Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/80-dni-minaha-shte-chakame-li-800/

Абсолютното мнозинство е най-големият политически лукс. То дава възможност да промениш държавата, без да търсиш оправдания в коалиционни партньори. Затова първите 100 дни са най-добрият тест за истинските намерения на едно управление.

През април двама нови европейски политици спечелиха огромни мнозинства на парламентарни избори. Партия ТИСА взе 138 мандата от 199 (конституционно мнозинство) в унгарския парламент, а „Прогресивна България“ – 131 от 240 в българския. Лидерите на двете формации Петер Мадяр и Румен Радев оглавиха правителства. Първият обяви, че ще разгражда мафиотския модел на Орбан, вторият – олигархичния модел „Борисов–Пеевски“. И тук свършват приликите. 

Три месеца по-късно

Още в първите седмици кабинетът на Петер Мадяр започна да изпълнява предизборните си обещания – демонтаж на институционалната архитектура, изграждана от Виктор Орбан в продължение на 16 години. С конституционни промени мандатите на министър-председателя и депутатите бяха ограничени до два, започна и чистка на политическите назначения на Орбан по върховете на държавата. Създадени бяха нови антикорупционни механизми, а в резултат на административната реформа министерствата на образованието, здравеопазването и околната среда отново станаха самостоятелни. В сферата на образованието започват значими промени, като сред първите са открити конкурси, а не назначавани от властта директори на училищни окръзи.

Преместването на премиерския кабинет от пищния Кармелитски дворец в сграда, близо до парламента, беше ясен знак за дистанциране от разточителното управление на автократа Орбан.

Мадяр извърши и още нещо, което ще се помни дълго в Унгария. След като той дойде на власт, унгарската обществена телевизия (канал M1) поднесе официално извинение за дългогодишната пропаганда. Рупорът на политиката на Орбан излъчи надпис с извинение на черен фон за лъжите си:

Обществените медии не трябва да лъжат. Извиняваме се, че въпреки това сме го правили в продължение на много години! В момента обществените медии се преструктурират, за да станат отново независими и достоверни. Излъчването на новини е временно прекъснато. Моля, останете с нас! 

А в България властта се кани да въведе задължителна учебна дисциплина добродетели и религия от учебната 2027–2028 година, подобно на руския модел за патриотично образование, основано на традиционни ценности, и на Орбановия модел на „християнска демокрация“.

Сравнението с България е показателно.

Румен Радев дойде на власт с обещание да разгради стария модел на властта, но през първите 80 дни по-скоро го пренареди около себе си. Смени политическата реторика и външнополитическия курс, но запази основните механизми на управление – зависимостта на общините от централната власт, кадровото разпределение между познати партийни мрежи и отсъствието на реален удар срещу икономическите и задкулисните центрове на влияние. 

Първите месеци са достатъчни, за да покажат посоката. Най-значимите действия се оказаха бюджет с дефицит 5,7% от БВП, заради който България е поставена в процедура по свръхдефицит, и разрешение за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. eвро. Според плановете на „Прогресивна България“ размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро, или 35,2% от БВП към края на 2028 г. 

Наред с това винетките поскъпват с 30%, минималните осигурителни прагове за част от професиите се увеличават, а максималният осигурителен доход достига 2300 евро. През ноември Европейската комисия ще направи нова оценка на дефицита, тогава ще са ясни и параметрите на новия бюджет за 2027 г. Но Брюксел отново предупреди за ръста на разходите в тазгодишния.

Там, където са най-големите притеснения на хората – ръста на цените, корупцията, здравеопазването, пътната безопасност – промяна няма. „Кошницата с грижа“ (основни храни на по-ниски цени в големите вериги) се оказа обещание, което бързо се изпразни от съдържание. Жертвите по пътищата се увеличават – за първите 6 месеца на годината те са 261, с 33-ма повече от същия период на 2025-та. 

Замислената отпреди четири десетилетия Национална детска болница пак няма да я има, но пък се предприемат действия за нейния „рестарт“. В здравеопазването управляващите не показват намерения да променят системата с приетия бюджет за 2026 г., нито декларират такива намерения за следващия, който ще бъде внесен след три месеца. Увеличеният с 8,5% бюджет на НЗОК (до 5,256 млрд. евро) ще се разпределя така, както си върви от години – в услуга на безконтролното нарастване на болнични легла и с нисък дял публични средства за профилактика.

Това става на фона на разкрития от бивш служител на ДАНС в предаването „Извън ефир“ за схеми за източване на Здравната каса и спрени проверки за милиони. В същото време в годишния си доклад, който трябва да бъде приет от правителството и парламента, българското контраразузнаване отчита като критична зона проблемите със: достъпа и качеството на здравните услуги и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване; дефицитите на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения и неравномерно разпределение; схемите за паралелен износ. 

За 69,2% от българите здравеопазването и спирането на изтичане на средствата в сектора е сред трите най-големи проблема пред управлението и само 14% смятат, че правителството предлага успешни мерки в сектора. Социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за нагласите в навечерието на стоте дни на кабинета „Радев“ показа, че „Прогресивна България“ е все така фаворит и при избори днес ще получи над 40% от гласовете, но обществото вече е критично и се съмнява, че ще се справи с големите проблеми.

Ако във вътрешната политика обаче промените са формални, то във външната настъпиха още през първите седмици. 

Смяна на посоката

Подкрепата за Украйна отдавна не се възприема единствено като солидарност с държава, станала жертва на руската агресия, нито само като въпрос на геополитическа ориентация. Тя се превърна в тест за мястото на всяка страна в новата система за европейска сигурност, която се изгражда след руската инвазия през 2022 г. Подкрепата за Киев е част от тази архитектура – редом с общите европейски програми за превъоръжаване, увеличаването на отбранителните разходи и укрепването на източния фланг на НАТО. 

В Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. подкрепата за Украйна е поставена редом с военната мобилност, увеличаването на производството и преодоляването на критичните дефицити във въоръжението. 

Най-непосредствената и най-належаща заплаха идва от Русия, която след пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. се превърна в основния дестабилизиращ фактор в Европа. Войната в Украйна доведе до стотици хиляди жертви и масово разселване на населението. Русия премина към икономика на военни релси, като 40% от федералния ѝ бюджет (9% от БВП) са насочени към военни разходи. Тя увеличи капацитета на своята военна индустрия и задълбочи отношенията си с авторитарни съюзници като Беларус, Северна Корея и Иран. Все по-често Русия разчита на ядрени заплахи и хибридни стратегии. В същото време последователно допринася за нестабилността по периферията на Европа, особено в Грузия, Молдова, Армения и Западните Балкани.

Joint White Paper for European Defence Readiness 2030

На срещата на върха на НАТО в Анкара съюзниците поеха ангажимент за 70 млрд. евро военна техника, помощ и обучение за Украйна през 2026 г. и за запазване поне на същото равнище през 2027 г. 

Какво направи Радев? Заяви, че България ще помага „според своите възможности“, подчертавайки приоритета да се изграждат собствените отбранителни способности на страната.

На 7 юли, още преди срещата на лидерите, в Анкара се проведе NATO Summit Defence Industry Forum, посветен именно на отбранителната индустрия, инвестициите, производството и новите технологии. България отсъстваше от него.

Най-видимият знак за промяната дойде през юли в Париж. България не участва в срещата на т.нар. Коалиция на желаещите – формата, в който европейски държави координират военната подкрепа за Украйна и обсъждат бъдещите гаранции за сигурност, включително сътрудничество в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана. Въпреки че премиерът Румен Радев получи лична покана от президента Еманюел Макрон, той отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“, защото страната не участва в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна 

Правителството свежда възможната подкрепа до сферата на енергетиката и хуманитарните действия, но без да спира продажбите на оръжие и така да лиши военната индустрия от значителни приходи. За предоставената на Украйна помощ България е получила над 203 млн. евро по различни механизми на ЕС. 

Като премиер Радев продължи с миротворческите призиви, които отправяше и като президент, Европа да смени политиката си спрямо войната.

Решението на този конфликт не е в удължаването му с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която най-накрая ще сложи край на ескалацията.

България изрази резерви и към трима от руските граждани в 21-вия пакет санкции срещу Русия. За да не бъде блокиран целият пакет от евентуално вето, бяха извадени съоснователят и най-голям акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов, руският патриарх Кирил и милиардерът Искандар Махмудов. Управляващите пазеха до последно в тайна олигарха Махмудов, като единствената информация беше, че е „свързан с метрото“. Узбекът е сред акционерите на руската компания „Трансмашхолдинг“, чието дъщерно предприятие „Метровагонмаш“ е доставчик на най-старите влакове на метрото в София (линия 1). Двете компании са под американски санкции, защото произвеждат части за военна техника. 

Въпреки че е избегнал европейски санкции благодарение на България, а преди това – на унгарския премиер Орбан, Махмудов е обект на санкции от САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата за руския режим. 

За всеки от спасените от eвропейски санкции бяха намерени аргументи. За Алекперов – инвестициите в бургаската рафинерия, за Махмудов – метровлаковете, а патриархът (някога агент на руските служби) бил измъкнат, защото „сме едно семейство с Руската църква“.

Радев обяви, че България няма да подкрепя санкции, които създават риск за българската икономика. Формално кабинетът не прекъсва общата европейска линия, но ограничава икономическия натиск върху Москва. Стигна се дотам Европейската комисия да изпрати в София българската еврокомисарка Екатерина Захариева, в опит да се изясни позицията на България относно подкрепата за Украйна.

Няма друга област, в която правителството да е толкова последователно, колкото раздалечаването от общата политика на ЕС и НАТО за подкрепа на Украйна. 

Към разнопосочните сигнали се добави и темата за американските военни самолети цистерни и протестите срещу тяхното пребиваване в авиобаза „Безмер“. Правителството не обясни ясно нито характера на мисията, нито ангажиментите на България, оставяйки вакуум, бързо запълнен от страхове и антинатовска реторика. Иран предупреди, че ще държи отговорни държави, които подпомагат действията на САЩ. От информация за телефонен разговор между външната министърка Петрова-Чамова и иранския ѝ колега Абас Аракчи се разбра, че той е използвал остър тон, предупреждавайки България, че съдейства за агресията на Вашингтон.

Объркване възникна и около проекта с „Райнметал“. След първоначалните внушения за ревизия или отказ от джойнтвенчъра за завод за барут и за 155-милиметрови снаряди, впоследствие се оказа, че съвместната работа с германската компания продължава. 

