Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bozhkov-paris.html
Васил Божков, “най-богатият и най-опасният българин” според думите на главния прокурор Иван Гешев, притежава изключителн скъп имот в центъра на Париж в импозантна сграда на брега на Сена. Имотът е…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/openlux-tomov-lira-cska.html
Активи за 6,1 милиона евро са концентрирани във фирмата “Лира Инвестмънт” (Lira Investments S.A.), чийто краен собственик е политикът Александър Томов. Фирмата е известна като бивш собственик на акциите на…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fbc-habarovsk-izotov-bulgaria.html
Ново разследване на Щаба в Хабаровск на руския опозиционер Алексей Навални показва мащабна корупционна схема свързана с България. Парите за сметоизвозване не попълват градския бюджет на най-големия далекоизточен град в…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/openlux-penchev.html
Любомир Константинов Пенчев е собственик на фирма в Люксембург, която има активи за 1,2 милиона лв. Фирмата е акционерно дружество с име “Промобел” (Promobelle S.A.) и се занимава с недвижими…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/openlux-start.html
Какво има в сейфа на Люксембург – най-богатата държава в ЕС на глава от населението, разположена в сърцето на Европейския съюз и считана за едно от най-големите данъчни убежища в…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kremlinovici.html
На 15 ноември в Молдова се състоя вторият тур на президентските избори, където се състезаваха бившият държавен глава Игор Додон и Майя Санду от партия “Действие и солидарност” /ПДС/. На първия тур Санду изпревари Додон с малка разлика, но този път победи с 57, 7% от гласовете.
Додон е екслидер на Партията на социалистите в Република Молдова /ПСРМ/, често определяна като проруска. Той напусна ръководния пост в партията след избирането му за президент и формално пробва да бъде преизбран като независим кандидат, въпреки значителната подкрепа на ПСРМ.
Обстановката се нажежи още при старта на кампанията. Но особено горещо беше на 19 октомври, когато журналистите от RISE Молдова и Център “Досие” публикуваха първата от 4-те части на международното разследване “Кремлинович” за влиянието на руските спецслужби върху молдовската политика.
В отговор на това същия ден шефът на Външното разузнаване на Русия направи изявление, според което “група американски специалисти по “цветните революции” се подготвят за пътуване до Молдова с обясними задачи”.
Първият тур на изборите се състоя на 1 ноември. Революция – “цветна” или каквато и да е, не се случи, а и никакви тайнствени американски специалисти не бяха открити. Междувременно журналистите от RISE Молдова публикуваха данни за това, че щабът на Игор Додон е в тясна връзка с група политтехнолози от Русия, за чието участие в предизборната кампания той не е информирал ЦИК, каквото е изискването според молдовските закони.
Като един от авторите на разследването “Кремлинович” аз разговарях с няколко експерти и анализатори, и опитах да разбера какво те мислят за възможното влияние на Кремъл върху Додон.
Засекретените политтехнолози
В четвъртата серия на разследването “Кремлинович” се разказва за група руски политтехнолози, срещнали се преди първия тур с хора от обкръжението на Додон. Сред тях е била и прессекретарката на предизборния щаб на Додон.
Няколко експерти и политолози коментираха изводите от разследването, както и въпросите, на които за обществото е важно сега да получи отговори.
“Политическите технолози от други страни, в това число и Русия, винаги са работили в Молдова. Заплащано им е винаги “на черно” така, че разходите за тях да не се виждат в официалните партийни отчети. В ситуацията с Додон, след разкриването на руските инкогнито политтехнолози, е необходимо да се изиска отчетът за разходите”, посочи Алексей Тулбуре, директор на Института по история на фолклора в Молдова.
“В тази изборна кампания за различните кандидати работиха екипи политтехнолози от Украйна, Румъния, Русия, Франция, Германия и т.н. Всички играчи на политтехнологичния пазар в Молдова прекрасно знаят за това, но не е прието да се обсъжда на глас”, призна Сергей манастирли, директор на Центъра за анализи, изследвания и прогнози Balkan-Centre.
“Да се канят чуждестранни политтехнолози за изборите в Молдова отдавна е правило. Кандидатите по традиция се боят публично да признаят, че ползват услугите на чуждестранни специалисти. Вероятно се опасяват, че заради това ще изглеждат слаби на фона на конкурентите, които не огласяват своя списък със задгранични консултанти”, допълни Манастирли.
Руският политолог Александър Морозов отбеляза, че “консултантските компании и отделните политтехнолози изцяло могат да работят в други страни по договори, но това трябва да бъде открито, както и всеки друг търговски контракт”.
“Иначе, това вече не е бизнес на политическата консултация, а токсична намеса. Бригадата /на политтехнолозите/ крие това, като отказва контакти с пресата, това крие апаратът на Додон. Значи, това не е “бизнес”, а “спецбригада”, която свързва щаба на Додон с администрацията на президента на Русия. Т.е. Това е пряко /чуждестранно вмешателство /в изборите/“, написа Морозов в своя коментар за разследването на RISE Moldova във Фейсбук на 5 ноември.
“Молдовският отдел”
Първите серии на разследването “Кремлинович” станаха възможни благодарение на “архива Чернов” – масив от работни документи, получени от Център “Досие” в резултат на изтичане от администрацията на руския президент и предадени на разположение на RISE Moldova.
Според документите, публикувани от разследващите, Москва преди е получавала от молдовските политици /в т.ч. и от Додон/ текстовете на изказванията им на местни и международни сцени. На свой ред в “молдовския отдел” на Кремъл /ръководен от Владимир Чернов, генерал от Службата за външно разузнаване по време на един от мандатите на Путин/ понякога са редактирали текстовете на изказванията на молдовските партньори, съставяли са им тезиси за масови прояви и дори им предлагали варианти на фейкове, очернящи конкурентите.
Думитру Минзерар, научен сътрудник в Немския институт за международни отношения и сигурност, заяви пред GlobalVoices, че разследванията на RISE Moldova “предизвикват сериозно безпокойство”.
“Действията /на Додон/ създават впечатлението, че той използва длъжността президент за собствена изгода. Като отчитаме широките и документирани бизнес-интереси на Додон в Русия и това, че Русия е единствената страна, поддържаща военен контингент в Молдова, против волята на молдовските власти, взаимодействащият с руските чиновници Додон изглежда като агент под ръководството на кремълския департамент за Молдова”, коментира Минзерар. Още повече, президентът на Молдова е длъжен да следва конкретни процедури при предаването на секретни документи на неоторизирани страни, особено на чиновници в други държави. По подобен начин координацията на политиката му и действията с Русия е съмнителна стъпка, уронваща института на президентството, суверенитета на Молдова и националната сигурност”.
Борис Гамурар, бивш офицер от държавната сигурност и министър на отбраната на Молдова, вижда в това изтичане признак за некомпетентност.
“В продължение на целия си мандат президентът Додон проявява откровено лекомислие по въпросите на държавната сигурност. Службата за охрана е длъжна да знае и да го информира в пълен обем. За това трябва да има служба, окомплектована с професионален състав, а не от бивши полицаи и да притежава свой стил и почерк на работа. На него, а и на тях им е неизвестно златното правило на такива служби: има приятелски страни, но службите за сигурност и разузнаване не следва да бъдат приятелски”, посочи Гамурар в интервю.
/Оригиналът на тази статия излезе на английски език на 14 ноември, преди втория тур на изборите в Молдова. Тук материалът е публикуван със съкращения и редакции на 18 декември./
Начална снимка: “Кремлинович” е никнейм, използван от Игор Додон в секретните чатове с молдовски политици, чиновници и силоваци. Снимката е на RISE Moldova.
Автор: Владимир Торик
Превод: Биволъ
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/putin-krivonogih-proekt-media.html
В Санкт Петербург живее тайнствената мултимилионерка Светлана Кривоногих. Тя получава шикарни подаръци от приятелите на Владимир Путин, а дъщеря й изключително много прилича на държавния глава. Тази история разкрива на кого реално принадлежи банката “Россия”.
Каменният остров е не особено популярна за туристите точка на картата на Санкт Петербург. Но местните знаят, че няма да по-елитно място за живот в града. Наоколо е вода, поддържан парк, не много дореволюционни къщи, познати от съветските филми за Шерлок Холмс, и държавни резиденции със загадъчните названия от типа “К-2”.
Комплексът на Брезовата алея е сред най-елитните в Петербург. Сн. Проект Медиа
В началото на 2000-е години двадесетина петербургци са изпълнили мечтата на много граждани, като се заселват на каменния остров. Това са хора не от числото на обикновените жители на втората столица, това са основно хора от близкия кръг на ранния президент Владимир Путин. Те стават собственици на апартаменти в жилищния комплекс на Брезова алея-2. Комплексът, построен в стила на петербургските къщи от 19 век, е затворен както физически – с ограда и ров с вода, така и символично: да отидеш просто така в офиса на строителя и да се сдобиеш с апартамент е било невъзможно. Тези апартаменти са се предлагали само сред познати.
Впоследствие на Брезова алея се заселват спаринг-партньорите на Путин по джудо Василий Шестаков и Аркадий Ротенберг, приятелите на президента по вилния кооператив “Озеро” Юрий Ковалчук, Сергей Фурсенко, Виктор Мячин и Николай Шамалов, и още редица хора, свързани с руския управник по един или друг начин.
Вероятно най-незабележимият участник в това приятелство се оказва жена, името и фамилията на която нищо не говорят на широката публика. Дори двама от съседите й на Каменния остров махват с ръка в отговор на въпроса на “Проект”: чували сме фамилията й, но никога не сме я виждали и не искаме да знаем.
Непознатата се казва Светлана Кривоногих.
Снимка от профила на Светлана Кривоногих в WhatsApp
Сегашната обитателка на Каменния остров в детството си е живяла в комуналка (квартира, в която живее повече от едно семейство) на ул. “Гороховая”. А наоколо – типичният “бандитски Петербург”. Съседът по стълбищна площадка и брат на една от приятелките й е бил свързан с криминалната престъпност, а в съседния двор е щаб-квартирата на охранителната компания “Балтик Ескорт”. Тя е създадена в трескавите 90-е години от героя на предишния ни материал Роман Цепов, тясно свързан с петербургския криминален свят. Едва ли Цепов е идвал в тази комуналка, но както ще покаже по-нататък разказът, той не би могъл да не знае коя е Светлана Кривоногих.
Както обикновено в комуналката бившето величие на дореволюционната фасада е съпътствано от мизерния бит на обитателите. Старинната, но износена врата на квартирата, в която е живяла Кривоногих, и досега е украсена с пет стари звънеца – според броя на семействата, които някога са си поделяли кухнята, тоалетната и банята. Родителите на Кривоногих са пристигнали в Ленинград от провинцията – майката от Ярославска област, бащата от Саратовска. До раждането на дъщеря им през 1975 г. те са живели в друг район, но после получават разрешение да се заселят на “Гороховая” или, както тогава се е казвала улицата “Дзержински”. Майката е работела като бояджийка в бригада за ремонти на жилища. За бащата на Светлана един съсед помни само, че е бил пияница и доволно рано е умрял.
“Тя беше много обикновена”, спомня си за Кривоногих приятелка от детството. Пари в семейството не е имало. В началото на 90-е Светлана е зрелостничка и започва работа като чистачка в магазин наблизо. После записва международни икономически отношения в университета по икономика и финанси. Но при молба да разкажат за нея, състудентите й само вдигат рамене. “Не помня тя да е идвала на лекции, не я помня и при връчването на дипломите”, казва един от тях.
Университетската си диплома Кривоногих получава през 2000 г., но явно в този период нещо фундаментално се е променило в живота й. Заедно с майка си тя напуска комуналката на “Гороховая” и става собственичка на най-елитното жилище, за каквото петербуржец може само да мечтае, а сега по данни на “Проект” семейството на Кривоногих притежава жилищни имоти в Петербург, Москва и Сочи на стойност почти 1, 1 млрд. рубли. В отговор на въпрос за източниците на неочакваното богатство на Кривоногих двама съседи от “Гороховая” си спомнят, че през 90-те при Светлана се появява заможен мъж. Един от тях казва, че той е бил “чиновник от управата на Петербург”, а другият обидно го нарича “татенце”.
Россиянката
В публичните документи отговор на въпроса за мъжа до Светлана Кривоногих, естествено, няма. Но в тях могат да се намерят източниците на внезапно стоварилото се върху нея богатство. В началото на 2000-е г. довчерашната студентка влиза в капитала на няколко компании, сред които изпъква бързо развиващата се петербургска банка “Россия”.
Тя започва работа в самата банка поне през 2001 г., а после става и акционер в нея. През 2001 г. Кривоногих регистрира в Петербург фирма с игривото название “Релакс”, на която впоследствие се записва делът й в банката. Кога точно “Релакс” се сдобива с част от “Россия”, не става ясно от публичните документи – за пръв път информация за такъв акционер с дял от 3, 6% се появява в банковите документи през 2007 г. Но в началото на 2019 г. Кривоногих е притежавала доста по-малко – около 2, 8%, или близо 800 млн. рубли, според пазарната стойност на банката.
“Россия” е банка, литнала при президента Путин и благодарение на него. Създадена от ленинградски партийни функционери в края на перестройката, до 2000-а г. тя работи предимно в Северо-Запада и открива офис в столицата едва след избора на Путин за президент. След това банката започва да прелива от активи, доставяни от държавната компания “Газпром”.
В началото е фактическата приватизация на застрахователната група “Согаз”, която владее газовия монопол. След президентските избори през 2004 г. За “Согаз” е прието окончателно решение – да се потвърди продажбата на групата на стратегически инвеститор. Путин казва “Банка “Россия” и това е”, спомня си бившият зам.-министър на енергетиката Владимир Милов в интервю за Forbes. Вече 2, 5 г. след покупката “Согаз” донася на акционерите в “Россия” 7, 5 млрд. чиста печалба. “Согаз” е последвана от компанията “Лидер”, чрез която “Россия” става съсобственик на още два от активите на “Газпром” – Газпромбанк и пенсионния фонд “Газфонд”.
Ексклузивният достъп до държавните активи де факто гарантира този ръст, благодарение на който “Россия” влиза в 20-те най-големи банки в страната. През 2014 г., веднага след присъединяването на Крим, банката попада под санкции заради близостта си с Путин. Но президентът мигом я подкрепя с обещанието, че ще си открие сметка в нея и там ще съхранява заплатата си. “Още повече, че според мен, банката има такова звучно и символично име. Тя така и се казва – Русия”, каза той тогава.
“Россия” не случайно излетя в путинска Русия – сред акционерите й няма случайни хора, почти всички са свързани с президента. Основният собственик на банката, според документите, е съседът на Путин в “Озеро” Юрий Ковалчук, който притежава близо 40% от акциите. Но историята на Светлана Кривоногих ще покаже кой е истинският притежател на “Россия”.
Стопанката на планината
В края на януари 2011 г. в планинския ски-курорт “Игора” в северната част на Ленинградска област временно е закрито едно от трасетата. Сред пързалящите се бързо се разнася слухът, че Путин е в планината. Към онзи момент той е министър-председател и като истински вожд по време на спусканията е придружаван от трима охранители, един от които едва не се е претрепал от престараване. Путин наистина обича “Игора”, разположен на 40 км от вилния кооператив “Озеро” – той е пристигнал за откриването на комплекса в началото на 2006 г., там през 2013 г. е отпразнувана сватбата на дъщеря му Катерина и сина на приятеля му Кирил Шамалов.
Този любим на президента курорт принадлежи на същата тази Светлана Кривоногих. Сега тя държи 75% в компанията “Озон”, която управлява “Игора”, владее земята и търговската марка. Юрий Ковалчук и съпругата му притежават едва 25%, макар, че именно собствената му банка бе ключов инвеститор в курорта, печалбата на който през 2019 г. надхвърли половин милиард рубли.
С подкрепата на “Россия” Кривоногих става собственик на още един обект – “Ленинград центр” в Таврическия парк в Петербург. През съветското време “Ленинград” бе кино-театър с панорамен екран, но в началото на 2000-е г. е закрит. По-късно сградата е купена от Ковалчук и започва дълга реконструкция – в началото там намерението е било да се изгради спортен център с трасе за картинг, после кабаре по френски маниер, но впоследствие към 2014 г. се получава културно пространство, в което вървят изложби, спектакли и където награждават местните журналисти със “Златно перо”.
Към онзи момент основен собственик на “Ленинград центр” става Кривоногих с дял от 75%. Четвъртинка, както и в случая с “Игора”, остава за Ковалчук. Впрочем, от идеята за кабарето до края не са се отказали – например, през ноември 2020 г. Там е представен спектакълът “Love Sick”, позициониран като “най-предизвикателното и откровено шоу”.
В залата има маси, сервитьори разнасят безплатно шампанско, цената на билета започва от 25 000 рубли. На сцената – еротично шоу с елементи на акробатика, танци на полугол сатир и девойки в пеньоари на кревата. “Всяка част е като оголен нерв, изградена на контрасти, където имат място сексът и рокендролът”, се посочва в описанието на шоуто. Годишната печалба от секса, рокендрола и изложбите на съвременно изкуство възлиза на малко над 100 млн. рубли.
По принцип, ако вестниците пишат за тези активи, те споменават Кривоногих без акцент, само като лице, приближено до Юрий Ковалчук. Но “Проект” разкри, че Светлана би могла да бъде далеч по-близка до президента, отколкото дори самият Ковалчук.
Приятелката
Вечерта на 4 януари 1999 г. от Пулково към Москва излита поредният самолет. На местата 5а и 5б седят тогавашният директор на ФСБ Владимир Путин и неговият познат служебно от Смолни Виктор Золотов. Пред тях на 1б се е разположила Светлана Кривоногих. Съвпадение или не, но тя е купила билета си 7-8 минути преди Золотов и Путин.
Кривоногих изобщо често е можело да бъде видяна по самолетите, летящи между Петербург и Москва. Нейна постоянна спътничка е девойка с името Дина Цилевич. Не става дума за случайни съвпадения – те явно са си били приятелки, купували си билетите заедно и са сядали една до друга. Най-малко два пъти ги е придружавал Золотов.
Снимка от профила на Светлана Кривоногих в Телеграм
При кого и защо са летели двете дружки? За героинята от първата част на това разследване Цилевич е известно, че в края на 90-те и в началото на 2000-е тя е била близка със Золотов. Това е бил интересен период от живота на настоящия ръководител на Росгвардията. Първоначално той вероятно е работил в онази фирма “Балтик Ескорт” при Роман Цепов, а още когато Путин става държавен глава, Золотов отива в Москва и оглавява президентската охрана. Именно в този момент животът на Кривоногих и Цилевич става почти огледален – те заедно летят до Москва и обратно, заедно стават собственички на бизнеси, почти едновременно стават майки. Цилевич потвърди пред “Проект”, че отдавна се познава с Кривоногих.
Двама души, които са наясно с приятелките, посочиха причината за полета на Кривоногих – тя е била близка с президента Путин. Познанството им е започнало още през 90-те, преди избирането на Путин за президент и е продължило в началото на 2000-е. Към края на миналото десетилетие тези отношения, по данните на “Проект”, по-скоро са приключили. Двама познати на Путин от 90-те на въпрос за Кривоногих реагираха многозначително – не отрекоха, че знаят за кого става дума, но категорично отказаха да говорят за нея: “Може и да съм чувал, но няма да говоря” и “По тази тема аз няма да говоря”.
Причината за тази тайнственост може да се състои в това, че Кривоногих има дъщеря, родена през 2003 г., в периода, когато Путин започва подготовката за първото в кариерата си преизбиране. В копията на документите, с които се запозна “Проект”, бащата на Елизавета Кривоногих не е посочен, известно е само презимето й – Владимировна.
а предизборната кампания през 2003 г. Владимир Путин се появи в компанията на съпругата си Людмила. През 2013 г. Те обявиха развода си. Снимка: kremlin.ru
Вече няколко години Елизавета живее под друга фамилия и акаунтите й в социалните мрежи са с измислени имена. Съдейки по портретните й снимки, с които “Проект” разполага, тя феноменално прилича на руския президент. До този извод стигна професор Хассан Угайл, директор на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд, Великобритания. Извършеният от него компютърен анализ показа, че приликите на Путин и Кривоногих-младша са 70, 44%, като сходството над 75% означава, че на снимките е един и същи човек. “От това може да се направи изводът за възможно роднинство между тях”, се посочва в заключението на анализа, направен по поръчка на редакцията.
Част от заключението на директора на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд Хассан Угайл за сходствата между Путин и дъщерята на Кривоногих. Снимка: Проект Медиа
“Проект” не публикува портрета на непълнолетната дъщеря на Кривоногих по етични съображения. След като Светлана Кривоногих получи въпросите на редакцията, дъщеря й изтри от акаунта си повече от снимките, на които лицето й може да бъде разгледано.
Дъщерята на Светлана Кривоногих в бизнес-джет. Снимка от акаунта й в Instagram
Потокът от активи и собствености, продължаващ да се излива към семейството на Кривоногих, само потвърждава версията, че тези хора са много важни за президента.
Всеобщата любимка
Кривоногих е закупила огромното си жилище на Каменния остров през 2004 г. от компания, която, естествено, е била свързана с банка “Россия”.
Сградата дом на Кривоногих. Снимка: Проект Медиа
Семейство Кривоногих е подпомогнато с друго жилище от Владимир Литвиненко – несменяемият ректор на Планинския университет (Горный университет с насоченост към устойчивото развитие на минерално-суровинния сектор на икономиката, бел.ред.), под ръководството на когото Путин е защитил дисертация. В структурата на университета влизат няколко общежития на Васильовския остров, включително и на улицата с необичайното име Шкиперский проток. В сградата в стил “сталински ампир” живеят не само студенти. В началото на 2000-е г. свързаната с този университет компания става собственик на редица помещения, а после ги продава като апартаменти. Част от тях са предоставени на преподаватели, а друга – на разни “не обикновени” граждани, като семейството на Роман Цепов или майката на Светлана Кривоногих.
Малко по-късно се появява още един благодетел, сега вече покойник, собственикът на “Балтийска медийна група” Олег Руднов. Някога той бе директор на петербургския “Пети канал”, където се сближава с Путин по времето на изборната кампания на Анатолий Собчак през 1996 г. Семейство Руднови е изпълнявало и изпълнява деликатни поръчки в интерес на президента: Руднов облагородява гроба на дядото на Путин в Подмосковието и купува родния дом на президента в Тверска област, а синът на Руднов притежава къща до Виборг, където вероятно е отдъхвал президентът.
През 2006 г. Руднов-старши купува 200 квадрата жилище и нежилищно помещение в най-известния район на Петербург – в самото начало на Болшая Морская улица, редом с изхода към Дворцовия площад. Двата обекта към 2008 г. са придобити от Кривоногих, като в нежилищното помещение тя после открива ресторант “Холст масло”.
На Светлана Кривоногих е помагал и друг приятел на Путин – виолончелистът, кръстник на дъщеря му Мария и миноритарен акционер в банка “Россия” Сергей Ролдугин. От “Панамските досиета” е известно, че през 2011 г. свързаната с виолончелиста фирма от Британските Вирджински острови е превела на управляващата “Игора” компания два заема на стойност около 200 млн. рубли с годишна супер-лихва от 1%. Към онзи момент собственикът на основния дял в “Игора” е бил укрит в анонимна кипърска офшорка, но по-скоро той е имал отношение към Кривоногих. Въпросът е в това, че чрез тази офшорка Светлана става собственик на 37-метровата яхта Al’doga, която поне веднъж е засичана да е акостирала в яхт-клуба “Лагуна” на Юрий Ковалчук на Ладожкото езеро. Сега такава яхта струва около 5, 4 млн. долара.
Всичкото имущество и бизнес-активите на семейство Кривоногих, открито от “Проект”, може да бъде оценено на 7, 7 млрд. рубли или около 100 млн. долара.
Когато кореспондентът на “Проект” позвъни на Кривоногих, тя каза, че не може да говори, като се оправда, че пътува с влак. После обеща да върне обаждане по-късно, но повече не вдигна слушалката и не отговаряше на съобщенията. Прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков заяви, че за пръв път чува името на Светлана Кривоногих.
Понякога семейство Кривоногих плават с яхтата и по Нева. Но до дома им на Каменния остров яхтата не може да стигне заради задръстването по марината, макар там да има собствен пристан за неголемите плавателни съдове. Да попаднат на този пристан имат само избраните – пътят към сушата е преграден от портичка с верига и катинар. “Входът е затворен”, пише на портата, оставен е телефон за контакт с охранителната компания, свързана с банка “Россия”.
Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин – “Проект Медиа”
Превод: Биволъ
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/prevezon-holdings-black-money.html
Тази история е потресаваща с бруталността на измамите и паричните суми, с героите в нея и мистериозните врътки на интересите на Русия в американските избори за президент през 2016 г., както и с действията на Доналд Тръмп срещу топ-прокурори. И, разбира се, с руския данъчен съветник Сергей Магнитски, починал през ноември 2009 г. при съмнителни обстоятелства в следствения арест едва на 37 години, обвинен в укриване на данъци – в онова, срещу което се бореше.
Prevezon Holdings Ltd е малка международна компания за инвестиции в недвижими имоти, която оставя необичайно голям отпечатък в истории за глобални престъпления и политика.
Кипърската компания, собственост на руски граждани, е отговорна за най-голямата измама в Русия някога, за която и Сергей Магнитски е подал сигнал за нередности, а неговата смърт в затвора доведе до потъпкване на новите закони за борба с корупцията в САЩ.
Компанията се съгласи да плати близо 6 милиона долара, за да се измъкне от щатските глоби за пране на пари през 2017 г., само за да види един от адвокатите си обвинен във възпрепятстване на правосъдието и заподозрян в работа за Русия, за да повлияе на президентските избори през 2016 г.
Междувременно, двама топ американски прокурори, които се опитаха да преследват компанията и да я подведат под отговорност, бяха уволнени от президента Доналд Тръмп.
Сега банковите документи, получени от OCCRP /Международния консорциум на разследващите журналисти, /част от който е Биволъ/ като част от разследването на досиетата FinCEN, показват, че Prevezon фигурира в пресечната точка на далеч повече измамни действия, отколкото е било известно преди.
Адвокатите на Prevezon твърдят пред окръжен съд на САЩ през 2017 г., че плащанията на компанията, получени от фирма на Британските Вирджински острови – Reaton Ltd., показват, че клиентът им получава пари от легитимен източник, а не от измамата, разкрита от Магнитски.
Адвокатите обаче не споменаха, че самата Reaton е проводник на средства от други измами. Reaton ООД се появява в досиетата FinCEN в доклад за съмнителни дейности, подаден през май 2014 г. от Банката на Ню Йорк Мелон, която засича тази фирма с други компании, участващи в 304 банкови преводи на обща стойност почти 204 милиона долара, „които може да са били замесени в пране на средства, които пък е вероятно да са били приходите от руското правителство, предмет на корупция и присвояване, както и от румънската организирана престъпност“.
Също в този доклад се споменава Nomirex Trading Ltd., компания, използвана в мащабни измами от виетнамска организирана престъпна група, източила над 400 милиона долара от Румъния между 2006 и 2010 г.
Въпреки, че банката коректно идентифицира някои транзакции, които включват Reaton, не е ясно дали някога е разследвала тази компания. За въпросния доклад банката използва резултатите от обобщено търсене в LexisNexis, новинарски и юридически регистър за документи, който насочва към друга компания със същото име, базирана в Латвия.
През 2012 г. OCCRP, Новая газета и Barron идентифицират Prevezon Holdings като бенефициент на пари, произтичащи от една от най-големите кражби на публични средства в Русия – 230 милиона долара данъчна измама, разкрита от Магнитски, данъчен съветник в Москва.
Руските власти са преобърнали фокуса, обвинявайки Магнитски в измамата, която сам е разкрил. Той умира в затвора от предполагаема сърдечна недостатъчност, поне според официалната версия, и липса на медицински грижи.
Вследствие на разкритията, прокурорите на САЩ започват гражданско дело срещу Prevezon, защото част от парите на компанията са инвестирани в недвижими имоти в Манхатън, които властите конфискуват. Случаят с прането на пари е уреден през 2017 г., след като компанията се съгласи да плати 5, 9 милиона долара.
По-късно американските власти повдигат обвинения в престъпления срещу адвоката на Prevezon, руската гражданка Наталия Веселницкая. Тя е обвинена във възпрепятстване на правосъдието, свързано с работата й по делото за пране на пари в Prevezon. Това обвинение е в ход в щатския районен съд на Южен окръг Найт.
Веселницкая стана световна знаменитост, след като стана известно, че в средата на 2016 г. тя се срещна със сина на кандидат-президента кандидат Доналд Тръмп – Доналд Тръмп- младши, с председателя на предизборната кампания на Тръмп Пол Манафорт и с президентския зет Джаред Къшнър.
Руската адвокатка е поискала среща в Тръмп Тауър, твърдейки, че разполага с мръсни данни за опонентката на Тръмп Хилари Клинтън. Участниците казват, че тя няма какво да предложи, но срещата е подложена на проверка в по-широкото разследване на руските опити за намеса в изборите.
Веселницкая, работила за Prevezon преди месеци, се е опитала да противодейства на обвиненията от американските власти за пране на пари.
Спрямо нея през декември 2018 г. е повдигнато обвинение за възпрепятстване на съдебно разследване, според което тя е работила тайно със старши руски прокурор, близък до Путин, за да изготви онова, което трябваше да бъде независимото руско официално разследване за произхода на парите на Prevezon.
Денис Кацив, снимка OCCRP
Тя е използвала тези документи, за да твърди, че Prevezon и акционерът Денис Кацив, син на влиятелен руски политик, не са замесени в пране на пари и не са получавали пари от измамата, разкрита от Магнитски.
