Tag Archives: Румен Радев

Крачка назад за Румен Радев

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/krachka-nazad-za-rumen-radev/

Всичко се нарежда перфектно за президента Румен Радев. Той е символ на борбата срещу задкулисието, той е президентът, спечелил с надмощие втория си мандат, той е президентът, управлявал най-дълго чрез служебни правителства, той ще държи сигурността, отбраната и външната политика в управление, в което три от четирите управляващи партии му засвидетелстваха подкрепа. Той би Бойко Борисов. Той е политикът с най-висок рейтинг в държавата. Той внасяше ред в хаоса – макар това да ни го обещаваха от ГЕРБ.

Така, въпреки ограничените по Конституция правомощия на държавния глава в парламентарна демокрация, властовият инструментариум на Румен Радев беше разширен – благодарение на обективни обстоятелства.

Но всичко това е, преди да се структурира редовно правителство, което е почти опечено… После се налага президентът да отстъпи крачка назад. Подвизите му на протестите срещу мутрите и мафията остават в историята, на преден план излиза Промяната – усмихнати и енергични мъже и жени в разцвета на силите си, повечето нагазили за първи път в политическото. На тях, „продукт на една културна революция“ (по политолога проф. Евгений Дайнов), се възлагат надежди да модернизират България, а според журналиста Валери Найденов в момента „се осъществява смяна на елита чрез революция отгоре надолу“.

Както и да наречем предстоящето, новите герои в него са те – а за президента е трудно да отстъпи назад. Властолюбието е съблазнило мнозина, да му се устои ще е истинска победа, макар да не носи рейтинг. Шекспировият Макбет, пълководец като Радев, не издържа на изкушението – и от смел и благороден воин в началото, в края на трагедията е тиранин и убиец.

ГЕРБ, противниците на Радев, които са в опозиция (и заради битката си с президента), го обвиняват в диктаторство. Но точно тук техният лидер Бойко Борисов няма равен.

Генералът и службите

Независимо че и Радев, и лидерите на бъдещото коалиционно управление играят в „отбора на промяната“, който претендира да разгради модела, наложен от ГЕРБ и активния им съучастник ДПС, въпрос на време е да се появи напрежение в тима.

Първо, силовите ведомства и отбраната са в ръцете на президента, чиято кариера на професионален военен, бивш генерал, означава, че той познава добре тези системи, как функционират и как политиците могат да се възползват от тях и от информационните масиви.

Служебният премиер Стефан Янев, който беше съветник на президента по сигурността и отбраната, смени ръководствата на спецслужбите – на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС, контраразузнаването) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), както и на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Така Димитър Георгиев бе наследен от доскорошния си подчинен Пламен Тончев, шеф на звеното на ДАНС във Враца, а Атанас Атанасов – от военния Антоан Гечев, който е бил заместник на военното разузнаване. Вместо да назначи временно изпълняващи на тези длъжности, за да остави на редовно правителство да избере своите висши кадри – в зависимост от политиките си за службите, – президентското управление пое нещата в свои ръце.

Изглежда, че от партията победител на изборите „Продължаваме промяната“ смятат да запазят тези назначения – поне докато изтекат мандатите на някои от тях. (Новият шеф на ДАР например ще довърши мандата на предшественика си, който изтича през юли 2023 г.)

Има голям шанс служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков да запази поста си и в редовното правителство. Той смени шефовете на много служби и дирекции в МВР и вече премина към промени по вертикала във вътрешното ведомство. Неговата твърдост и безкомпромисност към наложените в последните повече от десет години порядки в МВР и съществуването на престъпни полицейски банди (като „ударената“ в Пловдив) му спечелиха врагове, но и респект. Благодарение на усилията на Рашков купеният вот силно намаля и това се усети по резултатите на трите парламентарни вота тази година. От ДПС обаче го обвиниха в репресии и отнесоха въпроса до Европейския парламент. Бойко Рашков е силна фигура, в състояние да извърши структурни реформи в МВР и да удържи на натиска на ГЕРБ, прокуратурата и присъдружните им.

Но на консултациите, свикани от президента преди връчване на първия мандат за съставяне на правителство на ПП, лидерите на „Демократична България“ изразиха недоволство от назначения в сектор „Сигурност“. Председателят на ДСБ (в оставка) ген. Атанас Атанасов дори назова поименно едно от тях – главния секретар на МВР Петър Тодоров, за когото „тази позиция е твърде висока“. (Тодоров е сочен за протеже на съветника на Радев Пламен Узунов.)

„Има риск да се получи напрежение при работата на редовното правителство с тези назначения. Някои от назначенията бяха удачни, но други – не. Сектор „Сигурност“ по принцип е деполитизиран, политическите сили, които подкрепят мнозинството, а и всички политически сили би трябвало да имат доверие в ръководителите на звената му. Балансът трябва да бъде търсен и тук, защото сега се очертава така, че двамата нови министри – на вътрешните работи и на отбраната, бяха министри в служебното правителство“, заяви Атанасов.

Генералът и интеграцията в НАТО

В изявлението на лидера на „Да, България“ (в оставка) Христо Иванов пък пролича настойчивост коалиционното споразумение да отразява „съдържателна, а не просто на думи интеграция в НАТО“. В предизборната програма на обединението темите за сигурността и отбраната са детайлно разписани.

Изглежда обаче, че президентът, който е за демилитаризация на Черно море (въпреки засилването на напрежението в региона и разбиранията му за Крим, които са по-близки до тези на Лукашенко, отколкото на Брюксел), ще държи на ръчно управление интеграцията в НАТО: един път от позицията си на фактор, който работи в сферата на външната политика, макар да не я определя, и втори път – чрез назначенията си. Защото министър на отбраната ще стане служебният премиер Стефан Янев, също като Радев бивш военен – бригаден генерал от Сухопътните войски. Под негово ръководство ще се реализират последващите проекти за модернизация на армията с купуването на машини за пехотата на стойност 1,2 млрд. лв., евентуално още осем изтребителя F-16 Block 70, за да разполага България с ескадрила за охрана на небето, и др.

През август, отново по време на служебно управление, президентът назначи и нови директори на службите „Военна полиция“ и „Военно разузнаване“.

Министрите на отбраната и на вътрешните работи ще бъдат предложени от квотата на победителя на изборите – „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Но няма съмнение кой ги предлага, тоест Петков и Василев се съобразяват с държавния глава. Ще ги преглътнат и коалиционните партньори от „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“. Подобна ангажираност на президента потвърждава амбицията на ПП за пълен управленски мандат.

В същото време формацията на Петков–Василев възнамерява да трансформира настоящата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) в два органа – единият с възможности да разследва, а другият ще има задачата да събира имущество и авоари, придобити по незаконен път. Така, след освобождаването от шефския пост на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и преструктурирането на КПКОНПИ, и „Продължаваме промяната“ също ще разполага със свой ударен отряд.

Юристи и анализатори съзряха някакво дублиране на прокуратурата в анонса за разследващи функции на бъдещата структура. Подобно намерение би могло да се тълкува и като признание в аванс, че новата власт може да не успее да осъществи смяната на главния прокурор Иван Гешев – един от лозунгите на летните протести и кауза на някои от партиите в новата власт. Смяна изключително трудна или почти невъзможна в настоящия момент – по думите на съдия Петко Петков пред БНР.

Еманципация от президента

Енергичните бъдещи управници едва ли ще са склонни често да се съобразяват с възгледите на държавния глава – за закони или за управленски решения. Президентът има свой кръг съветници, четирите политически сили – свои интереси и лобита, и е въпрос на време тези две (защо не и пет) страни, да се сблъскат. Присъствието на лидерката на БСП Корнелия Нинова като вицепремиер в бъдещия кабинет и посочените лично от нея социалисти за министри ще усилва напрежението, тъй като охлаждането между Нинова и Радев вече прерасна във вражда. В бъдещия кабинет БСП ще държи четири министерства – на социалната политика, земеделието, туризма и държавните предприятия. Така че е неизбежен сблъсъкът с президента, активен по социалните теми, а пред камерите Нинова все по-често демонстрира и своята социална чувствителност.

Впрочем от ПП и БСП вече възроптаха срещу опитите на служебния кабинет, ерго – на президента, да наложи проектобюджет за 2022 г. Радев препоръча да го разгледат, но бъдещият министър на финансите и бъдещ вицепремиер Асен Василев се възпротиви с аргумента, че трябва да се види дали този проект отговаря на новата структура на Министерския съвет и на политиките, договорени в коалиционното споразумение.

