All posts by

Пуста Алена, ще вземе да излезе права

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alena-aura-corona.html

неделя 5 април 2020


Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

Това е православно!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE.html

неделя 29 март 2020


Покрай короМката нещо се смирих. Децата са си повече от две седмици по 24 часа на денонощие у нас, ваксина имам, не е като да нямам, работният процес върви много тегаво, от всичко ти писва, защото вече си го направил сто пъти през последния ден и, щеш не щеш, някак неусетно ти идва време да се отдадеш на философски разсъждения.

Например, как така правилата важат за едни, а не важат за други? Хубаво, въвеждаме превенция, строги мерки, обикаляме телевизионните студиа, щабът дава брифинги всеки ден (за щастие вече само по веднъж) и изглежда, че не сме толкова засегнати от заразата, макар и по психоза, както винаги, да сме на едно от челните места.

Сега, че не съм генерал, коремен хирург или пожарникар, то е ясно. Аз съм просто един маргинал, който се е самоизключил от обществото и толкова. Но, все пак имам право да разсъждавам, нали така?

На какво основание един министър-председател, който, до голяма степен основателно, твърди, че взема строги мерки за борбата с короМката, си позволява да каже в прав текст, че няма да ограничи събиранията на (относително) големи групи хора в православните храмове? Не казвам, че вярата е нещо лошо. Напротив. Личното си мнение няма да казвам, но вярата прави хората по-добри, макар и да не се припокрива с религията, но това си е друга тема.

Нещото, което ме интересува е, каква е разликата между това да пазаруваш в мола, да пиеш няколко бири в бара на ъгъла или да си побъбриш с приятели в парка от това да идеш да целуваш вече целунати от потенциални вирусоносители икони в църквата? Не говоря за духовната разлика. Всеки си разбира конфесионалните си пристрастия по свой собствен начин. Говоря за практическата разлика. Като превенция срещу разпространяването на COVID-19.

Защо премиерът заявява категорично, че ограниченията на свободите на хората в името на колективната сигурност и усилията да се преборим с една потенциално неконтролируема зараза, която всъщност дори и специалистите не знаят доколко и дали ще се разрасне или ще изчезне внезапно, не важат за някого? Абстрахирам се дали това е църква, кръчма, пункт на игри на (не)щастието, фризьорски салон или картинг писта.

Наистина, с какво едните пълноправни граждани на Република България са по-различни от другите пълноправни граждани на Република България? Паленето на вощеници, целуването на рисунки на хора с изпити лица, ококорени очи и дълги, тънки пръсти, сключени в благословяващи конфигурации дава ли „амнистия“ за неспазването на правилата?

Ако рискуваш собствените си здраве и живот, не виждам нищо лошо. Сам си решаваш. Но, всички специалисти твърдят, че короМката е вирус, който, ако си достатъчно здрав, може да предадеш да стотици хора, без да усетиш нищо повече от леко неразположение. А, моля, Алена да ми прости, но аз вярвам повече на вирусолозите, отколкото на кармата на БоК или на силата на Бог.

Най-много обаче вярвам на логиката. Не го пиша за първи път, а няма да е и за последен.

Бойко Методиев Борисов, познат и с активното си минало в структурите на комунистическото МВР и метастазите му, е в ролята на жените с минало и на бившите пушачи. Първите яростни радетелки за девственост до първата брачна нощ, а вторите – най-горещите врагове на любителите на никотина. Какво имам предвид? Струва ми се толкова просто и очевидно, че даже се чудя защо да го казвам, но айде, нали така или иначе съм почнал.

Като нееднократно цитиращ светилото си Тодор Живков, ръководител на атеистичната по устав БКП, Пожарникаря-слънце със сигурност е сведущ по подривната дейност, в това не бива да се съмняваме. И, в този ред на мисли, какво от това, че в църквите се изреждат да обменят бацили предимно представители на най-рисковата група? Във времена на неведоми заплахи и страшни изпитания хората се обръщат към религията. Палят свещи, кръстят се, целуват икони. И, ако яхнеш вълната на техния първичен страх от заразата, потъпквайки всички разпоредби, включително и такива, издадени от собственото ти правителство, защо пък да не спечелиш някой друг глас на изборите? Освен това, митрополитите са от ДС (почти) до един, не можеш да ги оставиш на произвола на съдбата. Все пак трябва да се продават вощеници, иначе парите за ролекси и лимузини намаляват.

А закони, наредби и рестрикции ще си има, спокойно. Но те не важат за всички. И без това шефът на Кризисния щаб започна да става прекалено известен, така че, ако е нужно, трябва да симулираш Матросов на амбразурата на Православието и да защитиш миряните от здравия разум, за да дескридитираш генерал „Стойте си вкъщи!“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Не знам доколко съм се смирил покрай короМката. Щом все още не мога да преглътна, че по всичко си личи с каква страшна скорост сме се засилили обратно към Тъмните векове… Не заради COVID-19. От тарикатлъкът на пишман набожните ни атеисти с комунистическо-мафиотски генезис и ясна визия за европейско развитие със забоден между задните бузи руски маркуч. Но най-вече от нашето суеверие, късогледство и безропотното приемане по презумпция, че трябва да се мълчи. Особено, ако правилата важат за околните, но е и за нас…

Когато един Каскет си проси Коронация

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kasketvirus.html

петък 20 март 2020


Когато си къткаш нещо, което наричаш „Прокуратура“, а то всъщност е диктатура по сталински закони, по сталинистки модел и използва сталинистически мерки, за да укрепи властта си, си го заслужаваш, драги обитателю на територия.

Не, ти не си гражданин на държава от Европейския съюз, а обитател на територия. Също, както и аз. И като всички около теб, мен, нас. Ние не сме граждани, нито селяни, нито нищо, освен стадо.

Преди дни пребиха журналист. Разследващ при това. В близост до дома му. Брутално, направо на улицата. Каскетът е Радост свали каскета. Може би в знак на съпричастност към поредното посегателство върху свободната воля на изразяване на територията, може би от признателност към извършителите на бруталното мракобесничество, аз няма как да знам.

Знам само, че Каскетът е радост арогантно метна в миманса случая със Слави Ангелов и запретна ръкави да громи здравни работници, болни, потенциални болни… Абе, каквото се сетиш, което няма връзка с политическата или икономическа власт (то това на територията е тафтология, ама да не задълбаваме, че има да се обясняваме поне на хиляда страници).

С няколко думи, Щастието е измислил ново начинание, за да ни отклони вниманието от кретенията, която цъфти на територията възпролетно. Военно положение.

Сега. Самият факт, че на някой служител на народа изобщо му минава през главата да изрече подобни думи в държава от Европейския съюз, определено означава, че даже и „територия“ е претенциозно определение за това, което обитаваме. Главен прокурор, който преди месеци обясняваше, че не е привърженик на разделението на властите, а сега и демонстрира намеренията си наяве, е Щастие. В това няма никакво съмнение.

Прокуратурата е във военен режим. Не си измислям. Това са лично негови думи от изказване, в което коментира пълната карантина в Банско и метна тежката си дума, според която държавата трябва да премине в режим на „почти военно положение“.

Сега, че не съм правист, не съм. Но, словосъчетание като „почти военно положение“, изказано от главен прокурор на по документи нормална страна, ме кара да се съмнявам, че познавам и основите на римското право. Черешката на тортата обаче все още кокетно се скатава в ъгъла. Тя е посветена на медиите, които разпространяват фалшиви новини относно карантината.

„Не всички случаи попадат в обхвата на регламентираната престъпна дейност. Трябва незабавно да се редактират разпоредбите за фалшивите новини, защото иначе има опасност да бъдат засегнати големи сектори в икономиката, а рухнат ли те, това няма как да не рефлектира върху хората“.

Какво са фалшиви новини според Каскетът е Щастие само тесен кръг от хора знаят. Навярно такива публикуват някои медии, които той намекна доста твърдо, че ще обрули с бухалката, още преди да го изберат за несменяем генерализимус на територията за следващата седемлетка. Няма как да съм сигурен без доказателства, колкото и очевидни да са намеренията му.

Това, за което съм сигурен обаче е, че Гешев може да спечели с лекота рекорд на Гинес по свободна трактовка на правомощията на главен прокурор, отвявайки каскетите на руския и севернокорейския с лекота.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




„Усещам, че има едно забавяне в реакцията на държавните органи, дължащо се на мислене за политическите последствия. Но може да се окаже, че няма да има хора, които избират политиците и политици, които да бъдат избрани“. Пак цитат.

Е, аз не съм главен прокурор, но усещам, че когато властите се смесват, когато милиарди потъват за седмица, когато прокурор не млъква да говори за законодателната и изпълнителната власт, без да внася обвинителни актове срещу конкретни лица, когато хората седят безучастно и търпят това, няма да е корона вирусът нещото, което ще ни погуби.

Ние сме си вегетиращи жертви на собственото си бездушие. Короновани при това.

Попа, даскала, кмета и фелдшера в условията на корона вирус

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B4%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8.html

неделя 15 март 2020


– Даскале, само искам да те предупредя да си мълчиш! Поканил съм те тука чисто формално. За да имаме кворум, един вид.

– Може пък да дам някой полезен съвет, но Вие сте кмет на селото, така че няма да ви се противопоставям. И без това чакам четири години до пенсия, а с тази зараза дали ще ги дочакам е друг въпрос.

– Затворихме училището, оттук се прибираш право вкъщи. Палиш печката, профилактираш се със спирт, буркани с паприкаш, цепиш дърва, че нещо застудя, за да се поддържаш в тонус и всичко ще е наред, няма от какво да се притесняваш. Прав ли съм, другарю фелдшер?

– Почти. Даскалът е навлязъл отдавна в любимата възраст на корона вирусът, така че определено има риск за него, но мерките, които му предписахте, биха помогнали да осъществи една ефективна превенция.

– Не разбрах половината ти думи, но както и да е. Искам първо да поговоря с поп Ставри, защото от неговите думи пък нито една не разбрах. Вчера. На службата.

– Велики пости са, другарю кмет! Ако нещо съм съгрешил, моля да ми бъде простено, не съм го направил с умисъл.

