Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

Post Syndicated from Simona Pop original https://blog.cloudflare.com/two-weeks-later-finding-and-eliminating-long-tail-latencies/

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

A little over two weeks ago, we shared extensive benchmarking results of edge networks all around the world.  It showed that on a range of tests (TCP connection time, time to first byte, time to last byte), and on a range of measurements (p95, mean), that Cloudflare had some impressive network performance. But we weren’t the fastest everywhere. So we made a commitment: we would improve in at least 10% of networks where we were not #1.

Today, we’re happy to tell you that we’ve delivered as promised. Of the networks where our average latency exceeded 100ms behind the leading provider during Speed Week, we’ve dramatically improved our performance. There were such 61 networks; now, we’re the fastest in 29 of them. Of course, we’re not done yet — but we wanted to share with you the latest results, and explain how we did it.

Measuring What Matters

In the process of quantifying network performance, it became clear where we were not the fastest everywhere. There were 61 country/network pairs where we more than 100ms behind the leading provider:

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

Once that was done, the fun began: we needed to go through the process of figuring out why we were slow — and then improve. The challenges we faced were unique to each network and highlighted a variety of different issues that are prevalent on the Internet. We’re going to deep dive into a couple of networks, and show how we diagnosed and then improved performance.

But before we do, here are the results of our efforts in the past two weeks: of the 61 networks where our performance was over 100ms behind the leader, we are now the #1 network in 29 of them.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

And it’s not that we just focused on those 29 networks, either. We’ve dramatically improved our performance in almost all the networks where we were over 100ms behind the leader.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

With the results out of the way, let’s share the story of chasing peak performance in three very different geographies — each with three very different sets of challenges. Before we begin: a lot of Cloudflare’s internal network performance is automatically tuned. However, by its very nature, the Internet is a network of networks — and that inherently relies on us talking to other network operators to maximize performance. That’s often what we had to do here.

Rectifying Route Advertisement in Brazil

One particular network that was flagged for improvement during Speed Week stood out: we’ll refer to it as Network-A. This network was well known to our edge team (the team that looks after our network connectivity in Cloudflare data centers) for frequently congesting the dedicated interconnection we have with the network in São Paulo. This type of dedicated connection is called a Private Network Interconnect (PNI), or private peering, and it helps Cloudflare talk to Network-A without any intermediaries using the BGP protocol.

At a first look, we noticed that a significant chunk of traffic to Network-A was not using the PNI, but instead was being sent through one of our transit providers. A transit provider is an intermediary network that provides connectivity to the rest of the Internet.

This is not uncommon. The most likely reason for this behavior is that at some point in the past traffic was shifted away from the PNI due to capacity issues mentioned earlier.

We then started to take a more in-depth look at the path from this particular transit provider and identified that traffic was routed all the way to the USA before coming back to Brazil. The transit provider was exhibiting behavior known as tromboning: traffic from one location destined to a network in the same location travels vast distances only to be exchanged and then returns again. Tromboning typically occurs as a result of networks preferring paths that are farther away from the best possible path. This can happen due to peering preferences, BGP configurations, or the presence of direct interconnection farther away from end users. This explained the higher latency on this network we saw during Speed Week.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

The next step we took was to look into alternatives to this transit connection. We have a nearby data center in Rio de Janeiro — where we also had a PNI with Network-A. Moreover, São Paulo and Rio de Janeiro are connected via our backbone network. After making the necessary checks to ensure we had room to carry traffic towards Network-A through our backbone and out through the PNI in Rio, we proceeded to prepare the network configuration changes.

We first started announcing Network-A IP addresses out of our backbone in Rio and then accepting them into São Paulo. We then ensured we preferred the path via our backbone over the PNI by changing the BGP behavior through the LOCAL_PREF path attribute. We then removed all the configuration specifying that transit provider as the preferred route for the previously identified traffic from Network-A.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

The result was as expected. Traffic moved away from the transit provider onto our backbone network. We confirmed we achieved a decrease in latency by monitoring our p95 TCP RTTs, which went from 175ms to 90ms.

We currently rank #1 with Network-A, moving up from #5 during Speed Week, as seen in the chart below.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

Immaculate Ingress in Spain

Another network that stood out was a European ISP with a global presence. We’ll refer to it as Network-B. Our RUM measurements showed that we were experiencing high latencies in several parts of the world, including Spain.

The first thing we did was to check how we handled traffic from Spain for Network-B. Our data showed that we had several data centers outside the country which were serving users from Network-B: Milan in Italy and Marseille in France. This obviously raised a question: why is traffic not staying locally in Spain?

The traffic was not staying local because Network-B had not peered with us in Madrid. If private peering describes a connection between exactly two networks using a dedicated circuit, public peering allows multiple networks to interconnect, if they wish so, at an Internet Exchange Point (IXP) location using a shared infrastructure. We looked at our Peering Portal to identify any potential peering opportunities with Network-B and established peering sessions in various locations where we saw high latency, including Madrid.

We looked at the traffic breakdown for these locations and identified the top destinations not being advertised in-country. We then checked whether our Spanish data centers were advertising these destinations and found that the corresponding anycast IP addresses were not enabled in Barcelona. We enabled the additional anycast IP addresses in Barcelona, and this change resulted in traffic for Network-B to be handled locally, which helped reduce latency.

Since we were looking into public peering status with Network-B, we also noticed that they had turned off their public peering session with Cloudflare in Milan. Our logs showed that the session with Network-B was down because it thought Cloudflare was sending more IP prefixes than allowed. We contacted Network-B and advised them to update the configuration according to the data we publish in PeeringDB. While it is a public peering session which comes with its own pros and cons, it still represents a more direct path than using a transit provider.

These changes pushed us up from ranking #2 during Speed Week to #1, as shown by the graph below:

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

You may notice that going from #2 to #1 still means we have a latency of about 300ms.  We want to ensure that every network has amazing performance, but we can’t control all network providers and how they connect with the rest of the Internet. We’re constantly working to ensure that end users see the best experience possible.

Upstream Selection in Africa

We’ve previously discussed private peering and transit providers and how a direct connection is better than a transit connection which usually routes through intermediary networks. However, sometimes this might not be true. This was the case for a network in Africa, which we will call Network-C.

As before, we started by looking at the locations from where we serve traffic to Network-C. This was mostly from our data centers in Western Europe. Looking at the parent ASNs for Network-C, we expected this outcome since we don’t peer with either of them anywhere in Africa.

Let’s take our data center in London. There, we had a private peering connection with Parent-1 and a transit connection with Parent-2. We were receiving IP addresses belonging to Network-C from both parents, however we were only sending traffic to Parent-1 since that was our private peer.

As Parent-2 also provided a direct path to Network-C and, moreover, they belonged to the same organization, we decided to test the latency via Parent-2. It is generally tricky to identify potential upstream bottlenecks especially for transit providers, as each network has its own internal mechanisms for routing. However, in this case we were directly connected.

Once again, we modified the BGP behaviour. Let’s go into more detail this time. Our routing policies are configured differently depending on the type of network we peer with and the type of connection we use. Our policies configure the BGP LOCAL_PREF path attribute, which is the first decisive step in the selection of a path. In our case, Network-C prefixes from Parent-1 had a higher associated value than the same prefixes learned from Parent-2 and were thus chosen for routing. In order to steer traffic away from the private peer and towards the transit provider, we needed to adjust our transit policy to set a higher LOCAL_PREF value only for Network-C prefixes. We also had to use a regular expression to match the desired prefixes by filtering Network-C ASN in the AS-path in a way that would not affect traffic to the other networks from the transit provider.

This change produced better results in terms of latency. We were #2 during Speed Week. We are now #1, as seen by this chart:

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

Update on Speed Week

Two weeks ago, when we first reported our measurements, there were two charts that stuck out where Cloudflare was not #1 in terms of number of networks where we had the lowest connection time or TTLB.

The first was the mean TCP connection time in the top 1,000 networks by number of IP addresses. Since then, we’ve been optimizing and have measured our performance again, and we’ve now moved into the #1 spot.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

The other measurement where we were #2 was mean TTLB in the top 1,000 networks by IP count. We’ve moved into the #1 spot, but there’s still work to do. Which makes sense because the work we’ve been doing over the last two weeks optimized network performance and not our software platform. Hence, connection times got a lot better while TTLB improved less dramatically.

