Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/naruchnik-za-koalitsii-i-kinzhali/

Коалицията на Промяната се разпадна, а в опит да отложат неизбежните предсрочни избори партиите в 47-мия парламент ще се борят за още малко време. Колко? Зависи кой ще спечели – управляващата (все още) коалиция или ad hoc съдружието в парламента, възникнало след като „Има такъв народ“ напусна кораба на властта. След разрива последва изваждане и събиране на народни представители. Шестима депутати вече си тръгнаха от ИТН, а останалите 19 от парламентарната група се присъединиха към противниковия лагер, съставен от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Засега. Защото поисканият от ГЕРБ вот на недоверие на правителството ще се гласува на 22 юни, а дотогава ИТН може съвсем да оредее.

Ако все пак вотът успее и правителството падне, премиерът Кирил Петков има амбицията отново да състави правителство с първия мандат, който ще получи от президента – когато се завърти рулетката с мандатите. В предаването „Панорама“ по БНТ този петък той обясни, че ще покани отново БСП, „Демократична България“ и отцепилите се от ИТН депутати, но също и други независими – „от всички парламентарни групи“. Но и новият съюз едва ли ще стои със скръстени ръце. Догаждахме се за съществуването му по отделни гласувания в парламента, но публично бе заявен чрез свалянето на председателя на 47-мото Народно събрание Никола Минчев със 125 гласа. Ново мнозинство означава, че вместо предложената от кабинета на Кирил Петков актуализация на бюджета може да се получи предизборен бюджет. Такива заявки вече се чуха и от ДПС, и от ГЕРБ.

Дори и да успеят да си върнат парламентарното мнозинство, управляващите едва ли ще удържат властта още дълго време. Погледите на политици и анализатори са насочени към есенни избори за парламент. Дотогава плановете на „Продължаваме промяната“ включват предложената от тях актуализация на бюджета, промените в Закона за енергетиката, свързани с помощите за бизнеса, и избор на председател на КПКОНПИ. Последното е твърде амбициозно намерение, както и законопроектът за антикорупционната комисия, внесен само с подписите на депутати от ПП.

Краткото съществуване на четворната коалиция, съставена от ПП, ИТН, БСП и „Демократична България“, дава основания за няколко извода.

Първо, разпределението на министерствата е ключово

При конструирането на настоящото управление всички бяха наясно, че темата за ветото на Северна Македония ще е една от ключовите в следващите месеци. Амбициите на френското председателство, нервността в Скопие и Тирана, недоумението и раздразнението в Брюксел бяха известни. Вместо да се борят за МВнР предвид необходимостта от синхронизирана и целенасочена външна политика, от ПП приеха за министър на външните работи да им бъде наложен кадър на президента Радев – чрез квотата на ИТН. Вероятно Кирил Петков е смятал, че някак ще успее да финтира Теодора Генчовска и управляваното от нея МВнР.

Твърде самонадеяно – предвид множеството червени линии, поставени от Договора за добросъседство, декларацията на парламента, позицията на КСНС, и непримиримостта за отстъпление, демонстрирана от двама от бъдещите партньори на преговорите за коалиционно управление – БСП и ИТН. Така в споразумението за управление четирите политически сили не се договориха за промяна. Резултатът беше игра на криеница. А намеренията на Петков за „надграждане“ на двустранните отношения и обещаната пред „Файненшъл Таймс“ през декември м.г. „нова процедура по отношение на Северна Македония – много бърза, с много кратък срок от само 6 месеца“ не се изпълниха. Не само поради български грешки. Работните групи, които трябваше да изготвят решения „по въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“, не показаха напредък след протоколните снимки.

Ентусиазмът, с който тръгна Кирил Петков, бързо се стопи, а светът (и България) беше връхлетян от кризи. Необходима беше отборна игра за намиране на решения за високите енергийни цени и избуялата инфлация, а наред с това Петков беше завидно активен на външнополитическата сцена. Това са изтощителни усилия – множество срещи с европейски лидери и високопоставени лица в ЕС и САЩ, подчинени на нескритото намерение да се постигне бърз напредък и ветото да бъде вдигнато. А не може да разчита на външната си министърка, тъй като не споделя възгледите ѝ – и поради тази причина няма как да си поделят усилията.

Наред с това премиерът подцени настроенията и в България, и в Северна Македония. Необходим беше комуникационен план, за да осъзнае обществото, че националният интерес на България е членството на съседите ни в ЕС. Но точно такива планове не са силната страна на това правителство. В името на голямата цел – не просто да падне ветото, но и българските национални интереси да бъдат защитени, така че България да няма имиджа на инатливо балканско магаре в международен план – премиерът беше длъжен да потърси подкрепа от всички сили в парламента, независимо от техните позиции. Също така да заяви открито този приоритет, вместо непрекъснато да повтаря, че няма да направи нищо без санкция на Народното събрание.

От ИТН още от април го обвиняват, че иска да реши този проблем сам, зад гърба на парламента и обществото. Самоувереност, его, високомерие, неопитност и вероятно още неща си казаха думата. Късно. Избухналият скандал, подготвен от опозицията, към която премина и ИТН, ще си вземе своето.

Точка за противниковия отбор е обявената от Генчовска „паметна записка“ от разговора с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, в който, по думите на министърката в оставка, Петков обещава да вдигне ветото. „Записката“ беше засекретена като класифицирана информация, а парламентът часове спори дали заседанието да е открито, както поискаха от ПП, или закрито. Така се осигури необходимата доза конспиративност и се постигна търсеният пиар ефект – премиерът е готвел нещо нередно зад гърба на народа, гавра с костите на борците в македонските освободителни борби.

В опит да противодейства на сценария, правителството прие всяко предложение в Брюксел, както и всяко действие на България по темата за началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония в ЕС да се обсъжда и решава задължително от парламента. И предложението дойде – френското председателство го изпрати до Комисията по външна политика на 47-мото Народно събрание. В общи линии, след като София и Скопие не успяха да разрешат проблемите помежду си, те стават част от преговорната рамка и Европейската комисия се нагърбва с тях.

В преговорната рамка е включено изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017 г. и Декларацията от София от май 2018 г.

Това е прецедент – за първи път ЕК взема в свои ръце уреждане на двустранни отношения. Досега това е изискване за започване на преговорите, както беше спорът за името между Скопие и Атина.

В управляващата коалиция силите „за“ и „против“ вдигане на ветото бяха изравнени, две на две – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ срещу БСП и ИТН. В 47-мия парламент обаче има още една политическа сила, която неотклонно следваше курс на подкрепа за вдигане на ветото за Северна Македония и Албания – ДПС. Движението има ясна позиция още от българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., а евродепутатът Илхан Кючюк е докладчик на Европарламента по темата. От ДПС предупредиха Петков още през април, че не може да реши този проблем сам. На 8 април в пленарната зала зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев заяви:

Македония е един от важните въпроси. Когато подписваш коалиционно споразумение с два субекта, които предварително са ти казали, че това няма да стане, докато те са в коалицията, и когато разчиташ на опозицията, която хулиш, плюеш и арестуваш – ако е правомерно, е окей, но когато не е, не е окей, – това, как да ви кажа, не е много далновидно.

Затова и ден преди трансформацията на парламентарното мнозинство бившият главен преговарящ с България Владо Бучковски заяви в интервю за македонска медия, че „ако въпросът за вдигане на ветото за преговорите на Република Северна Македония с ЕС стигне до българския парламент, той ще получи подкрепата на част от депутатите от ГЕРБ и ДПС“. В новата ситуация на свободно падане на правителството лидерката на БСП Корнелия Нинова, която самоотвержено подкрепя кабинета, едва ли ще склони за вдигане на ветото – въпреки гаранциите от ЕК.

На 23 юни е срещата на върха на ЕС и лидерите на Западните Балкани. Няма големи надежди, че ветото ще бъде вдигнато. А премиерът на Албания Еди Рама вече съобщи, че ще направи постъпки пред Брюксел страната му да бъде отделена от Северна Македония. Френското председателство обаче не се отказва. В Охрид на т.нар. Преспански форум за диалог македонският президент Стево Пендаровски заяви, че „Република Северна Македония ще иска твърди гаранции и от България, и от ЕС, че включването на българите в Конституцията на страната е последното условие за начало на преговори за членство в ЕС“.

Пред журналисти съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви:

България е на път абсолютно да пропусне възможността за една добра сделка, която беше изработена от френското председателство. Най-важният параметър на тази сделка е, че ще има ангажимент Европейската комисия да следи за това дали Северна Македония ще вкара българите в Конституцията като другите народи, които са основатели на републиката, не става дума за малцинство. И това ако не се случи, няма да има преговори по първата глава. Това е успех за българската дипломация и не е национално предателство.

В миналия век политики на Великите сили, на Коминтерна и Москва попречиха България и Македония да бъдат една държава. Днес решението България да бъде в една общност със Северна Македония е в ръцете единствено на българския парламент.

Второ, коалиционните преговори – от игла до конец

В коалиционното споразумение зееха сериозни дефицити и за реформи в енергетиката и здравеопазването, и за АЕЦ „Белене“, и за ветото за Северна Македония… Важните проблеми, които се нуждаеха от детайлно разнищване и намиране на конструктивни решения още там, на масата на преговорите, бяха заметени под килима. Оставени за анализ, за лидерски срещи, за експертни съвети и т.н. – все механизми, които не успяха да бъдат смазани по време на шестте месеца управление. За пред камерите останаха усмивките, бонтонът и въодушевлението от аерирането на политическата среда.

