Рекордьори в държавните поръчки Партньори на GP Group оскъпиха Турски поток до €1,7 млрд.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-gp-group-%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%B4.html

събота 31 октомври 2020


И на площадката за изграждане на компресорната станция „Расово“ за нуждите на „Турски поток 2“ има строителна техника, закупена по европейски проекти, установи проверката на БОЕЦ, „Булфото“ и „Биволъ“. Същевременно строителните компании, които са подизпълнители на „Главболгарстрой“ (ГБС) на този обект, са сред рекордьорите в страната по усвоени средства при изпълнението на държавни поръчки за стотици милиони левове в различни съдружия с „Джи Пи Груп“. Самата „Булгартрансгаз“ пък вписа проекта „Турски поток 2“ в своя Десетгодишен план като „Балкански поток“ и „Разширение на газопреносната мрежа“ в рамките на „Газов хъб Балкан“, като сред подизпълнителите на проекта не споменава ключовата дъщерна компания на „Газпром“ в Сърбия – IDC. Докато санкциите не са влезли в сила, американска компания доставя турбините за компресорната станция през белгийското си дъщерно дружество. Иначе поради забавянията още към март 2020 г. стойността на проекта с ДДС се оскъпява до 3,32 млрд. лв. или около 1,7 млрд. евро.

След първата визита на БОЕЦ в с.Расово, старата табела от Южен поток е сменена на “Разширението на газопреносна мрежа”…(снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Руското издание на сп. Forbes от години издава класацията “Кралете на държавните поръчки”, в която челните места заемат близките познати на Владимир Путин и редовни подизпълнители на “Газпром”. Та време е и за подобни класации в България, където рекордьорите в държавните поръчки и инфраструктурни европроекти днес докарват техниката си на “Турски поток” като подизпълнители на “Булгартрансгаз” и дъщерните дружества на “Газпром”.

Затова не е учудващо, че стойността на българския участък на газопровода „Турски поток 2“ още по данните за март 2020 г. е скочила до рекордните официални данни – 3,32 млрд. лв. с ДДС.

„Прогнозните инвестиционни разходи на проекта според БТГ „възлизат на 2 767 115 441 лева (два милиарда седемстотин шестдесет и седем милиона сто и петнадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева), без ДДС“.

Това пише в  документа на БТГ от март 2020 г., озаглавен „Десетегодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“. Това означава, че стойността на проекта вече надхвърля споменатите 3 млрд. лв. и е 3,32 млрд. лв. или 1,695 млн. евро. А след като от март върлува пандемията и има информация за злополуки на площадката, за поне 15 украинци, заразени по строежите и за една автомобилна катастрофа с трима загинали, стойността на проекта като нищо е достигнала по-големи числа.

Както писа наскоро в. „Капитал“, БТГ е разплатила предсрочно към тази есен поне 517 млн. евро към саудитската компания Arkad, която играе формалната роля на изпълнител на проекта. Откъде са средствата у БТГ, при положение че БЕХ и дъщерните държавни енергийни дружества от години са в тежка финансова ситуация, остава да се гадае.

Фирми с държавни поръчки за стотици милиони

БОЕЦ и БулФото снимаха на площадката в Расово техника на българска компания “Нова строй Тийм” ЕООД, чийто собственик и управител е Калоян Люсиен Теодосиев. Техниката е закупена по европейски проект, чийто номер е сниман от БОЕЦ. Техниката е на стойност 2,126 млн. лв. 

Теодосиев също е собственик на “Енергогруп” и на известната в строителния бранш „Интерпром“ ЕООД. “Интерпром” е усвоила поне 270,4 млн. лв. по регистрираните 49 държавни поръчки, с което вече е влязла в класациите като един от рекордьорите в строителния сектор. Защо обаче компанията е кандидатствала за евросредства, след като свързаните дружества имат достатъчно пари за инвестиции?

 „Капитал“ през 2016 г. пише, че „Интерпром“ има „шеметен възход“ в усвояването на държавни поръчки. А името на Теодосиев според медията „се чу покрай драмите с ЦСКА през 2012 г.“ и „беше сочен като един от кандидат-спонсорите на фалиралия клуб“.

Според изданието строителната му фирма се изкачва от 25-о на 12-о място, приходите й се удвояват, а печалбата скача от 920 000 лв. на 12 млн. лв. Компанията спечели водни поръчки в Пирдоп, Кърджалийско, Панагюрище, Душанци и др. В края на 2015 г. “Интерпром” получава от правителството и концесия за добив на полезни метали в Сандански.

Имаш поръчки за 270 млн. лв? Ето ти и 2 млн. лв. европари за техниката…

През 2018 г. „Капитал“ пак обръща внимание на „Интерпром“, която временно спира търга за 4-годишна поддръжка на уличната мрежа в София за 140 млн. лв. Тогава пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) “Интерпром” протестира срещу едно от разясненията на възложителя – Столичната община, свързано с изискването за наличие или наем на асфалтова база.

Вестник „Банкеръ“ пък споменава „Интерпром“ като един от рекордьорите в държавните поръчки във ВиК сектора. Интегрираният воден проект на Пирдоп през 2012 носи на ДЗЗД с участие на дружеството с 32 386 136 лв. За ВиК мрежата в Костинброд в консорциум със скандално-известната „Джи Пи Груп“ си разделят още 8,4 млн. лв. Проектът за пречиствателната станция за отпадни води на Костинброд пък се изгражда срещу 10,2 млн. лв., а в град Кнежа станция за очистване на мръсните вод носи нови 8 млн. лв. Водният цикъл на Панагюрище на „Интерпром“ и „Джи Пи Груп“ е за още 12,8 млн. лв.

„Ако продължим да разплитаме връзките между компаниите, които въртят милионите във ВиК сектора, ще видим, че оборотната „Интерпром“ на Калоян Теодосиев, освен с „Райкомерс“, често си партнира и с друг голям играч в бранша – „Понсстройинженеринг“. Бургаското дружество е собственост на строителния предприемач Милко Милков, който до края на 2012-а стоеше и зад известния „Понс холдинг“. Един от проектите, по който фирмите на Теодосиев и Милков работят заедно, е реконструкцията на водоснабдителната и канализационната мрежа на Кричим. Той е за близо 24 млн. лв“, писа преди години „Банкеръ“.

“Интерпром” – от запорите до “Турски поток 2″…

Регионалните медии „Пиринско“ и „Четвърта власт“ пък споменават, че инвеститорът Калоян Теодосиев е бил „спрян по съдебен път от кметовете на Логодаж – Пламен Червенков, на Селище – Благой Панайотов, и на Зелен дол – Ангел Младенов, да прави кариера до благоевградското с. Логодаж“. Затова е решил да прехвърли дейността си към община Бобов дол, където е задействал процедура за получаване на концесия за добив на трошен камък.

Сложно е за вярване, че само през 2008 г. дружеството е със запорирани сметки от по-малко от 100 000 лв. Съгласно определението от 02.09.2008 г. съдът в Шумен „допуска обезпечение на бъдещ иск предявим от “Илан” ООД срещу “Интерпром” ЕООД, представлявано от управителя Калоян Люсиен Теодосиев за сумата от 96 106.25 лв., представляваща стойността на СРМ по Приложение за обект “Ремонт покрив на КЗ, ЗРУ , и склад в подстанция Шумен 1”.

“Люник” се хвали с едри “партньори” начело с “Джи Пи Груп” (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Компанията „Люник“ ЕООД, чиито тежкотоварни камиони също обслужват строежа в с.Расово, има над 6 млн. лв. държавни поръчки предимно от Агенция „Митници“ и община Драгоман, където се базира. Фирмата обявява в сайта си, че нейните „дългогодишни партньори“ са такива компании като  „Енергогруп“ и „Каро трейдинг“, активно задействани по площадките на „Турски поток 2“ в България.

Сред техните партньори са също „Джи Пи Груп“, станала известна благодарение на поредицата на „Биволъ“ #GPGate. A също така „ПСТ Холдинг“ АД, „Инженеринг Груп 04“ АД, „Понсстрой Инженеринг“ ЕАД, „Енергоремонт Строй“ ЕООД и „Инжстрой“. Още една компания, работници, с чиито екипи са заснети от «Булфото», е „Стримона строй“ ЕООД. Компанията разполага засега само с една регистрирана държавна поръчка за 200 000 лв.

През 2012 г. ФК „ЦСКА София“ на сайта си публикува списъка на „белите инвеститори“, проявили желание да бъдат спонсори на отбора. Интересното съвпадение е, че повечето от тях са партньори на „Джи Пи Груп“, а и днес почти всички те са задействани по площадките на „Турски поток 2“.:  споменатата от „Биволъ“ компания “Каро Трейдинг”, “Интерпром“, “Понс Холдинг” и др.

Американски компании срещу повелите на Доналд Тръмп?

Контейнерите от САЩ с евентуалните турбини (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Още на 3 октомври 2019 г. държавният концерн „Булгартрансгаз“ ЕАД към Българския енергиен холдинг (БЕХ) с принципал Министерството на енергетиката (МЕ) подписа договор с консорциума ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ за изграждането на две компресорни станции (КС) „Расово“ и „Нова Провадия“ за„Турски поток 2“. БТГ твърди, че е била „проведена открита процедура по ЗОП“.

В обединението влизат „Ферощал индустрианлаген“ ГмбХ – Германия, а също така „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой интернешънал“ АД. Двете компресорни станции – КС „Нова Провадия“ в землището на с. Ветрино, област Варна и КС „Расово“, в района на с. Расово, община Медковец, област Монтана. КС „Нова Провадия“ в с. Ветрино, обл. Варна е оборудвана с четири газотурбокомпресорни агрегата с мощност от по 10 MW всеки.

За КС „Расово“в с. Расово, област Монтана идеята е да се оборудва с три газотурбокомпресорни агрегата с мощност от по 12 MW всеки. Поръчката на стойност 350 млн. лв. включва „инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на компресорни станции“.

Декларирани подизпълнители са: „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ – Белгия , “Турбо Машина България” ЕООД и “Химкомплект Инженеринг” АД.

Руски компании, които произвеждат газови турбини за компресорни станции са санкционирани от ЕС и САЩ след анексирането от Кремъл на полуостров Крим още през 2017 г., както тогава писа в. “Коммерсантъ”.  Но въпреки риска от нови санкции от страна на Държавния департамент на САЩ, БТГ няма проблем с изпълнението на договора си с европейския клон на компания Solar Turbines (Сан Диего, Калифорния, САЩ). Американската компания твърди, че е дъщерно дружество на Caterpillar, с чиято техника също е пълно на обектите на “Турски поток 2”.

“Участието на международни компании гарантира реализацията на проекта за разширение на газопреноната инфраструктура да се реализира в заложените срокове”, заяви тогава изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов.

“С днешното подписване се доближаваме до изпълнението на актуализираната Енергийна стратегия на Република България”, подчерта пък министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток

Иначе след известни забавяния, „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ вече е доставила в с. Расово три компресора за Компресорната станция „Расово“ за нуждите на Турски поток 2. Три контейнера с американски знамена по покрива са заснети с дрон (вижте видеото горе) от Агенция БулФото при съвместна акция с Гражданско движение „БОЕЦ“ в с.Расово тази седмица.

Фирмата „Турбо Машина България“ ЕООД е подпизпълнител по КС “Расово” като има едни и същи собственици с фирмата „Брайт Инженеринг ООД“ – Варна, която през 2007, 2010, 2012 и 2016 г. е подизпълнител на двата ТЕЦА-а, собственост на компании от САЩ: „Ей и Ес – 3С Марица изток I” ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД.

„Турбо Машина“ е подизпълнител и на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за 669 хил. лв. А пък свързаната с нея „Брайт Инженеринг“ има 52 усвоени държавни поръчки за над 34 млн. лв. Проекти, които е реализирала през годините са както  на „Булгартрансгаз“, така и на „Лукойл България“. „Лукойл Румъния“, ТЕЦ Варна на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и др.

Закупената по европроект техника Caterpillar в с. Макреш (Снимка: БОЕЦ)

Както БОЕЦ и „Биволъ“ установиха, на линейната част на газопровода край с. Макреш (Област Монтана) на строежа има строителна техника, закупена по европейски проекти.  Става дума за тежката техника на американската Caterpillar, брандирана от официалния дистрибутор за Гърция и България Eltrak Group (вижте: „Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток“).

Според Информационната система за управление и наблюдение на евродрествата в България (ИСУН) “Елтрак България” е доставчик по европроект на фирмата “Верда 008” OOД, чиято техника американско производство може да се види по строежите на газопровода.

Балкански поток в стратегията на „Булгартрансгаз“

Стр. 57 с раздела 5.1.3.на Десетгодишния план на БТГ за развитие е посветена на „Турски поток“, който се споменава като „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската до българо-сръбската граница“.

С реализацията му щяло да се постигне: „сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за съседните балкански страни и региона; откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места“.

БТГ обяснява необходимостта на проекта на „Газпром“ с Решение № 847 от 22.11.2018 г. на Министерски съвет и с Решение от 28.11.2018 г. на Народното събрание относно приетото „Изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по–чиста енергетика”.

Багер от строежа край с. Расово (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

„За да изпълни своите ангажименти, залегнали в актуализацията на енергийната стратегия, съгласно решенията на двете институции, „Булгартрансгаз” ЕАД е предприел необходимите действия за реализацията на проекта за разширение на газопреносната мрежа на Дружеството в участъка от българо–турската граница до българо-сръбската граница. Проектът e част от концепцията за газов хъб Балкан, чиято цел е утвърждаване ролята на Република България, като водещ търговски разпределителен център в региона и Европейския съюз като цяло“.

Проектът „Балкански поток“ е „приоритет на българското правителство и на „Булгартрансгаз““. С неговата реализацията се цели „повишаване сигурността на доставките на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна да окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ“.

Като „ключов проект за пазарната интеграция“ „Балкански поток“ щял да „допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България“.

Техника на “Верда 008” край с. Макреш (Снимка: БОЕЦ)

През месец април 2019 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД определи за изпълнител на обществената поръчка участника Обединение „Консорциум Аркад“, включващ “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън” (Саудитска Арабия) и”Аркад” С.П.А. (Милано, Италия), с когото сключи договор на 18.09.2019 г. През есента на 2020 г. контролът върху дружествата е минал в ръцете на компании с краен собственик ОАО „Газпром“ (Руска Федерация), стана ясно от публикувания от Стефан Гамизов документ на английски и арабски.

За компанията IDC – Infrastructure Development and Construction (Белград, Сърбия), която наред с Arkad изгражда тръбата, руският новинарски сайт EA Daily писа още през 2019 г., че според базата данни Sbis.ru, през верига от юридически лица тип ООД и АД „крайният й собственик е „Газпром“, който отдавна е под санкциите на САЩ и ЕС.