Решения на тъмно 

Не по-малко показателен от самите решения е начинът, по който се вземат. Най-важните външнополитически и енергийни решения остават без публично обсъждане и без комуникация от страна на правителството.

По БНР политологът доц. Огнян Минчев коментира, че „Прогресивна България“ като културен код, кадри и наследство е всъщност бившата БКП и от тази гледна точка „нейното поведение е свързано с опитите на свръхконцентрация на власт“. 

Управленските решения от първите месеци трудно могат да опровергаят подобно впечатление, а комуникацията и публичното говорене на депутати от „Прогресивна България“ звучат доста арогантно и обидно.

Показателен пример е развитието около 13-годишното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“, което също беше сключено на тъмно от служебния кабинет на президента с премиер Гълъб Донев (сега вицепремиер и министър на финансите). Срещу какви обещания от българска страна турският президент Ердоган се е съгласил да замрази двустранните договорености, по които България дължи над 360 млн. долара заради скъпия и неизползван капацитет, за който не се плаща от юли 2024 г.?

Темата е от особено значение за енергийната сигурност на ЕС. Украйна разполага с близо 32 млрд. куб. м подземни газови хранилища – едни от най-големите в света. В условията на отказ от руски тръбен газ те се превръщат в ключов елемент от европейската енергийна сигурност. 

За сравнение, българското газохранилище „Чирен“, чийто проект за разширение стана обект на разследване на Европейската прокуратура, би трябвало да увеличи обема си до 1 млрд. куб. м спрямо сегашните 550 млн.

Причината да се заговори за газ в отношенията България–Украйна са доставките на aмepикaнcки втeчнeн пpиpoдeн гaз (LNG) зa eвpoпeйcкo пoтpeблeниe в yкpaинcкитe xpaнилищa. За да стигне до Украйна, този газ няма как да заобиколи България, а трасето му зависи от това дали танкерите ще пристигат на гръцки терминал, както беше с първите доставки, или на турски (което би включило вече и споразумението с „Боташ“). 

Към решенията, вземани на тъмно, спада и кадровата политика на правителството. Вместо обещаното скъсване с партийния модел, първите назначения показаха добре познатата практика ключовите позиции да се разпределят между хора с политическа лоялност или дългогодишни връзки с някои от управляващите, пък били те ГЕРБ, „Има такъв народ“ или БСП. Вместо да демонстрира нов стандарт на управление, кабинетът пренарежда дялани камъни. В държавните дружества и администрацията започна да се оформя управленски микс от кадри на БСП, хора от служебните кабинети на президента и фигури от предишни управления. 

След като отстрани уличената в неправомерно високи възнаграждения и скандални договори шефка на НДК Андрияна Татарова, министърът на културата Евтим Милошев назначи съпругата на заместник-председателя на Народното събрание от парламентарната група на „Прогресивна България“ Иван Ангелов. С аргумента, че Ия Петкова-Ангелова e с доказан опит и професионализъм. Макар и новоизлюпен политик, университетският преподавател Ангелов се учи бързо и по bTV нарече войната в Украйна „специализирана военна операция“ – така, както я определя официално режимът в Кремъл. 

Цялата тази непрозрачност и подмяна на предизборните обещания с realpolitik се превръща в отличителен белег на първите 80 дни – решенията се обявяват, но мотивите и договорките, поети от името на държавата, остават неизвестни. Правителството продължава да работи без управленска програма, макар че в края на май вицепремиерът Иво Христов обеща да е готова до месец и половина.

Най-голямото мнозинство в най-новата история на България засега произведе най-малко промени в начина на управление. 

* През 2001 г. Симеон Сакскобургготски каза, че му трябват 800 дни, за да „се почувства осезаемо повишение на жизнения стандарт на българина“.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/progresut-na-radev-trugva-s-osteritet/

Съдебната реформа е поставена на стендбай, а правителството на Румен Радев спешно търси пари – от пенсионерските ковид добавки до административните разходи. Налага се да прави и инвентаризация на скелетите в гардероба, за да оправдае обещанията за борба с корупцията. Така приключва първият месец на новото мнозинство, получило твърде много политически капитал и твърде малко финансова свобода за действие. 

Каквито и наследени договори, съмнителни (и) неразплатени разходи или неизгодни решения да открива новата власт, ще трябва да намери трудното решение как да финансира собствените си политики, като се побере в лимита за дефицит от 3% от БВП. 

Европейската комисия препоръча да започне процедура за прекомерен дефицит спрямо България, очаквайки превишение на разходите над приходите от 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Последната дума има Съветът на ЕС. Ако предложението бъде прието, публичните финанси на България ще бъдат под надзора на Европейската комисия през следващите няколко години. Ще се наложи кабинетът да представи план с коригиращи мерки, който да договори с Европейската комисия, и до 6 месеца да започне да го изпълнява.

Амбициите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев са да бъде свита дупката в бюджета до края на 2026 г. и чрез орязване на разходите да се измъкне от процедурата, за да избегне властта на надзора от Брюксел. 

Правителството тепърва ще внася бюджета за 2026-та през юли, което означава, че в последните пет месеца на годината държавата ще работи с ограничен ресурс. Причината е, че Министерството на финансите (МФ) настоява да получи заявки за бюджет, който е 90% от миналогодишния, макар че през изминалите месеци структурите на бюджетна издръжка са харчили без такъв лимит.

Междувременно управляващите разкриват наследените задължения. Към май 2026 г. общият размер на неразплатените разходи от 2024, 2025 и началото на 2026 г. е бил 2,2 млрд. евро. Те включват фактурирани, но неплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на общините, като тези разходи са заложени в закона за бюджета, но без да бъдат осигурени необходимите средства. 

Допълнителен риск за бюджета идва от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По тях МФ първо плаща на изпълнителите с бюджетни средства, а едва след това подава искане за възстановяване към Европейската комисия при изпълнение на съответните етапи и цели. Това означава, че всяко забавяне на реформите или на плащанията от Брюксел временно прехвърля тежестта върху българския бюджет. Така МФ се оказва принудено да финансира проекти, за които формално има европейски ресурс, но реално парите може да пристигнат много по-късно. Или да не дойдат, ако някоя от целите в Плана не е изпълнена от българските власти. 

Все още не е обявено публично каква е сумата на декларираните по ПВУ за разплащане проекти. 

България има и задължения по „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, по който до май 2025 г. са платени 600 млн. лева (306,8 млн. евро), макар да е бил използван капацитет за 15 пъти по-малка сума. Ежедневно задължението на българската страна е за 1,05 млн. лв. (536 900 евро).

Темата за „Боташ“ се появява и изчезва от обществения интерес с променлива интензивност, но се зашумя отново, когато бившият енергиен министър, участвал в сключването на договора, беше назначен в Държавната консолидационна компания. Постът му стана причина лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев да обяви, че възнаграждението на Росен Христов ще е 11 160 евро, или 18 минимални работни заплати, какъвто е таванът по закон. 

По-късно председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов съобщи по bTV, че заплатата ще е 1878 евро, а Христов заплаши със съд лидера на ПП.

Проблемът за новото правителство е, че сега ще търси средства не за да реализира своите политики, а за да плаща за решения, взети от предишните управления и превърнали се в задължения на държавата. 

Неизбежното: съкращения и реформи

Парадоксално, но факт. Натовареното с най-големи очаквания правителство след години на политически кризи ще трябва да ореже публични разходи, да извърши съкращения, да намали дела на сивата икономика и корупцията, ако иска да си осигури някакво финансовото благополучие и обществен престиж. Процедурата за прекомерен дефицит му развързва ръцете да предприеме непопулярни мерки, например дългоочакваната административна реформа. Абсолютното мнозинство, с което разполага, пък му осигурява необходимата подкрепа без напрежение от коалиционни партньори. 

Проблемът е, че икономическата и политическата логика рядко съвпадат. 

В следващите месеци кабинетът ще трябва едновременно да съкращава разходи и да убеждава избирателите, че управлява успешно. И това в навечерието на президентски избори и година преди местния вот, когато всяко евро за инвестиции в общински проекти има и политическа стойност. 

Кметовете, които се канят да се присъединят към „Прогресивна България“, ще очакват финансиране на инвестиционните си проекти.

Гласувалите за Румен Радев близо 1 445 000 български граждани, които очакваха от него „да оправи държавата“, „да сложи ред“, не са очаквали остеритет. 

Според Радев „тежкото наследство, което получаваме, е резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“. 

Всички българи ще плащаме вересиите на олигархията и на предишните управления.

Това обяснение вероятно ще e убедително за някои избиратели. Проблемът е, че част от решенията, които днес натоварват бюджета, бяха вземани и от служебни кабинети, назначавани именно от президента Радев. 

От ковид пандемията насам почти всяко управление добавяше нови постоянни разходи, без да осигурява устойчив източник за финансирането им. Временните антикризисни мерки, като интегрираните в пенсиите добавки и енергийните помощи за бизнеса, постепенно се превърнаха в трайни ангажименти. Социалните плащания и заплатите в публичния сектор растяха с темпове, които изпреварваха реалния икономически растеж. 

Автоматичният механизъм за МВР и Министерството на отбраната се превърна в голям бюджетен проблем през миналата и тази година, когато започна да генерира двуцифрени годишни увеличения на възнагражденията, независимо от общото състояние на бюджета. 

Тези политики на правителствата в последните пет години, които се изпълняваха и от назначените от президента Румен Радев служебни кабинети, дебалансираха бюджета. Върху тях тежат и безпринципните назначения в държавната администрация. Новата власт ще обяви огромните заплати, от порядъка на 20–25 000 евро, раздавани в държавни дружества и предприятия, които при това са на загуба.

Инвентаризацията на наследството включва и твърдения за злоупотреби при големи инфраструктурни проекти. Регионалният министър Иван Шишков вече обяви, че има подадени сигнали до прокуратурата за строителството на автомагистрала „Хемус“ и за обществени поръчки по европейски програми, поставили под риск около 127 млн. евро европейско финансиране. 

Като президент обаче Радев не е критикувал обвързаните с минималната и средната работна заплата увеличения в силовия сектор. Нещо повече, във втория си мандат като държавен глава беше критикувал по-високите повишения в МВР, а не в Министерството на отбраната.

Засега е ясно, че ще отпаднат автоматичните увеличения на заплатите в съдебната система и висшето образование. Дали правителството ще посмее да отреже МВР и Министерството на отбраната, които по закон трябва да получат със задна дата увеличените си отново от 1 януари 2026 г. възнаграждения? 