Но разумът и политическата логика изискват те да бъдат разрешени именно преди старта на управлението, тъй като минират eфективната работа на коалицията и опасността от поява на плащ и кинжал е перманентна. На лидерските срещи и коалиционните съвети би трябвало да се обсъждат възникнали за разрешаване проблеми – например каква помощ да окаже България на Украйна, как да се помогне на украинските бежанци, каква политика да се предприеме към Русия заради спрените доставки на газ. Така няма да „увисват“ декларациите на ДБ за „депутинизация“, за които изначално е ясно, че няма как да се реализират – и от изпълнителната власт ги подминаха мълчаливо, в т.ч. идеята за оперативен контрол на „Лукойл“. Нещо повече, премиерът дори поиска дерогация за България от европейското вето за руския петрол и я получи до 2024 г., а от ГЕРБ обвиняват вицепремиера Асен Василев в тайни срещи с представители на частната руска компания.

Още преди началото на съвместното управление четирите политически сили трябваше да изяснят и как да действат с наследените от ГЕРБ пътни договори. Ръководеното от Бойко Рашков Министерство на вътрешните работи разкри сериозни нарушения за над 55 млн. лв. за магистрала „Хемус“, теглени в брой и част от тях изнесени към ОАЕ, но нито за разплатените суми по инхаус поръчки, нито за останалите милиони прокуратурата е направила каквото и да било. Това означава, че държавата дължи огромни суми на пътните фирми, независимо от качеството на тяхната работа по пътното строителство, поддръжка и ремонти.

Огромният неразрешен проблем предизвика взаимни обвинения в корупция между министъра на регионалното развитие и благоустройство (вече в оставка) Гроздан Караджов от квотата на ИТН и премиера Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев. Основният въпрос – каква част от тези 3,106 млрд. лв. по над 900 договора, за които претендират пътните фирми, да се разплати – не е решен. А би трябвало да е изяснен още в първия месец на управлението, след като именно Петков и Василев, още като министри в служебния кабинет, удариха камбаната за милиардите, изтекли в тази посока.

Още в края на първите 100 дни се разбра, че написаното в споразумението не се изпълнява, а в края на първите 6 месеца това е съвсем ясно. Не слагаме в сметката закриването на спецправосъдието – недовършено обещание от предишните два парламента, което мина на ръба при гласуването в парламента. Едва наскоро в управляващата коалиция се сетиха, че има нужда от управленска програма. Но вече няма за кога да се пише – предстои да се подготвят предизборни програми.

Идейната нехомогенност никога не е била сред причините за разпада на коалицията. И до днес не е ясна идеологията на основната политическа сила в нея – „Продължаваме промяната“, независимо от желанието ѝ да се присъедини към политическото семейство на европейските либерали. (Въпреки че все още не е партия – няма съдебна регистрация, макар учредителното събрание да беше на 15 април.) Също в идейната мъгла е/беше ИТН – с типична проява на партия, за която един социолог коментира, че има „фенска маса, а не избиратели“. А и какво от това, че БСП се именува „социалистическа“ – отдавна е партия, овладяна от олигарси.

Пролича неподготвеността за управление, въпреки вливането във властта на умни и млади хора с добра кариера и дипломи от елитни университети. В „Лице в лице“ по bTV началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова призна като грешка незнанието как функционира администрацията и твърде многото фронтове, които си е отворило правителството.

Несериозно е обаче премиерът Петков да изважда като довод за подкрепа за властта необходимостта да бъдат приети 22 закона, за да получи България първите средства от ЕС по Плана си за възстановяване и устойчивост. Голяма част от законопроектите са за изменения в други закони и работата по тях можеше да започне отрано – но не започна. Този парламент ще се запомни с най-слабите законодателни усилия. Планът предвижда и реформи в определени сфери, които правителството така и не намери време (или желание) да комуникира публично.

Кирил Петков смята, че в коалицията всичко си е било наред – с изключение на ИТН, защото на коалиционните съвети са се вземали „главните решения“, но „докато знаехме кой отговаря за ДБ, за БСП, нямахме идея кой отговаря за ИТН – дали е Тошко Йорданов, Слави Трифонов, или някой друг“.

Трето, проактивна комуникация

Липсата на умения за комуникация е другият дефицит на управлението. „Не успяхме да разкажем успехите си“, каза наскоро по bTV премиерът. Нямаше особено много за разказване, независимо че управляващите – като всички преди тях – имаха на разположение ефира на всички големи телевизии по няколко пъти седмично.

Разединението в коалицията и липсата на отборен дух повлия на комуникацията, която е най-видимата част от управлението. След като в самото коалиционно споразумение не беше предвиден механизъм за комуникация – съвет на лидерите на партиите, не задействаха и ония 18 ресорни съвета, които изобщо не бяха заседавали в първите сто дни, а повечето от тях – и след това. В последните седмици лидерите се събират, за да разпръснат някакво напрежение – не и за да осъществят контрол върху самото функциониране на коалицията. Така например напрежението заради действията на БСП в горския сектор, критикувани публично от депутата от ПП Александър Дунчев, завърши с победа за Корнелия Нинова и назначените партийни функционери. Всички публично отрекоха да има напрежение, след като беше съвсем ясно, че има. А Агенцията по горите така и не беше изведена от Министерството на земеделието…

Вътрешнокоалиционните отношения се обтегнаха и заради спора дали разрешенията по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) да се оспорват само на една съдебна инстанция, както е сега, или на две. Втората инстанция беше премахната от ГЕРБ през 2017 г. с промени в Закона за околната среда. Много големи инвестиционни проекти зависят от това решение и в крайна сметка мнозинството отложи промените да влязат в сила чак от 1 юли 2024 г.

Пролича липсата на „център“, който да осъществява координацията между медийните изяви на министрите – всеки от тях следваше опорните точки на политическата сила, която го е излъчила. Вече е забравено обещанието, което премиерът Кирил Петков даде в края на декември м.г. – за информационна кампания в името на по-активна ваксинация срещу COVID-19. Такава нямаше.

На заден план останаха и местните политики – ако изобщо са били в някакъв план. А коалицията и по-скоро ПП очевидно няма да реализира намерението си за ограничаване на мандатите на кметовете и общинските съветници до два.

Изобщо много неща няма да се случат. Промяната се отлага – засега. Бавно и неумолимо навлизаме в предизборна кампания, пак с „Мафията вън“ на уста. Кирил Петков очаква „президентът да се върне при народа, защото тази промяна не е завършена“. Но този път Румен Радев ще стои зад вратите на Президентството.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на БТА от митинга в подкрепа на Никола Минчев на 16 юни 2022 г.

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tokut-na-promyanata-sprya/

И накрая пак опираме в юмрука на президента, от който тръгна Промяната. А причината политиците да опрат дотам е, че лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов от екрана на телевизията си сложи „край на тази агония и тази коалиция“. ИТН обяви, че изтегля министрите си, няма да преговаря за продължаване на управление с „Продължаваме промяната“ начело, но не иска предсрочни избори и остава в парламента, включително и в състава на комисиите. Адио, Рио.

Слуховете, че партията на Трифонов иска да разпадне управляващата коалиция, се оказаха верни. Изненадата е в избрания момент – предстоящата актуализация на бюджета, в която са заложени мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите. Сега тя виси на няколко пръста на незнайни още депутати, защото с оредялото до 109 народни представители мнозинство гласуването няма да мине.

Какво иска ИТН – да се завърти парламентарната рулетка

Тоест първият мандат пак се дава на ПП, при провал следва ГЕРБ и ако отново е крах, президентът избира на коя парламентарно представена политическа сила да връчи третия мандат. От ИТН хранят известни обосновани предположения, че държавният глава Румен Радев ще се спре на тях. Може – предвид отдавна влошените му отношения с лидерката на БСП Корнелия Нинова и факта, че изборите за втори президентски мандат са зад гърба му и няма какво да губи. Някак несериозно е партията на Трифонов, която се провали и с двата си проектокабинета миналата година, да предлага управленска алтернатива сега. Но такива са повелите на Конституцията – в случай че се стигне до повторно връчване на мандати.

А в случай че и трите опита за съставяне на правителство в 47-мия парламент се провалят, отново ще се наложи президентът да назначи служебен кабинет до провеждането на предсрочни избори, този път през октомври. Четвърти поред – и първи за втория му мандат. Разбира се, опозиционните партии като всяка опозиция декларират, че са готови за избори. Най-много се пъчат от „Възраждане“, при останалите има нюанси. ГЕРБ винаги са готови за избори, обаче смятат, че премиерът Кирил Петков трябва да поиска вот на доверие – но не казват, че те ще поемат инициатива, като внесат вот на недоверие. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ нюансира позицията с „Няма да подкрепим нови министри в този кабинет!“. Което оставя отворена вратата за нови министри в друг кабинет.

„Правителство на малцинството“, опаковано като спасително, експертно или с какъвто и да е похвален епитет, неизменно извиква призраците на Прехода. Като дъска Ouija –

викаш спасител, а се явява някой като Любен Беров.