– Не бе, не ща да влизам в ролята на Началника и да те мисля съгрешил ли си, не си ли съгрешил. Това вие ще си го изприказвате, когато му дойде времето. Друго ми е интересно. Казваш на клира, верно, четири бабички беха, ама все са си некъв клир, нали не бъркам? Та, казваш им да не се притесняват от корона вируса, защото Господ ги пази и всичко ще е наред.

– В Божия храм злото не може да проникне, другарю кмет!

– Това добре. Но, колегите на другаря фелдшер твърдят тъкмо обратното. Точно на места, на които се събират възрастни хора, хора със слаба имунна система, точно там удря корона вирусът. А християните сега нали постим. Е, вие по-често, аз само, докато спя, но не ми е това мисълта. Искам да кажа, че имунната система се скапва от постите. Добре, нека се изразя по-богобоязливо. Срива се и не може да устои на външни…

– Агресии?

– Айде, агресии да е. Казах ти, даскале, да мълчиш! Та, докторите казват, че трябва да се затваряме по домовете си, да излизаме само в краен случай и да вземем мерки, за да засилим организмите си. А вие, поповете, сте тъкмо на обратното. Да обменяме кихавици и кашлици в църквата, да подлагаме душата и тялото си на изпитание чрез пост. Обясни ми, дедо попе?

– Неведоми са пътищата господни, чадо мое, другарю кмет…

– Добре де, неведоми, неведоми, няма да споря с теб…

– Иска да каже, че учените не могат да дадат никакви отговори за лечението му. Това знам аз, а фелдшерът да обясни повече…

– Даскале, казах ти да мълчиш, защото от много умуване няма никаква файда.

– Нека да ги накараме всички да си стоят по домовете, пък после ще му мислим.

– Казваш да им организираме една карантина?

– Ще оставим само хлебарницата и гастронома отворени. Да си седят вкъщи, пък после ще видим.

– Кога после?

– Когато му дойде времето, знам ли. Колегите не казват кога ще отмине и дали изобщо ще отмине.

– Господ е рекъл, че когато се натрупат много грехове и всичко се изпепелява. Като Содом и Гомор.

– Имаш предвид да изпепелим селото ли, дедо попе?

– Не другарю кмет. Само ще ги държим на пости. Хляб, тоалетна хартия. Хляб, тоалетна хартия. И цигари. Някой каза, че само два процента от пушачите са заболели от корона вирус, Бог да ги пази и тях в грехопадението им!

– Нека се съберат всички на площада и да им обясним как да си мият ръцете, как да използват дезинфектанти, как да познават първите признаци на заразата.

– Това ще им дойде повече. А наближават избори. Покрай тия вируси може и да е трудно да събера достатъчно гласоподаватели.

– О, ти, другарю кмет, само ако знаеш колко са ни спаднали продажбите на свещи в църквата…

– На мен от болницата в града пък не ми изпращат никакви консумативи. Правя се, че ги лекувам като им избърша носа с една марля със спирт и това е.

– От учениците ми няма нито един заразен. Чудя се защо спряха учебните занятия.

– Казах даскалът да не се обажда! Попе, ще направиш ли молебен?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




– Да, чадо другарю кмет!

– Ама, го снимай и го качи в ютуб, за да не се събират много хора на едно место, че ситуацията е сериозна.

– Но така никой няма да си купува свещи и реликви, другарю кмет.

– Свещена простота!

– Казах даскалът да не се обажда!

Барба Ганьос

Post Syndicated from original https://bivol.bg/barba-ganios.html

неделя 8 март 2020


Чудни хора. Ти отпускаш милиони за изграждане на спортни съоръжения и стадиони навсякъде на Територията, дори и в най-малките села и паланки, а те пак недоволни. Не искали да спортуват, искали доболнична помощ.

Ами, така е. Който не спортува, обикаля аптеките и болниците, опука си пенсията за лекарства, опразни Здравната каса по разни клинични пътеки, дето дори не е и сънувал, и само мрънка колко било зле.

Зле е. И още по-зле ще става. Бил на седемдесет и две, в селото живеели само той и още пет бабички, всичките едва стигали до хлебарницата с бастуни, какво да го правят тоя стадион? Ами, любувайте ми се, тоест, мУ се, немили, недраги!

Не разбрахте ли, че връщам децата ви от чужбина? Като се приберат в къщурките ви, къде ще си играят внучетата, а? Точно така! Детски съоръжения, спортни площадки, стадиони трябват. Това не е шега тази работа, държавническо мислене в най-чист вид си е, колкото и разни късогледи драскачи да не могат да хвърлят и един взор зад къщата в БерЦелона, разпадащите се магистрали, терасите и усвояването!

Какво са няколко стотин бона за стадион в Долно Нанагорнище, при положение, че спортът е здраве и завърналите се от чужбина, благодарение на моите усилия, внученца ще тичат по зелените морави и няма да товарят здравната система, когато го докарат до вашите години. Дано Началникът да позволи това да се случи, че имаме лоша карма и излезе, че сме държавата с най-висока смъртност не в ЕС, не в Европа, а в света! Щом и моята аура не може да ни предпази, значи нещата са сериозни.

Нека обаче да завършим щекотливата тема за милионите в трапа, спорта и здравеопазването с един нерадостен пример. Адашката Бойка да вземе да се окупира в Народното събрание и да се катери по первазите. Медицинските сестри били пренатоварени, на ръба на физическите и психическите си черчевета, та затова и тя искала да изрази метафорично състоянието им, като ни излага пред чужденците. Бил съм обещал увеличение на заплатите. Ами, откъде пари бе, адашке? Как така за вас да има, а футболните отбори да ги пренебрегна? Десетки милиони ще излея там. Не е шега работа. Електорат са хората, трябва да ги обгрижвам.

Разбирам, че тънете в мизерия, нямате елементарни условия на труд, милиардите потъват в Здравната каса като в плаващи пясъци, но, съгласете се, поведението ви е политически недалновидно. Та, замислете се само! Вие, медицинските работници, сте ренегати и всяка година оставате все по-малко, бягайки на Запад, за да търсите изход от това, което наричате помпозно „кошмар“, а според ПП ГЕРБ е просто „стабилност“. На вас ли да дам, или на футболните агитки, дето хем ще гласуват, хем са на площада само аз или Каскета е Щастие да им свирнем? Дръжте се сериозно, призовавам ви не на шега. Иначе ще има рестрикции. Като нямате правилен подход към мен, нищо не можете да очаквате. Аз заслужавам уважение по право.

И, не на последно място, но ми писна да пиша. Явно Балканите са твърде тесногръди за моята личност. Ангела ме приема като равноправен партньор, на Аранския полуостров съм чест и желан гост, даже в ритуали с ятагани участвам, бай Реджеб, дето само 3% от територията на страната му е в Европа, ме тачи… „Аферим; машала, ефенди…“, каквото се сетиш. От Североизток ми свалят цената на газа, трансатлантическите ни съюзници ни оставят да си слезем на летището с торбите заедно с колегата Каракачанов, все едно си паркираме в гаража след съботно зареждане на хладилника, а пустите византийци…

На фона на всичкото това уважение да вземе някакво никому неизвестно гръцко издателство да пусне „Бай Ганьо“ с корица, изготвена по колаж на още по-никому неизвестен български зевзек. При това колажът е на няколко години, хич не е хитов. От 2015-а май беше.

На корицата съм аз, моля ви се! С калпак, сюртук, кожух, завити нагоре мустаци, каквито никога не съм носил и едно самодоволно изражение, което не знам как би могло да ми бъде приписвано. Аз съм прост. Вие сте прости. Затова се разбираме. Винаги съм държал на тази сентенция, която трябва да бъде изписана някой ден на мавзолея ми, редом с оная за лошия човешки материал.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Зад мен, като фон, Народното събрание. От чиито прозорци адашката медицинска сестра искаше да се мята оня ден, защото е емоционално нестабилна.

Ще говоря с колегата Мицотакис още в понеделник. Ако не предприеме съответните мерки (аутодафе) срещу това безобразие и откровена подигравка, ще накарам моя приятел Вежди Рашидов да изпраска една корица с лика на Кириакос и ще пусна през печатницата в Костинброд едно сто хиляди тираж на Зорбас Гъркът. Безплатни. Че гледам, по гръцките сайтове цената на моя „Барбас Ганьос“ е свалена с 10%, а това още повече наранява самочувствието ми.

Какво ли не правя за народа си и региона. Вижте как ми се отплащат… Само да построя магистрала „Хемус“ и се оттеглям от политиката. Никой не е пророк на собствения си полуостров!

Влак за никъде

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ghosttrain.html

понеделник 2 март 2020


Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.

Една жена на около четиресет, наборка, но изглеждаща значително по-млада от мен, най-малкото поради това, че е представителка на „противоположния пол“, боядисала си е посребрените кичури в гарвановочерно, не е брадясала и някак е пропуснала да влезе в зимна телесна форма. Другите двама са представители на междугалактическия БДЖ пътник. Мъж и жена, явно семейство (съдейки по картечните откоси мъдрост, която тя сипе върху него, без да си поеме въздух). Със сигурност в следпенсионна възраст, Ако е доверим на поведението и най-вече на старателно поддържаното им, вехто облекло.

Той упорито се опитва да се съсредоточи върху кръстословицата, която е поставил на минималистичното подобие на масичка под прозореца в купето. Вече се здрачава, а оная не спира да му опява, че веднъж в годината ходели в София при децата и внуците, че са забравили да вземат още няколко буркана, че, че, че…

Човекът държи химикала с треперещи пръсти на милиметри над кръстословицата и пуфти от време на време, като й мята коси погледи с тайната надежда да я накара да млъкне и да го остави да се съсредоточи. Лелката обаче си ломоти здравата, а неусетно е минал половин час, откакто съм се качил. Наборката не издържа на какофонията, става, взема си солидната дамска чанта, палтото от кафява кожа и напуска купето, изръмжавайки нещо като „Сбогом, дано горите в ада!“; поне така съдя от тона й, иначе и думичка не й разбрах. Не разбрах и какво сме й направили ние с чичката, за да заслужим такова неприязнено отношение, но това е друга тема.

Набързо забравих за наборката и пренебрежителното й отношение. Кой знае какви лични проблеми си има, та да е толкова лесно избухлива. Отново се опитах да игнорирам неспиращото дърдорене на възрастната жена и внимателно протегнах врат към кръстословицата. Винаги съм бил любител на тази заигравка. Особено, когато имам време за убиване, а БДЖ е идеалното място за това, съгласете се с мен.