Във Вътрешното министерство има и друг проблем – работещите пенсионери. Според отговор на министър Демерджиев на парламентарен въпрос от Мартин Димитров от „Демократична България“ към 30 април техният брой е 1098.

Засега управляващите говорят основно за съкращаване на разходи. Правителството се отказа да купува ракети за F-16 за 957 млн. долара заради липсата на средства.

Първите, които ще усетят остеритета, са пенсионерите – социалната група с най-ниски доходи. В действителност от 1 юли пенсиите им ще се увеличат с по-малко от 7,8%, защото от сегашните суми ще бъде извадена ковид добавката от 30,68 евро, а в отпуснатите нови пенсии изобщо ще липсва. Няма всички пенсионери да умрат заради 2 евро, каза Константин Проданов от „Прогресивна България“ в спор с лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

За хората с най-ниски доходи обаче 2 евро тежат много повече от 1,09 евро по-малка субсидия за партиите, които занапред ще получават по 3 евро за всеки действителен глас. 

Депутатите все още не са премахнали автоматичното увеличение на заплатите им на всеки три месеца. Тяхното основно възнаграждение се равнява на три средни в обществения сектор и в момента е 4326 евро, като към него се получават добавки за комисии и безотчетните ⅔ от тази сума за сътрудници, наем на офиси и др.

Изглежда невъзможно България да се върне към правилата от времето на валутния борд, когато държавата не си позволяваше да харчи повече, отколкото получаваше. Как ще бъдат съкратени разходите и кои социални групи ще понесат тази тежест, ще проличи още при съставянето на бюджета за тази година.

Някои икономисти вече предупреждават, че ако бюджетната консолидация не даде резултат, процедурата по свръхдефицит може да доведе не само до ограничения на разходите, но и до натиск за повишаване на данъци.

Първият месец от управлението не даде отговор дали Румен Радев ще успее да изпълни обещанията за по-малко корупция и по-ефективна държава. 

Ако мнозинството обаче успее да превърне бюджетната криза в повод за реформи, може да излезе по-силно от нея. Ако се ограничи до счетоводни икономии и търсене на виновни, ще остане поредното управление, което е управлявало дефицита, вместо да се занимава с причините за него. След бюджета следва тестът със съдебната реформа.

Въпросът е дали избирателите могат да бъдат убедени, че остеритетът е промяна. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nevidimiyat-premier/

Европейският тур на Румен Радев със сигурност доказа едно – вторият Орбан още не се e родил, след като първият вече е история. Българският премиер не е политикът на големите битки, нито притежава политическата тежест и решителност за открит бунт срещу Европейския съюз. 

Първата му обиколка в чужбина като премиер показа, че е достатъчно умерен, за да е приемлив за Брюксел, но и критичен, за да запази образа си пред евроскептичната публика в България. Той имаше срещи с френския президент Макрон, с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет – Антонио Коща.

Радев не е човекът на големия разрив, а на голямото „да, но“. 

Да, България е част от ЕС, но не бива да помага на Украйна. Най-напред да гарантира стандарта на живот и сигурността на българските граждани и след това може да отделя средства за въоръжаване на чужди армии.

Да, Русия е проблем, но Европа трябвало „да преговаря“ и да бъде водеща. 

Европа трябваше да бъде водеща в тези преговори, да не допуска те да се изземват като инициатива от други, трети играчи. Това е важната мисия на Европа. Това, което лично мен ме притеснява, това е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прихваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия. Това е сериозен риск. Трябва да има смяна на цялостната политика на Европа по отношение на конфликта в Украйна. 

Тези изявления на Радев след срещата му с президента Макрон в Елисейския дворец звучат като „реторика за вътрешна употреба“, по определението на анализатора Веселин Желев. 

Във френските медии, отбелязва Желев, няма нито една публикация, нито един репортаж, нито дори кратка бележка за визитата на българския премиер. Радев е невидим за France-Presse, както и за водещите всекидневници и седмичници – Le Monde, Le Figaro, Libération, Journal du Dimanche, Le Point, L’Express – плюс сайтовете на основните телевизионни канали и France 24. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

В България обаче социологическата агенция „Маркет Линкс“ измери рекордните 56% одобрение за Румен Радев – компенсация за френското пренебрежение, на фона на 77% неодобрение за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

В Брюксел и Париж Радев всъщност повтори една и съща политическа формула: България е лоялна на ЕС и НАТО, но Европа греши в най-важния си геополитически избор. Според президента континентът е избрал да търси „мир чрез сила“, да инвестира в превъоръжаване и дългосрочна подкрепа за Украйна вместо в преговори. Позиция, която той следва през последните години.

С Урсула фон дер Лайен Радев говори за върховенство на закона, за борба с корупцията и общи европейски решения. Тя пък, освен новината за размразените 370 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза, че разчита на българската подкрепа за Украйна, както и за противодействие на хибридните атаки срещу ЕС.

В НАТО Румен Радев подчерта българския принос към сигурността на Алианса. Абсурдизмът в позициите му е, че поставя под съмнение самата логика на европейската политика към Украйна, а в същото време е повече от ентусиазиран за още инвестиции в отбраната и за развитие на потенциала на военната индустрия, в това число чрез инструмента SAFE.

Двойни стандарти

Симпатизантите на Радев не улавят тези противоречия. В действителност България е облагодетелствана от продължаващата четвърта година война в Украйна, взела близо 2 милиона жертви от двете страни.

За периода 2022–2025 г. военнопромишленият комплекс e изнесъл оръжие за над 6,65 млрд. евро. Въоръжението и боеприпасите са около 5,5% от целия експорт. Зад тези цифри стоят хиляди нови работни места и заплати, което пък означава ръст на потреблението и подкрепа и за други сектори на икономиката.

България укрепва отбранителните си способности, модернизирайки армията си. Постигната е целта за инвестиции в отбраната, равни на 2% от БВП и се върви към повишаване до 5%, потвърди самият Радев, бивш главнокомандващ Военновъздушните сили, преди да бъде избран за президент.

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Специално внимание заслужава инструментът SAFE, който предвижда до 150 млрд. евро заеми за общи военни поръчки, развитие на европейската отбранителна индустрия и намаляване на зависимостта от американско оръжие.

Украйна не може да взема заеми по програмата „Действие за сигурност за Европа“, но пък е изцяло асоциирана със SAFE. Нейни компании могат да участват в производството и доставките. За да бъде финансиран даден проект, европейските правила изискват крайният продукт (например боеприпаси или бронирана техника) да съдържа поне 65% компоненти, произведени в ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия или Украйна. 

Полша води инициативата с одобрен мащабен национален план на стойност 43,7 млрд. евро за 139 отбранителни проекта. Като гранична държава, голяма част от нейните съвместни поръчки са насочени към укрепване на източния фланг и интеграция с украинското производство.

Румъния се нарежда на второ място по обем на финансиране с одобрен план за 17 млрд. евро. Тя играе критична логистична и производствена роля в проектите, свързани с Украйна.

Балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) първи получиха одобрение за своите планове и настояват за съвместни поръчки на артилерия и дронове, в които украинските компании участват като подизпълнители. България ще вземе 3,261 млрд. евро нисколихвени заеми по SAFE, като част от тези средства ще бъдат насочени към съвместно дружество между германския концерн Rheinmetall и държавните ВМЗ – Сопот. Целта е изграждане на завод за производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди и барут по стандартите на НАТО.

Как неподкрепата за Украйна се съчетава с ползите от войната – икономически, индустриални и стратегически, е тема, която Радев не коментира. Защото България едновременно печели от европейското превъоръжаване, разширява военната си индустрия, модернизира армията си с европейски средства и участва в общата отбранителна архитектура на ЕС. В същото време премиерът продължава да говори така, сякаш подкрепата за Украйна е чужд, наложен отвън проект. 

Политиката, която демонстрира при срещите си с европейските лидери, не е на открит конфликт с ЕС, а постепенно отстъпление с внушението, че европейската решителност е опасна, а европейската солидарност – прекалено скъпа. 

Абсолютното мнозинство, което спечели в България обаче, притъпява остротата на политическите реакции. Липсваха коментари от парламентарно представените политически сили, с изключение на „Да, България“, част от „Демократична България“.

Не Украйна започна войната, а Русия, и не Украйна и Европа отказват преговори, както казва Румен Радев, но Русия иска капитулация… Ако не само символно, но и реално Радев започне да откъсва България от сърцето на Европа и застане срещу българския интерес, ще реагираме светкавично и остро.

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“, пред Дарик радио

Засега премиерът показва двойни стандарти. От една страна, казва сбогом на оръжията за Украйна, от друга, одобрява инвестициите в отбрана, но не се осмелява да защити тази сигурност с ясна политическа позиция. Иска ЕС да плаща цената на сигурността си, без да има смелостта да назове откъде идва заплахата. 

Затова остава невидим за Европа и толкова удобен у дома.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komanda-ravnis-smeni-vyatura-na-promyanata/

Всичко тече, всичко се променя, само скоростта, с която в България всички се конвертират в поданици на новата власт, остава една и съща. 

Така новите управляващи започват да изглеждат като страхотни реформатори, защото онова, за което са настоявали от години някои партии, за което са протестирали граждани и за което някои са плащали политическа цена, се случва от раз. Като по команда.

В режим на васалщина

Парадът на престрояването започна на третия ден след изборите с оттеглянето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от кабинета. Вече беше ясно, че Румен Радев и „Прогресивна България“ (ПБ) печелят власт, която няма да споделят с никого. 

Сарафов обаче не излезе от прокуратурата. Причината е, че прокурорската колегия на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл отдавна мандат не образува дисциплинарно производство срещу него. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов поиска уволнението на Сарафов на 31 март. Колегите на Сарафов си намериха основания да отхвърлят две от нарушенията на и.ф. главен прокурор с аргумент за изтекли давностни срокове и други като недоказани, макар и да не са проверени.

Министърът на правосъдието Николай Найденов, бивш главен секретар на Антикорупционната комисия и на ВСС в ерата на Сотир Цацаров като главен прокурор, не се ангажира дали ще атакува решението за Сарафов пред Върховния административен съд. 

Националната служба за охрана свали охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и на санкционирания за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Това беше сред исканията на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), но се осъществи при новото мнозинство, обявило го като „начало на процеса на нормализация в България“.