В лавината от коментари, избухнали след императивното разпореждане на Трифонов, многозначително липсваше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, измъкнал се с „Не знам какво става, защото нямам ток“ в отговор на запитване от „Дневник“. Президентът коментира чак на третия ден, избягвайки темата за нови предсрочни избори:

Парламентарно представените партии трябва да намерят възможно най-бързо изход от ситуацията, защото се нуждаем от отговорно и устойчиво управление. Докато партиите търсят формирането на управленско мнозинство, кабинетът трябва да осигури социалните плащания и подкрепата за бизнеса, да отстои ветото за Северна Македония в съответствие с рамката, приета на Консултативния съвет за национална сигурност, и да осигури функционирането на държавата.

И вицепрезидентката Илияна Йотова не насърчи предсрочните избори, но според нея премиерът трябва да се опита да намери нова формула на кабинета, както и възможност за плаващи мнозинства. Наред с това обаче тя предупреди, че не може да се гледа на депутатите като на „бройки“. „Ако всеки път броим кой ще ни подкрепи и кой ще е в залата… Вече преживяхме такава ситуация по време на правителството на Пламен Орешарски и България няма интерес да се връща в подобна ситуация“, каза тя. В петък Йотова предложи премиерът да започне разговори с председателите на парламентарните групи и предсрочните избори да бъдат отдалечени, макар че няма да може да бъдат избегнати.

„Продължаваме промяната“ ще се борят да останат на власт. Всуе

Премиерът Кирил Петков и ръководството на „Продължаваме промяната“ декларираха решителност да управляват като кабинет на малцинството, но с намерение да търсят за подкрепа „12 депутати с разум“ от ИТН. Смаляването на коалицията оряза до 109 депутатите на мнозинството и са необходими още, за да не зависят от опозицията за всяко гласуване, в т.ч. и за кворума при откриване на заседание.

На идеята за 12-те от ИТН дадоха яростен отпор, че ПП няма да получи нито един. Но не разумът, а властта и парите са неустоимо изкушение, откакто свят светува. (Ако не помагат, има и шантаж.) А към тях се добавя и непоносимият за егото на политическите новаци факт, че най-вероятно това би бил шансът им да останат в политиката. Ниските рейтинги на ИТН в социологическите проучвания не им гарантират парламентарни кресла при нови избори. Въпреки тези обективни предпоставки

да се отцепят 12 народни представители – почти половината от групата на ИТН – е мисия невъзможна.

Вече стана публично достояние как премиерът Кирил Петков неуспешно е уговарял Кирил Симеонов от парламентарната група на ИТН. Когато Бойко Борисов го правеше, той не пазаруваше на бройки и нищо не ставаше публично – и така с правителство на малцинството изкара ¾ от първия си мандат. На Петков не му върви с този тип уговорки – още от офертата към „Екогласност“ (вероятно насочен от баща си, някога член на клуба, в който се оказаха и много сътрудници на ДС).

Най-доброто, което могат да направят от „Продължаваме промяната“, преди да слязат от власт, е да изготвят кратка програма на обществено значимите законопроекти и да потърсят подкрепа публично, а не задкулисно. Към момента най-належащите са актуализацията на бюджета и промените в Закона за енергетиката, свързани с подкрепата за бизнеса. За проекта за КПКОНПИ, бавен месеци и внесен ден след като коалицията стана власт на малцинството, политическа подкрепа едва ли ще се събере. Обвиненията към ПП са, че искат да правят своя бухалка и частно правосъдие, тъй като не успяха с прокуратурата.

Именно за намиране на „легитимна формула за подкрепа“ призова и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, за да не се стига до унизителни пазарлъци. Той не смята, че е възможно формиране на нов кабинет в рамките на този парламент:

Нов кабинет не е като да си купим нови обувки на намаленията. Става дума да се намери ясна формула за това какво легитимно управление и резултат на управление може да бъде формулирано. 

ДБ и БСП засвидетелстваха вярност към ПП и подкрепиха продължаване на управлението с кабинет на малцинството. Но вече стана ясно, че няма да се получи – депутати от опозицията бламират заседания на комисии, кворум едва се осигурява, а актуализацията на бюджета не беше одобрена от парламентарната Комисия по бюджет и финанси, но все пак ще влезе в пленарната зала.

Кабинетът отговори с друг залп – няма да бърза да внесе оставките на четиримата министри на ИТН и новите номинации в парламента, докато не бъдат гласувани актуализацията на бюджета, промените в Закона за енергетиката и проектът за КПКОНПИ. Конституцията не определя срок за внасяне на оставките, но инатлъкът няма да помогне на ПП, ако искат да постигнат одобрение на проектите. В тази игра на нерви „старите вълци“ в политиката са по-добри.

„Обичам те дотук“

Коалицията се разпада не заради отстъпления от принципи и ценности, а заради пари, ехидно констатираха от ГЕРБ. Факт. Независимо от декларираната проатлантическа ориентация от ПП, в коалицията се съобразиха с червената линия на БСП да не се изпраща оръжие на Украйна и със заплахата им, че в противен случай ще напуснат коалицията. Впрочем отстъплението по отношение на Нинова е видимо – в управляваната от БСП Изпълнителна агенция по горите и в останалите структури, които държат, никой не им се бърка в назначения и разпореждания.

Каквото и да ви говорят, да знаете, че става въпрос за пари, коментира съпредседателят на ДБ ген. Атанас Атанасов. Повечето спорове за постове и пари не бяха принципни, може би затова ние бяхме балансьорът в коалицията, заяви по bTV и лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Дали тези 3,9 милиарда лева за пътища и общини, поискани от регионалния министър Гроздан Караджов, са в основата на разрива – или само станаха повод за напускането? В коалицията се възпротивиха да се дадат още милиарди на „крадливите фирми“, свързани с ГЕРБ, независимо какво са се разбирали Караджов и министърът на финансите Асен Василев.

Но ПП и ИТН са в конфликт отдавна –

още от питането на Димитър Гърдев, международен секретар на партията на Трифонов, до служебния външен министър за гражданството на Петков. Избухна скандалът, който показа, че към датата на назначаването му за министър Кирил Петков е бил канадски гражданин, въпреки че е изпратил документи за отказ преди това. „Продължаваме промяната“ блокира и избора на издигнатия от ИТН за управител на БНБ Любомир Каримански, внасяйки своя кандидатура – на председателя на парламентарната си група Андрей Гюров. В крайна сметка нито един от двамата не беше избран.

Сега довчерашните партньори в управлението започват да вадят компромати. Споделят публично кухненски проблеми, обидни квалификации, бележки от „премиерските планове“ за Северна Македония, разпределяне на регулаторите по политически партии – досущ както предишните си деляха порции и назначения на приятелски кръгове, също управленска практика в България. Калният поток няма да спре и вече замърсява медийната среда, а журналистите притичват с микрофоните си от единия до другия край на игрището.

А преди две седмици разследващият сайт BIRD разкри, че скандалната „златна лаборатория“ на ГКПП Капитан Андреево е свързана с не по-малко скандалните „златен гьол“ и „златен паркинг“. Общото между тях е, че са контролирани от лица, свързани с наркобарона Христофорос Аманатидис – Таки и ГЕРБ. През тази т.нар. лаборатория преминаваше целият внос на зеленчуци от Турция за Западна Европа, предимно за Германия. Златната схема беше атакувана и е на път да бъде развалена. Със сигурност са били разгневени не един и двама от назованите в нея.

Засега е ясно, че България върви към нови предсрочни избори –

освен ако ИТН не са се договорили с ГЕРБ и ДПС (защо не и с БСП) за подкрепа на бъдещ кабинет на малцинството, като, разбира се, преди това трябва да са получили думата на президента, че третият проучвателен мандат отива при тях. „Промяната“ ще напусне властта дори преди да е получила регистрацията си като партия и преди да е написана управленската ѝ програма. А резултатът от няколкомесечното управление на оглавяваната от нея коалиция е, че така и не изпълни целта, заради която управлява – борба с корупцията и разграждане на модела на ГЕРБ. Което не пречи да се издигат лозунги за прогонване на мафията от държавата и на следващите избори, по време на които Иван Гешев ще е все така главен прокурор.

Заглавна снимка: Jamie Street / Unsplash

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarskiyat-otgovor-na-sanktsiite-po-magnitski/

Кой е написал законопроекта, разпространен през определени медии като българския отговор на санкциите по закона „Магнитски“? Никой от изпълнителната власт не признава авторство. Текстът се появи в четвъртък и още на следващия ден и управляващи, и опозиция в парламента обявиха, че няма да бъде приет в този вид. Настоящият му формат превръща изпълнителната власт в ловци на глави по списъци с хора и фирми – списъци, които тя сама изготвя и одобрява.

Авторът, авторът…

Работна група към Министерството на правосъдието с представители от други министерства и службите работи от няколко месеца по проект, който да урежда проблеми, възникнали при санкции като по американския Глобален закон „Магнитски“. Публикуваният текст не е приет от работната група и не е пуснат за обществено обсъждане, заяви вчера вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Но всъщност за обществено обсъждане не е пуснат никакъв проект. Вероятно затова се появи и този.

В прессъобщение от Министерството на правосъдието нито казват, че публикуваният текст е фалшификат, нито че е някаква стара чернова. Официалната позиция гласи:

В Министерство на правосъдието е създадена работна група, която да изготви проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата. Разпространеният в медиите текст обаче противоречи на Конституцията на Република България, актовете на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което не може да бъде подкрепен в този му вид.

