Tag Archives: Потеря

Фалшивата борба с фалшивите новини

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/fake-fight-vs-fake-news.html

четвъртък 9 април 2020


Страната ни е епицентър на лъже-новините, които не само битуват в интернет, но живеят и много удобно и необезпокоявано в медийния мейнстрийм

В разгара на пандемията с Covid-19, властта скоропостижно се хвърли да напише закон за извънредното положение – галеното недоносче на законодателите и клакьорите им – които така се увлякоха в забранителните мерки и нелепостите при прилагането им, че освен, че предизвикаха обърканост и гняв у гражданите, принудиха президента Румен Радев да наложи частично вето на някои от най-абсурдните клаузи. Една от причините за ветото на президента бяха текстовете за ограничаване на свободата на словото в условията на извънредното положение. Първоначално в средата на март депутатите приеха с голямо мнозинство закона, където се регламентираха наказанията за невярна информация за разпространението на заразна болест, при което извършителят се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 10 000 лв.

Но Радев наложи вето, защото според него ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии, както и че липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“.

“Законът атакува последните остатъци от свободата на словото,” заяви президентът. И макар че тази и други клаузи отпаднаха по-късно от спорния закон, след като народните представители приеха ветото на държавния глава и заради обществения натиск, остава въпросът защо правителството и законодателите, които от години говорят за борба с фалшивите новини и непрозрачни медийни портали и приемат медийни закони уж в тази насока (справка бутафорния медиен закон на Пеевски) България продължава да е център на хибридната информационна война на Русия в българското медийно и обществено пространство, включително и в контекста на пандемията. Всъщност, страната ни е епицентър на лъже-новините, които не само битуват в интернет, но живеят и много удобно и необезпокоявано в медийния мейнстрийм.

Оказа се, че въпреки ветото на президента – в парламента виси „входирано“ едно „симпатично“ законопроектче за фалшивите новини, внесено от депутатите на ВМРО — Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветанова и Милен Михов. Цензурата в интернет отдавна е обладала мокрите сънища на парламентарните „патриоти“ и сега –по време на извънредното положение те отново искат да пробутат един нелогичен закон, от който смърди на необразовано и вкиснало тоталитарно законотворчество и който се припокрива с предишни нефелни опити за регулиране на интернет пространството .

Самопровъзгласилите се „борци“ с лъже-новините  искат промени в закона за Радиото и телевизията, с респективни промени в Наказателния кодекс като към разпоредбите в него се  включва и интернет. „Патриотите“ искат надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформацията в интернет средата под надзора на Съвета за електронни медии и искат регистрация на доставчици на медийни услуги чрез интернет.

Ако трябва да преведем този абсурден законодателен език, това означава, че според  „патриотите,“ ако баба Гица от село Долни Ръб реши да си направи блог за това какви ги върши кметът на общината й, тя трябва да се регистрира в СЕМ по специален образец и да чака СЕМ цели 14 дни да одобри „медията“ й, за да може баба Гица да си разсъждава за политика в блога си, докато вари боб.  А ако на СЕМ не му харесват публикациите на баба Гица с оглед на представата им за фалшиви новини, (която представа въобще не е ясна от закона), СЕМ има правомощия да заличи „стопанската дейност“ на баба Гица в интернет. ВМРО също настоява в закона си за три години затвор за разпространяване на фалшиви новини, затваряне на сайтове и имуществени санкции до 2000 лв. за собственик на домейн с текст без автор, който разпространява дезинформация. Партията поиска  тези мерки да останат в действие и след отмяна на извънредното положение. 

От миналата година ГЕРБ също флиртува със закон за фалшиви новини, настоявайки за „наказателна отговорност“ на разпространителите им. Депутатът от партията –Вежди Рашидов –дори обсъди този въпрос  с министъра на правосъдието, изтъквайки, че иска да създаде „нов европейски стандарт“ в тази насока, натъртвайки на наказателната отговорност. Човек би се зачудил – как депутати от държава с най-репресираната свобода на словото в ЕС имат самочувствието  да говорят за „европейски стандарти“ и да пробутват още репресивни медийни закони, но това е вече в компетенцията на специалистите по психично здраве. Но за успокоение на гражданите този закон никога не видя свят, поне засега, въпреки че ГЕРБ прекрасно си партнира с „патриотите“ в това отношение. 

Но интересно защо въпросните законотворци не си дават сметка, че клаузи за прозрачност на медийните услуги отдавна съществуват в закона на Делян Пеевски (от 2018 г.), от който обществото не е видяло и грам полза, защото по размерите на ширещата се местна политическа пропаганда както  и хибридна такава на Русия – с безброй анонимни сайтовете и портали за фалшиви новини се вижда, че българското медийно пространство отдавна е превзето от вируса на дезинформацията и се поддържа умишлено такова. 

Един от парадоксите на политическо статукво у нас, е че то нарочи с непоклатим парламентарен консенсус олигарха Делян Пеевски за „трубадур на медийното изсветляване.“ През 2018 г.  парламентът прие медийния му закон, който предвижда въвеждане на задължително разкриване на информация от доставчиците на медийни услуги за техния действителен собственик, както и за начините им на финансиране. Според него Министерство на културата има задължението да упражнява контрол и да налага санкции за неизпълнение на закона, по отношение на декларирането на собствеността. Досега не сме видели особени развития в тази сфера, но пък, независими медии и журналисти определиха този закон като бухалка на медийния олигарх срещу опозиционни  медии, финансирани от краудфъндинг – микро дарения на читателите си. И това е така, защото изискваната информацията за дарителите няма как да бъде представена на Министерството на културата в законовите рамки, защото събирането на допълнителни данни извън предоставените от технологични платформи като PayPal и ePay, както и от банките ги поставя пред невъзможност да изпълнят изискванията на закона. Независимо от големите претенции на този закон за „изсветляване на собствениците на медии и тяхното финансиране“ до този момент не сме свидетели законът на Пеевски да е свършил нещо общественополезно, защото в българското интернет пространство продължават да битуват безброй анонимни сайтове, разпространяващи фалшиви новини и пропаганда, финансирани от фантоми.  А единствената медийна цензура, която обществото наблюдава в момента е цензурата срещу на критиците на властта.

И досега  нито в дейността на правителството и прилежащите му служби за сигурност, нито в тази на парламента се вижда желание да се спре  информационната диверсия на правителството на Путин в България, включително в контекста на коронавируса. И макар че години наред в докладите на правителството за националната сигурност (включително и в последния такъв ) се  говори, че Русия е заплаха за българската държава заради хибридните си действия и дезинформация, реално не се забелязва никакъв ентусиазъм на управляващите да пресекат тези действия (освен, ако няма доста насърчително подбутване от съюзниците по някои теми от международно значение – като шпионски афери или афери с руски отровители, или някои изявления на руското правителство, минаващи рамките на приличие… но  до там…) 

Нека да дадем няколко примера – сайтът informiran.net – е един от основните, чиито новини се разпространяват и споделят десетки хиляди пъти в русофилското интернет пространство в България (и не само). Това е анонимен сайт, с фалшив (несъществуващ) телефон и несъществуващ адрес във Великобритания.

Представящият се за собственик на informiran.net с несъществуващ телефон и адрес.

Посочен за собственик е някой си Владимир Алексеев, за който нищо не може да се намери в интернет пространството, но често той се подписва като автор на статиите в сайта, а самият сайт е амалгама от фалшиви и жълти новини и най-вече тежка про-путинска пропаганда. Сайтът се хоства чрез GoDaddy, което дава възможност за скриване на данните за собствеността.

 Ето някои от скорошните  заглавия в този сайт:

  • „Руски самолет с медицинско оборудване отлетя за САЩ. Така постъпват истинските хора“
  • „Поклон! Руският самолет с 60 тона медицинско оборудване кацна на летище „Кенеди“ в САЩ“

Хибридна опорка за руската „благотворителност“ за САЩ тръгна от Русия по хибридните си артерии в Европа и се лансира включително и от българските медии с претенции за легитимност. Оказа се, че така наречената „помощ“ е закупена от САЩ и не е руска благотворителност, както обяви Щатският Държавен департамент.

Ето и други скорошни заглавия от въпросния сайт:

  • „Русия представи лекарство, което успешно блокира коронавируса и спира заразата“
  • „Русия пак изуми всички: Путин раздава безплатни смартфони на болните от коронавирус“
  • „Велика държава! В Русия е по-вероятно да те изяде мечка, отколкото да хванеш вируса“
  • „Висшето военно командване на САЩ се уплаши от руските ракети! Скри се вдън земя!“
  • „Потресаващо! Западът използва пандемията, за да свали от власт Путин докато той помага на света“
  • “Проф. Еделев от Русия: България е братска страна, само поискайте лекарството срещу коронавируса и ще ви го дадем!”

Интересното е, че този сайт не е попадал на мушката на правителството освен, когато ГЕРБ сезира ЦИК на миналите местни избори във връзка с фалшиви новини на сайта, свързани с  кандидат за кмет на София – Йорданка Фандъкова. На сайта (който е и анти-герб) се появиха лъжливи статии свързани с Фандъкова – като това че тя се е отказала от надпреварата за кмет и нейни фалшиви цитати, наричащи ГЕРБ „престъпна групировка.“ От ЦИК констатират, че в публикациите се отправят индиректни негативни внушения спрямо кандидата за кмет и установява извършено нарушение – предизборна агитация, забранена 24 часа преди самия вот и решава да  състави акт на главния редактор. Обаче ЦИК не може да го открие и се обръща към МВР да им помогне да открият собственика и да го санкционират. В решението на ЦИК е посочен адрес за кореспонденция Великобритания, 4659 Dog Hill Lane Scranton, KS 66537. Адресът е очевидно фалшив, защото Scranton не съществува в Обединеното кралство, но има такъв град в щата Канзас, Съединените щати.

Биволъ изпрати запитване до МВР с питане дали са открили собственика и какъв е реалният адрес на медията му – какъвто би трябвало да има по закон. От МВР отговориха, че са локализирали лицето, но не пожелаха да разкрият самоличността му.  Редакцията изпрати и запитване до ЦИК с молба да отговорят дали са санкционирали собственика на informiran.net и какво е реалното му име и адрес. На нито един от тези въпроси нито МВР нито ЦИК са дали отговор до този момент.

Редакцията изпрати и въпроси до самия редактор на сайта – Владимир Алексеев — на обявения от него имейл с молба така нареченият редактор да коментира случая. Съвсем очаквано не получихме отговор. Любопитното и необяснимо нещо в случая е, че сайтът и в момента  продължава да е анонимен и да оперира, посочвайки фалшива информация за адрес и телефон в нарушение със закона, което явно не притеснява нито МВР, нито Министерството на културата, което би трябвало да санкционира подобни анонимници. (Толкова за ефективността на закона на Пеевски).

Да продължим със следващ подобен сайт – bgr.news-front.info

Информацията от този сайт е може би най-споделяната в безбройните русофилски и про-путински групи, форуми и сайтове– говорим за стотици хиляди споделяния, които стигат и до стотици хиляди потребители на социалните мрежи.  Този сайт не е анонимен – седалището му е в Русия и в предмета му дейност се казва: „News Front («Новостной фронт») – информационное агентство, цель которого – объективное освещение событий в России, на Донбассе, Украине и Балканах, в Сирии, Казахстане, Белоруссии, Молдавии и во всём мире. Наши редакции работают в Болгарии, Сербии, Германии, Франции, Испании, Великобритании, Грузии и Венгрии.“ (News Front – информационна агенция, с цел обективно отразяване на събитията в Русия, Донбас Украйна и на Балканите… ). Ето контакта на агенцията:

Kонстантин Кнырик, Ръководител Информационна Агенция NewsFront

телефон за връзка:+7 (978) 841-31-70+7 (926) 318-10-42+38 (095)101-01-93  [email protected]

Това е още един медиен портал в България, който бълва кремълска пропаганда, в която има какво ли не, но не и обективност.

А ръководителят на медийна агенция, Кнырик, се явява по съвместителство  и лидер на местното кримско отделение на националистическата партия “Родина“. Тя е основана от бившия руски вице-премиер Дмитрий Рогозин. За събралите се в нея партийци руската служба на BBC съобщава, че се самоопределят като “спецназ на Путин”. 

В кариерата си като дипломат Рогозин се прочу с множество скандални националистически изказвания. От Брюксел като представител на Русия в НАТО той каза за България, че страната е “троянски кон на Русия в Европейския съюз”. Понастоящем Рогозин е трудоустроен като шеф на Роскосмос.

Нека да прегледаме „обективното“ отразяване на новините от този сайт, който всъщност е директен носител на вирусна путинска пропаганда и баналните й опроки. Първа такава– европейците искат излизане от ЕС,  коронавирусът ще унищожи Европейския съюз, настъпва новият световен ред и ролята на Русия ще е друга, САЩ са създали вируса, италианците са благодарни на Русия и гневни на Европа, италианец замества флага на ЕС с руския…

Това последното всъщност също се оказа супер фалшива новина, изфабрикувана от руснаците и пусната в българското пространство  и подхваната от доста български медии, включително и от тези, които не смятат себе си за фалшиви. Вероятно повечето хора в България са видели нелепото видео, където някой си италианец на име Фредерико Кане почти конспиративно е заснет до някаква олющена стена на неидентифицирана сграда, без никакви хора наоколо, до която очевидно са пренесени от друго място знамената на Италия и ЕС. Въпросният Кане мълчи през цялото време, докато сгъва  европейското знаме и го замества с руското. Накрая носи някаква бележка на която пише „Grazie Putin! Grazie Russia!”

Човек дори не трябва да е с набито око, за да види, че това е евтина театрална постановка, режисирана от руската пропаганда, тръгнала от руски сайтове. Ако се направи търсене в интернет на италиански и английски език, никъде не се открива въпросното видео както и медийното му отразяване. Нито може да се открие кой е въпросният Кане, да се разбере каква  е тази сграда, къде се намира и като какъв се явява Кане по отношение на тази сграда. Единствена информация за този енигматичен човек и неговото конспиративно махане на европейското знаме е видеото отразено от руски източници и пуснато за евтина дъвка в българското медийно пространство. Подобни пропагандни трикове на медийни портали, прокарващи антиевропейски тези и обикновено финансирани от Русия се появиха и в други страни, но с китайското знаме. „Новината“ се отрази и в български медии.  

Обаче, унгарският партньор на Биволъ от OCCRP atlatszo.hu – обяснява, че това е поредната фалшива новина за това как едно ротационно поставяне на знамена на страни, помагащи на Италия, пред офиса на частна италианска фирма, се тиражира от анти-ЕС пропагандистите като обвинение към страните от Европейския съюз. В разследването си сайтът цитира становището на фирмата, което няма нищо общо с лъжите и манипулациите, които се придават на издигането на китайското знаме от сайтове с фалшиви новини. Аtlatszo проследява кой разпространява подобни новини и в кои региони те се тиражират.

А ето и някои от заглавията в сайта News Front:

“Москва положи хуманитарен мост през Атлантическия океан — как Европа оценява руската помощ за САЩ”. (Лъжа! Помощта за САЩ не е хуманитарна, а купена от САЩ.)

„Защо руското дружелюбие така дразни Запада“ (по повод помощта за Италия и скептиците за нейната полезност с мнения в италианското изданието „Ла Стампа“ – където се задават въпроси защо помощта идва от руски военни, а не от цивилни здравни работници, повдигат се въпроси, че тази помощ може да излезе много скъпа на Италия, защото престоят на военните ще е удобна платформа за руски шпионаж. Както  и това, че голяма част от изпратената руска помощ е безполезна. Източници на руската пропаганда не закъсняха да обявят „Ла Стампа“ за „фашистко“ издание.)

  • „Българите призовават Външно министерство да си свърши работата като изгони посланика на САЩ“ (лъжа)
  • „Благодаря, Русия!: Началото на края на американския политически елит“ (лъжа)
  • „Истински кошмар за геополитиката на атлантизма!: В «утрешния свят» Русия ще има нов статус!“ (лъжа)

И т.н. и т.н….

Друг анонимен сайт с лъжлива пропаганда е NewBG24.EU  (noviniibg.eu). Статии от там като „Експерт потресе цял свят: САЩ създадоха коронавируса, но го изтърваха“ се споделят десетки хиляди пъти в интернет. Тази специално е споделена над 30 хиляди пъти във Фейсбук. Изданието codastory.com разкрива, че конспиративните теории свързани с коронавируса и неговото създаване в американска лаборатория масово се тиражират от руски и китайски държавни медии. 

Следващ много популярен сайт за руска пропаганда в България е “Russia Beyond” bg.rbth.com – мултилингвистичен руски медиен проект, със седалище в Москва, определящ се като „комерсиален и независим.“ В него, всъщност, няма абсолютно нищо независимо. Медията първоначално бе създадена като печатно издание през 2007 г. от „Российская газета“ – еквивалент на Държавен вестник в Русия, а от 2017 г. проектът съществува само онлайн и е в ръцете на ръководството на пропагандната телевизия Russia Today. 

Информацията, която разпространява се припокрива с останалите пропагандни канали на правителството на Путин – сайтът е смес от съветски пост-носталгизъм – величаене на съветското минало, фиксация върху Втората световна война и въоръжените сили на Русия и СССР, примесена с патетична псевдо-религиозна екзалтация и параноя, че Русия постоянно някой я дебне да я напада и затова тя непрекъснато се готви за война. Ето някои от баналните заглавия в този сайт:

  • “Путин: Русия ще реагира на всеки агресор както СССР на фашистите”
  • “Политиката на ЕС към Русия е самоубийствена”
  • “Брюксел не може да скара Русия с повечето страни от ЕС”
  • “ЕС ще се разпадне след 5 години”
  • “Как в СССР спират епидемии от смъртоносни болести”
  • “В Русия официално утвърдиха нова молитва против коронавируса”

и т.н.  т..н…

Това бе един от сайтовете, които активно лансираха италианеца, който заменя европейското  с руското знаме в някакъв неизвестен олющен двор, без да каже и една дума на италиански….

За съжаление България е залята от още много подобни сайтове, които явно не правят никакво впечатление на българските служби и „войната“ им с дезинформацията. А по-долу е само нищожна част от групи и страници във Фейсбук, посветени на Русия и разпространяващи пропагандата на Кремъл в България и в социалните мрежи:

  • България обича Русия страница 17К
  • България и Русия – дружба от векове за векове 15К страница
  • България и Русия – дружба от векове за векове група с 1.8К поста на ден–(описание:Тази група е за подкрепа политиката на ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН И РУСИЯ)
  • За Русия с любов група 8000 члена
  • Владимир Путин (Фен група България) – страница 30К
  • Русия и България винаги заедно—група 2.8К
  • Обичам СССР! Обичам Русия! Обичам България! група 18К
  • ИНФОРМАЦИЯ ОТ РУСИЯ И ЗА РУСИЯ група
  • Обичам Русия — група над 25000 члена и 380 поста дневно
  • РОССИЯ и БОЛГАРИЯ – ОБЩИЙ ПУТЬ! За братската дружба,история и култура на България, Сърбия и Русия. За пътищата на сближаване и обединение.  (Групата носи руско име, но там пишат на български)
  • НИЕ СМЕ ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЕС И НАТО група. Над 14000 члена и 150 поста на ден
  • Европейският Съюз, НАТО, САЩ и Сегашната власт са ВРЕДНИ за Вашето Здраве. Група над 10000 човека, 160 поста на ден

Горепосочените групи и страници във Фейсбук са само върхът на айсберга на руската хибридна война в България. Изброените са мощни ретланслатори на хибридни и фалшиви новини, който се споделят стотици хиляди пъти и влизат и в по-широкото българско медийно пространство. Споменатите руски хибридни сайтове в това разследване са едни от основните, чиито статии се постват в социалните мрежи в многобройните русофилски портали.

Европейската служба за външно въздействие EUvsDisinfo, която е дипломатическо звено към ЕС, от няколко години работи върху идентифицирането на руска медийна пропаганда в Европа.

ПИК и Блиц са в базата данни за фалшиви новини на East StratCom Task Force

В базите ѝ данни (макар и доста непълни) фигурират и български медии, не задължително свързани директно с Русия. Изданията „ПИК“ и „Блиц“, които са близки до властта и Делян Пеевски, също присъстват в тези бази данни. 

Как да се ориентираме в неспирния поток от фалшиви и хибридни новини? Най-доброто нещо, което съществува в момента, е проектът „Медийно Око“ на Красимир Гаджоков  – Гаджоков създава (напълно доброволно и безвъзмездно) база данни за българското медийно пространство. Това е непрекъснато обновяващ се сайт-търсачка, който дава информация за анонимни и неетични медии. Ако някой иска да провери как е описана и класифицирана една медия, проектът „Медийно Око“ е много полезен, защото е безпристрастен и е пример за това как дейността на една личност и нейния труд се оказват много по-ценни от дейността на държавата и законодателните напъни на политиците ѝ.

Заглавна картинка: Credit Srđan Stanojević – Dido

За да има все пак някаква защита от COVID-19… РЗИ раздала на болниците костюми за химическа защита произведени през 1986 г. от Нефтохим

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/rzi-himzashtita.html

вторник 7 април 2020


Облекла за химическа защита произведени през 1986 г. са раздадени на лечебните заведения в страната от РЗИ. За древните костюми се разбра от постове в социалната мрежа на медици от Враца, но такива облекла са доставени и в други региони. Проучване на Биволъ и Зовнюз установи, че те идват от военния резерв.

С това разполагаха — това дадоха

Биволъ се свърза с директора на МБАЛ — “Христо Ботев” във Враца д-р Керемедчиев, който потвърди, че РЗИ е доставила 100 бройки от тези защитни облекла в началото на епидемиологичната криза.

“Това беше отдавна. Оттогава съм си набавил модерни защитни облекла. Имаме си всички предпазни средства” — обобщи той ситуацията.

Според него костюмите, макар и древни, са качествени. Проведени в болницата тестове с пара под налягане са показали, че платът не е изгубили изолиращите си свойства.

“Още като ги получихме разпоредих да направят тестване под висока температура и високо налягане. Трябва да ви кажа, че при три цикъла последователни нищо им няма. Навремето, както са изработвани за военните, са правени както трябва. Материята е изключително качествена, здрава. Много малко неща от подобен вид тъкани издържат”. — похвали ги д-р Керемедчиев.

Очевидният проблем е, че тези облекла не са пригодени за манипулации в болнични условия, а по-скоро стават за пръскане на лозе.

