Tag Archives: Румен Радев

Когато атовете се ритат, магаретата си траят

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kogato-atovete-se-ritat-magaretata-si-trayat/

Събития от последните няколко дни – като честването на националния ни празник на връх Шипка, работната вечеря на българския премиер с турския президент в Анкара, посещението на лидерите на ЕС в зоната на повишено напрежение от новата бежанска вълна и срещата между Ердоган и Путин в Москва – осветяват различни геополитически интереси в контекста на войната в Сирия.

Тържествата на връх Шипка, отменени официално заради опасността от коронавируса, все пак се състояха, а

президентът Румен Радев се отдаде на любовта народна,

въпреки че не беше пощаден и от агитки на управляващите. Той съзря съзаклятие на управляващите срещу традиционния събор на историческия връх: „България даде вчера един огромен принос към световната медицина – успя да изолира два различни щама на коронавируса. Оказа се, че софийският щам е много безобиден и там всякакви мероприятия на открито са позволени, докато щамът на Шипка се оказа много опасен и мероприятията се отмениха.“ Държавният глава видимо се опияняваше от „прозрението си“ и от приливите на патриотичен възторг, който предизвикваше появата му сред събраното множество.

Ден по-рано на руския сайт на движението „Двуглав орел“, свързано с олигарха Константин Малофеев и о.з. ген. Леонид Решетников – и двамата със забрана да влизат в България за срок от 10 години във връзка с разследването за шпионска дейност на движението „Русофили“, – се появи статия на Олга Решетникова „Коронавирус лети над Шипка“. В нея тя развива тезата, че „този 3 март е като кост в гърлото на властите“, които под влияние на американските и европейските посланици се опитват да отслабят влиянието на Русия в България.

И тогава просто се появи коронавирусът! Вярно, нито един случай на болестта не е регистриран в България, но българското ръководство знае къде точно живее този вирус… и не ходете при баба Ванга – той е на Шипка!

Така пророкува съпругата на бившия генерал от КГБ и директор на Института за стратегически изследвания към Президентството на Русия, когото свързаха с избора на генерал Румен Радев за президент на България. Разбира се, не е задължително да има пряка връзка между образния изказ на Радев и на Решетникова, но лошото усещане за епигонство остава. Както и за топлата връзка между българския държавен глава и аналитичния тръст на Кремъл.

На Шипка президентът Румен Радев препотвърди благодарността и признателността на българите към Русия и не пропусна да демонстрира, че битката му за България с управляващите продължава. „Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която неговото управление закотви на дъното на Европа“, заяви държавният глава от историческия връх.

В същото време премиерът демонстрира активност на полето на дипломацията.

В навечерието на националния ни празник Бойко Борисов замина спешно за Турция на работна вечеря с президента Ердоган. Целта на визитата му бе да уговори среща на върха между ЕС и Турция в София, посветена на конфликта покрай новата бежанска криза. В Анкара той не беше съпроводен нито от посланичката ни там Надежда Нейнски, нито от външната ни министърка Екатерина Захариева, а само от МВР шефа Младен Маринов и от „ефендито“, както министър-председателят нарече Вежди Рашидов пред журналисти в София. За турската столица Борисов тръгна с приповдигнато настроение да използва дипломация в стил „Кажи му аго, да му стане драго!“, но посредническата му мисия завърши с провал – Ердоган отказа да седне на една маса с гръцкия премиер.

На следващия ден започна обиколката на първите лидери на ЕС в Гърция, които инспектираха от въздуха ситуацията по границата с Турция и обещаха на премиера Кириакос Мицотакис 700 млн. евро и логистична подкрепа от „Фронтекс“ за охраняването ѝ. В България, където те спряха на връщане за няколко часа, Борисов повози Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел в джипа си, в който те с видимо любопитство слушаха монолога му, продължил и по време на последвалия полет с хеликоптер над българо-турската граница. После си размениха традиционни любезности и мартеници, поздравиха ни за националния ни празник и си тръгнаха.

А след неуспешната мисия на Борисов, за Анкара отлетяха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел. На срещата, в присъствието и на външния министър Чавушоглу, е обещана допълнителна хуманитарна помощ от 170 млн. евро за уязвимите групи в Сирия. Борел изразил безпокойство, че Анкара дава зелената светлина на мигрантите да преминават границите ѝ. Турската страна отхвърли тези обвинения и отправи упрек към Шарл Мишел, че не дава конкретно предложение за решаването на кризата.

Турция твърди, че никога не е използвала бежанците като средство за политическо изнудване,

но сега Ердоган отвори границата си към Гърция, защото предвиждаше светкавичната реакция на европейските страни – каквато не би последвала, ако беше насочил вълната към България например.

Но докато ЕС е без обща позиция на страните членки за решаването на сирийския конфликт, от НАТО вече изразиха „пълна солидарност“ с Турция и настояха Сирия и Русия да спрат бомбардировките в Идлиб – последна крепост на подкрепяните от Турция бунтовници против режима на президента Башар Асад. Това се случва, след като външният министър на Турция е поискал в телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг да започнат политически консултации за задействане на чл. 4 от Северноатлантическия договор. А преди няколко дни американският президент Доналд Тръмп приветства идеята на Владимир Путин за среща на върха на петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Светът очаква развой на сирийската криза след срещата между президентите на Русия и Турция в Москва на 5 март, третата за тази година, но краят на войната в Сирия отново не се вижда. Макар че постигнатите споразумения според Владимир Путин трябва да сложат край на страданията на сирийския народ.

Възможно ли е мирно решаване на този конфликт с участието на толкова страни с различни интереси в арабската държава

и при изолация от преговорите на Сирийската национална армия и на кюрдите, е въпрос, на който трябва да отговорят световните лидери и международните наблюдатели. Тази перспектива обаче се отдалечава след проведеното разследване на ООН в Сирия и последвалите обвинения към Русия в извършване на военни престъпления в страната. Такива престъпления според международната организация са извършили и опозицията, и Турция в населените с кюрди райони на Северна Сирия по време на военната операция „Извор на мира“.

В момента е сигурно едно – нито Путин, нито Ердоган имат интерес от задълбочаване на кризата в арабската държава. Защото през април в Русия предстои провеждането на референдум за промяна на Конституцията, а турският президент има отворени фронтове и в собствената си държава: веднъж – от опозицията, която го пита какво прави в Сирия; втори път – от Партията на националистическото движение, чийто лидер Девлет Бахчели заплаши Ердоган, че ако „клекне“ пред Путин, ще оттегли подкрепата си за управляващата Партия на справедливостта и развитието и съответно ще предизвика предсрочни избори.

България също се оказа неподготвена за новата бежанска вълна

и няма позиция за решаването на близкоизточния конфликт, приета с резолюция на Народното събрание. Това обаче не пречи на премиера в една парламентарна република да приема посреднически мисии и да реализира политики, които не са подкрепени от парламента. Борисов лековерно разчита на достлука си с Ердоган, на когото е изгодно да хвали българския премиер и да го дава за пример на останалите европейски лидери – но без никакви гаранции, че в един момент няма да отвори границата си към България.

В състоянието на нестихващи конфликти, на преливащи една в друга кризи в държавата и на постоянна вражда между първите държавни мъже, изработването на национално отговорна позиция изглежда мисия невъзможна. Както изглежда невъзможен консенсусът в парламента по отношение на режима на сирийския президент и на управляващата социалистическа партия БААС. България вече имаше остри разногласия по отношение на предприетите въздушни удари срещу Сирия през 2018 г. от страна на САЩ, Великобритания и Франция. А при започването на турската офанзива в Сирия се чудеше дали да прояви солидарност с ЕС, който категорично осъди военната намеса на Ердоган и поиска прекратяването ѝ в специална декларация – или да се прави на „умряла лисица“, за да не разваля комшулука си.

От Албания българският президент заяви, че има дефицити в политиката на ЕС по отношение на войната в Сирия, липсва и изграден капацитет за бърза и ясна реакция при застрашаване на външните му граници. Затова според Радев е необходимо да се изработи план за защитата им и за предотвратяване на хуманитарни кризи със средствата на дипломацията.