Досега по закона „Магнитски“, който налага санкции на физически лица и фирми заради нарушения на човешките права и на принципа на върховенството на закона, в ЕС най-много са санкционираните български граждани – шестима, заедно с юридическите лица, свързани с тях. Санкции са наложени също на един словашки бизнесмен и един олигарх от Латвия. Бизнесменът от Словакия Мариан Кочнер бе замесен в убийството на разследващ журналист, но не беше осъден, а един от най-богатите латвийци Айварс Лембергс обжалва присъда за корупция. В нито една от трите държави няма специално национално законодателство за такива случаи, а Европейският съюз не е единен относно необходимостта от приемане на европейски закон от типа „Магнитски“.

Санкциите по „Магнитски“ се оказаха неприложими за България, тъй като липсва национален закон, който да определя как да действат властите в такива случаи. Това беше записано и в определение на Върховния административен съд по жалби на Ирена Кръстева (майка на санкционирания по „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски) и на „Интернюз 98“ ООД със съдружници „Нове интернал“ ЕООД (на санкционирания по „Магнитски“ хазартен бос Васил Божков) и Елена Динева (неговата съпруга). ВАС премахна т.нар. черен списък, който засягаше трима от санкционираните по американския закон български граждани – Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. Вицепремиерът Асен Василев публично обясни вчера, че липсата на национален закон е „дупка в законодателството“, допълвайки:

Поели сме ангажимент тази празнота да бъде запълнена. Министерството на правосъдието е най-правилното да се съобрази с всички национални и международни актове, така че да намери най-удачния начин как да се запълни тази празнота – когато някой е санкциониран и това поставя опасност от зараза, този проблем да бъде овладян.

Още преди три години Парламентарната асамблея на Съвета на Европа смяташе да поиска от националните парламенти на страните членки да подготвят свои закони „Магнитски“. ПАСЕ прие резолюция по доклада на лорд Доналд Андерсън, но от това не произтекоха правни действия.

Еринии вместо Темида

Законопроектът, чието авторство никой не признава, не е венец за никого. Излиза, че управляващата коалиция е решила да раздава справедливост по свой закон и ред, със свои ловци на глави, и съдебната система да не ѝ се бърка. А под удобното прикритие на „превенция и защита на националната сигурност“ да бъде извършена профилактика на обществената среда, за да бъде тя предпазена от болестотворни симптоми.

„Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата“ е пълното име на разпространения вчера проект, който продължава практиката, наложена по време на управлението на ГЕРБ – конфискация на имущество и активи без влязла в сила присъда. Разликата е, че тук оторизацията на нарушителите е по списъци, утвърждавани от изпълнителната власт, които ще се публикуват в Държавен вестник и ще се преразглеждат на всеки шест месеца. Министерският съвет ще приема с решение такива „национални списъци“ на нарушителите и на свързаните с тях лица, а посочените за „нарушители“ ще могат да обжалват включването си пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Това е правно безумие –

включен си в списък като лице с престъпни намерения, като намеренията са установени не от съд, а от държавни служители. Но милостиво ти дават възможност да докажеш, че не си виновен.

Лицата за включване в черните списъци ще се предлагат от Междуведомствен съвет, начело на който е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, а членове са зам.-министрите на правосъдието, на икономиката, на външните и на вътрешните работи и зам.-директори на НАП и ДАНС. Този орган ще подготвя описите с физически и юридически лица, за които са налице данни за „ползване с престъпни цели на високотехнологични финансови продукти“, за „злоупотреби и измами в киберпространството“, за „нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници“, за „опити за трансфер през българската банкова система на финансов ресурс с неустановен/престъпен произход“ или за „нередности и злоупотреби при усвояването на средства от ЕС“.

Излиза, че информация, събирана от лица с неустановен интегритет и неясни връзки и зависимости, ще служи за подпечатване на „престъпни намерения“! В този си вид законопроектът дава огромна власт в ръцете на събирачите на данни –

никой не може да им откаже информация от съображения за банкова, търговска, държавна или служебна тайна.

Единствено тази информация, събрана от различни служби, а не приключило съдебно дело и влязла в сила присъда, ще е основание срещу тези хора и фирми да се започне проверка по Закона за противодействие на корупцията, но също така и да им се отнема имущество, да се спират договори и сделки, да се замразяват активи. Ако се нуждаят от средства, такива ще им бъдат отпускани със специално разрешение – по молба на „заинтересованото лице“ или по искане на Междуведомствения съвет, а средствата трябва да са „за закупуване на хранителни продукти, както и за плащане на наем, лечение, данъци и такси за комунални услуги, както и за осигуряване на правна защита“. „Екстри“ като транспорт, дрехи, обучение, защо не и някой сапун, дезодорант, парфюм за хигиенни нужди не са включени.

Да се раздава „справедливост“ извън съдебната система винаги е катастрофа за демокрацията. Оправданията и аргументите за слабата ефективност на българското правораздаване не вървят – управляващите дойдоха на власт с обещанието да го реформират и да установят върховенството на правото. А сега са на път да обезсмислят единствената си значима победа за петте месеца управление – закриването на специализираните съдилища и прокуратура. За сетен път се потвърждава неумиращото правило на българската контролирана демокрация: „Обещавай всичко преди избори, прави каквото си наумил, когато ги спечелиш!“

Сравненията на законопроекта с американския глобален закон „Магнитски“ не издържат.

Законът „Магнитски“, по който в България бяха наложени санкции на Божков, Пеевски, Желязков и още неколцина, действа само срещу чуждестранни (за САЩ) граждани. В България действа Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, предвиждащ такъв орган да е Съветът по сигурността към Министерския съвет, начело на който е министър-председателят.

Разпространеният от неизвестни автори проект не го отменя. Функциите на действащия закон за национална сигурност са да анализира състоянието на защита на системата на националната сигурност, да изготвя оценки и да предлага решения, когато има рискове за нея. Членове на Съвета по сигурността са министрите на отбраната, на финансите, на вътрешните и на външните работи, на електронното управление, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на службите ДАНС, ДАР, НСО, „Военно разузнаване“, двама представители на президента, определени с указ, и секретарят на Съвета по сигурността.

В очакване на истинския

Появилият се внезапно проект бе посрещнат на нож от партньорите в управляващата коалиция. От „Има такъв народ“ го определиха като заплаха за санкции срещу недоволните, дори като „фашизъм“, от БСП – като „абсолютно неприемлив“. А съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви в кулоарите на парламента, че „това, което се появи като някакви текстове, по никакъв начин не може да бъде подкрепено от ДБ в този вид“. Иванов беше категоричен, че текстовете създават проблеми с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. „Вместо да се занимаваме с това, дайте да си оправим прокуратурата. Докато в България няма правосъдие, на което всички да имаме доверие и да си решаваме вътре проблемите […] България ще бъде отворена към това външни фактори, включително САЩ, да правят подобни интервенции“, заяви той.

Да се вземе на ръчно управление раздаването на справедливост никога не е било добра идея. Важно е за управляващите какъв ще е проектът, който ще представят за обществено обсъждане.

Заглавна снимка: Министърът на финансите Асен Василев на пресконференция на 27 май 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Novini.bg

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/natsionalno-suglasie/

След заредили се едно след друго социологически проучвания, в които ГЕРБ пак е първа политическа сила, партийният лидер Бойко Борисов извади от джоба си призив за национално съгласие – за да „се измъкнем от катастрофата, в която сме“. Дори предложи да е под егидата на президента Радев – понеже носи отговорност за тия, дето е довел на власт. Като че ли може да има отговорник по консенсуса в държава, която винаги се разделя на победили политици и провалени политици.

Не беше ли това любима мантра на ДПС – правителство на националното съгласие, – която Движението от години периодично лансира? Каквото било – било, сядат политиците, разбират се за едни приоритети и тръгва програма за ускорено икономическо развитие. В български вариант това би означавало едни партии да се съгласяват с други, защото „приоритетите ми са по-добри от приоритетите ти“, „олигарсите ми са по-добри от олигарсите ти“ и т.н. Във варианта на Бойко Борисов със сигурност означава всички да са съгласни с Бойко Борисов.

„Национално съгласие“ е напълно изтърбушена от съдържание фраза – всички говорят за него, обаче никой не го е виждал. Ако приемем, че депутатите са представителство на част от нацията, то техният консенсус по дадена тема би бил национално съгласие. Но на последните няколко вота те представляват все по-малка част от тази нация, следователно и единодушието им не би било „национално съгласие“.

В управленската коалиция съгласието също е дефицитна стока – заменено е от компромиси в името на споделената власт. Къде по-дребни, къде по-големи. Например от лидера в коалицията „Продължаваме промяната“ са наясно какво разпищолване е в държавните горски стопанства и какви ги върши БСП, но не ѝ навлизат в „ловните полета“. Оставили са и лидерката Корнелия Нинова да играе една лоша имитация на Мая Манолова като вицепремиер и министър на икономиката.

„Демократична България“ предлага да се изпрати оръжие за Украйна, но не настоява на всяка цена и няма да излезе от коалицията, ако не стане. Значи прави компромис с убедения си и промотиран евро-атлантизъм, след като БСП заплаши с напускане. В действителност компромисът е направен по-отрано, още когато ДБ се съгласиха да влязат в коалиция с политическа сила, известна със своите симпатии към режима на Путин.

„Ако днес има избори в България, ще ги спечели Владимир Путин“, каза в предаването „Панорама“ на БНТ съпредседателят на ДБ Христо Иванов. А по какво личи, че не ги е спечелил? Хибридната пропаганда на Русия така и не е дефинирана като заплаха за националната сигурност, което означава, че няма как да бъде мобилизиран ресурс за противодействие. Вярно, изгонени бяха руски дипломати, но руската посланичка Елеонора Митрофанова не бе експулсирана за арогантността си и обидите си към българите.