“Фабрикуването на доказателства – подаване на фалшиви и измамни изявления пред федерален съдия в опит да се повлияе на изхода от висящи съдебни дела не само подкопава целостта на съдебния процес, но заплашва способността на нашите съдилища и нашето правителство да гарантират, че справедливостта е налице“, коментира през януари 2019 г. Джефри С. Бърман, бивш действащ прокурор на САЩ за Южен окръг Ню Йорк, във връзка с обвиненията срещу Веселницкая.
Бърман беше уволнен от Тръмп през юни. Той е вторият топ-прокурор, ангажиран с делото Prevezon, който бе отстранен от администрацията на Тръмп. Преди него през 2017 г. от поста си излетя Прийт Бхарара, прокурорът на САЩ, внесъл делото срещу Prevezon.
Prevezon, Веселницкая и Кацив бяха включени в доклада на Специалния съвет на Робърт Мълър под заглавието „Доклад за разследването на руската намеса в президентските избори през 2016 г.” Докладът описва усилията на Веселницкая да се осуети актът “Магнитски”, закон, уреждащ късното сигнализиране за нередности, който упълномощава правителството на САЩ да санкционира нарушителите на правата на човека, като замрази активите им и им наложи забрана да получат американски визи.
Нови доказателства, получени в OCCRP, показват, че няколко дни след осребряването на сумата от схемата за данъчна измама, разкрита от Магнитски, на швейцарската банкова сметка на Prevezon са преведени пари от Reaton Ltd., компания, свързана с други големи данъкоплатци в Русия.
Според банковите записи от данните на Troika Laundromat на OCCRP, Prevezon е получил повече от 1 милион долара от Reaton на осем вноски между 28 февруари и 20 март 2008 г., всички описани като плащания за “авточасти”, които Prevezon, поне на хартия, е продавала на Reaton.
Но според записите на Troika laundromat, фирмата Reaton има история на необичайни сделки. През годините фирмата на Британските Вирджински острови миксира повече от стотици милиони долари чрез своята сметка само в литовската банка Ukio, в момента неработеща. Повечето от тези пари отиват при неизвестни получатели. Някои от тях произтичат от измами.
Договор за покупка между Reaton Ltd. и Denatock Finance Inc. Сн. OCCRP/
През годините Reaton Ltd. служи като канал за стотици милиони долари, изпратени до различни дестинации. Въпреки че не е част от това, което OCCRP нарича Troika Laundromat /Перачницата Тройка/ – мрежа от компании, създадена от инвестиционната банка “Тройка Диалог“, която изпрати милиарди рубли в офшорки – тя прехвърли милиони долари на една от основните фирми в базата-данни на Перачницата – Industrial Trade Corp. Името й също се появява в редица случаи на измами.
Застрахователната измама на Южно-американската презастрахователна компания
На 29 февруари 2008 г. Reaton изпраща 150 000 долара в швейцарската сметка на Prevezon – за авточасти. Същия ден Reaton получава голяма инжекция на средства от схема за застрахователна измама.
В сметката са получени1.9 милиона долара, посочени като “за ценни книжа” от Южно-американската презастрахователна компания /SARC/ от Уругвай.
Централата й е близо до президентския дворец в сърцето на уругвайската столица Монтевидео. Руските власти твърдят, че SARC е част от мащабен капиталов полигон и схема за избягване на данъци, организирана от руския гражданин Сергей Тихомиров.
Личната банкова сметка на Тихомиров в Литва също получи милиони долари от SARC.
Обвинен е в сключване на фалшиви договори за услуги с множество руски застрахователни компании, за да оправдае получаването на пари, които руските власти са били прехвърлили през няколко сметки, преди да ги осребри или депозира в чуждестранни сметки. Някои от парите се озоваха редом с други компании в базата-данни на Перачницата Тройка.
Тихомиров не беше открит за коментар.
Нито Веселницкая, нито Кацив отговориха на поканите да коментират трансферите от Reaton за Prevezon.
Получаването на пари от Reaton не е единствената дейност на Prevezon през февруари 2008 г. Само дни преди да получи първата си вноска от Reaton, Prevezon взема пари от случая Магнитски, отбелязани в банковите записи като плащания за „оборудване“. Сумата е изпратена от Bunicon-Impex SRL, молдовско дружество, което получи пари от измамата и накрая е централна част от първоначалното обвинение на Prevezon в САЩ.
Как парите на Магнитски напуснаха Русия, преминаха през Молдова и се озоваха, отчасти в Prevezon. Сн. OCCRP/
През 2012 г. собственикът на Prevezon Кацив заяви пред OCCRP, че е станал акционер едва през април 2009 г. и няма нищо общо с парите от Молдова.
Въпреки това, записите от търговския регистър на Кипър показват, че още през юни 2008 г. той вече е притежавал акции, няколко месеца след прехвърлянето. Тимофей Крит, единствен акционер на Prevezon към момента на прехвърлянето, е бил бизнес-партньор на Кацив и директор на Prevezon.
Запитани от OCCRP през 2013 г. за коментар за трансферите от Bunicon, представителите на Prevezon отрекоха обяснението на транзакцията, посочена в банковите документи, като заявиха: „Prevezon в нито един момент няма преки търговски отношения с Bunicon“.
Компанията предлага алтернативно обяснение, като твърди, че парите са били изпратени в Prevezon от инвеститор, който от своя страна е получил пари от трето лице на име “Г-н Ким”, което планира да му плати чрез Bunicon.
OCCRP не успя да потвърди обяснението или да установи съществуването на “Г-н Ким”.
Автори: Пол Раду, Дмитрий Великовски, Олеся Шмагун – OCCRP
Превод: Биволъ
От редакцията на Биволъ:
Разследване на Биволъ базирано на Досиетата FinCen разкри, че една от фирмите свързани с Prevezon и уличени в пране на пари – Castlefront е получавала пари от България. Преводите към Castlefront са извършвани от куха фирма със сметка в Инвестбанк – Solidstar Worldwide. В същото време Solidstar е изпратила над 1 милион евро от своя естонска сметка на фирмата “Трансмобил”, собственост на свързвания с ГЕРБ и Делян Пеевски оръжеен бос Добрин Иванов.
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BC-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82.html
По цялото протежение на българската граница с Турция се забелязва безпрецедентен наплив на бежанци от страните от Близкия и Среден изток. По оперативна информация на Биволъ цели бежански лагери на територията на Турция са освободени да преминават границата с България на път за Западна Европа. От Резово до Свиленград през последните 2 седмици незаконните влизания на българска територия са се увеличили в пъти. Наши източници от пограничните райони свидетелстват, че турската страна е вдигнала всички свои части по охрана на границата с България. Това на практика е осигуряване на безпрепятствен достъп за бежанците. Те свободно могат да влязат на българска територия. На наша земя те се изправят пред телената ограда, която обаче не представлява никаква реална пречка. Бежанците са предварително инструктирани от водачите си и са снабдени с всички необходими инструменти за преодоляване на оградата – резачи, стълби и копачи.
Някои от групите минават в Гърция и оттам на зелена граница влизат в България, сочат данните. От Гърция към България няма никакво препятствие, нито телена ограда. В момента са мобилизирани на пълна степен Гранична полиция и жандармерията. Нямаме данни засега за мобилизирани части на БА. Официалните институции мълчат и отказват да дадат подробна информация. Те обаче не опровергаха данните, че трафикът през границата с Турция е скочил в пъти през последните дни и не отговориха отрицателно на въпросите ни. На официалните запитвания на Биволъ просто бе отказан отговор. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски отказа да разговаря с наш репортер, оправдавайки се с бюрократични причини и процедурни правила. От Пресцентъра на МВР ни посъветваха да четем пресъобщенията им. В тях няма нужната информация, но се забелязва, че през последния месец действително имаме зачестяване на заловените групи бежанци във вътрешността на страната. Само преди дни е била заловена поредната група от 12 души мъже, преминали границата с Турция, южно от от гр. Средец. Бежанците са заловени от граничните полицаи на наша територия. Този случай, както и много други обаче не е отбелязан в информационния бюлетин на МВР.
Тези които влизат у нас, преодоляват много лесно изградената телена ограда, като или я режат, или я прескачат със сгъваеми стълби. На практика оградата изобщо не може да спре нарушителите на границата, но е едно нелепо и дори вредно съоръжение, споделят местните хора. Заради изградената ограда, една широка ивица от нея до граничната бразда остава недостъпна за населението в пограничните села. Хората се оплакват, че не могат да минават през нея, както на времето са минавали дори през порталите на т.нар. преградни “кльонове” по времето на Студената война, да си пасат и поят добитъка в пограничната зона, да посещават ниви и градини там. В замяна на това сега една широка ивица част от българската територия на практика се окупира от турските селяни оттатък и те свободно влизат в наши земи до оградата, за да ползват пашата или водите. Никой не ги спира нито от турска, нито от българска страна, защото граничните полицаи основно се занимават с бежанския проблем, но не и с турските селяни, влизащи в ивицата до оградата и ползващи част от мериите на пограничните ни села, се оплакват български селяни. Така всъщност оградата, изградена по идея на “Патриотичния фронт” не спира никак бежанците, но дава възможност за фактическа окупация на българска земя от страна на турски граждани. Така например пограничната р. Резвая, която е уникална със своя каньон и доскоро беше едно от туристическите забележителности в парк “Странджа”, вече е недостъпна. Тя на практика се е превърнала изцяло в “турска” река, защото до нея българските граждани нямат абсолютно никакъв достъп, благодарение на неефективната ограда. Отделен е проблемът за стотиците хиляди декари изсечени стари гори, за да бъде построена въпросното съоръжение.
Самата ограда бе построена на колосална средна цена от около 500 € за линеен метър и струваше над 200 млн. лв. Биволъ разкри в свое разследване през 2018-т г., че оградата е построена основно с участието на фирми свързани с депутата Делян Пеевски със силно завишени изкуствено стойности. /виж тук/ Проверка от страна на Прокуратурата, за злоупотреба в особено големи размери така и не последва.
Телено съоръжение по границата с Турция в Странджа планина.
Оградата освен, че излиза “златна”, но освен това е строена некачествено и набързо.
В момента в България нахлуват предимно бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан и Пакистан. Началото на увеличения наплив съвпада с крайното изостряне на отношенията между Турция и Франция и оттам с целия ЕС. Анализаторите сочат, че последните кървави терористични атентати във Франция и Австрия са именно провокирани от радикалната риторика на турския лидер Реджеб Ердоган, който разпалва настроения за “Джихад” срещу Европейския съюз и конкретно Франция в мюсюлманския свят. От 5 години Президентът на Турция отправя периодични заплахи, че ще пусне 3.6 млн. бежанци на територията на ЕС. Повечето пъти те бяха определяни като блъф и шантаж за разиграване на политически и финансови искания върху ЕС. Времето показа, че това не е така. Ердоган се вживя в ролята на единствен пазител и “гарант” за външните граници на Европа. В края на февруари т.г. Турция отпусна нарочно положението и няколко стотин бежанци се струпаха до границите с България и Гърция. Тогава лично премиерът Борисов призна, че положението е критично и ако бежанците тръгнат масово, ние не можем да се справим с тях. Армия и жандармерия бяха вдигнати на помощ на гранична полиция.
Сега обаче липсва каквато и да е официална информация, въпреки, че проблемът е много по-реален отколкото през февруари-март. Жандармерията е изцяло мобилизирана, но въпреки това не могат да бъдат разкрити и спрени всички групи. Още повече, че ако те трайно влязат в дълбочина на българска територия, няма как да бъдат върнати обратно, а единственият начин е да бъдат регистрирани и настанени в нашите крайно недостаъчни бежански центрове. В тях бежанците се оплакват, че буквално мизерстват. По 4000€ на човек вземат българските трафиканти, за да организират прекарването и транспорта от границата до покрайнините на София. Биволъ разполага с информация от местни жители, че по границата действа стройна и добре изградена организирана мрежа за трафикиране на бежанци, която разполага с транспортни средства и влияние в съответните институции, отговорни да следят и контролират подобна престъпна дейност. Поради тази причина, групите се извозват успешно до София, а оттам се поемат от други трафиканти за пренасяне през сръбската или румънската граница, като за това се плаща отделно. Маршрутът от страните на произход е ясен. Той е с крайна цел Германия, Австрия, или Франция, като България и дори Турция се явяват транзитни пунктове. Понякога се залавят малки групи, които се регистрират, за да се отчете все пак някаква активност пред Европа, че България спира част от трафика. Голямата част от влизащите от Турция обаче се транслират през Сърбия към Западна Европа, където е и тяхната крайна цел.
Премиерът Бойко Борисов с гордост показва на бившия британски премиер Дейвид Камерън как телената ни ограда пази Европа от бежанския поток. След това се случи “Брекзит”.
Източници от там сочат цифрата 30-40 хиляди. Засега. Потвърждение няма как да има от нито един официален източник. Очевидно България не би могла да поеме подобно количество мигранти, а и няма ефективна система, която да е разработена, за да ги спрем по цялото протежение на границата. Действащата по времето на социализма електросигнална охранителна система тип “Кльон”, която спираше почти 100% от нарушенията на територията ни, бе изоставена и разрушена преди 20 г, със закриването на Гранични войски. Сегашните напъни за алтернативни методи се оказват крайно неефективни, скъпи и потенциално атакуеми от коруптивни практики. Днес всички стратегически гранични застави са разрушени или продадени, а полицаите и подсилващите ги военни спят в хотели и се хранят в ресторанти на свободни цени, което оскъпява тази дейност повече от десет пъти. Това облагодетелства някои собственици на туристически обекти в регионите, но е за сметка на европейските и български данъкоплатци, независимо от крайно неефективния резултат.
Охраната на границата днес се осъществява предимно по пътищата, без плътно патрулиране по браздата и с инфрачервени или уреди за нощно наблюдение ръчно преносими или монтирани на вишки. Трафикантите на бежанци обаче са много добре запознати с обхвата на засичане на тези уреди и знаят прекрасно къде са местата, които попадат под “сянка” за топлинно наблюдение. Това са предимно речни долини, дерета или стръмни скатове, които изобилстват по пресечения терен на южната ни граница. Групите се придвижват в “сянката” на уредите почти докато влязат на българска територия. Остава открит въпрос как трафикантите имат информацията за точните пътеки в термосянка и как понякога посред бял ден цели групи с бежанци влизат в България и необезпокоявано се транспортират във вътрешността с едни и същи микробуси, които чакат на оредварително уговорени места в близост до граничната бразда. Експиримент, който преди време Биволъ проведе с френски журналисти на границата до Свиленград, показа че свободно може да се премине от България в Турция и обратно без никакво смущение или намеса от страна на гранична полиция, нито от турските граничари, независимо от пунктовете за наблюдение, които не можаха да засекат “нарушението”.
Българо-турската граница близо до Свиленград, снимана от репортер на Биволъ от турска страна.
Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/balchik-stanko.html
Общинарите в Балчик трябва да гласуват днес (29 октомври) проект за изменение на ПУП на общинска улица на първа линия до морето, за да стане тя част от имот на фирмата “Бряг” ООД. В нея съсобственик е Станко Станков от “Булмаркет ДМ”, чийто влак се взриви в Хитрино. Документацията обосноваваща този скандален проект разкрива и документната врътка, чрез която “Бряг” ООД се сдобива с общинската собственост до самия бряг.
Предложението за изменение на ПУП на Община Балчик
Станко Станков е бивш кмет на Балчик и едноличен собственик на фирмата “Проект ЕС” ЕООД, която държи 50%. от капитала на “Бряг” ООД. Другите 50% са собственост на “Варна Инвестмънт Къмпани” на Димитър Стойков.
В разгара на имотния балон през 2007 г. фирмата “Бряг” ООД придобива от Община Балчик срещу 1,16 милиона лева общински имот на брега на Дамбата. Тогава “Бряг” е собственост на офшоркu регистрирани в САЩ и Белиз. Имотът е изключително атрактивен, тъй като е на първа линия до морето. Върху него вече има издигнати на груб строеж къщички и други постройки. Те лесно могат да бъдат премахнати, за да се разчисти терена за нов строеж на хотел или ваканционни имоти.
Пред имота на обаче минава общинска улица, опираща в оградата на Двореца. Не е ясно на какво основание Община Балчик през 1995 г. придава към имота част от улицата, която тогава не е дори общинска, а държавна собственост. По принцип такъв акт би трябвало да няма правна стойност и де факто имотът се явява заграбен.
Освен това, ако решението мине през гласуване в Общината, напълно ще бъде отрязан достъпа до лицето на държавния имот на Ботаническата градина към Двореца в Балчик.
Схема от 1995 г.
“Бряг” ООД се възползва умело от ситуацията. През 2015 г. фирмата си изважда констативен нотариален акт, с който бившата общинска улица де факто става частен имот. Така в границите на нейния имот се включва придобитата от общината територия.
Всички тези действия на заинтересованото юридическо лице обаче удрят на камък, тъй като в приетия ПУП на Балчик имотът си остава улица общинска собственост. Ето защо сега Станков и съдружникът му искат от общината да промени ПУП-а, за да им се предостави половината от улицата пред техния имот. В момента на това място има обществен паркинг, който ще бъде орязан наполовина, ако докладната на кмета на Балчик бъде приета.
Припомняме, че Станко Станков беше управител на скандалната фирма “Булмаркет”, чиито цистерни се взривиха в Хитрино. Биволъ има няколко разследвания, които доказват, че към момента на инцидента в Хитрино, собственик на взривилия се влак, който уби седем души, рани 28 и разруши 23 къщи, се явява социално слабият кипърец Георгиус Георгиу.
По това време същият е собственик и на най-големите ски концесионери в Пирин и Витоша, както и лицето, което стои зад 1.2 млрд. лв. кредити от ПИБ към десетки съмнителни офшорки. След инцидента в Хитрино и нашите публикации, Станков беше засечен от наш репортер да излиза от централния офис на ПИБ, а впоследствие изкупи дяловете на Георгиус.
Също така стана ясно, че сметките на “Булмаркет” в ПИБ са източени, за да се предотврати изплащане на обезщетения на пострадалите. Станков е сключвал полици застраховка-живот за работниците си в полза на самия себе си и в лично качество е инкасирал парите след злополуки. От “Булмаркет ДМ” уточниха, че застраховки са правени в полза на Станко Станков, за да може той да борави със средствата, ако възникне проблем със застрахователната компания.
В същото време “Булмаркет” не са застраховали влаковите си композиции и камиони така, че полиците да покриват щетите в случай на инциденти, като този в Хитрино.
На този фон Станков очевидно е “застраховал” добре имотните си активи в Балчик.
Очакваното решение на Общинския съвет на града, прославил се с изгнанието на 5G мобилните мрежи, може да затвърди пазарната стойност на имотите на Станков като им придаде голяма част от крайбрежната улица и узакони по този начин нейното фактическо заграбване.
Димитър Стоянов. Редактор Атанас Чобанов
Post Syndicated from original https://bivol.bg/gal-barak-easy-money.html
От Александър Джорджевич и Милорад Иванович BIRN (БИРН) 19 октомври 2020
Кол центрове никнат като гъби на Балканите. Управлявана от израелци мрежа е била използвана за измами на десетки хиляди, основно възрастни европейци, от които са откраднати около 200 милиона евро.
През декември 2018 г. мъж на име Александър Игнятович се обажда на федералната полиция в германския град Висбаден, близо до Франкфурт, и иска да бъде прехвърлен към ръководителя на отдела за киберпрестъпност.
Игнятович, който е роден в Германия, но е от сръбски произход, съобщава на полицията, че разполага с информация за многомилионна операция свързана с измами, която се извършва от кол центрове в столиците на Сърбия и България – Белград и София – и че е готов да каже всичко в замяна на защита за себе си и семейството си.
Два месеца по-късно той влиза през централния вход на германското посолство в Белград и през юли дава изявление пред полицията в Германия, което в писмен вид е почти 50 страници.
На 11 февруари тази година Игнятович беше намерен мъртъв в хотелска стая в София, само месеци преди да заеме мястото на ключов свидетел на обвинението в процеса срещу израелеца обвинен като създател на измамната схема и в пране на печалбите от нея. Българските власти съобщиха, че Игнятович е починал от сърдечна недостатъчност. Той беше на 34 години.
Показанията му все пак спомогнаха за разкриването на схема, която според разследващите е била използвана за да се измамят десетки хиляди жители в Западна Европа с поне 200 милиона евро, като са били заблудени, че инвестират спестяванията си в изгодна търговия с чуждестранна валута.
През септември тази година съд във Виена призна израелския тартор, 33-годишният Гал Барак, за виновен по обвинения в измами и пране на пари и го осъди на четири години затвор.
Но докато полицията в Австрия и на други места в Западна Европа разследва случая в продължение на няколко години, все още не е ясно дали властите в Сърбия и България са направили същото. Това буди подозрения в някои кръгове, че мащабната операция, включваща десетки кол центрове и стотици служители, се ползва от защитата на държавни институции. Една от най-високопоставените местни служителки на Барак каза пред BIRN, че не е бил търсена от полицията.
„Получаването на разрешителни за подобен род бизнес е толкова стриктно, колкото и откриването на банка,“ каза собственикът на друг кол център в Белград, който говори при условие за анонимност.
Друг запознат със случая каза пред BIRN: „Схема за стотици милиони евро, които са незаконно спечелени пари, не може да бъде извършена без нечия защита. Това е схема, която не може да остане незабелязана.“
Показание дадено от Александър Игнятович пред германската полиция и записки от бележника му
Кол центровете са процъфтяващ бизнес в Белград, в който работят множество млади, образовани сърби, които говорят английски и са технологично грамотни, но заплатите им са далеч по-ниски от тези в повечето европейски страни.
„Търсех работа“, казва Игнатович пред германската полиция през юли 2019 г., според стенограмата от показанията му, с която BIRN се сдоби. „Един приятел ми се обади и каза:„ Ела, тук можеш да спечелиш лесно.“ Това става в началото на 2018 г..
Всъщност работата изглежда проста – обаждания на произволни телефонни номера на възрастни граждани на Германия, Австрия, Великобритания и други западноевропейски държави, които трябва да бъдат убедени да „инвестират“ във валутни сделки по интернет. Сделките обаче са фиктивни и Барак прибира парите.
Барак открива първия си кол център през 2015 г. недалеч от централата на израелската разузнавателна служба Мосад в Тел Авив.
Когато Израел затяга законодателството си за борба с измамите, Барак насочва вниманието си към Балканите, отваряйки компанията Cactus Marketing (Кактус маркетинг) на четвъртия етаж на белградския хотел Зира през септември 2017 г.. Той наема Катарина Кожич за директор. Това е компанията в която Игнятович започва работа.
„Работата ми беше представена като вид казино, където се губят и печелят пари и се разчита най-вече на човешката алчност,“ каза Кожич пред BIRN.
Кожич обясни, че през годината, когато е била наета от Барак, е имала още пет интервюта за работа в кол центрове.
„В един момент стотици хора в Белград вършеха тази работа. Предимно млади хора, които говореха английски или немски,” казва Кожич. В Cactus Marketing работят 120 души, докато Игнятович казва на полицията, че по това време в Белград оперират приблизително 15 различни кол центъра, законни или незаконни, и десетки в София.
Според показанията на Игнатович пред германската полиция, всички новонаети служители на Cactus Marketing са били задължени да гледат филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ от 2003 г., базиран на мемоарите на нюйоркския борсов посредник Джордан Белфорт, който е осъден за измама.
Всяка сутрин „агентите за убеждаване“ получават списъци с 200-500 души, на които трябва да се обадят, включително техните телефонни номера, имейл адреси и информация за техните хобита и пристрастия събрани от публикации в социалните медии. Онези, които се съгласяват да инвестират се прехвърлят на „агенти за задържане“, които имат задачата да измъкнат парите. Повечето започват с плащания от 250-300 евро, но сумите неизменно нарастват.
Търговската платформа, която се показва на клиентите е фалшива, казват австрийските прокурори, парите се вливат в сметките на фалшиви компании и след това се пренасочват чрез сложна мрежа за пране на пари в цяла Европа.
Агентите по убеждаване в Cactus получават основна заплата от между 560 и 800 евро, което е приблизително двойно повече от средната заплата в Сърбия, но могат да спечелят до 1 000 евро благодарение на бонуси. Агентите за задържане получават фиксирана ставка от 850-1 000 евро, плюс комисионна върху сумите платени от клиентите – от три процента, ако клиентът е платил поне 50 000 евро за месец, до седем процента, ако е платил поне 350 000 евро.
Игнатович започва работа в Кактус, но се премества в друг кол център, също управляван от израелци, където получава основна заплата от 2 000 евро плюс бонуси. Казва на полицията, че някои от колегите му печелят между 20 000 и 40 000 евро на месец.
Според Игнятович агентите за убеждаване, които правят първоначалните обаждания, не знаят, че са замесени в измама, за разлика от агентите за задържане, които получавали заповед да „извличат колкото се може повече пари“. Контактът между двата отдела е бил забранен, докато оплакванията на клиентите се филтрират от отдел за управление на риска в София. Говори се само английски.
„Трябваше да крием откъде се обаждаме“, каза Игнятович. „Клиентите трябваше да мислят, че им се обаждаме от Лондон или Женева.“
Според показанието на Игнатович служителите са получавали по-голямата част от заплатата си в брой в пликове раздавани от Кожич. Кожич потвърди това.
Тя заяви пред BIRN, че е нямала представа, че кол центърът, на който е била директор е бил замесен в измама.
„Абсолютно нищо не знаех за измами,“ каза Кожич. „Ако бях чула такова нещо, нямаше да остана.“
В австрийското обвинение се казва, че най-малко 1 896 австрийски граждани са били измамени с малко над 2,6 милиона евро, но че разследващите разполагат с доказателства за още 1 772 жертви, загубили най-малко един милион евро. Данните, намерени в конфискувани документи дават основание да се предполага, че като цяло в Европа измамате е донесла приходи за организаторите й от общо над 200 милиона евро.
„Досега не е идентифицирана нито една австрийска жертва, която действително е реализирала печалба и на която е изплатена тази печалба“, се казва в обвинението.
Cactus Marketing затваря през март 2018 г., седем месеца след откриването му и на служителите са предложени временни позиции в София, в компанията E&G Finances, също управлявана от Барак.
Сръбските служители са настанени в хотел „Драгалевци“, който разполага с плувен басейн, сауна и фитнес център и се намира на около седем километра от офисите на E&G Finances. Игнатович описва живот подобен на този воден от героя на Леонардо Дикаприо във „Вълкът от Уолстрийт“ – пиене, наркотици, секс и измами с големи суми пари.
„И офисите и хотелът бяха като лудница,“ казва Игнятович на германските следователи.
„През цялото време се пускаше силна музика, пиеше се много, вземаха се наркотици, а понякога имаше и проститутки. E&G имаше вътрешен дилър. От него можеше да се купят много неща като кокаин или трева. Той ми каза: ‘Каквото и да ти трябва, ще ти го взема. Най-важното е да работите.‘“
Но едва три месеца по-късно сръбският персонал е преместен обратно в Белград, където Барак отваря компанията My Markets (Моите пазари) в луксозния бизнес център VIG Plaza (ВИП плаза) в Нов Белград, квартал на столицата с високи бетонни сгради. Кожич е назначена отново за директор.
„Там също имаше много алкохол и наркотици,“ казва Игнатович. Заплатите отначало се изплащат в брой, а след това изключително в криптовалута.
Игнятович остава там само няколко седмици преди да се премести в няколко други кол центъра също управлявани от израелци, но без участието на Барак. Една от компаниите е била собственост на израелец, за когото Игнятович казва, че се е наричал „Майкъл“ и го описва го като плешив мъж с къса кафеникава брада, роден в Украйна и владеещ английски, руски и иврит. „Караше златно беемве с немски регистрационни номера,“ казва Игнятович на полицията.
Според проучванията на BIRN, Сърбия не е извършила собствено разследване по случая, защото сред жертвите няма сръбски граждани. Сръбската полиция не отговори на въпроса дали е даден ход на разследване, но Кожич, която е била директор на Cactus Marketing, заяви, че не е била търсена от властите.
„Сръбската полиция не ми зададе нито един въпрос. Никой нищо не ме попита и аз не крия нищо.“
Единствената стъпка, за която се знае, че е предприета от сръбските власти, се случва през април тази година, когато по искане на европейската полицейска агенция Европол полицията арестува петима души работещи за Барак. Те са идентифицирани само с инициали и възраст – 37-годишният З.М., 36-годишният М.Б., 31-годишният Ф.И., 49-годишният С.С. и 26-годишният А.Дж. В същия ден в България са арестувани още четирима служители.
Според австрийското обвинение, освен в Белград и София, Барак е има кол центрове и в столицата на Босна – Сараево, в столицата на Косово – Прищина, в столицата на Грузия – Тбилиси и в украйнската столица Киев.
Септември 2017 г.
Гал Барак отваря кол център Cactus Marketing в Белград
Март 2018 г.
Cactus Marketing затваря, Сръбските служители са преместени в София за да работят за E&G
Юни 2018 г.
Сръбските служители се връщат от София в Белград за работят за нова компания основана от Гал Барак и наречена My Markets
Декември 2018 г.
Игнятович се обажда на германската полиция във Висбаден
Януари 2019 г.
Гал Барак и съдружникът му Уве Ленхоф са арестувани
Февруари 2019 г.
Игнятович се свързва с германското посолство в Белград
Юли 2019 г.
Игнятович дава показания пред германската полиция
Февруари 2020 г.
Игнятович е намерен мъртъв в хотелска статия в София
1-ви септември 2020 г.
Гал Барак е осъден във Виена
Основният бизнес сътрудник на Барак е Уве Ленхоф, който се представя за успешен германски бизнесмен занимаващ се със спортни залагания.
Подобно на Барак, Ленхоф е арестуван през януари 2019 г. и екстрадиран в Австрия в края на същата година. Той почива внезапно в ареста през май 2020 г., когато е на 55 години.