Two Weeks Later: Finding and Eliminating Long Tail Latencies

Getting ever faster

Improving performance on the Internet is a long tail problem: each issue requires a different solution because every network is unique and covers different end users. As we continue to grow our network and interconnect with more of the world, it’s important that we constantly examine our performance to ensure that we’re the fastest.

The efforts of our team have yielded great improvements for our customers, but we’re not just stopping because Speed Week and Birthday Week are over. We’re automating the discovery process of poor performance on networks like these, and are working hard to also automate the remediation processes in order to deliver more incredible performance for our customers.

And we have two more innovation weeks coming in 2021. We’ll be back each week to report on further progress on optimizing our performance globally.

Journey to Adopt Cloud-Native Architecture Series: #4 – Governing Security at Scale and IAM Baselining

Post Syndicated from Anuj Gupta original https://aws.amazon.com/blogs/architecture/journey-to-adopt-cloud-native-architecture-series-4-governing-security-at-scale-and-iam-baselining/

In Part 3 of this series, Improved Resiliency and Standardized Observability, we talked about design patterns that you can adopt to improve resiliency, achieve minimum business continuity, and scale applications with lengthy transactions (more than 3 minutes).

As a refresher from previous blogs in this series, our example ecommerce company’s “Shoppers” application runs in the cloud. The company experienced hypergrowth, which posed a number of platform and technology challenges, namely, they needed to scale on the backend without impacting users.

Because of this hypergrowth, distributed denial of service (DDoS) attacks on the ecommerce company’s services increased 10 times in 6 months. Some of these attacks led to downtime and loss of revenue. This blog post shows you how we addressed these threats by implementing a multi-account strategy and applying AWS Identity and Access Management (IAM) best practices.

A multi-account strategy ensures security at scale

Originally, the company’s production and non-production services were running in a single account. This meant non-production vulnerabilities like frequently changing code or privileged access could impact the production environment. Additionally, the application experienced issues due to unexpectedly reaching service quotas. These include (but are not limited to) number of read replicas per master in Amazon Relational Database Service (Amazon RDS) and total storage for all DB instances in Auto Scaling Service Quotas for Amazon Elastic Compute Cloud (Amazon EC2).

To address these issues, we followed multi-account strategy best practices. We established the multi-account hierarchy shown in Figure 1 that includes the following eight organizational units (OUs) to meet business requirements:

  1. Security PROD OU
  2. Security SDLC OU
  3. Infrastructure PROD OU
  4. Infrastructure SDLC OU
  5. Workload PROD OU
  6. Workload SDLC OU
  7. Sandbox OU
  8. Transitional OU

To identify the right fit for our needs, we evaluated AWS Landing Zone and AWS Control Tower. To reduce operation overhead of maintaining a solution, we used AWS Control Tower to deploy guardrails as service control policies (SCPs). These guardrails were then separated into production and non-production environments, creating the hierarchy shown in Figure 1.

We created a new Payer (or Management) Account with Sandbox OU and Transitional OU under Root OU. We then moved existing AWS accounts under the Transitional OU and Sandbox OU. We provisioned new accounts with Account Factory and gradually migrated services from existing AWS accounts into the newly formed Log Archive Account, Security Account, Network Account, and Shared Services Account and applied appropriate guardrails. We then registered Sandbox OU with Control Tower. Additionally, we migrated the centralized logging solution from Part 3 of this blog series to the Security Account. We moved non-production applications into the Dev and Test Accounts, respectively, to isolate workloads. We then moved existing accounts that had production services from the Transitional OU to Workload PROD OU.

Multi-account hierarchy

Figure 1. Multi-account hierarchy

Implementing a multi-account strategy alleviated service quota challenges. It isolated variable demand non-production environments from more consistent production environments, which reduced the downtime caused by unplanned scaling events. The multi-account strategy enforces governance at scale, but also promotes innovation by allocating separate accounts with distinct security requirements for proof of concepts and experimentation. This reduces impact risks to production accounts and allows the required guardrails to be automatically applied.

Improving access management and least privilege access

When the company experienced hypergrowth, they not only had to scale their application’s infrastructure, but they also had to increase how often they release their code. They also hired and onboarded new internal teams.

To strengthen new/existing employees’ credentials, we used AWS Trusted Advisor for IAM Access Key Rotation. This identifies IAM users whose access keys have not been rotated for more than 90 days and created an automated way to rotate them. We then generated an IAM credential report to identify IAM users that don’t need console access or that don’t need access keys. We gradually assigned these users role-based access versus IAM access keys.

During a Well-Architected Security Pillar review, we identified some applications that used hardcoded passwords that hadn’t been updated for more than 90 days. We re-factored these applications to get passwords from AWS Secrets Manager and followed best practices for performance.

Additionally, we set up a system to automatically change passwords for RDS databases and wrote an AWS Lambda function to update passwords for third-party integration. Some applications on Amazon EC2 were using IAM access keys to access AWS services. We re-factored them to get permissions from the EC2 instance role attached to the EC2 instances, which reduced operational burden of rotating access keys.

Using IAM Access Analyzer, we analyzed AWS CloudTrail logs and generated policies for IAM roles. This helped us determine the least privilege permissions required for the roles as mentioned in the IAM Access Analyzer makes it easier to implement least privilege permissions by generating IAM policies based on access activity blog.

To streamline access for internal users, we migrated users to AWS Single Sign-On (AWS SSO) federated access. We enabled all features in AWS Organizations to use AWS SSO and created permission sets to define access boundaries for different functions. We assigned permission sets to different user groups and assigned users to user groups based on their job function. This allowed us to reduce the number of IAM policies and use tag-based control when defining AWS SSO permissions policies.

We followed the guidance in the Attribute-based Access Control with AWS SSO blog post to map user attributes and use tags to define permissions boundaries for user groups. This allowed us to provide access to users based on specific teams, projects, and departments. We enforced multi-factor authentication (MFA) for all AWS SSO users by configuring MFA settings to allow sign in only when an MFA device has been registered.

These improvements ensure that only the right people have access to the required resources for the right time. They reduce the risk of compromised security credentials by using AWS Security Token Service (AWS STS) to generate temporary credentials when needed. System passwords are better protected from unwanted access and automatically rotated for improved security. AWS SSO also allows us to enforce permissions at scale when people’s job functions change within or across teams.

Conclusion

In this blog post, we described design patterns we used to implement security governance at scale using multi-account strategy and AWS SSO integrations. We also talked about patterns you can adopt for IAM baselining that allow least privilege access, checking for IAM best practices, and proactively detecting unwanted access.

This blog post also covers why you need to refresh your threat model during hyperscale growth and how different services can make it easier to enforce security controls. In the next blog, we will talk about more security design patterns to improve infrastructure security and incident response during hyperscale.

Find out more

Other blogs in this series

Related information

Коалиция „Нашият президент“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koalitsiya-nashiyat-prezident/

Петима кандидати за президент на Българския футболен съюз. А нито един, който да затрудни Румен Радев за втория му президентски мандат. Конкуренция като певицата Луна, журналистката Цвета Кирилова, политика Александър Томов (Лупи), русофилите Николай Малинов, Костадин Костадинов и Волен Сидеров само балканизират демократичния процес (като по Костурица), без да допринасят за качеството му. На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид.

За една двусмислена позиция

Като че ли всички обичат Радев – не го обичат само лошите от ГЕРБ и ДПС, но за всички, спрягани в бъдещо коалиционно управление, той е „нашият президент“. За „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и… Не, още не за „Демократична България“, докато ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“ не се разберат да имат ли, или да нямат кандидат-президент. Сигналите оттам са двусмислени, посланията – мъгляви.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов е категоричен в публични изявления, че ДБ ще издигне кандидатпрезидентска двойка. В предаването на БНТ „Референдум“ тази седмица го потвърди и съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев. В същия ден обаче съпредседателят на ДБ Христо Иванов даде интервю за „Свободна Европа“, в което е уклончив, увърта и представя най-различни доводи за липса на решение – сложността на ситуацията, колективните органи, които още не са взели решение, проблем с финансирането на толкова много избори в една година. (Изследване на Института за развитие на публичната среда показа, че ДБ са имали най-големи разходи в предизборния месец юни – 1 611 510 лв., като над 1,18 млн. са били за медийни услуги.)