Премиерът Кирил Петков се надяваше, че след като българският посланик в Москва Атанас Кръстин бе извикан в края на март в София „за консултации“, ще последва реципрочно действие спрямо Митрофанова. Но това не се случи. А правителството премълча, че Кръстин се е прибрал обратно в руската столица. Помнят се и вътрешнокоалиционните разпри за българския батальон, който да засили източния фланг на НАТО, както и смяната в 12 без 5 на кандидата за военен министър проф. Тодор Тагарев с представителя на България в НАТО Драгомир Заков поради несъгласие на БСП.

От гледна точка на политологията националното съгласие е принцип в политиката и бива издиган от партии или правителства при особено тежки обстоятелства, при социално-политическа безизходица. Например национално съгласие би било необходимо за реформирането на пенсионната система, тъй като е процес с дълъг хоризонт. Съгласието би означавало, че този процес е необратим и промените няма да бъдат коригирани или обезсмислени от следващо правителство.

Когато Борисов говори за национално съгласие, някой може да се подведе, че се е преобразил в йерофант. Обаче си е същият автократ, зареден и с желание за мъст след ареста си. Иска съгласие – и веднага след това казва, че „без да си замине Кирил Петков, не могат да говорят по никаква тема с нас“. Явно съгласието започва с изпълняване на условия, поставени от ГЕРБ.

По каква тема изобщо може да се говори с ГЕРБ, които си връщат предишното самочувствие и наглост, наблюдавайки провалите на управляващите и липсата на елементарна коалиционна култура? Най-вероятно ще „помагат“ с каквото и както могат на процесите на разпад в коалицията и ще чакат на пусия, докато ДПС гледат сеир. Борисов и партията му се окопитиха от изборните загуби и вече са минали в настъпление.

Пушилката с арестите на лидера на ГЕРБ, пиарката му Севделина Арнаудова и бившия министър на финансите Владислав Горанов трая от ден до пладне, а протестите на пътните фирми в цялата страна не спират – с тежки машини и работници, които не са получавали заплати от месеци (независимо колко са прибрали онези, които им възлагат работа). Правителството е с вързани ръце – не е доказало, че договорите са нередовни (макар миналата година Кирил Петков и Асен Василев да им посветиха няколко пресконференции), и ще трябва да изплати парите, на първо време 50%, а след проверка на парламентарната Регионална комисия – и останалата половина от сумата. Сто процента от парите обаче ще си получат фирмите, които са поставяли маркировки, пътни знаци и мантинели.

Освен това от ГЕРБ са изискали и получили от Министерството на енергетиката текста на меморандума с офшорките Gemcorp Holdings и IP3 International. На нарочна пресконференция Бойко Борисов и Делян Добрев запитаха защо, след като няма обвързващи задължения, страните ще се отнасят до международен арбитраж, кой стои зад офшорките, как така са им обещани държавни и общински активи и съфинансиране за енергийни проекти във всички сфери – комплекса „Марица Изток“, столичната „Топлофикация“, интерконектора с Гърция и др. Наред с това призоваха правителството да прекрати меморандума и не пропуснаха да го критикуват за провала на акцията по изкупуване на зърно.

Историята с Gemcorp не свършва дотук – парламентът одобри предложението на ГЕРБ парламентарна анкетна комисия да провери не само меморандума, но и всички останали меморандуми и писма за намерения от служебните кабинети насам. А докато българските спецслужби разнищят офшорките за последните пет години – проверка, обещана от премиера Кирил Петков с неизвестен краен срок, разследващият сайт BIRD ги изпревари с ново разкритие.

Изданието първо писа за руската следа в Gemcorp, създадена с пари на руски олигарх и управлявана от кадър на руската ВТБ, известна като „банката на Путин“. BIRD продължава, като извади на бял свят участие на Gemcorp във фирмата за батерии OCSiAl, в която основни акционери са руски банкер, свързан с олигарха Роман Абрамович, и назначен от Путин съветник по предприемачество. Разследването идва на фона на уверенията на правителството, че няма руснаци и нищо, свързано с батерии, в меморандума за инвестиции. Самият меморандум обаче стана медийно достояние и от написаното в него се вижда, че е побрал всички бъдещи проекти в енергетиката в себе си.

ГЕРБ се активизираха и по инициативата и за изпращане на оръжие в Украйна. Темата отново влезе в дневния ред, след като Корнелия Нинова, вицепремиер и министър на икономиката, уволни ръководството на държавния оръжеен търговец „Кинтекс“, а на визита в България бе министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който също е поставил този въпрос. В отговор се чу нелепото и глуповато обяснение на външната министърка Генчовска, че България била „малка държава“. Двама бивши външни министри – Екатерина Захариева и Даниел Митов, понастоящем депутати от ГЕРБ, поискаха от правителството ясна позиция относно изпращането на оръжие.

Макар от ДБ най-напред да поставиха този въпрос, а ГЕРБ ги последваха, в името на коалиционния мир от градската десница си замълчаха – до вчера, когато излязоха с декларация, с която поискаха помощта за украинските бежанци да не спира и да бъде предоставена военно-техническа помощ на Украйна. След като манкираха и отлагаха разглеждане на военната помощ за Украйна в парламентарните комисии, вчера исканията и на ДБ, и на ГЕРБ за оръжието бяха отхвърлени от Комисията по външна политика. Забележителното е „коалицията“, гласувала срещу тях – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. И това ако не е Путинова коалиция!

На този фон предложението на съпредседателя на ДБ Христо Иванов за обединение по темата за конституционните промени, свързани с реформата на правосъдието, е повече пиар, отколкото реална стъпка. Не го прави за първи път, но със сигурност си дава сметка, че е невъзможно. Оглавяваната от него временна парламентарна комисия за промени в основния закон беше бойкотирана от опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. ГЕРБ постави условие да има съпредседател и след като не го получи, отказа участие. Комисията изобщо не е заседавала, откакто бе създадена през февруари. Голяма е вероятността и така безславно да приключи, тъй като вече не е сигурно и съгласието по конституционните промени в самата управляваща коалиция. По всичко личи, че президентът е изоставил своя конституционен проект – или пък го пази за ново управляващо мнозинство.

А в последните си публични изяви Борисов го ласкае. По-рано през април например той заяви, че от ГЕРБ са сгрешили, като са подценили Румен Радев. „Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина“, каза Борисов в Добрич. Прелюбопитно. Досега лидерът на ГЕРБ е превъзнасял Живков, Сакскобургготски и Доган.

За месеците в опозиция ГЕРБ се показаха по-големи евро-атлантици, отколкото за десетилетието си на власт, когато се държаха като московски пудели. А откакто избухна войната в Украйна пък Радев започна да възпира евро-атлантизма си и да се изявява повече като протеже на ген. Решетников, с което се прочу в началото на политическата си кариера. Например никога не назовава войната в Украйна като започната от Кремъл, а използва метафората „братоубийствена война“. При поредното му изявление украинският външен министър го поправи: „Ако с Русия сме братски народи, то е като Каин и Авел.“

Може пък Борисов и Радев да готвят някакво национално съгласие. В политиката невъзможни съюзници няма.

Заглавна снимка: © Цветомир Петров / БТА

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/promyanata-blokira-chervenite-linii-stanaha-steni/

Обединената съпротива срещу една политическа сила може да я събори, но не стига, за да циментира основа за управление. Съюзите не миришат – факт. Правилото обаче е валидно за война, не за власт. Крепежните елементи на едно управляващо мнозинство са принципните и ценностни съгласия. Какво означава това? 

Означава, че не може в управляващата коалиция на страна от ЕС от четири политически сили две да са категорични за членството в еврозоната, другите две – въртеливи; две да подкрепят вдигане на ветото за Северна Македония, останалите да спъват процеса; две да имат ясна осъдителна позиция за режима на руския президент Путин, агресията му в Украйна и нарушението на международния правов ред, но не и другите две, една от които дори не приема санкциите за Русия. 

Тези позиции нямат нищо общо с идеологическите различия. Ляво или дясно, либерално или консервативно, осъждането на агресор, избиващ мирно население, не е просто споделяне на ценности, а морал и нравственост. Ако не беше войната в Украйна, червените линии нямаше да са така видими. Корнелия Нинова и БСП щяха да са все така пропутински, но това е известно по подразбиране и нямаше да се набива на очи. На „Има такъв народ“ все така щеше да им личи, че си приличат повече с ГЕРБ и ДПС и даже ги подкрепят в по-голяма степен, отколкото собствените си партньори. 

Върхът на айсберга

Изборът на гуверньор на БНБ се оказа върхът на айсберга, препречил пътя на кораба на властта. Близо един месец коалиционните партньори прегрупираха сили, разменяха си удари под и над кръста, пускаха компромати и за двамата кандидати, излъчени все от политически сили в коалицията, обиждаха се грубо и дори вулгарно. Изобщо, направиха публични не просто вътрешните си противоречия, а неспособността да се обединят около кандидатура за фигура, която задължително трябва да е надпартийна и безспорен авторитет. Политическата им незрялост и несъмнени апетити за власт и надмощие ще отблъснат довчерашните им избиратели и симпатизанти. 