Несимпатично, но върши работа. Идва от военния резерв.

Шефката на РЗИ — Враца Кети Ценова каза, че облеклата са дошли в нейното ведомство от РЗИ Плевен и според нея произходът им е от военния резерв. Във Враца са получени 800 такива облекла и са раздадени на лечебните заведения.

“Независимо, че не изглежда добре, облеклото е много качествено” — каза Кети Ценова. “Проблемът е, че ръкавиците са с три пръста, но то върши работа като защита и по-добре да има каквото и да е предпазно облекло, отколкото никакво. Доколкото разбирам, има ги в цяла България” — каза тя.

Защитният комплект от 1986 г. идва от военния резерв.

Тя също така уточни, че годината на производство е 1986 и подчерта, че облеклата са раздадени за еднократна употреба. Кети Ценова потвърди думите на д-р Керемедчиев, че костюмите са тествани в автоклав под налягане и издържат много добре.

“Раздали сме и по-ново облекло, но в ограничени количество” — каза тя. “Имаме резерв от 200 облекла за еднократна употреба, които ще раздадем когато има проблем реално.”

По информация на Биволъ и Зовнюз защитните костюми са доставени преди около две седмици.

Витрина и реалност

Още преди доставката на “несимпатичните костюми”, на 17 март, премиерът Борисов посети фабрика за защитни облекла във Враца и похвали модерното българско производство на такива изделия.

Стана ясно, че там се правят костюми с дишаща мембрана, издържаща на налягане от 4 бара. Работниците впечатлиха премиера с думите, че с подобна екипировка бил летял Юрий Гагарин.

Борисов не пропусна да похвали българското производство и пред Европейския съвет и съобщи, че европейски лидери го питали за възможни доставки. Впоследствие той посети още фабрики за защитни облекла, хвалейки българската индустрия, която се пренастройва в кризисен режим за дефицитните по цял свят защитни изделия.

Не е ясно колко модерни защитни костюми са доставени в болниците из страната до момента. Според РЗИ болниците трябва сами да си ги набавят от собствените си бюджети.

Производство на Нефтохим

34 годишните костюми от времето на аварията в Чернобил идват от бившия Завод за пластмасови изделия “Цвятко Радойнов” в Грудово (сега гр. Средец) и са от поливинилхлорид. Фабриката е филиал на социалистическия Нефтохим. През 1991 г. собствеността му е отделена в “Пластмасови изделия” ЕООД. Фирмата отдавна е в несъстоятелност.

Облеклата са произведени през 1986 г. в завод, който е бил филиал на Нефтохим.

/Очаквайте подробности/

Атанас Чобанов, Димитър Стоянов (Биволъ), Мария Димитрова (Зовнюз)

Водата за Самоков поскъпва докато ВиК хвърля пари в канала

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/vik-samokov.html

вторник 7 април 2020


Шоково поскъпване на питейната водата в Самоков, на фона на скандални обществени поръчки възлагани от ВиК София област гневи жителите на курортния град. В края на миналата година цената от 1,55 лева за кубик нараства до 2,59 лева. Увеличението вече е атакувано по съдебен ред от областния управител на София – област Илиан Тодоров. Докато това се случва, ВиК операторът плаща за очевидно несъществуващи дейности.

Пред Биволъ хидроинженерът Любослав Симидчийки обясни, че към днешна дата водоснабдяването на гр. Самоков се осъществява на 30% от каптажа “Пукната скала”. По думите му, дебитът от това водохващане е около 180-200 литра в секунда и би могъл да удовлетвори нуждите на цял Самоков. Довеждащият водопровод обаче е в лошо експлоатационно състояние и се нуждае от реконструкция. По него до града достигат не повече от 40-50 литра в секунда. Съществува и друг източник с не малък дебит от водохващане на река Бистрица до Мусаленска пътека, който обаче е изключен от снабдителната мрежа.

Заради липсата на инвестиции в наличната мрежа се налага закупуването на вода от експлоатационното дружество Софийска вода – VEOLIA . Според Симидчийски Софийска вода заплаща водата на Басейнова дирекция на изключително ниска цена и я препродава на ВиК София област чрез Рилския водопровод, който е захранен от язовир Бели Искър. Така на практика ВиК София област плаща за вода чак от язовир Бели Искър, докато вода в региона има. Вместо да инвестира в довеждащите водопроводи, чието състояние е изключително лошо и по тях се случват огромни загуби на вода, компанията заплаща високи сметки за ползване на вода от Софийски водопровод.

Според експерта, изграждането на 5 км. трасе от Пукната скала ще гарантира не само възобновяване на инвестицията в кратки срокове, предвид липсата на плащания към Софийска вода, но и сигурност и независимост на водоподаването на Самоков. В своя бизнес план обаче ВиК София област твърдят, че най-голям проблем в момента е водопровода от водохващане ”Пукната скала”, защото е с яйцеобразен профил, бетонов и съединителната фуга е компрометирана. Съоръжението било запушено с наноси и затова провеждало много малко водно количество. Подмяната му била непосилна инвестиция за дружеството.

Проверка на Биволъ показва, че независимо от законовите разпоредби, водохващането на “Пукната скала” не се охранява. Никой от трите каптажа, които изпращат вода към Самоков, не е защитен. Опасностите, които поражда липсата на охрана или фиктивната такава са многобройни. Според източници от ВиК постройката се използва основно за банкети. Щатните бройки, които са назначени да охраняват обекта се пазели за близки до ръководството хора.

В бизнес плана на ВиК липсва отчетност на разходваните средства, конкретна капиталова програма по населени места, като това е предпоставка за неизпълнение и за невъзможност за контрол. Местните хора разказват, че ВиК София област не е инвестирала никакви средства от заделените си печалби в последните 10 години в изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водопроводи. Затова се налага Община Самоков да закупува частите за отстраняване на авариите. Дружеството може и да не инвестира, но пък смело вдига цените. Логичният въпрос е къде отиват тогава парите.

Отговорът е в обществените поръчки, възлагани от предприятието. При внимателен преглед се натрапва изводът, че те са част от схемата за източването му. Пример за това е обществената поръчка възложена на “СИНДИ МДР – 11″ ЕООД с договор №5 от 15.03.2019г. за сумата 608 722,40 лв. без ДДС  Това се случва с решение № ОП-2 / 22.02.2019 г. на Управителя на “Водоснабдяване и канализация” и Възложител ВиК София област. Обществената поръчка се отнася за пречиствателната станция за отпадни води в Самоков, която е предназначена да пречиства всички отпадъчни води – битови, промишлени и дъждовни, формиращи се на територията и постъпващи в смесената канализационна мрежа на Самоков.

По проект ПСОВ – Самоков трябва да има три степени на пречистване – механично, биологично и химично. От въвеждането си в експлоатация обаче тя работи само с механично и биологично пречистване и последващо обеззаразяване на пречистените отпадъчни води. Първичната утайка и излишната активна утайка се събират в шахти. От там чрез помпи се подават в 2 вертикални утайкоуплътнители (силози). За уплътняване и намаляване на влажността. Всеки от силозите е с максимален обем 500 м3. Поради авария в силозите застоява утайка, която е предвидена за почистване.

Целта на обществената поръчка е изборът на изпълнител, който да почисти застоелите утайки от съоръжения на Пречиствателни станции за отпадъчни води, във връзка с изпълнение предписанията на РИОСВ София, с оглед постигане на нормален технологичен режим на работата на ПСОВ. В Решението за откриване на обществена поръчка е т.IV.3 (Описание на обществената поръчка) е записано “Място на изпълнение: ПСОВ Самоков – почистване на активна утайка от силоз за утайка”.

Силозите в този ПСОВ са два по 500 м3, или максимален хипотетичен обем за почистване на активна утайка от силози – 1000м3. Реалната вместимост е дори по ниска, защото има мъртъв обем. Без разумно обяснение в обществената поръчка ВиК София област възлага на “СИНДИ МДР – 11” ЕООД да почисти 6400 м3 утайка от двата силоза или над шест пъти повече.

Простата аритметика сочи, че количеството на налична активна утайка е значително по ниско от заложеното в техническата документация на поръчката. Останалите съоръжения, съдържащи активна утайка са снабдени с помпи и технологично не налагат ръчно почистване на активна утайка. Само силозите са задръстени. Очевидно е, че 6400 м3 няма как да се “добият” от два силоза с обем 500м3. Във ВиК София Област или са фокусници или плащат за несъществуващи дейности.

В обществената поръчка се забелязва и дублиране на дейности: ръчно натоварване на активна утайка, дублирано с ръчно натоварване в кофата на багер и вертикално прехвърляне и изнасяне извън силоз.

Таблица

В разрез със законодателството е и депонирането на нестабилизирана и необезпаразитена активна утайка на територията на ПСОВ Самоков. За депонирането на активна утайка от силозите е изградена земнонасипна дига, имитираща басейн, където се изсипва активната утайка без никаква стабилизация и обеззаразяване. Дъното позволява просмукване на активната утайка към подпочвените води, а площадката на ПСОВ е само на метри от водосбора на река Искър, в следствие на което няма как да не окаже екологично въздействие.

След дълга телефонна комуникация изпратихме запитване по ЗДОИ до ВиК София област, за да получим обяснение как и защо оператора е изразходвал сумата от 608 722,40 лв без ДДС за почистване на двата силоза по 500 м3. Искахме да разберем как са постигнати заложените в обществената поръчка количества от 6400 м3 при наличен максимален обем на двата силоза 1000 м3. Попитахме има ли дублиращи се количества или се цели фиктивна дейност или неподходяща технология на изпълнение, заложени в обществената поръчка.

След посочения от закона 14 дневен срок отговор не се получи. В телефонен разговор директорът на дружеството Никола Нитов лично ни увери, че е разпоредил да ни бъде отговорено и ще получим обяснение, но и до днес отговор няма. Според експерти, до които Биволъ се допита, целта на обществената поръчка не е постигната. ПСОВ не изпълнява и днес предписанията на РИОСВ София, с оглед постигане на нормален технологичен режим на работата. Година по късно пречиствателната станция продължава да не функционира в нормален режим, а активната утайка се депонира в импровизиран земно-насипен басейн, а филтър пресата и силозите са изключени от цикъла на пречистване.

Към кого изтичат парите?

За фирмата-изпълнител СИНДИ МДР – 11 ЕООД е видно, че е „абонирана“ за обществените поръчки на ВиК София област. Едноличният собственик Руди Давидов Асенов първоначално ориентира интересите си към туристическа дейност и транспорт, но после преосмисля политиката на фирмата. Освен поръчката от 2019 г., компанията има спечелени и други две от 2014 и 2015  Тяхната стойност е около 375 000 лв. Не е ясно дали и те са със същите резултати като описаната по-горе.

Впечатляващо е, че фирмата успява да спечели обществената поръчка, докато е само с едно осигурено лице, както е видно от системата Дакси. От април 2019 до януари 2020, на работа в СИНДИ МДР – 11 ЕООД се водят 4 здравно и социално осигурени лица. Те би трябвало да са извършили цялата дейност по поръчката. Данните за осигурените лица предполагат, че ако има реално извършени дейности, фирмата действа като посредник. Според очевидци, дейностите които СИНДИ МДР – 11 ЕООД извършва на пречиствателната станция са да изпрати там няколко човека с кофи и лопати и стар кран IFA, , които са товарили необезпаразитена утайката в една ГАЗ-ка и разтоварвали буквално на 20-30 метра от силозите за “съхранение”. По закон утайката трябва да се съхранява на депо, но е запълнено до горе от поне 10 години.

Свързахме се с Руди Давидов Асенов, за да ни обясни как е успял да почисти 6 400 кубика утайка от двата силоза. Мъжът обясни, че чистенето се е повторило неколкократно, защото силозите са били като скачени съдове. Когато той и екипът му почиствали до едно ниво, пак идвала още утайка. Силозите били неколкократно чистени, докато СИНДИ МДР – 11 ЕООД работела на обекта. “От това идва количеството. Иначе тя като обем е това, което казвате, но сега ще ви кажа по памет, че 7-8 пъти, в този диапазон някъде, съм чистил”. Асенов претендира, че е извършил повече от дейностите за които му е било платено, но не можел да се ангажира с точни количества. “Ай ша тъ излъжа ва приятел, то там пише, но аз съм сега на село и не зная. Ама количеството е такова, каквото са го дали тези господа – работодателите.” Мъжът обясни, че не ги разбира техническите детайли, но причествателната станция била в много опасна ситуация, пред спукване и утайката можела можела да отиде в реката и от там в язовир “Искър”.

Истина е, че силозите са свързани с биобасейна на пречиствателната станция. Той обаче съдържа основно вода – над 90% водно съдържание. Силозите са най-високото място в цялата инсталация и няма как от басейна да приижда утайка в тях. По-скоро утайката може да се върне пак в басейна, но не да нахлуе в изсушителите. Отделно от това, преди всеки от силозите има спирателен кран. Обичайно за ден помпите от биобасейна пращат към филтър пресите и изсушителите до 10-15 кубика дневно. Максималният капацитет на системата е 20-25 кубика дневно.

Простата аритметика сочи че платените, като почистени количества са невъзможни. Дори и служителите на СИНДИ МДР – 11 ЕООД да са работили седмица, не 3-4 дни, както свидетелите разказват, дори и помпите да са пращали утайка към силозите, в което няма логика, платените 6400 м3 са недостижими. За седмица към количеството в силозите могат да дойдат още 140-170 кубика, ако съоръжението е работило в извънреден режим на натоварване. Дори и при тази хипотеза СИНДИ МДР – 11 ЕООД е изчистила не повече от 1170 кубика от силозите. Естествено, никой не подава утайка към изсушители, които се чистят, защото са задръстени с утайка, но това е друга тема. Не съществува обаче хипотеза, в която СИНДИ МДР – 11 ЕООД е изчистила 6400 кубика от изсушителите. За количеството между 5200 и 5400 м3 не е ясно от какви дейности се калкулира в обществената поръчка и защо е платено. По данни на източници от пречиствателната станция, след почистването изсушителите продължават да не работят. Активната утайка се изхвърля с помпи и маркучи направи в двора на предприятието, както се вижда на видеоматериала.

През годините Синди МДР се сдружава с фирми със съмнителна репутация. Компанията влиза в Дружество по ЗЗД “Акварел Синди”. Там партньор на Руди Асенов е пловдивски бизнесмен Иван Ангелов Георгиев, който се прочу през 2010 г. със скандална заменка на 17 декара на къмпинг “Златна Рибка” и конфликт с Николай Банев. Георгиев и съдружникът му Георги Стриков бяха дори подсъдими по дело за самоуправство, след като бутнаха 20 бунгала на Банев, но бяха оправдани и впоследствие осъдиха прокуратурата.

Според запознати, откакто Нитов оглавява предприятието, неговите финансови показатели са все по-лоши, а то е все по-задлъжняло. Ако повечето обществени поръчки са като за ПСОВ Самоков, това е съвсем разбираемо.  Имаме още едно обяснение как се трупа бюджетен дефицит, без за това да е нужна пандемия.

Стремежите на НОЩ и РЗИ за борба с коронавируса и реалността

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/covid-rzi-reality.html

събота 4 април 2020


“Тестването става по определени правила от СЗО. Стремежът на органите на РЗИ е да обхванат всички възможни контактни лица, особено за лекарите, които са на първа линия в борбата.” – увери д-р Мутафчийски на пресконференция в Министерски съвет на 04 април – събота. Биволъ проучи подробно два случая, в които реалността сериозно се разминава с така заявения стремеж.

Брояч за коронапозитивни “три в едно”

Официалните данни за заразените у нас са единствено на база на потвърдени тестове за наличие на коронавирус у пациенти с PCR метода. Към момента на редактиране на статията те са 503.

Биволъ разговаря с доказано позитивен пациент с коронавирус, който сподели своите перипетии с тестването, РЗИ и карантинните мерки. По разбираеми причини той пожела анонимност, ще го наречем Я, но самоличността му се пази в редакцията.

Я. усеща първите симптоми в края на миналата седмица и се обажда на личния си лекар, който му “изписва” антибиотик. През уикенда той губи вкус и обоняние. Това е специфичен симптом за инфекция с вируса на COVID-19. Температурата му не спада и в понеделник Я. се обажда отново на личния си лекар, който го праща на рентен. Образната диагностика установява двойна интерстициална пневмония.

Позитивният тест на Я.

Притеснен, Я. се обажда на 112, откъдето го питат има ли кола и го съветват да се тества в частна лаборатория, което той прави на 31 март. Резултатът за COVID-19 е положителен. От МВР търсят Я. и му известяват, че трябва да спазва 28 дни карантина. След това го посещават и служители на РЗИ.

Дотук нещата изглеждат по протокол, но започва интересната част. Съпругата и детето на Я. също са развили симптоми, но на въпроса дали не трябва и те да бъдат тествани, от РЗИ казват: “не си харчете парите”.

Спестовността обаче има конкретни последствия както за преброяването на болните, така и за карантината им. За Я. тя е 28 дни, а съпругата и детето само 14 дни.

“Няколко пъти питах служителите на РЗИ дали не трябва и аз да спазвам 28 дни карантина и не е ли опасно ако изляза от къщи след 14 дни” – сподели съпругата на Я. Отговор не получава.

Въпросът е много актуален, тъй като болните от COVID-19 продължават да са заразни и след 14-я ден, поради което карантината им е двойно по-дълга. Практиката по света е човек да се счита за оздравял след два последователни отрицателни PCR теста. За членовете на семейството на Я. такива изобщо няма да бъдат направени, тъй като те не фигурират никъде като болни.

В крайна сметка правителственият брояч отчита само един заразен от семейството на Я., в което реално има трима заразени. Но за отчетността формално всичко е наред – имаме контактни лица, които са “обхванати” от РЗИ и поставени под карантина.

На първа линия тестове не се полагат

Вторият случай, за който Биволъ получи потвърждение, беше огласен от председателя на Гражданско сдружение БОЕЦ Георги Георгиев. Според него в болницата във Видин, където е прегледан и приет първия пациент с коронавирус в областта, има няколко души със симптоми сред медицинския персонал, начело със завеждащия отделението д-р Николов. Днес той е бил приет в стационара на болницата.

Въпреки известната до момента практика болницата не само не е поставена под карантина, но и пробите на персонала, изпратени от болницата до РЗИ – Видин, въобще не са изследвани. Местният шеф на РЗИ обяснява това пред БНР с правилата, спуснати от НОЩ и проф. Кантарджиев

Би трябвало да знае, че нарежданията от Централната референтна лаборатория и на проф. Кантарджиев от Националния оперативен щаб са пробата да се прави само на лица със симптоматика. На контактните на тези лица не се изследват проби в Националната референтна лаборатория. 

Шефът на РЗИ дори нахоква медиците: Защо не са си сложили поне маска и ръкавици? В Спешното разполагат със защитни средства. Това е голяма безотговорност. А след това искат тест. 

Нищо общо със стремежа да се изследват “всички контактни лица”, нали? Още повече лекарите и сестрите на първа линия. Само ако имат симптоми. Така пада и втората теза, че лекарите на първа линия в борбата имат приоритет за тестване.

На депутатите се полагат безплатни тестове

Междувременно, докато Я. обикаляше частните лаборатории с двустранна пневмония и изразени симптоми, а здравните шефове порицаваха видинските лекари, дръзнали да поискат тестове, здрави и безсимптомни български депутати се скупчиха пред ВМА и Софиямед, за да бъдат тествани като контактни лица на колегата им Хасан Адемов.

Депутати на опашка за тест за COVID-19. Снимка: Димитър Кьосермарлиев, Bulgaria ON AIR

Законотворците демонстрираха пренебрежение към правилата за физическа дистанция и това се видя ясно във всички медийни репортажи. В крайна сметка само двама от тях се оказаха с позитивни резултати.

Биволъ потърси информация кой е заплатил за тестовете, но самите депутати също не знаеха. Явор Божанов от БСП потвърди, че не е платил и не знае кой е платил за неговия тест. “Сигурно е от бюджета на НС” – изрази предположение Божанков и обеща да се поинтересува. Имало обаче решение на парламентарните групи да си платят за пробите.

Няма тест – няма проблем

Информацията за извършените у нас тестове е противоречива. По данни на Националния оперативен щаб от 1 април у нас са били направени 1276 теста на милион души, или близо 9000 теста общо, без да се отчитат тестовете в частни лаборатории, които били около 3000.

През изминалата седмица стана ясно също, че масовото тестване не е приоритет за НОЩ и за правителството, а бързите тестове няма да бъдат въведени, поне засега. Това противоречи на стратегиите на успешните държави в борбата с коронавируса, където масовото тестване се придружава със строго следене за карантината на позитивните и задължително тестване на контактните им лица.

В брояча на референтния сайт Worldometers, който дава данни за заразените, починалите и тестваните лица по света, България присъства с много по-малък брой тестове – само 88 на милион. Не е ясно обаче откъде са взети данните в тази статистика и защо правителството не се е похвалило официално с успехите ни в тестването. Ако наистина се правеха над 1200 теста на милион души, в момента би трябвало да сме в една група с Ливан, Армения и Босна. Засега България, поне за пред света, е в групата на Венецуела и Ботсвана.

С подпис на Екатерина Захариева? Жената до Васил Божков също със служебен паспорт

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/dineva-service-passport.html

вторник 31 март 2020


Елена Динева, която е обвинена заедно с Васил Божков като член на ОПГ за пране на пари също е имала служебен паспорт. Това става ясно от отговор на въпроси по ЗДОИ изпратени до Министерството на външните работи. По-рано Биволъ разкри, че такива паспорти са имали самия Божков и бизнес партньора му Георги Попов.

Динева е получила служебния паспорт в качеството си на член на УС на БСФС. Божков и Попов също са членове на УС на БСФС. От всички членове на УС на спортното сдружение единствено Божков, Попов и Динева имат служебни паспорти, става ясно от отговора на МВнР. Това повдига съмнения за много специфични преференции към бившия хазартен бос и лицата от неговия най-близък кръг,  които според прокуратурата се явяват членове на организирана престъпна група.

Zdoi Dineva Mfa

 

По оперативна информация на Биволъ паспортът на Елена Динева е разписан лично от министър Екатерина Захариева. Паспортите на Божков и Попов са разписани от нейния заместник Георг Георгиев, който преди да заеме отговорния пост беше шеф на младежката организация на ГЕРБ. Той бе назначен едва на 25 г. без никакъв дипломатически стаж на този висок пост, което предизвика вътрешен скандал в дипломатическите ни среди.