Мястото ни на геополитическата карта на Балканите и на Европа изисква гъвкава дипломация,

каквато нашите държавни мъже не са изучавали, нито са наследили родствено. Но въпреки това България е длъжна да има позиция и да не я променя дори при смяна на властта в държавата. От това дали ще успеем да запазим баланс в отношението си към Турция и Гърция, без да предаваме интересите на съюзниците си от НАТО и ЕС, зависи в голяма степен как ще се позиционираме в този сложен геополитически конфликт и дали ще успеем да предотвратим нахлуването на бежанската вълна у нас, която би породила нови вътрешни конфликти.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Wikipedia и Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Мисирене, бризгане, чистене

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-3-7-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Когато една седмица тръгне по Чудомир и ескалира до Помпео, егати и държавата, в която живеем. Как да не помечтае останалото в Татковината народонаселение, на средна и преклонна възраст, за времето, в което улиците бяха тихи, а другарят Тодор Живков бавно редеше от екрана: „Приземяване, приземяване, приземяване.“ През 1987 г., когато държа тая реч, държавата беше доста опоскана, номенклатурчиците съвсем не възнамеряваха да слязат от самолета на властта, а позивната беше прах в очите на народа.

И не слязоха, но закопаха народа. Свалиха Живков от самолета и създадоха олигархията, благодарение на която 30 години България остава най-слабата и най-неконкурентоспособна икономика в Европейския съюз, в резултат – и с най-бедните граждани. Дори страни извън ЕС като Черна гора и Сърбия ни задминават по минимална заплата, съответно 331 евро и 343 евро, докато българската е 312 евро (610 лв.). Средната пенсия в Северна Македония е 251 евро; средната пенсия в България е 211 евро за 2020 г. – 412,28 лв.

Мисирене

Това, разбира се, са битовизми. Човек живее с лафчета и лайкове, а „ето вие като някакви мисирки тичате“, обърна се премиерът Бойко Борисов към журналистките. После се извини – прекалил. Това е като да наплюеш някого и после да му предложиш кърпичка. Да е чел Чудомир – не го е чел; там бялото месо от мисирка е на почит. Да е помилвал фитки като американски президент за Деня на благодарността – пак не. В деня, в който журналистите спрат да тичат след Борисов, значи е свършен – и тогава той ще ходи подир тях като мисирка, понеже е зависим от микрофоните и камерите. Онази грама на американския посланик Джон Байърли от 9 май 2006 г. е паметна с две тези: че „егото на Борисов е най-силният лост за влияние върху него“ и че той вероятно е „следващият български лидер“.

Според психолозите унижението се извършва от хора с неадекватна самооценка, които го правят, за да поддържат позитивния си образ: принизявайки другите, да се издигнат над тях. Единственият начин човек да се справи с унижението е да отговори. „Страхливец и подлец!“ е отговорът. Лесно е да унижаваш хора, които поради определени обстоятелства са принудени да изтърпят унижението. Но на точно такива оскърбители е добре да се озъбва човек.

Бризгане

Озъбване има. По друг повод – и не такова, каквото си мислехме ние, българите. Посланичката на САЩ Херо Мустафа го нарича „мерки със зъби“ в борбата с корупцията – българската се има предвид. Държавният департамент съобщи за първи санкции за българин, „участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България“. След 24-часови залагания кой е човекът, името изненада всички – съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов, пуснал обвинен в шпионаж да отиде в чужбината, за която се предполага, че е шпионирал, за да … получи медал от чужбинския президент.

Има един руски глагол „брызгать“ – означава да се разпръскват със сила капки течност, искри и други подобни, в България се среща в някои диалекти като „бризгам“. Така де, получи се бризгане. А българите, чакащи „мерки със зъби“, се разочароваха. Търпение, братя и сестри, to be continued

Такова бризгане направи и президентът Румен Радев, обявявайки, че „официално снема доверието си от правителството“. Наясно сме, че неофициално никога не го е давал. Но можеше да го „свали“ и по-рано, нали сам каза, че фактическото положение датира от декември. Сега идва в не особено комфортна за президента ситуация, след публично известни разговори, в които той и шефът на Военновъздушните сили се уговарят да заметат под килима една проверка за Десислава Радева, допреди 4 години Генчева.

„Деленето не е между леви и десни, а между порочната власт и милионите почтени българи“, каза Радев. Звучи някак познато, но едва ли може да мобилизира чак такава ляво-дясна алтернатива, която не просто да свали ГЕРБ на избори, но и да управлява. Май надценява значението си, заявявайки, че евентуален импийчмънт срещу него „няма да напълни язовирите, няма да напълни хладилниците на хората и няма да вдигне пенсиите“. „Импийчмънтът най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах“, каза държавният глава тази седмица. Ще е успех, ако напълни половината от площад „Независимост“, разделящ „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.

Освен срещу властта, Радев се позиционира в лагера на скептиците за България и еврото, наливайки вода в мелницата на плашенето на хора. Резултатът от ваденето на плашила е, че за седмица българите са обърнали милиони левове в евро. Но всеки, който говори срещу присъединяването на България към еврозоната – задължение, произтичащо от договора за присъединяване към ЕС, – работи не за българските национални интереси.

Изнасилване

И властта не помага да спре плашенето. Напротив. Първо се опита да прошмули тайно промяна в преходните и заключителни разпоредби на закон, с който променя единственото, на което българите вярват безотказно – фиксирания курс на лева към еврото. После го направи явно и за да успокои хората, парламентът реши, че министърът на финансите и гуверньорът на БНБ ще могат да преговарят за присъединяване на България към еврозоната само при сегашния валутен курс на лева към еврото в съотношение 1,95583 лв. Пътят към антрето за еврозоната е отворен, рекоха някои депутати. Също и за нови хибридни атаки за алиенация от ЕС.

А докато отварят едни пътища, депутатите затварят други, извършвайки насилие над пазарната икономика чрез създаване на конкурентни предимства на един сектор в ущърб на друг. Икономическата комисия в Народното събрание одобри нови изисквания към собствениците на имоти, които се отдават краткосрочно под наем през платформи като Airbnb и Booking. Те предвиждат писмено съгласие на поне 50% от собствениците на имоти в съответната сграда.

Макар че депутати припомниха решение от 19 декември м.г. на Съда на ЕС, че Airbnb не е онлайн брокер, а „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31 за електронната търговия, мнозинството не се впечатли. Бърза да отвори пътя за хотелиерите, затруднявайки с каквото може конкуренцията им. В дългосрочен план тази битка е загубена, дами и господа. В краткосрочен – министърката на туризма Николина Ангелкова може да спечели.

Чистенето

Битката срещу Booking и Airbnb не пълни обаче хотелите, за което призна и самата Ангелкова: „За съжаление, зимният сезон не протича съгласно очакванията…“ Така е, няма сняг, през януари курортите караха на изкуствен сняг. А когато тази седмица заваля, държавицата пак се оказа блокирана и стресирана, сякаш властта е чакала юни през февруари. По пътища и жп линии за близо 24 часа се оказаха блокирани автомобили, камиони и влакове, а границата с Румъния бе затворена за тирове. Хора изпуснаха операции и прегледи при лекари, самолетни полети, не се явиха в съдебни зали – само защото най-сетне заваля и се наложи снегорините да излязат.

Докато ринеха сняг, по границата ринеха… митничари. Задържаха цяла смяна на ГКПП „Калотина“ при операция на прокуратурата, МВР и КПКОНПИ. Ден по-рано тръгна операция по връщането на 28 от общо 127 контейнера с италиански боклук обратно към Апенините. Скоро ще бъдат отнети и частните лицензи за лотарии. За да не останат съмнения в голямото чистене, очакваме и Сърбия да ни върне настанилия се в Белград банкер Цветан Василев, собственик на фалиралата КТБ, а Обединените арабски емирства – хазартния бос Васил Божков, който, макар и в ареста, пробвал да си купи гражданство срещу инвестиции.

Тази седмица главният прокурор Иван Гешев каза в прав текст нещо, което е обществено известно – Русия пази Цветан Василев в Сърбия. Василев, който замина за Виена в началото на юни 2014 г., когато за него стана напечено в България, се установи в Белград. Топлите отношения между Сърбия и Русия никога не са били тайна, а сръбският министър на правосъдието има последната дума за екстрадицията, независимо какво ще реши съдът.

Ако Василев наистина ползва протекция от Москва, за да е на свобода, макар и без паспорт, значи пази много важна информация за банката, в която акционер беше една от най-големите руски банки, и нейните операции – какво и защо е финансирала. Българската държава ще продължи да настоява (за екстрадицията – б.а.), каза министърката на външните работи Екатерина Захариева. Вярвате ли?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Битка за власт, пари и геополитически интереси

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/bitka-za-vlast-pari-i-geopoliticheski-interesi/

Колизия между първите държавни мъже у нас – президента Радев и премиера Борисов – има. И тя подложи на изпитание анализаторите да обяснят в дълбочина нейните причини.

