Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2014/05/24/x-men-days-of-future-past/

Напоследък четем все повече книги и гледаме все повече филми в жанра антиутопия – откриваме нови и нови апокалиптични сценарии, в които планетата ни е замърсена, населението – намалено чрез изтребление и/или поробено, и то не от извънземни. Това, което силно ни привлича и което популярната култура ни предлага, е всъщност отражение на собствените ни страхове – страховете от война, от екологична катастрофа, от всякакви беди, породени от човешката алчност и от човешката склонност към неприемане на различните. Чрез книгите и филмите съзнателно или несъзнателно все по-често търсим отговор на въпроса: как може да се избегне това?

Вече сме гледали общо шест игрални филма за Х-Мен. Тяхната популярност е огромна, но това важи и за опасността от изхабяване на героите и стесняване на кръга от зрители само до най-запалените читатели на комиксите. Това обаче все още не се е случило.
Трилогия, развиваща се в началото на XXI век („Х-Мен“, „Х-Мен 2“, „Х-Мен 3: Последен сблъсък“), една предистория и една следистория на отделен герой („Х-Мен началото: Върколак“ и „Върколака“), както и една предистория на целия екип, развиваща се през 60-те на ХХ век („Х-мен: Първа вълна“) – какво повече може да се направи, ще се запитат по-незапознатите зрители?
Още много може да се направи, ще отговори всеки, който е по-запознат със света на Х-Мен и на супергеройските комикси като цяло.
Защото тези комикси не само ни дават страхотни герои с готини сили, но и истории, чието богатство не знае граници. И понякога само една-единствена история е достатъчна, за да задвижи отново колелото на филмовата поредица и да върне магията.

„Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“ е сюжет от броеве 141-142 на „Uncanny X-Men“, публикувани през далечната 1981 г. Наистина далечна, защото антиутопичното бъдеще, което обрисува, се развива в тогава тънещата в мъглите на неизвестното бъдеще 2013 г. Стражите – гигантски роботи, създадени, за да подчиняват мутантите – затварят всеки с Х-гени в трудови лагери. В комикса малкото свободни Х-Мен изпращат ума на възрастната Кити Прайд в по-младото й Аз. Кити от настоящето води Х-Мен към предотвратяването на фатален момент в историята, който ще подбуди антимутантската истерия – убийството на сенатор Кели, извършено от Мистик.
През 1993 г. историята е претворена в двоен епизод на анимационния сериал „Х-Мен“. Вместо Кити в настоящето (през 90-те) от бъдещето идва мутантът Бишоп, който атакува член на Х-Мен заради все още несъстоялото се убийство на сенатор Кели.
Историята несъмнено е любима за феновете, защото през 2001 г. те поставят този комикс на 25-то място в топ 100 на най-добрите комикси на „Marvel“ за всички времена.