Външното ни министерство обаче упорито отказа да отговори на журналистически въпроси кой е дал резолюция да се издадат тези паспорти, а Георг Георгиев омаловажи скандала с думите, че тези документи не давали никакви привилегии.

Корица на български служебен паспорт.

Факт е, обаче, че със служебен паспорт може да се пътува безвизово до много държави, които искат визи за български граждани. Освен това е изрично посочено, че служебен паспорт може да се ползва само за служебни цели и при изпълнение на официални мисии в чужбина. В тази връзка на самия паспорт е отпечатано, че Министърът на външните работи, от името на Правителството на Република България, се обръща с молба към гражданските и военните власти на държавите да предоставят на притежателя на този паспорт необходимите улеснения за свободно и безпрепятствено движение и да му оказват необходимото съдействие.

От разкритията на Биволъ стана ясно, че служебните паспорти на Божков и Попов са анулирани от Външно цели две седмици след като те бяха обявени за издирване.

От МВнР настояват на информацията, че издирваните лица не са използвали тези документи, за да напуснат България, но няма потвърждение дали това е така от страна на МВР и “Гранична полиция”. При наличието на валидни служебни паспорти обаче няма никаква пречка те да са ги използвали при влизане в ОАЕ, където се намират сега.

Посланикът ни в Австрия разписал първия паспорт на Божков

Първият служебен паспорт на Васил Божков е издаден още през 2011 г., стана ясно от обясненията на Външно. Биволъ зададе въпрос по ЗДОИ на какво основание е издаден този паспорт. От отговора става ясно, че това е станало с резолюция на тогавашния директор на дирекция “Консулски отношения” въз основа не представено решение на Софийски градски съд, с което Божков е вписан като член на УС на БСФС.

Въпросният директор е Иван Сираков, който сега е посланик на България във Виена. Министър на външните работи по това време е Николай Младенов от ГЕРБ.

Впоследствие служебният паспорт на Божков е подновен два пъти – през 2016 г. и 2019 г. И двата пъти основанието е, че той е член на УС на БСФС. Формално става дума за Член 5 точка 12  от Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти, според който право на служебни паспорти имат членове на ръководствата на националните браншови организации, сдружения и федерации.

БСФС, който претендира да е правоприемник на социалистическата спортна мегаструктура, всъщност е  сдружение, което не е регистрирано като национална спортна организация по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (виж списъка на регистрираните тук).

Фактът, че БСФС не е признато официално като национално представителна организация поставя под съмнение законосъобразността на служебните паспорти, издадени на Божков, Попов и Динева. Последният лиценз на сдружението е издаден от спортния министър в правителството на НДСВ Васил Иванов – Лучано, който сега също е член на УС на БСФС. Оттогава Министерството на спорта не подновява лиценза и дори води дела срещу БСФС за имоти.

Снимка: Елена Динева, Георги Палейков, © Bulphoto

#КОЙ се облагодетелства от завишената цена Водопроводът за Перник – безконтролен, скъп и некачествен

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD.html

сряда 25 март 2020


Покрай извънредното положение с COVID-19 много други сериозни обществени проблеми останаха на втори план. Един от тях е довчера горещият проблем с тежката водна криза във Перник и последвалото от това спешно строителство на водопровод от яз. Белмекен до яз. Студена. Дължината на тръбата е 13.5 км, а цената която беше обявена за изграждането на съоръжението е около 27 млн.лв. или над 1 млн.€/км. Всички сметки обаче останаха обвити в пълно информационно затъмнение, а строителството бе възложено без обществена поръчка на държавното предприятие “Монтажи” ЕАД. Същата фирма, на която правителството възложи  500 млн. лв. за ремонт и реконструкция на 182 язовира в цялата страна. Отново без никаква прозрачност и информация за начина, по който се изразходват тези пари. Няма никаква яснота и дали “Монтажи”, която официално осигурява едва около 40-45 души, а заедно с подразделенията си събира 186 души персонал, може да изпълнява тези колосални договори сама!? Простата сметка излиза почти по човек на язовир!

Тук веднага възниква въпросът, дали въпросната компания, която до 2019 г. е имала десетки пъти по-малко работа, притежава нужния капацитет или използва подизпълнители? Кои са те и Как се избират въпросните подизпълнители, които усвояват стотиците милиони от бюджета? Още преди месец стана ясно, че на строежа на пернишкия водопровод участват емблематични усвоители на обществени средства като: “Главболгарстрой” и скандалната “Джи Пи груп. Те обаче “видиш ли” щели да работят ….безвъзмездно, каквото и да значи това. Дали и колко “безвъзмездно” ще работят, никой не може да каже, защото от страна на принципала, Министерството на икономиката и енергетиката, информация за стойността и паричните потоци по проекта не се дава. Обществото няма абсолютно никаква представа и за коректното изпълнение и реалните стойности на водния байпас, т.е. дали няма злоупотреби с държавните пари във вид на преразходи, надценки или некачествени материали. Все неща, които са ни до болка познати, като начин за кражба в родната корупционна действителност. 

Преди броени дни водопроводът бе завършен, но още при пробните тестове тръбите се спукаха на няколко места и водата бликна като гейзер. По проучване на Биволъ и справка с експерти се оказва, че поне два пъти е завишена цената на водопровода, който трябва да захрани Перник. Поради опасения за живота и здравето си източникът на информация пожела да запази анонимност, но редакцията разполага с неговата самоличност и експертиза.

Преди дни, сякаш за да потвърди подобни опасения, премиерът Борисов обяви, че вече сме в бюджетен дефицит от 3,5 милиарда лева, но това било заради само заради кризата. Месец назад правителството се хвалеше с висока финансова дисциплина и бюджетен излишък от 1.5 милиарда лева. Много специалисти опитаха да отгатнат какво точно иска да каже премиерът. Някои предположиха, че Борисов визира дефицита, който е прогнозен за края на 2020 г.. За други заявката на Борисов за бюджетен дефицит се оказа очаквана. Финансовата криза е прогнозирана далеч преди разгарянето на пандемията от Корона вирус. Простата аритметика обосновава предположението, че редица проекти, които бяха реализирани в последните години или пък са в процес на реализация, свръх-източват крупни бюджетни средства. В подобни случаи активността на Прокуратурата винаги се стопява и очевадните кражби на обществените пари остават ненаказани. Типично за една водеща в класациите по корупция държава, като нашата, която се намира в перманентна криза от 1989 г. насам.

Кризата е като мътната вода

Кризите са доказали, че са отличен повод за злоупотреби, които обществото няма волята да разреши поради собствения си масов стрес и обърканост. В смутни времена се реализират съмнителни проекти, които в нормална ситуация биха предизвикали скандал. Преодоляването на водната криза в Перник наложи изграждането на водопровод, който трябва да балансира част от потреблението на града c вoдa oт вoдocбopa нa яз. „Бeлмeкeн“. Инфраструктурата предвижда да доведе водата през язовир „Бели Искър“ по т.нар. “Рилски водопровод” и после до резервоар в село Мало Бучино. Непосредствено преди започването на строителните работи беше обявено, че има изготвен идeeн пpoeкт, но и до днес все още не е ясно има ли одобрен и съгласуван технически такъв. Форсмажорните обстоятелства оправдават подобна липса.

Правителството пое ангажимента да се работи денонощно и съоръжението да бъде изградено в мaкcимaлнo кpaтĸи cpoкoвe. Строителството стартира на 1 февруари. Срокът, който първоначално беше посочен за изпълнението на около 14 километровата отсечка, бе 45 дни. Инвестицията за реализирането на канала, според официалните данни е  27 039 000 лв. с ДДС. В Агенцията за обществени поръчки е посочената стойност от 2 213 164 лв. без ДДС, което е приблизително идентична. Според сайта на областната управа в Перник, в сумата влизат нeпpeдвидeни дeйнocти нa cтoйнocт oĸoлo 1 900 000 лв., cиcтeмa зa мoнитopинг и yпpaвлeниe нa язoвиp “Cтyдeнa” на стойост 150 000 лв и дocтaвĸa нa пoмпeни aгpeгaти, чиято стойност е неясна. Изпълнението на проекта бе възложено на Държавната консолидационна компания, а тя от своя страна го повери без никакъв конкурс на дъшерната си фирма “Монтажи”. (виж тук)

Възлагането на проект с голям държавен интерес на държавна компания не е прецедент, но в прецедент последващото набиране на частните подизпълнители и подизпълнителите на подизпълнителите и техните подизпълнители. Като в цялата тази напълно скрита картинка от вниманието и очите на обществеността, всъщност е заровено и кучето на големия финансов интерес с преразпределянето и “усвояването на обществените пари. Подобен прецедент за фактическо заобикаляне на Закона за обществените поръчки бе вмъкнат в законодателството ни през 2015 г. Тогава бяха предложени и гласувани тихомълком спорни промени в Закона за държавната собственост /ЗДС/ след одобрение на МС. Според промените държавните фирми могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой собствен избор. Избор без конкурс може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС. Биволъ разкри тази порочна схема в свое разследване за АПИ и “Автомагистрали” ЕАД по възлагането на строителство на автомагистрала “Струма”. (виж тук)

В разгара на строителните работи по ВиК трасето от Мало Бучино внезапно беше огласено, че в изграждането участват също и небезизвестните строителни компании “Главболгарстрой“, „Райкомерс“, “Джи Пи Груп” и „Грома Холд“.

Биволъ първи алармира, че работата по съоръжението не върви по план и дори боксува. (виж тук) Изграждането на резервоарът и помпена станция край Мало Бучино също се оказа по-времеемка задача от очакваното.  Почти 50 дни след началото на работата по проекта се стигна до тестване на съоръжението. Мокрите изпитания се оказаха поредното премеждие за проекта. Поради разхлабени връзки водопровода заприлича на фонтан. Много скъп фонтан.

Некачествено, но в замяна на това скъпо

Освен разминаването между обещанията и реалното време, за което е изграден водопроводът, друг крайно смущаващ елемент е цената му. Експерти, които се свързаха с Биволъ уточниха, че според утвърдените в страната цени, един линеен метър готов водопровод би трябвало да струва между 672 и 750.39 лв. За изчисленията се използват:

  • данни за цените на материалите от Интернет – сайт за тръби на Марива–Сю.
  • Прилага се часова ставка от 5 лева – средна за страната, защото с нея най-често се играе по търговете от строителните фирми.
  • Изчислени са и 100% допълнителни разходи – за консумативи, осигуровки, работни дрехи , временно строителство и т.н.
  • калкулирани са още 10% доставно складови разходи,
  • 10% печалба и
  • 40% допълнителни разходи върху механизацията.

Такива са параметрите, които са залагани обичайно в оферти на участниците по търгове, които покриват престоя на машините на обекта.

Изчислени са и всички видими видове строително монтажни работи, които всъщност са видни и от телевизионните репортажи. Последните показаха, че се копае на около 1,5 метра дълбочина. Водопроводът се прокарва в сервитутите на съществуващи пътища, което спестява СМР за временен път. За финал експертизата залага и 10% непредвидени разходи. Използвана е наложилата се като стандарт в ценообразуването на Строителни Видове Работи програма – Билдинг Мениджър. При дължина на водопровода от 13 500 метра, цената която се получава е между 9 072 000 и 10 130 265 лв. Дори при залагане на цена за помпена станция от 3 милиона, което е в пъти по-високо от стандартните цени, стойността на работите не може да нарасне много над 13 милиона лева.

Помпената станция е много любопитен детайл. От репортаж на бТВ става ясно, че там са инсталирани няколко водонапорни помпи. При проверка в интернет става ясно, че цената на хоризонталните напорни помпи, които са подходящи за подобен обект е до 200 000 лв. Такива са помпите тип Д-1600D30 в зависимост от двигателя в  България цената им е до 49500 лв. без ДДС. След разговор с  представител на търговеца е договорено при закупуване на 3 броя помпи да бъде направена отстъпка от 10%. Дори и без отстъпка, цената с ДДС на агрегатите би била около 180 000 лв. За изграждане на подобни обекти, като резервоара и помпената водонапорна станция в Мало Бучино в АОП срещаме обявления в размер на ……около 800 000 лв. с ДДС! Въпреки това, поради липса на пълна яснота за точните параметри на обекта, експертът с които комуникираме залагат над 3, 5 пъти по-висока цена – 3 милиона лева. Дори и тогава стойността нараства до около 13 милиона. При нереалните 30% непредвидени разходи, цената пак не може да надхвърли 15 милиона! Тогава всеки от онези 13 500 метра би струвал на данъкоплатеца по 1076 лева. Така трасето би струвало 14526000 . Даже с помпената станция на тройна цена, разходът за съоръжението може да набъбне максимум до около 17,5 милиона. Как тогава се образува сумата до 27 милиона!? Отказът на институциите да дадат някакъв отчет пред българската общественост всъщност съдържа и отговора на този риторичен въпрос, с който трябва да се занимаят и ДАНС и Гешев, като задължени да зашитяват държавния интерес. Но всуе! 

Водопровод като корен квадратен на щета

Водопроводът който трябва да докарва вода от Белмекен за Перник се оказа резултат от управленска безотговорност и некомпетентност. За това и бившия Министър на МОСВ Нено Димов бе арестуван и разследван за безстопанственост. Ако я нямаше управленската щета и бяха взети навременни мерки, подобни щети за бюджета и за населението на един областен град биха били избегнати.  Според КСС-тата, с които Биволъ разполага, за изграждането на спасителното съоръжение е платено на двойна цена. След кризата от началото на годината, сега обемът на язовир Студена започва да се запълва и дава надежда, че до експлоатацията на водопровода може да не се стигне. Новото съоръжение далеч не е единственото, което е  фактурирано на нереални стойности. Вероятно с по-малко от половината сума може да се построи помпена станция и водопровод, които може и да се окаже, че няма да текат. От друга страна подобни проекти се оказват отличен пример как внезапно 1,5 милиарда излишък се превръщат в 3,5 милиарда дефицит.

Предстои да се разследва пътят на 500-те млн.лв за “ремонта” на язовирите в България. #КОЙ получава крайните пари от усвояването на огромните суми, разпределяни извън погледа на общественото внимание.

Бившите съпруга и тъща на Сергий Нечипоренко разполагат с разкошни апартаменти в Бургас, Св. Влас и София RFE: Лукс в България за хванатия със $150 000 рушвет украински прокурор

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/nechiporenko-bulgaria.html

вторник 10 март 2020


Семейството на един от най-корумпираните млади прокурори на Украйна Сергий Нечипоренко, хванат на място със $150 000 подкуп, притежава поне три луксозни имота в България. Това разкри разследване на украинската редакция на Radio Free Europe (RFE) – “Радiо Свобода” с помощ от Биволъ. Медията публикува подробен текстови и фото репортаж в сайта си, както и видео в предаването „Схеми: Корупцията в детайли” по телевизия „Перший”. Материалът, събрал над 100 000 гледания само на YouTube, е озаглавен: „Прати ме зад решетките, ако можеш: безгрижен живот след задържане с рушвет”.

Тъщата на експрокурора е заможна пенсионерка (колаж: Радiо Свобода)

Почти половината на текстовия (чети на сайта на Радiо Свобода) и видео (гледай на YouTube) репортаж е посветена на недвижимите имоти на бившите съпруга и тъща на топ прокурора от Киев на територията на България. За целта редакцията на „Схеми” се обърна към „Биволъ” с молба за съдействие.

Екипът на „Биволъ” откри редица имоти на семейството в София, Бургас и Св. Влас, за които има не само документи, но и заснет фото и видеоматериал с дрон. В раздела „Българските имоти на семейството на експрокурора” украинската медия описва луксозните жилища на семейството му у нас.

Бургас, Свети Влас, София…

Блокът на Галина Орехова в Бургас (Снимка: “Биволъ”)

Медията припомня, че още от началото на 2000-те г. насам Бургас е придобил „популярност сред заможните руснаци и други граждани на бившия Съветски съюз, които придобиват имоти в този български град”.

„В един от новите блокове близо до Черноморското крайбрежие в Бургас от 2015 г. насам семейството на Нечипоренко е придобило апартамент”.

Купувачът на имота в затворен комплекс с детска площадка и басейн е Галина Орехова – майката на бившата съпруга на прокурора Ирина Орехова.

Медията цитира данните на „Биволъ” от българския Имотен регистър, според който Галина Орехова е придобила апартамента с площ от 50 квадрата с включено паркомясто в луксозен затворен комплекс, където стойността му не би трябвало да е по-малко от 800 хил. гривни (над €28 000).

Ваканционният имот на семейството в Св. Влас (Снимка: “Биволъ”)

След две години, през 2017 г., тъщата на разследвания за подкуп Нечипоренко купува още един апартамент в България:

„На 40 км от Слънчев бряг, в курортното градче Св. Влас журналисти намериха още един имот на бившия прокурор”.

Семейството на Нечипоренко, започвайки от 2015 г., се обзавежда с три апартамента. И всичките тези имоти са на първа линия – на не повече от 50 м от брега на Черно море. Първите два апартамента са с обща площ 152 кв. м и още един с 45 кв. м са придобити на името на тъщата на прокурора Галина Орехова. Тогава семейната двойка Нечипоренко все още не е била официално разведена.

Само след два дни по-малкият апартамент е подарен от тъщата на Нечипоренко на дъщеря й – Ирина Орехова. След две години бившата прокурорска съпруга става собственичка на още два апартамента на площ от 30 кв. м. всеки. Според данните на „Схеми” и „Биволъ” стойността на тези имоти е не по-малко от 2,5 млн. гривни (около €88 000).

Сергий Нечипоренко вече не си крие лицето (колаж: Радiо Свобода)

Междувременно екипът на „Схеми” е открил данни, според които прокурорът Нечипоренко, който си е внесъл парична гаранция по искане на съда, е получил обратно своя международен паспорт. По този начин са проверени и полетите му – редица от тях са към България, където от 5 години живее „бившата” му съпруга.

„Така, излиза, че раздялата е била необходима само за пред съдебните власти, за демонстриране на загуба на част от имотите?”

 

Това гласи реторичният въпрос на украинската редакция на „Радио Свободна Европа”. „С това географията на българските придобивки на прокурора под следствие не приключва. Заедно с разследващите журналисти на Bivol.bg „Схеми” открихме още един разкошен апартамент в луксозен квартал на българската столица София с обща площ от 270 кв. м”, се казва в материала.

Комплексът на Галина Орехова в София е на метри от Резиденция “Бояна” (Снимка: “Биволъ”)

Медията пояснява, че става дума за жилищния комплекс „Стела Бояна” (на кадрите на „Биволъ” се вижда, че е построен от „Артекс” на булеварда срещу резиденция „Бояна” – б. ред.):

„Апартаментът е с изглед към планина и популярния сред туристите Боянски водопад”.

Според откритите данни цените на апартаментите в този жилищен комплекс започват от 1 200 евро за кв. м.

„Като собственичка на апартамента и гаража от 60 кв. м от 2015 г. насам е посочена тъщата на експрокурора Галина Орехова, закупила имота месец преди скандалното му задържане. За това сочат данните от справка на Имотния регистър на Република България, според който е платила над 5 млн. гривни (€175 700)”, пише „Свободна Европа” в Украйна.

Скромни доходи, големи апетити…

Жилищният комплекс “Стела Бояна” (Снимка: “Биволъ”)

Украинската медия пита, „могла ли е Галина Орехова да плати сама за тези имоти”:

„Дори да се съберат всичките официално декларирани доходи на тъщата и зетя й, парите не биха им стигнали”.

Журналистите от Киев посочват, че според данните на украинските данъчни за последните 15 г. прокурорската тъща е спечелила около 600 хил. гривни (около €21 000).

Репортерите на „Схеми” са се опитали да се свържат с Галина Орехова по телефона, за да и зададат съответните въпроси за имотите й в Украйна и България. Разбира се, тя не е вдигнала.

„Може би, дъщеря й е помогнала с парите? Отговорът също е не”.

Доходите на Ирина Орехова (Инфографика: Радiо Свобода)

Официалните доходи на Ирина Орехова за последните 17 г., получени от украинските журналисти, показват, че е спечелила едва около 4 млн. гривни (над €140 хил.) Бившата прокурорска съпруга очаквано също не е отговорила на телефонните обаждания на екипа на „Схеми”.

Украинската медия е категорична, че събраните доказателства са достатъчни, за да се направи обосновано предположение: „Историята на Нечипоренко е класическият пример на това как семейство на разследван прокурор си придобива недвижими имоти из цяла Украйна и в чужбина, чиято обща стойност надхвърля официалните им доходи”.

„А това са скъпи къщи и луксозни апартаменти (в Киев и София – бел. р.), скъпарски коли и дори разкошен крайморски хотел на първа линия край Одеса”.

Медията описва подробно, че освен апартаментите в Киев и Одеса, семейството притежава огромна къща в луксозна вилна зона край украинската столица. Сред автопарка им са луксозни джипове като Мерцедес и Тойота, с която е заснет да идва на едно от съдебните заседания.

Наследството на Виктор Янукович

Експрокурорът може да се е развел само за пред съда (колаж: Радiо Свобода)

„Не искам да ви отговарям”, упорито повтаря преуспелият столичен прокурор пред камерата на „Схеми”.

Пет години по-рано Нечипоренко е задържан от спецчастите пред телевизионни камери, след като е взел $150 хил. подкуп в кеш за уреждане на спор с общински имоти в центъра на Киев.

Украинската медия разкри още, че Ирина Орехова, с която топ прокурорът е „в развод” е най-вероятно извънбрачна дъщеря на един от сивите кардинали на Украйна по време на сваления президент-беглец Виктор Янукович. Тъстът на Нечипоренко Сергий Кивалов е бил не само ректор на Одеския държавен университет, но и влиятелен депутат от управляващата тогава „Партия на регионите”.

Доходите на Сергий Нечипоренко (Инфографика: Радiо Свобода)

Заемал е и поста на председател на ЦИК на Украйна в годините, през които се е смятал за близък до Виктор Янукович. Според доста украински медии само при наличие на такова покровителство обвинител от Одеса може да е бил назначен начело на прокуратура в богат централен район на Киев. Тогава той е станал известен като най-млад в гилдията на такъв ръководен пост.