Адвокат Марко Вуйошевич се среща с двамата през януари 2017 г. в Белград, където те му казват, че по данъчни причини желаят да преместят бизнеса си от България, която е член на ЕС, в бившите югославски републики Сърбия и Черна гора, които не са в ЕС.
Според австрийското обвинение, фирма от Подгорица, наречена GPS Company и съоснована от Вуйошевич, е прала пари за Барак. Вуйошевич отрича това обвинение и каза следното пред BIRN: „Отворих компанията от името на Гал Барак и Уве Ленхоф. Това правя в 99 процента от случаите, когато клиентът не иска да бъде разкрит, адвокатите създават фирми на свое име.“
Вуйошевич каза, че компанията GPS е спечелила 23 милиона евро за една година, но той не е бил съвсем наясно с бизнеса на Барак и Ленхоф.
„Попитах ги какво правят и те ми обясниха, но все едно да ми бяха казали, че се занимават с космически технологии. Беше ми толкова чуждо. Никога преди не бях чувал за бинарни опции и Форекс.“
Лазар Хопл, приятел на Вуйошевич, който също участва в разглеждането на юридическте дела на Барак и Ленхоф, не отговори на молбата за коментар.
След няколко месеца работа започват да пристигат жалби от клиенти с искания за възстановяване на парите им, обяснява Вуйошевич.
„Хората започнаха да искат да им бъдат върнати средствата, които са платили. Организирах среща в моя офис на 4 декември 2017 г. и открито попитах Барак и Ленхоф дали се занимават с измами“ Вуйошевич каза пред BIRN.
„Опитаха се да ме убедят, че не е така. Тогава им казах, че нямаме причина да не върнем парите на хората и това беше направено, общо няколкостотин хиляди евро. “
Ленхоф е казал на австрийската полиция, че се е срещал с Вуйошевич, докато се опитвал да получи лиценз за спортни залагания в Сърбия тъй като научил от други хора, че адвокатът има добри политически контакти и в съседна Черна гора.
Вуйошевич каза, че е предал „всички документи” на австрийските власти. „Нямам какво да крия,“ каза той пред BIRN. „Нищо в тези документи не ме инкриминира.“
Барак е арестуван на 30 януари 2019 г. с европейска заповед за арест докато се опитва да премине българската граница със Сърбия. Австрийските следователи се занимават доста време със случая, а Игнятович е трябвало да им разкрие значителна вътрешна информация, с която е запознат.
Вернер Боем, който разследва киберпрестъпления и финансови измами за сайта Fintelegram (Финтелеграм), се среща няколко пъти с Вуйошевич и Хопл в Белград. Негови бележки записани след среща на 24 юни през 2019 г., с които BIRN се запозна, описват мерките за сигурност, предприети от адвокатите, които пет месеца след ареста на Барак изглежда продължават да се страхуват за своята безопасност.
„Пристигането им в Белград, срещите и обядите им бяха винаги придружени от двама или трима охранители“, пише Бьом. „В ресторанта хората от охраната седяха на съседната маса и ни придружаваха до вратата на тоалетната.“
Барак не се признава за виновен по обвиненията в измами и пране на пари през юли 2020 г., но е осъден през септември на четири години затвор.
По време на процеса Барак описва бизнеса си като пункт за залагания и твърди, че клиентите знаят в какво участват.
„Търговията е залагане, казва той на следователите, „а залагането е търговия.“
BIRN направи опит да се свърже с повече от 50 жертви споменати в австрийския обвинителен акт, но никой от тях не отговори.
„Тъй като жертвите имат ужасни преживявания и все още са притеснени от произволни телефонни обаждания и имейли, те са много внимателни и не се доверяват на никого,“ каза Елфриде Сикст, съосновател на Инициативата европейски фонд за възстановяване, EFRI, която подкрепя жертвите на киберпрестъпления и измами и се стреми да им върне загубените парит. По-късно EFRI помогна на BIRN да се свърже с няколко жертви.
Джон Потър, пенсионер от британския град Лестър, каза пред BIRN, че е взел заем от 50 000 британски лири през 2018 г., след като някой му се обадил от кол център на Барак и се представил за брокер. Обещал му сигурен начин да увеличи спестяванията си, а Портър бързо загубил всичко.
„Казаха ми, че е имало хакерска атака от Китай и че всички средства са загубени“, каза Потър.
„В момента, в който разбрах, че безвъзвратно съм загубил парите си се почувствах напълно съсипан и безпомощен.“
„Ако сега ме настанят в една стая с тези измамници и ми дадат пистолет, ще ги застрелям без никакви проблеми и с чиста съвест.“
Миа Луси, лондонски психолог, каза, че тя и нейна приятелка също са станали жертва на измамниците.
„Загубих няколко хиляди евро, но когато моята приятелка свурши пари, тя взе кредит, за да плати повече“, каза Луси пред BIRN.
„Мислите, че залагате на падане или покачване на валутите, но всъщност сте постоянно част от една измама и това, което се вижда на екрана ви като сделка е измама и собствениците на платформата контролират всичко – парите, които инвестирате, сковете и увеличенията на цените, всичко.“
„Бяха невероятно умели. Изглеждаха изключително приятелски настроени. ”
Александър Игнатович, снимката е получена с любезното съдействие на семейството му
Игнятович посещва два пъти германското посолство в Белград през февруари 2019 г. и се среща с офицер за връзка. Показва му бележник, в който е записал важни дати, събития и наблюдения, които могат да се използват като доказателство.
„Той ме попита дали съм готов да дам изявление и дали бих отишал в Германия за тази цел. Казах да,“ казва по-късно Игнатович на разследващите.
Показанията му отнемат цели два дни на германската полиция, 15 и 16 юли 2019 г.. В писмен вид те са от почти 50 страници. На въпрос дали все още притежава бележника, който е показал на германския дипломат, Игнятович отговаря, че е пътувал до София и че когато се е върнал в Белград не е успял да го намери.
Докато показанията на Игнятович не са представени на процеса срещу Барак на 26 август, не е било публично известно, че той е трябвало да бъде главният свидетел на обвинението. По това време той е вече мъртъв, но показанията му пред разследващите остават гръбнакът на делото водено от обвинението.
Игнатович пътува отново до София в края на януари 2020 г. Роднини, които пожелаха да не бъдат назовани, казаха, че преди заминаването е бил изпълнен с оптимизъм и вяра в ново начало.
Безжизненото му тяло е намерено в хотелска стая в София на 11 февруари. Семейството му заяви, че им е показан протоколът от аутопсията, който описва причината за смъртта като сърдечна недостатъчност, но не им е позволено да получат копие.
BIRN се опита да получи този протокол и да разбере дали полицията разследва смъртта на Игнятович, но нито тя, нито прокуратурата реагираха на нашите запитвания.
Водеща снимка: Гал Барак на прием при премиера Бойко Борисов
Превод: Биволъ
Още по темата “Гал Барак” в Биволъ:
Вълкът от София ужилил десетки хиляди европейци за над 100 милиона евро
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5.html
Евродепутатката Клеър Дейли пристигна целево в България и в Поморие, за да се запознае с дългогодишен проблем на ирландски граждани, закупили жилища у нас /виж тук/. Хората са принуждавани с рекетьорски методи да плащат огромни ежегодни такси, за “подръжка на общи части”, ток и вода. Отказва им се да си открият индивидуални партиди на жилищата за електро и водоснабдяване. Те свидетелстват, че не са били предварително информирани за това, преди да закупят жилищата си. След като придобият собствеността, става ясно, че са се оказали доживотни жертви на строителните инвеститори и нещо като техни крепостни платци с неадекватно завишени сметки. Липсва нужната отчетност за хилядите евро, които са задължавани да плащат всяка година. Всъщност хората никога не могат да имат пълни права върху собствеността си, защото им се ограничава достъп до жилищата, спира им се токът и водата самоволно и еднолично по каприз на “инвеститора”. Това въпреки, че те се водят пълноправни собственици на жилища по нотариален акт, който обаче не може да им гарантира основните човешки права върху собствеността им.
В последната Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България директно се споменава за криминалното отношение към собственици на апартаменти в Поморие в т. 7-ма от документа, която буквално гласи следното:
7. изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество.
Освен, че Резолюцията споменава директно 5 тематични разследвания на Биволъ, в нея неслучайно е залегнал и казусът с проблемите, които изпитват собственици на жилища в един от поморийските комплекси “Сън сет Ризорт”. Клеър Дейли беше подготвено нападната от местни медии и твърде агресивно лично от кмета на Поморие, когато дойде лично да се срещне с потърпевшите си сънародници. /виж тук и тук/ Опитите на кмета Иван Алкексиев да представи случая като частен и дори да хвърли, чрез казионни медии, сянка на съмнение, че г-жа Дейли едвали не защитава лични интереси в повдигането на темата, се оказват несъстоятелни.
Кметът Иван Алексиев /вляво/ нападна словесно евродепутатката Клеър Дейли, заради това, че обърна внимание върху изнудването на собственици на жилища в Поморие.
Това ясно става видно от видео интервюта, които Биволъ намери в своя архив и които са заснети преди няколко години. Точно сега обаче те придобиха своята обществена актуалност, след като се разбра, че случаите не са прецедент и не засягат единствено отделни частно-правни спорове, а представляват порочна и криминална практика на изнудване на граждани от всякакъв произход в община Поморие, дръзнали да си купят собственост там. Има основателни сигнали да се счита, че корупционната система е обхванала в своя механизъм строителни фирми, местни власти от различни сфери – изпълнителна и съдебна.
Ако се разследват в дълбочина методите, с които собствениците на апартаменти са принуждавани, заплашвани и изнудвани да плащат насилствено неадекватни постоянни такси на продавачите на жилища, не е изключено да се разкрие една много добре организирана и смазана престъпна схема, с участието на фирми и овластени лица, които с действие или бездействие съучастват на мафиотския метод. С една дума – тичпична “мафиотска” организация с всичките й хатактеристики на сливането на престъпни групировки с властови институции. Ако в България действително има някаква следа от законност и обществена справедливост, на ред са отговорните национални институции. Защото този скандал не засяга единствено жертвите на измамата и изнудването в Поморие. Той засяга цялото ни общество, симптоматичен е за тежките язви на корупционната действителност у нас и както стана ясно, пряко накърнява националния ни интерес. Поставянето под прожекторите на внимание на Европейския парламент на издевателствата над чужди граждани закупили жилища в Поморие и евентуалните тежки репутационни и инвестиционни щети за България в бъдеще са от общонационално и общоевропейско значение!
При задействие на Прокуратурата и ДАНС по казуса, Биволъ е готов да предостави всички данни, които се пазят в редакцията на разследващите органи, Това се отнася и за европейските институции, които биха се занимали по-подробно и задълбочено със скандала.
За улеснение на нашите читатели, предоставяме в резюме транскрипция на български език на интервютата с руските граждани, потърпевши от изнудвачите да плащат безкритично и вечно произволни такси за безотчетни консумативи:
Биволъ: Михаил, били ли сте заплашвани с такива действия от страна на този собственик?
– Да, ние имахме сериозна конфликтна ситуация. При което, поначало това бяха заплахи. Това бяха заплахи, за които се наложи да пиша (жалба) до полицията. Че собственикът заплашва с някаква физическа разправа…
Но след това той премина към действията, които са просто нещо като възпитателна мярка или принудителна мярка. С които да ме принуди да действам както му се иска като ми спря водоподаването.
Б. Как се казва?
-Собственикът е Христо Кирилов Киров. Ето го конфликта…защото тази мярка по спирането на водата е предизвикана от няколко мои действия. Тоест, аз се отказах да подписвам договор за обслужване на тази кооперация (блок) по очевидно неизгодните за мен условия.
Работата е там, че кооперацията се обслужва само 4 месеца годишно. Като той за тези 4 месеца ми иска заплащане в размер на 500 евро (около 1 000 лв.) Това беше първия момент. Вторият момент е относно водоподаването. Тоест, аз консумирам определен обем вода, а той ми надписва отгоре още съществени количества, които според него били към общите части (на кооперацията). Но в блока живеят буквално трима души. И няма големи разходи на водата. И така нататък…
Б. Всичко е ясно. Не трябва да преразказвате всичко. Но ако мога да Ви помоля да се представите?
-Казвам се Михал Щайн. Аз съм гражданин на Руската Федерация. И живея тук в България вече над 5 години. Разполагам с карта за постоянно пребиваване. Пенсионер съм. Преместих се в България, защото ми харесва тук. И климата в добър, и плодовете са хубави.
И въобще от живота си в България съм изключително доволен. Само ако не беше тази конфликтна ситуация, която ми усложнява живота, аз като цяло имам прекрасно отношение и към хората тук и към тази страна. Ето скромното ми представяне.
Б. Какво сте работили в Русия?
-В Русия аз по едно време съм работил в областта на строителството. Бях главен инженер на строителна организация. Но по редица обстоятелства след време съм се преквалифицирал към финансовата сфера. Работил съм и като консултант по недвижими имоти.
Б. Дали мислите, че проблемът ви е въпрос на корупция?
-Виждате ли, това е цяло кълбо от проблеми. В това число е и въпрос на корупция. От една страна, аз ако сключвам индивидуална партида, както аз си го представям. Това е трябва да е споразумение между ВиК и мен конкретно. Този договор не бива да зависи от никой, както и трябва да бъде. Но когато ВиК-то осигурява водоподаване само до централния водомер. А след това някой все пак трябва да пренася от централния водомер до моя имот, ето този някой започва сам да се разпорежда. Аз, от една страна, не мога да сключа с него договор. А той, от своя страна, имайки такава възможност, ме принуждава да предприемам някакви постъпки, които не искам.
Б. Можем ли да го наречем организирана престъпност в този случай?
-Не, аз не бих го казал така, разбира се, че е организирана престъпност…
Б. Но каква е причината този собственик да получава нужната му подкрепа?
– Аз, виждате ли, в какво е въпроса? Не знам в какво е работатат там…
Б. Общината? И прокуратурата? Осигуряват подкрепа.
-Възможно и да има такава подкрепа. Защото градчето, както сами разбирате, все пак е малко. При всяко положение, за мен също е учудващо, че многократно от 2014 г. насам са подавани сигнали и към Общината, и към Прокуратурата, и в полицията. И дори имаше откази. Дори бяхме подавали искове срещу прокурори в съда. След което той )прокурорът) започваше наново да открива делото и да провежда наново съответните експертизи…За този период е правена експертиза. На няколко пъти бяхме посещавали експерта, при който се е насъбрала ей такава папка от кореспонденция от поне 5 см дебелина.
Но дори веднъж този експерт в нашия апартамент, за да направи тази експертиза не беше идвал. Ето, върви си някаква кореспонденция между прокуратурата и полицията, а ние сме все едно някакви несвързани (чужди) лица. Като цяло, някакъв елемент на корупцията тук разбира се, е налице. Защото 3,5 години един прокурор да провежда всичките тези меропрития е несериозно. Не толкова е зает той с всичките тези дела. За да не обръща никакво внимание какво се прави по съответното дело. Разбира се, аз разбирам, че както ми казано, никакви срокове няма установени по закон. Но има и нормални човешки срокове.
Б. Смятате ли, че сте жертва на тази система?
-Разбира се, в известна степен ние сме жертви на тази система. При нас идват нашите внуци, децата ни, на почивка. И виждат ето такова безобразие. Пълно е с наши познати и колеги, не само от Русия. Имам и от Германия приятели добри приятели тук.
Б. Как живеете там? Вода с туби ли си носите?
–Да, ходим до Каменар с кола. Ето и Алексей така до Каменар с туби си ходим. Коли си имаме тук. И си докарваме вода.
Алексей, бихте ли казали и вие няколко думи?
-Казвам се Алексей Альошин. Аз също съм от Русия. Живеем тук от 2011 г. Ето с Михаил се запознахме през 2013 г. Те също са ни комшии. Когато при Михаил се е стигнало до конфликт относно обслужването. Той (собственикът) започна да заплашва, че ако този неприемвлив договор не бъде подписан, по който той нищо не беше правил, а само си събираше парите, то той ще спре водоподаването. Той черно на бяло ни каза на мен и съпругата ми това нещо. Той каза, че той (Михаил) няма да живее тука. Ние бяхме се подписали като свидетели в полицията по повод тези заплахи. Заради което също сме лишени от водоподаване. Тоест, той и на нас просто ни спря водата, за да не се правим на интересни. Ами, ето това е…
Другото като нюанс, че това като система в Поморие предизвиква много тъжни мисли. Тъй като, в началото той се държеше с нас много така…направо като едни…
Б. Ами, кажете директно!
-Лица с бандитска насоченост….така да се каже. Ние имахме случай, когато в апартамента ми се опитваше да нахлуе. Удари съпругата ми.
Б. Сериозно ли?
-Да. Взе ми велосипеда, някои вещи. Ние се обърнахме в полицията. Написахме заявление. Че нали, на руски това се нарича грабеж. Разбойно нападение. Да. И в резултат на това нищо никой не беше направил. А след това прокурорът обяви, че закрива делото с мотива, че нямало състав на престъпление. Нито кражба, нито грабеж полицията не беше видяла в това нещо. Това пак ни навежда на мисълта, че има система, че има прикриване и така нататък…
Ето, само това бих искал да допълня. Той не се притеснява. Директно лице в лице ни казва, ние оттук да се омитаме. Че няма да можем да живеем тук в България. Че ще направи всичко. Вода няма да има никога. И най-страшното е, че неговите предположения се сбъдват. Ние стигаме да извода, че собственикът (стопанинът) на град Поморие си е Христо Киров…Това исках да кажа…
Б. Искате да кажете, че това е престъпна организация?
Ами, ето…Както и да го завъртиш. Навежда на мисълта, че тази система се базира на някаква организация, която не е съвсем законна.
Б. Благодаря ви.
Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincenfiles-mirtchev.html
Българинът Александър Мирчев фигурира в изтеклите досиета на американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ FinCen. Той е докладван за многомилионни трансакции свързани с руския олигарх Олег Дерипаска и с режима на казахстанския лидер Нурсултан Назарбаев. Мирчев, който живее от години в САЩ, е вицепрезидент на Атлантическия съвет, влиятелен консултант, преподавател и специалист по стратегическо планиране и геополитически рискове.
Тази информацията за Мирчев не е нова. През 2008 г. авторитетният Wall Street Journal публикува статия за разследване срещу Дерипаска в САЩ и Великобритания. В нея се споменава името на Александър Мирчев като “част от малка група съветници на Дерипаска във Вашингтон и Лондон, които са му помогнали да се оправи с разследвания и дела свързани с предполагаемите му връзки с организираната престъпност.”
Според вестника Мирчев и още един консултант на име Томас Ондек са разследвани за пране на пари от американските власти.
“Global Options Management следва всички закони и разпоредби в юрисдикцията, в която работи. Възприятията, за мен и моята компания от тази статия, дават несправедлива картина на моите бизнес практики и дейности, докато източниците на тази история остават неназовани. Всички начинания, които някога съм предприемал, делови или лични, са извършени законно и етично. ” – отговаря Мирчев в писмо до медията след публикацията.
Но от изтеклите досиета на FinCen става ясно, че източниците на WSJ, макар и анонимни, са били надеждни.
Факт е, че американските служби са проследили данни за конкретни движения на пари между фирми свързани с Дерипаска и Назарбаев и фирми, свързани с Мирчев. Първите преводи засечени от FinCen датират още от далечната 1996 г.
Докладите на американската Мрежа за противодействие на пране на пари FinCen за периода 2011-2017 г. изтекоха най-напред в медията Buzzfeed, която ги сподели с Международния консорциум на разследващи журналисти ICIJ. Става дума за над 2100 документа, основно доклади за съмнителна активност (SAR), изпратени дo FinCen от банки и допълнени с разузнавателна информация от други източници.
Публикациите на Консорциума известни като “Досиетата FinCen” мобилизираха 400 журналисти от 108 медии по цял свят. Те разкриват шокиращи данни за съучастието на големите световни банки във финансирането на олигарси, тероризъм и наркотрафик. Биволъ е партньор на ICIJ в проекта.
Преди година българският сайт Factor.bg посвети подробна публикация на Мирчев /виж тук и тук/, като повод за медийния интерес станаха медийни материали, свързващи Александър Мирчев с разследването на прокурора Мълър за руската намеса в американските избори през 2016 г.
Фактор припомня миналото на Мирчев като секретар на ЦК на ДКМС, зам. завеждащ отдел „Организационен” в ЦК на БКП и пръв говорител на БСП, свързан с Андрей Луканов. Публикувани са снимки от неговото участие в “Кръглата маса” от страната на комунистите. Според изданието Мирчев успява да направи шеметна кариера в САЩ още в началото на 90-те години, като се свързва с влиятелни политици от Републиканската партия.
Докато се развива в САЩ и се сдобива с американско гражданство, Мирчев не отсъства напълно от България. От фирмените регистри се разбира, че от 1990 до 1996 г. той е съдружник със социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев във фирмата “Сова-5”, а от 1994 до 1997 г. е бил член на УС на фалиралата през 2006 г. Търговска банка “Елит”. След този период името му не се свързва с бизнес в родината му.
От добре поддържания личен сайт на Александър Мирчев разбираме, че той има впечатляваща академична биография като специалист по финанси, стратегическо планиране и риск. Освен това той е мозъкът зад макроикономическата консултантска фирма Krull Corp. и е бил президент на Global Options Management, котирана на NASDAQ. Мирчев се изявява и като експерт по геополитика в престижни медии – Forbes, BBC News, CNBC, Bloomberg и т.н. Той (или някой от негово име), поддържа активен акаунт в Twitter, в който обаче не изразява мнения от първо лице, а препубликува туитове от други автори.
Биволъ не успя да потвърди твърденията, че Александър Мирчев е бил обект на интерес от страна на прокурора Мълър и е бил разпитван. Наличните публикации в англоезични сайтове не се позовават на документи или на сериозни източници. Със сигурност името на Мирчев не фигурира в окончателния доклад представен от Мълър.
Мирчев и фирмите му обаче фигурират в набор от доклади за съмнителна банкова активност и разузнавателен доклад на FinCen от периода 2008-2009 г. В тях се обобщават наличните данни и доклади от предишни периоди и информацията съвпада напълно с твърденията на Wall Street Journal.
Ключовата информация за Мирчев се съдържа в разузнавателен доклад в отговор на запитване от Латвийската служба срещу пране на пари (KDFIU). Тя е поискала от FinCen информация за Олег Дерипаска и две фирми: Brookrange Ltd регистрирана в Гибралтар и Global Options Management. И двете фирми са свързани с Мирчев.
Титулната страница на доклада на FinCen за Дерипаска.
Отговорът на FinCen е доклад от 10 страници, който съдържа информация от предишни доклади за съмнителна банкова активност и детайлни трансакции свързани с тези фирми.
Специалистите на FinCen са открили в архивите два доклада на Bank of New York от 2008 г. Те са конкретно за Мирчев и Brookrange Ltd. като проследяват подозрителни банкови операции още от 1996 г., вероятно свързани с дейността на Мирчев като лобист на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. Сред преводите към Brookrange внимание е привлякъл и трансфер за 200 000 $ от руския милиардер Алишер Усманов.
Но най-важната информация за доклада “Дерипаска” е постъпила от Barklays Bank in New Yorк. Банката реагира на статията на WSJ от септември 2008 г., в която се твърди, че Brookrange е получила в Barklays Bank UK превод от $57,499,987 от QPB INVESTMENT LTD, регистрирана в Белиз и свързана с Дерипаска.
Barklays Bank in New Yorк няма директен достъп до сметките в Barklays Bank UK, но вижда доларовите преводи, които задължително минават през нея. Тя изпраща до FinCen доклад, в който идентифицира превод за 57,5 милиона долара от 6 декември 2007, минал през латвийски клон на руска банка, но в който не личат нито изпращача, нито получателя на парите. Barklays Bank in New Yorк подчертава, че няма достъп до конкретния Swift MT103, но докладва за още един превод от тази дата за сумата от 47 милиона долара.
Разузнавачите на FinCen обаче явно са имали достъп до тези SWIFT документи, тъй като категорично потвърждават информацията в доклада до Латвийската агенция срещу пране на пари.
Преводите докладвани от Barclays Bank of NY
След като получава превода, Brookrange прехвърля 9,75 милиона долара на Global Options Management в Хонг Конг, а Global Options праща 11,5 милиона долара на Krull Corporation в Лондон.
Лицето, посочено като пълномощник на сметките е Калоян Янев Димитров, съдружник на Александър Мирчев в Krull Corporation UK от 1999 до 2004 г. Но Димитров не е единствената връзка към Мирчев. FinCen е засякла и преводите към личните сметки на Мирчев от Global Options Management, Brookrange и Krull Corp. за периода 2000 – 2008 г.
Освен това Мирчев е декларирал пред американското финансово министерство през 2007 г., че има достъп до три сметки на Global Options Management Inc. в банка HSBC в Обединеното кралство.
Мирчев има достъп до сметките на Global Options Management
В разузнавателния доклад изрично е отбелязано, че във FinCen не са идвали данни, че Дерипаска и другите лица, са разследвани към момента в САЩ. Това обаче не означавало, че такива разследвания не се водят от други агенции, уточнява се в бележка под линия.
Биволъ направи няколко неуспешни опита да се свърже с Александър Мирчев, за да коментира тези данни. Изпратихме запитвания с молба за контакт с д-р Мирчев до Атлантическия съвет и до адреса му в университета George Mason, където той преподава. Също така се свързахме по телефона с негов близък в България, чрез който предадохме молбата ни за разговор. До редакционното приключване на статията не получихме обратна връзка по нито един от комуникационните канали.
Brookrange Ltd. на Мирчев обаче не се свързва само с пари от Дерипаска. В друг материал на Wall Street Journal пише, че “хора, познаващи финансите на семейството Назарбаеви вярват, че Brookrange е била използвана да управлява активите на семейството”.
Вестникът се позовава на Рахат Алиев – бивш генерал от казахстанското КГБ и бивш съпруг на Дарига Назарбаева, дъщеря на Нурсултан Назарбаев. През 2007 г. той изпада в немилост пред свекъра си. Алиев е осъден в Казахстан на 40 години затвор за убийството на двама банкови чиновници. Арестуван е Австрия по искане на Астана като австрийските власти го свързват и с операции за пране на пари. Алиев отрича обвиненията и твърди, че те са политически мотивирани. Той умира през 2014 г. в австрийски затвор при съмнителни обстоятелства.
Според дописката на Wall Street Journal Мирчев е бил не само политически съветник на Назарбаеви – официалната му позиция е съветник към суверенния фонд на Казахстан, назначен от правителството в Астана през 2007 г., но също така управлявал техни активи за стотици милиони долари през мрежа от офшорни компании.
Алиев разговаря с кореспондентите на WSJ през 2008 г. и в потвърждение на думите си показва банкови извлечения за преводи към от фирмата World Media Corp. SAL of Beirut. към Krull на обща стойност 4 милиона долара. Зад тази фирма стои бившата му жена Дарига Назарбаева, твърди той.
Превод от свързаната с Назарбаева World Media Corporation към Brookrange
В доклада “Дерипаска” на FinCen също се открива превод от World Media Corporation. Тoй е за 1 милион долара и е за Brookrange Limited. Този превод е докладван като съмнителен от JP Morgan Chase in New York, която е наблюдавала банковата активност на Мирчев и неговите фирми.
Самите SAR изпратени от JP Morgan Chase, които са реферирани в доклада “Дерипаска” обаче не са сред документите изтекли от FinCen. Трябва да се отбележи, че наличните за журналистите 2100 документа представляват незначителна част от всички доклади за съмнителна банкова активност на FinCen или около 0,02%.
С твърденията на Рахат Алиев е свързани и съдебен иск срещу Мирчев в САЩ от 2010 г., заведен от двама казахстански бизнесмени – братята Хурани. Хурани се жалват, че стотици милиони долари са им откраднати от дъщерята на президента на Казахстан и парите са изпрани през Krull Corporation на Мирчев. Те искат съдът да санкционира Мирчев по Закона RICO. Съдът на окръг Колумбия отхвърля иска с решение от 2013 г., потвърдено от Апелативния съд през 2015 г.
Бизнесмените Хурани са владели активи за стотици милиони в петролния сектор, както и най-голямата медийна група в Казахстан. През 2007 г. те са атакувани от местните служби и принудени да прехвърлят дяловете си в медийната група на Дарига Назарбаева, дъщерята на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев.
Според тях планът за завладяването на медиите от клана Назарбаев е изготвен от самия Мирчев като съветник на президента в меморандум, наречен “Суперхан”. В него Мирчев съветвал Назарбаеви как да консолидират властта на семейството за сметка на водещи бизнесмени в страната.
Хурани завеждат дело в САЩ срещу Мирчев през 2010 г. Те го обвиняват, че се е договорил да помага на Назарбаева да монетизира нейния контрол върху техните активи като депозира сумите от експроприирания им бизнес в западни банки, където те нямало да подлежат на данъци и проучване за произход.
Братята Хурани се позовават на писмо от зам.-главния прокурор на Казахстан Ашхат Даулбаев до посланика на Казахстан в САЩ, в което Мирчев е посочен като водеща фигура в кампания за очерняне на Хурани и експроприация на техните активи. Мирчев и адвокатите му възразяват, че това писмо е фалшификат.
В крайна сметка съдът отхвърля иска на Хурани. В мотивите е записано, че данните за предполагаемото предикатно престъпление – рекет и отнемане на активи в Казахстан, не попадат в обхвата на закона RICO, тъй като това не се е случило на територията на САЩ и няма потърпевши американски лица. Освен това Хурани не успяват да докажат убедително твърденията си за пране на пари.
