Карта на собствеността на парцелите в Елените

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/elenite-karta/

След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.

Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.

Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.

Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.

На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.

В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.

Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.

Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.

The post Карта на собствеността на парцелите в Елените first appeared on Блогът на Юруков.

Колко важна e главната буква

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/kolko-vazhna-e-glavnata-bukva/

Колко важна e главната буква

Главната буква откроява думата от останалите в текста. Но не само. Тя може да открои например значението на държавата в политически контекст, както видяхме съвсем скоро. С главните букви обаче трябва да внимаваме, защото те могат да изведат наяве не само прекомерни амбиции, но и нещо далеч по-тривиално – неумението на обикновените граждани да ги поставят на правилните места.

На английски ли пишем, или на български?

В основите на българския правопис е залегнало правилото, че съществителните собствени имена се означават с главна буква, а нарицателните – с малка. Още от първи клас започваме да правим това разграничение, макар че учителите, естествено, го обясняват по-елементарно.

С течение на времето и напредването в класовете разбираме, че има много и най-разнообразни собствени имена, а се включва и изучаването на чужди езици – в тях правилата са различни и нерядко с главна буква се пишат думи, които в българския трябва да пишем с малка (английски: August – август; немски: Wald – гора).

Как да се справим с това многообразие от правила? Като си даваме сметка за различните принципи и логика на правописа в отделните езици и като внимаваме най-вече в случаите, които предразполагат към грешки. Започваме с

названията на месеците, които в английския език са богове или императори, но в българския са простосмъртни.

Може би не сте се замисляли досега, но де факто е така: зад January стои двуликият Янус, зад March – войнственият Марс, зад June – Юнона, зад August – император Октавиан Август и т.н. Половината от названията на месеците – February, April, September, October, November, December – не представляват имена на богове, нито на императори и само February произхожда от собствено име. Необходимостта от системност обаче и тук си казва думата: няма как месеците да се пишат по различен начин, затова и „незаслужилите“ се окичват с главна буква.

В българския език връзката между януари и Янус, март и Марс съвсем се е загубила. Поради тази причина названията на месеците имат статус на съществителни нарицателни имена, които се пишат с малка буква.

Отново богове, но и небесни тела стоят зад английските названия на дните от седмицата

и отново има основания тези думи да са собствени имена. Sunday и Monday са дните на Слънцето и Луната, а повечето богове, прозиращи под другите названия, са от скандинавската митология – Тир, Один, Тор, Фриг, Сатурн.

За разлика от месеците, нашите думи за дните от седмицата са славянски по произход и в тяхното значение няма нищо божествено, нито пък небесно: вторник, четвъртък и петък са наречени така заради мястото им в поредицата, сряда е в средата на седмицата, в неделята не правим нищо, а понеделникът е просто денят след неделята¹. Само събота е с чужд произход².

След тази кратка етимологична разходка се връщаме рязко към нашето съвремие, в което битието ни зависи не от волята на боговете, а от работата или бездействието на институциите. Няма как, налага се да пишем техните имена, и то правилно, без да ги величаем излишно с главни букви. Имам предвид грешни варианти, като Европейска Комисия, Министерство на Външните Работи и Българско Национално Радио. На английски може и да е правилно (и всъщност е) European Commission, Ministry of Foreign Affairs и Bulgarian National Radio, но

българският правописен модел е различен и главната буква в тези случаи остава само една – началната: Европейска комисия, Министерство на външните работи, Българско национално радио.

Освен съществения „принос“ на английския език за посочените грешки трябва да посочим още един важен фактор. Срещала съм обяснения, че като се използват повече главни букви в названието, така се изтъква важността на означаемото. Факт е, че институциите изобщо имат голямо значение за функционирането на обществото, но това не бива да рефлектира в потъпкване на правописа. Началната главна буква е достатъчна да открои собственото име, а високото си място в обществото въпросните институции трябва сами да си извоюват.

За да не останете с погрешни впечатления от тази част на статията, ще направим три уточнения:

1. Коментираното разграничение между английския и българския правопис важи не само за названията на институциите, а изобщо за всички съставни (които се състоят от две или повече думи) собствени имена, които могат да означават най-разнообразни материални същности и нематериални понятия – географски и астрономически обекти, исторически и културни събития, празници и прочее. Ще се ограничим с три примера: Долни чифлик/Dolni Chiflik; Средиземно море/Mediterranean Sea; Ден на независимостта/Independence Day.

2. Само с начална главна буква на български се пишат също заглавия на книги, филми, театрални, оперни и балетни постановки и каквото се сетите още: „Полет над кукувиче гнездо“/One Flew Over the Cuckoo’s Nest; „Вълшебната флейта“/The Magic Flute.

