Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sic-transit-gloria-boyki/

Когато олигархът-който-се-прави-на-политик Делян Пеевски казваше през 2023 г., че най-хубавото предстои, не е предполагал, че то ще сполети първо него. На протестите, чийто старт даде грабителският за гражданите, бизнеса и публичните финанси бюджет за 2026 г., искат Пеевски да си отиде, но също и Пеевските марионетки, Пеевските зависимости, Пеевският морал, Пеевските закони. Пеевски отдавна е нарицателно име, символ на пленената държава. След протестите през 2013–2014 г. той не си отиде, просто се скри от публиката, но продължи да бъде депутат от ДПС. 

Вече няма обаче никакво значение кое място могат да му гарантират контролираните избиратели на ДПС – Ново начало – 71,3% от българите подкрепят протестите, а всеки втори иска оставка на правителството според проучване на агенция „Мяра“. Въпрос на време е това коалиционно управление да се разпадне. Неизвестното е какъв вариант на падане ще бъде избран – „меко“ или „твърдо“ – и кога, защото до президентските избори идната есен няма да издържи. 

Засега управляващите предприемат отстъпление на малки крачки, но тази тактика на печелене на време не сработва. Първоначално властта възнамеряваше да се откаже от някои от най-скандалните предложения в бюджета за догодина, но след втория голям протест на 1 декември, пренесъл се и извън София, обяви, че го оттегля. 

Паралелно с това чарковете на пропагандната ѝ машина се задвижиха в опити за дискредитиране на протестиращите. Първо, заради трийсетината ултраси, пробвали се да вандализират една от най-големите прояви на гражданско недоволство в новата история на България, второ, чрез различни говорители, единогласни, че Gen Z, каквито бяха значителна част от гражданите на площада, не знаели какво искат, и трето, с наратива как на протестиращи били предлагани пари от името на президента Радев. 

ПП–ДБ, свикали първия протест на 26 ноември, внесоха днес вот на недоверие за икономическата политика на правителството. Те най-сетне произнесоха и призива за неговата оставка, от който по-рано се въздържаха. 

Бюджетът беше само последната капка на грешната икономическа политика срещу средната класа и бизнеса. 

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“

Следващият протест ще е в деня на дебатите по вота, който ще бъде насрочен следващата седмица. В някой от дните Министерският съвет се кани да внесе и поправения бюджет. Засега партия МЕЧ е обявила, че ще подкрепи вота, а по-рано нейният председател Радостин Василев настоя и за отказ от еврозоната. Всички депутати от АПС (на Ахмед Доган) също са се подписали под заявката за вот на недоверие.

Въпросът вече не е дали, а кога ще падне правителството. 

Хасан Адемов, АПС

Падне ли Пеевски, Борисов е отдолу

Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не изтегли овреме партията си от това управление, всеки следващ ден ще му носи нови и нови загуби на избиратели. Така вместо мобилизация на най-голямата (все още) политическа сила ръководството ѝ безпомощно и ядно ще наблюдава нейния упадък. Пеевски държи като заложник Борисов, Борисов държи партията. Но когато заложническата криза по върховете се разреши, всички те до един ще са нейни жертви.

Политикът, който хвърляше оставка при най-малкия полъх на гражданско недоволство, днес не помръдва при многохилядни протести. Личи му, че е уморен и обезверен. Достатъчно опитен е, за да разбира, че влиянието му отслабва. Всяко забавяне, всяко колебание добавя тежест към оттеглянето на ГЕРБ и вместо да води, Борисов е принуден да наблюдава как времето работи срещу него. Цяло облекчение ще е премиерът Росен Желязков да внесе оставката на кабинета и управлението да премине в ръцете на служебно правителство начело с Рая Назарян, председателката на парламента.

При такива катаклизми ключови назначения обикновено се замразяват, особено когато става въпрос за специалните служби. Съмнително е дали управляващото мнозинство ще избере временно изпълняващия длъжността шеф на ДАНС Деньо Денев за титуляр, въпреки че правителството внесе предложението си в парламента и той вече беше изслушан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като знак, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов няма да е следващият обвинител №1, бе разчетена и оттеглената от него жалба срещу прекратената процедура за избор на главен прокурор на 28 ноември (два дни след първия протест).

А т.нар. комисия „Анти-Сорос“, създадена по предложение на Пеевски и ДПС – Ново начало, не успя да проведе първото си заседание. Днес ГЕРБ–СДС внесе и искане за закриването ѝ, което може да бъде изтълкувано като явно несъгласие с инициативата на Пеевски.

За най-голямата партия е унизително да е в наведено положение пред Пеевски – и със сигурност политици от ГЕРБ калкулират загубите от този съюз, но не се осмеляват да се разбунтуват и да поискат от Борисов да го прекрати. Въпреки облагите те си дават сметка, че ще понесат сериозни щети, още повече при появата на политически проект на президента Радев. „Сглобката“ с Борисов–Пеевски причини на ПП–ДБ загуба от 313 000 гласа на изборите на 9 юни 2024 г., което е над 50% от резултата им на предходните парламентарни избори. За ГЕРБ сметката също се очертава да е солена.

Според Борисов подаването на оставка ще доведе до „изключителен хаос“ с приемането на еврото. Той отказа да отговори на журналистически въпрос дали Пеевски не му позволява да го направи. 

… тази година НАП и митниците са събрали над 8,6 млрд. лева повече. И затова ли правителството да подаде оставка?! Ако бях сам, 100% я давах веднага. Но това първо ще дискредитира ГЕРБ, че не е партньор, който, след като подписа споразумението, няма как да върне назад. […] Ако сега падне правителството, първо, означава, че следващите 3–4 месеца ще има изключителен хаос, защото служебните правителства знаете как работят. Тогава цените по магазините и във всички сектори ще отидат в небесата, така ще се компрометира еврото от 1 януари, че ние може да станем първата държава, в която следващото правителство да иска да излезе от еврото.

Бойко Борисов

Борисов очевидно се заиграва със страховете на хората, но пред европейските партньори падането на правителство, водено от ГЕРБ, е и репутационна щета. 

България може да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. с опция за месечни разходи не по-големи от 1/12 от настоящия бюджет за 2025 г. Но служебно правителство начело на държавата в първите месеци на новата валута е проблем, смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който е и сред големите критици на проектобюджета за 2026 г.

Технически е възможно да влезем в еврозоната с бюджета от 2025 г., но политически е проблем. Посланието е важно. След подписването на договора за присъединяване към ЕС влизането в еврозоната е следващата най-голяма политическа стъпка, която правим. И в тази обстановка да се размият нещата и да загубиш цялата тази добавена стойност…

Любомир Дацов в „Още от деня“ по БНТ

Ще изненада ли Радев

На фона на разпада на това управление, което ще навърши една година на 16 януари, се очертава един играч, който засега стои встрани, но внимателно подрежда фигурите си. Президентът Румен Радев от месеци подготвя партиен проект и политиците са в напрегнато очакване кога ще скочи. Аха-аха – когато избухнаха протестите, но той се задоволи с дежурна критика, представена като „извънредно обръщение“ на президента в 17 часа на 2 декември – без да вдига юмрук. 

Властта е бламирана, оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият път напред. Вярвам, че ще успеем.

Румен Радев

Тази позиция е удобна. Оставя другите да грешат, докато гради ореол на алтернатива. За Румен Радев кризата не е заплаха, а шанс. Разпадането на управлението, деградацията на ГЕРБ, компрометираният Пеевски отварят вакуум, който Радев и неговият кръг усещат. Въпросът е дали този вакуум ще се изпълни с поредното персонално лидерство, изградено около идеята за „силната ръка“ и „независимия спасител“ – или с държавност от нов тип. 

Предизвикателство за опозиционните сили ще бъде и протестната активност да се трансформира в избирателна.

Президентът не е лидер на протестите, но се подготвя да бъде техен бенефициер. Гражданската енергия обаче не се роди, за да катапултира поредния самозван пазител на нацията, а за да възстанови държавата така, че да не се нуждае от спасители.

* Така минава славата на Бойко (лат.).

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/congratulations-borisov-2-0/

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в 42-рата гестационна седмица и скоро ще (се) роди променена власт, която обаче едва ли ще издържи дълго след ремонта. Не и до изборите за президент и вицепрезидент следващата есен. 

Въпреки петъчните изявления, че никой от партията не иска избори, след 42-рата седмица вече е рисково и за „майката“, и за „бебето“ и всеки лекар би посъветвал за секцио по спешност. А Борисов и премиерът Росен Желязков предложиха разговори за укрепване на коалицията, в които освен ГЕРБ–СДС, БСП и „Има такъв народ“ ще включи и ДПС – Ново начало. Там ще се разберат как да узаконят съвместното съжителство с Пеевски.

Резултатите от докладите на областните координатори, кметовете и депутатите показват, че никой не иска да ходи на избори, включително и ГЕРБ.

Тежките отговорности

Егото на Борисов кърви. На партията и на неговия гръб тежат отговорностите на управлението, докато съюзниците във властта берат плодове и правят компоти. Дори сгромолясващата се по нанадолнището БСП получава 493 гласа повече спрямо 2023 г. на извънредните избори за общински съвет в Пазарджик. А ГЕРБ, вместо да получават шестици, са шестаци, защото са на шесто място, и разни хиени ръфат периферията и си проправят път към твърдото партийно ядро. Премиерът Росен Желязков е добре посрещнат на европейски форуми, а в България всички крила на опозицията плюс президента Радев нападат Борисов, че Пеевски му е стъпил на врата, и го ядосват с подигравчийски есемеси. Но в действителност му показват кой глозга ГЕРБ и не се насища.

