Кал, чистки и избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kal-chistki-i-izbori/

Кал, чистки и избори

Парламентът не работи, макар депутатите да ходят на работа, служебният кабинет започна с уволненията, а прокуратурата действа като повредена канализация. В ход е институционализиран погром над ПП–ДБ, комбиниран с удари по репутацията им, които се сипят от всички страни. 

След изборите на 9 юни, в зависимост от резултатите, политиците може да изпробват нова формула на властта – експертен кабинет с широка подкрепа, за каквато намекна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, или коалиция от няколко политически сили. 

Два месеца преди изборите, с уговорка за висока степен на неясност, излязоха първи социологически данни, за които „Галъп“ са интервюирали 805 души. ГЕРБ–СДС биха взели 27,4% от гласовете, ПП–ДБ – 17,9%, ДПС – 15,2%, „Възраждане“ – 14,9%, БСП – 10,5%, ИТН – 5,2%. 

Второ проучване – на „Маркет Линкс“, сред 1046 души дава сходни резултати. 25,5% от решилите да гласуват ще го направят за ГЕРБ–СДС, 17,1% – за ПП–ДБ. Следват ДПС с резултат от 11,8% и „Възраждане“ – с 10,3%, БСП събира 8,7%, а ИТН остава под 4-процентовия праг.

49-тият парламент произвежда комисии

В остатъка от съществуването си 49-тото НС също завъртя машинката за компрометиращи твърдения. Създадената наскоро временна парламентарна комисия „за разследване на корупционните практики в Агенция „Митници“ и евентуална роля на бившия финансов министър Асен Василев в тях“ с председател Тошко Йорданов (ИТН) вече има списък с лица, които да изслуша. Огънят, разпален от скандала с ареста на шефката на Агенцията – Петя Банкова, трябва да се поддържа с бензина на нови публични разкрития от прокуратурата, ДАНС, Антикорупционната комисия, бившето ръководство на митниците и т.н. Целта е да не замръкне образът на подскачащия сред пачки европудел. 

В същото време друга временна парламентарна комисия приключи с работата си по проучването на 13-годишната сделка на България с турската компания „Боташ“, сключена от служебното правителство на президента. (Споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ бе подписано в началото на 2023 г., когато на власт бе първият служебен кабинет на Гълъб Донев.) Решението е да изпрати договора на прокуратурата и ДАНС, но последната дума за това имат депутатите в пленарната зала. 

Следващата седмица те ще трябва да решат дали да задължат настоящия министър на енергетиката Владимир Малинов да предоговори сделката – същия Малинов, участвал в самата сделка. Председателят на временната комисия Радослав Рибарски (ПП–ДБ) съобщи известното от м.г.: че контрактът задължава „Булгаргаз“ да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г., независимо дали ползва резервирания капацитет от 1–1,5 млрд. куб.м газ. Засега само БСП поради противоборството си с президента подкрепя ПП–ДБ. Управлявалата доскоро коалиция пропусна да възложи на енергийния министър в кабинета „Денков“ да предоговори сделката, въпреки че премиерът на няколко пъти я определи като неизгодна за България.

Кадрови чистки

За последните три години в държавната администрация за кратко влязоха и излязоха (с големи бонуси) много нови хора, оставяйки след себе си хаос. Дори някои от тях да са притежавали качества да се развият като компетентни и почтени експерти, краткият им престой осуетява всякакво бъдещо развитие – а с него и възможността да се подобрят публичните услуги и държавното управление. 

Още във втория си ден на власт служебното правителство на Димитър Главчев уволни един от двамата заместник-директори на ДАНС – Петър Петров, предложение на „Продължаваме промяната“. Мандатът му е прекратен предсрочно по искане на шефа на ДАНС Пламен Тончев, оглавил контраразузнаването по решение на президентската власт. Остана другият – Деньо Денев, според BIRD.bg „лично назначение“ на съпредседателя на ДПС и санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. 

Освободени бяха и тримата представители на държавата в Надзорния съвет на НЗОК. И това е само началото. Служебният кабинет на дългогодишния партиен деятел на ГЕРБ (и председател на Сметната палата в отпуск) ще изчисти всяка следа от ПП–ДБ, останала след 9-месечното управление. За останалото, изглежда, ще се погрижат прокуратурата, ДАНС и МВР.

Партийните екосистеми

При смените на правителства коридорите на властта се изпълват с хора, попаднали там по симпатии, роднински, интимни или бизнес връзки, понякога и с професионалисти, посочени от Партията. Паднат ли правителствата, едните се разбягват и се връщат към професионалните си занятия, други сядат на скамейката вече като част от партийната екосистема в очакване да бъдат катапултирани на пост при ново въздигане. 

Професионалната държавна администрация в България е мит въпреки препоръките за ограничаване на политическото влияние, особено в МВР. Отбелязани са много пропуски в мониторинговите доклади на „Групата на държавите, борещи се срещу корупцията“ (GRECO) към Съвета на Европа, които оценяват напредъка на България в предотвратяването на корупцията и насърчаването на честността сред високопоставените държавни служители и правоприлагащите органи. Сред пропуските са формалните проверки на декларациите за имущество, които лицата на публични длъжности подават, неясните и непрозрачни критерии за избор, липсата на публичност за възнагражденията, в т.ч. и на политическите съветници.

Канал(изацията)

Пачки от купюри по 500 евро срещу пачки от по 50 и 100 евро. Едните – скрити в нощно шкафче заедно с кюлчета злато, другите – в кутия за обувки. Ако беше западен филм, щяха да са в сейф. Но е нискобюджетен български трилър, по балкански трагикомичен. В него щъка пудел, също и обвинен за контрабанда гражданин – по домашни чехли и вдигнал наздравица с главния секретар на МВР пред чинии с мезета. На спалнята до нощното шкафче пък спеше един премиер, оставил върху шкафчето и мехлем срещу гъбички – доказателство, че може да е тефлонов за скандалите, но не и за микозата. 

Снимките от спалнята изтекоха през 2020 г. от неизвестен до момента подател до медиите, а настоящите – от източник от разследването, пробил следствената тайна, за да ги разпрати по изпитани канали с няколко протокола от разпити на свидетели. През август м.г. Софийската градска прокуратура прекрати досъдебното производство за пачките и кюлчетата от спалнята в премиерската резиденция в Бояна, като след три години разследване формулира извода, че са подправени. Затова и Бойко Борисов казва днес, че ония снимки били фалшиви, обаче „сега тука е малко по-друго“. 

„Тука“ са снимките, на които е бившият вече главен секретар на МВР Живко Коцев с обвинен(и) за контрабанда, с пачки евро, скъп часовник и пудел. По-друго е. Коцев не е премиер, назначавал главни прокурори, няма зад гърба си партия, която да го брани, медии подръка и друг обслужващ персонал. Но гузното му смълчаване след случилото се на фона на бъбривостта като защитен свидетел, известна от контролираното изпускане на материали от следствието, не работи в негова полза. При единствената си публична изява, преди да се скрие в болнични, той беше видимо притеснен. 

„Който пачки вади, от пачки умира“, позасмя се тия дни Борисов пред микрофоните. И после му зададоха други въпросчета. 

Пудели или институции

Краят на сглобката удължава „живота“ на доминираната от ГЕРБ и ДПС съдебна власт, в т.ч. на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Поне до есента не изглежда възможно парламентът да се заеме с избора на нови членове от парламентарната квота за двата висши съдебни съвета, а и с останалите членове на регулатори и контролни органи с изтекли мандати.