Някои анализатори и представители на коалицията се опитаха да маскират тези колизии като проява на демокрация – или обикновена констипация. Можеше да им се получи, ако ставаше въпрос за назначения в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или в Комисията за защита на потребителите. Не и за БНБ, където консенсусът е не просто препоръчителен, а задължителен, а надпартийността – неписано правило,  изисквано и от Европейската централна банка. След като Андрей Гюров, кандидат на „Продължаваме промяната“ – водещата сила в управляващата коалиция, се оттегли, инатлъкът на „Има такъв народ“ стигна да упорстват със своя кандидат Любомир Каримански. 

Йордан Цонев (ДПС) отбеляза в пленарната зала, че на „олигарха Иво Прокопиев“ БНБ му е важен, защото иска лиценз за банката си в Северна Македония „Капитал Банк Скопие“, иска да разчисти останали български банки и т.н. Други депутати отбелязаха управлението на част от валутния резерв, което попада в обхвата на дейностите на бъдещия управител. Тонът на дебатите се изостри до крайност, а Тошко Йорданов (ИТН) дори нападна Георги Свиленски (БСП): 

Намеците за сделка между „Има такъв народ“ и партии от опозицията са долни, позорни, лъжливи, отвратителни. Вие на какво основание, като част от управляващата коалиция, няма да подкрепите кандидат на една от партиите на управляващата коалиция, който се казва Каримански?! Мерете си приказките, защото до днес те тежат нула. Ако искате на четири очи, може и да се сбием, но не и пред зала да правим този цирк и да се самопоставяме още повече в тази ситуация. 

В крайна сметка гласовете на ИТН и ДПС не стигнаха да бъде избран Каримански, който е председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Въздържалите се, в т.ч. и ГЕРБ, надделяха. Така председателката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова се оказа права, като каза, че депутатите от опозицията ще имат решаващия глас за избора за гуверньор на БНБ. 

Залогът от един милиард

Парите за пътищата се оказаха „скачени“ с номинацията за управител на БНБ във вътрешнокоалиционните пазарлъци. От ПП, управляващи целия финансов ресурс на държавата, не се съгласяват да разплатят средствата на пътните фирми, които пък са в обхвата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – а министър там е Гроздан Караджов, излъчен от ИТН.

Проблемът с тези задължения е още от миналата година, от времената на служебните кабинети, и не просто беше дефиниран, а стана ключов елемент в предизборната кампания на днешната власт. За сключването на контракти, които заобикалят Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията, сигнализира служебната министърка на регионалното развитие и благоустройството Венета Комитова. На няколко пресконференции Комитова, както и тогавашните ѝ колеги – служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, развяха милиарда като пример за порочното управление на ГЕРБ. Протестите на „пътищарите“ са още от миналото лято, задълженията за над милиард – също. 

Да, това са парите, които ГЕРБ договаряше с пътните фирми за работа в близко бъдеще. Да, публично известно е как се раздаваха, но доказателства няма – въпреки че част от договорите бяха дадени на прокуратурата още миналата година. Да, договорите са на практика раздаване на пари на определени фирми, но до произнасянето на съда това е само публицистика. Да, съвсем ясно е, че докато няма доказателства, фактурите трябва да се платят. Въпреки цялото това знаене четирите политически сили заобиколиха проблема по време на преговорите си за коалиционно управление. 

На продължилото до среднощ заседание в парламента тази седмица управляващото мнозинство не успя да приеме решение за задълженията на държавата към пътностроителните фирми. От три от партиите в управляващата коалиция – ПП, БСП и ДБ, се чуват намеци за комисиони, обещани на ИТН, ако пътните договори бъдат разплатени. 

Все още не е ясно как премиерът Кирил Петков ще изпълни обещанието си, че в края на април ще се плати половината от дължимата сума на пътностроителните фирми, а останалата част ще бъде уредена след проверки. За да стане това обаче, от изпълнителната власт искат законодателната да им „подпечата“ със свое решение. Но нито един от трите варианта за решение не събра необходимите гласове и проблемът с пътищата отново е в задънена улица. 

Малко след гласуването, с което Каримански бе отхвърлен като кандидат за БНБ, Тошко Йорданов настоя всички пари към пътните фирми да се преведат веднага: „ПП със заповед на ДБ и БСП практически заложиха на карта строителството и си позволиха да правят намеци, че ще имаме изгода от тази ситуация като партия… Най-чистото бе парите, които трябва да се платят, да минат с постановление на Министерския съвет и да решим как да се плащат ремонтите на пътищата.“ А относно предложението за проверки на част от договорите Йорданов заяви, че ще настояват и специална комисия в парламента да одобрява всички по-големи плащания към министерствата, тъй като не само МРРБ е с голям ресурс, но и в Министерството на иновациите на Даниел Лорер имало 13 милиарда.

Северна Македония и двете писти

Към изброеното дотук се притуря и ветото за европейския път на Северна Македония. Министърката на външните работи Теодора Генчовска също се води от квотата на ИТН. А партията на Слави Трифонов предупреди, че червената линия на ИТН в коалицията не е БНБ, а именно Северна Македония. „С бързината, с която тичаме по либералната писта, рискуваме да срутим последните устои на нашето национално самоуважение“, заяви наскоро по БНТ Виктория Василева (ИТН). 

Съдейки по действията досега, се създава впечатление, че има две писти за Северна Македония – по едната е пусната да тича Генчовска, а по другата бърза премиерът Петков, който и разговаря по темата със западни лидери. От ИТН дори обвиниха Петков в национално предателство и в опит да реши проблема зад гърба на парламента. Макар че по двустранните отношения София–Скопие на преговорите за коалиционно споразумение бе потвърдена предишната позиция: България иска от съседката си да започне да изпълнява условията, поставени в декларацията на 44-тото Народно събрание. Наскоро министър-председателят увери, че отстъпление от тази позиция няма.

След изслушването на Генчовска от парламента на закрито заседание тя заяви, че има сериозни разминавания между МВнР и екипа на премиера по темата за Северна Македония, комуникацията е лоша и до края на френското председателство на Съвета на ЕС (30 юни 2022 г.) едва ли нещо ще се промени. Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов пък призова „да не си правим мамби в коалицията по темата“ и припомни, че промяна в българската позиция за РСМ може да има само след гласуване в парламента. Той обаче призна, че има структурни проблеми в коалицията и ако конструкцията не се сглоби по-добре, това „ще изяде главата на този кабинет“.

Създалите се противоречия и разделение в управляващата коалиция ще блокират и последващите избори за други регулатори. На дневен ред е Съветът за електронни медии, както и изборът на генерален директор на БНТ, който СЕМ прави. Битката на депутата от ПП Александър Дунчев срещу безобразията, които се вършат в горите след назначения на БСП, макар и неподкрепена от други, показва неговата непримиримост. Разделенията между управляващи и управляващи, между управляващи и опозиция излязоха извън нормалното политическо противопоставяне и различия. 

Ние не спорим за идейни различия. Ние се обвиняваме взаимно в криминални зависимости, в конспиративни теории. И аз съм го правил. Но това разделя българския политически живот по начин, който прави морално недопустимо да се търси съгласие по някакви важни неща. Дали става дума за украинската криза, дали за проблема с Македония, самата възможност за разговор е поставена под въпрос, защото ние взаимно сме се нарекли престъпници.

Това заяви вчера в парламента съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов в призив към опозицията да се работи заедно за конституционна реформа. 

Червените линии вече се превърнаха в стени. Тоест предсрочните избори може да са по-близо, отколкото им се иска на управляващите.

Заглавна снимка: © Пресцентър на Министерския съвет на Република България

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kusa-pamet-vyarno-kuche/

Тази седмица един от героите в сериала „Лъжите в нас“ по „Нова телевизия“ припомни теменужките на Костов. Въпреки че помня правителството на Иван Костов, отношението на този бивш премиер към теменужките бях забравила. А и темата е отпреди двайсетина години. Напоследък обаче забелязвам около себе си признаци на далеч по-къса памет. В собствения ми либералнодемократичен „балон“ смятат, че в настоящата ситуация на война с Украйна управлението на ГЕРБ би било за предпочитане пред настоящата четворна коалиция, включваща БСП. Защото именно на БСП и на президента Румен Радев (чиято кандидатура за първи мандат беше подкрепена от „столетницата“) се дължат колебливото отношение на страната ни и отказът да изпратим военна помощ в Украйна.

Извън либералнодемократичния „балон“ промяната е още по-отчетлива. Според социологическите изследвания през последния месец се наблюдава тенденция на спад на доверието към „Продължаваме промяната“, довела дотам, че ГЕРБ отново е най-предпочитаната политическа сила у нас. Дори да сме критични към резултатите на социологическите агенции, тези промени в общественото мнение трудно може да бъдат пренебрегнати.

На какво се дължат спадът в подкрепата за правителството и нарасналата популярност на ГЕРБ?

На първо място (не непременно по важност), от партията на Борисов проявяват хиперактивност, изказвайки се публично по всяка възможна тема. Стратегията на ГЕРБ е всъщност много простичка – всяко действие на правителството се подлага на критика, за всеки проблем се обвинява правителството, дори проблемът да е глобален. И се казва как по времето на ГЕРБ всичко е било по-хубаво от сега.

На второ място, мейнстрийм медиите охотно и като цяло безкритично ретранслират безбройните изяви на ГЕРБ. И по този начин се създава впечатлението, че макар и формално не на власт, партията на Борисов продължава да бъде най-важният политически субект у нас. Нека само си припомним как в продължение на два дни най-гледаните телевизии спираха планираните предавания в праймтайма си, за да излъчват събитията около ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова.