От материала на „Радiо Свобода” става ясно, че съдебната система на Украйна години след Майдана не е успяла да се справи с корупционното наследство на Янукович. Оказва се, че в края на 2019 г. гаранцията на Нечипоренко е свалена драстично от 3 млн. гривни (€105 000) на едва 160 хил. гривни (€5 622). Защитата на експрокурора успява да увери съдебния състав, че парите не били на клиента, а ги е внесла бившата му тъща и било редно да си ги получи обратно.

“Съвпадение”: съпругът на съдийката е бивш помощник на подсъдимия (Снимка: Радiо Свобода)

Доказателствата на екипа на „Схеми”, че съпругът на съдийката по делото от Шевченковския район на Киев някога е работил като помощник на подсъдимия в прокуратурата на столичния Подолски район, не трогнаха магистратите.

Според тях скандалните решения да бъде намалена гаранцията и да не се налага забрана за напускане на страната се взимали „колегиално”.

От Министерството на външните работи крият #КОЙ и защо е издал безвизовите документи Васил Божков и Георги Попов са избягали със служебни паспорти от страната

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bozhkov-popov-passports.html

четвъртък 5 март 2020


Васил Божков – Черепа и неговият бизнес съдружник Георги Попов, които са издирвани с искане за екстрадиция, са имали и са напуснали последно страната с валидни служебни паспорти издадени от Министерството на външните работи.  Това стана ясно от трудно получен отговор на пресцентъра на МВнР, след запитвания на Биволъ. С тези документи за самоличност двамата са заминали за ОАЕ, с предварително издадени визи. Служебните им паспорти са били анулирани на  до 17 февруари 2020 г., след първото официално отправено запитване.

Паспортите с поредни номера 440210366 (Божков) и 440210367 (Попов) са били издадени на 26 август 2019 г. “във връзка с изтичането на срока на предишни служебни паспорти” – обясняват от Външно,  разкривайки всъщност, че двамата са ползвали тази привилегия години наред.

Божков и Попов бяха обявени за международно издирване на 29 януари, а на 31 януари главният прокурор Иван Гешев съобщи, че Черепът е бил задържан в Обединените Арабски Емирства. В следващите дни последваха закани на прокуратурата да изпрати експресно искане за екстрадиция, но то се проточи във времето, тъй като на Божков бяха повдигани нови обвинения, а цялата документация трябвало да бъдат преведена на арабски език.

Министерството на правосъдието съобщи, че документите за екстрадицията на Божков и Попов са били изпратени до посолството ни в ОАЕ на 17 февруари. В същия ден са анулирани и служебните им паспорти. Факт е, че от момента на обявяването им за издирвани лица, до официалното искане за екстрадиция Васил Божков и Георги Попов са имали валидни български служебни паспорти, все едно изпълняват важна мисия за българската държава.

Биволъ зададе въпроси по ЗДОИ на МВнР и на МВР за служебните паспорти още на 13 февруари (регистрирано с номер ЗДОИ-5/13.02.2020 г. Попитахме МВнР на какво основание са издадени паспортите, кога са издадени и кое длъжностно лице е разрешило издаването им. Въпросите до МВР включваха и питане дали Божков и Попов са напуснали страната със служебните си паспорти.

Министерството на Външните работи отказа да отговори на поставените въпроси с писмо от 25 февруари, но се оказва, че междувременно се е присетило да анулира двата паспорта (виж отказа тук ). Отделно от това изпратихме въпрос до дирекция Български документи за самоличност на МВР дали паспортите са регистрирани там и до Главна Дирекция Гранична Полиция кога служебните паспорти са използвани от посочените лица за последен път при пресичане на българската граница и през кое ГКПП. И на двата въпроса се получи отказ за предоставяне на обществена информация с писмо от 27 февруари 2019 (виж тук).

Въпреки отказите подновихме питането до МВнР указвайки конкретните номера на паспортите. В получения от пресцентъра отговор се съдържа признанието, че “Тези документи са издадени  във връзка с изтичането на срока на предишни служебни паспорти на г-н Божков и г-н Попов, издадени според Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от МВнР на основание на писмо от Министерството на младежта и спорта.

Божков с конкретни външнополитически задачи или бившата ДС?

Всъщност от МВнР заобикаля отговора за основанието, като не казва конкретно по коя точка от Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти са издадени паспортите на Божков и Попов. От всичките изредени в нея случаи – държавни служители, кметове, съдии и т.н., Божков и Попов попадат единствено в хипотезата по Член 5 точка 12 – членове на ръководствата на националните браншови организации, сдружения и федерации и Член 5 точка 14 – лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи – по преценка на министъра на външните работи.

Васил Божков и Георги Попов обаче не са членове на нито една браншова организация, сдружение или федерация, показва справка в справочната система “Дакси”. Двамата са членове на Управителния съвет на Български Съюз за Физическа Култура и Спорт (БСФС), който претендира да е правоприемник на социалистическата спортна мегаструктура. Но всъщност става дума за сдружение, което не е регистрирано като национална спортна организация по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (виж списъка на регистрираните тук). Последният лиценз на БСФС е издаден от спортния министър в правителството на НДСВ Васил Иванов – Лучано, а оттогава Министерството на спорта не подновява лиценза и дори води дела срещу БСФС за имоти.

Според архивите на Комисията по досиетата, Георги Попов е бил агент на Първо главно управление на ДС, т.е. на външното разузнаване по времето на комунистическия режим. Псевдонимът му е “Китин” и е бил вербуван е като нещатен сътрудник на Управление “Научно-техническо разузнаване” (заповед № 5 от 20 март 1989 г.)

Остава възможността на Божков и Попов да са възлагани конкретни външнополитически задачи по преценка на предишните и на сегашния министър на външните работи. Не звучи сериозно аргументът, че паспортите са били просто подновени, защото преиздаването на служебните паспорти не е автоматично и трябва да е налице основание за това. Никъде в Наредбата няма опция за автоматично подновяване, напротив – специално е указано, че на такива привилигировани документи имат право единствено  лица, след извършване на проверка за наличието на законово основание за тяхното издаване.

От всички данни, както и от упоритото укриване от страна на правителствените институции на законово основание и всички обстоятелства около привилегированото положение на Божков и Попов, с ранг на държавни служители, става ясно, че служебните им паспорти вероятно са издадени в разрез със закона. Надделяващия обществен интерес е този, който задължава МВнР и Прокуратурата да разкрият #КОЙ носи отговорност за дипломатическия статут на двамата издирвани за ОПГ лица!? По закон това е самият Министър – персонално Екатерина Захариева или специално упълномощени от нея длъжностни лица.

От МВнР отказаха да съобщят кой именно – министърът или негов заместник, е подписал за издаването на паспортите на Божков и Попов. Според оперативни източниции на Биволъ подписът е на зам.-министърът Георг Георгиев, който преди да заеме отговорния пост беше шеф на младежката организация на ГЕРБ. Той бе назначен едва на 25 г. без никакъв дипломатически стаж на този висок пост, което предизвика вътрешен скандал сред дипломатическите ни среди.

МВнР остана своеобразен остров на нереформирана институция след 1989 г., като влиянието на  структури, номенклатура и лица свързани с бившата БКП и ДС от времето на Народната република, все още е много силно.

В момента Васил Божков не притежава валиден български паспорт, тъй като редовният му паспорт, който Биволъ вече публикува (на заглавната снимка), изтече на 19 февруари, а служебният е бил анулиран на 17 февруари т.г.

От “най-печално известен гангстер” до привилегирован българин със служебен паспорт. И назад.

Васил Божков – Черепа е един от знаковите герои на прехода, който присъства и в няколко от дипломатическите доклади на САЩ с красноречиви квалификации:

“Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.” – пише през 2009 г. изпълняващият длъжността посланик Джон Ордуей (виж тук).

Bozhkov-Parvanov-Toshev

Близостта на Божков с официални лица е добре известна и документирана при управлението на НДСВ и Тройната коалиция. Биволъ навремето разкри в свои публикации, че правителството на Орешарски, с мандат на БСП, което издигна Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бе под силното влияние на Божков и свързани с него лица.(виж тук, тук и тук) Сега се оказва, че и правителството на ГЕРБ е постлало дипломатически килим пред Черепа и съратниците му, като им е издало служебни паспорти за лесно напускане на страната във всички посоки, без законен и логичен мотив за това.

Сега топката е в полето на Главния прокурор, който да установи отговорните фактори, наградили Божков и Попов с държавна дипломатическа защита и статут. Добър лакмус за действителната политическа /не/зависимост на Иван Гешев. А дали издателите на държавните служебни паспорти не биха могли да бъдат привлечени и като съучастници за избягването на обвиняемите ръководители на ОПГ от българското правосъдие!?

Очаквайте продължение по темата за Васил Божков.

Как скандалът “Яневагейт” беше цензуриран в Уикипедия

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/yanevagate-wikipedia-censorship.html

събота 29 февруари 2020


Представете си, че сте човек, който основно се информира от зависимите от властта медии в България, просто защото те са повечето. Особено тези, чийто собственик е монополистът с една бивша “Lafka,” чиято корпулентна физиономия отдавна е заместила лъва в българския герб. Представете си, че сте от тези хора, които случайно и между другото чуват за мега скандала „Яневагейт“ през 2015 г. и продължават да слушат за него месеци наред и искат да се ориентират по-добре сред медийната и правителствена какафония по негов адрес. Искате да намерите безпристрастен източник. И какво правите? Правите това, което често хората правят — отиват да търсят информация в Уикипедия, нали? Защото смятате, че това е независима и свободна платформа за разпространение на факти и знание, лишени от политически пристрастия и влияния. Да, ама НЕ! Не и в България. Защото в България има едни хора, с ранг „администратори“ и „редактори“ в Уикипедия, които ще се постараят вие да не прочетете нищо за „Яневагейт.“

От декември 2016 страницата „Яневагейт“ е изтрита от Уикипедия-България, след редакторски консенсус и гласуване. Изтрита е по специални правила — така че няма как да се създаде отново, защото пак ще бъде ликвидирана, защото е била изтрита веднъж. И това стана след като в началото на същата година скандалът с разкритията от „Яневагейт“ стигна до Европейската комисия, която поиска от българските власти независимо разследване за твърденията изнесени от висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова. Искането на Еврокомисията е записано черно на бяло в доклада за напредък в областта на правовия ред и правосъдието, публикуван на 27 януари 2016 г. на стр. 5 от българския текст.

Какво всъщност се случи и кой стои зад това? През 2016 г., потребителят и автор в Уикипедия-БГ — Атанас Бюлбюлев — решава да напише статия за скандала „Яневагейт“ в Уикипедия, защото смята, че това е значима тема за обществото. Че е значима можем да се уверим и сега, 5 години след като бяха публикувани записите, в които между много други скандални твръдения се чу също, че премиерът Борисов е свързан с покупката на къща в Барселона за своя приближена. Думите на съдия Янева бяха цитирани от испанското издание El Periodico в статия, разкриваща разследване на испанската антикорупционна прокуратура и каталунската полиция за пране на пари – 5 милиона евро за луксозна къща и магазин в Барселона. Разследване, свързвано с персоната на Борисов.

Бюлбюлев, няма нищо общо с Биволъ, нито с други медии. Той просто е обикновен гражданин и един от стотиците български ентусиасти – доброволци, които създават и доброволно редактират съдържание за платформата. Бюлбюлев доста време и доста усърдно работи над статията, стараейки се тя да даде пълна и обективна картина за скандала, придържайки се към правила на платформата. Ето линк към текста на неговата статия за „Яневагейт,“ който беше свален от Уикипедия почти веднага след появата му – през декември 2016 г. след гласуване на редакторите.

Свалиха я хора от един специален кръг – водещ дълбоко към дебрите на властта и зависимостите от нея—едни познати играчи в българското кибер пространство, които се опитват да го манипулират и цензурират. И макар подобни намеси да са много по-видими в социалните мрежи, в платформа като Уикипедия – тази намеса не е така очевидна, но също толкова вредна и задушаваща свободното слово.

Скрийншот от страницата за скандала “Яневагейт” преди да бъде окончателно изтрита

Как работи Уикипедия? Това е свободна платформа – в нея всеки може да пише. Тя е глобална, посветена на свободната информация, работеща с доброволци по целия свят, включително и в България. Но не всичко може да се публикува в нея. Информацията се преглежда и одобрява от редактори и администратори — доброволци. Всеки може да стане такъв, ако е допринесъл с труда си за каузата на платформата – редактирал и писал статии за нея. Колкото по-ангажиран е човек с Уикипедия, толкова по-висока му става йерархията в административните права. Платформата е изцяло саморегулираща се. За да се стане администратор с широки права – човек трябва да кандидатства за това със заслугите си към платформата (брой статии и редакции). Одобрява се от вече съществуващите администратори, които могат от своя страна също да предлагат хора. На всеки потребител в Уикипедия е разрешено да редактира страници, качва файлове и много други. И все пак има няколко функции, които са достъпни само за администратори (синоним на английски: sysops). Това включва:

• „изтриване“ (скриване) и „възстановяване“ (показване) на страници и файлове с цялата или частичната им история на редакциите,
• блокиране (забраняване) и отблокиране (разрешаване) на редактирането на потребители от дадени IP-адреси или потребителски сметки,
• блокиране (защитаване) и отблокиране на редактирането на конкретни страници,
• променяне на текстовете на интерфейса на сайта, като надписи на бутони, съобщения и пр.

В момента в Уикипедия на български език администраторите са 27, или 3,3% от активните потребители. Списък можете да намерите на Уикипедия. Администраторите имат право да изтриват страници и файлове, които съдържат нарушения на авторски права, безсмислици, вандализми, и др. или за чието изтриване съществува мнозинство при гласуване. Последното е много показателно.

Стандартите на Уикипедия са много, но са ясни и добре аргументирани, но както при повечето правила, оставят пространство и за свободна интерпретация. Точно както и при правилата в социалните мрежи. И ако група редактори и администратори реши, че някаква статия не отговаря на стандартите на платформата, те могат да елиминират съдържание на база на личната си преценка или просто от желание тя да не се появи в Уикипедия. Администраторите не са длъжни да се обосновават.

Един от администраторите на българската Уикипедия е Вени Марковски, който бе един от най- последователни защитници за изтриването на страницата „Яневагейт.“ Той е един от ветераните в българското кибер пространство. Биографията му е изключително богата в тази област и той изглежда изключително зает човек. Основател е на НПО-то Интернетно Общество през 1995 г. – това е българският филиал на Internet Society. В него освен IT специалисти членуват и политици – от бившия премиер Сергей Станишев, до министри и депутати. Това е организация, която промотира свободния софтуер и как той помага на гражданските общества, тя участва и във формирането на глобални политики в това отношение. Марковски е бил председател на Съвета за информационни технологии, към президента Георги Първанов, член на Борда на директорите на ICANN (Интернет корпорация за присвоени имена и адреси в интернет– ICANN отговаря за регистрациите на IP-адресите  и определянето на адресни блокове на Regional Internet Registry, за поддържане на домейните от първо ниво), член на Международното интернет общество, член на Борда на директорите на СPSR (Koмпютърни професионалисти за социална отговорност), член на Групата на съветниците на OpenBusiness. Преди години Биволъ разкри на базата на изтекла кореспонденция на шпионската кантора Stratfor, че Марковски се е самопредложил като информатор, използвайки правителствен имейл адрес в посолството ни във Вашингтон. Интересното е, че в продължение на няколко години той е бил съветник на Националния координатор по киберсигурност, а националният координатор по киберсигурност работи в сътрудничество с МВР, МВнР, МО и  ДАНС) както и със сродни организации по света. Т.е. Марковски работи с държавните структури (включително и силовите) и ги съветва по въпросите на киберсигурността и българското интернет пространство. Освен това пише и книги. Та се пита в задачата: Kак толкова зает човек като него може да отдели толкова много време, за да настоява една малка страничка за „Яневагейт“ да бъде изтрита от Уикипедия? И защо?

Как работи цензурата в Уикипедия

Някой редактор решава, че определена статия е за изтриване и предлага това на обсъждане в така наречените „беседи“ на платформата. В беседата могат да се включат администратори, редактори и обикновени потребители. (често администраторите са и редактори). След края на беседата – (на която се дава срок) редакторите гласуват и множеството печели.

В случая със страницата „Яневагейт“ инциатор за изтриването е анонимен администратор и рекдактор с псевдоним Rumensz. (цялата дискусия може да проследите тук).

Той твърди, че страницата трябва да се свали, защото на статията й липсва значимост, защото е политизирана и тенденциозна политическа публикация и защото не е отразявана достатъчно от други медии (освен Биволъ), защото е внушение и манипулиране на общественото мнение. За Rumensz “липсата на позиция на прокуратурата и решение на съд, правят цялата статия просто обикновена статия в жълт вестник и нищо повече. Ченгеджийска история.“

Последното определение „ченгеджийска история“ е известна опорка на проправителстивените медии както и на хора във властта. „Две каки си говорят“ — голяма работа…  За позицията на Европейската комисия Rumensz изглежда не помни.

Авторът на статията, Бюлбюлев, се старае да я защити, казвайки: “Скандалът е достатъчно богат на събития и участие, за да притежава своя собствена статия. Смятам предложението за изтриване за неоснователно.“

Rumensz продължава – „Статията няма достоверен източник, а само медийни коментари. Гейтът има ефект единствено, защото в разговорите се визират висши държавни лица (в нечий интерес). Но самите разговори са нищо без законни показания. Вредата за Уикипедия е убийствена!“

Тогава се намесва кибер специалиста Марковски: “Темата е интересна за някои, но така написаната статия е основана предимно на върху незаконни записани телефонни разговори, които може би са допустими като единствен източник в някои „медии“ (в кавички), но не и тук.“ Марковски твърди, че записите в „Яневагейт“ са правени в нарушение със закона и затова са недопустими за отразяване.

Ако трябва да следваме логиката на Марковски и скандалът „Уотъргейт“ не е за отразяване, защото записите не са законни, но да продължим. Развихря се дебат – други потребители се намесват и казват, че прокуратурата и съдът нямат никакъв монопол на фактите и че е нонсенс да се твърди, че липсата на позиция от държавните органи превръща статията в „жълт вестник.“ Но хората, които са решили да я свалят са неуморни. Някои решават, че статията „няма енциклопедичност“ или че не е отразена достатъчно от други медии в България или че й липсва значимост. Намесва се анонимият потребител Ket: ноември 2016 (UTC)

  •  За изтриване – неенциклопедично съдържание–Ket (беседа) 08:43, 22 ноември 2016 (UTC
  • Коментар:Доколкото виждам, съдържанието към момента е предимно съставено от факти подкрепени с източници. Кое точно е неенциклопедичното? Tropcho (беседа) 14:58, 22 ноември 2016 (UTC)
  • Това „събитие“ не се вписва в изискванията на Уикипедия:Значимост (събития)Ket (беседа) 17:01, 22 ноември 2016 (UTC)
  • Напротив. Вписва се и по дълбочина, и по продължителност на отразяването. Темата получава значително медийно внимание поне от ноември 2015 г. Tropcho (беседа) 17:59, 22 ноември 2016 (UTC)

Ето част от критериите за значимост на Уикипедия:

• Събитията вероятно са значими ако притежават трайна историческа значимост и отговарят на общите критерии за значимост или ако имат значителен по трайност ефект.
• Събитията също твърде вероятно са значими ако имат широки национални или международни последствия и са предмет на отразяване от различни източници, особено ако се подлагат на анализ впоследствие

При оценка на значимостта редакторите трябва да оценяват различни аспекти на събитието и отразяването му: въздействие, дълбочина, дълготрайност, географски обхват, разнообразие и надеждност на отразяването, както и дали отразяването е рутинно.

Т.е. критериите до голяма степен са въпрос на лична интерпретация на редакторите. Авторът на статията – Бюлбюлев—предлага да редактира текста и да се съобрази със съветите на редакторите, но въпросният Rumensz заявява: “Както и да се промени статията тя пак няма да има енциклопедична основа, а само медийна справка, тип „бивол“.”

Намесва се съратник на Марковски от Интернетното общество под псевдоним “Сале”. Той също е част от хората, работещи под патронажа на президента Първанов, свързан с „Организацията Отворени Проекти“ и конференциите OpenFest – „за свободни изкуства и софтуер.” Зад псевдонима “Сале” е името Александър Керемидарски, свързан с фирма Сале и МарияДБ България ЕООД (фирма, предлагаща поддръжка за едноименната база данни). Той пише: “Статията внушава точно обратното, а именно, че голяма част от медиите не отразяват скандала, а „Бивол“ води някакво самостоятелно разследване. Във вида, в който е статията разказва за „Бивол“ повече отколкото за скандала. Въобще прилича на някакъв нескопосан опит за реклама на този сайт.“

Изтърканите опорки на властта за скандала продължават да прозират и в коментарите на други администратори: Потребителят с псевдоним Лорд Бъмбъри (зад който стои името на Никола Калчев – активен блогър в Уикимедия (фондацита –хоуст на Уикипедия), организатор на конкурси, свързани с проекти на платформата и участник в координацията с държавни институции по съвместни проекти. Калчев също агитира за изтриване на статията „поради липса на значимост.“

Особено агресивна за изтриване е анонимната администраторка с псевдоним “Алиса Селзньова”. Тя също иска статията да бъде заличена поради „липса на значимост“: “Случка няма, гейт няма. Това за съжаление са само едни записи.“ Използва и нецензурен език по адрес на „Биволъ.“ Следващият радетел на изтриването е анонимникът с псевдоним Elkost, който казва, че е срещу политизирането на съдържанието в Уикипедия.

Много силен мегафон на медиите на властта и реториката им може да се види в мнението на потребителя – Цветан Петров (CvetanPetrov1940): “Много се спори за нещо неясно и недоказано. Твърденията на подсъдимата Янева публично са опровергани от Министър-председателя и други замесени лица в тези записи. Достоверността на събитието трябва да е потвърдена от държавните институции упълномощени да създават обвинение и да раздават правосъдие. Иначе Уикипедия се превръща в хвърчащ жълт подлистник на някои вестници и разпространител на материали на една агенция като Бивол, чиито ръководители макар и скрити във Франция, там вече са обект на провеждани съдебни процедури.“ Въпросният също така нарича сайта „Бивол“ „медийна бухалка.“

Дискусията е дълга, в нея участват и доста хора, които са стриктно против тази проява на цензура и искат статията да остане да присъства в Уикипедия. Но при гласуването – 9 човека гласуват „за“ изтриването й и 8 „против.“ Това показва, че има обективни и непристрастни редактори в платформата, които отстояват свободата на словото. Но в случая бяха недостатъчни.