Институционалната немощ в България е бреме за обществото, което плаща за липсата на справедливост, за раздутите щатове, за корупцията и ниското качество на публичните услуги. Освен всичко друго институционалната немощ отблъсква чуждестранните инвеститори. В своите три мандата ГЕРБ напълни министерства и агенции с кадри, чието първо, а често и единствено достойнство беше, че някой високопоставен „гербер“ е гарантирал за тях. 

Болестите на властта не подминаха и ПП–ДБ. Министърът на финансите (вече бивш) Асен Василев назначи тихомълком Петя Банкова, кадър от средния ешелон на ДАНС – шеф на отдел, да оглави митниците. Тя пък си довежда и заместник, също колега от ДАНС и също без опит в митниците. Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков назначи свой бизнес партньор в борда на „Автомагистрали“ – дружество, възлагащо обществени поръчки за стотици милиони, като смени и останалите от борда с други без експертност. Самият Цеков преди това беше зам.-министър на финансите, а още по-рано – високопоставен служител в групата на „Главболгарстрой“, любимата на ГЕРБ, но и на всички власти, строителна компания. 

„Всички са маскари“

Скандалът, при който шеф на митниците е обвинен за участие в организирана престъпна група заедно с един от недосегаемите контрабандисти, и последвалите компромати за бившия вече главен секретар на МВР отнемат от моралното превъзходство на „Промяната“. Това е поражение, по-сериозно и от разпада на сглобката, а служебният кабинет тепърва ще ревизира работата на кабинета „Денков“ с фокус върху Министерството на финансите. 

В подгряването на избирателите е и сюжетът „всички срещу ПП–ДБ“ в София. Освен ежедневните критики от ГЕРБ към кмета Васил Терзиев и екипа му, тази седмица беше блокирана и строителната програма на София за 2024 г. Причината е, че групите на ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН гласуваха „въздържал се“. 

След всичко това въпросът е отчуждените и отвратени от политиката граждани или вбесените от статуквото ще решат изхода от вота на 9 юни.

Smuggling Gold by Disguising it as Machine Parts

Post Syndicated from B. Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2024/04/smuggling-gold-by-disguising-it-as-machine-parts.html

Someone got caught trying to smuggle 322 pounds of gold (that’s about a quarter of a cubic foot) out of Hong Kong. It was disguised as machine parts:

On March 27, customs officials x-rayed two air compressors and discovered that they contained gold that had been “concealed in the integral parts” of the compressors. Those gold parts had also been painted silver to match the other components in an attempt to throw customs off the trail.

Научни новини: Ксенотрансплантации, птичи грип, екологична „кожа“ и малко „Вояджър“

Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-ksenotransplantatsii-ptichi-grip/

Необичайни донори

Научни новини: Ксенотрансплантации, птичи грип, екологична „кожа“ и малко „Вояджър“

Бъбреците са най-често трансплантираните органи в световен мащаб. Въпреки че донори могат да бъдат и доброволци, все пак има недостиг на органи. Потенциално решение за този проблем е използването на животни. Първите опити за ксенотрансплантация (прехвърляне между различни видове) са с органи от примати, но те се отхвърлят в рамките на няколко месеца.

С подновяването на интереса към процедурата за донор са избрани прасета – техните органи са сходни с човешките и за разлика от приматите не са застрашени. Наред с това могат да се подберат животни с различен размер, вероятността за предаване на заболявания е по-ниска и не на последно място – решението е по-лесно от етична гледна точка.

Миналия месец беше направена първата трансплантация на бъбрек от прасе на човек. Пациентът е на 62 години и вече е претърпял една стандартна процедура през 2018 г., но трансплантираният тогава орган отказва. Това налага той да започне отново диализа, което води до усложнения – образуване на съсиреци и запушване на кръвоносни съдове. Поради влошаващото се състояние на пациента и липсата на подходящ донор лекарите са му предложили експерименталната ксенотрансплантация.

Разбира се, процедурата не е лесна, тъй като имунната система реагира остро на орган от чужд организъм. Това е така дори и с човешки донор, което налага извършването на редица проверки за съвместимост – кръвна група, антигени и др. За да се премахне опасността за пациента, в прасето донор са направени 69 генетични редакции с помощта на CRISPR. Три от тях са свързани с премахването на гени от неговия геном, които са отговорни за синтеза на специфични молекули по клетъчните стени, които имунната ни система разпознава като нашественици.

Добавени са и седем човешки гена, които кодират протеини, намаляващи риска от отхвърляне на органите. Останалите са изрязани от генома ретровируси, които са счетени за потенциално опасни за хората. Въпреки че към момента активацията на такива вируси в човешки гостоприемник се наблюдава рядко, рискът да се случи е по-висок при пациенти, чиято имунна система е потисната. А именно такъв е случаят при трансплантациите, защото, за да се намали вероятността за отхвърляне на новия орган, се изписват медикаменти, които намаляват активността на имунната система.

Операцията е преминала успешно и пациентът вече е изписан, като в изявление той казва, че се чувства добре и се вълнува да се върне при семейството си. Дългосрочната прогноза не е ясна, но предварителните изследвания на екипа, създал генетично модифицирания донор, са обнадеждаващи. Процедурата е приложена при макаци, част от които са живели повече от една година след трансплантацията, а един – над две. Резултатите са хетерогенни и не изглеждат впечатляващо, но генните редакции са насочени към човешки реципиенти, което може да е едно от обясненията. Сходна операция, но с черен дроб, е направена и при пациент в мозъчна смърт. Експериментът е проведен в рамките на три дни, през които органът е изпълнявал функциите си нормално, поддържайки пациента в стабилно състояние. 

Това не са първите ксенотрансплантации. През 2022 и 2023 г. бяха трансплантирани две свински сърца, но с не особено добри резултати – и в двата случая органът е отхвърлен след по-малко от два месеца. Въпреки това лекарите са оптимистично настроени. В тези случаи състоянието на реципиентите е било толкова тежко, че те не са попаднали в списъците за трансплантация. Също така редакциите в донорите са значително по-малко – не е направено премахване на ретровируси от генома на прасето. Дали това е сред причините за неуспеха, е обект на дискусия и най-вероятно ще са нужни още данни. Тъй като колкото повече генетични редакции се правят, толкова по-скъп и сложен става процесът по създаване на животното донор, учените трябва да намерят оптималния брой редакции, с които могат да се получат безопасни органи.

Получаването на орган от прасе звучи като от странен научнофантастичен сюжет и сигурно няма да е по вкуса на всеки. Най-добрият вариант е създаването на органи от стволови клетки на пациента, което почти ще изключи риска от отхвърляне. Уви, тази технология е все още далеч в бъдещето, въпреки че в последните години се наблюдава известен прогрес. Това прави ксенотрансплантацията достъпно решение за пациенти, нуждаещи се от нови органи.

„Вояджър“ има проблем с паметта

Новият месец ни носи новини от далечния пътешественик, чието приключение следим внимателно. След като преди месец екипът на НАСА получи пълен пакет с данни от него, вече е ясно какъв точно е проблемът с компютъра на сондата.

Инженерите са установили, че около 3% от данните в паметта на бордовия компютър са грешни, което пречи на нормалното му функциониране. Най-вероятно това се дължи на дефект в някой от чиповете. Конкретната причина не е известна – може да бъде удар от заредена частица или просто да се е повредил след дългогодишното пътуване, но каквато и да е станало, това не е пречка. Въпреки че засега не е ясно колко време ще е нужно за справяне със затруднението, инженерите мислят, че ще успеят да заобиколят проблемния модул и „Вояджър 1“ отново ще може да изпраща научни данни.