Председателката на БСП със сигурност не желае да е под президентска опека – нито тя, нито министрите, които ще селектира измежду най-близкото си обкръжение. Но същинският проблем е в чий отбор ще играе Корнелия Нинова при старт на съдебната реформа. При предишния избор на съдебни кадровици Нинова и БСП се договориха задкулисно с ГЕРБ и ДПС. Техните представители гласуваха за избора на Иван Гешев за главен прокурор – как ли ще се държат сега?…

Президентът и външната политика

Засега изглежда, че президентът, а не бъдещият премиер Кирил Петков ще представлява България на последното за годината заседание на Европейския съвет в Брюксел на 16 декември. Ако всичко не се беше проточило с обсъждането на бъдещата структура на Министерския съвет и имената за министри, с някои пиарски ходове на Нинова относно „социалния вектор“ и в добавка – със срещите на президента с всички политически сили, имаше някаква теоретична възможност в Брюксел да е Петков. Позицията на ПП е за по-голям прагматизъм и комуникация на няколко нива с Република Северна Македония, без непременно да доминира историческият подход. Впрочем ако правителството се гласува в понеделник, 13 декември, каквито са слуховете, за Брюксел трябва да лети Кирил Петков – не е необходимо президентът да представлява България, когато вече има редовно правителство.

Служебният кабинет вече препотвърди известната позиция за заседанието на Съвета „Общи въпроси“ два дни преди срещата на върха. Идеята на този протокол е за правно обвързващи гаранции за изпълнение на ангажиментите, поети в Договора за добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Какво съдържа протоколът – македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да се променят учебните програми, да не се преследват хората, които се самоопределят като българи, и др.

Служебният премиер беше категоричен, че това е схемата, по която може да продължат разговорите, да се преодолеят различията, да се насрочи дата за първата конференция и да започнат преговорите на Северна Македония с ЕС. Тези дни първият македонски вицепремиер Артан Груби съобщи за френска инициатива за разрешаване на спора между двете страни, така че напролет да се проведе първата междуправителствена конференция (Франция поема председателството на Съвета на ЕС от 1 януари 2022 г.).

В същото време растат очакванията на заседанието на европейските лидери в Брюксел, което се очертава да е тежко и дълго, България да вдигне ветото. „Това, което наблюдаваме – медийния ентусиазъм, демонстриран от ръководители на чужда държава или демонстриран от чужди медии, не мисля, че трябва да го коментираме в дълбочина в българския парламент, защото от тази трибуна ние не можем да кажем на нашите колеги от съответните правителства какво и как да правят“, заяви Стефан Янев.

Не е тайна засиленият (дипломатически) натиск от страна на САЩ, Европейската комисия и големи европейски държави България да вдигне блокадата за европейския път на Северна Македония. До 16 декември събитията може да се развият главоломно – освен ако Румен Радев не е решил да е неотстъпчив докрай в позицията спрямо Скопие. Позиция, която впрочем е затвърдена и на преговорите за коалиционно споразумение между четирите партии. Всеки политик би извлякъл дивиденти от защитата ѝ. Дали да очакваме още от същото от Кирил Петков?

Тази година Радев представляваше България на събиранията на европейските лидери. Програмата му не изобилстваше с активност на международната сцена, ако не броим домакинството на инициативата „Три морета“. От 2022 г. за Брюксел ще пътува премиерът Кирил Петков, но и външният министър, който отново се оказва „президентски човек“ – Теодора Генчовска, главен експерт към администрацията на Радев, предложена и в двата проектокабинета на ИТН за министър на отбраната заради експертността си в областта на отбраната и въоръжените сили.

Ще успее ли президентът да мине на втори план и ще има ли съревнование за рейтинг и властови позиции между него и Промяната? На консултациите с ГЕРБ–СДС тази седмица Румен Радев обеща: „Както бях критичен към вашето управление, така ще бъда критичен и към всяко следващо управление.“ Добре казано. С трима министри на възлови места критиката може и да му убегне.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Източник

В разместващия се световен ред България стъпва накриво

Post Syndicated from original https://toest.bg/v-razmestvashtiya-se-svetoven-red-bulgaria-stupva-nakrivo/

„В момента (Крим) е руски. Какъв да е?“, каза преди две седмици президентът Румен Радев на единствения предизборен дебат, с което предизвика мигновени негативни реакции от Украйна и САЩ. За сметка на това от своята Facebook страница Руското посолство в България отправи официална покана към Радев за посещение в „руския Крим“. Такова изказване относно Крим, между другото, не си e позволявал дори и най-близкият на Путин балкански политик – сръбският президент Александър Вучич. А Александър Лукашенко едва наскоро заяви в интервю за руска държавна агенция, че Крим е „фактически“ и „юридически“ руска територия.

Оставяме настрана, че българският президент се нареди в компанията на беларуския диктатор и че според цивилизования свят и международното право полуостров Крим е част от територията на Украйна. България де юре, като част от ЕС и НАТО, е подписала десетки документи, потвърждаващи неприкосновеността на Украйна и факта, че част от територията ѝ е незаконно окупирана от Русия.

Изказването на Радев всъщност бетонира твърдата русофилска линия във външната ни политика,

налагана от правителствата на ГЕРБ и поета като щафета от президента и екипа му. Неслучайно думите на Радев повтарят едно към едно изказванията на двама кандидат-президенти, известни с проруските си позиции – Волен Сидеров и Костадин Костадинов. Така че когато в предизборен дебат президентът казва неща като „Русия не може да ни бъде враг“ и „Крим е руски“, за целия останал свят изглежда, че държавният глава на България е човек като Сидеров или Костадинов.

Темата сякаш отшумя след опита за уточнение от страна на президентската пресслужба и след като някои български анализатори обявиха, че „не Крим е на дневен ред в момента“. Това обаче няма как да промени факта, че съюзниците на България за пореден път имат причина да се усъмнят в надеждността на София и в солидарността ѝ към останалите членове на НАТО и ЕС. Не трябва да бъде подминавана и реакцията на Киев – в конфликта си с Русия Украйна разчита изключително на подкрепа от ЕС и САЩ, а коментарът на българския държавен глава явно е бил приет като нож в гърба, което доведе до сравнения между Радев и бившия молдовски президент Игор Додон, известен с крайните си проруски виждания.

В този контекст думите на Радев трябва да бъдат разглеждани не като моментна грешка,

която би могла да бъде поправена от пиарска гледна точка, а като поредна стъпка в посока превръщането на България в сива зона на Балканите, която ще бъде използвана от Москва за вътрешно дестабилизиране на НАТО и ЕС в ключови моменти като настоящия.

Скандалното изказване идва в изключително взривоопасен за нашия регион период – в момент, когато Европейският съюз и НАТО отчаяно се опитват да покажат единност срещу руската агресия, заплашваща източните им граници. В изострящия се геополитически сблъсък България не е анонимен наблюдател, седящ някъде далеч от действията, а основен участник – страната заема важна позиция, свързваща Черно море със Западните Балкани.

От това каква политика се води в София, зависи дали руската агресия ще бъде отблъсната,

или напротив – Балканите ще бъдат допълнително дестабилизирани. Москва беше посочена като главен виновник за разразилата се бежанска криза между Полша и Беларус, докато САЩ предупреждава съюзниците си в НАТО, че Русия готви нова военна агресия срещу Украйна. При тези обстоятелства думите на Радев имат много ясен, много силен и очевидно търсен ефект – те са сигнал, на първо място, към Запада, че България продължава да бъде нелоялен съюзник и че не може да се разчита на принципната позиция на София дори по такива безспорни въпроси като ситуацията с полуостров Крим.

Другият сигнал е към самата Русия – докато Радев заема президентския пост, страната ни не само няма да бъде натовски „ястреб“, а в точните моменти ще изпълнява стриктно ролята на руски „троянски кон“ в ЕС и НАТО, подкопавайки по този начин собствената си сигурност. Защото сигурността на България – националната, териториалната, но и икономическата – е правопропорционално следствие от стабилността на съюзите, в които държавата членува. Ако София не само не подпомага общата сигурност на Европа, но и активно ѝ пречи чрез водене на проруска външна политика, тези действия автоматично биха довели до дестабилизирането на самата България, а оттам – и до нейното обедняване и отдалечаване от европейските стандарти на живот.

Всъщност позицията на Радев не е нова и не би трябвало да е изненада.

Тя следва линията, наложена от Бойко Борисов – българската външна политика да бъде на практика подчинена на Москва и да не се прави нищо, което би могло да предизвика негативни коментари от страна на Кремъл. Бившият премиер се обяви против санкциите срещу Русия почти веднага след окупацията на Крим, а в следващите години под натиск от страна на Москва на няколко пъти отказа да повиши националната сигурност на България чрез координиране на общи действия на НАТО в Черно море.

Навежданията на Борисов пред Москва не се ограничиха дотук. Отказът на България да изгони руски дипломати след отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания, шпионският скандал от 2020 г., който разкри шокиращи пробиви в Министерството на отбраната, и разбира се, експресното изграждане на „Турски поток“ през България – всички тези примери говорят за очевидната зависимост лично на Борисов от политиката на Русия.

По всичко изглежда, че президентът ще се опита да продължи и може би да надгради започнатото от Борисов и ГЕРБ в тази посока.

