Post Syndicated from Eric Smith original https://www.servethehome.com/hpe-ilo-6-essentials-to-advanced-upgrade-what-changes-in-the-ui/
We upgraded a server from HPE iLO 6 Essentials to Advanced to see what newly enabled features appeared in the web interface
The post HPE iLO 6 Essentials to Advanced Upgrade What Changes in the UI appeared first on ServeTheHome.
Post Syndicated from Techmoan original https://www.youtube.com/watch?v=vLJdHxp6XFw
Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-5-10-yanuari/
Нова година – нова глобална реалност, ново евро и… още от същото. В последния бюлетин за 2025 г. Боряна Телбис попита дали журналистката от bTV Мария Цънцарова ще се превърне в поредното празно столче. Е, очевидно отговорът е утвърдителен. И понеже тази история не бива да остане забравена покрай празниците, ето ви Иван Бедров от „Свободна Европа“, който я резюмира в по-малко от 3 минути.
Тръмп пък нахлу във Венецуела и арестува президента ѝ Николас Мадуро и съпругата му. Засега радостта на венецуелските опозиционери е безпочвена – Тръмп не планира на власт да дойде спечелилият изборите президент на страната, нито да организира нови избори, нито да се освободят политическите затворници. Просто му трябват петролът на Венецуела и другите ѝ ценни природни ресурси.
Представете си САЩ да нахлуят в България и да арестуват Борисов и Пеевски. Мнозина биха се зарадвали. Но ако после Тръмп сложи на власт примерно Йордан Цонев и Теменужка Петкова и заповяда да се търси шистов газ в защитени територии, ще стане ясно, че ситуацията не само не се е подобрила, а освен нея вече имаме и окупация.
Тръмп си иска и Гренландия, понеже била много нужна за сигурността на САЩ. Заплашва и Колумбия, и Мексико, и Куба. А тези, които ръкопляскат, че това било „реалполитиката“, бих попитала как биха реагирали, ако някой просто си присвои дома, колата или бизнеса им – защото му трябват. И защото е по-силен. Това е мутренски подход, ще си кажете. Ами да, игнорирането на международното право и действията от позициите на силата са си мутренски – подход, който не е довел до нищо добро.
Тези теми анализира Йоанна Елми в новия брой на бюлетина си „Гласовете на Америка“. „Защото в политиката, дипломацията и историята не е важно само какво правиш, а и как го правиш; на правото на силния да налага волята си със сламени аргументи и в разрез с установените правила могат да се радват само силните – останалите могат просто да се надяват да се окажат от правилната страна на събитията“, пише авторката.
Йоанна впрочем ще бъде събеседничката на Владислав Севов в рубриката „Тоест разговаряме“ след една седмица. Ако искате да гледате разговора с нея на живо в нашия YouTube Live, сложете си напомняне – 17 януари, 16:00 часа.
От световната политика минаваме към родната. „Падне ли Пеевски, Бойко Борисов е отдолу. Освен ако не е успял да се разкачи преди това“, пише Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ с краткото, но ефектно заглавие (обичам заглавията на Емилия) „Борисов и Пеевски. Разхерметизация?“.
Не знам дали прогнозите на Емилия ще се сбъднат, но пък се сещам за доста свои статии, които не остаряха добре. Понякога обаче грешната прогноза е добра новина – реалността се разви по-оптимистично от хипотезите ми. Дано не се сбъдне и опасението ми, че България се е запътила към проруско управление.
Ако и вашият стомах се свива като моя при мисълта за политическото бъдеще (глобално и национално), нека поговорим за култура, та да се поуспокоим. Ето, Ина Иванова разговаря със самата Елизабет Костова по време на нейното посещението в София две десетилетия след премиерата на романа ѝ „Историкът“. „Да остана с отворен ум и отворено сърце“ – това е съкровеното желание на Елизабет Костова, което споделя с Ина.
За десерт оставям „порцията език“ на Павлина Върбанова, чиято статия „Европис за отличници“ очаквано е посветена на присъединяването на България към еврозоната. В случай че се чудите как е евро в множествено число, дали евроцент е една, или две думи и как се съкращава – знаете си, че Павлина е човекът, който ще отговори на тези и други подобни въпроси по разбираем и увлекателен начин.
Ако се оглеждате за Е.Т. – тази седмица Елена я няма. Тоест има си я, но трябва да свърши някои неотложни неща, преди отново да снизходи към нас и да ни благослови с мъдростта си.
Стигнахме до препоръките ми. Тази седмица Дейвид Боуи щеше да стане на 79. Същата седмица се навършиха и 10 години от издаването на последния му албум Blackstar, както и от смъртта му. Та препоръката ми е да послушаме Боуи, а аз ви поздравявам с любимата си песен от този албум.
И разбира се, винаги препоръчвам да ни подкрепите, защото разчитаме на даренията на читателите си, за да съществуваме и да ви предоставяме статии, минали и през редактор, и през коректор.
Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/1053595/
On her blog, Julia Evans writes about
improving Git documentation, including a new data
model man page she wrote with Marie
LeBlanc Flanagan, and updates to the pages for several other Git sub-commands
(add, checkout, push, and pull). As
part of the process, she asked Git users to describe problems they had run into
in the documentation, which helped guide the changes that she made.
I’m excited about this because understanding how Git organizes its commit and branch data has really helped me reason about how Git works over the years, and I think it’s important to have a short (1600 words!) version of the data model that’s accurate.
The “accurate” part turned out to not be that easy: I knew the basics of how Git’s data model worked, but during the review process I learned some new details and had to make quite a few changes (for example how merge conflicts are stored in the staging area).
Post Syndicated from Oglaf! -- Comics. Often dirty. original https://www.oglaf.com/true-crime-fiction/
Post Syndicated from Spencer McIntyre original https://www.rapid7.com/blog/post/pt-metasploit-wrap-up-01-09-2026
This week brings more RISC-V payloads from community member bcoles. One provides a new adapter which allows RISC-V payloads to be converted to commands and delivered as a Metasploit fetch-payload. The second is a classic bind shell, offering the user interactive connectivity to the target host. Both of these go a long way in improving Metasploit’s support for RISC-V systems.