Трето, опитите за „изчегъртване“ (по Слави Трифонов) на ГЕРБ и главния прокурор от властта, съчетано с медийната хиперактивност на „изчегъртваните“, създава впечатление, че те са обект на репресии. Особено на фона на не толкова добре комуникираната акция с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова и на експресивния нрав на вътрешния министър Бойко Рашков.

Четвърто, президентът Румен Радев нееднократно проявява остра критичност към правителството – и по темата за Македония, и във връзка с отношението към войната в Украйна, и по всевъзможни по-дребни въпроси. А рейтингът на Радев в началото на втория му мандат е по-висок, отколкото на който и да било политически лидер у нас.

Пето, обективните обстоятелства никак не помагат на правителството на Кирил Петков. Войната в Украйна и неочаквано високата инфлация биха били изпитание за всяко управление. А в България има и множество нереформирани сектори, неизкоренена корупция, както и прокуратура, която е във война с останалите власти. Всеки негатив се „пише на сметката“ на настоящото управление.

Шесто, самото правителство е нестабилна констелация от четири политически субекта (ако броим и мандатоносителите на „Продължаваме промяната“ и трите партии в „Демократична България“, субектите стават осем). Между тях има множество несъвместимости – БСП не иска конфронтация с Русия, от ДБ са за строги санкции и незабавна военна помощ за Украйна, ИТН и ПП не са склонни на компромис за кандидатите си за ръководител на БНБ и т.н.

Ала действително ли позицията на ГЕРБ по отношение на Русия щеше да е по-твърда от тази на настоящото правителство? За да отговорим на този въпрос, следва да си припомним какви бяха отношенията на доскорошните управляващи и лично на Бойко Борисов с режима на Владимир Путин.

Помните ли кученцето, което Борисов подари на Путин?

През 2010-та, година след като оглави правителството за първи път, Бойко Борисов подари на Владимир Путин домашен любимец, порода българско овчарско куче. Палето носеше името Йорго. Няма данни бившият премиер да е подарявал животно на друг държавен ръководител – само на внуците си. В културата на много народи, включително България и Русия, кучето е символ на вярност – котка или папагалче не биха имали подобна политическа тежест. Подаряването на животно освен това е задължаващо в дългосрочен план. Получателят трябва да се грижи за него, а с това – и постоянно да си спомня от кого го е получил.

Три години по-късно Путин публикува снимки как си играе с порасналото и видимо добре гледано куче. Но то вече не се казва Йорго, а Бъфи – името му е сменено след конкурс, резултатите от който игнорират предложенията, включващи асоциации с България, а се избира англоезичен вариант. Йорго впрочем е гръцко име (българският вариант би бил Гошо или Жоро), но не това е причината за преименуването на домашния любимец. Този акт също има символно значение – един вид, „ти ми го подари, но то вече е мое и не ме задължава към теб; твоята вярност към мен не е основание да съм ти верен и аз“.

За цялото управление на ГЕРБ не беше направено нищо, за да се намали зависимостта на България от Русия.

За сметка на това властта вложи цялата си страст в изграждането на газопровода „Турски поток“. И три милиарда лева на данъкоплатците – колкото струват и изтребителите F-16, които САЩ предлагат да продадат на България и чиято цена се смята за твърде висока. Борисов нарече газопровода „Балкански поток“ в неуспешен опит да приспи вниманието на критиците на изграждането му. А той всъщност си е руски, поради което бяха и критиките. Ползата на България от него е неясно каква, защото минаващият през тръбите газ така и не влиза в страната ни – планирано е той да отива на преференциални цени в Сърбия. Понастоящем Сърбия е една от малкото държави, които застават по-скоро на страната на Русия в контекста на войната в Украйна.

Зависимостта на България от Русия е особено силна в полето на пропагандата. И в това отношение управлението на ГЕРБ не положи усилия, за да ѝ се противопостави. Нещо повече – то дори допринесе за официализирането ѝ, особено по времето на третото правителство на Борисов, в което ВМРО беше коалиционен партньор. Именно тогава избухнаха кампаниите срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, Закона за социалните услуги, чиято крайна цел беше България да се настрои против западноевропейската либерална демокрация. Въпреки че тези кампании се осъществиха и с подкрепата на евангелистки фундаменталисти, без машината на руската пропаганда те едва ли биха постигнали особен успех.

Като говорим за зависимост и руска пропаганда, нека си припомним също, че в края на управлението на ГЕРБ и ВМРО България наложи вето върху членството на Северна Македония в ЕС. Условията за отпадането му бяха унизителни и на практика невъзможни – от македонците се искаше едва ли не да признаят, че са българи. Тоест да приемат, че нито идентичността им, нито езикът им са техни. Преди началото на войната в Украйна не беше толкова очевидно, но вече става все по-ясно, че упорството на България срещу членството на югозападната ѝ съседка в ЕС обслужва не толкова българския, колкото руския интерес.

От 2013 г. насам поне стотина богати чужденци, някои от тях – руснаци, получиха „златни паспорти“.

Въпреки че гражданството срещу инвестиции се предоставя от оглавяваната от вицепрезидента Комисия по гражданство, схемите, благодарение на които то се осъществява, не биха били възможни без участието (или поне без благословията) на различни държавни структури. За „златните паспорти“ България е критикувана от Европейската комисия, те са една от причините и за санкционирането на Делян Пеевски по закона „Магнитски“. А близката до ГЕРБ прокуратура, както е известно, упорито отказва да разследва Пеевски.

Руските граждани, които имаха нужда от убежище обаче, трудно можеха да го получат в България по времето на управлението на ГЕРБ. Опозиционерът от Русия Евгений Чупов, който беше едно от малкото щастливи изключения, накрая получи легален статут, след като Агенцията за бежанците оттегли отказа си в резултат медийното внимание към случая му.

ГЕРБ не направи нищо и срещу радикалните пропутински групировки у нас.

По време на управлението на Борисов държавата не само допускаше шествия на финансираната от Кремъл ултранационалистическа група рокери „Нощните вълци“ у нас, а през 2016 г. полицията дори арестува и подложи на физическо насилие протестиращи срещу нея. „Нощните вълци“ впрочем си имат и български клон, съдържанието на чиято страница във Facebook е почти изцяло на руски.

Управлението на Борисов не забрани и откровено прокремълските, антиевропейски и антисемитски паравоенни формирования като БНО „Шипка“ и Военен съюз „Васил Левски“. Напротив – те набраха популярност по време на бежанската криза в качеството на „ловци на мигранти“. Тези организации са въоръжени и нямат никакви притеснения да заплашват медии и да клеветят правозащитни организации.

По времето на ГЕРБ отравянето на Емилиян Гебрев беше потулено, а разследването на случая впоследствие – спряно.

Производителят на оръжие Емилиян Гебрев беше отровен през 2015 г. по начин, подобен на отравянията на Сергей Скрипал и по-късно – на Алексей Навални. След близо 4-годишно мълчание по случая тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров изрази предположението, че Гебрев ще да е ял рукола с пестициди. Тук е уместно да припомним, че по повод на Цацаров бившият градски прокурор Николай Кокинов беше казал на Бойко Борисов: „Ти си го избра.“

През 2020 г., вече по времето на Иван Гешев, прокуратурата спря разследването за отравянето на Гебрев. Въпреки обоснованите подозрения, че в него са участвали руски агенти, отговорни и за покушението срещу Скрипал. И броени дни след отравянето на Навални. Чак през април 2021 г. прокуратурата „се сети“, че в случая с Гебрев има руска връзка. Това стана в контекста на парламентарните избори в началото на същия месец, на които ГЕРБ формално победи, но не успя да излъчи правителство. На фона на силните обществени настроения в онзи момент срещу ГЕРБ и главния прокурор този ход може да се интерпретира като отчаян опит да демонстрират, че са „на правилната страна на историята“.

По същия начин следва да се разбират и действията им срещу „руски шпиони“.

Акциите винаги стават в определен контекст, в който ГЕРБ и прокуратурата решават да играят критични към Русия, защото разчистват политически сметки. Сега, когато БСП е във властта, а Румен Радев отново е президент, е особено лесно да заемат проевропейска и критична към Русия поза. Също като унгарския премиер Виктор Орбан, с когото ги свързва взаимна симпатия, Борисов е способен да разиграва различни отношения към Русия според необходимостта на момента, но в критични ситуации е вярното куче на Путин, което се очаква да бъде.

Затова е добре да нямаме чак толкова къса памет. Ако сме още по-паметливи, може да си спомним, че Бойко Борисов лично е участвал в етническото прочистване, известно като „Възродителния процес“. Две десетилетия по-късно той твърди, че целите на „Възродителния процес“ са си били хубави, само методите били… „объркани“. Може да си спомним и че е бил бодигард на вече сваления от власт диктатор Тодор Живков и семейството му. Както и че въпреки твърденията си, че след промените е бил „от СДС“, той е бил член на БКП и през 1991 г. дори напуска МВР, защото отказва да се деполитизира. Което не му пречи после да се пише антикомунист, за да бъде приета партията му в европейското консервативно семейство.

Когато пак ни изглежда, че в настоящата ситуация ГЕРБ е за предпочитане пред БСП, нека просто замълчим за момент… и да си спомним.