Още преди пет години, по време на първата си предизборна кампания, Радев се опита да оправдае руската окупация, казвайки, че „над Крим се вее руски флаг“ – а година по-късно пред чужда медия определи, че полуостровът е „де факто на Русия“. Известни са и неколкократните опити на държавния глава през първия си мандат да промотира темата за отпадане или поне преразглеждане на европейските санкции срещу Москва. Темата за санкциите също беше част от предизборния дебат на последните избори и макар думите на Радев за нуждата от преразглеждането им да не бяха коментирани толкова, колкото изказването му за Крим, те показват още една линия, в която позициите на президента рязко контрастират с настроенията в ЕС.

От няколко години светът се намира в процес на геополитическо разместване, обуславяно от края на „еднополюсния“ модел, настъпил след 1989 г. Русия и Китай са основните играчи, които се стремят към пренареждане на световния ред с цел да увеличат влиянието си за сметка на колективния Запад. При тези нови условия най-важният фактор за националната сигурност на една държава е взаимното доверие между нея и близките ѝ съюзници, на които може да разчита в моменти на криза. На този фон

България все по-твърдо заема „балансираща роля“ между ЕС и Русия,

както отбеляза вицепрезидентката Илияна Йотова. Това балансиране обаче, изглежда, се отнася само за българските политици, които, угаждайки на Москва, успяват да се закрепят на власт у нас. А междувременно Европа и САЩ гледат на страната все повече като на слабото звено в НАТО, което е мек начин да се каже, че София не води независима външна политика, а е подвластна на най-опасния за мира в Европа режим. Позицията, която България е заела – на проводник на нестабилност, заплашва не само ЕС и НАТО, но и по-малките регионални групи, от които България е част – инициативата „Три морета“ и форма̀та „Букурещ-9“.

Връщайки се към думите на президента Радев за полуостров Крим, трябва да отбележим и още нещо – докато говореше за двустранните отношения между България и Русия, президентът се опита да направи историческа аналогия, заявявайки, че „българите виждат Русия като освободител (…) и затова тя не може да ни бъде враг“. Такива твърдения не само не отговарят на истината – най-малкото заради историческата роля на хора като Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, дори и Димитър Благоев. Тези крайно манипулативни твърдения освен това са насочени и срещу българските избиратели, от които Радев очаква да преглътнат настоящата опасна международна роля на България. Радев явно не е запознат и с историята на България след въпросното „освобождение“, защото там има фигури като генерал Иван Колев, воювал срещу руската армия в Добруджа през Първата световна война, когато, изглежда, е можело Русия да ни бъде враг.

Разбира се, президентската институция няма последната дума при вземането на решения за външната политика на България. Страната от повече от година обаче се намира в безпрецедентна политическа криза, която позволи на Радев да концентрира огромна власт около себе си. Освен това оформящото се в момента бъдещо коалиционно управление ще събере партията, издигнала Радев за първия мандат, и партията, основана от служебни министри, назначени от президента. Засега от страна на „Продължаваме промяната“ няма сигнали, че зависимостите от Русия във външната политика ще бъдат променени. Заявката за прагматичност и следване на националния интерес, с която Кирил Петков и Асен Василев спечелиха изборите, все пак дава надежда, че новото правителството ще направи опит да се еманципира от президентския похлупак и да върне България там, където ѝ е мястото.

Заглавна снимка: Румен Радев на среща с Владимир Путин през юни 2019 г. Източник: Kremlin.ru (CC BY 4.0)

Източник

Кой ви е любимият президент?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-e-lyubimiyat-vi-prezident/

Какви ли щяха да бъдат дебатите между кандидатите за президентския пост, ако щабовете им не знаеха предварително какви въпроси са им подготвени от БНТ – и един към друг? Няма да разберем, защото такива дебати не биха били възможни. Изобщо. Но с подготвени въпроси и спонтанни реплики, дебатът по БНТ между настоящия държавен глава Румен Радев и претендента за поста проф. Анастас Герджиков едва ли e мобилизирал повече гласоподаватели от вече наличните им за балотажа в неделя, 21 ноември.

Радев не изненада с нови позиции по нито една от темите в диспута – и нямаше как да е по-различно. Българските граждани са ги чували многократно от 2016 г. насам, а от 11 май страната се управлява от служебно правителство, назначено от държавния глава, и той е коментирал неговите действия и мерки – срещу купуването на гласове, пандемията от COVID-19, енергийни цени и др. Все пак някои от позициите му бяха леко ревизирани спрямо първите години от мандата му – по отношение на Русия например, а имаше и добавена стойност във връзка със Съединените щати и приноса им за българската демокрация със санкциите по закона „Магнитски“. В тези дебати Радев, който генерира широка обществена подкрепа в края на първия си мандат, вече не е задължен да остане в рамките на теснопартийните послания на номиниралата го през 2016 г. БСП.

Ректорът на Софийския университет също не сюрпризира с гледни точки, различни от тезите на подкрепилите го ГЕРБ и СДС, както и на ДПС, която не отправи директен призив да се гласува за него, но подсказа, че той е обединителят, за когото говори лидерът Мустафа Карадайъ. Избирателите на ДПС разбират от половин дума. Проф. Герджиков излъчваше „напрегната неувереност“ (по израза на коментатор във Facebook), беше нападателен, но това не наля бензин в дискусията, правейки я по-съдържателна и интересна. В действителност и двамата избегнаха силни личностни атаки. Очевидно щабовете им са преценили, че това ще действа като бумеранг предвид високото положение на действащ държавен глава и академична фигура и ректор на най-стария български университет, и заложиха на несъгласия в рамките на добрия тон. В блицанкетата в края на дебата Радев нарече Герджиков кандидат на коалицията „Магнитски“.

Нормалността на дебатите бе отчетена от наблюдателите, както и доброто представяне на проф. Герджиков. Пред БНТ Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“ отчете една допусната грешка от страна на ректора на СУ, опитал се да представи Радев като руски човек, който се сражава с Турция. Това означава само едно нещо – да направиш реклама на съперника си, каза той. Според Симеонов Герджиков е влязъл в президентския дебат като равен с равен с Румен Радев и е показал, че може да е президент на България.

За Русия, Северна Македония, САЩ

След края на продължилите 90 минути дебати социалните мрежи загряха заради репликата на Радев „Крим в момента е руски, какъв да е!“ на въпроса на Герджиков чий е Крим (украинският полуостров беше анексиран от Русия през март 2014 г., б.а.). Де факто Крим е на окупиралата го Русия, де юре – на Украйна според международното право, коментира във Facebook политоложката Ружа Смилова. Но Румен Радев не направи нито едно от тези уточнения. Обвиниха го отново в русофилия, припомниха историята с руския генерал Решетников; други го защитиха заради активността му срещу статуквото на ГЕРБ и задкулисието в българската политика и съдебна система; трети казаха, че ще гласуват с отвращение за него (подобно на Иван Костов за Стефан Софиянски на местните избори през ноември 2003 г.); четвърти – че флиртува с избирателите на „Възраждане“.

Четири години по-рано той направи това разграничение. В интервю за френска телевизия, точно преди да се закълне като президент през януари 2017 г., Радев заяви, че де юре Крим е украински, де факто – руски, и бъдещето на полуострова ще бъде решено от гражданите на Крим (интересно как, предвид доминирания от режима в Москва референдум през 2014 г., непризнат от международната общност). Оттогава има известно надграждане в позициите му спрямо Русия – в началото на първия си мандат той твърдеше, че санкциите срещу Руската федерация, наложени от ЕС заради Украйна, ще бъдат отменени в близко бъдеще; днес казва, че не дават резултат. Днес говори, че е необходим диалог с Москва, и дава пример с нереализираната идея на Меркел и Макрон за среща на върха между ЕС и Русия, както и с американския президент Джо Байдън, който „води диалог с Путин през главата на ЕС“.

Ново е също така, че Радев говори за проблеми, свързани с „хибридни заплахи“ от Русия, споменава отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, но заобикаля директния коментар за шпионския скандал. „Русия не може да ни бъде модел за развитие, но не може да ни бъде и враг. В паметта на българите Русия е освободител на българския народ“, заяви Радев, който се обяви за прагматичен подход и каза, че Русия е фактор в борбата срещу тероризма.

И проф. Герджиков се съгласи с прагматизма в отношенията с Русия, спомена за ежедневните хибридни заплахи, но и да не се делим на русофили и русофоби. „Крим е украински, какъв флаг се вее над него няма значение, защото е анексирана територия“, заяви ректорът, прочел „половината Достоевски на руски“.

Проф. Герджиков също избяга от директен коментар по друга тема – американските санкции по Глобалния закон „Магнитски“, ударили по персони, свързани с ГЕРБ, ДПС и ВМРО. „Колкото до случая с „Магнитски“, това е различен случай, трябва сами да си хващаме проблемите, сами да си решаваме проблемите с корупцията“, каза ректорът и спомена досиетата „Панама“ в този контекст.

За разлика от него, Радев припомни видеоконферентна връзка на президентите от форма̀та Б9 с американския президент, на която той е посочил корупцията като проблем за българската демокрация. За президента санкциите по „Магнитски“ са „решителен и практически акт в подкрепа на българската демокрация“, подкана към ЕС да погледне проблема. За Герджиков обаче проблемът си е български, съюзниците няма какво толкова да ровят в него.