Обновяването на софтуера на апаратите не е нещо ново – в края на миналата година към „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ беше изпратена версия, която внася корекции в двигателната им система. За да се избегне отлагането на гориво по тънките тръби, които го пренасят, използването на двигателите е разредено с цел удължаване на активния живот на сондите. Тъй като двигателите им се използват за промяна на ориентацията в пространството, така че антените им да са насочени към Земята, това ще затрудни малко комуникацията с апаратите.

В новата версия е включена и „кръпка“ за проблем, сходен с настоящия. Поради грешка в системата за управление на ориентацията на „Вояджър 1“ той започва да изпраща съобщения, които не могат да бъдат разчетени. След няколкомесечно разследване проблемът е решен и корекцията е изпратена и към „Вояджър 2“, за да се избегне появата на този проблем и при него.

Макар че комуникацията с двата апарата е трудна, те продължават да будят научен интерес – данните, които изпращат, са важни за опознаването на междузвездното пространство. По стъпките им вървят и други сонди, но до тяхното излизане извън хелиосферата има още време и загубата на „Вояджър 1“ ще бъде осезаема.

Нов гостоприемник на птичи грип

Високопатогенната инфлуенца А по птиците – птичи грип, A(H5N1) – е проблем в глобален мащаб от няколко години. Освен големите щети, които нанася на дивите популации, епидемии от него имаше и в много птицеферми, което повлия значително на цената на яйцата и пилешкото месо. В Англия имаше периоди, в които фермерите не пускаха птиците да излизат извън затворените помещения, което допълнително усложни ситуацията с яйцата от свободни кокошки.

В началото на миналата година имаше тревожни съобщения за прескачане на птичи грип към бозайници – лисици, видри и норки. Сега, около година по-късно, има ново развитие. В края на март няколко стада крави в Тексас и Канзас са дали положителен резултат за вируса, а около седмица по-късно беше съобщено за случаи в още три щата – Айдахо, Мичиган и Ню Мексико. Вирусът е открит в млякото, но при допълнително изследване на кръв и секрети от кравите пробите са били отрицателни, така че към момента учените предполагат, че се реплицира само във вимето, без да засяга значително здравето на животните. Хипотезата им е, че преносът между кравите е посредством капки мляко по дрехите, по ръцете на работниците или доилните машини.

Все още не е ясно как са започнали инфекциите. Възможно е диви птици да са заразили домашни, откъдето вирусът да е прескочил в кравите, или да е станало директно от домашни птици. Наличната информация сочи, че пренос е имало веднъж или два пъти, защото фермата в Мичиган е получила крави от една от фермите в Тексас, където е имало болни животни. Все още няма забрана за транспорт на крави, но най-вероятно, ако ситуацията се влоши, здравните власти ще издадат и такава препоръка.

Във фермите са открити и котки, които са заразени с вируса, най-вероятно от разлято мляко, с което са се хранили. При тях се засягат белият и черният дроб и в повечето случаи заболяването е летално. Това е помогнало за откриването на инфекциите във фермите, наред с промяната в млякото от болните крави.

Известен повод за притеснение е, че в Тексас вирусът е прескочил и към един от работниците. Симптомите му не са тежки и основният е конюнктивит (възпаление на очите). Пациентът е в домашна изолация и му е приложена терапия с антивирусни медикаменти. Геномът на патогена, изолиран от него, е секвениран и е установено, че е почти идентичен с открития в кравите. Липсват мутации за устойчивост на медикаменти или по-висока вирулентност и той е много сходен с два щама, които се използват за създаване на ваксини срещу вируса.

Според Министерството на земеделието на САЩ потребителите не бива да се тревожат, тъй като млякото се изследва редовно и преминава през процес на пастьоризация. Същото важи и за месото – дори и да има вирусни частици в него, те ще бъдат инактивирани при обработката му. Основната опасност е за работниците във фермите, които се следят внимателно и при поява на симптоми се тестват за H5N1.

Въпреки че засега щетите от вируса са основно икономически и засягат животновъдите, прескачането му към все повече бозайници е нещо, на което трябва да се обърне внимание. Описаните случаи са ограничени в САЩ, но е напълно възможно това да стане и в Европа – заболяването се среща при диви и домашни птици, а в средата на миналата година имаше и случаи с починали котки в Полша. Всеки пренос между бозайници дава на вируса възможност да се усъвършенства, създавайки предпоставка за нова пандемия.

Екологична „кожа“

Заместителите на кожа, използвани в модната индустрия, са добър вариант за намаляване на екологичния отпечатък на продуктите. Но към момента по-голямата част от тях са базирани на различни видове пластмаса, получена от петролни продукти, което също не е оптимално решение. Също така подобни тъкани отделят микропластмаси. Развитието на технологиите за производство на полимери от растителен материал (често царевица) позволява създаването на пластмасови продукти, които са по-лесно биоразградими, но добиването на суровината понякога е в конфликт със земеделието.

Интересна алтернатива предлагат биотехнолозите – използване на микробиални култури. Миналата година мексиканската компания Polybion рекламира яке, което е направено по технология, вдъхновена от производството на комбуча – това е напитка, в която се развива симбиотична култура от бактерии и дрожди, образуваща плътен филм.

За производство на материала компанията използва бактерии, които отделят такъв филм от целулоза в хранителната среда, в която се отглеждат. Целулозата е стабилен полимер, изграден от глюкозни мономери, който е широко срещан в растенията – тя съставя над 95% от памучните влакна. Именно от този филм след допълнителна обработка се получава материал, много подобен на кожа. Според компанията той може да се оцветява с вече достъпните технологии за боядисване, но без да са нужни агресивни химикали, и по своите свойства е сходен с другите естествени тъкани. В хранителния субстрат, в който се отглеждат бактериите, се съдържат и отпадъци от плодопреработвателната индустрия, което допълнително понижава екологичния отпечатък на материята.

Още по-екологичен вариант е предложен в разработката на английски учени, които, освен че са получили материал, подобен на кожа, са успели да му придадат цвят. С помощта на генно инженерство те са дали на бактериите способността за синтез на еумеланин. Това е разновидност на меланина, която е широко разпространена в природата и е отговорна за тъмния цвят на кожата и космите при хората. Устойчивостта на еумеланина на високи температури и ниската му водоразтворимост го правят много добър пигмент – освен плътност, цветът има и дълготрайност. Способността му да поглъща ултравиолетова светлина и електропроводимостта му се добавят към полезните му свойства.

Така след култивиране на модифицираните клетки получената бактериална целулоза е оцветена в черен цвят и не е необходимо да се боядисва. В бъдеще бактериите ще могат да отделят и други пигменти, давайки възможност за разширяване на достъпната палитра от цветове. Като пилотен експеримент учените са направили портфейл и сая за обувка. Портфейлът е по-прост и е конструиран от съшити плоски парчета от материала. За саята бактериалите клетки са отгледани в калъп, в който са добавени и влакна, за да се подсили здравината ѝ. Така е образувана своеобразна отливка, която може да се прикрепи към подметка.

Макар че технологията все още не е постигнала масовост, тя е обещаваща и се развива бързо. Бактериите са изключително подходящи за използване като малки „фабрики“ за производство на различни вещества. Бързият им растеж, ниските изисквания към хранителната среда и възможността за отглеждане в биореактори са предпоставки за все по-широкото им използване. Ако идеята ви интригува, процесът е сравнително лесен за изпълнение в домашни условия. Ще са ви нужни само малко подръчни материали и няколко часа подготовка.