Заглавна снимка: Владимир Путин с кучето Бъфи през 2013 г. © Пресслужбата на руския президент / Wikimedia

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/velikdenski-zaek-ili-prosto-zaek-za-bnb/

Когато премиерът Кирил Петков казва, че подкрепя кандидатурата на Андрей Гюров за управител на БНБ, това не значи нищо. Нима някой е очаквал един от двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да не защити номинацията на политическата сила? „Аз го познавам – човек с невероятен етичен кодекс, професионалист. Така че – да, аз лично слагам своето име зад неговата кандидатура“, заяви Кирил Петков. Ако тези суперлативи бяха казани например от някого като Марио Драги, бившия председател на Европейската централна банка, щяха да са стойностна референция.

Неубедително е Петков да гарантира за професионализма на Гюров –

със същия успех може да го направи и Христо Стоичков. Поради тази причина и атестацията, дадена от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов за кандидата на ИТН Любомир Каримански и неговите професионални и морални качества, не тежи. „За позицията шеф на Българска народна банка аз и моите сътрудници имаме достойнството животът да ни е срещнал с човек, за когото сме се убедили, че е най-хубавата кандидатура“, казва Трифонов. Виж ти, какъв matchmaker бил този живот!

Изобщо, от дебатите за нов управител на БНБ за следващите 6 години професионализмът отсъства – както сред депутатите анкетьори на номинираните при изслушването им в Бюджетната комисия, така и в повечето медии, където банкерите просто ги няма. Ако не броим бившия шеф на „УниКредит Булбанк“, бивш председател на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян и настоящ председател на Българския форум на бизнес лидерите, който впрочем също заяви, че двамата кандидати не са особено убедителни. „Постиженията им не са толкова впечатляващи, но са си „напудрили“ CV-тата. Като ги сравним с екипа, който сега управлява БНБ, не са особено сравними“, каза Хампарцумян по bTV.

Ако двамата кандидати бяха извън политиката, дали от ПП или ИТН щяха да ги издигнат,

запита реторично и проф. Гарабед Минасян, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на Управителния съвет на БНБ. „За Българската банка за развитие вие трябва да сте довереник на тези, които управляват в момента, докато за БНБ, която е част от емисионната система на ЕС, следователно и на еврото, трябва да имате доверие на ЕЦБ, на МВФ, Европейската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка като минимум“, обясни и икономистът Красен Станчев по БНР. Според него това, което се случва с избора на шеф на БНБ, е „доста тревожно, да не кажа по-тежка дума“.

Именно номинациите, които са повече политически, отколкото експертни (и зад всяка стоят определени кръгове), създават опасения. Политическото интересчийство доминираше при изборите на най-дълго управлявалия гуверньор на БНБ Иван Искров – от времената на Царя до втория кабинет на Бойко Борисов, в чийто мандат гръмна Корпоративна търговска банка. Искров пя „Назад, назад, моме Калино“ с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, прегръщаше се с министъра на финансите на ГЕРБ Владислав Горанов. БНБ през всичките тези години така и не провидя, че държавата крепи КТБ с парите на данъкоплатците, а банката ги прелива в свързани фирми.

Осем години след рухването на КТБ банковата система още изпитва ефектите,

а Фондът за гарантиране на влоговете в банките не е напълно възстановен. Сметката на загубените в КТБ пари е за близо 5 млрд. лв. Нов банков фалит би струвал много повече, включително и като спирачка по пътя към еврото. Може ли Гюров и Каримански да гарантират, че „Банков надзор“ ще работи толкова съвестно, че никоя банка няма да гръмне? Ръководството на БНБ отговаря за стабилността на банковата система и под негов контрол са всички останали банки след първите големи пет, които са под пряк надзор на ЕЦБ след приемането на България в Банковия съюз на ЕС.

Настоящият управител на БНБ Димитър Радев бе издигнат от ГЕРБ през 2015 г., но в пленарната зала бе избран със 130 гласа, тъй като получи подкрепа и от депутати от Реформаторския блок, БДЦ, АБВ и седмина от ДПС. Професионалната му кариера включва 21 години в Министерството на финансите, където стигна до поста на заместник-министър, и последвали 14 години в Международния валутен фонд.

Политическите апетити към поста на управител на БНБ са огромни.

Не отсега, както е добре известно, но се разпалват от възможността за управление (в т.ч. инвестиране) на милиарди – когато България се присъедини към еврозоната. Което дори да не е от 1 януари 2024 г., все пак ще стане в 6-годишния мандат на бъдещия гуверньор. (В едно от редките си интервюта, дадено в началото на март пред „24 часа“, управителят на БНБ Димитър Радев казва, че имаме всички шансове да се присъединим на уречената дата.)

Част от валутните резерви на България ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ, но част от тях ще останат тук. Колко – отсега няма как да се каже, но със сигурност десетки милиарди. Към момента валутните резерви на България са близо 60 млрд. лв., а след няколко години стойността им ще е още по-голяма. Тези средства ще се инвестират в съответствие с изисквания на ЕЦБ, но все пак при по-голяма свобода. Без значение какви политически сили ще влизат тогава в правителството, гуверньорът на БНБ ще принадлежи към определен кръг – в случай че парламентът одобри един от двамата кандидати. И разбира се, в случай че той действително подкрепя пътя към еврото, без да се опита да шиканира процеса.

Законът за БНБ дава възможност на управителя да избере подуправители,

а мандатите на двама от настоящите бездруго са изтекли. Каквито и хора да са подбрали за тези постове Гюров или Каримански (готови са с номинациите), те едва ли ще имат по-голям опит от тях самите. Това означава, че който и да поеме управление „Емисионно“ (валутния борд) например, няма да притежава по-голяма експертност от настоящия подуправител Калин Христов, който работи в БНБ от 1997 г. и повече от 15 години е член на Комитета по парична политика на ЕЦБ. С над 16 години опит в БНБ и специализация в ЕЦБ е и другият подуправител, чийто мандат е изтекъл – Нина Стоянова, шеф на управление „Банково“.

Когато България приеме еврото, съвместно с Министерството на финансите БНБ ще води монетарна политика – нещо, което до настоящия момент не е вършила активно заради системата на валутния борд. Но след приемането на еврото ще трябва да работи в по-голям синхрон с правителството и конкретно с министъра на финансите, а главно – с ЕЦБ. Така че опит в БНБ, МФ или международна финансова институция на висока позиция е от съществено значение за гуверньора на централната банка.

Само дето никой от двамата кандидати не го притежава.

Основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев предупреди, че е доста неразумно да се правят смени в БНБ в момента. „При положение че имате хора с опит, които са в момента начело на централна банка, преминали в миналото си през различни кризисни ситуации – както вътрешни, така и външни, то най-добре е сега, когато се очаква голям стрес на европейската банкова система, ЕЦБ и ЕС не само поради войната в Украйна, да не се сменят тези хора“, заяви Станчев.

Има основание за такова предупреждение – заради войната бяха наложени сериозни санкции на Русия, като забрани за транзакции, свързани с руските резерви, спиране на евро към Русия и изключване на 7 руски банки от SWIFT. Тези действия може да предизвикат кибератаки, да носят рискове за платежните системи и други заплахи и неопитни хора начело на БНБ ще се затруднят да управляват подобни кризи.

Нелепи и смехотворни са опитите на представители на управляващата коалиция да обясняват наличието на двама свои кандидати със

силата на демокрацията.

„В нашата коалиция има възможност за демокрация, всеки да си представи кандидата, който счита, че е най-добър, и вече парламентът да реши“, каза премиерът Кирил Петков. В действителност липсата на единна кандидатура, за което например успя да се договори коалицията в Германия за гуверньор на Бундесбанк, е сериозна слабост. Четирите политически сили не поставиха темата за предстоящите смени в регулаторите (КЕВР, КФН и др.), както и в ръководството на БНБ на преговорите за коалиционно споразумение. Всъщност най-сериозните въпроси просто бяха заобиколени и последствията вече са налице само след първите три месеца управление.

В ситуация, в която управляващата коалиция не е единна, никой от двамата кандидати не може да бъде избран, ако не получи помощ от опозицията – ГЕРБ, ДПС или ГЕРБ и ДПС. Дали това ще се случи, или не, ще стане ясно преди Великден. В опит максимално да улеснят избора, от ПП решиха да повтарят срамните практики от предишни парламенти –

игрите с кворума.

Председателят на 47-мото НС Никола Минчев (ПП) обяви, че връща практиката на 44-тото НС относно гласуването на законите и необходимия кворум: „За да бъде едно предложение прието, трябва да са гласували повече от половината от последно регистрираните или съобразно последната проверка на кворума.“ Това означава, че кандидат за управител на БНБ може да бъде одобрен само с 61 гласа – тъй като кворумът е 121. Срамно предложение. Досега всеки гуверньор на БНБ е бил избиран с гласовете на повече от половината народни представители, тоест над 120.

Докато се стигне до гласуването в пленарната зала, тече пазарлъкът между партиите. До момента ПП и ДБ са декларирали публично подкрепа за Андрей Гюров. БСП се пазари кой ще даде повече, за да реши Корнелия Нинова кому да дари 26-те гласа на депутатите социалисти, но по-вероятно е да ги прехвърли към Гюров. Има какво да търгува – нови постове, отказ да приемат предложението на ДБ за изгонването на руската посланичка Митрофанова. Досега Нинова е показала, че добре се справя с тази работа – България ще прати на Украйна само 4000 каски и бронежилетки, не и оръжие, както настояваше „Демократична България“.

И така, новият управител на БНБ едва ли ще е великденски заек. По-скоро зайче, измъкнато с фокус-мокус.

Заглавна снимка: Bjoertvedt / Wikimedia

Източник