Олигархът партиен лидер може да е спасение за стабилността, но „ковиден“ за ГЕРБ, тъй като умерените избиратели на партията не приемат този съюз. Не го приемат и някои представители на партийните кръгове. ГЕРБ може да разчита на клиентелисткия си електорат, но заради факта, че властта се споделя с повече политически сили, той също е намалял.

След като всички телевизии ретранслираха гибелния гняв на трикратния премиер и началник на първата политическа сила Бойко Методиев Борисов, държавата спря работа. Министър-председателят отмени заседанията на правителството, парламентът няма кворум и също не работи. Като че ли е обявен национален траур, а не антракт преди второ действие с договаряне и преразпределение на порции в изпълнителната власт. Зад кулисите тръгна „преформатирането“.

В понеделник, все едно че нищо не се е случило, държавата пак ще заработи след дългата пауза, в която нито една министерска или депутатска заплата не е била прекъсната. 

Конкуренцията настъпва

Лидерът на ГЕРБ ще изтръска некои от широкия си гръб, за да гарантира и зрелищата. Засега е изпаднал само директорът на Областната дирекция на МВР в Пазарджик старши комисар Даниел Бараков, иначе трябваше да е министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ.

Каквото и да прави Борисов обаче, нито ще потуши напрежението в управляващата коалиция, нито ще възвърне доминацията му на политическата сцена. А през 2026 г. ще има сериозна конкуренция в лицето на нов партиен лидер – Румен Радев. Защо не и партньор? За разлика от Пеевски, водачът на ГЕРБ не влиза в остра конфронтация с Радев – макар да го нарече „проруска алтернатива“ във вулканичното си слово – и никак не са изключени контакти между двамата далеч от публичността.

Въпреки че всички все още са предпазливи в говоренето за предсрочните избори, никой вече не се съмнява, че настоящият президент има амбиции за изпълнителната власт.

Това означава, че ще напусне „Дондуков“ 2 доста по-рано от януари 2027 г., когато е клетвата на новите президент и вицепрезидент. За да го направи, е необходим взрив на социално напрежение, което да му утъпче пътя на спасител и да го издигне до първите места в социологическите проучвания.

Колко рано? Напролет или наесен? Бързината, с която Борисов поиска да бъде сменена председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова (БСП), означава, че може да са по-рано, и за да няма изненади, „домовата книга“ с кандидати за премиери трябва да бъде попълнена с „правилната“ селекция. Председателят на парламента е първият, който ще бъде поканен за служебен премиер при предсрочни избори. А освен че бе нарочена за смяна, Киселова бе и публично опозорена с обидния коментар на Бойко Борисов.

Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. Деветнайсет депутати или там колко има зад гърба си… Откъде накъде? Трябва да пита, преди да тръгне: имате ли против?

Въпреки това Киселова не може да стигне Бойко-Борисовата Цвета Караянчева, която „дари“ старите килими от парламента на театъра в Кърджали. 

Социалистите дадоха да се разбере, че нямат нищо против да жертват преподавателката по конституционно право. Председателят на БСП Атанас Зафиров, който е и вицепремиер, обяви, че са готови на всякакви разговори, за да запазят правителството. Никой не е и очаквал друго.

Засега не е ясно дали Киселова е „помилвана“ от отстраняване. Все пак беше единствената, чието име беше огласено от Бойко Борисов за незабавна смяна.

А Зафиров даде тон за калесването на ДПС – Ново начало, което за него не било официализирано.

Критика по същество срещу работата на госпожа Киселова аз не съм чул до момента. В същото време, ако се върви към преформатиране на това управление, към ново управленско мнозинство, формално, защото то съществува в момента това мнозинство, но не е официализирано, тогава е съвсем нормално този разговор да започне отначало, включително с позицията председател на НС.

Тоест няма против да се посместят на „Дондуков“ 1, за да пуснат в Министерския съвет и новите депесари.

Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания даже чака пред вратата. „Ако има нужда да споделим отговорността и на ГЕРБ им тежи това нещо, ние сме готови“, каза Пеевски на въпрос ще дадат ли министри. 

Щели да имат решение до понеделник, предполагам, че той изчаква Борисов, всичко е в ръцете на Борисов – дали ще хвърли държавата в бездната… Видяхте колко време подкрепяме този кабинет без нищо, само заради хората. Готови сме и така да продължим да го подкрепяме, готови сме и да споделим отговорността.

Но Европейската народна партия едва ли ще е съгласна с точно това споделяне на отговорности.

Тихо, тихо! Пре-фор-ма-ти-ра-не

„Преформатиране на управлението“ означава пренареждане на участниците и ролите във властта, без формално да се стига до оставка и нови избори. Иначе е известно като „ремонт на кабинета“, но „преформатиране“ звучи някак технократско, по-авторитетно и… трудоемко. Борисов и Пеевски с чукове в ръка скулптират масивния ръбест коалиционен блок, изчуквайки оттук-оттам някое бесепе или итънъ. За да бъде разбран от широката публика, лидерът на ГЕРБ нарича този процес „разсънването на будалата“. 

Борисов не чупи коалицията: „Няма да чупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин.“ Само пречупва партньорите, за да приемат решенията му.

Ако пусне Пеевски през парадния вход на властта, Борисов ще завърши легитимирането му, макар и да не успя да го избели чрез сваляне на санкциите по „Магнитски“. Е, поне опита. БСП са съгласни съжителството с Пеевски да се узакони, остава и ИТН да се произнесат. Засега мълчат. Лидерът Слави Трифонов има опит в развалянето на правителства. Ако реши, че участието в настоящия кабинет е лебедовата им песен във властта, може и да склони. Но може и да се престорят на бегачи на дълги разстояния и да откажат.

С „официален“ Пеевски обаче Борисов би подписал предсмъртното си писмо, а и самият Пеевски няма полза да убие своя гостоприемник. Без партия, на чийто гръб да тежи, той е никой въпреки маниакалното възвеличаване и контрола над съдебната власт. 

А за президента Румен Радев се откриват най-добрите мишени.

Ставаме свидетели как Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. 

Преддверие на криза

Преформатирането обаче е преддверие на криза и предсрочни избори. От ПП–ДБ виждат две решения: или правителството на Желязков да поиска вот на доверие, или да преформатират правителството с нови лица. „Страната има нелегитимен център на власт – институциите, службите и съдебната система са пленени“, заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев и отбеляза, че това прави невъзможно провеждането на нормални, честни избори. По повод подкрепата, която Борисов поиска от ПП–ДБ, другият съпредседател – Божидар Божанов, коментира, че завладяната държава и ролята на Пеевски в нея са фундаменталните проблеми на политическата система в България:

Ако Борисов не беше тотално приклещен от Пеевски, вече щеше да е представил план за пълното му изолиране от властта.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че Борисов е уплашен, и определя речта му като „зов за помощ“. 

Ако беше разгневен, във вторник щеше да е напуснал правителството. Примирено е избрал ролята на Ахмед Доган… Ако намери достатъчно смелост в себе си, ще отиде на избори. Собствената му партия иска избори.

Според Костадинов Борисов и Пеевски са в „смъртоносна схватка за надмощие и оцеляване“, но това няма да продължава вечно, защото ГЕРБ няма как да се примири с ролята си на втора цигулка.

Предвид двете особено трудни задачи пред управляващите – бюджет 2026 и подготовката за еврозоната от 1 януари, кандидатите за властта са се поснишили. Така де, като ГЕРБ са поели отговорността, да си я носят заедно с оглозганите кокали!

Да се остави процесът по въвеждане на еврото в ръцете на служебно правителство е безразсъдно и безотговорно. Смените на няколко министри сега биха разредили напрежението, но няма да се решат структурните слабости на бюджета за догодина, за които предупреждават бизнес и анализатори.

Без структурни мерки ще има дефицити и бюджетът ще катастрофира. Трябва да имаме дефицит, не по-голям от 2% от БВП… България може да стане първата държава в еврозоната, която в първата си година няма да има растеж.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите

До края на годината бюджетът за 2026-та ще изглежда нарисуван много добре. Това не означава, че ще бъде полезен. Знаем кой със сигурност ще спечели – хората на висша държавна длъжност, особено т.нар. органи за сигурност. Ако вземете бюджета на съдебната система, особено прокуратурата, той е увеличен два пъти за три години.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Дори гуверньорът на БНБ Димитър Радев наруши традиционното за централен банкер мълчание, за да предупреди, че ако бюджет 2026 прилича на тазгодишния, идва криза, а България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото растежът идва от държавните заплати, а не от частния сектор.

„Преформатирането“ няма да реши нито един от тези значими проблеми. Гражданите нямат нужда от моноспектаклите на Борисов (който сигурно е проумял, че повече никога няма да бъде премиер), а от големия разговор за модернизацията на държавата и от законност и справедливост. Този език Борисов не го говори, Пеевски още по-малко.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koga-shte-izbuhne-rumen-radev/

Има въпроси шлагери, които се задържат за по-дълго на сцената на политическата естрада. „Кога ще избухне (с партия) Румен Радев?“ е един от тях. Този въпрос се върти с по-голяма или по-малка сила от началото на втория мандат на Радев, съвпаднал с политическата криза и позволил му да изпъкне в доспехите на народен закрилник-протагонист-стожер на нацията.

Президентът – къде умело, къде по-грубо, когато налага интересите си – балансира между ролите на арбитър и на активен играч, използвайки нестабилността като фон за своето политическо соло. Въпросът за негова партийна авантюра е рефрен, който никога не изчезва напълно, а само затихва, за да се върне с нов аранжимент при поредния политически трус. А трусовете зачестиха. 