Той (Румен Радев – б.р.) е поставен пред огромно изкушение – свръхконцентрация на власт. Проектът „Продължаваме промяната“ се явява като екстензия на служебното правителство. Рискът е да получим концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него. Не съм сигурен, че това е най-добрият заместител на Борисовата концентрация на власт. Мисля, че трябва да останем настрани от този процес. Трябва да имаме силно присъствие в парламента като контрапункт на тази свръхконцентрация на власт. 

Как този „контрапункт“ се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ, „Продължаваме промяната“ и ИБГНИ (разширена и към партията на Слави Трифонов, и към БСП)? Хем ще противостоят, хем смятат да управляват заедно… ДБ са в трудна позиция. Да не се намесват в прекия двубой между Радев и подкрепения от ГЕРБ–СДС (най-вероятно и от ДПС) ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков или да издигнат кандидат, който трудно ще бъде промотиран – част от привържениците им няма да приемат първото решение, второто също няма да се радва на бурна подкрепа. И в двата случая ще изгубят гласове, важното е да изчислят коя загуба ще е по-малка.

Междувременно късно в петък от „Медияпул“ съобщиха, че има вероятност Лозан Панов да бъде издигнат от граждански инициативен комитет, а неговата кандидатура да бъде подкрепена от „Демократична България“. Преди това обаче той трябва да мине през процедурата за предсрочно освобождаване от настоящата му длъжност на председател на Върховния касационен съд.

„Важно е, че подкрепяме заедно кандидатпрезидентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова. Кандидатурата на президента, издигната от инициативен комитет, може да стане модел на следващото мнозинство – и като политическа ориентация и различни социални прослойки“, заяви по БНТ Мая Манолова (ИБГНИ). Но тази „заедност“ в подкрепата не стигна за спояване, така че да се създаде правителство в 45-тия и 46-тия парламент. Сега обаче, когато се появи „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, президентът вече изразява увереност, че правителство в следващото Народно събрание ще има – а неуспехът на партиите на промяната да съставят правителство той смята за „етапен провал“. (Манолова го нарича „лош сън“…)

Стига ли, че е противник на Борисов и Гешев

Със сигурност част от избирателите на т.нар. градска десница припознаха Радев като ракета носител на Промяната единствено заради противопоставянето му на ГЕРБ, в известна степен и на ДПС (подкрепило го за първия мандат). За тях тази негова активност е напълно достатъчна, за да го подкрепят за втори президентски мандат. Вдигнатият юмрук и схватката с прокуратурата изтри началото на неговата политическа кариера, стартирана от лидера на БСП и един руски генерал от разузнаването.

Тежката корупция и задкулисие, характерни за българската политика, бяха затвърдени при десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали срещу процесите, или срещу политическата сила е борец президентът – трудно е да се разграничи.

Преди седмица Христо Иванов заяви, че президентът Радев „не е изчистил позицията си спрямо Русия“, без да обясни какво точно има предвид. На Европейския съвет през май държавният глава призова да се търси „баланс и диалог“, както и нови инструменти за постигане на цели, свързани с Русия, тъй като санкциите не работят. Когато е коментирал разкритията за руски шпиони в България, отравянето на Гебрев или строителството на „Турски поток 2“, той е заострял изявленията си спрямо управлението на Борисов, но без да квалифицира действията или политиката на Москва. Не са известни позициите по тези и по други въпроси, свързани с евро-атлантическите проекти за сигурност, и на политическите сили, за които Радев е „нашият президент“. Предизборните кампании са добър повод да ги научим.

Общи цели, не общи врагове

В политиката трайното и ефективно обединение почива на общи ценности и цели, не на общи врагове (както е по време на война), нито на васална преданост. Когато враговете биват победени, съюзът се разпада. Така че нито „нашият президент“, нито стремежът да бъдат оставени извън властта Борисов и Доган и да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев могат да бъдат средство за трайно сплавяне на „коалиция на почтените“, която да роди „правителството на промяната“.

Следователно не е необходимо партиите да сключват предварително споразумение, че ще създадат коалиция в следващия парламент, преди да са ясни целите, към които се стремят, а също и как ги приоритизират. И е честно преди това да известят избирателите си за тях.

Всички публично нанесени обиди и разкрития между политическите сили, от които българските граждани очакваха промяна, ерозираха добрия тон и доверието помежду им. Как биха работили в коалиция „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ след казаното от Тошко Йорданов по адрес на Асен Василев и питането от Димитър Гърдев за канадското гражданство на Кирил Петков? Конкуренцията в предстоящата предизборна кампания ще заздрави ли съюза между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?

В подкаста на „Капитал“ Асен Василев заяви: „Ти, ако си наплюл един човек, много трудно после може да работите заедно… Но във всички партии има конструктивни хора.“ По БНР пък каза:

Това, че съдя Тошко Йорданов, не пречи да говорим. Той е казал едни неща, които са неверни. Съдът ще прецени – най-вероятно, че са неверни, той ще си плати глобите, че ме е оклеветил. С това казусът ще бъде приключен. Ако сме толкова тънкообидни, за да не можем да си решим проблемите по нормален начин, значи политиката не е поприще за нас.

Звучи джентълменски, но политиците са хора – и също плачат… Пред „Нова телевизия“ обаче и от ИТН показаха, че не са злопаметни. Бившият депутат Любомир Каримански заяви, че биха работили с всички политически сили, които искат промяна, включително и с „Продължаваме промяната“. И той е убеден, че този път ще има правителство.

Иначе е предизвикателство как коалицията на „нашия президент“ ще управлява в мандата на „нашия президент“. Едно е да искаш смяна на Гешев, но съвсем друго е изборът по какъв механизъм да стане това. Едно е да говориш за еврозоната, друго – да следваш пътя към еврото, трето – да избереш гуверньор на БНБ, който да споделя същата цел.

А какъв президент да очакваме в следващите пет години? Да започнем оттук, че в словото си пред инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за втори президентски мандат, Радев каза: „Мое кредо през последните 5 години е да бъда с народа си.“ Не каза „нацията“.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на учредителното събрание на инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори президентски мандат

Източник

Партиите и битката между пагона и тогата

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/partiite-i-bitkata-mezhdu-pagona-i-togata/

Изборите на 14 ноември обещават да бъдат много интересни. Защото за първи път в най-новата ни история ще избираме едновременно президент и парламент. Вотът за президент е мажоритарен, този за Народното събрание – пропорционален и на пръв поглед между тях не би трябвало да има пряка зависимост. Поне не и в една държава с нормално взаимодействащи си власти. В условията обаче на политическа и институционална криза, в каквато се намира България в момента, след провалилите се опити за съставяне на правителство в предишните два парламента, картината изглежда различно. И тъй като в тази среда единствената запазила устойчивост институция е президентската, по всичко изглежда, че

изборите за държавен глава ще катализират и по-голям интерес към парламентарния вот и ще окажат влияние върху него.

Последните социологически проучвания също показват подобни нагласи в обществото: 50% от анкетираните заявяват, че ще гласуват, други 20% – че са по-скоро склонни да го направят. Така на 14 ноември на практика може да се окаже, че от това с какви кандидати ще влязат партиите в президентската надпревара, ще зависят и резултатите им от парламентарните избори.

До четвъртък Румен Радев изглеждаше като предизвестен победител срещу опоненти като Александър Томов, Волен Сидеров и попфолк певицата Луна. Действащият президент беше припознат от различни партии като техния кандидат бързо след публичната му заявка за втори мандат.

Първи зад Радев застанаха Слави Трифонов, Мая Манолова, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов – лидерите на т.нар. протестни партии. Те обявиха подкрепата си още преди редовните парламентарни избори през април и преди драмите между тях в двата парламента с бурен и кратък живот. Корнелия Нинова дълго отлага оповестяването на официалната позиция на БСП, за да ѝ придаде повече тежест и да покаже жълт картон на Радев, който си позволи да акушира на нов политически проект – или поне така мислят в част от партията. Но в действителност той се нуждае от БСП толкова, колкото и партията от него. И друг по-печеливш кандидат на социалистите за тези избори е невъобразим.

Бившите управляващи от ГЕРБ дълго мълчаха за това кого ще издигнат за държавен глава, а Борисов заяви, че ще пази името му в тайна до последния възможен момент, за да не бъде предварително омаскарено. До този четвъртък, когато в медиите „изтече“ информация, че ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков влиза в битката за „Дондуков“ 2 като независим кандидат. Часове по-късно от ГЕРБ признаха, че професорът е „техният човек“. Новината дойде, след като стана ясно, че Борисов няма да приеме подхвърлената му от Радев ръкавица и да се впусне в президентски дуел, който вероятно би изгубил.