Водещо изображение: Снимка на Юпитер и два от естественитe му спътници, направена от „Вояджър“ точно преди 45 години. Източник: NASA

Deploying Let’s Encrypt’s New Issuance Chains

Post Syndicated from Let's Encrypt original https://letsencrypt.org/2024/04/12/changes-to-issuance-chains/

On Thursday, June 6th, 2024, we will be switching issuance to use our new intermediate certificates. Simultaneously, we are removing the DST Root CA X3 cross-sign from our API, aligning with our strategy to shorten the Let’s Encrypt chain of trust. We will begin issuing ECDSA end-entity certificates from a default chain that just contains a single ECDSA intermediate, removing a second intermediate and the option to issue an ECDSA end-entity certificate from an RSA intermediate. The Let’s Encrypt staging environment will make an equivalent change on April 24th, 2024.

Most Let’s Encrypt Subscribers will not need to take any action in response to this change because ACME clients, like certbot, will automatically configure the new intermediates when certificates are renewed. The Subscribers who will be affected are those who currently pins intermediate certificates (more on that later).

The following diagram depicts what the new hierarchy looks like. You can see details of all of the certificates on our updated Chain of Trust documentation page.

Let’s Encrypt 2024 Ceremony

New Intermediate Certificates

Earlier this year, Let’s Encrypt generated new intermediate keys and certificates. They will replace the current intermediates, which were issued in September 2020 and are approaching their expiration.

All certificates – issued by both RSA and ECDSA intermediates – will be served with a default chain of ISRG Root X1 → (RSA or ECDSA) Intermediate → End-Entity Certificate. That is, all certificates, regardless of whether you choose to have an RSA or ECDSA end-entity certificate, will have one intermediate which is directly signed by the ISRG Root X1, which is Let’s Encrypt’s most widely trusted root.

The new ECDSA intermediates will also have an alternate chain to ISRG Root X2: ISRG Root X2 → ECDSA Intermediate → End-Entity Certificate. This is only applicable to a small number of Subscribers who prefer the smallest TLS handshake possible. To use this ECDSA-only chain, see your ACME client’s documentation on how to request alternate chains. There will not be any alternative chains for the RSA intermediates.

It is important to note that there will now be multiple active RSA and two active ECDSA intermediates at the same time. An RSA leaf certificate may be signed by any of the active RSA intermediates (a value from “R10” to “R14” in the issuer common name field of your certificate), and an ECDSA leaf certificate may be signed by any of the active ECDSA intermediates (“E5” through “E9”). Again, your ACME client should handle this automatically.

A Certificate Authority’s intermediate certificates expire every few years and need to be replaced, just like a website’s certificate is routinely renewed. Going forward, Let’s Encrypt intends to switch what intermediates are in use annually, which will help enhance the overall security of the certificates.

Removing DST Root CA X3 Cross-sign

The new intermediate chains will not include the DST Root CA X3 cross-sign, as previously announced in our post about Shortening the Let’s Encrypt Chain of Trust. By eliminating the cross-sign, we’re making our certificates leaner and more efficient, leading to faster page loads for Internet users. We already stopped providing the cross-sign in the default certificate chain on February 8th, 2024, so if your ACME client is not explicitly requesting the chain with DST Root CA X3, this will not be a change for you.

ECDSA Intermediates as Default for ECDSA Certificates

Currently, ECDSA end-entity certificates are signed by our RSA intermediates unless users opted in via a request form to use our ECDSA intermediates. With our new intermediates, we will begin issuing all ECDSA end-entity certificates from the ECDSA intermediates. The request form and allow-list will no longer be used, which we had introduced to make ECDSA intermediates available.

Earlier, the default ECDSA chain included two intermediates: both E1 and the cross-signed ISRG Root X2 (i.e. ISRG Root X1 → ISRG Root X2 → E1 → End-Entity Certificate). After the change, it will contain only a single intermediate: the version of one of our new ECDSA intermediates cross-signed by ISRG Root X1 (i.e. ISRG Root X1 → E5 → End-Entity Certificate). This ensures that all of our intermediates, both RSA and ECDSA, are signed directly by our most widely-trusted ISRG Root X1.

We expect this change to benefit most users with smaller TLS handshakes. If compatibility problems with ECDSA intermediates arise, we recommend Let’s Encrypt users switch to RSA certificates. Android 7.0 is known to have a bug preventing it from working with most Elliptic Curve (EC) certificates, including our ECDSA intermediates; however, that version of Android doesn’t trust our ISRG Root X1 and thus is already incompatible.

Risks of Pinning or Hard-Coding Intermediates

We do not recommend pinning or otherwise hard-coding intermediates or roots. Pinning intermediates is especially not advisable as they change often. If you do pin intermediates, make sure you have the complete set of new intermediates (available here).

Questions?

We’re grateful for the millions of subscribers who have trusted us to carry out best practices to make the web more secure and privacy-respecting, and rotating intermediates more frequently is one of them. We’d also like to thank our great community and the funders whose support makes this work possible. If you have any questions about this transition or any of the other work we do, please ask on our community forum.

We depend on contributions from our supporters in order to provide our services. If your company or organization can help our work by becoming a sponsor of Let’s Encrypt please email us at [email protected]. We ask that you make an individual contribution if it is within your means.

Deploying Let’s Encrypt’s New Issuance Chains

Post Syndicated from Let's Encrypt original https://letsencrypt.org/2024/04/12/changes-to-issuance-chains.html

On Thursday, June 6th, 2024, we will be switching issuance to use our new intermediate certificates. Simultaneously, we are removing the DST Root CA X3 cross-sign from our API, aligning with our strategy to shorten the Let’s Encrypt chain of trust. We will begin issuing ECDSA end-entity certificates from a default chain that just contains a single ECDSA intermediate, removing a second intermediate and the option to issue an ECDSA end-entity certificate from an RSA intermediate. The Let’s Encrypt staging environment will make an equivalent change on April 24th, 2024.

Most Let’s Encrypt Subscribers will not need to take any action in response to this change because ACME clients, like certbot, will automatically configure the new intermediates when certificates are renewed. The Subscribers who will be affected are those who currently pins intermediate certificates (more on that later).

The following diagram depicts what the new hierarchy looks like. You can see details of all of the certificates on our updated Chain of Trust documentation page.

New Intermediate Certificates

Earlier this year, Let’s Encrypt generated new intermediate keys and certificates. They will replace the current intermediates, which were issued in September 2020 and are approaching their expiration.

All certificates – issued by both RSA and ECDSA intermediates – will be served with a default chain of ISRG Root X1 → (RSA or ECDSA) Intermediate → End-Entity Certificate. That is, all certificates, regardless of whether you choose to have an RSA or ECDSA end-entity certificate, will have one intermediate which is directly signed by the ISRG Root X1, which is Let’s Encrypt’s most widely trusted root.

The new ECDSA intermediates will also have an alternate chain to ISRG Root X2: ISRG Root X2 → ECDSA Intermediate → End-Entity Certificate. This is only applicable to a small number of Subscribers who prefer the smallest TLS handshake possible. To use this ECDSA-only chain, see your ACME client’s documentation on how to request alternate chains. There will not be any alternative chains for the RSA intermediates.

It is important to note that there will now be multiple active RSA and two active ECDSA intermediates at the same time. An RSA leaf certificate may be signed by any of the active RSA intermediates (a value from “R10” to “R14” in the issuer common name field of your certificate), and an ECDSA leaf certificate may be signed by any of the active ECDSA intermediates (“E5” through “E9”). Again, your ACME client should handle this automatically.

A Certificate Authority’s intermediate certificates expire every few years and need to be replaced, just like a website’s certificate is routinely renewed. Going forward, Let’s Encrypt intends to switch what intermediates are in use annually, which will help enhance the overall security of the certificates.