Тук някъде трябва да отбележим и широко разпространената погрешна практика имената на групи и страници във Facebook да се пишат с главни букви. И докато в Интересни Факти за Всичко и Здраве Лечение Терапия Народна Медицина Аюрведа Лечебни Практики и Методи може да се намери логика – всички пълнозначни думи са с главна буква, то в други е трудно да се стигне до водещата мисъл в съзнанието на администраторите: Настройки на ума: Магнит за Пари – Как да развия съзнание за изобилие? (А как да развием съзнание за грамотност?); Купувам – Продавам Кво ли не !!! (Уви, правописни умения не могат нито да се купят, нито да се продадат.)

3. Ако съставното собствено име съдържа друго собствено име, тогава главната му буква се запазва: Горна Оряховица; Ихтиманска Средна гора; Древен Рим; Парламентарна асамблея на Съвета на Европа.

Изтъкни ме!

Сред правописните правила все пак има и такива, които регламентират употребата на главни букви по стилистични причини, тоест когато изразяваме по-особено отношение към дадена личност или по-общо понятие.

1. При учтивата форма. Мнозина от нас пишат главни букви по стилистични причини всеки ден, водейки служебна кореспонденция – а тя е немислима без учтивата форма, съответно без Вие (Вас, Ви) и Ваш. Интелигентните хора употребяват уместно учтивото Вие и обикновеното вие, но не е излишно да напомним, че те се използват в различни ситуации.

2. При названия на длъжности. Колкото и висока да е дадена длъжност, в обикновена употреба тя се пише с малка буква: Българският президент се срещна с хърватския министър-председател във Варшава. Само и единствено в официални писма, покани, заявления, жалби и прочее документи названията на длъжностите се пишат с главна буква, и то – забележете! – в две определени позиции:

а) при адресиране: До Президента на…; До Кмета на…; До Изпълнителния директор на…;

б) при обръщение: Уважаеми господин/г-н Президент…; Уважаема госпожо/г-жо Кмет…; Уважаема госпожо/г-жо Изпълнителен директор…

Ако по-долу в текста на документа се посочва някаква длъжност, тя се пише с малка буква.

3. При титулуване. Тези употреби са доста редки, особено в републиканска държава като нашата, но се случва например журналист да вземе интервю от чуждестранен посланик в България. Вероятно сте забелязали, че обръщението е Ваше Превъзходителство, и то е по протокол. Ако се говори в трето лице – съответно Негово Превъзходителство. Протоколни са също обръщенията към членовете на монархически фамилии (Ваше Величество, Ваше Височество) и към представителите на черното и бялото духовенство.

4. При важни понятия. Най-сетне правописът разхлабва примката си и великодушно ни казва, че може да напишем с главна буква думи, които според самите нас означават нещо голямо, открояващо се, позволява ни да вложим чувство и да заявим с патос:

Обичам те, Родино моя!
Освен че е голям професионалист, той е истински Човек!

Свободата тук, предупреждавам, е почти илюзорна. Няма как да изпъстрите целия си текст с Отечество, Любов, Вяра и т.н., защото би било прекалено и изтъквайки важността на много понятия или пък на едно, но двайсет пъти, в крайна сметка ги обезценявате. Освен това е приложимо само за съществителни имена, макар такова ограничение да липсва черно на бяло. Абсурдно би било според мен да напишете Родино Моя, обичам те! или Родино моя, Обичам те!

Равносметката от всичко казано дотук е, че правилата за употреба на главни букви в българския език са строги и трябва доста да внимаваме. Многократно по-голяма е вероятността да напишем погрешно главна буква вместо малка, отколкото обратното. Затова е добре да се замисляме, преди да натиснем клавиша Shift.

И още един извод, който е страничен, но съществен според мен: показателно за това колко силно е влиянието на английския език, е, че се налага да обясняваме правилата в нашия език в съпоставка с чуждите.

1 В старобългарския език предлогът и представката по- са имали значение ‘след’, което все още се пази в някои диалекти.

2 Думата е заета много отдавна от старогръцки или от балканския латински език, но корените ѝ са в арамейски и староеврейски. Засвидетелствана е още в старобългарски: сѫбота. Български етимологичен речник. Т. 7. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013, с. 644.

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.

AI in the 2026 Midterm Elections

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2025/10/ai-in-the-2026-midterm-elections.html

We are nearly one year out from the 2026 midterm elections, and it’s far too early to predict the outcomes. But it’s a safe bet that artificial intelligence technologies will once again be a major storyline.