With a new year comes a new annual wrap up. Earlier this week, the Metasploit project posted the annual wrap up covering notable changes from 2025.
Authors: rootjog and whotwagner
Type: Exploit
Pull request: #20700 contributed by whotwagner
Path: multi/http/taiga_tribe_gig_unserial
AttackerKB reference: CVE-2025-62368
Description: This adds a new module for authenticated deserialization vulnerability in Taiga.io (CVE-2025-62368). The module sends malicious data to exposed API, which performs unsafe deserialization, leading to remote code execution.
Author: msutovsky-r7
Type: Exploit
Pull request: #20692 contributed by msutovsky-r7
Path: multi/persistence/python_site_specific_hook
Description: This adds a persistence module which leverages Python’s startup mechanism, where some files can be automatically processed during the initialization of the Python interpreter. Someof those files are startup hooks (site-specific, dist-packages). If these files are present in site-specific or dist-packages directories, any lines beginning with import will be executed automatically. This creates a persistence mechanism if an attacker has established access to the target machine with sufficient permissions.
Authors: bcoles [email protected]
Type: Payload (Adapter)
Pull request: #20734 contributed by bcoles
Description: This extends fetch payloads for RISC-V targets.
Authors: bcoles [email protected] and modexp
Type: Payload (Single)
Pull request: #20733 contributed by bcoles
Path: linux/riscv32le/shell_bind_tcp
Description: This adds a new payload: a bind shell for Linux RISC-V targets.
You can always find more documentation on our docsite at docs.metasploit.com.
As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate and you can get more details on the changes since the last blog post from GitHub:
If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest. To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the commercial edition Metasploit Pro
Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2026/01/friday-squid-blogging-the-chinese-squid-fishing-fleet-off-the-argentine-coast.html
The latest article on this topic.
As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/shorts/d3e-sDok2q8
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/watch?v=5I1XwrYvrfg
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/panelki-2025/
Доста от нещата, които ви показвам започват с прост въпрос, който ме занимава. Случва се за отговора да е нужна бърза справка. По-често се налага да свалям таблици и да правя графики, както направих днес с данните за сигналите за нередности в София. Понякога обаче се изисква нещо доста по-сложно.
Може да прескочите направо към секциите с изводите и картата, но препоръчвам да прочетете как са изготвени.
Питах се това заради една от трите опорни точки, които строителни предприемачи, брокери и инфлуенсъри най-често повтарят – че нямало празни жилища в новите блокове, а такива в старите, в които никой не иска да живее. Аргументът е общо взето, че семейства търсят по-големи и по-хубави жилища изоставяйки старите си панелки и това движи основно търсенето на ново строителство. Това предполага, че панелките са по-малки, както и че стоят празни, защото никой не ги иска.
Затова исках да знам, дали наистина никой не иска да купи панелките и именно те стоят празни докато семействата се нанасят в новите си жилища когато и ако изобщо бъдат завършени. На този въпрос би се отговорило лесно, ако имахме работеща адресна регистрация, където всеки съвестно си сменяше настоящия адрес. Има и алтернативни начини, за които обаче компании като Електрохолд отказват да съдействат с анонимизирани данни.
Затова се обърнах към продажбите. Описах преди време колко ненадеждни са данните от обявите за цените и движението на пазара въобще. Непотребни са и в този случай. Нямаме достъп и до данните в имотния регистър по начин, по който да направим такава справка, а кабинетът Желязков и най-вече правосъдния Георгиев свиха още повече прозрачността в тази насока.
Остават данните от кадастъра. Споделих в началото на миналата година как отвориха данните си. Те включват и такива за собствеността с анонимизирани записи за частни лица. Целият анализ, който ще видите тук, се базира на сравнение на техните данни между януари 2025 и януари 2026.
Бях описал за проблемите с данните в кадастъра – най-вече липсващи имоти и неактуални записи за собственост. Доста от тези са оправени през годината. Все пак, не всичко изглежда се регистрира при тях. Новото строителство се вписва, но въпреки споразумението им с Агенцията по вписванията не са пренесли всички данни. Все още обаче аналогично на Имотния регистър липсват данни за много имоти с неизвестна собственост. Това е когато няма промени в собствеността им от началото на регистъра. Забелязах непостоянство в изписването на имена на фирми, грешки в идентификаторите на същите, различно изписване на ключови думи като актове, липсващи или сгрешени кадастрални идентификатори. Доста от тези успях да оправя или изключих от анализа.
Концентрирах се върху 2025-та г. и сравних промяната в собствеността между двата архива на данните на кадастъра, които пазя. Много имоти – пацели и самостоятелни обекти – липсваха в по-стари данни и бяха отбелязани като въвеждани за пръв път през 2025-та. Това често е заради продажба, но е възможно и да е по-други причини, включително подготовка за продажба или подялба или просто вписване на стар нотариален акт. Затова включих в анализа единствено обектите, за които е имало данни за собствеността преди.
За да засека промяна в собствеността сравних имената и идентификаторите на собствениците. В рамките на миналата година промениха начина за анонимизиране на последните при физическите лица, затова прибегнах до комбинация на сравнение на дължината на частите от името и сравнение на детайлите на акта, с който е обявена собствеността. В някои случаи ставаше дума за прехвърляне на имоти от една държавна или общинска фирма или институция на друга. Тези изключих, защото реално няма продажба, поне докато не започнат пак да продават държавни имоти от ония списък. Оставих обаче прехвърлянето на имоти от държавни имоти на общината както стана със стадион Георги Аспарухов.
Събирайки данните за анализа включих не само апартаменти, а всякакви имоти, тъй като усилието беше същото. Няма категория „апартамент“, а самостоятелен обект. Тези могат също да бъдат гаражи, в които не може да се живее. Немалко са студия, където формално също не може да се живее, но се използват масово от строителите за заобикаляне на изискването за паркоместа. За да изключа гаражите включих единствено обекти над 30 кв.м. Възможно е самостоятелните обекти да са магазини и да са над 40 кв. Липсва структурирана информация за предназначението на обектите и не мога да ги разгранича. За целите на анализа ми тези случаи ще натежат в полза на обектите извън панелни жилища, тъй като подобни има почти изцяло в новото строителство.