Всичко беше попълнено, ако изключим четирите празни квадратчета, разположени точно в средата. Водоравно, хоризонтално, както искате го наречете. Три празни, след тях К, У, Р, О и накрая още едно празно. Липсващите не се засичаха с нито една дума, а още по-голямата беда беше, че заради растоянието помежду ни не можех да видя условието на загадката, колкото и да напрягах зрението си.

Тъкмо се опитвах да се абстрахирам от безкрайната тирада на жената, която вече едва си вземаше дъх и гласът й често преминаваше в кресчендо, когато чичото изръмжа под мустак и, без да казва и дума, се пресегна към празното място до себе си, сграбчи старателно поставения там каскет си и удари с него по масичката така, че вестникът с кръстословицата направи колеблив опит да полети, но в крайна сметка се прислони току пред краката ми.

Айде, стига съм я наричал „лелка“, бабката млъкна на момента и инстинктивно се сви в ъгъла, а аз машинално се наведох и подадох вестника към човека с химикала, като междувременно не пропуснах да метна едно око върху условието на липсващата дума. Той го взе и ми кимна в знак на благодарност с малко крива усмивка.

След това всеки пое по собствените си задачи, макар и да не мърдахме от местата си. Бабката седеше на тръни, навита като пружинка и само чакаше да намери и най-малкия повод, за да премине в контраофанзива, мъжът й невъзмутимо се залепи на прозореца, взирайки се в четирите липсващи букви, макар и мракът да се сгъстяваше, а в купето ни (о, какъв шок!) да нямаше осветление. Аз пък, от своя страна, за собствен ужас не се сещах за нищичко, което да пасва. „Служител на закона“ с осем букви. Първите три празни, после К, У, Р, О и още една празна…

Когато жената най-после беше млъкнала, осигурявайки блаженство на сетивата ни, бяхме бая напреднали с пътя и ми оставаха петнайсетина минути до крайната гара. Нищичко обаче не ми хрумна в главата, колкото и да си напрягах заврелия от жегата в купето мозък.

В крайна сметка нарамих раницата, поздравих, със сигурност по-учтиво от наборката преди малко, и хукнах да паля цигара преди поредната смяна на влак. Обаче често се случва и това. Проблясък, когато най не очаквах. Забързах по калния перон, за да не изпусна влака, от който бях слязъл, и трескаво потропах на прозореца на купето, в което се потях до преди минута.

–          Реших я, младежо! – за моя най-голяма изненада чичката отвори прозореца и се развика с триумфално изражение, размахвайки в едната си ръка вестника, а в другата – каскета.

–          Про… – подхванах аз, но локомотивът забумка тежко и тромаво отнесе влака, заедно с думите ми.

Чичката пак изпусна вестника си и, след поредния плах опит да полети, той пльосна на калния перон в краката ми. Наведох се и го вдигнах. Извадих химикал от вътрешния си джоб и понечих да довърша думата, но внезапно духна леден вятър и сякаш прогони от главата ми всичката жега, дето беше насъбрал мозъкът ми в купето.

„Няма смисъл. Няма как да е това верният отговор“, заключих, докато палех цигара. Смачках вестника и го метнах в най-близкото кошче.

Снимка: „Служител на закона“ с осем букви. Булфото ©

Чрез уфология към смазване на престъпността!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%83%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF.html

понеделник 17 февруари 2020


Неделя. Сутрин. Ставам да си направя кафе, все пак и аз имам право един ден в седмицата да го давам малко по-лежерно, макар и колегите от Дубай да свършиха добра работа с локализирането на Черепа точно в почивния си ден.

Аз обаче всъщност не си почивам. Не гледайте, че като заместник на Главния нямах внесен нито един обвинителен акт, тогава само загрявах.  И сега загрявам. Както се казва „почваме, почваме…“. Сами можете да се убедите. Достатъчно е да си пуснете коя и да е политкоректна телевизия и ще ме видите във всяка новинарска емисия. Досега съм загрял до мъжествения тон, строгия поглед и каскета, нахлупен точно над него. Аз обаче мисля, че и това е добро начало. Ако не сте съгласни с мен, бъдете така добри да ми изпратите на лични трите имена и ЕГН-то си. Ще се погрижа да ви убедя, та ако ще да ми коства да ви държа няколко часа с белезници на някое централно софийско кръстовище. За мен това не е проблем, доказал съм го и не се притеснявам да го направя пак. Важното е да размажа лошите.

Та, да се върнем към кафето. Уж си почивам, ама всъщност мозъкът ми щрака на високи обороти и знам, че все ще роди нещо. Трябва. Иначе може Прокуратурата да стане първата институцията в историята на света с отрицателен рейтинг, колкото и незаслужено да е това. Не, че има лош рекорд ама, ако това се случи, все ще се намери някой да злослови, въпреки че успяхме да закротим свободата на медиите на 111-то място за поредна година.

Нужно е да предприема нещо иновативно и революционно, защото човек с високо и при това заслужено самочувствие като мен не може да търпи постоянни подмятания за неефективността на работата си. Както казах, злите езици твърдят, че не съм внасял обвинителни актове, а само съм се споразумявал с всякакви представители на едрия сенчест бизнес. Ами, драги, как да ви обясня, че Темида е сляпа и не прави разлика едър или дребен престъпник си. Аз може да съм пускал едри престъпници, ама пък да съм внасял обвинителни актове срещу дребни, кой да знае? Освен това, целта на закона не е само да хваща разни хора и да ги „окошарва“. Има и нещо, дето му се вика превенция. Аз тъкмо в нея вярвам.

Защо да харча парите на данъкоплатеца да изхранва и облича някакъв си милиардер двайсетина години зад решетките, като можем да се разберем с няколко прости приказки. „Нали обещаваш, че няма да правиш повече така?“; „Обещавам“; „Вярвам ти. Преведи знаеш колко и знаеш къде и се надявам вече да не се срещаме по такива поводи“.

Така се прави. Трябва да вярваме в изначалното надмощие на доброто в човешката природа. Какво има само да трупаме лоша карма, като пъхаме човешки същества зад решетките?

Ето, например наскоро имах малко по-сложен казус. Едно заподозряно лице, познато на всеки българин, ама до най-мъничката колибка, трябваше да бъде обвинено, за да вляза с апломб в новия си кабинет. Да, но пък престъпленията му са такива, че даже и аз нямаше да мога да му избарам някое извънсъдебно споразумение. Деликатна ситуация с една дума. Аз обаче съм от стара коза яре и реших казуса само с няколко телефонни обаждания. Сега на врата на заподозрения висят цели 11 (единадесет) сериозни обвинения, но него го няма. Търсихме го у тях, в офисите му. Никакъв. Само реплики на антики и произведения на изкуството, ама това за репликите е тайна, макар и общоизвестна. Човекът е разбрал отнякъде, че строгостта на закона ще се изсипе върху му и офейкал. Аз какво да направя, да го държа за ръка ли? Да не съм му майка? Сега злите езици са ме подкарали на подигравки. Колко години сме щели да превеждаме документите по обвинението на арабски. Ами, колкото трябва, уважаеми. Арабският не е лесен език, макар и да съм схватлив човек. Освен това си имам и други ангажименти.

Например приватизацията. Знаете ли какъв зор, каква огромна работа е да се разследва приватизация? Особено на сделки, които са сключени толкова отдавна, че всичките са с изтекла давност и на практика няма смисъл да се впряга държавен ресурс, защото каквото и да открием е след дъжд качулка. Но аз държа на справедливостта и ще разследвам. Твърдо решен съм.

Също както съм твърдо решен да не закачам никой по сделката с КТБ, освен другия невъзвращенец. Оня, дето руснаците го крият в Сърбия, сещате се. Когато оправим приватизацията, може и да насочим окото на Саурон към още един невъзвращенец, комшия в Дубай на оня с антиките. Тогава пак ще се наложи да превеждаме на арабски… Та, дано да не се стига дотам.

Уф, развалих си неделната сутрин с тия размисли. Кафето ми изстина, а все още не съм решил кого да обвиня утре сутрин. Трябва ми нещо гръмко и непоклатимо. Трябва да запуша устата на мрънкачите и да спечеля народа окончателно на своя страна. Иначе наистина незаслужено ще изпраскаме някой отрицателен рейтинг.

Трябва да е някой, който е достатъчно значима фигура, за да вдигна яка пушилка, но пък и да не мога да предприема нищо реално срещу него, за да не засегна нечии интереси и да настъпя обратното на мотиката, както се казва.

Примерно, мога да повдигна обвинения срещу Вито Корлеоне. „Твърди се/ имаме неофициална информация/ според наши източници, които искаме засега да запазим в анонимност/ пипалата на небезизвестния американски мафиот от италиански произход дон Вито Корлеоне са достигали до България. Тук той е развивал незаконна дейност, свързана с…“. Не става. Пак ще се намесят злите езици. Ще кажат „Тоя съвсем изперка! Вече и филмови персонажи ще съди“. Поради същата причина отпадат Батман, Мики Маус и Конан Варварина. Друго ми трябва.

Виж, Васил Левски и Христо Ботев за терористична дейност бих могъл да обвиня. Но, те пък са били поданици на друга държава. Иначе идеята си я бива. Така ще разбуня духовете, че народът ще ревне до Бога и ще забрави и за Божков, и за Василев, И за Пеевски, и за горене на боклук, и за воден режим.

И комунистическите лидери не мога да обвиня. Комунистът боята си мени, но нрава не, та по-добре да си кротувам и да не ритам срещу ръжена. Ето, обвиних президента, три дена ихо-ахо, а после тихо. Изтече държавната измяна като вода от язовир „Студена“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Измислих! Само да си пусна ново кафе и да доуточня подробностите. Заспива! Ще обвиня извънземните! За всичко! Само помислете. Някой може ли да докаже, че няма извънземни? Или пък да даде сигурни аргументи, че съществуват? Тц! Не, никогда, never!

От приватизацията, през ограбването на КТБ, та до кражбата на два запартъка от полога на мисирката Беновска в село Сцепи Сливово всичко може да се припише на извънземните. Те не могат да се защитят, нито пък да бъдат открити, за да дадат показания. Има ли ги? Половината народ казва твърдо „да!“, другата половина – твърдо „не!“.