The widespread fear that AI would be used to manipulate the 2024 US election seems rather quaint in a year where the president posts AI-generated images of himself as the pope on official White House accounts. But AI is a lot more than an information manipulator. It’s also emerging as a politicized issue. Political first-movers are adopting the technology, and that’s opening a gap across party lines.

We expect this gap to widen, resulting in AI being predominantly used by one political side in the 2026 elections. To the extent that AI’s promise to automate and improve the effectiveness of political tasks like personalized messaging, persuasion, and campaign strategy is even partially realized, this could generate a systematic advantage.

Right now, Republicans look poised to exploit the technology in the 2026 midterms. The Trump White House has aggressively adopted AI-generated memes in its online messaging strategy. The administration has also used executive orders and federal buying power to influence the development and encoded values of AI technologies away from “woke” ideology. Going further, Trump ally Elon Musk has shaped his own AI company’s Grok models in his own ideological image. These actions appear to be part of a larger, ongoing Big Tech industry realignment towards the political will, and perhaps also the values, of the Republican party.

Democrats, as the party out of power, are in a largely reactive posture on AI. A large bloc of Congressional Democrats responded to Trump administration actions in April by arguing against their adoption of AI in government. Their letter to the Trump administration’s Office of Management and Budget provided detailed criticisms and questions about DOGE’s behaviors and called for a halt to DOGE’s use of AI, but also said that they “support implementation of AI technologies in a manner that complies with existing” laws. It was a perfectly reasonable, if nuanced, position, and illustrates how the actions of one party can dictate the political positioning of the opposing party.

These shifts are driven more by political dynamics than by ideology. Big Tech CEOs’ deference to the Trump administration seems largely an effort to curry favor, while Silicon Valley continues to be represented by tech-forward Democrat Ro Khanna. And a June Pew Research poll shows nearly identical levels of concern by Democrats and Republicans about the increasing use of AI in America.

There are, arguably, natural positions each party would be expected to take on AI. An April House subcommittee hearing on AI trends in innovation and competition revealed much about that equilibrium. Following the lead of the Trump administration, Republicans cast doubt on any regulation of the AI industry. Democrats, meanwhile, emphasized consumer protection and resisting a concentration of corporate power. Notwithstanding the fluctuating dominance of the corporate wing of the Democratic party and the volatile populism of Trump, this reflects the parties’ historical positions on technology.

While Republicans focus on cozying up to tech plutocrats and removing the barriers around their business models, Democrats could revive the 2020 messaging of candidates like Andrew Yang and Elizabeth Warren. They could paint an alternative vision of the future where Big Tech companies’ profits and billionaires’ wealth are taxed and redistributed to young people facing an affordability crisis for housing, healthcare, and other essentials.

Moreover, Democrats could use the technology to demonstrably show a commitment to participatory democracy. They could use AI-driven collaborative policymaking tools like Decidim, Pol.Is, and Go Vocal to collect voter input on a massive scale and align their platform to the public interest.

It’s surprising how little these kinds of sensemaking tools are being adopted by candidates and parties today. Instead of using AI to capture and learn from constituent input, candidates more often seem to think of AI as just another broadcast technology—good only for getting their likeness and message in front of people. A case in point: British Member of Parliament Mark Sewards, presumably acting in good faith, recently attracted scorn after releasing a vacuous AI avatar of himself to his constituents.

Where the political polarization of AI goes next will probably depend on unpredictable future events and how partisans opportunistically seize on them. A recent European political controversy over AI illustrates how this can happen.

Swedish Prime Minister Ulf Kristersson, a member of the country’s Moderate party, acknowledged in an August interview that he uses AI tools to get a “second opinion” on policy issues. The attacks from political opponents were scathing. Kristersson had earlier this year advocated for the EU to pause its trailblazing new law regulating AI and pulled an AI tool from his campaign website after it was abused to generate images of him appearing to solicit an endorsement from Hitler. Although arguably much more consequential, neither of those stories grabbed global headlines in the way the Prime Minister’s admission that he himself uses tools like ChatGPT did.

Age dynamics may govern how AI’s impacts on the midterms unfold. One of the prevailing trends that swung the 2024 election to Trump seems to have been the rightward migration of young voters, particularly white men. So far, YouGov’s political tracking poll does not suggest a huge shift in young voters’ Congressional voting intent since the 2022 midterms.

Embracing—or distancing themselves from—AI might be one way the parties seek to wrest control of this young voting bloc. While the Pew poll revealed that large fractions of Americans of all ages are generally concerned about AI, younger Americans are much more likely to say they regularly interact with, and hear a lot about, AI, and are comfortable with the level of control they have over AI in their lives. A Democratic party desperate to regain relevance for and approval from young voters might turn to AI as both a tool and a topic for engaging them.