Обичайно на въпросите дали ще дебютира със свой политически проект, Радев отговаря, че сам ще го каже, когато реши, но не казва „не“. Отговорите му са витиевати като на древна пророчица. Харесва му да поддържа напрежението, а в телевизионните студиа винаги се намира по някой и друг говорител, който разпалва аудиторията колко некадърни и невнятни са политиците, как „ключът е в президента и без негова партия ще гледаме едно и също“.

Неизбежна ли е Румен-Радевата алтернатива

Сигналите на държавния глава лесно могат да бъдат категоризирани:

„Аз съм президент, а не партиен лидер.“ Румен Радев обича да подчертава своята НАДпартийност, както и че ролята му е да бъде държавен глава, а не да се включва в партийните ала-бала. (Не че не го прави – въпреки че бяха орязани конституционните му правомощия да назначава служебни кабинети, без неговото съгласие такива не може да има, както се видя в случая с Горица Кожарева.)

„Хората очакват нова алтернатива, неизбежна е появата ѝ.“ Макар да не заявява ясно лични амбиции, той многократно е намеквал, че има нужда от „различен тип политика“, което кара анализаторите да виждат в това индиректно подгряване на почвата за бъдещ политически проект.

„България има нужда от промяна.“ Този лайтмотив върви в публичните му изяви още от първия мандат, когато Радев се позиционира като критик на статуквото, все едно какво – той е срещу него. Към настоящото правителство не е бил критичен, но още не е изминал и месец от избора му. Дали защото в изявления преди конституирането на кабинета той настояваше, че редовно правителство е необходимо в името на стабилността. Или защото поне две от четирите формации в управляващото мнозинство – БСП (след отстраняването на Корнелия Нинова) и „Има такъв народ“ – симпатизират на президента.

С неговите пет служебни правителства за осем години може да се каже, че Румен Радев е бил и петкратен премиер – без партия, но със стабилен рейтинг, свой апарат от бивши министри и дори лобистки договори като този с турската държавна компания „Боташ“, обслужващ приоритетно енергийните интереси на Анкара.

„Ще дойде време за отговори…“ Това е многоточието, което не закрива темата, напротив – оставя отворени всички опции. Някои партийни проекти бяха приписвани на президентска намеса, например „Български възход“ на един от служебните му премиери – Стефан Янев, но също и „Продължаваме промяната“, тъй като нейните лидери Кирил Петков и Асен Василев също бяха поканени за служебни министри от президента, който предостави терен за изява на политическите им амбиции.

Мъдрец в сянка? Не, благодаря

Какви варианти има пред Румен Радев? Може да избере ролята на „мъдреца в сянка“, както направи Жельо Желев, който създаде едноименната си фондация и основа Балканския политически клуб. Или да създаде свой политически проект и активно да влезе в играта с всички произтичащи от това рискове, които изпита също двумандатният президент Георги Първанов, регистрирал АБВ.

Изглежда малко вероятно Радев да си направи фондация и да изнася лекции тук и там. През тези десет години на „Дондуков“ 2, които ще се навършат догодина, властта му прилепна като мундир и няма индикации, че иска да напусне сцената. Политиката го направи известен, но той изгуби онази естествена и симпатична недодяланост, присъща на новаците, която обаче хората харесаха през 2017 г. – наред с професията и произхода му, с който се идентифицираха мнозина българи.

В момента около Радев има немалко фигури – съветници, други на високи позиции в различни институции, но и в изпълнителната и местната власт, придобили влияние и тежест благодарение на присъствието си в президентската орбита. Те не биха подкрепили негово доброволно оттегляне, тъй като ще бъде застрашено тяхното благополучие.

В крак с новото статукво

Моментът за „избухване“ на Радев преди президентския вот през есента на 2026 г. е благоприятен – ако се отвори възможност с предсрочни парламентарни избори. След избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати започва да се формира ново статукво на сигурността в света, което не подминава и Европа. 

В българската политическа действителност от известно време изчезна употребата на термина „евроатлантически“. Тръмп говори лично с руския президент Владимир Путин, за да се договарят за мир в Украйна, но засега Европа и дори самата Украйна изглеждат изключени от този диалог. Радев, чиито проруски симпатии не са тайна, се оказа в новия тренд, налаган от американския президент, и ще си позволява безнаказано да се отклонява от традиционните евроатлантически рамки. Той е и единственият държавен глава в най-новата история на България, чиито външнополитически позиции са били в разрез с официалните позиции на държава членка на ЕС и НАТО, и той ги е демонстрирал на високи форуми.

Възможността за предсрочни парламентарни избори би могла да му предостави шанс да събере повече подкрепа, особено сред избирателите, които се чувстват отдалечени от традиционните западни алианси и търсят алтернатива в политика на неутралитет или дори на сближаване с Русия. Това би означавало стратегическо преосмисляне на външнополитическата ориентация на България.

Левицата изглежда като естествен терен за него, но е съмнително дали би успял да изгради модерна лява партия, различна от БСП, от каквато българската политика действително се нуждае.

Ако Радев изгрее със свой партиен проект, ще застраши първенството на ГЕРБ. Но също така биха могли да се спогодят, а останалите политически сили съвсем ще се маргинализират. Техният шанс е да използват ефективно времето до следващите президентски избори, за да се позиционират по най-добрия начин, включително и с кандидатите си за президент и вицепрезидент. Къде е Бойко Борисов в този гмеж от хипотези – на „Дондуков“ 2 или в Банкя?

Радев е на прага на решението: да излезе от властта или да открие нов път към нея. 

Времето му за избор наближава.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-nie-obicha-priezidienta/

Дали Доналд Тръмп е обяснил на Румен Радев тайната на MAGA – как да направи България велика (отново), а българският президент му е казал, че Крим е руски (чий да е!)? 

След церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, Радев е написал:

С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства.

Някои политици в България сигурно са погледнали със завист на документирания факт от срещата на експлозивния и непредсказуем мултимилиардер, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, и резервирания и леко смутен бивш пилот на изтребител, комуто остават две години до края на втория президентски мандат. Със задоволство са реагирали пò на изток. Бъдещият американски президент казва онова, което Радев говореше през всичките тези години, а неговите служебни правителства реализираха като политики. Например едно от тях отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Какво че в Брюксел се мръщеха на изявленията му за Украйна. Ето че американският президент го насърчава!

Радев се радва на неизменно висок рейтинг в България, а за първи път в най-новата история президентският кръг е фактор, който постепенно се сдоби със собствена политическа тежест далеч извън партията, която го издигна. Назначенията, които прави в един или друг регулатор съобразно своите конституционни правомощия, не са подчинени на партийна селекция. Илия Лингорски, чиято звезда в политиката изгря с НДСВ и т.нар. царски юпита, бе назначен от Радев за член на Управителния съвет на Българската народна банка през 2022 г., а наскоро и Любомир Каримански, допреди време политик от „Има такъв народ“, също бе избран от президента в УС на БНБ. В Съвета за електронни медии назначи Къдринка Къдринова, която смени Соня Момчилова и е известна с прокремълските си позиции. Радев изпрати „свои“ и в Конституционния съд – бившия декан на юридическия факултет и бивш служебен министър на образованието Сашо Пенов и Невин Фети, съветничка по правни въпроси в Президентството. 

Благодарение на правомощието на президента, че без негов указ нови посланици не могат да бъдат назначени, той се сдоби с персонално своя квота – не просто одобрени, а подбрани от него персони. „Негов“ е посланикът в НАТО Николай Милков, изпратен без много шум от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев два дни преди вота на 2 април 2023 г. Милков беше външен министър в този кабинет. При служебните управления на Радев са извършени доста посланически назначения в ключови и на пръв поглед недотам държави, като Черна гора, Албания, Азербайджан. 

Кохорта от кадри, подбрани от президент с нескрити проруски симпатии, не просто влияе, а доминира в много сектори предвид отслабеното влияние на партиите и тяхната политическа немощ да обновят парламентарните си квоти. 

Отношенията на системните и антисистемните партии с държавния глава често се менят в зависимост от конюнктурата и ползите, които могат да извлекат в дадена ситуация. От тази циклична конфронтация и подкрепа обаче губещите са те, тъй като действията им не почиват на дългосрочни политики. Резултатът е, че бивши президентски съветници и анализатори създадоха холограма на президентска партия, която ще е като героя от анимета Сайтама, побеждаващ с един удар. 

Променлива лоялност

На фона на партийния опортюнизъм Радев не се отклонява от онова, което вече е публично известно – българският президент споделя една по-скоро орбанистка, отколкото европейска позиция за войната в Украйна, и също като Георги Първанов се намесва в енергийната, освен във външната политика. Щенията му за повече власт нарастваха значително с всеки служебен кабинет, който назначаваше. 

В първия си президентски мандат Радев и ГЕРБ влизаха в сблъсъци, най-яростният от които беше за сделката за изтребителите, а държавният глава критикуваше властта за липса на прозрачност. После Радев започна да пита премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има ли общи бизнес интереси с Делян Пеевски и дали е разпределял обществени поръчки в негова полза. После свали доверието си от третия кабинет на Борисов, а във втория мандат вече беше по-сдържан в русофилските си позиции.

Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.

След поредица конфликти, в т.ч. обвинения на Борисов, че Радев вдига дрон и го снима, вдигнатия юмрук на президента, дал сигнал за няколкомесечни протести срещу модела на Борисов/Гешев/Пеевски, има ново двайсет. ГЕРБ–СДС подкрепи близката до президента Наталия Киселова, издигната от БСП, за председател на 51-вия парламент. Ситуативният алианс даде повод на политолога Огнян Минчев да заяви, че този избор е плод на споразумение между Борисов и Радев.