Ако се наложи, ще намеря няколко свидетели, които под клетва ще потвърдят, че въпросните извънземни са чули „Излел е Дельо хайдутин“, харесали са го, завидели са ни и тайно са се заселили в нашата държава, за да всяват смут и да съсипят талантливата ни, работлива и интелигентна нация.

Работил ли съм здраво? Твърдо „да!“. Накърнил ли съм нечии интереси? Твърдо „не!“. Само да си изпия кафето и ще се обадя в КВИК да ми изпратят човек, за да разясня на народа поредното си чутовно дело в полза на обикновения народ!

Сеири по време на суша

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83%D1%88%D0%B0.html

четвъртък 13 февруари 2020


Ще пиша кратко, защото не искам дълго. Разбор на ситуацията: Правителството позволява години наред, на принципа “Широко затворени очи”, да се горят незнайно как влезли на българска територия отпадъци край близо стохиляден български областен град, разположен в подстъпите към столицата. Тези отпадъци са канцерогенни, тровят въздуха отнемат човешки животи. Доказано. Всеки лекар ще ви го каже.

Същото това правителство, пак на принципа “Широко затворени очи”, позволява системното източване на язовира, от който се снабдява за питейни и битови нужди този близо стохиляден областен град. Източват го нерегламентирани ВЕЦ-ове с не особено ясна собственост. Същото това правителство изведнъж се оказва изненадано, че въпросният близо стохиляден град е останал без вода и… уволнява областният управител;

Същото това правителство вижда, че се е осрало и омазало до поди мишниците и уволнява и министър Нено, след което започва да се бие в гърдите как го съди, нищо че проформа няма нищо общо с Прокурватурата. Същото това правителство дава минимум четири пъти над пазарната цена на негова фирма, за да реши проблема с нямането на вода на фирма на “наш човек е”.

Трябва да се прокара тръба, която да постави под въпрос достъпа до вода на едни граждани на България, за да замете скандала с крадливото безхаберие на правителството. Дългогодишно. Крадливо. Безхаберие. Добре, ама, въпреки тлъстите пари, тръбата се прави яваш-яваш, а близо стохилядният град си седи на сухо. Ако изключим канцерогенните сажди, които валят върху му всеки ден и всяка нощ.

Но правителството иска хем да усвои тия пари, хем да замаже скандала, който в нормална държава,в XXI век би коствал не само оставките на всичките му членове, но и цялата им политическа кариера. И какво прави? Естествено, че изкарва жителите на близо стохилядният град виновни за всичко. Тия гадове харчат вода като сини китове. Ама и това не минава. Все пак те са под воден режим месеци вече, няма как да убедиш света, че са изпили всичката вода на язовира си.

И пак се почва с опорките. Предишните правителства, областният управител, Лилито щяла да вложи едни милиони, ама била възпрепятствана… Само правителството не е виновно. Замислете се върху етимологията на думата “правителство” и е достатъчно. Щом на хартия управляваш, но всъщност не можеш да ръководиш процесите в подопечната ти територия, за какво изобщо си там бе, бай кОр!? Да, знам, знам, собствеността над язовирите не е на това ведомство, не е на онова, а е на трето, което всъщност изпълнява задълженията на четвърто, ама предишните управляващи са безхаберници, ние сме си супер, ще караме цистерни, тръбата напредва, вземат се спешни мерки…

И накрая какво? Няма тръба, язовирът над стохилядния град си стои все така полупразен, премиерът отива да се държи като дангалак с работниците, отговорниците по проекта и кмета на града, като лично му вменява доверие. Разбирай, казва му индиректно “Ти си следващият набеден, ако не ме изкараш от септичната яма, в която аз вас вкарах”.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




И за капак на всичко нещо забавно до сълзи. Тъй като вече няма накъде да се отклонява вниманието, две-три изкукали лелки от същия този близо стохиляден град крещят пред камерите на услужливите медии, че някой си бил развращавал децата им, като ги учи на полова култура. И пак правителството. Строго се държим, уволняваме тоя, порицаваме оня, размахваме пръст на трети… И налагаме тържеството на морала в оставения без вода в XXI век близо стохиляден град. В Европейския съюз с държава, благословена от природата с вода колкото щеш.

Тия за близо стохилядния град и века, и ЕС, не ги повтарям случайно по десетина пъти. Повтарям ги, за да проумеете какво правителство си имаме. Видими резултати. Тонове енергия, кубици плиткоумие, само и само да замажем кражбите и некадърността си. Ако се наложи, тия учители, дето са казали на децата, че момченцата имат едно, а момиченцата друго, ще бъдат тричани. Или пребити с камъни на центъра на малко под стохилядния град. Важното е да има стабилност.

Исках да пиша кратко, ама не се стърпях и писах дълго. Извинете, може и да е виновно това, че прекалено рано разбрах, че не са ме донесли никакви щъркели и че нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

Как е времето в Москва?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kak-e-vremeto-v-moskva.html

неделя 9 февруари 2020


–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

–          Ама вие сте в течение…

–          Аз може и да съм в течение но, като те питам нещо, ще ми отговаряш, без да ми се правиш на интересен! Не ме бъркай с кафяв репортер на „Квик“! Струва ми се, че много бързо започна да се самозабравяш и да риташ срещу ръжена!

–          Добре, съжалявам, ако съм ви обидил. С Черепа всичко е наред. Ще влачим бумагите до Второто пришествие. Сега съм им казал на уважаемите сънародници, че превеждаме документите на арабски, което ще отнеме доста време.

–          Това беше тъпо. Всеки с поне малко акъл в главата се досеща, че в Обединените арабски емирства все ще се намерят няколко колеги, който да поназнайват английски. Още, когато ми беше заместник, съм ти казвал и повтарял неведнъж, че ги шиеш с бели конци и не става само с биене в гърдите. Поне малко такт проявявай, значи!

–          Да, но, старши, ако бях казал, че документацията ще се превежда на английски, разни продажни журналисти щяха да ревнат на третия ден и да питат как вървят нещата и кога ще имаме реални резултати.

–          Както и да е. Ако искате и на санскрит ги лъжете, че ще я превеждате, само замотай нещата, докато утихнат, защото имам опасения че, при положение, че арабите, не дай си Боже, върнат Черепа, той ще се разприказва, за да спаси поне малко кожицата. А има какво да каже по ужасно много деликатни теми, не е нужно да ти обяснявам. И не ме наричай „старши“. Все ти повтарям да не забравяш, че Прокуратурата не е Милиционерското.

–          Тъй вярно, началник!

–          Май сбъркахме много здраво…

–          Какво, началник!? С мен ли!? Ама аз тепърва загрявам, ще се науча. Какво са някакви си седем години без обвинително дело? Аз само ви гледах и попивах челен опит, за да мога сега да разгърна пълния си потенциал…

–          Моля те! В никакъв случай не разгръщай никакъв потенциал! Просто слушай какво ти се говори и изпълнявай стриктно. Можеш да носиш каскета, да говориш важно, да разправяш, че сме в клуба на богатите и никой не ни стреля. Тъпо е, ама се търпи. Но никакъв потенциал не разгръщай по свое усмотрение, че ще стане страшно. Повече за теб, отколкото за мен, повярвай ми.

–          Добре, добре. Ама, все пак, с мен ли имахте предвид, че сте сбъркали, началник?

–          Стига с тия досадни въпроси! Да речем, че по навик си сложих девет, а не седем захарчета в кафето. На диета съм. Твърдо решен съм да върна стройната си фигура. Ама, да оставим мен. Каква е тая твойта нова мода да повтаряш по хиляда пъти друг досаден въпрос?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Искате ли да почерпите автора? Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 


–          Кой?

–          Как е времето в Москва?

–          Със същата цел, с която ще си позволя да ви задам още един на вас, макар и да се страхувам, че и той ще ви се стори досаден.

–          Казвай, айде. То се е видяло, че няма да се отърва в добро настроение.

–          Какво е санскрит?

–          Искаш да кажеш че, когато те питат нещо, на което не можеш или не искаш да отговориш, ще връщаш контравъпроси? „Как е времето в Москва?“; „А знаете ли как е на санскрит „Аз съм главният прокурор“?“.

–          В общи линии нещо такова си представям, макар и не чак в детайли.

–          Май сбъркахме много здраво…

–          А как е на санскрит „Как е времето в Москва“? – тут туут тут туут… – Тоя ми затвори! Какво си мисли… По, дяволите, кабинетът ми се подслушва… Шегичка, началник! Наистина!

Аман от уредени мачове!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshev-radev-cherepa.html

събота 1 февруари 2020


Изобщо не съм убеден, че някой, прекарал почти целия си живот на Територията, има здрав разум в главата си. Камо ли пък аз. Но, нека опитам да свържа няколко изречения. Все пак, както казва оня култов индобългарин, „И аз съм хора!“.

Значи, Льотчик беше заплашил националната сигурност. В Отговор Каскета на Радостта вдигна страшна пушилка, припомни десетки пъти пред всички услужливи медии, че е главен прокурор, гледА страшно, снимА се насам-натам само по смръщени вежди и дънки. И те така те.

Часове по-късно се оказа, че акцентът е върху неправомерното назначаване на Деса и националната сигурност изтече в канала. Излезе, че службите съвсем неправомерно подслушвали разговорите на Президента на Република България с главнокомандващият на Военновъздушните сили на страната, за да може Каскета на Радостта да метне на услужливите медии СРС-та, които всъщност според него не били СРС-та, а… не знам к‘во си там. Вече, колкото и да се старая, се обърквам в опитите си да разбера какво иска да каже.

Но, те са си СРС-та и, дори и да са автентични, а не сглобявани по „Труд и творчество“, както изглежда дори и с невъоръжено око, доказват само, че Льотчика най-вероятно се е поддал на незабележимия по скромното ми мнение чар на Деса и я писАл на щатна длъжност в администрацията. Кофти практика, ама повсеместна практика, трябва да признаем. Поне половината администрация седи на държавната (разбирай на данъкоплатеца) хранилка само, за да си раздава бонуси и да гласува когато трябва, както трябва и за когото трябва. Или да бъде бухалка срещу неудобните.