И ето я магията за филмовата поредица за Х-Мен – двете времеви линии в сюжета правят възможно той да бъде продължение едновременно на успешната трилогия и на също така любимата предистория „Х-Мен: Първа вълна“. Така можем да видим всичките си любими герои накуп (че дори и с няколко допълнения) и те да обединят сили срещу настъпилия/настъпващия апокалипсис.
Назад във времето се връща Върколака – понастоящем най-популярният герой, при това единственият от Х-Мен със самостоятелни екранизации. Кити отново има своята роля – силите й са се разширили и развили и именно тя го изпраща в миналото.
Всичко това звучи много обещаващо и много амбициозно, но дали резултатът е на ниво?
Още в първите секунди на филма усещам, че отговорът ще бъде да – чувам думите на Професора, виждам картини на страшното бъдеще. Чудя се – как нещата са се объркали така и защо?
И ето ги добре познатите герои от трилогията – Кити, Колоса, Върколака, възрастните Професора и Магнито – както и новопоявилите се Блинк, Бишоп, Сънспот, Уорпат. А враговете им… о, враговете им са нещо, което не сме виждали нито в комикса, нито в анимацията, нито дори във фенфикшъните с най-развинтена фантазия, вложена в тях.
Стражите са по-ужасни от всичките си образи досега, защото имат способността да се променят.
Също както в комикса, причината на бъдещия апокалипсис е Мистик. Но не само заради убийство, с чието извършване тя без да иска отприщва антимутантските настроения и бъдещата война, а и заради уникалните й гени, които са направили Стражите наистина непобедими.
В повечето филми за Х-Мен имаме конкретен мутант, който се оказва двигател на действието заради уникалните си сили. В първия филм това е дарбата на Плевел да изсмуква и прихваща чуждите способности, във втория – регенерацията на Върколака, а в третия малкият Лийч, умеещ да блокира способностите на околните, е превърнат в източник за тъй наречено „лекарство“ срещу мутиралите гени, което предизвиква нов разрив в обществото.
Също както и предишните филми за Х-Мен, и в „Дни на отминалото бъдеще“ е поставен въпросът за приемането на различните. И то отново от двете гледни точки – различните мутанти-изроди в очите обикновените хора заплашват самото им съществуване, а различните недоразвити човеци от гледна точка на Магнито могат да бъдат единствено военен враг.
Най-съдбоносният избор в „Дни на отминалото бъдеще“ е в ръцете на Мистик. Тя ни е позната от трилогията като бездушна убийца и от предисторията като добро момиче, тръгващо по лош път заради обикновеното желание да си намери място под слънцето – и именно сега трябва да разберем как тези две толкова различни по характер героини са всъщност един и същи човек.
„Не искам вашето бъдеще. Не искам вашето страдание!“ – роптае младият Чарлз Екзевиър. Непроменимо ли е бъдещето? Обречена ли е Мистик да се превърне в злодей? Обречено ли е човечеството на война, робство и смърт, или има начин крахът да бъде избегнат?
„Дни на отминалото бъдеще“ отговаря на този и на много други въпроси по фантастичен начин. Показва ни всичките ни любими герои на едно място, но най-важното – и трансформацията на основните персонажи. Виждаме младият учен Ханк Маккой, който все още не е приел напълно Звяра в себе си, както и Магнито, който с бодри крачки се е устремил към злодея, когото познаваме. Виждаме, че пътят на младия Чарлз Екзевиър към Професор Х далеч не така безпроблемен, както сме си мислели. Виждаме съдбовната важност на човешкия избор. Защото именно в избора е отговорът – в него е бъдещето и от него зависи какво ще е то.
„Дни на отминалото бъдеще“ ни предлага това, както и други послания, а също и много екшън, страхотен, заради фантастичните сили на героите. Типичното за „Х-Мен“ чувство за хумор също не е пропуснато, а Живака надминава всичките ми очаквания към екранизирането на този герой – сериозно, мислиш си, че вече няма как да те изненадат с поредния як мутант и се оказва, че не е съвсем така.
Едно е ясно – Х-Мен са много далеч от изчерпване на големия екран и отсега нямам търпение за следващия, осми филм от поредицата – „Х-Мен: Апокалипс“, 2016 г. Кой е Апокалипс ли? Един много, ама наистина много обещаващ злодей…

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2014/05/06/varvara/

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.
Винаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ. Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак.
Та като споменах нови влакове… новите спални вагони са фантастични! Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.

И така – Бургас. Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате, гардеробната отваря чак в 9:00 (влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас. А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.

За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от Варвара – няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ. Доста обезкуражаващо начало. Но, за щастие, първото впечатление лъже – нататък се оказа красивото село от спомените ми. Промяната в центъра е положителна – на мястото на прастарите бараки има красиво кметство. Чисто е и е пълно с щъркелови гнезда. Около теб летят щъркели, чайки, врабчета – в самото село!

И още една приятна разлика от спомените, дължаща се на сезона – през май цяла Варвара прелива от буйна зеленина! А платото над плажа все още няма и помен от застрояване (дай Боже така да си остане!) и красотата е неописуема с думи.


Когато редовно ходех на варварския плаж преди години, най-голямото изпитание беше слизането по стълбичките – по-подобни на сипеи. Сега обаче си има истински стълби, които не предполагат качване и слизане на четири крака. :)) А заведението на плажа, което все още не работеше, няма вид да заема място от плажната ивица, а гледката от него е просто убиец.

