Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/zamministr-riosv-burgas-burgas.html

Николай Сиджимов е зам.-министър на околната среда и водите в правителството на Николай Денков от квотата на “Зелено движение” и “Демократична България”. Той коментира пред “Биволъ” многобройните проблеми в Министерството…

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/kakvo-ne-ni-ochakva-v-obrazovanieto-prez-2024-g/

Всяка следваща година ситуацията в образованието дава основание за все по-драматични медийни заглавия, свързани с грамотността на учениците и бъдещето на нацията. В дните около националното външно оценяване на седмокласници и десетокласници и зрелостните изпити на завършващите сме склонни да отделяме огромно внимание на темата, но впоследствие тя лесно изпада от дневния ред.

В идните дни предстои парламентът да разгледа проектобюджета за 2024 г. и да гласува финансовата рамка на страната за следващата година. Сега е моментът за публичен дебат може ли през бюджетните механизми да се стимулира качеството на образователния процес и как парите ни за образование да бъдат похарчени по-ефективно.

Проектът за държавния бюджет беше внесен в парламента и предстои да бъде разгледан от депутатите. Разкажете първо какъв е пътят на проекта оттук нататък и може ли да се промени съществено частта за образование до окончателното му приемане?

Ще се опитам да го обясня за всички неизкушени от политическите крамоли. Бюджетът влиза в Народното събрание и то има правомощието да го приеме. Проектът обаче се внася винаги и единствено от Министерския съвет, ние в парламента нямаме право да предлагаме бюджет. Когато това стане, проектът за държавен бюджет се разпределя към парламентарните комисии. На първо четене ние гласуваме предложения ни текст. Ако бъде отхвърлен още тогава, значи нямаме бюджет. Ако бъде приет, започват поправките между двете четения. Това е моментът, в който народните представители дават своите предложения.

В този ред на мисли, със сигурност и при тази бюджетна процедура ще има поправки между двете четения, но дали те ще се отразят значимо на така предложения проект, няма как да знам.

Иначе, вече вероятно всичките ви читатели знаят, чe трябва да удържим бюджетния дефицит в рамките на 3%, което поставя една рамка на разходите, отвъд която не можем да си позволим волности. За мен обаче това е добра новина. Защото в България по принцип разходи се правят без анализи и без данни. Това, което се опитваме да направим в сферите, в които работя, е най-после да сложим началото на един етап на създаване на данни, на базата на които да можем да правим таргетирани разходи. И според мен моментът, в който това може да се осъществи, би бил по-подходящ за правене на големи разходи.

Едно от обвиненията към настоящото управление и бюджета за 2023 г., който то подготви, беше намаляването на дела от БВП за образование от 4,5 на 4,1%. През 2024 г. се предвижда този дял да се увеличи на 4,2, а през 2025-та – на 4,3%, но не и да достигне предходното си ниво. Вие неведнъж сте казвала, че сте човек с кауза в образованието. Не следва ли да се борите за по-голям дял от бюджета за тази сфера?

Аз съм от хората, които не са склонни да говорят за дял, а за разписани конкретни дейности. Парите, които искаме да похарчим за образование, трябва да бъдат изпълнени със смисъл. В момента сме в етап, в който се надяваме, че най-сетне имаме политическа стабилност поне за година напред. Това ни дава възможност – най-после – да мислим в перспектива, да мислим за реформите в образованието, да започнем да ги реализираме.

Темите, по които фокусирано работя – въвеждането на национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, развитието на услугите за подкрепа на деца със специални образователни потребности – са все сфери, в които работата е в началото си. Те изискват непрестанно сътрудничество между Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, което беше предизвикателство доскоро. На базата на това, което вършим в момента, ще можем да поискаме и повече пари през следващата година. Но искането трябва да бъде мотивирано. И то ще бъде, ако имаме политическа стабилност в следващите няколко месеца и завършим политиките, по които работим.

Това звучи малко абстрактно и пожелателно. Има ли как да обясним на хората как ще усетят тези политики, има ли нещо, което ще се случи през 2024 г. и участниците в образователната система могат да го усетят и проследят?

