All posts by

Боклукгейт: „Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/air-is-everywhere.html

неделя 22 септември 2019


Седнали сме в кръчмата и си приказваме. Както винаги, основните теми се въртят покрай положението на родна територия и само в краен случай се стига до обсъждане на глобални проблеми. В конкретния момент обаче благото на нас, жителите на Крайно Безхаберово, и останала част от човечеството като никога май съвпадаха до голяма степен. Но, нека да съм по-конкретен, за да разберете къде се корени болката ни.

Преди години у наше село се нанесе нов жител. Нено. Макар и да не беше много възрастен, бързо започнахме да го наричаме бай Нено. От уважение. Първо, защото беше загърбил големия град, за да се засели в Крайно Безхаберово и второ, тъй като беше много представителен мъж. Винаги спретнати, добре сресани сребристи кичури, едва набола брада (нали сега така е модерно), изпънат, с костюм и вратовръзка, излъчващ достолепие и говорещ бавно, тежко, със заучени фрази, като ония от телевизора.

Бай Нено се засели в една къща в махалата на Димовците и докато да видиш, си направи основен ремонт на къщата, обрамчи я отвсякъде с тераси. Междувременно купи изоставената мина в другия край на селото на безценица и построи някаква си сграда. Дълго време из Крайно Безхаберово се носеха всякакви слухове за предназначението ѝ, но бай Нено от Димовците деликатно отклоняваше настойчивите ни въпроси, колкото и упорити да бяха те. Всъщност, той не ги отклоняваше, а почваше да ни затрупва с разни неразбираеми термини докато, в крайна сметка, ни отказваше да разпитваме повече.

И така до преди една година, когато една сутрин бай Нено докара отнякъде един автобус момчета с оранжеви гащеризони, настани ги във бунгала до постройката си и запоглежда часовника си нетърпеливо. Когато по очукания ни път се затътрузиха три камиона, той се усмихна широко и нареди а затворят портите зад димящите им ауспуси.

Така и не можехме да утолим любопитството си за случващото се, но и това беше само въпрос на време. След няма и половин седмица комините на сградата започнаха да бълват такъв смрадлив гъст черен дим, че и гумите, дето бай Пешо гори на площада на всяка олелия, ни се видяха приемливи.

Естествено като съвестни граждани ние първо отидохме при бай Нено и му казахме, че тая работа трябва да се спре, защото не може да дишаме, по цял ден и цяла нощ кашляме, а дрехите на простора ни стават като на добиващи антрацитни въглища миньори. Той обаче за първи път изглеждаше ядосан, изпъчи се намръщено, извади едни листове и ги заразмахва пред физиономиите ни. Имал разрешителни за такава дейност, всичко е законно, точка по въпроса. Докато се усетим, бай Нено пална колата си и право при кмета. Какво са си говорили не знам. Само знам, че бай Нено след няма и седмица заключи голямата си къща и замина да живее някъде другаде, оставяйки ни камионите и неизменната димна завеса.

Кметът пък ни сбра в кръчмата с още по-сърдита физиономия от онази на бай Нено и ни дръпна една назидателна реч как сме искали да спрем прогреса, как в цяла Европа горели отпадъци (едва сега разбрахме какво се случва) и че замърсяването е в нормите, само ни се струва, че нещо се е влошило. Тогава вече избухнахме, щото всичко може, ама да ни правят чак пък толкова на луди не става. Кметът се сепна и се барикадира с столовата на училището. Излезе оттам чак по тъмно и се прибра по странични улички. След няколко дни си докара отнякъде чисто нова кола и започна ремонт на къщата си. Май всички се досетихме откъде са парите…

След няколко месеца непрестанен тормоз отново обградихме Кметството, но той само се показа на терасата предпазливо и заяви, че да, имало замърсяване на въздуха, но от там някаква институция били казали, че ние сами сме си виновни и пушекът е следствие от това, че се отопляваме на дърва. Тук вече се разпсувахме яката, даже няколко от нас щяха да изкъртят вратата на Кметството, ако не се беше появил селският полицай и не ни беше разгонил.