Появата на първия сериозен опонент на действащия президент

идва в момент, в който той е убеден, че цялата протестна енергия срещу мафиотизираната държава работи в негова полза. Герджиков е антипод на Радев и за някои е избор „в десетката“, но това ще проличи най-добре в хода на кампанията. Президентът изглежда самоуверен, дори прекалено, но и на професора не му липсва самочувствието, че притежава необходимите качества, за да олицетворява единството на нацията в тежък момент на разделение и противопоставяне.

Въпросът е каква подкрепа би събрал ректорът на СУ, зад когото казват, че стояла академичната общност, а не ГЕРБ. Защото тази общност със сигурност помни скандала в Алма матер отпреди две години заради сключен граждански договор на стойност 9000 лв. между университета и майката на ректора – проф. Мария Герджикова. Договор, който според юристи поставя ректора в сериозен конфликт на интереси.

Академичната общност вероятно помни и разследването на двамата студенти Симеон Георгиев и Стефан Радов от 2017 г. Те разкриха, че само в рамките на предходната година ръководството на СУ е раздало на определени служители и преподаватели 19,5 млн. лв. допълнително над техните заплати – под формата на еднократни възнаграждения, хонорари за часове над норматива, за участия в журита, доплащане за изпълнение на ръководни функции и пр. В същото време други служители и преподаватели не са получили и лев над основната си заплата. Критериите за разпределението на тези суми остават неясни. За предоставяне на информацията по ЗДОИ студентите са чакали месеци наред, докато накрая не потърсили съдействие от Агенцията за държавна финансова инспекция и полицията. Най-вероятно двамата студенти са получили сигнал за тези тежки злоупотреби от колеги на ректора, които не са имали смелостта да се изправят срещу него.

Без тези скандали, които стоят като петна на ректорската му тога, професорът би бил подходящ кандидат на новия играч в политическия сезон, защото от „Продължаваме промяната“ залагат на образованието и технологиите като най-значима инвестиция в бъдещето. Но Кирил Петков и Асен Василев използваха служебния кабинет на Румен Радев като трамплин за бързата си политическа кариера и би изглеждало непочтено да не застанат зад него, още повече че се заявиха като конструктори на бъдещо мнозинство на почтеността в Народното събрание. Пък и президентският вот не е във фокуса на създателите на новия мрежов политически проект, които са концентрирали енергията си в събирането на най-широка подкрепа на парламентарните избори.

Ако своеобразното обществено влюбване в „Продължаваме промяната“ се превърне в магия, не е изключено тя да предизвика електорална вълна и битка за първото място, прогнозира социологът Първан Симеонов. А с подкрепата си за Румен Радев двамата бивши министри имат шансове да вземат част от вота на традиционно левите избиратели.

Само от „Демократична България“ и ДПС не са обявили категорично кандидатите си за държавен глава.

„Демократична България“ я грози заплаха „Продължаваме промяната“ да отнеме част от гласоподавателите ѝ, които успя да привлече на последните редовни и извънредни парламентарни избори като участник в протестите. Ако не излъчи собствен кандидат за президент, това няма да е катастрофа за коалицията, но в известна степен би я дискредитирало като политическо представителство на интелигентните и високообразовани избиратели от големите градове. Но от тези среди Радев вече има опонент за най-високата представителна позиция в държавата, макар и да не е безупречен. В новата ситуация „Демократична България“, ако вече няма постигнат консенсус за кандидат, трябва да го избира с профил, различен от този на проф. Герджиков.

Късно в петък се появиха публикации в „Медияпул“ и „Дневник“, според които в президентската битка влиза и Лозан Панов. Но докато това не бъде потвърдено категорично, приемаме, че все още не става дума за новина, а за отдавнашен слух в публичното пространство, може би разпространен с очакването надеждата да се превърне в реалност. Председателят на Върховния касационен съд, също като Румен Радев и Анастас Герджиков, щял да бъде издигнат от инициативен комитет по идея на „Правосъдие за всеки“ и да бъде подкрепен от „Демократична България“. Лозан Панов е най-критичният глас във ВСС и един от малцината висши магистрати, които се противопоставят на статуквото в съдебната система и на последните двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Затова е и възможно най-подходящият кандидат за президент, който ДБ би подкрепила. За съжаление, перспективата е за разпиляване на десния вот, докато Румен Радев ще консолидира вече заявената за него подкрепа от основни участници в парламентарните избори.

От партията на Ахмед Доган заявиха много категорично, че няма да подкрепят Румен Радев за втори мандат. Формалният повод бе въпросът коя е родината майка на Мустафа Карадайъ, зададен му в упор от президента по време на консултациите за съставяне на правителство в предишния парламент. Въпросът заседна като кост от риба в гърлото на председателя на ДПС, който не можа да я преглътне и церемониално напусна срещата в Президентството.

Всъщност решението дойде като отговор на действията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който използва ресурса на МВР за разкриване на схеми за търговия с гласове в страната и по този начин „респектира“ малцинствените групи, склонни да продават вота си. Тези действия се отразиха на резултатите, които Движението получи на 11 юли. И въпреки че органите на реда не нарушиха закона и избирателните права на гражданите, от ДПС реагираха остро и сезираха органите на ЕС за погазване на Конституцията и включване на силовия министър в предизборната кампания с методи на комунистическия режим.

Доган и протежетата му бавно подготвят отмъщението си, мотивирани от факта, че досега държавен глава без гласовете на българските мюсюлмани не е избиран. Не можем да гадаем дали Движението ще издигне свой кандидат за поста с единствената цел да отклони няколкостотин хиляди гласа от Радев. Но не е изключено то да обяви подкрепа за Анастас Герджиков, който заяви, че „не е политик, не мисли и не говори като политик и очаква подкрепа от всички партии и български граждани“. Това послание само по себе си не казва нищо, освен че отрича политическото. Но изглежда умерено и би се приело добре от електората на ДПС, маргинализиран съзнателно през целия Преход от Доган и марионетната върхушка на етническата партия. За това помогнаха и останалите системни партии, които не застанаха очи в очи с проблемите на тази общност и не се опитаха да решат поне част от тях.

Месец и половина преди изборите

всички протестни формации декларират, че са узрели да направят крачката към съставянето на парламентарно мнозинство.

Според Кирил Петков и Асен Василев то трябва да е мнозинство на почтеността, макар че политиката е последно убежище за почтените, каквото и да означава за всеки това понятие. Христо Иванов заяви, че партньорствата в следващото Народно събрание ще се формират на базата на целите, и посочи ДБ като единствената формация, която може да гарантира съставянето на демократично мнозинство с ясни политически цели. Защото, по думите му, „политиката на мътни води… различни лични проекти, спасители, месии и други такива фигури – те доведоха България дотук“.

БСП претендират, че не са част от статуквото, и предупреждават, че без тях такова мнозинство не може да бъде създадено. От „Има такъв народ“ са сдържани, особено след оповестяването на резултати от социологически проучвания, които им отреждат трето или четвърто място в бъдещия парламент, а от ДПС говорят за „реформаторско мнозинство“ с надеждата, че могат да бъдат част от него. Само ГЕРБ очакват пореден провал в опитите за съставяне на кабинет, за да бъдат реабилитирани от обществото като партия, но вече без Бойко Борисов.

Официалната предизборна кампания за президентските и парламентарните избори още не е започнала, затова и всяка прогноза може да бъде спекулативна и погрешна. Въпросът е кой от участниците в надпреварата ще успее да запази самообладание и на кого задкулисието ще реши „да му скрои кюляф“. Пред бъдещото правителство и новия държавен глава обаче стоят големи предизвикателства, които изискват постигането на институционално съгласие в името на националните цели.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Източник

Смели женски сълзи

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/women-do-cry/

„Сега разбирам защо са криви плочките на „Графа“, прошепва в ухото ми приятелката на седалката до мен. Денят е делничен, часът – следобеден, киносалонът – полупразен, както може да се очаква за това време на денонощието. Освен нас двете, зрителите са предимно възрастни жени. Има и две по-млади, дошли заедно. И цял един мъж, който е с една от по-възрастните зрителки. „Мъжете не искат да гледат плачещи жени“, констатира приятелката ми, анализирайки публиката. Защото сме на прожекция на филма на Весела Казакова и Мина Милева „Жените наистина плачат“.

