Tag Archives: Водещи

Разследване на Зюддойче Цайтунг: Досиетата FinCen: Изчезналата кралица

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ruja-fincen.html

неделя 27 септември 2020


Всеки може да забогатее, обеща Ружа Игнатова, адвокат от Шварцвалд.

Милиони хора инвестираха в нейната цифрова валута. Но това беше огромна измама – и от „Криптокралицата“ няма и следа.

Царството

Революционерката организира тържество в бялата си вила на Черно море. Поканени са само няколко десетки души в елегантни рокли и смокинги, седят на кръгли маси в градината, шампанското е изстудено до басейна. Домакинята се забелязва, тъй като през тази лятна нощ в Созопол, България, тя е облечена в рокля с блестящи камъни и с тъмно лилаво червило. Последователите й с благоговение я наричат „Д-р Ружа“ или „Криптокралица“. Тя е кралицата на своя собствен свят.

Ружа Игнатова, тогава на 37 години, управлява създадената от нея дигитална валута, която би трябвало да разруши силата на банките.

Обещанието е, че хората трябва да получат обратно контрола върху парите. С „Onecoin“ всеки трябва да може да забогатее, а не само елитът на финансовия свят. От гледна точка на техните последователи, самата Криптокралица е най-доброто доказателство, че това може да работи.

На снимка, която беше публично оповестена от партито през юли 2017 г., Ружа Игнатова може да бъде видяна да танцува сама на сцената в 4:58 сутринта, с протегнати ръце и затворени очи. Сякаш готова за излитане. И до днес това е последният запис на Криптокралица – ръководител на една от най-големите мрежи за измами в света, която все още не е разбита.

Компанията все още съществува, поне на хартия.

Луксозният фон на празника е нейна собственост, имотът включва вила, басейн, лозе и триетажен частен хотел.

Изглежда тя сама е изградила всичко. Като младо момиче се премества с родителите си и по-малкия си брат от България в Германия, в Шварцвалд, където баща й изкарва прехраната си от търговия с автомобилни гуми. Игнатова учи право, получава германско гражданство и в крайна сметка се връща в България, за да влезе в международния финансов свят от София. Тогава милиони хора вярваха в успеха на Криптокралицата. Милиони хора инвестират в Onecoin.

Докато слънцето залязва, гостите на партито танцуват под песните на специално поканената от САЩ поп-певица Биби Рекса, над морето горят фойерверки, посред нощ започва да вали сняг, защото служител току-що е изстрелял снежно оръдие . Всичко изглежда възможно. „Алиса в страната на чудесата“ е мотото на партито, с което Ружа Игнатова празнува кръщенето на дъщеря си тази вечер.

По-малко от три месеца по-късно Криптокралицата ще изчезне.

Според ФБР тя се качва на самолет на Ryanair до Атина на летище София около 25 октомври 2017 г., очевидно с нищо повече от чанта като багаж. След това следата й се губи и не само ФБР, но и няколко прокурори по целия свят я търсят. Германски следователи също.

Защото Игнатова и нейните съучастници само се преструваха, че са изградили истинска, надеждна криптовалута – и то с шеметен успех.

Според изтекли фирмени документи от Onecoin, с които разполага SZ, мрежата на Игнатова е откраднала поне 5 милиарда евро. Самата компания отказва коментари на твърденията.

За изчезването на Игнатова се носят всякакви слухове. Дали е избягала, защото е усещала дъха на ФБР и се е страхувала да не бъде разкрита? Банките ли я отвлякоха, както вярват поддръжниците й? „Д-р Ружа“ винаги е имала поне двама телохранители със себе си, когато е карала из София брониран Лексус, защото, както се казва, е имала работа с опасни хора? Хора, човешкият живот на които не струва много.

В Досиетата FinCEN и други изтекли документи, за които SZ, NDR, WDR и Buzzfeed News съобщават от тази седмица, има редица статии, върху които се появява нейното име. Те дават възможност да се тръгне по следите на изчезналите милиарди и да се възстанови по-точно как се е стигнало до гигантската измама.

Обещанието

Всичко започва през юли 2014 г. Повече от 3 години преди изчезването на Криптокралицата, първата публикация на компанията се появи във Facebook. На снимки, които Onecoin публикува няколко месеца по-късно, основателката на компанията седи в 4-звезден хотел в Хелзинки на маса с много мъже, с пастет от сьомга и дива патица.

На пръв поглед Onecoin изглежда като една от безбройните стартиращи финансови технологии, много от които бяха създадени по това време. През 2008 г., в разгара на финансовата криза, разработчик на софтуер с псевдоним Сатоши Накамото – зад който може да се крие екип, който все още не знаем със сигурност – изобретява Биткойн, първата крипто-валута. Така дигиталните пари са извън банковата система. През 2014 г. започват да се разпространяват истории, че хората са станали невероятно богати с тези пари. Но това е само началото, вашата крипто-валута ще създаде много повече богатство, обещава Ружа Игнатова.

Новите Onecoins са подобни на Bitcoin, но уж решават техния основен проблем: едва ли някой разбира как да използва цифровите пари, камо ли как работят. Onecoin, от друга страна, казва Игнатова от сцените по
целия свят, най-после е крипто-валутата за масовия пазар – удобна за използване, сигурна, лесна за разбиране, без непредсказуеми колебания на обменния курс. Една монета за всички. Onecoin.

Ако искате да инвестирате, трябва да закупите така наречения пакет за обучение. Тези пакети струват между няколкостотин и десетки хиляди евро, най-скъпите в даден момент дори 118 000 евро и дори те все още
намират купувачи. Пакетите съдържат подходящото количество Onecoin, както и указания, които обясняват какво представляват криптовалутите и как функционират финансовите пазари.

Класическите пари, например еврото, получават стойността си от централната банка. Тя решава колко пари се отпечатват и колкото повече се отпечатват, толкова повече стойността на парите, които вече са в обращение, пада. Това дава на централната банка значителна власт. Гражданите трябва да се доверят, че не просто ще включат пресата, за да помогнат на банките и компаниите да спечелят повече пари – и по този начин рискуват монетите и банкнотите в обращение да стават все по-малко ценни.

Няма централна банка за криптовалути.

Хората не разчитат на държавна институция, а на други инвеститори, с които са свързани в компютърна мрежа.

Те се доверяват, че подобно на златото останалите членове ще купуват своите крипто-монети от тях на същата или дори по-висока цена.

Златото обаче има един недостатък – твърде е грозно да се плаща с него в пекарната. Това е възможно при крипто-валутите – при условие, че в определен момент хлебарят се доверява и на стойността на тези монети. Така че цялата схема крие висок риск.

Onecoin дори приема аналогията на крипто-валутите и златото буквално. Игнатова хвърля златна монета от сцената на рекламно шоу в хотел в Дубай през май 2015 г.
Тя съобщава на английски, с частично немски, отчасти източноевропейски акцент, че Onecoin сега, за разлика от Bitcoin, е подплатена със злато. То ще бъде скрито под морето. Толкова тайно, че самата тя никога не го е виждала.

По това време брокерите на компанията викаха в микрофоните си във все повече и повече държави, казвайки им колко бързо човек може да забогатее с Onecoin. На едно от първите събития в САЩ гигант на име “Д-р Пробив” троши тухли с ръка на сцената, докато развеселява публиката. „Ще имате финансов пробив!“ – бам! – “ще
разбиете финансовите си проблеми!” – бам! „Беше като инцидент“, казва експерт по криптовалута, който е бил там. – Просто не можете да отклоните поглед. Такива шоута се провеждат и в германските градове, като „Супер събота“ в хотел в Мюнхен.

Всеки, който се присъединява към Onecoin по това време, получава звучното название „Независим маркетингов сътрудник“ и комисионна за набиране на допълнителни инвеститори. Когато тези нови членове
въвеждат на свой ред нови хора в мрежата, получават част от техните комисионни и т.н. Така че има голям стимул за набиране на все повече сътрудници. Класическа пирамидална схема.

Обещанието за новата валута пълзи навсякъде. Обикновено приятели или познати ви разказват за Onecoin, убеждават ви да дойдете в някое от шоутата. Частният и бизнес микс, доверието в продукта и в продавача. Идеята за внезапна измама е толкова ужасна, че инвеститорите трябва да потушават възникващите съмнения. Мнозина се оттеглят в паралелен свят в Интернет, където са сред себеподобните си. Последователите на Onecoin имат свои собствени поп-песни, езикови кодове и дори собствени сигнали за ръце, по които се разпознават – О, образувано от показалеца и палеца.

Крипто-кралете и тяхното кралско домакинство насърчават тази изолация през годините, като обявяват предупрежденията за измама за „фалшиви новини“, разпръснати от ревниви „хейтъри“, или от
„биткойнъри“, или от банките. Инвеститорите стават фанатици. Някои изгубват вяра в Onecoin само когато вече са загубили всичко останало. 

Изобретателката на Onecoin нагло твърди, че е доказала, че е решила почти всички технически проблеми на крипто-валутите, но дори не предполага как това е трябвало да успее. Понякога си противоречи. Следователно хората, които са запознати с крипто-валутите, не възприемат сериозно клонирането на биткойни дълго време. Медиите съобщават много малко, в редакциите вероятно намират темата за твърде специфична или не знаят достатъчно, за да вдигнат аларма. Очевидно никой не се чувства отговорен – и Onecoin става все по-голям и по-голям. Наистина голям.

През юни 2016 г. Ружа Игнатова ще се появи на една от най-големите сцени в Европа, в лондонската  Арена Уембли. Все още можете да видите изпълнението в YouTube днес. Песента “Това момиче гори” ги приповдига, искри пръскат от пода на сцената.

Тогава тя стои там, както винаги в такива случаи, в блестяща рокля, за да вдигне в приветствие хиляди последователи. „Обичам те“, крещи един.

Две години след старта във Facebook, тя твърди, че Onecoin вече е №2 в криптовалутите. Скоро биткойн също ще бъде надминат. И тогава, “един ден”, “Глобалната борса” ще бъде включена, тогава всеки ще може да обменя своите Onecoins във всяка валута. Но въпреки успеха, тя многократно е обвинявана в нарушаване на философията на крипто-валутите.

Защото всъщност крипто-валутите обещават анонимност: ако няма централна банка, която да води отчет за всичко, никой не обръща внимание кой на кого изпраща пари.

Onecoin обаче нарушава това правило. Компанията рекламира “централизиран подход”, уж за предотвратяване на пране на пари, финансови измами и финансиране на тероризма. „Хората, които трябва да извършват анонимни плащания, не влизат в нашата мрежа“, казва Игнатова на своите приветстващи я поддръжници.

Колкото повече хора се доверяват на Onecoin, толкова по-тясна става мрежата от лични отношения. “Момчета, ние сме по-голямата общност!”, казва Игнатова. “Ние решаваме каква е философията на криптовалутите!”

Мрежата става толкова голяма, толкова объркваща, че вече не изглежда като да има централен орган, който поддържа общ преглед и контрол – а сякаш Onecoin е безплатна, независима мрежа. Като истинска крипто-валута.

Миналото

По време на появата си на Арена Уембли Ружа Игнатова живее в двуетажен мезонет в луксозния лондонски квартал Кенсингтън, пълен със скъпи произведения на изкуството. Тя притежава и апартамент в Дубай, който струва около 2,5 милиона евро. Тя носи бижута и изключително скъпи вечерни рокли, дори когато просто седи в офиса и пише имейли, както казва бивш служител на Onecoin.

Тази показност разкрива много за младата жена, каквато е била Ружа Игнатова, преди да се превърне в Криптокралица.

През 1990 г. семейството й се премества от България в Шрамберг в Шварцвалд, сънлив град с разрушен замък. Там тя живее, заобиколена от южногермански полуфабрикати, „в тясна къща“, както си спомня един от местните хора. Ружа Игнатова бързо напредва в училище, дори прескача трети клас, въпреки че трябва да учи езика отново.

В оценка за стипендия учител в гимназията се възхищава от хитростта на „топ-ученичката“ Ружа Игнатова. Нейните ролеви изпълнения, които тя ще използва широко в по-късния си живот, са „обмислени, стимулиращи и понякога направо страстни“.

Младата жена с черна коса обича да носи високи токчета, ярко червило и екстравагантни рокли, съобщават бивши съученици от Neue Rottweiler Zeitung.

Игнатова се смята за ексцентрик. Според книгата й „Abitur“, тя предвижда бъдещия си живот по следния начин: „Ще уча право в Хайделберг, тогава ще бъда невероятно успешен адвокат, ще се омъжа за богат човек, ще имам деца и ще прекарам пенсионните си години в един от неговите (моите!) Карибски острови“.

Тя прави докторска степен по право, работи в консултантската компания за управление McKinsey и след това се премества в управителния съвет на българска компания за управление на активи.

Шефката й се казва Цветелина Бориславова, една от най-богатите жени в страната и бивша любовница на днешния премиер Бойко Борисов. Според информацията на ЦРУ Бориславова е изпирала парите от престъпния бизнес чрез Българската американска кредитна банка, която тя притежава: Нелегални сделки с нефт. Търговия с метамфетамин. Това е светът, в който Ружа Игнатова сега навлиза на 29-годишна възраст. Свят, в който има много пари, които трябва да се вземат.

(Тук Зюддойче Цайтунг цитира следния параграф от грамата на посланик Байърли от 1996 г. изтекла в Wikileaks и първо публикувана от Биволъ. “13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”.” По това време банката на Цветелина Бориславова е СИБАНК, която тя впоследствие продава, преди да придобие БАКБ, Б.прев.)

Нито Бориславова, нито Борисов коментираха твърденията от доклада на ЦРУ по искане на SZ. Кабинетът на Борисов просто заявява, че всеки опит за установяване на връзка между министър-председателя и Onecoin или Игнатова е “манипулация”. Кои контакти Игнатова е осъществила по време на управлението на активите, остава неясно. Адвокатката оставя своя отпечатък едва, когато се появява отново в Германия през 2010 година.

По това време тя купува леярна за стомана в Алгой, Валтенхофен в Бавария. Тя отговаря за финансите, баща й е начело като инженер, майка й работи в офиса. Семеен бизнес.

Само след 2 години Игнатова е препродала компанията и 4 дни след това новият собственик подава молба за временен фалит – имало ли е грешни баланси? Вестник „Кемптен“ цитира новия управител за банкрута му, според който производствените мощности са демонтирани и транспортирани в България малко преди продажбата. Член на IG Metall си спомня, че парите също са изтекли преди сделката. Документите, лаптопите и твърдите дискове са унищожени за една нощ и файловете изведнъж изчезват. Няма и следа от собственика им.

Ружа Игнатова е изчезнала. Точно както тя ще направи отново няколко години по-късно.

Малко се знае за времето преди да се появи отново като Криптокралицата през 2014 г. Във всеки случай измамата в Алгой има последствия. През април 2016 г. Аугсбургският окръжен съд призна Игнатова за виновна за умишлено нарушаване на задълженията в случай на несъстоятелност, за измама в 23 дела и за нарушаване на счетоводни задължения.

Два месеца преди появата си на лондонската  Арена Уембли Криптокралицата е осъдена на година и два месеца лишаване от свобода – присъдата обаче е отложена, „защото са налице условията за благоприятна социална прогноза“. Прокуратурата в Аугсбург изглежда по някакъв начин е избегнала факта, че по това време подсъдимата отдавна е била лице на компания, която рекламира нова световна валута със злато, скрито под морето. В отговор на въпрос оттам казват, че не е възможно да се провеждат интензивни разследвания на текущото финансово състояние на обвиняемия във всяко наказателно производство преди основното заседание.
Преписките не разкриват никакви индикации, които „биха предложили преглед на информацията, предоставена от обвиняемия в главното заседание“.

Откритието

През октомври 2016 г., половин година след осъждането на Игнатова и 4 месеца след нейното представяне в Лондон, телефонът на Бьорн Бьерке звъни. Норвежецът е признат експерт по блокчейн технологията, на която се базират крипто-валутите. Той си спомня разговора много добре и днес: обаждащият се казва, че предлага 250 000 евро годишно, включително апартаменти и коли в Лондон и София. Той работи за компания за криптовалута и иска да наеме Бьерке за разработване на блокчейн.

Криптовалутна компания без блокчейн? За да разбере защо Бьерке става скептичен, когато чува това, човек трябва да знае защо това не може да работи.

Да предположим, че притежавате биткойн. Какво ви пречи просто да го копирате и да го похарчите няколко пъти? Блокчейнът. С прости думи, всяка монета в крипто-валута има свой собствен цифров подпис. Блокчейнът е дълга верига от числа, в която се съхраняват подписите на всички монети в обращение.

Ако някъде се появят нови пари, чийто произход не може да бъде проследен чрез този низ от числа, системата автоматично отказва да плаща. Това предотвратява контрабандата на фалшиви пари – и не позволява на някой да пуска нови пари в обращение на воля, както централните банки правят с традиционните пари.

Тогава Бьерке е поискал да знае името на компанията, за която трябва да разработи блокчейна. Така си спомня днес. Обаждащият се казва само, че „засега няма мандат да разкрие това“. Само при второ
телефонно обаждане той му казва името: Onecoin.

Програмистът иска време да помисли за това. Той не възнамерява да приеме офертата и вместо това прави кратка оценка на компанията онлайн: „Тази луда нова крипто-валута вероятно изобщо няма блокчейн“. Това са само няколко реда, но когато международно известен експерт като него напише нещо подобно, тогава това има значение. Крипто-валута без блокчейн теоретично може да бъде произведена от всеки, който е в състояние да въведе числа в таблица. Тогава някой би бил централната банка на собствената си валута – и богат, колкото му харесва, с едно натискане на бутон.

Към този момент през октомври 2016 г. в Onecoin вече са се влели около 3,5 милиарда евро от повече от 2 милиона членове по целия свят, включително 56 948 от Германия. Дори от Антарктида, където малко хора живеят в изследователски станции, са направени три инвестиции. Това пише в изтекли документи от Onecoin.

Десет минути, след като разработчикът на блокчейн Бьерке публикува коментара в интернет, той получава съобщение. Така го разказва днес. Германските следователи искат да говорят с него. Много се интересуват от разработчика, резервиран е полет за него. Цивилни служители посрещат Бьерке на летището в Дюселдорф и го отвеждат в охранявана сграда с кола със затъмнени прозорци, през много защитени врати към стая за разпити. Това е Държавната служба на криминалната полиция в Северен Рейн-Вестфалия, Отдел за организирана престъпност.
Днес там потвърждават, че е разпитан „човек от Скандинавия“, за да предостави доказателства за измамата. Почти година по-рано спестовна банка подава жалба в Дюселдорф, след като в рамките на два дни по сметка, принадлежаща на Onecoin, са получени 705 транзакции на обща стойност 2,5 милиона евро. Банкерите определят процеса за съмнителен.

От октомври 2016 г. досега текат производства срещу 9 германски уанкойнъри, които са помогнали за създаването на пирамидалната схема в тази страна. Става въпрос за подозрения за групова бандитска измама, пране на пари, прогресивно придобиване на клиенти и предоставяне на финансови услуги без разрешение. Защото всеки, който предлага финансови услуги в Германия, всъщност се нуждае от разрешение. Onecoin няма такова.

Разследващите ме попитаха дали мога да докажа, че Onecoin няма блокчейн, казва Бьорн Бьерке днес. Отговорил е: да. Той разглежда по-задълбочено предполагаемия блокчейн от Onecoin в Държавната служба на криминалната полиция. След няколко теста му става ясно, че това е компютърен трик. Симулация.

Когато Бьерке се връща у дома, в интернет той публикува видеоклиповете, в които посочва техническите противоречия. Можете да ги видите и днес. Програмистът от Норвегия почти не подозира, че животът му ще се промени от този ден нататък.

Във видео-връзка той каза, че е бил тормозен от адвокати с искове за милиони и е получавал заплахи за смърт. Наложило се да смени жилището два пъти. Изглежда унил и обезсърчен. “Мислех, че са някакви малки мошеници, които правят 20, 30 милиона, след което продължават, за да започнат следващата измама. Не мислех, че ще видя оръжия“, казва програмистът.

Публично видео на страницата на уанкойнъри във Facebook показва как мъж стреля с картечница на стрелбище във Виетнам. След това изпраща съобщение до „хейтърите“. “Оставете ни да живеем!
Или ще умрете”, призовава той пред камерата. Той споменава само един от „хейтърите“ по име: “Бьорн, бъдете наясно, бъдете много наясно!”

След това Бьерке започва да разследва. Той иска да знае по-точно кого си е направил враг. Това, което открива, го тревожи. “Наистина лоши хора” са замесени в измамата, казва той във видео-разговора. Кои са те? Той не иска да каже нищо за това. Но има начин да се разбере. Трябва да следвате следите на изгубените пари.

Досиетата FinCEN помагат за това.

Парите на инвеститорите в Onecoin текат във всички посоки по цялата планета, чрез почти неуправляема мрежа от компании и сметки, върху която Ружа Игнатова и нейният кръг тъкат от години. Пътуването започва, например, в Гревен близо до Мюнстер, в International Marketing Services GmbH. Германските инвеститори в onecoin са превели парите си там. Следващата спирка е корпоративна мрежа, базирана на Британските Вирджински острови. След това се оказва във фонд в Обединените арабски емирства. Или в банка на Каймановите острови. Или в Ирландия.

След това парите изтичат от тези пощенски кутии, например в недвижими имоти в стария град София. Или сделка за петролно поле в Мадагаскар. За да подпечатат покупката му, Ружа Игнатова, китайски милиардер и бизнесменът Нийл Буш, брат на бившия президент на САЩ Джордж Буш, се срещат в Хонконг през август 2016 г.

Буш е заместник-председател на съвета на директорите на енергийната компания, която трябва да управлява бизнеса. Твърди се, че той е получил 300 000 долара “надбавка за разходи” за срещата, според окръжния прокурор на Ню Йорк. Буш остави поканата от SZ за среща без отговор. В сделката участва и адвокат от Мюнхен, който също не отговаря на покана за разговор. Очевидно Игнатова го е използвала, за да не се появи името й във вестниците. По причини, които могат да се предположат – по-късно прокурорът ще нарече цялата сделка пране на пари. Съгласно споразумение, голяма част от покупната цена от 340 милиона щатски долара за нефтеното находище трябва да бъде платена в Onecoin – пари, които Игнатова може да генерира с натискането на един бутон.

Прокуратурата в Ню Йорк вече подозира какви хора може да привлече подобно обещание за пари с един клик на бутон. Според констатациите на разследващите, в Onecoin работи зловещ шеф по сигурността, за когото се твърди, че е „международен наркодилър в голям мащаб“.

Това би подхождало на Христофорос “Таки” Аманатидис, известен като наркобос и лидер на бруталната “Банда на чуковете”. Парите на Onecoin текат през сметките на приятелката му, бивш български модел, в бизнес с недвижими имоти, както научи в. „Капитал“ в България. Аманатидис, който избяга от властите в Дубай през 2012 г. и се твърди, че управлява бизнеса си оттам, не може да бъде открит за покана за среща от SZ.

Американски адвокат, който организира част от системата за пране на пари за Onecoin, пише на приятелката си чрез Whatsapp от София, че постепенно свиква с охраната: „Те не могат да носят оръжията си на колана, но имат вид изискана мъжка чанта с дръжка през рамо. Всички знаят. Дори полицията е учтива. Лол“.

Наследникът

Когато една година по-късно Игнатова изчезва внезапно, през есента на 2017 г. нейният брат Константин заема мястото й. По това време Onecoin е една от най-силните български компании по отношение на оборота, централата е в София. Братът получава офис на „Светая светих“, четвъртия етаж, припомня бивш служител. Точно в съседство, в кабинета на сестра му, щорите бяха спуснати и никога повече не се повдигаха. 

Константин е с 6 години по-млад и съвсем различен тип от елегантната си сестра: Неговият стил е бейзболни шапки и татуировки. Преди да започне в Onecoin, той е работил в Porsche Logistik близо до Щутгарт като шофьор на мотокар. „Консти Кекс“, както понякога се нарича във Facebook, обича да се будалка, на Бъдни вечер лежи на масата в коледен пуловер и го документира с усмивка в Instagram.

Малкият брат на Криптокралицата става лицето на особено грозната втора фаза на измамата. Докато мозъкът вече не може да бъде открит, по света все повече и повече страни предприемат правни действия срещу лидерите на мрежата. Много органи за финансов надзор забраниха търговията с Onecoin, включително германската Bafin. Все още има страни в онези части на света, където много хора нямат достъп до банки, а националните валути са слаби. Такива страни се възползват най-много от крипто-пари, проповядваше Игнатова при изявите си.

Изтекли документи на Onecoin показват, че в средата на юни 2017 г. броят на членовете е нараснал особено силно в Латинска Америка, на Индийския субконтинент и в Африка. В този момент се говори за около 3,1 милиона членове по целия свят.

Когато Константин Игнатов посещава Уганда в Източна Африка, една от най-бедните страни в света, е придружаван от полицейски ескорт и той бива аплодиран от ученици на пътя като чужд държавен гост. Това може да се види в публично видео във Facebook. По-късно ще бъде попитан в съда в Ню Йорк дали може да си спомни екскурзията. Можеше ли да си спомни, че хора от цял континент са пътували там с автобуси дни наред, за да го чуят? Мислил ли е, че ограбва тези хора? Константин Игнатов винаги казва: да. Просто да. Той оставя заявката на SZ за среща без отговор.

През март 2019 г. той беше арестуван от агенти на ФБР на летището в Лос Анджелис и тази история получи внезапен решаващ обрат: Игнатов сключи сделка с прокурора. Той става ключов свидетел срещу империята на сестра си. 

Константин Игнатов ползва същия адвокат като световноизвестния наркобарон Хоакин “Ел Чапо” Гусман или Джон Готи, кръстник на американската Коза Ностра. Сега Джефри Лихтман защитава “Консти Кекс” от Шрамберг.

На 5 ноември 2019 г. той се явява като свидетел в синьо затворническо облекло пред съда на южния район на Ню Йорк, за да даде показания под клетва срещу адвокат, който е прал пари за Onecoin.

Сестра ми Ружа, Крипто-кралицата, знаеше, че властите и вероятно други хора – са по горещи следи на стъпките й, казва той. Тя е получила информацията за разследването й от ФБР, от бивш шеф на оперативния отдел на Люксембургската тайна служба.

Според съобщения в пресата, незабележимият мъж с очила е замесен във всякакви скандали на тайните служби, включващи и тогавашния министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер, а за Onecoin се твърди, че е управлявал един вид частна тайна служба. Той оставя заявката за среща със SZ без отговор. Чрез този човек, казва Константин Игнатов пред съда, сестра му е разбрала кой я е предал.