Темата „Русия“ вървеше като червена нишка в целия дебат, включително и с въпроса за военноморските бази на НАТО в Румъния и България, появил се в изявление на руския външен министър Лавров. Сходства и в двата отговора. Витиеват отговор на Герджиков – хем имаме отговорности като съюзници и не трябва да бягаме от тях, хем трябва да бъдем много предпазливи заради „ключовото място, което заемаме“, но тази тема е въпрос на разговори в бъдеще. Радев смята, че не трябва да се допуска свръхмилитаризация на Черно море и диалогът трябва да се завърне в името на деескалация на напрежението.

Двамата съперници на балотажа в неделя нямат различия и по темата за Северна Македония. „Текат спекулации, че ще допусна компромис. Няма да го допусна, преди да сме получили ясни и необратими гаранции за спазването на човешките права, да спре системната дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата“, каза Радев. „От Северна Македония българската държава иска да се спазва Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество“, заяви опонентът му, според когото има подмяна на тази позиция, за да се откажем в името на нещо друго – да се признае българското малцинство или да се разглеждат икономически въпроси (намек към изразената позиция от „Продължаваме промяната“, които заявиха, че е необходима защита на правата на българите в Северна Македония, но без да се променя македонската Конституция).

Европейският съвет и Европейската комисия не приемат да станат гаранти по чл. 35 (от преговорите за присъединяване) за изпълнението на договорите, това е проблемът, обясни Румен Радев.

На последната за годината среща на върха на Европейския съвет на 14 декември още не е ясно кой ще представлява България – Радев или бъдещият премиер Кирил Петков, ако вече има редовно правителство. Скопие и ЕС очакват ясна позиция и ако България ще бъде представлявана от Петков, тази позиция трябва да присъства и в подготвяното коалиционно споразумение между четирите формации, които преговарят за кабинет – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП.

За съдебната реформа – всичко е ясно

Разделителната линия между Радев и Герджиков обаче пролича най-силно във възгледите им за съдебната реформа и темата за отчетността и контрола на главния прокурор. За Герджиков има прекалено фокусиране във фигурата на Иван Гешев, проблемът бил в съдиите, няма нужда от промени в Конституцията – знаел десет начина да бъде намалена властта на главния прокурор или тя да бъде контролирана.

Иначе Гешев и шефът на КПКОНПИ Сотир Цацаров си работели прилично. „Ако главният прокурор арестува 50 души и ги прати на съд, но в съда не успяваме да ги осъдим, това няма ли да е проблем? Трябва цялостно да сменим правилата, включително за подбор на съдии на всички нива“, обяви Герджиков ден по-рано в интервю пред „Нова телевизия“. Но на дебата в неделя не обясни нито един от своите десет начина.

Не беше конкретен и Радев за своя проект за промени в Конституцията, който най-сетне е решил да внесе в 47-мия парламент. Но обясни, че става дума за разширяване на правата на гражданите, правомощията на Висшия съдебен съвет и основния въпрос за прокуратурата – висша инстанция, която да разследва главния прокурор.

По останалите теми от дебата нямаше изненади – Радев смята, че служебният кабинет се справя с пандемията, Герджиков е на противното мнение и дава пример със зеления сертификат, който бил принуда и мярка, взета в 12 без 5. Радев хвали мерките за компенсация на бизнеса заради високите енергийни цени, Герджиков опонира, че те още не са получени и ако трябва, да се спре износът на ток (за последното очевидно посъветван некомпетентно от щаба си, тъй като проблемът не е в недостига на електроенергия).

В темата за сигурността проф. Герджиков открои добрите отношения със съседите (разбирай Турция, макар да не я назовава), които да спират мигрантите. Радев смята, че като държава на първа линия България не може да ги приема, „защото рискът за нас е много по-голям от [риска за] другите държави“. Действащият президент е за оперативен план, в който да бъдат ангажирани всички държави на ЕС при криза и заплаха за външните граници на Общността.

Всичко останало беше декорация. Кой какъв филм/театрална постановка е гледал, кой каква книга е чел, цитиране на Аристотел от Радев, макар Герджиков да е преводач на „Политика“ от Аристотел. Също и кой е любимият им президент: Радев посочи социалдемократа Петър Дертлиев, спрян от надпреварата за държавен глава, Герджиков – десния Петър Стоянов.

Кой ви е любимият президент…

Заглавен колаж: © Лина Кривошиева

Източник

Архив на Wikileaks: САЩ: Радев е един от най-ангажиращите контакти на Посолството, Идва Промяна

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE.html

петък 19 ноември 2021


Вчера и днес се появиха различни публикации тиражирани в някои сайтове и в социалните мрежи, относно присъствието на настоящия Президент и кандидат-президент Румен Радев в докладите на Посолството на САЩ…

Чии мутри обграждат президента и Мая Манолова в Бургас?

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%87%D0%B8%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%BC.html

вторник 9 ноември 2021


Противоречива е информацията кой е пратил яките гологлави момчета с качулки на срещата на президента Румен Радев, вицепрезидентката Илияна Йотова и лидерката на „Изправи се! Ние идваме!“ Мая Манолова в…

Вододел ли е скандалното назначение за служебния кабинет? Ексгубернатор на Бургас от ерата Орешарски оглави областното РИОСВ в кабинета на Румен Радев

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%88.html

петък 29 октомври 2021


Скандално назначение на служебния кабинет на Стефан Янев в 12 без 5, буквално 2-3 седмици преди парламентарните избори, насрочени за 14 ноември 2021 г. В четвъртък, на 28 ноември 2021…

Коалиция „Нашият президент“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koalitsiya-nashiyat-prezident/

Петима кандидати за президент на Българския футболен съюз. А нито един, който да затрудни Румен Радев за втория му президентски мандат. Конкуренция като певицата Луна, журналистката Цвета Кирилова, политика Александър Томов (Лупи), русофилите Николай Малинов, Костадин Костадинов и Волен Сидеров само балканизират демократичния процес (като по Костурица), без да допринасят за качеството му. На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид.

За една двусмислена позиция

Като че ли всички обичат Радев – не го обичат само лошите от ГЕРБ и ДПС, но за всички, спрягани в бъдещо коалиционно управление, той е „нашият президент“. За „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и… Не, още не за „Демократична България“, докато ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“ не се разберат да имат ли, или да нямат кандидат-президент. Сигналите оттам са двусмислени, посланията – мъгляви.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов е категоричен в публични изявления, че ДБ ще издигне кандидатпрезидентска двойка. В предаването на БНТ „Референдум“ тази седмица го потвърди и съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев. В същия ден обаче съпредседателят на ДБ Христо Иванов даде интервю за „Свободна Европа“, в което е уклончив, увърта и представя най-различни доводи за липса на решение – сложността на ситуацията, колективните органи, които още не са взели решение, проблем с финансирането на толкова много избори в една година. (Изследване на Института за развитие на публичната среда показа, че ДБ са имали най-големи разходи в предизборния месец юни – 1 611 510 лв., като над 1,18 млн. са били за медийни услуги.)

Той (Румен Радев – б.р.) е поставен пред огромно изкушение – свръхконцентрация на власт. Проектът „Продължаваме промяната“ се явява като екстензия на служебното правителство. Рискът е да получим концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него. Не съм сигурен, че това е най-добрият заместител на Борисовата концентрация на власт. Мисля, че трябва да останем настрани от този процес. Трябва да имаме силно присъствие в парламента като контрапункт на тази свръхконцентрация на власт. 

Как този „контрапункт“ се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ, „Продължаваме промяната“ и ИБГНИ (разширена и към партията на Слави Трифонов, и към БСП)? Хем ще противостоят, хем смятат да управляват заедно… ДБ са в трудна позиция. Да не се намесват в прекия двубой между Радев и подкрепения от ГЕРБ–СДС (най-вероятно и от ДПС) ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков или да издигнат кандидат, който трудно ще бъде промотиран – част от привържениците им няма да приемат първото решение, второто също няма да се радва на бурна подкрепа. И в двата случая ще изгубят гласове, важното е да изчислят коя загуба ще е по-малка.

Междувременно късно в петък от „Медияпул“ съобщиха, че има вероятност Лозан Панов да бъде издигнат от граждански инициативен комитет, а неговата кандидатура да бъде подкрепена от „Демократична България“. Преди това обаче той трябва да мине през процедурата за предсрочно освобождаване от настоящата му длъжност на председател на Върховния касационен съд.