Сега, тъй като нито съм запознат, нито имам желание да съм запознат в детайли с мръсните игрички на рашибозука, който управлява България, съм сигурен само в едно. Кака Корни и Баце се споразумяха кой да е президент и той дълго време изпълняваше ролята си на яростна на приказки, но обрана на действия пионка. Нещо обаче явно сгази лука и Каскетът на Радостта беше спешен да се намеси.

Да обобщим. Подслушваме президента на страната и изкарваме СРС-та, които всъщност не били СРС-та. Обвиняваме, че е заплашил националната сигурност. После питаме съда (защото сме юрист от Милиционерското) дали всъщност той е заплашил националната сигурност, но междувременно пускаме СРС-тата, които всъщност не били СРС-та, на отбрани медии. И накрая тържествено заявяваме, че президентът е (съсипаха я тая държава, ей!) назначил метресата си да си топли дирника на държавна издръжка. Незаконно подслушване – президент – заплаха за националната сигурност и в крайна сметка злоупотреба със служебно положение заради романтични чуства. Найс, а!? Страхотен сценарий за продукция на „Мосфильм“.

Каскета на Радостта обаче не се задоволи с това и подхвана хазартната мафия. Черепа ощетявал хазната с милиарди в продължение на десетилетия. Каква изненада! Нито министри, нито данъчни… никой не е забелязал. Може би все още има отшелници, живеещи в пещери из Искърския пролом или Рилската пуст, които не знаят за това. Другите, относително нормалните,  са наясно, че нито хазартният му бизнес е чист, нито антиките му са законни и биха го потвърдили. Само че на ум. За да не го чуе някой.

Особеното в случая е друго. А именно, че няма нищо особено, това е практиката на Територията. Отличава се само мащаба, защото тук кинтите верно са бая сериозни.

Едва ли е нужно някой да го казва, но кукловодите от зората на ““прехода““ (и тези кавички са малко) създават стотици подобни фигури, които печелят проекти, награди за бизнесмени на годината, дават правилните отчисления където трябва и се радват на комфорта властта да ги следи с широко затворени очи.

И какво може да измисли същата тази власт, загрижена за отчаяния от немотия подопечен народ, в чийто очи проблясва надежда само, когато търка билетчета? Разбира се, че ще вземе светъл пример от борците за равенство и справедливост и ще национализира, а после ще изфабрикува обвинения за призраци, за съществуването на които всички сме знаели отдавна, но сега му е дошъл моментът да бъдат извадени от гардероба.

И отново се намесва Каскетът на Радостта, който яростно погва Черепа. Ама яваш-яваш, за да има време оня да се покрие из чужбините, откъдето да дава интервюта ежедневно. Каскетът на Радостта обаче не се отказва и прави показни акции (само Цветанов го обичаше това занятие повече от него) и конфискува антики, произведения на изкуството, които многократно са се появявали във величаещите доскоро Божков медии. Но три-четири петилетки органите на реда, чудно как, не са ги забелязали, пък държавата щедро е отрупвала с награди собственика им.

Тия същите медии сега за няколко дни изкараха от голямата матрьошка на мецената Божков по-мъничката, но далеко по-зловеща матрьошка на Черепа изнасилвач, мафиот и безскрупулен беглец от правосъдието. В крайна сметка се получава „Къде е Васко, че Каскетът на Радостта го търси да го арестува?“; „Тук някъде беше, ама сега само по интервюта от неизвестна чужбина му чуваме гласа“. Както на братята Галеви и хиляди знайни и незнайни, настоящи или бивши галеници на кукловодите.

От двата случая личи едно. За пореден път българските власти нарушават закона, без изобщо да се крият от никого. Също така за пореден път си затварят очите, докато им е изгодно да обслужват нечии интереси и после вдигат пушилка по петите на нарочения за нов бушон, гърмящ като фойерверк в очите на нас, лековерните.

Всъщност, може и аз да съм прост, но по-скоро ми се струва пределно просто. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“. С тази уговорка, че в случая и викащият, и оня, дето трябва да го държат, играят в един отбор. И бият дузпи. Ако не вкарат, съдията свири повторение. До безкрай. Докато влезе.

Това е този отбор, срещу когото най-после трябва да се престрашим да се изправим на игрището, защото от това дерби зависи съдбата не само на нас, а и на ония поколения, дето събираме пластмасови капачки, за да им купуваме кувиози…

(Не)изтребими образи

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8.html

понеделник 27 януари 2020


Оня ден, в петък, бях на премиерата на „Северозапад. Неизтребими образи“ в култовото за по-кореняците софиянци кино „Влайкова“. Филм на Константин Занков, гарниран с размислите на Любо Канов и още няколко северозападни сътвера.

Ако ви се гледа нещо лекичко и фриволно, хич не си правете труда да присъствате на някое от следващите излъчвания на „Северозапад. Неизтребими образи“. Гледайте си вечерта на Северозапада в предаванията на новия месия и готово.

За всеки незапознат с реалността филмът може изглежда преекспониран и преднамерено вменяващ тягостно чувство. Е, мога да ви кажа, че не е. Ама хич. Много си е реалистичен даже. Особено, ако познаваш процесите и действителността там и си забравил да си сложиш розовите очила.

Друг е въпросът, че оставя горчив вкус в устата, но няма проблем. Хората в Северозапада живеят достатъчно дълго в СеверозапАДА, за да са свикнали да приемат съдбата си с едно специфично, мрачно и често стряскащо околните чувство за автоирония. Това е нещо трудноразбираемо за околните, но пък си е много ефективна психотерапия, ако съдим по това, че в оная част на страната все още има оцелели.

Като слушаш разсъжденията на хората, които участват във филма, като гледаш кадрите и слушаш нагнетяващия тъга музикален съпровод, можеш да се почувстваш почти в Северозапада, дори без да ти се налага да минеш физически през всички изкъртени пътища, запустели села, срутени сгради, буренясали полета и изсечени гори. Между другото, искам да отворя една скоба, макар и с риск да излезе, че съм пристрастен. „Неизтребимите образи“ са подбрани изключително подходящо. Представителна извадка, както би казал някой специалист от социологическа агенция, преди да ви напълни главите с добре платени от тая или оная партия измишльотини.

Имаме „приоданци“ (в Северозапада така се наричат хора, които не са местни, но са се заселили в тяхното населено място; няма никакъв пейоративен контекст. Просто информативен), имаме местни на преклонна възраст, местни в силата си, местни, които животът е отвял нанякъде, местни дървени философи, имаме даже приятно изненадващ с адекватността и трезвата си мисъл представител на клира.

Да не разказвам повече, че филмите са за гледане, а не да си дрънкаме празни приказки. Северозападният човек остава със смесени чувства, когато види финалните надписи, защото хем няма как да се зарадваш на видяното, хем няма как да кажеш и думичка против всичко, което е заложено като послание. Действителността. Груба, брутална, такава, каквато е. И точно в тоя момент, когато нямаш търпение да приключи официалната част и да пиеш по едно вино със създателите на филма и да си размените по няколко думи, се появява ТОЙ.

Северозападът не е изключение. Там живеят хора като всички останали. Но, ТОЙ ти показва една от причините цяла България, а и целият свят да създават впечатление на един психодиспансер, от който извънземните предпочитат да стоят далеч. Докато екипът на филма приема заслужените поздравления на препълнената уютна зала в кино „Влайкова“, нашият тенец си пробива път с лакти и започва да размахва пръст назидателно. Ментално ТОЙ е спрял някъде покрай времето на другарските съдилища.

Хората спират да ръкопляскат, екипът гледа с търпение. Не им е за първи път, знаят какво ги чака, макар и да не прикриват досадата в очите си. ТОЙ има истеричен глас, размахва пръст, мята слюнка, докато громи световната конспирация и тропа с крак, обяснявайки, че е от Видин и евреите са виновни за това, че синагогата, прекрасната сграда на синагогата, се е превърнала в изтърбушена, зловеща развалина през десетилетията от средата на ХХ век насам. Евреите. Американците. Сорос. НАТО. Кемтрейлс. Верблюдите. Норвежците. Тенците. Еврогейовете. Масоните.

Сламката в окото на брата си, а не гредата в собственото си око. Побързах да търся нещо с повече спиртно съдържание. Виното нямаше да ми е достатъчно.

Накъде отива този свят, не знам

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC.html

неделя 12 януари 2020


–          Ало, аз тъкмо…

–          Хич не ми се обяснявай, министър Барни! Така ми е прекипяло напоследък, че ще взема да си го изкарам на теб и да знам, че съм направил поне едно хубаво нещо през живота си! Веднага в кабинета ми!

–          Ама то аз… Да… Добре… Веднага… Зарязвам всичко и идвам, Ваше Височество!

–          Позволете да ви целуна ръка!

–          Това да не съм го чул повече, че даже и ние се излагаме пред хората, макар и да сме счупили всички тъпомери. Но, добре, сега наоколо няма злонамерени колаборационисти. Целувай, айде от мене да мине.

–          Толкова много Ви се събра напоследък, та исках да Ви уверя в предаността си. Тъкмо спечелихме изборите и Началника сякаш ни обърна гръб. Язовирите празни, отвъдокеанските партньори – против Турския поток, министър Нено се оказа предател… Накъде отива този свят, не знам.

–          Министър Барни, да не разкостваме геополитиката. То пак е свързано с геополитика това, което искам да те питам, но по малко по-различен начин. Ще ми се да ми обясниш нещо в конкретика. Откъде се взе тая дръпнатата в посолството на отвъдокеанските ни партньори и за какво точно се бори?

–          Ама, бащице, Вие нали казахте по национална телевизия, че сам сте я поканил. Да Ви целуна ли ръка пак? Терапевтично. Изглеждате ми някак пребледнял.

–          Стига си ми лигавил ръката и си плямпал глупости! Никого не съм канил! Успяхме да отсвирим любезно предложеното съдействие на Маковей. Щяла да ни помогне да си разбъркаме кашата в съдебната система, за да не загори. Сложихме си поредния „ти си го избра!“ за главен прокурор. И сега какво? Кьовеши ще ни дава трансилвански акъл, а пък Ким – азиатоамерикански… Вярно, уволних министър Нено, дето го раздаваше представител на великите патриоти, но всичко си има граници.

–          Нали няма опасност да загубя поста си?

–          Има! Особено, ако се наложи още веднъж да те питам тая Ким какво точно иска от правосъдната ни система.