Removing DST Root CA X3 Cross-sign

The new intermediate chains will not include the DST Root CA X3 cross-sign, as previously announced in our post about Shortening the Let’s Encrypt Chain of Trust. By eliminating the cross-sign, we’re making our certificates leaner and more efficient, leading to faster page loads for Internet users. We already stopped providing the cross-sign in the default certificate chain on February 8th, 2024, so if your ACME client is not explicitly requesting the chain with DST Root CA X3, this will not be a change for you.

ECDSA Intermediates as Default for ECDSA Certificates

Currently, ECDSA end-entity certificates are signed by our RSA intermediates unless users opted in via a request form to use our ECDSA intermediates. With our new intermediates, we will begin issuing all ECDSA end-entity certificates from the ECDSA intermediates. The request form and allow-list will no longer be used, which we had introduced to make ECDSA intermediates available.

Earlier, the default ECDSA chain included two intermediates: both E1 and the cross-signed ISRG Root X2 (i.e. ISRG Root X1 → ISRG Root X2 → E1 → End-Entity Certificate). After the change, it will contain only a single intermediate: the version of one of our new ECDSA intermediates cross-signed by ISRG Root X1 (i.e. ISRG Root X1 → E5 → End-Entity Certificate). This ensures that all of our intermediates, both RSA and ECDSA, are signed directly by our most widely-trusted ISRG Root X1.

We expect this change to benefit most users with smaller TLS handshakes. If compatibility problems with ECDSA intermediates arise, we recommend Let’s Encrypt users switch to RSA certificates. Android 7.0 is known to have a bug preventing it from working with most Elliptic Curve (EC) certificates, including our ECDSA intermediates; however, that version of Android doesn’t trust our ISRG Root X1 and thus is already incompatible.

Risks of Pinning or Hard-Coding Intermediates

We do not recommend pinning or otherwise hard-coding intermediates or roots. Pinning intermediates is especially not advisable as they change often. If you do pin intermediates, make sure you have the complete set of new intermediates (available here).

Questions?

We’re grateful for the millions of subscribers who have trusted us to carry out best practices to make the web more secure and privacy-respecting, and rotating intermediates more frequently is one of them. We’d also like to thank our great community and the funders whose support makes this work possible. If you have any questions about this transition or any of the other work we do, please ask on our community forum.

We depend on contributions from our supporters in order to provide our services. If your company or organization can help our work by becoming a sponsor of Let’s Encrypt please email us at [email protected]. We ask that you make an individual contribution if it is within your means.

AI 101: What Is Model Serving?

Post Syndicated from Stephanie Doyle original https://backblazeprod.wpenginepowered.com/blog/ai-101-what-is-model-serving/

A decorative image showing a computer, a cloud, and a building.

If you read a blog article that starts with “In today’s fast-paced business landscape…” you can be 99% sure that content is AI generated. While large language models (LLMs) like ChatGPT, Gemini, and Claude may be the shiniest of AI applications from a consumer standpoint, they still have a ways to go from a creativity standpoint. 

That said, there are exciting possibilities for artificial intelligence and machine learning (AI/ML) algorithms to improve and create products now and in the future, many of which focus on replicated operations, split second database predictions, natural language processing, threat analysis, and more. As you might imagine, deployment of those algorithms comes with its own set of complexities. 

To solve for those complexities, specialized operations platforms have sprung up—specifically, AI/ML model serving platforms. Let’s talk about AI/ML model serving and how it fits into “today’s fast-paced business landscape.” (Don’t worry—we wrote that one.)

What Is AI/ML Model Serving?

AI/ML model serving refers to the process of deploying machine learning models into production environments where they can be used to make predictions or perform tasks based on real-time or batch input data. 

Trained machine learning models are made accessible via APIs or other interfaces, allowing external applications or systems to send real-world data to the models for inference. The served models process the incoming data and return predictions, classifications, or other outputs based on the learned patterns encoded in the model parameters. 

Practically, you can compare building an application that uses an AI/ML algorithm to a car engine. The whole application (the engine) is built to solve a problem; in this case “transport me faster than walking.” There are various subtasks to help you solve that problem well. Let’s take the exhaust system as an example. The exhaust fundamentally does the same thing from car to car—it moves hot air off the engine—but once you upgrade your exhaust system (i.e. add an AI algorithm to your application), you can tell how your engine works differently by comparing your car’s performance to a base-level model of the same one. 

Now let’s plug in our “smart” element, and it’s more like your exhaust has the ability to see that your car has terrible fuel efficiency, identifies that it’s because you’re not removing hot air off the engine well enough, and re-route the pathway it’s using through your pipes, mufflers, and catalytic converters to improve itself. (Saving you money on gas—wins all around.) 

Model serving, in this example, would be a shop that specializes in installing and maintaining exhausts. They’re experts at plugging in your new exhaust and having it work well with the rest of the engine even if it’s a newer type of tech (so, interoperability via API), and they have thought through and created frameworks for how to make sure the exhaust is functioning once you’re driving around (i.e. metrics). They’ve got a ton of ready-made parts and exhaust systems to recommend (that’s your model registry). When they install your new system in your engine, they might have some tweaks that work specifically in your system, too (versioning over time to serve your specific product).  

Ok, back to the technical details. From an architecture standpoint, model serving also lets you separate your production model from the base AI/ML model in addition to creating an accessible endpoint (read: an API or HTTPS access point, etc.). This separation has benefits—making tracking model drift and versioning simpler, for instance. 

A diagram of a typical model serving process.
Source.

A diagram of a typical model serving process.
Source.
A diagram of a typical model serving process.
Source.

Like traditional software engineering, most AI/ML model serving platforms also have code libraries of fully or partially trained models—the model registry in the image above. For example, if you’re running a photo management application, you might grab an image recognition model and plug it into your larger application. 

This is a tad more complex than other types of code deployment because you can’t really tell if an AI/ML model is functioning correctly until it’s working on real-world data. Certainly, that’s somewhat true of all code deployments—you always find more bugs when you’re live—but because AI/ML models are performing complex tasks like making predictions, natural language processing, etc., even a trained model has more room for “error” that becomes evident when it’s in a live environment. And, in many use cases—like fraud detection or network intrusion detection—models need to have very low latency to perform properly. 

Because of that, deciding what kind of code deployment to use can have a high impact on your end users. For example, lots of experts recommend leveraging shadow deployment techniques, where your AI/ML model is ingesting live data, but running on a parallel environment invisible to end users, for phase one of your deployment. 

Machine Learning Operations (MLOps) vs. AI/ML Model Serving

In reading about model serving, you’ll inevitably also come across folks talking about MLOps as well. (An Ops for every occasion, as they say. “They” being me.) You can think of MLOps as being responsible for the entire, end-to-end process, whereas AI/ML model serving focuses on one part of the process. Here’s a handy diagram that outlines the whole MLOps lifecycle:

A diagram showing a typical MLOps process.
Source.

A diagram showing a typical MLOps process.
Source.
A diagram showing a typical MLOps process.
Source.

And, of course, you’ll see one box on there that’s called “model serving”.

How to Choose a Model Serving Platform

AI model serving platforms typically provide features such as scalability to handle varying workloads, low latency for real-time predictions, monitoring capabilities to track model performance and health, versioning to manage multiple model versions, and integration with other software systems or frameworks. 