Игнатова е омъжена за адвокат от Франкфурт и има дъщеря от него, чието кръщение отпразнува на екстравагантното парти край басейна. Но има и друг мъж – предприемач, който също е съден в САЩ за съучастие в измамата с Onecoin и за пране на пари. В телефонно обаждане, записано от американски следователи, Игнатова може да се чуе притеснена, че трябва да внимава и да използва само криптирани комуникации. “Можем да получим достъп до имейла ви за 24 часа. Не можете да предотвратите тези глупости”. Тя може да получи всичко, което пожелае, в рамките на 24 часа. “И ако мога да направя това, всеки може.” Тя няма представа на какво са способни „тези руски момчета“.

Двамата са искали да напуснат съпрузите си, да се оженят и да имат деца, казва Игнатов в съда, като цитира сестра си. Но тя не била сигурна дали любовникът й казва истината, дали чувствата й наистина ще бъдат отплатени. Затова тя помолила своя човек от тайните служби от Люксембург да влезе в апартамента на любовника й. Купен е апартамент под неговия и в тавана е пробита дупка за поставяне на микрофон в спалнята му.

Това, което Игнатова трябваше да чуе, надмина най-лошите й очаквания, казва брат й. Той съобщава за среща със сестра си малко преди бягството й през октомври 2017 г. „Тя беше на предела на нервите си. Нейният любовник и съпругата му откраднали парите й. Щяха да й се подиграят. И мъжът, за когото тя искаше да се омъжи, я
предаде“, казва Константин. В съдебната зала се възпроизвежда телефонен запис, който звучи като последно прощално телефонно обаждане. „Никога не съм мислила, че ще бъдеш такъв безгръбначен задник“, казва Игнатова.

Жената, която излъга милиони хора напълно открито, казва, че не може да приеме, ако я излъжете.

Половин година след бягството на Ружа през октомври 2017 г., Константин Игнатов казва на съда, че един човек му се е обадил. Той се е представил като високопоставен член на рок бандата Hell’s Angels и го е повикал в Цюрих. Там в един хотел в устата му е пъхнат пистолет: “Казаха ми, че всяко обещание, което им е дадено, трябва да бъде изпълнено. И те ми казаха, че парите, които инвестират във фирмата, струват много повече от живота ми.”

Ами ако престъпниците са по-бързи от властите? Ами ако първо намерят сестра му?

Информатор от компанията докладва на SZ за разговор с шефа на тайната служба на Люксембург Onecoin година след изчезването на Игнатова. Според този мъж, съобщава подателят на сигнала, тя е била видяна малко след бягството си в Солун, където се е качила на микробус на Porsche с петима силни на вид мъже. След това вече няма признаци на живот, няма онлайн активност, нищо. Това е много необичайно.

Той подозира, че Криптокралицата е мъртва.

Но има и други теории. Според информация на Би Би Си Игнатова е била видяна в ресторант в Атина, сервитьор я е разпознал в центъра на антуража й. Наистина ли беше тя? Или може би е отишла в нелегалност в Русия, под закрилата на „могъщ човек“, за когото брат й казва, че се е запознала преди да изчезне?

Търсенето на Криптокралицата е като преследване на фантом. Веднага щом се приближите, той се разсейва. И не само Игнатова изчезна, но и по-голямата част от плячкосаните пари. Константин Игнатов разказа пред съда за “касовите стаи” в няколко държави – апартаменти, в които стотици милиони са били складирани в брой. Трикратни милионни суми са откраднати няколко пъти. Сумите, които са я изкачили на върха на пирамидата, все още трябва да са астрономически.

Бъдещето

В края на 2019 г. централата на Onecoin в София ще бъде опразнена и съдържанието на офисите ще бъде заредено в ръждясал руски камион. На хартия бивш охранител се използва като управител. Важен ръководител на измамата е арестуван в Тайланд, екстрадиран в САЩ и обвинен там. Прокуратурата в Билефелд съобщи, че никой от деветте германски обвиняеми все още не е официално арестуван. Основният обвиняем и до днес се смята за беглец.

Бьорн Бьерке, норвежкият разработчик на блокчейн, сега изяснява жертвите на измамата, той знае техните истории. На семейства, които се разпадат. На продадени къщи. На мисли за самоубийство. Бьерке изглежда измъчен пред камерата, в дървената си къща някъде в Норвегия, скрита от Onecoin. “Гадно е, че не мога да помогна на жертвите“, казва той. Не всички от тях обаче виждат себе си като жертви.

Бизнесът е свършен, но мрежата около виртуалните монети е жива. Някои привърженици биха могли да ме малтретират, опасява се за себе си Бьерке. Защо е оставил балонът да се спука, питат те, всичко можеше да продължи така, “отдавна бяхме милионери”. В Германия също около 3700 членове на група за чат в Telegram обменят информация за предполагаемата „криптонизация“. Те отхвърлят всички съобщения за измамата като фалшиви новини, контролирани от банковата система или от „хейтъри“. Точно както им каза Игнатова. Някои от тях все още се надяват, че един ден Криптокралицата ще се върне.

Може би ще го направи. Може би Ружа Игнатова просто се е придържа към собствения си план. ФБР намери стар имейл от 2014 г., когато всичко е започнало. В него тя изброява какво да прави, ако нейният бизнес модел някога трябва да бъде разкрит. Най-отгоре пише: „Вземете парите и бягайте“.

Автор: Филип Боверман, илюстрации: Верена Гериг и Кристиан Тонсман

Превод: Биволъ

Илюстрация: Разследването за Ружа Игнатова е на заглавната страница на “Зюддойче Цайтунг” от събота, 27 септември 2020 г.

Част 2: “Зет” на кмета на Котел усвоява евросубсидии след като е санкциониран за нередности

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/gerbonomics-kotel-2.html

петък 25 септември 2020


Георги Нуков, който живее на семейни начала с дъщерята на Коста Каранашев, печели европейски проекти и усвоява субсидии през фирмата си “Мелиса 78”, въпреки че е санкциониран като земеделски производител през 2018 г. Информацията за санкциите е потвърдена от ДФЗ. Фирмата на “зетя” се урежда с европари по съмнителен начин и върти имотни сделки с дружества, свързани с общината и министър Танева – показва разследването на Биволъ.

Както разказахме в началото на септември, от Държавен фонд „Земеделие“ са констатирали измама с евро средства, свързана със семейство Каранашев и по-конкретно с Коста Каранашев – баща на децата на агроминистъра Десислава Танева и кмет на община Котел. Това се случва през 2013 година.  Обвинение е повдигнато само на Мирослав Тодоров Дончев, заподозрян от експертите на ДФЗ, че е подставено лице на Каранашев. Разследването се води за престъпление по чл. 248 а ал. 2 от НК и преминава през всички фази. Въпросният текст в гласи, че онзи, който представи неверни сведения, за да бъдат получени средства от еврофондове, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Съдът обаче заменя наказателната отговорност с административно наказателна и налага на Мирослав Тодоров Дончев глоба в размер на 1000 лв. Според данните изтекли в НАПЛийкс, към 2010 г. Дончев е бил осигуряван от „Напоителни системи“, в качеството на техен служител. Коста Каранашев пък на два пъти е управител на „Напоителни системи“ – Сливен. Първия път в периода от 2009-та до 2013 г. и после за кратко през 2015 г.

Гербономика на малкия град – роднини, свързани лица и източване на еврофондове

Така във времето, когато Мирослав Дончев е служител на „Напоителни системи“, а Каранашев управлява дружеството, служителя е разследван, като “прокси” на директора. Макар и санкциониран за злоупотреба с европейски средства, Дончев започва работа в Община Котел. По една случайност това става след като Каранашев става кмет.

Санкции и за “зетя”

Оказва се обаче, че ДФЗ налага санкции не само покрай дейността на Коста Каранашев, но и покрай тези на неговия проектозет. Връзката между Зоя Каранашева и Георги Костов Нуков е безспорна и потвърдена от самия Коста Караншев. Кметът отрече двамата да живеят на семейни начала, но според запознати връзката между младите хора е в много напреднала фаза.

Нуков е едноличен собственик на Мелиса 78 ЕООД,  регистрирана в гр. Котел. Той е родом от Речица – предградие на Сливен. Мъжът е регистриран земеделски производител от април 2015 г. В отговор до Биволъ  ДФЗ съобщава, че за въпросната година той е усвоил под 3000 лв. в следващата 2016 г. сумата нараства до около 13 000 лв. през 2017 – 14 400 лв. През 2018 г. Нуков обаче е санкциониран. Вероятно това се е случило след упражнен дистанционен контрол през сателит. Констатирано е, че не е обработвал заявените за подпомагане площи. В момента, в който Нуков има забрана да усвоява субсидии, той регистрира юридическото лице “Мелиса 78” ЕООД. За същата 2018 г., в която мъжът е санкциониран, като земеделски производител, фирмата му усвоява на 55 000 лв., а за следващата над 57 000 лв. “Мелиса 78” заявява и 14 – 17 говеда за периода.

Хиляди декари земя от МЗХ за “зетя” и техника от еврофондовете

Като земеделски производител Нуков не е заявявал за субсидии животни. “Мелиса 78” е съвсем млад компания, но това не е препятствие да вземе хиляди декари земи под аренда от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от Община Котел от 2018 г. насам. Земите са в района на Котел, Нейково, Жеравна и Медвен.

Освен това местната инициативна група (МИГ) Котел, Сунгурларе, Върбица решава, че може да финансира кметския проектозет с пари за земеделска техника – над 82 000 лв. Решението на МИГ Котел, Сунгурларе, Върбица е  обжалвано от “МП Ленд ” ЕООД пред съда. Към момента административният съд в Сливен се е произнесъл в полза на МИГ-а, но предстои решението на ВАС. От протоколите става ясно, че МИГ-а са постъпили 8 заявления. Основно се кандидатства за закупуване на трактори и друга земеделска техника. И от тези 8 заявления в МИГ „Котел“ са избрали две – „Мелиса 78” ЕООД на “зетя” и земеделския производител Х. Д. М. Въпросният земеделски производител е Хатче Джелилова Мустафова – майка на кмета на Соколарци – Мустафа Джелилов Мустафов. Факт, който самият Мустафов потвърди. Той също е излъчен от ГЕРБ, като Коста Каранашев и според запознати има съществени заслуги за изборната победа на партията в община Котел.

Кметът Мустафов участва и в управата на общинския футболен клуб, заедно с директора на музея “Захари Стоянов”, за когото ви разказахме в първата част на това разследване. Управителят и собственик в “МП Ленд ” ЕООД – Мартин Марчев разказа, че при приема неговата фирма е била с най-много събрани точки, но впоследствие нещата се променили. Първоначално мярката, по която са кандидатствали, не е изисквала становище за ОВОС което в случая се издава от РИОСВ Бургас. Той изрази вътрешна убеденост, че всички проекти които са подавани пред МИГ-а са типови, а в района на Сливен и Ямбол масово се e ползвала една консултантска фирма, която работела успешно. Според него нито една от фирмите не е представила изрично становище от РИОСВ. Това се оказало проблем. Именно поради тази липса техният проект не бил финансиран от МИГ-а.

„Имам дълбоки съмнения, че фирмите които са спечелили финансиране и конкретно “Мелиса 78” на много по-късен етап от датата на заявяване и входиране е предоставила такова изрично становище, издадено от РИОСВ Бургас.“ подозира Марчев.

Пред Биволъ земеделецът изрази мнение, че в Котел и региона е публична тайна, че Каранашев е силния човек и ръководството на МИГ-а се съобразява с него и желанията му, макар формално той да няма отношение към дейността на инициативната група. Марчев сподели още и впечатлението си, че финансиране от МИГ-а се печелили редовно от свързани с Каранашев лица. След първия прием останали средства и на втория те били разпределени отново между фирми свързани с Каранашев.

Когато потърсихме становище от Петя Шиварова, изпълнителен директор на „Местна инициативна група Котел, Сунгурларе, Върбица, тя побърза да обяви, че “Мелиса 78” все още няма сключен договор, въпреки че има одобрен проект. От ДФЗ в отговор няколко дни по-късно ни отговориха, че е сключен тристранен договор № BG06RDNP001-19.063-0002-C01 от 14.07.2020 г. между ДФ „Земеделие“, Местна инициативна група „Котел, Сунгурларе и Върбица“ и „Мелиса 78“ ЕООД. От Фонда обясниха, че забавянето не е поради някакви съмнения, а защото администрацията е претрупана. Проектите на МИГ-овете, които подлежат на окончателна оценка за допустимост и се разглеждат от оперативните отдели “Договориране по частни мерки” и “Договориране по публични мерки”, към настоящия момент са над 220 броя.

Когато попитахме директора на МИГ-а за делото в сливенския Административен съд срещу проведената процедура, Шиварова заяви, че не знае за такова. „Не се води дело, за първи път го чуваме това, направо ме „шокирвате“ честно да ви кажа!“ Впоследствие ни беше обяснено, че не разбираме от дейността на МИГ-а и че процедурата е била обжалвана и от “МП ленд” и от “Мелиса 78”, но ДФЗ се било произнесло в полза на проведената процедура. Ще оставим без коментар факта, че ДФЗ не може да се произнася по съдебни казуси, а единствено е евентуална страна по тях.

Шиварова заяви, че е невъзможно ОВОС да е бил искан на по-късен етап от администрацията на МИГ-а. „ОВОС е трябвало да се представи на етап кандидатстване, никой от кандидатите, които са отпаднали не са представили ОВОС, ние им го изискахме, даден им е 7 дневен срок и тъй-като те не го представиха, отпаднаха. Това са бенефициенти на територията на община Котел, която 90% е в Натура 2000 и ОВОС-а е задължителен.“  От ДФЗ потвърдиха, че за да отговарят на условията за помощ, инвестиционните операции на кандидатите трябва да бъдат предхождани от оценка за очакваното въздействие върху околната среда. От фонда изтъкнаха също, че МИГ-овете са сдружения с нестопанска цел, които имат собствен устав, съгласно който взимат съответните решения и издават собствени условия за кандидатстване. „Има становище на МОСВ, в което се казва, че по преценка на МИГ или ДФЗ при проектите за земеделска техника да се изискат доказателства за липсата на обстоятелства, които биха накърнили Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда или Закона за водите. Не всеки индивидуален случай е от компетенцията на независимите оценители по проектите.“ казват още от фонда. Тезата на ищеца е диаметрално противоположна – че при липса на строително-монтажни работи ОВОС не е задължителен. Последната дума по случая остава на ВАС, който са съдебната инстанция, пред която се гледа делото на “МП ленд” към днешна дата.

През март 2019 г. била стартирана повторна процедура от МИГ-а, заради неусвоените средства и тогава се появили много кандидати с изрядни документи, разказва Шиварова. От “МП ленд” обаче не подновили проектното си предложение. Екипът ни провери кои точно са тези изрядни кандидати. Сред тях е Елиф Ибрямова Джамалова. Тя е съпруга на Кемал Джемал Вейс – бивш директор на Държавно горско стопанство Тича. Макар да е официално кадър на ДПС и да е осветен като агент на ДС, той успешно работи няколко години в мандата на ГЕРБ. След като е освободен от Тича, работи в горското в Котел, но според запознати и там е хванат в нередности и днес е извън системата. Явно спорната му репутация дава допълнителни „точки“ към проекта на съпругата му представен пред МИГ-а.

Другият финансиран проект – този на Милица Радостинова Русева също е свързан с местната администрация и ГЕРБ в община Котел. Иначе от МИГ-а, казаха че конфликт на интереси при финансирането на “Мелиса 78” няма, защото от една страна между собственика на фирмата и Зоя – сестрата на Каранашев няма сключен брак. От друга страна пък Коста Каранашев не в управителния съвет или на общото събрание на МИГ-а. На финала Петя Шиварова ни каза, че не държи да се чуваме повторно, което определено не беше в духа на добрия тон, но пък показа че сме на вярна следа.

Санкциите като бонус за ново финансиране?

Естествено не може да не буди недоумение факта, че земеделски производител, който е санкциониран от ДФЗ усвоява субсидии чрез своето ЕООД. Нещо повече, с него той печели и проект за земеделска техника, финансиран с европейски средства. От ДФЗ коментираха, че при извършен контрол за надеждност на „Мелиса 78″ ЕООД не са били установени сигнали за извършени нередности, които имат отношение към изпълнение на проектното предложение, в случая покупка на земеделска техника.

„Съгласно извършена справка в регистър “Лоши вземания” кандидатът няма изискуеми и ликвидни задължения към ДФ „Земеделие”, както и задължения по смисъла чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ това обявиха от фонда, потвърждавайки иначе в два последователни отговора до Биволъ, че на Нуков са му наложени санкции. Но те били за това, че не поддържа замята в добро земеделско и агроекологично състояние и са наложени по схемите на Директните плащания. Това не превръщало Нуков в недопустим кандидат по Програмата, по която ЕООД-то му е одобрено за финансиране.

От писмото на ДФЗ можем да направим извода, че всеки, който се е компрометирал, като земеделски производител, може да продължи да усвоява субсидии и да печели европейски проекти с еднолично дружество с ограничена отговорност. Явно това е своеобразна форма на реабилитация пред Земеделското ведомство и ДФЗ. Разбира се любопитен въпрос е дали подобна „реабилитация“ би била възможна за някого, който не зет на Коста Каранашев и респективно на Десислава Танева или на друг отговорен фактор в ГЕРБ.

Фиктивни картофи и реални имоти

Фирмите “Амалтея” и “Мелиса 78” се специализират и в отглеждането на картофи. Проектът спечелен от втората е с наименование „Закупуване на земеделска техника за отглеждане на картофи и производство на сено“. Скандален момент в сигнала на семейство Илиеви – земеделците от Нейково е, че на част от площите, отредени за нуждите на животновъдите им е бил изменен статута и там са се сеели картофи, но реколтата не се прибирала.

„Те се сеят на общинска земя, която е арендувана. Предни години и тя беше пасище, но и се смени статута, за да може да бъде разработена. Там се сеят близо 150 декара с 2-3 тона картоф. Сее се през ред или през 5, тук-там, говоря фиктивно. На есен изваждат една ГАЗ-ка за семе и другото се вади от хора от село, които нямат картофи, но и много остава.“ – разказват Илиеви.

Никой не събирал реколта, нито пък се извършвали някакви технически мероприятия, след засяването, като пръскане например. Но явно се прибирали субсидиите, защото това продължавало вече 4 години по думите на очевидците. Подобна информация за утвърдени порочни практики при производството на картофи, беше споделена и от Георги Василев от „Българска чушка“. В този случай обаче Илиеви сочат, като заподозрени в тази порочна практика фирми, зад които вероятно стои Коста Каранашев.

Фирмата “Мелиса 78” изпъква и с няколко  специфични имотни сделки. На 27 март 2019 г. фирмата “Гео Кри” продава на “Мелиса” апетитен имот в Котел, който е придобит от компанията през 2017 г. Имотът е обявен на търг от областната управа на гр. Сливен. Татяна Минчева Петкова – тогава областен управител го обявява на търг и “Гео Кри” печели тайното наддаване с предложение от 10 065 лв. без ДДС. “Гео Кри” печели 5 обществени поръчки на стойност 3 627 507, 15 лв. в Сливен и Ямбол по времето, когато и двете общини са управлявани от ГЕРБ. Собственик на “Гео Кри” е Станка Георгиева Георгиева. Тя е майка на Мартин Стефанов – бивш собственик и управител на “Бул-Гейт”. Фирмата придоби публична известност покрай водния цикъл на Сливен и дори осъди общината.

Към днешна дата Мартин Стефанов е собственик и управител на “Гео Кри”. Преди това да се случи обаче, през 2019 г. компанията продава на “Мелиса 78” имота си в Котел. От справка в Агенцията по вписванията става ясно, че в историята си “Гео Кри” има 2 сделки с имоти. Първо купува имота в Котел от областната управа, после го продава на фирмата на зетя на Каранашев. До Биволъ достигна сигнал, че след като имота става собственост на фирмата на зетя на Караншев там се настанява „Югоизточното държавно предприятие“ ДП – Сливен – териториално подразделение ДГС Котел, със склад за продажба на дърва. Тази информация беше категорично отречена от кмета Каранашев. За сметка на това обаче стана ясно, че “Гео Кри” е сред кандидатите желаещи да участват в изграждането на водния цикъл на община Котел. АкоГео Кри” бъде избрана за реализира участъците от водопреносната мрежа на селата Нейково и Тича, определени ще е налице конфликтна ситуация, тъй-като тя има сделки с “Мелиса 78”, чийто собственик е във връзка със сестрата на кмета.

Впечатление прави и сделката между “Мелиса 78” и свързаната с “Мел Инвест Холдинг” фирма “Енигма инвест”. “Мел Инвест” е фирмата, в която Десислава Танева прави бизнес кариера преди да влезе в политиката. Въпросният парцел от 3 декара е в регулация и е предвиден за ниско застрояване. “Мелиса 78” изкупува имота от 8 частни лица през февруари 2019 и броени дни по късно по продава на свързаното с “Мел Инвест” акционерно дружество. Парцелът е съседен на “Хънтинг клуб Котел”, който е собственост на акционерното дружество “Хънтинг клуб България” АД, където акционер е “Енигма инвест”. Сред управителите на “Хънтинг клуб” е Иван Алексиев – брат на Алекси Алексиев – бивш началник на  сектор „Противодействие на организираната и тежка престъпност” в ОД на МВР Сливен и бивш началник на РЗ БОП в града. Известно време той е сред най близките хора на Чавдар Божурски – бивш директор на ОД МВР Сливен и настоящ областен управител. До преди Апартаментгейт Божурски е спряган като много близък на Цветан Цветанов и Десислава Танева. След като се пенсионира от системата на МВР, Алекси Алексиева намира реализация в държавната компания “Монтажи” ЕАД.

Тези две сделки допълнително обосновават хипотезата, че вероятно Коста Каранашев оперира реално с “Мелиса 78”. Хипотеза, която кметът отхвърли в разговор с нас. И все пак от една страна ЕООД-то се сдобива с имот от областната управа на Сливен през фирма – фаворит за обществени поръчки на общини, управлявани от ГЕРБ. От друга страна помага на компания, вързана с “Мел Инвест” да окрупни масивите си в Котел. В същата тази компания работят роднини на хора, които са се ползвали с репутация на „преторианци“ на ГЕРБ във времето на Цветан Цветанов.

Община Котел силно напомня мрежа от лица, свързани по силата на роднинство или принадлежност към ГЕРБ, в краен случай ДПС. Вероятно това е ситуацията в много от по-малките общини у нас, но това не помага тя да  изглежда по-малко порочна. Точно такива казуси обосновават новата европейска политика за обвързване на  върховенството на закона и усвояването на европейски средства. Дали е възможно обаче отвързването на европарите от паяжините на формални и неформални роднински и партийни връзки предстои да видим.

Досиетата FinCen: Държавната ББР обслужва сметки свързани с бандитизма и оръжия за Ислямска държава

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-bbr.html

сряда 23 септември 2020


Офшорна фирма със сметка в Пощенска банка плаща 31 милиона долара на друга офшорна фирма със сметка в държавната Българска Банка за Развитие (ББР). Първата офшорка е на лице, свързано с трафик на оръжия за Ислямска държава, а другата е на печално известен български оръжеен търговец, партньор на Боян Петракиев – “Барона”. Тези данни се откриват в Досиетата FinCen – изтекли топ-секретни доклади за съмнителни финансови трансакции, събирани от американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ.

Въпросният превод е извършен на 1 ноември 2016 г. Фирмата със сметка в Пощенска банка се казва Heptagon Global Trading и е регистрирана в Дубай. Тя изпраща 31 милиона долара по сметка на сейшелската фирма Osiris Global Trade, която е в Българска банка за развитие. Тъй като преводът е в долари, той е минал през кореспондентската банка The Bank of New York Mellon. Тя е докладвала за съмнителния превод на FinCen месец и половина по-късно в началото на 2017 г.

Частта от доклада SAR, в който е описан превода за 31 милиона долара между две български банки.

В подробния доклад за сделката е отбелязано, че Heptagon Global Trading е регистирана в Дубай и има уеб сайт, който обаче не дава информация за собственика. За Osiris Global Trade, регистрирана на Сейшелите се предполага, че е куха фирма. Не са открити данни за собствениците.

Проучване на Биволъ съвместно с партньори от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) успя да установи кой стои зад тези две фирми.

От търговец на оръжия, попаднали в Ислямска държава…

Heptagon Global Trading е на американския оръжеен търговец Хелмут Г. Мертенс. Тя е имала филиал в САЩ, който е закрит през септември 2017 г.

Хелмут Мертенс. Снимка от публичния му профил в WhatsApp

Хелмут Мертенс има интересна биография. Той е син на немския есесовец Герхард Мертенс, който през 1943 г. участва в акцията на нацистките командоси на Отто Скорцени, освободили от плен Бенито Мусолини. След войната Мертенс-баща е вербуван от ЦРУ заедно с Отто Скорцени и двамата основават фирмата за търговия с оръжия Merex AG, използвана за тайни доставки на немско оръжие с благословията на немските служби. Бившият шеф на разузнаването на Чили Мануел Контрерас твърди в мемоарите си, че Мертенс  снабдявал режима на Пиночет с оръжия и хеликоптери.

Мертенс – баща почива през 1993 г. във Флорида. Неговият син Хелмут Мертенс наследява бизнеса с оръжие и също е замесен в скандални доставки. Неговата фирма United International Supplies, основана още през 1987 г. търгува с оръжия от Източна Европа. Доклад на изследователската група Conflict Armament Research от 2017 г. (финансиран от ЕС) идентифицира румънски гранатомети закупени от тази фирма през 2003 г. и впоследствие използвани от Ислямска държава.

Телефонният номер на Мертенс може да бъде открит в публични регистри и той поддържа профил в приложението WhatsApp. Опитите на Биволъ да се свърже с него и да му задада въпроси за българската сделка бяха неуспешни. От Пощенска банка, където е отворена сметката на Heptagon Global Trading отговориха на нашите въпроси лаконично: “фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметки, представляват банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции и такава информация може да бъде разкрита само при изпълнение на специфичните изисквания на закона.

Факт е, че в България няма законово ограничение да се откриват сметки на чуждестранни фирми регистрирани в офшорни дестинации. Но във всички случаи фирма с такъв предмет на дейност, оперираща с десетки милиони долари и със собственик свързван с трафик на оръжие, би трябвало да бъде сериозно проучена както от банката, така и от нашите служби.

…за търговец на оръжия свързан с “Барона”

Фирмата Osiris Global Trade, която е получила 31 милиона долара от Мертенс е със сметка в Българска банка за развитие и е собственост на Александър Любомиров Димитров.

До края на 2019 г. “Осирис Глобъл Трейд Лимитид” е собственик на българската фирма “Оро Инвестмънтс”. В декларацията за действителните собственици на това дружество е посочен Александър Димитров.