Избирането на Наталия Киселова е резултат от споразумение по оста Борисов–Радев. С неафиширани договорености между центровете на власт може да бъде отпушена работата на парламента.

Към президента се „отпушва“ и „Продължаваме промяната“ – партията, чиито лидери Кирил Петков и Асен Василев получиха летящ старт от „Дондуков“ 2. След тяхното „С Вас сме, г-н президент!“ и призив да се гласува за Радев за втори мандат настъпи ледников период в двустранните отношения, но отново има затопляне. Този период включваше порицания от ПП–ДБ, също и от БСП заради договора, сключен с турската държавна компания „Боташ“ по време на президентски кабинет, заради твърдата неотстъпчивост на президента за промени в службите, както и заради стопирането на военна помощ за Украйна от подчинени на „Дондуков“ 2 правителства. Но през това време беше забележително, че ГЕРБ бяха в лагера на Румен Радев, без да бият тъпана, и за службите, и за договора с „Боташ“.

Последва шестата поправка на Конституцията, една от целите на която беше да отнеме правомощието на президента за избор на служебно правителство с аргумента, че получава безконтролна власт. Тя бе предложена от ПП–ДБ, изработена и подкрепена съвместно с ГЕРБ и ДПС с персоналното участие на Делян Пеевски. От нея в Конституцията остана малка следа – механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници, и начинът, по който се формира служебно управление. А ПП–ДБ вече дори не се опитват да защитят законодателството си – президентът да избира премиер измежду определен кръг лица. С избора на Киселова първото в този кръг е най-близко до него.

Забележително е как проевропейските партии преглъщат прокремълския уклон на президента, когато им е нужно, за да обединят усилия срещу Пеевски, и как само допреди година президентът беше обект на критика заради властовите амбиции, нараснали покрай служебните правителства. Сега отново са съюзници: президентът демонстративно не покани ДПС – Ново начало на консултации за кабинет с аргумента, че политическата сила „настоява категорично за незабавни нови избори“, и напомни за „компрометираното лице“. 

… лидерът на тази парламентарна група е санкциониран от две партньорски държави – САЩ и Великобритания, за грандкорупция. Това някак си се забравя от редица други институции, но не и от Президентството и няма да се забрави.

Кирил Петков го изтълкува като доказателство, че декларацията за санитарен кордон около Пеевски и партията му действа.

Президентът вчера показа, че е приел санитарния кордон, защото само „Ново начало“ не са поканени на консултации.

Но декларацията за санитарен кордон не е само изолацията на Пеевски, която би могла да се осъществи и при формиране на мнозинство – в нея са заложени и конкретни законодателни промени. Президентът не е показал, че ги подкрепя. Сега той е в ролята на загрижен за нацията политик, който насърчава останалите да успеят да формират редовен кабинет и да проявят отговорност. Точно това следва да говори. Иначе, вървят слухове, че вече се нарежда следващото служебно правителство с вътрешен министър, познат от служебните кабинети на президента.

В тази каца с мед има и лъжица катран. Публикация в британското издание The Times, трибуна на консерваторите, замеси името на президента и на бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова в шпионския скандал с шестимата българи, свързани с руските служби. Според нея групата има „силна връзка с г-жа Корнелия Нинова и г-н Румен Радев, както и чадър от бивш-заместник председател на ДАНС“.

Последва парламентарно питане до служебния премиер Димитър Главчев от ген. Атанас Атанасов, лидера на ДСБ, част от ДБ. В отговор президентът поиска службите, които останаха под влиянието на ГЕРБ, Пеевски и самия него, „да разсеят спекулациите за такава връзка“. 

Какво би се случило, ако я потвърдят?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/g-n-magnitski-stana-whistleblower/

… И Делян Пеевски застана с вдигнат юмрук срещу президентството и призова прокуратурата да посочи корумпираните на „Дондуков“ 2. А президентът отговори с неизбежна самоотбрана – политическият му проект „Трети март“ е на път. Напомня ли този абсурд на нещо познато, обаче с обратен знак? Под президентския юмрук през 2021 г. се роди „Продължаваме промяната“. Прокуратурата тогава беше бухалка, сега се е смалила до пинчер, но все така е като сляпа къртица за куче-касичките във властта.

Информационната опаковка е следната: 

Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски [отправи] питания към главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията за „Кешгейт“ – пътя на Копринката и „касиерите“ на президента [Сотир Ушев и Николай Копринков – б.а.]. 

Нито една политическа сила не е питала същите тия служби дали корпулентният разобличител е касиер на Сараите. Но пък той пита прокуратурата защо няма информация за дела с висок обществен интерес. Без майтап.

Знамето

Да видим правилно ли сме разбрали. В страната на лъжците абсурдите са истина. 

Един човек, неизвестно как сдобил се с диплома по право от Югозападния университет; неизвестно как станал лидер на партийна младежка фракция (Сакскобургготски така и не обясни механизма); неизвестно как станал заместник-министър, при това най-младият в историята на България, само на 25; неизвестно как – невидим „съдружник“ в банка, предпочитана от куп държавни фирми; неизвестно как свързани с него фирми печелят големи обществени поръчки; неизвестно как станал мултимилионер; неизвестно как за малко да оглави вътрешната сигурност… 

Тези и други неизвестни не впечатлиха нито една българска институция, но пък САЩ го удостоиха със санкции за значима корупция, наложени по Глобалния закон „Магнитски“. 

Сега същият този човек заплющява като знаме срещу българската корупция. Нищо по-обезсърчаващо за гражданското общество – защото тези, които се самономинираха за знамена срещу корупцията и така влязоха в политиката, мълчат. И мълчейки, си партнират с Пеевски. Ами президентът, комуто гласовете на ДПС помогнаха и който никога не назова – и не назовава – Пеевски като част от „дълбоката държава“?…

Ефектът

Ефектът от акцията на Делян Пеевски е изчислен. На първо място, печелят президентът и неговият политически проект Движение „Трети март“. Такава търговска марка вече е регистрирана преди повече от месец, съобщи „24 часа“. 

Да те посочи Пеевски за „мистър Кеш“?! С такива обвинители защитници не са нужни и така за самия Румен Радев случаят беше сгòден да потвърди алтернативата – и той го направи:

Българите очакват реална политическа алтернатива, която да се противопостави на взаимното изпиране и индулгенция на корупционните скандали. Алтернатива, която да върне нормалността и европейската перспектива за България.

Румен Радев е първият президент, чиито съветници биват често замесвани в корупционни и лобистки скандали, също и сочени като активно кадруващи по време на служебните правителства: Пламен Узунов – в МВР, вездесъщият Копринков – първо за втория ешелон, после къде ли не. Но заради брандинга му като „борец срещу статуквото“, с което влезе във втория си мандат, тези афери не го опръскаха особено. Не повече от уклона му към Москва. 

Атаката на Пеевски дискредитира онези, които са омразни (и) на Радев – ПП–ДБ, и на практика окарикатури каузата им „Антикорупция“, с която станаха така симпатични на гражданите. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков единствен от лидерите на управляващото мнозинство направи коментар, но не на действията на Пеевски, а на реакцията на президента:

Чух внимателно думите на президента, той каза, че иска да сезира органите. Моят въпрос към него е: кои органи да сезираме? Ние отдавна искахме да реформираме ДАНС, знаете, че премиерът Денков даже имаше предложение за смяна на шефа на ДАНС, но тази смяна беше блокирана точно от президента. И тук въпросът е как си мисли, че ще бори корупцията със старите нереформирани служби, които реално не са постигнали нищо до този момент.

В действителност от ПП–ДБ нямаше проекти за реформа на службите – освен намерения за смяна на директора. Но не срещнаха и подкрепата на ГЕРБ и ДПС дори и след като един доклад на ДАНС, оказал се справка, бе използван от ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и ИТН като основание за отмяна на машинния вот на първия тур на местните избори. Въпросната справка бе подписана от зам.-председателя на ДАНС Деньо Денев, известен като кадър на ГЕРБ, когото назначеният от президентските управления директор на ДАНС Пламен Тончев отказа да смени.

Псевдонападението на Пеевски над Президентството разсея облаците над главата на министъра на финансите Асен Василев, надвиснали заради „Чаталджагейт“. Председателят на ПГ на ДПС обяви, че държавният глава трябва да се появи на политическия терен и да обяви своя политически проект, както и да се откаже от своя имунитет:

Според мен има много касиери, много касиери. Има много малки кученца, които влачат плячка в тъмната институция. Ако има въпроси, аз съм винаги наличен да отговоря. 

Има. Къде са големите песове?

* Думата (англ. whistleblower) стана нарицателно след разкритията, направени преди години от хора като Джулиан Асанж и Едуард Сноудън.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tozi-yumruk-na-radev-haresvame-li-go/

Преди три години юмрукът на президента събра, като пръчките на Кубрат, разединени по идеологически причини политици, активисти и обикновени протестиращи. Днес същите хора се обявяват срещу същия този юмрук. Преди три години протестиращи легитимираха президента като борец и символ на битка – срещу мафията, срещу модела ГЕРБ–ДПС. Каква по-подходяща роля за генерал от тази да е пълководец? Днес никой не назовава къде е мафията, макар всички да говорят за мафиотизирана държава, но няма съмнение, че Румен Радев вече е Борисов и половина с институционалните си владения.