Авторът на този материал се свърза с администратора Лъчезар Илиев, който следеше дебата и се опитваше да го модерира без да взима страна и който изтри статията след гласуването. Той беше помолен да съдейства да предаде следните въпроси на редакторите гласували „за изтриване.“ А именно:

Получавали ли сa молби/указания от трети лица  да елиминират  неудобно за политическото статукво съдържание в Уикипедия, в частност – статията „Яневагейт?“ Свързани ли са с политическа партия в България? Ако да, коя?  Работят ли в държавната администрация? Ако да, на каква позиция? Работят ли за някаква медия в България, ако да, за коя? Биха ли отговори на тези въпроси, заставайки с истинските си имена.

Само един редактор, гласувал за елиминирането на статията — с псевдоним „Ket“– се свърза с автора и се представи като Катя Попова, давайки на всички останали въпроси отрицателен отговор.

Администраторът Илиев, в отговор на моите въпроси започна беседа в Уикипедия със заглавие „Нови опити за разкриване самоличността на редактори.“ В нея се включиха различни хора, включително и анонимните.  Редакторът “Rumensz” – инициаторът за изтриването на страницата – не закъсня да нападне автора на това разследване с думите: “Като ти умре олигарха дето поръчва жълто-кафявите статии и секне парата – платените журналисти се поизнервят. Татяна Кристи явно залага на скандала, а както каза колега – напоследък има сили дето държат на това. И дори успяват да пробият в Уикипедия с „Бивол“ския си уклон. —Rumensz (беседа) 18:40, 23 февруари 2020 (UTC)

Авторът на статията бе обвинен от някои в „политическа поръчка,“ “в лов на вещици“ и в това, че въпросите й са „заплашителни и неуважителни“ към радакторите на Укипедия. Дискусията може да се проследи тук.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Бивол се свърза с централа на „Фондация Уикимедия“ в Сан Франциско, под чиято шапка е Уикипедия и международните й клонове, включително и българския, представяйки подробно казуса с изтриването на статията „Яневагейт“. От организацията отговориха, че ще направят свое разследване по случая. Говорителят на фондацията Шантал де Сото, заяви, че „Манипулацията на Уикипедия за персонални или политически цели е срещу същността и мисията на организацията – да бъде неутрален, надежден, свободен и безплатен източник на информация за целия свят.“

Запис уличава кмета на Раднево Теньо Тенев, че е знаел за злоупотребите в общинската болница, но си е мълчал.

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/radnevo-zapis-tenyo-tenev-bolnica.html

четвъртък 27 февруари 2020


Кметът на Раднево Теньо Тенев е знаел за злоупотребите в общинската болница в Раднево, за това свидетелства аудио запис от времето преди местните избори от 2019 г., изпратен до Биволъ. В разговор със зам. кмета по финансите Димитър Желев, който се случва пред трети лица, Тенев заявява:

ТТ: Преди изборите да тръгна да кажа, к‘во? Да закриваме градините? Оставате… чак толкова не съм очаквал, ама…
ДЖ Кметът ако го каже пред всички решението, той е ужасяващият виновник! Един човек може ли да носи целия кръст?

ТТ: Начи ние тези неща ги знаем от две години! Един месец говорим за болницата, целият град знае! Вие да сте видели в социалните мрежи писано, да се видели някакво напрежение в хората? (..не се разбира) общината… Тоест за какво говорим? Че един кръг хора, включително и наши приятели, те гледат да вземат едни хубави заплати. Ся Румен не знам колко взема, не съм го питал. Жена му колко взема? Знам Владо колко взема, знам Росен, знам Деан Динев.


Въпросният Румен от записа вероятно е Румен Йовчев, председател на ГЕРБ Раднево, председател на Общинския съвет в Раднево и медик по професия. Той вече няколко мандата е част от Общинския съвет в тракийския град, но въпреки това, според запознати продължава да работи на 4 часа в болницата. Съпругата му Светла Желязкова, която също е споменатата от кмета Тенев, е лекар уши-нос-гърло в общинската болница. Владо, вероятно е д-р Владо Желев – хирург от приятелския кръг на кмета, Йовчев и Желязкова. Деан Динев, който е споменат с име и фамилия също е част от приятелския кръг на кмета.

Скандалът с общинската болница в Раднево избухна преди дни, когато директорът на на лечебното заведение д-р Мая Узунова беше задържана при акция на ДАНС и прокуратурата. Заедно с нея бяха задържани още няколко служители, сред които секретарката ѝ, шофьора ѝ и главната счетоводителка на болницата.

На 24 февруари Окръжният съд в Стара Загора наложи мярка за неотклонение задържане под стража на Узунова и двама от колегите й. Само на главния счетоводител на болницата беше наложена мярка за неотклонение домашен арест. Узунова и колегите ѝ са обвинение в длъжностни престъпления, сключване на фиктивни договори с цел източване и пране на пари.

Сключването на фиктивни договори не е прецедент в общинските дружества в Раднево, Биволъ вече ви разказа как общинският футболен клуб е бил източван именно с фиктивни договори.

Разследващите работят по хипотезата, че са раздавани заплати от по няколко хиляди лева на служители, които не са нито лекари, нито медицински персонал. В същото време друга част от служителите не са вземали заплати от около 3 месеца. Задълженията на болницата са между 1,4 и 1,6 милиона лева. От тях по данни на бТВ около 800 000 са задължения за заплати и осигуровки.

Сигналът за злоупотребите в лечебното заведение е подаден преди около седмица от кмета на Раднево Тенчо Тенев. Според запознати той е бил принуден да го подаде от 9 общински съветници, които са блокирали гласуването на общинския бюджет, заради нередностите в болницата. Тенев кара вече втори мандат. Преди това е зам. кмет на д-р Юлиан Илчев. През цялото време Тенев е излъчван от листата на ГЕРБ.

Скандална подробност е, че докато той управлява община Раднево, съпругата му Светла Тенева е кметски наместник в село Рисиманово, което се намира в същата община. При предходния му мандат Тенев заварва съпругата си на този пост и я оставя да управлява населеното място. След последните местни избори ситуацията се повтаря въпреки, че за никого не е ясно как Тенев упражнява пряк контрол върху дейността на съпругата си в Рисиманово, Комисията за конфликт на интереси не откри такъв порок в спорната ситуация. На практика никой не знае кой кого командва, кметът съпругата си или обратното.

Имената на стари гангстери на прехода изплуват около бизнеса на свързваната с Борисов манекенка СИК, бутик и къща в Барселона

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/sik-scervino-barcelona.html

понеделник 24 февруари 2020


Жената до русенския сикаджия Илиян Пенев — Мацола (на водещата снимка вляво) и негов бизнес партньор са наследили бизнеса на фирмата Ema BGS S.L. с луксозния магазин на марката Ermanno Scervino в Барселона. Той е част от активи за 5 милиона евро, за които каталунската полиция и Антикорупционната прокуратура на Испания водят разследване за пране на пари, свързвано с премиера Бойко Борисов. След като каталунския вестник El Periodico публикува информация за разследването миналия петък, магазинът внезапно беше затворен и работници изнесоха стоката.

Каталунско разследване за необяснимо богатство

Известната италианска марка Ermanno Scervino е дала франчайз за магазина си в Барселона на фирмата Ema BGS S.L. която първоначално е на Георги Йовчев. Той е баща на манекенката Борислава Йовчева и на футболиста Станко Йовчев.

Твърди се, че межу Бойко Борисов и Борислава Йовчева има сантиментална връзка. Тя е спомената за пръв път път в публикация на в. Марица от ноември 2013 г., в която снимка на Борисов и Станков от футболен мач е илюстрирана със заглавието “Семейни войни — Бойко излиза срещу шурея си”. Същата снимка илюстрира и статията на El Periodico.

През 2015 г. Биволъ публикува записите Яневагейт, в които съдия Янева твърди, че Борисов купил на своя метреса “къща в Барселона за милион и половина евро”. Янева не споменава името на ощастливеното момиче.

Връзката между къщата в Барселона и сестрата на Станков за пръв път е изнесена в анонимни видеоклипове, публикувани през лятото на 2018 г., които се позовават на документи от испанските регистри. От тях става ясно, че Йовчева живее в къща за 3 милиона евро, а баща ѝ има фирма с капитал 1,7 милиона евро. Фактите са сериозни и на тяхно основание ГД-БОЕЦ сезира испанската прокуратура през посолството на Испания в София. Няколко месеца по-късно, през март 2019 г., сдружението сезира и каталунската полиция MOSSOS d’Escadra със същия сигнал. БОЕЦ внесе сигнал и в КПКОНПИ, а депутатката Елена Йончева подаде сигнал за същите твърдения в прокуратурата през май 2019 г.

Българската прокуратура и КПКОНПИ не проявиха никаква активност, за разлика от испанските разследващи. Те са работили внимателно по сигнала и са установили, че в него има достоверна информация за пране на пари — писа миналия петък каталунският вестник El Periodico. В заглавията на вестника е подчертано, че в разработката личи името на премиера Бойко Борисов. Твърди се, че полицията изследва неговите данъчни декларации, както и сантименталната му връзка с Борислава Йовчева. Тя има момиченце на 8 години, като не са открити данни за неговия баща.

В същия ден пред журналисти в Брюксел Борисов отрече да има нещо общо с къщата, но не отговори на въпроса дали познава Йовчева, а въпрос дали е баща на момиченцето не му беше зададен. Премиерът приписа разследването на президента Радев и провидя зад него руска връзка. От каталунската полиция потвърдиха пред няколко български медии, че такова разследване се води активно, но отказаха подробна информация.

Не милион и половина, а пет

От известните до момента факти се знае, че госпожица Йовчева внезапно разбогатява през 2013 г. и се нанася в луксозна къща за 3 милиона евро в предградие на Барселона, известно с високия си стандарт. Имотът е купен от Александър Чаушев, силно доверено лице на шефа на Лукойл Валентин Златев. Последният е известен с близостта си с Борисов. Къщата е апортирана като капитал във фирмата Numin Invest S.L., в която Йовчева държи скромните 3000 евро, а останалите 2 900 000, на колкото е оценена къщата, са дял на Чаушев и съпругата му. Но самият Чаушев няма права на управител и никога не е живял там.

Година по-късно необяснимото богатство застига и бащата на Йовчева, който в предишния си живот е водопроводчик. Той придобива през 2014 г. фирмата Ema BGS S.L., в която апортира 1 милион евро собствен капитал, неизвестно откъде придобит. Още 753 000 евро идват от кипърската офшорка Palms Enterprises (Overseas). Тя е представлявана от Силвия Николова за операциите си в Испания, включително тя става и администратор на  Ema BGS S.L. заедно с Георги Йовчев. В България представител на офшорката е нейният съпруг Йордан Христов.

Имената на Силвия Николова и Йордан Христов са цитирани от El Periodico като обект на интерес на каталунската полиция, заедно с още три неназовани лица. Според разследващите сумата, инвестирана в Ema BGS S.L., достига 2,3 милиона евро. Това е с половин милион евро повече от капитала на фирмата, който може да се установи от публичната информация в търговския регистър на Испания. Бившата манекенка Борислава Йовчева не фигурира като администратор на фирмата, но е упражнявала “функции на управление и контрол” в магазина — твърдят испанските разследващи.

В България Христов има бизнес връзки с особено приближения до Борисов шеф на тенис клуба в Банкя Иван Саздов, както се вижда от схемата. Саздов е бизнес съдружник с премиерския братовчед Ради — Радослав Иванов, който поема от Борисов охранителния бизнес на Ипон. Освен това Саздов е активист на ГЕРБ от самото начало на партията, основана от тогавашния кмет на София.

СИК и тъмното премиерско минало

Йордан Христов е дискретен бизнесмен и не е от известните “герои” на “бандитския преход”, но сред бизнес партньорствата му се откриват такива. През 1997 г. той става съдружник с русенеца Илиян Рачев Пенев, известен още с прякора си Мацола. Мацола е един от видните представители на групировката СИК в крайдунавския град.

Дейността на СИК, известна още като Интергруп, е обобщена красноречиво от американския посланик Джеймс Пардю в секретна грама озаглавена Българската организирана престъпност, публикувана за пръв път в цялост от Биволъ.

Незаконните действия на Интергруп включват наркотици (главно хероин), финансови измами …, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.

В края на 2005 г. софийската централа на СИК/Интергруп празнува годишнина от създаването си със светско парти. Младият собственик на охранителната фирма “Ипон” Бойко Борисов се ангажира с асистиране на медиите, дошли да отразят годишнината, съобщава в. Капитал.

borisov-pashata

Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк
© Живко Ангелов [Капитал]

На публикуваната от изданието снимка Борисов е до двама от босовете на СИК — Румен Гоцов Николов — Пашата и Венцислав Стефанов. Друга снимка го показва в компанията на Красимир Николов — Маргина. Връзките на Борисов със сикаджии се проследяват и в общи фирмени начинания с Пашата от тези години.

“Оферирай”

В Русе представителите на СИК/Интергруп се групират в местната фирма “Интергруп Норд АД”, създадена на 15 април 1996 г. Тя се контролира от Илиян Рачев Пенев — Мацола, Александър Иванов Петров и Валентин Дочев Гецов — Вальо Бореца. Последният е известен като сребърен медалист от летните олимпийски игри в Барселона в категория до 68 кг. Вальо Бореца е считан за топлата връзка с един от големите босове на СИК — Младен Михалев — Маджо.

Мацола контролира и хазартната фирма с красноречивото име “Барса – Стоичков” – ООД, която държи местна бинго зала и също е създадена през 1996 г. Самият Христо Стоичков не се появява никъде в документите на фирмата от тези времена. Любовта на Илиян Рачев към каталунския клуб се материализира и в юридическото лице “Барса” АД, което също се занимава с хазарт и хазартни игри.

От тези години датира и общият бизнес на Илиян Пенев с Йордан Христов, който сега е разследван от каталунската полиция във връзка с аферата с пране на пари в Барселона. През юни 1997 г. те основават фирмата Спорт-Стар АД, която се занимава с производство на спортно облекло. Другите акционери са Иван Гарвалов (но не посланика), Жори Доцев и производителят на облекла “Руен”.

Далеч от софийски светски раундове, сикаджии контролират бизнеса с горива в Русе и многократно попадат на мушката на антимафиотите за контрабанда на горива. Криминалната хроника свързана с подвизите на биячите на Мацола е богата, но той все успява да се измъкне сух (виж тук).

Късметът му намира обяснения в една от знаковите разработки на НСБОП от тези години.  Сред 16 тома СРС, Илиян Пенев е записан да разговаря с прокурора от апелативна прокуратура Николай Ганчев. Ганчев предлага на Мацола: “Оферирай!” Думата става нарицателна за корупцията в съдебната система. Ганчев дори е уволнен от ВСС, но върнат на работа от ВАС.

От рекетьор до “Хепи” в Барселона

В началото на милениума групата на Пенев обаче се сблъсква с упоритостта на местния шеф на БОП, покойният вече Ваньо Танов. През 2004 г. антимафиотите атакуват и обискират офисите на многобройните му фирми, съобщава Параграф 22. Изданието цитира Ваньо Танов, който твърди, че “през последните години русенският бизнес е бил подложен на непрекъснат тормоз от страна на рекетьорската група и нейните покровители“. Според Танов ставало дума за “хора, които поеха сенчестия бизнес в региона от бившата групировка СИК. Те запазиха структурите на престъпната организацията и продължават да са подчинени на един-единствен бос“.

За да избяга от тези неприятни срещи с лица в пагони и качулки, Мацола мести бизнеса си в Барселона, като представител на ресторантите Happy. Липсват публични данни той да е бил съдружник на собственика на веригата Орлин Пенев, но в Каталуния той е представител на марката и през 2004 г. отваря първия ресторант Happy, а впоследствие придобива и два бара. Това става ясно от негово интервю пред испанско специализирано издание за ресторантьорски бизнес.

Бизнесът се разширява през 2007 г. с нов обект — ресторант “Баркено”, на площад “Каталуня” в Барселона. На бляскавото откриване Илиян Пенев (на заглавната снимката вляво) е заснет редом до Христо Стоичков и Лъчезар Танев. Агенция “Тенев”, ангажирана с пиар покритието, дава информация на ухо: “Съсобственици на шикарния кулинарен оазис са притежателите на познатата у нас верига „Хепи” Илиян Пенев и Орлин Попов в съдружие с футболните ни легенди Христо Стоичков и Лъчезар Танев.

Не на ухо, а в официалните регистри, Ilyan Ratchev Penev присъства в поне 8 фирми с предмет на дейност ресторантьорство, а Христо Стоичков е администратор само на една фирма с друг предмет на дейност. Отворените регистри в Испания съдържат данни единствено за управителите на фирмите. В ход е проверка на Биволъ дали Мацола се явява формално и съдружник на Камата, каквато неофициална информация има.

Шервиньо — от Йовчеви за Мацола

След публикациите на анонимните видеоматериали за къщата в Барселона в управлението на Ema BGS S.L. настъпват промени. Най-напред Георги Йовчев и Силвия Николова — съпругата на Йордан Христов, са заличени като управители на фирмата на 25 юли 2019 г. На тяхно място като управител е вписано лицето Sancho Jose Sergi.

Лице със същите имена е представител на фирмата Catbug 15 SL от 2015 г., като Илиян Пенев е управител в същата фирма.

Две седмици по-късно като представител на Ema Bgs SL е вписана Миглена Христова Николова, от която Илиян Пенев има дете също наречено Илиян.

Миглена Николова поддържаше до днес активен профил в Instagram с многобройни снимки от магазина на Ермано Шервиньо в Барселона. На снимката с персонала тя е с бялата рокля.

Персоналът на Ermanno Scervino Barcelona с шефката Миглена Николова — жената до Мацола

Друга любопитна снимка на г-жа Николова разкрива близостта ѝ с манекенката Цеци Красимирова, която беше ранена при убийството на известния контрабандист Косьо Самоковеца в Амстердам.

Цеци Красимирова и Миглена Николова

Според Николова, Цеци Красимирова е нейна “скъпа приятелка, гуру, сестра по сърце, ментор и пример за безброй неща”.

Изводът от тези бизнес връзки е, че Йордан Христов, “инвеститорът” в необяснимо луксозния живот на манекенката, свързвана с Бойко Борисов, има поддръжката на местна българска бизнес мрежа, свързана с лица от българския ъндърграунд.

Тези данни разширяват и кръга на заподозрените лица, които каталунската полиция може да разследва, в хода на установяване на истината за предполагаемото пране на пари за над 5 млн. евро. Чрез Илиян Пенев — Мацола съвсем отчетливо се вижда и връзка със съмнителните авоари на СИК, с която е свързан и самият български “Ел Лидер” Бойко Борисов.

При това говорим за едно не толкова далечно минало. Достатъчно е испанците да изискат от България разработките на БОП в Русе при Ваньо Танов от 2004 г., когато той е гонел сикаджията Мацола като рекетьор и контрабандист, докато в същото време сеньор Пенев е инвестирал в ресторанти и барове в Барселона, афиширайки близостта си със Стоичков.

На водещата снимка: Съсобственикът на верига „Хепи” Илиян Пенев и футболните легенди Христо Стоичков и Лъчезар Танев. Булфото ©

Собственикът на Булмаркет лично прибирал застраховките-живот на работниците си

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/stanko-bulmarket-life-insurance.html

сряда 12 февруари 2020


Станко Станков, собственик на скандалната фирма “Булмаркет”, чиито цистерни се взривиха в Хитрино, сключвал полици застраховка-живот за работниците си в полза на самия себе си и в лично качество инкасирал парите след  злополука. За това алармираха роднини на загиналия при пътно-транспортен инцидент шофьор на фирмата Сехан Сюлейманов. Те получили предложение от Булмаркет парите от застраховката да им бъдат изплатени като откуп, за да не водят дела срещу ръководството на компанията. Тези практики изглеждат като груба застрахователна измама, за която властите си затварят очите.

Ползващо се лице при злополука или смърт на работник на Булмаркет е Станко Станков.

Сюлейманов загива на място на 14.11.2017 след като цистерната с гориво, която управлява, се обръща при отбивката от автомагистрала Тракия към село Труд.  Крайното заключение на експертите, които е ползвало МВР е , че вината е на водача, който е навлязъл в отбивката с превишена скорост. Според синовете на загиналия е много възможно инцидентът да е в резултат на техническа неизправност или спукана гума, макар че експертизата не го потвърждава.

Превишената скорост явно се превръща в основен причинител на проблеми при управлението на тежкотоварни автомобили тип цистерна и железопътни композиции на Булмаркет. Само преди дни, първата инстанция по делото за взрива в Хитрино, където експлодира железопътна цистерна на Булмаркет, осъди за инцидента машинистите.

Не е морално, но било законно

На практика преди инцидента Станков застрахова своите служители сякаш са негови крепостни селяни. На всичкото отгоре фирмата му има възможност да ползва данъчни облекчения всяка година. Вероятно компанията действа и като застрахователен брокер, тъй като застрахова голям хора и има право да прибира комисионна от сключените полици. А при злополука парите отиват в личната сметка на боса – Станко Станков.

Застраховките са спестовни, до 2027 и при липса на застрахователно събитие – инцидент, Станков и Булмаркет си прибират след това парите. Но най-спорният момент е, че в случай на смърт Станков получава застрахователния бонус, защото се явява ползващо лице.

Експерт по застраховането коментира пред Биволъ, че в действията на Станков не открива нищо незаконно, но моралът му не иска да коментира.

Мотив за престъпление? Не, Станков не е такъв човек

В стандартна ситуация, застраховка в полза на работодателя би била разглеждана като потенциален мотив за престъпление. Подобна застраховка обосновава хипотезата, че работодателя не е мотивиран да полага нужните усилия за съхраняването на живота и здравето на своите служители, защото застрахователния бонус, в случая около 18 000 лв. остава за него в случай на злополука.

Потърсихме за коментар Булмаркет ДМ откъдето уточниха, че застраховки са правени само на служителите на фирмата Булмаркет Автотранспорт. Те били в полза на Станко Станков, за да може той да борави със средствата, ако възникне проблем със застрахователната компания.

Застраховката за загинал при злополука работник се изплаща на Станков в лично качество.

След смъртта на Орхан Сюлейманов обаче застраховките се сключвали вече в полза на семействата на пострадалите или загиналите. Не стана ясно защо процедурата е променена ако от Булмарктет Автотранспорт не са я осъзнали като порочна.