Същият Александър Димитров е собственик и на фирмата “Алгънс”, която има лиценз за търговия с оръжие. Специалитетът на “Алгънс” е да изкупува залежали партиди оръжия и муниции съветски модел и да ги пласира на международния пазар. Този бизнес процъфтява покрай програмата на Пентагона за въоръжаване на сирийските бунтовници.

България е един от големите доставчици на оръжия по програмата на Командването за специални операции към Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM), както показа разследването “Убийствен удар“, получило няколко международни награди за разследваща журналистика.

Но през юни 2015 г. една от гранатите доставени от “Алгънс” се взривява на полигона в Анево, нает от фирмата. Взривът убива американския инструктор Франсис Норвило от Тексас, баща на две деца.

Тръгвайки по следите на този инцидент американският сайт Buzzfeed разкри, че “Алгънс” е партньор на американската фирма Purple Shovel, получила американски обществени поръчки за 26.7 милиона щатски долара за доставка на оръжия за Сирия.

Но също така разследването разкрива, че Димитров има връзка с Боян Петракиев – „Барона“, едно от знаковите лица на организираната престъпност у нас. Преди да се захване с оръжейния бизнес, Димитров е съдружник с Барона във фирмата “СИБ Метал”, която изкупува скрап.

 

 

Изданието се спира подробно на връзката между “Барона” и Димитров и повдига въпроса защо американската държава харчи бюджетни средства за сделки със съмнителни лица, и за оръжия със съмнително качество.

Пред Buzzfeed Петракиев разказал, че той е бил този, който е запознал Димитров с „влиятелни хора“, и че точно неговите връзки са помогнали на Димитров да се превърне в успешен оръжеен бизнесмен.

„Преди да му помогна Димитров беше нищо,“ – Боян Петракиев – Барона.

„Петракиев е известен престъпник с дълго криминално досие, което датира от десетилетия,“ коментира за Buzzfeed комисар Явор Колев, началник на отдел Трансгранична организирана престъпност към българското Министерство на вътрешните работи . „ В средите на правоприлагането той се счита за прочут представител на организираната престъпност в България.“

В схемата с оръжията плащани от Пентагона се появява и Osiris Global Trade, както показва съдебен документ от дело заведено в САЩ. От него се разбира, че Purple Shovel има дългове за милиони долари както към “Алгънс”, така и към Osiris Global Trade.

 

Скандалът със загиналия американец и публикациите в американската преса от 2015 г. очевидно не смущават бизнеса на Димитров. В края на 2016 той получава 31 милиона долара от друг американски търговец на оръжие.

Биволъ се опита да се свърже с Александър Димитров, но въпросите изпратени на фирмения имейл на “Алгънс” останаха без отговор.

Наш репортер посети и адреса, на който са регистрирани “Алгънс” и “Оро Инвестмънтс” на ул. Поп Богомил 6, етаж 1, апартамент 3. Сградата е скромна и там няма обозначен офис на нито една от фирмите. Самият Димитров отсъстваше, но стана ясно, че съседите често го виждат там. Шефът на успешната оръжейна фирма не е инвестирал в представителен офис, но се придвижва с луксозно “Мазерати”.

Очевидно е от огромен обществен интерес фактът, че в държавната банка, която трябва да насърчава малкия и средния бизнес, се въртят десетки милиони долари на фирми с нееднозначна репутация. От Българска банка за развитие обаче не отговориха на въпросите ни изпратени по електронна поща.

В търсене на отговори Биволъ се свърза директно с пиара на Министерството на финансите, което е принципал на ББР. Но всички опити да получим информация как е възможно офшорна фирма като Osiris Global Trade да има доларова сметка в държавната банка бяха неуспешни. По това време финансов министър е Владислав Горанов.

Банков превод от близо 50 милиона лева едва ли остава незабелязан за службите, отговарящи за националната сигурност, още повече в строго регламентирания и наблюдаван бизнес с оръжия. Но въпросите ни изпратени до ДАНС и конкретно адресирани до Дирекцията “Финансово разузнаване” останаха без отговор.

Дали тази дискретност се дължи на „влиятелните хора“, които стоят зад Димитров, и на които той е бил препоръчан не от кого да е, а от знаково лице на българската организирана престъпност? Които и да са те, явно влиянието им стига до върховете на държавата, след като на ортака на “Барона” му е дадена възможност да банкира в Българска банка за развитие. И разбира се, важно е да се разбере колко още такива офшорки и съмнителни субекти въртят доларови преводи за милиони през държавната банка.

Авторът Атанас Чобанов е част от групата от 400 журналисти от 88 държави, които в продължение на 16 месеца работиха над секретните документи на FinCen, предоставени на сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).

Досиетата FinCen: Украйна, JPMorgan и клептократите

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/icij-fincen-files-2.html

вторник 22 септември 2020


от International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ, Международен консорциум на разследващите журналисти) Вижте също Досиетата FinCen: Глобални банки обслужват олигарси, наркодилъри и терористи

Двадесет и една годишната Олесия Жуковска е простреляна от куршум по време на протест срещу корупцията в Украйна.

В края на 2013 г., когато в сърцето на украйнската столицата Киев избухват протести, Жуковска работи като медицинска сестра в Западна Украйна. Милиарди долари са изнесени контрабандно от страната по време на режима на президента Виктор Янукович чрез канали свързани със сметки в някои от най-големите глобални банки в далечни за Украйна страни.

Демонстрантите протестират срещу обвързаността на украйнските политици с Русия и срещу корупцията по високите етажи на властта, която руши икономиката на страната, образованието и здравеопазването. Украинците умират, твърдят представители на пациентски организации, тъй като парите предназначени за животоспасяващи лекарства и оборудване са откраднати от лица вътре в системата.

Жуковска казва, че не е могла да си позволи подкупа от 3000 долара необходим за да бъде назначена в градска болница. Вместо това работи в селски здравен център без отопление и без лекарства. „Нямаше нищо,“ казва тя. Сградата „приличаше на стара руина“.

През декември 2013 г. тя се присъединява към нарастващите антиправителствени протести в Киев за да лекува доброволно демонстранти пострадали от жестоките удари на полицейските палки защитаващи правителството.

Куршум на снайперист я уцелва във врата докато сортира превръзки на 20 февруари 2014 г.. Изтрелът минава на по-малко от сантиметър от сънната й артерия, казва тя.

Докато линейка я откарва в болницата, тя пише в Туитър „Умирам“.

Този ден е запомнен като „снайперисткото клане“. Когато той приключва, Жуковска все пак оцелява, но десетки други са убити от снайперисти на полицията, които сипят огън върху протестиращите от покривите на съседни сгради.

Историята на Жуковска за борбата и болката е подобна на историята на всички обикновени хора по света, които страдат докато корумпирани политици и техни приближени в Украйна и извън нея се обогатяват с помощта на глобално значими банки.

Докато младата медицинска сестра все още се лекува в болница в началото на 2014 г., президентът Янукович бяга от страната. Това прави и най-близкият му съветник, началникът на кабинета Андрей Клюев, който се оказва омразното лице поръчало репресиите.

И двамата се озовават в изгнание в Русия. И двамата се издирват от украинските власти и от санкциите на САЩ по обвинения в присвояване на публични средства и подриване на украинската демокрация.

Последващо разследване установява, че компанията за слънчева енергия управлявана от семейството на Клюев, Актив Солар (Activ Solar,) се е измъкнала със стотици милиони долари за които се твърди, че са заеми от държавни банки. Активите й са били насочени към мрежа от офшорни компании контролирани от членове на семейство Клюев, според доклад на украинското финансово разузнаване.

Аферата Актив Солар е част от вихрещата се корупция по времето на Янукович, която включва и мрежа от компании свързани с брата на Клюев, Сергей, който купува за „жълти стотинки“ украинския президентски дворец, имението Межихирия, където живее Янукович. Дворецът, който има дори зоопарк с щрауси и копие на испански галеон използван за круизи по река Днепър се превърна в символ на корупцията на режима.

Печалбите от корупция винаги се нуждаят от сигурно скривалище. Пътят на повечето минава през Долен Манхатън.

Бельо и ботуши над коляното

През януари 2010 г., по времето, когато Янукович печели първия кръг на президентските избори в Украйна, някой вписва нова компания в търговския регистър на Обединеното кралство познат като „Къщата на компаниите“, (Companies House). Регистърът е правителствена служба критикувана от доста време за предоставяне на легитимност на компании с неясни собственици.

Новата компания, NoviRex Sales LLP (НовиРекс Сейлс), заявява, че се занимава с бизнес с домакински уреди, но документите й предполагат нещо друго.

Тя посочва за официален адрес адреса на малък магазин в Кардиф, Уелс. В момента там се намира салон за маникюр, а същият адрес се използва от стотици други компании, регистрирани в търговския регистър на Обединеното кралство.

Вписаните собственици на NoviRex са две други компании и двете регистрирани на Британските Вирджински острови, но собствениците и на двете са неясни. Същите две компании от Британските Вирджински острови са вписани в търговския регистър на Обединеното кралство и като „собственици“ на още хиляди компании, много от които са регистрирани в същия магазин в Кардиф.

Документите показват, че двете компании собственици на NoviRex са притежавали и компании свързвани в медийни репортажи със съмнения за фалшифициране на оферти за публични поръчки и други корупционни действия, голяма част от тях в Украйна.

Досиетата FinCEN разкриват, че скоро след вписването NoviRex започва да прави удивителни по размер и честота плащания. NoviRex посочва някои странни за бизнес с битови електроуреди причини за плащанията като 200000 долара за „бельо“ от британска компания от Вирджинските острови, 34000 долара за „стикери за клавиатура“ от хонконгска фирма или почти 400000 долара за „ботуши над коляното“ от друга хонконгска компания.

Но докато NoviRex прехвърля милиони долари през глобалната банкова система, неговите финансови отчети, които са достъпни онлайн чрез търговския регистър на Обединеното кралство, показват, че това е замиращ бизнес, който харчи по-малко от 2500 щатски долара годишно.

NoviRex изпраща всичките си плащания от банки в прословути центрове за пране на пари, включително латвийската ABLV Bank (ЕйБиЕлВи Банк).

Но за да придвижва долари в международен план, NoviRex се нуждае от нещо повече от повратливи латвийски банки. Тя се нужда от глобална институция с достъп до банкови сметки в нюйоркския клон на системата на Федералния резерв на САЩ.

NoviRex се нуждае от JPMorgan Chase (ДжейПи Морган Чейс).

Посредникът

С корени датиращи от времето на Американската революция и нейните герои Арън Бър и Александър Хамилтън, глобалният банков гигант предоставя на ABLV сметка в щатски долари в Ню Йорк, което позволява на латвийската банка да предлага доларови сметки на своите клиенти, включително NoviRex.

В началото на двайсет и първи век, точно когато Патриотичният закон на САЩ от 2001 г. налага на банките нови задължения за внимателна проверка на чуждестранните им банкови партньори, JPMorgan увеличава бизнеса с предоставяне на сметки в щатски долари на чуждестранни банки. В периода до 2003 г. тя се превръща в глобален лидер в „кореспондентското банкиране“, обработвайки повече от 2 трилиона долара на ден за клиенти на 3500 чуждестранни банки в 46 държави, включително в Източна Европа, където върховенството на закона е слабо, а корупцията се вихри с всичка сила.

През 2004 г. FinCEN издава предупреждение до световните банки за банките от Източна Европа и техните клиенти кухи фирми, съобщавайки, че от 1996 г. са били докладвани подозрителни транзакции на стойност 4 милиарда долара.

През 2005 г., годината през която Джейми Димон е назначен за главен изпълнителен директор на JPMorgan, FinCEN предупреждава, че латвийските банки и тяхната „значителна“ не-латвийска клиентска база „продължават да представляват значителен риск за пране на пари“. FinCEN казва, че „много от латвийските институции изглежда не обслужват латвийската общност, а подозрителни чуждестранни частни кухи фирми“. Спорд FinCEN, 23-те банки в Латвия държат по това време около 5 милиарда долара в депозити на чужди граждани, главно от Русия и други части на бившия Съветски съюз.

Това е пазарът на JPMorgan.

При разрешаването на превод дори в най-баналната ситуация банката кореспондент приспада сумата от сметката на изпращащата банка и прави депозит в сметката на банката получател, като взема такса за това. В някои случаи JPMorgan преобразува плащанията извършени от сметка в местна валута, например украинска гривна, в долари, преди да бъдат изпратени към сметката на банката получател. Това генерира повече такси за JPMorgan.

Предоставяйки достъп на чуждестранни банки до щатски долари, JPMorgan отваря вратите на системата за своите клиенти, включително анонимни кухи фирми като NoviRex.

В замяна на тази власт върху достъпа и на таксите, които тя генерира, американското законодателство изисква от JPMorgan и други банки като нея да следят всяка транзакция направена по инструкции на чуждестранни банки и да проверяват в детайл чуждестранните банки с които правят бизнес.

Последващо разследване ще установи, че 90% от клиентите на ABLV са били смятани за „високорискови“ от самата ABLV, най-вече защото са били кухи фирми регистрирани в офшорни юрисдикции.

Някои от тези кухи фирми движат милиарди долари чиято следа по-късно ще стигне до корупцията в Украйна. Американските регулатори правят заключението, че ABLV е институционализирала прането на пари като „основен стълб на своите бизнес практики“, агресивно е предлагала схеми за пране на пари на клиентите си и е изготвяла фалшива документация от „най-високо качество“ в подкрепа на тези схеми като през цялото време е подкупвала латвийски служители за да се защити от всякакви заплахи спрямо този бизнес модел.

Двама експерти по финансови престъпления, които разгледаха сделките на NoviRex по искане на Международния консорциум на разследващите журналисти, заявиха, че белезите за наличие на пране на пари са повече от ясни. NoviRex се е държала по начин по който никой легитимен бизнес не би се държал.

„Ако бях в JPMorgan и бях видял това, щях да си помисля, че ‚е ужасно‘,“ каза един от експертите, бившият детектив от британската полиция Мартин Уудс. „Коя нормална компания купува компютри, бельо и кофи?“

NoviRex е преместила над 188 милиона долара до началото на 2014 г., когато гражданите се изсипват по улиците в знак на протест срещу Янукович, Клюев и други правителствени ръководители.

Оттегляне

Междувременно JPMorgan продължава напред.

До края на 2014 г. тя прекратява кореспондентски сметки на около 500 чуждестранни банки, включително, според представител на латвийската банкова търговска група, и банки в Латвия.

В доклад за акционерите от декември 2014 г. банката признава „допуснатите грешки и извлечените поуки от нашия опит в чуждестранното кореспондентско банкиране“.

„Всяка компания допуска грешки (и ние сме направили редица от тях), но това, което тя прави в отговор на грешките си е отличителният белег на всяка страхотна компания,“, Димон, изпълнителният директор, пише в мотивационното писмо към доклада. Той не споменава Украйна или Латвия, нито ABLV или NoviRex.

Освен това Димон забравя да спомене, че малко преди оттеглянето от бизнеса с кореспондентските сметки, американските регулатори са дали силно негативна оценка на гаранциите на JPMorgan срещу пране на пари и са разпоредили на банката да преразгледа кореспондентски си практики.

По това време обаче хазната на Украйна вече е разграбена, а таксите са в джоба на JPMorgan. Групата за финансови ​​услуги на JPMorgan, компанията майка на кореспондентския й банков бизнес, отчита 4.13 милиарда долара приходи през 2013 г.. Димон получава общо 20 милиона долара през 2014 г..

Историята с NoviRex може би щеше да приключи тук.

Но през ноември 2016 г., Доналд Тръмп е избран за 45-тия президент на САЩ. Скоро след това Министерството на правосъдието на САЩ назначава Робърт Мълър за специален прокурор, който да разследва намесата на Русия в изборите и други въпроси свързани с Тръмп и неговите сътрудници.

Един от тези сътрудници е Пол Манафорт, бивш председател на предизборния щаб на Тръмп.

Смъртно наказание

Манафорт е бил и консултант и лобист на бившия президент на Украйна Янукович. Досиетата FinCEN показват, че служители от отдела на JPMorgan за наблюдение на спазването на закона в Кълъмбъс, Охайо, са били притеснени от информация в украйнската преса за тайни плащания към контролирани от Манафорт компании маскирани като плащания за компютърно оборудване.

Банката отбелязва, че извършител на плащанията е NoviRex.

Тъй като контролът върху чуждестранните сделки на Манафорт се засилва, според изтеклите документи на FinCEN, JPMorgan започва да подава нови доклади за подозрителна дейност, в които подробно описва години след като това действително се е случило плащания за милиони долари към консултанта Манафорт, неговите сътрудници и техния бизнес.

По време на процеса срещу Манафорт през 2018 г. името на NoviRex изплува като една от няколкото кухи фирми използвани от украинските олигарси за насочване на плащания за политическо лобиране към кухите фирми на самия Манафорт.

NoviRex е платила тайно общо 4 милиона и 190 хиляди долара на Манафорт от името на Партията на регионите на Янукович.

В крайна сметка Манафорт е осъден за банкови измами, укриване на чуждестранна банкова сметка и други престъпления.

По време на един от процесите срещу Манафорт, бившият му бизнес партньор Рик Гейтс най-накрая разкрива лицето стоящо зад NoviRex – Клюев, дясната ръка на Янукович.

Помощта, която JPMorgan е оказала на компанията на Клюев така и не се споменава по време на процеса.

Според досиетата FinCEN, JPMorgan е придвижила общо 706 транзакции на обща стойност поне 230 милиона долара за NoviRex от 2010 до 2015 г.. По голямата част от тази сума отива към компании регистрирани в офшорни зони.

През 2018 г. FinCEN обявява ABLV за „истински концерн за пране на пари“, който е придвижил „милиарди долари“ за украински магнати обвинени в грабеж на държавни активи. FinCEN забранява на американските банки да предоставят на ABLV достъп до кореспондентски сметки в САЩ, стъпка известна във финансовите кръгове като „смъртно наказание“. В момента банката е в ликвидация, а някои от банкерите й са арестувани от латвийските власти.

Говорител на ABLV заяви в отговор на въпроси от Консорциума, че по време на ликвидацията одитор извършва преглед на бившите клиенти на банката и техните транзакции.
„Не можем да коментираме публично конкретни юридически или физически лица,“ добави тя.

„ВРЪТКИ И ХВАТКИ”: ГОЛЕМИТЕ САНКЦИИ НЕ СПИРАТ БАНКИТЕ ДА ПРИДВИЖВАТ МРЪСНИ ПАРИ

Парични потоци са текли от Калифорния, Перу, Боливия, Китай и други места, където семейства с ниски доходи са били склонни да вложат скромните си спестявания от 2000, 5000, и 10,000 долара в инвестиционен фонд с надеждата, че това ще промени живота им.

С един клик парите на инвеститорите се насочват към глобалния банков гигант HSBC (ЕйчЕсБиСи) в Ню Йорк. След това се прехвърлят на другия край на света, в сметки в просторните офиси на HSBC в Хонконг

Подобно на други подмамени от това, което по-късно става известно като Понци схемата за Световния капиталов пазар (World Capital Market, WCM), Рейналдо Пачеко, 44-годишен баща от Санта Роза, Калифорния, рекламира сделката пред семейството и познатите си. Когато схемата наречена Световен капиталов пазар започва да се разплита, един от пострадалите инвеститори, който е бил насърчен от Пачеко да вложи пари в сделката, решава да го убие.

Трима мъже го отвличат и го удрят с камъни по главата. Захвърлен е мъртъв в поток със завързани зад гърба с тиксо и една от връзките му за обувки ръце.

Хиляди жертви губят около 80 милиона долара от схемата.

Досиетата FinCEN показват, че HSBC продължава да прехвърля пари от схемата дори по времето когато властите в три държави провеждат разследване на компанията, надзорните органи на самата банка са знаели, че това е вероятна Понци схема и въпреки обещанията на банката от 2012 г. при сключване на споразумение за отложено наказателно преследване, че ще работи усилено за да предотврати промъкването на мръсни пари през нейните системи.

Сметката на Световния капиталов пазар в HSBC остава активна дори след като Комисията на САЩ по ценни книжа и борси получава ограничителна заповед за замразяване на активите на компанията. Според съдебни документи подадени по-късно от адвокати с цел търсене на компенсации за жертвите на схемата, Световният капиталов пазар е източил над 7 милиона долара от  тази сметка през седмицата след издаване на заповедта и балансът му става нулев.

Световният капиталов пазар не е единствената компания свързана с престъпна дейност, която прехвърля пари чрез HSBC по време на петгодишната пробация на банката, която е част от споразумението за отложено наказателно преследване за 1,9 милиарда долара. Например, офисът на банката в Хонг Конг обработва транзакции за над 900 милиона долара за кухи фирми свързвани в съдебни протоколи и медийни репортажи с предполагаеми престъпни мрежи, установи анализ на Концорциума.

Американски прокурори и други служители хвалят подобни споразумения за отложено наказателно преследване и други видове договорки свързани с прането на пари като ефективни инструменти за гарантиране, че големите банки следват закона и спират да обслужват престъпници. Когато властите обявяват отложеното наказателно преследване на Standard Chartered (Стандарт Чартърд) през 2012 г., служител на ФБР заявява: „Ню Йорк е световна финансова столица и международен банков център и трябва да играете според правилата за да правите бизнес тук“.

Разследването на Консорциума показва, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – JPMorgan (ДжейПи Морган), HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да превъртат пари в брой за подозрителни хора и фирми и след споразуменията за отложено наказателно преследване и други сериозни принудителни действия срещу прането на пари.

Четири от тези банки са подписали такива споразумения през последните 15 години във връзка с прането на пари. Единствената от петте банки, която не е сключвала споразумение за отложено или неотложено наказателно преследване е Deutsche Bank. Вместо това тя сключва през 2015 г. гражданско споразумение за 258 милиона долара в отговор на разследване на американски и нюйоркски банкови регулатори, което установява, че банката е превъртяла близо 11 милиарда долара от името на ирански, либийски, сирийски, бирмански и судански финансови институции и други субекти санкционирани от САЩ.

Четири от петте банки са били обект на множество принудителни действия срещу прането на пари от държавни или федерални агенции в САЩ. Една от тези банки – Bank of New York Mellon – е била на прицела на американските власти със сериозни принудителни действия само веднъж за последните 15 години.

През 2005 г., две години преди сливането си с Mellon Financial (Мелън Файненшъл), Bank of New York плаща 38 милиона долара и подписва споразумение за отмяна на наказателно преследване след като федерално разследване стига до заключението, че е изпрала незаконни руски пари на стойност 7 милиарда долара. Медиите съобщават, че следователите смятат, че Могилевич, предполагаемият „Бос на босовете“ на руската мафия, стои зад някои от сделките.

Но въпреки че през последното десетилетие и даже по-дълго Bank of New York Mellon успява се избегне сериозни принудителни действия, тя продължава да прави бизнес с подозрителни субекти, разкриват Досиетата FinCEN.

Например, изтеклите документи показват, че между 1997 г. и 2016 г. Bank of New York Mellon е прехвърлила над 1,3 милиарда долара под формата на транзакции свързани с Олег Дерипаска, руски милиардер и дългогодишен доверен човек на руския президент Владимир Путин.

Дерипаска е обект на медийни обвинения за връзки с организирана престъпност още от 2008 г.. Когато през 2018 г. американските власти обявяват санкции срещу него те заявяват, че преди това е бил обвиняван в заплахи за живота на бизнес конкуренти, подкуп на руски държавен служител и поръчване на убийството на бизнесмен.

Дерипаска отрича участие в пране на пари или извършването на финансови престъпления и съди правителството на САЩ в опит да отмени санкциите.

„Bank of New York Mellon гледа сериозно на ролята си за защитата на целостта на глобалната финансова система, включително подаването на доклади за съмнителни дейности,“ се казва в изявление на банката. „Като уважаван член на международната банкова общност, ние се съобразяваме изцяло с всички приложими закони и разпоредби и помагаме на властите във важната работа, която вършат.“

Предупредителни знаци

Анализът на Концорсиума на изтеклите документи разкрива поразителната готовност на множество банки да обработват транзакции за едни и същи рискови клиенти.

Дерипаска, руският олигарх, не е имал за помощник само и единствено Bank of New York Mellon. Секретните доклади показват, че Deutsche Bank е придвижила транзакции за над 11 милиарда долара между 2003 и 2017 г. за компании контролирани от него.

Документите показват още, че Deutsche Bank, Bank of New York Mellon, JPMorgan, HSBC и Standard Chartered са сред 20-те банки, които са помогнали на Odebrecht SA (Одербрехт) латиноамериканска строителна фирма в това, което американските прокурори нарекоха най-голямото дело за подкуп в чужбина в историята, а именно придвижването на 677 милиона долара от 2010 г. от 2016 г. Deutsche Bank участва в транзакции за над 560 милиона долара от тази сума.

В документите се появява и Дмитро Фирташ, украински олигарх, който се издирва с наказателни обвинения от САЩ.

През 2014 г. американски прокурори направиха обществено достояние обвинителен акт, който обвинява Фирташ в подкуп на служители в Индия в опит да си осигури минна сделка. От края на 2019 г., американските новинарски агенции непрекъснато съобщават за твърдения, че Фирташ е изиграл роля в усилията на президента Тръмп да изрови дискредитираща информация в Украйна за Джо Байдън, съперникът му в президентската надпревара през 2020 г..

Фирташ, който твърди, че е поставил началото на успешния си бизнес с търговия на украинско мляко на прах за узбекски памук след падането на Съветския съюз, живее в изгнание в имение във Виена със забрана да напуска Австрия, но остава защитен от опитите да бъде екстрадиран. Вилата му в стил сецесион има домашно кино и безкраен басейн, а в профила му от 2017 г. агенция Блумбърг го нарича „Олигархът в позлатената клетка“.

Що се отнася до банковото дело, той и свързаните с него компании се радват на гостоприемството на много от големите институции в бранша.

Изтеклите документи показват, че четири от големите банки в анализа на Концорциума – JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon – са се занимавали с транзакции за контролирани от Фирташ компании. Освен това всички пет одобрени транзакции свързани с Фирташ се случват след като американските власти са принудили банките да плащат глоби и да се ангажират да работят по-усилено при проверките на подозрителни клиенти.

Файловете показват, че от тези банки JPMorgan е превъртяла най-много пари за контролирани от Фирташ компании, като е придвижила стотици транзакции на обща стойност 1,9 милиарда долара между 2003 и 2014 г..

JPMorgan и другите банки е трябвало да са били наясно със съмнителната биография на Фирташ още през 2010 г., когато изтекла американска дипломатическа грама го свързва с Могилевич.

След това, дело заведено от бившия украински министър-председател Юлия Тимошенко в Манхатън през 2011 г. дава на петте банки още по-важни предупредителни знаци, като дори назовава конкретни сметки в четири от банките, за които искът твърди, че се използват от Фирташ за пране на пари.

Искът обвинява Фирташ, Могилевич и бъдещия шеф на предизборния щаб на Тръмп, Пол Манафорт, в пране на незаконни средства от Украйна чрез банки и инвестиционни сделки в САЩ.