Беларуският държавен концерн ОАО „Белтрубопроводстрой“ (вижте материала и видеата към него: “Лукашенко строи Турски поток в България с европари”) е дългогодишен подизпълнител на „Газпром“ и е изключен от Литовската държавна агенция за сигурност от проекта за газов интерконектор „Полша – Литва“ заради потенциалните си връзки с беларуски и руски специални служби.

Лукашенко строи Турски поток в България с европари

Също на обекта работи ДЗЗД “Газово развитие и разширение в България – ГРРБ“ с участие на Консорцио Варна 1 („Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“). Относно италианската Bonatti установихме (вижте „Заподозряна във връзки с Коза Ностра фирма иска да строи Турски поток“) в партньорство с Investigative Reporting Project Italy (IRPI), че е свързана със сицилианската ОПГ Коза Ностра и е подизпълнител на територията на Италия и Гърция на подкрепените от САЩ и ЕС проекти за Трансадриатически и Трансанадолски газопроводи.

 

 

 

 

ШоГ! УжасД! ХистериА! Баце не ни харесва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bace-ne-ni-haresva.html

събота 31 октомври 2020


Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

Кой би могъл да си представи, че премиер на държава от Европейския съюз ще бъде толкова директен с огромната част от хората в клетата страна, която управлява цяла декада? Или, ако трябва да сме коректни към неговото схващане за политика – две петилетки. Такова откровение не е политкоректно и по никакъв начин не кореспондира с доскорошните му въжделения да се къпе във всенародната любов.

Но, така или иначе сме го почнали на искреност, нека да я караме докрай. Другарю Буда, информацията ти, както обикновено, е безнадеждно остаряла. Отношението на все още здравомислещите българи към теб мина през няколко етапа. Първо просто те игнорирахме и се надявахме да се наиграеш по-бързо и да заминаваш да си харчиш откраднатото. После осъзнахме, че силно подценяваме лакомията ти и започнахме да не те харесваме. Но това беше преди години. Сега, меко казано, те ненавиждаме и сме готови на всичко, за да разкараме теб и другите креатури на ДС от политическата сцена. Май сме закъснели почти безнадеждно, но това е друга тема. Да се върнем на чувствата и емоциите.

Даже и в нашата политическа реалност подобно изказване е някак странно. Човек остава с впечатлението, че Баце е тийнейджър, а онази част от народа, към която се обръща, го играе възлюбената му. На нея най-после ѝ е писнало от дърварските му, дебелашки свалки и е излязла на площада, за да крещи под прозореца му, че иска той да се махне от живота ѝ. И Баце, осъзнал с три-четири месеца закъснение, че никакви големи приказки, пъчене, заплахи ала „ти ще видиш какво ще стане, ако ме няма“ не минават, най-после решава да спаси последните прашинки достойнство, които са му останали. И отвръща реципрочно.

Щом ние не го харесваме, значи и той не ни харесва. На това му се казва натриване на носа. Само дето това, с което разполагаме като премиер, май наистина не схваща, че голямата част от българското общество просто няма търпение да забрави за съществуването му час по-скоро и изобщо не се интересува от чувствата и емоциите му. Колкото и верните до гроб структури на ГЕРБ лелки да го убеждават, че не е така, и да са готови да не си мият ръцете до Второто пришествие, щом той ги е докоснал.

Баце хич не проумява, че неговото сърдито тропане с мечешка лапа не ни вълнува, защото той може да не питае положителни чувства към нас, тъй като не се вписваме в рамката на раболепния гласоподавател с възхитен поглед, скандиращ името му, но нашата антипатия е напълно рационална и почива на безброй факти. А фактите хич не са му силата.

Иначе нямаше да издава заповеди, които да отменя след ден-два, да си избира министри по отбивките на бензиностанциите и да ни лъже в очите за неща, които са толкова очевидни, че дори и малко дете не би се заблудило.

Пожарникарят-слънце се предоверява на харизмата си вече от години, но това не е наш проблем. Проблемът си е негов и на ония, които го славословят неуморно, надявайки се да се докопат до някое парченце от баницата. На тях може би им пука дали той ги харесва или не. На здравомислещите хора, искащи просто да живеят в страна, в която има ясни правила и разумът надделява над чувствата на управляващите я, им е през … дали баце ти Бойко ги харесва или не.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за поръчки до 3 ноември. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6
€




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:

6€



The Serverlist: Serverless Wasm AI, Building Automatic Platform Optimizations, and more!

Post Syndicated from Connor Peshek original https://blog.cloudflare.com/serverlist-21st-edition/

The Serverlist: Serverless Wasm AI, Building Automatic Platform Optimizations, and more!

Check out our twenty-first edition of The Serverlist below. Get the latest scoop on the serverless space, get your hands dirty with new developer tutorials, engage in conversations with other serverless developers, and find upcoming meetups and conferences to attend.

Sign up below to have The Serverlist sent directly to your mailbox.


Fine-tuning blue/green deployments on application load balancer

Post Syndicated from Raghavarao Sodabathina original https://aws.amazon.com/blogs/devops/blue-green-deployments-with-application-load-balancer/

In a traditional approach to application deployment, you typically fix a failed deployment by redeploying an older, stable version of the application. Redeployment in traditional data centers is typically done on the same set of resources due to the cost and effort of provisioning additional resources. Applying the principles of agility, scalability, and automation capabilities of AWS can shift the paradigm of application deployment. This enables a better deployment technique called blue/green deployment.

Blue/green deployments provide near-zero downtime release and rollback capabilities. The fundamental idea behind blue/green deployment is to shift traffic between two identical environments that are running different versions of your application. The blue environment represents the current application version serving production traffic. In parallel, the green environment is staged running a newer version of your application. After the green environment is ready and tested, production traffic is redirected from blue to green. If any problems are identified, you can roll back by reverting traffic to the blue environment.

Canary deployments are a pattern for the slow rollout of new version of an existing application. The canary deployments incrementally deploy the new version, making it visible to new users in a slow fashion. As you gain confidence in the deployment, you can deploy it to replace the current version in its entirety.

AWS provides several options to help you automate and streamline your blue/green deployments and canary deployments, one such approach is using Application Load Balancer weighted target group feature. In this post, we  will cover the concepts of  target group stickiness, load balancer stickiness,  connection draining and  how they influence traffic shifting for  canary  and blue/green deployments when using the Application Load Balancer weighted target group feature .

Application Load Balancer weighted target groups

A target group is used to route requests to one or more registered targets like Amazon Elastic Compute Cloud (Amazon EC2) instances, fixed IP addresses, or AWS Lambda functions, among others. When creating a load balancer, you create one or more listeners and configure listener rules to direct the traffic to a target group.

Application Load Balancers now support weighted target groups routing. With this feature, you can add more than one target group to the forward action of a listener rule, and specify a weight for each group. For example, when you define a rule as having two target groups with weights of 9 and 1, the load balancer routes 90% of the traffic to the first target group and 10% to the other target group. You can create and configure your weighted target groups by using AWS Console , AWS CLI or AWS SDK.

For more information, see How do I set up weighted target groups for my Application Load Balancer?

Target group level stickiness

You can set target group stickiness to make sure clients get served from a specific target group for a configurable duration of time to ensure consistent experience. Target group stickiness is different from the already existing load balancer stickiness (also known as sticky sessions). Sticky sessions make sure that the requests from a client are always sticking to a particular target within a target group. Target group stickiness only ensures the requests are sent to a particular target group.

You can enable target group level stickiness using the AWS Command Line Interface (AWS CLI) with the TargetGroupStickinessConfig parameter, as shown in the following CLI command:

aws elbv2 modify-listener \
    --listener-arn " < LISTENER ARN > " \
    --default-actions \
    '[{
       "Type": "forward",
       "Order": 1,
       "ForwardConfig": {
          "TargetGroups": [
             {"TargetGroupArn": "<Blue Target Group ARN>", "Weight": 90}, \
             {"TargetGroupArn": "<Green Target Group ARN>", "Weight": 10}, \
          ],
          "TargetGroupStickinessConfig": {
             "Enabled": true,
             "DurationSeconds": 120
          }
       }
    }]'

In the next sections, we will see how to fine-tune weighted target group  configuration to achieve effective canary deployments and blue/green deployments.

Canary deployments with Application Load Balancer weighted target group

The canary deployment pattern allows you to roll out a new version of your application to a subset of users before making it widely available. This can be helpful in validating the stability of a new version of the application or performing A/B testing.

For this use case, you want to perform canary deployment for your application and test it by driving only 10% of the incoming traffic to your new version for 12 hours. You need to create two weighted target groups for your Application Load Balancer and use target group stickiness set to a duration of 12 hours. When target group stickiness is enabled, the requests from a client are sent to the same target group for the specified time duration.

Blue and green target groups with weights 90 and 10 for canary deployment

Figure 1: Blue and green target groups with weights 90 and 10 for canary deployment

We can define a rule as having two target groups, blue and green, with weights of 90 and 10, respectively, and enable target group level stickiness with a duration of 12 hours (43,200 seconds). The following table summarizes this configuration. See the following CLI command:

aws elbv2 modify-listener \
    --listener-arn " < LISTENER ARN > " \
    --default-actions \
    '[{
       "Type": "forward",
       "Order": 1,
       "ForwardConfig": {
          "TargetGroups": [
             {"TargetGroupArn": "<Blue Target Group ARN>", "Weight": 90}, \
             {"TargetGroupArn": "<Green Target Group ARN>", "Weight": 10}, \
          ],
          "TargetGroupStickinessConfig": {
             "Enabled": true,
             "DurationSeconds": 43200
          }
       }
    }]'

At this point, the users with existing sessions continue to be sent to the blue target group running version 1, and 10% of the new users without a session are sent to the green target group up to 12 hours running version 2, as illustrated in the following diagram.

Blue-green deployment architecture with 90% blue traffic and 10% green traffic.

Figure 2: Blue-green deployment architecture with 90% blue traffic and 10% green traffic.

When you’re confident that the new version is performing well and stable, you can update the target group weights for your blue and green target groups to be 0% and 100%, respectively, to ensure that all the traffic is shifted to your green target group. You may still see some traffic flowing into the blue target group for existing users with active session whose target group stickiness duration (in this case target group stickiness duration is 12 hours) has not expired.

Recommendation:  As illustrated above, target group stickiness duration still influences the traffic shift between blue and green targets. So we recommend you to reduce the target group stickiness duration from 12 hours to 5 minutes or less depending upon your use case to ensure that the existing users going to the blue target group also fully transition to the green target group at the earliest. Some of our customers are using target group stickiness duration as 5 minutes to shift their traffic to green target group  after successful canary testing.

The recommended value of stickiness may vary across application types. For example, for a typical 3-tier front-end deployment, lower  target group stickiness value is desirable. However, for middle tier deployment,  the target group stickiness duration value may need to be higher to account for longer transactions.

Blue/green deployments with Application Load Balancer weighted target group

For this use case, you want you perform blue/green deployment for your application to provide near-zero downtime release and rollback capabilities. You can create two weighted target groups called blue and green with the following weights applied as an initial configuration.

Blue/green deployment configuration with blue target group 100% and green target group 0%

Figure 3: Blue/green deployment configuration with blue target group 100% and green target group 0%

When you’re ready to perform the deployment, you can change the weights for blue and green targets groups to be 0% and 100%, respectively, to shift the traffic completely to your newer version of the application.

Blue/green deployment configuration with blue target group 0% and green target group 100%

Figure 4: Blue/green deployment configuration with blue target group 0% and green target group 100%

When you’re performing blue/green deployment using weighted target groups, the recommendation is to not enable target group level stickiness so that traffic shifts immediately from the blue target group to the green target group. See the following CLI command:

aws elbv2 modify-listener \
    --listener-arn "<LISTENER ARN>" \
    --default-actions \
    '[{
       "Type": "forward",
       "Order": 1,
       "ForwardConfig": {
          "TargetGroups": [
             {"TargetGroupArn": "<Blue Target Group>", "Weight": 0}, \
             {"TargetGroupArn": "<Green Target Group>", "Weight": 100}, \
          ]
       }
    }]'

The following diagram shows the updated architecture.

Blue-green deployment architecture with 0% blue traffic and 100% green traffic

Figure 5: Blue-green deployment architecture with 0% blue traffic and 100% green traffic

If you need to enable target group level stickiness, you can ensure that all traffic transitions from the blue target group to the green target group by keeping the target group level stickiness duration as low as possible (5 minutes or less).

In the following code, the target group level stickiness is enabled for a duration of 5 minutes and traffic is completely shifted from the blue target group to the green target group:

aws elbv2 modify-listener \
    --listener-arn "<LISTENER ARN> " \
    --default-actions \
    '[{
       "Type": "forward",
       "Order": 1,
       "ForwardConfig": {
          "TargetGroups": [
             {"TargetGroupArn": "<Blue Target Group>", "Weight": 0}, \
             {"TargetGroupArn": "<Green Target Group>", "Weight": 100}, \
          ],
          "TargetGroupStickinessConfig": {
             "Enabled": true,
             "DurationSeconds": 300
          }
       }
    }]'

The existing users with connection stickiness to the blue target group continue to the blue target group until the 5-minute duration elapses from the last request time.

Recommendation:  As illustrated above, target group stickiness duration still influences the traffic shift between blue and green targets. So we recommend you to reduce the target group stickiness duration from  5 minutes to 1 minute or less depending upon your use case to ensure that all users transition into the green target group at the earliest.

As recommended above, the recommended value of stickiness may vary across application types.

Connection draining

To provide near-zero downtime release with blue/green deployment, you want to avoid breaking open network connections while taking an instance out of service, updating its software, or replacing it with a fresh instance that contains updated software.  In the above use cases, you can ensure graceful transition between  blue and green target groups by enabling the connection draining feature for your Elastic Load Balancers. You can do this from the AWS Management Console, the AWS CLI, or by calling the ModifyLoadBalancerAttributes function in the Elastic Load Balancing API. You can enable the feature and enter a timeout between 1 second and 1 hour. The connection time out duration depends upon your application profile. If  your application is stateless like your customers are using your website, connection time out duration of lowest value is preferable. Applications that are  transactions heavy  and connection oriented sessions like web sockets, we recommend you to choose relatively high connection draining duration as it will impact the customer experience adversely.

Load balancer stickiness

In addition to the target group level stickiness, Application Load Balancer also supports load balancer level stickiness. When a load balancer first receives a request from a client, it routes the request to a target, generates a cookie named AWSALB that encodes information about the selected target, encrypts the cookie, and includes the cookie in the response to the client. The client should include the cookie that it receives in subsequent requests to the load balancer. When the load balancer receives a request from a client that contains the cookie, if sticky sessions are enabled for the target group and the request goes to the same target, the load balancer detects the cookie and routes the request to the same target. If the cookie is present but can’t be decoded, or if it refers to a target that was deregistered or is unhealthy, the load balancer selects a new target and updates the cookie with information about the new target.

You can enable Application Load Balancer stickiness using the AWS CLI or the console. You can specify a value between 1 second–7 days.