Безспорно изявлението на държавния глава, че сваля доверието си от правителството, е свързано с очакваното произнасяне на Конституционния съд относно имунитета на президента, поискано от главния прокурор Иван Гешев. Както и с последвалия скандал „Ало, Радев“ и пуснатите в публично обращение СРС-та, които едва ли биха имали сериозна тежест в едно разследване срещу президента, твърдят юристи. Затова пък въпросните записи постигнаха целта си да свалят Румен Радев от пиедестала на морален съдник на корумпираните власти и олигархичната върхушка; роля, която той избра за себе си от началото на своя мандат – и досега я играеше сравнително успешно.

Ако за никого няма съмнение, че управлението на Борисов е популистко с авторитарен уклон,

немалко популистко изглежда и поведението на президента.

Защото ден след обръщението си към народа, направено помпозно в Гербовата зала на Президентството, държавният глава е седнал на една маса с министъра на икономиката Емил Караниколов, за да представят заедно успехите на българската икономика. Тези „обрати“ в поведението на Румен Радев предизвикват смут и неразбиране в обществото. А депутатът от ГЕРБ (бивш конституционен съдия и агент на ДС) Георги Марков в парламентарната зала пръв отправи закана към депутатите вляво, че в партията на Борисов обмислят процедура за импийчмънт на президента след произнасянето на Конституционния съд по питането на Гешев. Два дни по-късно, в петък, Изпълнителната комисия на ГЕРБ обяви, че няма да инициира импийчмънт.

Първите политически реакции след изявлението на Радев, поне от средите на парламентарно представените партии, не бяха в полза на президента. Всички, с изключение на групата на БСП, го обвиниха, че разделя нацията, а отговорът на Борисов в типичния за него стил беше, че доверието му е дадено от избирателите и само те могат да го свалят. В раздразнението си премиерът нарече журналистките, които настояваха за коментар по темата, „мисирки“ и нападна главния секретар на президента Димитър Стоянов, като обърка длъжността му:

„Началникът му на кабинета, където си пуска SMS-и, Митко, сутринта ми дава оценка… келеш такъв!“

Дали Конституционният съд ще даде картбланш на съветниците на Борисов, които са от най-яростните противници на Радев и го позиционират открито като защитник на проруските интереси в България, предстои да разберем. Веднага след искането на Гешев до КС някои издания побързаха да коментират, че сред конституционните съдии има нагласа да подкрепят тезата на главния прокурор относно имунитета на държавния глава. Но това са само предположения без стойност до излизане на самото решение.

Изявлението на държавния глава за сваляне на доверието към правителството дойде и след забраната на премиера неговите министри да коментират напрежението между Президентството и прокуратурата по повод скандала със СРС-тата. Така президентът директно показа, че Борисов не само е част от този конфликт, а може би самият той го е провокирал.

Напрежението между властите постави и въпроса възможно ли е то да доведе до политическа криза и предсрочни избори. Бърз преглед на отношенията между президентската и изпълнителната власт в годините на Прехода показва, че напрежение между двете институции е възниквало неведнъж. Но само един път то доведе до падането на правителството – това на СДС, начело с Филип Димитров.

В историята конфликтът остана с името „Боянски ливади“.

През лятото на 1992 г. първият демократично избран президент на България Желю Желев (излъчен от СДС като негов председател) свика пресконференция в резиденция „Бояна“. На нея той остро критикува кабинета на Филип Димитров и го обвини, че е обявил война на президентската институция, синдикатите, Българската православна църква, извънпарламентарните формации и т.н. След този ход на президента, за който не са знаели дори неговите съветници, страната беше дестабилизирана. А два месеца по-късно Филип Димитров поиска вот на доверие в парламента и го изгуби, предаден от ДПС и от някои сини депутати.

Тогава все още зависимостите на партията на Ахмед Доган и на немалко политици от Държавна сигурност бяха скрити в досиетата, които Димитров искаше да отвори със Закон за лустрацията. И щеше да го направи. Задкулисните сили не позволиха това, създадоха кабинета на Любен Беров, прекратиха десните реформи и дадоха зелена улица на мафиотския преход, разграбването на държавата от двата клана на Живков и на Луканов и създаването на олигархичния капитал с руско участие, който генерира корупция, доминира в българската икономика и я ощетява.

За да бъде разбрана битката между властите в България, както и преследването на най-богатите олигарси, какъвто е Васил Божков,

тя трябва да бъде разгледана в контекста на сблъсъка на геополитическите интереси на Балканите и конкретно у нас.

Обявеният от американския държавен секретар Майк Помпео първи представител на българските власти със забрана за влизане в САЩ заради сериозна корупция – съдията от специализирания съд Андон Миталов – изненада анализаторите и разочарова гражданите. Всички очакваха Държавният департамент на САЩ да посочи фигура, олицетворяваща разбирането им за корумпиран политик.

Обаче изборът е символичен в светлината на битката на САЩ срещу Русия, която води хибридна война за запазване на влиянието и капиталите си в България и региона. Защото не друг, а съдия Миталов позволи на Александър Малинов, обвинен за шпионаж в полза на Русия, да пътува до Москва, за да получи награда от Путин. Председателят на Движение „Русофили“ е и в близки отношения с генерал Леонид Решетников, когото свързват с руската резидентура у нас и с издигането на Румен Радев като кандидат за президент на БСП.

Как този сюжет кореспондира с войната, която новият главен прокурор обяви на олигарсите в България и с която щял да сложи край на 30-годишния ни Преход и ограбването на българите, е интересен въпрос. Обществото е недоверчиво към акциите на Иван Гешев тъкмо заради подозренията, че зад избора му за главен прокурор стоят същите олигарси, които той днес яростно преследва.

Тук е добре да припомним, че малко преди да бъде избран начело на държавното обвинение,

Гешев – заедно със Сотир Цацаров и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване – беше на посещение в САЩ.

Какво са си говорили с партньорските служби, остава тайна, но официалното съобщение гласеше, че е „обсъждано сътрудничеството между правоохранителните органи на САЩ и България, обменът на информация, противодействието на корупцията и организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност“.

Също миналата година, като заместник главен прокурор, Гешев се срещна със заместник-директора на ФБР и федерални прокурори в момент, когато САЩ обявиха, че разследват определени лица за пране на пари в България. А после, за първи път в историята на държава от ЕС и НАТО, в Посолството на САЩ в София беше назначен надзорник на съдебната ни система. Гешев пък се снима с прокурор Джесика Ким, която ще отговаря за върховенството на закона у нас.

Опекунстван ли е Иван Гешев в акциите си срещу олигарсите на Прехода, или играе опасна двойна игра,

с която да позволи на гущера да отреже опашката си и да запази милиардите си, натрупани през тези 30 години – все още е рано да се каже. Ако след Васил Божков, който едва ли ще бъде екстрадиран от Обединените арабски емирства, главният прокурор повдигне обвинения и на други олигарси, свързани с руските капитали у нас, като Валентин Златев, когото Гешев неслучайно спомена пред журналисти, или като Христо Ковачки, за когото медиите на Пеевски вече писаха, че е избягал от България, и т.н. – това вече ще бъде ясен знак. Дотогава можем само да следим процесите, които се развиват бързо, а за някои – и драматично.

В тази усложнена геополитическа ситуация, в която САЩ искат да спрат инвазията на руските интереси и капитали и да не позволят отклоняването на България от евро-атлантическата ѝ орбита,

държавните мъже у нас трябва да се самоопределят, а това се оказва нелека задача и за Борисов, и за Радев.

В САЩ разполагат с достатъчно информация за миналото на Борисов, с която да го държат на „къса каишка“. България купи американските изтребители, а след това Борисов беше възнаграден с посещение в Белия дом, на каквото се надяваше от години. Но тъкмо правителството на Борисов подписа участието на България в изграждането на „Турски поток“ и възобновяването на проекта за строителство на АЕЦ „Белене“, които ни поставят в трайна енергийна зависимост от Русия. И меко казано, раздразни САЩ.

С Румен Радев нещата са различни. Той подкрепя външната политика на България, но се обяви против санкциите срещу Русия и държи на развитието на двустранните ни отношения. А подозрението, че той е троянски кон на Москва, трудно ще бъде преглътнато от презокеанските ни партньори, затова изглежда логично втори мандат на Радев да не влиза в техните планове.