Отделно има случаи, в които апартаменти се превръщат в офиси, складове и магазини дори без да се промени предназначението им. Тези съвсем няма как да се засекат, също както не може, а и няма смисъл да се определя дали в цялото жилище се живее или едната стая е офис само за работа. Някъде трябва да се сложи чертата на точността, с която работим и на база достъпните данни и качеството им изключвам тези хипотези от анализа.
Доколкото е трудно да се определи причината за промяна в собствеността, бележките ни дават някои сведения. Най-честата презумпция е продажба, но има наследство, дарение и прехвърляне. Има съдебни дела, констативни протоколи и прочие хипотези. За съжаление, има порочни практики, където не се прехвърля имот, а фирмата, която го притежава. Това е с цел данъчни измами и укриване на корупция, каквито примери бяха разкрити тази година. Тези не могат да се видят в данните на кадастъра. В този анализ се опитвам да установя интерес към един или друг вид обекти фокусирайки се максимално върху частна активност. Затова изключих всички актове и хипотези, които предполагат друго.
Някои от записите за собственост сочат към несъществуващи кадастрални идентификатори. Потърсих в архивите си, но не ги открих, от което си правя извод, че става въпрос за грешка. Изключих ги от справката. Намерих около 10-тина сгради и обекти, които имат идентификатори различни от поземления имот, върху който се намират. Първите три числа трябва да съвпадат по конвенция. Става въпрос вероятно за грешка в кадастъра и вписването на сградите или при промяна очертанията, сливане или разделяне на парцели. Поправих ги и ще пиша по-късно на НАГ.
Трябваше да определя коя сграда е панелка и коя не. Учудващо нямаме публичен източник за това. Поне аз не намерих. За целта разширих картата описана по-долу и на ръка отбелязах всички парцели, върху които има само панелни блокове. Отне ми около час и половина. Така категоризирах записите, които се отнасят до панелки и кои – не.
Фокусирам се върху София, защото има най-динамичния пазар и често споровете за презастрояване и празни апартаменти се отнасят именно до този град. Бургас, Варна и Пловдив страдат от същата болест и се вижда ясно по движението, липсващата инфраструктура и хаотичното планиране. Би било интересно да направя същия анализ за тях, но исках да тествам метода си с града, който наблюдавам най-много в последните години. От София гледам само границата на града – екатте 68134 – защото ми беше по-лесно за справките и е най-големият в страната.
За обсъждания район кадастъра има записи за собственост на 497701 поземлени имота, 101468 сгради и 894194 самостоятелни обекта. Един запис може да бъде собственост на цял имот или дял от него. Например, апартамент на съпрузи купен след брака се води на два равни дяла, т.е. два записа. Още два, ако имат дял от земята. Промени през 2025-та открих в 26596 такива записа. Те се отнасяха до една или повече сгради и обекти в 11471 поземлени имота.
След прилагане на описания горе алгоритъм на сравнение на стари и нови собственици получих 17088 записа отнасящи се до 6095 самостоятелни обекта и 669 сгради намиращи се на 4132 поземлени имота. На база описаните данни мога да кажа с голяма доза сигурност, че става дума за продажба и в сравнително редки случаи друга форма на прехвърляне между лица.
От тези 1566 апартамента са в панелки и са сменили собствеността си през 2025-та. Самостоятелните обекти извън панелките, които са предимно апартаменти, но може да включват гаражи, магазини и офиси, са 4529. Това означава, че поне 25% от всички обекти продадени през миналата година са били в панелки. Ако включим само апартаментите най-вероятно този дял ще скочи значително. Изводът е, че далеч не е вярна тезата, че пазарът се движи от хора изнасящи се от панелките си и трябват повече нови сгради.
От апартаментите извън панелки виждаме 26 сгради с продадени 20 и повече обекта – апартаменти и гаражи. Това видимо е ново строителство, което е влязло в експлоатация. Събирайки тези получаваме 953 обекта или 21%. Иначе казано, 26 сгради в София отговарят за 21% от всички обекти продадени миналата година извън панелните блокове.
Панелните апартаменти са в 864 сгради или средно по 1.8 апартамента на блок. Тези извън панелките са в 1677 сгради или средно по 2.7. При последните включваме и апартаменти и етажи от къщи. Когато цялата сграда като къща е сменила собствеността си, е в друга категория и не се води за самостоятелен обект.
Поне 25% ми говори, че интересът към панелните жилища е сериозен. Това, което видях в данните, не подкрепя тезата, че се изоставят за сметка на по-ново, хубаво и широко строителство – теза, с която напоително ни облъчват за състоянието на пазара.
По-горе споменах, че са три опорките – другите две са, че 1. цените ще паднат, ако се строи много повече и затова трябва да застрояваме градинки, училища и паркове и че 2. не било вярно, че имотният пазар бил пълен с черни капитали, а в действителност движел икономиката, която щяла да колабира без него. За тези двете ще пиша друг път.
Обяснения защо не виждаме сведения за обсъжданата сега теза има няколко. Първото е липса на зелени площи, достъпност и понякога дори връзка със света в новото строителство. Доколкото самите сгради имат (някакви) градинки, хубави асансьори и сами по-себе си превъзхождат значително панелките (особено с абсурдните им полуетажи) стъпвайки извън границите на строежа липсва тротоар, парк или детска площадка, училище и детска градина. Много софиянци се оправят катерейки се на колата, но нерядко дори липсва път. Доколкото всички смятаме, че вина носи общината – и исторически това наистина е така – най-вече е функция на презастрояването и корупционното начало на голяма част от проектите.
Всичко това се вижда ясно дори от сателит. Когато маркирах на ръка панелките, неизменно новото строителство беше със странни форми, бетонирани изцяло и без всякаква видима зеленина. Панелите се разпознаваха лесно по „шареното“ състояние на покривите им, но също големите общински имоти под тях, пътеки, паркчета, много дървета и детски площадки.