–          Ами, иска да ни помогне да я въведем в работен режим. Тоест, да има някакви видими резултати и хората да разбират защо изобщо съществува правосъдна система в Република България.

–          Значи, отвсякъде капани ми се залагат! Обграден съм от идиоти! Не можахте да скриете терасите си, не можахте да скриете лифтовете, не можахте да скриете заменките, не можахте да скриете даже и безводието! А аз пътувам из цялата страна с джипа и убеждавам хората, че живеят като в рай.

–          Ама тя госпожа Ким идва да проверява за корупция. Но ние не сме виновни, че даже и на евроатлантическите ни партньори им идва до гуша да ни търпят. Те се опитват да отклоняват внимание от това, че си бият негрите. Толкова години си живеехме в мир и разбирателство, а сега изведнъж решиха да ни учат на правосъдие. Аз колко правосъдие съм изучил! Не е истина! Да Ви целуна ли ръка все пак?

–          Не е ли достатъчно, че Австралия цялата е в пожари, Нено го изкараха с белезници, в Иран падат самолети, в Ирак се стрелят с дронове? А снимките ми с Ердоган, Путин, Вучич. И те ли не са достатъчни? И разчупеният тон, с който скъсих дистанцията с евроазийските ни партньори?

–          Явно са неблагодарници. Не им обръщайте внимание.

–          Аз на тях може и да не обръщам. Важното е трансилванката и азиатоамериканката да не обърнат внимание на мен, че ти ще си първият, който ще излетиш с хеликоптер, за да гасиш пожари в Австралия, министър Барни! Да си знаеш отсега…

Вождът на балъците

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

неделя 5 януари 2020


Благословен беше ти да живееш в добри времена, моя пътеводна светлина, благословено беше и племето ти, о, Винету!

Нима апачите изобщо имаха язовири? И, въпреки това, дали се намираше някой дори и измежду най-великите им воини, който да дръзне да обвини великия вожд Винету за пресъхналите кладенци? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Нали несретникът щеше да бъде завързан за стълба на мъченията, изтезаван поне една седмица, а след това скалпиран и захвърленч в пустинята!

Кой би посмял да държи сметка на Винету дали е достатъчно всемогъщ, за да накара Маниту да отвори небесните двери, за да рукне благодатен дъжд? Той да не е шаман на апачите? Не. Вожд им е и те трябва да се съобразяват, да го почитат и да приемат, че в кладенците вода няма, защото са натрупали много прегрешения към Маниту, а старейшината на селото им наскърбява избраника на Маниту, Винету, като заема страната на злата му противничка Презрялата круша.

Или пък какво? Сам вождът ли да строи бобрите в редица по двама край вировете и да ги накара да гризат, прехапват и прехвърлят клони през теснините на речните корита? Никой дори и не си го е и помислял по твое време. Апачите имаха уважение към Винету, а и към Маниту, носеха им дарове, почитаха ги, бяха благодарни и за дъжда, и за пътеките, прокарани през прерията, и за човещината ти, Винету. Този народ не задаваше въпроси, които да развалят настроението на вожда му и това ви правеше велики. И вожда, и народа.

Винету, ти не беше като всеки вожд и не се затваряше във вигвама си, за да чакаш мало и голямо да му дойде на крак, за да ти изрази искрените си почитания. Беше прост човек и затова се разбираше с простите хора. Не, не разбирай нещата погрешно, не казвам, че си бил обикновен човек от племето. Мисля, че си бил наистина прост човек. Такъв, на когото днес му скимва да препуска на коня си Джип из прерията, да оглежда село по село, да вика „Хау!“ на всеки местен и да си разговаря с него дружески на всякакви теми. От това дали е надебелял до колко му е хубаво да си живее тук, в това закътано в пустошта селце.

Така обикаляше ти, о, Винету, земите на апачите лето след лето. И в студ, и в пек, и в дъжд (бъди щедър към нас, Маниту!), и в засуха. Хората ти пък по стар обичай ти подготвяха топло посрещане, тежки трапези и задължително по някоя лентичка, сплетена от скалпове на червени врагове, за да я прережеш на фона на възторжените им ръкопляскания. И племето ти тънеше в благоденствие, а ти се радваше на всеобща почит и безрезервна обич.

Ако ли пък се случеше бледоликите да донесат и да изхвърлят нещо в земите на апачите, апачите боклук ли го наричаха? Не, Винету, не. Апачите уважаваха изхвърленото от бледоликите и го ценяха като съкровище.

В добри времена живя ти, Винету. И заради това беше велик. Аз живея в тежки времена, а племето ми е изтъкано от лош човешки материал. Неблагодарници! Прокарвам им пътеки, построих едни неща, дето да чистят Великата локва и хората ми да не ги хваща разстройство, когато отидат да пекат кълки на брега й, купих голяма желязна птица, за да си летя с нея и да  ги гледам отвисоко и те пак недоволни.

Нямало вода. Язовирът бил празен. Ама, аз нали съм си добър, изпратих им един шаман да направи молебен, та да рукне водата. Тя не рукна, но аз направих каквото зависеше от мен. И те пак недоволни. Вече не ми стигат стълбовете на мъчението, о, велики Винету, а скалпирането за съжаление го забраниха отдавна. И за боклука реват. Вкарвали сме били боклука на бледоликите, трупали сме го на купчини и сме го изгаряли. Добре, и ако е така какво? Нима ветровете не разнасят пушека и не дават димни сигнали на всички, за да бягат по-надалеч? Нима трябва да развалям добрите си отношения с бледоликите заради мрънкането на народа си, че от горенето на боклука вече въздух не бил останал в земите на апачите?

Не, Винету, няма да се поддам. И аз като теб ще яздя своя джип и ще оглеждам какво прави племето ми. А, когато има вода, има. Когато няма – няма. На Маниту работа. Когато се срути някоя пътека, ще я поправим. Бледоликите дават пари за това, няма проблем. Когато племето се разбунтува заради боклука на бледоликите, ще заговоря на хората си как не осъзнават колко са богати. И те ще млъкнат. Щото съм ги убедил ли, от безсилие ли, няма значение. Важното е да мълчат.

Ти беше велик, о, Винету, ама и аз няма да падна по-ниско от теб. И мен ще ме помнят много поколения. Аз съм вождът Стихийно бедствие. Но в истинския, не в преносния смисъл.

Хау! Аз казах!

Двустранка. С два тъпи ъгъла

Post Syndicated from original https://bivol.bg/barni-gesheft.html

неделя 8 декември 2019


– Казвам ти направо, обиден съм на Старата Европа, а още повече на мамалигарите! Такова неуважение! Не оцениха нито един от доводите, които им представих. Не признаха впечатляващия ни напредък в борбата с корупцията! – гласът в слушалката беше толкова гневен, че извади Барни от обичайната му блажена летаргия.

– Защо, какво е станало другарю Гешефт!? – той се стресна не на шега. Още повече, че – Нека внимаваме какво говорим. Някои телефони се слушат, а ние сме на кариерен връх, който дори не можем да си представим, камо ли да заслужим…

– Няма кой да слуша точно нас! – гласът продължи също толкова злъчно. – КОНПИ-то е без шеф, а на бъдещия и двамата сме протежета, забрави ли? Ще ме разпитват за Недосегаемите. Бил съм сключил сделка под масата с тях. Едва ли не така излиза. Ами, ако са толкова отворени, да бяха дошли да се изправят те срещу тях. И за имотите на жената до мен, които тя може да е купила на безценица, ама все пак е платила нещичко за тях. Колко хора вземат каквото си искат, без и стотинка да дадат, пък никой не им търси отговорност?

– Ама те не са главен прокурор… – погали се с отворена длан по новата прическа Барни. И той беше недоволен от Стара Европа. – Мен пък, ако знаеш как ме наковаха. Такъв закон бях подготвил в твоя защита. Хем нов, хем нищо ново.

– Барни, айде да си говорим направо. Нищо не си подготвял, бяха ти го подготвили и от теб се очакваше само да го защитиш пред всичките им там Съвети на министри и Венециански комисии. Голям провал. Не, че моето беше добре, но аз поне се опитах да използвам метафори. Опитвали се да ми натопят главата в казана, като в оня виц за Ада, пък купуването на имоти на необосновано ниски цени не било престъпление, а просто морално осъдително, а протестите срещу кандидатурата ми са дело на олигарсите, платили на умните и красивите. Нали знаеш, тия опорни точки ги имаме заложени в плана да си останем олиото над повърхността на водата, въпреки всички и въпреки всичко.

– Твоето не е нищо – Барни изведнъж загуби каквото и да притежаваше като присъствие на духа и захлипа в слушалката. – На мен направо ми се присмяха в очите заради проектозакона. И министрите, и комисарите. Направо съм бесен. Такова неуважение. А аз не съм длъжен да се извинявам на никого, нито да давам каквито и да било обяснения. Когато сме си в България, всичко е наред. Медиите отзивчиви, протестите рехави, няколко съдии се правят на принципни, но им намерихме колая и на тях. А тия в Европа какво си позволяват!?

– Барни, не ми се сърди, но искам да те предупредя да внимаваш – гласът отсреща вече беше много по-благ и диалогичен. Дори съпричастен. – В големите тъмнокафеви очи на оная трансилванка се четеше явна закана, когато каза, че през 2020-а започва работа като главен прокурор на Европейския съюз. Моят предшественик ще е шеф на КОНПИ, за премиера няма какво да се притесняваме, той винаги досега е излизал сух от водата, аз ще съм главен прокурор, недосегаем съм поне за седем години, което си е достатъчно време, за да утихне бурята, ама за теб се тревожа какво ще правиш, Барни, Барни…

– Какво искаш да кажеш, другарю Гешефт!? – този път гласът на Барни прозвуча извън контрол. – Ще направя една пресконференция и всичко ще е наред. Джуркане на бели хакери колкото искаш…

– Дано – въздъхна многозначително Гешефт. – Но, познавайки премиера, нищо чудно да организираш следващата си пресконференция в родния си Димитровград, Барни… Айде, че трябва да затварям.