Дори не се ръкуваха

Връчвайки втория мандат на ПП–ДБ и на кандидата на коалицията за премиер Николай Денков, Радев им показа нескрито омерзение и дори се опита да ги унижи с изявлението си, че мандатът е дискредитиран, но от немай-къде ще го връчи – защото Конституцията го задължава. Държавният глава отиде далеч извън правомощията си с думите, че не е целесъобразно да връчи мандата предвид изтеклите записи:

Заради торпилирането на българския суверенитет, наклеветяването и планираната чистка в службите и държавната администрация, заявката за вмешателство в изборите чрез овладяването на МВР и дискредитирането на лидери на европейските институции и името на България.

Балканските нрави проличаха – президент и политически лидери не размениха дори протоколните ръкостискания и побързаха да се разделят след връчването на папката. И това от президент, който в последните месеци при всеки удобен случай критикува партиите, че отказват да поемат отговорност и да съставят правителство.  

Причината за напрежението – потвърденият като автентичен запис от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“. Той беше разпространен от доскорошния депутат от ПП–ДБ Радостин Василев, а президентът и неговите властови амбиции са важна сюжетна линия в тези над 4-часови дискусии. Лидерите на ПП ги обсъждат в две направления – специални служби и изобщо сектор сигурност и местна власт.

Описаната схема как президентът използва главния прокурор Иван Гешев и съветника си по вътрешна политика Николай Копринков като тоягата и моркова, за да „купува“ кметове на ГЕРБ, разкрива неподозирани от обществото амбиции на Радев.

В записа Асен Василев казва:

Румен Радев си е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка – Копринков. И с едната ръка ги подкупва, с другата ръка ги заплашва (кметовете, б.а.). Това нещо в момента се случва на абсолютно всички герберски кметове. Това, което ще се случи, е, че вместо да имаме ГЕРБ 25%, ще имаме ГЕРБ 15% и 10% прокремълска партия на Радев с местните кметове… Бойко (Бойко Борисов, б.а.) не иска Радев да прави местни избори.

„Властта е сладко коренче!“

За първи път България има държавен глава с толкова нескрити апетити за власт извън отредените му по конституция правомощия. Политическата нестабилност от последните две години и упадъкът на парламентарната република даде в ръцете му огромно влияние и възможност да формира както вътрешната политика, така и външнополитическия курс на България, измествайки я към този на Унгария и по-близо до Русия.

През последните три години Румен Радев се оказва все от рейтинговата страна. През 2020 г. спечели от включването си в протестите срещу ГЕРБ, като едновременно беше виктимизиран (заради изпратените на „Дондуков“ 2 прокурори) и удостоен с почести. През 2021 г. получи бонификация заради служебния кабинет и лансирането на енергичните Кирил Петков и Асен Василев, позиционирали се като антикорупционери, тъй като осветиха някои схеми на ГЕРБ. (Не е публично известно кой е препоръчал тандема на Румен Радев.)

През 2022 г. президентът извади дивиденти… от конституционните си правомощия, предвиждащи служебно управление, ако парламентът е нефелен да произведе редовно. Към това се прибавят и получаването на първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и пускането в експлоатация на газовата връзка с Гърция.

Армия и спецслужби – при президента

Главнокомандващ по конституция, президентът вече контролира службите, което означава, че целият сектор сигурност е плод на кадровата политика на един-единствен човек. Шефовете на разузнаването, контраразузнаването, Служба „Военна информация“, Национална служба „Охрана“, Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) – службата за проследяване и подслушване, бяха сменени от служебната власт на Радев. Някои от тях – директорите на ДАНС и ДАТО, вече са преназначени за следващите няколко години, съвпадащи с края на втория и последен мандат на Радев.

Съветници на президента се сдобиха със славата на първи кадровици – Пламен Узунов в МВР, а назованият в записите Копринков – за икономическите министерства.

В разпространения запис Петков и Василев коментират, че службите трябва да бъдат прочистени от „руски актив“, а имената на някои от бъдещите шефове са съгласувани с посолства (партньорските служби). Това отприщи яростта на президента, както и удари от подкрепящите руския актив.

ВМРО и „Възраждане“ внесоха сигнали в прокуратурата за „престъпления против Републиката“ от Асен Василев и Кирил Петков. Слави Трифонов – лидерът на „Има такъв народ“ – партията, организирала неуспешна подписка за референдум за президентска република, изригна, че двамата трябва да бъдат съдени за държавна измяна. БСП също се включи с карикатури, на които Василев и Петков са в краката на „Чичо Сам“, а българският лъв е изобразен като послушно куче. Всички тези действия до едно са в унисон с опорките на руската пропаганда, която внушава как България се „управлява отвън“, а политиците са „американски/брюкселски лакеи“.

От своя страна президентът налива вода в същата мелница с изявления, че службите не са на президента, реформирани са, награждавани, а сега „тези хора искат да обезглавят това ръководство (на ДАНС, б.а.), базирайки се на някакви посолства. Това са абсолютни глупости“.

На малка България и́ върви на президент и главен прокурор с амбиции на самодръжци. Ако над главния прокурор доскоро беше само Господ, но вече и механизъм за разследване, за президента и Конституцията не му е таван.

„Мутри вън!“ беше хубав лозунг.
Не е ли време за „Радев вън!“?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-vs-geshev-cui-bono/

Кой има полза от войната между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев?

Римският политик и народен трибун Луций Касий Лонгин Равила препоръчвал на съдиите винаги да търсят кой се възползва от дадено престъпление, тъй като виновен е облагодетелстваният от деянието. Така се появил изразът „Кой има полза?“ (Cui bono, cui prodest – За кого е удобно, кой се облагодетелства).

Правилото на Равила помага да се проясни зацапаната картина в България, която европейското издание Politico определи като конкуренция на сериалите по Netflix с публикация под заглавие „Каскета срещу Тиквата. Българската мафиотска държава достигна повратна точка“. Трудно е да се прогледне през толкова много пластове мръсотия в не-правовата държава: взривната вълна по маршрута на главния прокурор; последвалото искане за освобождаването му от най-голямата политическа сила, известна като негов подемен кран и крепостна стена; забития в гърба нож от заместника, който се е клел във вярност и дружба на Началника, но сега иска охрана, защото го било страх да не го убие, и задвижва процедури за отстраняването му от поста.

Президент, „Възраждане“, Русия

Ако политическата нестабилност продължи и се върви към шести парламентарни избори за по-малко от три години, във вътрешнополитически план това би било изгодно за президента Радев и за проруската „Възраждане“. Държавният глава ще продължи да управлява чрез правителствата си и назначените от него шефове на спецслужби, да формира външнополитическите позиции на България – и чрез министъра на външните работи, и чрез своя представител в НАТО (изпратения наскоро бивш дипломат №1 Николай Милков).

Президентските възгледи доминират в българската позиция за Северна Македония още от редовното правителство на Кирил Петков, когато за министър на външните работи бе назначена Теодора Генчовска, бивша служителка на „Дондуков“ 2 (формално от квотата на ИТН). Въпреки че в последните си дни кабинетът все пак успя да вкара и парламентът да приеме т.нар. френско предложение за Северна Македония. На фона на заетите със себе си партии обаче за Румен Радев е лесно да изпъкне като единствения български политик, ангажиран с националните интереси – например българите да бъдат вписани в македонската Конституция (според същото това френско предложение).

„Възраждане“ неотклонно зове за избори, очевидно решена да превърне в свой актив гроздовете на гнева, които зреят в обществото заради политическата криза, и да атакува по-предни места след третото си на вота на 2 април. Няма друга политическа сила, отбелязала такъв подем за толкова кратко време. На изборите през ноември 2021 г., когато за първи път прескочи бариерата за парламента, „Възраждане“ спечели 127 549 гласа, на следващите през октомври 2022 г. почти ги удвои, а априлският вот ѝ донесе още 100 000 гласа, или близо 40%.

Продължаващо управление на президента и неспирен възход на „Възраждане“ са в синхрон с руските интереси. Това би осигурило още едно отличие за посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова, наградена през май от президента Путин с орден „Александър Невски“ – за голeмия ѝ принос „в осъществяването на външнополитическия курс на Руската федерация“.

Една дестабилизирана България отслабва източния фланг на НАТО точно когато се очаква контраофанзива на Украйна, а преломът във войната на Москва срещу Киев не е настъпил. Регионът е в сферата на геополитическо влияние на Москва – облъчван с неотслабваща сила от 2014-та насам с ударни дози руска пропаганда с цел алиенация от ЕС и НАТО. Част от този наратив е прозападни политически сили и елити да бъдат определяни като „лакеи на Брюксел и Вашингтон“ и на „евроатлантическите господари“.

Съдебната система, Конституцията, статуквото

Войната в прокуратурата – институцията, превзета най-напред от политици и задкулисие, за да си гарантират недосегаемост, неминуемо засегна преговорите за правителство. В значително по-малка степен обаче ще бъде засегната съдебната система. Шансовете да бъде преобразена от дълбока конституционна реформа не изглеждат особено големи, независимо от заявката на ПП–ДБ „да тестват наличието на конституционно мнозинство, съгласие между всички политически сили около няколко едри идеи“. („Конституционното мнозинство“ лансира преди изборите съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Макар да не тестваха такова съгласие по време на 7-месечното си управление.)

Готови сме на разговори за конституционна реформа, заяви в кулоарите Борисов, показал усърдна диалогичност в 49-тото НС. Поредното доказателство за такова прилежание на политик, известен като автократ, е спазване на джентълменското споразумение с ПП–ДБ да им отстъпят председателското място в Правната комисия, след като ГЕРБ–СДС получи стола на „пръв сред равни“ – председател на парламента.