Друга причина е цената. Новото строителство струва почти двойно на панелните жилища. Доколкото може да спорим дали това е заради по-добрите материали, качествено строителство, цена на земята, спекула или пазарна логика, факт е, че ако сте младо семейство със средни доходи едно жилище в нова сграда въобще няма да е по джоба ви. Това, всъщност, се оказва сериозен проблем за демографията. Именно недостатъчно пространство и градската среда се сочи като една от водещите причини за нерешителност на двойки да имат деца.
Тук трябва да се отбележи, че панелните апартаменти, макар идващи с много други проблеми, всъщност имат по-добро разпределение и квадратура от новите, които излизат на пазара в момента. По това отношение са по-добри дори от апартаменти с двойна цена. От гледна точка на качеството като пукнатини, течове и прочие мисля, че всеки може да каже доста от свой опит за новото строителство. Разходите са понякога по-големи за вътрешни ремонти, но значително по-малки за поддържането на самата сграда.
Доста се говори за оставащия живот на панелките. Аз също смятах, че съвсем скоро ще имаме огромен социален проблем с тях. Санирането трябваше да удължи значително живота им. Вместо това – както много други евро- и бюджетни програми – се превърна в схема за точене, а сградите бяха просто изолирани и то не особено добре. Дори така мнението на архитекти е, че повечето панелки имат поне 20-30 г. живот. При земетресение, например, биха били по-безопасни от всичко строено през 90-те. Динамиката на пазара през изминалата година показва, че хората нямат притеснения по този показател.
Както споменах по-горе, в събирането на данни за анализа не се ограничих само до самостоятелните обекти, а всички промени в собствеността. Това ми позволи да направя карта на всички включени данни. Показва само поземлените имоти, в рамките на които е открита промяна в собствеността. Цветовете показват къде има най-много такива.
Когато натиснете на един имот ще видите обяснение – колко обекта, колко дяла, между кои дати са промените, както и какво лице е новия собственик. Показал съм и какви видове лица притежават по данни на кадастъра дялове или обекти в рамките на този поземлен имот. Това може да са например апартаменти, някои от които да са на физически, юридически лица или държавата.
Разбира се, предвид обемът на обработената информация, проблемите в нея и това, че немалка част трябваше да чистя на ръка, възможно е да има грешки. Ако забележите такива или имате идеи за подобрения, ще се радвам да ги споделите в коментарите.
Може да ви е интересно също да погледнете и картата ми за собствеността на имотите в страната. Целта ми с нея беше да създам инструмент, с който да проверяваме дали градинката пред блока или парка до вас не са се „оказали“ изведнъж частни и неизменно ще бъдат застроени.
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/watch?v=s_FBMEsTOj8
Post Syndicated from Brittany Bunch original https://aws.amazon.com/blogs/security/aws-named-leader-in-the-2025-isg-report-for-sovereign-cloud-infrastructure-services-eu/
For the third year in a row, Amazon Web Services (AWS) is named as a Leader in the Information Services Group (ISG) Provider LensTM Quadrant report for Sovereign Cloud Infrastructure Services (EU), published on January 8, 2026. ISG is a leading global technology research, analyst, and advisory firm that serves as a trusted business partner to more than 900 clients. This ISG report evaluates 19 providers of sovereign cloud infrastructure services in the multi-public-cloud environment and examines how they address the key challenges that enterprise clients face in the European Union (EU). ISG defines Leaders as providers who represent innovative strength and competitive stability.
ISG rated AWS ahead of other leading cloud providers on both the competitive strength and portfolio attractiveness axes, with the highest score on portfolio attractiveness. Competitive strength was assessed on multiple factors, including degree of awareness, core competencies, and go-to-market strategy. Portfolio attractiveness was assessed on multiple factors, including scope of portfolio, portfolio quality, strategy and vision, and local characteristics.
According to ISG, “AWS’s infrastructure provides robust resilience and availability, supported by a sovereign-by-design architecture that ensures data residency and regional independence.”
Read the report to:
AWS’s recognition as a Leader in this report for the third consecutive year underscores our commitment to helping European customers and partners meet their digital sovereignty and resilience requirements. We are building on the strong foundation of security and resilience that has underpinned AWS services, including our long-standing commitment to customer control over data residency, our design principal of strong regional isolation, our deep European engineering roots, and our more than a decade of experience operating multiple independent clouds for the most critical and restricted workloads.
Download the full 2025 ISG Provider Lens Quadrant report for Sovereign Cloud Infrastructure Services (EU).
If you have feedback about this post, submit comments in the Comments section below. If you have questions about this post, contact AWS Support.
Post Syndicated from Rohit Kumar original https://www.servethehome.com/gl-inet-beryl-ax-gl-mt3000-travel-router-review/
In our GL.iNet Beryl AX GL-MT3000 travel router review, we test the limits of the WiFi 6 OpenWRT-based gateway
The post GL.iNet Beryl AX GL-MT3000 Travel Router Review appeared first on ServeTheHome.
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/watch?v=IBoOb93kGac
Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-11/
Заветът, с който най-много ще се гордея, ще бъде този на миротворец и обединител. […] Ще премерим успехите си не само по броя на спечелените битки, но и по броя на войните, които ще прекратим – и най-вече на войните, които никога няма да започнем.
Президентът Доналд Дж. Тръмп по време на встъпителното си слово през януари 2025 г.
Описвайки преживяванията на обществото в исторически интензивните периоди на Древна Елада, американският психолог и философ Роло Мей говори за тънката граница между усещането за възникване на нов свят (emergence) и критичното състояние (emergency). На английски двете думи са свързани, а понастоящем ми се струват добър калъп за случилото се през изминалата седмица – американската операция „Абсолютна решителност“ (Absolute Resolve), в рамките на която САЩ извършиха пълномащабни военни действия във Венецуела, залавяйки президента на страната – диктатора Николас Мадуро. Заедно със съпругата Силия Флорес той бе транспортиран в Ню Йорк, където го очаква съдебен процес.