Пеевски и Борисов изгубиха специалния си статус да влизат скрито в парламента – с автомобил през вътрешния двор. Но мнозинството отхвърли предложението на ДБ за временна парламентарна комисия, която да разследва имуществото на лидера на ДПС. Самият той вече не е острие на групата си, а се подвизава като кротуващ на първия ред лидер, който изригва от време на време чрез социалните мрежи в някоя от придворните си медии… срещу ПП–ДБ (така ги вижда, с тире, макар да са официално разделени). А вместо него се изявяват депутатки от парламентарната група, същинска еманципация предвид предишните говорители.

Борисов също се е концентрирал върху Facebook комуникацията и по повод снетата охрана коментира в профила си:

Радвам се, че в българските служби вече няма данни за вътрешни и външни заплахи срещу мен. Радвам се, че от днес съм сигурен и свободен български гражданин.

Впрочем парламентарната група на ПБ в специална декларация се обърна към колегите си „отдясно“, за да каже, че „ние ще поправим това, което вие развалихте, и ще свършим онова, което вие не успяхте“.

Ние наистина работим в интерес на хората.

Неуспялата кандидат-депутатка на ДПС и бивша председателка на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова връчи на избраната да оглави БОК Весела Лечева пълномощно да управлява до приключване на съдебните процедури. Всички искови молби срещу проведеното на 19 март 2025 г. общо събрание на БОК, които възпрепятстваха управлението на Лечева, са оттеглени.

Блокираният повече от година институционален конфликт в БОК пък внезапно се „разреши“, когато политическите пластове се пренаредиха. Но едва ли може да се очаква ревизия на извършеното от Костадинова за 19-те години нейно управление.

Даже ПФК „Левски“ изведнъж си намери нов собственик при новата власт – Атанас Бостанджиев, създател и управител на инвестиционната компания Gemcorp. През 2022 г. правителството на Кирил Петков (ПП) подписа меморандум с дружество, регистрирано от компанията Gemcorp Holdings Ltd.

Кой проверява скъпоценните инвеститори

Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Кой стои зад двете чуждестранни…

ТоестЕмилия Милчева

Няколко месеца по-късно, след разразилия се скандал заради опасения в институционална непрозрачност, кабинетът „Петков“ в оставка прекрати споразумението, което беше в областта на енергетиката. Самият Бостанджиев твърди, че взел решението за „Левски“ за секунди.

В парламента ДПС подкрепя законопроекти на ПБ, но се въздържа при законодателни предложения на ПП и ДБ. Групата на Пеевски подкрепи предложението на ПБ за изменения на Закона за съдебната власт, свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и особено с избора на нов ВСС. На първо четене 52-рият парламент одобри мораториума върху назначенията в съдебната власт, при това без пререкания и в спокоен тон: ВСС с изтекъл мандат не можe да избира ръководители в съдебната система. Освен тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища – съдебните кадровици няма да могат да избират и ръководители на районно и окръжно ниво. 

Временната забрана идва, след като съдийската колегия на ВСС откри процедури за избор на председатели на 26 съдилища. Амбициите са до края на лятото, най-късно до есента, да има нов ВСС.

ДПС, но и ГЕРБ подкрепиха и двата законопроекта на ПБ за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. 

Много от тези действия обаче не преминават отвъд показната васалщина. 

Цените не могат да козируват

Прокурори могат да се оттеглят, държавна охрана може да бъде сваляна, олигарси могат да се пренареждат, футболни клубове – да сменят собственици… Само цените отказват да изпълнят команда „Равнис!“. Защото икономиката не козирува, а когато го прави, следва национална катастрофа. 

Пустите „несправедливи цени“ развалят имиджа, че държавата потегля към прогреса.

Гражданите очакват от новото управление да се справи с повишението на цените на хранителните стоки и услугите, но още не са проумели, че очакванията им са непосилни за изпълнение. 

Какво направиха кабинетът и мнозинството на ПБ? Една дискусия, два законопроекта и обещание за спецзвено за цените, в което ще участват контролни и регулаторни органи.

ПБ предлага законодателни промени, с които държавата да удължи с още година режима срещу „необоснованото“ повишаване на цените и едновременно с това значително да разшири правомощията на регулаторите. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може много по-лесно да разследва търговци за „прекомерно високи“ цени и „съвместно господстващо положение“, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) – да налага двойно по-високи санкции. В законите вече влизат и нови понятия, например „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, като държавата ще определя ориентир кое е допустима печалба и кое е потенциална спекула.

Под лозунга за „борба със спекулата“ управляващите на практика изграждат механизъм за постоянен контрол върху търговските вериги и цените. КЗК ще следи десетки нови „нелоялни практики“, а веригите ще подават ежедневно информация за цените на над 100 хранителни стоки. 

В бъдеще държавата планира и пълна проследимост на храните – от производителя до щанда. Формално това се представя като защита на потребителите, но в действителност се разширява значително държавната намеса в пазара и се прехвърля все повече власт към регулатори, които ще решават коя цена е „справедлива“ и коя – подозрителна.

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но административният натиск върху „необосновано повишени цени“ води до още по-голямо изкривяване на пазара, който в България не е истински конкурентен, а олигополен. В ключови сектори, като горива, лекарства, някои хранителни стоки, мобилни услуги, пазарът е доминиран от малко на брой големи играчи. Така че дори държавата временно да потисне крайната цена, без повече конкуренция, по-добра логистика и по-къса верига между производител и магазин проблемът остава.

Идеята за „справедлива цена“ работи само ако има прозрачни разходи, силен контрол, бързо правосъдие и независими регулатори. 

В България институции като КЗК и КЗП, чиито ръководства включват политически подбрани лоялни фигури, често са критикувани за бавни процедури и слаб контрол върху картелни споразумения. В такава среда, каквито и законодателни изменения да се приемат, законът няма да доведе до по-ниски цени, а до селективен натиск върху неудобни фирми и до чиновнически произвол, което ще създаде и корупционен риск. 

Засега обаче правителството забавя темпото за мерките срещу високите цени – „за да се калибрират самите мерки“, както обясни вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Той ще отговаря вече и за Българската банка за развитие (ББР), която се прехвърля под негова опека от Министерството на финансите. ББР разработва и инструмент за преференциални кредити за земеделски производители.

Кога и дали изобщо ще се усети ефектът от тези мерки, е трудно да се прогнозира. Законите още не са приети, а и никое правителство не може да контролира бъдещи енергийни шокове. 

Разнопосочни сигнали

Въпреки реториката срещу еврото, която явно е служила за мотивиране на избиратели, ПБ подкрепи ратификацията на договора за присъединяване към Европейския механизъм за стабилност (ESM). На заседанието на парламентарната Бюджетна комисия срещу нея се възпротивиха само от „Възраждане“. 

ESM е спасителният фонд на еврозоната, който предоставя нисколихвени заеми на държави във финансова криза. Гърция беше първата, която се възползва. Механизмът набира евтин ресурс от международните пазари и го отпуска при по-благоприятни условия от стандартното пазарно финансиране или от заемите от Международния валутен фонд. Срещу помощта държавите поемат ангажимент за реформи и по-строга фискална политика. 

След присъединяването си България ще може да разчита на такова финансиране при евентуална криза, но едновременно с това ще участва в гарантирането на заемите за останалите страни от еврозоната. 

Делът на България в капитала на Механизма ще бъде 8,68 млрд. евро, макар реалната вноска да е значително по-малка – близо 992 млн. евро, разсрочени за 12 години. Срещу това страната получава достъп до ESM, чийто общ капитал надхвърля 709 млрд. евро. 

И така, България постепенно влиза в стария си политически режим на бързо пренареждане около новия център на властта. 

А Румен Радев замина на първото си посещение като премиер, което беше в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц. Берлин е избран като първа голяма външнополитическа спирка на новата власт. На въпрос какво е посланието на България с тази визита, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова отговори: 

Ясно затвърждаване на силна европейския позиция и работа в рамките на Съюза. Искаме да виждаме Съюза все по-силен и по-силен.

Тези декларации обаче влизат в известно противоречие с действия на новата власт. На регионалната натовска среща на върха „Букурещката деветка“ (B9), на която присъстваха президентите на страните от Източния фланг на НАТО, България е представена от посланика си в Алианса Николай Милков (назначение на Румен Радев при един от служебните му кабинети). Другата държава, представена на такова ниско ниво, е била Унгария. Декларацията, приета на срещата на върха в Букурещ, съдържа ангажимент за продължаваща подкрепа за Украйна и увеличаване на средствата за отбрана от страните от НАТО. 

За Радев и таралежите

Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.

ТоестАнахит Хачикян

Към подкрепата за Украйна Радев изразяваше определени резерви като президент, а два дни преди изборите на 19 април коментира в интервю за bTV:

През 2023 г. беше предложена инициатива ЕС да предостави един милион снаряда на Украйна и по това време, на ниво Съвет на ЕС, заявих, че България няма да се намесва в помощта на партньорите си за Украйна, но няма да участва в този процес. Същото важи и за въпроса за финансирането: който иска, може да плати. Ние няма да се намесваме или да налагаме вето, но не виждам смисъл ние да плащаме за тази помощ.

Новата власт изглежда силна, дисциплинирана и самоуверено налага дневния ред. Истинският тест ще дойде с решенията за бюджета за 2026 г. и съдебната система, цените и външнополитическите избори. Засега обаче прогресът прилича повече на добре изпълнена команда „Равнис!“, отколкото на нов политически курс. 

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/za-radev-i-taralezhite/

В неделя вечер, 19 април, докато всички следяха с изненада изборните резултати и се опитваха да разберат какво се случва, аз се чудех как ще обясня на следващия ден на чуждестранните си колеги в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел кой точно е Румен Радев и къде се позиционира „Прогресивна България“ в европейския политически пейзаж.

От името ѝ просветеният западноевропеец, който се интересува от политика, може да остане с впечатлението, че става дума за лява партия. В ЕП третата по големина група се казва „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ и обединява леви европейски партии, сред които и БСП. Сред мандатоносителите на „Прогресивна България“ са Политическо движение „Социалдемократи“ и Социалдемократическата партия. Тази информация не фигурира на сайта на „Прогресивна България“, но допринася за възприемането на политическия проект като ляв. В идеологическо отношение прогресивните идеи за промяна и напредък се противопоставят на консервативните идеи за запазване на статуквото, които са представлявани от традиционната десница. Какво му е прогресивното на Радев обаче? 