Докато гледам филма, обмислям дали е по-добре да споделя впечатленията си, или да ги премълча. Дали да кажа колко е смел той, рискувайки да допринеса за пореден популистки скандал и омраза, която да се излее върху авторките и екипа? Прожекция на далеч по-безобидния „Черупки“ на Слава Дойчева преди няколко месеца стана повод за хомофобска акция. Или да се надявам на повече „беззъби“ рецензии, които да привлекат по-голямо количество зрители? Дошли най-вече да видят Мария Бакалова в кинотворба, селектирана за фестивала в Кан, поне някои от тези зрители биха позволили на посланието на филма да ги докосне.

Чудя се и дали, докато са го снимали, авторките на „Жените наистина плачат“ са очаквали масови прожекции в кината в България и реклами в софийското метро, каквито видях, вместо единични представяния в рамките на някой и друг тукашен фестивал. И дали повърхностно-радушният прием на тази българо-френска продукция не е благодарение най-вече на Саша Барън Коен, открил таланта на Мария Бакалова за световната публика.

След известен размисъл решавам, че е по-добре да говоря за „Жените наистина плачат“, отколкото да си трая. Защото самият филм демонстрира колко е важно да се говори, а не да се премълчава. Ако и авторките, и актьорите в него са смели, защо пък аз да се страхувам заради тях?

„Жените наистина плачат“ запечатва времето на разгара на протестите срещу Истанбулската конвенция и разкопаната улица „Граф Игнатиев“. Разкрива ни живота на пет жени – две по-млади сестри, изиграни от Мария Бакалова и Ралица Стоянова, и три по-зрели сестри (най-голямата от тях е майка на споменатите две по-млади), чиито образи са представени от трите истински сестри Весела, Биляна и Екатерина Казакови.

Филмът е за това какво е да си жена в България и какъв е смисълът от Истанбулската конвенция. Това е феминистки разказ, в който мъжете присъстват предимно със своето отсъствие. Така и не виждаме съпруга, който непрекъснато пита как е бебето (впрочем също момиче), но не се интересува от жена си, която е родила и гледа това бебе. Но ѝ държи сметка за всяка похарчена стотинка. Не виждаме женения мъж, заразил Соня (героинята на Мария Бакалова) с ХИВ.

Виждаме обаче мъже, които поставят себе си априори в привилегирована позиция. Възрастен мъж, който оправдава себе си, че е биел покойната си жена, защото е бил натоварен с тежката задача да осигурява прехрана на семейството. Гинеколог, който не може да преодолее собствения си предразсъдъчен страх и затова обвинява своя пациентка, че е развратна. Мъж, който обвинява млада колежка, че заради нея са криви плочките на „Граф Игнатиев“. Защото, работейки на своята част от строителния обект, е била твърде заета с личните си проблеми. Един вид, жените имат лични проблеми, на мъжете само жените са им проблем.

Единственото значимо мъжко присъствие е това на бащата на трите зрели сестри – много силна роля на Йосиф Сърчаджиев. С развитието на образа му става ясно, че филмът не е мъжемразки, дори на моменти да изглежда такъв. И мъжете могат да стигнат до катарзис, както и жените, ако имат шанс „да влязат в обувките“ на човека срещу себе си.


Впрочем и жените във филма са превърнали в част от себе си обвинителната нагласа към своя пол. Те се упрекват една друга, винят и самите себе си. Защото харесват или не харесват секса, защото не са майки или защото са майки, защото работят или защото не работят, защото са суеверни или защото са рационални… Но успяват да намерят път една към друга, както и да се сдобрят със себе си. Единствената сексуална сцена във филма впрочем е между жени.

„Жените наистина плачат“ разкрива и тъмната страна на идеализираните от обществото джендър стереотипи. Да вземем например стереотипа, че всяка жена притежава майчински инстинкт и иска да бъде майка. От екрана виждаме колко болезнено може да е майчинството, ако няма разбиране и подкрепа, а на жената се гледа само като на инструмент. Как центрирането около живота на детето може да дехуманизира, ако майчинството е единствената перспектива за биографично осъществяване.

Виждаме и обществото ни в цялата му суеверност и недоверие към рационални аргументи. Майката, която, вместо да мотивира дъщеря си да отиде на лекар, я повежда към „свещени места“ и полурелигиозни, полуезически ритуали. На болестта не се гледа като на нещо, което се лекува, а като на стигма, която може да се премахне само с божие изцеление. Филмът е сниман преди пандемията от COVID-19, през първата фаза на която беше затворено почти всичко освен църквите, защото „който вярва, не може да се зарази“. Дори ако всички се причестяват с една и съща лъжичка.


Ако определени моменти ми стояха неестествено във филма, това бяха някои от сцените, в които се показваше как героинята на Мария Бакалова преработва болката и обективира страховете си върху предмети и котки. Биха ми изглеждали по-органично в театрална постановка на Иван Добчев в „Сфумато“ или във филм на Ларс фон Триер например. Тук обаче тези елементи от школата на Бакалова ми стояха като кръпка. Но нямам претенции да разбирам от кино, може и да греша.

Забележката ми не означава, че въпросните сцени не бяха въздействащи за мен. Напротив, те изпълниха успешно функцията си – аз като зрителка да усетя силата на болката и отчаянието на героинята почти така, сякаш се случват на мен. А „Жените наистина плачат“ е точно за това – колко боли да си жена.

Когато прожекцията свършва и започваме да излизаме от салона, всички очи, които мога да уловя с поглед, са насълзени. Моите също. Единственият мъж в киносалона излиза, без да мога да видя очите му. Докато си мисля, че филмът не докосва, а удря като чук по главата, приятелката ми казва: „Филмът реже като с нож.“ Нейната аналогия е всъщност по-точна – и защото болката е режещо остра, и заради размахваните ножове на екрана.

Решавайки да разкажа за „Жените наистина плачат“, си мислех и за Марин Бодаков – единствения мъж от познатите ми, който е бил в отпуск по бащинство. Той се опитваше да научи студентите си на нещо, в което и аз дълбоко вярвам: че журналистиката не е просто факти, а е отговорност към човешкото. Че думите не само отразяват света, а и му въздействат. В един разговор с него преди години бях цитирала думите на Стивън Хокинг, че трябва да продължаваме да говорим.

Да, трябва да продължим да говорим – и за Истанбулската конвенция, и за обратната страна на стереотипите, и за това какво означава да си жена, мъж, човешко същество в България. В този разговор „Жените наистина плачат“ влиза с един от най-силните феминистки гласове досега. Ще ми се посланието му да се чуе от повече хора.

Заглавна снимка: Кадър от филма „Жените наистина плачат“

Източник

„Лято в Бурландия“ – историите, които разказваме, за да предпазим възрастните 

Post Syndicated from Юлия Роне original https://toest.bg/lyato-v-burlandiya/

Една от най-неприятните особености на детството е безсилието. Възрастните често смятат, че децата не разбират нищо. Но децата виждат всичко, чуват всичко, разбират всичко. Проблемът е, че рядко е по силите им да направят нещо. Да спрат развода на родителите си, да предотвратят смъртта на баба си, да се изправят срещу насилието и насилниците.

Може би затова „Лято в Бурландия“ на Момчил Миланов е толкова силна книга: детето в нея – малкият Щерн – не просто разбира всичко от света на възрастните, но намира и начин да го промени към по-добро. За себе си и за тях. Или поне за един от тях.

В статия от 2016 г. за ролята на смъртта в книгите на Морис Сендак авторката Кейти Ройфи разказва историята за дете, свидетел на падането на кулите близнаци в Манхатън. Детето настоявало пред баща си, че е видяло над сградите да летят пеперуди. Разбира се (и това е ключовото в историята), детето знаело, че фигурите, които е описало като пеперуди, са хора, хвърлящи се от горящите сгради. Но то измислило пеперудите, за да предпази баща си от най-страшното прозрение – че собственото му дете не е наивно и прекрасно знае какво се случва.

