на ЕК. За разлика от този пример, за който може би са чували само експертите, занимаващи се с тази материя, примерите за фиктивния контрол от страна на ЕК и действащите благодарение на него схеми са всеизвестни. Достатъчно е да се споменат къщите за гости, за които ЕК не констатира в продължение на два програмни периода, че след изпълнението на проекта при окончателното плащане на безвъзмездното финансиране ДФЗ не е изисквал елементарната регистрация на обекта като туристически обект и в крайна сметка е плащал за вили за лично ползване.

Още по-обезпокоителното е, че след като още през 2016 г. Бивол проучи документално и публикува списък с нефункциониращите къщи за гости, Еврокомисията не предприе никакви стъпки по възстановяването на незаконно разплатеното финансиране. Едва през 2019 г., когато мониторинговият период на повечето къщи вече беше изтекъл, започна поредната фиктивна проверка на ДФЗ, като резултат от скандала с къщата на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев.

Но що за проверка беше това? Вместо да установи дали е имало нает персонал в къщите и дали са плащали съответните данъци, т.е. дали обектът е бил ползван по предназначение (основно изискване за отпускането на финансирането), Фондът реши да проверява бизнес плановете и да прави проверки на място, които освен, че са скъпоструващи, отнемат доста време и са като цяло неефективни.

Наивно е да се смята, че Еврокомисията и по-конкретно нейната одитна дирекция не са чули за огромния скандал и не са проследили какво именно и как се проверява от българска страна. За смислена реакция и санкции от Брюксел обаче така и не се чу.

Спират – пускат… който е крал, пак краде

Цялостното спиране на фондовете от друга страна е доказано неефективна мярка основно по една причина – спирането не е свързано с конкретни нарушения. Спирането е свързано с политически решения, които нямат отношение към незаконните практики при усвояването на еврофондовете.

Какво ще промени обвързването на върховенството на закона с еврофондовете? Ако контролните органи на Еврокомисията продължат да работят както досега – нищо. Решенията за спиране на средствата ще продължат да са политически, а не на базата на констатирани нередности. Но те и досега са били такива.

Пример за това са схемите на Марио Николов, които станаха една от причините да бъде спряно финансирането за България от дясната Еврокомисия при “лявото” правителство “Станишев”. При “десните” правителства “Борисов” злоупотребите на същия този “потомствен социалист” не само не бяха пресечени, а процъфтяха и стана ясно, че над тях има чадър. Но това не доведе до ново спиране на финансирането.

Парадоксално, но пример за неефективността на тази мярка са отново къщите за гости, при които както преди така и след спирането на фондовете нарушенията останаха едни и същи. Да, финансирането на къщите е относително нищожно спрямо общия обем на евро фондовете за страната, но е нагледен пример за неизпълнението на задълженията на Европейската комисия по контрола за усвояването на евро фондовете.

Други примери са изплащането на субсидии за био производство без да е обвързано с реализирането на продукцията (еко тикви и буренясалата био соя, които се оставят да гният по полетата) и незаконното възлагане на обществени поръчки, при които се оценяват писателските умения на участниците в процедурите вместо показатели, които имат пряко влияние върху качеството на изпълнението на обществената поръчка. Тези схеми вече засягат финансиране за милиарди евро. При тази фиктивна работа на комисията дори и смяната на правителствата не гарантира спирането на източването на еврофинансирането, тъй като контролът си остава един и същ. Или по-скоро липсата му.

Единствено абсурдът в работата на ОЛАФ може да надскочи този на ЕК. Какво реално се случва с нейните проверки? След като констатира измама, службата я праща за разследване на прокуратурата, която от своя страна иска становище от контролния орган, който е позволил тази измама.

Така в случаите с ДФЗ и къщите за гости, Фондът отговаря на прокуратурата, че не са изпълнени бизнес плановете. В същото време нарушението при къщите е много по-основателно – инвестицията не е ползвана по предназначение и е следвало да бъде наложена 100% финансова корекция, т.е. да върнат цялото финансиране или да им бъдат конфискувани къщите. Но Фондът не е изискал регистрация на къщите като туристически обект преди крайното плащане и впоследствие не е проверил, дали е бил нает персонал, т.е. еднозначно не си е свършил работата по последващия контрол.

Крайният резултат от некоректната информация на Фонда до прокуратурата са масови откази за образуване на производства и потънали милиони еврофинансиране. Но това не е проблем за ОЛАФ, тъй като на хартия службата си е свършил работата, а крайният резултат вече не е проблем на службата.