Ако попитаме ChatGPT къде ще позиционира „Прогресивна България“

въз основа на политическата ѝ програма, публикувана на сайта на партията, приложението за изкуствен интелект я оценява като сравнително обща: „много лозунги, малко конкретика“. Платформата комбинира социалдемократическа база, силна държава и антисистемна реторика. Социалдемократическата база идва от заявките за преодоляване на бедността (стр. 5), регулирането на монополи и картели (стр. 8), намаляването на неравенството и по-справедливо разпределение на благата (стр. 13). Ако обаче погледнем данъчната политика (плосък данък – стр. 20), пробизнес ориентацията (стр. 21) и фискалната дисциплина (ограничаване на бюджетния дефицит и контрол на дълга – стр. 20), това са десни и консервативни политики.

В задачата се пита: как леви цели ще бъдат изпълнявани с десни инструменти? За намаляване на неравенствата и преодоляване на бедността в най-бедната държава от Европейския съюз от влизането ѝ в ЕС досега ще се изискват допълнителни средства. Ако няма модел на солидарност – една от основните ценности в лявата политика – и по-високо облагане на по-високите доходи, как ще бъде намалена пропастта между хората с най-ниски доходи и тези с най-високи? Може ли „Прогресивна България“ да претендира, че е лява партия, ако не залага на обществената солидарност?

Идеята за постигане на леви цели с десни политики съвсем не е нова в България. Още през 2021 г. „Продължаваме промяната“ използва този лайтмотив, като идеята е, че ако се спрат злоупотребите в държавата и с парите от данъци се финансират социални политики, това ще бъде достатъчно, за да се повиши жизненият стандарт и да се пребори бедността. В случая всъщност нито „Прогресивна България“, нито „Продължаваме промяната“ се заявяват като леви или десни партии. Вместо това застават зад прилагането на базисните принципи на правовата държава, която събира данъци и ги инвестира в политики. Запазването на данъците ще се хареса на десните избиратели, а социалните политики – на левите и така спектърът на потенциални гласоподаватели и от двете страни се увеличава.

Като за капак, за да стане объркването между ляво и дясно при „Прогресивна България“ още по-голямо,

антисистемната реторика, посочена като характерен елемент на партията на Радев от ChatGPT, е основна характеристика на крайнодесните и крайнолевите движения в Европа. Те разчитат на противопоставянето на злите елити и онеправданото мнозинство и смятат, че единственото решение е разрушаването на съществуващата система и изграждането на нов ред, в който ще цари сигурност и правда, защото доброто най-накрая ще победи. В случая с „Прогресивна България“ тази реторика е особено печеливша заради хроничните проблеми с корупцията в България и натрупаното недоволство от предишните правителства. Прилагателното „справедлив“ например е използвано 17 пъти в програмата в най-различен контекст – от здравеопазването, през законодателството, ценовия пазар и ВиК услугите, до мира с Украйна.

Какво е справедливо обаче и от чия гледна точка? Справедливостта е морална категория и като такава може да има различно съдържание за представителите на различни социални групи, партии или държави. Това, което е справедливо за Украйна, едва ли ще бъде справедливо за Русия и обратното. Самият Радев още с влизането си в политиката през януари обвини Европа, че се е превърнала в „заложник на своята амбиция за морално лидерство“, а непосредствено след изборната си победа препоръча „прагматизъм“, тоест отхвърли моралните принципи като водещи във външната политика. Но замяната на международното право, което се основава на базисни морални ценности, и спазването на законите с понятия като прагматизъм или справедливост

плаши европейските партньори и те не знаят какво точно да очакват от новото правителство в България.

Председателката на групата „Обнови Европа“ в ЕП Валери Айер беше единственият лидер на политическа група в ЕП, която направи официално изявление след изборите в България:

Ние сме за България, която е надежден, ценностно ориентиран партньор в рамките на Европейския съюз, а не източник на нестабилност или демократично отстъпление […] България е важна. Тя не е в периферията, а в сърцето на отбранителната архитектура на ЕС – на външната граница, тя е стратегически разположена на фронтовата линия на Европа. България е важен производител на боеприпаси, помагащ на Украйна. Радев вероятно ще представлява риск за тези доставки…

Активността на Айер по отношение на България не е нова – евродепутатката беше на посещение в България преди изборите, за да подкрепи българските си партньори от „Продължаваме промяната“, които членуват в „Обнови Европа“. В качеството си на председателка на групата на либералите в ЕП Валери Айер следи отблизо темите, свързани с върховенството на закона в България, и беше неуморима застъпничка за незабавното освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев по време на неправомерното му задържане. Тя е единственият лидер на политическа група в ЕП, който заема активна позиция по вътрешнополитически въпроси в България, изхождайки от възгледа, че корупцията в една държава членка на ЕС е не само национален, а и европейски проблем.

Другите политически групи в ЕП засега не са правили официални изявления, но отделни депутати също изразиха скептицизъм – от загриженост не толкова за България, колкото за Украйна. След края на изборния ден Андреас Шидер (Група на социалистите, Австрия) например изрази опасения, че

празните обещания на Радев няма да променят нищо. Днешният резултат не само обещава по-нататъшно влошаване на политическата ситуация в страната и в живота на българите, но и тласка Европа назад. С Радев следващият съюзник на Путин вероятно ще влезе в Съвета, а Орбан просто предава щафетата.

От десния политически спектър колегата му Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия) сподели сходни притеснения:

В момент, когато Украйна се бори не само за собствената си свобода, но и за сигурността на цяла Европа, не можем да игнорираме посоката, която поемат някои държави членки на ЕС. Днес Европа е изправена не само пред икономически или социални предизвикателства. Тя е изправена пред фундаментален въпрос: ще защитим ли ценностите, върху които е изградена? Това не е само за България. Това засяга всички нас.

Реакциите на европейските партньори в ЕП не дават никакви индикации за потенциално бъдещо сътрудничество с „Прогресивна България“. Факт е, че двама от кандидатите в листите на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов членуват в Групата на социалистите и демократите в ЕП. Предстои да видим дали те ще използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена – в съзвучие с името ѝ, макар и идеологическите разминавания да са големи. Европейските социалисти от своя страна трябва да се примирят с тоталното поражение на БСП, която и без това често им създаваше неудобства, например като се противопоставяше на ратификацията на Истанбулската конвенция в България или като заемаше открити анти-ЛГБТ позиции, все в разрез с линията и ценностите на групата. Готови ли са европейските социалисти на още идеологически компромиси с нов български партньор, или ще изчакат да видят развитието на проекта „Радев“, преди да си сложат нов таралеж в гащите?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/piramidata/

От „завладяна държава“ 1.0 България минава към версия 2.0, сменяйки модела на концентрация на власт. Абсолютното мнозинство от 131 депутати около Румен Радев предполага стабилност и бързо съставяне на правителство. Радев обеща това да стане до 15 май, по-малко от месец след изборите. Само правителството на БСП–ДПС през 2013 г. беше сформирано за по-кратко време – за 17 дни. 

Вместо мрежи на влияние, подчинени на олигархична фигура, която държи за заложници лидери и партии, сега се очертава модел на централизирано политическо мнозинство по армейски образец. Новите политици обещават да разградят обвързаностите от миналото, но по-вероятно е само да опростят каналите за влияние.

Няма кой да им противостои. Срещу тях е една раздробена опозиция в лицето на ГЕРБ–СДС, разделилите се ден преди старта на новия парламент „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Номинално и ДПС – Ново начало е в този лагер. Никоя от изброените партии не може да се превърне в ядро, около което да се обединят останалите при ерозия на бездруго отслабената демокрация. 

Избирателите оставиха България без имунна система срещу заплахата от автокрация, а егото на партийни лидери и калкулациите за колаборация довършиха останалото. 

А на страната на Румен Радев е туитът на американския президент Тръмп: 

Този, който спасява държавата си, не нарушава никакъв закон. 

Тоест всяко беззаконие и всеки съюзник могат да бъдат оправдани с висока цел, например демонтаж на „олигархичния модел“. 

Правителство до 15 май

Погледите са вперени в изгряващата звезда на „Прогресивна България“ и в бъдещия премиер. До конституирането на 52-рия парламент Радев беше потънал в мълчание, ограничавайки публичната си комуникация до постове в социалните мрежи. Кой главнокомандващ предварително съобщава на войниците за плановете си? Те са длъжни да го следват и да изпълняват заповедите му. 

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но на входа на парламента, заобиколен от надвикващи се журналисти, Радев не беше така енигматичен – „ще стабилизираме финансите, които са в катастрофално състояние“, „няма да правим министерство на културизма (сливане на министерствата на културата и на туризма – б.а.)“. 

За председател на парламента бе избрана 41-годишната юристка от „Прогресивна България“ Михаела Доцова, която ръководеше кабинета на екоминистъра Манол Генов (БСП).

Очаква се още в първите 100 дни от управлението Радев да демонстрира сила и контрол, защото сам каза, че „хората очакват бързи промени“. Смените в регулатори, служби, митници, НАП, държавни фирми и предприятия няма да се отлагат, но ще вървят паралелно със заявените приоритети: бюджет за 2026 г., подготовка на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС. 

Механизмите, по които ще се извърши подборът на кандидатите за ВСС, ще покажат дали Радев търси верни „въшки“, по израза на Йордан Стоев от настоящия ВСС за колегите му, или почтени професионалисти. 

Освен бюджета и политиките за разходи, които ще заложи, от значение са законопроектите по ПВУ. „Имаме свои идеи“, отговори Радев на въпрос дали ще използва разработени предложения от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Става въпрос за нов антикорупционен закон и съставяне на антикорупционен орган, за които Европейската комисия е поставила срок – 4 май, който вероятно ще бъде предоговорен. Заради неизпълнението на тази реформа са замразени над 360 млн. евро по второто и третото плащане. 

Янкулов предлага нов антикорупционен закон, с който отново да бъде създадена Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Идеята е да се гарантира политическа неутралност. Проектът му предвижда КПК да е петчленна, за разлика от предишната тричленка – с по един представител на Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет; с петгодишен мандат, без право на преизбиране.

Заради неизпълнени ангажименти в енергетиката по ПВУ – закон, свързан с ВЕИ сектора, и преструктурирането на БЕХ, за да бъдат извадени от холдинга „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ България може да загуби други над 440 млн. евро. Остава несигурността за миньорите в Маришкия басейн, които не искат съкращения, а настояват да получават настоящите си възнаграждения. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

(Не)възможната съпротива

Проблемът не е в абсолютното мнозинство – такава е волята на суверена, а в липсата на работещи институции и механизми на българската парламентарна демокрация. Ако управлението на Радев залитне към евразийски модели, не е сигурно дали ще предизвика силен протестен отпор.