В исковата молба се твърди, че сметки в нюйоркските офиси на JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon са се използвали за пране на пари, при което пари откраднати от Украйна са прехвърляни в САЩ, а след изпирането им са се връщали обратно в Украйна.

Въпреки тези твърдения, четирите банки продължават да обработват транзакции за компании контролирани от Фирташ, като някои от тях са обработени от Deutsche Bank дори и през 2017 г..

Делото е отхвърлено през 2013 г., отчасти защото Тимошенко и нейните адвокати не са били в състояние да предоставят достатъчно подробности за транзакциите свързани с предполагаемата схема.

Фирташ отрича участие в неправомерни действия, заявявайки пред Блумбърг Бизнесуик (Bloomberg Businessweek), че е жертва на „специална машина за пропаганда, организирана срещу мен“, и че Тимошенко „греши във всичко. Тя лъже през цялото време. За да переш пари, трябва като начало да имаш мръсни пари. Винаги съм имал само чисти пари.“

Адвокат на Фирташ каза в изявление пред Консорциума, че клиентът му „никога не е имал партньорство или друга бизнес асоциация със Семьон Могилевич“. Адвокатът заяви, че Фирташ няма да отговаря на въпроси на Консорциума, защото тези въпроси произтичат от „от незаконното и престъпно разкриване“ на доклади за съмнителни дейности.

Търсене на отговорност от банкерите

Защо привидно огромните финансови санкции не успяват да направят повече за да променят поведението на банките?

Джон Касера, експерт по финансови престъпления, който е работил като специален агент на FinCEN от 1996 до 2002 г., казва, че размерът на санкциите плащани от HSBC и други банкови институции може да изглежда голям на пръв поглед, но те са много малка част от печалбите на банките. При това парите не се плащат от банкерите, които трябва да носят отговорност, каза той, те се плащат от акционерите.

Най-голямата френска банка BNP Paribas получи най-голямата досега глоба през 2014 г., когато беше принудена да плати 8,9 милиарда долара заради наличието на много сериозни доказателства, че е помогнала за прехвърлянето на милиарди долари през финансовата система на САЩ от името на судански, ирански и кубински субекти подложени на американски санкции.

За разлика от споразуменията с HSBC и други банки, това не беше отложено наказателно преследване. Банката се съгласи на наказателна присъда и уволни 13 служители.

Но за френската банка приоритет при преговорите за договаряне беше гаранцията, че лицензът й за обработка на доларови транзакции в САЩ няма да бъде отнет за постоянно. Вместо това американските регулатори забраниха на BNP Paribas участие в подобни дейности в продължение на една година.

Цената на акциите на банката се качи с 4% след обявяването на сделката.

Джеймс С. Хенри, икономист от Ню Йорк, адвокат и автор, който разследва света на мръсните пари от 70-те години на миналия век, казва, че действията на американското правоприлагане през последните две десетилетия са оказали известно влияние върху поведението на големите банки, поне в сравнение с всеки един по-ранен период, когато тези банки са действали почти без ограничения.

Според него, обаче, ще е необходима повече „прокурорска воля“, за да има истински промени в отношенията между банките и незаконните парични потоци. Това означава да се търси отговорност от банкерите, а не само от банките и техните акционери.

„Трябва да изложим на риск някои висши ръководители, които отговарят за тези неща“, каза Хенри. „А това означава глоби и/или затвор.“

Аквариум за акули

Звучи като история от шпионски роман.

Служители на Deutsche Bank са инструктирали клиенти от Иран и други горещи точки да слагат кодови думи в съобщенията си за плащане, които да предизвикат специална обработка. Един изпълнителен директор призова персонала да използва „врътки и хватки“ за да избегне разкриването на такива плащания от американските власти.

Тези хватки стават ясни от съобщение от 4 ноември 2015 г. от банковите регулатори в Ню Йорк. Държавните служители казват, че Deutsche Bank е била заловена в прехвърлянето на близо 11 милиарда долара между 1999 и 2006 г. от името на Иран, Сирия и други страни под санкциите на САЩ.

В рамките на споразумение за 258 милиона долара с държавата и Федералния резерв, Deutsche Bank се съгласява да реформира практиките си и да уволни служители участващи в операцията за заобикаляне на санкциите.

В свое изявление Deutsche Bank определя сделката като стара новина. „Поведението е прекратено преди няколко години и оттогава сме спрели целия бизнес със субекти от споменатите държави.“

Докато договарянето се разиграва публично, Deutsche Bank работи зад кулисите за прехвърлянето на пари за Ихор Коломойски, украински милиардер, който, както ще твърдят по-късно американските прокурори, участва в мащабна схема за пране на пари чрез насочването им към Средния Запад на САЩ.

Коломойски е заобиколен от мистика сякаш извадена от шпионски трилър. Американските прокурори казват, че той отдавна е известен с прояви на „жестокост и дори насилие“ в бизнес сделки и дават за пример наемането на „въоръжени главорези“, които да завземат офисите на държавна петролна компания. Сътрудник си спомня среща с Коломойски при която е наблюдавал как олигархът няколко пъти натиска дистанционно, което пуска месо от раци в аквариум с гладни акули в офиса му.

Изтеклите документи показват, че Deutsche Bank е преместила 240 милиона долара от декември 2015 г. до май 2016 г. за куха фирма регистрирана на Британските Вирджински острови, която, както твърдят съдебни дела в САЩ, е била контролирана от Коломойски и негов бизнес партньор.

Съдебно дело, заведено миналата година в щатски съд в Делауеър твърди, че Коломойски е използвал кухата фирма Claresholm Marketing Ltd. (Клейрсхолм Маркетинг) за да осъществи „поредица от нагли измамни схеми“ чрез ПриватБанк (PrivatBank), украинска финансова институция, която Коломойски и партньорът му контролират до края на 2016. Новите собственици на банката твърдят, че Коломойски и съучастниците му са източили милиарди долари от нея чрез фиктивни заеми и след това са ги изпрали чрез инвестиции в САЩ

През юли миналата година регулаторите в Ню Йорк постигнаха ново споразумение за пране на пари с Deutsche Bank. Този път банката се съгласи да плати 150 милиона долара за санкции свързани със сделки на осъдения за сексуални престъпления Джефри Епщайн и с две банки извън САЩ замесени в скандали с пране на пари.

Месец по-късно американски прокурори подадават във федерален съд жалби за гражданско отнемане с обвинения подобни на тези от делото в Делауеър.

Прокурорите твърдят, че голяма част от парите за които се предполага, че са били откраднати от ПриватБанк между 2008 г. и 2016 г. са се превърнали в инвестиции в САЩ, включително търговски площи в Тексас и Охайо, стоманодобивни заводи в Кентъки, Западна Вирджиния и Мичиган и фабрика за мобилни телефони в Илинойс.

Коломойски не отговори на въпроси на Косорциума. Негов адвокат каза през август: „Г-н Коломойски категорично отрича твърденията в исковете подадени от Министерството на правосъдието. ”

По делото на щатския съд в Делауеър адвокатите на компаниите на Коломойски заявяват, че исковата молба не съдъжа нарушения на законите за рекет или други закони. От своя страна, Коломойски е завел иск за клевета срещу ПриватБанк в Украйна, твърдейки, че обвиненията на банката в измами и други неправомерни действия са фалшиви.

Deutsche Bank отказа да отговори на въпроси за сделките си с Коломойски, като заяви, че има законово ограничение да коментира клиенти или транзакции. Банката каза на Консорциума, че е признала „минали слабости“ и „се е поучила от грешките си“. Тя заяви, че „се е борила системно“ с тези проблеми.

„Вече сме различна банка“, се казва в изявлението.

С участието на:
Майкъл Хъдсън, Дийн Старкмън, Саймън Боуърс, Емилия Диаз-Стрък, Таня Козирева, Уил Фитцгибън, Саша Чавкин, Спенсър Удмън, Бен Халмън, Фъргъс Шийл, Ричард Х.П. Сия, Том Стейтс, Джо Хилхаус, Делфин Ройтер, Кира Гърни, Агустин Армендариз, Марго Уилямс, Кари Кехоу, Ейми Уилсън-Чапман, Хамиш Боланд Рудър, Антонио Кучо, Жерар Райл, Маго Торес, Мириам Пенсак, Йелена Косич, Мигел Фиандор, Майкъл Сала

Анна Мацоне от Tg2 (Rai2) „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

понеделник 21 септември 2020


Със съд заплаши ТЕЦ „Бобов дол” италианската новинарска телевизия Telegiornale 2 (Tg2), част от Rai 2 към обществената Radiotelevisione Italiana (Rai). Екипът на Rai в партньорство с „Биволъ” успя да проведе снимки на място в Бобов Дол. Както сподели в интервюто си за „ЗовНюз” репортерът ни Димитър Стоянов, той вдигна дрон, кадри от който показа италианската телевизия. В събота репортажът на репортерката Анна Мацоне и оператора Доменико ди Руоко излезе в праймтайма в предаването Dossier, където прозвуча името на енергийния магнат Христо Ковачки до тези на “Ндрангета” и “Камора”. „Биволъ” успя да поговори с репортерката и редакторката на Tg2/Rai2 Анна Мацоне, която отрази не само протестите в България, но и темата с горенето на отпадъците в Бобов дол.

Екипът на Rai2 на жп линията край ТЕЦ “Бобов дол” (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Те са свободни да правят каквото си искат”, гласи коментарът й за “Биволъ” относно „опровержението” от страна на ръководството на ТЕЦ-а, обвинил италианската медия в „тенденциозност”.

“Направихме снимки пред централата „Бобов дол”, която работеше, въпреки решението на властите Ви”, гласи позицията на Анна Мацоне, която вече се е прибрала в Рим след командировката си в България.

„Имаме заснети кадри и стендъп на фона на функционираща централа, ясно видима зад гърба ми”.

Ние не бяхме използвали архивни кадри или изображения и можем да си го докажем без никакъв проблем. Също така заснехме машината, която събира отпадъци на територията на централата и ясно чухме звука, който демонстрира, че в ТЕЦ-а се разфасоват отпадъци”, казва Анна Мацоне.

Изцяло потвърждава това, което е видяла: „Каквото сме заснели и каквото чухме…”. „Затова не се страхувам от нищо. Върша си работата, както обикновено”, коментира журналистката.

„Не ме е страх от мафията”

Доменико ди Руоко снима балите с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Може би, аз не съм достатъчно съзнателна, но не се чувствам в опасност или да се страхувам да бъда заплашена. Нито се чувствам като герой. Като Вас, само си върша работата си”, казва журналистката.

„Не мисля за това, че някой ще побеснее, гледайки репортажите ми”.

Според нея по-важнотo e това как да информира добре хората, които я гледат: „Да го правя коректно и на време”. „Това е нашият дълг, тъй като наравно с правото за публично мнение е и това да бъде информиран, без информацията да се засенчва”, коментира Анна Мацоне.

Решила е да се фокусира върху темата с трафика на отпадъците, тъй като според думите й България „се е превърнала в получател и склад на боклука”.

“Трафикът се менажира от екомафиите от Европа начело с италианските ОПГ-та „Ндрангета” и „Камора”.

Италианската телевизионерка припомня, че има информация за разследвания и спецоперации, които са започнати от италианските магистрати и българската полиция. „Ние си помислихме, че също е важно да говорим за тези тайни връзки между двете ни страни”, казва Мацоне.

„България е залята с хиляди и хиляди тонове отпадъци, които се внасят от Италия”.

И тези според доставки доставки според журналистката се ръководят предимно от компаниите, които са разследвани по подозрение за това, че в качеството си на юридически лица са „проксита” на организациите като „Ндрангета” и „Камора”.

Бали с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„От няколко години насам прокурорът на Катанцаро Никола Гратери беше проследявал операциите на екомафиите, които незаконно извозват боклука към България и други балкански държави”, казва Анна.

Припомня и че, в началото на тази година около 9,000 тона нелегални отпадъци са били задържани в пристанището на гр. Варна. „Спецоперацията “Rinascita-Scott”, която започна със серията блицове през 2019 г., доведе до разследване на 334 души заради евентуалните им връзки с мафията”, обобщава Мацоне.

За „физиката” на българския протест

Журналистката oт RAI сподели и защо е решила да отрази протестите в София, като на пръв поглед може да изглежда, че е логистично решение.

„Решихме да говорим за България по редица причини. RAI разполага с кореспондент в Москва, който вече следи отблизо ситуацията в Беларус. Освен това, президентът Александър Лукашенко е наложил забрана за влизане в страната за чуждестранните журналисти”.

„Фокусирахме се върху България, защото малцина предават какво се случва при вас”

На протеста (Сн.: Николай Марченко)

Според Анна Мацоне са я заинтересували антиправителствените протести, които продължават над два месеца. Както и „корупцията за която алармира гражданското общество”. „Пълна тишина е около ситуацията в България, при положение, че за разлика от Беларус, е част от Европейския съюз”, казва репортерката.

Тя даде и мнението си за медиите ни, с чиито представители успя да се запознае: „В България срещнах много журналисти, които са много добре подготвени и добри в работата си”.

„Историите, които разказват, са базирани на фактологични доказателства”

„Вярвам, че във всяка демократична и дори недемократична държава, ролята на журналистите е фундаментална”, категорична е Мацоне.

Тя я вижда в това да се осветлява щателно укриваната от хората информация. „Нашият дълг е да информираме, винаги и по всяко време, вярвам, че българските журналисти, с които успях да се запозная, вършат работата си по изключителен и смел начин”.

По време на мирните протести на площада, е успяла да срещне не само обикновени хора, но и редица интелектуалци, сред които писателят Георги Господинов.

„Видях, че той протестираше с дъщеря си за по-добрата държава”.

Анна Мацоне си спомня думите на българския писател, който й е споделил, че „физиката на протестите” е като процеса в едноименната му книга „Физика на тъгата”: тя се е проявила поради едни и същи нужди.

„А именно, да се осветлят скритите процеси, да се излезе от тази болка и да се стигне до промяна. Да се обърне енергията в нещо позитивно, за самите нас и за другите. Вярвам, че Георги беше прав в това, което каза”, споделя журналистката.

Работното  посещение в България по думите й е било кратко, но „много интензивно и интересно”: „Заедно с оператора Доменико Ди Руоко ние успяхме да се задълбочим в реалността, която не познавахме”.

„Надяваме се пак да имаме възможност да разкажем за това, което се случва в България”

„И ще се стараем да държим италианците добре информирани за историите Ви, които така тясно се преплитат с нашите”, казва Анна.

Към настоящия момент все още обаче нямало обратна връзка от страна на италианските политици и прокурори: „Но ние получаваме позитивни коментари от мнозина наши колеги и зрители, които ни поздравяват за това, че се захващаме с толкова сложни теми”.

Които според журналистката иначе само накратко се споменават в мейнстрийм медиите.

Ще продължим да го правим.

Анна Мацоне увери, че и директорът на Tg2 Дженаро Санджулиано също е известен с това, че “не се страхува да разказва за укриваните от обществото факти”. “И аз мисля в тези категории. Затова се радвам да работя с него”, обобщи тя.

 

 

Досиетата FinCen: Глобални банки обслужват олигарси, наркодилъри и терористи

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/icij-fincen-files-1.html

неделя 20 септември 2020


от International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ, Международен консорциум на разследващите журналисти)

Теч на секретни американски правителствени документи разкрива, че JPMorgan Chase (ДжейПи Морган Чейз), HSBC (ЕичЕсБиСи) и други големи банки са успели да заобиколят строгите мерки срещу прането на пари като са местили зашеметяващи суми незаконни пари в брой за престъпни мрежи и тъмни личности, които са създавали хаос и са подкопавали демокрацията по цял свят.

Документите разкриват още, че пет глобално банки – JPMorgan, HSBC, Standard Chartered Bank (Стандарт Чартърд Банк), Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да трупат печалби от тези могъщи и опасни играчи, дори и след като са били глобени от американските власти за предишни провали в справянето с потоците от мръсни пари.

Американските държавни агенции отговорни за прилагането на законите за пране на пари рядко преследват мегабанки, които нарушават закона, а когато все пак предприемат нещо, действията им образуват само леки вълнички по повърхността на потоците от откраднати пари, които се изпират през международната финансова система.

Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.

Изтеклите документи разкриват, че JPMorgan, най-голямата банка със седалище в САЩ, е прехвърляла пари за хора и компании свързани с масово разграбване на публични средства в Малайзия, Венецуела и Украйна.

Според тези документи, банката е прехвърлила над 1 милиард долара за финансиста беглец, който стои зад скандала в Малайзия с държавната компания 1MDB и повече от 2 милиона долара за двама млади енергийни магнати, чиято фирма е обвинена в измама на правителството на Венецуела и е допринесла за прекъсванията на ток, които са парализирали големи части от страната.

В продължение на цяло десетилетие JPMorgan е обработвала и плащания в размер на над 50 милиона долара за Пол Манафорт, бившият шеф на предизборния щаб на президента Доналд Тръмп. Банката е придвижила поне 6,5 милиона долара под формата на транзакции на Манафорт за 14-те месеца след оставката му от кампанията. Това става на фона на вихрещи се твърдения за пране на пари и корупция във връзка с работата му за проруска политическа партия в Украйна.

Тези не дотам чисти транзакции продължават да се увеличават чрез сметки в JPMorgan, въпреки обещанията на банката да подобри контрола си върху прането на пари като част от споразуменията постигнати с американските власти през 2011 г., 2013 г. и 2014 г..

JPMorgan заяви, че е законът ѝ забранява да отговаря на въпроси относно транзакции или клиенти, и че е поела „водеща роля“ в провеждането на „активни и ръководени от разузнавателни служби разследвания“ и в разработката на „иновативни техники за подпомагане на борбата с финансовите престъпления“.

Според секретните документи, HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank и Bank of New York Mellon също са продължили да извършват съмнителни плащания въпреки подобни обещания към държавни органи.

Изтеклите документи, известни като Досиетата ФинСен (FinCEN Files), съдържат повече от 2100 доклада за подозрителни дейности подадени от банки и други финансови институции до Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Агенцията, известна съкратено като FinCEN, е разузнавателното звено, което стои в основата на глобалната система за борба с прането на пари.

Американският новинарски сайт BuzzFeed News (Бъзфийд) е този, който получи документите и ги сподели с Международния консорциум на разследващите журналисти. Консорциумът организира екип от над 400 журналисти от 110 медийни организации в 88 държави за да разследва подземния свят на банките и прането на пари.

Като цяло анализът на Консорциума установи, че документите идентифицират най-малко 2 трилиона долара под формата на транзакции между 1999 и 2017 г., които са били отбелязани като вероятно пране на пари или друга престъпна дейност от служители от вътрешните отдели на финансовите институции за наблюдение на спазването на закона. Касае се включително за 514 милиарда долара в JPMorgan и 1,3 трилиона долара в Deutsche Bank.

Докладите за подозрителна дейност отразяват опасенията на контролните органи на самите банки и не са непременно доказателство за някакво престъпно поведение или неправомерни действия.

Макар и огромна, сумата от 2 трилиона долара подозрителни транзакции установени в този набор от документи, е само капка в далеч по-голямото море от мръсни пари бликащи от банките по цял свят. Досиетата FinCEN представляват по-малко от 0,02 процента от над 12-те милиона доклади за подозрителни дейности, които финансовите институции са подавали между 2011 и 2017 г..

Архивът на докладите за подозрителна дейност, заедно със стотици електронни таблици пълни с имена, дати и цифри, показват в подробности потенциално незаконни транзакции преминаващи през редица банки. Заедно с пресяването на Досиетата FinCEN, Консорциумът и неговите медийни партньори получиха над 17000 други документи от вътрешни източници, лица подаващи сигнали за нарушения, съдебни досиета, искания за достъп до информация и други източници. Екипът интервюира стотици хора, включително експерти по финансови престъпления, служители на реда и жертви на престъпления.

Според BuzzFeed News, някои от изтеклите документи са събрани като част от разследванията на Конгреса на САЩ за намесата на Русия в президентските избори през 2016 г.. Други са искания до FinCEN от правоприлагащи органи.
Досиетата FinCEN предлагат безпрецедентна възможност за надникване в тайния свят на международното банкиране, анонимните клиенти и в много случаи в света на финансовите престъпления.

Те показват, че банките местят на сляпо пари в сметките си за хора, които не могат да идентифицират, не съобщават години наред за транзакции носещи всички белези на пране на пари и дори правят бизнес с клиенти оплетени във финансови измами и публични корупционни скандали.

Властите в САЩ, които играят водеща роля в световната битка срещу прането на пари, са разпореждали на редица големи банки да реформират практиките си, глобявали са ги със стотици милиони и дори милиарди долари и са им отправяли заплахи за наказателни обвинения като част от така наречената процедура за споразумение за отложено наказателно преследване.

Продължилото 16 месеца разследване на Консорциума и неговите партньори показва, че макар и често да влизат във водещите новини, тези тактики не са работили. Големите банки продължават да играят централна роля в придвижването на пари свързани с корупция, измами, организирана престъпност и тероризъм.

„След като така и не успяха да предотвратят мащабни корупционни транзакции, финансовите институции се отказаха от ролята си на първа линия на защита от прането на пари,“ каза пред Консорциума Пол Пелетие, бивш висш служител на Министерството на правосъдието на САЩ и прокурор по финансови престъпления.
Той каза още, че банките знаят, че „работят в система, която е до голяма степен беззъба.“

Секретните документи показват, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – Deutsche Bank, Bank of New York Mellon, Standard Chartered, JPMorgan и HSBC – многократно са нарушавали официалните си обещания за добро поведение.

През 2012 г. базираната в Лондон HSBC, най-голямата банка в Европа, е подписала споразумение за отложено наказателно преследване и е признала, че е изпрала най-малко 881 милиона долара за латиноамерикански наркокартели. Наркотрафикантите са използвали специално оформени кутии, които пасват на отворите на касовите гишета на HSBC, за да депозират и прокарат през финансовата система огромни количества пари от търговия с наркотици.

В рамките на споразуменията си с прокурорите HSBC е платила 1,9 милиарда долара и правителството се е съгласило да спре временно обвиненията в престъпление срещу банката и да ги отхвърли след пет години, ако HSBC спази обещанието си да се бори агресивно с потока мръсни пари.

Досиетата FinCEN показват, че по време на този петгодишен пробационен период, HSBC продължава да прехвърля пари за съмнителни фигури, включително за заподозрени руски перачи на пари и за Понци схема разследвана в множество страни.

Въпреки това, правителството позволи на HSBC да обяви през декември 2017 г., че е „изпълнила всички свои ангажименти“ по споразумението за отлагане на наказателно преследване, и че прокурорите са отхвърлили окончателно наказателните обвинения.

В изявление до Консорциума, HSBC отказа да отговори на въпроси за конкретни клиенти или транзакции. Банката заяви, че информацията на Консорциума е „остаряла и е от преди“ края на петгодишната сделка за отлагане на наказателно преследване. През това време, казва банката, „ние поехме по дългия път на преразглеждане на способността ни за борба с финансовите престъпления… Днес HSBC е много по-безопасна институция, отколкото през 2012 г.“

HSBC отбеляза, че с решението си да освободи банката от заплахата от наказателни обвинения, правителството е получило достъп до доклади на наблюдател, който е направил преглед на реформите и практиките на банката.
Министерството на правосъдието отказа да отговори на конкретни въпроси. Говорител на Наказателното отделение на Министерството каза в изявление:

„Министерството на правосъдието стои зад своята работа и продължава да се ангажира с агресивно разследване и преследване на финансови престъпления, включително пране на пари, навсякъде, където ги установим.“

„Всички се справят зле“: Мощен поток мръсни пари дави бюрократите

Необезпокояваният поток от мръсни пари помага на престъпни банди, дестабилизира нациите и се превръща в двигател на глобалното икономическо неравенство. Изпраните средства често се разпределят между сметки притежавани от неясни кухи фирми регистрирани в тайни офшорни данъчни убежища, което позволява на елитите да укриват огромни суми от органите на реда и данъчните власти.

Анализ на Консорциума установи, че банките в Досиетата FinCEN редовно обработват транзакции на компании регистрирани в така наречените тайни юрисдикции и го правят без да знаят кой е крайният и истински собственик на сметката. Притежателите на корпоративни сметки често предоставят адреси в Обединеното кралство, САЩ, Кипър, Хонконг, Обединените арабски емирства, Русия и Швейцария. Поне 20% от документите съдържат клиент с адрес на Британски Вирджински острови.

Анализът на Консорциума установи още, че в много случаи банките не са разполагали с информация за субектите, които стоят зад транзакциите, както и за присъствието на кухи фирми. Има случаи при които финансовите институции са поискали повече информация за субектите от други банки, които не са им отговорили. Някои банки или клонове в страни като Швейцария са цитирали местните закони за банкова тайна за да откажат предоставянето на информация.

Данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността показват, че всяка година се изпират незаконни приходи за 2,4 трилиона долара или близо 2,7% от всички стоки и услуги произвеждани годишно в целия свят. Но, пак според данни на ООН, властите успяват да разкрият по-малко от 1% от мръсните пари в света.

„Всички се справят зле“, призна в интервю за Консорциума Дейвид Луис, изпълнителен секретар на базираната в Париж Група за Финансови Действия (Financial Action Task,) партньорство на правителства от цял свят, което определя стандартите за борба с прането на пари.

Докладите на неговата организация за оценка по държави, които проучват доколко банките и правителствените агенции отговарят на законите и разпоредбите за пране на пари, показват много проверки, но малък практически напредък. Много държави изглежда са по-загрижени да изглеждат добре на хартия, отколкото да предприемат истински мерки срещу прането на пари, каза Луис.

Асоциация на най-големите световни банки дори се оплака миналата година, че регулаторите се фокусират върху „техническото съответствие“, а не дали системите им „са действитело успешни в борбата срещу финансовата престъпност“.

Експлозия в Йерусалим

За някои финансови институции проблемният клиент е друга банка.

Една ранна сутрин през 2003 г. Стивън Авербах пътува в автобус № 6 в Йерусалим, когато мъж се втурва вътре в момента в който автобусът потегля от спирката.

„Имаше твърде много неща не на място“ с този мъж, спомня си Авербах, който е роден в Ню Джърси, но емигрира в Израел като тийнейджър. Мъжът бил с дълги черни панталони, бяла риза и черно сако, типичното облекло на ортодоксален евреин, но носи „обувки с остри върхове“, които не пасват на обеклото на сектата, а сакото му било издуто. В дясната си ръка държал устройство, което приличало на входен звънец.

Авербах, който преди това е бил главен инструктор по оръжията в полицията на Йерусалим, извадил личното си оръжие. Но когато бившето ченге се обръща с лице към мъжа, „той се самовзриви“, Авербах свидетелства във видеозапис след експлозията.