В папките на ОЛАФ и прокуратурата потъна и разследването за огромната измамна схема ДжиПиГейт. Още през 2018 г. Биволъ изнесе доказателства за мащабно манипулиране на търговете от служители на определени строителни фирми, които се наместват като експерти по оценителните комисии и с техния глас предопределят победителите в обществени поръчки за милиарди. Да, разследването още тече, но Еврокомисията можеше да вземе мерки без да чака резултат и да изиска проверки дали експертите не са били служители на участниците в търговете. Към момента такова изискване няма.

Надеждите за крайни резултати и възстановяването на откраднатите пари на европейските данъкоплатци се свързват с новият Офис на европейския главен прокурор. Стои обаче въпросът дали той ще насмогне на всички сигнали за схеми, с които ще бъде засипан. Както вече стана ясно, финансирането за офиса на Лаура Кьовеши и нейните европрокурори е по-скоро пестеливо. А това никак не се връзва с гръмките политически декларации за борба с измамите с европейски средства.

Стоян Комисаров*, редактор Атанас Чобанов

* авторски псевдоним. Името на автора е известно на редакцията

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/10-godini-bivol-101-teksta-na-torlaka.html

Не е шега, Биволъ навършва през ноември 10 години онлайн. 10 години будим тези, които имат очи да четат и глава да разбират.

От 5 години с нас е Стоян Николов – Торлака, който всяка неделя бие камбаната с кратък текст, съчетаващ злободневни и универсални теми. Решихме да отбележим нашата годишнина с една книга, в която са събрани 101 негови текста писани за нашия сайт.

Стоян Николов – Торлака

Първият публицистичен материал на Торлака за Биволъ е от 15 март 2015 г. и е озаглавен “За добрите политици, гадната природа и лошия късмет.” Оттогава той всяка неделя надвиква ченгеджийския медиен хор, нашепващ мантрата за лошия късмет като източник на всички беди, сполетяващи клетото народонаселение на територията България. И прославящ задължително добрия политик и спасител.

Разследващата журналистика е призвана да пуска прожекторите си в тъмницата като точкови ритници по срамотиите на всички лъжеспасители и техните кукловоди. След това идва публицистиката и хвърля светлинна граната. Активното вещество за нейния взрив е особен коктейл от хумор, компетентност, визия, кауза и речева обраност, за да може цялата сцена да се запечата добре в съзнанието.

В юбилейната книга са събрани сто такива светкавици от Торлака като свидетелства за нашите битки през годините.

Можете да поръчате тук книгата “101 текста на Торлака за Биволъ” на специална цена онлайн – само 12 лв за 30. Офертата важи до 3 ноември.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-gp-group-%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%B4.html

И на площадката за изграждане на компресорната станция „Расово“ за нуждите на „Турски поток 2“ има строителна техника, закупена по европейски проекти, установи проверката на БОЕЦ, „Булфото“ и „Биволъ“. Същевременно строителните компании, които са подизпълнители на „Главболгарстрой“ (ГБС) на този обект, са сред рекордьорите в страната по усвоени средства при изпълнението на държавни поръчки за стотици милиони левове в различни съдружия с „Джи Пи Груп“. Самата „Булгартрансгаз“ пък вписа проекта „Турски поток 2“ в своя Десетгодишен план като „Балкански поток“ и „Разширение на газопреносната мрежа“ в рамките на „Газов хъб Балкан“, като сред подизпълнителите на проекта не споменава ключовата дъщерна компания на „Газпром“ в Сърбия – IDC. Докато санкциите не са влезли в сила, американска компания доставя турбините за компресорната станция през белгийското си дъщерно дружество. Иначе поради забавянията още към март 2020 г. стойността на проекта с ДДС се оскъпява до 3,32 млрд. лв. или около 1,7 млрд. евро.

След първата визита на БОЕЦ в с.Расово, старата табела от Южен поток е сменена на “Разширението на газопреносна мрежа”…(снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Руското издание на сп. Forbes от години издава класацията “Кралете на държавните поръчки”, в която челните места заемат близките познати на Владимир Путин и редовни подизпълнители на “Газпром”. Та време е и за подобни класации в България, където рекордьорите в държавните поръчки и инфраструктурни европроекти днес докарват техниката си на “Турски поток” като подизпълнители на “Булгартрансгаз” и дъщерните дружества на “Газпром”.

Затова не е учудващо, че стойността на българския участък на газопровода „Турски поток 2“ още по данните за март 2020 г. е скочила до рекордните официални данни – 3,32 млрд. лв. с ДДС.

„Прогнозните инвестиционни разходи на проекта според БТГ „възлизат на 2 767 115 441 лева (два милиарда седемстотин шестдесет и седем милиона сто и петнадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева), без ДДС“.