Ало, Мони

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alo-moni.html

понеделник 25 ноември 2019


Както съм навикнал напоследък, тази сутрин тръгвам си с джипа от Банкя, за да раздавам с пълни шепи стабилност из подопечната ми държава. Настроението е приповдигнато. Както обикновено. Спирам тук-таме, заговаряме се с трудовите хора в градчета, паланки и села. Пиарката ми подава реплики. Понякога има попадения но, признавам си, често се случва строго да я скастря. Като истински човек от народа не ми трябват прехвалените университетски тинтири-минтири. Знам как да вляза под кожата на хората.

Питам всеки, независимо дали е на шест или на шейсет и шест: „Как си наборе?“. Работи. Заговорим се, тоест, аз говоря, той само пристъпва от крак на крак и повтаря в недоумение „Да“, когато го информирам, че с каквото и впечатление да е останал, всъщност взема 1 500 лева заплата на месец и живее в една просперираща райска страна, в която вече се връщат на тумби стотици хиляди, ако не и милиони емигранти, които случайно са си въобразили, че трябва да оставят семейство и дом, за да търсят препитание в държавите от тъпия Шенген, от който всъщност нямаме никаква нужда.

Обаче не е само народът. Един държавник, искащ името му да остане в историята, какъвто несъмнено съм аз, трябва да мисли по-провиденчески. Ето ви прост пример, за да осмислите какво се опитвам да ви кажа. Например медиите не са шега работа. Ако искаш стабилност и работа, работа, работа, и тях трябва да информираш по правилния начин. Не, че се хваля, ама отдавна си го мога. Правя го с лекота. На крехките, влюбени в колосалната ми осанка репортьорки, давам да ми пипнат железните бицепси. На разни разхайтени тъпаци, дето са се объркали, че не аз казвам какви въпроси да ми се задават, а, видиш ли, те сами можели да решават да ме питат за неща, дето и аз не ги разбирам, а само знам колко ми е бакшиша от проекта, им затварям устите. Лесно е. Обикновено използвам два подхода. Или ги контрирам с нещо от сорта на: „А що не ме питате колко магистрали съм построил, колко инвестиции чакаме в автомобилостроенето?“, или, ако ми е писнàло яката на малтретирания от комунистическия режим дедов, просто се смръщвам, навеждам глава на една страна и си тръгвам от пресконференцията с едно „Благодаря ви“, което звучи по-заканително и от Марлон Брандо в „Кръстника“.

И за логистиката мисля, нямайте никакво съмнение в това. Професионалните шофьори също трябва да се почувстват като хора, нали сме държава на кръстопът? Всякакви легални и не толкова легални стоки минават оттук.

Освен това напоследък толкова обикалям с тоя джип, за да покажа пред услужливата камера на скромния ми екип какъв народен човек съм, че понякога си мисля, че даже и със Симеон Идакиев съм колега. „Един мъж, една камера“, сещате ли се? Както си шофирам джипа по това, с което разполагаме като автомагистрала „Хемус“, отварям джама и облягам лакът, та като се разминавам с безкрайната върволица ТИР-ове, да е достатъчно да помахам с ръка, да шибна мимоходом едно темане, да подвикна „Ии гюнлер!“ и да си осигуря стабилност и откъм страната на Ердоган ефенди.

Та, всичко си върви окей, няма какво да ме мислите. Докато завърша гореспоменатата магистрала „Хемус“, няма никакви изгледи някой да ми наруши стабилността. Съдейки по това, което е построено дотук за близо половин век усърдна работа, докъм 2050-а ще ми гледате благородната физиономия по всички телевизори на Територията.

Обаче да не се отплесвам, че бях тръгнал да ви докажа за енти път, че лошият човешки материал си е лош човешки материал и може само да клати стабилността. Не ми стигат разправиите покрай местните избори, където даже и без Цветанов успях да убедя хиляди живи и не чак дотам живи гласоподаватели чрез индиректни похвати, че са фенове на политическата ми партия, а сега и трябва да се обяснявам за някакъв чакъл. За дюните аз виновен. За цимента, лифтовете и пожарите по планините пак аз виновен. Ама чак за чакъла… Няма да ви лъжа, беше ми причерняло, докато карах джипа. Предварително предупредих пиарката да си мълчи, затворих прозореца и нито един югоизточен съсед зад тираджийски волан не поздравих, пък камо ли да спирам по пътя, за да си побъбря с наборите. То и без това е опасно да се кара по това, с което разполагаме като магистрала „Хемус“. Мине не мине ден и верижни катастрофи, жертви… Кофти работа, а тия тръгнали да ме занимават с някакъв си чакъл, речни корита, хабитати на не знам си какви защитени животни и растения… Пълна скука ви казвам. Няма нищо за усвояване, ама се вдигна джабала и трябва да се отзова. С джипа, пред камерата, с нахаканата походка, смръщения поглед и авторитетния изказ. Така както ме знаят всички от трите папи и Ангела, та до всяка незаконна тераса на Територията.

Много ме е яд, но събирам сили да кимна за поздрав, когато оня се качва почти пълзейки на задната седалка на джипа ми. После почвам по същество:

– Мони, не знам нула седем ли си, нула нула седем ли си, ама да си си наясно – ако още веднъж ме скарате с еколозите – не знам какво ще ви направя! – замълчавам за миг. Колкото да се насладя на пораженческата му физиономия в огледалото за обратно виждане. – Не знам „Автомагистрали“ ли сте, „Хидрострой“ ли сте, Мони-та ли сте. И, което е по-важното, не ме интересува. И Вит не ме интересува, ако трябва да сме точни. Но еколозите ме дразнят, а няма как да им затворя устата, без да съм политнекоректен. Ще се изложим пред Европата, Мони. Така че ме разбери правилно.

– Слушам!

– Ще слушаш, няма къде да ходиш! – стрелнах го с поглед в огледалото. Остарявам. Покрай очите ми са се появили паяжини от бръчки. Все пак като катедрала остарявам, макар и да съм чувал да ме наричат цървул, ама Мони трябва да си знае мястото. Така не става. Свързани фирми, свързани, но такава наглост само аз мога да си позволявам. За какви ми се мислят Мони Нула Седем, Мишо Бирата, Фидосовата, Цветанов и стотици знайни и незнайни измекяри, дето си нямат никаква представа що е то да си радетел за стабилност? – Имаш ли план или да прехвърля някой от морските ми съратници, за да ти обяснят с какви номерца трябва да излизаш, когато си се наакал публично? То няма значение дюни ли заравняваш, защитени местности ли обезлесяваш, речни корита ли изравяш. Важното е никой да не разбира, че после се вдига пушилка и отново ми се налага да обикалям страната, да се хиля на репортьорки, тираджии и протестиращи. От това страда не само стабилността, но и джобът ти, Мони. А твоят джоб е част от моя джоб, Мони. Как не можахте да се погрижите никой да не ви гледа, докато ровите за инертни материали? Даже ви снимали, сигнали подали, по телевизиите ви показали… Закротете се за няколко седмици, за да се спре с общественото напрежение, че тия еколози са готови да скочат до тавана за някакво си там земеродно рибарче, пък камо ли за цяло изровено речно корито. После си действайте пак, само че по-предпазливо, че иначе ще се наложи да измисля някакъв нов скандал, за да отклоня вниманието. Това с първия болничен ден за сметка на служителя свърши перфектна работа, но сега и други кьорфишеци трябва да мятам на народонаселението, не ми е едно на главата. Така че стига сте чоплили тоя чакъл. Вит си е бил тук преди хиляди години, ще си остане и след нас, Мони. И след еколозите ще остане. Снишете се да утихне данданията и след някой ден ще ровичкате чакъл пак. Глобяваме областната управителка, ще уволним две-три дребни риби и всичко ще се кротне. Пък после вие си знаете как да помагате за стабилността на партийните каси, няма какво да ви уча.

– Слушам! – опита се да прикрие вибратото в гласа си Мони от задната седалка. – Ще направя всичко както казахте, но не съм Мони. Аз съм…

– Не ми пука кой си, наборе! – спрях джипа до една полянка. – Мони, „Автомагистрали“, „Хидрострой“, все ми е тая! Усвояваме, поддържаме стабилността. Слизай, че ме чака работа, работа, работа.

ГешеФТизация по сталински модел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheftizacia.html

неделя 27 октомври 2019


Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…

За хиляда пробити рубли

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8.html

понеделник 21 октомври 2019


Братчедът Ставри ми звъни оня ден. Всяка година по това време е все така. В зависимост от атмосферните условия де, но превали ли средата на октомври, и първо за мен се сеща. Преди се опитваше и други от родата и от махалата да търси, но бързо разбра, че няма да му мине номерът. Всеки си има извинение. Я жена му била болна и нямало кой да гледа децата, я точно в тоя ден бил на смяна, я собственото си лозе още не бил сколасал да обере, пък камо ли да помага на братчедa Ставри за неговото.

Аз обаче извинения нямам. Ни жена, ни деца, ни работа, пък камо ли лозе. Разчитам само на социални помощи и твърдо вярвам, че истината за добруването на този грешен свят е в съзерцанието, а не в инициативността. Злите езици твърдят, че съм бил чисто и просто един философстващ мързеливец, но аз ги подминавам с мълчание. Ами, че те и Буда не са го приемали на сериозно дълго време, ама после милиони са се вслушали в думите му. Не нашия Буда, оня, индийския, макар и нашия да събра много доверие и въодушевление с бръщолевения, не може да му се отрече.

Така че, нямайки какво да измисля, трябваше за пореден път да пристана на акъла на братчеда Ставри. Не, не мислете, че съм чак толкова слабохарактерен, но всяка година по гроздобер се случва така, че му вися с някой и друг лев, взет назаем, за да покрия неотложните си битийни нужди и няма как да го отсвиря, защото знам, че следващия път, когато опра до него, няма да ми се отвори парашута и ще стоя гладен. Вече не ми дават на вересия в нито един от магазините в селото. Търговци. По-скоро търгаши. Само за печалба мислят. Как да очакваш от тях да оценят една възвишена философия и да са съпричастни на житейското ми кредо?

Когато влязох в двора на братчеда Ставри и се насочих към голямата асма, под която той си беше устроил малка механичка, от която излизаше само в краен случай, не само се заковах на едно място от изненада, но дори изпуснах лозарската ножица.

–          Какво е това бе, братчед? – успях да смотолевя с неудържимо трепереща долна челюст.