В прескомюнике от адвокатите на Александър Мирчев се казва, че искът на Хурани е свързан с очерняща кампания срещу Мирчев и Krull от страна на Рахат Алиев.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/cik-bbr-andreev-gunchev.html
Федерация на независимите студентски дружества (ФНСД) е единствената организация номинирала Александър Андреев за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Нейният лидер Тодор Гунчев е назначен в топмениджмънта на държавната Българска банка за развитие (ББР) на 27 май 2020 г. Това установи „Биволъ“ от справки в Търговския регистър. ГЕРБ обаче отричат наличието на какъвто и да било конфликт на интереси, тъй като нямало как да има “частен интерес” при назначаването на говорителя на ЦИК начело на ключовата за изборния процес държавна институция. Самият Александър Андреев пък коментира за “Биволъ”, че е дал съгласието си за номинацията, но всяка друго НПО в Обществения съвет на ЦИК можела и да не го подкрепи.
„Говорителят на ЦИК Александър Андреев е номинацията на ГЕРБ за председател на комисията“, обяви пред медиите в Народното събрание лидерът на ПГ на управляващата партия Даниела Дариткова в сряда, 30 септември.
Декларацията на Гунчев при назначаването му в ББР
Топ-депутатката на ГЕРБ твърди, че номинацията на говорителя на ЦИК имала “широка обществена подкрепа”.
“Тази кандидатура на Федерацията на независимите студентски дружества беше припозната от народните представители от ГЕРБ и днес внасяме това предложение в рамките на установения срок”, каза тя.
Даниела Дариткова не поясни, а и медиите не особено я питаха как така “широката подкрепа” за единствения кандидат на властта се представлява само от една “студентска” НПО. Останалите представители на неправителствения сектор в ОС на ЦИК са 11 на брой, но няма информация дали те подкрепят или не номинацията на председателя на Съвета.
Александър Андреев е член на ЦИК от 2007 г. насам, а вече няколко мандата е и говорител. Той e от квотата на ГЕРБ, но в предишен мандат е бил от квотата на БСП. Александър Aндpeeв е юpиcт и дoĸтop пo пpaвo, имa 20 гoдини юpидичecĸи cтaж. Πpoцeдypaтa изиcĸвa той дa бъдe изcлyшaн oт Koмиcиятa пo пpaвни въпpocи, a ĸaндидaтypaтa мy дa бъдe oĸoнчaтeлнo oдoбpeнa cлeд глacyвaнe в плeнapнa зaлa.
Депутатите от Комисията по правни въпроси в 42-то Народно събрание от управлявалата тогава БСП на 13 март 2014 г. внасят предложение за Александър Андреев за член на ЦИК, става ясно от документ на сайта на парламента, открит от „Биволъ“. Подписите тогава собственоръчно са положени от Мая Манолова, Сергей Станишев, Атанас Мерджанов, Петър Курумбашев и още трима техни колеги (вижте долу). Приложена е справката за съдимост, издадена ден по-рано за Александър Андреев Андреев, както и дипломата му от СУ и други документи начело с „мотивите“ на ПГ на БСП.
ББР доскоро бе оглавявана от бившия депутат от ГЕРБ и експредседател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, вписан и в борда на “ББР Факторинг”. А през юли 2020 г. скандално придобива дял от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), както писа “Биволъ” в материала “КЗК остави ББР да купи дела в ПИБ над пазарната цена”.
ФНСД е ръководена от 2001 г. насам от Тодор Христов Гунчев, който е и председател на Обществения съвет (ОС) на ЦИК, става ясно от сайта на комисията. Мнозина се възмутиха в социалните мрежи, защо тази НПО няма сайт или страници във Фейсбук и други платформи, като не е ясно и дали извършва реална дейност.
ФСНД обаче е НПО с история, като е създадена веднага след промените с активното участие на (скандално избрания за генерален директор на БНТ) Емил Кошлуков. Така първото Независимо студентско сдружение (НСД) към СУ се създава още на 14 ноември 1989 г. Учредители са Стелиян Стойчев, Димитър Ганчев, Емил Кошлуков, Станка Желева и др.
ФСНД е оглавявана в периода януари – март 1990 г. от Емил Кошлуков. Като ФСНД на 7 декември 1990 г. като НПО е сред учредителите на СДС, върху което обърна внимание пред „Биволъ“ и самият „кандидат“ на ГЕРБ Александър Андреев (виж долу).
“Вечните студенти” са надеждният кадрови ресурс на властта
Тодор Гунчев е 46-годишен и очевидно от години не е възпитаник на ВУЗ, освен ако не е „вечен студент“ от УНСС, какъвто образ има и в своята професионална автобиография (виж долу), където безкрайните магистратури и специализации заемат основно място.
Но по-голямата част от кариерата на Тодор Гунчев след оглавяването на ФСНД през 2001 г. е свързана с държавните дружества. И така, според неговото CV, през 2004 – 2005 г. е член на Съвета на директорите на „Столична компания за градски транспорт” ЕАД. А от 2009 г., когато ГЕРБ идва на власт, кариерата му е основно в държавния сектор и върви „по мед и масло“. През 2009 – 2010 г. е главен специалист по международна дейност, европейски програми и проекти на Областната администрация София-област.
От 2010 до 2012 г. вече е директор на Дирекция „Следприватизационен контрол“ в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). От 2013 от 2015 е главен секретар на Областната администрация София-град. През 2015 е временно държавен инспектор в Инспектората на Министерството на младежта и спорта. А от април 2015 г. е директор на дирекция „Административно, правно и стопанско обслужване”, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
Също през 2015 г. Гунчев влиза като лидер на ФНСД в СО към ЦИК, а през 2017 г. го оглавява като председател. В края на май 2020 г. обаче изведнъж Гунчев става член на борда на директорите на „ББР Факторинг“ ЕАД, която няма как да не е замесена в скандала със 75-те млн. субсидия за коронавируса за частна колекторска фирма, тъй като точно това дружество отговаря за вземанията по кредитите на ББР.
Както писа тогава “Капитал”, кредитополучателят “Свети Георги груп” е свързан с “С. Г. груп” – лидер на колекторския пазар, който в края на 2019 г. пласира голяма емисия облигации за 236 млн. лв., за да придобие 538 млн. лв. лоши кредити от ПИБ.
Само два дни преди местните избори от 27 октомври 2019 г., бившата председателка на ЦИК Стефка Стоева и действащата секретар на ЦИК Севинч Солакова се подписват под едно странно решение № 1527-МИ от 25.10.2019 г. (ОТНОСНО: регистрация на наблюдатели от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“ за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.).
„Постъпило е заявлениe с вх. № 3 (3-4) от 24.10.2019 г. от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“, подписано от представляващия Тодор Христов Гунчев, регистрирана с Решение на ЦИК № 1283-МИ от 03.10.2019 г. българска неправителствена организация за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.“
Решението е уникално вече с това, че 3 дни преди изборите, на 24 октомври „независимите“ студенти искат 30 души да са наблюдатели и за по-малко от един работен ден такава мащабна държавна институция като ЦИК не само успява да провери внушителния набор от документи и данните на представителите, но и да издаде писмено решение.
„Проверката на лицата от приложения към заявлението списък установява, че към датата на регистрацията 30 лица отговарят на изискванията на Изборния кодекс и на Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. на ЦИК.
Като взе предвид, че са представени всички изискуеми документи, както и резултатите от проверката, на основание чл. 57, ал. 1, т. 14, чл. 112, ал. 1, т. 1, ал. 2 – 4, ал. 7 и 8, чл. 115 от Изборния кодекс и Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
РЕГИСТРИРА като наблюдатели 30 (тридесет) упълномощени представители на сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“
На регистрираните наблюдатели да се издадат удостоверения. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му
Председател: Стефка Стоева
Секретар: Севинч Солакова
* Публикувано на 25.10.2019 в 14:42 часа“
Стефка Стоева и Александър Андреев
Както е известно, ГЕРБ спечели за пореден път местните избори, като поне 30 от „независимите наблюдатели“ са изникнали неизвестно откъде 3 дена преди вота.
Секретарят на ЦИК Севинч Солакова коментира за „Биволъ“, че в тази си длъжност тя подписва всички официални решения на Комисията наред с председателя. Според нея да са одобрени за наблюдатели на изборите представителите на ФНСД е било законно.
„Това по никакъв начин не е свързано с номинирането на г-н Андреев, какви са отношенията на федерацията с политическа партия ГЕРБ трябва да питате ГЕРБ“, категорична беше Солакова.
Самият говорител на ЦИК Александър Андреев на 1 октомври 2020 г. беше в отпуска. Но той върна обаждане на „Биволъ“ и коментира номинирането си. „Аз съм дал своето съгласие да бъда номиниран“, каза той за медията ни.
„Отношения на партия ГЕРБ с ФСНД…не мога да ви кажа, защото не съм член на ГЕРБ, но за това нещо можете да зададете въпроса на ГЕРБ. Иначе ФСНД, която е една от учредителките на СДС е член на Обществения съвет на ЦИК“.
Александър Андреев също така твърди, че не е бил запознат дали лидерът на ФСНД е същевременно държавен служител на ръководна позиция.
„Ами, аз не мога да кажа каква е връзката, но при всички случаи неправителствените организации, които са членки на ОС, но и отделно от това и извън него, това както беше обявено по правилата, могат да номинират…”
“И след което, при всички случаи номинираният, той става кандидат в момента, когато е припознат от някоя от политическите сили“, каза той по телефона.
„Ами, аз не мога да кажа дали други ще се включат или не“, допълни той на въпроса дали очаква подкрепа и от останалите НПО-та в ОС на ЦИК.
„А дали приемам номинацията, аз съм дал моето съгласие, аз съм съгласен да бъда номиниран за председател и с това нещо“.
Според него обаче в ОС на ЦИК имало „доста НПО-та“: „И мисля, че всичките те, нали, биха могли да подкрепят или да не подкрепят дадена кандидатура“.
„При изслушване ще има възможност да бъдат задавани от тях въпроси“, увери Александър Андреев.
Той твърди, че не разполага с информация дали друг и НПО-та от Обществения съвет на ЦИК са готови да го подкрепят за тази длъжност: „За момента нямам, не мога да ви кажа“, каза той.
Според коментара на шефа на пресцентъра на ГЕРБ Никола Николов за “Биволъ”, Андреев не бил издигнат от „студентите“ пред управляващата партия:
„Доколкото съм информиран, тази кандидатура е номинирана пред парламента“.
Никола Николов (снимка: bTV)
Колкото до изказването на Даниела Дариткова, според Николов, „точният цитат“ бил, че „ГЕРБ ще припознае кандидатурата и ще я внесе“.
На въпроса за това как Тодор Гунчев като шеф на ФНСД се е озовал в съвета на директорите на „ББР Факторинг“ обаче топ пиарът на ГЕРБ отказа да коментира с думите:
„Не съм запознат по темата…“.
Впоследствие „Биволъ“ получи писмена позиция на ГЕРБ, която напомня коментара на Фонда на фондовете (ФнФ) към Министерство на финансите, за който медията ни писа това лято (виж: “Фонд за финансови облаги в България”). В борда и администрацията на ФнФ е пълно с бивши служители на Столична община и министерствата от трите кабинета на ГЕРБ. Всички те са си направили кариера, откакто Бойко Борисов влиза в голямата политика като кмет на Столична Община през 2005 г. и след това като премиер се настанява на Дондуков 1 през 2009 г.
Тогава от ФнФ също отговориха, че служителите им не били длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, понеже нямало такова задължение за тяхното дружество по Закона за конфликт на интереси (ЗПКОНПИ). Следователно, като няма подадени декларации, дори и да има подозрения, че има назначени лица с политически протекции или “с връзки”, нямало и никакъв “конфликт на интереси”.
„Съгласно действащите разпоредби на ИК, НПО могат да правят предложения за назначаване на ръководство и членове на ЦИК до народните представители и парламентарни групи.
Предложението на Федерацията на независимите студентски сдружения в случая е адресирано до всички парламентарни групи и отговаря на всички изисквания на Кодекса.
Освен това членовете на управителните органи на НПО не попадат в кръга на задължените лица по действащия ЗПКОНПИ, които трябва да подават декларации – включително и за конфликт на интереси. Поради това с действията си те не могат да попаднат в хипотезите, предвидени в глава 8 от ЗПКОНПИ, която регламентира случаите на възникване на конфликт на интереси, какво е частен интерес и др.“.
Което касае шефа на НПО в СО на ЦИК, според ГЕРБ той нямало как да има интерес или изгода от своята работа в топмениджмънта и във ФНСД.
„Цитираният от Вас Тодор Гунчев като член на управителен орган на държавно дружество няма как да осъществи съставите, предвидени в главата „Конфликт на интереси“ според действащия закон, доколкото неговото действие да предложи кандидат за председател на ЦИК представлява действие, което е извън неговите служебни правомощия като член на борда на държавното дружество.
Също така според публично достъпна информация, г-н Гунчев е председател на НПО много преди да встъпи като член на управителния орган на държавното дружество.
Ето защо не намираме никаква връзка между предложението му за председател на ЦИК и качеството му на член на управителен орган на държавно дружество, за която длъжност той не получава възнаграждение. В съответствие с горепосочените разпоредби на действащия закон няма как да е налице конфликт на интереси, тъй като не са налични предпоставките, посочени в него“.
Нямало как „вечният студент“ и да оказва влияние върху държавните институции, нищо че е хем държавен служител, хем лидер на НПО, тясно свързано с ЦИК.
Бойко Борисов пред актива на партията (Снимка: Свободна Европа)
„За да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес“.
Нямало как и да има „облаги“ от своите длъжности, според позицията на ГЕРБ.
„Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързаното с него лице, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по – ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие, а конкретния случай не може по никакъв начин да се осъществят тези облаги“.
На всичкото отгоре, ГЕРБ са категорични, че „независимите студенти“ не били предлагали Александър Андреев на управляващите, а го предлагали на Народното събрание като институция.
„В заключение отново обръщаме внимание, че неправителствената организация е предложила кандидат за председател на ЦИК до всички парламентарно представени партии и няма как да знае в конкретния случай коя точно партия ще внесе кандидатурата“.
А и ГЕРБ, според юристите им, нямали никакъв „частен интерес“ от своя човек начело на ЦИК.
С оглед на всички факти и обстоятелства отсъства всякакво правно основание да се твърди наличие на конфликт на интереси при предложената кандидатура на Александър Андреев от Федерацията на независимите студентски сдружения, защото е видно, че нито г-н Гунчев, нито ПГ на ГЕРБ имат частен интерес, който да повлияе на обективността и законосъобразността на процедурата“.
Божидар Василев също е “студент” с минало в държавни дружества
Студентският лидер Тодор Гунчев обаче няма как да не е стар познайник на ГЕРБ и според редица други данни. През 2018 г. според Търговския регистър в управителното тяло на ФНСД влиза бивш изпълнителен директор в една от “хранилките” на партията на властта, скандалноизвестното общинско дружество “Напоителни системи” ЕАД – Божидар Йорданов Василев.
Заедно с Божидар Василев тогава като председател на борда на директорите работи свързваният с ГЕРБ (като председател на Института за дясна политика и директор на ТВ “Европа”) “анализатор” Георги Харизанов, който е задържан по подозрение в злоупотреби в “Напоителни системи” през 2013 г. заедно с други двама души от ръководството.
Обвинени са за загубите при продажба за скрап на тръбите. Георги Харизанов дори беше “заключен”, но съдът го освободи срещу гаранция от едва 7 000 лв., като медиите писаха тогава, че само ръчният му часовник е на стойност 29 000 евро.
Самият Божидар Василев бе подсъдим за това, че съгласно договор за възлагане на управлението “присвоил 13 361.03 лв.”, когато заема длъьността си през 2013 г. Бившият директор също така бе обвинен и в “присвояване на два преносими компютъра” на “Напоителни системи”, единият на стойност 1756,66 лв., а другият – за 3 200 лв.
Според огласените тогава от следствието данни, той е
“издал неоснователна заповед компютрите да се бракуват”.
Георги Харизанов (снимка: Блумбърг Тв България)
Компютрите били “снети от отчет и преминали във владение” на финансовата директорка Н.Ж. и изпълнителния директор Д.М.
Какво обаче прави днес компрометираният Божидар Василев в управата на политически активните “независими студенти” остава само да гадаем.
Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-solidstar-castlefront-investbank-magnitski.html
Фирма на оръжейния търговец Добрин Иванов е получила големи суми от офшорка, свързана с пране на пари в схемата “Магнитски”. Това разкриват данни от Досиетата FinCen и разследване на италианската прокуратура по делото “Волонте”. Добрин Иванов е известен с това, че обслужва бизнес-интересите на фирми свързани с депутата и медиен магнат Делян Пеевски и е собственик на “партийната телевизия” на ГЕРБ “ТВ Европа”.
Три превода за общо 1 096 921 евро постъпват в сметката на българската фирма “Трансмобил” в Инвестбанк за периода януари – юли 2015 г. Те идват от сметка на фирмата Solidstar Worldwide в Danske Bank – Естония.
Solidstar фигурира в разследванията за “Азербайджанската перачница” и е засечена от FinCen да праща пари от България до компания разследвана по делото “Магнитски”.
Докато текат тези пари към “Трансмобил” в България се случват две събития: собственикът на “Трансмобил” придобива акции в “ТВ Европа” и в България е отровен с “Новичок” оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Разследващият сайт Bellingcat разкри, че атаката срещу Гебрев е дело на агенти на ГРУ и свърза “Трансмобил” с този международен скандал.
Данните за преводите на Solidstar Worldwide към “Трансмобил” са от разследване на италианските власти срещу политика Лука Волонте, свързано със скандала “Азербайджанската перачница”. Те бяха споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) от италианския вестник L’Espresso. Документите са за дейността на клона на Danske Bank в Естония. Биволъ работи върху тях заедно с партньорите от Danish Broadcasting Corporation.
По времето, когато получава преводите, “Трансмобил” е собственост на бизнесмена Добрин Иванов и на бившия директор на оръжейния завод “Дунарит” Пламен Симеонов. В момента Добрин Иванов е едноличен собственик на оръжейната фирма “Трансмобил”, а чрез друга компания, свързвана с интересите на Делян Пеевски, владее “ТВ Европа”.
Но фирмата Solidstar е също така обект на особен интерес от страна на Американското финансово разузнаване разкриват документи на FinCen, които Биволъ изследва заедно с партньори от ICIJ.
Solidstar попада в докладите на FinCen заради съмнителни доларови преводи. Регистрираната в Британските вирджински острови фирма е засечена да изпраща пари от естонска банка и от българската Инвестбанк към компании, които са разследвани по делото “Магнитски” и са замесени в мащабни схеми за пране на пари.
Кликнете на схемата за увеличение
Руският адвокат Сергей Магнитски пръв разкри схемата за кражби от руския бюджет и изпирането на парите на Запад през офшорни фирми. Той беше арестуван и през 2008 г. умря в ареста в Москва лишен от медицинска помощ. Скандалът предизвика разследване в САЩ и санкции срещу руски бизнесмени и чиновници. На името на “Магнитски” беше кръстен закон срещу корупцията и прането на пари.
И до момента обаче е открита само малка част от изчезналите руски милиони, тъй като те са източени през сложна мрежа от офшорни кухи компании. Разплитане на мрежата продължава и до днес през серия от разкрития известни като “Азербайджанската перачница”, “Перачницата Тройка” и образуваните наказателни преследвания в Европа след тези скандали. Сега към този масив от данни се добавят и трансакциите описани в секретните доклади на FinCen.
Досиетата FinCen изтекоха към сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Повече от година 400 журналисти от 88 държави работиха над изтеклите 2100 документа, разкриващи как глобални банки улесняват движения на пари свързани с тероризъм, наркотрафик и незаконни операции на олигарси. Българският партньор на Консорциума е Биволъ.
В рамките на журналистическото разследването медиите придобиха и анализираха още над 14 000 документа, част от които са и данните за разследването “Волонте” в Италия. Засичането на данните от различни източници допълва картината на съмнителните трансакции и в конкретния случай ги свързва с висшите сфери на властта в България.
От 2015 г. Добрин Иванов чрез фирмата си “ДиПи” е съсобственик в Телевизия “Европа”, която държи твърда пропагандна линия в подкрепа на управляващата партия ГЕРБ. Две години по-късно той изкупи всички акции и в момента еднолично владее “телевизията на властта”. Преди това тя беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов.
Добрин Иванов влиза в собствеността на Телевизия Европа през 2015 г.
Иванов не обича публичността и в общественото пространство няма негова снимка. Публично лице на телевизията е Георги Харизанов. Той е изпълнителен директор и представител на борда на “Телевизия Европа” АД, в който влиза и Добрин Иванов. В първия мандат на ГЕРБ Харизанов беше назначен за шеф в “Напоителни системи” и отстранен след като излезе скандалната информация, че е разследван за кражба в особено големи размери, а в миналото е имал и присъда за рекет. Сега освен като телевизионен шеф Харизанов се изявява и като политолог, неизменно защитаващ опорните точки на правителството.
Появата на Добрин Иванов като акционер в Телевизия “Европа” чрез “Дипи” съвпада с времевия интервал, в който “Трансмобил” получава преводите от Solidstar Worldwide.
Според разследване на Капитал, същата фирма “Дипи” координира действия с офшорката “Виафот” за отнемане на собствеността на оръжейния завод “Дунарит” от Емилиян Гебрев. Тя е посредник във верига цесии, чрез които вземане за близо 47 млн. лв. от “Дунарит” премина във “Виафот”. За “награда” дъщерна фирма на “ДиПи” получава от синдиците на КТБ необслужвани вземания и обезпечения от недвижими имоти, които лесно са реализирани. След като “Дипи Инвестмънт” става собственик на най-апетитните имоти на бившата банка, тя преминава в ръцете на Irida Ltd., регистрирана в свободната зона Аджман в ОАЕ.
Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност.
Паспортът на адв. Сашо Ангелов и негови декларации за собствеността на Виафот. Източник: Панамските документи
В пресата от тези години се отбелязва топлата връзка на Параскевов с престъпната групировка СИК. Добрин Иванов също има бизнес връзки със знакови фигури от бившето бандитско формирование, около което е гравитирал и премиерът Бойко Борисов. Той е съдружник със сикаджията Славян Теофилов в компания, скандално известна със застрояването на Иракли.
Биволъ направи няколко опита да се свърже с “Трансмобил” и Добрин Иванов. Изпратиме въпроси на имейла на фирмата и многократно звъняхме на телефона за връзка посочен в сайта transmobile.eu, на който се включва автоматичен телефонен секретар. Оставихме гласово съобщение с контакти за обратна връзка, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи. Изпратихме запитване и до Телевизия “Европа” с молба да ни свържат с Иванов, на което също не се получи отговор.
“Трансмобил” привлече и вниманието на международната разследваща група Bellingcat, която разкри руските отровители на Емилиян Гебрев. Според нея преди атаката с вещество от класа “Новичок” срещу Гебрев е имало фалшифициране на нота на МВнР до Азербайджанското посолство за износ на оръжие. В нотата като износител е била посочена фирмата “Емко” на Емилиян Гебрев, а впоследствие е била коригирана с реалните износители “Трансмобил” и “Алгънс”.
Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев – отбелязва Bellingcat. От сайта не публикуват документ с името на “Емко” и не посочват източник на информацията, но нотата КО 194-45-1/30.04.2015 г. е реална и се съдържа в масив от данни от Азербайджанското посолство в София публикуван от анонимни хакери.
Посочвайки тази връзка, от Емко поискаха още в началото на годината прокуратурата да разследва и “български съучастник” на отравянето на Гебрев.
“Така например, от особено значение е изясняването на фалшификацията съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението. Има сериозни основания да се счита, че следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници.” – пише в позицията на Емко, изпратена до медиите.
Фирмите на Добрин Иванов са свързани с интересите на Делян Пеевски и казуса с отравянето на Гебрев.
След отравянето на руския опозиционен лидер Навални Емилиян Гебрев поднови през септември т.г. апела си да бъдат “потърсени българските съучастници” на отровителството в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, президента Радев и посланиците на ЕС и НАТО.
Датата на цитираната по-горе дипломатическа нота и двата опита за отравянето на Гебрев на 28 април 2015 г. и в края на май 2015 попадат във времевия интервал на преводите от Solidstar Worldwide към “Трансмобил” – януари – юли 2015 г. Преводи са засечени на следните дати:
08 януари 2015 – 278 921 евро, Ref 1501085104068866
10 март 2015 – 714 000 евро, Ref 1503105101094508
09 юли 2015 – 104 000 евро, Ref 1507095105983343
За всички преводи е посочен като мотив “Споразумение за комисионна от 25.08.12, Частично плащане за AZ/STI-017”.
Тези данни не са изчерпателни и не може да се твърди, че това е цялата сума получена от “Трансмобил”, нито, че парите са постъпвали от Solidstar само през този период и само от тази сметка.
Но самият факт, че към фирмата текат пари от офшорка свързана с пране на пари от руския бюджет точно във времето, когато “Трансмобил” е замесена в съмнителна манипулация на официални документи, набеждаващи Гебрев за определени оръжейни доставки, заслужава особеното внимание на разследващите.
Припомняме, че “Алгънс”, която е партньор на “Трансмобил” в азербайджанската сделка за оръжие също беше осветена в Досиетата FinCen като бенефициар на превод от 30 милиона долара от фирма със съмнителна репутация, получен по нейна сметка в Българската банка за развитие.
“Алгънс” е свързана с българската организирана престъпност. Нейният собственик Александър Димитров е бил протеже на известния гангстер Боян Петракиев – Барона, който твърди, че го препоръчал на “влиятелни хора”, за да влезе в оръжейния бизнес.
Банковата активност на Solidstar Worldwide е докладвана като съмнителна на американското финансово разузнаване от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon), тъй като е засечен превод на 100 000 долара от Инвестбанк България към фирмата Castlеfront LLP в чешка банка.
Castlеfront е една от важните кухи фирми идентифицирани в разследването по делото “Магнитски” в САЩ.
През 2013 г. Министерството на правосъдието на САЩ инициира дело за отнемане на граждански активи срещу Prevezon Holdings, компания, собственост на руснака Денис Кацив, син на бивш министър на руското правителство. Prevezon контраатакува с дело срещу правителството на САЩ, известно като “Превезон срещу САЩ”, чието съдържание е публично.
Кухи фирми свързани с Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка и казуса Магнитски банкират през Инвестбанк.
Castlefront LLP е описана в това дело като куха компания, през която са минали трансфери от Русия.
„Сложната измама срещу руската хазна доведе до изплащане на приблизително 5,4 милиарда рубли на три компании, които са били незаконно присвоени от Фонда„ Ермитаж “, чуждестранен инвестиционен фонд“, се казва в декларацията на Министерството на правосъдието на САЩ пред съда.
„След като бяха платени 5,4 милиарда рубли, мрежа от кухи компании във и извън Русия изпира тези приходи. Някои от тези трансфери са преминали през Съединените щати, или по пътя към ответника Prevezon Holdings, или по пътя към две други кухи компании, Castlefront и Megacom Transit. Четири трансфера на обща стойност около 2,75 милиона щатски долара бяха насочени към и извън Съединените щати по този начин. Те представляват международен трафик на откраднато имущество в нарушение на 18 U.S.C. § 2314 “ – пише в делото.
„По-нататъшното пране на Megacom и Castlefront, изпращането на средства чрез друга компания до Prevezon и от Prevezon, инвестирането на средствата първо в Европа, а след това в недвижими имоти в Ню Йорк, представлява пране на пари“ – категорично е правителството на САЩ.
Делото “Превезон” и твърденията на американската държава са широко отразени в медиите още от 2015 г. Tо приключва през 2017 г. със споразумение, съгласно което “Превезон” плаща 6 млн. долара на американската държава. Оказва се, че въпреки скандалната репутация на Castlefront, тя е продължила необезпокоявано да оперира със сметките си в Европа.
Фирмата е поддържала сметка в чешка банка собственост на милиардера Петр Келнер, разкриха партньорите ни от чешкия разследващ портал Investigaze. Келнер e считан за най-богатия чех и през последните години има сериозни бизнес интереси у нас като собственик на Теленор и кандидат да купи бТВ.
Досиетата FinCen разкриват, че на 28 април 2017 г. Castefront е получила безпрепятствено 100 000 долара от България от сметка на Solidstar Worldwide в Инвестбанк, собственост на Петя Славова. Трансакцията е докладвана от кореспондентската банка BNYM (Bank of New York Mellon).
Част от доклада SAR за Castlefront и Solidstar Worldwide. Източнии: Досиетата FinCen
Биволъ изпрати въпроси на Инвестбанк откога офшорката Solidstar Worldwide има сметка в банката, колко пари са минали през нея и дали трансакциите са били докладвани на българското финансово разузнаване.
От банката отговориха, че “към днешна дата посоченото дружество не е клиент на „Инвестбанк“ АД и няма сметки в банката.”
От изпратеното становище става ясно, че банката смята за напълно изряден превода от Solidstar към Castlefront:
“За разследването на евентуални престъпления и тяхното доказване са оправомощени други органи и институции, а задълженията на банките са да информират тези органи в случаите, при които имат основателни съмнения за недоказан произход на средствата при извършваните от клиентите парични трансфери. При забавяне в изпълнението/ неизпълнение на паричен трансфер, при който съпровождащата го документация е напълно изрядна, се поражда много висок риск за банките, поради факта, че клиентът има право и може да предяви съдебни искове, произтичащи от ЗПУПС /Закона за платежните услуги и платежните сметки/”
Освен това от “Инвестбанк” АД твърдят, че банката “стриктно прилага изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и изпълнява своите задължения съгласно тази нормативна уредба спрямо всички свои клиенти”.
От банката не отговориха на конкретните ни въпроси кога е отворена сметката на Solidstar, кое лице е декларирано като бенефициар, колко пари са минали през нея и кога точно е затворена. Не получихме отговор и на въпросите ни за сметките на “Трансмобил” и трансакциите към тях от естонските сметки на Solidstar Worldwide.