За плажуване месец май, както се и очаква, не е много подходящ, но е идеален за разходка сред бурна зеленина, цветя, пеперуди, гларуси, чайки и каквито още прекрасни растения и животни ви хрумнат. Усещането е съвсем различно от това в разгара на лятото и също е страхотно.


Тази година за първи път отседнах в хотела на Димо – най-старият и най-хубавият хотел във Варвара, носещ най-истинския дух на мястото. Разрастването тук е станало изцяло и единствено с вкус. Най-страхотно е отношението – това е единственият хотел, в който съм била, където не видях нито една табелка, която да ми казва какво мога и не мога да правя, където няма ограничения „само за гости на хотела“ (включително и на игрището отсреща, построено от Димо за всички), няма „забранена консумация в стаите“ или някъде другаде, няма никакви дразнещи забрани. А наистина през цялото време се чувстваш ГОСТ – в немаркетинговия смисъл на думата! – и у дома си.


Нещо, което особено много ми хареса – стълбището на хотела е превърнато в библиотека. Всеки може да чете която книга си хареса, а разнообразието е гигантско – от томове с класически литературни произведения през исторически книги до най-леки кримки. По нещо от абсолютно всеки жанр за абсолютно всеки читател.

Варвара е обградена от вълшебни места, много от които, за съжаление, не заснех – горски пътеки, крайморски пътеки, поляни, обсипани с цветя, скали… а Странджа е съвсем, съвсем наблизо. Рибарският пристан е особено приятно място сега, когато комарите още не са превзели всичко.

В крайна сметка едно е ясно – има какво да се прави във Варвара и когато не е сезон и не е време за плаж. Мястото все още не е замърсено от „инвеститори“, хората са все така свестни и не са променили отношението си към туристите. „Трите язви“ може и да ги няма отдавна, но прекрасната чиста природа си е там по всяко време на годината.
Пак ще се ходи – и то по-скоро!

Post Syndicated from original https://alex.stanev.org/blog/?p=351

Когато черното изглежда странно познато.

Когато виждаш всичко и мислиш, че нещо ти отбягва.

Тогава мислиш за утре, когато няма да се случи отново.

Когато си цял, за разлика от всички парченца около теб днес. Когато все още можеш да съградиш. Когато все още можеш да продължиш.

***

Отново?

Сега?

А ако не, кога?

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2013/11/13/police-in-fjmc/

Полицаи, завардили ФЖМК. Ето така ме посрещнаха. Снимка: Offnews

След студентската окупация на Ректората следва… полицейска на Факултета по журналистика!
Днес преди около час отидох и ме посрещнаха полицаи, завардили входовете към двора на факултета. Поискаха ми студентска книжка, за да ме пуснат да вляза. Обясних им, че нямам такава, защото не съм студент, а докторант. Поискаха ми пропуск, но им обясних, че разполагам единствено с лична карта. Усетих ги, че се чудят какво да правят, но за мой късмет Нели Огнянова беше там и се застъпи за мен. Благодарение на нея успях да вляза вътре.
По-интересното е, че Гриша Атанасов ги засне не просто около факултета, а ВЪТРЕ в него, по коридорите. Във ФЖМК окупация и протест няма и е много странно за какво проверяват, но и да имаше, университетската автономия забранява влизането на полиция в сградата, освен с разрешение от ректора. Такова няма (или поне преподавателите и служителите вътре не знаят да има) и се чудя КАКВО се случва и КОЙ го е заповядал?

Полицай по коридорите на ФЖМК.
Снимка: Гриша Атанасов

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2013/08/06/oslekova-kushta/

Копривщица, 5 август 2013 г. След окончателното реституиране на музея Ослековата къща (къщата, в която са се шили въстаническите униформи за Априлското въстание) служителите изнасят табла и експонати.
Реститутите са братя Дебелянови, чийто род закупува къщата от Ослекови през 1947 г.
Бъдещето на имота им засега е неизвестно.