През 2024 г. по-скоро не. Разбирам, че това звучи разочароващо и съм длъжна да го обясня. Ние живяхме три години в някакво безвремие. Преди това част от нужните реформи са започнати, но са останали само на хартия. Сега тепърва трябва да започнем да задвижваме истински процеси и хората да виждат и да усещат през опита си истински семейни политики – трябва да започнат да ги виждат в яслите, в детските градини, в училищата. Затова не мога да обещая, че нещо грандиозно ще се случи през 2024 г., но ще видим начало… И най-важното, което трябва да заложим през 2024 г., е посоката на тези промени и ангажимента, че те ще продължат, независимо кой е на власт.

Как това „начало“ и създаване на нови дейности е свързано с бюджета? Ще се обучават и надграждат уменията на съществуващи кадри, ще се създават нови кадри, нещо трето?

По никакъв начин не са свързани с бюджета за 2024 г., защото тези нови дейности още не са готови. И пак съм принудена да обясня тук, че аз съм народен представител в четвърто Народно събрание в рамките на две години и половина и поради това не сме готови. Но най-накрая заработиха всички работни групи, министерствата имат достатъчна стабилност и хоризонт да седнат да работят заедно и трябва да кажа, че за тези месеци имаме изключителен напредък. Но за да поискаме допълнително пари, процесът по разписване на конкретните политики, мерки и дейности трябва да е не просто напреднал, а завършен. Ще бъдем готови през пролетта, което означава, че парите ще бъдат заложени в бюджета за 2025 г. Но все пак имаме малки промени, които се подготвят отдавна и ще се осъществят през 2024 г.

Кои са те?

На първо място, е отделен бюджет за безплатни учебници за учениците в гимназиалния курс. Нашата задача ще бъде да се уверим, че сме похарчили добре държавните пари, и да проследим какво получаваме като продукт срещу тези държавни средства. Това важи за всички учебници, разбира се, просто тези за гимназиалния курс ще се заплащат за първи път, там има много по-голямо разнообразие на предмети и специфики и тъй като се прави за първи път, ще трябва да следим процеса внимателно.

Второто, което ще стане тази година, е увеличаване на парите за приобщаващо образование. Тук си даваме сметка, че механичното увеличаване на сумата означава много малко. Наредбата за приобщаващо образование е написана относително добре, но това, което се върши на практика, не е достатъчно на този етап. Старая се много да обикалям, да се срещам с директори, да получавам обратна връзка от учители и от всякакви специалисти за това как работят, какво ги затруднява и как можем да подобрим процеса.

Какво означава това? Може ли да обясните в какви дейности или специалисти, или мерки ще бъдат вложени повече средства?

Както казах, за съжаление, това е механично, количествено увеличение. То е свързано с по-големия брой деца, нуждаещи се от подкрепа, които постъпват в системата. Всяка година броят на децата със специални образователни потребности се увеличава и респективно бюджетът отразява тази тенденция. Но системата не ни връща достатъчно ясна обратна връзка как се харчат тези пари. Така пък ни лишава от възможност да направим анализ доколко е ефективно това, за което се харчат. И моето мнение е, че за да започнат да се харчат както трябва тези пари, ще са нужни няколко години.

Защо, какво трябва да се случи през тези години?

Защото трябва да разработим и внедрим поредица от мерки, за да можем накрая да кажем, че имаме работеща система. Не просто еднократен акт на промяна в някакъв нормативен документ.

На първо място, трябва да въведем скрининга на ранното детско развитие, с който да установяваме различни възникващи затруднения в много ранна възраст. След това трябва да имаме изградена нужната подкрепа, социална услуга, която да бъде на разположение на семейството при установяване на проблем. Трябва да създадем регистър на тези случаи към Министерството на здравеопазването, за да може здравната система да поеме отговорността си за проследяване на развитието на тези деца. Част от данните трябва да бъдат достъпни за структурите на Министерството на образованието, за да бъдат те подготвени с необходимата образователна подкрепа за децата. Всичко това би изпълнило понятието „приобщаващо образование“ със съвсем конкретни неща, които системата прави, за да улесни достъпа до образование на всяко дете според нуждата му.