„Важно е, че подкрепяме заедно кандидатпрезидентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова. Кандидатурата на президента, издигната от инициативен комитет, може да стане модел на следващото мнозинство – и като политическа ориентация и различни социални прослойки“, заяви по БНТ Мая Манолова (ИБГНИ). Но тази „заедност“ в подкрепата не стигна за спояване, така че да се създаде правителство в 45-тия и 46-тия парламент. Сега обаче, когато се появи „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, президентът вече изразява увереност, че правителство в следващото Народно събрание ще има – а неуспехът на партиите на промяната да съставят правителство той смята за „етапен провал“. (Манолова го нарича „лош сън“…)

Стига ли, че е противник на Борисов и Гешев

Със сигурност част от избирателите на т.нар. градска десница припознаха Радев като ракета носител на Промяната единствено заради противопоставянето му на ГЕРБ, в известна степен и на ДПС (подкрепило го за първия мандат). За тях тази негова активност е напълно достатъчна, за да го подкрепят за втори президентски мандат. Вдигнатият юмрук и схватката с прокуратурата изтри началото на неговата политическа кариера, стартирана от лидера на БСП и един руски генерал от разузнаването.

Тежката корупция и задкулисие, характерни за българската политика, бяха затвърдени при десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали срещу процесите, или срещу политическата сила е борец президентът – трудно е да се разграничи.

Преди седмица Христо Иванов заяви, че президентът Радев „не е изчистил позицията си спрямо Русия“, без да обясни какво точно има предвид. На Европейския съвет през май държавният глава призова да се търси „баланс и диалог“, както и нови инструменти за постигане на цели, свързани с Русия, тъй като санкциите не работят. Когато е коментирал разкритията за руски шпиони в България, отравянето на Гебрев или строителството на „Турски поток 2“, той е заострял изявленията си спрямо управлението на Борисов, но без да квалифицира действията или политиката на Москва. Не са известни позициите по тези и по други въпроси, свързани с евро-атлантическите проекти за сигурност, и на политическите сили, за които Радев е „нашият президент“. Предизборните кампании са добър повод да ги научим.

Общи цели, не общи врагове

В политиката трайното и ефективно обединение почива на общи ценности и цели, не на общи врагове (както е по време на война), нито на васална преданост. Когато враговете биват победени, съюзът се разпада. Така че нито „нашият президент“, нито стремежът да бъдат оставени извън властта Борисов и Доган и да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев могат да бъдат средство за трайно сплавяне на „коалиция на почтените“, която да роди „правителството на промяната“.

Следователно не е необходимо партиите да сключват предварително споразумение, че ще създадат коалиция в следващия парламент, преди да са ясни целите, към които се стремят, а също и как ги приоритизират. И е честно преди това да известят избирателите си за тях.

Всички публично нанесени обиди и разкрития между политическите сили, от които българските граждани очакваха промяна, ерозираха добрия тон и доверието помежду им. Как биха работили в коалиция „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ след казаното от Тошко Йорданов по адрес на Асен Василев и питането от Димитър Гърдев за канадското гражданство на Кирил Петков? Конкуренцията в предстоящата предизборна кампания ще заздрави ли съюза между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?

В подкаста на „Капитал“ Асен Василев заяви: „Ти, ако си наплюл един човек, много трудно после може да работите заедно… Но във всички партии има конструктивни хора.“ По БНР пък каза:

Това, че съдя Тошко Йорданов, не пречи да говорим. Той е казал едни неща, които са неверни. Съдът ще прецени – най-вероятно, че са неверни, той ще си плати глобите, че ме е оклеветил. С това казусът ще бъде приключен. Ако сме толкова тънкообидни, за да не можем да си решим проблемите по нормален начин, значи политиката не е поприще за нас.

Звучи джентълменски, но политиците са хора – и също плачат… Пред „Нова телевизия“ обаче и от ИТН показаха, че не са злопаметни. Бившият депутат Любомир Каримански заяви, че биха работили с всички политически сили, които искат промяна, включително и с „Продължаваме промяната“. И той е убеден, че този път ще има правителство.

Иначе е предизвикателство как коалицията на „нашия президент“ ще управлява в мандата на „нашия президент“. Едно е да искаш смяна на Гешев, но съвсем друго е изборът по какъв механизъм да стане това. Едно е да говориш за еврозоната, друго – да следваш пътя към еврото, трето – да избереш гуверньор на БНБ, който да споделя същата цел.

А какъв президент да очакваме в следващите пет години? Да започнем оттук, че в словото си пред инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за втори президентски мандат, Радев каза: „Мое кредо през последните 5 години е да бъда с народа си.“ Не каза „нацията“.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на учредителното събрание на инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори президентски мандат

Източник

Президент на всички българи. Парламентарно представен

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezident-na-vsichki-bulgari-parlamentarno-predstaven/

Всички обичат Румен Радев. Или почти всички. В навечерието на почти безалтернативните президентски избори изглежда, че настоящият държавен глава ще спечели втория си мандат по-лесно от игра на белот. Срещу него ще играе съперникът му от партия ГЕРБ (негови противници) – „няма да е политическа фигура и ще е мъж“. „Демократична България“ (негови съмишленици) също ще издигнат кандидат – недотам…

Източник

Юмрукът на президента

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/yumrukut-na-prezidenta/

На 9 юли м.г. държавният глава Румен Радев излезе с вдигнат юмрук от Президентството. Единадесет месеца по-късно го стовари. Новата здрава ръка изтрещя като в Стария завет: „… и ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и те ще разберат, че аз съм Господ, когато съм им отмъстил“ (Иез. 25:17). „Нека ги боли ГЕРБ!“, злорадстват политици от почти всички политически сили; хора…

Източник

Павел Тонев отказва информация за износа на Булгартабак въпреки съдебното решение да я предостави Новият шеф на Митниците пази ревниво тайните на Пеевски

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/tonev-peevski-bulgartabac.html

понеделник 31 май 2021


В редакцията ни се получи пореден отказ на Агенция “Митници” да изпълни съдебно решение и да предостави информация по ЗДОИ за износа на цигари към Дубай от контрагенти на “Булгартабак”.…

Румен Радев: Ще се направи всичко възможно да се провери “Турски поток”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/radev-brussels-turski-potok.html

вторник 25 май 2021


Президентът Румен Радев каза пред журналисти в Брюксел, че данните за злоупотреби при строителството на “Турски поток” ще бъдат проверени. Той обаче не отговори категорично дали ще сезира и Европейската…

Тест за Радев и Правителството: “Биволъ“ призовава Служебното правителство да сигнализира Кьовеши

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2.html

сряда 19 май 2021


Служебното правителство на Президента Румен Радев има съвсем кратък мандат за действие. Месец и нещо ще бъдат крайно недостатъчни за радикални и трайни промени за разграждане на Статуквуто и Задкулисието…

Румен Радев, волният ездач

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/rumen-radev-volniyat-ezdach/

О, да, президентът Румен Радев постъпи тактически правилно, като пръв се самономинира – принуждава БСП да го подкрепи, ще – не ще. О, да, президентът Румен Радев иска да разшири анти-ГЕРБ съпротивата, консолидирайки я около себе си. О, да, Румен Радев иска да играе по-голяма от отредената му конституционна роля – също като акушерката на тройната коалиция Георги Първанов. 

Всяка от тези констатации в действителност се сблъсква със сериозни препятствия и Радев рискува да си остане с големите надежди, а Десислава Радева – с гардероба с дизайнерски рокли. 

Има ли избор БСП?

На пръв поглед изглежда, че президентът е поставил „Позитано“ 20 на колене със заявката, че ще се бори за втори мандат заедно с вицепрезидентката Илияна Йотова. Направи го еднолично, тъй като Йотова отсъстваше от пресконференцията заради съобщение, че е с COVID-19. Нямаше изненадани – изненадата дойде от факта, че президентът се номинира сам. 

Макар да имаше една особена… спонтанност на подкрепата за Радев. Най-напред го „издигна“ партийна организация на БСП във великотърновското село Леденик. Ето как: 

По предложение на делегатите от основна партийна организация „Доверие“ в село Леденик за подкрепа на Румен Радев за втори президентски мандат и даване на висока оценка за неговата работа през изминалите пет (всъщност са четири – б.а.) години. Предложението беше подкрепено от конференцията на БСП във Велико Търново с 86% от гласувалите делегати. 

Един позабравен политик от Прехода – Александър Томов, направи подписка за втори мандат на президента от името на Движение за промяна. 

Но БСП не изглежда толкова безпомощна. Ноторно известно е, че никой в България не може да спечели президентски мандат без системна партия зад гърба си. Високият рейтинг, с какъвто по традиция и без особени усилия се сдобиват президентите, не е равнозначен на гласове в урните. Разбира се, че БСП има избор – и може да не подкрепи Радев. Така най-вероятно няма да спечели и кандидатът, когото ще издигне, тъй като гласовете на социалистите ще се разцепят. Но и Румен Радев няма да спечели. Лидерката на социалистите Корнелия Нинова ще понесе критики, но тя, по всичко личи, има вкус към битките. А и като единственият председател на столетницата, избран на преки избори, може да си го позволи. 

С незначителна партия зад гърба си („Нова България“?!) – или две-три от такъв калибър, Радев ще изглежда неубедително. Дори инициативният комитет, който ще издигне кандидатурата му за втори мандат, да включва „дейци“ от цялата палитра – академици, генерали, професори и просто известни. От друга страна, социалистите едва ли ще се съгласят структурите им да изнесат на гърба си втора за годината предизборна кампания, а да свирят втора цигулка в обединение от партии зад кандидатурата на Радев. 