Ако все пак президентът има амбиции да повтори мандата си, неговото изявление, че сваля доверие от кабинета, трябва да бъде разглеждано в два аспекта. Единият е знак към Русия, че се дистанцира от настъплението на прокуратурата срещу български олигарси, които управляват и руски капитали, както и че е срещу опита за засилване на геополитическото присъствие на САЩ в България и региона. От друга страна, като се обяви срещу политиката на кабинета „Борисов 3“, президентът направи реверанс към БСП и към останалите проруски партии в България, чиито избиратели утре ще бъдат и негови.

Хвърлената ръкавица от Румен Радев към Бойко Борисов и неговото правителство беше политически жест, който не срещна одобрение в парламентарните и извънпарламентарните партии, с изключение на БСП и „Възраждане“. А коментарът на държавния глава, че импийчмънт срещу него „няма да напълни язовирите, няма да напълни хладилниците на хората, няма да вдигне пенсиите“, а „най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението“, говори ясно, че президентът се опитва да провокира политическа криза и сваляне на кабинета чрез уличен натиск.

Само че засега социологията не улавя подобни обществени настроения.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Wikipedia и Flickr 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Край на залаганията, край и на Прехода

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kray-na-zalaganiyata/

Между първата баница на американската посланичка Херо Мустафа на българска земя и първата ѝ глътка ракия още много неща в България се случиха за първи път. И то само за месец.

За първи път българската прокуратура посяга на държавния глава. За първи път българската прокуратура посяга на Краля на хазарта, недокоснат от нито една власт през годините на Прехода. За първи път българската прокуратура повдига обвинения на действащи офицери от ГРУ (руското военно разузнаване) за опита за отравяне на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. За първи път България екстрадира руски дипломати, за които – за първи път от 1989 г. – има досъдебно производство за шпионаж. За първи път български министър на енергетиката договаря с частни компании в друга държава реални доставки на газ, различен от руския. За първи път български енергиен министър изтъква като постижение, че до края на 2020 г. половината от газа, който България потребява, няма да е руски.

От списъка отсъства арестът на действащ министър (вече бивш), макар и за първи път, тъй като той е резултат от непланираната криза с безводието в Перник.

Останалите, на пръв поглед несвързани акции биха могли да бъдат поставени под знаменателя за париране на влиянието на Кремъл в България, в някои случаи – извършено твърде непохватно. Но… такъв е мат’рялът и институционалният капацитет.

Какво запомни публиката

Най-голям шок върху гражданството предизвикаха първите два прецедента. По какво си приличат атаките срещу президента Румен Радев и бизнесмена Васил Божков? По крайния резултат, в който се целят – без политическо бъдеще за Радев, без доходоносен бизнес за Божков. Следователно най-рейтинговият политик в България, редовно изтъкващ необходимостта от „интензивни отношения“ с Русия, вероятно ще се сбогува с втория президентски мандат.

Държавният глава, подбран с одобрението на БСП и на ген. Решетников, бивш кадър на руското външно разузнаване, бе поразен в пика на рейтинга си. (През септември м.г. на Решетников бе наложена забрана от ДАНС да влиза в България за 10 години.) Обикновено ударите по опонентите са в година на избори, но този път подраниха. Случиха се ден преди Радев и вицепрезидентката Илиана Йотова да отчетат третата година от своя мандат.

Така всичко, което президентът каза, бе заглушено от действията на главния прокурор Иван Гешев. Обвинителят хвърли бомба с питането си до Конституционния съд да разтълкува кога може да бъде търсена наказателна отговорност от президента и какво значи „държавна измяна“ (записана е в Конституцията, но дали се припокрива с раздел I „Измяна“ от глава първа „Престъпления против републиката“ от Особената част на Наказателния кодекс?).

Журналисти и анализатори заподозряха Гешев, че се опитва да си го „върне“ на президента,

който първоначално върна указа за назначението му като главен прокурор. Припомнени бяха и подетите от държавния глава консултации за промени в Конституцията, свързани със съдебната власт – негово правомощие, предвидено в чл. 154, ал.1, на основния закон. „Независимост на българския съд, автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства“, така бяха обявени от Радев целите на евентуални промени. Настоящото политическо представителство в 44-тия парламент обаче, както и действията на Борисов и ГЕРБ по отношение на консултациите, гарантираха 100-процентово отхвърлянето им.

В публични изявления авторитетни юристи оспориха правните компетенции на главния прокурор, обвиниха го в нарушение на Конституцията, но според други има основание да се иска подобно тълкуване на основния закон. Мненията по набиращия скорост скандал се сгорещиха до „междуинституционална война“ и „разпищолване на прокуратурата“, която да бъде спряна. Но главният прокурор заяви, че ще продължи с действията си спрямо лица, щом налице са доказателства – „независимо на каква позиция са, независимо коя партия седи зад тях, независимо колко милиарди притежават, независимо какви медийни възможности имат, независимо какви чужди сили седят зад тях“.

Последната фраза е показателна.

През октомври м.г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров заедно с Гешев – негов заместник и единствен кандидат за поста му, и шефовете на цивилното и военното разузнаване бяха на визита в САЩ. Според източници, цитирани от „Свободна Европа“, „приоритетна тема от американска страна е било чуждестранното зловредно влияние“, свързвано с подкрепяни от Кремъл действия в България, в т.ч. шпионският скандал около движение „Русофили“.

„Светлина, повече светлина!“ 

На 28 януари т.г. прокуратурата извади записи на разговори „с вероятното участие на Радев“ и настоящия шеф на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков, в които двамата се сговарят да уредят документално едни „абсолютни простотии“ (по определението на Радев). „Ше гледаме да го изчистим“, казва Стойков. „Може, може“, отговаря другият. Стойков е подслушваният, близък с Радев от дългата им служба във ВВС. Той обяснява тактиката си относно предоставянето – и непредоставянето – на документи на Антикорупционната комисия, проверявала назначение на Десислава Радева, настояща съпруга на президента, за пиар на ВВС.

През 2014 г., когато тя работи в отдел „Финанси“ на ВВС и е с фамилията Генчева, командващият ВВС Радев я назначава и за пиар чрез анекс към трудовия договор – макар да не е офицер, а цивилно лице. (ВВС плаща и наема на апартамента ѝ.) Двамата напускат през 2016 г., а през август същата година, малко преди старта на кандидат-президентската кампания, сключиха брак, след като папарашки снимки извадиха на бял свят връзката им. Преди половин година, след проверка, КПКОНПИ заключи, че не е установен конфликт на интереси при назначението.

Сега Гешев побърза да уточни, че разпространените записи не са придобити чрез специални разузнавателни средства (СРС) –

защото в противен случай прокуратурата трябва да разследва… прокуратурата заради извършено престъпление с огласяването им. А това няма как да стане – към момента българската прокуратура е ненаказуема, каквото и да извърши.

Пускането на записите е върхът на айсберга, намек от държавното обвинение към президента, че разполага и с други материали от подслушването на ген.-майор Стойков, далеч по-сериозни от казуса с още една държавна заплата за жена, с която шефът е живеел на съпружески начала в служебен апартамент. „Какво толкова, непрекъснато се уреждат хора по роднинска или друга линия“, коментираха мнозина. Така си е, дребно е – предвид опита на назначения от президента служебен кабинет на Огнян Герджиков да приключи сделката за покупка на изтребители с „Грипен“ ден преди служебният премиер да сдаде властта.

На Балканите подобни назначения се одобряват „по подразбиране“ – в нормалните държави обаче не е така.

През 2012 г. президентът на Германия Кристиян Вулф подаде оставка, след като за първи път в историята на страната бе поискан имунитет на държавен глава. Причината беше, че като министър-председател на провинция Долна Саксония е ползвал съмнително евтин частен кредит, предоставени са му скъпо ауди и други екстри. През 2018 г. на бившия френски държавен глава Никола Саркози бяха повдигнати обвинения след продължило няколко години разследване по подозрения, че предизборната му кампания за президент през 2007 г. е била финансирана от режима на тогавашния либийски лидер Муамар Кадафи.

Ако не беше Васил Божков, и Борисов нямаше да го има

Финансовите връзки уличават. В третия кабинет на Борисов бе „отстрелян“ босът, финансирал предизборната кампания на царя, без когото нямаше да изгрее и звездата на Борисов в българската политика. Допреди двайсетина години днешният лидер на ГЕРБ беше телохранител на Симеон Сакскобургготски, впоследствие – главен секретар на МВР в кабинета на НДСВ–ДПС.