Това пише в  документа на БТГ от март 2020 г., озаглавен „Десетегодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“. Това означава, че стойността на проекта вече надхвърля споменатите 3 млрд. лв. и е 3,32 млрд. лв. или 1,695 млн. евро. А след като от март върлува пандемията и има информация за злополуки на площадката, за поне 15 украинци, заразени по строежите и за една автомобилна катастрофа с трима загинали, стойността на проекта като нищо е достигнала по-големи числа.

Както писа наскоро в. „Капитал“, БТГ е разплатила предсрочно към тази есен поне 517 млн. евро към саудитската компания Arkad, която играе формалната роля на изпълнител на проекта. Откъде са средствата у БТГ, при положение че БЕХ и дъщерните държавни енергийни дружества от години са в тежка финансова ситуация, остава да се гадае.

Фирми с държавни поръчки за стотици милиони

БОЕЦ и БулФото снимаха на площадката в Расово техника на българска компания “Нова строй Тийм” ЕООД, чийто собственик и управител е Калоян Люсиен Теодосиев. Техниката е закупена по европейски проект, чийто номер е сниман от БОЕЦ. Техниката е на стойност 2,126 млн. лв. 

Теодосиев също е собственик на “Енергогруп” и на известната в строителния бранш „Интерпром“ ЕООД. “Интерпром” е усвоила поне 270,4 млн. лв. по регистрираните 49 държавни поръчки, с което вече е влязла в класациите като един от рекордьорите в строителния сектор. Защо обаче компанията е кандидатствала за евросредства, след като свързаните дружества имат достатъчно пари за инвестиции?

 „Капитал“ през 2016 г. пише, че „Интерпром“ има „шеметен възход“ в усвояването на държавни поръчки. А името на Теодосиев според медията „се чу покрай драмите с ЦСКА през 2012 г.“ и „беше сочен като един от кандидат-спонсорите на фалиралия клуб“.

Според изданието строителната му фирма се изкачва от 25-о на 12-о място, приходите й се удвояват, а печалбата скача от 920 000 лв. на 12 млн. лв. Компанията спечели водни поръчки в Пирдоп, Кърджалийско, Панагюрище, Душанци и др. В края на 2015 г. “Интерпром” получава от правителството и концесия за добив на полезни метали в Сандански.

Имаш поръчки за 270 млн. лв? Ето ти и 2 млн. лв. европари за техниката…

През 2018 г. „Капитал“ пак обръща внимание на „Интерпром“, която временно спира търга за 4-годишна поддръжка на уличната мрежа в София за 140 млн. лв. Тогава пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) “Интерпром” протестира срещу едно от разясненията на възложителя – Столичната община, свързано с изискването за наличие или наем на асфалтова база.

Вестник „Банкеръ“ пък споменава „Интерпром“ като един от рекордьорите в държавните поръчки във ВиК сектора. Интегрираният воден проект на Пирдоп през 2012 носи на ДЗЗД с участие на дружеството с 32 386 136 лв. За ВиК мрежата в Костинброд в консорциум със скандално-известната „Джи Пи Груп“ си разделят още 8,4 млн. лв. Проектът за пречиствателната станция за отпадни води на Костинброд пък се изгражда срещу 10,2 млн. лв., а в град Кнежа станция за очистване на мръсните вод носи нови 8 млн. лв. Водният цикъл на Панагюрище на „Интерпром“ и „Джи Пи Груп“ е за още 12,8 млн. лв.

„Ако продължим да разплитаме връзките между компаниите, които въртят милионите във ВиК сектора, ще видим, че оборотната „Интерпром“ на Калоян Теодосиев, освен с „Райкомерс“, често си партнира и с друг голям играч в бранша – „Понсстройинженеринг“. Бургаското дружество е собственост на строителния предприемач Милко Милков, който до края на 2012-а стоеше и зад известния „Понс холдинг“. Един от проектите, по който фирмите на Теодосиев и Милков работят заедно, е реконструкцията на водоснабдителната и канализационната мрежа на Кричим. Той е за близо 24 млн. лв“, писа преди години „Банкеръ“.

“Интерпром” – от запорите до “Турски поток 2″…

Регионалните медии „Пиринско“ и „Четвърта власт“ пък споменават, че инвеститорът Калоян Теодосиев е бил „спрян по съдебен път от кметовете на Логодаж – Пламен Червенков, на Селище – Благой Панайотов, и на Зелен дол – Ангел Младенов, да прави кариера до благоевградското с. Логодаж“. Затова е решил да прехвърли дейността си към община Бобов дол, където е задействал процедура за получаване на концесия за добив на трошен камък.