В становището изпратено от Инвестбанк се казва, че търсената информация “включва факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която може да бъде разкривана само при изпълнение на специфичните изисквания на закона. Едновременно с това, нямаме право да предоставяме имена и други лични данни на действителни собственици/оправомощени лица за разпореждане със сметките на клиенти на банката към трети страни без тяхното изрично и конкретно съгласие в съответствие с изискванията на Регламент 679/2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни.”
Това не е първият случай когато Инвестбанк се замесва в съмнителни операции. В момента там са запорирани сметки с над 158 млн. долара заради съмнения, че това са мръсни пари на венецуелския диктатор Мадуро. По-рано Биволъ разкри, че банката поддържа офшорни сметки на фирми свързани с обвиняемия за мащабни финансови измами Гал Барак, който беше екстрадиран от България и сега е подсъдим в Австрия.
Банката е спомената и в доклада на посланик Джон Байърли за “гнилите ябълки” в българската банкова система, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност.
Solidstar и Castlefront фигурират и в друго дело за пране на пари, започнало в Италия след скандалните разкрития за “Азербайджанската перачница” – журналистическо разследване на OCCRP, в които Биволъ беше партньор. Данните от това дело се потвърждават от Досиетата FinCen.
От “Азербайджанската перачница” стана ясно, че през естонския клон на Данске Банк са минали милиарди през кухи фирми. С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, луксозни стоки и са се обогатявали висши азербайджански чиновници и политици.
Така например, Solidstar е получавала пари от Jetfield Networks Limited, засечена в “Азербайджанската перачница” за преводи към италианския политик Лука Волонте – пише в същия доклад, който разглежда преводите на Solidstar от Инвестбанк към Castelfront. И двете фирми фигурират в италианското разследването срещу Волонте. Jetfield е считана за ключова фирма в системата, позволила изпирането на 2,9 милиарда евро свързани с режима в Баку.
От Досиетата FinCen се вижда, че банката BNYM е идентифицирала като краен собственик на Solidstar и Jetfield футболистът Джавид Хюсеинов. Той най-вероятно е просто подставено лице, тъй като фирмите са отворили сметки в московската банка International Financial Club OJSC през август 2015. Това става две седмици след като Хюсеинов е арестуван по подозрения за убийство на друг футболист.
BNMY идентифицира като краен собственик на Solidstar футболистът Джавид Хюсеинов, очевидно подставено лице. Източник: Досиетата FinCen
Сред бенефициарите на преводи от “Азербайджанската перачница” се открои българинът Калин Митрев, представител на България в EBRD и съпруг на тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
От 2012 до 2014 г. Митрев получава няколко превода на обща стойност 345 000 евро от фирмите Metastar Invest LLP, Polux Management LP и Hilux Services LP. Тези три фирми, заедно с Jetfield, са в сърцето на системата “Азербайджанска перачница”
Съпругът на Ирина Бокова лъсна от Азърбайджанската перачница
Митрев заяви, че парите били за консултантски услуги по амелиорационни проекти в Азербайджан. Българската прокуратура образува проверка, която заключи, че всичко е законно.
Фирмите, правили преводи към Митрев, също фигурират в италианското дело “Волонте”.
Биволъ и партньорите от ICIJ се запознаха с документите по делото, предоставени от L’Expresso. От тях става ясно, че банковите операции от Solidstar Worldwide в Естония към “Трансмобил” в България са привлекли вниманието и на отдела срещу пране на пари в Данске банк.
Част от офшорните фирми засечени в “Азербайджанската перачница” се появяват и в разследването “Перачницата Тройка”, разкриващо как над 200 милиарда долара са източени от Русия през естонския клон на Данске банк.
Сред тях е и Castefront от делото “Магнитски”, за която има данни, че е прехвърлила през сметките си близо 400 милиона долара. От същите документи се вижда, че през сметките на Solidstar Worldwide са минали 23 милиона долара.
Но от Досиетата FinCen става ясно, че фокусирането върху сметките на фирмите в естонския клон на Данске банк не е достатъчно, за да се разкрие пълната картина и мащабите на тези перачници, както и на аферата “Магнитски”.
Само от няколко документа с откъслечни данни се вижда, че Castelfront банкира в Чехия, а Solidstar Worldwide в България. В същото време към оръжейна фирма свързана едновременно с българската управляваща партия, с българския олигарх Пеевски и с огромния скандал на убийствата с “Новичок”, текат комисионни със съмнителен произход.
Сглобяването на мозайката минава през вдигане на банковата тайна и агресивни действия на разследващите в други европейски държави.
Прогнозата за успех на такова разследване в България обаче е песимистична заради силната обвързаност на замесените лица с управляващите, както и с фигури от сенчестата паралелна власт, която е прието да наричаме “Задкулисие”.
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ruja-fincen.html
Всеки може да забогатее, обеща Ружа Игнатова, адвокат от Шварцвалд.
Милиони хора инвестираха в нейната цифрова валута. Но това беше огромна измама – и от „Криптокралицата“ няма и следа.
Революционерката организира тържество в бялата си вила на Черно море. Поканени са само няколко десетки души в елегантни рокли и смокинги, седят на кръгли маси в градината, шампанското е изстудено до басейна. Домакинята се забелязва, тъй като през тази лятна нощ в Созопол, България, тя е облечена в рокля с блестящи камъни и с тъмно лилаво червило. Последователите й с благоговение я наричат „Д-р Ружа“ или „Криптокралица“. Тя е кралицата на своя собствен свят.
Ружа Игнатова, тогава на 37 години, управлява създадената от нея дигитална валута, която би трябвало да разруши силата на банките.
Обещанието е, че хората трябва да получат обратно контрола върху парите. С „Onecoin“ всеки трябва да може да забогатее, а не само елитът на финансовия свят. От гледна точка на техните последователи, самата Криптокралица е най-доброто доказателство, че това може да работи.
На снимка, която беше публично оповестена от партито през юли 2017 г., Ружа Игнатова може да бъде видяна да танцува сама на сцената в 4:58 сутринта, с протегнати ръце и затворени очи. Сякаш готова за излитане. И до днес това е последният запис на Криптокралица – ръководител на една от най-големите мрежи за измами в света, която все още не е разбита.
Компанията все още съществува, поне на хартия.
Луксозният фон на празника е нейна собственост, имотът включва вила, басейн, лозе и триетажен частен хотел.
Изглежда тя сама е изградила всичко. Като младо момиче се премества с родителите си и по-малкия си брат от България в Германия, в Шварцвалд, където баща й изкарва прехраната си от търговия с автомобилни гуми. Игнатова учи право, получава германско гражданство и в крайна сметка се връща в България, за да влезе в международния финансов свят от София. Тогава милиони хора вярваха в успеха на Криптокралицата. Милиони хора инвестират в Onecoin.
Докато слънцето залязва, гостите на партито танцуват под песните на специално поканената от САЩ поп-певица Биби Рекса, над морето горят фойерверки, посред нощ започва да вали сняг, защото служител току-що е изстрелял снежно оръдие . Всичко изглежда възможно. „Алиса в страната на чудесата“ е мотото на партито, с което Ружа Игнатова празнува кръщенето на дъщеря си тази вечер.
По-малко от три месеца по-късно Криптокралицата ще изчезне.
Според ФБР тя се качва на самолет на Ryanair до Атина на летище София около 25 октомври 2017 г., очевидно с нищо повече от чанта като багаж. След това следата й се губи и не само ФБР, но и няколко прокурори по целия свят я търсят. Германски следователи също.
Защото Игнатова и нейните съучастници само се преструваха, че са изградили истинска, надеждна криптовалута – и то с шеметен успех.
Според изтекли фирмени документи от Onecoin, с които разполага SZ, мрежата на Игнатова е откраднала поне 5 милиарда евро. Самата компания отказва коментари на твърденията.
За изчезването на Игнатова се носят всякакви слухове. Дали е избягала, защото е усещала дъха на ФБР и се е страхувала да не бъде разкрита? Банките ли я отвлякоха, както вярват поддръжниците й? „Д-р Ружа“ винаги е имала поне двама телохранители със себе си, когато е карала из София брониран Лексус, защото, както се казва, е имала работа с опасни хора? Хора, човешкият живот на които не струва много.
В Досиетата FinCEN и други изтекли документи, за които SZ, NDR, WDR и Buzzfeed News съобщават от тази седмица, има редица статии, върху които се появява нейното име. Те дават възможност да се тръгне по следите на изчезналите милиарди и да се възстанови по-точно как се е стигнало до гигантската измама.
Всичко започва през юли 2014 г. Повече от 3 години преди изчезването на Криптокралицата, първата публикация на компанията се появи във Facebook. На снимки, които Onecoin публикува няколко месеца по-късно, основателката на компанията седи в 4-звезден хотел в Хелзинки на маса с много мъже, с пастет от сьомга и дива патица.
На пръв поглед Onecoin изглежда като една от безбройните стартиращи финансови технологии, много от които бяха създадени по това време. През 2008 г., в разгара на финансовата криза, разработчик на софтуер с псевдоним Сатоши Накамото – зад който може да се крие екип, който все още не знаем със сигурност – изобретява Биткойн, първата крипто-валута. Така дигиталните пари са извън банковата система. През 2014 г. започват да се разпространяват истории, че хората са станали невероятно богати с тези пари. Но това е само началото, вашата крипто-валута ще създаде много повече богатство, обещава Ружа Игнатова.
Новите Onecoins са подобни на Bitcoin, но уж решават техния основен проблем: едва ли някой разбира как да използва цифровите пари, камо ли как работят. Onecoin, от друга страна, казва Игнатова от сцените по
целия свят, най-после е крипто-валутата за масовия пазар – удобна за използване, сигурна, лесна за разбиране, без непредсказуеми колебания на обменния курс. Една монета за всички. Onecoin.
Ако искате да инвестирате, трябва да закупите така наречения пакет за обучение. Тези пакети струват между няколкостотин и десетки хиляди евро, най-скъпите в даден момент дори 118 000 евро и дори те все още
намират купувачи. Пакетите съдържат подходящото количество Onecoin, както и указания, които обясняват какво представляват криптовалутите и как функционират финансовите пазари.
Класическите пари, например еврото, получават стойността си от централната банка. Тя решава колко пари се отпечатват и колкото повече се отпечатват, толкова повече стойността на парите, които вече са в обращение, пада. Това дава на централната банка значителна власт. Гражданите трябва да се доверят, че не просто ще включат пресата, за да помогнат на банките и компаниите да спечелят повече пари – и по този начин рискуват монетите и банкнотите в обращение да стават все по-малко ценни.
Няма централна банка за криптовалути.
Хората не разчитат на държавна институция, а на други инвеститори, с които са свързани в компютърна мрежа.
Те се доверяват, че подобно на златото останалите членове ще купуват своите крипто-монети от тях на същата или дори по-висока цена.
Златото обаче има един недостатък – твърде е грозно да се плаща с него в пекарната. Това е възможно при крипто-валутите – при условие, че в определен момент хлебарят се доверява и на стойността на тези монети. Така че цялата схема крие висок риск.
Onecoin дори приема аналогията на крипто-валутите и златото буквално. Игнатова хвърля златна монета от сцената на рекламно шоу в хотел в Дубай през май 2015 г.
Тя съобщава на английски, с частично немски, отчасти източноевропейски акцент, че Onecoin сега, за разлика от Bitcoin, е подплатена със злато. То ще бъде скрито под морето. Толкова тайно, че самата тя никога не го е виждала.
По това време брокерите на компанията викаха в микрофоните си във все повече и повече държави, казвайки им колко бързо човек може да забогатее с Onecoin. На едно от първите събития в САЩ гигант на име “Д-р Пробив” троши тухли с ръка на сцената, докато развеселява публиката. „Ще имате финансов пробив!“ – бам! – “ще
разбиете финансовите си проблеми!” – бам! „Беше като инцидент“, казва експерт по криптовалута, който е бил там. – Просто не можете да отклоните поглед. Такива шоута се провеждат и в германските градове, като „Супер събота“ в хотел в Мюнхен.
Всеки, който се присъединява към Onecoin по това време, получава звучното название „Независим маркетингов сътрудник“ и комисионна за набиране на допълнителни инвеститори. Когато тези нови членове
въвеждат на свой ред нови хора в мрежата, получават част от техните комисионни и т.н. Така че има голям стимул за набиране на все повече сътрудници. Класическа пирамидална схема.
Обещанието за новата валута пълзи навсякъде. Обикновено приятели или познати ви разказват за Onecoin, убеждават ви да дойдете в някое от шоутата. Частният и бизнес микс, доверието в продукта и в продавача. Идеята за внезапна измама е толкова ужасна, че инвеститорите трябва да потушават възникващите съмнения. Мнозина се оттеглят в паралелен свят в Интернет, където са сред себеподобните си. Последователите на Onecoin имат свои собствени поп-песни, езикови кодове и дори собствени сигнали за ръце, по които се разпознават – О, образувано от показалеца и палеца.
Крипто-кралете и тяхното кралско домакинство насърчават тази изолация през годините, като обявяват предупрежденията за измама за „фалшиви новини“, разпръснати от ревниви „хейтъри“, или от
„биткойнъри“, или от банките. Инвеститорите стават фанатици. Някои изгубват вяра в Onecoin само когато вече са загубили всичко останало.
Изобретателката на Onecoin нагло твърди, че е доказала, че е решила почти всички технически проблеми на крипто-валутите, но дори не предполага как това е трябвало да успее. Понякога си противоречи. Следователно хората, които са запознати с крипто-валутите, не възприемат сериозно клонирането на биткойни дълго време. Медиите съобщават много малко, в редакциите вероятно намират темата за твърде специфична или не знаят достатъчно, за да вдигнат аларма. Очевидно никой не се чувства отговорен – и Onecoin става все по-голям и по-голям. Наистина голям.
През юни 2016 г. Ружа Игнатова ще се появи на една от най-големите сцени в Европа, в лондонската Арена Уембли. Все още можете да видите изпълнението в YouTube днес. Песента “Това момиче гори” ги приповдига, искри пръскат от пода на сцената.
Тогава тя стои там, както винаги в такива случаи, в блестяща рокля, за да вдигне в приветствие хиляди последователи. „Обичам те“, крещи един.
Две години след старта във Facebook, тя твърди, че Onecoin вече е №2 в криптовалутите. Скоро биткойн също ще бъде надминат. И тогава, “един ден”, “Глобалната борса” ще бъде включена, тогава всеки ще може да обменя своите Onecoins във всяка валута. Но въпреки успеха, тя многократно е обвинявана в нарушаване на философията на крипто-валутите.
Защото всъщност крипто-валутите обещават анонимност: ако няма централна банка, която да води отчет за всичко, никой не обръща внимание кой на кого изпраща пари.
Onecoin обаче нарушава това правило. Компанията рекламира “централизиран подход”, уж за предотвратяване на пране на пари, финансови измами и финансиране на тероризма. „Хората, които трябва да извършват анонимни плащания, не влизат в нашата мрежа“, казва Игнатова на своите приветстващи я поддръжници.
Колкото повече хора се доверяват на Onecoin, толкова по-тясна става мрежата от лични отношения. “Момчета, ние сме по-голямата общност!”, казва Игнатова. “Ние решаваме каква е философията на криптовалутите!”
Мрежата става толкова голяма, толкова объркваща, че вече не изглежда като да има централен орган, който поддържа общ преглед и контрол – а сякаш Onecoin е безплатна, независима мрежа. Като истинска крипто-валута.
По време на появата си на Арена Уембли Ружа Игнатова живее в двуетажен мезонет в луксозния лондонски квартал Кенсингтън, пълен със скъпи произведения на изкуството. Тя притежава и апартамент в Дубай, който струва около 2,5 милиона евро. Тя носи бижута и изключително скъпи вечерни рокли, дори когато просто седи в офиса и пише имейли, както казва бивш служител на Onecoin.
Тази показност разкрива много за младата жена, каквато е била Ружа Игнатова, преди да се превърне в Криптокралица.
През 1990 г. семейството й се премества от България в Шрамберг в Шварцвалд, сънлив град с разрушен замък. Там тя живее, заобиколена от южногермански полуфабрикати, „в тясна къща“, както си спомня един от местните хора. Ружа Игнатова бързо напредва в училище, дори прескача трети клас, въпреки че трябва да учи езика отново.
В оценка за стипендия учител в гимназията се възхищава от хитростта на „топ-ученичката“ Ружа Игнатова. Нейните ролеви изпълнения, които тя ще използва широко в по-късния си живот, са „обмислени, стимулиращи и понякога направо страстни“.
Младата жена с черна коса обича да носи високи токчета, ярко червило и екстравагантни рокли, съобщават бивши съученици от Neue Rottweiler Zeitung.
Игнатова се смята за ексцентрик. Според книгата й „Abitur“, тя предвижда бъдещия си живот по следния начин: „Ще уча право в Хайделберг, тогава ще бъда невероятно успешен адвокат, ще се омъжа за богат човек, ще имам деца и ще прекарам пенсионните си години в един от неговите (моите!) Карибски острови“.
Тя прави докторска степен по право, работи в консултантската компания за управление McKinsey и след това се премества в управителния съвет на българска компания за управление на активи.
Шефката й се казва Цветелина Бориславова, една от най-богатите жени в страната и бивша любовница на днешния премиер Бойко Борисов. Според информацията на ЦРУ Бориславова е изпирала парите от престъпния бизнес чрез Българската американска кредитна банка, която тя притежава: Нелегални сделки с нефт. Търговия с метамфетамин. Това е светът, в който Ружа Игнатова сега навлиза на 29-годишна възраст. Свят, в който има много пари, които трябва да се вземат.
(Тук Зюддойче Цайтунг цитира следния параграф от грамата на посланик Байърли от 1996 г. изтекла в Wikileaks и първо публикувана от Биволъ. “13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”.” По това време банката на Цветелина Бориславова е СИБАНК, която тя впоследствие продава, преди да придобие БАКБ, Б.прев.)
Нито Бориславова, нито Борисов коментираха твърденията от доклада на ЦРУ по искане на SZ. Кабинетът на Борисов просто заявява, че всеки опит за установяване на връзка между министър-председателя и Onecoin или Игнатова е “манипулация”. Кои контакти Игнатова е осъществила по време на управлението на активите, остава неясно. Адвокатката оставя своя отпечатък едва, когато се появява отново в Германия през 2010 година.
По това време тя купува леярна за стомана в Алгой, Валтенхофен в Бавария. Тя отговаря за финансите, баща й е начело като инженер, майка й работи в офиса. Семеен бизнес.
Само след 2 години Игнатова е препродала компанията и 4 дни след това новият собственик подава молба за временен фалит – имало ли е грешни баланси? Вестник „Кемптен“ цитира новия управител за банкрута му, според който производствените мощности са демонтирани и транспортирани в България малко преди продажбата. Член на IG Metall си спомня, че парите също са изтекли преди сделката. Документите, лаптопите и твърдите дискове са унищожени за една нощ и файловете изведнъж изчезват. Няма и следа от собственика им.
Ружа Игнатова е изчезнала. Точно както тя ще направи отново няколко години по-късно.
Малко се знае за времето преди да се появи отново като Криптокралицата през 2014 г. Във всеки случай измамата в Алгой има последствия. През април 2016 г. Аугсбургският окръжен съд призна Игнатова за виновна за умишлено нарушаване на задълженията в случай на несъстоятелност, за измама в 23 дела и за нарушаване на счетоводни задължения.
Два месеца преди появата си на лондонската Арена Уембли Криптокралицата е осъдена на година и два месеца лишаване от свобода – присъдата обаче е отложена, „защото са налице условията за благоприятна социална прогноза“. Прокуратурата в Аугсбург изглежда по някакъв начин е избегнала факта, че по това време подсъдимата отдавна е била лице на компания, която рекламира нова световна валута със злато, скрито под морето. В отговор на въпрос оттам казват, че не е възможно да се провеждат интензивни разследвания на текущото финансово състояние на обвиняемия във всяко наказателно производство преди основното заседание.
Преписките не разкриват никакви индикации, които „биха предложили преглед на информацията, предоставена от обвиняемия в главното заседание“.
През октомври 2016 г., половин година след осъждането на Игнатова и 4 месеца след нейното представяне в Лондон, телефонът на Бьорн Бьерке звъни. Норвежецът е признат експерт по блокчейн технологията, на която се базират крипто-валутите. Той си спомня разговора много добре и днес: обаждащият се казва, че предлага 250 000 евро годишно, включително апартаменти и коли в Лондон и София. Той работи за компания за криптовалута и иска да наеме Бьерке за разработване на блокчейн.
Криптовалутна компания без блокчейн? За да разбере защо Бьерке става скептичен, когато чува това, човек трябва да знае защо това не може да работи.
Да предположим, че притежавате биткойн. Какво ви пречи просто да го копирате и да го похарчите няколко пъти? Блокчейнът. С прости думи, всяка монета в крипто-валута има свой собствен цифров подпис. Блокчейнът е дълга верига от числа, в която се съхраняват подписите на всички монети в обращение.
Ако някъде се появят нови пари, чийто произход не може да бъде проследен чрез този низ от числа, системата автоматично отказва да плаща. Това предотвратява контрабандата на фалшиви пари – и не позволява на някой да пуска нови пари в обращение на воля, както централните банки правят с традиционните пари.
Тогава Бьерке е поискал да знае името на компанията, за която трябва да разработи блокчейна. Така си спомня днес. Обаждащият се казва само, че „засега няма мандат да разкрие това“. Само при второ
телефонно обаждане той му казва името: Onecoin.
Програмистът иска време да помисли за това. Той не възнамерява да приеме офертата и вместо това прави кратка оценка на компанията онлайн: „Тази луда нова крипто-валута вероятно изобщо няма блокчейн“. Това са само няколко реда, но когато международно известен експерт като него напише нещо подобно, тогава това има значение. Крипто-валута без блокчейн теоретично може да бъде произведена от всеки, който е в състояние да въведе числа в таблица. Тогава някой би бил централната банка на собствената си валута – и богат, колкото му харесва, с едно натискане на бутон.
Към този момент през октомври 2016 г. в Onecoin вече са се влели около 3,5 милиарда евро от повече от 2 милиона членове по целия свят, включително 56 948 от Германия. Дори от Антарктида, където малко хора живеят в изследователски станции, са направени три инвестиции. Това пише в изтекли документи от Onecoin.
Десет минути, след като разработчикът на блокчейн Бьерке публикува коментара в интернет, той получава съобщение. Така го разказва днес. Германските следователи искат да говорят с него. Много се интересуват от разработчика, резервиран е полет за него. Цивилни служители посрещат Бьерке на летището в Дюселдорф и го отвеждат в охранявана сграда с кола със затъмнени прозорци, през много защитени врати към стая за разпити. Това е Държавната служба на криминалната полиция в Северен Рейн-Вестфалия, Отдел за организирана престъпност.
Днес там потвърждават, че е разпитан „човек от Скандинавия“, за да предостави доказателства за измамата. Почти година по-рано спестовна банка подава жалба в Дюселдорф, след като в рамките на два дни по сметка, принадлежаща на Onecoin, са получени 705 транзакции на обща стойност 2,5 милиона евро. Банкерите определят процеса за съмнителен.
От октомври 2016 г. досега текат производства срещу 9 германски уанкойнъри, които са помогнали за създаването на пирамидалната схема в тази страна. Става въпрос за подозрения за групова бандитска измама, пране на пари, прогресивно придобиване на клиенти и предоставяне на финансови услуги без разрешение. Защото всеки, който предлага финансови услуги в Германия, всъщност се нуждае от разрешение. Onecoin няма такова.
Разследващите ме попитаха дали мога да докажа, че Onecoin няма блокчейн, казва Бьорн Бьерке днес. Отговорил е: да. Той разглежда по-задълбочено предполагаемия блокчейн от Onecoin в Държавната служба на криминалната полиция. След няколко теста му става ясно, че това е компютърен трик. Симулация.
Когато Бьерке се връща у дома, в интернет той публикува видеоклиповете, в които посочва техническите противоречия. Можете да ги видите и днес. Програмистът от Норвегия почти не подозира, че животът му ще се промени от този ден нататък.
Във видео-връзка той каза, че е бил тормозен от адвокати с искове за милиони и е получавал заплахи за смърт. Наложило се да смени жилището два пъти. Изглежда унил и обезсърчен. “Мислех, че са някакви малки мошеници, които правят 20, 30 милиона, след което продължават, за да започнат следващата измама. Не мислех, че ще видя оръжия“, казва програмистът.
Публично видео на страницата на уанкойнъри във Facebook показва как мъж стреля с картечница на стрелбище във Виетнам. След това изпраща съобщение до „хейтърите“. “Оставете ни да живеем!
Или ще умрете”, призовава той пред камерата. Той споменава само един от „хейтърите“ по име: “Бьорн, бъдете наясно, бъдете много наясно!”
След това Бьерке започва да разследва. Той иска да знае по-точно кого си е направил враг. Това, което открива, го тревожи. “Наистина лоши хора” са замесени в измамата, казва той във видео-разговора. Кои са те? Той не иска да каже нищо за това. Но има начин да се разбере. Трябва да следвате следите на изгубените пари.
Парите на инвеститорите в Onecoin текат във всички посоки по цялата планета, чрез почти неуправляема мрежа от компании и сметки, върху която Ружа Игнатова и нейният кръг тъкат от години. Пътуването започва, например, в Гревен близо до Мюнстер, в International Marketing Services GmbH. Германските инвеститори в onecoin са превели парите си там. Следващата спирка е корпоративна мрежа, базирана на Британските Вирджински острови. След това се оказва във фонд в Обединените арабски емирства. Или в банка на Каймановите острови. Или в Ирландия.
След това парите изтичат от тези пощенски кутии, например в недвижими имоти в стария град София. Или сделка за петролно поле в Мадагаскар. За да подпечатат покупката му, Ружа Игнатова, китайски милиардер и бизнесменът Нийл Буш, брат на бившия президент на САЩ Джордж Буш, се срещат в Хонконг през август 2016 г.
Буш е заместник-председател на съвета на директорите на енергийната компания, която трябва да управлява бизнеса. Твърди се, че той е получил 300 000 долара “надбавка за разходи” за срещата, според окръжния прокурор на Ню Йорк. Буш остави поканата от SZ за среща без отговор. В сделката участва и адвокат от Мюнхен, който също не отговаря на покана за разговор. Очевидно Игнатова го е използвала, за да не се появи името й във вестниците. По причини, които могат да се предположат – по-късно прокурорът ще нарече цялата сделка пране на пари. Съгласно споразумение, голяма част от покупната цена от 340 милиона щатски долара за нефтеното находище трябва да бъде платена в Onecoin – пари, които Игнатова може да генерира с натискането на един бутон.
Прокуратурата в Ню Йорк вече подозира какви хора може да привлече подобно обещание за пари с един клик на бутон. Според констатациите на разследващите, в Onecoin работи зловещ шеф по сигурността, за когото се твърди, че е „международен наркодилър в голям мащаб“.
Това би подхождало на Христофорос “Таки” Аманатидис, известен като наркобос и лидер на бруталната “Банда на чуковете”. Парите на Onecoin текат през сметките на приятелката му, бивш български модел, в бизнес с недвижими имоти, както научи в. „Капитал“ в България. Аманатидис, който избяга от властите в Дубай през 2012 г. и се твърди, че управлява бизнеса си оттам, не може да бъде открит за покана за среща от SZ.
Американски адвокат, който организира част от системата за пране на пари за Onecoin, пише на приятелката си чрез Whatsapp от София, че постепенно свиква с охраната: „Те не могат да носят оръжията си на колана, но имат вид изискана мъжка чанта с дръжка през рамо. Всички знаят. Дори полицията е учтива. Лол“.
Когато една година по-късно Игнатова изчезва внезапно, през есента на 2017 г. нейният брат Константин заема мястото й. По това време Onecoin е една от най-силните български компании по отношение на оборота, централата е в София. Братът получава офис на „Светая светих“, четвъртия етаж, припомня бивш служител. Точно в съседство, в кабинета на сестра му, щорите бяха спуснати и никога повече не се повдигаха.
Константин е с 6 години по-млад и съвсем различен тип от елегантната си сестра: Неговият стил е бейзболни шапки и татуировки. Преди да започне в Onecoin, той е работил в Porsche Logistik близо до Щутгарт като шофьор на мотокар. „Консти Кекс“, както понякога се нарича във Facebook, обича да се будалка, на Бъдни вечер лежи на масата в коледен пуловер и го документира с усмивка в Instagram.
Малкият брат на Криптокралицата става лицето на особено грозната втора фаза на измамата. Докато мозъкът вече не може да бъде открит, по света все повече и повече страни предприемат правни действия срещу лидерите на мрежата. Много органи за финансов надзор забраниха търговията с Onecoin, включително германската Bafin. Все още има страни в онези части на света, където много хора нямат достъп до банки, а националните валути са слаби. Такива страни се възползват най-много от крипто-пари, проповядваше Игнатова при изявите си.
Изтекли документи на Onecoin показват, че в средата на юни 2017 г. броят на членовете е нараснал особено силно в Латинска Америка, на Индийския субконтинент и в Африка. В този момент се говори за около 3,1 милиона членове по целия свят.
Когато Константин Игнатов посещава Уганда в Източна Африка, една от най-бедните страни в света, е придружаван от полицейски ескорт и той бива аплодиран от ученици на пътя като чужд държавен гост. Това може да се види в публично видео във Facebook. По-късно ще бъде попитан в съда в Ню Йорк дали може да си спомни екскурзията. Можеше ли да си спомни, че хора от цял континент са пътували там с автобуси дни наред, за да го чуят? Мислил ли е, че ограбва тези хора? Константин Игнатов винаги казва: да. Просто да. Той оставя заявката на SZ за среща без отговор.