Voters and politicians alike should recognize that AI is no longer just an outside influence on elections. It’s not an uncontrollable natural disaster raining deepfakes down on a sheltering electorate. It’s more like a fire: a force that political actors can harness and manipulate for both mechanical and symbolic purposes.

A party willing to intervene in the world of corporate AI and shape the future of the technology should recognize the legitimate fears and opportunities it presents, and offer solutions that both address and leverage AI.

This essay was written with Nathan E. Sanders, and originally appeared in Time.

Highly concurrent in-memory counter in GoLang

Post Syndicated from Grab Tech original https://engineering.grab.com/highly-concurrent-in-memory-counter-in-go-lang

Introduction

Ah, the familiar beep beep beep but don’t worry, it’s not your alarm coaxing you out of bed. No, this is far worse: the dreaded PagerDuty on-call alert! What’s the crisis this time? There appears to be an issue with high database CPU utilisation, overwhelmed by a flood of heavy traffic. If you’re a developer, chances are you’ve faced this scenario at least once. The very moment when you question every life decision while desperately searching for answers at 3 AM.

This article was born of one such heart-pounding, adrenaline-fuelled incident. Picture this: the database was struggling, the traffic was relentless, and the team was caught in the crossfire. The seemingly obvious solution was to migrate from SQL to NoSQL—a straightforward fix, or so it seemed. Instead of taking the easy way out, we stepped back, rolled up our sleeves, and tackled the problem head-on, embarking on a bold journey of optimisation.

What followed was a rollercoaster of trial, error, and a few “why did we even try this” moments. Yet, isn’t that the beauty of being a developer? Embracing the chaos, thriving in the madness, and eventually emerging victorious with a story worth sharing.

Real-time usage count tracking is a common use case that can be found across many applications, like Instagram’s post like count, YouTube’s watch count, or a marketing campaign usage count, which is used in monitoring and measuring the performance of marketing campaigns to assess effectiveness. These counts don’t have to be highly accurate, but rather an approximation in most use cases. This meant that in an occurrence of an event, instead of immediately updating the count in the database, the count is cached in the application server and later updated in batches to reduce the database Queries Per Second (QPS) and Central Processing Unit (CPU) utilisation.

This article shares one such use case where we optimised the campaign usage count tracking with highly concurrent in-memory caching that flushes to the database at periodic intervals.

Background

Marketing campaigns are configured to deliver push notifications, emails, and award rewards and points to Grab users. Total usage as well as daily usage needs to be tracked for display purposes to give a sense of how the campaign is performing. In this use case, accuracy is not a top priority. This release in constraint helps us to reduce write traffic by incrementing the counter in-memory and flushing the disk at periodic intervals for persistence.

In this section, let’s break down the process of designing a highly concurrent in-memory counter with data persistence.

Functional requirements

  • Upsert the counter value for the given key.
  • Periodically flush the counter value to the storage layer for persistence.

Non-functional requirements

Do note that although consistency is not critical for this use case, we will build a generic in-memory counter with the following guarantees, which can be reused for other use cases:

  • Highly consistent updates of the counter values in memory during high concurrency.
  • Consistent flushing of the counter values to the storage layer for persistence.

Simple GoLang code for writing an in-memory counter may look like the code sample shown in Figure 1.

Figure 1. In-memory counter code snippet.

The code has a map declared globally, and the do function increments the counter value against the key. However, this code fails to work when multiple Goroutines (GoLang version of threads) try to access this do function concurrently. This will result in the following error, as shown in Figure 2.

Figure 2. Code error sample.

Maps in GoLang are not thread safe and need to be locked when being accessed concurrently. The GoLang sync package has Mutex, which serves this locking purpose. The code changes are shown in Figure 3. The sync.RWMutex object is declared globally and every time the do function is called, the lock is obtained first. Then the map is mutated, followed by releasing the lock at the end. This code works as intended even when multiple go routines try to access it concurrently.

Figure 3. Implementing sync.RWMutex for locking purpose.

The code for the functional requirement of periodically flushing the counter value to the storage layer is shown in Figure 4.

Figure 4. Code snippet of flushing counter value to storage function.

Assuming that this design is a success, every 200 milliseconds, a background job acquires a global map lock, iterates over all keys, writes each entry to the storage layer asynchronously, then deletes it from the map. After that, a flush is executed where counter increments are blocked until the lock is released.

Can we do something better?

Yes, Sync.Map is the synchronised version of map in GoLang. This can be used to get rid of the explicit locking overheads.