Бонусите от застрахователните полици не можели да се превърнат в мотив за престъпление, нито пък можели да провокират ръководството на компанията да се грижат в по-малка степен за живота и здравето на служителите си, защото Станко Станков просто не бил такъв човек – твърдят от компанията. Други доводи срещу евентуални съмнения, освен личните качества на Станко Станков не бяха изложени.

От Булмаркет настояват, че при всички случаи средствата били предназначени и предоставяни на близките на пострадалите или загиналите.

Застраховката като откуп пред роднините на пострадалите

Орхан Сюлейманов, синът на загиналия обаче твърди, че срещу сумата от застраховката той и семейството му са били притискани да се откажат от евентуално търсене на отговорност от ръководството на Булмаркет, което те отказали.

Синът на загиналия Орхан Сюлейманов – Ертан Османов разказа, че по случайност разбрал, че баща му е имал застраховка в полза на Станко Станков.

– Има застраховка живот, една тяхна служителка ни каза. Той е имал застраховка трудова злополука и застраховка живот.

– Парите от застраховката изплатени ли са ви?

– Не, до последно щяха да ни ги изплатят, но ни се обадиха, че искат да се срещнат с нас. Отидохме аз и брат ми, Но те поискаха всички роднини на баща ми – баба ни и леля ни да присъстват. И с едно споразумение ни предложиха тези пари, като обезщетени от Булмаркет, колкото пари са взели от застраховката живот и щели да ни съдействат при делата срещу Булстрад, където му беше полицата за трудова злополука. Всички разходи щели да поемат. Но там беше сигурно, че няма да спечелим. След като не подписахме спогодбата с Булмаркет, Светослав Първанов ме гледаше в очите и ми каза, ама вие имате роднини във фирмата, можем да ги съкратим. Викам съкращавай. Какво да ги правя. Тогава ни заплашиха, че ще ни съдят за имуществени вреди, да изплатим камиона.

– Кога стана инцидента?

– 2017

– Как се случи?

– Обърнал се с камиона – цистерна за опасни товари на изгода към село труд от автомагистрала Тракия. В района на Пловдив.

– Какво казва експертизата след инцидента?

– Водят го несъобразена скорост. Според тях е навлязъл с 80 или 90 километра в завоя, което според мен е невъзможно. Той в края на детелината се е обърнал, много е остър завоя. Според мен е невъзможно да се навлезе с 80 или 90 километра там.

– Какви са вашите съмнения?

– Не зная. Може да му е станало лошо, може да е имало нещо на камиона, но по документи всичко е изправно. Не мога нищо да твърдя, не сме експерти. Но не вярвам да е негова грешка. Той беше опитен шофьор и много пъти е минавал от там. От гони караше по този маршрут.

– То имал ли е други инциденти?

– Да, баща ми е имал и друго произшествие, като шофьор на цистерна на Булмаркет, но то беше леко. Заради гумите.

– Как заради гумите?

– Тогава ми се оплакваше, че не му сменят гумите, а са му изтъркани гумите. Но тогава не пострада и продължи да работи за тях?

– Какво се е случило тогава?

– Беше излязъл от пътя и се беше обърнал настрани.

– Какви са вашите следващи стъпки?

– Подадохме искова молба и на 12 февруари имаме дело срещу Булмаркет. Според тях на 80% е виновен баща ми и отказват да ни изплатят обезщетение. Според мен, експертизите са манипулирани. Проблемът е, че разследването се води в село Труд. Там разследващите полицаи не зная какво са правили.

Биволъ има няколко разследвания, които доказват, че към момента на инцидента в Хитрино, собственик на взривилия се влак, който уби седем души, рани 28 и разруши 23 къщи, се явява социално слабият кипърец Георгиус Георгиу. 

По това време същият е собственик и на най-големите ски концесионери в Пирин и Витоша, както и лицето, което стои зад 1.2 млрд. лв. кредити от ПИБ към десетки съмнителни офшорки. След инцидента в Хитрино и нашите публикации, Станков беше засечен от наш репортер да излиза от централния офис на ПИБ, а впоследствие изкупи дяловете на Георгиус.

Също така стана ясно, че сметките на Булмаркет в ПИБ са източени, за да се предотврати изплащане на обезщетения на пострадалите.

По ирония на съдбата в Булмаркет не са намерили пари, за да застраховат влаковите си композиции и камиони така, че полиците да покриват щетите в случай на инциденти, като този в Хитрино. За сметка на това обаче очевидно в компанията са разполагали с достатъчно финансов ресурс, за да застраховат служителите в полза на собственика Станков.

Чудовището, изпило Студена, прави милиони за бивш министър на ДПС

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/studena-pchelina-dps.html

сряда 29 януари 2020


Разследване на Валя Ахчиева за Euractive установи от публични данни, че от язовир Студена през 2018 г. са изтекли неизвестно къде 10 милиона кубически метра вода, а до юни 2019 още 4,2 милиона куб.м. Тази вода, която не се отчита, е минала през ВЕЦ-Студена и е заминала към пречиствателната станция на Перник. След това през река Струма тя се влива в язовир Пчелина, който е стабилно запълнен догоре и така в сушата гарантира печалбите на друга ВЕЦ, собственост на бивш министър от ДПС, установи проверка на Биволъ.

В своя материал Валя Ахчиева резонно задава въпроса кой има интерес от тези неотчетени води, но не дава категоричен отговор за кого работи “чудовището, изпило язовира”. Дежурните заподозрени са промишлените консуматори завод Стомана и ТЕЦ-Република. Но те сумарно нямат нужда от толкова вода и не могат да я усвоят.

Има обаче и друг частен интерес тази безотчетна вода да изтича от яз. Студена. Откриваме го след Перник, до язовир Пчелина. Там е построен МВЕЦ, собственост на фирмата “Пауър Туенти Туенти” (в кадъра на заглавната снимка). Тя принадлежи на Айнур Мустафов Гошкелов, съпруг на бившата зам министърка на МОСВ Фатме Илияз от ДПС и на нейния брат Хайри Муса Кулов.

Язовир Студена вдясно и язовир Пчелина вляво и двата по поречието на р. Струма

Язовир “Пчелина” се намира на поречието на река Струма след Перник и е с обем 54,8 млн. куб.м.  Той е построен  през 1975 г. с цел да бъде утаител на промишлените отпадъчни води от предприятията в Перник. За тази цел неговият мъртъв обем е голям – 34,2 млн. куб. м. За сравнение яз. Студена, който е за питейна вода, има максимален обем 25 млн. куб.м. и мъртъв обем 2,4 куб.м.

“Пчелина” има собствен водосбор – средно 72 млн. куб. м. годишно, но и допълнителен от водите на яз. Студена – средно 17,69 млн. куб. м. Това са отпадните води от питейно-битовото водоснабдяване на Перник и изпуснатите от яз. Студена обеми за поддържане на минимално допустимия отток  в река Струма.

В допълнителния приток влизат и безотчетните 14 млн. кубически метра засечени от Валя Ахчиева. Те няма как да се изпарят или да потънат, а се оттичат по естествения път на река Струма към язовир Пчелина.

Първоначалното разрешително на МВЕЦ Пчелина е от 2012 г. и предвижда да се ползват цели 182,380 млн. куб. м. годишно, което надвишава два пъти притока към язовира при сушава година. С изменение на разрешителното от 2016 г. на МВЕЦ “Пчелина” се отпуска два пъти по-малко количество – 89,890 млн. куб. м. при средна по влажност година.

Данните за производството на ток от МВЕЦ-Пчелина могат да бъдат видени тук. От началото на 2018 до края на 2019 г. станцията е произвела 6845 мегаватчаса “зелен” ток. Най-изгодно е той да бъде продаван при пиково натоварване, когато цената достига до 400 лв. на мегаватчас. Но дори при усреднени цени за последните две години тази ВЕЦ е генерирала повече от милион лева за семейството на Фатме Илияз.

За да не се източва язовира за производство на ток, има  предписания от МОСВ. МВЕЦ може да работи само при обем на язовира над 53,6 млн. кубически метра. Това означава, че за да прави пари, собственикът на този МВЕЦ има интерес водоемът да е максимално пълен и да не спада под този обем. Съответно той има полза ако от язовир Студена постъпват допълнителни количества вода, отчетени или не.

Следните графики и таблици са с данни от официалните месечни графици за водоползване на МОСВ. Те  показват какво се случва с водата в Студена и Пчелина за периода януари 2018 – юли 2019 г., когато според разследването на Валя Ахчиева от Студена са изтекли 14,2 млн. куб. м. безотчетна вода.

Вижда се, че Пчелина непрекъснато има ниво около и над 53,8 хил. куб. м., докато нивото в Студена варира.  През 2019 г. се случва странен феномен. Средностатистически годината не е по-сушава, но през април в язовира не постъпва нищо спрямо 2018 г., когато язовира се увеличава с цели 7 милиона куб. м. вода. Все едно през 2019 г. изобщо не е имало снеготопене на Витоша.

МесецПчелинаСтудена
Януари 1853.812.631
Февруари 1853.7512.299
Март 185413.853
Април 185520.437
Май 1853.720.785
Юни 1853.6520.505
Юли 1853.719.944
Август 1853.7520.629
Септември 1853.919.498
Октомври 1853.7517.761
Ноември 1853.815.59
Декември 1853.8513.885
МесецПчелинаСтудена
Януари 1953.812.91
Февруари 1953.911.171
Март 1953.89.957
Април 1953.859.748
Май 1953.8511.202
Юни 1954.313.002
Юли 1953.7513.002
Август 1953.811.8
Септември 1953.810.202
Октомври 1953.858.428
Ноември 1953.856.408
Декември 1953.854.484

И така, язовир Пчелина винаги остава пълен, над обема при който МВЕЦ може да работи – 53,6 млн. куб. м., докато водата в язовир Студена намалява. Днес пресъхналият язовир Студена не може вече да захранва държавната ВЕЦ-Студена. Няма и питейна вода за перничани. Собственикът на МВЕЦ-Пчелина обаче доволно потрива ръце. “Неговият” язовир е пълен до дупка.

Известно е, че в България ВЕЦ и МВЕЦ играят ключова роля за балансиращата енергия. Цената ѝ расте, докато мощностите остават същите. Когато няма вода или язовирите са източени, настъпва най-важното време за спекулации и само тези които имат вода играят и остават на пазара.

В случая с Пчелина вода има – питейната вода на Студена, която  се превърна в резерв за МВЕЦ на ДПС-активистите, за могат в сушата да играят на сигурно и за високи цени.

Разследване на OCCRP и Биволъ: Как български гангстери заграбиха и разграбиха “Олимпик”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/olympic-losses-how-a-failed-cyprus-based-insurer-was-seized-by-alleged-bulgarian-gangsters.html

събота 25 януари 2020


Регулаторите проспиват връзките на застрахователя Олимпик с престъпния свят. След това той се срива, оставяйки след себе си неплатени искове за 45 милиона евро.

Кипърската полиция е на път да приключи разследването си за предполагаема измамна рекапитализация на застрахователна компания. Тя се срина през 2018 г., оставяйки без застраховки над 200 000 шофьори, основно в България, и неплатени искове за 44,8 милиона евро.

Разследване на журналистическия Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията OCCRP и неговия български партньорски център Биволъ показва, че много преди да фалира, базираната в Кипър застрахователна компания Олимпик е попаднала в ръцете на хора заподозрени, че са престъпни босове.

Прикриващи се зад двама кипърски адвокати, които са действали като пълномощници, българските гангстери получават контрол над Олимпик почти десетилетие преди испански бизнесмен да поеме компанията и да я срине заедно със свой сътрудник, който е осъждан за трафик на кокаин.

Краят на Олимпик повдига въпроси относно процедурите за надлежна проверка на Службата за контрол над застрахователните компании на Кипър (ICCS), която регулира сектора. Националното законодателство изисква от ICCS да оценява репутацията и финансовата стабилност на потенциалните собственици на застрахователни компании. Мнозина тогава обвиниха ICCS, че не е успяла да надлежно да проучи Диего Гонсалес Алонсо, испанският гражданин, който поема компанията през 2016 г., когато тя е изправена пред финансов крах.

Ако службата беше провела проучването си както трябва, щеше да установи, че човекът купуващ фирмата има подозрителна бизнес репутация, която е била посочена от други страни членки ЕС“, пише редакционният екип на Cyprus Mail (Кипърска поща) през август 2018 г., „Кой би купил малка застрахователна компания, която е на косъм от фалит? “

Разследването на OCCRP показва, че Алонсо не само купува силно задлъжнялата фирма, но след това източва поне два милиона евро от Олимпик към собствените си компании.

Освен това властите в Кипър са проспали сигнали, че много преди Алонсо да се появи на сцената, Олимпик е бил задкулисно контролиран от престъпна организация в България, която използва две български компании, Интергруп и СИК, за параван.

Кипърската полиция не пожела да потвърди дали е разследвала връзките между Олимпик и Интергруп, за която в изтекла дипломатическа грама на САЩ от 2005 г. се казва, че се занимава с престъпни схеми в България, включително финансови измами, изнудване, търговия с наркотици и проституция.

Разследването на случая е в напреднал етап“, заяви полицията в кратък имейл отговор на журналистически въпроси.

Въпреки че полицията не отговори на въпросите ни дали има вероятност Алонсо да бъде обвинен, разследването й беше предизвикано от „писмена жалба“ от страна на ICCS през 2018 г., в която се твърди, че испанският бизнесмен е използвал „несъществуващи“ активи за да рекапитализира Олимпик.

Алонсо пристига с големи обещания за инвестиции подкрепени от корпоративни облигации и дялове в банка, за която твърди, че притежава в държавата Коморски острови в източна Африка. Одиторите обаче казват, че стойността им е била сериозно преувеличавана, ако изобщо са съществували. Те поставят под въпрос и стойността на притежанията му в Доминиканската република, които той използва за да защити плана си за рекапитализация, а съдът установява, че посочените от него бразилски държавни облигации са фалшиви.

ICCS най-после забелязва нередности в Олимпик, но тогава е вече късно. Компанията е изтърбушена. Сривът на Олимпик се дължи на поредица провали на надзора над кипърската финансова система.

Кипърският потребител и данъкоплатците вече са платили твърде много поради пропуски в регулирането, както в областта на банковото дело, така и в застраховането“, заяви Алексис Пантасис, изпълнителен директор на застрахователната компания Hellas Direct (Хелас Директ), която е базирана в съседна Гърция.

Регулаторите трябва да се вземат в ръце и да вървят в крак с модерните тенденции, общувайки открито със съответните контрагенти отвъд граница.“

ICCS отказа да отговори на изпратените от журналисти въпроси.

Икономически крах

Проблемите на Олимпик започват през 2013 г., когато Кипър е разтърсен от финансова криза, отчасти причинена от небрежен банков надзор. Двете най-големи банки в страната се сриват и губят около 8 милиарда евро депозити на кипърски граждани. Международният валутен фонд и европейските финансови институции се разбират за спасителен план, но отказват да спасяват недостатъчно капитализирани банки, позовавайки се на миналото им свързвано с пране на пари.

Към декември 2015 г. Олимпик е на път да се срине, след като натрупва загуби за 12 милиона евро и остава на червено с 5,7 милиона евро.

В този момент планът за рекапитализация на Алонсо, който трябва да бъде частично реализиран чрез корпоративни облигации емитирани от базираната в Люксембург холдингова компания Hispakol S.A. (Хиспакол) сякаш е изпратен от господ. Но ако обещанията му изглеждат прекалено добри за да са истински, това е защото на практика не са истински.

На ICCS й трябват цели два месеца след като е одобрила офертата на Алонсо за да за да започне да подозира начина по който Олимпик би трябвало да бъде рекапитализиран и да възложи на одиторите си да прегледат свежите активи, които според Алонсо са били внесени.

В доклад, представен на ICCS в края на 2017 г., одиторите посочват, че има „съмнения“ около недвижимите имоти в Доминиканската република, чиято заявена от Алонсо стойност е 26,3 милиона евро, както и около 150-те милиона евро в бразилски държавни облигации и в корпоративните облигации.

По-късно одиторите поставят под въпрос и съществуването на 11,9 милиона евро, които Олимпик твърди, че държи в банката за ценни книжа Black Eagle (Черен орел), която се представя като регистрирана на Коморските острови. Финансовите отчети на Олимпик отбелязват, че Black Eagle е закупила New York Securities Bank (NYSB, Нюйоркска банка за ценни книжа) на Алонсо, за която също се твърди, че е регистрирана в островната държава в източна Африка.

Фалшивата банка NYSB е използвана и в брендирането на Олимпик в България.

Централната банка на Коморите обаче каза на OCCRP, че нито Black Eagle, нито NYSB имат банков лиценз в страната.

Има и други предупредителни сигнали около Алонсо, стига някой да си даде труда да ги погледне.

През 2015 г. испанският регулатор на финансовите пазари, Comision Nacional Del Mercado de Valores, публикува известие, че Алонсо не е упълномощен да предоставя инвестиционни съвети или други услуги, като например валутни транзакции, чрез своите брандирани като NYSB компании, включително фалшивата банка от Коморите.

Има документи, които показват, че след като получава одобрение за придобиването на Олимпик, Алонсо назначава осъждания за трафик на наркотици Хосе Мигел Муньос Мартин да представлява в компанията.

През август 2018 г., след като става ясно, че лицензът на Олимпик е отнет, базираната в Кипър счетоводна фирма CRI Group Limited (Си Ар Ай Груп Лимитид) представя доклад на ICCS, според който Мартин има сериозно криминално досие. Съдебни документи от Испания потвърждават, че той е бил осъден за трафик на кокаин преди около десет години.

Според разследването на OCCRP Алонсо започва да източва пари от Олимпик почти веднага след като я придобива през 2016 г., използвайки няколко свои компании.

Олимпик например плаща за неясно какви услуги над 300 000 евро на Ozo Group (Озо Груп), компания със седалище в латвийската столица Рига, по-късно преименувана на NYSB Latvia.

Според финансовите отчети, Олимпик е отпуснала и заем от един милион евро на Integral de Gestiones Societarias SL (Интеграл де Жестионес Сосиетариас) , която е базирана в Тенерифе, най-големият от испанските Канарски острови. Документи показват, че заемът е обезпечен с дялове в дъщерно дружество на Интеграл, Aerlyper S.A. (Аерлайпер), което вече е било в ликвидация.

Освен това през 2016 г. Олимпик прави плащане в размер на 570 227 евро на NYSB Fund Management (NYSB Фънд Мениджмент, Управление на фондове). Финансовите документи на Олимпик сочат, че плащането е извършено за гарантиране на корпоративни облигации. Не е ясно дали облигациите са действително издадени.

Алонсо не отговори на молба за коментар. Не успяхме да се свържем с Муньос Мартин.

Лоша компания

След като ICCS обявява през август 2018 г., че е отнела лиценза на Олимпик, в кипърските и българските медии започват да се появяват подробности за предполагаемата измама на Алонсо.

Скандалът доведе до оставката на шефа на застрахователния надзор на България. Оставката й е приета от депутатите, които свикват извънредна сесия на Парламента за да обсъдят ликвидацията на Олимпик.

В разгара на спора бивш шеф на българската Държавна агенция за национална сигурност критикува правителството в социалните медии затова, че е позволило на застрахователя да работи в страната. В коментар във Фейсбук, разпространен нашироко от националните медии, Атанас Атанасов заявява, че българските власти, включително службите за сигурност и Финансовото министерство, са били наясно, че считаните за гангстери хора зад Интергруп и СИК са били и скрити собственици на Олимпик.

Атанасов повтори тези коментари в неотдавнашно телефонно интервю за OCCRP, казвайки: „Това е същата група.“

Връзките на Олимпик с престъпността могат да се проследят назад до 2007 г., когато е купена от регистрираната в Кипър компания Clenmay Enterprises Limited (Кленмей Ентърпрайзис Лимитид). На хартия тя е собственост на кипърски адвокат живеещ в Русия. Разследването на OCCRP показва, че истинските собственици на Кленмей са участвали в Интергруп.

Освен подозрения за участие в редица престъпни дейности като търговия с наркотици, измами, проституция и изнудване, хората, които стоят зад Интергруп и СИК притежават редица бизнеси, включително Бул Инс, най-големият автомобилен застраховател в България, според дипломатическа грама на САЩ от 2005 г. публикувана от Уикилийкс.

Грамата отбелязва, че интересите на Интергруп и СИК в застраховането се съчетават добре с бизнеса им с кражба и трафик на превозни средства. „Автомобили със специални стикери на Бул Инс са защитени от кражби, тези, които не са застраховани от Бул Инс могат спокойно да бъдат крадени.“

Според американската дипломатическа грама и разследване на OCCRP сред собствениците на Интергруп, СИК и Бул Инс са и братята Красимир и Николай Маринови.

Николай Маринов е бил както директор на СИК, така и на Интергруп, а Красимир също е вписан като директор на Интергруп.

Красимир и по-малкият му брат Николай, които са известни в България с прякорите „Големия Маргин“ и „Малкия Маргин“, имат по няколко обвинения там, включително за участие в организирана престъпна група, заговори с цел извършване на убийства и пране на пари, но по-късно са освободени.

Премиерът Бойко Борисов също е съобщавал връзките си с групата. През 1995 г. той е сниман с Красимир Маринов, Румен Гоцов известен с прякора си „Пашата”, и други мафиотски шефове на юбилейно празненство на СИК (на водещата снимка). Българският седмичник „Капитал“ определя Борисов, който преди да стане премиер през 2009 г. е бил собственик на компания за охранителни услуги, като един вид пресаташе на Интергруп и СИК.

От ляво на дясно; бизнесменът Николай Златев, настоящият премиер Бойко Борисов, Красимир Маринов и Венцеслав Стефанов от СИК, на фирмено парти за юбилея на СИК през 1995 г., снимка Фейсбук

През декември 2007 г., само седмици след като офисите на Бул Инс в София са претърсени от полицията, Маринови поемат контрола над Олимпик чрез регистрираната в Кипър Кленмей.

Въпреки че имената им не фигурират в официалните документи за собственост, събрани от OCCRP косвени доказателства показват, че братята контролират Кленмей чрез свои пълномощници. Това са двама кипърски адвокати Андреас Т. Софоклеус, който е посочен като един от директорите й, и Георгиос Анджели, единственият акционер получил разрешение от ICCS да купи Олимпик.