Няма обаче големи шансове да бъдат събрани необходимите за промени в Конституцията 160 гласа, които да одобрят „едрите идеи“, като преструктуриране на ВСС и окончателно разделяне на съдийската от прокурорската квота, силно ограничаване на правомощията на главния прокурор, преосмисляне на института на служебното правителство, което да се занимава само с избори и процесите между тях, за да не възниква „квазипрезидентски режим“. Последното разгневи президента. „Няма проблем, стига редовното правителство да си върши работата и да не завещава тежки кризи на служебното“, коментира той, изброявайки постиженията на овластените от него.

Ако изобщо се състави правителство в рамките на 49-тия парламент, то ще е с твърде ограничен срок на действие и едва ли ще изтрае повече от година – недостатъчна за обсъждане и приемане на дълбока реформа на Конституцията в частта за съдебната система. В рамките на възможното обаче е парламентът да приеме онова, което се изисква от него по Плана за възстановяване и устойчивост – механизъм за разследване на главния прокурор.

В четвъртък, 18 май, Правната комисия одобри на първо четене законопроекта на служебното правителство за промени в НПК и Закона за съдебната власт и амбициите са скоростно да бъде гласуван в пленарната зала. Основната идея е назначен ad hoc наказателен съдия от Върховния касационен съд да образува проверка и да води разследвания срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление. Промените намаляват на 13 изискваните сега 17 гласа за избор и освобождаване на главния прокурор, или ⅔ от ВСС, и може да се окаже, че Иван Гешев ще е първият засегнат от тях.

Колкото и да трака саби и щитове, той изглежда като счупен човек. Осъзнава, че подкрепата за него се оттегля, ГЕРБ и ДПС го жертват в името на европейското си ребрандиране и отпушване на Плана за възстановяване и устойчивост и няма особен смисъл да се бие, освен ако не смята да напуска България. Разполага с твърде много информация. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че близо 100 производства по обществено значими казуси са поставени „на трупчета“ от прокуратурата поради две основни причини – политическо влияние върху съдебното производство или влияние на лица от криминалния контингент. Никой от засегнатите не би искал този човек да остане на поста си.

Борисов, Нинова, вторият мандат

Едва измъкнала се от изолация, партия ГЕРБ има всички шансове да влезе отново в нея заради заплаха от съдебно разголване на лидера си след знаците от главния прокурор за „къщата в Барселона“. Затова и на Борисов му е нужно пакетиране в съвместно управление с ПП–ДБ.

БСП се отдръпна от преговорите за първия мандат – така предопределя провала му и отваря път за следващия. ДПС и ИТН са съгласни и заедно с ГЕРБ–СДС биха осигурили подкрепа от 116 депутатски гласа. За мнозинство от 121 не им достигат петима, а изходът от гласуването в пленарната зала за кабинета на Мария Габриел ще предопределят 37-те от „Възраждане“ – или пък отсъствието на депутати от различни политически сили, за да не бие на очи.

Корнелия Нинова смени посоката толкова рязко, че дори не си направи труда да пита членовете на БСП (както обеща преди време) или Националния съвет (както обеща наскоро). На 14 май Нинова заяви, че социалистите биха подкрепили „национален експертен кабинет“ и ако вътрешното допитване каже „да“, ще участват с експерти. На 15 май лидерката на БСП седна на една маса в парламента заедно с кандидата за премиер на ГЕРБ Мария Габриел и Бойко Борисов, за да каже, че крайното решение ще вземе пленумът, и даже постави разделителната линия:

Ако партиите подкрепим общо правителство, надпартийно, и то реши да изнася оръжия за Украйна, смятайте, че на секундата се оттегляме.

Буквално броени часове след тази среща дойде заявката ѝ, че излиза от преговорите. Но пък БСП е готова да преговаря с ПП–ДБ, ако я поканят за разговори за втория мандат – при същите червени линии за Украйна. Ще ги приемат ли? Гешев е в задънена улица, Борисов – притиснат до стената, Радев – единственият печеливш. Дори да се състави редовно правителство, стабилността няма да е присъща на българската политика в близките години. А мандатът на президента изтича през 2026 г. Дотогава и двамата, които бяха негови политически противници през 2020 г., ще бъдат елиминирани. А Радев ще управлява.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/radev-e-borisov-i-polovina/

На втората година от втория мандат на президента Румен Радев няма съмнение, че приликите с управлявалия три премиерски мандата Борисов са повече от отликите. Бившият военен летец е властник със също такова его и уклон към авторитаризъм, както и бившият пожарникар и собственик на охранителна фирма.

Но поради естеството на властта, която консумира, и неспособността на парламентите да излъчат редовно правителство Румен Радев надмина Борисов.

Той управлява „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, както и областните администрации. Решава и за дипломатическите назначения, съобразявайки се отново единствено със себе си и съветническия си кръг, тъй като по закон те се съгласуват между правителството и президента, който издава указа за назначаването им. А правителството, управляващо от 2 август м.г., отново е назначено от него. Така се стигна до серия назначения в дипломацията, които коалиционното правителство на Кирил Петков спираше, и до оформяне на дипломатически ариергард на Радев и силите зад него.

Президентът определя и насоките на външната политика, представлявайки като държавен лидер България на заседанията на Европейския съвет в Брюксел, където неговите проруски позиции по най-съществения глобален проблем – войната в Украйна, са ясно изразени. И макар одобрението му да отчита спад, президентът продължава да е политическата фигура, която се ползва с най-високо доверие в обществото.

Ако позициите на лидера на ГЕРБ все пак имаха своите корективи и спирачки в лицето на германските партньори в ЕНП и в Европейската комисия, Радев е неудържим, защото няма какво да го сдържа.

Външна политика

Независимо от решението на народното събрание на парламентарна по конституция република да бъде оказана военна помощ на Украйна, президентската власт отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Така страната ни липсва от безпрецедентното решение на ЕС, определено като „историческо“ от върховния представител по сигурността Жозеп Борел.

На международната конференция „Антикорупция и национална сигурност“ на 21 март т.г. президентът обяви, че България няма да предоставя на нападнатата от Русия Украйна нито изтребители, нито зенитноракетни комплекси, нито танкове и бронетранспортьори. Наред с това Румен Радев отново излезе с шлагерния си призив за миротворците и войнолюбците – партиите, които се канят да управляват след изборите, да кажат „дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира, или за удължаване на войната“.

На заседанието на Европейския съвет в Брюксел тази седмица Радев повтори отново позицията си за неучастие на България и дори я „надгради“ с намерението да се изисква от крайния потребител на военна продукция от българската оръжейна промишленост къде ще я изнася после: „Той (купувачът – б.а.) е длъжен да ни уведоми за какво ги иска като енд юзър (краен получател – б.а.) тези снаряди. Разбира се, че ще поставим условия.“ Известно е, че досега българските фирми продаваха на крайни купувачи от САЩ, Полша, Словакия и др., които ги доставяха на Украйна. За 2022 г. България е изнесла оръжие за поне 1 млрд. евро за Украйна, разкри наскоро Euractiv.bg.

Едва ли някой се заблуждава, че президентът е толкова настойчив, защото е адепт на индийската философия и принципа за ненасилие, а не поради кремълска детерминираност. Ударното въоръжаване на Украйна е част от колективния натиск за по-бързо приключване на войната, възстановяване на териториалната ѝ цялост от 1991 г. и справедливи наказания за агресорите. Мирни преговори не може да се водят, докато руските войски окупират части от Украйна – тази позиция на Киев, подкрепена и от Запада, е недвусмислена.

Технически погледнато, отказът на България няма да се отрази на западната помощ за Украйна, тъй като нашият принос щеше да е незначителен дял, а военните заводи така и така изнасят оръжие и боеприпаси за Киев. Ще видим дали това ще продължи да е така след изказаното вчера намерение на Радев за поставяне на условия на купувачите. В такъв сюжет Борисов едва ли щеше да направи любимия си номер с „приклякването“, защото ситуацията не търпи половинчати отговори и строителят на тръбата, изградена, за да може руският газ да заобикаля Украйна, щеше да се прислони до гърба на Запада.

Радев прави обратното – раздалечава България от съюзите, на които страната е пълноправен член и на които разчита за трансформация на икономиката и защита на територията си. Обезличава я, изтласквайки я в периферията им (за което впоследствие биват обвинявани партньорите в тези съюзи), а България все по-рядко проявява солидарност в ключови моменти.

Войната в Украйна най-вероятно ще приключи преди 2027 г., когато е краят на втория и последен мандат на Румен Радев. Сметката за пропутинските позиции на президента ще я плати България.

Вътрешна политика

Дълго време анализаторите се чудеха чия е партията на Румен Радев, приписвайки му родство първоначално с „Продължаваме промяната“, по-късно – с „Български възход“. Макар и без ДНК експертиза обаче, една политическа сила изглежда най-сродна нему – „Възраждане“. И Борисов се разбираше с националистите и даже управляваше заедно с тях – в твърди или плаващи мнозинства, но не говореше като тях. Радев го прави в относително мек вариант, докато Костадинов по фюрерски втвърдява тона, добавяйки щипки страх в интервю по БНТ:

„Възраждане“ ще спре подготвяната кражба на спестяванията на хората чрез девалвацията на лева… А в Брюксел ще се научат да свикват с мисълта, че България може да казва и „не“.

В кривите огледала на пропагандата разкъсването на връзките между България и европейската и евроатлантическа общност, към която принадлежи, се вижда като „свобода“ и „българска независимост“.

Президентът заявява, че решението България да не предоставя оръжия на Украйна е знак към ЕС за суверенитета при вземането на решения. „Крайно време е да се вземем в ръце и да започнем да се управляваме сами“, казва по-рано лидерът на „Възраждане“.