Powerful features of the Sync.Map:

  • LoadOrStore: Retrieves the existing value for a key if present, or stores and returns a new value if the key is absent. Ensuring atomic operation and preventing race conditions.

  • CompareAndSwap: Atomically compares a variable’s current value to an expected value. If they match, it is swapped with a new value, ensuring thread-safe updates.

  • LoadAndDelete: Atomically retrieves and removes the value of a given key, returning the value and a boolean indicating if the key was present.

When combined, these Sync.Map features produce the do function shown in Figure 5. When the do function is called, the LoadOrStore function tries to atomically store the key in the map if the key is absent. Otherwise, it returns the current value for the key with the isLoaded variable set to true. If the key is already present, a new value is created by summing up the increment value with the current value and setting it as the new value in the map using the CompareAndSwap function. The compareAndSwap function successfully sets the new value to the key only if the existing value in the map matches the current value. During high concurrency, this can fail, so we recursively retry until the CompareAndSwap replaces the current value with the new value.

Figure 5. Sync.Map features in do function.

The code example for periodically flushing the counter value to the storage layer is shown in Figure 6. In the previous version of the code, it obtained the lock on the entire map and flushed the counter to the storage layer before releasing the lock. However, there is no locking during this flushing operation. Instead, we rely on the LoadAndDelete function to atomically remove a key from the map. This also returns the latest value for the key, which is updated into the storage layer async.

Figure 6. Code snippet of LoadAndDelete function.

Benchmarking

An experiment was conducted on an Apple M1 16 GB RAM machine to test a use case of spawning a maximum of 200 million concurrent Goroutines to increment the counter of 40 keys. The results are:

  • The approach of using a map with Mutex-based locking took 1 minute and 50 seconds across 5 runs.

  • The approach of using Sync.Map with atomic updates took 1 minute and 20 seconds across 5 runs.

In summary, getting rid of explicit locking with Sync.Map is ~30% faster than using Mutex to make the map thread safe.

Approach comparison

Map with Mutex Synchronised map (Sync.Map)
Locks are explicitly taken. Implicit locks.
Experiment running averaged over 5 runs: 1 minute and 50 seconds Experiment running averaged over 5 runs: 1 minute and 20 seconds
Time for operation increases linearly with more keys trying to update the counter, as the entire map is locked during update and flush operations. Time for operation remains almost constant as the map is not locked.

Conclusion

We implemented the Sync.Map approach for our in-memory counter that periodically flushes the campaign usage count in the database. This implementation resulted in the following efficiency improvements:

  • 68% decrease in usage tracking update queries, nose-diving from 140 QPS to just 45 QPS!

  • Master database experienced a significant reduction in CPU utilisation, decreasing by 48.5%—from 35% to just 18%, alleviating considerable strain on its resources.

  • Replica databases benefited from a 37% decrease in CPU utilisation, dropping from 19% to a more manageable 12%.

Through this optimisation journey, we successfully overcame the challenging database CPU bottlenecks while avoiding the substantial effort and complexity of migrating from SQL to NoSQL. Who would have thought that a calculated leap of faith could save us so much time, effort, and countless sleepless nights? At times, the most effective solutions arise from taking a step back and approaching the problem with a fresh perspective, rather than rushing towards an immediate fix.

Join us

Grab is a leading superapp in Southeast Asia, operating across the deliveries, mobility and digital financial services sectors. Serving over 800 cities in eight Southeast Asian countries, Grab enables millions of people everyday to order food or groceries, send packages, hail a ride or taxi, pay for online purchases or access services such as lending and insurance, all through a single app. Grab was founded in 2012 with the mission to drive Southeast Asia forward by creating economic empowerment for everyone. Grab strives to serve a triple bottom line – we aim to simultaneously deliver financial performance for our shareholders and have a positive social impact, which includes economic empowerment for millions of people in the region, while mitigating our environmental footprint.

Powered by technology and driven by heart, our mission is to drive Southeast Asia forward by creating economic empowerment for everyone. If this mission speaks to you, join our team today!

Що е то презастрояване и има ли почва у нас?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/prezastroqvane/

На 28-ми март 2025 бях поканен от тогавашния и.д. главен архитект Аспарухов в Направление градоустройство и архитектура в община София да обсъдим как може да се подобри прозрачността и комуникацията на отдела. Срещата се оказа със съвсем друга цел, но в рамките ѝ докато обосновавах работата си по темата използвах на няколко пъти думата „презастрояване“. Бях контриран, че такъв термин няма, което ме подтикна да изложа пред пълната зала какво всъщност носи като значение.