Анджели и Софоклеус притежават регистрираната в Кипър Transcapital Business Consulting (Транскапитал Бизнес Консултинг, TBC), която предлага различни услуги за управление на компании, включително възможността да действат като номинални собственици за истинските бенефициенти на фирми, които предпочитат да не бъдат оповестявани.

Софоклеус не отговори на въпросите ни дали той и Анджели са действали като пълномощници на Маринови за Олимпик. Каза, че TBC спазва всички закони и разпоредби отнасящи се до учредяване и администриране на компаниите, „особено валидирането на бенефициента на компанията Кленмей, [и] напълно е следвала закона при всички етапи на предоставяне на услуги на тази компания.“ Анджели отказа коментар.

Въпреки това, следата от връзки открита от OCCRP показва, че братята Маринови действително са били собственици на Олимпик, въпреки че името на Анджели фигурира в документите като единствен акционер.

Мрежата от корпоративни връзки

  • През 2007 г., годината в която Маринови тайно поемат контрола над Олимпик, братята са силно притискани от българските власти. Служители от полицейското звено за борба с организираната престъпност извършват обиск в централата на Бул Инс в София и изземат документи и компютри. Прокурорите се надяват да намерят доказателства срещу братята, които са обвинени в участие в организирана престъпна група, пране на пари и заговор за извършване на убийство. По-късно те са оправдани по всички обвинения.
  • Тъй като действията на Маринови са под лупа те полагат големи усилия да прикрият участието си в законните си бизнеси. OCCRP обаче откри връзки между компании и лица, участващи в Интергруп, СИК, Бул Инс и Олимпик.
  • Hili Investments Group Ltd (Хили Инвестмънтс Груп ООД), кипърско дъщерно дружество на Бул Инс, получава услуги за управление на фирми от Транскапитал Бизнес Консултинг и е регистрирано на същия адрес.
  • Офисът на Олимпик в София се е помещавал в сграда собственост на KL Projects Services (Кей Ел Прожект Сървисис), която принадлежи на вдовицата на покойния шеф на Интергруп/СИК Дмитрий Минев с прякор „Руснака“. През октомври 2004 г. Минев е прострелян в сърцето от снайперист.
  • Кей Ел Прожект Сървисис е купила офиса от Derwick Asset Management (Дъруик Асет Мениджмент), регистрирана в България компания, собственост на анонимен акционер, регистриран в американския щат Делауер.
  • През 2005 г., когато Бул Инс и Интергруп/СИК са свързани в изтеклата американска дипломатическа грама, двете компании имат офиси в сграда на улица „Джеймс Баучер“ 87 в София, която е собственост в Дъруик.
  • През 2014 г. Дъруик продава земя в България на Focus Property EAD (Фокус Пропърти ЕАД), фирма регистрирана в България през 2011 г. Това е единствената сделка с недвижими имоти, която Фокус някога е сключвала.
  • Директорът на Фокус Пропърти ЕАД Петър Паунов е бил партньор и в B&S Consulting, (Би анд Ес Кънсълтинг) заедно с вдовицата и децата на Милчо Бонев, шеф на Интергръп/СИК, който е застрелян през юли 2004 г. от убийци предрешени като полицаи.
  • Кипърският адвокат и пълномощник на Маринови Георгиос Анджели продава Олимпик на притежаваната от Диего Гонсалес Алонсо компания Хиспакол..
  • На следващата година Алонсо и неговият сътрудник Жозе Мигел Муньос Мартин стават директори на българското дъщерно дружество на Олимпик, Фокус Пропърти ЕАД.

Ключова връзка е Росен Тодоров, който е бил главен счетоводител на СИК през 1995 г. и 1996 г. и финансов директор в следващите две години. Заедно с Красимир Маринов, Тодоров е бил и в съвета на директорите на компанията.

През 2015 г. Анджели и Софоклеус продават на Тодоров базираната в САЩ Kudos LLC (Кудос), компанията-майка на българската компания за недвижими имоти Kudos Bulgaria EOOD (Кудос България ЕООД). Освен това до 2017 г. Анджели и Софоклеус притежават Emperion Investments Limited (Империън Инвестмънт Лимитид), която от своя страна притежава акции в транспортната компания Veedex Enterprises Limited (Вийдекс Ентърпрайсис Лимитид). Тези акции са прехвърлени на Тодоров през 2014 г..

Тодоров казва, че през 2006 г., по времето, когато се канел да купи Олимпик, кипърският адвокат Анджели го е наел за консултант поради експертизата му в застрахователния сектор. Тодоров е работил с Анджели до 2012 г. и твърди, че няма никакви индикации, че Маринови или каквито и да е други лица са били бенефициенти.

Доколкото ми е известно, по време на сътрудничество ни Джордж Ангели беше единственият собственик на застрахователна компания Олимпик,“ пише Тодоров в имейл.

Българският търговски регистър предоставя информация за друга фигура свързваща Олимпик с притежаваната от Маринови Бул Инс. Крум Крумов е настоящият управител на Бул Инс, а между 2011 г. и 2012 г. той управлява клона на Олимпик България.

Последствията от срива на Олимпик все още се чувстват и в двете страни, тъй като не е ясно кои институции ще покрият непогасени искове на обща стойност 44,8 милиона евро.

Бул Инс не отговори на молбите ни за коментар. Компанията продължава да предлага автомобилни застраховки в България.

От Атанас Чобанов и Стелиос Орфанидис, OCCRP

С допълнително участие на Джелтър Мийърс

Оригинална статия: Olympic Losses: How a failed Cyprus-based insurer was seized by alleged Bulgarian gangsters

Превод и заглавие: Биволъ

Доставчикът на боклука открит във Варна и Бургас е бил арестуван в Италия за горене на токсични отпадъци

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/panteleone-dentice-trash.html

събота 18 януари 2020


Собственикът на фирмата “Дентиче Пантелеоне” е бил задържан през 2009 като част от ОПГ за незаконно изгаряне на токсични отпадъци. Това се разбира от публикации в италианската преса от това време. Вчера и днес (17 и 18 януари) при акции на ДАНС и прокуратурата в пристанищата на Варна-Запад и Бургас-Запад бяха открити 25 контейнери с боклук изпратени от тази фирма. Според българските разследващи тяхното съдържание е съмнително.

На 9 март 2009 г. отделът за екологични операции на карабинерите в Рим арестува 13 души, сред които Паоло Меаглиа, Гаетано Де Фео и Пантелеоне Дентиче, мениджър на едноименното предприятие за транспортиране и изхвърляне на отпадъци.

Акцията е срещу незаконно изгаряне на токсични отпадъци от Рим и е координирана от прокурора Велети. Карабинерите прихващат телефонни разговори в продължение на месеци преди арестите. Според разследващия съдия Алесандра Илари, става дума за организирана престъпна група, която е фалшифицирала данните за големи количества несортирани битови отпадъци,  класифицирайки ги като годни за изгаряне, въпреки липсата на характеристики изисквани от закона. Фалшифициран е дори софтуера, предупреждаващ за вредни емисии при изгарянето в инсинератора в Колеферро. Щетата от измамата е оценена на 60 милиона евро.

Не е ясно как е приключило следствието и дали е внесен обвинителен акт и дали Дентиче и другите от групата са били съдени.

Това е третият случай на италианци, които доставят боклук за България и са имали проблеми с правосъдието.

През август 2019 г. разследване на Биволъ разкри, че боклук доставян за няколко ТЕЦ на Христо Ковачки идва от Ecoexport S.r.L., фирма на Серджо Гозза (произнася се и Гоца). През юли 2010 Гозза е задържан заедно с други 16 заподозрени в рамките на операция водена от прокурори в Неапол и Анкона, след което е поставен под домашен арест. Групата е обвинена във фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук предназначен за Германия. Според прокурорите обвинените са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига поради изтекла давност.

В началото на януари т.г. друго наше разследване установи, че боклук открит на площадка в Плевен е доставен от фирмата Vibeco, която е във фокуса на разследване за трафик на боклук организиран от Камората. Отпадъците за Плевен били превозени от фирмата B.V. Services, която пък е разследвана за връзки с Ндрангетата. Тя транспортирала 30 000 тона балирани отпадъци от сметището за “мумифициран” боклук до Вила Литерно до пристанището на Неапол, откъдето балите са натоварени за порт Варна.

Междувременно проверяващи влязоха и в ТЕЦ — Бобов дол, за който Биволъ разкри във видеоматериал, че продължава да гори несортирани боклуци като ги смесва с въглища. Според новия министър на екологията Емил Димитров — Ревизоро, там не се изгаряли опасни отпадъци, но нарушения все пак имало.

 

Еврофутбол на Черепа подава нечетливи годишни отчети, а Агенцията по вписванията ги одобрява в нарушение на закона

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/eurofootball-gfo.html

събота 18 януари 2020


Bozhkov-Parvanov-Toshev

От три години насам фирмата Еврофутбол, свързана с хазартния бос Васил Божков – Черепа, подава в Агенцията по вписванията абсолютно нечетливи годишни финансови отчети, от които не може да се добие представа какви са приходите, разходите и печалбите. Агенцията по вписванията по закон е длъжна да връща тези документи и да изисква четливи такива, но не го прави.

Биволъ анализира няколко документа, достъпни в Търговския регистър:

Заявление Г2 20161019130819 Интернет вписване 20170519085823
Заявление Г2 20160624122133 Интернет вписване 20170519085803
Заявление Г2 20180607153628 Интернет вписване 20181020102937
Заявление Г2 20170613121952 Интернет вписване 20181020102628

53691778

53691877

 

 

Нечетлив ГФО на Еврофутбол за 2016 г.

Всички те са с нечетими данни по отношение на цифровите показатели, съдържащи се в заявения за обявяване финансов отчет и не позволяват извършване на проверка по реда на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл.10 и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ документите следва да са публично достъпни и всеки да има
право на свободен и безплатен достъп до тях и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията. На практика обаче документи има, но достъпни данни няма.

Нечетлив ГФО на Еврофутбол за 2017 г.

От Агенцията по вписванията не отговориха на запитването ни кой е служителят по вписванията, одобрил вписването на тези финансови отчети. В Търговския регистър няма никакви данни ГФО на Еврофутбол да са били връщани с указания да се отстранят нередностите и да се предоставят четливи копия.

Мажоритарен акционер в Еврофутбол ООД е Евросъдружие ООД, която на свой ред е с мажоритарен собственик Вабо Системс ЕООД. Тя е собственост на Нове Интернал ЕООД на Васил Крумов Божков, известен с прякора си “Черепа”.

През 2009 г. временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ Джон Ордуей изпраща във Вашингтон секретен доклад, в който определя Васил Божков като “най-печално известния гангстер на България”:

3. (C) Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.

 

Хакери на ГРУ атакували САЩ, Франция и Украйна от сървъри на български фирми

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/gru-bulgaria-cyberattacks.html

вторник 14 януари 2020


Атаките на ГРУ срещу цели в САЩ, Франция, Украйна и Южна Корея са предприети чрез сървъри наети от българска компания, собственост на украинец. Хакерите са се възползвали от възможността да наемат сървърите анонимно и непроследимо. Биволъ също успя да наеме такъв сървър като се регистрира с фалшива самоличност и го плати с биткойн. Наш репортер се свърза с украинския собственик, който декларира, че е готов да сътрудничи на евентуално разследване. Засега обаче но никой не го търси, защото българските служби не се интересуват от тези разкрития.

Информацията, че руските хакери са използвали свързани с България сървъри излезе още в средата на ноември 2019 г. в статия на известния американски журналист Анди Грийнбърг за списание Wired. Специалисти от фирмата за киберсигурност FireEye са идентифицирали IP-адресите използвани при фишинг-атаките срещу американската Демократическа партия (DCLeaks), партията на Макрон (Макронлийкс), Олимпийските игри в Сеул, украинското електроразпределение и вирусът NotPetya, нанесъл щети за 6 милиарда долара.

Навсякъде експертите са открили почерка на хакерската група на ГРУ известна като “Пясъчен червей” от поделение 74455 на ГРУ. То е идентифицирано в разследването на прокурора Мълър за руското вмешателство в американските избори през 2016 г. 12 руски офицери от военното разузнаване, бяха обвинени от Мълър за проникването в сървърите на Демократическата партия и източването на кореспонденция, впоследствие публикувана с цел да се повлияе на изборите.

Списъкът с IP адреси използвани от хакерите на ГРУ е установен от Майк Матонис от компанията FireEye. Източник: Wired

Биволъ проучи IP-адресите установени от FireEye при различните атаки и се оказа, че четири от тях водят към сървъри хоствани от българската фирма ХЗ Хостинг ЕООД185.80.53.22, 5.149.248.67, 5.149.249.1725.149.254.114,  която е регистрирана в Пловдив.

Фантомна фирма, купена през посолството ни в Киев

ХЗ Хостинг ЕООД е правната форма на хостинг провайдъра HostZealot, предлагащ интернет сървъри под наем.  Наш репортер посети адреса на фирмата в Пловдив на ул. Любен Каравелов 2 етаж 3 офис 5, където намери единствено офиса на адв. Александър Филев и на счетоводна кантора.

Хостинг фирмата се оказа фантом.

Фирмата съществува в правния мир от 2015 г., когато е регистрирана от пловдивския адвокат Филев под името “Глобал Индустриал Компани” със собственик и управител Вилко Любенов Дамянов.

Проучване на това лице показва, че то се явява номинален собственик в няколко подобни фирми, регистрирани на адрес  Сан Стефано 23 А в София или Любен Каравелов 2 в Пловдив. Общото между тях е, че впоследствие са продадени на чужденци.

Същото се случва и с “Глобал Индустриал Компани” само месец след като е създадена. Като собственик във фирмата влиза Данило Ерьомка от Украйна, представляван от адв. Филев с пълномощно, издадено от посолството ни в Киев.

Адвокат Александър Филев прехвърля фирмата на Еремка с пълномощно, издадено в Киев.

На практика Ерьомка не е стъпвал в България, за да придобие и върти фирмата. Счетоводството се извършва от пловдивската кантора “Кепитъл 2011”,  където също не са му виждали очите, установи нашия репортер. Цялото обслужване на фирмата се извършва дистанционно по имейл.

Да наемеш сървър анонимно

Дейността на ХЗ Хостинг ЕООД  обаче е реална. Фирмата генерира обороти и обявява нетни приходи от продажби 1,3 милиона лева за 2018 г. според последния годишен финансов отчет. На сайта hostzealot.com може да се поръча сървър и да се плати с някоя от популярните криптовалути, без да се остави следа, отвеждаща до клиента.

Репортери на Биволъ извършиха проверка, като регистрираха анонимен имейл адрес в tutanota.com, достъпвайки го през VPN, за да се маскира оригиналния IP-адрес. След това с този имейл адрес и фалшива самоличност на Ivan Ivanov от САЩ поръчаха сървър в сайта hostzealot.com и го заплатиха с биткойн.

Биволъ нае сървър от hostzealot.com с фалшива непроследима самоличност и плащане с криптовалута.

Фактурата за сървъра платен с биткойни е издадена от българската фирма и съответно трябва да бъде осчетоводена от нея. Но клиентът реално може да е фалшив и няма начин да се стигне до него.

Целият процес по регистрацията и плащането на сървъра мина гладко и от няколко дни на въпросната машина има  linux инсталация с уеб сървър, показващ текста “Този сървър е купен анонимно и платен с биткойн за нуждите на журналистическо разследване на Bivol.bg”.

Това доказва, че всеки, включително и руски хакер от ГРУ, може за минути да си купи от България интернет ресурс без да оставя следи, след което да атакува чрез него набелязаната цел.

Ерьомка ще съдейства на органите ако го потърсят

С помощ от украински колеги от YouControl, Биволъ установи подробности за собственика на ХЗ Хостинг и hostzalot.com. Украинският гражданин Данило Ерьомка се оказа реален човек, живеещ в Харков.

Данило Еремка. Снимка от профила му в LinkedIn https://www.linkedin.com/in/dan-ieromka-42171425/

Ерьомка (изписва се ЄРЬОМКА) е IT-специалист, който обаче не развива бизнес в родната си Украйна. Там се появява единствено като основател на местния футболен клуб “Тесла”. През 2012 той започва бизнес за предоставяне на интернет услуги с фирмата Fortunix Networks L.P., регистрирана във Великобритания. От името на тази фирма купува домейна hostzealot.com в края на 2012 г.

Fortunix Networx L.P. не просъществува дълго във Великобритания, но името ѝ все още е асоциирано с IP-адресите, преминали в собственост на ХЗ Хостинг.

Биволъ се свърза с Даниел Ерьомка, който разясни, че е преместил бизнеса си в България, защото не искал да използва офшорна регистрация. Освен това имал трудности да отвори банкова сметка във Великобритания с Fortunix Networx L.P.

Ерьомка започва бизнеса на HostZealot от името на британска фирма през 2012 г.

Попитан за коментар относно факта, че продаваните от него сървъри са предпочитани от руските хакери, Ерьомка заяви, че фирмата му не следи какво правят клиентите. Но е готов да окаже съдействие ако бъде потърсен по официален ред от властите.

Съдействието обаче може да се окаже безполезно заради анонимността в целия процес на наемане и плащане на сървърите. Данило Ерьомка коментира, че фирмата му прави оценки на риска, но не е възможно да бъдат засечени всички рискови клиенти. Той призна, че пазаруването на сървъри с криптовалути е особено проблемно и обеща програмистите му да въведат допълнителни контроли за идентификация на клиентите.

От Бангладеш до Ямбол

Българската следа в действията на руските държавни хакери обаче не се изчерпва с пловдивската фирма ХЗ Хостинг.  Още два IP – адреса използвани от тях – 130.185.250.77 и 130.185.250.171, принадлежат на BeeHosted – Internet Services & Hosting Provider от Бангладеш, но според сайта IPINFO.io се локализират в… Ямбол.

Друга услуга за локализация на IP-адреси свързва тези адреси с българската фирма Lir.bg. Експерти, до които Биволъ се допита коментираха, че вероятно става дума за стара регистрация на цялата мрежа с адреси, която в момента се свързва с холандската фирма Global Layer BV, посочена и в изследването на FireEye.

Адресът 130.185.250.171 е засечен и от специалистите по киберсигурност от ESET в проучване за вируса NotPetya, атакувал Украйна. На него е регистриран домейнът transfinance.com[.]ua, използван за разпространение на вируса, както и командно-контролна програма на Tor сървър с име severalwdadwajunior.

Дори тази връзка с България да е случайна, тя все пак заслужава подробно проучване и от българските служби, тъй като е обезпокоително страната ни да се използва като платформа за глобални дестабилизиращи операции на руското разузнаване.

Биволъ се обърна с въпроси към ДАНС и правителствената пресслужба относно разкритията, че свръзани с България ресурси са използвани за атаките на ГРУ, но не получи отговор. Източник от МВР, занимаващ се с киберсигурност сподели, че проучвания за конкретните IP-адреси, разкрити от експертите, до момента не са правени.

По темата работиха Атанас Чобанов и Димитър Стоянов

Cambridge Analytica регистрирала рекорден брой оферти за сътрудничество от България

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/cambridge-analytica-cooperation-bulgaria.html

неделя 5 януари 2020


До февруари 2017 г. скандалната фирма Cambridge Analytica е регистрирала четири кандидатури за местен представител в България. Това е най-големият брой мераклии в световен мащаб. Следват Германия и Украйна с три кандидатури, Австрия, Русия, Полша и Португалия с по две. Данните са от нов теч на информация с документи за кампаниите на Cambridge Analytica, разпространени през Twitter от анонимен потребител.

В един от файловете назован Associate Officers Contract Specs (Feb 2017) има списъци с действащите сътрудници (Current Associate Officers) и с кандидатите  да работят с фирмата , разработила успешен алгоритъм за микротаргетиране на политическа реклама от цял свят. Те са обозначени като Potential Associate Officers.

Българските кандидати са Иво Маев, Божидар Костадинов от Renovat Consulting, Александър Дурчев от ACCG (Аll Channels) и Миро Янев от Optimax Digital Ltd. Всички те са изпратили мотивационно писмо до Cambridge Analytica с намерение да работят с тях на българския пазар.

Cambridge Analytica работи на Балканите с македонския експерт Никола Спасов и всички кандидатури от България са насочени към него. Биволъ се свърза с Иво Маев който потвърди, че е писал до Cambridge Analytica, но не е получил никаква обратна връзка.

Най-конкретно формулира намеренията си за сътрудничество в сферата на политическия пиар Миро Янев. Той се хвали с работата на Optimax Digital за непопулярен кандидат за президентските избори, който постигнал висок резултат през 2016 г. За парламентарните избори през пролетта на 2017 г. фирмата му представлява една от големите партии и в тази връзка Янев изявява желание да работи с Cambridge Analytica.

Компания Optimax Digital не съществува в България, но има такава фирма регистрирана в Обединеното кралство, като 75% в нея държи рекламния бос Красимир Гергов. По информация на Биволъ Миро Янев е Мирослав Янев (на водещата снимка вляво), бившият продуцент от бТВ, чиито връзки с Гергов са проследени от в. Капитал. Мирослав Янев беше и лицето, което купи опозиционната телевизия BiT, след което тя затвори.

Александър Дурчев е основател на една от най-големите рекламни компании на българския пазар All Channels. Информация за лицето Божидар Костадинов и фирма наречена Renovat Consultant не се открива въобще онлайн.

Всички български кандидатури са регистрирани преди да избухне скандала с Cambridge Analytica, обвинена в началото на 2018 г., че е източила данните на 87 милиона потребители на социалната мрежа Facebook и ги е използвала, за да профилира потребители за целите на политическата реклама в полза на избирането на Тръмп и в полза на Брекзит.

Данни за спорните методи на Cambridge Analytica имаше в публикации още от 2016 г., но истинският скандал се разрази след като бившият служител на компанията Кристъфър Уили изнесе данни за реалните мащаби на операцията.

Течът на информация от анонимен потребител в Туитър назован HindsightFiles започна на 1 януари т.г. и до момента са публикувани досиета с вътрешни файлове на компанията за нейни операции в Кения, Малайзия, Иран, Бразилия и кампания в полза на Джон Болтън. Очаква се да бъдат публикувани данните за общо 65 страни, в които фирмата е работила. Засега няма информация дали България е сред тях.