–          Сядай, сядай, братчед! – подкани ме той с жест, а когато се наведох да взема ножиците добави. – Остави това! Днес няма да ни трябва.

–          Какви са тия пари? Откъде са? – послушно седнах, без да мога да откъсна поглед от тлъстите пачки, които братчедът Ставри размяташе разсеяно из дланите си, все едно жонглираше с тях.

–          Какво значение има? – изсумтя той, надигна се от мястото си, облегна се на кокалчетата на пръстите си и се наведе над мен. Чак усещах спиртосания му дъх. – Важното е, братчед, че можеш да получиш част от тях.

–          Какво трябва да направя? – нещо в поведението, най-вече в погледа му, ме накара наистина да се смутя. – Това са много пари.

–          Не всички са за теб – братчедът Ставри отново се отпусна назад. – Трябват ми и други съмишленици.

–          За какво? – продължавах да недоумявам, но той просто се усмихна, отвори кутия с хубави цигари и я протегна към мен. Запалих с треперещи ръце. Наистина бях изпаднал в неведение.

–          За да помогнем на най-достойния кандидат за кмет на общината да спечели изборите. – отвърна братчедът Ставри и заби изпитателен поглед в мен. Явно очакваше да реагирам по някакъв начин, но след като не го направих, продължи. – Е, той така или иначе ще спечели, но трябва да сме сигурни, защото се навъдиха разни самозванци. Тук били учили, там били направили успешна кариера, на трето място се били доказали… Измишльотини.

–          И кой е най-достойният кандидат? – попитах, без да схващам точно какво говори.

–          Нима има някакво значение, братчед? – усмихна се широко той, но лицето му за миг стана сериозно и сбърчи вежди. – Не ми ли вярваш? Това, което се иска от теб, е да вземеш тия пари, да задраскаш в изборната стаичка номера, който ще ти напиша и да убедиш колкото се може повече хора от селото да постъпят по същия начин.

–          Но… Това не е ли незаконно? – тръпки ме побиха. Никога не бях участвал в нищо извън закона, но, странно защо, не можех да отделя поглед от пачките, които братчедът Ставри все още премяташе из ръцете си.

–          Че кое е законно в тази държава!? – той дълго се смя на глас, преди да продължи – Само ти ли ще си балък и ще се съобразяваш с правилата? Погледни се само! Та ти нямаш пари дори за свястна храна.

–          Не знам… – почувствах се като аутсайдер, какъвто си и бях, но все още имах искрица съмнение в душата си.

–          Ти няма да караш никого насила – продължи брачедът Ставри, вече равно и спокойно. – Просто ще подпиташ този и онзи, пък който се съгласи, също ще бъде възнаграден подобаващо. Тук съм ти подготвил едно списъче с хора, които според мен биха били склонни да станат част от каузата ни.

–          Ами, ако откажа? – погледнах листчето, което ми побутна. Имаше поне двайсетина имена, което за малко село като нашето си е доста, съгласете се. – Или ако някой от тях откаже?

–          Няма проблем, братчед – по гласа му личеше, че определено има проблем. – Ще се наложи да помоля и теб, и всеки друг, който не е на моя страна, да си ми върне парите и да не пристъпва никога през прага ми с каквато и да е молба. Или сме задружни, или не. Това е. Когато сте поискали нещо от мен, аз съм откликвал. Очаквам същото от вас. Иначе ще съм много разочарован.

–          Колко? – главата ми се въртеше. Повече от всичко исках това да не се случва, а да ме беше викнал просто за гроздобера.

–          Хиляда за глас. Твоят и на останалите – братчедът Ставри извади една банкнота от пачката. – И по петстотин за всеки друг глас, които ми осигуриш.

–          Хиляда лева за глас!? – ахнах.

–          Не, братчед! – той пак се разсмя, ама тоя път май веселието му беше искрено. – Ние плащаме в рубли. Такава е политиката ни.

–          Колко е курса? – попитах машинално.

–          Не знам, провери – той побутна пачките към мен. – Във всеки случай сделката си я бива. Чу ли как товариш Путин заяви на американците, че ще срине долара? Някога да не си е държал на думата? Той е мъжкар. Бъди и ти мъжкар и ще бъдеш богато възнаграден. А сега тръгвай, че съм зает. Успех, братчед. И да не забравяш да отмяташ с чавка в списъка всеки, който е обещал да гласува и си е взел парсата. Номерът на нашия кандидат е отзад на листа.

Набутах пачките в пазвата си, защото джобовете на панталона ми отдавна бяха скъсани и побързах да се махна оттук. На дворната врата се сетих, че лозарските ми ножици все още са на пътеката, където ги изпуснах. Не се върнах.

Боклукгейт: „Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/air-is-everywhere.html

неделя 22 септември 2019


Седнали сме в кръчмата и си приказваме. Както винаги, основните теми се въртят покрай положението на родна територия и само в краен случай се стига до обсъждане на глобални проблеми. В конкретния момент обаче благото на нас, жителите на Крайно Безхаберово, и останала част от човечеството като никога май съвпадаха до голяма степен. Но, нека да съм по-конкретен, за да разберете къде се корени болката ни.

Преди години у наше село се нанесе нов жител. Нено. Макар и да не беше много възрастен, бързо започнахме да го наричаме бай Нено. От уважение. Първо, защото беше загърбил големия град, за да се засели в Крайно Безхаберово и второ, тъй като беше много представителен мъж. Винаги спретнати, добре сресани сребристи кичури, едва набола брада (нали сега така е модерно), изпънат, с костюм и вратовръзка, излъчващ достолепие и говорещ бавно, тежко, със заучени фрази, като ония от телевизора.

Бай Нено се засели в една къща в махалата на Димовците и докато да видиш, си направи основен ремонт на къщата, обрамчи я отвсякъде с тераси. Междувременно купи изоставената мина в другия край на селото на безценица и построи някаква си сграда. Дълго време из Крайно Безхаберово се носеха всякакви слухове за предназначението ѝ, но бай Нено от Димовците деликатно отклоняваше настойчивите ни въпроси, колкото и упорити да бяха те. Всъщност, той не ги отклоняваше, а почваше да ни затрупва с разни неразбираеми термини докато, в крайна сметка, ни отказваше да разпитваме повече.

И така до преди една година, когато една сутрин бай Нено докара отнякъде един автобус момчета с оранжеви гащеризони, настани ги във бунгала до постройката си и запоглежда часовника си нетърпеливо. Когато по очукания ни път се затътрузиха три камиона, той се усмихна широко и нареди а затворят портите зад димящите им ауспуси.

Така и не можехме да утолим любопитството си за случващото се, но и това беше само въпрос на време. След няма и половин седмица комините на сградата започнаха да бълват такъв смрадлив гъст черен дим, че и гумите, дето бай Пешо гори на площада на всяка олелия, ни се видяха приемливи.

Естествено като съвестни граждани ние първо отидохме при бай Нено и му казахме, че тая работа трябва да се спре, защото не може да дишаме, по цял ден и цяла нощ кашляме, а дрехите на простора ни стават като на добиващи антрацитни въглища миньори. Той обаче за първи път изглеждаше ядосан, изпъчи се намръщено, извади едни листове и ги заразмахва пред физиономиите ни. Имал разрешителни за такава дейност, всичко е законно, точка по въпроса. Докато се усетим, бай Нено пална колата си и право при кмета. Какво са си говорили не знам. Само знам, че бай Нено след няма и седмица заключи голямата си къща и замина да живее някъде другаде, оставяйки ни камионите и неизменната димна завеса.

Кметът пък ни сбра в кръчмата с още по-сърдита физиономия от онази на бай Нено и ни дръпна една назидателна реч как сме искали да спрем прогреса, как в цяла Европа горели отпадъци (едва сега разбрахме какво се случва) и че замърсяването е в нормите, само ни се струва, че нещо се е влошило. Тогава вече избухнахме, щото всичко може, ама да ни правят чак пък толкова на луди не става. Кметът се сепна и се барикадира с столовата на училището. Излезе оттам чак по тъмно и се прибра по странични улички. След няколко дни си докара отнякъде чисто нова кола и започна ремонт на къщата си. Май всички се досетихме откъде са парите…

След няколко месеца непрестанен тормоз отново обградихме Кметството, но той само се показа на терасата предпазливо и заяви, че да, имало замърсяване на въздуха, но от там някаква институция били казали, че ние сами сме си виновни и пушекът е следствие от това, че се отопляваме на дърва. Тук вече се разпсувахме яката, даже няколко от нас щяха да изкъртят вратата на Кметството, ако не се беше появил селският полицай и не ни беше разгонил.

Умувахме, умувахме и решихме да пишем до няколко екоорганизации. Повече от половината ни питаха к‘ва е далаверата, но другите откликнаха на проблема ни и дойдоха на място. Като се запознаха със ситуацията, викат да спретнем един протест. Изсипахме се половината село пред оградата на оная сграда с пушещите комини и заедно с природозащитниците започнахме да скандираме против това безобразие.

Скоро ни надушиха и няколко журналисти, та дойдоха и снимаха какво се случва в Крайно Безхаберие. И, о чудо! След ден-два на място се появи с лъскавата си кола лично бай Нено. Когато журналистите го нападнаха, първоначално се опита да върти и суче както правеше с нас, когато го питахме нещо, но няколко репортери се оказаха по-упорити и не му се хванаха на въртелите. Нито че нямало замърсяване, нито че във всички страни е така, нито че има всички разрешителни и гори много по-малко от капацитета на завода си.

Бай Нено обаче не загуби самообладание.

– Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа – рече спокойно той.

Ние, простите селяни, естествено онемяхме. Само че беше странно, че и журналистите сякаш онемяха, въпреки че уж бяха професионалисти. Докато стояхме с увиснали ченета, бай Нено се качи обратно в автомобила си и отпраши нанякъде. Журналистите пиха по едно бързо в кръчмата и също палнаха двигателите. Единствено екозащитниците останаха, но на следващия ден и те се спогледаха и духнаха нанякъде.

Та, така. Седнали сме в кръчмата и си приказваме. А комините си бълват черен дим.

Баце и „Хемус“ – скачените съдове на новия Татовизъм

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html

неделя 1 септември 2019


Някак ми е киберсигурно

Post Syndicated from original https://bivol.bg/cybersecurity-torlak.html

вторник 27 август 2019