Наистина, термин „презастрояване“ в градоустройството няма. Това не значи, че е лишен от смисъл. Аналогично, в медицината няма термин „оздравял“. Както повтарям неспирно в статии и интервюта, а и многократно ми беше изтъквано на срещата, аз не съм архитект, строителен инженер или какъвто и да е специалист в сферата. Аз съм жител на града и като такъв се интересувам какво се случва с него. В ежедневието си, обикновените граждани използваме думи, които обобщават позиции, настроения, усещания и желания. За целта може да заемем термини от някоя професионална сфера, може да използваме такива погрешно изменяйки смисъла им или да си измислим нова дума. В лингвистиката тези се наричат неологизми.

„Презастрояване“ е такава дума. В нея не се събират конкретни параметри на отстояние, височина, кинт и озеленяване, а усещането на живеещите в един град за уплътняване на пространството със сгради, бетониране на до скоро зелени и понякога диви площи, концентрацията на по-голямо население и трафик в определени части на града, липса на инфраструктура и като цяло влошаване на градската среда. Доколкото говорим за усещане, то неизменно е субективно, особено ще се отнася до елементи като височина и озеленяване. Практически всички обаче са единни в това, че липсва контрол и описаните процеси влошават условията за живот въпреки всички подобрения и инвестиции.

В този смисъл говорим за презастрояване не само като уплътняване на междублоковите пространства с нови жилищни сгради, не само като стената от почти залепени една до друга сдания по Черни връх, не само за кулите, които никнат със спорна и понякога откровено корупционна история на разрешение. Говорим за това как това строителство в иначе частни имоти се отразява на всички околни. Говорим за това, че над две десетилетия общината не е защитавала обществения интерес както изисква законът и да изземе част от частни парцели за пътища, училища и градини в кварталите в полите на Витоша. Затова сега рекламирани като „луксозни“ сгради тънат в кал по виещи се улици сякаш извадени от роман на Дикенс описващ мрачна чумава алея.

Това усещане не носи със себе конкретни параметри. Колкото има спор дали сегашните кули в София може да се квалифицират като небостъргачи, така няма единно мнение дали помагат или пречат на градската среда. Истината е, че могат да бъдат полезни, но разговорът спира само с етажност и кинт – може би защото те чакат подпис от общината. Биха били полезни, ако цялата останала площ не е изпълнена с шикозни бит-пазари или бутафорна зеленина, а са истински обществени площи като паркове. Ако са наистина достъпни и потребни на околните, а не просто красива фасада криеща дефекти и/или каквото някой е успял да изпере като пари. В противен случай независимо от височината, сградата единствено затормозява по всички важни критерии районна и е нормално засегнатите да търсят ограничаване.

Може би най-важното тук е, че това усещане за града се изменя през времето. Това става както с развитието на инфраструктурата и икономиката, така и на демографията и възможностите. Доста сякаш още очакват всички останали да им осигуряват безплатно паркоместо точно пред входа. Все повече обаче осъзнават, че да си купиш кола в голям град значи вече да имаш гараж. Аналогично хората свикнаха да карат децата си по-далеч на училище и градина и имат по-високи очаквания от градския транспорт. Промени в разпределението на живущите между кварталите, възрастовата структура, възможностите за работа от вкъщи и прочие също влияят на тази динамика и усещане. Следва да е така и трябва да говорим за това.

Тези разговори са важни и е разбираемо защо архитекти и инвеститори не ги харесват. Първите, защото боравят с точни термини и параметри, но най-вече разбират колко трудно е да се кодифицират изисквания, които да отговарят на описаното усещане на живущите за града им. Вторите, защото се опитват всякак да спрат опити за ограничаване. Всъщност, точно Националната асоциация на строителните предприемачи настояваше, че такова нещо като презастрояване няма, че през социализма е било позволено нереалистично голямо пространство между блоковете, което сега може съвсем спокойно да се уплътни.

Всъщност критика към мен, че „такъв термин презастрояване няма“, беше отправена първо именно от архитекти притежаващи или работещи в такива инвеститорски фирми. Някои настояваха, че картата ми с 3D застрояването била манипулативна и София никога нямала да изглежда така. Те бяха причината да опиша в статия 20-те най-чести критики към проекта. В онази среща в НАГ Аспарухов във временната длъжност главен архитект изказа като свои дословно позициите на тези инвеститори, които следва да регулира. Намерих го за странно, но не учудващо.

Важното тук е, че доколкото наистина няма такъв професионален термин „презастояване“, той съществува като неологизъм обобщаващ масовото обществено недоволство от влошаването на градската среда породено от привидно безразборното, изпълнено с корупция и липса на контрол, планирано на парче и без инфраструктура, а понякога обективно опасно за жителите строителство. Като такова да, презастрояване в България има и то е повсеместно. На дона на демографската криза е и също абсурдно и спекулативно.