Показателни в това отношение са няколко сценария. Например ако ПБ реши да одобри законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, насочен срещу неправителствени организации и лица, получаващи финансиране от чужбина. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов упорства и го внася в няколко поредни парламента. Подобен закон действа и в Русия.

Или ако депутатите на ПБ отменят споразумението с Украйна в сферата на сигурността, сключено от служебното правителство на Андрей Гюров. Такъв опит беше направен в разгара на предизборната кампания и получи подкрепата на всички формации в 51-вия парламент без ПП–ДБ, но липсата на кворум накрая попречи на гласуването. 

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

Още в първия ден на парламента обаче председателят на групата на ПБ Петър Витанов, бивш евродепутат от ПЕС/БСП, атакува кабинета на Гюров заради споразумението. А избраният от президента Радев конституционен съдия проф. Янаки Стоилов шокира мнозина със забележката си в БНТ дали не е време да променят дизайна на студиото, където преобладават цветовете на Украйна – синьо и жълто. В същото студио той обаче постави и съществен въпрос:

Имаме ли нужда от постоянен Висш съдебен съвет? Вместо това да осигури по-голямо самоуправление и независимост на съдебната власт, доведе до откъсване на тези, които управляват съдебната власт, от хората, които са адресати на управлението. Дори допълнително овластяване, защото ВСС е замислен преди всичко като кадрови орган, а не просто като една система за управление на всякакви въпроси на съдебната власт.

Снишаване и смълчаване

От лагера на опозицията се чува единствено как ръмжат един срещу друг ПП и ДБ. Също и шумът от натискане на копчетата, когато ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подкрепиха Доцова за председател на парламента заедно с партията на Радев.

ГЕРБ се топи, а Бойко Борисов се страхува. Зает е да охранява остатъка от онова-което-има-като-партия, тъй като и кметове, и „клиенти“, и бизнес се изплъзват към Радев. Напускането на ръководството на ГЕРБ от знакова фигура – кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който кара четвърти мандат, е знак за ерозия. С наближаването на местните избори догодина нейният мащаб ще става все по-видим. От парламента се отказа и друг политик от ГЕРБ – бившият правосъден министър и бивш председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който е избрал адвокатската кантора, макар да имаше нескрити амбиции в политиката. 

Делян Пеевски се е смълчал, за да не бие на очи. След периода си на медийна доминация санкционираният за корупция олигарх се появи в първия ден на новия парламент на първия ред, демонстрирайки добро настроение. 

За онази част от ДПС, която остана вярна на Ахмед Доган, обаче се очаква да получи позиции в изпълнителната власт. Радев направи пробив в относително монолитния, макар и спадащ през годините етнически вот, въпреки наратива си за „турското робство“ в свое изявление три дни преди вота.

Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката „родолюбие“ и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите, и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния. Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук ние, българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин.

На изборите на 19 април „Прогресивна България“ е трета в Турция със 17,3% от гласовете, след ДПС (53,1%) и Алианса за права и свободи (21,1%). В 9-ти МИР Кърджали, където ДПС обикновено печели и петте мандата, ПБ и „Възраждане“ взеха по един.

В България ДПС и АПС заедно събират малко над 280 000 гласа – твърде слаб резултат, който показва, че старите механизми на етнически вот, нагласени в началото на Прехода, вече ръждясват. Самият вот намалява, а все повече български граждани от турски произход избират други партии извън капсулата ДПС. 

Междувременно във „Възраждане“ са разбрали, че танцът им в политиката е към края си. Но поне се записаха с едно-две прости изречения в историята: „Не на еврото!“, „Не на подкрепата за Украйна!“. Основните им послания обаче се изчерпаха, а антисистемният играч на терена ги помете. Би могло да се нарече и еволюция.

Еволюция?

Раздялата на ПП с ДБ и обособяването им в две отделни парламентарни групи непосредствено след като се класираха за 52-рото Народно събрание като коалиция, разкриха, че под скандалите за депутатските мандати тлеят сериозни противоречия. Съюзът, формиран през 2022 г., няма коалиционно споразумение, нито е бил обединен досега от общи кампании, общ щаб, общи послания. 

В опит да стопират разделянето, слухове за което вървяха в последните дни, от „Да, България“ предложиха коалиционно споразумение. По-късно се даде и идеята с тригодишна давност „за единен политически субект център–дясно“ между ПП и ДБ, макар никой да не храни илюзии, че това е възможно.

Въпреки настойчивите опити на ДБ да запази целостта на общата парламентарна група, в крайна сметка тя се счупи.

В България има нова ситуация. Избирателите натовариха със свръхвласт първата политическа сила. Тогава, когато има концентрация на власт, особена отговорност е на опозицията да бъде единна и ефективна, за да може да гарантира демократичния ред в страната, така че за нас нито една математика, нито едно техническо средство не може да бъде оправдание за нереализирането на тази голяма политическа цел.

Надежда Йорданова, ДБ

Двете политически сили обаче се договориха да издигнат заедно кандидат за президент на изборите през есента на 2026 г. – фаворит е Гюров, и да се явят заедно на изборите за кмет на столичния район „Средец“, където отново ще се кандидатира Трайчо Трайков. Партиите няма да се разделят в общинските съвети, където имат общи групи.

Но ранното изявление на Николай Денков (ПП), че служебният премиер е обсъждан за кандидат за президент в ПП, не е добра услуга за Гюров. Анонсът изпревари процеса и превърна все още неформалния консенсус в тема за вътрешнопартийни съмнения и съревнование. 

Лидерът на ПП Асен Василев обоснова раздялата идеологически, тъй като „Промяната“ била центристка партия, а не дясна. Така на петата година от създаването ѝ и онази фраза за постигане на „леви цели с десни мерки“, доктриналните различия се оказаха препъникамък в съвместното съществуване. Василев не казва „леви“, макар че лявото политическо гнездо в България отдавна е опразнено и още никой не е снесъл яйце там.

Евродепутатът Никола Минчев единствен от Националния съвет на ПП определи като „дълбоко погрешно“ решението за разделянето. В социалните мрежи той написа, че е важно коалицията да остане сплотена предвид абсолютното мнозинство на Румен Радев и предстоящите избори за президент. 

Пред bTV обаче лидерът на ПП Асен Василев определи момента като еволюционен:

На всички хора стана ясно, че големите задачи – влизането в еврозоната и Шенген, и Борисов и Пеевски с под 80 депутати – са изпълнени. Сега на дневен ред идва следващата голяма задача, която е българските граждани да живеят по-добре и България да стане по-богата държава. Това е икономическият и социалният модел на страната, а там с „Демократична България“ имаме различни визии, различни икономически философии. Така че това е естествен преход и еволюция напред. 

Но еволюцията не е прогрес за всички, тя без колебание изтрива онези, които не се приспособяват. В природата се нарича естествен отбор, а в политиката минава за „стратегическо решение“. Следващите месеци ще покажат кои ще бъдат динозаврите.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sic-transit-gloria-boyki/

Когато олигархът-който-се-прави-на-политик Делян Пеевски казваше през 2023 г., че най-хубавото предстои, не е предполагал, че то ще сполети първо него. На протестите, чийто старт даде грабителският за гражданите, бизнеса и публичните финанси бюджет за 2026 г., искат Пеевски да си отиде, но също и Пеевските марионетки, Пеевските зависимости, Пеевският морал, Пеевските закони. Пеевски отдавна е нарицателно име, символ на пленената държава. След протестите през 2013–2014 г. той не си отиде, просто се скри от публиката, но продължи да бъде депутат от ДПС. 

Вече няма обаче никакво значение кое място могат да му гарантират контролираните избиратели на ДПС – Ново начало – 71,3% от българите подкрепят протестите, а всеки втори иска оставка на правителството според проучване на агенция „Мяра“. Въпрос на време е това коалиционно управление да се разпадне. Неизвестното е какъв вариант на падане ще бъде избран – „меко“ или „твърдо“ – и кога, защото до президентските избори идната есен няма да издържи. 

Засега управляващите предприемат отстъпление на малки крачки, но тази тактика на печелене на време не сработва. Първоначално властта възнамеряваше да се откаже от някои от най-скандалните предложения в бюджета за догодина, но след втория голям протест на 1 декември, пренесъл се и извън София, обяви, че го оттегля. 

Паралелно с това чарковете на пропагандната ѝ машина се задвижиха в опити за дискредитиране на протестиращите. Първо, заради трийсетината ултраси, пробвали се да вандализират една от най-големите прояви на гражданско недоволство в новата история на България, второ, чрез различни говорители, единогласни, че Gen Z, каквито бяха значителна част от гражданите на площада, не знаели какво искат, и трето, с наратива как на протестиращи били предлагани пари от името на президента Радев. 

ПП–ДБ, свикали първия протест на 26 ноември, внесоха днес вот на недоверие за икономическата политика на правителството. Те най-сетне произнесоха и призива за неговата оставка, от който по-рано се въздържаха. 

Бюджетът беше само последната капка на грешната икономическа политика срещу средната класа и бизнеса. 

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“

Следващият протест ще е в деня на дебатите по вота, който ще бъде насрочен следващата седмица. В някой от дните Министерският съвет се кани да внесе и поправения бюджет. Засега партия МЕЧ е обявила, че ще подкрепи вота, а по-рано нейният председател Радостин Василев настоя и за отказ от еврозоната. Всички депутати от АПС (на Ахмед Доган) също са се подписали под заявката за вот на недоверие.

Въпросът вече не е дали, а кога ще падне правителството. 

Хасан Адемов, АПС

Падне ли Пеевски, Борисов е отдолу

Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не изтегли овреме партията си от това управление, всеки следващ ден ще му носи нови и нови загуби на избиратели. Така вместо мобилизация на най-голямата (все още) политическа сила ръководството ѝ безпомощно и ядно ще наблюдава нейния упадък. Пеевски държи като заложник Борисов, Борисов държи партията. Но когато заложническата криза по върховете се разреши, всички те до един ще са нейни жертви.

Политикът, който хвърляше оставка при най-малкия полъх на гражданско недоволство, днес не помръдва при многохилядни протести. Личи му, че е уморен и обезверен. Достатъчно опитен е, за да разбира, че влиянието му отслабва. Всяко забавяне, всяко колебание добавя тежест към оттеглянето на ГЕРБ и вместо да води, Борисов е принуден да наблюдава как времето работи срещу него. Цяло облекчение ще е премиерът Росен Желязков да внесе оставката на кабинета и управлението да премине в ръцете на служебно правителство начело с Рая Назарян, председателката на парламента.