Детското въображение като начин да предпазим и дори да спасим възрастните е основният генератор на събития в Бурландия – измислена страна, в която можеш да влезеш само ако следваш законите на въображението. В скорошно интервю Момчил Миланов определя книгата си като „политически роман за деца“. Трудно определимо като жанр, „Лято в Бурландия“ всъщност съдържа в себе си елементи на фентъзи, исторически роман, приказка, приключенска история с демоничен злодей.

Романът е също политически коментар за състоянието на Грейщад, сивия град, подозрително напомнящ на София – с разбити плочки и трамваи на сънищата („траумвай“, макар и добра хрумка, все още ми звучи леко претенциозно на български). Политиката присъства в книгата като тревожен фон, като мъгла, която се спуска над града ден след ден, безнадеждно и неумолимо, по най-страшния и познат ни начин: между другото.

Жанровата неопределеност и разколебаност на романа, в който местата и героите са едновременно себе си и други, реални и въображаеми, всъщност постига ефекта на съня. Сън, в който съвсем спокойно и без противоречие можем да бъдем двама души едновременно. Сънищата и коварният план на мистериозния Барон Нулде да сложи ръка върху тях са в основата на книгата от сюжетна гледна точка. Те са също и главният механизъм за разкриване на страховете и желанията на малкия Щерн, който, по всичко изглежда, има план за спасение.

И тъй като това е в крайна сметка дълбоко българска история, спасението в нея не е колективно, а индивидуално. Зимата в Грейщад е за всички. Лятото в Бурландия – само за тези, които могат да си измислят бягство. Вътрешна емиграция в съня.

Именно възможността за бягство – този светъл личен хоризонт – прави книгата на Миланов толкова нежна и лека за четене. Макар действието да се развива под тягостната сянка на дирижабъла, надвиснал над града, в него няма нищо страшно или безнадеждно. Това е искрящ роман на игра и ходене по главата на злото: точно такъв, какъвто го загатва великолепната корица на Кирил Златков. За разлика от „Да отгледаш гарвани“ или „Лабиринтът на фавна“ – два филма, които изследват тъмните страни на детската фантазия по време на диктатура, „Лято в Бурландия“ е лек, близък и топъл. Сънят на разума тук не ражда чудовища, а най-много котколиси или лисокотки – ще трябва да навлезете в историята, за да изберете един от двата варианта.

Четох книгата бавно – съвсем нарочно, защото исках да удължа с няколко дни потъването в нейния свят на сънища, пълни с обич и грижа. И с тази толкова непоносима тъга по хората, които обичаме и които може да изчезнат във всеки един момент. Изведнъж се събуждаме и разбираме, че ги няма. И никой сън не може да ги върне, колкото и често да се явяват в него.

С обич и въображение – само така можем да се изправим срещу тъгата и надвисващия мрак, да се спасим, когато лакеите на Нулде нахлуят в дома ни, за да ни търсят. Само така могат да се изправят срещу света децата, които всичко разбират, а всъщност толкова малко могат да направят. С обич и въображение Грейщад става малко по-цветен, а трамваите политат като пеперуди край горящите кули. И никога няма да кажем на възрастните, че разбираме всичко. Защото трябва да ги предпазим.

Заглавно изображение: Корицата на „Лято в Бурландия“ © Кирил Златков

Източник

На второ четене: Интервютата с Йордан Радичков

Post Syndicated from Севда Семер original https://toest.bg/na-vtoro-chetene-intervyuta-radichkov/

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Събрани съчинения“, том 11, от Йордан Радичков

изд. НИКЕ, 2020

Интервютата с Йордан Радичков са били публикувани и преди – във вече изчерпана от тираж книга, издадена пак от НИКЕ. Сега са включени в предпоследния том от събраните съчинения на писателя, а томът приключва с няколко негови снимки и с началото на текст, който съставителката Мария Младенова така и не успява да довърши приживе.

Общо около 350 страници разговори. Разбира се, някои теми се връщат отново и отново, свързани с разказите на писателя, с драматургията, с родното му село. Понякога има какво ново да се отговори на тези повтарящи се въпроси, друг път – не. Това са очакванията, с които се подхожда към този сборник с интервюта. И може би предварително се появява и въпросът защо изобщо да се четат събрани интервюта, освен ако не сме изследователи на писателя.

Сборникът е полезен и за изследователи на разговора. Тук участваш активно, също като във всеки смислен диалог. Радичков така определя идеалния читател: като човек, който е склонен да влезе в битка с него. Един рунд печели писателят, друг – ние, следващия си го поделяме. Да си читател е отговорна работа и е хубаво тази отговорност да ни се напомня.

Със събеседник като него често си изненадан. Връзките, които прави между нещата, невинаги са очевидни, но винаги са живи. В разговор от 1982 г. той казва:

Езикът – това е мисълта на човека, то е цял океан. Който може, плува в него, който не може, се удавя или гази в плиткото.

В плитчините на днешното говорене сигурно би било по-безболезнено, ако можехме да забравим, че го има и дълбокото. Но то си остава като копнеж. Затова да четеш тези интервюта е хубаво упражнение – постоянно срещаш нещо ново, вземаш си по някоя история или запомняш интересно построен израз. А това упражнение може и да е малко отчайващо, ако сравниш с днешните начини за водене на разговор пред публика. Днес е рядкост да забележиш отношение към себе си, което показва достойнство без его. Особено през тази година на избори…

Смехът над себе си е друга дисциплина, в която Радичков е деликатен майстор. Понякога почти можеш да пропуснеш намиганията му. Впечатлих се от смиреното му отношение към различни награди, преводи, отличия – може би защото напоследък на няколко пъти се натъквам на точно обратното отношение към такива неща.

Но тези сравнения, които сигурно са неизбежни, все пак са само по периферията на най-интересното в сборника. Интервютата, правени между 1962 и 1999 г., напомнят за пластичността на мисълта, както самият писател обяснява:

Искам да кажа, че човек е много сложно и променливо същество, че днес е в едно настроение, а утре – в друго, че днес мисли така по един въпрос, а утре – доста различно. И ако днес, 27 юли 1974 година, аз съм отговорил на някои въпроси искрено и честно така, както е записано, а утре или други ден се окаже, че мнението ми е по-различно, че в него се съдържат други нюанси, че просто самата гледна точка е сменена – това няма да означава нищо друго, освен – както казах – че човек е много сложно и променливо същество.

Изследването на тези противоречия, с които всички сме изпълнени, прави образа на писателя по-плътен пред нас. Може би оттам идва и усещането, че разговорите са живи, стига да участваш.

В проследяването на промените в мисълта му обаче кристализира и друго – това, което остава стабилно, което никога не се сменя. Най-силно се усеща природата, която постоянно присъства в разговорите. Не ми се иска да кажа „връзката с природата“. В този израз се вижда отношението ни към нея: как се поставяме в друг план, на друго място от природата, за да се „свържем“ с нея. В тези разговори тя не присъства като нещо за наблюдаване, а като цял език, който ни разкрива истини и за нас. За мен това беше най-ценното – споменаването на всички свраки, мечки, гущери, на човека, който, преди да порасне, е бил врабче.

Докато четеш, общуваш със свят, който е богато населен – цяла енциклопедия от животински видове, но и видове дъжд или отношение към сезоните. Това обостря сетивата ти. Дори София, в която Радичков попада „по невнимание“, е пълна с дива природа (отвъд хората). Участието в тези разговори е все едно някой постоянно да ти насочва погледа и да ти показва какво се случва наоколо, колко много изпускаш всеки ден…

Други от постоянните теми по-скоро не очаквах да се завръщат така често. Трогваше ме, когато писателят отказва да говори публично за това, в което вярва. Докосваше ме и отношението му към децата, обичта и вниманието му. Споменава например как някои хора не си удрят кучето, но си удрят детето („Насилието сега е навсякъде, то се разпростря и върху децата“).

Интервютата около 90-те години и промените тогава са трудни за четене – океанът на езика, по който до момента си се носил по гръб в другите разговори, внезапно става бърза река с остри камъни. През 1991 г. писателят казва:

Настроението ми сега е тягостно. Даже думата настроение ми звучи тягостно. Чувствам някакво униние. 

Има много за обработване през тези години – много надежда и много разочарование, които са болезнено ясни тук. В опита за създаване на нов смисъл има и осъзнаване на вакуума:

Вижте как на 10 ноември толкова много неща се обезсмислиха – филми, спектакли, книги. 