Умувахме, умувахме и решихме да пишем до няколко екоорганизации. Повече от половината ни питаха к‘ва е далаверата, но другите откликнаха на проблема ни и дойдоха на място. Като се запознаха със ситуацията, викат да спретнем един протест. Изсипахме се половината село пред оградата на оная сграда с пушещите комини и заедно с природозащитниците започнахме да скандираме против това безобразие.

Скоро ни надушиха и няколко журналисти, та дойдоха и снимаха какво се случва в Крайно Безхаберие. И, о чудо! След ден-два на място се появи с лъскавата си кола лично бай Нено. Когато журналистите го нападнаха, първоначално се опита да върти и суче както правеше с нас, когато го питахме нещо, но няколко репортери се оказаха по-упорити и не му се хванаха на въртелите. Нито че нямало замърсяване, нито че във всички страни е така, нито че има всички разрешителни и гори много по-малко от капацитета на завода си.

Бай Нено обаче не загуби самообладание.

– Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа – рече спокойно той.

Ние, простите селяни, естествено онемяхме. Само че беше странно, че и журналистите сякаш онемяха, въпреки че уж бяха професионалисти. Докато стояхме с увиснали ченета, бай Нено се качи обратно в автомобила си и отпраши нанякъде. Журналистите пиха по едно бързо в кръчмата и също палнаха двигателите. Единствено екозащитниците останаха, но на следващия ден и те се спогледаха и духнаха нанякъде.

Та, така. Седнали сме в кръчмата и си приказваме. А комините си бълват черен дим.

Баце и „Хемус“ – скачените съдове на новия Татовизъм

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html

неделя 1 септември 2019


Някак ми е киберсигурно

Post Syndicated from original https://bivol.bg/cybersecurity-torlak.html

вторник 27 август 2019


БДЖ 18+

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B4%D0%B6-18.html

вторник 20 август 2019


Тия гадни две-три медии

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8.html

неделя 11 август 2019


Танц отвъд пола, нормите и разделенията

Post Syndicated from original https://toest.bg/rianto-tants-otvud-pola-normite-i-razdeleniyata/

Индонезия е екзотична, далечна, примамваща. Днес най-голямата мюсюлманска държава в света пази стари културни традиции и фолклорни ритуали, с които радва туристите наравно със зашеметяващата си природна красота. Чакани с нетърпение и изпълнявани с отдаденост векове наред, сега някои от тези традиции и практики са причина за смъртни заплахи и цензура. Особено когато се отнасят до възприемането на пола, тялото и сексуалността – една като че ли всеобща разделителна линия. Става дума за ленгер, танца на съблазняването от остров Ява, в който мъже представят и женски образи.

Филмът Memories of My Body на режисьора Гарин Нугрохо, един от най-известните филмови творци от Индонезия, разказва за сложния път на именно един такъв танцьор – Джуно, чийто персонаж е вдъхновен от забележителния хореограф Рианто. Самият Рианто участва в продукцията като разказвач. Историята проследява живота на Джуно от детството, когато опознава мъжествеността, женствеността и различната сексуалност, през дискриминацията и насилието, с които се сблъсква, до политическите репресии в страната през 60-те и 80-те години на миналия век. Това е опасното съвремие на един пъстър танц, съпроводен от красиви костюми и звуците на екзотични музикални инструменти, но потиснат от религиозни догми и предразсъдъци.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Успехи навън, проблеми у дома

Макар че попадна в селекцията Horizon на Филмовия фестивал във Венеция и взе награда за най-добър филм, Memories of My Body не пожъна успех в Индонезия. Точно обратното – продукцията стана обект на остри критики от консервативните среди и беше забранена за разпространение в два региона на страната през май. Властите препоръчаха филмът да бъде преработен, тоест осакатен, а онлайн тръгна петиция за забрана за излъчването му по кината.

Последваха заплахи към режисьора, защото рекламирал „сексуални отклонения и ЛГБТ ценности“, с което нарушил обществения морал и представлявал „опасност“ за младите хора. Самият Нугрохо отказа да редактира своето произведение и коментира пред Variety, че няма да се поддаде на „уличното правосъдие“.