През март 2019 г. той беше арестуван от агенти на ФБР на летището в Лос Анджелис и тази история получи внезапен решаващ обрат: Игнатов сключи сделка с прокурора. Той става ключов свидетел срещу империята на сестра си.
Константин Игнатов ползва същия адвокат като световноизвестния наркобарон Хоакин “Ел Чапо” Гусман или Джон Готи, кръстник на американската Коза Ностра. Сега Джефри Лихтман защитава “Консти Кекс” от Шрамберг.
На 5 ноември 2019 г. той се явява като свидетел в синьо затворническо облекло пред съда на южния район на Ню Йорк, за да даде показания под клетва срещу адвокат, който е прал пари за Onecoin.
Сестра ми Ружа, Крипто-кралицата, знаеше, че властите и вероятно други хора – са по горещи следи на стъпките й, казва той. Тя е получила информацията за разследването й от ФБР, от бивш шеф на оперативния отдел на Люксембургската тайна служба.
Според съобщения в пресата, незабележимият мъж с очила е замесен във всякакви скандали на тайните служби, включващи и тогавашния министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер, а за Onecoin се твърди, че е управлявал един вид частна тайна служба. Той оставя заявката за среща със SZ без отговор. Чрез този човек, казва Константин Игнатов пред съда, сестра му е разбрала кой я е предал.
Игнатова е омъжена за адвокат от Франкфурт и има дъщеря от него, чието кръщение отпразнува на екстравагантното парти край басейна. Но има и друг мъж – предприемач, който също е съден в САЩ за съучастие в измамата с Onecoin и за пране на пари. В телефонно обаждане, записано от американски следователи, Игнатова може да се чуе притеснена, че трябва да внимава и да използва само криптирани комуникации. “Можем да получим достъп до имейла ви за 24 часа. Не можете да предотвратите тези глупости”. Тя може да получи всичко, което пожелае, в рамките на 24 часа. “И ако мога да направя това, всеки може.” Тя няма представа на какво са способни „тези руски момчета“.
Двамата са искали да напуснат съпрузите си, да се оженят и да имат деца, казва Игнатов в съда, като цитира сестра си. Но тя не била сигурна дали любовникът й казва истината, дали чувствата й наистина ще бъдат отплатени. Затова тя помолила своя човек от тайните служби от Люксембург да влезе в апартамента на любовника й. Купен е апартамент под неговия и в тавана е пробита дупка за поставяне на микрофон в спалнята му.
Това, което Игнатова трябваше да чуе, надмина най-лошите й очаквания, казва брат й. Той съобщава за среща със сестра си малко преди бягството й през октомври 2017 г. „Тя беше на предела на нервите си. Нейният любовник и съпругата му откраднали парите й. Щяха да й се подиграят. И мъжът, за когото тя искаше да се омъжи, я
предаде“, казва Константин. В съдебната зала се възпроизвежда телефонен запис, който звучи като последно прощално телефонно обаждане. „Никога не съм мислила, че ще бъдеш такъв безгръбначен задник“, казва Игнатова.
Жената, която излъга милиони хора напълно открито, казва, че не може да приеме, ако я излъжете.
Половин година след бягството на Ружа през октомври 2017 г., Константин Игнатов казва на съда, че един човек му се е обадил. Той се е представил като високопоставен член на рок бандата Hell’s Angels и го е повикал в Цюрих. Там в един хотел в устата му е пъхнат пистолет: “Казаха ми, че всяко обещание, което им е дадено, трябва да бъде изпълнено. И те ми казаха, че парите, които инвестират във фирмата, струват много повече от живота ми.”
Ами ако престъпниците са по-бързи от властите? Ами ако първо намерят сестра му?
Информатор от компанията докладва на SZ за разговор с шефа на тайната служба на Люксембург Onecoin година след изчезването на Игнатова. Според този мъж, съобщава подателят на сигнала, тя е била видяна малко след бягството си в Солун, където се е качила на микробус на Porsche с петима силни на вид мъже. След това вече няма признаци на живот, няма онлайн активност, нищо. Това е много необичайно.
Той подозира, че Криптокралицата е мъртва.
Но има и други теории. Според информация на Би Би Си Игнатова е била видяна в ресторант в Атина, сервитьор я е разпознал в центъра на антуража й. Наистина ли беше тя? Или може би е отишла в нелегалност в Русия, под закрилата на „могъщ човек“, за когото брат й казва, че се е запознала преди да изчезне?
Търсенето на Криптокралицата е като преследване на фантом. Веднага щом се приближите, той се разсейва. И не само Игнатова изчезна, но и по-голямата част от плячкосаните пари. Константин Игнатов разказа пред съда за “касовите стаи” в няколко държави – апартаменти, в които стотици милиони са били складирани в брой. Трикратни милионни суми са откраднати няколко пъти. Сумите, които са я изкачили на върха на пирамидата, все още трябва да са астрономически.
В края на 2019 г. централата на Onecoin в София ще бъде опразнена и съдържанието на офисите ще бъде заредено в ръждясал руски камион. На хартия бивш охранител се използва като управител. Важен ръководител на измамата е арестуван в Тайланд, екстрадиран в САЩ и обвинен там. Прокуратурата в Билефелд съобщи, че никой от деветте германски обвиняеми все още не е официално арестуван. Основният обвиняем и до днес се смята за беглец.
Бьорн Бьерке, норвежкият разработчик на блокчейн, сега изяснява жертвите на измамата, той знае техните истории. На семейства, които се разпадат. На продадени къщи. На мисли за самоубийство. Бьерке изглежда измъчен пред камерата, в дървената си къща някъде в Норвегия, скрита от Onecoin. “Гадно е, че не мога да помогна на жертвите“, казва той. Не всички от тях обаче виждат себе си като жертви.
Бизнесът е свършен, но мрежата около виртуалните монети е жива. Някои привърженици биха могли да ме малтретират, опасява се за себе си Бьерке. Защо е оставил балонът да се спука, питат те, всичко можеше да продължи така, “отдавна бяхме милионери”. В Германия също около 3700 членове на група за чат в Telegram обменят информация за предполагаемата „криптонизация“. Те отхвърлят всички съобщения за измамата като фалшиви новини, контролирани от банковата система или от „хейтъри“. Точно както им каза Игнатова. Някои от тях все още се надяват, че един ден Криптокралицата ще се върне.
Може би ще го направи. Може би Ружа Игнатова просто се е придържа към собствения си план. ФБР намери стар имейл от 2014 г., когато всичко е започнало. В него тя изброява какво да прави, ако нейният бизнес модел някога трябва да бъде разкрит. Най-отгоре пише: „Вземете парите и бягайте“.
Автор: Филип Боверман, илюстрации: Верена Гериг и Кристиан Тонсман
Превод: Биволъ
Илюстрация: Разследването за Ружа Игнатова е на заглавната страница на “Зюддойче Цайтунг” от събота, 27 септември 2020 г.
Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/gerbonomics-kotel-2.html
Георги Нуков, който живее на семейни начала с дъщерята на Коста Каранашев, печели европейски проекти и усвоява субсидии през фирмата си “Мелиса 78”, въпреки че е санкциониран като земеделски производител през 2018 г. Информацията за санкциите е потвърдена от ДФЗ. Фирмата на “зетя” се урежда с европари по съмнителен начин и върти имотни сделки с дружества, свързани с общината и министър Танева – показва разследването на Биволъ.
Както разказахме в началото на септември, от Държавен фонд „Земеделие“ са констатирали измама с евро средства, свързана със семейство Каранашев и по-конкретно с Коста Каранашев – баща на децата на агроминистъра Десислава Танева и кмет на община Котел. Това се случва през 2013 година. Обвинение е повдигнато само на Мирослав Тодоров Дончев, заподозрян от експертите на ДФЗ, че е подставено лице на Каранашев. Разследването се води за престъпление по чл. 248 а ал. 2 от НК и преминава през всички фази. Въпросният текст в гласи, че онзи, който представи неверни сведения, за да бъдат получени средства от еврофондове, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Съдът обаче заменя наказателната отговорност с административно наказателна и налага на Мирослав Тодоров Дончев глоба в размер на 1000 лв. Според данните изтекли в НАПЛийкс, към 2010 г. Дончев е бил осигуряван от „Напоителни системи“, в качеството на техен служител. Коста Каранашев пък на два пъти е управител на „Напоителни системи“ – Сливен. Първия път в периода от 2009-та до 2013 г. и после за кратко през 2015 г.
Гербономика на малкия град – роднини, свързани лица и източване на еврофондове
Така във времето, когато Мирослав Дончев е служител на „Напоителни системи“, а Каранашев управлява дружеството, служителя е разследван, като “прокси” на директора. Макар и санкциониран за злоупотреба с европейски средства, Дончев започва работа в Община Котел. По една случайност това става след като Каранашев става кмет.
Оказва се обаче, че ДФЗ налага санкции не само покрай дейността на Коста Каранашев, но и покрай тези на неговия проектозет. Връзката между Зоя Каранашева и Георги Костов Нуков е безспорна и потвърдена от самия Коста Караншев. Кметът отрече двамата да живеят на семейни начала, но според запознати връзката между младите хора е в много напреднала фаза.
Нуков е едноличен собственик на Мелиса 78 ЕООД, регистрирана в гр. Котел. Той е родом от Речица – предградие на Сливен. Мъжът е регистриран земеделски производител от април 2015 г. В отговор до Биволъ ДФЗ съобщава, че за въпросната година той е усвоил под 3000 лв. в следващата 2016 г. сумата нараства до около 13 000 лв. през 2017 – 14 400 лв. През 2018 г. Нуков обаче е санкциониран. Вероятно това се е случило след упражнен дистанционен контрол през сателит. Констатирано е, че не е обработвал заявените за подпомагане площи. В момента, в който Нуков има забрана да усвоява субсидии, той регистрира юридическото лице “Мелиса 78” ЕООД. За същата 2018 г., в която мъжът е санкциониран, като земеделски производител, фирмата му усвоява на 55 000 лв., а за следващата над 57 000 лв. “Мелиса 78” заявява и 14 – 17 говеда за периода.
Като земеделски производител Нуков не е заявявал за субсидии животни. “Мелиса 78” е съвсем млад компания, но това не е препятствие да вземе хиляди декари земи под аренда от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от Община Котел от 2018 г. насам. Земите са в района на Котел, Нейково, Жеравна и Медвен.
Освен това местната инициативна група (МИГ) Котел, Сунгурларе, Върбица решава, че може да финансира кметския проектозет с пари за земеделска техника – над 82 000 лв. Решението на МИГ Котел, Сунгурларе, Върбица е обжалвано от “МП Ленд ” ЕООД пред съда. Към момента административният съд в Сливен се е произнесъл в полза на МИГ-а, но предстои решението на ВАС. От протоколите става ясно, че МИГ-а са постъпили 8 заявления. Основно се кандидатства за закупуване на трактори и друга земеделска техника. И от тези 8 заявления в МИГ „Котел“ са избрали две – „Мелиса 78” ЕООД на “зетя” и земеделския производител Х. Д. М. Въпросният земеделски производител е Хатче Джелилова Мустафова – майка на кмета на Соколарци – Мустафа Джелилов Мустафов. Факт, който самият Мустафов потвърди. Той също е излъчен от ГЕРБ, като Коста Каранашев и според запознати има съществени заслуги за изборната победа на партията в община Котел.
Кметът Мустафов участва и в управата на общинския футболен клуб, заедно с директора на музея “Захари Стоянов”, за когото ви разказахме в първата част на това разследване. Управителят и собственик в “МП Ленд ” ЕООД – Мартин Марчев разказа, че при приема неговата фирма е била с най-много събрани точки, но впоследствие нещата се променили. Първоначално мярката, по която са кандидатствали, не е изисквала становище за ОВОС което в случая се издава от РИОСВ Бургас. Той изрази вътрешна убеденост, че всички проекти които са подавани пред МИГ-а са типови, а в района на Сливен и Ямбол масово се e ползвала една консултантска фирма, която работела успешно. Според него нито една от фирмите не е представила изрично становище от РИОСВ. Това се оказало проблем. Именно поради тази липса техният проект не бил финансиран от МИГ-а.
„Имам дълбоки съмнения, че фирмите които са спечелили финансиране и конкретно “Мелиса 78” на много по-късен етап от датата на заявяване и входиране е предоставила такова изрично становище, издадено от РИОСВ Бургас.“ подозира Марчев.
Пред Биволъ земеделецът изрази мнение, че в Котел и региона е публична тайна, че Каранашев е силния човек и ръководството на МИГ-а се съобразява с него и желанията му, макар формално той да няма отношение към дейността на инициативната група. Марчев сподели още и впечатлението си, че финансиране от МИГ-а се печелили редовно от свързани с Каранашев лица. След първия прием останали средства и на втория те били разпределени отново между фирми свързани с Каранашев.
Когато потърсихме становище от Петя Шиварова, изпълнителен директор на „Местна инициативна група Котел, Сунгурларе, Върбица, тя побърза да обяви, че “Мелиса 78” все още няма сключен договор, въпреки че има одобрен проект. От ДФЗ в отговор няколко дни по-късно ни отговориха, че е сключен тристранен договор № BG06RDNP001-19.063-0002-C01 от 14.07.2020 г. между ДФ „Земеделие“, Местна инициативна група „Котел, Сунгурларе и Върбица“ и „Мелиса 78“ ЕООД. От Фонда обясниха, че забавянето не е поради някакви съмнения, а защото администрацията е претрупана. Проектите на МИГ-овете, които подлежат на окончателна оценка за допустимост и се разглеждат от оперативните отдели “Договориране по частни мерки” и “Договориране по публични мерки”, към настоящия момент са над 220 броя.
Когато попитахме директора на МИГ-а за делото в сливенския Административен съд срещу проведената процедура, Шиварова заяви, че не знае за такова. „Не се води дело, за първи път го чуваме това, направо ме „шокирвате“ честно да ви кажа!“ Впоследствие ни беше обяснено, че не разбираме от дейността на МИГ-а и че процедурата е била обжалвана и от “МП ленд” и от “Мелиса 78”, но ДФЗ се било произнесло в полза на проведената процедура. Ще оставим без коментар факта, че ДФЗ не може да се произнася по съдебни казуси, а единствено е евентуална страна по тях.
Шиварова заяви, че е невъзможно ОВОС да е бил искан на по-късен етап от администрацията на МИГ-а. „ОВОС е трябвало да се представи на етап кандидатстване, никой от кандидатите, които са отпаднали не са представили ОВОС, ние им го изискахме, даден им е 7 дневен срок и тъй-като те не го представиха, отпаднаха. Това са бенефициенти на територията на община Котел, която 90% е в Натура 2000 и ОВОС-а е задължителен.“ От ДФЗ потвърдиха, че за да отговарят на условията за помощ, инвестиционните операции на кандидатите трябва да бъдат предхождани от оценка за очакваното въздействие върху околната среда. От фонда изтъкнаха също, че МИГ-овете са сдружения с нестопанска цел, които имат собствен устав, съгласно който взимат съответните решения и издават собствени условия за кандидатстване. „Има становище на МОСВ, в което се казва, че по преценка на МИГ или ДФЗ при проектите за земеделска техника да се изискат доказателства за липсата на обстоятелства, които биха накърнили Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда или Закона за водите. Не всеки индивидуален случай е от компетенцията на независимите оценители по проектите.“ казват още от фонда. Тезата на ищеца е диаметрално противоположна – че при липса на строително-монтажни работи ОВОС не е задължителен. Последната дума по случая остава на ВАС, който са съдебната инстанция, пред която се гледа делото на “МП ленд” към днешна дата.
През март 2019 г. била стартирана повторна процедура от МИГ-а, заради неусвоените средства и тогава се появили много кандидати с изрядни документи, разказва Шиварова. От “МП ленд” обаче не подновили проектното си предложение. Екипът ни провери кои точно са тези изрядни кандидати. Сред тях е Елиф Ибрямова Джамалова. Тя е съпруга на Кемал Джемал Вейс – бивш директор на Държавно горско стопанство Тича. Макар да е официално кадър на ДПС и да е осветен като агент на ДС, той успешно работи няколко години в мандата на ГЕРБ. След като е освободен от Тича, работи в горското в Котел, но според запознати и там е хванат в нередности и днес е извън системата. Явно спорната му репутация дава допълнителни „точки“ към проекта на съпругата му представен пред МИГ-а.
Другият финансиран проект – този на Милица Радостинова Русева също е свързан с местната администрация и ГЕРБ в община Котел. Иначе от МИГ-а, казаха че конфликт на интереси при финансирането на “Мелиса 78” няма, защото от една страна между собственика на фирмата и Зоя – сестрата на Каранашев няма сключен брак. От друга страна пък Коста Каранашев не в управителния съвет или на общото събрание на МИГ-а. На финала Петя Шиварова ни каза, че не държи да се чуваме повторно, което определено не беше в духа на добрия тон, но пък показа че сме на вярна следа.
Естествено не може да не буди недоумение факта, че земеделски производител, който е санкциониран от ДФЗ усвоява субсидии чрез своето ЕООД. Нещо повече, с него той печели и проект за земеделска техника, финансиран с европейски средства. От ДФЗ коментираха, че при извършен контрол за надеждност на „Мелиса 78″ ЕООД не са били установени сигнали за извършени нередности, които имат отношение към изпълнение на проектното предложение, в случая покупка на земеделска техника.
„Съгласно извършена справка в регистър “Лоши вземания” кандидатът няма изискуеми и ликвидни задължения към ДФ „Земеделие”, както и задължения по смисъла чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ това обявиха от фонда, потвърждавайки иначе в два последователни отговора до Биволъ, че на Нуков са му наложени санкции. Но те били за това, че не поддържа замята в добро земеделско и агроекологично състояние и са наложени по схемите на Директните плащания. Това не превръщало Нуков в недопустим кандидат по Програмата, по която ЕООД-то му е одобрено за финансиране.
От писмото на ДФЗ можем да направим извода, че всеки, който се е компрометирал, като земеделски производител, може да продължи да усвоява субсидии и да печели европейски проекти с еднолично дружество с ограничена отговорност. Явно това е своеобразна форма на реабилитация пред Земеделското ведомство и ДФЗ. Разбира се любопитен въпрос е дали подобна „реабилитация“ би била възможна за някого, който не зет на Коста Каранашев и респективно на Десислава Танева или на друг отговорен фактор в ГЕРБ.
Фирмите “Амалтея” и “Мелиса 78” се специализират и в отглеждането на картофи. Проектът спечелен от втората е с наименование „Закупуване на земеделска техника за отглеждане на картофи и производство на сено“. Скандален момент в сигнала на семейство Илиеви – земеделците от Нейково е, че на част от площите, отредени за нуждите на животновъдите им е бил изменен статута и там са се сеели картофи, но реколтата не се прибирала.
„Те се сеят на общинска земя, която е арендувана. Предни години и тя беше пасище, но и се смени статута, за да може да бъде разработена. Там се сеят близо 150 декара с 2-3 тона картоф. Сее се през ред или през 5, тук-там, говоря фиктивно. На есен изваждат една ГАЗ-ка за семе и другото се вади от хора от село, които нямат картофи, но и много остава.“ – разказват Илиеви.
Никой не събирал реколта, нито пък се извършвали някакви технически мероприятия, след засяването, като пръскане например. Но явно се прибирали субсидиите, защото това продължавало вече 4 години по думите на очевидците. Подобна информация за утвърдени порочни практики при производството на картофи, беше споделена и от Георги Василев от „Българска чушка“. В този случай обаче Илиеви сочат, като заподозрени в тази порочна практика фирми, зад които вероятно стои Коста Каранашев.
Фирмата “Мелиса 78” изпъква и с няколко специфични имотни сделки. На 27 март 2019 г. фирмата “Гео Кри” продава на “Мелиса” апетитен имот в Котел, който е придобит от компанията през 2017 г. Имотът е обявен на търг от областната управа на гр. Сливен. Татяна Минчева Петкова – тогава областен управител го обявява на търг и “Гео Кри” печели тайното наддаване с предложение от 10 065 лв. без ДДС. “Гео Кри” печели 5 обществени поръчки на стойност 3 627 507, 15 лв. в Сливен и Ямбол по времето, когато и двете общини са управлявани от ГЕРБ. Собственик на “Гео Кри” е Станка Георгиева Георгиева. Тя е майка на Мартин Стефанов – бивш собственик и управител на “Бул-Гейт”. Фирмата придоби публична известност покрай водния цикъл на Сливен и дори осъди общината.
Към днешна дата Мартин Стефанов е собственик и управител на “Гео Кри”. Преди това да се случи обаче, през 2019 г. компанията продава на “Мелиса 78” имота си в Котел. От справка в Агенцията по вписванията става ясно, че в историята си “Гео Кри” има 2 сделки с имоти. Първо купува имота в Котел от областната управа, после го продава на фирмата на зетя на Каранашев. До Биволъ достигна сигнал, че след като имота става собственост на фирмата на зетя на Караншев там се настанява „Югоизточното държавно предприятие“ ДП – Сливен – териториално подразделение ДГС Котел, със склад за продажба на дърва. Тази информация беше категорично отречена от кмета Каранашев. За сметка на това обаче стана ясно, че “Гео Кри” е сред кандидатите желаещи да участват в изграждането на водния цикъл на община Котел. Ако “Гео Кри” бъде избрана за реализира участъците от водопреносната мрежа на селата Нейково и Тича, определени ще е налице конфликтна ситуация, тъй-като тя има сделки с “Мелиса 78”, чийто собственик е във връзка със сестрата на кмета.
Впечатление прави и сделката между “Мелиса 78” и свързаната с “Мел Инвест Холдинг” фирма “Енигма инвест”. “Мел Инвест” е фирмата, в която Десислава Танева прави бизнес кариера преди да влезе в политиката. Въпросният парцел от 3 декара е в регулация и е предвиден за ниско застрояване. “Мелиса 78” изкупува имота от 8 частни лица през февруари 2019 и броени дни по късно по продава на свързаното с “Мел Инвест” акционерно дружество. Парцелът е съседен на “Хънтинг клуб Котел”, който е собственост на акционерното дружество “Хънтинг клуб България” АД, където акционер е “Енигма инвест”. Сред управителите на “Хънтинг клуб” е Иван Алексиев – брат на Алекси Алексиев – бивш началник на сектор „Противодействие на организираната и тежка престъпност” в ОД на МВР Сливен и бивш началник на РЗ БОП в града. Известно време той е сред най близките хора на Чавдар Божурски – бивш директор на ОД МВР Сливен и настоящ областен управител. До преди Апартаментгейт Божурски е спряган като много близък на Цветан Цветанов и Десислава Танева. След като се пенсионира от системата на МВР, Алекси Алексиева намира реализация в държавната компания “Монтажи” ЕАД.
Тези две сделки допълнително обосновават хипотезата, че вероятно Коста Каранашев оперира реално с “Мелиса 78”. Хипотеза, която кметът отхвърли в разговор с нас. И все пак от една страна ЕООД-то се сдобива с имот от областната управа на Сливен през фирма – фаворит за обществени поръчки на общини, управлявани от ГЕРБ. От друга страна помага на компания, вързана с “Мел Инвест” да окрупни масивите си в Котел. В същата тази компания работят роднини на хора, които са се ползвали с репутация на „преторианци“ на ГЕРБ във времето на Цветан Цветанов.
Община Котел силно напомня мрежа от лица, свързани по силата на роднинство или принадлежност към ГЕРБ, в краен случай ДПС. Вероятно това е ситуацията в много от по-малките общини у нас, но това не помага тя да изглежда по-малко порочна. Точно такива казуси обосновават новата европейска политика за обвързване на върховенството на закона и усвояването на европейски средства. Дали е възможно обаче отвързването на европарите от паяжините на формални и неформални роднински и партийни връзки предстои да видим.
Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincen-files-bbr.html
Офшорна фирма със сметка в Пощенска банка плаща 31 милиона долара на друга офшорна фирма със сметка в държавната Българска Банка за Развитие (ББР). Първата офшорка е на лице, свързано с трафик на оръжия за Ислямска държава, а другата е на печално известен български оръжеен търговец, партньор на Боян Петракиев – “Барона”. Тези данни се откриват в Досиетата FinCen – изтекли топ-секретни доклади за съмнителни финансови трансакции, събирани от американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ.
Въпросният превод е извършен на 1 ноември 2016 г. Фирмата със сметка в Пощенска банка се казва Heptagon Global Trading и е регистрирана в Дубай. Тя изпраща 31 милиона долара по сметка на сейшелската фирма Osiris Global Trade, която е в Българска банка за развитие. Тъй като преводът е в долари, той е минал през кореспондентската банка The Bank of New York Mellon. Тя е докладвала за съмнителния превод на FinCen месец и половина по-късно в началото на 2017 г.
Частта от доклада SAR, в който е описан превода за 31 милиона долара между две български банки.
В подробния доклад за сделката е отбелязано, че Heptagon Global Trading е регистирана в Дубай и има уеб сайт, който обаче не дава информация за собственика. За Osiris Global Trade, регистрирана на Сейшелите се предполага, че е куха фирма. Не са открити данни за собствениците.
Проучване на Биволъ съвместно с партньори от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) успя да установи кой стои зад тези две фирми.
Heptagon Global Trading е на американския оръжеен търговец Хелмут Г. Мертенс. Тя е имала филиал в САЩ, който е закрит през септември 2017 г.
Хелмут Мертенс. Снимка от публичния му профил в WhatsApp
Хелмут Мертенс има интересна биография. Той е син на немския есесовец Герхард Мертенс, който през 1943 г. участва в акцията на нацистките командоси на Отто Скорцени, освободили от плен Бенито Мусолини. След войната Мертенс-баща е вербуван от ЦРУ заедно с Отто Скорцени и двамата основават фирмата за търговия с оръжия Merex AG, използвана за тайни доставки на немско оръжие с благословията на немските служби. Бившият шеф на разузнаването на Чили Мануел Контрерас твърди в мемоарите си, че Мертенс снабдявал режима на Пиночет с оръжия и хеликоптери.
Мертенс – баща почива през 1993 г. във Флорида. Неговият син Хелмут Мертенс наследява бизнеса с оръжие и също е замесен в скандални доставки. Неговата фирма United International Supplies, основана още през 1987 г. търгува с оръжия от Източна Европа. Доклад на изследователската група Conflict Armament Research от 2017 г. (финансиран от ЕС) идентифицира румънски гранатомети закупени от тази фирма през 2003 г. и впоследствие използвани от Ислямска държава.
Телефонният номер на Мертенс може да бъде открит в публични регистри и той поддържа профил в приложението WhatsApp. Опитите на Биволъ да се свърже с него и да му задада въпроси за българската сделка бяха неуспешни. От Пощенска банка, където е отворена сметката на Heptagon Global Trading отговориха на нашите въпроси лаконично: “фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметки, представляват банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции и такава информация може да бъде разкрита само при изпълнение на специфичните изисквания на закона.”
Факт е, че в България няма законово ограничение да се откриват сметки на чуждестранни фирми регистрирани в офшорни дестинации. Но във всички случаи фирма с такъв предмет на дейност, оперираща с десетки милиони долари и със собственик свързван с трафик на оръжие, би трябвало да бъде сериозно проучена както от банката, така и от нашите служби.
Фирмата Osiris Global Trade, която е получила 31 милиона долара от Мертенс е със сметка в Българска банка за развитие и е собственост на Александър Любомиров Димитров.
До края на 2019 г. “Осирис Глобъл Трейд Лимитид” е собственик на българската фирма “Оро Инвестмънтс”. В декларацията за действителните собственици на това дружество е посочен Александър Димитров.
Същият Александър Димитров е собственик и на фирмата “Алгънс”, която има лиценз за търговия с оръжие. Специалитетът на “Алгънс” е да изкупува залежали партиди оръжия и муниции съветски модел и да ги пласира на международния пазар. Този бизнес процъфтява покрай програмата на Пентагона за въоръжаване на сирийските бунтовници.
България е един от големите доставчици на оръжия по програмата на Командването за специални операции към Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM), както показа разследването “Убийствен удар“, получило няколко международни награди за разследваща журналистика.
Но през юни 2015 г. една от гранатите доставени от “Алгънс” се взривява на полигона в Анево, нает от фирмата. Взривът убива американския инструктор Франсис Норвило от Тексас, баща на две деца.
Тръгвайки по следите на този инцидент американският сайт Buzzfeed разкри, че “Алгънс” е партньор на американската фирма Purple Shovel, получила американски обществени поръчки за 26.7 милиона щатски долара за доставка на оръжия за Сирия.
Но също така разследването разкрива, че Димитров има връзка с Боян Петракиев – „Барона“, едно от знаковите лица на организираната престъпност у нас. Преди да се захване с оръжейния бизнес, Димитров е съдружник с Барона във фирмата “СИБ Метал”, която изкупува скрап.
Изданието се спира подробно на връзката между “Барона” и Димитров и повдига въпроса защо американската държава харчи бюджетни средства за сделки със съмнителни лица, и за оръжия със съмнително качество.
Пред Buzzfeed Петракиев разказал, че той е бил този, който е запознал Димитров с „влиятелни хора“, и че точно неговите връзки са помогнали на Димитров да се превърне в успешен оръжеен бизнесмен.
„Преди да му помогна Димитров беше нищо,“ – Боян Петракиев – Барона.
„Петракиев е известен престъпник с дълго криминално досие, което датира от десетилетия,“ коментира за Buzzfeed комисар Явор Колев, началник на отдел Трансгранична организирана престъпност към българското Министерство на вътрешните работи . „ В средите на правоприлагането той се счита за прочут представител на организираната престъпност в България.“
В схемата с оръжията плащани от Пентагона се появява и Osiris Global Trade, както показва съдебен документ от дело заведено в САЩ. От него се разбира, че Purple Shovel има дългове за милиони долари както към “Алгънс”, така и към Osiris Global Trade.