Относно еврото на среща с „Възраждане“ Радев посочва, че „не изпълняваме критериите за финансова стабилност и за инфлацията“, приканва да не се бърза и да не се допусне жизненият стандарт да бъде понижен, а в публичните си изяви говори за ползите от единната европейска валута и я определя като национална стратегическа цел. Официално партията на Костадин Костадинов също твърди, че не е изобщо против въвеждането на еврото, а само дотогава, докато България не постигне 90% от средния за ЕС жизнен стандарт. Според последните данни на Евростат България е с най-ниски нива на БВП на глава от населението, изразено в паритет на покупателната способност през 2021 г. – с 43% под средното равнище в ЕС. По показателя действително индивидуално потребление България отново е последна – 35% под средното за ЕС.

Така че докато „Възраждане“ са представени в парламента, президентът ще има „своя“ парламентарна група там, за да го играят меката и твърдата сила на кремълската пропаганда. Радев наистина е Борисов и половина.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/bulgaro-ungarskata-os-suyiznitsite-na-putin-v-es-i-nato/

Слабите звена на ЕС и НАТО

България вече не е на обичайното последно място по корупция в Европейския съюз. Новината от тазгодишния доклад на „Трансперънси интернешънъл“ обаче не е никак позитивна, защото причината за този „прогрес“ на страната ни е влошаващият се корупционен индекс на Унгария, която вече заема последното място.

Освен че споделят дъното на подобни класации, София и Будапеща си правят компания и в друг черен списък – на най-верните приятели на Путин сред членовете на ЕС и НАТО. Връзката между двете тенденции не е случайна. Корупцията се смята за едно от най-опасните оръжия, които Русия използва срещу Запада, следователно не е изненада, че двете най-корумпирани страни се управляват от политици, изпълняващи заръките на Москва. България и Унгария играят заедно на страната на Русия по всички линии – от газови и петролни доставки, пасивност при изпращането на оръжие на Киев, икономически санкции, до въпроси, засягащи забраната за участие на руските спортисти в Олимпийските игри.

Режимите на Орбан в Унгария и на Радев в България използват комбинация от вътрешна диктатура, конфликти с формалните си съюзници в НАТО и ЕС, както и открита защита на руските интереси, за да поставят двете държави в услуга на Путинова Русия – страна, обвинена в тероризъм, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Както предвидих три месеца преди началото на варварската руска инвазия в Украйна, президентът Румен Радев успешно надгради започнатата от правителствата на Борисов тежка зависимост на България от Русия. Бившият премиер Иван Костов, чието управление между 1997 г. и 2001 г. постави основите на членството ни в ЕС и НАТО, на два пъти нарече президента „руски агент“ – думи, които не бяха коментирани нито от Радев, нито от партиите. Според анализатори е очевидно, че президентът се възползва от кризата на партийната система, за да разширява собственото си политическо влияние, увеличавайки по този начин опасността от допълнително подронване на демокрацията в България. На практика страната прескочи идеите за президентска република и върви с бързи стъпки към президентска диктатура.

Унгария на Орбан също от години е пример за растящо авторитарно управление, липса на свободни медии и нарушаване на човешки права. През 2022 г. Европарламентът с голямо мнозинство прие доклад, според който положението в Унгария се влошава и тя вече не може да се смята за пълна демокрация, а за хибриден режим на „изборна автокрация“.

Енергийни зависимости

Руските енергийни доставки и действащите около тях мрежи за корупция и задкулисно влияние са основният инструмент, чрез който Москва контролира властта в София и в Будапеща.

Правителството, назначено от Радев на 2 август 2022 г., активно лобира в полза на „Лукойл“, с което открито показа шокиращи зависимости между руската енергийна компания и българската власт. Официалната среща през септември между президента и представители на руската петролна компания за обсъждане на „мерки за стабилизиране на икономическата среда“ остави впечатлението, че България се управлява от „Лукойл“.

Лобирането в полза на руските енергийни интереси през миналата година дойде не само от служебното правителство, но и от правителството на Кирил Петков. Кабинетът на четворната коалиция ПП–ДБ–БСП–ИТН успя да издейства изключение за България от общото за ЕС ембарго върху руския петрол, въпреки че финансовият министър потвърди техническата възможност бургаската рафинерия да работи с неруско гориво.

Паралелно със зависимостите от „Лукойл“ българската държава страда и от дългосрочни зависимости от другия руски енергиен гигант – „Газпром“. Третото правителство на ГЕРБ и лично бившият премиер Бойко Борисов носят отговорност пред обществото за незаконно построеното през България продължение на руския газопровод „Турски поток“. Освен че създаде абсурдната ситуация с изгубената пътна карта за проект, струващ 3 млрд. лв., газовата тръба през Балканите лиши Украйна от централната ѝ роля в транзита на руски газ към Европа и по този начин отвърза ръцете на Путин за военна агресия срещу Киев.

Нещо повече, доклад на ДАНС от 2017 г. до президента Радев и тогавашния премиер Борисов ясно посочва целта на Русия с този проект до 2020 г. да изолира Украйна от газовите доставки и по тръбата да не идва газ за България. Унгария беше една от страните, облагодетелствани най-много от експресно завършения „Балкански поток“ – по този начин Русия гарантира евтини енергийни доставки до Унгария и бетонира властта на Виктор Орбан. Енергийната политика на Борисов в услуга на Москва, негласно подкрепяна от президента Радев, не само даде условия Русия да увеличи натиска си върху Украйна, но паралелно с това гарантира и енергийните връзки между Русия и най-доверения приятел на Путин в Централна Европа.

Умело кръстеният от Емилия Милчева тандем Радев–Орбан успя да наложи и вето на обсъжданите в ЕС санкции за руската ядрена индустрия, като по този начин българският президент подпечата изграждането на унгарските ядрени реактори с руски пари и технологии. Самият Радев още през 2019 г. при срещата си с Путин предложи Русия да се включи в изграждането на АЕЦ „Белене“.

„Неутрални“, но на страната на агресора

След началото на пълномащабното руско нападение срещу Украйна позициите на Орбан и Радев спрямо Москва станаха почти паралелни. Унгария все още отказва да изпрати оръжие на Украйна и дори блокира потенциални оръжейни доставки за Киев през унгарска територия. Официално България също не се включи в първоначалните инициативи на страни от ЕС и НАТО за оръжейни доставки на Украйна.

Това беше съпътствано от истерично повтаряното мнение на Радев, че военната помощ за Киев би въвлякла България във войната и че страната ни трябва да запази „неутралност“. Това достойно за роман на Оруел твърдение е очевидно невярно, защото нито една от държавите, помагащи с въоръжение на Киев, не стана част от конфликта. Впоследствие се оказа, че България все пак е давала помощ на Украйна, и то още в началото. Доставките обаче са били тайни и през трети страни.

След като Народното събрание все пак одобри директната военна помощ през декември, Радев продължи с критиките си и дори едностранно се обяви за игнориране на решението на парламента. Именно заради това грубо погазване на конституционни правомощия беше повдигната темата за потенциален импийчмънт на президента.

Междувременно властите в Унгария отидоха още по-далеч във връзките си с Русия, след като външният министър Петер Сиярто стана единственият политик от страна членка на ЕС, посетил Москва след започването на войната.

Отмяната на икономическите санкции срещу Русия е друга тема, жизненоважна за Путин, по която Румен Радев и Виктор Орбан имат еднаква позиция, различаваща се от общоевропейската. На няколко пъти от встъпването си в длъжност българският президент повтаря дословно руската опорна точка, че „санкциите не са от полза за Европа“, като за последен път това стана в края на 2021 г. на предизборния дебат между Радев и кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Орбан също отдавна е защитник на руските интереси по темата за евентуална отмяна на икономическите санкции срещу Москва. В края на 2022 г. той дори ги определи като „стъпка към война“.

Радев и Орбан защитават руските интереси и по темата за евентуалното бъдещо членство на Украйна в НАТО. България и Унгария са единствените две страни членки, които се обявиха против включването на Киев в Северноатлантическия алианс. Според Радев „решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“. По този начин президентът едновременно изолира България от позицията на нейните съюзници в региона и повтаря опорната точка на Кремъл, че Украйна трябва да се съгласи на мирни преговори, които да бъдат приемливи и за Русия.

Унгария от своя страна продължава да блокира началото на работата на комисията НАТО–Украйна, посочвайки като причина проблемите на унгарското малцинство в Украйна. Виктор Орбан си навлече гнева на Киев и заради свои изказвания от началото на 2023 г., когато заяви, че заради войната Украйна се е превърнала в „ничия земя“, и сравни състоянието ѝ с това на Афганистан. Впоследствие унгарският посланик в Киев беше привикан за обяснения в украинското Външно министерство, а дипломатическият скандал сякаш разшири пропастта между Унгария и онези страни от НАТО и ЕС, които подкрепят каузата на Украйна с всички сили.

В тази напрегната обстановка, само дни след предизвикалото скандал изказване на Орбан, българският президент отново избра да заеме проруска позиция. След посещението в София на унгарския президент Каталин Новак, Радев заяви, че „България и Унгария споделят убеждението, че решението на конфликта в Украйна няма да дойде с повече оръжия, а с повече воля, диалог и дипломатически усилия за деескалация и прекратяване на бойните действия“.

Докрай на грешната страна на историята?

Чрез бруталната терористична агресия срещу Украйна Москва се бори да запази това, което смята, че ѝ принадлежи – имперския контрол върху земите на старата руска и съветска империя. Русия, подобно на империите преди нея, не желае да се откаже от териториалните си цели, докато вярва, че е способна да ги контролира по един или друг начин. Предложенията за ранни преговори предполагат, че Русия може да бъде убедена доброволно да се откаже от правото си да контролира Украйна.