В грамите на американски посланици, публикувани от WikiLeaks през 2011 г., Божков се споменава в контекста на проводниците на руско влияние и като човек, кадрувал за назначения в царското правителство поради близостта с шефа на царския кабинет Стоян Ганев. В грамите в същия контекст са споменати и други – например Валентин Златев, днес вече бивш шеф на „Лукойл България“. Дали той няма да е следващият, предвид изявлението на Гешев: „Аз не се срещам с олигарси. Имах покана, не покана, обаждане имах, мисля, че… от кой беше, от кабинета, как се казваше… Златев мисля, че беше, иска среща.“

А финансирането на царя идва все от бизнеси, свързвани по един или друг начин с руски интереси – „Мултигруп“, Илия Павлов и Емил Кюлев, днес и двамата покойници след показни разстрели. Сакскобургготски, пръв обявил размразяването на АЕЦ „Белене“ през 2002 г. и заявил в интервю, че „Великата Русия дори не знае къде сме на картата“, днес не казва нито дума в защита на Божков. Такива са политиците – късопаметни и неблагодарни.

По всяка вероятност Васил Божков е бил уведомен за готвения срещу него удар (отнемане на лотариите и 7 обвинения), за да избяга в чужбина.

Във Facebook веднага се помайтапиха, че с бившия собственик на КТБ Цветан Василев ще играят карти в Белград. Но босът на хазарта бе заловен в Обединените арабски емирства, макар няколко дни поред да се обаждаше в телевизиите от неназована държава, „не член на ЕС, но на половин час от България“, казвайки, че няма да се върне, защото искат да го премахнат и се чувства застрашен.

А прокуратурата отговори по цветанцветановски – пусна снимки от луксозната вила на бизнесмена и на колекцията му антики, обвини го като ръководител на организирана престъпна група, предлагал подкупи от по 10 000 лв. на ден, и обяви, че проверява дали са реални печалбите от лотариите му. Гешев изрази увереност, че „ще си го приберем“, както стана с Ветко и Маринела Арабаджиеви от Испания, с Митьо Очите от Истанбул – и това е на път да се случи, за да бъде изправен Божков пред съда.

Властта е изплашена

Главният прокурор беше особено речовит тази седмица. „Време е този криминален Преход да свърши. Половината ми живот мина в този Преход, вашият също“, обърна се той към журналисти.

Ако Иван Гешев е решил да сложи точка на криминалния Преход, ще трябва още да се потруди. Има липсващи лица в изречението преди точката и той със сигурност ги познава – подкрепяха го за избора му на главен прокурор и са твърде ценни за националната сигурност предвид дългогодишната охрана от НСО. Ако твърди, че е време „всеки да плати цената за това, което прави“,

значи отговорността за неплатените 559 млн. лв. от лотариите на Божков се носи и от министъра на финансите.

„Ние сме спазили буквата на закона и нямаме неплатени задължения към държавата. Това потвърждава и финансовият министър, и цялото Министерство на финансите чрез подписаните лично от тях месечни отчетни справки в продължение на години“, казват от „Нове холдинг“ в позиция и припомнят известното – че през целия период, за който се разследва Комисията по хазарта, финансов министър е бил Владислав Горанов.

Откъм властта е тихо. Борисов едва ли е искал нещата да стигнат толкова далеч. Това означава да чака ответен удар и разклащане на опазеното с цената на толкова компромиси управление. Покрай скандалите потъна хвалбата на енергийната министърка Теменужка Петкова, че до края на годината 50% от потребявания от България газ няма да е руски.

Петкова обаче не поясни какво ще се прави в такъв случай с излишния руски газ.

Съгласно договора с „Газпром“ България има задължението да купува 2,9 млрд. куб. м годишно до края на 2022 г. и в договора има клауза take-or-pay. Тоест и да не потребява, трябва да плати количествата. А ако ги плати, на кого може да ги продаде на тази цена? Защото България купува най-скъпо руския газ от всички останали в Европа, както отбеляза президентът Радев в отчета си. Да видим и дали ще бъде спазено друго обещание на енергийната министърка – че през октомври ще тръгне интерконекторът с Гърция. Покрай този проект, забавен повече от десет години, е ду̀шил единият от двамата екстрадирани от България руски шпиони. На прокуратурата се пада задачата да събере и представи годни за съда доказателства.

Предстоят интересни събития.

Без благодетеля си Божков футболният клуб „Левски“ е застрашен от фалит и това със сигурност ще разгневи фенове. „Утре ние няма да сме в състояние да оперираме с активите на компаниите си поради незаконосъобразните действия на правоохранителните органи и това ще доведе до много последствия на много нива“, посочват в позиция от „Нове холдинг“.

Трудно би се мобилизирал и протест в подкрепа на президента и/или срещу действията на прокуратурата. БСП го защити доста предпазливо, а организации като партия „Възраждане“ и движението на Мая Манолова се ангажират с по-масови протести като тези срещу безводието в Перник и на ресторантьорите срещу Наредба Н-18 за касовите апарати.

Но каквото и да стане, поне Десислава Радева ще си запази роклите.

Заглавна снимка: Иван Гешев пред журналистите, 30 януари 2020 г. Скрийншот от видеозапис по YouTube канала на Прокуратурата на Република България

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Бойко Атанасов: „Оттук нататък може да очакваме всичко от Гешев, а целта е дестабилизиране на държавата“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/boyko-atanasov-interview/

Бойко Атанасов е следовател от Софийската градска прокуратура. Той е един от най-активните критици на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и преди няколко години го беше обвинил, че използва столичното следствие като „шпицкоманда“, която работи по определени дела срещу български политици. На 19 септември 2017 г. в предаването „Честно казано“ на Люба Кулезич Атанасов обвини Иван Гешев в пазарлъци с организирани престъпни групи и за сключване на срамни споразумения по делото за крупни данъчни измами, добило публична известност под името „Недосегаемите“. Впоследствие срещу него бяха образувани дисциплинарни производства. При избора на главен прокурор миналата година следователят бе издигнат като гражданска кандидатура от няколко неправителствени организации.

Венелина Попова разговаря с Бойко Атанасов за акциите на главния прокурор Иван Гешев срещу президента Румен Радев и срещу хазартния бос Васил Божков.


Да започнем с въпроса автономна институция ли е прокуратурата, когато я ръководи Иван Гешев?

По Конституция и по Закона за съдебната власт прокуратурата би следвало да бъде независима. Но начинът, по който функционира, и моделът, по който се развива, я превръщат в силно зависима институция. В момента тя е под ръководството на изпълнителната власт заради тясната зависимост от нея при избора на главния прокурор. А неговото поведение се моделира от министър-председателя и управляващата партия.

Изключвате други зависимости, например от паралелната власт и олигархичните интереси?

Силно впечатление ми прави фактът, че прокуратурата в лицето на своя главен прокурор е непредвидима. Както и това, че законът не се спазва. Факторите може да са и задкулисни, и външнополитически, и други, които могат да използват прокуратурата за всякакви цели извън това да внася дела в съда с обвинителен акт, каквато ѝ е работата. И аз, и колегите ми сме шокирани от събитията в последните дни. Говоря с много юристи, които са втрещени от нивото, до което е изпаднала прокуратурата – толкова ниско равнище досега не е имало.

За краткото време от началото на своя мандат Гешев сюрпризира обществото с действия, в които репресивната функция на прокуратурата е подчертано прекомерна и на ръба на закона. Според някои експерти – дори нарушавайки закона. Поръчкови ли са акциите на главния прокурор срещу президента Румен Радев и олигарха Васил Божков, както сам го нарича Гешев, и от кои среди са провокирани? С уговорката, че атаката срещу държавния глава и бизнесмена са с различни цели, а вероятно и с различни поръчители. 

Да, разбира се, не мога да сравнявам пошлите действия срещу президентската институция с действията срещу Васил Божков, с когото доскоро Гешев си говореше на една маса в компанията на Бойко Борисов, Сотир Цацаров и др. И не се срамуваха да публикуват снимки от срещите си.

Президентската институция беше дискредитирана по долнопробен начин, посредством евтин шантаж. При това чрез действия, които нарушиха Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Очевидно някой с някаква цел разпространява тези специални разузнавателни средства в разрез със закона. Това е силно смущаващо, но явно няма кой да спре главния прокурор. Единственият, който може да го насочва в случая, е Бойко Борисов.