In the context of blue/green and canary deployments, the load balancer stickiness has no influence on the traffic shifting behavior using the weighted target groups because target group stickiness takes precedence over load balancer stickiness.

Conclusion

In this post, we showed how to perform canary and blue/green deployments with Application Load Balancer’s weighted target group feature and how target group level stickiness impacts your canary and blue/green deployments. We also demonstrated how quickly you can enable ELB connection draining to provide near-zero downtime release with blue/green deployment. We hope that you find these recommendations helpful when you build a blue/green deployment with Application Load Balancer. You can reach out to AWS Solutions Architects and AWS Support teams for further assistance.

 

Raghavarao Sodabathina is an Enterprise Solutions Architect at AWS, focusing on Data Analytics, AI/ML, and Serverless Platform. He engages with customers to create innovative solutions that address customer business problems and accelerate the adoption of AWS services. In his spare time, Raghavarao enjoys spending time with his family, reading books, and watching movies.

 

 

Siva Rajamani is a Boston-based Enterprise Solutions Architect for AWS. He enjoys working closely with customers, supporting their digital transformation and AWS adoption journey. His core areas of focus are Serverless, Application Integration, and Security. Outside of work, he enjoys outdoor activities and watching documentaries.

 

 

 

TAGS: blue-green deployments

Automating deployments to Raspberry Pi devices using AWS CodePipeline

Post Syndicated from Ahmed ElHaw original https://aws.amazon.com/blogs/devops/automating-deployments-to-raspberry-pi-devices-using-aws-codepipeline/

Managing applications deployments on Raspberry Pi can be cumbersome, especially in headless mode and at scale when placing the devices outdoors and out of reach such as in home automation projects, in the yard (for motion detection) or on the roof (as a humidity and temperature sensor). In these use cases, you have to remotely connect via secure shell to administer the device.

It can be complicated to keep physically connecting when you need a monitor, keyboard, and mouse. Alternatively, you can connect via SSH in your home local network, provided your client workstation is also on the same private network.

In this post, we discuss using Raspberry Pi as a headless server with minimal-to-zero direct interaction by using AWS CodePipeline. We examine two use cases:

  • Managing and automating operational tasks of the Raspberry Pi, running Raspbian OS or any other Linux distribution. For more information about this configuration, see Manage Raspberry Pi devices using AWS Systems Manager.
  • Automating deployments to one or more Raspberry Pi device in headless mode (in which you don’t use a monitor or keyboard to run your device). If you use headless mode but still need to do some wireless setup, you can enable wireless networking and SSH when creating an image.

Solution overview

Our solution uses the following services:

We use CodePipeline to manage continuous integration and deployment to Raspberry Pi running Ubuntu Server 18 for ARM. As of this writing, CodeDeploy agents are supported on Windows OS, Red Hat, and Ubuntu.

For this use case, we use the image ubuntu-18.04.4-preinstalled-server-arm64+raspi3.img.

To close the loop, you edit your code or commit new revisions from your PC or Amazon Elastic Compute Cloud (Amazon EC2) to trigger the pipeline to deploy to Pi. The following diagram illustrates the architecture of our automated pipeline.

 

Solution Overview architectural diagram

Setting up a Raspberry Pi device

To set up a CodeDeploy agent on a Raspberry Pi device, the device should be running an Ubuntu Server 18 for ARM, which is supported by the Raspberry Pi processor architecture and the CodeDeploy agent, and it should be connected to the internet. You will need a keyboard and a monitor for the initial setup.

Follow these instructions for your initial setup:

  1. Download the Ubuntu image.

Pick the image based on your Raspberry Pi model. For this use case, we use Raspberry Pi 4 with Ubuntu 18.04.4 LTS.

  1. Burn the Ubuntu image to your microSD using a disk imager software (or other reliable tool). For instructions, see Create an Ubuntu Image for a Raspberry Pi on Windows.
  2. Configure WiFi on the Ubuntu server.

After booting from the newly flashed microSD, you can configure the OS.

  1. To enable DHCP, enter the following YAML (or create the yaml file if it doesn’t exist) to /etc/netplan/wireless.yaml:
network:
  version: 2
  wifis:
    wlan0:
      dhcp4: yes
      dhcp6: no
      access-points:
        "<your network ESSID>":
          password: "<your wifi password>"

Replace the variables <your network ESSID> and <your wifi password> with your wireless network SSID and password, respectively.

  1. Run the netplan by entering the following command:
ubuntu@ubuntu:~$ sudo netplan try

Installing CodeDeploy and registering Raspberry Pi as an on-premises instance

When the Raspberry Pi is connected to the internet, you’re ready to install the AWS Command Line Interface (AWS CLI) and the CodeDeploy agent to manage automated deployments through CodeDeploy.

To register an on-premises instance, you must use an AWS Identity and Access Management (IAM) identity to authenticate your requests. You can choose from the following options for the IAM identity and registration method you use:

  • An IAM user ARN. This is best for registering a single on-premises instance.
  • An IAM role to authenticate requests with periodically refreshed temporary credentials generated with the AWS Security Token Service (AWS STS). This is best for registering a large number of on-premises instances.

For this post, we use the first option and create an IAM user and register a single Raspberry Pi. You can use this procedure for a handful of devices. Make sure you limit the privileges of the IAM user to what you need to achieve; a scoped-down IAM policy is given in the documentation instructions. For more information, see Use the register command (IAM user ARN) to register an on-premises instance.

  1. Install the AWS CLI on Raspberry Pi with the following code:
ubuntu@ubuntu:~$ sudo apt install awscli
  1. Configure the AWS CLI and enter your newly created IAM access key, secret access key, and Region (for example, eu-west-1):
ubuntu@ubuntu:~$ sudo aws configure
AWS Access Key ID [None]: <IAM Access Key>
AWS Secret Access Key [None]: <Secret Access Key>
Default region name [None]: <AWS Region>
Default output format [None]: Leave default, press Enter.
  1. Now that the AWS CLI running on the Raspberry Pi has access to CodeDeploy API operations, you can register the device as an on-premises instance:
ubuntu@ubuntu:~$ sudo aws deploy register --instance-name rpi4UbuntuServer --iam-user-arn arn:aws:iam::<AWS_ACCOUNT_ID>:user/Rpi --tags Key=Name,Value=Rpi4 --region eu-west-1
Registering the on-premises instance... DONE
Adding tags to the on-premises instance... DONE

Tags allow you to assign metadata to your AWS resources. Each tag is a simple label consisting of a customer-defined key and an optional value that can make it easier to manage, search for, and filter resources by purpose, owner, environment, or other criteria.

When working with on-premises instances with CodeDeploy, tags are mandatory to select the instances for deployment. For this post, we tag the first device with Key=Name,Value=Rpi4. Generally speaking, it’s good practice to use tags on all applicable resources.

You should see something like the following screenshot on the CodeDeploy console.

CodeDeploy console

Or from the CLI, you should see the following output:

ubuntu@ubuntu:~$ sudo aws deploy list-on-premises-instances
{
    "instanceNames": [
        "rpi4UbuntuServer"
    ]
}
  1. Install the CodeDeploy agent:
ubuntu@ubuntu:~$ sudo aws deploy install --override-config --config-file /etc/codedeploy-agent/conf/codedeploy.onpremises.yml --region eu-west-1

If the preceding command fails due to dependencies, you can get the CodeDeploy package and install it manually:

ubuntu@ubuntu:~$ sudo apt-get install ruby
ubuntu@ubuntu:~$ sudo wget https://aws-codedeploy-us-west-2.s3.amazonaws.com/latest/install
--2020-03-28 18:58:15--  https://aws-codedeploy-us-west-2.s3.amazonaws.com/latest/install
Resolving aws-codedeploy-us-west-2.s3.amazonaws.com (aws-codedeploy-us-west-2.s3.amazonaws.com)... 52.218.249.82
Connecting to aws-codedeploy-us-west-2.s3.amazonaws.com (aws-codedeploy-us-west-2.s3.amazonaws.com)|52.218.249.82|:443... connected.
HTTP request sent, awaiting response... 200 OK
Length: 13819 (13K) []
Saving to: ‘install’
install 100%[====================================================================>]  13.50K  --.-KB/s    in 0.003s 
2020-03-28 18:58:16 (3.81 MB/s) - ‘install’ saved [13819/13819]
ubuntu@ubuntu:~$ sudo chmod +x ./install
ubuntu@ubuntu:~$ sudo ./install auto

 Check the service status with the following code:

ubuntu@ubuntu:~$ sudo service codedeploy-agent status
codedeploy-agent.service - LSB: AWS CodeDeploy Host Agent
   Loaded: loaded (/etc/init.d/codedeploy-agent; generated)
   Active: active (running) since Sat 2020-08-15 14:18:22 +03; 17s ago
     Docs: man:systemd-sysv-generator(8)
    Tasks: 3 (limit: 4441)
   CGroup: /system.slice/codedeploy-agent.service
           └─4243 codedeploy-agent: master 4243

Start the service (if not started automatically):

ubuntu@ubuntu:~$ sudo service codedeploy-agent start

Congratulations! Now that the CodeDeploy agent is installed and the Raspberry Pi is registered as an on-premises instance, CodeDeploy can deploy your application build to the device.

Creating your source stage

You’re now ready to create your source stage.

  1. On the CodeCommit console, under Source, choose Repositories.
  2. Choose Create repository.

For instructions on connecting your repository from your local workstation, see Setup for HTTPS users using Git credentials.

CodeCommit repo

  1. In the root directory of the repository, you should include an AppSpec file for an EC2/On-Premises deployment, where the filename must be yml for a YAML-based file. The file name is case-sensitive.

AppSpec file

The following example code is from the appspec.yml file:

version: 0.0
os: linux
files:
  - source: /
    destination: /home/ubuntu/AQI/
hooks:
  BeforeInstall:
    - location: scripts/testGPIO.sh
      timeout: 60
      runas: root
  AfterInstall:
    - location: scripts/testSensors.sh
      timeout: 300
      runas: root
  ApplicationStart:
    - location: startpublishdht11toshadow.sh
    - location: startpublishnovatoshadow.sh
      timeout: 300
      runas: root

The files section defines the files to copy from the repository to the destination path on the Raspberry Pi.

The hooks section runs one time per deployment to an instance. If an event hook isn’t present, no operation runs for that event. This section is required only if you’re running scripts as part of the deployment. It’s useful to implement some basic testing before and after installation of your application revisions. For more information about hooks, see AppSpec ‘hooks’ section for an EC2/On-Premises deployment.

Creating your deploy stage

To create your deploy stage, complete the following steps:

  1. On the CodeDeploy console, choose Applications.
  2. Create your application and deployment group.
    1. For Deployment type, select In-place.

Deployment group

  1. For Environment configuration, select On-premises instances.
  2. Add the tags you registered the instance with in the previous step (for this post, we add the key-value pair Name=RPI4.

on-premises tags

Creating your pipeline

You’re now ready to create your pipeline.

  1. On the CodePipeline console, choose Pipelines.
  2. Choose Create pipeline.
  3. For Pipeline name, enter a descriptive name.
  4. For Service role¸ select New service role.
  5. For Role name, enter your service role name.
  6. Leave the advanced settings at their default.
  7. Choose Next.

 

  Pipeline settings

  1. For Source provider, choose AWS CodeCommit
  2. For Repository name, choose the repository you created earlier.
  3. For Branch name, enter your repository branch name.
  4. For Change detection options, select Amazon CloudWatch Events.
  5. Choose Next.

Source stage

 

As an optional step, you can add a build stage, depending on whether your application is built with an interpreted language like Python or a compiled one like .NET C#. CodeBuild creates a fully managed build server on your behalf that runs the build commands using the buildspec.yml in the source code root directory.

 

  1. For Deploy provider, choose AWS CodeDeploy.
  2. For Region, choose your Region.
  3. For Application name, choose your application.
  4. For Deployment group, choose your deployment group.
  5. Choose Next.

Deploy stage

  1. Review your settings and create your pipeline.

Cleaning up

If you no longer plan to deploy to your Raspberry PI and want remove the CodeDeploy agent from your device, you can clean up with the following steps.

Uninstalling the agent

Automatically uninstall the CodeDeploy agent and remove the configuration file from an on-premises instance with the following code:

ubuntu@ubuntu:~$ sudo aws deploy uninstall
(Reading database ... 238749 files and directories currently installed.)
Removing codedeploy-agent (1.0-1.1597) ...
Processing triggers for systemd (237-3ubuntu10.39) ...
Processing triggers for ureadahead (0.100.0-21) ...
Uninstalling the AWS CodeDeploy Agent... DONE
Deleting the on-premises instance configuration... DONE

The uninstall command does the following:

  1. Stops the running CodeDeploy agent on the on-premises instance.
  2. Uninstalls the CodeDeploy agent from the on-premises instance.
  3. Removes the configuration file from the on-premises instance. (For Ubuntu Server and RHEL, this is /etc/codedeploy-agent/conf/codedeploy.onpremises.yml. For Windows Server, this is C:\ProgramData\Amazon\CodeDeploy\conf.onpremises.yml.)

De-registering the on-premises instance

This step is only supported using the AWS CLI. To de-register your instance, enter the following code:

ubuntu@ubuntu:~$ sudo aws deploy deregister --instance-name rpi4UbuntuServer --region eu-west-1
Retrieving on-premises instance information... DONE
IamUserArn: arn:aws:iam::XXXXXXXXXXXX:user/Rpi
Tags: Key=Name,Value=Rpi4
Removing tags from the on-premises instance... DONE
Deregistering the on-premises instance... DONE
Deleting the IAM user policies... DONE
Deleting the IAM user access keys... DONE
Deleting the IAM user (Rpi)... DONE

Optionally, delete your application from CodeDeploy, and your repository from CodeCommit and CodePipeline from the respective service consoles.

Conclusion

You’re now ready to automate your deployments to your Raspberry Pi or any on-premises supported operating system. Automated deployments and source code version control frees up more time in developing your applications. Continuous deployment helps with the automation and version tracking of your scripts and applications deployed on the device.

For more information about IoT projects created using a Raspberry Pi, see my Air Pollution demo and Kid Monitor demo.

About the author

Ahmed ElHaw is a Sr. Solutions Architect at Amazon Web Services (AWS) with background in telecom, web development and design, and is passionate about spatial computing and AWS serverless technologies. He enjoys providing technical guidance to customers, helping them architect and build solutions that make the best use of AWS. Outside of work he enjoys spending time with his kids and playing video games.

Rapid and flexible Infrastructure as Code using the AWS CDK with AWS Solutions Constructs

Post Syndicated from Biff Gaut original https://aws.amazon.com/blogs/devops/rapid-flexible-infrastructure-with-solutions-constructs-cdk/

Introduction

As workloads move to the cloud and all infrastructure becomes virtual, infrastructure as code (IaC) becomes essential to leverage the agility of this new world. JSON and YAML are the powerful, declarative modeling languages of AWS CloudFormation, allowing you to define complex architectures using IaC. Just as higher level languages like BASIC and C abstracted away the details of assembly language and made developers more productive, the AWS Cloud Development Kit (AWS CDK) provides a programming model above the native template languages, a model that makes developers more productive when creating IaC. When you instantiate CDK objects in your Typescript (or Python, Java, etc.) application, those objects “compile” into a YAML template that the CDK deploys as an AWS CloudFormation stack.