Всяко примирие, постигнато чрез такова усилие, би представлявало просто тактическа пауза от страна на Русия за превъоръжаване и подновяване на войната. Българският президент и унгарският премиер явно игнорират факта, че на 24 февруари 2022 г. Русия едностранно наруши мирните споразумения, подписани през 2015 г. На практика предлаганите от Орбан и Радев „мирни преговори“ просто биха възнаградили агресора.

Западните съюзници търсят начини за насърчаване на устойчив мир в Европа – такъв, който да сложи край на бруталното нападение на Русия срещу Украйна и да намали вероятността за подобни военни агресии в бъдеще. Трагично, но реалистично е да се очаква, че Русия, подобно на повечето империи в историята, ще трябва да претърпи съкрушителна военна загуба, преди да се откаже от войната като средство за доминиране върху своите съседи. Твърде вероятно е военното поражение да доведе и до териториален разпад на Русия, подобен на тези през 1917 и 1991 г.

Възможността за колапс на Руската федерация вече открито се обсъжда не само от западни анализатори, но и от самия Путин. От всичко казано дотук следва изводът, че реториката на Радев и Орбан на военна тема не е нищо повече от повтаряне на руската пропаганда и прокарване на позицията на Путин в ЕС и НАТО. Фактът, че тази пропаганда идва от управляващите в две столици на ЕС и НАТО, е особено притеснителен и ще доведе до задълбочаване на вътрешните проблеми на двата съюза паралелно с очакваната скорошна ескалация на войната.

Гражданското общество в България и проевропейските политически сили следва да осъзнават тази опасност за страната и да направят всичко възможно да ограничат властта на зависимия от Путин български президент – дори и чрез предсрочното му премахване от поста.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-radev-postavi-bulgaria-na-kartata/

Президентът Румен Радев постави България на международната сцена – и тази заслуга трябва да му бъде призната. Постави я така, че всички я забелязаха – с поредица от изявления, че войната в Украйна трябва да се реши с дипломатически средства. Подразбира се, че Русия ще запази завоюваните окупирани територии, а на военната подкрепа за Киев е най-добре да се сложи край, що се отнася до България.

Този човек не предлага мир, не предлага войната да се прекрати, защото не предлага основното – Русия да напусне нашата територия. Той ни предлага да застанем на колене и да продължаваме да позволяваме нашите деца да бъдат убивани,

коментира в „120 минути“ по bTV Михайло Подоляк, съветник на украинския държавен глава Володимир Зеленски.

Българският президент, както и останалите на планетата, живее в свят, в който ядрена сила, член на Съвета за сигурност на ООН, напада независима европейска държава, за да откъсне територии от нея. Това е на първи план. На втори, битката е епична – сражават се демократичният свят и контролираната демокрация, либералните ценности срещу конституционната диктатура. „Заедно сме, за да защитим Европа“, както каза в Европейския парламент украинският президент. Когато войната на Русия срещу Украйна приключи, единственото, което ще се помни, е изборът – кой на чия страна е застанал.

България губи

Благодарение на българския държавен глава демократичният свят разбра, че един от партньорите му е на позиция, различна от тази, споделяна от общността, към която принадлежи по силата на международни договори. Позицията е не просто различна, тя е диаметрално противоположна. Ако можеше да се изпее, щеше да звучи като „ний не сме веке рая покорна“ в съпровод на руски военен хор, също и „Възраждане“, и БСП, и други хористи. Лайтмотивът е как България трябва да следва своите национални интереси (които да не са в противоречие с руските).

В условията на разпуснат парламент и назначено от него служебно правителство президентът се явява на всички Европейски съвети и той – и само той – е България. Парламентарната демокрация на практика е суспендирана. Радев зачерква парламентарни решения за военна подкрепа на Украйна и се гневи на „част от партиите“:

Недопустимо е немалка част от политическите партии да гледат на българската армия не като гарант за сигурността на страната, а като донор на въоръжените сили на Украйна.

С тези позиции България губи уважението на съюзниците си, а на Русия никога не го е имала. Москва винаги е унижавала България, третирайки я като васал и лакей, но никога – като партньор.

Дори Швейцария, на която Европа е разрешила да бъде неутрална от 1815 г. насам, която не е продала нито един патрон на воюващите в Първата и Втората световна война, възнамерява да преосмисли позицията си и да позволи реекспорт на швейцарски боеприпаси и военно оборудване от други европейски страни. Независимо че неутралитетът ѝ, залегнал в Хагската конвенция, го забранява, Комитетът по политиката на сигурността към Федералния съвет вече предложи законодателни промени в тази посока.

Но Румен Радев, бивш военен, натовски генерал, настоява, че България е приключила с военната подкрепа за Украйна, изпращайки боеприпаси и дреболии за 20 млн. лв., и че който иска това да продължи, не мисли за националната сигурност и боеспособността на българската армия.

Когато президентът втори мандат не вижда по-далеч от кокардата на фуражката си, държавата има системен проблем.

Национални или руски интереси

Обвързването на военната помощ за Украйна с боеспособността на българската армия е добър пропаганден прийом. Кой, ако не генерал като президента, ги разбира най-добре тия работи. Но същият този генералпрезидент беше опроверган на два пъти – от Словакия и от Вашингтон – заради твърденията му, че нито една държава, която е дала оръжие на Украйна, не е получила нищо в замяна от страните от НАТО, както и че компенсациите отнемат твърде много време и не трябва да се реализират.

Съединените щати предоставиха 200 млн. долара на Чехия, за да модернизира армията си и да попълни своите запаси след помощта за Украйна. А десетина дни след като Братислава изпрати десетки бронирани машини на Киев, започна да получава танкове от Германия.

Словения праща 28 модернизирани танка M-55S на Киев, а в замяна Берлин дава 35 камиона и пет автомобилни цистерни. Гърция и Германия също се договориха за суапова сделка, при която гръцката страна отпуска 40 бойни машини БМП-1 на пехотата и ще получи германски Marders.

Великобритания, Германия и САЩ се съгласиха да доставят танкове на Украйна, но засега искането на Киев за бойни самолети не е изпълнено поради опасения, че конфликтът може да излезе извън украинските граници. В интервю за Sky News украинският външен министър Дмитро Кулеба увери, че няма да използват изтребителите от Запада за поразяване на цели в Русия.

Примерите за тройни сделки са много, но България отсъства. Така нареченият кръгов обмен започна миналата есен, а сега вече западните държави все повече даряват и доставят директно на Украйна. Въпреки че с решение от 3 ноември м.г. 48-мият парламент задължи служебното правителство, освен да подпомогне Украйна, в срок от един месец „да проведе преговори с правителствата на съюзниците в НАТО и партньорите в Европейския съюз за придобиване, предоставяне или разполагане на заместващи способности или усилващ отбранителните ни способности капацитет, което да позволи ускореното освобождаване от остарялото съветско въоръжение и техника“.

Резултатите показват, че това не е направено. Преди дни министърът на отбраната и бивш съветник на президента Димитър Стоянов потвърди по bTV („Лице в лице“), че „към момента не можем да си позволим предоставяне на въоръжение на Украйна“. Ако има възможност за „триъгълна сделка“, тя отново трябва да мине през парламента, няма как правителството да вземе такова решение, каза Стоянов.

Военният министър даде на заден и за искането за предоставяне на боеприпаси за Украйна, отправено от върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел до всички страни членки. България не разполага със 155-милиметрови гаубици, а предоставяне на зенитноракетни комплекси означава да загубим въздушен суверенитет, публично заяви Стоянов.

Всички системи, с които разполагат българските противовъздушни сили, са съветско въоръжение, като най-новите – С-300, са от 90-те години на миналия век. Докато съседна Румъния вече е приела първите две от поръчаните общо четири противовъздушни системи Patriot, а тестването и приемането на третата и четвъртата ще приключи през април т.г.

България остава със старото съветско въоръжение, което така или иначе ще трябва да се бракува, защото в противен случай изисква средства за поддръжка и резервни части. Отговорността за това е на президента – същия Радев, който доста успешно забави обновяването на военната авиация, и на неговите подчинени министри.

Срамът остава

Навременна помощ за Украйна гарантира и българския национален интерес, обявиха от „Демократична България“ в позиция, предизвикана от изявления на президента. Победата на Киев означава и освобождение на България от мечешката „прегръдка“ на Русия.

Заради европейските санкции България се освободи от почти стопроцентовата си газова подчиненост на Русия. На път е да бъде прекратена и петролната зависимост, когато през 2024 г. изтече срокът на дерогацията за България за вноса на руски суров петрол по море. Въпреки заплахите за вето на Унгария и България върху санкции за руската ядрена индустрия руският монопол при доставките на гориво за АЕЦ вече се разрушава. Няколко европейски държави от бившия източен блок, сред които и България, допуснаха нови касети – „Уестингхаус“ и „Фраматом“ ще зареждат V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Руската пропаганда и действията на Радев и служебния кабинет влияят на общественото мнение. „Евробарометър“ измери, че България е страната в ЕС, в която най-малко хора подкрепят финансирането и военната помощ за Украйна – 33%. Само в три страни членки мнозинството от анкетираните не подкрепят тази помощ – Гърция с 59% против (36% за, 5% не могат да вземат решение), България с 57 на сто (10%, които не знаят) и 56% в Словакия (38% за, 6% не знаят). 65 на сто от гражданите на ЕС одобряват тези мерки.

Липсата на действащ парламент оставя в ръцете на Радев и служебния му кабинет ключови за България решения, чиито измерения надхвърлят конкретния исторически момент. След няколко години обаче Радев ще отлети от Президентството. Срамът ще остане.