В този период писателят казва и друго – че в този живот можеш само да счупиш гърнето, не можеш да залепиш парчетата. Това звучи толкова по-различно от успокоителния му тон, когато казва, че „съвършено е само неръкотворното“.

Докато четях тези интервюта, често ги споменавах в разговори. Темите тук са толкова много, че често напомнят за себе си. Има и цяло интервю за футбола. Разбира се, другата страна в интервютата – журналистите – също е огромно богатство, с всички цветове на това, което е вълнувало интервюиращите в деня на срещата и което са занесли при писателя. Правят впечатление много неща, но ето например Ива Николова, която през 1989 г. в един от въпросите си казва:

На всеки човек се падат около 50 птици, обаче ние не съзнаваме това, нищо не правим за тези птици. Те са наши, всъщност – полагат ни се. Но Вие какво правите с Вашите птици, аз какво правя с моите птици – аз изобщо не мисля за тях.

По-често да си напомняме в разговор, че ни се падат по 50 птици. Не за да се поучаваме един друг. А просто защото така става малко по-леко и по-хубаво.

Заглавна илюстрация: © Елена и Лина Кривошиеви
Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на изд. НИКЕ, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.

Източник

От нас зависи

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/ot-nas-zavisi/

Вярваме, че честната журналистика не е лишена от позиция и тя трябва да бъде декларирана ясно.

Това написахме в началото на 2018 г., когато стартирахме „Тоест“. Следваме го и до днес. Едва ли някой от редовните ни читатели има колебание каква е редакционната ни позиция по отношение на щекотливите теми – за равноправието, маргинализираните групи, насилието срещу жени и деца, за дезинформацията в социалните мрежи и медиите, за ваксините и т.н.

Тези теми идват и си отиват на приливи и отливи, но сякаш не носят еволюционна промяна в обществото ни. Често изглежда, сякаш негласният консенсус е възможен на все по-нисши емоционални и интелектуални нива. Често какофонията от мнения е толкова голяма, че мнозина се отдръпват с примирение, възмущение или в опит да съхранят себе си, оставяйки територия на гръмогласно малцинство, което се сдобива със самочувствието, че води стадото.

Нивото на ваксинирани срещу COVID-19 у нас продължава да е безобразно ниско – и то при излишък от дози на склад. Политиците ни са безгръбначни дори когато твърдят обратното. Защото във времена на кризи от лидерите се очаква да поведат хората в правилната посока, да обясняват трудните решения, да рискуват подкрепата за себе си в името на общото благо. Загубихме много време в очакване на смислени кампании, разясняващи ползите от ваксините. Платихме с ненужно голям брой човешки жертви.

На този фон всяко усилие има значение и смисъл. Затова със скромните си възможности и сили започваме своя кампания. С кратки и ясни послания, с факти, числа, научнообосновани тези. И с лични истории. Следете хаштага #отнасзависи в социалните мрежи и разпространявайте. Разчитаме на вас, нашата вярна публика. И ви благодарим, че сме заедно!

Заглавна илюстрация: © Йордан Дамбулев

Източник

Седмицата в „Тоест“ (27 септември – 1 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-27-sep-1-oct-2021/

Емилия Милчева

На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид. С малки изключения, като че ли всички обичат Румен Радев. Но стига ли това, че е противник на Борисов и Гешев? И как „контрапунктът на свръхконцентрацията на власт“ на настоящия президент (по Христо Иванов) се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ и останалите партии – „Продължаваме промяната“, ИБГНИ, ИТН и БСП, които подкрепиха Радев за втори мандат? Прочетете повече в анализа на Емилия Милчева.

Венелина Попова

Вътрешнополитическият коментар на Венелина Попова „Партиите и битката между пагона и тогата“ също е на предизборна тематика. Но според Венелина комбинацията от предсрочни парламентарни и редовни президентски избори е предпоставка за доста изненади и може да наблюдаваме една кампания с любопитна развръзка.

Светла Енчева

Докато ни разказва какво е да си жена в България, разкривайки и тъмната страна на идеализираните от обществото джендър стереотипи, филмът „Жените наистина плачат“ всъщност ни припомня колко е важно да се говори, а не да се премълчава. Светла Енчева споделя впечатленията си от новия филм на Весела Казакова и Мина Милева в своята статия „Смели женски сълзи“.

Юлия Роне

Тази седмица публикуваме текст на Юлия Роне, която за първи път пише за нас. Материалът ѝ е посветен на наскоро излязлата дебютна книга на Момчил Миланов „Лято в Бурландия“, която в интервю пред БНР шеговито беше определена от автора като „политически роман за деца“. Според Юлия книгата припознава детското въображение като спасителен пояс, с който можем да предпазим възрастните от тях самите.

Севда Семер

Време е и за ново предложение в рубриката ни „На второ четене“. Този път препоръката е на Севда Семер, а книгата е единайсетият том от събраните съчинения на Йордан Радичков, съдържащ интервютата, които писателят е дал на различни медии между 1962 и 1999 г. „Сборникът е полезен и за изследователи на разговора. Тук участваш активно, също като във всеки смислен диалог“, казва Севда. И добавя: „В плитчините на днешното говорене сигурно би било по-безболезнено, ако можехме да забравим, че го има и дълбокото. Но то си остава като копнеж.“

Тоест

Едва ли за редовните ни читатели има някакво колебание каква е редакционната ни позиция по отношение на щекотливи теми от ежедневието ни, една от които е тази за ваксините. За съжаление, нивото на ваксинирани срещу COVID-19 у нас продължава да е безобразно ниско – и то при излишък от дози на склад в България. Загубихме живота на много хора и време в очакване на смислени кампании, разясняващи ползите от ваксините. Затова със скромните си възможности и сили започваме своя кампания. Присъединете се! #отнасзависи

Ваксинирайте се! И приятно четене!

Източник

Friday Squid Blogging: Squid Game

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2021/10/friday-squid-blogging-squid-game.html

Netflix has a new series called Squid Game, about people competing in a deadly game for money. It has nothing to do with actual squid.

As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.

Read my blog posting guidelines here.

Serverless Architecture for a Structured Data Mining Solution

Post Syndicated from Uri Rotem original https://aws.amazon.com/blogs/architecture/serverless-architecture-for-a-structured-data-mining-solution/

Many businesses have an essential need for structured data stored in their own database for business operations and offerings. For example, a company that produces electronics may want to store a structured dataset of parts. This requires the following properties: color, weight, connector type, and more.

This data may already be available from external sources. In many cases, one source is sufficient. But often, multiple data sources from different vendors must be incorporated. Each data source might have a different structure for the same data field, which is problematic. Achieving one unified structure from variable sources can be difficult, and is a classic data mining problem.

We will break the problem into two main challenges:

  1. Locate and collect data. Collect from multiple data sources and load data into a data store.
  2. Unify the collected data. Since the collected data has no constraints, it might be stored in different structures and file formats. To use the collected data, it must be unified by performing an extract, transform, load (ETL) process. This matches the different data sources and creates one unified data store.

In this post, we demonstrate a pipeline of services, built on top of a serverless architecture that will handle the preceding challenges. This architecture supports large-scale datasets. Because it is a serverless solution, it is also secure and cost effective.

We use Amazon SageMaker Ground Truth as a tool for classifying the data, so that no custom code is needed to classify different data sources.

Data mining and structuring

There are three main steps to explore in order to solve these challenges:

  1. Collect the data – Data mine from different sources
  2. Map the data – Construct a dictionary of key-value pairs without writing code
  3. Structure the collected data – Enrich your dataset with a unified collection of data that was collected and mapped in steps 1 and 2

Following is an example of a use case and solution flow using this architecture:

  • In this scenario, a company must enrich an empty data base with items and properties, see Figure 1.
Figure 1. Company data before data mining

Figure 1. Company data before data mining

  • Data will then be collected from multiple data sources, and stored in the cloud, as shown in Figure 2.
Figure 2. Collecting the data by SKU from different sources

Figure 2. Collecting the data by SKU from different sources

  • To unify different property names, SageMaker Ground Truth is used to label the property names with a list of properties. The results are stored in Amazon DynamoDB, shown in Figure 3.
Figure 3. Mapping the property names to match a unified name

Figure 3. Mapping the property names to match a unified name

  • Finally, the database is populated and enriched by the mapped properties from the different data sources. This can be iterated with new sources to further enrich the data base, see Figure 4.
Figure 4. Company data after data mining, mapping, and structuring

Figure 4. Company data after data mining, mapping, and structuring

1. Collect the data

Using this serverless architecture illustrated in Figure 5, your teams can minimize the effort and cost. You’ll be able to handle large-scale datasets to collect and store the data required for your business.