AWS Solutions Constructs take this simplification a step further by providing a library of common service patterns built on top of the CDK. These multi-service patterns allow you to deploy multiple resources with a single object, resources that follow best practices by default – both independently and throughout their interaction.

Comparison of an Application stack with Assembly Language, 4th generation language and Object libraries such as Hibernate with an IaC stack of CloudFormation, AWS CDK and AWS Solutions Constructs

Application Development Stack vs. IaC Development Stack

Solution overview

To demonstrate how using Solutions Constructs can accelerate the development of IaC, in this post you will create an architecture that ingests and stores sensor readings using Amazon Kinesis Data Streams, AWS Lambda, and Amazon DynamoDB.

An architecture diagram showing sensor readings being sent to a Kinesis data stream. A Lambda function will receive the Kinesis records and store them in a DynamoDB table.

Prerequisite – Setting up the CDK environment

Tip – If you want to try this example but are concerned about the impact of changing the tools or versions on your workstation, try running it on AWS Cloud9. An AWS Cloud9 environment is launched with an AWS Identity and Access Management (AWS IAM) role and doesn’t require configuring with an access key. It uses the current region as the default for all CDK infrastructure.

To prepare your workstation for CDK development, confirm the following:

  • Node.js 10.3.0 or later is installed on your workstation (regardless of the language used to write CDK apps).
  • You have configured credentials for your environment. If you’re running locally you can do this by configuring the AWS Command Line Interface (AWS CLI).
  • TypeScript 2.7 or later is installed globally (npm -g install typescript)

Before creating your CDK project, install the CDK toolkit using the following command:

npm install -g aws-cdk

Create the CDK project

  1. First create a project folder called stream-ingestion with these two commands:

mkdir stream-ingestion
cd stream-ingestion

  1. Now create your CDK application using this command:

npx [email protected] init app --language=typescript

Tip – This example will be written in TypeScript – you can also specify other languages for your projects.

At this time, you must use the same version of the CDK and Solutions Constructs. We’re using version 1.68.0 of both based upon what’s available at publication time, but you can update this with a later version for your projects in the future.

Let’s explore the files in the application this command created:

  • bin/stream-ingestion.ts – This is the module that launches the application. The key line of code is:

new StreamIngestionStack(app, 'StreamIngestionStack');

This creates the actual stack, and it’s in StreamIngestionStack that you will write the CDK code that defines the resources in your architecture.

  • lib/stream-ingestion-stack.ts – This is the important class. In the constructor of StreamIngestionStack you will add the constructs that will create your architecture.

During the deployment process, the CDK uploads your Lambda function to an Amazon S3 bucket so it can be incorporated into your stack.

  1. To create that S3 bucket and any other infrastructure the CDK requires, run this command:

cdk bootstrap

The CDK uses the same supporting infrastructure for all projects within a region, so you only need to run the bootstrap command once in any region in which you create CDK stacks.

  1. To install the required Solutions Constructs packages for our architecture, run the these two commands from the command line:

npm install @aws-solutions-constructs/[email protected]
npm install @aws-solutions-constructs/[email protected]

Write the code

First you will write the Lambda function that processes the Kinesis data stream messages.

  1. Create a folder named lambda under stream-ingestion
  2. Within the lambda folder save a file called lambdaFunction.js with the following contents:
var AWS = require("aws-sdk");

// Create the DynamoDB service object
var ddb = new AWS.DynamoDB({ apiVersion: "2012-08-10" });

AWS.config.update({ region: process.env.AWS_REGION });

// We will configure our construct to 
// look for the .handler function
exports.handler = async function (event) {
  try {
    // Kinesis will deliver records 
    // in batches, so we need to iterate through
    // each record in the batch
    for (let record of event.Records) {
      const reading = parsePayload(record.kinesis.data);
      await writeRecord(record.kinesis.partitionKey, reading);
    };
  } catch (err) {
    console.log(`Write failed, err:\n${JSON.stringify(err, null, 2)}`);
    throw err;
  }
  return;
};

// Write the provided sensor reading data to the DynamoDB table
async function writeRecord(partitionKey, reading) {

  var params = {
    // Notice that Constructs automatically sets up 
    // an environment variable with the table name.
    TableName: process.env.DDB_TABLE_NAME,
    Item: {
      partitionKey: { S: partitionKey },  // sensor Id
      timestamp: { S: reading.timestamp },
      value: { N: reading.value}
    },
  };

  // Call DynamoDB to add the item to the table
  await ddb.putItem(params).promise();
}

// Decode the payload and extract the sensor data from it
function parsePayload(payload) {

  const decodedPayload = Buffer.from(payload, "base64").toString(
    "ascii"
  );

  // Our CLI command will send the records to Kinesis
  // with the values delimited by '|'
  const payloadValues = decodedPayload.split("|", 2)
  return {
    value: payloadValues[0],
    timestamp: payloadValues[1]
  }
}

We won’t spend a lot of time explaining this function – it’s pretty straightforward and heavily commented. It receives an event with one or more sensor readings, and for each reading it extracts the pertinent data and saves it to the DynamoDB table.

You will use two Solutions Constructs to create your infrastructure:

The aws-kinesisstreams-lambda construct deploys an Amazon Kinesis data stream and a Lambda function.

  • aws-kinesisstreams-lambda creates the Kinesis data stream and Lambda function that subscribes to that stream. To support this, it also creates other resources, such as IAM roles and encryption keys.

The aws-lambda-dynamodb construct deploys a Lambda function and a DynamoDB table.

  • aws-lambda-dynamodb creates an Amazon DynamoDB table and a Lambda function with permission to access the table.
  1. To deploy the first of these two constructs, replace the code in lib/stream-ingestion-stack.ts with the following code:
import * as cdk from "@aws-cdk/core";
import * as lambda from "@aws-cdk/aws-lambda";
import { KinesisStreamsToLambda } from "@aws-solutions-constructs/aws-kinesisstreams-lambda";

import * as ddb from "@aws-cdk/aws-dynamodb";
import { LambdaToDynamoDB } from "@aws-solutions-constructs/aws-lambda-dynamodb";

export class StreamIngestionStack extends cdk.Stack {
  constructor(scope: cdk.Construct, id: string, props?: cdk.StackProps) {
    super(scope, id, props);

    const kinesisLambda = new KinesisStreamsToLambda(
      this,
      "KinesisLambdaConstruct",
      {
        lambdaFunctionProps: {
          // Where the CDK can find the lambda function code
          runtime: lambda.Runtime.NODEJS_10_X,
          handler: "lambdaFunction.handler",
          code: lambda.Code.fromAsset("lambda"),
        },
      }
    );

    // Next Solutions Construct goes here
  }
}

Let’s explore this code:

  • It instantiates a new KinesisStreamsToLambda object. This Solutions Construct will launch a new Kinesis data stream and a new Lambda function, setting up the Lambda function to receive all the messages in the Kinesis data stream. It will also deploy all the additional resources and policies required for the architecture to follow best practices.
  • The third argument to the constructor is the properties object, where you specify overrides of default values or any other information the construct needs. In this case you provide properties for the encapsulated Lambda function that informs the CDK where to find the code for the Lambda function that you stored as lambda/lambdaFunction.js earlier.
  1. Now you’ll add the second construct that connects the Lambda function to a new DynamoDB table. In the same lib/stream-ingestion-stack.ts file, replace the line // Next Solutions Construct goes here with the following code:
    // Define the primary key for the new DynamoDB table
    const primaryKeyAttribute: ddb.Attribute = {
      name: "partitionKey",
      type: ddb.AttributeType.STRING,
    };

    // Define the sort key for the new DynamoDB table
    const sortKeyAttribute: ddb.Attribute = {
      name: "timestamp",
      type: ddb.AttributeType.STRING,
    };

    const lambdaDynamoDB = new LambdaToDynamoDB(
      this,
      "LambdaDynamodbConstruct",
      {
        // Tell construct to use the Lambda function in
        // the first construct rather than deploy a new one
        existingLambdaObj: kinesisLambda.lambdaFunction,
        tablePermissions: "Write",
        dynamoTableProps: {
          partitionKey: primaryKeyAttribute,
          sortKey: sortKeyAttribute,
          billingMode: ddb.BillingMode.PROVISIONED,
          removalPolicy: cdk.RemovalPolicy.DESTROY
        },
      }
    );

    // Add autoscaling
    const readScaling = lambdaDynamoDB.dynamoTable.autoScaleReadCapacity({
      minCapacity: 1,
      maxCapacity: 50,
    });

    readScaling.scaleOnUtilization({
      targetUtilizationPercent: 50,
    });

Let’s explore this code:

  • The first two const objects define the names and types for the partition key and sort key of the DynamoDB table.
  • The LambdaToDynamoDB construct instantiated creates a new DynamoDB table and grants access to your Lambda function. The key to this call is the properties object you pass in the third argument.
    • The first property sent to LambdaToDynamoDB is existingLambdaObj – by setting this value to the Lambda function created by KinesisStreamsToLambda, you’re telling the construct to not create a new Lambda function, but to grant the Lambda function in the other Solutions Construct access to the DynamoDB table. This illustrates how you can chain many Solutions Constructs together to create complex architectures.
    • The second property sent to LambdaToDynamoDB tells the construct to limit the Lambda function’s access to the table to write only.
    • The third property sent to LambdaToDynamoDB is actually a full properties object defining the DynamoDB table. It provides the two attribute definitions you created earlier as well as the billing mode. It also sets the RemovalPolicy to DESTROY. This policy setting ensures that the table is deleted when you delete this stack – in most cases you should accept the default setting to protect your data.
  • The last two lines of code show how you can use statements to modify a construct outside the constructor. In this case we set up auto scaling on the new DynamoDB table, which we can access with the dynamoTable property on the construct we just instantiated.

That’s all it takes to create the all resources to deploy your architecture.

  1. Save all the files, then compile the Typescript into a CDK program using this command:

npm run build

  1. Finally, launch the stack using this command:

cdk deploy

(Enter “y” in response to Do you wish to deploy all these changes (y/n)?)

You will see some warnings where you override CDK default values. Because you are doing this intentionally you may disregard these, but it’s always a good idea to review these warnings when they occur.

Tip – Many mysterious CDK project errors stem from mismatched versions. If you get stuck on an inexplicable error, check package.json and confirm that all CDK and Solutions Constructs libraries have the same version number (with no leading caret ^). If necessary, correct the version numbers, delete the package-lock.json file and node_modules tree and run npm install. Think of this as the “turn it off and on again” first response to CDK errors.

You have now deployed the entire architecture for the demo – open the CloudFormation stack in the AWS Management Console and take a few minutes to explore all 12 resources that the program deployed (and the 380 line template generated to created them).

Feed the Stream

Now use the CLI to send some data through the stack.

Go to the Kinesis Data Streams console and copy the name of the data stream. Replace the stream name in the following command and run it from the command line.

aws kinesis put-records \
--stream-name StreamIngestionStack-KinesisLambdaConstructKinesisStreamXXXXXXXX-XXXXXXXXXXXX \
--records \
PartitionKey=1301,'Data=15.4|2020-08-22T01:16:36+00:00' \
PartitionKey=1503,'Data=39.1|2020-08-22T01:08:15+00:00'

Tip – If you are using the AWS CLI v2, the previous command will result in an “Invalid base64…” error because v2 expects the inputs to be Base64 encoded by default. Adding the argument --cli-binary-format raw-in-base64-out will fix the issue.

To confirm that the messages made it through the service, open the DynamoDB console – you should see the two records in the table.

Now that you’ve got it working, pause to think about what you just did. You deployed a system that can ingest and store sensor readings and scale to handle heavy loads. You did that by instantiating two objects – well under 60 lines of code. Experiment with changing some property values and deploying the changes by running npm run build and cdk deploy again.

Cleanup

To clean up the resources in the stack, run this command:

cdk destroy

Conclusion

Just as languages like BASIC and C allowed developers to write programs at a higher level of abstraction than assembly language, the AWS CDK and AWS Solutions Constructs allow us to create CloudFormation stacks in Typescript, Java, or Python instead JSON or YAML. Just as there will always be a place for assembly language, there will always be situations where we want to write CloudFormation templates manually – but for most situations, we can now use the AWS CDK and AWS Solutions Constructs to create complex and complete architectures in a fraction of the time with very little code.

AWS Solutions Constructs can currently be used in CDK applications written in Typescript, Javascript, Java and Python and will be available in C# applications soon.

About the Author

Biff Gaut has been shipping software since 1983, from small startups to large IT shops. Along the way he has contributed to 2 books, spoken at several conferences and written many blog posts. He is now a Principal Solutions Architect at AWS working on the AWS Solutions Constructs team, helping customers deploy better architectures more quickly.

A Day in the Life of a Content Analytics Engineer

Post Syndicated from Netflix Technology Blog original https://netflixtechblog.com/a-day-in-the-life-of-a-content-analytics-engineer-eb0250b993be

Part of our series on who works in Analytics at Netflix — and what the role entails

by Rocio Ruelas

Back when we were all working in offices, my favorite days were Monday, Wednesday, and Friday. Those were the days with the best hot breakfast, and I’ve always been a sucker for free food. I started the day by arriving at the LA office right before 8am and finding a parking spot close to the entrance. I would greet the familiar faces at the reception desk and take a moment to check out which Netflix Original was currently being projected across the lobby. Take the elevator uninterrupted up to the top floor. Grab myself a plate of scrambled eggs, salsa, and bacon. Pour myself some coffee. Then sit at a small table next to the floor-to-ceiling windows with a clear view of the Hollywood sign.

My morning journey from lobby to elevators to breakfast (Photo Credit: Netflix)

During the day, the LA office buzzes with excitement and conversation. My time in the morning is like the calm before the storm — a chance to reflect before my head is full of numbers and figures. I often think about all the things that led me to becoming a Netflix employee. From my family immigrating to the United States from Mexico when I was very young to the teachers and professors that encouraged a low income student like me to dream big. It has been a journey and I’m grateful to be at a place that values the voice I bring to the table.

At the time of posting we’re working from home due to the pandemic, so my days look a bit different: The hot breakfasts are not as consistent and conversations are mainly with my dog. We still find ways to keep connected, but I for one am looking forward to when the office is fully open and I can look out to the Hollywood sign again.

Ok. But what do I actually do? (Besides eating breakfast)

What do I do at Netflix?

I’m a Senior Analytics Engineer on the Content and Marketing Analytics Research team. My team focuses on innovating and maintaining the metrics Netflix uses to understand performance of our shows and films on the service. We partner closely with the business strategy team to provide as much information as we can to our content executives, so that — combined with their industry experience — they can make the best decisions for Netflix.