на 3 януари в рамките на няколко часа, през които САЩ нанесоха и стратегически удари в столицата Каракас. След това американският президент Доналд Тръмп се обърна към нацията и заяви, че предстои САЩ да поемат контрол над Венецуела за неопределен период. На Мадуро са повдигнати обвинения във Федералния окръжен съд в Ню Йорк за „съзаклятничество/заговор за наркотероризъм, внос на кокаин, притежание на оръжия и взривни устройства, както и заговор за притежание на оръжия и взривни устройства срещу Съединените американски щати“.
САЩ поемат контрола над Венецуела
„до момента, в който можем да подсигурим безопасно, уредено и законно прехвърляне [на властта – б.а.]“, заяви президентът Тръмп в първоначалното си обръщение. В събота Делси Родригес, доскоро вицепрезидентка, пое длъжността на главнокомандващ и осъди действията на САЩ, призовавайки за връщането на Мадуро в страната. Според Тръмп обаче Родригес е заявила, че ще сътрудничи на американските власти.
Това е само едно от множеството противоречия и неясноти.
Сред най-очевидните са как една суверенна държава получава правото да „управлява“ друга, още повече че президентът Тръмп не уточни нито логистичните измерения на подобно управление, нито сроковете за неговото изпълнение. За сметка на това администрацията подчерта, че няма проблем да прати войници на терен заедно с американските петролни компании, които „скоро ще започнат да правят пари от държавата [Венецуела – б.а.]“. В неделя държавният секретар на САЩ Марко Рубио промени позицията и каза, че администрацията на Тръмп ще наложи военна „карантина“ на износа на петрол от страната, а не че ще я управлява директно. По-късно същия ден обаче президентът намекна, че САЩ може да предприеме подобни военни действия и срещу други държави в Западното полукълбо – Куба, Колумбия, Гренландия.
Действията на САЩ във Венецуела са колкото изненадващи, толкова и напълно предвидими.
Анализатори предсказваха наземни операции във Венецуела още миналата година, а в Стратегията за национална сигурност изрично беше заявено, че САЩ ще затвърждава геостратегическите си интереси в Южна Америка, надграждайки изкованата в имперско време доктрина „Монро“. Изненадата дойде оттам, че вероятно широката публика (и голяма част от традиционните партньори на САЩ) не очакваха или отричаха факта, че това утвърждаване ще става с груба сила и погазване на съществуващите норми (а вероятно и принципи на международното право). Но нищо от посоченото не е извън марката „Тръмп“ и вероятно е само началото – администрацията изпраща ясни послания за интересите си към Гренландия например. Макар човек никога да не е сигурен кога настоящото американско управление просто говори и кога заявява конкретни действия, има достатъчно основания подобни амбиции да бъдат вземани сериозно.
„Живеем в свят, в реалния свят, в който управлява властта, силата. Това са железните закони на света от началото на историята“, каза пред Си Ен Ен Стивън Милър в понеделник. Публикация на съпругата на Милър в социалните мрежи – карта на Гренландия с мотивите на американското знаме – предизвика реакция от датските власти по-рано през седмицата. Във вторник държавният секретар Марко Рубио увери американските законодатели, че САЩ имали намерение само да купят Гренландия, а не да нахлуят с военна сила.
The Constitution is very clear about this. The President may arrest and extradite the leader of a foreign state without congressional approval if he posts about it on social media within 12 hours to the tune of YMCA
— Andrew Fleischman (@ASFleischman) January 3, 2026
Конституцията е недвусмислена: президентът може да арестува и екстрадира лидера на чужда държава без одобрение от Конгреса, ако публикува намеренията си в социалните мрежи 12 часа по-рано под звуците на YMCA.
Напрежението се нагнетяваше през изминалите седмици, в които бяха нанесени няколко удара върху плавателни съдове, за които се твърдеше, че са част от мрежа за наркотероризъм. Президентът Тръмп заяви, че корабите превозват огромни количества фентанил и нелегални вещества, чиято цел е да отровят и избият американците, и затова трябва да бъдат унищожени. На пресконференция на 15 октомври президентът каза, че всеки взривен кораб спасява живота на 25 000 души. „Имайки предвид, че през изминалата година в САЩ от свръхдоза са починали 84 000 души, трябваше да сме обявили победа и да сме се прибрали преди около седем кораба“, пишат експертите Джъстин Логан и Брендън Бък в очерк за Cato Instutute.
Но фентанилът се произвежда основно в Мексико с химикали, внесени от Китай и Индия – поне според официалните доклади от 2025 г. на американската Агенция за борба с наркотиците. В тях Венецуела не е спомената дори като транзитна държава. Подобни са и изводите на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. Според данните потокът на снабдяване е един и същ от години насам: основни съставки от Азия (Китай, Индия, Мианмар), производство в Мексико и разпространение в САЩ.
В допълнение, Венецуела не се появява в скорошните данни на Бреговата охрана на САЩ и други охранителни органи, отговорни за залавянето и изземването на наркотични вещества. Латиноамериканската страна се свързва с каналите за разпространение на кокаин, но по-скоро като транзитна държава, отколкото като производител. Според ООН около 5% от колумбийския кокаин минава през Венецуела на път за Карибите и Европа. Фактът, че по-голямата част от наркотиците, влизащи в САЩ, идват от Централна Америка, противоречи на заявеното от администрацията с оглед и на това, че наскоро президентът Тръмп помилва бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, осъден за… трафик на кокаин.
И ако наркотиците, изглежда, са вариация на „оръжията за масово поразяване“ от времето на Джордж Буш-младши, то въпросът тогава е какви всъщност са мотивите за операцията във Венецуела. Един от най-дискутираните варианти е, разбира се, петролните залежи: не от вчера е шегата, че там, където има петрол, има и американци, които освобождават местното население в името на демокрацията. С поемането на управлението на най-големите залежи от петрол в света САЩ си осигуряват не само добър инструмент за контрол върху световните цени, но и по-голяма независимост за действия спрямо Иран например (на трето място в света по петролно богатство).