Взривът убива седем и ранява 20, а Авербах остава парализиран от врата надолу. Той почива през 2010 г. от дългосрочните последствия от нараняванията си.

По това време той и семейството му са ищци по съдебен иск в САЩ в който обвиняват йорданска финансова институция Arab Bank (Арабска банка) в преместване на средства, които са били използвани за финансиране на атентата в автобуса и други терористични атаки.

Досиетата FinCEN показват, че тъй като съдебният процес хвърля сянка върху Arab Bank, тя се възползва от работните си отношения с много по-голяма и по-влиятелна банка – Standard Chartered.

Базираната в Обединеното Кралство банка помага на клиентите на Arab Bank да получат достъп до финансовата система на САЩ след като регулаторите откриват недостатъци в контрола на йорданската банка над прането на пари през 2005 г. и я принуждават да ограничи дейностите си по прехвърляне на пари в САЩ.

Standard Chartered продължава отношенията си с Arab Bank докато искът срещу нея си проправя път през американските съдилища, и дори след като американските власти уведомяват Standard Chartered, че трябва да спре да обработва транзакции за заподозрени клиенти.

През 2012 г. регулаторите в Ню Йорк стигат до заключението, че Standard Chartered е „сключила тайна сделка с правителството на Иран“, за да прокара тайни транзакции за 250 милиарда долара, като „печели стотици милиони долари“ и оставя „американската финансова система уязвима за терористи, търговци на оръжие, наркобарони и корумпирани режими“. През декември 2012 г., Standard Chartered плаща глоба от 227 милиона долара на властите в САЩ и Ню Йорк съгласно споразумение за отложено наказателно преследване.

Въпреки официалните си ангажименти да стои далеч от подозрителни клиенти, Standard Chartered обработва 2055 транзакции на обща стойност над 24 милиона долара за клиенти на Arab Bank между септември 2013 г. и септември 2014 г., показват Досиетата FinCEN.

След това, в края на септември 2014 г., се появява още една причина за Standard Chartered да се отдръпне от Arab Bank. В съдебното дело за атентата в автобуса в Йерусалим през 2003 г. и други нападения, съдебните заседатели в Бруклин решават, че Arab Bank съзнателно е подпомагала тероризма чрез предаване на пари прикрити като благотворителни дарения на Хамас, палестинската паравоенна и политическа организация, която САЩ класифицират като терористична.

Повече от година по-късно служители от вътрешния отдел за наблюдение на спазването на закона на Standard Chartered изпращат на FinCEN доклад за подозрителна дейност потвърждаващ сделките на банката с Arab Bank за период, които дори продължава няколко дни след присъдата в Бруклин. В доклада се изразяват опасения за „потенциалното финансиране на тероризм“.

Но това не е краят.

Standard Chartered прехвърля още близо 12 милиона долара на клиенти на Arab Bank непосредствено след присъдата, чак до февруари 2016 г., според последващ доклад за подозрителна дейност, включен в Досиетата FinCEN. Много банкови преводи са записани като „благотворителни организации“, „подкрепа“ или „подаръци“.
В последващия доклад се отбелязва, че данните за плащанията пораждат същите опасения като тези изложени и в процеса в Бруклин, че „незаконни дейности“ се финансират „под прикритието на благотворителност“.

Гражданската присъда срещу Arab Bank е отменена, когато апелативен съд открива недостатъци в указанията на съдията към съдебните заседатели. След това Arab Bank се договаря с близо 600 жертви и роднини на жертвите срещу неизвестна сума.

Standard Chartered не отговори на въпроси на Концорсиума и неговите медийни партньори относно Arab Bank.
Тя просто каза в общо изявление, че „реалността на глобалната финансова система е, че винаги ще има опити за пране на пари и избягване на санкции, а отговорността на банките е да изграждат ефективни системи за проверка и наблюдение и ние работим в тясно сътрудничество с регулаторите и правоприлагащите органи за да изправим извършителите пред правосъдието.“

Награди и рискове

Защо банките придвижват подозрителни пари? Защото е изгодно.

Банките могат да попълнят приходите си с таксите, които събират докато парите се въртят в мрежа от сметки, често поддържани от корумпирани потребители на финансовата система. JPMorgan, например, е спечелила около половин милиард долара докато е била главният банкер на Бърни Мадоф, според разкрития по делото за несъстоятелност заведено след краха на неговата многомилиардна Понци схема.

Справянето със сенчести клиенти носи рискове.

JPMorgan е платила през 2011 г. 88,3 милиона долара за споразумения с регулаторите по повод твърденията им, че е нарушила икономическите санкции срещу Иран и други държави под ембарго на САЩ. През 2013 г. Министерството на финансите „зашлеви“ банката със заповед за „прекратяване и въздържане“, която описва „системни недостатъци“ в нейните усилия за борба с прането на пари, като отбелязва, че банката „не е успяла да идентифицира подозрителна дейност в значителни размери“.

През януари 2014 г., банката плаща 2,6 милиарда долара на американски агенции по споразумения свързани с разследвания на ролята й в схемата на Мадоф. JPMorgan е отчела печалби над два пъти по-високи от тази сума само за същото тримесечие и е била на път да достигне печалба от близо 22 милиарда долара за 2014 г.. Мадоф се призна за виновен и излежава 150-годишна присъда във федерален затвор.

Досиетата FinCEN показват, че след тези действия на правоприлагащите органи JPMorgan е продължила да прехвърля пари за хора замесени в предполагаеми финансови престъпления.

Сред тях е Джо Лоу, финансист, обвинен от властите в много страни, че е мозъкът зад присвояването на 4,5 милиарда долара от малайзийски фонд за икономическо развитие, наречен 1Malaysia Development Berhad, или 1MDB (1Малайзия Развитие Берхад). Според Досиетата, от 2013 г. до 2016 г. Лоу е преместил малко над 1,2 милиарда долара чрез JPMorgan.

Лоу за пръв път става известен с присъствието си на купони с Парис Хилтън, Леонардо ДиКаприо и други известни личности. Една вечер, докато се забавлява в нощен клуб на Френската Ривиера, той води война на наддаване на пари в брой за няколко бутилки шампанско Кристал (Cristal) и печели състезанието с крайна оферта от 2 милиона евро, според бестселър посветен на измамата 1MDB, наречен „Кит за милиарди“.

Лоу се появява за пръв път като ключова фигура в скандала с 1MDB, познат като „обира на века“ в медийни репортажи в началото на 2015 г.. През април 2016 г., Сингапур издава заповед за задържането му. Властите в САЩ, Малайзия и Сингапур все още го търсят за да го арестуват.

JPMorgan е прехвърляла и пари за компании и хора свързани с корупционни скандали във Венецуела, които допринесоха за възникването на една от най-тежките хуманитарни кризи в света. ООН съобщи тази година, че един от всеки трима венецуелци няма достъп до достатъчно храна, а милиони са избягали от страната.

Един от венецуелците, получил помощ от JPMorgan, е Алехандро „Пиохо” Истурис, бивш държавен служител, който е обвинен от американските власти като играч в международна схема за пране на пари. Прокурорите твърдят, че между 2011 и 2013 Истурис и други лица са искали подкупи за да фалшифицират държавни енергийни договори. Според Досиетата FinCEN, между 2012 г. и 2016 г. банката е преместила над 63 милиона долара за компании свързани с Истурис и схемата му за пране на пари.

Досиетата разкриват още, че JPMorgan е предоставяла банкови услуги на енергийната фирма Derwick Associates (Дъруик Асошийетс), която е спечелила над 5 милиарда долара от договори без обществени поръчки за ремонт на провалената електрификационна мрежа на Венецуела. Анализ от 2018 г. от отдела за Венецуела на неправителствената организация „Прозрачност без граници“ стига до заключението, че Derwick Associates не е успяла да осигури очаквания енергиен капацитет и е ощетила правителството на Венецуела с поне 2,9 милиарда долара.

Братовчедите Алехандро Бетанкур и Педро Требау са на малко повече от 20 години когато създават Derwick Associates.

Новини и публикации в интернет от 2011 г. твърдят за съмнения около братовчедите и Derwick Associates. След това компанията завежда дело в което твърди, че е жертва на клеветническа кампания и лъжливи обвинения, че е част от „престъпна група“. Искът е уреден при неизвестни условия.

Досиетата FinCEN показват, че Derwick Associates е използвала сметки в JPMorgan за преместване на поне 2,1 милиона долара през 2011 и 2012 г. и че банката е обработвала и други транзакции за неизвестни суми за Derwick и нейните управители поне до 2013 г..

Адвокат на Бетанкур каза: „Клиентът ми отрича да е извършил неправомерни действия“.

JPMorgan отбелязва в твърде общото си изявление, че през 2014 г. се е съгласила, че трябва да подобри контрола на прането на пари, и че оттогава е инвестирала „значителни ресурси“ за тази цел.

„Днес хиляди служители и стотици милиони долари са посветени на подпомагане на усилията за прилагане на закона и националната сигурност“, каза банката.

Бос на босовете

Секретните документи често показват, че банките обработващи трансгранични транзакции нямат представа с кого си имат работа, дори когато прехвърлят стотици милиони долари.

Да вземем случая с мистериозна компания, наречена ABSI Securities (ЕйБиЕсАй Секюритис). Досиетата FinCEN показват, че ABSI е реализира повече от 1 милиард долара транзакции чрез JPMorgan между януари 2010 г. и юли 2015 г..

Тази сума включва транзакции чрез директна банкова сметка в JPMorgan, която ABSI затваря през 2013 г., и чрез така наречените кореспондентски сметки, чрез които JPMorgan позволява на чуждестранни банки да обработват транзакции в щатски долари чрез техни собствени сметки.

Отдели на банката за наблюдение на спазването на закона базирани в операционния й център в Кълумбъс, Охайо, решават през 2015 г. да направят опит да разберат кой е действителният собственик на ABSI, след като руски сайт за разследващи новини съобщава, че компанията е свързана с лице от подземния свят на име Семьон Могилевич, който е описан като Бос на босовете на руските мафиотски групировки.

През 2009 г., когато включва Могилевич в списъка си с десетте най-търсени пресъпници, ФБР заявява, че престъпната му мрежа е замесена в трафик на оръжия и наркотици, изнудване и поръчкови убийства. Гардиън пише, че бомба поставена в автомобил е знаковият метод за неутрализиране на врага на палещия цигара от цигара внушителен украинец.

Досиетата показват, че служителите по спазване на закона не са могли да установят от документи за кухата фирма кой стои зад нея или каква е истинската й цел.

Въпреки че тези подробности остават неясни, JPMorgan е имала доста основания да проучи ABSI години по-рано. Тя оперира като куха фирма в Кипър, считан по това време за важен център за пране на пари и насочва стотици милиони долари чрез JPMorgan.

Могилевич, който е представен в документалния сериал на Нетфликс „Най-търсените в света“, чиято премиера беше през август, не беше открит за коментар за това разследване.

По-рано той каза: „Не съм шеф или активен участник в никакви престъпни групи.“

Могъщият долар

BuzzFeed използва изтеклият архив от доклади за подозрителна дейност от 2018 г. за свои публикации разкриващи тайни плащания към кухи фирми контролирани от Манафорт, който сега е под домашен арест заради федерална присъда по дело основано главно на тези транзакции.

Бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, Натали Мейфлауър Сурс Едуардс, е обвинена в заговор за незаконен теч на документи от FinCEN към BuzzFeed.

BuzzFeed отказва да коментира източника си.

FinCEN и други американски агенции играят огромна роля в усилията срещу прането на пари по цял свят, най-вече защото перачите на пари и други престъпници имат същата цел като много други банкови клиенти с трансгранични операции – да превърнат парите си в щатски долари, които са де факто глобална валута. Малка група от предимно американски и европейски банки с големи операции в Ню Йорк събират такси за да вършат този трик, използвайки привилегирования си достъп до Федералния резерв на САЩ.

Американското законодателство поверява на банките първостепенната отговорност за предотвратяване на прането на пари, въпреки че в основата си дейността им стимулира абсолютно насочване в посока на запазване на парите, независимо дали са мръсни или чисти. Въпреки че банките са оправомощени да спрат дадена транзакция, ако тя изглежда подозрителна, те не са задължени да го правят. Банките просто трябва да подадат доклад за подозрителна дейност към FinCEN.

FinCEN, който има приблизително 300 служители, събира и пресява годишно над 2 милиона доклада за подозрителни дейности от банки и други финансови инситуции. Тя споделя информация с правоприлагащите агенции на САЩ и със звената за финансово разузнаване в други страни.

Отдавна изчезнали

В големите банки системите за засмукване на незаконни парични потоци разчитат на преуморени служители с недостатъчно ресурси, които обикновено работят в задни офиси далеч от централата и имат малко влияние в рамките на своите организации. Документите на FinCEN показват, че служителите наблюдаващи спазването на законите в големите банки често прибягват до едно просто търсене с Гугъл в опит да научат кой стои зад банкови преводи за стотици милиони долари.

Секретните документи показват, че в резултат на това банките често подават доклади за подозрителни дейности само след като транзакция или клиент влязат в новините или след правителствено запитване, обикновено след като парите отдавна са изчезнали.

В интервюта с Международния консорциум на разследващите журналисти и BuzzFeed над десетина бивши служители наблюдаващи спазването на законите в HSBC поставиха под въпрос ефективността на програмите на банката срещу прането на пари. Някои казаха, че банката не им е предоставила достатъчно ресурси за да се справят с големите потоци на пари в брой, а не само бегло да надникнат в тях, и че когато са искали информация за това кой стои зад големите транзакции, клоновете на HSBC извън САЩ често са ги игнорирали.

В дело заведено през декември 2019 г. във федералния съд в Ню Йорк, се твърди, че служители на Standard Chartered Bank, които са се противопоставяли на незаконни транзакции са били не само игнорирани, но и заплашвани, тормозени и уволнявани.

Ищците Джулиан Найт и Аншуман Чандра твърдят, че са били принудени да напуснат ръководни длъжности в банката, след като тя е разбрала, че са сътрудничили на разследване на ФБР за прехвърляне на пари от Standard Chartered към санкционирани от САЩ субекти в Иран, Либия, Судан и Мианмар.

Искът твърди, че Standard Chartered е участвала в „изключително усъвършенствана схема за пране на пари“, променяйки имената на субектите санкционирани от САЩ в документи за транзакциите и създавайки технологично решение, което позволява незаконни транзакции да остават незабелязани от Федералния резерв на САЩ.

Чандра, който е работил в клона на банката в Дубай от 2011 до 2016 г., стига до заключението, че заобикалянето на санкциите е помогнало значително за организирането на терористични атаки, „които са убили и ранили войници на ръководената от САЩ коалиция, както и много невинни цивилни“.

В исковата молба се казва, че схемата е позволила на банката да се възползва от „високата премия“, която Иран и неговите агенти са готови да платят за да конвертират санкционираните ирански риали в долари.

„Сигурно можете да водите подобно шоу без да ви хванат в продължение на няколко месеца, ако става въпрос за малка група вътре в банката,“ казва Чандра в интервю за BuzzFeed. „Но нещо подобно да се случва в продължение на години и да достигне размери от милиарди долари, това значи, че някой на върха е трябвало да зададе въпроса как точно банката печели тези пари.“

Чандра и Найт твърдят, че банката е признала само част от нарушенията си и е излъгала, че е спряка незаконните транзакции, когато приема налагането на санкции като част от споразумението си с американските власти за отложено наказателно преследване през 2012 г..

Агенцията удължава пробационния срок на банката отново и отново в продължение на няколко години. След това, през 2019 г., банката плаща още 1,1 милиарда долара за установени продължаващи нарушения на санкциите срещу Иран и други страни и се разбира с прокуратурата да удължи пакта си за отложено преследване за още две години.
Standard Chartered не отговори на въпроси на Консорциума и партньорите му за твърденията на бившите й служители. Standard Chartered посочва в документите по делото, че тези твърдения са безпочвени и неправдоподобни.

Досиетата FinCen: България е високорискова държава, в която лесно се перат пари

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fincen-files-bulgaria-intro.html

неделя 20 септември 2020


България е посочена като държава с висок риск за пране на пари в доклади на Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Агенцията, известна съкратено като FinCEN, е разузнавателното звено, което стои в основата на глобалната система за борба с прането на пари. Така наречените Досиета FinCen разкриват, че в нашата страна се осъществяват съмнителни банкови операции за десетки милиони долари, които са покровителствани на правителствено ниво. В някои от тях са замесени и приближени на властта лица.

Доклад на FinCen от 2015 г., в който се разглеждат трансакции на фирми със седалище в България. Страната ни е идентифицирана като високорискова за пране на пари.

Докладите със статут на топ-секретни документи са над 2100 на брой. Те са получени от източник на сайта Buzzfeed и споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Консорциумът започна да публикува Досиетата FinCen на 20 септември 2020 г. след повече от година работа на екип от над 400 журналисти от 110 медийни организации в 88 държави. Биволъ е официалният партньор на ICIJ за България.

FinCen получава информация за съмнителни преводи от банки, които имат право да осъществяват транзакции в американската валута. На базата на тази информация се попълват специални формуляри SAR (suspicious activity report), които съдържат информация както за конкретните банкови преводи, така и справки за фирмите или лицата въвлечени в трансакциите. За тези справки се ползват публични и закрити източници, както и информация от базата данни на доларовите преводи, които се регистрират в САЩ. Банките, които нямат право да оперират директно в долари са длъжни да минават през кореспондентски сметки на американски банки и така всички доларови преводи стават видими в САЩ, дори да са осъществени между две банки в една и съща страна.

В Досиетата FinCen се съдържа информация за преводи за над 2 трилиона долара. Изтеклите данни са за периода 2011 – 2017 г. и са нищожна част от общия брой доклади за този период, които са над 12 милиона. Въпреки това в тях се откриват шокиращи данни за пране на пари в почти всички държави.

Обзорният материал на ICIJ за Досиетата FinCen разкрива, че глобални банки като HSBC, JPMorgan и други са обслужвали олигарси, наркодилъри и терористи, дори след като са получавали предупреждения. Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.

Разследванията, базирани на архива с докладите на FinCen, ще бъдат публикувани в следващите дни от партньорските медии на Консорциума. Биволъ работи върху няколко разследващи материала за България, които ще бъдат публикувани в близките дни и седмици.

България – рискова или безопасна държава за пране на пари?

България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България. Голяма част от докладите съдържат неизвестна и поверителна информация, която осветява скрити от обществото процеси и злоупотреби с власт и пари, като някои от тях надхвърлят националния контекст и са свързани със световни финансови и политически скандали.

Важна е общата оценка за страната ни, която недвусмислено ни поставя сред рисковите дестинации, в които прането на пари е особено лесно. В Европейския съюз с такъв статут се славят още Кипър, Латвия и Малта.

За проблемът с прането на пари в България се знае и от докладите на Държавния департамент, изтекли в Wikileaks. В частта за България, публикувана от Биволъ, има доклад за “банките гнили ябълки“, които според американските дипломати перат парите на българската организирана престъпност. Конкретно бяха посочени банките с български собственици: ПИБ, КТБ (фалирала), Инвестбанк (на Петя Славова), СиБанк (тогава на Цветелина Бориславова, но сега с нов чуждестранен собственик), ДЗИ (тогава на Емил Кюлев, сега с нов чуждестранен собственик), Общинска Банка, Интернешънал Асет Банк (свързвана с Маджо) и ЦКБ (на групировката от Варна ТИМ).

Миналата година България беше критикувана и от Европейската комисия за слабите резултати на ДАНС в борбата срещу прането на пари. В първоначалната версия на доклада за макроикономическите дисбаланси, който е част от Европейския семестър се посочваше, че докладваните съмнителни трансакции са в по-голямата си част свързани с български политици.

“Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция “Финансово разузнаване” (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия” – пишеше в първата версия на документа.

Няколко месеца по-късно Комисията тихомълком промени доклада си и тези тревожни заключения отпаднаха, като дори се превърнаха в “напредък”.

Туширането на нелицеприятните констатации не отменя факта, че в Брюксел са наясно с практиките у нас, а проблемите видяни там са по-скоро на ниво правоохранителни органи – ДАНС и Прокуратурата, които не реагират на докладите от финансовите институции.

Досиетата FinCen допълват картината с лоши практики и в самите финансови институции, които едва ли са докладвани надлежно. Сред тях са поддържането от български банки на сметки на офшорни фирми с номинални собственици и придвижването на големи суми през тях към други високорискови дестинации.

Парадоксално, в неотдавнашен доклад на Института в Базел, България се нарежда сред страните с най-малък риск от пране на пари, заедно с Швеция и Естония.

Но разследванията за мащабните схеми “Азербайджанска перачница” и “Перачница Тройка“, в които участва и Биволъ разкриха, че дори в държави като Дания и Естония е било възможно да се организиран хъб за изпиране на милиарди.

Това разминаване между академичните и разузнавателните източници очевидно се дължи не на реалната ситуация в страната, а на приетата законодателна и регулаторна рамка, която на хартия е добра. Въпросът е дали се спазва. Многобройни са примерите, че правилата се нарушават или игнорират от всички институции, които трябва да следят и да предотвратяват рисковите банкови операции в държавата. А чуждите разузнавателни агенции са напълно наясно със случващото се. Досиетата FinCen доказват това черно на бяло.

 

Биков безмилостно разобличи корупцията в западните медии!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/toma-bikov-media.html

неделя 20 септември 2020


Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.

Та нима Бойко и компания не осигуриха на доскорошните ни европейски партньори евтина и в голямата си част доста образована работна ръка във фертилна възраст? При това повече от милион човека атакуваха трудовия пазар в Западна Европа само по време на неговите управления. И сега точно от запад да го погнат с критики… Бива ли така, питам се аз и в главата ми все повече избуява червейчето на съмнението.

Как така пък почти никоя родна медия не видя нищо нередно в управлението на ГЕРБ, а тия изнежени от стабилност, охолен живот, върховенство на закона и липса на корупция западни журналисти се врат, където не им е работа и разриват помийни ями, в които ние имаме негласен национален консенсус да не ръчкаме? Кой изобщо им го позволява? Толкова ли са цъфнали, вързали и останали без никакви проблеми родните им държави, за да се бъркат в чужди работи? Нима някоя родна медия си е позволила да вади документи и да повдига обвинения срещу който и да е западен политически или икономически лидер? Но, така е, когато си възпитан, дисциплиниран и знаеш кое ти е позволено и кое – не. На запад явно журналистите не знаят граници и си пъхат носовете, където им скимне.

Продължавам да анализирам и неусетно се нахъсвам все повече. На въпроса дали може да даде повече конкретика кой е платил, на коя медия, за коя публикация, Тома Биков се прояви като истински мъж на място и рече, че няма да влиза в никакви подробности, защото няма доказателства. Подозирам, че просто си замълча, за да не се налага да споделя източниците си и да ги поставя под угрозата международната медийна мафия, която явно се е мобилизирала срещу ГЕРБ, да им отмъсти.

Само преди дни негов млад колега депутат, отново от котилото на Борисов, сравни вземането на отношение от страна на ЕС по въпросите на корупцията, липсата на разделение на властите и редица други неуредици в България с онова време, когато чакахме знак от Кремъл, за да знаем правилно ли градим комунизЪма или не чак толкова. И, като се замисли човек, си е точно така.

Откъде накъде ще ни се бъркат тия във вътрешните дела? И политици, и журналисти. Кой ви е питал какво мислите за България? Или се възползвате от призивите на ония протестъри, дето се възмущаваха, че си затваряте очите за случващото се с всички власти у нас? Каквото и да е, ние сме суверенна държава и не трябва да позволяваме разни медии и брюкселски зелки да мътят водата на премиера и главния прокурор! Каквито са такива са, ама са си наши!

С какво ЦВИК, медиите на Пеевски, Домусчиев и компания и работещите в тях мисирки са по-лоши от прехвалените западни сайтове, вестници, телевизии и журналисти? Обективната действителност е измишльотина. Всеки е свободен да представя събитията както прецени. Или както му платят. А виждаме, че Тома Биков знае на кого плащат и къде наистина се прави качествена журналистика, съвсем незаслужено поставена на 111-о място по свобода.

Напротив, нашите медии са си свободни и затова си пишат каквото им душа (джоб) сака, а не разни материалчета, базиращи се върху документи и факти. Та нима документите и фактите не ограничават свободата, полета на мисълта? А за друго замисляли ли сте се? Ако в България решиш да се изказваш по медиите за злоупотреби на властта, моментално те уволняват и преставаш да си журналист. На кого помагаш с това? На свободата на словото ли или на поредния мисир, чакащ за мястото ти? Не е ли най-висша форма на свобода да се примириш със ситуацията, в която живееш, да се пригодиш към нея и да си караш кефа, вместо да заравяш перото си в дълбоки плаващи пясъци, както правят западните подкупни медии?

Не знам кой им плаща, но след като Тома Биков казва, че им се плаща, значи е така. На него ли да вярваме или на някакви си очевидни истини, за които дори и в крепостта на фрау Меркел вече не си затварят очите? Ако направим второто, не е нито патриотично, нито православно. Изобщо, като цяло, неудобните въпроси и ваденето на показ на разни уличаващи документи не са нито патриотични, нито православни. Те са гнусно достижение на чужди, предимно протестантски народи. Ето още една логическа връзка – протестанти, протестъри. Да не мислите, че е случайно?

Шок! Ужас! Сензация! Протестъри плащат на протестанти, за да резилят премиера Борисов и прокурора Гешев в поръчкови западни медии!

Не, че нещо, просто давам идея на праволинейните родни журналисти за тема, която могат да развият с голям успех. А през това време аз ще продължавам да изсмуквам от пръстите си нови и нови доказателства за правотата на Тома Биков да разобличава подкупността на западните драскачи.

Пътят на „Новичок“: къде беше отровен Алексей Навални

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-novichok-proekt.html

петък 18 септември 2020


Алексей Навални е тръгнал от хотела към летището вече отровен. Това изключва най-обсъжданата версия за токсикацията на летището или на борда на самолета.

На 4 септември германското издание Der Spiegel съобщи, че следи от „Новичок“ са открити по гърлото на бутилката, от която Навални е пил вода, както и в пробите от кръвта, урината и кожата на политика. Неговите близки са запазили бутилката и са я предали на медиците в Берлин. Германските журналисти я определиха като ключова улика, която позволи на химиците да определят типа отровно вещество /по-късно заключението за „Новичок“ е потвърдено и от експерти от Франция и Швеция/ – следите от „Новичок“ практически са изчезнали вследствие на метаболизма, но по бутилката са останали.

Отговорът на въпроса къде именно Навални е пил от това шише веднага би минимизирал вариантите за това кога и при какви обстоятелства е бил отровен политикът.
Ние разговаряхме с пасажерите от полета на Навални, със служители от авиокомпанията S7, на борда на самолета на която политикът се е почувствал зле, със служителите в хотела, където той е нощувал, както и с активисти от Фонда за борба с корупцията /ФБК/.
Сега ние можем да възстановим събитията, случили се в хотела след отравянето на Навални, за да отговорим на изключително важния въпрос – как се появи тази загадъчна бутилка със следи от „Новичок“.