който театрално забрани на своите министри да се намесват в конфликта.

Да, премиерът забрани на министрите си да коментират конфликта между другите две власти – президентската и съдебната. За мен това подсказва, че сред министрите в кабинета има такива, които много добре знаят за какво става въпрос, защото са били свидетели на многобройни срещи и разговори между премиера и главния прокурор. Тези хора могат да се разприказват, но те са зависими – и затова на тях може да им бъде забранено едно и разрешено друго. Защото утре дори е възможно да бъдат ударени през ръцете и да им бъде наредено да тръгнат към ареста, без да се съпротивяват. Това зомбиране ги превръща в заложници.

И Вие съзирате, че акцията срещу президента цели неговото дискредитиране. С което, от една страна, поръчителите ѝ искат да свалят Румен Радев от пиедестала му на морален ментор и критик на корумпираните власти в държавата. А от друга – да препънат законодателната му инициатива за промени в Конституцията, свързани с държавното обвинение и фигурата на главния прокурор… 

Прокуратурата остана единствената нереформирана институция от зората на Прехода. И има инструментите да влияе на процесите, които биха могли по някакъв начин да помогнат на тази реформа да се осъществи. Става дума за образуване на дела, за дела „на трупчета“, за шантаж и т.н. Важното е прокуратурата да остане такава, каквото е, да играе в една симбиоза с политическата власт и със силните на деня. Заедно те могат да произведат олигарси, да назначат един и да затрият друг, без значение кои точно са лицата. Говорим за обвързаности и за корупция на много високо равнище. А всеки, който апелира за законосъобразни действия на прокуратурата, за пресичане на корупцията и на кражбата на публични средства, бива атакуван със всякакви средства.

Що се отнася до записите, които публикува главният прокурор, те нямат стойност и не доказват никакво престъпление.

Да, Вие също преди време бяхте жертва на използване на СРС-та. Това избирателно огласяване на част от записите на подслушаните разговори, в които участва и президентът, не е ли обработка на общественото мнение за последващи действия на прокуратурата?

Основната функция на прокуратурата е да бъде надзор за законност. Когато имунната система на държавата се срине, тя умира. Очевидно подбудилите Гешев да извърши тези неща имат за цел не друго, а да съсипят държавността. Виждам обаче, че Висшия съдебен съвет го напуснаха и главният секретар, и част от деловодството – не може да се работи с хора, които не знаят защо са там.

Явно не може да очакваме тези, които избраха Иван Гешев за главен прокурор с мнозинство, сега да го отстранят, нали? 

Бойко Борисов трябва да бъде попитан как оценява действията на своя човек, защото Гешев е назначен именно от управляващите. ВСС е силно зависим орган, в който няма дебати, а за работата му се представя изопачена информация. Многократно съм предупреждавал за това, но никой не ме чу. В моменти като сегашния, когато всички маски са паднали, се разчита на хора като Гешев. Те са готови да извършат всичко, което им бъде наредено, само и само да оцелеят техните кукловоди. Бойко Борисов трябва да оцелее, защото почти всички бушони на това статукво вече изгоряха.

Повече от ясно е, че акциите на Гешев трябваше да изместят центъра на общественото внимание и дискусия от екологичните кризи с водата и боклуците. И го постигнаха, поне в медиите. 

Да, така действа мафията – купува или унищожава медиите, за да няма гласност. И нашето общество явно не е готово да ѝ се противопостави.

Кой според Вас посочи Васил Божков като следващата мишена на прокуратурата след Арабаджиеви и Баневи? Иван Гешев повдига обвинение на един олигарх за стотици милиони левове неплатени данъци, но в същото време разпъва чадъра над други, които ощетяват държавната хазна не по-малко. Възможно ли е избирателното преследване на хора с много пари и влияние да ескалира? 

Аз виждам нещата другояче. Доскоро Сотир Цацаров, Иван Гешев, заедно с Бойко Борисов и финансовия министър си организираха вечеринки и срещи с Васил Божков, Гриша Ганчев и др. и никой не коментираше, че Васил Божков дължи половин милиард на държавата. Обвиненията на прокуратурата срещу него не са за престъпления, направени онзи ден.

И финансовият министър, и главният прокурор, и шефовете на ДАНС и останалите служби би следвало да са заинтересувани за финансовата стабилност на държавата. Защото в случая става дума за огромни суми, които са ощетили хазната. Но държавата е проспала този факт, а министър-председателят и главният прокурор са се срещали с тези хора, докато в един момент някои от тях биват посочвани.

Много е важно да се знае какви разговори са били провеждани между тях, но на такива срещи не се водят стенограми. Ние не знаем какво става зад кулисите. Става дума за политико-икономически интереси и за корупция, която няма кой да разследва.

В сюжета с Васил Божков някои виждат знак за преразпределяне на бизнеси и влияние в страната. Главният прокурор набързо създаде нов сюжет, в който освен за SMS-а от президентството, с който бил привикан на „Дондуков“ 2, неслучайно изпусна реплика за покана за среща от Златев, като очевидно визираше вече бившия шеф на „Лукойл“. Да очакваме ли тепърва нови погроми от главния прокурор?

Оттук нататък може да очакваме всичко от Иван Гешев, а целта е дестабилизиране на държавата. Какво да си каже един обикновен човек, който вижда, че най-висшите държавници погазват грубо закона, стъпкват Конституцията и Наказателния кодекс и злоупотребяват с властта, дадена им от народа?

Много важно е да се каже, че със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и с последните изменения в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ всички секретни дела, СРС-та и т.н., които бяха в ДАНС, преминаха в КПКОНПИ. Това е много сериозно, тъй като КПКОНПИ стана ковчежник на всичко, свързано с нашия криминален Преход. Утре за всеки може да бъдат извадени и публикувани СРС-та или части от тях.

Така всеки, който тръгне да атакува статуквото и нереформираната тоталитарна структура на прокуратурата, може да получи шамар. Може да е казал нещо на майтап или да е допуснал грешка на езика, но утре може да му се наложи да обяснява, че няма сестра. Така че всякакви мръсотии, които не биха послужили в съда за каквото и да е било, може да бъдат използвани по долен начин от държавната машина.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Бойко Атанасов пред „Биволъ“ през 2016 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Президентът Радев има нужда от нов изтребител

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezidentut-radev-ima-nuzhda-ot-nov-iztrebitel/

Ето че президентът Румен Радев излезе на политическия терен с решението си да върне на Висшия съдебен съвет (ВСС) избора на Иван Гешев за главен прокурор и с отказа да подпише указа за назначението му.

Всъщност не е. С този акт най-вероятно ще се изчерпи арсеналът му на политически боец. Радев няма да води тази битка. Няма да пита Конституционния съд (КС), както го призоваха от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – дали с връщането на предложението процедурата трябва да започне отначало, или е достатъчно кандидатурата на Гешев само да бъде прегласувана. Докато чака отговора от КС, той може да не подписва указа и така да изтекат няколко месеца, в които, знае ли човек, може и да се стигне до промяна в избора, който изглежда предрешен.

Но президентът Радев не е готов за това, няма политическа опора, нито силен екип.

Извънпарламентарни сили като „Демократична България“ („Да, България“, ДСБ, Зелено движение), особено активни в протестите срещу Гешев, могат да акламират решението му, но не и да му пазят гърба, както и неправителствени организации като Съюза на съдиите в България, „Български адвокати за правата на човека“ и други, призовали го да не подписва указа. Сред тях – загубилата кметските избори в София Мая Манолова и предшественикът на Радев Росен Плевнелиев („забравил“ колко бързо самият той разписа назначението на Сотир Цацаров и уредил на практика избора на Пеевски за шеф на ДАНС, подписвайки указа за обнародване на законови промени, според които парламентът избира председателя на ДАНС по предложение на правителството).

В действителност партията, която подкрепи Радев за държавен глава – БСП, от доста време пази неутралитет по номинацията на Иван Гешев. Критиките на лидерката на социалистите Корнелия Нинова се изливат главно по премиера Бойко Борисов – че изпълнителната власт не е номинирала и друг кандидат, и под сурдинка по правилата за избор на главен прокурор, наложени от десните начело с правосъдния министър Христо Иванов, днес лидер на „Да, България“.