При такива катаклизми ключови назначения обикновено се замразяват, особено когато става въпрос за специалните служби. Съмнително е дали управляващото мнозинство ще избере временно изпълняващия длъжността шеф на ДАНС Деньо Денев за титуляр, въпреки че правителството внесе предложението си в парламента и той вече беше изслушан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като знак, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов няма да е следващият обвинител №1, бе разчетена и оттеглената от него жалба срещу прекратената процедура за избор на главен прокурор на 28 ноември (два дни след първия протест).

А т.нар. комисия „Анти-Сорос“, създадена по предложение на Пеевски и ДПС – Ново начало, не успя да проведе първото си заседание. Днес ГЕРБ–СДС внесе и искане за закриването ѝ, което може да бъде изтълкувано като явно несъгласие с инициативата на Пеевски.

За най-голямата партия е унизително да е в наведено положение пред Пеевски – и със сигурност политици от ГЕРБ калкулират загубите от този съюз, но не се осмеляват да се разбунтуват и да поискат от Борисов да го прекрати. Въпреки облагите те си дават сметка, че ще понесат сериозни щети, още повече при появата на политически проект на президента Радев. „Сглобката“ с Борисов–Пеевски причини на ПП–ДБ загуба от 313 000 гласа на изборите на 9 юни 2024 г., което е над 50% от резултата им на предходните парламентарни избори. За ГЕРБ сметката също се очертава да е солена.

Според Борисов подаването на оставка ще доведе до „изключителен хаос“ с приемането на еврото. Той отказа да отговори на журналистически въпрос дали Пеевски не му позволява да го направи. 

… тази година НАП и митниците са събрали над 8,6 млрд. лева повече. И затова ли правителството да подаде оставка?! Ако бях сам, 100% я давах веднага. Но това първо ще дискредитира ГЕРБ, че не е партньор, който, след като подписа споразумението, няма как да върне назад. […] Ако сега падне правителството, първо, означава, че следващите 3–4 месеца ще има изключителен хаос, защото служебните правителства знаете как работят. Тогава цените по магазините и във всички сектори ще отидат в небесата, така ще се компрометира еврото от 1 януари, че ние може да станем първата държава, в която следващото правителство да иска да излезе от еврото.

Бойко Борисов

Борисов очевидно се заиграва със страховете на хората, но пред европейските партньори падането на правителство, водено от ГЕРБ, е и репутационна щета. 

България може да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. с опция за месечни разходи не по-големи от 1/12 от настоящия бюджет за 2025 г. Но служебно правителство начело на държавата в първите месеци на новата валута е проблем, смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който е и сред големите критици на проектобюджета за 2026 г.

Технически е възможно да влезем в еврозоната с бюджета от 2025 г., но политически е проблем. Посланието е важно. След подписването на договора за присъединяване към ЕС влизането в еврозоната е следващата най-голяма политическа стъпка, която правим. И в тази обстановка да се размият нещата и да загубиш цялата тази добавена стойност…

Любомир Дацов в „Още от деня“ по БНТ

Ще изненада ли Радев

На фона на разпада на това управление, което ще навърши една година на 16 януари, се очертава един играч, който засега стои встрани, но внимателно подрежда фигурите си. Президентът Румен Радев от месеци подготвя партиен проект и политиците са в напрегнато очакване кога ще скочи. Аха-аха – когато избухнаха протестите, но той се задоволи с дежурна критика, представена като „извънредно обръщение“ на президента в 17 часа на 2 декември – без да вдига юмрук. 

Властта е бламирана, оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият път напред. Вярвам, че ще успеем.

Румен Радев

Тази позиция е удобна. Оставя другите да грешат, докато гради ореол на алтернатива. За Румен Радев кризата не е заплаха, а шанс. Разпадането на управлението, деградацията на ГЕРБ, компрометираният Пеевски отварят вакуум, който Радев и неговият кръг усещат. Въпросът е дали този вакуум ще се изпълни с поредното персонално лидерство, изградено около идеята за „силната ръка“ и „независимия спасител“ – или с държавност от нов тип. 

Предизвикателство за опозиционните сили ще бъде и протестната активност да се трансформира в избирателна.

Президентът не е лидер на протестите, но се подготвя да бъде техен бенефициер. Гражданската енергия обаче не се роди, за да катапултира поредния самозван пазител на нацията, а за да възстанови държавата така, че да не се нуждае от спасители.

* Така минава славата на Бойко (лат.).

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/congratulations-borisov-2-0/

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в 42-рата гестационна седмица и скоро ще (се) роди променена власт, която обаче едва ли ще издържи дълго след ремонта. Не и до изборите за президент и вицепрезидент следващата есен. 

Въпреки петъчните изявления, че никой от партията не иска избори, след 42-рата седмица вече е рисково и за „майката“, и за „бебето“ и всеки лекар би посъветвал за секцио по спешност. А Борисов и премиерът Росен Желязков предложиха разговори за укрепване на коалицията, в които освен ГЕРБ–СДС, БСП и „Има такъв народ“ ще включи и ДПС – Ново начало. Там ще се разберат как да узаконят съвместното съжителство с Пеевски.

Резултатите от докладите на областните координатори, кметовете и депутатите показват, че никой не иска да ходи на избори, включително и ГЕРБ.

Тежките отговорности

Егото на Борисов кърви. На партията и на неговия гръб тежат отговорностите на управлението, докато съюзниците във властта берат плодове и правят компоти. Дори сгромолясващата се по нанадолнището БСП получава 493 гласа повече спрямо 2023 г. на извънредните избори за общински съвет в Пазарджик. А ГЕРБ, вместо да получават шестици, са шестаци, защото са на шесто място, и разни хиени ръфат периферията и си проправят път към твърдото партийно ядро. Премиерът Росен Желязков е добре посрещнат на европейски форуми, а в България всички крила на опозицията плюс президента Радев нападат Борисов, че Пеевски му е стъпил на врата, и го ядосват с подигравчийски есемеси. Но в действителност му показват кой глозга ГЕРБ и не се насища.

Олигархът партиен лидер може да е спасение за стабилността, но „ковиден“ за ГЕРБ, тъй като умерените избиратели на партията не приемат този съюз. Не го приемат и някои представители на партийните кръгове. ГЕРБ може да разчита на клиентелисткия си електорат, но заради факта, че властта се споделя с повече политически сили, той също е намалял.

След като всички телевизии ретранслираха гибелния гняв на трикратния премиер и началник на първата политическа сила Бойко Методиев Борисов, държавата спря работа. Министър-председателят отмени заседанията на правителството, парламентът няма кворум и също не работи. Като че ли е обявен национален траур, а не антракт преди второ действие с договаряне и преразпределение на порции в изпълнителната власт. Зад кулисите тръгна „преформатирането“.

В понеделник, все едно че нищо не се е случило, държавата пак ще заработи след дългата пауза, в която нито една министерска или депутатска заплата не е била прекъсната. 

Конкуренцията настъпва

Лидерът на ГЕРБ ще изтръска некои от широкия си гръб, за да гарантира и зрелищата. Засега е изпаднал само директорът на Областната дирекция на МВР в Пазарджик старши комисар Даниел Бараков, иначе трябваше да е министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ.

Каквото и да прави Борисов обаче, нито ще потуши напрежението в управляващата коалиция, нито ще възвърне доминацията му на политическата сцена. А през 2026 г. ще има сериозна конкуренция в лицето на нов партиен лидер – Румен Радев. Защо не и партньор? За разлика от Пеевски, водачът на ГЕРБ не влиза в остра конфронтация с Радев – макар да го нарече „проруска алтернатива“ във вулканичното си слово – и никак не са изключени контакти между двамата далеч от публичността.

Въпреки че всички все още са предпазливи в говоренето за предсрочните избори, никой вече не се съмнява, че настоящият президент има амбиции за изпълнителната власт.

Това означава, че ще напусне „Дондуков“ 2 доста по-рано от януари 2027 г., когато е клетвата на новите президент и вицепрезидент. За да го направи, е необходим взрив на социално напрежение, което да му утъпче пътя на спасител и да го издигне до първите места в социологическите проучвания.

Колко рано? Напролет или наесен? Бързината, с която Борисов поиска да бъде сменена председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова (БСП), означава, че може да са по-рано, и за да няма изненади, „домовата книга“ с кандидати за премиери трябва да бъде попълнена с „правилната“ селекция. Председателят на парламента е първият, който ще бъде поканен за служебен премиер при предсрочни избори. А освен че бе нарочена за смяна, Киселова бе и публично опозорена с обидния коментар на Бойко Борисов.

Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. Деветнайсет депутати или там колко има зад гърба си… Откъде накъде? Трябва да пита, преди да тръгне: имате ли против?

Въпреки това Киселова не може да стигне Бойко-Борисовата Цвета Караянчева, която „дари“ старите килими от парламента на театъра в Кърджали. 

Социалистите дадоха да се разбере, че нямат нищо против да жертват преподавателката по конституционно право. Председателят на БСП Атанас Зафиров, който е и вицепремиер, обяви, че са готови на всякакви разговори, за да запазят правителството. Никой не е и очаквал друго.

Засега не е ясно дали Киселова е „помилвана“ от отстраняване. Все пак беше единствената, чието име беше огласено от Бойко Борисов за незабавна смяна.

А Зафиров даде тон за калесването на ДПС – Ново начало, което за него не било официализирано.

Критика по същество срещу работата на госпожа Киселова аз не съм чул до момента. В същото време, ако се върви към преформатиране на това управление, към ново управленско мнозинство, формално, защото то съществува в момента това мнозинство, но не е официализирано, тогава е съвсем нормално този разговор да започне отначало, включително с позицията председател на НС.

Тоест няма против да се посместят на „Дондуков“ 1, за да пуснат в Министерския съвет и новите депесари.

Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания даже чака пред вратата. „Ако има нужда да споделим отговорността и на ГЕРБ им тежи това нещо, ние сме готови“, каза Пеевски на въпрос ще дадат ли министри. 

Щели да имат решение до понеделник, предполагам, че той изчаква Борисов, всичко е в ръцете на Борисов – дали ще хвърли държавата в бездната… Видяхте колко време подкрепяме този кабинет без нищо, само заради хората. Готови сме и така да продължим да го подкрепяме, готови сме и да споделим отговорността.

Но Европейската народна партия едва ли ще е съгласна с точно това споделяне на отговорности.