Корнелия Нинова препотвърди по-ранната си позиция – решението за Радев ще е след парламентарните избори. Подкрепа сега ще разфокусира кампанията за парламентарните избори, а така БСП не губи нищо – президентът бездруго е опозиция на управляващите, следователно за предстоящите на 4 април избори неговото противостоене би подсилило гласовете срещу статуквото. В действителност, бавейки подкрепата за президента, Нинова му помага. Бойко Борисов и ГЕРБ неизменно пакетират Радев и БСП в едно, а така той би могъл да тества възможна ли е „мощна политическа алтернатива“. Радев говори за нуждата от такава на 1 февруари: 

Ако това не се случи, може да се стигне до поредните пазарлъци между партии и поредния мандат на грабеж и застой. Предвид патовата ситуация в новия парламент може да се стигне до правителство на задкулисието под благовидния предлог национално спасение или експертно правителство, или други формулировки. 

За политическия възход на Румен Радев е по-изгодно да има втори парламентарни избори, нов изблик на протестна енергия – и разбира се, така желания служебен кабинет. По bTV тази седмица евродепутатката Елена Йончева също заяви, че „едно служебно правителство ще направи ревизия на всички корупционни сделки“. Това би било най-доброто „подгряване“ за президентските избори. Сигурно затова Радев отсега предрича, че всякакъв експертен кабинет би бил „правителство на задкулисието“. Бързате, г-н президент, бързате.

Пълководец на анти-ГЕРБ съпротивата?

Миналогодишните протести наредиха президента в първите редици на „борци срещу задкулисието“. Не беше трудно. Нужно беше нахлуване на прокурори на „Дондуков“ 2, което предизвика хората да излязат, а после при тях излезе и президентът с вдигнат юмрук. „Отровното трио“ призоваваше и бдеше протестите да не бъдат „яхнати“ от партии. Вече си имаха ездач от Президентството… 

Словата на Румен Радев за правовата държава, срещу корупцията и липсата на върховенство на закона, за проблемите със свободата на словото се чуват най-ясно и отчетливо поради позицията му на държавен глава. Така той някак естествено иззе територия от лидерите на извънпарламентарната опозиция, особено на градската десница, използвайки и тяхната реторика. Стратегически. Ще излезе, че президентът (за чието избиране помогнаха гласовете на ДПС; който не посмя да назове Пеевски като част от „дълбоката държава“ и се опълчи на главния прокурор едва когато бяха накърнени интересите му) е „най-голямата заплаха за авторитарното управление на Борисов“ – така се привижда на Елена Йончева например.

А всичко останало някак се потопи.

Руският разузнавач от резерва Решетников, неговите маньоври в България и участието му в първата номинация на Румен Радев, позицията на президента срещу Истанбулската конвенция, прокремълските му изяви… Сега държавният глава проявява „меко русофилство“ и повече сдържаност. Човекът, който преди година и половина се обявяваше за преки доставки на газ от Русия чрез газопровод, който да излиза пряко на Българското Черноморие (нов „Южен поток“), тази седмица запита защо Бойко Борисов неглижира интерконекторите от десетина години, а закопа 3 милиарда в „Турски поток 2“. 

Истинският тест за Румен Радев ще са промените в Конституцията. Ако спази думата си, би трябвало да ги внесе в следващия 45-ти парламент – освен ако не смята да протака до евентуален 46-ти парламент наесен и евентуалното си преизбиране. По тези законодателни промени ще се разпознае дали президентът е автентичен, когато говори за върховенство на правото, борба с мафията и „Мутри, вън!“, или е подставено лице на паралелната държава. Разбира се, може да се допусне хипотеза за промяна. Например председателят на ВКС Лозан Панов, чийто мандат изтича тази година, също бе номинация на статуквото през 2015 г., а изборът му – определен като „предрешен“. Днес Панов е на страната на реформаторите и в битка със статуквото, на което всъщност дължи поста си.

Кой оплеска всичко

Съветниците на президента обаче се оказаха слабите му места. Кажи ми кои са съветниците ти – и ще ти кажа какъв политик си. Президентският съветник по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, публично известен от разговорите с бизнесмена Пламен Бобоков, изгря в нова афера. Този път нещата са по-сериозни от чатове – става въпрос за обществена поръчка за 290 джипа, извършена по време на служебния кабинет на Радев през пролетта на 2017 г. и Узунов, тогава служебен министър на вътрешните работи. Заради обжалвания сделката е сключена по време на третото правителство на Борисов. 

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е разследвала случая в периода между юли 2018 и декември 2020 г. и е открила нарушение в промяна на тръжните условия, извършена от МВР – вместо високопроходими автомобили са избрани от друг клас (SUV). Според изявление по БНТ на генералния директор на ОЛАФ Виле Итала повечето от джиповете SUV са произведени през 2013 и 2014 г. и няколко години са били на склад. 

„Не всички от тези автомобили могат да се използват за охрана на граници в насечен терен без проходими пътища, каквито са изискванията“, обясни Итала. ОЛАФ препоръчва България да върне близо 6 млн. евро в бюджета на Брюксел, тъй като средствата са безвъзмездна финансова помощ от фонд „Вътрешна сигурност“ за закупуване на превозни средства за нуждите на МВР. 

Българската прокуратура побърза да съобщи за доклада на ОЛАФ на 2 февруари, веднага след като Румен Радев обяви номинацията си за втори мандат.

Материалите от Европейската служба за борба с измамите са обединени с материалите по дело, свързано с разследване на възможна търговия с влияние. По него вече са обвинени двамата президентски съветници Илия Милушев и Пламен Узунов, информирана е и Европейската прокуратура.

Президентството отрече и настоя за „пълното изсветляване не само на тази съмнителна доставка на автомобили за МВР от правителството на Бойко Борисов, но и за проверка на изразходваните милиарди левове през последните години, включително в случаите, когато обществени поръчки не се провеждат изобщо“. Изразходваните милиарди безспорно се нуждаят от разследване, но не може да се отрече фактът, че името на Пламен Узунов е в доклад на Европейската служба за борба с измамите. Още от 2017 г. се появяват публикации, че Узунов е свързан с кръга „Пеевски“, но Радев не ги е коментирал. 

Повече от президент?

Да играеш първи ход може и да е предимство в шахмата, но в политиката невинаги е така. Битките на президента тепърва предстоят и тази втора кампания няма да е като първата, когато той се носеше на вълните на възхищението от стройния генерал летец, тръгнал от хасковското село Славяново. Необходими са усилия – да убеди левите, че е техният човек, да привлече и гневните на ГЕРБ. За президента парламентарните избори са репетиция за президентските. На анти-ГЕРБ терена обаче той няма да е сам – заради балотажа. 

Останалите претенденти за „Дондуков“ 2 още не са известни, твърде рано е.

Този път партията на Борисов може да изненада с различна от тяснопартийната кандидатура на Цецка Цачева, предложена за конкуренция на Радев. По всяка вероятност свои кандидати за президент ще издигнат и „Има такъв народ“, „Демократична България“ и др. Без съмнение, изходът ще се реши на втори тур. Затова са и усилията на Радев – да бъде припознат като борец срещу статуквото, срещу мафията и корупцията и от избиратели от други политически семейства. Отдавна е разбрал, че ще му трябват повече гласове извън семейството на „левите“. За тази цел ще е необходимо да даде повече доказателства от настоящата вербализация. 

Иначе на думи, знаем, борбата с мафията е лесна, също като любовта в попфолка. Мая Манолова, Румен Петков, Александър Томов също борят мафията…

Заглавна снимка: Румен Радев © Президентството на Република България

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Сурва на изборите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/surva-na-izborite/

В тази година много неща в политиката ще се правят за първи път – избори както никога досега, предизборна кампания, различна от досегашната, политически послания, съобразени с новите реалности. Само играчите са старите. И не само. Ако човек не знае, че е 2021-ва, новините са като миналогодишните: Бойко Борисов и Румен Радев пак се карат. Този път за датата за избори, кой на кого е ортак – Борисов на Пеевски и Ердоган, Радев на Васил Божков – и кому кога е изгодно да се гласува.

Кое ви плаши повече – да се заразите с COVID-19, упражнявайки правото си на глас, или заплахата за българската демокрация, ако не го упражните? Отговорите на непредставителна анкета сред близки и познати могат да бъдат обобщени така: а) „Ще гласувам, то е ясно“; б) „Българската демокрация си е на един и същи хал и не виждам кой ще я оправи“.

Преувеличени ли са страховете от коронавируса в деня за гласуване, или на президента Румен Радев му е необходимо неоспоримо алиби, за да назначи по-късна дата от 28 март – обявената от самия него в началото на декември? Откакто държавният глава се изпусна необмислено, политическото забълбука: системните партии обявиха, че датата е окей, извънпарламентарните – че е твърде рано и опасно заради пандемията. И президентът започна консултации. След като минаха обещаните – с експертите по здравеопазване, изведнъж той съобщи, че ще се консултира и с ЦИК, и с парламентарните и извънпарламентарните партии, макар първоначално да не ги слагаше в сметката. После ще обяви решението си, което ще бъде облечено в указ не по-късно от 26 януари.