Being an Analytics Engineer is like being a hybrid of a librarian 📚 and a Swiss army knife 🛠️: Two good things to have on hand when you’re not quite sure what you will need. Like a librarian, I have access to an encyclopedia of knowledge about our content data and have become the resident expert in one of our most important internal metrics. And like a Swiss army knife, I possess a multitude of tools to get the job done — be it SQL, Jupyter Notebooks, Tableau, or Google Sheets.

One of my favorite things about being an Analytics Engineer is the variety. I have some days where I am brainstorming and collaborating with amazing colleagues and other days where I can put my headphones on to work out a tough problem or build a dashboard.

One of my current projects involves understanding how viewing habits have evolved over the past several years. We started out with a small working group where we brainstormed the key questions to address, what data we could use to answer said questions, and came up with a work plan for how the analysis might take shape. Then I put on my headphones and got to work, writing SQL and using Tableau to present the data in a useful way. We met frequently to discuss our findings and iterate on the analysis. The great thing about these working groups is that we each contribute different skills and ideas. We benefit from both our individual strengths and our willingness to collaborate — Our values of Selflessness and Inclusion, in action.

How did I become interested in Analytics?

I did not set out from the start to be an Analyst. I never had a 5 year plan and my path has been a winding one.

Yours truly, featuring part of my extensive Netflix apparel collection
Yours truly, featuring part of my extensive Netflix apparel collection

In college, I majored in Physics because it was “the science that explains all the other sciences”. But what I ended up liking most about it was the math. Between that and the fact that there aren’t many entry-level physics jobs, I pursued a PhD in Applied Mathematics. This turned out to be a wise choice as I avoided entering the workforce right before the 2008 recession.

I loved grad school. The lectures, the research, and most of all the lifelong friendships. But as much as I enjoyed being a student, the academic track wasn’t for me. So without much of a plan I headed back home to California after graduation.

Looking around to see what I could do with my Applied Math background, I quickly settled on Data Science. I wasn’t well versed in it but I knew it was in demand. I started my new data science career as an analyst at a small marketing company. I had an incredible boss who encouraged me to learn new skills on the job. I honed my SQL and Python skills and implemented a clustering model. I also got my first introduction to working for an actual business.

Later on I went to Hulu to grow in the core skills of a data scientist. But while the predictive modeling I was doing was interesting and challenging, I missed being close to the business. As an analyst, I got to attend more meetings with the decision makers and be part of the conversation.

So by the time the opportunity arose to interview for a position at Netflix, I had figured out that Analytics was the best area for me.

It has been a journey and I’m grateful to be at a place that values the voice I bring to the table.

Why Netflix?

Growing up I watched a lot of TV. I mean a lot of TV. But I never thought I could actually work in the TV and Film business. I feel incredibly fortunate to be working at a job I am passionate about and to be at a company that brings joy to people around the world.

Even though I’d been a loyal Netflix customer since the DVD days, I had not heard about their unique culture until I started interviewing. When I did read the culture doc (which I recently learned is also published in Spanish and 12 other languages!), it sounded pretty intimidating. Phrases like “high performance” and “dream team” made me imagine an almost gladiator-style workplace. But I quickly learned this wasn’t the case. Through a combination of my existing network, the interview process, and other online resources about the company, I found that folks are actually very friendly and helpful! Everyone just wants to do their best work and help you do your best work too. Think more The Great British Baking Show and less Hell’s Kitchen. Selflessness really is embraced as an important Netflix value.

Having been here for 3 years now, I can say that working at Netflix is really special. The company is always evolving, big decisions are made in a transparent way, and I’m encouraged to voice my thoughts. But the single most important factor is the people. My Content Analytics teammates continuously impress me not only with their quality of work, but also with their kindness and mutual trust. This foundation makes innovating more fun, lets us be open about our passions outside of work, and means we genuinely enjoy each other’s company. That balance is crucial for me and is why this truly is the place where I can do my best work.

If this post resonates with you and you’d like to explore opportunities with Netflix, check out our analytics site, search open roles, and learn about our culture. You can also find more stories like this here.

A Day in the Life of a Content Analytics Engineer was originally published in Netflix TechBlog on Medium, where people are continuing the conversation by highlighting and responding to this story.

Кой

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy/

Разгледахте ли добре лицата по-горе? Така, вижте ги пак. Хубавичко. Едно от тях ще е министър-председател, когато минат следващите парламентарни избори. В България лидерът на победилата партия заема по подразбиране този пост, независимо дали е партиен апаратчик, бизнесмен или шоумен.

С поне две уговорки – няма да е Томислав Дончев, той е фигурант и ако капацитетът му стига да е временно изпълняващ, за постоянно – едва ли. А Бойко Борисов вече е извън играта, но той ще заеме мястото си в политическия пантеон, все едно дали ни харесва, или не. В тази зала на славата фигурите се подреждат не само заради заслугите си към нацията, а поради историческите причини да управляват България за определен период.

ДПС също отсъства от колажа и за целите на този материал е все едно дали там ще е ликът на Мустафа Карадайъ, или Филиз Хюсменова, защото ДПС не участва в излъчването на кандидат за министър-председател. Виж, в номинациите – да.

И така, кой ще бъде? Някой като Борисов, чиито способности за връзка с избирателите са феноменални, макар да не беше способен на визия, нито да преговаря с опозиционните партии или с хората от своята собствена, нито да създава екипи и да управлява кризи.

А възможен ли е някой друг, провиждан в любимата на някои партии формула за „кабинет на националното спасение“? Да бъдеш ефективен премиер е мащабно и отговорно предизвикателство. Да бъдеш просто премиер го може всеки средноинтелигентен човек, който не е интроверт, не заеква и умее да лъже, гледайки право в очите. Да си почтен и да не откраднеш нито стотинка като политик – трябва да си Петко Каравелов. Затова за почтеността и интегритета няма да отваряме дума. Биографиите на хората от колажа са публично известни, който има акъл – да мисли.

Въпрос на характер

Важен ли е характерът? Важен е, а българската политика в последните десетилетия е доказала, че най-добре е да си безхарактерен. Така могат да ти натресат например банка, която да се срасне с политическите кръгове, легитимирайки тандема „Цветан Василев – Делян Пеевски“, но Сергей Станишев никога не призна отговорност за възхода на Корпоративна търговска банка. (Нито как убеди парламентарната група на БСП да подкрепи Делян Пеевски за директор на ДАНС.)

Изглежда, че когато си цар по рождение, може да минеш и без особени качества на характера – макар и премиер на република. Може дори да се държиш като отчужден външен наблюдател, когато трябва да предприемеш мерки и да вземеш решения, свързани със сигурността на над два милиона души – неадекватното управление на Симеон Сакскобургготски в последната година на премиерския му мандат, когато се случиха сериозните наводнения, е едно от доказателствата.

Някои се заблуждават и вземат показването на мускули като демонстрация на характер. Всъщност е актьорска игра, би следвало да сме го научили от настоящия министър-председател. Когато Бойко Борисов хока министри от кабинета или партийни съратници, като им казва „да си почистят къщичката“ и „ако не ви светне червената лампа, аз ще ви светна синя“ – това е заради светлините на рампата.

Когато казва през 2018 г., че смята за необходимо включването на санкциите срещу Русия като един от приоритетните въпроси в дневния ред на Българското европредседателство и че това „ще се обсъжда в различни формати, за да се намери най-доброто решение и да се разреши проблемът“ – това е обслужване на руски интереси. А когато впоследствие „забравя“ за „приоритета“ – това е, защото някои други са го скастрили.

Дебелащините по телефона също не са характер, а балкански манталитет. А човекът, който слуша как „сега че ги опраа“, е Томислав Дончев, чието видимо достойнство засега е неговата обтекаемост.

Въпрос на визия

Важна ли е визията? Разбира се, но каква е? Ако приемем, че партийните платформи за управление са визия, то значи такава няма. Освен че (почти) никой не ги чете, никой не отдава и особено значение защо не се изпълняват – защото никой не очаква да се изпълняват.

Първата партийна управленска програма на ГЕРБ, обявена през есента на 2007 г., изобилства с небивалици, които днес вероятно и нейният автор Стоян Мавродиев едва ли помни. Разбира се, всичко е неизпълнено, но си струва някои да се припомнят – съкращаване на министерства, икономиката да се поеме от финансовия министър; плосък данък плюс необлагаем минимум от 1000 лв., който да расте всяка година; премахване на осигуровките за фонд „Безработица“, общо осигуряване и майчинство; намаляване на пенсионната вноска, като тя цялата влиза в частен пенсионен фонд; и др. Разбира се, тази програма бе подготвена не от Борисов, а от кръгове, които тогава бяха близки до него и му диктуваха политики, изгодни за тях.

Борисов просто искаше власт. А каква е личната му визия за България – ето това никога няма да разберем, освен под хипноза. Но кой пък от управлявалите не е искал власт? Да не би лозунгът на социалистите, обявен от лидера им и премиер Станишев през 2008 г. „Свободни граждани, справедлива държава, модерно общество“ да бе въплътен в управлението на тройната коалиция? Това е просто слоган, измислен от пиар екип.

Въпрос на отговорност

Важно ли е поемането на отговорност? Разбира се. Но какво всъщност е това? Да кажеш като премиера, че бившият вече министър на финансите Владислав Горанов е прав да възразява за намалените ставки по ДДС, но Борисов „поема политическата отговорност“, не е нищо друго освен куха фраза. „Ще намалим ставката на ДДС за ресторантьорите до края на 2021 г. – ако се окажат прави и приходите в бюджета са по-големи, аз ще се надсмивам на Горанов, ако не – ще върнем ставката от 20%“, каза Борисов. Сиреч хоризонтът за политическата отговорност е краят на другата година. Но още в края на тази ще стане ясно намалението на приходите, така че би могъл да подаде оставка още тогава – това е поемане на отговорност.

Ако Бойко Борисов наистина поема отговорност, трябва незабавно да изхвърли проекта на бюджета за 2021 г. през прозореца, както направи през 1995-та депутатът Венцеслав Димитров с бюджета на финансовия министър на Виденов – Димитър Костов. Противното би било безотговорно – защото ще обере бостана на зелено. Макар да се оплака от същото след кабинета на тройната коалиция.

Но на настоящия премиер не му пука какво ще е след него. „П*чка им майчина!“, както би казал на своя естествен наратив. Засега е ясно, че този-след-него трябва да умее да сади бостан на гола поляна.

Заглавен колаж: © „Тоест“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Криза и лидерство

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kriza-i-liderstvo/

Не само у нас, а навсякъде по света хората са раздвоени в отношението си към пандемията от COVID-19 и мерките за овладяването ѝ. А причините са много и основателни. Но конкретно поведението на българските власти и заповедите на здравния министър, които се променят от „от ден до пладне“, и то обикновено в зависимост от волята на премиера, създават единствено недоверие у гражданите. Те се люшкат между полюсните мнения на лекари и „експерти“, с които ни заливат непрестанно всички медии, но не могат да изградят трайно и информирано отношение към темата и съответно адекватно поведение в тази кризисна ситуация.

Както знаем, кризите създават и възможности. Пандемията от COVID-19 и политиките за овладяването и контролирането ѝ се оказаха фокус дори на президентските избори в САЩ. У нас тя развърза ръцете на премиера да започне да раздава от натрупаните „мазнинки“ в бюджета, както обича да се изразява самият той. Но ако мерки като 60/40 се приемат и оценяват донякъде като положителни за подпомагането на икономиката и на сектори от бизнеса, силно засегнати от пандемията, то използването на фиска като коледен чувал с подаръци си е чиста проба

опит за купуване на гласове за предстоящите парламентарни избори.

И с 50-левовите месечни ковид бонуси към пенсиите, и с обещаните за догодина добавки за всяко дете, и най-вече със заложеното увеличение на заплатите в администрацията и в държавния сектор – Борисов си постила пътя към изборната победа с банкноти. Но в обществото няма заблудени относно целите на т.нар. антикризисни мерки, от работодателските организации нарекоха тази щедрост „пир по време на чума“, а синдикатите се възползваха от нея и поискаха още по-високи доходи за работещите, за да запазят оредялата си членска маса.

Според експерти обаче този бюджет няма да реши нито един от тежките социални проблеми в държавата, нито ще помогне на бизнеса, който от началото на следващата година ще бъде натоварен и с повишената минимална работна заплата. Бивши икономически и финансови министри като Николай Василев, Милен Велчев и Петър Чобанов определиха бюджета като популистки и предизборен, който залага „бомби“ пред следващите управления и заплашва да вкара България в дългова криза.

Във видеообръщение преди заседание на Министерския съвет, което премиерът в карантина ръководеше дистанционно от дома си, Борисов отхвърли обвиненията на опозицията, че прави предизборен бюджет. По думите му, той е „следизборен“:

Кой ще изпълнява следващия бюджет? Ще го изпълняваме пак ние, затова си правим разчетите до март, за да можем да ползваме парите, които сме си осигурили ние. Ако народът ни даде да сме първа политическа сила и ГЕРБ да управлява отново, ние ще сме тези, които ще продължм да изпълняваме. Това е следизборен бюджет.

А от кумова срама добави: „Коя партия ще изпълнява бюджета, зависи от българския народ.“ Антикризисен или предизборен е бюджет 2021 – да спорят финансистите, а дали с него ще се реализират определени политики, ще покаже времето. Но още отсега експерти като Ивайло Калфин предупреждават, че обърканите действия на управляващите по отношение на пенсиите и особено идеите им за следващата година са стъпки към дестабилизиране и унищожаване на пенсионната система, която е „като бели пари за черни дни“.

В ситуация като сегашната силното лидерството е особено важно.

Такъв пример дава канцлерката на Германия Ангела Меркел, която застана на трибуната в Бундестага, за да защити пред депутатите строгите мерки, които нейното правителство въвежда от началото на ноември. Тя предупреди, че германците ги очакват четири тежки месеца, и ги призова да се обединят зад нея. „Нека бъда ясна: лъжата и дезинформацията, конспирацията и омразата увреждат не само демократичния дебат, но и борбата срещу коронавируса“, заяви Меркел в парламента.

В САЩ обаче президентът Доналд Тръмп прекрати преждевременно карантината си, напусна на третия ден болницата, в която се лекуваше от COVID-19, и заяви, че се чувства по-добре, отколкото преди 20 години. През цялото време на пандемията Тръмп се опитваше да омаловажи заплахата от COVID-19, а в изследване на института „Корнел“ американският президент е посочен като най-големият разпространител на фалшиви новини за коронавируса. Дали тази политика ще му донесе изборен успех, или не – остават дни да разберем.

Как се държи българският премиер в условията на пандемия, всекидневни протести срещу управлението му и предстоящи парламентарни избори?