Какво се е случило сутринта в хотела

Екипът на ФБК се е настанил хотел Xander в Томск. Заедно с него към летището тръгват прессекретарят Кира Ярмиш и заместникът му Иля Пахомов. В града остават 4-има – юристът Владлен Лось, операторът Павел Зеленски, Георгий Албуров и Мария Певчих, които садвама от главните разследващи от фонда. Останалите е трябвало да приключат работата по филма за местните единороси /активисти на партията на Путин Единна Русия/ – например, да се направят снимки с дрон. Това разказва пред Проект медия Албуров.

Интериорът на стаята в хотела. Снимка: Проект медия

Около 10 ч. сутринта томско време самолетът с изпадналия в безсъзнание Навални се приземява в Омск, а новината за това мигом стига до колегите му в Томск. Останалите в хотела в този момент закусват на първия етаж в ресторант Velvet. Случилото се предизвиква хората от ФБК веднага да приберат всичко, което може да има отношение към отравянето. „Защото в Русия точно това няма бъде разследвано. Направихме всичко, за да спасим уликите“, обяснява Албуров от томския щаб.

Времето за това е подходящо – стаята на Навални още не е предоставена на нови гости, а почистването в хотела започва след 10-11 ч. На помощ на останалите от ФБК в хотела пристигат активисти от местния щаб на фонда, а в стая 239, където е нощувал Навални, е организирано дежурство. Оттам прибират няколко предмета, които евентуално политикът е ползвал във въпросната сутрин. Сред тях е празна бутилка вода от марката „Святой източник“ /свещен извор, бел.ред./.

Защо точно тази бутилка

Версията на много руски и чуждестранни медии за това, че бутилката със следите от „Новичок“ е предадена в Германия от борда на самолета, в който е летял Навални, не е вярна. Според погрешната версия, от това шише са дали вода на изпадналия в безсъзнание политик и именно нея колегите му са предали на лекарите.

Но от пресслужбата на авиокомпанията съобщиха на Проект медия, че дори ако стюардесите са дали вода на опозиционера, когато му е прилошало, то според документите до кацането в Москва на борда са останали толкова бутилки, колкото са били натоварени в Томск /част от тях са били празни/. В Омск, където самолетът кацна принудително по спешност, допълнителни напитки и храна не са товарени. Запитани от Проект медиа пасажери не помнят на Навални да е давана вода.

Служителите от ФБК не коментират как точно са предали уликата в ръцете на германските власти. Но възможност за това е имало. От хотела в Берлин тя може да е изнесена от Мария Певчих. За разлика от колегите във фонда, тя е известна само на тесен кръг служители и близки до ФБК журналисти. Тя не обича публичността, макар именно тя да е автор на много истории, публикувани под бранда „Разследвания на Навални“. Тя е учила в Москва и в Лондон, сега постоянно живее във Великобритания.

Мария Певчих. Източник: Инстаграм профил на Георги Албуров, публикувана от Проект Медия

За Германия Певчих потегля на 22 август, твърдят от сибирското управление на транспортната полиция, водещо все още неуспешна и безрезултатна проверка за отравянето на Навални. В началото на септември Певчих стана основен обект на нападки от страна на свързаните с руските власти медии и телеграм-канали – обвиняваха я в интимна връзка с Навални и в това, че именно тя би могла да го отрови.

След проясняване на ситуацията с бутилката тази атака вече е лесно да бъде обяснена – всъщност, именно бързият път на Певчих през границите е помогнал да се докаже, че Навални е отровен с „Новичок“. Тя самата потвърди това пред Проект медиа.

Какво бутилката помогна да се разбере

Така от хотела Навални тръгва към летището вече отровен. В самата вода обаче токсичното вещество по-скоро не се е съдържало – един от създателите на „Новичок“ Владимир Угльов по-рано бе казал пред Проект медиа, че ако отровата бе попаднала в организма на опозиционера перорално, то само след няколко минути той би поел към оня свят.

След анализ на симптомите на отравянето и динамиката на влошаване на състоянието на Алексей, Угльов предполага, че политикът е получил доза приблизително 20% от смъртоносната, а веществото е попаднало в организма му след контакта на кожата с токсичната повърхност.

Кога и къде се е случил този контакт? Сутринта, когато Навални се е обличал, или още вечерта? Самият политик не помни кога точно е пил вода от това шише, разказва един от служителите във ФБК.

Целия предпоследен ден в Томск Навални е прекарал в града – първоначално на снимките на филма-разследване, после на среща с активисти от местния щаб на ФБК. Привечер отишъл да се къпе в река Томи до село Кафтанчиково, а после се върнал в хотел Xander.

В хотела Навални е нощувал три пъти и през цялото време е бил в една и съща стая. Угльов допуска, че отровителят би могъл да обработи с „Новичок“ дрехите на Алексей – или като попадне в стаята, или, примерно, да капне токсина в пакета с дрехите от пералнята. Един от екипа на ФБК разказа, че в Xander политикът е дал за пране замърсени дрехи, а пакетът с чистите е бил окачен на бравата на стаята. Но това е било още първия ден, като някои от дрехите Навални после е обличал. Това прави тази версия малко вероятна.

Отговор на някои въпроси би могла да даде експертиза на дрехите, в които Навални е бил в самолета. Но тези дрехи са останали в Омск, по данните на Проект медиа. Съпругата на Навални Юлия е взела със себе си куфара му в Германия и буквално отвоюван с бой в Омск, където служителите на правоохранителните органи са искали да го приберат.

Още по-голяма роля в разследването трябва да имат записите от системата за видеонаблюдение в хотела – всичко, което е ставало в стаята на Навални, е фиксирано на момента от две камери. Проект медиа знае, че записите са иззети.

На 27 август управлението на транспортната полиция в сибирския федерален окръг съобщи, че данните от системата за видеонаблюдение „са проучени“. Многобройните опити да се уточни дали са обследвани записите само от утрото на 20 август или полицията е прегледала всичко, което е ставало в стаята му предната вечер, се оказаха неуспешни. На Проект медиа е известно, че силоваците изцяло за иззели всички сървъри на системата за видеонаблюдение в хотела и техниката, осигуряваща достъп до нея, поради което сега фактически в хотела не се правят видеозаписи. Това разказа близък до един от управителите на хотела.

В такъв случай правоохранителите имат възможност да възстановят по детайли какво е ставало в стаята на Навални в онзи ден, вечерта и сутринта. Разбира се, ако е налице подобно желание.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин, Проект медия
Превод: Биволъ

Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева? Репортаж с НСО на врата

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-yovcheva-dete.html

събота 12 септември 2020


Премиерът Бойко Борисов пристигна в Кърджали. За евентуалното му показване на живо пред организирана публика се знаеше отпреди седмица, но през последните два дни се пусна слух, че нямало да дойде.
Кой би допуснал, че в деня на горещите вътрешно-партийни избори на БСП Борисов би пропуснал да влезе в новините и даже да измести горещата тема?

Ще дойде ли, няма ли, никой не знаеше до последния миг, като изключим парламентарната шефка Цвета Караянчева, която си беше пристигнала в Кърджали, както винаги за уикенда с охрана от НСО и няма как да не е знаела. Биволъ научи, че се прави предварителна организация в 7-те общини на областта за осигуряване на минимум трима души за големия ден. Днес все-още-премиерът пристигна да открие обновения и разширен с държавни средства /близо 1 милион лева/ Средновековен манастирски комплекс „Св.Йоан Предтеча“. Обектът в недалечното минало бе реставриран със съдействието на фондацията на Елена Костова, съпруга на екс-премиера Иван Костов. Изненадващо в някои медии се появиха съобщения, че Борисов ще открива средновековен манастир, де факто открит отдавна от археолозите и с официална церемония след реставрацията с присъствието на Иван Костов, а по-късно обявен за действащ православен храм.

Приятели на Биволъ „инспектираха“ преди обявения час възможните трасета, в това число и летището, откъдето би минал пътят на джипката. Установи се, че няма засилено полицейско присъствие, а и не бе засечен хеликоптер в небесата. Джипката, съпътствана от други две, паркира пред храма и когато Борисов излезе, една жена се развика „Оставка!“. Мигом тя беше притисната от цивилен, а след това задържана в РПУ, сградата на което е точно отсреща. Тя позвъни на репортерката на Биволъ и изкрещя, че е отведена в полицията, отнета е личната ѝ карта. Спестяваме имената ѝ от съображения за сигурността ѝ. Но преди два дни тя разказа, че е подложена на натиск от полицията.

Профилактика заради статус във Фейсбук

Позвънили ѝ от скрит номер и полицай съобщил, че трябва да отиде в РПУ, за да ѝ бъде връчена призовка като свидетел. „Преди 10 се бях върнала от Гърция, където живее дъщеря ми и не бях излизала, освен наблизо да пазарувам. Обясних, че нито съм станала свидетел на нещо особено, нито съм извършила нещо незаконно. Малко след това пред входа на блока пристигна полицай, аз включих телефона на видеозапис и настоях да се легитимира. Отказах да се явя в полицията“, посочи тя пред Биволъ. Даден ѝ е телефон на инспектор, който трябвало да ѝ прочете лекция. Тя е позвънила и е била предупредена да внимава какви ги пише в социалната мрежа. „Незаконното“ ѝ действие се изразява в призив в една от градските групи входът на Кърджали да бъде блокиран при пристигането на Борисов.

„Не ме е страх, аз имам граждански права“

Този женски вик днес беше единственият пред храма. Ето какво разказа жената пред Биволъ: „Моята цел беше единствено да му извикам в лицето „Оставка!“. За мой късмет той спря близо до мен. Когато слизаше от колата, аз извиках няколко пъти „Оставка!“. В този момент върху мен буквално се нахвърли един цивилен полицай и двама униформени. Хванаха ме за ръцете, дори едната ми ръка леко посиня, и ме задърпаха към Районното управление на МВР. Там ми прибраха личната карта и ми дадоха да подпиша протокол, че съм нарушавала реда с груби действия. Аз нищо не подписах и заявих писмено, че отказвам да подпиша какъвто и да е документ, тъй като не съм извършила престъпление, просто съм викала „Оставка!“. Около 30 минути ме държаха в една стая, после ми върнаха личната карта и ме пуснаха, като ми заявиха, че ми забраняват да отида в църквата. Аз им казах, че църквата не бих я осквернила. Това, което исках, беше да заявя правото си на гражданин, че искам оставка на Борисов и затова бях застанала долу на паркинга, а не до църквата или в двора ѝ. Радвам се, че му извиках в лицето „Оставка!“, не се страхувам да отстоявам правата си на свободен гражданин“.

Топовни гърмежи и НСО пред вратите на храма

Неколцина мъже опитаха да внесат малко радост в жегата с викове „Бойко, Бойко!“, топовни гърмежи възвестиха явлението му на бял свят. Укриващият се от народа шофьор на джипката се изкатери по калдъръма до входа към храма, където плътна група полиция и НСО забрани достъпа на журналистите до вътрешния двор. Запитани от Биволъ на какво основание саботират работата ни, един от тях процеди „По ЗМВР“ и отказа да внесе яснота.

Последва унизително бутане и изблъскване на репортери и камери.

Но това беше само второто изпитание за журналистите. Още на паркинга пред храма полиция тарашеше чантите им, както и на пристигащите миряни и симпатизанти на партията, а отговорът на питането защо се прави това беше същият – ЗМВР.

На входа на паркинга пред манастирския комплекс полиция тършува в чантите на журналисти. Те са опасни за националната сигурност. Снимка: Вилдан Байрамова

После вип-свитата излезе и се отправи на припек към двора на Неделното училище, където на предварително поставена платформа се възкачиха Пловдивският митрополит Николай, свещеноикономът Николай при храма „Св.Йоан Предчета“ и цяла плеяда духовници. Отсреща стояха премиерът Борисов, председателят на парламента Цвета Караянчева, областният управител Никола Чанев и други важни хора от съседни градове, като Зико, кметът на Пловдив и редица други. След наистина внушителната церемония по освещаването свитата начело с премиера тръгна на хладина към приемната на Неделното училище, изградено с пари от партийната субсидия на ГЕРБ и тържествено открито с подобаващото рязане на лента от Борисов преди години.

„Севда, сега е моментът за въпроси, ако искат журналистите“

Севдалина Арнаудова, която уж напусна правителствената пресслужба, бе неотлъчно до началника си и предаваше на живо събитието в целия му блясък. Борисов даде сигнал, че ще можем да питаме. И когато това стана почти възможно и в горещите прегръдки на гардовете от НСО /поне аз бях/, той на практика не каза нищо ново. Само поиска лидерите на протестите в София да покажат публично следващия кабинет.

Жега е и владика с плеяда духовници освещават разширения храм. Борисов е под защита – има достатъчен отряд на НСО, кевлар и местна полиция. И Севда ТВ. И симпатизантка пазарувала в Кауфланд. Снимка: Вилдан Байрамова

“Бих коментирал протестите, ако едната вечер говори този, който би бил социалният им министър, на другата вечер – финансовият, на третата – икономическият, да чуем как ще управляват, освен да искат бесилки и ковчези”, каза той. Но отказа да отговори на въпроса на Биволъ коя е мафията, която иска да го свали от власт. „Събрали сме се на манастир“, заключи Борисов. Запитан /май от бТВ, нямах гледна точка, а и бях държана далеч/ за острите критики на евродепутатката Клеър Дейли към управлението му, той посочи, че имало и критики към президента Радев, и се разми в днешните избори за лидер на БСП.

„Вижте, затова в ада на българския казан няма охрана…Единственото, за което се обвиняват БСП на днешните избори, е фалшификации и нечестни избори. Те искат да правят следващите избори. Те не могат да си направят своите”, коментира премиерът. И не пропусна да се похвали с изграждането на нови храмове за християни и мюсюлмани, защото етническият мир е важен.

„Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева?“

Тук ще пиша от първо лице. Известни са ви публикациите на Биволъ за разследването на прокуратурата в Барселона за имението в луксозния квартал на каталунската столица, свързано с пране на пари и с една самотна майка на 8-годишно момиченце, бивша собственичка на вече продадения бутик “Шервиньо”.

СИК, бутик и къща в Барселона

По време на така наречения брифинг на крак бях буквално заклещена от трима гардове на НСО. Този пред мен и с гръб пред премиера беше забил нос в гърдите ми и полагаше усилия в никакъв случай ръката ми със записвачката да не доближи говорещия. Друг беше плътно прилепен вдясно до мен, третият ми дишаше горещи талази във врата. И те като мен си вършеха работата, но пречеха усърдно на моята. За което вероятно президентът Радев трябва да отговори дали е част от мисията на НСО да саботира работата на журналистите по време на събитие.

Междувременно пръстът на този зад мен спря видеото, което с другата ръка опитвах да излъчвам онлайн във фейсбук. Тази ми ръка беше многократно избутвана и стриймът е повече от ужасен, за което се извинявам. Телефонът ми блокира, наложи се да го рестартирам.

Когато камерите се отдръпнаха от премиера, изостанах нарочно, няма как да му бъде спестен въпрос, свързан с пране на пари. Записвачката работеше и попитах

„Г-н Борисов, понеже одеве споменахте Испания, имате ли дете от Борислава Йовчева?“.

Наложи се да повторя въпроса и отговорът беше „Не“. „Честна дума ли?“, попитах отново. И получих:

„Не. Абсурд. Глупости не ме питайте“.

След което отново бях изтласкана от бдителните пазители на националната сигурност, или по-точно на височайшата фигура.

По все още непотвърдена информация на Биволъ Борислава Йовчева и детето ѝ са напуснали Испания. Иначе майката по спешност се омъжи за друг мъж. А таткото днес се отрече от детето си.

Кръвни и партийни връзки в Котел: Гербономика на малкия град – роднини, свързани лица и източване на еврофондове

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/gerbonomics-kotel-1.html

неделя 6 септември 2020


Във възрожденския Котел е изградена своеобразна икономическа тъкан по кръвна и партийна линия. Роднини на кмета Коста Каранашев и общинари на ГЕРБ са в стройна система за усвояване на евросубсидии през свързани и подставени лица. Това е установено и от проверки на ДФЗ, стигнали до прокуратурата.

Самият Каранашев отхвърля съмненията за злоупотреби и изтъква приноса си за развитието на общината през годините: “Аз съм човекът, който изтръгна тази община от най-грозните форми на управление за последните 30-40 години и с кръвта си я правя тази община.” – казва той.

Коста Каранашев е баща на децата на земеделския министър Десислава Танева (двамата са на заглавната снимка). Така излиза, че тя има и личен мотив да не се хвали пред Брюксел “какви измамници сме”, както откровено заяви земеделския ни министър във видео, с което се прослави у нас и в Европа.

 

“Коста Каранашев е баща на двете ми дъщери, родени през 2017 година. Нееднократно съм декларирала обстоятелството, че се намирам във фактическо съжителство с Коста Каранашев, като не сме сключвали граждански брак, което е публично известно и може да бъде видяно в декларацията ми в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Фамилия Каранашеви се занимава от дълго време с животновъдство и земеделие като са регистрирани от 2006 година. Няма причина те, подобно на всички останали български стопани, да не кандидатстват за подпомагане.” – това заяви Танева в позиция до медиите изпратена от пресцентъра на ДФЗ.

Разследването на Биволъ обаче разкрива много по-детайлни кръвни и партийни връзки на кмета на Котел. Връзки нагоре към властта, разпределяща еврофондове за земеделие, и връзки надолу към бенефициарите на субсидиите в управляваната от него община – кръвни и партийни.

ДФЗ открива измама с еврофондове, свързана с Каранашев

През вече далечната 2013 година.  Регионалния технически инспекторат на ОД ДФЗ – Ямбол проверява 4 субекта –  Мирослав Тодоров Дончев с УРН 535866,  Димитър Костов Каранашев с УРН 263482, Зоя Димитрова Каранашева с УРН 567326 и КЛАК ООД с УРН 182585. Всички те, без Мирослав Тодоров Дончев, вече са познати на читателите на Биволъ от предходни разследвания

Биволъ се запозна с резултатите проверката, в хода на която служителите на ДФЗ установяват, че на телефоните за контакт на земеделските производители отговаря едно и също лице – Коста Каранашев, настоящ кмет на Котел. Той присъствал лично както при документалната част от проверката на кандидатите, така и при проверките на място на всички кандидати, включително и при инспекцията на масивите на Мирослав Дончев. Коста Каранашев предоставял документи на експертите по всяко заявление за подпомагане, доказващи основание за ползване на заявените площи.

В услуга на друго лице

Първоначално Мирослав Дончев не бил открит от служителите на ДФЗ. По-късно в разговори с тях той им обяснил, че подал своето заявление за подпомагане като услуга към Коста Каранашев. Впоследствие, след допълнителен разговор по телефона, с други служители на фонда, Дончев се отметнал и обяснил, че лицето, на което е направил услуга е всъщност Коста Къчев от гр. Котел, който бил роднина на Коста Каранашев. В писмените си обяснения мъжът декларира, че няма документ, доказващ основанието за ползване на земята заявена от него, като и че е имал устна договорка с Къчев той да почисти парцела. Къчев обаче го бил излъгал, че ще поддържа земята в добро земеделско и екологично състояние. Дончев не обяснява защо именно Каранашев се е явил при проверката на заявените от него площи,

Експертите на стигат до заключение, че относно всички проверявани заявления за подпомагане може да се направи обосновано предположение за действия, съставляващи престъпления. Мирослав Тодоров Дончев е кандидатствал със заявление за подпомагане за площи, които реално не обработва и които е заявил на свое име в услуга на друго лице.

Според доклада, Димитър Костов Каранашев, Зоя Димитрова Каранашева и „КЛАК“ ООД са кандидатствали със заявления за подпомагане за площи, които не са изцяло обработени. Експертите подават сигнал до прокуратурата, в който отбелязват, че съществува голяма вероятност едно и също лице – Коста Каранашев да стои зад подадените заявления са подпомагане.

Сигналът на фонда стига до Окръжната прокуратура в Сливен. В отговор на наше запитване от държавното обвинение отговориха, че по случая е било образувано следствено дело за престъпление по чл. 248 а ал. 2 от НК. Въпросният текст в гласи, че онзи, който представи неверни сведения, за да бъдат получени средства от еврофондове, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

От Окръжната прокуратура в Сливен съобщават, че след приключване на разследването делото е внесено в Сливенския Окръжен съд с постановление от 19.12. 2013 г. Съдът обаче е освободил обвиняемия Дончев от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. Така Мирослав Тодоров Дончев получава минимална санкция за своята услужливост и запазва чисто съдебното си минало.

Услуга за услуга

„Услугата“, с която Мирослав Дончев се е ангажирал е доста любопитна. Според данните изтекли в НАПЛийкс, към 2010 г. Дончев е бил осигуряван от „Напоителни системи“, в качеството на техен служител. Коста Каранашев пък на два пъти е управител на „Напоителни системи“ – Сливен. Първия път в периода от 2009-та до 2013 г. и после за кратко през 2015 г.

Така във времето, когато Мирослав Дончев е служител на „Напоителни системи“, а Каранашев управлява дружеството, Дончев се оказва особено услужлив. Отделна тема е за размисъл е фактът, че Каранашев е богослов по образование, но това не му пречи да ръководи подобно предприятие. Преди да заеме поста, той наследява Десислава Танева в съвета на директорите на “Мел инвест – холдинг” АД, когато тя става депутат през 2009 г.

След като Дончев се сдобива с присъда, той започва работа в Община Котел. По една случайност това става след като Каранашев става кмет. Дали това е насрещна престация от Каранашев за услугата, направена от Дончев през 2013 г.? Запознати твърдят, че много от пастирите на Караншеви са осигурявани от общината, но Биволъ не разполага с доказателства в тази посока.  

Пасища за роднини – формални и емоционални

Местни земеделци обвиняват Каранашев, че като кмет на Котел разпределя ливадите и пасбищата на община между фирми, които са свързани с него или с членове на общинското ръководство. Зад част от фирмите местните животновъди подозират, че Каранашев стои лично, а документалните собственици били просто негови проксита. Съществува и съмнение, че част от юридическите лица са декларирали животни, каквито не притежават. Така констатираната през 2013 г. от ДФЗ схема продължавала да работи и към днешна дата.

Репортер на Биволъ се срещна с животновъдите Кирчо и Иван Илиеви, когато поредната проверка срещу тях тъкмо е приключила. Наложена им е корекция по „обвързаната подкрепа“ за 30 декара картофени насаждения. Проверяващите открили разминавания от около 3 декара и спрели финансирането. Илиеви разказват, че техните проблеми с община Котел започнали през 2014-2015 г. Те се коренели св това, че кметът Каранашев им е взел пасищата, които според тях им се полагат.

Впоследствие тези пасища били разпределени на фирми, които били формална собственост на подставени лица или роднини на кмета, но зад тях на практика стоял Каранашев.

Иван Илиев уточнява, че те притежават собствени поземлени имоти, но не всичко е пасища „а те ни смятат частните земи, които са си наши, като процент от полагаеми пасища“. Според Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, за животинска единица всеки правоимащ животновъд трябва да разполага с до 15 декара. Семейство Илиеви със своите 350 овце би трябвало да имат около 1200 декара при нормални условия.  Животновъдите са загубили през 2017 г. ползването на два масива, един от над 500 и друг от над 200 декара. „Този, който е от 500 декара, реално ми пашува там стадото и то го почиства. И в момента, но други вземат субсидиите!„ възмущава се  Кирчо Илиев.

На въпрос кои са другите, които вземат субсидиите той отговори, че става дума за „служители на община Котел, приближени на кмета, с роднински връзки, любовни връзки всевъзможни… фирми “Геобат”, “Бийф еко”, Мелиса“ заявява Иван Илиев.

“От морална гледна точка не беше добре” – коментира кмета Коста Каранашев, но според него Илиеви пропуснали сроковете за подаване на документи. Той опитал да реши проблемът им, но те не го потърсили, защото му били обидени.

Той посочи, че 222 декара са отдадени на Ресмие Алиева – земеделски производител от село Остра могила. Проверка на Биволъ показа, че тя наистина е земеделски производител повече от 15 години, с реални животни.  И също така сред основните поддръжници на ГЕРБ в района.

Освен нея, Караншев посочи Велимира Цонкова, Атанас Манчев. Румяна Пармакова, собственик на “Бийф еко”, фирмите “Клак” и “Геобат”. Това съвпада и с данните от регистъра на ДФЗ. До 2017 г. парцел 51398-395-027 се ползва изцяло от Кирчо Добрев Илиев, в качеството му на земеделски производител. През 2018 г. парцелът е поделен между добре известната фирма “Клак” на Димитър Каранашев – баща на Коста и земеделските производители Ивайло Йорданов Цонков, Велимира Димитрова Цонкова и Анастас Матеев Манчев. През 2019 г. фирмата “Геобат” заменя “Клак”, но останалите лица си запазват ползването на имота.

В миналото “Геобат” е била собственост на Зоя Каранашева – сестра на Коста Каранашев и зълва на Десислава Танева и на Велимира Цонкова – родственик на Ивайло Цонков. Сега фирмата е собственост на Захари Стоянов – общински съветник от ГЕРБ, управител на общинския футболен клуб в Котел и на местния Природонаучен музей.

За Ивайло Йорданов Цонков в Котел и региона се говори, че е дясната ръка на Коста Каранашев. Той се ползва и с репутацията на един от тенис партньорите на Десислава Танева, защото в младите си години е бил обещаващ млад талант на кортовете. В периода 2010 – 2013 г. Цонков е зам. директор на Коста Каранашев в “Напоителни системи” клон „Средна Тунджа“.  След това става много успешен земеделец. От ДФЗ отговориха на наше запитване, че за 2013 г., Цонков е получил над 64 000 лв. под формата на субсидии. За 2014 г. сумата е над 65000. За 2015 г. Цонков е субсидиран с впечатляващите над 113 000 лв. през 2016 г. приходите му намаляват до около 51 000 лв. Следващата година са над 48 000 лв. 2018 г. сумата е над 47 000 лв., за 2019 г. сумата отново е над 47 000 лв. 

По неофициални данни Цонков оперира с около 15 фирми, зад които стоял кмета. Иван Илиев разказва как по случайност видял Цветков да тегли пари от банкомат. „Този Ивайло, за когото ви говорех, засякохме се на банкомата по случайност. Той борави с  точно 15 карти – това са 15 сметки. Той с друго не се занимава, освен със земеделие. Просто изпразни банкомата.“

Велимира Цонкова, пък е получила 34 994,06 лв. за 2018 г. и 42 438,13 лв. за следващата 2019 г. или общо 77 432, 19 лв. Роднинската връзка с Ивайло не е съвсем изяснена. Факт е, че според имотния регистър Ивайло, Велимира и Александър Йорданов Цонков са сънаследницитна имот в Шумен. Те живеят или поне са регистрирани в една жилищна сграда в Сливен, на ул. “Й. Щросмаер”. Велимира Цонкова, живее на един адрес с Александър, а Ивайло е в съседен апартамент.