Choosing the right one is not a one-size-fits-all approach. Model serving platforms give you a whole host of benefits, operationally speaking—they deliver better performance, scale easily with your business, integrate well with other applications, and give you valuable monitoring tools from both a performance and security perspective. But, there are a ton of other factors that can come into play that aren’t immediately apparent, such as preferred code languages (Python is right up there), the processing/hardware platform you’re using, budget, what level of control and fine-tuning you want over APIs, how much management you want to do in-house vs. outsourcing, how much support/engagement there is in the developer community, and so on.

Popular Model Serving Platforms

Now that you know what model serving is, you might be wondering how you can use it yourself. We rounded up some of the more popular platforms so you can get a sense of the diversity in the marketplace: 

  • TensorFlow Serving: An open-source serving system for deploying machine learning models built with TensorFlow. It provides efficient and scalable serving of TensorFlow models for both online and batch predictions. 
  • Amazon SageMaker: A fully managed service provided by Amazon Web Services (AWS) for building, training, and deploying machine learning models at scale. SageMaker includes built-in model serving capabilities for deploying models to production.
  • Google Cloud AI Platform: A suite of cloud-based machine learning services provided by Google Cloud Platform (GCP). It offers tools for training, evaluation, and deployment of machine learning models, including model serving features for deploying models in production environments.
  • Microsoft Azure Machine Learning: A cloud-based service offered by Microsoft Azure for building, training, and deploying machine learning models. Azure Machine Learning includes features for deploying models as web services for real-time scoring and batch inferencing.
  • Kubernetes (K8s): While not a model serving platform in itself, Kubernetes is a popular open-source container orchestration platform that is often used for deploying and managing machine learning models at scale. Several tools and frameworks, such as Kubeflow and KFServing, provide extensions for serving models on Kubernetes clusters.
  • Hugging Face: Known for its open-source libraries for natural language processing (NLP), Hugging Face also provides a model serving platform for deploying and managing natural language processing models in production environments.

The Practical Approach

In short, AI/ML model serving platforms make ML algorithms much more manageable and accessible for all kinds of applications. Choosing the right one (as always) comes down to your particular use case—so, test thoroughly, and let us know what’s working for you in the comments.

The post AI 101: What Is Model Serving? appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.

Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/prevryshta-li-se-usa-v-gerontokratsiya/

Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?

Да си представим една от онези задачи по математика, с каквито, ако имате деца, вероятно се измъчвате поне веднъж месечно у дома. Или поне нещо подобно на такава задача. Дядо ви е роден през 1942 г., а брат му – през 1946 г. И двамата имат проблеми с говора, често не разбирате какво изобщо се опитват да ви кажат; не са във върхова физическа форма (логично) и познават миналото много по-добре от настоящето (братът на дядо ви даже упорито настоява, че човек може да се върне в миналото). В задачата се пита: на кого от двамата бихте поверили управлението на една от най-важните държави в света? 

Задачата по-скоро отива към философска дилема като тази с трамвая/влака. Към разклонение на две линии се задава трамвай. На едната линия е завързан само един човек, а на другата – четирима. Как ще смените стрелката и кого ще решите да убиете? Така се чувстват много американци, за които изборите този ноември са повторение на вота от 2020 г. Проявленията са много: недоволство от двупартийната система, недоверие спрямо Доналд Тръмп и Джоузеф Байдън от страна на избиратели в собствените им партии, морално огорчение за позицията на САЩ спрямо Израел и Палестина, все по-отчетливо радикализиране и в двете посоки на политическия спектър. 

Сред най-съществените проблеми обаче си остава възрастта на двамата кандидати: настоящият президент Джо Байдън е най-старият в историята на страната, следван от Роналд Рейгън. Алтернативата не е особено добра, тъй като Доналд Тръмп е на трето място в тази класация. Но президентските избори всъщност са само проявление на много по-голям проблем.

Републиканският сенатор Мич Маконъл замръзва и не успява да отговори на въпрос по време на пресконференция

Демократическата партия – страх и липса на визия 

През 2020 г. Джо Байдън се наложи не като идеален, а като компромисен кандидат. По време на първичните избори той се изправи срещу Бърни Сандърс, Елизабет Уорън, Майкъл Блумбърг и Пийт Бътиджидж, всеки от които има немалък политически капитал. 

Сенатор Сандърс (р. 1941 г.) от Върмонт беше изключително популярен както на първичните избори през 2016 г., така и на последните, но съдбата му отреди вечното второ място. В Демократическата партия съществуваха опасения, че неговите политики биха могли да отблъснат по-центристки настроения електорат, тъй като в САЩ те се определят като твърде леви. (Повечето европейски държави, сред които и България, прилагат много от принципите и идеите, зад които стои Сандърс; подобно на доста интелектуалци от американските леви среди, и той има сериозни пропуски в осмислянето на тоталитарния характер на левите режими, сред които авторитаризма и колониалната история на СССР например.) 

Подобен е и случаят с Елизабет Уорън (р. 1949 г.), сенаторка от Масачузетс, която също е прогресивна, макар и по-умерена от Сандърс. Кандидатурата на бившия кмет на Ню Йорк – филантропа и бизнесмен Майкъл Блумбърг (р. 1942 г.), беше смятана за недостатъчно популярна, за да спечели подкрепата на всички делегати от партията. Пийт Бътиджидж (р. 1982 г.), понастоящем министър на транспорта в администрацията на Джо Байдън, също не успя да се пребори за номинация, но е смятан за една от политическите надежди на Демократическата партия. 

За избирателите основните качества на Джо Байдън бяха две. Първото – че е центрист, компромисен избор между различните крила на партията, които имат свои идеи за воденето на политика. Второто – че не е Доналд Тръмп. След четири години на непрестанни скандали, чести промени в кабинета, противоречиви пресконференции, пропаганда и хаос, както и в контекста на току-що започналата пандемия САЩ избраха да се върнат към познатото, надеждното, спокойното. А Джо Байдън даде индикации, че се кандидатира само за един мандат, за да бъде свързващ президент между ерата на политическия цирк и бъдещето, което идва все по-бързо. 

Покойната сенаторка на демократите Даян Файнстийн е инструктирана как да отговори по време на заседание. Файнстийн, която почина на 90 години, отсъстваше дълго време поради влошено здраве, но отказа да се пенсионира. 

Оттогава изтече много вода: привърженици на Тръмп вдигнаха най-пародийния бунт в историята, който, за съжаление, взе жертви; пандемията блокира глобалната икономика, а политици не само в САЩ, но и в България и по света видяха в това удобна възможност да обвинят опонентите си за икономическата стагнация и да подсилят различните си популистки наративи; същевременно корпоративната власт продължи да се консолидира, а големите корпорации използваха пандемията и последвалата инфлация, за да натрупат рекордни печалби. Русия нахлу в Украйна, Израел превърна правото си на защита срещу „Хамас“ в оправдание за изтребление на цивилни. В САЩ неравенствата се задълбочават до рекордни нива, а топ 1% от най-богатите американци притежават повече богатство, отколкото цялата средна класа. 

Джо Байдън не успя да постигне обединението, към което се стремеше, напротив – решенията в държавата продължават да се вземат на идеологическа, а не на рационална основа. Да не говорим, че на първо място по-често се поставят интересите на бизнеса, а не на обществото, особено в по-дългосрочен план. Така например огромна част от федералните пари за устойчива и чиста енергия се инвестират в разширяване на магистрали – ход, наричан от експертите „бомба със закъснител“. 

Републиканската партия – завръщане в миналото и християнски талибани 

За онези, които смятат, че решението е Доналд Тръмп, новините не са добри. Републиканската партия не може да се откъсне от образа на бившия президент, който продава не решения, а мечти, и го прави добре. Платформата на консерваторите прилича повече на култ към личността на един човек, който няма грешен ход и който с действията си влиза в противоречие с всички ценности за законност и ред, зад които партията уж стои. 