Първата вълна на COVID-19 мина в България сравнително леко, зарази малко хора, не създаде натиск върху здравната ни система и нареди страната ни сред най-малко засегнатите и пострадали от пандемията в Европа. Тогава не минаваше ден, без да видим премиера по телевизията, потънали във вцепенение от непознатия враг. Борисов говореше повече от експертите и ни уверяваше, че правителството няма да пожали средства, за да осигури болниците и лекарите на първа линия с всичко необходимо за тяхната сигурност. И не пропускаше да се похвали, че благодарение на правителството и на Националния оперативен щаб сме отново сред отличниците на Европа.

Седем месеца по-късно броят на жертвите на вируса сред медиците расте, персоналът на цели болници подава оставка заради липсата на адекватни условия за работа, а Българският лекарски съюз призовава студенти от медицинските факултети да се включат като доброволци в лечебните заведения.

През дългото и топло лято хората преодоляха първоначалния си шок и го удариха през просото. В същото време широката публична дискусия за COVID-19 и опасността от него създадоха противоречиви нагласи в обществото и сега, въпреки драстично увеличените случаи на заразените, гражданите трудно ще приемат едни по-твърди мерки за ограничаване на вече дифузното разпространение на вируса и особено втори локдаун. Още повече, когато тези мерки са предложени от изгубили легитимност правителство и премиер, чиято оставка – заедно с тази на главния прокурор – гражданите искат вече повече от три месеца.

За разлика от любимата си канцлерка Ангела Меркел, която пое лично цялата отговорност за решенията на правителството, министър-председателят няма доблестта да застане пред депутатите в Народното събрание и да поиска одобрението им за действията на кабинета. Защото знае, че няма да го получи. Вместо това предпочита да ни обяснява стореното от него за нас от джипа или от дома си…

Непрекъснатото напрежение между премиера и президента, споровете чия карантина е била легитимна и чия – не, и дали естонският скандал е нанесъл вреда на репутацията на държавата ни, са поредното доказателство, че Борисов и Радев ги е грижа основно за собствения им имидж. И ако все пак президентът е по-обран в коментарите си, макар и някои от тях да звучаха параноично, то лицемерието и арогантността на Борисов са все по-отблъскващи на фона на общата тревожност в страната и по света.

Премиерът отдавна не е лидерът, който може да обедини българите и да ги изведе от кризата. Истинските лидери трябва могат да поемат отговорност и да изпълняват решенията, които се взели, дори с цената на собствената си власт. Те трябва да могат да кажат и най-тежката истина на хората, без да се съобразяват, че това може да им струва народната любов. Истинските лидери не подвеждат никога тези, които ги следват. И могат да си тръгнат, когато изгубят тяхното доверие.

Заглавна снимка: Стопкадър от излъчване на живо във Facebook профила на Бойко Борисов от 20 септември 2020 г. „Пътищата, които строим в Родопите, са за хората. За да виждат българските мюсюлмани, че държавата се грижи за тях“, коментира той във видеото

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ползите за България от членство на Северна Македония в Европейския съюз

Post Syndicated from original https://toest.bg/polzite-za-bulgaria-ot-chlenstvo-na-severna-macedonia-v-eu/

За пореден път през последните 29 години сме свидетели на напрежение и тежки политически спорове между София и Скопие. Външната ни политика не може обаче да е вечен заложник на един спор, който е изпразнен от съдържание и смисъл. Стратегията на България за Западните Балкани в цялост, но най-вече за Република Северна Македония страда основно заради пълната си липса на далновидност по отношение на развитието на региона и бъдещата роля на София в него.

Кризата в българската външнополитическа визия е толкова сериозна, че най-важната посока на националния ни интерес от 1878 г. насам се принизява до провокативни изказвания, разменяни от двете страни на границата. България дори стигна до абсурдната ситуация да заплашва югозападната си съседка с блокиране на преговорите ѝ за присъединяване, ако не бъдат изпълнени дадени условия.

За съжаление, в общественото пространство почти не се чуват алтернативи на тезите, идващи основно от една партия, чиято подкрепа към момента социолозите изчисляват на 2–3%. Напоследък в публичното пространство се чуват още по-крайни мнения, като това на проф. Иван Илчев, който на два пъти, без да има противник срещу себе си в телевизионното студио, се опита да ни убеди, че Скопие може да стане наш „враг“, ако го подкрепим за членство в ЕС.

Противно на казаното от проф. Иван Илчев и Красимир Каракачанов, България би имала първостепенна полза от скорошно членство на Северна Македония в ЕС. Нека разгледаме четирите точки, които представляват най-голям интерес за българското общество.

Инфраструктура

Покойният академик Марин Деведжиев, един от малкото наши учени географи, които са се занимавали активно с проблемите на българската геополитика, споделя в свое интервю през 2010 г., че приоритетите на българската национална стратегия за ХХІ век са „преди всичко изграждането и модернизирането на транспортните ни връзки с другите страни“.

Именно инфраструктурните ни връзки със Северна Македония са ключова част от изграждането на Паневропейския коридор номер 8, който би свързал Черно море с Адриатическо море чрез автомагистрали и железопътна линия. Taзи apтepия ще бъде основна част от нaциoнaлнaтa и eвpoпeйcĸaтa тpaнcпopтнa мpeжa и ще има значение не само на локално ниво за свързане на България, Северна Македония и Албания.

Отвъд регионалната полза на проекта, той би имал много по-широко роля за транзитните връзки между Южна Европа (през Италия) и Украйна, Русия, Кавказ и Средна Азия. Следователно подобряването и модернизирането на транспортните връзки между България и Северна Македония автоматично би поставило страната ни в ключова позиция на един от най-важните международни транспортни коридори, възползвайки се по този начин от важното и стратегическо положение, което заемаме на геополитическата карта на Балканите и Европа.

В статия от 2018 г. инж. Иван Кацаров oт Български форум „Транспортна инфраструктура“ набелязва няколко основни предимства на Коридор номер 8 за икономическото развитие на България:

• Създaвaнe нa пo-дoбpи ycлoвия зa paзвитиe нa тypизмa в ĸpaйбpeжнитe зoни чрез пoдoбpявaнe нa тpaнcпopтнaтa дocтъпнocт и нacoчвaнe нa тpaнзитния и тoвapeн тpaфиĸ пo aвтoмaгиcтpaлaтa, нaмaлявaйки eĸoлoгичнитe pиcĸoвe в ĸpaйбpeжнaтa зoнa.

• Пoдoбpявaнe нa тpaнcпopтнoтo oбcлyжвaнe нa oблacтитe чрез нaмaлявaнe нa вpeмeтo зa пътyвaнe мeждy дъpжaвитe в peгиoнa.

• Пpeнacoчвaнeтo нa тeжĸoтoвapния тpaфиĸ ĸъм aвтoмaгиcтpaлaтa щe пoдoбpи бeзoпacнocттa нa движeниe и щe oптимизиpa paзxoдитe зa пoддpъжĸa нa пътнaтa мpeжa.

• Оcигypявaнeто нa пo-дoбpo тpaнcпopтнo oбcлyжвaнe нa peгиoнaлнaтa и мecтнaта иĸoнoмиĸa – т.e. пo-дoбъp (бъpз и бeзoпaceн) дocтъп дo пaзapитe нa cтoĸи и cypoвини – щe пoвиши ĸoнĸypeнтocпocoбнocттa нa peгиoнaлнитe пpoдyĸти.

• Стимyлиpaне на paзвитиeтo нa нoви иĸoнoмичecĸи дeйнocти в няĸoи oт пo-мaлĸитe гpaдcĸи цeнтpoвe, ĸoeтo щe дoпpинece зa paзвитиe нa пoлицeнтpичния мoдeл нa мpeжaтa oт нaceлeни мecтa.

• Създaвaнe нa инфopмaциoннa cвъpзaнocт чрез виcoĸocĸopocтeн интepнeт, нeдocтъпeн дo мoмeнтa зa няĸoи cтpaни oт peгиoнa.

• Възмoжнocт зa изгpaждaнe нa eнepгийни вpъзĸи.

Очевидно е, че този стратегически и към момента най-важен инфраструктурен проект за България би се изпълнил много по-лесно и би работил много по-ефективно, ако Северна Македония и Албания са членове на ЕС. Това би улеснило финансирането на различните части от проекта, би направило по-резултатно планирането и изпълнението му в рамките на ЕС и не на последно място – многократно би облекчило бъдещия транспортен трафик заради липсата на гранични проверки и свободното пътуване в ЕС.

Забавянето на еврочленството на Северна Македония на практика обрича този ключов за България проект на забавяне за неопределено време, а това би изиграло крайно негативна роля за потенциалното икономическо развитие на страната ни и на региона.

Икономика

За българската икономика е очевидно предимство съседна на нас държава да е интегрирана в общия пазар на ЕС. На първо място, това би улеснило нашите инвестиции в страната. Опитът, който българският бизнес има след 13-годишното ни членство на в ЕС, би бил полезен за прохождащата в правилата на ЕС македонска икономика.

Допълнително, приемането на Северна Македония в ЕС би дало възможност българските работодатели да имат на разположение тамошния пазар на труда, възползвайки се от свободното движение на работници в Европейския съюз. Заради позицията си на най-бедна икономика в Съюза, в момента България трудно се бори за привличане на работници от други страни членки. Заплатите и условията на труд в Северна Македония като цяло са по-лоши от тези у нас, а географската близост и липсата от нужда да се учи чужд език са още предимства, заради които македонски работници биха избрали България като работно място в ЕС.

Важна крачка към намиране на общ език между предприемачи и инвеститори от двете страни беше направена чрез създадения през 2019 г. Българо-македонски бизнес форум. На последната среща на форума през февруари т.г. в Куманово кметове на 29 македонски и 12 български общини обсъждаха европейски фондове и програми, както и взаимодействие между правителствата, местната власт и частния сектор в двете държави.

Сигурност

Северна Македония е член на НАТО от 2020 г. Въпреки това потенциалното влизане на страната в Европейския съюз би означавало многократно разширяване на сътрудничеството между София и Скопие, чрез която двете страни ще могат много по-ефективно да се справят с общи проблеми в сферата на сигурността – като тероризъм, трафик на хора и оръжие, незаконна миграция. Нуждата от засилено двустранно сътрудничество пролича по време на бежанската криза през 2016 г., когато на граничния пункт „Златарево“ се проведе съвместно учение между български и македонски военни части и полиция.

Членство на Северна Македония в ЕС би било и крачка към окончателното скъсване с мита за „балканското буре с барут“ и лошата слава, която Балканите носят още от началото на 90-те години на миналия век заради почти постоянните военни конфликти и нестабилност. Подобно на Босна и Херцеговина и Косово, в страната съществува висок риск от политическа нестабилност. За последно сериозна ескалация на напрежението имаше само преди 5 години – през пролетта на 2015-та терористични нападения бяха извършени в Куманово и Гошинце от съставената от етнически албанци сепаратистка организация „Армия за национално освобождение“.

В югозападната ни съседка рисковете от разлом по етническа и религиозна линия остават сериозни. Изключително негативен би бил сценарий, при който в страната отново избухват такива сблъсъци – или в най-лошия случай се стигне до териториални промени. При подобно развитие международният рейтинг на България автоматично ще бъде занижен и на страната ни отново ще се гледа като на част от високорисков регион.

Близкото сътрудничество между двете ни държави в сферата на сигурността е без алтернатива и в още един аспект – по географски причини основните международни пътища за незаконен трафик през Балканите минават именно през нашите територии. С други думи, ако България иска да подобри собствената си сигурност, тя има жизненоважен интерес от сътрудничество със Северна Македония – а това би се осъществило най-добре чрез използване на механизмите в Европейския съюз.

Морално-сантиментални причини

Членството на Република Северна Македония в ЕС би означавало на практика изпълнение на възрожденския ни национален идеал в реалностите на ХХI век. Няма момент през последните 100 години, когато изкуствена граница да не е разделяла българския и македонския народ. Първо – между царство България и кралство Югославия, след Втората световна война – между социалистическа България и Югославия на Тито, а понастоящем – между България и Северна Македония.

Пълноправно членство на двете държави в Европейския съюз на практика би премахнало днешната граница и би отворило пътя към общо сътрудничество, взаимно разбирателство и икономически напредък в рамките на общото европейско семейство. Днешните български политици имат моралния дълг да изпълнят начертаната от нашите предшественици национална кауза, предавана от поколение на поколение чрез приобщаване на историко-географската област Македония и нашите сънародници, които все още живеят там, макар и с друга националност.

Безспорно е, че културната и езикова близост биха превърнали югозападната ни съседка в най-близък партньор на България както на Балканите, така и в рамките на Европейския съюз. Независима Северна Македония като член на ЕС, с равни права и равни задължения, би престанала да бъде „ябълката на раздора“ в сърцето на Балканите и би се превърнала в обединяващо звено между всички държави на полуострова. Бъдещето на българо-македонските отношения е не в безкрайни спорове за историята, а в приемане на реалностите и решаване на проблемите на основата на общите ни интереси.

Заглавна снимка: Церемония за присъединяване на Северна Македония към НАТО през март 2020 г. © NATO / Flickr

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

В капана на „глобалната некомпетентност“

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/v-kapana-na-globalnata-nekompetentnost/

Неотдавна беше оповестена нова порция резултати от изследването PISA за 2018 г. Те се отнасят до т.нар. глобалната компетентност на учениците. PISA (Programme for International Student Assessment – Програма за международно изследване на учениците) се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие веднъж на три години от 2000 г. насам, като включва и държави, които не членуват в организацията. Изследването обхваща образованието на 15-годишните деца.

Досегашните резултати за 2018 г. за страната ни показаха спад в редица области спрямо предишни издания на изследването. Българските деца се представят най-зле по четивна грамотност в ЕС. Влошени са уменията им в области като природни науки и математика, а социално-икономическото неравенство продължава да е водещо за успеваемостта на тийнейджърите. PISA популяризира у нас понятието „функционална грамотност“ – способността да интерпретираш информация с разбиране и да можеш да се ориентираш в нея. Нещо, което на масата от родните ученици печално трудно се удава.

Последните резултати на PISA акцентират върху способността за справяне в глобализирания свят, което авторите на анализа наричат „глобална компетентност“. От резултатите може да се направи изводът, че

15-годишните ученици в България са освен функционално неграмотни, и глобално некомпетентни.

Докладът от над 400 страници, върху който се основава това заключение, се казва „Готови ли са учениците да се справят във взаимосвързания свят“ и представлява шестият том от резултатите за PISA за 2018 г. Той изхожда от предпоставката, че съвременните общества са взаимосвързани и разнообразни, което обуславя необходимостта учениците да са способни да се справят в подобна нехомогенна среда. Журналистът от „Дневник“ Максим Караджов представи в синтезиран вид основните изводи за страната ни.

Почти всички 15-годишни ученици у нас учат поне два чужди езика в училище (на какво равнище, това е отделен въпрос). От това обаче не следва, че стават по-чувствителни към култури, различни от тяхната. Дори да имат шанса да учат с деца от други страни, образователната ни система се опитва да „напъха“ тези деца в „калъпа“ си, скроен по българската етническа мяра, вместо да се интересува от техните специфики.