Сложно е за вярване, че само през 2008 г. дружеството е със запорирани сметки от по-малко от 100 000 лв. Съгласно определението от 02.09.2008 г. съдът в Шумен „допуска обезпечение на бъдещ иск предявим от “Илан” ООД срещу “Интерпром” ЕООД, представлявано от управителя Калоян Люсиен Теодосиев за сумата от 96 106.25 лв., представляваща стойността на СРМ по Приложение за обект “Ремонт покрив на КЗ, ЗРУ , и склад в подстанция Шумен 1”.

“Люник” се хвали с едри “партньори” начело с “Джи Пи Груп” (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Компанията „Люник“ ЕООД, чиито тежкотоварни камиони също обслужват строежа в с.Расово, има над 6 млн. лв. държавни поръчки предимно от Агенция „Митници“ и община Драгоман, където се базира. Фирмата обявява в сайта си, че нейните „дългогодишни партньори“ са такива компании като  „Енергогруп“ и „Каро трейдинг“, активно задействани по площадките на „Турски поток 2“ в България.

Сред техните партньори са също „Джи Пи Груп“, станала известна благодарение на поредицата на „Биволъ“ #GPGate. A също така „ПСТ Холдинг“ АД, „Инженеринг Груп 04“ АД, „Понсстрой Инженеринг“ ЕАД, „Енергоремонт Строй“ ЕООД и „Инжстрой“. Още една компания, работници, с чиито екипи са заснети от «Булфото», е „Стримона строй“ ЕООД. Компанията разполага засега само с една регистрирана държавна поръчка за 200 000 лв.

През 2012 г. ФК „ЦСКА София“ на сайта си публикува списъка на „белите инвеститори“, проявили желание да бъдат спонсори на отбора. Интересното съвпадение е, че повечето от тях са партньори на „Джи Пи Груп“, а и днес почти всички те са задействани по площадките на „Турски поток 2“.:  споменатата от „Биволъ“ компания “Каро Трейдинг”, “Интерпром“, “Понс Холдинг” и др.

Американски компании срещу повелите на Доналд Тръмп?

Контейнерите от САЩ с евентуалните турбини (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Още на 3 октомври 2019 г. държавният концерн „Булгартрансгаз“ ЕАД към Българския енергиен холдинг (БЕХ) с принципал Министерството на енергетиката (МЕ) подписа договор с консорциума ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ за изграждането на две компресорни станции (КС) „Расово“ и „Нова Провадия“ за„Турски поток 2“. БТГ твърди, че е била „проведена открита процедура по ЗОП“.

В обединението влизат „Ферощал индустрианлаген“ ГмбХ – Германия, а също така „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой интернешънал“ АД. Двете компресорни станции – КС „Нова Провадия“ в землището на с. Ветрино, област Варна и КС „Расово“, в района на с. Расово, община Медковец, област Монтана. КС „Нова Провадия“ в с. Ветрино, обл. Варна е оборудвана с четири газотурбокомпресорни агрегата с мощност от по 10 MW всеки.

За КС „Расово“в с. Расово, област Монтана идеята е да се оборудва с три газотурбокомпресорни агрегата с мощност от по 12 MW всеки. Поръчката на стойност 350 млн. лв. включва „инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на компресорни станции“.

Декларирани подизпълнители са: „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ – Белгия , “Турбо Машина България” ЕООД и “Химкомплект Инженеринг” АД.

Руски компании, които произвеждат газови турбини за компресорни станции са санкционирани от ЕС и САЩ след анексирането от Кремъл на полуостров Крим още през 2017 г., както тогава писа в. “Коммерсантъ”.  Но въпреки риска от нови санкции от страна на Държавния департамент на САЩ, БТГ няма проблем с изпълнението на договора си с европейския клон на компания Solar Turbines (Сан Диего, Калифорния, САЩ). Американската компания твърди, че е дъщерно дружество на Caterpillar, с чиято техника също е пълно на обектите на “Турски поток 2”.

“Участието на международни компании гарантира реализацията на проекта за разширение на газопреноната инфраструктура да се реализира в заложените срокове”, заяви тогава изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов.

“С днешното подписване се доближаваме до изпълнението на актуализираната Енергийна стратегия на Република България”, подчерта пък министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток

Иначе след известни забавяния, „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ вече е доставила в с. Расово три компресора за Компресорната станция „Расово“ за нуждите на Турски поток 2. Три контейнера с американски знамена по покрива са заснети с дрон (вижте видеото горе) от Агенция БулФото при съвместна акция с Гражданско движение „БОЕЦ“ в с.Расово тази седмица.