Президентски сметки

Цялото това протакане недвусмислено показва, че Румен Радев ще назначи по-късна дата за избори – вероятно през април. Твърде неубедително държавният глава обясни тази седмица защо на 7 декември е обявил, че вотът ще е на 28 март: „Аз посочих възможно най-ранната дата, за да има организация в работата на институциите, но до момента виждам само обещания. Не виждам законова, организационна и логистична готовност за тези избори.“ Доста пресилено предвид очевидния факт, че едва ли в реално оставащите 14 работни дни на последния месец от годината ще започне подготовката за избори.

От ГЕРБ също контрираха, че Радев иска да се измъкне от обявената вече дата. За премиера и лидер на управляващата партия Бойко Борисов 28 март е окончателният вариант. Парадоксално, но на пръв поглед и по-ранна, и по-късна дата (последната възможна е на 28 май), устройват ГЕРБ. При по-ранна дата се прогнозира ниска избирателна активност – което особено устройва системните партии. При по-късна силата на заразата ще е отслабнала, мерките разхлабени – и това отново работи за управляващите трети мандат. (Разбира се, тук се появява хипотезата за по-висока избирателна активност и фактът, че 50-те лева добавка за пенсионерите са разчетени до март. Обаче Великден тази година е на 2 май, следователно ще има великденски добавки…) Освен това, ако бъдещият 45-ти парламент има трудности да състави правителство, ще продължи да управлява настоящият кабинет, с Борисов начело.

От управляващата партия не без основания заподозряха президента, че по-късната дата е подчинена на интересите му служебно правителство да организира президентските, а защо не и нови парламентарни избори – предвид прогнозите, че следващият парламент може да е „преходен“. Каквито и да са сметките на президента обаче, БСП може да го лиши от тях, отрязвайки му пътя за втори мандат. Лидерката на БСП Корнелия Нинова съобщи, че социалистите ще решават за кандидата за държавен глава след парламентарните избори. Стрестест за Радев. Без системна партия, разчитайки на химера „анти-ГЕРБ“ – нестройно обединение от извънсистемни политически сили, високият му рейтинг няма да издържи. А и той не е прецедент, по традиция президентите са абонирани за високи нива на одобрение. Единственият политик досега, стигнал до балотаж на президентски избори без голяма партия зад гърба си, е Волен Сидеров – на вота през 2006 г. спечели на втория тур 649 387 гласа.

Каквито и да са сметките на значително по-обиграния политически Борисов, нечакани разкрития винаги може да ги объркат. Изобщо, каквито и сметки да се правят сега, те са хипотези, които почиват на хипотези. Не урните решават, а политиците, избрани с тях – и решенията обикновено са функция не на броя на гласовете и принципите, а на спогаждане.

Има ли проблем

Наистина, какво значение има датата на изборите? Все ще е с коронавирус. Щом може да се играе ледено хоро във водите на Тунджа, напук на мерките срещу COVID-19 и без опит дори на полицията да се намеси, какво пречи да има избори през март? Когато и да е, вотът е като при игра в ледена вода – забързан метаболизъм, повишено либидо, повече ендорфини, накрая махмурлук или тежка настинка. И както и в Калофер, униформените се правят, че не виждат нарушенията.

Сериозно. Когато и да е вотът – март, април, май, едва ли е проблем да се осигури здравословна дистанция между гражданите, а бюджетът да плати n броя маски и дезинфектанти за членовете на 12 500 секционни избирателни комисии. Дали тези над 80 000 души може да бъдат ваксинирани е въпрос на планиране и организация, след като вече е известен графикът за вноса на ваксините. Но в плана на Министерството на здравеопазването за ваксинацията – помните, онзи с петте фази – изборната администрация отсъстваше.

Предложения за по-добра организация в изборния ден вече има. График за почасово гласуване и коридори за рисковите групи предложи кметът на Кърджали Хасан Азис (ДПС) в Президентството, където бяха поканени тази седмица представители на Националното сдружение на общините в България.

За гражданите упражняване на правото на глас не е по-опасно от пазаруването в хранителен магазин, което е ежедневие и където спазването на дистанция почти не се контролира. Вече се дискутира кога да отворят заведенията и другите затворени до 31 януари бизнеси предвид обнадеждаващите данни от развитието на пандемията в условията на втори локдаун.

Сериозен е обаче въпросът как ще упражнят правото си на вот карантинираните към момента на вота български граждани с право на глас. По bTV тази седмица омбудсманът Диана Ковачева заяви, че държавата е длъжна да осигури такива механизми – „дали чрез специални секции, часови коридори, или мобилни секции, но това трябва да бъде решено“. От ЦИК на консултации при президента предложиха като вариант мобилни екипи с подвижни урни, както гласуват лицата с трайни увреждания. При 100% заявено желание за гласуване от 70 000 карантирани ще са необходими 1800 екипа, показват техни разчети.

Другият проблем е свързан с гласовете на българите от чужбина, които и бездруго не са много, но този път съвсем ще намалеят. За тях идеята е гласуване по пощата. Отварянето на избирателните секции в чужбина ще бъде съобразено с мерките, които всяка отделна държава предприема срещу COVID-19. Така например ако към датата на гласуване в някоя държава е ограничено правото на придвижване, а там има български граждани, които биха искали да упражнят правото си на вот, и за целта трябва да пътуват до секциите в друг град, как ще стане това?

Председателката на парламента Цвета Караянчева увери тази седмица, че „парламентът има готовност за спешни промени в Изборния кодекс“. Предвид качеството на законодателството обещанието за „спешност“ не успокоява, но надеждата остава в по-широк кръг консултации при евентуални промени на Изборния кодекс.

По данни от социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, нарасналите страхове от влошаване на пандемичната ситуация са довели до спад с около 10% в намерението за участие в изборите в сравнение със септември м.г. Но анкетите са проведени през декември, а изборите няма да са днес. Ако има нова вълна на заразата, 43% се колебаят дали да гласуват – срещу 42%, които смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, тъй като отлагането му било в полза на управляващите.

Колко ще са честни

И ако има надежда, че силата на пандемията може да отслабне напролет – заради ефектите от локдауна и започналата ваксинация, опасенията за честността на изборите са сериозни. Ако извънпарламентарните партии обединят сили – и мрежи от застъпници, шансове има. Засега се очертава „да си пазят изборите“ „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова заедно със Слави Трифонов и неговата „Има такъв народ“. „Демократична България“ създава своя мрежа от застъпници.

Общественият съвет към Централната избирателна комисия излезе със становище, в което набеляза евентуални мерки, в т.ч. и проучване на опита на държави, провели избори в условията на COVID-19.

Изборният кодекс изисква гарантирането от СИК на правата на наблюдатели, застъпници и други категории лица, които имат право да присъстват в изборното помещение на всички етапи от изборния процес. Особено важно е ЦИК да определи правила, които, в условията на COVID епидемия и при спазване на определената от здравните власти дистанция, ще осигурят пряка видимост на тези лица при отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването.

За да се гарантира прозрачност на изборния процес, ОС ще предложи на законодателя да предвиди възможност за заснемане и излъчване в реално време на преброяването на бюлетините и установяване на резултатите от гласуването, за да може процесът да се наблюдава безопасно от всички заинтересовани лица, които имат право на това по ИК…

Доминацията на COVID-19 безспорно е най-голямото предизвикателство както пред организацията на изборите, така и за предизборната кампания. Как политиците да достигнат до избирателите си? Колко души ще се престрашат да дойдат в душни зали, слабо отоплени, в малки пенсионерски клубове, заведения? Как ще действат двете най-големи медии в България – bTV и „Нова телевизия“, които вече са с нови чуждестранни собственици?… Онлайн кампаниите никога не са имали по-голяма тежест, както и медиите, но заедно с тях срещите на открито очи в очи не са за пренебрегване – ако времето позволява.

Преди това обаче управляващите и политиците ни дължат гаранции за здравето и гаранции за честност.

Заглавна снимка: Nick Youngson

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Измамният чар на президентската институция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izmamniyat-char-na-prezidentskata-institutsiya/

Колко голяма е фигурата на президента в съвременна България? Има ли нужда от предефиниране на неговите правомощия с оглед на тяхното разширяване, или българската демокрация не се нуждае от такава институция? Формата на управление или качеството на демокрацията е големият проблем? Отвращението от политиците, обезсмислили парламентарната република поради олигархични зависимости и договорки със задкулисието, означава ли отказ от парламентаризма изобщо? Тези въпроси търсят смислени дебати, но настоящият държавен глава Румен Радев изглежда готов с отговори.