Това нещо бъде ли направено, ние неминуемо ще увеличим парите на дете. Но ще знаем какво точно ще получи всяко дете срещу тях. Например ако имаме данни, че следващата учебна година в Смолян 10 деца със затруднения в придвижването трябва да тръгнат на училище, ще знаем, че се очаква да оборудваме, примерно, две училища, да видим има ли достатъчно ресурсни учители, има ли нужда от други специалисти и какви, ако се налага, да обучим учителите, които ще работят с децата. Това имам предвид, като казвам, че парите могат да се харчат по-ефективно и таргетирано на ниво община. А в момента имаме едни пари на дете – и точка. Обаче срещу тях не знаем има ли ресурсен учител в училището, може ли изобщо да влезе количка в сградата, има ли достъпен санитарен възел, налага ли се майката да седи в клас с детето и т.н.

Всичко това, разбираме, няма да стане от догодина. От проекта за бюджет и актуализираната бюджетна прогноза става ясно, че сред нещата, които ще се случат от догодина, е увеличаване на разходите за запазване на учителските заплати на ниво 125% от средната за страната и увеличаване на издръжката на дете в системата. Като данъкоплатци очакваме ли нещо срещу тази инвестиция?

По отношение на издръжката мога директно да ви отговоря, че не очакваме нищо, а покриваме инфлация. По отношение на заплатите на учителите – поддържането на нивото им е важно за сектора, в момента работим и по мерки как да управляваме по-добре качеството в системата.

През последните години в системата на образованието влизат и немалко европейски средства. Тази година например стана ясно, че парите за образование по Плана за възстановяване и устойчивост и по Оперативна програма „Образование“, чийто период е до 2027 г., надхвърлят 1 млрд. лв. Почти всичките обаче отново са предвидени за инфраструктура и оборудване. Кога ще започнем да инвестираме в хората?

В момента МОН работи по проект, който трябва да се реализира именно в рамките на ОП „Образование“. Идеята е над 38 000 учители да бъдат обучени за работа в STEM среда. Фокусът на тези обучения трябва да падне върху процесите за постигане на научна грамотност, интегриране на теорията с практиката, интердисциплинарност и ефективни междупредметни връзки, прилагане на компетентностен подход и образователно предприемачество, развитие на емоционална интелигентност, прилагане на принципите на кръговата икономика, подкрепа на прехода към зелена икономика, управление на образованието и на процесите в класната стая и др. Така че обучения ще има.

Отварят се обаче други въпроси, свързани с последващата поддръжка на тази инфраструктура, защото ние страдаме от една тенденция да купим нещо хубаво, след това да го заключим, за да не го счупи някой. И това обезсмисля до голяма степен инфраструктурата, която сме създали.

Това не е ли свързано с начина, по който се формират бюджетите в образованието и не само в образованието – по-конкретно с факта, че пари за поддръжка никога не се предвиждат?

Да, това е грешка, която е допускана неведнъж. В момента е заложено всяко училище да предвиди мерки за осигуряване на устойчивост на дейността, в това число обезпечаване на необходимите консумативи за определен период след приключване на инвестицията по Плана за възстановяване. Трябва обаче внимателно да проследим как ще стане това – да не се окаже, че имаме нова, качествена технологична инфраструктура, обучени да я ползват учители, но не и план как да поддържаме този процес.

Като заговорихме за поддръжка, направих асоциация с поддръжката, от която имат нужда децата в риск, за да не изпаднат от системата. Предвидени ли са в бюджет 2024 пари за образователните медиатори?

Да. Вече мога да си позволя да кажа, че пари за медиатори ще има. И то не просто ще има, а ще има за 12 месеца. Надявам се през последните години да е станало абсолютно ясно на всички, че образователната система не може без образователните медиатори. Смятам за важно не само държавата да осигури устойчивост на финансирането им, но и да проследи в кои училища с концентрация на уязвими групи не е назначен образователен медиатор и защо.