Рианто – цената на успеха, въпреки всичко

Рианто живее и работи в Токио, докато същевременно гастролира на престижни сцени по света. Пътят му тръгва от родното село Банюмас в югозападната част на остров Ява. Той е роден в скромно селско семейство и прекарва детството си в бамбукова колиба. Никой от роднините на бъдещия хореограф не се занимава с изкуство. Рианто се влюбва по детски и искрено в танца, откривайки свободата и красотата в движението.

Танцувал като за последно всеки път, щом чуел музиката от телевизора на съседите. Останалите деца често му се подигравали за „женствените“ по техните думи черти и редовно му се налагало да влиза в женски образи, имитирайки известни личности. Четвърто от шест деца, Рианто скоро се сблъскал с очакванията да напусне училище, за да помага на своите родители на оризовите полета. Той обаче отказал да прекъсне образованието си – първо в техникум, а след това в танцово училище, за което тайно подал документи.

Срещу ангажимента да гледа десетте кози на семейството си Рианто получил обещание за нов матрак, тъй като дотогава спял на земята. По-късно една от сестрите на танцьора ще роди именно върху новия матрак, докато Рианто печели първите си награди и стъпва смело на съвременната сцена за изпълнителски изкуства, за да възроди една отиваща си традиция – танца ленгер.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Табу, умножено по милиони – един и същ танц, две коренно различни гледни точки

Ленгер всъщност произлиза от местен явански диалект и означава „да осъзнаваш“, „да помниш“. Индонезия е страна на религиозни крайности, страна на суфисти и привърженици на арабската версия на исляма, но също и страна на будисти, хиндуисти и местни общности. И макар днес ленгер да изглежда скандален, размивайки границата между полове и идентичности, то във вековете назад танцът е имал съвсем друго значение.

Легендата разказва, че дъщерята на крал Брауиджая избягала, защото трябвало да се омъжи за пълководеца Прабу Клоно. Кралят дал нареждане за издирване на непокорната принцеса. Мнозина се включили – имало какво да спечелят. Съгласно дворцовата заповед, ако я намерел мъж, той щял да се омъжи за принцесата. Ако я намерела жена, тя щяла да бъде призната за нейна сестра. Времето минавало без резултат. Двама претенденти останали накрая – Прабу Клоно и Джоко Кенбанг Кунинг. Първият разчитал на военна сила, а вторият имал по-различна тактика.

Стражарите на Кунинг обикаляли страната, преоблечени в женски дрехи – те танцували от място на място, надявайки се да открият принцесата. Славата им се разнесла, всички говорели за техния танц. За да ги види, принцесата напуснала убежището си. И я разпознали. Прабу Клоно обаче също разкрил скривалището ѝ. Двамата мъже трябвало да решат спора в директен сблъсък. Кунинг спечелил дуела и сърцето на дамата, а на пищната им сватба танцували новия танц – ленгер.

Усъвършенстван с поколения, днес ритуалът живее нов живот със своите метаморфози и предизвикателства. За едни танцът е връзка с Бог, за други – демонстрация на сексуалното желание, за трети – сватбен и празничен ритуал за забавление. За Рианто, най-известния представител на Индонезия и участник на важни танцови форуми по целия свят, ленгер е нещо повече.

Рианто е работил с известния британски хореограф Акрам Кан и участва в проекта SoftMachine на режисьора от Сингапур Чой Ка Фаи, но паралелно развива уникалния си артистичен глас и стил, вдъхновен от наследството на своята общност в централната част на Ява. Обратно в Банюмас, хореографът създава спектакъла МЕДИУМ, за да отправи послание.

В МЕДИУМ той показва как тялото и умът могат да се откъснат от наложените стереотипи, догми и предначертания – същите тези, които шестват и днес. Той овладява противоположни енергии – мъжката и женската, разума и транса – и разрушава границите между тях. Вплитайки на сцената съвременни танцови техники и опияняващите движения на ленгер, Рианто намира свободата.

Както пише изданието Witness: „Вероятно ние, също като Рианто, очакваме собствените си метаморфози.“

Гледайте МЕДИУМ на 22 септември в Дома на културата „Борис Христов“ – Пловдив, в рамките на ONE DANCE WEEK 2019.