The post Що е то презастрояване и има ли почва у нас? first appeared on Блогът на Юруков.

Очакваните наводнения, неочакваното планиране и непланираните жертви

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/ochakvanite-navodneniq/

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Всъщност се случва всяка година и ще се случва повече. Спомням си за едно подобно в Добрич преди години, а чета се случва идентично в момента пак там.

Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.

На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.

Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.

На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.

  • Манастирски ливади между бул. Черни връх и България
  • Кв. Витоша между Черни връх и Симеоновско шосе
  • Симеоновско шосе при Г.М. Димитров и зоопарка
  • Новият квартал до Горубляне
  • Дианабад под зеления ринг
  • Черни връх между мол Парадайс и зоопарка
  • Младост при Южната дъга и новия Бизнес парк
  • Централна част при кулите на Т.Александров и бул. Иван Иванов
  • Горната част на кв. Княжево
  • По протежението на бул. Цар Борис
  • Овча купел по бул. През. Линкълн
  • Кв. Симеоново, Витоша и Малинова долина
  • Северната част на Западен парк

Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи.

Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.

За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.

The post Очакваните наводнения, неочакваното планиране и непланираните жертви first appeared on Блогът на Юруков.

Седмицата (29 септември – 4 октомври)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-29-septemvri-4-oktomvri/

Седмицата (29 септември – 4 октомври)

През лятото четох научнофантастичен роман, в който разселените по луни и прочее небесни тела земляни някъде около две хиляди четиристотин и някоя си година започват да подозират, че може би целокупното човечество е симулация. Сещам се за този – все повече, струва ми се – оптимистичен сюжет (не сонет!, още по-малко сюнет), когато вече няколко дни поред попадам в мрежата – ясно в каква връзка – на израза „вицесветовен шампион“. Направо тръпки ме побиват при мисълта какъв би бил алфа-светът, чието „вице“ е нашият мил и драг, прекрасен нов свят…

Що за перверзен мозък например би създал симулация, в която служители на ДАИ искат подкуп на шофьорите, превозващи техниката за концерта на Роби Уилямс? И по този начин лепват леке на цялата страна и разбира се, на собствените си официални анцузи, с които няколко часа по-късно – ни лук яли, ни лук мирисали – ще скачат в подкрепа на сърцатите момчета от националния отбор по волейбол и ще викат: „Българи-юнаци!“ Що за любител на жанрa политически хорър би изобретил херой като Пеевски, който (тук Платон се върти в гроба) гради Държава и гони от нея т.нар. соросоиди?!

Що за изрод би съчинил учителка в детска градина, която тероризира психически, физически и сексуално четиригодишно момиченце, и то с мълчаливото знание (или поне досещане) на част от персонала?! И що за съдебна система и прочее отговорни институции биха протакали 10 месеца разследването, докато учителката продължава да е учителка (макар и в болнични) и се наложи семейството на детето да вземе нещата в свои ръце и да се появи на екран, каквото и да им струва това… Ами цакането на родителите, осмелили се, видите ли, да оспорят в съда промените в НВО след VII клас, с проверки от социалните?! Ами Благомир Коцев?!! Ами Никола Барбутов?!! Де да беше симулация този наш свят, един глич на точното място и в точния момент щеше да оправи работата. Ама не е. Положението изглежда тревожно устойчиво. И напълно реално…

… Както напълно реално сезонът на политическите убийства в САЩ се завърна с гръм и трясък във втория мандат на Тръмп. За насилствената смърт на Чарли Кърк, как тя се вписва в американската традиция на подобни престъпления и какво сигнализира в настоящия момент – прочетете анализа на Искрен Иванов „Да убиеш политик. Между конституционната свобода и престъплението“.

Още един шокиращ акт, този път от сферата на геополитическото, ни разтърси в самото начало на есента. Нарушаването на въздушното пространство първо на Полша, а после на Естония, Дания и Норвегия от руски дронове и изтребители е първото по рода си от началото на войната на Русия в Украйна. Като безпримерно погазване на граници и споразумения то поставя Европа, НАТО и света пред ново предизвикателство за създаване на „единна система за защита“. Повече по темата четете във външнополитическия анализ на Александър Малинов „Краят на буферните зони“.