Републиканците призовават за още от същата дерегулация, довела до най-големите неравенства в САЩ от Голямата депресия насам и до безпрецедентна консолидация на бизнеса, вследствие на която де факто неизбрани демократично личности разполагат с неограничени възможности да въздействат на законодателството, включително и чрез Върховния съд. 

Един от многото случаи, в които Доналд Тръмп бърка имената на своите опоненти, лидери на други държави, инициативи… 

Консервативно настроените политици отричат човешкия фактор в климатичните промени и подобно на ситуацията в Путинова Русия се борят с плашила като ЛГБТИ+ общността, забраняват книги и преподаването на исторически факти и възстановяват „традиционните ценности“, които никой не успява да дефинира, но подозрително съвпадат с доктрините на най-крайните християнски религиозни секти. Решението на доминирания от консервативни съдии Върховен съд да отмени конституционното право на аборт е довело до по-голяма смъртност сред жените в щатите, където абортите са забранени, както и до ужасяващи истории, в които жени рискуват или губят живота си вследствие на отказ да бъдат прекратени бременности, в които плодът не може да бъде износен. 13-годишно изнасилено момиче в Мисисипи ражда, след като щатът отказва аборт, а майката не може да си позволи да пътува до друг щат за процедурата. Подобни истории не са рядкост. 

Републиканците се обявяват срещу социалното подпомагане и искат да орежат пенсионните фондове и здравните осигуровки, не предлагат и решения за кризата в образованието, например за липсата на обществени детски градини за деца под петгодишна възраст. САЩ остава единствена от развитите държави без платено майчинство/бащинство. Въпреки че рекорден брой хора в страната умират вследствие на масови стрелби, престъпления и самоубийства с огнестрелни оръжия, републиканците настояват, че притежанието на оръжие не бива да се регулира или ограничава. Партията, която защитава светостта на живота, не се интересува от всичко това. А списъкът може да продължава до безкрай. 

Политическото шоу и невидимият консенсус 

Американците имат мнение по повечето от изброените проблеми. И независимо от това, което виждаме в социалните мрежи и медийното пространство, съществува известно единодушие относно решенията. Мнозинството американци например смятат, че абортите трябва да бъдат легализирани, като разликата в мненията е относно периода на прекратяване на бременността. Мнозинството американци искат по-стриктна регулация на огнестрелните оръжия. Мнозинството американци се обявяват срещу монопола в бизнеса. Мнозинството американци смятат, че е задължително да има платено майчинство/бащинство. Доколко обаче обикновеният избирател може да прозре отвъд политическия шум, поляризацията, политическата пропаганда и дезинформацията и да свърже проблемите с определени тенденции извън идеологическата рамка на двупартийната система? И ако това е възможно, колко по-очевиден би бил консенсусът? 

Дори големите стари медии (т.нар. legacy media) не успяват да излязат извън отразяването на политиката като риалити шоу, в което скандалът и думите, извадени от контекст, генерират кликове, а съответно и печалба. Както и другаде по света, журналистиката в САЩ е в криза, породена не само от общественото недоверие, дигитализацията и дезинформацията, а и от остарели методи на отразяване и неспособност за откриване на бизнес модели, които да не налагат големи компромиси с обществения интерес в името на финансовото оцеляване. 

Един от случаите, в които президентът Джо Байдън пада пред камера по време на събитие

Могат ли (буквално) стари лица да решават проблемите на новото време? 

От всички изброени кандидати на първичните избори на Демократическата партия през 2020 г. само Пийт Бътиджидж не е роден през 40-те години на миналия век. При републиканците положението е малко по-добро, но радикализацията на партията компенсира сравнително по-младите кандидати. Средната възраст на сенаторите в момента е 58 години; средната възраст на населението на САЩ – 38 години. Това е вторият най-стар Сенат в историята на държавата. Мич Макконъл е сенатор от 1985 г. Нанси Пелоси – от 1987 г. 

Въпросът за възрастта не се ограничава до когнитивните способности и енергията за справяне с тежката работа. Той засяга и нуждата да се наваксат и разберат все по-интензивните промени в света, които определят живота на милиони, и то не само в Америка. Тези липси станаха явни в абсурдните въпроси по време на изслушването на Марк Зукърбърг, основателя на Facebook, през 2018 г., а и при много други изслушвания оттогава насам. Аналоговият опит и мислене често не успяват да се справят с предизвикателствата на дигиталната епоха. Същото важи и за ускорената глобализация, раждането на интернет културата, хибридните войни, информационните операции. 

На второ място, въпросът засяга и представителната демокрация. Половината от Сената е съставен от двете поколения, родени между 1925 и 1964 г. Американците обаче са значително по-млади, а същите две поколения съставляват 26% от населението. Липсата на ограничения в мандатите, които могат да бъдат отслужени, е проблем, по който отново има единодушие: 87% от американците смятат, че подобни ограничения са необходими. Хората, които трябва да ги прокарат обаче, се възползват именно от тяхната липса. 

Опитите за обявяването на дискусията за „ейджистка“ срещат редица контрааргументи. Сред основните не е, че Байдън е непременно неспособен президент или че по-младата възраст задължително е гарант за добро управление (макар в обратната посока да съществуват ограничения, кандидатите за президент трябва да имат навършени 35 години). Става дума за поколението, на което Байдън (както и Тръмп) е символ и което се е възползвало от редица привилегии, които са по-скоро изключение в историята, отколкото правило.

Политици задават въпроси на Марк Зукърбърг по време на изслушване

Както пише журналистът Финтън О’Тул, поколението на бумърите (родени между 1946 и 1964 г.) се възползва от необичайно гъвкава социална мобилност, която по време на техния живот спада до изключително ниски нива за следващите поколения. В исторически план по-старите поколения предават щафетата и стават по-малко значими за обществените решения с напредването на времето.

Но бумърите са изключение от това правило. Икономическата им сила само нараства с времето, а културната им значимост – или поне тяхното настояване, че са значими – е все така силна. Макар и да не са най-многобройното поколение, те имат по-голяма финансова възможност да правят дарения за политически кампании и са най-многобройно гласуващата кохорта от населението. Същевременно техният начин на живот, преживявания и възприятия са коренно различни от тези на децата и внуците им не само по отношение на икономиката, но и на расовото и социалното разнообразие – бумърите са най-бялото поколение в историята на САЩ, което се дължи на редица фактори. 

Байдън, който има дълга политическа кариера, символизира всичко това. За разлика от него, Тръмп е по-свеж, на политическата арена е едва от десетилетие. Но разликите свършват дотук. Иронията си проличава в това, че Великата Америка, към която той иска да върне САЩ, прилича на следвоенната Америка, в която социалната държава е в своя апогей, и благодарение на това просперира цяло едно поколение. 

Остаряването на политическата класа в САЩ и вкопчването ѝ във властта е символ на огромната пропаст между поколенията вследствие на радикалната промяна в начина на живот през последните три десетилетия. Технологичните и социални революции, както и все по-неустойчивият икономически модел в комбинация с явните последствия от промените в климата и все по-настървения за войни свят раждат нов електорат, който не само че не живее по-добре от предходните поколения, но и се оказва по-изолиран от властта и по-принуден да се бори за съществуването си през радикализиране, независимо дали към религиозното и консервативното, или към социализма. 