Попитан за тези връзки и зависимости Каранашев каза, че с Цонков са били в “Напоителни системи”, но това е било много отдавна.

Случаят на Анастас Матеев Манчев е по-специфичен. Когато Кирчо Илиев говори за „любовни причини“, вероятно визира дъщеря му Пламена, която упорито е спрягана като емоционално свързана с кмета Каранашев. Тя е била управител на почивната база на „Напоителни системи“ на язовир Жребчево. Кадрувана е там, докато Каранашев управлява предприятието. Атанас Манчев е усвоил субсидии в размер на малко над 26 000 за 2018 и над 31 000 за 2019 г.

Стотици хиляди субсидии и обществени поръчки за общинари на ГЕРБ 

До тук обаче съвсем не се изчерпва „обръча от фирми“ в община Котел. Стамен Баджаков също е сочен за подставено лице на Караншев. Той заема различни позиции във ВиК – Котел. Работи основно като домакин. Според източници на Биволъ през 1995 или 1996 г. е бил домакин във РПК ”Г. Ст. Раковски” Котел откъдето е уволнен за злоупотреби и е получил забрана да заема държавна длъжност за срок от 10 години.

Стамен Баджаков. Снимка – публичен личен профил във Facebook

Баджаков е активист на ГЕРБ. От специалист по ВиК, през 2015 г. той решава да разшири дейността си и се регистрира, като земеделски производител. През 2017 е регистриран с 12 говеда. През 2018 Баджаков усвоява над 19 000 лв., а за 2019 г. над 23 000 лв. Съпругата му Валя Баджакова е директор на Дирекция „Местни приходи” в община Котел.

Стамен Баджаков е представляващ на сдружението “Еко Проект – Котел”, активен член на Местната инициативна група. В регистъра на Биволъ има данни, че сдружението с нестопанска цел е бенефициент по ПРСР с проект за 363 550 лв. Името на проекта е „Оборудване на комплекс за провеждане на културни събития и фестивали на територията на гр. Котел

В сдружението влизат още Борислав Боянов Антонов и Мелиха Христова Кирова. Борислав Антонов е кадър на ГЕРБ и кандидат за общински съветник през вече далечната 2007 г. През 2018 и 2019 Антонов усвоява по около 50 000 лв. на година от субсидии. Още през 2010 той е регистриран, като растениевъд и… звукорежисьор. Може би това обяснява защо сдружението кандидатства за оборудване на за провеждане на културни събития, а не за земеделска техника например.

Мелиха Христова Кирова пък е дъщеря на Христо Киров – кмет на Котел пред Каранашев. Киров е излъчен от ДПС. Еко Проект – Котел е прекрасна илюстрация на максимата, че когато става въпрос за усвояване на европейски средства, ГЕРБ и ДПС колаборират успешно. 

Николай Недялков. Снимка – публичен личен профил във Фейсбук

За друга брънка във веригата е сочен Николай Тодоров Недялков – домакин в община Котел към 2016 г. Според запознати, освен известен в Котел познавач на шаха, Недялков е „момчето“, което върши черната работа на Каранашев в сферата на земеделието. За кратко той също е в управителния орган на сдружението “Еко Проект”. Недялков е изявен кадър на ГЕРБ. През 2015 г. е регистриран, като земеделски производител и е заявил, че отглежда 18-19 животни. За последните 2 години Недялков е прибрал почти 50 000 лв. от субсидии.

Особено екзотичен е случаят на Елена Костова Янкова. Освен земеделски производител, тя се явява секретарка на кмета Каранашев и съпруга на Янко Янков – изпълнител на обществени поръчки в Котел. Елена Янкова е бивш собственик на “Елени-86”, която към днешна дата е прехвърлена на Янула Апостолова Янкова – вероятно нейна свекърва. Фирмата е специализирана в дърводобив, дървопреработване и търговия с дървен материал – дейности, с които сега се занимава нейния съпруг. Елена Янкова е земеделски производител от 2013 г. Но в нейния случай субсидиите от малко над 34000 за 2018 и 2019 г съвсем не са най-смущаващата подробност.

Елена Янкова. Снимка – публичен Facebook профил

Съпругът на Елена – Янко Янков, е сочен за човек от близкото обкръжение на Карабашев. Неговата фирма “Рая 077” се оказва приоритетен контрагент на Община Котел. Фирмата е спечелила 2 последователни години обществени поръчки за добив доставка на дърва с приблизителна обща стойност от  250 000 лв. Самият факт, че мъжът на секретарката на кмета печели обществени поръки, възлагани от общината, е меко казано смущаващ, макар че институциите едва ли биха открили конфликт на интереси дори и в подобна ситуация.

“Не знам какъв конфликт на интереси може да има в такава ситуация”, каза кметът Каранашев, когото потърсихме за коментар по телефона. “Да, Елена ми е секретарка, но не виждам къде е проблема в това. Аз наистина не знам дали е негова фирма или на брат му”.

По думите му “в магазина да вляза да си купя хляб, пак ще го купя от роднина на мой подчинен”, защото общината била крупен работодател, а населението на града едва 5 000 души. 

Освен това “Рая 077” била единствен кандидат, когато спечелила обществените поръчки. Тази година пък дървата били доставени от фирмата на бившия кмет Христо Киров, която отново била единствен кандидат за позицията. Предните две години Киров не участвал в конкурсната процедура, защото разделял фирмата с брат си. Делбата се превърнала в скандал.

Самият факт обаче, че поне 3 поредни години доставката на дърва за болниците и детските градини в община Котел се печели от единственият кандидат, който се е явил с оферта, също е много смущаващ. Подобна ситуация поражда съмнения за някакъв местен картел и непрозрачно изразходване на публични средства. Вероятно такава е ситуацията в много от по-малките общини у нас, но от това тя не изглежда по-малко порочна.

Пасища има, а има ли животни?

Според семейство Илиеви повечето от фирмите, които са ги „наследили“, като ползватели на пасищата и въобще фирмите свързвани с Каранашев не извършват реални земеделски дейности.

„По мои сведения и животни нямат, но получават пасища, защото са хора на властта“ – обяснява Кирчо Илиев от Нейково.

Синът му допълва, че в селото тези фирми ползват около 3000 декара земя. „Реално трябва да имат 900 животни, ако са овце. Аз поне не съм виждал в село нито животновъдни обекти, нито животни. Идват хора от различни места, наемат земя, например хора от Сливен. Всяко лято си докарват животните тук и наистина пасат. А в този случай ние не сме виждали, а сме всеки ден тук. Нито животни, нито животновъдни обекти, даже временни. Няма електро пастири, нищо няма.“

Дали това е вярно може да установи проверка на ДФЗ. Припомняме, че през 2013 г. експерти на фонда установяват как Мирослав Дончев, бивш служител на Каранашев, е кандидатствал за подпомагане за площи, които реално не е обработва и които е заявил на свое име в услуга на друго лице. Седем години и няколко милиона евросубсидии по-късно отново са налице данни за услуги, свързани лица и роднински обръчи в Котел.

/Следва/

 

Подкрепям конституции срещу плажове. Цена по договаряне

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5.html

неделя 6 септември 2020


Като всеки човек, който се надсмива над врачки, баячки и други бабини деветини, никога не съм бил особен почитател на френологията, макар от втората половина на XIX-и век, та чак до края на Втората световна война тази паранаука да печели голям брой поддръжници, дори и сред интелектуалния каймак на Европа и Америка. Както ми се случва прекалено често напоследък обаче, някои факти, събития и обстоятелства разколебават твърдата ми убеденост в това или онова с лекота и се загнездват в главата ми с такава упоритост, че започвам да се притеснявам за здравия си разсъдък. Нека обаче обясня какво имам предвид в конкретния случай, избягвайки обичайните дълги уводи на текстовете си.

Темата на днешните ми разсъждения е „Марешки – безспорно доказателство за догмите на френологията?“. Кофти е да определяш някого по външния му вид но, дори и да се абстрахираме от скосените зли очички, които с неприкрита закана мерят всеки, осмелил се да зададе „неудобен“ въпрос, не можем да се направим, че не забелязваме двупръстото чело, силно изразените надочни кости, масивните скули и здравата, добре оформена челюст.

Всички тези приказки за френология и особености на лицево-костни структури, с които, признавам си, целя да ви накарам да се замислите дали Марешки само на мен ми напомня антропологическите възстановки на неандерталец от учебниците по История, са нищо в сравнение с поведенческите му практики. Тук вече не остава и капчица съмнение, че момчето, което търпеливо дочака няколкото си звездни минути и твърде успешно се възползва от слабостта на Пожарникаря-слънце, за да се обогати допълнително, е твърде непрофесионално епилиран наследник на обитателите на Кроманьон, жертва на рядък вид заболяване, водещ до бърза деволюция.

Невъзможно е да имаш каквато и да било реална представа за себе си, за функционирането на една макар и бутафорно демократична държава и да наричаш една доста значителна част от гражданите ѝ „изроди“ и „изверги“. Най-невъзможно е обаче часове преди ключово гласуване в Народното събрание да заявиш категорично, че няма да подкрепиш отчаяното предложение на премиера за нова Конституция и свикването на Велико народно събрание и накрая да го направиш.

Това са само мъничка част от действията му, които показват колко примитивно е мисленето на Марешки. То е точно като на пещерен човек. Няма приятели, врагове, морал, принципи, мъжки думи, обещания. Единственото, което е важно, е, да се възползва от благоприятната ситуация, която едва ли ще се появи отново в живота му и да натрупа колкото се може повече финансови и властови кокали в своята ниша в пещерата на смехотворното ни държавничество.

Дотук с всякакви препратки към френологията и други врели-некипели. Защото почти безмълвното приемане на последното изпълнение, надявам се едновременно коронно и едновременно с това лебедова песен на Марешки в българската политика, означава, че всички граждани на Република България са с ментални отклонения. Независимо от формата на черепа, линиите на дланта, аурата или каквато и да било там измишльотина.

Просто е. Сутринта той обявява, че няма да подкрепи Бойко за внесеното в чисто новия Партиен дом предложение за шикалкавене и несдаване на властта. В близките часове дясната му ръка и депутат от това сборище на безскрупулни мафиоти, което Марешки претенциозно нарича „парламентарна група“, получава концесия на плажа за двайсет години на силно занижена цена. Отделно има и за маман, на чието име се е водил плажът. И категоричния Марешки се оказва до болка познатия ни „златен пръст“, за да има премиерът с Жипката основание да се крие от народното недоволство още няколко месеца, да си организира изборите както само той и Цв. Цв. си знаят и да спечели. Отново.

А ние, суверенът, надигаме само плахи гласчета срещу тази очевадна шуробаджанащина на най-високо ниво, която би сринала всяко правителство в цивилизована държава. Та, на Марешки му е простено да се държи като пещерен човек, поне според някои паранауки. Ние обаче нямаме черепно извинение. Проблемът ни е вътрешночерепен и явно е прекалено дълбоко вкоренен, за да не надживее няколко поколения, въпреки светлите лъчи от протестите.

Защото, когато някой нагъл неандерталец заяви, че не е чел проект за Конституция, за който са гласували десет негови депутати, не стоиш безучастно, а набиваш канчето на двуликата лопата, докато придобие друга форма. Белким му наместиш френологията, чакрите или не знам какво.

Не търпиш, не стоиш и не гледаш безучастно как прогнилото статукво си осигурява още глътка отровен въздух, раздавайки държавни блага на откровени лъжци…

Crazy Bulgarian за „Биволъ” Блогър: Полицаи ритаха журналист и задържаха невинни младежи

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4.html

петък 4 септември 2020


Видеорепортажът на датския блогър и видеожурналист с български произход Danish Media от протеста е станал хит в социалните мрежи и в тв ефира – нито една медия не успя така отблизо да покаже полицейското насилие по тъмните улички на Стара София. „Биволъ” успя да направи импрoвизирано интервю (виж видеото долу) с Алекс, както е истинското му име, на „Орлов мост” – преди това той успя да се включи при Иво Божков, а тези дни има интервюта за Слави Трифонов и германската Deutsche Welle

Полицаите в нощта на 2 срещу 3 септември задържаха най-вече обикновените невинни момчета, които успяваха да хванат, докато представителите на футболните агитки, агресирали органите на реда доста бързо се измъкваха.

Това изненадващо сподели в интервю за „Биволъ” Aлекс, който има изключително популярен англоезичен YouTube канал Crazy Bulgarian.

“Виждаш ли полицаите, бягаш, нищо, че си журналист и си носиш прескарта”

Според него дори тези, които са замервали с бутилки от бира кордоните на полицията далеч не всички са били провокатори: „Смятам, че това управление и това полицейско насилие разгневи доста мирни граждани, които вече се изнервяха”.

“След вчерашните протести имам посттравматичен стрес”

Алекс споделя също така, че не е снимал нарочно как някои от по-агресивните младежи вадят паветата.

„Аз не ги снимах, снимах полицаите, обръщах камерата към тях. Защо аз да им помагам по този начин като снимам младежите, като после те ме заплашват и се опитват да ми счупят техниката?!”.

На няколкочасовия му лайв, станал хит в социалните мрежи, се вижда как полицаите многократно не го допускат през кордона. А след като го допуснат, други техни колеги го заплашват, забраняват му да снима, избутват го.

Почвам да снимам и идва полицай и ми вика: Сега ще ти бия шамари!”

Алекс твърди, че най-агресивни са били полицаите, когато са започнали да задържат младежите и са се опитвали да попречат заснемането на грубите действия на своите колеги.

„Полицаите ме заплашваха с насилие много пъти по време на протеста и веднъж ми удариха с палка един от телефоните, като е паднал върху паветата”, разказа блогърът.

Видял е със собствените си очи и как полицaи ритат с бутонки по главата фрийланс журналиста Димитър Кенаров, който е грубо задържан, въпреки че е носел прескарта и многократно е казвал, че е представител на медия.

Според него в Кралство Дания, където е израснал, органите на реда понякога се превишават правата, но надали е възможно да бъдат така агресивни с гражданите и журналистите, както се държаха на големия протест в София.

“Зрителите ми в Дания бяха шокирани от кадрите на протестите в България”

На шега Алекс, както е истинското му име, признава, че след полицейското насилие на протеста към него, ще става донякъде политически блогър и дори криминален репортер.

“Ако ми счупят телефона, утре ще си взема нов и пак ще ги снимам”

Той обаче се съмнява, че българският министър-председател Бойко Борисов подаде скоро оставка:

“Бойко не е глупав, просто е много подценяван, иначе е много е хитър…”

Според Алекс дори полицейското насилие не може силно да му влоши имиджа на премиера сред неговите колеги в страните – членки.

“Защото успява да им говори само хубавите неща на лидерите на ЕС, винаги се държи добре с тях. И сега те не могат сега да го критикуват за това, което се случва и да го обвиняват в създаване на диктатура…”, смята блогърът.

Crazy Bulgarian също така призова младите хора в България не само да идват на протеста, но и да снимат с телефоните и фотоапаратите си това, което се случва:

“Това с лайвовете е много популярно в Щатите и в други страни”.

Като на полицаите така им е по-сложно да проявяват агресия не само срещу блогъри и журналисти, но и по принцип да упражняват неправомерно насилие срещу останалите протестиращи и задържани.

“Като му казах на един от полицаите, че сме на живо и в момента гледат 2 000 души, той се спря…”

И затова според него е важно протестиращите да правят повече живи включвания в социалните мрежи.

 

 

 

Сълзотворен газ и бой срещу граждани Полицията задържа за проверка репортер на “Биволъ”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.html

сряда 2 септември 2020


Репортерът на „Биволъ” Димитър Стоянов бе задържан за кратко на протеста „Велико гражданско въстание” в сряда с формалната цел „проверка”. Журналистът е носел документите си: лична карта и прескарта.

Димитър Стоянов след “проверката” (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Димитър Стоянов е усетил как един от полицаите му вади с рязко движение сгъваемо ножче от джоба. След това му иска лична карта и прескарта, за да се легитимира. След като Димитър му подава лична карта, полицейският шеф му казва:

„Елате с мен, господин Стоянов”. След това отвежда Димитър зад кордона до една от полицейските коли и го държи там 10 – 15 минути. Това се вижда от видеото, което направи „Биволъ” при това задържане.

„Аз му казах на няколко пъти, че никъде в закона не пише, че нямам право да си нося нож”, коментира Димитър Стоянов.

Полицаят се обърна към репортера на медията ни, който носеше прескарта на врата и заснемаше на телефон разговора му със Стоянов с думите: „А, и ти си от „Биволъ”?”

Димитър Стоянов и Георги Георгиев (БОЕЦ) (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Полицаите застанаха с гръб пред снимащите телефони, а един от тях издърпа кабела от преносима батерията (т.нар. пауърбанк) при избутването по време на заснемането на „разпита” до полицейска кола на Димитър Стоянов.

Спрейове и щитове срещу журналисти…

Преди това полицейските служители поне на няколко пъти не допуснаха журналисти на „Биволъ” да преминават през кордона. На два пъти бяхме избутвани настрани, след като заснехме полицейски шефове с радиостанции да обсъждат действията срещу протестиращите между Партийния дом и Българска народна банка (БНБ).

Мая Манолова след обгазяването (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Преди това авторът бе избутан извън кордона на Партийния дом, въпреки че си носеше прескарта, като самите полицаи преди това го допуснаха вътре. Отношението към журналистите беше като към останалите протестиращи като цяло – агресивно избутване, извеждане за ръка извън кордоните и препятстване при заснемане.

Лидерът на сдружението “Българи Обединени с Една Цел” (БОЕЦ) Георги Георгиев беше обграден от 5 – 6 тежковъоръжени униформени, докато показваше на старшия полицай одобреното си заявление за присъствие на заседанието на Парламента, на което не беше допуснат от охраната. Той беше изведен от тях извън кордона.

Репортерът на БНТ Николай Минков пък е хоспитализиран в болница, евакуиран с линейка директно от Партийния дом, след като беше тежко напръскан с лютив спрей. Преди това бяха  напръскани Габриела Наплатанова и Канна Рачева от bTV. Имаше информация, че леко е обгазен и екипът на „Евроком”, начело с водещия Николай Колев.

Според запознати юристи, полицаите са нарушили юл. 174а от Наказателния кодекс (НК) на Република България. „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване на свобода до две години”, гласи този член от НК на РБ.

„Биволъ” призовава Съюза на българските журналисти (СБЖ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), както и международната организация „Репортери без граници” (RSF) да вземат отношение по повод полицейското насилие над журналисти на 2 септември в района на бул. “Дондуков”, 1 и ул. „Княз Александър I Батенберг”.

Снимка: Facebook / Стела Василева

„Биволъ” призовава за оставка на вътрешния министър Георги Терзийски и ръководилите операцията по охрана на протеста длъжностни лица от МВР. Заради неспазването на правата на журналисти, които са обект на агресия от страна на служителите на реда, въпреки че си носят издадени по международен стандарт прескарти със съответните данни, снимки, печати и подписи на ръководството.

„Биволъ” също така ще обмисли дали да не си защити правата през жалба до прокуратура и Софийски градски съд (СГС) заради многократните опити на служителите на реда да възпрепятстват работата на журналистите от екипа.

Същевременно в социалните мрежи се обръща внимание и върху неофициалните  нашивки по униформите на някои от полицаите, които са “запазена марка” на въоръжените наемници по света: “One Shot – Оne Kill” (“Един изстрел – едно убийство”) или I Love Guns and Titties (“Обичам оръжия и цици”).

СЕМ: Насилието не е аргумент

Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с остра осъдителна позиция заради полицейското насилие над журналисти на 2 септември:

“Съветът за електронни медии осъжда всяко насилие, което нарушава човешки права и свободи, а насилието срещу журналисти е позор за всяко общество. 

СЕМ настоява всеки да уважава работата на журналистите и репортерските екипи, защото журналистите са „очите и ушите” на гражданското общество и всеки опит те да бъдат „обгазени” или наранени е атентат срещу свободата на словото.
СЕМ се обявява срещу крайния антагонизъм и политическото противопоставяне, което взривява гражданския мир и разбирателство в обществото. 
Демокрацията е диалог, а не война.
Насилието не е аргумент, а безсилие пред свободното слово”.

След разследване на „Биволъ” Венецуелски депутат сезира Иван Гешев за милионите на Николас Мадуро

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Опозиционният венецуелски депутат Фреди Суперлано сезира главния прокурор на Република България Иван Гешев след разследването на „Биволъ” за милионите на Николас Мадуро в “гнилата ябълка” „Инвестбанк”, стана ясно от официалното му писмо, с което редакцията ни разполага. 

Никой досега не отрече, че парите са на режима на Николас Мадуро

На 16 август „Биволъ” информира в съвместно разследване с работещите от Колумбия венецуелски журналисти Armando.Info, че „158 млн. на Николас Мадуро отлежават в Инвестбанк”. На 14 януари 2020 г. съобщихме, че „Венецуела разследва петродоларите в България по статия на Биволъ”. И това беше развитието, след като през февруари 2019 г. разкрихме, за какво става дума: „Венецуелската перачница: руски нефтени компании, „кръга Банкя” и зам.-шеф на ДАНС”.

Поводът за еднотипното писмо от 17 август на народния представител от Националната асамблея на Венецуела към Иван Гешев, външния министър Екатерина Захариева и посланичката на Хуан Гуайдо в София Естефания Мелендес, е използването на името му в т.нар. „Българска афера”.

Венецуелските депутати в София (Снимка: Bellingcat / Armando Info)

Както писа „Биволъ”, така в Каракас нарекоха пътуването на трима топ депутатите от псевдоопозицията, които са се преметнали от лагера на Хуан Гуайдо към този на Николас Мадуро, до страните от ЕС и включително България, през април 2019 г.

Подозрението е, че “евротрипът” им е платен от санкционирания и арестуван по искане на САЩ колумбийски милиардер Алекс Моран Сааб, основен герой на последните разследвания на „Биволъ” за „Венецуелската перачница” у нас.

Carta Fiscalia Bulgara Firmada

По време на пътуването те носят официално писмо до премиера Бойко Борисов, което предават на ръководителката отдел „Латинска Америка” към МВнР, за което от ведомството на Екатерина Захариева официално потвърждават на „Биволъ”. Медията ни публикува писмото и превода му на български, като в него се твърди, че замесените компании, чиито сметки на името адв. Цветан Цанев са арестувани в „Инвестбанк”, били едва ли не „чисти” и „многократно проверени”.

Депутат иска разследване на петродоларите

По-късно в Каракас се появява ново „писмо” до Бойко Борисов. Както написахме в партньорство с Armando Info, не беше възможно да се установи достоверността му. Най-вероятно замесените депутати лобисти прехвърлят част от вината за цялата афера върху Фреди Суперлано – от негово име съставят текста му и го пускат в медиите и социалните мрежи.

https://twitter.com/ArmandoInfo/status/1298461996552159234

В двете си истински писма след публикацията ни, Фреди Суперлано призовава главния прокурор (вижте оригинала горе) и вицепремиера Захариева (вижте оригинала долу) да разследват не само факта на фалшифицирането на писмото му до Бойко Борисов. Но и факта, че е набеден за един от пътувалите депутати лобисти до София, след като не е посещавал страната ни никога.

 „Необходимо е да се установят отговорните по случая, като се поиска точнa информация пред българските имиграционни власти кой от депутатите на Националното събрание е влизал в страната”.

Алекс Сааб е най-вероятният бенефициент на венецуелските милиони в “Инвестбанк” АД

Той настоява българските власти и прокуратурата да се заемат сериозно и с разследването на самия произход на средствата.

И специално съответните компании, които както доказват разследванията на „Биволъ” и Armando Info, са свързани с основния олигарх и спонсор на Николас МадуроАлекс Сааб.

 „Важно е да се подчертае, че изясняването на тази ситуация и следователно институционалните отношения между законното правителство на Венецуела, председателствано от инж. Хуан Гуайдо Маркес и българските власти са основополагащи за изпълнението на целите, поставени в спасителния процес за демокрация във Венецуела”.

Депутатът също така призовава парите да бъдат върнати не режима на Николас Мадуро, а на преходното правителството на и.д. президента и председател на Националната асамблея Хуан Гуайдо.

„Като процесите по възстановяване на капиталите, натрупани от корупционна дейност, да бъдат звезден механизъм в материализирането на този възстановителен процес”.

Фреди Суперлано пише до Иван Гешев и Екатерина Захариева, че „оценява вниманието” им към случая. И обещава, че „тези стъпки” (очевидно предполагаемото разследване на казуса с петродоларите – б. р.) ще бъдат „ефективно средство за насърчаване не само на добрите отношения с Република България”.

Carta Canciller De Bulgaria Firmada

„А по-скоро и за изясняването на фактологията от разследванията, които проведохме с цел възстановяване на страната по време на председателството ми в Комисията за контрол към Националната асамблея”, обобщава в посланието си опозиционният парламентарист.

Херо Мустафа пое щафетата от Ерик Рубин

Статията на „Биволъ” съвместно с колегите Armando Info излезе на 16 август 2020 г., като разследването е публикувано от медията ни на български и английски. А в същия ден то излезе на испански в сайта на венецуелските колеги.

На 19 август „Инвестбанк” АД излезе с прессъобщение по повод разследването на „Биволъ”, в което твърдеше, че иска да бъдат опровергани определение „внушения”, че става дума за пране на пари. Опровергаване по същество на фактите като обема на арестуваните активи, свързаността им с Алекс Сааб и режима на Николас Мадуро обаче в това съобщение липсва.

А ден след това посланичката на САЩ Херо Мустафа се срещна с Естефания Мелендес в качеството й на посланик на временното правителство на Венецуела в България, информира в кратко съобщение американското посолство в София.

https://twitter.com/EstefaniaVenBg/status/1297942265118314501

“Посланик Мелендес приветства подкрепата на САЩ, както и на редица европейски страни, изразена в неотдавнашната Съвместна декларация за подкрепа на демократичния преход във Венецуела, като решение на политическата криза в страната, и поддръжка за свободни и честни президентски избори”, се посочва в съобщението.

Посланиците също така са обсъдили и казуса с активите на режима на Николас Мадуро и специално

„тясното си сътрудничество с българските власти по отношение на незаконните венецуелски финансови средства, които бяха замразени в България”.

Срещата е била на 20 август, но за нея официално се съобщава едва на 24 август този понеделник. Така проблемът с венецуелските авоари премина “по наследство” от бившия посланик Ерик Рубин, сезирал ДАНС и Сотир Цацаров, към Херо Мустафа и сезирания този месец Иван Гешев. 