Скандалът със загиналия американец и публикациите в американската преса от 2015 г. очевидно не смущават бизнеса на Димитров. В края на 2016 той получава 31 милиона долара от друг американски търговец на оръжие.
Биволъ се опита да се свърже с Александър Димитров, но въпросите изпратени на фирмения имейл на “Алгънс” останаха без отговор.
Наш репортер посети и адреса, на който са регистрирани “Алгънс” и “Оро Инвестмънтс” на ул. Поп Богомил 6, етаж 1, апартамент 3. Сградата е скромна и там няма обозначен офис на нито една от фирмите. Самият Димитров отсъстваше, но стана ясно, че съседите често го виждат там. Шефът на успешната оръжейна фирма не е инвестирал в представителен офис, но се придвижва с луксозно “Мазерати”.
Очевидно е от огромен обществен интерес фактът, че в държавната банка, която трябва да насърчава малкия и средния бизнес, се въртят десетки милиони долари на фирми с нееднозначна репутация. От Българска банка за развитие обаче не отговориха на въпросите ни изпратени по електронна поща.
В търсене на отговори Биволъ се свърза директно с пиара на Министерството на финансите, което е принципал на ББР. Но всички опити да получим информация как е възможно офшорна фирма като Osiris Global Trade да има доларова сметка в държавната банка бяха неуспешни. По това време финансов министър е Владислав Горанов.
Банков превод от близо 50 милиона лева едва ли остава незабелязан за службите, отговарящи за националната сигурност, още повече в строго регламентирания и наблюдаван бизнес с оръжия. Но въпросите ни изпратени до ДАНС и конкретно адресирани до Дирекцията “Финансово разузнаване” останаха без отговор.
Дали тази дискретност се дължи на „влиятелните хора“, които стоят зад Димитров, и на които той е бил препоръчан не от кого да е, а от знаково лице на българската организирана престъпност? Които и да са те, явно влиянието им стига до върховете на държавата, след като на ортака на “Барона” му е дадена възможност да банкира в Българска банка за развитие. И разбира се, важно е да се разбере колко още такива офшорки и съмнителни субекти въртят доларови преводи за милиони през държавната банка.
Авторът Атанас Чобанов е част от групата от 400 журналисти от 88 държави, които в продължение на 16 месеца работиха над секретните документи на FinCen, предоставени на сайта Buzzfeed и Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/icij-fincen-files-2.html
от International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ, Международен консорциум на разследващите журналисти) Вижте също Досиетата FinCen: Глобални банки обслужват олигарси, наркодилъри и терористи
Двадесет и една годишната Олесия Жуковска е простреляна от куршум по време на протест срещу корупцията в Украйна.
В края на 2013 г., когато в сърцето на украйнската столицата Киев избухват протести, Жуковска работи като медицинска сестра в Западна Украйна. Милиарди долари са изнесени контрабандно от страната по време на режима на президента Виктор Янукович чрез канали свързани със сметки в някои от най-големите глобални банки в далечни за Украйна страни.
Демонстрантите протестират срещу обвързаността на украйнските политици с Русия и срещу корупцията по високите етажи на властта, която руши икономиката на страната, образованието и здравеопазването. Украинците умират, твърдят представители на пациентски организации, тъй като парите предназначени за животоспасяващи лекарства и оборудване са откраднати от лица вътре в системата.
Жуковска казва, че не е могла да си позволи подкупа от 3000 долара необходим за да бъде назначена в градска болница. Вместо това работи в селски здравен център без отопление и без лекарства. „Нямаше нищо,“ казва тя. Сградата „приличаше на стара руина“.
През декември 2013 г. тя се присъединява към нарастващите антиправителствени протести в Киев за да лекува доброволно демонстранти пострадали от жестоките удари на полицейските палки защитаващи правителството.
Куршум на снайперист я уцелва във врата докато сортира превръзки на 20 февруари 2014 г.. Изтрелът минава на по-малко от сантиметър от сънната й артерия, казва тя.
Докато линейка я откарва в болницата, тя пише в Туитър „Умирам“.
Този ден е запомнен като „снайперисткото клане“. Когато той приключва, Жуковска все пак оцелява, но десетки други са убити от снайперисти на полицията, които сипят огън върху протестиращите от покривите на съседни сгради.
Историята на Жуковска за борбата и болката е подобна на историята на всички обикновени хора по света, които страдат докато корумпирани политици и техни приближени в Украйна и извън нея се обогатяват с помощта на глобално значими банки.
Докато младата медицинска сестра все още се лекува в болница в началото на 2014 г., президентът Янукович бяга от страната. Това прави и най-близкият му съветник, началникът на кабинета Андрей Клюев, който се оказва омразното лице поръчало репресиите.
И двамата се озовават в изгнание в Русия. И двамата се издирват от украинските власти и от санкциите на САЩ по обвинения в присвояване на публични средства и подриване на украинската демокрация.
Последващо разследване установява, че компанията за слънчева енергия управлявана от семейството на Клюев, Актив Солар (Activ Solar,) се е измъкнала със стотици милиони долари за които се твърди, че са заеми от държавни банки. Активите й са били насочени към мрежа от офшорни компании контролирани от членове на семейство Клюев, според доклад на украинското финансово разузнаване.
Аферата Актив Солар е част от вихрещата се корупция по времето на Янукович, която включва и мрежа от компании свързани с брата на Клюев, Сергей, който купува за „жълти стотинки“ украинския президентски дворец, имението Межихирия, където живее Янукович. Дворецът, който има дори зоопарк с щрауси и копие на испански галеон използван за круизи по река Днепър се превърна в символ на корупцията на режима.
Печалбите от корупция винаги се нуждаят от сигурно скривалище. Пътят на повечето минава през Долен Манхатън.
През януари 2010 г., по времето, когато Янукович печели първия кръг на президентските избори в Украйна, някой вписва нова компания в търговския регистър на Обединеното кралство познат като „Къщата на компаниите“, (Companies House). Регистърът е правителствена служба критикувана от доста време за предоставяне на легитимност на компании с неясни собственици.
Новата компания, NoviRex Sales LLP (НовиРекс Сейлс), заявява, че се занимава с бизнес с домакински уреди, но документите й предполагат нещо друго.
Тя посочва за официален адрес адреса на малък магазин в Кардиф, Уелс. В момента там се намира салон за маникюр, а същият адрес се използва от стотици други компании, регистрирани в търговския регистър на Обединеното кралство.
Вписаните собственици на NoviRex са две други компании и двете регистрирани на Британските Вирджински острови, но собствениците и на двете са неясни. Същите две компании от Британските Вирджински острови са вписани в търговския регистър на Обединеното кралство и като „собственици“ на още хиляди компании, много от които са регистрирани в същия магазин в Кардиф.
Документите показват, че двете компании собственици на NoviRex са притежавали и компании свързвани в медийни репортажи със съмнения за фалшифициране на оферти за публични поръчки и други корупционни действия, голяма част от тях в Украйна.
Досиетата FinCEN разкриват, че скоро след вписването NoviRex започва да прави удивителни по размер и честота плащания. NoviRex посочва някои странни за бизнес с битови електроуреди причини за плащанията като 200000 долара за „бельо“ от британска компания от Вирджинските острови, 34000 долара за „стикери за клавиатура“ от хонконгска фирма или почти 400000 долара за „ботуши над коляното“ от друга хонконгска компания.
Но докато NoviRex прехвърля милиони долари през глобалната банкова система, неговите финансови отчети, които са достъпни онлайн чрез търговския регистър на Обединеното кралство, показват, че това е замиращ бизнес, който харчи по-малко от 2500 щатски долара годишно.
NoviRex изпраща всичките си плащания от банки в прословути центрове за пране на пари, включително латвийската ABLV Bank (ЕйБиЕлВи Банк).
Но за да придвижва долари в международен план, NoviRex се нуждае от нещо повече от повратливи латвийски банки. Тя се нужда от глобална институция с достъп до банкови сметки в нюйоркския клон на системата на Федералния резерв на САЩ.
NoviRex се нуждае от JPMorgan Chase (ДжейПи Морган Чейс).
С корени датиращи от времето на Американската революция и нейните герои Арън Бър и Александър Хамилтън, глобалният банков гигант предоставя на ABLV сметка в щатски долари в Ню Йорк, което позволява на латвийската банка да предлага доларови сметки на своите клиенти, включително NoviRex.
В началото на двайсет и първи век, точно когато Патриотичният закон на САЩ от 2001 г. налага на банките нови задължения за внимателна проверка на чуждестранните им банкови партньори, JPMorgan увеличава бизнеса с предоставяне на сметки в щатски долари на чуждестранни банки. В периода до 2003 г. тя се превръща в глобален лидер в „кореспондентското банкиране“, обработвайки повече от 2 трилиона долара на ден за клиенти на 3500 чуждестранни банки в 46 държави, включително в Източна Европа, където върховенството на закона е слабо, а корупцията се вихри с всичка сила.
През 2004 г. FinCEN издава предупреждение до световните банки за банките от Източна Европа и техните клиенти кухи фирми, съобщавайки, че от 1996 г. са били докладвани подозрителни транзакции на стойност 4 милиарда долара.
През 2005 г., годината през която Джейми Димон е назначен за главен изпълнителен директор на JPMorgan, FinCEN предупреждава, че латвийските банки и тяхната „значителна“ не-латвийска клиентска база „продължават да представляват значителен риск за пране на пари“. FinCEN казва, че „много от латвийските институции изглежда не обслужват латвийската общност, а подозрителни чуждестранни частни кухи фирми“. Спорд FinCEN, 23-те банки в Латвия държат по това време около 5 милиарда долара в депозити на чужди граждани, главно от Русия и други части на бившия Съветски съюз.
При разрешаването на превод дори в най-баналната ситуация банката кореспондент приспада сумата от сметката на изпращащата банка и прави депозит в сметката на банката получател, като взема такса за това. В някои случаи JPMorgan преобразува плащанията извършени от сметка в местна валута, например украинска гривна, в долари, преди да бъдат изпратени към сметката на банката получател. Това генерира повече такси за JPMorgan.
Предоставяйки достъп на чуждестранни банки до щатски долари, JPMorgan отваря вратите на системата за своите клиенти, включително анонимни кухи фирми като NoviRex.
В замяна на тази власт върху достъпа и на таксите, които тя генерира, американското законодателство изисква от JPMorgan и други банки като нея да следят всяка транзакция направена по инструкции на чуждестранни банки и да проверяват в детайл чуждестранните банки с които правят бизнес.
Последващо разследване ще установи, че 90% от клиентите на ABLV са били смятани за „високорискови“ от самата ABLV, най-вече защото са били кухи фирми регистрирани в офшорни юрисдикции.
Някои от тези кухи фирми движат милиарди долари чиято следа по-късно ще стигне до корупцията в Украйна. Американските регулатори правят заключението, че ABLV е институционализирала прането на пари като „основен стълб на своите бизнес практики“, агресивно е предлагала схеми за пране на пари на клиентите си и е изготвяла фалшива документация от „най-високо качество“ в подкрепа на тези схеми като през цялото време е подкупвала латвийски служители за да се защити от всякакви заплахи спрямо този бизнес модел.
Двама експерти по финансови престъпления, които разгледаха сделките на NoviRex по искане на Международния консорциум на разследващите журналисти, заявиха, че белезите за наличие на пране на пари са повече от ясни. NoviRex се е държала по начин по който никой легитимен бизнес не би се държал.
„Ако бях в JPMorgan и бях видял това, щях да си помисля, че ‚е ужасно‘,“ каза един от експертите, бившият детектив от британската полиция Мартин Уудс. „Коя нормална компания купува компютри, бельо и кофи?“
NoviRex е преместила над 188 милиона долара до началото на 2014 г., когато гражданите се изсипват по улиците в знак на протест срещу Янукович, Клюев и други правителствени ръководители.
Междувременно JPMorgan продължава напред.
До края на 2014 г. тя прекратява кореспондентски сметки на около 500 чуждестранни банки, включително, според представител на латвийската банкова търговска група, и банки в Латвия.
В доклад за акционерите от декември 2014 г. банката признава „допуснатите грешки и извлечените поуки от нашия опит в чуждестранното кореспондентско банкиране“.
„Всяка компания допуска грешки (и ние сме направили редица от тях), но това, което тя прави в отговор на грешките си е отличителният белег на всяка страхотна компания,“, Димон, изпълнителният директор, пише в мотивационното писмо към доклада. Той не споменава Украйна или Латвия, нито ABLV или NoviRex.
Освен това Димон забравя да спомене, че малко преди оттеглянето от бизнеса с кореспондентските сметки, американските регулатори са дали силно негативна оценка на гаранциите на JPMorgan срещу пране на пари и са разпоредили на банката да преразгледа кореспондентски си практики.
По това време обаче хазната на Украйна вече е разграбена, а таксите са в джоба на JPMorgan. Групата за финансови услуги на JPMorgan, компанията майка на кореспондентския й банков бизнес, отчита 4.13 милиарда долара приходи през 2013 г.. Димон получава общо 20 милиона долара през 2014 г..
Историята с NoviRex може би щеше да приключи тук.
Но през ноември 2016 г., Доналд Тръмп е избран за 45-тия президент на САЩ. Скоро след това Министерството на правосъдието на САЩ назначава Робърт Мълър за специален прокурор, който да разследва намесата на Русия в изборите и други въпроси свързани с Тръмп и неговите сътрудници.
Един от тези сътрудници е Пол Манафорт, бивш председател на предизборния щаб на Тръмп.
Манафорт е бил и консултант и лобист на бившия президент на Украйна Янукович. Досиетата FinCEN показват, че служители от отдела на JPMorgan за наблюдение на спазването на закона в Кълъмбъс, Охайо, са били притеснени от информация в украйнската преса за тайни плащания към контролирани от Манафорт компании маскирани като плащания за компютърно оборудване.
Банката отбелязва, че извършител на плащанията е NoviRex.
Тъй като контролът върху чуждестранните сделки на Манафорт се засилва, според изтеклите документи на FinCEN, JPMorgan започва да подава нови доклади за подозрителна дейност, в които подробно описва години след като това действително се е случило плащания за милиони долари към консултанта Манафорт, неговите сътрудници и техния бизнес.
По време на процеса срещу Манафорт през 2018 г. името на NoviRex изплува като една от няколкото кухи фирми използвани от украинските олигарси за насочване на плащания за политическо лобиране към кухите фирми на самия Манафорт.
NoviRex е платила тайно общо 4 милиона и 190 хиляди долара на Манафорт от името на Партията на регионите на Янукович.
В крайна сметка Манафорт е осъден за банкови измами, укриване на чуждестранна банкова сметка и други престъпления.
По време на един от процесите срещу Манафорт, бившият му бизнес партньор Рик Гейтс най-накрая разкрива лицето стоящо зад NoviRex – Клюев, дясната ръка на Янукович.
Помощта, която JPMorgan е оказала на компанията на Клюев така и не се споменава по време на процеса.
Според досиетата FinCEN, JPMorgan е придвижила общо 706 транзакции на обща стойност поне 230 милиона долара за NoviRex от 2010 до 2015 г.. По голямата част от тази сума отива към компании регистрирани в офшорни зони.
През 2018 г. FinCEN обявява ABLV за „истински концерн за пране на пари“, който е придвижил „милиарди долари“ за украински магнати обвинени в грабеж на държавни активи. FinCEN забранява на американските банки да предоставят на ABLV достъп до кореспондентски сметки в САЩ, стъпка известна във финансовите кръгове като „смъртно наказание“. В момента банката е в ликвидация, а някои от банкерите й са арестувани от латвийските власти.
Говорител на ABLV заяви в отговор на въпроси от Консорциума, че по време на ликвидацията одитор извършва преглед на бившите клиенти на банката и техните транзакции.
„Не можем да коментираме публично конкретни юридически или физически лица,“ добави тя.
Парични потоци са текли от Калифорния, Перу, Боливия, Китай и други места, където семейства с ниски доходи са били склонни да вложат скромните си спестявания от 2000, 5000, и 10,000 долара в инвестиционен фонд с надеждата, че това ще промени живота им.
С един клик парите на инвеститорите се насочват към глобалния банков гигант HSBC (ЕйчЕсБиСи) в Ню Йорк. След това се прехвърлят на другия край на света, в сметки в просторните офиси на HSBC в Хонконг
Подобно на други подмамени от това, което по-късно става известно като Понци схемата за Световния капиталов пазар (World Capital Market, WCM), Рейналдо Пачеко, 44-годишен баща от Санта Роза, Калифорния, рекламира сделката пред семейството и познатите си. Когато схемата наречена Световен капиталов пазар започва да се разплита, един от пострадалите инвеститори, който е бил насърчен от Пачеко да вложи пари в сделката, решава да го убие.
Трима мъже го отвличат и го удрят с камъни по главата. Захвърлен е мъртъв в поток със завързани зад гърба с тиксо и една от връзките му за обувки ръце.
Хиляди жертви губят около 80 милиона долара от схемата.
Досиетата FinCEN показват, че HSBC продължава да прехвърля пари от схемата дори по времето когато властите в три държави провеждат разследване на компанията, надзорните органи на самата банка са знаели, че това е вероятна Понци схема и въпреки обещанията на банката от 2012 г. при сключване на споразумение за отложено наказателно преследване, че ще работи усилено за да предотврати промъкването на мръсни пари през нейните системи.
Сметката на Световния капиталов пазар в HSBC остава активна дори след като Комисията на САЩ по ценни книжа и борси получава ограничителна заповед за замразяване на активите на компанията. Според съдебни документи подадени по-късно от адвокати с цел търсене на компенсации за жертвите на схемата, Световният капиталов пазар е източил над 7 милиона долара от тази сметка през седмицата след издаване на заповедта и балансът му става нулев.
Световният капиталов пазар не е единствената компания свързана с престъпна дейност, която прехвърля пари чрез HSBC по време на петгодишната пробация на банката, която е част от споразумението за отложено наказателно преследване за 1,9 милиарда долара. Например, офисът на банката в Хонг Конг обработва транзакции за над 900 милиона долара за кухи фирми свързвани в съдебни протоколи и медийни репортажи с предполагаеми престъпни мрежи, установи анализ на Концорциума.
Американски прокурори и други служители хвалят подобни споразумения за отложено наказателно преследване и други видове договорки свързани с прането на пари като ефективни инструменти за гарантиране, че големите банки следват закона и спират да обслужват престъпници. Когато властите обявяват отложеното наказателно преследване на Standard Chartered (Стандарт Чартърд) през 2012 г., служител на ФБР заявява: „Ню Йорк е световна финансова столица и международен банков център и трябва да играете според правилата за да правите бизнес тук“.
Разследването на Консорциума показва, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – JPMorgan (ДжейПи Морган), HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да превъртат пари в брой за подозрителни хора и фирми и след споразуменията за отложено наказателно преследване и други сериозни принудителни действия срещу прането на пари.
Четири от тези банки са подписали такива споразумения през последните 15 години във връзка с прането на пари. Единствената от петте банки, която не е сключвала споразумение за отложено или неотложено наказателно преследване е Deutsche Bank. Вместо това тя сключва през 2015 г. гражданско споразумение за 258 милиона долара в отговор на разследване на американски и нюйоркски банкови регулатори, което установява, че банката е превъртяла близо 11 милиарда долара от името на ирански, либийски, сирийски, бирмански и судански финансови институции и други субекти санкционирани от САЩ.
Четири от петте банки са били обект на множество принудителни действия срещу прането на пари от държавни или федерални агенции в САЩ. Една от тези банки – Bank of New York Mellon – е била на прицела на американските власти със сериозни принудителни действия само веднъж за последните 15 години.
През 2005 г., две години преди сливането си с Mellon Financial (Мелън Файненшъл), Bank of New York плаща 38 милиона долара и подписва споразумение за отмяна на наказателно преследване след като федерално разследване стига до заключението, че е изпрала незаконни руски пари на стойност 7 милиарда долара. Медиите съобщават, че следователите смятат, че Могилевич, предполагаемият „Бос на босовете“ на руската мафия, стои зад някои от сделките.
Но въпреки че през последното десетилетие и даже по-дълго Bank of New York Mellon успява се избегне сериозни принудителни действия, тя продължава да прави бизнес с подозрителни субекти, разкриват Досиетата FinCEN.
Например, изтеклите документи показват, че между 1997 г. и 2016 г. Bank of New York Mellon е прехвърлила над 1,3 милиарда долара под формата на транзакции свързани с Олег Дерипаска, руски милиардер и дългогодишен доверен човек на руския президент Владимир Путин.
Дерипаска е обект на медийни обвинения за връзки с организирана престъпност още от 2008 г.. Когато през 2018 г. американските власти обявяват санкции срещу него те заявяват, че преди това е бил обвиняван в заплахи за живота на бизнес конкуренти, подкуп на руски държавен служител и поръчване на убийството на бизнесмен.
Дерипаска отрича участие в пране на пари или извършването на финансови престъпления и съди правителството на САЩ в опит да отмени санкциите.
„Bank of New York Mellon гледа сериозно на ролята си за защитата на целостта на глобалната финансова система, включително подаването на доклади за съмнителни дейности,“ се казва в изявление на банката. „Като уважаван член на международната банкова общност, ние се съобразяваме изцяло с всички приложими закони и разпоредби и помагаме на властите във важната работа, която вършат.“
Анализът на Концорсиума на изтеклите документи разкрива поразителната готовност на множество банки да обработват транзакции за едни и същи рискови клиенти.
Дерипаска, руският олигарх, не е имал за помощник само и единствено Bank of New York Mellon. Секретните доклади показват, че Deutsche Bank е придвижила транзакции за над 11 милиарда долара между 2003 и 2017 г. за компании контролирани от него.
Документите показват още, че Deutsche Bank, Bank of New York Mellon, JPMorgan, HSBC и Standard Chartered са сред 20-те банки, които са помогнали на Odebrecht SA (Одербрехт) латиноамериканска строителна фирма в това, което американските прокурори нарекоха най-голямото дело за подкуп в чужбина в историята, а именно придвижването на 677 милиона долара от 2010 г. от 2016 г. Deutsche Bank участва в транзакции за над 560 милиона долара от тази сума.
В документите се появява и Дмитро Фирташ, украински олигарх, който се издирва с наказателни обвинения от САЩ.
През 2014 г. американски прокурори направиха обществено достояние обвинителен акт, който обвинява Фирташ в подкуп на служители в Индия в опит да си осигури минна сделка. От края на 2019 г., американските новинарски агенции непрекъснато съобщават за твърдения, че Фирташ е изиграл роля в усилията на президента Тръмп да изрови дискредитираща информация в Украйна за Джо Байдън, съперникът му в президентската надпревара през 2020 г..
Фирташ, който твърди, че е поставил началото на успешния си бизнес с търговия на украинско мляко на прах за узбекски памук след падането на Съветския съюз, живее в изгнание в имение във Виена със забрана да напуска Австрия, но остава защитен от опитите да бъде екстрадиран. Вилата му в стил сецесион има домашно кино и безкраен басейн, а в профила му от 2017 г. агенция Блумбърг го нарича „Олигархът в позлатената клетка“.
Що се отнася до банковото дело, той и свързаните с него компании се радват на гостоприемството на много от големите институции в бранша.
Изтеклите документи показват, че четири от големите банки в анализа на Концорциума – JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon – са се занимавали с транзакции за контролирани от Фирташ компании. Освен това всички пет одобрени транзакции свързани с Фирташ се случват след като американските власти са принудили банките да плащат глоби и да се ангажират да работят по-усилено при проверките на подозрителни клиенти.
Файловете показват, че от тези банки JPMorgan е превъртяла най-много пари за контролирани от Фирташ компании, като е придвижила стотици транзакции на обща стойност 1,9 милиарда долара между 2003 и 2014 г..
JPMorgan и другите банки е трябвало да са били наясно със съмнителната биография на Фирташ още през 2010 г., когато изтекла американска дипломатическа грама го свързва с Могилевич.
След това, дело заведено от бившия украински министър-председател Юлия Тимошенко в Манхатън през 2011 г. дава на петте банки още по-важни предупредителни знаци, като дори назовава конкретни сметки в четири от банките, за които искът твърди, че се използват от Фирташ за пране на пари.
Искът обвинява Фирташ, Могилевич и бъдещия шеф на предизборния щаб на Тръмп, Пол Манафорт, в пране на незаконни средства от Украйна чрез банки и инвестиционни сделки в САЩ.
В исковата молба се твърди, че сметки в нюйоркските офиси на JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon са се използвали за пране на пари, при което пари откраднати от Украйна са прехвърляни в САЩ, а след изпирането им са се връщали обратно в Украйна.
Въпреки тези твърдения, четирите банки продължават да обработват транзакции за компании контролирани от Фирташ, като някои от тях са обработени от Deutsche Bank дори и през 2017 г..
Делото е отхвърлено през 2013 г., отчасти защото Тимошенко и нейните адвокати не са били в състояние да предоставят достатъчно подробности за транзакциите свързани с предполагаемата схема.
Фирташ отрича участие в неправомерни действия, заявявайки пред Блумбърг Бизнесуик (Bloomberg Businessweek), че е жертва на „специална машина за пропаганда, организирана срещу мен“, и че Тимошенко „греши във всичко. Тя лъже през цялото време. За да переш пари, трябва като начало да имаш мръсни пари. Винаги съм имал само чисти пари.“
Адвокат на Фирташ каза в изявление пред Консорциума, че клиентът му „никога не е имал партньорство или друга бизнес асоциация със Семьон Могилевич“. Адвокатът заяви, че Фирташ няма да отговаря на въпроси на Консорциума, защото тези въпроси произтичат от „от незаконното и престъпно разкриване“ на доклади за съмнителни дейности.
Защо привидно огромните финансови санкции не успяват да направят повече за да променят поведението на банките?
Джон Касера, експерт по финансови престъпления, който е работил като специален агент на FinCEN от 1996 до 2002 г., казва, че размерът на санкциите плащани от HSBC и други банкови институции може да изглежда голям на пръв поглед, но те са много малка част от печалбите на банките. При това парите не се плащат от банкерите, които трябва да носят отговорност, каза той, те се плащат от акционерите.
Най-голямата френска банка BNP Paribas получи най-голямата досега глоба през 2014 г., когато беше принудена да плати 8,9 милиарда долара заради наличието на много сериозни доказателства, че е помогнала за прехвърлянето на милиарди долари през финансовата система на САЩ от името на судански, ирански и кубински субекти подложени на американски санкции.
За разлика от споразуменията с HSBC и други банки, това не беше отложено наказателно преследване. Банката се съгласи на наказателна присъда и уволни 13 служители.
Но за френската банка приоритет при преговорите за договаряне беше гаранцията, че лицензът й за обработка на доларови транзакции в САЩ няма да бъде отнет за постоянно. Вместо това американските регулатори забраниха на BNP Paribas участие в подобни дейности в продължение на една година.
Цената на акциите на банката се качи с 4% след обявяването на сделката.
Джеймс С. Хенри, икономист от Ню Йорк, адвокат и автор, който разследва света на мръсните пари от 70-те години на миналия век, казва, че действията на американското правоприлагане през последните две десетилетия са оказали известно влияние върху поведението на големите банки, поне в сравнение с всеки един по-ранен период, когато тези банки са действали почти без ограничения.
Според него, обаче, ще е необходима повече „прокурорска воля“, за да има истински промени в отношенията между банките и незаконните парични потоци. Това означава да се търси отговорност от банкерите, а не само от банките и техните акционери.
„Трябва да изложим на риск някои висши ръководители, които отговарят за тези неща“, каза Хенри. „А това означава глоби и/или затвор.“
Звучи като история от шпионски роман.
Служители на Deutsche Bank са инструктирали клиенти от Иран и други горещи точки да слагат кодови думи в съобщенията си за плащане, които да предизвикат специална обработка. Един изпълнителен директор призова персонала да използва „врътки и хватки“ за да избегне разкриването на такива плащания от американските власти.
Тези хватки стават ясни от съобщение от 4 ноември 2015 г. от банковите регулатори в Ню Йорк. Държавните служители казват, че Deutsche Bank е била заловена в прехвърлянето на близо 11 милиарда долара между 1999 и 2006 г. от името на Иран, Сирия и други страни под санкциите на САЩ.
В рамките на споразумение за 258 милиона долара с държавата и Федералния резерв, Deutsche Bank се съгласява да реформира практиките си и да уволни служители участващи в операцията за заобикаляне на санкциите.
В свое изявление Deutsche Bank определя сделката като стара новина. „Поведението е прекратено преди няколко години и оттогава сме спрели целия бизнес със субекти от споменатите държави.“
Докато договарянето се разиграва публично, Deutsche Bank работи зад кулисите за прехвърлянето на пари за Ихор Коломойски, украински милиардер, който, както ще твърдят по-късно американските прокурори, участва в мащабна схема за пране на пари чрез насочването им към Средния Запад на САЩ.
Коломойски е заобиколен от мистика сякаш извадена от шпионски трилър. Американските прокурори казват, че той отдавна е известен с прояви на „жестокост и дори насилие“ в бизнес сделки и дават за пример наемането на „въоръжени главорези“, които да завземат офисите на държавна петролна компания. Сътрудник си спомня среща с Коломойски при която е наблюдавал как олигархът няколко пъти натиска дистанционно, което пуска месо от раци в аквариум с гладни акули в офиса му.
Изтеклите документи показват, че Deutsche Bank е преместила 240 милиона долара от декември 2015 г. до май 2016 г. за куха фирма регистрирана на Британските Вирджински острови, която, както твърдят съдебни дела в САЩ, е била контролирана от Коломойски и негов бизнес партньор.