Ето и апликационните писма на българските кандидати до Cambridge Analytica, както са записани във файла Associate Officers Contract Specs (Feb 2017):

1 Bulgaria Ivo Maev Political/Media Advisor to Deputy Chairman Connections / Media RP Political I am a political consultant and media advisor in Bulgarian parliament and a freelance journalist for some British and US media in Bulgaria. I also have more than 20 years as a political and election consultant in Bulgaria for main Bulgarian political parties. This letter is to ask if you intend to develop some optional projects on Bulgarian political and election market and if you need a person who could facilitate your possible local expansion. The political situation in Bulgaria is quite dynamic at the moment and the country is in front of a long cycle of regular and preliminary elections. I believe that will open further possibilities for realization of a unique election and communication technology and good local business opportunities. I strongly believe that your knowledge and experience could be useful for some Bulgarian political parties which already expressed some interest to realize a successful election campaign in a future. At the same time my contacts and knowledge of Bulgarian politics and my local media expertise could help for realization of your project on Bulgarian political market. As I saw in your website you have some contact persons in neighboring Macedonia and Romania but your company still do not have a contact person for Bulgaria. Therefore I decided to write you as a person who could help you for identification of new clients in Bulgaria. If I need to ask some of them for possible projects in Bulgaria please inform me who I may ask for that. If you can see any option for possible cooperation or if you need more information on me and my career please do not hesitate to contact me. I would like to thank you in advance for your time and consideration.

2 Bulgaria Bojidar Kostadinov Renovat Consultant Connections RP Commercial My name is Bojidar Kostadinov and I’m really interested in collaboration with your company. I have experience in political and business sector in Balkans. It will be a pleasure for me to find a way to contribute to your analytical progress based on sectors and topics I can be helpful. I believe there is a lot to come in business and political issues in our area South East Europe, so I’ll be glad to be a part of it by providing services to you, or even by promoting as business development your services.

3 Bulgaria Alexander Dourchev ACCG Passed to Nikola My name is Alexander Dourchev, CEO of All Channels Communication Group (ACCG). I address you in order to express our interest in establishing a partnership between SCL Group and ACCG in Bulgaria. I am very much impressed by your communication approach and I believe it could be also very successful in Bulgaria. ACCG is the leading Bulgarian communication company with more than 15 years of experience in institutional and corporate communications. ACCG employees more than 85 people in 4 integrated operations – PR, ATL, BTL + events management and digital communications. We work for one of the major Bulgarian and international companies in Bulgaria. We would like to present our company in person, to you and your team, and discuss options for collaboration at the Bulgarian market. We would be glad to receive your positive feedback. Please send me your availabilities in order to organize a meeting.

4 Bulgaria Miro Yanev Optimax Digital Ltd Passed to Nikola My name is Miro Yanev and I represent Optimax Digital Ltd., a relatively young specialty digital marketing company. Its high profile team has extensive background in founding and managing of significant Media and IT companies in Central and Eastern Europe. Optimax started off with a very positive experience supporting an underdog candidate who surprised everyone by scoring high in the last presidential elections in Bulgaria. Now we are working on the upcoming parliamentary elections in Bulgaria representing one of the major parties. I am very interested in cooperation with Cambridge Analytica for our current project, as well as in exploring a possible representation of CA for Bulgaria and the Balkan region. The elections in Bulgaria will take place on March 26th, so I will appreciate if we could discuss the possibilities for cooperation as soon as possible.

/очаквайте подробности/

Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрагетата са доставили 9000 тона боклук за България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/camorra-waste-bulgaria.html

неделя 5 януари 2020


През лятото на 2018 г. италианската държава анулира анулира нотификация за доставка на 9000 тона балиран боклук през Констанца. Каргото трябва да стигне до Свищов по Дунава и оттам до Плевен. Издадена е нова нотификация, като същия боклук е превозен с кораб до Варна в края на 2018. Българските власти го “откриха” в Плевен в първите дни на 2020 г. Отпадъците идват от Неапол и в доставката им са участвали две фирми, свързвани с неаполитанската Камора и калабрийската Ндрагета. Българската фирма получател на боклука претендира да има  технология, с която го преработва в паркинг плочи и други строителни изделия.  Прокуратурата и МВР обаче се съмняват, че рециклирането работи и обвинява фирмата в незаконно складиране на отпадъци.

В първия ден от новата 2020 г. МВР, Прокуратурата и ДАНС се похвалиха с акция в Плевен, по време на която са открити нарушения при складирането на 9000 тона боклук на площадката на фирмата “Феникс Плевен”. Oкръжният прокурор на Плевен Ваня Савова заяви, че проверената площадка “видимо нарушава изискванията за съхранение на отпадъци”, тъй като боклукът бил в разпръснато състояние, на мястото нямало ток, вода и машини за преработка.

От прокуратурата съобщиха също, че ще попитат официално италианските власти дали тези отпадъци са свързани с разследването за бизнеса с боклук на калабрийската мафия Ндрагета, за което стана известно преди няколко седмици. Тогава в Италия беше заловен влак с 800 тона боклук за България. От изявленията на МВР и прокуратурата не стана ясно дали са отправили запитване към италианските власти за получателя на пратката във влака.

Балите на площадката в Плевен. Снимка: Димитър Стоянов, Биволъ, декември 2018 г.

Разследващите всъщност разполагат с всички необходими данни, за да направят връзка между боклука в Плевен и италиански престъпни организации. Имената на италианските фирми, които участват в целия процес на превоз на отпадъците се съдържат в нотификациите, изпратени от Италия до МОСВ. Две от тези фирми са разследвани за връзки с Камората и Ндрагетата и тази информация е публично налична в Интернет, където се откриват с просто търсене по ключови думи.

“Мумифицираният” боклук на Неапол

Балите стигнали до Плевен идват от Неапол, показват документите, с които разполагат Биволъ и RISE Romania, партньори в разследващия журналистически консорциум OCCRP. По-конкретно те са тръгнали към България от площадката до Villa Literno, в региона Кампания.

Става дума за несортирани отпадъци, така наречените Ecoballes, складирани след началото на кризата с боклука на Неапол през далечната 1994 г.  Тогава е обявявано извънредно положение, което продължава до 2009 г. До бедствието се стига, защото неаполитанската мафия, известна като Камора, контролира бизнеса с отпадъци. Боклукът, събиран от фирмите на Камората не се рециклира, а се депонира и изгаря в нерегламентирани сметища. в т.нар. “Триъгълник на смъртта“, район между градовете Асера, Нора и Марилиано, където са регистрирани силно завишени показатели на ракови заболявания вследствие на замърсяването.

Складираните екобали от мумифициран неаполитански боклук. Снимка: Fanpage.it

В отговор на кризата, италианските власти започват да балират и депонират организирано боклука в така наречените “екобали”. Най-голямото количество – 2,4 милиона тона, е струпано на площадка с огромни размери – 2 на 2 километра, близо до селото Villa Literno. Мащабите са такива, че местни екоактивисти говорят за “Осмото чудо на света”.

“Когато се борехме с депонирането на балите с боклук, нарекохме това място “осмото чудо на света”, защото е наистина невероятно, огромна площадка с площ 4 кв. км. В Кампания има 6 до 6,5 милиона тона от тези бали с боклук и тук е най-голямата площадка” – разказва екоактивистът Пина Елмо, интервюиран от Rise Romania.

Според него боклукът в балите не е сортиран, а в тях има какво ли не.

Ние не искаме този боклук да бъде изгорен някъде, в Португалия, Румъния или други части на света – подчертава Елмо.

Изгарянето обаче е едно от решенията, като за целта е построен огромен инсинератор в градчето Асера с капацитет над 600 000 тона боклук годишно. Инсинераторът е открит тържествено от Силвио Берлускони през 2009 г., но той  работи основно с нови отпадъци. Старите, “исторически екобали”, продължават да отлежават на площадките.

Местене на екобалите

За да се отърват от това отровно наследство местните власти организират дислоцирането на боклука. Търговете за две партиди с общо 200 000 тона складирани до Villa Literno са спечелени през 2016 г. от консорциум, включващ фирмите Vibeco, Bm Service e Sirio Ambiente. За справяне с нежеланите отпадъци те трябва да получат 30 милиона евро.

Информация за търговете за неаполитанския боклук се открива в доклад на специална комисия на Италианския Парламент и Сенат.

Част от този боклук е пратен в Португалия, става ясно от разследване на специална комисия в Италианския Парламент и Сенат. България също се споменава като дестинация на отпадъци от Реджио Кампания, но за по-ранен период. Според доклада страната ни е получила 7 000 тона “други отпадъци от механична обработка на битови отпадъци” (код 191212), което е скромно количество в сравнение с 66 хиляди тона изнесени за Австрия. Въпреки тези усилия, към 15 февруари 2018 в “Осмото чудо на света” остават над 2 милиона тона боклук, според данните на разследване на италианска парламентарна комисия.

В периода 2014-2016 България е получила 7000 тона отпадъци от региона Кампания, установява доклад на специална комисия на Италианския Парламент и Сенат.

В случая обаче е по-важно къде отиват отпадъците от търга, спечелен през 2016 г. от Vibeco и консорциум и дали те са третирани правилно. Както показва разследването на Fanpage, за година и половина са преместени само около 1% от балите – в Португалия и Северна Италия. За друга част са водени преговори с Румъния. Официални лица от Неапол дори посещават северната ни съседка с лобистка мисия, но Румъния отхвърля предложението да приюти италианския боклук.

И Камора, и Ндрагета в схемата с боклука

Както стана ясно, тези отпадъци са нежелани, защото не са преработени, но у местните власти в Неапол има желание да се възползват от ситуацията и да получат комисионни от търговете, като влязат в схемите на мафиотски организации, занимаващи се с трафик на отпадъци. Това са установили италиански журналисти от Fanpage, които провеждат мащабно разследване под прикритие и го публикуват през февруари 2018 г. Те успяват да внедрят в схемата покаял се мафиотски бос от Камората, специализиран в трафика на боклук. Екипиран със скрита камера, Нунцио Перела записва многобройни разговори с предприемачи и държавни служители от Кампания.

От записите се разбира, че в схемата са замесени както трафиканти на боклук, така и корумпирани политици и чиновници, които се пазарят за процент.  Те дори предлагат да забавят търга и да влязат в процедура на спешност, за да се оправдаят цени до 230 евро на тон. Целта е да се формира по-висока комисионна. Парите са нужни за предизборната кампания на неаполитански политици, става ясно от разговорите.

От разговорите става ясно, че отпадъците не са били третирани правилно, преди да бъдат изнесени в чужбина. По-специално е липсвало, “премахването на всички опасни или рециклируеми материали от „екобалите“. Споменава се и името на фирмата Vibeco.

Vibeco се появява в разследването на Fanpage за неаполитанския боклук и корупцията в търговете. Снимка: Fanpage.it

Разследването на Fanpage е широко отразено в италианските медии (виж тук и тук) и предизвиква официално разследване за корупция. Италиански политици хвърлят оставки и Реджио Кампания поема ангажимент да проведе нови тръжни процедури, в които да е заложено изискване за предварителна преработка на отпадъците.

Друга фирма от консорциума за екобалите също е разследвана за връзки с мафията. През 2017 г. антимафиотите от Областната дирекция за борба с мафията на прокуратурата на Реджио Калабрия и Екологичното оперативно звено на „Arma dei Carabinieri от Реджио Калабрия вкарват обвинителен акт срещу 7 субекта за престъпления относно проникването в бизнеса с отпадъци на клана на Ндрагетата “Piromallo”. Сред фирмите, цитирани в разследването, чиито активи са замразени, е посочена и калабрийската B.M. Service.

Пътят на боклука до България

Прочутите вече 9000 тона италиански боклук, открити в Плевен, са доставени на фирмата “Феникс Плевен” ООД от Vibeco S.r.l. Със сигурност става дума за същия боклук от търга от 2016 г., тъй като друг търг оттогава не е провеждан. Пратката е пътувала по море от порт Неапол до порт Варна. Превозвач до порт Неапол е B.M. Service, показват документите, с които Биволъ разполага.

Планът за доставката първоначално е с кораб от Неапол до румънското пристанище Констанца, а оттам по Дунав до пристанище Свищов. Това е записано в нотификация IT 010846 на италианското Министерство на околната среда и водите до румънските и българските министерства.

Първата нотификация за превоз на 9000 тона боклук от Италия до България през Румъния.

Именно в тази нотификация, с която разполагат както в МОСВ, така и разследващите от МВР и Прокуратурата, личи името на фирмата, доставяща отпадъците – Vibeco S.r.l., свързвана с Камората. Но в комплекта документи има също и списък на всички фирми, които превозват боклука по трасето. Сред тях личи и името на фирмата B.V. Services, свързвана с Ндрагетата. Тя е осъществила транспорта до пристанището на Неапол.

Румънските власти обаче имат горчив опит с внос на италиански боклук и се подготвят за сериозни проверки на съдържанието на балите. Това е най-вероятната причина тази нотификация да бъде анулирана от италианската страна на 01.08.2018, за което румънската агенция по околната среда и водите ANPPM изпраща съобщение до МОСВ с писмо 14.072/NEPA/06.11.2018. Писмото е подписано от директора на Дирекцията “Отпадъци, химически субстанции и почви Brindusa Petroaica.

Нова нотификация за същата пратка за директен превоз от Неапол до Варна.

Италианската държава издава нова нотификация със същия номер и за същата пратка, но с друг маршрут – от пристанище Неапол до пристанище Варна, където първите отпадъци успешно пристигат в края на 2018 г. Доставките продължават и в началото на 2019 г. Няма информация дали съдържанието на балите е било проверено от българските власти при пристигането им.

Румъния има причини да е подозрителна към италианския боклук. През 2013 година кораб, превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода “Деко” в Абруцо, е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.

Разследване на Биволъ публикувано през август 2019 установи, че след като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми. Разследването откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г. отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в с. Бели Извор. 

Боклук за горене

По-актуални са обаче доставките на RDF-боклуци и битовите отпадъци от Ecoexport S.r.L. на Гозза за изгаряне в ТЕЦ-ове свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. За тези доставки Ecoexport и самият Гозза потвърдиха писмено след запитване от Биволъ.

Отпадъци се горят в Перник в ТЕЦ – Република , в ТЕЦ – Бобов Дол, в ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сливен, установи разследването на Биволъ. Всички тези централи под една или друга форма разполагат с разрешителни от МОСВ или като комплексно разрешително, или за експериментално горене.

След публикацията на разследването ни от август в редакцията се получиха писма от ТЕЦ-Брикел, ТЕЦ-Сливен и ТЕЦ-Перник, в които се признава за изгарянето на боклуците и се посочва, че това е екологично и здравословно за хората:

Уточняваме, че след преработката на RDF количеството пепели и твърд остатък, е в съотношение 1:13 спрямо въглищата, т.е. в полза на RDF. Следователно това алтернативно гориво е много по-екологично, защото драстично се намалява и количеството на изхвърляния в сгуроотвалите твърд отпадък. – пише в писмото на Топлофикация Перник.  Според българското законодателство, ако използваме въглища в комбинация с RDF се налага да покриваме много по-строги норми за изпусканите в атмосферата вредни вещества. А това е изцяло в подкрепа на твърдението, че внедряването му би оказало изключително положителен ефект върху околната среда в района, както и върху здравето на хората – допълват оттам.

Писмото, изпратено от ТЕЦ-Брикел пък потвърждава връзката с Ковачки, тъй като в метаданните на документа личи името на неговата лична секретарка Надежда Арсова.

Мащабите на доставките на боклук за изгаряне в непригодени за това топлоелектрически централи са огромни. Само фирмата “Траш Юнивърс”, свръзвана с Ковачки, има  разрешение от РИОСВ – Стара Загора  за складиране на 1,6 милиона тона отпадъци на площадка от 52 декара в землището на село Обручище.

Това е 76 пъти по-малка площ от италианската площадка добила прозвището “Осмото чудо на света”, на която са складирани 2 милиона тона боклук.

От “Траш Юнивърс” отрекоха да са получавали отпадъци от Ecoexport и Eco Valsabbia. МОСВ и Агенция Митници отказаха на наше запитване по ЗДОИ да предоставят списък на фирмите, които внасят боклук у нас.

Българска “чудо-технология” прави паркинг плочи от боклук?

Репортер на Биволъ засне балите на площадката в Плевен и разговаря по телефона с представител на фирмата “Феникс Плевен” още в края на 2018 г.  Той поясни, че “мумифицирания” боклук е особено подходящ за рециклиране, защото съдържанието на пластмаса е много високо – 80%. Според него фирмата разполага с технология, която позволява отпадъците да се използват за “изработка на паркинг плочи, бордюри, керемиди, сифони, решетки и шахти“.

Процесът на рециклиране се състои в сортиране на материала, изпиране, гранулиране и производство на изделия. Технологията е наша и в момента се опитваме да я патентоваме. Основно пластиките се смесват с пясък, формоват се с матрица и се пресоват с преса. Останалите материали, които ни остават като хартия, дърво и метал се продават на пазарен принцип. Операциите,с които рециклираме материалите са R12 и R3“. – уточниха от фирмата и предоставиха снимки и видео от процеса на изпитание на технологията.

Преса за плоскости от боклук. Снимка Феникс Плевен

От “Феникс Плевен” казаха още, че имат издадени всички нужни разрешителни за тази дейност от РИОСВ и МОСВ, нещо, което беше потвърдено и от РИОСВ след запитване по реда на ЗДОИ. МОСВ е издала нотификация за внос на балирана отпадъчна пластмаса с код EWC 191212 – количество 9000 тона от Италия.

Тестване на плоскостите от боклук. Снимка: Феникс Плевен

Дали този процес за рециклиране работи в промишлен мащаб и дали е алтернатива на изгарянето и складирането на боклука? Според “Феникс Плевен” технологията съществува от много години, като се използва в Индия и в Африка.

Българските разследващи органи обаче се съмняват в наличието на такова чудодейно решение за преработка на боклука и посочват, че на площадката липсват ток и вода, а машините за рециклиране са стари.

Невидимият Ковачки

Гръмко оповестените 9000 тона италиански боклук доставени за “Феникс Плевен” за рециклиране са само 0,5% от планираните 1,6 милиона тона за изгаряне във ТЕЦ. Засега обаче българските власти не проявяват същата активност спрямо фирмите на Ковачки, влиятелен бизнесмен, който в американските дипломатически доклади е свързван с българската организирана престъпност.

“Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.“ (превод на цялата грама тук).

Бизнесите, свързвани с Христо Ковачки са основно кредитирани от Първа Инвестиционна Банка. Единият от собствениците на банката – Ивайло Мутафчиев, се явява кум на Ковачки. Според проучване на Биволъ от 2014 г. задълженията на фирмите от групата му към ПИБ надхвърлят 300 милиона лева. Стъпвайки на тези данни Грийнпийс публикува доклад, озаглавен Финансовите мини на “Ковачки”, в който се прави предположението, че бизнесменът не е самостоятелен играч, а “най-вероятно е подставено лице на икономическите и политическите групировки около ПИБ”.

Изгарянето на италиански боклук е нов етап за енергийните проекти, свързвани с бизнесмена и в него има икономическа логика. В Италия различни компании пласират различни типове битови, индустриални отпадъци и RDF за между 80 и 140 евро на тон, които получава приемащата страна.

Но бизнесът с изгарянето на боклуци е тройно печеливш, показа разследване на в. Капитал – веднъж от плащането за приемане на отпадъци, втори път от когенерацията на ток и трети път се спестяват милиони от въглеродни квоти, тъй като според разпоредбите на ЕС отпадъците имат нулеви емисии CO2. Наскоро журналисти от вестника спечелиха административно дело срещу отказа на МОСВ да предостави данните от нотификациите за внос на боклук по реда на ЗДОИ.

Слабият контрол от страна на институциите и упорството им да отказват информация за вноса на отпадъци вещае и друга опасност – вместо да бъдат изгорени или рециклирани, боклуците от Италия и други държави просто да бъдат депонирани и забравени за десетилетия в България.

По темата работиха: Димитър Стоянов и Атанас Чобанов (Биволъ) и Romana Puiulet, Rise Romania

Видео: Нивото на язовир “Студена” вече е под “мъртвия обем”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/studena-murtav-obem.html

неделя 29 декември 2019


Видео, публикувано в социалната мрежа Facebook показва ясно, че водата в язовир Студена е спаднала под т.нар. “мъртъв обем”. Властта обаче продължава да подава оптимистични данни за наличната вода, която според нея би трябвало да стигне до средата на февруари.

Водовземането от яз. Студена става през водовземаща кула, в която има пет отвора, т.нар. саваци. В най-ниската част на кулата на кота 813 м. се намира последният, пети отвор отгоре-надолу, както е показано на схемата с червената стрелка.

Котата на мъртвия обем на яз. Студена е 813 м.

Във видеото заснето с дрон от Кирил Кирилов на 21 декември се вижда, че този отвор вече е над нивото на водата.

Под това ниво се намира т.нар, “мъртъв обем”. Според дефиницията в Уикипедия това е най-ниската част от обема на водохранилище, изравнителен басейн и други водоеми, предназначена да задържа тлакове и наноси, както и да осигурява вземане на определено количество вода. Този обем не се използва за целите, за които е построен водоемът, и се изпразва през основните изпускатели само при прегледи, поправки и други.

Осен тлакове и наноси, в мъртвия обем на язовира има риба, водорасли и всякакви отпадъци. При увеличение на снимката се вижда автомобилна гума, която не би трябвало да се намира в язовир за питейна вода, но това е друга тема.

Автомобилна гума на нивото на последния савак на водовземната кула.

Откъде обаче се подава вода за Перник, след като това не става през савака на водовземната кула? Вариантите са два – или се изпомпва вода от мъртвия обем, или има и друг савак на по-ниско ниво, вероятно на самата стена, през който също се черпи от мъртвия обем.

На дневен ред стои и въпросът дали подаването на вода от мъртвия обем на язовира не носи рискове за здравето, въпреки пречистването и обилното хлориране.

Пред тези факти властта дължи ясни отговори, точни данни и прецизни действия за защита и подпомагане на населението изложено на това бедствие, което не може да се припише изцяло на природата.

За съжаление опитът от други техногенни бедствия като това в Чернобил сочи, че официалната информация се манипулира и изкривява умишлено, за да се осигури комфорт на властимащите и да се отложи във времето понасянето на отговорност.

Рано или късно обаче истината лъсва, но аварийните действия, които биха могли да смекчат последствията от бедствието, вече са драматично закъснели.