По-малко от една трета от училищните директори казват, че в техните училища се обсъждат теми, свързани с мултикултурното общуване, което е притеснително не само с оглед на децата чужденци, а и на фона на немалките групи от ромско, етнически турско и неправославно (в голямата си част мюсюлманско) население у нас. Резултатът е, че участниците в изследването у нас са сред най-неуважаващите чуждите култури и сред най-незаинтересуваните от тях.

Българските ученици са и едни от най-нетолерантните към имигрантите и показващи най-остри различия в способността си да се поставят на мястото на различните от тях. Поляризацията между тях по глобални теми е сред най-силните измежду изследваните държави, нареждайки страната ни на шесто място – между Обединените арабски емирства и Черна гора. Младежите ни остават капсулирани в тесния кръг на семейството, средата и социалния си статус, което обуславя и позициите им по множество въпроси.

На фона на тези резултати изобщо не е за учудване, че деца у нас организират публични линчове над свои връстници само защото ги смятат за различни от себе си.

Не е учудваща и критиката (съвсем не единствена в този дух впрочем) към илюстрациите на книгата „В като вагина“, публикувана на Facebook страницата на „Тоест“ по повод статията за книгата – че не представят „средностатистическото момиче от България“. Което не е нито чернокожо, нито с витилиго, нито мюсюлманка със забрадка, нито „скандинавска лесбийка“ (определена като такава вероятно единствено поради прическата си, тоест предполага се, че българско момиче не може да е с къса розова коса). Идеята, че някой може съзнателно да иска да подкрепи различието, вместо да равнява всичко по средностатистическото, за мнозина у нас е умонепостижима.

Резултатите на учениците ни са логични, защото у нас съществуването на различията методично се отрича. Масово не се забелязва например миграцията – човек може да ходи в арабски дюнерджийници и пак да не си дава сметка, че са го обслужили чужденци. В България има както чернокожи, така и български деца с един родител от африкански произход. Но когато People of Sofia публикува снимка на чернокожи момичета, се появяват саркастични реакции от типа на „има ли такива софиянки“. И хора на инвалидни колички има у нас, въпреки че поради недостъпната среда не сме свикнали да ги виждаме. А тя, достъпността на средата, е функция на отношението.

А отношението е нещо, което се възпитава посредством последователна политика и образование.

В България обаче последователно се възпитава отношението на изключване на всичко, отклоняващо се от национално-патриотичната норма. Дори тогава, когато това граничи с абсурда или даже е преминало границата му.

По-рано тази седмица например „Дневник“ съобщи за родители, изпаднали в недоумение заради декларация, която е трябвало да подпишат, ако паралелките, в които децата им учат, минат на електронно обучение. По силата на декларацията от тях се изисква да осигурят на останалите си у дома деца условия за редица неща, между които „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“.

Декларацията всъщност заимства чл. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, където са описани основните му цели. На нечий бюрократичен ум е хрумнало, че ако училищното образование се осъществява в домашна среда, тогава то престава да е отговорност на училището и става отговорност на семейството. (Не че основната тежест на образованието у нас и без това не е прехвърлена на родителите, от които в огромна степен зависи успеваемостта на децата им.)

Във въпросния член 5 от Закона са изброени общо 12 цели, като цитираната за националната идентичност е поставена на второ място. В съдържателно отношение мястото обаче е първо, защото първата цел е пределно обща и се опитва да обобщи всичко: „интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му“.

Българската национална идентичност е поставена пред придобиването на компетентности, мотивацията за учене, формирането на толерантност (която се разбира като толерантност към „етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин“, както и към хората с увреждания). Следват познаването на „националните, европейските и световните културни ценности и традиции“ и разбирането на глобалните процеси.

На последно място са споменати компетентностите, свързани с Европейския съюз. Затова пък националното е подчертано на още три места.

То е предмет на т. 4 от ал. 1 на чл. 28 от закона, според който „детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие […] определят свои символи и ритуали в съответствие с принципите на националната идентичност и култура, както и свое униформено облекло и други отличителни знаци“. Националната идентичност, значи, се възпитава още с отличителните знаци в детската градина.

В чл. 76, ал. 5 се изреждат незадължителни учебни предмети и теми, като например глобално, гражданско, здравно, интеркултурно образование, лични финанси и програмиране (дотук добре), както и такива, формиращи „национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие“ (каквато и да е разликата между тях). Все едно те не се втълпяват в достатъчна степен в часовете по литература и история. Патриотичното възпитание е и една от целите на часа на класа (чл. 92, ал. 2).

Ясно тогава защо с глобалната компетентност не се получават нещата.

Характерът на училищното образование в една страна е израз на нейната политика. Политиката в България е прогресивно националистическа в последните години, но в национализма имаме традиции още от времето на социализма, което го прави особено трудно изкореним от учебните програми. Образованието освен това е консервативна и не твърде склонна към реформи система. Най-вече ако предложенията за такива не се радват на обществен консенсус. А у нас всеки опит за модернизиране се сблъсква с вълна от възмущение (често пъти поради манипулативни националистически кампании и неразбиране) от типа „махат Ботев“.

Дори да има воля за промяна на образователната система у нас, така че тя реално да възпитава функционална грамотност и глобална компетентност, докато се видят сериозни резултати от нея, ще минат доста години. Това, разбира се, не е основание за липса на реформа. А сигнал, че липсата ѝ обрича поколения млади хора да са нетолерантни, агресивни към различното от себе си и смятащи, че истината за света и хората се изчерпва в тяхната локална кутийка.

Заглавна снимка: Taylor Wilcox / Unsplash

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Мъжът днес. Разговор с психоаналитика д-р Огнян Димов

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/ognyan-dimov-interview/

Д-р Огнян Димов практикува психоанализа в Париж и София. Той е автор на книгата „Агресията в семейството. Пътища за преодоляване“ (изд. „Сиела“, 2020). С него разговаря Марин Бодаков.

Ако мъжете у нас проговорят извън стереотипите, какво първо очаквате да чуем? Все по-често образовани мъже открито признават за проблемите си с наложените им роли.

Мъжът, извън стереотипа на „мъжкар“, добре прикрива едно непораснало и незнаещо как да порасне дете в себе си. Това няма нищо общо с детето, осъзнало травмите в детството си, което осъзнатият човек носи и интегрира със зрялата личност. Всеки мъж трябва да потърси идеята за собствената си мъжественост, а не да преповтаря заучени модели, които ще му пречат да се свърже с различните части на своята идентичност.

Да си образован не значи да си умен. Умът е способността да се обработят моделите и ролите, в които човек е потопен, и да ги направи своя собствена индивидуалност. Малко мъже са склонни да интегрират в себе си предизвикателствата и изискванията на съвремието. Те не са научени да го правят, защото и в това отношение българинът живее с предразсъдъка, че работата върху себе си е нещо плашещо и няма нищо общо с мъжката му природа. Той не осъзнава, че всичко онова, което потиска в душевния си свят като въпрос, се връща след години против него като проблем.

В книгата си казвате, че наблюдавате агресия на мъжа към собствената му мъжественост. Какви предпоставки трябва да са налице, за да може един мъж да поиска смяна на своите нагласи и модел на поведение? И да потърси помощ…

Усещането на мъжа за самотност като постоянно душевно състояние, за липса дори на един човек, който да го разбира, е знак, че той има емоционален проблем. Уникалността е в това, което мъжът носи като отношение спрямо собствената си личност, умението да общуваме ни помага да преведем личните си преживявания на повече от един език. Ако спрем да го правим и загубим интерес и любопитство към другия, това говори, че травматичните ни изживявания от миналото са отвъд езика. Така те се превръщат в душевен проблем.

Какви са най-интересните екземпляри в невидимия парад на мъжките страхове? Трябва ли да допускаме фойерверките на гнева в своето всекидневие? И какви са политическите им измерения?

Наблюдавам, като специалист и човек, маниакалните прояви на мъжественост, които са другото лице на страховете от загубата ѝ. Мъжествеността е начин на мислене и на действие; тя е в специфичната сигурност, която мъжът носи в себе си, във връзката между езика и тялото, в ясните морални послания и способността да овладява необмислените емоционални реакции. Гневът е отвъд способността ни да гo преживеем и проявим, но ние трябва да говорим за него, да търсим реалните му корени и така да го превъзмогваме. Мъжът, който носи тези качества, няма нужда да ги демонстрира, да влиза в компенсацията, която винаги е знак за душевен дефицит. Това е постижимо чрез непрекъснат процес на самоосъзнаване и култивиране на вътрешното самочувствие на всеки от нас, което е най-сигурният начин за поддържане на чувството за реалност.

За съжаление, политическата култура у нас върви от години в обратна посока – разчита се на скандала, грубото говорене, буквалните послания, непрекъснатото разиграване на садомазохистични сюжети. Потопени сме в един театър на абсурда между набедени агресори и жертви.

Как бащите у нас общуват със синовете си? И какви са културните следствия от тези модели? Изобщо, как общуват помежду си мъжете в България?

Най-тъжното е, че бащите у нас не общуват със синовете си. Съвременните български бащи нямат образеца на своите бащи, те са възпитани от майките или бабите си – и нямат модела на спокойното и непоколебимо бащино присъствие като смислен коректив за синовете си. Те залагат на перченето и съизмерването, чувстват се застрашени като мъже, защото нямат вътрешната емоционална и духовна сила да разговарят със синовете си за всичко, което ги вълнува. Културните последствия от всичко това са повече от обезпокоителни! Расте второ поколение младежи без самодисциплина и емоционални граници.

Бащата е този, който структурира емоционалния и интелектуалния свят на своите синове. Жак Лакан се изразява още по-категорично: „Бащата инжектира душевната структура на своя син.“ Душевният живот на детето е в хаоса и ако поставим свободата на избора като определяща тенденция за израстващия младеж, ние го обричаме на житейска безпътица. Знам, че не на всеки е дадено щастието да има до себе си бащата, за когото говоря. Всеки обаче може да конструира съзнателно образа на бащата коректив чрез откровеното и смислено приятелско общуване.

Как се промени майчинството у нас след 1989 г.? Българската образователна система е доминирана от жени. Дали това е проблем?

Отношението на майката към детето търпи промяна дори през последните десет години, да не говорим за изминалите три десетилетия. За съжаление, все по-малко наблюдаваме примери за безусловна майчина обич, която подкрепя индивидуалността на детето като личност. Много често майките използват децата като средство за постигане на исканията, които имат към бащите, или приемат детето като възрастен и подкрепят опита му да живее без граници и да им е винаги на разположение, фиксирайки се в него. Липсата на мъжки модел в училищата не позволява на децата да социализират един по-рационален подход към знанията и отношенията помежду си.

Дали, фокусирани върху вноса на съвременни феминистки теории, не изпуснахме осмислянето какво е съвременното положение на мъжете у нас? Каква, прочее, представа за мъжественост в обществото наложи управлението на Бойко Борисов?

Съгласен съм с вас, че трябва да се говори за внос на съвременни феминистки теории. Българското общество не беше готово за промените отпреди 30 години и си „внесе“ отвън политически, социални и икономически модели на управление, които се оказаха неадекватни на народопсихологическите нагласи. В опита да имитираме готови образци на западната култура ние ги пренасяме безогледно на наша почва, което прекъсва връзките ни с миналото, а това е опасно за психичното, чрез което всички сме свързани в пространството на междуличностните отношения.

Същото се отнася и за феминизма и теориите, които го следват. Съвременната българка много бързо и безкритично се отвори към тях и прояви агресията, която дълго беше трупала към мъжете. Обществото постави прекалено силен акцент върху жената и нейните проблеми, а мъжът и бащата се оказаха изтласкани в ъгъла, което ги направи субекти в празен от съдържание авторитет, а не в смисленото присъствие и разговор.

Министър-председателят Борисов подсили тази тенденция чрез противоречиви и често несигурни послания, съчетани с ревностната му фиксация в подчертано агресивното поведение и маниер на общуване. Това неминуемо се отрази на начина на говорене на младите, които с присъщата им склонност към бунт и протест към всичко установено трансформираха този образец в склонност към нагло и брутално поведение.

Какви са шансовете да бъде щастлив тук един мъж, ако отказва да бъде груб? Какво иска мъжът от жената? Какво иска жената от мъжа?

Всичко зависи от срещата между двама души. Никой не знае какво ще докосне у другия, на какъв етап от живота си е, когато се среща с него. Подсъзнанието непрекъснато ни изненадва. В практиката си съм срещал доста жени, които харесват мъже, тип „лоши момчета“, но последвалите разочарования и осъзнаване им отварят сетивата към мъж, който „отказва да бъде груб“. Всеки избира на подсъзнателно ниво както своята позиция в живота, така и своята идентичност.

Един от големите въпроси, поставени от Фройд, е формулиран по следния начин: „Какво всъщност иска една жена?“ В природата на жената е да носи несигурността и изменчивостта в себе си. В определени ситуации мъжът е лош към жената и тя страда от това. В други той е добър, тя пак страда, защото ѝ става безинтересен. Една от сюжетните линии в книгата ми „Агресията в семейството“, която подкрепям с много примери, е необходимостта от емоционална граница с другия, да се опитваме не толкова да сме последователни, а отстояващи себе си пред другия. Не е нужно да сме напълно откровени и да споделяме всичко с човека до нас, защото така му ставаме безинтересни. Не е нужно да решаваме житейските предизвикателства от позицията на двамата, защото така убиваме инициативата у другия и буквално преповтаряме майка му.

Какво иска мъжът от жената? Най-често да е като него, да бъде логична и отговорна в действията и мислите си. Мъжът се страхува да импровизира в отношенията си с жената до него, за да не загуби контрола във връзката. Така отношенията се трансформират от любовни в приятелски.

За какво говорим днес, когато говорим за любов?

Много ни е размито понятието за любов днес. Често тръгваме към нея с подсъзнателното желание да влезем в зависими отношения с другия и това е резултат от необработени травми от детството ни. Зависимостта под каквато и да е форма говори за агресия към себе си и другия. В любовта има ангажимент, а не зависимост. Тя е и терапия; тя е разбиране и подкрепа за всичко, което ни е правило тъжни и самотни в миналото. Но в любовта има и много свобода. Тя е едновременно и в сигурността, и в способността да поддържаме емоционалното любопитство към себе си и другия.

Пандемията отпуши ли процесите на осъзнаване на психологическата криза в българското общество? И какво да очакваме?

Надявам се, че пандемията ще ни направи дисциплинирани, скромни, ценящи живота и всеки момент на близост с другия. Осъзнаването на чисто битово ниво за това как общуваме с непознатия, а и познатия друг, може да ни помогне да преосмислим и психическите механизми, които ни събират и разделят. Живеем в динамични времена и всеки възпроизвежда миналото и травмите си от детството. Поради тази причина си струва да се замислим колко бързо се отваряме емоционално и как се свързваме с човека до себе си. Постепенно скъсяващата се дистанция не бива да ни притеснява, може само да ни помогне да изградим смислени отношения. Нужен ни е респект към себе си и към другия, а това се става, като се уважава личното пространство и свобода на избор на всеки.