След Георги Първанов (с два мандата 2002–2012) Радев е вторият президент, публично заговорил за увеличаване на президентските правомощия – дори отиде по-далеч, вкарвайки и темата за президентска република, но засега приглушено. Не я назовава, но се подразбира. Не че я иска, но ако народът настоява…

Увлечен в усещането за собствената си величавост, той предприе стъпки на отграничаване от БСП и председателката ѝ Корнелия Нинова, а лидирането на антиправителствените протести показва, че за втори мандат би могъл да се бори чрез нова партия (коалиция), акумулирала гражданска енергия – и водачи от същите тези протести. Сиреч като „гражданина Радев“, не като номинация на руски генерал от разузнаването и партиен лидер, както бе за първия мандат.

В униформа на гражданин

Известно е, че досега кандидат за държавен глава не е успявал да спечели изборите без системна политическа сила зад гърба си. Предстоящите парламентарни избори – все едно предсрочни или редовни – преварват президентските, които са идната есен. Дотогава част от енергията на „гражданското“ ще се е кумулирала в парламентарно представителство, друга част ще се е разсеяла. Ако изпълнителната власт е вече конфигурирана и не е центрирана около ГЕРБ, на Радев ще му е трудно да е опакован като недоволен гражданин. Тъкмо влезе в тази униформа и ще трябва да я сменя.

Предстои да видим дали ще поеме този риск, следвайки целта за повече правомощия на президента, а защо не и президентска република, за което намекна преди две години в Пловдив.

Дали е дошло времето, ще проличи от това дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната Конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна промяна. Тя може да придобие различни форми, но те ще зависят от гражданите, тоест от вас.

Впрочем единственият президент, успял да наложи своя политика като дневен ред на изпълнителната власт, е Георги Първанов. И той като Радев – с нескрити симпатии към режима в Москва. А и двамата получиха почти еднакъв брой гласове на избори – малко над два милиона гласа при вторите турове на президентските избори.

Първановият „Голям шлем“ договорен с Путин – проектите за газопровода „Южен поток“, нефтопровода „Бургас–Александруполис“ и АЕЦ „Белене“ – натовариха с нови задължения българската енергетика. По оценки на „Капитал“ пропилените в тях пари са поне 2,3 млрд. лв. Щеше ли Първанов да успее, ако не беше опитен политик, лидер на БСП и сочен за акушер на тройната коалиция, в чийто мандат бяха договорени проектите? Едва ли – при така разписаните в настоящата Конституция президентски правомощия.

Колко е висок президентът

Румен Радев няма такъв политически багаж. Неговият ръст в политиката се измерва чрез противопоставянето му – на Борисов или на управляващите като цяло, и с настойчивостта му относно закупуването на изтребителите „Грипен“. Неговата реторика се мени в зависимост от писачите на речите му. Представените до момента две части от обявения от него Национален стратегически план – плод на колективния ум на Стратегическия му съвет, не предизвикаха нито новина, нито дискусия. Във втората част на проекта, дефинираща проблемите, липсват трите болни системи – пенсионната, енергийната и здравната. Това означава, че в третата част, където са обещани стратегиите и условията за реализацията им, няма да открием предложени решения за тях.

На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на елитите, функционираща под контрола на обществото.

Това се казва във втората част на Плана.

Енигма. Елитът не се подбира. Какъв ще е тоя нов „подбор на елитите“ – нова избирателна система, нова форма на управление? Или след три мандата на Борисов е крайно време да управляват и други? А за политическата класа на България повече подхожда определението „политическа върхушка“ или може би вихрушка… За чий морал става въпрос? На партията, декларирала определени ценности в програмните си документи, или на отделните участници в политическия процес? Последното би било въпрос единствено на деонтологични разсъждения по Кант. „Лидерът е човек, който може да приспособи принципите към обстоятелствата“, казвал известният американски генерал Джордж Патън, а политикът е най-близо до това определение.

Надеждата е за повече смисъл в третата част на Плана, която ще стане известна значително по-рано от подготвените от екипа на Радев промени в Конституцията. Те са обещани за следващия парламент с мотива, че този вече е изчерпал кредита си на обществено доверие. (И с упованието, че в 45-тото Народно събрание конфигурацията ще е друга.)

Пистата се обработва

Всеки втурнат във властта иска единствено повече власт за повече време. Какво и колко ще поиска Радев – предстои да разберем, но пистата вече се обработва. Изглежда по-лесно в ситуация, в която Борисов и сие обезличиха парламентарната държава и парламентът е с обидно нисък рейтинг.

Тази седмица обаче именно ГЕРБ подкрепи предложение на „Обединени патриоти“ всички въпроси от компетенциите на Великото народно събрание да могат да бъдат подлагани на референдум, в т.ч. фундаментален въпрос като фо̀рмата на управление. Самата промяна обаче ще трябва да извърши ВНС. Именно лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов се обяви за президентска република, а самата партия – за увеличаване на правомощията на президента с право на законодателна инициатива и право на внасяне на вот на недоверие срещу кабинета.

В този зареден с напрежение политически сезон ГЕРБ повече от всякога са зависими от коалиционния си партньор, за да спечелят още няколко месеца – и ги изтъргуваха най-безотговорно. По „Нова телевизия“ бившият конституционен съдия Пламен Киров определи промяната при референдумите като „повече от скандална“ и заяви, че този парламент е ударил дъното. Очаквано президентът обеща вето върху промените в Изборния кодекс, предстои да видим дали и върху частта за референдумите.

В България от зимата върви петиция, събираща подписи за референдум за президентска република, която се рекламира чрез сайтове като informiran.net и други подобни. А още в края на първата година от мандата на Радев като президент във Facebook бе създадена групата „Аз съм ЗА президентска република начело с генерал Румен Радев“, която към момента наброява стотина хиляди членове.

В края на юли т.г. в декларация от парламентарната трибуна, предизвикана от появата на Радев сред протестиращите, председателката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова заяви, че крайната му цел е президентска република и еднолична власт. За тази „опасна илюзия“, която би се появила като претенция към нова конституция, предупреди във Facebook политологът Огнян Минчев.

Ефектите на политическа нестабилност, които поражда цикличната конфронтация между политическите сили в НС, непрекъснато възобновява илюзията, че ако властта бъде поета от „здравата ръка“ на един силен президент, нещата ще се „оправят“. Концентрацията на власт в ръцете на една политическа фигура – макар и избрана с пряк вот от всички граждани – носи сериозна опасност за демократичната система на страни с уязвима демокрация и „анемична“ правова държава като България. Разделението на властите между президента и НС (вместо вътре в самото НС) може да се окаже трудно или дори невъзможно при настоящата концентрация на задкулисна олигархична власт и „пленена“ държава в България.

Националните интереси преди всичко

Радев не е първият, чието его е заело противоположна на гравитацията позиция благодарение на този афродизиак – властта. Част от обяснението е в измамното усещане, че държавният глава е надпартиен, след като е „изборът на народа“ – защото се избира мажоритарно; че може да играе ролята на върховен разум, юмрук, акушер на правителство; че притежава своя квота кадри в БНБ, Конституционния съд (КС), Съвета за електронни медии… Това е и част от обяснението защо всеки президент и издигналата го до тези висини партия влизат в раздори – при Първанов се случи във втория мандат. Щом президентът е „изборът на народа“, защо той и да не управлява?! Едва ли в БСП, а и в другите партии биха споделили подобно разбиране.

Предвид нарасналата популярност на Радев обаче и неловката ситуация, в която БСП ще попадне, ако не го подкрепи, няма как да не се договорят за съвместни действия при президентските избори идната есен. Кръгът зад Радев най-вероятно ще се опита да минимизира, доколкото е възможно, тежестта на подкрепата на „Позитано“ 20 и така да намали зависимостта му от социалистите. Затова се търси противотежест.

За Румен Радев спечелването на втори мандат е особено важно. Извън „Дондуков“ 2 е застрашен от разследване. В края на юли т.г. КС отговори на питане на главния прокурор Иван Гешев за имунитета на държавния глава: не може да бъде разследван и привличан под наказателна отговорност, докато заема поста, но след това – няма пречки.

Добре е да се помни как се появи Радев в политиката. И въпреки изявлението му в четвъртък, че „върховенството на националния интерес и защитата на националната сигурност са абсолютен приоритет“, е важно обществото да се убеди, че намеренията му не са свързани с отклоняване или дерайлиране на България от избрания евро-атлантически път. Накратко – че няма кремълски сценарий.

А горните думи бяха казани по повод изгонените от България още двама руски дипломати, кадри на ГРУ (военното разузнаване), за шпионаж. Преди близо два месеца и половина протестите започнаха заради безпрецедентно показно нахлуване на прокурори в Президентството. Единият от двамата задържани тогава съветници на Радев – Илия Милушев, също военен пилот като президента, е разследван за шпионаж. Официално никоя институция не е направила връзка между двете случки, но спекулациите не спират.

В последната година от мандата на Радев е уместно да бъде припомнена грубата му реплика, изтървана при първата му реч в парламента в началото на 2017 г. „Имате още една седмица“, каза той на депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, ядосан от шума в залата. Предстоеше му да назначи служебно правителство.

Имате още една година, г-н президент.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.