Заглавна снимка: © Wannes Cre. Всички снимки са любезно предоставени от организаторите на фестивала

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пръскачки на павета

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

сряда 7 август 2019


Нищо не е по-голямо от гешефта

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheft.html

вторник 30 юли 2019


Герганке, Герганке, Герганке мая!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%8F.html

неделя 28 юли 2019


Щели да ми гласуват машинно те!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/machine-vote.html

понеделник 15 юли 2019


Спорове за имоти и власт тресат арменската християнска общност в България

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81.html

четвъртък 11 юли 2019


Най-стария храм на Арменската Апостолическа Православна Света Църква в България - "Сурп Аствадзадзин", гр.Силистра

Данчо Белия хакер

Post Syndicated from original https://bivol.bg/whitehat.html

неделя 7 юли 2019


Протестна нота от черноморски хотелиер

Post Syndicated from original https://bivol.bg/black-sea-hotel-owner-protest.html

неделя 30 юни 2019


Соу, соу!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/so-so.html

неделя 9 юни 2019


Зад оградата

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B4-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0.html

понеделник 27 май 2019


Литературният конкурс на Център Алеф създава бъдещи водачи в обществото Ученичка от Бургас ще представи България на форум за млади лидери в Израел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0.html

понеделник 20 май 2019


Ако

Post Syndicated from original https://bivol.bg/if.html

неделя 19 май 2019


Център „Алеф” връчи отличието „Пазители на паметта” за 2019 г

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%84-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B8.html

понеделник 13 май 2019


Задочни репортажи от Каракас, част втора: Точката, от която няма връщане назад

Post Syndicated from original https://toest.bg/zadochni-reportazhi-ot-caracas-2/

По време на протестите от края на април тази година само за два дни е имало пет убийства, три от които на малолетни. Това съобщи Алфредо Ромеро, директор на венесуелската неправителствена организация за защита на правата на човека Foro Penal. Няколко дни по-късно проф. Гонсало Имиоб, зам.-директор на същата организация, осъди изчезването на група военни, които застанаха на страната на Хуан Гуайдо по време на протестите на 30 април тази година.

Часът е 4:45 на 3 май 2019 г. Чувам WhatsApp в просъница. Нямам съмнения, че това е Валиенте. Само с него общувам през приложението в такъв час. Минали са точно три дни след началото на опита за преврат във Венесуела и това е първото съобщение, което получавам от него оттогава. Надигам се бавно и разговорът ни започва с въпрос от моя страна:

Откъде знаете, че тези хора са изчезнали?

Всички медии тук пишат за това – как след като Гуайдо съобщи от военната база „Ла Карлота“, че една част от военните го подкрепят, те са изчезнали безследно. Аз имам две обяснения. Възможно е да са се скрили, за да не ги заловят колегите им, които подкрепят Мадуро. Но е много възможно да си ги хванали и ако е така, повече никога няма да ги видим…

Запознах ви с Валиенте* в края на март, когато токът във Венесуела спря за повече от три дни, а малко преди това големите световни медии съобщиха за десетки хиляди, умиращи от глад и болести из цялата страна. Сега ви връщам към разказа му за Венесуела по повод опита за преврат там в края на април и началото на май.

С Валиенте продължаваме да разговаряме единствено по WhatsApp. Помолих го да ни разкаже за протестите от първо лице – как се организират, колко хора се събират, има ли наистина насилие срещу протестиращите, – защото той твърди, че е бил на почти всеки един от тях.

Не е лесно да се опише случилото се на 30 април и 1 май, тъй като все още всички ние, които бяхме по улиците на Каракас, се опитваме да разгадаем какви бяха целите на опозицията. Не говоря за видимия прочит на събитията – той е ясен. Говоря за това, което стои „зад завесата“.

Ето хронологията на събитията, а вие преценете сами.