Ефективното усвояване на венецуелските залежи обаче би отнело години и би коствало милиарди: производството на петрол във Венецуела е минимално в сравнение с потенциала на страната и е намаляло драстично от началото на века. Макар и компании като американската „Шеврон“ все още да са активни в страната, наложените от 2015 г. насам санкции са орязали значително както инвестициите, така и поддръжката на необходимата инфраструктура – значителна част от нея е окрадена и разпродадена.
Освен че венецуелският петрол е и логистично по-труден за рафиниране, потенциални инвеститори ще играят на сляпо, разчитайки на стабилна политическа ситуация в страната, за каквато поне засега няма изгледи. Стана ясно, че режимът в Каракас е разпоредил въоръжени милиции (т.нар. colectivos) да патрулират по улиците и да проверяват телефоните на гражданите, което се тълкува като опит за консолидация на властите след извеждането на Мадуро. Според експерти в сектора, дори страната да се върне към предишни темпове на производство (ок. 3 млн. барела дневно), това пак би я поставило след водещите десетина производителя в света. Бившият изпълнителен директор на British Petroleum Джон Браун казва пред Би Би Си, че съживяването на петролната индустрия на Венецуела е „много дългосрочен проект“, който със сигурност надхвърля периода на мандата на Тръмп.
Освен това, независимо от идеологическата позиция на администрацията на Тръмп, която отрича климатичните промени и енергийния преход към по-чисти и възобновяеми източници на енергия, инвестициите в „чиста енергия“ са рекордни за 2025 г. и надхвърлят двойно инвестициите в изкопаеми горива. Пазарът в Южна Америка може да се окаже твърде апетитен за американските компании въпреки рисковете. Но в дългосрочен план – и с оглед на реалния свят, но не по Стивън Милър – е твърде вероятно и плановете за Венецуела да приличат на операция „Абсолютна решителност“: бърз ефект без визия, без ясен план и постижими цели.
I've noted before that Trump doesn't like war but he loves acts of war. He sees it as pure televised spectacle, a form of entertainment, but he wants it to be over quickly, as if in time for a commercial break. Dropping the MOAB in Afghanistan, killing Baghdadi, killing Soleimani… https://t.co/qZFzHKG4VU
— Michael Weiss (@michaeldweiss) January 3, 2026
И преди съм отбелязвал, че Тръмп не е войнолюбец, но обича военни действия. Той гледа на тях като на чиста проба телевизионно шоу, забавление, но иска нещата да приключат бързо, навреме за рекламите. Действията в Афганистан, убийствата на Багдади, Сюлеймани и Мухандис, бомбардировките в Иран и сега залавянето на Мадуро. [Тръмп в обаждането си на „Фокс Нюз“ преди обръщението си към нацията: „Беше си направо като риалити, гледах го така… скоростта, насилието.“]
А минерали?
Венецуела е богата на залежи от алуминий, берилий, олово, магнезий, никел, фосфати, платина, титан, уран и цинк, както и на злато и диаманти. Заедно с други минерали те са част от списък с 60 елемента (сред които и 15 редки минерала) от ключова необходимост за снабдителната верига на САЩ, които търсят начини за подсилване на запасите си с оглед на зависимостта си за набавянето им от Китай. Неслучайно администрацията на Тръмп сключи споразумение за съвместно разработване на полезните изкопаеми в Украйна.
„Имате стомана, имате минерали, всички ключови минерали, имате страхотна история на рудодобива, който е западнал. Президентът Тръмп ще поправи това и ще го съживи“, каза търговският секретар на САЩ Хауърд Лутник пред репортери. На 15 декември 2025 г. Лутник обяви проект за мащабни инвестиции в инфраструктура за обработка на ключови минерали в Тенеси, където се очаква да се обработват и произвеждат годишно до 540 000 тона за нуждите на САЩ. „Тези минерали са жизненоважни за технологиите на бъдещето ни: отбранителни системи, полупроводници, изкуствен интелект, квантови компютри, автомобили, центрове за данни и съвременните производствени технологии“, написа Лутник в личния си акаунт в X.
Това е начинът да спечелим битката: строим тук, подсигуряваме снабдителните вериги, създаваме страхотни работни места и запазваме мястото на Америка на световен индустриален и технологичен водач.
Организираната престъпност, корупцията и незаконната рудодобивна дейност остават основни предизвикателства пред експлоатацията на тези ресурси. Както и при петрола, санкциите са предотвратили значителни инвестиции в сектора през последните десетилетия. Ако вярваме на първоначалните сигнали от властта във Венецуела в дните след отвличането на Мадуро, никой няма намерение да реформира страната. А без върховенство на правото, прозрачност и отчетност – все продукти на здравата демокрация, към която и самият американски президент не е особено привързан – бизнесът трудно жъне успехи, както знаем всички в България.
От доктрината „Монро“ до доктрината „Донро“ разликите са големи.
За първата говорихме подробно миналия месец. В исторически план целта ѝ е не толкова насилствен контрол над Южна Америка, а нейното опазване от влиянието на европейските империи във времената на засилен европейски империализъм, войни и бунтове.
По онова време в САЩ съществува обществена солидарност с движенията за независимост, суверенитет и обособяване на национални държави в Южна Америка – точно обратното на посланието, което отправят САЩ в момента. Настоящите проучвания на мнението показват, че повечето американци искат администрацията да се фокусира върху вътрешнополитически проблеми, като високите цени на здравеопазването, а първите анкети сочат, че мнозинството от американците не са убедени в нуждата САЩ да контролира друга суверенна държава. Самият Тръмп спечели изборите с обещания да не въвлича страната в повече външни конфликти. Четирима от десет души одобряват изпращането на войски за залавянето на Мадуро, а девет от десет смятат, че венецуелците трябва да решат кой ще управлява държавата им.
The United States needs to stay out of Venezuela. Let the Venezuelan people determine their future. We don't want other countries to choose our leaders–so we have to stop trying to choose theirs.
— Tulsi Gabbard 🌺 (@TulsiGabbard) January 24, 2019
„Съединените щати трябва да стоят далеч от Венецуела. Нека венецуелците си определят бъдещето. Не искаме другите държави да избират нашите президенти – така че трябва да спрем да избираме техните.“ Тълси Габард, 21 януари 2019 г.