Заглавна снимка: Стопкадър от участие на д-р Огнян Димов в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Музиката? Просто я попий.“ Разговор с Авишай Коен

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/avishai-cohen-interview/

На 7 ноември т.г. световноизвестният контрабасист, певец и композитор Авишай Коен ще закрие Plovdiv Jazz Fest. В Пловдив той ще музицира с новото си трио, в което участват Елчин Ширинов (пиано) и Рони Каспи (барабани). Те ще представят последния, 17-ти албум на Коен – Arvoles, чието заглавие идва от ладино (древния романски език, който произхожда от староиспанския и е говорен от сефарадските евреи) и означава „дървета“. 

С Авишай Коен разговаря Марин Бодаков.

Вие сте един от най-големите музиканти на нашето време. Затова, като поет, ме интересува: правите ли разлика между тишина и спокойствие?

Тишината за мен е липсата на звук – всичко е тихо, но в главата си все пак чуваш нещо. Спокойствието е по-скоро състояние, в което можеш да пребиваваш, също като медитацията; и дори да има звуци около теб, все още можеш да си спокоен, стига умът ти да е другаде.

Вашият сънародник Амос Оз бе отбелязал неудобството да се пише на иврит днес – защото все пак е хилядолетният език на пророците. Но какво е да правиш музика днес в страната на пророците, в Обетованата земя? Кога трябва да се откъснете от традицията – и кога се връщате към нея?

Родината, корените и наследството винаги са били част от мен и моя свят, те са част и от музиката ми. Предполагам, че с остаряването започнах да виждам колко важно е да съхраня традиционни песни живи. Би било много тъжно да ги загубим. Но отворих себе си към много различни видове звучене – от традиционното до афро-карибското и сефарадското, до някоя нова звучност, която откривам, докато съм на турне.

Тази година навършихте 50 години. Какво усещате, че можете да правите по-добре от всякога? И от какво спряхте да се интересувате – в изкуството, в ежедневието?

Чувствам се много добре. За мен не беше нищо особено да навърша 50… Наслаждавам се на всички „свободни“ моменти в живота въпреки необичайната световна ситуация, на това да прекарвам повече време със семейството си и да се радвам на изкуството, което съзирам в природата. Освен че ми липсват концертите на живо, турнетата и почитателите, които виждам по пътя, много ми липсва усещането за културата и енергията на градовете, до които пътувам. Така че наистина чакам с нетърпение да изпълня музиката си „на живо“ за пръв път в България. Особено във времена като днешните се чувствам много развълнуван – и голям късметлия…

Как периодът на изолация заради COVID-19 промени Вашето разбиране за социалното измерение на музиката?

Музиката винаги ще свързва хората помежду им, независимо от това къде се намират и от какъв произход са. Тя е страхотно лекарство. По време на карантината ми беше ясно, че феновете ми се нуждаят от музика и от личен контакт – и реших всеки ден да излъчвам изпълнение на живо в социалните мрежи. Беше невероятно колко незабавни реакции получих от всички точки на света. Да видя, че музиката ни обединява всички.

Какво научихте от работата си, например с Чик Кърия? Кои музиканти остават легенди за Вас? С кого от Вашите колеги копнеете да свирите отново заедно на сцената?

През годините съм се учил от много хора, но за мен Чик Кърия беше големият учител. Той беше майстор на щедростта – с музиката си, към музикантите на сцената. Имам много хубави спомени как бях част от това. През шестте ми години с Чик той ме научи как да ръководя екип и как да общувам ефективно с публиката. Преди няколко години имах възможността да свиря заедно с него на турнето по случай рождения му ден – беше пълно с прекрасни моменти.

Ако опишете инструмента си – контрабаса, като приятел, кои са любимите Ви черти на характера му?

Контрабасът е мой дългогодишен партньор, свиря на него всекидневно, той е моят своебразен говорител, понеже може да изрази звука, който композирам. Той е мой близък танцувален партньор и винаги е до мен, подтиквайки ме да общувам с него и с другите…

А дали композиторът и изпълнителят у Вас спорят за нещо?

Те взаимно се допълват, един на друг си палят искрата. Дават поравно енергия, ресурси и отдушник на общуването ми, един спрямо друг те са равнопоставени…

Мой приятел предложи да Ви попитам: важно ли е творец от Вашия мащаб да се стреми към популярност – или тя е просто страничен резултат, награда за усилията и постоянството?

За мен успехът е по-скоро резултат от усилия и постоянство. Свиря на бас всеки ден, за да се упражнявам… Когато често се упражняваш, ставаш все по-добър и по-добър. Оттук и успехът. Смирява ме фактът, че имам много верни слушатели по целия свят, които ме подкрепят и се вълнуват от моята музика и изпълнения. За мен е много важно да им дам това, което очакват и желаят – и така се опитвам да се приближа към съвършенството.

Как ще приласкаете един тийнейджър да слуша толкова изтънчена и сложна музика като джаза?

Затвори очи, отвори ума си и се заслушай в музиката – просто я попий, не е толкова трудно. Хубавото е, че винаги откриваш нещо ново… много е освежаващо. Ела на някой от концертите ми на живо – и ще видиш какво имам предвид!

Превод от английски: Анна Бодакова
Заглавна снимка: © Andreas Terlaak

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На второ четене: „Меча република“

Post Syndicated from Севда Семер original https://toest.bg/mecha-republika/

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Меча република“ от Юрис Звиргздинш

превод от латвийски Анастасия Сидорова, илюстрации Кирил Златков, изд. „Точица“, 2017

Сигурно не е трудно да ти хрумне да напишеш детска книжка за мечки. Има нещо в този любим герой и едва ли е случайно, че всяко дете е обичало мече – с късите си крайници и големите си тела изглеждат като уютни за сгушване. Иска се обаче доста умение да превърнеш мечките в точно такива по характер герои, каквито ги виждаме тук.

Сантиментално харесах „Меча република“ първо по заглавието – освен уюта носи и симпатичен хумор. Кой не иска да ходи да живее в републиката на мечките? После прочетох и задната корица – че един от най-обичаните латвийски автори, днес на 79, е писал книгата специално за българските читатели. Този факт умилява допълнително. Особено при Звиргздинш – той, както обяснява текстът, е превеждан на много езици и е получавал „още по-много“ награди, включително за най-красива детска книга в Латвия. Какъв подарък тогава за всички нас!

След топлината и хумора на заглавието, първата страница започва рязко с репликата „Мътните да те вземат! Къде гледаш, бе? Сляп ли си?“. Така се въвеждат министрите в историята, които искаш да цапардосаш още от първото изречение. И веднага разбираш колко е хубав хуморът на Звиргздинш – със съвсем малко той успява да направи много, за да бъде смешно. Министрите, общо взето, от липса на нещо по-съществено за правене, се обединяват около кауза. Нещата са сериозни – макар че не им беше хрумвало за това, преди проблемът случайно да попадне пред очите им, докато пресичат на пешеходната пътека. Както бравурно обяснява министърът на стратегическото планиране пред Министерския съвет:

Бих искал да повдигна извънредно неприятен въпрос! Столицата е в опасност! По улиците се разхождат мечки! Бродят по улиците, по тревните площи и по парковете! Накъдето и да погледнеш – все мечки!

Това не са какви да е мечки, а водени от мечкадарите. Престъплението им май е, че им е твърде весело – и то далеч от установения по правилата начин. „Мечкадарите свирят! На какво ви прилича това – танц ли е? Или музика? Издевателство над добрия вкус!“ Министрите са убедени от тази пламенна реч и решават да приключат въпроса, като изгонят мечките далеч от погледите си и от улиците, изградени за новите им обувки.

Това няма да стане толкова лесно, защото, разбира се, в детските книжки за всеки антигерой има по един герой – или в случая цяла тумба хлапета, които се вдигат на протест, всеки с плюшеното си мече, след тайна нощна организация под одеалото и през смартфоните. В крайна сметка са достатъчно шумни, за да бъдат чути, и решението бързо се сменя – вместо да бъдат изгонени, мечките ще живеят в специален резерват в природата.

Понеже са ги опознали първо като играчки и в тази безопасна форма са им станали мили другарчета, децата искат да защитят и истинските животни. Скоковете между истинското и вълшебното продължават и в сюжета, когато се оказва, че плюшеното мече Тобиас разбира не само човешки, но и мечешки език. В книгата скачат и други вълшебни образи – например внушителният „Хаджи Енчо, разбойник!“, както се представя, и неговият отбор умни вълци.

Иска се доста свобода на духа, за да направиш толкова плътна и богата история като тази. Детайлите често идват от напълно неочаквана посока, носят необходимото и дават път на следващия в тази въртележка от образи, шеги и малки странични сюжети.

Искаш да продължиш да четеш и не само заради това – много са хубави илюстрациите на Кирил Златков. Той, разбира се, вече е рисувал мечки за същото издателство – за чудесната книга „Когато искам да мълча“. Показвала съм я на приятели след дълги коледни обеди и всички са разбирали защо я обичам. Тези мечки тук обаче са много различни, макар че също докосват сърцето – по-игриви са, за да бъдат в тон с хумора в книгата. А има и още много герои, които се появяват, всеки със своя си характер, изведен през извивката на носа, жест на ръката, вирване на опашката. Харесва ми, че са с молив и без цветове – някак подхожда на стила на автора, в който също има много лекота, скициране, едва видими знаци за търсене на правилния контур, за лъкатушещ щрих. Така пише Звиргздинш – четеш го и усещаш колко сам се е забавлявал, докато е писал своята история.

С тази книга за пръв път от доста време си спомних как в училище един съученик се съпротивяваше срещу въпроса „Каква е поуката в историята?“. Каза: „Как да избера една?!“ Така и в тази книга – посоките са много и се отместват и разкриват постоянно. Но все пак ми се струва ясно, че книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме. Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.

Заглавна илюстрация: © Елена и Лина Кривошиеви

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Седмицата в „Тоест“ (26–30 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-26-30-october-2020/

Ръмжащ и безсърдечен, фалшиво твърд, настояващ за правото на тъпотата, той е резюме на сляпото отрицание. Омразата е просто още един лукс. И Тръмп се изправи като говорител на тънкото малцинство американци, които водят добре защитен живот. Забравете бедността и причините за нея. Забравете деградацията и нищетата на милиони. Нека са пасивни.

Авторът на тези думи е популярният американски журналист и писател Пете Хамил, дългогодишен колумнист и редактор на „Ню Йорк Поуст“. Те са по адрес на днешния президент на САЩ Доналд Тръмп, но са написани още през 1989 г. като реакция на медийната му кампания в подкрепа на смъртното наказание. Конкретният повод е бруталното изнасилване на млада жена, за което са обвинени пет цветнокожи момчета между 14- и 16-годишна възраст. Тръмп плаща 85 000 долара за цели страници в най-четените издания в Ню Йорк, за да публикува свой призив за мъст, омраза и страдание за момчетата, които впоследствие са обявени за виновни и осъдени въпреки липсата на преки доказателства. Едва през 2002 г. истинският извършител признава вината си и погрешно осъдените са оправдани и освободени от затвора. Адвокатът на петимата по този повод ще каже, че „Тръмп отрови съзнанието на нюйоркчани“.

Тръмп отрови душите, мечтите и съзнанието на много хора в Америка и по света. Идната седмица е определяща за това дали той ще продължи да прави същото още четири години. И макар че отговорът вероятно ще се забави, тъй като изборите в САЩ тази година ще са по-сложни за преброяване и обобщаване от обичайното, искрено стискаме палци той да се провали звучно и категорично.

Емилия Милчева

„Нека са пасивни“ обаче е фраза, която обяснява много неща и у нас. Понякога изглежда по-удачна от „Съединението прави силата“, а може да бъде и лайтмотив на неписаната стратегия на много родни политици. Емилия Милчева се пита кой ще е следващият министър-председател на България и дали избирателите ще търсят у него качества като характер, визия за бъдещето и способност за носене на отговорност.

Венелина Попова

„Криза и лидерство“ е заглавието на тазседмичния коментар на Венелина Попова. Доколко опитите на управляващите да овладеят здравната криза у нас водят до девалвация на доверието към тях – или именно изхабеният отдавна кредит на доверие е част от проблема с липсата на респект към техните действия? Или и двете?

Александър Малинов

Политическият спор между София и Скопие е симптом и на още една криза – външнополитическа, – която изглежда „принизена до провокативни изказвания, разменяни от двете страни на границата“, по думите на новия ни автор Александър Малинов. В дебютния си материал за „Тоест“ той се опитва да отговори на въпроса какви са ползите за България от членството на Северна Македония в Европейския съюз.

Светла Енчева

Програмата за международно изследване на учениците (PISA) публикува нов доклад, който този път е фокусиран върху т.нар. глобална компетентност на тийнейджърите. Изводите за нас са тъжни, защото българчетата попадат сред най-неподготвените за глобалния свят. И сред най-нетолерантните. Повече по темата – от Светла Енчева.

Марин Бодаков

Често чуваме критика, че в публикациите ни натежава женската гледна точка или дори тази на съвременния феминизъм. Марин Бодаков разговаря с психоаналитика д-р Огнян Димов за… мъжката перспектива. „Мъжът днес“ е заглавието на интервюто, повод за което стана издадената тази година книга на д-р Димов, разискваща агресията в семейството.

Марин Бодаков

Идната седмица в Пловдив за шеста поредна година ще се проведе Plovdiv Jazz Fest и макар ограничителните мерки да се отразиха доста тежко на програмата на фестивала, която претърпя няколко турбулентни промени, звездният гост тази година – Авишай Коен, все пак ще дойде у нас със своето трио и ще изнесе не един, а два концерта пред българска публика. Музикантът даде специално интервю за читателите на „Тоест“, а с него разговаря Марин Бодаков.

Севда Семер

Нека завършим с препоръката на Севда Семер за една чудесна детска книга, която да припомним в нашата рубрика „На второ четене“. Любопитен факт е, че латвийският ѝ автор Юрис Звиргздинш е написал „Меча република“ специално за българските си читатели, а великолепните илюстрации в нея са на Кирил Златков. Иначе, пише Севда, „книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме“. И добавя: „Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.“ И не само в детските.

Приятно четене!

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Friday Squid Blogging: Interview with a Squid Researcher

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2020/10/friday-squid-blogging-interview-with-a-squid-researcher.html

Interview with Mike Vecchione, Curator of Cephalopoda — now that’s a job title — at the Smithsonian Museum of National History.

One reason they’re so interesting is they are intelligent invertebrates. Almost everything that we think of as being intelligent — parrots, dolphins, etc. — are vertebrates, so their brains are built on the same basic structure. Whereas cephalopod brains have evolved from a ring of nerves around the esophagus. It’s a form of intelligence that’s completely independent from ours.

As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.

Read my blog posting guidelines here.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close