На 30 април, около 4:00-4:30 часа сутринта, Хуан Гуайдо се появява пред военната база „Ла Карлота“ в Каракас, която е обичайна точка за срещи за граждански протести. С него са група от около 40–50 военни и изненадващо, най-важният политически затворник в страната – Леополдо Лопес. Той е основател и ръководител на политическата партия „Народна воля“ (Voluntad Popular). От този момент (4 ч.) социалните мрежи буквално се взривиха. На мен ми се обадиха в 6 ч., изкъпах се и побързах да отида на мястото пред „Ла Карлота“.

Пристигнах в 7 ч. сутринта. Успях лично да видя Гуайдо и Лопес. Малко по-късно Гуайдо си тръгна, но Лопес остана на мястото. След мен се стекоха още много хора, за да подкрепят протеста, който опозицията нарече операция „Свобода“ (Operacion Libertad)…

Лидерът на опозицията Хуан Гуайдо в ранната сутрин на 30 април 2019 г.

Към 8 ч. пристигна първата полицейска команда от около 20 полицейски мотоциклети с по двама мъже на всеки мотоциклет. Носеха пистолети, пушки, гранати със сълзотворен газ. Започнаха да стрелят по нас със сълзотворен газ и успяха да разпръснат голяма част от масата, която се беше събрала. Бяхме около 2000–3000 души, когато започна битката. Малко по-късно пристигнаха 3–4 бронетранспортьора и сблъсъците продължиха до късния следобед. Така завърши този епизод.

30 април 2019 г., 8 ч., Каракас, военните нападат

Имаше ли въоръжени хора сред протестиращите?

Ще Ви отговоря с един плакат:
Плакат

„Никога не съм виждал толкова много храбреци без оръжие и толкова много въоръжени страхливци, както във Венесуела.“

Но на въпроса Ви. Никога не съм чувал или виждал някой от протестиращите да носи огнестрелно оръжие на шествията. Преди години, по времето на Уго Чавес, гласуваха закон, който забранява носенето на огнестрелно оръжие от цивилни лица. Обикновено отговорът на хората на полицейските репресии е един и същ – хвърлят се камъни, коктейли „Молотов“ или използваме каквото имаме подръка…

Този път не очаквахме сблъсъка, всичко дойде много изненадващо. Бяхме изправени срещу моторизирани полицаи, военни, които дойдоха от самата военна база, както и срещу бронетранспортьори. Тази битка беше буквално пушки срещу камъни (аз поне не видях дори да се хвърлят коктейли „Молотов“).

Ако има нещо любопитно в този случай, то е, че силата, с която разпръснаха протеста пред „Ла Карлота“, беше много по-малка, отколкото можеше да бъде. Същият сценарий се е повторил в 10–20 основни града във Венесуела. Имаше репресии срещу демонстрантите, но с много по-малко сила от това, на което са способни военните и която обикновено виждаме. Нямаше ги дори обичайните атаки на правителствените паравоенни формирования, т.нар. „колективос“.

Вие на колко от протестите бяхте?

Посетих почти всички протести, може би 90–95% от тях. Но искам да се върна към това, което казах, че за мен е по-важно – какво стои зад завесата на тези протести.

Предполагаме, че Гуайдо и другите лидери са искали да проведат изненадваща операция преди голямата манифестация за 1 май. Мислили са, че имат подкрепата на части от военните сили, но военните така и не излязоха да покажат такава подкрепа. Гуайдо и лидери от опозицията направо „бомбардираха“ социалните мрежи с призиви към военни и цивилни да излязат и да покажат подкрепа, но докато броят на цивилните стигна 10 000 (може би), то нямаше повече от 100 (дори съм щедър с това число) военни на протеста. Това не ме учудва. Не мисля, че някой от висшестоящите генерали биха подкрепили Гуайдо. Всички те са пряко замесени в правителствен бизнес и още по-лошо – в наркобизнес, и нямат никаква изгода от смяна на управлението.