Съвременният имперски паралел са, разбира се, Китай и Русия, като една от теориите за премахването на Николас Мадуро е, че той е твърде ненадежден играч, който се опитва да балансира между големите сили за лична изгода и не би могъл да бъде гарант на американските интереси в страната. Китайска делегация пристигна във Венецуела часове преди отвличането му (меметата: най-неудобното и безсмислено дипломатическо пътуване в историята), а Русия от години разпростира влиянието си в страната.
Появиха се и теории, че безпроблемното извеждане на Мадуро всъщност се дължи на вътрешни договорки – включително и такава между Русия и САЩ, според която САЩ оттеглят подкрепата и влиянието си в Украйна за сметка на същия „жест“ от страна на Русия във Венецуела. Подобни хипотези на този етап остават в сферата на спекулациите. Сигурен факт е обаче, че ако изобщо има ефект, то изборът на силата пред дипломацията е само краткосрочно рентабилен (например за разсейване на обществеността от вътрешнополитически проблеми или от лош президентски рейтинг). От подобни действия печели както Китай, така и Русия, за които вече няма морални или етични бариери пред упражняването на сила в собствените им сфери на влияние, например Тайван или Източна Европа.
В „Гласовете на Америка“ повтаряме неуморно, че ерата Тръмп не е първопричина, а симптом на много по-сериозни и дългосрочни процеси – раждането на нови (корпоратизирани) империи и новото поделяне на света е само част от тях. Действията на администрацията във Венецуела не са без исторически прецедент. Просто за разлика от предишни подобни операции, например тези на администрацията на Обама в Либия (които произведоха гражданска война и пазари за роби), тук дипломацията и параванът на ценностите отсъстват, а разпадът и прехвърлянето към транзакционна (гео)политика е на пълен показ. Възникването на новия свят се усеща като критично състояние, защото е именно такова. Но и всичко ново е добре забравено старо.
По-рано в историята имаме намесата на президента Удроу Уилсън в Мексико и залавянето на Панчо Вила; две интервенции в Никарагуа, които стават проблем на четири поредни администрации в рамките на двайсетгодишен период; окупация на Доминиканската република; окупацията на Хаити. Администрациите на Хувър и Рузвелт се отказват от намеса в Южна Америка към 20-те и 30-те години на миналия век, но през 1983-та САЩ влизат в Гренада, а през 1989-та свалянето на Мануел Нориега в Панама е подпомогнато от вече присъстващите американски войски.
Администрирането на държава с територията на Венецуела обаче е почти невъзможно от логистична гледна точка: тя е два пъти по-голяма от Ирак и е управлявана от режим, който се радва на лоялността на армията и силовите структури, да не говорим за евентуалната гражданска съпротива на подобно решение. Необходимият военен ресурс – включително кубинките на терен, както казват американците – би бил огромен. Експерти подчертават, че дори евентуална смяна на режима много по-вероятно ще създаде хаос от безкрайни войни и борби за власт, само че не в далечния Близък изток както през последните десетилетия, а в непосредствена близост до САЩ. Освен всичко друго това би довело и до нови бежански вълни и би засилило миграционния поток към Щатите – един от най-важните проблеми за избирателите на Тръмп.
Имперските амбиции на САЩ във Венецуела предполагат високо ниво на стратегическо и логистично обмисляне и (дългосрочно) планиране, които настоящата администрация надали може да изпълни. Пример е публичното обявяване на подривни дейности на ЦРУ във Венецуела. Предшественикът на Мадуро – Чавес, често обвинява ЦРУ за вътрешнополитически събития, дори и за предизвикването на земетресения. Според специалисти подобна недообмислена комуникация дава основания за всякакви конспиративни теории, както и картбланш на чавистите да припишат външно влияние на различни политически събития и процеси в страната – включително на действията на демократичната опозиция, за която американското управление не изразява явна подкрепа въпреки заявките си за реформи.
Отвличането на Мадуро не е битка за демокрация, нито особена загриженост за съдбата на венецуелците – подобни интерпретации тепърва ще остаряват нелепо. То е послание към света, към следващите територии и към другите страни в Южна Америка – един от въпросите в предишния бюлетин беше какво би се случило с държавите от Западното полукълбо, ако не споделят визията на Националната стратегия за сигурност на САЩ – може би вече имаме отговор.
Демонстрациите на сила и свалянето на бананови диктатори са (сравнително) лесни; както показва историческият опит, да си направиш демокрация е по-трудно, отколкото изглежда. Да си направиш колония – също, поне в XXI в., поне засега (дистопичните сценарии може да оставим за следващ бюлетин с художествени елементи).
Защото в политиката, дипломацията и историята не е важно само какво правиш, а и как го правиш; на правото на силния да налага волята си със сламени аргументи и в разрез с установените правила могат да се радват само силните – останалите могат просто да се надяват да се окажат от правилната страна на събитията.
И ако всичко това е твърде дълго и не сте го прочели,
можем да обобщим кризата на новия свят по следния начин:
Президентът Тръмп и действията на САЩ във Венецуела продължават да излагат на показ загниването на скелето, което крепи света след Втората световна война. И не защото Николас Мадуро не е жесток диктатор и защото радостта на венецуелците от залавянето му е неоснователна, а защото ценностите на хуманизма и демокрацията са просто параван за алчността и тъмните импулси на властта, и то не само в този случай. Международните организации отдавна са беззъби в опазването на реда – сега проличава точно колко. Наивността, че краят на историята е тук, се топи пред реалполитиката на големите, които готвят поредна делба. Не можем да бъдем наивни и да вярваме, че не живеем в свят на сила и власт; въпросът е в това да разбираме, че когато определени процеси се задвижват независимо от всичко, цената рано или късно става твърде висока. И я плащаме всички.
„Завръщането към сферите на влияние е логично единствено ако сте Велика сила. Ако не сте, да се радвате на подобно развитие е откровена глупост. Прекалено много хора си въобразяват, че живеят като американци, без реално да разбират, че всъщност са граждани на периферията“, написа в X оксфордският политолог Юан И Жу. Надали може да бъде казано по-добре.