БСП е против избора на Гешев, защото е единствена кандидатура, а „състезание с един кандидат не е състезание“, каза Нинова в интервю по bTV миналата седмица. Нито дума за личността на избрания от ВСС за главен прокурор, за неговия професионализъм и качества; нито намек за кръговете, чийто караул е. Името Делян Пеевски не е произнесено.

А отвъд озвучения опозиционен гняв действия няма, оръжията са свалени.

В същия този ВСС представителите на БСП, която се води най-голямата опозиционна партия – Даниела Марчева и Драгомир Бояджиков, гласуваха за Гешев на 24 октомври. Както направиха и още 18 от общо 24-членния форум, сред които избраните и от ГЕРБ, ДПС, „Обединени патриоти“.

Нинова „извини“ подкрепата на своите с думите, че така и така нямало как да обърнат вота, понеже не било редно партии да казват на съдии и прокурори какво да правят. Сиреч съвестта им е нашепнала да подкрепят безалтернативния – въпреки някои съображения на партията, по чиято воля са във ВСС, което им носи сериозни доходи и възможност да се върнат където си поискат в съдебната система, след като изтече мандатът им. За плосък виц може и да мине, за повече не става – сговорът във ВСС е видим резултат и повече от обосновано предположение.

Не може да се отрече на Нинова, че е последователна в позицията си да пази неутралитет относно фигурата на Гешев.

На откриването на есенната сесия на парламента тя отново повтори обещанието, което лансира от пролетта насам – социалистите да внесат закон за съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата. „Знам, че ще има остри дебати за избора на главен прокурор. Нашата позиция е: върховенство на закона, а не на личността; върховенство на правилата, а не на едноличните решения. Нашата задача е не да избираме главен прокурор, а да създадем такива правила, че съдебната система да функционира пълноценно“, обяви лидерката на БСП от трибуната. Красиви думи, в които е опаковано мълчаливото съгласие на „Позитано“ 20 за новия главен прокурор.

Дори коалиционният партньор – лидерът на НФСБ Валери Симеонов, показа повече смелост от БСП, питайки реторично преди няколко месеца „действително ли Гешев съчетава тази комбинация от качества, която да го прави безпристрастен и да спечели доверието на обществото – определено не е така“. Вече и той замлъкна.

Относно избора на Гешев президентът Радев извади досущ същите мотиви като Нинова.

Няма истинско състезание с един кандидат, а наред с това Гешев е получил и масирана институционална подкрепа: „И преди съм заявявал, че очаквам истинско състезание между кандидати, а не формално изпълнение на процедурата по избор. Издигането на един-единствен кандидат не само я лиши от състезателност, но и отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор – така необходими за неговата нелека и отговорна мисия. Още повече – белег на демократичната държава е наличието на алтернативи при заемането на висши държавни длъжности. Подходът за издигането на единствен кандидат бе подкрепен на практика и от изпълнителната власт, която в лицето на министъра на правосъдието отказа да посочи втори кандидат и така доведе до пълната липса на алтернатива.“

А въпреки изброените в Закона за съдебната власт субекти, които могат да подкрепят номинацията за главен прокурор – като неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации, – е имало и множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП. „Така в разрез със закона, превес над мнението на обществените организации взе масираната служебна институционална подкрепа“, пише в изявлението на президента.

Със сигурност върнатият от Радев избор на главен прокурор го постави отново на дъската на „Не се сърди, човече“, в каквато е оразмерена семплата българска политика. Но трудно ще помръдне повече. Най-ярката кампания по време на изминалите три години от мандата му бе свързана с избора на многоцелеви боен самолет за военновъздушните сили. А поради нескритите предпочитания на Радев към шведските Gripen и критиките му към властта заради избора на американските F-16 Block 70 бе заподозрян и в лобизъм, макар да обвини правителството в същото. Разбира се, тези действия може да бъдат обвързани с предишната му месторабота като командващ военновъздушните сили и кариера на пилот, но такава отдаденост не пролича за друг проблем или кауза.

Връщайки на ВСС решението за избора на Гешев, президентът действа като контролирана опозиция.

Разбира се, вината не е у него. Така е конструирана институцията президент по Конституцията, договорена на Кръглата маса. Фигура, ама от слама. Плашило, ама бостанско. От ВСС вече дадоха заявка, че дори и държавният глава да оспори избора, решението ще бъде прегласувано – и Иван Гешев ще е седмият главен прокурор за 30-те години преход. Все-още-главният-прокурор Сотир Цацаров благодари на президента, че е изпълнил конституционните си правомощия и отбеляза, че по процедура в момента не може да се предложи втори кандидат. Нов претендент би могъл да се появи само ако Висшият съдебен съвет при прегласуване на кандидатурата на Гешев не събере необходимите за мнозинство 17 гласа.

Ако възнамерява да има бъдеще в българската политика, Радев би могъл да влезе в тази битка, независимо от изхода, вместо да е церемониалмайсторът от „Дондуков“ 2. Един политик се мери и по битките, в които влиза. Та нали сам инициира през 2017 г. срещи с висши магистрати за продължаване на реформата в правосъдието, а пред избора на главен прокурор отново имаше серия такива по процедурата. Но изглежда, че той просто действа „по устав“, без да се нагърбва с по-високи отговорности. От всички тези действия проличава, че собствен политически проект не му е по силите. Дори АБВ-то на Георги Първанов, единствения избиран за два мандата президент, отдавна клюмна по рейтинг и успеваемост.

Оставащото до края на мандата време е тест за Радев – дали ще съумее да се превърне в политик, след като беше избран за държавен глава (и) заради профила си на военен летец, тоест получи доверие благодарение на пагоните си. А влезе в обувките на скучен и предсказуем критик на властта, макар и с по-добри речи от тези на Корнелия Нинова. Ако продължава да прави това, което прави, рискува да запомним неговия мандат с тоалетите на съпругата му. Изглежда, че спешно се нуждае от нов изтребител.

Заглавна снимка: От интернет страницата на Президентството на Република България

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Призив до Румен Радев и Премиера Борисов: Не обричайте България на мракобесие! Иван Гешев “търси за Биволъ”

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A.html

сряда 24 юли 2019


Пакетна сделка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/paketna-sdelka/

Какво обвързва сделката за американските изтребители, предложението за диференцирани ставки по ДДС и старта на процедурата за избор на нов главен прокурор? Те всички минават през договорки между политическите сили, което означава, че ще се търгуват, вероятно в пакет. А щом ще се търгуват, едни ще спечелят, други ще изгубят.

Развръзката и на трите сюжета се очаква наесен. Вероятно тогава парламентът ще гласува междуправителствения договор между България и САЩ за покупката на многоцелевите изтребители F-16 Block 70, по традиция тогава се обявяват параметрите на проектобюджета за догодина и новите данъчни закони, и пак тогава – до 14 ноември, трябва да е приключено с избора на нов главен прокурор.

Предстоят и местни избори, заради които всъщност партии се напъват да заситят избирателите с по-евтин хляб и основни храни, ако ДДС бъде намален от 20 на еди-колко си процента.

Трите акции се развиха и преплетоха след европейските избори на 26 май, затвърдили победата на ГЕРБ, устойчивото второ място на БСП, отслабването на ДПС и фойерверките за ВМРО на фона на останалите националистически формации, затихващи глухо. Също и пробива на „Демократична България“.

Хлебните човеци

В седмицата след вота депутатът от ДПС Делян Пеевски, който избра българското „Съединение“ пред европейското, обяви предложение за 5% ДДС върху хляба, лекарствата, книгите и за десерт – безплатни детски градини. Същите „безплатни детски градини“ ги има в подготвената миналата година програма на БСП „Визия за България“, където също са разписани диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала. А за 5% ДДС за хляба лидерката на социалистите Корнелия Нинова се горещи от миналата година. Сега, без да се сърди за плагиатството, БСП тутакси заяви решението си – внася пакет законодателни предложения както за диференцирани ставки по ДДС, така и за данъчни облекчения за млади работещи семейства и преизчисляване на старите пенсии.

Предвид факта, че големите групи избиратели за двете партии са хората с основно и по-ниско образование и пенсионерите, това на пръв поглед е грижа за насъщните им нужди. На втори – това е евтин популизъм, подобен на хлебните закони (lex frumentaria) в Древния Рим, чрез които „подкупвали“ гражданите, раздавайки им зърно безплатно или по фиксирани ниски цени. Такава законодателна промоция ни предлагат и ДПС, и БСП. Но миналата година управляващите от ГЕРБ също водеха някакви абсурдни преговори с търговските вериги, за да ги… заставят да продават хляба без печалба.