Съдебно дело, заведено миналата година в щатски съд в Делауеър твърди, че Коломойски е използвал кухата фирма Claresholm Marketing Ltd. (Клейрсхолм Маркетинг) за да осъществи „поредица от нагли измамни схеми“ чрез ПриватБанк (PrivatBank), украинска финансова институция, която Коломойски и партньорът му контролират до края на 2016. Новите собственици на банката твърдят, че Коломойски и съучастниците му са източили милиарди долари от нея чрез фиктивни заеми и след това са ги изпрали чрез инвестиции в САЩ
През юли миналата година регулаторите в Ню Йорк постигнаха ново споразумение за пране на пари с Deutsche Bank. Този път банката се съгласи да плати 150 милиона долара за санкции свързани със сделки на осъдения за сексуални престъпления Джефри Епщайн и с две банки извън САЩ замесени в скандали с пране на пари.
Месец по-късно американски прокурори подадават във федерален съд жалби за гражданско отнемане с обвинения подобни на тези от делото в Делауеър.
Прокурорите твърдят, че голяма част от парите за които се предполага, че са били откраднати от ПриватБанк между 2008 г. и 2016 г. са се превърнали в инвестиции в САЩ, включително търговски площи в Тексас и Охайо, стоманодобивни заводи в Кентъки, Западна Вирджиния и Мичиган и фабрика за мобилни телефони в Илинойс.
Коломойски не отговори на въпроси на Косорциума. Негов адвокат каза през август: „Г-н Коломойски категорично отрича твърденията в исковете подадени от Министерството на правосъдието. ”
По делото на щатския съд в Делауеър адвокатите на компаниите на Коломойски заявяват, че исковата молба не съдъжа нарушения на законите за рекет или други закони. От своя страна, Коломойски е завел иск за клевета срещу ПриватБанк в Украйна, твърдейки, че обвиненията на банката в измами и други неправомерни действия са фалшиви.
Deutsche Bank отказа да отговори на въпроси за сделките си с Коломойски, като заяви, че има законово ограничение да коментира клиенти или транзакции. Банката каза на Консорциума, че е признала „минали слабости“ и „се е поучила от грешките си“. Тя заяви, че „се е борила системно“ с тези проблеми.
„Вече сме различна банка“, се казва в изявлението.
С участието на:
Майкъл Хъдсън, Дийн Старкмън, Саймън Боуърс, Емилия Диаз-Стрък, Таня Козирева, Уил Фитцгибън, Саша Чавкин, Спенсър Удмън, Бен Халмън, Фъргъс Шийл, Ричард Х.П. Сия, Том Стейтс, Джо Хилхаус, Делфин Ройтер, Кира Гърни, Агустин Армендариз, Марго Уилямс, Кари Кехоу, Ейми Уилсън-Чапман, Хамиш Боланд Рудър, Антонио Кучо, Жерар Райл, Маго Торес, Мириам Пенсак, Йелена Косич, Мигел Фиандор, Майкъл Сала
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/icij-fincen-files-1.html
от International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ, Международен консорциум на разследващите журналисти)
Теч на секретни американски правителствени документи разкрива, че JPMorgan Chase (ДжейПи Морган Чейз), HSBC (ЕичЕсБиСи) и други големи банки са успели да заобиколят строгите мерки срещу прането на пари като са местили зашеметяващи суми незаконни пари в брой за престъпни мрежи и тъмни личности, които са създавали хаос и са подкопавали демокрацията по цял свят.
Документите разкриват още, че пет глобално банки – JPMorgan, HSBC, Standard Chartered Bank (Стандарт Чартърд Банк), Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да трупат печалби от тези могъщи и опасни играчи, дори и след като са били глобени от американските власти за предишни провали в справянето с потоците от мръсни пари.
Американските държавни агенции отговорни за прилагането на законите за пране на пари рядко преследват мегабанки, които нарушават закона, а когато все пак предприемат нещо, действията им образуват само леки вълнички по повърхността на потоците от откраднати пари, които се изпират през международната финансова система.
Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.
Изтеклите документи разкриват, че JPMorgan, най-голямата банка със седалище в САЩ, е прехвърляла пари за хора и компании свързани с масово разграбване на публични средства в Малайзия, Венецуела и Украйна.
Според тези документи, банката е прехвърлила над 1 милиард долара за финансиста беглец, който стои зад скандала в Малайзия с държавната компания 1MDB и повече от 2 милиона долара за двама млади енергийни магнати, чиято фирма е обвинена в измама на правителството на Венецуела и е допринесла за прекъсванията на ток, които са парализирали големи части от страната.
В продължение на цяло десетилетие JPMorgan е обработвала и плащания в размер на над 50 милиона долара за Пол Манафорт, бившият шеф на предизборния щаб на президента Доналд Тръмп. Банката е придвижила поне 6,5 милиона долара под формата на транзакции на Манафорт за 14-те месеца след оставката му от кампанията. Това става на фона на вихрещи се твърдения за пране на пари и корупция във връзка с работата му за проруска политическа партия в Украйна.
Тези не дотам чисти транзакции продължават да се увеличават чрез сметки в JPMorgan, въпреки обещанията на банката да подобри контрола си върху прането на пари като част от споразуменията постигнати с американските власти през 2011 г., 2013 г. и 2014 г..
JPMorgan заяви, че е законът ѝ забранява да отговаря на въпроси относно транзакции или клиенти, и че е поела „водеща роля“ в провеждането на „активни и ръководени от разузнавателни служби разследвания“ и в разработката на „иновативни техники за подпомагане на борбата с финансовите престъпления“.
Според секретните документи, HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank и Bank of New York Mellon също са продължили да извършват съмнителни плащания въпреки подобни обещания към държавни органи.
Изтеклите документи, известни като Досиетата ФинСен (FinCEN Files), съдържат повече от 2100 доклада за подозрителни дейности подадени от банки и други финансови институции до Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Агенцията, известна съкратено като FinCEN, е разузнавателното звено, което стои в основата на глобалната система за борба с прането на пари.
Американският новинарски сайт BuzzFeed News (Бъзфийд) е този, който получи документите и ги сподели с Международния консорциум на разследващите журналисти. Консорциумът организира екип от над 400 журналисти от 110 медийни организации в 88 държави за да разследва подземния свят на банките и прането на пари.
Като цяло анализът на Консорциума установи, че документите идентифицират най-малко 2 трилиона долара под формата на транзакции между 1999 и 2017 г., които са били отбелязани като вероятно пране на пари или друга престъпна дейност от служители от вътрешните отдели на финансовите институции за наблюдение на спазването на закона. Касае се включително за 514 милиарда долара в JPMorgan и 1,3 трилиона долара в Deutsche Bank.
Докладите за подозрителна дейност отразяват опасенията на контролните органи на самите банки и не са непременно доказателство за някакво престъпно поведение или неправомерни действия.
Макар и огромна, сумата от 2 трилиона долара подозрителни транзакции установени в този набор от документи, е само капка в далеч по-голямото море от мръсни пари бликащи от банките по цял свят. Досиетата FinCEN представляват по-малко от 0,02 процента от над 12-те милиона доклади за подозрителни дейности, които финансовите институции са подавали между 2011 и 2017 г..
Архивът на докладите за подозрителна дейност, заедно със стотици електронни таблици пълни с имена, дати и цифри, показват в подробности потенциално незаконни транзакции преминаващи през редица банки. Заедно с пресяването на Досиетата FinCEN, Консорциумът и неговите медийни партньори получиха над 17000 други документи от вътрешни източници, лица подаващи сигнали за нарушения, съдебни досиета, искания за достъп до информация и други източници. Екипът интервюира стотици хора, включително експерти по финансови престъпления, служители на реда и жертви на престъпления.
Според BuzzFeed News, някои от изтеклите документи са събрани като част от разследванията на Конгреса на САЩ за намесата на Русия в президентските избори през 2016 г.. Други са искания до FinCEN от правоприлагащи органи.
Досиетата FinCEN предлагат безпрецедентна възможност за надникване в тайния свят на международното банкиране, анонимните клиенти и в много случаи в света на финансовите престъпления.
Те показват, че банките местят на сляпо пари в сметките си за хора, които не могат да идентифицират, не съобщават години наред за транзакции носещи всички белези на пране на пари и дори правят бизнес с клиенти оплетени във финансови измами и публични корупционни скандали.
Властите в САЩ, които играят водеща роля в световната битка срещу прането на пари, са разпореждали на редица големи банки да реформират практиките си, глобявали са ги със стотици милиони и дори милиарди долари и са им отправяли заплахи за наказателни обвинения като част от така наречената процедура за споразумение за отложено наказателно преследване.
Продължилото 16 месеца разследване на Консорциума и неговите партньори показва, че макар и често да влизат във водещите новини, тези тактики не са работили. Големите банки продължават да играят централна роля в придвижването на пари свързани с корупция, измами, организирана престъпност и тероризъм.
„След като така и не успяха да предотвратят мащабни корупционни транзакции, финансовите институции се отказаха от ролята си на първа линия на защита от прането на пари,“ каза пред Консорциума Пол Пелетие, бивш висш служител на Министерството на правосъдието на САЩ и прокурор по финансови престъпления.
Той каза още, че банките знаят, че „работят в система, която е до голяма степен беззъба.“
Секретните документи показват, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – Deutsche Bank, Bank of New York Mellon, Standard Chartered, JPMorgan и HSBC – многократно са нарушавали официалните си обещания за добро поведение.
През 2012 г. базираната в Лондон HSBC, най-голямата банка в Европа, е подписала споразумение за отложено наказателно преследване и е признала, че е изпрала най-малко 881 милиона долара за латиноамерикански наркокартели. Наркотрафикантите са използвали специално оформени кутии, които пасват на отворите на касовите гишета на HSBC, за да депозират и прокарат през финансовата система огромни количества пари от търговия с наркотици.
В рамките на споразуменията си с прокурорите HSBC е платила 1,9 милиарда долара и правителството се е съгласило да спре временно обвиненията в престъпление срещу банката и да ги отхвърли след пет години, ако HSBC спази обещанието си да се бори агресивно с потока мръсни пари.
Досиетата FinCEN показват, че по време на този петгодишен пробационен период, HSBC продължава да прехвърля пари за съмнителни фигури, включително за заподозрени руски перачи на пари и за Понци схема разследвана в множество страни.
Въпреки това, правителството позволи на HSBC да обяви през декември 2017 г., че е „изпълнила всички свои ангажименти“ по споразумението за отлагане на наказателно преследване, и че прокурорите са отхвърлили окончателно наказателните обвинения.
В изявление до Консорциума, HSBC отказа да отговори на въпроси за конкретни клиенти или транзакции. Банката заяви, че информацията на Консорциума е „остаряла и е от преди“ края на петгодишната сделка за отлагане на наказателно преследване. През това време, казва банката, „ние поехме по дългия път на преразглеждане на способността ни за борба с финансовите престъпления… Днес HSBC е много по-безопасна институция, отколкото през 2012 г.“
HSBC отбеляза, че с решението си да освободи банката от заплахата от наказателни обвинения, правителството е получило достъп до доклади на наблюдател, който е направил преглед на реформите и практиките на банката.
Министерството на правосъдието отказа да отговори на конкретни въпроси. Говорител на Наказателното отделение на Министерството каза в изявление:
„Министерството на правосъдието стои зад своята работа и продължава да се ангажира с агресивно разследване и преследване на финансови престъпления, включително пране на пари, навсякъде, където ги установим.“
Необезпокояваният поток от мръсни пари помага на престъпни банди, дестабилизира нациите и се превръща в двигател на глобалното икономическо неравенство. Изпраните средства често се разпределят между сметки притежавани от неясни кухи фирми регистрирани в тайни офшорни данъчни убежища, което позволява на елитите да укриват огромни суми от органите на реда и данъчните власти.
Анализ на Консорциума установи, че банките в Досиетата FinCEN редовно обработват транзакции на компании регистрирани в така наречените тайни юрисдикции и го правят без да знаят кой е крайният и истински собственик на сметката. Притежателите на корпоративни сметки често предоставят адреси в Обединеното кралство, САЩ, Кипър, Хонконг, Обединените арабски емирства, Русия и Швейцария. Поне 20% от документите съдържат клиент с адрес на Британски Вирджински острови.
Анализът на Консорциума установи още, че в много случаи банките не са разполагали с информация за субектите, които стоят зад транзакциите, както и за присъствието на кухи фирми. Има случаи при които финансовите институции са поискали повече информация за субектите от други банки, които не са им отговорили. Някои банки или клонове в страни като Швейцария са цитирали местните закони за банкова тайна за да откажат предоставянето на информация.
Данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността показват, че всяка година се изпират незаконни приходи за 2,4 трилиона долара или близо 2,7% от всички стоки и услуги произвеждани годишно в целия свят. Но, пак според данни на ООН, властите успяват да разкрият по-малко от 1% от мръсните пари в света.
„Всички се справят зле“, призна в интервю за Консорциума Дейвид Луис, изпълнителен секретар на базираната в Париж Група за Финансови Действия (Financial Action Task,) партньорство на правителства от цял свят, което определя стандартите за борба с прането на пари.
Докладите на неговата организация за оценка по държави, които проучват доколко банките и правителствените агенции отговарят на законите и разпоредбите за пране на пари, показват много проверки, но малък практически напредък. Много държави изглежда са по-загрижени да изглеждат добре на хартия, отколкото да предприемат истински мерки срещу прането на пари, каза Луис.
Асоциация на най-големите световни банки дори се оплака миналата година, че регулаторите се фокусират върху „техническото съответствие“, а не дали системите им „са действитело успешни в борбата срещу финансовата престъпност“.
За някои финансови институции проблемният клиент е друга банка.
Една ранна сутрин през 2003 г. Стивън Авербах пътува в автобус № 6 в Йерусалим, когато мъж се втурва вътре в момента в който автобусът потегля от спирката.
„Имаше твърде много неща не на място“ с този мъж, спомня си Авербах, който е роден в Ню Джърси, но емигрира в Израел като тийнейджър. Мъжът бил с дълги черни панталони, бяла риза и черно сако, типичното облекло на ортодоксален евреин, но носи „обувки с остри върхове“, които не пасват на обеклото на сектата, а сакото му било издуто. В дясната си ръка държал устройство, което приличало на входен звънец.
Авербах, който преди това е бил главен инструктор по оръжията в полицията на Йерусалим, извадил личното си оръжие. Но когато бившето ченге се обръща с лице към мъжа, „той се самовзриви“, Авербах свидетелства във видеозапис след експлозията.
Взривът убива седем и ранява 20, а Авербах остава парализиран от врата надолу. Той почива през 2010 г. от дългосрочните последствия от нараняванията си.
По това време той и семейството му са ищци по съдебен иск в САЩ в който обвиняват йорданска финансова институция Arab Bank (Арабска банка) в преместване на средства, които са били използвани за финансиране на атентата в автобуса и други терористични атаки.
Досиетата FinCEN показват, че тъй като съдебният процес хвърля сянка върху Arab Bank, тя се възползва от работните си отношения с много по-голяма и по-влиятелна банка – Standard Chartered.
Базираната в Обединеното Кралство банка помага на клиентите на Arab Bank да получат достъп до финансовата система на САЩ след като регулаторите откриват недостатъци в контрола на йорданската банка над прането на пари през 2005 г. и я принуждават да ограничи дейностите си по прехвърляне на пари в САЩ.
Standard Chartered продължава отношенията си с Arab Bank докато искът срещу нея си проправя път през американските съдилища, и дори след като американските власти уведомяват Standard Chartered, че трябва да спре да обработва транзакции за заподозрени клиенти.
През 2012 г. регулаторите в Ню Йорк стигат до заключението, че Standard Chartered е „сключила тайна сделка с правителството на Иран“, за да прокара тайни транзакции за 250 милиарда долара, като „печели стотици милиони долари“ и оставя „американската финансова система уязвима за терористи, търговци на оръжие, наркобарони и корумпирани режими“. През декември 2012 г., Standard Chartered плаща глоба от 227 милиона долара на властите в САЩ и Ню Йорк съгласно споразумение за отложено наказателно преследване.
Въпреки официалните си ангажименти да стои далеч от подозрителни клиенти, Standard Chartered обработва 2055 транзакции на обща стойност над 24 милиона долара за клиенти на Arab Bank между септември 2013 г. и септември 2014 г., показват Досиетата FinCEN.
След това, в края на септември 2014 г., се появява още една причина за Standard Chartered да се отдръпне от Arab Bank. В съдебното дело за атентата в автобуса в Йерусалим през 2003 г. и други нападения, съдебните заседатели в Бруклин решават, че Arab Bank съзнателно е подпомагала тероризма чрез предаване на пари прикрити като благотворителни дарения на Хамас, палестинската паравоенна и политическа организация, която САЩ класифицират като терористична.
Повече от година по-късно служители от вътрешния отдел за наблюдение на спазването на закона на Standard Chartered изпращат на FinCEN доклад за подозрителна дейност потвърждаващ сделките на банката с Arab Bank за период, които дори продължава няколко дни след присъдата в Бруклин. В доклада се изразяват опасения за „потенциалното финансиране на тероризм“.
Но това не е краят.
Standard Chartered прехвърля още близо 12 милиона долара на клиенти на Arab Bank непосредствено след присъдата, чак до февруари 2016 г., според последващ доклад за подозрителна дейност, включен в Досиетата FinCEN. Много банкови преводи са записани като „благотворителни организации“, „подкрепа“ или „подаръци“.
В последващия доклад се отбелязва, че данните за плащанията пораждат същите опасения като тези изложени и в процеса в Бруклин, че „незаконни дейности“ се финансират „под прикритието на благотворителност“.
Гражданската присъда срещу Arab Bank е отменена, когато апелативен съд открива недостатъци в указанията на съдията към съдебните заседатели. След това Arab Bank се договаря с близо 600 жертви и роднини на жертвите срещу неизвестна сума.
Standard Chartered не отговори на въпроси на Концорсиума и неговите медийни партньори относно Arab Bank.
Тя просто каза в общо изявление, че „реалността на глобалната финансова система е, че винаги ще има опити за пране на пари и избягване на санкции, а отговорността на банките е да изграждат ефективни системи за проверка и наблюдение и ние работим в тясно сътрудничество с регулаторите и правоприлагащите органи за да изправим извършителите пред правосъдието.“
Защо банките придвижват подозрителни пари? Защото е изгодно.
Банките могат да попълнят приходите си с таксите, които събират докато парите се въртят в мрежа от сметки, често поддържани от корумпирани потребители на финансовата система. JPMorgan, например, е спечелила около половин милиард долара докато е била главният банкер на Бърни Мадоф, според разкрития по делото за несъстоятелност заведено след краха на неговата многомилиардна Понци схема.
Справянето със сенчести клиенти носи рискове.
JPMorgan е платила през 2011 г. 88,3 милиона долара за споразумения с регулаторите по повод твърденията им, че е нарушила икономическите санкции срещу Иран и други държави под ембарго на САЩ. През 2013 г. Министерството на финансите „зашлеви“ банката със заповед за „прекратяване и въздържане“, която описва „системни недостатъци“ в нейните усилия за борба с прането на пари, като отбелязва, че банката „не е успяла да идентифицира подозрителна дейност в значителни размери“.
През януари 2014 г., банката плаща 2,6 милиарда долара на американски агенции по споразумения свързани с разследвания на ролята й в схемата на Мадоф. JPMorgan е отчела печалби над два пъти по-високи от тази сума само за същото тримесечие и е била на път да достигне печалба от близо 22 милиарда долара за 2014 г.. Мадоф се призна за виновен и излежава 150-годишна присъда във федерален затвор.
Досиетата FinCEN показват, че след тези действия на правоприлагащите органи JPMorgan е продължила да прехвърля пари за хора замесени в предполагаеми финансови престъпления.
Сред тях е Джо Лоу, финансист, обвинен от властите в много страни, че е мозъкът зад присвояването на 4,5 милиарда долара от малайзийски фонд за икономическо развитие, наречен 1Malaysia Development Berhad, или 1MDB (1Малайзия Развитие Берхад). Според Досиетата, от 2013 г. до 2016 г. Лоу е преместил малко над 1,2 милиарда долара чрез JPMorgan.
Лоу за пръв път става известен с присъствието си на купони с Парис Хилтън, Леонардо ДиКаприо и други известни личности. Една вечер, докато се забавлява в нощен клуб на Френската Ривиера, той води война на наддаване на пари в брой за няколко бутилки шампанско Кристал (Cristal) и печели състезанието с крайна оферта от 2 милиона евро, според бестселър посветен на измамата 1MDB, наречен „Кит за милиарди“.
Лоу се появява за пръв път като ключова фигура в скандала с 1MDB, познат като „обира на века“ в медийни репортажи в началото на 2015 г.. През април 2016 г., Сингапур издава заповед за задържането му. Властите в САЩ, Малайзия и Сингапур все още го търсят за да го арестуват.
JPMorgan е прехвърляла и пари за компании и хора свързани с корупционни скандали във Венецуела, които допринесоха за възникването на една от най-тежките хуманитарни кризи в света. ООН съобщи тази година, че един от всеки трима венецуелци няма достъп до достатъчно храна, а милиони са избягали от страната.
Един от венецуелците, получил помощ от JPMorgan, е Алехандро „Пиохо” Истурис, бивш държавен служител, който е обвинен от американските власти като играч в международна схема за пране на пари. Прокурорите твърдят, че между 2011 и 2013 Истурис и други лица са искали подкупи за да фалшифицират държавни енергийни договори. Според Досиетата FinCEN, между 2012 г. и 2016 г. банката е преместила над 63 милиона долара за компании свързани с Истурис и схемата му за пране на пари.
Досиетата разкриват още, че JPMorgan е предоставяла банкови услуги на енергийната фирма Derwick Associates (Дъруик Асошийетс), която е спечелила над 5 милиарда долара от договори без обществени поръчки за ремонт на провалената електрификационна мрежа на Венецуела. Анализ от 2018 г. от отдела за Венецуела на неправителствената организация „Прозрачност без граници“ стига до заключението, че Derwick Associates не е успяла да осигури очаквания енергиен капацитет и е ощетила правителството на Венецуела с поне 2,9 милиарда долара.
Братовчедите Алехандро Бетанкур и Педро Требау са на малко повече от 20 години когато създават Derwick Associates.
Новини и публикации в интернет от 2011 г. твърдят за съмнения около братовчедите и Derwick Associates. След това компанията завежда дело в което твърди, че е жертва на клеветническа кампания и лъжливи обвинения, че е част от „престъпна група“. Искът е уреден при неизвестни условия.
Досиетата FinCEN показват, че Derwick Associates е използвала сметки в JPMorgan за преместване на поне 2,1 милиона долара през 2011 и 2012 г. и че банката е обработвала и други транзакции за неизвестни суми за Derwick и нейните управители поне до 2013 г..
Адвокат на Бетанкур каза: „Клиентът ми отрича да е извършил неправомерни действия“.
JPMorgan отбелязва в твърде общото си изявление, че през 2014 г. се е съгласила, че трябва да подобри контрола на прането на пари, и че оттогава е инвестирала „значителни ресурси“ за тази цел.
„Днес хиляди служители и стотици милиони долари са посветени на подпомагане на усилията за прилагане на закона и националната сигурност“, каза банката.
Секретните документи често показват, че банките обработващи трансгранични транзакции нямат представа с кого си имат работа, дори когато прехвърлят стотици милиони долари.
Да вземем случая с мистериозна компания, наречена ABSI Securities (ЕйБиЕсАй Секюритис). Досиетата FinCEN показват, че ABSI е реализира повече от 1 милиард долара транзакции чрез JPMorgan между януари 2010 г. и юли 2015 г..
Тази сума включва транзакции чрез директна банкова сметка в JPMorgan, която ABSI затваря през 2013 г., и чрез така наречените кореспондентски сметки, чрез които JPMorgan позволява на чуждестранни банки да обработват транзакции в щатски долари чрез техни собствени сметки.
Отдели на банката за наблюдение на спазването на закона базирани в операционния й център в Кълумбъс, Охайо, решават през 2015 г. да направят опит да разберат кой е действителният собственик на ABSI, след като руски сайт за разследващи новини съобщава, че компанията е свързана с лице от подземния свят на име Семьон Могилевич, който е описан като Бос на босовете на руските мафиотски групировки.
През 2009 г., когато включва Могилевич в списъка си с десетте най-търсени пресъпници, ФБР заявява, че престъпната му мрежа е замесена в трафик на оръжия и наркотици, изнудване и поръчкови убийства. Гардиън пише, че бомба поставена в автомобил е знаковият метод за неутрализиране на врага на палещия цигара от цигара внушителен украинец.
Досиетата показват, че служителите по спазване на закона не са могли да установят от документи за кухата фирма кой стои зад нея или каква е истинската й цел.
Въпреки че тези подробности остават неясни, JPMorgan е имала доста основания да проучи ABSI години по-рано. Тя оперира като куха фирма в Кипър, считан по това време за важен център за пране на пари и насочва стотици милиони долари чрез JPMorgan.
Могилевич, който е представен в документалния сериал на Нетфликс „Най-търсените в света“, чиято премиера беше през август, не беше открит за коментар за това разследване.
По-рано той каза: „Не съм шеф или активен участник в никакви престъпни групи.“
BuzzFeed използва изтеклият архив от доклади за подозрителна дейност от 2018 г. за свои публикации разкриващи тайни плащания към кухи фирми контролирани от Манафорт, който сега е под домашен арест заради федерална присъда по дело основано главно на тези транзакции.
Бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, Натали Мейфлауър Сурс Едуардс, е обвинена в заговор за незаконен теч на документи от FinCEN към BuzzFeed.
BuzzFeed отказва да коментира източника си.
FinCEN и други американски агенции играят огромна роля в усилията срещу прането на пари по цял свят, най-вече защото перачите на пари и други престъпници имат същата цел като много други банкови клиенти с трансгранични операции – да превърнат парите си в щатски долари, които са де факто глобална валута. Малка група от предимно американски и европейски банки с големи операции в Ню Йорк събират такси за да вършат този трик, използвайки привилегирования си достъп до Федералния резерв на САЩ.
Американското законодателство поверява на банките първостепенната отговорност за предотвратяване на прането на пари, въпреки че в основата си дейността им стимулира абсолютно насочване в посока на запазване на парите, независимо дали са мръсни или чисти. Въпреки че банките са оправомощени да спрат дадена транзакция, ако тя изглежда подозрителна, те не са задължени да го правят. Банките просто трябва да подадат доклад за подозрителна дейност към FinCEN.
FinCEN, който има приблизително 300 служители, събира и пресява годишно над 2 милиона доклада за подозрителни дейности от банки и други финансови инситуции. Тя споделя информация с правоприлагащите агенции на САЩ и със звената за финансово разузнаване в други страни.
В големите банки системите за засмукване на незаконни парични потоци разчитат на преуморени служители с недостатъчно ресурси, които обикновено работят в задни офиси далеч от централата и имат малко влияние в рамките на своите организации. Документите на FinCEN показват, че служителите наблюдаващи спазването на законите в големите банки често прибягват до едно просто търсене с Гугъл в опит да научат кой стои зад банкови преводи за стотици милиони долари.
Секретните документи показват, че в резултат на това банките често подават доклади за подозрителни дейности само след като транзакция или клиент влязат в новините или след правителствено запитване, обикновено след като парите отдавна са изчезнали.
В интервюта с Международния консорциум на разследващите журналисти и BuzzFeed над десетина бивши служители наблюдаващи спазването на законите в HSBC поставиха под въпрос ефективността на програмите на банката срещу прането на пари. Някои казаха, че банката не им е предоставила достатъчно ресурси за да се справят с големите потоци на пари в брой, а не само бегло да надникнат в тях, и че когато са искали информация за това кой стои зад големите транзакции, клоновете на HSBC извън САЩ често са ги игнорирали.
В дело заведено през декември 2019 г. във федералния съд в Ню Йорк, се твърди, че служители на Standard Chartered Bank, които са се противопоставяли на незаконни транзакции са били не само игнорирани, но и заплашвани, тормозени и уволнявани.
Ищците Джулиан Найт и Аншуман Чандра твърдят, че са били принудени да напуснат ръководни длъжности в банката, след като тя е разбрала, че са сътрудничили на разследване на ФБР за прехвърляне на пари от Standard Chartered към санкционирани от САЩ субекти в Иран, Либия, Судан и Мианмар.
Искът твърди, че Standard Chartered е участвала в „изключително усъвършенствана схема за пране на пари“, променяйки имената на субектите санкционирани от САЩ в документи за транзакциите и създавайки технологично решение, което позволява незаконни транзакции да остават незабелязани от Федералния резерв на САЩ.
Чандра, който е работил в клона на банката в Дубай от 2011 до 2016 г., стига до заключението, че заобикалянето на санкциите е помогнало значително за организирането на терористични атаки, „които са убили и ранили войници на ръководената от САЩ коалиция, както и много невинни цивилни“.
В исковата молба се казва, че схемата е позволила на банката да се възползва от „високата премия“, която Иран и неговите агенти са готови да платят за да конвертират санкционираните ирански риали в долари.
„Сигурно можете да водите подобно шоу без да ви хванат в продължение на няколко месеца, ако става въпрос за малка група вътре в банката,“ казва Чандра в интервю за BuzzFeed. „Но нещо подобно да се случва в продължение на години и да достигне размери от милиарди долари, това значи, че някой на върха е трябвало да зададе въпроса как точно банката печели тези пари.“
Чандра и Найт твърдят, че банката е признала само част от нарушенията си и е излъгала, че е спряка незаконните транзакции, когато приема налагането на санкции като част от споразумението си с американските власти за отложено наказателно преследване през 2012 г..
Агенцията удължава пробационния срок на банката отново и отново в продължение на няколко години. След това, през 2019 г., банката плаща още 1,1 милиарда долара за установени продължаващи нарушения на санкциите срещу Иран и други страни и се разбира с прокуратурата да удължи пакта си за отложено преследване за още две години.
Standard Chartered не отговори на въпроси на Консорциума и партньорите му за твърденията на бившите й служители. Standard Chartered посочва в документите по делото, че тези твърдения са безпочвени и неправдоподобни.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.