Връщаме се в България, където явно сме толкова обръгнали, че новият политически сезон сякаш с нищо не успява да ни шокира. Дори и решението на Върховния касационен съд, че след 21 юли Борислав Сарафов не може да заема легитимно поста главен прокурор, засега не означава нищо друго, освен че вече повече от два месеца той продължава да го заема нелегитимно. На хоризонта обаче се задават избори и за един друг много важен пост – президентския. И това са избори, в които ще участваме всички ние. Седмичният анализ на Емилия Милчева е посветен на тази тема, и по-конкретно на партийните кадрувания около бъдещите предложения за кандидати.

А ако искате да научите малко повече от Емилия за смърдящата кухня на българската политика и какво е да пишеш за нея, докато вдишваш зловонните ѝ изпарения, заповядайте да я видите и чуете: следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще се проведе на живо в YouTube Live на 11 октомври 2025 г., събота, от 16:00 ч. Междувременно ви каним да се включите още преди самото събитие, като отговорите на въпроса в анкетата и зададете въпрос към Емилия.

А ако новините ви се струват ала-бала, може да наваксате на бързи обороти с рубриката на долетялата обратно след двуседмично отсъствие Е.Т., където се казва само истината, на моменти – в стихотворна форма.

За разлика от реалните ужаси и обикновените идиотщини, на които ставаме свидетели на много места по света и у нас, новият сезон на телевизионното риалити „Ергенът“ наистина е симулация на свят, излязъл изпод кьопавите пръсти на пишман естетичен хирург. Както сами виждате от горното ми изречение, това уж забавно-развлекателно шоу поставя и самите нас, зрителите, на половин ръка разстояние от хейта, сексизма и дори мизантропията, така че не е зле да внимаваме в какво се превръщаме пред екраните.

И така, тази седмица имаме удоволствието да публикуваме традиционния анализ по темата на Светла Енчева. (Дано я навием да напише още един текст след края на сезона!) Засега ви пускам въдичка с езиковата инвенция на Светла – „ергенка“. Апропо, на гръцки си има установена форма на думата за женски род – εργένισσa – което на български би могло евентуално да се адаптира като „ергениса“ или „ергеница“, или дори „ергенеса“ (римува се с „контеса“, „папеса“, „мутреса“ и пр.). Всички тези варианти много ми допадат и ще лобирам пред Павлина Върбанова своевременно да ги „валидира“. А вие четете „Ергени и ергенки. Зад булото на равенството в рая“. Като допълнителна литература по темата препоръчваме сонетите на Шекспир и речника на литературните термини за разкош.

Като споменах Шекспир, време е от екрана да се върнем обратно на страницата и да тръгнем „По буквите“. Този път Зорница Христова насочва вниманието ни към новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански – първата публицистична, втората поетическа, – в които страната ни и изобщо светът ни са видени през отстоянието на очудняването (по Шкловски), експеримента и мистификацията.

Нева Мичева пък ни отвежда на юг и на кино – на фестивала в Сан Себастиан, където вещо ни превежда през тазгодишната селекция, изборите на журито и на публиката и разбира се, собствения си избор. Заедно с филмите Нева търси отговора на въпроса „Какво направихме със света?“.

И тъй като отговор скоро няма да получим, бързо прескачаме отново до САЩ с поредната доза от бюлетина на Йоанна Елми „Гласовете на Америка – брой 8“. Този път Йоанна ни призовава да изоставим апокалиптичните новини и сценарии и внимателно да изслушаме няколко яки американски парчета, превърнали се в емблеми на протеста срещу различни издънки, провали и безобразия на политическата класа, на икономическите елити, на полицията, на правосъдната система и прочее. Бих допълнила този своеобразен „саундтрак“ на броя ни с поне още 5 парчета на незаобиколимия Боб Дилън, например Blowin’ in the Wind (1963), Masters of War (1963), A Hard Rain’s A-Gonna Fall (1963), The Times They Are A-Changin’ (1964), With God on Our Side (1964).

Всички тези песни, както и текстовете, които ви предлагаме в броя, нямат нищо общо със симулации, нито пък с „нерукотворните“ ИИ творения. Правим го, защото все още вярваме в главите на раменете си, както и че най-доброто, което можем да направим в събота, е да прекопаем с две ръце градината. После със същите две ръце да прегърнем някого и да отворим написана от човек книга. Или да изгледаме ето този чуден филм на National Geographic, базиран на над 100 часа неизлъчван видеоматериал (доскоро смятан за изгубен) от експедициите в Танзания през 60-те години на напусналата ни преди дни велика жена, изследователка и правозащитничка на животните Джейн Гудол.

Ако и вие вярвате в същото, в което и ние, знаете как да останете с нас и да ни подкрепите. Никога не е късно да го направите.

Станете дарител

Приятно четене!

The collective thoughts of the interwebz