Тръмп е явният резултат от тази тенденция в едната посока, подсилен от медийната машина на Роджър Ейлс и Рупърт Мърдок. Байдън е отказът на демократите да приемат, че светът от вчера си е отишъл и че ще бъдат нужни коренни промени, включително и прощаване с някои от привилегиите, от които се ползва целият политически елит на САЩ независимо от цветовете, които развява. В историята на САЩ е имало и други такива периоди на напрежение и неизбежна промяна, за които ще разкажем друг път. Най-старата демокрация отново ще оцелее, това е почти сигурно. Въпросът е колко още време ще тъпче на едно място и ще си затваря очите пред урагана на бъдещето, който се задава на хоризонта. Засега 2024 г. се оказва връщане назад към 2020 г. Последствията обаче могат да бъдат много по-болезнени. 

[$] Completing the EEVDF scheduler

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/969062/

The Earliest Virtual Deadline First (EEVDF)
scheduler was merged as an option for the 6.6 kernel. It represents a
major change to how CPU scheduling is done on Linux systems, but the EEVDF
front has been relatively quiet since then. Now, though, scheduler
developer Peter Zijlstra has returned from a long absence to post a patch
series intended to finish the EEVDF work. Beyond some fixes, this work
includes a significant behavioral change and a new feature intended to help
latency-sensitive tasks.

Backdoor in XZ Utils That Almost Happened

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2024/04/backdoor-in-xz-utils-that-almost-happened.html

Last week, the Internet dodged a major nation-state attack that would have had catastrophic cybersecurity repercussions worldwide. It’s a catastrophe that didn’t happen, so it won’t get much attention—but it should. There’s an important moral to the story of the attack and its discovery: The security of the global Internet depends on countless obscure pieces of software written and maintained by even more obscure unpaid, distractible, and sometimes vulnerable volunteers. It’s an untenable situation, and one that is being exploited by malicious actors. Yet precious little is being done to remedy it.

Programmers dislike doing extra work. If they can find already-written code that does what they want, they’re going to use it rather than recreate the functionality. These code repositories, called libraries, are hosted on sites like GitHub. There are libraries for everything: displaying objects in 3D, spell-checking, performing complex mathematics, managing an e-commerce shopping cart, moving files around the Internet—everything. Libraries are essential to modern programming; they’re the building blocks of complex software. The modularity they provide makes software projects tractable. Everything you use contains dozens of these libraries: some commercial, some open source and freely available. They are essential to the functionality of the finished software. And to its security.

You’ve likely never heard of an open-source library called XZ Utils, but it’s on hundreds of millions of computers. It’s probably on yours. It’s certainly in whatever corporate or organizational network you use. It’s a freely available library that does data compression. It’s important, in the same way that hundreds of other similar obscure libraries are important.

Many open-source libraries, like XZ Utils, are maintained by volunteers. In the case of XZ Utils, it’s one person, named Lasse Collin. He has been in charge of XZ Utils since he wrote it in 2009. And, at least in 2022, he’s had some “longterm mental health issues.” (To be clear, he is not to blame in this story. This is a systems problem.)

Beginning in at least 2021, Collin was personally targeted. We don’t know by whom, but we have account names: Jia Tan, Jigar Kumar, Dennis Ens. They’re not real names. They pressured Collin to transfer control over XZ Utils. In early 2023, they succeeded. Tan spent the year slowly incorporating a backdoor into XZ Utils: disabling systems that might discover his actions, laying the groundwork, and finally adding the complete backdoor earlier this year. On March 25, Hans Jansen—another fake name—tried to push the various Unix systems to upgrade to the new version of XZ Utils.

And everyone was poised to do so. It’s a routine update. In the span of a few weeks, it would have been part of both Debian and Red Hat Linux, which run on the vast majority of servers on the Internet. But on March 29, another unpaid volunteer, Andres Freund—a real person who works for Microsoft but who was doing this in his spare time—noticed something weird about how much processing the new version of XZ Utils was doing. It’s the sort of thing that could be easily overlooked, and even more easily ignored. But for whatever reason, Freund tracked down the weirdness and discovered the backdoor.

It’s a masterful piece of work. It affects the SSH remote login protocol, basically by adding a hidden piece of functionality that requires a specific key to enable. Someone with that key can use the backdoored SSH to upload and execute an arbitrary piece of code on the target machine. SSH runs as root, so that code could have done anything. Let your imagination run wild.

This isn’t something a hacker just whips up. This backdoor is the result of a years-long engineering effort. The ways the code evades detection in source form, how it lies dormant and undetectable until activated, and its immense power and flexibility give credence to the widely held assumption that a major nation-state is behind this.

If it hadn’t been discovered, it probably would have eventually ended up on every computer and server on the Internet. Though it’s unclear whether the backdoor would have affected Windows and macOS, it would have worked on Linux. Remember in 2020, when Russia planted a backdoor into SolarWinds that affected 14,000 networks? That seemed like a lot, but this would have been orders of magnitude more damaging. And again, the catastrophe was averted only because a volunteer stumbled on it. And it was possible in the first place only because the first unpaid volunteer, someone who turned out to be a national security single point of failure, was personally targeted and exploited by a foreign actor.

This is no way to run critical national infrastructure. And yet, here we are. This was an attack on our software supply chain. This attack subverted software dependencies. The SolarWinds attack targeted the update process. Other attacks target system design, development, and deployment. Such attacks are becoming increasingly common and effective, and also are increasingly the weapon of choice of nation-states.

It’s impossible to count how many of these single points of failure are in our computer systems. And there’s no way to know how many of the unpaid and unappreciated maintainers of critical software libraries are vulnerable to pressure. (Again, don’t blame them. Blame the industry that is happy to exploit their unpaid labor.) Or how many more have accidentally created exploitable vulnerabilities. How many other coercion attempts are ongoing? A dozen? A hundred? It seems impossible that the XZ Utils operation was a unique instance.

Solutions are hard. Banning open source won’t work; it’s precisely because XZ Utils is open source that an engineer discovered the problem in time. Banning software libraries won’t work, either; modern software can’t function without them. For years, security engineers have been pushing something called a “software bill of materials”: an ingredients list of sorts so that when one of these packages is compromised, network owners at least know if they’re vulnerable. The industry hates this idea and has been fighting it for years, but perhaps the tide is turning.

The fundamental problem is that tech companies dislike spending extra money even more than programmers dislike doing extra work. If there’s free software out there, they are going to use it—and they’re not going to do much in-house security testing. Easier software development equals lower costs equals more profits. The market economy rewards this sort of insecurity.

We need some sustainable ways to fund open-source projects that become de facto critical infrastructure. Public shaming can help here. The Open Source Security Foundation (OSSF), founded in 2022 after another critical vulnerability in an open-source library—Log4j—was discovered, addresses this problem. The big tech companies pledged $30 million in funding after the critical Log4j supply chain vulnerability, but they never delivered. And they are still happy to make use of all this free labor and free resources, as a recent Microsoft anecdote indicates. The companies benefiting from these freely available libraries need to actually step up, and the government can force them to.

There’s a lot of tech that could be applied to this problem, if corporations were willing to spend the money. Liabilities will help. The Cybersecurity and Infrastructure Security Agency’s (CISA’s) “secure by design” initiative will help, and CISA is finally partnering with OSSF on this problem. Certainly the security of these libraries needs to be part of any broad government cybersecurity initiative.

We got extraordinarily lucky this time, but maybe we can learn from the catastrophe that didn’t happen. Like the power grid, communications network, and transportation systems, the software supply chain is critical infrastructure, part of national security, and vulnerable to foreign attack. The US government needs to recognize this as a national security problem and start treating it as such.

This essay originally appeared in Lawfare.

The collective thoughts of the interwebz