Ако за Римската империя обаче зърното е било особено важно, тъй като е било най-евтината храна, лесна за отглеждане в Средиземноморието, то двайсетина века по-късно е унизително темата за цената на хляба, с малки прекъсвания, да е в дневния ред на държава, която не се нарича Йемен или Сомалия.

Макар да обяви, че правителството няма да променя данъците, нещо в тона на Борисов подсказва, че може да размисли – не по всички искания, не за насъщния, но за книгите може би, защото „образованието ни е приоритет“. Това е нов щрих към лидерския портрет, наред с образите на Строителя, Дипломата, „Меркел на Балканите“, „Симпатягата от Банкя“, вече и на Просветителя. Каза го за първи път от джипа, с който обикаля, почти като влака на Троцки, този символ на Великата октомврийска – „пари за образование не бива да се пестят“.

С един простичък въпрос Борисов разкри демагогията на исканията за диференцирани ставки по ДДС: защо, когато управляваха БСП и ДПС, не го направиха. Наистина защо?

Няма спор, че всички страни в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС, България също – 9% в туризма, при хотелското настаняване. Преди евроизборите Гърция намали ДДС за 56 категории основни храни, също върху тока и газа. При състоянието на данъчната администрация в България обаче и недотам похвалната събираемост на данъци, критикувана и от Европейската комисия в доклада за семестъра, спад на ДДС дори с един процентен пункт ще намали приходите в бюджета и ще трябва да се търси друг приходоизточник за компенсация.

Този път от ДПС обаче не изглеждат отстъпчиви и причината за това е отливът на традиционни избиратели, довел до „пробиви“ в общини, където си изнамериха гласоподаватели роми. До местните избори през октомври трябва да се поправят – защото, първо, голяма част от покорния им и сговорчив доскоро електорат побягна към Европа, и второ, вече не е така покорен. Затова този път ДПС иска да раздаде порции и на избирателите, не само на „агите“ – и избра един от най-богатите хора в държавата да ги предложи.

През септември, когато предстои Министерството на финансите да представи основните параметри на бюджет 2019, а по-късно и данъчните законопроекти, ще разберем как са минали преговорите и дали само за „образованието“ ще бъде намален ДДС.

Прости сметки за изтребителите

Междуправителственият договор за изтребителите ще трябва да получи одобрение. През януари т.г., когато 44-тият парламент гласуваше мандат на правителството за преговори със САЩ за бойните самолети, решението бе подкрепено със 130 гласа от 214 гласували – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Важният съюзник е именно Движението за права и свободи.

Съпротивата срещу сделката започна отсега, след като американският Конгрес одобри инвестиционна рамка от 1,673 млрд. долара за продажба на 8 многоцелеви изтребителя и наземно оборудване, което не означава, че ще бъде платена тази цена. Очакванията са тя да е в рамките на 1,1–1,2 млрд. долара. Преговорите се водят между екип на Военното министерство на САЩ и българския, съставен от представители на четири министерства. В края на юни България трябва да получи проект на договор и преговорите ще продължат.

Вече видяхме, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов е от лагера на скептиците. Тази седмица, на въпрос може ли да няма сделка, той заяви: „Ако двете страни не намерят приемлива среда, на която да се срещнат, има такъв шанс. Но го оценявам на не повече от 25%.“ Евродепутатът, излъчен от партията на Каракачанов – Ангел Джамбазки, беше по-категоричен, заявявайки, че сделката няма да се осъществи при тази цена. Всъщност на теория такъв шанс може и да има, но практически – едва ли. Няма съмнение, че извън темата за качествата на самолетите, изборът е геополитически и България не може да си позволи сделката да се провали – не просто заради негативите, а защото изпада в друга орбита на влияние.

Опитите страната ни да бъде придърпана към Русия стават все по-настойчиви. В навечерието на пътуването си за икономическия форум в Санкт Петербург президентът Румен Радев даде интервю за ТАСС, в което заяви: „Правителството дава недостатъчно средства за пълно превъоръжаване на българската армия, а това означава само едно – взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържане боеспособността на наличното въоръжение, включително защото след закупуването на нова техника ще е нужно време за усвояването ѝ.“ В превод това означава нови и нови десетки милиони за ремонт на старите МиГ-ове. България има договор за ремонтите с руската РСК „МиГ“ до 2022 г., когато очакваме и първите доставки на американски изтребители. Активира се и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който обвърза добрия резултат на ВМРО на евровота – двама депутати, със сделката и също атакува цената. И това е само началото…

Ето защо парламентарната подкрепа за договора е толкова важна – тя е финалът на една близо 15-годишна сага за модернизацията на българските военновъздушни сили и опитите да се провали ще стават все по-агресивни с приближаването на есента. Всъщност сделката би могла да се провали при евентуални предсрочни избори тази година, които да оформят ново мнозинство – но след евровота това също е само теория.

Тази седмица стана известно предупреждението на Вашингтон чрез постоянната представителка на САЩ в НАТО Кeй Хътчинсън, че Турция трябва да се откаже от руската система C-400, ако се надява да получи договорените сто американски самолета F-35. Според Хътчинсън Москва непрекъснато се опитва да отслаби и раздели НАТО, така че Турция не може да има оръжия, предназначени да се противопоставят на американските ракети. Американските дипломати смятат, че планираната покупка ще навреди на способността на Турция да работи с НАТО и може да принуди Вашингтон да наложи санкции на Анкара заради оръжейните сделки с Русия. България е направила отдавна своя избор да е част от този съюз, което значи, че Черно море е неговата източна граница.

Странно как Каракачанов е изчислил тези 25%.

И кой ще си го избере

Помежду всички договорки и тайни срещи, които текат, ще се наместят и тези, свързани с фигурата на новия главен прокурор. Де юре политиците нямат думата за кандидатите. Де факто българската традиция при досегашните избори на главен прокурор ни кара да смятаме, че сега просто ще бъдат по-предпазливи в срещите и с повече мерки за сигурност откъм подслушване и следене. Правосъдният министър Данаил Кирилов вече обяви, че няма да номинира кандидатура, което означава, че прокурорската колегия на ВСС има право да излъчи трима кандидати.

Това е и една от особеностите на този избор – пръв след разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия с промените от 2016 г. Оптимистите смятат, че така би могло да се получи истинско професионално състезание. Защото всички „демократични“ главни прокурори (след 1989 г.) не са дошли от държавното обвинение. Скептиците са по-скептични от преди. А президентът Радев трябва да подпише указа за назначението му, което значи също договаряне.

Засега е ясно, че процедурата се движи по тайминга на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. Според определените от него срокове, приети единодушно от прокурорската колегия на ВСС, до края на юли трябва да са ясни кандидатурите. На 30 октомври ще стане известно кои от тях са допуснати. На 14 ноември ще знаем името на новия главен прокурор.

За да бъде избран, той трябва да си осигури т.нар. „квалифицирано мнозинство“ – подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. Това означава, че най-малко 17 от общо 25-те членове на Съвета трябва да гласуват за него. Толкова получи Цацаров.

Гореща есен

До развръзката на трите сюжета премиерът Борисов ще инспектира още куп магистрални отсечки.

Впрочем използването на инфраструктурни проекти като агитация и пропаганда е метод, прилаган още в Хитлерова Германия. В изследването Highway to Hitler авторите Нико Фойгтлендер и Ханс-Йоахим Фот доказват, че в периода 1933–1934 г. опозицията на нацистите губи одобрение в цяла Германия, но там, където се строят пътища и магистрали, това става с 60% по-бързо.

Повратният момент идва през август 1934 г., когато Хитлер става и канцлер, и президент, а съсредоточаването на толкова власт в ръцете му е одобрено на референдум. Според изследователите строителството на магистрали има принос за резултатите на референдума, тъй като 10 месеца преди това започват ударно да се прокарват аутобани. В районите близо до магистрали нацистите получават високи резултати. Изследователите обясняват това и с факта, че строителството успява да намали сериозен за Германия проблем – безработицата. В периода 1933–1934 г. тя спада наполовина.

Хитлер обявява своите планове за автомагистрали още с идването си на власт и в следващите 9 месеца започва строежът на първия участък. Пропагандата на режима използва магистралите и като символика – как едно енергично правителство преодолява „демократическата задънена улица“, в която Ваймарската република е оставила Германия.

Но да се върнем на Борисов. Може би този път ще е образованието, а?

Заглавна снимка: pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.