Със спешната си среща посланиците на САЩ и Венецуела потвърждават важността на изяснените факти в международното разследване на екипите на „Биволъ” и Armando Info. Като най-вероятно предвид задържането на Алекс Сааб на о.Кабо Верде по издадената от Министерството на правосъдието на САЩ червена бюлетина на Интерпол, активите му няма как да бъдат размразени в близко бъдеще. Въпреки, че адвокатите на Цветан Цанев в София на няколко пъти се опитваха да обжалват решението на Софийски градски съд в по-висшите инстанции.

Алекс Сааб е разследван от САЩ за извеждане на $350 млн. от Венецуела

Дали обаче парите скоро ще бъдат върнати на правителството на Хуан Гуйадо и нуждаещия се в пари венецуелски народ, зависи от преговорния процес на администрацията на Доналд Тръмп с режима на Николас Мадуро и лидерите на латиноамериканските държави – посредници.

Дотогава очевидно българският министър-председател Бойко Борисов ще остава доста популярен адресат на всякакъв вид автентични и фалшиви писма с молби за размразяване на милионите. Затова и рейтингът му в метежния Каракас ще остава доста по-висок от този в протестна София.

Ами сега накъде?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

Мащабното разследване на корупционния тумор на нос Чукалята е неизбежно Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроен

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-beton-skali.html

неделя 23 август 2020


Проверка на Биволъ установи, че бреговата ивица от северната страна на нос Чукалята в парк Росенец край Бургас е бетонирана. Около 200 м от бреговата зона е буквално превърната в бетонна стена, която изниква директно от морето. Бетонът е излят направо върху някогашните скали и камъни на брега. Крупното строителство се е случило в последните месеци и за него са необходими стотици хиляди тонове бетон, желязо и строителни материали. Върху излятия на скалите бетон е извършено мащабно строителство на вили и монолитни сгради. Отгоре са оформени огроменни бетонни басейни, в които е насипана пръст. С багери тя се изгребва отдолу, от унищожения бряг. Земята върху която е бетониран целия бряг и е извършено строотелството е публична и всъщност изключителна държавна собственост. За да стигне тежката техника до морския бряг е изсечена държавна гора и са прокарани нерегламентирано черни пътища в парковата територия.

От кадастралната карта ясно личи, че земята и бреговата ивица, върху която се излива бетонната стена са държавна собственост.

Институциите си прехвърлят топката. Отново.

Не е ясно, кой е разрешил и финансирал това чудовищно бетонно строителство, как е било съгласувано и възможно ли е то да се случи без изрична държавна санкция, имайки предви, че бреговата ивица на Република България е изключителна държавна собственост по Конституция. Биволъ отправи официално питане до МРРБ. Оттам отговориха, че:

“След направена документална проверка, е установено, че в МРРБ не е постъпвала и не е налична каквато и да било документация в т.ч. инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж за посочения на снимката строеж. Издаване на разрешение за строеж на подобни строежи е извън компетенциите на МРРБ. Компетентен орган за одобряване на инвестиционни проекти и/или издаване на разрешение за строежи, разположени на територията на община Бургас, е общинската администрация на общината.”

Писмо от МРРБ по запитване от Биволъ за бетонираните скали около Доган Сарай

Към Община Бургас е входирано също официално писмо по ЗДОИ с необходимите въпроси за всички строителни дейности и документи издавани за нос Чукалята, в района на Сраите. То е заведено с вх. № ЕД-2995/07.08.2020. След 10 дни от Общината пристигна писмо, подписано от зам.кмета по строителството инж. Чанка Коралска. В него се отказва исканата информация, независимо, че тя е от най-голям надделяващ обществен интерес, с “опорния” в такива случаи аргумент на гузните институции, че трябва да се поиска и разрешението на 3-та страна, в случая фирмата собственик на терена и строежите – “Хермес Солар” ООД. Подобен аргумент е напълно несъстоятелен защото казусът с “Доган Сарай” е в епицентъра на обществено политическите процеси в България и е детонаторът, който взриви граждансткото недоволство от мафиотизираната власт в България.

Отговор от Община Бургас на питането на Биволъ по ЗДОИ за всички издадени строителни разрешения и дейности извършвани във и около Доган Сарай

В публичните данни за обществените поръчки на Община Бургас за последните 3 г. липсва информация за извършване на подобни мащабни брегоукрепителни или строителни дейности на нос Чукалята. При всички случаи обаче отговорността на общинската администрация и лично на кмета Димитър Николов е преобладаваща за всичко, което се случва на феодализираното парче от българското крайбрежие.

Преди дни проверката на Върховна административна прокуратура констатира, че на територията на Сарая има сериозно незаконно строителство. Според официалното съобщение от страницата на Прокуратурата:

Множество нарушения са открити при изграждането и експлоатирането на обекти по Черноморието

“Множество нарушения са открити при изграждането и експлоатирането на обекти по Черноморието, констатират проверки на място и по документи, разпоредени от Върховна административна прокуратура (ВАП) на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на туризма, министъра на околната среда и водите, министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията и началника на ДНСК .

При проверка в парк „Росенец“ е констатирана крайбрежна плажна ивица, която няма статут на морски плаж. До нея няма свободен достъп. Той е ограничен от поставена строителна ограда от метални платна. Установено е, че за поземлен имот (ПИ) по КККР на гр. Бургас, който е държавна собственост, няма съставен акт за държавна собственост.

Относно изградения пристан за яхти в ПИ по КККР на гр. Бургас към настоящия момент в МРРБ няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж за специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки. Съставен е констативен протокол при извършената проверка в община Бургас, като от представители на РДНСК Бургас, е установено, че не се съхраняват строителни книжа и няма искания за издаване на разрешение за строеж за мостик – кейова стена в ПИ по КККР на гр. Бургас. От доклад на министър Росен Желязков се установява, че в регистъра по чл.92, ал.4 ЗМПВВППРБ не е вписвано пристанище, елемент от чиято инфраструктура да е хидротехническото съоръжение, предмет на проверката. Въпросното съоръжение не е вписано в регистъра по чл.92, ал.4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и като специализиран пристанищен обект. От резултатите от проверките става ясно, че за специализиран пристанищен обект „Пристан за яхти и лодки – Отманли“ удостоверение за експлоатационна годност не е издавано.

От проверката на място, както и от кадастрални скици на имота се установява, че пристрояването на пристанището  не е извършено през 80-те години на миналия век, както е посочено в нотариалния акт. За констатираните данни за извършено документно престъпление материалите се изпращат на ВКП.

Във връзка с установеното строителство по отношение на пристан за яхти и лодки  и липсата на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и това, че строежът е III категория, е изпратено писмо до  началника на ДНСК да упражни правомощията  си  като предприеме конкретни мерки и действия за отстраняване на закононарушенията и последиците от тях и уведоми ВАП за това и изпрати копия от актовете.

При проверката на изградените  строежи  и  обекти  на нос „Чукалята“  в парк „Росенец“ е установено, че за строежите „Двуетажна масивна сграда“, „Едноетажна постройка – бунгало“ – №1, „Едноетажна постройка – бунгало“ – №2, „Едноетажна постройка – бунгало“ – №3, „Триетажна масивна сграда“, „Оранжерия – 500м2“, „Двуетажна сграда“ на място не са представени строителни книжа и при проверката в община Бургас не е установено  наличие на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. За „Преместваем  обект – охрана“ не е  издадено разрешение за поставяне от община Бургас. Всички описани констатации са обективирани в констативни протоколи от 06.08.2020 г., съставени от инспектори на РДНСК Бургас.

С писмо изх.№ Б-12-84-00-627/11.08.2020г. на началник РДНСК Бургас, кметът на община Бургас е уведомен, че следва да разпореди предприемане на последващи действия за законосъобразното приключване на случая.

За предприетите конкретни действия и упражнени правомощия по чл.223 ЗУТ, следва да изиска информация по реда на чл.145, ал.1, т.1 ЗСВ.”

Прокурорската проверка е констатирала общо 8 незаконни постройки и незаконното пристанище, разкрито от Биволъ.

Държавата “прогледна” за разкритите от Биволъ закононарушения с 6 г. давност

Тези факти не са нови и са разкривани от Биволъ последователно още от 2014 г. когато извадихме пред обществеността разследванията за “Доган Сарай”.  През всички тези 6 г. публикациите ни и сигналите изпращани до различните отговорни институции и Прокуратурата срещаха стена от мълчание, прикриване на престъпленията и активно съдействие за разрастване на туморното образувание на нос Чукалята. През всички тия години, нито ДНСК, нито Правителството, нито Съдебната власт и Община Бургас провидяха какво всъщност се случва на екстериториалната зона, където Конституцията и законите на Република България не важат и бяха погазвани демонстративно. Бесцеремонността на владетелите на тази окупирана ивица българско крайбрежие  е стигнала дотам, че по заповед на Доган НСО е забранявала дори допуск на официални държавни служители, посещаващи обекта по служба. Комисия от РДНСК Бургас е била възпрепятствана да извърши проверка какво и как се строи в Сарая! Възпрепятстването на държавни институции да изпълнят служебните си задължения представлява тежък криминален акт! Както е известно от разследванията на Биволъ, не е случайно и това, че мащабната инвестиция за строежа на Сараите е с многомилионен кредит именно от КТБ, отпуснат по проект за изграждане на завод за соларни панели. План, който няма нищо общо с това  за което са изхарчени тези пари.

Как така изведнъж институциите и прокуратурата “прогледнаха” и “прозряха” за извършваните през годините драстични погазвания на всички закони в държавата не е загадка. Това стана възможно единствено благодарение на факта, че общественото внимание бе провокирано от последователните разкрития на Биволъ. Еманацията на беззаконието, корупцията и Задкулисието в България, каквото е Доган Сарай, запали искрата на протестите и непоносимостта към установения олигархично-плутократичен режим. За съжаление обаче разследванията и проверките на прокуратурата не трябва да спрат единствено до незаконното строителство и фалшифицираните документи, а да стигнат дълбоко в престъпния генезис на взаимобвързаностите и корупционните взаимоотношения с представителите на властовите институции, които узаконяваха феномена “Доган Сарай” и съдействаха за неговото реализиране във вид на частно феодално владение, което сякаш е извън територията на българската държава. Биволъ е посочил в своите разследвания, кои са основните виновници всичко това да се случи. Най-напред в списъка изпъкват имената на Кмета на Бургас и зам.председател на ГЕРБ – Димитър Николов, Областният управител на правителството на ГЕРБ – Вълчо Чолаков, архитектът, който е проектирал и съставял документацията на “Доган Сарай” – Калин Тихолов, известен като архитектът на ДПС и основен участник в процеса на “бетониране на българското Черноморие”. Именно Тихолов беше поставен от правителството на БСП с премиер Орешарски за пръв Министър на инвестиционното проектиране, тогава когато и Делян Пеевски беше издигнат и наложен за шеф на ДАНС.  /тук/ и /тук/.

Община Бургас продължава да съдейства в беззаконието и нарушава ЗДОИ

След като отказа на Биволъ исканата информация за строителните досиета, разрешения и дейности на нос Чукалята, Община Бургас, вероятно притеснена от все по-явната си роля на основен виновник за безобразията там, направи контролирано изявление. Същата Чанка Коралска, която отказа информацията на Биволъ бе принудена от обстоятелствата да заяви след много години на мълчание и съучастие, че в района на Сараите незаконното строителство е повече от натрапчиво. Така най-после официално е обявено, че т.нар. “оранжерии” в северната част на полуострова са изцяло незаконно построени и без никакви строителни книжа.

Незаконни са констатирани още 4 сгради – една триетажна, две двуетажни и “преместваем обект”, който обаче си е постройка с размери 9/7 м. Всичко това е строено през годините пред погледа на кмета на Бургас Димитър Николов, който по сведения на местни рибари е посещавал Ахмед Доган в Сараите със служебната си кола многократно и често.

Единствените обявени засега официално строителни разрешения от Община Бургас са издаваните през 2014 г. за строеж на „Сграда водна спортна база“ – IV категория и на „Външен басейн“ – V категория. През 2015 г. е разрешено „Допълващо застрояване към основно застрояване на сграда на Водна спортна база“ – V категория, както и издигането на „Трафопост, тип БКТП“. Дали това отговаря на актуалния вид на дворците в резиденцията на Доган, всеки може да установи сам.

Едно неизбежно бъдещо мащабно разследване за всички връзки и обвързаности, както и потенциалните корупционни схеми и мрежи, свързани с действия или бездействия в община Бургас ще даде окончателната картина. Не само за нос Чукалята и Доган Сарай, а за това, какво се е случило всъшност през последните 10 г. с обществената собственост на земите в парк Росенец, #КОЙ се е облагодетелствал от придобиването на държавни и общински парцели и чия е персоналната и служебна отговорност от подобни сделки, накърнили обществения интерес в частна полза.

Биволъ категорично смята да стигне докрай, за да получи исканата информация от Кмета на Бургас, която продължава да бъде укривана, дори с цената на съдебно дело. Продължаващото информационно затъмнение само подсилва съмненията за гузно съучастие на общинската администрация в неконстатиране и несанкциониране на беззаконията в “Доган Сарай” през годините!

Духът на Модела #КОЙ е вграден в Доган Сарай

Всички тези факти ясно показват, че зад всевластието на ДПС и Ахмед Доган няма политическа принадлежност и партийни пристрастия – всички участници в политическото статукво, БСП, ГЕРБ, Патриоти и т.н. са единни и неотклоними в обслужването на интересите и недосегаемостта на тези субекти. Официално или неофициално ДПС манипулира политическите процеси в страната и дърпа конците на властта през последните близо 27 г. от времето на Любен Беров до сега. Зад “движението” прозира сянката на “дългата ръка” на бившата комунистическа Държавна сигурност, чийто агент е бил и Доган и повечето от лидерите на турската партия. Неслучайно именно там намери гарантиран подслон, политически комфорт и имунитет младият кадър Делян Пеевски, за да се превърне в сенчестия Владетел на България, който реално управлява страната зад фасадата на официалните правителства и институции.

Незаконно строителство на окупирана държавна земя

От репортажните снимки направени на място и сравнението им с кадастралните карти си личи, че терените, на които са бетонирани скалите са държавна собственост. Освен че бреговата ивица е тотално бетонирана, отгоре върху бетонните плочи са построени и множество незаконни постройки, в рамките на комплекса на Сараите. Някои от тях най-после вече са обявени от ВАП и Общината официално за такива, както писахме по-горе. От снимките си личи, че освен стъклените ферми там има и монолитни вили и бетонни площадки, оформени като дворове към тях. На кадастралните карти липсва каквото и да е вписване на въпросните строежи, а от проверката на ДНСК и ВАП се потвърждава, че те нямат строителни разрешения. Това, което обаче никой до момента не смее да коментира е как тези сгради са построени фактически върху държавни земи, или поне имаме нерегламентирано навлизане в държавна собственост, чрез изливането на бетона. Въпросите как са бетонирани скалите, за да бъдат построени, кой и колко е платил за тази операция, очакват своите точни отговори!

Мащабното разследване на корупционния тумор на нос Чукалята е неизбежно  Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроенМащабното разследване на корупционния тумор на нос Чукалята е неизбежно  Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроенМащабното разследване на корупционния тумор на нос Чукалята е неизбежно  Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроенМащабното разследване на корупционния тумор на нос Чукалята е неизбежно  Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроенМащабното разследване на корупционния тумор на нос Чукалята е неизбежно  Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроен

Незаконно строителство регистрирано и върху държавния парцел от южната страна на Сарая, непосредствено до плажната ивица, също беше нарочно незабелязвано и несанкционирано досега. То се превърна в символ на погазените закони, гражданско и конституционно право. Разследване установи, че плажът, на който акустираха Христо Иванов и компания е бил нарочно затрупан с камъни, за да “се загуби” пясъчната ивица и да се промени в “каменен бряг”. Така фиктивно може да се избяга от изискванията за защита на плажните ивици от строителство в близост до морето. Камъните обаче бяха старателно събирани и изнасяни от доброволци-протестиращи и плажуващи на този плаж, като сега отново се откри нарочно затрупаната отдолу пясъчна ивица.

Насипаният с камъни държавен пясъчен плаж южно от Сарая, за да бъде узаконен строежът на близката вила върху него, също в държавен парцел.

Биволъ очаква компетентни и аргументирани отговори от Прокуратурата, от Община Бургас, от Правителството! Тези отговори очаква и цялата българска общественост, която не желае повече досегашната мафиотска система да определя живота и съдбата на държавата.

ОСТАВКА!!!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ostavka-2020.html

неделя 23 август 2020


Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.

Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели  и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.

Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?

Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.

Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.

Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.

В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.

Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!

Снимка: Тихомира Методиева – Тихич, Булфото ©

Иля Лозовский, OCCRP  Как Алексей Навални показа корупцията в Русия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-fbk-occrp.html

неделя 23 август 2020


Алексей Навални, ожесточен опонент на руския президент Владимир Путин и най-видната опозиционна фигура в страната, лежа в кома в сибирска болница след явно отравяне. Той вече е транспортиран в болница „Шарите“ в Берлин благодарение на усилията на германска неправителствена организация, която изпрати медицински самолет и екип реаниматори.

Докато светът бе шокиран от новината за това, което изглежда като опит за посегателство върху живота на Навални, има една страна на кариерата му, която рискува да бъде пренебрегната. Въпреки, че е най-известен извън Русия като опозиционен политик, най-трайното му наследство може да бъде определено като продукция на неортодоксална, но високо ефективна марка разследваща журналистика.

Никой не би твърдял, че Навални е политически безпристрастен. Той е този, който изрече определението “мошеници и крадци”, за да опише партията на Путин „Единна Русия“. Самият той има дълга кариера в руската политика: работил е с либералната опозиционна партия “Яблоко”, съосновател на сегашното дясно движение “Народ”, проведе силна, но в крайна сметка неуспешна кампания за кмет на Москва и се опита да предизвика Путин за президентския пост през 2018 г.

Но неговите президентски амбиции завършиха с политическа дисквалификация и стана ясно, че внимателно управляваната система на Путин, която използва капаните на демокрацията като смокинов лист за силовия авторитаризъм, никога няма да му позволи да пробие чрез политиката на търговия на дребно.

При тези обстоятелства Навални превърна антикорупционния активизъм в ключов и успешен план за политическата му работа.

По този начин той се превърна в един от най-добрите раследващи в страната, като използва внимателно документирани доказателства и произведе видео-филми, които да разкрият корупцията в сърцето на режима на Путин. Независимо дали Навални някога ще заеме публична длъжност, именно това излагане на гнилите основи на Русия може да се окаже най-трайният му принос в страната.

Неговите видео-разследвания са пример за жанра с интелигентното използване на кадри от дрон, висококачествени анимации и горчив хумор, за да направят сложните схеми ясни и разбираеми за обикновените хора.

Най-добрите продукции на Навални също успяват да превърнат разследващия процес в непоклатими истории. Може би най-известният пример, разследването му за богатството на бившия премиер Дмитрий Медведев започва, като обяснява как една покупка на чифт скъпи маратонки “Найки”, съвпадащи с публично достъпна снимка, доведе неговите изследователи на адрес, който, в крайна сметка, разкрива империята от недвижими имоти.

Видеото на Навални с маратонките на премиера Дмитрий Медведев съвпада с изтекла квитанция за покупката, която съдържа важен адрес.

Не е изненадващо, че 5-те най-добри разследващи истории на Навални са натрупали над 82 милиона гледания в YouTube.
За специалистите и тези, които искат да се съсредоточат по-дълбоко, филмите са придружени от дълги текстове с много части, които старателно обясняват основната документация. Освен простото излагане на фактите, текстовете са написани на обяснителен език, който подчертава как незаслуженото богатство е в основата на корупционната система, която Путин е изградил.

Основните разследвания на Навални

„Не го наричайте Димон“ /“Он вам не Димон“/
В едно водещо разследване, което е събрало над 35 милиона гледания, Навални показа на руснаците, че техният тогавашен премиер Дмитрий Медведев, известен с любовта си към високотехнологичните джаджи , е всъщност един от най-богатите хора в страната. Чрез мрежа от благотворителни фондации, контролирани от близки сътрудници, Медевев притежава огромни парцели земя, планински курорти, апартаменти в предреволюционни имения, яхти и други луксозни комплекси.

„Чайка“
В разследване от 2015 г. Фондът за борба с корупцията на Навални се фокусира върху семейството на тогавашния главен прокурор на Русия Юри Чайка. Филмът и придружаващият го текст обвиняват двамата синове на Чайка, че използват връзките на баща си за незаконно обогатяване. Описва се поредица от корупционни схеми, които включват връзки с банда гангстери, незаконни приватизации и сенчести държавни строителни търгове. Печалбите от тези схеми, разкрити във филмите, са били вложени в чуждестранни инвестиции, в това число ултра-луксозен хотел в Гърция и вила в Швейцария.

„Синът на Песков: От английския затвор – в руския елит“
В това разследване през 2017 г. екипът на Навални разкри бляскавия начин на живот, на който се радва Николай Чълс, син на говорителя на Путин Дмитрий Песков. Чълз, който само спорадично е работил и е служил в затвора, според данните се е радвал на живот, изпълнен със скъпи коли и имоти, яхти, частни джетове и състезания за скачане на коне. Неговият успех, казва Навални, е “пример за това как в Русия, където живеят 20 милиона души под линията на бедността и 70% само могат да мечтаят за заплата от 45 000 рубли, че е възможно да има прекрасен живот. На най-високо ниво. Без да правиш нищо.

„Секретната дача на Путин“
Навални започва това видео от 2017 г. с вик на разочарование: “Аз съм ядосан и разстроен, и тъжен. Аз си скубя косата“. Причината? Неговият екип е изхвърлен заедно с този на независимия канал „Дождь ТВ“, когато разкриват разкошната вила, собственост на президента Путин извън град Виборг. Останалата част от видеото показва “какво не е имал Дождь ТВ”, като предоставя на зрителите обиколка на имота, заснет с дрон, и обяснява структурата на собствеността му.

Роман Анин, член на мрежата на OCCRP и редактор на един от най-новите руски разследващи сайтове IStories, не подлага на съмнение въздействието на Навални.

“Разбира се, разследващите на Навални не следват журналистическите стандарти и никога не се опитват да изслушат другата страна, което им спестява време и прави историите им по-лесни за разбиране. Но все още вярвам, че ние в Русия (журналистите) губим от тях по отношение на ефективността“, казва той.

“Той е създал вероятно най-ефективната разследваща медиа в страната. Броят на историите, които публикуват, креативният път, по който намират историите и ги предават на публиката, е нещо, от което трябва да се учим“, допълва Анин.

Стоп-кадър от разследването на империята на премиера Дмитрий Медведев. Навални обяснява структурата на собствеността на една разкошна дача.

Персоналът на Навални не претендира да бъде безпристрастен. В интервю за „Медуза“ неговата говорителка Кира Ярмиш беше ясна: “Ние не сме журналисти. Ако не харесваме нещо и считаме един човек за мошеник, можем да го наречем крадец директно“, казва тя.

Никита Кулаченков, един от следователите на Навални, подчертава същото. Това, което прави неговият екип, е “нещо между журналистиката и политиката”, посочва той. Но според него, работата във Фонда за борба с корупцията на Навални изглежда като малък нюзрум за разследваща журналистика.

Той и двама други основни изследователи работят с Навални, за да идентифицират теми, които са едновременно новинарски и са подходящи за предпочитания от групата формат на видео-презентацията.

“Понякога трябва да разследваме определени области или хора заради политическите събития. Сега има избори в няколко региона, затова се фокусираме върху това. Миналата година в Москва се проведоха избори, затова се концентрирахме върху Москва, проучвайки кандидати от „Единна Русия“, посочва Кулаченков.

Екипът внимателно мисли как да увеличи привлекателността на историите си, особено след като това зависи от даренията на зрителите, за да остане финансово независим.

“Не започнахме с YouTube от самото начало. Но през 2015 г. пуснахме филма /за главния прокурор Юрий/ Чайка — това беше първият ни разследващ филм. Беше изключително успешен по стандартите на YouTube по това време … и си помислихме, че трябва да преминем към тази платформа, тъй като се разпространява повече от всички статии“, разказва Кулаченков.

Той допълва, че като всички професионалисти – разследващи журналисти, Фондът за борба с корупцията също е загрижен за доверието: “Ние винаги публикуваме документите, които са основата за нашите заключения. Ние разбираме, че някои хора биха искали те да се проверят и прочетат“.

Обичайният официален отговор на разкритията на Навални за корупцията е тотално мълчание, казва Кулаченков. Той определя това като симптом на живота в недемократична страна, в която служителите на публичната администрация не чувстват отговорност пред избирателите. Но екипът също е изправен пред многократни съдебни дела. Той казва, че хората му са обект и на други задкулисни тактики. Един колега, който за разлика от него е останал в страната, понякога е следван от непознати мъже.

И подозира, че офисът на Фонда за борба с корупцията е подслушван: “Ние обсъждаме нещо по телефона, а седмица по-късно виждаме, че кипърските компании започват да сменят акционерните си структури… Не мисля, че много журналисти имат такава привилегия”, шегува се той.

Работата на Навални не е заместител на реалната, независимата разследваща журналистика, каквато в Русия има твърде малко. Но многократно разкривайки грозното лице на путинския режим пред съгражданите си, той е направил това, което малко журналисти биха могли.
“Знам няколко от неговите разследвания почти на наизуст. Дълго време той успява да поддържа перфектния баланс между хумора, добре обоснованата критика на официалните лица и един невероятен оптимизъм: че това не е така, че можем да бъдем различни”, казва Олеся Шмагун, репортер от OCCRP.

Нина Янковиц, автор и специалист по Източна Европа, припомня ярък пример от работата си като наблюдател на избори в малко снежно село извън град Толиати в Югозападна Русия. Навални е дисквалифициран от президентските избори през 2018 г., оставяйки само Путин, телевизионната журналистка Ксения Собчак и няколко второстепенни кандидати за поста.
Но в селото е имало поне един достатъчен гласоподавател. В малката пластмасова кабина за гласуването, с маркера за попълване на бюлетините по плоската повърхност е написано няколко пъти името на Навални.

*Авторът Иля Лозовский е един от редакторите в Международния консорциум на разследващите журналисти OCCRP, част от който е и сайтът Биволъ. Преди това той работи в известното вашингтонско списание Foreign Policy, където редактира и пише материали за един интернет-каналите на изданието – Democracy Lab. Работил е също като координатор на програма за Евразия в организацията Freedom House. Тук той се занимава с подкрепа за правозащитници и структури на гражданското общество в различните части на континента. Статиите на Иля Лозовский, засягащи главно проблемите на либералната демокрация по света, са публикувани в издания като Foreign Policy, The Washington Post, The Atlantic, Haaretz и мн.др.
Той е роден в Москва, емигрира в САЩ малко преди разпада на Съветския съюз.

Автор: Иля Лозовский, OCCRP

Превод: Биволъ