Тихо, тихо! Пре-фор-ма-ти-ра-не

„Преформатиране на управлението“ означава пренареждане на участниците и ролите във властта, без формално да се стига до оставка и нови избори. Иначе е известно като „ремонт на кабинета“, но „преформатиране“ звучи някак технократско, по-авторитетно и… трудоемко. Борисов и Пеевски с чукове в ръка скулптират масивния ръбест коалиционен блок, изчуквайки оттук-оттам някое бесепе или итънъ. За да бъде разбран от широката публика, лидерът на ГЕРБ нарича този процес „разсънването на будалата“. 

Борисов не чупи коалицията: „Няма да чупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин.“ Само пречупва партньорите, за да приемат решенията му.

Ако пусне Пеевски през парадния вход на властта, Борисов ще завърши легитимирането му, макар и да не успя да го избели чрез сваляне на санкциите по „Магнитски“. Е, поне опита. БСП са съгласни съжителството с Пеевски да се узакони, остава и ИТН да се произнесат. Засега мълчат. Лидерът Слави Трифонов има опит в развалянето на правителства. Ако реши, че участието в настоящия кабинет е лебедовата им песен във властта, може и да склони. Но може и да се престорят на бегачи на дълги разстояния и да откажат.

С „официален“ Пеевски обаче Борисов би подписал предсмъртното си писмо, а и самият Пеевски няма полза да убие своя гостоприемник. Без партия, на чийто гръб да тежи, той е никой въпреки маниакалното възвеличаване и контрола над съдебната власт. 

А за президента Румен Радев се откриват най-добрите мишени.

Ставаме свидетели как Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. 

Преддверие на криза

Преформатирането обаче е преддверие на криза и предсрочни избори. От ПП–ДБ виждат две решения: или правителството на Желязков да поиска вот на доверие, или да преформатират правителството с нови лица. „Страната има нелегитимен център на власт – институциите, службите и съдебната система са пленени“, заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев и отбеляза, че това прави невъзможно провеждането на нормални, честни избори. По повод подкрепата, която Борисов поиска от ПП–ДБ, другият съпредседател – Божидар Божанов, коментира, че завладяната държава и ролята на Пеевски в нея са фундаменталните проблеми на политическата система в България:

Ако Борисов не беше тотално приклещен от Пеевски, вече щеше да е представил план за пълното му изолиране от властта.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че Борисов е уплашен, и определя речта му като „зов за помощ“. 

Ако беше разгневен, във вторник щеше да е напуснал правителството. Примирено е избрал ролята на Ахмед Доган… Ако намери достатъчно смелост в себе си, ще отиде на избори. Собствената му партия иска избори.

Според Костадинов Борисов и Пеевски са в „смъртоносна схватка за надмощие и оцеляване“, но това няма да продължава вечно, защото ГЕРБ няма как да се примири с ролята си на втора цигулка.

Предвид двете особено трудни задачи пред управляващите – бюджет 2026 и подготовката за еврозоната от 1 януари, кандидатите за властта са се поснишили. Така де, като ГЕРБ са поели отговорността, да си я носят заедно с оглозганите кокали!

Да се остави процесът по въвеждане на еврото в ръцете на служебно правителство е безразсъдно и безотговорно. Смените на няколко министри сега биха разредили напрежението, но няма да се решат структурните слабости на бюджета за догодина, за които предупреждават бизнес и анализатори.

Без структурни мерки ще има дефицити и бюджетът ще катастрофира. Трябва да имаме дефицит, не по-голям от 2% от БВП… България може да стане първата държава в еврозоната, която в първата си година няма да има растеж.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите

До края на годината бюджетът за 2026-та ще изглежда нарисуван много добре. Това не означава, че ще бъде полезен. Знаем кой със сигурност ще спечели – хората на висша държавна длъжност, особено т.нар. органи за сигурност. Ако вземете бюджета на съдебната система, особено прокуратурата, той е увеличен два пъти за три години.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Дори гуверньорът на БНБ Димитър Радев наруши традиционното за централен банкер мълчание, за да предупреди, че ако бюджет 2026 прилича на тазгодишния, идва криза, а България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото растежът идва от държавните заплати, а не от частния сектор.

„Преформатирането“ няма да реши нито един от тези значими проблеми. Гражданите нямат нужда от моноспектаклите на Борисов (който сигурно е проумял, че повече никога няма да бъде премиер), а от големия разговор за модернизацията на държавата и от законност и справедливост. Този език Борисов не го говори, Пеевски още по-малко.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koga-shte-izbuhne-rumen-radev/

Има въпроси шлагери, които се задържат за по-дълго на сцената на политическата естрада. „Кога ще избухне (с партия) Румен Радев?“ е един от тях. Този въпрос се върти с по-голяма или по-малка сила от началото на втория мандат на Радев, съвпаднал с политическата криза и позволил му да изпъкне в доспехите на народен закрилник-протагонист-стожер на нацията.

Президентът – къде умело, къде по-грубо, когато налага интересите си – балансира между ролите на арбитър и на активен играч, използвайки нестабилността като фон за своето политическо соло. Въпросът за негова партийна авантюра е рефрен, който никога не изчезва напълно, а само затихва, за да се върне с нов аранжимент при поредния политически трус. А трусовете зачестиха. 

Обичайно на въпросите дали ще дебютира със свой политически проект, Радев отговаря, че сам ще го каже, когато реши, но не казва „не“. Отговорите му са витиевати като на древна пророчица. Харесва му да поддържа напрежението, а в телевизионните студиа винаги се намира по някой и друг говорител, който разпалва аудиторията колко некадърни и невнятни са политиците, как „ключът е в президента и без негова партия ще гледаме едно и също“.

Неизбежна ли е Румен-Радевата алтернатива

Сигналите на държавния глава лесно могат да бъдат категоризирани:

„Аз съм президент, а не партиен лидер.“ Румен Радев обича да подчертава своята НАДпартийност, както и че ролята му е да бъде държавен глава, а не да се включва в партийните ала-бала. (Не че не го прави – въпреки че бяха орязани конституционните му правомощия да назначава служебни кабинети, без неговото съгласие такива не може да има, както се видя в случая с Горица Кожарева.)

„Хората очакват нова алтернатива, неизбежна е появата ѝ.“ Макар да не заявява ясно лични амбиции, той многократно е намеквал, че има нужда от „различен тип политика“, което кара анализаторите да виждат в това индиректно подгряване на почвата за бъдещ политически проект.

„България има нужда от промяна.“ Този лайтмотив върви в публичните му изяви още от първия мандат, когато Радев се позиционира като критик на статуквото, все едно какво – той е срещу него. Към настоящото правителство не е бил критичен, но още не е изминал и месец от избора му. Дали защото в изявления преди конституирането на кабинета той настояваше, че редовно правителство е необходимо в името на стабилността. Или защото поне две от четирите формации в управляващото мнозинство – БСП (след отстраняването на Корнелия Нинова) и „Има такъв народ“ – симпатизират на президента.

С неговите пет служебни правителства за осем години може да се каже, че Румен Радев е бил и петкратен премиер – без партия, но със стабилен рейтинг, свой апарат от бивши министри и дори лобистки договори като този с турската държавна компания „Боташ“, обслужващ приоритетно енергийните интереси на Анкара.

„Ще дойде време за отговори…“ Това е многоточието, което не закрива темата, напротив – оставя отворени всички опции. Някои партийни проекти бяха приписвани на президентска намеса, например „Български възход“ на един от служебните му премиери – Стефан Янев, но също и „Продължаваме промяната“, тъй като нейните лидери Кирил Петков и Асен Василев също бяха поканени за служебни министри от президента, който предостави терен за изява на политическите им амбиции.

Мъдрец в сянка? Не, благодаря

Какви варианти има пред Румен Радев? Може да избере ролята на „мъдреца в сянка“, както направи Жельо Желев, който създаде едноименната си фондация и основа Балканския политически клуб. Или да създаде свой политически проект и активно да влезе в играта с всички произтичащи от това рискове, които изпита също двумандатният президент Георги Първанов, регистрирал АБВ.

Изглежда малко вероятно Радев да си направи фондация и да изнася лекции тук и там. През тези десет години на „Дондуков“ 2, които ще се навършат догодина, властта му прилепна като мундир и няма индикации, че иска да напусне сцената. Политиката го направи известен, но той изгуби онази естествена и симпатична недодяланост, присъща на новаците, която обаче хората харесаха през 2017 г. – наред с професията и произхода му, с който се идентифицираха мнозина българи.

В момента около Радев има немалко фигури – съветници, други на високи позиции в различни институции, но и в изпълнителната и местната власт, придобили влияние и тежест благодарение на присъствието си в президентската орбита. Те не биха подкрепили негово доброволно оттегляне, тъй като ще бъде застрашено тяхното благополучие.

В крак с новото статукво

Моментът за „избухване“ на Радев преди президентския вот през есента на 2026 г. е благоприятен – ако се отвори възможност с предсрочни парламентарни избори. След избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати започва да се формира ново статукво на сигурността в света, което не подминава и Европа. 

В българската политическа действителност от известно време изчезна употребата на термина „евроатлантически“. Тръмп говори лично с руския президент Владимир Путин, за да се договарят за мир в Украйна, но засега Европа и дори самата Украйна изглеждат изключени от този диалог. Радев, чиито проруски симпатии не са тайна, се оказа в новия тренд, налаган от американския президент, и ще си позволява безнаказано да се отклонява от традиционните евроатлантически рамки. Той е и единственият държавен глава в най-новата история на България, чиито външнополитически позиции са били в разрез с официалните позиции на държава членка на ЕС и НАТО, и той ги е демонстрирал на високи форуми.

Възможността за предсрочни парламентарни избори би могла да му предостави шанс да събере повече подкрепа, особено сред избирателите, които се чувстват отдалечени от традиционните западни алианси и търсят алтернатива в политика на неутралитет или дори на сближаване с Русия. Това би означавало стратегическо преосмисляне на външнополитическата ориентация на България.

Левицата изглежда като естествен терен за него, но е съмнително дали би успял да изгради модерна лява партия, различна от БСП, от каквато българската политика действително се нуждае.

Ако Радев изгрее със свой партиен проект, ще застраши първенството на ГЕРБ. Но също така биха могли да се спогодят, а останалите политически сили съвсем ще се маргинализират. Техният шанс е да използват ефективно времето до следващите президентски избори, за да се позиционират по най-добрия начин, включително и с кандидатите си за президент и вицепрезидент. Къде е Бойко Борисов в този гмеж от хипотези – на „Дондуков“ 2 или в Банкя?

Радев е на прага на решението: да излезе от властта или да открие нов път към нея. 

Времето му за избор наближава.