Възникването на нови светове винаги поражда критично състояние. Хубавото е, че и критичните състояния могат да родят нови светове – и то добри. Въпросът оттук нататък – за американците, осъзнаващи нуждата от дълбоки реформи в страната си, липсата на които доведоха до днешната американска безнаказаност и институционален упадък; за венецуелците, които ще се борят за демокрация – от истинската; и за европейците, които трябва да си дадат сметка за позицията си спрямо Великите сили и ролята си като евентуални възродители и пазители на ценностите, направили един по-добър свят възможен – е какъв точно нов свят ни се предлага. И дали искаме да живеем в него. Ако отговорът е отрицателен – да се борим за друг. Навреме. Защото времето за чудене изтича.
Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!
Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:
Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:
Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/1053142/
The READ_ONCE() and WRITE_ONCE() macros are heavily used
within the kernel; there are nearly 8,000 call sites for
READ_ONCE(). They are key to the implementation of many lockless algorithms and can be necessary for some
types of device-memory access. So one might think that, as the
amount of Rust code in the kernel increases, there would be a place for
Rust versions of these macros as well. The truth of the matter, though, is
that the Rust community seems to want to take a different approach to
concurrent data access.
Post Syndicated from Deral Heiland original https://www.rapid7.com/blog/post/tr-beyond-devices-exploring-new-security-risks-interconnected-iot-ces-2026
Attending CES over the last several years has provided me with a valuable opportunity to observe how rapidly IoT technology continues to evolve across consumer and enterprise domains. This was my fourth year attending CES and I have seen a continued growth and advancement across multiple technology categories, from mobile devices and wearables, to AI-driven automation and robotics, to connected infrastructure.
This year’s show floor highlighted how deeply embedded “smart” technology has become within our everyday systems. As an IoT security researcher, what stood out to me most was not just the pace of innovation, but how increasingly interconnected these technologies have become, often relying on shared backend services, cloud platforms, and automated decision-making. These trends highlight the importance of examining not only individual devices, but the broader trust relationships and infrastructure architectures that support them.
It was clear at CES 2026 that AI-driven automation is no longer experimental, it has become operational. Throughout automation, robotics, and transportation technology, decision-making processes are increasingly being delegated to backend AI systems that consume device telemetry and trigger real-world actions. From a security perspective, this marks a primary shift where trust relationships that were once local are now centralized, automated, and capable of impacting all devices within a larger ecosystem. The challenge moving forward doesn’t just involve securing devices; we will have to secure the data these devices produce, plus ensure that data is not altered or corrupted in a way that would impact all devices under the control of the backend AI systems.
One of the more striking areas of progress has been in robotics, particularly in dexterity and fine motor control. Seeing robots play the piano or fold cloth highlighted how far robotic manipulation has come. Moving beyond their old rigid, pre-programmed motion toward a more adaptive interaction with our physical world. While we are still years away from anything resembling The Jetsons, these demonstrations show clear forward momentum. Before increasingly capable and autonomous robots become more deeply integrated into our world, we need to seriously address how to build security into the underlying technology. It’s also critical to maintain and secure the vast amount of data they will gather.
During CES this year, I also observed advances in mobile technology and wearables. While these devices have long been a staple of the show and continue to evolve incrementally each year, the growing integration of AI has noticeably expanded their capabilities. Features such as continuous sensing and adaptive behavior introduce new questions around security and privacy that go beyond traditional mobile threat models. As these technologies increasingly find their way into the hands of employees, they also raise important considerations for organizational security posture. This shift prompts a larger question CISOs should ask themselves: have our organization’s mobile device policies evolved alongside these technologies, or are they still grounded in smartphone-only assumptions from a decade ago?
For example, one of the most concerning mobile device technologies I observed was a device designed for use in corporate meetings that could automatically take notes, transcribe discussions, and translate conversations in real time. While such capabilities can clearly improve productivity and collaboration, especially in global organizations, they also introduce new security and privacy considerations. A device that is continuously listening, processing speech, and potentially transmitting data to backend cloud systems raises questions about where sensitive conversations are stored, how long that data is retained, and who ultimately has access to it. When such technologies are introduced into meeting rooms or business workflows, they essentially become an always-on sensor within the organization, and its presence may not be fully accounted for in most organizations with existing acceptable use policies. This highlights the need for organizations to reassess how emerging mobile and wearable technologies could impact their data protection, confidentiality, and overall security posture.
My observations from CES 2026 clearly illustrate that the evolution of IoT has moved us beyond securing individual devices. The true security challenge now lies within the highly interconnected ecosystems, centralized AI-driven automation, and “always-on” data collection that underpin our increasingly “smart” world. The operationalization of AI and the rapid progress in robotics introduce centralized trust relationships and vast new data streams that are not yet matched by adequate security considerations.
This shift presents an urgent call to action for organizations. It’s time to aggressively reassess acceptable use and data protection policies to account for continuously sensing wearables, autonomous machinery, and the security of the backend services that control them all. The future of security is no longer just about protecting the perimeter; it is about securing the entire infrastructure of trust, data integrity, and automated decision-making that powers the next generation of technology.
Post Syndicated from Cliff Robinson original https://www.servethehome.com/kioxia-bg7-launched-for-low-cost-m-2-nvme-ssds/
The new Kioxia BG7 is a DRAM-less SSD that offers better performance and a new size to lower costs of compact SSDs
The post Kioxia BG7 Launched for Low-Cost M.2 NVMe SSDs appeared first on ServeTheHome.
Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/1053492/
Security updates have been issued by Debian (pdfminer and vlc), Red Hat (kernel, kernel-rt, and microcode_ctl), Slackware (libtasn1), SUSE (apptainer, curl, ImageMagick, libpcap, libvirt, libwget4, php8, podman, python311-cbor2, qemu, and rsync), and Ubuntu (gnupg, gnupg2, gpsd, libsodium, and python-tornado).
Post Syndicated from The History Guy: History Deserves to Be Remembered original https://www.youtube.com/watch?v=VsHsEtlFJcU