Още по-интересно е, че успяха да освободят Лопес в паралелна операция, очевидно съгласувана с политическата полиция (SEBIN), която го пазеше под домашен арест. Как стана това все пак? Тези въпроси се дискутират сред протестиращите и това, което се говори между нас, е следното:

Предполагаме, че е имало преговори как Мадуро да напусне страната. Имало е руски самолет, готов да го откара. Също така пак само предполагаме, че министърът на отбраната (генерал Владимир Падрино), главният директор на президентската военна гвардия (генерал Дала) и председателят на Върховния съд (Майкел Морено) са сключили сделка с опозиционните сили, включително с представители на международната коалиция, която подкрепя Гуайдо. И тази сделка е била да предадат Мадуро и той да бъде изведен от Венесуела.

Ноооо… някое колелце в целия този план не е сработило. Мадуро не напусна страната, но пък я напуснаха други „големи риби“, като съпругата му Силия Флорес, председателката на избирателната комисия Тибисай Лусена и семейства на други висши представители на чавистко-мадуристкия режим.

Докато това се е случвало, директорът на политическата полиция (генерал Кристофер Фигера) изразява в Twitter своето несъгласие с управлението на Мадуро. След 2 часа вече е бил уволнен и заменен от генерал Гонзалес-Лопес, доверен човек на Диосдадо Кабело. А Кабело е бивш говорител на парламента и човек с – меко казано – силна задкулисна власт.

Как бихте описали емоцията на хората, които са по улиците на Каракас?

Терор + разочарование + надежда + очакване + гняв + сила + разочарование + унижение = всичко заедно.

Да поговорим за опозиционните лидери. Спомням си как през последните години медиите разказваха, че опозицията във Венесуела е разединена, че лидерите ѝ дори „воюват“ помежду си. Имаше един момент, когато изглеждаше, сякаш Енрике Каприлес е обединил опозицията, но след неуспеха на изборите за президент като че ли всичко се върна в старото си русло. Различен ли е Гуайдо?

Да, това беше така. Но причините за разединението не бяха толкова борбите между лидерите. Просто лидери нямаше. Гуайдо не е харизматичен, не се отличава с нещо специално, по-скоро изглежда обикновен човек. Може би точно от това се нуждаем днес. От интелигентен, честен млад човек… Смел, готов да поеме риск, но умерен в същото време.

Енрике Каприлес, за съжаление, показа, че не притежава необходимите качества да бъде такъв. Моите уважения и към наскоро освободения Леополдо Лопес, но той беше прекалено егоцентричен, индивидуалист. Надявам се престоят му в затвора да го е научил на малко смирение. Старите лидери са изхабени, всички до един!!!

Има много коментари, в които се предполага, че ако Хуан Гуайдо вземе властта, ще дойде момент, в който няма да е по-различен от Николас Мадуро.

Аз не мисля така. Личността на Гуайдо и действията му са последователни. Аз лично вярвам, че Гуайдо е единственият човек от опозицията, който може да ни поведе към целта да подредим Венесуела наново. Дали ще успее, или не, ще видим…

А вярвате ли, че опозицията има достатъчно останала енергия да продължи, след като г-н Мадуро каза, че опитът за преврат е изцяло потушен?

Вярвам! Струва ми се, че вече се намираме на точката, от която няма връщане назад.

Какво имате предвид?

В нашия случай няма как да се върнем към спокоен живот, при положение че има толкова много хора, които гладуват, и в същото време навсякъде в страната се ширят болести, тероризъм и престъпност. Не е възможно дори и само защото нашата криза прелива в съседните страни и ги засяга пряко…

Има много коментари, че ситуацията във Венесуела е предизвикана умишлено от САЩ. Вие какво мислите?

Да, знам тезата, че САЩ иска да заграби нашия петрол и нашия суверенитет. Но проблемът не е в това, поне според нас. Нещата тук са много по-сериозни – ние се борим с един наркорежим. За разлика от други страни в криза, където политиците си играят на престъпници, при нас престъпниците се опитват да си играят на политици и затова катастрофата на Венесуела е истинска.
*Събеседникът ми пожела да остане анонимен, затова избрах за него името Валиенте, което на испански означава „смел, храбър“.

Заглавна снимка: Валиенте сред протестиращите в Каракас. Заснет е от негов приятел, на когото не иска да назовава името.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Panem et circenses

Post Syndicated from original https://bivol.bg/5terasi.html

неделя 5 май 2019