Figure 5. Serverless architecture for parallel data collection

Figure 5. Serverless architecture for parallel data collection

We use Amazon S3 as it is a highly scalable and durable object storage service, and can store the original dataset. It will initiate an event that will invoke a Lambda function to start a state machine, using the original dataset as its input.

AWS Step Functions are used to orchestrate the process of preparing the dataset for parallel scraping of the items. It will automatically manage the queue of items to be processed when the dataset is large. Step Functions ensures visibility of the process, reports errors, and decouples the compute-intensive scraping operation per item.

The state machine has two steps:

  1. ETL the data to clean and standardize it. Store each item in Amazon DynamoDB, a fast and flexible NoSQL database service for any scale. The ETL function will create an array of all the items identifiers. The identifier is a unique describer of the item, such as manufacturer ID and SKU.
  2. Using the Map functionality of Step Functions, a Lambda function will be invoked for each item. This runs all your scrapers for that item and stores the results in an S3 bucket.

This solution requires custom implementation of only these two functions, according to your own dataset and scraping sources. The ETL Lambda function will contain logic needed to transform your input into an array of identifiers. The scraper Lambda function will contain logic to locate the data in the source and then store it.

Scraper function flow

For each data source, write your own scraper. The Lambda function can run them sequentially.

  1. Use the identifier input to locate the item in each one of the external sources. The data source can be an API, a webpage, a PDF file, or other source.
    • API: Collecting this data will be specific to the interface provided.
    • Webpages: Data is collected with custom code. There are open source libraries that are popular for this task, such as Beautiful Soup.
    • PDF files: Consider using Amazon Textract. Amazon Textract will give you key-value pairs and table analysis.
  2. Transform the response to key-value pairs as part of the scraper logic.
  3. Store the key-value pairs in a sub folder of the scraper responses S3 bucket, and name it after that data source.

2. Mapping the responses

Figure 6. Pipeline for property mapping

Figure 6. Pipeline for property mapping

This pipeline is initiated after the data is collected. It creates a labeling job of Named Entity Recognition, with a pre-defined set of labels. The labeling work will be split among your Workforces. When the job is completed, the output manifest file for named entity recognition is used for the final ETL Lambda. This manually locates the labeling key and values detected by your workforce, and places the results in a reusable mapping table in DynamoDB.

Services used:

Amazon SageMaker Ground Truth is a fully managed data labeling service that helps you build highly accurate training datasets for machine learning (ML). By using Ground Truth, your teams can unify different data sources to match each other, so they can be identified and used in your applications.

Figure 7. Example of one line item being labeled by one of the Workforce team members

Figure 7. Example of one line item being labeled by one of the Workforce team members

3. Structure the collected data

Figure 8. Architecture diagram of entire data collection and classification process

Figure 8. Architecture diagram of entire data collection and classification process

Using another Lambda function (see in Figure 8, populate items properties), we use the collected data (1), and the mapping (2), to populate the unified dataset into the original data DynamoDB table (3).

Conclusion

In this blog, we showed a solution to automatically collect and structure data. We used a serverless architecture that requires minimal effort, to build a reusable asset that can unify different property definitions from different data sources. Minimal effort is involved in structuring this data, as we use Amazon SageMaker Ground Truth to match and reconcile the new data sources.

For further reading:

Metasploit Wrap-Up

Post Syndicated from Erran Carey original https://blog.rapid7.com/2021/10/01/metasploit-wrap-up-132/

Credential gatherers, mix-ins, oh my!

Metasploit Wrap-Up

We’re excited that Metasploit now includes support for 28 related post modules for gathering credentials based on the PackRat toolset. This is a continuation of #5433, #11700, and #11719. It was developed by community contributors Kazuyoshi Maruta, Daniel Hallsworth and Barwar Salim M, for their final year projects at Leeds Beckett University with guidance, code clean-up and some additions by Z. Cliffe Schreuders.

We thank these community contributors for their months of effort and patience while getting so many modules through the code review process.

Netgear PNPX_GetShareFolderList Authentication Bypass

This auxiliary module exploits an authentication bypass in a range of different Netgear router models and firmware versions. The module leverages this vulnerability to log in as the admin user and then achieves a telnet session as root through the auxiliary/scanner/telnet/telnet_login module.

Read more about the SSD Netgear D7000 authentication bypass advisory here.

New module content (30)

  • Netgear PNPX_GetShareFolderList Authentication Bypass by Grant Willcox and Unknown – The auxiliary/admin/http/netgear_pnpx_getsharefolderlist_auth_bypass module exploits an authentication bypass in various Netgear router models running firmware versions prior to 1.2.0.88, 1.0.1.80, 1.1.0.110, and 1.1.0.84. The module leverages the vulnerability to log in as the admin user and then achieves a telnet session as the root user through the auxiliary/scanner/telnet/telnet_login module.
  • ECU Hard Reset by Jay Turla – Adds a new ecu_hard_reset hardware module which performs a hard reset in the ECU Reset Service Identifier (0x11)
  • 28 "PackRat" credential gatherers by Barwar Salim M, Daniel Hallsworth, Kazuyoshi Maruta (@KazuCyber), and Z. Cliffe Schreuders (@cliffe) – This pull request adds 28 post-exploitation modules, based on a common mixin, known as PackRat, which gathers file and information artifacts from end users’ systems.
    • Aim credential gatherer
    • Chrome credential gatherer
    • Comodo credential gatherer
    • Coolnovo credential gatherer
    • Digsby credential gatherer
    • Flock credential gatherer
    • Gadugadu credential gatherer
    • ICQ credential gatherer
    • Ie credential gatherer
    • Incredimail credential gatherer
    • KakaoTalk credential gatherer
    • Kmeleon credential gatherer
    • LINE credential gatherer
    • Maxthon credential gatherer
    • Miranda credential gatherer
    • Opera credential gatherer
    • Operamail credential gatherer
    • Postbox credential gatherer
    • QQ credential gatherer
    • Safari credential gatherer
    • Seamonkey credential gatherer
    • Srware credential gatherer
    • Tango credential gatherer
    • Thunderbird credential gatherer
    • Tlen credential gatherer
    • Viber credential gatherer
    • Windows Live Mail credential gatherer
    • Xchat credential gatherer

Enhancements and features

  • #15441 from bf9114 – This change extends the Meterpreter search functionality by adding the ability to search by modified dates across all supported Meterpreter platforms. This allows a user to quickly find files on a target system that has been modified recently, or within a specific date range.
  • #15594 from h00die – This adds options to the wordpress_scanner that enables the user to only scan for wordpress themes or plugins that Metasploit has modules for.
  • #15630 from zeroSteiner – This adds the option DB_SKIP_EXISTING to the AuthBrute mixin to give users the option to skip credentials already in the database when performing brute force attacks.
  • #15669 from adfoster-r7 – Updates the multi/manage/screenshare module to use the Espia screenshot capabilities if present, and to gracefully fallback to using the normal screenshot behavior if it fails to load as expected.
  • #15721 from zeroSteiner – Support has been added into Metasploit for negotiating SSL connections over multiple connections types including Meterpreter and SSH. As a result, users can now make HTTPS requests over pivoted sessions. Previously, if users tried to make such connections, they would be sent via plaintext instead of being SSL encrypted.
  • #15722 from adfoster-r7 – The rerun command has been enhanced to support tab completion.
  • #15726 from zeroSteiner – This adds the MeterpreterTryToFork option to the Mettle payloads. When set, it translates to Mettle’s :background option. When :persist is not configured it will attempt to fork the stage into the background.

Bugs fixed

  • #15703 from space-r7 – This updates payload/windows/x64/encrypted_shell/reverse_tcp to no longer crash on MacOS. Additionally adds an advanced option, ShowCompileCMD, that prints the compilation command used.
  • #15720 from NeffIsBack – This fixes a bug where the rhost value was incorrectly passed to the underlying scanning script, resulting in an abnormal exit.

Get it

As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate and you can get more details on the changes since the last blog post from GitHub:

If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest. To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the binary installers (which also include the commercial edition).

The collective thoughts of the interwebz