Фирмата „Турбо Машина България“ ЕООД е подпизпълнител по КС “Расово” като има едни и същи собственици с фирмата „Брайт Инженеринг ООД“ – Варна, която през 2007, 2010, 2012 и 2016 г. е подизпълнител на двата ТЕЦА-а, собственост на компании от САЩ: „Ей и Ес – 3С Марица изток I” ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД.

„Турбо Машина“ е подизпълнител и на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за 669 хил. лв. А пък свързаната с нея „Брайт Инженеринг“ има 52 усвоени държавни поръчки за над 34 млн. лв. Проекти, които е реализирала през годините са както  на „Булгартрансгаз“, така и на „Лукойл България“. „Лукойл Румъния“, ТЕЦ Варна на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и др.

Закупената по европроект техника Caterpillar в с. Макреш (Снимка: БОЕЦ)

Както БОЕЦ и „Биволъ“ установиха, на линейната част на газопровода край с. Макреш (Област Монтана) на строежа има строителна техника, закупена по европейски проекти.  Става дума за тежката техника на американската Caterpillar, брандирана от официалния дистрибутор за Гърция и България Eltrak Group (вижте: „Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток“).

Според Информационната система за управление и наблюдение на евродрествата в България (ИСУН) “Елтрак България” е доставчик по европроект на фирмата “Верда 008” OOД, чиято техника американско производство може да се види по строежите на газопровода.

Балкански поток в стратегията на „Булгартрансгаз“

Стр. 57 с раздела 5.1.3.на Десетгодишния план на БТГ за развитие е посветена на „Турски поток“, който се споменава като „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската до българо-сръбската граница“.

С реализацията му щяло да се постигне: „сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за съседните балкански страни и региона; откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места“.

БТГ обяснява необходимостта на проекта на „Газпром“ с Решение № 847 от 22.11.2018 г. на Министерски съвет и с Решение от 28.11.2018 г. на Народното събрание относно приетото „Изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по–чиста енергетика”.

Багер от строежа край с. Расово (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

„За да изпълни своите ангажименти, залегнали в актуализацията на енергийната стратегия, съгласно решенията на двете институции, „Булгартрансгаз” ЕАД е предприел необходимите действия за реализацията на проекта за разширение на газопреносната мрежа на Дружеството в участъка от българо–турската граница до българо-сръбската граница. Проектът e част от концепцията за газов хъб Балкан, чиято цел е утвърждаване ролята на Република България, като водещ търговски разпределителен център в региона и Европейския съюз като цяло“.

Проектът „Балкански поток“ е „приоритет на българското правителство и на „Булгартрансгаз““. С неговата реализацията се цели „повишаване сигурността на доставките на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна да окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ“.

Като „ключов проект за пазарната интеграция“ „Балкански поток“ щял да „допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България“.

Техника на “Верда 008” край с. Макреш (Снимка: БОЕЦ)

През месец април 2019 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД определи за изпълнител на обществената поръчка участника Обединение „Консорциум Аркад“, включващ “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън” (Саудитска Арабия) и”Аркад” С.П.А. (Милано, Италия), с когото сключи договор на 18.09.2019 г. През есента на 2020 г. контролът върху дружествата е минал в ръцете на компании с краен собственик ОАО „Газпром“ (Руска Федерация), стана ясно от публикувания от Стефан Гамизов документ на английски и арабски.

За компанията IDC – Infrastructure Development and Construction (Белград, Сърбия), която наред с Arkad изгражда тръбата, руският новинарски сайт EA Daily писа още през 2019 г., че според базата данни Sbis.ru, през верига от юридически лица тип ООД и АД „крайният й собственик е „Газпром“, който отдавна е под санкциите на САЩ и ЕС.

Беларуският държавен концерн ОАО „Белтрубопроводстрой“ (вижте материала и видеата към него: “Лукашенко строи Турски поток в България с европари”) е дългогодишен подизпълнител на „Газпром“ и е изключен от Литовската държавна агенция за сигурност от проекта за газов интерконектор „Полша – Литва“ заради потенциалните си връзки с беларуски и руски специални служби.

Лукашенко строи Турски поток в България с европари

Също на обекта работи ДЗЗД “Газово развитие и разширение в България – ГРРБ“ с участие на Консорцио Варна 1 („Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“). Относно италианската Bonatti установихме (вижте „Заподозряна във връзки с Коза Ностра фирма иска да строи Турски поток“) в партньорство с Investigative Reporting Project Italy (IRPI), че е свързана със сицилианската ОПГ Коза Ностра и е подизпълнител на територията на Италия и Гърция на подкрепените от САЩ и ЕС проекти за Трансадриатически и Трансанадолски газопроводи.