Казахте „училища с концентрация на уязвими групи“. България на хартия има политика по десегрегация повече от десетилетие. На практика обаче тече обратният процес и образователните институции са ярко проявление на етническа и социална сегрегация. В същото време от миналата година има и решение на Европейския парламент, което е свързано с десегрегацията и допълнително повишаване на вниманието на европейските институции към този проблем. Може ли чрез бюджетни механизми да се стимулира десегрегацията?

Трябва първо да имаме яснота какво искаме да направим, а след това, разбира се, да работим през бюджета, за да изпълним целите си. Чувствам се много неудобно, че говоря непрекъснато в бъдеще време, но в тази сфера има много отлагани проблеми, по които едва сега имаме някакъв хоризонт да работим. Родителите на децата от уязвими групи най-често имат мотивация да изпращат децата си на ясла и на детска градина. Това е огромна възможност държавата да употреби качествено времето, като подготви детето да влезе в образователната система, приобщи го съм езиковата и културна среда, която иска то да познава. В момента мога да дам един наглед прост пример за мярка, която би улеснила този процес – вътрешния транспорт. За да може родителят да заведе лесно детето на детска градина извън затворената общност и лесно да си го прибере. Това например е реализирано и работи чудесно в Ботевград. За съжаление, приключва с тръгването на училище.

Ако мога да обобщя всичко, което разказахте дотук, бюджетът за 2024 г. няма да донесе промени, но се надяваме, че ще даде терен за някакво начало.

Да, така е. Но за мен постигането на единомислие от какво има нужда образователната система, е важен успех. Всички разбираме, че ситуацията не може да остане такава. Да – трудно е, да, отнема време, но има политическо съгласие и посока.

Живеем във време, в което да научиш това, което поискаш, в момент, в който го искаш, е по-лесно от когато и да било преди в човешката история. Въпреки това – или може би имено заради това – формалното образование преживява криза на идентичността. В рубриката „Разговори за образованието“ Надежда Цекулова и нейните събеседници търсят философията, смисъла и формите на онова, което наричаме „образование“ в третата декада на ХХI в.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/tova-da-e-stihut/

Мама и тате все те преебават.
Те правят го, макар и да не щат.
Със своите недъзи те даряват
и два-три ти добавят за из път.

Но те сами били са преебани
от мухльовци с капели и ботуши –
един ден сополиво размечтани,
а друг ден вкопчени за гушите.

Човек предава мъка на човека,
тя пълни океан – да се удавиш.
Отрано хващай своята пътека
и собствени деца недей да правиш.

Филип Ларкин
Превод от английски Кристин Димитрова

Филип Ларкин (1922–1985) e сред любимите поети на съвременна Великобритания и водещ поет на поколението след Втората световна война. Роден е в Ковънтри. Завършва колежа „Сейнт Джон“ в Оксфорд. Работи на различни места, но цял живот едно и също – като библиотекар. Публикува всичко на всичко четири стихосбирки: „Северният кораб“ (1945), „По-малко измаменият“ (1955), „Сватби по Петдесетница“ (1964) и „Високи прозорци“ (1974). Посмъртният му том „Събрани стихотворения“ от 1988 г. обаче съдържа 243 творби и междувременно от писма и ръкописи продължават да излизат още. През 1984 г. Филип Ларкин е поканен да стане поет лауреат, с други думи, придворен поет на Обединеното кралство. Отказва. Въпреки това повсеместно бива възприеман като „неофициалния поет лауреат“.
Стихосбирката на Филип Ларкин „Високи прозорци“ предстои да излезе съвсем скоро в „Издателство за поезия ДА“ и в превод на Кристин Димитрова и Георги Пашов.

Кристин Димитрова (р. 1963, София) е писателка, поетеса и преводачка. Автор е на двайсет книги с поезия, най-новата от които е „Уважаеми пътници“ (2018), два романа – „Сабазий“ (2007) и „Ще се върна за теб“ (2022), и три сборника с разкази: „Любов и смърт под кривите круши“ (2004), „Тайният път на мастилото“ (2011), „Като пристигнеш, обади се“ (2017). Носителка на седем награди за поезия, четири за проза и две за превод на поезия. Нейни текстове са публикувани в 38 държави на 28 езика.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.